Процедура : 2017/2015(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A8-0023/2018

Внесени текстове :

A8-0023/2018

Разисквания :

PV 12/03/2018 - 15
CRE 12/03/2018 - 15

Гласувания :

PV 13/03/2018 - 7.7
Обяснение на вота

Приети текстове :

P8_TA(2018)0066

ДОКЛАД     
PDF 882kWORD 97k
6.2.2018
PE 610.717v02-00 A8-0023/2018

относно равенството между половете в търговските споразумения на ЕС

(2017/2015(INI))

Комисия по международна търговия

Комисия по правата на жените и равенството между половете

Докладчици: Елеонора Форенца, Малин Бьорк

(Процедура на съвместни комисии – член 55 от Правилника за дейността)

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
 ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ
 СТАНОВИЩЕ на комисията по развитие
 ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ
 ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно равенството между половете в търговските споразумения на ЕС

(2017/2015(INI))

Европейският парламент,

–  като взе предвид член 2 и член 3, параграф 3 от Договора за Европейския съюз (ДЕС),

–  като взе предвид членове 8 и 10, член 153, параграфи 1 и 2, член 157 и член 207 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

–  като взе предвид членове 23 и 33 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

–  като взе предвид Плана за действие на ЕС относно правата на човека и демокрацията от 2015 г.,

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 16 юни 2016 г. относно равенството между половете (00337/2016),

–  като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 14 юли 2015 г. относно прилагането на ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека – актуално състояние (SWD(2015)0144),

–  като взе предвид Европейския пакт за равенство между половете за периода 2011 – 2020 г., приложен към заключенията на Съвета от 7 март 2011 г. (07166/2011),

–  като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 3 декември 2015 г., озаглавен „Стратегически ангажимент за равенство между половете за периода 2016 – 2019 г.“ (SWD(2015)0278),

–  като взе предвид доклада на Комисията от 2017 г. относно равенството между жените и мъжете в Европейския съюз,

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 2015 г., озаглавено „Търговията – за всички. Към една по-отговорна търговска и инвестиционна политика“,

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 13 септември 2017 г., озаглавено „Доклад относно изпълнението на стратегията за търговска политика „Търговията – за всички“. Осигуряване на прогресивна търговска политика, която извлича ползи от глобализацията“ (COM (2017)0491),

–  като взе предвид Регламента относно ОСП (Регламент (ЕС) № 978/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. за прилагане на схема от общи тарифни преференции и за отмяна на Регламент (ЕО) № 732/2008 на Съвета)(1),

–  като взе предвид Регламента относно полезните изкопаеми от засегнати от конфликти зони (Регламент (ЕС) 2017/821 на Европейския парламент и на Съвета от 17 май 2017 г. за определяне на задължения за надлежна проверка на веригата на доставки за вносителите от Съюза на калай, тантал и волфрам, на рудите на тези метали и на злато с произход от засегнати от конфликти и високорискови зони)(2),

–  като взе предвид Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ), по-специално член 4, параграф 1 от нея, забраняващ робството и принудителното подчинение, и член 14, забраняващ дискриминацията,

–  като взе предвид Конвенцията на ООН за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените (CEDAW) от 18 декември 1979 г.,

–  като взе предвид Декларацията от Пекин и Пекинската платформа за действие, приети на Четвъртата световна конференция за жените на 15 септември 1995 г., както и последващите документи за резултатите, приети на специалните сесии на ООН „Пекин + 5“ (2000 г.), „Пекин + 10“ (2005 г.) и „Пекин + 15“ (2010 г.),

–  като взе предвид Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие (Конвенция от Истанбул) и член 3 от нея, в който „пол“ се определя като „социално изградени роли, поведения, дейности и характеристики, които определено общество смята за подходящи за жените и за мъжете“, както и Интерамериканската конвенция за предотвратяване, наказване и премахване на насилието срещу жени (Конвенция от Белем до Пара) от 1994 г.,

–  като взе предвид съвместната стратегия на ЕС и неговите държави членки от 2007 г., озаглавена „Подпомагане на търговията: Засилване на подкрепата на ЕС за свързаните с търговията нужди в развиващите се страни“ и съобщението на Комисията от 13 ноември 2017 г., озаглавено „Постигане на просперитет чрез търговия и инвестиции – Актуализиране на Съвместната стратегия на ЕС за подпомагане на търговията от 2007 г.“ (COM (2017)0667);

–  като взе предвид резолюцията, приета от Общото събрание на ООН на 25 септември 2015 г., озаглавена „Да преобразим света: програма до 2030 г. за устойчиво развитие“,

–  като взе предвид Насоките на ОИСР за многонационалните предприятия,

–  като взе предвид Насоките на ОИСР по надлежната проверка за отговорни вериги за доставки на полезни изкопаеми от засегнати от конфликти и високорискови зони,

–  като взе предвид рамката на Конференцията на ООН за търговия и развитие (УНКТАД) за инвестиционна политика за устойчиво развитие (2015 г.),

–  като взе предвид ключовите конвенции на Международната организация на труда (МОТ) за равенството между половете, в това число Конвенцията за равенството в заплащането (№ 100), Конвенцията относно дискриминацията в областта на труда и професиите (№ 111), Конвенцията относно работниците и служителите със семейни задължения (№ 156) и Конвенцията за закрила на майчинството (№ 183),

–  като взе предвид глава 7 от плана за действие за периода 2015 – 2017 г., приет на срещата на най-високо равнище на държавните ръководители на ЕС и Общността на латиноамериканските и карибските държави (CELAC) в Брюксел през юни 2015 г.,

–  като взе предвид своята резолюция от 14 февруари 2006 г. относно клаузата за правата на човека и демокрацията в споразуменията на Европейския съюз(3),

–  като взе предвид своята резолюция от 25 ноември 2010 г. относно правата на човека и социалните и екологичните стандарти в международните търговски споразумения(4),

–  като взе предвид своята резолюция от 25 ноември 2010 г. относно международната търговска политика в контекста на неотложните приоритети по отношение на изменението на климата(5),

–  като взе предвид своята резолюция от 11 септември 2012 г. относно ролята на жените в зелената икономика(6),

–  като взе предвид своята резолюция от 9 юни 2015 г. относно стратегията на ЕС за равенство между жените и мъжете за периода след 2015 г.(7),

–  като взе предвид своята резолюция от 28 април 2016 г. относно жените – домашни помощници и полагащи грижи лица в ЕС(8),

–  като взе предвид своята резолюция от 26 май 2016 г. относно бедността през призмата на равенството между половете(9),

–  като взе предвид своята резолюция от 14 март 2017 г. относно равенството между жените и мъжете в Европейския съюз през 2014 – 2015 г.(10),

–  като взе предвид своята резолюция от 5 юли 2016 г. относно прилагането на препоръките на Парламента от 2010 г. относно социалните и екологичните стандарти, правата на човека и корпоративната отговорност(11),

  като взе предвид своята резолюция от 12 септември 2017 г. относно въздействието на международната търговия и търговските политики на ЕС върху световните вериги за създаване на стойност(12),

–  като взе предвид своята препоръка от 14 септември 2017 г. до Съвета, Комисията и Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) относно преговорите във връзка с модернизирането на търговския стълб на споразумението за асоцииране между Европейския съюз и Чили(13),

–  като взе предвид „декларацията на тройката председателства относно равенството между жените и мъжете“, представена на 19 юли 2017 г. от Естония, България и Австрия, държавите членки, председателстващи Съвета на Европейския съюз през 18-месечния период от юли 2017 г. до декември 2018 г.,

–  като взе предвид проучването на Международния център за изследвания относно жените, озаглавено „Либерализацията на търговията и репродуктивното здраве на жените: връзки и пътища“,

–  като взе предвид Доклада за човешкото развитие в Африка за 2016 г., озаглавен „Ускоряване на равенството между половете и овластяването на жените в Африка“ (14),

–  като взе предвид доклада на ОИСР от 2014 г. „Засилване на икономическото овластяване на жените чрез предприемачество и заемане на ръководни позиции в предприятията в държавите от ОИСР“(15),

–  като взе предвид резултатите от последните международни обсъждания на високо равнище относно равенството между половете и търговията, със специално внимание към обсъжданията, организирани под егидата на ЕС и СТО/УНКТАД/МТЦ, в т.ч., в обратен хронологичен ред, „Международния форум по въпросите на жените и търговията“, организиран съвместно от Европейската комисия и Международния търговски център (Брюксел, юни 2017 г.)(16), годишната пленарна сесия на Парламентарната конференция по въпросите на СТО на тема „Търговията като двигател на социалния напредък: свързаните с пола аспекти“ (Женева, юни 2016 г.)(17) и пленарната сесия на СТО на тема „Какво е бъдещето на СТО? Търговията и равенството между половете: Овластяване на жените чрез приобщаващи вериги на доставка“ (Женева, юли 2015 г.)(18),

–  като взе предвид увеличаването на международните усилия за насърчаване на равенството между половете чрез търговски политики, като например програмата на УНКТАД по въпросите на пола и развитието(19) (която включва проучвания относно въздействието на търговията върху жените, педагогически пакет по въпросите на търговията и половете и онлайн обучение по създаването на статут на „защитници на равенството между половете“) и работните области на Световната банка, като от 2016 г. във всяка една от тях (14 на брой) има стратегия, занимаваща се с въпросите на половете,

–  като взе предвид тематичния документ на Международния център за търговия и устойчиво развитие (МЦТУР) „Измеренията, свързани с равенството между половете, на световните вериги за създаване на стойност“ (септември 2016 г.)(20),

–  като взе предвид тематичния документ на МЦТУР „Свързаните с равенството между половете измерения на услугите“ (септември 2016 г.)(21),

–  като взе предвид доклада на ООН – Жени от 2015 г., озаглавен “Напредъкът на жените в света за периода 2015 – 2016 г.: Трансформиране на икономиките, реализиране на правата“(22),

–  като взе предвид документа от 2017 г., съдържащ позицията на мрежата WIDE + относно търговската политика на ЕС от гледна точка на половете, озаглавен „Как да трансформираме търговската политика на ЕС, за да защитим правата на жените“(23),

–  като взе предвид проучването на ЕП от 2016 г., озаглавено „Равенство между половете в търговските споразумения“(24),

–  като взе предвид проучването на ЕП от 2015 г., озаглавено „Търговската политика на ЕС: от политика, пренебрегваща аспектите на пола, към политика, чувствителна към аспектите на пола?“(25),

–  като взе предвид член 52 от своя правилник,

–  като взе предвид съвместните разисквания на комисията по международна търговия и комисията по правата на жените и равенството между половете в съответствие с член 55 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по международна търговия и комисията по правата на жените и равенството между половете, както и становището на комисията по развитие (A8-0023/2018),

А.  като има предвид, че в член 8 от ДФЕС се заявява, че Европейският съюз, чрез всички свои действия във и извън Съюза, полага усилия за премахването на неравенствата и за насърчаване на равенството между половете и се бори с дискриминацията, наред с другото, въз основа на пола, при определянето и прилагането на своите политики и дейности;

Б.  като има предвид, че търговската политика би могла да послужи като инструмент за насърчаване на глобални и европейски ценности, включително равенството между половете; като има предвид, че търговските и инвестиционните споразумения и политики на ЕС не са неутрални по отношение на пола, което означава, че те се отразяват по различен начин върху жените и мъжете поради структурните неравенства; като има предвид, че жените са изправени пред специфични за пола ограничения, например ограничен достъп до ресурси и ограничен контрол върху тях, правна дискриминация, както и прекомерната тежест на извършването на неплатена, свързана с полагане на грижи работа поради традиционните роли на половете;

В.  като има предвид, че равенството между половете следва да се отнася в равна степен за мъжете и за жените; като има предвид, че ангажираността и партньорството между заинтересованите участници от публичния и частния сектор, както на международно, така и на местно равнище, са от ключово значение за насърчаване на взаимодействията, необходими за постигане на равенство между половете и овластяване на жените, и за повишаване на осведомеността по въпроси като: правата на собственост; достъпа до финанси, образование и професионално обучение; корпоративното поведение; обществените поръчки; цифровото разделение; и културните нагласи;

Г.  като има предвид, че търговските политики имат за цел да се постигне, наред с другото, устойчив и справедлив икономически растеж и развитие, които са необходими, за да се осигури намаляване на бедността, социална справедливост и достойни условия на труд и по-добри условия на живот както за жените, така и за мъжете, както и за защита на правата на жените; като има предвид, че равенството между половете и овластяването на жените и момичетата трябва не само да са интегрирани във всички Цели за устойчиво развитие (ЦУР) на ООН, но също така представляват самостоятелна цел; като има предвид, че в програмата за Целите за устойчиво развитие се признава, че търговията допринася за насърчаването на устойчивото и справедливо развитие и би могла да допринесе за насърчаване на най-високите международни трудови и екологични стандарти и за правата на човека; като има предвид, че търговската политика на ЕС е важна част от рамката на Целите за устойчиво развитие и силно застъпените аспекти, свързани с пола, са неотменен елемент от тази рамка, чиято цел е да се гарантират справедливи и благоприятни резултати за всички; като има предвид, че търговската политика може също така да разшири възможностите за предприемачество сред жените, достъпа до професионална практика и заетост;

Д.  като има предвид, че сложната връзка между международната търговия и въпросите, свързани с пола, изисква задълбочено разбиране на силите, които действат в тази сфера, включително установяването, анализа и мониторинга на икономическата и социалната динамика, които са необходими за разработване на ефикасна търговска политика за постигане на икономическо развитие и същевременно за насърчаване на овластяването на жените и равенството между половете; като има предвид, че поради тази причина търговската политика трябва да взема под внимание и своето пряко и косвено въздействие върху въпросите, свързани с пола, както и специфичния местен контекст, за да се избегне възпроизвеждане или влошаване на съществуващите различия между половете и стереотипите, свързани с половете, и проактивно да се укрепва равенството между половете; като има предвид, че успехът на търговската политика следва също така да се оценява въз основа на това, дали тя оказва положително и еднакво въздействие върху жените и мъжете;

Е.  като има предвид, че икономическото развитие и равенството между половете често вървят ръка за ръка; като има предвид, че съществува широко разбиране, че обществата, в които не съществуват толкова големи неравенства между половете, обикновено се развиват по-бързо;

Ж.  като има предвид, че въздействието на либерализацията на търговията върху отделните хора зависи и от тяхното географско местоположение и от икономическия сектор, в който работят; като има предвид, че съществуват сериозни различия както между отделните държави, така и в рамките на самите държави, по отношение на структурите на производство, степента на участие на жените в работната сила и социалните режими; като има предвид, че жените съставляват по-голямата част от работниците в сектори като шивашката и текстилната промишленост, телекомуникациите, туризма, икономиката на полагането на грижи и селското стопанство, където съществува тенденция за концентрация на жените (в сравнение с мъжете) във форми на формалната и неформалната заетост, които са с по-ниско заплащане или по-нисък статут; като има предвид, че това може да доведе до тормоз на работното място и до дискриминация, полова сегрегация по видове професии и дейности, както и до разлики в заплащането и в условията на труд на жените и мъжете, а също и до специфични за пола ограничения в достъпа до производствени ресурси, инфраструктура и услуги; като има предвид, че споразуменията за свободна търговия (ССТ) могат да доведат до прехвърляне и загуба на работни места, особено в сектори, свързани с износа, в които жените често пъти съставляват по-голямата част от работната сила; като има предвид, че поради това оценките по признак пол, специфични за отделните държави и отделните сектори, имат голяма добавена стойност при изготвянето на търговските споразумения;

З.  като има предвид, че през 2011 г. в ЕС зависимите от износа работни места са били около 1 от всеки 9 работни места (11%), заемани от жени в ЕС;

И.  като има предвид, че съгласно проучване на Комисията от 2017 г., почти 12 милиона жени в ЕС заемат работни места, които зависят от износа на стоки и услуги за останалите държави по света(26);

Й.  като има предвид, че въз основа на проучвания, основани на факти, УНКТАД настоява да се насочи вниманието към ограниченията, пред които са изправени жените по отношение на използването на възможностите, предлагани от търговията, като тези ограничения са свързани с различни фактори, например липсата на техническо обучение за по-добри работни места, липсата на обществени услуги с цел облекчаване на домакинските задължения и ограничен достъп до ресурси и контрол върху тези ресурси, включително кредитирането и земята, информацията и мрежите; като има предвид, че въз основа на това УНКТАД препоръчва в оценките да се обръща внимание на потенциалните въздействия на търговската политика върху равенството между половете и овластяването на жените в такива области като заетост, малък бизнес, цени, производителност в селското стопанство, селско стопанство за собствени нужди и миграция(27);

К.  като има предвид, че настоящата търговска политика на ЕС и неговата стратегия „Търговията – за всички“ се основават на три основни принципа: ефективност, прозрачност и ценности, но липсва аспектът на равенството между половете; като има предвид, че Комисията поднови и разшири своя ангажимент в областта на равенството между половете и икономическото овластяване на жените в своя преглед на стратегията за помощ за търговията, като посочва, че равенството между половете е не само основно право на човека, но също така е от съществено значение за икономическото развитие, като се извлече най-голяма полза от широкия спектър от налични политически инструменти на ЕС с цел да се увеличи тяхното общо въздействие върху растежа и намаляването на бедността; като има предвид, че съгласно разпоредбите на Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените, ЕС следва да осигури основата за реализиране на равенството между жените и мъжете чрез гарантиране на равен достъп и равни възможности на жените в политическия, икономическия и обществения живот, както и в образованието, здравеопазването и заетостта;

Л.  като има предвид, че жените са засегнати от търговията и търговските споразумения като потенциални предприемачи, потребители, работници и неофициални работници; като има предвид, че съществува жизненоважна необходимост от признаване и по-добро разбиране на специфичните за пола последици от търговската политика, за да се вземат адекватни политически решения; като има предвид, че с оглед постигането на тази цел, е необходимо да се разработи подходяща методология, за да се гарантира, че винаги се извършва оценка на възможното въздействие на търговската политика и търговските споразумения на ЕС върху равенството между половете и правата на жените; като има предвид, че Комисията следва да направи количествени изследвания, агрегирани по полов признак, по сектори, като например, наред с другото, стопанска дейност, наука и технологии; като има предвид, че досега ЕС е сключвал търговски споразумения, без да извършва оценка на тяхното въздействие върху жените и равенството между половете; като има предвид, че Комисията обяви, че обновеното споразумение за асоцииране между Чили и ЕС ще включва, за пръв път в ЕС, специална глава относно аспектите на пола и търговията;

М.  като има предвид, че въпросите, свързани с равенството между половете и правата на жените, не се вземат под внимание в достатъчна степен в оценките на въздействието на търговските споразумения върху устойчивото развитие;

Н.  като има предвид, че предварителната оценка на последствията от търговската политика за половете може да допринесе за овластяването и благосъстоянието на жените и същевременно да спомогне за намаляване на съществуващите различия и за избягване на увеличаването на неравенството между половете;

О.  като има предвид, че преглед на текущите многостранни и двустранни споразумения на ЕС показва, че в 20% от споразуменията с търговски партньори извън Европа се прави позоваване на правата на жените, както и че 40% от тези споразумения включват позовавания, които имат за цел насърчаване на равенството между половете; като има предвид, че когато в тези споразумения се посочва насърчаването на овластяването на жените, това са предимно доброволни мерки, а когато са задължителни, те не са приложими на практика; като има предвид, че неотдавнашно проучване на Комисията показва, че продължава да съществува разлика между половете по отношение на възможностите за достъп до работни места; като има предвид, че проучването показва, че овластяването на жените може да увеличи световния БВП с 28 милиарда щатски долара до 2025 г. и че то е от съществено значение колкото от икономическа, толкова и от социална гледна точка и от гледна точка на изкореняването на бедността предвид ролята на жените в общностите;

П.  като има предвид, че както в развиващите се страни, така и в развитите държави микро-, малките и средните предприятия (ММСП) съставляват най-голямата част от частния сектор и осигуряват огромната част от работните места; като има предвид, че според Международния търговски център (МТЦ) ММСП, взети заедно, съставляват 95% от всички дружества в световен мащаб, като осигуряват около 50% от световния БВП и повече от 70% от общата заетост; като има предвид, че до 40% от всички ММСП са собственост на жени, докато едва 15% от предприятията износители се ръководят от жени; като има предвид, обаче, че данни на ОИСР показват, че жените предприемачи все още често печелят 30 – 40% по-малко, отколкото техните колеги от мъжки пол(28);

Р.  като има предвид, че общественият дебат и реакция в цяла Европа относно преговорите по търговските споразумения като Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ), Всеобхватното икономическо и търговско споразумение (ВИТС) и Споразумението по търговията с услуги (TiSA) показаха необходимостта от прозрачни и приобщаващи преговори, като се вземат предвид сериозните опасения, изразени от европейските граждани в много държави; като има предвид, че търговската политика на ЕС не следва да занижава нито един от стандартите на ЕС и като има предвид, че обществените услуги следва винаги да бъдат изключени от търговските преговори; като има предвид, че всеки един механизъм за уреждане на спорове следва да бъде разработен по такъв начин, че да гарантира способността на отделните правителства да регулират в защита на обществения интерес и да обслужват целите на публичната политика; като има предвид, че напредък трябва да се очаква в други критични проблемни области, като увеличаване на задълженията на дружествата в областта на корпоративната социална отговорност (КСО) по отношение на правата на човека; като има предвид, че в контекста на световните вериги за създаване на стойност е необходим един цялостен подход към корпоративната отговорност за нарушения на правата на човека;

С.  като има предвид, че ръководните принципи на ООН за бизнеса, търговията и правата на човека са обвързващи за всички държави и всички предприятия, независимо от техния размер, сектор, местоположение, собственост или структура;

Т.  като има предвид, че в глобалната стратегия за външната политика и политиката на сигурност на ЕС, приета от Съвета през 2016 г., се потвърждава, че правата на човека трябва да бъдат интегрирани системно във всички сектори на политиката и всички институции, включително международната търговия и търговската политика;

У.  като има предвид, че Общата схема от преференции (ОСП) има за цел, наред с другото, да допринесе за премахването на бедността и насърчаването на устойчивото развитие и доброто управление; като има предвид, че ОСП+ включва условие, насочено към гарантиране на ратифицирането и прилагането на 27 международни конвенции относно правата на човека и трудовите права, защитата на околната среда и доброто управление от отговарящите на условията развиващи се страни; като има предвид, че е от решаващо значение редовно да се следи тяхното прилагане, да се предприемат действия, когато е необходимо, и да се обръща специално внимание на равенството между половете; като има предвид, че Конвенцията на ООН за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените е една от важните в това отношение конвенции по ОСП+;

Ф.  като има предвид, че повече от 40% от селскостопанската работа в южното полукълбо се извършва от жени;

Х.  като има предвид, че разширяването на световната търговия и интегрирането на развиващите се държави в глобалните вериги за създаване на стойност може да донесе риск от създаване на неравенства между половете, когато се използват за изготвяне на икономически по-конкурентоспособни продукти; като има предвид, че това позволи на много жени работници да преминат от неформалната към официалната икономика; като има предвид, че правилата за произход придобиват все по-голямо значение в контекста на световните вериги за създаване на стойност, при които производството обхваща няколко държави; като има предвид, че по-ясните и по-добре дефинирани правила за произход могат да създадат рамка за установяването на пълна прозрачност и отчетност във веригите за доставка, а това може да има положително въздействие върху жените, особено за жените, работещи в шивашката промишленост;

Ц.  като има предвид, че тези нови, свързани с търговията, възможности за заетост за жените в развиващите се държави допринасят значително за доходите на домакинствата и намаляването на бедността;

Ч.  като има предвид, че в шивашката промишленост са заети предимно жени; като има предвид, че е важно да се припомни, че 289 души загинаха при пожара в Карачи, Пакистан, през септември 2012 г., че пожар във фабриката на „Тазрин Фешънс“ в Бангладеш същата година причини смъртта на 117 души и рани над 200 работници, и че през 2013 г. повреда в конструкцията на сградата „Рана Плаза“ също в Бангладеш доведе до 1 129 жертви и причини наранявания на близо 2 500 души; като има предвид, че всички тези сгради бяха фабрики за производство на облекла;

Ш.  като има предвид, че по-голямата част от работниците в зоните за производство за износ (ЗПИ) са жени; и като има предвид, че в някои държави ЗПИ са освободени от изискванията на местното трудово законодателство, забраняват или ограничават профсъюзната дейност и не осигуряват правни средства за защита на работниците в явно нарушение на основните стандарти на МОТ;

Щ.  като има предвид, че публичният и частният сектори, гражданското общество (по-специално организациите за защита на правата на жените), социалните партньори и профсъюзните организации разполагат с познания и потенциал да играят ключова роля в оформянето и мониторинга на търговската политика и при събирането на данни, които могат да дадат информация относно проблемите, пред които са изправени жените във връзка с либерализирането на търговията, с цел укрепване на правата на жените, тяхното икономическо овластяване и насърчаването на предприемачеството сред жените;

АА.  като има предвид, че събития като Международния форум по въпросите на жените и търговията, организиран от Европейската комисия на 29 юни 2017 г., позволяват на много икономически участници и представители на гражданското общество да обменят информация и да започват инициативи относно въздействието на търговията върху равенството между половете;

АБ.  като има предвид, че многостранните платформи и междуправителствените форуми, като например целите на ООН за устойчиво развитие (ЦУР) и Women20 (W20), са от решаващо значение за насърчаването на обсъжданията и действията във връзка с равенството между половете сред експертите и за осигуряването на добра основа за постигането на консенсус;

АВ.  като има предвид, че обществените услуги, както и настоящите и бъдещите услуги от общ интерес и услугите от общ икономически интерес, следва да бъдат изключени от преговорите за, както и от приложното поле на всички търговски споразумения, сключвани от ЕС (включително, но не само, услугите в областта на водоснабдяването, канализацията, здравеопазването, полагането на грижи, социалните услуги, системите за социална сигурност, образованието, управлението на отпадъците и обществения транспорт); като има предвид, че Комисията пое ангажимент да гарантира, че тези услуги остават в сферата на компетентност на държавите членки, и че не може да се изисква от правителствата да приватизират каквито и да било услуги, нито да им се попречи да определят, регулират, предоставят и подкрепят услуги от общ интерес по всяко време;

АГ.  като има предвид, че търговията с услуги и обществените поръчки могат непропорционално да засегнат жените, и като има предвид, че обществените поръчки продължават да бъдат инструмент, даващ възможност на правителствата да въздействат положително на групи от населението, които са в неравностойно положение, особено жените; като има предвид, че приватизацията на здравеопазването и услугите, свързани с предоставянето на грижи, създава риск от увеличаване на неравенството и може да има отрицателно въздействие върху условията на труд на много жени; като има предвид, че броят на жените, заети в обществени служби или в сектора на обществените услуги, е над средната величина, както и че като потребители на тези услуги жените зависят повече, отколкото мъжете, от висококачествени, икономически приемливи, достъпни и съобразени с търсенето обществени услуги, особено във връзка със социални услуги като грижи за деца и грижи за зависими лица; като има предвид, че съкращенията на разходите в националните домакинства и съкращенията на обществените услуги, както и увеличаването на цените, обикновено прехвърлят тежестта на тези грижи почти изключително върху жените, което съответно пречи на постигането на равенство между половете;

АД.  като има предвид, че системата на правата върху интелектуалната собственост (ПИС) допринася за икономиката на ЕС, основана на знанието; като има предвид, че разпоредбите относно ПИС, свързани с патенти, които забраняват производството на генерични лекарствени продукти, могат да имат значително въздействие върху конкретните здравни потребности на жените; като има предвид, че жените разчитат в по-голяма степен от мъжете на икономически приемлив достъп до здравеопазване и до лекарствени продукти и тяхната наличност, особено във връзка със своето сексуално и репродуктивно здраве и права; като има предвид, че достъпът до лекарства в държави, които не са членки на ЕС, не следва да бъде застрашаван заради защитата на правата върху интелектуалната собственост;

АЕ.  като има предвид, че решенията относно търговията и търговските споразумения се вземат само в малка степен от жени, като преговарящите екипи, парламентите и правителствата все още са далеч от постигането на баланс между половете; като има предвид, че балансът между половете в тези институции би могъл не само да доведе до по-добро интегриране на въпросите, свързани с равенството между половете, но и да повиши демократичната легитимност на процеса на вземане на решения;

АЖ.  като има предвид, че в Европейската комисия и ЕСВД не са отделени достатъчно човешки ресурси, за да се осигури интегрирането на измерението, свързано с пола, в търговските политики на ЕС, и по-специално в целия процес на търговските преговори;

АЗ.  като има предвид, че когато работи по правното оформяне на относително нови области на търговската политика като електронната търговия, Комисията следва да отчита от самото начало тяхното въздействие върху ролите на половете, равновесието между професионалния и личния живот и размера на неплатения труд;

АИ.  като има предвид, че търговията с полезни изкопаеми от засегнати от конфликти зони се оказа пряко свързана с широко разпространени нарушения на правата на човека, включително изнасилвания и сексуално насилие срещу жени и момичета, детски и робски труд и масови разселвания;

I.  Укрепване на равенството между половете в търговията: общи съображения и цели

1.  подчертава, че ЕС е задължен да провежда основана на ценностите търговска политика, което включва гарантиране на високо ниво на защита на трудовите и екологичните права, както и зачитането на основните свободи и на правата на човека, включително равенството между половете; припомня, че всички търговски споразумения на ЕС трябва да включват амбициозна и приложима глава относно търговията и устойчивото развитие; подчертава, че търговските ангажименти в споразуменията на ЕС никога не следва да вземат връх над правата на човека, правата на жените или опазването на околната среда, както и че следва да отчитат местните, социалните и икономическите условия;

2.  припомня, че равенството между половете е категорично заложено във всички политики на ЕС, както е посочено в член 8 от ДФЕС; отбелязва, че в този член се посочва, че „във всички негови дейности, Съюзът полага усилия за премахването на неравенствата и за насърчаване на равенството между мъжете и жените“; призовава Комисията да увеличи политическата съгласуваност между различните политики, като търговия, развитие, селско стопанство, заетост, миграция и равенство между половете;

3.  подчертава, че справедливите и приобщаващи международни търговски политики изискват ясна рамка, която да допринася за засилването на овластяването на жените и за подобряването на техните условия на живот и труд, за укрепването на равенството между половете, опазването на околната среда, както и за засилването на социалната справедливост, международната солидарност и международното икономическо развитие;

4.  подчертава, че основната цел на търговската политика трябва да бъде насърчаването на взаимноизгодния икономически растеж; припомня, че макар и търговската политика да може да насърчава други ценности, за които Европейският съюз настоява в многостранните отношения, съществуват граници, в рамките на които глобалните проблеми могат да бъдат решавани чрез търговска политика и чрез търговски споразумения;

5.  настоява, че новото поколение търговски споразумения следва да подкрепят съответните международни стандарти и правни инструменти, включително в областта на равенството между половете, като например Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените, Пекинската платформа за действие, основните конвенции на МОТ и целите за устойчиво развитие (ЦУР);

6.  подчертава, че търговските ангажименти в споразуменията на ЕС никога не следва да вземат връх над правата на човека; приветства ръководните принципи на ООН относно стопанската дейност и правата на човека и призовава държавите членки да приемат и да разработят национални планове за действие в съответствие с ръководните принципи на ООН, като се вземат предвид правата на жените и необходимостта от борба с насилието, основано на пола; призовава Комисията да използва търговските преговори, за да насърчава търговските партньори на ЕС да приемат свои собствени национални планове за действие; подкрепя текущите преговори за създаване на обвързващ за транснационалните корпорации и другите стопански предприятия инструмент на ООН относно правата на човека; подчертава, че е важно ЕС да участва активно в този междуправителствен процес и призовава Комисията и държавите членки да насърчават търговските партньори да участват конструктивно с тези преговори;

7.  призовава Комисията да гарантира, че търговските партньори на ЕС спазват в пълна степен членове 16 и 17 от Всеобщата декларация за правата на човека, като средство за борба с основаните на пола неравенства в областта на социалните и икономическите права;

8.  припомня, че само държавите членки са компетентни да уреждат нормативно и да отменят либерализацията на услугите от общ интерес, и следователно ги призовава да защитават основни цели като равенство между половете, права на човека и основни свободи, обществено здраве, както и социални и екологични стандарти;

9.  изтъква, че е необходимо правителствата да запазят правомощията си да предоставят ресурси за реализирането на правата на жените и равенството между половете, за да се гарантира приобщаващо и устойчиво бъдеще за обществата; в това отношение подчертава, че е от първостепенно значение да се зачита, в съответствие с ЦУР 17.15, демократичното политическо пространство на партньорските държави да уреждат нормативно и да вземат подходящи решения с оглед на своите национални особености, да удовлетворяват исканията на своето население и да изпълняват своите задължения в областта на правата на човека и съгласно други международни ангажименти, включително тези в областта на равенството между половете;

10.  припомня, че е призовал Комисията да прекрати системата на уреждане на спорове между инвеститор и държава, и подчертава, че всеки механизъм за уреждане на спорове следва да бъдат създаден така, че да гарантира способността на всяко правителство да регулира в защита на обществения интерес и да обслужва целите на обществения ред, включително мерки за насърчаване на равенството между половете, както и по-строги трудови, екологични и потребителски права;

11.  отбелязва, че разпоредбите относно правата върху интелектуалната собственост (ПИС) в търговията често имат отражение върху общественото здраве и върху специфичните здравни нужди на жените; призовава Комисията и Съвета да гарантират, че разпоредбите относно ПИС в търговските споразумения надлежно вземат под внимание правата на жените, по-специално във връзка с тяхното влияние върху здравето на жените, включително достъпа до икономически приемливо здравеопазване и лекарствени продукти; призовава Комисията и Съвета да насърчават защитата на географските указания (ГУ) като инструмент, който е от особено значение за овластяването на жените в селските райони; освен това призовава Комисията, Съвета и държавите членки да преразгледат разширяването на обхвата на защитата до неселскостопански продукти, като вземат предвид, че в споразуменията за свободна търговия ЕС вече прие да бъдат защитени неселскостопански продукти с географски указния;

12.  припомня, че целите за устойчиво развитие изискват агрегирани по полов признак данни, за да се проследи напредъкът в постигането на всички цели, в т.ч. ЦУР № 5 относно равенството между половете; подчертава, че няма адекватни налични данни относно въздействието на търговията върху равенството между половете, и призовава да бъдат събрани достатъчно и подходящи данни, агрегирани по полов признак, относно въздействието на търговията; подчертава, че такива данни биха дали възможност да се създаде методология с ясни и измерими показатели на регионално, национално и секторно равнище, да се подобри анализът и да се определят целите, които следва да бъдат постигнати, и мерките, които следва да бъдат предприети, за да се гарантира, че жените и мъжете се ползват в еднаква степен от преимуществата на търговията; подчертава, че следва да се обърне особено внимание на количествения и качествения агрегиран по полов признак анализ на развитието на труда, собствеността на активите и финансовото приобщаване в секторите, които са засегнати от търговията; насърчава Комисията да си сътрудничи с европейски и международни организации като Световната банка, ООН, ОИСР и Европейския институт за равенство между половете, както и с националните статистически служби, за да се подобри събирането и наличието на такива данни; призовава ЕС и неговите държави членки да включат в предварителните и последващите оценки на въздействието данни за всяка държава и за всеки сектор относно въздействието, което търговската политика на ЕС и неговите споразумения оказват върху половете; подчертава, че резултатите от анализа, концентриран върху половете, следва да бъдат взети под внимание при търговските преговори – като се отчете както положителното, така и отрицателното въздействие по време на целия процес – от етапа на преговорите до прилагането – и следва да бъдат придружени от мерки за предотвратяване или компенсиране на евентуалните отрицателни последици;

II.  Укрепване на равенството между половете в търговията: секторно обусловени съображения и цели

13.  подчертава, че услугите от общ интерес и услугите от общ икономически интерес – включително, но не само водоснабдяване, социални услуги, системи за социална сигурност, образование, управление на отпадъците, обществен транспорт и здравеопазване – трябва да останат изключени от обхвата на търговските преговори и попадат в сферата на компетентност на правителствата на държавите членки; настоятелно призовава ЕС да гарантира, че търговските и инвестиционните договори не водят до приватизация на обществените услуги, която би могла да засегне жените както като доставчици, така и като ползватели на услуги, и да доведе до увеличаване на неравенството между половете; подчертава, че въпросът за публичното предоставяне на социални услуги е особено важен за равенството между половете, като се отчете, че промените в достъпа до и потребителските такси за такива услуги, както и в тяхното качество, могат да доведат до неравно разпределяне между половете на неплатения труд, свързан с полагането на грижи; изтъква, че правителствата, както и националните и местните органи, трябва да си запазят пълното право и способност да въвеждат, уреждат нормативно, приемат, поддържат или отменят всички мерки, свързани с възлагането, организацията, финансирането и предоставянето на универсален достъп до услуги от общ интерес и услуги от общ икономически интерес;

14.  подчертава, че търговската политика може да има отражение върху достъпа до основни здравни услуги и следователно може да повлияе върху достъпа до и постигането на целите в сферата на репродуктивното и сексуалното здраве и права в политиките, програмите и услугите; във връзка с това изтъква, че основното здравеопазване – по-специално достъп до услуги в сферата на сексуалното и репродуктивното здраве и права – е изключено от търговските преговори, и отбелязва, че тези услуги попадат в сферата на компетентност на държавите членки;

15.  призовава за обвързващи, приложими и ефективни мерки за борба срещу експлоатацията, както и за подобряване на условията на живот и труд на жените в секторите, ориентирани към износ, като се следва целта за подобряване на условията на живот и труд на жените в секторите и държавите, будещи загриженост, по-специално в шивашката промишленост, текстилната промишленост и селското стопанство, за да не се допусне либерализацията на търговията да допринесе за несигурни трудови права и увеличаване на разликата в заплащането на жените и мъжете; счита, че подобни мерки и въвеждането на общи определения следва да позволят по-ясни и по-добре координирани действия с международни организации като ООН, СТО, МОТ и ОИСР; оценява Пакта за устойчиво развитие на Бангладеш като добър пример и като стъпка напред от гледна точка на въвеждането на механизъм за наблюдение, и призовава за пълно спазване на неговите условия; призовава в този контекст Комисията, всички съответни международни участници и стопански субекти да признаят и да се придържат към новите насоки на ОИСР за комплексна проверка за отговорни вериги на доставки в сектора на шивашката и обувната промишленост;

16.  призовава да се отдели по-голямо внимание на жените, работещи в неформалния сектор, като се признае необходимостта от укрепване на стандартите за достоен труд за жените работници в този сектор;

17.  подчертава, че жените и момичетата обикновено страдат най-много, тъй като трафикът на работна ръка е тясно свързан с трафика за сексуални цели;

18.  подчертава, че отражението на нарастващия износ на селскостопански продукти като цяло благоприятства в по-малка степен жените, отколкото мъжете, тъй като нововъзникващите тенденции показват, че дребните земеделски стопани, много от които са жени, често не са в състояние да се конкурират на чужди пазари поради закони за наследството и липсата на достъп до кредитиране, информация, земя и мрежи, както и поради липсата на възможности да спазват новите правила и стандарти; отбелязва, че трябва да бъдат положени специални усилия за засилване на положителното въздействие на търговията върху жените в селскостопанския сектор, където те бяха идентифицирани като особено уязвима група, но също и като група с ясен потенциал за овластяване; подчертава, че за предприятията, които са собственост на жени, ще е благоприятно премахването на стереотипите, свързани с пола, увеличаването на достъпа до пазара и улесняването на достъпа до финансиране, до обучение по маркетинг и до мрежи, както и подобреното изграждане на капацитет и обучение; отбелязва, че либерализацията на търговията може да се отрази отрицателно на жените в сектори като селското стопанство и хранително-вкусовата промишленост; подчертава, че макар жените работници да преобладават в световното производство на храни (от 50 до 80% от световната работна ръка), те притежават по-малко от 20% от земята и че следователно нарастващите търговски претенции върху земята и търговски търсения за земя затрудняват по-бедните жени да получат или да запазят сигурен и равнопоставен достъп до земя; припомня необходимостта да се предотврати потенциално отрицателното въздействие върху продоволствената независимост на клаузите за правата върху интелектуална собственост, например относно приватизацията на семена, в търговските споразумения;

19.  подчертава, че поради стриктната защита на нови сортове растения в съответствие с Международната конвенция за закрила на новите сортове растения (Конвенцията UPOV) в търговските споразумения, жените, които работят в селското стопанство и произвеждат за собствени нужди, се сблъскват с допълнителни пречки за запазване на продоволствената си независимост;

20.  подчертава, че внесените в ЕС селскостопански продукти може да подбият цените на традиционните дребни стопанства и по този начин да застрашат поминъка на жените;

21.  припомня значението на микро-, малките и средните предприятия (ММСП) в икономическата структура на ЕС; призовава Комисията да продължи своите усилия за подкрепа на ММСП, като постави специален акцент върху микро-, малките и средните предприятия, ръководени от жени, и да предвиди съответните мерки; призовава ЕС и неговите държави членки да обръщат специално внимание на особените обстоятелства, в които се намират микро-, малките и средните предприятия, ръководени от жени, при създаването на експортните центрове за подкрепа, така че да се оползотворят в максимална степен възможностите, създадени от споразуменията за свободна търговия и укрепят услугите, технологиите и инфраструктурите (като например достъп до интернет), които са от особено значение за икономическото овластяване на жените и ръководените от жени ММСП; призовава Комисията да съдейства за създаването на партньорства между жените предприемачи в ЕС и жените предприемачи в развиващите се държави;

III.  Укрепване на равенството между половете в търговията: действия, необходими на равнището на ЕС

22.  настоява, че някои елементи на търговската политика на ЕС, като например главите относно търговията и устойчивото развитие и системата ОСП+ и наблюдението им, могат да дадат принос за насърчаването и спазването на правата на човека, включително равенството между половете, трудовите права и опазването на околната среда; настоява, че в търговските споразумения на ЕС са необходими задължителни и приложими разпоредби, за да се гарантира зачитането на правата на човека, включително равенството между половете и опазването на околната среда и защитата на трудовите права, както и да се гарантира, че търговската политика на ЕС е в съответствие с общите цели на Съюза за устойчиво развитие, намаляване на бедността и равенство между половете;

23.  призовава ЕС и държавите членки да гарантират, че Целите за устойчиво развитие (ЦУР), и по-специално Цел № 5 относно равенството между половете, както и Стратегическият ангажимент за равенство между половете за периода 2016 – 2019 г. са отразени в пълна степен в търговските политики на ЕС;

24.  изразява съжаление относно факта, че в търговската стратегия на ЕС, озаглавена „Търговията – за всички“, не се разглежда равенството между половете; подчертава, че в доклада относно прилагането на стратегията на търговската политика „Търговията – за всички“ от 13 септември 2017 г. се разглежда въпросът за равенството между половете в областта на търговията и уточнява, че е от решаващо значение лицата, отговорни за политиките на ЕС да постигнат по-добро разбиране на въздействието на търговските инструменти върху равенството между жените и мъжете ; призовава Комисията да вземе предвид това измерение в своя средносрочен преглед на стратегията „Търговията — за всички“ и да гарантира, че перспективата, свързана с пола, е включена и интегрирана в търговската и инвестиционната политика на ЕС, тъй като това би увеличило в максимална степен цялостните ползи от възможностите за търговия за всички; припомня, че търговската политика може да допринесе за насърчаването на равенството между половете на международната сцена и следва да се използва като инструмент за подобряване на условията на живот и труд на жените на равни начала с мъжете, например като се съдейства за намаляване на разликите в заплащането на жените и мъжете чрез стимулиране на създаването на по-качествени работни места за жените;

25.  призовава Комисията, Съвета и държавите членки да гарантират, че разпоредбите за възлагане на обществени поръчки имат положителен ефект — не на последно място от гледна точка на равенството между половете — когато биват включвани в търговските споразумения на ЕС; призовава Комисията да продължи своите усилия за подкрепа на достъпа на ММСП до обществени поръчки и да разработи конкретни мерки за ММСП, притежавани от жени; призовава за включването на разпоредби, насочени към опростяване на процедурите и увеличаване на прозрачността за участниците в търгове, включително тези от държави извън ЕС; призовава за допълнително насърчаване на социално и екологично отговорни обществени поръчки, като се взема предвид целта за осигуряване на равно третиране на мъжете и жените, равно заплащане на мъжете и жените и насърчаване на равенство между половете, като за основа се използва опитът, натрупан от правилата за устойчиви обществени поръчки „Чили компрас“;

26.  призовава Комисията и Съвета да насърчават – в рамките на търговските споразумения – ангажимента за ефективно приемане, поддържане и изпълнение на закони, разпоредби и политики в областта на равенството между половете, включително необходимите активни мерки за насърчаване на равенството между половете и овластяването на жените на всички равнища;

27.  приветства ангажимента на Комисията да гарантира, че търговските преговори за модернизиране на действащото споразумение за асоцииране между Чили и ЕС ще включва, за пръв път в ЕС, специална глава относно аспектите на пола и търговията; подчертава необходимостта да бъде информиран за съдържанието на посочената глава; призовава Комисията и Съвета да насърчават и подкрепят включването на специална глава относно равенството между половете в търговските и инвестиционни споразумения на ЕС въз основа на вече съществуващи примери, като споразуменията за свободна търговия между Чили и Уругвай и Чили и Канада, и да гарантират, че в нея изрично се предвижда ангажимент за насърчаване на равенството между половете и овластяването на жените; призовава за насърчаване на международните ангажименти по отношение на правата на жените, равенството между половете, интегрирането на принципа на равенство между половете и овластяването на жените във всички търговски споразумения на ЕС, въз основа на Платформата за действие от Пекин и на целите за устойчиво развитие; призовава също така в тези търговски споразумения да бъдат включени разпоредби, в които да се предвижда, че съответните институционални структури гарантират провеждането на периодични прегледи на спазването, дискусии по същество и обмен на информация и най-добри практики в областта на равенството между половете и търговията, посредством, наред с другото, включването на жени и експерти по въпросите на равенството между половете на всички нива на съответните администрации, включително в екипите, водещи търговски преговори, съвместните комитети, експертните групи, националните консултативни групи, съвместните консултативни комитети и органите за уреждане на спорове;

28.  призовава Комисията, Съвета и държавите членки да насърчават сключването на споразумения на многостранно равнище за разширяване на защитата, предоставяна от законодателството на ЕС, което отчита аспектите на пола, като например Регламента относно полезните изкопаеми от засегнати от конфликти зони;

29.  призовава Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) да гарантира, че от дружествата, които участват в проекти, съфинансирани от ЕИБ, се изисква да спазват принципа за равно заплащане и за прозрачност на заплащането, както и принципа за равенство между половете, както е посочено в Директива 2006/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета(29);

30.  изразява убеждението си, че Конвенцията на ООН за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените е от голямо значение за всички области на политиката, включително за търговията; подчертава, че всички държави членки са се присъединили към Конвенцията на ООН за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените; поради това приканва Комисията да включи позоваване на посочената конвенция в търговските споразумения и да предприеме стъпки за присъединяването на ЕС към нея и за нейното ратифициране; призовава държавите членки да включат принципа за равенство между половете в своите правни системи, като отменят всички дискриминационни закони и приемат подходящи такива, които да забраняват дискриминацията срещу жените;

31.  призовава ЕС да гарантира, че в търговските споразумения са включени разпоредби, базиращи се на основните трудови стандарти и конвенции на МОТ; призовава Комисията да работи с държавите членки с цел ратифициране и прилагане на тези конвенции, и в частност Конвенция № 189 относно достойния труд на домашните работници и Конвенция № 156 относно работниците и служителите със семейни задължения, тъй като те отговарят на нуждите на работниците в световен мащаб, и да гарантира, че социалните права, недискриминацията и равното третиране са включени в търговските споразумения; призовава Комисията, Съвета и държавите членки да продължат да работят в рамките на МОТ за изпълнението на посочените конвенции и за укрепването на международните трудови стандарти за достоен труд в световните вериги за създаване на стойност, като поставят особен акцент върху жените; припомня, че ефективното прилагане на тези стандарти и конвенции има положително въздействие върху условията на труд за жените в ЕС и в държави извън Съюза; призовава Комисията да гарантира, че търговските споразумения между ЕС и други партньори допринасят за премахването на практики като експлоатацията на наетите лица, и по-специално на жените;

32.  призовава Комисията да гарантира, че социалните и екологичните стандарти, и особено трудовите права, предвидени в ССТ и автономните режими, се прилагат на цялата територия на търговските партньори, и по-специално в зоните за експортна преработка (ЗЕП);

33.  подчертава колко е важно да се извършва мониторинг на прилагането на общата схема от преференции на ЕС (ОСП) и системата „ОСП+“, по-специално по отношение на прилагането на основните конвенции; посочва, че конвенциите на системата „ОСП+“ включват Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените от 1979 г., Конвенция № 111 относно дискриминацията в областта на труда и професиите и Конвенция № 100 относно равенството в заплащането на мъжката и женската работна ръка за равен труд; подчертава, че спазването и прилагането на този вид конвенции допринася за подобряване на равенството между половете; потвърждава, че системите за ОСП и ОСП + са ценни инструменти за насърчаване на зачитането на правата на човека; призовава Комисията да намери начини за подобряване на тези системи чрез средства като укрепването на техния условен характер спрямо премахването на правната дискриминация срещу жените и да продължи да обвързва икономическите стимули с ефективното приемане, прилагане и извършване на подходящ мониторинг на основните права на човека, както и на конвенциите в областта на околната среда и трудовите права, които са от особено значение за жените; приветства извършваната от Комисията средносрочна оценка на ОСП в това отношение;

34.  призовава Комисията, Съвета и държавите членки да гарантират, че при преговорите на равнището на СТО: се обръща надлежно внимание на равенството между половете, когато се изготвят нови правила и споразумения и се прилагат или преразглеждат съществуващи споразумения, включени в механизма за преглед на търговската политика на СТО; се осигурява по-голяма прозрачност на целия процес на преговори в рамките на СТО; както и че във всички текущи и бъдещи преговори в области като селското стопанство, риболова, услугите и електронната търговия, се отразяват аспектите, свързани с пола; призовава Комисията, Съвета и държавите членки, освен това, да защитават и насърчават подобряването на позицията на жените в световните вериги за създаване на стойност (оптимално използване на инструменти на СТО като Споразумението за улесняване на търговията), да разработят програми за изграждане на капацитет и организират редовни експертни обсъждания и обмена на най-добри практики, да подкрепят приемането на мерки в областта на равенството между половете в административната структура на СТО, и по-специално, да гарантират, че секретариатът на СТО разполага с техническия капацитет да извърши анализ на свързаните с равенството между половете аспекти на търговските правила (включително средствата за провеждане на оценки на въздействието във връзка с пола на всички етапи на работата си, като например количествени проучвания относно броя на жените, които се ползват от техническа помощ); призовава Комисията, Съвета и държавите членки, в заключение, да се възползват от инструментите на СТО за разглеждане на въпросите, свързани с равенството между половете, както в съдебната практика, така и в текущите търговски преговори, и също така да подкрепят по-доброто сътрудничество между СТО и други международни организации като Конференцията на ООН за търговия и развитие (УНКТАД), ООН – Жени и МОТ, в усилията за насърчаване на приобщаваща международна търговия и зачитането на правата на жените и равенството между половете;

35.  призовава Комисията да подкрепи международните усилия за насърчаване на включването на принципа на равенство между половете в търговската политика и в програми, като например инициативата „Тя търгува“ на Международния търговски център (ITC), насочени към свързване на един милион жени предприемачи с пазарите до 2020 г.(30), и във връзка с това насърчава обмена на най-добри практики в международен план в областта на съобразените с пола политики и програми в рамките на организации и органи, като например СТО, МТЦ и ООН;

36.  призовава Комисията да укрепи КСО и надлежната проверка в споразумения за свободна търговия, в съответствие с Ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека и Насоките на ОИСР за надлежна проверка; настоятелно призовава ЕС да укрепи КСО и да взема предвид надлежната проверка в рамките на споразуменията за свободна търговия и насърчава СТО да взема предвид равенството между половете в своята търговска политика; подчертава също така значението на работата по този въпрос в рамките на други международни и многостранни организации и форуми, като ООН, Световната банка и ОИСР; припомня, че през 2010 г. Парламентът поиска дружествата да публикуват своите баланси за КСО и призова за въвеждането на изисквания за надлежна проверка за всички предприятия и консолидиране на понятието за КСО; следователно приветства факта, че от 2017 г. нататък големите предприятия са длъжни да разкриват нефинансова информация и информация за многообразието в съответствие с Директивата относно оповестяването на нефинансова информация;

37.  подчертава необходимостта от укрепване на кодексите за поведение, етикетите и схемите за справедлива търговия, както и от гарантиране на хармонизиране с международните стандарти, като например ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека, инициативата на ООН „Глобален договор“ и Насоките на ОИСР за многонационалните предприятия;

38.  призовава ЕС и Съвета да гарантират, че секретариатите на институциите на ЕС, които отговарят за търговските политики и преговори, разполагат с познанията и техническия капацитет да включат измерение, свързано с равенството между половете, в целия процес на преговорите – от началото до прилагането и оценката; приветства назначаването в рамките на структурата на ГД „Търговия“ на координатор по въпросите на равенството между половете, отговорен да следи дали аспектите, свързани с равенството между половете, се вземат предвид в споразуменията на ЕС за търговия и за гарантиране на интегрирането на принципа на равенство между половете в търговската политика на ЕС; отправя искане към Комисията да предоставя обучение, свързано с равенството между половете, или да се възползва от обучението, предоставяно например от УНКТАД, за да се гарантира, че длъжностните лица и преговарящите лица са запознати с въпросите, свързани с аспектите на пола и търговията; призовава държавите членки да назначават жени на всички равнища в рамките на търговските си министерства; призовава международните организации като СТО, Световната банка, МВФ и МОТ да насърчават равностойното присъствие на жените в своите вътрешни структури, особено на водещи позиции; призовава Комисията, Съвета и държавите членки да участват активно и да подкрепят усилията за организиране на редовни обсъждания и действия относно равенството между половете и търговията;

39.  призовава Комисията и Съвета да насърчават в рамките на търговските споразумения ангажимента за осигуряване на по-добро участие на жените в органите за вземане на решения както в публичния, така и в частния сектор;

40.  призовава Комисията и Съвета да водят търговските преговори по прозрачен начин, да зачитат напълно най-добрите практики, установени по време на други преговори, и да гарантират, че на всички етапи от преговорите, Парламентът е информиран по навременно и редовно; призовава за балансирано представителство на половете в преговарящите екипи, така че те да бъдат в състояние да вземат изцяло предвид всички свързани с пола аспекти на търговските споразумения; призовава ЕС и държавите членки да гарантират приобщаващо участие в търговските консултации, както на ниво ЕС, така и на ниво СТО, включително за организациите за защита на правата на жените, профсъюзите, предприятията, гражданското общество и организациите за развитие, и да увеличат прозрачността за европейските граждани, като предоставят инициативи и информация, имащи отношение към преговорите;

41.  призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че на целта за равенство между половете се отделя специално внимание в рамките на сътрудничеството за развитие, както и че тя е интегрирана в програмите за помощ, особено програмите, свързани със стратегията за подпомагане на търговията; призовава ЕС да предостави повече средства за програмите за сътрудничество, свързани с равенството между половете и професионалното обучение на жените; призовава Комисията да подкрепи най-слабо развитите страни – както във финансово отношение, така и чрез изграждане на капацитет – така че да се постигне по-голяма последователност между търговията, развитието и правата на човека, включително равенството между половете; подчертава, че намаляването на данъчните приходи в резултат на намаляването на тарифите трябва да бъде разгледано в рамките и финансирането на програмата за устойчиво развитие;

42.  призовава Комисията да насърчава предприемачеството сред жените в развиващите се държави, като се съсредоточи по-специално върху държавите, в които жените се сблъскват с по-големи ограничения при достъпа до кредитиране, инфраструктура и производствени активи в сравнение с мъжете;

43.  призовава Комисията да извърши оценка на възможността за създаване на програми за обучение преди провеждането на стажове, предназначени за доставчици, работодатели, специалисти в областта на работната сила и други заинтересовани страни от промишлеността, така че те да се свързват с други такива лица от целия ЕС и да се учат от различни успешни програмни модели, в крайна сметка с оглед на създаване на благоприятни условия жените да се възползват от възможностите, предлагани от споразумения за свободна търговия;

44.  призовава Комисията и държавите членки да съчетаят усилията си да адаптират политиките в области като образованието и професионалното обучение, за да се насърчи по-голямо равенство между половете в разпределението на възможностите за заетост, предлагани от износа;

45.  призовава Комисията и Съвета, в рамките на търговските споразумения, да насърчават ангажимента за извършване на дейности за двустранно сътрудничество, насочени към подобряване на капацитета и условията жените да се възползват напълно от възможностите, предлагани от тези споразумения, и – с оглед на горепосоченото и за да установят и улеснят сътрудничеството – да създадат съвместен комитет по въпросите на търговията и равенството между половете и да упражняват надзор върху прилагането му, като осигурят подходящо участие на заинтересованите страни от частния сектор, включително експерти и организации на гражданското общество, които работят в областта на равенството между половете и овластяването на жените, и като гарантират широко представителство – по общности и сектори – чрез достъпни средства за консултация (например електронни обсъждания) извън структурираните диалози;

46.  призовава Комисията да проучи по-задълбочено по какъв начин политиките и търговските споразумения на ЕС могат да насърчават икономическото овластяване на жените и тяхното участие в области като науката, технологиите, инженерството и математиката и по какъв начин да се преодолеят различията между половете по отношение на достъпа до нови технологии и тяхното използване;

º

º  º

47.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1)

ОВ L 303, 31.10.2012 г., стр. 1.

(2)

OВ L 130, 19.5.2017 г., стр. 1.

(3)

OВ C 290E, 29.11.2006 г., стр. 107.

(4)

OВ C 99E, 3.4.2012 г., стр. 31.

(5)

ОВ C 99E, 3.4.2012 г., стр. 94.

(6)

OВ C 353E, 3.12.2013 г., стр. 38.

(7)

Приети текстове, P8_TA(2015)0218.

(8)

Приети текстове, P8_TA(2016)0203.

(9)

Приети текстове, P8_TA(2016)0235.

(10)

Приети текстове, P8_TA(2017)0073.

(11)

Приети текстове, P8_TA(2016)0298.

(12)

Приети текстове, P8_TA(2017)0330.

(13)

Приети текстове, P8_TA(2017)0354.

(14)

ПРООН, Доклад за човешкото развитие в Африка за 2016 г., http://www.undp.org/content/dam/undp/library/corporate/HDR/Africa%20HDR/AfHDR_2016_lowres_EN.pdf?download.

(15)

Технически доклад на ОИСР „Засилване на икономическото овластяване на жените чрез предприемачество и заемане на ръководни позиции в предприятията в държавите от ОИСР“, http://www.oecd.org/gender/Enhancing%20Women%20Economic%20Empowerment_Fin_1_Oct_2014.pdf.

(16)

Международен форум по въпросите на половете и търговията, Брюксел, юни 2017 г., http://trade.ec.europa.eu/doclib/press/index.cfm?id=1632.

(17)

Парламентарна конференция по въпросите на СТО, пленарна сесия, „Търговията като двигател на социалния напредък: свързаните с пола аспекти“, Женева, юни 2016 г., https://www.wto.org/english/forums_e/parliamentarians_e/ipuconf2016_e.htm.

(18)

Сесия на СТО на тема „Какво е бъдещето на СТО? Търговията и равенството между половете: Овластяване на жените чрез приобщаващи вериги за доставки“, Женева, юли 2015 г., https://www.wto.org/english/tratop_e/devel_e/a4t_e/global_review15prog_e/global_review15prog_e.htm.

(19)

Уебсайт на UNCTAD, http://unctad.org/en/Pages/DITC/Gender-and-Trade/Trade,-Gender-and-Development.aspx.

(20)

Тематичен документ на Международния център за търговия и устойчиво развитие (МЦТУР) „Измеренията, свързани с равенството между половете, на световните вериги за създаване на стойност“ (септември 2016 г.), https://www.ictsd.org/sites/default/files/research/the_gender_dimensions_of_global_value_chains_0.pdf.

(21)

https://www.ictsd.org/sites/default/files/research/the_gender_dimensions_of_services.pdf.

(22)

http://progress.unwomen.org/en/2015/pdf/unw_progressreport.pdf.

(23)

https://wideplus.org/2017/06/25/wide-gender-and-trade-position-paper-is-available/.

(24)

http://www.europarl.europa.eu/RegData/etudes/STUD/2016/571388/IPOL_STU(2016)571388_EN.pdf.

(25)

http://www.europarl.europa.eu/RegData/etudes/IDAN/2015/549058/EXPO_IDA(2015)549058_EN.pdf.

(26)

http://trade.ec.europa.eu/doclib/docs/2017/june/tradoc_155632.pdf.

(27)

Извършване на предварителни оценки, отчитащи аспектите, свързани с пола, за да се увеличат максимално ползите от търговските реформи за жените, http://unctad.org/en/PublicationsLibrary/presspb2016d7_en.pdf.

(28)

Информационен доклад на ОИСР „Засилване на икономическото овластяване на жените чрез предприемачество и заемане на ръководни позиции в предприятията в държавите от ОИСР“ (2014 г.), http://www.oecd.org/gender/Enhancing%20Women%20Economic%20Empowerment_Fin_1_Oct_2014.pdf

(29)

Директива 2006/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 г. за прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите (ОВ L 204, 26.7.2006 г., стр. 23).

(30)

http://www.intracen.org/itc/women-and-trade/SheTrades/.


ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

Търговията не е неутрална по отношение на пола и търговските политики имат специфични за половете последици. Докладите на Европейския парламент относно прилагането на препоръките на Парламента от 2010 г. относно социалните и екологичните стандарти, правата на човека и корпоративната отговорност (2015/2038(INI)) и относно въздействието на международната търговия и търговските политики на ЕС върху световните вериги за създаване на стойност (2016/2301(INI)) изтъкнаха повечето от въпросите на равенството между половете, свързани с търговската политика.

Търговските и инвестиционните споразумения засягат по различен начин жените и мъжете поради структурното неравенство между половете: жените имат по-ниско заплащане и неравенството между половете в световен мащаб остава съществено. Равенството между половете не е постигнато в нито една държава. Освен това жените и мъжете са заети в различни сектори на икономиката. По-голямата част от жените работят в сектори, като например селското стопанство, неформалния и неплатен сектор за полагане на грижи, или като сезонни работници. Тези работници, които дават съществен принос за световната икономика, остават незабелязани в търговските политики и са засегнати в най-голяма степен от действащите търговски и инвестиционни практики.

Равенството между половете е универсална цел, заложена в международни инструменти, като например Устава на ООН, Всеобщата декларация за правата на човека (1948 г.) и Конвенцията на ООН за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените (CEDAW, 1979 г.). ЕС категорично се е ангажирал с насърчаването и гарантирането на равенството между половете в своите основни договори, сред които Хартата на основните права на Европейския съюз. Търговската политика, както и всяка друга политика на ЕС, трябва да допринася за постигането на по-широките цели на ООН, като например целите за устойчиво развитие (ЦУР). В частност Цел № 5 посочва, че равенството между половете и овластяването на жените и момичетата трябва да бъдат постигнати до 2030 г. Подобна цел има хоризонтално измерение, което се отразява върху постигането на всички други цели за устойчиво развитие.

Търговска политика на ЕС

Европейската комисия постигна напредък в интегрирането на принципа на равенство между половете в някои от областите на политиката на ЕС. Търговската политика обаче в голяма степен е пренебрегната в този политически процес и въпросите, отнасящи се до равенството между половете, не се разглеждат по систематичен начин от ГД „Търговия“. Въпреки че новите търговски споразумения включват глава относно устойчивостта, в същото време правата на човека са изключени от новите споразумения, а ангажиментите по отношение на устойчивостта не са задължителни като търговските ангажименти. ЕС изглежда има по-голям интерес от сключването на сделки отколкото от гарантирането на устойчива търговия и защита на правата на човека. Това е неотложен въпрос, по-специално поради новото поколение търговски споразумения, които ЕС ратифицира и по които води преговори, като например ВИТС (Всеобхватно икономическо и търговско споразумение Канада – Европейски съюз), ТПТИ (Трансатлантическо партньорство за търговия и инвестиции) и TiSA (Споразумение по търговията с услуги), които понастоящем включват услуги, стандарти и регламенти.

Това означава, че новите търговски споразумения имат по-голямо отражение върху правата на човека поради по-широкия си обхват в сравнение с предходни споразумения. По подобен начин последиците от изменението на климата стават все по-явни и налагат по-силно и по-бързо прилагане на споразуменията в областта на околната среда.

Търговската политика на ЕС ограничава икономическата политика до увеличаването на БВП и износа; тя се основава на икономическа теория, при която областта на неплатения труд по полагане на грижи и репродукцията остава незабелязана. Съдокладчиците считат, че търговската политика трябва да е насочена към намаляване на социално-икономическите различия, като неравенството между половете представлява основен аспект от тях.

Настоящата неолиберална обстановка не е единствената рамка, чрез която могат да бъдат договаряни търговските споразумения. Тя всъщност вреди на устойчивото развитие и правата на човека, включително правата на жените, които са част от правата на човека. Това заключение произтича от важни емпирични изследвания, които показват последиците от споразуменията за свободна търговия.

Съдокладчиците споделят опасенията на все по-голям брой представители на гражданското общество и експерти в международни институции и академичните среди, които изразяват дълбока загриженост от настоящата търговска политика на ЕС.

Задълбочена консултация с представители на организации за правата на жените и момичетата, организирана от съдокладчиците, изтъкна важността на участието на гражданското общество в търговските преговори, както на многостранно, така и на двустранно равнище. Следва да се провеждат консултации с гражданското общество и при оценките на въздействието върху устойчивото развитие, които следва да бъдат приключени преди Съветът да предостави на Комисията мандат за преговори, така че да се допринесе за определянето на мандата и преговорите и да се включи представителна и приобщаваща перспектива по отношение на половете.

 Целта на съдокладчиците е да представят конкретни препоръки относно това какво ЕС би могъл и следва да направи, за да подобри своя ангажимент по въпросите, свързани с равенството между половете, и да се призоват Комисията и държавите членки да включат подход за интегриране на принципа на равенство между половете във всички техни политики, включително търговската политика, и да се гарантира inter alia ефективно спазване на Конвенцията на ООН за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените (CEDAW). ЕС трябва спешно да ратифицира Конвенцията на ООН за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените. Стандартите на МОТ, включително Конвенция № 189 относно домашните работници и Конвенция № 156 относно работниците и служителите със семейни задължения, трябва да бъдат част от всяко уреждане на спорове в областта на правата на човека и наблюдение на търговските споразумения на ЕС.

Липсата на свързаните с пола аспекти и експертен опит в преговорите за търговски споразумения и в оценките на въздействието трябва да бъде преодоляна, а участието на групи за правата на жените и момичетата и на гражданското общество в механизмите за последващо наблюдение следва да бъде прозрачно и гарантирано.

Търговията и свързаните с пола аспекти в различните сектори

Диференцираните по отношение на пола последици могат да бъдат или положителни, или отрицателни, в зависимост от специфичния контекст и специфичните обстоятелства и най-важно в зависимост от това дали търговските мерки се проектират и прилагат с цел да отчитат свързаните с пола аспекти в структурата на съответните сектори на икономиката.

Съществуват различни сектори, които спадат към областта на търговската политика – услуги, производство, селско стопанство, шивашка промишленост, права върху интелектуалната собственост, като във всяка от тези области може да се установят причина и следствие, специфични за двата пола.

Например диференцираните по отношение на пола последици върху потреблението в хранително-вкусовия сектор съществуват, тъй като обикновено жените носят основна отговорност за закупуването и приготвянето на храна за децата и семействата си. Жените играят изключително важна роля в селското стопанство, сектора за производството на храни, в южното полукълбо. Дребните земеделски стопани от женски пол произвеждат половината или повече от половината от земеделската продукция в държавите от Африка на юг от Сахара и в Южна Азия и броят на жените може да се е увеличил през последните години, тъй като съществува обща тенденция за феминизиране на селското стопанство. Същевременно дребномащабното земеделие е изложено на опасност да не бъде в състояние да се конкурира с либерализирания международен пазар за производството на храни.

Търговската политика и политиката за развитие следва да бъдат реформирани с цел да се гарантира продоволствената независимост – в подкрепа на местното производство, не само продоволствената сигурност, вместо те да бъдат подкопавани. Това е важно, тъй като без допълнителни мерки, последиците от изменението на климата ще окажат пряко и пагубно въздействие върху възможността много мъже и жени да управляват своите запаси от храна и вода, да имат достъп до устойчиви жилища, чист въздух и основни здравни грижи – в няколко случая по света последиците са вече много осезаеми и те са диференцирани по отношение на пола, като засягат жените по различни начини от мъжете.

Транснационалните търговски политики също така оказват въздействие върху държавните разходи и предоставянето на основни услуги. В контекста на търговските споразумения, като например CETA и TiSA, либерализирането на здравните услуги за възрастни хора ще засегне в по-голяма степен жените, отколкото мъжете, тъй като се наблюдава тенденция жените да живеят по-дълго от мъжете, но да бъдат по-бедни от тях, а също и тъй като жените играят по-голяма роля като полагащи грижи за други членове на семейството дори в напреднала възраст.

По-конкретно, ако не бъде внимателно регламентирана и регулирана, търговията с услуги би оказала отрицателно въздействие върху равенството между половете, особено чрез въздействието си върху разпределението на неплатения труд по полагане на грижи. Жените ще бъдат най-силно засегнати от последиците от търговските споразумения, свързани с публичния сектор (по-конкретно в области като образование, здравеопазване или социални дейности), тъй като те представляват 70% от работната сила в сектора. Либерализацията и приватизацията на услугите (водещи до по-високи такси за детските заведения, намален брой услуги за възрастните хора и хората с увреждания, приватизация и затваряне на болници) водят до замяна на правата въз основа на държавните системи за социална сигурност с индивидуални права въз основа на пазарните принципи за лицата, които могат да си го позволят, и до бедност и изолация за лицата, които не могат.

Различните сектори, свързани с търговската политика, трябва да участват в усилията за насърчаване на правата на човека. Приватизацията на услугите, като например водоснабдяване и канализация, образование и здравеопазване (особено сексуално и репродуктивно здраве и права), би оказала огромно въздействие върху живота на хората в най-неравностойно положение в обществото: жените, малцинствените групи, мигрантите, хората с увреждания, децата, групите на коренното население, ЛГБТИК лица и възрастните хора. Безопасният достъп до аборт и информация, услуги и стоки в областта на семейното планиране позволява на отделните лица и на двойките да направят своя избор дали, кога и колко деца да имат. Семейното планиране е от значение и за достъпа до образование и достойно платен труд.

Годишният доклад за 2013 г. на Фонда на ООН за населението представи важни заключения относно взаимозависимостта на правата на човека, сексуалното и репродуктивното здраве, динамиката на населението, намаляването на бедността и икономическото развитие. Съдокладчиците подчертават също така различията в здравното осигуряване и здравните услуги за ЛГБТКИ лица.

Достъпът до общото здравеопазване, гарантиран като основно право на човека, трябва да се превърне в задължителен елемент в търговските споразумения. Правата на човека не следва да се разглеждат като нетарифни бариери, а като инструмент за създаване на благоденствие, равенство и социална справедливост. Търговските споразумения на ЕС следва да насърчават и улесняват държавите да регулират и гарантират социална закрила.

В този контекст е важно да се отбележи, че различни инструменти като оценката на въздействието и оценките на въздействието на търговията върху устойчивото развитие могат да бъдат полезни инструменти за оценяване на въздействието на търговската политика върху социалните права и правата на човека. Други свързани с търговията инструменти са общата схема от преференции на ЕС (ОСП) и ОСП+, с които се предоставя преференциален достъп до пазара на ЕС за развиващите се държави и които включват разпоредби относно правата на човека. Освен това разбитите по полов признак статистики с междусекторен подход са ключов инструмент, който да се използва на всички етапи от цикъла на политиките. Важно е да се познава точният начин, по който търговските споразумения оказват различно въздействие върху различните групи жени и мъже.

Извън рамките на международните ангажименти и неясните цели на ЕС в областта на равенството между половете е ясно, че от феминистка гледна точка, която представлява и гледна точка на справедливостта за всички, не само за жените и момичетата, целта на икономическата политика, включително търговията и инвестициите, е гарантиране на поминъка за всички, опазване на околната среда и екосистемите, както и на социалните и човешките ресурси. Подобна икономическа политика трябва също така да включва полагането на грижи и репродуктивната дейност. Тези сектори на икономиката не могат да бъдат регулирани чрез тесните принципи на растежа, конкуренцията и ефективността, които понастоящем доминират програмата в областта на търговията. Съществува необходимост от модернизиране и преоценка на търговските политики на ЕС от по-феминистка гледна точка.


СТАНОВИЩЕ на комисията по развитие (22.11.2017)

на вниманието на комисията по международна търговия и комисията по правата на жените и равенството между половете

относно равенството между половете в търговските споразумения на ЕС

(2017/2015(INI))

Докладчик по становище: Лола Санчес Калдентей

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по развитие приканва водещите комисии – комисията по международна търговия и комисията по правата на жените и равенството между половете, да включат в предложението за резолюция, което ще приемат, следните предложения:

А.  като има предвид, че постигането на равенство между половете и овластяването на всички жени и момичета са не само интегрирани във всички Цели за устойчиво развитие (ЦУР) на ООН от 2015 г., но също така представляват самостоятелна цел; като има предвид, че търговията и либерализирането на търговията се отразяват по много различен (понякога отрицателен) начин върху жените и мъжете, което води до фундаментални промени в ролите на половете, отношенията и неравенствата; като има предвид, че търговските политики засягат жените в южното полукълбо по различен начин от жените в северното полукълбо; като има предвид, че националните органи са задължени да въведат подходящи механизми, за да се гарантира, че жените могат самостоятелно да се ползват в по-голяма степен от положителните последици от либерализацията на търговията;

Б.  като има предвид, че овластяването на жените, насърчаването на техните права и гарантирането на техния достъп до ресурси могат да ускорят развитието; като има предвид, че търговските споразумения, в които липсва този особен акцент, имат потенциала да поставят в още по-неравностойно положение жените, които вече са в неизгодно положение в обществото, или да увеличат неравенството и да застрашат поминъка на хората като цяло;

В.  като има предвид, че в член 8 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) се заявява: „Във всички свои дейности Съюзът полага усилия за премахването на неравенствата и за насърчаване на равенството между мъжете и жените“; като има предвид, че в членове 207 и 208 от ДФЕС се предвижда, че общата търговска политика на Съюза и политиката в областта на сътрудничеството за развитие „се провежда съгласно принципите и целите на външната дейност на Съюза“; като има предвид, че тези принципи, както са посочени в член 21 от Договора за Европейския съюз (ДЕС), са: демокрацията, правовата държава, универсалността и неделимостта на правата на човека и на основните свободи, зачитането на човешкото достойнство, принципите на равенство и солидарност и зачитането на принципите на Устава на Организацията на обединените нации и на международното право; като има предвид, че търговската политика на ЕС е важна част от една интегрирана политическа рамка за устойчиво развитие и че следователно едно силно изразено измерение, свързано с равенството между половете, както и приложени на практика конвенции относно правата на жените в търговските и инвестиционните политики, са изключително важни елементи на подобна рамка, за да се съчетаят социалните и икономическите мерки и да се гарантират справедливи резултати, които носят ползи за всички;

Г.  като има предвид, че сключването на нови търговски споразумения с други държави и/или региони на света може да доведе до преместване на работни места и загуба на работни места, ориентирани към износа; като има предвид, че това засяга особено жените, тъй като те често преобладават в секторите, свързани с износа;

Д.  като има предвид, че повече от 40% от селскостопанската работа в южното полукълбо се извършва от жени; като има предвид, че жените са предимно дребни земеделски стопани или земеделски стопани, произвеждащи за собствени нужди, които не разполагат с необходимия достъп до информация, кредити, земя или мрежи, за да се конкурират успешно на световния пазар;

Е.  като има предвид, че държавите в южното полукълбо разчитат на приходи от вносни мита за своите национални бюджети; като има предвид, че увеличението на данъка върху добавената стойност (ДДС), за да се компенсира тази загуба на приходи, представлява допълнителна финансова пречка за жените и техните семейства;

Ж.  като има предвид, че повече жени, отколкото мъже работят на нископлатени, непрестижни и несигурни позиции във всички сектори и поради тази причина жените най-вероятно ще се възползват в по-малка степен от процесите на либерализиране на търговията, отколкото мъжете; като има предвид, че жените, възприемани като заемащи по-слаба позиция при воденето на преговори, често са експлоатирани с цел получаване на конкурентно предимство в глобалната икономика;

1.  призовава ЕС и държавите членки да гарантират, че ЦУР, по-специално Цел № 5 относно равенството между половете, Планът за действие ІІ относно равенството между половете за периода 2016 – 2020 г. и Стратегическият ангажимент за равенство между жените и мъжете за периода 2016 – 2019 г., се отразяват и прилагат в пълна степен във външните политики на ЕС; призовава за търговска политика, която е ориентирана към развитието и отчита аспектите на пола и която да гарантира преговори при равни условия между търговските партньори;

2.  отбелязва с безпокойство, че все още съществуват многобройни пречки пред оценката на връзката между търговията и равенството между половете поради редица фактори, един от които е липса на данни; подчертава необходимостта от по-добро разбиране на свързаната с пола динамика на търговските споразумения, което изисква използването на разбити по полов признак статистически данни във всеки един от засегнатите сектори на икономиката;

3.  подчертава, че в оценките на въздействието на търговията следва да се използват данни по сектори, тъй като последиците от либерализацията на търговията варират между отделните сектори; отбелязва, че либерализацията на търговията може да се отрази отрицателно на жените в сектори като селското стопанство и хранително-вкусовата промишленост; в тази връзка подчертава, че макар жените да преобладават в световното производство на храни (от 50 до 80%), те притежават по-малко от 20% от земята, и че следователно нарастващото търговско търсене върху земята и за земя също затруднява по-бедните жени да получат или да запазят сигурен и равнопоставен достъп до земя;

4.  припомня, че е необходимо да се повиши съгласуваността между различни, но тясно свързани политики, като политиките в областта на търговията, развитието, външните работи, заетостта, миграцията и равенството между половете;

5.  призовава Комисията да актуализира своята стратегия „Търговията — за всички“ и да създаде по-ясно измерение, свързано с пола; подчертава значението на по-нататъшното интегриране на принципа на равенството между половете и овластяването на жените в бъдещата търговска стратегия на ЕС;

6.  призовава Комисията и държавите членки да подобрят допълнително съгласуваността между, от една страна, търговските и инвестиционни политики и, от друга страна, международните споразумения и ангажименти в областта на правата на човека, развитието и равенството между половете; подчертава, че съществуващите механизми (например по линия на ЦУР, Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените и механизма за преглед на търговската политика) и инструменти като оценките на въздействието върху устойчивото развитие, оценките на въздействието на търговията върху равенството между половете и Анализа на бедността и социалното въздействие, следва да се използват за наблюдение на въздействието на търговските и инвестиционни политики и споразумения върху равенството между половете; призовава Комисията, в тази връзка, да подкрепя най-слабо развитите страни, финансово и чрез изграждане на капацитет, при техните съответни анализи;

7.  подчертава необходимостта от по-нататъшно подобряване на свързаните с равенството между половете анализи и измерения в търговските и инвестиционните политики на ЕС, както и за тяхното интегриране в свързаните с търговията програми за изграждане на капацитет на международни финансови институции, донори и междуправителствени организации, чрез предварителен анализ, мониторинг и задължителни последващи оценки с цел да бъдат преодолени потенциално негативните въздействия от гледна точка на равенството между половете на различните търговски мерки и инструменти, включително въздействието върху разпределението на земята, продоволствената сигурност, преместването и/или загубата на работни места и евентуалните миграционни потоци от гледна точка на половете; подчертава необходимостта от провеждане на задължителни периодични оценки на напредъка и неуспехите в областта на равенството между половете, както в ЕС, така и в развиващите се страни; подчертава, че един цялостен анализ на свързаното с пола въздействие на търговията не следва да се ограничава до последиците за заетостта, а следва също така да е насочен към въздействието върху потреблението и последиците за предоставянето на публични услуги;

8.  призовава Комисията да гарантира, че търговските партньори на ЕС спазват в пълна степен членове 16 и 17 от Всеобщата декларация за правата на човека, с цел борба с основаните на пола неравенства в областта на социалните и икономическите права;

9.  припомня, че е от първостепенното значение да се гарантира достъп до качествени социални услуги за всички; настоятелно призовава ЕС да гарантира, че неговите търговски и инвестиционни политики не пречат на държавите да зачитат правата на човека и нямат непропорционално въздействие върху по-уязвимите групи от населението, включително върху жените; настоятелно призовава ЕС да гарантира, че търговските и инвестиционните споразумения не водят до приватизацията на обществените услуги, което би могло да доведе до неравенство между половете; изтъква, че въпросът за публично предоставяне на социалните услуги е от особено значение за равенството между половете, като се има предвид, че промените в достъпа до такива услуги и тяхното качество водят до неравно разпределяне между половете на неплатения труд, свързан с полагането на грижи; поради това подчертава, че услуги и блага като водата, канализацията, образованието и здравеопазването (включително достъпът на жените до сексуално и репродуктивно здравеопазване и права) следва да бъдат гарантирани винаги и навсякъде;

10.  изтъква, че е необходимо правителствата да запазят способността си да предоставят ресурси за постигането на правата на жените и равенството между половете, за да се гарантира приобщаващо и устойчиво бъдеще за общества; в това отношение подчертава, че е от първостепенно значение да се зачита, в съответствие с ЦУР 17.15, демократичната политическа свобода на партньорските държави да регулират и да вземат подходящи решения с оглед на своите национални особености, да удовлетворяват исканията на своето население и да изпълняват своите задължения в областта на правата на човека и други международни ангажименти, включително тези в областта на равенството между половете; подчертава, че е необходимо да се гарантира, че нито търговските и инвестиционни механизми на ЕС, нито клаузите относно правата върху интелектуална собственост в търговските споразумения на ЕС застрашават възможността на отделните правителства да променят законодателството си, за да включват мерки за насърчаване на правата на човека, в това число равенството между половете; отбелязва, че разпоредбите относно правата върху интелектуална собственост (ПИС), отнасящи се до патентите, които забраняват производството на генерични лекарствени продукти, могат да имат значително въздействие върху конкретните здравни потребности на жените и че разпоредбите относно ПИС са били използвани в търговски споразумения с цел защита на интересите на големите фармацевтични дружества и за ограничаване на производството на евтини генерични лекарствени продукти; подчертава, че такива достъпни основни лекарствени продукти са от особено значение за жените; подчертава, в тази връзка, че е необходимо да се разпознаят потенциалните рискове в механизмите от търговските споразумения, например уреждането на спорове между инвеститор и държава (УСИД) и инвестиционната съдебна система (ИСС), които биха могли да застрашат способността на отделните правителства да променят своето законодателство, за да включват мерки за насърчаване на равенството между половете, подобряване на социалните услуги, трудовите стандарти и нормативните актове, свързани с правата на потребителите;

11.  отбелязва, че жените и мъжете често са засегнати по различен начин от изменението на климата и последиците от него за околната среда, особено в развиващия се свят, при което са засегнати преди всичко жените, което може да възпрепятства постигането на ЦУР 5; поради това подчертава, че е важно ЦУР № 13, буква б) относно насърчаването на насочени към жените механизми за увеличаване на капацитета за ефективно планиране и управление, свързани с изменението на климата, в най-слабо развитите страни да бъде включена в рамките на търговската политика на ЕС по съгласуван и всеобхватен начин, за да бъдат подкрепени националните усилия за изпълнение на Парижкото споразумение, като се има предвид, че жените са първите, които понасят последиците от изменението на климата;

12.  припомня необходимостта от предотвратяване на евентуалното отрицателно въздействие върху здравето на жените и продоволствената независимост на клаузите относно ПИС, съдържащи се в търговските споразумения, а именно посредством ограничения на достъпа до лекарствени продукти и приватизацията на семена за посев;

13.  подчертава, че е необходимо да се повиши участието на жените в процеса на вземане на решения, включително в търговската политика и в преговорите на всички равнища, с оглед осигуряване на по-добра осведоменост относно въпросите, свързани с равенството между половете, и ползване на предимствата на новите възможности и овластяването на жените в развиващите се страни, които носи търговията;

14.  отново заявява, че всички търговски споразумения на ЕС следва да насърчават равенството между половете чрез ефективни и приложими механизми, включително специфичен инструмент за наблюдение на спазването на изискванията с цел да се гарантира равенството между половете, интегрирането на принципа на равенство между половете и зачитането на правата на жените;

15.  признава, че общата схема от преференции на ЕС (ОСП), и по-специално системата „ОСП+“, би могла да бъде подобрена чрез обвързване на икономическите стимули с ефективното приемане и прилагане на основните конвенции за правата на човека;

16.  приветства напредъка, постигнат през последните години чрез създаването на Пакта за устойчиво развитие на Бангладеш, Регламента на ЕС относно дървения материал (Регламент (ЕС) № 995/2010) и Регламента на ЕС относно полезните изкопаеми от засегнати от конфликти зони (Регламент (ЕС) 2017/821), и призовава Комисията да разшири обвързващите правни разпоредби относно задълженията за извършване на надлежна проверка, така че да обхванат и други сектори, за да се гарантира, че ЕС и неговите търговци и оператори спазват задължението за зачитане на правата на човека и най-високите социални стандарти, включително тези, свързани с равенството между половете;

17.  подчертава, че поради стриктната защита на нови сортове растения в съответствие с Международната конвенция за закрила на новите сортове растения (Конвенцията UPOV) в търговските споразумения, жените, които работят в селското стопанство и произвеждат за собствени нужди, се сблъскват с допълнителни пречки пред запазване на продоволствената си независимост;

18.  подчертава, че внесените в ЕС селскостопански продукти може да подбият цената на традиционните дребни стопанства и по този начин да застрашат поминъка на жените;

ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

21.11.2017

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

13

6

3

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Ignazio Corrao, Mireille D’Ornano, Enrique Guerrero Salom, Maria Heubuch, Arne Lietz, Linda McAvan, Norbert Neuser, Vincent Peillon, Maurice Ponga, Lola Sánchez Caldentey, Elly Schlein, Eleftherios Synadinos, Eleni Theocharous, Paavo Väyrynen, Bogdan Brunon Wenta, Anna Záborská

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Thierry Cornillet, Agustín Díaz de Mera García Consuegra, Frank Engel, Brian Hayes, Florent Marcellesi, Paul Rübig

ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

13

+

ALDE

Thierry Cornillet, Paavo Väyrynen

EFDD

Ignazio Corrao

GUE/NGL

Lola Sánchez Caldentey

NI

Eleftherios Synadinos

S&D

Enrique Guerrero Salom, Arne Lietz, Linda McAvan, Norbert Neuser, Vincent Peillon, Elly Schlein

VERTS/ALE

Maria Heubuch, Florent Marcellesi

6

-

EFDD

Mireille D’Ornano

PPE

Agustín Díaz de Mera García Consuegra, Maurice Ponga, Paul Rübig, Bogdan Brunon Wenta, Anna Záborská

3

0

ECR

Eleni Theocharous

PPE

Frank Engel, Brian Hayes

Легенда на използваните знаци:

+  :  „за“

-  :  „против“

0  :  „въздържал се“


ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

24.1.2018

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

45

4

5

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Daniela Aiuto, Maria Arena, Heinz K. Becker, Malin Björk, Vilija Blinkevičiūtė, Salvatore Cicu, Anna Maria Corazza Bildt, Eleonora Forenza, Iratxe García Pérez, Arne Gericke, Karoline Graswander-Hainz, Anna Hedh, Mary Honeyball, France Jamet, Teresa Jiménez-Becerril Barrio, Jude Kirton-Darling, Agnieszka Kozłowska-Rajewicz, Patricia Lalonde, Bernd Lange, Florent Marcellesi, David Martin, Anne-Marie Mineur, Angelika Mlinar, Sorin Moisă, Angelika Niebler, Maria Noichl, Artis Pabriks, Marijana Petir, João Pimenta Lopes, Inmaculada Rodríguez-Piñero Fernández, Tokia Saïfi, Helmut Scholz, Michaela Šojdrová, Ernest Urtasun, Elissavet Vozemberg-Vrionidi, Iuliu Winkler, Jan Zahradil

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Catherine Bearder, Goffredo Maria Bettini, Izaskun Bilbao Barandica, Linnéa Engström, Lívia Járóka, Seán Kelly, Edouard Martin, Clare Moody, Branislav Škripek, Jarosław Wałęsa

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване

Pilar Ayuso, Jakop Dalunde, José Inácio Faria, Dariusz Rosati, Sven Schulze, Miguel Urbán Crespo


ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

45

+

ALDE

Izaskun Bilbao Barandica, Patricia Lalonde, Angelika Mlinar

EFDD

Daniela Aiuto

GUE/NGL

Malin Björk, Eleonora Forenza, Anne-Marie Mineur, João Pimenta Lopes, Helmut Scholz, Miguel Urbán Crespo

PPE

Pilar Ayuso, Salvatore Cicu, Anna Maria Corazza Bildt, José Inácio Faria, Lívia Járóka, Teresa Jiménez-Becerril Barrio, Seán Kelly, Agnieszka Kozłowska-Rajewicz, Sorin Moisă, Angelika Niebler, Dariusz Rosati, Tokia Saïfi, Sven Schulze, Elissavet Vozemberg-Vrionidi, Jarosław Wałęsa, Iuliu Winkler

S&D

Maria Arena, Goffredo Maria Bettini, Vilija Blinkevičiūtė, Iratxe García Pérez, Karoline Graswander-Hainz, Anna Hedh, Mary Honeyball, Jude Kirton-Darling, Bernd Lange, David Martin, Edouard Martin, Clare Moody, Maria Noichl, Inmaculada Rodríguez-Piñero Fernández

VERTS/ALE

Jakop Dalunde, Linnéa Engström, Florent Marcellesi, Ernest Urtasun, Monika Vana

4

-

ECR

Arne Gericke, Branislav Škripek, Jan Zahradil

PPE

Artis Pabriks

5

0

ALDE

Catherine Bearder

ENF

France Jamet

PPE

Heinz K. Becker, Marijana Petir, Michaela Šojdrová

Легенда на използваните знаци:

+  :  „за“

-  :  „против“

0  :  „въздържал се“

Последно осъвременяване: 2 март 2018 г.Правна информация