Процедура : 2017/2053(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A8-0041/2018

Внесени текстове :

A8-0041/2018

Разисквания :

PV 13/03/2018 - 13
CRE 13/03/2018 - 13

Гласувания :

PV 14/03/2018 - 8.10
Обяснение на вота

Приети текстове :

P8_TA(2018)0076

ДОКЛАД     
PDF 1002kWORD 115k
26.2.2018
PE 616.543v02-00 A8-0041/2018

относно реформата на системата на собствените ресурси на Европейския съюз

(2017/2053(INI))

Комисия по бюджети

Съдокладчици: Жерар Дьопре, Януш Левандовски

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
 СТАНОВИЩЕ на комисията по международна търговия
 СТАНОВИЩЕ на комисията по бюджетен контрол
 СТАНОВИЩЕ на комисията по икономически и парични въпроси
 СТАНОВИЩЕ на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните
 СТАНОВИЩЕ на комисията по земеделие и развитие на селските райони
 СТАНОВИЩЕ на комисията по конституционни въпроси
 ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ
 ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно реформата на системата на собствените ресурси на Европейския съюз

(2017/2053(INI))

Европейският парламент,

  като взе предвид член 311 и член 332, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

  като взе предвид членове 106а и 171 от Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия,

  като взе предвид Решение 2014/335/ЕС, Евратом на Съвета от 26 май 2014 г. относно системата на собствените ресурси на Европейския съюз(1),

  като взе предвид Регламент (ЕС, Евратом) № 608/2014 на Съвета от 26 май 2014 г. за определяне на мерки за прилагане на системата на собствените ресурси на Европейския съюз(2),

  като взе предвид Регламент (EС, Евратом) № 609/2014 на Съвета от 26 май 2014 г. относно методите и процедурата за предоставяне на традиционните собствени ресурси, собствените ресурси на база ДДС и на база БНД и относно мерките за удовлетворяване на потребностите от парични средства(3),

  като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент и Съвета от 21 септември 2017 г., озаглавено „Справедлива и ефикасна данъчна система в Европейския съюз за цифровия единен пазар“ (COM(2017)0547),

  като взе предвид своята резолюция от 29 март 2007 г. относно бъдещето на собствените ресурси на Европейския съюз(4),

  като взе предвид своята резолюция от 8 юни 2011 г., озаглавена „Инвестиция за бъдещето: нова Многогодишна финансова рамка (МФР) за конкурентоспособна, устойчива и приобщаваща Европа“(5),

  като взе предвид своята резолюция от 15 април 2014 г., озаглавена „Преговори относно МФР за периода 2014 – 2020 г.: извличане на поуки и бъдещо развитие“(6),

  като взе предвид своята резолюция от 16 април 2014 г. относно проекта на решение на Съвета относно системата на собствените ресурси на Европейския съюз(7),

  като взе предвид своята резолюция от 17 декември 2014 г. относно системата за собствени ресурси на Европейските общности(8),

  като взе предвид своята резолюция от 6 юли 2016 г. относно подготовката за преразглеждането след изборите на МФР за периода 2014 – 2020 г.(9),

  като взе предвид доклада относно „Бъдещо финансиране на ЕС: окончателен доклад и препоръки на групата на високо равнище за собствените ресурси“ от декември 2016 г.,

  като взе предвид член 1 от решението на Председателския съвет от 12 декември 2002 г. относно процедурата за разрешаване на изготвянето на доклади по собствена инициатива,

  като взе предвид член 52 от своя правилник,

  като взе предвид доклада на комисията по бюджети и становищата на комисията по международна търговия, комисията по бюджетен контрол, комисията по икономически и парични въпроси, комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните, комисията по земеделие и развитие на селските райони и комисията по конституционни въпроси (A8-0041/2018),

А.  като има предвид, че съгласно Римския договор от 25 март 1957 г. Европейската икономическа общност трябваше да се финансира от национални вноски само през един преходен период, а впоследствие от система на собствени ресурси;

Б.  като има предвид, че Европейският съвет в Люксембург през април 1970 г. взе решение относно система на собствените ресурси, като сложи край на националните вноски и въведе два същински собствени ресурса, а именно селскостопанските налози и митата, допълнени от трети източник на ресурси на база данък върху добавената стойност (ДДС);

В.  като има предвид, че през юни 1988 г. Европейският съвет въведе собствен ресурс на база БНД на държавите членки на основанието, че приходите, генерирани от съществуващите собствени ресурси, не са достатъчни, за да покриват общия размер на разходите от бюджета на ЕС;

Г.  като има предвид, че делът на ресурсите на база БНД се е увеличил значително, от около 11% през 1988 г. до 69% през 2014 г., и на практика този „остатъчен“ и „балансиращ“ ресурс се е превърнал в най-големият източник на финансиране на бюджета на ЕС днес; като има предвид, че ресурсите на база БНД понастоящем представляват около 12% от бюджета на ЕС, традиционните собствени ресурси (мита, селскостопански мита и налози върху захарта и изоглюкозата) – около 13%, а останалата част се покрива от други приходи, включително данъци, плащани от служителите на ЕС, или глоби, плащани от дружествата, които нарушават законодателството в областта на конкуренцията;

Д.  като има предвид, че след въвеждането на Европейския съвет във Фонтенбло през 1984 г. на британската отстъпка, при която 66% от нетната вноска на Обединеното кралство се възстановяват, постепенно бяха въведени различни други отстъпки и корекционни механизми с цел преодоляване на недостатъците на т.нар. „оперативни бюджетни салда“ на някои държави членки; като има предвид, че такива корекции понастоящем се отнасят главно или за намаляване на финансирането на корекцията за Обединеното кралство, или за брутно намаляване на вноската на база БНД и ДДС;

Е.  като има предвид, че Парламентът е подчертавал в редица резолюции от последните десет години проблемите и сложността на системата на собствените ресурси на ЕС и нееднократно е призовавал за задълбочена реформа, за да се направи системата по-проста, по-прозрачна и по-демократична, включително въвеждането на нови и истински собствени ресурси, които следва, постепенно и доколкото е възможно, да заместят вноските на база БНД;

Ж.  като има предвид, че през 2011 г. Комисията предложи амбициозен законодателен пакет относно собствените ресурси (COM(2011)0510), представен заедно с предложенията за МФР за периода 2014 – 2020 г., с цел да се постигне опростяване на вноските на държавите членки, въвеждане на нови собствени ресурси – реформиран ДДС и данък върху финансовите сделки (ДФС) – и реформа на корекционните механизми; като има предвид, че тези предложения бяха пренебрегнати от Съвета;

З.  като има предвид, че в резултат на преговорите за МФР за периода 2014 – 2020 г. беше създадена група на високо равнище за собствените ресурси (HLGOR), включваща представители на трите основни институции на ЕС и председателствана от Марио Монти; като има предвид, че през декември 2016 г. групата на високо равнище представи окончателния си доклад и препоръки, които представляват основата за изготвянето на позицията на Парламента, както е посочена в настоящия доклад; изтъква, че този доклад беше приет с единодушие от всички членове на групата, включително членовете, назначени от Съвета;

1.  отбелязва, че Комисията ще представи предложенията си за МФР за периода след 2020 г. не по-късно от май 2018 г.; настоява бъдещата МФР, предложена от Комисията, да включва амбициозни предложения за преразглеждане на Решението за собствените ресурси и всички свързани с него законодателни актове, както и за въвеждане на нови собствени ресурси; подчертава, че както разходната, така и приходната част на следващата МФР ще бъдат третирани като един пакет в предстоящите преговори между Съвета и Парламента; заявява, че няма да бъде постигнато споразумение относно МФР, без да бъде постигнат съответен напредък във връзка със собствените ресурси;

2.  представя настоящия доклад, за да изрази позицията си по главните елементи на реформата на системата на собствените ресурси на ЕС, включително състава на кошница от нови собствени ресурси, както и елементите на настоящата система, които следва да бъдат запазени; призовава Комисията да отчете надлежно позицията на Парламента при изготвянето на законодателните предложения относно собствените ресурси на ЕС, които следва да бъдат амбициозни по своя обхват и да бъдат представени заедно с предложенията за МФР за периода след 2020 г.; изразява убеденост в наложителната необходимост да се постигне значителен напредък по отношение на приходната част на бюджета на ЕС, с цел да бъде улеснено постигането на споразумение относно следващата МФР;

I.  Правна рамка и процес на вземане на решения

3.  припомня, че член 311 от ДФЕС гласи: „Съюзът си осигурява средствата, необходими за постигане на неговите цели и успешното изпълнение на неговите политики. Без да се засягат другите приходи, бюджетът се финансира изцяло от собствени средства“; поради това подчертава, че правното изискване да се предоставят в бюджета на ЕС истински собствени ресурси произтича директно от Договора;

4.  припомня, че член 310 от ДФЕС гласи: „Приходите и разходите по бюджета трябва да бъдат балансирани“; съответно отбелязва, че приходите трябва да покриват общия размер на разходите, приемани всяка година от бюджетния орган; подчертава, че бюджетът на ЕС не може да отчита годишен дефицит или се финансира чрез заемане на пари на финансовите пазари;

5.  отбелязва, че основният законодателен акт за определяне на разпоредбите, приложими за системата на собствените ресурси, т.нар. Решение за собствените ресурси (РСР), се приема от Съвета, който действа с единодушие след консултация с Парламента, и че това решение подлежи на ратификация от всички държави членки; подчертава, че това е една от най-тежките законодателни процедури, предвидени в Договора;

6.  отбелязва, че в този законодателен акт Съветът определя, наред с другото, тавана на собствените ресурси, и може да установи нови категории собствени ресурси или да отмени вече съществуваща категория; подчертава, че дори РСР да е безсрочно, то е пряко свързано със съответната МФР, която определя максималното ниво на разходи за периода, за който тя се отнася;

7.  припомня, че Договорът от Лисабон въвежда нови разпоредби във връзка със законодателството за изпълнение относно собствените ресурси, като предвижда възможността Съветът да приеме регламент с квалифицирано мнозинство, след като получи одобрение от Парламента; изразява съжаление обаче, че няколко разпоредби за изпълнение, по-специално тези относно изчисляването на ресурсите на база БНД, все още са част от РСР; поради това призовава за по-плавна процедура на приемане на РСР, което следва да се приема по обикновената законодателна процедура, като това включва гласуване с квалифицирано мнозинство в Съвета и съвместно вземане на решение с Парламента; припомня, че в съответствие с член 48, параграф 7 от ДЕС Европейският съвет може да приеме решение, с което се разрешава актовете, които не попадат в обикновената законодателна процедура, все пак да бъдат разглеждани по тази процедура, която остава много по-демократична и открита; призовава Европейския съвет да задейства този механизъм без забавяне;

8.  припомня, че държавите членки са отговорни за своите фискални политики, и подчертава, че правомощието за облагане с данъци заема централно място, що се отнася до суверенитета на държавите членки; подчертава, че реформата на собствените ресурси на ЕС не представлява прехвърляне на национален суверенитет в тази област, а по-скоро привеждане на настоящата система в съответствие с духа и буквата на Договорите за ЕС;

II.  Причини за реформирането на настоящата система на собствените ресурси

i.  Необходимост от преодоляване на недостатъците на съществуващата система

9.  подчертава, че настоящата система на собствените ресурси е много сложна, несправедлива, непрозрачна и напълно неразбираема за гражданите на ЕС; посочва по-специално неяснотата на изчисленията, свързани с националните отстъпки и корекционните механизми, които се прилагат за системата на собствените ресурси, или ресурсите на база статистически ДДС; подчертава освен това, че тази система не подлежи на ефективен парламентарен контрол на равнище ЕС и по същество е лишена от демократична легитимност и отчетност;

10.  подчертава, че начинът, по който системата на собствените ресурси се е развила, постепенно замествайки истинските собствени ресурси с т.нар. „национални вноски“, поставя несъразмерно ударение върху нетните салда между държавите членки и по този начин до голяма степен пренебрегва приноса на бюджета на ЕС за постигането на общи европейски цели от полза за всички граждани на ЕС; поради това изразява съжаление, че общият дял на националните вноски в бюджета на ЕС, изчислени или въз основа на БНД, или като процент от ресурсите на база статистически ДДС, представлява около 83% от общите приходи на ЕС;

11.  изразява убеждението си, че господстващото положение на ресурсите на база БНД засили бюджетната логика за „справедлива възвръщаемост“ (juste retour), която преобладаваше в дебатите в Съвета, както в приходната, така и в разходната част на бюджета на ЕС; посочва в този контекст въвеждането на британската отстъпка и поредицата от свързани отстъпки и други механизми за корекция по отношение на приходите, от една страна, както и невъзможността да се постигне споразумение за достатъчно равнище на бюджетните кредити за бюджета на ЕС в рамките на годишната бюджетна процедура, от друга страна; счита, че ЕС трябва да се откаже от концепцията за нетно оперативно салдо, тъй като на практика всички държави членки са бенефициенти на бюджета на ЕС;

12.  счита по-конкретно, че решението за размера на годишния бюджет на ЕС е засегнато от политически и финансови съображения на национално равнище, налагащи ограничения на бюджетните преговори, които често водят до игра с нулев резултат между нетните платци и нетните получатели в Съвета, като се пренебрегват поетите от Съюза ангажименти, включително и поетите от Съвета; счита, че в резултат на това редица политики на ЕС, които показват най-висока европейска добавена стойност, често са областите, в които се предлагат икономии, и че това отслабва проекта ЕС като такъв;

13.  отбелязва, че националните вноски за бюджета на ЕС са ясно определени в разходната част на националните бюджети и често се възприемат като финансовата тежест, като имат превес над ползите, получени от някои области на разходи от ЕС, които често са с по-малка видимост; подчертава в тази връзка необходимостта от преодоляване на липсата на обществена осведоменост относно ползите, които носи бюджетът на ЕС;

14.  поради това е убеден, че настоящата система на собствените ресурси по същество нарушава буквата и духа на Договора; отново изразява дългогодишната си позиция, че една задълбочена реформа на ресурсите на ЕС е наложителна, за да се приведе финансирането от бюджета на ЕС в съответствие с изискванията на Договора и на потребностите на Съюза като цяло;

ii.  Необходимост Съюзът да получи възможност да финансира политиките си и да посреща новите предизвикателства

15.  подчертава, че МФР за периода след 2020 г. ще трябва да гарантира подходящо финансиране на политиките и програмите на ЕС, които имат ясна европейска добавена стойност, а също така и да осигури допълнителни средства за справяне с новите предизвикателства, които вече са идентифицирани в области като растеж и създаване на работни места, изменение на климата, опазване на околната среда, конкурентоспособност, сближаване, иновации, миграция, контрол на външните граници на ЕС, сигурност и отбрана;

16.  подчертава освен това необходимостта да се избегнат недостатъците на настоящата МФР и от самото начало да се предостави такова равнище на ресурси, което ще даде възможност на Съюза да следва политическата си програма с подходящо финансиране и да реагира ефективно на непредвидени обстоятелства или кризи, които могат да настъпят по време на следващата финансова рамка; припомня необходимостта от разрешаване на повтарящия се проблем с липсата на достатъчно бюджетни кредити за плащания в годишната бюджетна процедура; припомня значителното мобилизиране на разпоредбите за гъвкавост на МФР, което беше необходимо за противодействие само на кризата с бежанците и миграцията;

17.  очаква, без да се засяга финансовото споразумение, че последиците от оттеглянето на Обединеното кралство от ЕС ще бъдат значително предизвикателство и за следващата МФР и всички свързани с нея бюджетни решения; изразява убеждението си, че преди да се вземе решение относно МФР за периода след 2020 г., „дупката, причинена от Брексит“ следва да бъде запълнена, като същевременно се гарантира, че ресурсите на ЕС няма да бъдат намалени и програмите на ЕС няма да бъдат отрицателно засегнати;

18.  приветства предложението, направено от председателя на Комисията Жан-Клод Юнкер за създаване на специален бюджетен ред за еврозоната в бюджета на ЕС, включено в речта му за състоянието на Съюза пред Европейския парламент и допълнително разработено в съобщението на Комисията от 6 декември 2017 г. относно „Нови бюджетни инструменти за стабилна еврозона в правната уредба на Съюза“ (COM(2017)0822); за целта призовава за бюджетен капацитет в бюджета на ЕС над настоящия таван;

III.  Към приемлива и балансирана система на собствените ресурси

Принципи и основни положения, уреждащи създаването на нова система на собствените ресурси

19.  насърчава, с цел осигуряване на стабилни финанси на равнище ЕС, установяването на прозрачна, опростена и по-справедлива нова система на собствените ресурси въз основа на елементи на настоящата система, доказали своята ефективност; счита, че реформата на системата на собствените ресурси следва да бъде основана на редица ръководни принципи;

20.  подчертава необходимостта от обвързване на приходите с целите на политиките, и по-специално с политиките за единния пазар, енергийния съюз, околната среда, климата и транспорта; във връзка с това изразява убеждението си, че бюджетът на ЕС следва да се съсредоточи върху политики с европейска добавена стойност, както се определя в резолюцията на Парламента относно Документа за размисъл относно бъдещето на финансите на ЕС(10);

21.  подчертава, от оперативна гледна точка, че новите собствени ресурси не могат да бъдат въведени едновременно, и изтъква необходимостта от постепенно прилагане; поради това счита, че реформата на системата на собствените ресурси може да се осъществи чрез двустепенен подход: на първо място, въвеждане на по-малко сложни в техническо отношение собствени ресурси, чието събиране се осъществява лесно и на разумна цена, и на второ място, постепенно въвеждане на всеки допълнителен нов собствен ресурс, въз основа на фиксиран график, докато всички достигнат нормален ритъм на работа;

22.  счита, че въвеждането на нови собствени ресурси следва да има двойна цел, а именно, първо, да доведе до съществено намаление на дела на вноските на база БНД (целта е той да бъде 40%), като по този начин се създават икономии за бюджетите на държавите членки; и второ, да позволи финансирането на по-висока степен от разходите на ЕС по МФР за периода след 2020 г., като покрие и разликата, произтичаща от оттеглянето на Обединеното кралство; припомня в този контекст, че новите собствени ресурси нямат за цел да увеличат общата фискална тежест за данъкоплатците в ЕС, които следва да не бъдат засегнати от въвеждането на нови собствени ресурси;

23.  призовава за премахването на всички отстъпки и корекции, като в същото време се гарантира справедливо третиране на държавите членки; в този контекст подчертава, че излизането на Обединеното кралство от ЕС ще означава, че отстъпката за Обединеното кралство и свързаните с нея „отстъпки върху отстъпката“ ще станат неактуални и ще престанат да съществуват, като в същото време реформата на собствения ресурс на база статистически ДДС ще стане неизбежна;

24.  счита, че традиционните собствени ресурси, а именно митата, селскостопанските мита и налозите върху захарта и изоглюкозата, представляват надежден и истински източник на приходи за ЕС, тъй като те произтичат пряко от факта, че ЕС е митнически съюз, както и от правните компетенции и общата търговска политика, свързани с това; поради това счита, че традиционните собствени ресурси следва да бъдат запазени като източник на приходи за бюджета на ЕС; счита, че ако делът на разходите по събирането, които се задържат от държавите членки, намалее, по-голяма част от тези приходи може да бъде обезпечена за бюджета на ЕС;

25.  потвърждава, че вноската на база БНД осигурява надежден, стабилен и справедлив източник на приходи за бюджета на ЕС и се ползва с много силна подкрепа от страна на голямото мнозинство от държавите членки; поради това счита, че следва тя да бъде запазена, но единствено като балансиращ и остатъчен ресурс за бюджета на ЕС, с което да се сложи край на бюджетната логиката на „справедлива възвращаемост“; подчертава необходимостта в този контекст да се гарантира, че вноската на база БНД се класифицира по един и същ начин във всички национални бюджети, а именно като приходи, предназначени за ЕС, а не като разход на националните правителства;

Критерии, използвани за определяне на нови собствени ресурси

26.  споделя позицията от доклада на групата на високо равнище за собствените ресурси, съгласно която за набелязването на потенциални нови собствени ресурси трябва да се вземат предвид следните критерии: справедливост; ефикасност; достатъчност и стабилност; прозрачност и простота; демократична отчетност и бюджетна дисциплина; акцент върху европейската добавена стойност; принцип на субсидиарност и фискален суверенитет на държавите членки; както и ограничаване на разходите за политически транзакции;

27.  призовава Комисията, въз основа на горепосоченото, да проучи въвеждането на следната кошница от нови собствени ресурси;

Кошница от евентуални нови собствени ресурси

а.  Цел: Консолидиране на единния пазар, увеличаване на неговата прозрачност и подобряване на условията на равнопоставеност

•  Данък върху добавената стойност

28.  припомня, че още от създаването си преди почти 50 години ДДС се използва като база за изчисляване на един от собствените ресурси на бюджета на ЕС и че този ресурс в момента представлява около 12% от приходите на ЕС;

29.  отбелязва обаче, че настоящата система има сериозни недостатъци: ресурсите се изчисляват на статистическа основа; тя е ненужно сложна и няма пряка връзка с гражданите; представлява просто трансфер на част от събраните от страна на държавите членки приходи и следователно не носи добавена стойност в сравнение с ресурсите на база БНД; също така, основата за изчисляване на вноските не е прозрачна и данъкоплатците не са равнопоставени;

30. изразява съжаление по повод факта, че OLAF многократно е констатирала сериозни случаи на митнически измами в държавите членки, довели до значителни пропуснати приходи за бюджета на Съюза; обръща внимание на Специалeн доклад № 19/2017 на Европейската сметна палата, озаглавен „Процедури за внос – неефективното им прилагане и недостатъците в правната рамка се отразяват неблагоприятно върху финансовите интереси на ЕС“, и изразява своята загриженост, че измамниците ще продължават да намират „най-слабата брънка“ сред държавите членки за входен пункт в митническия съюз и че загубите за бюджета на Съюза ще продължат и през следващата многогодишна финансова рамка; призовава Комисията и държавите членки да предприемат необходимите мерки за прекратяване на тези действия, които ощетяват бюджета на Съюза;

31.  припомня законодателното предложение от 2011 г. за нов ресурс на база ДДС, което, ако беше прието, щеше да означава прилагане на валидна за целия ЕС фиксирана ставка въз основа на нетната стойност на доставките на стоки и услуги или на вноса на стоки, за които би се прилагала стандартна, обща ставка на ДДС; отбелязва, че макар това предложение да не беше одобрено, през февруари 2013 г. Европейският съвет насърчи Съвета да продължи да работи по това досие; счита, че настоящият контекст предоставя възможност за евентуален пробив в тази област;

32. приветства изложената в предложението на групата на високо равнище визия за собствени ресурси, основани на ДДС, чиято цел е да се опрости системата, да се намалят административните разходи и да се укрепи връзката между политиката на ЕС в областта на ДДС и действителните постъпления от ДДС;

33.  взема под внимание плана за действие на Комисията относно ДДС („Към единно пространство на ЕС по отношение на ДДС – Време за избор“), публикуван на 7 април 2016 г. (COM(2016)0148), както и последвалото предложение от 4 октомври 2017 г. за редица основни принципи и ключови реформи в областта на ДДС на ЕС; подкрепя провеждането на задълбочена реформа на системата на ДДС в ЕС, която следва да има за цел разширяване на данъчната основа, намаляване на възможностите за измама и на разходите за привеждане в съответствие и генериране на нови приходи; счита, че част от тези нови приходи следва да постъпват в бюджета на ЕС;

34.  счита, че един опростен ресурс на база ДДС следва да се основава на общия знаменател на системите на ДДС в целия ЕС, и отбелязва, че следователно той няма да премахне всички национални особености, които са основателни по различни причини;

35.  подкрепя създаването на единна ставка (1% до 2%) на налог върху приходите от реформирания ДДС, събиран изцяло от администрациите на държавите членки като собствен ресурс на Съюза; счита, че подобна система би мигла да осигури значителни и стабилни постъпления за ЕС при ограничени административни разходи;

36.  подчертава, че Комисията вече е внесла законодателни предложения за основна реформа на правилата на ЕС относно ДДС и че през 2018 г. се очакват допълнителни инициативи; настоява на необходимостта от завършване на реформата на системата на ДДС възможно най-скоро и не по-късно от началото на следващата МФР;

37.  призовава Комисията, в очакване на приемането на свързаното с ДДС законодателство, да представи предложение за реформа на собствените ресурси на база ДДС като част от предстоящия си законодателен пакет относно собствените ресурси на ЕС; счита, че подобно предложение следва да вземе предвид основните резултати от реформата на ДДС, която понастоящем е в процес на обсъждане;

•  Корпоративен подоходен данък

38.  припомня, че в резолюцията си от 6 юли 2016 г. относно данъчните постановления и други мерки, сходни по естество или въздействие(11), Парламентът настоятелно призовава Комисията да представи предложение за обща консолидирана основа за облагане с корпоративен данък (ОКООКД), „придружено от подходяща и справедлива формула за разпределение, което би осигурило цялостно решение за справяне с вредните данъчни практики в Съюза, би изяснило и опростило контекста за предприятията и би улеснило трансграничните стопански дейности в рамките на Съюза“;

39.  отбелязва предложенията на Комисията за ОКООКД, като припомня своето искане тази консолидирана основа да бъде разширена, за да обхване всички дружества след определен преходен период; подчертава, че настоящите предложения за ОКООКД следва да обхващат и цифровата икономика; предлага, въз основа на настоящите предложения, присъствието на дружествата в интернет да се третира по същия начин като физическото им установяване, като се определи и посочи постоянно цифрово установяване;

40.  изразява съгласие с оценката на групата на високо равнище за собствените ресурси за ОКООКД като основа за нов собствен ресурс, отговарящ на всички определени от групата критерии; подчертава, че ОКООКД е също така ключов елемент в развитието на единния пазар, който е европейско обществено благо, тъй като предотвратява както неуместната данъчна конкуренция между държавите членки, така и данъчната оптимизация в ущърб на условията на равнопоставеност;

41.  припомня, че укриването на данъци във всичките му форми причинява на ЕС загуби в размер, който се изчислява от Комисията на приблизително 1 трилион евро годишно; подчертава необходимостта от възстановяване на несъбраните данъчни приходи посредством координирана политика на борба срещу измамите и избягването на данъчно облагане и чрез рамка, основана на прозрачността, сътрудничеството и координацията;

42.  призовава Комисията, въз основа на заключенията от прегледа на Директивата за ОКООКД, да предложи създаването на нови собствени ресурси за бюджета на Съюза, които да се изчисляват въз основа на приходите на държавите членки, генерирани от ОКООКД; подкрепя определянето на единна ставка за облагане върху приходите от ОКООКД, която да се събира като собствен ресурс; счита, че подобна система би могла да осигури значителни и стабилни постъпления за ЕС при ограничени административни разходи;

•  Сеньораж

43.  счита, че приходите от печалбата на Европейската централна банка (приходите на ЕЦБ от емитиране на парични средства) и поради това имащи пряка връзка с паричния съюз на ЕС следва да бъдат основата на нов собствен ресурс, вместо да се изплащат на националните бюджети;

б.  Цел: Намаляване на финансовите спекулации и укрепване на данъчната справедливост в секторите, които използват инструменти за агресивно данъчно планиране или агресивна данъчна оптимизация.

•  Данък върху финансовите сделки (ДФС) на европейско равнище

44.  насърчава усилията, положени в рамките на засиленото сътрудничество от група от 11 държави членки, с оглед на установяването на данък върху финансовите сделки (ДФС) вследствие на предложението на Комисията от 2011 г.; настоятелно призовава всички други държави членки да се присъединят към гореспоменатата група с цел да се избегнат сътресения на финансовите пазари и да се осигури гладкото функциониране на единния пазар;

45.  споделя оценката на групата на високо равнище, с която се одобрява ДФС като потенциална основа за нов собствен ресурс за бюджета на Съюза, като същевременно счита, че следва да бъдат проучени и други начин за данъчно облагане на финансовите дейности;

46.  ето защо призовава за създаване на нов собствен ресурс за бюджета на Съюза, който да се изчислява въз основа на избран начин на данъчно облагане на финансовите дейности;

•  Данъчно облагане на дружествата в цифровия сектор

47.  приветства заключенията от неформалната среща на Съвета на министрите на финансите от 16 септември 2017 г., в които се призовава за разработване на нови правила за данъчно облагане на цифровия сектор, в отговор на писмото на четиримата министри на финансите с искане към Комисията да разгледа ефективни решения „въз основа на концепцията за създаване на т.нар. „изравнителен данък“ върху оборота, реализиран в Европа от дружества за цифрови услуги“; подчертава, че в съобщението си от 21 септември 2017 г. относно „Справедлива и ефикасна данъчна система в Европейския съюз за цифровия единен пазар“ Комисията потвърждава, че ОКООКД предоставя благоприятна рамка за преразглеждане на правилата за създаване на модерна и стабилна организация на данъчното облагане на предприятията от цифровия сектор, като се вземат под внимание предизвикателствата на цифровата икономика; призовава за координиран подход на равнище ЕС, дори и за краткосрочните решения, с цел да се предотвратят нарушения на единния пазар, произтичащи от едностранни действия, и да се предотврати създаването на данъчни убежища за цифровите дружества;

48.  изразява съгласие, че цифровата икономика следва да разполага с модерна и стабилна фискална рамка с цел стимулиране на иновациите, преодоляване на разпокъсаността на пазара и нелоялната конкуренция и даване на възможност на всички участници да се възползват от новите справедливи и балансирани условия, като същевременно се гарантира, че цифровите платформи и дружества плащат съответните справедливи данъци там, където те са генерирани; освен това посочва, че е от съществено значение да се осигури данъчна сигурност за стопанските инвестиции, за да се отстранят съществуващите пропуски и да се предотврати появата на нови пропуски в данъчното облагане в рамките на единния пазар;

49.  счита, че е изключително важно да се предприемат данъчни мерки по отношение на цифровия пазар с цел да се ограничат данъчните измами и нарушения, агресивното данъчно планиране и схемите за данъчна оптимизация, както и неправомерното използване на средства от европейските механизми с цел избягване на данъчно облагане; счита, че тези практики водят до изкривяване на конкуренцията на единния пазар и лишават държавите членки от дължими данъчни приходи;

50.  ето защо призовава принципно за създаването на нов собствен ресурс за бюджета на Съюза, с който да се облагат сделките, извършвани в цифровата икономика; счита обаче, че с оглед на важните текущи преговори както на равнището на ЕС, така и на равнището на ОИСР, все още е твърде рано да се вземе решение относно конкретните договорености за създаването на такъв ресурс;

51.  при все това е на мнение, че всякакви договорености, постигнати от органите на ЕС, като например системи за регистрация или наблюдение или регулаторни механизми, следва незабавно да позволяват събирането на мита или налози в полза на бюджета на Съюза въз основа на тяхната европейска добавена стойност; счита, че това са европейски обществени блага, които, както посочва групата на високо равнище за собствените ресурси, предоставят основа за въвеждането на налог, който да представлява „други приходи“, произтичащи от политиките на Съюза;

в.  Цел: Насърчаване на енергийния преход и на борбата срещу глобалното затопляне

•  Екологични данъци и налози

52.  потвърждава, че борбата срещу изменението на климата и преходът към устойчива, кръгова, нисковъглеродна икономика и общоприетите цели на енергийния съюз са основна цел на политиките на ЕС;

53.  отново изразява убеждението си, че само наличието на общи енергийни или екологични данъци на равнище ЕС може да гарантира лоялна конкуренция между предприятията и правилно функциониране на единния пазар и по този начин да действа като двигател за постигане на напредък в изграждането на по-прогресивен и устойчив модел на развитие;

54. подчертава значението на „екологичното“ данъчно облагане като особено подходящ механизъм за принос към европейските собствени ресурси; призовава Комисията да включи и предложенията за допълнителни екологични собствени ресурси съгласно определеното в доклада на групата на високо равнище за собствените ресурси и члена на Комисията, отговарящ за бюджета на ЕС, които са в съответствие с някои политики на Съюза, като например в областта на енергетиката (данък върху енергията), околната среда и климата (механизъм за корекция на въглеродните емисии на границите, данък върху пластмасовите продукти и схемата за търговия с емисии (СТЕ)) и транспорта (данъци върху автомобилните горива и самолетните билети), за да подкрепи допълнително бъдещите собствени ресурси на Съюза;

55. призовава значителна част от приходите от търговете в рамките на СТЕ от етап 4 (2021 г.) нататък да се считат за нов собствен ресурс на ЕС; припомня, че тази възможност беше обсъдена в групата на високо равнище за собствените ресурси и е изрично предложена от Комисията в нейното съобщение от 14 февруари 2018 г., озаглавено „Нова, модерна многогодишна финансова рамка за Европейския съюз, с която ефикасно да постига резултати по своите приоритети след 2020 г.“ (COM(2018)0098); призовава успоредно с това за въвеждане на механизъм за корекция на въглеродните емисии на границите като нов собствен ресурс за бюджета на ЕС, което следва също така да води до осигуряване на равнопоставени условия в областта на международната търговия и намаляване на преместването на производството, като същевременно разходите за климатичните промени се включват в цените на внасяните стоки;

56.  призовава Комисията да разгледа възможността за въвеждане на равнището на ЕС на такса за пластмаси и артикули за еднократна употреба, с оглед на насърчаване на използването на по-устойчиви алтернативи;

57.  счита, че собствените ресурси, основани на данък върху електроенергията, биха се припокрили с обхвата на СТЕ и биха породили опасения относно стабилността на условията за инвестиции и финансовата тежест за домакинствата;

58.  счита, че в случай на прекомерна тежест за дадена държава членка, причинена от някой от собствените ресурси, въпросната тежест може да бъде облекчена чрез допълнителна подкрепа по програмите на ЕС, ограничена по своята продължителност и размер и съответстваща на целите и задачите на Съюза; подчертава, че тази подкрепа не може да се предоставя чрез въвеждането на каквито и да било нови отстъпки или корекции по отношение на приходната част на бюджета на ЕС;

59.  подчертава, че въвеждането на свързани с околната среда данъци или налози не следва да засяга правото на държавите членки да определят условията за използване на енергийните си ресурси, да избират между различни енергийни източници и да определят общата структура на енергийното си снабдяване;

Други източници на приходи

60.  припомня, че въпреки че собствените ресурси следва да бъдат основният компонент на приходите в бюджета на ЕС, по силата на член 311 от ДФЕС те все пак се допълват от „други приходи“, които включват: данъци, плащани от служителите на ЕС върху техните заплати; приходи от административната дейност на институциите, като приходи от продажба на стоки, отдаване под наем и наемане, предоставяне на услуги и банкови лихви; вноски от държави извън ЕС по някои програми на ЕС; лихви по просрочени плащания; глоби, платени от дружествата, в повечето случаи, когато е установено, че са нарушили законодателството на ЕС в областта на конкуренцията; както и приходи от операциите на ЕС по получаване и отпускане на заеми;

61.  отбелязва, че салдото от всяка финансова година се вписва в бюджета за следващата година като приход в случай на излишък, както и че другите приходи, салда и технически корекции, включително излишък от предходната година, възлизат на около 6% от общите приходи; подчертава, че през последните години „другите приходи“ се състоят най-вече от глоби, които сами по себе си представляват 2,5% от общите приходи (като се изключат целевите приходи);

62.  изразява съжаление, че потенциалът на такива други приходи досега се пренебрегва в дебата относно финансирането на ЕС; счита, че макар тези приходи да не представляват алтернатива на другите собствени ресурси поради своя размер, нестабилност и непредсказуемост, те представляват въпреки това възможно средство за покриване на повишените финансови потребности в рамките на следващата МФР;

63.  припомня, че правните процедури, уреждащи тези приходи, и евентуалните изменения са по-гъвкави от тези за собствените ресурси, тъй като те са установени не в Решението за собствените ресурси, а във вторичното законодателство, и следователно не са предмет на изискването за единодушие;

64.  отново заявява своята дългогодишна позиция, че всички приходи, произтичащи от глоби, наложени на дружества за нарушения на правото на Съюза в областта на конкуренцията или във връзка с просрочени плащания на националните вноски в бюджета на ЕС, следва да представляват допълнителен приход за бюджета на ЕС, без това да води до съответно намаление на вноските на база БНД;

65.  за тази цел призовава да бъде създаден специален резерв в приходната част на бюджета на ЕС, който да се попълва постепенно посредством всякакви видове непредвидени други приходи; счита, че този резерв следва да се използва с цел покриване на допълнителните нужди от плащания, особено такива, свързани с мобилизирането на общия марж за поетите задължения или специалните инструменти на МФР;

66.  подчертава потенциала за бюджета на ЕС на таксите, изисквани за прилагането на политиките на ЕС, и по-специално на европейски схеми, като например бъдещата система на ЕС за информация за пътуванията и разрешаването им (ETIAS) за граждани на трети държави; счита, че в някои случаи тези приходи може да бъдат заделяни за същата политика или цел; счита, че за поколението програми и политики на ЕС след 2020 г. този вид бъдещи приходи следва да се разгледа по-систематично с цел да се предостави на бюджета на ЕС допълнителен източник на приходи;

67. изтъква, че през 2016 г. целевите приходи за децентрализираните агенции на ЕС, като такси и налози от предприятия и вноски от националните бюджети, възлизат на около един милиард евро; призовава Комисията в следващата МФР да предложи съгласуван подход по отношение на финансирането на агенциите чрез такси;

***

68.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1)

ОВ L 168, 7.6.2014 г., стр. 105.

(2)

ОВ L 168, 7.6.2014 г., стр. 29.

(3)

ОВ L 168, 7.6.2014 г., стр. 39.

(4)

ОВ C 27E, 31.1.2008, стр. 214.

(5)

ОВ С 380 Е, 11.12.2012 г., стр. 89.

(6)

Приети текстове, P7_TA(2014)0378.

(7)

Приети текстове, P7_TA(2014)0432.

(8)

Приети текстове, P8_TA(2014)0097.

(9)

Приети текстове, P8_TA(2016)0309.

(10)

Приети текстове, P8_TA(2017)0401.

(11)

Приети текстове, P8_TA(2016)0310.


СТАНОВИЩЕ на комисията по международна търговия (22.1.2018)

на вниманието на комисията по бюджети

относно реформата на системата за собствени ресурси на Европейския съюз

(2017/2053(INI))

Докладчик по становище: Вим ван де Камп

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по международна търговия приканва водещата комисия по бюджети да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  призовава за реформи на системата на собствените ресурси, съсредоточени върху съвременни приоритети, предлагащи добро съотношение между качество и цена и ефикасно финансово управление и създаващи предвидима и стабилна основа за бюджета на ЕС, които са независими, прозрачни и балансирани, ще обърнат внимание на съществуващия и нарастващ натиск върху бюджета на ЕС и ще опростят настоящия сложен и непрозрачен механизъм на отстъпки с оглед тяхното премахване, за да се осигурят финансовите средства, които са необходими, за да се отговори на исканията на нашите граждани;

2.  призовава за намаляване на зависимостта на ЕС от националните вноски на основата на ДДС и БНД, като се обмисли система, в която собствените ресурси на основата на ДДС се заменят с прехвърляне на част от ДДС, събран на национално равнище;

3.  приветства инициативите за всеобхватна реформа на собствените ресурси на ЕС, с оглед увеличаване на подкрепата от страна на държавите членки и гражданите за действително надежден и независим бюджет на ЕС, насърчаване на устойчивата икономика на ЕС и генериране на европейска добавена стойност;

4.  изтъква, че митническият съюз е основен стълб на ЕС и е от съществено значение за договарянето на търговски споразумения от ЕС като един от най-големите търговски блокове в света; посочва, че международната търговия на ЕС е пряко свързана с неговите традиционни собствени ресурси, които включват също мита върху вноса от държави извън ЕС и налози върху захарта и през 2015 г. са представлявали 12,8% от общите приходи на ЕС;

5.  подчертава, че е необходимо да се анализира въздействието върху традиционните собствени ресурси от сключването на споразумения за (свободна) търговия от ЕС и да се определят източници на приходи, за да се компенсира евентуално намаляване на тези ресурси и произтичащата от това потенциална нестабилност;

6.  призовава за задълбочен правен анализ и проверка на осъществимостта на възможностите за създаване на основани на устойчивостта и на емисиите мита и такси при търговията със стоки и услуги и за евентуалното включване на подобни мерки в международните търговски политики и споразумения на ЕС, с оглед търговските партньори да бъдат стимулирани да произвеждат по щадящи климата начини, но също така и като източник на собствени ресурси; подчертава във връзка с това, че такива мерки следва да се въвеждат само ако са безспорно съвместими с нормите на СТО и гарантират равни условия на международно равнище и конкурентоспособност на предприятията от ЕС, от които МСП са важен компонент;

7.  припомня предишните си призиви за подход към митническите правила и процедури на ЕС, който да е по-модерен, ефективен, ефикасен и недвусмислен и с по-малко различия, като се полагат усилия за оптимизиране и прилагане на настоящата митническа система на ЕС и като се насърчава сътрудничество с ясната цел за борба и справяне с укриването на данъци и всички форми на нелоялна конкуренция с цел ефективно събиране на мита и такси, които да постъпват в собствените ресурси на ЕС;

8.  отбелязва, че инструментите за търговска защита са източник на собствени ресурси на ЕС, но че поради естеството им те не могат и не трябва да бъдат използвани като предвидима и стабилна основа за последователен принос към собствените ресурси на ЕС; подчертава, че инструментите за търговска защита не следва да се използват преди всичко като източник на собствени ресурси на ЕС, тъй като те следва да бъдат установявани само по подходящ и пропорционален начин в съответствие с приложимите правила.

ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

23.1.2018

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

25

6

4

Членове, присъствали на окончателното гласуване

William (The Earl of) Dartmouth, Laima Liucija Andrikienė, Maria Arena, Tiziana Beghin, David Borrelli, David Campbell Bannerman, Daniel Caspary, Salvatore Cicu, Eleonora Forenza, Karoline Graswander-Hainz, Nadja Hirsch, Yannick Jadot, France Jamet, Bernd Lange, David Martin, Emma McClarkin, Anne-Marie Mineur, Sorin Moisă, Alessia Maria Mosca, Franz Obermayr, Artis Pabriks, Inmaculada Rodríguez-Piñero Fernández, Tokia Saïfi, Joachim Schuster, Joachim Starbatty, Adam Szejnfeld, Hannu Takkula, Iuliu Winkler

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Reimer Böge, Seán Kelly, Sander Loones, Fernando Ruas, Lola Sánchez Caldentey, Jarosław Wałęsa

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване

Virginie Rozière

ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

25

+

ALDE

Nadja Hirsch, Hannu Takkula

EFDD

Tiziana Beghin, David Borrelli

PPE

Laima Liucija Andrikienė, Reimer Böge, Daniel Caspary, Salvatore Cicu, Seán Kelly, Sorin Moisă, Artis Pabriks, Fernando Ruas, Tokia Saïfi, Adam Szejnfeld, Jarosław Wałęsa, Iuliu Winkler

S&D

Maria Arena, Karoline Graswander-Hainz, Bernd Lange, David Martin, Alessia Maria Mosca, Inmaculada Rodríguez-Piñero Fernández, Virginie Rozière, Joachim Schuster

VERTS/ALE

Yannick Jadot

6

-

ECR

David Campbell Bannerman, Sander Loones, Emma McClarkin, Joachim Starbatty

ENF

France Jamet, Franz Obermayr

4

0

EFDD

William (The Earl of) Dartmouth

GUE/NGL

Eleonora Forenza, Anne-Marie Mineur, Lola Sánchez Caldentey

Легенда на използваните знаци:

+  :  „за“

-  :  „против“

0  :  „въздържал се“


СТАНОВИЩЕ на комисията по бюджетен контрол (27.11.2017)

на вниманието на комисията по бюджети

относно реформата на системата за собствени ресурси на Европейския съюз

(2017/2053(INI))

Докладчик по становище: Неджми Али

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по бюджетен контрол приканва водещата комисия по бюджети да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

A.  като има предвид, че в условия на ограничени ресурси следва да бъде отдадено ново значение на защитата на финансовите интереси на ЕС в случай на увеличение на приходите в бюджета на ЕС чрез по-висока условно изчислена добавена стойност на собствените ресурси; като има предвид, че ново значение следва да бъде отдадено и на засиленото сътрудничество и съвместната работа между Комисията и държавите членки;

Б.  като има предвид, че бюджетът на ЕС е преди всичко инвестиционен бюджет с някои преразпределителни функции между държавите членки и служи главно за оказване на подкрепа за общите политики и цели на ЕС, като осигурява начален капитал за средносрочни и дългосрочни инвестиции;

В.  като има предвид, че една от основните цели на бюджета на ЕС следва да бъде да подпомага ускоряването на растежа и създаването на работни места в по-слабо развитите региони, за да се постигне еднакво равнище на социално и икономическо развитие във всички държави членки, цел, за която увеличеното използване на собствени ресурси следва да допринесе в значителна степен;

1.  счита, че собствените ресурси следва да бъдат съсредоточени върху проекти, които могат да генерират най-голяма европейска добавена стойност (ЕДС); подчертава, че разходите следва да бъдат съсредоточени в области, за които финансирането на европейско равнище е от основно значение или при които финансирането на национално равнище би било недостатъчно за постигането на европейската цел;

2.  подчертава, че настоящата система на собствени ресурси е прекомерно сложна и поставя неравномерен акцент върху нетните салда между държавите членки; подкрепя въвеждането на нови собствени ресурси, което ще намали зависимостта на бюджета на ЕС от вноските на база БНД на държавите членки и ще даде възможност за по-добро насочване на финансирането от ЕС за политиките и приоритетите на ЕС; счита, че делът на новите истински собствени ресурси следва да бъде увеличен до поне 50% от приходната част на бюджета на ЕС;

3.  счита, че предстоящите преговори за следващата многогодишна финансова рамка (МФР), както и излизането на Обединеното кралство от ЕС дават възможност на ЕС да реформира своята система на собствени ресурси; счита, че Комисията и държавите членки следва да подготвят реформа, която се основава на ясни и общоприети принципи; поради това призовава държавите членки да предприемат задълбочена реформа на системата и да направят бъдещото финансиране от ЕС по-стабилно, устойчиво и предвидимо, както и по-прозрачно и подлежащо на отчетност пред гражданите на ЕС; призовава Комисията да разгледа препоръките, отправени от групата на високо равнище за собствените ресурси в нейния доклад относно бъдещото финансиране на ЕС;

4.  призовава Комисията и държавите членки да използват реформата за въвеждане на стимули и за насърчаване на държавите членки да инвестират в европейския проект и да премахнат всички механизми за отстъпки и корекции, което ще осигури по-проста, стабилна, справедлива и прозрачна структура; във връзка с това счита, че националните вноски в бюджета на ЕС следва да бъдат изключени от изчисляването на дефицита по линия на Пакта за стабилност и растеж;

5.  призовава държавите членки да вземат под внимание рисковете, които увеличаването на собствените ресурси може да породи за системата за събиране на приходи, в резултат на което ще се изисква въвеждането на необходимите предпазни мерки;

6.  обръща внимание на необходимостта от укрепване на съществуващите системи за контрол и от въвеждане на нови механизми за предотвратяване на измамите и нередностите, които могат да застрашат финансовите интереси на ЕС при събирането на нови собствени ресурси; в тази връзка призовава Комисията да бъде готова да предложи съответни мерки за защитата на финансовите интереси на ЕС, когато и ако новите собствени ресурси за бюджета на Съюза бъдат въведени от държавите членки;

7.  изразява съжаление във връзка с разликите в митническите проверки, прилагани в рамките на Съюза, и големите суми на измамите, които засягат системата за събиране на собствените ресурси; подчертава важността на митническите проверки и свързаното с тях събиране на мита; обръща внимание на загубите на приходи вследствие на разликата между потенциалните и реално събраните приходи от ДДС и трансграничните измами с ДДС; подчертава факта, че контрабандата на стоки, облагани с високи данъци, води до сериозни загуби на приходи за бюджета на ЕС и държавите членки; призовава Комисията да засили общата политика на митническия контрол, като предвиди нейното истинско хармонизиране с цел подобряване на събирането на традиционните собствени ресурси;

8.  припомня, че е важно да се улесни и ускори обменът на информация с органи като ОЛАФ и Европол с цел борба с митническите измами и трансграничните данъчни престъпления; обръща особено внимание на увеличаването на транснационалните измами с ДДС, известни също като „верижни измами“, и призовава Комисията да укрепи допълнително мерките за предотвратяване и избягване на този вид измами; счита, че е от съществено значение да се оптимизират практически ресурсите от ДДС, без да се налага допълнителна тежест за гражданите на ЕС и държавите членки;

9.  счита, че всички новоприети ресурси следва да се основават на три основни критерия: простота, справедливост и демократичен контрол; припомня, че принципите, посочени от групата на високо равнище по въпросите на собствените ресурси, следва да се вземат предвид при обмислянето на нови източници на финансиране; посочва, че новата система следва да бъде разбираема и прозрачна за европейските данъкоплатци, и осъжда политиката на игра с нулев резултат, която някои държави – членки на ЕС, прилагат понастоящем; счита, че бюджетните преговори не се ръководят от принципа на европейската добавена стойност, а от националната логика за „справедлива възвръщаемост“ и бюджетните салда;

10.  насърчава Комисията и държавите членки също така да разгледат други налични за ЕС ресурси, основаващи се на данъчно облагане, които биха могли да генерират по-голяма европейска добавена стойност в някои свързани с риск области на политиката, като същевременно укрепят бюджета на ЕС и намалят ресурсите му на база БНД и ДДС; счита, че настоящата система на собствени ресурси на база ДДС следва да бъде заменена от истински трансфер на част от събрания на национално равнище ДДС; счита, че новите ресурси биха могли да дойдат и от европейски политики, например политиките в областта на околната среда, енергетиката, климата или транспорта;

11.  подчертава, че използването на собствените ресурси следва да бъде насочено към европейските обществени блага, от които всички държави членки могат да се възползват в еднаква степен и за които действията на равнище ЕС са не само подходящи, но и необходими, или в случаите, когато възможностите за национално финансиране са недостатъчни за постигането на приоритетите и целите на ЕС; в тази връзка подчертава значението на бюджета на ЕС за подкрепата на по-нататъшната интеграция на ЕС и сближаването между държавите членки; отбелязва две области с по-голяма европейска добавена стойност, които също така срещат голямо одобрение сред гражданите, а именно научноизследователската и развойната дейност, както и вътрешната и външната сигурност;

12.  подчертава, че ЕС следва да обмисли възможността да предприема по-малко действия в сфери, в които се счита, че носи ограничена добавена стойност или че не е в състояние да изпълни обещаното; подчертава обаче, че при определянето на амбициозни европейски цели следва съответно да се разпределят достатъчно средства, а при залагането на нови цели следва да се осигурят нови ресурси;

13.  изразява убеждението си, че разходите на собствени ресурси за проекти в областта на вътрешната и външната сигурност ще имат положителен отклик сред гражданите, като по този начин ще се увеличи тяхната европейска добавена стойност; изразява загриженост във връзка с ниското равнище на разходите в някои ключови области на сигурността, като например подготвителните действия за сътрудничество и научни изследвания в областта на отбраната и сигурността;

14.  приветства засиленото използване на собствени ресурси в проекти, свързани с научноизследователска и развойна дейност, въпреки че продължават да съществуват съмнения относно видовете финансирани проекти; подчертава, че разходите следва да бъдат съсредоточени върху проекти, които са печеливши в дългосрочен план и носят ползи за ЕС, а не върху програми за финансиране, които генерират само краткосрочни ползи;

15.  изразява своята загриженост относно ниския дял от бюджета на Съюза, предназначен за свързаните с климата разходи; счита, че получените от собствените ресурси приходи следва да бъдат изразходвани за проекти, които генерират по-голяма европейска добавена стойност, в т.ч. борбата срещу изменението на климата;

16.  призовава за открит дебат за запазването на равнището на бюджетните кредити за плащания за политиката на сближаване и общата селскостопанска политика (ОСП) през следващия програмен период, като се има предвид допълняемостта и високата добавена стойност, която осигуряват тези политики за стабилността, конкурентоспособността и икономическия растеж на Европа;

17.  призовава за целенасочено изграждане на капацитет в онези държави членки, които изпитват трудности с централно управлявани програми като Механизма за свързване на Европа (МСЕ), „Хоризонт 2020“ и Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ);

18.  призовава Комисията в хода на следващата година да представи пред Парламента съобщение, в което обяснява как възнамерява да съчетае дългосрочните политически цели, като например стратегията „Европа 2020“, със ситуацията, която ще възникне след МФР за 2020 г.; твърдо вярва, че програмата на ЕС за следващото десетилетие следва да играе решаваща роля в процеса на разработване на следващите МФР;

19.  припомня, че дългосрочните проекти, като например „Хоризонт 2020“ и 10-те приоритета на Комисията „Юнкер“, следва да бъдат взети предвид при разпределянето на собствените ресурси; призовава Комисията да насочи приоритетите си към успешното осъществяване на тези дългосрочни проекти;

20.  счита, че наличието на по-прости и по-ясни правила ще допринесе за бързото разпределяне на ресурси и ще увеличи ефективността и прозрачността, като вследствие на това ще възникват по-малко грешки; призовава Комисията да изготви план за действие в този смисъл;

21.  изразява загриженост относно начина, по който се измерва разпределянето на разходите; счита, че системата на бюджетен баланс не е подходяща, когато става въпрос за проекти, които включват европейска добавена стойност, тъй като тези проекти могат да бъдат осъществени в една-единствена държава членка, което ще доведе до дисбаланс между сметките на въпросната държава и сметките на другите държави;

22.  посочва, че политиките, които биха били от полза за всички граждани на ЕС и които осигуряват по-голяма европейска добавена стойност, не са привлекателни от гледна точка на нетните салда; ето защо счита, че следва да бъде разработен нов метод за измерване на стойността на проектите и следва да бъде въведено рационализирано докладване;

23.  отново заявява, че е изключително важно да се разпределят собствени ресурси за проекти, които имат потенциала да генерират най-голяма европейска добавена стойност, а не само въз основа на сметките на всяка държава членка; насърчава Комисията да представи амбициозни предложения за нови собствени ресурси; счита, че това би могло да намали относителния дял на националните вноски на база БНД в бюджета на ЕС, което ще спомогне за прекратяването на антиевропейския възглед, който е насочен единствено към постигането на справедлива възвръщаемост при нетните салда;

24.  счита, че Комисията следва да разгледа възможността за събиране на налог върху емисиите на CO2 чрез определяне на цени на въглеродните емисии посредством данъчно облагане или пазарни инструменти като начин за укрепване на бюджета на ЕС; счита, че този инструмент би могъл да осигури висока европейска добавена стойност, тъй като налогът би могъл да служи като стимул за промяна на поведението на потребителите и на производителите в полза на едно бъдеще с по-малко въглеродни емисии; счита обаче, че всяко решение на ЕС, което се основава на данъчно облагане, следва да бъде възможно най-неутрално за общата данъчна тежест в дадена държава членка; посочва, че подобен налог би трябвало също така да вземе предвид настоящите схеми за търговия с емисии, за да се избегнат припокриващи се и противоречащи си средства и цели.

ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

20.11.2017

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

17

1

1

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Nedzhmi Ali, Inés Ayala Sender, Martina Dlabajová, Luke Ming Flanagan, Ingeborg Gräßle, Arndt Kohn, Monica Macovei, José Ignacio Salafranca Sánchez-Neyra, Petri Sarvamaa, Bart Staes, Hannu Takkula, Tomáš Zdechovský, Joachim Zeller

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Brian Hayes, Karin Kadenbach, Younous Omarjee, Julia Pitera

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване

Tiziana Beghin, Tiemo Wölken

ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

17

+

ALDE

ECR

GUE/NGL

PPE

S&D

Greens

Nedzhmi Ali, Martina Dlabajová, Hannu Takkula

Monica Macovei

Younous Omarjee

Ingeborg Gräßle, Brian Hayes, Julia Pitera, José Ignacio Salafranca Sánchez-Neyra, Petri Sarvamaa, Tomáš Zdechovský, Joachim Zeller

Arndt Kohn, Karin Kadenbach, Inés Ayala Sender, Tiemo Wölken

Bart Staes

1

-

EFDD

Tiziana Beghin

1

0

GUE/NGL

Luke Ming Flanagan

Легенда на използваните знаци:

+  :  „за“

-  :  „против“

0  :  „въздържал се“


СТАНОВИЩЕ на комисията по икономически и парични въпроси (29.1.2018)

на вниманието на комисията по бюджети

относно реформата на системата за собствени ресурси на Европейския съюз

(2017/2053(INI))

Докладчик по становище: Луиджи Моргано

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по икономически и парични въпроси приканва водещата комисия по бюджети да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

А.  като има предвид, че резултатите от неотдавнашни проучвания свидетелстват за това, че мнозинството от гражданите на ЕС се застъпва за засилване на действията на ЕС в области като отбраната и сигурността, образованието и иновациите, както и социалните и икономическите политики, и като има предвид, че това има отражение върху бюджета;

Б.  като има предвид, че излизането на Обединеното кралство от ЕС ще има значително отражение върху приходната част на бюджета на ЕС;

В.  като има предвид, че вноските на база БНД бяха създадени, за да балансират разходите, които не се покриват от приходите на равнището на ЕС, и като такива можеха да бъдат остатъчни по същността си; като има предвид, че делът на вноските на база БНД се увеличи от 13,2% през 1991 г. на 66,3% през 2016 г. и представлява днес основният източник на финансиране на бюджета на ЕС;

1.  приветства факта, че в документа за размисъл относно бъдещето на финансите на ЕС се възприема подход, съгласно който основните принципи на бюджета на ЕС трябва да бъдат постигането на европейска добавена стойност в сравнение с националните бюджети, реализирането на икономии от мащаба и осигуряването на най-ефективното и целенасочено използване на фондовете на ЕС, така че да се „постигне максимална ефективност на всяко изразходвано евро“;

2.  подчертава, че реформираната система за собствени ресурси на ЕС не би трябвало да създава допълнителна данъчна тежест за гражданите на ЕС и би следвало да предотвратява разпространяването на регресивния характер на системата за собствени ресурси на Съюза;

3.  счита, че прекомерното осланяне на вноските на база БНД като основен източник за финансиране на бюджета на ЕС поддържа логиката на „подобаваща възвръщаемост“; приветства работата на групата на високо равнище за собствените ресурси, и по-специално предложените мерки, насочени към компенсиране на дела на вноските на база БНД; счита, че използването на традиционни и нови истински собствени ресурси би могло поне отчасти да замени вноските на база БНД и по този начин да ги намали;

4.  счита, че реформата на системата на собствените ресурси следва да се ръководи от принципите на простота, стабилност, гъвкавост, прозрачност, справедливост, демокрация и добавена стойност на ЕС с цел да се позволи на гражданите по-добре да разберат как се финансира бюджетът на Съюза;

5.  счита, че както се подчертава в доклада на групата на високо равнище, следва да се отдава предпочитание на истински собствени ресурси с ясен европейски обхват;

6.  приветства изложената в предложението на групата на високо равнище визия за собствени ресурси, основани на ДДС, чиято цел е да се опрости системата, да се намалят административните разходи и да се укрепи връзката с политиката на ЕС в областта на ДДС и действителните постъпления от ДДС; счита, че подобна реформа на собствените ресурси на база ДДС би допринесла за повишаване на ефективността на борбата срещу данъчните измами, отклонението от данъчно облагане и избягването на данъци; освен това счита, че само една окончателна система на ДДС в ЕС и свързаните с нея собствени ресурси ще предоставят на европейските граждани справедлива система по отношение на бюджета на ЕС;

7.  счита, че Комисията, като се ръководи от заключенията на прегледа на Директивата за общата консолидирана основа за облагане с корпоративен данък (ОКООКД), следва да предложи реда и условията за разпределяне на част от данъчните приходи, генерирани от ОКООКД, за бюджета на Съюза с цел пропорционално намаляване на бюджетните вноски на държавите членки;

8.  приветства провеждането на разисквания относно възможните варианти на данъци, които да подкрепят усилията на ЕС за справяне с предизвикателствата в областта на околната среда;

9.  подчертава, че следва да бъдат премахнати всички отстъпки върху приходната част; счита, че делът от разходите за управление, който националните митнически агенции получават от прилагани тарифи и платени такси, не трябва да надхвърля свързаните с тях административни разходи;

10.  приветства намерението на Комисията да внесе предложение за създаване на специален бюджетен ред за еврозоната в рамките на бюджета на ЕС;

11.  подчертава, че въпреки нуждата от достатъчно финансови средства за ЕС е важно да не се увеличава данъчната тежест за гражданите;

12.  взема под внимание представения от Комисията на 6 декември 2017 г. пакет за ИПС, който включва предложения за създаване на длъжността на т.нар. „европейски министър на икономиката и финансите“, за преобразуване на Европейския механизъм за стабилност в Европейски паричен фонд, както и за установяване на нови бюджетни инструменти за стабилна еврозона в правната уредба на ЕС;

13.  счита, че за да се гарантира, че еврозоната предоставя предимства за всички граждани, би могло да бъде полезно създаването в правната уредба на Съюза на бюджетен капацитет за еврозоната със специален бюджетен ред в бюджета на ЕС, който обаче да излиза извън изчислените тавани за бюджетните кредити за поети задължения и плащания по многогодишната финансова рамка и да бъде в рамките на правните ограничения на Договорите, като се избягва припокриване със съществуващи политики и не се създава разпокъсаност на бюджета; застъпва становището, че този бюджетен капацитет следва да бъде обезпечен със съответните средства и инструменти, позволяващи му да изпълнява функции за макроикономическа стабилизация; подчертава, обаче, че е необходимо държавите членки да спазват Пакта за стабилност и растеж, включително да зачитат съществуващите в него клаузи за гъвкавост; подчертава също така необходимостта от защита на инвестициите, предотвратяване на безработицата и несигурността, предоставяне на стимули за структурни реформи с цел модернизиране на икономиките на държавите членки, постигане на икономическо и социално сближаване и укрепване на финансовата система в Европа като цяло;

14.  счита, че в съответствие с предложеното от групата на високо равнище бюджетният капацитет за еврозоната би могъл да се финансира отчасти чрез собствени ресурси, които могат да бъдат приложени по-лесно в еврозоната, като например дял от приходите от данък върху финансовите сделки; подчертава обаче, че в бюджета следва да се избягва създаването на връзка между конкретни видове приходи и разходи;

15.  счита, че следва да бъде създадена ясна връзка между бюджетни разходи и стратегически цели, за да се гарантира демократичната легитимност на договорените на европейско равнище мерки; счита, че за да се увеличи обществената подкрепа за европейските собствени ресурси, те следва да имат ясен компонент на добавена стойност на равнището на ЕС;

16.  счита, че демокрацията, прозрачността и ясната връзка между вземането на решенията, отчетността и отговорността са в основата на легитимността на обществената политика на равнището на ЕС и на национално равнище, по-специално в случаите на бюджетна и фискална политика; отбелязва предложението на председателя на Комисията за създаване в рамките на Комисията на длъжността „европейски министър на икономиката и финансите“; счита, че това би могло да подобри демократичната отчетност на икономическото управление на ЕС, по-специално спрямо Европейския парламент;

17.  счита, че решението на Съвета относно собствените ресурси следва да бъде взето с по-активното участие на Европейския парламент.

ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

24.1.2018

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

39

13

3

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Gerolf Annemans, Burkhard Balz, Hugues Bayet, Pervenche Berès, Udo Bullmann, David Coburn, Esther de Lange, Markus Ferber, Jonás Fernández, Sven Giegold, Roberto Gualtieri, Brian Hayes, Danuta Maria Hübner, Cătălin Sorin Ivan, Barbara Kappel, Wajid Khan, Wolf Klinz, Philippe Lamberts, Werner Langen, Sander Loones, Bernd Lucke, Olle Ludvigsson, Ivana Maletić, Fulvio Martusciello, Bernard Monot, Caroline Nagtegaal, Luděk Niedermayer, Stanisław Ożóg, Dimitrios Papadimoulis, Sirpa Pietikäinen, Dariusz Rosati, Pirkko Ruohonen-Lerner, Anne Sander, Martin Schirdewan, Molly Scott Cato, Pedro Silva Pereira, Peter Simon, Kay Swinburne, Ramon Tremosa i Balcells, Ernest Urtasun, Marco Valli, Tom Vandenkendelaere, Jakob von Weizsäcker

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Enrique Calvet Chambon, Matt Carthy, Mady Delvaux, Herbert Dorfmann, Ramón Jáuregui Atondo, Verónica Lope Fontagné, Thomas Mann, Luigi Morgano, Lieve Wierinck

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване

Edward Czesak, Manolis Kefalogiannis, Rainer Wieland

ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

39

+

ALDE

Enrique Calvet Chambon, Ramon Tremosa i Balcells, Lieve Wierinck

PPE

Burkhard Balz, Herbert Dorfmann, Markus Ferber, Brian Hayes, Danuta Maria Hübner, Manolis Kefalogiannis, Esther de Lange, Werner Langen, Verónica Lope Fontagné, Ivana Maletić, Thomas Mann, Fulvio Martusciello, Luděk Niedermayer, Sirpa Pietikäinen, Dariusz Rosati, Anne Sander, Tom Vandenkendelaere, Rainer Wieland

S&D

Hugues Bayet, Pervenche Berès, Udo Bullmann, Mady Delvaux, Jonás Fernández, Roberto Gualtieri, Cătălin Sorin Ivan, Ramón Jáuregui Atondo, Wajid Khan, Olle Ludvigsson, Luigi Morgano, Pedro Silva Pereira, Peter Simon, Jakob von Weizsäcker

VERTS/ALE

Sven Giegold, Philippe Lamberts, Molly Scott Cato, Ernest Urtasun

13

-

ALDE

Caroline Nagtegaal

ECR

Edward Czesak, Sander Loones, Bernd Lucke, Stanisław Ożóg, Pirkko Ruohonen-Lerner, Kay Swinburne

EFDD

David Coburn, Marco Valli

ENF

Gerolf Annemans, Bernard Monot

GUE/NGL

Matt Carthy, Martin Schirdewan

3

0

ALDE

Wolf Klinz

ENF

Barbara Kappel

GUE/NGL

Dimitrios Papadimoulis

Легенда на използваните знаци:

+  :  „за“

-  :  „против“

0  :  „въздържал се“


СТАНОВИЩЕ на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните (8.12.2017)

на вниманието на комисията по бюджети

относно реформата на системата за собствени ресурси на Европейския съюз

(2017/2053(INI))

Докладчик по становище: Иво Белет

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните приканва водещата комисия по бюджети да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  подчертава, че за да се стимулира преходът към устойчива, кръгова и нисковъглеродна икономика, за да се постигнат съвместно договорените цели на енергийния съюз и за да има съгласуваност с ангажиментите, поети по силата на Парижкото споразумение, са необходими значителни допълнителни инвестиции през периода 2020 – 2030 г.;

2.  изразява убеждението си, че за да се реализира осезаем напредък по тези ключови политики на ЕС и за да се постигнат нулеви нетни емисии до средата на века, интегрирането на въпросите относно климата и провеждането на задълбочена реформа на бюджета на ЕС са от съществено значение; отбелязва, че в член 2, буква в) от Парижкото споразумение се подчертава необходимостта да се приведат финансовите потоци в съответствие с насоката за постигане на ниски емисии на парникови газове и устойчиво на изменението на климата развитие;

3.  счита, че реформата на бюджета на ЕС следва да се ръководи от принципите на субсидиарност, солидарност и устойчивост, с оглед на един по-ефективен бюджет на ЕС, основан на съчетание от нови и съществуващи собствени ресурси, които допринасят пряко и прозрачно за инвестициите в проекти с ясна европейска добавена стойност за гражданите, предприятията и околната среда;

4.  припомня, че въвеждането на нови собствени ресурси или други видове приходи на ЕС следва да направи бюджета на ЕС по-малко зависим от вноските на държавите членки на база брутния национален доход (БНД) и да доведе до намаляването на тези вноски;

5.  счита, че собствените ресурси, основани на данък върху електроенергията, биха се припокрили с обхвата на схемата на ЕС за търговия с емисии (СТЕ на ЕС) и биха породили опасения относно стабилността на условията за инвестиции и финансовата тежест за домакинствата;

6.  отбелязва, че ГД „Околна среда“ е отговорна за втория по големина обем глоби, наложени за неспазване на законодателството на ЕС, които възлизат на 284 милиона евро за периода 2014 – 2017 г.; призовава приходите, произтичащи пряко от законодателството на ЕС в областта на околната среда и неговото прилагане, да бъдат насочвани към бюджета на ЕС като „други приходи“ и заделяни за инвестиции в проекти, които генерират най-високата европейска добавена стойност в областта на околната среда; припомня обаче, че приходите от глоби не представляват стабилен източник на приходи за бюджета на ЕС;

7.  призовава част от приходите от търговете в рамките на СТЕ, от етап 4 (2021 г.) нататък, да бъдат насочени към конкретни, устойчиви и нисковъглеродни проекти на ЕС, като например използването в максимална степен на съществуващата и, при необходимост, разработването на нова трансгранична енергийна инфраструктура (с цел улесняване на интегрирането на възобновяемите източници на енергия, например), съхраняването на енергия и инвестициите в революционни иновации в промишлеността, с цел да се допринесе за справедливия преход към нисковъглеродна икономика; призовава Комисията да продължи да проучва как съществуващите и бъдещите фондове и програми на ЕС биха могли да бъдат използвани за подпомагане на справедливия преход в регионите с високо потребление на въглища и високи въглеродни емисии; отбелязва, че приходите от търговете за квоти за емисии се очаква да нараснат от етап 4 нататък;

8.  призовава да се направи анализ на въпроса дали приходите от съвместно договорените национални схеми за пътни такси на базата на разстоянието, времето за пътуване и емисиите от транспорта могат да допринесат за финансирането на проекти на ЕС, които насърчават развитието на мобилност с нулеви и ниски емисии, включително стимули за превозни средства с нулеви и ниски емисии, алтернативни енергийни източници за транспорт с ниски емисии и устойчив мултимодален транспорт, особено високоскоростни железопътни линии и корабоплаване по вътрешни водни пътища с ниски емисии; призовава Комисията и държавите членки при разработването на схеми за пътни такси да вземат предвид специфичното положение на отдалечените и селските райони, за които са характерни, например, дългите разстояния и липсата на обществен транспорт;

9.  счита, че допълнителните приходи, генерирани от вноските на базата на емисиите от въздухоплаването в рамките на ЕС, следва да бъдат използвани по-конкретно за ускоряване на научните изследвания и инвестициите в областта на въздухоплаването с ниски въглеродни емисии в ЕС, както и за по-нататъшно подобряване на ефективното използване на въздушното пространство;

10.  счита, че при липсата на хармонизирани международни мерки за данъчно облагане на керосина следва да бъде разгледана възможността за налог въз основа на въглеродната интензивност на полетите;

11.  счита, че евентуалните бъдещи вноски от корабоплаването на базата на емисиите следва да бъдат реинвестирани в европейския сектор на корабоплаването чрез финансиране на научноизследователска и развойна дейност за по-чисти технологии и устойчиви кораби;

12.  счита, че приходите от системата на ЕС за информация за пътуванията и разрешаването им (ETIAS) за граждани на трети държави следва да бъдат използвани за инвестиции в научноизследователска и развойна дейност в областта на чистия въздушен транспорт с ниски емисии и в допълнителни подобрения на ефикасното използване на въздушното пространство, както и за увеличаване на финансирането за Европейската агенция за гранична и брегова охрана;

13.  призовава да се проучи възможността за въвеждане на собствен ресурс, който отразява въглеродното съдържание на потребителските стоки, продавани в рамките на единния пазар, в т.ч. стоките, внасяни в единния пазар, като например механизъм за корекция на въглеродните емисиите на границите или данък върху добавения въглерод (ДДВ), който постепенно да замени част от настоящия собствен ресурс на база ДДС.

ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

7.12.2017

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

37

7

1

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Marco Affronte, Zoltán Balczó, Ivo Belet, Biljana Borzan, Paul Brannen, Soledad Cabezón Ruiz, Nessa Childers, Miriam Dalli, Angélique Delahaye, Stefan Eck, Bas Eickhout, Karl-Heinz Florenz, Gerben-Jan Gerbrandy, Arne Gericke, Jens Gieseke, Sylvie Goddyn, Françoise Grossetête, Jytte Guteland, Karin Kadenbach, Urszula Krupa, Peter Liese, Norbert Lins, Susanne Melior, Rory Palmer, Piernicola Pedicini, Pavel Poc, John Procter, Julia Reid, Annie Schreijer-Pierik, Jadwiga Wiśniewska, Damiano Zoffoli

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Jørn Dohrmann, Herbert Dorfmann, Luke Ming Flanagan, Martin Häusling, Krzysztof Hetman, Merja Kyllönen, Gesine Meissner, Nuno Melo, Ulrike Müller, Gabriele Preuß, Bart Staes, Claude Turmes

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване

Norbert Erdős, Sven Schulze

ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

37

+

ALDE

Gerben-Jan Gerbrandy, Gesine Meissner, Ulrike Müller

EFDD:

Piernicola Pedicini

GUE/NGL:

Stefan Eck, Merja Kyllönen

NI:

Zoltán Balczó

PPE:

Ivo Belet, Angélique Delahaye, Herbert Dorfmann, Norbert Erdős, Karl-Heinz Florenz, Jens Gieseke, Françoise Grossetête, Krzysztof Hetman, Peter Liese, Norbert Lins, Nuno Melo, Annie Schreijer-Pierik, Sven Schulze

S&D:

Biljana Borzan, Paul Brannen, Soledad Cabezón Ruiz, Nessa Childers, Miriam Dalli, Jytte Guteland, Karin Kadenbach, Susanne Melior, Rory Palmer, Pavel Poc, Gabriele Preuß, Damiano Zoffoli

VERTS/ALE:

Marco Affronte, Bas Eickhout, Martin Häusling, Bart Staes, Claude Turmes

7

-

ECR:

Jørn Dohrmann, Arne Gericke, Urszula Krupa, John Procter, Jadwiga Wiśniewska

EFDD:

Julia Reid

ENF:

Sylvie Goddyn

1

0

GUE/NGL:

Luke Ming Flanagan

Легенда на използваните знаци:

+  :  „за“

-  :  „против“

0  :  „въздържал се“


СТАНОВИЩЕ на комисията по земеделие и развитие на селските райони (24.1.2018)

на вниманието на комисията по бюджети

относно реформата на системата на собствени ресурси на Европейския съюз

(2017/2053(INI))

Докладчик по становище: Никола Капуто

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по земеделие и развитие на селските райони приканва водещата комисия по бюджети да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  призовава за задълбочена реформа на системата на собствените ресурси, без увеличение на данъчната тежест за европейските данъкоплатци, включително конкретни приоритети и нови собствени ресурси, които биха могли да намалят дела на вноските на база БНД, съставлявали 65,4% от приходите на Съюза през 2016 г.; отбелязва, че макар по-голямата част от приходите на ЕС все още да идват от национални вноски на база БНД и ДДС, те не се възприемат като истински собствени ресурси; подчертава, че ЕС се нуждае от стабилна форма на собствени ресурси, и отбелязва, че затова например наказателните мита не могат да бъдат предвидени като приход и поради същата причина не са подходящи като предвидими източници на приходи; призовава също така за постепенно премахване на всички форми на отстъпки; подчертава, че настоящата система включва сложни и непрозрачни механизми за корекции, които допринасят за липсата на достатъчно бюджетни кредити за плащания всяка година;

2.  припомня, че докладът на групата на високо равнище за собствените ресурси („Групата на високо равнище“) представи нови предложения, включително реформа на собствените ресурси на база ДДС и схемата на ЕС за търговия с емисии, налог за CO2, облагане с данък на транспорта, облагане с данък на електроенергията и приходи, произтичащи от цифровия единен пазар; подчертава, че въвеждането на нови собствени ресурси би могло да доведе до по-голяма съгласуваност на политиката между приходната и разходната част на бюджета; подчертава, че въпреки тези предложения вноските на държавите членки трябва да останат основен собствен ресурс в по-проста, по-прозрачна и по-справедлива система с повече демократична отчетност, в която приходите се изразходват разумно;

3.  приканва всички страни да си направят съответните заключения от доклада на Групата на високо равнище и да анализират дали е вероятно препоръките да спомогнат бюджетът на Съюза да стане по-прозрачен, стабилен, опростен, съгласуван, справедлив и предсказуем, като същевременно се зачита принципът на субсидиарност и се поставя още по-силен акцент върху задълбочаването на солидарността и преразпределението между по-богатите и по-бедните държави; посочва във връзка с това, че настоящата система на собствени ресурси се характеризира с висока степен на сложност, включваща липса на прозрачност, като този проблем трябва да бъде отстранен чрез съвместни усилия от страна на институциите на ЕС и държавите членки;

4.  изтъква, че тези нови форми на собствени ресурси са от съществено значение за финансирането на новите задачи на Съюза в области като миграцията, Парижкото споразумение относно изменението на климата, както и вътрешната сигурност и отбраната, и за компенсиране на очакваната загуба на приходи в размер на 9 до 12 милиарда евро годишно в резултат от оттеглянето на Обединеното кралство от ЕС; отбелязва също така, че с цел запазване на европейската добавена стойност на бюджета на ЕС са необходими нови собствени ресурси, за да се даде възможност на ЕС да финансира адекватно както традиционните си политики, така и новите си приоритети, като се избегне потенциалното намаляване на разходите за общата селскостопанска политика (ОСП), представено в Документа на Комисията за размисъл относно бъдещето на финансите на ЕС;

5.  подчертава, че селскостопанските мита са едновременно политически инструмент и средство за финансиране на ОСП и че споразуменията за свободна търговия ще доведат до намаляване на приходите от мита; отбелязва, че докладът на Групата на високо равнище препоръчва те да бъдат запазени в рамките на бюджета на ОСП в бъдеще, тъй като са прост, ефикасен и истински собствен ресурс за Съюза; отбелязва, че делът на традиционните собствени ресурси постоянно намаляваше през годините, тъй като намаленията на средните тарифи не бяха компенсирани в достатъчна степен от нарастването на обема на търговията;

6.  подчертава, че допълнителните приходи, включително глобите в областта на конкуренцията и по-високите от очакваното мита, не водят до допълнителни възможности за разходи, а до по-ниски вноски на база БНД;

7.  отбелязва, че предимството на реформирания собствен ресурс на база ДДС (който ще замени съществуващия), на собствения ресурс на база корпоративния данък, на данъка върху финансовите сделки или други данъци върху финансови дейности ще бъде, че ще подобрят функционирането на единния пазар;

8.  подчертава добавената стойност на ОСП при стимулирането на иновациите, конкурентоспособността и устойчивостта в селскостопанския сектор и при увеличаването на дългосрочната продоволствена и екологична сигурност на Съюза и гаранциите за стабилността на цените на храните чрез по-стабилни доходи от селско стопанство и устойчиви мерки за развитие на селските райони, които инвестират в селските общности и земеделските стопанства и по този начин предотвратяват обезлюдяването на селските райони и използват техния потенциал; потвърждава необходимостта от реформа на ОСП с цел да се изгради доверие и да се обоснове продължаване на подкрепата пред незанимаващата се със селско стопанство общественост посредством по-екологични обществени блага и гарантиране на по-справедливо разпределение на плащанията между държавите членки и в рамките на държавите членки; и накрая, подчертава необходимостта от запазване на приноса на селскостопанските мита за финансите на ЕС;

9.  отбелязва, че ОСП преди всичко осигурява ежедневно висококачествена храна на достъпна цена на около 500 милиона европейски граждани; освен това изтъква, че това струва на всеки гражданин на ЕС средно 32 цента на ден като принос за гарантирането на безопасна и здравословна храна и разнообразен земеделски ландшафт; подчертава, че ОСП, като единствената напълно интегрирана политика на равнище ЕС, носи най-висока европейска добавена стойност и че финансираната на национално равнище селскостопанска политика би била значително по-скъпа;

10.  подчертава, че косвеното увеличаване на доходите е възможно и чрез опростяване на общата селскостопанска политика и намаляване на бюрокрацията в нея;

11.  призовава финансирането, което беше разпределено чрез механизма за финансова дисциплина в селскостопанския сектор, но не беше използвано, да бъде предоставено в пълен размер през следващата бюджетна година под формата на директни плащания;

12.  счита, че ОСП е ефективна и трябва да утвърди своята легитимност като един от основните инструменти за действие на ЕС по отношение на запазването и създаването на работни места в селските райони, особено в селскостопанския сектор.

ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

23.1.2018

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

28

7

5

Членове, присъствали на окончателното гласуване

John Stuart Agnew, Clara Eugenia Aguilera García, Eric Andrieu, Richard Ashworth, José Bové, Daniel Buda, Nicola Caputo, Paolo De Castro, Jean-Paul Denanot, Albert Deß, Jørn Dohrmann, Herbert Dorfmann, Norbert Erdős, Edouard Ferrand, Luke Ming Flanagan, Martin Häusling, Esther Herranz García, Peter Jahr, Ivan Jakovčić, Jarosław Kalinowski, Zbigniew Kuźmiuk, Philippe Loiseau, Mairead McGuinness, Ulrike Müller, James Nicholson, Maria Noichl, Marijana Petir, Laurenţiu Rebega, Bronis Ropė, Ricardo Serrão Santos, Czesław Adam Siekierski, Tibor Szanyi, Marc Tarabella, Marco Zullo

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Franc Bogovič, Stefan Eck, Jens Gieseke, Maria Heubuch, Karin Kadenbach, Momchil Nekov, Sofia Ribeiro, Annie Schreijer-Pierik, Hannu Takkula, Tom Vandenkendelaere, Thomas Waitz

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване

Stanisław Ożóg

ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

28

+

ALDE

Ivan Jakovčić, Ulrike Müller, Hannu Takkula

EFDD

Marco Zullo

ENF

Rebega Laurentiu

PPE

Franc Bogovič, Daniel Buda, Albert Deß, Herbert Dorfmann, Norbert Erdős, Jens Gieseke, Esther Herranz García, Mairead McGuinness, Marijana Petir, Sofia Ribeiro, Annie Schreijer-Pierik, Czesław Adam Siekierski, Tom Vandenkendelaere

S & D

Clara Eugenia Aguilera García, Eric Andrieu, Nicola Caputo, Paolo De Castro, Jean-Paul Denanot, Karin Kadenbach, Maria Noichl, Ricardo Serrão Santos, Tibor Szanyi, Marc Tarabella

7

-

ECR

Jørn Dohrmann, Zbigniew Kuźmiuk, James Nicholson, Stanisław Ożóg

EFDD

John Stuart Agnew

GUE/NGL

Stefan Eck, Luke Ming Flanagan

5

0

ECR

Richard Ashworth

ENF

Philippe Loiseau

VERTS/ALE

José Bové, Martin Häusling, Bronis Ropė

Легенда на използваните знаци:

+  :  „за“

-  :  „против“

0  :  „въздържал се“


СТАНОВИЩЕ на комисията по конституционни въпроси (11.10.2017)

на вниманието на комисията по бюджети

относно реформата на системата за собствени ресурси на Европейския съюз

(2017/2053(INI))

Докладчик по становище: Мерчедес Бресо

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по конституционни въпроси приканва водещата комисия по бюджети да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  потвърждава своята силна подкрепа за широкообхватна реформа на системата за собствени ресурси на Европейския съюз; припомня, че текущата система за собствени ресурси противоречи на духа на Договорите, като се има предвид, че член 310, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) предвижда, че Съюзът не приема актове, които биха имали отражение върху бюджета, без да гарантира, че подобен разход може да бъде финансиран в рамките на собствените ресурси на Съюза, и това, че член 311 от ДФЕС предвижда, че бюджетът на Съюза се финансира изцяло от собствените му ресурси; подчертава при все това, че на практика по-голямата част от приходите на ЕС идва от национални вноски под формата на процент от БНД (69,1%) и ДДС (12,4%), които не се възприемат като същински собствен ресурс, тъй като те са довели до „игра с нулев резултат“ между държавите членки;

2.  изтъква, че настоящата система на собствени ресурси се характеризира със значителна степен на сложност и липса на прозрачност; поради това призовава институциите на ЕС и държавите членки за справяне с тези недостатъци ефикасно и конструктивно;

3.  счита, че ролята на Парламента в рамките на процедурата по приемане на собствените ресурси следва да бъде засилена; счита, че преминаване от гласуване с единодушие към гласуване с квалифицирано мнозинство (ГКМ) и обикновената законодателна процедура за приемането на собствени ресурси би дало на Парламента и на Съвета еднакви права при вземането на решения както в приходната, така и в разходната част на бюджета на ЕС;

4.  подчертава значението на използването на възможността, предоставена от излизането на Обединеното кралство от ЕС, и насърчава държавите членки и Комисията да преразгледат настоящата система от отстъпки и корекции, които са не само в противоречие с буквата и духа на Договорите, но също са доказали, че изместват фокуса на дискусиите от европейската добавена стойност на бюджета на ЕС към ефекта на „нетното салдо“ върху вноските от държавите членки, без да се отчитат страничните ефекти на бюджета;

5.  изтъква, че бюджетът на ЕС следва да разполага със система от същински собствени ресурси, вследствие на препоръките на групата на високо равнище за собствените ресурси;

6.  призовава Комисията да започне обсъждане относно това как финансовите средства, пряко генерирани от политиките на ЕС, биха могли да станат приходи за бюджета на ЕС;

7.  счита, че реформа на системата от собствени ресурси следва да бъде основана на принципите на справедливост, стабилност, единство, солидарност, устойчивост, субсидиарност и разбираемост за европейските граждани; припомня принципите, които са изброени в доклада на Монти и използвани от групата на високо равнище за собствените ресурси с цел оценка на евентуални нови собствени ресурси, и счита, че те представляват полезни насоки за размисъл относно реформите; подчертава, наред с това, значението на осигуряването на достатъчно приходи за бюджета на ЕС, така че политиките на ЕС да бъдат адекватно и убедително финансирани, по-специално след излизането на Обединеното кралство от ЕС;

8.  счита, че реформа в приходната част следва да върви ръка за ръка с реформа в разходната част, за да се повиши европейската добавена стойност на разходите на ЕС чрез гарантиране на видима връзка между разходите на ЕС и политиките и приоритетите на ЕС и чрез подкрепяне на политиките на ЕС в ключови области на компетентността на ЕС с висок потенциал за европейска добавена стойност, като единния пазар, опазването на околната среда и действията в областта на климата, енергийния съюз, общата политика на отбрана и намаляването на данъчната разнородност на единния пазар, както препоръчва докладът на Монти(1);

9.  припомня значението, при провеждането на бъдещите реформи, на запазването на единството на бюджета на ЕС и ограничаването на използването на програми и средства, успоредни на бюджета на ЕС, като такива бъдат използвани ограничено само в строго обосновани случаи и подлежат на подходящ надзор, съобразно препоръката на групата на високо равнище за собствените ресурси;

10.  обръща внимание върху факта, че е необходим задълбочен размисъл относно последиците от дебата относно бъдещето на Европа, започнат от Европейската комисия през март 2017 г., относно реформата на системата за собствени ресурси; счита, че всички тези пет сценария за бъдещето на ЕС, представени от Комисията през март 2017 г., биха изискали допълнително финансиране, получено от същински собствени ресурси, с цел изпълнение на целите, посочени в член 3 от Договора за Европейския съюз, понастоящем включени в новите приоритети на Съюза; настоява върху значението на зачитането на единството на бюджета и на намаляването, а не увеличаването на неговата сложност, за да се осигури съгласуваност на политиките на ЕС както във вътрешен, така и във външен план.

ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

11.10.2017

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

14

3

0

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Mercedes Bresso, Richard Corbett, Pascal Durand, Danuta Maria Hübner, Diane James, Alain Lamassoure, Maite Pagazaurtundúa Ruiz, Markus Pieper, Paulo Rangel, György Schöpflin, Pedro Silva Pereira, Claudia Țapardel, Kazimierz Michał Ujazdowski

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Ashley Fox, Enrique Guerrero Salom, Jérôme Lavrilleux, Jasenko Selimovic

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване

Tadeusz Zwiefka

ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

14

+

ALDE

Maite Pagazaurtundúa Ruiz, Jasenko Selimovic

PPE

Danuta Maria Hübner, Alain Lamassoure, Jérôme Lavrilleux, Paulo Rangel, György Schöpflin, Tadeusz Zwiefka

S&D

Mercedes Bresso, Richard Corbett, Enrique Guerrero Salom, Pedro Silva Pereira, Claudia Țapardel

VERTS/ALE

Pascal Durand

3

-

ECR

Ashley Fox, Kazimierz Michał Ujazdowski

NI

Diane James

0

0

 

 

Бележка: Маркус Пипер (PPE) обяви, че той също е гласувал в подкрепа на проекта на становището

Легенда на използваните знаци:

+  :  „за“

-  :  „против“

0  :  „въздържал се“

(1)

Окончателен доклад и препоръки на групата на високо равнище за собствените ресурси във връзка с бъдещото финансиране на ЕС, приети през декември 2016 г.


ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

22.2.2018

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

31

4

1

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Nedzhmi Ali, Lefteris Christoforou, Gérard Deprez, Manuel dos Santos, André Elissen, José Manuel Fernandes, Eider Gardiazabal Rubial, Jens Geier, Esteban González Pons, John Howarth, Zbigniew Kuźmiuk, Vladimír Maňka, Siegfried Mureşan, Jan Olbrycht, Urmas Paet, Paul Rübig, Petri Sarvamaa, Jordi Solé, Patricija Šulin, Eleftherios Synadinos, Indrek Tarand, Isabelle Thomas, Inese Vaidere, Daniele Viotti, Tiemo Wölken, Marco Zanni

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Xabier Benito Ziluaga, Jean-Paul Denanot, Janusz Lewandowski, Ivana Maletić, Stanisław Ożóg, Pavel Poc, Nils Torvalds, Helga Trüpel, Tomáš Zdechovský

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване

Anders Primdahl Vistisen


ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

31

+

ALDE

Nedzhmi Ali, Gérard Deprez, Urmas Paet, Nils Torvalds

ECR

Zbigniew Kuźmiuk, Stanisław Ożóg

PPE

Lefteris Christoforou, José Manuel Fernandes, Esteban González Pons, Janusz Lewandowski, Ivana Maletić, Siegfried Mureşan, Jan Olbrycht, Paul Rübig, Petri Sarvamaa, Patricija Šulin, Inese Vaidere, Tomáš Zdechovský

S&D

Jean-Paul Denanot, Eider Gardiazabal Rubial, Jens Geier, John Howarth, Vladimír Maňka, Pavel Poc, Isabelle Thomas, Daniele Viotti, Tiemo Wölken, Manuel dos Santos

VERTS/ALE

Jordi Solé, Indrek Tarand, Helga Trüpel

4

-

ECR

Anders Primdahl Vistisen

ENF

André Elissen, Marco Zanni

NI

Eleftherios Synadinos

1

0

GUE/NGL

Xabier Benito Ziluaga

Легенда на използваните знаци:

+  :  „за“

-  :  „против“

0  :  „въздържал се“

Последно осъвременяване: 9 март 2018 г.Правна информация