ДОКЛАД относно годишния доклад относно изпълнението на общата политика за сигурност и отбрана

13.11.2017 - (2017/2123(INI))

Комисия по външни работи
Докладчик: Михаел Галер

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно годишния доклад относно изпълнението на общата политика за сигурност и отбрана

(2017/2123(INI))

Европейският парламент,

–  като взе предвид Договора от Лисабон,

–  като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 20 декември 2013 г., 26 юни 2015 г., 15 декември 2016 г. и 22 юни 2017 г.,

–  като взе предвид годишния доклад на Съвета до Европейския парламент относно общата външна политика и политика на сигурност,

–  като взе предвид годишния доклад относно прилагането на общата външна политика и политика на сигурност (2017/2121(INI)),

–  като взе предвид своята резолюция от 13 септември 2017 г. относно износа на оръжие: прилагане на Обща позиция 2008/944/ОВППС[1],

–  като взе предвид заключенията на Съвета относно общата политика за сигурност и отбрана от 25 ноември 2013 г., 18 ноември 2014 г., 18 май 2015 г., 27 юни 2016 г., 14 ноември 2016 г. и 18 май 2017 г., както и заключенията на Съвета от 17 юли 2017 г. относно Глобалната стратегия на Европейския съюз,

–  като взе предвид 19-ото заседание на Съвета на министрите на Франция и Германия в Париж на 13 юли 2017 г.,

–  като взе предвид неофициалната среща на министрите на отбраната и неофициалната среща на министрите на външните работи („Гимних“), проведена в Талин от 6 до 9 септември 2017 г.,

–  като взе предвид срещата на министрите на отбраната от ЕС, проведена на 30 ноември 2011 г.,

–  като взе предвид своята резолюция от 12 септември 2013 г. относно военните структури на ЕС: етап на развитие и перспективи[2],

–  като взе предвид своята резолюция от 22 ноември 2016 г. относно Европейския съюз за отбрана[3],

–  като взе предвид своята резолюция от 23 ноември 2016 г. относно прилагането на общата политика за сигурност и отбрана[4],

–  като взе предвид своята резолюция от 16 март 2017 г. относно конституционните, правните и институционалните последици от общата политика за сигурност и отбрана: възможности, предлагани от Договора от Лисабон[5],

–  като взе предвид своята резолюция от 5 юли 2017 г. относно мандата за тристранната среща във връзка с проекта на бюджет за 2018 г.[6],

–  като взе предвид документа, озаглавен „Обща визия, общи действия: по-силна Европа – глобална стратегия за външната политика и политиката на сигурност на Европейския съюз“, представен от заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външната политика и политиката на сигурност (ЗП/ВП), на 28 юни 2016 г.,

–  като взе предвид документа, озаглавен „План за изпълнение в областта на сигурността и отбраната“, представен от ЗП/ВП на 14 ноември 2016 г.,

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 30 ноември 2016 г. до Европейския парламент, Европейския съвет, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите относно Европейския план за действие в областта на отбраната (COM(2016)0950),

–  като взе предвид съвместната декларация от 8 юли 2016 г. на председателите на Европейския съвет и на Европейската комисия и на генералния секретар на НАТО, общия набор от предложения, одобрен от съвета на НАТО и Съвета на ЕС на 6 декември 2016 г., и доклада за напредъка по тяхното изпълнение, приет на 14 юни 2017 г.,

–  като взе предвид декларацията от Братислава от 16 септември 2016 г.,

–  като взе предвид новия пакет от мерки в областта на отбраната, представен от Комисията на 7 юни 2017 г. в съобщението за печата, озаглавено „Европа, която защитава: Комисията започва дебат относно преминаването към Европейски съюз за отбрана“,

–  като взе предвид документа за размисъл относно бъдещето на европейската отбрана от 7 юни 2017 г.,

–  като взе предвид проучването Евробарометър 85.1 от юни 2016 г., според което половината от анкетираните граждани на ЕС считат, че действията на ЕС са недостатъчни, а две трети от тях желаят да видят по-активно участие на ЕС чрез ангажимента на държавите членки по въпросите на политиката на сигурност и отбрана,

–  като взе предвид концепцията за управление на кризи на Съвета за нова гражданска мисия по линия на ОПСО в Ирак от 17 юли 2017 г., както и Решение (ОВППС) 2017/1425 на Съвета от 4 август 2017 г. относно действие на Европейския съюз за стабилизиране в регионите Мопти и Сегу в Мали,

–  като взе предвид политиката на ЕС за обучение в областта на ОПСО, приета от Съвета по външни работи на 3 април 2017 г.,

–  като взе предвид решението на Съвета от 23 октомври 2017 г. относно позицията, която да бъде приета от името на Европейския съюз в рамките на Съвместния комитет на ЕИП във връзка с изменение на Протокол 31 към Споразумението за ЕИП (Подготвително действие на Съюза във връзка с научни изследвания в областта на отбраната)

–  като взе предвид член 52 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по външни работи (A8-0351/2017),

Стратегическата среда на Съюза

1.  подчертава, че основаният на правила международен ред и ценностите, защитавани от западните демокрации, както и мирът, благоденствието и свободите, които гарантира този ред, изграден в периода след Втората световна война, и които съответстват на основите, върху които е изграден Европейският съюз, са изправени пред безпрецедентен брой конвенционални и хибридни предизвикателства, тъй като обществените, икономическите, технологичните и геополитическите тенденции показват нарастваща уязвимост на населението на света по отношение на шокове и сътресения – като например междудържавни конфликти, природни бедствия, екстремни метеорологични явления, водни кризи, разпадане на държавността и кибератаки – на които трябва да се реагира с обединени сили и координирано; припомня, че сигурността е основна грижа за европейските граждани; подчертава, че външната дейност на Съюза трябва да се ръководи от ценностите и принципите, залегнали в член 21 от ДЕС;

2.  подчертава, че нито една държава членка не може да се справи самостоятелно с което и да е от сложните предизвикателства в областта на сигурността, пред които сме изправени днес, и че за да може ЕС да бъде в състояние да реагира на тези вътрешни и външни предизвикателства, той трябва да полага повече усилия за конкретно силно сътрудничество в контекста на ОВППС/ОПСО, да бъде ефективен участник на световната сцена, което означава той да говори с един глас и да се предприемат съвместни действия, и да съсредоточи своите ресурси върху стратегическите приоритети; счита, че е необходимо да бъдат отстранени първопричините за нестабилността, а именно бедността и нарастващото неравенство, лошото управление, разпадането на държавността и изменението на климата;

3.   изразява съжаление относно факта, че транснационалните терористични и престъпни организации стават все по-силни и по-многобройни, за което вероятно способстват разгромът на ИДИЛ/Даиш и фактът, че нейните бойци се разбягват, като същевременно в южните региони и в Близкия Изток се възцарява нестабилност, тъй като лабилните и разпадащи се държави като Либия изоставят големи неуправлявани територии, уязвими за външни сили; изразява своята непрестанна загриженост по повод на транснационалното измерение на терористичната заплаха в региона на Сахел; изразява дълбока загриженост поради факта, че продължаващите действия на Корейската народнодемократична република, свързани с ядрени и балистични ракети, доведоха до повишаване на напрежението в региона и извън него, което представлява явна заплаха за международния мир и сигурността;

4.   подчертава, че на изток военните действия на Русия срещу Украйна все още продължават, договореностите от Минск – без които не може да има решение на конфликта — не се изпълняват, а незаконното анексиране и милитаризацията на Крим, както и налагането на системи за лишаване от достъп и затваряне на определени зони, продължават; изразява дълбока загриженост, че извършваните от Русия прекомерни военни учения и дейности без присъствието на международни наблюдатели, хибридната тактика, включваща кибертероризъм, фалшиви новини и дезинформационни кампании, икономическото и енергийно изнудване дестабилизират държавите от Източното партньорство и Западните Балкани, като също така са насочени срещу западните демокрации и засилват напрежението в техните граници; изразява загриженост, че обстановката по отношение на сигурността в съседните на ЕС региони ще продължи да бъде силно неустойчива за години напред; отново изтъква стратегическото значение на Западните Балкани за сигурността и стабилността на ЕС и необходимостта от съсредоточаване и засилване на политическия ангажимент на ЕС по отношение на региона, включително чрез засилване на мандата на нашите мисии по линия на общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО); изразява твърдо убеждение, че за да може да се преодолее уязвимостта на ЕС, е необходима по-голяма степен на интеграция и координация;

5.  изразява съжаление във връзка с терористичната заплаха, която се разпространява бързо както в Европа, така и отвъд нейните граници; счита, че отсъствието на цялостна реакция на военно равнище ще доведе неизбежно до непрекъснато нарастващи заплахи за вътрешната сигурност; призовава спешно за Европейски антиджихадистки пакт, с помощта на който би било възможно ефективното преодоляване на тези заплахи;

6.  счита, че тероризмът днес представлява едно от основните предизвикателства за сигурността на гражданите на ЕС, което изисква незабавни, твърди и координирани действия, както на вътрешно, така и на външно равнище, за да се предотвратят нови терористични нападения и да се води борба с първопричините за това явление; посочва по-специално необходимостта да се предотврати радикализацията, да се блокира всеки източник на финансови средства за терористичните организации, да се води борба с терористичната пропаганда и да се предотврати използването на интернет и на социалните мрежи за тази цел, включително чрез автоматизирана система за отстраняване на такова съдържание, както и да се подобри обменът на разузнавателна информация както между държавите членки, така и с трети държави, НАТО и другите имащи отношение партньорски организации; счита, че мандатът на нашите мисии по линия на ОПСО следва да включва борбата срещу тероризма, за да се допринася по по-последователен начин за изпълнението на програмите за дерадикализация, особено EULEX в Косово и EUFOR ALTHEA в Босна и Херцеговина – държави, които са изправени пред значителен брой бойци, завръщащи се от чужбина;

7.  изразява дълбока загриженост относно все по-смъртоносната терористична заплаха в Сахел, както и разпространяването на тази заплаха към Централна Африка, и нестабилността на изток (Сирия, Ирак, Палестина); призовава ВП/ЗП да гарантира, че на мисиите по линия на ОПСО е предоставен мандат за изпълнение, и да се намесва решително и безкомпромисно;

8.  счита, че съгласно настоящата политика на разширяване на ЕС наличието на надежден процес на присъединяване, основан на всеобхватни и справедливи условия, продължава да бъде важен инструмент за насърчаване на сигурността чрез засилване на устойчивостта на държавите от Югоизточна Европа;

9.  счита, че с оглед на сложната обстановка по отношение на сигурността и в момент, когато ЕС и НАТО се стремят да разширяват и задълбочават своето сътрудничество, в резултат от излизането на Обединеното кралство от Съюза ЕС ще загуби част от военните си способности и евентуално вече няма да може да се ползва от експертния опит на Обединеното кралство, както и обратното; отбелязва, че излизането на Обединеното кралство от ЕС дава нов тласък на инициативи, останали блокирани дълго време, и би могло да разкрие възможности за нови предложения; подчертава, че е важно да продължи тясното сътрудничество в областта на отбраната между ЕС и Обединеното кралство след неговото излизане от Съюза, включително, но не само, в областта на обмена на разузнавателна информация и борбата с тероризма; счита, че ако поиска това, Обединеното кралство следва също така да може да участва в мисиите по линия на ОПСО като част от едно ново сътрудничество в областта на отбраната между ЕС и Обединеното кралство;

10.  приветства подновения ангажимент от страна на САЩ във връзка с европейската сигурност; подчертава, че ЕС твърдо подкрепя трансатлантическата общност на общи ценности и интереси; същевременно изразява убеждение, че по отношение на ОВППС са необходими отчетност и самоувереност и че в този контекст ЕС трябва да се превърне в уверен в собствените си възможности фактор във външната политика;

Институционална рамка

11.   изразява категорична увереност, че когато е необходимо, ЕС следва да предприема решителни действия, за да осигури своето бъдеще, тъй като вътрешната и външната сигурност стават все по-силно свързани и тъй като това въздейства пряко на всички европейски граждани; предупреждава, че липсата на общ подход може да доведе до некоординирани и разпокъсани действия, като създава възможност за множество случаи на дублиране и неефективност и в резултат на това ще направи Съюза и неговите държави членки уязвими; поради това счита, че ЕС следва да бъде в състояние да действа ефективно по целия спектър от инструменти на вътрешната и външната сигурност, до равнището, предвидено в член 42, параграф 7 от ДЕС; подчертава, че определянето на обща политика на Съюза в областта на отбраната, посочено в член 42, параграф 2 от ДЕС, има за цел да се установи обща отбрана и да се предостави на Съюза стратегическа автономност, за да може той да насърчава мира и сигурността в Европа и по света; изтъква практическите и финансовите ползи от по-нататъшното интегриране на европейските отбранителни способности;

12.  подчертава, че ЕС трябва да прилага целия набор от инструменти на политиките, които варират от мека до твърда сила, от краткосрочни мерки до дългосрочни политики в областта на класическата външна политика, обхващаща не само двустранни и многостранни усилия в областта на дипломацията, сътрудничеството за развитие, гражданските и икономическите инструменти, подкрепата при извънредни ситуации, предотвратяването на кризи и стратегиите за следконфликтни ситуации, но също така и опазването и налагането на мира, също и в съответствие с гражданските и военните средства, описани в член 43, параграф 1 от ДЕС, за да можем да се справим с възникващите предизвикателства; счита, че ОПСО следва да се основава на принципа, че европейската сигурност не може да бъдат гарантирана, като се разчита единствено на военни средства; счита, че външните дейности на ЕС следва да включват оценка на въздействието им върху насочените към хората стратегически интереси на ЕС за подобряване на сигурността на хората и засилване на правата на човека, укрепване на международното право и насърчаване на устойчивия мир; подчертава необходимостта Европейската служба за външна дейност да повиши своя капацитет с цел по-добре да предвижда кризи и да противодейства на предизвикателства, свързани със сигурността, още при тяхното възникване; подчертава необходимостта от по-съгласувано и по-добре координирано взаимодействие между военните и гражданските участници и участниците в сферата на развитието и на хуманитарната дейност;

13.  приветства видимия напредък при формулирането на по-силна европейска позиция в областта на отбраната след приемането на Глобалната стратегия за външната политика и политика на сигурност (ГСВППС) на ЕС през юни 2016 г.; приветства по-специално поставянето на началото на Европейски фонд за отбрана (ЕФО), предложеното разширяване на подготвителното действие за научни изследвания в областта на отбраната и законодателното предложение за Европейска програма за промишлено развитие в областта на отбраната (ЕППРОО); призовава държавите членки да увеличат своите бъдещи финансови вноски в бюджета на ЕС, за да бъдат покрити всички допълнителни разходи на ЕС във връзка с ЕФО;

14.  приветства присъединяването на ЕАСТ към подготвително действие за научни изследвания в областта на отбраната и приветства по-специално вноската на Норвегия в размер на 585 000 EUR за 2017 г.; изразява желанието си Норвегия да продължи да участва в програмите, финансирани от Съюза, които имат последици за отбраната или са в областта на отбраната;

15.  призовава Комисията и ЗП/ВП да предоставят незабавно изчерпателна информация на Парламента на всички етапи относно сключването или изменението на международни споразумения, които имат последици за отбраната или са в областта на отбраната; счита, че евентуалното финансово участие на трети държави има важни финансови последствия за Съюза, тъй като трета държава би могли да засегне финансовите интереси на Съюза по начин, който далеч надхвърля размера на нейната вноска, като откаже да издаде необходимите лицензи за износ; подчертава, че когато трети страни допринасят с финансово участие за финансирани от Съюза програми, които имат последици за отбраната или са в областта на отбраната, Парламентът очаква Комисията и ЗП/ВП да оценят въздействието на такова участие по отношение на стратегическите политики и интереси на Съюза, преди да направят предложение, както и да информират Парламента за тази оценка;

16.  подчертава, че Комисията и все по-голям брой държави членки поеха ангажимент за поставянето на началото на Европейския съюз за отбрана (ЕСО) и че е налице солидна подкрепа по този въпрос сред европейските граждани; подчертава, че това съответства на искане от страна на гражданите на ЕС и на Парламента, по-специално чрез многобройните призиви, изразени в негови предходни резолюции; подчертава, че по-силната европейска интеграция в областта на отбраната ще доведе до по-голяма ефикасност, премахване на дублирането и намаляването на разходите; подчертава обаче, че поставянето на началото на истински Европейски съюз за отбрана изисква постоянна политическа воля и решимост; настоятелно призовава държавите членки да се ангажират с обща и независима европейска отбрана, както и да се стремят да гарантират, че техните национални бюджети за отбрана са в размер на най-малко 2% от техния съответен БВП в рамките на десет години;

17.  изразява убеждението, че единственият начин за повишаване на способността на Съюза да изпълнява своите военни задачи е значителното повишаване на ефикасността по отношение на всички аспекти от процесите, които генерират военни способности; припомня, че в сравнение със САЩ ЕС-28 разходва 40% от своя общ БВП за отбрана, но успява да създаде едва 15% от способностите, които САЩ си осигурява чрез същия процес, което е свидетелство за много сериозен проблем с ефикасността;

18.  призовава ЗП/ВП и Комисията да предприемат действия във връзка с призивите на Парламента за Бяла книга на ЕС за сигурността и отбраната в контекста на подготовката на следващата многогодишна финансова рамка (МФР), както се изисква в резолюциите на Парламента от 22 ноември 2016 г., 23 ноември 2016 г. и 16 март 2017 г.; счита, че изграждането на Европейския съюз за отбрана, свързването на неговата стратегическа ориентация с приноса на ЕС за изграждането на способности и оформянето на европейска институционална рамка за отбрана са елементи, които трябва да се опират на междуинституционално споразумение; подчертава, че чрез всеобхватна и надеждна работа на всички заинтересовани страни е възможно да бъдат увеличени обхватът и ефективността на разходите за отбрана; призовава да се определи силна роля за неутралните държави, като например Австрия и Швеция, като част от този процес, без това да поставя под въпрос неутралитета на отделните държави членки;

19.  подчертава, че в допълнение към описанието на стратегическата среда и на стратегическите амбиции, Бялата книга на ЕС за сигурност и отбрана следва да установи, за целите на следващата МФР, необходимите и наличните способности, както и пропуските по отношение на способностите, под формата на Плана за развитие на способностите на ЕС (CDP), и следва да бъде допълнена от обширно описание на предвижданите действия на държавите членки и на Съюза съгласно Многогодишната финансова рамка (МФР) и в по-дългосрочен план; 

20.  приветства наскоро демонстрираната политическа воля за повишаване на ефективността на ОПСО; подкрепя всякакви опити за разгръщането на пълния потенциал на Договора от Лисабон чрез постигане на реално сътрудничеството между държавите членки и за предоставяне на разположение на оперативно приложими способности за изпълнение на задачите по член 43, параграф 1 от ДЕС чрез:

а) спешно въвеждане на началния фонд, както е предвидено в Договора, за да се даде възможност за бързо разгръщане на операциите,

б) установяване на постоянно структурирано сътрудничество (ПСС) по тези военни аспекти, които са необходими за изпълнението на задачите по линия на ОПСО, като например постоянно обединени военни части;

в) реформиране на междуправителствения механизъм за съвместно финансиране (ATHENA) с цел привеждане в действие на солидарността между държавите членки, които могат да участват само финансово, и държавите, които могат да допринасят само с военни части при операциите по линия на ОПСО;

г) превръщане на обединяването и споделянето на способности в правило, а не в изключение, и преминаване към осъществяването на по-голямата част от 300-те предложения, представени от 28-те министри на отбраната през 2011 г.;

д) обединяване на националните ресурси по отношение на научните изследвания, развойната дейност, обществените поръчки, поддръжката и обучението;

е) координиране на националното планиране в областта на отбраната (CARD), както се планира в момента;

ж) въвеждане на общи правила за военно сертифициране и обща политика относно сигурността на доставките;

з) осигуряване на прилагането, от страна на Комисията, на правилата на вътрешния пазар в съответствие с Директивата относно обществените поръчки в областта на отбраната от 2009 г., що се отнася до националните проекти за обществени поръчки в областта на отбраната;

21.  приветства намерението на Комисията да предложи специална програма за научни изследвания в областта на отбраната, със заделен за целта бюджет и собствени правила, в рамките на следващата МФР; подчертава, че държавите членки следва да предоставят на разположение допълнителни ресурси за тази програма, без да се засягат съществуващите рамкови програми за финансиране на научните изследвания, технологичното развитие и иновациите, както беше поискано в резолюцията на Парламента от 5 юли 2017 г.; повтаря предишните си призиви към Комисията да осигури участието на Съюза в програмите за научноизследователска и развойна дейност в областта на отбраната, предприети от държавите членки или, когато е целесъобразно, съвместно със сектора, както е посочено в член 185 и член 187 от ДФЕС;

22.  приветства предложението на Комисията за ЕППРОО; подчертава, че всяко действие на Съюза за подпомагане, координиране или допълване на действията на държавите членки в областта на отбраната следва да има за цел да способства за постепенното определяне на обща политика за отбрана, както е посочено, наред с другото, в член 2, параграф 4 от ДФЕС, и следователно да обхваща общото развитие, стандартизацията, сертифицирането и поддръжката, което да води до съвместни програми и по-висока степен на оперативна съвместимост; призовава Комисията да популяризира новата ЕППРОО възможно най-широко и по-специално да насърчава МСП да участват в съвместни трансгранични проекти;

23.  счита, че износът на оръжия, боеприпаси и свързани с отбраната стоки и услуги от държавите членки представлява неразделна част от политиката на ЕС в областта на външните отношения, сигурността и отбраната;

24.  настоятелно призовава Съвета да предприеме конкретни стъпки за хармонизиране и стандартизиране на европейските въоръжени сили, в съответствие с член 42, параграф 2 от ДЕС, за да се улесни сътрудничеството между служещите във въоръжените сили под егидата на един нов Европейски съюз за отбрана, като крачка към постепенното определяне на обща политика на ЕС в областта на отбраната;

25.  подчертава, че използването на всички възможности, предвидени в Договора, ще подобри конкурентоспособността и функционирането на отбранителната промишленост в рамките на единния пазар, като насърчава по-нататъшното сътрудничество в областта на отбраната чрез позитивни стимули, насочвайки усилията към проекти, които държавите членки не могат да осъществяват сами, намалявайки ненужното дублиране и насърчавайки по-ефективното използване на публичните средства; счита, че резултатите от тези стратегически програми за сътрудничество имат огромен потенциал по отношение на технологиите за двойна употреба, като по този начин осигуряват допълнителна добавена стойност за държавите членки; поставя акцент върху развитието на европейските способности и на интегриран пазар в областта на отбраната;

26.  призовава за създаването на точни и обвързващи насоки за осигуряване на добре определена рамка за бъдещо задействане и прилагане на член 42, параграф 7 от ДЕС;

27.  призовава Комисията, Съвета и ЗП/ВП да работят съвместно с Европейския парламент в рамките на междуинституционален диалог за постепенното определяне на обща политика за отбрана; подчертава, че в рамките на следващата МФР следва да се установи пълноценен бюджет за отбрана на ЕС за всички вътрешни аспекти на ОПСО и че следва да се разработи доктрина за неговото изпълнение в рамките на обхвата на Договора от Лисабон; подчертава необходимостта от преразглеждане на механизма ATHENA, за да се разшири обхватът на операциите, които се считат за общи разходи, и за да се създадат стимули за участие в мисии и операции по линия на ОПСО;

28.  посочва, че този нов бюджет за отбрана ще трябва да бъде финансиран с нови средства в следващата МФР;

29.  счита, че вземането на решения по въпроси, свързани с ОПСО, би могло да бъде по-демократично и прозрачно; поради това предлага подкомисията по сигурност и отбрана (SEDE) да се превърне в пълноправна парламентарна комисия, като ѝ се даде възможност да получи по-големи правомощия за контрол и отчетност по отношение на ОПСО и да играе важна роля при изпълнението на политиката, по-специално чрез упражняването на контрол върху правните актове, свързани със сигурността и отбраната;

30.  изразява съжаление относно липсата на сътрудничество и обмен на информация между службите за сигурност и разузнавателните служби в Европа; счита, че засилването на сътрудничеството между разузнавателните служби в Европа би могло допринесе за борбата с тероризма; призовава в тази връзка за създаване на пълноценна европейска система на разузнавателните служби;

Постоянно структурирано сътрудничество

31.  приветства готовността на държавите членки да поемат обвързващи ангажиментите в рамките на ОПСО, като по този начин осъществяват амбициозно и приобщаващо постоянно структурирано сътрудничество (ПСС), и призовава за бързото му утвърждаване от Съвета; подчертава, че стремежът към приобщаващ характер на участието не трябва да застрашава цялостния ангажимент към ОПСО или високото равнище на амбиция сред участващите държави членки; посочва необходимостта да се определят ясни критерии за участие, като се остави възможност на другите държави членки също да се присъединят на по-късен етап; счита, че дейностите в рамките на ПСС винаги следва да бъдат в пълно съответствие с ОПСО;

32.  подчертава, че ПСС следва да се развива в рамките на ЕС и следва да се ползва от действителна подкрепа от страна на Съюза, при пълно зачитане на компетентността на държавите членки в областта на отбраната; отново отправя призив да се предостави подходящо финансиране на ПСС от бюджета на Съюза; счита, че участието във всички агенции и органи на Съюза, попадащи в обхвата на ОПСО, включително Европейския колеж по сигурност и отбрана (ЕКСО), следва да се превърне в изискване в рамките на постоянното структурирано сътрудничество; отново отправя призив системата за бойните групи на ЕС да се счита за общ разход в рамките на преразгледания механизъм ATHENA;

33.  подчертава необходимостта от облекчаване на административните процедури, които излишно забавят събирането на сили за мисиите на ОПСО и трансграничното движение на силите за бързо реагиране в рамките на ЕС; призовава държавите членки да създадат общоевропейска система за координиране на бързото придвижване на състава на силите за отбрана, оборудването и снабдяването за целите на ОПСО, когато се задейства клаузата за солидарност, и при която държавите членки са задължени да предоставят помощ и съдействие с всички средства, които са на тяхно разположение, в съответствие с член 51 от Устава на Организацията на обединените нации (ООН);

34.  изисква създаването на пълноправен гражданско-военен стратегически щаб на ЕС в рамките на ПСС, който да включва съществуващите структури „Способности за планиране и провеждане на военни операции” (MPCC) и „Способности за планиране и провеждане на граждански операции” (CPCC) и Дирекцията за управление и планиране при кризи (CMPD), като осигурява платформа за интегрирана оперативна подкрепа през целия цикъл на планиране, от първоначалната политическа концепция до подробните планове;

35.  насърчава държавите членки, участващи в ПСС, да създадат постоянни „Европейски интегрирани сили“, съставени от части от техните национални армии, и да ги предоставят на разположение на Съюза за целите на прилагането на ОПСО, както е предвидено в член 42, параграф 3 от ДЕС;

36.  счита, че една обща политика за кибернетична отбрана следва да бъде сред първите градивни елементи на Европейския съюз за отбрана; насърчава ЗП/ВП да разработи предложения за създаването, в рамките на ПСС, на звено на ЕС за кибернетична отбрана;

Генерална дирекция за отбрана

37.  призовава да се извърши оценка, в тясно сътрудничество със ЗП/ВП, на възможността за създаване на Генерална дирекция за отбрана в рамките на Комисията (ГД „Отбрана“), която да бъде в основата на действията на Съюза за подпомагане, координиране или допълване на действията на държавите членки, насочени към постепенното разработване на обща отбранителна политика, както е предвидено в член 2 от ДФЕС;

38.  счита, че предложената ГД „Отбрана“ следва да носи отговорността за осигуряването на отворени граници за свободното придвижване на военните части и оборудването, като необходимо условие за осигуряването на необходимата степен на стратегическа автономност, оперативна съвместимост, сигурност на доставките, стандартизация и механизми за военно сертифициране за целите на: участието на ЕС в програми по линия на ОПСО и ПСС; финансираните от ЕС научни изследвания в областта на отбраната; стратегическата автономност на ЕС; конкурентоспособността на европейската отбранителна промишленост, включително МСП и дружествата със средна пазарна капитализация, които формират европейската верига на доставки за отбраната; както и междуинституционалните споразумения в областта на отбраната, включително Бялата книга за сигурност и отбрана на ЕС; подчертава, че предложената ГД „Отбрана” следва да допринесе за по-добрата координация на задачите между различните участници, с цел да се постигне по-голяма последователност и съгласуваност на политиките;

39.  подчертава, че предложената ГД „Отбрана“ следва да работи в сътрудничество с Европейската агенция по отбрана (EDA); счита, че EDA следва да бъде изпълнителната агенция за действията на Съюза в рамките на европейската политика в областта на отбранителните способности и въоръжаването в случаите, когато това е предвидено в Договора от Лисабон; отново отправя призив към Съвета да гарантира, че административните и оперативните разходи на Европейската агенция по отбрана се финансират от бюджета на ЕС; отбелязва, че нарастващият брой нови роли и отговорности на EDA следва да бъдат последвани от увеличаване на нейния бюджет, като едновременно с това подчертава, че евентуалното създаване на ГД „Отбрана“ и подновяването на усилията за повишаване на ефективността на ОПСО следва да не водят до отклоняване на средства за растежа на бюрократични структури и до дублиране на структури;

Координирани стратегически и годишни прегледи на отбраната

40.  приветства стратегическия преглед на Плана за развитие на способностите (ПРС) на ЕС , който следва да бъде завършен през пролетта на 2018 г.; подчертава, че ПРС ще даде възможност за насърчаване на сътрудничеството сред държавите членки по отношение на усилията за запълване на пропуските в способностите в рамките на EDA;

41.  приветства установяването на процедура за Координиран годишен преглед по въпросите на отбраната (CARD); счита, че CARD следва да допринася за стандартизирането и синхронизирането на инвестициите и способностите на националните въоръжени сили по ефективен начин, като гарантира стратегическата и оперативната автономност и съгласуваност на Съюза и като предоставя възможност на държавите членки да инвестират по-ефикасно в отбраната заедно; приветства предложението за започването на пробни изпитвания през 2017 г.;

42.  насърчава държавите членки да проучат възможността за съвместни обществени поръчки за ресурсите за отбрана;

43.  подчертава, че CARD следва да се основава на Бялата книга за сигурност и отбрана на ЕС и на ПРС и следва да обхване пълния спектър на свързаните с ОПСО способности, по-специално тези на държавите членки, които участват в ПСС; счита, че CARD следва да представи набор от конкретни предложения за запълване на пропуските и да установи в кои случаи действия на Съюза биха били подходящи, което да бъде взето предвид при планирането на бюджета на ЕС за следващата година; подчертава, че е необходимо Комисията и Европейската агенция по отбрана да работят заедно при изготвянето на годишните работни програми за способностите и научните изследвания в рамките на предложения Европейски фонд за отбрана; посочва, че Европейската агенция по отбрана следва да има ясна роля не само при създаването на програмата, но също и в управлението на проектите, финансирани от компонента „способности“;

44.  подчертава необходимостта от тясна координация на всички дейности, свързани с ОПСО, и по-специално CARD, ПСС и ЕФО;

45.  счита, че Комисията следва да вземе под внимание резултатите от CARD и да поеме инициатива за междуинституционално споразумение, с което се определят обхватът и финансирането на последващите действия на Съюза; счита, че въз основа на междуинституционалното споразумение Съветът и Комисията следва да вземат необходимите решения в своите съответни области на компетентност, за да разрешат тези действия; призовава за междупарламентарно сътрудничество в областта на отбраната за преразглеждане на CARD и за последващото редовно разработване на отбранителните способности;

Мисии и операции по линия на ОПСО

46.  изказва благодарност на онези над шест хиляди жени и мъже, които са служили добре и вярно в гражданските и военните мисии на Съюза на три континента; цени тези мисии като общ европейски принос към мира и стабилността по света; изразява съжаление обаче, че ефикасността на тези мисии все още може да бъде застрашена от структурни слабости, неравномерни вноски от държавите членки и непригодност спрямо оперативната среда, като изразява съжаление по-специално относно ограниченията в мандата за мисиите по линия на ОПСО; подчертава в този контекст необходимостта от действителна ефективност, която може да се постигне единствено чрез предоставяне на подходящо военно оборудване, и настоятелно призовава Съвета и заместник-председателя/върховен представител да се възползват от възможностите, предвидени в член 41, параграф 2 от ДЕС за тази цел; приветства увеличаването на разходите за отбрана на държавите членки в подкрепа на членовете на нашите служби; счита, че тази тенденция трябва да бъде запазена, укрепена и координирана на равнище ЕС; призовава за предприемането на ефективни мерки, за да се гарантира, че направените изводи и натрупаният опит по отношение на човешкото измерение на мисиите по линия на ОПСО се подлагат на оценка и се вземат предвид, когато се разработват бъдещи мисии по линия на ОПСО;

47.  приветства представянето на първия годишен доклад относно ОПСО от ЗП/ВП; счита обаче, че този доклад не следва да има единствено количествен характер, като описва постиженията със статистически данни и подробна информация, а също така в бъдеще да се фокусира и върху оценка на политическото въздействие на дейностите по линия на ОПСО за подобряване на сигурността на нашите граждани;

48.  призовава ЗП/ВП, Комисията и държавите членки в по-голяма степен да ориентират мисиите и операциите по линия на ОПСО към приоритетите на Глобалната стратегия на ЕС и към местните и регионалните реалности;

49.  вярва в необходимостта от по-нататъшен принос за управлението и предотвратяването на кризи и по-конкретно в необходимостта от предоставяне на помощ за възстановяването и стабилизирането на Ирак; приветства неотдавнашното решение на Съвета за започване на нова гражданска мисия по линия на ОПСО в подкрепа на реформата на сектора на сигурността в Ирак и очаква ЕС да поеме водеща роля на международно равнище в тази област, включително в борбата с тероризма и гражданското възстановяване; призовава ЕС да гарантира, че този път координацията между участващите държави членки, както и с регионалните и местните участници, ще бъде по-добра;

50.  приветства дейностите на EUNAVFOR MED и призовава ЗП/ВП и държавите членки да увеличат подкрепата за местните фактори в сферата на сигурността по южните брегове на Средиземно море;

51.  очаква от ЗП/ВП и от Съвета мисията на Европейския съюз за подкрепа за интегрирано управление на границите в Либия (EUBAM Libya) да бъде повторно стартирана във връзка с подновяването на мандата за включване на местните участници в сферата на сигурността по южните граници на Либия; призовава ЗП/ВП и държавите членки да предложат нови идеи за справяне с проблемите, свързани със сигурността в района на Сахел, като ги свържат с EUBAM Libya в рамките на нейния цялостен и интегриран подход и в подкрепа на германско-френската инициатива; приветства решението на Съвета от 4 август 2017 г. относно действие на Европейския съюз за стабилизиране за Мали в регионите Мопти и Сегу, призовава в тази връзка ЗП/ВП да информира Парламента как тази мярка взаимодейства с мисиите и операциите по линия на ОПСО в региона;

52.  приветства успеха на операция EUFOR ALTHEA в Босна и Херцеговина за постигането на военните цели; изразява обаче загриженост, че политическите цели все още не са постигнати;

53.  приветства неотдавнашното създаване на ядро за постоянен оперативен щаб на ЕС – „Способности за планиране и провеждане на военни операции“ (Military Planning and Conduct Capability – MPCC), както беше изискано от Парламента в неговата резолюция от 12 септември 2013 г., тъй като това е предпоставка за ефективното планиране, командване и контрол на общите операции; призовава държавите членки да осигурят на щаба достатъчно персонал, за да може той да заработи пълноценно, и също така да му възложат задачата за планиране и командване на изпълнителните военни операции по линия на ОПСО, като например операция EUFOR ALTHEA;

54.  счита, че вследствие на оповестяването от страна на Обединеното кралство на неговото оттегляне от Съюза трябва да бъдат преразгледани възможностите във връзка с командването на EU NAVFOR Сомалия (операция ATALANTA); подчертава успеха на посочената операция, благодарение на която от 2014 г. насам нито един кораб не е бил превзет от пирати; приветства удължаването на срока на действие на операцията до 2018 г;

55.  отбелязва, че са заети само 75% от длъжностите в гражданските мисии по линия на ОПСО; във връзка с това изразява съжаление, че Правилникът за длъжностните лица на ЕС, който би осигурил по-добри условия и закрила на персонала на мисиите, не се прилага по отношение на работещите в мисиите служители, въпреки че те са финансирани от бюджета на Съюза; изразява убеждение, че това възпрепятства ефективността на мисиите; настоятелно призовава държавите членки да гарантират, че всички свободни длъжности във всички мисии се запълват бързо;

56.  приветства приемането на Политика на ЕС за обучение в областта на ОПСО и важната роля на Европейския колеж по сигурност и отбрана (ЕКСО) като централна институция за обучение в рамките на структурите на ОПСО; призовава държавите членки да предоставят достатъчни финансови, човешки и инфраструктурни ресурси за ЕКСО;

57.  изразява съжаление, че държавите членки не са в състояние бързо да разгърнат необходимия персонал за етапите на подготовка и организиране на гражданските мисии по линия на ОПСО; приветства в тази връзка предложението, разработено съвместно от ЕСВД и службите на Комисията, за многопластов подход, с цел да се ускори разполагането на гражданските мисии по линия на ОПСО;

58.  насърчава по-нататъшните усилия за ускоряване на предоставянето на финансиране за граждански и гражданско-военни мисии и за опростяване на процедурите за вземане на решения и прилагането им; в този контекст счита, че Комисията следва да въведе, чрез делегирани актове в съответствие с член 210 от Финансовия регламент, специални правила за възлагане на обществени поръчки при мерките за управление на кризи по линия на ОПСО, за да улесни бързото и гъвкаво провеждане на операциите;

59.  приветства създаването през 2016 г. на платформата за подпомагане на мисиите (ППМ); изразява съжаление относно ограничения размер и обхват на ППМ и отново отправя призив за по-нататъшен напредък към изграждането на общ обслужващ център, което би довело до допълнително повишаване на ефективността чрез осигуряването на централно звено за координация на всички услуги за подкрепа на мисии;

60.  настоятелно призовава ЕСВД и Съвета да активизират продължаващите си усилия за подобряване на киберсигурността, по-специално за мисиите по линия на ОПСО, наред с другото чрез предприемане на мерки на равнище ЕС и на равнище държави членки за смекчаване на заплахите за ОПСО, като например изграждане на устойчивост чрез образование, обучение и учения, както и чрез рационализиране на образованието и обучението на ЕС в областта на киберотбраната;

61.  счита, че ЕС и неговите държави членки са изправени пред безпрецедентна заплаха под формата на държавно спонсорирани кибератаки, както и киберпрестъпност и кибертероризъм; счита, че естеството на кибератаките ги прави заплаха, която изисква реакция на европейско равнище; насърчава държавите членки да си предоставят взаимна помощ в случай на кибератака, извършена срещу някоя от тях;

62.  призовава държавите членки да прилагат пълно споделяне на тежестта за военните мисии по линия на ОПСО чрез прогресивно разширяване на общото финансиране до пълно общо финансиране, което следва да позволи на повече държави членки да допринасят със своите способности и сили или само с финансови средства, и да ги насърчи в тази насока; подчертава значението на преразглеждането на механизма ATHENA в това отношение и на покриването на всички разходи, свързани с финансирането на военни операции по линия на ОПСО;

63.  настоятелно призовава Съвета да действа в съответствие с член 41, параграф 3 от ДЕС и незабавно да приеме решение за създаване на начален фонд за спешното финансиране на началните етапи на военните операции за задачите, посочени в член 42, параграф 1 и член 43 от ДЕС; настоятелно призовава Съвета да реши настоящите проблеми с финансирането на хибридните мисии; призовава за по-голяма гъвкавост на финансовите разпоредби на ЕС с цел да се подпомогне неговата способност за реагиране в кризисни ситуации и за изпълнение на действащите разпоредби на Договора от Лисабон;

Сътрудничество ЕС – НАТО

64.  счита, че в настоящия контекст стратегическото партньорство между ЕС и НАТО е от основно значение за справянето с предизвикателствата, свързани със сигурността, с които се сблъскват Съюзът и съседните държави; счита, че съвместната декларация на ЕС и НАТО и последващите действия за изпълнение имат потенциала да издигнат сътрудничеството и взаимното допълване на по-високо равнище и да поставят началото на нов и съществен етап от стратегическото партньорство; приветства общия набор от 42 предложения – от които общо 10 са насочени към увеличаване на устойчивостта спрямо хибридните заплахи – целящи укрепването на сътрудничеството и на координацията между двете организации; отбелязва, че тази работа ще бъде продължена в духа на пълна откритост и прозрачност, при пълно зачитане на самостоятелното вземане на решения и процедурите на двете организации, и ще се основава на принципите за приобщаващ характер и реципрочност, без да се засяга специфичният характер на политиката за сигурност и отбрана на която и да било държава членка; изказва похвала за сътрудничеството, предприето в борбата с киберзаплахите, разработването на стратегически комуникации и координирането на морски дейности и общи учения и посочва отличното сътрудничество и взаимно допълване на операция SOPHIA на ЕС и операция „Морски страж“ (Sea Guardian) на НАТО; приветства публикуването през юни 2017 г. на първия съвместен доклад на двете организации относно изпълнението и постигнатия напредък при прилагането на общия набор от предложения и призовава за по-нататъшен напредък; подчертава цялостния ангажимент на ЕС към трансатлантическата общност на общи ценности и интереси;

65.  отбелязва, че един по-силен ЕС и един по-силен НАТО взаимно се укрепват; счита, че държавите членки трябва да увеличат усилията си да действат в рамките на Европейски съюз за отбрана и като автономни регионални доставчици на услуги в областта на сигурността, както и с допълваща роля в рамките на НАТО, когато е целесъобразно; отбелязва, че, както е посочено в ГСЕС, ЕС трябва да допринася за: а) реагирането спрямо външни конфликти и кризи; б) изграждането на способностите на партньорите; и в) защита на Съюза и на неговите граждани. приветства набора от инициативи, които са в ход за прилагането на Глобалната стратегия на ЕС в областта на сигурността и отбрана, за изграждането на по-силни връзки между ЕС и НАТО и за предоставяне на възможност на държавите членки да се ангажират с научни изследвания в областта на отбраната и да развиват способности за отбрана заедно; счита, че сигурността и защитата на Европа ще зависят във все по-голяма степен от двете организации, действащи в рамките на своите правомощия; призовава да се положат усилия за подобряване на сътрудничеството при противодействието на хибридни заплахи, включително чрез Европейския център за високи постижения в областта на борбата с хибридните заплахи, и при обмена на информация и разузнавателни данни;

66.  подчертава значението на сътрудничеството и интеграцията в областта на киберсигурността не само между държавите членки, ключовите партньори и НАТО, но и между различните фактори в обществото;

Партньорства по линия на ОПСО

67.  подчертава, че партньорствата и сътрудничеството с държавите, които споделят ценностите на ЕС, допринасят за ефективността и въздействието на ОПСО; приветства в тази връзка приноса на Австралия, Албания, Грузия, Канада, Колумбия, бившата югославска република Македония, Молдова, Нова Зеландия, Норвегия, САЩ, Сърбия, Турция, Украйна, Черна гора, Чили и Швейцария;

68.  приветства подписването на споразумение за придобиване и взаимно обслужване (ACSA) между Европейския съюз и Съединените американски щати на 7 декември 2016 г.; призовава ЗП/ВП да информира Парламента как това споразумение е подобрило условията и защитата за персонала на мисиите по линия на ОПСО;

69.  приканва ЗП/ВП и държавите членки да назначат военни аташе на ЕС в делегациите на ЕС, които да допринасят за изпълнението на стратегическите цели на Съюза;

70.  приветства предложението на Комисията за преразглеждане на Инструмента, допринасящ за стабилността и мира (IcSP), за да се подпомагат дейностите, извършвани в рамките на инициативата Изграждане на капацитет в подкрепа на сигурността и развитието (ИКПСР), което ще даде възможност на ЕС да финансира изграждането на капацитет и устойчивостта и ще спомогне за укрепването на способностите на държавите партньори; насърчава ЕСВД и Комисията да приложат бързо инициативата за изграждане на капацитет в подкрепа на сигурността и развитието, да подобрят ефективността и устойчивостта на мисиите по линия на ОПСО и да осигурят по-гъвкав и интегриран подход на ЕС, който използва предимствата на гражданско-военните полезни взаимодействия;

°

°  °

71.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Европейския съвет, на Съвета, на Комисията, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на генералния секретар на Организацията на обединените нации, на генералния секретар на НАТО, на агенциите на ЕС в областта на космическото пространство, сигурността и отбраната, както и на правителствата и на националните парламенти на държавите членки.

• [1]  Приети текстове, P8_TA(2017)0344.
• [2]  Приети текстове, P7_TA(2013)0381.
• [3]  Приети текстове, P8_TA(2016)0435.
• [4]  Приети текстове, P8_TA(2016)0440.
• [5]  Приети текстове, P8_TA(2017)0092.
• [6]  Приети текстове, P8_TA(2017)0302.

МНЕНИЕ НА МАЛЦИНСТВОТО

относно годишния доклад относно изпълнението на общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО) (2017/2123(INI))

Комисия по външни работи, докладчик по становище: Михаел Галер

Доклад на малцинството, внесен от членовете на ЕП от групата GUE/NGL Сабине Льозинг, Такис Хаджигеоргиу, Мигел Урбан Креспо, Хавиер Кусо Пермуй

В доклада се настоява за създаването на военен съюз със силни способности, изразява се подкрепа за Европейския фонд за отбрана, научните изследвания в областта на отбраната и програмата за развитие на отбранителната промишленост, което е от полза за печалбите на отбранителната промишленост в ЕС и на военнопромишления комплекс. В доклада се настоява за бързото активиране на постоянното структурирано сътрудничество; изисква се Бяла книга на ЕС по въпросите на отбраната, укрепване на сътрудничеството между ЕС и НАТО, засилено гражданско-военно сътрудничество и създаването на ГД „Отбрана“, която, наред с другото, да отговаря за осигуряването на отворени граници за свободно придвижване на войски и оборудване.

Възразяваме срещу доклада, тъй като в него:

•  се призовава за по-тясно сътрудничество между ЕС и НАТО и по-силен мандат на мисиите по линия на ОПСО;

•  се изисква от държавите членки да увеличат разходите си за отбрана — цел на НАТО за капацитет (минимум 2% от БВП за разходи за отбрана, което означава около 100 милиарда евро повече до 2020 г.) и повече финансови вноски в бюджета на ЕС за Фонда за отбрана, както и цялостен бюджет за отбрана на ЕС в следващата МФР;

•  се изисква разширяването на обхвата на механизма ATHENA, без да може да се осъществява парламентарен контрол върху него;

•  се приветства реформата на гражданския Инструмент, допринасящ за стабилността и мира, която сега позволява да се финансира и военно обучение и оборудване;

Настояваме:

  за стриктното тълкуване на член 41, параграф 2 от ДЕС, който забранява използването на бюджета на ЕС за разходи, възникващи от военни операции или операции в областта на отбраната;

  да няма никакво военно финансиране от бюджета на ЕС;

  за радикално разоръжаване (включително що се отнася до химически, биологични, радиологични и ядрени оръжия) на равнището на ЕС и на световно равнище и трансфер на средства от военния към социалния бюджет и бюджета за развитие;

ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане	6.11.2017
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	29 11 0
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Michèle Alliot-Marie, Petras Auštrevičius, Bas Belder, Mario Borghezio, Victor Boştinaru, Elmar Brok, James Carver, Arnaud Danjean, Georgios Epitideios, Knut Fleckenstein, Eugen Freund, Michael Gahler, Manolis Kefalogiannis, Janusz Korwin-Mikke, Andrey Kovatchev, Eduard Kukan, Barbara Lochbihler, Sabine Lösing, Ramona Nicole Mănescu, Alex Mayer, David McAllister, Francisco José Millán Mon, Clare Moody, Javier Nart, Alojz Peterle, Julia Pitera, Jean-Luc Schaffhauser, Jordi Solé, Jaromír Štětina, László Tőkés, Elena Valenciano, Geoffrey Van Orden, Hilde Vautmans, Boris Zala
Заместници, присъствали на окончателното гласуване	Neena Gill, Ana Gomes, Antonio López-Istúriz White, Gilles Pargneaux, Bodil Valero
Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване	Bogdan Andrzej Zdrojewski

ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

29	+
ALDE	Petras Auštrevičius, Javier Nart, Hilde Vautmans
PPE	Michèle Alliot-Marie, Elmar Brok, Arnaud Danjean, Michael Gahler, Manolis Kefalogiannis, Andrey Kovatchev, Eduard Kukan, Antonio López-Istúriz White, David McAllister, Francisco José Millán Mon, Ramona Nicole Mănescu, Alojz Peterle, Julia Pitera, László Tőkés, Bogdan Andrzej Zdrojewski, Jaromír Štětina
S&D	Victor Boştinaru, Knut Fleckenstein, Eugen Freund, Neena Gill, Ana Gomes, Alex Mayer, Clare Moody, Gilles Pargneaux, Elena Valenciano, Boris Zala

11	-
ECR	Bas Belder, Geoffrey Van Orden
EFDD	James Carver
ENF	Mario Borghezio, Jean-Luc Schaffhauser
GUE/NGL	Sabine Lösing
NI	Georgios Epitideios, Janusz Korwin-Mikke
VERTS/ALE	Barbara Lochbihler, Jordi Solé, Bodil Valero

0	0

Легенда на използваните знаци:

+  :  „за“

-  :  „против“

0  :  „въздържал се“