Процедура : 2017/2259(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A8-0162/2018

Внесени текстове :

A8-0162/2018

Разисквания :

PV 30/05/2018 - 28
CRE 30/05/2018 - 28

Гласувания :

PV 31/05/2018 - 7.10
Обяснение на вота

Приети текстове :

P8_TA(2018)0240

ДОКЛАД     
PDF 953kWORD 101k
3.5.2018
PE 615.434v02-00 A8-0162/2018

относно прилагането на стратегията на ЕС за младежта

(2017/2259(INI))

Комисия по култура и образование

Докладчик: Ейдер Гардиасабал Рубиал

ИЗМЕНЕНИЯ
ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ – ОБОБЩЕНИЕ НА ФАКТИТЕ И КОНСТАТАЦИИТЕ
 ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
 СТАНОВИЩЕ на комисията по заетост и социални въпроси
 ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ
 ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ – ОБОБЩЕНИЕ НА ФАКТИТЕ И КОНСТАТАЦИИТЕ

Решение за бъдещата рамка за действия на ЕС в областта на младежта ще бъде взето в решаващ момент за Европа, в който се провеждат текущите преговори във връзка с излизането на Обединеното кралство от ЕС, обсъждането на следващата МФР и на бъдещото поколение на ключови програми, т.е. „Еразъм +“, „Творческа Европа“, „Европа за гражданите“ и инициативата за младежка заетост, както и новата програма – Европейски корпус за солидарност.

Междувременно мерките за финансови ограничения, въведени в контекста на икономическата криза, оказаха отрицателно въздействие върху европейските граждани. Младите европейци са първите жертви на липсата на инвестиции в образованието и културата, на безработицата, на съкращенията на социалните услуги. Вследствие на това повечето от тях се страхуват от бъдещето и се чувстват жертва на икономическите интереси. Цифрите говорят сами по себе си. Днес почти един от всеки трима младежи на възраст между 18 и 24 години е изложен на риск от бедност или социално изключване в Европейския съюз(1). През 2016 г. равнищата на младежката безработица (възрастова група 15 – 24 години) в ЕС беше 18,7% в сравнение с 15,6% през 2008 г. В еврозоната равнището на младежката безработица е все още над 20%. Освен това процентът на незаетите с работа, учене или обучение(2) в ЕС е 15,6% в сравнение с 14,2% през 2008 г.(3) В допълнение към тях голяма част от заетите млади хора са изправени пред огромни предизвикателства, като например несигурни условия на труд по отношение на възнагражденията, стреса и продължителността на договора. За младите европейци понякога е много трудно да се почувстват част от обществото. Всъщност независимо дали са наети лица, или не, липсата на доверие у младите хора води например до отказ на кредити. Вследствие на това усещането за безсилие се увеличава и младите хора се чувстват изключени. Социалното изключване оказва сериозно отрицателно въздействие върху условията на живот, гражданското участие, емоционалния живот и здравето на младите хора.

Успоредно с това процесът на възстановяване продължава и европейската икономика вече бележи доста стабилен растеж с намаляване на безработицата. Въпреки това неравенството все още е голямо в Европейския съюз и рискът от бедност засяга по-специално младите европейци.

В този контекст младежта се превърна в приоритет за Европейския съюз и поради това бяха стартирани инициативи за борба с младежката безработица, за увеличаване на участието на младежта, за укрепване на приобщаването и за насърчаване на доброволческите дейности. Резултатите са положителни, но целите далеч не са постигнати и поради това стратегията на ЕС за младежта следва да бъде подобрена и укрепена.

Резултати от оценката на настоящите действията на ЕС в областта на младежта (2010 – 2018 г.)

Настоящите действия на ЕС в областта на младежта (2010 – 2018 г.), т.нар. стратегия на ЕС за младежта, представлява продължение на предходната стратегия(4), има за цел създаване на повече и равни възможности за всички млади хора, особено в областта на образованието и на пазара на труда, с цел справяне с някои от посочените по-горе предизвикателства. Стратегията също така има за цел да насърчи активното гражданско участие, социалното приобщаване и солидарността на всички млади хора и следователно се концентрира върху механизмите за участие на младите хора в разработването на политиките.

Тези цели обаче продължават да бъдат много широки и амбициозни. Поради това оценката на това дали те са изпълнени, е трудна, тъй като възможностите и участието на младите хора в Европа зависят от много фактори, свързани със социално-икономическото положение в съответните държави, и също така е подвижна мишена с оглед на променящите се обстоятелства.

Настоящата стратегия на ЕС за младежта обхваща много голям брой предложени инициативи в различни области на действие (като не всички от тях са конкретни области на политиката), което в съчетание с доста сложен механизъм за установяване на политически приоритети в рамките на отворения метод на координация (ОМК) не гарантира ясно определяне на целите, а общите цели остават по-скоро като общи девизи.

Заслужава да се отбележи липсата на ясно установен сравнителен анализ в рамките на политиките за младежта на Европейския съюз. Следователно обменът на най-добри практики все още е ограничен до предоставянето на партньорите на примери от предприетите дейности в рамките на ограниченията на специфичните особености на отделните страни.

Поради това подходът за установяване на специфичните области на действие следва да бъде категорично допълнен от хоризонтален, всеобхватен подход, тъй като въпросите, свързани с изготвянето на политиката за младежта, са тясно свързани (образование, заетост, иновации, доброволческа дейност), както се доказва постоянно от специфичните политически документи и от дейността на експертните групи, работещи по въпросите на стратегията за младежта. Такъв беше и резултатът от европейската конференция относно бъдещето на стратегията на ЕС за младежта, проведена през май 2017 г., с предложение бъдещата стратегия да „има амбициозни цели в ограничен брой области [...]“.(5)

Може също така да се направи заключение, че инструментите, които позволяват да се измери въздействието на политиката, като цяло липсват, тъй като инструментите, използвани досега, предоставят компилация от данни, които не са лесно съпоставими и в случая на всяка от държавите членки не се отнасят до илюстриране на действителните последици от политики. Всъщност проучването за оценка на настоящата стратегия на ЕС за младежта, извършено от Европейската комисия, имаше за цел измерване на въздействието на стратегията на ЕС за младежта върху политиките за младежта.(6) Въпреки това се очакваше липсата на количествени показатели за измерване на прякото въздействие на стратегията върху положението на младите хора и естеството и обхватът на ОМК да доведат до „широка гама от последици“.(7)

На практика механизмът за докладване под формата на доклади за младежта на всеки три години създава набор от примери, предоставени от държавите членки във връзка с изпълнението на специфични предложения, изброени в стратегията за младежта, въз основа на които могат да бъдат направени само много общи заключения. Поради това може да се направи заключението, че би била необходима по-усъвършенствана система на отчитане на развитието в националните подходи към аспектите, свързани с младежта.

Трудно е да си представим определянето на конкретни цели на европейско и национално равнище в област, в която държавите членки запазват компетентност и действията на ЕС се ограничават до координация и подкрепа на стратегията. „Основната добавена стойност от ЕС [на стратегията] за държавите членки беше, че тя им предостави политическо вдъхновение, знания и експертен опит, опорна точка и легитимност, възможности и ресурси.“(8)

И накрая, според Европейската комисия външната оценка показва, че държавите членки проявяват интерес към продължаване на сътрудничеството по въпросите на младежта на равнището на ЕС. За съжаление, основните пречки са свързани с ограничените ресурси на национално равнище.

Необходимост от по-добре координирана и по-целенасочена стратегия на ЕС за младежта

С настоящия доклад относно прилагането се стремим към осигуряване на елементи за стабилна, дългосрочна и добре координирана стратегия в интерес на младите европейци.

На първо място, стратегията на ЕС за младежта е предназначена за млади хора, които следва да бъдат първите партньори. Съществува неотложна необходимост да им се даде възможност да изразят позицията си или чрез успешно структуриран диалог, или чрез всички други формати, гарантиращи силно участие в изготвянето на политиките, като например създаване на форум за дискусии между младите хора и лицата, вземащи решения. Младите хора следва да имат възможност за лесен достъп до процеса на вземане на решения на равнището на ЕС, за да споделят своите мнения и да дадат значим принос в процеса на вземане на решения. Успоредно с това следва да се извършват широки консултации със социалните партньори, организациите на гражданското общество и образователния сектор. Освен това Европейският съюз следва да работи в тясно сътрудничество с националните, регионалните и местните равнища с цел да се разработят по подходящ начин мерки, които да се изпълнят и да се популяризират сред европейските граждани.

На второ място, всички млади хора следва да бъдат интегрирани на пазара на труда и да имат качествени работни места, затова следва да укрепим усилията си, за да предоставим на младите хора равни възможности за осигуряване на устойчива интеграция на пазара на труда и дългосрочни работни места. Те следва да имат възможност да управляват своето професионално развитие в съответствие със своите квалификации и професионални интереси. Младите европейци трябва да разполагат с по-положителни перспективи за бъдещата си професионална кариера и перспективи за пенсиониране. Повечето от тях считат, че няма да могат да се възползват от качествено пенсиониране в бъдеще поради постепенното влошаване на социалните системи. Вследствие на това трябва да се насърчава нов социален пакт между поколенията с цел осигуряване на тяхното бъдеще.

На трето място, младите хора имат право да живеят в здравословна среда и да имат достъп до образование и култура, което е основно право. От средно до висше образование всички млади хора следва да имат възможността да учат и да се ползват от мобилен опит въпреки социално-икономическите трудности. Особено внимание следва да се обърне на маргинализираните групи, като например хората със специални потребности, етническите малцинства, мигрантите и бежанците. Освен това всички млади хора следва да имат лесен достъп до култура, която е от решаващо значение в момент, в който нетърпимостта, радикализацията и екстремизмът се увеличават в цяла Европа. Междукултурният диалог следва да се насърчава, за да се зачита европейската максима за единство в многообразието. Успоредно с това младите хора не могат да се наслаждават на живота си, ако заобикалящата ги среда не е здравословна. Според Организацията на обединените нации замърсяването на въздуха засяга развитието на подрастващия мозък на децата. Освен това около 66% от световното население ще живее в градските райони. Поради това е от жизненоважно значение да се работи и да се предложи алтернатива за младите хора. Спортът следва да се насърчава, за да се гарантира физическото благосъстояние на младите хора. Психичното здраве също се засяга от стрес, причинен от работата и ежедневието, който оказва все повече натиск върху младите хора, от които се очаква да бъдат продуктивни, високо квалифицирани и гъвкави. В действителност пазарът на труда е изключително конкурентен и върху младите хора се оказва натиск да правят дълги стажове, преди да намерят подходящо първо работно място. В допълнение към стреса кибертормозът засяга младите хора още от ранна възраст. В резултат на това стратегията на ЕС за младежта следва да бъде изготвена чрез междусекторен подход и да бъде част от стратегията за устойчиво развитие.

На последно място, европейските програми следва да бъдат засилени, подобрени, насърчавани и добре финансирани с дългосрочна и координирана визия, за да се постигнат сериозни резултати. Амбициозен бюджет следва да съпътства всички инициативи, чиито резултати са видими в дългосрочен план.

Важно е да се припомни и подчертае, че тъй като, разбира се, основната компетентност в областта на политиките за младежта принадлежи на държавите членки, е изключително важно компетентните национални органи да ускорят темпа на сътрудничеството в рамките на стратегията, тъй като една от най-силните критики относно настоящото сътрудничество са изключителните различия между постигнатите резултати и липсата на систематично отчитане и на надеждни данни относно прилагането на стратегията.

(1)

Според последните данни, публикувани от Евростат, около 29,8% от младите хора на възраст между 18 и 24 години са били изложени на риск от бедност или социално изключване в ЕС през 2011 г. Данните могат да бъдат намерени на адрес: http://epp.eurostat.ec.europa.eu/portal/page/portal/employment_social_policy_equality/youth/indicators

(2)

Процентът на незаетите с работа, учене или обучение е делът на лицата на възраст между 15 и 24 години, които нито работят, нито учат, нито се обучават.

(3)

AKW, ECLM, IMK, OFCE, „Independent Annual Growth Survey 2018 - Repair the roof when the sun is shining“ (Независим годишен обзор на растежа за 2018 г. – Да поправим покрива, докато грее слънцето), ноември 2017 г.

(4)

COM(2009)0200, стр. 3.

(5)

Доклад от конференцията, стр. 7.

(6)

SWD(2017)0281, стр. 10.

(7)

Пак там.

(8)

SWD(2017)0280, стр. 2.


ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно прилагането на стратегията на ЕС за младежта

(2017/2259(INI))

Европейският парламент,

–  като взе предвид членове 9, 165 и 166 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

–  като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз, и по-специално членове 14, 15, 21, 24 и 32 от нея,

–  като взе предвид Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, ратифицирана от ЕС през 2010 г.,

–  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1288/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. за създаване на „Еразъм +“ – програма на Съюза в областта на образованието, обучението, младежта и спорта и за отмяна на решения № 1719/2006/ЕО, № 1720/2006/ЕО и № 1298/2008/ЕО(1),

–  като взе предвид резолюцията на Съвета относно европейски работен план за младежта за периода 2016 – 2018 г.(2),

–  като взе предвид препоръката на Съвета от 22 април 2013 г. за създаване на гаранция за младежта(3),

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 7 – 8 февруари 2013 г. за създаването на инициатива за младежка заетост(4),

–  като взе предвид резолюцията на Съвета от 27 ноември 2009 г. относно обновена рамка за европейско сътрудничество по въпросите на младежта (2010 – 2018 г.)(5),

–  като взе предвид оценката на Комисията относно стратегията на ЕС за младежта(6),

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 12 май 2009 г. относно стратегическата рамка за европейско сътрудничество в образованието и обучението („Образование и обучение 2020 г.“)(7),

  като взе предвид своята резолюция от 14 септември 2017 г. относно бъдещето на програмата „Еразъм +“(8),

  като взе предвид резолюцията на Европейския парламент от 2 февруари 2017 г. относно прилагането на Регламент (ЕС) № 1288/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. за създаване на „Еразъм +“ – програма на Съюза в областта на образованието, обучението, младежта и спорта и за отмяна на решения № 1719/2006/ЕО, № 1720/2006/ЕО и № 1298/2008/ЕО(9),

–  като взе предвид Парижката декларация относно популяризирането чрез образование на гражданските и общите ценности – свобода, толерантност и недискриминация, приета на проведената на 17 март 2015 г. в Париж неформална среща на министрите на образованието от ЕС,

–  като взе предвид съвместния доклад на Съвета и на Комисията за 2015 г. относно изпълнението на обновената рамка за европейско сътрудничество по въпросите на младежта (2010 – 2018 г.), приет от Съвета на 23 ноември 2015 г.(10),

  като взе предвид препоръката на Съвета от 20 декември 2012 г. относно валидирането на неформалното и самостоятелното учене(11),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 26 август 2015 г., озаглавено „Проект на съвместен доклад на Съвета и на Комисията от 2015 г. относно изпълнението на стратегическата рамка за европейско сътрудничество в областта на образованието и обучението („Образование и обучение 2020“) – Нови приоритети за европейското сътрудничество в областта на образованието и обучението“ (COM(2015)0408),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 3 март 2010 г., озаглавено: „Европа 2020: Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2010)2020),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 17 януари 2018 г., озаглавено „План за действие в областта на цифровото образование“ (COM(2018) 0022),

–  като взе предвид своята резолюция от 27 октомври 2016 г. относно оценката на стратегията на ЕС за младежта (2013 – 2015 г.)(12),

–  като взе предвид препоръката на Съвета от 10 март 2014 г. относно рамка за качество на стажовете,

  като взе предвид Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на детето,

–  като взе предвид резолюцията на Съвета на Европа от 25 ноември 2008 г. относно политиката на Съвета на Европа за младежта (CM/Res(2008)23);

–  като взе предвид препоръката на Съвета на Европа от 31 май 2017 г. относно работата с младежта (CM/Rec(2017)4);

  като взе предвид своята резолюция от 12 април 2016 г. относно обучението за Европейския съюз в училище(13),

–  като взе предвид своята резолюция от 8 септември 2015 г. относно насърчаване на младежкото предприемачество чрез образование и обучение(14),

–  като взе предвид становището на Европейския комитет на регионите – „Европейско сътрудничество по въпросите на младежта (2010 – 2018 г.)“(15),

  като взе предвид своята резолюция от 19 януари 2016 г. относно ролята на междукултурния диалог, културното многообразие и образованието за популяризирането на основните ценности на ЕС(16),

  като взе предвид доклада „в сянка“ относно политиката за младежта, публикуван от Европейския младежки форум,

–  като взе предвид резолюцията на Европейския младежки форум относно стратегията на ЕС за младежта(17),

–  като взе предвид документа за изразяване на позиция на Европейската агенция за информация и консултации по въпросите на младежта, озаглавен „Engage. Inform. Empower“ (Ангажиране. Информиране. Овластяване),

–  като взе предвид член 52 от своя Правилник за дейността, както и член 1, параграф 1, буква д) от решението на Председателския съвет от 12 декември 2002 г. относно процедурата по разрешаване изготвянето на доклади по собствена инициатива и приложение 3 към него,

–  като взе предвид доклада на комисията по култура и образование и становището на комисията по заетост и социални въпроси (A8-0162/2018),

А.  като има предвид, че отрицателното въздействие на рецесията върху перспективите на младите хора за развиване на пълния им потенциал продължава да се усеща в целия Европейски съюз;

Б.  като има предвид, че много държави членки, по-специално тези в Южна Европа, продължават да бъдат далеч от постигането на предкризисните си равнища по редица показатели, свързани с младежта, като например заетост, благоденствие и социална закрила;

В.  като има предвид, че намаляването на различията е очевидно на регионално равнище в целия ЕС; като има предвид, че в много региони равнището на заетост продължава да е под нивата преди кризата;

Г.  като има предвид, че младежката безработица постепенно намалява през последните години, въпреки че, според данните на Евростат, възлиза на 16,1% през януари 2018 г., като дори надхвърля 34% в някои държави членки; като има предвид, че ако сравняваме стойностите от 2008 г. (15,6%), можем да констатираме, че процентът се е увеличил; като има предвид, че тези цифри предотвратяват въвеждането на универсално решение, ако искаме да реализираме пълния потенциал на младите хора; като има предвид тревожно високия процент на безработицата сред младежите в най-отдалечените региони, като в някои от тях се отчитат стойности от над 50%, като например в Майот;

Д.  като има предвид, че групите в неравностойно положение, като например етническите малцинства, хората със специални потребности, жените, ЛГБТИК лицата, мигрантите и бежанците, които са изправени пред пречки за навлизане на пазара на труда и за достъп до култура, социални услуги и образование, са най-засегнати от социално-икономическа криза;

Е.  като има предвид, че образованието спомага за свеждане до минимум на ефекта от социално-икономическите неравенства, предоставя уменията и компетентностите, необходими за намаляване на пренасянето между поколенията на неравностойно положение;

Ж.  като има предвид, че цялостната липса на инвестиции в младите хора, както и в правата на младите хора ще попречи на младите хора да търсят, упражняват и защитават своите права и ще допринесе за влошаването на явления като намаляване на населението, преждевременно напускане на училище, липса на професионални квалификации и квалификации от професионално обучение, късно навлизане на пазара на труда, липса на финансова независимост, възможно недобро функциониране на системите за социална сигурност, широко разпространена несигурност на работните места и социално изключване;

З.  като има предвид, че срещаните от младите хора проблеми в областта на заетостта, образованието и обучението, както и при социалното и политическото ангажиране не са еднакви, като някои групи са в непропорционално по-голяма степен засегнати от други; като има предвид, че са необходими повече усилия за подпомагане на лицата, които са най-отдалечени от пазара на труда или са напълно откъснати от него;

И.  като има предвид, че запазването на местните училища и на учебните заведения във всички европейски региони е от изключително значение, ако целта е да се подобри образованието за младежите и ако ЕС иска да предложи на регионите пълната си подкрепа за справяне с това предизвикателство;

Й.  като има предвид, че образованието, междукултурният диалог, стратегическата комуникация, и по-специално по-тясното сътрудничество между държавите членки, играят ключова роля за предотвратяване на маргинализацията и радикализацията на младите хора и за повишаване на тяхната устойчивост;

К.  като има предвид, че младите хора следва да участват активно в планирането, изготвянето, изпълнението, мониторинга и оценката на всички политики, които оказват въздействие върху младите хора; като има предвид, че 57% от младежките организации в ЕС считат, че техният експертен опит не се отчита в процеса на изготвяне на политики за младежта(18);

Л.  като има предвид, че за да бъдат напълно легитимни, е важно младежките организации да гарантират подходящо равнище на представителност и приобщаване на младите хора;

М.  като има предвид, че стратегията на ЕС за младежта е развиваща се стратегия, която непрекъснато се усъвършенства, като обаче целите ѝ продължават да бъдат много широки и амбициозни; като има предвид липсата на надлежно установени референтни параметри;

Н.  като има предвид, че стратегията на ЕС за младежта за 2010 – 2018 г. подчертава необходимостта от структуриран диалог между младите хора и лицата, които вземат решения;

О.  като има предвид, че основна цел на стратегията на ЕС за младежта е увеличаването на броя на възможностите и гарантиране на равни възможности за всички млади европейци;

П.  като има предвид, че младите хора следва да получават помощ и да бъдат овластявани, за да се справят със сериозните проблеми, пред които са изправени понастоящем, и с предизвикателствата, пред които ще бъдат изправени в бъдеще, чрез по-адекватни, по-ефективни и по-добре координирани политики за младежта, по-добро и достъпно образование и целенасочено използване на икономическите, трудовите и социалните политики на местно, регионално и национално равнище и на равнището на ЕС;

Р.  като има предвид, че през последните години ЕС започна редица инициативи като инициативата за младежка заетост и младежката гаранция в рамките на неговата стратегия за младежта, като целта е създаване на повече и равни възможности за всички млади хора в образованието и на пазара на труда и насърчаване на приобщаването на младите хора, тяхното овластяване и активното им участие в обществото;

С.  като има предвид, че е необходимо да се интегрират действията на ЕС в областта на младежта чрез включване на младежкото измерение в съществуващи и бъдещи политики и програми за финансиране, и по-специално във всички ключови области на политиката като икономика, заетост и социални въпроси, сближаване, здравеопазване, жени, съвместно вземане на решения, миграция, култура, медии и образование;

Т.  като има предвид, че е необходима координация на изпълнението на бъдещата стратегия на ЕС за младежта между различните сектори на политиката и институции;

У.  като има предвид, че в процесите на вземане на решения относно политиките за младежта трябва да бъдат включвани свързаните с пола аспекти, които да отчитат конкретните предизвикателства и обстоятелства, пред които са изправени в частност младите жени и момичетата с различен културен и религиозен произход; като има предвид, че в политиката за младежта следва да бъдат включени конкретни мерки, отчитащи спецификите на пола, като например предотвратяването на насилието над жени и момичета, образованието относно равенството между половете и сексуалното образование; като има предвид, че за жените има средно 1,4 пъти по-голяма вероятност да се окажат в положение на лица, незаети с работа, учене или обучение, отколкото за мъжете(19), и че са необходими постоянни усилия за повишаване на равнището на участие на пазара на труда сред младите жени – особено след отпуск по майчинство и когато става въпрос за самотни майки – и сред напусналите рано училище, нискоквалифицираните, младите хора с увреждания и всички младежи, изложени на риск от дискриминация;

Ф.  като има предвид, че са необходими трайни усилия, за да се увеличи участието на младите хора в обществото, по-специално на хората с увреждания, мигрантите, бежанците, незаетите с работа, учене или обучение и лицата, за които съществува риск от социално изключване;

Х.  като има предвид, че образованието е ключов фактор за борбата със социалното изключване и че поради това инвестирането в умения и компетентности е от решаващо значение за справяне с високото равнище на безработица, по-специално сред лицата, незаети с работа, учене или обучение;

Ц.  като има предвид, че член 9 от ДФЕС предвижда, че при определянето и осъществяването на своите политики и дейности Съюзът взема предвид изискванията, свързани с насърчаването на висока степен на заетост, с осигуряването на адекватна социална закрила, с борбата срещу социалното изключване, както и с постигане на високо равнище на образование, обучение и опазване на човешкото здраве;

Ч.  като има предвид, че стратегията на ЕС за младежта създаде добра основа за плодотворно и конструктивно сътрудничество в областта на младежта;

Ш.  като има предвид, че постигането на целите на последния тригодишен цикъл на стратегията на ЕС за младежта (2010 – 2018 г.) не може да бъде надлежно и точно оценено и че е много трудно да се направи оценка на сравняването на съответното положение в отделните държави членки поради липсата на критерии за сравнение и показатели и поради припокриващи се инструменти за изпълнение;

Щ.  като има предвид, че професионалното ориентиране и достъпът до информация относно възможности за заетост и относно образователни направления са от съществено значение за бъдещото образователно развитие и прехода към пазара на труда;

АА.  като има предвид, че при определянето на целите на тази стратегия и при нейното изпълнение и оценяване Европейският съюз трябва да работи в тясно сътрудничество с националните, регионалните и местните органи;

Предизвикателства за младежта и поуки от настоящия процес на ЕС за изготвяне на политики, свързани с младежта

1.  отбелязва със съжаление, че дългосрочните мерките за финансови ограничения, по-специално намаляването на финансирането за образованието, културата и политиката за младежта, оказаха отрицателно въздействие върху младите хора и условията им на живот; предупреждава, че младите хора, особено тези в най-неравностойно положение, като например младите хора с увреждания, младите жени, малцинствата, лицата със специални потребности, са силно засегнати от нарастваща неравнопоставеност, риска от изключване, несигурността и дискриминацията;

2.  приветства постиженията на европейското сътрудничество в областта на младежта, което доказа способността си за справяне с проблемите, пред които са изправени повечето европейци, и за подкрепа на националните политици, като им предостави експертен опит, препоръки и легитимност и мобилизира успешно повече финансиране от ЕС;

3.  разглежда отворения метод на координация като подходящ, но все още недостатъчен като средство за определяне на политиките за младежта, което трябва да се допълни с други мерки; отново призовава за по-тясно сътрудничество и обмен на най-добри практики по въпросите на младежта на местно, регионално, национално равнище и на равнището на ЕС; настоятелно призовава държавите членки да се споразумеят относно ясни показатели и стандарти, за да бъде възможен мониторинг на постигнатия напредък;

4.  признава положителните постижения на стратегията на ЕС за младежта чрез разработване на междусекторни дейности и прилагане на структуриран диалог, за да се гарантира участието на младите хора, и счита, че е необходимо да се подобри общото равнище на информираност по отношение на целите и инструментите на стратегията на ЕС за младежта от страна на съответните участници и заинтересовани лица; отбелязва по-специално, че подходът отдолу нагоре, използван за структурирания диалог, представлява добавена стойност и следва да се запази; призовава поради това Комисията и държавите членки при разработването на новата стратегия да вземат под внимание резултатите от шестия цикъл от структурирания диалог, който е фокусиран върху бъдещата стратегията на ЕС за младежта;

5.  призовава за включване на местните и регионалните органи в областта на политиката за младежта, особено в тези държави членки, където те имат правомощия в тази област;

6.  приветства политическите инициативи, насочени към подкрепа на младежта в ЕС, и по-специално инициативата за инвестиране в младежта на Европа, Европейския корпус за солидарност и инициативата за младежка заетост; счита обаче, че тези инструменти следва да бъдат по-добре свързани със стратегията на ЕС за младежта и да следват подход отдолу нагоре; поради това призовава Комисията систематично да свързва всички предложения за политика относно младите хора с общата стратегия и да привлече за участие всички съответни заинтересовани лица, като например социалните партньори и гражданското общество, като следва цялостен дългосрочен подход с добре определени хоризонтални цели;

7.  настоятелно призовава Комисията да създаде междусекторна работна група за координация на прилагането на бъдещата стратегията на ЕС за младежта с участието на институциите на ЕС, включително Парламента, държавите членки и гражданското общество, по-специално синдикалните организации и младежките организации;

8.  призовава Комисията да създаде ефективни междуведомствени инструменти за координиране и да възложи на заместник-председател на Комисията целия кръг от отговорности за интегрирането на въпросите на младежта;

9.  насърчава държавите членки да използват европейския стълб на социалните права като основа за изготвянето на законодателство за младите хора;

10.  изтъква значението на насърчаването на здравословен начин на живот с цел предотвратяване на болести и счита за необходимо на младите хора да се предоставя правилна информация и помощ относно сериозни проблеми, свързани с психичното здраве, като употребата и пристрастеността към тютюн, алкохол и наркотици;

11.  подчертава важността на оценката на Комисията за изпълнението на стратегията за младежта в държавите членки с оглед на даването на възможност за по-чести проверки и мониторинг на място; настоятелно призовава Комисията да установи цели за стратегията на ЕС за младежта, които могат да бъдат количествено и качествено оценени, като се вземат предвид особеностите на всяка държава членка или регион; призовава Комисията да увеличи финансирането за програми и действия, подготвящи младите хора за света на труда;

Предоставяне на младите хора на възможност да изразят позицията си в стратегията на ЕС за младежта

12.  препоръчва бъдещата стратегията на ЕС за младежта да бъде основана на участието и насочена към младите хора и да подобрява благосъстоянието, да отразява потребностите, амбициите и многообразието на всички млади хора в Европа, като същевременно разширява достъпа им до творчески средства, включително нови технологии;

13.  счита, че ЕС следва да изразява солидарност с младите хора и да продължава да им дава възможност да участват в обществото чрез разработване на специфични мерки, като например популяризиране на доброволческата дейност, подкрепа на работата с младежта, разработване на нови инструменти, по-специално тези, които включват нови технологии, и насърчаване на обмен, основаващ се на солидарност, обществена ангажираност, свободно пространство и демократичен диалог; ето защо признава значението на младежките сдружения като пространство за израстване на личността и за развитие на духа на активно гражданство; призовава държавите членки да улеснят активното участие на младите хора в доброволчески организации; подчертава, че увеличаването на социалното участие на младите хора, освен че е важно постижение само по себе си, може да бъде и трамплин за увеличаване на политическото участие;

14.  във връзка с това подчертава важната роля на неформалното и информалното учене, както и участието в спортни и доброволчески дейности, за стимулиране на развиването на граждански, социални и междукултурни компетентности и умения сред младите европейци;

15.  призовава държавите членки да предвидят национални правни уредби и финансови ресурси, подходящи за доброволческата дейност;

16.  настоятелно призовава Комисията и държавите членки да насърчават младите хора, особено тези с по-малко възможности и тези извън формалните организационни структури, да играят активна и важна роля в обществения живот, както и да приемат основан на участието подход към разработването на политики, за да се даде възможност на младите хора да оказват влияние върху решенията, които засягат техния живот, чрез предлагането им на онлайн и офлайн инструменти за демокрация, като същевременно се отчитат ограниченията и рисковете от социалните медии, и чрез включването на съответни заинтересовани лица, като например социалните партньори, гражданското общество и младежките организации, в разработването, изпълнението, наблюдението и оценката на политиките за младежта;

17.  призовава държавите членки да насърчават младите хора да участват пълноценно в изборния процес;

18.  изразява необходимостта от продължаване на структурирания диалог между младите хора и лицата, вземащи решения, в рамките на следващата европейската рамка за сътрудничество в областта на младежта; счита, че процесът на структуриран диалог следва систематично да увеличи броя и многообразието на групите от млади хора, до които достига, и отбелязва, че следва това да бъде гарантирана чрез предоставянето на достатъчна финансова подкрепа на работните групи на национално и европейско равнище; призовава държавите членки да насърчават участието на лицата, вземащи решения на национално, регионално и местно равнище, в структурирания диалог с младите хора;

19.  настоятелно призовава държавите членки да се придържат към прозрачността при отчитането и използването на фондовете, заделени за насърчаване на устойчиви възможности за заетост за младите хора; следователно отново заявява колко е важно държавите членки да представят, при поискване, подробни данни за положението на младите хора на тяхна територия;

20.  подчертава, че липсва систематично докладване и надеждни данни за изпълнението на стратегията на ЕС за младежта; поради това призовава държавите членки и Комисията да насърчават по-тясното сътрудничество между националните и регионалните статистически служби, когато става въпрос за представяне на релевантни и актуални статистически данни за младежта, които са важни за оценяването на равнището на успех на изпълняваната стратегия; счита, че представяните тригодишни доклади трябва да бъдат придружавани от тези статистически данни;

21.  припомня, че съществува тенденция за намаляване на участието на младите хора в национални и местни избори и че младите хора се нуждаят от политически ангажимент, както и от това да бъдат в състояние да виждат резултата от своя принос; припомня, че възможностите за политическо участие в собствената им среда и местните им общности от ранна възраст са важна стъпка към увеличаване на чувството за европейско гражданство и за това младите хора да станат активни граждани; поради това призовава Комисията и държавите членки да насърчават регионалните и местните органи да гарантират, че младите хора и младежките организации имат възможност пълноценно и ефективно да участват и да бъдат включени в процеса на вземане на решения и в избирателните процеси;

22.  призовава държавите членки да включат националните младежки съвети в комитетите за надзор и изпълнение на стратегията на ЕС за младежта;

23.  подчертава потенциала на технологиите за свързване с младите хора и призовава ЕС да укрепи техния капацитет за участие в обществото чрез електронни платформи;

24.  отбелязва със съжаление, че въпреки непрекъснатите усилия на Комисията да информира младите хора за възможностите, които са подкрепяни от различните програми на Съюза, все още много млади хора считат, че имат органичен достъп до тези тях; настоятелно призовава Комисията да подобри своите инструменти за комуникация;

Равни възможности за осигуряване на устойчива интеграция на пазара на труда

25.  изразява сериозна загриженост по отношение на все така високите равнища на младежка безработица в целия ЕС, по-специално в Южна Европа; припомня, че създаването на качествени работни места и трудовата заетост следва да бъдат гарантирани и да продължават да бъдат ключови ангажименти по отношение на младите хора, и във връзка с това призовава за предприемане на мерки с цел улесняване на прехода на младите хора от образование към заетост чрез осигуряване на качествени стажове и чиракуване; призовава Комисията и държавите членки да насърчават структурни реформи на пазара на труда, справедливи условия на труд и възнаграждения, за да се гарантира, че младите хора не са дискриминирани, когато става въпрос за достъпа им до света на труда; подчертава значението на определянето на социалните права за новите форми на заетост, за справедливи професионални стажове и за гарантиране на социалния диалог;

26.  подчертава колко е важно предприемането на стъпки от страна на националните, регионалните и местните органи, за да приемат пригодени към конкретните условия мерки и да предоставят персонализирана помощ с цел да бъдат достигнати всички лица, незаети с работа, учене или обучение; припомня необходимостта от включване на местните заинтересовани лица, като например социалните партньори, синдикалните организации, гражданското общество и младежките организации;

27.  изтъква, че следва да се предприемат специални мерки с цел преодоляване на нестабилното положение на младите жени на пазара на труда, като се обърне специално внимание на разликата в заплащането на жените и мъжете и тяхната свръхпредставеност в нетипични форми на заетост, при които липсва социална закрила;

28.  подчертава необходимостта от насърчаване на справедливи условия на труд и адекватна социална защита за работниците в така наречените нови форми на заетост, в които младите хора са свръхпредставени;

29.  счита, че следва също да бъдат предприети мерки за интегриране на младите мигранти на пазара на труда при пълно зачитане на принципа на равно третиране;

30.  подчертава, че приобщаващата политика за младежта следва да защитава и насърчава социалните програми, улесняващи политическото и културното участие; освен това счита, че достойният и регулиран труд, основан на колективни трудови договори със сигурни трудови правоотношения, адекватни заплати и възнаграждения и висококачествени, универсални обществени услуги, е важен за благополучието на младите хора в обществото; призовава Комисията и държавите членки да насърчават справедливите условия на труд и адекватната социална закрила, включително във връзка с нови форми на заетост;

31.  припомня, че заетостта и предприемачеството представляват един от осемте приоритета, определени в стратегията на ЕС за младежта (2010 – 2018 г.); подчертава, че работата с младежта и неформалното учене, по-специално това, което се развива в младежките организации, играе съществена роля в развитието на потенциала на младите хора, включително предприемаческите умения, като им позволява да развият широка гама от компетентности, които могат да увеличат възможностите им на пазара на труда;

32.  призовава Комисията и държавите членки да насърчават възможности за професионално развитие и обучение, да разширят и увеличат инвестициите в сектора на професионалното образование и обучение и да го представят като привлекателен избор на образование;

33.  призовава Комисията и държавите членки да подкрепят регионалните и местните органи да инвестират в нови възможности за младите хора с цел развиване на тяхното творчество и пълния им потенциал, подпомагане на младежкото предприемачество и насърчаване на социалното приобщаване на младите хора в полза на техните общности;

34.  настоятелно призовава Комисията и държавите членки да възприемат основан на правата подход към младежта и заетостта; призовава държавите членки да гарантират, че младите хора имат достъп до качествени стажове и работни места, които зачитат техните права, включително право на стабилно работно място, което предлага заплата, гарантираща жизнен минимум, социална закрила и осигурява достоен и независим живот;

35.  призовава Комисията и държавите членки да упражняват надзор над местата, които многократно предлагат последователни стажове, които не са последвани от предложения за работа, за да се избегне подмяната на работни места с т.нар. стажове;

36.  приветства факта, че мерките на инициативата за младежка заетост предоставиха подкрепа на над 1,6 милиона млади хора(20); подчертава, че са необходими повече усилия и финансови ангажименти; подчертава необходимостта от достигане до по-широк кръг от млади хора, незаети с работа, учене или обучение, които са изправени пред множество пречки, и от подобряване на качеството на предложенията в рамките на гаранцията за младежта чрез определяне на ясни критерии и стандарти за качество, включително достъп до социална закрила, минимален доход и трудови права; призовава държавите членки ефективно да подобрят системите си за мониторинг, докладване и изпълнение и да гарантират, че средствата по линия на инициативата за младежка заетост се използват като допълнение към националното финансиране, а не като заместител;

37.  освен това подчертава необходимостта да се обръща внимание на качеството по отношение на наставничеството и професионалните напътствия, качеството и адекватността на фактическото индивидуално обучение, стаж или работа, както и на качеството на резултатите съгласно фиксираните цели; във връзка с това подчертава необходимостта да се гарантира прилагането на вече съществуващите рамки за качеството, като например Европейската рамка за качество, по линия на инициативата за младежка заетост; счита, че младите хора следва също да участват в мониторинга на качеството на предложенията;

38.   припомня, че мерките, които насърчават интеграцията на младите хора, незаети с работа, учене или обучение, на пазара на труда, включително качествени платени стажове, професионални практики или чиракуване, трябва да бъдат финансово подкрепяни от инициативата за младежка заетост или бъдещи европейски инструменти, като се избягва всякаква форма на заместване на не следва да се използват като начин за замяна на реални работни места или злоупотреба с млади работници;

39.  отбелязва, че насърчаването на предприемачески дух сред младите хора е приоритет и че формалните и неформалните образователни системи са най-ефективните интервенции за насърчаване на младежкото предприемачество; подчертава, че предприемачеството е инструмент за борба с младежката безработица и социалното изключване и за стимулиране на иновациите; поради това счита, че стратегията на ЕС за младежта следва да подпомага създаването на подходяща среда за младежко предприемачество;

40.  припомня, че основната цел на инициативата за младежка заетост е тя да достигне до всички незаети с работа, учене или обучение, и поради това настоятелно призовава държавите членки да полагат повече усилия за идентифициране и насочване към всички лица, незаети с работа, учене или обучение, по-специално към най-уязвимите млади хора, като например лицата с увреждания, като се вземат под внимание техните специфични потребности;

41.  приканва държавите членки и Комисията да създадат иновативни и гъвкави схеми за безвъзмездни средства за подпомагане на таланта и творческите и спортните способности в областта на образованието и обучението; подкрепя държавите членки, които се стремят да въведат схеми за стипендии за доказано надарени в областта на образованието, изкуствата и спорта ученици;

42.  подчертава, че 38% от младите хора срещат трудности при достъпа до информация; изтъква колко е важно да се гарантира колективен подход по отношение на предоставянето на насоки, подпомагането и информирането на младите хора във връзка с техните права и възможности;

43.  освен това подчертава необходимостта от това инициативата за младежка заетост да се фокусира не само върху високообразованите млади хора, незаети с работа, учене или обучение, но също и върху тези, които са нискоквалифицирани, неактивни и не са регистрирани в публичните служби по заетостта;

44.  подчертава, че въпреки високите равнища на безработица трудовата мобилност в рамките на ЕС продължава да бъде ограничена; следователно обръща внимание на значението на мобилността на работниците за един конкурентен пазар на труда; призовава Комисията и държавите членки да насърчават с тази цел трансграничните възможности за професионално развитие и обучение;

45.  отново заявява значението, което имат хората на възраст над 55 години при обучението на младите хора на работното място; подкрепя, съвместно с Комисията, създаването на програми, които да позволят на тези хора постепенно да се оттеглят от пазара на труда до навършване на пенсионна възраст, по-специално чрез преминаване първоначално на работа на непълен работен ден, през което време също така да обучават млади хора и да им помагат постепенно да се интегрират на работното място;

46.  изтъква важната роля на предприятията по въпроси, свързани с придобиването на умения и създаването на работни места за младите хора; отбелязва, че образованието и обучението в области, свързани с насърчаването на предприемачеството, могат да допринесат за постигането на дългосрочно развитие, насърчаването на европейската конкурентоспособност и борбата с безработицата;

47.  призовава настоятелно държавите членки да посочат в своите планове за действие очакваното въздействие на мерките, които предстои да бъдат предприети; поради това подчертава колко е важно държавите членки да гарантират, че въведените мерки ефективно са увеличили заетостта; заявява отново необходимостта от измерване на устойчивостта на политиките, които следва ба бъдат прилагани;

Устойчиво развитие: бъдещето на младите хора

48.  изразява твърдо убеждение, че качественото формално, неформално и информално образование и обучение е основно право; поради това счита, че следва да се гарантира достъп до всички равнища на качествено образование на всички европейци, независимо от социално-икономическия им статус, етническата им принадлежност, пола им, физическите или когнитивните им увреждания; подчертава важната роля, която играе формалното, неформалното и информалното образование за предоставяне на младите хора на необходимите знания, умения и компетентности, за да станат ангажирани граждани и да участват в европейския проект; поради това призовава държавите членки да разработят специални политики и насърчава във връзка с това еднаквото разглеждане в училищните програми на художественото и творческото образование с научните и технологичните дисциплини;

49.  подчертава значението на модернизирането на образованието; призовава Комисията и държавите членки да стимулират включването на нови умения и компетентности в образованието, като например гражданство, критично мислене и предприемачески дух, и да насърчават разработването на нови образователни инструменти, които да повишават участието във и достъпа до образование;

50.  изразява дълбока загриженост във връзка с особено острия проблем с детската бедност, от който са засегнати до 25 милиона деца в ЕС (повече от 26,4% от всички европейци на възраст от под 18 години) от семейства, които ежедневно страдат от липсата на достатъчно доходи и основни услуги; счита, че политиките за младежта биха могли да допринесат за области като политиката за децата и семейството; призовава Комисията да разработи гаранция за децата като дългосрочен инструмент за осигуряване на равни възможности за всички деца в ЕС в рамките на конкретната си схема за финансиране, за да се гарантира, че всяко бедно дете може има достъп до безплатно здравеопазване, безплатно образование, безплатни детски грижи, приемливо жилищно настаняване и подходящо хранене;

51.  изразява дълбока загриженост във връзка с явлението на преждевременното напускане на училище и поради това призовава за намиране на подходящи решения за неговото преодоляване с цел постигане на целите на стратегията „Европа 2020“;

52.  насърчава Комисията да подкрепя инициативи, които имат за цел засилване на активното и критично гражданско участие, уважението, толерантността, ценностите и междукултурното обучение, и във връзка с това подчертава решаващата роля на програмите на ЕС, като например „Еразъм +“, „Творческа Европа“ и „Европа за гражданите“; призовава Комисията и държавите членки да насърчават пространства за диалог с младите хора по широк кръг от теми, като например пол, полова идентичност, политика, солидарност и околна среда, право, история и култура;

53.  изразява твърдо убеждение, че грамотността, включително цифровата и медийната грамотност, математическата грамотност, както и основните умения, които действат като основно средство за осигуряване на автономност и обещаващо бъдеще за младите хора, трябва да бъдат приоритет на европейско, национално и местно равнище; поради това настоятелно призовава Комисията и държавите членки да увеличат усилията си за предоставяне на всички на основни умения и способности за учене;

54.  призовава Комисията да насърчава инициативи за формално образование и информално учене с цел подкрепа на иновациите, творчеството и предприемачеството на младите хора и да насърчава сближаването и разбирателството между младите хора от различни групи;

55.  във връзка с това отбелязва с голяма загриженост неизменно големия брой европейски граждани с ниско равнище на грамотност или със затруднения с грамотността, включително функционална, цифрова и медийна неграмотност, което поражда сериозно безпокойство по отношение на адекватното им участие в обществения живот и на пазара на труда;

56.  припомня, че първият принцип на европейския стълб на социалните права гласи, че всеки има право на качествено и приобщаващо образование, обучение и учене през целия живот с цел да поддържа и придобива умения, които дават възможност на всички да участват пълноценно в обществото и успешно да осъществяват преходи на пазара на труда; поради това подчертава значението на приоритизирането и гарантирането на социални инвестиции в образование и обучение през новия програмен период на многогодишната финансова рамка за периода 2021 – 2027 г.;

57.  изразява твърдо убеждение, че наборът от социални показатели, който беше въведен в рамките на европейския стълб на социалните права, следва да се използва за мониторинг на стратегията на ЕС за младежта; призовава Комисията да приеме конкретен набор от показатели за мониторинг на стратегията на ЕС за младежта, като например образование, умения и учене през целия живот, равенство между половете на пазара на труда, здравеопазване, цифров достъп, условия на живот и бедност;

58.  подчертава ключовата роля на семейството и на преподавателите в оказването на подкрепа на младите хора, които са подложени на тормоз в училище и на кибертормоз; настоятелно призовава Комисията и държавите членки да предприемат действия за справяне с тези видове поведение, които засягат психичното здраве на младите хора, по-специално чрез развиване на подходящи цифрови умения още от основното образование, както е предвидено в плана за действие в областта на цифровото образование;

59.  изтъква, че с цел да се повиши ефективността на действията в областта на образованието, младежта и спорта, трябва да бъдат разработени съвместни цели и инструменти за измерване на въздействието на политиката въз основа на международни проучвания;

60.  подчертава отрицателното въздействие на стреса върху благосъстоянието на младите хора в училище, в рамките на обучението, на пазара на труда и в личния им живот; призовава Комисията и държавите членки да инвестират в програми за психично здраве и да насърчават съответните участници да помагат на младите хора в това отношение;

61.  подчертава колко е важно да се гарантира психичното и физическото благосъстояние на младите европейци; призовава Комисията и държавите членки да насърчават извънкласните спортни дейности и да повишават осведомеността чрез кампании за здравословно хранене;

62.  подчертава значението на насърчаването на междукултурния диалог в спорта, включително чрез създаване на платформи с участието на млади хора, бежанци и мигранти;

63.  счита, че с оглед на сложността на политиките за младежта и тяхното въздействие трябва да се насърчава сътрудничеството в областта на научните изследвания, за да се разработят емпирично обосновани отговори, мерки и превантивни решения, които ще допринесат за благосъстоянието и устойчивостта на младите хора;

64.  подчертава значението на културата не само в борбата с насилието, расизма, радикализацията и нетолерантността, но и за изграждане на европейска идентичност; призовава Комисията и държавите членки да насърчават и да инвестират в културата, както и да гарантират равен достъп;

65.  подчертава, че младежките организации играят решаваща роля за участието и приобщаването на младите хора в обществото; поради това призовава държавите членки да подпомагат младежките организации и да признаят ролята им за изграждането на компетентности и социално приобщаване, както и да подкрепят създаването на младежки съвети на всички равнища, които да работят заедно с младите хора;

66.  настоява, че е важно да се валидира неформалното и информалното учене с цел предоставяне на възможности на учащите се, тъй като това е от съществено значение за развитието на общество, основано на социална справедливост и равни възможности, и допринася за развитието на граждански умения и индивидуалната реализация; съжалява, че работодателите и институциите за формално образование все още не признават в задоволителна степен стойността и значението на уменията, компетентностите и знанията, придобити в процеса на неформалното и информалното учене; отбелязва, че недостатъчната степен на съпоставимост и съгласуваност между подходите на държавите от ЕС за валидиране представлява допълнителна пречка; призовава държавите членки да продължат да полагат усилия за въвеждане на национална система за признаване и валидиране и да гарантират адекватно финансиране на компетентности, придобити чрез дейности за неформално образование, като припомня препоръката на Съвета от 20 декември 2012 г. относно валидирането на неформалното и самостоятелното учене(21);

По-сериозно привеждане в съответствие и подкрепа от инструментите за финансиране на стратегията на ЕС за младежта

67.  счита, че стратегията на ЕС за младежта следва да се придържа към МФР и да спазва целите за устойчиво развитие и всички относими водещи инициативи, програми и политически стратегии, като изгради систематичен диалог между съответните органи, определи ясни цели и задачи и създаде подходящ механизъм за координация;

68.  припомня, че в областта на младежта ЕС може да извършва само дейности за подпомагане, координиране и допълване на дейностите на държавите членки в съответствие с принципа на субсидиарност; отбелязва значението на съгласуваността на финансирането от ЕС и националното финансиране и поради това призовава Комисията да подпомага полезните взаимодействия с национални, регионални и местни инициативи с цел избягване на дублиране, припокриване и повтаряне на дейности;

69.  настоятелно призовава държавите членки и Комисията да увеличат публичните инвестиции в образованието и във въпросите, свързани с младежта;

70.  изразява твърдо убеждение, че наличните средства за подпомагане на различни инициативи и политики, свързани с младежта, като например програмата „Еразъм +“, инициативата за младежка заетост и програмата „Европа за гражданите“, следва да бъдат значително увеличени в следващата МФР, за да се предоставят повече възможности на младите хора и да се предотврати изключването;

71.  приветства Европейския корпус за солидарност – програма за насърчаване на солидарността сред младите европейци, доброволческа дейност и развитие на солидарно гражданство; припомня позицията на Парламента за надлежно финансиране на новата инициатива с помощта на нови ресурси и за това програмата да не се използва като вариант за борба с младежката безработица;

72.  категорично счита, че програмата „Европа за гражданите“ следва да продължи да стимулира активното гражданско участие, гражданското образование и гражданския диалог и да създава чувство за европейска идентичност; отбелязва ниския процент на успех на програмата поради липса на финансиране; призовава за значително увеличение на разпределените за нея средства;

73.  настоятелно призовава Комисията да запази програмата „Еразъм за млади предприемачи“; насърчава държавите членки и Комисията да инвестират заедно в насърчаването на тази програма съвместно с търговските камари, предприятията и младите хора, като същевременно не се пренебрегват техните основни сфери на дейност;

74.  отново изразява подкрепата си за укрепване на програмата „Творческа Европа“, която предвижда специфични схеми за мобилност на млади творци и професионалисти, работещи в секторите на културата и творчеството;

75.  подчертава значението на „Еразъм +“: важен инструмент за създаване на активни и ангажирани млади граждани; изразява твърдо убеждение, че „Еразъм +“ следва да бъде насочен към всички млади хора, включително тези с по-малки възможности, и че по-големите стремежи за следващия програмен период на „Еразъм +“ трябва да бъдат съпътствани от значителни допълнителни финансови средства за отключване на пълния потенциал на програмата и предвиждане на опростяване на процедурите чрез създаването на електронни системи за достъп до трансгранични услуги и до данните на учащите се, като например проекта e-Card;

76.  призовава за по-добро съответствие между стратегията на ЕС за младежта и програмата „Еразъм +“, съгласуване на сроковете за прилагане, изменение на Регламент „Еразъм +“ с цел оказване на ясна подкрепа за целите на стратегията чрез общи „цели за младежта“ и определяне на ключово действие 3 като основен инструмент за изпълнение на стратегията;

77.  подчертава, че бюджетът на инициативата за младежка заетост не е достатъчен, за да гарантира, че програмата постига целите си; поради това призовава за значително увеличение на разпределените за инициативата за младежка заетост средства в следващата МФР, както и за това държавите членки да предвидят включване на схемите за младежка заетост в националните си бюджети; подчертава освен това необходимостта от разширяване на обхвата на допустимата възрастова граница от 25 години на 29 години, за да бъде отразен по-добре фактът, че много наскорошни дипломирани висшисти и множество лица, навлизащи на пазара на труда, са на възраст между 25 и 29 години;

78.  застъпва се за хармонизация на понятието „млад човек“ като се определи възрастова граница, приложима в целия ЕС, без да се засяга принципът на субсидиарност; насърчава всички държави членки да допринесат за това хармонизиране чрез премахване на пречките пред измерването на напредъка и определянето на мерките, които следва да бъдат въведени;

79.  насърчава насърчаването на бъдещата рамкова програма на ЕС за научни изследвания и иновации за развитието на интегрирани, основани на факти ответни реакции и решения за интервенции и превантивна дейност, които да допринасят за благосъстоянието и устойчивостта на младите хора;

80.  отбелязва констатациите и рисковете, които подсказват, че ръководените от Комисията действия (включително програмите за обмен на студенти) според националните органи изпълняват изискванията на стратегията за младежта и че някои държави членки оттеглят своите ресурси от областите на политиката, подпомагани от бюджета на ЕС;(22)

o

o  o

81.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите членки.

(1)

ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 50.

(2)

ОВ C 417, 15.12.2015 г., стр. 1.

(3)

OВ C 120, 26.4.2013 г., стр. 1.

(4)

Съвет на ЕС 37/13.

(5)

ОВ C 311, 22.1.2009 г., стр. 1.

(6)

http://ec.europa.eu/assets/eac/dgs/education_culture/more_info/evaluations/docs/youth/youth-strategy-2016_en.pdf

(7)

ОВ C 119, 28.5.2009 г., стр. 2.

(8)

Приети текстове, P8_TA(2017)0359.

(9)

Приети текстове, P8_TA(2017)0018.

(10)

ОВ C 417, 15.12.2015 г., стр. 17.

(11)

ОВ C 398, 22.12.2012 г., стр. 1.

(12)

Приети текстове, P8_TA(2016)0426.

(13)

Приети текстове, P8_TA(2016)0106.

(14)

ОВ C 316, 22.9.2017 г., стр. 76.

(15)

ОВ С 120, 5.4.2016 г, стр. 22.

(16)

ОВ С 11, 12.1.2018 г, стр. 16.

(17)

http://www.youthforum.org/policypaper/resolution-eu-youth-strategy/

(18)

Доклад „в сянка“ относно политиката за младежта, публикуван от Европейския младежки форум.

(19)

ОИСР, „Society at a Glance“ 2016 г., Социални показатели.

(20)

Резолюция на Европейския парламент относно изпълнението на инициативата за младежка заетост в държавите членки, P8_TA(2018)0018.

(21)

ОВ C 398, 22.12.2012 г., стр. 1.

(22)

http://www.europarl.europa.eu/RegData/etudes/STUD/2018/615645/EPRS_STU(2018)615645_EN.pdf


СТАНОВИЩЕ на комисията по заетост и социални въпроси (28.3.2018)

на вниманието на комисията по култура и образование

относно доклада относно прилагането на стратегията на ЕС за младежта

(2017/2259(INI))

Докладчик по становище: Жуан Пимента Лопеш

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по заетост и социални въпроси приканва водещата комисия по култура и образование да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

А.  като има предвид, че младежката безработица постепенно намалява през последните години, въпреки че, според данните на Евростат, възлиза на 16,1% през януари 2018 г., като дори надхвърля 34% в някои държави членки; като има предвид, че ако сравняваме стойностите от 2008 г. (15,6%) можем да констатираме, че процентът се е увеличил; като има предвид, че тези цифри предотвратяват въвеждането на универсално решение, ако искаме да реализираме пълния потенциал на младите хора; като има предвид тревожно високия процент на безработицата сред младежите в най-отдалечените региони, като в някои от тях се отчитат стойности от над 50%, като например в Майот;

Б.  като има предвид, че процентът на младите хора, които живеят в условия на бедност и социално изключване, се е увеличил; като има предвид, че повече от 6 милиона млади хора в ЕС на възраст между 15 и 24 години не са били заети с работа, учене или обучение (NEET) през 2016 г.;

В.  като има предвид, че самите европейски институции не създават работни места в регионите, поради което заявената цел на младежката инициатива трябва да бъде всеобхватното подпомагане на регионите и на малките и средните предприятия, за да се гарантира заетост за младите хора в дългосрочен план;

Г.  като има предвид, че основна цел на стратегията на ЕС за младежта е увеличаването на броя на възможностите и гарантиране на равни възможности за всички млади европейци;

Д.  като има предвид, че икономиката на ЕС отново е в растеж, а различията започнаха да намаляват;

Е.  като има предвид, че намаляването на различията е очевидно на регионално равнище в целия ЕС; като има предвид, че в много региони равнището на заетост продължава да е под нивата преди кризата;

Ж.  като има предвид, че през 2016 г. процентът на незаетите с работа, учене или обучение е бил 15,6%;

З.  като има предвид, че борбата с бедността и социалното изключване е основно от сферата на компетентност на държавите членки, като ЕС изпълнява важна подкрепяща и координираща роля;

И.  като има предвид, че стратегията на ЕС за младежта е развиваща се стратегия, която непрекъснато се усъвършенства, като обаче целите ѝ продължават да бъдат много широки и амбициозни; като има предвид липсата на надлежно установени референтни параметри;

Й.  като има предвид, че образованието спомага за свеждане до минимум на ефекта от социално-икономическите неравенства, предоставя уменията и компетентностите, необходими за намаляване на пренасянето между поколенията на неравностойно положение;

К.  като има предвид, че цялостната липса на инвестиции в младите хора, както и в правата на младите хора, ще попречи на младите хора да търсят, упражняват и защитават своите права, и ще допринесе за влошаването на явления като намаляването на населението, преждевременното напускане на училище, липса на професионални квалификации и квалификации от професионално обучение, късно навлизане на пазара на труда, липса на финансова независимост, възможно недобро функциониране на системите за социална сигурност, широко разпространена несигурност на работните места и социално изключване;

Л.  като има предвид, че през последните години ЕС започна редица инициативи като инициативата за младежка заетост и младежката гаранция в рамките на неговата стратегия за младежта като целта е създаване на повече и равни възможности за всички млади хора в образованието и на пазара на труда и насърчаване на приобщаването на младите хора, тяхното овластяване и активното им участие в обществото;

М.  като има предвид, че срещаните от младите хора проблеми в областта на заетостта, образованието и обучението, както и при социалното и политическото ангажиране, не са еднакви, като някои групи са в непропорционално по-голяма степен засегнати от други; като има предвид, че са необходими повече усилия за подпомагане на лицата, които са най-отдалечени от пазара на труда или са напълно откъснати от него;

Н.  като има предвид, че запазването на местните училища и на учебните заведения във всички европейски региони е от изключително значение, ако целта е да се подобри образованието за младежите и ако ЕС иска да предложи на регионите пълната си подкрепа за справяне с това предизвикателство;

О.  като има предвид, че високо квалифицираната работна ръка и привлекателната бизнес среда дават възможност да се извличат ползи от по-високия растеж;

П.  като има предвид, че професионалното ориентиране и достъпът до информация относно възможности за заетост и относно образователни направления са от съществено значение за бъдещото образователно развитие и прехода към пазара на труда;

Р.  като има предвид, че е налице належаща необходимост да се даде глас на младите европейци, както чрез успешно структуриран диалог, така и по други начини;

С.  като има предвид, че при определянето на целите на тази стратегия и при прилагането и нейното оценяване Европейският съюз трябва да работи в тясно сътрудничество с националните, регионалните и местните органи;

1.  подчертава, че приобщаваща политика за младежта следва да защитава и насърчава социалните програми, улесняващи политическото и културното участие; освен това счита, че достойният и нормативно уреден труд, основан на колективни трудови договори със сигурни трудови правоотношения, адекватни възнаграждения и заплати и висококачествени, универсални обществени услуги са важни за благополучието на младите хора в обществото; призовава Комисията и държавите членки да насърчават справедливите условия на труд и адекватната социална закрила, включително във връзка с нови форми на заетост;

2.  призовава държавите членки активно да насърчават принципите на приобщаване при работата с младежта, като се поставя специален акцент върху трудовата интеграция на младите хора с увреждания, като тяхното участие следва да се превърне в цел за успеха на младежките програми; признава факта, че настоящите технологични достижения предлагат на учащите с увреждания нови възможности за придобиване на знания и умения, както по формален, така и по неформален начин;

3.  настоятелно призовава за непрекъснатост на ключови програми като „Еразъм +“, „Еразъм за млади предприемачи“ и инициативата за младежка заетост; твърди, че тези програми следва да бъдат адаптирани към различното положение на младите хора в ЕС, така че всички да имат еднакви възможности; обръща внимание на специфичното положение на младите хора в най-отдалечените региони, което често ги възпира да се възползват от тези програми; признава значението на програма „Еразъм +“ за подобряването на образованието и пригодността за заетост на младите хора, за предоставянето на умения и компетентности на младите хора за живота и за проучването на допълнителни трансгранични възможности за професионална реализация; призовава за увеличаване на финансирането за тази програма в рамките на следващата МФР;

4.  признава, че през последните години броят на младежите, които напускат преждевременно училище, е намалял и че стойностите се доближават до целта, поставена в стратегията „Европа 2020“; въпреки това призовава държавите членки да предложат политики, насочени към младите хора от семейства в по-неравностойно положение, като принадлежащите към етнически малцинства и по-специално към ромската общност, които имат по-ниска степен на образование или са изложени на риск от бедност и социално изключване, тъй като по-доброто образование помага за прекъсването на порочния кръг на бедността;

5.  подчертава, че може да се инвестира повече както във вътрешната, така и в трансграничната мобилност, за да се намали равнището на младежката безработица; призовава предлагането на работа и умения да се съгласува по-добре с търсенето чрез улесняване на мобилността между регионите (включително трансграничните региони);

6.  отбелязва констатациите на междинната оценка на стратегията на ЕС за младежта, в която се подчертава, че тя има успех по отношение на предизвикването на конкретни промени на национално и организационно равнище, насърчила е междусекторното сътрудничество, взаимното учене и структурирания диалог с младите хора, и е дала тласък на националните програми за младежта, като е укрепила или преориентирала приоритетите на политиките за младежта в редица държави членки;

7.  изразява съжаление във връзка с високия брой на незаетите с работа, учене или обучение и подчертава, че заетостта, образованието и обучението на младите хора следва да бъдат един от най-важните политически приоритети за ЕС;

8.  подчертава важната роля на доброволческите дейности за развиването на умения; подчертава необходимостта от по-добро валидиране на получените чрез доброволческа дейност умения;

9.  настоятелно призовава Комисията да запази програмата „Еразъм за млади предприемачи“; насърчава държавите членки и Комисията да инвестират заедно в насърчаването на тази програма съвместно с търговските камари, предприятията и младите хора, като същевременно не пренебрегват техните основни сфери на дейност;

10.  призовава за по-добро насърчаване и осведоменост относно съществуващите възможности за доброволческа дейност;

11.  счита, че отвореният метод на координация би могъл да бъде запазен и след настоящия период на сътрудничество в областта на политиките за младежта, за да се определя обща програма, да се обменят най-добри практики и да се подобрява изготвянето на политиката въз основа на знания; счита обаче, че областите на действие и инициативите на настоящата стратегия следва да бъдат опростени и рационализирани, а нейните механизми за мониторинг и докладването на резултатите следва да бъдат подобрени, за да стане тя по-целенасочена и амбициозна;

12.  приветства положителните резултати на гаранцията за младежта, като същевременно изтъква, че все още е притеснителен броят на младите хора в ЕС, които не са заети с работа, учене или обучение; следователно настоятелно призовава Комисията да укрепи гаранцията за младежта и да продължи да я прилага, както и да възпроизведе нейните резултати в онези държави членки, в които тя предстои да бъде приложена;

13.  споделя мнението, че политиките за младежта не могат да бъдат успешни в икономики в застой и са взаимосвързани със силните икономики, осигуряващи условия, които благоприятстват работата;(1)

14.  отново посочва значението на междусекторния подход на стратегията за младежта като средство за интегриране на измерението на младежта и създаване на полезни взаимодействия в други относими области на политиката, като например заетост, образование и обучение; счита, че би могло да се подобри интегрирането на стратегията за младежта с други свързани инициативи на равнището на ЕС;

15.  настоятелно призовава Комисията да създаде онлайн платформа за младите хора, където те да могат анонимно да сигнализират за нарушения от страна на лицата, отговарящи за популяризирането на програмите, както и да предлагат промени и да поставят въпроси; отново заявява необходимостта да се гарантира, че органите, популяризиращи програмите, и работодателите също са ангажирани, като се създаде пространство в рамките на тази платформа, където те могат да задават въпроси и да споделят добри практики;

16.  настоятелно призовава Комисията да подобри качеството и да повиши осведомеността на държавите членки относно професионалното обучение, което е основна алтернатива на висшето образование;

17.  подчертава ценността на структурирания диалог с младите хора и младежките организации (включително националните младежки съвети) като средство за създаване на структури и процеси за активното им участие в планирането, прилагането и оценката на политиките и програмите за младежта, създаването на обща програма, обмена на най-добри практики и подобряването на основаното на знанието изработване на политиките; насърчава приобщаването на уязвимите групи (например незаетите с работа, образование и обучение, хора от маргинализираните общности, мигранти и бежанци, млади хора с увреждания и преждевременно напускащите училище); подчертава, че следва да се обмисли създаването на гореща линия на ЕС срещу нарушаването на правата на младите хора, за да могат младите хора да съобщават пряко на Комисията за всеки отрицателен опит от участието си в инициативата за младежка заетост и в мерките по гаранцията за младежта; подчертава значението на конференцията относно бъдещето на стратегията на ЕС за младежта, проведена през 2017 г.; призовава Комисията да повтаря това събитие през определен период от време с цел споделяне на добри практики при изпълнението на програми за младежта и насърчаване на комуникацията между сдружения на младите хора, работодателите и националните и местните правителства;

18.  подчертава важността на оценката на Комисията за изпълнението на стратегията за младежта в държавите членки с оглед на даването на възможност за по-чести проверки и мониторинг на място; настоятелно призовава Комисията да установи цели за Стратегията на ЕС за младежта, които могат да бъдат количествено и качествено оценени, като се вземат предвид особеностите на всяка държава членка или регион; призовава Комисията да увеличи финансирането за програми и действия, подготвящи младите хора за света на труда;

19.  настоятелно призовава Комисията да засили мерките за контрол и мониторинг, за да гарантира, че европейските младежки програми нямат обратен на търсения ефект и не създават несигурни работни места; освен това настоятелно призовава Комисията да провежда икономически политики и политики в областта на заетостта с цел създаване на повече и по-добри работни места за младите хора; следователно счита, че една истинска стратегия на ЕС за младежта следва да се основава не само на включването на младите хора в работния процес, но също така на подкрепата за създаването на достойни и качествени работни места;

20.  подчертава, че инициативата за младежка заетост е най-видимата програма на ЕС, която подпомага включването на пазара на труда на младите хора в Европа, и настоява тя да бъде продължена, а обхватът ѝ – разширен, също така чрез изясняване на целите и прозрачност на резултатите, през следващия програмен период; приветства увеличаването на финансирането за инициативата за младежка заетост, но признава, че нейните ресурси продължават да са недостатъчни, за да се гарантира, че всички незаети с работа, учене или обучение ще получат възможност за чиракуване, стаж или ще намерят място в схема за продължаване на образованието; в този контекст призовава държавите членки да гарантират, че наличните средства от ЕСФ фондовете не заместват националните публичните разходи; призовава съответно пакетът за инициативата за младежка заетост за следващата МФР да бъде увеличен, като в същото време се гарантира бързо и опростено разпределяне на фондовете и стабилно финансиране;

21.  подчертава, че пазарът на труда непрекъснато се променя; счита, че преходът към пазара на труда е улеснен чрез система за образование и обучение, която образова гражданите по всеобхватен начин, като подпомага учащите да намерят своите собствени методи на учене, гарантирайки, че те придобиват междусекторни умения и компетентности, включително основни и некогнитивни умения, както и ключови компетентности, които са ориентирани към бъдещето, с цел да се стимулира интеграцията в света на труда и гъвкавостта в професионалния живот, не чрез ранна специализация, а чрез даване на възможност за придобиване на широк набор от умения; призовава за конкретен акцент върху насърчаването на езиковите умения и трансграничните възможности за професионално развитие и обучение и мобилността сред младите хора; призовава за по-силна координация между публичните служби по заетостта, социалните партньори и образователните институции, и за по-добро признаване и валидиране на образователни степени и умения, включително информално учене; обръща внимание по-специално на комбинирания модел на професионално образование и обучение, който все още не е познат в достатъчна степен, но може да допринесе значително за обучението на специалисти по професии, при които има недостиг на работна сила, като гарантира плавен преход от училище и обучение към професионалния живот;

22.  припомня, че заетостта и предприемачеството представляват един от осемте приоритета, определени в стратегията на ЕС за младежта (2010 – 2018 г.); подчертава, че работата с младежта и неформалното учене, по-специално това, което се развива в младежките организации, играе съществена роля в развитието на потенциала на младите хора, включително предприемаческите умения, като им позволява да развият широка гама от компетентности, които могат да увеличат възможностите им на пазара на труда;

23.  подчертава, че въпреки високите равнища на безработица, трудовата мобилност в рамките на ЕС продължава да бъде ограничена; следователно обръща внимание на значението на мобилността на работниците за един конкурентен пазар на труда; призовава Комисията и държавите членки да насърчават трансграничните възможности за професионално развитие и обучение;

24.  отново заявява значението, което имат хората на възраст над 55 години при обучението на младите хора на работното място; подкрепя, както и Комисията, създаването на програми, които да позволят на тези хора постепенно да се оттеглят от пазара на труда до навършване на пенсионна възраст, по-специално чрез преминаване първоначално на работа на непълен работен ден, през което време също така да обучават млади хора и да им помагат постепенно да се интегрират на работното място;

25.  изтъква важната роля на предприятията по въпроси, свързани с придобиването на умения и създаването на работни места за младите хора; отбелязва, че образованието и обучението в области, свързани с насърчаването на предприемачеството, могат да допринесат за постигането на дългосрочно развитие, насърчаване на европейската конкурентоспособност и борбата с безработицата;

26.  подчертава нуждата от борба с преждевременното напускане на училище чрез установяване на недостатъците на училищната система и на обществото, оказване на подкрепа на учащите в намирането на техни собствени методи на учене, прилагане на подходящи и ангажиращи учебни програми и реализиране на силна и добре разработена система за насочване с висококачествени услуги за консултиране и ориентиране за всички учащи; подчертава, че един цялостен и приобщаващ образователен подход е от съществено значение, за да се почувстват всички учащи добре приети и приобщени, както и да се чувстват отговорни за своето образование;

27.  призовава Комисията да гарантира, като част от бъдещата стратегия за младежта и многогодишната финансова рамка след 2020 г., увеличаване на финансирането, правомощията и обхвата на програмите в подкрепа на образованието, обучението, създаването на работни места и социалното приобщаване за млади хора, включително млади хора с увреждания, като същевременно гарантира, че тези средства не се използват, за да се подпомага създаването на неплатени стажове или несигурни работни места или за да се заменят постоянни работни места с временни работни места или стажове; подчертава необходимостта от предлагане на подходящо съдържание в рамките на ученето и обучението, както и достойни условия на труд за стажовете и чиракуването, за да се гарантира ключовата им роля в прехода от образование към професионален живот; счита, че за да се гарантира предоставянето на качествени места за стажуване, освен конкретното предоставяне на насоки и ръководене, наличието на договор за чиракуване или стаж ще определи ролите и отговорностите на всички страни, като посочи продължителността, учебните цели и задачи, отговарящи на ясно определени умения, които ще бъдат развити, трудовият статут, адекватната компенсация/възнаграждение, в т.ч. за извънреден труд, схемите за социална закрила и социална сигурност съгласно приложимото национално право, приложимите колективни споразумения, или и двете;

28.  настоятелно призовава държавите членки да следят ефективното изпълнение на гаранцията за младежта, например като въведат съобразени с конкретните нужди системи за професионално ориентиране през целия живот, които да помагат на хората да вземат решения относно образованието, обучението и професионалната реализация на всеки един етап от живота си, както и да направляват своето индивидуално развитие в рамките на ученето, работата и други сфери; припомня, че участието на младежки организации в оценката, прилагането и предаването на информация за гаранцията за младежта е от изключително значение за нейния успех и насърчава регистрирането на безработните;

29.  насърчава силната ангажираност на НПО, местните и регионалните органи в подпомагането на младите хора и по-специално на уязвимите групи (напр. незаетите с работа, учене или обучение, мигрантите и бежанците, младите хора с увреждания, отпадналите от училище) да намерят платена работа, образование или обучение, и да им съдействат за ангажирането им в политическия процес на вземане на решения и в гражданското общество;

30.  счита, че с оглед на сложността на политиките за младежта и тяхното въздействие трябва да се насърчава сътрудничеството в областта на научните изследвания, за да се разработят емпирично обосновани отговори, мерки и превантивни решения, които ще допринесат за благосъстоянието и устойчивостта на младите хора;

31.  отбелязва констатациите и рисковете, които подсказват, че ръководените от Комисията действия (включително програмите за обмен на студенти) според националните органи изпълняват изискванията на Стратегията за младежта и че някои държави членки оттеглят своите ресурси от областите на политиката, подпомагани от бюджета на ЕС(2);

32.  призовава Комисията и държавите членки да упражняват надзор над предприятията, които многократно предлагат последователни стажове, които не са последвани от предложения за работа, за да се избегне подмяната на работни места с т.нар. стажове;

33.  изтъква, че с цел да се повиши ефективността на действията в областта на образованието, младежта и спорта, трябва да бъдат разработени съвместни цели и инструменти за измерване на въздействието на политиката въз основа на международни проучвания;

34.  призовава за насърчаване и улесняване в по-голяма степен на трансграничните възможности за професионално развитие и обучение и мобилност сред младите хора, както и за придобиване от тях на умения и компетентности за живота, включително езикови умения, като същевременно се увеличат техните възможности и шансове за участие както на пазара на труда, така и в обществото;

35.  застъпва се за хармонизация на понятието „младеж“ като се определи възрастова граница, приложима в целия ЕС, без да се засяга принципът на субсидиарност; насърчава всички държави членки да допринесат за това хармонизиране чрез премахване на пречките пред измерването на напредъка и определянето на мерките, които следва да бъдат въведени;

36.  настоятелно призовава държавите членки да се придържат към прозрачността при отчитането и използването на фондовете, заделени за насърчаване на устойчиви възможности за заетост за младите хора; следователно отново заявява колко е важно държавите членки да представят, при поискване, подробни данни за положението на младите хора на тяхна територия;

37.  припомня, че първият принцип на европейския стълб на социалните права гласи, че всеки има право на качествено и приобщаващо образование, обучение и учене през целия живот с цел да поддържа и придобива умения, които дават възможност на всички да участват пълноценно в обществото и успешно да осъществяват преходи на пазара на труда; поради това подчертава значението на приоритизирането и гарантирането на социални инвестиции в образование и обучение през новия програмен период на многогодишната финансова рамка за периода 2020 – 2026 г.;

38.  подчертава, че липсва систематично актуализиране и надеждни данни за изпълнението на стратегията за младежта; поради това призовава държавите членки и Комисията да насърчават по-тясното сътрудничество между националните и регионалните статистически служби, когато става въпрос за представяне на релевантни и актуални статистически данни за младежта, които са важни за оценяването на равнището на успех на изпълняваната стратегия; счита, че представяните тригодишни доклади трябва да бъдат придружавани от такива статистически данни;

39.  призовава настоятелно държавите членки в своите планове за действие да посочат очакваното въздействие на мерките, които предстои да бъдат предприети; поради това подчертава колко е важно държавите членки да гарантират, че въведените мерки ефективно са увеличили заетостта; отново заявява необходимостта от измерване на устойчивостта на политиките, които следва ба бъдат прилагани.

ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

27.3.2018

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

40

5

2

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Guillaume Balas, Tiziana Beghin, Brando Benifei, Mara Bizzotto, Enrique Calvet Chambon, David Casa, Michael Detjen, Lampros Fountoulis, Elena Gentile, Arne Gericke, Marian Harkin, Czesław Hoc, Agnes Jongerius, Ádám Kósa, Agnieszka Kozłowska-Rajewicz, Patrick Le Hyaric, Jeroen Lenaers, Thomas Mann, Dominique Martin, Miroslavs Mitrofanovs, Emilian Pavel, João Pimenta Lopes, Georgi Pirinski, Marek Plura, Sofia Ribeiro, Robert Rochefort, Claude Rolin, Siôn Simon, Romana Tomc, Ulrike Trebesius, Marita Ulvskog

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Georges Bach, Amjad Bashir, Heinz K. Becker, Karima Delli, Tania González Peñas, Krzysztof Hetman, Ivari Padar, Anne Sander, Sven Schulze, Jasenko Selimovic, Csaba Sógor, Neoklis Sylikiotis

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване

Jude Kirton-Darling, Ana Miranda, James Nicholson, Massimo Paolucci

ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

40

+

ALDE

Enrique Calvet Chambon, Marian Harkin, Robert Rochefort, Jasenko Selimovic

EFDD

Tiziana Beghin

GUE/NGL

Tania González Peñas, Patrick Le Hyaric, João Pimenta Lopes, Neoklis Sylikiotis

NI

Lampros Fountoulis

PPE

Georges Bach, Heinz K. Becker, David Casa, Krzysztof Hetman, Ádám Kósa, Agnieszka Kozłowska-Rajewicz, Jeroen Lenaers, Thomas Mann, Marek Plura, Sofia Ribeiro, Claude Rolin, Anne Sander, Sven Schulze, Csaba Sógor, Romana Tomc

S&D

Guillaume Balas, Brando Benifei, Michael Detjen, Elena Gentile, Agnes Jongerius, Jude Kirton-Darling, Ivari Padar, Massimo Paolucci, Emilian Pavel, Georgi Pirinski, Siôn Simon, Marita Ulvskog

VERTS/ALE

Karima Delli, Ana Miranda, Miroslavs Mitrofanovs

5

-

ECR

Amjad Bashir, Arne Gericke, Czesław Hoc, James Nicholson, Ulrike Trebesius

2

0

ENF

Mara Bizzotto, Dominique Martin

Легенда на използваните знаци:

+  :  „за“

-  :  „против“

0  :  „въздържал се“

(1)

https://www.ceps.eu/system/files/RR2018_01_BlameItOnMyYouth.pdf

(2)

http://www.europarl.europa.eu/RegData/etudes/STUD/2018/615645/EPRS_STU(2018)615645_EN.pdf


ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

25.4.2018

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

26

0

1

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Isabella Adinolfi, Dominique Bilde, Andrea Bocskor, Angel Dzhambazki, Jill Evans, María Teresa Giménez Barbat, Petra Kammerevert, Svetoslav Hristov Malinov, Stefano Maullu, Momchil Nekov, Yana Toom, Sabine Verheyen, Julie Ward, Bogdan Brunon Wenta, Theodoros Zagorakis, Bogdan Andrzej Zdrojewski, Milan Zver, Krystyna Łybacka

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Eider Gardiazabal Rubial, Elena Gentile, Sylvie Guillaume, Emma McClarkin, Martina Michels, Michel Reimon, Liliana Rodrigues, Remo Sernagiotto, Francis Zammit Dimech


ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

26

+

ALDE

María Teresa Giménez Barbat, Yana Toom

ECR

Angel Dzhambazki, Emma McClarkin, Remo Sernagiotto

EFDD

Isabella Adinolfi

GUE/NGL

Martina Michels

PPE

Andrea Bocskor, Svetoslav Hristov Malinov, Stefano Maullu, Sabine Verheyen, Bogdan Brunon Wenta, Theodoros Zagorakis, Francis Zammit Dimech, Bogdan Andrzej Zdrojewski, Milan Zver

S&D

Eider Gardiazabal Rubial, Elena Gentile, Sylvie Guillaume, Petra Kammerevert, Krystyna Łybacka, Momchil Nekov, Liliana Rodrigues, Julie Ward

VERTS/ALE

Jill Evans, Michel Reimon

0

-

 

 

1

0

ENF

Dominique Bilde

Легенда на използваните знаци:

+  :  „за“

-  :  „против“

0  :  „въздържал се“

Последно осъвременяване: 18 май 2018 г.Правна информация