Процедура : 2017/2279(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A8-0138/2018

Внесени текстове :

A8-0138/2018

Разисквания :

PV 16/04/2018 - 27
CRE 16/04/2018 - 27

Гласувания :

PV 17/04/2018 - 6.14
CRE 17/04/2018 - 6.14
Обяснение на вота

Приети текстове :

P8_TA(2018)0105

ДОКЛАД     
PDF 881kWORD 108k
5.4.2018
PE 616.856v02-00 A8-0138/2018

относно укрепването на икономическото, социалното и териториалното сближаване в Европейския съюз: 7-и доклад на Европейската комисия

(2017/2279(INI))

Комисия по регионално развитие

Докладчик: Марк Жуло

ИЗМЕНЕНИЯ
ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
 ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ
 СТАНОВИЩЕ на комисията по бюджети
 ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ
 СТАНОВИЩЕ на комисията по заетост и социални въпроси
 СТАНОВИЩЕ на комисията по култура и образование
 ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ
 ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно укрепването на икономическото, социалното и териториалното сближаване в Европейския съюз: 7-и доклад на Европейската комисия

(2018/2279(INI))

Европейският парламент,

–  като взе предвид член 3 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) и членове 4, 162, 174 – 178 и 349 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

–  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета(1),

–  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1301/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно Европейския фонд за регионално развитие и специални разпоредби по отношение на целта „Инвестиции за растеж и работни места“ и за отмяна на Регламент (ЕС) № 1080/2006(2),

–  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1304/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно Европейския социален фонд и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1081/2006 на Съвета(3),

–  като взе предвид Регламент (ЕО) № 1300/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно Кохезионния фонд и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1084/2006 на Съвета(4),

–  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1299/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно специални разпоредби за подкрепа от Европейския фонд за регионално развитие по цел „Европейско териториално сътрудничество“(5),

–  като взе предвид 7-ия доклад на Комисията относно икономическото, социалното и териториалното сближаване, озаглавен „Моят регион, моята Европа, нашето бъдеще: Седми доклад относно икономическото, социалното и териториалното сближаване“ (COM(2017)0583), 9 октомври 2017 г.,

–  като взе предвид Пакта от Амстердам за създаване на Програмата на ЕС за градовете, приет на неформалната среща на министрите от ЕС, отговарящи за въпросите на градоустройството, проведена на 30 май 2016 г. в Амстердам,

–  като взе предвид решението на Съда на Европейския съюз от 15 декември 2015 г.(6),

–  като взе предвид европейския стълб на социалните права, обявен на 17 ноември 2017 г. в Гьотеборг от Европейския парламент, Съвета и Комисията,

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 25 април 2017 г., озаглавени „Как политиката на сближаване да стане по-ефективна, по-значима и по-видима за нашите граждани“(7),

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 15 ноември 2017 г., озаглавени „Полезни взаимодействия и опростяване за политиката на сближаване след 2020 г.“(8),

–  като взе предвид Бялата книга за бъдещето на Европа – Размисли и сценарии за ЕС-27 до 2025 г., от 1 март 2017 г. (COM(2017)2025),

–  като взе предвид документа за размисъл на Комисията относно социалното измерение на Европа от 26 април 2017 г. (COM(2017)0206),

–  като взе предвид документа за размисъл на Комисията относно извличането на ползите от глобализацията от 10 май 2017 г. (COM(2017)0240),

–  като взе предвид документа за размисъл на Комисията относно задълбочаването на икономическия и паричен съюз от 31 май 2017 г. (COM(2017)0291),

  като взе предвид документа за размисъл на Комисията за бъдещето на финансите на ЕС от 28 юни 2017 г.;

–  като взе предвид работния документ на Комисията от 10 април 2017 г., озаглавен „Конкурентоспособността в регионите с ниски доходи и нисък растеж: доклад относно регионите, които изостават в развитието си“ (SWD(2017)0132),

–  като взе предвид работния документ на Комисията, озаглавен „Защо регионалното развитие има значение за икономическото бъдеще на Европа“ (WP 07/2017)(9),

  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Нова, модерна многогодишна финансова рамка за Европейския съюз, с която ефикасно да постига резултати по своите приоритети след 2020 г.“ от 14 февруари 2018 г. (COM(2018)0098),

–  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Засилено и обновено стратегическо партньорство с най-отдалечените региони на ЕС“ от 24 октомври 2017 г. (COM(2017)0623),

–  като взе предвид становището на Комитета на регионите от 11 май 2017 г., озаглавено „Бъдещето на политиката на сближаване след 2020 г. – за силна и ефективна европейска политика на сближаване след 2020 г.“(10),

–  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 25 май 2016 г. относно съобщението на Комисията относно „Инвестиции за работни места и заетост – извличане на максимални ползи от приноса на европейските структурни и инвестиционни фондове“(11),

–  като взе предвид своята резолюция от 9 септември 2015 г. относно инвестициите за работни места и икономически растеж: насърчаване на икономическото, социалното и териториалното сближаване в Европейския съюз“(12),

–  като взе предвид своята резолюция от 9 септември 2015 г. относно градското измерение на политиките на ЕС(13),

–  като взе предвид своята резолюция от 10 май 2016 г. относно новите териториални инструменти за развитие в Политиката на сближаване за периода 2014—2020 г.: интегрирани териториални инвестиции и водено от общностите местно развитие(14),

–  като взе предвид своята резолюция от 18 май 2017 г. относно целесъобразното съчетаване на финансирането за регионите в Европа: балансиране между финансовите инструменти и безвъзмездните финансови средства в рамките на политиката на сближаване на ЕС(15),

–  като взе предвид своята резолюция от 13 септември 2016 г. относно политиката на сближаване и научноизследователските и иновационните стратегии за инициативата за интелигентна специализация(16),

–  като взе предвид своята резолюция от 13 септември 2016 г. относно европейското териториално сътрудничество – най-добри практики и новаторски мерки(17),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 16 февруари 2017 г., озаглавено „Инвестиции за работни места и заетост – извличане на максимални ползи от приноса на европейските структурни и инвестиционни фондове: оценка на доклада съгласно член 16, параграф 3 от РОР“(18),

–  като взе предвид своята резолюция от 13 юни 2017 г. относно градивните елементи на политиката на сближаване на ЕС след 2020 г.(19),

–  като взе предвид своята резолюция от 13 юни 2017 г. относно увеличаването на активното участие на партньорите и на осезаемостта на резултатите в рамките на европейските структурни и инвестиционни фондове(20),

–  като взе предвид своята резолюция от 6 юли 2017 г. относно насърчаването на сближаването и развитието в най-отдалечените региони на ЕС: прилагането на член 349 от ДФЕС(21),

–  като взе предвид своята резолюция от 24 октомври 2017 г. относно документа за размисъл относно бъдещето на финансите на ЕС(22),

  като взе предвид своята резолюция от 13 март 2018 г. относно изоставащите региони в ЕС(23),

–  като взе предвид своята резолюция от 14 март 2018 г. относно следващата МФР: изготвяне на позицията на Парламента относно МФР след 2020 г.(24),

–  като взе предвид заключенията и препоръките на експертната група на високо равнище за опростяване за бенефициентите на ЕСИ фондовете,

–  като взе предвид член 52 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по регионално развитие и становищата на комисията по бюджети, комисията по заетост и социални въпроси и на комисията по култура и образование (A8-0138/2018),

А.  като има предвид, че целта на политиката на сближаване е да насърчава хармоничното и балансирано развитие на целия Съюз и неговите региони, със стремеж към укрепване на неговото икономическо, социално и териториално сближаване, в дух на солидарност и с цел насърчаване на устойчив растеж, заетост, социално приобщаване и като се намаляват различията между регионите и вътре в тях, както и изостаналостта на най-необлагодетелстваните региони в съответствие с Договорите;

Б.  като има предвид, че 7-ият доклад относно сближаването показва, че регионалните различия отново намаляват, но че положението е силно различно в различните територии, независимо дали се измерват БВП на глава от населението, заетостта или други показатели, като продължават да съществуват неравенства, някои от които се изместват или се увеличават между регионите и вътре в тях и в държавите членки, включително и в еврозоната;

В.  като има предвид, че 7-ият доклад относно сближаването прави тревожни констатации във връзка с процента на безработицата, включително процента на младежката безработица, който в много региони не се е възстановил до равнището си преди кризата, както и във връзка с конкурентоспособността, бедността и социалното приобщаване;

Г.  като има предвид, че 24% от европейците или почти 120 милиона души живеят в бедност, са изложени на риск от бедност или имат сериозни материални затруднения и/или принадлежат към домакинства с ниска степен на трудова заетост; като има предвид, че броят на работещите бедни се увеличава, а броят на младите безработни хора продължава да бъде висок;

Д.  като има предвид, че безработицата и младежката безработица в Съюза постепенно намаляват от 2013 г. насам, но все още са над равнището от 2008 г. – съответно 7,3% и 16,1% (декември 2017 г.)(25), с големи различия между и в рамките на държавите членки, особено в някои държави – членки на ЕС, които са най-силно засегнати от финансовата криза; като има предвид, че регионалните различия са започнали да намаляват; като има предвид, че в отделните държави членки все още има значителни разлики в равнищата на безработица, които варират от 2,4% в Чешката република и 3,6% в Германия до 16,3% в Испания и 20,9% в Гърция съгласно последните данни(26); като има предвид, че скритата безработица – явлението безработни, които желаят да работят, но не търсят активно работа – възлизаше на 18% през 2016 г.;

Е.  като има предвид, че 7-ият доклад относно сближаването подчертава голямото разнообразие на регионите и териториите, включително в рамките на настоящите категории региони, в зависимост от техните специфични условия (най-отдалечени региони, с ниска гъстота на населението, ниски доходи, нисък растеж и т.н.), което налага индивидуален териториален подход на регионално равнище;

Ж.  като има предвид, че една от основните констатации на 7-ия доклад относно сближаването се отнася до идентифицирането на някои региони, описани като попаднали в т.нар. „капан на средните доходи“, и които са изложени на риск от изоставане, дългосрочен застой или изоставане;

З.  като има предвид, че 7-ият доклад относно сближаването разкрива наличието на зони на бедност, риск от териториална разпокъсаност и задълбочаващи се неравенства на подрегионално равнище, включително в относително проспериращи региони;

И.  като има предвид, че в 7-ия доклад относно сближаването се подчертава, че „въздействието на глобализацията, миграцията, бедността и липсата на иновации, изменението на климата, енергийния преход и замърсяването не се ограничава до по-слабо развитите региони.“

Й.  като има предвид, че въпреки че политиката на сближаване изпълни съществена роля за възстановяването на икономиката на ЕС чрез насърчаване на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, публичните инвестиции в ЕС все още са под равнищата преди кризата, с големи различия в някои държави членки, които са най-силно засегнати от кризата, като те са намалели от 3,4% от БВП през 2008 г. до 2,7% през 2016 г.;

К.  като има предвид, че в 7-ия доклад относно сближаването са ясно представени резултатите от политиката на сближаване по отношение на растежа, заетостта, транспорта, енергетиката, околната среда и образованието и обучението, както се вижда от програмния период 2014—2020 г., където на 1,1 милион МСП е оказана подкрепа, водеща пряко до създаването на допълнителни 420 000 нови работни места и която подпомага повече от 7,4 млн. безработни хода да намерят работа и над 8,9 млн. души да придобият нови квалификации, като така тази политика се превръща в съединителен елемент, който обединява Европа;

Добавена стойност на политиката на сближаване

1.  счита за съществено важно политиката на сближаване в новия програмен период и занапред да обхваща всички региони на ЕС и да остане основният инструмент за публични инвестиции на Съюза, основан на дългосрочни стратегия и перспективи, подкрепен от бюджет на висотата на съществуващите и новите предизвикателства, с цел постигане на основните цели на политиката; подчертава, че съсредоточаването на политиката на сближаване изключително върху най-слабо развитите региони ще възпрепятства напредъка по политическите приоритети на Съюза като цяло;

2.  подчертава, че политиката на сближаване предоставя европейска добавена стойност, като допринася за европейски обществени блага и приоритети (като например растеж, социално приобщаване, иновации и опазване на околната среда), както и за публични и частни инвестиции, и че тя е основен инструмент за постигането на залегналата в Договора цел за борба с неравенствата, с оглед възходящо адаптиране на жизнените стандарти и намаляване на изостаналостта на най-необлагодетелстваните региони;

3.  припомня твърдия си ангажимент за споделено управление и принципа за партньорство, който следва да бъде запазен и засилен за периода след 2020 г., както и за многостепенното управление и субсидиарността, които допринасят за добавената стойност на политиката на сближаване; подчертава, че добавената стойност на тази политика се характеризира на първо място с възможност за отчитане на нуждите за национално развитие, заедно с нуждите и особеностите на различните райони и територии, и за доближаване на Съюза до неговите граждани;

4.  подчертава, че европейската добавена стойност е широко отразена в европейското териториално сътрудничество (ЕТС) във всичките му измерения (трансгранично, транснационално и междурегионално сътрудничество, както вътрешно, така и външно), тъй като допринася за целите на икономическото, социалното и териториалното сближаване, както и солидарността; отново отправя призив за увеличаване на неговия дял от бюджета на политиката на сближаване, като същевременно бъде подобрена координацията между различните програми за избягване на припокриване; припомня значението на изпълнението на макрорегионални стратегии за постигането на целите на политиката на сближаване;

5.  отбелязва, че изпълнението на политиката на сближаване в даден регион може да доведе до външни въздействия и преки и непреки благоприятни влияния в целия Съюз, наред с другото благодарение на увеличаването на търговията, което укрепва единния пазар; посочва обаче, че тези ползи се различават значително в отделните държави членки, особено в зависимост от географската близост и структурата на икономиките на държавите членки;

6.  подчертава необходимостта да се разработи методология „цената на отказа от политика на сближаване“, за да се предоставят допълнителни количествено измерими данни относно европейската добавена стойност на политиката на сближаване, следвайки примера на работата, извършена от Европейския парламент относно „цената на отказа от Европа“;

Териториално измерение

7.  отбелязва, че градските райони съчетават, от една страна, значителни възможности за растеж, инвестиции и иновации, и от друга страна, различни екологични, икономически и социални предизвикателства, наред с другото поради концентрацията на хора и наличието на зони на бедност, включително в относително процъфтяващи градове; поради това подчертава, че рискът от бедност или социално изключване остава основно предизвикателство;

8.  подчертава, че укрепването на териториалното измерение на политиката на сближаване налага да се обърне по-голямо внимание на проблемите на крайградските и селските райони, като се използва опитът на местните общности и се поставя особен акцент върху средно големите градове във всяка държава членка;

9.  подчертава значението на подкрепата за селските райони в цялото им многообразие, като се използва техният потенциал, насърчават се инвестициите в проекти, които подпомагат местните икономики, както и по-добра свързаност по отношение на транспорта, достъпност и високоскоростен широколентов достъп, и като се подпомагат тези райони да преодолеят предизвикателствата, пред които са изправени, а именно обезлюдяване на селските райони, социално приобщаване, липса на възможности за работа, стимули за предприемачеството и достъпни жилища, спад в населението, опустяване на центровете на градовете, райони без здравно обслужване и т.н.; подчертава, в тази връзка, значението на втория стълб на ОСП за насърчаване на устойчивото развитие на селските райони;

10.  призовава за по-добро отчитане на някои териториални особености, като особеностите на регионите, посочени в член 174, параграф 3 от ДФЕС, например островните региони, планинските, селските, граничните, най-северните, крайбрежните или периферните региони, при определянето на инвестиционните приоритети; подчертава значението на създаването на подходящи стратегии, програми и действия за различните региони или дори проучване на евентуалното въвеждане на нови специфични програми, следвайки примера на Програмата на ЕС за градовете и Пакта от Амстердам;

11.  припомня, че особеното структурно, социално и икономическо положение на най-отдалечените региони оправдава прилагането на специфични мерки, включително по отношение на условията им за достъп до ЕСИ фондовете, в съответствие с член 349 от ДФЕС; подчертава, че е необходимо да се запазят всички дерогации, предназначени да компенсират техните структурни ограничения, както и за да се подобрят специфичните мерки за тези региони, като бъдат приспособени, когато това е необходимо; призовава Комисията и държавите членки да се опрат на решението на Съда на ЕС от 15 декември 2015 г., за да гарантират ефективно прилагане на член 349 от ДФЕС по отношение на условията за достъп до структурните фондове; предлага по-конкретно да се разшири специалното разпределение за социалния аспект в най-отдалечените региони, като се поддържа настоящото равнище на съфинансиране от Съюза в тези региони, и да се предвиди промяна на тематичната концентрация; подчертава потенциала на най-отдалечените региони като например привилегировани райони за изпълнение на експериментални проекти;

12.  счита, че въвеждането на интегрирани стратегии за устойчиво градско развитие представлява положителен опит, който поради това следва да бъде засилен и възпроизведен в други подрегионални територии, например чрез въвеждането на интегриран териториален подход, наред с тематичните цели, но без да се накърнява тематичната концентрация; подчертава значението на стратегиите за водено от общностите местно развитие, което укрепва способността на политиката на сближаване за включване на участниците на местно равнище; подчертава необходимостта да се проучи възможността за въвеждане на изготвянето на националните и регионалните оперативни програми, въз основа на интегрирани териториални стратегии и стратегии за интелигентна специализация;

Региони със средни доходи: насърчаване на устойчивостта и предотвратяване на изоставането на уязвимите територии

13.  подчертава, че регионите със средни доходи нямат същия растеж като регионите с ниски доходи (които все още трябва да настигат останалата част от Съюза) и регионите с много високи доходи, тъй като са изправени пред предизвикателството, наречено „капан на средните доходи“ поради твърде високи доходи спрямо първите и твърде нестабилни иновационни системи спрямо вторите; също така отбелязва, че тези територии се характеризират с отслабен производствен сектор и са уязвими по отношение на сътресенията, причинявани от глобализацията, и от социално-икономическите промени, които произтичат от нея;

14.  счита, че основно предизвикателство за бъдещата политика на сближаване ще бъде оказването на подходяща подкрепа на регионите със средни доходи, наред с другото, за да се създаде благоприятен за инвестиции климат, и че политиката на сближаване трябва едновременно да намалява различията и неравенствата и да предотвратява изоставането на уязвимите региони, като отчита различните тенденции, динамики и обстоятелства;

15.  призовава Комисията да обърне внимание на предизвикателствата, пред които са изправени региони със средни доходи, за които е характерен нисък темп на растеж в сравнение със средния за ЕС, по начин, който да насърчава цялостното хармонично развитие на Съюза; припомня, че за да подкрепи тези региони и да предложи решения на проблемите им, бъдещата политика на сближаване следва да ги обхване по подходящ начин, да ги подкрепя и да ги включи в следващия програмен период, включително чрез създаването и прилагането на специфични стратегии, програми и дейности; в този контекст припомня значението на показателите, допълващи БВП, за да се предложи по-точна представа за социално-икономическите условия на тези специфични региони; счита, че следва да се обърне повече внимание на ранното установяване на уязвимост, така че да се даде възможност на политиката на сближаване да подкрепи устойчивостта на регионите и да се предотврати появата на нови различия във всички видове региони;

16.  приветства стартирания от Комисията пилотен проект, който има за цел да предостави подкрепа по мярка, адаптирана към специфичните предизвикателства пред регионите в индустриален преход; призовава Комисията да извлече поуки от пилотния проект и очаква да види планираните резултати във възможно най-кратък срок; счита, че стратегиите за интелигентна специализация предлагат потенциал чрез цялостен подход, по-добра подкрепа за тези региони в техните стратегии за развитие и, в по-общ план, насърчават диференцираното прилагане на регионално равнище, но също така биха могли да бъдат подкрепени чрез по-нататъшно сътрудничество и обмен на знания и опит между регионите; приветства действия като инициативата „Авангард за нов растеж“, които прилагат стратегия за интелигентна специализация с цел насърчаване на растежа и промишленото обновяване в приоритетни райони в ЕС;

17.  подчертава, че социалната и фискалната конвергенция има за цел сближаване, като едновременно с това се подобрява функционирането на единния пазар; счита, че различните практики в тази област може да се окажат в разрез с целта за сближаване и може да доведат до повече проблеми в изоставащите или най-уязвимите територии в условията на глобализацията и обръща внимание на непрекъснатата потребност на по-слабо развитите региони да настигат останалата част от Съюза; счита, че политиката на сближаване може да допринесе за насърчаване на социалната и фискалната конвергенция (наред с икономическото и териториалното сближаване) посредством предоставяне на положителни стимули; подчертава в тази връзка възможността за използване, например, на европейския стълб на социалните права; призовава Комисията да вземе предвид този аспект на европейския семестър в по-голяма степен, така че социалното измерение на политиката на сближаване да се интегрира по-добре в икономическата политика, като същевременно се включват подобаващо местните и регионалните органи, с цел да се повиши ефективността на процеса и да се подобри ангажираността в него;

Области на политиката

18.  изразява подкрепа за силна тематична концентрация върху ограничен брой приоритети, свързани с главните европейски политически цели, като се оставя на органите за управление по-голяма гъвкавост за изготвяне на техните териториални стратегии въз основа на местните потребности и потенциал, след всеобхватна консултация на местно и регионално равнище при подготовката на споразуменията за партньорство; подчертава, че трудовата заетост (в т.ч. младежката безработица), социалното приобщаване, борбата с бедността, подпомагането на иновациите, цифровизацията, подкрепата за МСП и стартиращите предприятия, изменението на климата, кръговата икономика и инфраструктурата следва да представляват приоритетни области за политиката на сближаване в бъдеще;

19.  приветства приемането на европейски стълб на социалните права, който представлява напредък към изграждането на социална Европа; припомня своята положителна оценка за ЕСФ, като силна интегрална част от европейските структурни и инвестиционни фондове, и за Гаранцията за младежта, Инициативата за младежка заетост и Европейския корпус за солидарност, с оглед на тяхната роля за справяне с предизвикателствата в областта на заетостта, икономическия растеж, социалното приобщаване, стажуването и професионалното обучение;

20.  подчертава, че бъдещата политика на сближаване ще трябва да се съсредоточи в по-голяма степен върху защитата и подпомагането на населението и териториите, засегнати неблагоприятно от глобализацията (преместване на дейността, загуба на работни места), а също и от сходни вътрешни за ЕС тенденции; призовава за координация между структурните фондове и Европейския фонд за приспособяване към глобализацията в съответните случаи, които трябва да бъдат проучени, за да се обхванат, наред с други неща, случаите на преместване на дейността в рамките на ЕС;

21.  отбелязва, че уязвимостта спрямо изменението на климата се различава значително в отделните територии; счита, че европейските структурни и инвестиционни фондове следва да се използват по възможно най-ефективен начин, за да се подкрепи ЕС да изпълни своите ангажименти по Парижкото споразумение относно изменението на климата (COP21), например по отношение на възобновяемите енергийни източници, енергийната ефективност или обмена на добри практики, по-специално в жилищния сектор, и да се вземат предвид целите за устойчиво развитие на ООН; настоява финансирането по инструментите за солидарност в случай на природно бедствие да може да бъде мобилизирано възможно най-бързо при създалите се обстоятелства и винаги по координиран начин;

22.  призовава за използване на европейските структурни и инвестиционни фондове с цел устойчиво справяне с демографските предизвикателства (застаряване, намаляване на населението, демографски натиск, неспособност за привличане или задържане на подходящ човешки ресурс), които засягат европейските региони по разнообразни специфични начини; подчертава по-специално необходимостта да се предостави подходяща подкрепа на дадени територии, като например някои най-отдалечени региони;

23.  подчертава, че трябва да се създаде конкретен финансов механизъм за периода след 2020 г., съгласно член 349 от ДФЕС, с цел интеграция на мигрантите в най-отдалечените региони, които поради специфичните им особености трябва да се справят с по-голям миграционен натиск, и по този начин да се допринесе за тяхното устойчиво развитие;

24.  счита, че фондовете на ЕС трябва да бъдат съобразени с Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания (UNCRPD) и следва да продължат да насърчават деинституционализацията;

25.  подчертава потенциала на допълнителни инвестиции в култура, образование, наследство, младеж, спорт и устойчив туризъм за създаването на работни места, включително по-специално на качествени работни места за младите хора, както и за растежа и подобряването на социалното сближаване, при същевременна борба с бедността и дискриминацията, което е особено важно, например, за най-отдалечените региони, селските райони и отдалечените региони; подкрепя развитието на културните и творческите индустрии, които са тясно свързани с иновациите и творчеството;

Програмна рамка след 2020 г.

26.  подчертава, че 7-ият доклад относно сближаването изтъква необходимостта да бъдат взети предвид допълнителни показатели освен БВП на глава от населението, който следва да остане основният показател, при отпускането на фондове и изграждането на по-точна представа за социално-икономическите условия в съответствие с предизвикателствата и установените нужди, включително на подрегионално равнище; отбелязва, че е важно за основа да се използват качествени, надеждни, актуални, структурирани и налични данни; във връзка с това призовава Комисията и Евростат да предоставят възможно най-подробни и разбити по географски район статистически данни от значение за политиката на сближаване, за да бъдат правилно отразени потребностите на регионите в процеса на програмиране; подкрепя включването на социални, екологични и демографски критерии, по-специално равнището на безработицата и равнището на младежката безработица;

27.  подкрепя укрепване на интегрираните подходи и подчертава категорично, че ЕСФ трябва да остане неотменна част от европейската регионална политика поради неговото съществено териториално измерение;

28.  подчертава, че безвъзмездните средства следва да останат основният инструмент за финансиране на политиката на сближаване, но признава, че финансовите инструменти могат да бъдат ефективно средство за оказване на въздействие и че те следва да бъдат подкрепяни, ако генерират добавена стойност и въз основа на подходяща предварителна оценка; подчертава обаче, че използването им не трябва да се превръща в цел само по себе си, че тяхната ефективност зависи от много фактори (естество на проекта, на територията или на риска) и че всички региони, независимо от тяхното равнище на развитие, трябва да могат свободно да определят най-подходящия за тях метод на финансиране; противопоставя се на всяка задължителна цел по отношение на използването на финансови инструменти;

29.  призовава за опростяване на условията за използване на финансовите инструменти и за свързването им с безвъзмездните средства с оглед на взаимното допълване, ефикасността и териториалната действителност; подчертава значението на административния капацитет и на качественото управление, както и на допълващата роля, която националните банки за развитие и институции за насърчаване играят при прилагането на специфични финансови инструменти, приспособени към местните нужди; счита, че е от съществено значение да се хармонизират във възможно най-голяма степен правилата относно финансовите инструменти, независимо от начина на тяхното управление; предлага да се насърчават финансови инструменти за участие в допълнение към вече съществуващите финансови инструменти за политиката на сближаване;

30.  счита, че връзката между политиката на сближаване и гаранцията за благоприятна среда за инвестициите, ефективност и правилно използване на средствата е от полза също и за постигането на целите на политиката на сближаване, като същевременно подчертава, че политиката на сближаване не следва да се превърне в инструмент за постигане на приоритети без връзка с нейните цели; подчертава необходимостта от прилагане на договорената позиция относно Пакта за стабилност и растеж по отношение на гъвкавостта по отношение на цикличните условия, структурните реформи и правителствените инвестиции; счита, че посочените в Регламент № 1303/2013 мерки, обвързващи ефективността на европейските структурни и инвестиционни фондове с доброто икономическо управление, следва да бъдат анализирани внимателно, включително с участието на всички заинтересовани страни; изразява мнение, че Комисията следва да обмисли корекции по отношение на начина, по който се свързват политиката на сближаване и европейския семестър с цел да се укрепи неговото териториалното измерение и да се отчетат други фактори, които допринасят за целите за сближаване, като например реалната конвергенция; призовава Комисията в този контекст и в рамките на европейския семестър да разгледа регионалното и националното съфинансиране по европейските структурни и инвестиционни фондове и тяхното въздействие върху националните бюджетни дефицити;

31.  призовава за по-интензивни стратегии за интелигентно специализиране като нов подход за продължаване на инвестирането в потенциала за дългосрочен растеж в контекста на бързите технологични промени и глобализацията; признава полезността на предварителните условия, но подчертава, че в някои случаи те бяха източник на усложняване и забавяне при разработването и стартирането на програмирането; отбелязва забележките на Сметната палата относно предварителните условия в нейния Специален доклад № 15/2017; призовава Комисията да обмисли да намали, по целесъобразност, броя на предварителните условия и да укрепи в тази област спазването на принципите на пропорционалност и субсидиарност, като се възползва в максимална степен от съществуващите стратегически документи, които биха могли да отговорят на бъдещи предварителни условия; подчертава, че поставянето на предварителни условия следва да бъде тясно свързано с ефективността на инвестициите, като в същото време се гарантира еднакво третиране на всички държави членки;

32.  отбелязва, че качеството и стабилността на държавната администрация, за които предпоставки са доброто образование, обучение и консултантска помощ, налични на местно равнище, продължават да бъдат решаващ фактор за регионалния растеж и ефективността на европейските структурни и инвестиционни фондове; подчертава необходимостта да се подобри качеството на управлението и да се гарантира, че е налична достатъчна техническа помощ, тъй като тези аспекти оказват сериозно въздействие върху правилното прилагане на политиката на сближаване и може силно да се различават в различните държави членки, както се вижда най-вече например в изоставащите региони; призовава Комисията по-специално да извърши оценка на бъдещата програма JASPERS в светлината на препоръките на Европейската сметна палата;

33.  подкрепя промяна в политиката на сближаване, ориентирана в по-голяма степен към резултатите и съдържанието, като се премине от счетоводния подход към логика, която се съсредоточава върху постиженията, и като се предостави на органите за управление повече гъвкавост по отношение на начините за постигане на целите, при пълно зачитане на принципите, наред с другото, на партньорство, прозрачност и отчетност;

34.  счита за наложително да се продължава борбата с измамите и настоятелно призовава за нулева толерантност към корупцията;

Опростена политика на сближаване

35.  призовава Комисията да вземе предвид препоръките на групата на високо равнище по въпросите на опростяването в своите бъдещи законодателни предложения;

36.  подчертава необходимостта от предоставяне на рамкова уредба, която гарантира правна стабилност чрез прости, ясни и предвидими правила, по-специално в областта на управлението и одита, за да се гарантира подходящ баланс между целите по отношение на изпълнението и на опростяването; призовава през следващия програмен период за намаляване на обема на законодателството и насоките (внимателно, така че да се осигури, в тясно сътрудничество със заинтересованите страни, необходимата непрекъснатост на правилата и процедурите, с които заинтересованите субекти и управляващите органи са запознати); призовава съответните документи да бъдат преведени на всички езици на ЕС и да се избягва във възможно най-голяма степен всякакво ретроспективно прилагане и тълкуване на правилата; призовава за единна правна рамка и насоки относно трансграничните проекти;

37.  същевременно подчертава необходимостта от избягване на прекомерното регулиране и от създаване на истински стратегически документи на оперативните програми, които са по-стегнати и по-гъвкави, като се установи опростена процедура за тяхното целево изменение по време на програмирането (особено в случай на природни бедствия) с цел адекватно реагиране на променящите се глобални обстоятелства и регионално търсене;

38.  призовава да се създаде истински единен набор от правила за европейските структурни и инвестиционни фондове, включително допълнително хармонизиране на общите правила за инструментите, които допринасят за една и съща тематична цел; счита за необходимо да се рационализират процедурите за възлагане на обществени поръчки по фондовете и да се ускорят процедурите за държавна помощ, при които се изисква съответствие; подкрепя последователното и по-съгласувано третиране на европейските фондове с пряко управление и фондовете на политиката на сближаване, що се отнася до държавната помощ, и по-общо хармонизирани правила за европейските механизми, които са насочени към едни и същи бенефициенти; подчертава значението на едно по-добро взаимно допълване между политиката на сближаване и бъдещата програма на ЕС за научни изследвания, за да се покрие пълният цикъл – от основополагащите научни изследвания до търговските приложения; счита, че тематичната концентрация следва да бъде запазена, за да се даде възможност за взаимодействие между различни източници на финансиране на ниво проект;

39.  отбелязва създаването на работна група по въпросите на субсидиарността и пропорционалността и очаква от тази работна група да направи практически предложения за подобряване на спазването на тези два принципа в контекста на политиката на сближаване; подкрепя прилагането на тези принципи с оглед на истинско многостепенно управление, за което се изисква подходяща самостоятелност на местните и регионалните органи, както и на останалите заинтересовани страни;

40.  изразява съжаление, че Комисията не изготви по-интегрирана оценка на междусекторните политики и че не е докладвано за полезни взаимодействия между различните европейски политики; призовава за амбициозни стратегии, финансиране и действия, с които ще се подобри полезното взаимодействие с други фондове на ЕС и ще се привлече допълнителна финансова подкрепа; подчертава необходимостта от допълнително оптимизиране на полезните взаимодействия между европейските структурни и инвестиционни фондове и други инструменти, включително Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ), както и други централно управлявани програми като „Хоризонт 2020“, която допълва политиката на сближаване в подкрепа на научните изследвания и иновациите;

41.  призовава изискванията по отношение на програмирането, изпълнението и наблюдението на европейските структурни и инвестиционни фондове в бъдеще да се основават на принципите на диференциране и пропорционалност, въз основа на прозрачни и справедливи критерии, и в съответствие с разпределените за програмите суми, рисковия профил, качеството на администрирането и равнището на собствено финансиране от бенефициентите;

42.  счита, че е от съществено значение отношенията между Комисията и органите за управление да се развият в посока „пакт на доверие“; припомня в този контекст значението на наличието на адекватна и функционираща рамка на многостепенно управление; призовава Комисията да се основе на вече извършената работа в областта на доброто управление на публични средства, като въведе принцип на обозначаване за поощряване на органите за управление, които са доказали своята способност да спазват правилата; призовава по отношение на контрола да се използват в по-голяма степен националните и регионалните правила, тъй като тяхната ефективност е проверена и потвърдена;

43.  призовава за укрепване на принципа за единен одит, за ускоряване на прилагането на електронно сближаване и за повсеместно въвеждане на опростени разходи, тъй като, наред с другото, това се оказа по-лесно за изпълнение и не е довело до никакви грешки; подчертава потенциала на цифровизацията по отношение на дейностите за наблюдение и докладване; изразява мнение, че обменът на опит следва да бъде улеснен чрез създаване на портал за споделяне на знания за обмен на добри практики;

44.  призовава Комисията да представи идеи за подобряване на реакцията на политиката на сближаване на непредвидени събития и във връзка с това припомня призива си за създаване на резерв, който би могъл да осигури допълнителна гъвкавост за регионите, без да се излагат на риск дългосрочните цели на оперативните програми;

Предизвикателства и възможности

45.  изразява изключителна загриженост във връзка с представените неотдавна от Комисията сценарии за съкращения на бюджета на политиката на сближаване, които евентуално биха могли да бъдат наложени в рамките на следващата МФР и които биха изключили много региони от обхвата на политиката на сближаване; изразява подкрепа за амбициозен бюджет, съобразен с предизвикателствата пред регионите, и призовава политиката на сближаване да не се превръща в променлива величина за корекция; изтъква, че обхващането на всички региони в Съюза е елемент, който за Европейския парламент не подлежи на преговори; подчертава, че теорията за „групи на икономическо развитие“ потвърждава значението на диференцирана подкрепа за всички европейски региони, включително регионите с много високи доходи, които трябва да останат конкурентоспособни спрямо техните конкуренти в световен мащаб;

46.  счита, че политиката на сближаване може да допринесе за справяне с новите предизвикателства, като например сигурността или интеграцията на бежанци, които се ползват с международна закрила; подчертава при все това, че политиката на сближаване не може да бъде решение за всички кризи и се противопоставя на използването на средства от политиката за сближаване за покриване на краткосрочни финансови нужди извън нейния обхват, като припомня, че нейната цел е средносрочното и дългосрочното социално-икономическо развитие в ЕС;

47.  отбелязва положителните резултати на ЕФСИ, който обаче трябва да инвестира дори още по-прозрачно и по-целенасочено; подчертава, че политиката на сближаване и ЕФСИ се основават на различни концепции и цели, които в конкретни случаи могат да се допълват, но не са взаимнозаменяеми, независимо от равнището на развитие на регионите, особено като се има предвид, че ЕФСИ, за разлика от структурните фондове, се основава предимно на отпускане на заеми; припомня, че е важно да се направи подходящо разграничаване между ЕФСИ и политиката на сближаване, както и да се набележат ясни възможности за тяхното съчетаване;

48.  изтъква отново подкрепата си за дългосрочен програмен период; счита, че единствената надеждна алтернатива на сегашната продължителност от 7 години е период от 5 + 5 години за МФР, съчетан със средносрочен преглед; призовава Комисията да изготви ясно предложение, определящо методите за практическото изпълнение на финансова рамка със срок на действие от 5 + 5 години;

49.  призовава да се положат всички усилия за избягване на забавяния в планирането за новия период, за да се предотвратят просрочени плащания и отменени бюджетни кредити, които възпрепятстват положителните резултати на политиката на сближаване; подчертава, че е важно всички документи на бъдещата правна рамка да се представят своевременно на всички официални езици, така че да се осигури еднаква и навременна информация за всички бенефициенти;

50.  призовава за мерки за подобряване на комуникацията с европейските граждани, като по този начин се повишава обществената осведоменост за конкретните постижения на политиката на сближаване; призовава Комисията да укрепи ролята на органите за управление и организаторите на проекти, които използват новаторски съобщителни методи на местно равнище, за да информират хората относно резултатите от използването на средствата в регионите; подчертава, че е необходимо да се подобрят информацията и комуникацията не само надолу по веригата (изпълнение на европейските структурни и инвестиционни фондове), но и нагоре (възможности за финансиране), насочени по-специално към организаторите на малки проекти; призовава Комисията и държавите членки да създадат механизми и широки институционални платформи за сътрудничество, за да се осигури по-добра публичност и повишаване на осведомеността;

51.  отбелязва, че някои европейски региони са особено уязвими по отношение на последиците от излизането на Обединеното кралство от ЕС; подчертава, че бъдещата политика на сближаване трябва да сведе до минимум отрицателното въздействие от излизането на Обединеното кралство от ЕС върху останалите европейски региони и призовава да се проучи възможността за продължаване на партньорствата в рамките на териториалното сътрудничество;

°

°  °

52.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1)

ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 320.

(2)

ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 289.

(3)

ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 470.

(4)

JO L 347, 20.12.2013 г., стр. 281.

(5)

JO L 347, 20.12.2013 г., стр. 259.

(6)

Judgment of the Court of Justice of 15 December 2015, Parliament and Commission/Council, C-132/14 to C-136/14, ECLI:EU:C:2015:813.

(7)

Doc. 8463/17

(8)

Doc. 14263/17

(9)

С. Янамарино, А. Родригес-Поз, М. Сторпер, (2017), „Защо регионалното развитие има значение за икономическото бъдеще на Европа“, Работни документи 07/2017, Генерална дирекция за регионална и градска политика, Европейска комисия.

(10)

CDR 1814/2016.

(11)

ОВ С 303, 19.8.2016 г., стр. 94.

(12)

Приети текстове, P8_TA(2015)0308.

(13)

Приети текстове, P8_TA(2015)0307.

(14)

Приети текстове, P8_TA(2016)0211.

(15)

Приети текстове, P8_TA(2017)0222.

(16)

Приети текстове, P8_TA(2016)0320.

(17)

Приети текстове, P8_TA(2016)0321.

(18)

Приети текстове, P8_TA(2017)0053.

(19)

Приети текстове, P8_TA(2017)0254.

(20)

Приети текстове, P8_TA(2017)0245.

(21)

Приети текстове, P8_TA(2017)0316.

(22)

Приети текстове, P8_TA(2017)0401.

(23)

Приети текстове, P8_TA(2018)0067.

(24)

Приети текстове, P8_TA(2018)0075.

(25)

http://ec.europa.eu/eurostat/documents/2995521/8631691/3-31012018-BP-EN.pdf/bdc1dbf2-6511-4dc5-ac90-dbadee96f5fb

(26)

http://ec.europa.eu/eurostat/documents/2995521/8701418/3-01032018-AP-EN/37be1dc2-3905-4b39-9ef6-adcea3cc347a


ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

Съгласно Договора за функционирането на Европейския съюз „Европейската комисия трябва да представя на всеки 3 години доклад за сближаването „относно осъществения напредък в реализирането на икономическото, социалното и териториалното сближаване (...)“.

Седмият доклад относно сближаването беше публикуван от Европейската комисия на 9 октомври 2017 г., т.е. няколко месеца преди нейното предложение относно следващата Многогодишна финансова рамка и предложенията ѝ относно регулаторната рамка за европейските структурни и инвестиционни фондове след 2020 г.

В този специфичен контекст докладчикът пожела да се направят изводи на базата на публикувания от Комисията доклад, които се изразяват в конкретни предложения за бъдещата политика на сближаване.

В момент, в който акцентът основателно се поставя върху „европейската добавена стойност“, докладчикът счита, че тя се изразява преди всичко в способността на политиката на сближаване да доближава Европейския съюз до неговите граждани чрез прилагане по места, както и чрез принципа на субсидиарност, който трябва да бъде засилен. По този начин политиката на сближаване трябва да е лицето на една конкретна и полезна Европа по нашите земи.

В текста на Комисията се уточнява, че „въздействието на глобализацията, миграцията, бедността и липсата на иновации, изменението на климата, енергийния преход и замърсяването не се ограничава до по-слабо развитите региони.“ Докладчикът споделя тази констатация и изразява убеждението, че поради това е от решаващо значение бъдещата политика на сближаване и занапред да обхваща всички региони на ЕС с бюджет, който да отговаря на предизвикателствата.

Въпреки че трябва да бъдат обхванати всички региони, докладът на Комисията добре показва до каква степен териториите и техните нужди са различни в рамките на Съюза. В тази връзка териториалното измерение на политиката на сближаване трябва да бъде засилено, за да се осигури индивидуализиран подход за по-добро справяне с предизвикателствата пред различните територии, независимо дали са градски, крайградски, селски, островни, планински или трансгранични. Поради особеното икономическо и социално структурно положение на най-отдалечените региони трябва освен това да се предвидят, съгласно Договорите, конкретни мерки, които трябва да бъдат подобрявани и адаптирани всеки път, когато е необходимо.

Макар 7-ият доклад относно сближаването да показва, че регионалните различия отново намаляват, видно е също, че положението е различно в различните територии, като продължават да съществуват неравенства, които се изместват или увеличават между регионите и вътре в тях.

В този смисъл една от основните поуки от 7-ия доклад относно сближаването, според докладчика, се отнася до установяването на териториите, попаднали в т.нар. „капан на средните доходи“ и които са изложени на риск от изоставане. Тези територии нямат същия растеж като регионите с ниски доходи и регионите с много високи доходи поради твърде високите разходи спрямо първите и твърде нестабилни иновационни системи спрямо вторите.

За да се справи с тази ситуация, политиката на сближаване трябва в бъдеще не само да намалява неравенствата, но и да насърчава устойчивостта на уязвимите територии и да предотвратява изоставането им, като отчита в по-голяма степен тенденциите и динамиката.

Накрая, докладът на Комисията разкрива наличието на зони на бедност, риск от териториална разпокъсаност и задълбочаващи се неравенства на подрегионално равнище, включително в относително проспериращи региони. Това е проблематика, която трябва да бъде обект на специално внимание, например чрез въвеждане на интегрирана териториална цел, наред с тематичните цели.

По отношение на областите на намеса докладчикът подкрепя идеята да се постави силен тематичен акцент върху ограничен брой приоритети, съответстващи на основните европейски политически цели, като се оставя на органите за управление грижата за изготвяне на техните териториални стратегии. Поради това заетостта, иновациите, подкрепата за МСП, борбата с изменението на климата и кръговата икономика трябва да представляват приоритетни области за намеса на бъдещата политика на сближаване.

За да се отговори на тези предизвикателства, е необходимо да се вземат предвид допълнителни показатели освен БВП на глава от населението при отпускането на фондове. Тези показатели следва да бъдат съгласувани с определените цели и предизвикателства, на първо място в областта на заетостта, поради което докладчикът подкрепя включването на социални показатели, по-специално равнището на безработицата и младежката безработица.

Тъй като докладчикът споделя амбицията за засилване на социалното измерение на Европейския съюз и подкрепя по-добрата координация на инструменти, които допринасят за това, той счита, че Европейският социален фонд трябва да бъде неразделна част от политиката на сближаване. Всъщност този фонд има неоспоримо териториално измерение. Поставянето на акцент върху ефективността, като същевременно тя се отделя от политиката на сближаване, би било стратегическа грешка.

Докладчикът счита, че поради специфичната ѝ обосновка, залегнала в Договорите, политиката на сближаване не следва да се превръща в инструмент за постигане на приоритети без връзка с нейните цели и не следва да се използва като наказателен инструмент. Въпреки това той счита, че е основателно да се установи връзка между политиката на сближаване и осигуряването на благоприятна среда за инвестициите, ефективността и правилното използване на средствата.

Във връзка с това счита, че е необходимо да се разгледа открито въпросът за връзката между сближаването и социалната и фискалната конвергенция, доколкото социалната и фискалната конвергенция е част от целта за сближаване, като същевременно подобрява функционирането на единния пазар. Обратно, различните практики в тази област може да се окажат в разрез с целта за сближаване и може да доведат до повече проблеми в изоставащите или най-уязвимите територии в условията на глобализация, като например териториите, попаднали в т.нар. „капан на средните доходи“, описани в доклада на Комисията.

Относно начините на финансиране, финансовите инструменти трябва да бъдат насърчавани, тъй като те имат добавена стойност, но използването им следва да бъде опростено. Впрочем, органите за управление трябва да могат свободно да определят най-подходящия начин на финансиране, следователно всяка задължителна цел в контекста на използване на финансови инструменти следва да се отхвърля.

В заключение, докладчикът счита, че опростяването трябва да бъде въпрос от ключово значение в рамките на реформата на политиката на сближаване. В момент, когато много потенциални бенефициенти се отвръщат от финансирането от ЕС, доверието в европейските действия е изложено на риск. За да се постигне това доверие, трябва да се сложи край на разпространението на правилата, които станаха неразбираеми. Следва също така да се предостави истински единен набор от правила за различните фондове и да се гарантира еднакво третиране на фондовете при пряко управление и фондовете на политиката на сближаване, по-специално що се отнася до държавните помощи. Накрая, следва да се прояви прагматизъм, като се гарантира, че изискванията за планиране и контрол в бъдеще се основават на принципите на диференциация и пропорционалност, по-специално в зависимост от качеството на административното изпълнение и размера на програмите.


СТАНОВИЩЕ на комисията по бюджети (21.3.2018)

на вниманието на комисията по регионално развитие

относно укрепването на икономическото, социалното и териториалното сближаване в Европейския съюз: 7-ми доклад на Европейската комисия

(2017/2279(INI))

Докладчик по становище: Юнус Омаржи

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по бюджети приканва водещата комисия по регионално развитие да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  подчертава решаващата роля на политиката на сближаване за постигането на икономическо, социално и териториално сближаване в ЕС и за реализирането на целите за устойчиво развитие на ООН; при все това изразява загриженост относно продължаващите неравенства между богатите и бедните региони и задълбочаването на социално-икономическите различия между различните социални категории граждани по отношение на доходите и достъпа до здравеопазване; изразява загриженост поради принципното обедняване на редица региони, включително региони в преход, след финансовата криза от 2008 г.; подчертава потенциала на политиката на сближаване за приспособяването на европейските икономики към технологичната революция, за да могат да се справят с проблема със застаряването на населението и отварянето на европейските и световните пазари; подчертава, че инвестициите в нови технологии, модернизация, нови умения и знания, иновации, научноизследователска и развойна дейност, които ще помогнат на по-слабо развитите региони да напреднат по веригата на създаване на стойност, следва да получат решителна подкрепа по линия на политиката на сближаване; подчертава, че целите на политиката на сближаване и нейното финансиране от ЕС не следва да бъдат отслабени; подчертава, че политиката на сближаване следва да продължи да носи ползи за всички региони;

2.  отбелязва слабостите на системата за финансово планиране и изпълнение, които доведоха до забавяния по искания за плащания и плащания и до натрупването на неплатени сметки, което е в противоречие с духа на Договорите; изразява загриженост относно значителното забавяне при приемането на оперативните програми и определянето на органи за управление, плащания и сертифициране в рамките на политиката на сближаване, което беше изострено от късното приключване на преговорите по МФР за периода 2014 – 2020 г. и късното приемане на регламентите за европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИ фондовете) което доведе до изключително ниско равнище на усвояване на средствата на политиката на сближаване през настоящия програмен период, което на първо място засегна самите организатори на проекти; във връзка с това призовава за задълбочаване на започналото опростяване в рамките на прегледа на Финансовия регламент(1), който е в сила от 1 януари 2016 г., по-специално чрез повече съсредоточаване върху последващите проверки, хармонизиране на процедурите и създаване на по-голяма гъвкавост в следващата МФР; подчертава, че равнището на бюджетните кредити за плащания следва най-малко да съответства на поетите в миналото задължения; освен това отбелязва препоръките на групата на високо равнище от независими експерти за наблюдение на опростяването за бенефициентите на европейските структурни и инвестиционни фондове;

3.  отбелязва огромната разлика между прогнозните и действителните плащания от бюджета на ЕС за политиката на сближаване всяка година и призовава Комисията да определи методология за по-добро планиране на изпълнението на бюджета на ЕС, в тясно сътрудничество с държавите членки; подчертава, че създаването на системата за електронно сближаване, в която държавите членки ще въвеждат данни за проектните механизми, плановете за възлагане на обществени поръчки с планирани и действителни дати на търговете, сключването и изпълнението, както и цялата финансова и счетоводна информация, свързани с фактурите, съфинансирането, допустимостта на разходите и т.н., ще бъде важен принос за по-добро управление и наблюдение на изпълнението на политиката на сближаване в държавите членки и ще позволи по-точни оценки на плащанията от бюджета на ЕС;

4.  подчертава, че финансовите инструменти в рамките на политиката на сближаване на ЕС не следва да заменят преките безвъзмездни средства и помощта, но че те следва да се разглеждат като допълнителни инструменти, които разширяват обхвата на проекта или областта, в която проектите генерират приход; във връзка с това подчертава, че управлението на ЕСИ фондовете и ЕФСИ се основава на различни подходи и че сътрудничеството между тези два фонда би могло да се окаже плодотворно за мащабни проекти, но че това съчетаване в никакъв случай не трябва да подкопава стратегическата съгласуваност, териториалната концентрация и дългосрочните перспективи на програмите за политиката на сближаване;

5.  настоява законодателните предложения за следващата МФР да бъдат представени възможно най-скоро, за да се предотвратят закъснения при програмирането на следващия период; счита, че таваните на политиката на сближаване следва да бъдат запазени на същото ниво за ЕС-27 през следващия програмен период, като същевременно се подобри допълнително тяхната ефективност и се опростят свързаните процедури, така че ЕС най-накрая да може да разполага с всички финансови средства, от които се нуждае, за да изпълнява своите цели и приоритети, посочени в Договорите; посочва, че политиката на сближаване защитава гражданите на ЕС от определени ефекти на глобализацията, предоставя финансова помощ на малките и средните предприятия (МСП), подкрепя научноизследователски проекти и проекти за сътрудничество, насърчава участието в инициативи за развитие на човешкия капитал, и поради това тя трябва да продължи да бъде решителна, ефективна и видима за гражданите;

6.  подчертава връзката между качеството на управлението и успеха на публичните и частните инвестиции, иновациите и растежа; приветства всеобхватния подход, възприет в 7-ия доклад относно икономическото, социалното и териториалното сближаване и призовава тези точки да бъде взети изцяло предвид при бъдещо финансиране на сближаването;

7.  счита, че политиката на икономическото, социалното и териториалното сближаване следва да продължи да носи ползи за всички региони на ЕС, и по-специално за регионите с най-голямо изоставане в развитието, както и най-отдалечените региони, и следва да бъде насочена, в рамките на по-силно развитите региони, към периферните зони, които са най-засегнати от бедност и са най-малко привлекателни от гледна точка на възможностите за развитие и заетост, и по-специално към предоставянето на помощ за инфраструктура, която дава възможност за прекратяване на тяхната изолация;

8.  призовава за по-голяма съгласуваност между политиката на сближаване и другите политики на ЕС, които – както в случая на търговските споразумения – спъват усилията, полагани като част от регионалната политика за постигане на целта за сближаване в рамките на Съюза;

9.  изтъква необходимостта в следващия програмен период за МФР политиката на сближаване да бъде продължена и засилена; противопоставя се на всякакви опитите за намаляване на бюджета или нарушаване на регионалната политика, която остава единствената мащабна политика на солидарност на ЕС.

(1)

OВ L 286, 30.10.2015 г., стр. 1.


ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

21.3.2018

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

29

4

0

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Nedzhmi Ali, Jean Arthuis, Richard Ashworth, Gérard Deprez, Manuel dos Santos, André Elissen, Eider Gardiazabal Rubial, Ingeborg Gräßle, Iris Hoffmann, Monika Hohlmeier, John Howarth, Bernd Kölmel, Zbigniew Kuźmiuk, Vladimír Maňka, Liadh Ní Riada, Jan Olbrycht, Younous Omarjee, Urmas Paet, Pina Picierno, Răzvan Popa, Paul Rübig, Jordi Solé, Patricija Šulin, Eleftherios Synadinos, Indrek Tarand, Inese Vaidere, Daniele Viotti, Tiemo Wölken, Marco Zanni

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Jean-Paul Denanot, Georgios Kyrtsos, Ivana Maletić, Tomáš Zdechovský

ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

29

+

ALDE

Nedzhmi Ali, Jean Arthuis, Gérard Deprez, Urmas Paet

ECR

Zbigniew Kuźmiuk

GUE/NGL

Liadh Ní Riada, Younous Omarjee

PPE

Richard Ashworth, Ingeborg Gräßle, Monika Hohlmeier, Georgios Kyrtsos, Ivana Maletić, Jan Olbrycht, Paul Rübig, Patricija Šulin, Inese Vaidere, Tomáš Zdechovský

S&D

Jean-Paul Denanot, Eider Gardiazabal Rubial, Iris Hoffmann, John Howarth, Vladimír Maňka, Pina Picierno, Răzvan Popa, Manuel dos Santos, Daniele Viotti, Tiemo Wölken

VERTS/ALE

Jordi Solé, Indrek Tarand

4

-

ECR

Bernd Kölmel

ENF

André Elissen, Marco Zanni

NI

Eleftherios Synadinos

0

0

 

 

Легенда на използваните знаци:

+  :  „за“

-  :  „против“

0  :  „въздържал се“


СТАНОВИЩЕ на комисията по заетост и социални въпроси (22.3.2018)

на вниманието на комисията по регионално развитие

относно укрепването на икономическото, социалното и териториалното сближаване в Европейския съюз: 7-и доклад на Европейската комисия

(2017/2279(INI))

Докладчик по становище: Марита Улвског

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по заетост и социални въпроси приканва водещата комисия по регионално развитие да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

A.  като има предвид, че безработицата и младежката безработица в Съюза постепенно намаляват от 2013 г. насам, но все още са над равнището от 2008 г. – съответно 7,3% и 16,1% (декември 2017 г.)(1), и с големи различия между и в рамките на държавите членки, особено в някои държави – членки на ЕС, които са най-силно засегнати от финансовата криза; като има предвид, че регионалните различия са започнали да намаляват; като има предвид, че в отделните държави членки все още има значителни разлики в равнищата на безработица, които варират от 2,4% в Чешката република и 3,6% в Германия до 16,3% в Испания и 20,9% в Гърция съгласно последните данни(2); като има предвид, че скритата безработица – безработни, които желаят да работят, но не търсят активно работа – възлизаше на 18% през 2016 г.;

Б.  като има предвид, че дълготрайната безработица се запазва, като възлиза на повече от 50% от общата безработица в някои държави членки, на 45,6% в ЕС като цяло и на 49,7% в еврозоната; като има предвид, че равнището на безработица отразява само процента на лицата, които нямат работа и активно са търсили работа през последните 4 седмици, а равнището на дълготрайната безработица измерва само дела на хората в икономически активното население на възраст 15 – 74 години, които са безработни в продължение на 12 месеца или повече;

В.  като има предвид, че равнището на заетост в ЕС нараства в продължение на четири последователни години и вече достига 72,3%, надминавайки стойността от 2008 г., но все още остава под равнището отпреди кризата в някои от държавите членки(3); като има предвид, че макар да се запазват определени различия в средното равнище на заетост между по-развитите и по-слабо развитите региони и вътре в тях, регионалните различия са започнали да намаляват; като има предвид, че равнищата на заетост варират от стойности, които са далеч под средните за ЕС в някои държави членки, като например 58% в Гърция, 64% в Хърватия, 63% в Италия и 66% в Испания, до над 75% в Нидерландия, Дания, Обединеното кралство, Германия, Чешката република, Естония, Литва, Латвия, Австрия и Швеция(4); като има предвид, че заетостта, измерена чрез отработени часове на заето лице, остава с 3% под равнището отпреди кризата в ЕС и с 4% в еврозоната(5); като има предвид, че младите хора са заети все по-често в нестандартни и нетипични форми на заетост(6); като има предвид, че злоупотребата с договори на непълно работно време следва да бъде осъдена;

Г.  като има предвид, че в редица по-слабо развити региони БВП на глава от населението се доближи към средното за ЕС чрез по-бърз растеж на производителността, но намаля броят на работните места; като има предвид, че в няколко държави членки брутният разполагаем доход на домакинствата (БРДД) на глава от населението все още не се е възстановил до равнището отпреди кризата; като има предвид, че увеличаването на неравенството в доходите не се е променило от началото на кризата в няколко държави членки и в някои случаи дори се е влошило(7); като има предвид, че различията в безработицата и доходите в целия ЕС насърчават хората да се местят, за да търсят по-добри възможности; като има предвид, че небалансираните и бързи промени в населението, свързани с проблема с изтичането на мозъци, създават усложнения предимно за селските региони в ЕС-13;

Д.  като има предвид, че намаляващите различия в заетостта, следвани от намаляващи различия в БВП на глава от населението, са очевидни на регионално равнище в целия ЕС;

Е.  като има предвид, че разликата в заетостта в ЕС все още възлиза на над 10 процентни пункта (11,6%) с равнища на заетост от 76,9% при мъжете и 65,3% при жените, като разликата е дори още по-голяма сред родените извън ЕС жени и жените от ромски произход;

Ж.  като има предвид, че макар рискът от бедност или социално изключване в ЕС да е спаднал отново до равнището си отпреди кризата, той продължава да бъде твърде висок, включително в по-развити региони, и далеч от постигането на целта на „Европа 2020“ относно бедността и социалното изключване; като има предвид, че неравенствата продължават да се увеличават; като има предвид, че през 2015 г. 118,8 милиона души са били изложени на риск от бедност или социално изключване (ИРБИ), с 1,7 милиона повече от равнището от 2008 г. и далеч под целта на стратегията „Европа 2020“ за намаляване на ИРБИ с 20 милиона души; като има предвид, че процентът на изложени на риск от бедност или социално изключване лица при децата (на възраст 0 – 17 години) през 2016 г. е бил 26,4%, тоест по-висок от еквивалентните проценти при възрастните (16 – 64 години, 24,2%), и с почти 10 процентни пункта – процентът при хората в напреднала възраст (65+, 18,3%)(8); като има предвид, че броят на децата, изложени на риск от бедност или социално изключване в Европа, остава тревожно висок, като през 2016 г. достигна 24,8 милиона души(9); като има предвид, че всички държави – членки на ЕС, са се присъединили към целите на ООН за устойчиво развитие, които включват целта за „премахване на бедността във всичките ѝ форми навсякъде“;

З.  като има предвид, че основната цел на политиката на сближаване е укрепването на икономическото, социалното и териториалното сближаване чрез намаляване на регионалните различия както в рамките на държавите членки, така и между тях, подобряването на благосъстоянието на гражданите на ЕС и осигуряването на равни възможности за тези хора, независимо от мястото им на пребиваване; като има предвид, че политиката на сближаване е изиграла важна роля за справяне с въздействието на икономическата и социалната криза от последните години чрез предоставяне на така необходимите възможности за публични инвестиции; като има предвид, че в настоящия финансов период политиката на сближаване се очаква да спомогне за оказване на подкрепа на 1,1 милиона МСП, на 7,4 милиона безработни лица да намерят работа, на 8,9 милиона лица да придобият нови квалификации, да инвестира 16 милиона евро в цифровата икономика и да направи значителни инвестиции в социална инфраструктура;

И.  като има предвид, че междурегионалните различия се увеличават, включително в по-проспериращи региони, в които има обособени зони на бедност; като има предвид, че най-проспериращите региони дават значителен импулс в полза на растежа;

Й.  като има предвид, че е необходимо Комисията и държавите членки да се ангажират в по-голяма степен с прилагането на член 174 и член 175 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС);

1.  подчертава, че политиката на сближаване е основата за подобряване на социалното сближаване във възходяща посока и за споделен просперитет в ЕС и следва да се съсредоточи върху основните предизвикателства пред обществото, като условия на живот, безработица, несигурност, бедност, изключване, дискриминация, миграция и изменение на климата; счита, че политиката на сближаване, в качеството си на основна публична инвестиционна политика на Съюза за тези цели, следва да бъде запазена поне на подобно бюджетно равнище в бъдещата многогодишна финансова рамка (МФР);

2.  подчертава необходимостта от значително увеличаване на средствата по Европейския социален фонд (ЕСФ), който е основният инструмент на ЕС за социално сближаване, и на прилагането на Европейския стълб на социалните права, включително интеграцията и реинтеграцията на работниците на пазара на труда, както и необходимостта от мерки за подкрепа за социално приобщаване, борба с бедността и неравенствата и от създаване на равни възможности, като същевременно средствата за борба срещу бедността и социалното изключване следва да бъдат запазени на 20%; счита, че сценарият, при който ЕСФ се слива в единен социален инвестиционен фонд, би представлявал заплаха за интегритета на политиката на сближаване, чиято цел за социално сближаване е залегнала в Договорите и се постига главно чрез финансиране по линия на ЕСФ; подчертава, че следователно ЕСФ трябва да продължи да бъде неделима част от политиката на сближаване, за да се гарантира, че подновеното съсредоточаване на ЕС върху социална Европа може да бъде реализирано на място;

3.  счита, че регионалният индекс за социален напредък на ЕС следва да се оценява като евентуално допълнение към показателя за БВП, като се има предвид, че увеличаването на БВП на глава от населението не отговаря на еквивалентно увеличаване на заетостта за всички региони и не е достатъчно само по себе си за измерване на новите видове неравенства между регионите на ЕС, и че икономическият растеж не се отразява на определени фактори за социален напредък и приобщаване; призовава Комисията да вземе предвид и използването на нови социални критерии при определяне на разпределението на финансирането от страна на ЕС по тематични цели със социално измерение, и да интегрира по-добре политиката на сближаване с областите, набелязани понастоящем за действия на ЕС; счита, че социалните показатели биха могли да се използват като инструмент за последваща оценка на успеха на финансирането от страна на ЕС за постигането на по-добри социални резултати;

4.  припомня, че публичните инвестиции в ЕС продължават да са под равнищата отпреди кризата, в резултат на което регионите и държавите членки се нуждаят от по-голяма подкрепа, за да се справят с настоящите и бъдещите предизвикателства; счита, че предвид нарастващите социални различия в целия ЕС подходът за социални инвестиции трябва да бъде поставен в центъра на съгласувана политическа рамка заедно с рамката за управление на ЕС и неговият бюджет да бъде съобразен с нуждата от социални инвестиции; подчертава, че тези видове инвестиции с дългосрочна възвръщаемост, са от ключово значение за бъдещата конкурентоспособност на регионите на ЕС;

5.  взема под внимание данните, предоставени в 7-ия доклад за сближаването, които показват признаци на общо подобрение в социалното положение, но и на постоянни социални различия между държавите членки, които се задълбочиха в резултат на отрицателното въздействие на икономическата криза и мерките за бюджетни ограничения, прилагани в продължение на години; отбелязва със загриженост, че въпреки положителните признаци рискът от бедност или от социално изключване остава ключово предизвикателство, като това е едно от основните предизвикателства пред социалното сближаване заедно с увеличаването на неравенствата в редица държави членки;

6.  счита, че обвързването на програмирането в рамките на политиката на сближаване с количествено измерими цели на стратегията „Европа 2020“, като намаляването на бедността, е едно от основните постижения на програмния период 2014 – 2020 г.; счита, че приносът за икономическото, социалното и териториалното сближаване в ЕС следва да бъде основната цел на стратегията на Европа за периода след 2020 г., въз основа на приетите на международно равнище цели за устойчиво развитие;

7.  потвърждава отново необходимостта да се укрепи бюджетът на ЕС въз основа на националните вноски, които отчитат брутния национален доход, с цел насърчаване на публичните инвестиции в подкрепа на националните производствени сектори, и да се допринесе за намаляване на редица структурни зависимости, да се насърчи заетостта с права и качествени обществени услуги и да се използва пълноценно глобалният потенциал на държавите членки;

8.  посочва, че някои от по-значителните социални дисбаланси, дисбаланси в заетостта и социални различия в Европа, като сегментирането на пазара на труда, разликите в заплащането и детската бедност, не са преодолени, а са се изострили, което показва, че националните публични политики и европейските механизми не са достатъчни за изграждането на по-солидно социално сближаване и по-справедлив европейски пазар на труда; подчертава, че са необходими по-силни и по-всеобхватни политики на ЕС, за да се допълнят полаганите понастоящем усилия на държавите членки; подчертава изключителната необходимост от фискална гъвкавост за подпомагане на социалните инвестиции в социални права, както и за ефективното интегриране на всички принципи, залегнали в европейския стълб на социалните права, на всички етапи;

9.  подчертава значението на съвместяването на семейния и професионалния живот за икономическото развитие и сближаването на всички региони;

10.  изразява съжаление във връзка с бавното изпълнение на програмите за периода 2014 – 2020 г. – само с 39% от общите отпуснати средства към юли 2017 г.(10); счита, че са необходими по-бързо изпълнение, плавен преход между програмните периоди, ясни цели, показатели и индикатори за резултатите, реално опростяване и развиване на капацитет;

11.  отбелязва във връзка с това предложението, представено в документа за размисъл на Комисията относно бъдещето на финансите на ЕС(11), че съгласуваността може да бъде подобрена чрез единен правилник за политиката на сближаване и други финансови инструменти с програми или проекти от същия тип, което ще гарантира по-добро взаимно допълване между политиката на сближаване и разходите за иновации и инфраструктура и опростяване за бенефициерите; счита, че по-ефективното и по-гъвкаво усвояване на средствата ще бъде от решаващо значение през новия период на МФР;

12.  счита, че регионалните органи трябва да бъдат включени и промените в показателите за социален напредък в политиката на сближаване трябва да бъдат въведени преди социалното финансиране да може да се обвърже с политическите приоритети, договорени с държавите членки в рамките на европейския семестър; подчертава, че докладите по държави и специфичните за всяка държава препоръки не могат да се превърнат в единствените референтни документи за програмиране на инвестициите на ЕС по места, особено социалните инвестиции;

13.  призовава Комисията да въведе политики, насочени към борба с демографския спад и разпръсването на населението; подчертава, че политиката на сближаване следва, като един от своите приоритети, да обърне внимание на регионите, страдащи от демографски спад; поради това призовава за стратегически инвестиции в тези региони, по-специално в широколентовия достъп, с цел повишаване на тяхната конкурентоспособност и подобряване на индустриалната и териториалната структура;

14.  припомня, че принципът на пропорционалност трябва да преобладава в управлението и контрола на програмите за сближаване; призовава Комисията и държавите членки да проучат възможността за онлайн система на кандидатстване, която би дала по-добра възможност на ръководителите на проекти да рационализират административните процедури;

15.  подчертава, че от многобройните предизвикателства, пред които ще се изправят европейските региони през следващите години, социалното приобщаване, бедността, безработицата и неравенствата между регионите и вътре в тях са от особено значение за политиката на сближаване; припомня, че неравенствата застрашават бъдещето на европейския проект, подкопават неговата легитимност и могат да навредят на доверието в ЕС като двигател на социалния напредък, както и че намаляването на неравенствата трябва да бъде един от основните приоритети на ЕС, както беше заявено неотдавна от Парламента; счита за съществено да се подобри процесът на координиране на политиката на национално равнище, за да се наблюдават, предотвратяват и коригират по-добре отрицателните тенденции, които биха могли да увеличат неравенствата и да отслабят социалното сближаване или да окажат отрицателно въздействие върху социалната справедливост, чрез въвеждането на превантивни и корективни мерки, когато е необходимо; подчертава, че за ефективното преодоляване на бедността и социалното изключване в рамките на общностите, е необходим подход „отдолу нагоре“, тъй като тези въпроси изискват реакция, съобразена с конкретните потребности, и активно участие на управленското равнище, което е пряко засегнато;

16.  счита, че потенциалът за създаване на работни места на фондовете на Съюза все още не се използва достатъчно и следва съответно да бъде допълнително укрепен посредством по-ефикасно и насочено към постигане на резултати изработване и изпълнение на политиките, което да е подкрепено от ефективно техническо подпомагане и съсредоточено по-специално върху ориентираните към бъдещето сектори с нетен потенциал за създаване на качествени работни места, по-специално зелената и кръговата икономика, сектора за предоставяне на грижи и цифровия сектор; счита освен това, че достъпът до финансиране следва да бъде улеснен за всички бенефициери, включително за участниците в социалната икономика, МСП, НПО, по-малките общини и самостоятелно заетите лица;

17.  призовава държавите членки да инвестират повече в умения, които подобряват икономическия растеж, като намаляват недостига на умения и ограничават детската бедност и социалното изключване; призовава държавите членки да обърнат по-голямо внимание на селските региони, които не са се възползвали в достатъчна степен от икономическия растеж.

18.  призовава държавите членки, по-специално тези с ниски равнища на производителност, да започнат или да продължат структурните реформи за подобряване на конкуренцията, бизнес средата и потенциала от умения;

19.  настоява, че прозрачните процедури за възлагане на обществени поръчки са от съществено значение, за да се насърчават развитието и лоялната конкуренция; счита, че обществените поръчки са най-добрият начин за предоставяне на социално и екологично благоприятни инвестиции;

20.  призовава Комисията и държавите членки да продължат инициативите, насочени към увеличаване на достъпа до качествено и приобщаващо обществено образование и обучение, включително висше образование, професионално образование и обучение (ПОО), учене в процеса на работа и придобиване и актуализиране на умения, особено цифрови умения, както и достъп до качествена, устойчива и приобщаваща заетост, особено за младите хора, нискоквалифицираните и по-възрастните работници; отбелязва във връзка с това важността на Новата европейска програма за умения и по-специално нейната инициатива за повишаване на уменията; посочва, че програмите за обучение, финансирани от ЕСФ, следва да бъдат конкретно насочени към потребностите на работниците и безработните, като същевременно се вземат предвид възможностите на пазара на труда;

21.  отново изразява своята загриженост във връзка с нарастващата тенденция за непълна заетост и скрита безработица, все по-хроничното естество на дългосрочната безработица и равнището на младежката безработица и дългосрочната безработица; припомня значението на инвестирането в планове, чийто приоритет е намаляването на дългосрочната безработица чрез съчетаване на професионално обучение с персонализирани насоки;

22.  призовава за увеличаване на бюджетните редове, които насърчават ефективни ответни действия за приемането и социалното приобщаване на бежанците и мигрантите;

23.  подчертава, че социалната и фискалната конвергенция допринасят за целта за сближаване и че различаващите се практики в тази област могат да предизвикат допълнителни проблеми за територии, които са най-уязвими за глобализацията;

24.  подчертава необходимостта от запазване на училищните и образователните институции в близост до домовете на хората и изисква национални политики за тази цел, които, ако е възможно, да бъдат подкрепени от европейските структурни фондове;

25.  счита, че фондовете на ЕС трябва да се придържат към Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания (UNCRPD) и следва да продължат да насърчават деинституционализацията.

ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

21.3.2018

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

34

6

5

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Laura Agea, Guillaume Balas, Brando Benifei, Enrique Calvet Chambon, David Casa, Michael Detjen, Lampros Fountoulis, Czesław Hoc, Danuta Jazłowiecka, Agnes Jongerius, Ádám Kósa, Agnieszka Kozłowska-Rajewicz, Jean Lambert, Jeroen Lenaers, Thomas Mann, Dominique Martin, Anthea McIntyre, Joëlle Mélin, Miroslavs Mitrofanovs, Elisabeth Morin-Chartier, Emilian Pavel, Georgi Pirinski, Marek Plura, Dennis Radtke, Sofia Ribeiro, Robert Rochefort, Claude Rolin, Siôn Simon, Romana Tomc, Yana Toom, Ulrike Trebesius, Renate Weber

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Maria Arena, Georges Bach, Amjad Bashir, Lynn Boylan, Tania González Peñas, Sergio Gutiérrez Prieto, Paloma López Bermejo, Ivari Padar, Sven Schulze, Jasenko Selimovic, Tom Vandenkendelaere, Flavio Zanonato

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъстващи на окончателното гласуване

Jytte Guteland

ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

34

+

ALDE

Enrique Calvet Chambon, Robert Rochefort, Jasenko Selimovic, Yana Toom, Renate Weber

EFDD

Laura Agea

PPE

Georges Bach, David Casa, Danuta Jazłowiecka, Agnieszka Kozłowska-Rajewicz, Thomas Mann, Elisabeth Morin-Chartier, Marek Plura, Dennis Radtke, Sofia Ribeiro, Claude Rolin, Sven Schulze, Romana Tomc, Tom Vandenkendelaere

S&D

Maria Arena, Guillaume Balas, Brando Benifei, Michael Detjen, Jytte Guteland, Sergio Gutiérrez Prieto, Agnes Jongerius, Ivari Padar, Emilian Pavel, Georgi Pirinski, Siôn Simon, Flavio Zanonato

VERTS/ALE

Jean Lambert, Miroslavs Mitrofanovs

NI

Lampros Fountoulis

6

-

PPE

Jeroen Lenaers

GUE/NGL

Lynn Boylan, Tania González Peñas, Paloma López Bermejo

ENF

Dominique Martin, Joëlle Mélin

5

0

PPE

Ádám Kósa

ECR

Amjad Bashir, Czesław Hoc, Anthea McIntyre, Ulrike Trebesius

Легенда на използваните знаци:

+  :  „за“

-  :  „против“

0  :  „въздържал се“

(1)

http://ec.europa.eu/eurostat/documents/2995521/8631691/3-31012018-BP-EN.pdf/bdc1dbf2-6511-4dc5-ac90-dbadee96f5fb

(2)

http://ec.europa.eu/eurostat/documents/2995521/8701418/3-01032018-AP-EN/37be1dc2-3905-4b39-9ef6-adcea3cc347a

(3)

http://ec.europa.eu/social/main.jsp?langId=en&catId=89&newsId=9051&furtherNews=yes, графика 14, стр. 21.

(4)

Данните са взети от Employment and Social Developments in Europe, Quarterly Review („Заетост и социално развитие в Европа“, тримесечен преглед), февруари 2018 г.

(5)

Проект на съвместен доклад за заетостта за 2018 г., раздел 1.1.

(6)

Проект на съвместен доклад за заетостта за 2018 г., раздел 3.2.1.

(7)

Проект на съвместен доклад за заетостта за 2018 г., раздел 3.4.1.

(8)

Проект на съвместен доклад за заетостта 2018 г., раздел 1.2.

(9)

http://ec.europa.eu/eurostat/en/web/products-eurostat-news/-/EDN-20171120-1

(10)

7-и доклад на Комисията за икономическото, социалното и териториалното сближаване, стр. 175.

(11)

https://ec.europa.eu/commission/sites/beta-political/files/reflection-paper-eu-finances_bg.pdf, стр. 24.


СТАНОВИЩЕ на комисията по култура и образование (20.3.2018)

на вниманието на комисията по регионално развитие

относно укрепването на икономическото, социалното и териториалното сближаване в Европейския съюз: 7-ми доклад на Европейската комисия

(2017/2279(INI))

Докладчик по становище: Мирча Диакону

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по култура и образование приканва водещата комисия по регионално развитие да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  счита, че културата, образованието, младежта и спортът играят решаваща роля за насърчаването на социалното сближаване и за определянето на бъдещето на ЕС, по-специално с оглед на изграждането на общност на граждани, обединени в многообразието чрез връзките на солидарността, и имат, наред с другото, огромен потенциал по отношение на генерирането на европейска добавена стойност и икономически просперитет във всички региони на ЕС, и по-специално в рамките на политиката на сближаване;

2.  припомня значението на културата и на културното наследство, също и по отношение на икономическия просперитет на градовете и регионите; поради това призовава държавите членки да предприемат всички необходими мерки за ефективно опазване на материалното и нематериалното културно наследство и за тази цел да използват всички налични инструменти на политиката на сближаване; препоръчва културното наследство да се разглежда като хоризонтален приоритет за всички стълбове на политиката на сближаване в следващото поколение програми, както и да бъдат взети под внимание препоръките, отправени през 2018 г. – Европейската година на културното наследство, и резултатите от нея;

3.  подчертава значението на равните възможности за лицата в неравностойно положение във физическо или географско отношение, за да се гарантира, че те разполагат с равен достъп до култура и образование;

4.  подчертава, че инвестициите в културата, образованието, младежта и спорта подобряват значително социалното сближаване в ЕС, по-специално чрез улесняване на социалната интеграция на европейските граждани;

5.  признава значението на опазването на природното и културното наследство и използването на техния потенциал като двигател на икономиката;

6.  изразява съжаление, че 7-мият годишен доклад на Комисията относно икономическото, социалното и териториалното сближаване не изтъква инвестициите в културата, нито прави количествени или качествени препратки, по сектори, към проектите, свързани с културата, които представляваха най-малко 11 милиарда евро от разходите за политиката на сближаване през програмните периоди 2007 – 2013 г. и 2014 – 2010 г., отпуснати от Европейския фонд за регионално развитие;

7.  отбелязва, че политиките на ЕС за сближаване и развитие на селските райони могат да допринесат за насърчаване на възстановяването на културното наследство, за подпомагане на културните и творческите индустрии и за финансиране на разширяването на възможностите на специалистите в областта на културата;

8.  подчертава значението на равния достъп до образование, обучение и културни дейности за постигане на действително сближаване и за намаляване на различията и социално-икономическото неравенство между европейските региони;

9.  настоятелно призовава Комисията да продължава да инвестира в културата, образованието, младежта и спорта, както и да развива постигнатото въз основа на положителните резултати от предходните две поколения програми (2007—2013 г.; 2014—2020 г.);

10.  призовава в следващия програмен период да бъдат създадени възможности за финансиране на културата, образованието, младежта и спорта чрез специално определени тематични цели за инвестициите на европейските структурни и инвестиционни (ЕСИ) фондове;

11.  изтъква потенциала на културния и творческия сектор по отношение на младежката заетост; подчертава, че по-нататъшното насърчаване на инвестициите в културния и творческия сектор може да допринесе в значителна степен за подобряване на инвестициите, растежа, иновациите и заетостта; призовава следователно Комисията да разгледа уникалните възможности, предлагани от целия културен и творчески сектор, включително НПО и малките сдружения;

12.  приканва Комисията да включи културата и образованието сред приоритетните и стратегическите цели за следващия програмен период, едновременно като целеви области и като хоризонтални измерения на политиките за регионално развитие;

13.  призовава държавите членки да разработят, в рамките на политиката на сближаване, дългосрочни и устойчиви стратегии в областта на културата, образованието, младежта и спорта, които могат да послужат като основа за стратегически инвестиции през програмния период 2021—2027 г.;

14.  настоява, че избраните проекти следва да се допълват; призовава Комисията да използва напълно потенциалните полезни взаимодействия между ЕСИ фондовете, Европейската инвестиционна банка, наличните финансови инструменти (Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ) и други европейски програми, планирани за програмния период 2014 – 2020 г., като се обърне специално внимание на „Еразъм+“ и „Творческа Европа“, чрез предоставяне на по-добра информация на равнище ЕС и чрез много по-решително прилагане в държавите членки и техните региони; подчертава, че безвъзмездните средства следва да са насочени не само към развитие на инфраструктурата, но и да създават „културни клъстери“, съчетаващи няколко свързани области като културното наследство, културните и творческите индустрии, програмите за обучение, културния туризъм и местните изкуства и занаяти;

15.  призовава в следващия програмен период да бъдат предприети стъпки за определяне на конкретни мерки и за заделяне на ресурси за физическа инфраструктура, като например инкубатори, цифрова инфраструктура (напр. широколентов достъп) и нематериална инфраструктура за образователни, културни и изследователски органи;

16.  счита, че инвестициите по линия на политиката на сближаване за периода след 2020 г. в областта на културата и образованието следва да бъдат по-ефикасни и ефективни, от гледна точка както на качеството, така и на количеството на осъществените проекти;

17.  призовава Комисията и държавите членки да подкрепят партньорствата в областта на знанието между университетите, образователните, професионалните и изследователските органи и културните институти, за да се отговори на нарастващата необходимост от нови умения и от преквалификация в културния и творческия сектор;

18.  отправя искане към Комисията да включи показатели за качество за инвестиции, свързани с културното наследство, в преразгледания Регламент за общоприложимите разпоредби, както се изисква в резолюцията на Парламента от 8 септември 2015 г., озаглавена „За интегриран подход към културното наследство на Европа“;

19.  припомня ролята на културните и творческите индустрии и призовава Комисията да ги утвърди като хоризонтален приоритет; подчертава, че регионите имат доказан капацитет за развитието на клъстери и трансгранично сътрудничество в тази област и отбелязва положителното въздействие на интелигентната специализация в културните и творческите индустрии, за което свидетелстват досегашните значителни резултати; призовава Комисията и държавите членки да поддържат и укрепват политиките в тази област и да използват ефективно наличното финансиране по линия на програмите на ЕС и ЕСИ фондовете;

20.  призовава за повече теоретични и практически перспективи за средносрочните и дългосрочните проекти в културния, аудио-визуалния и творческия сектор чрез създаване на условия за интегрирано използване на ЕСИ фондовете и на ЕФСИ;

21.  призовава за това, мерките на политиката на сближаване да акцентират в по-голяма степен върху инвестициите в културния и образователния сектор, особено в градските и периферните райони, чрез използването на инструменти за преквалификация и приобщаване;

22.  призовава Комисията да използва капацитета на ЕФРР за подпомагане на развитието на спортната инфраструктура и за насърчаване на устойчива спортна дейност и дейности на открито като инструмент за регионално развитие и развитие на селските райони; призовава също така Европейския социален фонд да допринася за повишаването на уменията на работещите в спортния сектор и на тяхната пригодност за заетост;

23.  настоятелно призовава държавите членки да заделят част от финансирането по линия на политиката на сближаване за висококачествени проекти в областта на културата и образованието, които, макар и да заслужават да бъдат финансирани, не получават подкрепа от ЕС поради липса на финансови ресурси;

24.  призовава държавите членки да подкрепят интегрираните териториални проекти, съсредоточени върху културата, като например културните маршрути, които стимулират качественото териториално развитие и публично-частните партньорства в областта на културния туризъм.

ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

20.3.2018

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

23

0

4

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Isabella Adinolfi, Dominique Bilde, Andrea Bocskor, Nikolaos Chountis, Silvia Costa, Mircea Diaconu, Jill Evans, María Teresa Giménez Barbat, Petra Kammerevert, Svetoslav Hristov Malinov, Curzio Maltese, Rupert Matthews, Morten Messerschmidt, Luigi Morgano, John Procter, Yana Toom, Sabine Verheyen, Bogdan Brunon Wenta, Theodoros Zagorakis, Bogdan Andrzej Zdrojewski, Milan Zver, Krystyna Łybacka

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Elena Gentile, Liliana Rodrigues, Algirdas Saudargas

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване

John Howarth, Luděk Niedermayer

ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

23

+

ALDE

Mircea Diaconu, María Teresa Giménez Barbat, Yana Toom

EFDD

Isabella Adinolfi

ENF

Dominique Bilde

GUE/NGL

Nikolaos Chountis, Curzio Maltese

PPE

Andrea Bocskor, Svetoslav Hristov Malinov, Luděk Niedermayer, Algirdas Saudargas, Sabine Verheyen, Bogdan Brunon Wenta, Theodoros Zagorakis, Bogdan Andrzej Zdrojewski, Milan Zver

S&D

Silvia Costa, Elena Gentile, John Howarth, Petra Kammerevert, Luigi Morgano, Liliana Rodrigues, Krystyna Łybacka

0

-

4

0

ECR

Rupert Matthews, Morten Messerschmidt, John Procter

Verts/ALE

Jill Evans

Легенда на използваните знаци:

+  :  „за“

-  :  „против“

0  :  „въздържал се“


ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

27.3.2018

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

35

4

1

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Pascal Arimont, Franc Bogovič, Victor Boştinaru, Mercedes Bresso, Steeve Briois, Rosa D’Amato, Raymond Finch, Michela Giuffrida, Krzysztof Hetman, Ivan Jakovčić, Marc Joulaud, Constanze Krehl, Martina Michels, Iskra Mihaylova, Andrey Novakov, Paul Nuttall, Younous Omarjee, Konstantinos Papadakis, Mirosław Piotrowski, Stanislav Polčák, Liliana Rodrigues, Fernando Ruas, Monika Smolková, Ruža Tomašić, Ramón Luis Valcárcel Siso, Ángela Vallina, Matthijs van Miltenburg, Lambert van Nistelrooij, Derek Vaughan, Kerstin Westphal, Joachim Zeller

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Daniel Buda, Elena Gentile, Elsi Katainen, Ivana Maletić, Tonino Picula, Bronis Ropė, Davor Škrlec, Damiano Zoffoli

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване

Ricardo Serrão Santos


ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

35

+

ALDE

Ivan Jakovčić, Elsi Katainen, Iskra Mihaylova, Matthijs van Miltenburg

ECR

Mirosław Piotrowski, Ruža Tomašić

GUE/NGL

Martina Michels, Younous Omarjee, Ángela Vallina

PPE

Pascal Arimont, Franc Bogovič, Daniel Buda, Krzysztof Hetman, Marc Joulaud, Ivana Maletić, Lambert van Nistelrooij, Andrey Novakov, Stanislav Polčák, Fernando Ruas, Ramón Luis Valcárcel Siso, Joachim Zeller

S&D

Victor Boştinaru, Mercedes Bresso, Elena Gentile, Michela Giuffrida, Constanze Krehl, Tonino Picula, Liliana Rodrigues, Ricardo Serrão Santos, Monika Smolková, Derek Vaughan, Kerstin Westphal, Damiano Zoffoli

VERTS/ALE

Bronis Ropė, Davor Škrlec

4

-

EFDD

Raymond Finch, Paul Nuttall

ENF

Steeve Briois

NI

Konstantinos Papadakis

1

0

EFDD

Rosa D'Amato

Легенда на използваните знаци:

+  :  „за“

-  :  „против“

0  :  „въздържал се“

Последно осъвременяване: 13 април 2018 г.Правна информация