ДОКЛАД относно разследването във връзка с изпирането на пари, избягването на данъци и данъчните измами

16.11.2017 - (2017/2013(INI))

Анкетна комисия за разследване на предполагаеми нарушения и лошо администриране при прилагането на правото на Съюза във връзка с изпирането на пари, избягването на данъци и данъчните измами
Докладчици: Петър Йежек, Йепе Кофод

Поправки/ДопълненияИзберетеERR01

• ERR01 (PDF - 576 KB)
• ERR01 (DOC - 50 KB)

ЗАКЛЮЧЕНИЯ

относно разследването във връзка с изпирането на пари, избягването на данъци и данъчните измами

Комисията за разследване във връзка с изпирането на пари, избягването на данъци и данъчните измами,

–  като взе предвид член 226 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

–  като взе предвид член 116 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

–  като взе предвид Решение 95/167/ЕО, Евратом, ЕОВС на Европейския парламент, Съвета и Комисията от 19 април 1995 г. относно реда и условията за упражняване на правото на разследване на Европейския парламент[1],

–  като взе предвид Решението на Европейския парламент от 8 юни 2016 г. относно създаването, правомощията, числения състав и срока на мандата на анкетна комисия за разследване на предполагаеми нарушения и лошо администриране при прилагането на правото на Съюза във връзка с изпирането на пари, избягването на данъци и данъчните измами[2],

–  като взе предвид разкритията на Международния консорциум на разследващите журналисти относно използването на офшорни дружества, които станаха известни като Досиетата от Панама,

–  като взе предвид резолюцията относно Програмата за действие от Адис Абеба, приета от Общото събрание на ООН на 27 юли 2015 г.,

–  като взе предвид Директива 2005/60/EО на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2005 г. за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризъм[3],

–  като взе предвид Директива 2006/70/ЕО на Комисията от 1 август 2006 г. относно установяването на мерки за прилагане на Директива 2005/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на определението „видни политически личности“ и техническите критерии за процедурите по опростена проверка на клиентите и за изключения поради финансова дейност на случайна или много ограничена база[4],

–  като взе предвид плана за действие на Комисията за засилване на борбата с финансирането на тероризма от февруари 2016 г.,

–  като взе предвид Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 г. за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма, за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 2005/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и на Директива 2006/70/ЕО на Комисията[5],

–  като взе предвид Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно достъпа до осъществяването на дейност от кредитните институции и относно пруденциалния надзор върху кредитните институции и инвестиционните посредници, за изменение на Директива 2002/87/ЕО и за отмяна на директиви 2006/48/ЕО и 2006/49/ЕО[6],

–  като взе предвид Директива 2011/16/ЕС на Съвета от 15 февруари 2011 г. относно административното сътрудничество в областта на данъчното облагане и за отмяна на Директива 77/799/ЕИО[7],

–  като взе предвид Директива 2014/107/ЕС на Съвета от 9 декември 2014 г. за изменение на Директива 2011/16/ЕС по отношение на задължителния автоматичен обмен на информация в областта на данъчното облагане[8],

–  като взе предвид Директива 2006/43/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 май 2006 г. относно задължителния одит на годишните счетоводни отчети и консолидираните счетоводни отчети, за изменение на Директиви 78/660/ЕИО и 83/349/ЕИО на Съвета и за отмяна на Директива 84/253/ЕИО на Съвета[9],

–  като взе предвид Регламент (ЕС) № 537/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. относно специфични изисквания по отношение на задължителния одит на предприятия от обществен интерес и за отмяна на Решение 2005/909/ЕО на Комисията[10],

–  като взе предвид Директива 2014/56/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. за изменение на Директива 2006/43/ЕО относно задължителния одит на годишните счетоводни отчети и консолидираните счетоводни отчети[11],

–  като взе предвид Директива 2012/17/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 юни 2012 г. за изменение на Директива 89/666/ЕИО на Съвета и директиви 2005/56/ЕО и 2009/101/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на взаимното свързване на централните, търговските и дружествените регистри[12],

–  като взе предвид Препоръка 2012/771/ЕС на Комисията от 6 декември 2012 г. относно мерките за насърчаване на трети държави да прилагат минимални стандарти за добро управление в областта на данъчното облагане[13] и Препоръка 2012/772/ЕС на Комисията от 6 декември 2012 г. относно агресивното данъчно планиране[14],

–  като взе предвид своята резолюция от 25 ноември 2015 г.[15] и от 6 юли 2016 г.[16] относно данъчните постановления и другите мерки, сходни по естество или въздействие,

–  като взе предвид своята резолюция от 16 декември 2015 г., съдържаща препоръки към Комисията относно осигуряването на прозрачност, координация и конвергенция в корпоративните данъчни политики в Съюза[17],

–  като взе предвид проучването на платформата на ЗФР в ЕС и анализа на пропуските по отношение на правомощията на ЗФР в ЕС и на пречките за получаване и обмен на информация (15 декември 2016 г.),

–  като взе предвид Конвенцията на Съвета на Европа за предотвратяване на тероризма от 16 май 2005 г. (Варшавската конвенция),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 28 януари 2016 г. до Европейския парламент и Съвета относно външна стратегия за ефективно данъчно облагане (COM(2016)0024),

–  като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси и на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи от 7 март 2017 г.[18] относно предложението за Директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива (ЕС) 2015/849 за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма и за изменение на Директива 2009/101/ЕО (COM(2016)0450 – C8 0265/2016 – 2016/0208(COD)),

–  като взе предвид доклада на ОИСР, озаглавен „Подобряване на сътрудничеството между данъчните органи и органите за борба с изпирането на пари: достъп на данъчните администрации до информация от звената за финансово разузнаване за целите на наказателни преследвания и за граждански цели“, публикуван на 18 септември 2015 г.,

–  като взе предвид окончателния доклад, публикуван през февруари 2013 г., на проекта ECOLEF, финансиран от ГД „Миграция и вътрешни работи“ на Европейската комисия, озаглавен „Икономическата и правната ефективност на борбата с изпирането на пари и с финансирането на тероризма“ (JLS/2009/ISEC/AG/087),

–  като взе предвид Директива 2013/34/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно годишните финансови отчети, консолидираните финансови отчети и свързаните доклади на някои видове предприятия и за изменение на Директива 2006/43/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директиви 78/660/ЕИО и 83/349/ЕИО на Съвета (Предложението за отчитане по държави),

–  като взе предвид предложението на Комисията за директива на Съвета за изменение на Директива 2011/16/ЕС по отношение на задължителния автоматичен обмен на информация, свързана с подлежащите на оповестяване трансгранични договорености, в областта на данъчното облагане (COM(2017)0335),

–  като взе предвид предложението на Комисията за Директива на Съвета относно обща основа за облагане с корпоративен данък (COM(2016) 0685),

–  като взе предвид предложението на Комисията за Директива на Съвета относно обща консолидирана основа за облагане с корпоративен данък (ОКООКД) (COM(2016)0683),

–  като взе предвид „Многостранната конвенция за изпълнение на свързани с данъчни спогодби мерки за предотвратяване на свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби“ на ОИСР от юни 2017 г.,

–  като взе предвид публикуваното от ООН на 15 януари 2015 г. „Окончателно проучване на незаконните финансови потоци, правата на човека и Програмата за устойчиво развитие до 2030 г.“, изготвено от Независимия експерт по въпросите на въздействието на външния дълг и другите свързани международни финансови задължения на държавите върху пълноценното упражняване на всички права на човека, по-специално на икономическите, социалните и културните права,

–  като взе предвид доклада от 22 май 2014 г. на специалния докладчик на ООН по въпросите на крайната бедност и правата на човека Магдалена Сепулведа Кармона,

–  като взе предвид член 198 от своя правилник,

A.  като има предвид, че на 8 юни 2016 г. Парламентът създаде анкетна комисия за разследване на предполагаеми нарушения и лошо администриране при прилагането на правото на Съюза във връзка с изпирането на пари, избягването на данъци и данъчните измами (комисията PANA);

Б.  като има предвид, че „нарушение“ предполага наличие на противоправно поведение, а именно действие или бездействие в нарушение на закона, от страна на институции или органи на Съюза или от страна на държави членки при прилагането на правото на Съюза;

В.  като има предвид, че лошо администриране означава лошо или неуспешно администриране, каквото е налице например когато дадена институция не зачита принципите на доброто администриране, и като има предвид, че примерите за лошо администриране включват административни нередности и пропуски, злоупотреба с власт, даване и приемане на подкупи, несправедливост, незаконни процедури, лошо функциониране или некомпетентност, дискриминация, забавяния, които могат да бъдат избегнати, отказ за предоставяне на информация или нейното непредоставяне, небрежност и други слабости, които отразяват нарушения в прилагането на правото на Съюза в която и да е област, обхваната от въпросното право;

Г.  като има предвид, че изпирането на пари включва прикриване на незаконни пари, включително чрез международни престъпни мрежи, за да се маскира произходът на незаконно получени приходи, така че да изглежда, че техните източници са законни; като има предвид, че тези престъпления са известни като „първоначални престъпления“ и съгласно Препоръките от 2012 г. на Специалната група за финансови действия (FATF) и Четвъртата директива относно борбата с изпирането на пари, в сила от 26 юни 2017 г., включват данъчните престъпления;

Д.  като има предвид, че в Европейската програма за сигурност от април 2015 г. се изтъква необходимостта от справяне с връзката между тероризма и организираната престъпност, като се подчертава, че организираната престъпност подхранва тероризма чрез много различни канали, наред с другото, доставка на оръжия, финансиране чрез трафик на наркотици и проникване на финансовите пазари;

Е.  като има предвид, че комисията PANA беше създадена след публикуването на т.нар. Досиета от Панама; като има предвид, че Досиетата от Панама представляват най-голямото изтичане на информация във връзка с изпирането на пари, избягването на данъци и отклонението от данъчно облагане, което се е случвало до този момент; като има предвид, че в изтеклата от адвокатската кантора и лицензирано дружество за доверително управление Mossack Fonseca („Мосак Фонсека“) 2,6 терабайта поверителна информация се съдържат 11,5 милиона документа, които представляват повече данни от тези в Wikileaks (Уикилийкс, 2010 г.), Offshore Leaks (Офшор лийкс, 2013 г.), Luxleaks (Люкслийкс, 2014 г.) и Swissleaks (Суислийкс, 2015 г.), взети заедно;

Ж.  като има предвид, че публикуването на Досиетата от Панама е резултат от задълбочени разследвания на журналисти от 107 медийни организации в 80 държави, обединени в Международния консорциум на разследващите журналисти, които са анализирали документи, съдържащи подробно описание на операциите на „Мосак Фонсека“, като са използвали най-съвременен софтуер за обработка на голямото количество изтекли данни;

З.  като има предвид, че Досиетата от Панама показват значението на свободните медии и разследващата журналистика, както и ролята на лицата, сигнализиращи за нередности, в работещи демокрации, които Европейският парламент приема като ценен източник на информация и незаменим фактор за насърчаването на почтеността, прозрачността и отчетността в публичните и частните институции;

И.  като има предвид, че подаването на сигнали за нередности във връзка с финансовите интереси на Съюза може да бъде определено като разкриването или докладването на закононарушения, включително, но не само, корупция, измами, конфликти на интереси, отклонение от данъчно облагане и избягване на данъци, изпиране на пари, проникване на организираната престъпност, както и действия за прикриване на горепосочените;

Й.  като има предвид, че докладването от страна на лицата, сигнализиращи за нередности, на информация относно практики, които биха могли да застрашат или увредят обществения интерес, се извършва въз основа на тяхната свобода на изразяване на мнение и свобода на информация, като и двете свободи са залегнали в Хартата на основните права на Европейския съюз, и е свързано със силно чувство на отговорност и граждански морал; като има предвид, че лицата, сигнализиращи за нередности, често рискуват личната си безопасност, която е защитена съгласно член 6 от Хартата на основните права;

К.  като има предвид, че е от съществено значение да се гарантира, че всички репресивни мерки срещу лицата, сигнализиращи за нередности, ще бъдат наказани по подходящ начин, тъй като според ОИСР повече от една трета от организациите, разполагащи с механизми за подаване на сигнали, нямат или не са осведомени за съществуването на писмено формулирана политика, която би защитила лица, сигнализиращи за нередности, от репресивни мерки;

Л.  като има предвид, че например в своето съобщение от 5 юли 2016 г. Комисията заяви, че защитата на лицата, сигнализиращи за нередности, както в публичния, така и в частния сектор, допринася за справянето с лошото управление и нередностите, включително трансграничната корупция, като подчертава, че последната лишава европейските данъчни органи от законни данъчни приходи;

М.  като има предвид, че е важно да се подчертае, че повечето дружества и частни лица спазват закона; като има предвид, че поради това е изключително важно незаконните действия да се разкриват и пропуските да се запълват, без да се създава ненужна тежест за спазващите закона данъкоплатци;

Н.  като има предвид, че изтеклите данни в Досиетата от Панама включваха поверителни документи от 213 634 офшорни дружества, заедно с имената на дванадесет настоящи и бивши държавни глави, близо 200 политици от цял свят и редица известни личности от различни области; като има предвид, че дружеството „Мосак Фонсека“ е създало и управлявало тези офшорни дружества между 1970 и 2015 г. и че 55 728 субекта все още са били активни към момента на изтичането на данните; като има предвид, че седалищата на по-голямата част от субектите, които все още са били активни – приблизително 90% – са били на Британските Вирджински острови, в Панама и на Сейшелските острови;

О.  като има предвид, че една четвърт от наличните световни преки чуждестранни инвестиции се намират в две държави – членки на ЕС, Нидерландия и Люксембург[19]; като има предвид, че според съществуващата статистическа информация Нидерландия е държавата членка с най-голям брой дружества „пощенски кутии“ в ЕС;

П.  като има предвид, че с дял от приблизително 5% до 10% от пазара на строга поверителност в офшорни центрове и структура, включваща субекти в 21 юрисдикции[20], „Мосак Фонсека“ не е най-голямото дружество в бизнеса със строга поверителност, практикуван в офшорни центрове; като има предвид, че това показва, че Досиетата от Панама могат да се считат само за върха на айсберга“;

Р.  като има предвид, че според оценките на Европол Досиетата от Панама обхващат само 0,6% от общия брой на случаи на изпиране на пари, регистрирани ежегодно;

С.  като има предвид, че анкетната комисия на Парламента относно Досиетата от Панама (анкетна комисия PANA) свика заседания, проведе констативни командировки и възложи проучвания с цел допълнително разследване, което да излезе извън рамките на практиките, документирани в Досиетата от Панама[21];

Т.  като има предвид, че данъчната измама и отклонението от данъчно облагане са незаконни дейности, включващи отклонение от данъчни задължения, докато, от друга страна, избягването на данъци е неправилното или съмнително използване на данъчни режими с цел намаляване или избягване на данъчни задължения, при което често се нарушава най-малкото духът на закона, които се твърди че се следва[22]; като има предвид, че за агресивно данъчно планиране се счита възползване от техническите аспекти на данъчна система или от несъответствията между две или повече данъчни системи с цел намаляване на данъчните задължения; като има предвид, че в Досиетата от Панама бяха разкрити различни случаи на използване на офшорни субекти за целенасочено избягване на данъци или отклонение от данъчно облагане или изпиране на пари; като има предвид, че в съдебната практика на Съда на Европейския съюз[23] по отношение на принципа за злоупотреба с право във връзка с данъчното облагане се постановява, че граждани на държава членка не могат да се позовават на правните норми на Съюза с цел злоупотреба или измама; като има предвид, че няколко държави членки прилагат концепцията за злоупотреба с право за въпроси, свързани с данъчното облагане[24];

У.  като има предвид, че в резултат на изтичането на данни през последните години осведомеността относно схемите за изпиране на пари, за отклонение от данъчно облагане и за данъчни измами, както и за корупцията, нарасна значително и тези въпроси се превърнаха във важна тема, предизвикваща международна политическа загриженост, и също така провокираха безпокойство сред гражданите на ЕС;

Ф.  като има предвид, че ефикасното разрешаване на тези проблеми изисква по-голяма съгласуваност на данъчните политики и другите форми на икономическо управление, като например търговските политики и споразуменията за инвестиционен арбитраж;

Х.  като има предвид, че доходите, които не се декларират и не се облагат, намаляват националните данъчни приходи на държавите членки и представляват заплаха за стабилността на финансовата система[25]; като има предвид, че отклонението от данъчно облагане и избягването на данъци създават нелоялна конкуренция, която особено засяга малките и средните предприятия и големите дружества, които не използват сложни структури; като има предвид, че изпирането на пари, избягването на данъци и отклонението от данъчно облагане подкопават справедливото разпределение на данъчните приходи в държавите – членки на ЕС, и следователно нарушават конкуренцията на вътрешния пазар; като има предвид, че масовото избягване на данъци от страна на физически лица, разполагащи с активи с висока нетна стойност, и на предприятия ощетява не само обикновените данъкоплатци, публичните финанси и социалните разходи, но също така застрашава доброто управление, макроикономическата стабилност, социалното сближаване и общественото доверие в институциите;

Ц.  като има предвид, че данък добавена стойност (ДДС) е един от главните източници на приходи в държавите членки и според наличните данни общата разлика между прогнозните приходи от ДДС и реално събирания размер, т.е. несъответствието в приходите от ДДС, възлиза на 159,5 милиарда евро;

Ч.  като има предвид, че с парите, изгубени от националните органи поради свързаните с Досиетата от Панама загуби на данъчни приходи, е можело да бъдат обезпечени 1,5 милиона работни места в Европа[26];

Ш.  като има предвид, че публичните органи отговарят за регулаторната и надзорната рамка, както и за данъчното облагане; като има предвид, че посредством нормативната уредба, търговските регистри, данъчното право и данъчния контрол, те играят важна роля за съществуването на данъчни убежища и офшорни финансови центрове; като има предвид, че в действителност тези центрове могат да оперират само когато правителствата създадат необходимите условия;

Щ.  като има предвид, че офшорните структури, предлагащи преференциални режими, не биха могли да съществуват без намесата на ключови фактори и посредници, като например банки, счетоводни дружества, данъчни консултанти, управители на частни капитали и адвокати, както в данъчните убежища, така и в други юрисдикции;

АА.  като има предвид, че някои правителства и юрисдикции, включително в ЕС, са се специализирали или участват в създаване на нарушаващи конкуренцията преференциални данъчни режими в полза на мултинационални дружества и физически лица, разполагащи с активи с висока нетна стойност, които всъщност нямат икономическа същност на територията на тези юрисдикции, а просто са представлявани от фиктивни дружества;

АБ.  като има предвид, че за разлика от случая Люкслийкс, твърденията за участие на видни политически личности в евентуални незаконни действия, както беше разкрито в Досиетата от Панама, може да доведе до ситуация, при която някои правителства не желаят да разследват надлежно подобни случаи; като има предвид, че в някои държави извън ЕС, които толерират ниско ниво на прозрачност и в които съществуват подозренията за корупция на държавни длъжностни лица, няма интерес от предприемане на каквито и да било мерки в отговор на информацията, разкрита в Досиетата от Панама;

АВ.  като има предвид, че Комисията цитира оценки, според които годишната загуба на приходи, дължаща се на отклонението от данъчно облагане и на избягване на данъци, възлиза най-малко на 1 билион евро само в рамките на ЕС[27]; като има предвид, че това пряко засяга националните бюджети и бюджета на ЕС;

АГ.  като има предвид, че общата „загуба на финансови средства за развитие“ в развиващите се държави (т.е. загубата на данъчни приходи и реинвестираните печалби, които са загубени като печалби) възлиза на близо 250 милиарда евро годишно;

АД.  като има предвид, че считано от 2014 г. не са отчетени най-малко 7,6 билиона щатски долара от общите световни частни финансови средства в размер на 95,5 билиона щатски долара; като има предвид, че в световен мащаб 8% от частните финансови средства се намират в офшорни центрове, което води до годишни загуби на данъчни приходи в световен мащаб в размер на 190 милиарда щатски долара; като има предвид, че според оценките 2,6 билиона щатски долара от частните финансови средства в Европа се намират в офшорни центрове, което води до загуби на данъчни приходи в размер на 78 милиарда щатски долара годишно[28];

АЕ.  като има предвид, че според оценките през 2011 г. в световен мащаб са били загубени 3,1 билиона щатски долара всяка година в резултат на отклонение от данъчно облагане и избягване на данъци от страна на големи мултинационални дружества[29];

АЖ.  като има предвид, че знаков случай на транснационално изпиране на пари, свързано с Досиетата от Панама, беше изобличен от руския адвокат Сергей Магнитски и стана предмет на разследвания за изпиране на пари в държавите – членки на ЕС, и по света;

АЗ.  като има предвид, че Парламентарната асамблея на Съвета на Европа призова за подобряване на международното сътрудничество при разследването на „пътя на парите“ във връзка със средствата, произхождащи от измамно възстановяване на данъци, което беше изобличено от г-н Магнитски; същевременно извършителите и възползвалите се както от престъплението срещу Сергей Магнитски, така и от изобличеното от него престъпление, не бяха изправени пред правосъдието;

АИ.  като има предвид, че според оценките размерът на изпирането на пари в международен план възлиза на дял от 2% – 5% от БВП в световен мащаб; като има предвид, че според статистиката на Евроюст[30] броят на случаите на изпиране на пари се увеличава и това създава необходимост от координиран отговор от страна на множество юрисдикции, за да се води борба с такива транснационални нарушения;

АЙ.  като има предвид, че няколко държави – членки на ЕС, и отвъдморски страни и територии (ОСТ) са сред първите 100 държави, практикуващи строга поверителност[31]; като има предвид, че Люксембург и Германия са включени съответно на 6-о и 8-мо място;

АК.  като има предвид, че чрез Досиетата от Панама беше документирано и публично оповестено систематичното използване на незаконни практики като поставяне на задна дата върху документи и беше разкрито явно незачитане на задължението за най-елементарна комплексна проверка, включително при възлагане на подизпълнители, от страна съответно на адвокати, управители на частни капитали и други посредници, както е документирано, например, от поддържането на бизнес отношения с дружества, чиито упълномощени директори са представлявали до 1000 дружества „пощенски кутии“ или са били починали преди няколко години;

АЛ.  като има предвид, че Досиетата от Панама разкриха също така очевиден провал от страна на правителствата, парламентите и националните и европейските органи да приемат законодателство и да осъществяват контрол по отношение на изпирането на пари и на данъците, като по този начин са улеснили финансовите престъпления;

АМ.  като има предвид, че държавите членки са започнали общо най-малко 1300 проверки, одити и разследвания във връзка с разкритията на Досиетата от Панама; като има предвид, че държавите членки са идентифицирали над 3000 данъкоплатци и дружества от ЕС, свързани с Досиетата от Панама; като има предвид, че през последните дванадесет месеца това вече доведе до събиране от страна на националните органи на десетки милиони долари или евро под формата на данъци върху недекларирани преди това финансови средства[32];

АН.  като има предвид, че Международният консорциум на разследващите журналисти включи справка в доклада си за Досиетата от Панама относно акциите на приносител, описвайки ги като начин за защита на анонимността на собствениците на дружествата, който затруднява допълнително установяването на техния краен собственик; като има предвид, че действителната и крайната собственост може да бъдат прехвърлени от една страна на друга при пълна анонимност, без каквато и да било следа и допълнителни документи; като има предвид, че посредством акциите на приносител дадено физическо лице или субект може да контролира дружество като същевременно извършва стопанска дейност с публични средства;

АО.  като има предвид, че ЕС е световен лидер в борбата срещу изпирането на пари, данъчните измами, отклонението от данъчно облагане и избягването на данъци; като има предвид, че това трябва да остане така, като се надхвърлят международните стандарти и препоръки в тези области, за да се повиши световното равнище;

1. Отклонение от данъчно облагане и избягване на данъци

1.1. Офшорни структури

1.  отбелязва, че съществуват различни определения за това какво представлява офшорен финансов център (ОФЦ), данъчно убежище, юрисдикция, практикуваща строга поверителност, данъчна юрисдикция, която не оказва съдействие, или високорискова държава от гледна точка на изпирането на пари; отбелязва, че липсата на единни определения е един от основните фактори, които пречат на приемането на подходящо и ефективно законодателство за противодействие на избягването на данъци, отклонението от данъчно облагане и изпирането на пари;

2.  припомня, че в зависимост от избраното определение за офшорен финансов център техният брой и обемът на офшорните финанси варира между 1 и 21 билиона долара[33];

3.  признава, че офшорните финансови центрове обикновено имат следните характеристики: 1) стопанската дейност е насочена основно към чуждестранни лица; 2) ниски или средни надзорни и финансови изисквания и/или минимално разкриване на информация; 3) наличие на схеми за ниско (неуточнено) или нулево данъчно облагане[34]; 4) финансови системи с външни активи и пасиви, непропорционални на вътрешното финансово посредничество; 5) съществуването на много специфични и ограничени данъчни предимства или определени административни практики, които предоставят избирателни предимства за данъчно планиране;

4.  отбелязва, че „свободните зони“ може да представляват офшорни съоръжения за съхранение, които дават възможност за изпиране на пари и необлагаема търговия с ценности; подчертава, че ОИСР възприе критично становище към свободните зони, а именно че съоръженията за съхранение от този вид биха могли да бъдат използвани за изпиране на пари, тъй като заобикалят международните правила за прозрачност;

5.  приветства факта, че Комисията и група „Кодекс за поведение“ са в процес на изготвяне на „общ списък на ЕС на данъчните юрисдикции, които не оказват съдействие“;

6.  приветства факта, че Комисията изготви и редовно актуализира списъка на ЕС на високорискови трети държави със стратегически слабости в техните режими за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма, които представляват риск за финансовата система на Съюза;

7.  признава, че може да има припокриване между двата горепосочени списъка по отношение на някои държави, съдържащи се в тях, въпреки че те имат различни цели, различни критерии, различен процес на съставяне и различни последици; счита все пак, че двата списъка следва да се допълват взаимно и че заедно те ще гарантират висока защита на данъчните основи на държавите членки, на почтеността на финансовата система на ЕС и на доброто функциониране на единния пазар;

8.  отбелязва, че проекти, управлявани от Европейската инвестиционна банка, са включвали „Мосак Фонсека“ и че през 2016 г. Комисията е блокирала 18 проекта, с което е попречила на 1 милиарда евро да се окажат в данъчни убежища;

9.  отбелязва със загриженост тясната връзка между броя на фиктивните дружества и данъчните договорености и определени данъчни юрисдикции и държави – членки на ЕС;

1.2. Общ списък на ЕС на данъчни юрисдикции, които не оказват съдействие

10.  приветства факта, че Съветът цели до края на 2017 г. да бъде изготвен „Общ списък на ЕС на данъчни юрисдикции, които не оказват съдействие“, за да се преодолеят външните рискове за данъчните основи на държавите членки, породени от трети държави и близки до ЕС юрисдикции, които отказват да спазват международните стандарти за добро управление в областта на данъчното облагане; отбелязва обаче, че процесът на проверка, извършван и контролиран от подгрупата за третите държави към група „Кодекс за поведение“ (Данъчно облагане на предприятия), не е напълно прозрачен и не дава възможност на Европейския парламент да упражнява своите правомощия за контрол; подчертава, че горепосоченият списък следва да е реалистичен и обективен, за да бъде надежден и да възстанови доверието в действията на ЕС за борба с данъчните убежища;

11.  отбелязва, че този списък[35] има за цел да предостави обща методология на ЕС за оценка, проверка и изготвяне на списък на данъчни юрисдикции на трети държави, което ще позволи на държавите членки да идентифицират юрисдикции, които играят роля в избягването на данъци и отклонението от данъчно облагане[36]; отбелязва, че групата „Кодекс за поведение“ (Данъчното облагане на предприятия) е оттеглила ясното посочване на „нулевата или близката до нулева ставка за корпоративен данък“ като критерий за определяне на данъчни убежища и включване в такъв списък;

12.  приветства факта, че през май 2016 г. Съветът одобри предложения процес на изготвяне на списък и призова списъкът на ЕС да бъде готов до края на 2017 г.; изразява съжаление относно липсата на прозрачност на групата „Кодекс за поведение“ (Данъчно облагане на предприятия) в рамките на този процес;

1.3. Обмен на информация

13.  припомня, че общият стандарт за предоставяне на информация (ОСПИ) на ОИСР изисква от юрисдикциите да получават информация от финансовите си институции и автоматично да обменят тази информация с други юрисдикции на годишна основа; изразява съжаление, че Съединените щати не се ангажираха с този нов международен стандарт; изтъква, че ОСПИ има слабости и приветства факта, че ОИСР работи върху усъвършенстването на стандарта, за да стане по-ефективен; изразява съжаление във връзка с факта, че едва по-малко от половината от ангажиралите се юрисдикции са въвели през 2017 г. общите стандарти за предоставяне на информация;

14.  припомня, че на 15 февруари 2011 г. Съветът по икономически и финансови въпроси (ECOFIN) прие Директива 2011/16/ЕС на Съвета относно административното сътрудничество в областта на данъчното облагане и за отмяна на Директива 77/799/ЕИО (Първа директива за административното сътрудничество); припомня, че тази директива предвижда задължение за националните данъчни администрации да предоставят при поискване информация за данъкоплатец на друга държава членка, дори ако с тази информация разполага само банка или друга финансова институция; отбелязва, че на 1 януари 2013 г. националните законови, подзаконови и административни разпоредби за прилагане на тази директива влязоха в сила, с изключение на разпоредбите относно автоматичния обмен на информация за някои категории[37], които влязоха в сила на 1 януари 2015 г.;

15.  припомня, че обхватът на Първата директива за административното сътрудничество беше успешно разширен посредством няколко преработки, така че да обхваща автоматичния обмен на данъчна информация, автоматичния обмен на информация относно данъчни договорености и предварителните споразумения за ценообразуване, задължителния обмен на данъчна информация по държави и обмена на информация за борбата срещу изпирането на пари, като националните данъчни администрации на държавите членки имат достъп до централни регистри на действителните собственици, с които разполагат звената за финансово разузнаване;

16.  приветства предложението на Комисията от 21 юни 2017 г. за изменение на Директива 2011/16/ЕС по отношение на задължителния автоматичен обмен на информация, свързана с подлежащите на оповестяване трансгранични договорености, в областта на данъчното облагане (Шеста директива за административното сътрудничество);

1.4. Констатации

17.  отбелязва, че офшорните субекти често се създават като фиктивни дружества[38], без да е налице съществено икономическо основание или същност в държавата на установяване;

18.  подчертава, че основните мотиви за създаването на офшорни субекти най-често включват скриване на произхода на парите и активите и прикриване на самоличността на крайния действителен собственик[39], отклонението от или избягването на данъци върху наследство, данъци върху доходи или данъци върху капиталови печалби в държавите, в които крайните действителни собственици са местни лица[40], скриване на активи от кредитори или наследници, избягването на санкции, прикриване на престъпна дейност и изпиране на пари, прехвърляне на активи от физическо лице или дружество към ново дружество, без да се поемат пасивите на предишното, или необлагане на прехвърлените в тръст активи; отбелязва, че няколко документа от Досиетата от Панама показаха, че посредници, както и „Мосак Фонсека“, са били наясно с тези мотиви;

19.  добавя, че в случая с мултинационалните предприятия фиктивни дружества и дружества „пощенски кутии“ се използват също така като част от схемите за агресивно данъчно планиране, за да се улеснят механизмите за трансферно ценообразуване; припомня позицията на Парламента, че провеждането на агресивно данъчно планиране от страна на мултинационалните корпорации е несъвместимо с корпоративната социална отговорност[41];

20.  заявява, че сред държавите – членки на ЕС, Обединеното кралство имаше най-голям брой офшорни субекти, разкрити в рамките на Досиетата от Панама (17 973 субекта), следвано от Люксембург (10 877 субекта) и Кипър (6 374 субекта), както и Латвия, Ирландия, Испания, Естония и Малта[42]; отбелязва, например, че в определен момент „Мосак Фонсека“ е учредила 115 дружества в Люксембург в рамките само на една седмица[43]; подчертава, че от общо 21 държави, използвани в най-голяма степен от „Мосак Фонсека“ за създаване на фиктивни дружества или други сложни структури, 12 държави освен самото Обединено кралство са британски отвъдморски територии, подчинените на британската корона територии или членове на Британската общност; 

21.  отбелязва със загриженост, че разкритията от Футбол лийкс и разкритите неотдавна няколко отделни случая на отклонение от данъчно облагане в света на футбола показаха, че в националното законодателство продължават да съществуват множество пропуски и несъответствия относно данъчното облагане на доходите от права върху изображения и данъчното облагане на международните трансфери на футболни играчи; 

22.  подчертава факта, че въз основа на акционерите, идентифицирани като физически лица, около 9% от офшорните субекти, учредени от „Мосак Фонсека“, се притежават от граждани на ЕС[44];

23.  подчертава, че към момента на изтичането на данните 55 728 субекта все още са били активни, като седалището на около 90% е било на Британските Вирджински острови, в Панама и на Сейшелските острови;

24.  отбелязва, че в офшорните юрисдикции и в някои държави – членки на ЕС, търговските регистри и органите често не изискват или не споделят информацията, необходима за идентифицирането на действителния собственик, акционерите с квалифицирано дялово участие, членовете на надзорния съвет, членовете на управителния съвет и генералните директори, нито пък информация за счетоводния баланс или отчета за приходите и разходите; отбелязва, че за идентифицирането на крайните действителни собственици в някои държави се разчита единствено на лична декларация с информация за действителните собственици, без допълнителна проверка[45];

25.  отбелязва, че в повечето офшорни дестинации не съществуват данъчни задължения и задължения за докладване[46]; изразява загриженост, че няколко от тези юрисдикции включват в своето национално законодателство или административна практика пречки пред обмена на информация с чуждестранни компетентни органи;

26.  отбелязва, че нито една от трите юрисдикции, а именно Британските Вирджински острови, Панама и Сейшелските острови, понастоящем не са включени в списъка на „данъчните убежища, които не оказват съдействие“ от Комитета по данъчните въпроси на ОИСР; припомня, че Британските Вирджински острови, Сейшелските острови и Панама бяха извадени от списъка в периода между 2000 и 2002 г., след като официално се ангажираха да прилагат световните стандарти на ОИСР за прозрачност и обмен на информация, но без да въведат действително прилагане на тези стандарти, и въпреки че тези държави продължават да извършват дейност като данъчни убежища; изразява съжаление относно факта, че след юли 2017 г. списъкът на ОИСР на данъчните убежища включва само една държава;

27.  подчертава, че някои юрисдикции предлагат възможност за постоянно пребиваване в множество юрисдикции, като се използват двойни паспорти или визови програми за инвеститори, които позволяват да се получи разрешение за пребиваване в замяна на инвестиране в тези юрисдикции[47]; изтъква примерите и конкретните случаи, в които с тези визови програми за инвеститори е било злоупотребено с цел изпиране на пари[48];

28.  подчертава, че всяка офшорна юрисдикция предоставя услуги на физически лица и дружества, които са съобразени с техния бизнес модел; изтъква, че офшорните доставчици на услуги се възползват от данъчните облекчения и специалните режими, предлагани от някои юрисдикции, за да осигурят структури, които прикриват самоличността на действителния собственик, като при необходимост в рамките на минути могат да прехвърлят тези структури в друга юрисдикция (например когато данъчните органи започнат разследване в първата юрисдикция);

29.  отбелязва, че повечето офшорни структури, разкрити в Досиетата от Панама, са били създадени от Люксембург, Обединеното кралство и Кипър и че тези държави е следвало да заподозрат, че това предполага загуба на данъчната основа в други държави членки, в които пребивават крайните действителни собственици; подчертава, че в Люксембург, например, много офшорни дружества са били създадени само с цел заобикаляне на данъка, удържан при източника[49] (който се е прилагал само за физически лица, а не за офшорни дружества), и някои от тях все още извършват дейност след влизането в сила на Първата директива за административното сътрудничество; отбелязва, че по-голямата степен на прозрачност относно самоличността на крайните действителни собственици посредством създаването на публични регистри ще действа като възпиращ фактор за извършването на нарушения;

30.  отбелязва, че в Обединеното кралство повече от 75% от случаите на корупция, свързани с разследвано от органите имущество, включват анонимни дружества, регистрирани в юрисдикции, практикуващи строга поверителност; добавя, че 78% от засегнатите дружества са регистрирани в отвъдморски територии на Обединеното кралство или в територии, подчинени на короната; отбелязва, че правителството на Обединеното кралство има правомощията да използва специални прерогативи, които биха принудили отвъдморските територии на Обединеното кралство или териториите, подчинени на короната, да въведат централни публични регистри на собствеността на дружествата и да прекратят практикуването на данъчна тайна;

31.  посочва, че на територията на Европейския съюз големи дружества и богати физически лица злоупотребяват със специалните икономически зони като Мадейра, за да скрият печалби, без да плащат данъци; поради това счита, че е необходимо Комисията да извърши преглед на статута на засегнатите схеми, ако първоначалните цели не са изпълнени, както и да направи преглед на насоките за регионална помощ от ЕС въз основа на по-строги данъчни условия;

32.  отбелязва липсата на подходящ капацитет, включително квалифицирани човешки, технологични и финансови ресурси, които да са на разположение на регулаторните органи, на надзорните органи и на правоприлагащите органи и организации в областта на приложимото данъчно право в държавите – членки на ЕС; отбелязва, например, че единствено Европейският банков орган (ЕБО) отделя ресурси, за да осигури координацията на борбата срещу изпирането на пари с другите финансови органи на ЕС, но разполага само с 0,8 служители, които да се занимават с този въпрос; изразява съжаление относно липсата на общи европейски определения за отклонение от данъчно облагане и избягване на данъци, тъй като това би улеснило сътрудничеството между държавите членки; посочва, че административното сътрудничество и правната помощ по наказателноправни въпроси между две или повече държави членки по отношение на отклонението от данъчно облагане, данъчните измами и изпирането на пари са възпрепятствани от несъответствията между националните законодателства; изразява съжаление, че в някои държави членки като Люксембург обикновеното отклонение от данъчно облагане не е било третирано или продължава да не се третира като тежко престъпление и че следователно това възпрепятства трансграничното административно сътрудничество и правната помощ по наказателноправни въпроси; изразява съжаление, че в някои държави членки, сред които отново е Люксембург, моментът на извършване на престъплението продължава да се приема като начална точка за изчисляване на давностния срок, което потенциално възпрепятства трансграничното административно сътрудничество и правната помощ по наказателноправни въпроси; приветства факта, че някои държави членки, например Люксембург, вече са променили или планират да променят своето национално законодателство, за да премахнат пречките пред трансграничното административно сътрудничество и правната помощ по наказателноправни въпроси;

33.  отбелязва, че Комисията в 18 случая започна производства за установяване на нарушение срещу държава членка във връзка с липсата на транспониране на Първата директива за административното сътрудничество[50], в 13 случая започна производства във връзка с изпълнението на Втората директива за административното сътрудничество[51] и в 8 случая започна производства във връзка с изпълнението на Третата директива за административното сътрудничество; припомня, че държавите членки трябваше да въведат Директивата за административното сътрудничество относно докладването по държави между данъчните администрации в националното законодателство до 4 юни 2017 г.; отбелязва, че има висящи производства по отношение на 11 държави членки (България, Гърция, Естония, Кипър, Малта, Полша, Португалия, Словакия, Унгария, Хърватия и Чешката република)[52];

34.  подчертава, че тази липса на ресурси в данъчните администрации възпрепятства капацитета за ефективно спазване на спонтанния обмен на информация по Директивата за административното сътрудничество и че това е системен проблем в ЕС;

35.  заключава, че разпоредбите на Директивата за административното сътрудничество, по-специално член 1, член 2 и член 8, параграф 1 – относно спонтанния обмен на информация – не са били приложени, което е довело до случаи на лошо администриране поради небрежност или бездействие; подчертава, че държавите членки са имали основания да предположат, че е имало загуба на данъчни приходи в други държави членки поради офшорни структури, но не са докладвали тази данъчна информация на тези други държави членки; посочва, че още през 2012 г. групата на Съвета „Кодекс за поведение“ (Данъчно облагане на предприятия) призна липсата на спонтанен обмен на информация относно данъчните договорености[53]; заключава, че Комисията не е приложила ефективно разпоредбите на Директивата за административното сътрудничество;

2. Изпиране на пари

2.1. Законодателство за борба с изпирането на пари  

36.  припомня, че Специалната група за финансови действия определи глобални стандарти за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма и че всички нейни членове, включително основните офшорни финансови центрове, цитирани в Досиетата от Панама (Британските Вирджински острови, Панама и Сейшелските острови), се ангажираха с изпълнението на тези стандарти;

37.  отбелязва, че Варшавската конвенция на Съвета на Европа е най-всеобхватната международна конвенция относно изпирането на пари, като изисква от страните по нея да приемат законодателни мерки, с които да се улеснят предотвратяването, разследването и наказателното преследване на изпирането на пари, както и ефективното обезпечаване и конфискация на облагите от и средствата за престъпна дейност; изразява съжаление, че до момента Варшавската конвенция е ратифицирана само от 18 държави членки[54];

38.  признава, че действащата уредба на ЕС за борба с изпирането на пари е Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 г. за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма (Четвъртата директива относно борбата с изпирането на пари), в която се посочват рисковете от изпиране на пари на три равнища, а именно на наднационално равнище, на равнището на държавите членки и на равнището на задължените субекти като част от комплексната им проверка на клиента; изразява съжаление обаче относно липсата на по-голяма хармонизация на подходите на държавите членки към борбата с финансовите престъпления[55];

39.  подчертава, че Третата директива относно борбата с изпирането на пари обхваща четири основни разпоредби, а именно комплексна проверка на клиента, задължения за докладване, задължени за поддържане на архиви и правоприлагане; припомня, че крайната дата за въвеждане в сила на Третата директива относно борбата с изпирането на пари беше 15 декември 2007 г.;

40.  отбелязва, че Четвъртата директива относно борбата с изпирането на пари подобрява обхвата на разширената комплексна проверка на клиента по отношение на предприемане на стопанска дейност с високорискови държави и определенията и задълженията по отношение на видни политически личности и крайни действителни собственици, понижава прага на плащането в брой от 15 000 EUR на 10 000 EUR и разширява обхвата на задължените субекти, за да включи целия сектор на хазартните игри, а не само казината; припомня, че един от критериите за идентифициране на действителните собственици на корпоративни образувания е акционерно участие от 25% плюс една акция или дялово участие, надхвърлящо 25%; припомня, че Четвъртата директива относно борбата с изпирането на пари влезе в сила на 26 юни 2017 г., но само шест държави членки са уведомили Европейската комисия, че своевременно са въвели напълно директивата в националното законодателство[56]; призовава другите релевантни държави членки да въведат незабавно в националното законодателство Четвъртата директива относно борбата с изпирането на пари;

2.2. Списък на ЕС на високорискови трети държави във връзка с борбата с изпирането на пари

41.  припомня, че на 14 юли 2016 г. Комисията прие Делегиран регламент (ЕС) 2016/1675 за допълване на Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета и съдържащ списък от единадесет високорискови трети държави, които имат стратегически слабости в своите режими за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма, а именно Афганистан, Босна и Херцеговина, Вануату, Гвиана, Йемен, Ирак, Иран, Корейска народнодемократична република (КНДР), Лаоска народнодемократична република, Сирия и Уганда;

42.  изтъква факта, че това е дубликат на списъка, изготвен от Специалната група за финансови действия и не включва нито една от държавите, посочени в Досиетата от Панама;

43.  припомня, че Комисията предложи да измени списъка, като извади Гвиана и добави Етиопия; отново отправя възраженията на Парламента срещу тези делегирани актове от 19 януари и 17 май 2017 г.;

44.  отбелязва, че Специалната група за финансови действия направи преглед на над 80 държави от 2007 г. насам от гледна точка на тяхното спазване и слабости, както и че 61 държави са включени в публичен списък, идентифициращ държавите със стратегически слабости в своите режими за борба с изпирането на пари и борбата с финансирането на тероризма; обръща внимание, че Специалната група за финансови действия твърди, че оттогава насам 51 държави са извършили необходимите реформи, за да преодолеят тези слабости, в т.ч. въвеждане на правни и регулаторни рамки и реформи, с които се ангажират да спазват международните данъчни стандарти, като общите стандарти на ОИСР за предоставяне на информация, и са били извадени от списъка; подчертава, че изваждането от публичния списък не следва да се извършва само след поемане на ангажименти за реформи, а по-скоро след цялостна оценка от страна на Специалната група за финансови действия, която да потвърди съществуването на промени на практика;

45.  изразява съжаление, че процесът на оценка и партньорска проверка на Специалната група за финансови действия доведе до списък, който не е от полза за борбата с изпирането на пари;

2.3. Звена за финансово разузнаване (ЗФР)

46.  припомня, че съгласно Третата директива относно борбата с изпирането на пари всяка държава членка е длъжна да създаде ЗФР с цел споделяне на информация между различните разузнавателни служби на държавите членки, борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма, че всяко национално ЗФР трябва да разполага с адекватни ресурси, за да изпълнява своите задачи, и че ЗФР следва да бъдат оборудвани така, че да се осигури ефикасен и своевременен достъп до информацията с финансов, административен и правоприлагащ характер, която им е необходима за надлежното изпълнение на техните задачи, включително оперативна съвместимост между базите данни на съответните органи;

47.  припомня, че институциите и физическите и юридическите лица, обхванати от директивата[57], трябва да информират ЗФР, ако подозират, че се извършват или са извършени престъпления, свързани с изпиране на пари или финансиране на тероризъм, или е направен опит за извършването им, да попълват доклади за съмнителни сделки, както и че от тях се изисква да предоставят цялата относима информация при поискване;

48.  отбелязва, че липсва единно определение за „съмнителни сделки“ и че съществуващото определение се счита за неподходящо в някои случаи;

49.  подчертава, че държавите членки трябва да изискват от техните кредитни и финансови институции да разполагат със системи, които да им позволяват да реагират бързо и изцяло на запитвания от страна на ЗФР в съответствие с тяхното национално законодателство;

50.  отбелязва и приветства създаването на сътрудничеството FIU.net в рамките на Европол; припомня, че Групата Егмонт, международен орган за сътрудничество между ЗФР, е съставена от 154 ЗФР от цял свят; изразява съжаление, че съгласно тяхната национална правна рамка на няколко ЗФР в Европа все още не е разрешено да обменят пряко данни с чуждестранни правоприлагащи органи; изразява съжаление, че Европол не разполага с разследващи правомощия, за да извършва наказателно преследване на случаи на отклонение от данъчно облагане и на изпиране на пари;

2.4. Констатации

51.  отбелязва, че редица посредници, като например банка Berenberg в Германия или банка Pilatus в Малта, не са приложили по подходящ начин задължителните мерки за разширена комплексна проверка на клиента, независимо дали при установяването на стопански взаимоотношения с клиентите си или по време на стопанските взаимоотношения, дори когато е било налице подозрение за изпиране на пари; поради това подчертава недокладването или неравномерното докладване от страна на задължените субекти на подозрения за изпиране на пари до компетентните ЗФР[58];

52.  счита, че в много случаи не са били извършени никакви проверки или проверките са били недостатъчни, за да се идентифицират крайните действителни собственици на офшорни субекти; подчертава произтичащата от това невъзможност да се определи структурата на собствеността и контролната структура на субекта и/или да се получи информация за целта и планираното естество на стопанските взаимоотношения; подчертава, че публичните документи от Досиетата от Панама показват, че „Мосак Фонсека“ е била наясно, че някои от нейните клиенти или дъщерни дружества[59] невинаги са извършвали по подходящ начин комплексната проверка на клиента; изтъква, че „Мосак Фонсека“ призна, че в някои случаи не е знаела кои са действителните собственици на регистрираните субекти[60];

53.  осъжда факта, че за да обслужва специфичните нужди на своите клиенти, „Мосак Фонсека“ е начислявала такси за по-скъпи услуги без подходящи комплексни проверки, като същевременно изцяло е съзнавала, че тези услуги са свързани с по-висок риск от изпиране на пари[61];

54.  подчертава, че в резултат на това националните ЗФР или други компетентни органи разполагат с недостатъчна документация, за да проведат необходимите разследвания и анализи в съответствие с националното право;

55.  отбелязва, че няколко държави, включително някои държави членки, наскоро са разработили програми за гражданство за лица, които не пребивават в ЕС, т.нар. програми „Златна виза“ или „Инвеститор“, по които се предоставя гражданство в замяна на финансови инвестиции в страната без надлежна проверката на източника на средствата или без да се извършва подходяща комплексна проверка на клиента, като по този начин се отслабват мерките срещу изпирането на пари; подчертава, че двойното гражданство, произтичащо от тези програми може също така да подкопае целите на автоматичния обмен на данъчна информация;

56.  отбелязва, че липсата на документация и проверки се отнася също и за някои животозастрахователни полици, издадени от застрахователни дружества и предлагани на клиенти чрез застрахователни посредници или който и да е друг субект, определен като финансова институция съгласно Третата директива относно борбата с изпирането на пари;

57.  припомня искането на някои ЗФР да получат по-голям достъп до информация чрез засилено сътрудничество с техните партньори, както и достъп до повече източници на информация, като например централизирани данни за банкови сметки или регистри за недвижими имоти или животозастрахователни продукти[62];

58.  отбелязва, че в някои случаи данъчни или други администрации, или надзорни органи са разкрили съществуването на офшорни структури, но не са ги докладвали на ЗФР[63];

59.  отбелязва, че при разследванията в рамките на борбата с изпирането на пари в ЕС голям проблем е продължителният и неефективен механизъм, както и правните и технически бариери, пречещи на или/и значително забавящи сътрудничеството между звената за финансово разузнаване в ЕС; отбелязва, че звената за финансово разузнаване на държавите – членки на ЕС, имат различни структури, размери и правомощия, че в държавите членки те често не разполагат с ресурси, както и че тези различия влияят на начините, по които ЗФР на държавите – членки на ЕС, събират, анализират и разпространяват информация, и в крайна сметка оказват въздействие върху обмена на информация между тях; подчертава, че това води до разпокъсани, асиметрични и несъпоставими отговори от страна на ЗФР на държавите – членки на ЕС[64];

60.  припомня колко е важно да има независими и автономни ЗФР, които да получават пряко и изключително докладите за съмнителни сделки, което обаче не се наблюдава във всички държави членки;

61.  изразява съжаление, че Комисията не е в състояние да извърши собствена подходяща оценка на високорискови трети държави от гледна точка на изпирането на пари, тъй като не разполага с достатъчно квалифициран персонал, за да изпълни това задължение по силата на Директивата относно борбата с изпирането на пари;

62.  обръща внимание по-специално на нарастващия брой доклади за съмнителни сделки, обусловен от новото законодателство, и на факта, че липсата на ресурси означава, че ЗФР могат да са заемат само с една малка част от проблема[65]; отбелязва, че 67% от докладите за съмнителни сделки, подавани в Съюза, са свързани с Обединеното кралство и Нидерландия; отбелязва, че равнището на доклади за съмнителни сделки в някои страни не изглежда да е пропорционално на дейностите на регулираните сектори[66]; отбелязва, че докладите, основаващи се на прагови стойности, които някои ЗФР получават, могат да обогатят достъпа им до информация[67];

63.  приветства работата, извършена от FIU.net, в рамките на Европол, но изразява съжаление, че настоящата платформа FIU.net не е ефикасна поради различните равнища на използване от страна на държавите членки и поради липсата на ресурси и правомощия на равнището на ЕС;

64.  отбелязва, че според Европол криптовалутите носят риск от изпиране на пари и съответно стратегиите за борба с изпирането на пари следва също да бъдат съсредоточени върху новите техники за изпиране на пари[68];

65.  отбелязва, че Европол сравни своята база данни за физическите лица и дружествата, заподозрени за участие в престъпна дейност, с Досиетата от Панама и установи 3469 вероятни съвпадения; като има предвид, че 1722 от тези съвпадения са свързани с изпиране на пари, а 116 – с тероризъм; като има предвид, че по-голямата част от тези случаи са идентифицирани в Обединеното кралство, най-вероятно поради размера на неговия финансов сектор; отбелязва, че банки, които са контролирани от Ислямска държава, имат достъп до Дружеството за световни междубанкови финансови телекомуникации (SWIFT) и по този начин могат да изпращат средства към и през ЕС; отбелязва, че някои банки потвърдиха пред членовете на анкетната комисия, че са подали множество доклади за съмнителни сделки, свързани с финансиране на тероризма; отбелязва, че нито Комисията, нито Съветът, нито банките, нито ЗФР бяха в състояние да дадат информация за броя на банковите сметки в държавите – членки на ЕС, замразени заради финансиране на тероризма;

66.  отбелязва, че забавянията при отговори на искания засяга сътрудничеството на ЗФР и че отговорите на тези искания често са с лошо качество и недостатъчно подробни, като по този начин представляват пречка за международното сътрудничество от страна на самите ЗФР; изразява съжаление, че някои ЗФР ограничават използването на предаваната информация, включително забраняват нейното използване за съдебно наказателно преследване или данъчни разследвания; отбелязва, че исканията на някои европейски ЗФР за сътрудничество с партньори извън Европа са били възпрепятствани поради правни или административни пречки в юрисдикциите на трети държави;

67.  изразява съжаление, че не всички ЗФР в ЕС са оправомощени да се обръщат към задължените субекти с искания за информация и че в много случаи тези искания зависят от предварителното получаване на доклади за съмнителни сделки; поради това отбелязва, че някои ЗФР не могат да изискват информация от докладващите субекти от името на чуждестранни ЗФР, ако в тяхната база не са вписани свързани подозрителни сделки;

68.  отбелязва, че в някои държави членки липсват ясни насоки относно взаимното сътрудничество между националните ЗФР и националните данъчни органи, за да се осигури спазването на данъчното законодателство;

69.  приветства факта, че данъчните престъпления бяха наскоро признати като първоначално престъпление на изпирането на пари съгласно Четвъртата директива относно борбата с изпирането на пари, чийто краен срок за транспониране изтече на 26 юни 2017 г.; изтъква, че директивата изрично посочва, че различията между определенията за данъчни престъпления в националното право няма да възпрепятстват способността на ЗФР да обменят информация; изразява съжаление относно липсата на общо европейско определение за данъчните престъпления[69], което досега възпрепятства разследването и наказателното преследване на случаи, свързани с данъчни престъпления, в Съюза, както и относно факта, че няколко европейски държави считат само много тежките данъчни нарушения за данъчни престъпления; отбелязва, че международното сътрудничество между ЗФР все още може да бъде отказано на основание значителни разлики между държавите членки по отношение на начините за определяне и инкриминиране на първоначалните престъпления на изпирането на пари; отбелязва текущите преговори по предложението за директива относно борбата по наказателноправен ред с изпирането на пари, насочени към установяването на минимални правила относно определянето на престъпленията и на санкциите в областта на правонарушенията, свързани с изпиране на пари;

70.  отбелязва, че задължението за създаване на централни регистри на крайните действителни собственици е включено в Четвъртата директива относно борбата с изпирането на пари; изразява съжаление, че до момента това задължение не е изпълнено от всички държави членки и че не всички ЗФР имат достъп до тази информация относно крайните действителни собственици; отбелязва, че осигуряването на публичен достъп до тези централни регистри би улеснило идентифицирането на крайните действителни собственици и/или на аномалиите и съмненията за нарушения от страна на съответните заинтересовани страни, включително компетентните органи, задължените субекти и гражданите, и би повишило отчетността;

71.  подчертава, че платформата на ЗФР на ЕС установи няколко недостатъка по време на проучването си и на анализа на пропуските по отношение на ЗФР; изтъква, че това се дължи на неподходящото изпълнение или на неизпълнението на разпоредбите на Третата директива относно борбата с изпирането на пари, по-специално относно достъпа до информация за банковите сметки, както и на значителните несъответствия между националните подходи;

72.   приветства, че до май 2016 г. 16 държави членки са или са били в процес на въвеждане на автоматизирани механизми, които им позволяват да идентифицират титулярите на банкови и разплащателни сметки[70]; отбелязва също така, че в доклада се подчертава липсата на подходящ капацитет на ЗФР за получаване на информация от задължените субекти и за провеждане на съвместен анализ на трансгранични случаи с цел установяване на заплахи, рискове и тенденции за изпиране на пари и финансиране на тероризъм[71];

73.  подчертава, че по време на проучването си платформата на ЗФР на ЕС също така стигна до заключението, че липсват достатъчно подробни и хармонизирани европейски правила, когато става въпрос за борбата с изпирането на пари;

74.  подчертава, че някои институции на държавите членки, които отговарят за прилагането и изпълнението на правилата по отношение на изпирането на пари, избягването на данъци и отклонението от данъчно облагане, изглежда не са напълно независими от политическо влияние; изтъква, че дискреционните правомощия на полицията в някои държави членки дали да разследва или да не разследва информация, получена и потвърдена от ЗФР, могат да означават лошо администриране в случай на бездействие; отбелязва, че малтийското ЗФР е представило доклад относно подозрения за изпиране на пари с участието на видни политически личности от Малта, който досега не е довел до полицейско разследване; изразява загриженост относно твърденията за възможно неспазване от страна на компетентните органи на разпоредбите относно борбата с изпирането на пари, посочени в Четвъртата директива за капиталовите изисквания, по-специално изискванията за акционерите с квалифицирано дялово участие и изискванията за квалификация и надеждност на управителните органи, когато се предоставя банков лиценз[72];

75.  отбелязва, че министър от правителството на поне една държава членка – Малта – е сред видните политически личности, посочени в Досиетата от Панама; отбелязва, че в повечето посетени от комисията при констативни командировки държави членки[73] са започнали проучвания след разкритията, свързани с Досиетата от Панама; въпреки това изразява съжаление, че в някои държави, включително Малта, не е проведено полицейско разследване независимо от доказателствата от ЗФР за сериозни рискове от изпирането на пари; изразява съжаление, че тази липса на разследване е възпрепятствала възможността за установяване, а при необходимост – за санкциониране на посредниците в Малта, които може да не са изпълнили задълженията си, включително за комплексна проверка на клиентите; обръща внимание на сектора на хазартните игри по интернет и процедурите за неговото лицензиране в Малта, които може да не отговарят на закона, тъй като при онлайн хазарта има излагане на висок риск заради огромния обем сделки/финансови потоци и елементи на индиректен обмен, както е посочено в неговата оценка на риска на наднационално равнище[74]; осъжда непредприемането на действия от Комисията за допълнително разследване на възможното неспазване от страна на Малта на Директивата относно борбата с изпирането на пари, въпреки че това е сведено на нейното внимание; 

76.  изразява загрижеността си за ниското равнище на спазване от страна на държавите – членки на ЕС, на международните стандарти за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма, както показват партньорските проверки на Специалната група за финансови действия и Специалния комитет на експертите за оценка на мерките за борба срещу прането на пари; подчертава, че писма за нарушение бяха изпратени до 22 държави членки за неизпълнение на Третата директива относно борбата с изпирането на пари и че срещу шест държави членки (Белгия, Франция, Испания, Ирландия, Полша и Швеция) започна съдебно производство в Съда на Европейския съюз през октомври 2008 г.; отбелязва, че искът срещу Полша беше оттеглен, но другите пет държави членки бяха санкционирани за неизпълнение на Директивата навреме; подчертава обаче, че това повдига въпроси относно това дали производствата за установяване на нарушение са достатъчни, за да осигурят качеството на изпълнение от страна на държавите членки;

77.  отново потвърждава, в съответствие с препоръките от своята резолюция от 25 ноември 2015 г. относно данъчните постановления и другите мерки, сходни по естество или въздействие[75] (2015/2066(INI)), своята подкрепа за ключовата роля на Комисията като компетентен орган за защита на конкуренцията в рамките на текущите проверки за държавна помощ във връзка с данъчни договорености, постигнати между държави членки и мултинационални корпорации, и изразява съжаление за решението на ирландското правителство да оспори в Съда на Европейския съюз решението на Комисията, с което се нарежда на Ирландия да си възстанови 13 милиарда евро неплатени от Apple Inc. данъци;

78.  заключава, че като не са реагирали адекватно на тези слабости, държавите членки не са приложили ефективно Третата директива относно борбата с изпирането на пари; изразява сериозна загриженост, че като не оправомощават ЗФР да си сътрудничат, както е предвидено в Третата директива относно борбата с изпирането на пари, държавите членки нарушават член 4 от ДФЕС относно лоялното сътрудничество[76]; изтъква също така факта, че Комисията потенциално е пропуснала да наложи спазването на тези разпоредби, като не е започнала производства за установяване на нарушение;

79.  отбелязва, че някои държави членки често са прибягвали към данъчни амнистии за узаконяване на недекларирани активи, държани в офшорни юрисдикции, с които се реабилитират възможни незаконно придобити активи, и са възпрепятствали провеждането на подходящи разследвания за изпирането на пари в своите юрисдикции;

80.  изразява съжаление, че поради липса на персонал Комисията не е извършила подходящ надзор над изпълнението на Директивата относно борбата с изпирането на пари в държавите членки; отбелязва също така, че Комисията не е извършила независима оценка на списъка на ЕС на високорисковите трети държави във връзка с борбата с изпирането на пари;

81.  изразява съжаление, че в периода 2011 – 2014 г. европейските и националните органи за банков надзор и националните данъчни органи не са обърнали внимание на прехвърлянията на капитали от Португалия в офшорни юрисдикции до такава степен, че най-малко 10 милиарда евро са били прехвърлени без никакво данъчно облагане и контрол срещу изпирането на пари най-вече в Панама, от които 8 милиарда евро са наредени от корпорации, свързани с групата Espírito Santo, преди срива на банка Espírito Santo, но във време, когато регулаторните органи вече са разследвали банката и корпоративната група; отбелязва, че групата Espírito Santo са подкупили бившия министър-председател Жозе Сократиш според последните обвинения, внесени от прокуратурата за образуване на съдебни процеси;

3. Посредници[77]

3.1. Действаща правна уредба

82.  припомня, че според Четвъртата директива относно борбата с изпирането на пари настоящото определение на задължените субекти включва финансови и кредитни институции, одитори, счетоводители и данъчни консултанти, нотариуси, доставчици на услуги по доверително или дружествено управление, посредници за недвижими имоти, доставчици на услуги в областта на хазарта и други упражняващи юридическа дейност лица на свободна практика; припомня, че съгласно Четвъртата директива относно борбата с изпирането на пари от държавите членки се изисква да гарантират, че техните компетентни органи, отговарящи за надзора, разполагат с подходящи финансови, човешки и технически ресурси за изпълнението на своите функции (член 37 от Третата директива относно борбата с изпирането на пари и член 48 от Четвъртата директива относно борбата с изпирането на пари), и отбелязва, че чрез докладите за взаимна оценка на Специалната група за финансови действия и Специалния комитет на експертите за оценка на мерките за борба срещу прането на пари е открит недостиг, свързан с ресурсите;

83.  припомня задължението на задължените субекти да извършват комплексна проверка на клиента и да докладват подозрения за изпиране на пари съгласно Директивата относно борбата с изпирането на пари; отбелязва, че по отношение на упражняващите юридическа дейност лица това се прилага само когато те не са обхванати от правна професионална тайна или привилегия;

84.  припомня, че разширената комплексна проверка на клиента се изисква по-специално за клиенти, които са видни политически личности и други високорискови клиенти, с цел установяване на произхода на богатството и произхода на средствата; подчертава, че от кредитните и финансовите институции се изисква да разполагат със системи, които да им позволяват да реагират бързо и изцяло на запитвания от страна на ЗФР в съответствие с тяхното национално законодателство;

85.  отбелязва, че държавите членки са определили широк набор от надзорни органи с цел контрол на различни видове задължени докладващи субекти по Директивата относно борбата с изпирането на пари и че следователно консултантите и посредниците са регулирани и надзиравани или от държавни органи, или от саморегулиращи се професионални организации;

86.  припомня, че в някои случаи саморегулиращи се професионални органи са действали по случаи на неправомерно облагодетелстване от страна на посредници едва след разкритията, свързани с Досиетата от Панама, като така са доказали, че имат неподходящи или неефективни механизми за регулиране и санкциониране;

87.  подчертава, че в много държави членки отклонението от данъчно облагане, улеснено от тези фактори, не е първоначално престъпление за изпирането на пари, тъй като не попада в обхвата на тежките престъпления в наказателния им кодекс, и че в някои държави членки това отклонение от данъчно облагане представлява правонарушение и следователно би било считано само за административно нарушение; отбелязва, че Четвъртата директива относно борбата с изпирането на пари, чийто срок за транспониране изтече на 26 юни 2017 г., има за цел да хармонизира положението по този пункт;

88.  отбелязва, че Съветът прикани Комисията да „обмисли законодателни инициативи за правила за задължително оповестяване, въз основа на действие 12 от проекта на ОИСР относно свиването на данъчната основа и прехвърляне на печалби (BEPS), с цел въвеждане на ефективни демотивиращи мерки за посредниците, които участват в схеми за укриване или избягване на данъци“;

89.  приветства предложението на Комисията от 21 юни 2017 г. относно задължителния автоматичен обмен на информация в областта на данъчното облагане във връзка с подлежащи на докладване трансгранични договорености; отбелязва факта, че сред всички типични белези, свързани с трансгранична трансакция, тя е включила мерки, когато получателят е местно лице за данъчни цели в данъчна юрисдикция, която не налага никакъв корпоративен данък или налага нулева ставка за корпоративен данък и законова данъчна ставка, по-ниска от средната такава в Съюза;

90.  изразява съжаление относно факта, че предложението предвижда само задължение за докладване, но не незабавна забрана на разкритата схема, след като е проверена и счетена за неправилно използване на данъчната система;

91.  припомня, че Директива 2013/36/ЕС относно достъпа до осъществяването на дейност от кредитните институции и относно пруденциалния надзор върху кредитните институции и инвестиционните посредници (Четвърта директива за капиталовите изисквания) изисква от държавите членки да гарантират, че се налагат административни санкции на финансови институции, отговорни за сериозно нарушение на националните разпоредби, приети съгласно Третата директива относно борбата с изпирането на пари; припомня, че Четвъртата директива за капиталовите изисквания изисква компетентните органи да отказват издаването на лиценз за започване на дейност като кредитна институция, ако след като вземат предвид необходимостта от осигуряване на стабилно и разумно управление на кредитната институция, те не са убедени, че акционерите или членовете са подходящи, наред с другото ако съществуват основателни причини за подозрение, че се извършва, било е извършено или е имало опит да се извърши изпиране на пари или финансиране на тероризма, или че планираното придобиване би могло да увеличи риска от това;

92.  припомня, че Европейският парламент, чрез приемането на докладите на специалните комисии TAXE и TAX2, гласува в полза на строго регулиране на дейностите на консултантите с цел да се забрани всякакъв конфликт на интереси, и чрез отделяне на консултантската им дейност за данъчни администрации и за частни клиенти;

93.  припомня, че Директивата относно задължителния одит на годишните счетоводни отчети и консолидираните счетоводни отчети от 2006 г. трябваше да бъде приложена до 29 юни 2008 г.;

94.  отбелязва, че изменената Директива относно задължителния одит на годишните счетоводни отчети и консолидираните отчети от 2014 г. и Регламентът относно специфични изисквания по отношение на задължителния одит на предприятия от обществен интерес трябваше да бъдат приложени до 17 юни 2016 г., с изключение на член 16, параграф 6 от Регламента относно специфични изисквания по отношение на задължителния одит на предприятия от обществен интерес, който трябваше да бъде приложен до 17 юни 2017 г.; отбелязва, че Досиетата от Панама разкриха, че съществува необходимост от преразглеждане на Директива 2014/56/ЕС;

3.2. Констатации

95.  отбелязва, че Досиетата от Панама включват общо 14 000 посредници, от които около 2700, или 19%, се намират в ЕС[78];

96.  отбелязва, че посредниците в ЕС, посочени в Досиетата от Панама, са отговорни за създаването на около 20%, или 39 700, от всички субекти, учредени от „Мосак Фонсека“;

97.  отбелязва, че адвокатските кантори, счетоводителите, тръстовете и доверителните дружества и банките са най-разпространените видове посредници, но че редица други саморегулиращи се и необхванати от регулаторни норми специалисти могат да предоставят данъчни и финансови услуги, като например учредяване в чужбина и данъчно планиране;

98.  отбелязва, че по-специално банките, управителите на частни капитали, одиторите и данъчните и правните консултанти продължават да бъдат недостатъчно обхванати от определения и регулаторни норми в законодателството на ЕС, както и в националните закони на държавите членки и на трети държави; счита, че многонационалният характер на техните услуги представлява особено предизвикателство за правилното и подходящо наблюдение и санкциониране на техните дейности;

99.  отбелязва, че това дали посредниците са под надзор или се саморегулират, зависи от юрисдикцията и от вида на посредника или консултанта; отбелязва, че много от тези структури са установени извън юрисдикцията на задължените субекти и че поради това много случаи не са обхванати от законодателните изисквания; отбелязва, че по-голямата част от посредниците от ЕС са базирани в Обединеното кралство, Люксембург и Кипър[79], които са сред първите десет страни с най-активни посредници, изброени в Досиетата от Панама[80], както и в други държави, които са част от Европейското икономическо пространство (напр. Лихтенщайн) или от Европейската асоциация за свободна търговия (напр. Швейцария);

100.  отбелязва, че тръстовете и доверителните дружества, както и доставчиците на услуги по дружествено управление представляват най-важната група, изискваща създаването на офшорни субекти от „Мосак Фонсека“, следвана от счетоводителите, данъчните консултанти, адвокатите и консултантите, които са учредили около една трета от офшорните субекти[81]; припомня, че „Мосак Фонсека“ преди всичко е набирал клиенти по препоръка на посредници и че тези нови клиенти са били проверявани само повърхностно съгласно правилата за комплексна проверка на клиентите;[82]

101.  подчертава, че посредниците подпомагат учредяването на фиктивни дружества и откриването на сметки, като често осигуряват упълномощен директор, който да управлява активите, като действа от името на реалните бенефициенти, което води до анонимност на крайните действителни собственици; припомня данните, предоставени от френското ЗФР, че банки, адвокатски кантори, счетоводители и други посредници са главните архитекти, проектиращи офшорни структури и мрежи за своите клиенти, като „Мосак Фонсека“ е преди всичко доставчик на услуги за тяхното осъществяване;

102.  подчертава, че пазарът на недвижима собственост предоставя на физическите лица съществена възможност за изпиране или инвестиране на незаконно придобити средства, тъй като собствеността бива закупувана чрез анонимни фиктивни дружества или доверителни дружества, без да бъде подлагана на действителна комплексна проверка, особено когато законодателството на държавите членки допуска чуждестранни дружества и други правни структури да закупуват собственост, без да разкриват самоличността на своя действителен собственик[83], какъвто е случаят например при имотния пазар в Лондон; подчертава необходимостта от засилване на проверките и правилата срещу изпирането на пари в този сектор; подчертава, че е важно за тази цел информацията относно притежаването и контрола на недвижимо имущество да се прави напълно достъпна за органите и обществеността чрез централизиран на европейско равнище имотен регистър;

103.  подчертава, че застрахователните продукти, особено застраховка живот, предоставят много привлекателни и прости средства за изпирането на пари и че лицата, осъществяващи изпиране на пари, и терористичните организации вземат изключителни мерки, за да скрият финансовите си дейности и да ги направят неразличими от законните сделки;

104.  изразява загриженост по повод на неотдавнашната тенденция да се създават нови стратегически канали и иновативни форми на изпиране на пари, като например преминаването и изчистването на незаконните капитали чрез бизнес с луксозни недвижими имоти, продажба на ценни книжа и животозастрахователни полици; отбелязва, че незаконните пари, депозирани при изплащането на сумите по тези сделки, се преобразуват в законни средства, произтичащи от законни сделки; ето защо изразява надежда, че правилата за борба с изпирането на пари също ще бъдат разширени, така че да обхванат пазара на луксозните недвижими имоти с цел предотвратяване на нови незаконни явления;

105.  подчертава, че задължените субекти възлагат задълженията си за комплексна проверка на клиента на трети страни в някои случаи, което често довежда до извършването на слаба комплексна проверка на клиента или до неизвършването на такава; подчертава, че задълженията за борба с изпирането на пари се прилагат само за задължени субекти в рамките на приложното поле на Четвъртата директива относно борбата с изпирането на пари, а не за трети лица; отбелязва, че мандатът на Европейския парламент за тристранните преговори по отношение на Петата директива относно борбата с изпирането на пари предлага държавите членки да изискват компетентните органи ефективно да наблюдават дейностите на лицата, на които задължените субекти и саморегулиращите се органи са възложили задачи, свързани с борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма;

106.  отбелязва, че съдебният арбитраж между различни юрисдикции е бил използван от определени задължени субекти, за да избегнат спазването на задължителната комплексна проверка на клиента, така че да се гарантира анонимност на крайните действителни собственици;

107.  отбелязва, че в някои държави членки и трети държави данъчните измами не са престъпление, с което се рискува увеличаване на това явление; отбелязва, че от данъчните консултанти се очаква да открият най-евтините данъчни структури за клиентите си, тъй като в противен случай дължат обезщетение на своите клиенти за причинени вреди;

108.  отбелязва със загриженост, че според законодателството в някои държави членки някои видове посредници не подлежат на наказателно преследване за отклонение от данъчно облагане, ако деянието е извършено в друга държава членка или в трета държава;

109.  посочва липсата на сътрудничество в областта на надзора и на обмен на информация между компетентните органи в държавите членки и в ЕС като цяло;

110.  подчертава, че действащото законодателство на ЕС не се прилага в достатъчна степен и че това дава възможност на посредниците формално да изпълняват своите задължения, например да извършват комплексна проверка на клиента и да изпълняват други задължения за докладване, като същевременно заобикалят духа на правилата, по-специално като се позовават на „професионалната тайна“ или „банковата тайна“; изразява съжаление, че посредниците, особено финансовите субекти, възприемат децентрализиран подход, при който стандартите за борба с изпирането на пари се различават прекалено много между различните клонове; счита, че централата на даден посредник следва винаги да носи отговорност за гарантиране на правилното прилагане на стандартите за борба с изпирането на пари във всички области на стопанска дейност и клонове;

111.  с голяма загриженост отбелязва, че развитието на цифровите технологии и тяхното непрекъснато нарастващо и широкоразпространено използване в търговски, икономически и финансови операции улеснява спъването на данъчния контрол и контрола върху борбата с изпирането на пари, докато националните данъчни, правоприлагащи и съдебни органи нямат подходящите инструменти за справяне с такива предизвикателства;

Роли и отговорности на банките

112.  отбелязва, че банките, другите финансови институции и управителите на частни капитали са активни участници в инициирането на тези практики и представляват около една шеста от субектите, разкрити в Досиетата от Панама; подчертава, че банките са били посредници в около 9% от офшорните субекти, учредени от „Мосак Фонсека“; отбелязва, че няколко банки, посочени в Досиетата от Панама, бяха спасени с публични средства в периода 2008 – 2012 г.;

113.  подчертава, че по-голямата част от незаконните финансови потоци, свързани с изпиране на пари, отклонение от данъчно облагане и избягване на данъци, минава през международната банкова система; изразява съжаление, че европейските банкови институции, чието активно и системно участие в такива практики е потвърдено с доказателства, продължават свободно да извършват дейност, без да им са наложени никакви санкции;

114.  отчита, че банки са участвали в четири общи дейности, а именно предоставяне и управление на офшорни структури, предоставяне на банкови сметки на офшорни субекти, предоставяне на други финансови продукти и кореспондентско банкиране[84], а също и че е установено, че секторът на финансовите услуги – банки, инвестиционни консултанти или адвокатски кантори – предлага на своите клиенти възможности за отклонение от данъчно облагане[85];

115.  с голяма загриженост отбелязва, че националните и европейските регулаторни органи често не успяват да контролират произхода на средствата, което позволява на видни политически личности от клептократски режими и на други престъпници да инвестират и да притежават акционерни позиции в банки, финансови и застрахователни институции и големи икономически групи в Европейския съюз, като по този начин реално улесняват изпирането на тези активи във финансовата система в ЕС; подчертава, че тук се включва и неосигуряването на консолидиран надзор и контрол на връзките между европейски банки, дружества и икономически групи и техните холдингови структури или структури майки със седалище в юрисдикции, които не сътрудничат или не прилагат в достатъчна степен законите в борбата с изпирането на пари;

116.  подчертава, че банките имат ключова роля при разкриването на съмнителни сделки и докладването им на националните ЗФР, но също така, че определени банки не улесняват разследванията на националните ЗФР и звена за възстановяване на активи, например като не предоставят цялата информация в цифров вид относно заподозрените субекти или сделки; отбелязва доказателствата, представени на комисията, че определени банки са открили сметки за свои клиенти преди приключване на комплексната проверка на клиента и установяване на действителните собственици; отбелязва, че няколко банки, посочени в Досиетата от Панама, са глобени от надзорните органи за неспазване на стандартите за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма, но наложените санкции продължават да са по-ниски от налаганите в САЩ за подобни нарушения; изразява съжаление, че глобите, налагани на финансово задължените субекти от надзорните органи, подлежат на приспадане от данъци;

117.  отчита, че посредничеството на банките при създаването на офшорни структури е намаляло значително от 2007 г. насам, когато се разкри, че банките масово насърчават заобикалянето на разпоредбите на европейската Директива относно данъчното облагане на спестявания от 2005 г.; отбелязва, че след финансовата криза рисковете от гледна точка на репутацията и нормативната уредба също доведоха до спад от 2008 г. насам в офшорните структури, при които банките служат за посредник[86]; признава обаче, че на световно равнище статистическите данни показват, че поне до 2014 г. няма общ спад на насочването на средства през данъчни убежища[87], а по-скоро реорганизация на използваните юрисдикции и инструменти; отбелязва, че успоредно с прогресивното нарастване на налагания от Люксембург, Австрия и Белгия данък при източника (до 2009 г.) от 15% през 2005 г., 20% през 2008 г. на 35% през 2011 г., офшорните пари все повече се разпределят на дружества „пощенски кутии“ в юрисдикции като Бахамските острови, Сингапур и Хонконг; отбелязва обаче, че посредничеството се поема от други професии, а именно адвокати, както е видно от Досиетата от Панама;

118.  отбелязва ключовата роля на частните банкови дъщерни дружества на големите банки, намиращи се във финансови центрове, при предоставянето на услуги отвъд националните граници за физически лица, разполагащи с активи с висока нетна стойност; отбелязва, че двадесетте най-големи европейски банки отчитат около едно на всеки четири евро от своите печалби в юрисдикции с ниски данъци, приблизително общо 25 милиарда евро през 2015 г., и че дейността, извършвана от банките в юрисдикции с ниски данъци, е непропорционална спрямо факта, че тези юрисдикции представляват 11% от световното население и 5% от световния БВП[88];

119.  изтъква, че банковите институции невинаги са спазвали собствените си вътрешни насоки или регулаторни изисквания (относно комплексната проверка на клиента) и че в някои случаи банките не са класифицирали клиенти в съответната високорискова категория, вместо да приложат надлежно политиките на принципа „познавай клиента си“, както и че докладването по последващата разширена комплексна проверка е било непълно[89]; със загриженост отбелязва случаи на финансови институции, включително в европейски държави членки, които се притежават или управляват от видни политически личности или от познати на такива личности, което влияе на начина, по който се извършват комплексните проверки;

120.  отбелязва, че комплексната проверка на клиента се основава предимно на лична декларация или отговори чрез отметка от страна на субектите при откриването на банкова сметка, без да се проучва по подходящ начин техният профил[90];

121.  отбелязва, че някои от отговорите, дадени пред комисията от посредници, изглеждат в противоречие с информацията, извлечена от Досиетата от Панама[91]; осъжда всички евентуални неверни изявления, направени пред комисията;

Банков надзор

122.  отбелязва, че надзорната дейност, извършвана от компетентните органи в държавите членки след изтичането на Досиетата от Панама, варира от пълна кръстосана проверка на всички банки, които са обект на надзор, до случайни проверки или липса на каквито и да е действия;

123.  посочва, че в някои държави членки правомощията на компетентния орган се свеждат единствено до упражняване на надзор върху това дали съществуват контролни мерки срещу изпирането на пари; отбелязва, че различните правомощия, предоставени на финансовите надзорни органи в различните държави членки, възпрепятстват цялостното прилагане на стандартите за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма и доброто сътрудничество; отбелязва, че ЕЦБ, най-големият орган за пруденциален надзор в рамките на ЕС, съгласно ЕНМ няма компетентност за надзор на борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма и че това възпрепятства компетентните органи да обменят поверителна информация с ЕЦБ;

124.  отбелязва, че способността на компетентните органи да проверяват прилагането на корпоративните политики и процедури в рамките на цялата група понякога се възпрепятства от националното законодателство в областта на защитата на данните и банковата тайна;

125.  отбелязва, че според информацията, предоставена от Европейския банков орган, към декември 2016 г. почти 1300 банки са били проучени чрез прегледи от разстояние или чрез комбинация от прегледи от разстояние и проверки на място; очаква окончателните резултати да бъдат оповестени в срок до третото тримесечие на 2017 г.; изтъква, че някои ранни признаци за резултатите навеждат на мисълта, че в някои случаи са установени пропуски;

126.  отбелязва, че през декември 2016 г. ЕБО е изпратил въпросник до членовете на своя Съвет на надзорниците, за да консолидира своето разбиране за надзорната дейност след Досиетата от Панама; отбелязва, че все още предстои резултатите от тази анкета да бъдат публично оповестени;

127.  отбелязва, че малко на брой компетентни органи предприеха мерки във връзка с Досиетата от Панама извън рамките на изпирането на пари и че само няколко от тях проследиха очевидната връзка с данъчните престъпления;

128.  отбелязва, че още преди разкритията, свързани с Досиетата от Панама, органите на държавите членки не контролираха ефективно финансовите институции и не налагаха подходящи санкции на финансовите институции, които попадат в обхвата на Четвъртата директива за капиталовите изисквания и за които се установи, че носят отговорност за тежки нарушения на националните разпоредби, приети съгласно Третата директива относно борбата с изпирането на пари; отбелязва, че разкритията за азербайджанската перачница показват, че някои финансови надзорни органи не са успели да осигурят това, финансовите институции да спазват задълженията си по Директивата относно борбата с изпирането на пари, дори след приемането на новите препоръки на Специалната група за финансови действия през 2012 г.;

129.  подчертава, че двадесетте най-големи банки в ЕС отчитат повече печалби в специални данъчни юрисдикции, отколкото може да бъде обосновано с нивото на реална икономическа дейност, осъществявана в последните, като в повечето случаи не наемат дори и един човек във въпросните държави и същевременно не плащат никакви данъци или плащат ниски данъци в тези юрисдикции[92]; счита, че компетентните органи в ЕС не могат да осигурят ефективен надзор на тези практики в трети държави от страна на банки от ЕС и че това може да създаде риск за финансовата стабилност на банковия съюз;

130.  отбелязва, че над 20 компетентни банкови надзорни органа в ЕС предприеха пряко надзорни действия вследствие на публикуването на Досиетата от Панама[93];

Адвокати и адвокатски кантори

131.  отбелязва трудностите, свързани с регулирането на адвокатите и адвокатските кантори, участващи в създаването и поддържането на офшорни структури, тъй като те често осъществяват трансгранична дейност и поне в една трета държава, където законовите изисквания не подлежат на надзор или комплексна проверка на клиента[94];

132.  подчертава, че адвокатите и адвокатските кантори често предоставят инвестиционни и данъчни консултации и съдействие при създаването на офшорни субекти, често в пряк контакт с крайните действителни собственици;

133.  отбелязва, че е нисък броят на докладванията за съмнителни сделки от страна на адвокатите, както и други предимно саморегулиращи се професии[95], и отбелязва също така, че докладването от страна на адвокати често е предизвикано от разкрития в медиите;

134.  отчита, че в повечето държави членки надзорът над адвокатите се извършва от адвокатурата и професионални адвокатски колегии, които не осъществяват активен надзор на своите членове, а по-скоро действат въз основа на оплаквания от клиенти; изразява съжаление, че статистическите данни относно санкциите или дисциплинарните мерки, приложени от националните адвокатски колегии, не са обществено достъпни във всички държави в ЕС;

135.  отбелязва, че членовете на адвокатското съсловие подлежат на строги санкции (гражданскоправни и понякога наказателноправни) за всяко неспазване на задълженията по Директивата относно борбата с изпирането на пари; отбелязва също така обаче, че тези строги дисциплинарни процедури само в редки случаи водят до изключване от адвокатската колегия[96];

136.  отбелязва, че приложното поле на законовите разпоредби относно привилегията, основаваща се на отношенията между клиент и адвокат, с която се ползват някои определени професионални категории юристи, например адвокати и нотариуси, и която се състои от възможността те да откажат да свидетелстват или да дават показания по въпроси, свързани с данъчното облагане, не е ясно и последователно във всички държави членки, и е още по-малко ясно и последователно при сравнение между държавите членки;

137.  подчертава по-специално, че в много държави членки адвокатите не могат да бъдат санкционирани за консултации, предоставени на чуждестранни лица, относно начините за отклонение от данъчно облагане или изпиране на пари в друга юрисдикция, съгласно принципа на териториалност;

138.  отбелязва, че правните консултанти са се самоизключили от правните задължения, като се позовават на „професионалната тайна“, за да избегнат извършването на комплексна проверка на клиента дори когато не действат като адвокати, а като доставчици на финансови услуги[97];

Счетоводители, счетоводни дружества и одитори

139.  отбелязва, че персоналът на счетоводните дружества се състои предимно от квалифицирани счетоводители, одитори и правни и данъчни експерти;

140.  отбелязва, че към офшорните структури, установени в основните юрисдикции, разкрити от Досиетата от Панама (Британски Вирджински острови, Панама и Сейшелските острови, наред с други), не се прилагат изисквания за извършване на одит; подчертава обаче, че когато офшорни структури са консолидирани в предприятия майки, те следва да подлежат на одит; отбелязва, че надзорните органи в някои юрисдикции изискват банките и други финансови посредници да извършват одит на части от своите процеси, например процедури за борба с изпирането на пари;

141.  отбелязва, че ролята на счетоводните дружества в схемите, разкрити от Досиетата от Панама, се състои основно от консултации и поддръжка на офшорни структури и че е липсвало активно участие на одитори, тъй като спрямо офшорните структури не се прилагат изисквания за одит; отбелязва обаче, че четирите големи счетоводни дружества, които доминират на пазара, са играли роля в други данъчни скандали, като например Люкслийкс, и че техните дейности, съвместяващи фискални консултации и одитиране, създават възможност за сериозен конфликт на интереси;

142.  отбелязва, че счетоводните дружества често публикуват вътрешни насоки относно практиките, които те считат за приемливи, но че това саморегулиране не е достатъчно за ефективно справяне с отклонението от данъчно облагане и избягването на данъци, които те насърчават и способстват;

143.  отбелязва, че одитори и данъчни консултанти са действали като глобално интегрирани дружества, въпреки че са се представяли като множество отделни правни субекти, които не са обща собственост, а са обвързани от договорни споразумения да действат по общи стандарти под общо наименование, с цел размиване на отговорността, намаляване на регулаторните разходи и рискове, обособяване на правния риск и защита на клиентите от регулаторни разследвания[98];

144.  изразява съжаление, че броят на докладванията за съмнителни сделки до ЗФР от страна на счетоводители е нисък и не отразява експозицията на сектора на риска от изпиране на пари[99];

145.  подчертава, че счетоводните дружества не само са имали ключова роля в разработването на схеми за агресивно данъчно планиране за своите клиенти, но са оказвали и помощ на националните правителства при разработването на техните данъчни кодекси и закони, което е създало значителен конфликт на интереси;

146.  изразява загриженост от своеволието и конфликтите на интереси на одиторите и консултантите, адвокатите и адвокатските кантори, които често служат като консултанти на правителството за изготвянето на данъчното законодателство, създаването на инструменти за борба с изпирането на пари и дори провеждат разследвания и одити за регулаторните органи, като същевременно служат или са служили на регулираните субекти;

Тръстове, други подобни правни форми и доверителни дружества

147.  припомня, че тръстовете и доверителните дружества и подобни правни форми играят важна роля при създаването и поддържането на офшорни субекти; отбелязва в това отношение, че разследванията на Европол на Досиетата от Панама, които доведоха до 3469 вероятни съвпадения с неговата база данни от предполагаеми престъпници, също така разкриха преобладаващото използване на тръстовите форми за прикриване на активи и самоличности;

148.  отбелязва, че тръстът е набор от активи, създаден посредством частен договор, подписан от три страни (учредител, доверителен собственик и бенефициент), и като такъв няма юридическа правосубектност;

149.  изразява съжаление във връзка с това, че лицата, определящи политиките в т.нар. „оншорни“ юрисдикции, трудно могат да предприемат целенасочени действия срещу тръстовете и доверителните дружества поради ограниченото физическо присъствие на тези дружества и ограничената информация, с която разполагат законодателите или органите на властта;

150.  отбелязва, че тръстовете действат от името на крайните действителни собственици, но че в повечето случаи техните преки клиенти са други посредници, например други тръстове, правни кантори, счетоводни дружества и банки;

151.  отбелязва, че тръстовете могат да бъдат самостоятелни дружества или да бъдат притежавани от други видове дружества в сферата на услугите, например адвокатски кантори или банки;

152.  отбелязва, че тръстовете могат да бъдат и част от сложни схеми за отклонение от данъчно облагане и избягване на данъци на международни икономически групи и често са част от мултинационални схеми[100];

153.  подчертава риска определени търговски и нетърговски тръстове да се превърнат в още по-значителен инструмент за злоупотреба в бъдеще, тъй като те не са юридически лица и съответно, за разлика от дружествата, не подлежат на каквито и да е счетоводни или правни изисквания за оповестяване, например на годишните си отчети; освен това липсата на регистър на тръстовете много затруднява данъчните органи да получават информация относно активите, намиращи се в тръстове;

4. Измерение, свързано с трети държави

4.1. Констатации

154.  припомня, че централизираното събиране или докладване[101] на информация за крайните действителни собственици за юридически лица понастоящем не представлява правно задължение в някои трети държави, като САЩ;

155.  подчертава, че някои юрисдикции на трети държави споделят информация за крайните действителни собственици с европейски ЗФР единствено за целите на разузнаването, но не отговарят на международни искания за сътрудничество, като по този начин възпрепятстват използването на информацията пред съда; 

156.  изтъква, че някои трети държави използват специални данъчни режими за привличане на дружествата; посочва, че в някои юрисдикции е извънредно лесно да се учредяват дружества, без да се разкрива самоличността, тъй като се изисква много малко информация; отбелязва, че създаването на опростени правни документи онлайн отнема само няколко стъпки; изразява съжаление, че това би могло да доведе до разпространението на практики, които се използват за избягване на данъци и отклонение от данъчно облагане;

157.  отбелязва, че макар САЩ да имат не толкова амбициозно законодателство в областта на борбата с изпирането на пари в сравнение с действащото законодателство на ЕС, особено по отношение на прозрачността относно крайните действителни собственици, като се има предвид, че там няма централизиран регистър на крайните действителни собственици, в САЩ се наблюдават по-добри резултати по отношение на ефективното правоприлагане и изпълнение на законодателство в областта на борбата с изпирането на пари;

158.  насочва вниманието към системата в САЩ за отсрочване на данъци, която представя възможност на мултинационалните предприятия да държат своите печалби от чужбина в офшорни центрове за неограничен период от време, като по този начин избягват данъците, които са дължими при репатриране на печалбата;

159.  припомня искането си за по-голяма роля на ЕС на международната сцена чрез поддържане на единна позиция и за работа по разработването на обща рамка на ЕС за двустранни споразумения по данъчните въпроси като начин за справяне с използването на най-благоприятната от данъчна гледна точка спогодба; счита, че сключването на споразумения за свободна търговия трябва да бъде съпроводено от разпоредби за засилено данъчно сътрудничество, така че да се предотвратява избягването на данъци, и следва да включва принципи за добро управление в областта на данъчното облагане;

160.  отбелязва, че Европейската комисия осигурява коментари за всяка една оценка на държавите членки от Специалната група за финансови действия или Специалния комитет на експертите за оценка на мерките за борба срещу прането на пари и предлага в бъдеще тези коментари да бъдат оповестявани публично;

4.2. Развиващи се страни

161.  подчертава, че същевременно неравенството се увеличава, като по-слабо развитите страни са непропорционално засегнати от отклонение от данъчно облагане и изпиране на пари чрез офшорни структури; отбелязва, че 30% от финансовото благосъстояние на Африка се намира в офшорни центрове, което води до загуби на данъчни приходи в размер на 14 милиарда щатски долара[102];

162.  подчертава, че незаконните финансови потоци имат опустошителни последици за развиващите се страни[103]; отбелязва, че в своя доклад от декември 2014 г. Global Financial Integrity (GFI) изчислява, че развиващите се страни и страните с бързо развиващи се икономики са загубили 6,6 билиона щатски долара поради незаконните финансови потоци през периода 2003 – 2012 г., като незаконното изтичане на капитали се увеличава изумително бързо със средно 9,4% годишно[104];

163.  насочва вниманието съм неприемливото положение, при което някои дружества, извършващи дейност в развиващите се страни, се възползват от корупция, данъчни измами, отклонение от данъчно облагане и избягване на данъци, трансферно ценообразуване и анонимна собственост на дружеството, за да намаляват данъчните си задължения или да изпират пари, а милиони страдат от липса на адекватна храна, здравеопазване и образование[105];

164.  отбелязва, че липсата на електронни регистри на финансови сметки в развиващите се страни затруднява или прави невъзможно компетентните органи да получат финансова или счетоводна информация;

165.  изразява загриженост, че повечето развиващи се страни ще имат трудности при прилагането на системата на ОИСР за автоматичен обмен на информация, считано от края на 2017 г. или 2018 г., поради липса на технически, човешки и институционален капацитет, които може да ги лишат от изгодите, произтичащи от този инструмент в борбата срещу избягването на данъци и отклонението от данъчно облагане; отбелязва, че по отношение на глобалното сътрудничество все още не е възприет общ подход, основаващ се на прости принципи, по начин, който би могъл да осигури ефективни резултати; изразява загриженост относно риска от това да има международна система за автоматичен обмен на информация на две скорости, при която развиващите се държави са изключени от реципрочен обмен;

166.  счита, че Африка общо като континент губи най-малко 50 милиарда щатски долара годишно вследствие на незаконните финансови потоци, което е два пъти повече, отколкото тя получава под формата на международна помощ; осведомен е за настоятелния призив на представители на развиващите се страни да се сложи край на данъчните убежища, тъй като в тях се държат капитали от незаконен бизнес[106];

167.  счита, че подобряването на данъчния капацитет на държавите, засегнати от отклонението от данъчно облагане и избягването на данъци, може да донесе значителни ползи; припомня пряката връзка, която съществува между прага на събраните данъци и институционалния капацитет на правителствата; в това отношение припомня научните доказателства, които показват, че увеличение на капацитета за управление на данъците с 10% съответства на годишен растеж на БВП от 1,5%;

168.  отбелязва, че действията на ЕС оказват влияние върху данъчната прозрачност и чрез инвестиционните дейности на Европейската инвестиционна банка и на Европейската банка за възстановяване и развитие, които в своите инвестиционни портфейли използват непрозрачни инвестиционни структури, и настоява за предприемането на действия за разрешаването на тези проблеми;

169.  изразява своята загриженост от нарастващото отрицателно въздействие на незаконните финансови потоци, които представляват пречка пред икономическия растеж, социалното развитие, борбата с неравенството, увеличаването на възможностите на управлението и институционалния капацитет;

170.  отбелязва, че свързаният с BEPS процес не включи развиващите се държави като равностойни партньори в преговорите и че в рамките му не бяха постигнати ефективни решения за данъчните проблеми на най-бедните държави, включително глобалната мрежа от данъчни спогодби, която често пречи на развиващите се държави да се възползват от данъчно облагане върху печалбите, създадени на тяхна територия; подчертава, че единствено пълното включване на развиващите се държави в глобалната данъчна реформа може да осигури ефективни решения на един глобален проблем;

5. Лица, сигнализиращи за нередности

171.  посочва, че Люкслийкс, Досиета от Панама, Суис лийкс, Бахама лийкс, Футбол лийкс, и множество други случаи на изтичане на информация свидетелстват за ключовата роля, която лицата, сигнализиращи за нередности, могат да играят, що се отнася до борбата с изпирането на пари, измамите, агресивното данъчно планиране или корупцията или разкриването по други начини на скрити модели на поведение; съответно подчертава, че закрилата на лицата, сигнализиращи за нарушения, може да допринесе за защита на обществения интерес, насърчаване на доброто управление и укрепване на принципите на правовата държава; отбелязва, че докато задължените субекти рискуват да получат единствено ниски парични санкции за недокладване или невярно докладване пред властите на подозрения за изпиране на пари, предотвратяването на изпирането на пари и финансирането на тероризма е сериозно затруднено;

172.  подчертава ролята на профсъюзните организации и организациите на гражданското общество за оказване на съдействие и предоставяне на помощ на лицата, сигнализиращи за нередности, при действията им в рамките на тяхната организация;

173.  изразява съжаление, че някои държави използват наказателното преследване на лицата, сигнализиращи за нередности, като средство за опазване на тайните практики[107]; изразява дълбоко съжаление във връзка с това, че в случая с Люкслийкс досега единствено лицата, сигнализирали за нередностите, и журналистите са станали обект на наказателно преследване, докато дружествата и посредниците, участващи в данъчните договорености, разкрити от документите в рамките на Люкслийкс, не са били изцяло разгледани; припомня, че Европейският парламент многократно призовава за действия за подобряване на защитата на лицата, сигнализиращи за нередности, и журналистите;

174.  приветства факта, че понастоящем Комисията оценява възможността за потенциални бъдещи хоризонтални или допълнителни секторни мерки на равнището на ЕС за укрепване на закрилата на лицата, сигнализиращи за нередности; отбелязва, че Парламентът е в процес на приемане на доклад по собствена инициатива, който представя неговите препоръки по въпроса;

6. Междуинституционално сътрудничество

175.  припомня, че съгласно член 4, параграф 3 от ДЕС по силата на принципа на лоялното сътрудничество Съюзът и държавите членки трябва при пълно взаимно зачитане да си съдействат при изпълнението на задачите, произтичащи от Договорите;

176.  отбелязва, че принципът на лоялно сътрудничество включва изискване към държавите членки да предприемат всички подходящи мерки за запазване на обхвата и ефективността на правото на Съюза; припомня, че държавите членки следва да се въздържат от мерки, които биха могли сериозно да застрашат постигането на резултатите, предвидени от законодателството на ЕС;

177.  приветства доброто сътрудничество с Комисията във връзка с изслушванията на председателя Юнкер и членовете на Комисията Йоурова и Московиси, както и присъствието на длъжностни лица на Комисията на заседания на комисията; при все това изразява съжаление за това, че някои от отговорите, дадени по време на размените на мнения, бяха напълно незадоволителни;

178.  приветства отговорите, предоставени от министрите на правосъдието и на финансите от 25 държави членки в отговор на въпросника, изпратен от комисията; при все това изразява съжаление във връзка с факта, че Малта и Унгария не отговориха на въпросника и че Малта, която осъществяваше ротационното председателство, в особена степен отказваше да сътрудничи[108];

179.  посочва, че постигането на споразумение с Комисията относно достъпа до некласифицирани поверителни документи отне шест месеца и че това закъснение представляваше сериозна пречка за работата на комисията; подчертава, че не всички получени документи са актуализирани и че в много случаи те бяха значително преработени или със значителни заличавания, което създаде допълнителни сериозни пречки пред работата на комисията; припомня, че предоставената в тези некласифицирани документи информация беше считана за поверителна от Комисията и Съвета и поради това на комисията PANA не беше позволено да я включи в своя окончателен доклад;

180.  отбелязва, че комисията неколкократно покани настоящото и бъдещото председателство да участват в изслушвания, за да обсъдят сътрудничеството и перспективите в областта на борбата с изпирането на пари, отклонението от данъчно облагане и избягването на данъци, но за съжаление тези покани систематично бяха отклонявани под неубедителни предлози;

181.  отбелязва, че въпреки отправените искания към Съвета комисията не получи никакви подходящи документи; ето защо поставя под въпрос политическата воля на Съвета да подобри прозрачността и сътрудничеството в борбата срещу отклонението от данъчно облагане , избягването на данъци и изпирането на пари и политическата воля за спазване на Договора и на принципа на лоялно сътрудничество; подчертава, че Парламентът счита, че гражданите следва да могат да се запознаят с позициите на съответните си правителства по такива важни въпроси;

182.  със съжаление отбелязва, че от създаването на анкетната комисия на Европейския парламент относно Досиетата от Панама Съветът се опитва да възпрепятства нейната работа, включително като изпрати информационна бележка до Комитета на постоянните представители относно комисията PANA на 1 юли 2016 г., в която призова за координиран и единен подход между държавите членки за ограничаване на обхвата на разследването и препоръча отказ от участие в разследването при определени обстоятелства;

183.  изразява съжаление, че председателят на групата на Съвета „Кодекс за поведение“ (Данъчно облагане на предприятия) отклони поканата за участие в изслушване на комисията въз основа на неясни правни аргументи („не е орган на ЕС“);

184.  счита, че сътрудничеството от страна на Съвета и неговата група „Кодекс за поведение“ (Данъчно облагане на предприятия) досега беше много незадоволително и че само по себе си това представляваше сериозна пречка за работата на комисията PANA и за формулирането на нейните констатации;

185.  отбелязва, че поради продължаващия отказ на Комисията и Съвета да дадат своето одобрение за предложението за регламент на Европейския парламент относно реда и условията за упражняване на правото на разследване на Парламента, анкетните и специалните комисии на Парламента все още не разполагат с достатъчни правомощия, като например не разполагат с правото да призовават свидетели и да налагат предоставянето на достъп до документи, в сравнение с подобни комисии на държавите членки или Конгреса на САЩ;

186.  изразява надежда, че надзорните правомощия на данъчните органи ще бъдат разширени, така че да се гарантира по-строго наблюдение на непрозрачността и по-силно финансово разузнаване;

187.  ето защо заключава, че поради изложените по-горе причини в случая се касае за нарушение на принципа на лоялно сътрудничество от страна на някои държави членки, но също и от Съвета и неговите органи;

7. Заключения

188.  заключава, че базовият проблем, съдържащ се в Досиетата от Панама, е прехвърлянето на парични средства между различни юрисдикции, както офшорни, така и „оншорни“, с цел да се сведе до минимум плащането на данъци, да не се плащат данъци или да се изперат пари; счита, че са спешно необходими повече политическа воля, по-добро регулиране и по-строго правоприлагане и контрол на съществуващите правила за борба с тези практики;

189.  констатира, че чрез използването на тръстове, фиктивни дружества, данъчни убежища и сложни международни финансови структури някои мултинационални компании и физически лица с висока нетна стойност на активите успешно са защитили своето богатство например от данъчните органи и други субекти със законни финансови претенции към тях, като така са се поставили в положение на неприкосновеност, разполагайки богатството си в законодателен вакуум;

190.  заключава, че липсата на сътрудничество и координация между институциите и агенциите на ЕС, държавите членки и компетентните органи във връзка с различни елементи на законодателството по отношение на отклонението от данъчно облагане, избягването на данъци и изпирането на пари представлява системен проблем;

191.  заключава, че някои държави членки не са склонни да предоставят достатъчно изчерпателна или достатъчно качествена приложима информация и че като цяло изглежда, че те не полагат действителни усилия за противодействие срещу отклонението от данъчно облагане и данъчните измами, което представлява нарушение на принципа на лоялно сътрудничество, залегнал в ДЕС; заключава, че тези държави членки се стремят да прикрият собственото си неправомерно поведение;

192.  припомня, че прозрачността, обменът на информация, адекватното налагане на спазването на законодателството и непрекъснатото подобряване на техниките за борба са ключови инструменти в борбата с отклонението от данъчно облагане, избягването на данъци и изпирането на пари; заключава, че е оправдано да се въведе публично отчитане по отделни държави на данъчна информация за всички големи дружества;

193.  заключава, че преди разкритията, свързани с Досиетата от Панама, действащото законодателство на ЕС не е било достатъчно и невинаги се е прилагало ефективно, което е предоставяло възможност на посредниците формално да изпълняват своите задължения, например да извършват комплексна проверка на клиента и да изпълняват други задължения за докладване, като същевременно заобикалят духа на правилата; отбелязва, че оттогава насам бяха извършени поредица от прегледи, например на Директивата за административното сътрудничество и Директивата относно борбата с изпирането на пари, както и че бяха представени нови законодателни предложения, например за докладването по държави и регулирането на дейността на посредниците, а други предложения бяха подновени, като например законодателното предложение относно общата консолидирана основа за облагане с корпоративен данък (ОКООКД); отбелязва, че председателят на Комисията се ангажира да направи предложения за увеличаване на данъчното сътрудничество между държавите членки чрез задължение за предоставяне на отговор на групови запитвания по данъчни въпроси, така че една държава членка да може да предостави цялата информация, необходима на другите за наказателното преследване на лица, отклоняващи се от данъчно облагане трансгранично, и също така да направи предложения за данъчни реформи съгласно член 116 от ДФЕС, които да включват съвместно вземане на решение от Съвета и Европейския парламент, така че да се премахнат нарушенията на условията на конкуренция на вътрешния пазар; 

194.  стига по-специално до заключението, че се наблюдава значително и постепенно подобрение по отношение на наличието на регистър на крайните действителни собственици, до който се предоставя достъп въз основа на наличието на законен интерес; подчертава, че текущото преразглеждане на Директивата относно борбата с изпирането на пари има за цел да увеличи правомощията на ЗФР в ЕС и да улесни тяхното сътрудничество, но че обхватът им все още е твърде ограничен и че е необходимо финансовата информация да се споделя с оглед не само на борбата срещу всички икономически престъпления, но също и с оглед на проследяването на постъпленията от дейностите, свързани с измами;

195.  заключава по-конкретно, че въпросът за правилното идентифициране на крайните действителни собственици все още представлява основна пречка за премахването на незаконните схеми за избягване на данъци и че международното естество на финансовите потоци и дружествените структури, разкрити от комисията PANA, изостря този проблем;

196.  подчертава, че изобретателността, с която се избягват данъците, изпреварва формулирането на законодателството и че посредниците и способстващите структури обикновено действат в рамките на закона, като успяват да спазват правилата по изобретателен начин; във връзка с това подчертава, че използването на регулаторни несъответствия между държавите е ключов фактор, който способства за такива практики;

197.  заключава, че управлението на богатство продължава да бъде до голяма степен нерегулирана професия и че следва да се въведат обвързващи международни правила и стандарти с оглед на по-доброто регулиране и дефиниране на тази група;

198.  подчертава, че данъците трябва да се плащат там, където се създават печалбите; изразява съжаление, че недостатъчното законодателство на Съюза или неефективното прилагане на това законодателство е дало възможност за действията и финансовите структури, разкрити в Досиетата от Панама, които успешно са заобикаляли този основен принцип; заключава, че е необходимо да се възприеме общ подход на ЕС за борба с фиктивните дружества и дружествата „пощенски кутии“ в трети държави и в ОСТ и НОР, и да бъде сложен край веднъж завинаги на практики, които целят да се избегне заплащането на справедливия размер на данъците в ЕС, въз основа на прозрачност от страна на крайните бенефициенти;

199.  заключава, че това положение е станало възможно поради недостатъчното прилагане на законодателството от държавите членки и недостатъчното налагане на спазването на законодателството от страна на Комисията; изразява съжаление, че поради политически причини понякога дори съществуването на законодателство и наличието на достатъчно персонал за прилагането му не гарантират, че то ще бъде прилагано;

200.  счита, че в свързани с държавите членки отвъдморски страни и територии, някои от които се появяват в Досиетата от Панама, липсват необходимата инфраструктура, финансови ресурси и човешки капацитет, за да се осигури местен надзор върху финансовия сектор[109];

201.  отбелязва, че Комисията не разполага с достатъчно ресурси, за да гарантира пълното прилагане на законодателството на ЕС срещу изпирането на пари, отклоняването от данъчно облагане и избягването на данъци;

202.  изразява съжаление, че въпросите за данъчната политика на равнището на Съвета често се блокират от отделни държави членки с цел защита на данъчните убежища; ето защо призовава за премахване на принципа на единодушие на държавите членки в областта на данъчното облагане, за да се постигне напредък в борбата за данъчна справедливост и да се намали тежестта върху гражданите на ЕС;

203.  стига до заключението, че ЗФР са с ключово значение за борбата срещу изпирането на пари; при все това отбелязва разликите в структурите в различните части на ЕС и факта, че те не разполагат с достатъчен персонал, за да се справят със задачите си, включително проучване на увеличаващия се брой докладвания на съмнителни сделки вследствие на новото законодателство, и че те могат да предприемат мерки само срещу много малка част от проблема; заключава, че институциите на държавите членки, които отговарят за въвеждането и прилагането на правилата по отношение на данъчните измами и изпирането на пари, е необходимо да бъдат напълно независими от политическо влияние; заключава, че е необходимо да се гарантира, че ако ситуацията го налага, във връзка с извършените от ЗФР разследвания ще бъдат предприети последващи действия посредством наказателно разследване от страна на полицията, и подчертава, че в противен случай бездействието на полицията трябва да се счита за лошо администриране; изразява съжаление, че в много случаи ЗФР са политически пристрастни;

204.  отбелязва, че трудностите при споделянето на информация между ЗФР и трудностите при използване на информацията, извлечена от докладванията на съмнителни сделки и докладванията за съмнителна дейност възникват отчасти поради нееднаквото развитие на ЗФР в различните части на света;

205.  стига до заключението, че санкциите невинаги се прилагат или невинаги са достатъчно възпиращи в съответните случаи; във връзка с това изразява съжаление, че държави членки продължават да се противопоставят на това Съюзът да предприеме санкции срещу трети държави, за чието данъчно облагане се счита, че нанася вреди на Съюза;

206.  стига до заключението, че въз основа на констатациите на комисията PANA могат да се установят няколко случая на лошо администриране във връзка със законодателството на ЕС, а именно по отношение на:

  случаите, в които органите на държавите членки не съобщават спонтанно данъчна информация на друга държава членка, в случай че има основания да се предполага, че е възможно да има загуба на данъчни приходи в други държави членки (член 9, параграф 1 от Директивата за административното сътрудничество), и случаите, в които Европейската комисия не осигурява ефективното изпълнение на Директивата за административното сътрудничество 

  случаите, в които органите на държавите членки не предприемат действия във връзка с доказателствата за сериозно и трайно неустановяване на действителните собственици в контекста на комплексната проверка на клиента или не изискват проверката на самоличността на клиента и на действителния собственик да бъде извършена преди установяването на стопански отношения или извършването на трансакцията (член 8, параграф 1, буква б) и член 9, параграф 1 от Третата директива относно борбата с изпирането на пари), и случаите, в които Европейската комисия не осигурява ефективното изпълнение на Третата директива относно борбата с изпирането на пари;

  случаите, в които органите на държавите членки не осигуряват това, задължените субекти във връзка с борбата с изпирането на пари да могат да бъдат подвеждани под отговорност за нарушения на националните разпоредби, включително докладване на информация за действителната собственост на компетентните органи (член 39, параграф 1 от Третата директива относно борбата с изпирането на пари), и случаите, в които Европейската комисия не осигурява ефективното изпълнение на Третата директива относно борбата с изпирането на пари;

  случаите, в които Комисията не предоставя списък на трети държави, чиито режими за борба с изпирането на пари се характеризират със стратегически недостатъци;

  случаите, в които органите на държавите членки не прилагат административни наказания и други административни мерки по отношение на институции, отговорни за сериозно нарушение на националните разпоредби, приети съгласно Третата директива относно борбата с изпирането на пари, както се изисква в член 67, параграф 1, буква о) и член 67, параграф 2 от Директива 2013/36/ЕС (Четвъртата директива за капиталовите изисквания), и случаите, в които Комисията не осигурява ефективното изпълнение на Четвъртата директива за капиталовите изисквания;

  случаите, в които държавите членки не си сътрудничат лоялно в рамките на групата „Кодекс за поведение“ (Данъчно облагане на предприятия) и не спазват принципа на лоялно сътрудничество, както се изисква в член 4 от ДФЕС; случаите, в които Европейската комисия не изпълнява ролята на пазителка на Договорите;

207.  изразява съжаление относно липсата на сътрудничество от страна на някои институции на ЕС с комисията PANA; заявява, че това представлява нарушение на принципа на лоялно сътрудничество;

208.  заключава, че затвореният и таен характер на групата на Съвета „Кодекс за поведение“ (Данъчно облагане на предприятия), както и неефективния режим на вземане на решения в групата въз основа на широк консенсус са в ущърб на ефективното и бързо формулиране, приемане и прилагане на жизненоважно законодателство в областта на борбата срещу отклонението от данъчно облагане в рамките на ЕС; ето защо подчертава необходимостта от повишаване на отчетността и прозрачността по отношение на действията, изявленията и позициите на държавите членки, участващи в групата, и от основно реформиране на групата „Кодекс за поведение“;

209.  счита, че изискването за единодушие в рамките на Съвета, за да се измени или да се приеме законодателство, забавя напредъка в областта на данъчното облагане в ЕС;

210.  изразява дълбоко съжаление във връзка с това, че голям брой заинтересовани страни отказаха да се срещнат с делегациите на комисията PANA, отказаха да се явят пред комисията PANA или не отговориха на въпросите по задоволителен начин;

211.  осъжда убийството на малтийската журналистка Дафне Каруана Галиция, която беше сред журналистите на фронтовата линия в борбата срещу корупцията и изпирането на пари, автор на обстойни репортажи за Досиетата от Панама, и която на 16 октомври 2017 г. беше убита от заложена в автомобил бомба; отново посочва, че такива събития са напълно неприемливи в държавите – членки на ЕС;

212.  ето защо заключава, че редица въпроси остават без отговор, що се отнася до целта за пълно изясняване на мащаба на този проблем и методите, използвани в такива схеми, и предлага задачите на разследването да бъдат продължени в постоянна комисия или работна група на високо равнище в рамките на Европейския парламент.

• [1]  ОВ L 113, 19.5.1995 г., стр. 1.
• [2]  Приети текстове, P8_TA(2016)0253.
• [3]  OВ L 309, 25.11.2005 г., стр. 15.
• [4]  OВ L 214, 4.8.2006 г., стр. 29.
• [5]  OВ L 141, 5.6.2015 г., стр. 73.
• [6]  ОВ L 176, 27.6.2013 г., стр. 338.
• [7]  OВ L 64, 11.3.2011 г., стр. 1.
• [8]  ОВ L 359, 16.12.2014 г., стр. 1.
• [9]  OВ L 157, 9.6.2006 г., стр. 87.
• [10]  ОВ L 158, 27.5.2014 г., стр. 77.
• [11]  ОВ L 158, 27.5.2014 г., стр. 196.
• [12]  ОВ L 156, 16.6.2012 г., стр. 1.
• [13]  ОВ L 338, 12.12.2012 г., стр. 37.
• [14]  ОВ L 338, 12.12.2012 г., стр. 41.
• [15]  Приети текстове, P8_TA(2015)0408.
• [16]  Приети текстове, P8_TA(2016)0310.
• [17]  Приети текстове, P8_TA(2015)0457.
• [18]  A8-0056/2017.
• [19]  Вж.: Eurodad, „Fifty shades of tax dodging“ (Петдесет нюанси на избягването на данъци), Brussels, октомври 2015 г., стр. 19.
• [20]  Вж.: Willem Pieter de Groen, „Role of advisors and intermediaries in the schemes revealed in the Panama Papers“ (Ролята на консултантите и посредниците в схемите, разкрити в Досиетата от Панама), Centre for European Policy Studies, април 2017 г.
• [21]  За пълен списък на дейностите, включително имената на ораторите, вж. част II от настоящия доклад, която включва доклади на делегациите, изпратени в Кипър, Португалия, Малта, САЩ, Обединеното кралство, Люксембург и Швейцария.
• [22]  OECD (2017 г.), Glossary of Tax Terms (Речник на данъчните термини), Paris: OECD.
• [23]  C-255/02 – Halifax и други; Решение на Съда от 21 февруари 2006 г.; C-196/04 — Cadbury Schweppes и Cadbury Schweppes Overseas, Решение на Съда от 12 септември 2006 г.
• [24]  По-специално Германия, Италия, Нидерландия, Полша и Франция.
• [25]  Вж.: например Anna Meyendorff и Anyan V. Thakor (ред.), „Designing financial systems in transition economics:„ “strategies for reform in Central and Eastern Europe“ (Разработване на финансови системи в икономиките в преход: стратегии за реформа в Централна и Източна Европа), 2002 г., стр. 102 [Русия като пример]; или: Keith Blackburn, Niloy Bose и Salvatore Capasso, „Тax evasion, the underground economy and financial development“ (Отклонението от данъчно облагане, сивата икономика и финансово развитие) (2012 г.): http://www.sciencedirect.com/science/article/pii/S016726811200128X.
• [26]  Проучване на комисията PANA, озаглавено „The Impact of Schemes revealed by the Panama Papers on the Economy and Finances of a Sample of Member States“ (Въздействието на схемите, разкрити от Досиетата от Панама, върху икономиката и финансите на представителна извадка от държави членки).
• [27]  https://ec.europa.eu/taxation_customs/fight-against-tax-fraud-tax-evasion/a-huge-problem_en
• [28]  Вж.: Gabriel Zucman, „The Hidden Wealth of Nations – The Scourge of Tax Havens“ (Скритото богатство на народите – бичът на данъчните убежища), University of California, 2015 г.
• [29]  Tax Justice Network (Мрежа за данъчно правосъдие), ноември 2011 г.
• [30]  148 случая на изпиране на пари през 2012 г., 202 случая през 2013 г., 221 случая през 2014 г. и 285 случая през 2015 г.
• [31]  Financial Secrecy Index 2015 (Индекс за данъчна непрозрачност, 2015 г.), Tax Justice Network.
• [32]  ICIJ, 2017 г., „Where Are They Now?„ “A Year Later, Mixed Fortunes For Panama Papers Line-Up.“ (Къде са те сега? Една година по-късно, различните случаи на действащите лица, свързани с Досиетата от Панама)
• [33]  Проучване за комисията PANA „Offshore activities and money laundering: recent findings and challenges“ („Офшорни дейности и изпиране на пари: последни констатации и предизвикателства“), от Prof. Dr. Brigitte Unger, Utrecht University School of Economics, The Netherlands.
• [34]  Unger, вж. по-горе.
• [35]  Изготвен от члена на Комисията г-н Московиси.
• [36]  Временна таблица на юрисдикции на трети държави беше публикувана през септември 2016 г. Тя обхваща два набора от показатели за определяне на рисковете за държавите – членки на ЕС: 1) оценки на икономическите връзки на дадена юрисдикция с ЕС, мащаба на дейността, свързана с финансовите услуги, и фактори, свързани с финансовата стабилност; 2) оценка на риска, който създава юрисдикцията, при което се определя дали юрисдикциите са достатъчно прозрачни и дали имат благоприятни режими на корпоративно облагане или нулеви ставки на корпоративния данък.
• [37]  Доходи от трудови правоотношения, директорски възнаграждения, дивиденти, капиталови печалби, роялти, някои животозастрахователни продукти, пенсии, както и собственост и доходи от недвижимо имущество.
• [38]  Съгласно определението на ОИСР фиктивно дружество е дружество, което официално е регистрирано, включено или по друг начин правно организирано в дадена икономика, но не извършва никакви операции в тази икономика, освен в качеството си на звено за прехвърляне на средства.
• [39]  Крайният действителен собственик е физическото лице, което носи крайната отговорност за субекта.
• [40]  Вж. например Nordea (2016 г.), „Report on Investigation of Nordea Private Banking in Relation to Offshore Structures“ (Доклад относно разследването на Nordea Private Banking във връзка с офшорни структури), съвместен доклад на Nordea Group Compliance, Nordea Operational Risk и Mannheimer Swartling Advokatbyra.
• [41]  Резолюция на Европейския парламент от 16 декември 2015 г. съдържаща препоръки към Комисията относно осигуряването на прозрачност, координация и конвергенция в корпоративните данъчни политики в Съюза – докладчици: Анелизе Додс и Лудек Нидермайер – Приети текстове, P8_TA(2015)0457).
• [42]  „Role of advisors and intermediaries in the schemes revealed in the Panama Papers“ (Ролята на консултантите и посредниците в схемите, разкрити в Досиетата от Панама),Willem Pieter de Groen, Centre for European Policy Studies, април 2017 г.
• [43]  Изказване на Ян Лукас Строзик, Norddeutsche Rundfunk, по време на изслушване в комисията PANA на 27 септември 2016 г.
• [44]  „Role of advisors and intermediaries in the schemes revealed in the Panama Papers“ (Ролята на консултантите и посредниците в схемите, разкрити в Досиетата от Панама),Willem Pieter de Groen, Centre for European Policy Studies, април 2017 г.
• [45]  Изказване на Даниел Тюлесклаф, председател на Специалния комитет на експертите за оценка на мерките за борба срещу прането на пари (MONEYVAL) на изслушване в комисията PANA на 13 октомври 2016 г.
• [46]  Доклад на генералния секретар на ОИСР до финансовите министри на Г-20, Баден-Баден, Германия, март 2017 г.: http://www.oecd.org/tax/oecd-secretary-general-tax-report-g20-finance-ministers-march-2017.pdf
• [47]  Brooke Harrington, „Capital without borders, wealth managers and the one percent“ (Капитал без граници, мениджъри на богатството и единият процент), Harvard University Press, 2016 г.
• [48]  „The golden visa deal:„ “We have in effect been selling off British citizenship to the rich“ (Сделката за златната виза: На практика сме продавали британско гражданство на богатите), David Pegg, The Guardian, 4 юли 2017 г.
• [49]  Вж.: например Nordea (2016 г.), „Report on Investigation of Nordea Private Banking in Relation to Offshore Structures“ (Доклад относно разследването на Nordea Private Banking във връзка с офшорни структури), съвместен доклад на Nordea Group Compliance, Nordea Group Operational Risk и Mannheimer Swartling Advokatbyra. Това беше потвърдено и от Белгийската национална анкетна комисия по време на среща с делегация на комисията PANA.
• [50]  започнаха 14 производства за неуведомяване за приети национални разпоредби от страна на държавите членки (неспазване на срока за транспониране 1 януари 2013 г.). друго производство за установяване на нарушение започна заради нетранспониране (включително спонтанния обмен на информация) и шест производства бяха започнати за евентуално неправилно транспониране на Първата директива за административното сътрудничество. Три от тези шест производства продължават и в момента.
• [51]  Крайният срок за транспониране беше 1 януари 2016 г.
• [52]  Производствата за Гърция и Португалия следва да бъдат приключени скоро.
• [53]  Група на Съвета „Кодекс за поведение“ (Данъчно облагане на предприятия), информационен документ от 10 септември 2012 г.: „Процесът на мониторинг, обсъден на заседанието на групата „Кодекс за поведение“ на 17 април 2012 г., показа, че на практика на спонтанен принцип не е била обменяна никаква информация относно данъчни договорености“.
• [54]  Белгия, България, Германия, Испания, Италия, Кипър, Латвия, Малта, Нидерландия, Обединеното кралство, Полша, Португалия, Румъния, Словакия, Словения, Унгария, Франция и Хърватия.
• [55]  „Fighting tax crimes – cooperation between Financial Intelligence Units“ (Борбата с данъчните престъпления – сътрудничество между звената за финансово разузнаване), Dr Amandine Scherrer и Dr Anthony Amicelle, Служба на ЕП за парламентарни изследвания, март 2017 г.
• [56]  Шестте държави членки са: Германия, Италия, Обединеното кралство, Словения, Чешката република и Швеция. Австрия, Ирландия, Испания, Латвия, Словакия, Унгария и Франция са подали уведомление само за частично въвеждане.
• [57]  Тази директива се прилага за (член 2): кредитни институции; финансови институции; одитори, външни счетоводители и данъчни консултанти; нотариуси и други упражняващи юридическа дейност лица на свободна практика; доставчици на услуги по доверително или дружествено управление; брокери на недвижими имоти; други физически или юридически лица, търгуващи със стоки; и казина.
• [58]  Разследването на частното банкиране на Nordea показа, че банката не е спазила вътрешни насоки или регулаторни изисквания в Люксембург. По-конкретно тя не е класифицирала клиентите в подходящата високорискова категория и последващото докладване в рамките на разширена комплексна проверка е било непълно. Изискванията за разширена комплексна проверка включват например събирането на информация относно произхода на средствата и целта на сметките. Освен това комплексната проверка трябва да се повтаря редовно и да се преразглежда. Тази т.нар. „постоянна комплексна проверка“ обаче не е била систематично провеждана. В много случаи информацията не е била актуализирана според вътрешните разследвания на банката (Nordea, 2016 г.). Подобни проблеми с изпълнението и правоприлагането са посочени от бивш отговорник по съответствието в германската банка Berenberg Bank, който е свидетелствал пред комисията PANA.
• [59]  В електронно писмо от 24 септември 2010 г., Юрген Мосак пише: „изглежда, че Mossfon UK не извършват своята комплексна проверка задълбочено (или може би изобщо не извършват такава) и може би отсега нататък ние сами ще трябва да извършваме комплексната проверка на всички клиенти, които Mossfon UK има при нас – сегашни и бъдещи!“.
• [60]  В електронно писмо във връзка с обмен на информация между „Мосак Фонсека“ и UBS представителят на „Мосак Фонсека“ заявява: „Той обясни, че UBS никога не е бил наш договорен партньор. Аз изразих несъгласие по този въпрос и добавих, че в някои случаи ние дори не знаем кой е действителният собственик... Отговорих, че в миналото, на нас специално, по искане на UBS и други банки, не ни е предоставяна информация за самоличността на действителния собственик“.
• [61]  В електронно писмо от 5 май 2009 г. представител на „Мосак Фонсека“ обяснява, че цената за създаването на две фондации „е по-висока основно поради специфичните нужди, за които клиентът ще използва фондацията, и специалната гъвкава услуга, която предоставяме (без подробна комплексна проверка), тъй като тя определено е свързана с по-голям риск“.
• [62]  Както беше предложено по време на констативната командировка на комисията PANA в Обединеното кралство.
• [63]  „Fighting tax crimes – cooperation between Financial Intelligence Units“ (Борбата с данъчните престъпления – сътрудничество между звената за финансово разузнаване), Dr Amandine Scherrer и Dr Anthony Amicelle, Служба на ЕП за парламентарни изследвания, март 2017 г.
• [64]  EU FIU Platform mapping exercise and gap analysis on EU FIUs’ powers and obstacles for obtaining and exchanging information (Проучване на платформата на ЗФР в ЕС и анализ на пропуските по отношение на правомощията на ЗФР в ЕС и на пречките за получаване и обмен на информация), 15 декември 2012 г.
• [65]  Изслушване на комисията PANA относно ЗФР от 21 юни 2017 г.
• [66]  ЗФР на Обединеното кралство може да получава едни от най-големите количества доклади в ЕС, тъй като следи един от най-големите финансови пазари в Европа и прилага режим за докладване на подозрителна дейност. Броят на докладите в Нидерландия е необичайно голям, което може да бъде обяснено с факта, че там не се получават доклади за съмнителни сделки, а по-скоро доклади за необичайни сделки, по-голямата част от които се подават от борсови/платежни институции, които са задължени да докладват всички сделки, надвишаващи 2 000 EUR.
• [67]  По-специално Кипър, Малта и Люксембург, които получават много малко доклади за съмнителни сделки предвид обема на регулираните сектори в техните юрисдикции.
• [68]  Публично изслушване на комисията PANA от 14 ноември 2016 г.
• [69]  Дали данъчните престъпления са инкриминирани, когато са извършени като положително действие, поради бездействие или и двете, и дали данъчните престъпления се разглеждат от административните органи или от съдебните органи.
• [70]  Австрия, Белгия, България, Германия, Гърция, Испания, Италия, Литва, Нидерландия, Полша, Португалия, Румъния, Словения, Франция, Хърватия и Чешката република.
• [71]  Проучване на Службата на ЕП за парламентарни изследвания: Member States' capacity to fight tax crimes (Капацитет на държавите членки за борба с данъчните престъпления) – http://www.europarl.europa.eu/cmsdata/125760/EPRS_STUD_603.257_MS_capabilities_tax_crimes.pdf
• [72]  Изтекли доклади на Звеното за финансово разузнаване и анализ (ЗФРА) в Малта.
• [73]  Обединеното кралство, Люксембург, Малта, Португалия и Кипър.
• [74]  COM(2017)0340, стр. 5.
• [75]  Приети текстове, P8_TA(2015)0408.
• [76]  „Fighting tax crimes – cooperation between Financial Intelligence Units“ (Борба с данъчните престъпления – сътрудничество между звената за финансово разузнаване), Dr Amandine Scherrer, Dr Anthony Amicelle, Служба на ЕП за парламентарни изследвания, март 2017 г.
• [77]  Процентите, посочени в тази глава, се основават върху данни на Международния консорциум на разследващите журналисти, които бяха анализирани от Центъра за европейски политически изследвания по искане на анкетната комисия на ЕП за разследване във връзка с изпирането на пари, избягването на данъци и данъчните измами.
• [78]    „Role of advisors and intermediaries in the schemes revealed in the Panama Papers“ (Ролята на консултантите и посредниците в схемите, разкрити в Досиетата от Панама), Willem Pieter de Groen, Centre for European Policy Studies, април 2017 г.
• [79]  „Role of advisors and intermediaries in the schemes revealed in the Panama Papers“ (Ролята на консултантите и посредниците в схемите, разкрити в Досиетата от Панама), Willem Pieter de Groen, Centre for European Policy Studies, април 2017 г.
• [80]  Top 10 countries where intermediaries operate (Първите в списъка десет държави, където действат посредници), Международен консорциум на разследващите журналисти – ICIJ.
• [81]  Въз основа на проучване на посредниците, отговорни за учредяването на около 86% от субектите в базата данни на Международния консорциум на разследващите журналисти.
• [82]  В електронно писмо от „Мосак Фонсека“ на 3 февруари 2012 г. представител на дружеството обяснява, че има договореност банката за частно банкиране HSBC Люксембург да работи директно с „Мосак Фонсека“ и че новите клиенти ще се подлагат единствено на проверка DDlight (олекотен режим на комплексна проверка) въз основа на информацията, предоставена от банката.
• [83]  Maíra Martini, „Doors wide open: corruption and real estate in four key markets“ (Широко отворени врати: корупция и недвижима собственост на четири основни пазара), 2017 г.
• [84]  Obermayer & Obermaier, 2016 г.
• [85]  Писмен отговор на Норберт Наулин до комисията PANA, изслушване в комисията PANA, 14 ноември 2016 г.
• [86]  Report on Investigation of Nordea Private Banking in Relation to Offshore Structures (Доклад относно разследването на Nordea Private Banking във връзка с офшорни структури), 20 юни 2016 г., и командировка в анкетната комисия на белгийския парламент, 26 април 2017 г.
• [87]  Съгласно данни от МВФ, Банката за международни разплащания, Европейската комисия и икономиста Габриел Зукман.
• [88]  Oxfam, „Opening the vaults“ (Отваряне на трезорите), 2017 г.
• [89]  Изслушване на комисията PANA от 9 февруари 2017 г.
• [90]  Изслушвания на комисията PANA от 13 октомври 2016 г. и 24 януари 2017 г.
• [91]  Например Société Générale заяви пред комисията, че не са действителните собственици на две фондации – Rousseau и Valvert, които са поискали от „Мосак Фонсека“ да създаде, но това противоречи на документите от Досиетата от Панама, публикувани от журналистите от Международния консорциум на разследващите журналисти; по подобен начин посредникът от Малта Nexia BT отговори на писмени въпроси от нашата комисия, като заяви, че един от учредителите на тяхното дружество няма връзки с Кийт Шембри, началник на кабинета на малтийския министър-председател, въпреки че той е подписал писмо с препоръка до „Мосак Фонсека“, в което обяснява, че от дълги години има делови и лични отношения с г-н Шембри.
• [92]  Oxfam, „Opening the vaults: The use of tax havens by Europe’s biggest banks“ (Отваряне на трезорите – използване на данъчни убежища от страна на най-големите банки в Европа), март 2017 г., https://www.oxfam.org/en/research/opening-vaults
• [93]  Писмен отговор на ЕБО до комисията PANA в рамките на изслушването, проведено от комисията PANA на 13 октомври 2016 г.
• [94]  един пример за това е Швейцария, където ако адвокати действат като упълномощени директори, те не са задължени да извършват комплексна проверка на клиента съгласно националното право.
• [95]  Вж. например докладите за взаимна оценка на Специалната група за финансови действия, или: „Fighting tax crimes – cooperation between Financial Intelligence Units“ (Борба с данъчните престъпления – сътрудничество между звената за финансово разузнаване), Dr Amandine Scherrer, Dr Anthony Amicelle, Служба на ЕП за парламентарни изследвания, март 2017 г.
• [96]  Rules on independence and responsibility regarding auditing, tax advice, accountancy, account certification services and legal services (Правила за независимост и отговорност във връзка с одита, данъчните консултации, счетоводството, услугите за заверка на счетоводните отчети и правните услуги), Ian Roxan, Saipriya Kamath (London School of Economics) и Willem Pieter De Groen (Centre for European Policy Studies), април 2017 г.
• [97]  Размяна на мнения на комисията PANA с националните парламенти и Марк Пийт, 31 януари 2017 г.
• [98]  Richard Murphy, Saila Naomi Stausholm, „The Big 4, a study on opacity“ (Голямата четворка, проучване относно непрозрачността), юли 2017 г.
• [99]  Вж. например докладите за взаимна оценка на Специалната група за финансови действия или „Fighting tax crimes – cooperation between Financial Intelligence Units“ (Борба с данъчните престъпления – сътрудничество между звената за финансово разузнаване), Dr Amandine Scherrer, Dr Anthony Amicelle, Служба на ЕП за парламентарни изследвания, март 2017 г.
• [100]  Писмен отговор на Брук Харингтън до комисията PANA, изслушване в комисията PANA, 24 януари 2017 г.
• [101]  Доклад на комисията PANA за командировка в САЩ, 21 – 24 март 2017 г.
• [102]  Gabriel Zucman, Teresa Lavender Fagan, Thomas Piketty (2015), „The hidden wealth of nations: The scourge of tax havens“, University of Chicago Press, 2015 г.
• [103]  OECD, „Illicit Financial Flows from Developing Countries: Measuring OECD Responses“, (Незаконни финансови потоци от развиващите се държави: оценка на резултатите от действията на ОИСР), 2014 г., стр. 15.
• [104]  Global Financial Integrity.
• [105]  Mark Tran, „Tax Evasion Still Crippling Africa as Rich Countries Fail to Deliver Support“ (Отклонението от данъчно облагане все още спъва Африка, а богатите държави не оказват подкрепа), The Guardian, 10 май 2013 г.
• [106]  Изслушване на комисията PANA относно развиващите се страни, 6 април 2017 г.
• [107]  „Overcoming the shadow economy“ (Преодоляване на сенчестата икономика), Joseph E. Stiglitz, Mark Pieth, ноември 2016 г.
• [108]  В крайна сметка Дания отговори на въпросника на комисията PANA на 30 август 2017 г.
• [109]  „Tax evasion, money laundering and tax transparency in the EU Overseas Countries and Territories“ (Отклоняването от данъчно облагане, изпирането на пари и данъчната прозрачност в отвъдморските държави и територии на ЕС), Dr Isabelle Ioannides, Jan Tymowski, Служба на ЕП за парламентарни изследвания, април 2017 г..

OVERVIEW OF ACTIVITIES DURING THE MANDATE

July 2016 - December 2017

* * *

I. COMMITTEE COMPOSITION

1. Bureau
Werner Langen	Chairman	EPP
Ana Gomes	1st Vice-Chair	S&D
Pirkko Ruohonen-Lerner	2nd Vice-Chair	ECR
Fabio De Masi	3rd Vice-Chair (until 22 October 2017)	GUE/NGL
Eva Joly	4th Vice-Chair	Greens/EFA
2. Coordinators
Dariusz Rosati		EPP
Markus Ferber (Deputy Coordinator)		EPP
Peter Simon		S&D
Bernd Lucke		ECR
Michael Theurer (until 30 June 2017)		ALDE
Maite Pagazaurtundúa Ruiz (from 1st July 2017)		ALDE
Louis Michel(Deputy Coordinator)		ALDE
Patrick Le Hyaric		GUE/NGL
Matt Carthy(Deputy Coordinator)		GUE/NGL
Sven Giegold		Greens/EFA
David Coburn		EFDD
Barbara Kappel		ENF

3. Co-Rapporteurs
Jeppe Kofod	S&D
Petr Jezek	ALDE
4. Shadow-Rapporteurs
Ludek Niedermayer	EPP
Angel Dzhambazki	ECR
Miguel Urbán Crespo	GUE/NGL
Molly Scott Cato	Greens/EFA
Marco Valli	EFDD
Barbara Kappel	ENF

5. Members

The committee is composed of 65 Members distributed by political groups as follows:

EPP	20
S&D	17
ECR	6
ALDE	6
GUE/NGL	4
Greens/EFA	4
EFDD	3
ENF	4
N-A	1

List of Members as of 18 October 2017

FULL Members				SUBSTITUTES
L	EPP	19/20		L	EPP	19/20
DE	M. BALZ Burkhard			BG	M. ADEMOV Asim Ahmedov
MT	M. CASA David			FR	M. CADEC Alain
FR	M. ENGEL Frank			EL	M. CHRISTOFOROU Lefteris
DE	M. FERBER Markus			FR	Mme DATI Rachida
PT	M. FERNANDES José Manuel			EN	M. HAYES Brian
ES	M. DE GRANDES PASCUAL Luis			SV	M. HÖKMARK Gunnar
DE	M. KARAS Othmar			DE	M. JAHR Peter
FR	M. LAMASSOURE Alain			EN	M. KELLY Seán
NL	Mme DE LANGE Esther			EL	M. KYRTSOS Georgios
DE	M. LANGEN Werner	(Chair)		HR	Mme MALETIĆ Ivana
FR	Mme LE GRIP Constance			DE	M. MANN Thomas
ES	M. MATO Gabriel			IT	M. MARTUSCIELLO Fulvio
PT	M. MELO Nuno			EN	M. SCHÖPFLIN György
MT	Mme METSOLA Roberta			DE	M. SCHULZE Sven
CS	M. NIEDERMAYER Luděk			SK	M. ŠTEFANEC Ivan
FI	Mme PIETIKÄINEN Sirpa			RO	M. STOLOJAN Theodor Dumitru
PL	M. ROSATI Dariusz			IT	M. TAJANI Antonio
SL	Mme TOMC Romana			HU	M. WINKLER Iuliu
NL	M. VANDENKENDELAERE Tom			MT	M. ZAMMIT DIMECH Francis
L	S&D	15/17		L	S&D	17/17
FR	M. BAYET Hugues			FR	Mme BERÈS Pervenche
IT	M. COFFERATI Sergio Gaetano			EN	Mme CHILDERS Nessa
IT	M. GASBARRA Enrico			FR	Mme DELVAUX Mady
PT	Mme GOMES Ana	(1st VC)		SL	Mme FAJON Tanja
IT	M. GUALTIERI Roberto			PL	Mme GERINGER DE OEDENBERG Lidia Joanna
ES	M. JÁUREGUI ATONDO Ramón			EN	Mme GILL Neena
EL	Mme KAILI Eva			DE	M. LIETZ Arne
DA	M. KOFOD Jeppe			SV	M. LUDVIGSSON Olle
DE	M. KÖSTER Dietmar			EN	Mme MCAVAN Linda
ET	Mme LAURISTIN Marju			HU	M. NIEDERMÜLLER Péter
ES	M. LÓPEZ AGUILAR Juan Fernando			RO	M. PAVEL Emilian
FR	M. MAUREL Emmanuel			FR	Mme ROZIÈRE Virginie
DE	Mme REGNER Evelyn			MT	M. SANT Alfred
DE	M. SIMON Peter			PT	M. DOS SANTOS Manuel
NL	M. TANG Paul			IT	Mme SCHLEIN Elly
L	ECR	6/6		HU	M. SZANYI Tibor
				IT	M. VIOTTI Daniele
BG	M. DZHAMBAZKI Angel
				L	ECR	4/6
PL	M. LEGUTKO Ryszard Antoni
DE	M. LUCKE Bernd			EN	M. KARIM Sajjad
FI	Mme RUOHONEN-LERNER Pirkko	(2nd VC)		NL	M. LOONES Sander
EN	Mme SWINBURNE Kay			IT	M. SERNAGIOTTO Remo
LV	M. ZĪLE Roberts			EN	M. TANNOCK Charles
L	ALDE	6/6		L	ALDE	6/6
CS	M. JEŽEK Petr			LT	M. AUŠTREVIČIUS Petras
FR	M. MICHEL Louis			ES	M. CALVET CHAMBON Enrique
NL	Mme VAN NIEUWENHUIZEN Cora			FR	M. CORNILLET Thierry
ES	Mme PAGAZAURTUNDÚA RUIZ Maite			FR	Mme GRIESBECK Nathalie
DE	M. THEURER Michael			NL	Mme IN ‘T VELD Sophia
ES	M. TREMOSA I BALCELLS Ramon			SV	M. TORVALDS Nils
L	GUE/NGL	4/4		L	GUE/NGL	4/4
EN	M. CARTHY Matt			ES	Mme ALBIOL GUZMÁN Marina
DE	M. DE MASI Fabio	(3rd VC)		EL	M. HADJIGEORGIOU Takis
FR	M. LE HYARIC Patrick			EL	M. KOULOGLOU Stelios
ES	M. URBÁN CRESPO Miguel			PT	M. VIEGAS Miguel
L	Greens/EFA	4/4		L	Greens/EFA	4/4
FR	M. DURAND Pascal			FI	Mme HAUTALA Heidi
DE	M. GIEGOLD Sven			DE	M. REIMON Michel
FR	Mme JOLY Eva	(4th VC)		ES	M. SOLÉ Jordi
EN	Mme SCOTT CATO Molly			ES	M. URTASUN Ernest
L	EFDD	3/3		L	EFDD	3/3
EN	M. COBURN David			EN	M. BATTEN Gerard
EN	M. FINCH Raymond			EN	M. CARVER James
DE	Mme VON STORCH Beatrix			IT	M. VALLI Marco
L	ENF	4/4		L	ENF	3/4
IT	M. BORGHEZIO Mario			IT	M. FONTANA Lorenzo
DE	Mme KAPPEL Barbara			FR	M. MONOT Bernard
FR	M. LEBRETON Gilles			DE	M. PRETZELL Marcus
IT	M. ZANNI Marco
L	N-A	1/1
EL	M. ZARIANOPOULOS Sotirios

II. COMMITTEE MEETINGS and MISSIONS

The constitutive meeting took place on 12 July 2016.

The PANA Committee held 30 ordinary meetings and 16 Coordinators’ meetings from July 2016 until November 2017.

PANA Committee meetings

  28 meetings in Brussels

  2 meetings in Strasbourg

1 joint meeting

  with ECON with National Parliaments, in Brussels, on 31 January 2017

1 joint hearing

  with JURI on ‘The EU-wide protection of whistleblowers’, in Brussels, on 21 June 2017

2 workshops

  on ‘How to better prepare works of Inquiry Committee’, in Brussels, on 19 and 20 October 2016

  on ‘Offshore activities and money laundering: recent findings and challenges , in Brussels, on 26 January 2017

Coordinators’ meetings

  12 July 1016 in Brussels

  8 September 2016 in Brussels

  12 September 2016 in Strasbourg

  12 October 2016 in Brussels

  8 November 2016 in Brussels

  21 November 2016 in Strasbourg

  7 December 2016 in Brussels

  23 January 2017 in Brussels

  2 February 2017 in Brussels

  13 February 2017 in Strasbourg (‘Joint PANA/AFCO/EMIS Coordinators’ meeting’)

  13 March 2017 in Strasbourg

  3 April 2017 in Strasbourg

  4 May 2017 in Brussels

  30 May 2017 in Brussels

  12 October 2017 in Brussels

  28 November 2017 in Brussels

Shadow-Rapporteurs meetings

  11 September 2017 in Strasbourg

  25 September 2017 in Brussels

  2 October 2017 in Strasbourg

  9 October 2017 in Brussels

  11 October 2017 in Brussels

In addition, the Chair, Werner Langen, the two co-rapporteurs, Jeppe Kofod and Petr Jezek, and the Greens Coordinator, Sven Giegold, were invited to a meeting with the Members of Belgian Special Committee into the Panama Papers, on 26 April 2017, in the premises of the Belgian Parliament.

* * *

The PANA Committee held 7 fact-findings missions from February 2017 until September 2017:

  9-10 February - Mission to United Kingdom

  20 February - Mission to Malta

  2-3 March - Mission to Luxembourg

  21-24 March - Mission to USA (Washington and Delaware)

  22-23 June - Mission to Portugal

  7 July - Mission to Cyprus

  14-15 September - Mission to Switzerland

III. ACTIVITIES OF THE COMMITTEE

1. Programme of hearings and missions

Date	Topic / objective
Tuesday, 27 September 2016 09.00 - 11.30 Public hearing	Panama papers – Discussion with the investigative journalists behind the revelations
Thursday, 13 October 2016 9.00 - 12.30 Public hearing	Anti-money laundering and tax evasion: Who sets the rules and how?
Wednesday, 19 October 2016, 15.00 - 18.00 Thursday, 20 October 2016 9.00 - 17.30 Workshop	“How to better prepare works of Inquiry Committee”
Tuesday, 8 November 2016 14.00 - 15.30Public hearing	Hearing with Věra Jourová, Member of the European Commission responsible for Justice, Consumers and Gender Equality on “Anti-Money Laundering: state of play of the implementation of EU legislation”
Monday, 14 November 2016 15.00 - 18.30 Public hearing	“Anti-money laundering and tax evasion: Who assures compliance with the rules and enforces them?”
Wednesday, 16 November 2016 11.00 - 12.30 Extraordinary meeting	Exchange of views with Professor Joseph E. Stiglitz
Wednesday, 7 December 2016 15.00 - 18.30 Public hearing	Hearing with Pierre Moscovici, Member of the European Commission responsible for Economic and Financial Affairs, Taxation and Customs on “Fight against tax evasion and anti-money laundering: state of play of progress made at EU level”
Tuesday, 24 January 2017 9.00 - 12.30 Public hearing	The role of lawyers, accountants and bankers in Panama Papers (Part I)
Thursday, 26 January 2017 11.00 - 12.00 Committee meeting	Working document on the inquiry into Money Laundering, Tax Avoidance and Tax Evasion
Thursday, 26 January 2017 14.00 - 16.00 Workshop	Workshop on "Offshore activities and money laundering: recent findings and challenges”
Interparliamentary week Tuesday, 31 January 2017 9.30 - 11.15 Joint hearing ECON/PANA with National Parliaments	Panama Papers, Bahamas leaks: which follow-up did national Parliaments give to the revelations? Which lessons can be learned?
Thursday, 9 February 2017 9.00 - 12.30 Public hearing	The role of lawyers, accountants and bankers in Panama Papers (Part II)
Thursday, 9 February pm - Friday 10 February 2017 Mission	Mission to United Kingdom
Monday, 20 February 2017 Mission	Mission to Malta
Thursday, 2 March pm - Friday 3 March am Mission	Mission to Luxembourg
Monday, 6 March 2017 15.00 - 18.30 Public hearing	The role of lawyers, accountants and bankers in Panama Papers (Part III)
21 to 24 March 2017 Mission	Mission to USA
Thursday, 6 April 2017 9.00 - 12.00 (Strasbourg) Public hearing	Impact of the schemes revealed by the Panama Papers
Thursday, 27 April 2017 14.30 - 18.00 Committee meeting	Presentation of studies (Part I) Session 1: Money laundering and tax evasion: What’s the impact on Member States and how effective are they in fighting it?
Tuesday, 2 May 2017 15.00 - 18.30 Committee meeting	Presentation of studies (Part II) Session 2: Offshore practices: The roles and responsibilities of intermediaries and the relations of EU Member States with their overseas countries and territories
Thursday, 4 May 2017 9.00 - 12.30 Public hearing	Hearing with Commissioner Pierre Moscovici, Member of the European Commission responsible for Economic and Financial Affairs, Taxation and Customs
Tuesday, 9 May 2017 9.00 - 12.30 Public hearing	Cooperation in tax matters with European jurisdictions
Tuesday, 30 May 2017 15.00 - 16.30 Public hearing	Hearing with the President of the European Commission, J.C. Juncker
Tuesday, 30 May 2017 16.45 - 17.30 Public hearing	Hearing with F. Rocha Andrade
Wednesday, 21 June 2017 9.00 - 11.00 Joint PANA/JURI public hearing	Joint PANA-JURI hearing ‘The EU-wide protection of whistleblowers’
Wednesday, 21 June 2017 15.00 - 17.30 Public hearing	Financial Intelligence Units (FIUs) ins and outs and the Russian "Laundromat" case
Thursday, 22 June 2017 Friday, 23 June 2017 Mission	Mission to Portugal
Monday, 3 July 2017 19.00 - 20.30 (Strasbourg) Public hearing	Hearing with Věra Jourová, Member of the European Commission responsible for Justice, Consumers and Gender Equality
Friday, 7 July 2017 Mission	Mission to Cyprus
Monday, 10 July 2017 16.30 - 18.30 Committee meeting	Consideration of draft report + draft recommendation
Tuesday, 11 July 2017 14.00 - 16.00 Committee meeting	Exchange of views with EU Finance Ministers
Thursday, 14 September Friday, 15 September 2017 Mission	Mission to Switzerland
Tuesday, 26 September 2017 9.00 - 12.30 Public hearing	Hearing on “Tax planning: do celebrities and companies breach the EU law?”
Thursday, 12 October 2017 10.00 - 12.30 Committee meeting	Consideration of amendments
Wednesday, 18 October 14.00 - 17.30 Committee meeting	Vote on draft report and draft recommendation
Tuesday, 28 November 2017 10.00 - 12.30 Public hearing	Hearing on "Money Laundering: The case of NLB financial group Slovenia and Azerbaijan Laundromat revelations"
Tuesday, 28 November 2017 15.00 - 18.00 Public hearing	Hearing on “The Paradise Papers - What are they about and why are they relevant”

2. List of speakers (hearings and missions)

Name	Date Meeting/Delegation	Organisation	Function	Country	Link
Gerard Ryle	Tuesday, 27 September 2016 09.00 - 11.30 Public hearing	International Consortium of Investigative Journalists (ICIJ)	Director	United States	Panama papers – Discussion with the investigative journalists behind the revelations
Bastian Obermayer	Tuesday, 27 September 2016 09.00 - 11.30 Public hearing	Süddeutsche Zeitung	Journalist	Germany	Panama papers – Discussion with the investigative journalists behind the revelations
Frederik Obermaier	Tuesday, 27 September 2016 09.00 - 11.30 Public hearing	Süddeutsche Zeitung	Journalist	Germany	Panama papers – Discussion with the investigative journalists behind the revelations
Kristof Clerix	Tuesday, 27 September 2016 09.00 - 11.30 Public hearing	Knack Magazine	Journalist	Belgium	Panama papers – Discussion with the investigative journalists behind the revelations
Oliver Zihlmann	Tuesday, 27 September 2016 09.00 - 11.30 Public hearing	Sonntagszeitung / Le Matin Dimanche	Journalist	Switzerland	Panama papers – Discussion with the investigative journalists behind the revelations
Julia Stein	Tuesday, 27 September 2016 09.00 - 11.30 Public hearing	Norddeutscher Rundfunk (NDR)	Journalist	Germany	Panama papers – Discussion with the investigative journalists behind the revelations
Jan Strozyk	Tuesday, 27 September 2016 09.00 - 11.30 Public hearing	Norddeutscher Rundfunk (NDR)	Journalist	Germany	Panama papers – Discussion with the investigative journalists behind the revelations
Minna Knus	Tuesday, 27 September 2016 09.00 - 11.30 Public hearing	MOT (Finnish Broadcasting Company)	Journalist	Finland	Panama papers – Discussion with the investigative journalists behind the revelations
Michael Lennard	Thursday, 13 October 2016 9.00 - 12.30 Public hearing	International Tax Cooperation Section U.N. Dept. of Economic and Social Affairs - United Nations (UN)	Chief of International Tax Cooperation Section U.N.	Switzerland	Anti-money laundering and tax evasion: Who sets the rules and how?
Caroline Malcolm	Thursday, 13 October 2016 9.00 - 12.30 Public hearing	OECD’s Centre for Tax Policy and Administration	Senior Counsellor and Advisor to the Director and Deputy Director	France	Anti-money laundering and tax evasion: Who sets the rules and how?
Daniel Thelesklaf	Thursday, 13 October 2016 9.00 - 12.30 Public hearing	Committee on the Evaluation of Anti-Money Laundering Measures and the Financing of Terrorism (MONEYVAL)	President	France	Anti-money laundering and tax evasion: Who sets the rules and how?
Isabelle Vaillant	Thursday, 13 October 2016 9.00 - 12.30 Public hearing	European Banking Authority (EBA)	Director for Regulations	European Union	Anti-money laundering and tax evasion: Who sets the rules and how?
Elise J. Bean	Wednesday, 19 October 2016 and Thursday, 20 October 2016 Workshop	Levin Center at Wayne State University Law School	Co-Director of Training and Conferences	United States	“How to better prepare works of Inquiry Committee”
Katie Bailey	Wednesday, 19 October 2016 and Thursday, 20 October 2016 Workshop	U.S. House of Representatives' Subcommittee on Government Operations within the Committee on Oversight and Government	Staff Director	United States	“How to better prepare works of Inquiry Committee”
Věra Jourová	Tuesday, 8 November 2016 14.00 - 15.30Public hearing	European Commission	Commissioner responsible for Justice, Consumers and Gender Equality European Commission	European Union	Hearing with Commissioner Věra Jourová
Giovanni Kessler	Monday, 14 November 2016 15.00 - 18.30 Public hearing	European Anti-Fraud Office (OLAF)	Director General	European Union	“Anti-money laundering and tax evasion: Who assures compliance with the rules and enforces them?
Simon Riondet	Monday, 14 November 2016 15.00 - 18.30 Public hearing	EUROPOL	Business manager – Head of the Financial intelligence Group	European Union	“Anti-money laundering and tax evasion: Who assures compliance with the rules and enforces them?
Klaus Meyer-Cabri	Monday, 14 November 2016 15.00 - 18.30 Public hearing	EUROJUST	German Member of EUROJUST’s College	European Union	“Anti-money laundering and tax evasion: Who assures compliance with the rules and enforces them?
Philippe de Koster	Monday, 14 November 2016 15.00 - 18.30 Public hearing	CTIF-CFI (Belgian Financial Intelligence Unit)	President	Belgium	“Anti-money laundering and tax evasion: Who assures compliance with the rules and enforces them?
Michel Claise	Monday, 14 November 2016 15.00 - 18.30 Public hearing	Ministry of Justice	Prosecutor	Belgium	“Anti-money laundering and tax evasion: Who assures compliance with the rules and enforces them?
Norbert Naulin	Monday, 14 November 2016 15.00 - 18.30 Public hearing	“EOKS” (Investigation Group Organised Crime – Tax Fraud)	Head of the special investigation unit “EOKS” of the North Rhine-Westphalia tax authorities who analyse leaked data	Germany	“Anti-money laundering and tax evasion: Who assures compliance with the rules and enforces them?
Patrick Montagner	Monday, 14 November 2016 15.00 - 18.30 Public hearing	College of the French prudential supervisor	Deputy Secretary General	France	“Anti-money laundering and tax evasion: Who assures compliance with the rules and enforces them?
Joseph E. Stiglitz	Wednesday, 16 November 2016 11.00 - 12.30 Public hearing	Columbia University in New York	University Professor at Columbia University Former Chair of the Panama Papers Inquiry Committee	United States	Exchange of views with Professor Joseph E. Stiglitz
Pierre Moscovici	Wednesday, 7 December 2016 15.00 - 18.30 Public hearing	European Commission	Commissioner responsible for Economic and Financial Affairs, Taxation and Customs	European Union	Hearing with Commissioner Pierre Moscovici and Ashish Kumar, Policy Analyst at Financial Action Task Force (FATF)
Ashish Kumar	Wednesday, 7 December 2016 15.00 - 18.30 Public hearing	Financial Action Task Force (FATF)	Policy Analyst	France	Hearing with Commissioner Pierre Moscovici and Ashish Kumar, Policy Analyst at Financial Action Task Force (FATF)
Ronen Palan	Tuesday, 24 January 2017 9.00 - 12.30 Public hearing	Tax Justice Network	Senior advisor	United Kingdom	The role of lawyers, accountants and bankers in Panama Papers (Part I)
Brooke Harrington	Tuesday, 24 January 2017 9.00 - 12.30 Public hearing	Copenhagen Business School	Associate Professor	Denmark	The role of lawyers, accountants and bankers in Panama Papers (Part I)
Daniel Hall	Tuesday, 24 January 2017 9.00 - 12.30 Public hearing	Burford Capital	Director and co-head of Burford’s global corporate intelligence	United Kingdom	The role of lawyers, accountants and bankers in Panama Papers (Part I)
Rupert Manhart	Tuesday, 24 January 2017 09.00 - 12.30 Public hearing	Anti-money laundering Committee of The Council of Bars and Law Societies of Europe (CCBE)	Chair	Belgium	The role of lawyers, accountants and bankers in Panama Papers (Part I)
Richard Frimston	Tuesday, 24 January 2017 09.00 - 12.30 Public hearing	Anti-money laundering Committee of The Council of Bars and Law Societies of Europe (CCBE)	Member of the CCBE and expert on topics relating to tax, beneficial ownership, and offshore activities aspects	Belgium	The role of lawyers, accountants and bankers in Panama Papers (Part I)
Wim Mijs	Tuesday, 24 January 2017 09.00 - 12.30 Public hearing	European Banking Federation (EBF)	Chief Executive Officer	Belgium	The role of lawyers, accountants and bankers in Panama Papers (Part I)
Roger Kaiser	Tuesday, 24 January 2017 09.00 - 12.30 Public hearing	European Banking Federation (EBF)	Senior Policy Adviser	Belgium	The role of lawyers, accountants and bankers in Panama Papers (Part I)
Stef van Weeghel	Tuesday, 24 January 2017 09.00 - 12.30 Public hearing	Price Waterhouse Coopers (PWC)	Global Tax Policy Leader	Belgium	The role of lawyers, accountants and bankers in Panama Papers (Part I)
Brigitte Unger	Thursday, 26 January 2017 14.00 - 16.00 Workshop	Utrecht University	Chair of public sector economics	The Netherlands	Working document on the inquiry into Money Laundering, Tax Avoidance and Tax Evasion
Mark Pieth	Interparliamentary week Tuesday, 31 January 2017 9.30 - 11.15 Joint hearing ECON/PANA with National Parliaments	University of Basel, Switzerland	Professor of Criminal Law and Criminology Former Member of Panama Papers Inquiry Committee	Switzerland	Panama Papers, Bahamas leaks: which follow-up did national Parliaments give to the revelations? Which lessons can be learned?
Ed Groot	Interparliamentary week Tuesday, 31 January 2017 9.30 - 11.15 Joint hearing ECON/PANA with National Parliaments	Dutch Parliamentary Committee of Inquiry into Tax structures	Chair	The Netherlands	Panama Papers, Bahamas leaks: which follow-up did national Parliaments give to the revelations? Which lessons can be learned?
Ahmed Ahmed Laaouej	Interparliamentary week Tuesday, 31 January 2017 9.30 - 11.15 Joint hearing ECON/PANA with National Parliaments	Belgian Special Committee on the Panama Papers	Chair	Belgium	Panama Papers, Bahamas leaks: which follow-up did national Parliaments give to the revelations? Which lessons can be learned?
Kai Jan Krainer	Interparliamentary week Tuesday, 31 January 2017 9.30 - 11.15 Joint hearing ECON/PANA with National Parliaments	Committee on Finance of the Austrian National Council	Vice-Chair	Austria	Panama Papers, Bahamas leaks: which follow-up did national Parliaments give to the revelations? Which lessons can be learned?
Benedikt Strunz	Thursday, 9 February 2017 9.00 - 12.30 Public hearing	Norddeutscher Rundfunk/ NDR	Journalist	Germany	The role of lawyers, accountants and bankers in Panama Papers (Part II)
Aleksandra Helena Sobisz	Thursday, 9 February 2017 9.00 - 12.30 Public hearing	Berenberg Bank	Former compliance officer	Germany	The role of lawyers, accountants and bankers in Panama Papers (Part II)
Katrin Keikert	Thursday, 9 February 2017 9.00 - 12.30 Public hearing	Berenberg Bank	Former compliance officer	Germany	The role of lawyers, accountants and bankers in Panama Papers (Part II)
Michael Kemmer	Thursday, 9 February 2017 9.00 - 12.30 Public hearing	Association of German Banks	General Manager and member of the Board of Directors	Germany	The role of lawyers, accountants and bankers in Panama Papers (Part II)
Thorsten Höche	Thursday, 9 February 2017 9.00 - 12.30 Public hearing	Association of German Banks	Head of the legal department	Germany	The role of lawyers, accountants and bankers in Panama Papers (Part II)
Ulrike Paul	Thursday, 9 February 2017 9.00 - 12.30 Public hearing	Bundesrechtsanwaltskammer (BRAK or German Federal Bar)	Vice-President	Germany	The role of lawyers, accountants and bankers in Panama Papers (Part II)
Frank Johnigk	Thursday, 9 February 2017 9.00 - 12.30 Public hearing	Bundesrechtsanwaltskammer (BRAK or German Federal Bar)	Head of the Department Money Laundering and Criminal Law	Germany	The role of lawyers, accountants and bankers in Panama Papers (Part II)
Søren Kristensen	Thursday, 9 February 2017 9.00 - 12.30 Public hearing	Danish Broadcasting Corporation (DR), International Consortium of Investigative Journalists (ICIJ)	Journalist	Denmark	The role of lawyers, accountants and bankers in Panama Papers (Part II)
Matthew Elderfield	Thursday, 9 February 2017 9.00 - 12.30 Public hearing	Nordea	Head of Group Compliance and Member of Nordea Executive Management	Sweden	The role of lawyers, accountants and bankers in Panama Papers (Part II)
Johan Ekwall	Thursday, 9 February 2017 9.00 - 12.30 Public hearing	Nordea	Chief of staff	Sweden	The role of lawyers, accountants and bankers in Panama Papers (Part II)
Biörn Riese	Thursday, 9 February 2017 9.00 - 12.30 Public hearing	Mannheimer Swartling	Member of the Corporate Sustainability & Risk Management, M&A and Corporate Commercial groups	Sweden	The role of lawyers, accountants and bankers in Panama Papers (Part II)
Andreas Steen	Thursday, 9 February 2017 9.00 - 12.30 Public hearing	Mannheimer Swartling	Member of Corporate Commercial practice group	Sweden	The role of lawyers, accountants and bankers in Panama Papers (Part II)
Prem Sikka	Thursday, 9 February Friday 10 February 2017 Mission to UK	Essex Business School	Professor of Accounting	United Kingdom	Mission to United Kingdom
Sol Picciotto	Thursday, 9 February Friday 10 February 2017 Mission to UK	Lancaster University	Emeritus Professor, Senior Fellow, International Centre for Tax & Development	United Kingdom	Mission to United Kingdom
Rita de la Feria	Thursday, 9 February Friday 10 February 2017 Mission to UK	University of Leeds	Professor	United Kingdom	Mission to United Kingdom
Murray Worthy	Thursday, 9 February Friday 10 February 2017 Mission to UK	Anti-corruption organisation Global Witness	Expert on money laundering	United Kingdom	Mission to United Kingdom
Rachel Davies	Thursday, 9 February Friday 10 February 2017 Mission to UK	Transparency International UK	Senior Advocacy Manager	United Kingdom	Mission to United Kingdom
Richard Murphy	Thursday, 9 February Friday 10 February 2017 Mission to UK	Tax Justice Network	Chartered accountant and political economist	United Kingdom	Mission to United Kingdom
Oliver Pearce	Thursday, 9 February Friday 10 February 2017 Mission to UK	Oxfam	Policy Manager for tax and inequality	United Kingdom	Mission to United Kingdom
Peter Dempsey	Thursday, 9 February Friday 10 February 2017 Mission to UK	Self-employed	Lawyer	United Kingdom	Mission to United Kingdom
Douglas Flint	Thursday, 9 February Friday 10 February 2017 Mission to UK	HSBC	Group Chairman	United Kingdom	Mission to United Kingdom
Paul Rankin	Thursday, 9 February Friday 10 February 2017 Mission to UK	HSBC	Managing Director Group Government Affairs	United Kingdom	Mission to United Kingdom
Iain McKinnon	Thursday, 9 February Friday 10 February 2017 Mission to UK	HSBC	Group Head of Tax	United Kingdom	Mission to United Kingdom
Paul Kelly	Thursday, 9 February Friday 10 February 2017 Mission to UK	HSBC	Head of Tax Transparency	United Kingdom	Mission to United Kingdom
Hank Cole	Thursday, 9 February Friday 10 February 2017 Mission to UK	HSBC	Global Head of Operational Intelligence	United Kingdom	Mission to United Kingdom
Barbara Patow	Thursday, 9 February Friday 10 February 2017 Mission to UK	HSBC	Global Head of Strategic Initiatives, AML	United Kingdom	Mission to United Kingdom
David Rowe-Francis	Thursday, 9 February Friday 10 February 2017 Mission to UK	HSBC	UK Head of AML	United Kingdom	Mission to United Kingdom
Will Morgan	Thursday, 9 February Friday 10 February 2017 Mission to UK	HSBC	Group Government Affairs, Financial System Integrity	United Kingdom	Mission to United Kingdom
Ian Messer	Thursday, 9 February Friday 10 February 2017 Mission to UK	Law Society of Scotland	Representative of Solicitors Regulation Authority (SRA)	United Kingdom	Mission to United Kingdom
John Riches	Thursday, 9 February Friday 10 February 2017 Mission to UK	Law Society of England and Wales (LSEW)	Chair, Society of Trust and Estate Practitioners (STEP) Public Policy Committee	United Kingdom	Mission to United Kingdom
Sandy Bhogal	Thursday, 9 February Friday 10 February 2017 Mission to UK	Law Society of England and Wales (LSEW)	Chair of International Tax Law	United Kingdom	Mission to United Kingdom
Edward Craft	Thursday, 9 February Friday 10 February 2017 Mission to UK	Law Society of England and Wales (LSEW)	Member of the LSEW Company Law Committee	United Kingdom	Mission to United Kingdom
Amy Bell	Thursday, 9 February Friday 10 February 2017 Mission to UK	Law Society of England and Wales (LSEW)	Chair of the LSEW AML Task Force	United Kingdom	Mission to United Kingdom
Robert Hodgkinson	Thursday, 9 February Friday 10 February 2017 Mission to UK	Institute of Chartered Accountants in England and Wales (ICAEW)	Executive Director	United Kingdom	Mission to United Kingdom
Frank Haskew	Thursday, 9 February Friday 10 February 2017 Mission to UK	Institute of Chartered Accountants in England and Wales (ICAEW)	Head of Tax	United Kingdom	Mission to United Kingdom
Ian Young	Thursday, 9 February Friday 10 February 2017 Mission to UK	Institute of Chartered Accountants in England and Wales (ICAEW)	International Tax Manager	United Kingdom	Mission to United Kingdom
Simon Tosserams	Thursday, 9 February Friday 10 February 2017 Mission to UK	Institute of Chartered Accountants in England and Wales (ICAEW)	EU Affairs Executive	United Kingdom	Mission to United Kingdom
Edward Scicluna	Monday, 20 February 2017 Mission to Malta	EU Presidency Maltese Government	Minister of Finance	Malta	Mission to Malta
Joe V. Bannister	Monday, 20 February 2017 Mission to Malta	Malta Financial Service Authority	Chair	Malta	Mission to Malta
Marianne Scicluna	Monday, 20 February 2017 Mission to Malta	Malta Financial Service Authority	Director-General	Malta	Mission to Malta
Anton Bartolo	Monday, 20 February 2017 Mission to Malta	Malta Financial Service Authority	Director of Enforcement	Malta	Mission to Malta
Lawrence Cutajar	Monday, 20 February 2017 Mission to Malta	Maltese Police	Police Commissionner	Malta	Mission to Malta
Daphne Caruana Galizia	Monday, 20 February 2017 Mission to Malta	Self-employed	Journalist	Malta	Mission to Malta
Ivan Camilleri	Monday, 20 February 2017 Mission to Malta	Times of Malta	Journalist	Malta	Mission to Malta
Matthew Vella	Monday, 20 February 2017 Mission to Malta	Malta Today	Journalist	Malta	Mission to Malta
Alexander Balzan	Monday, 20 February 2017 Mission to Malta	One News	Journalist	Malta	Mission to Malta
Pierre Mifsud	Monday, 20 February 2017 Mission to Malta	EMD Advocates	Founding partner	Malta	Mission to Malta
Malcolm Booker	Monday, 20 February 2017 Mission to Malta	Deloitte Malta	Chief Executive Officer	Malta	Mission to Malta
Manfred Galdes	Monday, 20 February 2017 Mission to Malta	ARQ Risk and Compliance Ltd.	Director	Malta	Mission to Malta
Paul Mifsud	Monday, 20 February 2017 Mission to Malta	Sparkasse Bank	Managing Director	Malta	Mission to Malta
Konrad Mizzi	Monday, 20 February 2017 Mission to Malta	Maltese Government	Minister within the Office of the Prime Minister	Malta	Mission to Malta
Beppe Fenech Adami	Monday, 20 February 2017 Mission to Malta	Parliament of Malta	National Deputy	Malta	Mission to Malta
Pierre Gramegna	Thursday, 2 March - Friday 3 March 2017 Mission to Luxembourg	Luxembourg Government	Minister for Finance	Luxembourg	Mission to Luxembourg
Félix Braz	Thursday, 2 March - Friday 3 March 2017 Mission to Luxembourg	Luxembourg Government	Minister for Justice	Luxembourg	Mission to Luxembourg
Eugène Berger	Thursday, 2 March - Friday 3 March 2017 Mission to Luxembourg	Luxembourg Chamber of Deputies	Member of Finance Committee	Luxembourg	Mission to Luxembourg
Fabien Grasser	Thursday, 2 March - Friday 3 March 2017 Mission to Luxembourg	Le Quotidien Luxembourg	Journalist	Luxembourg	Mission to Luxembourg
Anthony A Simcic	Thursday, 2 March - Friday 3 March 2017 Mission to Luxembourg	HSBC Luxembourg	Managing Director Head of Private Banking	Luxembourg	Mission to Luxembourg
Claude Marx	Thursday, 2 March pm - Friday 3 March am	Commission de Surveillance du Secteur Financier (CSSF)	Director-General	Luxembourg	Mission to Luxembourg
Claude Simon	Thursday, 2 March - Friday 3 March 2017 Mission to Luxembourg	Commission de Surveillance du Secteur Financier (CSSF)	Member of the management Board and Member of SSM Board of Supervisors	Luxembourg	Mission to Luxembourg
François Prum	Thursday, 2 March - Friday 3 March 2017 Mission to Luxembourg	Luxembourgish Bar	Head of Luxembourgish Bar	Luxembourg	Mission to Luxembourg
Wim Piot	Thursday, 2 March - Friday 3 March 2017 Mission to Luxembourg	PwC Luxembourg	Managing Partner and Tax Leader	Luxembourg	Mission to Luxembourg
Elizabeth Jane McCormick	Thursday, 2 March - Friday 3 March 2017 Mission to Luxembourg	KPMG	Global Head of Tax	Luxembourg	Mission to Luxembourg
Patrick Suet	Monday, 6 March 2017 15.00 - 18.30 Public hearing	Société Générale Bank & Trust	Chairman	France	The role of lawyers, accountants and bankers in Panama Papers (Part III)
Anne Michel	Monday, 6 March 2017 15.00 - 18.30 Public hearing	Le Monde, ICIJ	Journalist	France	The role of lawyers, accountants and bankers in Panama Papers (Part III)
Sylvie David-Chino	Monday, 6 March 2017 15.00 - 18.30 Public hearing	BNP Paribas	Global Head of IFS Compliance	France	The role of lawyers, accountants and bankers in Panama Papers (Part III)
Albert Allo	Monday, 6 March 2017 15.00 - 18.30 Public hearing	TracFin (Traitement du renseignement et action contre les circuits financiers clandestins)	Deputy Director	France	The role of lawyers, accountants and bankers in Panama Papers (Part III)
Olivier Boutellis-Taft	Monday, 6 March 2017 15.00 - 18.30 Public hearing	Accountancy Europe, NGO	Chief Executive Officer	Belgium	The role of lawyers, accountants and bankers in Panama Papers (Part III)
Paul Gisby	Monday, 6 March 2017 15.00 - 18.30 Public hearing	Accountancy Europe, NGO	Manager for taxation and transparency	Belgium	The role of lawyers, accountants and bankers in Panama Papers (Part III)
Oliver Zihlmann	Monday, 6 March 2017 15.00 - 18.30 Public hearing	Sonntagszeitung | Le Matin Dimanche, ICIJ	Journalist	Switzerland	The role of lawyers, accountants and bankers in Panama Papers (Part III)
Jean-Bernard Schmid	Monday, 6 March 2017 15.00 - 18.30 Public hearing	Swiss Ministry of Justice	Public Prosecutor	Switzerland	The role of lawyers, accountants and bankers in Panama Papers (Part III)
Peter Lutz	Monday, 6 March 2017 15.00 - 18.30 Public hearing	Self-regulatory organisation for the combating of money laundering of the Swiss Bar Association and Swiss Notary Association	President	Switzerland	The role of lawyers, accountants and bankers in Panama Papers (Part III)
Giuseppe Marino	Monday, 6 March 2017 15.00 - 18.30 Public hearing	University of Milan	Professor Theory & Practice of International Tax Law	Italy	The role of lawyers, accountants and bankers in Panama Papers (Part III)
Caroline Vicini	21 to 24 March 2017 Mission to USA	Delegation of the European Union to the United States	Deputy Head of Delegation	Washington DC, United States	Mission to USA
Elise Bean	21 to 24 March 2017 Mission to USA	Levin Center at Wayne State University Law School	Co-Director of Training and Conferences	Washington DC, United States	Mission to USA
Gerard Ryle	21 to 24 March 2017 Mission to USA	International Consortium of Investigative Journalists (ICIJ)	Director	Washington DC, United States	Mission to USA
Gary Kalman	21 to 24 March 2017 Mission to USA	FACT Coalition	Executive Director	Washington DC, United States	Mission to USA
Tom Cardamone	21 to 24 March 2017 Mission to USA	Global Financial Integrity	Managing Director	Washington DC, United States	Mission to USA
Jane Gravelle	21 to 24 March 2017 Mission to USA	Government and Finance Division	Researcher	Washington DC, United States	Mission to USA
Ron Wyden	21 to 24 March 2017 Mission to USA	Committee on Finance	National Deputy (Senator)	Washington DC, United States	Mission to USA
Richard Neal	21 to 24 March 2017 Mission to USA	Ways and Means Committee	National Deputy	Washington DC, United States	Mission to USA
Tom Carper	21 to 24 March 2017 Mission to USA	Subcommittee on Investigations	National Deputy (Senator)	Washington DC, United States	Mission to USA
Orrin Hatch	21 to 24 March 2017 Mission to USA	Committee on Finance	National Deputy (Senator)	Washington DC, United States	Mission to USA
Peter C. Schwartzkopf	21 to 24 March 2017 Mission to USA	House Representatives of the General Assembly	National Deputy	Delaware, United States	Mission to USA
Valerie Longhurst	21 to 24 March 2017 Mission to USA	House Representatives of the General Assembly	National Deputy	Delaware, United States	Mission to USA
Daniel B. Short	21 to 24 March 2017 Mission to USA	House Representatives of the General Assembly	National Deputy	Delaware, United States	Mission to USA
David B. McBride	21 to 24 March 2017 Mission to USA	Delaware General Assembly	National Deputy (Senator)	Delaware, United States	Mission to USA
Margaret Rose Henry	21 to 24 March 2017 Mission to USA	Delaware General Assembly	National Deputy (Senator)	Delaware, United States	Mission to USA
F. Gary Simpson	21 to 24 March 2017 Mission to USA	Delaware General Assembly	National Deputy (Senator)	Delaware, United States	Mission to USA
Charles M. Elson	21 to 24 March 2017 Mission to USA	John L Weinberg Center for Corporate Governance at the University of Delaware	Professor	Delaware, United States	Mission to USA
Jeffrey W. Bullock	21 to 24 March 2017 Mission to USA	Delaware Executive Branch	National deputy (Secretary of State)	Delaware, United States	Mission to USA
Rick Geisenberger	21 to 24 March 2017 Mission to USA	Delaware Executive Branch	National deputy (Secretary of Treasury)	Delaware, United States	Mission to USA
Kristopher Knight	21 to 24 March 2017 Mission to USA	Delaware Executive Branch	National deputy (Deputy Secretary of State and Director of the Corporations Division)	Delaware, United States	Mission to USA
Matt Denn	21 to 24 March 2017 Mission to USA	Delaware Department of Justice	Attorney General	Delaware, United States	Mission to USA
Lawrence A. Hamermesh	21 to 24 March 2017 Mission to USA	Widener University	Professor of Corporate and Business Law	Delaware, United States	Mission to USA
Paul L. Regan	21 to 24 March 2017 Mission to USA	Widener University	Associate Director, Institute of Delaware Corporate and Business Law	Delaware, United States	Mission to USA
Alvin Mosioma	Thursday, 6 April 2017 9.00 - 10.30 (Strasbourg) Public hearing	Tax Justice Network - Africa	Founding Executive Director	Kenya	Impact of the schemes revealed by the Panama Papers
Nuhu Ribadu	Thursday, 6 April 2017 9.00 - 10.30 (Strasbourg) Public hearing	Nigerian government (former anti-corruption official)	Official	Nigeria	Impact of the schemes revealed by the Panama Papers
Will Fitzgibbon	Thursday, 6 April 2017 9.00 - 10.30 (Strasbourg) Public hearing	International Consortium of Investigative Journalists (ICIJ)	Journalist	USA	Impact of the schemes revealed by the Panama Papers
Ahmed Ahmed Laaouej	Wednesday 26 April 2017 16.00 - 17.30 Meeting in the premises of the Belgian Parliament	Belgian Special Committee on the Panama Papers	Chair	Belgium	Meeting with the Members of Belgian Special Committee into the Panama Papers
Luk Van Biesen	Wednesday 26 April 2017 16.00 - 17.30 Meeting in the premises of the Belgian Parliament	Belgian Special Committee on the Panama Papers	National Deputy	Belgium	Meeting with the Members of Belgian Special Committee into the Panama Papers
Roel Deseyn	Wednesday 26 April 2017 16.00 - 17.30 Meeting in the premises of the Belgian Parliament	Belgian Special Committee on the Panama Papers	National Deputy	Belgium	Meeting with the Members of Belgian Special Committee into the Panama Papers
Mark Delanote	Wednesday 26 April 2017 16.00 - 17.30 Meeting in the premises of the Belgian Parliament	Belgian Special Committee on the Panama Papers	National Deputy	Belgium	Meeting with the Members of Belgian Special Committee into the Panama Papers
Mike Beke	Thursday, 27 April 2017 14.30 - 18.00 Committee Meeting	Blomeyer & Sanz	Researcher	Spain	Presentation of studies (Part I)
David Buck	Thursday, 27 April 2017 14.30 - 18.00 Committee Meeting	Centre for Strategy & Evaluation Services (CSES)	Researcher	United Kingdom	Presentation of studies (Part I)
Jack Malan	Thursday, 27 April 2017 14.30 - 18.00 Committee Meeting	Centre for Strategy & Evaluation Services	Researcher	United Kingdom	Presentation of studies (Part I)
Amandine Scherrer	Thursday, 27 April 2017 14.30 - 18.00 Committee Meeting	European ParliamentEuropean Parliamentary   Research Service (EPRS)	Researcher	European Union	Presentation of studies (Part I)
Anthony Amicelle	Thursday, 27 April 2017 14.30 - 18.00 Committee Meeting	International Centre for Comparative Criminology, Université de Montréal, Canada	Researcher	Canada	Presentation of studies (Part I)
Willem Pieter de Groen	Tuesday, 2 May 2017 15.00 - 18.30 Committee meeting	Centre for European Policy Studies (CEPS)	Researcher	Belgium	Presentation of studies (Part II)
Ian Roxan	Tuesday, 2 May 2017 15.00 - 18.30 Committee meeting	London School of Economics (LSE)	Researcher	United Kingdom	Presentation of studies (Part II)
Herman Bröring	Tuesday, 2 May 2017 15.00 - 18.30 Committee meeting	Centre for European Financial Services Law at the University of Groningen	Researcher	The Netherlands	Presentation of studies (Part II)
Peter Clegg	Tuesday, 2 May 2017 15.00 - 18.30 Committee meeting	University of the West of England, Bristol	Researcher	United Kingdom	Presentation of studies (Part II)
Alexandre Maitrot de la Motte	Tuesday, 2 May 2017 15.00 - 18.30 Committee meeting	University of Paris-Est Créteil	Researcher	France	Presentation of studies (Part II)
Pierre Moscovici	Thursday, 4 May 2017 9.00 - 12.30 Public hearing	European Commission	Commissioner responsible for Economic and Financial Affairs, Taxation and Customs	European Union	Hearing with Commissioner Pierre Moscovici
Rui Gonçalves	Tuesday, 9 May 2017 9.00 - 12.30 Public hearing	Government of Madeira	Regional Secretary for Finance	Madeira, Portugal	Cooperation in tax matters with European jurisdictions
James Tipping	Tuesday, 9 May 2017 9.00 - 12.30 Public hearing	Finance Centre of the Government of Gibraltar	Finance Director	Gibraltar, UK	Cooperation in tax matters with European jurisdictions
Richard Walker	Tuesday, 9 May 2017 9.00 - 12.30 Public hearing	States of Guernsey Policy & Resources Committee	Director of financial crime policy	Guernsey, Channel Islands	Cooperation in tax matters with European jurisdictions
Colin Powell	Tuesday, 9 May 2017 9.00 - 12.30 Public hearing	Government	Adviser to the Chief Minister	Jersey, Channel Islands	Cooperation in tax matters with European jurisdictions
Jean-Claude Juncker	Tuesday, 30 May 2017 15.00 - 16.30 Public hearing	European Commission	President of the European Commission	European Union	Hearing with the President of the European Commission, J.C. Juncker
Fernando Rocha Andrade	Tuesday, 30 May 2017 16.45 - 17.30 Public hearing	Government of Portugal	Secretary of State of Tax affairs	Portugal	Hearing with F. Rocha Andrade
Vigjilenca Abazi	Wednesday, 21 June 2017 9.00 - 11.00 Joint PANA/JURI public hearing	Maastricht University	Academic	The Netherlands	Joint PANA-JURI hearing ‘The EU-wide protection of whistleblowers’
Cathy James	Wednesday, 21 June 2017 9.00 - 11.00 Joint PANA/JURI public hearing	Public concern at work	Whistleblower	United Kingdom	Joint PANA-JURI hearing ‘The EU-wide protection of whistleblowers’
Frédérique Berrod	Wednesday, 21 June 2017 9.00 - 11.00 Joint PANA/JURI public hearing	College of Europe	Academic	Belgium	Joint PANA-JURI hearing ‘The EU-wide protection of whistleblowers’
Rosita Hickey	Wednesday, 21 June 2017 9.00 - 11.00 Joint PANA/JURI public hearing	EU Ombudsman	Head of Strategic Inquiries	European Union	Joint PANA-JURI hearing ‘The EU-wide protection of whistleblowers’
Charlotte Grass	Wednesday, 21 June 2017 9.00 - 11.00 Joint PANA/JURI public hearing	Group Vallourec	Head of Competition and Conformity	France	Joint PANA-JURI hearing ‘The EU-wide protection of whistleblowers’
Sebastian Fiedler	Wednesday, 21 June 2017 15.00 - 17.30 Public hearing	Bund Deutscher Kriminalbeamter (BDK)	Vice-Chair	Germany	Financial Intelligence Units (FIUs) ins and outs and the Russian "Laundromat" case
Paolo Costanzo	Wednesday, 21 June 2017 15.00 - 17.30 Public hearing	Italian FIU, Banca d'Italia	Manager at Banca d’Italia	Italy	Financial Intelligence Units (FIUs) ins and outs and the Russian "Laundromat" case
Paul Cristian Radu	Wednesday, 21 June 2017 15.00 - 17.30 Public hearing	International Consortium of Investigative Journalists (ICIJ)	Journalist	Romania	Financial Intelligence Units (FIUs) ins and outs and the Russian "Laundromat" case
Viesturs Burkāns	Wednesday, 21 June 2017 15.00 - 17.30 Public hearing	Latvian Office for Prevention of Laundering of Proceeds Derived from Criminal Activity	Head of Latvian FIU	Latvia	Financial Intelligence Units (FIUs) ins and outs and the Russian "Laundromat" case
Duarte Pacheco	Thursday, 22 June Friday, 23 June 2017 Mission to Portugal	Parliamentary Inquiry Committee of Banco Espírito Santo (BES) and working group on combating economic, financial and fiscal crime	National Deputy	Portugal	Mission to Portugal
Cecília Meireles	Thursday, 22 June Friday, 23 June 2017 Mission to Portugal	Parliamentary Inquiry Committee of Banco Espírito Santo (BES) and working group on combating economic, financial and fiscal crime	National Deputy	Portugal	Mission to Portugal
Eurico Brilhante Dias	Thursday, 22 June Friday, 23 June 2017 Mission to Portugal	Parliamentary Inquiry Committee of Banco Espírito Santo (BES) and working group on combating economic, financial and fiscal crime	National Deputy	Portugal	Mission to Portugal
Mário Centeno	Thursday, 22 June Friday, 23 June 2017 Mission to Portugal	Government of Portugal	Minister of Finance	Portugal	Mission to Portugal
Helena Borges	Thursday, 22 June Friday, 23 June 2017 Mission to Portugal	Tax and Customs Authority Public Authority	Director General	Portugal	Mission to Portugal
Fernando Rocha Andrade	Thursday, 22 June Friday, 23 June 2017 Mission to Portugal	Government of Portugal	Secretary of State of Tax affairs	Portugal	Mission to Portugal
Fernando Teixeira dos Santos	Thursday, 22 June Friday, 23 June 2017 Mission to Portugal	Government of Portugal	Former Minister of Finance	Portugal	Mission to Portugal
Sérgio Vasques	Thursday, 22 June Friday, 23 June 2017 Mission to Portugal	Government of Portugal	Former Secretary of State of Tax Affairs	Portugal	Mission to Portugal
Maria Luís Albuquerque	Thursday, 22 June Friday, 23 June 2017 Mission to Portugal	Government of Portugal	Former Minister of Finance	Portugal	Mission to Portugal
Paulo Núncio	Thursday, 22 June Friday, 23 June 2017 Mission to Portugal	Government of Portugal	Former Secretary of State of Tax Affairs	Portugal	Mission to Portugal
Elisa Ferreira	Thursday, 22 June Friday, 23 June 2017 Mission to Portugal	Banco de Portugal	Board member in charge of prudential supervision	Portugal	Mission to Portugal
Luís Máximo dos Santos	Thursday, 22 June Friday, 23 June 2017 Mission to Portugal	Banco de Portugal	Board member in charge of legal enforcement and money laundering matters	Portugal	Mission to Portugal
Luís Costa Ferreira	Thursday, 22 June Friday, 23 June 2017 Mission to Portugal	Banco de Portugal	Head of the Banking Prudential Supervision Department	Portugal	Mission to Portugal
João Raposo	Thursday, 22 June Friday, 23 June 2017 Mission to Portugal	Banco de Portugal	Head of the Legal Enforcement Department	Portugal	Mission to Portugal
Micael Pereira	Thursday, 22 June Friday, 23 June 2017 Mission to Portugal	Expresso (ICIJ)	Journalist	Portugal	Mission to Portugal
João Pedro Martins	Thursday, 22 June Friday, 23 June 2017 Mission to Portugal	Público	Economist and Offshore researcher	Portugal	Mission to Portugal
Pedro Crisóstomo	Thursday, 22 June Friday, 23 June 2017 Mission to Portugal	Público	Journalist	Portugal	Mission to Portugal
Amadeu Guerra	Thursday, 22 June Friday, 23 June 2017 Mission to Portugal	Ministry of Justice	Deputy Attorney General	Portugal	Mission to Portugal
José Ranito	Thursday, 22 June Friday, 23 June 2017 Mission to Portugal	Ministry of Justice	Prosecutor	Portugal	Mission to Portugal
Tahamara Dias	Thursday, 22 June Friday, 23 June 2017 Mission to Portugal	Ministry of Justice	Prosecutor	Portugal	Mission to Portugal
Mariana Raimundo	Thursday, 22 June Friday, 23 June 2017 Mission to Portugal	Financial Intelligence Unit (FIU) Portugal	Director	Portugal	Mission to Portugal
João Paulo Batalha	Thursday, 22 June Friday, 23 June 2017 Mission to Portugal	Transparency International (TIAC) Portugal	Executive Director	Portugal	Mission to Portugal
Susana Coroado	Thursday, 22 June Friday, 23 June 2017 Mission to Portugal	Transparency International (TIAC) Portugal	Vice-Chair	Portugal	Mission to Portugal
Věra Jourová	Monday, 3 July 2017 19.00 - 20.30 (Strasbourg) Public hearing	European Commission	Commissioner responsible for Justice, Consumers and Gender Equality	European Union	Hearing with Commissioner Věra Jourová
Harris Georgiades	Thursday, 6 July Friday, 7 July 2017 Mission to Cyprus	Government of the Republic of Cyprus	Minister of Finance	Cyprus	Mission to Cyprus
Yiorgos Lakkotrypis	Thursday, 6 July Friday, 7 July 2017 Mission to Cyprus	Government of the Republic of Cyprus	Minister of Energy, Commerce, Industry and Tourism of the Republic of Cyprus	Cyprus	Mission to Cyprus
Kypros Kyprianou	Thursday, 6 July Friday, 7 July 2017 Mission to Cyprus	Government of the Republic of Cyprus	Ministry of Interior	Cyprus	Mission to Cyprus
Christos Patsalides	Thursday, 6 July Friday, 7 July 2017 Mission to Cyprus	Government of the Republic of Cyprus - Ministry of Finance	Permanent Secretary	Cyprus	Mission to Cyprus
Yiannis Tsangaris	Thursday, 6 July Friday, 7 July 2017 Mission to Cyprus	Government of the Republic of Cyprus - Ministry of Finance	Tax Commissioner	Cyprus	Mission to Cyprus
George Panteli	Thursday, 6 July Friday, 7 July 2017 Mission to Cyprus	Government of the Republic of Cyprus - Ministry of Finance	Director of Economic Research and EU Affairs Department	Cyprus	Mission to Cyprus
Demetra Kalogerou	Thursday, 6 July Friday, 7 July 2017 Mission to Cyprus	Cyprus Securities and Exchange Commission	President	Cyprus	Mission to Cyprus
Eva Rossidou-Papakyriacou	Thursday, 6 July Friday, 7 July 2017 Mission to Cyprus	Cyprus Unit for Combating Money Laundering (MOKAS)	Director	Cyprus	Mission to Cyprus
Marios Skandalis	Thursday, 6 July Friday, 7 July 2017 Mission to Cyprus	Association of Cyprus Banks (ACB)	Director Group Compliance	Cyprus	Mission to Cyprus
Andreas Michaelides	Thursday, 6 July Friday, 7 July 2017 Mission to Cyprus	Cyprus Bar Association	President of Limassol Bar Association	Cyprus	Mission to Cyprus
Wolfgang Schäuble	Tuesday, 11 July 2017 14.00 - 15.30 Public Hearing	German Government	Minister of Finance	Germany	Exchange of views with EU Finance Ministers
Pier Carlo Padoan	Tuesday, 11 July 2017 14.00 - 15.30 Public Hearing	Italian Government	Minister of Economy and Finance	Italy	Exchange of views with EU Finance Ministers
Paschal Donohoe	Tuesday, 11 July 2017 14.00 - 15.30 Public Hearing	Irish Government	Minister of Finance, Public Expenditure & Reform	Ireland	Exchange of views with EU Finance Ministers
Jeroen Dijsselbloem	Tuesday, 11 July 2017 14.00 - 15.30 Public Hearing	Dutch Government	Minister of Finance	The Netherlands	Exchange of views with EU Finance Ministers
Rudolf Elmer	Thursday,14 September Friday, 15 September 2017 Mission to Switzerland	Public concern at work	Whistleblower	Switzerland	Mission to Switzerland
Christa Markwalder	Thursday,14 September Friday, 15 September 2017 Mission to Switzerland	Legal Affairs Committee	Member of Parliament	Switzerland	Mission to Switzerland
Alexander Karrer	Thursday,14 September Friday, 15 September 2017 Mission to Switzerland	State Secretariat for International Financial Matters	Deputy State Secretary	Switzerland	Mission to Switzerland
Simone Woringer	Thursday,14 September Friday, 15 September 2017 Mission to Switzerland	State Secretariat for International Financial Matters	Financial Crime Department Research assistant	Switzerland	Mission to Switzerland
Fabrice Filliez	Thursday,14 September Friday, 15 September 2017 Mission to Switzerland	State Secretariat for International Financial Matters	Ambassador Deputy Head of the Taxation Division	Switzerland	Mission to Switzerland
Céline Antonini	Thursday,14 September Friday, 15 September 2017 Mission to Switzerland	State Secretariat for International Financial Matters	Scientific Collaborator Multilateral Tax Matters and Corporate Taxation	Switzerland	Mission to Switzerland
René Buehler	Thursday,14 September Friday, 15 September 2017 Mission to Switzerland	Federal Police Authority (Fedpol)	Deputy Director	Switzerland	Mission to Switzerland
Stiliano Ordolli	Thursday,14 September Friday, 15 September 2017 Mission to Switzerland	Federal Police Authority (Fedpol)	Head of communication Anti Money Laundering	Switzerland	Mission to Switzerland
Rupert Schaefer	Thursday,14 September Friday, 15 September 2017 Mission to Switzerland	Federal Authority for surveillance of financial markets (FINMA)	Head of Strategic Services Division	Switzerland	Mission to Switzerland
Marc Mauerhofer	Thursday,14 September Friday, 15 September 2017 Mission to Switzerland	Federal Authority for surveillance of financial markets (FINMA)	Head of Anti Money Laundering Section	Switzerland	Mission to Switzerland
Josef Philipp Renggli	Thursday,14 September Friday, 15 September 2017 Mission to Switzerland	Federal Department of Foreign Affairs (DFAE)	Deputy Director	Switzerland	Mission to Switzerland
Lara Warner	Thursday,14 September Friday, 15 September 2017 Mission to Switzerland	Credit Suisse Bank	Chief Compliance and Regulatory Affairs Officer	Switzerland	Mission to Switzerland
Jonathan Shih	Thursday,14 September Friday, 15 September 2017 Mission to Switzerland	UBS Bank	Managing Director UBS Global Head of Compliance and Operational Risks Control Financial Crime	Switzerland	Mission to Switzerland
Andreas Frank	Thursday,14 September Friday, 15 September 2017 Mission to Switzerland	Bank	Former banker and money laundering expert	Switzerland	Mission to Switzerland
Olivier Longchamp	Thursday,14 September Friday, 15 September 2017 Mission to Switzerland	Public Eye NGO	Responsible for taxation and international financial relations	Switzerland	Mission to Switzerland
Andreas Missbach	Thursday,14 September Friday, 15 September 2017 Mission to Switzerland	Public Eye NGO	Board Member	Switzerland	Mission to Switzerland
Didier de Montmollin	Thursday,14 September Friday, 15 September 2017 Mission to Switzerland	Swiss Bar Association	Expert in Tax and Financial Law	Switzerland	Mission to Switzerland
Merijn Rengers	Tuesday, 26 September 2017 09.00 - 12.30 Public Hearing	NRC Handelsblad - European Investigative Collaborations (EIC)	Journalist	The Netherlands	Tax planning, do celebrities and companies breach EU law?
Kimberly Morris	Tuesday, 26 September 2017 09.00 - 12.30 Public Hearing	FIFA	Head of TMS Global Transfers & Compliance FIFA	Switzerland	Tax planning, do celebrities and companies breach EU law?
Julien Zylberstein	Tuesday, 26 September 2017 09.00 - 12.30 Public Hearing	UEFA	Legal counsel at UEFA	Switzerland	Tax planning, do celebrities and companies breach EU law?
Gregor Reiter	Tuesday, 26 September 2017 09.00 - 12.30 Public Hearing	European Football Agents Association (EFAA)	CEO of the Deutsche Fußballspieler Vermittler Vereinigung e.V.	Germany	Tax planning, do celebrities and companies breach EU law?
Bastian Brinkmann	Tuesday, 26 September 2017 09.00 - 12.30 Public Hearing	Suddeutsche Zeitung	Journalist	Germany	Tax planning, do celebrities and companies breach EU law?
Dr. Wolfgang Haas	Tuesday, 26 September 2017 09.00 - 12.30 Public Hearing	Intermediary (BASF)	President Legal, Taxes, Insurance & Intellectual Property	Germany	Tax planning, do celebrities and companies breach EU law?
Anze Logar	Tuesday, 28 November 2017 10.00 - 12.30 Public Hearing	Commission for identifying irregularities in banks	President	Slovenia	Money Laundering: The case of NLB financial group Slovenia and Azerbaijan Laundromat revelations
Borut Mekina	Tuesday, 28 November 2017 10.00 - 12.30 Public Hearing	Mladina newspaper	Journalist	Slovenia	Money Laundering: The case of NLB financial group Slovenia and Azerbaijan Laundromat revelations
Carl Dolan	Tuesday, 28 November 2017 10.00 - 12.30 Public Hearing	Transparency International Liaison Office to the EU	Director	European Union	Money Laundering: The case of NLB financial group Slovenia and Azerbaijan Laundromat revelations
Eva Jung	Tuesday, 28 November 2017 10.00 - 12.30 Public Hearing	Danish newspaper Berlingske	Journalist	Danemark	Money Laundering: The case of NLB financial group Slovenia and Azerbaijan Laundromat revelations
Michael Lund	Tuesday, 28 November 2017 10.00 - 12.30 Public Hearing	Danish newspaper Berlingske	Journalist	Danemark	Money Laundering: The case of NLB financial group Slovenia and Azerbaijan Laundromat revelations
Simon Bendtsen	Tuesday, 28 November 2017 10.00 - 12.30 Public Hearing	Danish newspaper Berlingske	Journalist	Danemark	Money Laundering: The case of NLB financial group Slovenia and Azerbaijan Laundromat revelations
Kristof Clerix	Tuesday, 28 November 2017 15.00 - 18.00 Public Hearing	Knack Magazine	Journalist	Belgium	The Paradise Papers - What are they about and why are they relevant
Simon Bowers	Tuesday, 28 November 2017 15.00 - 18.00 Public Hearing	The Guardian	Journalist	United Kingdom	The Paradise Papers - What are they about and why are they relevant
Jan Strozyk	Tuesday, 28 November 2017 15.00 - 18.00 Public Hearing	Norddeutscher Rundfunk (NDR)	Journalist	Germany	The Paradise Papers - What are they about and why are they relevant
Pierre Moscovici	Tuesday, 28 November 2017 15.00 - 18.00 Public Hearing	European Commission	Commissioner responsible for Economic and Financial Affairs, Taxation and Customs	European Union	The Paradise Papers - What are they about and why are they relevant
Věra Jourová	Monday, 3 July 2017 19.00 - 20.30 (Strasbourg) Public hearing	European Commission	Commissioner responsible for Justice, Consumers and Gender Equality	European Union	The Paradise Papers - What are they about and why are they relevant

3. Fact-finding missions of the PANA Committee Mission reports

3.01. Mission to United Kingdom (9-10 February 2017)

1.  Programme

9 February

16:30-18:30 Working session with Academia and NGOs :

with Meg Hillier MP, Chair of the House of Commons’ Public Accounts Committee, and Caroline Flint MP, Members of the Public Accounts Committee

  16:30-17:30 - Academia:

  Prof. Prem Sikka, Professor of Accounting, Essex Business School, University of Essex

  Prof. Sol Picciotto, Emeritus Profesor Lancester University, Senior Fellow, International Centre for Tax & Development

  Prof. Rita de la Feria, University of Leeds

  17:30-18:30 NGOs:

  Murray Worthy, Anti-corruption organisation Global Witness, working on money laundering.

  Rachel Davies, Senior Advocacy Manager, Transparency International UK

  Richard Murphy, chartered accountant and political economist, Tax Justice Network and Professor of Practice in International Political Economy at City University London

  Oliver Pearce, Policy Manager for tax and inequality, Oxfam

10 February

09.00 - 10.30    Joint Panama Taskforce session

(with representatives from HM Revenue & Customs, National Crime Agency (NCA), Financial Conduct Authority (FCA))

10.30 - 11.15    UKFIU session, led by the National Crime Agency (NCA), as UK Financial Intelligence Unit (UKFIU)

11.15 - 12.00  Meeting with Financial Conduct Authority (FCA), as UK Banking Supervisor

13.00 - 13.30  Meeting with Peter Dempsey, lawyer

Financial institutions

13.30 – 14.30  Meeting with HSBC

-   Douglas Flint, Group Chairman

-  Paul Rankin, Managing Director Group Government Affairs

-  Iain McKinnon, Group Head of Tax

-  Paul Kelly, Head of Tax Transparency

-  Hank Cole, Global Head of Operational Intelligence

-  Barbara Patow, Global Head of Strategic Initiatives, AML

-  David Rowe-Francis, UK Head of AML

-  Will Morgan, Group Government Affairs, Financial System Integrity

Law firms

14.30 - 15.00  Meeting with UK Law profession regulators

-  Ian Messer, Law Society of Scotland

-  Representative of Solicitors Regulation Authority (SRA)

15.00 -16.00  Meeting with Law Society of England and Wales (LSEW)

-  John Riches, Chair, Society of Trust and Estate Practitioners (STEP) Public Policy Committee

-  Sandy Bhogal, member of the LSEW Tax Law Committee (chair of International Tax Law)

-  Edward Craft, member of the LSEW Company Law Committee

-  Amy Bell, Chair of the LSEW AML Task Force

Accountants

16:00 -17:00  Meeting with Institute of Chartered Accountants in England and Wales (ICAEW)

-  Robert Hodgkinson, Executive Director, Technical, ICAEW

-  Frank Haskew, Head of Tax, ICAEW

-  Ian Young, International Tax Manager, ICAEW

-  Simon Tosserams, EU Affairs Executive, ICAEW

2.  list of participants

Members
Werner LANGEN, Chair	PPE
Fabio DE MASI, Vice Chair	GUE
Eva JOLY, Vice Chair	Verts/ALE
Jeppe KOFOD, co-rapporteur	S&D
Petr JEZEK, co-rapporteur	ALDE
José Manuel FERNANDES	PPE
Ludek NIEDERMAYER	PPE
Juan Fernando LOPEZ AGUILAR	S&D
Accompanying Members
Molly SCOTT CATO	Verts/ALE
Anneliese DODDS	S&D
Neena GILL	S&D

3.  Key Messages

KEY FINDINGS FROM DELEGATION VISIT:

Main issues discussed:

-   Relevant people from Treasury and HMRC did not attend the meeting. Officials from HMRC could not reply questions on OST nor Crown Dependencies, nor any political questions.

-   (Lack of) public transparency - need for public beneficial ownership registers (BORs)

-   Relationship UK with its overseas territories (OSTs) - possibility for UK to regulate/ supervise its OSTs and enforce international standards

-   Trusts: regulation, oversight, transparency; legitimate reasons to set up trusts (mostly tax-neutral, used to avoid fragmentation of ownership, e.g. in cases of inheritance), but trusts also can play a role in tax evasion, usually used together with other tools

-   improving international framework for transparency and exchange of information (OECD’s Common reporting Standard/ CRS, FATCA, CbCR within BEPS recommendations)

-   fragmented AML supervision in UK and EU (28 AML supervisors in the UK)

-   Increasingly stronger customer due diligence (CDD)/ know your customer (KYC) provisions in EU and national legislation for obliged entities (OEs)

-   off-shore companies - legitimate vs. illegitimate reasons

-   (lack of) adequate resources for regulators, supervisors and law enforcement

-   (lack of) definition of tax havens, need for EU black list

-   (need for) prohibitive sanctions for tax evasion and ML cases

-   Legal professional privilege (LPP) is not to protect lawyers, but to protect clients; and is strictly / narrowly defined. LPP cannot be relied upon when communication isused to facilitate a crime

KEY RECOMMENDATIONS:

-   need for a European FIU

-  Principle of KYC: if you do not know your customer, you should not do business

LINK TO THE FULL REPORT

3.02. Mission to Malta (20 February 2017)

1.  Programme

09.00 - 10.00   Meeting with Minister of Finances, Mr Edward Scicluna

10:00- 11:00     Meeting with the tax administration (Tax Compliance Unit)

11.00 - 12:00    Meeting with Malta Financial Service Authority

-   Prof. Joe V. Bannister [Chair], Ms Marianne Scicluna [Director General] and Dr Anton Bartolo [Director Enforcement]

12.15 - 13.30   Meeting with the Financial Intelligence Analysis Unit (FIAU) and police commissioner Lawrence Cutajar

13:45 - 15:15  Lunch Meeting with journalists

-  Daphne Caruana Galizia, recently named by Politico as one of the 28 movers and shakers of Europe for her work on Panama Papers

-  Ivan Camilleri - journalist at the Times of Malta.

-  Matthew Vella, Malta Today editor

-  Aleander Balzan, Editor One News

15:15 - 16:15    Meeting with intermediaries, Law firms/tax advisor and banks

-  Pierre Mifsud, partner at EMD Advisory

-  Malcolm Booker, CEO of Deloitte Malta

-  Nexia BT: Mr Brian Tonna (Managing Partner) or Mr Karl Cini (Tax Partner) (invited- Refuse to appear in person but is ready to reply in writing to any question Members might have)

-  Dr Manfred Galdes, former director of FIU, Director of ARQ Risk and Compliance Ltd.

-  Paul Mifsud, Managing Director of Sparkasse Bank

16.30 - 17:30    Meeting with Politically Exposed Persons

-  Konrad Mizzi, Minister

-  Keith Schembri, Prime Minister’s chief of staff (declined and transmitted to the chairman a letter on the day of the visit)

17.35 - 18:30    Meeting with Politically Exposed Persons

-  Ninu Zammit, Former Minister of Energy (did not reply to the invitation)

-  Beppe Fenech Adami, Member of the Parliament (confirmed)

18.30     Press conference

2.  list of participants

Members
Werner LANGEN, Chair	PPE
Ana GOMES, Vice Chair	S&D
Jeppe KOFOD, co-rapporteur	S&D
Dariusz ROSATI (coordinator)	PPE
Sven SCHULZE	PPE
Sven GIEGOLD (coordinator)	Verts/ALE
Paul TANG	S&D
Roberts ZILE	ECR
Nils TORVALDS	ALDE
Miguel VIEGAS	GUE
Mario BORGHEZIO	ENF
Accompanying Members
Therese COMODINI CACHIA	PPE
Roberta METSOLA	PPE
Alfred SANT	S&D
David CASA	PPE
Miriam DALLI	S&D

3.  Key Messages

KEY FINDINGS FROM DELEGATION VISIT:

-   The delegation could meet with most of the relevant persons (Minister of Finances, tax authorities, Financial Intelligence Analysis Unit (FIAU), police ...). However, Keith Schembri, Prime Minister’s Chief of Staff, refused at the last minute (at 2 p.m.) to meet the delegation and questioned the mandate of the Committee. Ninnu Zammit, former Minister of Energy, did not reply to the invitation of the Chair of the Committee.

-   The Maltese tax system is very attractive and in line with current international and EU standards as regards harmful tax competition. The Finance Minister however admitted that the Maltese tax system can be prone to abuse and confirmed that Malta disagreed with Commission proposals on specific tax issues (e.g. public CBCR, CCCTB).

-   There is a high number of intermediaries from Malta involved in the Panama papers, with some intermediaries having worked with politically exposed persons in Malta. One intermediary in particular - Nexia BT - refused to appear and did not satisfactorily answered the questions raised in written.

-   Malta has transposed EU rules and respects OECD standards in terms of transparency, fight against tax fraud and money laundering.

-   The institutions in charge of implementing and enforcing rules as regards tax fraud and money laundering are highly politicized. The press is also highly politicized.

-   The police is in charge of prosecuting the investigations carried out by the FIAU. There are reasons to believe that it is not well equipped to fulfil its task optimally, possibly suggesting a case of maladministration. Especially, the number of convictions and confiscations seems extremely low in relation to the on average number of reports sent to the police by the FIAU (during the period 2013-2015).

-   The tax compliance unit mentioned a lack of resources to comply with the spontaneous exchange of information required by the EU Directive on Administrative Cooperation.

LINK TO THE FULL REPORT

3.03. Mission to Luxembourg (2-3 March 2017)

1.  Programme

2 March 2017

15:30 - 17:00  Exchange of views with Finance Minister Gramegna and Justice Minister Braz

17:15-18:45   Exchange of views with Members of the Finance Committee

3 March 2017

9:30 - 12:30  Panel with the participation of:

  Journalists

09:30- 10:00  Fabien Grasser, Le Quotidien Luxembourg

  Banks

10:00-10:30  Anthony A Simcic - Managing Director Head of Private Banking HSBC Luxembourg

  Financial Institutions

10:30-11:00  Claude Marx, Director-General, Claude Simon, Member of the management Board and Member of SSM Board of Supervisors - Financial Sector Surveillance Commission / Commission de Surveillance du Secteur Financier (CSSF)

  Lawyers

11:15-11:45  François Prum, head of Luxembourgish Bar

  Accountants

11:45-12:15  Wim Piot, Managing Partner and Tax Leader of PwC Luxembourg

  Elizabeth Jane McCormick, Global Head of Tax KPMG

12:30  Press conference by chair

2. list of participants

Members
Werner LANGEN, Chair	PPE
Frank ENGEL	PPE
Georgios KYRTSOS	PPE
Elly SCHLEIN	S&D
Cătălin Sorin IVAN	S&D
Bernd LUCKE	ECR
Maite PAGAZAURTUNDÚA RUIZ	ALDE
Miguel URBAN CRESPO	GUE
Molly SCOTT CATO	VERTS/Ale
Barbara KAPPEL	ENF
Accompanying Members
Sven GIEGOLD (coordinator)	Verts/ALE
Ana GOMES, Vice Chair	S&D

3. Key Messages:

KEY FINDINGS FROM DELEGATION VISIT:

-  Members acknowledged that Luxembourg has made progress towards compliance with international reporting and transparency standards, although the cooperation could be improved. Luxembourg public authorities have reacted proactively to LuxLeaks and the Panama Papers. Many legislations have been adopted during the past two years.

-  Members regretted that Council documents related to Luxembourg’s tax positions in the Council’s Code of Conduct Group were redacted (marked black).

-  Members regretted that relevant bankers, lawyers, tax advisors and accountants did not accept the invitation to attend the meetings and agreed to re-invite them to hearings in Brussels.

-  Luxembourg has a new penalty regime for tax related offenses since January 2017 and penalises 6 types of tax crimes, including aggravated tax evasion and tax fraud, but only for frauds above € 200.000.

-  The public opinion is changing following the recent tax scandals.

-  The number of STRs filed by law firms seems very low in comparison with the banking sector.

-  There is a need for enhanced international cooperation, as well as for increased transparency.

-  EU Commission should monitor the situation in third countries regarding transparency and exchange of information.

LINK TO THE FULL REPORT

3.04. Mission to United States (21-24 March 2017)

1.  Programme

Tuesday 21 March

09h00 - 09h45    Briefing

  Caroline VICINI, Deputy Chief of Mission of the EU Delegation

09h45 - 10h30  Meeting with Elise BEAN, Washington Co-Director of the Levin Center at Wayne Law

10h30 - 12h00    Expert panel discussion

  Gerard RYLE, Director of the International Consortium of Investigative Journalists

  Gary KALMAN, Executive Director, FACT Coalition

  Tom CARDAMONE, Managing Director, Global Financial

12h30 - 14h00      Working lunch discussion

Speakers:

  Jeppe KOFOD, MEP S&D Group, Co-Rapporteur

  Petr JEZEK, MEP ALDE Group, Co-Rapporteur

15h00 - 17h00    Meetings at US Treasury

  Anti-Money Laundering Team & FinCen

  International Taxation Team

Wednesday 22 March

09h30 - 10h30    Meeting at the Congressional Research Service (CRS) (Library of Congress)

  Jane GRAVELLE, Researcher Government and Finance Division

11h00 - 11h30    Meeting with Senator Ron WYDEN (Democrat, Oregon), Ranking Member of the Committee on Finance (Dirksen Senate Building

14h30 - 15h00    Meeting with Representative Richard NEAL (Democrat, Massachusetts), Ranking Member of Ways and Means Committee

15h30 - 16h00    Meeting with Senator Tom CARPER (Democrat, Delaware), Ranking Member of the Subcommittee on Investigations (Hart Senate Building)

16h15 - 16h45    Meeting with Senator Orrin HATCH (Republican, Utah), Chairman of the Committee on Finance (Hart Senate Building)

Thursday 23 March

Meeting with House Representatives of the General Assembly

  Peter C. SCHWARTZKOPF, Speaker of the House

  Valerie LONGHURST, House Majority Leader

  Daniel B. SHORT, House Minority Leader

Meeting with Senators of the Delaware General Assembly

  David B. McBRIDE, President Pro Tempore

  Margaret ROSE HENRY, Senate Majority Leader

  F. Gary SIMPSON, Senate Minority Leader

16h00 -17h00  Meeting at the John L. Weinberg Center for Corporate Governance of the University of Delaware

  Charles M. ELSON, Edgar S. Woolard Jr. Chair in Corporate Governance, Professor of Finance

Friday 24 March

08h30 - 09h30  Meeting with Delaware Executive Branch Jeffrey W. BULLOCK, Delaware Secretary of State

   Rick GEISENBERGER, Delaware Secretary of Treasury

   Kristopher KNIGHT, Delaware Deputy Secretary of State and Director    of the Corporations Division

  Meeting with the Delaware Attorney General

  Matt DENN, Attorney General

11h30 - 12h30  Meeting at Widener University

  Lawrence A. HAMERMESH, Ruby R. Vale Professor of Corporate and Business Law

  Paul L. REGAN, Associate Director, Institute of Delaware Corporate and Business Law

2.  list of participants

Members
Werner LANGEN, Chair	PPE
Jeppe KOFOD, co-rapporteur	S&D
Petr JEZEK, co-rapporteur	ALDE
Dariusz ROSATI, coordinator	PPE
Ludek NIEDERMAYER	PPE
Anneliese DODDS	S&D
Matt CARTHY	GUE
Eva JOLY	Verts/ALE
Barbara KAPPEL	ENF

3.  Key Messages

KEY FINDINGS FROM DELEGATION VISIT:

Main issues discussed:

-   At the time of the visit, many key functions in the US government, including within the US Treasury, have not yet been filled; therefore the policy orientation of the new US administration is currently unclear in several areas

-  New US Treasury Secretary Mnuchin stated at the G20 meeting that the US would remain committed to OECD’s BEPS project

-  US tax reform will be a priority for the new US administration and Congress, the discussed plans for a ‘Border Adjustment Tax’ are not yet clear and remain controversial, as well as their compatibility with WTO law

-  AML-CFT policies remain a priority for the US Treasury but the US favours bilateral exchange and precise requests, arguing too much cooperation is not always helpful. Their focus for cooperation is primarily on fighting terrorism.

-   On Beneficial ownership transparency: US federal lawmakers see this as a State competence (corporate law); lawmakers in Delaware stated they would not oppose increased beneficial ownership transparency in principle, but only if all US states commit to it, as this would otherwise create an uneven playing field

-  Delaware sees its business attractions as neither special tax regimes nor transparency of beneficial ownership, rather linked to the extensive experience of Delaware courts in corporate law (notably its Court of Chancery)

-  Companies incorporated in Delaware pay the standard US federal corporate tax of up to 35%, therefore Delaware does not consider itself a tax haven

-  On FATCA, it seems unlikely that the current US administration and Congress will commit to a full exchange of information on tax matters with the EU; on the contrary some initiatives aim at repealing FATCA

KEY RECOMMENDATIONS:

-   EU should take the leadership fighting tax fraud, tax avoidance, and money-laundering, coinciding with the current US administration

-  EU should increase fines for intermediaries, as current EU fines are a fraction of what these institutions earn

-  EU should require banks to admit liability, enabling the possibility for class action lawsuits

-  EU should ensure that fines are not tax-deductible, as otherwise taxpayers end up paying (parts of) the fines

-   EU should enact legislation on protecting whistleblowers

LINK TO THE FULL REPORT

3.05. Mission to Portugal (22-23 June 2017)

1.  Programme

Thursday 22 June

14h30 - 15h00    Policy Briefing with Pedro Valente da Silva, Head of the Information Office of the European Parliament in Portugal and João Medeiros, European Semester Officer of the EC Representation in Portugal

15h00 - 16h30   Meeting with representatives of the parties in the parliamentary inquiry committee of Banco Espírito Santo (BES) and the working group on combating economic, financial and fiscal crime

  Duarte Pacheco (PSD)

  Cecília Meireles (CDS)

  Eurico Brilhante Dias (PS)

17h00 - 18h00   Meeting with:

  Mário Centeno, Minister of Finance

  Helena Borges, Director General of the Tax and Customs Authority

  Fernando Rocha Andrade, Secretary of State of Tax Affairs

18h30 - 19h00   Meeting with:

   Fernando Teixeira dos Santos, Former Minister of Finance

   Sérgio Vasques, Former Secretary of State of Tax Affairs

19h00 - 19h30   Meeting with:

   Maria Luís Albuquerque, Former Minister of Finance

   Paulo Núncio, Former Secretary of State of Tax Affairs

Friday 23 June

09h30 - 11h00  Meeting with Banco de Portugal

  Elisa Ferreira, Board member in charge of prudential supervision

  Luís Máximo dos Santos, Board member in charge of legal enforcement and money laundering matters

  Luís Costa Ferreira, Head of the Banking Prudential Supervision Department

  João Raposo, Head of the Legal Enforcement Department

11h00 - 11h45   Meeting with

  Micael Pereira, journalist, EXPRESSO (ICIJ)

  João Pedro Martins, offshores researcher (Madeira)

  Pedro Crisóstomo, journalist, PÚBLICO

11h45 - 12h45   Meeting with

  Amadeu Guerra, Deputy Attorney General, Director of the Central Department of Investigation and Criminal Action

  José Ranito, Senior prosecutor at the Central Department of Criminal Investigation and Penal Action

  Tahmara Dias, Senior prosecutor at the Central Department of Criminal Investigation and Penal Action

12h45 - 13h45   Meeting with

  Mariana Raimundo, Director of the Financial Intelligence Unit

14h45 - 15h30   Meeting with

  João Paulo Batalha, Executive Director of TIAC (Transparency International)

  Susana Coroado, Vice-Chair of TIAC

2.  list of participants

Members
Werner Langen, Chair	PPE
José Manuel Fernandes	PPE
Nuno Melo	PPE
Hugues Bayet	S-D
Jeppe Kofod, co-rapporteur	S-D
Angel Dzhambazki	ECR
Petr Jezek, co-rapporteur	ALDE
Miguel Viegas	GUE
Heidi Hautala	Verts/ALE
Accompanying Members
Ana Gomes, Vice Chair	S-D

3.  Key Messages

KEY FINDINGS FROM DELEGATION VISIT:

-  The GES/BES* case is an example of the problem of conflicts of interests in groups with both financial and non-financial companies because of a lot of obscurities surrounding the unreported transfers to offshore jurisdictions (2011- 2015).

-  The opinions on Madeira’s status and tax regime as an ‘outermost region’ are divided.

-  Non-cooperative jurisdictions were identified as a key issue.

-  There is a lack of transparency on financial transactions with non-cooperative jurisdictions and on determining who makes the list of non-cooperative countries.

-   The questions why Panama was removed from the blacklist in 2010 under the Socrates government, remained unanswered.

-  Objective criteria on when to add or take off a country from the blacklist are crucial.

-  A grey list of offshore jurisdictions might be a good mechanism to monitor high-risk countries.

-  There is a need to further work on the cooperation at EU level, i.e. exchange of information as well as on an international level.

-  MPs underlined the need to further work on CCCTB and fight aggressive tax planning as well as continuing to work on AML and hybrid mismatches.

-  A list of tax malpractices, and a list of non-cooperative jurisdictions at EU level are important.

-  Via the ‘Golden visas’ residency visas are offered to foreigners, who invest in Portugal often through real estate investment, which could be used to launder money. MEPs confronted speakers with official data on ‘Golden Visas’, however, most speakers were not able to provide more information on this.

-  The Portuguese FIU is about to start working with a new electronic tool that will allow to make an automatic treatment of all the reports and requests received. This tool, adopted also by several counterparts, will improve the results both internally and internationally.

-  As a result of the Panama Papers, supervision by the Portuguese Central Bank on the banks increased.     

LINK TO THE FULL REPORT

3.06. Mission to Cyprus (7 July 2017)

1.  Programme

Friday 7 July

09h30 -11h30    Meeting with

  Harris Georgiades, Minister of Finance (DISY)

  Yiorgos Lakkotrypis, Minister of Energy, Commerce, Industry and Tourism (responsible for the register of companies) (Independent, previously DIKO)

  Kypros Kyprianou, Acting Permanent Secretary, Ministry of Interior (DISY)

  Other representatives from the Ministry of Finance

  Christos Patsalides, Permanent Secretary

  Yiannis Tsangaris, Tax Commissioner

  George Panteli, Director of Economic Research and EU Affairs Department

12h00 - 12h45   Meeting with Demetra Kalogerou, Chairwoman of the Cyprus Securities and Exchange Commission

14h45 -15h45  Meeting with Eva Rossidou-Papakyriacou, Head of the Cyprus Unit for Combating Money Laundering (MOKAS)

15h45 -16h45  Meeting with

   the Association of Cyprus Banks (ACB)

Marios Skandalis, Director Group Compliance, Bank of Cyprus

Niki Charilaou, Manager Financial Crime Compliance Department, Bank of Cyprus

Matheos Charalambides, Head of AML Department, Hellenic Bank

Elena Frixou, Senior Officer, Association of Cyprus Banks

  the Association of International Banks (AIB Cyprus)

Ziad El Morr, Vice President of the AIB Cyprus, Country Manager at BLOM Bank

George Abi Chamoun, Director at the AIB Cyprus, General Manager at Bank Med

Samer Boulos, Director at the AIB Cyprus, General Manager at Ban

16h45 - 17h30   Meeting with the Cyprus Bar Association (CBA)

   Andreas Michaelides, President of the Limassol Bar Association, Member of the Council of the CBA and Member of the ALM Committee

  Thanasis Korfiotis, Member of the Council of the CBA and Member of the AML Committee

  Koulia Vakis, Chief Executive of the CBA

  Angelika Theofanous, Supervisory Control Officer, Department of Supervision and Compliance (AML Department) of the CBA

2.  list of participants

Members
Werner Langen, Chair	PPE
Frank Engel	PPE
Angel Dzhambazki	ECR
Maité Pagazaurtundua	ALDE
Takis Hadjigeorgiou	GUE
Jordi Solé	Verts/ ALE
Barbara Kappel	ENF
Accompanying Members
Lefteris Christoforou	PPE
Cătălin Sorin Ivan	S&D
Costas Mavrides	S&D

3.  Key Messages

KEY FINDINGS FROM DELEGATION VISIT:

-   The banking crisis in 2014 was the turning point in Cyprus. Since then, controls by the ECB and governmental measures lead to more effectiveness.

-   Despite not being an OECD Member Cyprus closely follows the developments in the area of international taxation and is committed to implement the BEPS recommendations

-   Cyprus is concerned about tax uncertainty and therefore opposes public CBCR and public UBO registers, especially for trusts

-  Cyprus does not favor the EU proposals on CC(C)TB as it considers they are not promoting competitiveness and would undermine growth and job creation

-  intermediaries are regulated by the Cyprus Bar Association, the Institute of Certified Public Accountants of Cyprus ICPAC) and the Cyprus Securities and Exchange Commission (CySEC).

-   The Ministry of Energy, Commerce, Industry and Tourism maintains a database for companies incorporated in Cyprus, as well as for foreign branches.

-   Cypriot citizenship is granted to foreign entrepreneurs, through the Citizenship by investment programme for those that have invested in Cyprus at least €2 million in the sectors of real estate, Cypriot companies or alternative investment funds for investments made exclusively in the Republic of Cyprus and investments that meet the criteria of the Scheme or areas approved by the Finance Minister.

-  In the aftermath of the Panama Papers, CySEC issued a Circular, requiring regulated entities to investigate their records, identify and report any potential relationship of any of their clients with Mossack Fonseca and/or persons mentioned in the Panama Papers.

-   In 2016 MOKAS received in total 89 STR/SAR reports related to the Panama Papers, the majority of which were submitted by banks.

-  Most of the companies contained in the Panama Papers were registered in foreign jurisdictions.

-    Tax evasion is recognised as predicated offence since 2013.

LINK TO THE FULL REPORT

3.07. Mission to Switzerland (14-15 September 2017)

1.  Programme

Thursday 14 September

17h00 - 17h45   Meeting with

  Rudolf Elmer, Swiss whistleblower

17h45 - 18h30   Informal gathering hosted by Michael Matthiessen, EU Ambassador in Switzerland

Friday 15 September

09h30 - 12h00  Meeting with

Legal Affairs Committee (CAJ) of National Council

  Christa MARKWALDER, Groupe libéral-radical

State Secretariat for International Financial Matters (SFI)

  Alexander KARRER, Deputy State Secretary

  Simone WORINGER, research assistant, Financial Crime Department

  Representative from Department for Multilateral Taxation and Business Taxation

   Representative from Department for the Exchange of Information and Taxation of Individuals

Federal Police Authority (fedpol)

  René BÜHLER, Deputy Director

  Stiliano ORDOLLI, Head of communication Anti Money Laundering

Federal Authority for surveillance of financial markets (FINMA)

  Rupert SCHÄFER, Head of Strategic Services Division

  Marc MAUERHOFER, Head of Anti Money Laundering Section

Federal Department of Foreign Affaris (DFAE)

  Josef Philipp RENGGLI, Deputy Director, Directorate of European Affairs

13h30 - 14h15   Meeting with Lara Warner, Chief Compliance and Regulatory Affairs Officer and Member of the Executive Board of Credit Suisse Group AG and Credit Suisse AG

14h15 - 15h00   Meeting with Jonathan Shih, Managing Director UBS, Global Head of Compliance and Operational Risks Control Financial Crime

15h00 - 16h00  Meeting with

  Andreas Frank, former banker and money laundering expert

  Olivier Longchamp, responsible for taxation and international financial relations, Swiss NGO Public Eye and Andreas Missbach, board member

16h00 - 16h30  Meeting with Didier de Montmollin, expert in Tax and Financial Law from the Swiss Bar Association

16h30   End of programme

2.  list of participants

Members
Ana Gomes, Chair	S-D
Ludek Niedermayer	PPE
Georgios Kyrtsos	PPE
Emilian Pavel	S-D
Jeppe Kofod, co-rapporteur	S-D
Matt Carthy	GUE
Sven Giegold	Verts/ALE
Barbara Kappel	ENF

3.  Key Messages

KEY FINDINGS FROM DELEGATION VISIT:

  Switzerland abolished the banking secrecy, however kept it for intra Swiss transfers

  Tax Evasion is not a criminal offence in Switzerland

  Issue of notional interest deduction and cantons compete with each other to bring down their corporate taxes

  Not enough customer due diligence enforced in Switzerland intermediaries

  AML legislation not applied sufficiently by banks and not applicable to intermediaries who create offshore structures but who are not involved in management and financial transactions

  Very low number of STRs reported from non-banks

  Lack of control on freeports

  Swiss authorities are not proactive with regard to wrongdoings found after Panama Papers revelations (no information about how many legal inquiries were started/people convicted, etc.)

  Automatic exchange of information with EU Member States will start effectively on 1.1.2018 which should increase transparency

  Greater cooperation between banks and governments would enhance the current international framework for identifying financial crime and in particular would increase transparency for multi-jurisdictional and multibank exposure

  Legal provisions should be implemented to allow financial institutions to share information with each other regarding financial crime risk

  Federal Council decided to widen the AML Dispositive to lawyers, fiduciaries, tax advisors and notaries involved even in some specific non- financial activities

  Number of banks in Switzerland has decreased from 300 in 2010 to 250 in 2017 but assets under management has increased

  Financial Market Supervising Authority (FINMA) and Money Laundering Reporting Office (MROS) have limited powers although they intensify supervision, enforcement actions and cooperation with counterparts abroad and say it is important to strengthen the inter-agency cooperation.

  In 2016, 2909 cases of STR suspicion were communicated leading to 1726 communications actually transferred to MP and 766 judicial decisions taken.

  FINMA did not give detailed information about the result of its enquiries on suspicious activities - no public reporting

  Too low penalties for money laundering, companies consider it part of their business costs

  Self-regulation is not enough (e.g. notaries, lawyers, accountants, consultants)

  Legislation is needed to protect whistle-blowers and investigative journalists

  The Swiss authorities declared that they perform in line with OECD-standards and, as far as possible, with EU standards

  A lot of Swiss MP’s have jobs in addition to their parliamentary work

LINK TO THE FULL REPORT

4. State of play on ‘Who refused to participate in hearing/delegation and why?’

As of 16 October 2017

PANA Missions

Mossack Fonseca

Person/Institution	Status	Answer	Reason
Mossack Fonseca	Several invitations sent by email and post to various (branch-) offices	No answer

Mission to UK 9/10 February

Person/Institution	Status	Answer	Reason
UK Treasury	Invitation sent by letter	declined	(meetings instead with HM Revenue & Customs, UK FIU, Financial Conduct Authority)

Mission to Malta 20/21 February

Person/Institution	Status	Answer	Reason
Mr Keith Schembri, Chief of Staff, Office of the Prime Minister	Invitation sent by letter	declined
Mr Ninu Zammit, former Minister for Resources and Infrastructure	Invitation sent by letter	No reply
Nexia BT (Mr Brian Tonna, Managing Partner)	Invitation sent by letter	Accepted replies in writing only	‘.. we need to give careful consideration to our legal obligations before responding to questions..’

Mission to Luxembourg 2/3 March

Person/Institution	Status	Answer	Reason
Experta Luxembourg	Invitation sent by e-mail and telephone	declined	The company is a Luxembourg regulated entity supervised by the CSSF -> PANA should contact the CSSF directly
Bonn Steichen & Partners	Invitation sent by e-mail	declined in writing
A. Wildgen	Invitation sent by e-mail + follow-up call	declined orally
Carlos Zeyen - Eurojust	invitation sent by e-mail + follow-up call	declined	Mr Zeyen is no longer a National Member for Luxembourg nor Eurojust Vice-president
Marius Kohl, former chief of the Luxembourg tax agency Sociétés 6	Invitation sent by registered mail	No answer received
Jean-Claude Fautsch, official working in the Luxembourgish Tax Agency	Invitation sent by registered mail	No answer received
Jean-Claude Limpach, official working in the Luxembourgish Tax Agency	Invitation sent by registered mail	No answer received

Mission to Portugal 22-23 June

Person/Institution	Status	Answer	Reason
José Socrates, Former Prime Minister of Portugal	Invitation sent by email	No answer
Armando Vara, Former Secretary of State, former Minister of Home affairs and former Minister of Youth and Sports	Invitation sent by e-mail + post	No answer

PANA Public Hearings

Hearing on role of intermediaries 24 January and 9 February

Person/Institution	Status	Answer	Reason
Swedish Bank Association	Invitation sent per email	declined	‘I believe we are not the right body to participate’
Hans Jurgen Peters, CEO of Berenberg Bank	Invitation sent by mail and post	declined	‘I cannot follow your invitation due to ongoing investigations in this case.’

Hearing of 18 May 2017

Person/Institution	Status	Answer	Reason
Dr. Joseph Muscat, Prime Minister of Malta	Invitation sent by post	No reply but announced in plenary on 14 June 2017 that: ‘... I am coming to the PANA committee once the judge comes out with the independent investigation – one of the four independent investigations – to be able to present to the PANA Committee not what the Prime Minister of Malta is saying, but facts ascertained by the judiciary..’   Plenary debate of 14 June 2017 in Strasbourg : Panama Papers follow-up and the rule of law in Malta

Hearing of 30 May 2017

Person/Institution	Status	Answer	Reason
Edward Scicluna, Minister for Finance, Malta	Invitation sent by post	declined	‘... as President of the Council, I am advised that, the Treaties grant no role to the Presidency of the Council with regard to the enforcement of implementation of Union law.’
Fabrizia Lapecorella, Chair of the Code of Conduct Group	Invitation sent per post	declined	‘... The Code of Conduct group is not a legally binding instrument but a political inter-governmental commitment that does not concern the implementation of Union law...’

Hearing on ‘Tax planning: do celebrities and companies breach the EU law?’ of 26 September 2017

Person/Institution	Status	Answer	Reason
Caterpillar Belgium	Invitation send by post	declined	Response letter published on PANA website
Jorge Mendes, football agent	Invitation sent by post	declined	Declined as he is subject to a judicial procedure

IV. LIST OF EXTERNAL STUDIES

1. Studies provided by the European Parliamentary Research Service (EPRS)
20 March 2017	Ex-post impact assessment analyses EU-US trade and investment relations	Link to the Study
26 April 2017	Tax evasion, money laundering and tax transparency in the OCTs of the European Union	Link to the Study
22 May 2017	Fighting tax crimes – Study on cooperation between Financial Intelligence Units	Link to the Study
17 July 2017	Member States’ capacity to fight tax crimes	Link to the Study   Link to the Questionnaire, the responses from Member States and the resulting summaries per country

2. Studies provided by the Policy Department ‘A’ for Economic, Scientific and Quality of Life
15 November 2016	The Mandate of the Panama Inquiry Committee, an Assessment	Link to the Study
1 March 2017	Offshore Activities and Money Laundering: Recent Findings and Challenges	Link to the Study
14 April 2017	Role of advisors and intermediaries in the schemes revealed in the Panama Papers	Link to the Study
14 April 2017	Rules on independence and responsibility regarding auditing, tax advice, accountancy, account certification services and legal services	Link to the Study

3. Studies provided by the Policy Department ‘D’ for Budgetary Affairs
3 April 2017	The Impact of Schemes revealed by the Panama Papers on the Economy and Finances of a Sample of Member States	Link to the Study

ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане	18.10.2017
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	47 2 6
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Burkhard Balz, Hugues Bayet, David Casa, David Coburn, Luis de Grandes Pascual, Esther de Lange, Pascal Durand, Frank Engel, Markus Ferber, José Manuel Fernandes, Ana Gomes, Roberto Gualtieri, Ramón Jáuregui Atondo, Petr Ježek, Eva Joly, Othmar Karas, Jeppe Kofod, Dietmar Köster, Werner Langen, Marju Lauristin, Gilles Lebreton, Patrick Le Hyaric, Bernd Lucke, Emmanuel Maurel, Roberta Metsola, Louis Michel, Luděk Niedermayer, Maite Pagazaurtundúa Ruiz, Sirpa Pietikäinen, Evelyn Regner, Dariusz Rosati, Pirkko Ruohonen-Lerner, Molly Scott Cato, Peter Simon, Miguel Urbán Crespo, Tom Vandenkendelaere, Marco Zanni
Заместници, присъствали на окончателното гласуване	Asim Ahmedov Ademov, Petras Auštrevičius, Pervenche Berès, James Carver, Mady Delvaux, Heidi Hautala, Stelios Kouloglou, Georgios Kyrtsos, Olle Ludvigsson, Thomas Mann, Bernard Monot, Elly Schlein, György Schöpflin, Sven Schulze, Tibor Szanyi, Marco Valli, Miguel Viegas, Francis Zammit Dimech

ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

47	+
ALDE	Louis Michel, Maite Pagazaurtundúa Ruiz, P. Auštrevičius, P. Ježek,
ECR	Bernd Lucke, Pirkko Ruohonen-Lerner
PPE	Asim Ahmedov Ademov, Burkhard Balz, Dariusz Rosati, David Casa, Esther de Lange, Francis Zammit Dimech, Frank Engel, Georgios Kyrtsos, György Schöpflin, José Manuel Fernandes, L. Niedermayer, Luis de Grandes Pascual, Markus Ferber, Othmar Karas, Roberta Metsola, Sirpa Pietikäinen, Sven Schulze, Thomas Mann, Tom Vandenkendelaere, Werner Langen,
S&D	Ana Gomes, Dietmar Köster, Elly Schlein, Emmanuel Maurel, Evelyn Regner, Hugues Bayet, Jeppe Kofod, Mady Delvaux, Marju Lauristin, Olle Ludvigsson, Pervenche Berès, Peter Simon, Ramón Jáuregui Atondo, Roberto Gualtieri, Tibor Szanyi,
VERTS/ALE	Eva Joly, Heidi Hautala, Molly Scott Cato, Pascal Durand
ENF	Bernard Monot,Gilles Lebreton

2	-
EFDD	David Coburn, James Carver

6	0
EFDD	Marco Valli
ENF	Marco Zanni
GUE	Miguel Urbán Crespo, Miguel Viegas, Patrick Le Hyaric, Stelios Kouloglou

Легенда на използваните знаци:

+  :  „за“

-  :  „против“

0  :  „въздържал се“