Процедура : 2017/2052(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A8-0048/2018

Внесени текстове :

A8-0048/2018

Разисквания :

PV 13/03/2018 - 13
CRE 13/03/2018 - 13

Гласувания :

PV 14/03/2018 - 8.9

Приети текстове :

P8_TA(2018)0075

ДОКЛАД     
PDF 1580kWORD 268k
28.2.2018
PE 615.478v02-00 A8-0048/2018

относно следващата МФР: изготвяне на позицията на Парламента относно МФР след 2020 г.

(2017/2052(INI))

Комисия по бюджети

Докладчик: Ян Олбрихт, Изабел Тома

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
 СТАНОВИЩЕ на комисията по външни работи
 СТАНОВИЩЕ на комисията по развитие
 СТАНОВИЩЕ на комисията по бюджетен контрол
 СТАНОВИЩЕ на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните
 СТАНОВИЩЕ на комисията по транспорт и туризъм
 СТАНОВИЩЕ на комисията по регионално развитие
 СТАНОВИЩЕ на комисията по земеделие и развитие на селските райони
 СТАНОВИЩЕ на комисията по рибно стопанство
 СТАНОВИЩЕ на комисията по култура и образование
 СТАНОВИЩЕ на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи
 СТАНОВИЩЕ на комисията по конституционни въпроси
 СТАНОВИЩЕ на комисията по правата на жените и равенството между половете

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно следващата МФР: изготвяне на позицията на Парламента относно МФР след 2020 г.

(2017/2052(INI))

Европейският парламент,

–  като взе предвид членове 311, 312 и 323 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

–  като взе предвид Регламент (EC, Евратом) № 1311/2013 на Съвета от 2 декември 2013 г. за определяне на многогодишната финансова рамка за годините 2014 – 2020(1) и неговото последващо изменение с Регламент (EC, Евратом) 2017/1123 на Съвета от 20 юни 2017 г.(2),

–  като взе предвид Междуинституционалното споразумение от 2 декември 2013 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията относно бюджетната дисциплина, сътрудничеството по бюджетни въпроси и доброто финансово управление(3),

–  като взе предвид своята резолюция от 6 юли 2016 г. на тема „Подготовка за преразглеждането след изборите на МФР за периода 2014 – 2020 г.: препоръки от страна на Парламента преди предложението на Комисията“(4);

–  като взе предвид Документа за размисъл относно бъдещето на финансите на ЕС, публикуван от Комисията на 28 юни 2017 г. (COM(2017)0358),

–  като взе предвид своята резолюция от 24 октомври 2017 г. относно Документа за размисъл относно бъдещето на финансите на ЕС(5),

–  като взе предвид Резолюция 70/1 на Общото събрание на ООН, озаглавена „Да преобразим света: програма до 2030 г. за устойчиво развитие“,

–  като взе предвид своята резолюция от 19 януари 2017 г. относно Европейски стълб на социалните права(6),

–  като взе предвид ратификацията на Парижкото споразумение от Европейския парламент и от Съвета на 4 октомври 2016 г.(7),

–  като взе предвид доклада на Агенцията на ЕС за основните права, озаглавен „Challenges facing civil society organisations working on human rights in the EU“ (Предизвикателства пред организациите на гражданското общество, работещи по въпросите на правата на човека в ЕС),

–  като взе предвид становището по собствена инициатива на Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК) относно финансирането на организациите на гражданското общество от ЕС,

–  като взе предвид доклада на комисията по бюджети, становищата на комисията по външни работи, на комисията по развитие, на комисията по бюджетен контрол, позицията под формата на изменения на комисията по заетост и социални въпроси и становищата на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните, комисията по промишленост, изследвания и енергетика, комисията по транспорт и туризъм, комисията по регионално развитие, комисията по земеделие и развитие на селските райони, комисията по рибно стопанство, комисията по култура и образование, комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи, комисията по конституционни въпроси и комисията по правата на жените и равенството между половете (A8-0048/2018),

А.  като има предвид, че действащата многогодишна финансова рамка (МФР) беше договорена през 2013 г. и за първи път включваше реално намаляване както на бюджетните кредити за поети задължения, така и на бюджетните кредити за плащания, в сравнение с предходния период на финансово програмиране въпреки увеличаването на правомощията и амбициите на ЕС, заложени съответно в Договора от Лисабон и в стратегията „Европа 2020“; като има предвид, че това беше съпроводено също така от значителна разлика между равнището на бюджетните кредити за поети задължения и на бюджетните кредити за плащания, което допринесе за натрупването на неплатени сметки през първите две години на МФР; като има предвид, че късното приемане на МФР и на свързаните с нея правни основания допринесе за забави в изпълнението, последиците от които се усещат и до днес и които биха могли да доведат до натрупване на искания за плащане в края на действащата МФР, което ще окаже въздействие върху следващия период; като има предвид, че по настояване на Парламента в МФР бяха включени нови разпоредби, за да се използват във възможно най-голяма степен нейните общи тавани и да се предвидят механизми за гъвкавост;

Б.  като има предвид, че МФР за периода 2014 – 2020 г. бързо доказа своята неадекватност да удовлетвори действителните потребности и политически амбиции, като от самото начало трябваше да обезпечи действията във връзка с поредица от кризи и нови предизвикателства в областта на инвестициите, социалното изключване, миграцията и бежанците, младежката заетост, сигурността, селското стопанство, околната среда и изменението на климата, които не бяха предвидени в момента на приемането ѝ; като има предвид, че в резултат на това действащата МФР достигна своите граници след само две години изпълнение, тъй като наличните маржове бяха изчерпани, разпоредбите за гъвкавост и специалните инструменти бяха мобилизирани в значителна степен, съществуващите политики и програми бяха подложени на натиск или дори намалени и бяха създадени някои извънбюджетни механизми като средство за компенсиране на недостатъчните размер и гъвкавост на бюджета на ЕС;

В.  като има предвид, че тези недостатъци бяха очевидни още по време на междинния преглед и на междинното преразглеждане на МФР, започнати в края на 2016 г., и че трябваше да се предприемат незабавни действия, както посочва Парламентът в своята резолюция от 6 юли 2016 г.; като има предвид, че договореното междинно преразглеждане успя да разшири в умерена степен възможностите на съществуващите разпоредби за гъвкавост, но не доведе до преразглеждане на таваните на МФР;

Г.  като има предвид, че Комисията ще представи през май 2018 г. своя пакет от предложения относно МФР за периода след 2020 г., включително относно бъдещите собствени ресурси, докато съгласно Регламент № 1311/2013 на Съвета те следва да бъдат представени преди 1 януари 2018 г.; като има предвид, че се очаква малко след това да последват проекти на законодателни предложения относно финансовите програми и инструменти;

1.  приема настоящата резолюция, за да очертае позицията на Парламента относно МФР за периода след 2020 г., като отделя особено внимание на очакваните приоритети, размер, структура, срок на действие, гъвкавост и други хоризонтални принципи, и за да посочи специфичните бюджетни насоки за съответните политики на ЕС, обхванати от следващата финансова рамка; очаква от Комисията да представи законодателното предложение за следващата МФР заедно с проект на ново междуинституционално споразумение, което отчита позициите и предложенията на Парламента; подчертава, че настоящата резолюция също така предоставя основа за участието на Парламента в процедурата, водеща до приемането на следващата МФР;

2.  приема, успоредно с нея, отделна резолюция, в която представя позицията си относно реформата на системата на собствените ресурси на ЕС, в съответствие с препоръките на групата на високо равнище за собствените ресурси; призовава Комисията да вземе надлежно предвид позицията на Парламента при подготовката на законодателните предложения относно собствените ресурси на ЕС, които следва да бъдат амбициозни по своя обхват и да бъдат представени заедно с предложенията за МФР; подчертава, че както разходната, така и приходната част на следващата МФР, ще бъдат разглеждани като един пакет в предстоящите преговори и че няма да бъде постигнато споразумение относно МФР, без да бъде постигнат съответен напредък във връзка със собствените ресурси;

I. Приоритети и предизвикателства за следващата МФР

3.  приветства разискванията относно следващата МФР като възможност да се подготви почвата за по-силна и по-устойчива Европа чрез един от нейните най-веществени инструменти, а именно бюджета на Съюза; счита, че следващата МФР следва да бъде включена в една по-широка стратегия и послание за бъдещето на Европа; счита, че следващата МФР трябва да бъде изразът на политическия проект и на политическите приоритети на ЕС в бюджетни средства;

4.  е убеден, че в основата на следващата МФР следва да бъдат добре установените политики и приоритети на Съюза, които имат за цел укрепване на мира, демокрацията, принципите на правовата държава, правата на човека и равенството между половете, увеличаване на благосъстоянието, стимулиране на дългосрочния и устойчив икономически растеж и научните изследвания и иновациите, осигуряване на качествена заетост, водеща до достойни работни места, борба с изменението на климата и насърчаване на икономическото, социалното и териториалното сближаване, както и солидарността между държавите членки и гражданите; счита, че тези стълбове са предпоставка за доброто функциониране на единния пазар и на икономическия и паричен съюз, както и за укрепването на позицията на Европа в света; надява се, че те са по-актуални от всякога за бъдещите начинания на Европа;

5.  счита, че следващата МФР следва да дава възможност на Съюза да намира решения и да излезе по-силен от кризите през последното десетилетие, няколко примера за които са икономическият и финансовият спад, младежката безработица, трайната бедност и социално изключване, явлението, свързано с миграцията и бежанците, изменението на климата и природните бедствия, влошаването на състоянието на околната среда и загубата на биологично разнообразие, тероризмът и нестабилността; подчертава, че тези глобални, трансгранични предизвикателства с вътрешни последици разкриват взаимозависимостта на нашите икономики и общества и изтъкват необходимостта от съвместни действия;

6.  посочва във връзка с това, че ЕС трябва да изпълни своя ангажимент да играе водеща роля при изпълнението на целите за устойчиво развитие на ООН (ЦУР), които са глобална пътна карта за изграждането на по-устойчиви, справедливи и проспериращи общества в рамките на възможностите на планетата; подчертава, че следващата МФР трябва да бъде съобразена с ЦУР; приветства ангажимента на Комисията за включване на ЦУР във всички политики и инициативи на ЕС; очаква ЕС да изпълни ангажиментите си във връзка с тези цели; подчертава освен това, че провъзгласяването на европейския стълб на социалните права и ангажиментът от страна на ЕС и на държавите членки да гарантират по-социална Европа следва да бъдат подпомогнати с подходящи финансови ресурси; счита, че след договарянето на Парижкото споразумение разходите, свързани с климата, следва да бъдат значително увеличени в сравнение с действащата МФР и да достигнат 30% възможно най-скоро и най-късно до 2027 г.;

7.  подчертава, че следващата МФР предоставя възможност на Съюза да докаже, че е единен и е в състояние да се справи с политически събития като излизането на Обединеното кралство от ЕС, възхода на популистки и националистически движения и появата на нови лидери на световната сцена; подчертава, че разделението и егоцентризмът не са отговор на глобалните проблеми и на тревогите на гражданите; счита, че в частност преговорите относно излизането на Обединеното кралство от ЕС показват, че ползите от членството в Съюза превишават значително разходите, свързани с вноските в бюджета му; изисква в този контекст пълното спазване на рамката на вече поетите задължения, например както в Споразумението от Разпети петък по отношение на върховенството на закона и демокрацията;

8.  призовава поради това за непрекъсната подкрепа за съществуващите политики, и по-специално за дългогодишните политики на ЕС, заложени в Договорите, а именно общата селскостопанска политика, общата политика в областта на рибарството и политиката на сближаване, тъй като те носят осезаеми ползи от европейския проект за гражданите на ЕС; отхвърля всеки опит за повторно национализиране на тези политики, тъй като това нито би намалило финансовата тежест за данъкоплатците и потребителите, нито би довело до по-добри резултати, а вместо това ще възпрепятства растежа, солидарността и функционирането на единния пазар, като същевременно ще задълбочи допълнително неравенството и ще увеличи различията между териториите и икономическите сектори; възнамерява да гарантира същото равнище на финансиране за ЕС-27 за тези политики през следващия програмен период, като в същото време допълнително повишава тяхната ефективност и опростява свързаните с тях процедури;

9.  счита, че Европа следва да предлага перспективи за младото поколение, както и за ориентираните към бъдещето предприятия, които носят повече успех за ЕС на световната сцена; е решен да разшири значително обхвата на две от водещите програми на ЕС, а именно рамковата програма за научни изследвания и иновации и програмата „Еразъм+“, които с понастоящем наличните си средства не могат да покрият доста голямото търсене, в основата на което са заявления с много високо качество; изразява твърда подкрепа за значително увеличаване на ресурсите за борба с младежката безработица и по отношение на подкрепата за малките и средните предприятия чрез програмите – наследници на инициативата за младежка заетост, и Програмата за конкурентоспособност на предприятията и малките и средните предприятия (COSME); подкрепя също укрепването на Механизма за свързване на Европа (МСЕ) 2.0;

10.  призовава Съюза да поеме ролята си в три нови области на политиката с вътрешни и външни измерения, които възникнаха по време на текущата МФР:

–  като разработи и финансира всеобхватна политика в областта на убежището, миграцията и интеграцията и като полага усилия за отстраняването на първопричините за миграцията и разселването в трети държави,

–  като укрепи защитата на външните граници и насърчава стабилността, по-специално чрез защита на правата на човека в чужбина, предотвратяване на конфликти и политики за външно развитие,

–  като обезпечава обща вътрешна сигурност за европейските граждани и обединява научните изследвания и способностите в областта на отбраната, като подчертава същевременно, че действията, предприемани в тази област, не следва да бъдат за сметка на политиките за развитие на ЕС;

11.  подчертава, че се очаква бъдещата рамка да включва два нови вида финансова подкрепа, които фигурират на видно място в икономическата програма на Съюза, а именно продължаването на схемите за подкрепа на инвестициите, като Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ), и развитието на функция за стабилизиране за държавите – членки на еврозоната, евентуално чрез предложения Европейски валутен фонд, в съчетание със специален механизъм за сближаване за държавите членки, които се готвят за присъединяване към еврозоната;

12.  подчертава, че като първа стъпка специфичният за еврозоната бюджетен капацитет следва да бъде част от бюджета на Съюза, като се отчита над таваните на многогодишната финансова рамка, без да се накърняват другите програми на МФР, и се финансира от еврозоната и от други участващи членове посредством източник на приходи, който ще бъде договорен между участващите държави членки и който ще бъде считан за целеви приходи и гаранции; счита, че след като бъде стабилизиран, фискалният капацитет би могъл да се финансира чрез истински собствени ресурси съгласно препоръките от доклада Монти относно бъдещото финансиране на ЕС;

13.  потвърждава отново принципа, че допълнителните политически приоритети следва да бъдат съчетавани с допълнителни финансови средства, независимо дали те възникват в момента на приемането на нова МФР или в хода на нейното изпълнение, и подчертава, че финансирането на нови потребности не следва да вреди на съществуващите политики и програми; очаква освен това, че ще бъдат въведени достатъчно разпоредби за гъвкавост, за да се посрещнат непредвидените обстоятелства, които могат да възникнат в хода на изпълнение на МФР;

14.  счита, че Европа може да стане по-силна и по-амбициозна само ако ѝ се предоставят допълнителни финансови средства; призовава, с оглед на горепосочените предизвикателства и приоритети и като се вземе предвид излизането на Обединеното кралство от Съюза, за значително увеличаване на бюджета на Съюза; оценява необходимите тавани на разходите в МФР на 1,3% от брутния национален доход (БНД) на ЕС-27, независимо от набора от инструменти, които се отчитат над таваните;

15.  е убеден, че освен ако Съветът не даде съгласие за значително увеличаване на размера на националните вноски в бюджета на ЕС, въвеждането на нови истински собствени ресурси на ЕС остава единствената възможност за адекватно финансиране на следващата МФР;

II. Хоризонтални въпроси

Принципи на бюджета на ЕС и бюджетна правдивост

16.  припомня бюджетните принципи на единство, точност на бюджета, ежегодност, балансираност, универсалност, специфичност, допълняемост, субсидиарност, добро финансово управление и прозрачност, които трябва да се спазват при изготвянето и изпълнението на бюджета на Съюза;

17.  отново изразява своята дългогодишна позиция, че на политическите амбиции на Съюза трябва да се отговори чрез осигуряването на достатъчно финансови средства, и припомня, че в член 311 от ДФЕС се посочва, че „Съюзът си осигурява средствата, необходими за постигане на неговите цели и успешното изпълнение на неговите политики“;

18.  изтъква в този контекст, че цялостното изпълнение на политическите решения и инициативи, предприети от Европейския съвет, е възможно само ако се осигури необходимото финансиране, и подчертава, че всеки друг подход подкопава правдивостта на бюджета на Съюза и доверието на гражданите;

19.  счита, че давайки на политическите приоритети на ЕС израз чрез конкретни инвестиции, МФР представлява отличен инструмент за дългосрочното планиране на разходите на ЕС и за гарантирането на определено стабилно равнище на публични инвестиции в държавите членки; изразява съжаление обаче поради липсата на съвместно договорена дългосрочна стратегия преди приемането на следващата МФР; припомня освен това, че бюджетът на ЕС е предимно инвестиционен бюджет, който служи като допълнителен и допълващ източник на финансиране за действията, предприемани на национално, регионално и местно равнище;

Срок на действие

20.  счита, че решението относно срока на действие на МФР следва да осигури добро равновесие между две привидно противоречащи си изисквания, а именно: от една страна, необходимостта няколко от политиките на ЕС, и особено тези, които подлежат на споделено управление, като селскостопанската политика и политиката на сближаване, да се осъществяват въз основа на стабилността и предвидимостта, осигурявани от ангажимент, поет за срок от най-малко седем години, и от друга страна, необходимостта от демократична легитимност и отчетност, произтичащи от синхронизирането на всяка финансова рамка с петгодишния политически цикъл на Европейския парламент и на Комисията;

21.  подчертава, че е политическо задължение на всеки новоизбран Парламент да бъде в състояние да влияе в значителна степен на МФР по време на избирателния си цикъл, както по отношение на сумите, така и на политическите приоритети; подчертава, че изборите за Европейски парламент предоставят възможност на гражданите на ЕС да изразят пряко своята позиция относно бюджетните приоритети на Съюза, което следва да бъде отразено чрез задължителна корекция на финансовата рамка след изборите; поради това счита, че по време на всеки политически цикъл Комисията трябва да предлага, а Парламентът и Съветът – да вземат решение или за въвеждането на следващата МФР, или за задължително междинно преразглеждане на текущата МФР;

22.  подчертава, че е необходимо срокът на действие на МФР да премине постепенно към период от 5 + 5 години със задължително междинно преразглеждане; призовава Комисията да изготви ясно предложение, определящо методите за практическото изпълнение на финансова рамка със срок на действие от 5 + 5 години; е убеден, че по отношение на продължителността на МФР не може да се разглежда възможността за въвеждане на самостоятелен петгодишен период поради сериозните пречки, които би създало това за програмните изисквания и изискванията за изпълнение на няколко от политиките на ЕС;

23.  признава обаче, че моментът на провеждане на следващите избори за Европейски парламент – през пролетта на 2019 г., като се има предвид, че срокът на действие на настоящата МФР е до декември 2020 г., не дава възможност решението за срок на действие от 5 + 5 години да бъде приложено незабавно, тъй като няма да бъде постигнато задоволително подравняване на различните цикли; ето защо счита, че следващата МФР следва да бъде установена за срок на действие от седем години (2021 – 2027 г.) и да се предвиди задължително междинно преразглеждане, като това бъде преходно решение, приложено за последен път;

Междинно преразглеждане

24.  е убеден, че е необходимо да се запазят правно обвързващи и задължителни междинен преглед и междинно преразглеждане на МФР, които да бъдат заложени в новия регламент за МФР; припомня, че междинното преразглеждане през 2016 г. беше с историческо значение, защото за първи път беше извършено действително преразглеждане на Регламента за МФР, което получи положителна оценка от страна на Съвета и на Парламента, особено по отношение на укрепването на разпоредбите за гъвкавост на МФР;

25.  счита, че междинното преразглеждане на МФР за периода 2021 – 2027 г. следва да бъде предложено и прието своевременно, за да се даде възможност на следващия Парламент и на следващата Комисия да адаптират финансовата рамка по съответен начин; подчертава, че при преразглеждане на МФР следва да се осигури участието на Парламента и да се гарантират неговите прерогативи като равноправно подразделение на бюджетния орган; подчертава освен това, че едно истинско преразглеждане предполага също така преразглеждането на таваните на МФР, ако се установи, че те не са адекватни за останалата част от срока на действие;

Гъвкавост

26.  подчертава, че по време на изпълнението на настоящата МФР бюджетният орган одобри съществено мобилизиране на механизмите за гъвкавост и на специалните инструменти, включени в Регламента за МФР, за да осигури допълнителните бюджетни кредити, необходими за реагиране на сериозни кризи или за финансиране на нови политически приоритети;

27.  счита поради това, че разпоредбите за гъвкавост съгласно настоящата МФР бяха ефективни и предоставиха решения за обезпечаване на значителното по размер финансиране, необходимо по-специално за справяне с предизвикателствата във връзка с миграцията и бежанците и за преодоляване на недостига на инвестиции; припомня, че Парламентът беше инициатор на няколко от тези разпоредби, които решително защитаваше по време на предишните преговори за МФР;

28.  счита, че все още е необходимо допълнително укрепване на тези разпоредби, за да се посрещат по-успешно новите предизвикателства, непредвидените събития и променящите се политически приоритети, които възникват по време на прилагането на дългосрочен план като МФР; призовава за по-голяма гъвкавост в следващата МФР, което следва да даде възможност за възможно най-пълноценно използване на общите тавани на МФР за бюджетни кредити за поети задължения и за бюджетни кредити за плащания;

Механизми за гъвкавост в МФР

29.  счита, че таваните на следващата МФР следва да бъдат определени на равнище, което позволява не само финансирането на политиките на ЕС, но и осигуряването на достатъчни маржове за поети задължения във всяка функция;

30.  е убеден, че всички неразпределени маржове следва да бъдат пренасяни без ограничения към бъдещите финансови години и да бъдат мобилизирани от бюджетния орган за всяка цел, която бъде счетена за необходима, в рамките на годишната бюджетна процедура; призовава следователно да се запази общият марж за поетите задължения, но без каквито и да било ограничения по отношение на обхвата и времето;

31.  припомня, че общият марж за поетите задължения може единствено да мобилизира средства от неразпределените маржове до година N - 1, след като са били потвърдени чрез техническа корекция преди представянето на проектобюджета; счита обаче, че е от съществено значение да се проучат начини за мобилизиране и на неразпределените маржове от година N, за да се даде възможност също така за финансиране на допълнителни потребности, каквито могат да възникнат през годината;

32.  изразява твърдо убеждение, че поетите задължения, разрешени от бюджетния орган, следва да се използват за първоначалното си предназначение и че следва да се положат всички възможни усилия, за да се гарантира прилагането на този подход във всички области на политиката; призовава по-специално Комисията да продължи да работи активно в тази насока; е убеден въпреки това, че ако в действителност бъдат отменени бюджетни кредити в резултат на цялостно или частично неизпълнение на дейностите, за които са били предназначени, те следва да бъдат предоставени отново на разположение в бюджета на ЕС и да бъдат мобилизирани от бюджетния орган в рамките на годишната бюджетна процедура; счита, че отменените бюджетни кредити следва да постъпват направо в общия марж за поетите задължения, вместо да подхранват конкретен специален инструмент или резерв;

33.  припомня, че отменените бюджетни кредити произтичат от поети задължения, които вече са били разрешени от бюджетния орган и които по принцип е следвало да са довели до съответните плащания, ако действието, за чието финансиране са били предназначени, е било осъществено, както е било планирано; подчертава следователно, че рециклирането на отменените бюджетни кредити в бюджета на ЕС е надлежно оправдано, но не следва да бъде средство за заобикаляне на съответните правила за отмяна, които са заложени в секторните регламенти;

34.  изтъква, че е необходимо да се гарантира пълно пренасяне на маржовете за плащанията чрез общия марж за плащанията за цялата МФР; противопоставя се на всякакви ограничения или тавани, прилагани спрямо равнището на маржовете, които могат да бъдат прехвърлени, както е в действащата МФР, и припомня, че тези маржове могат да бъдат мобилизирани само ако бюджетният орган реши да направи това и в определената от него степен; подчертава, че общият марж за плащанията може да играе важна роля при преодоляването на всяка нова криза на плащанията, която би могла да настъпи;

35.  подчертава, че възможността за преразглеждане на таваните следва да се запази в регламента за МФР в случай на непредвидени обстоятелства, когато необходимостта от финансиране би довела до изчерпване или надвишаване на наличните маржове и специални инструменти; призовава в регламента за МФР да се предвиди опростена процедура за целенасочено преразглеждане в рамките на одобрен праг;

36.  застъпва се за запазване на възможността за концентриране на финансирането в началото или в края на периода на изпълнение на всяка програма на ЕС с цел да се даде възможност за антициклични действия, които съответстват на ритъма на реалното изпълнение, както и да се реагира смислено на важни кризи; призовава освен това за законодателна гъвкавост – понастоящем заложена в точка 17 от Междуинституционалното споразумение (МИС) – която дава възможност корекция на цялостния пакет на програмата, приета съобразно обикновената законодателна процедура и в размер до +/- 10%, да бъде допълнително увеличена до +/- 15%;

37.  подчертава гъвкавостта, която може да се постигне чрез трансфери в рамките на една и съща функция на МФР с цел разпределяне на финансовите ресурси точно там, където са необходими, и осигуряване на по-добро изпълнение на бюджета на ЕС; счита, че по-малкият брой функции допринася за подобряване на гъвкавостта в МФР; изисква обаче Комисията проактивно да информира бюджетния орган и да се консултира с него при предприемането на значителни самостоятелни трансфери;

Специални инструменти на МФР

38.  одобрява общата структура на специалните инструменти на МФР, и по-специално Инструмента за гъвкавост, резерва за спешна помощ, фонд „Солидарност“ на ЕС и Европейския фонд за приспособяване към глобализацията (ЕФПГ), и изтъква тяхното активно мобилизиране по линия на действащата МФР; призовава за подобряване на техните финансови пакети и оперативни разпоредби;

39.  призовава по-специално за значително увеличаване на финансовия пакет за Инструмента за гъвкавост до годишен бюджет в размер на поне 2 милиарда евро; припомня, че Инструментът за гъвкавост не е свързан с конкретна област на политиката и следователно може да бъде мобилизиран за всяка цел, ако това се счете за необходимо; счита следователно, че този инструмент може да бъде мобилизиран за покриване на всякакви нови финансови потребности, възникващи по време на изпълнението на МФР;

40.  изтъква ролята на резерва за спешна помощ за обезпечаване на бърза реакция при възникването на конкретни потребности от помощ за трети държави при непредвидени обстоятелства и подчертава неговото специално значение в настоящия контекст; призовава за значително увеличение на неговия финансов пакет до годишен бюджет в размер на 1 милиард евро;

41.  отбелязва по-специално значителното мобилизиране на средства от фонд „Солидарност“ на ЕС за предоставяне на помощ при редица сериозни природни бедствия със съществени последици за бюджета; подчертава също така положителния отзвук сред общественото мнение във връзка с този инструмент; предлага увеличение на неговия финансов пакет до годишен бюджет в размер на 1 милиард евро;

42.  счита, че използването на ЕФПГ за обезпечаване на солидарност и подкрепа от страна на ЕС за работниците, които са загубили работата си вследствие на големи структурни промени в моделите на световната търговия, произтичащи от глобализацията или вследствие на световната икономическа и финансова криза, не е съвсем пълноценно и че то може допълнително да се подобри и интегрира в рамките на дългосрочна стратегия с цел ефективно да достига до съкратените работници и да ги реинтегрира на пазара на труда, във всички държави членки; счита, че при предстоящото преразглеждане на ЕФПГ следва да се разгледа неговият обхват и да се подобри координацията му с други инструменти; счита, че за преразгледания ЕФПГ следва да бъде осигурен поне същият годишен бюджет в новата МФР;

43.  предлага създаването на специален резерв за специалните инструменти на МФР въз основа на неусвоените бюджетни кредити по всеки инструмент; счита, че този резерв следва да функционира без ограничения във времето; изисква мобилизирането на този резерв в полза на всеки специален инструмент на МФР, който се използва за финансиране на потребности извън своя финансов капацитет, да става с решение на бюджетния орган;

44.  отбелязва, че за всеки специален инструмент на МФР понастоящем се прилагат различни правила по отношение на срока за пренасяне на неусвоените бюджетни кредити; счита, че те следва да бъдат хармонизирани, за да може да се прилага единно правило „N + 1“ за всички тези инструменти;

45.  счита, че маржът за непредвидени обстоятелства следва да остане инструмент, който се използва само в краен случай; подчертава, че това е специален инструмент, който освен това може да бъде мобилизиран единствено за бюджетни кредити за плащания, и че мобилизирането му беше особено важно за справяне с кризата с плащанията през 2014 г.; призовава следователно неговото максимално годишно финансиране да бъде увеличено на 0,05% от БНД на ЕС;

46.  подчертава, че специалните инструменти на МФР следва да бъдат отчитани над таваните на МФР както за бюджетните кредити за поети задължения, така и за бюджетните кредити за плащания; счита, че въпросът за включването в бюджета на плащанията по тези инструменти беше решен по недвусмислен начин при междинното преразглеждане на МФР за периода 2014 – 2020 г., с което се сложи край на дългогодишния конфликт със Съвета относно тълкуването; застъпва се за въвеждането на ясни разпоредби в Регламента за МФР, съгласно които плащанията, произтичащи от мобилизирането на бюджетни кредити за поети задължения по специалните инструменти на МФР, следва да се отчитат над годишните тавани за плащанията по МФР;

47.  отбелязва, че настоящото МИС изисква специално мнозинство в Парламента за мобилизирането на три специални инструмента на МФР; счита, че тази разпоредба е остаряла, предвид факта, че тя отразява специалните мнозинства, необходими за приемането на бюджета на ЕС преди влизането в сила на Договора от Лисабон; призовава за хомогенен подход спрямо изискванията за гласуване във връзка с мобилизирането на тези инструменти, който би следвало да е същият като използваният за приемането на бюджета на ЕС;

Приходи – специален резерв

48.  изтъква отново своята дългогодишна позиция, че всички приходи, произтичащи от глоби, наложени на дружества за нарушение на правото на ЕС в областта на конкуренцията или свързани с просрочено плащане на националните вноски в бюджета на ЕС, следва да представляват допълнителен приход за бюджета на ЕС, без съответно намаляване на вноските на база БНД;

49.  призовава за тази цел за създаването на специален резерв в приходната част на бюджета на ЕС, който постепенно да се захранва от различните видове непредвидени други приходи; счита, че този резерв следва да се освобождава за покриване на допълнителни потребности от плащания, и по-специално потребности, свързани с мобилизирането на общия марж за поетите задължения или специалните инструменти на МФР;

Ефикасно и ефективно използване на ресурсите на ЕС

50.  признава, че постигането на европейска добавена стойност следва да бъде един от основните принципи, от който да се ръководят институциите на ЕС при вземането на решения относно вида на разходите в следващата МФР; посочва обаче наличието на множество тълкувания на това понятие и призовава за единно, ясно и лесно разбираемо определение на съответните критерии, което да отчита териториалните особености и по възможност, да включва измерими показатели за изпълнение; предупреждава срещу всеки опит за използване на това определение с цел оспорване на целесъобразността на политиките и програмите на ЕС по чисто количествени или краткосрочни икономически съображения;

51.  отбелязва позоваването на понятието „европейска добавена стойност“, представено в различни документи на Комисията; изтъква отново във връзка с това списъка с параметрите, определени от Парламента в неговата резолюция(8); припомня, че ресурсите на ЕС следва да се използват за финансиране на европейски обществени блага, както и да действат като катализатор при осигуряването на стимули за държавите членки на всички административни равнища с цел предприемане на действия за изпълнение на целите на Договора и постигане на общите цели на ЕС, които не биха могли да бъдат реализирани по друг начин; изразява съгласие, че бюджетът на ЕС следва да се използва за финансирането на действия, които могат да осигурят ползи за ЕС като цяло, каквито не могат да бъдат ефективно осигурени от държавите членки поотделно, и които същевременно да обезпечават по-висока икономическа ефективност спрямо мерките, предприемани единствено на национално, регионално или местно равнище; счита освен това, че бюджетът на ЕС следва да допринася за установяването и поддържането на мир и стабилност в съседните на ЕС държави и извън тях; счита, че европейска добавена стойност се създава както от програмите със споделено управление, така и от програмите с пряко управление, като двата метода се допълват за постигане на целите на ЕС; в този контекст очаква от държавите членки да се въздържат при преговорите относно следващата МФР от следване на логиката за „справедлива възвръщаемост“, при която се вземат предвид единствено националните интереси под формата на нетни салда;

52.  счита, че по-доброто разходване на средствата, тоест ефективното и недискриминационно използване на всяко евро от бюджета на ЕС, може да бъде постигнато не само чрез насочване на ресурсите на ЕС към действия с най-висока европейска добавена стойност и най-значително повишение на ефективността във връзка с прилагането на политиките и програмите на ЕС, въз основа на задълбочена оценка на текущите разходи, но също така и чрез постигане на по-голямо взаимодействие между бюджета на ЕС и националните бюджети, както и чрез осигуряване на осезаемо подобрение на структурата на разходите; подкрепя препоръките от годишния доклад за 2016 г. на Европейската сметна палата за ефективна рамка за управление на показателите, по-рационализирано и балансирано докладване относно изпълнението и по-лесен достъп до резултатите от оценките;

53.  призовава за реално опростяване на бюджетната система на ЕС в следващата МФР, с цел да се улесни усвояването на средствата; подчертава по-специално необходимостта от ограничаване на ненужните припокривания между инструментите, които обслужват сходни видове действия, например в областта на иновациите, малките и средните предприятия (МСП) или транспорта, без да възникне риск от загуба на важни елементи от различните програми, както и необходимостта от премахване на съществуващата конкуренция между различните форми и източници на финансиране с цел осигуряване на максимална допълняемост и съгласувана финансова рамка; счита, че това би улеснило по-ясното информиране на гражданите за приоритетите на ЕС;

54.  подчертава, че при извършването на „проверка на състоянието“ на разходите на ЕС не може да се предвижда намаляване на амбициите на ЕС или секторно разделяне на политиките и програмите на ЕС; тази проверка не следва да води до замяна на безвъзмездните средства с финансови инструменти с цел генериране на икономии, тъй като по-голямата част от действията, подкрепяни от бюджета на ЕС, не са подходящи за финансиране чрез последните; счита, че извършването на „проверка на състоянието“ следва по-скоро да води до определянето на начини, чрез които би могло да се подобри изпълнението на разходните програми на ЕС;

55.  призовава за всеобхватно хармонизиране на правилата с цел създаване на единна нормативна уредба за всички бюджетни инструменти на ЕС, като същевременно се отчитат специфичните за отделните фондове и сектори характеристики; насърчава Комисията да се заеме с въпроса за съчетаването на различните източници на финансиране, като представи ясни насоки в това отношение и осигури равен достъп до всички видове финансиране във всички държави членки;

56.  застъпва се също така за реално опростяване на секторните правила за изпълнение, които се прилагат за бенефициентите, и за намаляване на административната тежест чрез по-нататъшно стандартизиране и опростяване на процедурите и програмните документи; посочва освен това необходимостта от осигуряване на повече помощ за изграждане на капацитет и на повече техническа помощ за бенефициентите; призовава за преминаване към основана на риска оценка;

Единство, точност на бюджета и прозрачност

57.  припомня, че принципът на единство, според който всички източници на приходи и разходи на Съюза се отразяват в бюджета, е едновременно изискване на Договора и основна демократична предпоставка за прозрачност, законосъобразност и отчетност на бюджета; изразява съжаление за все по-честото неспазване на този принцип, докато финансовата сложност нараства – като се започне от историческото наследство на Европейския фонд за развитие (ЕФР) и се мине през създаването на Европейския механизъм за стабилност, за да се стигне до неотдавнашното често прибягване до ad hoc извънбюджетни механизми под формата на иновативни финансови инструменти и външни доверителни фондове или инструменти, които не са записани в счетоводния баланс на Съюза;

58.  поставя под съмнение мотивите и добавената стойност във връзка със създаването на инструменти извън бюджета на Съюза; счита, че решенията за създаване или запазване на тези инструменти в действителност са диктувани от опити за прикриване на реалните финансови потребности и заобикаляне на ограниченията на МФР и на таваните на собствените ресурси; изразява съжаление поради факта, че тези решения също така често водят до заобикаляне на Парламента и неговата тройна отговорност като законодателен, бюджетен и контролен орган и са в разрез с целта за повишаване на прозрачността за широката общественост и бенефициентите;

59.  припомня следователно дългогодишната си позиция, че Европейският фонд за развитие, наред с някои други инструменти извън МФР, следва да бъде включен в бюджета на Съюза, за да се увеличи неговата легитимност, както и ефикасността и ефективността на политиката за развитие на Съюза; подчертава обаче, че съответните финансови пакети следва да бъдат добавени над договорените тавани на МФР, така че включването на инструментите в бюджета да не окаже отрицателно въздействие върху тяхното финансиране, нито върху други политики и програми на ЕС; принципно приветства предложението за включване на Европейския механизъм за стабилност във финансите на Съюза под формата на Европейски валутен фонд, без да се засяга бъдещата му структура;

60.  счита, че доверителните фондове на ЕС могат да осигурят добавена стойност чрез обединяването на ресурси от различни донори за конкретни ситуации, но че тяхната употреба не следва да води до просто „преетикетиране“ на планираното финансиране на ЕС, нито следва да променя първоначалните цели на финансовите инструменти на ЕС; подчертава необходимостта от упражняване на засилен парламентарен контрол по отношение на тяхното създаване и изпълнение; настоява, че доверителните фондове на ЕС следва да подкрепят единствено действия извън Съюза;

61.  счита също така, че когато даден дял от извънбюджетните операции се оценява като необходим за постигането на съответни конкретни цели, например чрез използването на финансови инструменти или доверителни фондове, те следва да бъдат ограничени до определено равнище и продължителност и да бъдат напълно прозрачни, обосновани чрез доказана допълняемост и добавена стойност и подкрепени от силни процедури за вземане на решения и разпоредби за отчетност;

62.  счита, че в следващата МФР бюджетът на Съюза следва да представя с по-голяма точност равнището на целевите приходи и тяхното въздействие върху реалните разходи, и по-специално разходите, които произтичат от вноски на трети държави; подчертава, че това е още по-целесъобразно с оглед на желанието на Обединеното кралство, изразено в контекста на преговорите за оттеглянето му от Съюза, да участва в някои бюджетни програми на Съюза по новата МФР за периода след 2020 г. като държава, която не членува в ЕС;

Равнище на бюджетните кредити за плащания

63.  припомня, че бюджетните кредити за плащания са логично и правно следствие от бюджетните кредити за поети задължения, и призовава бъдещите тавани за плащанията да бъдат определени на подходящо равнище, като се остави само ограничен и реалистичен марж между поетите задължения и плащанията; очаква при определянето на бъдещите тавани за плащанията да се вземе предвид, от една страна, необходимостта от изпълнение на поетите задължения, произтичащи от настоящия финансов период, които ще се преобразуват в плащания едва след 2020 г., и от друга страна, необходимостта от изпълнение на поетите задължения във връзка с програми и инструменти за периода след 2020 г.;

64.  припомня натрупването на неплатени сметки в края на предходната МФР, които бяха прехвърлени в действащата МФР, и предупреждава за риска от повтаряне на кризата с плащанията при прехода към следващата МФР, тъй като това би довело до сериозни последици за някои бенефициенти, като студенти, университети, МСП и изследователи; отбелязва настоящата тенденция на непълно усвояване на бюджетните кредити за плащания поради забавяния в изпълнението на програмите за периода 2014 – 2020 г., което води до увеличение на равнището на неизпълнените поети задължения, които трябва да бъдат уредени в рамките на таваните на следващата МФР; изисква Комисията и държавите членки, включително на равнище министри на финансите, да анализират първопричините за тези забавяния и да предложат конкретни мерки за опростяване, за да се улесни изпълнението в бъдеще;

65.  отбелязва предварителните резултати от преговорите относно финансовото споразумение във връзка с излизането на Обединеното кралство от Съюза, което включва пълно участие на Обединеното кралство във финансирането и изпълнението на програмите за периода 2014 – 2020 г., с всички съответни финансови последици;

Финансови инструменти

66.  подчертава, че бюджетът на ЕС разполага с широк набор от инструменти за финансиране на дейности, подкрепяни на равнището на ЕС; тези инструменти могат да бъдат прегрупирани в две категории – от една страна, безвъзмездни средства, а от друга страна, финансови инструменти под формата на гаранции, заеми, поделяне на риска или собствен капитал; посочва също така Европейския фонд за стратегически инвестиции, чиято цел е да мобилизира частен и публичен капитал в целия ЕС в подкрепа на проекти в някои области от ключово значение за икономиката на ЕС, за да се допълни ограниченото финансиране;

67.  признава потенциала на финансовите инструменти за увеличаване на икономическото и политическото въздействие на бюджета на Съюза; подчертава обаче, че те могат да се прилагат само за проекти, генериращи приходи, при неоптимални условия за инвестиции или неефективност на пазара, и поради това те представляват само допълваща, а не алтернативна форма на финансиране спрямо безвъзмездните средства; подчертава, че финансовите инструменти не следва да целят заместване на съществуващите публични или частни схеми за финансиране и следва да отговарят на поетите национални и международни ангажименти;

68.  припомня своето искане към Комисията да определи областите, които се обслужват най-добре от безвъзмездни средства, областите, които биха могли да се обслужат по-добре чрез използването на финансови инструменти, както и областите, при които безвъзмездните средства биха могли да се комбинират с финансови инструменти, и да разгледа възможностите за постигане на правилен баланс между двете форми на финансиране; е убеден, че субсидиите следва да продължат да бъдат преобладаващият източник на финансиране за проектите на ЕС в следващата МФР; подчертава, че заемите, гаранциите, поделянето на риска и финансирането със собствен капитал следва да се използват предпазливо, въз основа на подходящи предварителни оценки и само когато може да се докаже ясна добавена стойност и ефект на лоста във връзка с тяхното използване; отбелязва, че степента на усвояване на финансовите инструменти и полезните взаимодействия с безвъзмездните средства могат да бъдат подобрени; призовава за повече усилия с цел улесняване на достъпа на бенефициентите до финансовите инструменти, както и за по-голяма гъвкавост при междусекторното използване на различните финансови инструменти, за да се преодолеят ограничителните правила, които пречат на получателите да се възползват от множеството програми за реализация на проекти с отговарящи на условията цели;

69.  призовава Комисията да опрости и хармонизира правилата за използването на финансовите инструменти в следващата МФР, с цел прилагането им да бъде възможно най-ефективно; отбелязва възможността за представяне на предложение, изискващо провеждането на задълбочена дискусия във връзка със създаването на единен фонд, който да интегрира финансовите инструменти на равнището на ЕС, управлявани централно; счита, че следва да се осигури ясна структура за избора на различни видове финансови инструменти за отделните области на политиката и видове действия, както и че съответните финансови инструменти следва да продължат да бъдат включвани в бюджета в отделни бюджетни редове, за да се осигури яснота на инвестициите; подчертава все пак, че подобна хармонизация на правилата не може да засяга финансовите инструменти, които се управляват от държавите членки в рамките на политиката на сближаване или в областта на външните действия;

70.  припомня многократните си искания за по-голяма прозрачност и демократичен контрол по отношение на изпълнението на финансовите инструменти, подкрепяни от бюджета на Съюза;

Структура

71.  счита, че структурата на МФР следва да осигурява по-голяма видимост на политическите и бюджетните приоритети на ЕС за европейските граждани, и призовава за по-ясно представяне на всички разходни области от бюджета на ЕС; е убеден, че основните стълбове на бъдещите разходи на ЕС, очертани в настоящата резолюция, следва да бъдат отразени по съответен начин;

72.  счита следователно, че настоящото представяне на отделните функции изисква някои подобрения, но е против всякакви неоснователни радикални промени; в резултат на това предлага следната структура на МФР за периода след 2020 г.;

Функция 1: По-силна и устойчива икономика

 

Включваща програми и инструменти, които подкрепят:

при пряко управление:

–  научните изследвания и иновациите,

–  промишлеността, предприемаческата дейност, малките и средните предприятия,

–  цифровата трансформация на икономиката и обществото,

–  големите инфраструктурни проекти,

–  транспорта, енергетиката и космоса,

–  околната среда, смекчаването на последиците от изменението на климата и адаптирането към него.

 

 

Функция 2: По-тясно сближаване и повече солидарност в Европа

 

Включваща програми и инструменти, които подкрепят:

–  икономическото, социалното и териториалното сближаване (при споделено управление):

инвестициите в иновации, научни изследвания, цифровизация, индустриален преход, МСП, транспорт, адаптиране към изменението на климата и смекчаване на последиците от него, енергетика и околна среда,

заетостта, социалните въпроси и социалното приобщаване, равенството между половете, намаляването на бедността и демографските предизвикателства,

–  образованието, младежта и ученето през целия живот,

–  културата, гражданството, медиите и комуникацията,

–  демокрацията, принципите на правовата държава и основните права,

–  здравеопазването и безопасността на храните,

–  убежището, миграцията и интеграцията, правосъдието и потребителите,

–  подкрепата и координацията с националните администрации.

 

 

Функция 3: По-силно и устойчиво селско стопанство и рибарство

 

Включваща програми и инструменти, които подкрепят:

–  земеделието и развитието на селските райони,

–  морското дело и рибарството.

 

 

Функция 4: Повече отговорност в световен мащаб

 

Включваща програми и инструменти, които подкрепят:

–  международното сътрудничество и развитие,

–  отношенията със съседните държави,

–  процеса на разширяване,

–  хуманитарната помощ,

–  демокрацията, принципите на правовата държава, основните права и равенството между половете,

–  търговията.

 

 

Функция 5: Сигурност, мир и стабилност за всички

 

Включваща програми и инструменти, които подкрепят:

–  сигурността, в това число и киберсигурността,

–  реакцията при кризи и стабилността, включително гражданската защита,

–  общата външна политика и политика на сигурност,

–  отбраната, включително научните изследвания и иновациите.

 

 

Функция 6: Ефикасна администрация в услуга на европейските граждани

 

–  финансирането за служителите на европейските институции,

–  финансирането за сградите и оборудването на европейските институции.

 

73.  настоятелно призовава Комисията да представи в приложение към бюджета на Съюза всички разходи на ЕС, които възникват извън бюджета на ЕС в резултат на междуправителствени споразумения и процедури; счита, че ако тази информация се предоставя ежегодно, това ще допълва представата за инвестициите, които държавите членки са се ангажирали да реализират на европейско равнище;

III. Политики

По-силна и устойчива икономика

74.  подчертава значението на доизграждането на европейското научноизследователско пространство, енергийния съюз, Единното европейско транспортно пространство и цифровия единен пазар като основни елементи на европейския единен пазар;

75.  счита, че в следващата МФР следва да се предвиди по-голяма концентрация на бюджетни средства в някои области с доказана ясна европейска добавена стойност, които стимулират икономическия растеж, конкурентоспособността, устойчивостта и заетостта във всички региони на ЕС; подчертава в този контекст значението на научните изследвания и на иновациите за създаването на устойчива, водеща в световен мащаб и основана на знанието икономика, и изразява съжаление, че поради липсата на подходящо финансиране само малка част от качествените проекти в тази област получиха финансиране от ЕС по линия на действащата МФР;

76.  призовава следователно за значително увеличение на общия бюджет, предназначен за Деветата рамкова програма в следващата МФР, като неговият размер бъде определен на най-малко 120 милиарда евро; счита, че това равнище е подходящо за гарантиране на водеща роля на Европа в световен мащаб по отношение на конкурентоспособността, науката, технологиите и промишлеността, за предприемане на действия в отговор на обществените предизвикателства и за спомагане за постигане на целите на ЕС във връзка с климата и на целите за устойчиво развитие; призовава по-специално да се положат усилия за стимулирането на революционни иновации, създаващи пазари, по-конкретно за МСП;

77.  призовава освен това да се постави по-силен акцент върху осъществяването на научни изследвания и иновации чрез съвместни предприятия и други инструменти и да се осигури подкрепа за инвестициите в ключови технологии с цел преодоляване на недостига на инвестиции в иновациите; подчертава, че увеличаването на финансовите средства трябва да бъде съчетано с опростяване на процедурите за финансиране; приветства усилията на Комисията в това отношение и настоява тези усилия да продължат и през следващия програмен период, за да се осигурят по-добър достъп и еднакви условия на конкуренция за кандидатите чрез нова система за оценка на заявленията; подчертава необходимостта от разработването на мерки за стимулиране на балансирано участие на всички държави – членки на ЕС;

78.  приветства неотдавнашното предложение на Комисията за осигуряване на финансирането за Изследователския фонд за въглища и стомана през следващите години; подчертава значението на този фонд за финансиране на научните изследвания в този сектор на промишлеността; счита следователно, че е необходимо по-дългосрочно решение, което да гарантира финансирането след 2020 г. и също така да включи фонда в бюджета на Съюза, за да може Парламентът да изпълнява своята роля на орган, упражняващ бюджетен контрол;

79.  подчертава, че МСП и микропредприятията са основен двигател на икономическия растеж, иновациите и заетостта, като осигуряват 85% от новите работни места; признава важната им роля за гарантирането на икономическо възстановяване и за стимулирането на устойчива икономика на ЕС; припомня, че в ЕС съществуват над 20 милиона МСП и че те съставляват 99% от всички предприятия; счита, че подобряването на достъпа до финансиране за МСП във всички държави членки следва да продължи да бъде важна цел на политиката за следващата МФР с цел по-нататъшно повишаване на тяхната конкурентоспособност и устойчивост; подчертава следователно необходимостта от насърчаване на предприемачеството и подобряване на бизнес средата за МСП, за да могат те да реализират пълния си потенциал в условията на съвременната глобална икономика;

80.  приветства успеха на специалната програма на ЕС за конкурентоспособност на предприятията и МСП (COSME) по настоящата МФР; подчертава високото равнище на изпълнение на тази програма и посочва, че тя има капацитет да усвои повече средства; призовава следователно за удвояване на финансовия пакет за програмата COSME, за да съответства на реалните потребности на икономиката на ЕС и на значителния интерес за участие в нея;

81.  изразява отново силния си ангажимент по отношение на ЕФСИ, който цели мобилизирането на 500 милиарда евро под формата на нови инвестиции в реалната икономика по линия на настоящата МФР; счита, че ЕФСИ вече даде мощен и целенасочен тласък на икономическите сектори, които допринасят за постигането на устойчив растеж и за създаването на работни места; подчертава положителното въздействие на ЕФСИ във връзка с осигуряването на финансиране за МСП в целия Съюз; приветства следователно намерението на Комисията да внесе законодателно предложение за продължаване и подобряване на тази инвестиционна схема, със специален бюджет, който не следва да се финансира за сметка на съществуващите политики и програми по новата МФР; подчертава, че всяко законодателно предложение следва да се основава на заключенията от съответен преглед и независима оценка на Комисията; очаква, че новото предложение ще реши ефективно някои проблеми във връзка с изпълнението на ЕФСИ и ще разшири, наред с другото, географския обхват на фонда, така че ползите от него да се усетят в целия Съюз;

82.  набляга на значението на МФР за някои сектори, които разчитат на дългосрочни инвестиции, като сектора на устойчивия транспорт; подчертава, че транспортната инфраструктура е гръбнакът на единния пазар и базата за устойчив растеж и създаване на работни места; отбелязва, че за изграждането на единно европейско транспортно пространство, свързано със съседните държави, е необходима голяма транспортна инфраструктура и че то следва да се разглежда като ключов приоритет за конкурентоспособността на ЕС и за икономическото, социалното и териториалното сближаване, включително за периферните и островните райони; счита следователно, че следващата МФР следва да осигури достатъчно финансиране за проекти, които допринасят по-специално за завършване на изграждането на основната мрежа на трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T) и на нейните коридори, които следва да бъдат допълнително разширени; припомня целите, които определи COP 21 по отношение на транспорта за борба с изменението на климата, и насърчава държавите членки да инвестират в интелигентен, устойчив и интегриран обществен транспорт;

83.  подчертава, че една актуализирана и по-ефективна програма в рамките на Механизма за свързване на Европа (МСЕ) следва да обхваща всички видове транспорт, включително пътната и железопътната инфраструктура, както и вътрешните водни пътища; счита, че следва да се даде приоритет на по-тесните връзки между широкообхватните мрежи и видовете транспорт, които допринасят за намаляване на емисиите на CO2, и да се постави акцент върху междусистемните връзки и завършването на изграждането на мрежата в периферните райони; изтъква отново важното значение на подобряването на оперативната съвместимост чрез Европейската система за управление на железопътното движение и осигуряването на възможности за пълноценно използване на инициативата „Единно европейско небе“; призовава за завършване на европейската цифрова система за управление на въздушното движение;

84.  призовава за създаването на специален бюджетен ред за туризма в следващата МФР, за да се премине към истинска европейска политика в областта на туризма, която може да допринесе съществено за постигането на растеж и създаването на работни места;

85.  призовава Комисията да насърчава инвестициите за развитието на технологии от ново поколение и да стимулира тяхното въвеждане; подчертава, че е важно да се обезпечи финансирането за завършване на изграждането на цифровия единен пазар чрез пълноценно използване на радиочестотния спектър, актуализиране на фиксираните мрежи и уплътняване на мобилните мрежи, насърчаване на внедряването на 5G и гигабитовата свързаност и чрез постигане на по-нататъшен напредък в хармонизирането на правилата на ЕС относно телекомуникациите, за да се създаде правилната регулаторна рамка за подобряване на интернет свързаността в целия Съюз; подчертава, че МСЕ – Телекомуникации следва да продължи да подкрепя инфраструктурите за цифрови услуги и високоскоростните широколентови мрежи, като ги прави достъпни, включително в отдалечените и селските региони, и като подобрява цифровата грамотност, взаимната свързаност и оперативната съвместимост; подчертава необходимостта от подкрепа на цифровата трансформация на европейската икономика и общество, както и от инвестиции в някои основни технологии, като големите информационни масиви, изкуствения интелект или високопроизводителните изчислителни технологии, в инфраструктура и в цифрови умения, с цел да се повиши конкурентоспособността на ЕС и да се подобри качеството на живот на европейските граждани;

86.  счита, че е от първостепенно значение да се осигурят устойчиви и достъпни от икономическа гледна точка доставки на енергия в Европа; призовава следователно за непрекъсната подкрепа за инвестициите, които осигуряват диверсификация на енергийните източници и пътища, увеличават енергийната сигурност и енергийната независимост и повишават енергийната ефективност и използването на енергия от възобновяеми източници, включително чрез МСЕ – Енергетика; подчертава по-специално, че е важно да се осигури цялостна подкрепа, особено за регионите с висок въглероден интензитет, енергиен преход, преход към нисковъглеродна икономика, модернизирането на производството на електроенергия, подобряване на трансграничните междусистемни връзки и разгръщане на интелигентни мрежи, технологии за улавяне, съхранение и използване на въглерод и модернизирането на топлоснабдяването; счита, че преобразуването на енергийния сектор съобразно целите в областта на климата следва да се подкрепи по подходящ начин, по-специално в зависимите от въглища региони и държави, за да се допринесе ефективно за извършването на стратегически преход към икономика с ниски въглеродни емисии; призовава за създаването на всеобхватен фонд в подкрепа на справедливия преход, по-специално чрез развитие и въвеждане на възобновяеми енергийни източници, решения за енергийна ефективност, съхранение на енергия, решения за електрическа мобилност и инфраструктура, модернизиране на производството на енергия и мрежите, съвременни технологии за производство на енергия, включително за улавяне и съхранение на въглерод (CCS), за улавяне и използване на въглерод (CCU) и газификация на въглища, модернизиране във връзка с топлоснабдяването, включително високоефективно комбинирано производство на енергия, ранно приспособяване към бъдещи екологични стандарти и преструктуриране на енергоемките промишлени сектори, както и намирането на решения с оглед на общественото и икономическото въздействие и въздействието върху околната среда;

87.  подчертава стратегическото значение на широкомащабните инфраструктурни проекти, и по-специално международния експериментален термоядрен реактор (ITER), Европейската геостационарна служба за навигационно покритие (EGNOS), глобалната навигационна спътникова система („Галилео“), програмата за наблюдение на Земята („Коперник“) и бъдещата система за правителствени сателитни комуникации (GOVSATCOM) за бъдещата конкурентоспособност, сигурност и политическа мощ на ЕС; посочва, че финансирането на тези широкомащабни проекти трябва да бъде гарантирано в бюджета на ЕС, но същевременно то трябва да бъде обособено по начин, който да гарантира, че евентуалните преразходи не застрашават финансирането и успешното изпълнение на други политики на Съюза, както се случи с предходната МФР в някои отделни случаи; припомня, че за целта максималната сума, която може да бъде отпусната за тези проекти, понастоящем е определена в Регламента за МФР, и призовава в новия регламент да бъдат включени сходни разпоредби;

88.  подчертава значението и водещата роля на ЕС за опазването, защитата и повишаването на качеството на околната среда и за борбата срещу изменението на климата, влошаването на състоянието на екосистемите и загубата на биологично разнообразие; счита, че стабилното и подходящо финансиране е от съществено значение за изпълнението на поетите от страна на ЕС ангажименти, например съгласно Парижкото споразумение; припомня, че следващата МФР следва да помогне на Съюза да постигне тези цели и следва да допринесе за прехода към нисковъглеродна икономика до 2050 г.; подчертава, че ЕС не следва да финансира проекти и инвестиции, които са в разрез с постигането на тези цели; призовава за пълно интегриране на въпросите, свързани с климата, в бъдещите разходи на ЕС; призовава в това отношение за осигуряване на подходящо финансиране за съответните програми, като LIFE+, които да бъдат продължени и разширени, и за създаването на специални пакети за биологичното разнообразие и управлението на мрежата „Натура 2000“;

По-тясно сближаване и повече солидарност в Европа

89.  подчертава, че политиката на сближаване за периода след 2020 г. следва да продължи да бъде основната инвестиционна политика на Европейския съюз, обхващаща всички региони на ЕС, с цел да се справи с комплексните социално-икономически предизвикателства, като същевременно съсредоточи по-голямата част от ресурсите в полза на най-уязвимите региони; счита, че отвъд целта за намаляване на различията в степента на развитие и за задълбочаване на сближаването, както е посочено в Договора, политиката на сближаване следва да се съсредоточи върху постигането на широките политически цели на ЕС, поради което предлага в следващата МФР трите фонда на политиката на сближаване – Европейският фонд за регионално развитие (ЕФРР), Европейският социален фонд (ЕСФ) и Кохезионният фонд – да бъдат съсредоточени основно върху предоставянето на подкрепа за растежа и конкурентоспособността, научните изследвания и иновациите, цифровизацията, промишления преход, МСП, транспорта, смекчаването на последиците от изменението на климата и адаптиране, устойчивостта на околната среда и справедливия енергиен преход, заетостта, социалното приобщаване, равенството между половете, намаляването на бедността и демографските предизвикателства; подчертава, че тези три фонда са неразделни компоненти на политиката на сближаване на ЕС и могат да действат само съвместно съгласно единната рамка на тази политика; призовава освен това за задълбочаване на териториалното сътрудничество, като се включи трансграничен компонент и градско измерение на политиката, както и специални разпоредби за селските, планинските, островните и отдалечените райони;

90.  счита, че е от първостепенно значение да се запази финансирането за политиката на сближаване за периода след 2020 г. за ЕС-27 най-малко на равнището от бюджета за 2014 – 2020 г. по постоянни цени; подчертава, че брутният вътрешен продукт (БВП) следва да остане един от параметрите за предоставяне на финансови средства по линия на политиката на сближаване, но счита, че той следва да бъде допълнен с набор от социални, свързани с околната среда и демографски показатели за по-добро отчитане на нови видове неравенство между регионите и в рамките на ЕС във всички държави членки; подкрепя в допълнение продължаването в рамките на новия програмен период на елементите от действащата МФР, които модернизираха политиката на сближаване и я ориентираха в по-голяма степен към резултатите, а именно тематичната концентрация, предварителните условия, рамката за изпълнението и връзката с икономическото управление;

91.  е силно ангажиран със задълженията, произтичащи от член 9 от ДФЕС, за изграждането на социална Европа и за изпълнението на европейския стълб на социалните права въз основа на устойчивия растеж в рамките на силно конкурентна социална пазарна икономика, чиято цел е пълна заетост и социален прогрес и насърчаване на равенството между жените и мъжете, солидарност между поколенията и защита на правата на детето, както е посочено в Договора; подчертава, че това изпълнение изисква социалните политики да бъдат финансирани правилно, и изтъква произтичащата от това необходимост от увеличаване на финансирането на съществуващите инструменти, които допринасят за постигането на тези цели, а именно ЕСФ, инициативата за младежка заетост, Фонда за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица, ЕФПГ и Програмата на Европейския съюз за заетост и социални иновации; настоява те да присъстват в следващата МФР и да продължат да бъдат изпълнявани предимно чрез отпускане на безвъзмездни средства;

92.  отново призовава Комисията и всички държави членки да бъде създаден специален фонд за гаранция за децата, като се поставят децата в центъра на разширяващите се политики за облекчаване на бедността и се осигурят съответните ресурси за пълно прилагане на необходимите политически мерки, включително подпомагане на родителите да излязат от положение на социално изключване и безработица чрез целенасочени интервенции;

93.  подчертава, че ЕСФ по-специално следва да увеличи подкрепата си за развитието на социалния диалог, а именно чрез усъвършенстване на изграждането на капацитет на социалните партньори, включително на европейските секторни и междусекторни равнища, и че този ангажимент следва да стане задължителен за държавите членки във всички региони на ЕС;

94.  подчертава по-специално непрекъсната потребност от борба с безработицата и изключването, особено сред младите хора, които не участват във форма на заетост, образование или обучение (т.нар. „NEET“), като част от всеобхватен подход към политиките по въпросите на младежта на равнище ЕС; призовава следователно за удвояване на пакета на инициативата за младежка заетост, както и за пълноценното изпълнение на гаранцията за младежта на ЕС, като същевременно се осигури бързо и опростено разпределение на финансовите средства и постоянно и устойчиво финансиране през следващия програмен период; подчертава необходимостта от подобрен регламент, за да се запази недискриминационното участие в програмата на млади хора, произхождащи от неблагоприятна социално-икономическа среда; счита, че инвестициите за подпомагане на образованието и обучението, и особено развитието на цифрова грамотност, продължават да бъдат един от най-важните приоритети на ЕС; настоява, че тази програма не трябва да замества разходите, финансирани по-рано от националните бюджети;

95.  изразява подкрепа за програми в областта на културата, образованието, медиите, младежта, спорта, демокрацията, гражданството и гражданското общество, които са доказали безспорно своята европейска добавена стойност и се ползват с трайна популярност сред бенефициентите; застъпва се следователно за продължаване на инвестициите в рамката „Образование и обучение 2020“ чрез програмите „Еразъм+“, „Творческа Европа“ и „Европа за гражданите“ с цел да се продължат действията, насочени към лица от всички възрасти, и особено младите хора; отново изразява подкрепа за укрепването на външното измерение на програмите „Еразъм+“ и „Творческа Европа“; препоръчва освен това продължаването на Европейския корпус за солидарност, като се предоставят достатъчно ресурси, които не са за сметка на други програми на ЕС; подчертава също така съществения принос на културните и творческите индустрии за растежа и работните места в ЕС;

96.  препоръчва създаването на вътрешен Европейски фонд за демокрация за увеличаване на подкрепата за гражданското общество и за неправителствените организации, работещи в областта на демокрацията и правата на човека, който да се управлява от Комисията;

97.  призовава по-специално за най-малко трикратно увеличаване на пакета за „Еразъм+“ в следващата МФР с цел да се достигне до много повече млади хора, младежки организации, ученици от средните училища и чираци в цяла Европа, за да им се помогне да развият ценни способности и житейски умения посредством учене през целия живот, ориентиран към учащите се подход и възможности за неформално и информално учене, доброволческа дейност и работа с младежи; призовава да се обърне особено внимание на лицата, произхождащи от неблагоприятна социално-икономическа среда, за да им се предостави възможност да участват в програмата, както и на хората с увреждания;

98.  призовава Комисията да проследява проекта „Европейска карта Interrail при навършване на 18-годишна възраст“ и да предложи специална програма в следващата МФР, с достатъчно годишни бюджетни кредити, за да се покрият всички заявления за безплатна железопътна карта, постъпили от млади граждани на ЕС, навършващи 18 години през съответната година; подчертава, че такъв проект би могъл да се превърне в особено важен компонент за повишаване на европейското съзнание и идентичност, особено с оглед на заплахи като популизма и разпространяването на невярна информация; отново заявява, че за да се постигне целта на подобна програма, от Комисията се очаква да предложи подходящо правно основание;

99.  очаква в периода след 2020 г. Европейският съюз да премине от управление на кризи към постоянна, обща европейска политика в областта на убежището и миграцията; подчертава, че действията в тази област следва да бъдат обхванати от специален инструмент, а именно фонд „Убежище, миграция и интеграция“ (ФУМИ); подчертава, че на бъдещия фонд, както и на съответните агенции, работещи в областта на правосъдието и вътрешните работи (ПВР), трябва да бъде предоставено достатъчно финансиране за целия период на действие на следващата МФР, за да работят по широкообхватните предизвикателства в тази област; счита освен това, че ФУМИ следва да бъде допълнен с други компоненти, които разглеждат този въпрос в рамките на други политики, и най-вече европейските структурни и инвестиционни фондове и инструментите за финансиране на външни дейности, тъй като един-единствен инструмент не би могъл да се справи с мащаба и сложността на потребностите в тази област; признава освен това значението на културните, образователните, младежките и спортните програми за интегрирането на бежанците и мигрантите в европейското общество; изисква от Комисията да оцени дали ролята на европейските градове в рамките на европейската политика в областта на убежището може да бъде увеличена чрез въвеждане на система от стимули, която предоставя финансова подкрепа за настаняване на бежанци и икономически растеж пряко на градовете в замяна на приемане на бежанци и търсещи убежище лица;

100.  признава европейската добавена стойност на сътрудничеството за справянето с общите заплахи за общественото здраве; отбелязва, че нито една държава членка не може самостоятелно да се справи с трансграничните предизвикателства в областта на здравеопазването, и призовава следващата МФР да отразява отговорността на ЕС за изпълнението на целите за устойчиво развитие (ЦУР) в областта на общественото здраве, системите за здравеопазване и свързаните с околната среда здравни проблеми и да подкрепя държавите членки в усилията им за премахване на нарастващото неравенство по отношение на здравето; счита, че въз основа на положителните резултати от текущите действия в тази област следващата МФР следва да включва солидна здравна програма от следващо поколение, която разглежда тези въпроси, надхвърляйки държавните граници, например чрез въвеждане на иновативни решения за предоставяне на здравни грижи, включително електронно здравеопазване, като Европейските референтни мрежи, и която осигурява подкрепа за държавите членки под формата на експертен опит и обмен на данни, информация и добри практики; припомня, че доброто здраве е предварително условие за постигането на други цели, определени от ЕС, и че политиките в области като селското стопанство, околната среда, заетостта, социалните въпроси или социалното приобщаване също влияят на здравето на европейските граждани; призовава следователно за укрепване на оценките на въздействието върху здравето и за междусекторно сътрудничество в следващата МФР в тази област;

По-силно и устойчиво селско стопанство и рибарство

101.  потвърждава, че прилагането на модернизирана обща селскостопанска политика е от основно значение за продоволствената сигурност и независимост, за запазването на населението в селските райони и на заетостта, за устойчивото развитие, за устойчивостта на околната среда, на селското и на горското стопанство и за осигуряването на здравословни храни с високо качество и на приемлива цена за европейските граждани; посочва, че потребностите от храна и свързаните със здравето изисквания нараснаха, също както и необходимостта от осигуряване на подкрепа за земеделските стопани с оглед на преминаването към по-екологосъобразни селскостопански практики и от справяне с изменението на климата; подчертава необходимостта от осигуряване на подкрепа за сигурността на доходите на земеделските стопани и от укрепване на връзката между ОСП и осигуряването на обществени блага; подчертава, че ОСП е една от най-интегрираните политики и че тя се финансира предимно на равнище ЕС, поради което замества националните разходи;

102.  подчертава, че бюджетът на ОСП в следващата МФР следва най-малкото да се запази на настоящото си равнище за ЕС-27 по постоянни цени; подчертава, че новите предизвикателства, пред които ще се изправя следващата ОСП, изискват предоставянето на подходящо финансиране въз основа на анализ на текущата политика и бъдещите потребности; подчертава, че директните плащания са източник на ясна добавена стойност от ЕС и укрепват единния пазар, като се избягват нарушения на конкуренцията между държавите членки; противопоставя се на повторна национализация и на национално съфинансиране на директните плащания в това отношение; подчертава необходимостта от продължаване на мерките за запазване на производството в сектори, които са жизненоважни за уязвимите райони, от реформа на резерва за кризи в селското стопанство, от увеличаване на финансирането в съответствие с действията, предприемани в отговор на различните периодични кризи в чувствителните сектори, от създаването на нови инструменти, които могат да смекчат нестабилността на цените, и от увеличаване на финансирането за програмите от специфични мерки за отдалечените региони и за островите (програмите POSEI); настоятелно призовава Комисията да продължи процеса на сближаване на директните плащания и да осигури необходимата финансова и правна рамка за веригата за доставки на храни, за да се противодейства на нелоялните търговски практики; посочва, че селските райони в ЕС са изправени пред сериозни проблеми и следователно се нуждаят от специфична подкрепа;

103.  подчертава социално-икономическата значимост и значимостта за околната среда на сектора на рибарството, на морската среда и на „синята икономика“ и техния принос за устойчивата продоволствена независимост на ЕС от гледна точка на обезпечаване на устойчивостта на европейската аквакултура и европейското рибарство и на смекчаването на въздействието върху околната среда; посочва, че общата политика в областта на рибарството е в изключителната компетентност на ЕС; подчертава в това отношение необходимостта да се запази специален, достатъчно финансиран, независим и достъпен фонд за рибарството, за да се изпълнява тази политика; призовава за повторното въвеждане на програмата POSEI в областта на рибарството, тъй като тя е от голямо значение за най-отдалечените региони на ЕС; призовава най-малкото за запазването на равнището на бюджетните кредити за сектора на рибарството съгласно действащата МФР и в случай на необходимост, за увеличаване на финансовите средства за морското дело; предупреждава за възможни отрицателни последици за сектора в случай на „твърдо“ излизане на Обединеното кралство от ЕС; отбелязва, че други финансови инструменти, в допълнение към безвъзмездните средства, биха могли да осигурят допълнителни възможности за финансиране;

Повече отговорност в световен мащаб

104.  подчертава, че светът е изправен пред многобройни предизвикателства, включително конфликти, кибератаки, тероризъм и радикализация, дезинформация, природни бедствия, изменение на климата и влошаване на състоянието на околната среда, нарушения на правата на човека и неравенство между половете; счита, че Съюзът носи особена политическа и финансова отговорност, основаваща се на действително европейска, основана на правила и ценности външна политика и на подкрепата за устойчивостта, сигурността, демократичното управление и устойчивото развитие на държавите – партньори на ЕС, както и на изкореняването на бедността и на предприемането на действия в отговор на кризи;

105.  подчертава, че бюджетните кредити за външна дейност следва да бъдат съществено увеличени, за да може Съюзът да изпълнява функциите си в рамките на своята глобална стратегия и на своите политики в областта на разширяването, съседството и развитието, както и за предприемането на действия в отговор на извънредни ситуации; очаква следващата МФР да отразява безпрецедентните потребности на южните и източните съседни държави, които полагат усилия, за да се справят с конфликти и с последиците от предизвикателствата, свързани с миграцията и бежанците; призовава за разпределянето на повече бюджетни кредити за справяне с растящата потребност от хуманитарна помощ, пораждана от природни и причинени от човека бедствия, като се избягва несъответствие между поетите задължения и плащанията; счита, че е необходимо Съюзът да увеличи финансирането на Агенцията на ООН за подпомагане и строителство за палестинските бежанци в Близкия изток (UNRWA);

106.  припомня, че политиката за развитие на ЕС е ръководена от поредица ангажименти, и по-точно ЦУР, Програмата за действие от Адис Абеба относно финансирането за развитие, Парижкото споразумение относно изменението на климата и Европейския консенсус за развитие, както и от принципи на съгласуваност на политиките за развитие и за ефективност на помощта; насочва вниманието към поетия от ЕС и от неговите държави членки ангажимент за увеличаване на тяхната официална помощ за развитие (ОПР) на 0,7% от БВП до 2030 г., включително използване на 20% от ОПР на ЕС за социално приобщаване и човешко развитие и на 0,2% от БНД за ОПР за най-слаборазвитите държави;

107.  отбелязва, че помощта за развитие може да играе важна роля за преодоляването на първопричините за миграцията и като допринася за стабилността, но счита, че ОПР не следва да бъде използвана за покриване на разходите за бежанците в държавите донори; посочва потенциалната роля на ОПР за улесняване на мобилизирането на финансиране от други източници и подчертава необходимостта от задълбочаване на взаимодействията с частния сектор чрез евентуалното продължаване на Плана за външни инвестиции въз основа на неговата оценка;

108.  подкрепя предоставянето на финансиране директно на организациите на гражданското общество и на защитниците на правата на човека, особено в трети държави, където демокрацията и принципите на правовата държава са застрашени; подчертава в това отношение, че е необходимо инструментите за външно финансиране да реагират бързо на политическите процеси и да се укрепи принципът „повече за повече“;

109.  изразява готовност да разгледа възможностите за опростена и рационализирана структура на инструментите за външно финансиране, при условие че чрез нея се повишават прозрачността, отговорността, ефикасността, съгласуваността и гъвкавостта и се спазват целите на свързаните с нея политики; призовава за запазването на отделни, специални инструменти за предприсъединителната помощ, съседството, развитието и хуманитарната помощ предвид техните политически и финансови особености; отбелязва, че част от тази структура следва да бъде ЕФР, който да бъде включен в бюджета над договорените тавани, без Механизма за подкрепа на мира в Африка, и тя да се характеризира с по-прозрачно инкорпориране на съответните доверителни фондове и инструменти;

110.  подчертава, че увеличената гъвкавост е важна за осигуряването на възможност да се мобилизират допълнителни ресурси и за бързото предоставяне на финансиране; би могъл да обмисли, като част от цялостно увеличаване на средствата за инструментите за външно финансиране, възможността за увеличаване на резерва от неразпределени бюджетни кредити, насочен към повишаване на вътрешната гъвкавост, подчертава обаче, че по-голямата гъвкавост не следва да е за сметка на дългосрочните цели на политиките и на географските и тематичните приоритети, на предвидимостта на дългосрочното финансиране, парламентарния контрол и консултациите с държавите партньори и гражданското общество;

Сигурност, мир и стабилност за всички

111.  счита, че създаването на нова функция „Сигурност, мир и стабилност за всички“ ще бъде доказателство за приоритета, който дава Съюзът на тази нововъзникваща политическа отговорност, ще потвърди нейната специфичност и ще постигне последователност между нейното вътрешно и външно измерение;

112.  подчертава, че равнището и механизмите на финансиране в областта на вътрешната сигурност следва да бъдат подсилени от самото начало и за целия период на действие на следващата МФР, за да се избегне системното и ежегодно прибягване до разпоредбите за гъвкавост на МФР; призовава за осигуряването на достатъчно ресурси на правоприлагащите агенции (Европол, Евроюст и CEPOL) и за предоставянето на Европейската агенция за оперативното управление на широкомащабни информационни системи в пространството на свобода, сигурност и правосъдие (eu-LISA) на средствата, необходими за изпълнението и управлението на нейните нови отговорности; подчертава ролята на Агенцията на ЕС за основните права за разбирането и предприемането на действия във връзка с радикализацията, маргинализацията, словото на омразата и престъпленията от омраза;

113.  счита, че следващата МФР трябва да подкрепи създаването на Европейски съюз за отбрана; очаква с интерес, в съответствие с обявеното от Комисията по отношение на тази област, съответните законодателни предложения, включително специална програма на ЕС за научни изследвания в областта на отбраната и програма за промишлено развитие, допълнени от инвестиции от страна на държавите членки в оборудване, свързано със сътрудничеството помежду им; потвърждава отново при тези обстоятелства категоричната си убеденост, че допълнителните политически приоритети следва да бъдат съчетани с допълнителни финансови средства; припомня, че задълбоченото сътрудничество в областта на отбраната, обединяването на научните изследвания и оборудването и отстраняването на дублиране ще повишат стратегическата автономност и конкурентоспособност на отбранителната промишленост на Европа и ще генерират значително повишаване на ефективността, което често се изчислява на около 26 милиарда евро годишно;

114.  изисква, в условията на повишено внимание по отношение на сигурността и отбраната в Съюза, да се направи преоценка на всички разходи за външна сигурност; очаква с интерес по-специално предприемането на реформа на механизма за администриране на финансирането на общите разходи за операциите на ЕС с военни последици или последици в областта на отбраната (механизма Athena) и на Механизма за подкрепа на мира в Африка след включването на ЕФР в бюджета; приветства поетите неотдавна от държавите членки ангажименти в рамките на постоянното структурирано сътрудничество и изисква от заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и от Комисията да пояснят по какъв начин ще се финансира то в бъдеще; призовава за програма приемник на Инструмента, допринасящ за стабилността и мира, която да се съсредоточи върху предприемането на действия в отговор на кризи и изграждането на капацитет за сигурност и развитие, като същевременно се намери издържано от правна гледна точка решение за изграждането на военен капацитет;

115.  подчертава първостепенното значение на Механизма за гражданска защита на ЕС, който създаде условия за предоставяне на координирана помощ от ЕС при природни и причинени от човека бедствия в целия Съюз и извън него; посочва безспорната добавена стойност на операциите за гражданска защита в ефективната борба с бедствията, които стават все по-чести и по-комплексни, като тези операции същевременно засилват чувството за европейска солидарност сред гражданите на ЕС в моменти на нужда; приветства представените неотдавна от Комисията предложения за повишаване на гражданската защита на ЕС чрез укрепване на готовността и превантивните мерки, включително чрез създаването на специален резерв от оперативни способности на равнището на Съюза; призовава засилените действия в тази област да бъдат съчетани с подходящо финансиране в рамките на следващата МФР;

Ефикасна администрация в услуга на европейските граждани

116.  счита, че за осъществяването на политиките на Съюза и за възвръщането на доверието и укрепването на диалога с организациите на гражданското общество и с гражданите на всички равнища е задължително публичната администрация да бъде силна, ефикасна и с високо качество; подчертава в това отношение ролята на институциите, чиито членове са демократично избрани; припомня, че съгласно Сметната палата институциите, органите и агенциите на ЕС са приложили 5-процентното съкращение на персонала, както е посочено в техните щатни разписания; счита, че спрямо тях не следва да се прилага отново подобен подход на хоризонтални съкращения; изразява категорично несъгласие с повторно използване на т.нар. „резерв за преразпределение“ на служители на агенциите;

117.  приветства инициативите на институциите, органите и агенциите за допълнително повишаване на ефективността чрез задълбочаване на административното сътрудничество и чрез обединяването на някои функции, като по този начин се генерират икономии за бюджета на Съюза; подчертава, че някои агенции биха могли да постигнат още по-голяма ефективност, особено с помощта на задълбочаване на сътрудничеството между агенциите, изпълняващи сходни задачи, например в областта на надзора на финансовите пазари и по отношение на агенциите с няколко места на работа; призовава в по-общ смисъл за задълбочена оценка на възможностите за обединяване на агенции според стратегическия характер на техните задачи и техните резултати с цел пораждане на полезни взаимодействия между агенциите, например по отношение на Европейския банков орган и Европейския орган за ценни книжа и пазари в Париж;

118.  счита, че институциите и органите на ЕС следва да спазват както географския баланс, така и баланса между половете;

* * *

119.  призовава Комисията за предложи механизъм, съгласно който държавите членки, които не зачитат ценностите, посочени в член 2 от Договора за Европейския съюз (ДЕС), ще понасят съответни финансови последици; предупреждава обаче, че крайните бенефициенти на бюджета на Съюза не трябва по никакъв начин да бъдат засегнати от нарушения на правилата, за които не носят отговорност; е убеден следователно, че бюджетът на Съюза не е подходящият инструмент за предприемане на мерки при неспазване на член 2 от ДЕС и че съответните държави членки следва да понесат финансовите последици, независимо от изпълнението на бюджета;

120.  подчертава, че премахването на дискриминацията, както и на неравенството между половете и на основаното на пола насилие, е жизненоважно за изпълнението на ангажиментите на ЕС за изграждане на приобщаваща Европа; подкрепя следователно ангажиментите за интегриране на свързаните с пола аспекти и за спазване на принципа на равнопоставеност на жените и мъжете във всички политики на ЕС в следващата МФР, както и за подсилено бюджетно измерение на борбата с всички форми на дискриминация, като се отделя особено внимание на свързаното с пола измерение в политиките в областта на миграцията и убежището и във външните политики на ЕС;

121.  подчертава необходимостта да се гарантира, че жените имат достъп до услуги в областта на сексуалното и репродуктивното здраве и че се обръща специално внимание на специфичните потребности на уязвимите лица, включително малолетните и непълнолетните лица и други групи, като общността на лесбийките, гейовете, бисексуалните, трансполовите и интерсексуалните лица (ЛГБТИ);

122.  счита, че следва да се предоставя специална подкрепа на целевите групи в неравностойно положение, и особено на хората с увреждания и ромите, като изрично се изключат сегрегационни практики; счита по-специално че названието „роми“ следва да остане в списъка с бенефициенти на ЕСФ и на ЕФРР;

123.  отбелязва, че поради отдалечеността си от европейския континент най-отдалечените региони и отвъдморските страни и територии се сблъскват със специфични природни, икономически и социални предизвикателства; счита, че за тях следва да бъдат формулирани специални мерки и надлежно обосновани дерогации; призовава за приемственост на финансовата подкрепа на ЕС за най-отдалечените региони и за отвъдморските страни и територии в следващата МФР, особено в рамките на политиката на сближаване за най-отдалечените региони и в рамките на специален инструмент за отвъдморските страни и територии, за достъпа им до научноизследователски програми и за борба със специфичните предизвикателства, свързани с изменението на климата, пред които те се изправят;

124.  настоятелно призовава Комисията, с оглед на доброто финансово управление и прозрачността на бюджета на Европейския съюз, да разгледа възможността за създаване на подходящи условия за предотвратяване на корупцията и финансовите измами, свързани с финансовите средства на ЕС; изразява особена загриженост по отношение на митническите измами, довели до значителна загуба на приходи за бюджета на Съюза; призовава държавите членки, които се противопоставиха на законодателната рамка на Съюза в областта на митническите нарушения и наказания, да преразгледат своите позиции, за да може да се намери бързо решение на този проблем;

IV. Процедура и процес на вземане на решения

125.  припомня, че приемането на Регламента за МФР изисква одобрението на Парламента; подчертава освен това, че Парламентът и Съветът са две равноправни подразделения на бюджетния орган при приемането на годишния бюджет на ЕС, докато решенията в областта на секторното законодателство, определящо по-голямата част от програмите на ЕС, включително техните финансови пакети, се вземат съобразно обикновената законодателна процедура; очаква следователно прилагането на процедура на вземане на решения относно следващата МФР, която запазва ролята и прерогативите на Парламента, както са посочени в Договорите; настоява, че Регламентът за МФР не е подходящото място за внасяне на промени във Финансовия регламент на ЕС; настоятелно призовава Комисията да представя отделно предложение за преразглеждане на Финансовия регламент на ЕС, когато е необходимо да се внесат промени в този регламент;

126.  изразява готовност да започне незабавно структурен диалог с Комисията и Съвета относно МРФ за периода след 2020 г. с цел улесняване на последващите преговори и създаване на условия за постигане на споразумение до края на настоящия парламентарен мандат; изразява готовност за обсъждане със Съвета на позициите, посочени в настоящата резолюция, с цел по-добро разбиране на очакванията на Парламента относно следващата МФР;

127.  подчертава, че след като беше обявено, че Комисията ще представи предложенията през май 2018 г., официалното решение относно следващата МФР следва да бъде взето в рамките на една година; счита, че въпреки първоначалното забавяне при представянето на предложенията на Комисията, следва да се постигне своевременно споразумение за рамката за периода след 2020 г., за да се изпрати важно политическо послание по отношение на способността на Съюза да продължи да изгражда консенсус относно бъдещето на ЕС и относно съответните финансови средства; настоява, че този график ще осигури възможност, наред с другото, за бързото приемане на всички секторни регламенти, като по този начин ще направи възможно стартирането на новите програми без забавяне на 1 януари 2021 г.; припомня, че при предходните финансови рамки изпълнението на новите програми започваше няколко години след началото на периода;

128.  подчертава следователно необходимостта от незабавното започване на съдържателни разисквания между трите институции; подчертава, че всички елементи на Регламента за МФР, включително таваните на МФР, ще бъдат част от преговорите за МФР и следва да останат на масата за преговори до постигането на окончателно споразумение; припомня във връзка с това критичното отношение на Парламента спрямо процедурата, довела до приемането на действащия Регламент за МФР, и доминиращата роля на Европейския съвет в този процес, който взе окончателни решения относно редица елементи, включително таваните на МФР и множество разпоредби, свързани със секторните политики;

129.  счита, че процедурите, свързани с преговорите относно следващата МФР, и по-конкретно участието на Парламента на различните етапи от този процес, следва да бъдат приети незабавно по време на българското председателство и преди внасянето на предложенията относно МФР; очаква при тези обстоятелства Комисията да предоставя своевременно на Парламента същия обем информация, който се предоставя на Съвета; счита, че тези условия следва впоследствие да залегнат в МИС, както е с годишната бюджетна процедура;

130.  счита, че изискването за единодушие за приемането на Регламента за МФР е реална пречка в този процес; във връзка с това призовава Европейския съвет да задейства клаузата за преход съгласно член 312, параграф 2 от ДФЕС, така че да се допусне приемането на Регламента за МФР с квалифицирано мнозинство; припомня освен това, че общата клауза за преход, посочена в член 48, параграф 7 от ДЕС, също може да бъде използвана, за да се приложи обикновената законодателна процедура; подчертава, че преминаването към гласуване с квалифицирано мнозинство за приемането на Регламента за МФР ще бъде в съответствие с процеса на вземане на решение във връзка с приемането на практика на всички многогодишни програми на ЕС, както и във връзка с годишната процедура за приемане на бюджета на ЕС;

°

°  °

131.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, другите заинтересовани институции и органи, както и на правителствата и на парламентите на държавите членки.

(1)

ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 884.

(2)

OВ L 163, 24.6.2017 г., стр. 1.

(3)

ОВ C 373, 20.12.2013 г., стр. 1.

(4)

Приети текстове, P8_TA(2016)0309.

(5)

Приети текстове, P8_TA(2017)0401.

(6)

Приети текстове, P8_TA(2017)0010.

(7)

Приети текстове, P8_TA(2016)0363.

(8)

Приети текстове, P8_TA(2017)0401.


СТАНОВИЩЕ на комисията по външни работи (25.1.2018)

на вниманието на комисията по бюджети

относно следващата МФР: изготвяне на позицията на Парламента относно МФР след 2020 г.

(2017/2052(INI))

Докладчик по становище: Пиер Антонио Панцери

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по външни работи приканва водещата комисия по бюджети да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  подчертава, че ЕС е изправен пред многобройни предизвикателства, които представляват заплаха за регионалната и глобалната стабилност и сигурност и за които е необходима стратегическа, дългосрочна външна дейност в рамките на една действително европейска външна политика, основана на ценности; припомня амбицията на лидерите на ЕС, изразена в Римската декларация, да се стремят да създадат Съюз, който действа „мащабно по важните въпроси и скромно по маловажните“; подчертава значителната добавена стойност за гражданите на ЕС на една обща външна политика и политика на сигурност; призовава в многогодишната финансова рамка (МФР) да бъдат поставени амбициозни цели и тя да отрази тази висока добавена стойност чрез значително увеличаване на бюджетните кредити за външна дейност (функция 4), като по този начин общата външна политика стане основна функция и отговорност на ЕС в съответствие със съвременните предизвикателства и с новите европейски приоритети;

2.  подчертава, че увеличеното, целево финансиране в стратегически области като помощта за развитие, изкореняването на бедността, целите за устойчиво развитие, укрепването на основан на правила международен ред, възстановяването след кризи, доброто управление и насърчаването на екологична, икономическа и социална устойчивост в страните партньори, е необходимо за ефективен европейски отговор на съвременните глобални предизвикателства, в това число нарушенията на правата на човека, заплахите пред сигурността и въоръжените конфликти, кибератаките, тероризмът, радикализацията, пропагандата, целенасочената дезинформация, природните бедствия и изменението на климата, както и предизвикателствата, свързани с бежанците и миграцията, предизвикани от някои от тези проблеми; подчертава, че увеличеното финансиране следва да бъде насочено към новите приоритети на Европа, някои от които са отразени в Глобалната стратегия на ЕС, обновената европейска политика за съседство, политиката на разширяване и европейския план за действие в областта на отбраната; подчертава, че ЕС трябва също така да повиши и институционалния си капацитет, за да има по-голямо влияние във външната политика и политиката на сигурност;

3.  призовава за преодоляване на несъответствието между стратегическите политически приоритети и инструментите за външно финансиране (ИВФ) на ЕС; подчертава, че определянето на нови приоритети в областта на външната дейност и сътрудничеството в областта на отбраната на равнището на ЕС следва да бъдат придружени от нови ресурси както на оперативно, така и на административно равнище, за да може външната дейност да бъде надеждна и ефективна;

4.  припомня, че е важно да се увеличи гъвкавостта, даваща възможност за мобилизиране на допълнителни ресурси, за да се реагира на непредвидени обстоятелства и през следващите години да се използват средства, за които не са поети задължения; подчертава необходимостта от наличие на ресурси, за да съществува готовност да се реагира на бързо развиващи се нови заплахи като хибридната война и кибератаките; въпреки това подчертава, че по-голямата гъвкавост не следва да се постига за сметка на дългосрочните политически цели или на тези действащи програми, които вече постигат желаните резултати; призовава за значително укрепване на механизмите за гъвкавост („специални инструменти“) в рамките на МФР, като същевременно бъдат подобрени стратегическите политически насоки; отново изразява своята подкрепа за предложението на Комисията за постоянен резерв на ЕС за кризи с цел избягване на временни решения, като например създаването на доверителни фондове;

5.  призовава за опростяване и рационализиране на ИВФ, например чрез обединяване на всички съществуващи тематични ИВФ, които попадат в рамките на компетентността на комисията по външни работи (Инструмента, допринасящ за стабилността и мира (IcSP), Инструмента за партньорство (ИП) и Европейския инструмент за демокрация и права на човека (ЕИДПЧ)), в един-единствен инструмент; счита, че такова сливане би могло да включва Инструмента за сътрудничество за развитие (ИСР) и включения в бюджета Европейски фонд за развитие (ЕФР), без Механизма за подкрепа на мира в Африка (ММА), за което е необходимо съгласието на комисията по развитие в качеството ѝ на отговорна комисия; призовава обаче настоящият Инструмент за предприсъединителна помощ (ИПП II) и Европейският инструмент за съседство (ЕИС) да продължат да съществуват като отделни инструменти поради техния специфичен политически и финансов характер; настоява, че всяко сливане трябва да се извършва при условие че новият тематичен инструмент се определя от политиката, а предвидимостта на дългосрочното финансиране на всички програми е гарантирана във възможно най-голяма степен, като същевременно се въвежда много голяма гъвкавост; в допълнение на това счита, че опростената структура налага подходящи проверки и баланси и достатъчна степен на прозрачност, включително засилен стратегически политически принос и контрол на изпълнението от страна на Парламента;

6.  подчертава, че доверителните фондове бяха създадени, защото бюджетът на ЕС не разполага с ресурсите и гъвкавостта, необходими за бързи и всеобхватни ответни мерки в случай на големи кризи; счита, че съществуващите доверителни фондове на ЕС могат да имат добавена стойност чрез обединяване на финансиране за специфични ситуации; отбелязва, че една проста смяна по политически причини на предназначението или преструктуриране на съществуващото финансиране от ЕС не представлява увеличение само по себе си и създава допълнително ниво на сложност по отношение на демократичния надзор и бюджетния контрол; отново заявява, че първоначалните цели на финансовите инструменти на ЕС не могат да се променят, когато се поставят под функция „доверителен фонд“; подчертава необходимостта от засилен парламентарен контрол на дейностите по линия на доверителните фондове на ЕС, на Механизма на ЕС за бежанците в Турция и на инициативата „Съвместни бъдещи действия на ЕС и Афганистан по миграционните въпроси“, както и на други подобни инициативи в бъдеще; припомня, че до подобни ad hoc инструменти извън бюджета на ЕС следва да се прибягва единствено ако Комисията може да осигури ясни доказателства, че са изпълнени изискванията по отношение на добавената стойност от ЕС и допълняемостта; отново припомня значението на единството на бюджета на ЕС като основен принцип; подкрепя използването на иновативни форми на финансово сътрудничество, като например съчетаване на безвъзмездни средства и заеми от международни и европейски финансови институции, включително от Европейската инвестиционна банка;

7.  счита, че инструментите за външно финансиране на ЕС са от съществено значение за ефективната външна дейност на ЕС, по-специално в съседните на Съюза държави (съществуващия ЕИС) и държавите в процес на присъединяване (съществуващия ИПП II); призовава за по-голяма съгласуваност и координация между инструментите за външно финансиране; отбелязва, че наследникът на ЕИС следва да взема предвид, че на демократизацията, стабилизирането, мирните процеси, следкризисното възстановяване и устойчивостта се отдава все по-голямо значение както на изток, така и на юг, както и следва да осигурява по-голяма подкрепа за растежа и заетостта, по-специално за младите хора с висше образование; призовава Комисията да увеличи, в рамките на следващата програма на ЕИС, финансовата си подкрепа за проекти, които насърчават пригодността за заетост на младите хора на местно равнище;

8.  подчертава, че ориентираният към резултатите подход на ИПП II за държавите кандидатки и за потенциалните държави кандидатки следва да бъде затвърден в рамката на предприсъединителната помощ след 2020 г. с цел да допринесе ефикасно за демократизацията на тези държави и за тяхното икономическо и социално развитие, особено предвид настоящите политически процеси в Западните Балкани; подчертава, че е необходимо финансовите инструменти да реагират бързо на политическите процеси, а когато демокрацията и принципите на правовата държава не са зачитани, да се съсредоточат върху подкрепата за гражданското общество; припомня стойността на принципа „повече за повече“ и призовава Комисията да се възползва по-активно от възможностите, които съответните разпоредби предвиждат в това отношение; призовава Комисията да предложи правните средства, чрез които може да се преустанови финансирането за държавни органи в случаи на сериозно и непрекъснато политическо изоставане; призовава Комисията да преустанови финансирането за Турция в рамките на бъдещата МФР, докато не бъдат изпълнени ясни показатели, и да пренасочи финансови средства към турски организации на гражданското общество;

9.  призовава за по-голяма съгласуваност и за насърчаването на по-балансиран политически диалог със страните партньори; отново заявява необходимостта от укрепване на системите за наблюдение и оценка, така че ефективността на финансирането от ЕС да може да бъде оценена, а ефикасността му – повишена; подчертава, че по линия на всички инструменти ЕС следва да се стреми да направи своите проекти и инициативи по-видими както в трети държави, така и на територията на Съюза;

10.  подчертава, че особено предвид настоящите събития в Западните Балкани, в съседните на ЕС държави и по света подкрепата за принципите на правовата държава, демокрацията, правата на човека и равенството между половете следва да продължи да бъде крайъгълен камък на външната политика на ЕС и счита, че тези въпроси следва да продължат да бъдат хоризонтални въпроси във всички инструменти на ЕС и цели на външната политика на Съюза; изтъква също така, че тази подкрепа трябва да бъде придружена от действия за насърчаване на приобщаващ растеж, който носи ползи за всички, и особено за младите хора и жените; призовава да се постави по-голям акцент в рамките на финансовите инструменти върху засилването на подкрепата за свободата на изразяване, с цел намаляване на податливостта по отношение на дезинформацията; изтъква по-специално ролята на ЕИДПЧ и неговия наследник след 2020 г., включително неговата подкрепа за наблюдение на избори;

11.  привлича вниманието към присъщия потенциал на IcSP за насърчаване на сигурността и целостта на границите на ЕС и за осигуряване на принос за мира и стабилността в целия свят, по-специално в регионите, които са били жертви на престъпления срещу човечеството, военни престъпления и геноцид.

ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

23.1.2018

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

39

9

8

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Lars Adaktusson, Michèle Alliot-Marie, Francisco Assis, Petras Auštrevičius, Amjad Bashir, Bas Belder, Goffredo Maria Bettini, Victor Boştinaru, Elmar Brok, Klaus Buchner, James Carver, Lorenzo Cesa, Javier Couso Permuy, Arnaud Danjean, Georgios Epitideios, Eugen Freund, Michael Gahler, Iveta Grigule-Pēterse, Sandra Kalniete, Janusz Korwin-Mikke, Andrey Kovatchev, Eduard Kukan, Ilhan Kyuchyuk, Ryszard Antoni Legutko, Sabine Lösing, Andrejs Mamikins, Alex Mayer, David McAllister, Tamás Meszerics, Francisco José Millán Mon, Clare Moody, Javier Nart, Pier Antonio Panzeri, Ioan Mircea Paşcu, Alojz Peterle, Tonino Picula, Jozo Radoš, Sofia Sakorafa, Alyn Smith, Jaromír Štětina, Dubravka Šuica, László Tőkés, Miguel Urbán Crespo, Ivo Vajgl

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Brando Benifei, Rebecca Harms, Marek Jurek, Jo Leinen, Miroslav Poche, José Ignacio Salafranca Sánchez-Neyra, Traian Ungureanu, Bodil Valero, Marie-Christine Vergiat

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъстващи на окончателното гласуване

Teresa Jiménez-Becerril Barrio, Barbara Kudrycka, Tiemo Wölken

ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

39

+

ALDE

Petras Auštrevičius, Iveta Grigule-Pēterse, Ilhan Kyuchyuk, Javier Nart, Jozo Radoš, Ivo Vajgl

PPE

Lars Adaktusson, Michèle Alliot-Marie, Elmar Brok, Lorenzo Cesa, Arnaud Danjean, Michael Gahler, Teresa Jiménez-Becerril Barrio, Sandra Kalniete, Andrey Kovatchev, Barbara Kudrycka, Eduard Kukan, David McAllister, Francisco José Millán Mon, Alojz Peterle, José Ignacio Salafranca Sánchez-Neyra, Jaromír Štětina, Dubravka Šuica, László Tőkés, Traian Ungureanu

S&D

Francisco Assis, Brando Benifei, Goffredo Maria Bettini, Victor Boştinaru, Eugen Freund, Jo Leinen, Andrejs Mamikins, Alex Mayer, Clare Moody, Pier Antonio Panzeri, Ioan Mircea Paşcu, Tonino Picula, Miroslav Poche, Tiemo Wölken

9

-

ECR

Marek Jurek

EFDD

James Carver

GUE/NGL

Javier Couso Permuy, Sabine Lösing, Sofia Sakorafa, Miguel Urbán Crespo, Marie-Christine Vergiat

NI

Georgios Epitideios, Janusz Korwin-Mikke

8

0

ECR

Amjad Bashir, Bas Belder, Ryszard Antoni Legutko

VERTS/ALE

Klaus Buchner, Rebecca Harms, Tamás Meszerics, Alyn Smith, Bodil Valero

Легенда на използваните знаци:

+  :  „за“

-  :  „против“

0  :  „въздържал се“


СТАНОВИЩЕ на комисията по развитие (31.1.2018)

на вниманието на комисията по бюджети

относно следващата МФР: изготвяне на позицията на Парламента относно МФР след 2020 г.

(2017/2052(INI))

Докладчик по становище: Паул Рюбиг

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по развитие приканва водещата комисия по бюджети да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

A.  като има предвид, че основната цел на политиката на ЕС за сътрудничество за развитие, залегнала в член 208 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) е намаляването и – в дългосрочен план, изкореняването на бедността;

1.  смята, че ангажиментът на ЕС към изпълнението на целите за устойчиво развитие (ЦУР), на Програмата за действие от Адис Абеба относно финансирането за развитие и на Парижкото споразумение относно изменението на климата трябва да ръководи подготовката на следващата многогодишна финансова рамка (МФР); освен това счита, че подкрепата на ЕС за изпълнението на тези цели в развиващите се страни трябва да бъде увеличена, като се прилага в пълна степен съгласуваността на политиките за развитие (СПР), а помощта на ЕС за развитие спазва изцяло принципите на ефективност на помощта и се запазва акцентът върху дългосрочните цели, като например изкореняването на бедността, справянето с неравенството и социалното изключване, насърчаването на демократичното управление и правата на човека, както и укрепването на устойчивото и приобщаващо развитие, особено в най-слабо развитите страни (НСРС), които са изправени пред най-големи финансови предизвикателства;

2.  отбелязва, че през 2017 г. природните бедствия, по-конкретно горските пожари, отнеха живота на над 200 души в Европа и изгориха над един милион хектара гори, което е повече от три пъти средната европейска стойност за последните пет години; посочва, че тези пожари са бедствия в човешки, икономически и екологичен план и изискват отговор на европейско и евро-средиземноморско равнище; счита, че ЕС следва да подпомага предотвратяването и борбата с пожарите и възстановяването на местността след тези бедствия, които са свързани по-специално с горските пожари; изразява мнение, че средствата за борба с пожарите са ограничени на национално равнище; отбелязва в този контекст, че противопожарните самолети, по-специално самолетите „Canadair“, се присъединиха към някои национални флоти в края на полезния си живот и следователно трябва да бъдат обновени възможно най-бързо; призовава държавите членки и ЕС да направят приоритет от укрепването на съвместния капацитет по време на обсъждането на следващата МФР;

3.  счита, че един специален инструмент за развитие е най-добрата възможност за висококачествена политика за развитие в интерес на развиващите се страни, особено на най-слабо развитите страни, с основна цел изкореняване на бедността, като същевременно се поддържат договорените на международно равнище принципи за развитие и ефективност на помощта;

4.  призовава за създаване на Еразъм Европа-Африка и за установяване на клонове на европейските университети в Африка, с цел да се гарантира тясно партньорство, да се подобри способността на младите хора за професионално приобщаване и с цел борба срещу „изтичането на мозъци“;

5.  счита, че сътрудничеството за развитие трябва да се прилага при максимално зачитане на договорените на международно равнище принципи за ефективност на помощта и подкрепа на националните планове и стратегии на партньорските държави за постигане на целите за устойчиво развитие;

6.  подчертава, че следващата МФР трябва да запази настоящото равнище на качество и въздействие на европейската помощ и да предоставя необходимите гаранции за изпълнението и мониторинга на проектите;

7.  отбелязва ангажиментите, поети в глобалната стратегия за външната политика и политиката на сигурност на ЕС и в новия Европейски консенсус за развитие;

8.  подчертава необходимостта от изпълнение на ангажимента, потвърден в Европейския консенсус за развитие, за отделяне на 20% от официалната помощ за развитие (ОПР) за социално приобщаване и човешко развитие; подчертава необходимостта от концентриране върху целите за устойчиво развитие в областта на здравеопазването, по-специално в борбата срещу СПИН, туберкулоза и малария, както и във връзка със сигурността, прехраната, образованието, заетостта, водоснабдяването и санитарните съоръжения, енергетиката, промишлеността, иновациите, инфраструктурата, доброто управление, демокрацията, принципите на правовата държава, равенството между половете, околната среда и действията в областта на климата;

9.  припомня ангажимента на ЕС за интегриране на принципа на равенство между половете в рамките на следващата МФР и за гарантиране, че следващата МФР е насочена към устойчивост като средство да се гарантира, че СПР се съблюдава в рамките на всички политики на ЕС; освен това припомня необходимостта да се инвестира в мощни фактори за устойчиво човешко развитие, като например сексуалното и репродуктивното здраве и права;

10.  припомня ангажиментите, особено финансовите, поети по силата на Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата и на Парижкото споразумение, както и ангажиментите, поети във връзка с новия Европейски консенсус за развитие; подчертава по-специално необходимостта да се увеличат усилията и финансирането, за да се подпомогне адаптирането към изменението на климата и ограничаването на глобалното затопляне, както и необходимостта да се сложи край на субсидиите за изкопаеми горива, които вредят на околната среда;

11.  в този контекст насърчава по-доброто използване на всички програми по следващата МФР, например програми за научни изследвания, с цел допълване на целите на ЕС за сътрудничеството за развитие и подпомагане на усилията за справяне с глобалните предизвикателства и да се гарантира освен това, че чрез ефективна СПР никоя политика или програма на ЕС не противоречи на целите за изкореняване на бедността, намаляване на неравенството в партньорските държави и насърчаване на правата на човека и на устойчивото социално, икономическо и екологично развитие;

12.  изтъква ролята на Европейския консенсус за развитие като рамка за общ подход към политиката за развитие, прилагана от институциите на ЕС и държавите членки, както и за изпълнението на целите за устойчиво развитие; отбелязва, че МФР трябва да отразява основните приоритети в изразходването на средства за развитие в съответствие с това изявление чрез интегриране на ефективността на помощта и на принципите за СПР;

13.  заявява отново, че е необходимо да се създадат условия за младите хора, за да се гарантира тяхното дългосрочно бъдеще, за да се превърнат в активни граждани в техните държави и призовава да се предприемат необходимите мерки, за да се гарантира овластяването на жените в икономически, политически и социален контекст;

14.  счита, че е необходимо увеличаване на инвестициите за достъп до сексуално и репродуктивно здраве и права, с цел да се подпомогне противопоставянето на отрицателното въздействие на отново въведеното „правило за глобално блокиране“;

15.  призовава за гарантиране на равни възможности по отношение на достъпа на мъжете и жените до структурите за вземане на решения и до икономически, социални, политически, културни и технологични ресурси и услуги; изисква всички мерки, насочени към борбата с насилието над жени, да бъдат взети под внимание;

16.  призовава следващата МФР да бъде насочена към устойчивост като практически начин за гарантиране на СПР в решенията на ЕС за финансиране; счита, че подобен подход следва да гарантира, че вътрешното и външното финансиране от ЕС съответства на целите на сътрудничеството за развитие и следва да увеличи максимално ефективността на целия бюджет на ЕС чрез предотвратяване на непоследователно и разхитително изразходване на средства;

17.  подчертава, че добавената стойност на политиката за сътрудничество за развитие на равнище ЕС беше ясно демонстрирана; изтъква ключовата роля на ОПР в най-слабо развитите страни (НСРС) и в нестабилните държави и настоява ЕС да спази своя ангажимент да достигне 0,20% от БНД за ОПР за НСРС; посочва потенциала на ОПР за улесняване на мобилизирането на финансиране за развитие от други източници, както публични така и частни, национални и международни; подкрепя последните усилия на ЕС за стимулиране на частните инвестиции чрез съчетаване на безвъзмездни средства и заеми и предоставяне на гаранции, включително в държави, където нуждите са големи, но рисковете са високи; отбелязва, че в резултат на това ще възникнат значителни нужди от финансиране; подчертава, че планирането на помощта за развитие следва да бъде многогодишно и да осигурява предвидимост като същевременно дава възможност за гъвкавост и че следва да използва различни и допълващи се методи за предоставяне на помощ въз основа на капацитета, нуждите и постиженията на държавите; счита, че смесеното финансиране следва да допълва, но не и да замести традиционното финансиране за развитие; във връзка с това подчертава, че участието на частния сектор следва да съответства на строги стандарти за прозрачност и отчетност;

18.  призовава за насърчаване на международното сътрудничество в съответствие с международно признатите стандарти с цел борба с незаконните финансови потоци и отклонението от данъчно облагане;

19.  припомня, че организациите на гражданското общество играят важна роля за достигане до уязвимите и най-нуждаещите се лица в обществото; отбелязва, че организациите на гражданското общество се нуждаят от достатъчен капацитет и подкрепа, за да подпомагат, наблюдават и докладват за прилагането на политиките на ЕС и на националните политики и да допринасят за подобряване на финансовите механизми; счита, че средствата от ЕС са от жизненоважно значение за изграждането на капацитет на организациите на гражданското общество и че местните организации трябва да имат гарантиран достъп до тези средства;

20.  припомня, че в голям брой държави със средни доходи (ДСД) продължават да съществуват високи равнища на неравенство и поради това призовава Комисията да запази специфичното финансиране, разпределено за тези държави; счита, че разликата между държавите по отношение на разпределението на средствата и условията за сътрудничество следва да се основава на широк кръг от критерии, като се вземат предвид приобщаващото човешко развитие, правата на човека и равнищата на неравенство, както и приоритетите на всяка държава за устойчиво развитие;

21.  счита, че има основания за улесняване на усвояването на помощта и подчертава значението на принципа на ангажираност в програмите за помощ за развитие, който призовава за поемане на ангажименти от държавите партньори, тъй като те са основните участници, отговарящи за изготвянето на стратегиите за развитие; поради това предлага да се обмисли финансирано от ЕС обучение за подобряване на достъпа до съществуващото финансиране от ЕС;

22.  препоръчва да се извърши задълбочена оценка както на финансовата допълняемост и на допълняемостта за развитие, така и на правата на човека, социалното въздействие и въздействието върху околната среда на Европейския фонд за устойчиво развитие преди повече ресурси от ОПР да се заделят за предоставянето на гаранции за инвестиции и други подобни форми на помощ;

23.  припомня, че разпространението на доверителни фондове, които се ползват от фондовете за развитие – необходимо поради липсата на ресурси и гъвкавост – като например Извънредния доверителен фонд на ЕС за Африка, подкопава единството на бюджета и може да породи риск за демократичната ангажираност, прозрачността, отчетността и ефективността на помощта; счита, че използването на тези инструменти следва да бъде ясно обосновано, допълващо, за ограничен период от време и насочено към постигане на конкретни цели, вместо да служи на дългосрочните цели за развитие;

24.  призовава Комисията да подобри в още по-голяма степен хармонизирането и съгласуваността между своите двустранни и многостранни програми за сътрудничество за развитие, особено когато се засяга една и съща държава, за да се повиши ефективността на помощта на ЕС;

25.  призовава следващата МФР да отразява – посредством по-голямо разпределение от самото начало за един добре поддържан инструмент за хуманитарна помощ и посредством значителен резерв за спешна помощ – безпрецедентните нужди от хуманитарна помощ и намаляване на риска от бедствия, готовност в случай на бедствия и епидемии и изграждане на устойчивост в развиващите се страни; отбелязва нарастващия натиск върху тези нужди, който произтича от последиците от конфликтите, войните и насилственото разселване, нарушенията на правата на човека, лошото управление и корупцията, недоброто или несъществуващо предоставяне на основни социални услуги, нарастващото неравенство, изменението на климата и конкуренцията за оскъдни ресурси; призовава Комисията да разработи предложение плащанията да бъдат систематично равни на поетите задължения за действия за хуманитарна помощ, за да се гарантира, че е налице достатъчно финансиране за плащания; призовава да се обмисли възможността за заделяне на повече средства за инструмента за гражданска защита и те да бъдат по-гъвкави, така че ЕС да може да предоставя помощ по места за онези, които се нуждаят от нея;

26.  смята, че макар Механизмът за гражданска защита на Съюза да е ефективен инструмент в борбата с горските пожари, все пак той е непълен и се нуждае от по-нататъшно подобрение; поради това приветства съобщението на Комисията от 23 ноември 2017 г., в което се предлага създаването на автономен резервен капацитет, известни като „rescEU“, и че допълнителни 280 милиона евро ще бъдат заделени за Механизма за гражданска защита на Съюза, за да се финансира истински резервен капацитет на ЕС, който да включва по-специално противопожарни въздухоплавателни средства на ЕС; призовава държавите членки и Комисията да признаят факта, че съществуващата национална инфраструктура има европейско измерение и във връзка с това да изразят явно своята подкрепа за създаването на европейска мрежа от центрове за гражданска защита и управление на риска; призовава държавите членки да включат предложението на Комисията в новата МФР, така че финансирането за самолетите „Canadair“ на ЕС и тяхното развитие да започне възможно най-скоро;

27.  приветства предложенията на Комисията за укрепване на реакцията при бедствия на равнище ЕС, най-вече чрез предстоящото въвеждане на автономния резервен капацитет „rescEU“; призовава Комисията и държавите членки да признаят факта, че съществуващата национална инфраструктура има европейско измерение и във връзка с това да изразят явно своята подкрепа за подготвителни действия за създаване на европейска мрежа от центрове за гражданска защита и управление на риска;

28.  призовава за мащабни инвестиции с цел контролиране на миграцията, за да се спомогне за индустриализацията, електрификацията и развитието на инфраструктура, които могат да осигурят приобщаващ икономически растеж и достойни работни места; призовава за мерки за прекратяване на трафика на хора и робството и всички нарушения на правата на човека, по-специално в Либия;

29.  счита, че е необходимо да се повиши прозрачността, отчетността и докладването на ресурсите за развитие и хуманитарна помощ, както и на финансовите средства за тази помощ, с възможност за бързо одобрение от бюджетния орган, когато е необходимо, особено в контекста на новосъздадената Програма за 2030 г., и с оглед на изпълнението на принципите за СПР;

30.  изтъква, че е необходимо да се засили основната роля на Европейския инструмент за демокрация и права на човека за утвърждаване на европейските ценности в целия свят и укрепване на правата на човека и демокрацията във външната дейност на ЕС;

31.  призовава държавните органи и организациите на гражданското общество в държавите на произход и транзитно преминаване да получат средства за изграждане на капацитет в съответните области, така че доброволните връщания да се управляват по възможно най-ефективен начин и да се подкрепя реинтеграцията на всички репатрирани;

32.  подчертава, че инструментите за външно финансиране в новата МФР следва да съответстват на целите за устойчиво развитие и новия европейски консенсус за развитие, които отчитат достойните условия на труд като важен двигател за постигане на приобщаващо и устойчиво развитие;

33.  счита, че инструментите за външно финансиране на ЕС следва да благоприятстват за създаването на възможности за достоен труд, както и за необходимите предварителни условия и среда, които дават възможност на работниците и синдикатите да представляват техните интереси и да функционират безпрепятствено; в този контекст счита, че следващата МФР следва да включва специален финансов инструмент за подкрепа на социалния диалог и социалните партньори в развиващите се страни;

34.  призовава следващата МФР да предостави подходящи ресурси на ЕСВД и делегациите на ЕС, за да им се даде възможност да изпълнят своите цели и задължения в областта на сътрудничеството за развитие и хуманитарната помощ;

35.  призовава следващата МФР да съответства на целите на Парижкото споразумение; подчертава необходимостта от увеличаване на финансирането за действия в областта на климата в развиващите се страни, така че да се подкрепи смекчаването на изменението на климата и адаптирането към него и опазването на биологичното разнообразие; призовава за ефективно интегриране на изменението на климата и проблемите на околната среда в инструментите на ЕС за външно финансиране;

36.  отбелязва, че Обединеното кралство допринася за 12% от бюджета на Съюза за развитие; подчертава, че загубите на средства за сътрудничеството за развитие на ЕС, причинени от Брексит, трябва да бъдат компенсирани; изразява отново дългогодишната си позиция, че Европейският фонд за развитие (ЕФР), заедно с други инструменти извън МФР, следва да бъде включен в бюджета на ЕС; подчертава, че това включване следва да доведе до добавянето на финансов пакет над настоящия таван на МФР, за да не се изложи на опасност финансирането на други политики и програми на ЕС;

37.  настоява да се запази общото равнище на финансиране за политиката на ЕС за развитие с гарантирано заделяне за развиващите се държави и да се намери постоянно решение за финансиране от страна на ЕС на разходи в областта на сигурността, които да са както свързани със сътрудничеството за развитие така и съгласувани с него;

38.  окуражен е от потенциалните предимства от включването на фонда в бюджета, като например по-голяма демократична легитимност на ЕФР и по-ефикасна и ефективна помощ на ЕС за развитие;

39.  настоява, че включването на ЕФР в бюджета на ЕС не следва да води до намаляване на общите разходи за помощта на ЕС за развитие;

40.  подчертава, че ролята на Комисията в мониторинга на фондовете на ЕС трябва да бъде укрепена и формализирана под формата на надзорни комитети и че предварителните условия следва да се наблюдават както на равнището на планирането така и на регулаторно равнище; счита, че гражданското общество и ползвателите на услуги също участват пълноценно в разработването, изпълнението и мониторинга на проектите;

41.  отново изразява позицията си, че ЕФР следва да се включи в бюджета на ЕС; подчертава обаче, че това включване следва да зависи от географско разпределение на средствата въз основа на нуждите на държавите и амбициозно преразглеждане във възходяща посока на таваните, за да се избегне намаляване на наличните ресурси на ЕФР;

42.  призовава за предпазливост по отношение на всяко преразглеждане на структурата на помощта, с цел да не се подкопават географските приоритети, предвидимостта на помощта и политическата яснота на външната дейност въз основа на региона;

43.  припомня изключително важната роля на диаспората за развитието чрез парични преводи, пренос на умения и нефинансови ценности, които служат за насърчаване на мира, демокрацията, доброто управление и социалната стабилност;

44.  припомня важната роля на специалните инструменти в настоящата МФР, по-специално на резерва за спешна помощ (РСП), за реакция на непредвидени събития, включително на най-острите хуманитарни кризи извън ЕС;

45.  подчертава, че следващата МФР следва да даде възможност на ЕС да спазва ангажиментите, поети на Световната среща на върха по хуманитарните въпроси през 2016 г., в различните сектори на политиките с цел облекчаване на нуждите и подобряване на доставките на хуманитарна помощ;

46.  подчертава неспазването на ангажимента за 0,7% от БНД за ОПР през 2015 г. и обръща внимание на настоящия ангажимент на ЕС и неговите държави членки за постигане на това равнище до 2030 г.; призовава следващата МФР да отчете това и да изпълни международните ангажименти, поети от ЕС и неговите държави членки; призовава държавите членки, които все още не са постигнали обещаното равнище, да изработят пътна карта, в която да се посочва подробно как те ще го постигнат своевременно; припомня, че управляваната от ЕС ОПР допринася за изпълнението на ангажиментите на държавите членки и може значително да повиши ефективността за развитие на разходите за ОПР, включително чрез намаляване на разпокъсването и улесняване на основан на стимули подход към държавите партньори; припомня, че без сигурност не може да има развитие; изтъква необходимостта от прилагане на принципите за ефективност на развитието и съгласуваност на политиките за развитие на всички инструменти и условия за финансиране;

47.  призовава за създаване на специална структура за отвъдморските страни и територии (ОСТ) в следващата МФР, така че те могат да се ползват от финансова помощ, съобразена с амбициите на партньорството ОСТ-ЕС въз основа на интересите и предизвикателствата, които те споделят с Европейския съюз, както е предвидено в част четвърта от ДФЕС, в качеството си на членове на семейството на ЕС и членове на региони, които са от стратегическо значение за ЕС, като същевременно се задълбочава тяхната регионална интеграция;

48.  счита, че едно действително опростяване на инструментите за външно финансиране на ЕС би могло да подобри съгласуваността и да улесни демократичния контрол и надзор; подчертава, въпреки това, че такова опростяване следва да зачита правото на контрол на Парламента и принципите за ефективност на развитието, както и че финансирането от ЕС за развитие следва да запази своята основна цел за изкореняване на бедността, с акцент по-специално върху НСРС и страните в нестабилно положение;

49.  подчертава, че ресурсите по глава 4 бяха подложени на голям натиск по време на текущата МФР и че фондовете за развитие се използват все повече като резерв за нови приоритети в други области на политиката; подчертава необходимостта от гъвкавост с цел да се даде възможност за по-бързо предоставяне на финансиране в отговор на непредвидени събития и кризи; въпреки това подчертава, че по-голямата гъвкавост не трябва да се предоставя за сметка на принципите за ефективност на помощта и предвидимост на помощта, което би било в ущърб на инструментите, предназначени да служат на дългосрочните цели за развитие, нито следва да води до намаляване на парламентарния контрол и консултациите с държавите партньори и гражданското общество; призовава за средносрочна оценка на програмите за развитие на МФР;

50.  отново изтъква значението на насърчаването на по-тясно сътрудничество при решаването на проблемите, свързани с трафика, производството и незаконната консумация на наркотици, с децата войници, с незаконната експлоатация и неустойчивото управление на природните ресурси, с морската престъпност и тероризма;

51.  подчертава, че развиващите се държави са най-уязвими и най-засегнати от изменението на климата; във връзка с това призовава Комисията да интегрира въпросите, свързани с изменението на климата, във всички инструменти за финансиране и да увеличи настоящата цел, която предвижда, че 20% от финансирането от ЕС следва да се изразходват за свързани с изменението на климата действия;

52.  настоятелно призовава ЕС и неговите държави членки да спрат завишаването на помощите и да изключат съответните изкуствено завишени стойности от докладването на ОПР (напр. разходи за бежанци, заявени разходи за учащи се, обвързана помощ, лихви по заеми и опрощаване на дългове);

53.  счита, че насърчаването на мира, сигурността и правосъдието в развиващите се държави е от основно значение и признава необходимостта от разходи, свързани със сигурността, за постигането на ЦУР 16; отново заявява, че създаването на конкретен и отделен инструмент за изграждане на капацитет за сигурност и развитие следва да избегне обвързването със сигурността на инструментите и средствата за развитие;

54.  призовава ЕС да увеличи своята помощ по отношение на устойчивото селско стопанство с цел справяне с изменението на климата, като целенасочено подкрепя дребните земеделски производители, диверсификацията на културите, екологичните практики в областта на агро-лесовъдството и агро-екологичните практики;

55.  отбелязва, че помощта за развитие може да играе важна роля в областта на миграцията за справяне с първопричините за принудителното разселване и за увеличаване на ползите от миграцията и мобилността за целите на развитието; въпреки това счита, че ОПР не следва да се използва за компенсиране на разходите за бежанците в държавите донори, за екстернализиране на миграционните политики извън ЕС или на разходите за връщане и обратно приемане в страните на произход; отхвърля идеята помощта да се обуславя от граничен контрол, управление на миграционните потоци или споразумения за реадмисия като основа за партньорство и сътрудничество с трети държави;

56.  повтаря своя категоричен призив за продължаване и увеличаване на подкрепата и финансирането от ЕС за организациите на гражданското общество, които са пълноправни участници в процеса на развитие, и за пълното и свободно участие на организациите на гражданското общество в политическия диалог, както и в планирането и изпълнението на всички инструменти за сътрудничество на ЕС;

57.  счита, че Парламентът следва да проучи варианти за създаване на структура за цялостен и хоризонтален механизъм за последващи действия по универсалната програмата до 2030 г. с нейните 17 цели за устойчиво развитие, по такъв начин, че да се зачита нейният цялостен и неделим характер.

ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

24.1.2018

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

17

2

2

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Ignazio Corrao, Mireille D’Ornano, Doru-Claudian Frunzulică, Charles Goerens, Enrique Guerrero Salom, György Hölvényi, Arne Lietz, Linda McAvan, Norbert Neuser, Vincent Peillon, Lola Sánchez Caldentey, Elly Schlein, Eleftherios Synadinos, Bogdan Brunon Wenta, Joachim Zeller

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Ádám Kósa, Paul Rübig, Judith Sargentini, Adam Szejnfeld

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване

Jean Lambert, Miroslav Mikolášik

ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

17

+

ALDE

Charles Goerens

EFDD

Ignazio Corrao

PPE

György Hölvényi, Ádám Kósa, Miroslav Mikolášik, Paul Rübig, Adam Szejnfeld, Bogdan Brunon Wenta

S&D

Doru-Claudian Frunzulică, Enrique Guerrero Salom, Arne Lietz, Linda McAvan, Norbert Neuser, Vincent Peillon, Elly Schlein

Verts/ALE

Jean Lambert, Judith Sargentini

2

-

NI

Eleftherios Synadinos

PPE

Joachim Zeller

2

0

EFDD

Mireille D’Ornano

GUE/NGL

Lola Sánchez Caldentey

Легенда на използваните знаци:

+  :  „за“

-  :  „против“

0  :  „въздържал се“


СТАНОВИЩЕ на комисията по бюджетен контрол (23.11.2017)

на вниманието на комисията по бюджети

относно следващата МФР: изготвяне на позицията на Парламента относно МФР за периода след 2020 г.

(2017/2052(INI))

Докладчик по становище: Петри Сарвама

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по бюджетен контрол приканва водещата комисия по бюджети да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

Цели на многогодишната финансова рамка (МФР)

1.  посочва, че МФР следва да се планира въз основата на суми, които да могат да осигурят стратегически растеж, като гарантират добавена стойност за ЕС, укрепват икономиката на ЕС и спомагат за създаването на по-проевропейски общества; подчертава, че бюджетът на ЕС следва да бъде разбираем и прозрачен;

Синхронизиране на бюджетния и стратегическия цикъл

2.  отбелязва, че седемгодишният период на МФР не е синхронизиран с петгодишните мандати на Парламента и на Комисията, нито е приведен в съответствие с 10-годишния цикъл за стратегическо планиране на Съюза и стратегията „Европа 2020“; счита, че тази липса на синхрон би могла да подкопае демократичната легитимност на Съюза и ефективността на неговото политическо управление поради вероятността от възникване на ситуации, при които Парламентът и Комисията да са обвързани от споразумения относно политически цели и финансиране, сключени при предходната рамка; подчертава, че това би могло да създаде впечатлението, че изборите за Европейски парламент не са чак толкова важни в контекста на дългосрочното бюджетно и стратегическо планиране;

3.  отново изразява своето становище, че срокът на действие на МФР следва да бъде намален от седем на пет години, така че рамката да съответства на продължителността на политическите мандати на Парламента и на Комисията(1), без да се застрашава изпълнението или управлението на текущите програми, като същевременно се предвиди дългосрочна програмна стратегия от 5 + 5 години, със задължителен междинен преглед; посочва, че през 2020 г. ще има възможност за привеждане на дългосрочния стратегически цикъл в съответствие с бюджетния цикъл и силно препоръчва тази възможност да се използва; счита, че Комисията следва да проучи също така възможността за въвеждане на непрекъсната програма, при която всяка МФР да запазва настоящата си продължителност, като същевременно покрива отчасти предходната МФР, с презумпцията, че това припокриване може да допринесе за смекчаване на естествено съществуващите върхове и спадове;

Цялостен преглед на разходите на ЕС

4.  отбелязва, че в своите годишни и специални доклади(2)Европейската сметна палата е подчертала много случаи, при които е имало възможност разходите на ЕС да се планират по-стратегически и да се постигнат по-добри резултати; в тази връзка изразява съжаление за това, че средствата, разпределени за основните разходни програми и схеми, често не са съответствали на политическите цели, заложени в 10-годишния цикъл на стратегическо планиране, като това потенциално води до противоречиви резултати;

5.  призовава Комисията, когато представя предложението си за МФР за периода след 2020 г., да прикрепи към него подробно описание на стратегическите приоритети, в съответствие с които се изготвя проектът на МФР; подчертава, че тези приоритети следва да бъдат взети предвид при изготвянето на цялостна стратегия „Европа 2030“, която трябва да бъде разгледана задълбочено от Парламента преди приемането от Съвета на пакета за МФР за периода след 2020 г.;

6.  призовава Комисията, преди изготвянето на нейното предложение за новата МФР, да извърши задълбочен и всеобхватен преглед на разходите, като се направи оценка до каква степен:

–  разпределението на средствата в бюджета на ЕС отразява стратегическите приоритети на ЕС и възможностите за генериране на добавена стойност, по-специално при политиките, които са показали, че изискват много средства, а същевременно обслужват чисто преразпределителни функции, като например политиката на сближаване и общата селскостопанска политика (ОСП), както и при някои нови приоритетни области на политиката, при които е констатирано наличието на недостатъчни бюджетни мерки в условията на променяща се среда, като например политиката в областта на имиграцията и външната дейност;

–  програмите и схемите на ЕС допринасят за постигане на стратегическите приоритети, носят икономическа изгода и контролират риска от нередности, както се предлага в информационния документ на Европейската сметна палата от 3 ноември 2016 г. относно междинния преглед на многогодишната финансова рамка за периода 2014 – 2020 г.(3);

–  различните програми и схеми на ЕС си взаимодействат по съгласуван начин, по-специално в някои области, където неясни цели или изпълнение могат да доведат до противоречиви резултати и неефективно разходване на средства;

–  някои програми не са доказали никаква ефективност, нито добавена стойност, така че може да се предвиди преустановяването им, за да се насърчат програми, които доказано имат реална добавена стойност;

7.  призовава Комисията също така, преди да изготви своето предложение за нова МФР, да извърши сравнителен анализ на разходите за изпълнение на безвъзмездната финансова помощ и подлежащата на възстановяване помощ, отпускана предимно чрез финансови инструменти, за периода 2014 – 2020 г. с оглед на установяване на техните действителни равнища, както се препоръчва в Специален доклад № 19/2016 на Европейската сметна палата(4);

8.  призовава Комисията да вземе надлежно предвид резултатите от прегледа на разходите при изготвянето на предложението за МФР и при разработването на цялостна стратегия „Европа 2030“; в тази връзка настоява Комисията да гарантира, че административните и контролните механизми са надеждни на всички равнища и на всички етапи от бюджетната рамка на ЕС, както и че измамите и нередностите се разкриват и предотвратяват ефективно; призовава Комисията да премине към основана на риска оценка, при която ресурсите за контрол да бъдат насочени в по-голяма степен към тези региони и области на политиката, където са установени по-значителни рискове от възникването на нередности;

Гъвкавост по отношение на целите и нововъзникващите приоритети

9.  отбелязва, че политиките на Съюза могат да бъдат насочени към постигането на различни краткосрочни, средносрочни и дългосрочни цели, чието реализиране може да не бъде непременно определено в една-единствена многогодишна финансова рамка; счита, че е целесъобразно да се разгледат възможностите за постигане на ново равновесие между определянето на политическия дневен ред, прилагането на политиките и нуждите във връзка с финансовите рамки;

10.  призовава Комисията да проучи осъществимостта във връзка с въвеждането на реална гъвкавост на бюджета по отношение на отделните политически цели чрез изготвяне по-специално на програма за текущо бюджетиране с петгодишен хоризонт на планиране, клауза(и) за преразглеждане на целите и политиките, както и текуща програма за оценка; предвижда по-голяма вътрешна гъвкавост между функциите и годините, за да може да се осигури максимално използване на новите тавани на МФР;

11.  отбелязва, че през срока на действие на настоящата МФР ЕС може да се сблъска с нови предизвикателства; призовава Комисията да осигури гъвкавост при бюджетното планиране, за да могат да се предприемат по-ефективни мерки при неочаквана промяна на обстоятелствата; във връзка с това счита, че все още е необходимо предприемането на подходящи спешни мерки, в координация с други действия, за облекчаване на кризите в Европа, по-специално в областта на селското стопанство и миграцията, както и мерки за гарантиране, че ролята на Парламента при приемането и изпълнението на МФР се зачита напълно и че Съветът не действа без съгласието на Парламента;

12.  припомня безпокойството на Парламента във връзка с финансовата сложност, която е породена от взаимодействието на над хиляда инструмента за финансов инженеринг и доверителни фондове, както и от многобройните финансови механизми, подкрепящи политиките на Съюза, които не са включени в счетоводния баланс на Съюза, като това е основна причина за непостигането на демократична отчетност при съвкупността от бюджети; призовава, в допълнение към опростяването на съвкупността от бюджети, за по-голяма гъвкавост при междусекторното използване на различните финансови инструменти, за да се преодолеят ограничителните правила, които пречат на получателите да се възползват от множеството програми за реализацията на проекти със съответни цели;

13.  повтаря отново своя призив за включване на Европейския фонд за развитие в бюджета на ЕС, за да може по-добре да се упражнява контрол и да се преодолеят първопричините за прекомерната миграция, в съответствие с политиките и стратегиите на Съюза, чрез използването на инструменти и методи, произтичащи от бюджетните компетенции на Съюза; счита, че общоевропейските предизвикателства в политиката за развитие могат да се овладеят по-добре чрез общо управление на бюджета на ЕС;

Добре обосновани потребности и европейска добавена стойност

14.  подкрепя предложението, направено от Европейската сметна палата в нейния информационен документ относно междинния преглед на многогодишната финансова рамка за периода 2014 – 2020 г., че е по-добре срокът за изпълнение на програмите и схемите да се определя съобразно потребностите на политиките и гражданите, а не въз основа на продължителността на периода на финансово планиране(5);

15.  посочва, че държавите членки и Комисията следва да могат да представят добре обосновани потребности от финансиране на Съюза и да определят целите и резултатите, които трябва да бъдат постигнати, преди да заложат евентуални разходи, и подчертава, че е важно да се зачитат реалните нужди на гражданите посредством интегриран териториален подход; призовава Комисията да определи отчетливо критериите за европейска добавена стойност, за да се предотвратят всякакви евентуални неясноти в решенията относно разходите на ЕС; изтъква освен това, че принципите на ефективност, ефикасност и добро финансово управление следва да се съблюдават преди вземането на всяко бюджетно решение;

16.  счита, че регионите изпълняват идеално изискванията на ЕС за прозрачност, като изготвят отчетите си в съответствие с европейските счетоводни стандарти за публичния сектор; освен това отбелязва, че двустранното счетоводно записване би било идеален начин за облекчаване на задълженията за докладване пред Комисията, наложени на регионите и насърчителните институции; призовава, като допълнителен стимул, за прилагането и текущото адаптиране на счетоводните стандарти за публичния сектор, което да бъде съфинансирано от ЕС;

17.  насърчава Комисията да засили допълнително и да рационализира структурата и състава на разходите на ЕС във връзка с политиката на сближаване с цел успешно справяне с неравенствата и различията между градските и селските райони, както и между отделните държави членки, да обърне процесите на задълбочаване на различията, да преодолее фрагментацията и да гарантира бъдещото стабилно развитие на ЕС като демократична, силна и единна общност; отново посочва своята позиция, че допълнителните политически приоритети следва да бъдат обвързвани с допълнителни финансови средства и че те не следва да се финансират за сметка на съществуващите политики на ЕС; счита, че политиките на Съюза за икономическо, социално и териториално сближаване все пак могат да осигурят подкрепа за по-слабо развитите райони, както и за подобряване на трансграничното сътрудничество, но насърчава Комисията не само да предоставя подкрепа, свързана единствено с преразпределянето на финансовата помощ, но и предвид реалните нужди на гражданите, да се насочи в още по-голяма степен към развитието и модернизацията на растежа, иновациите, мобилността, изменението на климата, защитата на територията от природни и причинени от човека бедствия, енергетиката и екологичния преход, и към териториалното въздействие на политиките на ЕС, като същевременно се прилагат еднакви критерии за целия ЕС; подчертава също така, че ориентираният към местните условия подход води до създаването на европейска добавена стойност, както и на стойност за гражданите на ЕС и е от голямо значение за постигане на целта за интелигентна, устойчива и приобщаваща Европа, тъй като този подход осигурява гъвкавост при намирането на интегрирани решения на различните териториални потребности, без да се губи тематичната насоченост на политиките на ЕС;

18.  отново призовава за опростяване на системата за управление на политиката на сближаване на всички управленски нива, както и на системата за контрол, която следва да се основава в по-голяма степен на взаимодействието и сътрудничеството между различните одитни органи, за да се намали административната тежест; счита, че политиката на Съюза за икономическо, социално и териториално сближаване следва да се съсредоточи в по-голяма степен върху специфичните нужди на съответните региони с цел преодоляване на реалните им слабости и насърчаване на техните предимства;

19.  изтъква, че предходният опит на бенефициентите на средства по линия на политиката на сближаване следва да се взема предвид в по-голяма степен при разпределянето на средства от ЕС; призовава Комисията да представи преразгледана система за ниво на съфинансиране за проектите по линия на политиката на сближаване, при която да се признава предходният опит и да се намали делът на финансирането от ЕС в някои области, където вече има доказан напредък;

20.  посочва, че е необходим нов баланс между, от една страна, ОСП и политиките на сближаване, и от друга страна, между другите вътрешни политики на ЕС и укрепването на външния капацитет на Съюза, включително елементите на сигурност и отбрана; насърчава Комисията да акцентира върху сътрудничеството в областта на сигурността и отбраната при подготовката на своето предложение за МФР за периода след 2020 г., както и при провеждането на реформи и прилагането на финансови инструменти на ЕС, като например Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ); подкрепя идеята за по-нататъшна европейска интеграция и конкретни инициативи в областта на сигурността и отбраната;

21.  припомня своите забележки(6) относно неустойчивата структура на разходите за ОСП: отбелязва със загриженост, че 44,7% от всички земеделски стопанства в Съюза са имали годишен доход под 4 000 EUR; отбелязва с още по-голяма загриженост, че средно 80% от получателите на преки помощи по линия на ОСП са получили около 20% от плащанията и препоръчва Комисията да определи горна граница за плащанията по ОСП, за да се отстрани тази нередност; посочва, че във времена на нестабилност или криза по-големите земеделски стопанства не се нуждаят непременно от същото равнище на подкрепа за стабилизиране на доходите като по-малките стопанства, тъй като често те могат да се възползват от потенциални икономии от мащаба, които биха могли да ги направят по-устойчиви; счита, че схемите за финансиране по линия на ОСП могат да бъдат насочени в по-голяма степен към земеделските стопани, с някои специални ограничения: малки земеделски стопанства, необлагодетелствани райони в климатично и географско отношение, както и слабо населени региони;

22.  призовава Комисията при обмислянето на опростена и осъвременена ОСП да възложи разработването на различна политика или модел на разпределяне на преките плащания, за да се осигурят по-добри методи за насочване на публичните средства към целите за агроекология и действия в областта на климата; подчертава обаче необходимостта от осигуряване на балансиращи финансови обезщетения, които да покриват разходите за поддържане на високи здравни и екологични стандарти при производството на храни, както и високите производствени разходи, свързани с трудните климатични условия в някои географски райони, тъй като земеделските стопани в Европа често се сблъскват с международната конкуренция;

Как да се сложи край на неизпълнените поети задължения: последици от липсата на реална оценка и ефективен бюджетен капацитет

23.  изразява дълбоко съжаление във връзка с продължаващите високи нива на неизпълнени поети задължения, което, от една страна, се дължи на закъсненията на държавите членки при представянето на искания за плащания, а от друга страна, е причинено от значителното забавяне на Комисията при предлагането на програмите; посочва, че тези обстоятелства водят до невъзможност за извършването на ефективна оценка и преглед на изпълнението на бюджета в средносрочен план или в края на програмния период; изразява съжаление, че това накърнява капацитета за прогнозиране на бюджетния орган; изразява съжаление по-специално за това, че неизпълнените поети задължения са се увеличили значително до края на 2016 г., като са достигнали до 238 милиарда евро, и че увеличението за 2015 г. – с повече от 21 милиарда евро – е било два пъти по-голямо от първоначално очакваното;

24.  посочва, че тази ситуация се дължи до голяма степен на много ниското ниво на подадени от държавите членки искания за плащания за периода 2014 – 2020 г., и подчертава, че това би могло да подкопае ефективността на европейските структурни и инвестиционни фондове; призовава Комисията да анализира основните причини за забавянето при подаването на исканията за плащания от държавите членки, и по-специално да преразгледа общата структура на структурните фондове, с цел ускоряване на процеса на планиране на ЕС, мониторинга от страна на Комисията и изпълнението от органите на държавите членки;

25.  призовава Комисията да постави под въпрос добавената стойност на правилата n+2 и n+3 при плащанията от структурните фондове и да внесе предложение, с което държавите членки да се задължават да възстановят неизползваните средства от структурните фондове в бюджета на ЕС до края на програмния период;

Бюджет, основан на резултатите от изпълнението: рамка за определяне на праговите стойности

26.  призовава Комисията и държавите членки да модернизират и променят значително бюджета на ЕС в съответствие с принципите на бюджетиране, основано на изпълнението, като социалното въздействие на това бюджетиране също се оценява и винаги се взема предвид, за да се отразят новите приоритети, договорени на равнището на ЕС-27, както и да подкрепят функцията за фискална стабилизация на еврозоната чрез използване на собствени ресурси;

27.  счита, че при евентуално предлагане на нов бюджетен капацитет, специално за държавите – членки на еврозоната, този капацитет следва да бъде разработен в рамките на Съюза и да подлежи на подходящ демократичен контрол и отчетност чрез съществуващите институции, като всяка финансова помощ по линия на този капацитет бъде обвързана с условието за изпълнение на договорените структурни реформи;

28.  настоява, че стремежът на бюджета на ЕС следва да бъде постигането на политическите цели, така както са определени в политическата стратегия на ЕС и са отразени във функциите на МФР, и че бюджетните редове следва да бъдат представени в тази рамка и прегрупирани в програмни отчети за преследването на тези цели, а не в списък от дейности; насърчава Комисията да разработи по-интегриран подход за използването на различните бюджетни редове и средства, за да може да отговори на реалните предизвикателства на регионално, национално и европейско равнище; подчертава също така, че разходите за засилено сътрудничество следва да бъдат включени в бюджета на ЕС;

29.  припомня, че в своята резолюция, придружаваща решението за освобождаване от отговорност за 2015 г., Парламентът призова Комисията да предложи необходимата актуализация на концепцията и механизма за прилагане на европейските структурни и инвестиционни фондове, като вземе предвид предложенията на групата на високо равнище за опростяване на процедурите, за да се увеличи приносът на политиката на сближаване за преодоляване на несъответствията и неравенствата между регионите и държавите – членки на Съюза, и да предвиди за следващия програмен период по-лесно управляеми и измерими показатели за изпълнение, включително социалното въздействие на тези програми; настоява, че всички бъдещи разходи следва да бъдат насочени към програми и инструменти с доказана добавена стойност за ЕС, и че изпълнението следва да бъде в центъра на следващото поколение от програми и схеми, наред с осигуряването на по-добър географски баланс, което следва да гарантира справедливо разпределение на финансирането в цяла Европа;

30.  подчертава, че финансовите средства от ЕС следва да могат да отговорят на нуждите от финансиране във връзка с новите приоритети, като например борбата срещу тероризма, управлението на миграцията чрез по-добро справяне с първопричините за това, подобряване на интеграцията чрез контрол по границите и други мерки, както и минимизиране на последиците от евентуалния недостиг на финансиране в резултат от излизането на Обединеното кралство от ЕС;

31.  призовава Комисията да подобри своята стратегия за информиране на гражданите за добавената стойност на средствата от ЕС;

Как да се запълни недостигът на средства след излизането на Обединеното кралство от ЕС: рационализиране на бюджета и въвеждане на нови ресурси

32.  счита, че решението на Обединеното кралство да се оттегли от Съюза е неприятно събитие, което ще окаже отрицателно въздействие върху бъдещия живот на гражданите на Обединеното кралство и на останалите държави членки, но то също така ще създаде възможности за преразглеждане и реформиране на политическите амбиции и необходимите бюджетни средства и методи на държавите от ЕС-27; счита, че държавите от ЕС-27 трябва да бъдат амбициозни при своята бюджетна реформа и да се стремят да поддържат годишен бюджет на ЕС, който да бъде сходен по размер с този на ЕС-28;

33.  счита, че тези области на политиката, за които има вероятност да бъдат най-силно засегнати от бюджетния дефицит в резултат от излизането на Обединеното кралство от ЕС, следва да бъдат защитени от сериозни пречки, с цел да се предотврати дестабилизирането на настоящата икономическа, социална или административна среда; посочва по-специално необходимостта от осигуряване на средства на Съюза в областите на растежа, заетостта, социалното сближаване, научните изследвания, развойната дейност и иновациите с цел засилване на водещата роля на Съюза в световен мащаб; в тази връзка призовава Комисията да разгледа внимателно последиците от различните сценарии за излизането на Обединеното кралство от ЕС при изготвянето на предложението за МФР и съответната оценка на въздействието;

34.  посочва обаче, че при запълването на бюджетния дефицит основната цел не е да се увеличи делът на публичното финансиране, а да се осигури по-устойчива финансова основа за всички области на политиката, както и за мобилизирането на максимален лостов ефект за частните средства; във връзка с това призовава за коренна промяна на разходите на ЕС – преминаване от субсидиране с безвъзмездни средства към система, ориентирана в по-голяма степен към използването на финансови инструменти, при която обаче да се разглеждат внимателно капацитетът и финансовите нужди на различните бенефициенти; подчертава обаче, че тази промяна следва да бъде извършена по начин, който не подкопава прозрачното управление на бюджета и мерките за бюджетен контрол;

35.  припомня, че финансовите инструменти не са подходящи за всички видове интервенции в някои области на политиката, като например политиката на сближаване; подчертава, че заемите, капиталовите инструменти и гаранциите могат да изпълняват допълваща роля, но следва да се използват предпазливо, въз основа на подходяща предварителна оценка, а безвъзмездните средства следва да се допълват само когато тези финансови инструменти имат доказана добавена стойност и могат да окажат т.нар. ефект на лоста, привличайки допълнителна финансова подкрепа;

36.  подчертава по-специално необходимостта от премахване на ненужния фиксиран таван от 1% от БНД на ЕС, прилаган на практика в настоящата многогодишна финансова рамка за периода 2014 – 2020 г., тъй като разходите често се ограничават от този таван и това затруднява значително балансирането на бюджета в условията на променяща се среда; насърчава държавите членки да разгледат възможността за въвеждане на гъвкавост при обсъждането на бюджета;

37.  насърчава Комисията да представи конкретни предложения за нови ресурси, което ще намали дела на националните вноски, базиращи се единствено на БНД, в бюджета на ЕС; отбелязва, че новата система би могла да сложи край на антиевропейската счетоводна представа за „справедлива възвращаемост“, която акцентира прекалено много на нетните салда между държавите членки и която за съжаление преобладава в дебатите за бюджета в рамките на Съвета вече много години;

38.  счита, че Комисията следва да разгледа на първо място възможността за събиране налог за CO2 чрез определяне на цени на въглеродните емисии (като се използва данъчно облагане или пазарни инструменти), която беше представена от групата на високо равнище за собствените ресурси в нейния доклад относно бъдещото финансиране на ЕС(7) , като начин за укрепване на бюджета на ЕС-27; счита, че този инструмент би могъл също така да осигури допълнителна добавена стойност за Европа, тъй като налогът би могъл да функционира като стимул за промяна на поведението на потребителите и на производителите в полза на едно бъдеще с по-малко въглеродни емисии; счита обаче, че всяко решение на ЕС, което се основава на данъчно облагане, следва да бъде възможно най-неутрално за общата данъчна тежест в отделните държави членки, като вместо това се разчита на по-голям принос от страна на рисковите играчи; посочва, че този налог за емисии на CO2 би трябвало да отчита съществуващите схеми за търговия с емисии, за да се избегнат припокриващи се и противоречащи си средства и цели;

39.  насърчава Комисията и държавите членки да разгледат и други налични в ЕС-27 ресурси, основаващи се на данъчно облагане, които биха могли да осигурят по-голяма европейска добавена стойност в някои области на политиката, свързани с риска, като същевременно се укрепи бюджетът на ЕС;

40.  призовава Комисията да се възползва от възможността, за да реформира бюджета на ЕС и да премахне всички механизми за отстъпки, тъй като това би осигурило по-справедлива, честна и насърчаваща структура за всички държави членки.

ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

20.11.2017

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

10

8

0

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Nedzhmi Ali, Inés Ayala Sender, Martina Dlabajová, Luke Ming Flanagan, Ingeborg Gräßle, Arndt Kohn, Monica Macovei, Petri Sarvamaa, Bart Staes, Hannu Takkula, Tomáš Zdechovský, Joachim Zeller

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Brian Hayes, Karin Kadenbach, Younous Omarjee, Julia Pitera

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване

Tiziana Beghin, Tiemo Wölken

ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

10

+

ALDE

ECR

PPE

Nedzhmi Ali, Martina Dlabajová, Hannu Takkula

Monica Macovei

Ingeborg Gräßle, Brian Hayes, Julia Pitera, Petri Sarvamaa, Tomáš Zdechovský, Joachim Zeller

8

-

EFDD

GUE/NGL

S&D

VERTS/ALE

Tiziana Beghin

Luke Ming Flanagan, Younous Omarjee

Inés Ayala Sender, Karin Kadenbach, Arndt Kohn, Tiemo Wölken

Bart Staes

0

0

 

 

Легенда на използваните знаци:

+  :  „за“

-  :  „против“

0  :  „въздържал се“

28.2.2018

ПОЗИЦИЯ ПОД ФОРМАТА НА ИЗМЕНЕНИЯ

на комисията по заетост и социални въпроси

на вниманието на комисията по бюджети

относно следващата МФР: изготвяне на позицията на Парламента относно МФР след 2020 г.

(2017/2052(INI))

от името на комисията по заетост и социални въпроси Марита Улвског (Председател)

Position

ИЗМЕНЕНИЯ

Комисията по заетост и социални въпроси представя на водещата комисия по бюджети следните изменения:

Изменение    1

от името на комисията по заетост и социални въпроси

Предложение за резолюция

Позоваване 1

Предложение за резолюция

Изменение

—  като взе предвид членове 311, 312 и 323 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—  като взе предвид членове 174, 175, 311, 312 и 323 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

Изменение    2

от името на комисията по заетост и социални въпроси

Предложение за резолюция

Позоваване 7

Предложение за резолюция

Изменение

—  като взе предвид доклада на комисията по бюджети и становищата на комисията по външни работи, комисията по развитие, комисията по бюджетен контрол, комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните, комисията по промишленост, изследвания и енергетика, комисията по транспорт и туризъм, комисията по регионално развитие, комисията по земеделие и развитие на селските райони, комисията по рибно стопанство, комисията по култура и образование, комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи, комисията по конституционни въпроси и комисията по правата на жените и равенството между половете (A8-0000/2018),

—  като взе предвид доклада на комисията по бюджети и становищата и измененията на комисията по външни работи, комисията по развитие, комисията по бюджетен контрол, комисията по заетост и социални въпроси, комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните, комисията по промишленост, изследвания и енергетика, комисията по транспорт и туризъм, комисията по регионално развитие, комисията по земеделие и развитие на селските райони, комисията по рибно стопанство, комисията по култура и образование, комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи, комисията по конституционни въпроси и комисията по правата на жените и равенството между половете (A8-0000/2018),

Изменение    3

от името на комисията по заетост и социални въпроси

Предложение за резолюция

Съображение Б

Предложение за резолюция

Изменение

Б.  като има предвид, че МФР за периода 2014 – 2020 г. бързо доказа своята неадекватност за покриване на действителните потребности и политически амбиции, като от самото начало трябваше да обезпечи действията във връзка с поредица от кризи и нови предизвикателства в областта на инвестициите, миграцията и бежанците, младежката заетост, сигурността, селското стопанство и околната среда, които не бяха предвидени в момента на приемането ѝ; като има предвид, че в резултат на това действащата МФР достигна своите граници след само две години изпълнение, тъй като наличните маржове бяха изчерпани, разпоредбите за гъвкавост и специалните инструменти бяха мобилизирани в значителна степен, съществуващите политики и програми бяха подложени на натиск или дори намалени и бяха създадени някои извънбюджетни механизми като средство за компенсиране на недостатъчния размер на бюджета на ЕС;

Б.  като има предвид, че МФР за периода 2014 – 2020 г. бързо доказа своята неадекватност за покриване на действителните потребности и политически амбиции, като от самото начало трябваше да обезпечи действията във връзка с поредица от кризи и нови предизвикателства в областта на инвестициите, социалното изключване, миграцията и бежанците, младежката заетост, сигурността, селското стопанство и околната среда, които не бяха предвидени в момента на приемането ѝ; като има предвид, че в резултат на това действащата МФР достигна своите граници след само две години изпълнение, тъй като наличните маржове бяха изчерпани, разпоредбите за гъвкавост и специалните инструменти бяха мобилизирани в значителна степен, съществуващите политики и програми бяха подложени на натиск или дори намалени, което застраши постигането на целите на стратегията „Европа 2020“, като например целта за намаляване на бедността, и бяха създадени някои извънбюджетни механизми като средство за компенсиране на недостатъчния размер на бюджета на ЕС;

Изменение    4

от името на комисията по заетост и социални въпроси

Предложение за резолюция

Параграф 3 a (нов)

Предложение за резолюция

Изменение

 

3а.  отбелязва, че получаването на пълната подкрепа от европейските граждани в контекста на настоящите бюджетни ограничения е изключително важно, за да можем да потвърдим и изпълним ангажиментите си за растеж и работни места; поради това призовава за по-добро използване на съществуващите средства; подчертава, че предизвикателството пред Европейският съюз вече няма да се състои в изразходването на повече средства, а в по-ефективното им изразходване;

Изменение    5

от името на комисията по заетост и социални въпроси

Предложение за резолюция

Параграф 3 б (нов)

Предложение за резолюция

Изменение

 

3б.  подчертава, че политиките за намаляване на бедността и за социално приобщаване на уязвимите групи не са донесли очакваните резултати, и припомня на Комисията за нейния ангажимент да отправи конкретни предложения за създаването на модел на бюджетиране на публичните средства, основан на резултатите, в който всеки бюджетен ред да бъде придружен от цели и резултати, които да се измерват чрез показатели за изпълнението;

Изменение    6

от името на комисията по заетост и социални въпроси

Предложение за резолюция

Параграф 4

Предложение за резолюция

Изменение

4.  е убеден, че в основата на следващата МФР следва да бъдат добре установените политики и приоритети на Съюза, които имат за цел укрепване на мира, демокрацията и правата на човека, увеличаване на благосъстоянието, дългосрочния и устойчив икономически растеж, висококачествената заетост, устойчивото развитие и иновациите и насърчаване на икономическото, социалното и териториалното сближаване, както и солидарността между държавите членки и гражданите; счита, че тези стълбове са предпоставка за доброто функциониране на единния пазар и на икономическия и паричен съюз, както и за укрепването на позицията на Европа в света; надява се, че те са по-актуални от всякога за бъдещите начинания на Европа;

4.  е убеден, че в основата на следващата МФР следва да бъдат добре установените политики и приоритети на Съюза, които имат за цел укрепване на мира, демокрацията и правата на човека, увеличаване на благосъстоянието, дългосрочното и устойчиво икономическо развитие и растеж, качествената заетост с пълни трудови права, водещи до достойни работни места, иновациите и насърчаване на равните възможности за всички граждани на Съюза, и по-специално равенството между половете, насърчаването на икономическото, социалното и териториалното сближаване, както и солидарността между държавите членки и гражданите; счита, че тези стълбове са предпоставка за доброто функциониране на единния пазар и на икономическия и паричен съюз, както и за укрепването на позицията на Европа в света; надява се, че те са по-актуални от всякога за бъдещите начинания на Европа;

Изменение    7

от името на комисията по заетост и социални въпроси

Предложение за резолюция

Параграф 4 a (нов)

Предложение за резолюция

Изменение

 

4а.  подчертава, че ЕС трябва да изпълни ангажиментите си съгласно Договорите, като например насърчаването на благоденствието на хората, пълната заетост, социалния напредък, социалното сближаване, социалната справедливост и защита, лоялната конкуренция, равенството между жените и мъжете, солидарността между поколенията, защитата на правата на детето, развитието на качествено образование и на знанията и разпространението на европейското културно наследство; настоява Съюзът да преследва тези цели чрез подходящи средства, които да гарантират непрестанно подобряване на условията на живот и труд на неговите граждани и да допринасят за запазването и развитието на основните права, включени в Хартата, както и за укрепването на тяхната защита.

Изменение    8

от името на комисията по заетост и социални въпроси

Предложение за резолюция

Параграф 4 б (нов)

Предложение за резолюция

Изменение

 

4б.  отбелязва, че Европейският съюз трябва да спазва ангажимента си да играе водеща роля при изпълнението на Целите за устойчиво развитие на ООН;

Изменение    9

от името на комисията по заетост и социални въпроси

Предложение за резолюция

Параграф 5

Предложение за резолюция

Изменение

5.  счита, че следващата МФР следва да даде възможност на Съюза да осигури решения и да излезе по-силен от кризите на последното десетилетие, няколко примера за които са икономическият и финансовият спад, явлението, свързано с миграцията и бежанците, изменението на климата и природните бедствия, тероризмът и нестабилността; подчертава, че тези глобални, трансгранични предизвикателства с вътрешни последици разкриват взаимозависимостта на нашите икономики и общества и посочват необходимостта от съвместни действия;

5.  счита, че следващата МФР следва да даде възможност на Съюза да осигури решения и да излезе по-силен от кризите на последното десетилетие, няколко примера за които са икономическият, социалният и финансовият спад, задълбочаващите се неравенства, бедността, и особено детската бедност, и социалното изключване, явлението, свързано с миграцията и бежанците, изменението на климата и природните бедствия, тероризмът и нестабилността; подчертава, че тези глобални, трансгранични предизвикателства с вътрешни последици разкриват взаимозависимостта на нашите икономики и общества и посочват необходимостта от съвместни действия;

Изменение    10

от името на комисията по заетост и социални въпроси

Предложение за резолюция

Параграф 7

Предложение за резолюция

Изменение

7.  поради това призовава за продължаване на подкрепата за съществуващите политики, и по-специално за дългогодишните политики на ЕС, заложени в Договорите, а именно общата селскостопанска политика и общата политика в областта на рибарството, както и политиката на сближаване; отхвърля всеки опит за повторно национализиране на тези политики, тъй като това нито би намалило финансовата тежест за данъкоплатците и потребителите, нито би довело до по-добри резултати, а вместо това ще възпрепятства растежа и функционирането на единния пазар, като същевременно ще задълбочава неравенството между териториите и икономическите сектори; възнамерява да гарантира същото равнище на финансиране за ЕС-27 за тези политики през следващия програмен период, като в същото време допълнително повишава тяхната добавена стойност и опростява свързаните с тях процедури;

7.  поради това призовава за продължаване на подкрепата за съществуващите политики, и по-специално за дългогодишните политики на ЕС, заложени в Договорите, а именно общата селскостопанска политика и общата политика в областта на рибарството, както и политиката на сближаване; отхвърля всеки опит за повторно национализиране на тези политики, тъй като това нито би намалило финансовата тежест за данъкоплатците и потребителите, нито би довело до по-добри резултати, а вместо това ще възпрепятства растежа, солидарността и функционирането на единния пазар, като същевременно ще задълбочи още повече неравенството и ще увеличи различията между териториите и икономическите сектори; възнамерява да гарантира най-малко същото равнище на финансиране за ЕС-27 за тези политики през следващия програмен период, като в същото време допълнително повишава тяхната добавена стойност и опростява свързаните с тях процедури;

Изменение    11

от името на комисията по заетост и социални въпроси

Предложение за резолюция

Параграф 17

Предложение за резолюция

Изменение

17.  счита, че като дава израз на политическите приоритети на ЕС чрез конкретни инвестиции, многогодишната финансова рамка представлява отличен инструмент за дългосрочното планиране на европейския проект и за гарантирането на определено стабилно равнище на публични инвестиции в държавите членки; припомня освен това, че бюджетът на ЕС е предимно инвестиционен бюджет, който служи като допълнителен и допълващ източник на финансиране за действията, предприети на национално, регионално и местно равнище;

17.  счита, че като дава израз на политическите приоритети на ЕС чрез конкретни инвестиции, включително и социални инвестиции, многогодишната финансова рамка представлява отличен инструмент за дългосрочното планиране на европейския проект и за гарантирането на определено стабилно равнище на публични инвестиции в държавите членки; припомня освен това, че бюджетът на ЕС е предимно инвестиционен бюджет, който служи като допълнителен и допълващ източник на финансиране за действията, предприети на национално, регионално и местно равнище;

Изменение    12

от името на комисията по заетост и социални въпроси

Предложение за резолюция

Параграф 17a (нов)

Предложение за резолюция

Изменение

 

17а.  призовава за увеличаване на инвестициите в създаване на качествени работни места в ориентирани към бъдещето сектори, в социалната икономика и в социалния сектор, сектора на здравеопазването и в сектора за полагане на грижи;

Изменение    13

от името на комисията по заетост и социални въпроси

Предложение за резолюция

Параграф 37

Предложение за резолюция

Изменение

37.  счита, че използването на Европейския фонд за приспособяване към глобализацията (ЕФПГ) за обезпечаване на солидарност и подкрепа от страна на ЕС за работниците, които са загубили работата си вследствие на големи структурни промени в моделите на световната търговия, произтичащи от глобализацията или вследствие на световната икономическа и финансова криза, не води до очакваните резултати и се нуждае от подобрение; посочва, наред с другото, че процедурите за предоставяне на помощ от ЕФПГ отнемат твърде много време и са тромави; счита, че за преразгледания ЕФПГ следва да бъде осигурен поне същият годишен бюджет в новата МФР;

37.  счита, че използването на ЕФПГ за обезпечаване на солидарност и подкрепа от страна на ЕС за работниците, които са загубили работата си вследствие на големи структурни промени в моделите на световната търговия, произтичащи от глобализацията или вследствие на световната икономическа и финансова криза, не се прилага в пълния му потенциал и може допълнително да бъде подобрен с цел ефективно достигане и реинтеграция на съкратените работници (също и в МСП) на пазара на труда, както и за да обхване повече държави членки;

Изменение    14

от името на комисията по заетост и социални въпроси

Предложение за резолюция

Параграф 47

Предложение за резолюция

Изменение

47.  призовава за реално опростяване на бюджетната система на ЕС в следващата МФР; подчертава по-специално необходимостта от ограничаване на припокриването между инструментите, които обслужват сходни видове действия, например в областта на иновациите, МСП или транспорта, както и необходимостта от премахване на съществуващата конкуренция между различните форми и източници на финансиране, за да се осигури максимална допълняемост и да се предостави съгласувана финансова рамка;

47.  призовава за реално опростяване на бюджетната система на ЕС в следващата МФР; подчертава по-специално необходимостта от ограничаване на припокриването между инструментите, които обслужват сходни видове действия, без да се рискува загуба на важни елементи от различните програми, например в областта на иновациите, МСП или транспорта, както и необходимостта от премахване на съществуващата конкуренция между различните форми и източници на финансиране, като се създадат повече полезни взаимодействия между инструментите, за да се осигури максимална допълняемост и да се разрешават по-добре структурните проблеми, като например безработица и демографските предизвикателства, което да доведе до по-съгласувана финансова рамка;

Изменение    15

от името на комисията по заетост и социални въпроси

Предложение за резолюция

Параграф 62

Предложение за резолюция

Изменение

62.  призовава Комисията да опрости и хармонизира правилата за използването на финансовите инструменти в следващата МФР с цел прилагането им да бъде възможно най-ефективно; разглежда възможността за създаването на единен фонд, който да включва финансовите инструменти на равнището на ЕС, управлявани централно в рамките на програми като Механизма за свързване на Европа (МСЕ), „Хоризонт 2020“, Програмата за конкурентоспособност на предприятията и малките и средните предприятия (COSME), „Творческа Европа“ и Програмата за заетост и социални иновации, от една страна, и Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ), от друга страна, като предложение, което трябва да бъде допълнително обсъдено; счита, че подобно рамково решение следва да осигури ясна структура за избора на различни видове финансови инструменти за отделните области на политиката и видове действия; подчертава все пак, че фонд като този не би могъл да включва финансови инструменти, които са управлявани от държавите членки в рамките на политиката на сближаване;

62.  призовава Комисията да опрости и хармонизира правилата за използването на финансовите инструменти в следващата МФР с цел прилагането им да бъде възможно най-ефективно; разглежда възможността за създаването на единен фонд, който да включва финансовите инструменти на равнището на ЕС, управлявани централно в рамките на програми като Механизма за свързване на Европа (МСЕ), „Хоризонт 2020“, Програмата за конкурентоспособност на предприятията и малките и средните предприятия (COSME), „Творческа Европа“ и Програмата за заетост и социални иновации (EaSI), от една страна, и Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ), от друга страна, като предложение, което трябва да бъде допълнително обсъдено; счита, че подобно рамково решение би могло да осигури ясна структура за избора на различни видове финансови инструменти за отделните области на политиката и видове действия; подчертава все пак, че фонд като този не би могъл да включва финансови инструменти, които са управлявани от държавите членки в рамките на политиката на сближаване;

Изменение    16

от името на комисията по заетост и социални въпроси

Предложение за резолюция

Параграф 65 – заглавие 2 – параграф 1 – алинея 1

Проект на становище

Изменение

–  инвестициите в иновации, цифровизация, реиндустриализация, МСП, транспорт, адаптиране към изменението на климата,

–  инвестициите в иновации, цифровизация, реиндустриализация, МСП, транспорт, адаптиране към изменението на климата и демографските предизвикателства,

Изменение    17

от името на комисията по заетост и социални въпроси

Предложение за резолюция

◄Параграф 65 – заглавие 2 – параграф 1 – алинея 2►

Проект на становище

Изменение

–  заетостта, социалните въпроси и социалното приобщаване,

–  заетостта, социалните въпроси и социалното приобщаване, намаляването на неравенствата и борбата с бедността

 

  съчетаването на умения и квалификации с нуждите на пазара на труда,

 

  намаляването на разликите в резултатите в областта на заетостта между държавите членки и държавите кандидатки,

Изменение    18

от името на комисията по заетост и социални въпроси

Предложение за резолюция

Параграф 65 – заглавие 2 – параграф 2

Проект на становище

Изменение

–  образованието и ученето през целия живот,

–  образованието, със специален акцент върху цифровите и предприемаческите умения и ученето през целия живот,

Изменение    19

от името на комисията по заетост и социални въпроси

Предложение за резолюция

Параграф 68

Предложение за резолюция

Изменение

68.  счита, че в следващата МФР следва да се предвиди по-голяма концентрация на бюджетни средства в някои области с доказана ясна европейска добавена стойност, които стимулират икономическия растеж, конкурентоспособността и заетостта; подчертава в този контекст значението на научните изследвания и на иновациите за създаването на устойчива, водеща в световен мащаб, основана на знанието икономика, и изразява съжаление, че в резултат на липсата на подходящо финансиране само малка част от качествените проекти в тази област получиха финансиране от ЕС по линия на действащата МФР;

68.  счита, че в следващата МФР следва да се предвиди по-голяма концентрация на бюджетни средства в някои области с доказана ясна европейска добавена стойност, които стимулират икономическото развитие и социалното приобщаване, конкурентоспособността и заетостта;

Изменение    20

от името на комисията по заетост и социални въпроси

Предложение за резолюция

Параграф 74

Предложение за резолюция

Изменение

74.  подчертава, че е важно да се обезпечи финансирането за завършване на изграждането на цифровия единен пазар чрез пълноценно използване на радиочестотния спектър, 5G и гигабитовата свързаност и чрез постигане на по-нататъшен напредък в хармонизирането на правилата на ЕС относно телекомуникациите, за да се създаде правилната регулаторна рамка за подобряване на интернет свързаността в целия Съюз; подчертава, че МСЕ – Телекомуникации следва да продължи да подкрепя инфраструктурите за цифрови услуги и широколентовите мрежи, като ги прави достъпни, включително в отдалечените и селските региони, и като подобрява цифровата грамотност, взаимната свързаност и оперативната съвместимост;

74.  подчертава, че е важно да се обезпечи финансирането за завършване на изграждането на цифровия единен пазар чрез пълноценно използване на радиочестотния спектър, 5G и гигабитовата свързаност и чрез постигане на по-нататъшен напредък в хармонизирането на правилата на ЕС относно телекомуникациите, за да се създаде правилната регулаторна рамка за подобряване на интернет свързаността в целия Съюз; подчертава, че МСЕ – Телекомуникации следва да продължи да подкрепя инфраструктурите за цифрови услуги и широколентовите мрежи, като ги прави достъпни, включително в отдалечените и селските региони, и като подобрява цифровата грамотност, взаимната свързаност и оперативната съвместимост; подчертава значението на подобряването на цифровите умения на гражданите и на работната сила в Европа;

Изменение    21

от името на комисията по заетост и социални въпроси

Предложение за резолюция

Параграф 81

Предложение за резолюция

Изменение

81.  подчертава, че политиката на сближаване за периода след 2020 г. следва да продължи да бъде основната инвестиционна политика на Европейския съюз, обхващаща всички региони на ЕС, като същевременно съсредоточи по-голямата част от ресурсите в полза на най-уязвимите сред тях; счита, че отвъд целта за намаляване на различията в степента на развитие и за задълбочаване на сближаването, както е залегнало в Договора, тя следва да се съсредоточи върху постигането на широките политически цели на ЕС, поради което предлага в следващата МФР трите фонда на политиката на сближаване – Европейският фонд за регионално развитие (ЕФРР), Европейският социален фонд (ЕСФ) и Кохезионният фонд – да бъдат съсредоточени основно върху предоставянето на подкрепа за иновациите, цифровизацията, реиндустриализацията, МСП, транспорта, адаптирането към изменението на климата, заетостта и социалното приобщаване; призовава освен това компонентът териториално сътрудничество да бъде подсилен и да се придаде градско измерение на политиката;

81.  подчертава, че политиката на сближаване за периода след 2020 г. следва да продължи да бъде основната инвестиционна политика на Европейския съюз, обхващаща всички региони на ЕС, като същевременно съсредоточи по-голямата част от ресурсите в полза на най-уязвимите сред тях; счита, че отвъд целта за намаляване на различията в степента на развитие и за задълбочаване на сближаването и солидарността между държавите членки, както е посочено в Договора, тя следва да се съсредоточи върху постигането на широките политически цели на ЕС, поради което предлага в следващата МФР трите фонда на политиката на сближаване – Европейският фонд за регионално развитие (ЕФРР), Европейският социален фонд (ЕСФ) и Кохезионният фонд – да бъдат съсредоточени основно върху предоставянето на подкрепа за подобряване на условията на живот и труд на гражданите на ЕС в изоставащите региони чрез акцентиране върху иновациите, цифровизацията, реиндустриализацията, МСП, транспорта, адаптирането към изменението на климата, заетостта, социалното приобщаване, намаляването на бедността и демографските предизвикателства (включително обезлюдяването и териториалното разпределение на населението); призовава освен това компонентът териториално сътрудничество да бъде подсилен и да се придаде градско измерение на политиката;

Изменение    22

от името на комисията по заетост и социални въпроси

Предложение за резолюция

Параграф 82

Предложение за резолюция

Изменение

82.  счита, че е от първостепенно значение да се запази финансирането за политиката на сближаване за периода след 2020 г. за ЕС-27 най-малко на равнището от бюджета за 2014 – 2020 г.; подчертава, че брутният вътрешен продукт (БВП) следва да остане един от параметрите за предоставяне на финансови средства по линия на политиката на сближаване, но счита, че той следва да бъде допълнен с набор от социални, свързани с околната среда и демографски показатели за по-добро отчитане на нови видове неравенство между регионите на ЕС; подкрепя в допълнение продължаването в рамките на новия програмен период на елементите от действащата МФР, които модернизираха политиката на сближаване и я ориентираха в по-голяма степен към резултатите;

82.  счита, че запазването на финансирането за политиката на сближаване за периода след 2020 г. за ЕС-27 най-малко на равнището от бюджета за 2014 – 2020 г. няма да бъде достатъчно за намаляване на различията, особено на социалните различия, произтичащи от икономическата криза от десетилетие насам; поради това призовава за значително увеличение на тези фондове на политиката, особено на Европейския социален фонд (ЕСФ); подчертава, че брутният вътрешен продукт (БВП) следва да остане един от параметрите за предоставяне на финансови средства по линия на политиката на сближаване, но счита, че той следва да бъде допълнен с набор от социални, свързани с околната среда и демографски показатели за по-добро отчитане на нови видове неравенство между регионите на ЕС; подкрепя в допълнение продължаването в рамките на новия програмен период на елементите от действащата МФР, които модернизираха политиката на сближаване и я ориентираха в по-голяма степен към резултатите и към постигане на целите за социално приобщаване;

Изменение    23

от името на комисията по заетост и социални въпроси

Предложение за резолюция

Параграф 83

Предложение за резолюция

Изменение

83.  е силно ангажиран с изграждането на социална Европа и с изпълнението на европейския стълб на социалните права и посочва съществуващите инструменти, които допринасят за постигането на тези цели, а именно ЕСФ, инициативата за младежка заетост, Фонда за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица, ЕФПГ и Програмата на Европейския съюз за заетост и социални иновации; счита, че те следва да бъдат запазени в следващата МФР;

83.  е силно ангажиран с ангажиментите, произтичащи от член 9 от ДФЕС за изграждането на социална Европа и изпълнението на европейския стълб на социалните права, въз основа на устойчив растеж в силно конкурентна социална пазарна икономика, която има за цел пълна заетост и социален прогрес и насърчаване на равенството между жените и мъжете, солидарност между поколенията и защита на правата на детето, както е залегнало в Договора; подчертава, че това изпълнение изисква социалните политики да бъдат финансирани правилно, като се има предвид, че понастоящем разходите за социални цели са недостатъчни, и подчертава произтичащата от това необходимост от увеличаване на финансирането на съществуващите инструменти, които допринасят за постигането на тези цели, а именно ЕСФ, Инициативата за младежка заетост, Фонда за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица, ЕФПГ и Програмата на Европейския съюз за заетост и социални иновации; настоява те да бъдат запазени в следващата МФР и прилагането им да продължи предимно чрез отпускане на безвъзмездни средства;

Изменение    24

от името на комисията по заетост и социални въпроси

Предложение за резолюция

Параграф 83 a (нов)

Предложение за резолюция

Изменение

 

83а.  счита, че подходящ дял от финансовите ресурси, заделени за политиката на сближаване, следва да бъде отпуснат на Европейския социален фонд, така че да може както да посрещне успешно както новите предизвикателства като тези, свързани със своевременното прилагане на Европейския стълб на социалните права и развитието на социалния диалог, така и да продължи да насърчава създаването на достойни работни места, да преодолее дългосрочната безработица и да интегрира възрастните работници на пазара на труда, да развива умения и учене през целия живот, да насърчава социалните инвестиции в качествени социални услуги и социалната икономика, борбата с бедността, неравенствата и демографските промени; настоява за поддържане на автономността на ЕСФ, за да може той допълнително да допринесе за икономическото и социалното сближаване;

Изменение    25

от името на комисията по заетост и социални въпроси

Предложение за резолюция

Параграф 83 б (нов)

Предложение за резолюция

Изменение

 

83б.  подчертава по-специално, че ЕСФ следва да увеличи подкрепата си за развитието на социалния диалог, а именно чрез усъвършенстване на изграждането на капацитет на социалните партньори, включително европейските секторни и междусекторни равнища, и че този ангажимент следва да стане задължителен за държавите членки във всички региони на ЕС и следва да бъдат отпуснати необходимите средства по ЕСФ за двустранни и/или едностранни дейности за изграждане на капацитет, предприети от социалните партньори за укрепване на социалния диалог; подчертава, че следва да се вземат под внимание потребностите на бенефициентите, които са с малък административен капацитет;

Изменение    26

от името на комисията по заетост и социални въпроси

Предложение за резолюция

Параграф 83 в (нов)

Предложение за резолюция

Изменение

 

83в.  обръща внимание на факта, че през 2016 г. общият брой на хората в риск от бедност или социално изключване остава на много високо ниво – 118 милиона (23,5%) от общото население на ЕС, което е далеч от постигането на целта на стратегията „Европа 2020“ по отношение на бедността и социалното изключване; поради това призовава за увеличение на финансовите ресурси за мерките в рамките на социалната политика; призовава Комисията да разгледа въвеждане на минимален дял 30% от ЕСФ за борба с бедността и социалното изключване и да следи по-отблизо дали определеният дял се използва ефективно за тази цел; подчертава също специалната роля на Фонда за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица (FEAD) за улесняване на организациите, подпомагащи най-нуждаещите се и за справяне със структурните проблеми на продоволствената бедност, както и с нарастващия проблем на енергийната бедност;

Изменение    27

от името на комисията по заетост и социални въпроси

Предложение за резолюция

Параграф 83 г (нов)

Предложение за резолюция

Изменение

 

83г.  изтъква съществената роля на Програмата на Европейския съюз за заетост и социални иновации за разработването на адекватни иновационни решения на политиката за успешно справяне с все по-сложните предизвикателства в областта на заетостта и социалните въпроси, както и за осигуряване на необходимата подкрепа за изграждане на институционален капацитет и за функционирането на различните организации, участващи в прилагането на мерки в областта на социалната политика със специално внимание по отношение на засиления социален диалог и колективното договаряне, както и за успешното насърчаване на справедлива и доброволна трансгранична мобилност на работниците и допълнително улесняване на достъпа до микрофинансиране на уязвимите групи, микропредприятията и социалните предприятия; поради това настоява за запазване на дела от 55% в рамките на Програмата за заетост и социални иновации, предназначен за ос „Прогрес“;

Изменение    28

от името на комисията по заетост и социални въпроси

Предложение за резолюция

Параграф 84

Предложение за резолюция

Изменение

84.  подчертава по-специално непрекъсната потребност да се води борба с безработицата, особено сред младите хора, и поради това призовава за удвояване на пакета на Инициативата за младежка заетост през следващия програмен период; счита, че даването на тласък на инвестициите за подпомагане на образованието и обучението, и особено развитието на цифрови умения, продължава да бъде един от най-важните приоритети на ЕС;

84.  подчертава, че борбата с младежката безработица, особено сред неучещите, неработещите и необучаващи се следва остане водещ приоритет, и поради това призовава за удвояване на пакета на Инициативата за младежка заетост, и същевременно се гарантира бързо и опростено разпределение на средствата, като пакетът бъде превърнат в по-стабилен финансов инструмент на ЕС в периода след 2020 г.; счита, че подходящото инвестиране е от жизненоважно значение за даване на тласък на образованието и обучението, по-специално за подкрепата на дуалната образователна система и развитието на умения, особено на цифровите умения, насърчаването на предприемачеството и качественото чиракуване сред младите хора като механизми за насърчаване на създаването на работни места и пряк достъп до заетост, като се гарантират по-специално достойни условия на труд и социална закрила;

Изменение    29

от името на комисията по заетост и социални въпроси

Предложение за резолюция

Параграф 84 a (нов)

Предложение за резолюция

Изменение

 

84а.  изразява твърдо убеждение, че финансирането от ЕС, особено по линия на Функция 1а и 1б, не следва да се използва за субсидиране на национални подходи, а за осигуряване на допълнителна подкрепа за хората, изправени пред социална изолация и безработица по начин, който допълва и засилва националните програми в съответствие с решението на държавите членки;

Изменение    30

от името на комисията по заетост и социални въпроси

Предложение за резолюция

Параграф 85

Предложение за резолюция

Изменение

85.  изразява подкрепа за програми в областта на културата, образованието, медиите, младежта, спорта и гражданството, които са доказали безспорно своята европейска добавена стойност и се ползват с трайна популярност сред бенефициентите; поради това се застъпва за продължаване на инвестициите в рамката „Образование и обучение 2020“ чрез програмите „Еразъм+“, „Творческа Европа“ и „Европа за гражданите“ с цел да се продължат действията, насочени към младите хора, и да им се предоставят ценни способности и житейски умения посредством учене през целия живот, ориентирано към учащите се и самостоятелното образование, както и възможности за неформално учене; призовава по-специално за трикратно увеличаване на пакета за „Еразъм+“ в следващата МФР с цел да се достигне до много повече млади хора и обучаващи се в цяла Европа и да се реализира пълният потенциал на програмата; препоръчва освен това продължаването на проекта „Европейски корпус за солидарност“ и отново изразява подкрепа за укрепването на външното измерение на програмите „Еразъм+“ и „Творческа Европа“;

85.  изразява подкрепа за програми в областта на културата, образованието, медиите, младежта, спорта и гражданството, които са доказали безспорно своята европейска добавена стойност и се ползват с трайна популярност сред бенефициентите; поради това се застъпва за продължаване на инвестициите в рамката „Образование и обучение 2020“ чрез програмите „Еразъм+“, „Творческа Европа“ и „Европа за гражданите“ с цел да се продължат действията, насочени към младите хора, и да им се предоставят ценни способности и житейски умения посредством учене през целия живот, ориентирано към учащите се и самостоятелното образование, както и възможности за неформално учене; призовава по-специално за трикратно увеличаване на пакета за „Еразъм+“ в следващата МФР с цел да се достигне до много повече млади хора и обучаващи се в цяла Европа и да се реализира пълният потенциал на програмата; препоръчва „Еразъм+“ да се запази като силна и независима „търговска марка на ЕС“ и да се позволи самостоятелна работа на високия експертен опит; също така отново изразява подкрепа за укрепването на външното измерение на програмите „Еразъм+“ и „Творческа Европа“;

Изменение    31

от името на комисията по заетост и социални въпроси

Предложение за резолюция

Параграф 85 a (нов)

Предложение за резолюция

Изменение

 

85а.  отбелязва, че Комисията стартира инициативата за Европейски корпус за солидарност, преди тя да е била обсъдена и одобрена от Съвета и Европейския парламент, които понастоящем работят за подобряване на предложението на Комисията; препоръчва нейното продължаване и настоява да се предоставят достатъчно ресурси, които не са за сметка на съществуващите програми или фондове; в този контекст подчертава по-специално необходимостта от финансиране, което да не отслаби „Еразъм+“;

ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

23.1.2018

 

 

 

(1)

  Вж. параграф 73 от резолюцията на Парламента от 6 юли 2016 г. относно подготовката за преразглеждането след изборите на МФР за периода 2014 – 2020 г.: Препоръки от страна на Парламента преди предложението на Комисията (Приети текстове, P8_TA(2016)0309) и параграф 5 от резолюцията на Парламента от 27 април 2017 г., съдържаща забележките, които са неразделна част от решенията относно освобождаването от отговорност във връзка с изпълнението на общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2015 година, раздел III – Комисия и изпълнителни агенции (Приети текстове, P8_TA(2017)0143).

(2)

  Вж. например специалните доклади на Европейската сметна палата № 4, 8, 19 и 23 от 2016 г.

(3)

  Вж. точка 55.

(4)

  Специален доклад № 19/2016 на Европейската сметна палата „Изпълнение на бюджета на ЕС чрез финансови инструменти – поуки от програмния период 2007 – 2013 г.“

(5)

  Вж. точки 39 и 40.

(6)

  Вж. параграф 207 от резолюцията на Парламента от 27 април 2017 г., съдържаща забележките, които са неразделна част от решенията за освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2015 година, раздел III – Комисия и изпълнителни агенции (Приети текстове, P8_TA(2016)0143).

(7)

  Европейска комисия, „Бъдещо финансиране на ЕС: окончателен доклад и препоръки на групата на високо равнище за собствените ресурси“, 4 януари 2017 г., стр. 41– 43.


СТАНОВИЩЕ на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните (26.1.2018)

на вниманието на комисията по бюджети

относно следващата МФР: изготвяне на позицията на Парламента относно МФР след 2020 г.

(2017/2052(INI))

Докладчик по становище: Анели Ятенмяки

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните приканва водещата комисия по бюджети да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  призовава Комисията да структурира следващата многогодишна финансова рамка (МФР) по начин, който да отразява ясно приоритетите на ЕС за следващите години и допринася пряко и по прозрачен начин за инвестициите в проекти с ясна европейска добавена стойност, особено по отношение на ресурсите, необходими за прехода към нисковъглеродна кръгова икономика и за поддържане и укрепване на водещата роля на ЕС в борбата с изменението на климата и за да се гарантира, че той може да изпълни международните си задължения съгласно Парижкото споразумение и целите на ООН за устойчиво развитие, както и вътрешните и външните ангажименти и цели на ЕС по отношение на биологичното разнообразие;

2.  насочва вниманието към първите препоръки на експертната група на високо равнище по въпросите на устойчивото финансиране(1), включително тези, които се отнасят до МФР, и подчертава, че целите за устойчиво развитие трябва да бъдат подпомагани от финансова система, която е в състояние да насърчава дългосрочния, устойчив растеж; призовава Комисията също така да проучи тези препоръки за следващата МФР и да предприеме мерки във връзка с тях, включително необходимостта от разработване на „проверка за устойчивост“ за всички бъдещи финансови разпоредби и политики на ЕС, както и за финансови инструменти за постигане на по-голямо въздействие по отношение на насочването на политиките;

3.  призовава Комисията да извърши преглед на реалното въздействие върху състоянието на околната среда на мерките в рамките на ОСП за екологизиране и опазване на околната среда по линия на фонда за развитие на селските райони и да ги финансира въз основа на техните реални резултати; подчертава отделното финансиране, насочено към природата и биологичното разнообразие, и необходимостта от отделно финансиране на прехода към устойчиво селско стопанство;

4.  приканва Комисията да вземе под внимание резултатите от междинния преглед на седмата ПДОС и по-специално факта, че е малко вероятно целите ѝ да бъдат постигнати до 2020 г.; призовава Комисията да предостави на разположение ресурсите за постигането на тези и допълнителни цели за периода до 2050 г., като се обърне особено внимание на въздействията, свързани с околната среда;

5.  отбелязва, че в член 2 от Парижкото споразумение се подчертава необходимостта финансовите потоци да се приведат в съответствие със стремежа за постигане на ниски емисии на парникови газове и устойчиво на изменението на климата развитие и че съответните реформи на МФР в периода след 2020 г. са от съществено значение за постигането на нулеви нетни емисии до 2050 г.;

6.  призовава Комисията да гарантира, че следващата МФР ще бъде в съответствие с целите за устойчиво развитие на ООН, за да бъде повишена съгласуваността на разходите на Съюза и да бъде подобрено равновесието между икономическото, социалното и екологичното измерение;

7.  подчертава, че бюджетът на Съюза ще намалее вследствие на излизането на Обединеното кралство от ЕС; поради това призовава Комисията да определи ясни и строги приоритети, тъй като ще има по-малко налични парични средства;

8.  подчертава, че следващата МФР трябва да бъде съвместима със и да допринася активно за изпълнението на външните ангажиментите, поети от ЕС, като например целите за устойчиво развитие, поставени от Организацията на обединените нации, и с неговите собствени дългосрочни цели в областта на разходите, свързани с климата, и за реформа на бюджета на ЕС с цел изготвяне на по-ефективен бюджет, основаващ се на допълнителни собствени средства; счита, че това може да се постигне единствено ако опазването на климата се интегрира изцяло в разходите на ЕС, включително за смекчаване на последиците и приспособяване и чрез ежегоден мониторинг на изпълнението на разходите; поради това призовава Комисията да разработи прозрачен и надежден метод за изчисляване, който може да осигури данни относно очакваното въздействие за разходите, свързани с климата, както и тяхната тежест при последващата оценка в рамките на задълженията за докладване;

9.  отбелязва, че един успешен средносрочен подход в политиките в областта на околната среда изисква финансова стабилност; в тази връзка счита, че срок от седем години ще бъде осъществим и за следващата МФР, като ще осигури необходимата гъвкавост и възможност за междинен преглед;

10.  посочва, че трябва да се прилагат съвместно различни политики, за да се постигнат целите на политиката в областта на климата и да се подобри състоянието на околната среда; в тази връзка призовава да се вземе предвид евентуалното финансиране на политиката на сближаване;

11.  подчертава, че преходът към устойчива, нисковъглеродна кръгова икономика е единственият начин да се гарантира здравословна среда на живот и дългосрочното благосъстояние на гражданите на Съюза и на европейската икономика; счита, че ЕС следва да бъде световен лидер в прехода към устойчива, нисковъглеродна кръгова икономика и устойчива система за производство и потребление; в тази връзка припомня значението на необходимото финансиране за научноизследователска и развойна дейност;

12.  припомня, че следващата МФР следва да помогне на Съюза да постигне не само своите цели в областта на околната среда и целите, определени в рамката в областта на климата и енергетиката за периода до 2030 г., но също и многостранните ангажименти, свързани с устойчивото развитие и околната среда, например целите за устойчиво развитие или Конвенцията за биологичното разнообразие (КБР), и по-специално целите от Аичи в нейните рамки; подчертава, че ЕС следва да не финансира проекти или инвестиции, които възпрепятстват тези цели, затрудняват тяхното изпълнение или са несъвместими с постигането им;

13.  подчертава, че ЕС следва да подкрепя регионите с високи равнища на замърсяване на въздуха, за да се подобри значително качеството на въздуха, тъй като проблемите в много случаи са свързани с енергийната бедност в тези региони;

14.  подчертава колко е важно програмите за запазване на биологичното разнообразие и опазване на околната среда, например програмата LIFE, за които е осигурено подходящо финансиране, да бъдат продължени и затвърдени като самостоятелни и да се увеличи финансирането в следващата МФР; подчертава, че програма LIFE е единственият финансов инструмент в рамките на бюджета на ЕС, която е изцяло посветена на околната среда, опазването на природата и изменението на климата; призовава Комисията да гарантира, че бъдещите финансови инструменти в областта на селското стопанство, развитието на селските райони и регионалното развитие съдържат специални пакети за биологичното разнообразие и за управлението на мрежата „Натура  2000“, които да се управляват съвместно от националните и регионалните органи по опазване на околната среда;

15.  подчертава потенциала, който екологосъобразната инфраструктура и природосъобразните решения предлагат за предоставянето на услуги за обществото по икономически ефективен начин; подчертава необходимостта тези екологосъобразни алтернативи за предоставяне на услуги да се разгледат надлежно при вземането на решения, свързани с финансирането на селските райони и на регионите, и призовава за създаването на специален инструмент за изграждането на трансевропейската мрежа за екологосъобразна инфраструктура (TEN-G) с цел да се реализират ползи за биологичното разнообразие;

16.  подчертава необходимостта различните фондове да бъдат по-съгласувани и да работят по-ефективно заедно, за да отговорят на националните, регионалните и местните предизвикателства, например да създадат необходимите условия за справедлив преход на зависимите от въглищата региони, борба с енергийната бедност и със загубата на биологично разнообразие;

17.  отчита европейската добавена стойност на сътрудничеството в борбата с общите заплахи за общественото здраве; счита, че въз основа на първите положителни резултати от текущата здравна програма, следващата МФР следва да включва солидна здравна програма, която се занимава с въпросите, свързани със здравето, по начин, който надхвърля националните граници, и предоставя подкрепа на държавите членки във вид на експертен опит и знания, както и обмен на данни, информация и добри практики; призовава следващата МФР да отразява, наред с другото, посредством значително увеличаване на финансирането за здравната програма, отговорността на ЕС за изпълнението на ЦУР 3 относно общественото здраве, здравните системи и свързаните с околната среда здравни проблеми и да оказва подкрепа на държавите членки за преодоляване на неравнопоставеността в здравеопазването, която подкопава социалното сближаване и е пречка за европейската интеграция;

18.  отчита ролята на устойчивото селско и горско стопанство като ключови компоненти от работата на ЕС в борбата с изменението на климата и със загубата на биологично разнообразие и укрепването на екологичната устойчивост; счита за необходимо да се гарантира, че общата селскостопанска политика (ОСП) е приведена в съответствие с целите и политиките на ЕС в областта на околната среда, биологичното разнообразие и климата; припомня, че следващата МФР следва да насочи ОСП в периода след 2020 г. към справедлива, ефективна и ефикасна селскостопанска политика, която има за основна цел улесняването на прехода към устойчива продоволствена и селскостопанска система в Европа и подчертава, че трябва да се осигури достатъчно финансиране за постигането на целите; приветства стратегическия подход на Комисията, представен в нейното съобщение „Бъдещето на прехраната и селското стопанство“ (COM(2017)0713), да се предостави по-голяма гъвкавост на държавите членки при намирането на подходящите средства, за да ориентират селскостопанския си сектор към постигането на общите цели в областта на околната среда по най-ефективния начин;

19.  призовава Комисията да продължи да подкрепя научните изследвания и иновациите в областта на алтернативите на изпитванията върху животни и да разпредели повече финансови ресурси за научноизследователски и развойни проекти, осъществявани в ЕС; призовава Комисията и държавите членки да продължат да финансират разработването на алтернативи и да работят в рамките на международните структури, за да се ускори утвърждаването и приемането на алтернативните методи и за да се подкрепят трети държави с пренос на знания в случаите, когато учените може да не познават алтернативните методи, и с финансови средства в случаите, когато съоръженията за изпитване може да не разполагат с необходимата инфраструктура;

20.  подчертава, че следващата МФР трябва да вземе предвид социалните предизвикателства за местните и регионалните общности с висок дял на работници в зависимите от въглерода отрасли в рамките на необходимия им преход към нисковъглеродно общество; изисква фондовете и програмите на ЕС да бъдат насочени съгласувано, за да улеснят справедлив преход в тези общества, като подкрепят разпределянето, преквалификацията и повишаването на квалификацията на работниците, образованието, инициативите за търсене на работа и стартиращите предприятия в непосредствен диалог със социалните партньори;

21.  подчертава значението на укрепването и рационализирането на политиките в областта на климата и енергетиката, и по-специално всички цели на енергийния съюз, които следва да бъдат подкрепени със съществуващите инструменти, т.е. в рамките на политиката на сближаване, и с нови инструменти;

22.  призовава финансирането на агенциите на Европейския съюз да съответства на задачите, които са им възложени;

23.  с оглед на ангажиментите по Парижкото споразумение, посочва необходимостта да се създаде всеобхватен инструмент за регионите и държавите, зависими от въглищата, за да се подкрепи справедлив енергиен преход, по-специално що се отнася до разработването и внедряването на възобновяеми източници, модернизацията на производството на електроенергия и на електрическите мрежи, ранното приспособяване към бъдещи екологични стандарти, процесите на преструктуриране, засягащи зависимите от въглеродни емисии отрасли, модернизацията на районните топлофикационни системи (включително високоефективното комбинирано производство на енергия), съхраняването на енергия, решенията и инфраструктурите за електромобилност, както и решенията за енергийна ефективност;

24.  припомня значението на предотвратяването и разследването на злоупотребите с финансови средства и значението на политиката за борба с измамите; подчертава също така значението на сътрудничеството с трети държави с цел създаване на система за ранно наблюдение на най-опасните продукти, които могат да навредят на общественото здраве и обществената безопасност и да нанесат щети на околната среда;

25.  припомня, че доброто здраве е предпоставка за постигането на други цели, поставени от ЕС, и че политиките в области като селското стопанство и околната среда, социална политика, приобщаването и заетостта оказват въздействие върху здравето; поради това призовава за засилена оценка на въздействието върху здравето и междусекторното сътрудничество в следващата МФР;

26.  подчертава значението на децентрализираните агенции на ЕС за изпълнението на целите на ЕС за опазване на човешкото здраве и на околната среда (ECDC, ECHA, EАОС, ЕОБХ, EMA); призовава Комисията да гарантира устойчиви и безопасни структури за ресурсното им обезпечаване в следващата МФР;

27.  призовава за увеличаване на дела от общия бюджет на ЕС, отпуснат за мерките на политиката на сближаване в периода след 2020 г., като признава големия принос на европейските структурни и инвестиционни фондове за подобряването на екологичната и здравната инфраструктура и за преодоляването на социално-икономическите различия между регионите; подчертава, че ефективността на финансовите инструменти не заменя абсолютната необходимост от безвъзмездни средства в някои области, особено за иновативни и рискови проекти;

28.  подчертава, че разходите на ЕС за външни политики следва да поддържат високо ниво на амбиция по отношение на разходите, свързани с климата и околната среда;

29.  призовава за приключване на законодателния процес за приемането на следващата МФР преди изборите за Европейски парламент през 2019 г., за да се осигури достатъчно време за преговорите по секторното законодателство на ЕС и за да се избегнат забавяния при изпълнението на новите програми;

30.  подчертава необходимостта да се предостави финансова помощ от ЕС за извеждане от експлоатация на ядрени мощности след 2020 г. в контекста на следващата МФР, за да се осигури ефективна защита на околната среда и общественото здраве срещу опасностите, произтичащи от радиацията; подчертава уникалния характер на дългосрочния и сложен процес на извеждане от експлоатация и погребване на отпадъците, който изисква наличието на специфично техническо оборудване, висококвалифициран персонал, както и адекватни финансови ресурси.

ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

24.1.2018

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

43

3

8

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Marco Affronte, Pilar Ayuso, Ivo Belet, Simona Bonafè, Biljana Borzan, Paul Brannen, Soledad Cabezón Ruiz, Nessa Childers, Birgit Collin-Langen, Seb Dance, Mark Demesmaeker, Stefan Eck, José Inácio Faria, Francesc Gambús, Elisabetta Gardini, Gerben-Jan Gerbrandy, Arne Gericke, Julie Girling, Françoise Grossetête, Andrzej Grzyb, Jytte Guteland, Anneli Jäätteenmäki, Karin Kadenbach, Urszula Krupa, Giovanni La Via, Jo Leinen, Peter Liese, Joëlle Mélin, Susanne Melior, Gilles Pargneaux, Piernicola Pedicini, Bolesław G. Piecha, John Procter, Julia Reid, Frédérique Ries, Daciana Octavia Sârbu, Annie Schreijer-Pierik, Renate Sommer, Claudiu Ciprian Tănăsescu, Ivica Tolić, Adina-Ioana Vălean, Jadwiga Wiśniewska, Damiano Zoffoli

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Elena Gentile, Martin Häusling, Norbert Lins, Nuno Melo, Ulrike Müller, Christel Schaldemose, Bart Staes, Keith Taylor, Carlos Zorrinho

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване

France Jamet, Jiří Maštálka

ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

43

+

ALDE

Gerben-Jan Gerbrandy, Anneli Jäätteenmäki, Ulrike Müller, Frédérique Ries

EFDD

Piernicola Pedicini

GUE/NGL

Stefan Eck, Jiří Maštálka

PPE

Pilar Ayuso, Ivo Belet, Birgit Collin-Langen, José Inácio Faria, Francesc Gambús, Elisabetta Gardini, Françoise Grossetête, Andrzej Grzyb, Giovanni La Via, Peter Liese, Norbert Lins, Nuno Melo, Annie Schreijer-Pierik, Ivica Tolić, Adina-Ioana Vălean

S&D

Simona Bonafè, Biljana Borzan, Paul Brannen, Soledad Cabezón Ruiz, Nessa Childers, Seb Dance, Elena Gentile, Jytte Guteland, Karin Kadenbach, Jo Leinen, Susanne Melior, Gilles Pargneaux, Christel Schaldemose, Daciana Octavia Sârbu, Claudiu Ciprian Tănăsescu, Damiano Zoffoli, Carlos Zorrinho

Verts/ALE

Marco Affronte, Martin Häusling, Bart Staes, Keith Taylor

3

-

EFDD

Julia Reid

ENF

France Jamet, Joëlle Mélin

8

0

ECR

Mark Demesmaeker, Arne Gericke, Julie Girling, Urszula Krupa, Bolesław G. Piecha, John Procter, Jadwiga Wiśniewska

EPP

Renate Sommer

Легенда на използваните знаци:

+  :  „за“

-  :  „против“

0  :  „въздържал се“

15.1.2018

СТАНОВИЩЕ на комисията по промишленост, изследвания и енергетика

на вниманието на комисията по бюджети

относно следващата МФР: изготвяне на позицията на Парламента относно МФР след 2020 г.

(2017/2052(INI))

Докладчик по становище: Мариан-Жан Маринеску

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по промишленост, изследвания и енергетика приканва водещата комисия по бюджети да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  изтъква колко е важно да се завърши изграждането на енергийния съюз с ориентирана към бъдещето политика по въпросите на изменението на климата, както и да се завърши изграждането на цифровия единен пазар, на съюза на капиталовите пазари и на европейското научноизследователско пространство като основни елементи на единния пазар; подчертава, че политиката в областта на научните изследвания и иновациите e ключов стратегически компонент на енергийните, индустриалните и цифровите политики, и подчертава, че е необходимо за нея да бъдат разпределени необходимите бюджетни средства;

2.  припомня, че настоящата многогодишна финансова рамка (МФР), която обхваща периода 2014 – 2020 г., възлиза на по-малко от 1% от брутния национален доход на държавите членки под формата на плащания и представлява рязко намаление спрямо предходната МФР, което навреди на териториалното, икономическото и социалното сближаване и принципа на солидарност в рамките на ЕС; изтъква, че икономическата и социална криза, засегнала държавите членки, далеч не е приключила, а трябва също така да бъдат разглеждани нови приоритети, предизвикателства и непредвидени кризи; поради това счита, че бюджетът на МФР за периода след 2020 г. следва да бъде увеличен в сравнение с текущия период; призовава Комисията да структурира следващата МФР по начин, който да отразява ясно настоящите и новите приоритети и да дава възможност за реакция на непредвидени кризи; подчертава, в този контекст, че новите приоритети следва да се финансират с нови средства, без да се излагат на риск дългосрочните политически цели и програми;

3.  счита, че е приоритетно преди изборите за Европейски парламент през 2019 г. да приключи разглеждането на всички досиета, свързани с европейски политики за периода след 2020 г., заедно с регламента относно МФР за периода след 2020 г.; призовава Комисията да представи възможно най-скоро предложения за всички европейски политики въз основа на регламентите, които са в сила към момента и са актуализирани след прилагането в рамките на текущата МФР, за да се избегнат забавяния в процеса на програмиране и изпълнение за новия период;

4.  счита, че в следващата МФР следва да се постави акцент преди всичко върху области и проекти с ясна европейска добавена стойност, върху области, които стимулират повторната индустриализация, икономическия растеж, конкурентоспособността и реалните иновации, и които насърчават заетостта, като например Рамковата програма за научни изследвания и иновации (НИИ), с цел ускоряване на прехода към устойчива, водеща в световен мащаб, основана на знанието икономика;

5.  подчертава, че следва да се гарантира достатъчно финансиране в подкрепа на новата стратегия за устойчива индустриална политика, така че ЕС да може да отрази нарастващата конкуренция и подема на иновациите в цифровизацията, както и в екологизирането в други части на света и да може да стане световен лидер в областта на устойчивостта, иновациите, цифровизацията и нисковъглеродната икономика; призовава за гарантиране и разширяване на необходимите финансови програми чрез специална оптимизирана инвестиционна програма и финансиране, което улеснява разработването на всеобхватна промишлена стратегия, отнасяща се до ключови промишлени сектори на ЕС, координирана с политиките на ЕС в областта на околната среда;

6.  призовава Комисията да гарантира финансирането на иновации, насочени към развитие на инфраструктурата и решения за зареждане от електрическата мрежа и за съхранение за водородни и електрически превозни средства, и да продължи да подкрепя и разработва инициативи като европейската инициатива за електрическа мобилност и Съвместното предприятие „Горивни клетки и водород“;

7.  припомня оценката на Европейската сметна палата за неизпълнения до момента ангажимент на ЕС да изразходва 20% от бюджета си за действия в областта на климата: отново изразява своята позиция, че една ориентирана към бъдещето политика по въпросите на изменението на климата, прилагането на принципа „енергийната ефективност на първо място“, намалението на емисиите, нисковъглеродната икономика, възобновяемите енергийни източници и интелигентната и съвременна инфраструктура следва да бъдат основата на енергийния съюз и поради това следва да им се даде приоритет в следващата МФР;

8.  счита, че през следващия период на МФР следва да се предвиди по-голямо финансиране от ЕС, в това число чрез структурни и инвестиционни фондове, за да се задълбочи интеграцията на енергийния пазар на ЕС и да се подпомогне постигането на целите на ЕС във връзка с климата в съответствие с Парижкото споразумение, особено за ключови проекти в областта на енергийната инфраструктура като проекти от общ интерес (ПОИ);

9.  подчертава значението на установяването на всеобхватна подкрепа за намиращи се в преход региони с високо потребление на въглища и високи въглеродни емисии, с цел да се подкрепят енергийният преход, преходът към икономика с ниски въглеродни емисии и модернизирането на производството на енергия, електроенергийните мрежи, технологиите за улавяне и съхранение на въглероден диоксид и за използването му, особено в промишлените сектори, както и модернизирането на топлофикационните системи; счита, че преобразуването на енергийния сектор в светлината на целите в областта на климата следва да разчита на мобилизирането на средства от съществуващите фондове или на създаването на фонд за енергийния преход в рамките на следващата МФР, така че да се улеснят структурните промени в енергоемките промишлени сектори и в електроцентралите за производство на електроенергия с въглероден интензитет, както и да се стимулират инвестиции в областта на устойчивите нисковъглеродни технологии и иновативните решения;

10.  счита, че е необходимо да се разпределят достатъчно средства, за да може енергийният съюз да функционира добре, свързаността на мрежите в ЕС да е жизнеспособна, да се обновят и разширят мрежите за пренос и разпределение и да се управляват търсенето, предлагането и съхранението на енергия в рамките на ЕС; подчертава, че е от значение свързването на Европа с района на Каспийско море, Близкия изток и Централна Азия, както и инвестирането в източносредиземноморския газов коридор, за да се намали зависимостта на ЕС от руския газ; потвърждава необходимостта от засилване на многостранното енергийно сътрудничество в Черноморския регион;

11.  подчертава необходимостта от усъвършенстван, по-ефективен и устойчив от екологична гледна точка Механизъм за свързване на Европа (МСЕ), чрез който ще се преодолеят липсващите звена в европейската енергийна и цифрова инфраструктура чрез подкрепа за развитието на високоефективни и устойчиви трансевропейски мрежи; призовава да се отдава приоритет, в рамките на европейските мрежи, на хоризонталните проекти, които свързват инфраструктурните, цифровите, енергийните и транспортните проекти;

12.  отбелязва появилата се наскоро тенденция за все по-често използване на финансови инструменти; отново заявява, че в следващата МФР финансовите инструменти не могат да заместят безвъзмездните средства при финансирането на научните изследвания и иновациите, енергийната ефективност, усилията за справяне с енергийната бедност, енергията от възобновяеми източници и модерните технологии за енергия от конвенционални източници, тъй като безвъзмездните средства осигуряват стабилно финансиране, постигат максимални резултати на място и гарантират по-голямо участие на заинтересовани страни, в това число академичната общност, научноизследователските центрове, местните публични органи, МСП, организациите на гражданското общество и гражданите; освен това подчертава значението на инвестициите в по-слабо утвърдени технологии, по-специално по отношение на енергията от възобновяеми източници;

13.  подчертава, че е важно да се обезпечи финансирането за завършване на изграждането на цифровия единен пазар чрез пълноценно използване на радиочестотния спектър, 5G и интернет свързаността и чрез постигане на по-нататъшен напредък в хармонизирането на правилата на ЕС относно телекомуникациите, за да се създаде правилната регулаторна рамка за подобряване на интернет свързаността в целия Съюз, включително в отдалечените селски райони; призовава Комисията да предостави необходимата подкрепа за премахване на езиковите бариери и за стимулиране на инвестициите, които допринасят за изграждането на европейско общество на гигабитов интернет до 2025 г.; подчертава, че подобно финансиране следва да се съсредоточи върху един „цифров гръбнак“, който осигурява свързаност на оптичните мрежи и мрежите за пренос на данни в по-отдалечени общности и по този начин осигурява най-висококачествените гигабитови връзки за образованието и обществените услуги, и мобилни базови станции за подкрепа на 5G на местно равнище;

14.  освен това подчертава необходимостта от по-добро координиране на инструментите на ЕС в областта на инвестициите, включително в иновациите, знанията, уменията и достъпа до пазари за МСП и стартиращите предприятия; подчертава значението на непрекъснатото финансиране за програми, свързани с МСП, като инструментът за МСП и COSME, без това да пречи на други програми, с цел допълнително увеличаване на конкурентоспособността и устойчивостта на МСП в Европейския съюз;

15.  подчертава, че е от значение да се положат усилия за усъвършенстване на начина на съобщаване на влиянието на новите програми на Комисията;

16.  припомня, че държавите членки поставиха за цел постигане на 3% от БВП за НИРД, от които две трети следва да произхождат от частния сектор; призовава държавите членки да зачитат своите национални ангажименти за инвестиции в НИРД, за да бъде постигната тази цел; призовава държавите членки да увеличат своите национални инвестиции в НИРД; подчертава, че инструменти като механизмът за подкрепа в областта на политиките следва да продължат да бъдат използвани за подобряване на ефикасността на националните системи за научни изследвания; призовава за правила, чрез които да се улеснят (с помощта на Комисията в ролята на координатор) полезните взаимодействия между бъдещата РП9 и националните бюджети;

17.  повтаря призива на Парламента за увеличаване на общият бюджет за РП9 на поне 120 милиарда евро, за да може да се отговори на обществените предизвикателства, да се осигури конкурентоспособността на Европа в световен мащаб и водещата позиция (от гледна точка на науката и промишлеността) в научните изследвания и иновациите и да се спомогне за постигането на целите на ЕС във връзка с климата; призовава освен това да се акцентира в по-голяма степен върху прилагането на научните изследвания и иновациите чрез съвместни предприятия и да се подкрепят инвестициите в ключови технологии с цел преодоляване на недостига на инвестиции в иновациите; призовава, по-специално, да се положат усилия за стимулиране на революционни, създаващи пазари инициативи за иновации, особено за МСП;

18.  приветства усилията на Комисията да опрости Рамковата програма за НИИ; призовава тези усилия да продължат при РП9 с цел да се предостави по-добър достъп и еднакви условия за кандидатите от всички държави членки чрез нова система за оценка на заявленията въз основа на добавената стойност и евентуалните резултати от предложенията; призовава Комисията да направи оценка дали по-честото използване на еднократни суми е най-добрият вариант за бенефициентите и одиторите; подчертава, че въвеждането на подхода за единен одит и по-широкото приемане на практиките за счетоводно отчитане на бенефициентите ще означава голямо опростяване за бенефициентите по РП; счита, че възходящият подход следва да бъде засилен в следващата РП, тъй като би помогнал за насърчаване на иновациите; подчертава, че инвестициите в научна и технологична инфраструктура са от съществено значение за генериране на отлични НИИ; подчертава успеха на знака „Печат за високи постижения“;

19.  подчертава значението на Европейския институт за иновации и технологии (EIT) и неговите общности на знание и иновации (ОЗИ), които имат нужда от адекватни ресурси, за да продължат да развиват своята дейност в областта на образованието, да подпомагат стартиращите предприятия и да подкрепят иновациите, които допринасят, наред с другото, за здравето на хората, енергийния преход, цифровизацията и действията в областта на климата и които са в отговор на значителните предизвикателства и носят ползи за цялото общество;

20.  изразява твърдото си убеждение, че в РП9 следва да бъдат разпределени повече бюджетни средства за здраве – основна определяща величина за качеството на живота и благосъстоянието на хората – отколкото в рамките на „Хоризонт 2020“, и че необходимите суми следва да бъдат разпределени за механизми, които гарантират отдаването на приоритет на потребностите на публичните научни изследвания и справедлива обществена възвръщаемост на инвестициите; посочва, че съществува широк спектър от определящи фактори за здравето и наред с другото, те обхващат храните, околната среда и начина на живот; поради това призовава за подход „Едно здраве“, включително в рамките на политиката за НИРД;

21.  счита, че една комбинация от безвъзмездни средства и новаторски финансови инструменти, свързани с иновациите, информационните и комуникационните технологии и енергийната инфраструктура, включително Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ), би могла да улесни изпълнението на проектите и да насърчи и осигури частно финансиране;

22.  призовава за преразглеждане на ЕФСИ, така че той да изпълнява своята роля във връзка с икономическата допълняемост, да насърчава проекти с признати положителни вторични ефекти, но и с по-големи рискове, отколкото тези, които частният сектор е готов да поеме самостоятелно, и да даде възможност за преодоляване на дистанцията между научните изследвания и пазара и да постави акцент върху насърчаването на иновациите на пазара; призовава за значително засилване на ролята и капацитета на Европейския консултантски център по инвестиционни въпроси, по-специално чрез проактивна роля в подготовката на проектите; припомня, че финансирането за ЕФСИ в рамките на следващата МФР следва да не води до отрицателни финансови последици за други програми;

23.  призовава Комисията да разработи чрез МФР всеобхватна, последователна и дългосрочна рамка за индустриална политика с цел улесняване на финансирането за културните и творческите индустрии, за да се стимулира тяхната конкурентоспособност и да им се предостави възможност да реализират своя потенциал за създаване на качествени работни места и растеж в полза на Съюза; призовава за създаване на допълнителни връзки между Рамковата програма за НИИ и програмата „Творческа Европа“; призовава Комисията да спазва член 167, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз и да установи културните и творческите индустрии (КТИ) като хоризонтален приоритет в рамките на схемите и програмите на ЕС за финансиране, особено в Рамковата програма за НИИ, Програмата на ЕС за заетост и социални иновации и ЕСИФ;

24.  приканва Комисията да предложи, в рамките на следващата МФР, регулаторни процедури за улесняване, насърчаване и – с подкрепата на агенциите на ЕС – координиране на полезни взаимодействия между европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ), МСЕ, „Творческа Европа“ и „Хоризонт 2020“ за проекти, свързани с НИРД, които могат да допринесат за изграждането на капацитет за иновации в регионите със слаби резултати; призовава за по-активно участие на Комисията при координирането на проекти за НИРД между различните европейски фондове по различни позиции, включително стратегии за интелигентна специализация и при преразглеждането на правилата за държавните помощи;

25.  подчертава, че в следващия бюджет на ЕС следва да е налице достатъчно финансиране, свързано с космическото пространство, за да продължат и допълнително да се развият космическите програми „Галилео“, EGNOS и „Коперник“, като се вземат под внимание възникващите потребности на потребителя и политическите приоритети на ЕС, в частност повишаването на киберсигурността и покриването на програмите за изстрелване на ракети, новите технологии и космическото наблюдение и проследяване (КНП);

26.  изразява твърдото си убеждение, че размерът на свързаното с космическото пространство финансиране в РП9 следва да бъде по-голям, отколкото в рамките на „Хоризонт 2020“, и че необходимите суми следва да се разпределят на бъдещата Съвместна технологична инициатива (СТИ) за иновативните материали за космическо оборудване и излизане от орбита, за да се укрепи конкурентоспособността на иновациите на ЕС във връзка с космическото пространство; призовава за създаването на интегрирана програма за правителствени сателитни комуникации (GOVSATCOM), гарантираща икономически ефективни и сигурни услуги за сателитни комуникации за европейските публични органи; припомня отдавнашната си позиция, че рамката за подкрепа на КНП следва да бъде преобразувана в програма на Съюза и че нейният мандат следва да бъде разширен, и счита, че бюджетът, разпределен за тази дейност, следва да бъде съответно увеличен;

27.  насочва вниманието към Европейския фонд за отбрана и неотдавнашното предложение на Комисията за Европейска програма за промишлено развитие в областта на отбраната, която трябва да обхване периода 2019 – 2020 г.; отбелязва намерението на Комисията да представи както по-съществена програма за промишлено развитие в областта на отбраната, така и програма за подкрепа на научните изследвания в областта на отбраната, в полза на всички държави членки, и за да въведе технологични разработки, които след това могат да достигнат други части на обществото; счита, че в следващата МФР тези програми, свързани с отбраната, следва да бъдат финансирани чрез допълнителни ресурси и поради това следва да не засягат бюджетните амбиции за съществуващите програми;

28.  отново заявява позицията на Парламента, че всички нови политически ангажименти следва да бъдат финансирани с нови бюджетни средства, а не посредством инструменти за гъвкавост или преразпределение на бюджетни кредити от съществуващи програми; изисква достатъчни ресурси да бъдат запазени за съществуващите програми в сферата на компетентност на комисията по промишленост, изследвания и енергетика (ITRE) на Парламента;

29.  припомня значението на по-голямата гъвкавост, даваща възможност за мобилизиране на допълнителни ресурси, за да се реагира на непредвидени обстоятелства; подчертава обаче, че интензивното прибягване до инструментите за гъвкавост на МФР не е най-добрият начин за справяне със сложни кризи, за които има вероятност да продължат; изразява убеждението си, че е от основно значение да се въведат нови собствени ресурси и приходи на ЕС в бюджета на ЕС, за да може следващата МФР да достигне равнище, което съответства на реалните потребности и политическите амбиции на Съюза в областите, към които комисията ITRE има отношение; изисква сериозно обсъждане на вариантите, предложени в доклада на групата на високо равнище за собствените ресурси; призовава за създаването на връзка между финансирането на бюджета на ЕС и областите на политиката, където ЕС е предизвикал намаления на цената, например политиката в областта на енергетиката и политиката в областта на далекосъобщенията, като най-ефективен и неутрален за пазара подход;

30.  отбелязва, че в следващата МФР ще трябва да се вземе предвид излизането на Обединеното кралство от ЕС и последиците от него за бюджета на ЕС; изразява желание програмите на ЕС в сферата на компетентност на комисията ITRE да продължат без изменение и да се вземат подходящи мерки за изпълнението на това желание;

31.  приканва Комисията да анализира всички оценки на различните политики и финансови инструменти на Съюза, включително на свързаните с енергетиката финансови инструменти и фондове, особено що се отнася до резултатите, както и да използва тези оценки при изготвянето на новата МФР;

32.  припомня, че на Агенцията за сътрудничество между регулаторите на енергия (ACER) и Европейската агенция за мрежова и информационна сигурност (ENISA) са възложени по-големи отговорности и поради това са необходими достатъчно ресурси, за да изпълняват всички свои задачи, както старите, така и новите; подчертава, че Европейската агенция за глобални навигационни спътникови системи (GSA) и Органът на европейските регулатори в областта на електронните съобщения (ОЕРЕС) също имат нужда от адекватни ресурси, за да изпълняват надлежно и ефективно своите задължения; призовава за достатъчно финансиране и персонал за всички агенции, които попадат в сферата на компетентност на комисията ITRE, така че те да са в състояние да изпълняват своите задачи по подходящ начин;

33.  счита, че бъдещата МФР следва да предоставя максимална предвидимост и гъвкавост, за да може да бъде използвана пълноценно; счита, освен това, че бъдещата МФР следва да гарантира, че излишъците, които са резултат от непълно усвояване на бюджета на ЕС, и бюджетните кредити, които са отменени в резултат от неизпълнение, следва да се предоставят отново в бюджета на ЕС.

ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

11.1.2018

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

45

9

7

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Bendt Bendtsen, Xabier Benito Ziluaga, José Blanco López, David Borrelli, Jonathan Bullock, Reinhard Bütikofer, Jerzy Buzek, Edward Czesak, Fredrick Federley, Ashley Fox, Theresa Griffin, Hans-Olaf Henkel, Eva Kaili, Kaja Kallas, Barbara Kappel, Krišjānis Kariņš, Seán Kelly, Jeppe Kofod, Peter Kouroumbashev, Zdzisław Krasnodębski, Miapetra Kumpula-Natri, Christelle Lechevalier, Janusz Lewandowski, Edouard Martin, Angelika Mlinar, Csaba Molnár, Nadine Morano, Aldo Patriciello, Miroslav Poche, Paul Rübig, Massimiliano Salini, Algirdas Saudargas, Sven Schulze, Patrizia Toia, Claude Turmes, Vladimir Urutchev, Kathleen Van Brempt, Henna Virkkunen, Martina Werner, Lieve Wierinck, Hermann Winkler, Anna Záborská, Flavio Zanonato, Carlos Zorrinho

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Michał Boni, Mario Borghezio, Jens Geier, Gerben-Jan Gerbrandy, Werner Langen, Morten Løkkegaard, Florent Marcellesi, Marian-Jean Marinescu, Rupert Matthews, Clare Moody, Răzvan Popa, Dennis Radtke, Michèle Rivasi, Sofia Sakorafa, Anneleen Van Bossuyt

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване

Max Andersson, Ingeborg Gräßle

ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

45

+

ALDE

Fredrick Federley, Gerben-Jan Gerbrandy, Kaja Kallas, Morten Løkkegaard, Angelika Mlinar, Lieve Wierinck

ECR

Edward Czesak, Zdzisław Krasnodębski

PPE

Bendt Bendtsen, Michał Boni, Jerzy Buzek, Ingeborg Gräßle, Krišjānis Kariņš, Seán Kelly, Werner Langen, Janusz Lewandowski, Marian-Jean Marinescu, Nadine Morano, Aldo Patriciello, Dennis Radtke, Paul Rübig, Massimiliano Salini, Algirdas Saudargas, Sven Schulze, Vladimir Urutchev, Henna Virkkunen, Hermann Winkler, Anna Záborská

S&D

José Blanco López, Jens Geier, Theresa Griffin, Eva Kaili, Jeppe Kofod, Peter Kouroumbashev, Miapetra Kumpula-Natri, Edouard Martin, Csaba Molnár, Clare Moody, Miroslav Poche, Răzvan Popa, Patrizia Toia, Kathleen Van Brempt, Martina Werner, Flavio Zanonato, Carlos Zorrinho

9

-

EFDD

David Borrelli, Jonathan Bullock

ENF

Mario Borghezio, Christelle Lechevalier

VERTS/ALE

Max Andersson, Reinhard Bütikofer, Florent Marcellesi, Michèle Rivasi, Claude Turmes

7

0

ECR

Ashley Fox, Hans-Olaf Henkel, Rupert Matthews, Anneleen Van Bossuyt

ENF

Barbara Kappel

GUE/NGL

Xabier Benito Ziluaga, Sofia Sakorafa

Легенда на използваните знаци:

+  :  „за“

-  :  „против“

0  :  „въздържал се“

(1)

https://ec.europa.eu/info/sites/info/files/170713-sustainable-finance-report_en.pdf


СТАНОВИЩЕ на комисията по транспорт и туризъм (1.12.2017)

на вниманието на комисията по бюджети

относно следващата МФР: изготвяне на позицията на Парламента относно МФР след 2020 г.

(2017/2052(INI))

Докладчик по становище: Мариан-Жан Маринеску

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по транспорт и туризъм приканва водещата комисия по бюджети да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  набляга на стратегическото значение на многогодишната финансова рамка (МФР) за сектори, които разчитат на дългосрочни инвестиции, като например сектора на транспорта; следователно призовава Комисията да представи предложение и заедно със Съвета и Парламента спешно да се заеме с определянето на МФР за периода след 2020 г. преди изборите за Европейски парламент през 2019 г.;

2.  изтъква, че транспортната инфраструктура е гръбнакът на единния пазар, базата за растеж и създаване на работни места и е от основно значение за гарантирането на четирите основни свободи, отнасящи се до хората, капиталите, стоките и услугите; отбелязва, че осъществяването на единно европейско транспортно пространство, свързано със съседните държави, изисква сериозна транспортна инфраструктура, която, в допълнение към осигуряването на адекватно по размер финансиране, трябва да бъде разглеждана като ключов приоритет за конкурентоспособността на ЕС и за териториалното, икономическото и социалното сближаване;

3.  подчертава значението на целите, поставени от COP 21 (Парижкото споразумение) по отношение на транспорта с оглед борба с изменението на климата; подчертава, че следва да бъдат на разположение финансови средства за осигуряване на преминаването от автомобилен към железопътен и към воден транспорт и към воден транспорт по вътрешните водни пътища, както и за насърчаване на държавите членки да инвестират в интелигентен, устойчив и интегриран обществен транспорт; препоръчва да се обърне също така внимание на намаляването на шума и вибрациите в транспорта, за да се осигури на гражданите среда с високо качество;

4.  подчертава необходимостта от подкрепа за определянето и изпълнението на стабилна промишлена политика, която има за цел повишаване на безопасността, сигурността, опазването на общественото здраве и околната среда и глобалната конкурентоспособност на Европа в транспортния сектор, с цел постигане на по-добри връзки и по-лесно пътуване във всички държави членки; счита, че големите информационни масиви са стратегически фактор, улесняващ постигането на целите на транспортната политика на ЕС, и подчертава, че е необходимо инфраструктурата, която е от критично значение за транспорта, да бъде защитена от кибернетични заплахи;

5.  изтъква, че критичната транспортна инфраструктура следва да се счита за инфраструктура от стратегически интерес за Европейския съюз;

6.  подчертава, че по проектите за транспортна инфраструктура може да се постигне европейска добавена стойност само ако ЕС има капацитета да включи в следващата си МФР регулаторна рамка и финансиране, съизмерими с амбициите, които има;

7.  счита, че делът от общия бюджет на ЕС, който е заделен за инфраструктурни проекти в рамките на политиката на сближаване, следва да бъде увеличен след 2020 г., тъй като Кохезионният фонд и Европейският фонд за регионално развитие допринасят в значителна степен за преодоляване на различията по отношение на инфраструктурата и на социалноикономическите различия между регионите и за подобряване на средното качество на инфраструктурата, като намаляват различията по отношение на свързаността между по-развитите и изоставащите региони;

8.  счита, че следващата МФР следва да предвиди по-голямо финансиране от ЕС, включително от структурните и инвестиционните фондове, за проекти, които допринасят по-специално за завършване на изграждането на основната мрежа на трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T) и нейните коридори, както и финансиране за разполагането на инфраструктура за електрически автомобили и за други решения за използването на алтернативни източници на енергия в транспорта; отново заявява, че финансовите инструменти не могат да заместят отпускането на безвъзмездни средства за проекти по TEN-T, които трябва да останат основният инструмент на бъдещия Механизъм за свързване на Европа, тъй като някои видове транспорт, като железопътният транспорт или вътрешният воден транспорт, не са привлекателни за частните инвеститори;

9.  счита, че безвъзмездните средства не следва да се използват за компенсиране на загуби по проекти, които са икономически нерентабилни;

10.  приканва Комисията да предложи, в рамките на следващата МФР, съгласувани и прозрачни мерки за улесняване, насърчаване и координиране, с подкрепата на агенциите на ЕС, на полезни взаимодействия между европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ), Механизма за свързване на Европа (МСЕ) и „Хоризонт 2020“ за свързаните с транспорта проекти, особено с оглед подпомагане на тези проекти в трансграничните региони и по протежение на TEN-T; призовава за система за координация с цел оптимизиране на полезните взаимодействия между безвъзмездните средства и финансовите инструменти; призовава за по-активното участие на ГД „Мобилност и транспорт“ в координирането на транспортната инфраструктура между различните европейски фондове;

11.  счита, че в контекста на следващата МФР следва да съществува възможност за доразвиване и разширяване на коридорите на съществуващата основна и широкообхватна TEN-T мрежа, включително в значими трети държави, с цел подкрепа на проекти от общ интерес в транспортния сектор;

12.  подчертава, че оттеглянето на Обединеното кралство от ЕС, в допълнение към общото въздействие върху бюджета, ще има също така особено големи преки и непреки последици за европейската транспортна политика, особено в областта на въздухоплаването и морския транспорт;

13.  приканва европейските координатори да извършат цялостна оценка на осъществените проекти и постигнатите подобрения по протежение на коридорите на TEN-T в рамките на текущия програмен период и да я представят на Комисията и на Парламента; призовава Комисията да вземе предвид тази оценка при изготвянето на следващата МФР;

14.  подчертава факта, че съфинансирането на ЕС следва да включва, като основен приоритет в европейското териториално сътрудничество (ETC – Interreg), малки трансгранични инфраструктурни проекти за възстановяване на регионалните липсващи трансгранични връзки;

15.  подчертава абсолютната необходимост от адекватно финансиране, включително за изследвания и иновации в бъдещата 9РП, в области като електрическите и водородните превозни средства, автомобилите без водач и свързаните автомобили;

16.  счита, че укрепването на управлението на макрорегионалните стратегии на ЕС ще допринесе за разработването на проекти с европейска добавена стойност;

17.  подчертава значението на участието, в рамките на стратегията за региона на река Дунав, на всички крайбрежни държави, за да се избегнат пречките пред корабоплаването; призовава за установяването на подход „отгоре надолу“, за да се гарантира ефикасното изпълнение на стратегията за региона на река Дунав, особено по отношение на плавателността на вътрешните водни пътища;

18.  счита, че е необходим един усъвършенстван и по-ефективен МСЕ, който покрива всички видове транспорт, включително пътната инфраструктура и вътрешните водни пътища, като се съсредоточава върху междусистемните връзки и върху завършването на изграждането на мрежата в периферните райони, като същевременно използва общи стандарти; подчертава, че МСЕ трябва да се ползва от по-голямо финансиране, за да покрива всички транспортни нужди, включително цифровите решения, преминаването към други видове транспорт и незамърсяващия транспорт; счита, че МСЕ следва да насърчава пилотни програми в полза на всички транспортни средства, така че да се увеличат безопасността, сигурността, опазването на околната среда и конкурентоспособността на ЕС; подчертава, че инвестициите в транспортна инфраструктура са инвестиции в растеж и работни места в дългосрочен план; следователно призовава Комисията да представи предложение за актуализиран регламент за МСЕ във възможно най-кратък срок, така че той да може да бъде одобрен преди изборите за Европейски парламент през 2019 г.;

19.  припомня, че в приложението към Регламента за МСЕ са изброени девет коридора на основната мрежа, като това приложение включва списък на предварително определени проекти за евентуално финансиране от ЕС през периода 2014—-2020 г., въз основа на тяхната добавена стойност за развитието на TEN-T и постигнатия напредък в тяхното осъществяване; счита, че един усъвършенстван и по-ефективен МСЕ следва да отдава предимство на по-преките връзки между основните и широкообхватните мрежи и следва да постави акцент върху насърчаването на по-тесни връзки между широкообхватните мрежи, включително, например, хоризонтални приоритети, като например морските магистрали; счита, че това следва да се отрази във всеки списък на предварително определени проекти, който ще бъде включен в следващия регламент за МСЕ

20.  подчертава, че финансирането за завършването на изграждането на единното европейско железопътно пространство следва да бъде запазено и счита, че е необходимо да се постави по-голям акцент върху подобряване на безопасността, завършване на изграждането на железопътните връзки между държавите членки и осигуряване на поддръжката на съществуващата железопътна инфраструктура; счита, че финансирането следва също така да се използва за намаляване на шума и обновяване на второстепенните железопътни връзки; подчертава също така, че координацията, осигурявана от Комисията по отношение на Европейската система за управление на железопътното движение (ERTMS), следва да има за цел стимулиране на участието на инвеститори и че въвеждането на ERTMS следва да бъде изтеглена напред с цел по-нататъшно прилагане на общи технически стандарти и оптимизиране на ползите във връзка с оперативната съвместимост; подчертава, че съфинансирането на съвместното предприятие Shift2Rail следва да се увеличи;

21.  отново заявява колко е важно да се предостави възможност за пълноценно използване на Единното европейско небе като основна стъпка към създаването на европейско въздушно пространство; подчертава необходимостта от адекватно финансиране и прозрачни разходи, включително за потребителите на въздушното пространство, за внедряването и използването на компонентите на изследването на управлението на въздушното движение в единното европейско небе (SESAR); призовава за финансиране, като част от програмата SESAR, за научни изследвания в областта на управлението на въздушното движение (УВД) относно безпилотните летателни апарати и за завършване на изграждането на европейското цифрово УВД; отново заявява, че в рамките на Единното европейско небе ефективното УВД може да намали потреблението на гориво и емисиите с 10%. призовава за разпределянето на достатъчно финансови ресурси на Съвместното предприятие „Чисто небе“;

22.  подчертава факта, че преразглеждането на Регламент (ЕО) № 216/2008 предвижда разширяване на сферата на компетентност на Европейската агенция за авиационна безопасност (ЕААБ); подчертава, че е важно да се разпредели достатъчно финансиране за ЕААБ, за да се гарантира успешното поемане на тези нови отговорности;

23.  призовава Комисията да гарантира постоянно финансиране на водещите космически програми на ЕС „Галилео“, Европейската геостационарна служба за навигационно покритие (EGNOS) и „Коперник“; призовава да бъде запазено отпускането на необходимите суми за съвместното предприятие „Чисто небе“ и за бъдещата Съвместна технологична инициатива за космически технологии за Европа (STEPP); изисква от Комисията да разработи по бърз начин предложение за бъдещите GOVSATCOM, заедно с подходящо финансиране; изтъква отново, че е важно да се постигне цялостно европейско покритие от EGNOS и да се гарантира, че покритието обхваща държави, които са част от политиката за съседство; счита, че подходящият бюджет за научни изследвания в тези сектори е от основно значение, за да се гарантира европейската автономност в достъпа до космическото пространство;

24.  отново изтъква значението на осигуряването на подходящо финансиране за съвместните предприятия, сред които SESAR, Shift2Rail и „Чисто небе“; счита, че Shift2Rail следва да отдава предимство на проектите за оперативна съвместимост и да максимизира ползите за оперативната съвместимост в рамките на Единното европейско железопътно пространство; счита, че е важно да се предостави финансиране, което би дало възможност за поддържане на инфраструктурата и зачитане на нормите за качество, с цел гарантиране на по-голяма защита и безопасност за потребителите;

25.  отново изтъква, че е от значение да се гарантира необходимото финансиране за разработването на новаторски и ефективни приложения на глобалната навигационна спътникова система (ГНСС) и услуги, които са основани на потребностите на ползвателите и са с добавена стойност;

26.  призовава Комисията да подкрепи в следващата МФР програма за институционални поръчки за извеждане в орбита на спътници за европейски ракети носители и програма за мониторинг на космическите отпадъци;

27.  подчертава значението на обезпеченото финансиране за постигане на интегрирана морска политика като водеща инициатива за междусекторното и транснационалното управление, както и за оптимизиране на мултимодалните връзки и за преминаване към цифрови транспортни услуги и устойчиви видове транспорт, включително обществения транспорт и вътрешните водни пътища; подчертава, че разгръщането на речните информационни услуги следва да бъде насърчено в подкрепа на трансграничните операции;

28.  призовава Комисията да препотвърди ролята на ЕС в Средиземно море чрез стратегия за развитие и модернизиране на морските пристанища на Средиземно море като основни европейски търговски центрове;

29.  припомня, че пристанищата функционират като канали за търговия, енергийни възли и промишлени клъстери; подчертава позицията на пристанищата в европейската транспортна мрежа; подчертава, че финансирането, предназначено за осъществяване и подобряване на основната мрежа на вътрешните водни пътища в рамките на мултимодалната интегрирана мрежа, следва да бъде запазено; подчертава, че пристанищата и вътрешните водни пътища се нуждаят от достатъчно финансиране, за да се справят с настоящите и бъдещите предизвикателства за осигуряване на интелигентни, ефективни и устойчиви транспортни системи; признава, че пристанищата и вътрешните водни пътища могат да играят важна роля за намаляване на въглеродните емисии на икономиката, като предлагат алтернативни енергийни решения;

30.  подчертава, че през следващия период следва да се предостави финансиране и за интелигентните транспортни системи (ИТС) и за съвместните проекти в областта на ИТС с оглед на транспортните нужди;

31.  призовава Комисията да добави в бюджета специална позиция за тези пристанища, които трябва да се справят с икономическата и социалната тежест на кризата с миграцията;

32.  подчертава ролята на европейските транспортни агенции за хармонизирането и интегрирането на различните видове транспорт в Европейското икономическо пространство; призовава, с оглед на все по-голямата роля и отговорности, които им се възлагат чрез законодателство, за тях да бъдат договорени съответни по размер оперативни ресурси в бъдещата бюджетна рамка;

33.  изтъква значението на прехода към устойчив, иновативен и цифровизиран туристически сектор, което изисква по-добра координация между проектите в сектора на туризма и инфраструктурните проекти; счита, че следва да бъде създаден специален бюджетен ред за туризма с цел да се премине към истинска европейска политика в областта на туризма; счита, че инициативи като тези, насърчаващи новаторски устойчиви туристически преживявания за младежта, следва да бъдат приветствани; счита обаче, че те не следва да заместват други културни инициативи и предлага да се насърчават допълнително подходящи начини за достъп до адекватно финансиране;

34.  подчертава, че дългосрочната конкурентоспособност и устойчивост на европейския туризъм следва да бъдат гарантирани, включително чрез пълноценно използване на иновациите в сектора и ИКТ решенията; счита, че процесите на резервиране следва да бъдат преразгледани и следва да бъде предвидена централизирана рамка, ориентирана към потребителите, на цифрова система за резервации;

35.  насърчава Комисията да съфинансира взаимосвързаността между мрежата EuroVelo и железопътната мрежа в ЕС и по този начин да насърчава устойчив туризъм в различните региони;

36.  отново изтъква колко е важно да се гарантират финансовите средства за инфраструктурата в рамките на политиката на съседство с цел да се осигури разгръщането на TEN-T и координацията на трансграничната инфраструктура;

37.  подчертава необходимостта от включване на различните транспортни сектори, и особено на промишления компонент, в обсъжданията в Комисията, ЕСВД и различните генерални дирекции при изготвянето на стратегия на икономическата дипломация в подкрепа на европейските участници от сектора в международен план;

38.  счита, че бъдещата МФР следва да предоставя максимална предвидимост и гъвкавост, за да се даде възможност за пълноценно използване на ресурсите, за които в нейните рамки са поети задължения, като се осигури справедливо разпределение във всички региони на Съюза, което следва да гарантира, че излишъците, произтичащи от непълно усвояване на бюджета на ЕС, и по-специално в сектора на публичната политика, и отменените бюджетни кредити, произтичащи от неизпълнение, се предоставят отново в бюджета за съответния сектор; призовава Европейския съюз да поддържа при тези обстоятелства висок процент на съфинансиране при подбора на проекти по линия на МФР; подчертава значението на по-активното участие на ГД „Мобилност и транспорт“ в координирането на транспортната инфраструктура между различните европейски фондове.

39.  подчертава, че инвестициите на ЕС в нови технологии за устойчив транспорт, по-специално по отношение на методите за задвижване (тоест електроенергия, водород, биогорива и др.), трябва да се основават на принципа на технологичната неутралност, като се остави на пазара и на гражданите свободата да избират между различни транспортни решения.

ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

23.11.2017

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

38

3

0

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Daniela Aiuto, Lucy Anderson, Marie-Christine Arnautu, Georges Bach, Deirdre Clune, Michael Cramer, Luis de Grandes Pascual, Andor Deli, Isabella De Monte, Ismail Ertug, Jacqueline Foster, Dieter-Lebrecht Koch, Merja Kyllönen, Miltiadis Kyrkos, Bogusław Liberadzki, Peter Lundgren, Marian-Jean Marinescu, Gesine Meissner, Cláudia Monteiro de Aguiar, Renaud Muselier, Markus Pieper, Salvatore Domenico Pogliese, Gabriele Preuß, Christine Revault d’Allonnes Bonnefoy, Dominique Riquet, Massimiliano Salini, Jill Seymour, Pavel Telička, Wim van de Camp, Janusz Zemke, Roberts Zīle, Kosma Złotowski, Elżbieta Katarzyna Łukacijewska

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Jakop Dalunde, Mark Demesmaeker, Jill Evans, Maria Grapini, Peter Kouroumbashev, Jozo Radoš, Olga Sehnalová

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване

Juan Fernando López Aguilar

ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

38

+

ALDE

Gesine Meissner, Jozo Radoš, Dominique Riquet, Pavel Telička

ECR

Mark Demesmaeker, Jacqueline Foster, Roberts Zīle, Kosma Złotowski

EFDD

Daniela Aiuto

GUE/NGL

Merja Kyllönen

PPE

Georges Bach, Deirdre Clune, Andor Deli, Dieter-Lebrecht Koch, Marian-Jean Marinescu, Cláudia Monteiro de Aguiar, Renaud Muselier, Markus Pieper, Salvatore Domenico Pogliese, Massimiliano Salini, Luis de Grandes Pascual, Wim van de Camp, Elżbieta Katarzyna Łukacijewska

S&D

Lucy Anderson, Isabella De Monte, Ismail Ertug, Maria Grapini, Peter Kouroumbashev, Miltiadis Kyrkos, Bogusław Liberadzki, Juan Fernando López Aguilar, Gabriele Preuß, Christine Revault d’Allonnes Bonnefoy, Olga Sehnalová, Janusz Zemke

VERTS/ALE

Michael Cramer, Jakop Dalunde, Jill Evans

3

-

EFDD

Peter Lundgren, Jill Seymour

ENF

Marie-Christine Arnautu

0

0

 

 

Легенда на използваните знаци:

+  :  „за“

-  :  „против“

0  :  „въздържал се“


СТАНОВИЩЕ на комисията по регионално развитие (11.10.2017)

на вниманието на комисията по бюджети

относно следващата МФР: подготвяне на позицията на Парламента относно МФР за периода след 2020 г.

(2017/2052(INI))

Докладчик по становище: Дерек Вон

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по регионално развитие приканва водещата комисия по бюджети да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

A.  като има предвид, че съгласно Регламент № 1311/2013 на Съвета за определяне на многогодишната финансова рамка (МФР) за годините 2014—2020 Комисията следва да представи преди 1 януари 2018 г. своето предложение за бъдещата МФР за периода след 2020 г.; като има предвид, че законодателните предложения за следващата МФР трябва да бъдат внесени във възможно най-кратък срок, така че да могат да се вземат решения относно бъдещето на политиката на сближаване и да може да бъде постигнато споразумение относно новото финансиране във възможно най-кратък срок преди края на настоящия програмен период, за да се предотвратят забавяния в програмирането за новия период;

Б.  като има предвид, че член 3 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) предвижда, че Съюзът следва да насърчава икономическото, социалното и териториалното сближаване, както и солидарността между и в рамките на държавите членки и на регионите; като има предвид, че регионалната политика на сближаване е една от основните политики на ЕС, с висока добавена стойност, насърчаваща солидарността, намаляваща различията в развитието и довеждаща ползите от европейската интеграция пряко до гражданите на ЕС във всички региони; нещо повече, като има предвид, че регионалната политика на сближаване обединява Европа и укрепва нейната икономика чрез прилагане на принципа на солидарност, повишава социалната конвергенция в Европа и спомага ЕС да стане осезаем и видим за своите граждани посредством конкретните резултати, които носи на място; като има предвид, че следователно е от ключово значение в МФР да бъде предвидено достатъчно финансиране за политиката на сближаване, което е поне равностойно на финансирането за настоящия период, така че да съответства на предизвикателствата, на които политиката трябва да реагира адекватно;

В.  като има предвид, че следва да се вземат подходящи мерки, за да се гарантира, че бюджетните предизвикателства, произтичащи от излизането на Обединеното кралство от ЕС, не се отразяват отрицателно върху бюджета за регионалната политика, включително чрез преминаване към нови собствени ресурси за финансиране; като има предвид, че политиката на сближаване предлага инструменти за трансгранично и друго териториално сътрудничество, за да се гарантира непрекъснатото сътрудничество с регионите на Обединеното кралство след излизането на Обединеното кралство от ЕС, чрез поддържане на контакти и съвместна работа с гражданите му за постигането на общи цели;

Г.  като има предвид, че някои от предложенията за нови собствени ресурси, представени в окончателния доклад и препоръките на групата на високо равнище за собствените ресурси от декември 2016 г., като например данък върху финансовите сделки, данък върху въглеродните емисии, с който се облагат всички източници на емисии на парникови газове, и европейски корпоративен данък, заслужават да бъдат анализирани в по-широк контекст и също така биха били в съответствие с целите на рамката в областта на климата и енергетиката до 2030 г. и целите за икономическо, социално и териториално сближаване;

Д.  като има предвид, че политиката на сближаване е допринесла в значителна степен за икономическото, социалното и териториалното сближаване, за прилагането на стратегията „Европа 2020“ и за постигане на целите ѝ за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж; като има предвид, че все още съществува риск ЕС да не успее да постигне тези цели до 2020 г., особено що се отнася до намаляването на бедността, насърчаването на енергията от възобновяеми източници и борбата срещу безработицата; като има предвид, че стратегията следва да бъде преразгледана за периода след 2020 г. и да допринася за постигането на целите на Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие; като има предвид, че нейното финансиране следва да се гарантира в следващата МФР, като се предвиди значима роля на политиката на сближаване; като има предвид, че политиката на сближаване е постигнала значителни резултати и е дала възможност за намаляване на икономическите и социалните различия между европейските региони; като има предвид обаче, че 47 региона в осем държави членки все още изостават в своето развитие;

1.  потвърждава високата европейска добавена стойност на политиката на сближаване, тъй като тя изпълнява целите на Договора за икономическо, социално и териториално сближаване, както и за намаляване на неравенството между нивата на развитие на различните региони, като:–

  осигурява растеж и работни места на регионално и местно равнище, особено в изостаналите територии, което допринася за конвергенцията, разпространението на положителните странични ефекти, засиленото икономическо сътрудничество, общата макроикономическа стабилност и конкурентоспособността на Съюза като цяло;–

  предоставя обществени блага с европейско измерение, като подкрепя транснационалната инфраструктура;

–  насърчава трансграничното сътрудничество и спомага за създаването на стабилна основа за траен мир и демокрация в Европа;–

  използва споделено управление и субсидиарност с цел да събере различни заинтересовани страни от различни равнища на управление и да се вземат ефективни мерки във връзка със социално-икономическите рискове и възможности;

2.  призовава Комисията да представи без забавяне предложенията си за бъдещата МФР и пакета за политиката на сближаване за периода след 2020 г. и настоява за бързо започване на преговорите, за да се гарантира своевременното усвояване на европейските структурни и инвестиционни (ЕСИ) фондове в програмния период след 2020 г.; счита, че политиката на сближаване следва да продължи да носи ползи на гражданите във всички региони, като същевременно бъдат съсредоточени ресурси в най-уязвимите сред тях; счита, че следва да бъде разработен и въведен нов набор от социални и екологични показатели, в допълнение към БВП, с цел да се разпределят по-справедливо ЕСИ фондовете, както и да се отчитат по-добре различните видове неравенства;

3.  потвърждава, че политиката на сближаване трябва да остане основната политика на ЕС за публични инвестиции и развитие, но че трябва да се направи повече, за да се изтъкне важната и необходима роля на политиката на сближаване за постигането на политическите цели на ЕС; поради това счита, че е необходимо да се постави силен акцент върху заетостта, уменията, иновациите, демографията, МСП, социалното приобщаване и специфични цели на ЕС като например цифровизацията и повторната индустриализация, както и върху засилване на социалното измерение, териториалното сътрудничество и градското измерение; подчертава във връзка с това, че не се предполага политиката на сближаване да бъде решението и инструментът за финансиране на всеки непредвиден случай и че тя не следва да допринася за създаването на нови програми; изтъква, че новите предизвикателства не следва да застрашават традиционните и дългосрочни цели на политиката на сближаване, установени в Договорите;

4.  поради това призовава МФР да продължи да обезпечава поне настоящия размер финансови средства за политиката на сближаване за периода след 2020 г., като се постигне добър баланс между инвестициите в гражданите и инвестициите за гражданите и между трите измерения на политиката на сближаване – икономическото, социалното и териториалното, както и като се гарантира, че политическите цели на ЕС могат да бъдат постигнати; счита, че следва да бъде увеличен делът от МФР за сближаване и че настоящият размер на бюджетните кредити за поети задължения не следва да бъде намаляван; припомня, че с оглед на забавеното начало на периода и очаквания обем на искания за плащане към края му, е от съществено значение да се увеличи таванът на плащанията по функция 1б, за да се гарантират ликвидността и инвестиционните потоци и да се предотврати евентуалното въздействие на политически рискове; отбелязва, че създаването на бъдещи и подкрепата за настоящи програми и инструменти на ЕС не следва да се извършва за сметка на съществуващи инвестиции; признава важния принос на политиката на сближаване за улесняването на структурните реформи чрез стимули, като например предварителни условия, а не чрез санкции, и призовава Комисията да проучи други положителни средства за подпомагане на националните и регионалните усилия; подчертава, че трябва да продължи да се отделя специално внимание на по-слабо развитите региони; подчертава, че МФР следва да подкрепя приоритетите, посочени в европейския семестър, като по-конкретно отчита специфичните за всяка държава препоръки, като същевременно има предвид целите на политиката на сближаване, установени в Договорите; припомня, че новите приоритети и инициативи на ЕС следва да се финансират с нови средства и че политиката на сближаване не следва да бъде застрашена поради използване на настоящия ú бюджет като източник на финансиране за такива нови приоритети и инициативи;

5.  счита, че регионалното финансиране следва да бъде защитено и да продължи да бъде насочено към всички региони на ЕС, и че следва основно да бъде под формата на безвъзмездни средства, които да се допълват от финансови инструменти, които, от своя страна, имат важна роля в някои случаи след подходяща предварителна оценка, заедно с ясна стратегия и набор от критерии, които да определят какъв вид финансиране е по-подходящо за постигане на желаните цели, и които следва да бъдат правилно съчетани с безвъзмездни средства, където е уместно; подчертава, че в случай на съкращения в бюджетите на ЕС е необходимо да се постави по-голям акцент върху основните цели на ЕС и европейската добавена стойност, като вниманието бъде насочено особено към стимулирането на растежа и създаването на работни места и намаляването на неравенствата и на регионалните различия; изтъква изявлението на Комисията, че финансовите инструменти са подходящи единствено за проекти, генериращи приходи; счита, че поради тази причина безвъзмездните средства и субсидиите ще продължат да бъдат необходими; подчертава рисковете, свързани с финансови продукти като дяловите ценни книжа, доверителните фондове и други видове облигации; отбелязва, че увеличаването на дела на финансовите инструменти следва да не влияе върху неподлежащите на възстановяване финансови вноски, тъй като това би попречило на постигането на необходимия баланс; отбелязва, че задължителните цели за използването на финансови инструменти в МФР за периода след 2020 г. не може да се считат за жизнеспособен вариант; счита, че ролята на държавите членки следва да се подчертае чрез подходящи нива на съфинансиране, които гарантират поемането на ангажимент от тяхна страна; отбелязва, че съществуват различни мнения относно обвързаността с макроикономически условия и подчертава, че връзката между политиката на сближаване и процесите на икономическо управление в рамките на европейския семестър трябва да бъде балансирана, на реципрочна основа и да ограничава въздействието върху бенефициентите на ЕСИ фондовете; счита, че е наложително ЕСИ фондовете да се съсредоточат върху области, в които общите действия са най-необходими, например насърчаване на растежа и конкурентоспособността или осигуряване на принос за адаптирането към изменението на климата и за ефективността на ресурсите; подчертава, че финансирането от ЕС следва да допълва националните бюджети, като предлага реална допълняемост и гарантира, че са предприети действия в области, които са изключени от националните бюджети;

6.  счита, че всяко решение, което води до краткосрочна МФР, е неприемливо, тъй като би затруднило дългосрочното планиране и би засегнало по неблагоприятен начин предвидимостта на политиките, в това число политиката на сближаване; счита, че единствената алтернатива на настоящия срок е период от 5+5 години за МФР, със задължителен междинен преглед, при условие че Комисията гарантира плавен преход между програмните периоди, което би наложило по-строги правила за отмяна на поети бюджетни задължения, по-къси процедури за приключване на програмите и по-бързи процедури за създаване и стартиране на програмите; призовава в бъдещата МФР да бъде предвиден по-голям граждански надзор, включително чрез укрепване на принципа на партньорство в политиката на сближаване и интегрирането му в други политики; отново отправя своето искане за интегриране на принципа на равенство между половете във всички области на бюджета на ЕС;

7.  призовава за актуализиране на приоритетите на програмите за регионално развитие, за да се вземат предвид променящите се условия и да се извлекат ползите от новите технологии; счита, че политиката на сближаване следва да има за цел по-специално усъвършенстване на икономиката на знанието и стимулиране на иновациите; счита освен това, че е необходима по-голяма гъвкавост в МФР, за да се реагира на непредвидени предизвикателства; подчертава, че позицията на Комисията е да намери точния баланс между стабилността и гъвкавостта на финансирането; счита, че регионалните нива на безработица и индексът на социалния напредък в регионите са подходящи критерии; подчертава, че значителното равнище на растеж, което е необходимо за създаването на работни места и за развитието, не може да се постигне без съвместни усилия за прилагането на добра комбинация от мерки на икономическата политика, която следва да се състои от инвестиции, структурни реформи и фискална консолидация; подчертава ролята на политиката на сближаване за постигане на целите, произтичащи от Парижкото споразумение (COP21), и за гарантиране на прехода към нисковъглеродна и кръгова икономика; подчертава, че за да се гарантира по-добро изпълнение на бюджета на политиката на сближаване в бъдеще, тя трябва да бъде цялостно опростена въз основа на препоръките на групата на високо равнище, както и да се предвиди по-широко прилагане на пропорционалността и въвеждането на разграничение между регионите при изпълнението на програмите по ЕСИ фондовете; подчертава значението на регионалната политика за защита на най-уязвимите региони, като например най-слабо развитите и най-отдалечените региони;

8.  подчертава значението на регионалните трансгранични инициативи за насърчаването на европейската интеграция, както и на интелигентния, устойчив и приобщаващ икономически растеж и създаването на работни места; подчертава, че Механизмът за свързване на Европа и Кохезионният фонд следва да останат основните източници на инвестиции в инфраструктура и че бюджетните кредити за финансиране следва да съответстват на съществуващото високо търсене и прекомерно големия брой заявления; изтъква, че европейското териториално сътрудничество (Interreg) е ключова област на европейската добавена стойност, като гарантира непрекъснатостта на общите проекти, осъществявани през граница и в целия ЕС, и връзките между тях; счита, че тези трансгранични инициативи в частност демонстрират добавената стойност на Европейския съюз;

9.  припомня, че инвестициите по функция 1а оказват силно положително въздействие върху политиките; счита, че програми като наследника на програмата „Хоризонт 2020“ следва да получават финансиране в двоен размер спрямо финансирането, което е на разположение по настоящата рамкова програма; отбелязва, че оценките, търсенето и процентът на успеваемост показват, че подобно увеличение би допринесло за намаляване на недостига на финансиране за научни изследвания и иновации;

10.  призовава Комисията да прилага и да продължи да улеснява по-голямо взаимодействие и взаимно допълване между различните фондове на ЕС, включително политиката на сближаване, „Хоризонт 2020“, Механизма за свързване на Европа и Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ), за да се предотврати прилагането на различни правила за сходни проекти просто защото те са били изпълнени въз основа на различни инструменти, и да работи за постигане на целта за създаване на еднакви правила за подобни проекти, включително когато са финансирани по линия на различни политики и инструменти на ЕС, като по този начин ще се намали бюрокрацията и ще се улесни усвояването на фондовете на ЕС за бенефициентите, без да се засяга интегритетът на финансовите средства от ЕСИ фондовете; отбелязва, че степента на усвояване на финансовите инструменти и полезните взаимодействия с безвъзмездните средства могат да бъдат подобрени; подчертава в този контекст, че следва да се обърне специално внимание на правилата за държавна помощ, така че да се осигурят равни условия за безвъзмездните средства и финансовите инструменти; счита, че е необходимо всички ЕСИ фондове да бъдат продължени след 2020 г., включително Кохезионният фонд и Европейският социален фонд;

11.  счита, че в контекста на новата МФР е от съществено значение да се гарантира, че бюджетните правила и правилата относно разходите в политиката на сближаване най-сетне ще бъдат опростени по балансиран начин, без да се засягат хоризонталните принципи на политиката на сближаване, за да се окаже положително въздействие върху устойчивостта на следващата МФР, както и да се намали тежестта за бенефициентите; призовава Комисията да проучи допълнително подхода на единната нормативна уредба, за да насърчи повече бенефициенти да кандидатстват за финансиране от ЕС, тъй като това ще даде тласък за създаване на значително по-ясни и по-леки правила за прилагане и ще осигури интегрираното стратегическо планиране на помощта от ЕС; призовава за създаването на бонуси за опростяване, които са предназначени за държавите членки, за ефективни мерки за намаляване на бюрокрацията и подобряване на управлението на средствата от ЕС; подчертава, че в контекста на оптимизиране на изпълнението на МФР, що се отнася до обвързаността с условия, е важно да се намери правилният баланс, така че да не се излагат на риск инвестициите; подчертава, че „Общият пакет“ предлага по-голям потенциал по отношение на предложенията за опростяване и гъвкавост; следователно счита, че той следва да бъде приложен на практика и допълнително развит след 2020 г.; призовава Комисията да повиши ефективността и да разшири предлагането на подкрепата за изграждане на капацитет за местните, регионалните и националните администрации и за бенефициентите; изисква от Комисията да използва като основа положителните елементи на системата на обвързаност с предварителни условия, като същевременно намали съответната административна тежест по отношение на оценяването и процедурата; призовава Комисията да засили действията за изграждане на административен капацитет с оглед на по-ефективното изпълнение на фондовете; насърчава по-широкото въвеждане на мерки, вдъхновени от неотдавнашния доклад на Комисията, озаглавен „Конкурентоспособност в регионите с ниски доходи и нисък растеж — доклад за изоставащите региони“;

12.  призовава за увеличаване на бюджета на фонд „Солидарност“ на Европейския съюз, както и за по-нататъшното преразглеждане на този фонд, особено на максималния праг на авансовите плащания (понастоящем с максимален размер 30 милиона евро), установен в член 4а от преработения регламент относно фонд „Солидарност“, с цел ефективно и бързо отстраняване на по-голямата част от щетите, причинени от природни бедствия.

ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

9.10.2017

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

27

4

4

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Franc Bogovič, Steeve Briois, Andrea Cozzolino, Rosa D’Amato, John Flack, Iratxe García Pérez, Krzysztof Hetman, Marc Joulaud, Louis-Joseph Manscour, Martina Michels, Iskra Mihaylova, Jens Nilsson, Andrey Novakov, Paul Nuttall, Konstantinos Papadakis, Mirosław Piotrowski, Stanislav Polčák, Liliana Rodrigues, Maria Spyraki, Ruža Tomašić, Ángela Vallina, Monika Vana, Matthijs van Miltenburg, Lambert van Nistelrooij, Derek Vaughan, Joachim Zeller

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Daniel Buda, Andor Deli, Raffaele Fitto, John Howarth, Ivana Maletić, Tonino Picula

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване

James Carver, Esther Herranz García, Susanne Melior

ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

27

+

ALDE

Iskra Mihaylova, Matthijs van Miltenburg

ECR

Raffaele Fitto, John Flack, Mirosław Piotrowski, Ruža Tomašić

PPE

Franc Bogovič, Daniel Buda, Andor Deli, Esther Herranz García, Krzysztof Hetman, Marc Joulaud, Ivana Maletić, Andrey Novakov, Stanislav Polčák, Maria Spyraki, Joachim Zeller, Lambert van Nistelrooij

S&D

Andrea Cozzolino, Iratxe García Pérez, John Howarth, Louis-Joseph Manscour, Susanne Melior, Jens Nilsson, Tonino Picula, Liliana Rodrigues, Derek Vaughan

4

-

EFDD

James Carver, Paul Nuttall

ENF

Steeve Briois

NI

Konstantinos Papadakis

4

0

EFDD

Rosa D’Amato

GUE/NGL

Martina Michels, Ángela Vallina

Verts/ALE

Monika Vana

Легенда на използваните знаци:

+  :  „за“

-  :  „против“

0  :  „въздържал се“


СТАНОВИЩЕ на комисията по земеделие и развитие на селските райони (26.1.2018)

на вниманието на комисията по бюджети

относно следващата МФР: изготвяне на позицията на Парламента относно МФР след 2020 г.

(2017/2052(INI))

Докладчик по становище: София Рибейру

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по земеделие и развитие на селските райони приканва водещата комисия по бюджети да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  подчертава огромната важност на общата селскостопанска политика (ОСП) – като най-отдавна прилаганата обща политика на Съюза, за постигането на публични цели и реагирането на променящите се предизвикателства посредством последователни реформи, която е от основно значение например за производството на висококачествени храни и за предоставянето на несвързани с храните продукти и услуги, за обезпечаването на продоволствената сигурност и за стабилизирането и запазването на населението в селските райони с цел осигуряването на храни на приемлива цена за близо 500 милиона европейски потребители, териториално равновесие и социално сближаване, както и за осигуряването на устойчивостта на селските райони в дългосрочен план; отбелязва също така, че това струва само 0,32 EUR на ден на всеки европейски гражданин; припомня, че селското стопанство и хранително-вкусовата промишленост съставляват 16% от общия оборот на европейската промишленост и осигуряват над 44 милиона работни места във веригата за доставки на храни като цяло, 10 милиона работни места пряко в селското стопанство, 11 милиона земеделски стопанства и 130 милиарда евро годишно доход от износ; подчертава, че чрез своите два стълба ОСП помага за стабилизиране на доходите на земеделските стопани, като едновременно с това подкрепя програми в областта на околната среда и икономическата дейност в селските райони;

2.  посочва, че в действащата МФР за периода 2014 – 2020 г. за първи път ОСП вече не е политиката на ЕС с най-голям бюджет (през последните три десетилетия нейният дял спадна от 75% от МФР до едва 38%); ясно заявява, че чрез многобройни реформи на политиката разходите за ОСП бяха намалени и вече са по-добре насочвани, пазарно ориентирани и целят повишаване на конкурентоспособността на селското стопанство на ЕС;

3.  отбелязва също, че включването в ОСП на допълнителни задачи и цели, за които не се получават непременно плащания от пазара, беше направено без увеличаване на бюджета ѝ, докато същевременно към ЕС се присъединиха нови държави членки; подчертава, че предизвикателствата и изискванията нараснаха, включително необходимостта, например, от гарантиране на сигурност на доставките на храни и опазване на ресурсите на околната среда, развитие на устойчиви селскостопански практики, екологосъобразност, инвестиции в нови селскостопански технологии и смекчаване на последиците и въздействието от изменението на климата;

4.  настоятелно призовава Комисията да увеличи, или най-малкото да запази, настоящото равнище на бюджета на ОСП за периода след 2020 г. с цел да се запази структурата на ОСП с два стълба, така че да се подпомагат земеделските стопани във всички сектори, за да бъдат постигнати основите цели за увеличаване на доходите на земеделските стопани, защита на съществуващите и създаване на нови работни места, иновации и спазване на целите за устойчиво развитие (ЦУР), както и за да се изпълнят задълженията за прилагане на Парижко споразумение относно изменението на климата; подчертава, че евентуалните допълнителни съкращения на бюджета на ОСП ще окажат отрицателно въздействие върху конкурентоспособността на селскостопанския сектор и върху регионалното развитие в ЕС в селскостопанските общности и селските райони на Европа, което е възможност, която Парламентът категорично отхвърля;

5.  счита, че бюджетът на ОСП следва да отразява високата европейска добавена стойност на тази политика, която се изразява в единен пазар на селскостопанските продукти и ползи от социална гледна точка и от гледна точка на околната среда и сближаването на равнище ЕС, и посочва, че ОСП не е вече само секторна политика; счита, че евентуалното намаляване на бюджета на ОСП като дял от брутния вътрешен продукт (БВП) на ЕС-27 би намалило ефективността ѝ по отношение на постигането на целите на Съюза; счита, че равнището на бюджета на тази политика следва да гарантира финансово нейния статут на изпълнявана в целия Съюз политика;

6.  подчертава, че ОСП е всеобхватна и пълноценна политика на ЕС, един от стълбовете на европейската интеграция; отбелязва, че тази политика постига все повече публични цели и реагира гъвкаво на нови предизвикателства и на променящите се потребности на ЕС и на неговото общество посредством реформи; отбелязва, че тя е отговорна за условията на конкуренция на единния пазар, като по този начин определя предвидимостта и устойчивостта на условията, при които се осъществяват селскостопанските дейности;

7.  отбелязва със загриженост, че несигурността във връзка с бъдещето на ОСП в контекста на МФР вече има отрицателно отражение в селските региони, като обезсърчава хората, работещи в сектора на селското стопанство, създавайки положение, което би могло да доведе до кризи в ЕС в този сектор и по отношение на доставката на храни;

8.  подчертава, че ОСП и нейният бюджет съставляват обща оперативна рамка за селскостопанския сектор в Европейския съюз и че отсъствието на тези елементи от европейския проект би възпрепятствало функционирането на ефективен общ пазар за селскостопански продукти в ЕС, тъй като държавите членки биха се конкурирали помежду си по отношение на равнището на подкрепа за селското стопанство и по този начин биха нарушавали конкуренцията;

9.  обръща внимание на високата степен на амбиция на Комисията по отношение на търговските преговори и либерализацията на достъпа до европейския селскостопански пазар за някои от най-конкурентните селскостопански производители в света; подчертава, от друга страна, че очакването на европейското общество е селскостопанското производство в ЕС да се осъществява в съответствие с някои от най-високите норми и стандарти за качество и безопасност на храните, хуманно отношение към животните и опазване на околната среда и на климата; подчертава във връзка с това важната компенсаторна роля на ОСП и на свързаното финансово подпомагане за поддържането на конкурентоспособността на европейското селско стопанство;

10.  призовава Комисията да предприеме допълнителни действия за опростяване на системата на финансиране по линия на ОСП, намаляване на финансовата и административната тежест за земеделските стопани и осигуряване на необходимата публична информация относно ОСП и какво предоставя нейният бюджет, тъй като оповестеният размер на помощта може да бъде подвеждащ, като се има предвид, че на обществеността не е известен фактът, че откакто ОСП беше създадена през 1962 г., държавите членки обединиха ресурсите си, за да създадат обща политика и единен пазар на селскостопански продукти, и че следователно вече не съществува национален аналог на ОСП в държавите членки; подчертава необходимостта от повишаване на осведомеността относно важната роля на ЕС за подкрепа на производството на храни в Европа и обръща внимание на факта, че ОСП не само осигурява висококачествени продукти на много достъпни цени за европейските граждани, но е източник и на скрита полза, като гарантира допълнителен разполагаем доход за потребителите, за да се стимулират други сектори на икономиката; подчертава, че това може да продължи само ако равнището на бюджета на ОСП бъде увеличено или най-малкото – запазено; посочва, че ако всяка политика се финансираше изцяло от бюджета на ЕС, ОСП би представлявала само 1% от този бюджет, което е разумно, тъй като снабдява с храни над 500 милиона европейски граждани; подчертава, че ОСП съставлява по-малко от 0,4% от общите публични разходи на ЕС и на държавите членки, което е малка сума в сравнение със средния дял от 49% от БВП на ЕС, изразходван за публични разходи; подчертава, че земеделските стопани в ЕС спазват високи стандарти във връзка с хуманното отношение към животните, околната среда и безопасността на храните и поради това следва да бъдат подкрепяни да продължат тези важни практики;

11.  подчертава, че настоящата нестабилност на селскостопанските пазари и големите колебания на цените показват необходимостта от запазване на земеделските субсидии, тъй като те дават възможност за по-ефикасно управление и контрол на пазарните неефективности; признава във връзка с това, че по-високите цени на храните и по-големите продажби на продукция през последните години не донесоха ползи за земеделските стопани; настоява, че е необходима конкретна подкрепа за справяне с недостатъчния достъп до кредитиране за земеделските стопани и с намаляването на техните доходи; припомня също така, че европейските потребители не са готови да плащат за своята храна цена, която безспорно би била по-висока, ако селскостопанският сектор не получаваше публично подпомагане;

12.  подчертава, че въпреки че субсидиите за земеделските стопанства съставляват незначителна сума спрямо общия БВП на държавите членки, те са от съществено значение за осигуряването на приемственост в селското стопанство и сигурност на доходите за земеделските стопани; заявява отново, че ОСП е от съществено значение, за да се спомогне за намаляване на нестабилността на доходите на земеделските стопанства, както и за подпомагане на младите земеделски стопани да навлязат в сектора на селското стопанство и да направят стопанствата си рентабилни, като по този начин се създаде пряка и непряка заетост в сектора;

13.  отбелязва, че е необходимо да се управлява нестабилността на доходите, пораждана от нестабилността на цените вследствие на влошаващите се условия в сектора на селското стопанство, особено след като разходите за производство се увеличават; подчертава, че ОСП не се справя достатъчно добре с нестабилността на доходите от земеделие и на селскостопанските пазари и че е вероятно намаляването на бюджета на ОСП да утежни допълнително този проблем, като по този начин засегне най-уязвимите сектори в промишлеността;

14.  призовава Комисията да предприеме проучване относно паричната сума, която би постъпила в Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ), ако в целия ЕС се приложи таван на директните плащания от 150 000, 100 000 и 50 000 EUR;

15.  припомня, че въздействието върху ОСП от излизането на Обединеното кралство от ЕС се очаква да бъде между 3,8 милиарда и 4,1 милиарда евро годишно, и призовава следователно Комисията да компенсира загубата чрез алтернативни форми на финансиране, например чрез увеличаване на вноските на държавите членки като процент от брутния национален доход, чрез създаване на нови форми на собствени ресурси, чрез прилагане на някои от реформите, предлагани от групата на високо равнище за собствените ресурси, и подобряване на функционирането на ОСП в опит да запази непокътнат бюджета на ОСП след излизането на Обединеното кралство от ЕС, така че той да може да посрещне настоящите и бъдещите предизвикателства, пред които се изправя европейското селско стопанство;

16.  изисква Комисията да улесни достъпа на селскостопанския сектор до другите финансови инструменти, като например Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ); счита, че ако трябва да се формулират нови условия относно плащанията по линия на ОСП, Комисията следва да отговори на това със съответно увеличаване на своя бюджет; подчертава необходимостта от увеличаване на финансирането в съответствие с действията, предприемани в отговор на различните периодични кризи в чувствителни сектори като сектора на млякото, свинското месо, плодовете и зеленчуците, и подчертава, че нестабилността на цените следва да се преодолее, като се предложи създаването на нови инструменти, като се отчита възможното въздействие на споразуменията за свободна търговия върху тези сектори и увеличаващата се необходимост да се стимулира конкурентоспособността на европейския селскостопански сектор в световен мащаб; обръща внимание освен това на нарастващото въздействие на външните условия върху европейското селско стопанство и ОСП и произтичащата от това необходимост от допълнителни инструменти за противодействие на възможни бъдещи кризи на селскостопанските пазари, породени извън границите на ЕС;

17.  подчертава значението на подобрения бюджетен контрол и призовава Комисията да разработи политика, която по-добре ще вземе под внимание къде се насочват парите на европейските данъкоплатци и постиганите благодарение на тях резултати;

18.  подчертава необходимостта Комисията да запази непокътнати директните плащания, тъй като те помагат да се избягват нарушения на конкуренцията между държавите членки и да се поддържа конкурентоспособността на селскостопанските продукти на ЕС на външните пазари; решително отхвърля въвеждането на национално съфинансиране, което би било равносилно на частична повторна национализация на ОСП и би могло да доведе до появата на различни ОСП в отделните държави членки, от което би последвало много по-благоприятно третиране на нетните вносители в бюджета на ЕС и би се нарушило функционирането на единния пазар; подчертава, че ОСП, като единствената напълно интегрирана политика на равнище ЕС, носи най-висока европейска добавена стойност и че финансираната на национално равнище селскостопанска политика би била значително по-скъпа; отхвърля всеки опит за заставяне на държавите членки да съфинансират ОСП; признава, че е важно да продължи финансирането на програмите за развитие на селските райони предвид техния принос за европейското териториално и социално сближаване, тъй като селските райони съставляват около 90% от територията на ЕС; настоятелно призовава Комисията да вземе надлежно предвид различните разходи за производство и труд, наред с приноса на селското стопанство за заетостта в отделните държави членки, при продължаването на процеса на сближаване на директните плащания в Съюза в рамките на следващата многогодишна финансова рамка и на вътрешно сближаване в държавите членки и техните региони; подчертава, че е важно да се запазят различните мерки, включително доброволно обвързаното с производството подпомагане, на разположение на държавите членки, за да се поддържа производството в секторите, които са от жизненоважно значение за уязвимите райони, без това да води до нарушения на вътрешния пазар; подчертава, че директните плащания са важна защитна мрежа и подкрепа за доходите на земеделските стопани;

19.  подчертава, че селското стопанство, и особено първичното производство, е особено чувствително на щетите, причинявани от свързани с климата природни явления (суша, наводнения, бури, валежи и др.), и поради това призовава настоятелно Комисията да създаде механизъм за подкрепа на мерките за намаляване и предотвратяване на такива щети, който би могъл да включва също компенсация на загубите, понесени от първичните селскостопански производители в резултат на свързани с изменението на климата бедствия;

20.  призовава в следващия бюджет на ОСП Комисията да разгледа възможностите за подмладяване на сектора, като улесни навлизането в него на млади хора и на нови земеделски стопани и напускането му от по-възрастни хора; настоятелно призовава Комисията да продължи да осъществява мерки за обновяване на поколенията, като по този начин подкрепя модернизирането и подмладяването на селскостопанския сектор, винаги с цел използването и предаването на знанията;

21.  припомня, че повечето селски райони са сред най-необлагодетелстваните региони на ЕС, чийто БВП на глава от населението е значително по-нисък от средния за Европа; счита поради това, че развитието на селските райони остава важно предизвикателство за балансираното териториално развитие и че тези райони се нуждаят от подкрепа по отношение на увеличаването на равнищата на заетост и стандарта на живот, както и по отношение на развитието на функциите, несвързани със селското стопанство; подчертава, че насърчаването на икономическото и социалното сближаване в ЕС все още представлява текуща задача за бюджета на ЕС; счита поради това, че финансирането от бюджета на ЕС за развитието на селските райони по линия на ОСП следва да бъде увеличено, като същевременно критериите за разпределянето на тази подкрепа между държавите членки следва да продължат да отчитат разликите в богатството на лицата, живеещи в селските райони, техния брой и площта на земеделската земя;

22.  призовава за целенасочена подновена подкрепа за най-нуждаещите се земеделски стопани, включително семейните стопанства и малките и средните стопанства и чрез целеви и конкретни мерки – за стопанствата в райони, изправени пред природни ограничения, както и за стопанствата в най-необлагодетелстваните, планинските и най-отдалечените региони, като по този начин се гарантират по-ефективно производството и доставките на храни във всички части на ЕС и се предотвратява обезлюдяването на селските райони; призовава подкрепата да бъде насочвана именно към обработващите директно земята, без да се изключват земеделските стопани, които не са заети единствено в селското стопанство, а в много случаи са разнообразили своите дейности, и които не следва да бъдат санкционирани за тези си усилия; отбелязва, че стимулирането на бъдещото земеделие чрез подходящ бюджет за ОСП в бъдеще и чрез положителна диференциация за най-уязвимите райони е изключително важно за селскостопанския сектор; призовава Комисията да разгледа възможността за увеличаване на финансовия пакет за програмите POSEI, в съответствие с призива на Парламента, за да защити схема, която е много важна за най-отдалечените региони; припомня, че три държави членки отговарят на условията за тези програми, представляващи по-малко от 1% от бюджета на ОСП; отбелязва по-специално, че ръководеното от общностите местно развитие, като програмата ЛИДЕР (LEADER), представлява ефикасно използване на средствата на ОСП; призовава за увеличаване на финансирането, което ще се предоставя съгласно бъдещата МФР за създаването и развитието на организации на производителите;

23.  призовава Комисията да подкрепи в следващата МФР достъпа на земеделските стопани до иновации, като модерни животновъдни техники и прецизно земеделие, чрез увеличаване на полезните взаимодействия между различните форми на програмите за финансиране и по-значима роля на селското стопанство в научноизследователските програми на ЕС; отбелязва все по-важната роля и възможности на новите технологии в селското стопанство, но посочва, че те продължават да бъдат недостъпни от финансова гледна точка за голяма част от земеделските стопани;

24.  призовава Комисията да представи предложение за правна уредба за веригата за доставки на храни в ЕС и да обезпечи подходящото ѝ финансиране, за да се противодейства на нелоялните търговски практики на единния пазар и да се осигури известна степен на прозрачност и сигурност за земеделските стопани, което ще им даде възможност да вземат добре информирани решения, които ще бъдат от полза не само за самите земеделски стопани, но и за потребителите, както и да избягват практики като продажба под себестойността и последващия спад на доходите от земеделие; призовава за финансиране на мерките, които укрепват преговорните позиции на земеделските стопани във веригата за доставки на храни; припомня, че Парламентът засвидетелства широка подкрепа за регулаторната рамка на ЕС за справяне с нелоялните търговски практики;

25.  отчита интереса на производителите към програмите на ЕС за подкрепа на продукти и призовава Комисията да запази настоящата тенденция на увеличаване на средствата, които се предоставят на подобни програми, като обаче направи оценка на свързаните административни изисквания и условия, които често създават затруднения, особено за малките, средните и начинаещите производители и представляващите ги организации;

26.  счита, че първите четири сценария, очертани от Комисията в нейната бяла книга от март 2017 г., не са достатъчно амбициозни; подчертава, че петият сценарий трябва да бъде отправната точка за размисъла относно бъдещето на бюджета на ЕС за периода след 2020 г.; счита, че продължителността на следващата МФР следва да бъде възможно най-голяма (най-малко седем години), с дългосрочна перспектива до 2050 г. за развитието на селскостопанския сектор на ЕС, с цел да се осигурят предвидимостта и стабилността на финансирането на ОСП в бъдеще, особено предвид значението на сигурността на снабдяването с храни и засилващата се нестабилност в сектора, както и за да се увеличи възможността за успех на пилотните програми.

ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

23.1.2018

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

32

3

5

Членове, присъствали на окончателното гласуване

John Stuart Agnew, Clara Eugenia Aguilera García, Eric Andrieu, Richard Ashworth, José Bové, Daniel Buda, Nicola Caputo, Paolo De Castro, Jean-Paul Denanot, Albert Deß, Jørn Dohrmann, Herbert Dorfmann, Norbert Erdős, Luke Ming Flanagan, Martin Häusling, Esther Herranz García, Peter Jahr, Ivan Jakovčić, Jarosław Kalinowski, Zbigniew Kuźmiuk, Philippe Loiseau, Mairead McGuinness, Ulrike Müller, James Nicholson, Maria Noichl, Marijana Petir, Laurenţiu Rebega, Bronis Ropė, Ricardo Serrão Santos, Czesław Adam Siekierski, Tibor Szanyi, Marc Tarabella, Marco Zullo

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Franc Bogovič, Stefan Eck, Jens Gieseke, Maria Heubuch, Karin Kadenbach, Momchil Nekov, Sofia Ribeiro, Annie Schreijer-Pierik, Hannu Takkula, Tom Vandenkendelaere, Thomas Waitz

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване

Stanisław Ożóg

ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

32

+

PPE

Franc Bogovič, Daniel Buda, Albert Deß, Herbert Dorfmann, Norbert Erdős, Jens Gieseke, Esther Herranz García, Mairead McGuinness, Marijana Petir, Sofia Ribeiro, Annie Schreijer-Pierik, Czesław Adam Siekierski, Tom Vandenkendelaere

S&D

Clara Eugenia Aguilera García, Eric Andrieu, Nicola Caputo, Paolo De Castro, Jean-Paul Denanot, Karin Kadenbach, Maria Noichl, Ricardo Serrão Santos, Tibor Szanyi, Marc Tarabella

ECR

Jørn Dohrmann, Zbigniew Kuźmiuk, James Nicholson, Stanisław Ożóg

ALDE

Ivan Jakovčić, Ulrike Müller, Hannu Takkula

ENF

Philippe Loiseau, Laurenţiu Rebega

3

-

GUE/NGL

Stefan Eck, Luke Ming Flanagan

EFDD

John Stuart Agnew

5

0

ECR

Richard Ashworth

Verts/ALE

José Bové, Martin Häusling, Bronis Ropė

EFDD

Marco Zullo

Легенда на използваните знаци:

+  :  „за“

-  :  „против“

0  :  „въздържал се“


СТАНОВИЩЕ на комисията по рибно стопанство (23.11.2017)

на вниманието на комисията по бюджети

относно следващата МФР: подготвяне на позицията на Парламента относно МФР за периода след 2020 г.

(2017/2052(INI))

Докладчик по становище: Клара Еухения Агилера Гарсия

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по рибно стопанство приканва водещата комисия по бюджети да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  подчертава факта, че с оглед на социално-икономическата значимост на риболовна дейност в крайбрежните региони на ЕС, запазването на специален, достатъчно финансиран, независим и достъпен фонд за рибарството е необходимо за изпълнението на общата политика в областта на рибарството (ОПОР), за гарантиране на устойчивост на европейския сектор на аквакултурите и рибарството, за въвеждане на план за селективност, така че да се предотврати изхвърлянето на улов, намаляването на финансовата тежест на задължението за разтоварване на сушата и за улесняване на неговото изпълнение, както и за постигане на целта за максимален устойчив улов; освен това подчертава, че подобен фонд трябва да подпомага също така и провеждането на процес на преструктуриране в сектора на рибарството, което стана наложително по редица причини, и че този процес може да включва мерки като например прилагането на задължението за разтоварване на сушата и замяната на незамърсяващи двигатели;

2.  подчертава, че ОПОР е от изключителната компетентност на ЕС и поради това финансовите средства, предоставени на разположение на ЕС за тази политика, следва да бъдат достатъчни за постигането на високите цели, заложени в Основния регламент; припомня обаче, че сега действащият Европейски фонд за морско дело и рибарство (ЕФМДР) съставлява едва 0,6% от цялата МФР за периода 2014—2020 г.; подчертава, че следва да се запази най-малко настоящото равнище на финансиране от ЕФМДР предвид на социално-икономическата значимост на риболовните дейности в крайбрежните региони на Европейския съюз;

3.  настоятелно призовава Комисията да предложи повече финансови средства за следващия програмен период на ЕФМДР, по-високи проценти на финансиране и различни правила за съфинансиране и за изплащането на обезщетения на рибарите през периодите на забрана на риболова, с цел да се предвидят средства за покриване на нуждите на малките предприятия за непромишлен риболов, които често са възпрепятствани от забавени административни действия на държавите членки;

4.  счита, че мерките за помощ при временно преустановяване на риболовните дейности следва да бъдат запазени в определени случаи; освен това отбелязва, че тези помощи следва да бъдат насочени към флотите, които са принудени да прекратят дейността си поради външни фактори, като например затварянето на зони за риболов; призовава също така помощите при окончателно преустановяване на риболовните дейности да бъдат запазени при същите условия като сега действащите, съпроводени, по целесъобразност, от провеждането на икономически одит на последиците от извеждането от експлоатация на плавателни съдове за баланса на риболовния флот и за действителния капацитет на риболова;

5.  отбелязва, че излизането на Обединеното кралство от ЕС не трябва да се използва като извинение за намаляване на бъдещо финансиране; счита, че ЕС следва да намери начин да гарантира, че евентуално намаляване в МФР за периода след 2020 г. не означава автоматично по-малко отпуснати средства за ЕФМДР, както те бяха намалени в бюджета за 2018 г.; подчертава факта, че подкрепата трябва да бъде специално предназначена приоритетно за дребномащабния крайбрежен риболов; предупреждава освен това, че рискът от въздействието на излизането на Обединеното кралство от ЕС върху рибарството изисква стабилна бюджетна позиция, с оглед на вече намалените бюджетни средства, отпускани за този сектор в ЕС;

6.  предлага да се увеличи финансирането посредством други финансови инструменти, които да допълват помощите под формата на безвъзмездни средства; наред с това предлага да се улесни достъпът до схема за заеми, която да позволи на сектора да разшири възможностите си за финансиране, с оглед на стимулиране на икономическото развитие на предприятията и продължаване на усилията за ограничаване на екологичното въздействие на добивната дейност;

7.  подчертава, че е необходимо да се гарантира достатъчно равнище на финансиране за ЕФМДР, за да се създаде възможност за инвестиции в устойчивостта, селективността и конкурентоспособността на риболовния флот;

8.  подчертава, че равнището на изпълнение на ЕФМДР за периода 2014—2020 г., вече три години след приемането му на 15 май 2014 г., продължава да е неудовлетворително, тъй като до септември 2017 г. са използвани едва 1,4% от 6,4 милиарда евро, изразява надежда, че равнището на изпълнение на ЕФМДР и на други европейски структурни и инвестиционни програми ще се подобри в дългосрочен план; подчертава факта, че ниското равнище на усвояване на средствата се дължи главно на закъснялото приемане на правилата за този европейски фонд поради реформата на ОПОР, както и в много случаи поради липсата на яснота при административните процедури по предоставяне на помощи по линия на фонда; поради това се застъпва за по-голяма прецизност и опростяване в това отношение; призовава за по-голяма гъвкавост при разпределението на бюджетните средства, и по-специално на неусвоените от държавите членки средства, свързани с данни, които трябва да могат да се прехвърлят на научноизследователски институти, както и на Европейската агенция за контрол на рибарството с цел упражняване на контрол.

9.  подчертава също така, че ЕФМДР следва да покрива разходите, свързани със задължението за разтоварване на сушата, което предполага този фонд да бъде опростен и да разполага с достатъчно средства;

10.  счита за необходимо да се предприемат стъпки, за да се гарантира, че фондът за рибарството за периода след 2020 г. ще се прилага по по-бърз, по-гъвкав и по-небюрократичен начин и без забавяния, които продължават да са сериозен проблем за ЕФМДР през периода 2014—2020 г., за да се положат усилия да не се допусне повтаряне на сегашната ситуация;

11.  призовава Комисията да преразгледа клаузата за инвестиции, за да гарантира, че регионалните и националните инвестиции, съфинансирани чрез ЕФМДР, са изключени от изчисляването на националните дефицити в рамките на европейския семестър;

12.  подкрепя виждането, широко споделяно от промишлеността и администрациите на държавите членки, че сегашните финансови правила са твърде сложни и биха могли да бъдат облекчени като цяло, особено за проектите с по-нисък размер на финансиране; тъй като докладът „Омнибус“, който имаше за цел да опрости Финансовия регламент, не обхващаше ЕФМДР, трябва да се пристъпи към опростяване на Регламента за ЕФМДР;

13.  подчертава, че е важно да се упражнява контрол по отношение на рибарството, както и върху събирането на научни данни, тъй като тези дейности са сред стълбовете на ОПОР; счита, че те трябва да продължат да получават финансиране от ЕС, и че държавите членки трябва да полагат повече усилия за усвояването на съответните ресурси;

14.  е на мнение, че за новия европейски фонд за рибарството трябва да се въведат правила за пропорционалност, така че малките проекти да имат по-малко бюрократична тежест в сравнение с големите проекти; в тази връзка предлага въвеждането на правилото „de minimis“ за ниско равнище на финансова подкрепа в рамките на нов фонд на ЕС за рибарството;

15.  подчертава, че макар ЕС да продължава да бъде нетен вносител на морски храни, европейското рибарство остава много важен източник на здравословни хранителни продукти за европейския пазар и гарантира продоволствена независимост; подчертава, че ЕС следва да продължи мерките за предотвратяване навлизането на пазара на ЕС на продукти от трети държави, които не отговарят на хранителните, екологичните и социалните стандарти, произтичащи от Конвенция № 188 на Международната организация на труда, или нарушават разпоредбите за борба с незаконния, недеклариран и нерегулиран риболов, като тези изисквания трябва да бъдат включени в споразуменията за свободна търговия; подчертава, че като цяло вносът на рибни продукти, които не отговарят на стандартите и на изискванията на действащото законодателство, следва да бъде ограничен, и че следва да се създадат равнопоставени условия на конкуренция за продуктите от риболов; подчертава необходимостта от засилване и хармонизиране на контрола и проверките на място във връзка с вноса от трети държави, с цел да се предотврати влизането на продукти, които не отговарят на изискванията на действащото законодателство, на пазара на ЕС;

16.  подчертава, че до този момент европейската добавена стойност в управлението на рибарството до голяма степен се свързва с намаляването на капацитета на риболовния флот, доброто управление на ресурсите, качеството на продуктите и с тяхната преработка; счита, че в МФР след 2020 г. ще трябва да се държи сметка за баланс между съществуващите рибни ресурси и капацитета на риболовния флот; подчертава, че следва да се вземат предвид и други елементи, които са с количествено неизмерима добавена стойност, като например ролята, която секторът на рибарството играе за общностите, силно зависими от тази дейност за осигуряването на пряка и непряка трудова заетост и растеж на местно равнище; поради това подчертава, че е важно да се запази независимостта на фонда за рибарството, за да се подкрепят тези общности и да се гарантира по-добро териториално сближаване;

17.  подчертава, че крайбрежните общности, които зависят от непромишления риболов, следва да бъдат приоритет в рамките на бъдещия ЕФМДР, предвид на значението на непромишления риболов за тези местни общности от гледна точка на опазването на околната среда и заетостта, тъй като този сектор съставлява 80% от европейския флот и осигурява 40% от цялата заетост в първичния сектор, като същевременно индиректно се създават и други работни места – в дистрибуцията на местно равнище, производството на мрежи или във връзка с ремонта на кораби; счита, че крайбрежните общности, които зависят от непромишления риболов, следва да бъдат приоритет в рамките на бъдещия ЕФМДР, за да се осигури растеж и да се генерират доходи и работни места; отбелязва, че това беше посланието на реформата на ОПОР, разпространено при изготвянето на новата политика;

18.  подчертава значението на социалното и икономическото измерение на рибарството за местните общности и за някои морски и крайбрежни региони; признава необходимостта от запазване на достатъчно финансови провизии, за да се предостави възможност на секторите на крайбрежния, непромишления и дребномащабния риболов да получат финансиране;

19.  подчертава факта, че традиционният крайбрежен риболов се характеризира с голяма туристическа привлекателност, което индиректно води до силно положително икономическо въздействие върху други сектори на икономиката;

20.  подчертава факта, че европейските крайбрежни и островни общности са и ще останат силно зависими от сектора на рибарството, както при преработката на морски продукти, туризма и ресторантьорството, така и нагоре по веригата – при корабостроенето, дейностите по поддръжка, ремонт, поддържане на безопасността и при новите технологии; поради това подчертава, че воденото от общностите местно развитие (ВОМР) и местните групи за действие в областта на рибарството (МГДОР) следва да се запазят като акцент, а финансирането им трябва да бъде увеличено, тъй като подпомагат местните риболовни общности за справяне с тези предизвикателства на най-близкото за тези общности ниво, като се използват познанията на местните заинтересовани страни за справяне с местните проблеми; подчертава в тази връзка колко е важно да бъде запазена структурата на финансиране на организациите на рибарите производители, както и да се правят вноски в представителните професионални организации;

21.  счита, че мерките за контрол са основен и съществен елемент на ОПОР за гарантиране на равнопоставени условия на конкуренция, и че Комисията и държавите членки трябва да обезпечат достатъчни икономически и други ресурси за дейностите по контрол; поради това счита, че бъдещият фонд трябва да гарантира подходяща подкрепа в това отношение;

22.  подчертава, че е необходимо да се запази непроменена структурата на финансиране на двата инструмента за колективна подкрепа за сектора на рибарството, на местните групи за действие и на организациите на производителите от сектора на рибарството, тъй като тези елементи са от решаващо значение за развитието на рибарството в регионите, зависещи от тази дейност;

23.  счита, че ЕФМДР следва да продължава да предоставя приоритетно финансова подкрепа за крайбрежния и непромишления риболов, предвид на неговата социално-икономическа роля в регионите, които са силно зависими от риболова, но без същевременно да се намалява финансовата подкрепа за други флоти, които са необходими за доставката на здравословни храни за пазарите на ЕС;

24.  счита, че с оглед на предстоящата реформа на МФР е необходимо да се започне обсъждане на възможностите за отпускане на средства за модернизиране на някои остарели флоти, които могат да породят рискове за морската безопасност, като например някои флоти от най-отдалечените региони, при условие че това няма да доведе до увеличаване на риболовния капацитет;

25.  подчертава все по-важната роля на т.нар. „синя икономика“; счита, че приоритетите на стратегията „Син растеж“ следва да бъдат приведени в съответствие с тези на ЕФМДР, като за целта се създаде специален бюджетен ред, т.е. предназначен за осигуряването на устойчивост на околната среда, ефикасно използване на ресурсите, конкурентоспособност, създаване на възможности за висококачествена заетост, академично и професионално обучение и териториално сближаване; призовава Комисията да направи нова оценка на разпределението на финансови средства в МФР за стратегията „Син растеж“ и подчертава, че фонд за рибарството следва да играе важна роля в това отношение;

26.  приветства желанието да се даде тласък в рамките на европейската стратегия „Синя икономика“ на сектора на аквакултурите, който ползва 20% от ЕФМДР, но изразява съжаление за това, че административни пречки спъват развитието на аквакултурите; поради това призовава да се обмислят начини за намаляване на бюрокрацията в държавите членки;

27.  подчертава необходимостта от мерки за подкрепа с оглед на улесняване на социалния диалог и използване на ЕФМДР за подпомагане на обучението на квалифицирани специалисти за морския сектор и сектора на рибарството; подчертава значението на модернизирането на морския сектор и сектора на рибарството, и отбелязва ролята, която играят иновациите в този процес; ето защо призовава за увеличаване на инвестициите в технологичното развитие и иновациите, по-специално с оглед на необходимостта от подобряване на селективността при риболовните уреди в контекста на задължението за разтоварване на сушата и изпълнението на критериите за максималния устойчив улов, и с оглед на необходимостта да се гарантира ефикасността на корабите и удобството и безопасността на екипажите; наред с това призовава предприятията от други сектори, които разработват решения за сектора на рибарството, да получат достъп до средства и повече възможности за финансиране, така че да се насърчи подобряването на икономическите и екологичните показатели на сектора;

28.  отново заявява, че е важно да се насърчава и инвестира в диверсификацията на риболова чрез развиване на допълнителни дейности;

29.  припомня, че е необходимо да се подобри събирането на научни данни и да се осигури по-добър достъп до тях, и да се насърчават сътрудничеството и обменът на научни данни между морския сектор и сектора на рибарството, от една страна, и научната общност, неправителствените организации и други субекти, от друга страна, както и да се насърчават нови научноизследователски дейности и да се създават нови отрасли в сектора на рибарството, като например аквапониката;

30.  отново подчертава значението на строгите и независими научни становища за оценяването на състоянието на рибните ресурси, с цел да могат да се вземат управленски решения, които позволяват да се постигне максимален устойчив улов; е на мнение, че следва да се предостави достатъчно финансиране в ЕФМДР за периода след 2020 г. за целите на събирането на научни данни;

31.  подчертава значението на това да се запази най-малко същото равнище на финансиране за Европейската агенция за контрол на рибарството във връзка с целите на нейния мандат за контрол, проверка и надзор в сектора на рибарството; изисква ролята на Европейската агенция за контрол на рибарството да бъде засилена в бъдеще, с цел да се даде възможност за постигането на целите на ОПОР, както и възможност за Европейската агенция за контрол на рибарството да засили дейностите си по управление на риболовните флоти и надзор на процедурите за мониторинг; призовава Комисията да увеличи финансирането за Европейската агенция за контрол на рибарството.

ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

21.11.2017

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

21

2

2

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Marco Affronte, Clara Eugenia Aguilera García, Renata Briano, Alain Cadec, David Coburn, Richard Corbett, Diane Dodds, Linnéa Engström, Mike Hookem, Ian Hudghton, Carlos Iturgaiz, Werner Kuhn, António Marinho e Pinto, Gabriel Mato, Norica Nicolai, Liadh Ní Riada, Ulrike Rodust, Remo Sernagiotto, Ricardo Serrão Santos, Isabelle Thomas, Ruža Tomašić, Jarosław Wałęsa

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

France Jamet, Verónica Lope Fontagné, Francisco José Millán Mon, Maria Lidia Senra Rodríguez

ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

21

+

ALDE

António Marinho e Pinto, Norica Nicolai

ECR

Ruža Tomašić, Remo Sernagiotto

ENF

France Jamet

PPE

Alain Cadec, Carlos Iturgaiz, Francisco José Millán Mon, Gabriel Mato, Jarosław Wałęsa, Verónica Lope Fontagné, Werner Kuhn

S&D

Clara Eugenia Aguilera García, Isabelle Thomas, Renata Briano, Ricardo Serrão Santos, Richard Corbett, Ulrike Rodust

VERTS/ALE

Ian Hudghton, Linnéa Engström, Marco Affronte

2

-

EFDD

David Coburn, Mike Hookem

2

0

GUE/NGL

Liadh Ní Riada, Maria Lidia Senra Rodríguez

Легенда на използваните знаци:

+  :  „за“

-  :  „против“

0  :  „въздържал се“


СТАНОВИЩЕ на комисията по култура и образование (6.12.2017)

на вниманието на комисията по бюджети

относно следващата МФР: изготвяне на позицията на Парламента относно МФР след 2020 г.

(2017/2052(INI))

Докладчик по становище: Хелга Трюпел

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по култура и образование приканва водещата комисия по бюджети да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  счита, че краят на програмния период 2014 – 2020 г. заедно с променената европейска и международна политическа среда дават основание за преосмислянето на структурата на многогодишната финансова рамка (МФР), така че тя да бъде приспособена към потребностите на Съюза; следователно настоятелно призовава Комисията и държавите членки надлежно да оценят възможните последици и въздействия от излизането на Обединеното кралство от ЕС, да започнат всеобхватна реформа на МФР и да предоставят необходимите финансови средства, за да се предотврати всяко отрицателно въздействие на излизането на Обединеното кралство от ЕС върху равнището на финансовите средства, отпуснати за програми за сътрудничество на равнището на ЕС в областта на културата, образованието, медиите, младежта, спорта и научните изследвания, или върху хората, които работят в съответните сектори;

2.   изразява подкрепа за програми в областта на културата, образованието, медиите, младежта, спорта, научните изследвания и гражданството, които са доказали ясно своята европейска добавена стойност и се ползват с трайна популярност сред бенефициентите, и призовава за значително увеличение на бюджетните кредити за поети задължения и за плащания и на дългосрочните и координирани инвестиции, за да се гарантира успешното постигане на техните цели в МФР за периода след 2020 г.;

3.  счита, че по отношение на структурата на бъдещата МФР следва да бъдат спазени най-малкото следните критерии:

i)  опростяване, т.е. реформа на функциите, която позволява на гражданите да разберат нейните цели; счита, че програмите за образование и обучение, младежта, културата и спорта следва да бъдат събрани в една функция, която да отразява различните цели на програмите по подходящ начин;

ii)  предсказуемост, т.е. структура на МФР и на свързаните с нея програми, позволяваща достатъчно дългосрочно планиране от страна на бенефициентите; приканва Комисията да запази структурата на тези програми, чийто потенциал все още не е използван в пълна степен, включително хоризонталното направление на програмата „Творческа Европа“, и по-специално гаранционния механизъм за секторите на културата и творчеството и неговите съвместни действия с Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ), които са от решаващо значение за подпомагането на културните и творческите индустрии;

iii)  прозрачност и демократична отчетност, т.е. продължителността на МФР следва да бъде приведена в съответствие с европейския изборен цикъл; отбелязва, че несъответствието между седемгодишното програмиране на МФР и десетгодишното програмиране на политическите и стратегическите приоритети на ЕС би могло да окаже неблагоприятно въздействие върху последователната оценка на резултатите, постигнати от програмите на Съюза; следователно предлага МФР за периода след 2020 г. да бъде с продължителност 10 години с обвързващо и съдържателно преразглеждане след първите 5 години;

iv)  приспособимост, тъй като опитът с МФР за периода 2014 – 2020 г. показа неспособността ѝ да отговори на нововъзникващите предизвикателства, без това да оказва въздействие върху съществуващите програми; счита, че са необходими повече гъвкавост и по-широки маржове в рамките на следващата МФР заедно с установяването на принципа „нови пари за нови инициативи“, за да се избегне финансирането на нови инициативи от бюджета на ЕС за сметка на съществуващите програми и политики на ЕС; в този контекст подчертава, че дългосрочната стабилност е от основно значение за програмите в областта на културата и образованието; поради това приканва Комисията и Съвета да разгледат възможността за увеличаване на таваните на бюджетните кредити за поети задължения и за плащания в бъдещите многогодишни финансови рамки; счита, че гъвкавостта следва да направи възможно използването в пълна степен на таваните за поетите задължения и за плащанията в МФР;

v)  отговорност, тъй като приоритетно трябва да бъдат предприети действия за предотвратяване на възникването на нова криза с плащанията по време на действащата МФР; счита, че следва да бъдат положени големи усилия, за да се избегне натрупването на просрочени задължения по счетоводните сметки, каквито бяха наблюдавани в края на предходната МФР (2007 – 2013 г.) и в началото на настоящата (2014 – 2020 г.); очаква увеличението на бюджетните кредити за поети задължения да бъде придружено от съответно увеличение на бюджетните кредити за навременни плащания; изразява съжаление, че последиците от просрочените плащания са съществени и оказват особено сериозно въздействие върху малките организации в секторите на образованието, културата и творчеството, като по този начин също така засягат пряко бенефициентите на бюджета на ЕС, например студенти, университети, МСП и изследователи;

4.  счита, че адекватните и дългосрочни инвестиции в образованието и културата са от основно значение, за да се създаде възможност за ефективно и активно участие на гражданите на ЕС в политическия и демократичния живот на ЕС;

5.  твърдо подкрепя необходимостта от намаляване на вноската от ресурсите на база БНД в собствените ресурси на бюджета на ЕС, в контекста на всеобхватна реформа на системата, с цел спазване на духа и буквата на член 311 от ДФЕС;

6.  отбелязва с голяма загриженост увеличаването на социалните и икономическите неравенства, ксенофобията, расизма, национализма, използващия насилие екстремизъм и тероризма в Европа; поради това призовава за подкрепа на ефективни превантивни мерки посредством увеличаване на финансирането за съответни програми на ЕС, включително тези, които наред други инициативи подкрепят образователни стратегии, поощряващи европейското гражданство, социалното сближаване, толерантността и правата на човека, и насърчават отворени и приобщаващи европейски общества като основа на нашия демократичен модел в съответствие с Парижката декларация от 17 март 2015 г.;

7.  признава, че интеграцията на различните в културно отношение бежанци и мигранти в европейското общество е свързана с предизвикателства в краткосрочен и дългосрочен план за новопристигналите лица и за приемащите общества; подчертава значението на програмите в областта на културата, образованието и спорта в това отношение и призовава дългосрочните и координирани инвестиции, заедно с подходящо увеличение на финансирането чрез настоящи и бъдещи поколения на програмите „Еразъм+“ „Творческа Европа“ и „Европа за гражданите“, да подкрепят държавите членки в усилията им за постигане на пълноценна интеграция, като същевременно тази подкрепа за програми в областта на културата и образованието бъде включена в други фондове на ЕС за интеграция, като например фонд „Убежище, миграция и интеграция“ (ФУМИ);

8.  признава предизвикателствата, пред които е изправен Съюзът в областта на образованието, културата, младежта и гражданството, особено конкретната достъпност до програмите на ЕС, по-специално за хората с увреждания, и необходимостта от разширяване на обхвата на програмите с цел обхващане на всички млади европейци, включително учениците в гимназията и стажантите, като не се ограничават до студентите в университетите, които понастоящем представляват голямата част от бенефициентите; подчертава в това отношение значението на програмите в областта на културата, образованието и спорта и призовава за дългосрочни и координирани инвестиции в рамките на настоящите и бъдещите програми „Еразъм+“, „Творческа Европа“ и „Европа за гражданите“, чрез които да бъдат подкрепени държавите членки в техните усилия;

9.  припомня, че схемата за гаранция за младежта и инициативата за младежка заетост са ключови инструменти за решаване на трайния проблем с високите равнища на младежката безработица, и призовава за тяхното непрекъснато подобряване, както и за значително увеличение на бюджета в рамките на Европейския социален фонд; посочва, че са необходими политики в подкрепа на търсенето и инвестициите, насърчаващи растежа структурни реформи и координиране на социалните политики, за да се подкрепи качественото преминаване на младите хора на пазара на труда по устойчив начин;

10.  подчертава необходимостта от укрепване на действащите програми в областта на образованието и културата с цел допълнително подпомагане на пригодността за заетост на работниците, особено в държавите членки с високи равнища на безработица, и с цел насърчаване на конкурентоспособността на културните индустрии в ЕС;

11.  счита, че в следващата МФР следва да се осигури специално финансиране за неформално образование, основани на доброволчество дейности в сферата на образованието относно европейското гражданство за младите хора в началните и средните училища, в училищата за професионално образование и обучение и във всички други центрове за обучение, тъй като тези видове дейности играят основна роля, за да се гарантира, че ЕС „се преподава“ в много училища в цяла Европа, като се повишава качеството на образованието относно европейското гражданство като цяло и непряко се насърчават европейската идентичност и активната гражданска ангажираност на младите граждани;

12.  отново заявява своята подкрепа и за засилването на външното измерение на културните програми „Еразъм+“ и „Творческа Европа“ като важна част от междуличностния аспект на стратегията на ЕС за международни културни отношения, като се обърне специално внимание на държавите с ниски и средни доходи, както и на специфични схеми за мобилност за млади творци и специалисти, работещи в секторите на културата и творчеството; счита, че следва да бъде засилено външното измерение на новата програма „Европейски корпус за солидарност“;

13.  призовава за продължаване на инвестициите в настоящата и бъдещата рамка „Образование и обучение 2020“, програмите „Еразъм+“, „Творческа Европа“ и „Европа за гражданите“ с цел да се осигури възможност на младежките организации да продължават да достигат до младите хора и да им предоставят ценни компетентности и житейски умения посредством учене през целия живот, ориентирано към учащите се и неформално образование и възможности за неформално учене, по-специално доброволческа дейност и работа с младежи;

14.  подчертава, че увеличените инвестиции в програмата „Еразъм+“ трябва да предоставят възможност на програмата да има по-широк обхват, така че да включва по-амбициозни възможности за мобилност на учащите в ПОО, на уязвими млади хора и на млади хора, страдащи от множествена дискриминация и пречки, включително хора с увреждания, хора, които се определят като ЛГБТИ, и хора, произхождащи от маргинализирани общности, както и на ученици в контекста на училищния обмен;

15.  призовава за десет пъти повече инвестиции в програмата – наследник на „Еразъм+“, за следващия цикъл на МВФ с цел да се достигне до много повече млади хора и учащи в цяла Европа и да се постигне пълният потенциал на програмата в подкрепа на призива, отправен от председателя Юнкер в речта му относно състоянието на Съюза и от няколко европейски лидери, както и от коалицията на организации на гражданското общество, стояща зад кампанията „Erasmusx10“; посочва, че действащата програма „Еразъм+“ представлява едва 1,36% от общия бюджет на ЕС за периода 2014 – 2020 г. и до края на нейното изпълнение през 2020 г. ще бъде от полза за едва 4 милиона европейци;

16.  подчертава значението на своевременното одобрение на МФР за периода след 2020 г. и на съответните регламенти за програмите с цел да се предотвратят проблеми при изпълнението на програмите, а преходният период между настоящия и бъдещия период да остане възможно най-кратък;

17.  счита, че предвид все още високия брой на европейските граждани с ниско равнище на грамотност или затруднения с грамотността, включително функционална и медийна неграмотност, и при приблизително 40% от работниците в ЕС без адекватни цифрови умения и 44% от населението с малки или без основни цифрови умения в следващата МФР трябва да бъдат заделени значителни допълнителни ресурси – над необходимото за действащите образователни програми – за засилване на цифровите умения посредством по-добри възможности за образование, професионално обучение и учене през целия живот и за подпомагане на цифровизацията на образователните и културните ресурси с цел подобряване и повишаване на тяхното качество и достъпност; подчертава освен това, че инициативите в областта на цифровите умения трябва да обхващат както основни житейски умения, като например медийна и цифрова грамотност, така и специфични умения, свързани с работата, като например кодиране; настоява в новата МФР да бъде предложена възможност за формиране на цялостна политика на ЕС в областта на цифровите умения;

18.  подчертава значението на справянето със социалното изключване и на включването на хората в неравностойно положение, за да им се гарантира пълен и равен достъп до култура и образование;

19.  приветства инициативата на Комисията за създаване на Европейския корпус за солидарност като програма за насърчаване на солидарността сред младите европейци и препоръчва продължаването ѝ в следващата МФР с по-голям бюджет и като елемент на рамката на политиката на ЕС по въпросите на младежта;

20.  признава значението на културните и творческите индустрии за социалното и икономическото развитие на ЕС и на неговите държави членки и препоръчва да бъде разработена координирана рамка на политиката, която да отговори на специфичните потребности от допълнително развитие и популяризиране на сектора;

21.  подчертава необходимостта от предприемане на необходимите мерки за подобряване на достъпността и изпълнението на програмите чрез намаляване на бюрокрацията, по възможност посредством опростяване, гъвкавост и полезни взаимодействия между програмите, и от предотвратяване на просрочени плащания или натрупване на неплатени сметки;

22.  признава значението на опазването на природното и културното наследство и използването на техния потенциал като двигател на икономиката;

23.  призовава за поставянето на по-силен акцент върху качествените стажове и чиракуване и за по-голямо участие на младите европейци в процесите на изготвяне на политиките.

ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

4.12.2017

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

14

1

0

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Andrea Bocskor, Silvia Costa, María Teresa Giménez Barbat, Giorgos Grammatikakis, Petra Kammerevert, Stefano Maullu, Luigi Morgano, Sabine Verheyen, Julie Ward, Bogdan Brunon Wenta, Bogdan Andrzej Zdrojewski, Milan Zver

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Norbert Erdős, Hermann Winkler

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване

Sylvie Goddyn

ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

14

+

ALDE

María Teresa Giménez Barbat

PPE

Andrea Bocskor, Norbert Erdős, Stefano Maullu, Sabine Verheyen, Bogdan Brunon Wenta, Hermann Winkler, Bogdan Andrzej Zdrojewski, Milan Zver

S&D

Silvia Costa, Giorgos Grammatikakis, Petra Kammerevert, Luigi Morgano, Julie Ward

1

-

ENF

Sylvie Goddyn

0

0

 

 

Легенда на използваните знаци:

+  :  „за“

-  :  „против“

0  :  „въздържал се“


СТАНОВИЩЕ на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (30.11.2017)

на вниманието на комисията по бюджети

относно следващата МФР: изготвяне на позицията на Парламента относно МФР за периода след 2020 г.

(2017/2052(INI))

Докладчик по становище: Моника Маковей

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи приканва водещата комисия по бюджети да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  посочва, че структурата на новата многогодишна финансова рамка (МФР) следва в много по-голяма степен да е приведена в съответствие с петте най-важни политически приоритета на ЕС; призовава за по-голяма съгласуваност между финансирането на бюджета на ЕС и неговите цели, чрез разчупване, ако е необходимо, на т.нар. „стъклен таван“ от 1% от БВП, отнасящ се до вноските на държавите членки, и/или чрез адаптиране и намаляване на целите на ЕС;

2.  призовава за увеличаване на финансирането за борба с явлението „радикализация“, водещо до насилнически екстремизъм в ЕС; счита, че тази цел може да бъде постигната чрез насърчаване на интеграцията и предприемане на действия във връзка с дискриминацията, расизма и ксенофобията;

3.  подчертава значението на различните фондове на ЕС и изтъква, че действията в областта на сигурността и миграцията следва да бъдат обхванати не само от специални инструменти, като например фонд „Убежище, миграция и интеграция“ (ФУМИ) и фонд „Вътрешна сигурност“ (ФВС), предвиждащи адекватно равнище на финансиране за справяне с големите предизвикателства в тези области, с достатъчно ресурси от самото начало за целия период на следващата МФР, но следва също така да бъдат включени по проект в по-общи бъдещи инструменти като Европейския социален фонд (ЕСФ), Кохезионния фонд или фонда на Съюза на сигурност (съответстващ на Европейската програма за сигурност) и инструментите за финансиране на външната дейност; отбелязва, че не следва да се изключва възможността да се използват други, по-общи инструменти (например ЕСФ) за финансиране на действия във връзка с интеграцията на мигрантите и бежанците в приемащите общества; счита, че е необходимо всички ЕСИ фондове да продължат да съществуват след 2020 г. и подчертава, че със средствата от някои фондове, като например ЕСФ, следва по-специално да бъдат подкрепени програми за борба с радикализацията, маргинализацията, престъпленията от омраза и ксенофобията;

4.  призовава за по-голяма финансова подкрепа, за да се укрепи дейността на гражданското общество;

5.  подчертава, че равнището и механизмите на финансиране в областта на сигурността и миграцията следва да са адекватни и да предвиждат необходимата гъвкавост, за да се избегне системното прибягване до механизма за гъвкавост на бюджета на ЕС всяка година, какъвто е случаят с настоящата МФР от 2015 г. до момента, и да се гарантира, че начините за предоставяне на помощ отговарят ефективно на нововъзникващите нужди на място; счита, че фондовете следва също така да включват и сериозен междинен преглед, с който да се коригира разпределението на средствата според нуждите на място въз основа на актуализирани статистически данни и да се възнаграждава доброто изпълнение при прилагането на приоритетите на ЕС;

6.  отново изразява своята загриженост поради създаването на ad hoc инструменти извън бюджета на Съюза, като например доверителни фондове, които нито запазват единството и универсалността на бюджета на ЕС, нито го правят по-прозрачен и по-разбираем; припомня, че доверителните фондове на ЕС следва да подкрепят единствено действия извън Съюза; припомня, че Парламентът следва да може да упражнява своите контролни правомощия не само по отношение на създаването на такива доверителни фондове на ЕС, но също така и през целия период на тяхното изразходване;

7.  изразява съжаление във връзка с увеличаващата се финансова подкрепа, предоставяна от ЕС на трети държави като Либия или Турция с цел предотвратяване на миграцията въпреки безпокойството, свързано със състоянието на правата на човека в тези трети държави;

8.  припомня, че за да функционира правилно Съюзът на сигурност, финансовите инструменти следва да имат за цел на първо място подобряването на настоящите политики и съществуващите системи;

9.  подчертава важната роля на всички агенции, работещи в областта на правосъдието и вътрешните работи (ПВР), и на новосъздадените органи на Съюза като част от програмата на Съюза на сигурност, както и значителния им принос в борбата с трансграничната престъпност, измамите, изпирането на пари и тероризма, независимо дали става дума за оказване на подкрепа по въпросите на предоставянето на убежище, съдебното сътрудничество, полицейското сътрудничество, управлението на границите, защитата на данните, широкомащабните ИТ проекти или основните права; призовава за предоставяне на достатъчно ресурси за техните операции и дейности; изразява съжаление, че финансирането, предвидено за много от тези агенции, досега не беше увеличено в степен, съответстваща на повишените очаквания във връзка със задачите им;

а)  изразява съжаление, че в настоящата МФР са предвидени недостатъчни по размер ресурси за правоприлагащите агенции (като Европол, Евроюст и Cepol) и призовава за планиране на ресурсите в съответствие с политическите очаквания и оперативните нужди на агенциите, включително необходимостта от технологична и техническа подкрепа, както и за обучение;

б)  призовава за отпускане на по-голямо финансиране за създаването на допълнителни съвместни екипи за разследване, за да се увеличат сътрудничеството и обменът на информация при трансгранични разследвания;

в)  подчертава, че работата на Европейската агенция за оперативното управление на широкомащабни информационни системи в пространството на свобода, сигурност и правосъдие (eu-LISA) по редица съществуващи и нови системи в пространството на свобода, сигурност и правосъдие е от голямо значение; призовава за предоставяне на достатъчно финансови и човешки ресурси, за да се осигури продължаването на тази работа, както и за безпрепятственото прилагане и управление на Системата за влизане/излизане, системата на ЕС за информация за пътуванията и разрешаването им (ETIAS), европейската информационна система за регистрите за съдимост (ECRIS-TCN) и предстоящи инициативи, които да позволят оперативна съвместимост между информационните системи на ЕС в областта на сигурността, управлението на границите и на миграцията;

г)  припомня ангажимента на Съюза за борба с бедността и социалното изключване като част от стратегията за растеж „Европа 2020“, както и необходимостта от по-добро разбиране и реакция на явленията радикализация, растяща маргинализация на някои групи, изказвания, проповядващи вражда и омраза, и престъпления от омраза; подчертава ролята на Агенцията на Европейския съюз за основните права (FRA) в тази връзка; призовава за разпределянето на допълнителни човешки ресурси за FRA; изразява съжаление, че мандатът на FRA все още ограничава ролята ѝ в подкрепа на основните права; подчертава, че FRA следва да може по своя инициатива да предлага становища по законодателни предложения и че нейните правомощия следва да обхващат областите на всички права, защитени от Хартата на основните права на Европейския съюз, включително например въпросите във връзка с полицейското и съдебното сътрудничество;

д)  призовава за предоставяне на достатъчно ресурси за консолидиране на новия мандат на Европейската агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на държавите – членки на Европейския съюз (FRONTEX) и подчертава, че новите ѝ задачи, правомощия и дейности ще изискват непрекъснато финансиране във финансовата рамка за периода след 2020 г.;

е)  призовава за разпределянето на допълнителни човешки ресурси за Европейската служба за подкрепа в областта на убежището (EASO), за да се подкрепи разширяването на нейния мандат с цел преобразуване на EASO в пълноценна агенция, способна да предоставя на държавите членки необходимата оперативна и техническа помощ;

ж)  подчертава ролята на Европейския център за мониторинг на наркотици и наркомании (ЕЦМНН), който предоставя цялостна оценка за незаконната употреба на наркотици, значението на Центъра както от гледна точка на превантивните дейности, така и при извършване на последващи дейности в областта на правоприлагането, както и необходимостта, поради това, да се гарантира, че са му предоставени достатъчно ресурси;

з)  призовава за предоставяне на достатъчно ресурси, за да може Европейската прокуратура да изпълнява надлежно задачите си и да функционира безпроблемно;

10.  призовава Комисията да се позове на член 7 от Договора за Европейския съюз при наличието на очевиден риск от тежко нарушение от държава членка на принципите на правовата държава, и призовава Съвета да поеме своята отговорност в това отношение.

ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

28.11.2017

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

40

7

0

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Asim Ademov, Gerard Batten, Heinz K. Becker, Monika Beňová, Malin Björk, Caterina Chinnici, Rachida Dati, Ana Gomes, Nathalie Griesbeck, Sylvie Guillaume, Jussi Halla-aho, Monika Hohlmeier, Filiz Hyusmenova, Sophia in ‘t Veld, Dietmar Köster, Barbara Kudrycka, Monica Macovei, Roberta Metsola, Claude Moraes, Péter Niedermüller, Ivari Padar, Soraya Post, Birgit Sippel, Branislav Škripek, Csaba Sógor, Sergei Stanishev, Helga Stevens, Traian Ungureanu, Bodil Valero, Marie-Christine Vergiat, Udo Voigt, Kristina Winberg, Tomáš Zdechovský

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Gérard Deprez, Teresa Jiménez-Becerril Barrio, Sylvia-Yvonne Kaufmann, Jean Lambert, Jeroen Lenaers, Nuno Melo, Morten Helveg Petersen, Salvatore Domenico Pogliese, Róża Gräfin von Thun und Hohenstein, Axel Voss

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване

André Elissen, Karoline Graswander-Hainz, Georg Mayer, Julia Pitera

ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

40

+

ALDE

Gérard Deprez, Nathalie Griesbeck, Filiz Hyusmenova, Morten Helveg Petersen, Sophia in ‘t Veld

ECR

Jussi Halla-aho, Monica Macovei, Branislav Škripek, Helga Stevens

PPE

Asim Ademov, Heinz K. Becker, Rachida Dati, Monika Hohlmeier, Teresa Jiménez-Becerril Barrio, Barbara Kudrycka, Jeroen Lenaers, Nuno Melo, Roberta Metsola, Julia Pitera, Salvatore Domenico Pogliese, Csaba Sógor, Róża Gräfin von Thun und Hohenstein, Traian Ungureanu, Axel Voss, Tomáš Zdechovský

S&D

Monika Beňová, Caterina Chinnici, Ana Gomes, Karoline Graswander-Hainz, Sylvie Guillaume, Sylvia-Yvonne Kaufmann, Dietmar Köster, Claude Moraes, Péter Niedermüller, Ivari Padar, Soraya Post, Birgit Sippel, Sergei Stanishev

VERTS/ALE

Jean Lambert, Bodil Valero

7

-

EFDD

Gerard Batten, Kristina Winberg

ENF

André Elissen, Georg Mayer

GUE/NGL

Malin Björk, Marie-Christine Vergiat

NI

Udo Voigt

0

0

 

 

Легенда на използваните знаци:

+  :  „за“

-  :  „против“

0  :  „въздържал се“


СТАНОВИЩЕ на комисията по конституционни въпроси (11.10.2017)

на вниманието на комисията по бюджети

относно следващата МФР: изготвяне на позицията на Парламента относно МФР за периода след 2020 г.

(2017/2052(INI))

Докладчик по становище: Херолф Анеманс

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по конституционни въпроси приканва водещата комисия по бюджети да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  припомня, че разходите на ЕС следва да разполагат със съответната гъвкавост и да бъдат подложени на надлежен демократичен контрол и отчетност, поради което е необходимо Парламентът да бъде включен в пълна степен в процеса на вземане на решения по отношение на регламента за многогодишната финансова рамка (МФР); призовава, следователно, за по-активен диалог между Съвета и Парламента при преговорите по следващата МФР и предупреждава да не се прилага обичайният за Европейския съвет подход „отгоре надолу“, при който се определят общите тавани за всяка функция, вместо първо да се направи оценка на действителните потребности на програмите;

2.  отбелязва, че текущата МФР силно ограничава финансовата автономност на Съюза, тъй като по-голямата част от приходите се състои от национални вноски от държавите членки, а за голяма част от разходите вече е предвидено да се върнат в същите тези държави членки под формата на обратни постъпления;

3.  подчертава, че бюджетът на ЕС е инструмент, който допринася за постигането на общите цели на Съюза, определени в член 3 от ДЕС, и счита, че той е изпълнявал добре целта си в миналото;

4.  изтъква, че МФР за периода след 2020 г. трябва да позволи на Съюза да реагира едновременно на съществуващи и нововъзникващи предизвикателства, които изискват общоевропейски подход;

5.  посочва възможността за преминаване от гласуване с единодушие към гласуване с квалифицирано мнозинство за приемането на следващия регламент за МФР, като се използват разпоредбите на член 312, параграф 2 от ДФЕС, които позволяват по-добро съгласуване на преговорите по МФР с процедурата за приемане на годишния бюджет на Съюза;

6.  призовава за привеждане на бъдещите МФР в съответствие с продължителността на законодателния мандат на Парламента и мандата на Комисията, като по този начин се намали продължителността на МФР от седем на пет години за някои програми, докато за други, особено тези, свързани с програми, които изискват дългосрочно програмиране и/или политики, предвиждащи сложни процедури за създаването на системи за изпълнение, като политиката на сближаване или политиката за развитие на селските райони, следва да се договарят за период от 5 + 5 години със задължително междинно преразглеждане;

7.  припомня, че практиката на Европейския съвет да се опитва да увеличи ролята си в законодателния процес чрез вземане на решения относно законодателни разпоредби в преговорите по МФР не съответства на Договорите, които изрично изключват такава роля на Европейския съвет;

8.  подчертава значението на МФР като многогодишен бюджет, съсредоточен основно върху инвестициите;

9.  подчертава, че излизането на Обединеното кралство от ЕС ще засегне силно следващата МФР, особено по отношение на приходите; поради това настоява да се обърне дължимото внимание на въвеждането на истински собствени ресурси; подкрепя препоръките на Групата на високо равнище за собствените ресурси по отношение на диверсифицирането на приходите в бюджета на ЕС, включително за нови собствени ресурси, за да се намали делът на вноските въз основа на БНД в бюджета на ЕС с оглед изоставяне на подхода „подобаваща възвръщаемост“ („juste retour“) на държавите членки;

10.  счита, че Европейският съюз не може да чака резултата от излизането на Обединеното кралство от ЕС, за да започне подготовката на преговорите за МФР за периода след 2020 г., и че предложение по този въпрос следва да бъде представено от Комисията във възможно най-кратък срок, в идеалния случай до първото тримесечие на 2018 г.;

11.  припомня, че новите приоритети и инициативи на ЕС следва да се финансират с нови средства, без да застрашават съществуващите програми и политики; призовава в тази връзка за задълбочена реформа на системата за финансиране на Съюза — истинска система на собствени ресурси — така че бюджетът на ЕС да стане по-стабилен, по-устойчив и по-предвидим, като същевременно се подобри прозрачността за гражданите; счита, че трябва да се предприемат действия с оглед единството на бюджета и по-голяма гъвкавост на бюджета;

12.  счита, че европейските граждани все повече желаят Съюзът да реагира на големи трансгранични предизвикателства, които не могат да бъдат решени ефикасно от държавите членки; предупреждава държавите членки, че Съюзът не може да се справи подобаващо с тези предизвикателства, ако неговите бюджетни ресурси не бъдат увеличени съответно;

13.  призовава за по-добро взаимно допълване между националните бюджети и бюджета на ЕС;

14.  счита, че въвеждането на нова функция за прилагането на Европейски съюз за отбрана, за предпочитане финансирана с нови собствени ресурси, ще бъде в съответствие с Договорите на ЕС;

15.  подчертава, че следващата МФР следва изцяло да вземе предвид ангажиментите, поети от ЕС в рамките на COP 21.

ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

11.10.2017

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

13

5

1

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Gerolf Annemans, Mercedes Bresso, Richard Corbett, Pascal Durand, Danuta Maria Hübner, Diane James, Alain Lamassoure, Maite Pagazaurtundúa Ruiz, Markus Pieper, Paulo Rangel, György Schöpflin, Pedro Silva Pereira, Claudia Țapardel, Kazimierz Michał Ujazdowski

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Ashley Fox, Enrique Guerrero Salom, Jérôme Lavrilleux, Jasenko Selimovic

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване

Tadeusz Zwiefka

ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

13

+

ALDE

Maite Pagazaurtundúa Ruiz, Jasenko Selimovic

PPE

Danuta Maria Hübner, Alain Lamassoure, , Paulo Rangel, György Schöpflin, Tadeusz Zwiefka

S&D

Mercedes Bresso, Richard Corbett, Enrique Guerrero Salom, Pedro Silva Pereira, Claudia Țapardel

VERTS/ALE

Pascal Durand

5

-

ECR

Ashley Fox, Kazimierz Michał Ujazdowski

ENF

Gerolf Annemans

NI

Diane James

PPE

Jérôme Lavrilleux

1

0

PPE

Markus Pieper

Легенда на използваните знаци:

+  :  „за“

-  :  „против“

0  :  „въздържал се“


СТАНОВИЩЕ на комисията по правата на жените и равенството между половете (6.12.2017)

на вниманието на комисията по бюджети

относно следващата МФР: изготвяне на позицията на Парламента относно МФР за периода след 2020 г.

(2017/2052(INI))

Докладчик по становище: Ираче Гарсия Перес

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по правата на жените и равенството между половете приканва водещата комисия по бюджети да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

А.  като има предвид, че съгласно член 8 от ДФЕС насърчаването на равенството между мъжете и жените е основен принцип на Европейския съюз и като има предвид, че следователно интегрирането на принципа на равенство между половете е правно задължение, произтичащо пряко от Договорите; като има предвид, освен това, че към МФР е приложена междуинституционална съвместна декларация относно интегрирането на принципа на равенство между половете;

Б.  като има предвид, че за МФР за периода 2014 – 2020 г. в приложената съвместна декларация от ноември 2013 г. на Парламента, Съвета и Комисията се изразява съгласие, че годишните бюджетни процедури, които се прилагат по отношение на МФР, ще включват, по целесъобразност, елементи, свързани с равенството между половете, като се отчитат начините, по които общата финансова рамка на Съюза допринася за повишаване на равенството между половете и гарантира интегрирането на принципа на равенство между половете;

В.  като има предвид, че в съобщението на Комисията от 14 септември 2016 г. относно междинния преглед на МФР не се прави позоваване на прилагането на интегрирането на принципа на равенство между половете;

Г.  като има предвид, че след включването на програмата „Дафне“ в рамките на програма „Права, равенство и гражданство“ следваше да се гарантира подходящо и справедливо разпределение на финансовата помощ, като се отчита равнището на вече разпределеното финансиране по предходните програми за периода 2007 – 2013 г.;

Д.  като има предвид, че Парламентът многократно е призовавал специфичната цел „Дафне“ в рамките на програма „Права, равенство и гражданство“ да получи достатъчно финансиране и нейният профил да се поддържа на възможно най-високо равнище; като има предвид обаче, че размерът на финансирането, което е на разположение за „Дафне“, е намалял през периода 2014 – 2020 г. в сравнение с периода 2007 – 2013 г.;

Е.  като има предвид, че достъпът до обществени услуги е ключово условие за гарантиране на икономическата независимост и овластяването на жените; като има предвид, че обществените услуги продължават да бъдат важен сектор за заетост за жените;

1.  припомня, че равенството между половете е залегнало в Договора за ЕС; подчертава необходимостта от интегриране на принципа на равенство между половете във всички политики, програми и инициативи на ЕС с цел постигане на равенство на практика; подчертава, че съобразеното с равенството между половете бюджетиране трябва да стане неразделна част от бюджетната процедура през всичките ѝ етапи и във всички бюджетни редове, а не само в програмите, в които въздействието на равенството между половете е най-очевидно, така че бюджетните разходи да се превърнат в ефективен инструмент за насърчаване на равенството между жените и мъжете;

2.  подчертава необходимостта от по-силно и по-ефективно интегриране на политиките в областта на равенството между половете и инструментите за интегриране на принципа на равенство между половете през следващия програмен период;

3.  отбелязва, че съобразеното с равенството между половете бюджетиране е част от обща стратегия относно равенството между половете; следователно подчертава, че ангажиментът на институциите на ЕС в тази област е от основно значение; в този контекст изразява съжаление, че не е приета стратегия на ЕС за равенство между половете за периода 2016 – 2020 г., и призовава Комисията, като повтаря заключенията на Съвета от 16 юни 2016 г. относно равенството между половете, да повиши статута на своя Стратегически ангажимент за равенство между половете за периода 2016 – 2019 г., като го приеме като съобщение;

4.  изразява съжаление, че въпреки съвместната декларация относно интегрирането на принципа на равенство между половете, приложена към МФР, не е постигнат значителен напредък в тази област и че в рамките на МФР за периода 2014—2020 г. не беше изработена ясна стратегия за равенство между половете, със специфични цели и конкретни запланирани резултати и разпределени бюджетни кредити; призовава в следващата МФР да бъде подновен ангажиментът на Парламента, Съвета и Комисията за постигане на равенство между половете, като това бъде изразено чрез съвместна декларация, приложена към МФР, включително ангажимент за прилагане на бюджетиране, съобразено с равенството между половете; призовава за ефективен мониторинг на изпълнението на тази декларация в рамките на годишните бюджетни процедури чрез включване в новия регламент относно МФР на разпоредба в клауза за преглед;

5.  призовава равенството между половете да бъде изрично споменато във функция 3 „Сигурност и гражданство“;

6.  изтъква, че една от основните цели на ЕС за общия бюджет са стратегическите инвестиции и устойчивото развитие, така че да се подкрепя икономическото сближаване и да се създават работни места, по-специално за по-голямо участие на жените на пазара на труда, и поради това е от решаващо значение да се постави акцент върху повишаването на потенциала на жените във всички сектори на икономиката: цифровата икономика, информационните и комуникационните технологии (ИКТ), както и науката, технологиите, инженерството и математиката (НТИМ); подчертава, че само чрез поставянето на специален акцент върху равенството между половете в тези области ще стане възможно да се преодолее значителното неравенство между половете и недостигът на умения в целия Съюз в секторите на ИКТ и на НТИМ;

7.  подчертава, че е необходимо в рамките на европейските структурни и инвестиционни фондове и на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) да се предоставя достатъчно финансиране за мерките, които насърчават и подкрепят висококачественото образование, пригодността за заетост, предприемачеството и създаването на работни места за жените и за младите хора, особено за тези, които принадлежат към групите в най-неравностойно положение както в градските, така и в селските райони, включително, но без да се ограничават до възможностите в НТИМ секторите, така че бюджетните разходи да се използват ефективно за постигане на политическите цели;

8.  отново призовава за отделен бюджетен ред за програмата „Дафне“, за да се увеличи прозрачността по отношение на използването на въпросните финансови средства и за да се гарантира подходящо равнище на финансиране за борбата с насилието срещу жените; подчертава, в това отношение, необходимостта от увеличаване на ресурсите за специфичната цел „Дафне“ през периода 2014 – 2020 г. в съответствие с размера на бюджетните кредити, разпределени през предходния програмен период;

9.  изразява съжаление във връзка с факта, че Европейският фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ) не включва аспектите, свързани с равенството между половете; подчертава, че свързани с пола аспекти следва да бъдат включени в ЕФСИ, тъй като ЕС никога няма да се възстанови напълно и в задоволителна степен от последните икономически кризи, освен ако не се предприемат мерки във връзка с тяхното въздействие върху жените, които в по-голямата част от случаите бяха засегнати в най-голяма степен;

10.  припомня, че много голям брой бежанци и лица, търсещи убежище, влизащи в ЕС, са жени и деца; подчертава, че интегрирането на принципа на равенство между половете е сред основополагащите принципи на фонд „Убежище, миграция и интеграция“ (ФУМИ); отново призовава измерението, свързано с равенството между половете, да се взема предвид и в политиките в областта на миграцията и убежището; призовава за ефективното използване на финансовите средства на ФУМИ за интеграцията на бежанците, техните семейства и лицата, търсещи убежище;

11.  осъжда решително възстановяването и разширяването на приложното поле на „правилото за глобално блокиране“, както и неговото въздействие върху здравното обслужване и правата на жените и момичетата в световен мащаб; призовава отново ЕС и неговите държави членки да осигурят финансови средства за преодоляване на възникналия вследствие на оттеглянето на САЩ недостиг на финансиране в областта на сексуалното и репродуктивното здраве и свързаните права, като използват както национално финансиране, така и финансиране от ЕС за развитие;

12.  подчертава, че е от значение да се инвестира в обществени услуги с високо качество и да се заделят определени суми за инвестиции в следващата МФР, с цел да се гарантира адекватно предоставяне на висококачествени обществени услуги и достъпна обществена социална инфраструктура, например, изграждането на дневни центрове за грижи за деца, възрастни хора и други зависими лица;

13.  подчертава, че за да се даде възможност на Европейския институт за равенство между половете (EIGE) да изпълнява надлежно своите цели, трябва да се увеличат бюджетът и броят на служителите му с цел повишаване на капацитета му да подпомага по адекватен начин Комисията чрез предоставяне на относима информация и техническа помощ в приоритетни области като равенство между жените и мъжете и борбата с насилието, основано на пола; изтъква, че EIGE следва да остане специална отделна институция в институционалната рамка на Съюза;

ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

4.12.2017

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

16

1

4

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Daniela Aiuto, Maria Arena, Vilija Blinkevičiūtė, Anna Hedh, Mary Honeyball, Agnieszka Kozłowska-Rajewicz, Florent Marcellesi, Angelika Mlinar, Maria Noichl, Marijana Petir, Ángela Vallina, Anna Záborská

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Stefan Eck, Sirpa Pietikäinen, Evelyn Regner, Marc Tarabella, Mylène Troszczynski, Julie Ward

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване

Max Andersson, Claudiu Ciprian Tănăsescu, Lambert van Nistelrooij

ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

16

+

ALDE

Angelika Mlinar

EFDD

Daniela Aiuto

GUE/NGL

Stefan Eck, Ángela Vallina

PPE

Sirpa Pietikäinen

S&D

Maria Arena, Vilija Blinkevičiūtė, Anna Hedh, Mary Honeyball, Maria Noichl, Evelyn Regner, Claudiu Ciprian Tănăsescu, Marc Tarabella, Julie Ward

VERTS/ALE

Max Andersson, Florent Marcellesi

1

-

ENF

Mylène Troszczynski

4

0

PPE

Agnieszka Kozłowska-Rajewicz, Marijana Petir, Lambert van Nistelrooij, Anna Záborská

Легенда на използваните знаци:

+  :  „за“

-  :  „против“

0  :  „въздържал се“

ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

22.2.2018

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

29

4

3

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Nedzhmi Ali, Lefteris Christoforou, Gérard Deprez, Manuel dos Santos, André Elissen, José Manuel Fernandes, Eider Gardiazabal Rubial, Jens Geier, Esteban González Pons, John Howarth, Zbigniew Kuźmiuk, Vladimír Maňka, Siegfried Mureşan, Jan Olbrycht, Urmas Paet, Paul Rübig, Petri Sarvamaa, Jordi Solé, Patricija Šulin, Eleftherios Synadinos, Indrek Tarand, Isabelle Thomas, Inese Vaidere, Daniele Viotti, Tiemo Wölken, Marco Zanni

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Xabier Benito Ziluaga, Jean-Paul Denanot, Janusz Lewandowski, Ivana Maletić, Stanisław Ożóg, Pavel Poc, Nils Torvalds, Helga Trüpel, Tomáš Zdechovský

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъстващи на окончателното гласуване

Anders Primdahl Vistisen

ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

29

+

ALDE

Nedzhmi Ali, Gérard Deprez, Urmas Paet, Nils Torvalds

PPE

Lefteris Christoforou, José Manuel Fernandes, Esteban González Pons, Janusz Lewandowski, Ivana Maletić, Siegfried Mureşan, Jan Olbrycht, Paul Rübig, Petri Sarvamaa, Patricija Šulin, Inese Vaidere, Tomáš Zdechovský

S&D

Jean-Paul Denanot, Eider Gardiazabal Rubial, Jens Geier, John Howarth, Vladimír Maňka, Pavel Poc, Manuel dos Santos, Isabelle Thomas, Daniele Viotti, Tiemo Wölken

VERTS/ALE

Jordi Solé, Indrek Tarand, Helga Trüpel

4

-

ECR

Anders Primdahl Vistisen

ENF

André Elissen, Marco Zanni

NI

Eleftherios Synadinos

3

0

ECR

Zbigniew Kuźmiuk, Stanisław Ożóg

GUE/NGL

Xabier Benito Ziluaga

 

Поправки на вот

+

 

-

 

0

 

Легенда на използваните знаци:

+  :  „за“

-  :  „против“

0  :  „въздържал се“

Последно осъвременяване: 9 март 2018 г.Правна информация