Процедура : 2017/2210(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A8-0031/2018

Внесени текстове :

A8-0031/2018

Разисквания :

PV 16/04/2018 - 23
CRE 16/04/2018 - 23

Гласувания :

PV 17/04/2018 - 6.10
Обяснение на вота

Приети текстове :

P8_TA(2018)0101

ДОКЛАД     
PDF 784kWORD 86k
23.2.2018
PE 612.271v02-00 A8-0031/2018

относно равенството между половете в медийния сектор в ЕС

(2017/2210(INI))

Комисия по правата на жените и равенството между половете

Докладчик: Михаела Шойдрова

ИЗМЕНЕНИЯ
ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
 ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ
 СТАНОВИЩЕ на комисията по заетост и социални въпроси
 ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ
 ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно равенството между половете в медийния сектор в ЕС

(2017/2210(INI))

Европейският парламент,

–  като взе предвид членове 11 и 23 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

–  като взе предвид член 2 и член 3, параграф 3, втора алинея от Договора за Европейския съюз (ДЕС) и член 8 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

–  като взе предвид Директива 2006/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 г. за прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите(1),

–  като взе предвид Директива 2010/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 10 март 2010 г. за координирането на някои разпоредби, установени в закони, подзаконови и административни актове на държавите членки, отнасящи се до предоставянето на аудиовизуални медийни услуги (Директива за аудио-визуалните медийни услуги)(2),

–  като взе предвид предложението на Комисията от 26 април 2017 г. за директива на Европейския парламент и на Съвета относно равновесието между професионалния и личния живот на родителите и лицата, полагащи грижи, и за отмяна на Директива 2010/18/ЕС на Съвета (COM(2017)0253),

–  като взе предвид предложението на Комисията относно третата средносрочна програма за действие на Общността за равни възможности за жените и мъжете 1991 – 1995 г. (COM(90)0449),

–  като взе предвид резолюцията на Съвета и на представителите на правителствата на държавите членки, заседаващи в рамките на Съвета на 5 октомври 1995 г., относно образа на жените и мъжете, представян в рекламата и медиите(3),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 7 юни 2000 г., озаглавено „Към рамкова стратегия на Общността за равенство между половете (2001 – 2005 г.)“ (COM(2000)0335),

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 9 юни 2008 г. относно премахване на свързаните с половете стереотипи в обществото,

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 24 юни 2013 г.: „За по-значима роля на жените при вземането на решения в медиите“,

–  като взе предвид Европейския пакт за равенство между половете (2011 – 2020 г.), приет от Съвета през март 2011 г.,

–  като взе предвид Пътната карта за равенство между жените и мъжете 2006 – 2010 г. от 1 март 2006 г. (COM (2006)0092),

–  като взе предвид Стратегията за равенство между жените и мъжете 2010 – 2015 г. от 21 септември 2010 г. (COM (2010)0491),

–  като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 3 декември 2015 г., озаглавен „Стратегически ангажимент за равенство между половете за периода 2016 – 2019 г.“ (SWD(2015)0278),

–  като взе предвид резолюцията си от 25 юли 1997 г. относно дискриминацията срещу жените в рекламите,

–  като взе предвид своята резолюция от 3 септември 2008 г. относно влиянието на маркетинга и рекламите върху равенството между жените и мъжете(4),

–  като взе предвид своята резолюция от 12 март 2013 г. относно премахване на стереотипите, свързани с пола, в ЕС(5),

–  като взе предвид своята резолюция от 28 април 2016 г. относно равенството между половете и предоставянето на възможности за заемане на ръководни длъжности на жените в ерата на цифровите технологии(6),

–  като взе предвид своята резолюция от 13 септември 2016 г. относно създаването на условия на пазара на труда, благоприятстващи за равновесието между личния и професионалния живот(7),

–  като взе предвид своята резолюция от 15 септември 2016 г. относно прилагането на Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 г. за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите („Директива за равно третиране в областта на заетостта“)(8),

–  като взе предвид своята резолюция от 14 юни 2017 г. относно необходимостта от стратегия на ЕС за предотвратяване и премахване на разликата в пенсиите на мъжете и жените(9),

–  като взе предвид своята резолюция от 4 юли 2017 г. относно условията на труд и несигурната заетост(10),

–  като взе предвид своята резолюция от 3 октомври 2017 г. относно икономическото овластяване на жените в частния и публичния сектор в ЕС(11),

–  като взе предвид своята резолюция от 26 октомври 2017 г. относно борбата срещу сексуалния тормоз и сексуалната злоупотреба в ЕС(12),

–  като взе предвид Препоръката на Комитета на министрите на Съвета на Европа от 10 юли 2013 г. относно медиите и равенството между половете,

–  като взе предвид Препоръка 1555 от 24 април 2007 г. на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, озаглавена „Образът на жените в медиите“,

–  като взе предвид Препоръка 1799 от 26 юни 2007 г. на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, озаглавена „Образът на жените в рекламите“,

–  като взе предвид Препоръката до държавите членки на Комитета на министрите на Съвета на Европа от 27 септември 2017 г. относно равенството между половете в аудио-визуалния сектор,

–  като взе предвид проучването на Европейския институт за равенство между половете (EIGE) от 2013 г., озаглавено „Преглед на изпълнението на Пекинската платформа за действие в държавите – членки на ЕС: Жените и медиите – постигане на напредък в областта на равенството между половете при взимането на решения в медийни организации“,

–  като взе предвид Пекинската декларация и платформа за действие и приложенията към нея, приети през септември 1995 г. на Четвъртата световна конференция за жените,

–  като взе предвид доклада на Съвета на Европа от 2013 г., озаглавен „Медиите и образът на жените“,

–  като взе предвид член 52 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по правата на жените и равенството между половете, както и становището на комисията по заетост и социални въпроси (А8-0031/2018),

А.  като има предвид, че равенството между жените и мъжете е основен принцип на Европейския съюз, залегнал в Договорите, като в член 8 от ДФЕС се посочва, че във всички свои дейности, Съюзът полага усилия за премахването на неравенствата и за насърчаване на равенството между жените и мъжете; като има предвид, че политиките на ЕС за насърчаване на равенството между половете спомогнаха за подобряването на живота на много европейски граждани;

Б.  като има предвид, че медиите играят ролята на четвърта власт, имат капацитет да повлияват и в крайна сметка да формират общественото мнение; като има предвид, че медиите са един от крайъгълните камъни на демократичните общества и като такива имат задължение да гарантират свободата на информацията, многообразието на мненията и медийния плурализъм, да насърчават зачитането на човешкото достойнство и да се борят с всички форми на дискриминация и неравенство, наред с другото, като представят разнообразни модели на социалните роли; като има предвид, че следователно медийните организации следва да станат по-чувствителни;

В.  като има предвид, че Четвъртата световна конференция за жените, проведена в Пекин през 1995 г., призна важността на връзката между жените и медиите за постигането на равенство между жените и мъжете и включи две стратегически цели в Пекинската платформа за действие:

а) подобряване на участието и достъпа на жените до вземането на решения и до изразяване на мнение във и чрез медиите и новите комуникационни технологии;

б) насърчаване на балансираното и нестереотипно представяне на жените от страна на медиите;

Г.  като има предвид, че представянето на жените и мъжете в медиите може да отразява неравно представяне в различни контексти, включително политически, икономически, социални, научни, религиозни, културни и спортни, като мъжете са представени предимно в активни социални роли, а жените са ограничени в по-пасивни роли; като има предвид, че от всички стереотипи, оказващи влияние върху образа на жените и мъжете, на първо място е сексуализирането на женското тяло, което може да се види най-ясно в таблоидната преса и в рекламите; като има предвид, че еротизацията на насилието и опредметяването на жените в медиите имат отрицателно въздействие върху борбата за изкореняване на насилието срещу жени; като има предвид, че свързаните с пола стереотипи често се комбинират с други стереотипи, включващи дискриминация на различни основания;

Д.  като има предвид, че медиите оказват значително въздействие върху културните норми, свързани с половете, и върху начина, по който се формират и развиват социалните образи, свързани както с жените, така и с мъжете, и влияят на публиката със стереотипни изображения на тялото и идеи за мъжественост и женственост, например представянето на жените в рекламите и начина, по който продуктите са насочени към потенциалните потребители, имат тенденцията да продължават традиционните норми, свързани с половете; като има предвид, че в случаите, когато медиите продължават да представят стереотипни образи на жените и мъжете, в т.ч. на ЛГБТИ лица, хората много често възприемат това изобразяване като легитимно, което прави трудно или невъзможно то да бъде поставено под въпрос;

Е.  като има предвид, че в съвременните общества рекламната индустрия играе важна роля в медийното пространство, тъй като комуникира чрез образи и идеи, които въздействат на нашите емоции и следователно могат да оформят нашите ценности, нагласи и възприятия за света; като има предвид, че като представя изкривен образ на половете, рекламата може да прибегне до сексизъм и да възпроизвежда дискриминационни практики; като има предвид, че рекламата може да се счита за дискриминационна или сексистка, ако един от двата пола е представен по унизителен и обиден начин или като по-нисш, по-слабо интелигентен или по-малко способен;

Ж.  като има предвид, че новите технологии променят традиционните медийни бизнес модели; като има предвид, че аудио-визуалният сектор е много важен сектор с икономическа стойност, в който пряко са заети над един милион души в ЕС; като има предвид, че с оглед на справянето с новите онлайн комуникационни и мултимедийни системи следва да се направят необходимите корекции в надзора на мерките на национално равнище, както и на схемите за саморегулиране, без да се засяга изходът на преговорите за Директивата за аудио-визуалните медийни услуги;

З.  като има предвид, че в еднаква степен следва да се отчитат гледните точки както на жените, така и на мъжете, с цел постигането на цялостна и разнообразна картина на всички аспекти на социалната действителност; като има предвид, че е важно да не се губят потенциалът и уменията на жените при оповестяването на информация, факти и мнения за предизвикателствата, пред които са изправени жените в медиите, и същевременно отчита, че жените не могат да бъдат разглеждани като еднородна група;

И.  като има предвид, че продължаващата проекция на отрицателни и унизителни образи на жените в медийните съобщения – в електронните, печатните, визуалните и аудио медиите – трябва да бъде променена; като има предвид, че неравенствата между половете също така се създават и възпроизвеждат чрез езика и образите, разпространявани от медиите; като има предвид, че децата се сблъскват със свързаните с пола неравенства на много ранна възраст посредством ролевите модели, поддържани от телевизионните сериали и програми, дискусиите, игрите, видеоигрите и рекламите; като има предвид, че ролите на половете се формират предимно в детска и юношеска възраст, като оказват въздействие през целия живот; като има предвид, че образованието и обучението на специалисти в сферата на медиите са мощни инструменти за борба с и за изкореняване на стереотипите, повишаване на осведомеността и насърчаване на равенството;

Й.  като има предвид, че през 2015 г. 68% от завършилите висше образование по журналистика и информация в ЕС-28 са жени(13), а същевременно данните за заетостта за ЕС-28 през периода 2008 – 2015 г. показват, че средният дял на жените, заети в сектора на медиите, трайно остава на равнище едва от около 40%;

К.  като има предвид освен това, че през 2015 г. на равнище ЕС-28 делът на жените във вземането на решения в медиите е бил едва 32%, стойност, която продължава да бъде по-ниска от зоната, за която се счита, че е постигнат баланс между половете (40 – 60%), докато делът на жените председатели на бордове на директорите е бил само 22%(14);

Л.  като има предвид, че разликите между половете при заплащането и пенсиите са постоянен проблем в ЕС и че са очевидни в различни икономически сектори, включително в медиите, където разликата в заплащането на жените и мъжете е 17%;

М.  като има предвид, че жените продължават да се сблъскват с т.нар. „стъклен таван“ в медиите и може да нямат равни възможности за повишение и професионално израстване поради разнообразни фактори, включително процедурите на организационна култура, която често не благоприятства равновесие между професионалния и личния живот, а се характеризира с конкурентна среда, за която са типични стресът, строгите срокове и дългото работно време; като има предвид, че жените разполагат с по-малко власт да вземат решения, определящи програмата на новините, тъй като са недостатъчно представени на висши ръководни длъжности;

Н.  като има предвид, че медийните организации в държавите членки могат да определят собствените си политики в областта на равенството, което води до широк спектър от практики в ЕС: от много всеобхватни политически рамки, включващи медийното съдържание и предвиждащи балансирано представителство на мъжете и жените в органите за вземане на решения до липсата на такава политика;

О.  като има предвид, че изследванията показват, че едва 4% от отразяването на новините е срещу стереотипното представяне; като има предвид, че жени са едва 24% от хората, за които чуваме или четем в новините(15); като има предвид, че около 37% от репортажите както от онлайн, така и от офлайн новинарски източници са съобщени от жени – положение, което не е показало изгледи за подобрение през последните десет години(16); като има предвид, че жените най-често са приканени да участват в предоставянето на обществено мнение (41%) или да споделят личен опит (38%) и рядко са цитирани като експерти (само 17% от материалите); като има предвид, че изследванията показват също така, че по-малко от един на всеки петима експерти или коментатори е жена (18%)(17);

П.  като има предвид, че жените са диспропорционално слабо представени в новинарските и информационните медии и са още по-малко видими в областта на спорта, политиката, икономиката и финансите, независимо от разнообразието от медии в държавите членки; като има предвид, че жените с историческа роля почти не присъстват в съответното медийно съдържание, като например биографични документални филми;

Р.  като има предвид, че участието на жените в еднаква степен с мъжете в съобщаването на съдържание и като източници на информация е от съществено значение не само поради причини, свързани с представителството, но от съображения за равни възможности и пълно признаване на техния експертен опит и знания; като има предвид, че в европейското медийно пространство, са налице пречки пред участието в отговорен подход към равенството между половете като се имат предвид финансовите ограничения и условията на труд, включително несигурност на работните места и нива на професионален опит, в съчетание с търговските съображения и нарастващата скорост на информацията;

С.  като има предвид, че има жени в медиите, които работят на високо професионално равнище, включително утвърдени филмови режисьори, журналисти и репортери, които, въпреки че вършат също толкова добре работата си, колкото и мъжете, са изложени в по-голяма степен на насилие, основано на пола, и на дискриминацията на работното място и може да не получават същото ниво на оценка, както своите колеги мъже;

Т.  като има предвид, че жените, ангажирани в социалните медии, се сблъскват с нарастващи равнища на тормоз; като има предвид, че този тормоз има потенциала да заглуши гласовете на жените и отслабва тяхното участие в обществото; като има предвид, че данните, събрани в световен план, показват, че половината от жените, работещи в медиите, са били подложени на сексуален тормоз, една четвърт от тях са претърпели актове на физическо насилие и три четвърти са се сблъскали със сплашване, заплахи или злоупотреби(18); като има предвид, че е налице нарастващо безпокойство относно кибернасилието срещу жени и момичета и че се счита, че една на всеки десет жени в ЕС са били подложени на някаква форма на кибернасилие от навършването на 15-годишна възраст1; като има предвид, че липсват данни и изследвания относно кибернасилието над жени и момичета на равнище ЕС; като има предвид, че психологическият и сексуалният тормоз са нарушения на правата на човека; като има предвид, че медиите и националните и международните регулаторни органи следва да установят правила, включително санкции, които следва да бъдат прилагани от медийни организации за справяне с тези въпроси;

У.  като има предвид, че по-специално жените, които са разследващи журналисти, често са подложени на насилие и стават мишена на смъртоносни нападения, за което свидетелстват случаите на Вероника Герин или Дафне Каруана Галиция;

Ф.  като има предвид, че според проучване на Европейската аудио-визуална мрежа за жените (EWA)(19) само един на всеки пет филма в седем изследвани европейски държави е режисиран от жена, а по-голямата част от финансовите средства се насочват към филми, които не са режисирани от жени, въпреки че жените са приблизително половината от всички завършили училища по филмово изкуство;

Х.  като има предвид, че медийните дружества следва да въведат системи за саморегулиране и кодекс за поведение за определяне на процедурни правила и критерии по отношение на професионалното израстване и отразяването в медиите с цел защита и насърчаване на равенството между половете; като има предвид, че подобни системи за саморегулиране и кодекси за поведение следва да бъдат изготвени в сътрудничество с профсъюзите от сектора, като се следва ясна политика относно равенството между половете;

Присъствието на жените в медиите

1.  подчертава факта, че въпреки че от гледна точка на образование жените в тази област представляват значителна работна сила, те са недостатъчно представени на ръководни и висши управленски длъжности; счита, че както публичните, така и частните медийни услуги носят отговорност за гарантиране на равенството между мъжете и жените и предотвратяване на всякаква дискриминация; призовава държавите членки да разработят политически стимули за намаляване на пречките пред достъпа на жените до ръководни длъжности и лидерски позиции в медийните организации;

2.  изразява съжаление във връзка с факта, че като цяло жените в обществените медии в ЕС са слабо представени както на стратегически, така и на оперативни високопоставени длъжности и в управителните съвети (през 2017 г.: 35,8% от изпълнителните длъжности, 37,7% от длъжностите без изпълнителни функции и 33,3% от членовете на съвети на директорите)(20);

3.  припомня, че с оглед на наблюдението на критичните области от Пекинската платформа за действие, свързани с жените в медиите, Европейският институт за равенство между жените и мъжете разработи следните показатели:

–  дял на жените и мъжете на висши ръководни длъжности в медийните организации и в управителните съвети на медийните организации в ЕС;

–  дял на жените и мъжете в управителните съвети на медийните организации в ЕС;

–  политики за насърчаване на равенството между половете в медийните организации;

4.  припомня, че докато в Директивата за аудио-визуалните медийни услуги се посочва, че нейните цели не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки и могат да бъдат постигнати по-добре на равнището на Съюза, тя не съдържа никаква препратка към равното представяне на жените и мъжете в медийните организации;

5.  отбелязва, че въпреки че понастоящем жените са недостатъчно представени в обществените медии, те все още е по-вероятно да бъдат назначени или повишени на високопоставени длъжности в обществените медии, отколкото в частни медийни организации(21);

6.  призовава държавите членки и медийните организации да подкрепят и разработят стимулиращи мерки, включително квоти, за равно представяне на жените и мъжете на длъжности, свързани с вземането на решения, и за отдаване на по-голямо значение в тези организации на ефективния мониторинг на тези усилия; призовава Комисията да положи повече усилия за деблокиране на Директивата относно жените в управителните съвети, която се разглежда в Съвета от 2013 г. насам;

7.  взема под внимание дългата традиция на наемането както на постоянни служители, така и на служители на свободна практика, която съществува в сектора на медиите и на неговата непрестанна цифровизация, която доведе до намаления в традиционния тираж и приходите от реклама, което оказва въздействие върху вида на трудовите договори, предлагани в сектора; освен това посочва, че в много случаи жените са свръхпредставени в много нетипични форми на заетост на пазара на труда; отбелязва, че нарастващият натиск върху медийния сектор да остане икономически жизнеспособен вероятно ще доведе до нарастване на броя на тези видове договори;

8.  счита, че стереотипите могат да доведат до отрицателна социална среда за жените и могат да допринесат за основана на пола дискриминация на работното място; отбелязва значението на положителната социална среда при оказването на помощ на работниците да се справят с високи равнища на интензивност на труда;

9.  припомня, че медийните организации са свободни да определят ролите на наетите от тях лица — както мъже, така и жени, но настоятелно ги призовава да извършват това, като в максимална степен зачитат личното достойнство и професионалните качества; отбелязва в този контекст тревожните случаи на жени репортери, които са считани за по-подходящи за телевизионна журналистика, тъй като зрителите ги възприемат като привлекателни, и които впоследствие с напредването на възрастта биват замествани от по-млади колеги;

10.  осъжда освен това широкото разпространение на сексуалния тормоз и други видове злоупотреби, особено в хазартните игри онлайн и в социалните медии, и насърчава медийните дружества да създадат безопасна среда, която да бъде в състояние да отговори на всички случаи на тормоз; призовава следователно за различни мерки, включително повишаване на осведомеността, вътрешни правила относно дисциплинарни санкции за нарушителите и психологическа и/или правна подкрепа за жертвите на тези практики, за да се предотвратява и да се води борба с тормоза и сексуалния тормоз на работното място, както и в онлайн средата;

11.  категорично осъжда нападенията срещу журналисти от женски пол, които смело правят репортажи по важни политически и криминални теми, и призовава да се положат максимални усилия за гарантирането на защитата и безопасността на всички журналисти;

12.  настоятелно призовава публичните и частните медийни организации да приемат вътрешни политики, като например равни възможности и политики за многообразие, които включват мерки за борба с тормоза, схеми за отпуск по майчинство или отпуск за отглеждане на дете, гъвкави условия за работа, които подпомагат равновесието между професионалния и личния живот като позволяват на жените и мъжете да се възползват в еднаква степен от отпуска за отглеждане на дете и насърчават мъжете да си вземат родителски отпуск, което гарантира справедливото разпределяне на грижите за децата, както и наставничество и програми за обучение по управление, работа от разстояние и гъвкаво работно време както за жените, така и за мъжете на доброволна основа и без да се засяга професионалното израстване;

13.  призовава медиите да зачитат правото на жените и мъжете да ползват отпуск по майчинство, отпуск по бащинство и родителски отпуск; изтъква, че бременните жени не следва да бъдат дискриминирани въз основа на своето състояние, както и че на нито една жена не следва да бъда отказвана трудова заетост с аргумента, че тя би могла да реши да забременее;

14.  предлага медийните организации да създадат бази данни с жени експерти в редица области, особено областите, в които жените са недостатъчно представени, с оглед на това те да бъдат използвани, когато това е целесъобразно; насърчава освен това събирането на разбити по полов признак данни относно цялото възможно медийно съдържание;

15.  призовава Комисията и държавите членки да увеличат участието и достъпа на жените до изразяване на мнение и до вземане на решения чрез медиите и новите комуникационни технологии;

16.  счита, че всички работещи в медиите биха спечелили от общото подобряване на условията за жените на работното място; счита обаче, че подобно подобряване не е достатъчно и че все още съществуват неравенства; подчертава необходимостта държавите членки и Комисията да насърчават и да гарантират принципа на равно заплащане в съответствие с член 157 от ДФЕС, включително като се противопоставят на разликата в заплащането и в пенсиите на жените и мъжете, като намаляват несигурните работни места(22), осигуряват достъп до качествени и икономически достъпни грижи за деца и политики за по-добър баланс между професионалния и личния живот и като гарантират правата на колективно договаряне;

17.  отново заявява, че медиите трябва спешно да приложат политика на равно заплащане за равен труд, включително задължения за прозрачност на заплащането, като същевременно се позволи на жените да разполагат със същите възможности за обучение и повишение и всякакви други допълнителни ползи на равни начала с мъжете;

18.  отбелязва положителната роля на съветите на жените и на служителите, следящи за равнопоставеността на жените на работното място; призовава равенството между половете да бъде насърчавано като хоризонтална политика в областта на човешките ресурси в рамките на медиите; счита, че постигането на равенство за жените на всички равнища, и особено на равнищата на вземане на решения, в медиите изисква култура, насочена към служителите, и висш ръководен екип, съобразяващ се с аспектите на пола; препоръчва националните регулаторни органи и медийните организации да следват препоръката на Комисията относно укрепването на принципа на равното заплащане за мъжете и жените(23), да изготвят насоки относно справедливи процедури по подбор, да установят всеобхватни политики в областта на равенството, включващи медийното съдържание и предвиждащи увеличаването на броя на жените в органи, които вземат решения, и да създадат вътрешни процедури за справяне с тормоза на работното място; призовава Комисията да продължи да следи за правилното прилагане и изпълнение на Директива 2006/54, която обръща доказателствената тежест при случаи на дискриминация, основана на пола;

Медийното съдържание и жените

19.  подчертава ролята на медиите като двигател на социалните промени и тяхното влияние върху формирането на общественото мнение и призовава държавите членки да насърчават съдържанието относно равенството между половете в обществените медии; посочва, че досега всички регулаторни действия относно сексизма и стереотипното представяне на половете в медийното съдържание са от сферата на компетентност на държавите членки; припомня забраната на дискриминацията на основание пол в медиите по силата на Директивата за аудио-визуалните медийни услуги; подчертава освен това, че докато при регулаторните действия следва да се вземат надлежно под внимание съображенията, свързани с принципа на свободата на изразяване на мнение, свободата на редакционната политика не следва при никакви обстоятелства да служи, за да се насърчава или легитимира унизителното представяне на жени и ЛГБТИ лица; настоятелно призовава държавите членки, като спазват горепосочените свободи, да уредят нормативно достъпа до видеоигри с вредоносно онлайн съдържание и до порнографията в интернет;

20.  подчертава, че икономическите аргументи не могат да бъдат оправдание за утвърждаването на стереотипите, свързани с пола, в медийното съдържание;

21.  подчертава, че свързаното с насилие и сексисткото медийно съдържание се отразява отрицателно на жените и на тяхното участие в обществото; изразява загриженост във връзка с определени търговски аудио-визуални комуникации, които причиняват психологическа или физическа вреда на децата и младите хора; настоятелно призовава съответните заинтересовани страни и органи да вземат мерки по въпроса за рекламите, които косвено насърчават хранителни разстройства, като анорексия, и да предприемат стъпки, за да защитят от подобно съдържание особено уязвимите лица, включително момичета и млади жени;

22.  настоятелно призовава медийното съдържание, включително рекламата, свързана със семейното планиране, сексуалните и репродуктивните права, майчиното и детското здраве и образованието, да бъде насочвано както към жените, така и към мъжете;

23.  подчертава важността на насърчаването на медийната грамотност и предоставянето на всички заинтересовани страни на инициативи за медийно образование, съобразено с въпросите на половете, така че да се насърчават младите хора да развиват умения за критично мислене и да им се помогне да разпознават проявленията на и да изразяват мнението си срещу сексисткото представяне и дискриминацията, основаното на пола насилие, кибертормоза, словото на омразата и т.н.; подчертава необходимостта от превантивни мерки, включително криптиране и родителски контрол с оглед на осигуряването на цифрова и медийна грамотност и на по-безопасно използване на интернет; обръща внимание на факта, че стереотипите в рекламите и в други медийни продукти имат потенциално отражение върху социализирането на децата и впоследствие върху начина, по който те възприемат себе си, членовете на своето семейство и външния свят; изтъква, че рекламата може да бъде ефективен инструмент за поставяне под съмнение на стереотипите; поради това призовава за по-голямо внимание към дейностите за професионално обучение и образование като способ за борба с дискриминацията и насърчаване на равенството между половете;

24.  препоръчва, в медийните организации да се отдаде още по-голямо значение на незадължителните мерки, като планове за равенство между половете или насоки, и препоръчва тези протоколи да определят стандарти за положителното представяне на жените в реклами, новини, репортажи, продукции или радио- и телевизионно излъчване и да обхващат всички чувствителни области на съдържание като представяне на сила и власт, експертни знания, вземане на решения, сексуалност, насилие, разнообразие от роли и използването на несексистки език; насърчава освен това обществените и частните медии да включват равенството между половете в цялото си съдържание и да приемат планове за равенство, за да отразят социалното многообразие;

25.  препоръчва разпоредбите, издавани от компетентните органи в областта на медиите и комуникациите, да определят критерии, за да се гарантира нестереотипно представяне на жените и момичетата и да включват възможността за премахване или спиране на обидно съдържание; препоръчва освен това специализираните организации като националните органи по въпросите на равенството и женските неправителствени организации да участват в мониторинга на прилагането на тези разпоредби;

26.  изтъква, че държавите членки трябва да гарантират с всички подходящи средства, че медиите, включително онлайн и социалните медии, както и рекламата, не подбуждат към насилие или омраза, насочени срещу лице или група от лица; подчертава необходимостта да се събират данни, разделени по полов признак, и да се извърши изследване, в сътрудничество с EIGE, за да се вземат мерки по отношение на кибернасилието, онлайн сексуалния тормоз, заплахи, сексистки забележки и слово на омразата срещу жени и момичета; подчертава, че трябва да се отдели специално внимание на обучението относно начина, по който в медиите се отразяват случаи на насилие срещу жени; предлага на работещите в медиите, включително на лицата на ръководни позиции, да се предоставя постоянно обучение по въпросите на представянето на половете в медийното съдържание; препоръчва равенството между половете да бъде застъпено в модулите за обучение в рамките на програми за придобиване на бакалавърска степен и следдипломна квалификация по журналистика и комуникация;

27.  призовава държавите членки и Комисията да насърчават саморегулирането и съвместното регулиране в медиите чрез кодекси за поведение;

Примери за добри практики

28.  отбелязва с ентусиазъм различни примери за добри практики, които могат да бъдат наблюдавани във всички държави членки, в това число: медийни кампании, специално законодателство, награди или антинагради за стереотипни и сексистки реклами, бази данни на жени експерти, курсове за обучение на специалисти в сектора и планове на медийни организации за равенство между половете, етични кодекси и политики за многообразие и равни възможности, както и минимални прагове, определени за представеността на половете в управителните органи на медийните регулаторни органи;

29.  насърчава държавите членки да подкрепят кампании, като например белгийския инструмент Expertalia, чешките награди Sexist Piggy или шведската инициатива #TackaNej („Не, благодаря“), наред с други; призовава държавите членки да провеждат редовни информационни кампании и кампании за повишаване на осведомеността във връзка с медийно съдържание, което е дискриминационно от гледна точка на пола, и редовно да докладват за тенденциите по отношение на равенството между половете в медиите; призовава Комисията да задели специално финансиране за подпрограми, насочени към увеличаване на присъствието и ролята на жените в медийния сектор, и да подкрепя медийни сдружения и мрежи като организира кампании за повишаване на осведомеността на обществеността и в рамките на сектора; призовава освен това Комисията да създаде награда на ЕС за студенти в областта на медиите за работата им, свързана с равенството между половете;

30.  приканва организациите на гражданското общество да изготвят комуникационни стратегии не само за традиционните медии, но също и за онлайн медиите с цел разширяване на обхвата за оказване на въздействие и наблюдение на медийната програма;

Допълнителни препоръки

31.  призовава държавите членки, в сътрудничество с органите по въпросите на равенството, да приложат изцяло съществуващото законодателство за равенство между половете и да насърчават регулаторните органи да обръщат внимание на присъствието и кариерното развитие на жените и на нестереотипното медийно съдържание; насърчава държавите членки да извършват редовни оценки на горепосочените области и да развиват, ако това все още не е направено, законодателство, насочено към нестереотипното медийно съдържание; подчертава ролята на държавите членки за по-доброто използване на съществуващите ресурси в медиите в рамките на тяхната компетентност да предоставят обществена услуга, като отразяват по-балансирано от гледна точка на пола общество и по-демократично общество;

32.  призовава Комисията да извърши допълнителни проучвания във връзка с присъствието на жените на висши длъжности в медиите; приветства работата на Европейския институт за равенство между половете в тази област и го призовава да продължи да развива и следи съответния набор от показатели, включително, но не само участието на жените във вземането на решения, условията им на труд и равенството между половете в медийното съдържание, като същевременно насочва вниманието си и към новите технологии на социалните медии, за да се разработят методологии за предотвратяване на основаното на пола насилие и тормоз в социалните медии;

33.  призовава Комисията и държавите членки да подпомагат и съдействат на женски организации, които са активни в сферата на насърчаването на равенството между половете в медиите, включително организациите, оказващи подкрепа на жени и момичета, които са жертви на насилие, основано на пола, комбинирана дискриминация или сексуален тормоз;

34.  призовава държавите членки да приложат програми за действие, които гарантират участието на жени в разработването и реализирането на ефикасни и ефективни, съобразени с аспектите на пола, политики и програми в рамките на медийните организации;

35.  призовава държавите членки да разработят програми за подобряване на уменията на жените по научните, технологичните, инженерните и математическите (НТИМ) дисциплини, които са важни за кариера в сектора на медиите с по-голяма техническа насоченост, като например звукови и аудио-визуални техници; подчертава значението на професионалното образование и обучение за създаването на по-разнообразни възможности за избор на професия и за запознаването на жените и мъжете с нетрадиционни възможности за професионално развитие с цел преодоляване на хоризонталното и вертикалното изключване;

o

o    o

36.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1)

ОВ L 204, 26.7.2006 г., стр. 23.

(2)

OВ L 95, 15.4.2010 г., стр. 1.

(3)

ОВ C 296, 10.11.1995 г., стр. 15.

(4)

OВ C 295E, 4.12.2009 г., стр. 43.

(5)

ОВ C 36, 29.1.2016 г., стр. 18.

(6)

Приети текстове, P8_TA(2016)0204.

(7)

Приети текстове, P8_TA(2016)0338.

(8)

Приети текстове, P8_TA(2016)0360.

(9)

Приети текстове, P8_TA(2017)0260.

(10)

Приети текстове, P8_TA(2017)0290.

(11)

Приети текстове, P8_TA(2017)0364.

(12)

Приети текстове, P8_TA(2017)0417.

(13)

Съвместно събиране на данни от ЮНЕСКО, ОИСР и Евростат, достъпни на: http://eige.europa.eu/gender-statistics/dgs/indicator/ta_educ_part_grad__educ_uoe_grad02

(14)

Европейски институт за равенство между половете, Индекс за равенство между половете за 2017 г.

(15)

https://www.womenlobby.org/IMG/pdf/factsheet_women_and_media.pdf

(16)

Ленка Вохоцова, публично изслушване на комисията по правата на жените и равенството между половете на тема „Равенство между половете в медийния сектор в ЕС“, 26 юни 2017 г., записът е на разположение на адрес: http://www.europarl.europa.eu/ep-live/bg/committees/video?event=20170626-1500-COMMITTEE-FEMM

(17)

Проект за глобален мониторинг на медиите, регионален доклад за Европа (2015 г.), на разположение на адрес: http://cdn.agilitycms.com/who-makes-the-news/Imported/reports_2015/regional/Europe.pdf

(18)

Кампания на Международната федерация на журналистите (IFJ) относно основаното на пола насилие на работното място https://www.ifj-stop-gender-based-violence.org/

(19)

Where are the women directors in European films? Gender equality report on female directors (2006-2013) with best practice and policy recommendations’, („Къде са жените режисьори в европейските филми? Доклад относно равенството между мъжете и жените режисьори (2006 – 2013 г.) с най-добри практики и препоръки за политиката“) http://www.ewawomen.com/en/research-.html

(20)

Gender Equality in Power and Decision-Making. Review of the Implementation of the Beijing Platform for Action in the EU Member States, 2017 („Равенството между половете във властта и процесите на вземане на решения.“„ “„Преглед на изпълнението на Пекинската платформа за действие в държавите – членки на ЕС за 2017 г.“) (Източник: EIGE Gender Statistics Database – Women and Men in Decision-Making (База статистически данни за равенството между половете, Европейски институт за равенство между жените и мъжете, Жените и мъжете в процеса на вземане на решения).

(21)

Европейски институт за равенство между половете (EIGE): Review of the implementation of the Beijing Platform for Action in the EU Member States: Women and the Media – Advancing gender equality in decision-making in media organisations (2013). („Преглед на изпълнението на Пекинската платформа за действие в държавите – членки на ЕС:“„ “„Жените и медиите – постигане на напредък в областта на равенството между половете при взимането на решения в медийни организации (2013 г.)“)

(22)

Резолюция на Европейския парламент от 4 юли 2017 г. относно условията на труд и несигурната заетост.

(23)

https://ec.europa.eu/info/strategy/justice-and-fundamental-rights/discrimination/gender-equality/equal-pay/gender-pay-gap-situation-eu_en


ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

В настоящия доклад е разгледано равенството между мъжете и жените в медиите в ЕС. Медиите са четвъртата власт и оказват сериозно въздействие върху политиката и обществото. Следователно на тяхното правилно и балансирано функциониране трябва да се обръща надлежно внимание, което без съмнение означава да се гарантира баланс между мъжете и жените. Обществените, както и частните медии следва да служат на цялото общество, и съответно тяхната структура и работа следва да отговарят на факта, че жените представляват половината от обществото.

Докладът е насочен преди всичко към положението на жените в медиите като обикновени репортери или коментатори, но обръща внимание и на отсъствието им на ръководни длъжности. Особено във връзка с последния споменат аспект ситуацията е твърде обезпокоителна: само между 30 и 40% от ръководните постове в медиите в ЕС са заети от жени, въпреки че завършилите медийни специалности са предимно жени. Това несъответствие може да има въздействие не само върху оформянето на съдържанието и насочеността на медиите, но също така допринася по отрицателен начин за цялостната разлика между жените и мъжете от гледна точка на заплащане и пенсии.

Жените също така се сблъскват с многобройни пречки в репортерската и модераторската професии. Подложени са на по-голям натиск от гледна точка на външност и атрактивност за зрителите, а важни политически или икономически теми рядко им се поверяват. Често пъти положението на жените е по-сложно поради по-голямата необходимост да съчетават семейните (т.е. майчинските) и професионалните задължения. В това отношение следва да им окажем максимално съдействие.

Отделен въпрос е портретирането на жените в медиите и в рекламната индустрия, където сме свидетели на стереотипен или дори сексистки подход. Подобно е положението и в новите социални медии, които, разбира се, настоящият доклад не разглежда, поради липсата на достатъчно данни и проучвания. Оттук обаче произтича необходимостта в бъдеще тази област да не бъде забравяна.

Вярно е, че Европейският съюз не урежда въпроса за равенството между жените и мъжете в медиите. Липсата на инструменти обаче не ни освобождава от отговорността да се занимаваме с този въпрос и да призоваваме съответните участници да предприемат действия. Самите медии носят отговорност, както и регулаторните и надзорните органи и гражданското общество, да обръщат внимание на различни неуредени въпроси. Националните органи и органите на Съюза обаче могат да следят за надлежното прилагане на антидискриминационните разпоредби и да подобряват правната рамка за съчетаване на професионалния и семейния живот.


СТАНОВИЩЕ на комисията по заетост и социални въпроси (24.1.2018)

на вниманието на комисията по правата на жените и равенството между половете

относно равенството между половете в медийния сектор в ЕС

(2017/2210(INI))

Докладчик по становище: Лин Бойлан

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по заетост и социални въпроси приканва водещата комисия по правата на жените и равенството между половете да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

–  като взе предвид своята резолюция от 13 септември 2016 г. относно създаването на условия на пазара на труда, благоприятстващи за равновесието между личния и професионалния живот(1),

–  като взе предвид своята резолюция от 15 септември 2016 г. относно прилагането на Директивата за равно третиране в областта на заетостта(2),

–  като взе предвид своята резолюция от 14 юни 2017 г. относно необходимостта от стратегия на ЕС за предотвратяване и премахване на разликата в пенсиите на мъжете и жените(3),

–  като взе предвид своята резолюция от 4 юли 2017 г. относно условията на труд и несигурната заетост(4),

–  като взе предвид своята резолюция от 3 октомври 2017 г. относно икономическото овластяване на жените в частния и публичния сектор в ЕС(5),

–  като взе предвид своята резолюция от 26 октомври 2017 г. относно борбата срещу сексуалния тормоз и сексуалната злоупотреба в ЕС(6),

–  като взе предвид предложението на Европейската комисия от 26 април 2017 г. за директива на Европейския парламент и на Съвета относно равновесието между професионалния и личния живот на родителите и лицата, полагащи грижи, и за отмяна на Директива 2010/18/ЕС на Съвета (COM(2017)0253),

1.  изразява дълбоко съжаление, че въпреки че жените представляват по-голямата част от завършилите журналистика и медии в ЕС – 68%(7), те все още са значително по-слабо представени в медиите, особено на равнището на вземане на решения и на лидерски позиции; отбелязва, че на всички управленски нива жените представляват средно 32% от висшите служители, заемащи ръководни длъжности, като делът на заеманите от жени длъжности на най-високото стратегическо ниво – изпълнителен директор, е дори под 16%; отбелязва също така, че процентът на жените членове в управителни съвети също е нисък – 25%(8); отбелязва, че настоящото недостатъчно представителство допринася за отрицателното и стереотипното представяне на жените в медиите в ЕС;

2.  счита, че тези стереотипи могат да доведат до отрицателна социална среда за жените и да допринесат за дискриминацията по пол на работното място; отбелязва значението на положителната социална среда при оказването на помощ на работниците да се справят с високи равнища на интензивност на труда;

3.  подчертава, че е важно да се гарантират равни възможности на мъжете и жените, като се възнаграждава таланта независимо от пола, расата, възрастта, религията, уврежданията, здравословното състояние или икономическото положение;

4.  призовава Комисията, държавите членки и социалните партньори да насърчават равенството между половете в медийните организации, представителните органи и институциите за обучение, по-специално в техните управителни съвети, както и да наблюдават и следят отблизо постигнатия напредък;

5.  счита, че всички работещи в медиите биха спечелили от общото подобряване на условията за жените на работното място; счита обаче, че подобно подобряване не е достатъчно и че все още съществуват неравенства; подчертава необходимостта държавите членки и Комисията да насърчават и да гарантират принципа на равно заплащане в съответствие с член 157 от ДФЕС, включително като се противопоставят на разликата в заплащането и в пенсиите между жените и мъжете, като намаляват несигурните работни места(9), осигуряват достъп до качествени и икономически достъпни грижи за деца и политики за по-добър баланс между професионалния и личния живот и като гарантират правата на колективно договаряне; призовава Комисията и държавите членки да решат проблема с несигурната заетост, включително недекларирания труд и фиктивната самостоятелна заетост, за да се гарантира, че всички видове трудови договори предлагат достойни условия на труд и социална защита с подходящо ниво на социална сигурност, в съответствие с Програмата на МОТ за достоен труд, член 9 от ДФЕС, Хартата на основните права на Европейския съюз и Европейската социална харта;

6.  счита, че стереотипите, свързани с пола, възпроизвеждани от медиите допринасят за разделението на пазара на труда; осъжда представяне на жените, което намалява тяхното човешко достойнство, например чрез сексуално опредметяване в рамките на радио и телевизионното разпръскване и в рекламата; подчертава, че икономическите аргументи не могат да бъдат използвани като оправдание за утвърждаването на стереотипите, свързани с пола, в медийното съдържание; посочва, че често има много по-малко жени, отколкото мъже в медиите, които да отразяват най-важните политически и икономически теми; отбелязва освен това, че е неприемливо възрастта и привлекателността да са основните фактори, определящи дали даден водещ ще се яви на екран, или не;

7.  отбелязва съществуващата в сектора на медиите дългогодишна традиция на служители на свободна практика и постоянно наетите служители; отбелязва, че непрекъснатата цифровизация на сектора доведе до намаляване на традиционните приходи от тираж и реклама, което оказва влияние върху вида на трудовите договори, предлагани в сектора;

8.  препоръчва медийните организации да зачитат правото на жените и мъжете да ползват в еднаква степен родителски отпуск; насърчава особено мъжете да вземат родителски отпуск;

9.  счита, че постигането на равенство за жените на всички равнища, по-специално на равнището на вземане на решения, в медиите изисква култура, съсредоточена върху служителите, висш ръководен екип, вземащ предвид аспектите на пола, прозрачност в системите на заплащане, неутрални по отношение на пола критерии за професионално оценяване и категоризиране, прозрачност на процедурите за повишаване и подбор на персонала, както и ефективни мерки за прекратяване на сексуалния тормоз; призовава Комисията да продължи да следи за правилното прилагане и изпълнение на Директива 2006/54, която обръща доказателствената тежест при случаи на дискриминация, основана на пола;

10.  отбелязва неотдавнашно проучване на Европейския парламент, което подчертава нарастващата несигурност на всички форми на труд; признава по-големият риск от несигурност при нетипични форми на труд, като например срочни трудови договори, временна заетост, работа на свободна практика и прекъсвания на трудовия стаж в сектора на средствата за масово осведомяване; отбелязва още, че е факт, че на целия пазар на труда, жените са свръхпредставени в много нетипични форми на заетост(10); отбелязва, че нарастващият натиск върху сектора на медиите за поддържане на икономическа жизнеспособност, дължащ се на непрекъснатата цифровизация, оказва въздействие на вида на трудовите договори, предлагани в сектора, и вероятно ще влоши тази тенденция; освен това отбелязва, че жените, наети с тези видове договори може да са по-уязвими от гледна точка на тормоз на работното място поради относителната лекота, с която могат да бъдат освободени от организацията;

11.  отбелязва с оглед на предстоящия доклад на Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд (Eurofound), озаглавен „Прозрачност на заплащането в Европа: опит на пионерите от докладите и одитите относно заплащането на мъжете и жените“, че само една трета от държавите членки са въвели поне някакви мерки за прозрачност по отношение на заплащането на мъжете и жените съгласно препоръката на Европейската комисия (C(2014) 1405 final), а някои държави членки едва наскоро са променили законодателството или са финализирали плановете си, докато повече от половината държави членки до момента не са въвели нито една от четирите мерки за прозрачност по отношение на заплащането;

12.  подчертава ролята на медиите като двигател на социалните промени и тяхното влияние върху формирането на общественото мнение и призовава държавите членки да насърчават съдържанието относно равенството между половете в обществените медии; насърчава обществените и частните медии да включват равенството между половете в цялото съдържание и да използват несексистки език; насърчава излъчващите организации да приемат план за равнопоставеност както за вътрешните си структури, така и за създаването на съдържание;

13.  призовава държавите членки да осъществят програми за действие, които гарантират участието на жени в разработването и реализирането на ефикасни и ефективни, съобразени с аспектите на пола, политики и програми в рамките на медийните организации;

14.  отново заявява призива на Европейския парламент към Комисията и Съвета за бързо приемане и прилагане на Директивата относно жените в управителните съвети, с която се въвеждат квоти в публичните и частните медийни организации, регистрирани на фондовата борса, за да се гарантира равно представяне на жените на равнището на вземане на решения; напомня на Комисията нейната отговорност да предприеме действия, които биха могли да спомогнат за преодоляване на патовата ситуация в Съвета във връзка с приемането на Директивата относно жените в управителните съвети;

15.  отбелязва по-специално тревожния мащаб на тормоза срещу журналистки; отбелязва, че съгласно неотдавнашно проучване на IWMF/International News Safety Institute (Международна фондация за жените в медиите/Международен институт за безопасност на новините) от 2013 г.(11) на международно равнище 64,8% от жените, работещи в медиите, са били подложени на сплашване, заплашване или злоупотреби във връзка с работата си, а 31,7% от тях споделят, че по-голямата част от сплашването и злоупотребите са се случили на работното място и са били извършени от началник, висшестоящ или колега от мъжки пол; призовава медийните организации да създадат вътрешни органи там, където такива все още не съществуват, за оказване на съдействие на жертвите на тормоз в хода на целия процес на сигнализиране за такива случаи; призовава също така тези организации да гарантират съществуването на ясни и конкретни вътрешни политики, включително процедура за сигнализиране за нередности, която да е изрично насочена към справяне с културата на работното място, позволяваща насърчаването на дискриминация и тормоз, основани на пола; приветства инициативи, като например движението #MeToo, което очерта мащаба на сексуалния тормоз и насилие срещу жени; решително подкрепя всички жени и момичета, които участват в кампанията, включително тези, които изобличиха извършителите на подобни деяния;

16.  призовава държавите членки да разработят програми за подобряване на уменията на жените по дисциплините, свързани с науки, технологии, инженерство и математика (НТИМ), които са важни за кариера в сектора на медиите с по-голяма техническа насоченост, като например звукови и аудио-визуални техници; подчертава значението на професионалното образование и обучение за създаването на различни възможности за избор на професия и за запознаването на жените и мъжете с нетрадиционни възможности за професионално развитие с цел преодоляване на хоризонталното и вертикалното изключване;

17.  призовава Комисията и държавите членки да подкрепят и насърчават женски организации, които са активни в областта на насърчаването на равенството между половете в медиите, включително организациите, оказващи помощ на жени и момичета, които са жертви на насилие, основано на пола, комбинирана дискриминация или сексуален тормоз;

18.  признава, че увеличаването на дела на жените на ръководни длъжности в сектора на медиите е важна стъпка и призовава за тази цел медийните организации да въведат мерки, основани на най-добрите практики; насърчава тези организации активно да обмисли мерки, като например въведените от Nordic Public Services Broadcasters (Северните обществени радио- и телевизионни оператори)(12), както и да укрепват своите вътрешни мерки като кодекси за поведение, одити на равенството, планове за равенство между половете, механизми на докладване и обучение относно тормоза и стереотипите, свързани с половете, както и програми за обучение, наставничество и ролеви модели за колеги жени, които, според Eurofound, е по-малко вероятно да получат обучение от работодателите, отколкото колегите им мъже в медийния сектор; предлага подобни действия да бъдат засилени с механизми за наблюдение, като се определят ясни и реализуеми годишни цели; счита, че тези мерки може да допринесат за увеличаване на дела на жените, заемащи стратегически ръководни длъжности;

19.  оценява положителната роля на профсъюзите и на професионалните сдружения на работещите в медиите, които насърчават равенството между половете по-ефективно в рамките на вътрешните си структури, отколкото това е постигнато на работното място; счита, че подобни професионални сдружения следва да играят основна роля в разработването на стратегиите за равенство между половете; отбелязва и активната роля, която могат да играят националните органи по въпросите за равенството и националните медийни регулаторни органи в наблюдението и справянето с неравенството на половете в сектора;

20.  признава, че жените не може да се третират като хомогенна група, но че жените от различен етнос, религия, полова идентичност, сексуална ориентация, както и жените с увреждания са изправени пред конкретни основани на пола пречки и източници на стрес на работното място, включително тормоз, изключване, дискриминация или свързани с пола стереотипи;

21.  настоятелно призовава Комисията и държавите членки да гарантират пълното прилагане на съществуващото относимо европейско законодателство относно равното третиране на работното място и недискриминацията; изразява съжаление, че само няколко държави членки систематично гарантират, че всички съществуващи правни текстове са в съответствие с принципа на равно третиране(13);

22.  призовава държавите членки да разработят, финансират и насърчат обучения за политика на работното място срещу тормоза и в подкрепа на равенството и многообразието, включително използването на недискриминационен език, избягване на стереотипите, свързани с пола, в медиите, с цел борба с тормоза на работното място; подчертава, че трябва да се отдели специално внимание на обучението относно начина, по който в медиите се докладва за случаи на насилие срещу жени;

23.  настоява, че е важно на жените да се гарантира баланс между професионалния и личния живот, по-специално като се има предвид ненормирания работен ден в медийния сектор; отбелязва едно от последните проучвания на Eurofound(14), което съдържа информация от работещи в медиите в печатния и издателския сектор за незадоволителното равновесие между професионалния и личния живот, като най-високи равнища се отчитат на работните места в малките и средните предприятия в сектора на медиите и комуникациите; поради това приветства предложението на Комисията относно равновесието между професионалния и личния живот като отговор на неколкократните призиви на Европейския парламент и настоява междуинституционалните преговори да доведат до ефективно законодателство; отбелязва, че справедливото споделяне на отговорностите, разходите и грижите между мъжете и жените ще допринесе за премахването на неравенството между половете;

24.  призовава правителствата на държавите членки да насърчат мерките за избягване на дискриминацията между мъжете и жените в предприятията, които получават обществени концесии; отбелязва положителната роля на съветите на жените и на служителите, следящи за равнопоставеността на жените на работното място; счита, че тези организации следва да продължат да работят заедно с работодателите за реализирането на подходящи мерки за постигане на равновесие на половете в медийните организации;

25.  изразява съжаление относно недостатъчната степен на докладване на всички форми на дискриминация на работното място и подчертава, че липсата на обективни данни затруднява доказването на съществуването на дискриминация; призовава Комисията и държавите членки да предприемат последващи действия във връзка с показателите, разработени от Европейския институт за равенство между половете (EIGE), и да събират данни за равенството в рамките на обхвата на Директивата за равно третиране в областта на заетостта по точен и систематичен начин и с участието на социалните партньори, националните органи по въпросите на равенството и националните съдилища; препоръчва също така националните, регионалните и местните органи, правоприлагащите органи, включително инспекторите по труда, националните органи по въпросите на равенството и организациите на гражданското общество да увеличат мониторинга на комбинирането на основанията, свързани с пола, и на други основания в случаите и практиките на дискриминация;

ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

23.1.2018

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

42

3

5

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Guillaume Balas, Vilija Blinkevičiūtė, Enrique Calvet Chambon, David Casa, Ole Christensen, Michael Detjen, Geoffroy Didier, Martina Dlabajová, Lampros Fountoulis, Arne Gericke, Marian Harkin, Czesław Hoc, Agnes Jongerius, Rina Ronja Kari, Jan Keller, Ádám Kósa, Agnieszka Kozłowska-Rajewicz, Jean Lambert, Jérôme Lavrilleux, Jeroen Lenaers, Verónica Lope Fontagné, Javi López, Thomas Mann, Dominique Martin, Anthea McIntyre, Joëlle Mélin, Elisabeth Morin-Chartier, Emilian Pavel, João Pimenta Lopes, Georgi Pirinski, Marek Plura, Dennis Radtke, Terry Reintke, Claude Rolin, Siôn Simon, Romana Tomc, Ulrike Trebesius, Marita Ulvskog, Tatjana Ždanoka

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Georges Bach, Lynn Boylan, Rosa D’Amato, Tania González Peñas, Krzysztof Hetman, Paloma López Bermejo, António Marinho e Pinto, Edouard Martin, Ivari Padar, Flavio Zanonato

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване

Morten Messerschmidt

ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

42

+

ALDE

Enrique Calvet Chambon, Martina Dlabajová, Marian Harkin, António Marinho e Pinto

EFDD

Rosa D’Amato

GUE/NGL

Lynn Boylan, Tania González Peñas, Rina Ronja Kari, Paloma López Bermejo, João Pimenta Lopes

PPE

Georges Bach, David Casa, Geoffroy Didier, Krzysztof Hetman, Ádám Kósa, Agnieszka Kozłowska-Rajewicz, Jérôme Lavrilleux, Jeroen Lenaers, Verónica Lope Fontagné, Thomas Mann, Elisabeth Morin-Chartier, Marek Plura, Dennis Radtke, Claude Rolin, Romana Tomc

S&D

Guillaume Balas, Vilija Blinkevičiūtė, Ole Christensen, Michael Detjen, Agnes Jongerius, Jan Keller, Javi López, Edouard Martin, Ivari Padar, Emilian Pavel, Georgi Pirinski, Siôn Simon, Marita Ulvskog, Flavio Zanonato

VERTS/ALE

Jean Lambert, Terry Reintke, Tatjana Ždanoka

3

-

ENF

Dominique Martin, Joëlle Mélin

NI

Lampros Fountoulis

5

0

ECR

Arne Gericke, Czesław Hoc, Anthea McIntyre, Morten Messerschmidt, Ulrike Trebesius

Легенда на използваните знаци:

+  :  „за“

-  :  „против“

0  :  „въздържал се“

(1)

Приети текстове, P8_TA(2016)0338.

(2)

Приети текстове, P8_TA(2016)0360.

(3)

Приети текстове, P8_TA(2017)0260.

(4)

Приети текстове, P8_TA(2017)0290.

(5)

Приети текстове, P8_TA(2017)0364.

(6)

Приети текстове, P8_TA(2017)0417.

(7)

„Постигане на напредък в областта на равенството между половете при взимането на решения в медийни организации“, Доклад на Европейския институт за равенство между половете, 2013 г., стр. 17.

(8)

„Постигане на напредък в областта на равенството между половете при взимането на решения в медийни организации“, Доклад на Европейския институт за равенство между половете, 2013 г., стр. 29 – 33.

(9)

Резолюция на Европейския парламент от 4 юли 2017 г. относно условията на труд и несигурната заетост.

(10)

http://www.europarl.europa.eu/RegData/etudes/STUD/2016/587285/IPOL_STU(2016)587285_EN.pdf.

(11)

https://www.iwmf.org/wp-content/uploads/2014/03/Violence-and-Harassment-against-Women-in-the-News-Media.pdf

(12)

http://www.nordicom.gu.se/sites/default/files/mediefakta-dokument/Gender_Media/Making_Change/1-12_makingchange_lr.pdf

(13)

Вж.: Резолюция на Европейския парламент от 15 септември 2016 г. относно прилагането на Директивата за равно третиране в областта на заетостта.

(14)

https://www.eurofound.europa.eu/publications/information-sheet/2014/working-conditions/media-and-communications-working-conditions-and-job-quality.


ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

20.2.2018

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

25

4

0

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Beatriz Becerra Basterrechea, Malin Björk, Vilija Blinkevičiūtė, André Elissen, Iratxe García Pérez, Arne Gericke, Anna Hedh, Mary Honeyball, Teresa Jiménez-Becerril Barrio, Agnieszka Kozłowska-Rajewicz, Florent Marcellesi, Maria Noichl, Pina Picierno, Terry Reintke, Liliana Rodrigues, Michaela Šojdrová, Ernest Urtasun, Elissavet Vozemberg-Vrionidi, Jadwiga Wiśniewska, Maria Gabriela Zoană

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Sophia in ‘t Veld, Lívia Járóka, Urszula Krupa, Edouard Martin

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване

Krzysztof Hetman, Monika Hohlmeier, Lukas Mandl, Pavel Svoboda, Patricija Šulin


ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

25

+

ALDE

Beatriz Becerra Basterrechea, Sophia in 't Veld

GUE/NGL

Malin Björk

PPE

Krzysztof Hetman, Monika Hohlmeier, Teresa Jiménez-Becerril Barrio, Lívia Járóka, Agnieszka Kozłowska-Rajewicz, Lukas Mandl, Michaela Šojdrová, Patricija Šulin, Pavel Svoboda, Elissavet Vozemberg-Vrionidi

S&D

Vilija Blinkevičiūtė, Iratxe García Pérez, Anna Hedh, Mary Honeyball, Edouard Martin, Maria Noichl, Pina Picierno, Liliana Rodrigues, Maria Gabriela Zoană

VERTS/ALE

Florent Marcellesi, Terry Reintke, Ernest Urtasun

4

-

ECR

Arne Gericke, Urszula Krupa, Jadwiga Wiśniewska

ENF

André Elissen

0

0

 

 

Легенда на използваните знаци:

+  :  „за“

-  :  „против“

0  :  „въздържал се“

Последно осъвременяване: 9 март 2018 г.Правна информация