Процедура : 2017/2285(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A8-0136/2018

Внесени текстове :

A8-0136/2018

Разисквания :

PV 02/05/2018 - 24
CRE 02/05/2018 - 24

Гласувания :

PV 03/05/2018 - 7.11
Обяснение на вота

Приети текстове :

P8_TA(2018)0200

ДОКЛАД     
PDF 692kWORD 78k
4.4.2018
PE 616.859v02-00 A8-0136/2018

относно изпълнението на политиката на сближаване и тематичната цел „насърчаване на устойчивия транспорт и премахване на участъците с недостатъчен капацитет във всички ключови мрежови инфраструктури“ – член 9, параграф 7 от Регламента за общоприложимите разпоредби

(2017/2285(INI))

Комисия по регионално развитие

Докладчик: Андрей Новаков

ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ – ОБОБЩЕНИЕ НА ФАКТИТЕ И КОНСТАТАЦИИТЕ
 ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
 СТАНОВИЩЕ на комисията по транспорт и туризъм
 ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ
 ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ – ОБОБЩЕНИЕ НА ФАКТИТЕ И КОНСТАТАЦИИТЕ

В продължение на десетилетия политиката на сближаване на ЕС е най-видимият инструмент за европейска добавена стойност. Инвестициите чрез бюджета на ЕС не само изпълняват дългосрочните цели на Съюза, но освен това оказват въздействие върху всички граждани, местни общности и предприятия. Присъствието на политиката на сближаване на местно равнище е довело да надеждност и видимост чрез примери за успех.

Инвестициите в транспортна инфраструктура по тематичната цел „насърчаване на устойчивия транспорт и премахване на участъците с недостатъчен капацитет във всички ключови мрежови инфраструктури“ са сред най-осезаемите постижения на политиката на сближаване, които допринасят за премахването на множество различия в рамките на ЕС и за изграждането на силен единен пазар за една конкурентна Европа.

Настоящият доклад е в контекста на член 9, параграф 7 от Регламента за общоприложимите разпоредби и целта му е да се оценят постиженията, да се направи преглед на предизвикателствата и да се помисли за периода след 2020 г. Последното е особено важно с оглед на предстоящото предложение за МФР, последващите преговори и регулаторната рамка за следващия програмен период.

Постижения и въздействие на инвестициите през периода 2007 – 2013 г.

Трансевропейската транспортна мрежа (ТЕМ-Т, членове 170 – 172 от ДФЕС) има за цел да развие интегрирана мултимодална мрежа, която позволява на хората и стоките да се придвижват бързо и лесно в ЕС. Както се предлага в обширния набор от инициативи по „Европа в движение“, тя допринася за конкурентна, свързана и чиста мобилност за всички европейци.

След 2013 г. (Регламент (ЕС) № 1315/2013) Европейският съюз разработи нова политика за ТЕМ-Т, чиято основна характеристика е един систематичен мрежови подход за целия ЕС. Тя установява приоритетни области за действие, по-специално в трансграничните участъци. Тя разглежда също така инфраструктурните неравенства и недостатъчната оперативна съвместимост, подобрява мултимодалните връзки, намалява нивата на емисиите от парникови газове и засилва вниманието върху връзките с трети държави. С общ бюджет обаче от 8,013 милиарда евро, определен за Програмата за ТЕМ-Т през финансовата перспектива 2007 – 2013 г., процентите на съфинансиране (до максимум 30% от бюджета за инфраструктурни работи по даден проект и 50% за проучвания) бяха недостатъчни, особено в държавите с най-ниско качество на инфраструктурата.

Междувременно, в ЕС-27 като цяло, общо 81 милиарда евро, или почти една трета (31%) от общия размер на подкрепата от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) и Кохезионния фонд (КФ), бяха заделени за инвестиции в транспорт в периода 2007 – 2013 г. От тази сума над две трети (69%) бяха за най-новите членове (държавите от ЕС-12, около 55,6 милиарда евро), където нуждата от инвестиции в транспорта е най-голяма. Това означава, че от 309 оперативни програми, договорени с Европейската комисия (ЕФРР и КФ), 238 включваха подкрепа за транспортния сектор. По-голямата част от тях бяха изпълнявани на национално равнище (представляващи 67 процента от общото разпределение на средства). Резултат от това бяха 4 900 км нови пътища и 28 000 км реконструирани пътища, реализирани преди всичко в най-новите държави членки, изграждането на 1 100 км нови железопътни линии и подобряването на 3 900 км железопътни линии (2 600 км от линиите, които са построени или подобрени в ТЕМ-Т). Това осигури достъп до пътища за още 8,2 милиона граждани и намали времето за път.

Има и много добри случаи на европейски инвестиции в транспорта през 2007 – 2013 г., служещи като добри примери, които си струва да бъдат споменати – приключването на магистрала „Тракия“ от София до черноморското пристанище Бургас, която свързва столицата – център на икономическа дейност, с най-голямото пристанище и има жизненоважен принос за развитието на българската икономика; модернизацията на железопътна линия E30/C-E 30, участъка Краков – Жешов в Полша; рехабилитацията на национален път DN6 Александрия – Крайова в Румъния, модернизацията на линията Вотиче – Бенешов у Прахи в Чешката република, тунела на градската железница в Лайпциг (модули 5 и 6) в Германия и много други.

Напредък в периода 2014 – 2020 г.

В сравнение с Програмата ТЕМ-Т 2007 – 2013 г., програмата по МСЕ-Транспорт през 2014 – 2020 г. разпределя повече финансиране към проекти в напреднали стадии на изпълнение, строителни дейности или смесени проекти (обединяващи проучвания и строителни дейности). С 24,05 милиарда евро на разположение за инфраструктурни проекти по МСЕ, тя предоставя финансиране за транспорт в размер на около 47 евро на европейски гражданин. Сред 20-те най-големи проекта, финансирани по покани на МСЕ за периода 2014 – 2015 г., 79% са железопътни проекти.

Междувременно европейските структурни и инвестиционни (ЕСИ) фондове предвиждат общо приблизително 70 милиарда евро за транспортни проекти, програмирани за периода 2014 – 2020 г.: 35,6 милиарда евро за транспорт по Кохезионния фонд и 34,5 милиарда евро за транспорт по Европейския фонд за регионално развитие. Въпреки забавеното изпълнение на програмния период няма съществено отрицателно въздействие върху транспортните инвестиции. Напредъкът в инвестициите по кохезионните фондове в автомобилния транспорт обаче е много по-очевиден, отколкото в железопътния транспорт. От 9 647 км планирани пътища за реконструкция за 1 973 км вече е взето решение; от 3 103 км планирани нови пътища за 1 195 км вече е взето решение. Междувременно статистиката е различна при железопътните инвестиции, където от 7 052 км планирани за реконструкция линии за 982 км вече е взето решение, а от 628 км нови планирани железопътни линии само за 16 км е взето решение.

Предизвикателства пред транспортната инфраструктура

Качеството на инфраструктурата не е еднакво в различните части на ЕС. Тя трябва да бъде модернизирана и поддържана. Необходимото финансиране трябва да бъде предоставяно и от публични, и от частни източници. До 2050 г. се очаква 80% увеличение на товарните превози и повече от 50% увеличение на пътническия превоз. Липсващите връзки и съществуващите участъци с ограничен капацитет са сериозни пречки пред потоците движение. С оглед на факта, че инфраструктурата оформя мобилността, изисква се еднакво развита инфраструктура в източните и западните части на ЕС. В противен случай рискуваме да продължим да бъдем изправени пред всички отрицателни ефекти върху икономиката, промишлеността и обществото, особено по отношение на задръствания, смъртни случаи на пътя, въздействие върху околната среда и т.н.

Задръстванията засягат и автомобилното, и въздушното движение и струват на Европа около 1% от годишния БВП. Положението ще се влошава, тъй като и товарните, и пътническите превози са в процес на увеличаване. В същото време смъртните случаи от автомобилни катастрофи в ЕС са намалели съществено във времето с почти 40% за последните седем години.

Все още е налице нужда да се насърчава нискоемисионен зелен транспорт до 2050 г., тъй като ЕС трябва да намали транспортните емисии поне с 60% в сравнение с нивата от 1990 г., ако искаме да ограничим глобалното затопляне до увеличение само с 2ºC. Освен това, независимо от подобренията в енергийната ефективност, транспортът все още зависи от петрола за 96% от своите енергийни нужди.

Друго сериозно предизвикателство е увеличеният интерес от страна на външни инвеститори в европейската транспортна мрежа и спешната необходимост да се действа на европейско равнище, за да се гарантира, че трансформацията на транспорта се определя заедно с нашите партньори, а не някъде другаде по света.

Предизвикателствата пред инвестициите в транспортната инфраструктура на ЕС

Инвестициите на ЕС в материална инфраструктура допринасят за видимостта и доверието към Съюза на местно равнище. Развитието на инфраструктурата трябва да съответства на очакваното нарастване в търсенето на европейския транспорт. Последното се очаква да струва 1,5 трилиона евро до 2030 г. Освен това Комисията прогнозира, че до 2020 г. около 500 милиарда евро ще бъдат необходими за приключване само на трансевропейската мрежа, а от тази сума около половината е необходима за преодоляване на основните участъци с ограничен капацитет. Макар че бюджетът на ЕС предвижда значително финансиране за инфраструктура в Европа, най-голямата част от финансирането за проекти продължава да идва от държавите членки.

На първо място, ключовата роля на Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) и Кохезионния фонд (КФ) в периода след 2020 г. също изисква значителен ангажимент за бюджета и за изпълнението, за да се отговори на амбициите на ЕС, свързани с регионалната транспортна инфраструктура като предпоставка за ръст и развитие. Понастоящем равнището на амбициите и инвестиционните прогнози отново надвишават наличните ресурси.

На второ място е налице голяма потребност от оптимизация на изпълнението. За да се поддържа транспортният сектор конкурентоспособен на глобалния пазар и в челото на технологичното развитие в транспорта, бюджетът от 6,3 милиарда евро за интелигентен, зелен и интегриран транспорт за периода 2014 – 2020 г. за „Хоризонт 2020“ е крайно недостатъчен, което води отново да подаване на твърде много предложения и липса на финансиране за качествени проекти.

На трето място, има определени недостатъци, свързани с ефикасността на механизмите за утвърждаване на проекти. Те включват изоставане от графика поради огромната сложност, липса на финансиране и/или финансови гаранции, несъгласуваност, административна тежест за управляващите органи и за бенефициентите и изпълнителите, изготвяне и планиране на проекти и регулаторни ограничения.

Освен това заемите от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) са принципно ограничени до 50% от инвестицията по проекта, което би могло да бъде недостатъчно за мащабни стратегически проекти в държави, в които инвестициите в транспорта са най-необходими. В същото време държавите членки все още не разполагат с еднакъв капацитет за работа с финансови инструменти, организиране на публично-частни партньорства и прилагане на взаимодействия между различните типове финансиране, което се отразява отрицателно върху техния напредък. Съществуващите услуги по поддръжка реално не са на разположение на местно равнище, за да се справят с тези слабости в капацитета.

На последно място, не би следвало да има една единствена стратегия за инвестиране в европейските региони, тъй като в някои случаи статистическо отклонение прави цели региони недопустими заради съществуването на икономически силни метрополни центрове в актуалната класификация NUTS2 . В определени държави членки типологията по NUTS2 не съответства на структурата на регионално управление, което води до затруднения при планирането и изпълнението.

Европа се нуждае също от функционалност и от пълния потенциал на ТЕМ-Т чрез завършване на мрежата и цялостна свързаност между трансграничните региони. На този етап консултантското съдействие и изграждането на капацитет на проектно равнище остават извън обхвата на съществуващите инструменти. Изправени сме пред спешната необходимост да подпомогнем икономиката и заетостта в нашите гранични региони.


ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно изпълнението на политиката на сближаване и тематичната цел „насърчаване на устойчивия транспорт и премахване на участъците с недостатъчен капацитет във всички ключови мрежови инфраструктури“ – член 9, параграф 7 от Регламента за общоприложимите разпоредби

(2017/2285(INI))

Европейският парламент,

–  като взе предвид политиката на сближаване и тематичната цел за „насърчаване на устойчивия транспорт и отстраняване на участъците с недостатъчен капацитет във всички ключови мрежови инфраструктури“ – член 9, параграф 7 от Регламента за общоприложимите разпоредби(1),

–  като взе предвид член 37 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 за общоприложимите разпоредби относно финансовите инструменти, подкрепяни по линия на европейските структурни и инвестиционни фондове(2),

–  като взе предвид член 5, параграф 7 от Регламент (ЕС) № 1301/2013 относно Европейския фонд за регионално развитие за насърчаване на устойчивия транспорт и отстраняване на участъците с недостатъчен капацитет в ключовите мрежови инфраструктури(3),

–  като взе предвид член 4, буква г) от Регламент (ЕС) № 1300/2013 относно Кохезионния фонд за насърчаване на устойчивия транспорт и отстраняване на участъците с недостатъчен капацитет в ключовите мрежови инфраструктури(4),

–  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1315/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. относно насоките на Съюза за развитието на трансевропейската транспортна мрежа и за отмяна на Решение № 661/2010/ЕС(5),

–  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1316/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. за създаване на Механизъм за свързване на Европа, за изменение на Регламент (ЕС) № 913/2010 и за отмяна на регламенти (ЕО) № 680/2007 и (ЕО) № 67/2010(6),

–  като взе предвид Решение № 1386/2013/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20 ноември 2013 г. относно Обща програма на Европейския съюз за действие за околната среда до 2020 година „Да живеем добре в пределите на нашата планета“(7),

–  като взе предвид своята резолюция от 13 март 2018 г. относно изоставащите региони в ЕС(8),

–  като взе предвид своята резолюция от 6 юли 2017 г. относно насърчаването на сближаването и развитието в най-отдалечените региони на ЕС: прилагането на член 349 от ДФЕС(9),

–  като взе предвид своята резолюция от 18 май 2017 г. относно целесъобразното съчетаване на финансирането за регионите в Европа: балансиране между финансовите инструменти и безвъзмездните финансови средства в рамките на политиката на сближаване на ЕС(10),

–  като взе предвид своята резолюция от 9 септември 2015 г. относно прилагането на Бялата книга за транспорта от 2011 г.: равносметка и бъдещи действия за постигането на устойчива мобилност(11),

–  като взе предвид своята резолюция от 22 април 2009 г. относно Зелената книга относно бъдещето на политиката в областта на трансевропейските транспортни мрежи(12),

–  като взе предвид седмия доклад на Комисията за икономическото, социалното и териториалното сближаване от 9 октомври 2017 г., озаглавен „Моят регион, моята Европа, нашето бъдеще“ (COM(2017)0583),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 6 февруари 2018 г., озаглавено „Надеждна перспектива за разширяване и засилен ангажимент на ЕС за Западните Балкани“ (COM(2018)0065),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 24 октомври 2017 г., озаглавено „Засилено и обновено стратегическо партньорство с най-отдалечените региони на ЕС“ (COM(2017)0623),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 20 септември 2017 г., озаглавено „Насърчаване на растежа и сближаването в граничните региони на ЕС“ (COM(2017)0534),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 17 декември 2013 г., озаглавено „Заедно към конкурентоспособна градска мобилност с ефективно използване на ресурсите“ (COM(2013)0913),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 8 март 2011 г., озаглавено „Пътна карта за постигане до 2050 г. на конкурентоспособна икономика с ниска въглеродна интензивност“ (COM(2011)0112),

–  като взе предвид Бялата книга на Комисията от 28 март 2011 г., озаглавена „Пътна карта за постигането на Единно европейско транспортно пространство – към конкурентоспособна транспортна система с ефективно използване на ресурсите“ (COM(2011)0144),

–  като взе предвид Зелената книга на Комисията от 4 февруари 2009 г., озаглавена „ТЕМ-Т: Преглед на политиката – За по-добре интегрирана трансевропейска транспортна мрежа в служба на общата транспортна политика“ (COM(2009)0044),

–  като взе предвид обобщения доклад на Комисията от август 2016 г., озаглавен „WP1: Обобщен доклад: Последваща оценка на програмите по политиката на сближаване за периода 2007 – 2013 г., съсредоточена върху Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) и Кохезионния фонд (КФ)“,

–  като взе предвид обобщения доклад на Комисията от юни 2016 г., озаглавен „Тенденции на регионалното развитие в ЕС – WP1: Обобщен доклад: Последваща оценка на програмите по политиката на сближаване за периода 2007 – 2013 г., съсредоточена върху Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) и Кохезионния фонд (КФ)“,

–  като взе предвид окончателния доклад на Комисията от май 2016 г., озаглавен „РАБОТЕН ПАКЕТ 5: Последваща оценка на програмите по политиката на сближаване за периода 2007 – 2013 г., съсредоточена върху Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) и Кохезионния фонд (КФ)“,

–  като взе предвид работния документ на Комисията от 10 април 2017 г., озаглавен „Конкурентоспособността в регионите с ниски доходи и нисък растеж: доклад относно изоставащите региони (SWD(2017)0132),

–  като взе предвид работния документ на Комисията от 4 май 2010 г., озаглавен „Консултации относно бъдещата политика за трансевропейска транспортна мрежа“ (COM(2010)0212),

–  като взе предвид доклада на Европейската агенция за околна среда, озаглавен „Приблизителна инвентаризация на Европейския съюз за емисиите на парникови газове за 2016 г.“,

–  като взе предвид изследването, озаглавено „Светът се променя, транспортът също“, възложено от Генерална дирекция за вътрешни политики на Парламента, Тематичен отдел Б: Структурни политики и политика на сближаване, март 2016 г.,

–  като взе предвид изследването, озаглавено „Бъдещето на транспортната инфраструктура на ЕС“, възложено от Генерална дирекция за вътрешни политики на Парламента, Тематичен отдел Б: Структурни политики и политика на сближаване, януари 2010 г.,

–  като взе предвид статистическата книга на Евростат от 2016 г., озаглавена „Показатели за енергетиката, транспорта и околната среда – издание от 2016 г.“,

–  като взе предвид член 52 от своя правилник, както и член 1, параграф 1, буква д) от решението на Председателския съвет от 12 декември 2002 г. относно процедурата за разрешаване на изготвянето на доклади по собствена инициатива и приложение 3 към него,

–  като взе предвид доклада на комисията по регионално развитие и становището на комисията по транспорт и туризъм (A8-0136/2018),

А.  като има предвид, че тематичната концентрация, с която се цели повишаване на ефективността на европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИ фондове) и подпомагане на усилията на регионите при изпълнението на стратегията „Европа 2020“, целенасочено постави инвестициите в рамките на тематична цел 7 относно подобряването на качеството на транспортната инфраструктура, включително ефективното използване на съществуващата инфраструктура;

Б.  като има предвид, че КФ и ЕФРР предоставят подкрепа за развитието както на трансевропейската транспортна мрежа, така и на регионалната и местната транспортна инфраструктура, необхваната от трансевропейската транспортна мрежа, особено в по-слабо развитите държави членки и региони, в които все още са необходими значителни усилия, за да се създадат липсващите връзки, да се премахнат участъците с недостатъчен капацитет и да се модернизира подвижният състав;

В.  като има предвид, че транспортният сектор и инфраструктурата за този сектор са от централно и съществено значение за развитието на всяка държава, както и за благосъстоянието на населението на държавите членки, поради което транспортният сектор остава ключова област на инвестиции, която допринася за растежа, конкурентоспособността и развитието чрез засилване на икономическия потенциал на всеки регион на ЕС, като по този начин засилва икономическото и социалното сближаване, подкрепя вътрешния пазар и така улеснява сближаването, интеграцията и социалното и икономическото приобщаване, противодейства на дисбалансите между регионите, улеснява достъпа до услуги и обучение в най-отдалечените региони, които понастоящем са изложени на риск от обезлюдяване, и укрепва мрежи за стартиране и развитие на стопанска дейност;

Г.  като има предвид, че през периода 2007 – 2013 г. 81 милиарда евро или почти една трета (31%) от европейските структурни и инвестиционни фондове бяха инвестирани в транспортна инфраструктура; като има предвид, че най-положителното въздействие от инвестициите в транспортна инфраструктура в ЕС е видимо особено в Централна и Източна Европа, за която бяха разпределени 69% от общото транспортно финансиране;

Д.  като има предвид, че многогодишната финансова рамка за периода 2014 – 2020 г. се характеризира с увеличени бюджети за европейските структурни и инвестиционни фондове и МСЕ; като има предвид, че въпреки неблагоприятните последствия от неотдавнашната икономическа и финансова криза и забавеното изпълнение на периода на програмиране няма съществено въздействие върху транспортните инвестиции; като има предвид, че инвестициите на ЕС в транспортна инфраструктура са една от политиките, които осигуряват най-висока добавена стойност за ЕС поради последиците от разпространението им, наред с останалото, в рамките на единния пазар, които реално правят всички държави членки нетни бенефициенти на инвестицията;

Е.  като има предвид, че успехът на подкрепените от бюджета на ЕС проекти за изграждане на пътища, железопътни линии и пристанища допринася за икономиката, растежа, промишлеността, износа, туризма, търговията, създаването на работни места, съживяването на регионите и обръщането на тенденциите за обезлюдяване; като има предвид, че съществуват примери за добавената стойност на ЕС, като модернизацията на железопътна линия E30/C-E 30 Краков – Жешов в Полша, железопътната линия София – Пловдив в България, тунелът на градската железница в Лайпциг (модули 5 и 6) в Германия, модернизацията на линията Вотиче – Бенешов у Прахи в Чешката република, реконструкцията на възела Юлемисте в гр. Талин, Естония, рехабилитацията на национален път DN6 Александрия – Крайова в Румъния, високоскоростната железопътна линия Мадрид – Валенсия – Мурсия в Испания, завършването на магистрала „Тракия“ от София до черноморското пристанище Бургас, линия 4 на метрото в Будапеща, Унгария, линиите на метрото в София, България, и много други;

Ж.  като има предвид, че ТЕМ-T и транспортната инфраструктура – автомобилни пътища, (високоскоростни) железници, водни и въздушни пътища – са приоритети на ЕС и че ако европейските инвестиции се забавят, увеличени преки чуждестранни инвестиции биха могли да запълнят празнотата, като същевременно пренасочат печалби, данъци и възможности за работа извън ЕС, евентуално увеличавайки по този начин зависимостта и макроикономическата нестабилност на регионите; като има предвид, че този процес би подкопал регионалното присъствие и политиките на Съюза в дългосрочен план и би довел до разпокъсаност и различия;

З.  като има предвид, че развитието на коридорите на централната мрежа включва множество неразделни компоненти като инфраструктурата за алтернативни горива (зарядни устройства) и интелигентни и новаторски транспортни системи и изпълнява съществена роля като фактор, способстващ за декарбонизацията на транспортната система като цяло;

И.  като има предвид, че интелигентните, съобразени с бъдещите изисквания, устойчиви и напълно взаимосвързани транспортни, енергийни и цифрови мрежи са необходимо условие за завършването и гладкото функциониране на европейския единен пазар и за свързването на Европа със световния пазар; като има предвид, че това са реални артерии за растежа на производителността на европейската икономика, териториалното сближаване и благосъстоянието на гражданите на ЕС;

Й.  като има предвид, че един по-интегриран подход към инвестициите в транспортна инфраструктура ще отстрани участъците с недостатъчен капацитет, ще подобри мултимодалната свързаност и ще увеличи инвестициите в преминаване от автомобилен към железопътен транспорт, както и в екологични превозни средства, като например електрически превозни средства, както и железопътен и воден транспорт; като има предвид, че това ще доведе до диверсификация на енергийните източници в транспорта и по-екологосъобразни транспортни мрежи, като по този начин се намаляват емисиите на парникови газове, подобрява се качеството на въздуха и се стимулират по-нататъшни действия за борба с изменението на климата;

К.  като има предвид, че транспортът е важен градивен елемент в политиката на ЕС в областта на енергетиката и климата, и като има предвид, че целите на ЕС за минимален дял на енергията от възобновяеми източници и за намаляване на емисиите на парникови газове не могат да бъдат постигнати без значителното участие на транспортния сектор;

1.  подчертава, че Механизмът за свързване на Европа (МСЕ), Кохезионният фонд (КФ) и Европейският фонд за регионално развитие (ЕФРР) следва да останат основните източници на ЕС за инвестиции в транспортна инфраструктура по тематичната цел „насърчаване на устойчивия транспорт и отстраняване на участъците с недостатъчен капацитет в ключовите мрежови инфраструктури“ през следващия програмен период; предлага, поради високата европейска добавена стойност и генерираните обхватни последици от разпространението им, тези източници на финансиране да останат на разположение и да включат балансирано всички държави членки и региони на ЕС, за да допринесат за изпълнението на политиката на сближаване на ЕС;

2.  отбелязва, че логиката на интервенция, стояща в основата на инвестициите в транспортна инфраструктура в ЕС, следва да остане една добре балансирана структура на централно управлявани и споделени източници на управление, за да посрещне нуждите, свързани с политиката и финансирането; припомня, че МСЕ цели да обърне внимание на централно равнище на приоритета за целия ЕС на ключовите коридори на ТЕМ-Т, включително аспектите, свързани с безопасността, технологичните иновации и околната среда; припомня също така, че ЕФРР и КФ имат силно регионално измерение, което отговаря на местното търсене (в градските и крайградските райони) и на регионалните особености; изтъква, че те подкрепят свързаността с ТЕМ-Т и мобилността чрез второстепенни и третостепенни възли и мултимодални терминали (широкообхватна TEМ-T мрежа); подчертава в този контекст, че съответните бюджетни пакети за трите източника на финансиране трябва да бъдат засилени по балансиран начин, за да се избегне асиметрично разпределение на инвестиции между равнищата; призовава Комисията да съдейства за опростени, своевременни и гъвкави процедури за прехвърляне на ресурси между регионите, оперативните програми и програмните оси в рамките на европейските структурни и инвестиционни фондове с цел адекватно отговаряне на променящата се икономическа реалност и на регионалното търсене;

3.  счита, че ролята на някои допълнителни източници като Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ) и финансовите инструменти трябва да бъде определена с оглед на тяхното допълване на ЕФРР и КФ и тяхната допълняемост спрямо операциите по кредитиране на ЕИБ; отбелязва, че поканата за смесено финансиране на МСЕ от 2017 г. също така е имала за цел да засили тези взаимодействия и обмена на най-добри практики между държавите членки и че е необходима допълнителна подкрепа за изграждането на капацитет; в тази връзка подчертава, че ЕФСИ следва да служи като платформа за публично-частни партньорства (ПЧП) при съчетаването на финансови инструменти с частни инвестиции и с национално/регионално финансиране на проектно равнище; отбелязва, че приемливите за банките инфраструктурни проекти следва да бъдат подпомагани главно чрез заеми, гаранции от ЕС или комбинация от тях в допълнение към финансиране от ЕФРР, КФ или МСЕ; счита обаче, че безвъзмездните средства следва да продължат да бъдат основният източник за финансиране на устойчив обществен транспорт;

4.  отбелязва, че инфраструктурата изисква обективно предварително остойностяване на търсенето и бъдещите потребности преди определяне на бюджета и методите за отпускане на средства; подчертава, че следва да е възможно в рамките на тези ключови инфраструктурни цели критериите за допустимост на ЕФРР и КФ да отчитат съществуващото търсене на подходящото териториално равнище; отбелязва също така, че моделирането на транспортната мрежа на трансевропейско, регионално и местно равнище може да бъде ефективно за посочване къде инвестициите най-добре биха донесли европейска добавена стойност;

5.  призовава Комисията, с цел насърчаване на устойчивия транспорт и отстраняване на участъците с недостатъчен капацитет в ключови мрежови инфраструктури, да изготви списък от критерии за допустимост, който изразява по-добре местните и регионалните потребности по отношение на транспортната инфраструктура, за да помогне за определянето на цялостния транспортен пакет, необходимите инвестиции и приоритетите, които да бъдат поставени; отбелязва, че е важно за основа да се използват данни от Информационното табло за транспорта в ЕС, които са качествени, надеждни, актуални, структурирани и налични; отбелязва освен това, че този списък може да включва въпроси като мултимодална свързаност, местни и регионални специфики, наличие на алтернативни видове транспорт, пътна и железопътна безопасност и въздействие върху околната среда;

6.  отбелязва необходимостта по-слабо развитите региони, както и планинските, отдалечените, обезлюдените или най-отдалечените региони с ниска достъпност, да бъдат обект на по-интегрирани инвестиции в основни транспортни инфраструктури от страна на ЕФРР, МСЕ и КФ, след като добавената стойност на ЕС бъде показана от подходящ анализ на разходите и ползите, а така също и необходимостта от подобряване на работата по мултимодалните връзки; подчертава, че подобряването на достъпността в тези региони е предварително условие за икономическото развитие; призовава Комисията и държавите членки – чрез обществени консултации преди изпълнението на проектите – да насърчават по-активно участие на публичния сектор в транспортни решения на национално, регионално, но също и на местно/градско и селско равнище, с цел развитие на оптимални транспортни инвестиции;

7.  отбелязва, че устойчивите иновации в транспортния сектор изискват взаимодействия и допълняемост между трите основни инструмента – ЕСИ фондовете, МСЕ и „Хоризонт 2020“ и програмата, която ще я замести;

8.  призовава предоставяната от ЕФРР подкрепа по цел „Европейско териториално сътрудничество“ да бъде засилена посредством допълнителни ресурси, като се съсредоточи върху ключови устойчиви транспортни инфраструктурни инвестиции (като например трансгранични водни пътища, пристанища, мостове, железопътни линии, взаимно свързани видове транспорт и терминали и др.); разбира, че фокусът следва да бъде върху свързаността в трансграничните региони, включително външните граници на ЕС, консултативната помощ и изграждането на капацитет на проектно равнище; призовава за премахване на пречките, за да се улеснят инвестициите, и по-специално трансграничните инвестиции (във водни пътища, железопътен и автомобилен транспорт) и достъпът до външни пазари;

9.  призовава за премахване на различията в областта на транспортната инфраструктура със Западните Балкани във връзка с интегрираните транспортни проекти чрез насочване на допълнителни инвестиции за свързаност и за справяне с участъците с недостатъчен капацитет, особено с оглед на съобщението на Комисията относно европейската перспектива за Западните Балкани; припомня, в този контекст, значението на европейското териториално сътрудничество и макрорегионалните стратегии за интегрирани транспортни проекти, като същевременно взема под внимание необходимостта от по-добро координиране на транспортните планове и проекти с цел преодоляване на транспортни различия, например със Западните Балкани; припомня също така в този контекст, че морските пристанища и водните пътища много често са трансгранични по своето естество и следва да се възползват от същата ставка на съфинансиране като трансграничните железопътни и пътни проекти;

10.  подчертава необходимостта от включване на опазването на климата в политиката на сближаване във връзка с целта за устойчив транспорт, за да бъдат спазени целите на ЕС за намаляване на емисиите на CO2; призовава Комисията да изиска от държавите членки да включат законодателството на ЕС в областта на околната среда в процеса на приемане и планиране на допустими за финансиране проекти, по-специално „Натура 2000“, стратегическите оценки на околната среда, оценките на въздействието върху околната среда, качеството на въздуха, Рамковата директива за водите, директивите за местообитанията и птиците, както и докладите на Европейската агенция за околна среда, свързани с механизма за докладване в областта на транспорта и околната среда (TERM);

11.  подчертава, че следва да се предостави по-голяма подкрепа за насърчаване на интелигентни системи за управление на движението по пътищата, включително чрез цифровизация, като съществуващата инфраструктура се използва по-ефективно и се извършва пренасочване към ненатоварените часове;

12.  призовава за подходяща и амбициозна обща европейска транспортна политика въз основа на рамка за финансиране, която е интегрирана и координирана с инструментите на ЕС в областта на транспорта; счита, че тематичната концентрация следва да бъде запазена, за да се позволи опростяване и взаимодействие между различни източници на финансиране на проектно равнище; предлага създаване на единен набор от правила за всички източници на финансиране, свързани с всички тематични цели; счита за необходимо да се опростят, стандартизират и ускорят процедурите за възлагане на обществени поръчки и процедурите за осигуряване на съответствие с правилата за държавна помощ;

13.  призовава Комисията и държавите членки да продължат да съфинансират проекти през следващия програмен период в съответствие с принципа „използваш или губиш“;

14.  приветства работата на Съвместната помощ за подкрепа на проекти в европейските региони (JASPERS), Европейския експертен център за публично-частни партньорства (EPEC) и Европейския консултантски център по инвестиционни въпроси (EIAH); очаква обаче операциите на групата на ЕИБ в областта на транспортната инфраструктура в ЕС да насочат значително повече ресурси за осигуряване на изчерпателна консултативна помощ на местните, регионалните и националните органи на по-ранен етап от идентифицирането и предварителната оценка на проектите, които имат добавена стойност на ЕС;

15.  призовава Комисията, в рамките на новия(те) регламент(и) относно политиката на сближаване за периода след 2020 г., да предложи заделяне на средства в по-голям размер за градове, кандидатстващи за съвместни инфраструктурни и технологични проекти, които биха допринесли за декарбонизацията на градския транспорт и за намаляването на замърсяването на въздуха от пътни превозни средства;

16.  подкрепя отпускането на достатъчно средства за научни изследвания, програми и проекти за насърчаване на пътната безопасност в Европа в съответствие с Декларацията от Валета относно пътната безопасност;

17.  подчертава необходимостта да се гарантира, че се предоставят ресурси в подкрепа на устойчивата градска мобилност, разработването на интелигентни транспортни системи, проекти за колоездачи и пешеходци и подобрен достъп до транспорт за лица с увреждания;

18.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, Комитета на регионите, Европейския икономически и социален комитет и правителствата и националните и регионалните органи на управление на държавите членки.

(1)

ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 343.

(2)

ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 358.

(3)

ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 295.

(4)

ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 284.

(5)

ОВ L 348, 20.12.2013 г., стр. 1.

(6)

ОВ L 348, 20.12.2013 г., стр. 129.

(7)

OВ L 354, 28.12.2013 г., стр. 171.

(8)

Приети текстове, P8_TA(2018)0067.

(9)

Приети текстове, P8_TA(2017)0316.

(10)

Приети текстове, P8_TA(2017)0222.

(11)

ОВ C 316, 22.9.2017 г., стр. 155.

(12)

ОВ C 184E, 8.7.2010 г., стр. 35.


СТАНОВИЩЕ на комисията по транспорт и туризъм (20.3.2018)

на вниманието на комисията по регионално развитие

относно политиката на сближаване и тематичната цел „насърчаване на устойчивия транспорт и премахване на участъците с недостатъчен капацитет във всички ключови мрежови инфраструктури“ – член 9, параграф 7 от Регламента за общоприложимите разпоредби

(2017/2285(INI))

Докладчик по становище: Косма Злотовски

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по транспорт и туризъм приканва водещата комисия по регионално развитие да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

A.  като има предвид, че тематичната концентрация, с която се цели „повишаване на ефективността на европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИ фондове) и подпомагане на усилията на регионите“ при изпълнението на стратегията „Европа 2020“, целенасочено постави инвестициите в рамките на тематична цел 7 относно подобряването на качеството на транспортната инфраструктура, включително ефективното използване на съществуващата инфраструктура;

Б.  като има предвид, че политиките на сближаване трябва да бъдат активизирани за преодоляване на нарастващите различия между държавите членки, включително чрез увеличаване на бюджета на Европейския съюз;

В.  като има предвид, че Кохезионният фонд (КФ) и Европейският фонд за регионално развитие (ЕФРР) предоставят подкрепа за развитието както на трансевропейската транспортна мрежа, така и за регионалната и местната транспортна инфраструктура, необхванати от трансевропейската транспортна мрежа, особено в по-слабо развитите държави членки и региони, в които все още са необходими значителни усилия, за да се създадат липсващите връзки, да се премахнат пречките и да се модернизира подвижният състав;

Г.  като има предвид, че транспортният сектор и инфраструктурата за този сектор са от централно и съществено значение за развитието на всяка държава, както и за благосъстоянието на населението на държавите членки, поради което транспортният сектор остава ключова област на инвестиции, която допринася за растежа, конкурентоспособността и развитието чрез засилване на икономическия потенциал на всички региони на ЕС чрез подпомагане на вътрешния пазар и по този начин подпомагане на икономическото и социалното сближаване, противодействие на дисбалансите между регионите, улесняване на достъпа до услуги и обучение в най-отдалечените региони, които понастоящем са изложени на риск от обезлюдяване, и укрепване на мрежи за стартиране и развитие на стопанска дейност;

Д.  като има предвид, че развитието на коридорите на централната мрежа включва като неразделна част компоненти от типа на инфраструктурата за алтернативни горива (зарядни устройства) и интелигентни и новаторски транспортни системи и изпълнява съществена роля като фактор, способстващ за декарбонизация на транспортната система като цяло;

Е.  като има предвид, че по линия на МСЕ в рамките на финансовия период 2014 – 2020 г. са отпуснати около 24 млрд. евро, особено за проекти за железопътния транспорт;

Ж.  като има предвид, че общият бюджет за Механизма за свързване на Европа (МСЕ) — Транспорт възлиза на 24,05 млрд. евро за периода 2014 – 2020 г., от които 11,305 млрд. евро се предоставят специално за проекти, намиращи се на териториите на държавите членки, които отговарят на условията за финансиране от Кохезионния фонд;

З.  като има предвид, че устойчивите инвестиции изпълняват решаваща роля не само за справяне с недостига на капацитет и влошаващата се инфраструктура, но също и за осигуряването на дългосрочна поддръжка;

И.  като има предвид, че държавите членки са изправени пред общото предизвикателство за финансиране на транспортната инфраструктура с ограничен бюджет и създаване на мрежа, която по-добре да интегрира и свързва различните видове транспорт и да гарантира ефикасни транспортни услуги и безопасност на пътниците;

Й.  като има предвид, че повечето от средствата от ЕС, отпуснати за транспорт, се управляват в рамките на Комисията от генерални дирекции, различни от ГД „Мобилност и транспорт“, което не е в полза на хармонизиран подход при завършването на TEN-Т;

1.  отбелязва ограничения все още напредък, постигнат по отношение на изграждането на стратегически части от централните и всеобхватните мрежи на TEN-T чрез проекти, планирани в рамките на ЕФРР и КФ, като и ниския процент на избрани проекти; изразява съжаление във връзка със забавеното изпълнение на настоящия програмен период, което оказа значително отрицателно въздействие върху железопътните транспортни инвестиции; поради това призовава Комисията да проучи по какъв начин настоящите ограничения в изпълнението биха могли да бъдат преодолени и да предложи начини за повишаване на процента на избрани проекти;

2.  припомня, че държавите членки са длъжни, по силата на регламентите и споразуменията за партньорство с Комисията, да представят до края на 2016 г. своите стратегии в областта на транспорта до 2030 г.; във връзка с това призовава Комисията да представи на Парламента оценка на предложенията от националните стратегии и националните оперативни програми и трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T) и да разработи и публикува неофициална стратегия в областта на транспорта въз основа на националните стратегии, разработени от държавите членки в рамките на споразуменията за партньорство; призовава Комисията също така да изготви, публикува и постоянно да актуализира карта на трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T) на транспортните проекти в процес на изпълнение или предложени в рамките на оперативните програми на държавите членки за финансовите периоди 2007 – 2013 г. и 2014 – 2020 г.; призовава Европейската сметна палата (ЕСП) да изготвя специални доклади относно изпълнението на проектите в държавите членки по отношение на периодите на подготовка на проектите, процедурите за възлагане на обществени поръчки, разходите за проучвания на техническата осъществимост и проектиране, цената на строителство, както и икономическата ефективност; призовава освен това Комисията да вземе под внимание специалните доклади на ЕСП и да извърши оценка на възможността за споделяне на най-добри практики с цел хармонизиране на процедурите и установяване на стандартни разходи, които биха позволили по-добро изразходване на средствата на ЕС;

3.  призовава Комисията да преразгледа своите вътрешни административни правила, за да се увеличи участието на ГД „Мобилност и транспорт“ във вземането на решения в свързаните с транспорта проекти и процедури; също така призовава Комисията да извърши оценка на възможността за подобряване и засилване на участието на отговорните генерални дирекции в оперативните програми, свързани с транспорта, с цел по-добро прилагане на Регламента относно трансевропейската транспортна мрежа;

4.  призовава Комисията да използва заключенията от горепосочената оценка за регулаторните норми за политиката след 2020 г.

5.  подчертава, че няколко държави членки все още изостават по отношение на основни цели на общата транспортна политика на ЕС относно намаляването на емисиите, преминаването към железопътен транспорт и устойчиви вътрешни водни пътища, особено когато се сравняват централните и източните държави членки със западните; подчертава, че техните специфични нужди не винаги са в съответствие с инвестиционните приоритети на ЕС и поради това призовава за необходимата подкрепа и помощ от страна на Комисията при финансирането на транспортни проекти в рамките на ЕФРР и КФ и за подкрепа за средно- до дългосрочните инвестиционни програми; препоръчва също така Комисията да предоставя техническа помощ на държави, които изостават по отношение на постигането на основните цели на ЕС в транспортния сектор;

6.  призовава за постоянна и балансирана подкрепа за основната и широкообхватната трансевропейска транспортна мрежа и за хоризонталните приоритети и приканва Комисията и държавите членки да използват пълноценно потенциала на Европейския фонд за регионално развитие и Кохезионния фонд за европейски трансгранични инфраструктурни проекти, за да бъдат завършени основната и широкообхватната трансевропейска транспортна мрежа, както и да се поддържа, осъвременява и ремонтира съществуващата инфраструктура и да се интегрират по-добре националните транспортни мрежи в трансграничните връзки що се отнася до взаимната свързаност, интермодалността и оперативната съвместимост; подчертава в този контекст необходимостта от адекватни бюджетни пакети и ясно структурирани програми за финансиране в рамките на транспортната политика и политиката на сближаване след 2020 г., с акцент върху демонтирани и изоставени регионални трансгранични липсващи връзки;

7.  потвърждава по-широкото прилагане на подхода за смесено финансиране; при все това призовава за значително увеличаване на обмена на най-добри практики, техническа помощ и инструменти за подготовка за държавите членки с цел разпространяване на информация относно финансовите инструменти; припомня също така, че финансовите инструменти не винаги са подходящи за финансиране на железопътен транспорт, транспорт по вътрешни водни пътища или трансгранични проекти и че по-малките държави се сблъскват с трудности при прилагането на ПЧП; подчертава в този контекст необходимостта да се стимулира публичното и частното финансиране с цел завършване на основната мрежа TEN-T до 2030 г.; подчертава също така необходимостта да се запази силен компонент от безвъзмездни средства във финансирането на ЕС, тъй като те остават основен инструмент при привличането на частно финансиране и премахването на различията между държавите членки, както и при гарантирането на справедлив баланс между публични и частни инвеститори в споделянето на печалби и загуби; препоръчва Комисията да идентифицира подходящи финансови инструменти, за да се осигури взаимна свързаност в целия ЕС, в съчетание с по-ефикасни и безопасни транспортни услуги; подчертава обаче, че новите финансови инструменти на ЕС или новите средства от ЕС не може да бъдат създавани за сметка на финансирането на транспортната политика или на каквито и да било специфични за транспорта финансови пакети;

8.  подчертава, в контекста на бъдещите предизвикателства пред транспортната политика на ЕС на световния пазар, особено по отношение на новите технологии, интелигентните транспортни системи (ITS) и разрастващата се пазарна конкуренция, необходимостта да се запази поне същото равнище на финансиране за инвестиционни проекти на ЕС в областта на транспорта;

9.  призовава средствата за политиката на сближаване да се разпределят за развитието на мултимодална инфраструктура, включително подкрепа за проектиране на мултимодални терминали и разработване на интелигентни транспортни системи за комбиниран транспорт;

10.  призовава Комисията и държавите членки да продължат да съфинансират проекти през следващия програмен период в съответствие с принципа „използваш или губиш“;

11.  насърчава държавите членки и регионите да прилагат принципа „ползвателят плаща“ и „замърсителят плаща“ за таксуване за пътните си мрежи, за да насърчават зелената логистика и да създадат приходи, които могат да компенсират различните засегнати публични бюджети;

12.  подкрепя отпускането на достатъчно средства за научни изследвания, програми и проекти за насърчаване на пътната безопасност в Европа в съответствие с Декларацията от Валета относно пътната безопасност;

13.  насърчава Комисията, държавите членки и регионите да засилят подкрепата си в полза на велосипедната инфраструктура, например по-нататъшното развитие на мрежата EuroVelo в комбинация с европейските железопътни връзки;

14.  подчертава необходимостта да се гарантира, че се предоставят ресурси в подкрепа на устойчивата градска мобилност, разработване на интелигентни транспортни системи, проекти за колоездачи и пешеходци и подобрен достъп до транспорт за лица с увреждания;

ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

20.3.2018

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

35

3

1

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Daniela Aiuto, Lucy Anderson, Georges Bach, Deirdre Clune, Michael Cramer, Luis de Grandes Pascual, Andor Deli, Isabella De Monte, Ismail Ertug, Jacqueline Foster, Dieter-Lebrecht Koch, Merja Kyllönen, Miltiadis Kyrkos, Peter Lundgren, Marian-Jean Marinescu, Georg Mayer, Gesine Meissner, Cláudia Monteiro de Aguiar, Renaud Muselier, Markus Pieper, Gabriele Preuß, Christine Revault d’Allonnes Bonnefoy, Dominique Riquet, Massimiliano Salini, Jill Seymour, Claudia Țapardel, Keith Taylor, Pavel Telička, Peter van Dalen, Wim van de Camp, Janusz Zemke, Roberts Zīle, Kosma Złotowski, Elżbieta Katarzyna Łukacijewska

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Jakop Dalunde, Mark Demesmaeker, João Pimenta Lopes, Matthijs van Miltenburg

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъстващи на окончателното гласуване

Gilles Lebreton

ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

35

+

ALDE

Gesine Meissner, Dominique Riquet, Pavel Telička, Matthijs van Miltenburg

ECR

Mark Demesmaeker, Jacqueline Foster, Roberts Zīle, Kosma Złotowski, Peter van Dalen,

EFDD

Daniela Aiuto, Peter Lundgren

ENF

Georg Mayer

PPE

Georges Bach, Deirdre Clune, Andor Deli, Dieter-Lebrecht Koch, Elżbieta Katarzyna Łukacijewska, Marian-Jean Marinescu, Cláudia Monteiro de Aguiar, Renaud Muselier, Markus Pieper, Massimiliano Salini, Luis de Grandes Pascual, Wim van de Camp

S&D

Lucy Anderson, Isabella De Monte, Ismail Ertug, Miltiadis Kyrkos, Gabriele Preuß, Christine Revault d’Allonnes Bonnefoy, Claudia Țapardel, Janusz Zemke

Verts/ALE

Michael Cramer, Jakop Dalunde, Keith Taylor

3

-

EFDD

Jill Seymour

GUE/NGL

Merja Kyllönen, João Pimenta Lopes

1

0

ENF

Gilles Lebreton

Легенда на използваните знаци:

+  :  „за“

-  :  „против“

0  :  „въздържал се“


ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

27.3.2018

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

29

10

0

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Pascal Arimont, Franc Bogovič, Victor Boştinaru, Mercedes Bresso, Steeve Briois, Rosa D’Amato, Raymond Finch, Iratxe García Pérez, Ivan Jakovčić, Marc Joulaud, Constanze Krehl, Martina Michels, Iskra Mihaylova, Andrey Novakov, Paul Nuttall, Younous Omarjee, Konstantinos Papadakis, Mirosław Piotrowski, Stanislav Polčák, Liliana Rodrigues, Fernando Ruas, Monika Smolková, Maria Spyraki, Ruža Tomašić, Ramón Luis Valcárcel Siso, Ángela Vallina, Matthijs van Miltenburg, Lambert van Nistelrooij, Derek Vaughan, Kerstin Westphal, Joachim Zeller

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Elena Gentile, Elsi Katainen, Ivana Maletić, Tonino Picula, Bronis Ropė, Davor Škrlec, Damiano Zoffoli

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване

Рикарду Серан Сантуш


ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

29

+

ALDE

Ivan Jakovčić, Elsi Katainen, Iskra Mihaylova, Matthijs van Miltenburg

ECR

Mirosław Piotrowski, Ruža Tomašić

PPE

Pascal Arimont, Franc Bogovič, Marc Joulaud, Ivana Maletić, Lambert van Nistelrooij, Andrey Novakov, Stanislav Polčák, Fernando Ruas, Maria Spyraki, Ramón Luis Valcárcel Siso, Joachim Zeller

S&D

Victor Boştinaru, Mercedes Bresso, Iratxe García Pérez, Elena Gentile, Constanze Krehl, Tonino Picula, Liliana Rodrigues, Ricardo Serrão Santos, Monika Smolková, Derek Vaughan, Kerstin Westphal, Damiano Zoffoli

10

-

EFDD

Rosa D'Amato, Raymond Finch, Paul Nuttall

ENF

Steeve Briois

GUE/NGL

Martina Michels, Younous Omarjee, Ángela Vallina

NI

Konstantinos Papadakis

VERTS/ALE

Bronis Ropė, Davor Škrlec

0

0

 

 

Легенда на използваните знаци:

+  :  „за“

-  :  „против“

0  :  „въздържал се“

Последно осъвременяване: 27 април 2018 г.Правна информация