Процедура : 2017/2087(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A8-0165/2018

Внесени текстове :

A8-0165/2018

Разисквания :

PV 30/05/2018 - 29
CRE 30/05/2018 - 29

Гласувания :

PV 31/05/2018 - 7.11
CRE 31/05/2018 - 7.11
Обяснение на вота

Приети текстове :

P8_TA(2018)0241

ДОКЛАД     
PDF 791kWORD 86k
7.5.2018
PE 616.861v02-00 A8-0165/2018

относно прилагането на Директивата за екодизайна (2009/125/ЕО)

(2017/2087(INI))

Комисия по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните

Докладчик: Фредерик Рийс

ИЗМЕНЕНИЯ
ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ — РЕЗЮМЕ НА ФАКТИТЕ И КОНСТАТАЦИИТЕ
 ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
 СТАНОВИЩЕ на комисията по промишленост, изследвания и енергетика
 ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ
 ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ — РЕЗЮМЕ НА ФАКТИТЕ И КОНСТАТАЦИИТЕ

Въведение

ЕС се ангажира с прехода към една по-устойчива нисковъглеродна икономика. За тази цел бяха предприети различни политики и действия: ЕС изигра водеща роля в сключването на Парижкото споразумение за климата, бяха направени инвестиции от над 220 милиона евро от бюджета на ЕС в екологични и нисковъглеродни проекти, както и беше установена по-ясна рамка за етикетиране на енергийната ефективност с оглед на по-добра информираност на потребителите(1).

Икономиите от мащаба и по-доброто управление на енергията и суровините могат да се увеличат, ако ЕС използва пълния потенциал на екодизайна, определен в член 2, параграф 23 от Директива 2009/125/ЕО, предмет на настоящия доклад за изпълнението, както следва: „екодизайн“ е интегрирането на екологичните аспекти в дизайна на продукта с цел подобряване на екологично представяне на продукта през целия му жизнен цикъл.

Необходимо е да се действа на етапа на производство на продукта, когато техническите възможности за подобряване са най-големи. 80% от замърсяването на околната среда и 90% от производствените разходи са резултат от решенията, взети на етапа на проектиране на продуктите.

Европейска рамка, създадена през 2005 г. и разширена през 2009 г.

На докладчика вече беше възложена задачата през 2005 г. да изготви от името на Европейския парламент първата нормативна рамка относно екодизайна за енергоемки продукти(2). Това беше рамкова директива, която не създаваше обвързващи задължения. Задълженията произтичаха от мерките по прилагането, взети в хода на процедурата на комитет за някои енергоемки продукти като котли, водоподгреватели, компютри, лампи, телевизори и др.

През 2009 г. с преработка на първоначалната директива беше разширен обхватът на прилагане, като бяха включени продуктите, свързани с енергопотреблението, с цел да се увеличи числено предлагането на продукти с добри енергийни и екологични характеристики(3). Тези продукти трябва да отговарят на следните критерии:

– продажбите им трябва да надхвърлят 200 000 единици на година на територията на ЕС;

– те трябва да оказват значително въздействие върху околната среда;

– продуктите трябва да имат сериозен потенциал за развитие.

Цялостна ефективност на Директивата за екодизайна относно продуктите, свързани с енергопотреблението

Екодизайнът генерира реална добавена стойност, което се признава от съответните промишлени сектор, НПО и експерти от държавите членки.

Според оценките на Комисията(4), политиката относно екодизайна и етикетирането на енергийната ефективност е ефикасна и обещаваща; икономиите на първична енергия ще бъдат около 175 млн. т н.е. първична енергия годишно. Тази цифра е по-висока от годишното потребление на първична енергия в Италия и съответства на намаление на емисиите на CO2 от 320 милиона тона годишно. За потребителите това означава икономии от около 490 евро на домакинство годишно в сметките за енергия.

Тези цифри съответстват на данните, предоставени от групата BSH Hausgeräte GmbH, най-големият производител на домакински уреди в Европа (данни на BSH, 2017 г.).

Според този източник, потреблението на енергия на сушилните, произведени от групата, е намаляло със средно 75% за периода 2001 –2016 г., потреблението на енергия на електрическите фурни с 43%, на хладилниците с 55%, на фризерите с 69% и на пералните машини с 68%.

При все това директивата за екодизайна не е получила политическо признание, в някои случаи такова липсва на най-високото равнище на вземането на решения. Докладчикът съжалява, че концепцията за екодизайна често е използвана като „заложник“, например по време на европейската предизборна кампания през май 2014 г., но също така и по време на референдума от юни 2016 г. в Обединеното кралство.

Подходът на изчакване имаше преки последици: от разширяването на обхвата през 2009 г. за включване на продуктите, свързани с енергопотреблението, никой от тях в действителност не е обхванат от мерките за прилагане на екодизайна.

Считаше се, че за строителните материали не се изисква регулаторен мониторинг. За прозорците, крановете и душовете все още се извършва проучване дали да бъдат обхванати от единственото законодателство относно енергийното етикетиране. Понастоящем като част от последния работен план за 2016 – 2019 г. се проучват нови продукти, свързани с енергопотреблението, като например фотоволтаични панели и системи за автоматизация и контрол на сградите.

Във връзка с това докладчикът счита, че 29-те регламента за прилагане относно екодизайна, към които трябва да бъдат добавени 16 делегирани регламента относно енергийното етикетиране и три доброволни споразумения (комплексни декодери, конзоли за игри и оборудването за възпроизвеждане на изображения), са доказали своята стойност и че Европейският парламент трябва да продължи да насърчава идеята за екодизайн, а именно за иновации, благоприятни за околната среда.

Проучване на британските органи, публикувано през 2015 г., заключава, че всяка лира, инвестирана в екодизайна, е донесла до 3,8 пъти повече средства в икономиката на Обединеното кралство, следователно това е печеливша политика(5).

От друга страна, има нерешени въпроси във връзка с процедурата, тъй като повечето участници, производители и държави членки съобщават за продължаващи забавяния в процесите на вземане на решения. Поради това от Комисията се изисква да коригира тази ситуация и да определи процедура за финализирането на мерките по прилагането с по-ясни крайни срокове и етапи. Парламентът и Съветът неотдавна въведоха подобно изискване в член 11 от Регламент (ЕС) 2017/1369 относно енергийното етикетиране.

От икономии на енергия към ефикасност на ресурсите

Докладчикът счита за изключително важно да се използва пълният потенциал на настоящата директива и да се вземе предвид цялото екологично измерение на продукта, за да се отговори на новото предизвикателство, свързано с кръговата икономика: състав, трайност, разглобяване, възможност за поправка и за рециклиране.

Европейският парламент многократно подчертава политическата цел за интегриране на цялостното екологично представяне на продукта:

– доклада на Сирпа Пиетикяйнен относно ефективното използване на ресурсите: преминаване към кръгова икономика,(6) беше приет през юли 2015 г.;

– доклада на Паскал Дюран относно по-дългия жизнен цикъл на продуктите: ползи за потребителите и дружествата,(7) беше приет през юли 2017 г.

Интересно е да се отбележи, че се появяват редица нови професии, свързани с екодизайна: инженер в областта на материалите, инженер по управление на околната среда и устойчиво развитие и специализирани консултанти, т.е. професии, които показват, че дружествата започват да придават все по-голямо значение на екодизайна. Регионалните и местните органи също започват да се ангажират, например органите, отговарящи за третирането на битовите отпадъци. Съществува основание за това европейският законодател да създаде оптимална рамка за развитието на екодизайна в европейската икономика.

А мобилните телефони или смартфоните?

Комисията признава потенциала за подобрение на тези продукти в кръговата икономика, но въпреки това предложи те да не бъдат включени в работния план за екопроектирането поради специфичния им характер. Европейският потребител сменя мобилния си телефон средно на всеки две години, докато европейската процедура за екодизайн обхваща четири години. Икономическото време не отговаря на регулаторното време.

Докладчикът счита, че е неотложно мобилните телефони или смартфоните да бъдат включени в работния план за екопроектирането, не само за да се подобри енергийната ефективност на продукта, но и за да се гарантира рециклирането на редките метали, по-доброто сглобяване на частите и възможността за разглобяване на батерията.

Счита се, че в момента само между 1 и 5% от редките метали, използвани в производството на мобилни телефони, като волфрам, кобалт, графит и индий, се рециклират.

Подобряване на пазарния надзор

Другото голямо предизвикателство за европейската политика за екодизайна е превръщането на екопроектираните продукти в стандарт и да не се санкционират промишлените производители, които спазват правилата. Този въпрос е подчертан неколкократно в проучването на Генерална дирекция за парламентарни изследвания, послужило като основа за изготвянето на настоящия доклад за изпълнението, в което се припомня, че пазарният надзор е в правомощията на държавите членки(8).

Комисията счита, че между 10 и 25% от регулираните от директивата продукти не отговарят на изискванията за екодизайн и енергийно етикетиране. Това не е приемливо.

Докладчикът формулира няколко предложения за по-добра координация на националните органи за пазарен надзор:

– най-добрите практики, прилагани от някои държави членки, които вече споделят данни от наблюдението на пазара в рамките на Информационната и комуникационна система за пазарен надзор (ICSMS) относно сигурността на продуктите, следва да послужат като основа за бъдещи мерки, а приложното поле на ICSMS следва да бъде разширено да включва продуктите, обхванати от мерките за екодизайна;

– прилагане на методите за бърз скрининг за откриване на продукти, които най-вероятно не съответстват на изискванията, в сътрудничество с експерти в отрасъла;

– приемане на възпиращи мерки с цел подобряване на спазването на правилата на екодизайна. Например, при прилагането на санкции на неспазващи правилата производители следва да се гарантира, че санкциите са съразмерни на въздействието на неспазването върху европейския пазар. Следва да се предвиди обезщетение за потребителите, закупили неспазващи правилата на екодизайна продукти, дори и след изтичане на законния гаранционен срок от две години.

Други предложения

Въпросът за преждевременното излизане от употреба на продуктите, които са обект на честа употреба, като таблети, машини за кафе или принтери, трябва да бъде разгледан в настоящия доклад за оценка на прилагането на Директивата за екодизайна.

На 4 юли 2017 г. Европейският парламент припомни в необвързваща резолюция, че критериите за минимална устойчивост следва да бъдат определени за всяка категория продукти още от момента на проектирането им. За основа биха могли да се използват стандартите, разработени от трите европейски организации по стандартизация (CEN, CENELEC и ETSI)(9).

Според изследване на Евробарометър, осъществено през 2014 г., 77% от европейските граждани биха предпочели да ремонтират продуктите, вместо да купуват нови, но са обезсърчени от цените на поправките. Ето защо Парламентът отправи искане към Комисията и държавите членки да подкрепят производителите на модуларни продукти, които са лесно разглобими и взаимозаменяеми. Това е ползата от екодизайна, където основна роля играе и екологичното представяне на продукта.

(1)

Регламент (ЕС) 2017/1369 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2017 г. за определяне на нормативна рамка за енергийно етикетиране и за отмяна на Директива 2010/30/ЕС

(2)

Директива 2005/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 юли 2005 г. за създаване на рамка за определяне на изискванията за екодизайн към енергоемките продукти

(3)

Директива 2009/125/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. за създаване на рамка за определяне на изискванията за екодизайн към продукти, свързани с енергопотреблението.

(4)

Работен план за екопроектирането за периода 2016 — 2019 г. COM(2016) 773 final, стр. 2.

(5)

Доклад на министерството на околната среда, прехраната и въпросите на селското стопанство (DEFRA): https://www.gov.uk/government/uploads/system/uploads/attachment_data/file/406225/defra-regulation-assessment-2015.pdf

(6)

Резолюция на Европейския парламент от 9 юли 2015 г. относно ефективното използване на ресурсите: преминаване към кръгова икономика (2014/2208(INI)).

(7)

Резолюция на Европейския парламент от 4 юли 2017 г. относно по-дългия жизнен цикъл на продуктите: ползи за потребителите и дружествата (2016/2272(INI)).

(8)

Анна Зигеревич (коорд.), Оценка на прилагането на европейско равнище на Директивата за екодизайна 2009/125/EО), Генерална дирекция за парламентарни изследвания, PE 611.015, ноември 2017 г., стр. 43 – 44, стр. 50, стр. 80 и т.н. (Anna Zygierewicz (coord.), The Ecodesign Directive (2009/125/EC) European Implementation Assessment, EPRS. PE 611.015, November 2017, pages 43-44, page 50, page 80, etc.)

(9)

Резолюция на Европейския парламент относно по-дългия жизнен цикъл на продуктите: ползи за потребителите и дружествата (2016/2272(INI)).


ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно прилагането на Директивата за екодизайна (2009/125/ЕО)

(2017/2087(INI))

Европейският парламент,

–  като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), и по-специално член 114 от него,

–  като взе предвид Директива 2009/125/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. за създаване на рамка за определяне на изискванията за екодизайн към продукти, свързани с енергопотреблението („Директивата за екодизайна“) и регламентите за изпълнение и доброволните споразумения, приети съгласно директивата(1),

–  като взе предвид работния план на Комисията за екопроектирането за периода 2016 — 2019 г. (COM(2016)0773), приет в съответствие с Директива 2009/125/ЕО,

–  като взе предвид Регламент (ЕС) 2017/1369 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2017 г. за определяне на нормативна рамка за енергийно етикетиране и за отмяна на Директива 2010/30/ЕС(2),

–  като взе предвид целите на Съюза за намаляване на емисиите на парникови газове и за енергийна ефективност,

  като взе предвид споразумението от Париж и 21-та конференция на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (COP 21),

–  като взе предвид ратифицирането на Парижкото споразумение от ЕС и държавите членки,

  като взе предвид дългосрочната цел, определена в това споразумение, а именно да се поддържа покачването на глобалната средна температура много под 2°C в сравнение с прединдустриалните стойности и да продължат да се полагат усилия за ограничаването ѝ до 1,5°C,

–  като взе предвид Общата програма на Европейския съюз за действие за околната среда до 2020 г. (Решение № 1386/2013/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20 ноември 2013 г.)(3),

–  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „План за действие на ЕС за кръговата икономика“ (COM(2015)0614),

  като взе предвид съобщението на Комисията от 16 януари 2018 г., озаглавено „Европейска стратегия за пластмасите в кръговата икономика“ (COM(2018)0028),

  като взе предвид съобщението на Комисията и работния документ на службите на Комисията от 16 януари 2018 г. относно изпълнението на пакета за кръговата икономика: варианти за решаване на въпросите, свързани с взаимодействието на законодателството в областта на химикалите, продуктите и отпадъците (COM(2018)0032),

  като взе предвид съобщението на Комисията от 13 септември 2017 г. относно списъка на суровините от изключителна важност за ЕС – 2017 г. (COM(2017)0490),

–  като взе предвид заключенията на Съвета относно екологичните иновации: улесняване на прехода към кръгова икономика, приети на 18 декември 2017 г.(4),

  като взе предвид доклада на Програмата на Обединените нации за околната среда от ноември 2017 г., озаглавен „Разликите по отношение на емисиите за 2017 г.“,

–  като взе предвид своята резолюция от 9 юли 2015 г. относно ефективното използване на ресурсите: преминаване към кръгова икономика(5),

  като взе предвид законодателството на ЕС относно отпадъците,

–  като взе предвид своята резолюция от 4 юли 2017 г. относно по-дълъг жизнен цикъл на продуктите: ползи за потребителите и дружествата(6),

–  като взе предвид представената от Генерална дирекция за парламентарни изследвания оценка на прилагането на европейско равнище, която да придружава контрола върху прилагането на Директивата за екодизайна,

–  като взе предвид член 52 от своя Правилник за дейността, както и член 1, параграф 1, буква д) от решението на Председателския съвет от 12 декември 2002 г. относно процедурата по разрешаване изготвянето на доклади по собствена инициатива и приложение 3 към него,

–  като взе предвид доклада на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните и становището на комисията по промишленост, изследвания и енергетика (A8-0165/2018),

А.  като има предвид, че целта на Директивата за екодизайна е увеличаване на енергийната ефективност и равнището на защита на околната среда чрез хармонизирани изисквания, които гарантират функционирането на вътрешния пазар и стимулират непрекъснатото намаляване на общото въздействие върху околната среда на продуктите, свързани с енергопотреблението; като има предвид, че тези мерки също имат положително въздействие върху енергийната сигурност чрез намаляване на потреблението на енергия;

Б.  като има предвид, че Директивата за екодизайна предвижда мерки, които да бъдат предприети за намаляване на въздействието върху околната среда през целия жизнен цикъл на продуктите, свързани с енергопотреблението; като има предвид, че до момента решенията съгласно директивата като цяло бяха насочени към намаляване на потреблението на енергия на етапа на употреба;

В.  като има предвид, че прилагането на директивата може да подпомогне в по-голяма степен усилията на ЕС за повишаване на енергийната ефективност и да допринесе за осъществяването на целите във връзка с действията в областта на климата;

Г.  като има предвид, че намаляването на въздействието на свързаните с енергопотреблението продукти върху околната среда на етапа на екодизайн, чрез предвиждане на минимални критерии относно техния жизнен цикъл и потенциал за осъвременяване, възможности за поправка, рециклиране и повторна употреба, може да създаде значителни възможности за откриване на работни места;

Д.  като има предвид, че до началото на 2018 г. бяха в сила 29 специфични регламента за екодизайна, обхващащи различните групи продукти, а освен това бяха приети три доброволни споразумения, признати в съответствие с директивата;

Е.  като има предвид, че Директивата за екодизайна признава доброволните споразумения или другите мерки за саморегулиране като алтернативи на мерките за прилагане, когато са изпълнени определени критерии; като има предвид, че не всички от съществуващите доброволни споразумения са доказали по-голяма ефективност в сравнение с регулаторните мерки;

Ж.  като има предвид, че екодизайнът носи икономически ползи за промишлеността и потребителите и допринася значително за политиките на Съюза в областта на климата, енергетиката и кръговата икономика;

З.  като има предвид, че законодателството в областта на екодизайна е тясно свързано със законодателството на ЕС относно енергийното етикетиране и мерките, предприети съгласно тези две директиви, се очаква да генерират приходи в размер на 55 милиарда евро годишно за секторите на промишлеността, търговията на едро и търговията на дребно и да доведат до икономии на първична енергия в размер на 175 млн. т н.е. годишно до 2020 г., като по този начин допринесат за постигане на до 50% от целта на Съюза за икономии на енергия за 2020 г. и намалят зависимостта от вноса на енергия; като има предвид, че законодателството също така допринася значително за постигането на целите на ЕС по отношение на климата чрез намаляването на емисиите на парникови газове с 320 милиона тона еквивалента на CO2 годишно; като има предвид, че потенциалът за икономии на енергия е още по-голям в дългосрочен план;

И.  като има предвид, че съгласно доклада за отчитане на въздействието на екопроектирането (Ecodesign Impact Accounting) (Европейска комисия, 2016 г.), се очаква до 2020 г. потребителите в ЕС да спестят общо до 112 милиарда евро, или приблизително 490 EUR годишно на домакинство;

Й.  като има предвид, че над 80% от въздействието върху околната среда на продуктите, свързани с енергопотреблението, се установява на етапа на проектиране;

К.  като има предвид, че за мнозинството от заинтересованите страни могат да бъдат определени три основни пречки за пълното прилагане на законодателството: липсата на ясна политическа подкрепа и ръководство, бавният темп на регулаторните процеси и неадекватността на пазарния надзор в държавите членки;

Л.  като има предвид, че се счита, че 10 – 25% от продуктите на пазара не отговарят на изискванията на директивите за екодизайна и за енергийното етикетиране, което води до загуба на приблизително 10% от очакваните икономии на енергия и нелоялна конкуренция;

М.  като има предвид, че приложното поле на Директивата за екодизайна беше разширено през 2009 г., за да обхване всички продукти, свързани с енергопотреблението (с изключение на транспортните средства), но продуктите, несвързани с енергопотреблението, все още не са обхванати от изискванията за екодизайна;

Н.  като има предвид, че в ЕС всички продукти следва да бъдат проектирани, произведени и предлагани на пазара при минимално използване на опасни вещества, като се гарантира безопасността на продукта, така че да се улеснят неговото рециклиране и повторна употреба, като същевременно се поддържат високи нива на защита на здравето на човека и на околната среда;

О.  като има предвид, че в Директивата за екодизайна е посочено, че нейната допълняемост с Регламента REACH относно химикалите следва да допринесе за увеличаване на съответното въздействие на тези инструменти и за изграждане на съгласувани изисквания за прилагане за производителите; като има предвид, че изискванията, свързани с използването на опасни химикали и тяхното рециклиране, засега са ограничени;

П.  като има предвид, че се разработва нова база данни в рамките на новия Регламент за енергийно етикетиране и базата данни ICSMS за наблюдение на пазара се използва само в част от държавите членки;

Р.  като има предвид, че една от приоритетните цели на общата програма на Европейския съюз за действие за околната среда до 2020 г. (7-а ПДОС) е икономиката на Съюза да се превърне в ефективна от гледна точка на използването на ресурсите, зелена и конкурентоспособна нисковъглеродна икономика; като има предвид, че в ПДОС се посочва, че пуснатите на пазара на Съюза приоритетни продукти са с „екологичен дизайн“, за да се оптимизира ефективността на използването на ресурси и материали;

С.  като има предвид, че планът за действие на ЕС за кръговата икономика включва ангажимента да се наблегне на аспектите на кръговата икономика в бъдещите изисквания за продуктов дизайн в рамките на Директивата за екодизайна чрез систематично анализиране на въпроси като например възможност за поправка, по-дълготрайно използване, осъвременяване и рециклиране, или идентифицирането на някои материали или вещества;

Т.  като има предвид, че Парижкото споразумение определя дългосрочна цел в съответствие с целта да се ограничи повишаването на температурата в световен мащаб твърдо под 2°C над равнищата от прединдустриалния период, както и да се продължат усилията то да се задържи до 1,5°С над прединдустриалните равнища; като има предвид, че ЕС пое ангажимент да допринася подобаващо за постигането на тези цели посредством намаляване на емисиите във всички сектори;

У.  като има предвид, че мерките за екодизайна следва да обхванат целия жизнен цикъл на продуктите, за да се подобри ресурсната ефективност в Съюза, като се вземе предвид фактът, че повече от 80% от въздействието върху околната среда на продукта се определя на етапа на проектиране, който следователно играе много важна роля за насърчаване на аспектите на кръговата икономика, трайността, възможностите за осъвременяване, за поправка, за повторна употреба и за рециклиране на даден продукт;

Ф.  като има предвид, че в допълнение към произвеждането на по-устойчиви и ресурсно по-ефективни продукти, принципите на икономиката на споделянето и на икономиката на услугите трябва да бъдат укрепени, като същевременно държавите членки следва да обърнат специално внимание на домакинствата с ниски доходи, включително на тези, които са застрашени от енергийна бедност, когато представят програми за насърчаване на навлизането на ресурсно най-ефективните продукти и услуги;

Х.  като има предвид, че Съюзът е страна по Стокхолмската конвенция за устойчивите органични замърсители и следователно е необходимо да предприеме действия за постепенно изваждане от употреба на тези опасни вещества, включително като ограничи тяхното използване на етапа на проектиране на продукта;

Резултатен инструмент за постигане на разходоефективно енергоспестяване.

1.  счита, че Директивата за екодизайна е успешен инструмент за подобряване на енергийната ефективност и е довела до значително намаляване на емисиите на парникови газове, както и до икономически ползи за потребителите;

2.  препоръчва Комисията да продължи да включва повече групи продукти, избрани въз основа на техния потенциал в областта на екодизайна, в това число потенциала им в областта на енергийната ефективност и ефективността на материалите, и други аспекти, свързани с околната среда, като се използва методиката, изложена в член 15 от директивата, както и да актуализира съществуващите стандарти, за да се използва пълният потенциал на приложното поле и целите на директивата;

3.  подчертава, че Директивата за екодизайна подобрява функционирането на вътрешния пазар на ЕС чрез определяне на общи продуктови стандарти; подчертава, че непрекъснатото приемане на хармонизирани изисквания за продуктите на равнището на ЕС подпомага иновациите, научните изследвания и конкурентоспособността на производителите в ЕС и гарантира лоялна конкуренция, като в същото време се избягва ненужна административна тежест;

4.  припомня, че съгласно изискванията на директивата Комисията трябва да предложи мерки по прилагането в случаите, когато продуктът отговаря на критериите, т.е. налице е значителен обем на продажби на този продукт, значително екологично въздействие и потенциал за подобряване; подчертава отговорността на Комисията да спазва този мандат и да гарантира ефективното постигане на ползите за потребителите, кръговата икономика и околната среда, като признава, че подобни продуктови стандарти могат да бъдат прилагани единствено на равнището на ЕС и че следователно държавите членки разчитат на Комисията да предприеме необходимите действия;

5.  счита, че координирането с инициативи, свързани с кръговата икономика, ще увеличи още повече ефективността на директивата; следователно призовава за амбициозен план за екодизайна и кръговата икономика, осигуряващ ползи за околната среда и възможности за устойчив растеж и създаване на работни места, включително в сектора на МСП, както и ползи за потребителите; отбелязва, че високата ефективност на ресурсите и използването на вторичните суровини в производството предоставят значителна възможност за намаляване на отпадъците и икономия на ресурсите;

6.  подчертава, че Директивата за екодизайна е част от по-широк набор от инструменти и че нейната ефективност зависи от взаимодействието с други инструменти, по-специално в областта на енергийното етикетиране; счита, че припокриването на разпоредби следва да се избягва;

Укрепване на процеса на вземане на решения

7.  подчертава ключовата роля на Консултативния форум за обединяване на промишлеността, гражданското общество и други участници в процеса на вземане на решения и счита, че тази структура функционира добре;

8.  изразява загриженост във връзка с понякога значителното забавяне при изготвянето и приемането на мерки по прилагането, което създава несигурност за стопанските субекти, води до съществени пропуснати възможности за икономии на енергия за потребителите и съответното намаляване на емисиите на парникови газове, и може да причини изоставане на приетите мерки спрямо технологичното развитие;

9.  отбелязва, че закъснението в прилагането до голяма степен се дължи на ограничените ресурси, с които разполага Комисията; призовава Комисията да предвиди достатъчно ресурси за процеса на екодизайна, предвид значителната добавена стойност на законодателството за ЕС;

10.  настоятелно призовава Комисията да избягва закъснения при приемането и публикуването на мерки по прилагането и препоръчва да се определят ясни срокове и етапи за финализирането им и за преразглеждане на съществуващите разпоредби; подчертава, че мерките за екодизайна следва да бъдат приети отделно и публикувани веднага след финализирането им;

11.  подчертава, че е необходимо да се спазват сроковете, предвидени в работния план за екодизайна за периода 2016 – 2019 г.,

12.  подчертава необходимостта изискванията за екодизайн да бъдат основани на задълбочен технически анализ и оценки за въздействието, като за база за сравнение послужат най-успешните продукти или технологии на пазара, както и технологичното развитие във всеки сектор; призовава Комисията да пристъпи приоритетно към прилагане и преразглеждане на мерките, свързани с продукти, които имат най-голям потенциал за икономия на първична енергия и по отношение на кръговата икономика;

13.  признава, че Директивата за екодизайн дава възможност за използване на доброволни споразумения; подчертава, че доброволните споразумения могат да се използват вместо мерки по прилагането, когато обхващат по-голямата част от пазара и се счита, че те могат да гарантират поне еднакво равнище на екологични характеристики, както и че те следва да осигуряват по-бърз процес на вземане на решения; счита, че ефикасността на надзора на доброволните споразумения следва да бъде засилена и че следва да се гарантира подходящо участие на гражданското общество; във връзка с това приветства Препоръка (ЕС) 2016/2125 на Комисията относно насоки във връзка с мерките за саморегулиране, сключвани в рамките на промишления сектор, и призовава Комисията да наблюдава стриктно признатите в рамките на Директивата за екодизайна доброволни споразумения;

14.  насърчава включването на криви на ученето в областта на технологиите в методологията за екодизайна на продукти, свързани с енергопотреблението (MEERP), с цел предвиждане на технологичните подобрения, очаквани към момента на влизане в сила на подзаконовите разпоредби, и за гарантиране на актуалността на последните;

15.  призовава Комисията, по целесъобразност, да включи в мерките за екодизайна оценки на отделянето на пластмасови микрочастици във водната среда; призовава Комисията да въведе в рамките на прегледа на мерките за екодизайна задължителни изисквания за филтри за пластмасови микрочастици по отношение на битовите перални машини и комбинирани перални и сушилни машини;

От икономии на енергия към ефективност на ресурсите

16.  отново отправя своя призив за даване на нов импулс на действията по отношение на аспектите на продуктите, свързани с кръговата икономика, и счита, че Директивата за екодизайна предоставя значителен потенциал за подобряване на ефикасността на ресурсите, който все още не се използва достатъчно;

17.  поради тази причина счита, че прилагането на Директивата за екодизайна, в допълнение към непрекъснатите усилия за подобряване на енергийната ефективност, вече трябва да покрива пълния жизнен цикъл на всяка група продукти, попадащи в нейното приложно поле, като се установяват минимални критерии по отношение на ефективността на ресурсите, обхващащи, наред с другото, трайността, устойчивостта, възможностите за поправка и за осъвременяване, но също така потенциала за споделяне, повторна употреба, възможностите за мащабиране и за рециклиране, възможността за пълно осъвременяване и съдържанието на рециклирани материали или вторични суровини, както и употребата на суровини от изключителна важност;

18.  счита, че изборът на критерии, свързани с кръговата икономика, за всяка група продукти трябва да бъде посочен и определен по ясен и обективен начин, като същевременно критериите трябва да са лесно измерими и постижими при съразмерни разходи, за да се гарантира, че прилагането на Директивата продължава да бъде възможно;

19.  призовава системно да се извършват задълбочени анализи относно потенциала на кръговата икономика на етапа на подготвителните проучвания на конкретните мерки за екодизайна за всяка категория продукти;

20.  призовава Комисията също да въведе етични критерии, като например относно произхода и добиването на използваните материали, но също и социалните условия за работниците и местното население;

21.  подчертава, че е важно за производителите да предоставят ясни и обективни инструкции, позволяващи на ползвателите и на независимите сервизи да поправят по-лесно продуктите без специално оборудване; подчертава също, че е важно да се предоставя информация относно наличността на резервни части и жизнения цикъл на продуктите, когато това е възможно;

22.  подчертава потенциалните ползи от това да се акцентира върху други екологични аспекти отвъд енергопотреблението, като например опасни химикали, отделяне на пластмасови микрочастици, генерирането на отпадъци и влагането на материали, и призовава да се използват инструментите по директивата за насърчаване на прозрачността за потребителите;

23.  призовава Комисията да разработи задължителни изисквания по отношение на възможността за актуализиране на софтуера, използван в електронните устройства, които влизат в приложното поле на директивата;

24.  подчертава нуждата от увеличаване на възможностите за рециклиране чрез използването на отделни или съвместими полимерни пластмаси, с което се насърчава реалната употреба на рециклирани материали;

25.  счита, че тъй като повече от 80% от въздействието на даден продукт върху околната среда се определя при етапа на проектиране, до голяма степен на този етап дадено рисково вещество може да се избегне, замени или ограничи; подчертава, че използването на материали и вещества от изключителна важност, като например редкоземни елементи, или вещества с токсичен характер, или пораждащи безпокойство, като например устойчиви органични замърсители и нарушители на функциите на ендокринната система, трябва да бъде специално разглеждано съгласно разширените критерии за екодизайна с цел да се ограничи тяхното използване или с цел тяхното заместване, по целесъобразност, или поне да се гарантира възможността за тяхното извличане/отделяне в края на жизнения цикъл, без да се нарушават други хармонизирани законови изисквания, отнасящи се до тези вещества, установени на равнището на Съюза;

26.  призовава за това, изискванията към екодизайна на свързаните с енергопотреблението продукти да не поставят цели, чието изпълнение е трудно за производителите от ЕС, и по-специално малките и средни предприятия, чийто потенциал по отношение на патентованите технологии е значително по-малък от този на водещите дружества на пазара;

27.  във връзка с това приветства работната програма за екодизайна за периода 2016 – 2019 г., която включва ангажименти за изготвяне на изисквания и стандарти за ефективност на материалите, като подкрепя използването на вторични суровини; настоятелно призовава Комисията да приключи приоритетно тези дейности; счита, че тези критерии следва да са специфични за продукта, да се основават на солидни анализи, да се съсредоточават върху области с явен потенциал за подобрение и да бъдат приложими и проверими от органите за пазарен надзор; счита, че при определянето на най-добри практики следва да се насърчава използването на резултатите от минали и текущи научноизследователски дейности и авангардни иновации в областта на рециклирането на отпадъци от електрическо и електронно оборудване;

28.  счита, че разработването на „системен подход“, който взема предвид не само продукта, но и цялата система, необходима за функционирането му в контекста на екодизайна, става все по-критичен фактор за успех в постигането на ефективност на ресурсите, и настоятелно призовава Комисията да включи повече подобни възможности на равнището на системата в следващата работна програма за екодизайна; 

29.  счита, че трябва да се обърне специално внимание на продуктите, използващи вода, в случаите, в които могат да се постигнат значителни екологични ползи и важни икономии за потребителите;

30.  призовава Комисията да насърчава възстановяването на суровини от изключителна важност и от миннодобивните отпадъци;

31.  отбелязва, че Комисията отложи предприемането на действия по отношение на информационните и комуникационните технологии (ИКТ), като например мобилни телефони и смартфони, до изготвянето на допълнителни оценки и предвид бързите технологични промени в тази група продукти; счита обаче, че тези продукти, които се характеризират с огромен обем на продажбите и честа замяна, имат ясно изразен потенциал за подобрения, по-специално по отношение на ефективността на ресурсите, и че поради тази причина критериите за екодизайн следва да се прилагат за тях, както и че следва да бъдат положени усилия за подобряване на регулаторния процес; подчертава, че е необходимо внимателно да се оценява по какъв начин да бъде подобрен екодизайнът на групи продукти, за които възможността за поправка и замяната на резервни части са ключови параметри;

32.  подчертава, че е необходимо:

а)  възможността за осъвременяване да се насърчава чрез наличието на възможност за актуализиране на софтуера за електронните устройства,

б)  възможността за поправка да се улеснява чрез наличието на резервни части през целия жизнен цикъл на продукта на разумна спрямо общата му стойност цена,

в)  възможността за рециклиране да се увеличава чрез използването на отделни или съвместими полимерни пластмаси;

33.  припомня своите искания за широкообхватен преглед на рамка на политиката на Съюза по отношение на продуктите с цел да бъдат взети предвид аспектите, свързани с ефективността на ресурсите; в този контекст, призовава Комисията да прецени дали настоящата методика за екодизайн би могла да бъде използвана за други категории продукти, освен продуктите, свързани с енергопотреблението, и да предложи ново законодателство, когато това е целесъобразно;

34.  подчертава, че за да се гарантира използването на рециклирани/вторични суровини, е задължително да бъде осигурено наличието на висококачествени вторични суровини и съответно следва да бъде създаден добре организиран пазар за вторични суровини;

35.  подчертава важността на възлагането на отговорност на производителите и на разширяването на гаранционните срокове и условия, като производителите/продавачите бъдат задължени да поемат отговорност за целия жизнен цикъл на даден продукт, подчертава важността на насърчаването на възможността за поправка, за осъвременяване, за модулност и за рециклиране, както и на гарантирането, че суровините и управлението на отпадъците остават в рамките на Европейския съюз;

36.  призовава за разширяването на обхвата на минималните гаранции за потребителски стоки за дълготрайна употреба;

Подобряване на пазарния надзор

37.  настоява, че е необходимо да се засилва надзорът на продукти, пуснати на вътрешния пазар, чрез по-добро сътрудничество и координация между държавите членки, както и между Комисията и националните органи, и по-специално чрез предоставяне на подходящи финансови ресурси на органите за пазарен надзор;

38.  призовава Комисията да проучи потенциала за създаване на цифров информационен фиш за продуктите (паспорт на продуктите), както се предлага в заключенията на Съвета от 18 декември 2017 г. относно екологичните иновации, като начин за оповестяване на материалите и веществата, използвани в продуктите, което също би улеснило пазарния надзор;

39.  призовава за по-съгласувана и икономически ефективна система за пазарен надзор в Съюза, за да се гарантира съответствие с Директивата за екодизайна, и отправя следните препоръки:

–  от националните органи трябва да се изисква да използват базата данни ICSMS, за да споделят всички резултати от извършените проверки на съответствието на продуктите и изпитването за всички продукти, обхванати от регламентите в областта на екодизайна; тази база данни следва да включва цялата съответна информация за съответстващи и несъответстващи продукти, за да се избегне ненужното тестване в друга държава членка, и тя следва да бъде лесна за ползване и леснодостъпна;

–  общата база данни за регистриране на продукти за продукти с енергийни етикети трябва да се разшири, за да включва всички продукти, обхванати от регламентите в областта на екодизайна;

–  националните органи трябва да бъдат задължени да изготвят специфични планове за дейностите си по пазарен надзор в областта на екодизайна, и да ги съобщават на други държави членки и на Комисията, както е предвидено в Регламент (ЕО) № 765/2008(7); държавите членки следва да включват проверките на случаен принцип в тези планове;

–  трябва да се прилагат бързи скринингови методи за разпознаването на продукти, които не са в съответствие с разпоредбите, като тези мерки трябва да са разработени в сътрудничество с експерти от отрасъла и да са споделени с публичните органи;

–  Комисията трябва да обмисли определянето на минимален процент на продуктите на пазара, подлежащи на проверка, както и разработване на мандат за извършване на собствен независим пазарен надзор, и да направи предложения, ако това е целесъобразно;

–  трябва да бъдат приети възпиращи мерки, включително: санкции за неспазващи правилата производители, съразмерни на въздействието на несъответствието за целия европейски пазар, и обезщетения за потребители, закупили несъответстващи продукти, дори извън законния гаранционен срок, включително чрез колективно обезщетение;

–  трябва да се обърне особено внимание на вноса от държави извън ЕС и продуктите, продавани онлайн;

–  трябва да се гарантира съгласуваност с предложението на Комисията за регламент за определяне на правила и процедури за постигане на съответствие със законодателството на Съюза за хармонизация в областта на продуктите и за неговото прилагане (COM(2017)0795), чието приложно поле включва продукти, регулирани съгласно Директивата за екопроектирането; в този контекст, подкрепя улесняването на съвместно изпитване на равнището на ЕС;

40.  подчертава значението на наличието на подходящи и ясно определени и хармонизирани стандарти и изтъква, че следва да бъдат разработени протоколи за изпитване, възможно най-близки до реалните условия; подчертава, че методите за изпитване следва да бъдат стриктни и проектирани и изпълнявани по начин, който изключва манипулация и умишлено или неумишлено подобряване на резултатите; счита, че изпитванията не следва да пораждат прекомерна тежест за предприятията, по-специално като се вземат под внимание МСП, които нямат същите възможности като по-големите си конкуренти; приветства приемането на Регламент (ЕС) 2016/2282 на Комисията по отношение на използването на допустими отклонения при процедурите за проверка;

41.  призовава Комисията да подкрепя държавите членки в дейността им по правоприлагане и за засилено сътрудничество, когато е установено несъответствие на даден продукт; подчертава необходимостта от насоки за производителите и вносителите във връзка с подробните изисквания на документите, които е необходимо да се представят на органите за пазарен надзор;

Други предложения

42.  подчертава необходимостта от осигуряване на последователност и съгласуваност между регламентите в областта на екодизайна и хоризонталните разпоредби, като например законодателството на Съюза в областта на химикалите и отпадъците, включително REACH и директивите относно ОЕЕО и ограничението на опасните вещества, и подчертава необходимостта от засилване на взаимодействието с екологосъобразните обществени поръчки и екомаркировката на ЕС;

43.  подчертава връзката между Директивата за екодизайна и Директивата за енергийните характеристики на сградите; призовава държавите членки да стимулират навлизането на ефективни продукти и услуги на пазара и да засилят дейностите си за проверка и консултация; счита, че подобряването на екодизайна на продуктите, свързани с енергопотреблението, от своя страна може да повлияе положително върху енергийните характеристики на сградите;

44.  подчертава необходимостта от това да се предоставя ясна информация на широката общественост, и особено на медиите, относно ползите от екодизайна, преди да се дава ход на дадена мярка; насърчава Комисията и държавите членки да комуникират активно ползите от мерките във връзка с екодизайна като неразделна част от процеса на приемане на мерките във връзка с екодизайна, и да се ангажират по-активно със заинтересованите страни с цел подобряване на общественото разбиране на законодателството;

45.  подчертава, че преходът към устойчива и кръгова икономика ще предостави не само много възможности, но и социални предизвикателства; счита, че тъй като никой не следва да бъде забравен, Европейската комисия и държавите членки следва да обърнат специално внимание на изложените на риск от енергийна бедност домакинства с ниски доходи, когато представят програми за насърчаване на използването на най-ефективните от гледна точка на използваните ресурси продукти; счита, че подобни програми не следва да възпрепятстват иновациите, а следва да продължат да позволяват на производителите да предлагат на потребителите широка гама от висококачествени продукти, и че програмите следва да подкрепят също навлизането на пазара на свързани с енергопотреблението продукти, използващи вода, способни да постигат по-голяма ефективност на ресурсите и икономии за потребителите;

46.  призовава институциите на ЕС и държавите членки да дадат подходящ пример, като въведат на практика и използват изцяло кръговата икономика и стратегиите за екологосъобразни обществени поръчки, за да се даде предимство на доказани устойчиви продукти, като например продукти с екомаркировка, и на най-високите стандарти за ефективност на ресурсите във всички инвестиции, както и да насърчават широкото използване на екологосъобразни обществени поръчки, включително в частния сектор.

º

º  º

47.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите членки.

(1)

ОВ L 285, 31.10.2009 г., стр. 10.

(2)

OВ L 198, 28.7.2017 г., стр. 1.

(3)

OВ L 354, 28.12.2013 г., стр. 171.

(4)

http://www.consilium.europa.eu/media/32274/eco-innovation-conclusions.pdf

(5)

ОВ С 265, 11.8.2017 г., стр. 65.

(6)

Приети текстове, P8_TA(2017)0287.

(7)

Регламент (ЕО) № 765/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 9 юли 2008 г. за определяне на изискванията за акредитация и надзор на пазара във връзка с предлагането на пазара на продукти.


СТАНОВИЩЕ на комисията по промишленост, изследвания и енергетика (22.3.2018)

на вниманието на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните

относно прилагането на Директивата за екодизайна (2009/125/ЕО)

(2017/2087(INI))

Докладчик по становище: Мишел Ривази

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по промишленост, изследвания и енергетика приканва водещата комисия по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

А.  като има предвид, че екодизайнът носи икономически ползи за промишлеността и потребителите и допринася значително за политиките на Съюза в областта на климата, енергетиката и кръговата икономика;

Б.  като има предвид, че според оценките на Комисията Директивата за екодизайна заедно с Регламента за енергийното етикетиране допринася за постигането на близо половината от целта за енергоспестяване за 2020 г. и разполага с още по-голям потенциал в дългосрочен план, и че двата правни акта следва да намалят зависимостта от внос на изкопаеми горива с 23% за природния газ и с 37% за въглищата, и следва също така да спомогнат за постигането на нашите цели в областта на климата като намалят емисиите на CO2 с 320 милиона тона годишно;

В.  като има предвид, че прогнозното енергоспестяване, което се постига чрез рамката за екодизайна и енергийното етикетиране, би могло също така да се изрази в намаляване с 490 евро годишно на сметките за енергия на всяко домакинство, като същевременно ежегодно генерира допълнителни приходи в размер на 55 милиарда евро за промишлеността и сектора на търговията на едро и дребно, и води до потенциалното създаване на 800 000 нови преки работни места в тези сектори;

Г.  като има предвид, че мерките за екодизайна следва да обхванат целия жизнен цикъл на продуктите, за да се подобри ресурсната ефективност в Съюза, като се вземе предвид фактът, че повече от 80% от въздействието върху околната среда на продукта се определя на етапа на проектиране, който следователно играе много важна роля за насърчаване на аспектите на кръговата икономика, трайността, възможностите за осъвременяване, за поправка, за повторна употреба и за рециклиране на даден продукт;

Д.  като има предвид, че в допълнение към произвеждането на по-устойчиви и ресурсно по-ефективни продукти, принципите на икономиката на споделянето и на икономиката на услугите трябва да бъдат укрепени, като същевременно държавите членки следва да обърнат специално внимание на домакинствата с ниски доходи, включително на тези, които са застрашени от енергийна бедност, когато представят програми за насърчаване на навлизането на ресурсно най-ефективните продукти и услуги;

Е.  като има предвид, че Съюзът е страна по Стокхолмската конвенция за устойчивите органични замърсители и следователно е необходимо да предприеме действия за постепенно изваждане от употреба на тези опасни вещества, включително като ограничи тяхното използване на етапа на проектиране на продукта;

Ж.  като има предвид, че Парламентът и Европейският икономически и социален комитет, както и заинтересовани страни в областта на защитата на потребителите, научната общност и широк кръг от организации на гражданското общество, неколкократно призоваваха за разширяване на обхвата на Директивата за екодизайна;

1.  препоръчва повече потребителски продукти да бъдат включени в обхвата на Директивата за екодизайна (2009/125/ЕО); подчертава, че следва да се даде приоритет на ИКТ продукти, които се продават в големи количества и често се заменят; подчертава, че Комисията следва внимателно да направи преглед и оценка на начините за подобряване и проверка на устойчивостта на тези продуктови групи, по-специално мобилни телефони/смартфони, за които резервни части, батерии и принадлежности следва да бъдат лесно заменяеми и универсални;

2.  признава, че технологиите, свързани с ИКТ продуктите, се развиват бързо, което може да доведе до остаряване на законодателството относно тези продукти още към момента на влизането му в сила; поради това настоятелно призовава Комисията да ускори регулаторните процеси във връзка с екодизайна за ИКТ продукти и да потърси алтернативи, които могат да допълват мерките за екодизайна, за да се наблюдава ресурсната ефективност при употребата на продуктите, например чрез използване на техники за големи информационни масиви;

3.  счита, че Директивата за екодизайна е важен инструмент за енергийната ефективност на продуктите, и смята, че бъдещата координация с инициативите, свързани с кръговата икономика, биха могли допълнително да увеличат енергийната ефективност; поради това призовава за амбициозен план относно екодизайна и кръговата икономика, който ще осигури както ползи за околната среда, така и уникална възможност за развитие на работни места;

4.  подчертава необходимостта от постепенно приемане на измерими и приложими изисквания за продуктите, които да са напълно хармонизирани на равнището на Съюза, за да се запази функционирането на вътрешния пазар, да се подкрепят иновациите, научните изследвания и конкурентоспособността на европейските производители и да се гарантира лоялна конкуренция, без да се създава ненужна административна тежест;

5.  призовава критериите за екодизайн да бъдат разширени, за да включват ресурсната ефективност, кръговата икономика и свързаните със здравето аспекти на продуктите; счита, че е необходимо да се съчетават ресурсната ефективност и кръговият характер на материалите с непрекъснатото енергоспестяване, като се вземе предвид историческият процент на подобряване при определянето на нови изисквания; подчертава, че енергията, особено възобновяемата енергия, следва да се разглежда като ключов ресурс и че продуктите следва да бъдат оптимизирани за целите на потреблението на енергия и вода и на използването на суровини от гледна точка на жизнения цикъл; счита, че трайността, възможността за осъвременяване, за поправка и за рециклиране могат също да подпомогнат развитието на работни места;

6.  подчертава необходимостта от въвеждане на етични критерии, свързани по-специално с произхода и добиването на използваните суровини, но също и със социалните условията за работниците и местното население;

7.  изразява съжаление, че е постигнат слаб напредък при включването на аспектите на кръговата икономика в прегледа на съществуващите специфични продуктови мерки и нови групи продукти; отбелязва, че въпреки отделеното обещаващо внимание на аспектите на кръговата икономика в Работния план за екодизайна за периода 2016 – 2019 г., въпреки пакета на Комисията относно кръговата икономика и независимо от значението на тази тема, работата по този въпрос е разочароваща; поради това настоятелно призовава Комисията да ускори действията, за да гарантира, че Директивата за екодизайна ще допринесе значително за кръговата икономика;

8.  подчертава, че е необходимо:

а)  възможността за осъвременяване да се насърчава чрез наличието на възможност за актуализиране на софтуера за електронните устройства,

б)  възможността за поправка да се улеснява чрез предоставяне на резервни части през целия жизнен цикъл на продукта на разумна спрямо общата му стойност цена,

в)  възможността за рециклиране да се увеличава чрез използването на еднакви или съвместими полимерни пластмаси;

9.  подчертава, че освен осигуряване на възможност за рециклиране следва да се насърчава и реалното използване на рециклирани материали; счита, че от една страна, възможността за рециклиране и лесното разглобяване на продуктите трябва да бъдат включени в етапа на проектиране, така че излезлите от употреба продукти да могат да се преобразуват във висококачествени вторични суровини, и от друга страна, че реалното повторно използване на тези вторични суровини в нови продукти трябва да се насърчава и одобрява, например чрез определяне на задължителна минимална употреба на рециклирани материали в нови продукти;

10.  подчертава, че за да се гарантира използването на рециклирани/вторични суровини, е задължително да бъде осигурено наличието на висококачествени вторични суровини и съответно следва да бъде създаден добре организиран пазар за вторични суровини;

11.  подчертава важността на възлагането на отговорност на производителите и на разширяването на гаранционните срокове и условия, като производителите/продавачите бъдат задължени да поемат отговорност за целия жизнен цикъл на даден продукт, подчертава важността на насърчаването на възможността за поправка, за осъвременяване, за модулност и за рециклиране, както и на гарантирането, че суровините и управлението на отпадъците остават в рамките на Европейския съюз;

12.  подчертава, че използването на материали и вещества от изключителна важност, като например редкоземни елементи, или вещества с токсичен характер, или пораждащи безпокойство, като например устойчиви органични замърсители и нарушители на функциите на ендокринната система, трябва да бъде специално разглеждано съгласно разширените критерии за екодизайна с цел да се ограничи тяхното използване или поне да се гарантира възможността за тяхното извличане/отделяне в края на жизнения цикъл;

13.  подчертава необходимостта от оптимизиране и защита на процеса на вземане на решения; подчертава, че мерките за екодизайна следва да бъдат приети отделно в рамките на определени и предварително съобщени крайни срокове и следва да бъдат приложени незабавно; призовава Комисията да задели необходимите ресурси за прилагането;

14.  настоява, че е необходимо да се оптимизира надзорът на пазара на продукти, които се пускат на пазара, чрез по-добро сътрудничество между Комисията и държавите членки и между самите държави членки; препоръчва организирането на координация между националните органи за надзор на пазара, която да обхваща целия ЕС и да се ръководи от Комисията;

15.  подчертава, че протоколите за изпитванията следва да бъдат по-близки до реалните условия, т.е. продуктите следва да бъдат изпитвани в условия и среда, които симулират възможно най-точно тези на средния потребител; призовава методите за изпитване както на доставчиците, така и на органите за надзор на пазара, да се определят и да се изпълняват по такъв начин, че да се установява и отстранява умишлено или неумишлено манипулиране или подобряване на резултатите от изпитванията, а допустимите отклонения между резултатите от изпитванията и декларираните резултати да се ограничават до допустимата статистическа грешка на оборудването за измерване;

16.  подчертава прогнозите на Комисията, според които 10 – 25% от продуктите на пазара не отговарят на изискванията за екодизайн и енергийно етикетиране, което води до загуба на приблизително 10% от предвидените икономии; настоятелно призовава за по-добро наблюдение на съответствието; подчертава големия потенциал на методите за бърза проверка при установяването на продукти и видове продукти, за които има по-голяма вероятност да не отговарят на изискванията на Директивата за екодизайна;

17.  призовава за повече съгласуваност и полезно взаимодействие с другото законодателство, специфично за сектора, и с европейските инструменти, включително с критериите за отговорни обществени поръчки, екомаркировката и съвместното използване на базата данни за регистрация на продуктите, въведена с Регламент (ЕС) 2017/1369 за определяне на нормативна рамка за енергийно етикетиране;

18.  призовава за подходящо финансиране, така че Съюзът и държавите членки да могат да осигурят адекватен мониторинг на развитието на политиките, да извършват надзор на пазара, да създават нови възможности за стопанска дейност, да провеждат консултации на национално равнище преди гласуването на държавите членки на мерките за прилагане и да проектират проактивни комуникационни стратегии; призовава Комисията проактивно да информира европейските граждани за ползите от мерките за екодизайна като неразделна част от процеса на приемане на тези мерки;

19.  призовава институциите на ЕС и държавите членки да дадат подходящ пример като създадат и се възползват изцяло от стратегиите за кръгова икономика и екологосъобразни обществени поръчки, за да се даде предимство на доказани устойчиви продукти, като продукти с екомаркировка, и на най-високите стандарти за ресурсна ефективност във всички инвестиции, както и за да се насърчава широкото използване на екологосъобразни обществени поръчки, включително в частния сектор.

ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

21.3.2018

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

58

3

1

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Zigmantas Balčytis, Bendt Bendtsen, Xabier Benito Ziluaga, José Blanco López, Jonathan Bullock, Cristian-Silviu Buşoi, Reinhard Bütikofer, Jerzy Buzek, Angelo Ciocca, Edward Czesak, Jakop Dalunde, Pilar del Castillo Vera, Ashley Fox, Adam Gierek, Theresa Griffin, Rebecca Harms, Hans-Olaf Henkel, Eva Kaili, Kaja Kallas, Krišjānis Kariņš, Seán Kelly, Jeppe Kofod, Jaromír Kohlíček, Peter Kouroumbashev, Zdzisław Krasnodębski, Miapetra Kumpula-Natri, Christelle Lechevalier, Janusz Lewandowski, Paloma López Bermejo, Edouard Martin, Angelika Mlinar, Nadine Morano, Dan Nica, Angelika Niebler, Morten Helveg Petersen, Miroslav Poche, Julia Reda, Paul Rübig, Massimiliano Salini, Algirdas Saudargas, Sven Schulze, Neoklis Sylikiotis, Dario Tamburrano, Patrizia Toia, Evžen Tošenovský, Claude Turmes, Vladimir Urutchev, Kathleen Van Brempt, Henna Virkkunen, Martina Werner, Hermann Winkler, Anna Záborská, Flavio Zanonato, Carlos Zorrinho

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Jakop Dalunde, Luděk Niedermayer, Dennis Radtke, Dominique Riquet, Pavel Telička

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване

Gerolf Annemans, Rosa D’Amato, Emilian Pavel

ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

58

+

ALDE

Kaja Kallas, Angelika Mlinar, Morten Helveg Petersen, Dominique Riquet, Pavel Telička

ECR

Edward Czesak, Ashley Fox, Hans-Olaf Henkel, Zdzisław Krasnodębski, Evžen Tošenovský

EFDD

Rosa D'Amato, Dario Tamburrano

ENF

Christelle Lechevalier

GUE/NGL

Xabier Benito Ziluaga, Jaromír Kohlíček, Paloma López Bermejo, Neoklis Sylikiotis

PPE

Bendt Bendtsen, Cristian-Silviu Buşoi, Jerzy Buzek, Pilar del Castillo Vera, Gunnar Hökmark, Krišjānis Kariņš, Seán Kelly, Janusz Lewandowski, Nadine Morano, Angelika Niebler, Luděk Niedermayer, Dennis Radtke, Paul Rübig, Massimiliano Salini, Algirdas Saudargas, Sven Schulze, Vladimir Urutchev, Henna Virkkunen, Anna Záborská

S&D

Zigmantas Balčytis, José Blanco López, Adam Gierek, Theresa Griffin, Eva Kaili, Jeppe Kofod, Peter Kouroumbashev, Miapetra Kumpula-Natri, Edouard Martin, Dan Nica, Emilian Pavel, Miroslav Poche, Patrizia Toia, Kathleen Van Brempt, Martina Werner, Flavio Zanonato, Carlos Zorrinho

VERTS/ALE

Reinhard Bütikofer, Jakop Dalunde, Rebecca Harms, Julia Reda, Claude Turmes

3

-

EFDD

Jonathan Bullock

ENF

Angelo Ciocca

PPE

Hermann Winkler

1

0

ENF

Gerolf Annemans

Легенда на използваните знаци:

+  :  „за“

-  :  „против“

0  :  „въздържал се“


ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

25.4.2018

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

59

1

1

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Marco Affronte, Margrete Auken, Pilar Ayuso, Zoltán Balczó, Biljana Borzan, Lynn Boylan, Nessa Childers, Birgit Collin-Langen, Miriam Dalli, Seb Dance, Angélique Delahaye, Stefan Eck, Bas Eickhout, José Inácio Faria, Francesc Gambús, Elisabetta Gardini, Gerben-Jan Gerbrandy, Jens Gieseke, Julie Girling, Sylvie Goddyn, Françoise Grossetête, Andrzej Grzyb, Jytte Guteland, Anneli Jäätteenmäki, Benedek Jávor, Karin Kadenbach, Kateřina Konečná, Urszula Krupa, Giovanni La Via, Peter Liese, Joëlle Mélin, Susanne Melior, Miroslav Mikolášik, Rory Palmer, Massimo Paolucci, Piernicola Pedicini, Bolesław G. Piecha, Pavel Poc, Julia Reid, Frédérique Ries, Michèle Rivasi, Davor Škrlec, Renate Sommer, Estefanía Torres Martínez, Adina-Ioana Vălean, Jadwiga Wiśniewska, Damiano Zoffoli

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Nikos Androulakis, Cristian-Silviu Buşoi, Caterina Chinnici, Fredrick Federley, Anja Hazekamp, Norbert Lins, Rupert Matthews, Alojz Peterle, Stanislav Polčák, Carolina Punset, Christel Schaldemose

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване

Jude Kirton-Darling, Jeroen Lenaers, Mylène Troszczynski


ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

59

+

ALDE

Fredrick Federley, Gerben-Jan Gerbrandy, Anneli Jäätteenmäki, Carolina Punset, Frédérique Ries

ECR

Urszula Krupa, Rupert Matthews, Bolesław G. Piecha, Jadwiga Wiśniewska

EFDD

Piernicola Pedicini

ENF

Sylvie Goddyn, Joëlle Mélin, Mylène Troszczynski

GUE/NGL

Lynn Boylan, Stefan Eck, Anja Hazekamp, Kateřina Konečná, Estefanía Torres Martínez

NI

Zoltán Balczó

PPE

Pilar Ayuso, Cristian-Silviu Buşoi, Birgit Collin-Langen, Angélique Delahaye, José Inácio Faria, Francesc Gambús, Elisabetta Gardini, Jens Gieseke, Julie Girling, Françoise Grossetête, Andrzej Grzyb, Giovanni La Via, Jeroen Lenaers, Peter Liese, Norbert Lins, Miroslav Mikolášik, Alojz Peterle, Stanislav Polčák, Adina-Ioana Vălean

S&D

Nikos Androulakis, Biljana Borzan, Nessa Childers, Caterina Chinnici, Miriam Dalli, Seb Dance, Jytte Guteland, Karin Kadenbach, Jude Kirton-Darling, Susanne Melior, Rory Palmer, Massimo Paolucci, Pavel Poc, Christel Schaldemose, Damiano Zoffoli

Verts/ALE

Marco Affronte, Margrete Auken, Bas Eickhout, Benedek Jávor, Michèle Rivasi, Davor Škrlec

1

-

EFDD

Julia Reid

1

0

PPE

Renate Sommer

Легенда на използваните знаци:

+  :  „за“

-  :  „против“

0  :  „въздържал се“

Последно осъвременяване: 22 май 2018 г.Правна информация