Процедура : 2017/2280(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A8-0112/2018

Внесени текстове :

A8-0112/2018

Разисквания :

PV 17/04/2018 - 21
CRE 17/04/2018 - 21

Гласувания :

PV 18/04/2018 - 12.14
Обяснение на вота

Приети текстове :

P8_TA(2018)0119

ДОКЛАД     
PDF 1029kWORD 114k
26.3.2018
PE 615.452v02-00 A8-0112/2018

относно изпълнението на инструментите на ЕС за външно финансиране: междинен преглед за 2017 г. и бъдеща структура за периода след 2020 г.

(2017/2280(INI))

Комисия по външни работи

Докладчик: Марите Схаке

ИЗМЕНЕНИЯ
ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ – ОБОБЩЕНИЕ НА ФАКТИТЕ И КОНСТАТАЦИИТЕ
 ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
 СТАНОВИЩЕ на комисията по развитие
 СТАНОВИЩЕ на комисията по бюджети
 ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ
 ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ – ОБОБЩЕНИЕ НА ФАКТИТЕ И КОНСТАТАЦИИТЕ

За седемте години от 2014 до 2020 г. Европейският съюз (ЕС) задели 51,8 милиарда евро за своята външна дейност. Голяма част от финансирането, 32 милиарда, се усвояват чрез т.нар. „инструменти за външно финансиране“ („инструментите“). Те се състоят от девет различни тематични и географски инструмента и от общ регламент за изпълнение(1).

•  Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП ІІ),

•  Европейския инструмент за съседство (ЕИС),

•  Инструмента за сътрудничество за развитие (ИСР),

•  Инструмента за партньорство,

•  Инструмента, допринасящ за стабилността и мира,

•  Европейския инструмент за демокрация и права на човека (ЕИДПЧ),

•  Инструмента за сътрудничество в областта на ядрената безопасност,

•  Инструмента за Гренландия,

•  Европейския фонд за развитие (ЕФР).

Пет от тези инструменти подлежат на контрол от страна на Парламента, осъществяван от неговата комисия по външни работи. Комисията по външни работи упражнява контрола, като провежда редовни срещи на своята работна група по инструментите за външно финансиране, председателствана от докладчика, както и стратегически диалози с Европейската комисия („Комисията“) и с Европейската служба за външна дейност (ЕСВД).

В общия регламент за изпълнение различните институции се споразумяха за осъществяването на междинен преглед на изпълнението на различните инструменти. Междинният преглед, частично основаващ се на констатациите на външни оценители, беше публикуван от Европейската комисия през декември 2017 г.

Паралелно с процеса на междинен преглед всички институции започнаха подготвителна работа по следващата многогодишна финансова рамка (МФР). Важен въпрос, който ще бъде повдигнат по време на преговорите относно МФР, е структурата на финансирането на външната дейност на ЕС за периода след 2020 г.

Целта е настоящият доклад да допринесе за разискванията, като представи ясно становището на Европейския парламент. Освен че разглежда средносрочния преглед, проведен от Комисията, и докладите, публикувани от външните оценители, настоящият доклад се основава на проучване, осъществено от Службата на Европейския парламент за парламентарни изследвания. Използваната информация включва: факти и препоръки вследствие на редовния обмен в рамките на работната група по инструментите на ЕС за външно финансиране и стратегическите диалози със службите на Комисията и с ЕСВД, както и информация, получавана от гражданското общество и от неправителствени организации, които са получавали или получават финансиране на ЕС по линия на инструментите.

През последните години ЕС беше изправен пред редица външни и вътрешни предизвикателства, които са тясно свързани помежду си. По границите на Европа възникнаха конфликти, които все още не са затихнали. Положението в Йемен и Сирия, продължаващите въоръжени сблъсъци в Украйна и (политическата) нестабилност и хаосът в Либия са само няколко примера за това. Водачи като Ердоган в Турция и Сиси в Египет затвърдиха властта си над обществото и населението. Същевременно правителствата на държави като Русия, Китай и Иран активно налагат интересите си на световната сцена. Техните модели на управление и ценностите, на които се основават тези модели, често са в пълно противоречие с ценностите и интересите на Европейския съюз, на неговите държави членки и народи. Освен това демократичните и либерални принципи, на които се основава ЕС, са подложени и на нарастващ вътрешен натиск.

Непоследователността на действията на ЕС в сравнение с взаимодействията му във връзка с трети държави рискува да отслаби позицията му на водеща нормативна фигура и способността му да бъде източник на положителни промени. Ставащото в Европа оказва пряко въздействие върху доверието в ЕС като световен лидер.

Прекалено често целите и задачите на външните отношения, както са посочени в член 21 от Договора за Европейския съюз, бяха подчинявани на краткосрочни и/или национални интереси. Спешно са необходими ясна визия и цялостна стратегия за външната политика на ЕС и за начина, по който се разпределят ресурсите с оглед на постигането на ясни цели. Европейският парламент трябва да се отнася сериозно към ролята си на орган, осигуряващ нужния контрол и правилната оценка на практическото постигане на заявените цели.

На настоящата структура на инструментите липсва стратегическа и всеобхватна визия и тя е управлявана от различни служби в Комисията и в ЕСВД. Поради това понякога тя се оказва неефективна и непоследователна. Същевременно правните бариери и институционалните структури възпрепятстваха проявата на гъвкавост, а това намали способността на ЕС да реагира бързо при възникването на нови предизвикателства.

Различните участници и процедури също доведоха до форма на изпълнение, която е ръководена по-скоро от инструментите, отколкото от политиката и резултатите. Прозрачността и отговорността срещат ненужни спънки. Положението се усложнява допълнително от липсата на стабилни и последователни механизми и системи за измерване на напредъка и за съответно адаптиране на политическите и стратегическите цели.

Новата МФР, която ще влезе в сила през 2020 г., осигурява възможност да се усъвършенства поне съществуващата институционална структура на външното финансиране на ЕС. Тя следва да допринесе пряко за повишаване на ефективността, гъвкавостта и прозрачността на външните отношения на ЕС, като целта е да се укрепват ценностите и интересите на ЕС по целия свят.

(1)

Европейският фонд за развитие (ЕФР) понастоящем не е включен в бюджета на ЕС.


ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно изпълнение на инструментите на ЕС за външно финансиране: междинен преглед за 2017 г. и бъдеща структура за периода след 2020 г.

(2017/2280(INI))

Европейският парламент,

–  като взе предвид Регламент (ЕС) № 232/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. за създаване на Европейски инструмент за съседство (ЕИС)(1),

–  като взе предвид Регламент (ЕС) № 231/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. за създаване на Инструмент за предприсъединителна помощ (ИПП II)(2),

–  като взе предвид Регламент (ЕС) № 230/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. за създаване на Инструмент, допринасящ за стабилността и мира(3),

–  като взе предвид Регламент (ЕС) 2017/2306 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2017 г. за изменение на Регламент (ЕС) № 230/2014 за създаване на Инструмент, допринасящ за стабилността и мира(4),

–  като взе предвид Регламент (ЕС) № 234/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. за създаване на Инструмент за партньорство за сътрудничество с трети държави(5),

–  като взе предвид Регламент (ЕС) № 235/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. за създаване на финансов инструмент за демокрация и права на човека по света(6),

–  като взе предвид Регламент (ЕС) № 233/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. за създаване на финансов инструмент за сътрудничество за развитие за периода 2014 – 2020 г.(7) („Регламент за ИСР“),

–  като взе предвид Регламент (ЕС) № 236/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. за определяне на общи правила и процедури за изпълнението на инструментите на Съюза за финансиране на външната дейност(8),

–  като взе предвид Решение 2010/427/ЕС на Съвета от 26 юли 2010 г. за определяне на организацията и функционирането на Европейската служба за външна дейност(9),

–  като взе предвид Регламент (ЕС) 2017/1601 на Европейския парламент и на Съвета от 26 септември 2017 г. за създаване на Европейски фонд за устойчиво развитие (ЕФУР), гаранция от ЕФУР и Гаранционен фонд на ЕФУР(10),

–  като взе предвид Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета(11),

–  като взе предвид становището на комисията по външни работи от 18 април 2017 г. на вниманието на комисията по бюджети и комисията по бюджетен контрол относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, и за изменение на Регламент (ЕО) № 2012/2002, регламенти (ЕС) № 1296/2013, (ЕС) № 1301/2013, (ЕС) № 1303/2013, (ЕС) № 1304/2013, (ЕС) № 1305/2013, (ЕС) № 1306/2013, (ЕС) № 1307/2013, (ЕС) № 1308/2013, (ЕС) № 1309/2013, (ЕС) № 1316/2013, (ЕС) № 223/2014, (ЕС) № 283/2014, (ЕС) № 652/2014 на Европейския парламент и на Съвета и на Решение № 541/2014/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (COM(2016)0605 – C8-0372/2016 – 2016/0282(COD)),

–  като взе предвид Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията(12),

–  като взе предвид Решение на Комисията C(2014)9615 от 10 декември 2014 г. относно създаването на регионален доверителен фонд на Европейския съюз в отговор на кризата в Сирия (фонд „Мадад“) и Решение на Комисията C(2015)9691 от 21 декември 2015 г. за изменение на Решение C(2014)9615,

–  като взе предвид Решение на Комисията C(2015)7293 от 20 октомври 2015 г. за създаване на Извънреден доверителен фонд на Европейския съюз за стабилност и преодоляване на първопричините за незаконната миграция и разселването на хора в Африка и Решение на Комисията C(2017)0772 от 8 февруари 2017 г. за изменение на Решение на Комисията C(2015)7293,

–  като взе предвид Решение на Комисията C(2015)9500 от 24 ноември 2015 г. относно координацията на действията на Съюза и на държавите членки посредством механизъм за координация – Механизма за Турция в полза на бежанците(13) и Решения на Комисията C(2016)0855 от 10 февруари 2016 г.(14) и C(2017)2293 от 18 април 2017 г.(15) относно Механизма за бежанците в Турция и за изменение на Решение C(2015)9500,

  като взе предвид различните доклади на Европейската сметна палата относно външното финансиране на ЕС, и по-специално Специален доклад № 18/2014 относно системите на EuropeAid за оценка и за ориентиран към резултатите мониторинг,

–  като взе предвид доклада на Комисията до Европейския парламент и Съвета от 15 декември 2017 г., озаглавен „Междинен доклад относно инструментите за външно финансиране“ (COM(2017)0720), и придружаващите работни документи на нейните служби относно оценката на общия регламент за изпълнение (SWD(2017)0606), на Европейския инструмент за съседство (SWD(2017)0602), на Инструмента за предприсъединителна помощ (SWD(2017)0463), на Инструмента, допринасящ за стабилността и мира (SWD(2017)0607), на Инструмента за партньорство за сътрудничество с трети държави (SWD(2017)0608) и на Европейския инструмент за демокрация и права на човека (ЕИДПЧ) (SWD(2017)0604),

–  като взе предвид външните оценки на инструментите за външно финансиране,(16)

–  като взе предвид текущите процедури в Европейския парламент относно бъдещата многогодишна финансова рамка (МФР) за периода след 2020 г.,

–  като взе предвид оценката на изпълнението, озаглавена „The EU external financing instruments and the post-2020 architecture“ (Инструментите на ЕС за външно финансиране и структурата за периода след 2020 г.) на Службата на ЕП за парламентарни изследвания;

–  като взе предвид доклада на Комисията до Европейския парламент и Съвета от 24 ноември 2015 г., озаглавен „Годишен доклад от 2015 г. относно политиките на Европейския съюз за развитие и външна помощ и тяхното изпълнение през 2014 г.“ (COM(2015)0578),

–  като взе предвид доклада на Комисията до Европейския парламент и Съвета от 19 декември 2016 г., озаглавен „Годишен доклад за изпълнението на инструментите на Европейския съюз за финансирането на външната дейност през 2015 г.“ (COM(2016)0810),

–  като взе предвид съвместното съобщение на Комисията и върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност от 7 юни 2017 г., озаглавено „Стратегически подход за устойчивост във външната дейност на ЕС“ (JOIN(2017)0021),

–  като взе предвид своята резолюция от 13 декември 2017 г. относно годишния доклад относно прилагането на общата външна политика и политика на сигурност(17),

–  като взе предвид своята резолюция от 14 февруари 2017 г. относно преразглеждането на Европейския консенсус за развитие(18),

–  като взе предвид своята резолюция от 13 април 2016 г., озаглавена „ЕС в променящата се глобална среда. Един по-свързан, оспорван и сложен свят“(19),

–  като взе предвид своята резолюция от 3 април 2014 г. относно цялостния подход на ЕС и последиците от него за съгласуваността на външните действия на ЕС(20),

–  като взе предвид своята резолюция от 9 юли 2015 г. относно прегледа на европейската политика за съседство(21),

–  като взе предвид своята препоръка от 15 ноември 2017 г. до Съвета, Комисията и Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) относно Източното партньорство с оглед на срещата на високо равнище през ноември 2017 г.(22),

–  като взе предвид своята резолюция от 6 юли 2017 г. относно доклада на Комисията от 2016 г. относно Турция(23),

–  като взе предвид своите резолюции от 15 февруари 2017 г. относно доклада на Комисията от 2016 г. относно Албания(24) и относно доклада на Комисията за Босна и Херцеговина за 2016 г.(25),

–  като взе предвид своята резолюция от 16 март 2017 г. относно доклада на Комисията от 2016 г. относно Черна гора(26),

–  като взе предвид своите резолюции от 14 юни 2017 г. относно доклада на Комисията от 2016 г. относно Косово(27), относно доклада на Комисията от 2016 г. относно бивша югославска република Македония(28) и относно доклада на Комисията от 2016 г. относно Сърбия(29),

–  като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите от 6 февруари 2018 г., озаглавено „Надеждна перспектива за разширяване и засилен ангажимент на ЕС за Западните Балкани“ (COM(2018) 0065),

–  като взе предвид своята резолюция от 22 октомври 2013 г. относно местните органи и гражданското общество: ангажиментът, поет от Европа, за оказване на подкрепа за устойчивото развитие(30),

–  като взе предвид своята резолюция от 25 октомври 2017 г. относно позицията на Съвета относно проекта на общ бюджет на Европейския съюз за финансовата 2018 година(31),

–  като взе предвид Глобалната стратегия за външната политика и политика на сигурност на Европейския съюз, представена през юни 2016 г.(32),

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 19 юни 2017 г. относно ангажираността на ЕС с гражданското общество в областта на външните отношения,

–  като взе предвид стратегията на ЕС „Търговията – за всички“,

–  като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 9 ноември 2017 г. относно изпълнението на споразуменията на ЕС за свободна търговия (SWD(2017)0364),

–  като взе предвид правомощията на своята комисия по външни работи, която е компетентна по всички въпроси, свързани със законодателството, програмирането и контрола на действията, предприемани по линия на ЕИС, ИПП II, ЕИДПЧ, Инструмента за партньорство и Инструмента, допринасящ за стабилността и мира, както и с политиките в основата им (приложение V(І) от Правилника за дейността),

–  като взе предвид декларацията на Европейската комисия, приложена към регламентите за създаване на инструментите за външно финансиране, с което тя поема ангажимент да провежда стратегически диалози с Парламента относно своето програмиране,

–  като взе предвид правилника за дейността на комитетите на ЕИС, ИПП II, ЕИДПЧ, Инструмента, допринасящ за стабилността и мира, Инструмента за партньорство и ИСР,

–  като взе предвид член 52 от своя Правилник за дейността, както и член 1, параграф 1, буква д) от решението на Председателския съвет от 12 декември 2002 г. относно процедурата по разрешаване изготвянето на доклади по собствена инициатива и приложение 3 към него,

–  като взе предвид доклада на комисията по външни работи и становищата и позицията под формата на изменения на комисията по развитие, комисията по международна търговия и комисията по бюджети (A8-0112/2018),

А.  като има предвид, че Европейският съюз продължава да бъде най-големият световен донор на външна помощ;

Б.  като има предвид, че инструментите за външно финансиране са основният механизъм за подкрепяне на действията на ЕС на световната сцена, и като има предвид, че външната дейност на ЕС има все по-голямо значение за европейските граждани;

В.  като има предвид, че поради ограничените ресурси инструментите за външно финансиране често бяха мобилизирани до краен предел;

Г.  като има предвид, че в рамките на осъществения от нея междинен преглед Комисията посочва, че настоящата структура на инструментите за външно финансиране е като цяло целесъобразна;

Д.  като има предвид, че обединяването на инструменти не може да бъде цел само по себе си;

Е.  като има предвид, че ЕС е изправен пред множество предизвикателства не само в близкото си съседство, но и в световен мащаб;

Ж.  като има предвид, че във външната дейност на ЕС трябва да се дава приоритет на основните предизвикателства в световен мащаб, като мира и устойчивото развитие, и да се признае, че насърчаването на правата на човека за всички, принципите на правовата държава и демокрацията, с особен акцент върху равенството между половете и социалната справедливост, както и подкрепата за защитниците на правата на човека, са от съществено значение за постигането на тези цели;

З.  като има предвид, че външната финансова помощ на ЕС е основен инструмент за оказване на подкрепа за икономическите реформи, както и за оказване на подкрепа за демократичната, политическата и институционалната консолидация в страните партньори;

И.  като има предвид, че не се осъществява еднакъв и строг парламентарен контрол на всички инструменти;

Й.  като има предвид, че е наложително да се повиши видимостта на помощта на ЕС както за гражданите на страните партньори, така и за гражданите на Европейския съюз, за да се постига по-добра осведоменост относно ползите от подкрепата на ЕС; като има предвид, че инвестициите в полза на конкретни и осезаеми проекти, които са по-лесно разпознаваеми от широката общественост, в съчетание с развитието на цялостна, ефективна и систематична комуникационна стратегия в рамките на всеки инструмент, могат да бъдат особено ценни в това отношение;

К.  като има предвид, че стратегическата комуникация често се сблъсква с външни препятствия, включително кампании за дезинформация, насочени срещу ЕС и неговите държави членки, които изискват полагането на допълнителни усилия; като има предвид, че следователно е от основно значение да се насърчава обективна, независима и безпристрастна информация, като същевременно се обръща внимание на правните аспекти на медийната среда, в която се прилагат инструментите на ЕС и се изпълняват действията на ЕС;

Л.  като има предвид, че международната търговия е основен инструмент на ЕС за подпомагане на държавите в тяхното социално и икономическо развитие, както и за защитата и насърчаването на правата на човека, основните ценности и принципите на правовата държава;

М.  като има предвид, че съгласно Договорите търговската политика следва да допринася за изпълнението на външните цели на Съюза, включително устойчивото развитие;

Н.  като има предвид, че общо помощта, планирана по линия на ЕИС (15,4 милиарда евро), ИПП II (11,7 милиарда евро), Инструмента, допринасящ за стабилността и мира (2,5 милиарда евро), ЕИДПЧ (1,3 милиарда евро) и Инструмента за партньорство (1 милиард евро), възлиза на 32 милиарда евро за периода 2014 – 2020 г.;

О.  като има предвид, че ИПП II беше използван за управление на миграцията;

П.  като има предвид, че правна основа на ЕИДПЧ, и особено на Инструмента, допринасящ за стабилността и мира, са членове 209 и 212 на Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), които се позовават на член 208 от ДФЕС, съгласно който „[о]сновната задача на политиката на Съюза в тази област е намаляването и като крайна цел, изкореняването на бедността“;

Р.  като има предвид, че Комисията отговаря за набелязването, формулирането, изпълнението, контрола и оценката на помощта от ЕС по линия на тези инструменти; като има предвид, че ЕСВД отговаря за гарантиране на последователността и съгласуваността на външните политики на ЕС, наред с другото, чрез инструментите; като има предвид, че Парламентът отговаря за демократичния надзор и контрол и в качеството си на съзаконодател в рамките на процедурата за съвместно вземане на решение;

С.  като има предвид, че двойственият характер на функциите на заместник-председателя на Комисията и върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност означава, че заемащият длъжността трябва да играе основна роля за политическата координация на помощта на Съюза, предоставяна чрез инструментите;

Т.  като има предвид, че различните проекти и безвъзмездни средства в рамките на настоящите инструменти не могат да бъдат напълно оценени, тъй като те са в ранните стадии на изпълнение; като има предвид, че някои цели са с качествен характер и се отнасят до законодателство, практики и отношения, които не е лесно да бъдат измерени количествено;

У.  като има предвид, че както посочва Комисията в рамките на осъществения от нея междинен преглед, е трудно да се измери цялостната ефективност на инструментите при постигането на техните цели, отчасти поради трудността да се определят подходящи системи за мониторинг и оценка на равнището на инструментите (стр. 10); припомня, че в своя Специален доклад № 18/2014 Сметната палата изтъкна сериозни недостатъци в системата на EuropeAid за оценка;

Ф.  като има предвид, че общият регламент за изпълнение съдържа основни разпоредби относно принципите за развитие и за ефективност на помощта, като необвързване на помощта и използване на институциите, системите и процедурите на държавите партньори;

Х.  като има предвид, че текущите административни процедури често са свързани с прекомерна бюрократична тежест за потенциалните бенефициенти, което затруднява участието на по-малките организации на гражданското общество и организации на социалните партньори в разработването и изпълнението на проекти, тъй като те често не разполагат с необходимите ноу-хау и административен капацитет за внасянето на отговарящи на условията за допустимост и успешни предложения;

Ц.  като има предвид, че съгласно регламентите за създаване на инструментите за външно финансиране на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011; като има предвид, че освен това съгласно тези регламенти Комисията се подпомага от комитетите на ЕИС, ИПП II, ЕИДПЧ, Инструмента, допринасящ за стабилността и мира, Инструмента за партньорство и ИСР;

Ч.  като има предвид, че проектите на актове за изпълнение трябва да бъдат изпратени на Съвета и на Парламента едновременно с изпращането им на членовете на комитетите на ЕИС, ИПП II, ЕИДПЧ, Инструмента, допринасящ за стабилността и мира, Инструмента за партньорство и ИСР; като има предвид също така, че съгласно правилниците за дейността на тези комитети проектите на актове за изпълнение трябва да бъдат изпратени на членовете на комитетите на ЕИС, ИПП II, ЕИДПЧ, Инструмента, допринасящ за стабилността и мира, Инструмента за партньорство и ИСР най-малко 20 календарни дни преди съответните им заседания; като има предвид, че по тази причина проектите на актове за изпълнение следва да бъдат изпратени на Парламента най-малко 20 календарни дни преди тези заседания и че писмените процедури за приемане на проектите на актове за изпълнение са изключение от това правило в надлежно обосновани случаи;

Ш.  като има предвид, че изготвянето на актове за изпълнение е свързано с подготвителна фаза в рамките на Комисията – включително консултации между отделните служби – със значителна продължителност, която обикновено обхваща няколко месеца;

Междинен преглед

1.  отбелязва, че в рамките на осъществения от нея междинен преглед Комисията установи, че настоящите инструменти за външно финансиране са като цяло целесъобразни;

2.  изразява съжаление, че обемът и липсата на гъвкавост и последователност на финансирането на ЕС по функция 4 от действащата МФР са показателни за ограничената амбиция на ЕС да действа като истински фактор от световно значение; отбелязва все пак, че много от държавите партньори и от въпросите, решавани с помощта на инструментите за външно финансиране на ЕС, отчитат положителен напредък, което е доказателство за целесъобразността и значението на инструментите за външно финансиране;

3.  изразява обаче загриженост във връзка с някои констатации, включително липсата на политически насоки и на цялостна визия, непоследователно прилагане на ценностите и принципите на партньорство на ЕС, бавният напредък или липсата на такъв по отношение на постигането на целите, свързани със социалната и правосъдната реформа в държавите от по-широкото съседство на ЕС, липсата на стабилен мониторинг и оценка и недостатъчната гъвкавост;

4.  изразява съжаление във връзка с липсата на единен и ясен стратегически документ, който изяснява взаимодействието между инструментите и начина, по който те се вписват в една глобална, всеобхватна външнополитическа стратегия на ЕС;

5.  изразява загриженост, че ЕС и неговите инструменти са изправени пред значителни предизвикателства, сред които политически компромиси между подкрепата за ценностите и правата и краткосрочните интереси в областта на сигурността, появата на нови участници в областта на глобалното управление и международните финансови институции, както и множество придружени с насилие световни конфликти, в т.ч. нестабилност в държавите, които са непосредствени съседи на ЕС, както на изток, така и на юг, и все по-агресивната и настоятелна политика на Русия;

6.  отбелязва, че доверителните фондове на ЕС бяха създадени с цел справяне с първопричините за миграцията; изразява съжаление, че вноските от бюджета на ЕС в доверителните фондове на ЕС и в Механизма за бежанците в Турция понижиха цялостната съгласуваност, подкопаха дългосрочната визия и ограничиха въздействието на действията на Съюза; подчертава отново, че новите приоритети трябва да се финансират с нови бюджетни кредити; изразява дълбоко съжаление, че не бяха проведени официални консултации с Парламента, нито беше потърсено неговото одобрение на нито един етап от процеса на вземане на решения във връзка с изявлението на Турция;

7.  изтъква отново необходимостта инструментите да бъдат допълващи и приспособими към местните условия, както и да бъдат способни да реагират на нови и непредвидени предизвикателства бързо и ефективно, без да се губят от поглед първоначалните им цели;

8.  изразява съжаление, че тези инструменти не съдържат никакво изрично позоваване на възможността за спиране на помощта в случаи, когато държавата бенефициент (по-специално когато е било използвано непряко управление с държавата бенефициент) не спазва основни принципи като демокрацията, принципите на правовата държава и зачитането на правата на човека;

9.  отбелязва, че помощта на ЕС за развитие (официалната помощ за развитие, или ОПР) не достига целта на ООН от 0,7%; призовава следователно за увеличаване на ресурсите, разпределени за помощ за развитие, с цел да се изпълнят ангажиментите съгласно Програма до 2030 г.;

ИПП II

10.  насърчава усилията ИПП II да придобие по-голямо стратегическо значение в дългосрочен план и да носи конкретни резултати чрез съобразено с бенефициента планиране и секторен подход; счита, че подобен подход може да помогне за справянето с натрупания огромен обем неизразходвани финансови средства по ИПП I и II в Турция вследствие на неефикасно непряко управление с държавата бенефициент, както и на слаб капацитет за усвояване;

11.  изразява дълбока загриженост относно отстъплението на Турция по отношение на принципите на правовата държава и демокрацията, независимо от планираните 4,5 милиарда евро по линия на ИПП II за периода на изпълнение на настоящата МФР; признава, че настоящата перспектива за присъединяване на Турция допринася за широкоразпространената несигурност относно стойността на ИПП II в страната; отбелязва, че средствата от ИПП II са използвани за финансирането на задължения, поети съгласно изявлението на Турция;

12.  отбелязва различните етапи на напредък на няколко държави от Западните Балкани в рамките на дългосрочната помощ от ИПП II; отбелязва, че в някои случаи помощта по ИПП II е довела до ограничени резултати по отношение на определянето на насоката на реформите, особено в областта на принципите на правовата държава, публичната администрация и борбата с корупцията;

13.  отбелязва неотстранените слабости в качеството на показателите в националните програми и документите за действие;

14.  подчертава, че е необходимо да съществува възможност за спиране или пренасочване на финансирането по линия на ИПП II в случаите, когато при задълбочен анализ Комисията констатира, че страните партньори системно не са изпълнявали своите задължения или когато политическата обстановка в тях съществено се влошава; изразява съжаление, че подобни мерки в миналото са били възпрепятствани от всеобща и политическа неспособност да се предприемат действия;

15.  отбелязва съществуването на рамката за изпълнение; изразява съжаление, обаче, че наградите за изпълнение все още предстои да бъдат обсъдени и предоставени; призовава във връзка с това да се работи по-активно за по-нататъшно усъвършенстване на рамката, като се вземат предвид също така случаи на отрицателни резултати и произтичащото от това намаление на финансирането;

16.  подчертава отново значението на ИПП II в качеството му на основен инструмент на ЕС за финансиране за предприсъединителна помощ с цел финансиране на важни социални, икономически, политически и институционални реформи, в приоритетни области с цел привеждане на държавите в съответствие с достиженията на правото на ЕС; отбелязва, че подобни реформи могат да допринесат също така за регионалната сигурност в дългосрочен план; приветства по-силната стратегическа съсредоточеност на ИПП II, но подчертава, че финансирането по линия на ИПП II трябва да бъде амбициозно и ориентирано към бъдещето и трябва да отговаря на действителните потребности, задължения и стремежи, свързани с процеса на присъединяване и членството в ЕС; припомня във връзка с това, че финансирането следва да се използва в съответствие със специфичните цели на инструмента;

17.  признава, че Механизмът за подкрепа на гражданското общество на ИПП II предоставя жизненоважна подкрепа за местните организации на гражданското общество; подчертава, че задълженията не съответстват на действителните потребности по места; призовава в този контекст за по-голяма допълняемост на ИПП ІІ с действия по други инструменти, и по-конкретно ЕИДПЧ и Инструмента, допринасящ за стабилността и мира; отбелязва, че това изисква по-задълбочена координация както на етапа на планиране, така и на етапа на програмиране;

18.  счита, че секторният подход е обоснован, но изразява съжаление поради липсата на ясна ангажираност с проектите поради фрагментираност на отговорностите; отбелязва, че непрякото управление подобри общата ангажираност с изпълнението на програмите, но също така доведе до понижена ефективност, проявяваща се в по-съществена забава в изпълнението;

19.  приветства инициативите за създаване на системи за по-добро наблюдение и измерване на резултатите, включително чрез комитети за наблюдение на секторите, вътрешни насоки и разработването на нова система за управление на информацията (OPSYS);

ЕИС

20.  приветства подкрепата за структурните реформи, предоставяна под формата на планирано подпомагане, и подчертава особеното естество на ЕИС, даващо възможност на ЕС да разработва индивидуализирани политики, съобразени с конкретните потребности на страните партньори;

21.  споделя оценката на Комисията, че наличието на специален инструмент за финансиране в областта на съседството е конкретно доказателство за политическото значение, което ЕС придава на отношенията си със съседните държави и на задълбочаването на политическото сътрудничество и на икономическата интеграция с региона и вътре в него;

22.  признава, че текущите предизвикателства и потребности в съседните държави, както и разминаването между цели, интереси и финансови средства, подложиха на голям натиск бюджетните и човешките ресурси на ЕИС, и подчертава необходимостта от повече гъвкавост;

23.  изразява загриженост, че финансирането по линия на ЕИС отчита по-слаба ефективност при партньори, които са се ангажирали в по-малка степен с извършването на реформи, и продължава да бъде затруднено, но необходимо в политически чувствителни ситуации и ситуации на конфликти, особено по отношение на подкрепата за общи ценности като демокрацията и правата на човека; изразява съжаление, че подходът „повече за повече“ и подходът, основан на стимули, не са използвани ефективно и че държавите, които очевидно се отклоняват от заявените си ангажименти по отношение на правата на човека и демократичните реформи, получаваха все по-голяма финансова помощ през последния програмен период;

24.  отново заявява, че съседните на ЕС държави са изправени пред безпрецедентни предизвикателства от 2014 г. насам поради все по-големия брой дългогодишни и нововъзникващи предизвикателства, като незаконното анексиране на Кримския полуостров от Русия и конфликта в Източна Украйна, кризата в Сирия, ситуацията в Либия, радикализацията и тероризма, младежката безработица и предизвикателството, свързано с миграцията;

25.  изразява загриженост, че тези събития, както и разминаването между целите, интересите на ЕС и на страните партньори и наличните финансови средства, мобилизираха до краен предел финансовия капацитет на инструмента, като същевременно подчертаха необходимостта от повече гъвкавост;

26.  подчертава, че ценностите и принципите на ЕС, сред които демокрацията, принципите на правовата държава, правата на човека и ефикасните, отговорни и прозрачни публични институции, са колкото в интерес на обществата в съседните държави, толкова и в интерес на ЕС от гледна точка на стабилността, сигурността и просперитета; приветства подкрепата за структурните реформи, предоставяна по линия на планирано подпомагане; счита, че прилагането на принципа на диференциация осигури възможност на ЕС да приспособи своята подкрепа към потребностите и амбициите на страните партньори;

27.  отбелязва вноските по линия на ЕИС във фонда „Мадад“ и в Извънредния доверителен фонд за Африка;

28.  подчертава необходимостта от по-задълбочена координация между регионалните и двустранните програми и механизми за инвестиции, за да се подкрепя и насърчава по-добре развитието на частния сектор; отбелязва лекото подобрение по отношение на недостатъците, свързани с липсата на съвместно програмиране с държавите членки;

29.  приветства контрола на помощта, предоставяна по линия на ЕИС, чрез ориентиран към резултатите мониторинг; изразява съжаление, че на равнището на инструмента не съществуват последователни системи за мониторинг и оценка;

30.  подчертава, че свързаната с търговията техническа подкрепа и икономическата помощ, предоставяни чрез европейската политика за съседство (ЕПС) на близките партньори на Съюза по южните и източните му граници, имат важен принос за демократичното развитие в тези региони; отбелязва, че средствата по ЕИС може да се използват за улесняване на търговията и като такива могат да допълват съществуващото финансиране от ЕС за Споразумението за улесняване на търговията, което следва по-добре да гарантира средносрочна и дългосрочна политическа стабилност;

Инструмент, допринасящ за стабилността и мира

31.  признава, че основната добавена стойност на Инструмента, допринасящ за стабилността и мира, са бързината и гъвкавостта, с които той може да бъде мобилизиран във връзка с даден конфликт, и множеството разнообразни цивилни субекти, с които ЕС може да си партнира; припомня, че Инструментът, допринасящ за стабилността и мира, е единственият инструмент на ЕС за предотвратяване конфликти с невоенни средства, сред които посредничество, диалог и помирение;

32.  отбелязва усложненията при събирането на данни и измерването на резултатите от действията по линия на Инструмента, допринасящ за стабилността и мира, които може да са се оказали предизвикателство поради трудностите при оценката на политическите резултати и при определянето на резултатите, които са пряка последица от действия по линия на Инструмента, след като са били последвани от едновременни действия по линия на други инструменти, както и поради трудностите с достъпа до засегнатите от конфликти области;

33.  отбелязва, че необходимостта от предотвратяване на конфликти и от справяне с предизвикателства в областта на сигурността нарасна рязко напоследък; счита, че са необходими инициативи за помирение, посредничество и диалог в много държави в условия на следвоенна криза; подчертава необходимостта от бързи действия при кризи и конфликти; подчертава необходимостта от значително увеличаване на финансовите средства, предоставяни за подобни инициативи; отбелязва, че изменението от ноември 2017 г. на Инструмента, допринасящ за стабилността и мира, цели укрепване на капацитета за сигурност на трети държави с цел насърчаване в още по-голяма степен на стабилността, сигурността и устойчивото развитие; отбелязва, че Инструментът, допринасящ за стабилността и мира, функционира като последно възможно решение или като предвестник на по-дългосрочни действия, финансирани от други инструменти;

34.  отбелязва, че Инструментът, допринасящ за стабилността и мира, е в началните етапи на борбата с кибернетичните заплахи в световен мащаб; настоятелно призовава за поставяне на по-силен акцент върху киберсигурността, включително чрез съгласувана стратегия, приложима за всички външни действия на ЕС; призовава за съответно увеличаване на финансовите средства, разпределени за киберсигурността по линия на Инструмента, допринасящ за стабилността и мира, тъй като той е подходящият инструмент за справяне с подобни заплахи;

35.  отбелязва, че сътрудничеството с действията по линия на общата външна политика и политика на сигурност (ОВППС) и с операциите и мисиите по линия на общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО), както и предоставянето на хуманитарна помощ от ЕС, се увеличиха;

ЕИДПЧ

36.  подчертава добавената стойност от прилагането по целия свят на всеобхватния подход на ЕИДПЧ, въпреки относително малкия бюджет на инструмента, и значението на организациите на гражданското общество за постигане на неговата цел, както и уникалният му характер в качеството му на единственият инструмент, чрез който ЕС може да подкрепя действия на гражданското общество независимо от вмешателството на органите на държавата, засегната от подобни действия;

37.  отбелязва, че през настоящия период ЕИДПЧ беше използван по-гъвкаво и с повече допълняемост, отколкото през предходния период, като се осигури по-бърза реакция на нововъзникнали кризи, свързани с правата на човека и демокрацията; приветства допълняемостта му с финансиране от други източници, като Европейския фонд за демокрация, което повишава ефективността на финансирането по линия на ЕИДПЧ в спешни случаи; приветства засиления акцент върху защитниците на правата на човека, включително чрез извънредния фонд, който е на разположение на ниво делегации на ЕС, както и създаването и успешното функциониране на механизма на ЕС за защитниците на правата на човека „ProtectDefenders.eu“; изтъква, че процедурата, свързана с поканите за представяне на предложения, е продължителна, неподходяща и прекалено конкурентна;

38.  отбелязва освен това ползите от механизма „ProtectDefenders.eu“, внедрен от гражданското общество, който осигури важна подкрепа за голям брой защитници на правата на човека; настоятелно призовава за непрекъсната подкрепа за подобни механизми;

39.  изразява загриженост във връзка с трудностите да се интегрират правата на човека и демократичните ценности чрез географски програми и във връзка с намалената подкрепа от страна на ЕС за организациите на гражданското общество, което повишава натиска върху ЕИДПЧ в момент на свиващо се пространство за гражданското общество в световен мащаб;

40.  счита, че ЕС трябва да прояви лидерство и амбиция, като разгърне всеобхватна политика за интегриране на подкрепата, която предоставя за демокрацията, във всички свои външни отношения; счита поради това, че финансирането за подкрепа на демокрацията трябва да бъде съответно увеличено, по-специално с оглед на атаките срещу демокрацията, предприемани понастоящем по света; настоява, че е необходимо да се гарантира, че разходите по цел 1 от схемата за подпомагане на конкретни държави достигат ефективно и ефикасно до защитниците на правата на човека, които са изложени на най-голяма опасност; настоятелно призовава делегациите на ЕС да предоставят цялата необходима подкрепа в това отношение;

41.  признава, че оценката на действията по линия на ЕИДПЧ е предизвикателство поради липсата на стратегически и оперативни показатели; отбелязва, че предизвикателствата за оценяването се дължат също така на значителния обем подкрепа за организации на гражданското общество и защитници на правата на човека, предоставяна по разбираеми причини поверително с цел да се защитят самоличността и сигурността на бенефициентите;

42.  подчертава отново добавената стойност на мисиите на ЕС за наблюдение на избори – област, в която ЕС е световен лидер; приветства факта, че броят на мисиите за наблюдение и на мисиите за последващи действия във връзка с препоръките на мисиите за наблюдение на избори се увеличи;

Инструмент за партньорство

43.  подчертава, че Инструментът за партньорство е предназначен специално за преследване на тематични интереси на ЕС и на общи интереси с трети държави и за изграждане на съюзи и насърчаване на сътрудничеството с настоящите и нови стратегически партньори; отбелязва, че на практика Инструментът за партньорство се използва като последно възможно решение, когато се счита, че е единственият инструмент, който може да улесни изпълнението на политическата програма на ЕС и да се справи с глобалните предизвикателства;

44.  отбелязва, че в сравнение с предходните инструменти Инструментът за партньорство успя да работи в условия на по-голямо взаимодействие с трети държави, в т.ч. стратегически партньори, държави, получавали двустранна помощ за развитие, и различни международни форуми, но счита, че е необходимо да се предоставят повече средства и да се допринася в по-голяма степен от страна на службите, определящи политиките, за да се гарантира, че те участват пълноценно в разработването, програмирането и изпълнението на действията, както и да се утвърди още повече активната роля на делегациите на ЕС в определянето на действията и да се споделя по-активно информация с държавите членки;

45.  призовава за подобряване на видимостта на целите на Инструмента за партньорство, на осведомеността и разбирането за тях, особено в рамките на институциите на ЕС;

46.  отбелязва със съжаление, че оценката е възпрепятствана от факта, че не е създадено централно хранилище за документацията за действията поради късното приемане на рамка от показатели за резултатите и поради факта, че повечето проекти все още не са завършени;

Общ регламент за изпълнение

47.  припомня, че инструментите за външно финансиране на ЕС са сложен набор от инструменти, чрез които ЕС подкрепя и укрепва своите действия на международната сцена, и че тяхната сложна структура е координирана от общия регламент за изпълнение; отново заявява, че общият регламент за изпълнение трябва да отговаря на критериите за бюджетен контрол и демократичен надзор; изразява съжаление, че голямата сложност и ограничителният характер на общия регламент за изпълнение спъваха ефикасното използване на ресурсите на Съюза и възпрепятстват своевременното предприемане на действия във връзка с нови предизвикателства и с потребностите на партньорите; изразява съжаление, че уеднаквяването на правилата не доведе до съвместно програмиране на помощта между инструментите;

48.  отбелязва, че общият регламент за изпълнение е създаден с цел хармонизация, опростяване на изпълнението, повече гъвкавост, съгласуваност, последователност и ефективност на използването на ресурсите на Съюза, както и с цел да се осигури лесно приложим и допълващ подход за изпълнението на всички инструменти;

49.  счита, че наличието на достатъчно време е от основно значение, за да може Парламентът да упражнява правилно и надлежно своите правомощия за контрол по отношение на проектите на актове за изпълнение; счита, че като се има предвид времето на подготовка на проектите на актове за изпълнение, преди те да достигнат до комитетите на ЕИС, ИПП II, ЕИДПЧ, Инструмента, допринасящ за стабилността и мира, Инструмента за партньорство и ИСР, не може да се обоснове неспазване на 20-дневния срок за предаване на документите на Парламента и на Съвета в последната фаза от приемането на актовете за изпълнение; изразява следователно съжаление, че срокът от 20 календарни дни невинаги се спазва, и счита, че се нарушават правомощията за контрол на Парламента; призовава за предаването на всички проекти на актове за изпълнение най-малко 20 календарни дни предварително и призовава Комисията да измени правилника за дейността на комитетите на ЕИС, ИПП II, ЕИДПЧ, Инструмента, допринасящ за стабилността и мира, Инструмента за партньорство и ИСР, за да се удължи този 20-дневен срок за предаване, като се улесни по този начин упражняването на правомощията за контрол на Парламента;

50.  изразява съжаление, че видимостта на политиката на ЕС за външно финансиране остава ограничена в контекст, в който трети участници се стремят активно да подкопаят външната политика на ЕС чрез дезинформация;

Препоръки за периода 2017/2018 – 2020 г.

51.  призовава ценностите на ЕС и универсалните ценности и правата на човека да останат в основата на всички външни действия на ЕС;

52.  настоятелно призовава за повишено взаимодействие и съгласуваност между всички инструменти по функция 4, както и за по-добра координация с двустранни програми за помощ на държавите членки и където е възможно, с други донори; призовава в това отношение Комисията и ЕСВД да задълбочат своето сътрудничество и съгласуване, в т.ч. с организациите на гражданското общество и местните участници, и да изпълняват своите задължения по член 21 от Договора за Европейския съюз (Договора за ЕС);

53.  призовава за създаването на стабилни, последователни и прозрачни механизми за мониторинг и оценка; подчертава отново, че чрез подобни механизми ще може да се проследява осезаемият напредък по основните цели, свързани с реформите в съседните държави, което е особено важно, когато тези реформи са в застой или са били забавени;

54.  призовава за по-строг парламентарен контрол и за укрепени процедури и системи за надзор, които да се прилагат последователно за всички инструменти; препоръчва повишаване на прозрачността чрез създаването на единна, обща и прозрачна публична база данни за проекти и действия;

55.  подчертава необходимостта от предоставяне на допълнителни финансови ресурси и обучение на организациите на гражданското общество; настоява, че са необходими спешни мерки за намаляване в още по-голяма степен на бюрократичната тежест и процедурните пречки, срещани от организациите на гражданското общество, и по-специално от местните организации на гражданското общество; призовава за създаването на специфични бюджетни редове, предназначени за изграждане на капацитет за организациите на гражданското общество, с цел подобряване на способността им да получават достъп до финансиране; изразява съжаление, че въпросът за недостатъчното участие на организациите на гражданското общество в програмирането и изпълнението на външните инструменти не е повдигнат в доклада на Комисията за междинния преглед; призовава Комисията да предвиди по-стратегическо участие на организациите на гражданското общество във всички външни инструменти и програми, както го изискват Съветът и Парламентът;

56.  подкрепя по-непосредствено и по-активно насърчаване на политиките на ЕС, неговата финансова помощ и неговата видимост;

57.  отново заявява, че следва да се предвиди възможност за пренос на неразпределените финансови средства на ЕИС и ИПП IІ в размер до 10% от първоначално разпределените бюджетни кредити за всеки инструмент, за да се повиши способността за реакция при непредвидени събития, като същевременно се запазят целите, определени в съответните регламенти за ЕИС и ИПП IІ;

ИПП II

58.  подкрепя принципите, изброени в член 21 от Договора за ЕС, и препоръчва да се поставя по-силен акцент върху укрепването на демократичните институции, борбата с корупцията и реформите на публичната администрация, укрепването на принципите на правовата държава и на доброто управление и напредъка в последователното прилагане на правата на човека и на малцинствата; призовава за увеличаване на подкрепата за реформите в секторите, свързани с процеса на присъединяване, както и за стимулиране на регионалното сътрудничество с цел допълване на политиката на разширяване на ЕС;

59.  препоръчва да се разреши пренасочването на финансовите средства към гражданското общество в случаите, когато държавните органи не са склонни да изпълняват заявените цели на ЕС или не са склонни да сътрудничат за постигането на целите на инструмента; призовава Комисията да намалява или спира финансирането за държави, които сериозно нарушават основните ценности на ЕС, включително основните критерии за присъединяване; призовава за облекчаване на административната тежест за бенефициенти от организациите на гражданското общество, които кандидатстват за финансиране от ЕС;

60.  изисква Парламентът да участва във вземането на решения, когато се разглеждат въпроси като спиране на финансирането или значителни промени в разпределяните максимални индикативни пакети;

61.  настоява за силна ангажираност на бенефициентите от планирането до мониторинга и одита; призовава Комисията да предоставя целенасочена помощ за националните одитни органи в областта на методологията, планирането, назначаването на служители, обучението и надзора;

62.  препоръчва предоставянето на по-голяма подкрепа за националните органи, отговорни за координацията на донорите, които имат малък капацитет, но демонстрират политическа воля да постигнат целите; изразява съжаление относно липсата на прозрачност по отношение на капацитета за усвояване на тези финансови средства;

63.  настоятелно призовава за насочване на финансовите средства към сектори с доказани резултати, като се избягват нови хронични забави, подобни на възникналите при непрякото управление с държавата бенефициер, основно в Турция;

64.  призовава за повишаване на видимостта на ИПП II в региона с оглед на решаващото значение на политиката по разширяването за ЕС, например чрез подходящи целенасочени комуникационни и информационни кампании в национални, регионални и местни медии или чрез други средства по целесъобразност, като минималните изисквания и мониторингът бъдат определени от Комисията в тясно сътрудничество с бенефициентите; подкрепя усилията за целенасочена контрапропаганда и стратегическа комуникация, особено когато имиджът и интересите на ЕС са активно нападани и уронвани;

65.  препоръчва средствата по ИПП ІІ да се използват за създаване на канали за комуникация за дружествата, и особено МСП, както в държавите членки, така и в държавите в процес на присъединяване, така че да се създадат силни търговски връзки между съответните области, които ще бъдат много полезни за подготовката на държавите бенефициенти за присъединяване към единния пазар;

66.  потвърждава отново полезността на наградата за финансови резултати за държавите, които постигат напредък, предвидена в Регламента за ИПП II;

67.  счита, че гъвкавостта и използването на финансиране за справяне с конкретни кризисни ситуации трябва да бъде в съответствие с основните приоритети на инструмента и с основите на стратегията на разширяване и процеса на присъединяване, които продължават да бъдат главната цел на ИПП II;

68.  призовава за по-добра координация и допълнителни полезни взаимодействия на етапите на планиране и програмиране на ИПП II с действията по други инструменти, а именно ЕИДПЧ и Инструмента, допринасящ за стабилността и мира, за да се гарантира съгласуваност и да се повиши взаимната допълняемост както вътрешно между набора от цели и програми на ИПП II, така и по отношение на другите инструменти за външно финансиране;

ЕИС

69.  подчертава необходимостта от цялостен стратегически документ за изпълнението на ЕИС, като помощта се съгласува с по-широката политическа рамка, както и от по-добра координация с другите инструменти; подчертава, че приоритетите на програмирането на ЕИС следва да включват също социално-икономическото развитие, младежта и устойчивото управление на енергийните ресурси;

70.  изразява съжаление, че многогодишното програмиране вече е завършено за по-голямата част от бенефициентите в хода на 2017 г., преди финализирането на междинния преглед на помощта в тези държави; припомня, че Парламентът даде препоръки относно програмирането в рамките на стратегическия диалог с Комисията през април 2017 г.;

71.  подчертава политическата видимост и влиянието на ЕС, които осигурява ЕИС в съседните на ЕС държави – както на изток, така и на юг – в качеството си на отделен инструмент за финансиране;

72.  призовава за запазване на равновесието при разпределянето на финансовите средства между южните и източните съседни на Съюза държави;

73.  подчертава взаимната връзка между стабилизиране, подкрепа за демократизацията, предотвратяване и решаване на конфликти, зачитане на правата на човека и на принципите на правовата държава, образование и социално-икономическо развитие; подчертава важността на проектите, които подкрепят образованието и пригодността за заетост на младите хора;

74.  отново изтъква важността на способността да се реагира по-бързо на предизвикателствата;

75.  подчертава, че инвестициите за стабилизиране и развитие на съседните държави помагат и за справянето с проблеми като миграцията, тероризма, местните конфликти и икономическата нестабилност, което в дългосрочен план ще бъде от полза за ЕС като цяло;

76.  подчертава, че особеностите на предизвикателствата в съседните държави изисква прилагането на интегриран и всеобхватен подход, основан на разнообразните потребности на бенефициентите и тяхното положение, включително чрез полезни взаимодействия с други инструменти за външно финансиране и други политики на Съюза; подчертава, че една от основните задачи е бързото и ефективно прилагане на споразуменията за асоцииране и на задълбочените и всеобхватни зони за свободна търговия и всички свързани с тях реформи, за които ЕС трябва да осигури необходимите финансови ресурси;

77.  изтъква отново значението на едно по-задълбочено съвместно програмиране с държавите членки, в допълнение към реализирания добър напредък по отношение на съвместните анализи, координацията и постигането на консенсус относно приоритетите на донорите; настоятелно призовава за подобряване на координацията между донорите, по-специално при съчетаването с финансиране от други инструменти на ЕС, други донори и международни финансови институции, за да се подкрепят икономическият преход и стабилността в страните партньори;

78.  изразява загриженост, че капацитетът за реагиране и финансовият капацитет на инструмента бяха мобилизирани до краен предел; изразява съжаление, че вътрешният експертен опит под формата на политически и геополитически анализ на риска не беше взет предвид в достатъчна степен на етапа на планирането;

79.  заключава, че е възможно да се наложи увеличаване на индикативните финансови пакети чрез законодателно изменение предвид текущите предизвикателства в съседните държави;

80.  отново заявява, че целите на финансовите средства, предвидени в програмирането по ЕИС, трябва да се спазват при прехвърлянето на тези средства към други механизми, например доверителните фондове, и че е необходимо Парламентът да упражнява контрол и надзор, които никога не трябва да се заобикалят;

81.  призовава за по-активно участие на гражданското общество при определянето на потребностите;

82.  призовава за пълноценно използване на обвързването с условия и на основаните на стимули механизми, които подкрепят политическите и икономическите реформи там, където са необходими, и които са свързани с реформи и стратегически цели; изразява съжаление, че ЕИС не успя да осигури достатъчно стимули за държавите, които не проявяват готовност за провеждане на политически реформи; призовава за ефективен мониторинг на ЕИС на равнището на инструмента;

83.  изразява загриженост във връзка унищожаването и конфискацията на финансирана от ЕС помощ в трети държави; призовава за полагането на допълнителни усилия за подобряване на стратегическата комуникация и видимостта на ЕС в съседните държави;

Инструмент, допринасящ за стабилността и мира

84.  призовава за повече усилия за повишаване на влиянието на Инструмента, допринасящ за стабилността и мира, чрез редовен стратегически диалог с партньорите и международните организации; изисква в този контекст да се обезпечи съфинансиране от други важни донори, които са заинтересовани от резултатите, постигани при изпълнението на съответните действия;

85.  призовава за усъвършенствана стратегическа рамка и за полезни взаимодействия между Инструмента, допринасящ за стабилността и мира, и последващите действия в рамките на други инструменти и от други участници;

86.  призовава за засилено сътрудничество между другите международни организации, правителствата и институциите на ЕС за противодействие на нововъзникващи заплахи, например в областта на хибридните конфликти и киберсигурността, където би могъл да се използва експертният опит на Агенцията на ЕС за мрежова и информационна сигурност;

87.  препоръчва по-стратегическо използване на капацитета на Инструмента, допринасящ за стабилността и мира, за посредничество не само по отношение на конфликти с локализирано въздействие, но и в подкрепа на мирния процес и диалог в рамките на съществуващи или нововъзникващи конфликти със световно значение, и призовава за по-добри системи за ранно предупреждение и инструменти за анализ на конфликти, които ще дадат възможност за по-добра превенция и укрепване на мира;

88.  подчертава, че оттук нататък чрез този инструмент Съюзът ще може да финансира мерките за обучение, както и доставките на несмъртоносно оборудване (например информационни системи, болници и др.) за въоръжените сили на трети държави с цел посрещането на спешни краткосрочни и средносрочни потребности, като част от усилията за постигане на целите за устойчиво развитие;

ЕИДПЧ

89.  изтъква отново, че е от съществено значение да се подкрепят и насърчават демокрацията и правата на човека в трети държави, включително да се защитават защитниците на правата на човека, независимо от вмешателството на органите на трети държави;

90.  отбелязва ефективността и значението на ЕИДПЧ в това отношение, който осъществява дейността си в условия на свиващо се пространство за гражданското общество; потвърждава отново непрекъснатата необходимост от финансиране за правата на човека и демокрацията, без да се намалява неговият размер; призовава освен това да се разгледа възможността за увеличаване на финансирането за предоставяне на неотложна помощ на защитниците на правата на човека, както и ефективно да се подкрепя наличието на подобни средства;

91.  посочва отново, че обхватът на ЕИДПЧ не следва да се ограничава, нито той да се използва само като инструмент за отстраняване на пропуски в другите инструменти, и че целенасоченото насърчаване на демокрацията и правата на човека следва да бъде ясна стратегическа цел сама по себе си;

92.  настоятелно призовава Комисията да намери решения на проблемите, свързани със свиващото се пространство за гражданското общество, зачестяването на нарушенията на правата на човека и репресиите, например чрез увеличаване на наличните финансови средства за програми за реагиране в световен мащаб като механизма на ЕС за защитниците на правата на човека „ProtectDefenders.eu“; призовава ЕС да продължи да финансира защитниците на правата на човека, особено изложените на риск, и гражданското общество, както и маргинализирани групи като жените, коренното население, ромите, лесбийките, гейовете, бисексуалните, трансполовите и интерсексуалните лица, лицата с увреждания, децата и възрастните хора;

93.  препоръчва по-стабилно стратегическо планиране наред с осигуряването на политически насоки от органите на ЕС, както и съгласуваност с другите инструменти, особено в държави, в които се отчита влошаване на положението с правата на човека и на демократичните стандарти, за да се спре световната тенденция на авторитаризъм;

94.  подчертава, че е важно вниманието да се съсредоточи върху тематични въпроси от международно значение, които могат да подкрепят в краткосрочен, средносрочен и/или дългосрочен план глобализацията на правата на човека и върховенството на международното право и правосъдието; призовава за по-голяма подкрепа от ЕИДЧП по редица нововъзникващи тематични въпроси, и по-специално борбата с корупцията, зачитането от страна на предприятията на правата на човека, свързаните с околната среда права и правата на мигрантите;

95.  приветства подкрепата за международните и регионалните механизми за права на човека и отговорност, като Службата на Върховния комисар по правата на човека на ООН (СВКПЧ) и Международния наказателен съд (МНС);

96.  препоръчва да продължат усилията за премахване на смъртното наказание навсякъде по света;

97.  отново подчертава ангажимента на Комисията да продължи да подкрепя гражданското общество и да насърчава по-благоприятна среда за организациите на гражданското общество в страните партньори; настоява, че са необходими спешни действия за намаляване в още по-голяма степен на бюрократичните пречки, срещани от местните организации на гражданското общество; насърчава делегациите на ЕС активно да търсят защитници на правата на човека и организации на гражданското общество, които работят по чувствителни въпроси, нуждаещи се от финансиране, да публикуват покани за представяне на предложения на местните езици и да дават възможност на кандидатите да представят предложения за проекти на тези езици, като по този начин повишават също така ангажираността на местно равнище и дългосрочното установяване на проектите;

98.  призовава вниманието да бъде съсредоточено в по-голяма степен върху устойчивостта на действията, финансирани по линия на ЕИДПЧ, най-вече в контекста на мисиите за наблюдение на избори, при които има значителна възможност за увеличаване на трансфера на знания към местните участници и за подобряване на последващите действия във връзка с препоръките; призовава за по-добре координирано планиране на мисиите за наблюдение на избори с дейностите на Парламента във връзка с наблюдението на избори;

99.  призовава Комисията да предоставя финансиране специално за проекти, насочени към зачестяващите злоупотреби с технологиите за наблюдение и онлайн атаките от страна на репресивни правителства и неправителствени участници;

100.  призовава за създаването на системи за мониторинг и оценка, които включват участието на защитници на правата на човека;

101.  насърчава координирани действия с Инструмента, допринасящ за стабилността и мира, за продължаване на действията за предотвратяване на престъпления срещу човечеството, военни престъпления и геноцид;

Инструмент за партньорство

102.  приветства вниманието, което се отделя на стратегическите интереси на Съюза;

103.  препоръчва по-стратегическо и консолидирано използване на ограничените финансови средства, с които разполага Инструментът за партньорство, като се обезпечава приобщаващо участие и се набелязват действия от всички отдели на Комисията и от ЕСВД, в тясно сътрудничество с държавите членки, и подчертава, че е важно да бъдат осигурени достатъчно ресурси за Инструмента за партньорство с цел активна защита на ценностите и интересите на ЕС в контекста на отслабващ трансатлантически консенсус и нарастващ брой държави със средни доходи, чието стратегическо значение бързо нараства, включително в Азия и Латинска Америка;

104.  препоръчва преразглеждане на географското разпределение на финансовите средства в следващата многогодишна индикативна програма с цел приспособяване към предизвикателствата; предлага във връзка с това да бъде увеличен обхватът на сътрудничеството, като бъдат включени в него нестратегически трети държави, като държавите със средни доходи, които понастоящем не са обхванати в достатъчна степен;

105.  препоръчва по-добро привеждане в съответствие с целите и хоризонталните теми на общия регламент за изпълнение;

106.  препоръчва финализиране на системата за мониторинг и оценка, включително съответните качествени показатели;

107.  счита, че Инструментът за партньорство би могъл да бъде важен инструмент в подкрепа на изпълнението на споразуменията за свободна търговия, най-вече чрез осигуряването на подкрепа за работата на вътрешните консултативни групи; подчертава необходимостта от оценка на използването и разпределението на финансовите средства, както и ефективността на Инструмента за партньорство и на програмите „Business Avenue“ и „EU Gateway“, които следва да допълват компетенциите на държавите членки в областта на подпомагането на външната търговия;

108.  отбелязва, че една от целите на Инструмента за партньорство е провеждането на публична дипломация, за да се изгради доверие и разбиране за политиките на ЕС в третите държави; подчертава, че участието на гражданското общество е от изключително значение, и приветства отпускането на 3 милиона евро в подкрепа на участието на организациите на гражданското общество във вътрешните консултативни групи;

Общ регламент за изпълнение

109.  препоръчва по-ефективно използване на хармонизираните правила чрез възможни съвместни покани за представяне на предложения и разширено сътрудничество между отделите на Комисията и ЕСВД;

110.  призовава за включването на принципа на равенство между половете сред разпоредбите на общия регламент за изпълнение;

111.  призовава за увеличаване на усилията за повишаване на видимостта на финансирането на външната политика на ЕС чрез цялостна и последователна комуникационна стратегия, която включва мерки за справяне с дезинформацията; призовава за въвеждането на механизми за обвързване с условия по отношение на партньорите по изпълнението в случай на неспазване на мерките за повишаване на видимостта на ЕС;

112.  припомня голямата важност на принципите за развитие и за ефективност на помощта във външните действия, както се подчертава в общия регламент за изпълнение, и призовава Комисията да утвърждава тези принципи във всички мерки, които ще предприеме вследствие на междинния доклад;

113.  отбелязва, че МСП в ЕС следва да бъдат вземани предвид по отношение на достъпа до инструментите за външно финансиране чрез не толкова сложна и по-благоприятна регулаторна уредба, която може да улесни по-гъвкавото използване на средствата и същевременно да подпомогне МСП да придобият международен опит; изисква от Комисията да оцени съществуващите инструменти, предназначени за насърчаване на интернационализацията на МСП, по отношение на тяхната съгласуваност с други инструменти на Съюза за подкрепа на МСП, като Програмата за конкурентоспособност на предприятията и малките и средните предприятия (COSME), както и по отношение на субсидиарността, избягването на дублиране и взаимното допълване във връзка с програмите на държавите членки; призовава Комисията да представи своевременни предложения за междинния преглед на тези програми, за да се повишат тяхната ефикасност и ефективност; подчертава необходимостта от подобряване на информацията и осведомеността сред МСП относно съществуващите инструменти, по-специално на национално равнище;

Структура за периода след 2020 г.

114.  призовава финансирането на инструментите за външно финансиране да бъде отражение на амбициозни външни действия, а бюджетът на ЕС в ролята му на световен фактор да бъде увеличен, като същевременно те продължат да се основават на ценности, основни права и принципи и права на човека и принципи; изтъква отново, че външните действия на ЕС обслужват също така общите интереси на гражданите на ЕС;

115.  подчертава, че в случай че Обединеното кралство напусне Европейския съюз, настоящият дял от бюджета, предназначен за външна дейност, следва да се повиши, или най-малко да се запази непроменен спрямо настоящите равнища, и същата логика да се приложи по отношение на съществуващите инструменти, политики и приоритети;

116.  посочва отново, че е необходимо да се предприеме реформа по отношение на настоящата структура на инструментите с цел увеличаване на отговорността, прозрачността и публичния контрол и че по този начин ще се повишат също така ефикасността, съгласуваността и способността за реагиране, както и ефективността и гъвкавостта; счита, че реформата би могла да повиши също ефективността на разходите, да ограничи препокриването и конфликтите на интереси между различните участници и службите на Комисията и да допринесе за справянето с настоящите предизвикателства в областта на стратегията, програмирането и изпълнението;

117.  припомня важната роля на Парламента като съзаконодател по отношение на регламента за определяне на следващата МФР; изтъква отново готовността си да работи с Комисията, ЕСВД и Съвета за оптимизиране на структурата на инструментите за външно финансиране; подчертава обаче, че целта на преструктурирането на инструментите следва да бъде повишаване на прозрачността, отговорността, ефикасността, съгласуваността, както и гъвкавостта; подчертава, че тези цели не могат да бъдат постигнати без управленска структура, която дава възможност за политически контрол, основава се на стратегия и е приобщаваща и отговорна; подчертава, че Парламентът няма да приеме реформа на инструментите без солидна структура на управление; настоятелно призовава Комисията и ЕСВД да предложат план за реформата на инструментите, включващ подобна структура на управление; подчертава разминаването между констатациите от междинния преглед и предложенията на Комисията за реформа на настоящата структура; подчертава освен това, че трябва да се обезпечи стабилен, демократичен и прозрачен контрол от страна на националните парламенти и Европейския парламент;

118.  призовава за по-добра интеграция на доверителните фондове и механизмите на ЕС в бюджета с цел повишаване на прозрачността и на демократичния контрол на инструментите за външно финансиране; припомня споразумението, постигнато в рамките на последното преразглеждане на Финансовия регламент(33), за провеждане на предварителни консултации с Парламента и Съвета преди създаването на нов доверителен фонд за тематични действия; призовава също така Комисията да предоставя на Парламента подробна информация относно евентуални значителни самостоятелни трансфери или анулиране на бюджетни кредити по функция 4;

119.  подчертава, че заедно с държавите членки делегациите на ЕС биха могли също така да помогнат на МСП да използват тези финансови инструменти с оглед да се създадат средносрочни връзки между дружества от ЕС и икономиките на държавите бенефициенти;

120.  подчертава, че нито един инструмент не може да съществува без ясни и специално предназначени пакети и финансови средства за отделните цели, задачи и приоритети на външната дейност на ЕС, сред които демокрацията, правата на човека, принципите на правовата държава, подкрепата за гражданското общество, решаването на конфликти, нестабилните държави, политиката на развитие и изкореняването на бедността, икономическото и социалното развитие и подкрепата за държавите на различни етапи от процедурата по присъединяване към ЕС и на съседните на ЕС държави;

121.  оценява, факта че ЕС се ангажира с въпроси като правата на човека, демокрацията и подкрепата за гражданското общество, както и с различни цели, задачи и специфичната политическа и стратегическа стойност на настоящите инструменти; подчертава, че реформата не следва да подкопава постигането на политическите цели на отделните инструменти; разбира особеностите от гледна точка на целите и изпълнението на ЕИС, ИПП II и ЕИДПЧ и счита поради това, че те следва да запазят независимостта си с оглед на стратегически и политически съображения;

122.  припомня, че от 2006 г. ЕИДПЧ е конкретният израз на ангажимента на ЕС да подкрепя и насърчава демокрацията и правата на човека в трети държави и че той осигури възможност на ЕС да предприема, без вмешателство от страна на правителствата, действия в подкрепа на регистрирани и нерегистрирани неправителствени организации и в зони, които не винаги са обхванати от държавите – членки на ЕС;

123.  подчертава необходимостта от установяването на общи цели, включително необходимостта от утвърждаване на основан на правата подход и от интегриране на въпросите, свързани с правата на човека, с цел да се даде смисъл на член 21 от Договора за ЕС, който изисква ЕС да укрепва демокрацията, правата на човека и принципите на правовата държава като необходима цел на външните отношения;

124.  призовава ЕСВД и Комисията да осигурят ясна комуникация със страните партньори относно всички реформи;

125.  призовава за установяването на стабилни, съдържателни процедури за оценка и контрол, способни да осигурят качествен и количествен анализ и да проследяват успеха в постигането на поставените цели с помощта на финансирането от ЕС по линия на различните инструменти;

126.  подчертава необходимостта от предвидимост на дългосрочното финансиране, като същевременно се въведат точно определени суми, които да се използват гъвкаво; посочва отново, че гъвкавостта изисква възможност за трансфер на финансови средства между различните пакети; припомня, че финансовите средства, предназначени за цели на външната дейност, не могат да бъдат пренасочвани в полза на други цели, в т.ч. управлението на миграцията и вътрешната сигурност; подчертава, че следва да се въведе възможност за пренос на неразпределените финансови средства в рамките на общия бюджет на инструмента за външна дейност в размер до 10% от първоначалните бюджетни кредити на инструмента с цел гъвкави и/или спешни действия, като същевременно се запазят политическите цели на инструмента;

127.  подчертава, че предоставяната на държавите помощ не следва да зависи от споразумения с ЕС в областта на миграцията и че не следва да се отклонява финансиране от бедни държави и региони към държавите на произход или на транзит към Европа на мигрантите само поради това, че са пресичани от миграционния маршрут;

128.  припомня затрудненията, които срещат понастоящем бенефициентите в усилията си да си осигурят финансиране от инструментите; призовава за опростяване на процедурите, за облекчаване на административната тежест, и когато е възможно, за приемането на уеднаквени процедури за различните участващи служби на Комисията и на ЕСВД, както и за създаването на единно звено за контакт за организациите, които кандидатстват за финансиране от ЕС, и за използването на цифрови решения, където това е възможно, за да се рационализират и намалят бюрократичните тежести, но не за сметка на бюджетния надзор, възможността за проследяване и контрола;

129.  подчертава необходимостта всички служби на Комисията и ЕСВД да работят заедно, така че политиката на ЕС в областта на външното финансиране да не бъде ориентирана към инструментите, за да се избягват пропуски, непоследователност, ненужни разходи, припокриване и прахосване на ноу-хау и за да се постигат целите и изпълняват задачите, които са общи за външната дейност на ЕС като цяло;

130.  подчертава необходимостта от по-стратегически политически насоки и от цялостна стратегия и придружаващи документи, разработени съвместно и общи за всички компетентни служби на Комисията и ЕСВД, управлявани и контролирани от структурата на управление, която предстои да бъде създадена, и определящи целите и задачите на външната дейност на ЕС през предстоящия период и начина, по който инструментът ще бъде използван за постигането им; призовава за използването на вътрешен и външен експертен опит при определянето на подобни цели и задачи; препоръчва всички дейности по програмирането да включват анализ на конфликтните фактори, политически и икономически анализ и оценка на риска, както и мерки за смекчаване, които могат да бъдат гъвкаво прилагани в случаите, когато възникнат такива рискове;

131.  призовава да бъдат проучени начините за задълбочаване на координацията и съгласуваността с политиките за външно финансиране от страна на държавите – членки на ЕС, включително чрез по-застъпено съвместно програмиране;

132.  призовава за реформа за увеличаване на възможностите за финансиране на неправителствените организации чрез поясняване и предоставяне на повече възможности за съфинансиране, чрез създаване на условия за многогодишно партньорство и обезпечаване на устойчивостта на дейностите;

133.  призовава за по-строги изисквания за по-бързо вземане на решения с цел повишаване на способността на ЕС да реагира в отговор на бързо променящата се обстановка;

134.  подчертава, че е важно да се повишат видимостта и осведомеността относно външната дейност на ЕС, включително чрез използването на специалната група за стратегическа комуникация на ЕС, и да се увеличи влиянието на външната дейност на ЕС в световен план; призовава това да се разглежда като цел на политиката; подчертава следователно неотложната необходимост от специфична за всяка държава и/или регион стратегическа комуникация в делегациите на ЕС и от значително увеличаване на координацията и на обмена на информация между делегациите на ЕС и държавите членки;

135.  подчертава, че делегациите на ЕС играят важна роля в местното програмиране, контрола на програмирането и окончателното изплащане на финансовите средства, както и в набелязването на бенефициентите, особено в случая на защитниците на правата на човека и на организациите на гражданското общество, осъществяващи дейност в чувствителни райони; отново заявява, че делегациите на ЕС не могат единствени да отговарят за решенията за финансиране, поради работата и статута им в третите държави;

136.  подчертава, че програмирането на инструментите трябва да осигурява активното участие на гражданското общество в съответните държави и в по-голяма степен да се основава на децентрализирано сътрудничество по време на разработването, въвеждането и изпълнението, за да се създадат стабилни и трайни партньорства, да се отговори на конкретните потребности на населението и да се вземат под внимание социалните условия на засегнатите лица;

137.  припомня, че в някои случаи политическите цели и задачи на ЕС, като правата на човека, принципите на правовата държава и развитието, се обслужват по-добре чрез неколкократно предоставяне на безвъзмездни средства в по-ограничен размер на организации на местно равнище, вместо чрез осигуряването на по-голям финансов пакет в полза на един-единствен бенефициент;

138.  подчертава значението на прилагането на принципа „повече за повече“ и на принципа на обвързаност с условия; счита, че следва да бъдат създадени по-силни механизми на обвързване с условия, съгласно които пряката бюджетна помощ за държавни или правителствени органи и недържавни участници може да бъде спирана или когато е възможно, пренасочвана към гражданското общество, в случаите, когато посочените институции не спазват или не се съобразяват с необходимостта да се зачита предназначението на предоставеното финансиране, или нарушават принципите на правовата държава и правата на човека;

139.  изисква прозрачност, отговорност, контрол, допълняемост за развитие, зачитане на принципите за ефективност на помощта и на развитието и стабилни предпазни клаузи по отношение на околната среда и правата на човека и стабилни социални предпазни клаузи, когато се използва помощ за развитие за привличане на инвестиции от частния сектор;

140.  приканва Комисията да разгледа възможността да заделя средства чрез инструментите за външно финансиране за сътрудничество и техническа помощ за трети държави, и по-специално развиващи се държави, да насърчава членството във Васенаарската договореност, Австралийската група, Режима за контрол върху ракетните технологии и Групата на ядрените доставчици, и да предотвратява нарушенията на правата на човека, като се има предвид текущото преработване на Регламента относно изделията с двойна употреба;

141.  подчертава, че бъдещата структура се нуждае от подходяща взаимозависимост и взаимоограничаване, прозрачност, право на контрол на изпълнението, включително засилен стратегически политически принос и засилен контрол върху изпълнението от страна на Парламента, както и от използването на делегирани актове за преразглеждане на тематичните приоритети, ако това е заложено в приложенията към законодателните актове, и приемането на допълнителни съществени елементи като стратегически документи и многогодишни програмни документи;

142.  е убеден, че поколението инструменти за външно финансиране за периода след 2020 г. трябва да спазва бюджетните принципи на почтеност и единство;

143.  счита, че процесите на междинен преглед и бюджетен контрол следва да бъдат достатъчно строги и прозрачни, за да се осигури максималното възможно усвояване на финансови средства и за да се създадат условия за подходящи промени с цел повишаване на капацитета на усвояване, където това е необходимо;

º

º  º

144.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Комисията, на заместник-председателя на Комисията и върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и на Съвета.

(1)

ОВ L 77, 15.3.2014 г., стр. 27.

(2)

ОВ L 77, 15.3.2014 г., стр. 11.

(3)

ОВ L 77, 15.3.2014 г., стр. 1.

(4)

OВ L 335, 15.12.2017 г., стр. 6.

(5)

ОВ L 77, 15.3.2014 г., стр. 77.

(6)

ОВ L 77, 15.3.2014 г., стр. 85.

(7)

ОВ L 77, 15.3.2014 г., стр. 44.

(8)

ОВ L 77, 15.3.2014 г., стр. 95.

(9)

OВ L 201, 3.8.2010 г., стр. 30.

(10)

OВ L 249, 27.9.2017 г., стр. 1.

(11)

ОВ L 298, 26.10.2012 г., стр. 1.

(12)

ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13.

(13)

ОВ C 407, 8.12.2015 г., стр. 8.

(14)

OВ C 60, 16.2.2016 г., стр. 3.

(15)

ОВ C 122, 19.4.2017 г., стр. 4.

(16)

Публикувани на уебсайта на Комисията: https://ec.europa.eu/europeaid/public-consultation-external-financing-instruments-european-union_en.

(17)

Приети текстове, P8_TA(2017)0493.

(18)

Приети текстове, P8_TA(2017)0026.

(19)

Приети текстове, P8_TA(2016)0120.

(20)

ОВ C 408, 30.11.2017 г., стр. 21.

(21)

ОВ С 265, 11.8.2017 г., стр. 110.

(22)

Приети текстове, P8_TA(2017)0440.

(23)

Приети текстове, P8_TA(2017)0306.

(24)

Приети текстове, P8_TA(2017)0036.

(25)

Приети текстове, P8_TA(2017)0037.

(26)

Приети текстове, P8_TA(2017)0094.

(27)

Приети текстове, P8_TA(2017)0262.

(28)

Приети текстове, P8_TA(2017)0263.

(29)

Приети текстове, P8_TA(2017)0261.

(30)

ОВ C 208, 10.6.2016 г., стр. 25.

(31)

Приети текстове, P8_TA(2017)0408.

(32)

https://eeas.europa.eu/archives/docs/top_stories/pdf/eugs_review_web.pdf.

(33)

ОВ L 298, 26.10.2012 г., стр. 1.


СТАНОВИЩЕ на комисията по развитие (21.2.2018)

на вниманието на комисията по външни работи

относно изпълнението на инструментите на ЕС за външно финансиране: междинен преглед за 2017 г. и бъдеща структура за периода след 2020 г.

2017/2280(INI)

Докладчик по становище(*): Линда Макаван

(*)  Процедура с асоциирани комисии – член 54 от Правилника за дейността

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по развитие приканва водещата комисия по външни работи да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

–  като взе предвид Регламент (ЕС) № 233/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. за създаване на финансов инструмент за сътрудничество за развитие за периода 2014 – 2020 г.(1) („Регламент за ИСР“),

–  като взе предвид Регламент (ЕС) № 236/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. за определяне на общи правила и процедури за изпълнението на инструментите на Съюза за финансиране на външната дейност(2),

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 19 юни 2017 г. относно ангажираността на ЕС с гражданското общество в областта на външните отношения,

–  като взе предвид своята резолюция от 22 октомври 2013 г. относно местните органи и гражданското общество: ангажиментът, поет от Европа, за оказване на подкрепа за устойчивото развитие(3),

–  като взе предвид доклада на Комисията до Европейския парламент и Съвета от 15 декември 2017 г. относно междинната оценка на инструментите за външно финансиране (COM(2017)0720),

–  като взе предвид Специален доклад № 18/2014 на Европейската сметна палата относно системите на EuropeAid за оценка и за ориентиран към резултатите мониторинг,

–  като взе предвид Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията(4),

–  като взе предвид правилника за дейността на Комитета за инструмента за сътрудничество за развитие (Комитета за ИСР),

А.  като има предвид, че Регламентът за ИСР предвижда на Комисията да бъдат предоставени изпълнителни правомощия в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011, и като има предвид, че посоченият регламент предвижда също така Комисията да бъде подпомагана от Комитета за ИСР;

Б.  като има предвид, че изготвянето на актове за изпълнение е свързано с подготвителна фаза в рамките на Комисията – включително консултации между отделните служби – със значителна продължителност, която обикновено е няколко месеца;

В.  като има предвид, че проектите на актове за изпълнение трябва да бъдат изпратени на Съвета и на Парламента едновременно с изпращането им на членовете на Комитета за ИСР; като има предвид също така, че съгласно член 3 от Правилника за дейността на Комитета за ИСР проектите на актове за изпълнение трябва да бъдат изпратени на членовете на Комитета за ИСР най-малко 20 календарни дни преди съответното заседание на Комитета;

Г.  като има предвид, че по тази причина проектите на актове за изпълнение следва да бъдат изпратени на Парламента най-малко 20 календарни дни преди заседанието на Комитета за ИСР; като има предвид също така, че писмените процедури за приемане на проектите на актове за изпълнение са изключение от това правило в надлежно обосновани случаи;

Д.  като има предвид, че съгласно междинния преглед, осъществен от Комисията, настоящите инструменти за външно финансиране са като цяло целесъобразни;

Е.  като има предвид, че при своя междинен преглед Комисията посочи, че е трудно да се измери цялостната ефективност на инструментите при постигането на техните цели, отчасти поради трудността да се определят подходящи системи за мониторинг и оценка на равнището на инструментите (стр. 10); припомня, че в своя Специален доклад № 18/2014 Сметната палата изтъкна сериозни недостатъци в системата на EuropeAid за оценка;

Ж.  като има предвид, че Общият регламент за изпълнение съдържа основни разпоредби относно принципите за развитие и за ефективност на помощта, като необвързване на помощта и използване на институциите, системите и процедурите на държавите партньори;

З.  като има предвид, че ЕС призна значението на партньорствата с организациите на гражданското общество във външните отношения; като има предвид, че това включва участието на организациите на гражданското общество в планирането и изпълнението на външните инструменти; като има предвид, че тази форма на по-стратегическо участие все още не е приложена;

1.  припомня, че инструментите за външно финансиране на ЕС са сложен набор от инструменти, чрез които ЕС подкрепя и укрепва своите действия на международната сцена, и че тяхната сложност е координирана от Регламента за общите правила за изпълнение, който осигурява лесно приложим и допълващ подход за изпълнението на всички инструменти;

2.  отбелязва трудностите, които среща Комисията при измерването на постигането на целите; припомня във връзка с това посоченото от Европейската сметна палата в изготвения от нея Специален доклад № 18/2014 относно системите на EuropeAid за оценка и за ориентиран към резултатите мониторинг; призовава Комисията да се възползва от случая, за да усъвършенства своята система за оценка и мониторинг в съответствие с препоръките, отправени от Палатата; посочва до голяма степен положителните резултати от специалните доклади на Сметната палата относно програмите на ЕС за развитие;

3.  припомня голямата важност на принципите за развитие и за ефективност на помощта във външните действия, както се подчертава в Общия регламент за изпълнение, и призовава Комисията да подкрепя тези принципи във всички мерки, които ще предприеме вследствие на междинния доклад;

4.  изразява съжаление, че въпросът за недостатъчното участие на организациите на гражданското общество в планирането и изпълнението на външните инструменти не е повдигнат в междинния доклад на Комисията; призовава Комисията да предвиди по-стратегическо участие на организациите на гражданското общество във всички външни инструменти и програми, както го изискват Съветът и Парламентът;

5.  призовава за увеличаване на ресурсите, разпределени за помощ за развитие, тъй като предоставянето на 0,7% от брутния национален доход (БНД) за официална помощ за развитие (ОПР) е ангажимент на ЕС, който досега никога не е бил изпълняван, и тези финансови средства не са достатъчни за изпълнението на Програмата до 2030 г.;

6.  призовава за извличането на поуки с цел да се набележат недостатъците в координацията между инструментите за външно финансиране на Съюза и инструментите за финансиране на други международни институции, като Световната банка, Международния валутен фонд и други институции в областта на развитието и финансирането, и да се подобри тази координация, за да се породят полезни взаимодействия и да се постигне максимално въздействие на финансовите инструменти в развиващите се държави;

7.  счита, че наличието на достатъчно време е от основно значение, за да може Парламентът да упражнява правилно и надлежно своите правомощия за контрол по отношение на проектите на актове за изпълнение;

8.  счита, че като се има предвид времето на подготовка на проектите на актове за изпълнение, преди те да достигнат до Комитета за ИСР, не може да се обоснове неспазване на 20-дневния срок за предаване на документите на Парламента и на Съвета в последната фаза от приемането на актовете за изпълнение;

9.  изразява следователно съжаление, че срокът от 20 календарни дни невинаги се спазва, и счита, че се нарушават правомощията за контрол на Парламента;

10.  изтъква значението, предвид предстоящия преглед на Споразумението от Котону, на строгото спазване на времевите рамки за проектите, изпълнявани на целия континент и предвидени в панафриканската програма, чиято цел е да подкрепя стратегическото партньорство между ЕС и Африка;

11.  призовава за предаването на всички проекти на актове за изпълнение най-малко 20 календарни дни предварително и призовава Комисията да измени Правилника за дейността на Комитета за ИСР, за да удължи този 20-дневен срок за предаване, като улесни по този начин упражняването на правомощията за контрол на Парламента;

12.  призовава също така за подсилени механизми за парламентарен контрол за всички инструменти за външно финансиране, както и за механизми за тяхното изпълнение, например доверителни фондове, които дават възможност на Парламента да участва пълноценно в планирането на фондовете и в прегледа на тяхното изпълнение;

13.  изисква прозрачност, отговорност, контрол, допълняемост за развитие, зачитане на принципите за ефективност на помощта и за развитие и стабилни предпазни клаузи по отношение на околната среда и правата на човека и стабилни социални предпазни клаузи при използването на помощ за развитие, както и да се привличат инвестиции от частния сектор;

14.  призовава доверителните фондове, които са извън обхвата на упражнявания от Парламента контрол, да бъдат включени в бюджета на ЕС;

15.  посочва, че прозрачността и отговорността следва да бъдат крайъгълният камък на подхода на ЕС спрямо участието на частния сектор в развитието и че е от първостепенно значение да се гарантира, че частните субекти, които се възползват от ОПР на ЕС – чрез смесено финансиране или гаранции – зачитат правата на човека, социалните и трудовите стандарти и околната среда;

16.  подчертава, че предоставяната на държавите помощ не следва да зависи от споразумения с ЕС в областта на миграцията и че не следва да се отклонява финансиране от бедни държави и региони към държавите на произход или на транзит към Европа на мигрантите само поради това, че са пресичани от миграционния маршрут.

ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

Докладът на комисията по външни работи, озаглавен Изпълнение на инструментите на ЕС за външно финансиране: междинен преглед за 2017 г. и бъдеща структура за периода след 2020 г., обхваща пет инструмента на ЕС за външно финансиране, попадащи в сферата на компетентност на комисията по външни работи(5), както и Регламента за общите правила за изпълнение, който утвърждава хоризонталните разпоредби за прилагане на тези пет инструмента и на шести инструмент – инструмента за сътрудничество за развитие, който попада в сферата на компетентност на комисията по развитие.

Междинният преглед на ИСР, както и неговата структура за периода след 2020 г., се разглеждат в отделен доклад за изпълнението(6), по който водеща е комисията по развитие, и те не са обхванати от настоящия проект на становище.

По отношение на общите правила за изпълнение, които се отнасят за тези шест инструмента за външно финансиране, или по-конкретно за ИСР, комисията по развитие подготвя становище съгласно член 54. Съдържанието на настоящия проект на становище се отнася единствено за въпросите, произтичащи от Регламента за общите правила за изпълнение.

ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

20.2.2018

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

21

1

0

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Ignazio Corrao, Mireille D’Ornano, Nirj Deva, Doru-Claudian Frunzulică, Enrique Guerrero Salom, Maria Heubuch, György Hölvényi, Teresa Jiménez-Becerril Barrio, Arne Lietz, Norbert Neuser, Vincent Peillon, Cristian Dan Preda, Lola Sánchez Caldentey, Eleftherios Synadinos, Eleni Theocharous, Paavo Väyrynen, Bogdan Brunon Wenta, Željana Zovko

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Thierry Cornillet, Agustín Díaz de Mera García Consuegra, Paul Rübig, Rainer Wieland

ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

21

+

ALDE

Thierry Cornillet, Paavo Väyrynen

ECR

Nirj Deva, Eleni Theocharous

EFDD

Ignazio Corrao, Mireille D'Ornano

GUE/NGL

Lola Sánchez Caldentey

PPE

Agustín Díaz de Mera García Consuegra, György Hölvényi, Teresa Jiménez-Becerril Barrio, Cristian Dan Preda, Paul Rübig, Bogdan Brunon Wenta, Rainer Wieland, Željana Zovko

S&D

Doru-Claudian Frunzulică, Enrique Guerrero Salom, Arne Lietz, Norbert Neuser, Vincent Peillon

Verts/ALE

Maria Heubuch

1

-

NI

Eleftherios Synadinos

0

0

 

 

Легенда на използваните знаци:

+  :  „за“

-  :  „против“

0  :  „въздържал се“

20.2.2018

ПОЗИЦИЯ ПОД ФОРМАТА НА ИЗМЕНЕНИЯ

на комисията по международна търговия

на вниманието на комисията по външни работи

относно изпълнение на инструментите на ЕС за външно финансиране: междинен преглед за 2017 г. и бъдеща структура за периода след 2020 г.

(2017/2280(INI))

от името на комисията по международна търговия: Бернд Ланге Председател

ИЗМЕНЕНИЯ

Комисията по международна търговия представя на водещата комисия по външни работи следните изменения:

Изменение    1

Предложение за препоръка

Позоваване 1 a (ново)

Предложение за препоръка

Изменение

 

като взе предвид стратегията на ЕС „Търговията – за всички“,

Изменение    2

Предложение за препоръка

Позоваване 1 б (ново)

Предложение за препоръка

Изменение

 

като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 9 ноември 2017 г. относно изпълнението на споразуменията на ЕС за свободна търговия (SWD(2017)0364),

Изменение    3

Предложение за препоръка

Съображение Д (ново)

Предложение за препоръка

Изменение

 

Д. като има предвид, че международната търговия е основен инструмент на ЕС за подпомагане на страните в тяхното социално и икономическо развитие, както и за защитата и насърчаването на правата на човека, основните ценности и принципите на правовата държава;

Изменение    4

Предложение за препоръка

Съображение Е (ново)

Предложение за препоръка

Изменение

 

Е. като има предвид, че съгласно Договорите търговската политика следва да допринася за изпълнението на външните цели на Съюза, включително устойчивото развитие;

Изменение    5

Предложение за препоръка

Параграф 3 (нов)

Предложение за препоръка

Изменение

 

3. изразява загриженост, че ЕС и неговите инструменти са изправени пред значителни предизвикателства;

Изменение    6

Предложение за препоръка

Параграф 6 (нов)

Предложение за препоръка

Изменение

 

6. препоръчва да се използват средствата по ИПП, за да се създадат канали за комуникация за предприятията, особено за МСП, както в държавите членки, така и в държавите в процес на присъединяване, така че да се създадат силни търговски връзки между съответните области, които биха били много полезни за подготовката на държавите бенефициенти за присъединяване към единния пазар;

Изменение    7

Предложение за препоръка

Параграф 9 (нов)

Предложение за препоръка

Изменение

 

9. подчертава, че свързаната с търговията техническа подкрепа и икономическата помощ, предоставяни чрез европейската политика за съседство (ЕПС) на близките партньори на Съюза по южните и източните му граници, имат важен принос за демократичното развитие в тези региони; отбелязва, че средствата по Европейския инструмент за съседство (ЕИС) може да се използват за улесняване на търговията и като такива могат да допълват съществуващото финансиране от ЕС за Споразумението за улесняване на търговията, което следва по-добре да гарантира средносрочна и дългосрочна политическа стабилност;

 

Изменение    8

Предложение за препоръка

Параграф 20 a (нов)

Предложение за препоръка

Изменение

 

20а. препоръчва да се създадат солидни и последователни механизми за мониторинг и оценка в структурата на инструмента, за да се осигури по-добра отчетност, прозрачност и по-добро насочване на разходите в рамките на средствата;

Изменение    9

Предложение за препоръка

Параграф 20 б (нов)

Предложение за препоръка

Изменение

 

20б. призовава за включване на свързаните с пола аспекти във всички предварителни и последващи стратегически проучвания и оценки на въздействието, за да се гарантира пълно съответствие с целите на член 8 от ДФЕС;

Изменение    10

Предложение за препоръка

Параграф 35 (нов)

Предложение за препоръка

Изменение

 

35. счита, че Инструментът за партньорство (ИП) би могъл да бъде важен инструмент за подкрепа на изпълнението на споразуменията за свободна търговия, по-специално чрез подкрепа на работата на вътрешните консултативни групи; подчертава необходимостта от оценка на използването и разпределението на средствата, както и ефективността на ИП и програмите Business Avenue и EU Gateway, които следва да допълват правомощията на държавите членки в областта на подпомагането на външната търговия;

Изменение    11

Предложение за препоръка

Параграф 36 (нов)

Предложение за препоръка

Изменение

 

36. отбелязва, че една от целите на ИП е публична дипломация, за да се изгради доверие и разбиране за политиките на ЕС у държавите извън ЕС; подчертава, че участието на гражданското общество е от изключително значение и приветства отпускането на 3 милиона евро за подкрепа на участието на организациите на гражданското общество във вътрешните консултативни групи;

Изменение    12

Предложение за препоръка

Параграф 37 (нов)

Предложение за препоръка

Изменение

 

37. отбелязва, че МСП в ЕС следва да бъдат вземани предвид по отношение на достъпа до външни финансови инструменти чрез не толкова сложна и по-благоприятна регулаторна уредба, която може да улесни по-гъвкавото използване на средствата и същевременно да подпомогне МСП да придобият международен опит; отправя искане до Комисията да оцени съществуващите инструменти, предназначени за насърчаване на интернационализацията на МСП по отношение на тяхната съгласуваност с другите инструменти на Съюза за подкрепа на МСП, като COSME, както и по отношение на субсидиарността, избягването на дублиране и взаимното допълване спрямо програмите на държавите членки; призовава Комисията да представи своевременни предложения за междинния преглед на тези програми, за да се подобри тяхната ефикасност и ефективност; подчертава необходимостта от подобряване на информацията и осведомеността сред МСП относно съществуващите инструменти, по-специално на национално равнище;

Изменение    13

Предложение за препоръка

Параграф 48 (нов)

Предложение за препоръка

Изменение

 

48. подчертава, че делегациите на ЕС заедно с държавите членки биха могли също така да помогнат на МСП да използват тези финансови инструменти с оглед да се създадат средносрочни връзки между дружествата от ЕС и икономиките на държавите бенефициенти; подчертава необходимостта да се възприеме по-съгласуван и оптимизиран подход от страна на съответните генерални дирекции на Комисията и ЕСВД по отношение на създаването и прилагането на инструментите за външно финансиране;

Изменение    14

Предложение за препоръка

Параграф 49 (нов)

Предложение за препоръка

Изменение

 

49. счита, че спазването на основните трудови стандарти на МОТ, многостранните конвенции за околната среда и принципите на СТО следва също така да бъдат вземани предвид за отпускането на средства;

Изменение    15

Предложение за препоръка

Параграф 50 (нов)

Предложение за препоръка

Изменение

 

50. приканва Комисията да разгледа възможността да задели средства чрез инструментите за външно финансиране с цел сътрудничество и техническа помощ за трети държави, по-специално развиващи се държави, да насърчава членството във Васенаарската договореност, Австралийската група, Режима за контрол върху ракетните технологии и Групата на ядрените доставчици, и да предотвратява нарушенията на правата на човека, като се има предвид текущото преработване на Регламента относно изделията с двойна употреба;

ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

20.2.2018

 

 

 

(1)

ОВ L 77, 15.3.2014 г., стр. 44.

(2)

ОВ L 77, 15.3.2014 г., стр. 95.

(3)

ОВ C 208, 10.6.2016 г., стр. 25.

(4)

ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13.

(5)

Европейския инструмент за демокрация и права на човека, Европейския инструмент за съседство, Инструмента за предприсъединителна помощ, Инструмента, допринасящ за стабилността и мира, и Инструмента за партньорство.

(6)

Изпълнение на инструмента за сътрудничество за развитие, на инструмента за хуманитарна помощ и на Европейския фонд за развитие.


СТАНОВИЩЕ на комисията по бюджети (22.2.2018)

на вниманието на комисията по външни работи

относно изпълнението на инструментите на ЕС за външно финансиране: междинен преглед за 2017 г. и бъдеща структура за периода след 2020 г.

(2017/2280(INI))

Докладчик по становище: Жан Артюи

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по бюджети приканва водещата комисия по външни работи да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  изразява съжаление, че обемът и липсата на гъвкавост и последователност на финансирането на ЕС по функция 4 от действащата многогодишна финансова рамка (МФР) са показателни за ограничената амбиция на ЕС да действа като истински фактор от световно значение; отбелязва все пак, че много от държавите партньори и от въпросите, решавани с помощта на инструментите за външно финансиране на ЕС, отчитат положителен напредък, което е доказателство за тяхната целесъобразност и тяхното значение;

2.  подчертава, че ЕС създаде доверителните фондове и специален Механизъм за бежанците в Турция, за справяне с многобройните предизвикателства и кризи в непосредственото си съседство и отвъд него, включително кризата с миграцията и бежанците; изразява съжаление, че вноските от бюджета на ЕС в доверителните фондове на ЕС и в Механизма за бежанците в Турция понижиха цялостната съгласуваност и ограничиха дългосрочната визия и въздействието на действията на Съюза; подчертава отново, че новите приоритети трябва да се финансират с нови бюджетни кредити;

3.  е убеден, че поколението инструменти за външно финансиране за периода след 2020 г. трябва:

–  да служи за осъществяването на амбициозна и всеобхватна глобална стратегия на ЕС, основана на ценностите на ЕС; да съответства на политическите амбиции на ЕС по отношение на обхвата, гъвкавостта между инструментите за външно финансиране и в рамките на всеки от тях и цялостната съгласуваност на политиките, включително когато ЕС е основен участник в действия по следвоенно и следконфликтно възстановяване в по-широкото съседство;

–  да създава условия за ясни взаимодействия между бюджета и политическото влияние на ЕС в рамките на истински партньорства с трети държави;

–  да създава условия за повишена способност за реакция на ЕС спрямо променящата се среда, като същевременно се спазват вече поетите глобални ангажименти;

–  да носи действителна добавена стойност от ЕС и да осигурява по-добра координация и подход, ориентиран в по-голяма степен към резултатите, включително по отношение на докладването и комуникацията – финансирането на ЕС не трябва да дублира или припокрива финансирането на държавите членки и следва да бъде по-синергично;

–  да спазва бюджетните принципи на почтеност и единство;

  да утвърждава ролята на Парламента на институция, упражняваща демократичен контрол;

4.  счита, че структурата на инструментите за външно финансиране би могла да бъде опростена и че тя следва да отразява ясни политически приоритети; подчертава, че резултатите следва не само да бъдат измервани на равнище държава и сектор, но и общо на ниво инструмент; призовава за повишаване на ефикасността, гъвкавостта, отговорността и на съгласуваността и видимостта на действията на ЕС; предупреждава обаче, че прекалено радикалното опростяване на структурата няма как да не носи риск;

5.  припомня безпрецедентната потребност от хуманитарна помощ, породена вследствие на природни и причинени от човека бедствия, предизвикани, наред с другото, от промяната на климата, несигурността на хората, конфликти и насилствено разселване; призовава по-специално за запазването на отделен инструмент за хуманитарна помощ, със собствени правно основание, бюджет и дългосрочна стратегия за финансиране, с цел да бъде осигурено прилагането на четирите хуманитарни принципа на хуманност, неутралност, безпристрастност и независимост; призовава също така за значителен резерв за хуманитарна помощ;

6.  призовава за по-добра интеграция на доверителните фондове и механизмите на ЕС в бюджета с цел повишаване на прозрачността и на демократичния контрол на инструментите за външно финансиране; припомня споразумението, като част от последното преразглеждане на Финансовия регламент(1), за провеждане на предварителни консултации с Парламента и Съвета преди създаването на нов доверителен фонд за тематични действия; призовава също така Комисията да предоставя на Парламента подробна информация относно евентуални значителни самостоятелни трансфери или анулиране на бюджетни кредити по функция 4;

7.  счита, че процесите на междинен преглед и бюджетен контрол следва да бъдат достатъчно строги и прозрачни, за да се осигури максималното възможно усвояване на финансови средства и за да се създадат условия за подходящи промени с цел повишаване на капацитета на усвояване.

ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

22.2.2018

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

28

4

0

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Nedzhmi Ali, Lefteris Christoforou, Gérard Deprez, Manuel dos Santos, André Elissen, José Manuel Fernandes, Eider Gardiazabal Rubial, Jens Geier, Esteban González Pons, John Howarth, Zbigniew Kuźmiuk, Vladimír Maňka, Siegfried Mureşan, Jan Olbrycht, Urmas Paet, Paul Rübig, Petri Sarvamaa, Jordi Solé, Patricija Šulin, Eleftherios Synadinos, Indrek Tarand, Isabelle Thomas, Inese Vaidere, Daniele Viotti, Tiemo Wölken, Marco Zanni

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Xabier Benito Ziluaga, Jean-Paul Denanot, Janusz Lewandowski, Ivana Maletić, Pavel Poc, Tomáš Zdechovský

ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

28

+

ALDE

Nedzhmi Ali, Gérard Deprez, Urmas Paet

ECR

Zbigniew Kuźmiuk

PPE

Lefteris Christoforou, José Manuel Fernandes, Esteban González Pons, Janusz Lewandowski, Ivana Maletić, Siegfried Mureşan, Jan Olbrycht, Paul Rübig, Petri Sarvamaa, Patricija Šulin, Inese Vaidere, Tomáš Zdechovský

S&D

Jean-Paul Denanot, Eider Gardiazabal Rubial, Jens Geier, John Howarth, Vladimír Maňka, Pavel Poc, Manuel dos Santos, Isabelle Thomas, Daniele Viotti, Tiemo Wölken

VERTS/ALE

Jordi Solé, Indrek Tarand

4

-

ENF

André Elissen, Marco Zanni

GUE/NGL

Xabier Benito Ziluaga

NI

Eleftherios Synadinos

0

0

 

 

Легенда на използваните знаци:

+  :  „за“

-  :  „против“

0  :  „въздържал се“

(1)

ОВ L 298, 26.10.2012 г., стр. 1.


ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

20.3.2018

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

42

3

14

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Michèle Alliot-Marie, Francisco Assis, Petras Auštrevičius, Amjad Bashir, Mario Borghezio, Victor Boştinaru, Elmar Brok, Klaus Buchner, James Carver, Fabio Massimo Castaldo, Lorenzo Cesa, Andi Cristea, Georgios Epitideios, Knut Fleckenstein, Anna Elżbieta Fotyga, Eugen Freund, Michael Gahler, Iveta Grigule-Pēterse, Sandra Kalniete, Manolis Kefalogiannis, Tunne Kelam, Wajid Khan, Andrey Kovatchev, Eduard Kukan, Ilhan Kyuchyuk, Ryszard Antoni Legutko, Arne Lietz, Barbara Lochbihler, Sabine Lösing, Andrejs Mamikins, David McAllister, Tamás Meszerics, Francisco José Millán Mon, Clare Moody, Javier Nart, Pier Antonio Panzeri, Demetris Papadakis, Ioan Mircea Paşcu, Alojz Peterle, Tonino Picula, Cristian Dan Preda, Michel Reimon, Sofia Sakorafa, Jaromír Štětina, Charles Tannock, László Tőkés, Ivo Vajgl, Johannes Cornelis van Baalen, Anders Primdahl Vistisen

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Asim Ademov, Laima Liucija Andrikienė, Brando Benifei, Angel Dzhambazki, Andrzej Grzyb, Antonio López-Istúriz White, Tokia Saïfi, Marietje Schaake, Igor Šoltes, Bodil Valero


ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

42

+

ALDE

Petras Auštrevičius, Johannes Cornelis van Baalen, Iveta Grigule-Pēterse, Ilhan Kyuchyuk, Javier Nart, Marietje Schaake, Ivo Vajgl

EFDD

Fabio Massimo Castaldo

PPE

Asim Ademov, Michèle Alliot-Marie, Laima Liucija Andrikienė, Elmar Brok, Lorenzo Cesa, Michael Gahler, Andrzej Grzyb, Sandra Kalniete, Manolis Kefalogiannis, Tunne Kelam, Andrey Kovatchev, Eduard Kukan, Antonio López-Istúriz White, David McAllister, Francisco José Millán Mon, Alojz Peterle, Cristian Dan Preda, Tokia Saïfi, Jaromír Štětina, László Tőkés

S&D

Francisco Assis, Brando Benifei, Victor Boştinaru, Andi Cristea, Knut Fleckenstein, Eugen Freund, Wajid Khan, Arne Lietz, Andrejs Mamikins, Clare Moody, Pier Antonio Panzeri, Demetris Papadakis, Ioan Mircea Paşcu, Tonino Picula

3

-

EFDD

James Carver

ENF

Mario Borghezio

NI

Georgios Epitideios

14

0

ECR

Amjad Bashir, Angel Dzhambazki, Anna Elżbieta Fotyga, Ryszard Antoni Legutko, Charles Tannock, Anders Primdahl Vistisen

GUE/NGL

Sabine Lösing, Sofia Sakorafa

VERTS/ALE

Klaus Buchner, Barbara Lochbihler, Tamás Meszerics, Michel Reimon, Igor Šoltes, Bodil Valero

Легенда на използваните знаци:

+  :  „за“

-  :  „против“

0  :  „въздържал се“

Последно осъвременяване: 12 април 2018 г.Правна информация