Процедура : 2017/2013(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A8-0357/2017

Внесени текстове :

A8-0357/2017

Разисквания :

PV 12/12/2017 - 2
CRE 12/12/2017 - 2

Гласувания :

Приети текстове :


ДОКЛАД     
PDF 2353kWORD 274k
16.11.2017
PE 604.514v03-00 A8-0357/2017

относно разследването във връзка с изпирането на пари, избягването на данъци и данъчните измами

(2017/2013(INI))

Анкетна комисия за разследване на предполагаеми нарушения и лошо администриране при прилагането на правото на Съюза във връзка с изпирането на пари, избягването на данъци и данъчните измами

Докладчици: Петър Йежек, Йепе Кофод

ПОПРАВКИ/ ДОПЪЛНЕНИЯ
ЗАКЛЮЧЕНИЯ
 OVERVIEW OF ACTIVITIES DURING THE MANDATE
 I. COMMITTEE COMPOSITION
 II. COMMITTEE MEETINGS and MISSIONS
 III. ACTIVITIES OF THE COMMITTEE
 1. Programme of hearings and missions
 2. List of speakers (hearings and missions)
 3. Fact-finding missions of the PANA Committee Mission reports
 3.01. Mission to United Kingdom (9-10 February 2017)
 3.02. Mission to Malta (20 February 2017)
 3.03. Mission to Luxembourg (2-3 March 2017)
 3.04. Mission to United States (21-24 March 2017)
 3.05. Mission to Portugal (22-23 June 2017)
 3.06. Mission to Cyprus (7 July 2017)
 3.07. Mission to Switzerland (14-15 September 2017)
 4. State of play on ‘Who refused to participate in hearing/delegation and why?’
 IV. LIST OF EXTERNAL STUDIES
 ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ
 ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

ЗАКЛЮЧЕНИЯ

относно разследването във връзка с изпирането на пари, избягването на данъци и данъчните измами

Комисията за разследване във връзка с изпирането на пари, избягването на данъци и данъчните измами,

–  като взе предвид член 226 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

–  като взе предвид член 116 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

–  като взе предвид Решение 95/167/ЕО, Евратом, ЕОВС на Европейския парламент, Съвета и Комисията от 19 април 1995 г. относно реда и условията за упражняване на правото на разследване на Европейския парламент(1),

–  като взе предвид Решението на Европейския парламент от 8 юни 2016 г. относно създаването, правомощията, числения състав и срока на мандата на анкетна комисия за разследване на предполагаеми нарушения и лошо администриране при прилагането на правото на Съюза във връзка с изпирането на пари, избягването на данъци и данъчните измами(2),

–  като взе предвид разкритията на Международния консорциум на разследващите журналисти относно използването на офшорни дружества, които станаха известни като Досиетата от Панама,

–  като взе предвид резолюцията относно Програмата за действие от Адис Абеба, приета от Общото събрание на ООН на 27 юли 2015 г.,

–  като взе предвид Директива 2005/60/EО на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2005 г. за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризъм(3),

–  като взе предвид Директива 2006/70/ЕО на Комисията от 1 август 2006 г. относно установяването на мерки за прилагане на Директива 2005/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на определението „видни политически личности“ и техническите критерии за процедурите по опростена проверка на клиентите и за изключения поради финансова дейност на случайна или много ограничена база(4),

–  като взе предвид плана за действие на Комисията за засилване на борбата с финансирането на тероризма от февруари 2016 г.,

–  като взе предвид Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 г. за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма, за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 2005/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и на Директива 2006/70/ЕО на Комисията(5),

–  като взе предвид Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно достъпа до осъществяването на дейност от кредитните институции и относно пруденциалния надзор върху кредитните институции и инвестиционните посредници, за изменение на Директива 2002/87/ЕО и за отмяна на директиви 2006/48/ЕО и 2006/49/ЕО(6),

–  като взе предвид Директива 2011/16/ЕС на Съвета от 15 февруари 2011 г. относно административното сътрудничество в областта на данъчното облагане и за отмяна на Директива 77/799/ЕИО(7),

–  като взе предвид Директива 2014/107/ЕС на Съвета от 9 декември 2014 г. за изменение на Директива 2011/16/ЕС по отношение на задължителния автоматичен обмен на информация в областта на данъчното облагане(8),

–  като взе предвид Директива 2006/43/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 май 2006 г. относно задължителния одит на годишните счетоводни отчети и консолидираните счетоводни отчети, за изменение на Директиви 78/660/ЕИО и 83/349/ЕИО на Съвета и за отмяна на Директива 84/253/ЕИО на Съвета(9),

–  като взе предвид Регламент (ЕС) № 537/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. относно специфични изисквания по отношение на задължителния одит на предприятия от обществен интерес и за отмяна на Решение 2005/909/ЕО на Комисията(10),

–  като взе предвид Директива 2014/56/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. за изменение на Директива 2006/43/ЕО относно задължителния одит на годишните счетоводни отчети и консолидираните счетоводни отчети(11),

–  като взе предвид Директива 2012/17/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 юни 2012 г. за изменение на Директива 89/666/ЕИО на Съвета и директиви 2005/56/ЕО и 2009/101/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на взаимното свързване на централните, търговските и дружествените регистри(12),

–  като взе предвид Препоръка 2012/771/ЕС на Комисията от 6 декември 2012 г. относно мерките за насърчаване на трети държави да прилагат минимални стандарти за добро управление в областта на данъчното облагане(13) и Препоръка 2012/772/ЕС на Комисията от 6 декември 2012 г. относно агресивното данъчно планиране(14),

–  като взе предвид своята резолюция от 25 ноември 2015 г.(15) и от 6 юли 2016 г.(16) относно данъчните постановления и другите мерки, сходни по естество или въздействие,

–  като взе предвид своята резолюция от 16 декември 2015 г., съдържаща препоръки към Комисията относно осигуряването на прозрачност, координация и конвергенция в корпоративните данъчни политики в Съюза(17),

–  като взе предвид проучването на платформата на ЗФР в ЕС и анализа на пропуските по отношение на правомощията на ЗФР в ЕС и на пречките за получаване и обмен на информация (15 декември 2016 г.),

–  като взе предвид Конвенцията на Съвета на Европа за предотвратяване на тероризма от 16 май 2005 г. (Варшавската конвенция),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 28 януари 2016 г. до Европейския парламент и Съвета относно външна стратегия за ефективно данъчно облагане (COM(2016)0024),

–  като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси и на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи от 7 март 2017 г.(18) относно предложението за Директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива (ЕС) 2015/849 за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма и за изменение на Директива 2009/101/ЕО (COM(2016)0450 – C8 0265/2016 – 2016/0208(COD)),

–  като взе предвид доклада на ОИСР, озаглавен „Подобряване на сътрудничеството между данъчните органи и органите за борба с изпирането на пари: достъп на данъчните администрации до информация от звената за финансово разузнаване за целите на наказателни преследвания и за граждански цели“, публикуван на 18 септември 2015 г.,

–  като взе предвид окончателния доклад, публикуван през февруари 2013 г., на проекта ECOLEF, финансиран от ГД „Миграция и вътрешни работи“ на Европейската комисия, озаглавен „Икономическата и правната ефективност на борбата с изпирането на пари и с финансирането на тероризма“ (JLS/2009/ISEC/AG/087),

–  като взе предвид Директива 2013/34/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно годишните финансови отчети, консолидираните финансови отчети и свързаните доклади на някои видове предприятия и за изменение на Директива 2006/43/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директиви 78/660/ЕИО и 83/349/ЕИО на Съвета (Предложението за отчитане по държави),

–  като взе предвид предложението на Комисията за директива на Съвета за изменение на Директива 2011/16/ЕС по отношение на задължителния автоматичен обмен на информация, свързана с подлежащите на оповестяване трансгранични договорености, в областта на данъчното облагане (COM(2017)0335),

–  като взе предвид предложението на Комисията за Директива на Съвета относно обща основа за облагане с корпоративен данък (COM(2016) 0685),

–  като взе предвид предложението на Комисията за Директива на Съвета относно обща консолидирана основа за облагане с корпоративен данък (ОКООКД) (COM(2016)0683),

–  като взе предвид „Многостранната конвенция за изпълнение на свързани с данъчни спогодби мерки за предотвратяване на свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби“ на ОИСР от юни 2017 г.,

–  като взе предвид публикуваното от ООН на 15 януари 2015 г. „Окончателно проучване на незаконните финансови потоци, правата на човека и Програмата за устойчиво развитие до 2030 г.“, изготвено от Независимия експерт по въпросите на въздействието на външния дълг и другите свързани международни финансови задължения на държавите върху пълноценното упражняване на всички права на човека, по-специално на икономическите, социалните и културните права,

–  като взе предвид доклада от 22 май 2014 г. на специалния докладчик на ООН по въпросите на крайната бедност и правата на човека Магдалена Сепулведа Кармона,

–  като взе предвид член 198 от своя правилник,

A.  като има предвид, че на 8 юни 2016 г. Парламентът създаде анкетна комисия за разследване на предполагаеми нарушения и лошо администриране при прилагането на правото на Съюза във връзка с изпирането на пари, избягването на данъци и данъчните измами (комисията PANA);

Б.  като има предвид, че „нарушение“ предполага наличие на противоправно поведение, а именно действие или бездействие в нарушение на закона, от страна на институции или органи на Съюза или от страна на държави членки при прилагането на правото на Съюза;

В.  като има предвид, че лошо администриране означава лошо или неуспешно администриране, каквото е налице например когато дадена институция не зачита принципите на доброто администриране, и като има предвид, че примерите за лошо администриране включват административни нередности и пропуски, злоупотреба с власт, даване и приемане на подкупи, несправедливост, незаконни процедури, лошо функциониране или некомпетентност, дискриминация, забавяния, които могат да бъдат избегнати, отказ за предоставяне на информация или нейното непредоставяне, небрежност и други слабости, които отразяват нарушения в прилагането на правото на Съюза в която и да е област, обхваната от въпросното право;

Г.  като има предвид, че изпирането на пари включва прикриване на незаконни пари, включително чрез международни престъпни мрежи, за да се маскира произходът на незаконно получени приходи, така че да изглежда, че техните източници са законни; като има предвид, че тези престъпления са известни като „първоначални престъпления“ и съгласно Препоръките от 2012 г. на Специалната група за финансови действия (FATF) и Четвъртата директива относно борбата с изпирането на пари, в сила от 26 юни 2017 г., включват данъчните престъпления;

Д.  като има предвид, че в Европейската програма за сигурност от април 2015 г. се изтъква необходимостта от справяне с връзката между тероризма и организираната престъпност, като се подчертава, че организираната престъпност подхранва тероризма чрез много различни канали, наред с другото, доставка на оръжия, финансиране чрез трафик на наркотици и проникване на финансовите пазари;

Е.  като има предвид, че комисията PANA беше създадена след публикуването на т.нар. Досиета от Панама; като има предвид, че Досиетата от Панама представляват най-голямото изтичане на информация във връзка с изпирането на пари, избягването на данъци и отклонението от данъчно облагане, което се е случвало до този момент; като има предвид, че в изтеклата от адвокатската кантора и лицензирано дружество за доверително управление Mossack Fonseca („Мосак Фонсека“) 2,6 терабайта поверителна информация се съдържат 11,5 милиона документа, които представляват повече данни от тези в Wikileaks (Уикилийкс, 2010 г.), Offshore Leaks (Офшор лийкс, 2013 г.), Luxleaks (Люкслийкс, 2014 г.) и Swissleaks (Суислийкс, 2015 г.), взети заедно;

Ж.  като има предвид, че публикуването на Досиетата от Панама е резултат от задълбочени разследвания на журналисти от 107 медийни организации в 80 държави, обединени в Международния консорциум на разследващите журналисти, които са анализирали документи, съдържащи подробно описание на операциите на „Мосак Фонсека“, като са използвали най-съвременен софтуер за обработка на голямото количество изтекли данни;

З.  като има предвид, че Досиетата от Панама показват значението на свободните медии и разследващата журналистика, както и ролята на лицата, сигнализиращи за нередности, в работещи демокрации, които Европейският парламент приема като ценен източник на информация и незаменим фактор за насърчаването на почтеността, прозрачността и отчетността в публичните и частните институции;

И.  като има предвид, че подаването на сигнали за нередности във връзка с финансовите интереси на Съюза може да бъде определено като разкриването или докладването на закононарушения, включително, но не само, корупция, измами, конфликти на интереси, отклонение от данъчно облагане и избягване на данъци, изпиране на пари, проникване на организираната престъпност, както и действия за прикриване на горепосочените;

Й.  като има предвид, че докладването от страна на лицата, сигнализиращи за нередности, на информация относно практики, които биха могли да застрашат или увредят обществения интерес, се извършва въз основа на тяхната свобода на изразяване на мнение и свобода на информация, като и двете свободи са залегнали в Хартата на основните права на Европейския съюз, и е свързано със силно чувство на отговорност и граждански морал; като има предвид, че лицата, сигнализиращи за нередности, често рискуват личната си безопасност, която е защитена съгласно член 6 от Хартата на основните права;

К.  като има предвид, че е от съществено значение да се гарантира, че всички репресивни мерки срещу лицата, сигнализиращи за нередности, ще бъдат наказани по подходящ начин, тъй като според ОИСР повече от една трета от организациите, разполагащи с механизми за подаване на сигнали, нямат или не са осведомени за съществуването на писмено формулирана политика, която би защитила лица, сигнализиращи за нередности, от репресивни мерки;

Л.  като има предвид, че например в своето съобщение от 5 юли 2016 г. Комисията заяви, че защитата на лицата, сигнализиращи за нередности, както в публичния, така и в частния сектор, допринася за справянето с лошото управление и нередностите, включително трансграничната корупция, като подчертава, че последната лишава европейските данъчни органи от законни данъчни приходи;

М.  като има предвид, че е важно да се подчертае, че повечето дружества и частни лица спазват закона; като има предвид, че поради това е изключително важно незаконните действия да се разкриват и пропуските да се запълват, без да се създава ненужна тежест за спазващите закона данъкоплатци;

Н.  като има предвид, че изтеклите данни в Досиетата от Панама включваха поверителни документи от 213 634 офшорни дружества, заедно с имената на дванадесет настоящи и бивши държавни глави, близо 200 политици от цял свят и редица известни личности от различни области; като има предвид, че дружеството „Мосак Фонсека“ е създало и управлявало тези офшорни дружества между 1970 и 2015 г. и че 55 728 субекта все още са били активни към момента на изтичането на данните; като има предвид, че седалищата на по-голямата част от субектите, които все още са били активни – приблизително 90% – са били на Британските Вирджински острови, в Панама и на Сейшелските острови;

О.  като има предвид, че една четвърт от наличните световни преки чуждестранни инвестиции се намират в две държави – членки на ЕС, Нидерландия и Люксембург(19); като има предвид, че според съществуващата статистическа информация Нидерландия е държавата членка с най-голям брой дружества „пощенски кутии“ в ЕС;

П.  като има предвид, че с дял от приблизително 5% до 10% от пазара на строга поверителност в офшорни центрове и структура, включваща субекти в 21 юрисдикции(20), „Мосак Фонсека“ не е най-голямото дружество в бизнеса със строга поверителност, практикуван в офшорни центрове; като има предвид, че това показва, че Досиетата от Панама могат да се считат само за върха на айсберга“;

Р.  като има предвид, че според оценките на Европол Досиетата от Панама обхващат само 0,6% от общия брой на случаи на изпиране на пари, регистрирани ежегодно;

С.  като има предвид, че анкетната комисия на Парламента относно Досиетата от Панама (анкетна комисия PANA) свика заседания, проведе констативни командировки и възложи проучвания с цел допълнително разследване, което да излезе извън рамките на практиките, документирани в Досиетата от Панама(21);

Т.  като има предвид, че данъчната измама и отклонението от данъчно облагане са незаконни дейности, включващи отклонение от данъчни задължения, докато, от друга страна, избягването на данъци е неправилното или съмнително използване на данъчни режими с цел намаляване или избягване на данъчни задължения, при което често се нарушава най-малкото духът на закона, които се твърди че се следва(22); като има предвид, че за агресивно данъчно планиране се счита възползване от техническите аспекти на данъчна система или от несъответствията между две или повече данъчни системи с цел намаляване на данъчните задължения; като има предвид, че в Досиетата от Панама бяха разкрити различни случаи на използване на офшорни субекти за целенасочено избягване на данъци или отклонение от данъчно облагане или изпиране на пари; като има предвид, че в съдебната практика на Съда на Европейския съюз(23) по отношение на принципа за злоупотреба с право във връзка с данъчното облагане се постановява, че граждани на държава членка не могат да се позовават на правните норми на Съюза с цел злоупотреба или измама; като има предвид, че няколко държави членки прилагат концепцията за злоупотреба с право за въпроси, свързани с данъчното облагане(24);

У.  като има предвид, че в резултат на изтичането на данни през последните години осведомеността относно схемите за изпиране на пари, за отклонение от данъчно облагане и за данъчни измами, както и за корупцията, нарасна значително и тези въпроси се превърнаха във важна тема, предизвикваща международна политическа загриженост, и също така провокираха безпокойство сред гражданите на ЕС;

Ф.  като има предвид, че ефикасното разрешаване на тези проблеми изисква по-голяма съгласуваност на данъчните политики и другите форми на икономическо управление, като например търговските политики и споразуменията за инвестиционен арбитраж;

Х.  като има предвид, че доходите, които не се декларират и не се облагат, намаляват националните данъчни приходи на държавите членки и представляват заплаха за стабилността на финансовата система(25); като има предвид, че отклонението от данъчно облагане и избягването на данъци създават нелоялна конкуренция, която особено засяга малките и средните предприятия и големите дружества, които не използват сложни структури; като има предвид, че изпирането на пари, избягването на данъци и отклонението от данъчно облагане подкопават справедливото разпределение на данъчните приходи в държавите – членки на ЕС, и следователно нарушават конкуренцията на вътрешния пазар; като има предвид, че масовото избягване на данъци от страна на физически лица, разполагащи с активи с висока нетна стойност, и на предприятия ощетява не само обикновените данъкоплатци, публичните финанси и социалните разходи, но също така застрашава доброто управление, макроикономическата стабилност, социалното сближаване и общественото доверие в институциите;

Ц.  като има предвид, че данък добавена стойност (ДДС) е един от главните източници на приходи в държавите членки и според наличните данни общата разлика между прогнозните приходи от ДДС и реално събирания размер, т.е. несъответствието в приходите от ДДС, възлиза на 159,5 милиарда евро;

Ч.  като има предвид, че с парите, изгубени от националните органи поради свързаните с Досиетата от Панама загуби на данъчни приходи, е можело да бъдат обезпечени 1,5 милиона работни места в Европа(26);

Ш.  като има предвид, че публичните органи отговарят за регулаторната и надзорната рамка, както и за данъчното облагане; като има предвид, че посредством нормативната уредба, търговските регистри, данъчното право и данъчния контрол, те играят важна роля за съществуването на данъчни убежища и офшорни финансови центрове; като има предвид, че в действителност тези центрове могат да оперират само когато правителствата създадат необходимите условия;

Щ.  като има предвид, че офшорните структури, предлагащи преференциални режими, не биха могли да съществуват без намесата на ключови фактори и посредници, като например банки, счетоводни дружества, данъчни консултанти, управители на частни капитали и адвокати, както в данъчните убежища, така и в други юрисдикции;

АА.  като има предвид, че някои правителства и юрисдикции, включително в ЕС, са се специализирали или участват в създаване на нарушаващи конкуренцията преференциални данъчни режими в полза на мултинационални дружества и физически лица, разполагащи с активи с висока нетна стойност, които всъщност нямат икономическа същност на територията на тези юрисдикции, а просто са представлявани от фиктивни дружества;

АБ.  като има предвид, че за разлика от случая Люкслийкс, твърденията за участие на видни политически личности в евентуални незаконни действия, както беше разкрито в Досиетата от Панама, може да доведе до ситуация, при която някои правителства не желаят да разследват надлежно подобни случаи; като има предвид, че в някои държави извън ЕС, които толерират ниско ниво на прозрачност и в които съществуват подозренията за корупция на държавни длъжностни лица, няма интерес от предприемане на каквито и да било мерки в отговор на информацията, разкрита в Досиетата от Панама;

АВ.  като има предвид, че Комисията цитира оценки, според които годишната загуба на приходи, дължаща се на отклонението от данъчно облагане и на избягване на данъци, възлиза най-малко на 1 билион евро само в рамките на ЕС(27); като има предвид, че това пряко засяга националните бюджети и бюджета на ЕС;

АГ.  като има предвид, че общата „загуба на финансови средства за развитие“ в развиващите се държави (т.е. загубата на данъчни приходи и реинвестираните печалби, които са загубени като печалби) възлиза на близо 250 милиарда евро годишно;

АД.  като има предвид, че считано от 2014 г. не са отчетени най-малко 7,6 билиона щатски долара от общите световни частни финансови средства в размер на 95,5 билиона щатски долара; като има предвид, че в световен мащаб 8% от частните финансови средства се намират в офшорни центрове, което води до годишни загуби на данъчни приходи в световен мащаб в размер на 190 милиарда щатски долара; като има предвид, че според оценките 2,6 билиона щатски долара от частните финансови средства в Европа се намират в офшорни центрове, което води до загуби на данъчни приходи в размер на 78 милиарда щатски долара годишно(28);

АЕ.  като има предвид, че според оценките през 2011 г. в световен мащаб са били загубени 3,1 билиона щатски долара всяка година в резултат на отклонение от данъчно облагане и избягване на данъци от страна на големи мултинационални дружества(29);

АЖ.  като има предвид, че знаков случай на транснационално изпиране на пари, свързано с Досиетата от Панама, беше изобличен от руския адвокат Сергей Магнитски и стана предмет на разследвания за изпиране на пари в държавите – членки на ЕС, и по света;

АЗ.  като има предвид, че Парламентарната асамблея на Съвета на Европа призова за подобряване на международното сътрудничество при разследването на „пътя на парите“ във връзка със средствата, произхождащи от измамно възстановяване на данъци, което беше изобличено от г-н Магнитски; същевременно извършителите и възползвалите се както от престъплението срещу Сергей Магнитски, така и от изобличеното от него престъпление, не бяха изправени пред правосъдието;

АИ.  като има предвид, че според оценките размерът на изпирането на пари в международен план възлиза на дял от 2% – 5% от БВП в световен мащаб; като има предвид, че според статистиката на Евроюст(30) броят на случаите на изпиране на пари се увеличава и това създава необходимост от координиран отговор от страна на множество юрисдикции, за да се води борба с такива транснационални нарушения;

АЙ.  като има предвид, че няколко държави – членки на ЕС, и отвъдморски страни и територии (ОСТ) са сред първите 100 държави, практикуващи строга поверителност(31); като има предвид, че Люксембург и Германия са включени съответно на 6-о и 8-мо място;

АК.  като има предвид, че чрез Досиетата от Панама беше документирано и публично оповестено систематичното използване на незаконни практики като поставяне на задна дата върху документи и беше разкрито явно незачитане на задължението за най-елементарна комплексна проверка, включително при възлагане на подизпълнители, от страна съответно на адвокати, управители на частни капитали и други посредници, както е документирано, например, от поддържането на бизнес отношения с дружества, чиито упълномощени директори са представлявали до 1000 дружества „пощенски кутии“ или са били починали преди няколко години;

АЛ.  като има предвид, че Досиетата от Панама разкриха също така очевиден провал от страна на правителствата, парламентите и националните и европейските органи да приемат законодателство и да осъществяват контрол по отношение на изпирането на пари и на данъците, като по този начин са улеснили финансовите престъпления;

АМ.  като има предвид, че държавите членки са започнали общо най-малко 1300 проверки, одити и разследвания във връзка с разкритията на Досиетата от Панама; като има предвид, че държавите членки са идентифицирали над 3000 данъкоплатци и дружества от ЕС, свързани с Досиетата от Панама; като има предвид, че през последните дванадесет месеца това вече доведе до събиране от страна на националните органи на десетки милиони долари или евро под формата на данъци върху недекларирани преди това финансови средства(32);

АН.  като има предвид, че Международният консорциум на разследващите журналисти включи справка в доклада си за Досиетата от Панама относно акциите на приносител, описвайки ги като начин за защита на анонимността на собствениците на дружествата, който затруднява допълнително установяването на техния краен собственик; като има предвид, че действителната и крайната собственост може да бъдат прехвърлени от една страна на друга при пълна анонимност, без каквато и да било следа и допълнителни документи; като има предвид, че посредством акциите на приносител дадено физическо лице или субект може да контролира дружество като същевременно извършва стопанска дейност с публични средства;

АО.  като има предвид, че ЕС е световен лидер в борбата срещу изпирането на пари, данъчните измами, отклонението от данъчно облагане и избягването на данъци; като има предвид, че това трябва да остане така, като се надхвърлят международните стандарти и препоръки в тези области, за да се повиши световното равнище;

1. Отклонение от данъчно облагане и избягване на данъци

1.1. Офшорни структури

1.  отбелязва, че съществуват различни определения за това какво представлява офшорен финансов център (ОФЦ), данъчно убежище, юрисдикция, практикуваща строга поверителност, данъчна юрисдикция, която не оказва съдействие, или високорискова държава от гледна точка на изпирането на пари; отбелязва, че липсата на единни определения е един от основните фактори, които пречат на приемането на подходящо и ефективно законодателство за противодействие на избягването на данъци, отклонението от данъчно облагане и изпирането на пари;

2.  припомня, че в зависимост от избраното определение за офшорен финансов център техният брой и обемът на офшорните финанси варира между 1 и 21 билиона долара(33);

3.  признава, че офшорните финансови центрове обикновено имат следните характеристики: 1) стопанската дейност е насочена основно към чуждестранни лица; 2) ниски или средни надзорни и финансови изисквания и/или минимално разкриване на информация; 3) наличие на схеми за ниско (неуточнено) или нулево данъчно облагане(34); 4) финансови системи с външни активи и пасиви, непропорционални на вътрешното финансово посредничество; 5) съществуването на много специфични и ограничени данъчни предимства или определени административни практики, които предоставят избирателни предимства за данъчно планиране;

4.  отбелязва, че „свободните зони“ може да представляват офшорни съоръжения за съхранение, които дават възможност за изпиране на пари и необлагаема търговия с ценности; подчертава, че ОИСР възприе критично становище към свободните зони, а именно че съоръженията за съхранение от този вид биха могли да бъдат използвани за изпиране на пари, тъй като заобикалят международните правила за прозрачност;

5.  приветства факта, че Комисията и група „Кодекс за поведение“ са в процес на изготвяне на „общ списък на ЕС на данъчните юрисдикции, които не оказват съдействие“;

6.  приветства факта, че Комисията изготви и редовно актуализира списъка на ЕС на високорискови трети държави със стратегически слабости в техните режими за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма, които представляват риск за финансовата система на Съюза;

7.  признава, че може да има припокриване между двата горепосочени списъка по отношение на някои държави, съдържащи се в тях, въпреки че те имат различни цели, различни критерии, различен процес на съставяне и различни последици; счита все пак, че двата списъка следва да се допълват взаимно и че заедно те ще гарантират висока защита на данъчните основи на държавите членки, на почтеността на финансовата система на ЕС и на доброто функциониране на единния пазар;

8.  отбелязва, че проекти, управлявани от Европейската инвестиционна банка, са включвали „Мосак Фонсека“ и че през 2016 г. Комисията е блокирала 18 проекта, с което е попречила на 1 милиарда евро да се окажат в данъчни убежища;

9.  отбелязва със загриженост тясната връзка между броя на фиктивните дружества и данъчните договорености и определени данъчни юрисдикции и държави – членки на ЕС;

1.2. Общ списък на ЕС на данъчни юрисдикции, които не оказват съдействие

10.  приветства факта, че Съветът цели до края на 2017 г. да бъде изготвен „Общ списък на ЕС на данъчни юрисдикции, които не оказват съдействие“, за да се преодолеят външните рискове за данъчните основи на държавите членки, породени от трети държави и близки до ЕС юрисдикции, които отказват да спазват международните стандарти за добро управление в областта на данъчното облагане; отбелязва обаче, че процесът на проверка, извършван и контролиран от подгрупата за третите държави към група „Кодекс за поведение“ (Данъчно облагане на предприятия), не е напълно прозрачен и не дава възможност на Европейския парламент да упражнява своите правомощия за контрол; подчертава, че горепосоченият списък следва да е реалистичен и обективен, за да бъде надежден и да възстанови доверието в действията на ЕС за борба с данъчните убежища;

11.  отбелязва, че този списък(35) има за цел да предостави обща методология на ЕС за оценка, проверка и изготвяне на списък на данъчни юрисдикции на трети държави, което ще позволи на държавите членки да идентифицират юрисдикции, които играят роля в избягването на данъци и отклонението от данъчно облагане(36); отбелязва, че групата „Кодекс за поведение“ (Данъчното облагане на предприятия) е оттеглила ясното посочване на „нулевата или близката до нулева ставка за корпоративен данък“ като критерий за определяне на данъчни убежища и включване в такъв списък;

12.  приветства факта, че през май 2016 г. Съветът одобри предложения процес на изготвяне на списък и призова списъкът на ЕС да бъде готов до края на 2017 г.; изразява съжаление относно липсата на прозрачност на групата „Кодекс за поведение“ (Данъчно облагане на предприятия) в рамките на този процес;

1.3. Обмен на информация

13.  припомня, че общият стандарт за предоставяне на информация (ОСПИ) на ОИСР изисква от юрисдикциите да получават информация от финансовите си институции и автоматично да обменят тази информация с други юрисдикции на годишна основа; изразява съжаление, че Съединените щати не се ангажираха с този нов международен стандарт; изтъква, че ОСПИ има слабости и приветства факта, че ОИСР работи върху усъвършенстването на стандарта, за да стане по-ефективен; изразява съжаление във връзка с факта, че едва по-малко от половината от ангажиралите се юрисдикции са въвели през 2017 г. общите стандарти за предоставяне на информация;

14.  припомня, че на 15 февруари 2011 г. Съветът по икономически и финансови въпроси (ECOFIN) прие Директива 2011/16/ЕС на Съвета относно административното сътрудничество в областта на данъчното облагане и за отмяна на Директива 77/799/ЕИО (Първа директива за административното сътрудничество); припомня, че тази директива предвижда задължение за националните данъчни администрации да предоставят при поискване информация за данъкоплатец на друга държава членка, дори ако с тази информация разполага само банка или друга финансова институция; отбелязва, че на 1 януари 2013 г. националните законови, подзаконови и административни разпоредби за прилагане на тази директива влязоха в сила, с изключение на разпоредбите относно автоматичния обмен на информация за някои категории(37), които влязоха в сила на 1 януари 2015 г.;

15.  припомня, че обхватът на Първата директива за административното сътрудничество беше успешно разширен посредством няколко преработки, така че да обхваща автоматичния обмен на данъчна информация, автоматичния обмен на информация относно данъчни договорености и предварителните споразумения за ценообразуване, задължителния обмен на данъчна информация по държави и обмена на информация за борбата срещу изпирането на пари, като националните данъчни администрации на държавите членки имат достъп до централни регистри на действителните собственици, с които разполагат звената за финансово разузнаване;

16.  приветства предложението на Комисията от 21 юни 2017 г. за изменение на Директива 2011/16/ЕС по отношение на задължителния автоматичен обмен на информация, свързана с подлежащите на оповестяване трансгранични договорености, в областта на данъчното облагане (Шеста директива за административното сътрудничество);

1.4. Констатации

17.  отбелязва, че офшорните субекти често се създават като фиктивни дружества(38), без да е налице съществено икономическо основание или същност в държавата на установяване;

18.  подчертава, че основните мотиви за създаването на офшорни субекти най-често включват скриване на произхода на парите и активите и прикриване на самоличността на крайния действителен собственик(39), отклонението от или избягването на данъци върху наследство, данъци върху доходи или данъци върху капиталови печалби в държавите, в които крайните действителни собственици са местни лица(40), скриване на активи от кредитори или наследници, избягването на санкции, прикриване на престъпна дейност и изпиране на пари, прехвърляне на активи от физическо лице или дружество към ново дружество, без да се поемат пасивите на предишното, или необлагане на прехвърлените в тръст активи; отбелязва, че няколко документа от Досиетата от Панама показаха, че посредници, както и „Мосак Фонсека“, са били наясно с тези мотиви;

19.  добавя, че в случая с мултинационалните предприятия фиктивни дружества и дружества „пощенски кутии“ се използват също така като част от схемите за агресивно данъчно планиране, за да се улеснят механизмите за трансферно ценообразуване; припомня позицията на Парламента, че провеждането на агресивно данъчно планиране от страна на мултинационалните корпорации е несъвместимо с корпоративната социална отговорност(41);

20.  заявява, че сред държавите – членки на ЕС, Обединеното кралство имаше най-голям брой офшорни субекти, разкрити в рамките на Досиетата от Панама (17 973 субекта), следвано от Люксембург (10 877 субекта) и Кипър (6 374 субекта), както и Латвия, Ирландия, Испания, Естония и Малта(42); отбелязва, например, че в определен момент „Мосак Фонсека“ е учредила 115 дружества в Люксембург в рамките само на една седмица(43); подчертава, че от общо 21 държави, използвани в най-голяма степен от „Мосак Фонсека“ за създаване на фиктивни дружества или други сложни структури, 12 държави освен самото Обединено кралство са британски отвъдморски територии, подчинените на британската корона територии или членове на Британската общност; 

21.  отбелязва със загриженост, че разкритията от Футбол лийкс и разкритите неотдавна няколко отделни случая на отклонение от данъчно облагане в света на футбола показаха, че в националното законодателство продължават да съществуват множество пропуски и несъответствия относно данъчното облагане на доходите от права върху изображения и данъчното облагане на международните трансфери на футболни играчи; 

22.  подчертава факта, че въз основа на акционерите, идентифицирани като физически лица, около 9% от офшорните субекти, учредени от „Мосак Фонсека“, се притежават от граждани на ЕС(44);

23.  подчертава, че към момента на изтичането на данните 55 728 субекта все още са били активни, като седалището на около 90% е било на Британските Вирджински острови, в Панама и на Сейшелските острови;

24.  отбелязва, че в офшорните юрисдикции и в някои държави – членки на ЕС, търговските регистри и органите често не изискват или не споделят информацията, необходима за идентифицирането на действителния собственик, акционерите с квалифицирано дялово участие, членовете на надзорния съвет, членовете на управителния съвет и генералните директори, нито пък информация за счетоводния баланс или отчета за приходите и разходите; отбелязва, че за идентифицирането на крайните действителни собственици в някои държави се разчита единствено на лична декларация с информация за действителните собственици, без допълнителна проверка(45);

25.  отбелязва, че в повечето офшорни дестинации не съществуват данъчни задължения и задължения за докладване(46); изразява загриженост, че няколко от тези юрисдикции включват в своето национално законодателство или административна практика пречки пред обмена на информация с чуждестранни компетентни органи;

26.  отбелязва, че нито една от трите юрисдикции, а именно Британските Вирджински острови, Панама и Сейшелските острови, понастоящем не са включени в списъка на „данъчните убежища, които не оказват съдействие“ от Комитета по данъчните въпроси на ОИСР; припомня, че Британските Вирджински острови, Сейшелските острови и Панама бяха извадени от списъка в периода между 2000 и 2002 г., след като официално се ангажираха да прилагат световните стандарти на ОИСР за прозрачност и обмен на информация, но без да въведат действително прилагане на тези стандарти, и въпреки че тези държави продължават да извършват дейност като данъчни убежища; изразява съжаление относно факта, че след юли 2017 г. списъкът на ОИСР на данъчните убежища включва само една държава;

27.  подчертава, че някои юрисдикции предлагат възможност за постоянно пребиваване в множество юрисдикции, като се използват двойни паспорти или визови програми за инвеститори, които позволяват да се получи разрешение за пребиваване в замяна на инвестиране в тези юрисдикции(47); изтъква примерите и конкретните случаи, в които с тези визови програми за инвеститори е било злоупотребено с цел изпиране на пари(48);

28.  подчертава, че всяка офшорна юрисдикция предоставя услуги на физически лица и дружества, които са съобразени с техния бизнес модел; изтъква, че офшорните доставчици на услуги се възползват от данъчните облекчения и специалните режими, предлагани от някои юрисдикции, за да осигурят структури, които прикриват самоличността на действителния собственик, като при необходимост в рамките на минути могат да прехвърлят тези структури в друга юрисдикция (например когато данъчните органи започнат разследване в първата юрисдикция);

29.  отбелязва, че повечето офшорни структури, разкрити в Досиетата от Панама, са били създадени от Люксембург, Обединеното кралство и Кипър и че тези държави е следвало да заподозрат, че това предполага загуба на данъчната основа в други държави членки, в които пребивават крайните действителни собственици; подчертава, че в Люксембург, например, много офшорни дружества са били създадени само с цел заобикаляне на данъка, удържан при източника(49) (който се е прилагал само за физически лица, а не за офшорни дружества), и някои от тях все още извършват дейност след влизането в сила на Първата директива за административното сътрудничество; отбелязва, че по-голямата степен на прозрачност относно самоличността на крайните действителни собственици посредством създаването на публични регистри ще действа като възпиращ фактор за извършването на нарушения;

30.  отбелязва, че в Обединеното кралство повече от 75% от случаите на корупция, свързани с разследвано от органите имущество, включват анонимни дружества, регистрирани в юрисдикции, практикуващи строга поверителност; добавя, че 78% от засегнатите дружества са регистрирани в отвъдморски територии на Обединеното кралство или в територии, подчинени на короната; отбелязва, че правителството на Обединеното кралство има правомощията да използва специални прерогативи, които биха принудили отвъдморските територии на Обединеното кралство или териториите, подчинени на короната, да въведат централни публични регистри на собствеността на дружествата и да прекратят практикуването на данъчна тайна;

31.  посочва, че на територията на Европейския съюз големи дружества и богати физически лица злоупотребяват със специалните икономически зони като Мадейра, за да скрият печалби, без да плащат данъци; поради това счита, че е необходимо Комисията да извърши преглед на статута на засегнатите схеми, ако първоначалните цели не са изпълнени, както и да направи преглед на насоките за регионална помощ от ЕС въз основа на по-строги данъчни условия;

32.  отбелязва липсата на подходящ капацитет, включително квалифицирани човешки, технологични и финансови ресурси, които да са на разположение на регулаторните органи, на надзорните органи и на правоприлагащите органи и организации в областта на приложимото данъчно право в държавите – членки на ЕС; отбелязва, например, че единствено Европейският банков орган (ЕБО) отделя ресурси, за да осигури координацията на борбата срещу изпирането на пари с другите финансови органи на ЕС, но разполага само с 0,8 служители, които да се занимават с този въпрос; изразява съжаление относно липсата на общи европейски определения за отклонение от данъчно облагане и избягване на данъци, тъй като това би улеснило сътрудничеството между държавите членки; посочва, че административното сътрудничество и правната помощ по наказателноправни въпроси между две или повече държави членки по отношение на отклонението от данъчно облагане, данъчните измами и изпирането на пари са възпрепятствани от несъответствията между националните законодателства; изразява съжаление, че в някои държави членки като Люксембург обикновеното отклонение от данъчно облагане не е било третирано или продължава да не се третира като тежко престъпление и че следователно това възпрепятства трансграничното административно сътрудничество и правната помощ по наказателноправни въпроси; изразява съжаление, че в някои държави членки, сред които отново е Люксембург, моментът на извършване на престъплението продължава да се приема като начална точка за изчисляване на давностния срок, което потенциално възпрепятства трансграничното административно сътрудничество и правната помощ по наказателноправни въпроси; приветства факта, че някои държави членки, например Люксембург, вече са променили или планират да променят своето национално законодателство, за да премахнат пречките пред трансграничното административно сътрудничество и правната помощ по наказателноправни въпроси;

33.  отбелязва, че Комисията в 18 случая започна производства за установяване на нарушение срещу държава членка във връзка с липсата на транспониране на Първата директива за административното сътрудничество(50), в 13 случая започна производства във връзка с изпълнението на Втората директива за административното сътрудничество(51) и в 8 случая започна производства във връзка с изпълнението на Третата директива за административното сътрудничество; припомня, че държавите членки трябваше да въведат Директивата за административното сътрудничество относно докладването по държави между данъчните администрации в националното законодателство до 4 юни 2017 г.; отбелязва, че има висящи производства по отношение на 11 държави членки (България, Гърция, Естония, Кипър, Малта, Полша, Португалия, Словакия, Унгария, Хърватия и Чешката република)(52);

34.  подчертава, че тази липса на ресурси в данъчните администрации възпрепятства капацитета за ефективно спазване на спонтанния обмен на информация по Директивата за административното сътрудничество и че това е системен проблем в ЕС;

35.  заключава, че разпоредбите на Директивата за административното сътрудничество, по-специално член 1, член 2 и член 8, параграф 1 – относно спонтанния обмен на информация – не са били приложени, което е довело до случаи на лошо администриране поради небрежност или бездействие; подчертава, че държавите членки са имали основания да предположат, че е имало загуба на данъчни приходи в други държави членки поради офшорни структури, но не са докладвали тази данъчна информация на тези други държави членки; посочва, че още през 2012 г. групата на Съвета „Кодекс за поведение“ (Данъчно облагане на предприятия) призна липсата на спонтанен обмен на информация относно данъчните договорености(53); заключава, че Комисията не е приложила ефективно разпоредбите на Директивата за административното сътрудничество;

2. Изпиране на пари

2.1. Законодателство за борба с изпирането на пари  

36.  припомня, че Специалната група за финансови действия определи глобални стандарти за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма и че всички нейни членове, включително основните офшорни финансови центрове, цитирани в Досиетата от Панама (Британските Вирджински острови, Панама и Сейшелските острови), се ангажираха с изпълнението на тези стандарти;

37.  отбелязва, че Варшавската конвенция на Съвета на Европа е най-всеобхватната международна конвенция относно изпирането на пари, като изисква от страните по нея да приемат законодателни мерки, с които да се улеснят предотвратяването, разследването и наказателното преследване на изпирането на пари, както и ефективното обезпечаване и конфискация на облагите от и средствата за престъпна дейност; изразява съжаление, че до момента Варшавската конвенция е ратифицирана само от 18 държави членки(54);

38.  признава, че действащата уредба на ЕС за борба с изпирането на пари е Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 г. за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма (Четвъртата директива относно борбата с изпирането на пари), в която се посочват рисковете от изпиране на пари на три равнища, а именно на наднационално равнище, на равнището на държавите членки и на равнището на задължените субекти като част от комплексната им проверка на клиента; изразява съжаление обаче относно липсата на по-голяма хармонизация на подходите на държавите членки към борбата с финансовите престъпления(55);

39.  подчертава, че Третата директива относно борбата с изпирането на пари обхваща четири основни разпоредби, а именно комплексна проверка на клиента, задължения за докладване, задължени за поддържане на архиви и правоприлагане; припомня, че крайната дата за въвеждане в сила на Третата директива относно борбата с изпирането на пари беше 15 декември 2007 г.;

40.  отбелязва, че Четвъртата директива относно борбата с изпирането на пари подобрява обхвата на разширената комплексна проверка на клиента по отношение на предприемане на стопанска дейност с високорискови държави и определенията и задълженията по отношение на видни политически личности и крайни действителни собственици, понижава прага на плащането в брой от 15 000 EUR на 10 000 EUR и разширява обхвата на задължените субекти, за да включи целия сектор на хазартните игри, а не само казината; припомня, че един от критериите за идентифициране на действителните собственици на корпоративни образувания е акционерно участие от 25% плюс една акция или дялово участие, надхвърлящо 25%; припомня, че Четвъртата директива относно борбата с изпирането на пари влезе в сила на 26 юни 2017 г., но само шест държави членки са уведомили Европейската комисия, че своевременно са въвели напълно директивата в националното законодателство(56); призовава другите релевантни държави членки да въведат незабавно в националното законодателство Четвъртата директива относно борбата с изпирането на пари;

2.2. Списък на ЕС на високорискови трети държави във връзка с борбата с изпирането на пари

41.  припомня, че на 14 юли 2016 г. Комисията прие Делегиран регламент (ЕС) 2016/1675 за допълване на Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета и съдържащ списък от единадесет високорискови трети държави, които имат стратегически слабости в своите режими за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма, а именно Афганистан, Босна и Херцеговина, Вануату, Гвиана, Йемен, Ирак, Иран, Корейска народнодемократична република (КНДР), Лаоска народнодемократична република, Сирия и Уганда;

42.  изтъква факта, че това е дубликат на списъка, изготвен от Специалната група за финансови действия и не включва нито една от държавите, посочени в Досиетата от Панама;

43.  припомня, че Комисията предложи да измени списъка, като извади Гвиана и добави Етиопия; отново отправя възраженията на Парламента срещу тези делегирани актове от 19 януари и 17 май 2017 г.;

44.  отбелязва, че Специалната група за финансови действия направи преглед на над 80 държави от 2007 г. насам от гледна точка на тяхното спазване и слабости, както и че 61 държави са включени в публичен списък, идентифициращ държавите със стратегически слабости в своите режими за борба с изпирането на пари и борбата с финансирането на тероризма; обръща внимание, че Специалната група за финансови действия твърди, че оттогава насам 51 държави са извършили необходимите реформи, за да преодолеят тези слабости, в т.ч. въвеждане на правни и регулаторни рамки и реформи, с които се ангажират да спазват международните данъчни стандарти, като общите стандарти на ОИСР за предоставяне на информация, и са били извадени от списъка; подчертава, че изваждането от публичния списък не следва да се извършва само след поемане на ангажименти за реформи, а по-скоро след цялостна оценка от страна на Специалната група за финансови действия, която да потвърди съществуването на промени на практика;

45.  изразява съжаление, че процесът на оценка и партньорска проверка на Специалната група за финансови действия доведе до списък, който не е от полза за борбата с изпирането на пари;

2.3. Звена за финансово разузнаване (ЗФР)

46.  припомня, че съгласно Третата директива относно борбата с изпирането на пари всяка държава членка е длъжна да създаде ЗФР с цел споделяне на информация между различните разузнавателни служби на държавите членки, борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма, че всяко национално ЗФР трябва да разполага с адекватни ресурси, за да изпълнява своите задачи, и че ЗФР следва да бъдат оборудвани така, че да се осигури ефикасен и своевременен достъп до информацията с финансов, административен и правоприлагащ характер, която им е необходима за надлежното изпълнение на техните задачи, включително оперативна съвместимост между базите данни на съответните органи;

47.  припомня, че институциите и физическите и юридическите лица, обхванати от директивата(57), трябва да информират ЗФР, ако подозират, че се извършват или са извършени престъпления, свързани с изпиране на пари или финансиране на тероризъм, или е направен опит за извършването им, да попълват доклади за съмнителни сделки, както и че от тях се изисква да предоставят цялата относима информация при поискване;

48.  отбелязва, че липсва единно определение за „съмнителни сделки“ и че съществуващото определение се счита за неподходящо в някои случаи;

49.  подчертава, че държавите членки трябва да изискват от техните кредитни и финансови институции да разполагат със системи, които да им позволяват да реагират бързо и изцяло на запитвания от страна на ЗФР в съответствие с тяхното национално законодателство;

50.  отбелязва и приветства създаването на сътрудничеството FIU.net в рамките на Европол; припомня, че Групата Егмонт, международен орган за сътрудничество между ЗФР, е съставена от 154 ЗФР от цял свят; изразява съжаление, че съгласно тяхната национална правна рамка на няколко ЗФР в Европа все още не е разрешено да обменят пряко данни с чуждестранни правоприлагащи органи; изразява съжаление, че Европол не разполага с разследващи правомощия, за да извършва наказателно преследване на случаи на отклонение от данъчно облагане и на изпиране на пари;

2.4. Констатации

51.  отбелязва, че редица посредници, като например банка Berenberg в Германия или банка Pilatus в Малта, не са приложили по подходящ начин задължителните мерки за разширена комплексна проверка на клиента, независимо дали при установяването на стопански взаимоотношения с клиентите си или по време на стопанските взаимоотношения, дори когато е било налице подозрение за изпиране на пари; поради това подчертава недокладването или неравномерното докладване от страна на задължените субекти на подозрения за изпиране на пари до компетентните ЗФР(58);

52.  счита, че в много случаи не са били извършени никакви проверки или проверките са били недостатъчни, за да се идентифицират крайните действителни собственици на офшорни субекти; подчертава произтичащата от това невъзможност да се определи структурата на собствеността и контролната структура на субекта и/или да се получи информация за целта и планираното естество на стопанските взаимоотношения; подчертава, че публичните документи от Досиетата от Панама показват, че „Мосак Фонсека“ е била наясно, че някои от нейните клиенти или дъщерни дружества(59) невинаги са извършвали по подходящ начин комплексната проверка на клиента; изтъква, че „Мосак Фонсека“ призна, че в някои случаи не е знаела кои са действителните собственици на регистрираните субекти(60);

53.  осъжда факта, че за да обслужва специфичните нужди на своите клиенти, „Мосак Фонсека“ е начислявала такси за по-скъпи услуги без подходящи комплексни проверки, като същевременно изцяло е съзнавала, че тези услуги са свързани с по-висок риск от изпиране на пари(61);

54.  подчертава, че в резултат на това националните ЗФР или други компетентни органи разполагат с недостатъчна документация, за да проведат необходимите разследвания и анализи в съответствие с националното право;

55.  отбелязва, че няколко държави, включително някои държави членки, наскоро са разработили програми за гражданство за лица, които не пребивават в ЕС, т.нар. програми „Златна виза“ или „Инвеститор“, по които се предоставя гражданство в замяна на финансови инвестиции в страната без надлежна проверката на източника на средствата или без да се извършва подходяща комплексна проверка на клиента, като по този начин се отслабват мерките срещу изпирането на пари; подчертава, че двойното гражданство, произтичащо от тези програми може също така да подкопае целите на автоматичния обмен на данъчна информация;

56.  отбелязва, че липсата на документация и проверки се отнася също и за някои животозастрахователни полици, издадени от застрахователни дружества и предлагани на клиенти чрез застрахователни посредници или който и да е друг субект, определен като финансова институция съгласно Третата директива относно борбата с изпирането на пари;

57.  припомня искането на някои ЗФР да получат по-голям достъп до информация чрез засилено сътрудничество с техните партньори, както и достъп до повече източници на информация, като например централизирани данни за банкови сметки или регистри за недвижими имоти или животозастрахователни продукти(62);

58.  отбелязва, че в някои случаи данъчни или други администрации, или надзорни органи са разкрили съществуването на офшорни структури, но не са ги докладвали на ЗФР(63);

59.  отбелязва, че при разследванията в рамките на борбата с изпирането на пари в ЕС голям проблем е продължителният и неефективен механизъм, както и правните и технически бариери, пречещи на или/и значително забавящи сътрудничеството между звената за финансово разузнаване в ЕС; отбелязва, че звената за финансово разузнаване на държавите – членки на ЕС, имат различни структури, размери и правомощия, че в държавите членки те често не разполагат с ресурси, както и че тези различия влияят на начините, по които ЗФР на държавите – членки на ЕС, събират, анализират и разпространяват информация, и в крайна сметка оказват въздействие върху обмена на информация между тях; подчертава, че това води до разпокъсани, асиметрични и несъпоставими отговори от страна на ЗФР на държавите – членки на ЕС(64);

60.  припомня колко е важно да има независими и автономни ЗФР, които да получават пряко и изключително докладите за съмнителни сделки, което обаче не се наблюдава във всички държави членки;

61.  изразява съжаление, че Комисията не е в състояние да извърши собствена подходяща оценка на високорискови трети държави от гледна точка на изпирането на пари, тъй като не разполага с достатъчно квалифициран персонал, за да изпълни това задължение по силата на Директивата относно борбата с изпирането на пари;

62.  обръща внимание по-специално на нарастващия брой доклади за съмнителни сделки, обусловен от новото законодателство, и на факта, че липсата на ресурси означава, че ЗФР могат да са заемат само с една малка част от проблема(65); отбелязва, че 67% от докладите за съмнителни сделки, подавани в Съюза, са свързани с Обединеното кралство и Нидерландия; отбелязва, че равнището на доклади за съмнителни сделки в някои страни не изглежда да е пропорционално на дейностите на регулираните сектори(66); отбелязва, че докладите, основаващи се на прагови стойности, които някои ЗФР получават, могат да обогатят достъпа им до информация(67);

63.  приветства работата, извършена от FIU.net, в рамките на Европол, но изразява съжаление, че настоящата платформа FIU.net не е ефикасна поради различните равнища на използване от страна на държавите членки и поради липсата на ресурси и правомощия на равнището на ЕС;

64.  отбелязва, че според Европол криптовалутите носят риск от изпиране на пари и съответно стратегиите за борба с изпирането на пари следва също да бъдат съсредоточени върху новите техники за изпиране на пари(68);

65.  отбелязва, че Европол сравни своята база данни за физическите лица и дружествата, заподозрени за участие в престъпна дейност, с Досиетата от Панама и установи 3469 вероятни съвпадения; като има предвид, че 1722 от тези съвпадения са свързани с изпиране на пари, а 116 – с тероризъм; като има предвид, че по-голямата част от тези случаи са идентифицирани в Обединеното кралство, най-вероятно поради размера на неговия финансов сектор; отбелязва, че банки, които са контролирани от Ислямска държава, имат достъп до Дружеството за световни междубанкови финансови телекомуникации (SWIFT) и по този начин могат да изпращат средства към и през ЕС; отбелязва, че някои банки потвърдиха пред членовете на анкетната комисия, че са подали множество доклади за съмнителни сделки, свързани с финансиране на тероризма; отбелязва, че нито Комисията, нито Съветът, нито банките, нито ЗФР бяха в състояние да дадат информация за броя на банковите сметки в държавите – членки на ЕС, замразени заради финансиране на тероризма;

66.  отбелязва, че забавянията при отговори на искания засяга сътрудничеството на ЗФР и че отговорите на тези искания често са с лошо качество и недостатъчно подробни, като по този начин представляват пречка за международното сътрудничество от страна на самите ЗФР; изразява съжаление, че някои ЗФР ограничават използването на предаваната информация, включително забраняват нейното използване за съдебно наказателно преследване или данъчни разследвания; отбелязва, че исканията на някои европейски ЗФР за сътрудничество с партньори извън Европа са били възпрепятствани поради правни или административни пречки в юрисдикциите на трети държави;

67.  изразява съжаление, че не всички ЗФР в ЕС са оправомощени да се обръщат към задължените субекти с искания за информация и че в много случаи тези искания зависят от предварителното получаване на доклади за съмнителни сделки; поради това отбелязва, че някои ЗФР не могат да изискват информация от докладващите субекти от името на чуждестранни ЗФР, ако в тяхната база не са вписани свързани подозрителни сделки;

68.  отбелязва, че в някои държави членки липсват ясни насоки относно взаимното сътрудничество между националните ЗФР и националните данъчни органи, за да се осигури спазването на данъчното законодателство;

69.  приветства факта, че данъчните престъпления бяха наскоро признати като първоначално престъпление на изпирането на пари съгласно Четвъртата директива относно борбата с изпирането на пари, чийто краен срок за транспониране изтече на 26 юни 2017 г.; изтъква, че директивата изрично посочва, че различията между определенията за данъчни престъпления в националното право няма да възпрепятстват способността на ЗФР да обменят информация; изразява съжаление относно липсата на общо европейско определение за данъчните престъпления(69), което досега възпрепятства разследването и наказателното преследване на случаи, свързани с данъчни престъпления, в Съюза, както и относно факта, че няколко европейски държави считат само много тежките данъчни нарушения за данъчни престъпления; отбелязва, че международното сътрудничество между ЗФР все още може да бъде отказано на основание значителни разлики между държавите членки по отношение на начините за определяне и инкриминиране на първоначалните престъпления на изпирането на пари; отбелязва текущите преговори по предложението за директива относно борбата по наказателноправен ред с изпирането на пари, насочени към установяването на минимални правила относно определянето на престъпленията и на санкциите в областта на правонарушенията, свързани с изпиране на пари;

70.  отбелязва, че задължението за създаване на централни регистри на крайните действителни собственици е включено в Четвъртата директива относно борбата с изпирането на пари; изразява съжаление, че до момента това задължение не е изпълнено от всички държави членки и че не всички ЗФР имат достъп до тази информация относно крайните действителни собственици; отбелязва, че осигуряването на публичен достъп до тези централни регистри би улеснило идентифицирането на крайните действителни собственици и/или на аномалиите и съмненията за нарушения от страна на съответните заинтересовани страни, включително компетентните органи, задължените субекти и гражданите, и би повишило отчетността;

71.  подчертава, че платформата на ЗФР на ЕС установи няколко недостатъка по време на проучването си и на анализа на пропуските по отношение на ЗФР; изтъква, че това се дължи на неподходящото изпълнение или на неизпълнението на разпоредбите на Третата директива относно борбата с изпирането на пари, по-специално относно достъпа до информация за банковите сметки, както и на значителните несъответствия между националните подходи;

72.   приветства, че до май 2016 г. 16 държави членки са или са били в процес на въвеждане на автоматизирани механизми, които им позволяват да идентифицират титулярите на банкови и разплащателни сметки(70); отбелязва също така, че в доклада се подчертава липсата на подходящ капацитет на ЗФР за получаване на информация от задължените субекти и за провеждане на съвместен анализ на трансгранични случаи с цел установяване на заплахи, рискове и тенденции за изпиране на пари и финансиране на тероризъм(71);

73.  подчертава, че по време на проучването си платформата на ЗФР на ЕС също така стигна до заключението, че липсват достатъчно подробни и хармонизирани европейски правила, когато става въпрос за борбата с изпирането на пари;

74.  подчертава, че някои институции на държавите членки, които отговарят за прилагането и изпълнението на правилата по отношение на изпирането на пари, избягването на данъци и отклонението от данъчно облагане, изглежда не са напълно независими от политическо влияние; изтъква, че дискреционните правомощия на полицията в някои държави членки дали да разследва или да не разследва информация, получена и потвърдена от ЗФР, могат да означават лошо администриране в случай на бездействие; отбелязва, че малтийското ЗФР е представило доклад относно подозрения за изпиране на пари с участието на видни политически личности от Малта, който досега не е довел до полицейско разследване; изразява загриженост относно твърденията за възможно неспазване от страна на компетентните органи на разпоредбите относно борбата с изпирането на пари, посочени в Четвъртата директива за капиталовите изисквания, по-специално изискванията за акционерите с квалифицирано дялово участие и изискванията за квалификация и надеждност на управителните органи, когато се предоставя банков лиценз(72);

75.  отбелязва, че министър от правителството на поне една държава членка – Малта – е сред видните политически личности, посочени в Досиетата от Панама; отбелязва, че в повечето посетени от комисията при констативни командировки държави членки(73) са започнали проучвания след разкритията, свързани с Досиетата от Панама; въпреки това изразява съжаление, че в някои държави, включително Малта, не е проведено полицейско разследване независимо от доказателствата от ЗФР за сериозни рискове от изпирането на пари; изразява съжаление, че тази липса на разследване е възпрепятствала възможността за установяване, а при необходимост – за санкциониране на посредниците в Малта, които може да не са изпълнили задълженията си, включително за комплексна проверка на клиентите; обръща внимание на сектора на хазартните игри по интернет и процедурите за неговото лицензиране в Малта, които може да не отговарят на закона, тъй като при онлайн хазарта има излагане на висок риск заради огромния обем сделки/финансови потоци и елементи на индиректен обмен, както е посочено в неговата оценка на риска на наднационално равнище(74); осъжда непредприемането на действия от Комисията за допълнително разследване на възможното неспазване от страна на Малта на Директивата относно борбата с изпирането на пари, въпреки че това е сведено на нейното внимание; 

76.  изразява загрижеността си за ниското равнище на спазване от страна на държавите – членки на ЕС, на международните стандарти за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма, както показват партньорските проверки на Специалната група за финансови действия и Специалния комитет на експертите за оценка на мерките за борба срещу прането на пари; подчертава, че писма за нарушение бяха изпратени до 22 държави членки за неизпълнение на Третата директива относно борбата с изпирането на пари и че срещу шест държави членки (Белгия, Франция, Испания, Ирландия, Полша и Швеция) започна съдебно производство в Съда на Европейския съюз през октомври 2008 г.; отбелязва, че искът срещу Полша беше оттеглен, но другите пет държави членки бяха санкционирани за неизпълнение на Директивата навреме; подчертава обаче, че това повдига въпроси относно това дали производствата за установяване на нарушение са достатъчни, за да осигурят качеството на изпълнение от страна на държавите членки;

77.  отново потвърждава, в съответствие с препоръките от своята резолюция от 25 ноември 2015 г. относно данъчните постановления и другите мерки, сходни по естество или въздействие(75) (2015/2066(INI)), своята подкрепа за ключовата роля на Комисията като компетентен орган за защита на конкуренцията в рамките на текущите проверки за държавна помощ във връзка с данъчни договорености, постигнати между държави членки и мултинационални корпорации, и изразява съжаление за решението на ирландското правителство да оспори в Съда на Европейския съюз решението на Комисията, с което се нарежда на Ирландия да си възстанови 13 милиарда евро неплатени от Apple Inc. данъци;

78.  заключава, че като не са реагирали адекватно на тези слабости, държавите членки не са приложили ефективно Третата директива относно борбата с изпирането на пари; изразява сериозна загриженост, че като не оправомощават ЗФР да си сътрудничат, както е предвидено в Третата директива относно борбата с изпирането на пари, държавите членки нарушават член 4 от ДФЕС относно лоялното сътрудничество(76); изтъква също така факта, че Комисията потенциално е пропуснала да наложи спазването на тези разпоредби, като не е започнала производства за установяване на нарушение;

79.  отбелязва, че някои държави членки често са прибягвали към данъчни амнистии за узаконяване на недекларирани активи, държани в офшорни юрисдикции, с които се реабилитират възможни незаконно придобити активи, и са възпрепятствали провеждането на подходящи разследвания за изпирането на пари в своите юрисдикции;

80.  изразява съжаление, че поради липса на персонал Комисията не е извършила подходящ надзор над изпълнението на Директивата относно борбата с изпирането на пари в държавите членки; отбелязва също така, че Комисията не е извършила независима оценка на списъка на ЕС на високорисковите трети държави във връзка с борбата с изпирането на пари;

81.  изразява съжаление, че в периода 2011 – 2014 г. европейските и националните органи за банков надзор и националните данъчни органи не са обърнали внимание на прехвърлянията на капитали от Португалия в офшорни юрисдикции до такава степен, че най-малко 10 милиарда евро са били прехвърлени без никакво данъчно облагане и контрол срещу изпирането на пари най-вече в Панама, от които 8 милиарда евро са наредени от корпорации, свързани с групата Espírito Santo, преди срива на банка Espírito Santo, но във време, когато регулаторните органи вече са разследвали банката и корпоративната група; отбелязва, че групата Espírito Santo са подкупили бившия министър-председател Жозе Сократиш според последните обвинения, внесени от прокуратурата за образуване на съдебни процеси;

3. Посредници(77)

3.1. Действаща правна уредба

82.  припомня, че според Четвъртата директива относно борбата с изпирането на пари настоящото определение на задължените субекти включва финансови и кредитни институции, одитори, счетоводители и данъчни консултанти, нотариуси, доставчици на услуги по доверително или дружествено управление, посредници за недвижими имоти, доставчици на услуги в областта на хазарта и други упражняващи юридическа дейност лица на свободна практика; припомня, че съгласно Четвъртата директива относно борбата с изпирането на пари от държавите членки се изисква да гарантират, че техните компетентни органи, отговарящи за надзора, разполагат с подходящи финансови, човешки и технически ресурси за изпълнението на своите функции (член 37 от Третата директива относно борбата с изпирането на пари и член 48 от Четвъртата директива относно борбата с изпирането на пари), и отбелязва, че чрез докладите за взаимна оценка на Специалната група за финансови действия и Специалния комитет на експертите за оценка на мерките за борба срещу прането на пари е открит недостиг, свързан с ресурсите;

83.  припомня задължението на задължените субекти да извършват комплексна проверка на клиента и да докладват подозрения за изпиране на пари съгласно Директивата относно борбата с изпирането на пари; отбелязва, че по отношение на упражняващите юридическа дейност лица това се прилага само когато те не са обхванати от правна професионална тайна или привилегия;

84.  припомня, че разширената комплексна проверка на клиента се изисква по-специално за клиенти, които са видни политически личности и други високорискови клиенти, с цел установяване на произхода на богатството и произхода на средствата; подчертава, че от кредитните и финансовите институции се изисква да разполагат със системи, които да им позволяват да реагират бързо и изцяло на запитвания от страна на ЗФР в съответствие с тяхното национално законодателство;

85.  отбелязва, че държавите членки са определили широк набор от надзорни органи с цел контрол на различни видове задължени докладващи субекти по Директивата относно борбата с изпирането на пари и че следователно консултантите и посредниците са регулирани и надзиравани или от държавни органи, или от саморегулиращи се професионални организации;

86.  припомня, че в някои случаи саморегулиращи се професионални органи са действали по случаи на неправомерно облагодетелстване от страна на посредници едва след разкритията, свързани с Досиетата от Панама, като така са доказали, че имат неподходящи или неефективни механизми за регулиране и санкциониране;

87.  подчертава, че в много държави членки отклонението от данъчно облагане, улеснено от тези фактори, не е първоначално престъпление за изпирането на пари, тъй като не попада в обхвата на тежките престъпления в наказателния им кодекс, и че в някои държави членки това отклонение от данъчно облагане представлява правонарушение и следователно би било считано само за административно нарушение; отбелязва, че Четвъртата директива относно борбата с изпирането на пари, чийто срок за транспониране изтече на 26 юни 2017 г., има за цел да хармонизира положението по този пункт;

88.  отбелязва, че Съветът прикани Комисията да „обмисли законодателни инициативи за правила за задължително оповестяване, въз основа на действие 12 от проекта на ОИСР относно свиването на данъчната основа и прехвърляне на печалби (BEPS), с цел въвеждане на ефективни демотивиращи мерки за посредниците, които участват в схеми за укриване или избягване на данъци“;

89.  приветства предложението на Комисията от 21 юни 2017 г. относно задължителния автоматичен обмен на информация в областта на данъчното облагане във връзка с подлежащи на докладване трансгранични договорености; отбелязва факта, че сред всички типични белези, свързани с трансгранична трансакция, тя е включила мерки, когато получателят е местно лице за данъчни цели в данъчна юрисдикция, която не налага никакъв корпоративен данък или налага нулева ставка за корпоративен данък и законова данъчна ставка, по-ниска от средната такава в Съюза;

90.  изразява съжаление относно факта, че предложението предвижда само задължение за докладване, но не незабавна забрана на разкритата схема, след като е проверена и счетена за неправилно използване на данъчната система;

91.  припомня, че Директива 2013/36/ЕС относно достъпа до осъществяването на дейност от кредитните институции и относно пруденциалния надзор върху кредитните институции и инвестиционните посредници (Четвърта директива за капиталовите изисквания) изисква от държавите членки да гарантират, че се налагат административни санкции на финансови институции, отговорни за сериозно нарушение на националните разпоредби, приети съгласно Третата директива относно борбата с изпирането на пари; припомня, че Четвъртата директива за капиталовите изисквания изисква компетентните органи да отказват издаването на лиценз за започване на дейност като кредитна институция, ако след като вземат предвид необходимостта от осигуряване на стабилно и разумно управление на кредитната институция, те не са убедени, че акционерите или членовете са подходящи, наред с другото ако съществуват основателни причини за подозрение, че се извършва, било е извършено или е имало опит да се извърши изпиране на пари или финансиране на тероризма, или че планираното придобиване би могло да увеличи риска от това;

92.  припомня, че Европейският парламент, чрез приемането на докладите на специалните комисии TAXE и TAX2, гласува в полза на строго регулиране на дейностите на консултантите с цел да се забрани всякакъв конфликт на интереси, и чрез отделяне на консултантската им дейност за данъчни администрации и за частни клиенти;

93.  припомня, че Директивата относно задължителния одит на годишните счетоводни отчети и консолидираните счетоводни отчети от 2006 г. трябваше да бъде приложена до 29 юни 2008 г.;

94.  отбелязва, че изменената Директива относно задължителния одит на годишните счетоводни отчети и консолидираните отчети от 2014 г. и Регламентът относно специфични изисквания по отношение на задължителния одит на предприятия от обществен интерес трябваше да бъдат приложени до 17 юни 2016 г., с изключение на член 16, параграф 6 от Регламента относно специфични изисквания по отношение на задължителния одит на предприятия от обществен интерес, който трябваше да бъде приложен до 17 юни 2017 г.; отбелязва, че Досиетата от Панама разкриха, че съществува необходимост от преразглеждане на Директива 2014/56/ЕС;

3.2. Констатации

95.  отбелязва, че Досиетата от Панама включват общо 14 000 посредници, от които около 2700, или 19%, се намират в ЕС(78);

96.  отбелязва, че посредниците в ЕС, посочени в Досиетата от Панама, са отговорни за създаването на около 20%, или 39 700, от всички субекти, учредени от „Мосак Фонсека“;

97.  отбелязва, че адвокатските кантори, счетоводителите, тръстовете и доверителните дружества и банките са най-разпространените видове посредници, но че редица други саморегулиращи се и необхванати от регулаторни норми специалисти могат да предоставят данъчни и финансови услуги, като например учредяване в чужбина и данъчно планиране;

98.  отбелязва, че по-специално банките, управителите на частни капитали, одиторите и данъчните и правните консултанти продължават да бъдат недостатъчно обхванати от определения и регулаторни норми в законодателството на ЕС, както и в националните закони на държавите членки и на трети държави; счита, че многонационалният характер на техните услуги представлява особено предизвикателство за правилното и подходящо наблюдение и санкциониране на техните дейности;

99.  отбелязва, че това дали посредниците са под надзор или се саморегулират, зависи от юрисдикцията и от вида на посредника или консултанта; отбелязва, че много от тези структури са установени извън юрисдикцията на задължените субекти и че поради това много случаи не са обхванати от законодателните изисквания; отбелязва, че по-голямата част от посредниците от ЕС са базирани в Обединеното кралство, Люксембург и Кипър(79), които са сред първите десет страни с най-активни посредници, изброени в Досиетата от Панама(80), както и в други държави, които са част от Европейското икономическо пространство (напр. Лихтенщайн) или от Европейската асоциация за свободна търговия (напр. Швейцария);

100.  отбелязва, че тръстовете и доверителните дружества, както и доставчиците на услуги по дружествено управление представляват най-важната група, изискваща създаването на офшорни субекти от „Мосак Фонсека“, следвана от счетоводителите, данъчните консултанти, адвокатите и консултантите, които са учредили около една трета от офшорните субекти(81); припомня, че „Мосак Фонсека“ преди всичко е набирал клиенти по препоръка на посредници и че тези нови клиенти са били проверявани само повърхностно съгласно правилата за комплексна проверка на клиентите;(82)

101.  подчертава, че посредниците подпомагат учредяването на фиктивни дружества и откриването на сметки, като често осигуряват упълномощен директор, който да управлява активите, като действа от името на реалните бенефициенти, което води до анонимност на крайните действителни собственици; припомня данните, предоставени от френското ЗФР, че банки, адвокатски кантори, счетоводители и други посредници са главните архитекти, проектиращи офшорни структури и мрежи за своите клиенти, като „Мосак Фонсека“ е преди всичко доставчик на услуги за тяхното осъществяване;

102.  подчертава, че пазарът на недвижима собственост предоставя на физическите лица съществена възможност за изпиране или инвестиране на незаконно придобити средства, тъй като собствеността бива закупувана чрез анонимни фиктивни дружества или доверителни дружества, без да бъде подлагана на действителна комплексна проверка, особено когато законодателството на държавите членки допуска чуждестранни дружества и други правни структури да закупуват собственост, без да разкриват самоличността на своя действителен собственик(83), какъвто е случаят например при имотния пазар в Лондон; подчертава необходимостта от засилване на проверките и правилата срещу изпирането на пари в този сектор; подчертава, че е важно за тази цел информацията относно притежаването и контрола на недвижимо имущество да се прави напълно достъпна за органите и обществеността чрез централизиран на европейско равнище имотен регистър;

103.  подчертава, че застрахователните продукти, особено застраховка живот, предоставят много привлекателни и прости средства за изпирането на пари и че лицата, осъществяващи изпиране на пари, и терористичните организации вземат изключителни мерки, за да скрият финансовите си дейности и да ги направят неразличими от законните сделки;

104.  изразява загриженост по повод на неотдавнашната тенденция да се създават нови стратегически канали и иновативни форми на изпиране на пари, като например преминаването и изчистването на незаконните капитали чрез бизнес с луксозни недвижими имоти, продажба на ценни книжа и животозастрахователни полици; отбелязва, че незаконните пари, депозирани при изплащането на сумите по тези сделки, се преобразуват в законни средства, произтичащи от законни сделки; ето защо изразява надежда, че правилата за борба с изпирането на пари също ще бъдат разширени, така че да обхванат пазара на луксозните недвижими имоти с цел предотвратяване на нови незаконни явления;

105.  подчертава, че задължените субекти възлагат задълженията си за комплексна проверка на клиента на трети страни в някои случаи, което често довежда до извършването на слаба комплексна проверка на клиента или до неизвършването на такава; подчертава, че задълженията за борба с изпирането на пари се прилагат само за задължени субекти в рамките на приложното поле на Четвъртата директива относно борбата с изпирането на пари, а не за трети лица; отбелязва, че мандатът на Европейския парламент за тристранните преговори по отношение на Петата директива относно борбата с изпирането на пари предлага държавите членки да изискват компетентните органи ефективно да наблюдават дейностите на лицата, на които задължените субекти и саморегулиращите се органи са възложили задачи, свързани с борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма;

106.  отбелязва, че съдебният арбитраж между различни юрисдикции е бил използван от определени задължени субекти, за да избегнат спазването на задължителната комплексна проверка на клиента, така че да се гарантира анонимност на крайните действителни собственици;

107.  отбелязва, че в някои държави членки и трети държави данъчните измами не са престъпление, с което се рискува увеличаване на това явление; отбелязва, че от данъчните консултанти се очаква да открият най-евтините данъчни структури за клиентите си, тъй като в противен случай дължат обезщетение на своите клиенти за причинени вреди;

108.  отбелязва със загриженост, че според законодателството в някои държави членки някои видове посредници не подлежат на наказателно преследване за отклонение от данъчно облагане, ако деянието е извършено в друга държава членка или в трета държава;

109.  посочва липсата на сътрудничество в областта на надзора и на обмен на информация между компетентните органи в държавите членки и в ЕС като цяло;

110.  подчертава, че действащото законодателство на ЕС не се прилага в достатъчна степен и че това дава възможност на посредниците формално да изпълняват своите задължения, например да извършват комплексна проверка на клиента и да изпълняват други задължения за докладване, като същевременно заобикалят духа на правилата, по-специално като се позовават на „професионалната тайна“ или „банковата тайна“; изразява съжаление, че посредниците, особено финансовите субекти, възприемат децентрализиран подход, при който стандартите за борба с изпирането на пари се различават прекалено много между различните клонове; счита, че централата на даден посредник следва винаги да носи отговорност за гарантиране на правилното прилагане на стандартите за борба с изпирането на пари във всички области на стопанска дейност и клонове;

111.  с голяма загриженост отбелязва, че развитието на цифровите технологии и тяхното непрекъснато нарастващо и широкоразпространено използване в търговски, икономически и финансови операции улеснява спъването на данъчния контрол и контрола върху борбата с изпирането на пари, докато националните данъчни, правоприлагащи и съдебни органи нямат подходящите инструменти за справяне с такива предизвикателства;

Роли и отговорности на банките

112.  отбелязва, че банките, другите финансови институции и управителите на частни капитали са активни участници в инициирането на тези практики и представляват около една шеста от субектите, разкрити в Досиетата от Панама; подчертава, че банките са били посредници в около 9% от офшорните субекти, учредени от „Мосак Фонсека“; отбелязва, че няколко банки, посочени в Досиетата от Панама, бяха спасени с публични средства в периода 2008 – 2012 г.;

113.  подчертава, че по-голямата част от незаконните финансови потоци, свързани с изпиране на пари, отклонение от данъчно облагане и избягване на данъци, минава през международната банкова система; изразява съжаление, че европейските банкови институции, чието активно и системно участие в такива практики е потвърдено с доказателства, продължават свободно да извършват дейност, без да им са наложени никакви санкции;

114.  отчита, че банки са участвали в четири общи дейности, а именно предоставяне и управление на офшорни структури, предоставяне на банкови сметки на офшорни субекти, предоставяне на други финансови продукти и кореспондентско банкиране(84), а също и че е установено, че секторът на финансовите услуги – банки, инвестиционни консултанти или адвокатски кантори – предлага на своите клиенти възможности за отклонение от данъчно облагане(85);

115.  с голяма загриженост отбелязва, че националните и европейските регулаторни органи често не успяват да контролират произхода на средствата, което позволява на видни политически личности от клептократски режими и на други престъпници да инвестират и да притежават акционерни позиции в банки, финансови и застрахователни институции и големи икономически групи в Европейския съюз, като по този начин реално улесняват изпирането на тези активи във финансовата система в ЕС; подчертава, че тук се включва и неосигуряването на консолидиран надзор и контрол на връзките между европейски банки, дружества и икономически групи и техните холдингови структури или структури майки със седалище в юрисдикции, които не сътрудничат или не прилагат в достатъчна степен законите в борбата с изпирането на пари;

116.  подчертава, че банките имат ключова роля при разкриването на съмнителни сделки и докладването им на националните ЗФР, но също така, че определени банки не улесняват разследванията на националните ЗФР и звена за възстановяване на активи, например като не предоставят цялата информация в цифров вид относно заподозрените субекти или сделки; отбелязва доказателствата, представени на комисията, че определени банки са открили сметки за свои клиенти преди приключване на комплексната проверка на клиента и установяване на действителните собственици; отбелязва, че няколко банки, посочени в Досиетата от Панама, са глобени от надзорните органи за неспазване на стандартите за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма, но наложените санкции продължават да са по-ниски от налаганите в САЩ за подобни нарушения; изразява съжаление, че глобите, налагани на финансово задължените субекти от надзорните органи, подлежат на приспадане от данъци;

117.  отчита, че посредничеството на банките при създаването на офшорни структури е намаляло значително от 2007 г. насам, когато се разкри, че банките масово насърчават заобикалянето на разпоредбите на европейската Директива относно данъчното облагане на спестявания от 2005 г.; отбелязва, че след финансовата криза рисковете от гледна точка на репутацията и нормативната уредба също доведоха до спад от 2008 г. насам в офшорните структури, при които банките служат за посредник(86); признава обаче, че на световно равнище статистическите данни показват, че поне до 2014 г. няма общ спад на насочването на средства през данъчни убежища(87), а по-скоро реорганизация на използваните юрисдикции и инструменти; отбелязва, че успоредно с прогресивното нарастване на налагания от Люксембург, Австрия и Белгия данък при източника (до 2009 г.) от 15% през 2005 г., 20% през 2008 г. на 35% през 2011 г., офшорните пари все повече се разпределят на дружества „пощенски кутии“ в юрисдикции като Бахамските острови, Сингапур и Хонконг; отбелязва обаче, че посредничеството се поема от други професии, а именно адвокати, както е видно от Досиетата от Панама;

118.  отбелязва ключовата роля на частните банкови дъщерни дружества на големите банки, намиращи се във финансови центрове, при предоставянето на услуги отвъд националните граници за физически лица, разполагащи с активи с висока нетна стойност; отбелязва, че двадесетте най-големи европейски банки отчитат около едно на всеки четири евро от своите печалби в юрисдикции с ниски данъци, приблизително общо 25 милиарда евро през 2015 г., и че дейността, извършвана от банките в юрисдикции с ниски данъци, е непропорционална спрямо факта, че тези юрисдикции представляват 11% от световното население и 5% от световния БВП(88);

119.  изтъква, че банковите институции невинаги са спазвали собствените си вътрешни насоки или регулаторни изисквания (относно комплексната проверка на клиента) и че в някои случаи банките не са класифицирали клиенти в съответната високорискова категория, вместо да приложат надлежно политиките на принципа „познавай клиента си“, както и че докладването по последващата разширена комплексна проверка е било непълно(89); със загриженост отбелязва случаи на финансови институции, включително в европейски държави членки, които се притежават или управляват от видни политически личности или от познати на такива личности, което влияе на начина, по който се извършват комплексните проверки;

120.  отбелязва, че комплексната проверка на клиента се основава предимно на лична декларация или отговори чрез отметка от страна на субектите при откриването на банкова сметка, без да се проучва по подходящ начин техният профил(90);

121.  отбелязва, че някои от отговорите, дадени пред комисията от посредници, изглеждат в противоречие с информацията, извлечена от Досиетата от Панама(91); осъжда всички евентуални неверни изявления, направени пред комисията;

Банков надзор

122.  отбелязва, че надзорната дейност, извършвана от компетентните органи в държавите членки след изтичането на Досиетата от Панама, варира от пълна кръстосана проверка на всички банки, които са обект на надзор, до случайни проверки или липса на каквито и да е действия;

123.  посочва, че в някои държави членки правомощията на компетентния орган се свеждат единствено до упражняване на надзор върху това дали съществуват контролни мерки срещу изпирането на пари; отбелязва, че различните правомощия, предоставени на финансовите надзорни органи в различните държави членки, възпрепятстват цялостното прилагане на стандартите за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма и доброто сътрудничество; отбелязва, че ЕЦБ, най-големият орган за пруденциален надзор в рамките на ЕС, съгласно ЕНМ няма компетентност за надзор на борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма и че това възпрепятства компетентните органи да обменят поверителна информация с ЕЦБ;

124.  отбелязва, че способността на компетентните органи да проверяват прилагането на корпоративните политики и процедури в рамките на цялата група понякога се възпрепятства от националното законодателство в областта на защитата на данните и банковата тайна;

125.  отбелязва, че според информацията, предоставена от Европейския банков орган, към декември 2016 г. почти 1300 банки са били проучени чрез прегледи от разстояние или чрез комбинация от прегледи от разстояние и проверки на място; очаква окончателните резултати да бъдат оповестени в срок до третото тримесечие на 2017 г.; изтъква, че някои ранни признаци за резултатите навеждат на мисълта, че в някои случаи са установени пропуски;

126.  отбелязва, че през декември 2016 г. ЕБО е изпратил въпросник до членовете на своя Съвет на надзорниците, за да консолидира своето разбиране за надзорната дейност след Досиетата от Панама; отбелязва, че все още предстои резултатите от тази анкета да бъдат публично оповестени;

127.  отбелязва, че малко на брой компетентни органи предприеха мерки във връзка с Досиетата от Панама извън рамките на изпирането на пари и че само няколко от тях проследиха очевидната връзка с данъчните престъпления;

128.  отбелязва, че още преди разкритията, свързани с Досиетата от Панама, органите на държавите членки не контролираха ефективно финансовите институции и не налагаха подходящи санкции на финансовите институции, които попадат в обхвата на Четвъртата директива за капиталовите изисквания и за които се установи, че носят отговорност за тежки нарушения на националните разпоредби, приети съгласно Третата директива относно борбата с изпирането на пари; отбелязва, че разкритията за азербайджанската перачница показват, че някои финансови надзорни органи не са успели да осигурят това, финансовите институции да спазват задълженията си по Директивата относно борбата с изпирането на пари, дори след приемането на новите препоръки на Специалната група за финансови действия през 2012 г.;

129.  подчертава, че двадесетте най-големи банки в ЕС отчитат повече печалби в специални данъчни юрисдикции, отколкото може да бъде обосновано с нивото на реална икономическа дейност, осъществявана в последните, като в повечето случаи не наемат дори и един човек във въпросните държави и същевременно не плащат никакви данъци или плащат ниски данъци в тези юрисдикции(92); счита, че компетентните органи в ЕС не могат да осигурят ефективен надзор на тези практики в трети държави от страна на банки от ЕС и че това може да създаде риск за финансовата стабилност на банковия съюз;

130.  отбелязва, че над 20 компетентни банкови надзорни органа в ЕС предприеха пряко надзорни действия вследствие на публикуването на Досиетата от Панама(93);

Адвокати и адвокатски кантори

131.  отбелязва трудностите, свързани с регулирането на адвокатите и адвокатските кантори, участващи в създаването и поддържането на офшорни структури, тъй като те често осъществяват трансгранична дейност и поне в една трета държава, където законовите изисквания не подлежат на надзор или комплексна проверка на клиента(94);

132.  подчертава, че адвокатите и адвокатските кантори често предоставят инвестиционни и данъчни консултации и съдействие при създаването на офшорни субекти, често в пряк контакт с крайните действителни собственици;

133.  отбелязва, че е нисък броят на докладванията за съмнителни сделки от страна на адвокатите, както и други предимно саморегулиращи се професии(95), и отбелязва също така, че докладването от страна на адвокати често е предизвикано от разкрития в медиите;

134.  отчита, че в повечето държави членки надзорът над адвокатите се извършва от адвокатурата и професионални адвокатски колегии, които не осъществяват активен надзор на своите членове, а по-скоро действат въз основа на оплаквания от клиенти; изразява съжаление, че статистическите данни относно санкциите или дисциплинарните мерки, приложени от националните адвокатски колегии, не са обществено достъпни във всички държави в ЕС;

135.  отбелязва, че членовете на адвокатското съсловие подлежат на строги санкции (гражданскоправни и понякога наказателноправни) за всяко неспазване на задълженията по Директивата относно борбата с изпирането на пари; отбелязва също така обаче, че тези строги дисциплинарни процедури само в редки случаи водят до изключване от адвокатската колегия(96);

136.  отбелязва, че приложното поле на законовите разпоредби относно привилегията, основаваща се на отношенията между клиент и адвокат, с която се ползват някои определени професионални категории юристи, например адвокати и нотариуси, и която се състои от възможността те да откажат да свидетелстват или да дават показания по въпроси, свързани с данъчното облагане, не е ясно и последователно във всички държави членки, и е още по-малко ясно и последователно при сравнение между държавите членки;

137.  подчертава по-специално, че в много държави членки адвокатите не могат да бъдат санкционирани за консултации, предоставени на чуждестранни лица, относно начините за отклонение от данъчно облагане или изпиране на пари в друга юрисдикция, съгласно принципа на териториалност;

138.  отбелязва, че правните консултанти са се самоизключили от правните задължения, като се позовават на „професионалната тайна“, за да избегнат извършването на комплексна проверка на клиента дори когато не действат като адвокати, а като доставчици на финансови услуги(97);

Счетоводители, счетоводни дружества и одитори

139.  отбелязва, че персоналът на счетоводните дружества се състои предимно от квалифицирани счетоводители, одитори и правни и данъчни експерти;

140.  отбелязва, че към офшорните структури, установени в основните юрисдикции, разкрити от Досиетата от Панама (Британски Вирджински острови, Панама и Сейшелските острови, наред с други), не се прилагат изисквания за извършване на одит; подчертава обаче, че когато офшорни структури са консолидирани в предприятия майки, те следва да подлежат на одит; отбелязва, че надзорните органи в някои юрисдикции изискват банките и други финансови посредници да извършват одит на части от своите процеси, например процедури за борба с изпирането на пари;

141.  отбелязва, че ролята на счетоводните дружества в схемите, разкрити от Досиетата от Панама, се състои основно от консултации и поддръжка на офшорни структури и че е липсвало активно участие на одитори, тъй като спрямо офшорните структури не се прилагат изисквания за одит; отбелязва обаче, че четирите големи счетоводни дружества, които доминират на пазара, са играли роля в други данъчни скандали, като например Люкслийкс, и че техните дейности, съвместяващи фискални консултации и одитиране, създават възможност за сериозен конфликт на интереси;

142.  отбелязва, че счетоводните дружества често публикуват вътрешни насоки относно практиките, които те считат за приемливи, но че това саморегулиране не е достатъчно за ефективно справяне с отклонението от данъчно облагане и избягването на данъци, които те насърчават и способстват;

143.  отбелязва, че одитори и данъчни консултанти са действали като глобално интегрирани дружества, въпреки че са се представяли като множество отделни правни субекти, които не са обща собственост, а са обвързани от договорни споразумения да действат по общи стандарти под общо наименование, с цел размиване на отговорността, намаляване на регулаторните разходи и рискове, обособяване на правния риск и защита на клиентите от регулаторни разследвания(98);

144.  изразява съжаление, че броят на докладванията за съмнителни сделки до ЗФР от страна на счетоводители е нисък и не отразява експозицията на сектора на риска от изпиране на пари(99);

145.  подчертава, че счетоводните дружества не само са имали ключова роля в разработването на схеми за агресивно данъчно планиране за своите клиенти, но са оказвали и помощ на националните правителства при разработването на техните данъчни кодекси и закони, което е създало значителен конфликт на интереси;

146.  изразява загриженост от своеволието и конфликтите на интереси на одиторите и консултантите, адвокатите и адвокатските кантори, които често служат като консултанти на правителството за изготвянето на данъчното законодателство, създаването на инструменти за борба с изпирането на пари и дори провеждат разследвания и одити за регулаторните органи, като същевременно служат или са служили на регулираните субекти;

Тръстове, други подобни правни форми и доверителни дружества

147.  припомня, че тръстовете и доверителните дружества и подобни правни форми играят важна роля при създаването и поддържането на офшорни субекти; отбелязва в това отношение, че разследванията на Европол на Досиетата от Панама, които доведоха до 3469 вероятни съвпадения с неговата база данни от предполагаеми престъпници, също така разкриха преобладаващото използване на тръстовите форми за прикриване на активи и самоличности;

148.  отбелязва, че тръстът е набор от активи, създаден посредством частен договор, подписан от три страни (учредител, доверителен собственик и бенефициент), и като такъв няма юридическа правосубектност;

149.  изразява съжаление във връзка с това, че лицата, определящи политиките в т.нар. „оншорни“ юрисдикции, трудно могат да предприемат целенасочени действия срещу тръстовете и доверителните дружества поради ограниченото физическо присъствие на тези дружества и ограничената информация, с която разполагат законодателите или органите на властта;

150.  отбелязва, че тръстовете действат от името на крайните действителни собственици, но че в повечето случаи техните преки клиенти са други посредници, например други тръстове, правни кантори, счетоводни дружества и банки;

151.  отбелязва, че тръстовете могат да бъдат самостоятелни дружества или да бъдат притежавани от други видове дружества в сферата на услугите, например адвокатски кантори или банки;

152.  отбелязва, че тръстовете могат да бъдат и част от сложни схеми за отклонение от данъчно облагане и избягване на данъци на международни икономически групи и често са част от мултинационални схеми(100);

153.  подчертава риска определени търговски и нетърговски тръстове да се превърнат в още по-значителен инструмент за злоупотреба в бъдеще, тъй като те не са юридически лица и съответно, за разлика от дружествата, не подлежат на каквито и да е счетоводни или правни изисквания за оповестяване, например на годишните си отчети; освен това липсата на регистър на тръстовете много затруднява данъчните органи да получават информация относно активите, намиращи се в тръстове;

4. Измерение, свързано с трети държави

4.1. Констатации

154.  припомня, че централизираното събиране или докладване(101) на информация за крайните действителни собственици за юридически лица понастоящем не представлява правно задължение в някои трети държави, като САЩ;

155.  подчертава, че някои юрисдикции на трети държави споделят информация за крайните действителни собственици с европейски ЗФР единствено за целите на разузнаването, но не отговарят на международни искания за сътрудничество, като по този начин възпрепятстват използването на информацията пред съда; 

156.  изтъква, че някои трети държави използват специални данъчни режими за привличане на дружествата; посочва, че в някои юрисдикции е извънредно лесно да се учредяват дружества, без да се разкрива самоличността, тъй като се изисква много малко информация; отбелязва, че създаването на опростени правни документи онлайн отнема само няколко стъпки; изразява съжаление, че това би могло да доведе до разпространението на практики, които се използват за избягване на данъци и отклонение от данъчно облагане;

157.  отбелязва, че макар САЩ да имат не толкова амбициозно законодателство в областта на борбата с изпирането на пари в сравнение с действащото законодателство на ЕС, особено по отношение на прозрачността относно крайните действителни собственици, като се има предвид, че там няма централизиран регистър на крайните действителни собственици, в САЩ се наблюдават по-добри резултати по отношение на ефективното правоприлагане и изпълнение на законодателство в областта на борбата с изпирането на пари;

158.  насочва вниманието към системата в САЩ за отсрочване на данъци, която представя възможност на мултинационалните предприятия да държат своите печалби от чужбина в офшорни центрове за неограничен период от време, като по този начин избягват данъците, които са дължими при репатриране на печалбата;

159.  припомня искането си за по-голяма роля на ЕС на международната сцена чрез поддържане на единна позиция и за работа по разработването на обща рамка на ЕС за двустранни споразумения по данъчните въпроси като начин за справяне с използването на най-благоприятната от данъчна гледна точка спогодба; счита, че сключването на споразумения за свободна търговия трябва да бъде съпроводено от разпоредби за засилено данъчно сътрудничество, така че да се предотвратява избягването на данъци, и следва да включва принципи за добро управление в областта на данъчното облагане;

160.  отбелязва, че Европейската комисия осигурява коментари за всяка една оценка на държавите членки от Специалната група за финансови действия или Специалния комитет на експертите за оценка на мерките за борба срещу прането на пари и предлага в бъдеще тези коментари да бъдат оповестявани публично;

4.2. Развиващи се страни

161.  подчертава, че същевременно неравенството се увеличава, като по-слабо развитите страни са непропорционално засегнати от отклонение от данъчно облагане и изпиране на пари чрез офшорни структури; отбелязва, че 30% от финансовото благосъстояние на Африка се намира в офшорни центрове, което води до загуби на данъчни приходи в размер на 14 милиарда щатски долара(102);

162.  подчертава, че незаконните финансови потоци имат опустошителни последици за развиващите се страни(103); отбелязва, че в своя доклад от декември 2014 г. Global Financial Integrity (GFI) изчислява, че развиващите се страни и страните с бързо развиващи се икономики са загубили 6,6 билиона щатски долара поради незаконните финансови потоци през периода 2003 – 2012 г., като незаконното изтичане на капитали се увеличава изумително бързо със средно 9,4% годишно(104);

163.  насочва вниманието съм неприемливото положение, при което някои дружества, извършващи дейност в развиващите се страни, се възползват от корупция, данъчни измами, отклонение от данъчно облагане и избягване на данъци, трансферно ценообразуване и анонимна собственост на дружеството, за да намаляват данъчните си задължения или да изпират пари, а милиони страдат от липса на адекватна храна, здравеопазване и образование(105);

164.  отбелязва, че липсата на електронни регистри на финансови сметки в развиващите се страни затруднява или прави невъзможно компетентните органи да получат финансова или счетоводна информация;

165.  изразява загриженост, че повечето развиващи се страни ще имат трудности при прилагането на системата на ОИСР за автоматичен обмен на информация, считано от края на 2017 г. или 2018 г., поради липса на технически, човешки и институционален капацитет, които може да ги лишат от изгодите, произтичащи от този инструмент в борбата срещу избягването на данъци и отклонението от данъчно облагане; отбелязва, че по отношение на глобалното сътрудничество все още не е възприет общ подход, основаващ се на прости принципи, по начин, който би могъл да осигури ефективни резултати; изразява загриженост относно риска от това да има международна система за автоматичен обмен на информация на две скорости, при която развиващите се държави са изключени от реципрочен обмен;

166.  счита, че Африка общо като континент губи най-малко 50 милиарда щатски долара годишно вследствие на незаконните финансови потоци, което е два пъти повече, отколкото тя получава под формата на международна помощ; осведомен е за настоятелния призив на представители на развиващите се страни да се сложи край на данъчните убежища, тъй като в тях се държат капитали от незаконен бизнес(106);

167.  счита, че подобряването на данъчния капацитет на държавите, засегнати от отклонението от данъчно облагане и избягването на данъци, може да донесе значителни ползи; припомня пряката връзка, която съществува между прага на събраните данъци и институционалния капацитет на правителствата; в това отношение припомня научните доказателства, които показват, че увеличение на капацитета за управление на данъците с 10% съответства на годишен растеж на БВП от 1,5%;

168.  отбелязва, че действията на ЕС оказват влияние върху данъчната прозрачност и чрез инвестиционните дейности на Европейската инвестиционна банка и на Европейската банка за възстановяване и развитие, които в своите инвестиционни портфейли използват непрозрачни инвестиционни структури, и настоява за предприемането на действия за разрешаването на тези проблеми;

169.  изразява своята загриженост от нарастващото отрицателно въздействие на незаконните финансови потоци, които представляват пречка пред икономическия растеж, социалното развитие, борбата с неравенството, увеличаването на възможностите на управлението и институционалния капацитет;

170.  отбелязва, че свързаният с BEPS процес не включи развиващите се държави като равностойни партньори в преговорите и че в рамките му не бяха постигнати ефективни решения за данъчните проблеми на най-бедните държави, включително глобалната мрежа от данъчни спогодби, която често пречи на развиващите се държави да се възползват от данъчно облагане върху печалбите, създадени на тяхна територия; подчертава, че единствено пълното включване на развиващите се държави в глобалната данъчна реформа може да осигури ефективни решения на един глобален проблем;

5. Лица, сигнализиращи за нередности

171.  посочва, че Люкслийкс, Досиета от Панама, Суис лийкс, Бахама лийкс, Футбол лийкс, и множество други случаи на изтичане на информация свидетелстват за ключовата роля, която лицата, сигнализиращи за нередности, могат да играят, що се отнася до борбата с изпирането на пари, измамите, агресивното данъчно планиране или корупцията или разкриването по други начини на скрити модели на поведение; съответно подчертава, че закрилата на лицата, сигнализиращи за нарушения, може да допринесе за защита на обществения интерес, насърчаване на доброто управление и укрепване на принципите на правовата държава; отбелязва, че докато задължените субекти рискуват да получат единствено ниски парични санкции за недокладване или невярно докладване пред властите на подозрения за изпиране на пари, предотвратяването на изпирането на пари и финансирането на тероризма е сериозно затруднено;

172.  подчертава ролята на профсъюзните организации и организациите на гражданското общество за оказване на съдействие и предоставяне на помощ на лицата, сигнализиращи за нередности, при действията им в рамките на тяхната организация;

173.  изразява съжаление, че някои държави използват наказателното преследване на лицата, сигнализиращи за нередности, като средство за опазване на тайните практики(107); изразява дълбоко съжаление във връзка с това, че в случая с Люкслийкс досега единствено лицата, сигнализирали за нередностите, и журналистите са станали обект на наказателно преследване, докато дружествата и посредниците, участващи в данъчните договорености, разкрити от документите в рамките на Люкслийкс, не са били изцяло разгледани; припомня, че Европейският парламент многократно призовава за действия за подобряване на защитата на лицата, сигнализиращи за нередности, и журналистите;

174.  приветства факта, че понастоящем Комисията оценява възможността за потенциални бъдещи хоризонтални или допълнителни секторни мерки на равнището на ЕС за укрепване на закрилата на лицата, сигнализиращи за нередности; отбелязва, че Парламентът е в процес на приемане на доклад по собствена инициатива, който представя неговите препоръки по въпроса;

6. Междуинституционално сътрудничество

175.  припомня, че съгласно член 4, параграф 3 от ДЕС по силата на принципа на лоялното сътрудничество Съюзът и държавите членки трябва при пълно взаимно зачитане да си съдействат при изпълнението на задачите, произтичащи от Договорите;

176.  отбелязва, че принципът на лоялно сътрудничество включва изискване към държавите членки да предприемат всички подходящи мерки за запазване на обхвата и ефективността на правото на Съюза; припомня, че държавите членки следва да се въздържат от мерки, които биха могли сериозно да застрашат постигането на резултатите, предвидени от законодателството на ЕС;

177.  приветства доброто сътрудничество с Комисията във връзка с изслушванията на председателя Юнкер и членовете на Комисията Йоурова и Московиси, както и присъствието на длъжностни лица на Комисията на заседания на комисията; при все това изразява съжаление за това, че някои от отговорите, дадени по време на размените на мнения, бяха напълно незадоволителни;

178.  приветства отговорите, предоставени от министрите на правосъдието и на финансите от 25 държави членки в отговор на въпросника, изпратен от комисията; при все това изразява съжаление във връзка с факта, че Малта и Унгария не отговориха на въпросника и че Малта, която осъществяваше ротационното председателство, в особена степен отказваше да сътрудничи(108);

179.  посочва, че постигането на споразумение с Комисията относно достъпа до некласифицирани поверителни документи отне шест месеца и че това закъснение представляваше сериозна пречка за работата на комисията; подчертава, че не всички получени документи са актуализирани и че в много случаи те бяха значително преработени или със значителни заличавания, което създаде допълнителни сериозни пречки пред работата на комисията; припомня, че предоставената в тези некласифицирани документи информация беше считана за поверителна от Комисията и Съвета и поради това на комисията PANA не беше позволено да я включи в своя окончателен доклад;

180.  отбелязва, че комисията неколкократно покани настоящото и бъдещото председателство да участват в изслушвания, за да обсъдят сътрудничеството и перспективите в областта на борбата с изпирането на пари, отклонението от данъчно облагане и избягването на данъци, но за съжаление тези покани систематично бяха отклонявани под неубедителни предлози;

181.  отбелязва, че въпреки отправените искания към Съвета комисията не получи никакви подходящи документи; ето защо поставя под въпрос политическата воля на Съвета да подобри прозрачността и сътрудничеството в борбата срещу отклонението от данъчно облагане , избягването на данъци и изпирането на пари и политическата воля за спазване на Договора и на принципа на лоялно сътрудничество; подчертава, че Парламентът счита, че гражданите следва да могат да се запознаят с позициите на съответните си правителства по такива важни въпроси;

182.  със съжаление отбелязва, че от създаването на анкетната комисия на Европейския парламент относно Досиетата от Панама Съветът се опитва да възпрепятства нейната работа, включително като изпрати информационна бележка до Комитета на постоянните представители относно комисията PANA на 1 юли 2016 г., в която призова за координиран и единен подход между държавите членки за ограничаване на обхвата на разследването и препоръча отказ от участие в разследването при определени обстоятелства;

183.  изразява съжаление, че председателят на групата на Съвета „Кодекс за поведение“ (Данъчно облагане на предприятия) отклони поканата за участие в изслушване на комисията въз основа на неясни правни аргументи („не е орган на ЕС“);

184.  счита, че сътрудничеството от страна на Съвета и неговата група „Кодекс за поведение“ (Данъчно облагане на предприятия) досега беше много незадоволително и че само по себе си това представляваше сериозна пречка за работата на комисията PANA и за формулирането на нейните констатации;

185.  отбелязва, че поради продължаващия отказ на Комисията и Съвета да дадат своето одобрение за предложението за регламент на Европейския парламент относно реда и условията за упражняване на правото на разследване на Парламента, анкетните и специалните комисии на Парламента все още не разполагат с достатъчни правомощия, като например не разполагат с правото да призовават свидетели и да налагат предоставянето на достъп до документи, в сравнение с подобни комисии на държавите членки или Конгреса на САЩ;

186.  изразява надежда, че надзорните правомощия на данъчните органи ще бъдат разширени, така че да се гарантира по-строго наблюдение на непрозрачността и по-силно финансово разузнаване;

187.  ето защо заключава, че поради изложените по-горе причини в случая се касае за нарушение на принципа на лоялно сътрудничество от страна на някои държави членки, но също и от Съвета и неговите органи;

7. Заключения

188.  заключава, че базовият проблем, съдържащ се в Досиетата от Панама, е прехвърлянето на парични средства между различни юрисдикции, както офшорни, така и „оншорни“, с цел да се сведе до минимум плащането на данъци, да не се плащат данъци или да се изперат пари; счита, че са спешно необходими повече политическа воля, по-добро регулиране и по-строго правоприлагане и контрол на съществуващите правила за борба с тези практики;

189.  констатира, че чрез използването на тръстове, фиктивни дружества, данъчни убежища и сложни международни финансови структури някои мултинационални компании и физически лица с висока нетна стойност на активите успешно са защитили своето богатство например от данъчните органи и други субекти със законни финансови претенции към тях, като така са се поставили в положение на неприкосновеност, разполагайки богатството си в законодателен вакуум;

190.  заключава, че липсата на сътрудничество и координация между институциите и агенциите на ЕС, държавите членки и компетентните органи във връзка с различни елементи на законодателството по отношение на отклонението от данъчно облагане, избягването на данъци и изпирането на пари представлява системен проблем;

191.  заключава, че някои държави членки не са склонни да предоставят достатъчно изчерпателна или достатъчно качествена приложима информация и че като цяло изглежда, че те не полагат действителни усилия за противодействие срещу отклонението от данъчно облагане и данъчните измами, което представлява нарушение на принципа на лоялно сътрудничество, залегнал в ДЕС; заключава, че тези държави членки се стремят да прикрият собственото си неправомерно поведение;

192.  припомня, че прозрачността, обменът на информация, адекватното налагане на спазването на законодателството и непрекъснатото подобряване на техниките за борба са ключови инструменти в борбата с отклонението от данъчно облагане, избягването на данъци и изпирането на пари; заключава, че е оправдано да се въведе публично отчитане по отделни държави на данъчна информация за всички големи дружества;

193.  заключава, че преди разкритията, свързани с Досиетата от Панама, действащото законодателство на ЕС не е било достатъчно и невинаги се е прилагало ефективно, което е предоставяло възможност на посредниците формално да изпълняват своите задължения, например да извършват комплексна проверка на клиента и да изпълняват други задължения за докладване, като същевременно заобикалят духа на правилата; отбелязва, че оттогава насам бяха извършени поредица от прегледи, например на Директивата за административното сътрудничество и Директивата относно борбата с изпирането на пари, както и че бяха представени нови законодателни предложения, например за докладването по държави и регулирането на дейността на посредниците, а други предложения бяха подновени, като например законодателното предложение относно общата консолидирана основа за облагане с корпоративен данък (ОКООКД); отбелязва, че председателят на Комисията се ангажира да направи предложения за увеличаване на данъчното сътрудничество между държавите членки чрез задължение за предоставяне на отговор на групови запитвания по данъчни въпроси, така че една държава членка да може да предостави цялата информация, необходима на другите за наказателното преследване на лица, отклоняващи се от данъчно облагане трансгранично, и също така да направи предложения за данъчни реформи съгласно член 116 от ДФЕС, които да включват съвместно вземане на решение от Съвета и Европейския парламент, така че да се премахнат нарушенията на условията на конкуренция на вътрешния пазар; 

194.  стига по-специално до заключението, че се наблюдава значително и постепенно подобрение по отношение на наличието на регистър на крайните действителни собственици, до който се предоставя достъп въз основа на наличието на законен интерес; подчертава, че текущото преразглеждане на Директивата относно борбата с изпирането на пари има за цел да увеличи правомощията на ЗФР в ЕС и да улесни тяхното сътрудничество, но че обхватът им все още е твърде ограничен и че е необходимо финансовата информация да се споделя с оглед не само на борбата срещу всички икономически престъпления, но също и с оглед на проследяването на постъпленията от дейностите, свързани с измами;

195.  заключава по-конкретно, че въпросът за правилното идентифициране на крайните действителни собственици все още представлява основна пречка за премахването на незаконните схеми за избягване на данъци и че международното естество на финансовите потоци и дружествените структури, разкрити от комисията PANA, изостря този проблем;

196.  подчертава, че изобретателността, с която се избягват данъците, изпреварва формулирането на законодателството и че посредниците и способстващите структури обикновено действат в рамките на закона, като успяват да спазват правилата по изобретателен начин; във връзка с това подчертава, че използването на регулаторни несъответствия между държавите е ключов фактор, който способства за такива практики;

197.  заключава, че управлението на богатство продължава да бъде до голяма степен нерегулирана професия и че следва да се въведат обвързващи международни правила и стандарти с оглед на по-доброто регулиране и дефиниране на тази група;

198.  подчертава, че данъците трябва да се плащат там, където се създават печалбите; изразява съжаление, че недостатъчното законодателство на Съюза или неефективното прилагане на това законодателство е дало възможност за действията и финансовите структури, разкрити в Досиетата от Панама, които успешно са заобикаляли този основен принцип; заключава, че е необходимо да се възприеме общ подход на ЕС за борба с фиктивните дружества и дружествата „пощенски кутии“ в трети държави и в ОСТ и НОР, и да бъде сложен край веднъж завинаги на практики, които целят да се избегне заплащането на справедливия размер на данъците в ЕС, въз основа на прозрачност от страна на крайните бенефициенти;

199.  заключава, че това положение е станало възможно поради недостатъчното прилагане на законодателството от държавите членки и недостатъчното налагане на спазването на законодателството от страна на Комисията; изразява съжаление, че поради политически причини понякога дори съществуването на законодателство и наличието на достатъчно персонал за прилагането му не гарантират, че то ще бъде прилагано;

200.  счита, че в свързани с държавите членки отвъдморски страни и територии, някои от които се появяват в Досиетата от Панама, липсват необходимата инфраструктура, финансови ресурси и човешки капацитет, за да се осигури местен надзор върху финансовия сектор(109);

201.  отбелязва, че Комисията не разполага с достатъчно ресурси, за да гарантира пълното прилагане на законодателството на ЕС срещу изпирането на пари, отклоняването от данъчно облагане и избягването на данъци;

202.  изразява съжаление, че въпросите за данъчната политика на равнището на Съвета често се блокират от отделни държави членки с цел защита на данъчните убежища; ето защо призовава за премахване на принципа на единодушие на държавите членки в областта на данъчното облагане, за да се постигне напредък в борбата за данъчна справедливост и да се намали тежестта върху гражданите на ЕС;

203.  стига до заключението, че ЗФР са с ключово значение за борбата срещу изпирането на пари; при все това отбелязва разликите в структурите в различните части на ЕС и факта, че те не разполагат с достатъчен персонал, за да се справят със задачите си, включително проучване на увеличаващия се брой докладвания на съмнителни сделки вследствие на новото законодателство, и че те могат да предприемат мерки само срещу много малка част от проблема; заключава, че институциите на държавите членки, които отговарят за въвеждането и прилагането на правилата по отношение на данъчните измами и изпирането на пари, е необходимо да бъдат напълно независими от политическо влияние; заключава, че е необходимо да се гарантира, че ако ситуацията го налага, във връзка с извършените от ЗФР разследвания ще бъдат предприети последващи действия посредством наказателно разследване от страна на полицията, и подчертава, че в противен случай бездействието на полицията трябва да се счита за лошо администриране; изразява съжаление, че в много случаи ЗФР са политически пристрастни;

204.  отбелязва, че трудностите при споделянето на информация между ЗФР и трудностите при използване на информацията, извлечена от докладванията на съмнителни сделки и докладванията за съмнителна дейност възникват отчасти поради нееднаквото развитие на ЗФР в различните части на света;

205.  стига до заключението, че санкциите невинаги се прилагат или невинаги са достатъчно възпиращи в съответните случаи; във връзка с това изразява съжаление, че държави членки продължават да се противопоставят на това Съюзът да предприеме санкции срещу трети държави, за чието данъчно облагане се счита, че нанася вреди на Съюза;

206.  стига до заключението, че въз основа на констатациите на комисията PANA могат да се установят няколко случая на лошо администриране във връзка със законодателството на ЕС, а именно по отношение на:

  случаите, в които органите на държавите членки не съобщават спонтанно данъчна информация на друга държава членка, в случай че има основания да се предполага, че е възможно да има загуба на данъчни приходи в други държави членки (член 9, параграф 1 от Директивата за административното сътрудничество), и случаите, в които Европейската комисия не осигурява ефективното изпълнение на Директивата за административното сътрудничество 

  случаите, в които органите на държавите членки не предприемат действия във връзка с доказателствата за сериозно и трайно неустановяване на действителните собственици в контекста на комплексната проверка на клиента или не изискват проверката на самоличността на клиента и на действителния собственик да бъде извършена преди установяването на стопански отношения или извършването на трансакцията (член 8, параграф 1, буква б) и член 9, параграф 1 от Третата директива относно борбата с изпирането на пари), и случаите, в които Европейската комисия не осигурява ефективното изпълнение на Третата директива относно борбата с изпирането на пари;

  случаите, в които органите на държавите членки не осигуряват това, задължените субекти във връзка с борбата с изпирането на пари да могат да бъдат подвеждани под отговорност за нарушения на националните разпоредби, включително докладване на информация за действителната собственост на компетентните органи (член 39, параграф 1 от Третата директива относно борбата с изпирането на пари), и случаите, в които Европейската комисия не осигурява ефективното изпълнение на Третата директива относно борбата с изпирането на пари;

  случаите, в които Комисията не предоставя списък на трети държави, чиито режими за борба с изпирането на пари се характеризират със стратегически недостатъци;

  случаите, в които органите на държавите членки не прилагат административни наказания и други административни мерки по отношение на институции, отговорни за сериозно нарушение на националните разпоредби, приети съгласно Третата директива относно борбата с изпирането на пари, както се изисква в член 67, параграф 1, буква о) и член 67, параграф 2 от Директива 2013/36/ЕС (Четвъртата директива за капиталовите изисквания), и случаите, в които Комисията не осигурява ефективното изпълнение на Четвъртата директива за капиталовите изисквания;

  случаите, в които държавите членки не си сътрудничат лоялно в рамките на групата „Кодекс за поведение“ (Данъчно облагане на предприятия) и не спазват принципа на лоялно сътрудничество, както се изисква в член 4 от ДФЕС; случаите, в които Европейската комисия не изпълнява ролята на пазителка на Договорите;

207.  изразява съжаление относно липсата на сътрудничество от страна на някои институции на ЕС с комисията PANA; заявява, че това представлява нарушение на принципа на лоялно сътрудничество;

208.  заключава, че затвореният и таен характер на групата на Съвета „Кодекс за поведение“ (Данъчно облагане на предприятия), както и неефективния режим на вземане на решения в групата въз основа на широк консенсус са в ущърб на ефективното и бързо формулиране, приемане и прилагане на жизненоважно законодателство в областта на борбата срещу отклонението от данъчно облагане в рамките на ЕС; ето защо подчертава необходимостта от повишаване на отчетността и прозрачността по отношение на действията, изявленията и позициите на държавите членки, участващи в групата, и от основно реформиране на групата „Кодекс за поведение“;

209.  счита, че изискването за единодушие в рамките на Съвета, за да се измени или да се приеме законодателство, забавя напредъка в областта на данъчното облагане в ЕС;

210.  изразява дълбоко съжаление във връзка с това, че голям брой заинтересовани страни отказаха да се срещнат с делегациите на комисията PANA, отказаха да се явят пред комисията PANA или не отговориха на въпросите по задоволителен начин;

211.  осъжда убийството на малтийската журналистка Дафне Каруана Галиция, която беше сред журналистите на фронтовата линия в борбата срещу корупцията и изпирането на пари, автор на обстойни репортажи за Досиетата от Панама, и която на 16 октомври 2017 г. беше убита от заложена в автомобил бомба; отново посочва, че такива събития са напълно неприемливи в държавите – членки на ЕС;

212.  ето защо заключава, че редица въпроси остават без отговор, що се отнася до целта за пълно изясняване на мащаба на този проблем и методите, използвани в такива схеми, и предлага задачите на разследването да бъдат продължени в постоянна комисия или работна група на високо равнище в рамките на Европейския парламент.

(1)

ОВ L 113, 19.5.1995 г., стр. 1.

(2)

Приети текстове, P8_TA(2016)0253.

(3)

OВ L 309, 25.11.2005 г., стр. 15.

(4)

OВ L 214, 4.8.2006 г., стр. 29.

(5)

OВ L 141, 5.6.2015 г., стр. 73.

(6)

ОВ L 176, 27.6.2013 г., стр. 338.

(7)

OВ L 64, 11.3.2011 г., стр. 1.

(8)

ОВ L 359, 16.12.2014 г., стр. 1.

(9)

OВ L 157, 9.6.2006 г., стр. 87.

(10)

ОВ L 158, 27.5.2014 г., стр. 77.

(11)

ОВ L 158, 27.5.2014 г., стр. 196.

(12)

ОВ L 156, 16.6.2012 г., стр. 1.

(13)

ОВ L 338, 12.12.2012 г., стр. 37.

(14)

ОВ L 338, 12.12.2012 г., стр. 41.

(15)

Приети текстове, P8_TA(2015)0408.

(16)

Приети текстове, P8_TA(2016)0310.

(17)

Приети текстове, P8_TA(2015)0457.

(18)

A8-0056/2017.

(19)

Вж.: Eurodad, „Fifty shades of tax dodging“ (Петдесет нюанси на избягването на данъци), Brussels, октомври 2015 г., стр. 19.

(20)

Вж.: Willem Pieter de Groen, „Role of advisors and intermediaries in the schemes revealed in the Panama Papers“ (Ролята на консултантите и посредниците в схемите, разкрити в Досиетата от Панама), Centre for European Policy Studies, април 2017 г.

(21)

За пълен списък на дейностите, включително имената на ораторите, вж. част II от настоящия доклад, която включва доклади на делегациите, изпратени в Кипър, Португалия, Малта, САЩ, Обединеното кралство, Люксембург и Швейцария.

(22)

OECD (2017 г.), Glossary of Tax Terms (Речник на данъчните термини), Paris: OECD.

(23)

C-255/02 – Halifax и други; Решение на Съда от 21 февруари 2006 г.; C-196/04 — Cadbury Schweppes и Cadbury Schweppes Overseas, Решение на Съда от 12 септември 2006 г.

(24)

По-специално Германия, Италия, Нидерландия, Полша и Франция.

(25)

Вж.: например Anna Meyendorff и Anyan V. Thakor (ред.), „Designing financial systems in transition economics:„ “strategies for reform in Central and Eastern Europe“ (Разработване на финансови системи в икономиките в преход: стратегии за реформа в Централна и Източна Европа), 2002 г., стр. 102 [Русия като пример]; или: Keith Blackburn, Niloy Bose и Salvatore Capasso, „Тax evasion, the underground economy and financial development“ (Отклонението от данъчно облагане, сивата икономика и финансово развитие) (2012 г.): http://www.sciencedirect.com/science/article/pii/S016726811200128X.

(26)

Проучване на комисията PANA, озаглавено „The Impact of Schemes revealed by the Panama Papers on the Economy and Finances of a Sample of Member States“ (Въздействието на схемите, разкрити от Досиетата от Панама, върху икономиката и финансите на представителна извадка от държави членки).

(27)

https://ec.europa.eu/taxation_customs/fight-against-tax-fraud-tax-evasion/a-huge-problem_en

(28)

Вж.: Gabriel Zucman, „The Hidden Wealth of Nations – The Scourge of Tax Havens“ (Скритото богатство на народите – бичът на данъчните убежища), University of California, 2015 г.

(29)

Tax Justice Network (Мрежа за данъчно правосъдие), ноември 2011 г.

(30)

148 случая на изпиране на пари през 2012 г., 202 случая през 2013 г., 221 случая през 2014 г. и 285 случая през 2015 г.

(31)

Financial Secrecy Index 2015 (Индекс за данъчна непрозрачност, 2015 г.), Tax Justice Network.

(32)

ICIJ, 2017 г., „Where Are They Now?„ “A Year Later, Mixed Fortunes For Panama Papers Line-Up.“ (Къде са те сега? Една година по-късно, различните случаи на действащите лица, свързани с Досиетата от Панама)

(33)

Проучване за комисията PANA „Offshore activities and money laundering: recent findings and challenges“ („Офшорни дейности и изпиране на пари: последни констатации и предизвикателства“), от Prof. Dr. Brigitte Unger, Utrecht University School of Economics, The Netherlands.

(34)

Unger, вж. по-горе.

(35)

Изготвен от члена на Комисията г-н Московиси.

(36)

Временна таблица на юрисдикции на трети държави беше публикувана през септември 2016 г. Тя обхваща два набора от показатели за определяне на рисковете за държавите – членки на ЕС: 1) оценки на икономическите връзки на дадена юрисдикция с ЕС, мащаба на дейността, свързана с финансовите услуги, и фактори, свързани с финансовата стабилност; 2) оценка на риска, който създава юрисдикцията, при което се определя дали юрисдикциите са достатъчно прозрачни и дали имат благоприятни режими на корпоративно облагане или нулеви ставки на корпоративния данък.

(37)

Доходи от трудови правоотношения, директорски възнаграждения, дивиденти, капиталови печалби, роялти, някои животозастрахователни продукти, пенсии, както и собственост и доходи от недвижимо имущество.

(38)

Съгласно определението на ОИСР фиктивно дружество е дружество, което официално е регистрирано, включено или по друг начин правно организирано в дадена икономика, но не извършва никакви операции в тази икономика, освен в качеството си на звено за прехвърляне на средства.

(39)

Крайният действителен собственик е физическото лице, което носи крайната отговорност за субекта.

(40)

Вж. например Nordea (2016 г.), „Report on Investigation of Nordea Private Banking in Relation to Offshore Structures“ (Доклад относно разследването на Nordea Private Banking във връзка с офшорни структури), съвместен доклад на Nordea Group Compliance, Nordea Operational Risk и Mannheimer Swartling Advokatbyra.

(41)

Резолюция на Европейския парламент от 16 декември 2015 г. съдържаща препоръки към Комисията относно осигуряването на прозрачност, координация и конвергенция в корпоративните данъчни политики в Съюза – докладчици: Анелизе Додс и Лудек Нидермайер – Приети текстове, P8_TA(2015)0457).

(42)

„Role of advisors and intermediaries in the schemes revealed in the Panama Papers“ (Ролята на консултантите и посредниците в схемите, разкрити в Досиетата от Панама),Willem Pieter de Groen, Centre for European Policy Studies, април 2017 г.

(43)

Изказване на Ян Лукас Строзик, Norddeutsche Rundfunk, по време на изслушване в комисията PANA на 27 септември 2016 г.

(44)

„Role of advisors and intermediaries in the schemes revealed in the Panama Papers“ (Ролята на консултантите и посредниците в схемите, разкрити в Досиетата от Панама),Willem Pieter de Groen, Centre for European Policy Studies, април 2017 г.

(45)

Изказване на Даниел Тюлесклаф, председател на Специалния комитет на експертите за оценка на мерките за борба срещу прането на пари (MONEYVAL) на изслушване в комисията PANA на 13 октомври 2016 г.

(46)

Доклад на генералния секретар на ОИСР до финансовите министри на Г-20, Баден-Баден, Германия, март 2017 г.: http://www.oecd.org/tax/oecd-secretary-general-tax-report-g20-finance-ministers-march-2017.pdf

(47)

Brooke Harrington, „Capital without borders, wealth managers and the one percent“ (Капитал без граници, мениджъри на богатството и единият процент), Harvard University Press, 2016 г.

(48)

„The golden visa deal:„ “We have in effect been selling off British citizenship to the rich“ (Сделката за златната виза: На практика сме продавали британско гражданство на богатите), David Pegg, The Guardian, 4 юли 2017 г.

(49)

Вж.: например Nordea (2016 г.), „Report on Investigation of Nordea Private Banking in Relation to Offshore Structures“ (Доклад относно разследването на Nordea Private Banking във връзка с офшорни структури), съвместен доклад на Nordea Group Compliance, Nordea Group Operational Risk и Mannheimer Swartling Advokatbyra. Това беше потвърдено и от Белгийската национална анкетна комисия по време на среща с делегация на комисията PANA.

(50)

започнаха 14 производства за неуведомяване за приети национални разпоредби от страна на държавите членки (неспазване на срока за транспониране 1 януари 2013 г.). друго производство за установяване на нарушение започна заради нетранспониране (включително спонтанния обмен на информация) и шест производства бяха започнати за евентуално неправилно транспониране на Първата директива за административното сътрудничество. Три от тези шест производства продължават и в момента.

(51)

Крайният срок за транспониране беше 1 януари 2016 г.

(52)

Производствата за Гърция и Португалия следва да бъдат приключени скоро.

(53)

Група на Съвета „Кодекс за поведение“ (Данъчно облагане на предприятия), информационен документ от 10 септември 2012 г.: „Процесът на мониторинг, обсъден на заседанието на групата „Кодекс за поведение“ на 17 април 2012 г., показа, че на практика на спонтанен принцип не е била обменяна никаква информация относно данъчни договорености“.

(54)

Белгия, България, Германия, Испания, Италия, Кипър, Латвия, Малта, Нидерландия, Обединеното кралство, Полша, Португалия, Румъния, Словакия, Словения, Унгария, Франция и Хърватия.

(55)

„Fighting tax crimes – cooperation between Financial Intelligence Units“ (Борбата с данъчните престъпления – сътрудничество между звената за финансово разузнаване), Dr Amandine Scherrer и Dr Anthony Amicelle, Служба на ЕП за парламентарни изследвания, март 2017 г.

(56)

Шестте държави членки са: Германия, Италия, Обединеното кралство, Словения, Чешката република и Швеция. Австрия, Ирландия, Испания, Латвия, Словакия, Унгария и Франция са подали уведомление само за частично въвеждане.

(57)

Тази директива се прилага за (член 2): кредитни институции; финансови институции; одитори, външни счетоводители и данъчни консултанти; нотариуси и други упражняващи юридическа дейност лица на свободна практика; доставчици на услуги по доверително или дружествено управление; брокери на недвижими имоти; други физически или юридически лица, търгуващи със стоки; и казина.

(58)

Разследването на частното банкиране на Nordea показа, че банката не е спазила вътрешни насоки или регулаторни изисквания в Люксембург. По-конкретно тя не е класифицирала клиентите в подходящата високорискова категория и последващото докладване в рамките на разширена комплексна проверка е било непълно. Изискванията за разширена комплексна проверка включват например събирането на информация относно произхода на средствата и целта на сметките. Освен това комплексната проверка трябва да се повтаря редовно и да се преразглежда. Тази т.нар. „постоянна комплексна проверка“ обаче не е била систематично провеждана. В много случаи информацията не е била актуализирана според вътрешните разследвания на банката (Nordea, 2016 г.). Подобни проблеми с изпълнението и правоприлагането са посочени от бивш отговорник по съответствието в германската банка Berenberg Bank, който е свидетелствал пред комисията PANA.

(59)

В електронно писмо от 24 септември 2010 г., Юрген Мосак пише: „изглежда, че Mossfon UK не извършват своята комплексна проверка задълбочено (или може би изобщо не извършват такава) и може би отсега нататък ние сами ще трябва да извършваме комплексната проверка на всички клиенти, които Mossfon UK има при нас – сегашни и бъдещи!“.

(60)

В електронно писмо във връзка с обмен на информация между „Мосак Фонсека“ и UBS представителят на „Мосак Фонсека“ заявява: „Той обясни, че UBS никога не е бил наш договорен партньор. Аз изразих несъгласие по този въпрос и добавих, че в някои случаи ние дори не знаем кой е действителният собственик... Отговорих, че в миналото, на нас специално, по искане на UBS и други банки, не ни е предоставяна информация за самоличността на действителния собственик“.

(61)

В електронно писмо от 5 май 2009 г. представител на „Мосак Фонсека“ обяснява, че цената за създаването на две фондации „е по-висока основно поради специфичните нужди, за които клиентът ще използва фондацията, и специалната гъвкава услуга, която предоставяме (без подробна комплексна проверка), тъй като тя определено е свързана с по-голям риск“.

(62)

Както беше предложено по време на констативната командировка на комисията PANA в Обединеното кралство.

(63)

„Fighting tax crimes – cooperation between Financial Intelligence Units“ (Борбата с данъчните престъпления – сътрудничество между звената за финансово разузнаване), Dr Amandine Scherrer и Dr Anthony Amicelle, Служба на ЕП за парламентарни изследвания, март 2017 г.

(64)

EU FIU Platform mapping exercise and gap analysis on EU FIUs’ powers and obstacles for obtaining and exchanging information (Проучване на платформата на ЗФР в ЕС и анализ на пропуските по отношение на правомощията на ЗФР в ЕС и на пречките за получаване и обмен на информация), 15 декември 2012 г.

(65)

Изслушване на комисията PANA относно ЗФР от 21 юни 2017 г.

(66)

ЗФР на Обединеното кралство може да получава едни от най-големите количества доклади в ЕС, тъй като следи един от най-големите финансови пазари в Европа и прилага режим за докладване на подозрителна дейност. Броят на докладите в Нидерландия е необичайно голям, което може да бъде обяснено с факта, че там не се получават доклади за съмнителни сделки, а по-скоро доклади за необичайни сделки, по-голямата част от които се подават от борсови/платежни институции, които са задължени да докладват всички сделки, надвишаващи 2 000 EUR.

(67)

По-специално Кипър, Малта и Люксембург, които получават много малко доклади за съмнителни сделки предвид обема на регулираните сектори в техните юрисдикции.

(68)

Публично изслушване на комисията PANA от 14 ноември 2016 г.

(69)

Дали данъчните престъпления са инкриминирани, когато са извършени като положително действие, поради бездействие или и двете, и дали данъчните престъпления се разглеждат от административните органи или от съдебните органи.

(70)

Австрия, Белгия, България, Германия, Гърция, Испания, Италия, Литва, Нидерландия, Полша, Португалия, Румъния, Словения, Франция, Хърватия и Чешката република.

(71)

Проучване на Службата на ЕП за парламентарни изследвания: Member States' capacity to fight tax crimes (Капацитет на държавите членки за борба с данъчните престъпления) – http://www.europarl.europa.eu/cmsdata/125760/EPRS_STUD_603.257_MS_capabilities_tax_crimes.pdf

(72)

Изтекли доклади на Звеното за финансово разузнаване и анализ (ЗФРА) в Малта.

(73)

Обединеното кралство, Люксембург, Малта, Португалия и Кипър.

(74)

COM(2017)0340, стр. 5.

(75)

Приети текстове, P8_TA(2015)0408.

(76)

„Fighting tax crimes – cooperation between Financial Intelligence Units“ (Борба с данъчните престъпления – сътрудничество между звената за финансово разузнаване), Dr Amandine Scherrer, Dr Anthony Amicelle, Служба на ЕП за парламентарни изследвания, март 2017 г.

(77)

Процентите, посочени в тази глава, се основават върху данни на Международния консорциум на разследващите журналисти, които бяха анализирани от Центъра за европейски политически изследвания по искане на анкетната комисия на ЕП за разследване във връзка с изпирането на пари, избягването на данъци и данъчните измами.

(78)

  „Role of advisors and intermediaries in the schemes revealed in the Panama Papers“ (Ролята на консултантите и посредниците в схемите, разкрити в Досиетата от Панама), Willem Pieter de Groen, Centre for European Policy Studies, април 2017 г.

(79)

„Role of advisors and intermediaries in the schemes revealed in the Panama Papers“ (Ролята на консултантите и посредниците в схемите, разкрити в Досиетата от Панама), Willem Pieter de Groen, Centre for European Policy Studies, април 2017 г.

(80)

Top 10 countries where intermediaries operate (Първите в списъка десет държави, където действат посредници), Международен консорциум на разследващите журналисти – ICIJ.

(81)

Въз основа на проучване на посредниците, отговорни за учредяването на около 86% от субектите в базата данни на Международния консорциум на разследващите журналисти.

(82)

В електронно писмо от „Мосак Фонсека“ на 3 февруари 2012 г. представител на дружеството обяснява, че има договореност банката за частно банкиране HSBC Люксембург да работи директно с „Мосак Фонсека“ и че новите клиенти ще се подлагат единствено на проверка DDlight (олекотен режим на комплексна проверка) въз основа на информацията, предоставена от банката.

(83)

Maíra Martini, „Doors wide open: corruption and real estate in four key markets“ (Широко отворени врати: корупция и недвижима собственост на четири основни пазара), 2017 г.

(84)

Obermayer & Obermaier, 2016 г.

(85)

Писмен отговор на Норберт Наулин до комисията PANA, изслушване в комисията PANA, 14 ноември 2016 г.

(86)

Report on Investigation of Nordea Private Banking in Relation to Offshore Structures (Доклад относно разследването на Nordea Private Banking във връзка с офшорни структури), 20 юни 2016 г., и командировка в анкетната комисия на белгийския парламент, 26 април 2017 г.

(87)

Съгласно данни от МВФ, Банката за международни разплащания, Европейската комисия и икономиста Габриел Зукман.

(88)

Oxfam, „Opening the vaults“ (Отваряне на трезорите), 2017 г.

(89)

Изслушване на комисията PANA от 9 февруари 2017 г.

(90)

Изслушвания на комисията PANA от 13 октомври 2016 г. и 24 януари 2017 г.

(91)

Например Société Générale заяви пред комисията, че не са действителните собственици на две фондации – Rousseau и Valvert, които са поискали от „Мосак Фонсека“ да създаде, но това противоречи на документите от Досиетата от Панама, публикувани от журналистите от Международния консорциум на разследващите журналисти; по подобен начин посредникът от Малта Nexia BT отговори на писмени въпроси от нашата комисия, като заяви, че един от учредителите на тяхното дружество няма връзки с Кийт Шембри, началник на кабинета на малтийския министър-председател, въпреки че той е подписал писмо с препоръка до „Мосак Фонсека“, в което обяснява, че от дълги години има делови и лични отношения с г-н Шембри.

(92)

Oxfam, „Opening the vaults: The use of tax havens by Europe’s biggest banks“ (Отваряне на трезорите – използване на данъчни убежища от страна на най-големите банки в Европа), март 2017 г., https://www.oxfam.org/en/research/opening-vaults

(93)

Писмен отговор на ЕБО до комисията PANA в рамките на изслушването, проведено от комисията PANA на 13 октомври 2016 г.

(94)

един пример за това е Швейцария, където ако адвокати действат като упълномощени директори, те не са задължени да извършват комплексна проверка на клиента съгласно националното право.

(95)

Вж. например докладите за взаимна оценка на Специалната група за финансови действия, или: „Fighting tax crimes – cooperation between Financial Intelligence Units“ (Борба с данъчните престъпления – сътрудничество между звената за финансово разузнаване), Dr Amandine Scherrer, Dr Anthony Amicelle, Служба на ЕП за парламентарни изследвания, март 2017 г.

(96)

Rules on independence and responsibility regarding auditing, tax advice, accountancy, account certification services and legal services (Правила за независимост и отговорност във връзка с одита, данъчните консултации, счетоводството, услугите за заверка на счетоводните отчети и правните услуги), Ian Roxan, Saipriya Kamath (London School of Economics) и Willem Pieter De Groen (Centre for European Policy Studies), април 2017 г.

(97)

Размяна на мнения на комисията PANA с националните парламенти и Марк Пийт, 31 януари 2017 г.

(98)

Richard Murphy, Saila Naomi Stausholm, „The Big 4, a study on opacity“ (Голямата четворка, проучване относно непрозрачността), юли 2017 г.

(99)

Вж. например докладите за взаимна оценка на Специалната група за финансови действия или „Fighting tax crimes – cooperation between Financial Intelligence Units“ (Борба с данъчните престъпления – сътрудничество между звената за финансово разузнаване), Dr Amandine Scherrer, Dr Anthony Amicelle, Служба на ЕП за парламентарни изследвания, март 2017 г.

(100)

Писмен отговор на Брук Харингтън до комисията PANA, изслушване в комисията PANA, 24 януари 2017 г.

(101)

Доклад на комисията PANA за командировка в САЩ, 21 – 24 март 2017 г.

(102)

Gabriel Zucman, Teresa Lavender Fagan, Thomas Piketty (2015), „The hidden wealth of nations: The scourge of tax havens“, University of Chicago Press, 2015 г.

(103)

OECD, „Illicit Financial Flows from Developing Countries: Measuring OECD Responses, (Незаконни финансови потоци от развиващите се държави: оценка на резултатите от действията на ОИСР), 2014 г., стр. 15.

(104)

Global Financial Integrity.

(105)

Mark Tran, „Tax Evasion Still Crippling Africa as Rich Countries Fail to Deliver Support“ (Отклонението от данъчно облагане все още спъва Африка, а богатите държави не оказват подкрепа), The Guardian, 10 май 2013 г.

(106)

Изслушване на комисията PANA относно развиващите се страни, 6 април 2017 г.

(107)

„Overcoming the shadow economy“ (Преодоляване на сенчестата икономика), Joseph E. Stiglitz, Mark Pieth, ноември 2016 г.

(108)

В крайна сметка Дания отговори на въпросника на комисията PANA на 30 август 2017 г.

(109)

„Tax evasion, money laundering and tax transparency in the EU Overseas Countries and Territories“ (Отклоняването от данъчно облагане, изпирането на пари и данъчната прозрачност в отвъдморските държави и територии на ЕС), Dr Isabelle Ioannides, Jan Tymowski, Служба на ЕП за парламентарни изследвания, април 2017 г..


OVERVIEW OF ACTIVITIES DURING THE MANDATE

July 2016 - December 2017

* * *


I. COMMITTEE COMPOSITION

1. Bureau

Werner Langen

Chairman

EPP

Ana Gomes

1st Vice-Chair

S&D

Pirkko Ruohonen-Lerner

2nd Vice-Chair

ECR

Fabio De Masi

3rd Vice-Chair (until 22 October 2017)

GUE/NGL

Eva Joly

4th Vice-Chair

Greens/EFA

 

 

2. Coordinators

Dariusz Rosati

EPP

Markus Ferber

(Deputy Coordinator)

EPP

Peter Simon

S&D

Bernd Lucke

ECR

Michael Theurer (until 30 June 2017)

ALDE

Maite Pagazaurtundúa Ruiz (from 1st July 2017)

ALDE

Louis Michel(Deputy Coordinator)

 

ALDE

Patrick Le Hyaric

GUE/NGL

Matt Carthy(Deputy Coordinator)

 

GUE/NGL

Sven Giegold

Greens/EFA

David Coburn

EFDD

Barbara Kappel

ENF

3. Co-Rapporteurs

Jeppe Kofod

S&D

Petr Jezek

ALDE

 

4. Shadow-Rapporteurs

Ludek Niedermayer

EPP

Angel Dzhambazki

ECR

Miguel Urbán Crespo

GUE/NGL

Molly Scott Cato

Greens/EFA

Marco Valli

EFDD

Barbara Kappel

ENF

5. Members

The committee is composed of 65 Members distributed by political groups as follows:

EPP

20

S&D

17

ECR

6

ALDE

6

GUE/NGL

4

Greens/EFA

4

EFDD

3

ENF

4

N-A

1

List of Members as of 18 October 2017

FULL Members

 

SUBSTITUTES

L

EPP

19/20

 

L

EPP

19/20

DE

M. BALZ Burkhard

 

 

BG

M. ADEMOV Asim Ahmedov

 

MT

M. CASA David

 

 

FR

M. CADEC Alain

 

FR

M. ENGEL Frank

 

 

EL

M. CHRISTOFOROU Lefteris

 

DE

M. FERBER Markus

 

 

FR

Mme DATI Rachida

 

PT

M. FERNANDES José Manuel

 

 

EN

M. HAYES Brian

 

ES

M. DE GRANDES PASCUAL Luis

 

 

SV

M. HÖKMARK Gunnar

 

DE

M. KARAS Othmar

 

 

DE

M. JAHR Peter

 

FR

M. LAMASSOURE Alain

 

 

EN

M. KELLY Seán

 

NL

Mme DE LANGE Esther

 

 

EL

M. KYRTSOS Georgios

 

DE

M. LANGEN Werner

(Chair)

 

HR

Mme MALETIĆ Ivana

 

FR

Mme LE GRIP Constance

 

 

DE

M. MANN Thomas

 

ES

M. MATO Gabriel

 

 

IT

M. MARTUSCIELLO Fulvio

 

PT

M. MELO Nuno

 

 

EN

M. SCHÖPFLIN György

 

MT

Mme METSOLA Roberta

 

 

DE

M. SCHULZE Sven

 

CS

M. NIEDERMAYER Luděk

 

 

SK

M. ŠTEFANEC Ivan

 

FI

Mme PIETIKÄINEN Sirpa

 

 

RO

M. STOLOJAN Theodor Dumitru

 

PL

M. ROSATI Dariusz

 

 

IT

M. TAJANI Antonio

 

SL

Mme TOMC Romana

 

 

HU

M. WINKLER Iuliu

 

NL

M. VANDENKENDELAERE Tom

 

 

MT

M. ZAMMIT DIMECH Francis

 

L

S&D

15/17

 

L

S&D

17/17

FR

M. BAYET Hugues

 

 

FR

Mme BERÈS Pervenche

 

IT

M. COFFERATI Sergio Gaetano

 

 

EN

Mme CHILDERS Nessa

 

IT

M. GASBARRA Enrico

 

 

FR

Mme DELVAUX Mady

 

PT

Mme GOMES Ana

(1st VC)

 

SL

Mme FAJON Tanja

 

IT

M. GUALTIERI Roberto

 

 

PL

Mme GERINGER DE OEDENBERG Lidia Joanna

ES

M. JÁUREGUI ATONDO Ramón

 

 

EN

Mme GILL Neena

 

EL

Mme KAILI Eva

 

 

DE

M. LIETZ Arne

 

DA

M. KOFOD Jeppe

 

 

SV

M. LUDVIGSSON Olle

 

DE

M. KÖSTER Dietmar

 

 

EN

Mme MCAVAN Linda

 

ET

Mme LAURISTIN Marju

 

 

HU

M. NIEDERMÜLLER Péter

 

ES

M. LÓPEZ AGUILAR Juan Fernando

 

 

RO

M. PAVEL Emilian

 

FR

M. MAUREL Emmanuel

 

 

FR

Mme ROZIÈRE Virginie

 

DE

Mme REGNER Evelyn

 

 

MT

M. SANT Alfred

 

DE

M. SIMON Peter

 

 

PT

M. DOS SANTOS Manuel

 

NL

M. TANG Paul

 

 

IT

Mme SCHLEIN Elly

 

L

ECR

6/6

 

HU

M. SZANYI Tibor

 

 

IT

M. VIOTTI Daniele

 

BG

M. DZHAMBAZKI Angel

 

 

 

L

ECR

4/6

PL

M. LEGUTKO Ryszard Antoni

 

 

DE

M. LUCKE Bernd

 

 

EN

M. KARIM Sajjad

 

FI

Mme RUOHONEN-LERNER Pirkko

(2nd VC)

 

NL

M. LOONES Sander

 

EN

Mme SWINBURNE Kay

 

 

IT

M. SERNAGIOTTO Remo

 

LV

M. ZĪLE Roberts

 

 

EN

M. TANNOCK Charles

 

L

ALDE

6/6

 

L

ALDE

6/6

CS

M. JEŽEK Petr

 

 

LT

M. AUŠTREVIČIUS Petras

 

FR

M. MICHEL Louis

 

 

ES

M. CALVET CHAMBON Enrique

 

NL

Mme VAN NIEUWENHUIZEN Cora

 

 

FR

M. CORNILLET Thierry

 

ES

Mme PAGAZAURTUNDÚA RUIZ Maite

 

FR

Mme GRIESBECK Nathalie

 

DE

M. THEURER Michael

 

 

NL

Mme IN ‘T VELD Sophia

 

ES

M. TREMOSA I BALCELLS Ramon

 

 

SV

M. TORVALDS Nils

 

L

GUE/NGL

4/4

 

L

GUE/NGL

4/4

EN

M. CARTHY Matt

 

 

ES

Mme ALBIOL GUZMÁN Marina

 

DE

M. DE MASI Fabio

(3rd VC)

 

EL

M. HADJIGEORGIOU Takis

 

FR

M. LE HYARIC Patrick

 

 

EL

M. KOULOGLOU Stelios

 

ES

M. URBÁN CRESPO Miguel

 

 

PT

M. VIEGAS Miguel

 

L

Greens/EFA

4/4

 

L

Greens/EFA

4/4

FR

M. DURAND Pascal

 

 

FI

Mme HAUTALA Heidi

 

DE

M. GIEGOLD Sven

 

 

DE

M. REIMON Michel

 

FR

Mme JOLY Eva

(4th VC)

 

ES

M. SOLÉ Jordi

 

EN

Mme SCOTT CATO Molly

 

 

ES

M. URTASUN Ernest

 

L

EFDD

3/3

 

L

EFDD

3/3

EN

M. COBURN David

 

 

EN

M. BATTEN Gerard

 

EN

M. FINCH Raymond

 

 

EN

M. CARVER James

 

DE

Mme VON STORCH Beatrix

 

 

IT

M. VALLI Marco

 

L

ENF

4/4

 

L

ENF

3/4

IT

M. BORGHEZIO Mario

 

 

IT

M. FONTANA Lorenzo

 

DE

Mme KAPPEL Barbara

 

 

FR

M. MONOT Bernard

 

FR

M. LEBRETON Gilles

 

 

DE

M. PRETZELL Marcus

 

IT

M. ZANNI Marco

 

 

 

 

 

L

N-A

1/1

 

 

 

 

EL

M. ZARIANOPOULOS Sotirios

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 


II. COMMITTEE MEETINGS and MISSIONS

The constitutive meeting took place on 12 July 2016.

The PANA Committee held 30 ordinary meetings and 16 Coordinators’ meetings from July 2016 until November 2017.

PANA Committee meetings

  28 meetings in Brussels

  2 meetings in Strasbourg

1 joint meeting

  with ECON with National Parliaments, in Brussels, on 31 January 2017

1 joint hearing

  with JURI on ‘The EU-wide protection of whistleblowers’, in Brussels, on 21 June 2017

2 workshops

  on ‘How to better prepare works of Inquiry Committee’, in Brussels, on 19 and 20 October 2016

  on ‘Offshore activities and money laundering: recent findings and challenges , in Brussels, on 26 January 2017

Coordinators’ meetings

  12 July 1016 in Brussels

  8 September 2016 in Brussels

  12 September 2016 in Strasbourg

  12 October 2016 in Brussels

  8 November 2016 in Brussels

  21 November 2016 in Strasbourg

  7 December 2016 in Brussels

  23 January 2017 in Brussels

  2 February 2017 in Brussels

  13 February 2017 in Strasbourg (‘Joint PANA/AFCO/EMIS Coordinators’ meeting’)

  13 March 2017 in Strasbourg

  3 April 2017 in Strasbourg

  4 May 2017 in Brussels

  30 May 2017 in Brussels

  12 October 2017 in Brussels

  28 November 2017 in Brussels

Shadow-Rapporteurs meetings

  11 September 2017 in Strasbourg

  25 September 2017 in Brussels

  2 October 2017 in Strasbourg

  9 October 2017 in Brussels

  11 October 2017 in Brussels

In addition, the Chair, Werner Langen, the two co-rapporteurs, Jeppe Kofod and Petr Jezek, and the Greens Coordinator, Sven Giegold, were invited to a meeting with the Members of Belgian Special Committee into the Panama Papers, on 26 April 2017, in the premises of the Belgian Parliament.

* * *

The PANA Committee held 7 fact-findings missions from February 2017 until September 2017:

  9-10 February - Mission to United Kingdom

  20 February - Mission to Malta

  2-3 March - Mission to Luxembourg

  21-24 March - Mission to USA (Washington and Delaware)

  22-23 June - Mission to Portugal

  7 July - Mission to Cyprus

  14-15 September - Mission to Switzerland


III. ACTIVITIES OF THE COMMITTEE

1. Programme of hearings and missions

Date

Topic / objective

Tuesday, 27 September 2016

09.00 - 11.30

Public hearing

Panama papers – Discussion with the investigative journalists behind the revelations

Thursday, 13 October 2016

9.00 - 12.30

Public hearing

Anti-money laundering and tax evasion: Who sets the rules and how?

Wednesday, 19 October 2016, 15.00 - 18.00

Thursday, 20 October 2016

9.00 - 17.30

Workshop

“How to better prepare works of Inquiry Committee”

Tuesday, 8 November 2016

14.00 - 15.30Public hearing

 

Hearing with Věra Jourová, Member of the European Commission responsible for Justice, Consumers and Gender Equality on “Anti-Money Laundering: state of play of the implementation of EU legislation

Monday, 14 November 2016

15.00 - 18.30

Public hearing

“Anti-money laundering and tax evasion: Who assures compliance with the rules and enforces them?

Wednesday, 16 November 2016

11.00 - 12.30

Extraordinary meeting

Exchange of views with Professor Joseph E. Stiglitz

Wednesday, 7 December 2016

15.00 - 18.30

Public hearing

Hearing with Pierre Moscovici, Member of the European Commission responsible for Economic and Financial Affairs, Taxation and Customs on “Fight against tax evasion and anti-money laundering: state of play of progress made at EU level

Tuesday, 24 January 2017

9.00 - 12.30

Public hearing

The role of lawyers, accountants and bankers in Panama Papers (Part I)

Thursday, 26 January 2017

11.00 - 12.00

Committee meeting

Working document on the inquiry into Money Laundering, Tax Avoidance and Tax Evasion

Thursday, 26 January 2017

14.00 - 16.00

Workshop

Workshop on "Offshore activities and money laundering: recent findings and challenges”

Interparliamentary week

Tuesday, 31 January 2017

9.30 - 11.15

Joint hearing ECON/PANA with National Parliaments

Panama Papers, Bahamas leaks: which follow-up did national Parliaments give to the revelations? Which lessons can be learned?

Thursday, 9 February 2017

9.00 - 12.30

Public hearing

The role of lawyers, accountants and bankers in Panama Papers (Part II)

Thursday, 9 February pm - Friday 10 February 2017

Mission

Mission to United Kingdom

Monday, 20 February 2017

Mission

Mission to Malta

Thursday, 2 March pm - Friday 3 March am

Mission

Mission to Luxembourg

Monday, 6 March 2017

15.00 - 18.30

Public hearing

The role of lawyers, accountants and bankers in Panama Papers (Part III)

21 to 24 March 2017

Mission

Mission to USA

Thursday, 6 April 2017

9.00 - 12.00 (Strasbourg)

Public hearing

Impact of the schemes revealed by the Panama Papers

Thursday, 27 April 2017

14.30 - 18.00

Committee meeting

Presentation of studies (Part I)

Session 1: Money laundering and tax evasion: What’s the impact on Member States and how effective are they in fighting it?

Tuesday, 2 May 2017

15.00 - 18.30

Committee meeting

Presentation of studies (Part II)

Session 2: Offshore practices: The roles and responsibilities of intermediaries and the relations of EU Member States with their overseas countries and territories

Thursday, 4 May 2017

9.00 - 12.30

Public hearing

Hearing with Commissioner Pierre Moscovici, Member of the European Commission responsible for Economic and Financial Affairs, Taxation and Customs

Tuesday, 9 May 2017

9.00 - 12.30

Public hearing

Cooperation in tax matters with European jurisdictions

Tuesday, 30 May 2017

15.00 - 16.30

Public hearing

Hearing with the President of the European Commission, J.C. Juncker

Tuesday, 30 May 2017

16.45 - 17.30

Public hearing

Hearing with F. Rocha Andrade

Wednesday, 21 June 2017

9.00 - 11.00

Joint PANA/JURI public hearing

Joint PANA-JURI hearing

The EU-wide protection of whistleblowers’

Wednesday, 21 June 2017

15.00 - 17.30

Public hearing

Financial Intelligence Units (FIUs) ins and outs and the Russian "Laundromat" case

Thursday, 22 June 2017

Friday, 23 June 2017

Mission

Mission to Portugal

Monday, 3 July 2017

19.00 - 20.30 (Strasbourg)

Public hearing

Hearing with Věra Jourová, Member of the European Commission responsible for Justice, Consumers and Gender Equality

Friday, 7 July 2017

Mission

Mission to Cyprus

Monday, 10 July 2017

16.30 - 18.30

Committee meeting

Consideration of draft report + draft recommendation

Tuesday, 11 July 2017

14.00 - 16.00

Committee meeting

Exchange of views with EU Finance Ministers

Thursday, 14 September

Friday, 15 September 2017

Mission

Mission to Switzerland

Tuesday, 26 September 2017

9.00 - 12.30

Public hearing

Hearing on “Tax planning: do celebrities and companies breach the EU law?”

Thursday, 12 October 2017

10.00 - 12.30

Committee meeting

Consideration of amendments

Wednesday, 18 October

14.00 - 17.30

Committee meeting

Vote on draft report and draft recommendation

Tuesday, 28 November 2017

10.00 - 12.30

Public hearing

Hearing on "Money Laundering: The case of NLB financial group Slovenia and Azerbaijan Laundromat revelations"

Tuesday, 28 November 2017

15.00 - 18.00

Public hearing

Hearing on “The Paradise Papers - What are they about and why are they relevant”


2. List of speakers (hearings and missions)

Name

Date

Meeting/Delegation

Organisation

Function

Country

Link

Gerard Ryle

Tuesday, 27 September 2016

09.00 - 11.30

Public hearing

International Consortium of Investigative Journalists (ICIJ)

Director

United States

Panama papers – Discussion with the investigative journalists behind the revelations

Bastian Obermayer

Tuesday, 27 September 2016

09.00 - 11.30

Public hearing

Süddeutsche Zeitung

Journalist

Germany

Panama papers – Discussion with the investigative journalists behind the revelations

Frederik Obermaier

Tuesday, 27 September 2016

09.00 - 11.30

Public hearing

Süddeutsche Zeitung

Journalist

Germany

Panama papers – Discussion with the investigative journalists behind the revelations

Kristof Clerix

Tuesday, 27 September 2016

09.00 - 11.30

Public hearing

Knack Magazine

Journalist

Belgium

Panama papers – Discussion with the investigative journalists behind the revelations

Oliver Zihlmann

Tuesday, 27 September 2016

09.00 - 11.30

Public hearing

Sonntagszeitung /

Le Matin Dimanche

Journalist

Switzerland

Panama papers – Discussion with the investigative journalists behind the revelations

Julia Stein

Tuesday, 27 September 2016

09.00 - 11.30

Public hearing

Norddeutscher Rundfunk (NDR)

Journalist

Germany

Panama papers – Discussion with the investigative journalists behind the revelations

Jan Strozyk

Tuesday, 27 September 2016

09.00 - 11.30

Public hearing

Norddeutscher Rundfunk (NDR)

Journalist

Germany

Panama papers – Discussion with the investigative journalists behind the revelations

Minna Knus

Tuesday, 27 September 2016

09.00 - 11.30

Public hearing

MOT (Finnish Broadcasting Company)

Journalist

Finland

Panama papers – Discussion with the investigative journalists behind the revelations

Michael Lennard

Thursday, 13 October 2016

9.00 - 12.30

Public hearing

International Tax Cooperation Section U.N. Dept. of Economic and Social Affairs - United Nations (UN)

Chief of International Tax Cooperation Section U.N.

Switzerland

Anti-money laundering and tax evasion: Who sets the rules and how?

Caroline Malcolm

Thursday, 13 October 2016

9.00 - 12.30

Public hearing

OECD’s Centre for Tax Policy and Administration

Senior Counsellor and Advisor to the Director and Deputy Director

France

Anti-money laundering and tax evasion: Who sets the rules and how?

Daniel Thelesklaf

Thursday, 13 October 2016

9.00 - 12.30

Public hearing

Committee on the Evaluation of Anti-Money Laundering Measures and the Financing of Terrorism (MONEYVAL)

President

France

Anti-money laundering and tax evasion: Who sets the rules and how?

Isabelle Vaillant

Thursday, 13 October 2016

9.00 - 12.30

Public hearing

European Banking Authority (EBA)

Director for Regulations

European Union

Anti-money laundering and tax evasion: Who sets the rules and how?

Elise J. Bean

Wednesday, 19 October 2016 and

Thursday, 20 October 2016

Workshop

Levin Center at Wayne State University Law School

Co-Director of Training and Conferences

United States

“How to better prepare works of Inquiry Committee”

Katie Bailey

Wednesday, 19 October 2016 and

Thursday, 20 October 2016

Workshop

U.S. House of Representatives' Subcommittee on Government Operations within the Committee on Oversight and Government

Staff Director

United States

“How to better prepare works of Inquiry Committee”

Věra Jourová

Tuesday, 8 November 2016

14.00 - 15.30Public hearing

 

European Commission

Commissioner responsible for Justice, Consumers and Gender Equality

European Commission

European Union

Hearing with Commissioner Věra Jourová

Giovanni Kessler

Monday, 14 November 2016

15.00 - 18.30

Public hearing

European Anti-Fraud Office (OLAF)

Director General

European Union

“Anti-money laundering and tax evasion: Who assures compliance with the rules and enforces them?

Simon Riondet

Monday, 14 November 2016

15.00 - 18.30

Public hearing

EUROPOL

Business manager – Head of the Financial intelligence Group

European Union

“Anti-money laundering and tax evasion: Who assures compliance with the rules and enforces them?

Klaus Meyer-Cabri

Monday, 14 November 2016

15.00 - 18.30

Public hearing

EUROJUST

German Member of EUROJUST’s College

European Union

“Anti-money laundering and tax evasion: Who assures compliance with the rules and enforces them?

Philippe de Koster

Monday, 14 November 2016

15.00 - 18.30

Public hearing

CTIF-CFI (Belgian Financial Intelligence Unit)

President

Belgium

“Anti-money laundering and tax evasion: Who assures compliance with the rules and enforces them?

Michel Claise

Monday, 14 November 2016

15.00 - 18.30

Public hearing

Ministry of Justice

Prosecutor

Belgium

“Anti-money laundering and tax evasion: Who assures compliance with the rules and enforces them?

Norbert Naulin

Monday, 14 November 2016

15.00 - 18.30

Public hearing

“EOKS” (Investigation Group

Organised Crime – Tax Fraud)

Head of the special investigation unit “EOKS” of the North Rhine-Westphalia tax authorities who analyse leaked data

Germany

“Anti-money laundering and tax evasion: Who assures compliance with the rules and enforces them?

Patrick Montagner

Monday, 14 November 2016

15.00 - 18.30

Public hearing

College of the French prudential supervisor

Deputy Secretary General

France

“Anti-money laundering and tax evasion: Who assures compliance with the rules and enforces them?

Joseph E. Stiglitz

Wednesday, 16 November 2016

11.00 - 12.30

Public hearing

Columbia University in New York

University Professor at Columbia University Former Chair of the Panama Papers Inquiry Committee

United States

Exchange of views with Professor Joseph E. Stiglitz

Pierre Moscovici

Wednesday, 7 December 2016

15.00 - 18.30

Public hearing

European Commission

Commissioner responsible for Economic and Financial Affairs, Taxation and Customs

European Union

Hearing with Commissioner Pierre Moscovici and Ashish Kumar, Policy Analyst at Financial Action Task Force (FATF)

Ashish Kumar

Wednesday, 7 December 2016

15.00 - 18.30

Public hearing

Financial Action Task Force (FATF)

Policy Analyst

France

Hearing with Commissioner Pierre Moscovici and Ashish Kumar, Policy Analyst at Financial Action Task Force (FATF)

Ronen Palan

Tuesday, 24 January 2017

9.00 - 12.30

Public hearing

Tax Justice Network

Senior advisor

United Kingdom

The role of lawyers, accountants and bankers in Panama Papers (Part I)

Brooke Harrington

Tuesday, 24 January 2017

9.00 - 12.30

Public hearing

 

Copenhagen Business School

Associate Professor

Denmark

The role of lawyers, accountants and bankers in Panama Papers (Part I)

Daniel Hall

Tuesday, 24 January 2017

9.00 - 12.30

Public hearing

Burford Capital

Director and co-head of Burford’s global corporate intelligence

United Kingdom

The role of lawyers, accountants and bankers in Panama Papers (Part I)

Rupert Manhart

Tuesday, 24 January 2017

09.00 - 12.30

Public hearing

Anti-money laundering Committee of The Council of Bars and Law Societies of Europe (CCBE)

Chair

Belgium

The role of lawyers, accountants and bankers in Panama Papers (Part I)

Richard Frimston

Tuesday, 24 January 2017

09.00 - 12.30

Public hearing

Anti-money laundering Committee of The Council of Bars and Law Societies of Europe (CCBE)

Member of the CCBE and expert on topics relating to tax, beneficial ownership, and offshore activities aspects

Belgium

The role of lawyers, accountants and bankers in Panama Papers (Part I)

Wim Mijs

Tuesday, 24 January 2017

09.00 - 12.30

Public hearing

European Banking Federation (EBF)

Chief Executive Officer

Belgium

The role of lawyers, accountants and bankers in Panama Papers (Part I)

Roger Kaiser

Tuesday, 24 January 2017

09.00 - 12.30

Public hearing

European Banking Federation (EBF)

Senior Policy Adviser

Belgium

The role of lawyers, accountants and bankers in Panama Papers (Part I)

Stef van Weeghel

Tuesday, 24 January 2017

09.00 - 12.30

Public hearing

Price Waterhouse Coopers (PWC)

Global Tax Policy Leader

Belgium

The role of lawyers, accountants and bankers in Panama Papers (Part I)

Brigitte Unger

Thursday, 26 January 2017

14.00 - 16.00

Workshop

Utrecht University

Chair of public sector economics

The Netherlands

Working document on the inquiry into Money Laundering, Tax Avoidance and Tax Evasion

Mark Pieth

Interparliamentary week

Tuesday, 31 January 2017

9.30 - 11.15

Joint hearing ECON/PANA with National Parliaments

University of Basel, Switzerland

Professor of Criminal Law and Criminology

Former Member of Panama Papers Inquiry Committee

Switzerland

Panama Papers, Bahamas leaks: which follow-up did national Parliaments give to the revelations? Which lessons can be learned?

Ed Groot

Interparliamentary week

Tuesday, 31 January 2017

9.30 - 11.15

Joint hearing ECON/PANA with National Parliaments

Dutch Parliamentary Committee of Inquiry into Tax structures

Chair

The Netherlands

Panama Papers, Bahamas leaks: which follow-up did national Parliaments give to the revelations? Which lessons can be learned?

Ahmed Ahmed Laaouej

Interparliamentary week

Tuesday, 31 January 2017

9.30 - 11.15

Joint hearing ECON/PANA with National Parliaments

Belgian Special Committee on the Panama Papers

Chair

Belgium

Panama Papers, Bahamas leaks: which follow-up did national Parliaments give to the revelations? Which lessons can be learned?

Kai Jan Krainer

Interparliamentary week

Tuesday, 31 January 2017

9.30 - 11.15

Joint hearing ECON/PANA with National Parliaments

Committee on Finance of the Austrian National Council

Vice-Chair

Austria

Panama Papers, Bahamas leaks: which follow-up did national Parliaments give to the revelations? Which lessons can be learned?

Benedikt Strunz

 

Thursday, 9 February 2017

9.00 - 12.30

Public hearing

Norddeutscher Rundfunk/ NDR

Journalist

Germany

The role of lawyers, accountants and bankers in Panama Papers (Part II)

Aleksandra Helena Sobisz

Thursday, 9 February 2017

9.00 - 12.30

Public hearing

Berenberg Bank

Former compliance officer

Germany

The role of lawyers, accountants and bankers in Panama Papers (Part II)

Katrin Keikert

Thursday, 9 February 2017

9.00 - 12.30

Public hearing

Berenberg Bank

Former compliance officer

Germany

The role of lawyers, accountants and bankers in Panama Papers (Part II)

Michael Kemmer

Thursday, 9 February 2017

9.00 - 12.30

Public hearing

Association of German Banks

General Manager and member of the Board of Directors

Germany

The role of lawyers, accountants and bankers in Panama Papers (Part II)

 

Thorsten Höche

 

Thursday, 9 February 2017

9.00 - 12.30

Public hearing

Association of German Banks

Head of the legal department

Germany

The role of lawyers, accountants and bankers in Panama Papers (Part II)

Ulrike Paul

 

Thursday, 9 February 2017

9.00 - 12.30

Public hearing

Bundesrechtsanwaltskammer (BRAK or German Federal Bar)

Vice-President

Germany

The role of lawyers, accountants and bankers in Panama Papers (Part II)

Frank Johnigk

 

Thursday, 9 February 2017

9.00 - 12.30

Public hearing

Bundesrechtsanwaltskammer (BRAK or German Federal Bar)

Head of the Department Money Laundering and Criminal Law

Germany

The role of lawyers, accountants and bankers in Panama Papers (Part II)

Søren Kristensen

Thursday, 9 February 2017

9.00 - 12.30

Public hearing

Danish Broadcasting Corporation (DR), International Consortium of Investigative Journalists (ICIJ)

Journalist

Denmark

The role of lawyers, accountants and bankers in Panama Papers (Part II)

Matthew Elderfield

Thursday, 9 February 2017

9.00 - 12.30

Public hearing

Nordea

Head of Group Compliance and Member of Nordea Executive Management

Sweden

The role of lawyers, accountants and bankers in Panama Papers (Part II)

Johan Ekwall

Thursday, 9 February 2017

9.00 - 12.30

Public hearing

Nordea

Chief of staff

Sweden

The role of lawyers, accountants and bankers in Panama Papers (Part II)

Biörn Riese

Thursday, 9 February 2017

9.00 - 12.30

Public hearing

Mannheimer Swartling

Member of the Corporate Sustainability & Risk Management,

M&A and Corporate Commercial groups

Sweden

The role of lawyers, accountants and bankers in Panama Papers (Part II)

Andreas Steen

Thursday, 9 February 2017

9.00 - 12.30

Public hearing

Mannheimer Swartling

Member of Corporate Commercial practice

group

Sweden

The role of lawyers, accountants and bankers in Panama Papers (Part II)

Prem Sikka

Thursday, 9 February

Friday 10 February 2017

Mission to UK

Essex Business School

Professor of Accounting

United Kingdom

Mission to United Kingdom

Sol Picciotto

Thursday, 9 February

Friday 10 February 2017

Mission to UK

Lancaster University

Emeritus Professor, Senior Fellow, International Centre for Tax & Development

United Kingdom

Mission to United Kingdom

Rita de la Feria

Thursday, 9 February

Friday 10 February 2017

Mission to UK

University of Leeds

Professor

United Kingdom

Mission to United Kingdom

Murray Worthy

Thursday, 9 February Friday 10 February 2017

Mission to UK

Anti-corruption organisation Global Witness

Expert on money laundering

United Kingdom

Mission to United Kingdom

Rachel Davies

Thursday, 9 February

Friday 10 February 2017

Mission to UK

Transparency International UK

Senior Advocacy Manager

United Kingdom

Mission to United Kingdom

Richard Murphy

Thursday, 9 February Friday 10 February 2017

Mission to UK

Tax Justice Network

Chartered accountant and political economist

United Kingdom

Mission to United Kingdom

Oliver Pearce

Thursday, 9 February Friday 10 February 2017

Mission to UK

Oxfam

Policy Manager for tax and inequality

United Kingdom

Mission to United Kingdom

Peter Dempsey

Thursday, 9 February Friday 10 February 2017

Mission to UK

Self-employed

Lawyer

United Kingdom

Mission to United Kingdom

Douglas Flint

Thursday, 9 February Friday 10 February 2017

Mission to UK

HSBC

Group Chairman

United Kingdom

Mission to United Kingdom

Paul Rankin

Thursday, 9 February

Friday 10 February 2017

Mission to UK

HSBC

Managing Director Group Government Affairs

United Kingdom

Mission to United Kingdom

Iain McKinnon

Thursday, 9 February Friday 10 February 2017

Mission to UK

HSBC

Group Head of Tax

United Kingdom

Mission to United Kingdom

Paul Kelly

Thursday, 9 February Friday 10 February 2017

Mission to UK

HSBC

Head of Tax Transparency

United Kingdom

Mission to United Kingdom

Hank Cole

Thursday, 9 February Friday 10 February 2017

Mission to UK

HSBC

Global Head of Operational Intelligence

United Kingdom

Mission to United Kingdom

Barbara Patow

Thursday, 9 February Friday 10 February 2017

Mission to UK

HSBC

Global Head of Strategic Initiatives, AML

United Kingdom

Mission to United Kingdom

David Rowe-Francis

Thursday, 9 February Friday 10 February 2017

Mission to UK

HSBC

UK Head of AML

United Kingdom

Mission to United Kingdom

Will Morgan

Thursday, 9 February Friday 10 February 2017

Mission to UK

HSBC

Group Government Affairs, Financial System Integrity

United Kingdom

Mission to United Kingdom

Ian Messer

Thursday, 9 February Friday 10 February 2017

Mission to UK

Law Society of Scotland

Representative of Solicitors Regulation Authority (SRA)

United Kingdom

Mission to United Kingdom

John Riches

Thursday, 9 February Friday 10 February 2017

Mission to UK

Law Society of England and Wales (LSEW)

Chair, Society of Trust and Estate Practitioners (STEP) Public Policy Committee

United Kingdom

Mission to United Kingdom

Sandy Bhogal

Thursday, 9 February Friday 10 February 2017

Mission to UK

Law Society of England and Wales (LSEW)

Chair of International Tax Law

United Kingdom

Mission to United Kingdom

Edward Craft

Thursday, 9 February Friday 10 February 2017

Mission to UK

Law Society of England and Wales (LSEW)

Member of the LSEW Company Law Committee

United Kingdom

Mission to United Kingdom

Amy Bell

Thursday, 9 February Friday 10 February 2017

Mission to UK

Law Society of England and Wales (LSEW)

Chair of the LSEW AML Task Force

United Kingdom

Mission to United Kingdom

Robert Hodgkinson

Thursday, 9 February Friday 10 February 2017

Mission to UK

Institute of Chartered Accountants in England and Wales (ICAEW)

Executive Director

United Kingdom

Mission to United Kingdom

Frank Haskew

Thursday, 9 February Friday 10 February 2017

Mission to UK

Institute of Chartered Accountants in England and Wales (ICAEW)

Head of Tax

United Kingdom

Mission to United Kingdom

Ian Young

Thursday, 9 February Friday 10 February 2017

Mission to UK

Institute of Chartered Accountants in England and Wales (ICAEW)

International Tax Manager

United Kingdom

Mission to United Kingdom

Simon Tosserams

Thursday, 9 February Friday 10 February 2017

Mission to UK

Institute of Chartered Accountants in England and Wales (ICAEW)

EU Affairs Executive

United Kingdom

Mission to United Kingdom

Edward Scicluna

Monday, 20 February 2017

Mission to Malta

EU Presidency

Maltese Government

Minister of Finance

Malta

Mission to Malta

Joe V. Bannister

Monday, 20 February 2017

Mission to Malta

Malta Financial Service Authority

Chair

Malta

Mission to Malta

Marianne Scicluna

Monday, 20 February 2017

Mission to Malta

Malta Financial Service Authority

Director-General

Malta

Mission to Malta

Anton Bartolo

Monday, 20 February 2017

Mission to Malta

Malta Financial Service Authority

Director of Enforcement

Malta

Mission to Malta

Lawrence Cutajar

Monday, 20 February 2017

Mission to Malta

Maltese Police

Police Commissionner

Malta

Mission to Malta

Daphne Caruana Galizia

Monday, 20 February 2017

Mission to Malta

Self-employed

Journalist

Malta

Mission to Malta

Ivan Camilleri

Monday, 20 February 2017

Mission to Malta

Times of Malta

Journalist

Malta

Mission to Malta

Matthew Vella

Monday, 20 February 2017

Mission to Malta

Malta Today

Journalist

Malta

Mission to Malta

Alexander Balzan

Monday, 20 February 2017

Mission to Malta

One News

Journalist

Malta

Mission to Malta

Pierre Mifsud

Monday, 20 February 2017

Mission to Malta

EMD Advocates

Founding partner

Malta

Mission to Malta

Malcolm Booker

Monday, 20 February 2017

Mission to Malta

Deloitte Malta

Chief Executive Officer

Malta

Mission to Malta

Manfred Galdes

Monday, 20 February 2017

Mission to Malta

ARQ Risk and Compliance

Ltd.

Director

Malta

Mission to Malta

Paul Mifsud

Monday, 20 February 2017

Mission to Malta

Sparkasse Bank

Managing Director

Malta

Mission to Malta

Konrad Mizzi

Monday, 20 February 2017

Mission to Malta

Maltese Government

Minister within the Office of the Prime Minister

Malta

Mission to Malta

Beppe Fenech Adami

Monday, 20 February 2017

Mission to Malta

Parliament of Malta

National Deputy

Malta

Mission to Malta

Pierre Gramegna

Thursday, 2 March - Friday 3 March 2017

Mission to Luxembourg

Luxembourg Government

Minister for Finance

Luxembourg

Mission to Luxembourg

Félix Braz

Thursday, 2 March - Friday 3 March 2017

Mission to Luxembourg

Luxembourg Government

Minister for Justice

Luxembourg

Mission to Luxembourg

Eugène Berger

Thursday, 2 March - Friday 3 March 2017

Mission to Luxembourg

Luxembourg Chamber of Deputies

Member of Finance Committee

Luxembourg

Mission to Luxembourg

Fabien Grasser

Thursday, 2 March - Friday 3 March 2017

Mission to Luxembourg

Le Quotidien Luxembourg

Journalist

Luxembourg

Mission to Luxembourg

Anthony A Simcic

Thursday, 2 March - Friday 3 March 2017

Mission to Luxembourg

HSBC Luxembourg

Managing Director Head of Private Banking

Luxembourg

Mission to Luxembourg

Claude Marx

Thursday, 2 March pm - Friday 3 March am

Commission de Surveillance du Secteur Financier (CSSF)

Director-General

Luxembourg

Mission to Luxembourg

Claude Simon

Thursday, 2 March - Friday 3 March 2017

Mission to Luxembourg

Commission de Surveillance du Secteur Financier (CSSF)

Member of the management Board and Member of SSM Board of Supervisors

Luxembourg

Mission to Luxembourg

François Prum

Thursday, 2 March - Friday 3 March 2017

Mission to Luxembourg

Luxembourgish Bar

Head of Luxembourgish Bar

Luxembourg

Mission to Luxembourg

Wim Piot

Thursday, 2 March - Friday 3 March 2017

Mission to Luxembourg

PwC Luxembourg

Managing Partner and Tax Leader

Luxembourg

Mission to Luxembourg

Elizabeth Jane McCormick

Thursday, 2 March - Friday 3 March 2017

Mission to Luxembourg

KPMG

Global Head of Tax

Luxembourg

Mission to Luxembourg

Patrick Suet

Monday, 6 March 2017

15.00 - 18.30

Public hearing

Société Générale Bank & Trust

Chairman

France

The role of lawyers, accountants and bankers in Panama Papers (Part III)

Anne Michel

Monday, 6 March 2017

15.00 - 18.30

Public hearing

Le Monde, ICIJ

Journalist

France

The role of lawyers, accountants and bankers in Panama Papers (Part III)

Sylvie David-Chino

Monday, 6 March 2017

15.00 - 18.30

Public hearing

BNP Paribas

Global Head of IFS Compliance

France

The role of lawyers, accountants and bankers in Panama Papers (Part III)

Albert Allo

Monday, 6 March 2017

15.00 - 18.30

Public hearing

TracFin (Traitement du renseignement et action contre les circuits financiers clandestins)

Deputy Director

France

The role of lawyers, accountants and bankers in Panama Papers (Part III)

Olivier Boutellis-Taft

Monday, 6 March 2017

15.00 - 18.30

Public hearing

Accountancy Europe, NGO

Chief Executive Officer

Belgium

The role of lawyers, accountants and bankers in Panama Papers (Part III)

Paul Gisby

Monday, 6 March 2017

15.00 - 18.30

Public hearing

Accountancy Europe, NGO

Manager for taxation and transparency

Belgium

The role of lawyers, accountants and bankers in Panama Papers (Part III)

Oliver Zihlmann

Monday, 6 March 2017

15.00 - 18.30

Public hearing

Sonntagszeitung | Le Matin Dimanche, ICIJ

Journalist

Switzerland

The role of lawyers, accountants and bankers in Panama Papers (Part III)

Jean-Bernard Schmid

Monday, 6 March 2017

15.00 - 18.30

Public hearing

Swiss Ministry of Justice

Public Prosecutor

Switzerland

The role of lawyers, accountants and bankers in Panama Papers (Part III)

Peter Lutz

Monday, 6 March 2017

15.00 - 18.30

Public hearing

Self-regulatory organisation for the combating of money laundering of the Swiss Bar Association and Swiss Notary Association

President

Switzerland

The role of lawyers, accountants and bankers in Panama Papers (Part III)

Giuseppe Marino

Monday, 6 March 2017

15.00 - 18.30

Public hearing

University of Milan

Professor Theory & Practice of International Tax Law

Italy

The role of lawyers, accountants and bankers in Panama Papers (Part III)

Caroline Vicini

21 to 24 March 2017

Mission to USA

Delegation of the European Union to the United States

Deputy Head of Delegation

Washington DC,

United States

Mission to USA

Elise Bean

21 to 24 March 2017

Mission to USA

Levin Center at Wayne State University Law School

Co-Director of Training and Conferences

Washington DC,

United States

Mission to USA

Gerard Ryle

21 to 24 March 2017

Mission to USA

International Consortium of

Investigative Journalists (ICIJ)

Director

Washington DC,

United States

Mission to USA

Gary Kalman

21 to 24 March 2017

Mission to USA

FACT Coalition

Executive Director

Washington DC,

United States

Mission to USA

Tom Cardamone

21 to 24 March 2017

Mission to USA

Global Financial Integrity

Managing Director

Washington DC,

United States

Mission to USA

Jane Gravelle

21 to 24 March 2017

Mission to USA

Government and Finance Division

Researcher

Washington DC,

United States

Mission to USA

Ron Wyden

21 to 24 March 2017

Mission to USA

Committee on Finance

National Deputy

(Senator)

Washington DC,

United States

Mission to USA

Richard Neal

21 to 24 March 2017

Mission to USA

Ways and Means Committee

National Deputy

Washington DC,

United States

Mission to USA

Tom Carper

21 to 24 March 2017

Mission to USA

Subcommittee on Investigations

National Deputy

(Senator)

Washington DC,

United States

Mission to USA

Orrin Hatch

21 to 24 March 2017

Mission to USA

Committee on Finance

National Deputy

(Senator)

Washington DC,

United States

Mission to USA

Peter C. Schwartzkopf

21 to 24 March 2017

Mission to USA

House Representatives of the General Assembly

National Deputy

Delaware,

United States

Mission to USA

Valerie Longhurst

21 to 24 March 2017

Mission to USA

House Representatives of the General Assembly

National Deputy

Delaware,

United States

Mission to USA

Daniel B. Short

21 to 24 March 2017

Mission to USA

House Representatives of the General Assembly

National Deputy

Delaware,

United States

Mission to USA

David B. McBride

21 to 24 March 2017

Mission to USA

Delaware General Assembly

National Deputy

(Senator)

Delaware,

United States

Mission to USA

Margaret

Rose Henry

21 to 24 March 2017

Mission to USA

Delaware General Assembly

National Deputy

(Senator)

Delaware,

United States

Mission to USA

F. Gary Simpson

21 to 24 March 2017

Mission to USA

Delaware General Assembly

National Deputy

(Senator)

Delaware,

United States

Mission to USA

Charles M. Elson

21 to 24 March 2017

Mission to USA

John L Weinberg Center for Corporate Governance at the University of

Delaware

Professor

Delaware,

United States

Mission to USA

Jeffrey W. Bullock

21 to 24 March 2017

Mission to USA

Delaware Executive Branch

National deputy

(Secretary of State)

Delaware,

United States

Mission to USA

Rick Geisenberger

21 to 24 March 2017

Mission to USA

Delaware Executive Branch

National deputy

(Secretary of Treasury)

Delaware,

United States

Mission to USA

Kristopher Knight

21 to 24 March 2017

Mission to USA

Delaware Executive Branch

National deputy

(Deputy Secretary of State and Director of the Corporations Division)

Delaware,

United States

Mission to USA

Matt Denn

21 to 24 March 2017

Mission to USA

Delaware Department of Justice

Attorney General

Delaware,

United States

Mission to USA

Lawrence A. Hamermesh

21 to 24 March 2017

Mission to USA

Widener University

Professor of Corporate and Business Law

Delaware,

United States

Mission to USA

 

Paul L. Regan

21 to 24 March 2017

Mission to USA

Widener University

Associate Director, Institute of Delaware

Corporate and Business Law

Delaware,

United States

Mission to USA

Alvin Mosioma

Thursday, 6 April 2017

9.00 - 10.30 (Strasbourg)

Public hearing

Tax Justice Network - Africa

Founding Executive Director

Kenya

Impact of the schemes revealed by the Panama Papers

Nuhu Ribadu

Thursday, 6 April 2017

9.00 - 10.30 (Strasbourg)

Public hearing

Nigerian government

(former anti-corruption official)

Official

Nigeria

Impact of the schemes revealed by the Panama Papers

Will Fitzgibbon

Thursday, 6 April 2017

9.00 - 10.30 (Strasbourg)

Public hearing

International Consortium of Investigative Journalists (ICIJ)

Journalist

USA

Impact of the schemes revealed by the Panama Papers

Ahmed Ahmed Laaouej

Wednesday 26 April 2017

16.00 - 17.30

Meeting in the premises of the Belgian Parliament

Belgian Special Committee on the Panama Papers

Chair

Belgium

Meeting with the Members of Belgian Special Committee into the Panama Papers

Luk Van Biesen

Wednesday 26 April 2017

16.00 - 17.30

Meeting in the premises of the Belgian Parliament

Belgian Special Committee on the Panama Papers

National Deputy

Belgium

Meeting with the Members of Belgian Special Committee into the Panama Papers

Roel Deseyn

Wednesday 26 April 2017

16.00 - 17.30

Meeting in the premises of the Belgian Parliament

Belgian Special Committee on the Panama Papers

National Deputy

Belgium

Meeting with the Members of Belgian Special Committee into the Panama Papers

Mark Delanote

Wednesday 26 April 2017

16.00 - 17.30

Meeting in the premises of the Belgian Parliament

Belgian Special Committee on the Panama Papers

National Deputy

Belgium

Meeting with the Members of Belgian Special Committee into the Panama Papers

Mike Beke

Thursday, 27 April

2017

14.30 - 18.00

Committee Meeting

Blomeyer & Sanz

Researcher

Spain

Presentation of studies (Part I)

David Buck

Thursday, 27 April

2017

14.30 - 18.00

Committee Meeting

Centre for Strategy & Evaluation Services (CSES)

Researcher

United Kingdom

Presentation of studies (Part I)

Jack Malan

Thursday, 27 April

2017

14.30 - 18.00

Committee Meeting

Centre for Strategy & Evaluation Services

Researcher

United Kingdom

Presentation of studies (Part I)

Amandine Scherrer

Thursday, 27 April

2017

14.30 - 18.00

Committee Meeting

European ParliamentEuropean Parliamentary

 

Research Service (EPRS)

Researcher

European Union

Presentation of studies (Part I)

Anthony Amicelle

Thursday, 27 April

2017

14.30 - 18.00

Committee Meeting

International Centre for Comparative Criminology, Université de Montréal, Canada

Researcher

Canada

Presentation of studies (Part I)

Willem Pieter de Groen

 

Tuesday, 2 May 2017

15.00 - 18.30

Committee meeting

Centre for European Policy Studies (CEPS)

Researcher

Belgium

Presentation of studies (Part II)

Ian Roxan

Tuesday, 2 May 2017

15.00 - 18.30

Committee meeting

London School of Economics (LSE)

Researcher

United Kingdom

Presentation of studies (Part II)

Herman Bröring

Tuesday, 2 May 2017

15.00 - 18.30

Committee meeting

Centre for European Financial Services Law at the University of Groningen

Researcher

The Netherlands

Presentation of studies (Part II)

Peter Clegg

Tuesday, 2 May 2017

15.00 - 18.30

Committee meeting

University of the West of England, Bristol

Researcher

United Kingdom

Presentation of studies (Part II)

Alexandre Maitrot de la Motte

 

Tuesday, 2 May 2017

15.00 - 18.30

Committee meeting

University of Paris-Est Créteil

Researcher

France

Presentation of studies (Part II)

Pierre Moscovici

Thursday, 4 May

2017

9.00 - 12.30

Public hearing

European Commission

Commissioner responsible for Economic and Financial Affairs, Taxation and Customs

European Union

Hearing with Commissioner Pierre Moscovici

Rui Gonçalves

Tuesday, 9 May

2017

9.00 - 12.30

Public hearing

Government of Madeira

Regional Secretary for Finance

Madeira, Portugal

Cooperation in tax matters with European jurisdictions

James Tipping

Tuesday, 9 May

2017

9.00 - 12.30

Public hearing

Finance Centre of the Government of Gibraltar

Finance Director

Gibraltar, UK

Cooperation in tax matters with European jurisdictions

Richard Walker

Tuesday, 9 May

2017

9.00 - 12.30

Public hearing

States of Guernsey Policy & Resources Committee

Director of financial crime policy

Guernsey, Channel Islands

Cooperation in tax matters with European jurisdictions

Colin Powell

Tuesday, 9 May

2017

9.00 - 12.30

Public hearing