Процедура : 2017/2040(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A8-0389/2017

Внесени текстове :

A8-0389/2017

Разисквания :

PV 15/01/2018 - 15
CRE 15/01/2018 - 15

Гласувания :

PV 16/01/2018 - 5.2

Приети текстове :

P8_TA(2018)0002

ДОКЛАД     
PDF 785kWORD 83k
1.12.2017
PE 604.868v02-00 A8-0389/2017

относно прилагане на макрорегионалните стратегии на ЕС

(2017/2040(INI))

Комисия по регионално развитие

Докладчик: Андреа Коцолино

ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ – ОБОБЩЕНИЕ НА ФАКТИТЕ И КОНСТАТАЦИИТЕ
 ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
 СТАНОВИЩЕ на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните
 ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ
 ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ – ОБОБЩЕНИЕ НА ФАКТИТЕ И КОНСТАТАЦИИТЕ

Контекст

Макрорегионалните стратегии (МРС) придобиха значимост през последните години като платформа за транснационално сътрудничество между държавите членки, както и с трети държави. Те предоставят интегрирана рамка за справяне с взаимните предизвикателства и използване на общия потенциал. През програмния период 2014–2020 г. МРС бяха включени в програми на европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИ фондове).

Понастоящем четири съществуващи МРС (Балтийско море, река Дунав, Адриатическо и Йонийско море и Алпите) обединяват 19 държави членки и 8 държави извън ЕС. Някои държави членки участват в повече от една МРС.

МРС са установени в границите на принципа на „трите „без““: без нови средства от ЕС, без допълнителни формални структури на ЕС и без ново законодателство на ЕС.

Финансова подкрепа идва под формата на програми за транснационално сътрудничество от европейското териториално сътрудничество (ЕТС), които се финансират от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР). Четири такива програми подкрепят прилагането на МРС (общ оперативен бюджет на програмите в скоби):

-  Балтийско море (333 414 456 EUR)

-  Район на р. Дунав (262 989 839 EUR)

-  Адриатическо и Йонийско море (117 918 198 EUR)

-  Район на Алпите (139 751 456 EUR)

Извън това държавите се насърчават да използват различни източници на финансиране (европейските структурни и инвестиционни фондове и други инструменти на ЕС, ИПП, ЕИС, национални, регионални и местни ресурси, частни източници и т.н.), за да допринесат за общите цели, изложени в МРС.

Както посочва Комисията(1), МРС са нещо повече от просто финансиране, защото „сближават гражданите на различни държави членки и подобряват техните социални и икономически условия на живот чрез трансгранично сътрудничество.“

МРС имат различни структури на управление и се сблъскват с различни предизвикателства. Някои от тези проблеми в различна степен са общи, като например осигуряване на подходяща степен на политическа ангажираност и предоставяне на достатъчно средства.

Комисията има координираща роля при прилагането на МРС.

През 2010 г. Комисията, по искане на Съвета, създаде група на високо равнище по макрорегионални стратегии със задача „да го подпомага при упражняването на неговите правомощия и отговорности във връзка с функционирането на макрорегионалните стратегии“ и специфична задача „да консултира Комисията относно координацията и мониторинга на макрорегионалните стратегии“(2). Нейните членове са представители на държави членки и държави извън ЕС, които участват в МРС. Представителите на Комитета на регионите и Европейската инвестиционна банка са също така канени на заседанията като наблюдатели.

Бъдеще

Дискусиите относно политиката на сближаване след 2020 г. са в напреднал етап и е крайно време да бъде обсъдено бъдещето на МРС в контекста на тази политика.

На няколко въпроси следва да се отговори по отношение на бъдещето на МРС:

-  съпричастност и политическата ангажираност – как да се гарантира, че всички участващи държави инвестират достатъчно ресурси в МРС?

-  ориентираност към резултати – има ли възможност за придаване на повече измеримост на резултатите от МРС?

-  обхват – има ли основания да се разшири концепцията за МРС?

Съветът, като отчита значението на МРС и потвърждава принципа на „трите „без““, „остава отворен да разгледа всяка съвместно договорена и добре развита инициатива на изправена пред същите предизвикателства в определена географска област държава членка, която е насочена към създаването на нова макрорегионална стратегия“.(3)

Комисията по регионално развитие (REGI) ще организира работна среща с експерти по въпросите на МРС на заседанието си на 12-13 юли 2017 г. с цел оказване на подкрепа за работата по този доклад за прилагане. Резултатите ще бъдат отразени в предложенията за изменения на проекта на доклад.

(1)

Съобщение на Комисията от 14 декември 2015 г., озаглавено „Инвестиции за работни места и заетост — извличане на максимални ползи от приноса на европейските структурни и инвестиционни фондове“ (COM(2015)0639)

(2)

Регистър на експертните групи към Комисията и други подобни органи – групата на високо равнище по макрорегионални стратегии http://ec.europa.eu/transparency/regexpert/index.cfm?do=groupDetail.groupDetail&groupID=2455

(3)

Заключения на Съвета относно прилагането на макрорегионалните стратегии на ЕС http://ec.europa.eu/regional_policy/sources/cooperate/macro_region_strategy/pdf/concl_implementation_macro_region_strategy_en.pdf


ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно прилагане на макрорегионалните стратегии на ЕС

(2017/2040(INI))

Европейският парламент,

–  като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), и по-специално дял XVIII от него,

–  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета (наричан по-нататък „Регламент за общоприложимите разпоредби“ (РОР))(1),

–  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1299/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно специални разпоредби за подкрепа от Европейския фонд за регионално развитие по цел „Европейско териториално сътрудничество“(2),

  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1302/2013 от 17 декември 2013 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 1082/2006 относно Европейската група за териториално сътрудничество (ЕГТС) с цел по-голяма яснота, опростяване и усъвършенстване на процеса на създаване и функциониране на такива групи(3),

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 25 април 2017 г. относно прилагането на макрорегионалните стратегии на ЕС,

–  като взе предвид доклада на Комисията от 16 декември 2016 г. относно изпълнението на макрорегионалните стратегии на ЕС (COM(2016)0805) и придружаващия го работен документ на службите на Комисията (SWD(2016)0443),

–  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено относно Стратегия на Европейския съюз за региона на Балтийско море (COM(2009)0248),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 8 декември 2010 г., озаглавено „Стратегия на Европейския съюз за региона на река Дунав“ (COM(2010)0715),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 17 юни 2014 г. относно Стратегия на Европейския съюз за региона на Адриатическо и Йонийско море (COM(2014)0357),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 28 юли 2015 г. относно стратегията на Европейския съюз за Алпийския регион (COM(2015)0366),

–  като взе предвид доклада на Комисията от 20 май 2014 г. относно управлението на макрорегионалните стратегии (COM(2014)0284),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 14 декември 2015 г., озаглавено „Инвестиции за работни места и заетост — извличане на максимални ползи от приноса на европейските структурни и инвестиционни фондове“ (COM(2015)0639),

–  като взе предвид своята резолюция от 17 февруари 2011 г. относно изпълнението на стратегията на ЕС за региона на река Дунав(4),

–  като взе предвид своята резолюция от 3 юли 2012 г. относно развитието на макрорегионалните стратегии на ЕС: практики и перспективи, по-специално в Средиземноморието(5),

–  като взе предвид своята резолюция от 13 септември 2012 г. относно стратегията за района на Атлантическия регион в рамките на политиката на сближаване на Съюза(6),

–  като взе предвид своята резолюция от 28 октомври 2015 г. относно стратегията на ЕС за региона на Адриатическо и Йонийско море(7),

–  като взе предвид своята резолюция от 13 септември 2016 г. относно Стратегия на ЕС за Алпийския регион(8),

–  като взе предвид проучването от януари 2015 г., озаглавено „Новата роля на макрорегионите в европейското териториално сътрудничество“, публикувано от Генералната дирекция за вътрешни политики на Европейския парламент (Тематичен отдел Б: Структурни политики и политика на сближаване),

–  като взе предвид доклада на Interact от февруари 2017 г., озаглавен „Добавена стойност на макрорегионалните стратегии – програма и перспектива на проекта“,

–  като взе предвид член 52 от Правилника за дейността, както и член 1, параграф 1, буква д) от решението на Председателския съвет от 12 декември 2002 г. относно процедурата за разрешаване на изготвянето на доклади по собствена инициатива и приложение 3 към него,

–  като взе предвид доклада на комисията по регионално развитие и становището на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните (A8-0389/2017),

A.  като има предвид, че макрорегионът може да бъде определен като географски район, включващ региони от няколко различни държави, свързани с една или повече общи характеристики или предизвикателства(9)6;

Б.  като има предвид, че макрорегионалните стратегии (МРС) са установени в райони, които са представителни за естественото развитие на ЕС от гледна точка на трансграничното сътрудничество; като има предвид, че те са важни, тъй като те са в състояние да привлекат участници от публичния и частния сектор, гражданското общество и академичните среди, и да мобилизират ресурси с оглед на постигането на общи цели на политиката на ЕС;

В  като има предвид, че МРС осигуряват платформа за по-задълбочено и по-широко взаимодействие на междусекторно, регионално и трансгранично равнище между държавите-членки на ЕС и съседните държави с цел намиране на решения на общите предизвикателства, съвместно планиране и насърчаване на сътрудничеството, както и подобряване на интеграцията на различните партньори и сектори на политиките, в това число в областта на околната среда и опазването на биологичното разнообразие, смекчаването на последиците от изменението на климата и стратегиите за адаптиране, третирането на отпадъците и водоснабдяването, морското пространствено планиране и интегрираното управление на крайбрежните зони; приветства в този контекст положените усилия за насърчаване на сътрудничеството между ЕСИ фондовете и ИПП;

Г.  като има предвид, че макрорегионите са ангажирани с прилагането на съответните дългосрочни, взаимосвързани, междусекторни политически дейности, тъй като тези макрорегиони са свързани с политиката на сближаване посредством целите на МРС, заложени в техните ОП, и създават проекти чрез интелигентни взаимодействия; като има предвид, че макрорегионите по този начин допринасят по-ефективно за постигането на целите на МРС, като привличат частни инвестиции, демонстрират доверие и участват в диалог, трансгранично сътрудничество и солидарност;

Д.  като има предвид, че МРС са основани на принципа на „трите „без““: без ново финансиране, без нови структури и без ново законодателство в рамките на съществуващата политическа рамка на ЕС;

Е.  като има предвид, че вече съществуващите механизми на сътрудничество на равнището на ЕС и между държавите членки и регионите улесняват прилагането на МРС, особено в началните фази;

Ж.  като има предвид, че Комисията приема един общ доклад относно прилагането на всички четири съществуващи понастоящем МРС на ЕС, който упоменава техните успехи, както и къде е необходимо да се направят подобрения, като следващият доклад трябва да бъде представен до края на 2018 г.; във връзка с това счита, че е необходима оценка на аспектите, които са свързани с околната среда, като един от стълбовете на устойчивото развитие;

Макрорегионалните стратегии като платформи за сътрудничество и координация

1.  значението на МРС е подчертано от процеса на глобализация, който направи отделните държави зависими една от друга и изисква решения на възникналите трансгранични проблеми;

2.  признава, че – в различна степен – елементи, от които зависи качеството на изпълнението, като например ангажираност, съпричастност, ресурси и управление продължават да бъдат трудно преодолими при постигането на предварително определените цели;

3.  подчертава, че МРС продължават да дават безценен и иновационен принос към трансграничното, междусекторното и сътрудничеството на различни равнища в Европа, чийто потенциал все още не е проучен в достатъчна степен, с оглед засилване на връзките и заздравяване на икономическите връзки и трансфера на знания между региони и държави; отбелязва обаче, че – в резултат на процеса на съгласуване на съвместни действия на много равнища и многонационално/регионално равнище – достъпът до фондовете на ЕС за проекти от МРС продължава да бъде предизвикателство;

4.  счита, че МРС и свързаните с тях екологични програми са полезни инструменти за популяризиране на ползите от европейското сътрудничество пред гражданите и затова настоятелно призовава всички страни изцяло да се ангажират със стратегиите и да изпълнят своята роля в прилагането;

5.  счита, че многостепенното управление с подходяща роля за регионите в неговата рамка следва да бъде крайъгълен камък на всяка макрорегионална стратегия от самото начало, като в процеса бъдат включени регионалните и местните общности и участниците от публичния, частния и третия сектор; насърчава участващите държави членки и региони следователно да разработят подходящи структури за управление и работни споразумения с цел улесняване на сътрудничеството, включително съвместно планиране, засилване на възможностите за финансиране и подход „отдолу нагоре“;

6.  насърчава по-добра координация и по-добри партньорства, вертикални и хоризонтални, между различните публични и частни действащи лица, представители на академичните среди и НПО, както и международни организации, които работят в тази област, и различните политики на равнището на ЕС, на национално и регионално равнище, за да се улеснят и подобрят прилагането на МРС и трансграничното сътрудничество; призовава Комисията да насърчи участието на тези заинтересовани страни, inter alia, в управителните съвети на МРС, като същевременно се зачита общото спазване на принципите на ЕС;

7.  изтъква значението на достатъчните човешки ресурси и административен капацитет за компетентните национални и регионални органи, за да се гарантира, че политическият ангажимент се въплъщава в ефективно прилагане на стратегиите; изтъква, във връзка с това, стойността на Програмата за подкрепа на структурните реформи (ППСР), която може да предоставя помощ за изграждането на капацитет и ефективна подкрепа за развитието и финансирането на проекти от МРС по искане на държава членка; освен това призовава Комисията и държавите членки активно да насърчават разпространението и прилагането на добра административна практика и опит от успешното прилагане на МРС;

8.  подчертава факта, че МРС трябва да бъдат достатъчно гъвкави, за да се адаптират и да реагират ефективно на непредвидени събития и потребности, които могат да повлияят на участващите региони, държавите членки и на ЕС като цяло; счита, че прилагането на МРС трябва да отчита конкретните регионални и местни условия; изтъква необходимостта от координационната роля на Комисията в това отношение, също и с оглед на прецизиране на специфичните цели на всяка от стратегиите;

Стратегия на ЕС за региона на Балтийско море (EUSBSR)

9.  приветства резултатите, постигнати след стартирането на стратегията през 2009 г., особено по отношение на механизмите за сътрудничество, не само между (т.е. в рамките на Съвета при релевантните срещи на министри), но и в рамките на участващите региони и държави, като например в рамките на парламента или правителството; отбелязва, че Стратегията на ЕС за региона на Балтийско море (EUSBSR) е устойчива рамка за сътрудничество с над 100 водещи инициативи и нови мрежи;

10.  подчертава оставащите предизвикателства, по-специално тези, свързани с околната среда и свързаността; настоятелно призовава участващите държави да положат повече усилия за борба със замърсяването (т.е. качеството на водата и въздуха, и еутрофикация) на Балтийско море, тъй като това е едно от най-замърсените морета в света; отбелязва, че постигането на добро състояние на околната среда до 2020 г. е една от основните цели в мерките на политиките в този регион;

11.  отдава значение на възможността за свързване на Балтийския регион към енергийни мрежи с цел да се намали и елиминира енергийната бедност и да се подобрят енергийната сигурност и сигурността на доставките;

Стратегия на ЕС за региона на река Дунав (EUSDR)

12.  изтъква положителното въздействие на стратегията върху сътрудничество между участващите държави и региони, чрез подобряване на мобилността и взаимните връзки за всички видове транспорт, насърчаване на чистата енергия, културата и устойчивия туризъм и в частност засилване на преките контакти между хората и постигане на по-голямо сближаване между регионите и страните, които участват в стратегията;

13.  счита проекта „Euro access“, инициативата „Да пазим Дунава чист“ и Дунавския диалог за финансиране за ясни и положителни примери за начин, по който да се преодолеят трудностите при финансирането по отношение на пречките, с които често се сблъскват проекти с транснационално и трансгранично значение; счита, че чрез този диалог различията в развитието между отделните региони в басейна на река Дунав биха могли да бъдат допълнително намалени; освен това счита, че възобновяването на стратегически пункт Дунав би могло да допринесе за по-гладкото прилагане на стратегията;

14.  изтъква, че предотвратяването на щети, причинени от тежки наводнения, продължава да бъде едно от големите екологични предизвикателства за държавите от Дунавския макрорегион; изтъква, че следва да бъдат взети предвид допълнителни съвместни мерки за предотвратяване на трансграничното замърсяване;

15.  припомня необходимостта от стратегически проекти и изтъква, че е от съществено значение да се поддържа висока степен на политическа подкрепа и да се увеличат ресурсите и капацитетът на компетентите държавни органи с цел справяне с оставащите предизвикателства; изтъква нуждата, следователно, да се поддържа политическият импулс за стратегията на ЕС за региона на река Дунав (EUSDR) и да се гарантира, че ръководната група на EUSDR извършва полезна работа;

16.  приканва участващите държави, предвид естествената взаимовръзка между река Дунав и Черно море, да засилят координацията между EUSDR и трансграничното сътрудничество в региона на Черно море и да работят в тясно сътрудничество за преодоляване на общи социално-икономически, екологични и транспортни предизвикателства;

17.  изтъква, че по-интегриран подход относно мобилността и мултимодалността в региона на река Дунав би бил от полза и за околната среда;

Стратегия на ЕС за региона на Адриатическо и Йонийско море (EUSAIR)

18.  изтъква особеното естество на Стратегията на Европейския съюз за региона на Адриатическо и Йонийско море (EUSAIR) въз основа на броя на потенциалните и участващите страни кандидатки и счита, че този формат на сътрудничество може да бъде отлична възможност за целия регион; счита, че EUSAIR би могла да даде нов тласък на процеса на разширяване и интеграция;

19.  отбелязва със загриженост продължаващите проблеми по отношение на липсата на ефективна връзка между наличността на ресурси, управлението и съпричастността, които възпрепятстват това, целите на EUSAIR да бъдат напълно постигнати; призовава участващите държави да предоставят на компетентните органи подкрепа и съобразени със специфичните потребности мерки за прилагане на стратегията;

20.  изтъква, че регионът е сред най-активните участници по отношение на миграционната криза през последните години; счита, че в рамките на EUSAIR да допринесе за справянето с тези предизвикателства с необходимите инструменти и ресурси; приветства в този контекст усилията на Комисията да намери решения за мобилизирането на финансови ресурси за действия, свързани с миграцията, включително сътрудничество с трети държави;

21.  счита, че стълбът за устойчив туризъм на региона на Адриатическо и Йонийско море е положителен инструмент за създаване на устойчив икономически растеж в региона, както и за повишаване на осведомеността относно екологичните предизвикателства и МРС;

22.  призовава съответните държави да дадат приоритет на изграждането на капацитет за основните изпълнители на стратегията на ЕС за региона на Адриатическо и Йонийско море (EUSAIR), както и за програмните органи, отговарящи за оперативните програми, свързани с EUSAIR;

Стратегия на ЕС за региона на Алпите (EUSALP)

23.  счита EUSALP за доказателство, че макрорегионалната концепция може да се прилага успешно и по отношение на по-силно развитите региони; призовава заинтересованите страни да насърчават свързаните с околната среда инвестиции, които са насочени към преодоляване на последиците от изменението на климата; отбелязва, наред с това, че регионът на Алпите е важен регионален транспортен център и в същото време една от най-големите уникални естествени зони и зони за отдих, която трябва да бъде опазена; поради това подчертава, че трябва да бъдат търсени устойчиви и взаимосвързани транспортни стратегии;

24.  приветства структурата на управление на стратегията, която е в процес на въвеждане, тъй като първите стъпки в прилагането на стратегията се оказаха трудни и са уредени с различни структури, рамки и срокове; призовава, поради това, участващите държави да продължат своя ангажимент и подкрепа за членовете на Групата за действие на EUSALP;

25.  подчертава, че EUSALP може да бъде добър пример за образец за стратегия за териториално сближаване, тъй като едновременно включва различни специфични области, производствени райони, планински и селски райони и някои от най-важните и най-високо развитите градове в ЕС, и предлага платформа за съвместно справяне с предизвикателствата, пред които са изправени (изменение на климата, демография, биоразнообразие, миграция, глобализация, устойчив туризъм и селско стопанство, енергийни доставки, транспорт и мобилност, както и цифровото разделение); призовава участващите държави и региони да обърнат необходимото внимание на използването на програмата на Interreg „Алпийско пространство“ и други съответни фондове при справянето с общите приоритети;

26.  изтъква, че регионът на Алпите е обграден от много граници и че премахването на тези бариери е предпоставка за функционирането на сътрудничеството, особено за пазара на труда и икономическите дейности, които са свързани с МСП; изтъква, че EUSALP може да предостави също така възможност за укрепване на транснационалното трансгранично сътрудничество между граничещи региони, градове и местни общности и за изграждане на връзки и мрежи между хората, също така по отношение на междусистемните връзки в областта на транспорта и обхвата на цифровите технологии; освен това посочва екологичната уязвимост на този регион;

Европа на макрорегионите след 2020 г.?

27.  посочва, че МРС носят резултати, ако се дължат на дългосрочна политическа перспектива и са организирани по такъв начин, че всички потребители, особено регионалните и местните органи, както и частните заинтересовани страни и гражданското общество са действително представени от самото начало, което изисква ефективен обмен на информация, най-добри практики, ноу-хау и опит между макрорегионите и техните регионални и местни органи; счита, че е необходимо да се засили многостепенното управление на МРС, които следва да бъдат прозрачни, с по-ефективна координация и механизми за публична комуникация, за да станат МРС известни да постигнат приемане в местните и регионалните общности;

28.  счита, че изпълнението на стратегията може да бъде успешно само ако се основава на дългосрочна визия и ефективни структури на координация и сътрудничество с необходимия административен капацитет, както и на споделен дългосрочен политически ангажимент сред съответните институционални равнища, и ако е налице подходящо финансиране; поради това изтъква необходимостта от увеличаване на ефективността на инвестициите чрез търсене на съгласуваност, взаимодействие и взаимно допълване на регионалното и националното финансиране със съществуващите инструменти за финансиране на ЕС, които, в допълнение към укрепването на програмите за ЕТС, насърчават трансграничните проекти в рамките на ЕСИ фондовете и ЕФСИ, също и чрез пряко финансиране;

29.  счита, че опростяването на фондовете и на процедурите за тяхното използване в рамките на МРС би увеличило тяхната ефективност;

30.  предлага участващите държави да поемат ясни ангажименти по отношение на финансирането и човешките ресурси за прилагането на МРС от самото начало; призовава Комисията да помогне за по-добрата координация в рамките на МРС, да насърчава добрите практики и да разработи стимули за насърчаване на активното участие и координация между всички заинтересовани страни, също с оглед на укрепването на връзката между политиките на ЕС и прилагането на МРС; насърчава, освен това, МРС да използват „зелени“ обществени поръчки за стимулиране на екологичните иновации, биоикономиката, развитието на нови бизнес модели и използването на вторични суровини, като например в кръговата икономика, с цел да се постигне по-високо равнище на опазване на околната среда и здравето и насърчаване на тесни връзки между производители и потребители;

31.  изтъква, че е необходима по-голяма насоченост към резултати и конкретните предизвикателства трябва да бъдат преодоляни, включително в областта на опазването на околната среда, за да бъдат създавани проекти с реално отражение върху региона и за да бъде оправдано инвестирането на ресурси, които, от своя страна, следва да съответстват на поставените цели и да са свързани с реалните потребности на съответните територии;

32.  призовава всякакви въпроси относно МРС, като например относно съпричастността и необходимите политически стимули, да бъдат разглеждани по начин, предварително съгласуван между всички засегнати региони;

33.  счита, че видимостта и обществената информираност за дейностите на макрорегионите в целевите региони, както и постигнатите резултати, трябва да бъдат засилени чрез осъществяване на информационни кампании и обмен на най-добри практики, включително чрез онлайн платформи и социални мрежи, като по този начин те стават лесно достъпни за широката публика;

34.  изтъква, че следващото преразглеждане на многогодишната финансова рамка (МФР) представлява възможност за едновременно преразглеждане на целите на МРС, за да се укрепи връзката им с приоритетите на ЕС и да се консолидират свързаните с тях финансови задължения;

35.  призовава Комисията да представи, в рамките на следващото преразглеждане на регламентите в областта на политиката на сближаване, предложения, които могат да насърчат по-доброто прилагане на МРС;

36.  призовава Комисията, като част от следващия доклад относно прилагането на МРС, който се очаква през 2018 г., да извърши по-задълбочен анализ, включително по-специално относно:

а.  ефективността на транснационалните програми на ЕТС при предоставянето на финансов и стратегически импулс за МРС;

б.  показатели, които биха могли да бъдат интегрирани във всяка МРС, за да се позволи по-добра насоченост към постигане на резултати, наблюдение и оценка;

в.  мерки за засилване на връзката с приоритетите на ЕС;

г.  опростяването на прилагането и включване на схеми за финансиране;

д.  качеството на ангажираността на регионалното и местното управление в прилагането на МРС;

37.  изтъква, че покана за разработване на нови стратегии, като тези за регионите на Карпатите, Атлантическия океан, Средиземно море, Иберийския полуостров не следва да отклонява вниманието от основната цел за подобрено, задълбочено прилагане на съществуващите МРС;

38.  подкрепя принципа на „трите „без““ за МРС (без ново законодателство на ЕС, без нови средства от ЕС и без нови структури на ЕС); предлага, при все това, Комисията да оцени въздействието на тези „без“ върху програмите по ЕСИ фондовете в следващия си доклад за прилагането на МРС;

39.  изтъква необходимостта от териториален подход във връзка с дейностите за сътрудничество за всеки отделен случай, тъй като МРС са насочени към преодоляване на териториалните предизвикателства, които могат да бъдат преодолени по-успешно заедно; подчертава значението на постигането на синергии и сближаване между различните компоненти на териториалното сътрудничество в програмите за ЕТС и макрорегионите, за да се засили въздействието на транснационалните програми, да се съберат ресурси, да се опрости финансирането на МРС и да се подобрят резултатите от тяхното прилагане и ефикасността на инвестираните средства;

40.  отново заявява ангажимента на ЕС към изпълнението на ЦУР; подчертава значението на съгласуването на целите на МРС с водещите инициативи на ЕС, като Енергийния съюз, Парижкото споразумение относно изменението на климата и „синия“ растеж в морските макрорегиони; обръща особено внимание на управлението на рисковете, свързани с околната среда, като опазването на природата, биологичното разнообразие, и рибните запаси и борбата с морските отпадъци, както и развитието на устойчив и екологосъобразен туризъм; насърчава сътрудничеството в областта на енергията от възобновяеми източници; в този контекст насърчава използването на стратегии за интелигентна специализация (S3), укрепването на МСП, както и създаването на качествени работни места;

41.  изтъква, че Парламентът от самото начало е подкрепял макрорегионите‑ чрез пилотни проекти и подготвителни действия; изтъква, наред с това, опита на региона на Балтийско море, който показва, че мисленето в дългосрочен план следва да продължава да бъде основата на макрорегионалното сътрудничество;

42.  призовава Комисията да покани Парламента да участва като наблюдател в работата на групата на високо равнище по макрорегионални стратегии;

o

o    o

43.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на Комитета на регионите, на Европейския икономически и социален комитет и на правителствата и националните и регионални парламенти на държавите членки и третите държави, които участват в МРС.

(1)

ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 320.

(2)

ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 259.

(3)

ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 303.

(4)

ОВ CE 188, 28.6.2012, стр. 30.

(5)

ОВ С 349 E, 29.11.2013 г., стр. 1.

(6)

ОВ C 353 E, 3.12.2013 г., стр. 122.

(7)

OВ C 355, 20.10.2017 г., стp. 23.

(8)

Приети текстове, P8_TA(2016)0336.

(9)

6 Schmitt et al (2009), EU macro-regions and macro-regional strategies – A scoping study („Макрорегиони и макрорегионални стратегии на ЕС — изследване за определяне на обхвата“), електронен работен документ, NORDREGIO 2009: 4.


СТАНОВИЩЕ на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните (28.9.2017)

на вниманието на комисията по регионално развитие

относно прилагане на макрорегионалните стратегии на ЕС

(2017/2040(INI))

Докладчик по становище: Биляна Борзан

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните приканва водещата комисия по регионално развитие да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  признава значението на макрорегионалните стратегии на ЕС, а именно стратегията на ЕС за региона на Балтийско море (EUSBSR) от 2009 г., стратегията на ЕС за региона на река Дунав (EUSDR) от 2011 г., стратегията на ЕС за региона на Адриатическо и Йонийско море (EUSAIR) от 2014 г. и стратегията на ЕС за Алпийския регион (EUSALP) от 2015 г.; отбелязва, че макрорегионалните стратегии са последователно включвани в планирането на политиките на равнището на ЕС, но по-спорадично на национално и регионално равнище; приветства доклада на Комисията, но счита, че е била необходима допълнителна оценка по отношение на прилагането на съществуващите макрорегионални стратегии, и особено на аспекти, свързани с околната среда, като един от стълбовете на устойчивото развитие; настоятелно призовава Комисията да се съсредоточи най-вече върху резултатите от проектите по макрорегионалните стратегии в предстоящи доклади;

2.  признава значението на макрорегионалните стратегии в осигуряването на единна интегрирана рамка и насърчаването на координираните действия за справяне с общите предизвикателства пред различните участници в определена географска област, включваща държави членки и трети страни, които по този начин се ползват от засилено сътрудничество, което допринася за постигането на икономическо, социално и териториално сближаване; призовава Комисията и участващите страни и техните региони да развият полезни взаимодействия и да продължат да интегрират макрорегионалните стратегии в секторните политики на ЕС, по-специално в областта на опазването на околната среда и биологичното разнообразие, смекчаването на изменението на климата и приспособяването към него;

3.  подчертава потенциалните ползи от колективното действие в рамките на макрорегионалните стратегии по отношение на въпросите, свързани с околната среда, включително, но не само тези с трансграничен характер, като например намаляването на парниковите газове и замърсяващите емисии, биологичното разнообразие и опазването на околната среда, както и основани на екосистемите стратегии за приспособяване към изменението на климата; счита, че стратегиите биха могли да се управляват дори още по-ефективно по отношение на устойчивото развитие, изменението на климата, възобновяемите източници на енергия и „синята“ икономика; счита, че координирането на политиките между регионите е ефективен начин за намиране на трайни решения за екологичните предизвикателства; призовава към използването на концепцията за интегриране на свързаните с околната среда въпроси в проектирането и прилагането на различни междусекторни политики за текущи и бъдещи макрорегиони;

4.  поощрява разширяването на защитените зони с оглед на опазването на околната среда и спирането на загубата на биологично разнообразие, по-специално чрез усъвършенстване на мрежите „Натура 2000“, „Емералд“ и на програмата LIFE;

5.  счита, че макрорегионалните стратегии и свързаните с тях екологични програми са полезни инструменти за популяризиране на ползите от европейското сътрудничество пред гражданите и затова настоятелно призовава всички участващи страни изцяло да се ангажират със стратегиите и да изпълнят своята роля в прилагането;

6.  призовава държавите членки, както и държавите кандидатки и потенциалните кандидатки с излаз на море да приемат своевременно стратегиите за морско пространствено планиране и за интегрирано крайбрежно управление;

7.  подчертава, че природата в селските райони е икономическа база за много жители и че екологичните програми могат да бъдат успешни само ако са подкрепяни от местните жители; изтъква, във връзка с това, че за да се постигнат целите за опазване на околната среда, такива проекти трябва изцяло да вземат предвид дългосрочните икономически интереси на местните жители;

8.  настоятелно приканва всички заинтересовани страни да следват политики в областта на изменението на климата, обхващащи модели на производство и потребление, които са в съответствие с принципите на кръговата икономика, опазването на околната среда и здравето и по-кратките цикли на веригата за доставки на храни, и да поставят акцент върху рационалното използване и повторно използване на местните материали и природни ресурси, като се гарантират нетоксични цикли на материалите, включително отпадъчните води и отпадъците от селското стопанство, както и да стимулират тесни връзки между производители и потребители на местно равнище; насърчава всички макрорегионални стратегии да прилагат политика на възлагане на екологосъобразни обществени поръчки с цел засилване на екоиновациите и развитието на нови бизнес модели;

9.  призовава за засилване на мрежата от зони по „Натура 2000“ в морето и за съгласувана и представителна мрежа от морски защитени зони съгласно Рамковата директива за морска стратегия до 2020 г.;

10.  подчертава значението на диалога между заинтересованите страни и на публичното представяне на макрорегионалните стратегии, за да се популяризират тези стратегии и да намерят одобрение в местните общности; счита това за основен елемент за успеха на макрорегионалните стратегии;

11.  призовава за специална синхронизация и по-добре координирано използване на съществуващите фондове на всички равнища за постигане на макрорегионалните цели и отключване на потенциала на макрорегионалните стратегии; препоръчва придобитият от макрорегионалните стратегии опит да се използва за подобряване на ефективността на съответните финансови инструменти на Съюза; отбелязва, че финансирането от Съюза обикновено е свързано с определени проекти, докато екологичните предизвикателства изискват дългосрочен подход; изтъква необходимостта Комисията, държавите членки и компетентните органи да вземат предвид тази дългосрочна перспектива при финансирането на проекти и при разработването на бъдещи програми за финансиране и да координират по-ефективно наличните ресурси за финансиране на конкретните екологични цели на макрорегионите, както и да адаптират използването им към политическите приоритети;

12.  изтъква значението на разработването на инструменти за мониторинг и оценка за различни показатели с цел по-добро измерване на степента на постигане на конкретните екологични цели без създаване на ненужна административна тежест за партньорите по проекта и заинтересованите страни;

13.  призовава заинтересованите страни от макрорегионите да използват европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИ фондове) и друго финансиране от страна на Съюза за насърчаване на свързани с околната среда инвестиции, които сред целите си включват смекчаване на изменението на климата;

14.  призовава заинтересованите страни в макрорегионите, в допълнение към фондовете, които се отнасят до макрорегионалните стратегии, и инструментите за финансиране на определени екологичните цели, също така да разгледат възможността за използване на Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ);

15.  изтъква, че Адриатическо и Йонийско море са застрашени от различни източници на замърсяване, включително необработени отпадъци, отпадъци в морските води, непречистени отпадъчни води и еутрофикация от земеделски отпадни води и рибовъдни ферми; затова призовава държавите участнички да засилят усилията си за справяне с тези свързани с околната среда предизвикателства; изтъква значението на въвеждането за тази цел на адекватна система за преработване на отпадъци и непречистени отпадъчни води и за защита на водоснабдяването;

16.  като има предвид, че Адриатическо море, поради полузатворения си характер, е особено уязвимо на замърсявания и притежава необичайни хидрографски характеристики – дълбочината му и дължината на бреговата му линия варират значително между северната и южната част на региона; приветства факта, че всички четири стълба на региона на Адриатическо и Йонийско море са разработени така, че да допринасят към целите за устойчиво развитие;

17.  счита, че завършването на пътната и транспортната инфраструктура и мерките за постигане на огромния и нереализиран досега потенциал на възобновяемите енергийни източници са основни условия за постигане на целите на екологична устойчивост в макрорегиона;

18.  подчертава необходимостта от осигуряване на екологична устойчивост в Йонийско-Адриатическия макрорегион чрез специални мерки за опазване на околната среда, включително проекти за стартиране на проучвания и за превенция от пропадане на земни маси;

19.  припомня предишното си становище, изложено в неговата резолюция от 3 юли 2012 г. относно развитието на макрорегионалните стратегии на ЕС: практики и перспективи, по-специално в Средиземноморието; подчертава, че средиземноморското пространство е едно свързано цяло, формиращо единен културен и екологичен район с множество общи характеристики и приоритети поради „средиземноморския климат“: еднакви селскостопански култури, изобилие от възобновяеми енергийни източници, по-специално слънчева енергия, голямо значение на туризма, еднакви рискове от природни бедствия (пожари, наводнения, земетресения, недостиг на вода) и еднакви рискове от човешка дейност, по-специално замърсяване на морската среда; отново изразява своята подкрепа за прилагането на макрорегионална стратегия за Средиземноморския басейн с цел предлагане на план за действие за справяне с общите предизвикателства и проблеми, пред които се изправят средиземноморските държави и региони, и да се структурира това пространство, което има ключово значение за развитието и интеграцията на Европа, и призовава Съвета и Комисията да предприемат бързи действия по този въпрос;

20.  призовава Комисията да гарантира това, че трети държави, участващи в проекти в макрорегиона, съблюдават съответните достижения на правото на Съюза, с цел да се гарантира устойчивата експлоатация на ресурсите на Съюза, в частност Рамковата директива за морска стратегия, Рамковата директива за водите, Директивата за пречистването на градските отпадъчни води, Директивата за нитратите, Директивата за отпадъците, Директивата за птиците и Директивата за местообитанията, както и стратегията за екологосъобразна инфраструктура; препоръчва да се използват споразумения и конвенции за включването на държави извън ЕС в екологични проекти на ЕС;

21.  счита, че стълбът за устойчив туризъм на региона на Адриатическо и Йонийско море е положителен инструмент за създаване на устойчив икономически растеж в региона, както и за повишаване на осведомеността относно екологичните предизвикателства и макрорегионалните стратегии;

22.  посочва, че богатото биологично разнообразие на морските крайбрежни райони на региона на Адриатическо и Йонийско море има голяма привлекателна сила за туризъм, развлекателни и риболовни дейности и допринася към културното наследство на макрорегиона; във връзка с това изразява съжаление относно липсата на карти на местообитанията; призовава участващите държави да предприемат действия за картографиране в рамките на Стратегията на ЕС за региона на Адриатическо и Йонийско море (EUSAIR);

23.  подчертава, че екосистемният подход към координирането на дейностите е необходим в рамката на интегрираното управление на крайбрежната зона и морското пространствено планиране, за да се осигури устойчиво използване на ресурсите, тъй като и двете рамки са важни стимули за трансгранично сътрудничество и сътрудничество между заинтересованите страни от различни дейности на крайбрежния и морския сектор и разполага с потенциала да обедини по устойчив начин екосистемните услуги и възможностите за син растеж;

24.  призовава за създаване на координирана система за мониторинг и на база данни за морските отпадъци и морското замърсяване, в това число идентифициране на източници и видове отпадъци и замърсяване, както и база данни за географска информационна система (ГИС) относно местоположението и източниците на морските отпадъци;

25.  призовава за изготвяне и изпълнение на съвместен план за действие в извънредни ситуации при нефтени разливи или други случаи на замърсяване в голям мащаб, който да надгради вече свършената работа по подрегионалния план за действие при извънредни ситуации, изготвен от съвместната комисия за опазване на Адриатическо море и крайбрежните му зони и протоколите от Конвенцията от Барселона;

26.  призовава участващите държави да дадат приоритет на изграждането на капацитет в полза на основните изпълнители на стратегията на ЕС за региона на Адриатическо и Йонийско море (EUSAIR), както и на програмните органи, отговарящи за оперативните програми по EUSAIR;

27.  изтъква, че предотвратяването на щети, причинени от сериозни наводнения, продължава да бъде едно от големите екологични предизвикателства за държавите от Дунавския макрорегион; изтъква, че следва да бъдат взети предвид допълнителни съвместни мерки за предотвратяване на трансграничното замърсяване;

28.  отбелязва със задоволство изпълнението на проекти като DANUBEPARKS 2.0, STURGEON 2020, SEERISK, CC-WARE и клъстера Danube Air Nexus за постигане на екологичните цели на стратегията на ЕС за региона на река Дунав (EUSDR);

29.  приветства проекта за региона на река Дунав EuroAccess като инструмент за улесняване на достъпа до наличното финансиране и насърчава другите макрорегионални региони да го разглеждат като най-добра практика;

30.  призовава Комисията да започне развитието на макрорегион Иберийски полуостров, който да посреща предизвикателствата, свързани с воденето на подходящо планирана политика в областта на горското стопанство, съобразена с климатичните особености, като мярка за борба срещу обезлюдяването на селските райони, опустиняването и ерозията на почвите чрез подходящо екологосъобразно управление и диверсификация на горите, засаждане на местни широколистни дървесни видове, които са по-устойчиви при пожари, като с това се спомага за поправяне на вредите от мащабните пожари, които всяка година биват причинявани на горите в Португалия и Испания;

31.  приветства изготвянето на Програма за транснационално сътрудничество „Дунав“ по линия на Interreg като инструмент за предоставяне на съдействие за управлението ѝ и подчертава директния ѝ принос към изпълнението на стратегията като един от най-видимите резултати от EUSDR;

32.  изтъква, че по-интегриран подход относно мобилността и мултимодалността в региона на река Дунав би бил от полза и за околната среда;

33.  изтъква, че Комисията следва бързо да започне проучвания за развитието на Иберийски макрорегион с оглед на големите трансгранични предизвикателства, възникващи във връзка с промените в климата, опазването на околната среда, предотвратяването и управлението на риска, ефективното използване на ресурси, опазването на природата, биоразнообразието, общите водни ресурси и проучването на потенциала на синята икономика и възобновяемите енергийни източници;

34.  приветства създаването на стратегически пункт Дунав като нова форма за улесняване на изпълнението на EUSDR и насърчава активното участие на всички засегнати страни и потенциално заинтересовани участници;

35.  отбелязва със загриженост, че в сравнение с първите години от съществуването ѝ, изглежда в момента в общия политически контекст на национално равнище в засегнатите държави на стратегията EUSDR се отдава по-нисък приоритет; изтъква необходимостта от поддържане на политическата динамика, като се има предвид, че ангажираността на държавите има директно отражение върху наличието на човешки ресурси в националната и регионалната администрация, а това е от основно значение за плавното функциониране на стратегията и за работата в посока на консолидиране на постигнатите до момента напредък и резултати;

36.  призовава участващите държави да гарантират адекватно участие на национални представители в заседанията на тематичната ръководна група по EUSDR в приоритетните области и да обмислят намаляване на броя и обхвата на настоящите приоритетни области, при положение че не се разпределят достатъчно ресурси в ясно обособени времеви отрязъци;

37.  изтъква проблема с множеството потънали кораби в река Дунав, които представляват опасност както за навигацията, така и за околната среда, особено в участъците, в които нивата на водата са ниски; посочва, че потъналите останки съдържат значителни количества гориво и други вещества, които непрестанно замърсяват водата, а ръждясващият метал на тези съдове генерира постоянно замърсяване със сериозни отражения; призовава за мобилизирането на фондове на ЕС за справяне с този проблем и за по-засилено сътрудничество в рамките на EUSDR;

38.  призовава заинтересованите страни от Алпийския макрорегион да използват ЕСИ фондове и друго финансиране от страна на Съюза за насърчаване на свързаните с околната среда инвестиции, които включват сред своите цели смекчаването на и адаптирането към изменението на климата; приветства в частност интегрирания подход на региона към обвързване на опазването на околната среда и екосистемите със стремежите към икономическо и социално благосъстояние;

39.  подчертава, че политиката в областта на околната среда е с хоризонтален характер и предпочетените решения в различните сектори на стратегията за региона на Алпите трябва да съчетават екологичната устойчивост и икономическото развитие; отбелязва, че регионът на Алпите е важен регионален транспортен център и в същото време една от най-големите естествени зони и зони за отдих, както и един от най-привлекателните туристически региони в Европа; отбелязва обаче, че поради специфичните му географски и природни условия, достъпът до части от региона е предизвикателство; счита, че с цел опазване на Алпите като уникална природна среда е жизненоважно създаването на устойчиви и взаимосвързани транспортни стратегии и вземането под внимание на политиките за смекчаване на изменението на климата и за опазване на биологичното разнообразие, като например свързването на местообитанията, така че да бъде възможна миграцията на видовете;

40.  изразява опасенията си, че промените в климата могат да доведат до хидрогеоложка нестабилност и да застрашат биологичното разнообразие в Алпийския регион; подчертава, че покачващите се температури са сериозна заплаха за оцеляването на популациите на биологичните видове, живеещи на големи надморски височини, и че топенето на ледниците е допълнителен повод за загриженост, тъй като то оказва силно въздействие върху запасите от подземни води;

41.  изтъква, че секторите на туризма и селското стопанство в Алпийския регион са основните заинтересовани страни по отношение на устойчивото регионално развитие и по тази причина следва да бъдат включени на всички етапи на изпълнението на екологични проекти;

42.  отбелязва, че първите стъпки в изпълнението на стратегията EUSALP показаха, че включването ѝ в съществуващите програми се оказа трудно, тъй като те са управлявани от структури, рамки и времеви срокове, които често са несъвместими с нуждите на макрорегионалната стратегия;

43.  призовава участващите държави да задълбочат своите ангажираност, последователност, стабилност, оправомощаване и подкрепа по отношение на членовете на инициативната група за EUSALP, които ще ги представят, и да гарантират, че всички инициативни групи са представени по подходящ начин;

44.  приветства изпълнението на проекти, които облагородяват околната среда в Балтийския регион, като например „BLASTIC“ за намаляване на морското замърсяване, платформата „Диалог за климата“ за подкрепа на интегриран отговор на климатичните предизвикателства и „PRESTO“ за подобряване на качеството на водата; счита обаче, че са необходими допълнителни усилия за справяне с екологичните предизвикателства, пред които е изправен Балтийският макрорегион, и по-специално по отношение на еутрофикацията, по-доброто опазване на самото море, качеството на въздуха и замърсяването.

45.  изтъква, че екологичното състояние на Балтийско море е в центъра на вниманието на EUSBSR от стартирането на стратегията през 2009 г.;

46.  припомня, че Балтийско море е едно от най-замърсените морета в света; подчертава значението на сътрудничеството за подобряването на състоянието на Балтийско море; призовава за продължаване на съседските програми в държавите от водосборния басейн на Балтийско море, като в тях бъде включено и финансиране, чрез което да бъде подобрено състоянието на околната среда в целия водосборен басейн;

47.  отбелязва, че постигането на добро състояние на околната среда до 2020 г. е една от основните цели в мерките на политиките в региона на Балтийско море;

48.  посочва, че от гледна точка на морските макрорегиони е жалко, че корабите могат да изхвърлят в морето непреработени отпадъчни води, ако са отдалечени на повече от 12 морски мили (около 22 км) от брега, а преработените отпадъчни води могат да бъдат изхвърляни във водите даже на 3 морски мили (около 5,5 км) от брега; призовава за осигуряването на финансиране за подобряване на капацитета за прием на отпадъчни води в пристанищата, така че всички пътнически морски съдове да могат да преработват отпадъчните си води в съответствие с преразгледаното приложение IV на Международната конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби (MARPOL);

49.  призовава заинтересованите страни да организират по-чести и редовни политически дискусии на равнището на EUSBSR или на национално равнище в рамките на парламента или правителството, а също и в Съвета по време на заседанията на съответните министри;

50.  приветства, от гледна точка на балтийския макрорегион, Директивата на ЕС за съдържанието на сяра и решението на Комитета по опазване на морската среда към Международната морска организация (ММО) от 27 октомври 2016 г. за обозначаването на Балтийско море и Северно море като зона с контрол на емисиите на азотен оксид (NECA); припомня, че нечистите горива, използвани от плавателните съдове, продължават да бъдат причина за емисии на големи количества азот и сяра във въздуха, от където те падат в морето;

51.  отбелязва, че EUSBSR е устойчива рамка за сътрудничество с над 100 водещи инициативи и нови мрежи; въпреки това настоятелно призовава за поддържане на нейната динамика и за подобряване на координирането и на съдържанието на политиката въз основа на резултатите от проектите;

52.  счита за важно преразглеждането на разрешението ползвателите на апарати за поглъщане на сяра (скрубери) с отворен цикъл на работа да изхвърлят отпадъчната вода от скрубера за сяра обратно в морето; обръща внимание, че докато отпадъчната вода от скрубери със затворен цикъл на работа трябва да бъде предоставяна за обработване, отпадъчната вода от скруберите с отворен цикъл на работа бива директно изхвърляна обратно в морето, като по този начин се създава работен модел на „позеленяване“, при който сярата се премахва от въздуха, но се изхвърля в морето;

53.  припомня значението на безопасността в морето, особено в Балтийско море; подчертава значението на сътрудничеството между държавите от Балтийския регион, за да могат да бъдат преодолени предизвикателствата, породени от нарастващия обем на морския транспорт и по-специално преноса на нефт и опасни вещества;

54.  припомня, че „синият растеж“ в морските макрорегиони се основава на устойчиво използване на потенциала, който предлага морето, което означава, че екологосъобразният аспект трябва да бъде вземан предвид при всички дейности; припомня, че в рамките на „синята биоикономика“ е възможно откриването на нови продукти и услуги, на чиято основа да се развива и насърчава ноу-хау с цел стимулиране на заетостта; подчертава, че устойчивото използване на природните ресурси и благоприятният статус на водната и морска среда създават силна основа за „синята биоикономика“;

55.  изтъква значителния преход към биоикономика и кръгова икономика в икономическото мислене, начини на действие и подходи, които биха могли да спомогнат за преодоляването на екологичните предизвикателства в Балтийския регион; припомня възможностите за добив на възобновяема енергия и за подобряване на енергийната ефективност в Балтийския регион;

56.  отдава значение на възможността за свързване на Балтийския регион към енергийни мрежи с цел да се намали и елиминира енергийната бедност и да се подобрят енергийната сигурност и сигурността на доставките.

ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

28.9.2017

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

59

1

2

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Marco Affronte, Margrete Auken, Pilar Ayuso, Zoltán Balczó, Ivo Belet, Simona Bonafè, Biljana Borzan, Paul Brannen, Birgit Collin-Langen, Mireille D’Ornano, Seb Dance, Angélique Delahaye, Bas Eickhout, Arne Gericke, Jens Gieseke, Julie Girling, Françoise Grossetête, Andrzej Grzyb, Jytte Guteland, Anneli Jäätteenmäki, Jean-François Jalkh, Benedek Jávor, Josu Juaristi Abaunz, Karin Kadenbach, Kateřina Konečná, Urszula Krupa, Jo Leinen, Peter Liese, Norbert Lins, Rupert Matthews, Valentinas Mazuronis, Gilles Pargneaux, Piernicola Pedicini, Bolesław G. Piecha, Pavel Poc, Frédérique Ries, Michèle Rivasi, Annie Schreijer-Pierik, Davor Škrlec, Renate Sommer, Claudiu Ciprian Tănăsescu, Ivica Tolić, Nils Torvalds, Adina-Ioana Vălean, Jadwiga Wiśniewska, Damiano Zoffoli

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Guillaume Balas, Jørn Dohrmann, Eleonora Evi, Christofer Fjellner, Elena Gentile, Anja Hazekamp, Merja Kyllönen, Ulrike Müller, Stanislav Polčák, Gabriele Preuß, Elżbieta Katarzyna Łukacijewska

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване

Matt Carthy, Olle Ludvigsson, Bernard Monot, Jens Nilsson, Marita Ulvskog

ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

59

+

ALDE

Anneli Jäätteenmäki, Valentinas Mazuronis, Ulrike Müller, Frédérique Ries, Nils Torvalds

ECR

Jørn Dohrmann, Arne Gericke, Julie Girling, Urszula Krupa, Rupert Matthews, Bolesław G. Piecha, Jadwiga Wiśniewska

EFDD

Eleonora Evi, Piernicola Pedicini

GUE/NGL

Matt Carthy, Anja Hazekamp, Josu Juaristi Abaunz, Kateřina Konečná, Merja Kyllönen

NI

Zoltán Balczó

PPE

Pilar Ayuso, Ivo Belet, Birgit Collin-Langen, Angélique Delahaye, Christofer Fjellner, Jens Gieseke, Françoise Grossetête, Andrzej Grzyb, Peter Liese, Norbert Lins, Elżbieta Katarzyna Łukacijewska, Stanislav Polčák, Annie Schreijer-Pierik, Renate Sommer, Ivica Tolić, Adina-Ioana Vălean

S&D

Guillaume Balas, Simona Bonafè, Biljana Borzan, Paul Brannen, Seb Dance, Elena Gentile, Jytte Guteland, Karin Kadenbach, Jo Leinen, Olle Ludvigsson, Jens Nilsson, Gilles Pargneaux, Pavel Poc, Gabriele Preuß, Claudiu Ciprian Tănăsescu, Marita Ulvskog, Damiano Zoffoli

VERTS/ALE

Marco Affronte, Margrete Auken, Bas Eickhout, Benedek Jávor, Michèle Rivasi, Davor Škrlec

1

-

ENF

Mireille D’Ornano

2

0

ENF

Jean-François Jalkh, Bernard Monot

Легенда на използваните знаци:

+  :  „за“

-  :  „против“

0  :  „въздържал се“


ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

23.11.2017

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

34

1

1

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Pascal Arimont, Franc Bogovič, Mercedes Bresso, Rosa D’Amato, John Flack, Iratxe García Pérez, Michela Giuffrida, Krzysztof Hetman, Ivan Jakovčić, Marc Joulaud, Constanze Krehl, Sławomir Kłosowski, Martina Michels, Iskra Mihaylova, Andrey Novakov, Younous Omarjee, Konstantinos Papadakis, Stanislav Polčák, Monika Smolková, Maria Spyraki, Ruža Tomašić, Monika Vana, Matthijs van Miltenburg, Lambert van Nistelrooij

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Daniel Buda, Viorica Dăncilă, Raffaele Fitto, Elena Gentile, John Howarth, Ivana Maletić, Demetris Papadakis, Dimitrios Papadimoulis, Bronis Ropė, Damiano Zoffoli, Milan Zver

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъстващи на окончателното гласуване

Olle Ludvigsson


ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

34

+

ALDE

Ivan Jakovčić, Iskra Mihaylova, Matthijs van Miltenburg

ECR

Raffaele Fitto, Sławomir Kłosowski, Ruža Tomašić

EFDD

Rosa D'Amato

GUE/NGL

Martina Michels, Younous Omarjee, Dimitrios Papadimoulis

PPE

Pascal Arimont, Franc Bogovič, Daniel Buda, Krzysztof Hetman, Marc Joulaud, Ivana Maletić, Andrey Novakov, Stanislav Polčák, Maria Spyraki, Milan Zver, Lambert van Nistelrooij

S&D

Mercedes Bresso, Viorica Dăncilă, Iratxe García Pérez, Elena Gentile, Michela Giuffrida, John Howarth, Constanze Krehl, Olle Ludvigsson, Demetris Papadakis, Monika Smolková, Damiano Zoffoli,

VERTS/ALE

Bronis Ropė, Monika Vana

1

-

NI

Konstantinos Papadakis

1

0

ECR

John Flack

Легенда на използваните знаци:

+  :  „за“

-  :  „против“

0  :  „въздържал се“

Правна информация