Процедура : 2017/2122(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A8-0365/2017

Внесени текстове :

A8-0365/2017

Разисквания :

PV 12/12/2017 - 17
CRE 12/12/2017 - 17

Гласувания :

PV 13/12/2017 - 13.6
Обяснение на вота

Приети текстове :

P8_TA(2017)0494

ДОКЛАД     
PDF 1275kWORD 141k
23.11.2017
PE 608.041v02-00 A8-0365/2017

относно Годишния доклад относно правата на човека и демокрацията в света през 2016 г. и политиката на Европейския съюз в тази област

(2017/2122(INI))

Комисия по външни работи

Докладчик: Годеливе Квистхауд-Ровол

ИЗМЕНЕНИЯ
ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
 ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ
   ПРИЛОЖЕНИЕ I: INDIVIDUAL CASES RAISED BY THE EUROPEAN PARLIAMENT
 ПРИЛОЖЕНИЕ II: LIST OF RESOLUTIONS
 СТАНОВИЩЕ на комисията по правата на жените и равенството между половете
 ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ
 ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно Годишния доклад относно правата на човека и демокрацията в света през 2016 г. и политиката на Европейския съюз в тази област

(2017/2122(INI))

Европейският парламент,

–  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека и други договори и инструменти на ООН в областта на правата на човека,

–  като взе предвид Европейската конвенция за правата на човека,

–  като взе предвид Конвенцията на ООН за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените от 18 декември 1979 г.(1),

–  като взе предвид общи препоръки № 12, 19 и 35 относно насилието срещу жени, № 26 относно работничките мигранти и № 32 относно свързаното с пола измерение на статута на бежанец, предоставянето на убежище, националността и липсата на гражданство сред жените, приети в рамките на Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените,

–  като взе предвид Резолюция 69/167 на Общото събрание на ООН (ОСООН), приета на 18 декември 2014 г.(2), относно защитата и насърчаването на правата на човека и основните свободи на всички мигранти независимо от техния миграционен статут,

–  като взе предвид Международната конвенция за защита на правата на всички работници мигранти и членовете на техните семейства от 18 декември 1990 г.(3),

–  като взе предвид Резолюции 1325, 1820, 1888, 1889, 1960, 2106, 2122 и 2242 на Съвета за сигурност на ООН относно жените, мира и сигурността,

–  като взе предвид Конвенцията от 1951 г. и Протокола от 1967 г. за статута на бежанците(4) и конвенции № 43 и № 97 на Международната организация на труда (МОТ),

–  като взе предвид ръководните принципи на ООН относно стопанската дейност и правата на човека(5),

–  като взе предвид Декларацията от Ню Йорк за бежанците и мигрантите, приета от ОСООН на 19 септември 2016 г.(6),

–  като взе предвид 17-те цели за устойчиво развитие (ЦУР) на ООН и Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие, чиято цел е да се осигурят мир и просперитет за народите и планетата(7),

–  като взе предвид Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие (Конвенцията от Истанбул) от 12 април 2011 г., която беше подписана от ЕС на 13 юни 2017 г.(8),

–  като взе предвид Насоките на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) за многонационалните предприятия, приети през 1976 г. и преразгледани през 2011 г.(9),

–  като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз,

–  като взе предвид членове 2, 3, 8, 21 и 23 от Договора за Европейския съюз (Договора за ЕС),

–  като взе предвид член 207 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

–  като взе предвид Стратегическата рамка и плана за действие на ЕС относно правата на човека и демокрацията, приети от Съвета на 25 юни 2012 г.(10),

–  като взе предвид Плана за действие относно правата на човека и демокрацията за периода 2015 – 2019 г., приет от Съвета на 20 юли 2015 г.(11),

–  като взе предвид съвместния работен документ, озаглавен „План за действие на Европейския съюз относно правата на човека и демокрацията за периода 2015 – 2019 г.: Средносрочен преглед, юни 2017 г.“(12),

–  като взе предвид съвместния работен документ на службите, озаглавен „Равенството между половете и овластяването на жените: преобразяване на живота на момичетата и жените посредством външните отношения на ЕС за периода 2016 – 2020 г.“, приет през 2015 г.(13),

–  като взе предвид Глобалната стратегия за външната политика и политика на сигурност на Европейския съюз, представена от заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (заместник-председателя/върховен представител) Федерика Могерини на 28 юни 2016 г.(14), както и първия доклад относно нейното прилагане, озаглавен „От обща визия към общи действия: Изпълнение на Глобалната стратегия на ЕС“, публикуван през 2017 г.(15),

–  като взе предвид Решение 2011/168/ОВППС на Съвета от 21 март 2011 г. относно Международния наказателен съд и за отмяна на Обща позиция 2003/444/ОВППС(16),

–  като взе предвид Европейската програма за миграцията от 13 май 2015 г.(17) и съобщението на Комисията от 7 юни 2016 г. относно създаването на нова рамка за партньорство с трети държави в рамките на европейската програма за миграцията (COM/2016/0385)(18),

–  като взе предвид Насоките на ЕС за утвърждаването и защитата на правата на детето, приети през 2007 г. и преразгледани през 2017 г.(19),

–  като взе предвид съвместното изявление на Съвета и на представителите на правителствата на държавите членки, заседаващи в рамките на Съвета, Европейския парламент и Европейската комисия, озаглавено „Новият европейски консенсус за развитие: „Нашият свят, нашето достойнство, нашето бъдеще“(20), прието от Съвета, Парламента и Комисията на 7 юни 2017 г.,

–  като взе предвид Насоките на ЕС в областта на правата на човека относно свободата на изразяване онлайн и офлайн, приети през 2014 г.(21),

–  като взе предвид защитата на свободата на изразяване офлайн и онлайн, предвидена в член 19 от Всеобщата декларация за правата на човека, член 19 от Международния пакт за граждански и политически права, член 10 от Европейската конвенция за правата на човека и член 10 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

–  като взе предвид Насоките на ЕС относно утвърждаването и защитата на свободата на религията и убежденията, приети през 2013 г.(22),

–  като взе предвид международната защита на свободата на религията или убежденията, предвидена в член 18 от Всеобщата декларация за правата на човека, член 18 от Международния пакт за граждански и политически права, Декларацията от 1981 г. за премахване на всички форми на нетърпимост и дискриминация, основани на религиозна принадлежност или убеждения, член 9 от Европейската конвенция за правата на човека и член 10 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

–  като взе предвид заключенията на Света относно нетърпимостта, дискриминацията и насилието, основани на религията и вярванията, приети на 21 февруари 2011 г.(23),

–  като взе предвид Насоките на ЕС относно смъртното наказание, приети през 2013 г.(24),

–  като взе предвид Насоките на ЕС за политиката на ЕС към трети страни по отношение на изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, приети през 2001 г. и преразгледани през 2012 г.(25),

–  като взе предвид Протокола на ООН за предотвратяване, противодействие и наказване на трафика с хора, особено жени и деца, допълващ Конвенцията на ООН срещу транснационалната организирана престъпност(26), и Конвенцията на Съвета на Европа за борба с трафика на хора,

–  като взе предвид Насоките на ЕС за насърчаване и защита на упражняването на всички човешки права от лесбийките, гейовете, бисексуалните, трансполовите и интерсексуалните лица (ЛГБТИ), приети през 2013 г.(27),

–  като взе предвид Насоките на ЕС относно диалозите за правата на човека с трети държави, приети през юни 2001 г. и актуализирани през 2009 г.(28),

–  като взе предвид Насоките на ЕС за насърчаване на спазването на международното хуманитарно право, приети през 2005 г. и преразгледани през 2009 г.(29),

–  като взе предвид Насоките на ЕС относно насилието срещу жените и момичетата и борбата с всички форми на дискриминация срещу тях, приети през 2008 г.(30),

–  като взе предвид Насоките на ЕС относно децата и въоръжените конфликти, приети през юни 2003 г. и преразгледани през 2008 г.(31),

–  като взе предвид Регламент (ЕС) 2017/821 на Европейския парламент и на Съвета от 17 май 2017 г. за определяне на задължения за надлежна проверка на веригата на доставки за вносителите от Съюза на калай, тантал и волфрам, на рудите на тези метали и на злато с произход от засегнати от конфликти и високорискови зони(32),

–  като взе предвид Насоките на ЕС относно защитниците на правата на човека, приети през 2005 г. и преразгледани през 2008 г.(33),

–  като взе предвид Годишния доклад на ЕС относно правата на човека и демокрацията в света през 2015 г.(34),

–  като взе предвид своята резолюция от 13 септември 2017 г., озаглавена „Износ на оръжия: прилагане на Обща позиция 2008/944/ОВППС“(35),

–  като взе предвид своята резолюция от 14 декември 2016 г. относно Годишния доклад относно правата на човека и демокрацията по света и политиката на Европейския съюз в тази област (2015 г.)(36), както и предходните си резолюции по тази тема,

–  като взе предвид своята резолюция от 25 октомври 2016 г. относно правата на човека и миграцията в трети държави(37),

–  като взе предвид своята резолюция от 25 октомври 2016 г. относно корпоративната отговорност при сериозни нарушения на правата на човека в трети държави(38),

–  като взе предвид своята резолюция от 5 юли 2016 г. относно борбата с трафика на хора във външните отношения на ЕС(39),

–  като взе предвид своята резолюция от 21 януари 2016 г. относно приоритетите на ЕС за сесиите на Съвета на ООН по правата на човека през 2016 г.(40),

–  като взе предвид своята резолюция от 25 февруари 2016 г. относно хуманитарното положение в Йемен(41), която призовава заместник-председателя/върховен представител да започне инициатива за налагане от страна на ЕС на оръжейно ембарго на Саудитска Арабия,

–  като взе предвид своите резолюции по неотложни въпроси относно случаи на нарушаване на правата на човека, демокрацията и принципите на правовата държава,

–  като взе предвид своята награда „Сахаров“ за свобода на мисълта, която през 2016 г. беше присъдена на Надя Мурад и Ламия Ажи Башар,

–  като взе предвид своята резолюция от 10 октомври 2013 г. относно дискриминацията, основана на кастов признак(42), доклада на специалния докладчик на ООН по въпросите на малцинствата от 28 януари 2016 г. относно малцинствата и дискриминацията, основана на кастов признак или други подобни системи на наследен статус(43), и инструмента за насоки на ООН относно дискриминацията, основана на произход,

–  като взе предвид своята резолюция от 17 ноември 2011 г., озаглавена „Подкрепа от страна на ЕС за Международния наказателен съд (МНС): отговор на предизвикателствата и превъзмогване на трудностите“(44),

–  като взе предвид член 52 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по външни работи и становището на комисията по правата на жените и равенството между половете (A8-0365/2017),

A.  като има предвид, че с член 21 от Договора за ЕС Европейският съюз се ангажира с обща външна политика и политика на сигурност (ОВППС), като се ръководи от принципите, вдъхновили собственото му създаване, които той се стреми да насърчава в останалия свят, а именно демокрацията, правовата държава, универсалността и неделимостта на правата на човека и на основните свободи, зачитането на човешкото достойнство, принципите на равенство и солидарност и зачитането на принципите на Устава на Организацията на обединените нации, Хартата на основните права на Европейския съюз и международното право; като има предвид, че Съюзът ще се присъедини към Европейската конвенция за правата на човека;

Б.  като има предвид, че извършваните понастоящем по света злоупотреби с правата на човека и основните свободи, включително престъпленията против човечеството, военните престъпления и случаите на геноцид, изискват решителни усилия от страна на цялата международна общност;

В.  като има предвид, че насърчаването, неделимостта и защитата на универсалността на правата на човека са крайъгълни камъни на ОВППС; като има предвид, че чрез ролята си да упражнява контрол върху ОВППС Парламентът има право да бъде информиран и консултиран относно главните аспекти и основните решения (член 36 от Договора за ЕС);

Г.  като има предвид, че в Глобалната стратегия за външната политика и политика на сигурност на Европейския съюз, приета от Съвета през юни 2016 г., се заявява, че правата на човека трябва да бъдат интегрирани системно във всички сектори на политиката и всички институции, включително международната търговия и търговската политика;

Д.  като има предвид, че по-тясната съгласуваност между вътрешните и външните политики на ЕС, както и между самите външни политики на Съюза, е задължително изискване за успешната и ефективна политика на ЕС в областта на правата на човека; като има предвид, че подобряването на съгласуваността следва да даде възможност на ЕС да реагира по-бързо на нарушения на правата на човека на по-ранен етап, а в някои случаи – да предвижда и предотвратява извършването им, включително в областта на международната търговия и търговската политика;

Е.  като има предвид, че ангажиментът на ЕС за ефективно многостранно сътрудничество, в основата на което стои ООН, е неразделна част от външната политика на Съюза и се корени в убеждението, че най-подходящият начин за справяне с глобалните кризи, предизвикателства и заплахи е чрез многостранна система, основана на универсални правила и ценности;

Ж.  като има предвид, че съгласно член 207 от ДФЕС търговската политика на ЕС се основава на принципите и целите на външната дейност на Съюза; като има предвид, че търговията и правата на човека могат да си въздействат взаимно в трети държави, както и че в рамките на система за корпоративна отговорност, каквато понастоящем се обсъжда в ООН, и на глобални вериги за създаване на стойност деловите среди трябва да играят важна роля за предоставянето на положителни стимули за утвърждаването на правата на човека, демокрацията и корпоративната отговорност; като има предвид, че доброто управление и публичните органи, които действат в името на общия интерес, играят важна роля в поведението на стопанските субекти; като има предвид, че ЕС участва в усилията за изготвяне на обвързващ договор по въпросите на стопанската дейност и правата на човека;

З.  като има предвид, че защитата на човешките права на най-уязвимите групи, като етническите, езиковите и религиозните малцинства, хората с увреждания, общността на ЛГБТИ, жените, децата, лицата, търсещи убежище, и мигрантите, заслужава специално внимание;

И.  като има предвид, че жените и децата са изправени пред заплахи, дискриминация и насилие, особено в зоните на война и авторитарни режими; като има предвид, че равенството на половете включва основни европейски ценности и е залегнало в правната и политическата рамка на ЕС, като има предвид, че насилието и дискриминацията срещу жени и момичета се увеличиха през последните години;

Й.  като има предвид, че държавите носят основната отговорност да защитават всички права на човека чрез въвеждане и прилагане на международните договори и конвенции в сферата на правата на човека, наблюдение на нарушенията на правата на човека и осигуряване на ефективни правни средства за защита на жертвите;

К.  като има предвид, че нарастващ брой нарушения на правата на човека, които се равняват на военни престъпления и на престъпления срещу човечеството, включително геноцид, биват извършвани от държавни и недържавни участници;

Л.  като има предвид, че свободата на мисълта, съвестта, вероизповедание, включително свободата да вярваш или да не вярваш, да практикуваш или не религия по свой избор и да приемаш, изоставяш или сменяш религия, трябва да бъде гарантирана навсякъде в света и безусловно запазена, по-специално чрез диалог между културите и религиите; като има предвид, че законите, забраняващи богохулството, са широко разпространени, като държавите налагат наказания, които варират от лишаване от свобода до удари с камшик или смърт;

М.  като има предвид, че свободата на убеждение и на изразяване на мнение, свободата на събранията и сдруженията и провеждането на редовни, прозрачни и действителни избирателни процеси са основни елементи на демокрацията; като има предвид, че в нестабилни, предразположени към конфликти или потиснически общества изборите понякога могат да предизвикат повсеместно насилие;

Н.  като има предвид, че взаимодействието с трети държави в рамките на всички двустранни и многостранни форуми, например по време на диалозите по правата на човека, е един от най-ефективните инструменти за решаване на въпросите, свързани с правата на човека;

О.  като има предвид необходимостта от осигуряване на подходящи ресурси и тяхното най-ефективно разпределение с цел засилване на подкрепата за правата на човека и демокрацията в трети държави;

П.  като има предвид, че достъпът до вода и канализация е основно право на човека и ограничаването на този достъп е една от причините за геополитическо напрежение в някои региони;

Р.  като има предвид, че обектите на културното наследство са изложени на нарастващи заплахи под формата на незаконно разграбване и вандализъм, особено в Близкия изток;

С.  като има предвид, че образованието има много важна роля за предотвратяването на нарушения на правата на човека и на конфликти и спомага за насърчаване на участието на гражданите в процесите на вземане на решения в рамките на демократичните системи; като има предвид, че образователните институции, които насърчават правата на човека, уважението и многообразието, следва да бъдат подкрепяни от държавите; като има предвид, че комуникационните канали, чийто брой се увеличи, представляват важен инструмент, който позволява бързото разпространение на информация относно нарушения на правата на човека и установяването на връзка със значителен брой жертви или потенциални жертви на нарушения на правата на човека в трети държави, като по този начин им се предоставя информация и помощ; като има предвид, че събирането на всеобхватни дезагрегирани данни е от съществено значение, за да се защитават правата на човека, особено тези на най-уязвимите и маргинализирани групи, както и на групите, които са изложени на риск от маргинализация; като има предвид, че използването на подходящи показатели също представлява ефективен начин за оценяване на напредъка при изпълнението на задълженията на държавите съгласно международните договори;

Общи съображения

1.  изразява дълбока загриженост във връзка с потискането на демокрацията, правата на човека и принципите на правовата държава, които продължават да бъдат застрашени в световен мащаб; припомня, че ЕС се е ангажирал да насърчава универсалността и неделимостта на правата на човека и основните свободи и ценности, както и да утвърждава демократичните принципи, които следва да бъдат насърчавани в целия свят;

2.  изразява отново твърдо убеждение, че ЕС и неговите държави членки трябва активно да прилагат принципа на интегрирането на въпросите на правата на човека и демокрацията, като взаимно подсилващи се основни принципи, които са в ядрото на ЕС, във всички политики на ЕС, включително политиките с външно измерение, като тези в областта на развитието, миграцията, сигурността, борбата с тероризма, разширяването и търговията; в този смисъл подчертава отново решаващото значение на постигането на по-голяма съгласуваност между вътрешните и външните политики на ЕС и на по-голяма координация между външните политики на държавите членки; подчертава, че нарастващата сложност на конфликтите по света налага необходимостта от интегриран, обединен и енергичен международен подход и сътрудничество; припомня, че целта на ЕС да увеличи своето международно влияние като надежден и легитимен международен фактор до голяма степен зависи от способността му да отстоява правата на човека и принципите на демокрацията на своята територия и в международен план в съответствие с поетите ангажименти, залегнали в учредителните му договори;

3.  подчертава значението на по-тясното сътрудничество между Комисията, Съвета, Европейската служба за външна дейност (ЕСВД), Парламента и делегациите на ЕС с цел да се насърчава и осигурява последователна и обединена позиция в защита на правата на човека и демократичните принципи; подчертава също така значението на поемането на категоричен ангажимент за насърчаване на тези ценности на многостранни форуми, включително чрез своевременна координация на равнището на ЕС и активен подход в хода на воденето на преговори; в този контекст насърчава ЕС да предлага и да бъде съвносител на резолюции, както и да задълбочава изпълнението на междурегионалните инициативи в рамките на всички механизми на ООН в сферата на правата на човека;

4.  приветства факта, че през 2016 г. принципите на правовата държава, демократичните принципи и нарушенията на правата на човека бяха редовно обсъждани на пленарните заседания на Парламента, разглеждани в различни парламентарни резолюции и поставяни за разискване на заседанията на комисиите и на междупарламентарните делегации;

5.  изтъква работата на подкомисията по правата на човека (подкомисията DROI), която поддържа тесни работни отношения с ЕСВД, с други институции на ЕС, гражданското общество, многостранни институции по правата на човека и специалния представител на ЕС за правата на човека;

6.  припомня, че през 2016 г. подкомисията DROI изготви три доклада, а именно относно правата на човека и миграцията в трети държави, корпоративната отговорност при сериозни нарушения на правата на човека в трети държави и борбата с трафика на хора във външните отношения на ЕС; призовава Комисията да предприеме конкретни действия вследствие на посочените доклади по собствена инициатива;

7.  отбелязва, че през 2016 г. при множество командировки на подкомисията DROI бяха посетени различни държави с цел събиране на информация и обмен с местните правителствени и неправителствени субекти в областта на правата на човека, за да се представи позицията на Европейския парламент и да се насърчи подобряването на защитата и зачитането на правата на човека;

Преодоляване на предизвикателствата в областта на правата на човека

8.  изразява дълбока загриженост относно нарастващия брой нападения срещу религиозни малцинства, които често биват извършвани от недържавни участници като ИДИЛ/Даиш; изразява съжаление, че в много държави съществуват и се прилагат закони срещу промяната на вероизповеданието и богохулството, които в действителност ограничават свободата на религията и убежденията и свободата на изразяване на мнение религиозните малцинства и атеистите, и дори ги лишават напълно от посочените права; призовава да бъдат предприети мерки за защита на религиозните малцинства, на лицата, които не са вярващи и на атеистите, които са жертва на законите срещу богохулството, и призовава ЕС и държавите членки да участват в политически дискусии за отмяна на подобни закони; призовава ЕС и държавите членки да увеличат усилията си с цел зачитане в по-голяма степен на свободата на мисълта, на съвестта, на религията и на убежденията и да насърчават междукултурния и междурелигиозния диалог в отношенията си с трети държави; изисква да се предприемат конкретни действия за ефективното прилагане на Насоките на ЕС относно утвърждаването и защитата на свободата на религията и убежденията, включително като се осигури системно и последователно обучение на персонала на ЕС в седалищата на институциите и в делегациите; подкрепя напълно практиката на ЕС да поема инициативата по отношение на тематичните резолюции относно свободата на религията и убежденията в Съвета на ООН по правата на човека и в ОСООН; подкрепя изцяло работата на специалния пратеник на ЕС за утвърждаване на свободата на вероизповеданието и убежденията извън ЕС г-н Ян Фигел;

9.  изтъква отново факта, че свободата на изразяване онлайн и офлайн е жизненоважен компонент на всяко демократично общество, тъй като тя подхранва култура на плурализъм, която дава правото на гражданското общество и на гражданите да търсят отговорност от своите правителства и от лицата, отговарящи за вземането на решения, и подкрепя зачитането на принципите на правовата държава; подчертава, че ограничаването на свободата на изразяване онлайн или офлайн, например чрез премахването на онлайн съдържание, трябва да се извършва само при извънредни обстоятелства, когато е предвидено от закона и обосновано от легитимна цел; подчертава следователно, че ЕС следва да увеличи усилията си за насърчаване на свободата на изразяване на мнение чрез своите външни политики и инструменти; призовава отново ЕС и неговите държави членки да засилят наблюдението на всички видове ограничения на свободата на изразяване на мнение и на медиите в трети държави, бързо и системно да осъждат такива ограничения и да използват всички налични дипломатически средства и инструменти за отмяна на подобни ограничения; подчертава значението на осигуряването на ефективно прилагане на Насоките на ЕС относно свободата на изразяване онлайн и офлайн и на редовния мониторинг на тяхното въздействие; осъжда смъртното наказание и лишаването от свобода на голям брой журналисти и автори на блогове през 2016 г. и призовава ЕС да ги защитава ефективно; приветства новия Европейски инструмент за демокрация и права на човека (ЕИДПЧ), лансиран през 2016 г., и неговия специален акцент върху обучението на делегациите на ЕС и представители на медиите в трети държави за това как да прилагат насоките; подчертава, че е важно да се разобличава и осъжда езикът на омразата и подбуждането към насилие в интернет и извън него, тъй като представляват пряка заплаха за принципите на правовата държава и за ценностите, олицетворявани от правата на човека;

10.  изразява дълбока загриженост, че гражданското общество, включително организациите на верска основа, са все по-често обект на атаки по света, посредством, наред с другото, нарастващ брой репресивни закони, приемани навсякъде по света, в някои случаи под претекст за борба с тероризма; подчертава, че явлението, свързано със стесняването на пространството на гражданското общество, се наблюдава в световен мащаб; припомня съществената роля на независимото гражданско общество за защитата и утвърждаването на правата на човека и за функционирането на демократичните общества, особено чрез насърчаването на прозрачността, отговорността и разделението на властите; призовава ЕС и неговите държави членки непрекъснато да следят и сигнализират за случаи на нарушения на свободата на събранията и сдруженията, включително чрез различните форми на забрани и ограничения, налагани по отношение на организациите на гражданското общество и на тяхната дейност, като закони, насочени към стесняване на пространството за гражданското общество или подкрепата за неправителствените организации, финансирани от авторитарни правителства (неправителствени организации, основани от правителството); призовава освен това ЕС, неговите държави членки и делегациите на ЕС да използват всички налични средства, като диалози по правата на човека, политически диалози и публична дипломация, за да сигнализират системно за конкретни случаи на изложени на опасност защитници на правата на човека и активисти на гражданското общество, особено по отношение на задържаните или лишените от свобода лица по произволни съображения и/или поради техните политически убеждения или социална ангажираност, и да разобличават категорично репресиите, тормоза и убийствата на защитници на правата на човека, включително на извършващите дейност в сферата на околната среда; призовава за създаване на система за ефективно наблюдение на пространството на гражданското общество, с ясни критерии и показатели, за да се осигури предоставяща възможности и благоприятна правна среда за гражданското общество;

11.  насърчава делегациите на ЕС и дипломатическия персонал на държавите членки да продължат активно да подкрепят защитниците на правата на човека, като системно проследяват съдебни процеси, посещават лишени от свобода активисти и правят изявления по конкретни случаи, когато това е целесъобразно; подчертава значението на инструментите на мълчаливата дипломация в това отношение; приветства факта, че през 2016 г. ЕС постави въпроси, свързани със случаи на защитници на правата на човека, в диалозите и консултациите на равнището на ЕС с над 50 държави; подчертава факта, че извънредният фонд на ЕИДПЧ подкрепи повече от 250 защитници на правата на човека на равнището на ЕС през 2016 г., което представлява увеличение с 30% в сравнение с 2015 г.; приветства създаването и успешното функциониране на механизма на ЕС за защитниците на правата на човека, ProtectDefenders.eu, който се прилага от гражданското общество и предоставя изключително важна подкрепа на голям брой защитници на правата на човека; настоятелно призовава Комисията да осигури продължаването на програмата след октомври 2018 г. и да увеличи нейните възможности, за да предоставя повече подкрепа на защитници на правата на човека по света;

12.  счита, че е повод за дълбоко съжаление, че изтезанията, нечовешкото или унизителното отнасяне и смъртното наказание продължават да се извършват по целия свят и призовава ЕС да увеличи усилията си за тяхното изкореняване; приветства във връзка с това преразглеждането на законодателството на ЕС относно търговията с някои стоки, които биха могли да бъдат използвани с цел прилагане на смъртно наказание, изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание; призовава настоятелно ЕСВД и заместник-председателя/върховен представител да се ангажират по-активно в борбата срещу изтезанията и другите форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, включително смъртното наказание, в т.ч. смъртното наказание, чрез засилени дипломатически усилия и по-системно публично изразяване на позицията; подчертава във връзка с това тревожните условия на лишаване от свобода в някои затвори, включително липсата на решаване на здравословни въпроси, и препоръчва ЕСВД, делегациите на ЕС и държавите членки да използват пълноценно всички съществуващи инструменти, като Насоките на ЕС по отношение на изтезанията; приветства факта, че резолюцията на ООН за налагане на мораториум върху прилагането на смъртното наказание беше приета от ОСООН през декември 2016 г. с подкрепата на 117 държави; отбелязва, че през 2016 г. броят на извършените екзекуции в световен план намаля в сравнение с предходната година, но изразява дълбока загриженост, че независимо от това общият брой на екзекуциите остава по-висок от средните стойности, регистрирани за предходното десетилетие; подчертава, че взетите на прицел лица често са дисиденти и уязвими групи; призовава държавите, които все още следват тази практика, да приемат мораториум и да премахнат смъртното наказание;

13.  признава потенциално огромното значение на съвременните информационни и комуникационни технологии за насърчаването, защитата и възстановяването на правата на човека навсякъде по света и приканва институциите на ЕС и държавите членки да използват своите информационни канали за систематично напомняне, в рамките на конкретната си компетентност, на позицията на Парламента относно различните въпроси, свързани с правата на човека, като същевременно допринасят за ефективността и видимостта на общите усилия на ЕС; изразява загриженост относно непрекъснато нарастващото използване на някои технологии за кибернаблюдение с двойна употреба срещу политици, активисти и журналисти; приветства във връзка с това продължаващата работа на институциите на ЕС за актуализиране на Регламент (ЕО) № 428/2009 на Съвета от 5 май 2009 г. за въвеждане режим на Общността за контрол на износа, трансфера, брокерската дейност и транзита на изделия и технологии с двойна употреба(45); решително осъжда увеличаващия се брой защитници на правата на човека, които са изправени пред цифрови заплахи, включително компрометирани данни, чрез конфискация на оборудване, дистанционно наблюдение и изтичане на информация; изразява загриженост относно изтриването от онлайн платформи на видео доказателства за възможни военни престъпления като част от отстраняването от платформите на терористично съдържание и пропаганда;

14.  изразява загриженост относно нарастващото преминаване под частен контрол на върховенството на закона онлайн, при което частни дружества вземат решения относно ограниченията на основни права, например свободата на словото, въз основа на своите условия за предоставяне на услуги в противоречие с демократично приетите закони;

15.  призовава Комисията да приеме директива за уведомяване и предприемане на действия, която да увеличи прозрачността и пропорционалността на процедурите за премахване на съдържание, като същевременно се предвидят ефективни правни средства за защита за ползвателите, чието съдържание е било премахнато неоснователно;

16.  осъжда използването на сексуално насилие срещу жени и момичета – включително масовите изнасилвания, сексуалното робство, принудителната проституция, основани на пола форми на преследване, трафика на хора, туризма с цел секс и всички други форми на физическо, сексуално и психологическо насилие – като средства за водене на война; обръща внимание на факта, че свързаните с пола престъпления и престъпленията с упражняване на сексуално насилие са класифицирани в Римския статут на Международния наказателен съд като военни престъпления, престъпления срещу човечеството или деяния, съставляващи геноцид или изтезания; подчертава, че е важно да се защитават правата на жените, включително техните сексуални и репродуктивни права, посредством законодателни разпоредби, образование и подкрепа за организациите на гражданското общество; приветства приемането на Плана за действие на ЕС относно равенството между половете за периода 2016 – 2020 г., който определя изчерпателен списък от мерки за подобряване на положението на жените по отношение на равните права и овластяването; подчертава, че е важно да се осигури ефективното му изпълнение; приветства освен това приемането на Стратегическия ангажимент за равенство между половете за периода 2016 – 2019 г., с който се утвърждават равенството между половете и правата на жените навсякъде по света; изтъква важността на ратифицирането и ефективното прилагане от всички държави членки на Конвенцията от Истанбул; отбелязва, че образованието е най-доброто средство за борба с дискриминацията и насилието срещу жени и деца; изисква от Комисията, ЕСВД и заместник-председателя/върховен представител да засилят изпълнението на задълженията и ангажиментите в областта на правата на жените, поети в рамките на Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените, и насърчава трети държави да направят същото; счита, че ЕС следва да продължи да включва подкрепата за жените в операциите на общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО), предотвратяването на конфликти и реконструкция след конфликти; изтъква отново значението на Резолюция 1325 на Съвета за сигурност на ООН относно жените, мира и сигурността; подчертава значението на системното, равно, пълноправно и активно участие на жените в предотвратяването и разрешаването на конфликти, в насърчаването на правата на човека и демократичните реформи, в мироопазващите операции, хуманитарната помощ, реконструкцията след конфликти и процесите на демократичен преход, които водят до трайни и устойчиви политически решения; припомня, че наградата „Сахаров“ за 2016 г. беше присъдена на Надя Мурад и Ламия Ажи Башар, оцелели след сексуално поробване, извършено от ИДИЛ/Даиш;

17.  припомня, че равенството между жените и мъжете е основен принцип на ЕС и на неговите държави членки и че неговото интегриране в политиките е една от главните цели на Съюза, залегнали в Договорите; призовава следователно Комисията да интегрира равенството между половете във всички законодателни актове, насоки, действия и финансиране на ЕС като основен принцип на ЕС, със специален акцент върху политиките на ЕС в областта на външните отношения; подчертава необходимостта да се укрепи ролята на делегациите на ЕС, както и ролята на главния съветник на ЕСВД по въпросите на равенството между половете, като се осигури специален бюджет за нейната сфера на компетентност;

18.  призовава ЕСВД да гарантира, че резултатите от 61-вата сесия на Комисията на ООН за положението на жените ще бъдат включени в нейните политики и ще осигурят нов тласък за насърчаване на „икономическото овластяване на жените“ и за разглеждане на въпроса за неравнопоставеността между половете в променящия се свят на труда;

19.  отбелязва положителния принос на овластяването на жените за постигането на приобщаващо, справедливо и мирно общество и устойчиво развитие; подчертава, че фокусът върху равенството между половете и овластяването на жените е ясно заявен във всички ЦУР и че следва да се полагат още повече усилия за гарантиране на пълната реализация на правата на жените и ефективно прилагане на политиките, насърчаващи икономическото и социалното овластяване и участието на жените в процеса на вземане на решения; подчертава, че следва да се обърне особено внимание на овластяването на жените от коренното население;

20.  изтъква, че жените следва да бъдат насърчавани да се организират в синдикални организации и че те не следва да бъдат дискриминирани, когато търсят финансиране за своите предприятия;

21.  призовава ЕС да подкрепя всички женски сдружения, които работят всеки ден в подкрепа на жените, които се намират в контекст на хуманитарни кризи и конфликти;

22.  потвърждава отново спешната необходимост от всеобща ратификация и ефективно прилагане на Конвенцията на ООН за правата на детето и факултативните протоколи към нея с цел да се осигури правна защита на децата; подчертава, че децата често са изложени на специфични форми на малтретиране, като детски бракове или генитално осакатяване, и поради това се нуждаят от по-голяма закрила; подчертава, че детският труд, набирането на деца във въоръжени конфликти и ранните и принудителните бракове продължават да бъдат важни въпроси в някои държави; изисква ЕС редовно да се консултира със съответните местни и международни организации за защита на правата на детето и да повиши, в политическия си диалог и в диалога за правата на човека с трети държави, задълженията на държавите – страни по Конвенцията, да прилагат Конвенцията; приветства стратегията на Съвета на Европа за правата на детето (2016 – 2021 г.); изисква ЕС да продължава да популяризира Инструментариума на ЕС и УНИЦЕФ в областта на правата на детето за интегрирането на въпросите за правата на детето в сътрудничеството за развитие чрез своите външни делегации и да осигури подходящо за тази област обучение за персонала на делегациите на ЕС; подновява своето искане към Комисията да предложи всеобхватна стратегия за правата на детето и план за действие за следващите пет години, за да даде се приоритет на правата на децата във външните политики на ЕС; приветства факта, че по линия на инструмента за сътрудничество за развитие за 2016 г. бяха разпределени средства за подкрепа на агенциите на ООН при изпълнението на мерки, насочени към правата на децата, които трябва да бъдат замислени така, че да се оптимизира действителната полза за нуждаещи се деца, особено в областта на здравните системи и достъпа до образование, вода и канализация; призовава за спешно намиране на решение на въпроса с децата без гражданство, и по-специално на децата, родени извън страната на произход на своите родители, и децата мигранти;

23.  осъжда категорично всички видове дискриминация, включително дискриминацията въз основа на раса, цвят на кожата, религия, пол, сексуална ориентация, полови белези, език, култура, социален произход, кастов признак, рождение, възраст, увреждания или друг признак; подчертава, че ЕС следва да увеличи усилията си за изкореняването на всички видове дискриминация, расизъм, ксенофобия и други форми на нетърпимост чрез зачитане на правата на човека и политически диалог, работата на делегациите на ЕС и публична дипломация; подчертава освен това, че ЕС следва да продължи да насърчава ратификацията и пълното прилагане на всички конвенции на ООН, които подкрепят тази кауза;

24.  заявява отново, че „трафик на хора“ означава набиране, транспортиране, прехвърляне, укриване или приемане на хора посредством заплаха или използване на сила или чрез други форми на принуда, чрез отвличане, измама, заблуждение, злоупотреба с власт или с положение на зависимост или чрез даване или получаване на заплащане или облаги, за да се получи съгласието на лице, упражняващо контрол върху друго лице, с цел експлоатация; призовава ЕС и държавите членки да предприемат мерки за възпиране на търсенето, благоприятстващо всички форми на експлоатация на лица, особено на жени и деца, което води до трафик на хора, като същевременно прилагат основан на правата на човека подход, ориентиран към жертвите; подчертава отново необходимостта всички държави членки да прилагат стратегията на ЕС за премахване на трафика на хора и Директива 2011/36/ЕС(46) по този въпрос; изразява дълбока загриженост във връзка с крайната уязвимост на мигрантите и бежанците на експлоатация, незаконно превеждане през границата и трафик на хора; подчертава необходимостта от запазване на разграничението между понятията „трафик на хора“ и „незаконно превеждане през границата на мигранти“;

25.  осъжда продължаващите нарушения на правата на човека, извършвани срещу хора, които са жертви вследствие на кастови йерархии и на основана на кастов признак дискриминация, включително лишаването от равенство и от достъп до съдебната система и до пазара на труда, продължаващата сегрегация и обусловените от кастовата система пречки пред постигането на основни права на човека и развитие; призовава отново за разработване на политика на ЕС относно дискриминацията, основана на кастов признак, и за това ЕС да се възползва от всяка възможност, за да изразява сериозната си загриженост във връзка с този вид нарушения на правата на човека; настоятелно призовава ЕС и неговите държави членки да увеличат усилията си и да подкрепят свързани с този въпрос инициативи на равнището на ООН и на делегациите на ЕС, като прилагат и осъществяват мониторинг на целите за устойчиво развитие до 2030 г., проследяват новия инструмент за насоки на ООН относно дискриминацията, основана на произход, и подкрепят прилагането от страна на държавите на препоръките от механизмите на ООН за правата на човека по въпроса за дискриминацията, основана на кастов признак;

26.  изразява сериозна загриженост, че малцинствата все още са изложени на повишен риск от дискриминация и че са особено уязвими по отношение на политическите, икономическите и свързаните с околната среда и пазара на труда промени и сътресения; отбелязва, че много от тях имат ограничен или никакъв достъп до политическо представителство и са остро засегнати от бедност; подчертава, че ЕС следва да увеличи усилията си за прекратяване на нарушенията на правата на човека, извършвани срещу малцинствата; подчертава, че малцинствените общности имат специфични потребности и че следва да им се осигури пълен достъп и равно третиране във всички области на икономическия, социалния, политическия и културния живот;

27.  приветства ратифицирането на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания и отново подчертава значението на нейното ратифициране и ефикасно прилагане както от държавите членки, така и от институциите на ЕС; подчертава, че уврежданията не лишават хората от човешко достойнство, вследствие на което задължение на държавата е да ги защитава; подчертава по-специално необходимостта от надеждно интегриране на принципа на всеобща достъпност и на права на хората с увреждания в рамките на всички съответни политики на ЕС, включително в областта на сътрудничеството за развитие, и подчертава нормативния и хоризонтален характер на този въпрос; призовава ЕС да включи борбата с дискриминацията, основана на увреждане, в своята външна дейност и в политиките си за помощ за развитие; приветства във връзка с това включването на правата на хората с увреждания в новия европейски консенсус за развитие;

28.  заявява отново своята подкрепа за системното въвеждане на клаузи за правата на човека в международните споразумения между ЕС и трети държави, в т.ч. търговските и инвестиционните споразумения; припомня, че всички права на човека трябва да се считат за еднакви по стойност, тъй като са неделими, взаимозависими и взаимосвързани; призовава Комисията да следи ефективно и систематично за прилагането на тези клаузи и да представя на Парламента редовно доклади относно спазването на правата на човека от страна на държавите партньори; призовава Комисията да възприеме по-структуриран, стратегически подход спрямо диалога относно правата на човека в рамките на бъдещи споразумения; оценява положително схемата за преференции ОСП + като средство за стимулиране на ефективното прилагане на 27-те основни международни конвенции относно правата на човека и трудовите норми; призовава за действителното прилагане на ОСП+ и очаква Комисията да докладва на Парламента и на Съвета относно статуса на ратификация и напредъка, постигнат в рамките на този режим; потвърждава отново значението на правилното прилагане на Ръководните принципи на ООН относно стопанската дейност и правата на човека;

29.  потвърждава отново факта, че дейностите на всички предприятия, включително на европейските, в трети държави следва да бъдат в пълно съответствие с международните стандарти в областта на правата на човека, и призовава ЕС и неговите държави членки да гарантират, че това е така; потвърждава отново освен това, че е важно да се насърчава корпоративната социална отговорност и европейските предприятия да играят водеща роля за популяризирането на международните стандарти относно стопанската дейност и правата на човека, като подчертава, че сътрудничеството между организациите по правата на човека и стопанските организации ще осигури възможности за действие на местните участници и ще насърчи гражданското общество; потвърждава, че световните вериги за създаване на стойност могат да допринесат за утвърждаването на основните международни трудови норми, стандарти в областта на околната среда и социални стандарти и че те са източник на възможности и предизвикателства по отношение на устойчивия растеж и насърчаването на правата на човека, особено в развиващите се страни; призовава ЕС да играе по-активна роля при постигането на адекватно, справедливо, прозрачно и устойчиво управление на световните вериги за създаване на стойност и да смекчи всяко отрицателно въздействие върху правата на човека, включително нарушаването на трудовите права; посочва обаче, че в случай на нарушения на правата на човека, свързани със стопанска дейност, следва да се обезпечи ефективен достъп на жертвите до средства за правна защита; настоятелно призовава Комисията да гарантира, че подкрепяните от ЕИБ проекти са в съответствие с политиката и ангажиментите на ЕС в областта на правата на човека; отбелязва текущите преговори относно обвързващ договор за транснационалните корпорации и други стопански предприятия по отношение на правата на човека; насърчава ЕС да участва конструктивно в тези преговори;

30.  призовава ЕС и неговите държави членки да използват цялото си политическо влияние, за да предотвратяват действия, които биха могли да се считат за геноцид, военни престъпления или престъпления срещу човечеството, да реагират ефикасно и съгласувано при извършването на такива престъпления, да мобилизират всички необходими ресурси за подвеждането под съдебна отговорност на отговорните лица, включително посредством прилагането на принципа на универсална юрисдикция, и да подпомагат жертвите и процесите на стабилизиране и помирение; призовава международната общност да създаде инструменти за максимално съкращаване на времето от получаването на предупреждение до предприемането на действия с цел предотвратяване на появата, повторната поява и ескалирането на въоръжени конфликти, като системата за ранно предупреждение на ЕС;

31.  призовава ЕС да предоставя подкрепа на организациите (включително неправителствените организации, организациите за разследване, използващи софтуер с отворен код, и гражданското общество), които събират, съхраняват и опазват доказателства, цифрови и други, за извършени престъпления с цел улесняване на тяхното наказателно преследване в международен план;

32.  изразява дълбока загриженост относно разрушаването на обекти на културното наследство в Сирия, Ирак, Йемен и Либия; отбелязва, че 22 от 38-те застрашени обекта на културно наследство в света се намират в Близкия изток; подкрепя дейностите по инициативата за културното наследство и нейните констативни дейности в Сирия и Ирак във връзка с разрушаването на археологическо и културно наследство;

33.  приветства усилията на ЕС за подкрепа на Международния, безпристрастен и независим механизъм, създаден от ООН, за да подпомага разследването на тежки престъпления, извършени в Сирия; подчертава необходимостта от създаване на подобен независим механизъм в Ирак; призовава ЕС и държавите членки, които все още не са направили това, да подпомогнат финансово Международния, безпристрастен и независим механизъм;

34.  осъжда категорично бруталните престъпления и нарушения на правата на човека от страна на държавни и недържавни участници; е потресен от множеството извършени престъпления, в т.ч. убийства, изтезания, изнасилване като средство за водене на война, поробване и сексуално робство, набиране на деца войници, насилствено налагане на друга религия и системните „прочиствания“ и убийства, насочени срещу религиозни малцинства; припомня, че положението, в което изпаднаха религиозните малцинства в териториите, управлявани от ИДИЛ/Даиш, беше определено като геноцид от Парламента в неговата резолюция от 12 февруари 2015 г. относно хуманитарната криза в Ирак и Сирия, в частност в контекста на „Ислямска държава“(47); подчертава, че ЕС и неговите държави членки следва да подкрепят наказателното преследване на недържавни групи като ИДИЛ/Даиш, като отправят искане към Съвета за сигурност на ООН компетентността по този въпрос да бъде прехвърлена на Международния наказателен съд (МНС) или да се гарантира, че правосъдие се предоставя чрез ad hoc трибунал или универсална юрисдикция;

35.  отново изразява пълна подкрепа за МНС, Римския статут на МНС, Прокуратурата, нейните правомощия proprio motu и напредъка, постигнат в започването на нови разследвания като съществено средство за провеждане на борба срещу безнаказаността за жестоките престъпления; призовава всички държави членки да ратифицират измененията от Кампала относно агресията и да добавят „проявите на жестокост“ към списъка с престъпления, за които ЕС има правомощия; осъжда всеки опит за подкопаване на неговата легитимност или независимост и призовава ЕС и неговите държави членки да си сътрудничат непрекъснато, за да подкрепят разследванията и решенията на МНС, с цел да се сложи край на безнаказаността на международните престъпления, включително когато става въпрос за задържането на лица, издирвани от МНС; настоятелно призовава ЕС и неговите държави членки неотклонно да подкрепят проверките, разследванията и решенията на МНС и да предприемат мерки за предотвратяване и ефективно реагиране в случаи на неоказване на съдействие на МНС, както и да осигурят достатъчно финансиране; приветства срещата на 6 юли 2016 г. в Брюксел между представители на ЕС и на МНС за подготовка на второто заседание на кръглата маса между ЕС и МНС, с цел да се даде възможност на съответния персонал в МНС и на европейските институции да набележат общи сфери на интереси, да обменят информация относно съответните дейности и да осигурят по-добро сътрудничество между ЕС и МНС; отбелязва с изключително съжаление неотдавнашните обявявания на оттегляне от Римския статут на МНС, което представлява предизвикателство по отношение на достъпа на жертвите до правосъдие и следва да бъде категорично осъдено; счита, че Комисията, ЕСВД и държавите членки следва да продължат да насърчават третите държави да ратифицират и прилагат Римския статут на МНС; подновява призива си към заместник-председателя/върховен представител да назначи специален представител на ЕС по международно хуманитарно право и международно правосъдие с мандат да насърчава, интегрира и представлява ангажимента на ЕС за борба с безнаказаността и спрямо МНС във външните политики на ЕС; призовава ЕС и неговите държави членки да подкрепят механизмите за търсене на отговорност и резолюциите на ООН на многостранните форуми на ООН, в т.ч. Съвета по правата на човека;

36.  настоятелно призовава ЕС да увеличи своите усилия за насърчаване на принципите на правовата държава и на независимостта на съдебната система на многостранно и на двустранно равнище като основен принцип за укрепване на демокрацията; насърчава ЕС да подкрепя справедливото правораздаване навсякъде по света чрез оказване на съдействие по отношение на процесите на законодателни и институционални реформи в трети държави; насърчава също така делегациите на ЕС и посолствата на държавите членки системно да проследяват съдебните процеси с оглед на насърчаването на независимостта на съдебната система;

37.  изразява дълбока загриженост и солидарност с нарастващия брой мигранти, бежанци и търсещи убежище лица, включително все по-големия брой жени, които са жертва на конфликти, насилие, преследване, управленски слабости, бедност, незаконна миграция, трафик на хора и мрежи за незаконно превеждане през граница; подчертава неотложната необходимост да се предприемат истински мерки за отстраняване на първопричините за миграционните потоци и да се намерят устойчиви решения, основаващи се на зачитането на правата на човека и на човешкото достойнство и следователно да се разгледа външното измерение на кризата с бежанците, включително чрез намиране на устойчиви решения на конфликтите в съседните на ЕС територии, например чрез развитие на сътрудничество и партньорства със съответните трети държави, които спазват международното право и осигуряват зачитане на правата на човека в тези държави; изразява дълбока загриженост във връзка с насилието спрямо деца мигранти, включително изчезнали непридружени деца мигранти, и призовава за презаселване, схеми за събиране на семейството и хуманитарни коридори; изразява дълбока загриженост във връзка с бедственото положение и нарастването на броя на вътрешно разселените лица и призовава за тяхното безопасно връщане, презаселване или интеграция на местно равнище; призовава ЕС и неговите държави членки да предоставят хуманитарна помощ в областта на образованието, жилищното настаняване, здравеопазването и в други хуманитарни области, които подпомагат бежанците най-близо до родината им, както и за правилното прилагане на политиките на връщане; подчертава необходимостта от всеобхватен и основан на правата на човека подход към миграцията и призовава ЕС да си сътрудничи в по-голяма степен с ООН, регионалните организации, правителствата и неправителствените организации; призовава държавите членки да приложат в пълна степен европейския пакет за убежището и общото законодателство за миграцията, по-специално за да защитят уязвимите лица, търсещи убежище; подчертава, че понятията „сигурни държави“ и „сигурни държави на произход“ не трябва да възпрепятстват разглеждането на индивидуалните молби за предоставяне на убежище; предупреждава за опасността външната политика на ЕС да стане инструмент за „управление на миграцията“; призовава ЕС и държавите членки да въведат пълна прозрачност по отношение на финансовите средства, предоставяни на трети държави за сътрудничество в областта на миграцията, и да гарантират, че подобно сътрудничество не облагодетелства структури, които участват в нарушения на правата на човека, а по-скоро върви ръка за ръка с подобряването на положението с правата на човека в тези държави;

38.  счита, че сътрудничеството за развитие и подкрепата за правата на човека и за демократичните принципи, включително принципите на правовата държава и доброто управление, следва да вървят ръка за ръка; припомня в този контекст, че ООН заяви, че без подход, основан на правата на човека, целите за развитие не могат да бъдат напълно постигнати; припомня в допълнение, че ЕС пое ангажимент да подпомага страните партньори, като взема предвид тяхното положение по отношение на развитието и напредъка им в областта на правата на човека и демокрацията;

39.  припомня, че делът на хората, изложени на риск от бедност или социално изключване, е по-висок сред жените, и призовава Комисията да увеличи усилията си за прилагане на мерките за борба с бедността и социалното изключване в рамките на политиките си за развитие;

40.  припомня, че вторият критерий от Обща позиция 2008/944/ОВППС на Съвета задължава държавите членки да разглеждат всички лицензии за износ на оръжие спрямо зачитането на правата на човека от страна на държавата на местоназначение; припомня във връзка с това ангажимента, поет от Комисията в Плана за действие на ЕС относно правата на човека и демокрацията, по отношение на силите за сигурност и прилагането на политиката на ЕС в областта на правата на човека, включително разработването и прилагането на политика за надлежна проверка в тази област;

41.  призовава отново за обща позиция на ЕС относно използването на въоръжени безпилотни летателни апарати, която подкрепя зачитането на правата на човека и международното хуманитарно право и разглежда въпроси като правната уредба, пропорционалността, отговорността, защитата на мирното население и прозрачността; настоява отново ЕС да забрани разработването, производството и използването на изцяло автономни оръжия, които дават възможност за осъществяването на нападения без човешка намеса;

42.  счита, че ЕС следва да продължи да полага усилия за зачитане в по-голяма степен на правата на човека на ЛГБТИ в съответствие с насоките на ЕС по този въпрос; призовава за цялостното прилагане на насоките, включително чрез обучение на служителите на ЕС в трети държави; осъжда факта, че 72 държави продължават да инкриминират хомосексуалността; изразява загриженост, че в 13 от тези държави се прилага смъртно наказание, и счита, че практиките и проявите на насилие срещу отделни лица поради тяхната сексуална ориентация като принудителното разкриване, престъпленията от омраза и словото на омразата онлайн и офлайн и изправителното изнасилване не следва да остават ненаказани; отбелязва легализирането на еднополовите бракове и граждански съюзи в някои държави и насърчава по-широкото им признаване; осъжда нарушаването на телесната неприкосновеност на жени и на представители на малцинствените групи; призовава държавите да обявят за незаконни тези практики, да предприемат мерки срещу извършителите и да подкрепят жертвите;

43.  подчертава същественото значение на борбата с корупцията във всяка нейна форма, с цел да се защитават върховенството на закона, демокрацията и зачитането на правата на човека; решително осъжда поведение, допускащо подобни корупционни практики;

44.  припомня, че корупцията е заплаха за равното упражняване на правата на човека и възпрепятства демократични процеси като върховенството на закона и справедливото правораздаване; счита, че ЕС следва да подчертава във всички платформи за диалог с трети държави значението на почтеността, отговорността и правилното управление на обществените дела, публичните финанси и собственост, както е посочено в Конвенцията на ООН срещу корупцията; препоръчва ЕС да използва своя опит, за да подкрепя третите държави по-последователно и систематично в усилията им за борба с корупцията чрез създаването и укрепването на независими и ефективни антикорупционни институции; призовава по-специално Комисията да договори разпоредби за борба с корупцията във всички бъдещи търговски споразумения, които договаря с трети държави;

45.  подчертава съществените задължения и отговорности на държавите и други отговорни субекти за смекчаване на изменението на климата, предотвратяване на отрицателното му въздействие върху правата на човека и насърчаване на съгласуваност на политиките с цел да се гарантира, че усилията за смекчаване на изменението на климата и за приспособяване са подходящи, достатъчно амбициозни, недискриминационни и съобразени със задълженията по отношение правата на човека; подчертава, че според ООН до 2050 г. много хора ще бъдат разселени лица вследствие на изменения в околната среда; подчертава връзката между търговските политики, политиките в областта на околната среда и политиките за развитие, както и положителното и отрицателното въздействие, които тези политики могат да окажат върху зачитането на правата на човека; приветства постоянството, с което международната общност насърчава обвързването на въпросите, свързани с екологичните и природните бедствия и с изменението на климата, с правата на човека;

46.  подчертава, че заграбването на земя се разрасна значително в развиващите се държави през последните години; счита, че борбата срещу експлоатацията и заграбването на ресурси следва да бъде приоритет; осъжда практики като заграбването на земя и безразборното използване на природните ресурси; призовава за спешни действия от страна на Комисията, в отговор на множеството неотдавнашни резолюции на Парламента в тази област;

47.  подчертава, че е важно да се осигури интегрирането на правата на човека и на достъпа до стоки и услуги като вода и канализация в социалните политики и в политиките в областта на образованието, здравеопазването и сигурността;

48.  призовава международните институции, националните правителства, неправителствените организации и отделните лица да работят съвместно за утвърждаването на подходяща регулаторна рамка, за да се гарантира за всички в света достъп до минимално количество вода; подчертава, че водата не следва да бъде възприемана като търговска стока, а като въпрос на развитие и устойчивост, и че приватизацията на водата не освобождава държавите от отговорностите им по отношение на правата на човека; призовава държавите, в които водата е една от причините за напрежение или конфликти, да си сътрудничат за споделяне на водата, за да се постигнат взаимни ползи с оглед на устойчивостта и мирното развитие на съответния регион;

Справяне с предизвикателствата и дейностите за подкрепа на демокрацията

49.  подчертава, че ЕС следва да продължава да подкрепя активно демократичните и ефективни институции за защита на правата на човека и гражданското общество в усилията им за насърчаване на демократизацията; приветства неоценимата помощ, предоставяна на организациите на гражданското общество навсякъде по света в рамките на ЕИДЧП, който продължава да бъде водещият инструмент на ЕС при прилагането на външната политика в областта на правата на човека; приветства освен това последователните усилия на Европейския фонд за демокрация за насърчаване на демокрацията и зачитането на основните права и свободи в източното и в южното съседство на ЕС;

50.  припомня, че придобитият опит и извлечените поуки от прехода към демокрация в рамките на политиките за разширяване и за съседство биха могли да допринесат по положителен начин за идентифицирането на най-добри практики, които биха могли да бъдат използвани в подкрепа на процесите на демократизация по цял свят и за тяхното затвърждаване;

51.  в този контекст отправя отново призив към Комисията да разработи насоки на ЕС за подкрепа на демокрацията;

52.  препоръчва ЕС да увеличи усилията си за развитието на по-цялостен подход спрямо процесите на демократизация, в които свободните и справедливи избори са само едно от измеренията, за да се допринесе по положителен начин за укрепването на демократичните институции и на доверието на обществеността в избирателните процеси навсякъде по света;

53.  приветства осемте мисии за наблюдение на избори и осемте мисии за оказване на експертна помощ при провеждането на избори, проведени от ЕС на различни места по света през 2016 г.; подчертава факта, че от 2015 г. насам ЕС е провел 17 мисии за наблюдение на избори и 23 мисии за оказване на експертна помощ; изразява отново положително становище за непрекъснатата подкрепа от страна на ЕС за избирателните процеси и за съдействието, което предоставя той при провеждането на избори, както и за подкрепата за местните наблюдатели; приветства и изцяло подкрепя дейността на Групата за подкрепа на демокрацията и координация на избори в това отношение;

54.  припомня, че е важно да се предприемат адекватни последващи действия във връзка с докладите и препоръките на мисиите за наблюдение на избори като начин за повишаване на тяхното въздействие и за увеличаване на подкрепата от страна на ЕС за демократичните стандарти в съответните държави;

55.  приветства ангажимента, поет от Комисията, ЕСВД и държавите членки в рамките на текущия план за действие относно правата на човека и демокрацията, за по-решителен и последователен ангажимент по отношение на органите за управление на избори, парламентарните институции и организациите на гражданското общество в трети държави, за да се допринесе за тяхното овластяване и следователно, за укрепването на демократичните процеси;

56.  подчертава, че политиката за разширяване е един от най-силните инструменти за укрепване на зачитането на демократичните принципи и правата на човека предвид настоящите политически събития в страните кандидатки и потенциални кандидатки; призовава Комисията да увеличи усилията си за подпомагане на укрепването на демократичния характер на политическата култура, зачитането на принципите на правовата държава, независимостта на медиите и на съдебната система и борбата с корупцията в тези държави; е убеден, че в основата на преразгледаната европейска политика за съседство следва да продължат да стоят защитата, активното насърчаване и прилагането на правата на човека и демократичните принципи; отново изтъква факта, че защитата, активната подкрепа и прилагането на правата на човека и на демокрацията са в интерес както на страните партньори, така и на ЕС; подчертава също така, че е необходимо ЕС да продължи да поддържа ангажимента си към своите партньори, по-специално в съседните държави, да подкрепя икономическите, социалните и политическите реформи, да защитава правата на човека и да съдейства за установяването на върховенството на закона като най-добри средства за укрепване на международния ред и за гарантиране на стабилността на съседните на ЕС държави; припомня, че Съюзът за Средиземноморието може и следва да оформи политическия диалог в тази област и да настоява за силен дневен ред в областта на правата на човека и на демокрацията в региона; припомня, че всяка страна, която се стреми към членство в ЕС, трябва напълно да гарантира правата на човека и стриктно да изпълнява критериите за присъединяване, чието неспазване може да доведе до замразяване на преговорите;

57.  подчертава, че изграждането на мира включва усилия за предотвратяване и намаляване на конфликтите и за укрепване на устойчивостта на политическите и социално-икономическите институции и институциите за сигурност, за да се положат основите за устойчив мир и развитие в дългосрочен план; подчертава, че насърчаването на принципите на правовата държава, доброто управление и правата на човека е от основно значение за поддържането на мира;

Гарантиране на цялостен и последователен подход за подкрепа на правата на човека и демокрацията чрез политиките на ЕС

58.  отбелязва приемането на Годишния доклад на ЕС за 2016 г. относно правата на човека и демокрацията по света; счита, че годишният доклад е незаменим инструмент за контрол, комуникация и обсъждане на политиката на ЕС в областта на правата на човека и демокрацията по света и ценен инструмент, който предоставя цялостен преглед на приоритетите, усилията и предизвикателствата на ЕС в тази област и който може да бъде използван за определянето на нов ефективен подход към тях;

59.  отново настоятелно отправя поканата си към заместник-председателя/върховен представител да участва в разискване с членовете на ЕП на две пленарни заседания годишно – веднъж, когато се представя годишният доклад, и веднъж в отговор на собствения си доклад; изтъква отново значението на постоянния междуинституционален диалог, а именно по отношение на последващите действия във връзка с резолюциите на Парламента по неотложни въпроси, свързани с правата на човека; припомня, че писмените отговори също играят важна роля в междуинституционалните отношения, тъй като способстват за системното и задълбочено проследяване на развитието по всички въпроси, повдигнати от Парламента, и по този начин допринасят за укрепването на ефективната координация; призовава заместник-председателя/върховен представител и ЕСВД да дават изчерпателни отговори на писмените въпроси и да разглеждат въпросите от областта на правата на човека на най-високо равнище на диалога със съответните държави;

60.  приветства ЕСВД и Комисията за изчерпателния отчет на действията, предприети от ЕС в областта на правата на човека и демокрацията през 2016 г.; счита въпреки това, че настоящият формат на годишния доклад за правата на човека и демокрацията би могъл да бъде подобрен с включването на по-подробен преглед на конкретното въздействие на действията на ЕС в областта на правата на човека и демокрацията в трети държави;

61.  изразява отново становището, че приемането на Стратегическата рамка на ЕС и на първия план за действие на ЕС относно правата на човека и демокрацията през 2012 г. беше важен крайъгълен камък за ЕС с оглед на поставянето на правата на човека и на демокрацията в центъра на неговите външни отношения; приветства приемането от Съвета през юли 2015 г. на нов план за действие относно правата на човека и демокрацията за периода 2015 – 2019 г., както и извършването на междинен преглед през 2017 г.; призовава заместник-председателя/върховен представител, ЕСВД, Комисията, Съвета и държавите членки да осигурят ефикасно и съгласувано изпълнение на текущия план за действие, включително чрез действително сътрудничество с организациите на гражданското общество; подчертава, че държавите членки следва да докладват по какъв начин са приложили плана; обръща специално внимание на значението на повишаването на ефективността и на увеличаването в максимална степен на въздействието на местно равнище на инструментите, използвани за утвърждаване на зачитането на правата на човека и на демокрацията по света;

62.  изразява отново становището, че са необходими стабилен консенсус и засилена координация между държавите членки и институциите на ЕС, както и действително сътрудничество с организациите на гражданското общество на местно, национално и международно равнище, за да се постигне съгласуван и последователен напредък по дневния ред в областта на правата на човека и демокрацията; твърдо заявява, че държавите членки следва да поемат по-голям ангажимент по отношение на изпълнението на плана за действие и на стратегическата рамка на ЕС и да ги използват като основа за разработването на планове за насърчаване на правата на човека и на демокрацията на двустранна и многостранна основа;

63.  признава ключовата роля на специалния представител на ЕС за правата на човека г-н Ламбринидис за повишаването на видимостта и на ефективността на ЕС в областта на защитата и на насърчаването на правата на човека и на демократичните принципи по света и изтъква неговата роля за насърчаване на последователно и съгласувано прилагане на политиката на ЕС в областта на правата на човека; приветства удължаването на мандата на специалния представител на ЕС до 28 февруари 2019 г. и отново изисква този мандат да стане постоянен; препоръчва във връзка с това на специалния представител на ЕС да бъдат осигурени правомощия за собствена инициатива, по-голяма публична видимост и подходящ персонал и финансови ресурси, за да може да работи пълноценно; препоръчва освен това специалният представител на ЕС да повиши прозрачността на своите дейности, планове, доклади за напредъка и прегледи;

64.  отбелязва, че работата и влиянието на специалния представител на ЕС за правата на човека могат да бъдат оценени само частично чрез преглед на годишния доклад за правата на човека, неговия профил в социалните медии и изказванията, до които има достъп;

65.  изцяло подкрепя стратегиите за правата на човека по държави, които адаптират действията на ЕС към специфичната ситуация и потребности на всяка държава; призовава отново на членовете на ЕП да бъде предоставен достъп до съдържанието на стратегията; силно подчертава, че е важно да се вземат под внимание стратегиите за правата на човека по държави на всички равнища на изготвяне на политиките по отношение на отделни трети държави; отново заявява, че стратегиите за правата на човека по държави следва да съответстват на действията на ЕС, които ще бъдат предприети във всяка държава в зависимост от конкретните ситуации, и че те следва да включват измерими показатели за напредъка, както и възможността да бъдат коригирани, ако е необходимо;

66.  приветства определянето на лица за контакт по въпросите на правата на човека и равенството между половете от всички делегации на ЕС и мисии по линия на общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО); припомня своята препоръка към заместник-председателя/върховен представител и към ЕСВД да разработят ясни оперативни насоки относно ролята на лицата за контакт в делегациите, за да им се даде възможност да се усъвършенстват, да действат като истински съветници по правата на човека и да работят ефикасно;

67.  потвърждава, че диалогът относно правата на човека с трети държави може да бъде ефикасен инструмент за двустранна ангажираност и сътрудничество при утвърждаването и защитата на правата на човека; приветства провеждането на диалози относно правата на човека с нарастващ брой държави; приветства и допълнително насърчава участието на гражданското общество в подготвителните диалози; отново призовава за разработването на всеобхватен механизъм за мониторинг и преглед на функционирането на диалозите по правата на човека;

68.  припомня ангажимента на ЕС да постави правата на човека и демокрацията в центъра на отношенията му с трети държави; подчертава следователно, че напредъкът в областта на правата на човека и демократичните принципи, включително клаузите в международните споразумения за обвързване с условия относно правата на човека, трябва да бъде подкрепен от всички политики на ЕС, които имат външно измерение, като политиката за разширяване и за съседство, ОПСО и политиките в областта на околната среда, развитието, сигурността, борбата с тероризма, търговията, миграцията, правосъдието и вътрешните работи;

69.  припомня, че санкциите са важен инструмент на ОВППС; настоятелно призовава Съвета да приема санкциите, предвидени в законодателството на ЕС, когато това се счита за необходимо за постигането на целите на ОВППС, и по-специално с оглед на защитата на правата на човека и укрепването и подкрепата на демокрацията, като същевременно се гарантира, че те нямат никакво въздействие върху цивилното население; изисква тези санкции да бъдат съсредоточени върху длъжностните лица, за които се установи, че носят отговорност за нарушения на правата на човека, за да бъдат те наказани за своите престъпления и злоупотреби;

70.  отбелязва усилията на Комисията да изпълни ангажимента си да включва разпоредби относно правата на човека в своите оценки на въздействието на законодателни и незаконодателни предложения, мерки за прилагане и търговски и инвестиционни споразумения; настоятелно призовава Комисията да повиши качеството и изчерпателността на оценките на въздействието и да осигури системното включване на въпросите за правата на човека в текста на законодателните и незаконодателните предложения;

71.  отново изразява пълна подкрепа за силния ангажимент на ЕС за насърчаване на напредъка в областта на правата на човека и демократичните принципи посредством сътрудничество със структурите на ООН и нейните специализирани агенции, със Съвета на Европа, с Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), с Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), с регионални организации като Асоциацията на народите от Югоизточна Азия (АСЕАН), Асоциацията за регионално сътрудничество в Южна Азия (SAARC), Африканския съюз, Арабската лига и други организации, в съответствие с членове 21 и 220 от Договора за ЕС;

72.  подчертава, че за да изпълни амбициозните цели, залегнали в новия план за действие, ЕС трябва да осигури достатъчно ресурси и експертен опит, както по отношение на съответните човешки ресурси в делегациите и в седалищата на институциите, така и по отношение на наличните финансови средства;

73.  отново подчертава освен това, че активният и последователен ангажимент на ЕС във всички механизми на ООН за правата на човека, и по-специално в рамките на Третия комитет на ОСООН и на Съвета на ООН по правата на човека, е от изключително значение; признава усилията, положени от страна на ЕСВД, на делегациите на ЕС в Ню Йорк и в Женева и на държавите членки за повишаване на съгласуваността на действията на ЕС в областта на правата на човека на равнище ООН; насърчава ЕС да увеличи усилията си, за да придаде тежест на своята позиция, включително чрез засилване на все по-разпространеното изпълнение на междурегионални инициативи и чрез съвместно предлагане на резолюции и поемане на инициативата за резолюции; подчертава необходимостта ръководството на ЕС да настоява за реформа на ООН, с цел да се увеличат въздействието и силата на основаната на правила многостранна система, както и да се осигури по-ефикасна защита на правата на човека и напредък на международното право;

°

°  °

74.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на специалния представител на ЕС за правата на човека, на правителствата и на парламентите на държавите членки, на Съвета за сигурност на ООН, на генералния секретар на ООН, на председателя на 70-ото заседание на Общото събрание на ООН, на председателя на Съвета на ООН по правата на човека, на Върховния комисар по правата на човека на ООН, както и на ръководителите на делегациите на ЕС.

(1)

http://www.ohchr.org/Documents/ProfessionalInterest/cedaw.pdf.

(2)

http://www.un.org/en/ga/search/view_doc.asp?symbol=A/RES/69/167

(3)

https://treaties.un.org/doc/source/docs/A_RES_45_158-E.pdf

(4)

http://www.unhcr.org/3b66c2aa10

(5)

http://www.ohchr.org/Documents/Publications/GuidingPrinciplesBusinessHR_EN.pdf.

(6)

http://www.un.org/en/development/desa/population/migration/generalassembly/docs/globalcompact/A_RES‌_71_1.pdf.

(7)

https://sustainabledevelopment.un.org/post2015/transformingourworld.

(8)

https://www.coe.int/en/web/conventions/full-list/-/conventions/rms/090000168008482e.

(9)

http://www.oecd.org/corporate/mne/oecdguidelinesformultinationalenterprises.htm.

(10)

https://www.consilium.europa.eu/uedocs/cms_data/docs/pressdata/EN/foraff/131181.pdf.

(11)

http://data.consilium.europa.eu/doc/document/ST-10897-2015-INIT/bg/pdf.

(12)

http://data.consilium.europa.eu/doc/document/ST-11138-2017-INIT/en/pdf.

(13)

https://ec.europa.eu/europeaid/sites/devco/files/staff-working-document-gender-2016-2020-20150922_en.pdf.

(14)

http://europa.eu/globalstrategy/sites/globalstrategy/files/regions/files/eugs_review_web_0.pdf.

(15)

http://europa.eu/globalstrategy/sites/globalstrategy/files/full_brochure_year_1.pdf.

(16)

ОВ L 76, 22.3.2011 г., стр. 56.

http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=OJ:L:2011:076:0056:0058:BG:PDF.

(17)

https://ec.europa.eu/anti-trafficking/sites/antitrafficking/files/communication_on_the_european_agenda_on_migration_en.pdf.

(18)

http://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=CELEX:52016DC0385.

(19)

https://eeas.europa.eu/sites/eeas/files/eu_guidelines_rights_of_child_0.pdf.

(20)

https://ec.europa.eu/europeaid/sites/devco/files/european-consensus-on-development-final-20170626_en.pdf.

(21)

 https://eeas.europa.eu/sites/eeas/files/eu_human_rights_guidelines_on_freedom_of_expression_online_and_offline_en.pdf.

(22)

https://eeas.europa.eu/sites/eeas/files/137585.pdf.

(23)

http://www.ceceurope.org/wp-content/uploads/2015/08/CofEU_119404.pdf.

(24)

https://eeas.europa.eu/sites/eeas/files/guidelines_death_penalty_st08416_en.pdf

(25)

https://eeas.europa.eu/sites/eeas/files/20120626_guidelines_en.pdf.

(26)

https://www.osce.org/odihr/19223?download=true.

(27)

https://eeas.europa.eu/sites/eeas/files/137584.pdf.

(28)

https://eeas.europa.eu/sites/eeas/files/eu_guidelines_on_human_rights_dialogues_with_third_countries.pdf.

(29)

https://eeas.europa.eu/sites/eeas/files/guidelines_en.pdf.

(30)

 https://eeas.europa.eu/sites/eeas/files/16173_08_en.pdf.

(31)

https://eeas.europa.eu/sites/eeas/files/10019_08_en.pdf.

(32)

OВ L 130, 19.5.2017 г., стр. 1.

(33)

https://eeas.europa.eu/sites/eeas/files/eu_guidelines_hrd_en.pdf.

(34)

http://data.consilium.europa.eu/doc/document/ST-10255-2016-INIT/bg/pdf.

(35)

Приети текстове, P8_TA(2017)0344.

(36)

Приети текстове, P8_TA(2016)0502.

(37)

Приети текстове, P8_TA(2016)0404.

(38)

Приети текстове, P8_TA(2016)0405.

(39)

Приети текстове, P8_TA(2016)0300.

(40)

Приети текстове, P8_TA(2016)0020.

(41)

Приети текстове, P8_TA(2016)0066.

(42)

ОВ C 181, 19.5.2016 г., стр. 69.

(43)

http://www.ohchr.org/EN/HRBodies/HRC/RegularSessions/Session31/Documents/A_HRC_31_56_en.doc.

(44)

ОВ C 153 E, 31.5.2013 г., стр. 115.

(45)

OВ L 134, 29.5.2009 г, стр. 1.

(46)

OВ L 101, 15.4.2011 г., стр. 1.

(47)

Приети текстове, P8_TA(2015)0040.


ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

Scrutiny towards an EU Human Rights cycle

The main aim of this report is to look at the human rights and democracy challenges in third countries and the parliamentary scrutiny of human rights in external policies for the year 2016. The rapporteur also seeks to clarify the cycle of human rights policy-making within the European Union. The rapporteur sees the role of Parliament as essential for the mainstreaming of human rights in the EU’s external policy.

The rapporteur will therefore

–  scrutinise and comment on the human rights policy of the European Union while keeping a clear focus on the year 2016,

–  give an overview of the actions of the European Parliament in the area of human rights including the awarding of the Sakharov Prize for 2016 and the urgency resolutions adopted,

–  take into account the mid-term review of the 2015-2019 Action Plan which has just been completed by the Council and the Commission and which accompanies the 10-year strategic framework, 2012-2022,

The European Union’s external action and Human Rights

The European Union is founded on a strong engagement to promote and protect human rights, democracy and the rule of law worldwide. Sustainable peace, development and prosperity cannot exist without respect for human rights. This commitment underpins all internal and external policies of the European Union. The European Union actively promotes and defends universal human rights within its borders and when engaging in relations with non-EU countries. Over the years, the EU has adopted important reference documents on the promotion and protection of human rights and developed a range of diplomatic and cooperation tools to support the worldwide advancement of human rights.

The Lisbon Treaty

The Lisbon Treaty places human rights and democracy at the heart of the external relations of the European Union by stating that

The Union’s action on the international scene shall be guided by the principles which have inspired its own creation, development and enlargement, and which it seeks to advance in the wider world: democracy, the rule of law, the universality and indivisibility of human rights and fundamental freedoms, respect for human dignity, the principles of equality and solidarity, and respect for the principles of the United Nations Charter and international law. The Union shall seek to develop relations and build partnerships with third countries, and international, regional or global organisations which share the principles referred to in the first subparagraph. It shall promote multilateral solutions to common problems, in particular in the framework of the United Nations”. (Art 21(1) TEU)

The role of the Council and the HR/VP

Since the entry into force of the Lisbon Treaty, the external relations of the EU are mainly formulated and implemented by the High Representative of the Union for Foreign Affairs and Security Policy, who simultaneously serves as the Vice-President of the Commission. She is assisted by the European External Action Service (EEAS).

Strategic Framework on Human Rights 2012-2021 and Action Plans

In June 2012, the Council adopted a Strategic Framework on Human Rights and Democracy. The framework sets out the general human rights objectives of the EU. The framework defines the principles, objectives and priorities for improving the effectiveness and consistency of EU policy over ten years, 2012 - 2021. These principles include mainstreaming human rights into all EU policies.

The framework is operationalised by the periodic action plan, which accompanies the framework. This Action Plan sets concrete goals associated with timeframes and assigns relevant stakeholders. A first Action Plan for 2012-2014 was adopted which was then followed by a second action plan for 2015-2019. It builds upon the existing body of EU human rights and democracy support policies in the external action area, notably EU Guidelines, toolkits and other agreed positions, and the various external financing instruments. The current Action Plan contains 34 types of actions, which correspond to the following broader objectives: boosting ownership of local actors, addressing human rights challenges, ensuring a comprehensive human rights approach to conflict and crises, fostering better coherence and consistency and a more effective EU human rights and democracy support policy. A midterm review of the Action Plan has recently been adopted.

Human Rights Guidelines

EU Guidelines are not legally binding but they represent a strong political signal that they are priorities for the Union. Guidelines are pragmatic instruments of EU Human Rights policy and practical tools to help EU representations in the field better advance our Human Rights policy. There are 11 Guidelines.


  ПРИЛОЖЕНИЕ I: INDIVIDUAL CASES RAISED BY THE EUROPEAN PARLIAMENT

(JANUARY - DECEMBER 2016)

COUNTRY

Individual

BACKGROUND

ACTION TAKEN BY THE PARLIAMENT

BAHRAIN

 

 

Mohamed Ramadan

Ali Moosa

Mohammed Ramadan, a 32-year-old airport security guard, was arrested by the Bahraini authorities for allegedly taking part in a bombing in Al Dair on 14 February 2014, together with Ali Moosa, that killed a security officer and wounded several others.

 

A Bahraini court sentenced Ramadan and Moosa to death. However, both retracted their confession, claiming that they confessed after being tortured in the custody of the Criminal Investigations Directorate (CID). This sentence was upheld by the Court of Cassation, Bahrain’s highest court of appeal, in late 2015. A final date for the execution is still to be cleared.

In its Resolution of 4 February 2016, the European Parliament:

- Expresses its concern and disappointment over Bahrain’s return to the practice of capital punishment; calls for the reintroduction of the moratorium on the death penalty as a first step towards its abolition; calls on the Government of Bahrain, and in particular His Majesty Sheikh Hamad bin Isa Al Khalifa, to grant Mohammed Ramadan a royal pardon or to commute his sentence;

- Condemns firmly the continuing use of torture and other cruel or degrading treatment or punishment against prisoners by the security forces; is extremely worried about the prisoners’ physical and mental integrity; Expresses its concern about the use of anti-terrorism laws in Bahrain to punish political beliefs and convictions and prevent citizens from pursuing political activities; Stresses the obligation to ensure that human rights defenders are protected and allowed to conduct their work without hindrance, intimidation or harassment;

Ali Salman

Zainab al-Khawaja

Nabeel Rajab

 

During 2016, Bahrain has intensified its campaign of repression and persecution of human rights defenders and political opposition, with the re-arrest of Nabeel Rajab, in relation to twitter posts published in 2015 and faces up to 13 years of prison charge. Poor prison conditions have brought him to hospital in numerous occasions. Equally, it forced Zainab Al-Khawaja into exile after threats of re-arrest.

 

Bahrain has also targeted opposition groups, such as the Al-Wefaq, whose head, Ali Salman, has been in prison since July 2015

In its resolution, adopted on 7 July 2016, the European Parliament:

- Expresses grave concern about the ongoing campaign of repression against human rights defenders, political opposition and civil society, as well as the restriction of fundamental democratic rights, notably the freedoms of expression, association and assembly, political pluralism and the rule of law in Bahrain; calls for an end to all acts of violence, harassment and intimidation, including at judicial level, and to the censorship of human rights defenders, political opponents, peaceful protesters and civil society actors by state authorities and the security forces and services;

- Calls for the immediate and unconditional release of Nabeel Rajab and other human rights defenders jailed on allegations relating to their rights to free expression, assembly, and association, and for all charges against them to be dropped; calls on the authorities to guarantee the physical and psychological integrity of Nabeel Rajab and to provide him with all necessary medical treatment;

- notes with concern the Bahraini Government’s suppression of legitimate political opposition, including the extension of Sheikh Ali Salman’s sentence, the suspension of the Al-Wefaq National Islamic Society and the freezing of its assets; calls for greater basic freedoms for all Bahraini citizens; insists on an immediate halt to the suppression of different political opinions in the country and the repression of their leading representatives, regardless of their political or religious affiliation;

BRAZIL

 

 

Simiao Vilharva

Clodiodi de Souza

The Guarani-Kaiowá people

According to official local data, in the state of Mato Grosso do Sul, at least 400 indigenous people and 14 indigenous leaders have been murdered, including S. Vilharva and C. de Souza.

The Guarani-Kaiowá people is acutely affected by the poor and inadequate provision of appropriate health care, education and social services. At the same time, most of their lands are located in the Amazon region, and they are entitled by virtue of the Brazilian Constitution of 1988 and international legislations to their ancestral territories.

In its resolution of 24 November 2016, the European Parliament:

- Strongly condemns the violence perpetrated against the indigenous communities of Brazil; deplores the poverty and human rights situation of the Guarani-Kaiowá population in Mato Grosso do Sul;

- Calls on the Brazilian authorities to take immediate action to protect indigenous people’s security and to ensure that independent investigations are carried out into the murder and assault of indigenous people in their attempts to defend their human and territorial rights, so that the perpetrators can be brought to justice;

- Expresses concern about the proposed constitutional amendment 215/2000 (PEC 215), to which Brazilian indigenous peoples are fiercely opposed, given that, if approved, it will threaten indigenous land rights by making it possible for anti-Indian interests related to the agro-business, timber, mining and energy industries to block the new indigenous territories from being recognised;

CAMBODIA

 

 

Sam Rainsy

Kem Sokha

Hong Sok Hour

Pin Ratana

 

Sam Rainsy, the president of the leading opposition party, the CNRP, remains in self-emposed exile and faces trial in absentia, with the acting CNRP president, Kem Sokha, being under investigation. A senator from the opposition, Hong Sok Hour has been under arrest since August 2015.

In its resolution of 9 June 2016, the European Parliament:

- Expresses its deep concerns about the worsening climate for opposition politicians and human rights activists in Cambodia, and condemns all acts of violence, politically motivated charges, arbitrary detention, questioning, sentences and convictions in respect of these individuals;

- Urges the Cambodian authorities to revoke the arrest warrant for, and drop all charges against, opposition leader Sam Rainsy and CNRP members of the National Assembly and Senate, including Senator Hong Sok Hour; calls for the immediate release of the five human rights defenders still in preventive custody, namely Ny Sokha, Nay Vanda, Yi Soksan, Lim Mony and Ny Chakra, for these politicians, activists and human rights defenders to be allowed to work freely without fear of arrest or persecution, and for an end to political use of the courts to prosecute people on politically motivated and trumped-up charges; calls on the National Assembly to reinstate Sam Rainsy, Um Sam An and Hong Sok Hour immediately and to restore their parliamentary immunity;

- Urges the Cambodian authorities to drop all politically motivated charges and other criminal proceedings against ADHOC and other Cambodian human rights defenders, to cease all threats to apply repressive LANGO provisions, together with all other attempts to intimidate and harass human rights defenders and national and international organisations, and to release immediately and unconditionally all those jailed on politically motivated and trumped-up charges;

Ny Sokha, Nay Vanda and Yi Soksan, Ny Chakrya, Soen Sally, Ee Sarom, Thav Khimsan and Rong Chlun

Notable human rights advocates and staffers of national human rights organs and UN agencies are facing charges in politically motivated cases. This is also the case for trade union leaders, such as R. Chlun. This happens in a growing restrictive climate, as the promulgation of the Law on Associations and NGOs (LANGO) and that of the Law on Trade Unions tighten the space for these entities to act.

CHINA

 

 

Gui Minhai, Lui Bo, Zhang Zhiping, Lin Rongji and Lee Po

Gui Minhai, Lui Bo, Zhang Zhiping, Lin Rongji and Lee Po, associated with the publishing house Mighty Current and its bookstore, sold literary works critical of Beijing. They were allegedly abducted by China’s mainland authorities, from Hong Kong and other locations. In early January 2016, Gui Minhai released a media statement in mainland China, maintaining that the travelled voluntarily to mainland China, in what appeared to be a forced confession to an earlier conviction by China.

In the resolution of 04 February 2016, the European Parliament:

- Calls on the Chinese Government to report without delay any information relating to the missing booksellers, and to engage in immediate inclusive and transparent dialogue and communication on the matter between the mainland authorities and those in Hong Kong; notes as a positive development the communication from Lee Po and his reunification with his spouse;

- Expresses its concerns over allegations of mainland China’s law enforcement agencies operating in Hong Kong; recalls that it would be a violation of the Basic Law if mainland law enforcement agencies had been operating in Hong Kong; believes this would be inconsistent with the ‘one country, two systems’ principle; calls on China to respect the guarantees of autonomy granted to Hong Kong in the Basic Law.

Gui Minhai

Gui Minhai, a book publisher and shareholder of the publishing house and of a bookstore selling literary works critical of Beijing, disappeared in Pattaya, Thailand, on 17 October 2015 without trace. Between October and December 2015 four other Hong Kong residents (Lui Bo, Zhang Zhiping, Lam Wing-Kee and Lee Bo) who worked for the same bookstore also disappeared. Apart from Gui Minhai, the other four disappeared ones have returned to Hong kong. There is enough evidence to believe that Chinese authorities detained all detainees, forcing them to record fake confessions in front of TV cameras.

In its resolution of 24 November 2016, the European Parliament:

- Expresses its grave concern over the lack of knowledge of the whereabouts of Gui Minhai; calls for the immediate publication of detailed information on his whereabouts and calls for his immediate safe release and for him to be given the right to communication;

Larung Gar Tibetan Buddhist Academy

The Larung Gar Institute, the largest Tibetan Buddhist centre in the world founded in 1980, is currently facing extensive demolition by the Chinese Government with the objective of downsizing the academy by fifty percent, evicting around 4 600 residents by force and destroying around 1 500 dwellings. The evictees are to be forcibly enrolled in so-called ‘patriotic education’ exercises.

In its resolution of 15 December 2016, the European Parliament:

- Calls on the Chinese authorities to initiate a dialogue and to engage constructively on developments in Larung Gar with the local community and its religious leaders, and to address concerns regarding overcrowded religious institutes by allowing Tibetans to establish more institutes and build more facilities; calls for adequate compensation and the re-housing of Tibetans who have been evicted during the demolitions in Larung Gar at the place of their choice to continue their religious activities;

- Strongly condemns the imprisonment of Ilham Tohti who is serving a life sentence on alleged charges of separatism; deplores the fact that the due process of law was not respected and that he did not benefit from the right to a proper defence; urges the Chinese authorities to respect the norm of granting one visit per month for family members;

- Calls for the immediate and unconditional release of Ilham Tohti and of his supporters detained in relation to his case; further calls for Ilham Tohti’s teaching permit to be restored and for his free movement to be guaranteed within and outside China;

- Is worried about the adoption of the package of security laws and its impact on minorities in China, particularly the law on counter-terrorism that could lead to the penalisation of peaceful expression of Tibetan culture and religion and the law on the management of international NGOs which will come into effect on 1 January 2017 and will place human rights groups under the strict control of the government, as this constitutes a strictly top-down approach instead of encouraging partnership between local and central government and civil society;

Ilham Tohti

Uighur economics professor Ilham Tohti was sentenced to life imprisonment on 23 September 2014 on the charge of alleged separatism after being arrested in January of the same year. There are allegations that the due process of law was not respected, in particular with regard to the right to a proper defence.

In the Xinjiang region, in which the Muslim Uighur ethnic minority is mainly located, has experienced repeated outbreaks of ethnic unrest and violence. Ilham Tohti has always rejected separatism and violence and sought reconciliation based on respect for Uighur culture;

DJIBOUTI

 

 

Omar Ali Ewado

Omar Ali Ewado, was detained incommunicado from 29 December 2015 to 14 February 2016 for publishing a list of the victims of a massacre in which 27 people were killed and more than 150 wounded by the authorities at a cultural celebration in Buldugo on 21 December 2015 and those still missing.

In its resolution of 12 May 2016, the European Parliament:

- Deplores the killings carried out at the cultural ceremony on 21 December 2015 and the ensuing detentions and acts of harassment of human rights defenders and opposition members; expresses its condolences to the families of the victims and demands a full and independent inquiry with a view to identifying and bringing to justice those responsible; reiterates its condemnation of arbitrary detention and calls for the rights of the defence to be respected;

DRC

 

 

Fred Bauma, Yves Makwambala

F. Bauma and Y. Makwambala, human rights activists from the Filimbi (‘Whistle’) movement, were arrested for participating in a workshop intended to encourage Congolese young people to perform their civic duties peacefully and responsibly, were put in jail in May 2015. They were released on 23 August 2016 after a ruling by the Supreme Court of Justice.

In its resolution of 10 March 2016, the European Parliament:

- Expresses deep concern about the deteriorating security and human rights situation in the DRC, and in particular about the continual reports of increasing political violence and the severe restrictions and intimidation faced by human rights defenders, political opponents and journalists ahead of the upcoming electoral cycle; insists on the government’s responsibility to prevent any deepening of the current political crisis or escalation of violence and to respect, protect and promote the civil and political rights of its citizens;

- Strongly condemns any use of force against peaceful, unarmed demonstrators; recalls that freedom of expression, association and assembly is the basis of a dynamic political and democratic life; strongly condemns the increasing restrictions of the democratic space and the targeted repression of members of the opposition, civil society and the media; calls for the immediate and unconditional release of all political prisoners, including Yves Makwambala, Fred Bauma and other Filimbi and LUCHA activists and supporters, and the human rights defender Christopher Ngoyi;

EGYPT

 

 

Giulio Regeni

Giulio Regeni, a 28-year-old Italian doctoral student at Cambridge University, disappeared on 25 January 2016 after leaving his home in Cairo; his body was found on 3 February 2016 next to a road in the outskirts of Cairo. Giulio Regeni was conducting research in Egypt on trade union politics. According to the Italian ambassador to Cairo, G. Regeni was found to have been subjected to severe beating and torture

In its resolution of 10 March 2016, the European Parliament:

- Calls on the Egyptian authorities to provide the Italian authorities with all the documents and information necessary to enable a swift, transparent and impartial joint investigation into the case of Giulio Regeni in accordance with international obligations, and for every effort to be made to bring the perpetrators of the crime to justice as soon as possible;

- Underlines with grave concern that the case of Giulio Regeni is not an isolated incident, but that it occurred within a context of torture, death in custody and enforced disappearances across Egypt in recent years, in clear violation of Article 2 of the EU-Egypt Association Agreement, which states that the relations between the EU and Egypt are to be based on respect for democratic principles and fundamental human rights as set out in the Universal Declaration on Human Rights, which is an essential element of the agreement; calls, therefore, on the European External Action Service (EEAS) and the Member States to raise with the Egyptian authorities the routine practice of enforced disappearances and torture and to press for effective reform of Egypt’s security apparatus and judiciary;

ETHIOPIA

 

 

Bekele Gerba

B. Gerba, Deputy Chairman of the Oromo Federalist Congress (OFC), was arrested on 23 December 2015 and reportedly hospitalised shortly afterwards.

 

In its resolution of 21 January 2016, the European Parliament:

- Strongly condemns the recent use of excessive force by the security forces in Oromia and in all Ethiopian regions, and the increased number of cases of human rights violations; expresses its condolences to the families of the victims and urges the immediate release of all those jailed for exercising their rights to peaceful assembly and freedom of expression;

- Condemns the excessive restrictions placed on human rights work by the Charities and Societies Proclamation, which denies human rights organisations access to essential funding, endows the Charities and Societies Agency with excessive powers of interference in human rights organisations and further endangers victims of human rights violations by contravening principles of confidentiality;

 

Getachew Shiferaw, Yoanathan Teressa and Fikadu Mirkana

These leading activists were arbitrarily arrested, without the Ethiopian authorities presenting any charges when doing so.

 

Eskinder Nega, Temesghen Desalegn, Solomon Kebede, Yesuf Getachew, Woubshet Taye, Saleh Edris and Tesfalidet Kidane

Ethiopia continues to imprison journalists and opposition political party members for their views and opinions, with them having been convicted in unfair trials or are detained without charge.

 

Andargachew Tsege

The British-Ethiopian citizen and leader of an opposition party in exile was arrested in June 2014, after being condemned in absentia to death years earlier. He is still in the death row.

GAMBIA (The)

 

 

Solo Sandeng

Opposition leader and member of the United Democratic Party, was arrested on 14 April 2016 and died in detention shortly after his arrest in suspicious circumstances.

In its resolution of 12 May 2016, the European Parliament:

- Calls for the immediate release of all protestors arrested in relation to the 14 and 16 April 2016 protests; requests that the Government of the Republic of The Gambia ensure due process for any suspects detained on allegations of participating in the attempted unconstitutional change of government; calls on the authorities of The Gambia to guarantee the physical and psychological integrity of these suspects in all circumstances and to secure medical treatment for those injured without delay; expresses its concern regarding the testimonies of torture and ill-treatment of other prisoners;

Ousainou Darboe

O. Darboe was arrested and put in state custody, allegedly suffering from torture.

Alagie Abdoulie Ceesay, Ousman Jammeh, Sheikh Omar Colley, Imam Ousman Sawaneh and Imam Cherno Gassama

Director of the independent radio station Teranga FM, A.A. Ceesay, was arrested on 2 July 2015 by state authorities arbitrarily. The other individuals are former key political figures and religious personalities, and they have also suffered from arbitrary detention by state authorities.

HONDURAS

 

 

Berta Cáceres and Nelson García

On 3 March 2016 Berta Cáceres, a prominent environmentalist and indigenous rights leader and the founder of the Civic Council of Popular and Indigenous Organisations of Honduras (COPINH), was assassinated in her home by unidentified men. Shortly after, on 16 March 2016, Nelson García, also a member of COPINH, was murdered. Both human rights defenders had for many years had resisted the Agua Zacra hydroelectric dam in the Gualcarque River. The Honduran Government has been actively engaged in the investigation of both murderers. However, these deaths come to enlarge the list of human rights defenders killed between 2010 and 2016, amounting to 15 in late 2016.

In its resolution of 14 April 2016, the European Parliament:

- Condemns in the strongest terms the recent assassination of Berta Cáceres, Nelson García and Paola Barraza, as well as each of the earlier assassinations of other human rights defenders in Honduras; extends its sincere condolences to the families and friends of all of those human rights defenders;

- Calls, as a matter of urgency, for immediate, independent, objective and thorough investigations into these and previous murders in order to bring their intellectual and material authors to justice and to put an end to impunity; welcomes the fact that, at the request of the Honduran Government, the investigation into the murder of Ms Cáceres includes representatives of the UN High Commissioner for Human Rights and of the OAS; takes the view that instruments available within the framework of the UN and the IACHR, such as an independent international investigation, as requested by the victims, could help to ensure impartial and fair investigation of these murders;

- Expresses its deep concern at the climate of extreme violence, particularly against LGBTI people and those who defend their rights; stresses the need to carry out immediate, thorough and impartial investigations into the killings of active members of various LGBTI human rights organisations;

Paola Barraza

On 24 January 2016, Paola Barraza was murdered, who was a defender of LGBTI rights, a transexual woman and a member of the Arcoiris association. Her death increases the toll of other prominent LGBTI activists, amounting at least to seven in 2015, and at least 235 since 1994.

CHINA

 

 

Gui Minhai, Lui Bo, Zhang Zhiping, Lin Rongji and Lee Po

Gui Minhai, Lui Bo, Zhang Zhiping, Lin Rongji and Lee Po, associated with the publishing house Mighty Current and its bookstore, sold literary works critical of Beijing. They were allegedly abducted by China’s mainland authorities, from Hong Kong and other locations. In early January 2016, Gui Minhai released a media statement in mainland China, maintaining that the travelled voluntarily to mainland China, in what appeared to be a forced confession to an earlier conviction by China.

In the resolution of 04 February 2016, the European Parliament:

- Calls on the Chinese Government to report without delay any information relating to the missing booksellers, and to engage in immediate inclusive and transparent dialogue and communication on the matter between the mainland authorities and those in Hong Kong; notes as a positive development the communication from Lee Po and his reunification with his spouse;

- Expresses its concerns over allegations of mainland China’s law enforcement agencies operating in Hong Kong; recalls that it would be a violation of the Basic Law if mainland law enforcement agencies had been operating in Hong Kong; believes this would be inconsistent with the ‘one country, two systems’ principle; calls on China to respect the guarantees of autonomy granted to Hong Kong in the Basic Law.

INDIA

 

 

35 crew members, among which Estonians and Britons

On 12 October 2013 the 35-strong crew (including 14 Estonians and 6 Britons, as well as Indians and Ukrainians) of the US-based, Sierra Leone-flagged and privately owned ship the MV Seaman Guard Ohio were arrested in Tamil Nadu state (India) and charged with illegally possessing weapons in Indian waters. Despite attempts to drop the charges against them, the Supreme Court ordered the trial to proceed, which on 12 January 2016 sentenced the 35 sailors to a maximum of five years prison term and a fine of INR 3 000 (EUR 40).

In its resolution of 21 January 2016, the European Parliament:

- Calls on the Indian authorities to ensure that the case of the MV Seaman Guard Ohio crew is dealt with on a basis of full respect for the human and legal rights of the defendants, in line with the obligations enshrined in the various human rights charters, treaties and conventions that India has signed up to.

 

IRAQ

 

 

Yazidi and other minorities

August 2014 ISIS/Daesh attacked Yazidi communities around Sinjar city in Iraq’s Nineveh province, reportedly killing thousands. Several mass graves were found after Kurdish forces retook areas north of Mount Sinjar by December 2014. When the Kurdish forces retook Sinjar city in mid-November 2015, additional killing sites and apparent mass graves were discovered.

The European Parliament recognised on 4 February 2016 that ISIS/Daesh is committing genocide against Christians and Yazidis, among other minorities, which amount to war crimes, crimes against humanity and genocide.

In its resolution of 15 December 2016, the European Parliament:

- Strongly appeals to the international community, in particular to the UN Security Council, to consider the reported mass graves in Iraq as further evidence of genocide and to refer ISIS/Daesh to the International Criminal Court (ICC);

- Is particularly alarmed by the situation of women and children in the conflict, in particular the Yazidi women and children who are victims of persecution, executions, torture, sexual exploitation and other atrocities; insist that a full range of medical services should be made available, in particular for rape victims; calls, as a matter of urgency, for the EU and its Members States to work closely with the World Health Organisation (WHO) and to support it to this end; calls for the immediate release of all women and children who remain captives of ISIS/Daesh.

KAZAKHSTAN

 

 

Guzal Baidalinova and Yulia Kozlova

In December 2015 the Kazakh authorities detained Guzal Baidalinova, a journalist and the owner of the Nakanune.kz online news site, in connection with a criminal case on charges of ‘deliberately publishing false information’. On 29 February 2016 a court acquitted journalist Yulia Kozlova, who also writes for Nakanune.kz.

In its resolution of 10 March 2016, the European Parliament:

- Expresses its concerns about the climate for media and free speech in Kazakhstan; is very concerned about the pressure on independent media outlets and the possible negative implications of new draft legislation on the funding of civil society organisations; points out that freedom of speech for independent media, bloggers and individual citizens is a universal value that cannot be bargained away;

- Regrets the indiscriminate blocking of news, social media and other websites on the grounds that they feature unlawful content, and calls on the Kazakh authorities to ensure that any measure to restrict access to internet resources is based on law; is concerned about the amendments to the Communications Law adopted in 2014;

- Calls on the Kazakh authorities to quash the convictions of bloggers, including Ermek Narymbaev, Serikzhan Mambetalin and Bolatbek Blyalov; calls for the release of Guzal Baidalinova; calls for an end to the harassment of Seytkazy and Aset Matayev; points out, in this connection, that cases involving journalists should be public and that there should be no harassment during the proceedings;

- Is deeply worried about the disrespect and violation of prisoners’ rights in Kazakhstan’s prison system; is concerned about the physical and mental well-being of prisoners Vladimir Kozlov, Vadim Kuramshin (who won the Ludovic Trarieux International Human Rights Prize 2013) and Aron Atabek, who have been convicted on political grounds, and demands that they receive immediate access to necessary medical treatment and are allowed regular visits, including by family members, legal representatives and representatives of human rights and prisoners’ rights organisations;

 

Seytkazy Matayev and Aset Matayev

The head of the National Press Club and journalists’ union, Seytkazy Matayev, underwent a criminal investigation accused of corruption of public funds.

Ermek Narymbaev and Serikzhan Mambetalin, Bolatbek Blyalov

Ermek Narymbaev and Serikzhan Mambetalin were convcited on 22 January 2016 on charges of ‘inciting national discord’ to three years and two years in prison respectively. Bolatbek Blyalov was put under limited house arrest on similar grounds

Vladimir Kozlov, Vadim Kuramshin and Aron Atabek

V. Kozlov, C. Kuramshin and A. Atabek, human rights defenders and lawyers, were convicted on political grounds, and are being deprived of their rights as prisoners.

MALAWI

 

 

Persons with albanism

PWA are facing some of the most extreme forms of persecution and human rights violations, ranging from widespread societal discrimination, verbal abuse and exclusion from public services to killings, abductions, rape and mutilations; whereas human rights observers reported 448 attacks on albinos in 2015 alone across 25 African countries.

It is highly likely that these numbers are underestimated as the authorities do not systematically monitor and document such crimes or lack the capacity and resources to conduct thorough investigations.

In its resolution of 7 July 2017, the European Parliament:

- Expresses its deep concern at the continuous and widespread discrimination and persecution faced by persons with albinism in Africa, in particular following the recent rise in violence in Malawi; strongly condemns all killings, abductions, mutilations and other inhuman and degrading treatment suffered by PWA and expresses its condolences and solidarity to the families of the victims; condemns also any speculative trading in PWA’s body parts;

- Deplores the silence and inertia surrounding these events; recalls that the primary responsibility of a state is to protect its citizens, including vulnerable groups, and urges the Government of Malawi and the authorities of all the countries affected to take all the necessary measures to eliminate all forms of violence and discrimination against PWA and protect their dignity, human rights and well-being, as well as those of their family members.

MYANMAR

 

 

The Rohingya people

Approximately one million Rohingya are one of the world’s most persecuted minorities, and have been officially stateless since the 1982 Burmese Citizenship Law. The Rohingya are unwanted by the Myanmar authorities and by neighbouring countries, although some of the latter host large refugee populations.

The UN High Commissioner for Human Rights Zeid Ra’ad Al Hussein, in his report of 20 June 2016, described the continued serious rights violations against the Rohingya, including arbitrary deprivation of nationality, which renders them stateless, severe restriction of freedom of movement, threats to life and security, denial of the rights to health and education, forced labour, sexual violence and limitations on their political rights, ‘which may amount to crimes against humanity’.

In its resolution of 7 July 2016, the European Parliament:

- Reiterates its deepest concern about the plight of Rohingya refugees in South-East Asia and calls for regional and international mobilisation to provide them with urgent assistance in their extremely vulnerable situation; expresses its condolences to the families of victims of human traffickers, violence and lack of protection from official authorities in destination countries;

- Calls on the Government of Myanmar to safeguard the Rohingya people from any form of discrimination and to end impunity for violations against the Rohingya; recalls the long-overdue statement of 18 May 2015 by the spokesperson for Ms Suu Kyi’s party, the NLD, that the Government of Myanmar should grant citizenship to the Rohingya minority; calls on Ms Suu Kyi, a winner of the Sakharov Prize, to use her key positions in the Government of Myanmar to improve the situation of the Rohingya minority.

The Rohingya people

On 9 October 2016 gunmen attacked three police outposts near the Bangladesh border, leaving nine police officers dead and many weapons missing; whereas the Government of Myanmar claimed the gunmen were Rohingya militiamen and, following this, declared Maungdaw district an ‘operation zone’ with curfews and other severe restrictions, including for journalists and outside observers, who are not allowed to access the area.

According to human rights organisations, local sources report serious human rights abuses by government forces in the so-called operation zone. The Government of Myanmar has reported the deaths of 69 alleged militants and 17 members of the security forces, a claim which cannot be independently verified due to access restrictions.

In its resolution of 15 December 2016, the European Parliament:

- Is extremely concerned about the reports of violent clashes in northern Rakhine State and deplores the loss of lives, livelihoods and shelter and the reported disproportionate use of force by the armed forces of Myanmar; confirms that the Myanmar authorities have a duty to investigate the 9 October 2016 attacks and prosecute those responsible, but that this must be done in accordance with human rights standards and obligations;

- Recommends that the governments of the countries that cope with the influx of Rohingya refugees cooperate closely with the UNHCR, which has the technical expertise to screen for refugee status and the mandate to protect refugees and stateless people; urges those countries to respect the principle of non-refoulement and not to push the Rohingya refugees back, at least until a satisfactory and dignified solution for their situation has been found; calls in particular upon Bangladesh to allow the entry of Rohingya refugees, whilst acknowledging the efforts already made by Bangladesh to host several hundred thousand refugees.

NIGERIA

 

 

Victims of Boko Haram

Boko Haram killed at least 8 200 civilians in 2014 and 2015. It is estimated that more than 2,6 million people have been displaced and more than 14,8 million affected by the Boko Haram insurgency.

Around 270 schoolgirls were abducted by Boko Haram on 14-15 April 2014 from a school in Chibok, north-east Nigeria, and whereas the majority are still missing. It is feared that most were forced to either marry insurgents or to become insurgents themselves, subjected to sexual violence or sold into slavery, and non-Muslim girls were forced to convert to Islam. Boko Haram has abducted more than 2 000 women and girls since 2009, including around 400 from Damasak in Borno state on 24 November 2014.

In its resolution of 14 April 2016, the European Parliament:

- Strongly condemns the recent violence and attacks by Boko Haram, and calls on the Federal Government to protect its population and address the root causes of the violence by ensuring equal rights for all citizens, including by addressing the issues of inequality, control of fertile farmlands, unemployment and poverty; rejects any violent retaliation in breach of humanitarian law perpetrated by the Nigerian military; welcomes, however, the Nigerian Army’s ‘Safe Corridor’ programme designed to rehabilitate Boko Haram fighters;

- Calls on the Nigerian Government to develop a comprehensive strategy that addresses the root causes of terrorism, and to investigate, as promised, evidence that the Nigerian military might have committed human rights violations; welcomes the Abuja Security Summit, to take place in May 2016, and calls on all stakeholders to identify concrete, viable solutions to fight terrorism without sacrificing respect for human rights and democracy; further underlines the importance of regional cooperation in addressing the threat posed by Boko Haram;

PAKISTAN

 

 

Asia Bibi

Asia Bibi has been charged with a blasphemy crime and sentenced to death. Her case is embedded in a more general atmosphere of lack of freedom of religion and belief, where Christians and other minorities face not only persecution by extremists, but also legal discrimination, in particular through Pakistan’s blasphemy laws, which are discriminatory and are widely misused by those with personal and political motives.

Certain student unions at the universities and the Khatm-e-Nubuwwat Lawyers’ Forum, are reportedly the driving force behind the rise in prosecutions for blasphemy charges in the Pakistani courts and is against any attempts by legislators to reform the relevant law.

In its resolution of 14 April 2016, the European Parliament:

- Expresses deep concern at the systemic and grave violations of freedom of religion and belief in Pakistan; stresses the importance of respect for the fundamental rights of all religious and ethnic minorities living in Pakistan so that they can continue to live in dignity, equality and safety, and practise their religion in complete freedom without any kind of coercion, discrimination, intimidation or harassment, in accordance with the founding principles of Pakistan;

 

PHILIPPINES (The)

 

 

Victims of the war on drugs

During his election campaign and first days in office, President Duterte repeatedly urged law enforcement agencies and the public to kill suspected drug traffickers who did not surrender, as well as drug users.

Figures released by the Philippine National Police show that from 1 July to 4 September 2016 police killed over a thousand suspected drug pushers and users, and whereas further police statistics attribute the killing of over a thousand alleged drug dealers and users in the past two months to unknown gunmen; whereas, as reported by Al Jazeera, more than 15 000 drug suspects have been arrested, mostly on the basis of hearsay and allegations put forward by fellow citizens, and whereas almost 700 000 have surrendered ‘voluntarily’ to police and registered for treatment under the Tokhang programme in order to avoid being targeted by police or vigilantes.

In its resolution of 15 September 2016, the European Parliament:

- Understands that in the Philippines millions of people are negatively affected by the high level of drug addiction and its consequences; expresses its strongest concerns, however, at the extraordinarily high numbers killed during police operations and by vigilante groups in the context of an intensified anti-crime and anti-drug campaign targeting drug dealers and users, and urges the Government of the Philippines to put an end to the current wave of extrajudicial executions and killings;

- Urges the Philippine Government to condemn the actions of vigilante groups and to investigate their responsibility for the killings; urges the Philippine authorities to conduct an immediate, thorough, effective and impartial investigation in order to identify all those responsible, to bring them before a competent and impartial civil tribunal and to apply the penal sanctions provided for by the law.

RUSSIA

 

 

Ildar Dadin

In early December 2015 the Russian opposition activist Ildar Dadin was sentenced to three years in jail after organising a series of peaceful anti-war protests and assemblies, being the first person in Russia to be convicted under a tough public assembly law adopted in 2014.

Ildar Dadin was sentenced to two years and a half on appeal, and has reporterdly suffered repeated torture, beatings, inhumane treatment and threats of murder at the hands of the Russian authorities.

The number of political prisoners in Russia has significantly increased in recent years, which was in November 2016 of 102, according to the Memorial Human Rights Centre. At the same time, Russia is severely tightening its control and repression over human rights organisations.

In its resolution of 24 November 2016, the European Parliament:

- Urges the Russian authorities to conduct a thorough and transparent investigation of the allegations made by Ildar Dadin of torture and ill-treatment, with the participation of independent human rights experts; calls for an independent investigation into the allegations of torture, abuse and degrading and inhumane treatment on the part of state officials in Russian detention facilities, labour camps and prisons;

- Reminds Russia of the importance of full compliance with its international legal obligations, as a member of the Council of Europe and the Organisation for Security and Cooperation in Europe, and with fundamental human rights and the rule of law as enshrined in various international treaties and agreements that Russia has signed and is party to; underlines that the Russian Federation can be considered a reliable partner in the sphere of international cooperation only if it keeps up its obligations under international law; in this regard, expresses its concern over the presidential decree withdrawing Russia from the Rome Statute of the ICC;

RWANDA

 

 

Victoire Ingabire

On 30 October 2012 Victoire Ingabire, President of the Unified Democratic Forces (UDF), was sentenced to eight years’ imprisonment for conspiracy to harm the authorities using terrorism, and for minimising the 1994 genocide, on the basis of relations with the Democratic Forces for the Liberation of Rwanda (FDLR).

In September 2016 a delegation from the European Parliament was denied access to jailed opposition leader Victoire Ingabire.

Human rights organisations have denounced the first-instance trial of Victoire Ingabire, as serious irregularities were observed and she was treated unfairly. In its report, Amnesty International points to prejudicial public statements made by the Rwandan President in advance of her trial, and a reliance on confessions from detainees in Camp Kami where torture is alleged to be used.

In 2015, Ms Ingabire appealed to the African Court on Human and Peoples’ Rights, accusing the Rwandan Government of violating her rights. In March 2015, Rwanda withdrew from the jurisdiction of the African Court, claiming that Rwanda’s courts were capable of dealing with all local cases. On year later, the Rwandan Government withdrew its declaration allowing individuals to file complaints directly with the African Court on Human and Peoples’ Rights, only days before judges were to hear a case brought against the Rwandan Government by Victoire Ingabire.

In its resolution of 6 October 2016, the European Parliament:

- Strongly condemns politically motivated trials, the prosecution of political opponents and the prejudging of the outcome of the trial; urges the Government of Rwanda to extend economic and social achievements to the field of human rights in order to fully move towards a modern and inclusive democracy; urges the Rwandan authorities to ensure that Victoire Ingabire’s appeal process is fair and meets the standards set under Rwandan and international law; underlines that trials and the charges brought against accused persons cannot be based on vague and imprecise laws, and the misuse thereof, as is occurring in the case of Victoire Ingabire;

- Expresses its deep concerns at the Rwandan Supreme Court’s denial of appeal and judgement sentencing Victoire Ingabire to 15 years’ imprisonment and at the worsening conditions of her detention; believes that the appeal process conducted in Rwanda did not meet international standards, including Ms Ingabire’s right to presumption of innocence;

- Stresses that Rwanda’s withdrawal in March 2016 from the jurisdiction of the African Court on Human and Peoples’ Rights (ACHPR) just a few days prior to the hearing of the appeal case by Ms Ingabire is circumstantial and is aimed at limiting the direct access of individuals and NGOs to the Court;

- Urges the Rwandan authorities to step up their efforts to investigate the cases of Illuminée Iragena, John Ndabarasa, Léonille Gasangayire and other individuals who are feared to have been forcibly disappeared, to reveal their whereabouts and release or try them, if they are in detention, as well as to ensure the fairness of the trials of actual or suspected government opponents or critics, including those of Frank Rusagara, Joel Mutabazi, Kizito Mihigo and their respective co-accused;

Illuminée Iragena and Léonille Gasengayire

FDU-Inkingi, V. Ingabire’s party, is not able to register as a political party and several of its members were threatened, arrested or detained, including Illuminée Iragena and Léonille Gasengayire

SUDAN

 

 

Khalfálah Alafif Muktar, Arwa Ahmed Elrabie, Al-Hassan Kheiry, Imani-Leyla Raye, Abu Hureira Abdelrahman, Al-Baqir Al-Afif Mukhtar, Midhat Afifadeen and Mustafa Adam

On 29 February 2016 the NISS brutally raided the Khartoum Centre for Training and Human Development (TRACKS), a civil society organisation, following which the director Khalfálah Alafif Muktar and activists Arwa Ahmed Elrabie, Al-Hassan Kheiry, Imani-Leyla Raye, Abu Hureira Abdelrahman, Al-Baqir Al-Afif Mukhtar, Midhat Afifadeen and Mustafa Adam were arrested and charged with criminal conspiracy and waging war against the state, charges which carry the death penalty.

In its resolution of 6 October 2016, the European Parliament:

- Condemns the arbitrary arrest and detention of activists and the ongoing detention of human rights defenders and journalists in Sudan; urges the Government of Sudan to guarantee the peaceful exercise of the freedoms of expression, association and assembly; underlines that the National Dialogue will only succeed if carried out in an atmosphere in which the freedoms of expression, media, association and assembly are guaranteed;

- Reaffirms that freedom of religion, conscience or belief is a universal human right that needs to be protected everywhere and for everyone; demands that the Sudanese Government repeal any legal provisions that penalise or discriminate against individuals for their religious beliefs, especially in the case of apostasy and especially concerning Czech Christian aid worker Petr Jašek, Sudanese pastors Hassan Abduraheem Kodi Taour, Kuwa Shamal and Darfuri graduate student Abdulmonem Abdumawla Issa Abdumawla.

Petr Jašek, Hassan Abduraheem Kodi Taour, Kuwa Shamal and Abdulmonem Abdumawla Issa Abdumawla

Petr Jašek, Hassan Abduraheem Kodi Taour, Kuwa Shamal and Abdulmonem Abdumawla Issa Abdumawla were detained and faced trial on charges of highlighting alleged Christian suffering in war-ravaged areas of Sudan.

TAJIKISTAN

 

 

Abubakr Azizkhodzhaev, Zaid Saidov, Umarali Kuvatov and Maksud Ibragimov

Abubakr Azizkhodzhaev was detained in February 2016 after raising critical concerns about corrupt business practices. Zaid Saidov was sentenced to 29 years in prison in prosecutions linked to his having run for office in the November 2013 presidential elections. Umarali Kuvatov was killed in Istanbul in March 2015 and Maksud Ibragimov was stabbed and kidnapped in Russia before being returned to Tajikistan and sentenced in July 2015 to 17 years’ imprisonment.

In its resolution of 9 June 2016, the European Parliament:

- Calls for the release of all those imprisoned on politically motived charges, including Abubakr Azizkhodzhaev, Zaid Saidov, Maksud Ibragimov, IRPT deputy leaders Mahmadali Hayit and Saidumar Hussaini, and 11 other IRPT members;

- Urges the Tajik authorities to quash the convictions of, and to release, attorneys and lawyers, including Buzurgmehr Yorov, Nodira Dodajanova, Nuriddin Mahkamov, Shukhrat Kudratov and Firuz and Daler Tabarov;

- Urges the authorities of Tajikistan to give defence attorneys and political figures fair, open and transparent trials, to provide substantive protections and procedural guarantees in accordance with Tajikistan’s international obligations and to authorise the reinvestigation by international organisations of all reported violations of human rights and dignity; calls for all those imprisoned or detained to be granted access to independent legal services, together with the right to meet their family members regularly; recalls that, for every sentence issued, clear evidence must be presented to justify the criminal charges brought against the defendant.

Mahmadali Hayit, Saidumar Hussaini, Buzurgmehr Yorov, Nodira Dodajanova, Nuriddin Mahkamov, Shukhrat Kudratov and Firuz and Daler Tabarov

Tajikistan’s political opposition have been systematically targeted; In September 2015 the Islamic Renaissance Party of Tajikistan (IRPT) was banned after being linked to a failed coup earlier that month.

On 2 June 2016 the Supreme Court in Dushanbe sentenced Mahmadali Hayit and Saidumar Hussaini, deputy leaders of the banned IRPT, to life imprisonment on charges of having been behind an attempted coup in 2015.

Several lawyers who applied to act as defence attorneys for IRPT defendants have received death threats and have been arrested, detained and imprisoned; whereas the arrests of Buzurgmehr Yorov, Nodira Dodajanova, Nuriddin Mahkamov, Shukhrat Kudratov and Firuz and Daler Tabarov raise major concerns about compliance with international standards relating to the independence of lawyers, closed trials and limited access to legal representation.

THAILAND

 

 

Andy Hall

The workers’ rights defender Mr Andy Hall, an EU citizen, was sentenced on 20 September 2016 to a three-year suspended jail term and fined THB 150 000 after contributing to a report by Finnish NGO Finnwatch exposing labour rights violations in a Thai pineapple processing plant, Natural Fruit Company Ltd.

Andy Hall was formally indicted for criminal defamation and a computer crime relating to the online publication of the report, and whereas Mr Hall’s two criminal cases were allowed to proceed through the Thai judicial system.

On 18 September 2015 the Prakanong Court in Bangkok, ruling in favour of Mr Hall, upheld the dismissal of the other criminal defamation proceedings brought against him, which have been appealed by Natural Fruit Company Ltd and the Thai Attorney General and which are currently before the Supreme Court

In its resolution of 6 October 2016, the European Parliament:

- Calls on the Thai Government to take all necessary measures to ensure that the rights – including the right to a fair trial – of Mr Hall and other human rights defenders are respected and protected, and to create an enabling environment conducive to the enjoyment of human rights and, specifically, to ensure that the promotion and protection of human rights are not criminalised;

- Calls on the Thai authorities to ensure that the country’s defamation laws are compliant with the International Covenant on Civil and Political Rights (ICCPR), to which it is a state party, and also to revise the Computer Crime Act, the current wording of which is too vague.

UKRAINE

 

 

Crimean Tatars

The Russian Federation has illegally annexed Crimea and Sevastopol and therefore violated international law, including the UN Charter, the Helsinki Final Act, the 1994 Budapest Memorandum and the 1997 Treaty of Friendship, Cooperation and Partnership between the Russian Federation and Ukraine.

Targeted abuses have been registered against the Tatar community, the majority of which opposed the Russian takeover and boycotted the so-called referendum on 16 March 2014, particularly through the enforcement of Russia’s vague and overly broad ‘antiextremist’ legislation to intimidate or silence critics; whereas these abuses include abduction, forced disappearance, violence, torture and extrajudicial killings that the de facto authorities have failed to investigate and prosecute

In its resolution of 4 February 2016, the European Parliament:

- Condemns the severe restrictions on the freedoms of expression, association and peaceful assembly, including at traditional commemorative events such as the anniversary of the deportation of the Crimean Tatars by Stalin’s totalitarian Soviet Union regime and cultural gatherings of the Crimean Tatars; stresses that, in line with international law, the Tatars, as an indigenous people of Crimea, have the right to maintain and strengthen their distinct political, legal, economic, social and cultural institutions; calls for respect for the Mejlis as the legitimate representation of the Crimean Tatar community, and for avoidance of any harassment and systematic persecution of its members; expresses concern at the infringement of their property rights and liberties, their intimidation and incarceration, and disrespect of their civic, political and cultural rights; notes with equal concern the restrictive re-registration requirements for media outlets, as well as for civil society organisations;

- Calls on the Russian Federation authorities and the de facto authorities in Crimea, which are bound by international humanitarian law and international human rights law, to grant unimpeded access to Crimea for international institutions and independent experts from the OSCE, the United Nations and the Council of Europe, as well as for any human rights NGOs or news media outlets that wish to visit, assess and report on the situation in Crimea; calls on the Council and the EEAS to put pressure on Russia in this regard; welcomes the decision of the Secretary General of the Council of Europe to send his Special Representative for Human Rights to Crimea, as this was the first visit following the Russian annexation and is expected to provide a fresh assessment of the situation on the ground; looks forward to his findings; stresses that any international presence on the ground should be coordinated with Ukraine;

Crimean Tatars

On 26 April 2016 the so-called Supreme Court of Crimea ruled in favour of a request by the so-called Prosecutor-General of Crimea, Natalia Poklonskaya, accusing the Mejlis, which had been the representative body of the Crimean Tatars since its establishment in 1991 and had enjoyed full legal status since May 1999, of extremism, terrorism, human rights violations, illegal actions and acts of sabotage against the authorities

The Mejlis has now been declared an extremist organisation and included in the Russian Justice Ministry’s list of NGOs whose activities must be suspended. The activities of the Mejlis have consequently been banned in Crimea and in Russia.

The decision of the so-called Prosecutor-General and so-called Supreme Court of Crimea are intrinsic parts of the policy of repression and intimidation on the part of the Russian Federation, which is punishing this minority for its loyalty towards the Ukrainian state during the illegal annexation of the peninsula in 2014.

In its resolution of 12 May 2016, the European Parliament:

- Strongly condemns the decision of the so-called Supreme Court of Crimea to ban the Mejlis of the Crimean Tatar People, and demands its immediate reversal; considers this decision to constitute systemic and targeted persecution of the Crimean Tatars, and to be a politically motivated action aimed at further intimidating the legitimate representatives of the Tatar community; stresses the importance of this democratically elected decision-making body representing the Crimean Tatar people;

- Points out that the ban on the Mejlis of the Crimean Tatar People, which is the legitimate and recognised representative body of the indigenous people of Crimea, will provide fertile ground for stigmatising the Crimean Tatars, further discriminating against them and violating their human rights and basic civil liberties, and is an attempt to expel them from Crimea, which is their historical motherland; is concerned that the branding of the Mejlis as an extremist organisation may lead to additional charges in accordance with provisions of the Criminal Code of the Russian Federation;

- Recalls that the banning of the Mejlis means that it will be prohibited from convening, publishing its views in the mass media, holding public events or using bank accounts; calls for the EU to provide financial support for the activities of the Mejlis while it is in exile; calls for increased financing for human rights organisations working on behalf of Crimea;

 

VIETNAM

 

 

Lê Thu Hà, Nguyễn

Văn Đài, Trần Minh Nhật, Trần Huỳnh Duy Thức, Thích Quảng Độ,

Vietnamese lawyer and human rights activist, Lê Thu Hà, was arrested on 16 December 2015, at the same time as a prominent fellow human rights lawyer, Nguyễn Văn Đài, who was arrested for conducting propaganda against the state.

On 22 February 2016 human rights defender Trần Minh Nhật was attacked by a police officer at his home in Lâm Hà district, Lâm Đồng Province. Trần Huỳnh Duy Thức, who was imprisoned in 2009 after a trial with no meaningful defence, received a sentence of 16 years followed by five years under house arrest. There is serious concern for the deteriorating health of Buddhist dissident Thích Quảng Độ, who was currently under house arrest.

In its resolution of 9 June 2016, the European Parliament:

- Calls on the Government of Vietnam to put an immediate stop to all harassment, intimidation, and persecution of human rights, social and environmental activists; insists that the government respect these activists’ right to peaceful protest and release anyone still wrongfully held; asks for the immediate release of all activists who have been unduly arrested and imprisoned such as Lê Thu Hà, Nguyễn Văn Đài, Trần Minh Nhật, Trần Huỳnh Duy Thức and Thích Quảng Độ;

- Condemns the conviction and harsh sentencing of journalists and bloggers in Vietnam such as Nguyễn Hữu Vinh and his colleague Nguyễn Thị Minh Thúy, and Đặng Xuân Diệu, and calls for their release;

- Deplores the continuing violations of human rights in Vietnam, including political intimidation, harassment, assaults, arbitrary arrests, heavy prison sentences and unfair trials, perpetrated against political activists, journalists, bloggers, dissidents and human rights defenders, both on- and offline, in clear violation of Vietnam’s international human rights obligations;

Kim Quốc Hoa

The former editor-in-chief of the newspaper Người Cao Tuổi, had his journalist’s licence revoked in early 2015 and was later prosecuted under Article 258 of the criminal code for abusing democratic freedoms, after the newspaper exposed a number of corrupt officials.

ZIMBABWE

 

 

Promise Mkwananzi and Linda Masarira

In May 2016 thousands of demonstrators – informal traders, unemployed young people and, now, professional people – have taken to the streets in a number of urban centres across Zimbabwe to protest against job losses, mass unemployment and the government’s failure to meet people’s basic economic expectations, namely a labour market that provides jobs, a public workforce that is paid on time, a trustworthy stable currency and an affordable price regime.

The protest movement led by clergyman Evan Mawarire, using the hashtag #ThisFlag, has drawn support from churches and the middle class, which had hitherto tended to steer clear of street politics.

On 6 July 2016 the opposition movement #ThisFlag called for a national ‘stay-away’ day in protest against the government’s inaction against corruption, impunity and poverty. This resulted in a massive shutdown of most shops and businesses in the capital and led to a severe crackdown by the authorities.

Promise Mkwananzi, the leader of #Tajamuka, a social movement linked to the July stay-away, who was arrested and charged for inciting public violence, has been released on bail. #Tajamuka activist, Linda Masarira, was arrested during the protest in July 2016.

In its resolution of 15 September 2016, the European Parliament:

- Expresses serious concern about the increase in violence against demonstrators in Zimbabwe in recent months; notes with alarm the recently announced one-month ban on demonstrations; calls on the government and all parties in Zimbabwe to respect the right to demonstrate peacefully in order to address genuine concerns, and urges the Zimbabwean authorities to investigate allegations of excessive use of force and other human rights abuses by elements within the Zimbabwe police, and to hold them to account;

- Expresses its continued concern about the abduction of Itai Dzamara; demands that habeas corpus be respected and that those responsible for his abduction be brought to justice;


ПРИЛОЖЕНИЕ II: LIST OF RESOLUTIONS

List of resolutions adopted by the European Parliament during the year 2016 and relating directly or indirectly to human rights violations in the world

Country

Date of adoption in plenary

Title

Africa

Ethiopia +(1)

21.01.2016

Ethiopia

Libya *(2)

04.02.2016

Situation in Libya

Egypt +

10.03.2016

Egypt, notably the case of Giulio Regeni

DRC +

10.03.2016

The Democratic Republic of the Congo

DRC *

01.12.2016

Situation in the Democratic Republic of the Congo

Nigeria +

14.04.2016

Nigeria

The Gambia +

12.05.2016

The Gambia

Djibouti +

12.05.2016

Djibouti

Malawi +

07.07.2016

Situation of persons with albinism in Africa, notably in Malawi

Somalia (no individual cases or minority) +

15.09.2016

Somalia

Zimbabwe +

15.09.2016

Zimbabwe

Sudan +

06.10.2016

Sudan

Rwanda +

06.10.2016

Rwanda, the case of Victoire Ingabire

Americas

Honduras +

14.04.2016

Honduras: situation of human rights defenders

Brazil +

24.11.2016

Situation of the Guarani-Kaiowá in the Brazilian state of Mato Grosso do Sul

Asia

North Korea (no individual cases or minority) +

21.01.2016

North Korea

India +

21.01.2016

EU citizens under detention in India, notably Estonian and UK seamen

China +

04.02.2016

The case of the missing book publishers in Hong Kong

Kazakhstan +

10.03.2016

Freedom of expression in Kazakhstan

Pakistan +

14.04.2016

Pakistan, in particular the attack in Lahore

Cambodia +

09.06.2016

Cambodia

Tajikistan +

09.06.2016

Tajikistan: situation of prisoners of conscience

Vietnam +

09.06.2016

Vietnam

Myanmar +

07.07.2016

Myanmar, notably the situation of the Rohingya

The Philippines +

15.09.2016

The Philippines

Thailand +

06.10.2016

Thailand, notably the situation of Andy Hall

China +

24.11.2016

The case of Gui Minhai, jailed publisher in China

Myanmar +

15.12.2016

The situation of the Rohingya minority in Myanmar

China +

15.12.2016

The cases of the Larung Gar Tibetan Buddhist Academy and Ilham Tohti

Europe

Ukraine +

04.02.2016

Human rights situation in Crimea, in particular of the Crimean Tatars

Ukraine +

12.05.2016

Crimean Tatars

Turkey *

27.10.2016

Situation of Journalists in Turkey

Russia +

24.11.2016

The case of Ildar Dadin, prisoner of conscience in Russia

Middle East

Bahrain +

04.02.2016

Bahrain: the case of Mohammed Ramadan

Bahrain +

07.07.2016

Bahrain

Syria *

06.10.2016

Situation in Syria

Iraq *

27.10.2016

Situation in Northern Iraq/Mosul

Syria *

26.11.2016

Situation in Syria

Iraq +

15.12.2016

Mass graves in Iraq

Yemen *

25.02.2016

Situation in Yemen

Cross-cutting issues

UNHRC sessions

21.01.2016

EU priorities for the UNHRC sessions in 2016

Persecution of religious minorities

04.02.2016

Systematic mass murder of religious minorities by ISIS

Migration

12.04.2016

The situation in the Mediterranean and the need for a holistic EU approach to migration

International Humanitarian Law

28.04.2016

Attacks on hospitals and schools as violations of international humanitarian law

Women & migration

08.03.2016

The situation of women refugees and asylum seekers in the EU

Trafficking

12.05.2016

Preventing and combating trafficking in human beings

Trafficking

05.07.2016

The fight against trafficking in human beings in the EU’s external relations

Torture

04.10.2016

Trade in certain goods which could be used for capital punishment, torture or other treatment or punishment

Migration

25.10.2016

Human rights in migration in third countries

Women

13.12.2016

Rights of Women in the Eastern Partnership States

Corporate liability and human rights

25.10.2016

Corporate liability for serious human rights abuses in third countries

Social and environmental standards and human rights

05.07.2016

Social and environmental standards, human rights and corporate responsibility

(1)

+ - urgency resolution according to rule 135, EP RoP

(2)

* - resolutions with human rights-related issues


СТАНОВИЩЕ на комисията по правата на жените и равенството между половете (7.11.2017)

на вниманието на комисията по външни работи

относно доклад относно правата на човека и демокрацията по света и политиката на Европейския съюз в тази област

(2017/2122(INI))

Докладчик по становище: Жорди Соле

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по правата на жените и равенството между половете приканва водещата комисия по външни работи да включи в предложението за резолюция , което ще приеме, следните предложения:

А.  като има предвид, че ЕС е поел ангажимент да насърчава равенството между половете и да гарантира интегрирането на принципа на равенство между половете във всички свои действия;

Б.  като има предвид, че по време на въоръжени конфликти жените и децата, включително жените и децата бежанци, са сред най-уязвимите групи в обществото;

В.  като има предвид, че сексуалното и репродуктивното здраве и сексуалните и репродуктивните права се базират на основни права на човека и представляват съществени елементи от човешкото достойнство; като има предвид освен това, че достъпът до тези услуги все още не е гарантиран навсякъде по света.

Г.  като има предвид, че насилието срещу жени и момичета е сред най-разпространените нарушения на правата на човека в света, като то засяга всички слоеве на обществото, независимо от възрастта, образованието, доходите, социалното положение и държавата на произход или пребиваване, и че то представлява основна пречка пред равенството между жените и мъжете;

Д.  като има предвид, че в стратегията на ЕС за равенство между мъжете и жените се предвижда той да интегрира равенството между половете в своите търговски политики;

1.  припомня, че равенството между жените и мъжете е основен принцип на Европейския съюз и неговите държави членки и че неговото интегриране в политиките на Съюза е една от главните му цели, залегнали в Договорите; ето защо призовава Комисията да интегрира равенството между половете във всички законодателни актове, насоки, действия и финансиране на ЕС, като основен принцип на ЕС, със специален акцент върху политиките на ЕС в областта на външните отношения; подчертава необходимостта да се засили ролята на делегациите на ЕС, както и ролята на главния съветник на ЕСВД по въпросите на равенството между половете чрез гарантиране на специален бюджет за нейната сфера на компетентност;

2.  припомня, че Планът за действие на ЕС относно равенството между половете и овластяването на жените при сътрудничеството за развитие е един от основополагащите инструменти на ЕС за подобряване на равенството между половете в трети държави, и поради това счита, че вторият план за действие относно равенството между половете (GAP2) следва да бъде приет под формата на съобщение на Комисията; призовава Комисията да вземе под внимание резолюцията на Парламента относно подновяване на Плана за действие на ЕС относно равенството между половете и овластяването на жените при сътрудничеството за развитие;

3.  призовава Комисията да включи в споразуменията за свободна търговия с трети държави, в които има пропуски по отношение на правата на жените или те отсъстват, клаузи, приканващи съответните държави да прилагат активни политики за признаването на посочените права;

4.  призовава държавите членки и Комисията да предоставят постоянна подкрепа за закрила на защитниците на правата на човека, женските организации и жените лидери като активни участници, ангажирани с насърчаването, защитата и повишаването на осведомеността относно правата на жените;

5.  призовава ЕСВД да гарантира, че резултатите от 61-вата сесия на Комисията на ООН за положението на жените (КПЖ) ще бъдат включени в нейните политики и ще осигурят нов тласък за насърчаване на „икономическото овластяване на жените“ в контекста на разглеждането на въпроса за неравнопоставеността между половете в променящия се свят на труда;

6.  изтъква положителния принос на овластяването на жените при постигането на мирно, справедливо и приобщаващо общество и устойчиво развитие; подчертава, че фокусът върху равенството между половете и овластяването на жените е ясно заявен във всички Цели за устойчиво развитие и следва да се полагат повече усилия в търсене на пълната реализация на правата на жените и ефективно прилагане на политиките на насърчаване на икономическото и социалното овластяване и участие на жените в процесите на вземане на решения; подчертава, че следва да се обърне особено внимание на овластяването на жените от коренното население;

7.  изтъква, че жените следва да бъдат насърчавани да се организират, чрез професионалните съюзи, и че те не следва да бъдат дискриминирани, когато търсят финансиране на своите предприятия;

8.  настоятелно препоръчва включването на образованието в центъра на политиките на ЕСВД с цел да се гарантира пълен и равен достъп до образование за всички деца, особено в контекста на конфликти и хуманитарните и миграционни кризи, при които децата могат да бъдат лишени от основно образование; подчертава, че следва да се обърне специално внимание на достъпа на момичетата до образование без рискове;

9.  призовава ЕСВД да насърчава ролята на жените като миротворци, да насърчава тяхното участие като лидери и в процесите на вземане на решения и да постави тези задачи в центъра на глобалната стратегия и политическите диалози на ЕС, особено що се отнася до предотвратяването на конфликти и при насърчаването на правата на човека и демократичните реформи в контекста на възстановяването след конфликти;

10.  изразява загриженост относно уязвимото положение на мигрантите, бежанците и търсещите убежище, особено жените и децата, и членовете на маргинализирани групи, и призовава за спешно разработване на подходящи, безопасни и законни канали за миграция, като същевременно се вземат всички необходими мерки, за да гарантира тяхната защита, като например достъп до правни консултации, психологическа подкрепа, безопасни пространства за жените и децата и достъп до сексуално и репродуктивно здраве и права, включително безопасни аборти, както и други здравни услуги; подчертава необходимостта от процедури за събиране на разделените семейства, които да дават индивидуални права на жените и момичетата, присъединяващи се към семействата си в ЕС, така че да не им се налага да зависят от евентуално насилствена връзка с член на семейството от мъжки пол за достъпа си до здравеопазване, образование или работа;

11.  призовава ЕС да подкрепя всички женски сдружения, които работят всеки ден в подкрепа на жените, които се намират в контекст на хуманитарни кризи и конфликти;

12.  осъжда всички форми на насилие срещу жени и момичета и всички форми на насилие, основано на пола, включително трафика на хора, насилствените бракове, престъпленията на честа, гениталното осакатяване на жените и използването на сексуалното насилие като средство за водене на война; призовава ЕС и неговите държави членки да ратифицират Истанбулската конвенция, като първи международен правно обвързващ инструмент, който има за цел предотвратяването и борбата с насилието срещу жени, във всичките ѝ части с цел да се осигури съгласуваност между вътрешната и външната дейност на ЕС в тази област; подчертава, че религиозните и културни различия и различията в традициите или всякакви други обстоятелства не може по никакъв начин да оправдават дискриминацията или каквато и било форма на насилие; призовава ЕС да прилага активни и ефикасни политики за предотвратяване и борба с всички форми на насилие срещу жени и момичета и насилие, основано на пола;

13.  подчертава, че една от пречките пред икономическата еманципация на жените е насилието срещу тях, и по-специално сексуалния тормоз и сексизма, които много от тях са принудени да понасят на работното си място;

14.  осъжда факта, че в някои трети държави браковете между пълнолетни и малолетни или непълнолетни лица са законни;

15.  призовава Комисията и държавите членки да приемат ефективни и ефикасни мерки за бора с трафика на хора; различни изследвания в действителност показват, че мнозинството от хората, свързани с трафика на хора са жени, които, след пристигането си в Европа, са принудени да захранват пазара на проституцията;

16.  подчертава, че достъпното здравеопазване и всеобщото зачитане на сексуалното и репродуктивното здраве и права и достъпът до тях допринасят за предродилните грижи и за способността за предотвратяване на високорисковите раждания и намаляване на смъртността сред новородените и децата; посочва, че семейното планиране и достъпът до адекватни продукти за дамска хигиена, и майките, както и здравните услуги по време на бременността и неонаталните грижи и здравни услуги за безопасен аборт са важна част от усилията за спасяване на живота на жените и допринасят за предотвратяване на високорисковите раждания и намаляване на смъртността сред новородените и децата;

17.  осъжда и отхвърля всички законови и подзаконови разпоредби или натиск от страна на правителствата, които налагат неправомерни ограничения на свободата на изразяване на мнение, по-специално на жените и други дискриминирани категории полове;

18.  счита, че е недопустимо телата на жените и момичетата, особено по отношение на тяхното сексуално и репродуктивно здраве и права, все още да продължават да бъдат идеологическо бойно поле; призовава ЕС и неговите държави членки да признаят неотменимите права на жените и момичетата на телесна цялост и автономно вземане на решения, и осъжда честите нарушения на сексуалните и репродуктивните права на жените, включително отказа на достъп до услуги за семейно планиране, противозачатъчни средства и услуги за безопасен и законен аборт;

19.  осъжда решително възстановяването и разширяването на прилагането на „правилото за глобално блокиране“, както и неговото въздействие върху здравното обслужване и права на жените и момичетата в световен мащаб, включително сексуалното образование и безопасния и законен аборт; подновява призива си към ЕС и държавите членки да запълнят липсващото в резултат на отсъствието на САЩ финансиране в областта на сексуалното и репродуктивното здраве и свързаните с това права, по-конкретно чрез финансиране, специално насоченото към осигуряването на достъп до контрол на раждаемостта и безопасен и легален аборт, като се използва както национално финансиране, така и финансиране от ЕС за развитие;

20.  осъжда всички форми на дискриминация и насилие срещу ЛГБТИ лица, особено криминализирането на хомосексуалността в някои трети държави; призовава ЕСВД да повиши и насърчава глобалната осведоменост относно правата на ЛГБТИ чрез външната дейност на ЕС, с цел да се сложи край на дискриминацията, с която те се сблъскват ежедневно;

21.  подчертава, че свързаните с пола стереотипи са сред основните причини за нарушенията на правата на жените и неравенството между мъжете и жените, и поради това призовава държавите членки да проведат нови кампании за повишаване на осведомеността с цел борба с насилието срещу жените, сексуалното насилие, кибертормоза и свързаните с пола стереотипи; подчертава значението на участието на мъже и момчета в посочените кампании, както като обекти, така и като носители на промяната;

22.  припомня, че делът на хората, изложени на риск от бедност или социална изолация, е по-висок сред жените и призовава Комисията да увеличи усилията си за прилагане на мерките за борба с бедността и социалната изолация в рамките на политиките си за развитие.

ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

6.11.2017

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

14

7

1

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Maria Arena, Malin Björk, Vilija Blinkevičiūtė, Anna Maria Corazza Bildt, Arne Gericke, Mary Honeyball, Agnieszka Kozłowska-Rajewicz, Florent Marcellesi, Angelika Niebler, Marijana Petir, Terry Reintke, Michaela Šojdrová, Anna Záborská, Jana Žitňanská

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Kostadinka Kuneva, Edouard Martin, Jordi Solé, Marc Tarabella, Mylène Troszczynski, Julie Ward

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъстващи на окончателното гласуване

Ulrike Müller, Gabriele Preuß

ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

14

+

ALDE

Ulrike Müller

GUE/NGL

Malin Björk, Kostadinka Kuneva

PPE

Anna Maria Corazza Bildt

S&D

Maria Arena, Vilija Blinkevičiūtė, Mary Honeyball, Edouard Martin, Gabriele Preuß, Marc Tarabella, Julie Ward

VERTS/ALE

Florent Marcellesi, Terry Reintke, Jordi Solé

7

-

ECR

Arne Gericke, Jana Žitňanská, Mylène Troszczynski, Angelika Niebler, Marijana Petir, Michaela Šojdrová, Anna Záborská

1

0

PPE

Agnieszka Kozłowska-Rajewicz

Легенда на използваните знаци:

+  :  „за“

-  :  „против“

0  :  „въздържал се“


ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

13.11.2017

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

43

1

3

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Michèle Alliot-Marie, Petras Auštrevičius, Victor Boştinaru, Klaus Buchner, James Carver, Lorenzo Cesa, Andi Cristea, Knut Fleckenstein, Eugen Freund, Michael Gahler, Iveta Grigule-Pēterse, Tunne Kelam, Janusz Korwin-Mikke, Eduard Kukan, Barbara Lochbihler, Sabine Lösing, Andrejs Mamikins, Ramona Nicole Mănescu, Alex Mayer, David McAllister, Francisco José Millán Mon, Clare Moody, Javier Nart, Pier Antonio Panzeri, Alojz Peterle, Tonino Picula, Julia Pitera, Jozo Radoš, Michel Reimon, Jordi Solé, Jaromír Štětina, Dubravka Šuica, Charles Tannock, Miguel Urbán Crespo, Ivo Vajgl, Elena Valenciano

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Ana Gomes, Urmas Paet, Soraya Post, Godelieve Quisthoudt-Rowohl, José Ignacio Salafranca Sánchez-Neyra, Traian Ungureanu, Marie-Christine Vergiat, Željana Zovko

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване

Ignazio Corrao, Liliana Rodrigues, Renate Weber


ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

43

+

ALDE

Petras Auštrevičius, Iveta Grigule-Pēterse, Javier Nart, Urmas Paet, Jozo Radoš, Ivo Vajgl, Renate Weber

ECR

Charles Tannock

EFDD

Ignazio Corrao

GUE/NGL

Marie-Christine Vergiat

PPE

Michèle Alliot-Marie, Lorenzo Cesa, Michael Gahler, Tunne Kelam, Eduard Kukan, David McAllister, Francisco José Millán Mon, Ramona Nicole Mănescu, Alojz Peterle, Julia Pitera, Godelieve Quisthoudt-Rowohl, José Ignacio Salafranca Sánchez-Neyra, Traian Ungureanu, Željana Zovko, Jaromír Štětina, Dubravka Šuica

S&D

Victor Boştinaru, Andi Cristea, Knut Fleckenstein, Eugen Freund, Ana Gomes, Andrejs Mamikins, Alex Mayer, Clare Moody, Pier Antonio Panzeri, Tonino Picula, Soraya Post, Liliana Rodrigues, Elena Valenciano

VERTS/ALE

Klaus Buchner, Barbara Lochbihler, Michel Reimon, Jordi Solé

1

NI

Janusz Korwin-Mikke

3

0

EFDD

James Carver

GUE/NGL

Sabine Lösing, Miguel Urbán Crespo

Легенда на използваните знаци:

+  :  „за“

-  :  „против“

0  :  „въздържал се“

Правна информация