Процедура : 2017/2084(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A8-0005/2018

Внесени текстове :

A8-0005/2018

Разисквания :

PV 05/02/2018 - 23
CRE 05/02/2018 - 23

Гласувания :

PV 06/02/2018 - 5.7
CRE 06/02/2018 - 5.7
Обяснение на вота

Приети текстове :

P8_TA(2018)0026

ДОКЛАД     
PDF 939kWORD 103k
23.1.2018
PE 609.590v02-00 A8-0005/2018

относно ускоряването на иновацията в областта на чистата енергия

(2017/2084(INI))

Комисия по промишленост, изследвания и енергетика

Докладчик: Йежи Бузек

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
 ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ
 СТАНОВИЩЕ на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните
 СТАНОВИЩЕ на комисията по транспорт и туризъм
 СТАНОВИЩЕ на комисията по регионално развитие
 ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ
 ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно ускоряването на иновацията в областта на чистата енергия

(2017/2084(INI))

Европейският парламент,

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 30 ноември 2016 г., озаглавено „Ускоряване на иновацията в областта на чистата енергия“ (COM(2016)0763),

–  като взе предвид Парижкото споразумение към Рамковата конвенция на ООН за изменението на климата, ратифицирано от Европейския съюз на 4 октомври 2016 г.,

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 15 септември 2015 г., озаглавено „Към интегриран стратегически план за енергийните технологии (план SET): Ускоряване на трансформацията на европейската енергийна система“ (COM(2015)6317),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 25 февруари 2015 г., озаглавено „Рамкова стратегия за устойчив енергиен съюз с ориентирана към бъдещето политика по въпросите на изменението на климата“ (COM(2015)0080), и своята резолюция от 15 декември 2015 г., озаглавена „Към постигане на Европейски енергиен съюз“(1),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 15 декември 2011 г., озаглавено „Енергийна пътна карта за периода до 2050 г.“ (COM(2011)0885), и своята резолюция от 14 март 2013 г. относно Енергийната пътна карта за периода до 2050 г. – бъдеще с енергия(2),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 3 март 2010 г., озаглавено: „Европа 2020 Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2010)2020),

–  като взе предвид предложението на Комисията от 30 ноември 2016 г. за регламент относно управлението на Енергийния съюз, и по-специално посоченото в него измерение „научни изследвания, иновации и конкурентоспособност“ на Енергийния съюз, и по-специално член 22 относно „интегрирано докладване относно научните изследвания, иновациите и конкурентоспособността“ (COM(2016)0759),

–  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1291/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. за установяване на „Хоризонт 2020“ – рамкова програма за научни изследвания и иновации (2014 – 2020 г.)(3),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 18 юли 2017 г., озаглавено: „Засилване на иновациите в европейските региони: стратегии за стабилен, приобщаващ и устойчив растеж“ (COM(2017)0376),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 22 ноември 2016 г., озаглавено: „Новите европейски лидери – Инициатива за подкрепа на стартиращи и разрастващи се предприятия“ COM(2016)0733,

–  като взе предвид член 52 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по промишленост, изследвания и енергетика и становищата на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните, на комисията по транспорт и туризъм и на комисията по регионално развитие (A8-0005/2018),

A.  като има предвид, че сферата на научните изследвания, развойната дейност и иновациите представлява специално измерение на eнергийния съюз на ЕС и че научните изследвания, развитието и иновациите в областта на енергетиката са основен двигател на водещата роля на промишлеността на ЕС, на глобалната му конкурентоспособност, устойчивия му растеж и създаването на работни места, а така също и на общата енергийна сигурност на държавите членки и на Съюза, тъй като намаляват зависимостта от внос на енергия и насърчават ефективното и устойчиво използване на всички енергийни ресурси;

Б.  като има предвид, че в световен мащаб ЕС продължава да бъде водещ в областта на енергийните иновации с висока стойност и ниски емисии, включително в енергийната ефективност, възобновяемите енергийни източници и нововъзникващите чисти технологии, което дава на ЕС солидна основа за по-нататъшен напредък в научните изследвания и иновациите в областта на чистата енергия, включително в разработването на батерии за електрическа мобилност и съхраняване на енергия; като има предвид, че амбициозните целенасочени политики в областта на климата и енергетиката бяха основните движещи сили на тази водеща позиция, по-специално посредством рамката в областта на климата и енергетиката до 2030 г. и Енергийната пътна карта за периода до 2050 г.; като има предвид в този контекст, че Парижкото споразумение повиши значително равнището на амбиция в световен мащаб, както и на конкретните ангажименти, поети от държавите членки, които са страни по него, за смекчаване на последиците от изменението на климата; като има предвид, че в своите политики и инструменти ЕС трябва да продължи да запазва амбициозните си цели, за да изпраща правилните инвестиционни сигнали и да не губи своята водеща позиция на световния пазар на научни изследвания и иновации в областта на чистата енергия;

В.  като има предвид, че постигането на напредък по отношение на иновациите и научноизследователската и развойна дейност (НИРД) в областта на енергийната ефективност и възобновяемата енергия е от ключово значение за бъдещата конкурентоспособност на ЕС, включително на европейската промишленост; като има предвид, че ЕС може да стане „световен лидер в областта на възобновяемите енергийни източници“ единствено чрез внедряването на икономически ефективни иновации и чрез увеличаване на усилията, които полага в областта на НИРД в този конкретен сектор; като има предвид, че прилагането на принципа „енергийната ефективност на първо място“ трябва да бъде подкрепяно от сериозна политика за иновации на европейско равнище, особено що се отнася до системната интеграция;

Г.  като има предвид, че наличието на напълно функциониращ и конкурентоспособен вътрешен енергиен пазар с подходяща регулаторна рамка и инфраструктура е от основно значение за по-нататъшното стимулиране на научните изследвания, развойната дейност и иновациите и за увеличаването в максимална степен на пазарната реализация на новите чисти технологии във всички региони на ЕС чрез осигуряване на икономии от мащаба и регулаторна и инвестиционна сигурност, което ще позволи на Съюза да се възползва от пълния потенциал на технологично неутралните иновации в областта на енергетиката, които насърчават ефективността, нискоемисионното и устойчиво използване на енергийните източници и децентрализираните решения и технологии за производството, съхранението и транспорта;

Д.  като има предвид, че иновациите в областта на чистата енергия следва също да допринесат за осигуряването на енергоснабдяване на достъпна за европейските потребители цена, като им помагат да се възползват от по-ниски тарифи за енергия и повишен контрол върху своето собствено потребление и производство на енергия и като им предлагат продукти и услуги с по-ниско енергопотребление;

Е.  като има предвид, че енергийната политика и финансовите инструменти на ЕС и на неговите държави членки, включително съответните публични инвестиции, следва да бъдат проектирани така, че да се възползват в пълна степен от ускоряването на технологичното развитие, и следва да се съсредоточават преди всичко върху постепенното преминаване към чисти, високоефективни, нискоемисионни енергийни системи; като има предвид, че вследствие на пазарна, технологична или научна несигурност финансирането от частния сектор често е недостатъчно или липсва; като има предвид, че ЕС трябва да изпраща силни и съгласувани сигнали и да създава стимули, за да предоставя сигурност за инвеститорите и да увеличава частните инвестиции в иновации, научноизследователска и развойна дейност и внедряване в областта на чистата енергия;

Ж.  като има предвид, че двигател за иновации са преди всичко новаторите и пазарното търсене; като има предвид, че Комисията следва да насочи усилията си основно към създаването на благоприятна рамка за новаторите, която да включва от опростяване на достъпа до финансиране за научни изследвания до превръщане на знанията в търговски жизнеспособни продукти; като има предвид, че партньорствата между изследователите и съответните промишлени партньори могат да бъдат полезни в това отношение;

З.  като има предвид, че енергийните субсидии оказват влияние върху пазарните цени, като прикриват действителните разходи за енергия от различни източници, както и за технологиите за производство на енергия, а това оказва неблагоприятно въздействие върху условията за провеждане на научни изследвания и извършване на инвестиции в иновации в областта на чистата енергия, както и върху евентуалното им внедряване; като има предвид, че тъй като използването на субсидии следва постепенно да отпадне, то следва междувременно да се ограничи до временни инструменти, насочени към създаването на еднакви условия на конкуренция и на конкурентен пазар, който да улеснява навлизането на нови чисти технологии, особено в областта на енергийната ефективност и възобновяемите енергийни източници;

И.  като има предвид, че оценката на базата на жизнения цикъл на емисиите на парникови газове от енергийни източници, разпределителни мрежи и технологии следва да се използва като критерий при разглеждането на конкретни политики и стимули на равнището на ЕС, с които се цели насърчаването на чисти, нискоемисионни, енергийно ефективни решения и технологии, включително устойчивото снабдяване със суровини и метали; като има предвид, че акцентът следва да бъде поставен върху онези иновации в областта на чистата енергия, които имат пряко отношение към гражданите и произвеждащите потребители, като им дават възможност да участват в енергийния преход и правят самия преход финансово по-достъпен;

Й.  като има предвид, че изследванията и иновациите в областта на енергетиката бяха признати като приоритетна област в рамките на Седмата рамкова програма за научни изследвания и технологично развитие и на „Хоризонт 2020“ и следва да продължат да бъдат приоритет в Деветата рамкова програма (РП9) предвид задълженията, поети от Съюза в рамките на енергийния съюз и Парижкото споразумение, за да се насърчи по-ефективно публичното и частното финансиране за научноизследователска и развойна дейност и да се спомогне за намаляване на инвестиционните рискове на най-перспективните иновации в областта на чистата енергия, особено в областта на енергийната ефективност и възобновяемите енергийни източници;

К.  като има предвид, че транспортният сектор представлява една трета от общото потребление на енергия в ЕС, че той притежава огромен потенциал за енергийна ефективност и намаляване на въглеродните емисии и следователно следва да играе основна роля в прехода към нови решения в енергийната област и към нисковъглеродно общество;

1.  приветства съобщението на Комисията за определяне на рамка за ускоряване на иновациите на ЕС в областта на чистата енергия; подчертава необходимостта от регулаторна и финансова рамка за иновациите в областта на енергетиката, която да бъде съгласувана с Енергийната пътна карта на ЕС за периода до 2050 г. и с ангажиментите на ЕС, поети в рамките на Парижкото споразумение, и която да насърчава ефикасното и устойчиво използване на всички енергийни източници, така че да се постигнат икономии на енергия и по-широки ползи, включително в областта на здравеопазването, безопасността и качеството на въздуха и водата, като в същото време се гарантира конкурентоспособността на промишлеността на Съюза, сигурността на неговите енергийни доставки и спазването на произтичащите от договора за ЕС задължения, както и да се намери цялостен отговор на екологичните проблеми; признава, че рамката за ускоряване на иновациите в областта на чистата енергия в ЕС е неразделна част от по-широк набор от законодателни предложения, изложени в пакета „Чиста енергия за всички европейци“, и поради това следва да засили различните му елементи, ангажиментите на Съюза, поети съгласно Парижкото споразумение и законодателството и принципите на енергийния съюз като цяло, по-специално тези, отразени в рамката в областта на климата и енергетиката до 2030 г. и в Енергийната пътна карта за периода до 2050 г., като същевременно се спазват разпоредбите на членове 191 и 194 от ДФЕС;

2.  признава, че успешното внедряване на иновациите в областта на енергетиката представлява предизвикателство с много измерения, което обхваща веригите на стойността както на доставчиците, така и на потребителите, човешкия капитал, динамиката на пазара, регулирането, иновациите и въпроси, свързани с промишлената политика; подчертава, че това предизвикателство изисква ангажимент от страна на гражданите – както потребители, така и произвеждащи потребители – както и широка система от заинтересовани лица, включително академичната общност, организации за научни изследвания и технологии, МСП, стартиращи предприятия, енергийни и строителни дружества, доставчици на мобилност, доставчици на услуги, производители на оборудване, дружества в областта на информационните технологии и далекосъобщенията, финансови институции, управленски органи на равнището на Съюза, на национално, регионално и местно равнище, общности за енергия от възобновяеми източници, неправителствени организации, преподаватели и лица, формиращи общественото мнение; изтъква значението на новите бизнес модели, които използват иновативни цифрови технологии наред с другото за оптимизиране на генерирането, съхранението, търговията със и потреблението на собствена, произведена на място чиста енергия, както и за увеличаване на достъпа до възобновяеми енергийни източници, особено за домакинства, засегнати от енергийна бедност;

3.  счита, че за извършването на икономически ефективен енергиен преход към екологични, насочени към потребителите и в по-голяма степен цифровизирани и децентрализирани системи с активни произвеждащи потребители и общности от произвеждащи потребители е необходимо провеждането на научни изследвания и внедряването на иновации във всички сектори на енергетиката, включително неспецифични за конкретни технологии системни решения, наред с другото такива, насочени към ефективност и децентрализирано производство на енергия; признава, че този преход насърчава нови организационни модели, особено при производството, преноса, разпределението и съхранението на енергия, при електрическата мобилност, при управлението на стопанската дейност и на потребностите, както и при предоставянето на услуги; признава необходимостта от общи стандарти с цел насърчаване на свързана и цифровизирана енергийна система; подчертава ролята, която могат да играят устойчиви широкомащабни пилотни проекти, включително базираните на общности такива, при внедряването на системни иновации в областта на енергетиката;

4.  припомня, че енергийната ефективност следва да бъде междусекторен хоризонтален приоритет в политиката за научни изследвания и иновации на ЕС, който да се прилага за всички сектори и да не се ограничава до енергийни проекти и с който системно да се насърчава и да се стимулира създаването на процеси, услуги и стоки с по-висока енергийна ефективност, като същевременно се прилага принципът „енергийната ефективност на първо място“ по цялата енергийна верига, включително производството, преноса, разпределението и крайната употреба;

5.  признава значението на по-нататъшното либерализиране на европейските енергийни пазари, особено чрез премахване на пречките пред свободното ценообразуване и чрез постепенно прекратяване на енергийните субсидии, за да се улеснят по-нататъшните иновации и внедряването на нови технологии, които водят до по-устойчиво използване на енергията и насърчават нововъзникващото предлагане на енергия от възобновяеми източници, както и за да се създадат еднакви условия на конкуренция и конкурентен пазар, способен да осигури по-изгодни условия за потребителите на енергия, произвеждащите потребители, общностите и предприятията;

Съгласуваност на действията на ЕС

6.  отбелязва, че научните изследвания, развойната дейност и иновациите в областта на чистата енергия зависят в решителна степен от стабилността на пазара и предвидимостта и сигурността на регулаторната уредба, което изисква амбициозна и дългосрочна политическа визия, включително свързани с енергията и климата цели и ангажименти, устойчиви целенасочени стимули и дългосрочен собствен капитал, така че да се създадат еднакви условия на конкуренция между технологиите, като по този начин се способства за иновации, улесняват се енергийните доставки, намаляват се пречките пред навлизането на пазара, а по отношение на иновациите в областта на чистата енергия се улеснява постигането на критичната маса, необходима за внедряването им на пазара; приветства и насърчава съсредоточаването на вниманието върху ключови технологии, както се потвърждава в Стратегическия план за енергийните технологии и съобщението на Комисията; отново посочва разпоредбите на член 194 от ДФЕС и отбелязва, че те трябва да намерят отражение в политическите и финансовите инструменти, подкрепящи иновациите в областта на чистата енергия; подчертава обаче, че е необходимо да се отдаде по-ясен приоритет на хоризонталните междусекторни системни иновации в областта на енергетиката, както и на насърчаването на образованието и предприемачеството, тъй като иновациите не са обусловени само от технологиите; подчертава, че е необходимо този системен подход да може да интегрира ефективно различните решения, които са налични или са в процес на разработване, по-специално по отношение на енергийната ефективност и интегрирането на възобновяемите енергийни източници; призовава за използването на европейски технологични и иновационни платформи, с помощта на които да се определят потенциалните иновации в областта на чистата енергия, които заслужават целенасочено подпомагане;

7.  настоятелно призовава Комисията, държавите членки и когато е целесъобразно – регионалните органи, да въведат механизми за координиране на европейските, националните и регионалните програми за научни изследвания и иновации в областта на енергетиката, като целта е да се насърчава полезното взаимодействие и да се избягва дублирането на дейност, за да се осигури най-ефективно използване на съществуващите ресурси и инфраструктура, а така също и на наличните в държавите членки енергийни източници, така че да се оптимизира пазарната реализация на новите технологии и иновациите и да се насърчават нови стопански модели в целия ЕС; счита, че включването на съответната информация в интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата може да спомогне за постигането на тази цел; подчертава в този контекст значението на насърчаването на най-добрите практики и на обмена на информация, както и рационализирането на правилата за участие в програмите за иновации в областта на енергетиката за всички организации, предприятия, университети и институти, както от ЕС, така и от трети държави;

8.  приветства ангажимента на Комисията да продължи да финансира фундаментални научни изследвания по линия на „Хоризонт 2020“ и Европейския научноизследователски съвет; подчертава необходимостта от допълнително увеличаване на финансирането на съвместните научни изследвания в областта на енергетиката по приоритета „Обществени предизвикателства“ на програма „Хоризонт 2020“, но че е необходимо третирането на иновациите в областта на енергетиката да се оптимизира и в другите обществени предизвикателства; отбелязва предложението на Комисията за засилване на иновациите, създаващи пазари, чрез сформиране на Европейски съвет по иновациите в допълнение към инициативата за подкрепа на стартиращи и разрастващи се предприятия, като по този начин се допринася за насърчаването на революционни иновации, които могат да превземат и създават нови пазари; счита, че създаването на основани на пазара финансови инструменти (като заеми и капиталово участие) не следва да бъде за сметка на безвъзмездното финансиране, което дава възможност на нестопанските и публичните субекти, като академични общности, университети и гражданското общество, да участват в транснационални европейски проекти с голяма стойност;

9.  продължава да изразява загриженост във връзка с големия брой и сложността на съществуващите финансови инструменти и подчертава необходимостта от по-голяма съгласуваност между съответните фондове, включително структурните фондове, предвидени за проекти за чиста енергия, както и от това съществуващите инструменти за финансиране на равнището на ЕС и на държавите членки да станат по-разбираеми; призовава Комисията да направи преглед на различните инструменти за финансиране и финансови инструменти по веригата за създаване на стойност и счита, че следва да се извърши оценка на възможността за обединяване на различните инструменти, като се вземат необходимите мерки да не се накърнява тяхното взаимно допълване; освен това счита, че някои държави членки не разполагат с необходимия капацитет да разработват действия в подкрепа на иновациите в областта на енергетиката, по-специално чрез национални схеми за финансово подпомагане, и във връзка с това призовава Комисията допълнително да засили този капацитет, като същевременно се гарантира съгласувана и опростена уредба за финансиране от ЕС за новаторство в областта на чистата енергия;

10.  призовава Комисията да извърши оценка на резултатите от функционирането на нейните финансови инструменти и фондове в областта на енергетиката и да предвиди ускорени ответни мерки за усъвършенстване на инструментите, ако бъдат установени конкретни случаи на блокиране, несъгласуваност или необходимост от усъвършенстване и да адаптира горепосочените инструменти към новите енергийни цели на ЕС;

11.  призовава Комисията да предложи, като част от промишлената политика на Съюза, целенасочено, дългосрочно и неутрално по отношение на технологиите енергийно измерение, основаващо се на висока енергийна ефективност, по-нататъшна либерализация на пазара и по-голяма прозрачност, за да се спомогне за избягването на инвестиции в блокирани активи; подчертава, че това измерение следва да бъде неразделна част от стратегията и плана за действие за промишлената политика на Съюза; подчертава ролята на новаторските процеси и технологии за подобряването на показателите по отношение на емисиите на енергоемките промишлени отрасли; призовава Комисията да отдава на енергийната и ресурсната ефективност приоритет по отношение на научните изследвания и иновациите и насърчава държавите членки да инвестират отговорно приходите от търгове в рамките на СТЕ в енергийна ефективност и устойчиви технологии с ниски емисии; изтъква създаването на Иновационен фонд с цел подпомагане на иновациите в областта на технологиите и процесите с ниски въглеродни емисии през фаза IV на СТЕ; счита за жизненоважно да се насърчава система на отворени иновации, в рамките на която промишлеността и дружествата да обединяват различните си експертни познания и опит и да разработват съвместно висококачествени устойчиви решения; признава ролята на Форума за промишлена конкурентоспособност в областта на чистата енергия по отношение на разгръщането на ключови енергийни иновации, включително в секторите за фотоволтаична и вятърна енергия, но също така евентуално, наред с другото, за решения за съхранение на енергия, улавяне и съхранение на въглерод и процеси за производството на енергия, основаващи се на биотехнологии; приветства ангажимента на Комисията и нейната подкрепа за водени от промишлеността инициативи за насърчаване на водещата роля на ЕС в световен мащаб в областта на чистата енергия и технологичните решения с ниски емисии;

12.  припомня, че секторът за фотоволтаична енергия трябва да бъде в основата на европейската промишлена политика, за да се отговори на търсенето на нарастващия световен пазар в ситуация, при която по-голямата част от фотоволтаичните клетки и модули днес се произвеждат извън Европейския съюз, предимно в Китай; подчертава, че е необходимо ЕС да бъде изцяло интегриран в новия инвестиционен цикъл, за да запази своята водеща роля в НИРД в областта на производствените съоръжения за сектора за фотоволтаична енергия и в някои други сегменти, като например инверторите, суровините, интегрираните в сградите фотоволтаични елементи, експлоатацията и поддръжката, както и балансирането на системите; отбелязва също така необходимостта от запазване на експертния опит на Съюза в областта на системната интеграция, например решения за малки фотоволтаични системи за развиващите се държави;

13.  настоятелно призовава Комисията и държавите членки, когато предприемат мерки във връзка с енергийния сектор и други свързани с него сектори, да полагат повече усилия в подкрепа на иновациите в устойчивото снабдяване със суровини, по-доброто проектиране на продуктите, рециклирането, повторната употреба и каскадното използване на наличните метали и материали в контекста на кръговата икономика и икономиите на енергия;

14.  отчита връзките между цифровизацията, информационните технологии (ИТ) и научните изследвания и иновациите в областта на енергетиката, по-специално по отношение на подобреното събиране на данни, оперативната съвместимост, свързаните с това гаранции за сигурността на данните и неприкосновеността на личния живот; счита, че технологиите на разпределения регистър, като например системата блок-верига, могат да играят роля за подобряването на ефективността на свързаните с енергопотреблението процеси и за насърчаване на участието на гражданите в преобразуването на енергийната система, включително чрез партньорска търговия с енергия; за целта призовава Комисията да насърчава тази инициатива, да подобри съответната правна уредба и да гарантира съгласуваност между свързаните аспекти на енергийния съюз, цифровия единен пазар, стратегиите за киберсигурност и европейската рамка за защита на данните, така че да се засили капацитетът на Съюза да бъде в челните редици на тази нова тенденция;

15.  призовава Комисията да създаде специален междуведомствен екип, който, наред с другото, да се заеме със следното:а)

  да създаде възможност за нова обща политика за планиране на научните изследвания и иновациите, за да се осигури съгласуваност и последователност и да се избягват честите промени на приоритетите;

б)  да идентифицира съответните заинтересовани страни в екосистемите за иновации в областта на енергетиката на ЕС в по-широк план, на всички равнища и във всички сектори, включително технологиите за вятърна енергия от разположени в морето инсталации и други технологии за енергия от възобновяеми източници;

в)  да идентифицира съществуващите форуми на заинтересованите страни относно изследванията и иновациите в областта на енергетиката, и по-специално относно енергийната ефективност и възобновяемите източници на енергия; да насърчава създаването на клъстери, интегрирането в международните мрежи за създаване на стойност, инвестициите и иновациите; да предоставя средства за междусекторен, интердисциплинарен и междурегионален обмен, включително относно проекти във връзка с иновации в областта на енергетиката, национални и местни дългосрочни политики по отношение на иновациите в областта на енергетиката, съвместни инвестиционни възможности, ангажирането с енергийния преход от страна на гражданите и гражданските инициативи;

г)  да стимулира публичните органи на всички равнища да разработват планове за набиране на капитал и да осигури стимули за иновации в областта на чистата енергия, за да се засилва доверието на инвеститорите и да се постигне мобилизиране на частния капитал;

д)  да установи набор от най-добри практики, политики и инструменти за финансиране в областта на енергетиката, в това число ПЧП, обществени поръчки и данъчни стимули, механизми за обмен и предоставяне на информация, средства за комуникация и информационни кампании, както и оперативни насоки и техническа помощ за мобилизиране на иновации в областта на чистата енергия, внедряването и участието на потребителите производители, така че да се гарантира, че ЕС може да подкрепи по подходящ начин всички етапи на иновационния цикъл и в крайна сметка да осигури практически наръчник за държавите членки, местните органи и заинтересованите страни;

е)  да проучи начини за разработване на благоприятни за иновациите, рационализирани и гъвкави правила за участие в Деветата рамкова програма (РП9) и разпоредби за ЕСИ фондовете, насочени към постигането на по-силно въздействие в дългосрочен план, с цел по-доброто им съгласуване, към избягване на разхищаване на ресурсите на кандидатите и насърчаване на високите постижения в областта на иновациите в цяла Европа;

ж)  да създаде механизъм с цел подкрепа на транснационална екосистема от стартиращи предприятия в областта на енергетиката, включително европейска система от инкубатори, за да се гарантира, че въвеждането на енергийни иновации и бизнес модели на пазара преодолява „долината на смъртта“ в иновационния цикъл;

з)  да увеличи полезните взаимодействия с програма „Хоризонт 2020“ и други инициативи за финансиране с цел засилване на изграждането на капацитет в областта на научните изследвания и иновациите в регионите със слаби резултати в ЕС;

и)  да консултира европейските институции във връзка със съгласувани практики в областта на обществените поръчки, като насърчава по-широкото разгръщане на иновациите в областта на енергетиката; да спомага за определянето на конкретни цели за обществените поръчки за иновативни решения на европейско равнище;

й)  да изготви конкретни предложения с цел създаване на ефективна консултативна структура с „обслужване на едно гише“ за новаторите във връзка с финансирането на енергийни иновации чрез фондовете и инструментите, налични на равнището на ЕС, на държавите членки и на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), както и от други евентуални частни източници; да увеличи техническата помощ чрез събирането на информация относно възможностите за частно и публично финансиране и да насочва кандидатите към най-подходящия механизъм за финансиране, особено в областта на енергийната ефективност, където е абсолютно необходимо обединяването на малки проекти в по-големи портфолиа;

к)  да определи начини за въвеждането на стимули в законодателството на ЕС в областта на обществените поръчки с цел насърчаване на иновативни енергийни решения в публичния сектор;

16.  подчертава, че обществените поръчки могат да бъдат двигател на иновациите и да насърчават по-устойчив растеж, както се признава и от целите за устойчиво развитие; посочва, че изборът на устойчиви продукти, услуги и благоустройствени дейности е от съществено значение и може да създаде водещи или нови пазари за иновативни продукти; приветства инициативата на Комисията в рамките на инициативата за подкрепа на стартиращи и разрастващи се предприятия за въвеждане на мерки относно обществените поръчки в ЕС с цел, наред с другото, да се насърчат държавите членки да определят амбициозни цели за закупуване на иновативни решения; освен това подчертава ролята, която местните и регионалните органи могат да играят, като дават добър пример и участват в обмена на добри практики в рамките на форуми като Споразумението на кметовете;

17.  настоятелно призовава Комисията да отдава повече значение на иновационния капацитет при проверката на конкурентоспособността в рамките на оценките на въздействието и да прилага инструмента за научни изследвания и иновации към всички нови предложения в областта на енергийната политика и при прегледа на действащото законодателство, без да накърнява неговата ефективност;

18.  изисква от Комисията да гарантира, че нейната работа по иновациите, от една страна, и по стандартите и оперативната съвместимост, от друга страна, е напълно съгласувана, така че ЕС да поеме водеща роля в световен мащаб при определянето на стандартите в секторите в областта на чистата енергия, интегрирани с „интернет на нещата“; приветства, като пример в този контекст, разработването на нов европейски стандарт за интелигентните уреди (Saref), който може да създаде нов, базиран в ЕС референтен език за данните, свързани с енергопотреблението, позволяващ обмен на информация между домакинските уреди и всяка система за управление на енергопотреблението;

19.  припомня, че политиките за иновации в областта на енергетиката трябва да бъдат съгласувани с поетия от ЕС ангажимент за запазване и увеличаване на поглътителите на CO2, като същевременно се запазва биологичното разнообразие, по-специално в горите, на сушата и в моретата;

20.  насърчава съответните държави членки да допринасят по подходящ начин за постигането на целта на ЕС за 3% от БВП за НИРД; отбелязва, че общо увеличение до 3% би осигурило допълнително над 100 милиарда евро годишно за научни изследвания и иновации в Европа; припомня, че се очаква две трети от финансирането за НИРД да дойде от частния сектор;

Дългосрочна сигурност на финансирането

21.  отново отправя призив за увеличаване на общия бюджет за РП9 на поне 120 милиарда евро и настоятелно призовава Комисията да увеличи дела на съответното финансиране в РП9 за устойчиви енергийни проекти с ниски емисии поне с 50% над съответните средства в рамките на „Хоризонт 2020“, така че да се гарантира достатъчно финансиране в подкрепа на енергийния преход в ЕС и ефективното осъществяване енергийния съюз; призовава по-специално финансовите средства по РП9 да се увеличат с цел стимулиране на революционни открития и иновации, създаващи пазари, особено от страна на МСП и стартиращите предприятия; подчертава значението на строгите критерии за високи постижения за превръщането на Европа в глобален център за иновации, научноизследователска дейност и водещи технологии, включително фундаментални научни изследвания; посочва резултатите от междинната оценка на „Хоризонт 2020“, която показва, че към 1 януари 2017 г. програмата остава под определената цел по отношение на разходите в областта на климата и устойчивостта; приветства увеличаването на финансирането по „Хоризонт 2020“ за общественото предизвикателство в областта на енергетиката в рамките на бюджета за 2018 г., но все пек остава дълбоко разтревожен от съкращаването на средствата за енергийни проекти по Механизма за свързване на Европа, което счита за несъвместимо с целите на енергийния съюз;

22.  отново изтъква необходимостта да се подобри качеството на инвестициите, финансирани от Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ), и по-специално да се насочи вниманието към стимулите за по-добро географско разпределение, като се вземат предвид настоящото неравновесие по отношение на географския обхват на ЕФСИ и специалните потребности на по-слабо развитите региони и регионите в преход; признава необходимостта от сътрудничество с националните насърчителни инвестиционни банки, инвестиционните платформи и допустимите финансови посредници чрез евентуалното делегиране на използването на гаранцията на ЕС на посочените субекти; призовава за значително засилване на ролята и капацитета на Европейския консултантски център по инвестиционни въпроси, по-специално чрез присъствие на място и проактивна роля в подготовката на проектите;

23.  счита, че РП9 следва да подкрепя инициативи като „100% възобновяеми градове“ с участието на градовете и местните администрации, които имат за цел да увеличат значително капацитета за енергия от възобновяеми източници по отношение на електроенергията, мобилността, отоплението и охлаждането в градовете чрез иновативни проекти, които евентуално могат да включват интелигентни мрежи, управление на енергийната система, дейности, предоставящи възможност за свързване на сектори и насърчаване на използването на електрически превозни средства, и др.;

24.  признава ролята на Стратегическия план за енергийни технологии, на Общността на знание и иновации InnoEnergy и съответните съвместни технологични инициативи (СТИ) като двигатели на иновациите в областта на енергетиката; подчертава необходимостта от осигуряване на по-добри връзки между тези различни рамки, заедно със – наред с другото – инициативата InnovFin, ЕФСИ и предложената програма за общоевропейски фонд(ове) на фондовете за рисков капитал като част от координирана целенасочена стратегия за инвестиции в иновации в областта на чистата енергия, които ще помогнат на проектите на ранен етап, стартиращите предприятия и МСП да преодолеят ефективно „долината на смъртта“ и да достигнат равнищата на зрялост на пазара, необходими за разрастване в световен мащаб; счита, че ефективните стимули за инвестиции в енергийни иновации посредством националните инвестиционни фондове и пенсионните фондове могат да играят основна роля за мобилизирането на необходимия собствен капитал;

25.  припомня, че първите по рода си проекти са високорискови и предлагането на капитал и дълг е на много по-ниски равнища, отколкото за финансирането на доказали се нисковъглеродни технологии; за целта призовава Комисията да премахне оставащите регулаторни пречки и да предложи създаването на фонд за дялово участие за първи по рода си проекти в рамките на Стратегическия план за енергийните технологии;

26.  признава ролята, която Европейският съвет по иновациите може да играе за подпомагането на намиращи се на ранен етап от развитието си дружества, за да намерят те финансиране, и предлага той да играе ролята на координатор на различните елементи на една съгласувана стратегия за инвестиции в иновации в областта на чистата енергия; изисква повече информация относно структурата на Европейския съвет по иновациите и съгласуваността му със съществуващите инструменти в подкрепа на иновациите;

27.  счита, че за ръководените от гражданите иновации в областта на енергетиката са необходими по-ниски бариери за навлизане на пазара и че те откриват неоползотворени възможности за финансиране на иновациите; призовава Комисията да проучи ефективни начини за насърчаване на иновациите в областта на енергетиката чрез, наред с другото, колективно финансиране и да разгледа възможностите за създаване на фонд с колективно финансиране на собствения капитал за иновации в областта на чистата енергия; счита, че новите и разнообразни начини на финансиране следва да бъдат добавка към съществуващите и да се допълват взаимно с тях;

28.   подчертава значението на развитието на технологиите за интелигентни мрежи, както и насърчаването и интегрирането на децентрализирано производство на енергия на принципа „отдолу нагоре“, включително чрез клъстери и схеми за сътрудничество; призовава Комисията да подкрепи тези области на иновации в областта на чистата енергия с финансови механизми, включително тези, които намаляват риска за частните инвестиции и намаляват тежестта за публичните инвестиции при модернизирането на енергийните системи; освен това приветства намерението на Комисията да увеличи използването на насърчителни награди като ценен инструмент за стимулиране на революционни иновации на принципа „отдолу нагоре“;

29.  подчертава, че за да се насърчава подход „отдолу нагоре“ към иновациите, следва да се насърчава внедряването на приложения от малък мащаб (напр. NegaWatt, генериране на енергия на място, местно съхранение, наред с другото) и да се благоприятства тяхното обединяване в клъстери и свързване с цел привличане на повече инвестиции и повишаване на ценовата достъпност, като се обръща специално внимание на домакинствата с ниски доходи и многофамилните сгради;

Водещата роля на ЕС в световен мащаб

30.  признава целите на Парижкото споразумение за насърчаването на световните усилия за ускоряване на иновациите в областта на чистата енергия; подчертава, че е необходимо да бъде продължено финансирането на научните изследвания и на събирането на данни относно изменението на климата; призовава Комисията, в съответствие с целите за устойчиво развитие (ЦУР), да проучи различни начини, с които да се оказва помощ на развиващите се страни и на държавите с бързо развиващи се икономики в техния енергиен преход, наред с другото, чрез мерки за изграждане на капацитет, помощ за намаляването на капиталовите разходи за проекти за възобновяеми източници на енергия и за енергийна ефективност, насърчаване на евентуален трансфер на технологии и предоставяне на решения за развитието на „интелигентни“ градове, както и за отдалечените и селските общности, като по този начин се засилват енергийните иновационни екосистеми в развиващите се страни и им се помага да изпълняват своите ангажименти по линия на Парижкото споразумение; приветства, във връзка с това, новосъздадения Европейски фонд за устойчиво развитие;

31.  призовава Комисията да използва пълноценно потенциала на инициативата „Мисия за иновации“, така че нейните членове да могат да спазват и изпълняват своя ангажимент за удвояване на годишните разходи за научноизследователска и развойна дейност в областта на чистата енергия между 2015 и 2020 г.; подчертава значението на търсенето на полезни взаимодействия с други глобални инициативи, като например, наред с другото, Коалицията за революционни енергийни технологии, както и с глобални капиталови и инвестиционни фондове; в този смисъл приветства водещата позиция на ЕС в инициативите „Иновационно предизвикателство за преобразуване на слънчевата светлина“ и „Иновационно предизвикателство за по-достъпно отопление и охлаждане на сгради“; в този контекст призовава за проучване на възможността за координирано разделение на труда в областта на иновациите в енергетиката в световен мащаб;

32.  призовава Комисията да разработи всеобхватна стратегия за износ на устойчиви технологии за чиста енергия и системни решения, включително чрез специален механизъм за подкрепа и целенасочена помощ от страна на делегациите на ЕС в трети държави; подчертава във връзка с това ролята, която могат да играят задълбочените и всеобхватни зони за свободна търговия (ЗВЗСТ) за прилагането на тази стратегия;

33.  призовава Комисията и държавите членки да направят задълбочено проучване на процедурите за регистрация на патенти и изисква премахването на ненужната административна тежест, която забавя процеса на навлизане на пазара на иновативни продукти и засяга ролята на ЕС като лидер в прехода към чиста енергия;

Иновации в областта на енергетиката, чийто двигател са гражданите

34.  счита, че ускоряването на иновациите в областта на чистата енергия изисква промяна на нагласата на европейските граждани, която би надскочила рамките на обикновената осведоменост по енергийните въпроси и би довела до по-задълбочено разбиране на необходимите промените в поведението, особено що се отнася до икономията на енергия и новите модели на производство и потребление, необходими за откликване на неотложните предизвикателства на устойчивото развитие и за използване на предимствата на цифровата революция и на иновациите във всички области, така че в крайна сметка енергийният преход да завърши успешно; отбелязва, че иновациите могат да дават възможност на гражданите да играят по-активна роля в производството на енергия, включително чрез подаването на произведена от тях енергия към мрежата, и в оказването на принос за по-ефективното използване на енергията чрез намаляване на потреблението на равнище домакинство, което от своя страна води до намаляване както на емисиите, така и на сметките;

35.  подчертава необходимостта от засилване на базата от знания на Европа и от намаляване на фрагментацията чрез насърчаване на върховите постижения в науката и образованието с оглед на създаването на научноизследователски центрове, които са водещи в международен план по академични постижения; подчертава необходимостта от разработване на стратегия, която ще гарантира, че Европа привлича чуждестранни таланти, като едновременно с това поддържа отношения с водещи европейски таланти в чужбина; признава, че квалифицираната работна ръка дава на Европа голямо предимство и е основен двигател за разгръщането на инвестициите в НИРД и иновациите;

36.  признава важното значение на напълно демократичното участие на европейските граждани и общности като основна част от един успешен енергиен преход; подчертава успоредно с това, че ефективното прилагане на тази трансформация изисква откритост, прозрачност и равнопоставени условия и че то трябва да се основава на лоялна конкуренция;

37.  вярва в потенциала на иновациите в областта на чистите енергии и енергийната ефективност за създаване на нови и по-добри работни места; счита, че за постигането на успешен преход към устойчива, декарбонизирана икономика е необходимо да се гарантира, че пазарите на труда могат да реагират адекватно на новото търсене на иновативни системи за чиста енергия;

38.  призовава Комисията да обръща по-голямо внимание в своите инициативи за НИРД на връзката между иновациите в енергийните системи и новите професионални профили, образователните потребности, изискванията по отношение на работните места и образованието;

39.  признава необходимостта от програма за системно образование и ангажираност, предназначена да позволи на обществото да вземе пълноценно участие в преобразуването на енергийната система и да позволи на европейците от всички възрастови групи да преминат постепенно от осведоменост и разбиране към активно участие и поемане на ръководна роля; призовава Комисията, държавите членки, регионалните и местните органи и частния сектор да насърчават информирания избор на потребителите и ангажираността на гражданите по въпросите, свързани с енергетиката, наред с другото чрез кампании за повишаване на осведомеността, всеобхватна и достъпна информация относно сметките за енергия и инструментите за сравняване на цените, чрез насърчаването на собственото производство на енергия, оптимизация на потреблението и кооперативни схеми за съвместно ползване, изготвени с широко участие бюджети и колективно финансиране за инвестиции, свързани с енергопотреблението, данъчни и инвестиционни стимули, както и чрез управление на технологични решения и иновации; призовава Комисията, държавите членки и съответните органи да определят най-добрите практики за преодоляване на проблема с енергийната бедност в домакинствата;

40.  счита, че регионите и градовете имат ключова роля при засилването на устойчивите енергийни модели; признава жизненоважната роля на регионите и градовете при насърчаването на участието в енергийния преход и даването на тласък на иновациите, свързани с климата и енергията, „отдолу нагоре“; отбелязва, че регионите и градските райони са най-подходящи за изпитване и прилагане на интегрирани решения с прякото участие на гражданите; в това отношение подчертава важното ролята на Споразумението на кметовете, с неговия стремеж да насърчава обмена на най-добри практики в световен мащаб и възможното обединяване на ресурси и инвестиции; отбелязва, че селските райони предоставят също възможности за иновации, които могат да спомагат за преодоляването на различни предизвикателства, като например отдалеченост или демографски промени, както и за предоставянето на нови услуги;

41.  настоятелно призовава Комисията и държавите членки да оказват подкрепа на регионалните и местните органи при предприемането на координирани мерки за стимулиране на иновациите в областта на енергетиката на местно и на трансрегионално равнище с цел разработване на съгласувани стратегии; подчертава, че енергийният преход ще оказва драстично въздействие върху заетостта в някои региони на Европейския съюз, и в този контекст подчертава, че следва да се обръща специално внимание на регионите, изправени пред предизвикателствата, свързани с постепенното извеждане от употреба на производството на енергия, основано на лигнитните въглища, каменните въглища и други твърди изкопаеми горива, както и върху миннодобивната промишленост, в отговор на решение от държава членка, от местни органи или от сектора, или в отговор на други обстоятелства; подчертава, че е необходимо тези региони да бъдат подпомагани при разработването на приобщаващи, местни и стратегии за справедлив преход и при намирането на решения за обществените, социално-икономическите и екологичните въздействия наред с преобразуването на обектите; подчертава финансовите възможности за предоставяне на подобна подкрепа чрез частичното използване на приходите от търгове по СТЕ, както и чрез Модернизационния фонд, който следва да бъде създаден за периода 2021 – 2030 г.; счита, че в процесите с участието на заинтересованите страни следва да се разработват най-добрите начини за привличане на алтернативни иновативни предприятия, стартиращи предприятия и промишлени отрасли с цел изграждане на устойчива регионална икономика, повишаване на достойнството на хората, както и за оказване на помощ за заменянето на традиционните мощности за производство на електроенергия с решения, основани на възобновяемите източници на енергия и енергийната ефективност; призовава за фокусиране на политиките в областта на научните изследвания и иновациите върху начини за съживяване на засегнатите региони от гледна точка на устойчива заетост и перспективи за растеж, по-специално когато извеждането от експлоатация на мощностите за производство на енергия от лигнитни въглища, каменни въглища и други твърди изкопаеми горива е свързано с миннодобивни дейности;

42.  призовава Комисията да съдейства за предоставянето на правомощия на местните и регионалните органи в разгръщането на иновациите в областта на чистата енергия, като например интелигентните градове, електронната мобилност и интелигентните мрежи и микромрежите, както и за проникването на възобновяеми енергийни източници на пазара, в зависимост от тяхното равнище на зрялост, както и да помага на тези органи да се справят с предизвикателствата, пред които те са изправени във връзка с постигането на напредък в енергийния преход, като например по отношение на ангажимента на гражданите; насърчава обмена на най-добри практики, обединяването на инвестиции и по-добрата оценка на приемливостта на проектите за банките и разработването на стратегии за финансиране, като например икономически обосновки, използване на обществени поръчки и заеми;

43.  счита, че транспортният сектор притежава огромен потенциал и следва да играе жизненоважна роля при прехода, и насърчава Комисията да подкрепя съществуващото финансиране за разгръщане на инфраструктура за електрически превозни средства; призовава Комисията да продължи да подкрепя и разгръща и занапред инициативи, като например инициативата за електромобилност в цяла Европа и съвместното предприятие „Горивни клетки и водород“;

44.  насърчава Комисията да признае ползите от водородната мобилност, както и свързването на секторите на транспорта и производството на електроенергия и да създава стимули за нови стопански модели в подобни области, като например интелигентно зареждане и свързващи устройства от превозни средства към мрежата, които ще позволяват на собствениците на електрически превозни средства да продават на електроенергийната система по гъвкав начин; призовава Комисията да гарантира финансирането за иновациите, насочени към разработването на решения за съхранение на водород и авангардни дългосрочни решения за съхранение за електрически превозни средства, развитието на инфраструктура за зареждане с водород, както и инфраструктура и решения за свързване чрез щепсели, в това число зареждаща инфраструктура за електрически превозни средства; насърчава държавите членки и местните органи да предприемат допълнителни инициативи, като например фискални стимули за навлизането на пазара на задвижвани с електричество и водород превозни средства, намаляване или освобождаване от данъци на собствениците на такива превозни средства, както и различни други инициативи във връзка с насърчаването на използването на електрически превозни средства, като например намаления на цените, плащане на бонуси и премии за купувачите на такива превозни средства и създаване на безплатни места за тяхното паркиране;

45.  отбелязва значителните усилия, полагани в рамките на програмата на ЕС за научни изследвания „Хоризонт 2020“ и програмата за развитие, за достигане на целта за намаляване с 60% на емисиите на парникови газове в сектора на транспорта до 2050 г. в сравнение с равнището им от 1990 г.(4); припомня, че програмите на ЕС за научни изследвания и иновации представляват ключов фактор за възприемането от пазара на иновациите в областта на енергетиката и на информационните и комуникационни технологии, както и на системите за интелигентен транспорт; призовава Комисията в бъдеще да насочва по по-категоричен начин наличното финансиране към взаимосвързани стратегически приоритети, като например мобилност с ниски емисии, инфраструктура за зареждане с алтернативни горива и интегриран градски транспорт, като се обръща особено внимание на всички замърсяващи емисии, на намаляването на шума, на повишаването на пътната безопасност, на намаляването на задръстванията и стеснените участъци, при спазване на принципа на технологична неутралност; посочва също така важността на разработването на биогорива от ново поколение, увеличаването на дела на железопътния транспорт и колоезденето;

46.  приветства факта, че Комисията ще подкрепя възприемането от пазара на иновативни решения за чиста енергия чрез обществени поръчки и чрез преразглеждането на Директивата за чисти пътни превозни средства, и признава потенциалните ползи за органите и операторите в сферата на обществения транспорт, производителите на автобуси, доставчиците за промишлеността, доставчиците на енергия, националните и международните сдружения и научноизследователски центрове; призовава Комисията да представи бързо предложения в този смисъл;

47.  насърчава установяването на стратегическа програма за изследвания и иновации в областта на транспорта с пътни карти, изготвени чрез провеждането на консултации между държавите членки и Комисията и също така с местните и регионалните органи и оператори, както и установяването на съответстващ механизъм за управление, които да подкрепят така необходимите научни изследвания, иновации, внедряването на нови технологии в транспортния сектор и да насърчават мобилността с ниски равнища на емисии; призовава заключенията от тези пътни карти да бъдат включени в годишната работна програма на Комисията;

48.  призовава за интегриран и координиран подход, който да отчита градското измерение на политиките на ЕС и на националните политики и законодателство, както и за разработването на планове за устойчива градска мобилност, така че държавите членки да бъдат подпомагани, поощрявани и насърчавани да подобряват здравето и качеството на живот на гражданите, както и състоянието на околната среда в градските райони; насърчава разработването на съвместни интелигентни транспортни системи (СИТС) и на автономни превозни средства, както и разработването на свързана инфраструктура, за да се гарантира покриването на нуждите от висок капацитет и ниска латентност за 5G мрежата; призовава за активни усилия за намаляване на различията и подобряване на сътрудничеството между градските и селските райони и между по-развитите региони и изоставащите такива, когато става дума за инфраструктурно качество;

49.  признава значението на новия Европейски консенсус за развитие, подписан през юни 2017 г., който определя обща визия и рамка за действия от страна на ЕС и неговите държави членки в областта на сътрудничеството за развитие; отбелязва, че за първи път 17-те цели за устойчиво развитие (ЦУР) и свързаните с тях цели, които трябва да бъдат постигнати до 2030 г., са всеобщо приложими за всички държави, с оглед на ангажимента на ЕС да поеме водещата роля при прилагането им; отбелязва, че с Консенсуса политиката на Съюза за развитие се привежда в съответствие с Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие и се определят важни мерки в областта на устойчивата енергетика и изменението на климата;

50.  припомня, че в член 8 от Регламента за общоприложимите разпоредби (РОР) е определено, че „целите на европейските структурни и инвестиционни фондове се осъществяват в съответствие с принципа на устойчивото развитие“, с целта на ЕС за съхраняване, опазване и подобряване на качеството на околната среда, както и с ангажиментите на Съюза по линия на Парижкото споразумение;

51.  припомня, че споразуменията за партньорство и програмите по РОР имат за цел насърчаване на ефективното използване на ресурсите, смекчаване на изменението на климата и адаптиране към него, както и хоризонталните принципи на партньорство, многостепенно управление, недопускане на дискриминация и равенство между половете;

52.  счита, че полезните взаимодействия между политиките на ЕС следва да бъдат засилвани чрез единна и последователна позиция на ЕС по отношение на антидъмпинговите мерки, за да се гарантира, че производственият сектор се възползва в пълна степен от енергийния преход;

53.  признава жизненоважната роля на регионите, големите градовете и малките градове за насърчаване на отговорно отношение към енергийния преход и за поощряване „отдолу нагоре“ на иновациите, свързани с климата и енергетиката; призовава за прилагането на едни и същи стандарти за качество на околната среда за всички енергийни технологии, които навлизат на пазара на ЕС; изразява своята загриженост във връзка със съхраняването на градските зелени площи;

o

o    o

54.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията и на държавите членки.

(1)

Приети текстове, P8_TA(2015)0444.

(2)

ОВ C 36, 29.1.2016 г., стр. 62.

(3)

ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 104.

(4)

  Както е изложено в Бялата книга на Комисията от 28 март 2011 г., озаглавена „Пътна карта за постигането на Единно европейско транспортно пространство — към конкурентоспособна транспортна система с ефективно използване на ресурсите“ (COM(2011)0144).


ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

I. Въведение

Съвременните икономики се намират в процес на радикален преход по отношение на начина, по който произвеждат, пренасят, съхраняват и използват енергията. Този преход се основава на три елемента: най-важна е необходимостта от достъпна, надеждна и сигурна енергия за насърчаване на нашия икономически растеж; в дългосрочен план постигането на траен икономически растеж изисква все повече устойчиво използване на наличните ресурси; и накрая, новите технологии – включително напоследък технологиите, чийто двигател се явява цифровата революция – предлагат огромни нови възможности за препроектиране на цели енергийни системи.

В световен мащаб Европейският съюз заема водеща позиция в извършването на този енергиен преход, който за ЕС остава в основата на изграждането на световното му конкурентно предимство. От 2005 г. насам това се отразява в редица стратегически документи, като последвалите заключения на Европейския съвет и усилията на Комисията доведоха до приемането на пакета за климата и енергетиката до 2020 г. По-широките социално-икономически последици от енергийния преход на ЕС бяха включени в стратегията „Европа 2020“, както и в рамката за климата и енергетиката до 2030 г. и в енергийната стратегия на ЕС за периода до 2050 г. С всеобхватното предложение за рамка за енергиен съюз и последващото законодателство от 2016 и 2017 г., което понастоящем е в процес на изпълнение или на приемане, ЕС въведе градивните елементи, необходими за даване на правилните насоки за успешното извършване на този радикален енергиен преход.

В този контекст и като се има предвид, че все повече икономики възприемат енергийния преход и се стремят да използват предимствата, които той предоставя, способността на ЕС за ускоряване на иновациите в областта на чистата енергия е въпрос от изключително значение. Несъмнено е, че Съюзът се стреми да гарантира своята промишлена конкурентоспособност на световно равнище, устойчивия растеж и висококачествени работни места за своите граждани, като същевременно извършва прехода към високоефективна икономика с ниски въглеродни емисии и укрепва цялостната си енергийна сигурност и независимост от внос.

Фундаментът, върху който се гради, е стабилен. През 2017 г. по данни на Global Cleantech Innovation Index пет държави – членки на ЕС, се нареждат сред десетте държави, които са водещи по отношение на иновациите в областта на чистите технологии. Този дял е приблизително постоянен в класацията, като 11 държави – членки на ЕС, се намират сред първите 20 държави, а 20 държави – членки на ЕС, са в групата на анализираните 40 държави от целия свят. Водещата в световен мащаб позиция на ЕС в сферата на високостойностните изобретения в технологии за смекчаване на последиците от изменението на климата също е отразена в данните, публикувани от Европейското патентно ведомство. В същото време наличните статистически данни показват, че приблизително 80% от патентованите иновации в тази област произхождат от само пет държави – членки на ЕС. Що се отнася до енергията от възобновяеми източници, по данни от 2016 г., публикувани от Международната агенция за възобновяема енергия, в ЕС се намират почти 21% от световните мощности за възобновяема енергия, поради което в световен мащаб той заема водеща позиция на глава от населението, а в абсолютно изражение е надминат единствено от Китай. Въпреки това обаче бързо развиващите се икономики – преди всичко в Азия – го настигат с бързи темпове и ЕС остава вече зад много от основните си конкуренти, а по отношение на своите мощности за производство на енергия от ВЕИ – под средната стойност в световен мащаб. Всичко това ясно показва, че ЕС като цяло разполага с все още неизползван потенциал, за да направи значителен скок към укрепване на водещата си позиция в сферата на иновациите в областта на чистата енергия.

Като признава тези хоризонтални последици и променящата се енергийна обстановка, докладчикът приветства съобщението на Европейската комисия, озаглавено „Ускоряване на иновацията в областта на чистата енергия“ и публикувано като част от пакета „Чиста енергия за всички европейци“. Докладчикът е убеден, че за да се извърши значителен скок в сферата на научните изследвания в областта на енергетиката и да се внедрят успешно иновациите, ЕС се нуждае от политики и инструменти, които са леки и адаптивни към бързо променящата се среда и особено към нововъзникващите технологии, но в същото време създават предвидимост и дългосрочна сигурност за мобилизиране на необходимите инвестиции. Той би желал да подчертае, че пълноценно функциониращият вътрешен енергиен пазар е от основно значение за по-нататъшното насърчаване на научните изследвания в областта на енергетиката и за успешното внедряване на иновации.

II. Основни въпроси, установени от докладчика

II.1. Съгласуваност на действията на ЕС

Докладчикът признава необходимостта от оценка на база жизнения цикъл – при производството, преноса, разпределението, съхраняването, използването, както и рециклирането или друго оползотворяване на остатъчните вещества – на енергийните източници и технологии, когато се разглеждат конкретни политики и стимули, целящи намирането на равнището на ЕС на решения с ниски равнища на емисии. Като признава всеобхватните положителни последствия от целенасочените действия в областта на енергийната ефективност, както и устойчивото технологично неутрално използване на всички местни източници, налични в ЕС – от възобновяеми енергийни източници до чисти технологии за производство на енергия от въглища – докладчикът счита, че следва да се даде по-голям приоритет на хоризонталните, системни иновации в областта на енергетиката, които обхващат всички сектори на енергийната система. Това е необходимо, за да се изпълнят целите на ЕС за устойчиво развитие, заложени в член 3 от Договора за Европейския съюз, и за да се гарантира ефективно правото на държавите членки да избират своя енергиен микс, както е посочено в член 194 от Договора за функционирането на Европейския съюз. Този подход е отразен в целия доклад.

Докладчикът е на мнение, че гарантирането на цялостната съгласуваност на хоризонталната регулаторна рамка, обхващаща отделните политики, е един от ключовите фактори за насърчаване на иновациите в областта на енергетиката. Става въпрос за създаване на стабилна, дългосрочна политическа визия, която да свързва отделните направления, включително структурните фондове, с частни схеми. От изключително значение за иноваторите е също така подобряването на консултантските услуги в областта на финансирането. Освен това докладчикът е убеден, че е необходима ефективна координация между програмите на ЕС и националните програми, за да се избегне дублирането и да се гарантира най-ефективното използване на съществуващите в областта на научните изследвания инфраструктура и ресурси.

II.2. Дългосрочна сигурност на финансирането

Докладчикът признава решаващата роля, която следващата рамкова програма (2021 –2027 г.) ще изиграе за ускоряване на технологично неутралните иновации в областта на чистата енергия. В този контекст той изтъква отново призива на Парламента за увеличаване на общия бюджет по Деветата рамкова програма на 120 милиарда евро и освен това предлага увеличение с 50% на финансирането в областта на енергетиката в сравнение със средствата, предвидени в рамките на „Хоризонт 2020“. По този начин инвестициите на ЕС за научни изследвания в областта на енергетиката и иновациите по рамковата програма следва да се увеличат повече от двойно. Това предложение трябва да бъде допълнено от по-голямо съгласуване и съчетаване на съществуващите инвестиционни инструменти на ЕС, както и с частни капиталови инвестиции, като следва да се проучи прякото ангажиране на гражданите.

II.3. Водещата роля на ЕС в световен мащаб

Координирането на усилията на световните партньори в рамките на инициативата „Мисия за иновации“, както и на отделните коалиции и инициативи, мобилизирани от Парижкото споразумение, е важен елемент за укрепване в световен мащаб на водещата позиция на ЕС по отношение на иновациите в областта на енергетиката. Докладчикът е убеден, че е необходимо инвестициите в иновациите в областта на енергетиката да се умножат също и чрез проучване на възможностите за разпределяне на работата между водещите в тази област държави, както и чрез насърчаване на износа от ЕС на технологии за чиста енергия.

II.4. Иновации в областта на енергетиката, чийто двигател са гражданите

Докладчикът напълно подкрепя мнението, че гражданите трябва да играят централна роля в енергийния преход и насърчаването на иновациите. Вследствие на факта, че енергийните системи са все по-раздробени и насочени към потребители производители, енергийната обстановка като цяло става по-демократична. Това е валидно не само за производството и потреблението, но и за нови услуги и решения, както и за разработването и прилагането на иновациите в областта на енергетиката. Докладчикът счита, че усилията на ЕС за ускоряване на иновациите в областта на чистата енергия ще доведат до успех само ако се отчита изцяло необходимостта от извършване на промяна в нагласата на европейските граждани. Това вече не е въпрос на по-добра осведоменост и разбиране на политиките и процесите. Тъй като с информационните технологии и цифровизацията се насърчава децентрализацията на системите и се откриват нови начини за ангажиране на гражданите, европейците от всички възрастови групи също така постепенно ще започнат да упражняват по-активно влияние върху управлението на иновациите в областта на енергетиката. Както всички социални процеси, този процес ще бъде дълъг и той трябва да се подеме по подходящ начин чрез схеми за системно образование и ангажираност. Общността на знание и иновации „InnoEnergy“ към Европейския институт за иновации и технологии вече е започнала дейност в сферата на участието на обществото в областта на енергията и докладчикът изразява твърдото си убеждение, че през следващите години ролята на този процес ще се задълбочава и следователно следва да се приветства и подкрепя изцяло.

Енергийната система е жизнената артерия за голяма част от дейностите на човека. Преобразуването ѝ ще има отражение далеч отвъд областта на икономиката. Мобилизирането на уникалния потенциал на ЕС за иновации във всички енергийни сектори – и вероятно преди всичко в системни решения – предлага най-добрата възможност за превръщане на предизвикателствата на радикалния енергиен преход в трамплин за сигурен и устойчив растеж и за укрепване на водещата в световен мащаб позиция на ЕС в областта на промишлеността, както и в основен градивен елемент на едно ангажирано, основано на знанието общество на утрешния ден. И още по-важен във връзка с това е фактът, че заедно с целите на ЕС за енергиен преход това може да бъде приносът на Европа към „утрешния ден“, който бихме желали да оставим на следващите поколения европейци.


СТАНОВИЩЕ на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните (25.10.2017)

на вниманието на комисията по промишленост, изследвания и енергетика

относно ускоряването на иновациите в областта на чистата енергия

(2017/2084(INI))

Докладчик по становище: Щефан Ек

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните приканва водещата комисия по промишленост, изследвания и енергетика да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  признава, че Европейският съюз е един от световните лидери и най-големите публични източници на финансиране в областта на чистата енергия; счита, че научните изследвания и иновациите – като се има предвид, че финансирането в тази област възлиза на над 10 милиарда евро – са от ключово значение за подпомагането на конкурентоспособността и водещата роля на ЕС в световен мащаб в областта на усъвършенствани енергийни технологии и решенията в областта на енергийната ефективност;

2.  счита, че гражданите – в ролята си на потребители, производители и доставчици – представляват основният канал за възприемането от страна на обществото на нисковъглеродните новаторски решения, които имат значително въздействие върху нивата на потреблението на „зелена“ енергия; поради това призовава Комисията и държавите членки да концентрират повече усилия върху улесняването и подобряването на достъпа на гражданите до тези решения, включително на национално и, по-специално, на общностно равнище; във връзка с това подкрепя намерението на Комисията за декарбонизация на сградния фонд на ЕС до 2050 г., тъй като само на него се дължат над 40% от крайното търсене на енергия в ЕС; изразява загриженост относно посочените в съобщението на Комисията инструменти и финансово подпомагане, които са на разположение за справяне с това голямо предизвикателство;

3.  приветства факта, че Комисията потвърди отново амбицията си да ускори прехода към конкурентоспособна нисковъглеродна икономика, като представи всеобхватна стратегия относно стимулите за частни инвестиции, адаптирани към специфичните потребности финансови инструменти и финансиране за научноизследователски дейности и иновации; в тази връзка приветства решението на Комисията да инвестира над 2 милиарда евро от всички средства по работната програма „Хоризонт 2020“ за периода 2018—2020 г. в научни изследвания и иновации в областта на чистата енергия, електромобилността, декарбонизацията на сградния фонд и интегрирането на възобновяемите енергийни източници;

4.  посочва, че научните изследвания и иновациите допринасят за превръщането на Европа в по-добро място за живот и работа, като насърчават конкурентоспособността и засилват растежа и създаването на работни места; отбелязва, че действията за ускоряване на иновациите в областта на чистата енергия следва да бъдат силно поощрявани чрез насърчаването на публичните и частните инвестиции и на конкурентоспособността на промишлеността на ЕС, като същевременно се смекчи социалното въздействие на прехода към чиста енергия;

5.  подчертава ключовата роля на политиките в областта на климата и чистата енергия като движеща сила за иновации в реалната икономика; припомня, че задължителните стандарти и цели укрепиха водещата роля на ЕС в областта на екоиновациите и изразява загриженост, че без засилване на сегашните амбиции в областта на климата и чистата енергия ЕС вече губи своята водеща позиция на пазара на новите технологии и концептуалните иновации;

6.  признава, че повишеното равнище на финансиране за научноизследователски проекти ще доведе до намаляване на разходите и по-голяма конкурентоспособност на европейската промишленост за съхраняване на енергия; насърчава държавите членки да обединят своите ресурси за осъществяването на мащабни проекти в областта на нисковъглеродните иновации с цел подобряване на сътрудничеството между ключовите европейски заинтересовани страни в областта на научните изследвания; счита, че това ще доведе до ускоряване на координацията на тези заинтересовани страни, с което ще ги направи по-конкурентоспособни;

7.  подчертава потенциала на улавянето и съхранението на въглероден диоксид като новаторско решение за ефективно намаляване на емисиите от използването на енергия от изкопаеми горива в промишлените процеси;

8.  припомня, че качеството на регулаторната уредба и почтеността в държавния сектор са две измерения на публичното управление, които са от решаващо значение за инвестициите в иновации и инфраструктура в областта на чистата енергия; подкрепя по-интензивното прилагане на различните финансови инструменти с цел възприемане на новаторските решения в областта на чистата енергия както от публичните, така и от частните организации; отбелязва пропуските в частното финансиране на новаторски технологии и приканва за по-добро използване на публичните средства, за да се подобрят входящите частни инвестиции;

9.  подчертава значението на Програмата на ЕС за градовете и приветства политическия процес на прехвърляне на правомощия към местните и регионалните органи за извършването на „зелени“ инвестиции, с което се улеснява сътрудничеството в тази област; подчертава значението на Световния конвент на кметовете за климата и енергетиката, като се има предвид същественото участие на местните и регионалните органи в прехода към нисковъглеродна икономика;

10.  отбелязва, че нашите морета и океани представляват огромен възобновяем източник на енергия, по-специално по атлантическото крайбрежие, и също така могат да станат основен източник на чиста енергия; отбелязва, че енергията от морски възобновяеми източници, което включва както морските ветрове, така и самия океан, дава възможност на ЕС да генерира икономически растеж и да създава работни места, да увеличи сигурността на енергийните си доставки и да засили конкурентоспособността чрез технологични иновации;

11.  подчертава, че общественото водоснабдяване и канализация са енергоемки и също така допринасят за емисиите на парникови газове от непречистени отпадни води; отбелязва необходимостта да се насърчават последователни политики в рамките на кръговата икономика, особено с оглед на ключовото значение на връзката между енергията и водата, като се използва по-ефективно водата, като се намали потреблението на енергия и се насърчава доставянето на материали с пазарна стойност, въвеждането на нови системи за автоматизация и ефикасни и достъпни информационни системи, както и иновациите и новите технологии;

12.  подчертава значението на това да се гарантира, че в бъдеще европейският преход към нисковъглеродна икономика ще бъде ориентиран към интересите на всички, като се съсредоточи основно върху нуждите на потребителите, МСП и обществените услуги; насърчава възлагането на обществени поръчки за новаторски нисковъглеродни решения;

13.  препоръчва увеличаване на усилията за инвестиране в научноизследователска дейност и иновации, в технологично и свързано със здравето образование на учениците и студентите, както и в сътрудничеството в рамките на триъгълника на знанието — образование, наука и стопанска дейност, включително относно възобновяемите източници на енергия и енергийната ефективност и тяхното въздействие върху околната среда и върху здравето на гражданите;

14.  счита, че европейските политики в областта на енергетиката и водите следва да бъдат свързани, като се поощрява сътрудничеството и по-тясната интеграция с други промишлени сектори, като се насърчават новаторски модели за финансиране и се използват повече възобновяеми енергийни източници вместо изкопаеми горива в градския воден цикъл, без да се жертват надеждността и ефикасността;

15.  подчертава, че бремето, което представляват влошаването на състоянието на околната среда, замърсяването на въздуха и разходите, свързани със здравето, в резултат на добива и изгарянето на изкопаеми горива, трябва да бъде въпрос, към който е насочено вниманието на всички заинтересовани страни; счита, че субсидиите за изкопаемите горива представляват значителна пречка за иновациите в областта на чистата енергия и настоява за пренасочването на тези средства за финансиране на иновации в областта на чистата енергия и за нейното използване; призовава Комисията и държавите членки да разработят съвместно пътна карта за постепенното прекратяване до 2020 г. на субсидиите за изкопаеми горива , които да бъдат заменени от съразмерни субсидии за национални и общностни проекти за чиста енергия, със стриктни срокове и специфични за отделните държави и измерими резултати;

16.  отбелязва пакета „Чиста енергия“, представен от Комисията на 30 ноември 2016 г., с който се въвежда регулаторна уредба за възобновяемите енергийни източници и вътрешния пазар на енергия с цел да се гарантират сигурността на доставките и енергийната ефективност в Европейския съюз в периода след 2020 г.; изразява съжаление обаче, че този пакет не засяга предоставянето на субсидии за изкопаемите горива и ядрената енергия и не въвежда правила за интернализиране на външните разходи, породени от тези дейности;

17.  подчертава значението на икономията на енергия и на енергийната ефективност в контекста на иновациите в областта на чистата енергия; подчертава, че енергийната ефективност трябва да се разглежда както по отношение производството на горива/енергия, така и във връзка с тяхното използване;

18.  припомня ангажимента на страните по Споразумението от Париж за запазване и увеличаване на поглътителната способност на горите и отбелязва ограничения потенциал на биоенергията, тъй като нейното използване може да има отрицателно въздействие върху климата, екосистемните услуги и други аспекти, свързани с околната среда;

19.  признава значението на новия Европейски консенсус за развитие, подписан през юни 2017 г., който определя обща визия и рамка за действия от страна на ЕС и неговите държави членки в областта на сътрудничеството за развитие; отбелязва, че за първи път 17-те цели за устойчиво развитие (ЦУР) и свързаните с тях цели, които трябва да бъдат постигнати до 2030 г., са всеобщо приложими за всички държави, с оглед на ангажимента на ЕС да поеме водещата роля при прилагането им; отбелязва, че с Консенсуса политиката на Съюза за развитие се привежда в съответствие с Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие и се определят важни мерки в областта на устойчивата енергетика и изменението на климата;

20.  признава значението на преработката на тор, био ферментацията и хранителното обогатяване за селскостопанската икономика и енергийния преход в Съюза и в държавите членки, например чрез производството на „зелен“ газ, електроенергия и топлинна енергия и произтичащите икономии на енергия, подобряване на качеството на въздуха и почвата и намаляване на емисиите;

21.  посочва, че енергийната бедност засяга около 54 милиона граждани на ЕС (10,8% от населението на ЕС), които не са били в състояние да отопляват в необходимата степен домовете си през 2012 г.; призовава Комисията да насърчава силна политика за енергийна ефективност на сградите, които имат най-голям дял (40%) от потреблението на енергия в ЕС, чрез насърчаване на ремонтни работи, като дългосрочната цел е декарбонизацията на европейския сграден фонд, който в момента е далеч от желаното състояние по отношение на енергийната ефективност.

ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

12.10.2017

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

55

1

3

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Marco Affronte, Pilar Ayuso, Zoltán Balczó, Catherine Bearder, Ivo Belet, Biljana Borzan, Lynn Boylan, Paul Brannen, Soledad Cabezón Ruiz, Nessa Childers, Birgit Collin-Langen, Miriam Dalli, Seb Dance, Mark Demesmaeker, Stefan Eck, José Inácio Faria, Karl-Heinz Florenz, Francesc Gambús, Elisabetta Gardini, Gerben-Jan Gerbrandy, Arne Gericke, Jens Gieseke, Julie Girling, Sylvie Goddyn, Françoise Grossetête, Andrzej Grzyb, Jytte Guteland, Jean-François Jalkh, Benedek Jávor, Karin Kadenbach, Kateřina Konečná, Urszula Krupa, Jo Leinen, Peter Liese, Norbert Lins, Rupert Matthews, Valentinas Mazuronis, Susanne Melior, Gilles Pargneaux, Piernicola Pedicini, Julia Reid, Daciana Octavia Sârbu, Annie Schreijer-Pierik, Renate Sommer, Ivica Tolić, Nils Torvalds, Adina-Ioana Vălean, Damiano Zoffoli

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Herbert Dorfmann, Luke Ming Flanagan, Elena Gentile, Merja Kyllönen, Ulrike Müller, Christel Schaldemose, Bart Staes, Keith Taylor

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване

John Howarth, Răzvan Popa, Sven Schulze

ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

55

+

ALDE

Catherine Bearder, Gerben-Jan Gerbrandy, Valentinas Mazuronis, Ulrike Müller, Nils Torvalds

ECR

Mark Demesmaeker, Arne Gericke, Julie Girling, Urszula Krupa, Rupert Matthews

EFDD

Piernicola Pedicini

GUE/NGL

Lynn Boylan, Stefan Eck, Luke Ming Flanagan, Kateřina Konečná, Merja Kyllönen

PPE

Pilar Ayuso, Ivo Belet, Birgit Collin-Langen, Herbert Dorfmann, José Inácio Faria, Karl-Heinz Florenz, Francesc Gambús, Elisabetta Gardini, Jens Gieseke, Françoise Grossetête, Andrzej Grzyb, Peter Liese, Norbert Lins, Annie Schreijer-Pierik, Sven Schulze, Renate Sommer, Ivica Tolić, Adina-Ioana Vălean

S&D

Biljana Borzan, Paul Brannen, Soledad Cabezón Ruiz, Nessa Childers, Miriam Dalli, Seb Dance, Elena Gentile, Jytte Guteland, John Howarth, Karin Kadenbach, Jo Leinen, Susanne Melior, Gilles Pargneaux, Răzvan Popa, Christel Schaldemose, Daciana Octavia Sârbu, Damiano Zoffoli

VERTS/ALE

Marco Affronte, Benedek Jávor, Bart Staes, Keith Taylor

1

-

EFDD

Julia Reid

3

0

ENF

Sylvie Goddyn, Jean-François Jalkh

NI

Zoltán Balczó

Легенда на използваните знаци:

+  :  „за“

-  :  „против“

0  :  „въздържал се“


СТАНОВИЩЕ на комисията по транспорт и туризъм (24.11.2017)

на вниманието на комисията по промишленост, изследвания и енергетика

относно ускоряването на иновацията в областта на чистата енергия

(2017/2084(INI))

Докладчик по становище: Изабела Де Монте

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по транспорт и туризъм приканва водещата комисия по промишленост, изследвания и енергетика да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

А.  като има предвид, че транспортният сектор представлява една трета от общото потребление на енергия в ЕС, притежава огромен потенциал за енергийна ефективност и намаляване на въглеродните емисии, и че следователно следва да играе основна роля в прехода към нови решения в енергийната област и нисковъглеродното общество; като има предвид, че за постигането на тази цел са необходими усъвършенствани иновационни решения за съхранение и инфраструктура, основани на алтернативни източници, както и цифрови иновации, които да подпомагат предприемаческите дейности в областта на туризма и услугите за интелигентна мобилност, по-конкретно МСП, стартиращите предприятия и новите стопански модели в транспортния сектор;

Б.  като има предвид, че транспортният сектор ще играе решаваща роля в прилагането на Парижкото споразумение и целите му за ограничаване на глобалното покачване на температурите до под 2 градуса по Целзий; като има предвид, че декарбонизацията на транспортния сектор разчита на по-нататъшното внедряване на енергиите от възобновяеми източници и следователно са необходими силни връзки между енергетиката и транспорта, както и ефективна интеграция между европейската промишлена структура и научните изследвания, за да се постигне секторна интеграция при цялостно зачитане на принципа на технологична неутралност;

В.  като има предвид, че по-голямото насърчаване и подпомагане на енергийната ефективност, технологиите за енергия от възобновяеми източници и електрическата мобилност, заедно с цифровизацията, интелигентните транспортни системи и интелигентната инфраструктура, която оптимизира производството на енергия, ще ускорят прехода към конкурентоспособна нисковъглеродна икономика, подкрепяща работните места, растежа и инвестициите, и ще стимулират европейските икономики;

1.  приветства съобщението на Комисията(1) и предложените в него действия, в това число намерението на Комисията и на Европейската инвестиционна банка за създаване на Механизъм за по-чист транспорт, като например настоящия Механизъм за екологично корабоплаване, с цел да се окаже подкрепа на въвеждането и разработването на, и на иновациите в областта на нови алтернативни решения в областта на енергийния транспорт; приветства също така ролята на Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ) за мобилизиране на частни инвестиции в тази област; подчертава, че публично-частните партньорства и съвместните предприятия в областта на научните изследвания, развитието и иновациите (като например съвместната технологична инициатива за горивни клетки и водород) биха могли да намалят рисковия фактор, като по този начин създадат правилните стимули и условия за привличане на инвеститори в областта на чистата енергия;

2.  призовава Комисията да направи оценка на нуждите от инфраструктура за внедряването на алтернативни горива, за да се решат всички специфични предизвикателства според различните транспортни сектори, в т.ч. железопътния транспорт, лекотоварните и тежкотоварните превозни средства, както и въздухоплаването, морския и водния транспорт;

3.  изразява твърдо убеждение, че с цел постигане на целите на ЕС за внедряване на енергията от възобновяеми източници, лицата, определящи политиките, трябва спешно да укрепят условията за инвестиции не само по отношение на инвестиционната политика, но и по отношение на политиката в областта на конкуренцията, търговията и финансовите пазари; припомня, че инвестиционните условия са сред основните фактори, които спъват инвестициите и иновациите в енергия от възобновяеми източници, и че по-широката инвестиционна среда не следва да противоречи на инвестициите и иновациите в енергията от възобновяеми източници;

4.  подчертава значението на подкрепата и стимулирането на най-обещаващите иновации и съвременните технологии в Европа, в рамките на подход „отдолу нагоре“, насочен към потребителя, технологично неутрален и характеризиращ се с междудисциплинарност, приложим при пресечните точки между енергетика, транспортна промишленост и цифрови технологии, по-конкретно тези технологии, които постигат значителни намаления на емисиите на парникови газове от гледна точка на жизнения цикъл (включително водородни и електрически автомобили); приветства работата на Европейския научноизследователски съвет в сферата на фундаменталните изследвания и инициативата на Комисията за създаването на Европейски съвет по иновациите; счита, че взаимодействията между трансевропейските, телекомуникационните мрежи и мрежите в областта на възобновяемите енергийни източници следва да получат по-силна подкрепа в рамките на бъдещата многогодишна финансова рамка (МФР);

5.  отбелязва значителните усилия, полагани в рамките на програмата на ЕС за научни изследвания „Хоризонт 2020“ и програмата за развитие в областта на целта за намаляване с 60 % на емисиите на парникови газове в сектора на транспорта до 2050 г. в сравнение с равнището им от 1990 г.(2)“; припомня, че програмите на ЕС за научни изследвания и иновации представляват основен фактор за възприемането от пазара на иновациите в областта на енергетиката и на информационните и комуникационни технологии, както и на системите за интелигентен транспорт; призовава Комисията в бъдеще да насочи по по-категоричен начин наличното финансиране към стратегически приоритети за взаимно свързване като мобилност с ниски емисии, инфраструктура за зареждане с алтернативни горива и интегриран градски транспорт, като обърне особено внимание на всички замърсяващи емисии, намаляването на шума, задръстванията и препятствието и постигне съответствие с принципа на технологична неутралност; посочва също така важността на разработването на биогорива от ново поколение, увеличаването на дела на железопътния транспорт и колоезденето;

6.  приветства факта, че Комисията ще подкрепя възприемането от пазара на иновативни решения за чиста енергия чрез обществени поръчки и преразглеждане на Директивата за чисти пътни превозни средства, и признава потенциалните ползи за органите и операторите в сферата на обществения транспорт, производителите на автобуси, доставчиците за промишлеността, доставчиците на енергия, националните и международните сдружения и научноизследователски центрове; призовава Комисията бързо да излезе с предложения в този смисъл;

7.  насърчава установяването на дневен ред за изследванията в областта на стратегическия транспорт и иновациите, чрез пътни карти съставени в сътрудничество между държавите членки и Комисията, както и с местните и регионалните органи и оператори, и съответстващия механизъм за управление, които да подкрепят така необходимите научни изследвания, иновации, внедряването на нови технологии в транспортния сектор и да насърчават мобилността с ниски равнища на емисии; призовава заключенията от тези пътни карти да бъдат включени в годишната работна програма на Комисията;

8.  подчертава необходимостта от споделяне и разширяване на най-добри практики и на обмен на информация между държавите членки относно интелигентни, устойчиви и приобщаващи проекти за градско развитие; подчертава също ползите от по-строго стандарти за емисиите на CO2 за периода след 2020/2021 г. за периода в съответствие с целите на ЕС за декарбонизация като двигател за иновации и ефикасност; призовава за интегриран и координиран подход, който да отчита градското измерение на ЕС и националните политики и законодателство и разработването на планове за устойчива градска мобилност, за да се подкрепят, създадат условия и насърчат държавите членки да подобрят здравето и качеството на живот на гражданите, както и състоянието на околната среда в градските райони; насърчава разработването на съвместни интелигентни транспортни системи (СИТС) и на автономни превозни средства, както и разработването на инфраструктура за комуникация, за да се гарантира високия капацитет и слабото забавяне на 5G мрежата; призовава за активни усилия за намаляване на различията и подобряване на сътрудничеството между градските и селските райони и между по-развитите региони и изоставащите такива, когато става дума за инфраструктурно качество;

9.  отбелязва, че на транспорта се дължат почти една четвърт от емисиите на парникови газове в ЕС и че той е основната причина за замърсяването на въздуха в градовете; подчертава, че автобусите представляват значителна част от всяка система за обществен транспорт и са единственият вид транспорт в много градове на ЕС, и че електрификацията на автобусите заедно с много други устойчиви решения с алтернативни горива представляват обещаваща възможност за намаляване на въглеродния отпечатък на услугите за обществен транспорт в ЕС;

10.  подчертава, че ако желаем да имаме чист транспорт, трябва също така да сме в състояние да произвеждаме чиста енергия; счита, че електрическите превозни средства, захранвани от електроцентрали на въглища, просто не се вписват в концепцията за икономика без въглеродни емисии;

11.  подчертава, че инвестициите в научноизследователска и развойна дейност за бъдещите технологии, необходими за чиста и без въглеродни емисии мобилност, трябва да бъдат придружавани от основно изискване за промяна на енергийните суровини;

12.  подкрепя основните цели, определени от Комисията, по-конкретно необходимостта от отделянето на приоритетно внимание на енергийната ефективност, включително на интелигентната електропреносна мрежа в ЕС, необходимостта от предоставяне на повече финансова подкрепа, най-вече на МСП и на туристическата промишленост и на приемането на политики за чиста енергия и схеми за данъчно облагане с цел ускоряване на прехода към алтернативни енергийни източници с ниски емисии; насърчава държавите членки да се присъединят към инициативата „Мисия за иновации“ и да увеличат публичните си разходи за научни изследвания за чиста енергия през следващите години; настоятелно призовава Комисията да инвестира и в целенасочени комуникационни кампании, които имат за цел повишаване на осведомеността за цикъла за производство на енергия, предизвикателствата, с които се сблъскват научните изследвания в тази област, и рисковете, свързани с неустойчивия модел на потребление;

13.  отбелязва, че що се отнася до транспорта, няма съмнение, че електричеството, произведено от възобновяеми източници и други алтернативни и устойчиви енергийни източници представлява обещаващ заместител на изкопаемите горива; подчертава обаче, че ще са необходими значителни инвестиции за разработване на необходимата инфраструктура; припомня, че е важно да се признае, че на някои сектори ще бъде по-трудно, отколкото на други при прехвърлянето или дори преминаването към алтернативи за по-чиста енергия; подчертава, че е необходимо да се активизират научните изследвания в областта на системите за възобновяема енергия в транспорта, например чрез използване на слънчева и вятърна енергия за кораби и чрез свързване на възобновяемите енергийни източници с електрически железопътни мрежи, и, въпреки че въздухоплаването вероятно ще остане зависимо от течни въглеводородни горива в обозримо бъдеще – в решения, които обхващат веригата за създаване на стойност във въздухоплаването, което би могло да спомогне за свеждане до минимум на екологичните въздействия на производството и иновациите.

ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

23.11.2017

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

33

2

5

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Lucy Anderson, Marie-Christine Arnautu, Georges Bach, Deirdre Clune, Michael Cramer, Luis de Grandes Pascual, Andor Deli, Isabella De Monte, Ismail Ertug, Jacqueline Foster, Dieter-Lebrecht Koch, Merja Kyllönen, Miltiadis Kyrkos, Bogusław Liberadzki, Peter Lundgren, Marian-Jean Marinescu, Gesine Meissner, Cláudia Monteiro de Aguiar, Renaud Muselier, Markus Pieper, Salvatore Domenico Pogliese, Gabriele Preuß, Christine Revault d’Allonnes Bonnefoy, Dominique Riquet, Massimiliano Salini, Jill Seymour, Pavel Telička, Wim van de Camp, Janusz Zemke, Roberts Zīle, Kosma Złotowski, Elżbieta Katarzyna Łukacijewska

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Jakop Dalunde, Mark Demesmaeker, Jill Evans, Maria Grapini, Peter Kouroumbashev, Jozo Radoš, Olga Sehnalová

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване

Juan Fernando López Aguilar

ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

33

+

ALDE

GUE/NGL

 

PPE

 

S&D

 

Verts/ALE

Gesine Meissner, Jozo Radoš, Dominique Riquet, Pavel Telička

Merja Kyllönen

Georges Bach, Deirdre Clune, Andor Deli, Dieter-Lebrecht Koch, Elżbieta Katarzyna Łukacijewska, Marian-Jean Marinescu, Cláudia Monteiro de Aguiar, Renaud Muselier, Markus Pieper, Salvatore Domenico Pogliese, Massimiliano Salini, Luis de Grandes Pascual, Wim van de Camp,

Lucy Anderson, Isabella De Monte, Ismail Ertug, Maria Grapini, Peter Kouroumbashev, Miltiadis Kyrkos, Bogusław Liberadzki, Juan Fernando López Aguilar, Gabriele Preuß, Christine Revault d’Allonnes Bonnefoy, Olga Sehnalová, Janusz Zemke

Michael Cramer, Jakop Dalunde, Jill Evans

2

-

EFDD

Peter Lundgren, Jill Seymour

5

0

ECR

ENF

Mark Demesmaeker, Jacqueline Foster, Roberts Zīle, Kosma Złotowski

Marie-Christine Arnautu

Легенда на използваните знаци:

+  :  „за“

-  :  „против“

0  :  „въздържал се“

(1)

COM(2016)0763.

(2)

  Съгласно посоченото в Бялата книга на Комисията, озаглавена „Към конкурентоспособна транспортна система с ефективно използване на ресурсите“ (COM(2011)0144 окончателен).


СТАНОВИЩЕ на комисията по регионално развитие (8.12.2017)

на вниманието на комисията по промишленост, изследвания и енергетика

относно ускоряването на иновациите в областта на чистата енергия

(2017/2084(INI))

Докладчик по становище: Моника Смолкова

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по регионално развитие приканва водещата комисия по промишленост, изследвания и енергетика да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  припомня, че в член 8 от Регламента за общоприложимите разпоредби (РОР) е определено, че „целите на европейските структурни и инвестиционни фондове се осъществяват в съответствие с принципа на устойчивото развитие“, с целта на ЕС за съхраняване, опазване и подобряване на качеството на околната среда, както и с ангажиментите на Съюза съгласно Парижкото споразумение; във връзка с това подчертава нуждата от по-добра съгласуваност между отрасловите политики на ЕС и политиките на Съюза за финансиране; настоятелно призовава Комисията и държавите членки да включват градовете, регионите и гражданското общество, като им се предоставя активна роля в изготвянето и прилагането на специфични мерки;

2.  припомня, че споразуменията за партньорство и програмите по РОР имат за цел насърчаване на ефективното използване на ресурсите, смекчаване на изменението на климата и адаптиране към него, както и хоризонталните принципи на партньорство, многостепенно управление, недопускане на дискриминация и равенство между половете;

3.  припомня, че европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИ фондовете) осигуряват значителни възможности за иновации в сферата на енергетиката и тяхното внедряване на пазара и че по този начин фондовете могат да играят важна роля за енергийния преход в ЕС; приветства намерението на Комисията да въведе целенасочени финансови инструменти, за да се постигне правилният баланс между безвъзмездните средства и финансовите инструменти, и подчертава, че публично-частните партньорства (ПЧП) и съвместните предприятия в областта на научните изследвания, развойната дейност и иновациите биха могли да насърчават инвестициите на частния сектор в чиста енергия; подчертава, че подкрепата за регионите и градовете по линия на европейските структурни и инвестиционни фондове трябва да бъде засилена в областта на енергийния преход; отбелязва, по-конкретно, че следва да бъдат увеличени икономическата подкрепа и ресурсите за изпълнението на местни програми за енергийно обновление; настоятелно призовава държавите членки и Комисията да сложат край на преките или непреки помощи, които водят до нарушения и до увреждане на околната среда, с цел пренасочване на финансовите потоци към научни изследвания в областта на чистата енергия; припомня ангажимента на стратегията „Европа 2020“ за отдаване на приоритетно значение на енергийната ефективност и на инициативите, основани на възобновяеми енергийни източници;

4.  отбелязва цялостния напредък в изпълнението на целите на стратегията „Европа 2020“ по отношение на прехода към енергия от възобновяеми източници; подчертава обаче, че резултатите варират значително в различните държави членки; подчертава, че увеличаването на инвестициите в научни изследвания в областта на чистата енергия би могло да спомага както за постигането на поставените задачи, така и за постигането на осезаеми резултати; припомня, че задължителните стандарти и цели могат да допринасят за разрешаване на опасенията, свързани с изменението на климата и околната среда, да гарантират устойчива сигурност на доставките и да запазят конкурентното предимство на ЕС в сферата на енергийните технологии, благоприятни за климата; подчертава, че повечето от използваните в момента технологии за чиста енергия (например вятърна и слънчева енергия) са силно зависими от променливите природни фактори, което може да компрометира стабилността на енергийните доставки в отделни региони или дори в някои държави членки, и затова призовава да се обръща подходящо внимание на взаимосвързаността на електрическата мрежа, балансирането на резервните мощности, съхраняването и други мерки, необходими, за да е налице напълно функциониращ Общ енергиен пазар; призовава да се инвестира както в научноизследователски, така и в иновативни проекти, с особен акцент върху кооперативите за възобновяема енергия, децентрализирането на възобновяемата енергия и инициативите за собствено производство, както и върху иновативните действия от страна на малките и средните предприятия (МСП); освен това изтъква колко е важно да бъде запазен териториалният баланс в ЕС, както и да се предоставя по-голяма подкрепа на по-слабо развитите в това отношение региони и градове;

5.  счита, че подходът за интелигентна специализация (който е довел до над 120 научноизследователски и иновационни стратегии за интелигентна специализация), както е установен с реформираната политика на сближаване за периода 2014—2020 г., следва да продължава да бъде допълнително разработван; също така насърчава, в този контекст, създаването на междурегионални партньорства, включително в областта на енергетиката, като се обръща специално внимание на проектите за трансгранично сътрудничество; подчертава необходимостта от подобряване на информацията за бенефициентите на местно и регионално равнище, за да се гарантира максимално възможно включване на малките и средни предприятия, които развиват дейност в тази област, както и на младите предприемачи, а също така и да се осигурява сътрудничеството с университети, за да се гарантира бързо прилагане на иновативни решения; подчертава, че е необходимо да се прилага продължителна и засилена политика на сближаване за периода след 2020 г., за да бъдат осъществени целите на ЕС за чиста енергия;

6.  подчертава специалните характеристики и възможности, които някои територии предлагат, като например най-отдалечените региони, когато става въпрос за иновации в областта на чистата енергия; подчертава, че е необходима допълнителна подкрепа за по-слабо развитите, отдалечените и селските региони, за да бъде гарантирана енергийната конвергенция във всички региони на ЕС;

7.  набляга на значението на мултидисциплинарния и технологично неутрален подход „отдолу нагоре“ с участието на всички заинтересовани страни — местните, регионалните и националните власти, университетите и МСП — с цел стимулиране на научните изследвания, развитието и иновациите, от гледна точка на технологии и партньорства в рамките на Европейския съвет по иновациите, които могат да допринасят с иновативни продукти, по-специално чрез мерки за стартиращи и разрастващи се предприятия и за МСП; подчертава, че за да се гарантира успехът на енергийния преход, регионалните и местните органи и заинтересованите лица, включително по-малките сред тях, следва да участват в процеса на вземане на решения на ранен етап;

8.  изразява загриженост относно разнообразието и сложността на съществуващите финансови инструменти („Хоризонт 2020“, европейски структурни и инвестиционни фондове, Европейски фонд за устойчиво развитие, Европейски фонд за стратегически инвестиции и др.), които биха могли да се използват като допълнителен инструмент само за секторите, в които те са доказано по-подходящи, отколкото отпускането на безвъзмездни средства за постигане на целите на политиката на сближаване, и настоява да бъдат полагани усилия за опростяване и координиране на тези инструменти, така че регионалните и местните органи на властта и лицата, насърчаващи малки проекти, да могат да получават по-лесен достъп до източници на финансиране и по този начин да допринасят за цялостното икономическо, социално и териториално сближаване; подчертава, че инструментите следва да бъдат съобразени със специфичните нужди на отделните региони; изтъква, че за да се увеличат полезните взаимодействия и да се смекчи допълняемостта между фондовете на ЕС, механизмът за консултации „едно гише“ и Европейският портал за инвестиционни проекти следва да продължат да бъдат развивани с цел насочване на потенциални инвеститори към подходящи инструменти за финансиране; подчертава, че сами по себе си опростяването и постигането на ефект на лоста на финансовите инструменти на ЕС чрез мобилизиране на частни инвестиции няма да бъдат достатъчни и че публичното финансиране от ЕС ще бъде необходимо за покриване на разходите за необходими и амбициозни инфраструктурни проекти, като се имат предвид трудностите при получаването на достъп до финансови инструменти и сложността на процедурите, които са били цитирани от бенефициерите като основни пречки; отбелязва, че не следва да се поставят задължителни цели за използване на финансови инструменти в политиката на сближаване за периода след 2020 г.; подкрепя идеята за увеличаване на свързаните с климата разходи в политиката на сближаване след 2020 г.;

9.  подчертава необходимостта от стабилна, устойчива, прозрачна и предсказуема регулаторна среда за разработването на новаторски проекти с тематично и географско разпределение на ресурси и по-лесно разпространение на иновации сред гражданите; счита, че държавите членки имат ключова роля в областта на енергийния преход и подчертава нуждата да се координират мерки за научни изследвания и иновации, насочени към енергийния преход на равнище ЕС, с цел постигане на целите на ЕС в областта на енергетиката; подчертава важността на влагането на по-големи усилия в прехода на по-слабо развитите райони, така че те да могат да използват потенциала на чистата енергия и на кръговата икономика, за да бъде гарантирано по-бързо сближаване; насърчава държавите членки да се включат в инициативата „Мисия за иновации“ и да увеличат своите разходи за научни изследвания; счита, че бъдещото планиране на европейските структурни и инвестиционни фонда трябва да бъде интегрирано в по-голяма степен в националните планове в областта на енергетиката и климата за 2030 г.;

10.  счита, че Програмата на ЕС за градовете е важен инструмент за ангажирането на градовете и също така за насърчаване на енергийния преход в ЕС, и подчертава важността на стимулите за иновации в областта на енергийната ефективност на сградите с оглед на свеждане до минимум на потреблението на енергия през 2050 г.; призовава за гъвкав, индивидуален подход при осъществяването на Програмата за градовете чрез предоставяне на стимули и насоки за пълно оползотворяване на потенциала на градовете; отбелязва, че регионите и градските райони са най-подходящи за изпитване и прилагане на интегрирани енергийни решения в пряка връзка с гражданите; счита, че полезните взаимодействия между политиките на ЕС следва да бъдат засилвани чрез единна и последователна позиция на ЕС по отношение на антидъмпинговите мерки, за да се гарантира, че преработвателната промишленост се възползва в пълна степен от енергийния преход;

11.  приветства предстоящото преразглеждане на Директивата относно енергийните характеристики на сградите; въпреки това призовава държавите членки да стартират допълнителни инициативи за подобряване на условията за енергийно бедните домакинства; счита, че подобрената енергийна ефективност е възможност за създаването на нови работни места, по-специално в строителния сектор; препоръчва във връзка с това да бъде стимулирана биоикономиката, особено сред младите предприемачи, които развиват дейност в сектора;

12.  подчертава необходимостта от разширяване на обхвата на Плана за инвестиции за Европа, така че той да обхваща във възможно най-голяма степен финансирането на МСП, което следва да бъде адаптирано към техните потребности;

13.  счита, че гражданите следва да са в центъра на енергийния преход и че една по-децентрализирана енергийна система на принципа на подхода „отдолу-нагоре“, която да е ориентирана към потребителя, при което потребителите, местните енергийни общности, градовете и малките стартиращи предприятия могат да участват и да дават тласък на бъдещо развитие и иновации, представлява двигател за иновациите; ето защо подкрепя повишаването на усилията за подпомагане и хармонизиране на технологичното образование на децата и младите хора в ЕС; отбелязва важността на административния капацитет и на гражданската осведоменост, що се отнася до крайните цели и възможностите за участие в прехода към чиста енергия;

14.  подчертава значението на идентифицирането и премахването на прекомерната бюрокрация и на нелоялните пазарни практики, като се има предвид тяхното отрицателно въздействие в ранните етапи на революционни нови технологии;

15.  признава жизненоважната роля на регионите, градовете и малките градове за насърчаване на отговорно отношение към енергийния преход и за поощряване „отдолу“ на иновациите, свързани с климата и енергетиката; призовава за прилагането на едни и същи стандарти за качество на околната среда за всички енергийни технологии, които навлизат на пазара на ЕС; изразява своята загриженост във връзка със съхраняването на градските зелени площи.

ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

7.12.2017

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

30

1

0

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Pascal Arimont, Victor Boştinaru, Andrea Cozzolino, Rosa D’Amato, John Flack, Michela Giuffrida, Krzysztof Hetman, Ivan Jakovčić, Constanze Krehl, Iskra Mihaylova, Andrey Novakov, Konstantinos Papadakis, Stanislav Polčák, Fernando Ruas, Monika Smolková, Ruža Tomašić, Ramón Luis Valcárcel Siso, Ángela Vallina, Monika Vana, Matthijs van Miltenburg, Lambert van Nistelrooij, Derek Vaughan, Kerstin Westphal, Joachim Zeller

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Viorica Dăncilă, Andor Deli, Tunne Kelam, Norica Nicolai, Bronis Ropė, Claudia Schmidt, Milan Zver

ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

30

+

ALDE

Ivan Jakovčić, Iskra Mihaylova, Matthijs van Miltenburg, Norica Nicolai

ECR

John Flack, Ruža Tomašić

EFDD

Rosa D’Amato

GUE/NGL

Ángela Vallina

PPE

Pascal Arimont, Andor Deli, Krzysztof Hetman, Tunne Kelam, Lambert van Nistelrooij, Andrey Novakov, Stanislav Polčák, Fernando Ruas, Claudia Schmidt, Ramón Luis Valcárcel Siso, Joachim Zeller, Milan Zver

S&D

Victor Boştinaru, Andrea Cozzolino, Viorica Dăncilă, Michela Giuffrida, Constanze Krehl, Monika Smolková, Derek Vaughan, Kerstin Westphal

VERTS/ALE

Bronis Ropė, Monika Vana

1

-

NI

Konstantinos Papadakis

0

0

 

 

Легенда на използваните знаци:

+  :  „за“

-  :  „против“

0  :  „въздържал се“


ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

11.1.2018

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

55

3

2

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Bendt Bendtsen, Xabier Benito Ziluaga, José Blanco López, David Borrelli, Jonathan Bullock, Reinhard Bütikofer, Jerzy Buzek, Edward Czesak, Fredrick Federley, Ashley Fox, Theresa Griffin, Hans-Olaf Henkel, Eva Kaili, Kaja Kallas, Barbara Kappel, Krišjānis Kariņš, Seán Kelly, Jeppe Kofod, Peter Kouroumbashev, Zdzisław Krasnodębski, Miapetra Kumpula-Natri, Christelle Lechevalier, Janusz Lewandowski, Edouard Martin, Csaba Molnár, Nadine Morano, Aldo Patriciello, Miroslav Poche, Paul Rübig, Massimiliano Salini, Algirdas Saudargas, Sven Schulze, Patrizia Toia, Claude Turmes, Vladimir Urutchev, Kathleen Van Brempt, Henna Virkkunen, Martina Werner, Lieve Wierinck, Hermann Winkler, Anna Záborská, Flavio Zanonato, Carlos Zorrinho

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Michał Boni, Mario Borghezio, Jens Geier, Gerben-Jan Gerbrandy, Werner Langen, Morten Løkkegaard, Florent Marcellesi, Marian-Jean Marinescu, Rupert Matthews, Clare Moody, Răzvan Popa, Dennis Radtke, Michèle Rivasi, Sofia Sakorafa, Anneleen Van Bossuyt

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъстващи на окончателното гласуване

Max Andersson, Mihai Ţurcanu


ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

55

+

ALDE

Fredrick Federley, Gerben-Jan Gerbrandy, Kaja Kallas, Morten Løkkegaard, Lieve Wierinck

ECR

Edward Czesak, Ashley Fox, Hans-Olaf Henkel, Zdzisław Krasnodębski, Rupert Matthews, Anneleen Van Bossuyt

EFDD

David Borrelli

ENF

Barbara Kappel

PPE

Bendt Bendtsen, Michał Boni, Jerzy Buzek, Krišjānis Kariņš, Seán Kelly, Werner Langen, Janusz Lewandowski, Marian-Jean Marinescu, Nadine Morano, Aldo Patriciello, Dennis Radtke, Paul Rübig, Massimiliano Salini, Algirdas Saudargas, Sven Schulze, Vladimir Urutchev, Henna Virkkunen, Hermann Winkler, Anna Záborská, Mihai Ţurcanu

S&D

José Blanco López, Jens Geier, Theresa Griffin, Eva Kaili, Jeppe Kofod, Peter Kouroumbashev, Miapetra Kumpula-Natri, Edouard Martin, Csaba Molnár, Clare Moody, Miroslav Poche, Răzvan Popa, Patrizia Toia, Kathleen Van Brempt, Martina Werner, Flavio Zanonato, Carlos Zorrinho

VERTS/ALE

Max Andersson, Reinhard Bütikofer, Florent Marcellesi, Michèle Rivasi, Claude Turmes

3

-

EFDD

Jonathan Bullock

GUE/NGL

Xabier Benito Ziluaga, Sofia Sakorafa

2

0

ENF

Mario Borghezio, Christelle Lechevalier

Легенда на използваните знаци:

+  :  „за“

-  :  „против“

0  :  „въздържал се“

Последно осъвременяване: 5 февруари 2018 г.Правна информация