Процедура : 2016/2328(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A8-0168/2018

Внесени текстове :

A8-0168/2018

Разисквания :

PV 29/05/2018 - 19
CRE 29/05/2018 - 19

Гласувания :

PV 30/05/2018 - 13.13

Приети текстове :

P8_TA(2018)0229

ДОКЛАД     
PDF 794kWORD 79k
14.5.2018
PE 618.057v03-00 A8-0168/2018

относно прилагането на Директива 2012/29/EС за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления

(2016/2328(INI))

Комисия по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи

Комисия по правата на жените и равенството между половете

Докладчици: Тереса Хименес-Бесерил Барио, Ангелика Млинар

(Процедура със съвместни заседания на комисии — член 55 от Правилника за дейността)

ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ – ОБОБЩЕНИЕ НА ФАКТИТЕ И КОНСТАТАЦИИТЕ
 ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
 ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ
 ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ – ОБОБЩЕНИЕ НА ФАКТИТЕ И КОНСТАТАЦИИТЕ

Докладът има за цел да даде оценка на прилагането на Директива 2012/29/EС за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления в държавите членки на ЕС. По-специално, той се фокусира върху нейната съгласуваност, относимост, ефективност и ефикасност. При това той обхваща различни аспекти на приложението на Директивата: законовите мерки за транспониране на равнище държава членка, практическото прилагане на Директивата на място, ползите, които черпят от нея жертвите, както и срещнатите предизвикателства. Накрая докладът предоставя редица препоръки на Комисията и държавите членки за допълнително насърчаване на прилагането на Директивата в бъдеще.

Европейският парламент има съответна роля в насърчаването на допълнителни усилия на равнище ЕС за засилване на надлежното приложение на Директивата чрез подкрепата и насърчаването на правата на жертвите на престъпления като цяло и по-специално, чрез подкрепата на финансирането от ЕС, насочено към адекватно съдебно обучение.

Освен това Парламентът следва да подкрепи и насърчи по-голяма последователност в различните законодателни инструменти на ЕС за правата на жертвите, като по-добре опростява подхода и осигурява по-съгласуван процес.

Държавите членки трябваше да транспонират Директивата до 16 ноември 2015 г. През ноември 2017 г. 23 от 27 държави членки бяха транспонирали официално Директивата (Дания реши да не транспонира Директивата). Европейската комисия обаче все още не е оценила транспонирането и изпълнението по отношение на Директивата, въпреки че нейните задължения за представяне на доклад трябваше да бъдат изпълнени през ноември 2017 г. съгласно член 29 от Директивата.

След назначаването си двамата съдокладчици събраха информация и се позовават на следните източници, наред с другото:

  изслушване, проведено на съвместното заседание на комисиите LIBE и FEMM на 11 януари 2018 г.

  последваща оценка на въздействието от страна на службите на Генералната дирекция за парламентарни изследвания, публикувана през декември 2017 г.;

  обмен на информация със съответните институционални заинтересувани страни и организации за защита на жертвите;

ОЦЕНКА

Всяка година много хора се оказват жертва на престъпление в ЕС — в полицията се съобщава за около 30 милиона престъпления, в които не се включват дребните простъпки. Все повече хора пътуват, живеят или учат в чужбина и поради това са потенциални жертви на престъпления, извършвани в държава, различна от тяхната собствена. ЕС има пълномощия да осигури защита на гражданите и чужденците, придвижващи се в рамките на неговите граници.

Жертвите трябва да имат правото:

• да разбират и да бъдат разбирани при контактите си с компетентен орган (например прост и достъпен език);

• да получат информация от първия контакт с компетентния орган;

• да подават официална жалба и да получават писмено потвърждение;

• да получат устен и писмен превод (най-малко по време на изслушвания/разпити на жертвата);

• да получат информация за развитието на делото;

• да получат достъп до служби за подкрепа на жертвите.

Бяха установени много фактори, които може да подкопаят ефективността на Директивата на практика, включително:

• липса на мерки за повишаване на информираността, придружаващи приложението на директивата;

• липса на информация, налична на език, който жертвите могат да разберат, включително лесен за разбиране или език на глухонемите, когато е необходимо;

• липса на финансова подкрепа за предоставяне на услуги и липса на координация на службите за подкрепа, полицията, прокурорите и други съответни заинтересувани страни;

• липса на подкрепа на заинтересуваните страни и обучение на специалисти.

Един от основните въпроси по отношение на разликите в националното наказателно право, засягащи защитата на жертвите, е свързан с използването от държавите членки на различни определения за ключови понятия; преди всичко, разликите в определението на понятието „жертва“ означават, че националното законодателство покрива различни категории лица, напр. членове на семейството (виж Раздел 3.4 за „Определяне на жертвите на престъпление“). Преследването е друг пример, при който не всички държави членки вземат това предвид в своите наказателни кодекси.

Една област, в която повечето държави членки са осъществили значителен напредък, както на законодателно, така и на административно равнище, засяга индивидуалната оценка (член 22 от Директивата). Въвеждането на индивидуална оценка, когато жертвите съобщят за престъпление, е от ключово значение за осигуряване на надлежна оценка на техните нужди и варианти от специалистите. Никоя жертва не може да получи адекватна подкрепа, ако пряко ангажираните с въпроса служители (в повечето случаи, полицията, когато дадена жертва отиде да съобщи за престъпление) не знаят личните характеристики на жертвите, типа или характера на престъплението и обстоятелствата около него.

Независимо от това начините, по които се провеждат индивидуални оценки, се различават значително в държавите членки, като в някои случаи те разчитат единствено на „поставяне на отметки в квадратчета“. Освен това дори ако индивидуалните оценки се провеждат адекватно в целия ЕС, осигуряването на структури за подкрепа на жертвите не е последователно провеждано в държавите членки, а понякога дори в рамките на една държава членка. Освен това надлежната координация на равнище държави членки продължава да поставя предизвикателства. Структурите, отговорни за подкрепата за жертвите, обичайно са организирани или от правителството, или от неправителствени организации, и често пъти те съществуват съвместно, като по този начин повдигат въпроса за последователното и дългосрочно финансиране на службите за подкрепа, както и въпроса за техните съответни отговорности.

ЗАКЛЮЧЕНИЯ

Съдокладчиците настоятелно препоръчват на всички държави членки да транспонират и изцяло да приложат Директивата.

Освен това те посочват, че държавите членки следва да избягват евентуални празноти при прилагането на Директивата поради различно тълкувание на национално равнище и разлики в националния наказателен закон, засягащи защитата на жертвите.


ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно прилагането на Директива 2012/29/EС за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления (2016/2328(INI))

Европейският парламент,

–  като взе предвид членове 2 и 3 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) и членове 8, 10, 18, 19, 21, 79 и 82 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

–  като взе предвид членове 3, 6, 20, 21, 23, 24, 41 и 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

–  като взе предвид Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ),

–  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека, приета от Общото събрание на ООН през 1948 г.,

–  като взе предвид Конвенцията на ООН за правата на детето от 1989 г.,

–  като взе предвид Конвенцията на ООН от 1979 г. за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените,

–  като взе предвид Декларацията, приета от Общото събрание на ООН на 29 ноември 1985 г., относно основните принципи на правосъдие за жертвите на престъпления и злоупотреба с власт,

–  като взе предвид Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие (Конвенцията от Истанбул), Решение (ЕС) 2017/865(1) и Решение (ЕС) 2017/866 на Съвета от 11 май 2017 г.(2) за подписване от името на Европейския съюз на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие,

–   като взе предвид Препоръка CM/Rec(2006)8 на Съвета на Европа от Комитета на министрите към държавите членки от 14 юни 2006 г. относно помощта за жертвите на престъпления,

–   като взе предвид Препоръка CM/Rec (2010)5 на Съвета на Европа от Комитета на министрите към държавите членки от 31 март 2010 г. за мерки за борба с дискриминацията, основана на сексуалната ориентация и половата идентичност,

–  като взе предвид Рамково решение 2001/220/ПВР на Съвета от 15 март 2001 г. относно правното положение в наказателното производство на жертвите от престъпления,

–  като взе предвид Заключенията на Съвета от 6 декември 2013 г. относно борбата срещу престъпленията от омраза в ЕС и Заключенията на Съвета от 5 юни 2014 г. относно предотвратяването и борбата с всички форми на насилие срещу жени и момичета, включително гениталното осакатяване на жени,

–  като взе предвид Директива (ЕС) 2017/541 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2017 година относно борбата с тероризма и за замяна на Рамково решение 2002/475/ПВР на Съвета, и за изменение на Решение 2005/671/ПВР на Съвета(3),

  като взе предвид Директива (ЕС) 2016/800 на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2016 година относно процесуалните гаранции за децата, които са заподозрени или обвиняеми в рамките на наказателнoто производствo(4),

–  като взе предвид Регламент (ЕС) № 606/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 12 юни 2013 г. относно взаимното признаване на мерки за осигуряване на защита по граждански дела(5),

–  като взе предвид Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления и за замяна на Рамково решение 2001/220/ПВР на Съвета(6),

–  като взе предвид Директива 2011/99/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г. относно европейската заповед за защита(7),

–  като взе предвид Директива 2011/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2011 г. относно предотвратяването и борбата с трафика на хора и защитата на жертвите от него и за замяна на Рамково решение 2002/629/ПВР на Съвета(8),

  като взе предвид Директива 2011/93/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г. относно борбата със сексуалното насилие и със сексуалната експлоатация на деца, както и с детската порнография и за замяна на Рамково решение 2004/68/ПВР на Съвета(9),

–  като взе предвид своята резолюция от 14 декември 2017 г. относно прилагането на Директива 2011/93/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г. относно борбата със сексуалното насилие и със сексуалната експлоатация на деца, както и с детската порнография(10),

–  като взе предвид Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 г. за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в Европейския съюз(11),

–  като взе предвид Директива 2004/80/ЕО на Съвета от 29 април 2004 г. относно обезщетението на жертвите на престъпления(12),

–  като взе предвид проучването, озаглавено „Как могат ЕС и държавите членки да помагат по-добре на жертвите на тероризма?“, публикувано от неговия Тематичен отдел по граждански права и конституционни въпроси през септември 2017 г.,

–  като взе предвид изследването на Агенцията на ЕС за основните права (FRA), озаглавено „Второ изследване на положението на малцинствата и дискриминацията в Европейския съюз“, публикувано през декември 2017 г.,

–  като взе предвид проучването на FRA, озаглавено „Правосъдие, съобразено с интересите на децата – гледни точки и опит на децата, участващи като жертви, свидетели или страни в съдебни производства в девет държави — членки на ЕС“, публикувано през февруари 2017 г.,

  като взе предвид Доклада на FRA за основните права за 2017 г., публикуван през май 2017 г.,

–  като взе предвид Доклада на FRA за основните права за 2016 г., публикуван през май 2016 г.,

–  като взе предвид проучването на FRA, озаглавено „Жертви на престъпления в Европейския съюз: обхват и естество на подкрепата за жертвите“, публикувано през януари 2015 г.,

  като взе предвид проучването на FRA, озаглавено „Тежка експлоатация на труда: работниците, сменящи местоживеенето си в рамките на Европейския съюз или пристигащи в Съюза“, публикувано през юни 2015 г.,

  като взе предвид доклада на FRA, озаглавен „Насилието срещу жените: проучване в рамките на ЕС“, публикуван през март 2014 г.,

–  като взе предвид доклада за Проекта IVOR, озаглавен „Осъществяване на ориентирана към жертвите реформа на системата на наказателното правосъдие в ЕС“, публикуван на 6 май 2016 г.,

–  като взе предвид доклада на Европейския институт за равенство между половете (EIGE), озаглавен „Анализ на Директивата относно правата на жертвите от гледна точка на пола“,

–  като взе предвид „Принципите от Джогджакарта +10“, приети на 10 ноември 2017 г. („Принципите и задълженията на държавите за прилагане международното право в областта на правата на човека във връзка със сексуалната ориентация, половата идентичност, изразяването на половата принадлежност и половите характеристики“),

  като взе предвид своята резолюция от 12 септември 2017 г. относно предложението за решение на Съвета за сключване от Европейския съюз на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие(13),

–  като взе предвид представената от Службата на ЕП за парламентарни изследвания оценка на прилагането на европейско равнище на Директива 2012/29/ЕС, изготвена от Отдела за последваща оценка,

–  като взе предвид член 52 от своя Правилник, както и член 1, параграф 1, буква д) от решението на Председателския съвет от 12 декември 2002 г. относно процедурата по разрешаване на изготвянето на доклади по собствена инициатива и приложение 3 към него,

–  като взе предвид съвместните разисквания на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и комисията по правата на жените и равенството между половете съгласно член 55 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и комисията по правата на жените и равенството между половете (A8-0168/2018),

А.  като има предвид, че Директива 2012/29/EС от 25 октомври 2012 г. за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления („Директива относно правата на жертвите“) се стреми да постави жертвата на престъпление в центъра на системата на наказателното правосъдие и има за цел да укрепи правата на жертвите на престъпление, така че всяка жертва да може да разчита на едно и също ниво на права, независимо къде е извършено престъплението, какво е гражданството ѝ или какъв е статутът ѝ на пребиваване;

Б.  като има предвид, че 23 от 27 държави членки са транспонирали Директивата относно правата на жертвите в националното законодателство към септември 2017 г.; като има предвид, че Комисията е започнала 16 производства за установяване на нарушение срещу държави членки, които все още не са постигнали пълно съответствие на практика; като има предвид, че Директивата е създала възможност да започне напредък в работата с жертвите на престъпление в друга държава членка; като има предвид, че в случай на трансгранични ситуации недостатъците остават;

В.  като има предвид, че на равнище ЕС са установени единни стандарти и инструменти за подобряване на живота на гражданите на ЕС, но жертвите на престъпления все още се третират различно във всяка държава;

Г.  като има предвид, че независимо от многото промени, въведени в държавите членки, жертвите все още са недостатъчно информирани за своите права, което подкопава ефективността на Директивата относно правата на жертвите на място, по-специално изискването за достъп до информация;

Д.  като има предвид, че като се остави настрана правната помощ, групите за подкрепа на жертвите класифицират потребностите на жертвите в четири категории: правото на достъп до правосъдие, на достойнство, на истина и на памет, от които последната потребност изразява безусловно порицание на тероризма;

Е.  като има предвид, че някои държави членки демонстрират липса на служби за подкрепа на жертвите и на координация помежду им на местно, регионално, национално и международно равнище, което затруднява жертвите да получат достъп до съществуващите услуги за подкрепа;

Ж.  като има предвид, че приютите и центровете за жени, както и телефонните линии за помощ, са основните организации за подкрепа на жените – жертви на насилие, и техните деца; като има предвид незадоволителното предлагане на приюти и центрове за жени в Европа; като има предвид, че са спешно необходими повече приюти за жени, тъй като те предлагат безопасност, настаняване, консултации и подкрепа на жени, преживели домашно насилие, и техните деца; като има предвид, че липсата на приюти за жени може да представлява риск за живота;

З.  като има предвид, че в случаите, когато е извършено терористично нападение в една държава членка, а жертвата пребивава в друга държава членка, двете държави членки следва тясно да си сътрудничат за улесняване на помощта за жертвата;

И.  като има предвид, че ефективното и защитно действие на субектите на държавното управление и националните институции в помощ на жертвите предизвиква подкрепата и доверието на гражданите към институциите, което засилва тяхната репутация;

Й.  като има предвид, че е вероятно широк кръг от здравни специалисти да влязат в контакт с жертви, особено жертви на основано на пола насилие, и че често жертвата първоначално се свързва с тях за съобщаване на престъпление; като има предвид, че фактите сочат, че здравните специалисти, като например лекари и други клинични специалисти, получават ограничено обучение за ефективна реакция при основано на пола насилие;

К.  като има предвид, че жените – жертви на основано на пола насилие, винаги се нуждаят от специална подкрепа и защита поради своята особена уязвимост от вторична и повторна виктимизация;

Л.  като има предвид, че все още е налице системно несъобщаване на всички случаи или извършители на насилие в ЕС, особено в случаи, засягащи малцинства, мигранти, лица със зависим или несигурен статут на пребиваване, ЛГБТИ лица, антисемитски престъпления, сексуална злоупотреба с деца, домашно и основано на пола насилие, и жертви на трафик на хора и на принудителен труд; като има предвид, че две трети от жените – жертви на основано на пола насилие, не съобщават на органи на властта, защото се страхуват от отмъщение, изпадане в неудобно положение и социално заклеймяване;

М.  като има предвид, че престъпленията от омраза срещу ЛГБТИ лица са реалност в целия ЕС; като има предвид, че за голяма част от тези престъпления не се съобщава и следователно правата на жертвите не са спазени;

Н.  като има предвид, че проучването на FRA, озаглавено „Публичност на породените от омраза престъпления в Европейския съюз: признаване на правата на жертвите“ се посочва, че имигрантският статут увеличава риска от престъпна виктимизация, независимо от другите известни рискови фактори;

О.  като има предвид, че расистките престъпления от омраза срещу мигранти и лица, търсещи убежище, са се увеличили във всички държави членки; като има предвид, че много малко от извършителите на тези престъпления от омраза са подвеждани под съдебна отговорност;

П.  като има предвид, че въпреки че съгласно член 1 от Директивата на всички жертви на престъпления се предоставят равни права без дискриминация, в действителност повечето държави членки не прилагат политики или процедури, за да гарантират, че жертвите без документи могат безопасно да съобщават за тежка експлоатация на труда, основано на пола насилие и други форми на насилие без риск от имиграционни санкции; като има предвид, че това засяга непропорционално жените и момичетата, които също така са изложени в по-голяма степен на трафик на хора и сексуална експлоатация; като има предвид, че в изследването на FRA, озаглавено „Второ изследване на положението на малцинствата и дискриминацията в Европейския съюз“ се посочва, че само 1 от 8 респонденти са съобщили или подали жалба относно последния случай на дискриминация, на който са били подложени в резултат на етническия или имигрантския си произход;

Р.  като има предвид, че член 1 от Директивата гласи, че правата, установени в нея, се прилагат за жертвите без дискриминация, включително във връзка със статута им на пребиваване;

С.  като има предвид, че кампанията #MeToo изтъкна, че правосъдието не въздава достатъчна справедливост и не предоставя защита на жените и момичетата и следователно жертвите на основаното на пола насилие не получават необходимата подкрепа;

Т.  като има предвид, че ратифицирането и пълното прилагане на Конвенцията от Истанбул предоставя съгласувана европейска правна рамка за превенция на и борба срещу насилието над жени и за защита на жертвите; като има предвид, че определението на основаното на пола насилие следва да се основава на Конвенцията от Истанбул, като също така признава структурния характер на насилието над жени и другите форми на основано на пола насилие и техните връзки с неравенството между жените и мъжете, което продължава да бъде широко разпространено в обществото; като има предвид, че насилието при близки взаимоотношения следва да се разглежда от гледна точка на измерението, свързано с пола, защото то засяга непропорционално жените;

У.  като има предвид, че жените са особено изложени на риск от преследване, което представлява често срещана форма на основано на пола насилие, и че преследването като специфично престъпление не се взема предвид в наказателните кодекси на седем държави членки;

Ф.  като има предвид, че трябва да се отдели специално внимание на безопасността и защитата на децата на жените – жертви на основано на пола насилие и на домашно насилие;

Х.  като има предвид, че жертвите често не са добре информирани за производствата и техните резултати; като има предвид, че твърде често жертвите са информирани неочаквано за освобождаването на престъпник от медиите или други външни фактори, вместо от компетентните органи;

Ц.  като има предвид, че жертвите и членовете на семействата не са достатъчно добре информирани за своите права, когато е извършено престъпление в държава членка, различна от тази, в която пребивава жертвата; като има предвид, че държавите членки имат различни определения на понятието „жертва“; като има предвид, че вследствие на това обхватът на националното законодателство се различава (понякога обхваща членовете на семействата например);

Ч.  като има предвид, че леснодостъпните и широко разпространени телефонни линии за помощ са за много жени първата стъпка към получаването на помощта и подкрепата, от която се нуждаят, когато преживяват насилие при близки взаимоотношения;

Ш.  като има предвид, че едва 27% от европейците знаят за единния европейски телефонен номер за спешни случаи 112; като има предвид, че все още не всички имат достъп до него;

Щ.  като има предвид, че в значителен брой случаи жертвата е най-важният свидетел в хода на съдебния процес и трябва да бъде защитена от евентуални действия на отмъщение или заплашване от страна на извършителя, включително като се предотвратява повторната или вторичната виктимизация; като има предвид, че свидетелските показания са решаващи за правилното функциониране на системата на наказателното правосъдие и за доверието в нея и са от съществено значение за ефективното разследване и наказателно преследване на организираната престъпност и терористичните групи, което би могло да доведе до тяхното разбиване; насърчава държавите членки да предприемат подходящи мерки за ефективна защита на свидетелите и да ускорят обмена на най-добри практики и международното сътрудничество в тази област;

АА.  като има предвид, че при прилагането на Директивата относно правата на жертвите са били отчетени недостатъци, по-специално по отношение на:

–  предоставянето на подходящи услуги на жертвите в съответствие с техните специфични нужди;

–  надлежното прилагане на изискванията за гарантиране на индивидуална оценка на жертвите;

–  надлежното установяване на механизми, позволяващи на лицето, за което се твърди, че е извършител, да разполага с копие от жалбата;

–  осигуряването на равноправен достъп до услуги в подкрепа на жертвите и до услуги за специализирана подкрепа за всички жертви, включително за лицата с увреждания, ЛГБТИ лицата, децата жертви, жертвите на насилие, основано на пола, включително сексуално насилие, и жертвите на престъпленията от омраза и престъпленията на честта, независимо от техния статут на пребиваване;

–  гарантирането на бързи, ефективни и чувствителни към жертвите процедури по наказателни дела, като се отчитат специалните потребности на най-уязвимите групи;

–  събирането на данни за и анализиране на културата на насилие, женомразство и свързаните с половете стереотипи, и тяхната връзка със случаите на престъпления от омраза;

–  информиране на жертвите за наказателния или процесуален статут на извършителя на престъплението;

АБ.  като има предвид, че жертвите на престъпления редовно съобщават, че изтърпяването на съдебния процес представлява само по себе си вид виктимизация – вторична или повторна; като има предвид факторите, които оказват въздействие върху начина, по който жертвите възприемат системата, включват начина, по който са третирани по време на процеса, степента на контрол и достъпа на участие, който те имат;

АВ.  като има предвид, че жертвите на тероризма са претърпели нападения, предназначени в крайна сметка да навредят на обществото или на по-голяма група, която те представляват; като има предвид, че следователно те може да се нуждаят от специално внимание, подкрепа и обществено признание поради особения характер на престъплението, извършено срещу тях;

АГ.  като има предвид, че някои права, като например правото на финансова помощ и на обезщетение, не са правилно приложени или предоставени на жертвите от терористичните нападения през 2016 г. в Брюксел в съответствие с разпоредбите на Директивата относно правата на жертвите;

Оценка на прилагането на Директивата

1.  отправя критики към Комисията, че не е представила доклад пред Парламента и Съвета относно приложението на Директивата относно правата на жертвите до ноември 2017 г. в съответствие с член 29 от Директивата; призовава държавите членки да сътрудничат и да изпратят на Комисията всички съответни данни и статистически данни, за да я улеснят в изготвянето на оценка на изпълнението на Директивата;

2.  критикува факта, че две години след датата, на която трябваше да бъде извършено транспонирането, само 23 от 27 държави членки официално са транспонирали Директивата относно правата на жертвите до септември 2017 г., като някои от тях само частично са в съответствие с нея и само по някои разпоредби;

3.  отбелязва успешното прилагане от някои държави членки на определени разпоредби на Директивата относно правата на жертвите, а именно:

–  правото на устен и писмен превод;

–  правото на изслушване;

–  защитата на децата жертви;

–  правата на жертвите при подаване на жалбата;

–  правото на получаване на информация от първия контакт с компетентен орган;

4.  при все това изразява съжаление относно оставащите важни недостатъци в транспонирането и прилагането на Директивата в много държави членки, по-специално що се отнася до:

–  сложността на процедурите за достъп до услуги за подкрепа и недостатъците в системата за подкрепа на жертвите, включително недостатъчния достъп до правна помощ и обезщетение, липсата на финансова подкрепа и координация между услугите за подпомагане, и непоследователните механизми за насочване,

–  факта, че често пъти не се предлага ясна информация на повече от един език, което на практика затруднява жертвите в търсенето на защита в чужбина, в друга държава членка;

–  липсата на законодателна опора при трансгранични случаи и правата на жертви, пребиваващи в други държави членки, и непредприемането на мерки, за да се гарантира, че липсващият или несигурен статут на пребиваване не представлява пречка пред способността на жертвите да отстояват правата си по тази директива;

5.  подчертава необходимостта от надлежното осъществяване на първи контакт с жертвата, особено при жертви на основано на пола насилие; все пак отбелязва, че някои от най-уязвимите жертви – като непълнолетните и необразованите, жертвите с увреждания или по-възрастните жертви, както и (поради езикови причини) мигрантите и жертвите на трафик на хора – може да изпитват затруднения да разберат информацията, която им се съобщава, и в резултат на това тяхното право на информация, предвидено в член 4 от Директивата, няма да бъде изцяло упражнено, поради което е необходимо да се осигури присъствието на квалифициран експерт, който да окаже съдействие на жертвите; отбелязва, че член 4 е една от силните страни на Директивата, тъй като той помага на жертвите да упражнят правото си на наличната подкрепа и защита, както е посочено в Директивата;

6.  призовава държавите членки да поощряват лесния достъп до правосъдие и подходящата безплатна правна помощ, тъй като това допринася до голяма степен за нарушаване на мълчанието и засилване на доверието на жертвата в системата на наказателното правосъдие, намалява възможността за безнаказаност и позволява на жертвата да започне процеса на психологическо възстановяване;

7.  призовава всички държави членки да въведат и прилагат ефективно правото на информация, гарантирано от член 4 от Директивата относно правата на жертвите, по отношение на всички жертви и потенциални жертви; подчертава необходимостта от подобряване на информационните механизми в държавите членки, така че да се гарантира, че жертвите не само са наясно с правата си, но и знаят къде да отидат, за да ги упражнят; припомня, че специалистите, които първи помагат на жертвите, следва да бъдат тяхното първо звено за контакт за информация относно техните права и програмите, разработени, за да разрешат ситуациите, водещи до виктимизация; подчертава, че непредоставянето на информация на жертвата преди, по време на и след наказателното производство води до непълноценно упражняване на правата на жертвите, неудовлетвореност спрямо системата на правосъдието и възпрепятства жертвите да участват активно в наказателното производство;

8.  изразява съжаление относно факта, че твърде много държави членки не прилагат в своето законодателство индивидуални оценки на жертвите, което води до неефективност, когато става дума за откриване и установяване на конкретните им нужди, отнасяне към тях с уважение и достойнство и като следствие, предоставянето на защита в съответствие със специфичните им нужди;

9.  отбелязва, че липсата на транспониране на Директивата в националното законодателство на някои държави членки означава, че гражданите на тези държави членки са подложени на дискриминация по отношение на зачитането на правата им на европейски граждани;

10.  изразява съжаление относно факта, че Директивата относно правата на жертвите ограничава упражняването на правото на жертвата на правна помощ поради разпоредби, задължаващи държавите членки да предоставят правна помощ само когато жертвата има статута на страна по наказателно производство и предвиждащи, че условията или процедурните правила, по които жертвата има достъп до правна помощ, се определят от националното право; подчертава, че тези ограничения може да бъдат особено обременяващи за жертвите на основано на пола насилие, които не подават жалби и чиито случаи никога няма да бъдат разгледани като част от системата на наказателното правосъдие;

11.  отбелязва, че други инструменти, които уреждат подобни последователни допълнения към правата на жертвите, затрудняват съгласуваността с Директивата относно правата на жертвите;

12.  припомня, че гражданите на трети държави и гражданите на ЕС, които са станали жертва на престъпление в друга държава членка, могат също да се ползват с правата, подкрепата и защитата, предлагани от тази директива, независимо от техния статут на пребиваване, и че жертвите на престъпления, извършени в държава членка, различна от тази, в която пребивава жертвата, могат да подадат жалбата си пред компетентните органи на държавата членка на пребиваване; отбелязва все пак, че това право често се уронва от несигурността на разпоредбите на държавата членка относно екстратериториалността; призовава държавите членки да гарантират, че статутът на пребиваване не е критерий за пълноценно упражняване на правата на жертвите, и да изяснят националните си разпоредби относно екстратериториалността; призовава държавите членки да гарантират достъпа на жертвите на престъпления, постоянно пребиваващи в друга държава, до услуги за подкрепа и информация относно техните права и да приемат специфични мерки, насочени по-специално към правата на обезщетение на всички жертви и в рамките на наказателни производства; във връзка с това призовава държавите членки да предприемат подходящи действия за улесняване на сътрудничеството между техните компетентни органи или субекти, предоставящи специализирана подкрепа, за да гарантират ефективния достъп на жертвите до тази информация и услуги;

13.  припомня на държавите членки, че жертвите с нередовен статут на пребиваване следва също така да имат достъп до права и услуги, включително приюти и други специализирани услуги в рамките на тази директива, като например правна защита и психосоциална и финансова подкрепа от държавите членки, без страх да бъдат депортирани; призовава държавите членки да въведат мерки, които да гарантират, че тези права и услуги се предоставят без дискриминация; приветства мерките, предприети от някои държави членки да предоставят на жертвите без документи разрешение за пребиваване по хуманитарни причини или за продължителността на наказателното производство, което би могло да насърчи жертвите да съобщават за престъпления, за да се противодейства на климата на безнаказаност; насърчава държавите членки да прилагат законодателство, което осигурява възможност на жертвите със зависим статут на пребиваване да преодолеят ситуации на насилие, като им разрешава да получат независим статут на пребиваване; настоятелно призовава Комисията да насърчава и улеснява обмена и оценката на съществуващите добри практики между държавите членки, които обединяват гледните точки на жертвите и гражданското общество;

Препоръки

Индивидуална оценка

14.  припомня, че една от най-важните цели на Директивата относно правата на жертвите е да се подобри позицията на жертвите на престъпления в целия ЕС и жертвата да бъде поставена в центъра на системата на наказателното правосъдие;

15.  призовава държавите членки да укрепят правата на жертвите на престъпления от омраза, включително престъпления срещу ЛГБТИ лица или престъпления от омраза с расистки подбуди;

16.  подчертава факта, че индивидуалните оценки са от решаващо значение за овластяването на всички жертви, като се информират за своите права и правото да вземат решения в производството, в което участват, а ако са деца – правото на достъп до специфични процедурни гаранции, които се прилагат по отношение на тях от самото начало на съдебното производство; призовава държавите членки да прилагат правилно в своето законодателство навременна индивидуална оценка на жертвите, включително по време на първоначалния им контакт с компетентния орган, ако е необходимо, като съществено процесуално действие за разпознаване и идентифициране на специфичните потребности на жертвата, и след това да предоставят специална защита в съответствие с тези потребности и да предотвратяват вторична и повторна виктимизация, сплашване и отмъщение; подчертава, че индивидуалните оценки трябва да бъдат редовно преразглеждани, за да се определят текущите потребности от подкрепа, като на жертвите се предоставя преглед на предприетите последващи действия в рамките на подходящ период от време след извършването на престъплението въз основа на съществуващите познания за реакции при травма; припомня, че индивидуалните оценки са особено необходими за жертвите на трафик на хора и деца – жертви на сексуална злоупотреба, предвид социалните, физическите и психологическите последствия от тези престъпления; припомня, че всички индивидуални оценки следва да бъдат чувствителни по отношение на пола, тъй като жените и ЛГБТКИ жертвите на основано на пола насилие се нуждаят от специално внимание и защита предвид високия риск от повторна виктимизация, поради което следва да бъдат осигурени конкретни мерки и специализирана подкрепа;

Услуги за подкрепа на жертвите

17.  изразява съжаление във връзка със затрудненията, които изпитват жертвите при получаване на достъп до услугите за подкрепа; изразява съжаление относно факта, че в някои държави членки все още не са създадени служби за подкрепа на жертвите; подчертава, че услугите за подкрепа на жертвите и правата следва да бъдат достъпни за всички жертви в целия ЕС, дори и в случаите, когато за лицето не е доказано, че е жертва на престъпление, или преди извършването на каквато и да било официална процедура или акт; призовава държавите членки да осигурят и да увеличат броя и да подобрят достъпността на приютите и центровете за жени, подпомагащи жените – жертви на всички видове основано на пола насилие, и да гарантират, че на жените, преживели насилие, никога не се отказва място; настоява, че услугите трябва да се разширят, така че да отговарят по-адекватно на потребностите на всички жени, по-специално жените с увреждания и жените мигранти, включително на жените мигранти без документи; подчертава, че подобни услуги следва също така да включват специализирана помощ за чуждестранни лица, като например информация и съвети, придружаване в съда и информационни услуги; счита, че приютите за жени следва да помагат на всички жени, които се сблъскват с насилие при близки взаимоотношения, и следва да са на разположение 24/7 и безплатни за жените и техните деца, така че жените да могат да се чувстват в безопасност и да могат да съобщават за насилието, основано на пола;

18.  призовава държавите членки да обърнат особено внимание на индивидуалната оценка на децата и на децата жертви на каквато и да било форма на престъпление, в частност трафик на хора, включително сексуална експлоатация, основано на пола насилие и сексуална злоупотреба и експлоатация; припомня, че за децата жертви винаги се счита, че имат специфични нужди от защита поради тяхната уязвимост, съобразно член 22, параграф 4 от Директивата; подчертава необходимостта от подход към децата и младите жертви, който надлежно отчита тяхната уязвимост;

Обучение:

19.  подчертава, че осигуряването на още програми за обучение на равнище ЕС е от първостепенно значение за хармонизацията и стандартизирането на процедурите в държавите членки и за гарантиране на равното третиране на гражданите на ЕС;

20.  призовава държавите членки да предоставят специално обучение на лицата, които отговарят за осигуряване на помощ на жертвите на терористични актове, както и да осигурят необходимите ресурси за тази цел;

21.  призовава Комисията и държавите членки да предоставят чувствителни към аспектите на пола програми за обучение и насоки за всички специалисти, участващи в работата с жертвите на престъпления, като например практикуващи юристи, полицейски служители, прокурори, съдии, специалисти в областта на здравеопазването, социални работници и организации на гражданското общество; насърчава държавите членки да използват адекватно финансирането от ЕС за тези цели, свързани с обучението; призовава държавите членки по-специално да гарантират, че изпълняват всички задължения за обучение на полицейски служители, така че да могат да осъществяват индивидуални оценки по-добре и своевременно след извършването на престъпление; призовава държавите членки, с цел предотвратяване на допълнителната виктимизация или вторичната виктимизация, които изпитват жертвите на престъпления, да предоставят на жертвите информация относно техните права и услугите, до които те могат да имат достъп, и да ги подкрепят, като средство за намаляване на посттравматичния стрес; подчертава, че такова обучение следва да се включи също така в образователните програми, в сътрудничество с гражданското общество и НПО, и че задължително и конкретно обучение следва редовно да бъдат достъпни за всички специалисти, участващи в работата с жертвите на престъпления, с цел да се развие нагласа, подходяща за подхода спрямо конкретните характеристики и нужди на всеки тип жертви, да се помогне на професионалистите да предотвратят насилието и да се предостави подходяща подкрепа за уязвимите групи, като например деца, жени, станали жертви на основано на пола насилие, жертви на трафика на хора, ЛГБТИ лица и хора с увреждания; припомня, че специалното обучение е необходим елемент за ефективното изпълнение на целите на директивата; счита, че такова обучение следва да съдържа насоки за това как да се гарантира, че жертвите са защитени от насилие, злоупотреба и насилие и че тяхната физическа и психическа неприкосновеност се зачита; освен това счита, че всички обучения следва да изтъкват принципа на недопускане на дискриминация – крайъгълен камък на Директивата;

22.  припомня, че децата жертви на престъпления са особено уязвими и че следва да се отдели специално внимание на обучението на професионалисти, които работят с жертви на престъпления върху деца, особено в случаи на сексуална злоупотреба и сексуална експлоатация, като се отчитат нуждите, свързани с различните възрастови групи; подчертава, че такива специалисти следва да комуникират по начин, подходящ за деца;

23.  насърчава Комисията да даде практическо съдържание на международния ден на жертвите на тероризма като организира, поне два пъти годишно, международна среща, специално насочена към обмена на опит и най-добри практики между местните, регионалните и националните органи на държавите членки и към събирането на свидетелствата на жертвите; счита, че това следва да спомогне за гарантиране на бързото, всеобщо и пълно транспониране на Директивата, ранното идентифициране на общи проблеми, свързани с прилагането, и процедура за текущото оценяване на способността й да повишава осведомеността, както и да добави оперативно измерение на изразите на солидарност и институционална и социална подкрепа за жертвите;

24.  подчертава факта, че здравните специалисти са от съществено значение за разпознаването на жертвите на домашно насилие, тъй като насилието над жени при близки взаимоотношения се отразява както на физическото, така и на психичното здраве в дългосрочен план; призовава държавите членки да гарантират, че информацията относно службите за подкрепа на жертвите и правата на жертвите е на разположение на здравните специалисти, както и да предоставят целенасочено обучение за широк спектър от здравни специалисти, включително общопрактикуващи лекари, лекари, специализирани в спешната помощ, медицински сестри, медицински помощен персонал, клинични социални работници и приемащ персонал, с оглед предоставяне на ефективна реакция за жертвите, особено в случаите на насилие, основано на пола, като по този начин се даде възможност на здравните специалисти да установяват случаи на евентуални злоупотреби, както и да насърчават жените жертви да се свързват със съответния компетентен орган;

Трансгранично измерение

25.  призовава държавите членки да предоставят финансова и правна помощ на членовете на семействата в случаи на тежко престъпление – например когато жертвата е починала или е получила тежко увреждане – в държава членка, различна от тази, в която жертвата пребивава, по-специално в случаи, когато семейството не разполага с финансови средства, за да пътува до тази държава членка, за да се яви в съда, да заплати за психологическа подкрепа или да върне жертвата в държавата на произход;

26.  призовава държавите членки да ускорят процедурите и процеса на предаване на съдебните решения относно насилието, основано на пола, постановено в дадена държава, особено в случаите на международни двойки, така че органите на държавите на двамата съпрузи да могат съответно да действат възможно най-скоро и да се предотврати предоставянето на родителски права върху деца на баща, обвинен в насилие, основано на пола, в друга държава;

27.  изисква от Комисията и Съвета да доразвият правата на жертвите, което да позволи на ЕС да играе водеща роля в защитата на правата на жертвите;

Процедурни права

28.  подчертава важността на предоставянето на безплатна правна помощ, като се гарантира, че бюрократичната тежест за жертвата е възможно най-малка;

29.  призовава по-специално държавите членки да установят поверителни и анонимни процедури за докладване на престъпления, особено в случаите на сексуална злоупотреба и злоупотреба с хора с увреждания, малолетни и непълнолетни лица, с оглед наблюдение и оценка на броя на докладите и гарантиране на това, че жертвите без документи могат да подават жалби без риск от последствия, свързани с имиграцията;

30.  призовава държавите членки да засилят прилагането на правните мерки в наказателните производства, като гарантират защитата на децата жертви, включително специфичните потребности на децата жертви на насилие, основано на пола, особено в случаи, в които майката на детето е убита от своя партньор, по време на цялото наказателно производство, както и да гарантират, че тези деца получават помощ и социална и психологическа подкрепа след това, с цел да се избегне излагането на децата жертви на вторична виктимизация; призовава държавите членки да ускорят конкретни мерки за подобряване на ролята на националните спешни телефонни линии в контекста на случаите с деца жертви, тъй като съобщаването от самите деца е ограничено;

31.  призовава държавите членки да вземат предвид значителните случаи на насилие, основано на пола, включително домашното насилие, при определянето на родителските права и правото на посещение, и счита, че правата и потребностите на децата свидетели също следва да бъдат взети под внимание при предоставяне на услуги за закрила и подпомагане на жертвите;

32.  напомня на държавите членки за изискването да се предоставят безплатни услуги по устен и писмен превод, като отбелязва, че липсата на информация на други езици може да представлява пречка за ефективната защита на жертвите и форма на дискриминация срещу тях;

33.  настоятелно призовава Комисията и държавите членки да се ангажират активно и да си сътрудничат тясно в информационни кампании за повишаване на информираността на обществеността относно правата на жертвите, установени от правото на ЕС, включително специфичните нужди на децата жертви; подчертава, че тези кампании за повишаване на информираността следва да бъдат организирани в училищата с цел информиране на децата относно техните права, но също така и предоставянето на инструменти, с помощта на които да разпознават всички форми на престъпност, на които може да са станали жертва или свидетели; призовава Комисията и държавите членки да създадат кампании за насърчаване на жените и ЛГБТКИ лица да съобщават за всякакъв вид насилие, основано на пола, така че те да могат да бъдат защитени и да получават подкрепата, от която се нуждаят;

34.  призовава държавите членки да обменят най-добри практики за подход, ориентиран към жертвата, в помощ на полицейските служители в ежедневната им работа;

35.  призовава държавите членки да участват активно, както на регионално, така и на национално равнище, в кампании за предотвратяване на основаното на пола насилие и повторната виктимизация в съдебната система и в медиите, и да насърчават културна промяна в общественото мнение, за да се предотвратят нагласи или поведение на обвиняване на жертвите, които може да доведат до допълнителна травма за жертвите на специфични престъпления като насилие, основано на пола, или сексуална злоупотреба; призовава държавите членки да насърчават частния сектор, сектора на информационните технологии и медиите да използват по най-добрия начин своя потенциал и да участват в предотвратяването на насилието над жени и на домашното насилие;

36.  призовава държавите членки да обменят най-добри практики в установяването на механизми за насърчаване и улесняване на процедурата за съобщаване от жертвите на престъпленията, които са претърпели;

37.  призовава държавите членки да установят специални мерки в случаите на нападение с множество пострадали, за да дадат възможност на голям брой жертви да участват в наказателните производства;

38.  припомня, че държавите членки следва да обърнат специално внимание на риска от сплашване и виктимизация и на необходимостта да се защити достойнството и физическата неприкосновеност на жертвите, включително по време на тяхното изслушване и свидетелски показания, за да се определи дали и до каква степен на тези лица следва да се предоставят мерки за защита в хода на наказателното производство;

39.  подчертава значението на задължението за информиране на жертвите за напредъка на наказателното производство срещу извършителите на престъпления срещу тях, особено когато се произнасят или изпълняват присъди за затвор;

Институционална перспектива

40.  призовава Комисията да изпълни задълженията си за докладване, посочени в Директивата;

41.  подчертава значението на съответните необобщени съпоставими данни относно всички престъпления, по-специално що се отнася до насилието над жени и трафика на хора, за да се гарантира по-доброто разбиране на проблема и да се повиши информираността, достъпът и да се подобрят действията на държавите членки в подкрепа на жертвите;

42.  призовава Комисията да се бори срещу съдебните и практическите пропуски при прилагането на тази директива чрез надлежно съгласуване на различните инструменти на ЕС за защита на жертвите, като Директива 2011/99/ЕС относно европейската заповед за защита, Директива 2011/36/ ЕС относно предотвратяването и борбата с трафика на хора и защитата на жертвите от него, Директива 2011/92/ЕС относно борбата със сексуалното насилие и със сексуалната експлоатация на деца, както и с детската порнография, и Директива 2014/42/ЕС за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в ЕС; призовава държавите членки и ЕС да ратифицират и да приложат изцяло Конвенцията на Съвета на Европа от Истанбул(14), да водят превенция и борба с насилието над жени и момичета и да прилагат тези важни инструменти последователно, за да гарантират, че жертвите в Европа упражняват правата си в пълна степен;

43.  призовава Комисията да включи разглеждане по сектори в своето наблюдение и докладване, за да гарантира всеобщо прилагане на Директивата с цел защита на всички жертви независимо от основанието за виктимизация или конкретните характеристики, като например раса, цвят, религия, пол, полова идентичност, изразяване на половата принадлежност, сексуална ориентация, сексуални характеристики, увреждане, миграционен или всякакъв друг статут;

44.  припомня, че членовете на семейството на жертвите са включени в определението за „жертва“ и призовава държавите членки да тълкуват термина „членове на семейството“ — и други ключови термини като „особено уязвими“ — в широк смисъл, така че да не се ограничава ненужно списъкът на потенциалните носители на права;

45.  призовава държавите членки да въведат мерки, за да гарантират, че писмената и устната комуникация са в съответствие със стандартите за достъпен език и са адаптирани към ненавършилите пълнолетие лица и хората с увреждания, на език, който жертвата разбира, така че жертвите да могат да бъдат информирани относно техните права по широкообхватен, адекватен и целенасочен начин преди, по време на и след наказателното производство;

46.  призовава държавите членки да гарантират, че когато упражняването на права е обвързано със срок, се вземат предвид закъсненията в резултат от затруднения, свързани с писмени и устни преводи;

47.  като има предвид, че преследването е разпространена форма на основано на пола насилие, която изисква специфични превантивни мерки, призовава седемте държави членки, които все още не са направили това, да приемат законодателство за обявяване на преследването за престъпление, съобразно член 34 от Конвенцията от Истанбул, въз основа на съответните разпоредби в Директивата относно правата на жертвите относно правото на защита на личния живот, правото на защита и по-специално правото да се избягва контакт с извършителя или с други потенциални нарушители или съучастници;

48.  призовава държавите да предотвратяват допълнителна виктимизация в резултат на унижения и атаки срещу честта на жертвата от страна на социалните сектори, свързани с нападателя; припомня, че тези изрази извършват допълнителна виктимизация и не са защитени чрез свободата на изразяване в съответствие с член 10, параграф 2 от Европейската конвенция за правата на човека и с юриспруденцията на Европейския съд по правата на човека(15);

49.  призовава държавите членки да гарантират, че е налична спешна телефонна линия или, за предпочитане, да включат тази услуга в списъка на услугите на европейския номер 112 за спешни повиквания, за предоставяне на информация след нападение и че са предприети мерки с цел предоставяне на чуждоезикова помощ; поради това призовава всички държави членки незабавно да приложат член 22 от Директивата относно правата на жертвите в своето законодателство;

50.  призовава държавите членки да гарантират, че в случай че жертва на тероризъм не пребивава в държавата членка, където е извършен терористичният акт, тази държава членка следва да си сътрудничи с държавата членка по пребиваване с цел да улесни осигуряването на помощ за жертвата;

51.  призовава държавите членки да предоставят национална телефонна линия, отворена 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата, и безплатна – за жени и ЛГБТКИ жертви на основано на пола насилие;

52.  призовава държавите членки да гарантират съдействие на жертвите от служби за подкрепа за жертвите преди, по време на и след наказателното производство, включително психологическа подкрепа; подчертава важната роля на гражданското общество в подкрепата на жертвите; счита, при все това, че правителствата не бива да разчитат само на НПО за предоставянето на ключови услуги по подкрепа на жертвите („доброволчество“); настоява, държавите членки да увеличат финансирането и ресурсите за НПО, работещи в областта на правата на жените и правата на жертвите, и да изградят капацитет за разработване на механизми за подпомагане на жертвите, включващ правоприлагащите органи, здравните и социалните служби и гражданското общество;

53.  призовава държавите членки да осигурят специализирана подкрепа на жертвите на тероризъм при планиране на реакцията при спешни ситуации, за да се гарантира предоставянето на подходящи услуги за подкрепа както непосредствено след нападението, така и в дългосрочен план;

54.  призовава държавите членки да установят специални мерки, за да гарантират предоставянето на информация на жертви, които не пребивават постоянно на територията на държавата членка, в която е извършено терористичното нападение; счита, че тези мерки следва да бъдат насочени по-специално към правата на чуждестранните жертви в рамките на наказателните производства и към получаването на обезщетение;

55.  призовава всички държави членки да се борят непрекъснато с безнаказаността и да гарантират, че извършителите са подведени под наказателна отговорност, за да могат жертвите да се чувстват защитени; призовава всички държави членки, наред с това, да работят с междусекторен подход за идентифицирането и преодоляването на системните фактори, които допринасят за повторна виктимизация на хората в уязвимо положение и/или които са изправени пред значителна дискриминация, тъй като противното би могло да има тежко въздействие върху процеса на психологическо възстановяване на жертвата;

56.  призовава държавите членки да създадат правни механизми, които да криминализират възхваляването на конкретен терористичен акт, в случай че то унижава жертвите и причинява вторична виктимизация като накърнява достойнството и възстановяването на жертвите;

57.  счита, че жертвите на тероризма следва да заемат централно място в европейското общество като символ на защитата на демократичния плурализъм; настоятелно призовава за тази цел да се подготвят конференции, паметници, аудиовизуални материали с цел повишаване на осведомеността сред европейските граждани, както и регистър на европейските жертви за административно ползване;

58.  призовава държавите членки да гарантират по-добра защита на жертвите на основано на пола насилие, включително на сексуално насилие, като средство да се подобри достъпът до правосъдие, както и ефикасността на наказателните производства;

59.  припомня спецификата на жертвите на терористични атаки, които попадат в отделна категория и имат специални потребности; призовава Комисията да изготви специална директива относно защитата на жертвите на тероризъм;

60.  призовава държавите членки да гарантират услуги за подкрепа, като подкрепа и консултиране при травма, и достъп до необходимото здравеопазване, включително сексуалното и репродуктивно здраве, като част от целенасочена подкрепа за жертвите с конкретни нужди, като деца, жени жертви на основано на пола насилие, жертви на трафик на хора, ЛГБТИ лица и хора с увреждания;

61.  призовава държавите членки да установят адекватни механизми за качествен контрол за оценка на това дали са изпълнили изискванията за отчитане на аспектите, свързани с пола, и съобразените с жените и децата стандарти по отношение на мерки, предприети от служите за подкрепа на жертвите, за да се насърчи съобщаването на престъпления и ефективно да се защити жертвата;

62.  призовава държавите членки да помагат на жертвите да се справят с правните, финансовите и практическите въпроси, както и риска от последваща виктимизация;

63.  призовава Комисията да изтъкне потенциалното използване на финансирания от ЕС проект „Infovictims“ като инструмент за информиране и достигане до жертвите във връзка с наказателни производства чрез различни методи на комуникация, като например брошури и плакати; счита, че този проект засилва обмена на добри практики за информиране на жертвите на престъпления;

64.  призовава държавите членки да създадат координирани механизми за събиране на информация относно жертвите на терористични нападения, които са направени на тяхна територия, и посредством създаването и разработването на система за обслужване на едно гише да предоставят на жертвите уебпортал и спешна телефонна линия или други средства на комуникация, като например електронна поща или инструменти за мултимедийни съобщения, като дадат достъп до сигурна, персонализирана, конкретна и подходяща информация в съответствие с потребностите на ползвателя, с поверително, безплатно и лесно достъпно обслужване за поддръжка; подчертава, че тази служба за подкрепа трябва да може да осигурява помощ и подкрепа на жертвите на тероризъм в съответствие с техните специфични нужди, като например емоционална и психологическа подкрепа, както и съвети и информация по всички съответни правни, практически и финансови въпроси, трябва да може да подпомага жертвите като контактува с различните административни отдели и при необходимост да ги представлява в това отношение непосредствено след нападението и в хода на наказателното производство, както и помощ в рамките на националните производства по исковете за обезщетение;

65.  призовава държавите членки да приемат подходящи мерки, за да избегнат в рамките на възможното посегателството върху личния живот на жертвите и членовете на семействата им, по-специално по отношение на дейности по разследване и в хода на наказателното производство;

66.  призовава Комисията да превърне действащия европейски портал за електронно правосъдие в една съобразена в по-голяма степен с потребителите платформа, която предоставя кратка и лесно разбираема информация на жертвите относно техните права и процедурите, които трябва да следват;

67.  призовава държавите членки да се ангажират, при пълно зачитане на свободата на изразяване, с медиите и журналистите за приемане на мерки за саморегулация след терористична атака с цел да се гарантира защитата на личния живот на жертвите и членовете на техните семейства, и освен това да признаят колко ценно е сътрудничеството със специализираните служби за подпомагане на жертвите и подкрепата за оказване на съдействие на жертвите за справяне с медийното внимание, което получават;

68.  призовава държавите членки да установят механизми за координация, за да осигурят ефективен преход в подкрепата за жертвите от непосредствена и отчитаща аспектите, свързани с пола, грижа след престъплението към съдействието, което им е необходимо в по-дългосрочен план; припомня необходимостта от интегриране в този процес и във всички етапи на планиране, вземане на решения и изпълнение на местните и регионалните власти, които обикновено предоставят повечето от услугите за помощ, които жертвите трябва да получат; подчертава, че такива механизми следва по-специално да гарантират, че жертвите са насочени към дългосрочни услуги, като различни организации предоставят подкрепа на различните етапи; счита, че тези механизми следва също да имат трансгранична функция, за да предоставят услуги по подкрепа на жертвите и да гарантират правото на жертвата да бъде информирана, подпомагана и обезщетена по местопребиваване, когато престъплението е извършено в държава членка, различна от тази, в която пребивава жертвата;

69.  призовава държавите членки, в случай на терористично нападение, да създадат координационен център, който да обединява организациите и експертите, които разполагат с необходимите експертни познания, за да предоставя практическа информация, подкрепа и практически услуги на жертвите и техните семейства и роднини; подчертава, че тези услуги следва да бъдат поверителни, безплатни и лесно достъпни за всички жертви на тероризъм и следва да включват по-специално:

а)   специализирана емоционална и психологическа подкрепа, като например подкрепа при претърпяна травма и консултации, специално адаптирана към нуждите на жертвите на тероризъм;

б)  услуги в областта на трудово-професионалната рехабилитация в помощ на жертвите, понесли наранявания и вреди, за намиране на нова работа или промяна на професията;

в)   улесняване на безопасните виртуални връзки за жертвите с други жертви и с групи за подкрепа, ръководени от самите тях;

г)   услуги за подкрепа в общността;

д)   услуги за информиране на членовете на семействата за разпознаване на жертвите и техните останки и за репатриране на останките;

70.  изразява съжаление относно факта, че в сравнение с Конвенцията от Истанбул обхватът на Директивата относно правата на жертвите е по-ограничен по отношение на защитата на жертвите на основано на пола насилие (включително жените, пострадали от генитално осакатяване); приветства, въпреки това, механизма за по-строга отчетност на директивата и подчертава, че двата инструмента следва да се насърчават съвместно с цел осигуряване на максимална защита на жертви на основано на пола насилие;

71.  насърчава държавите членки да предоставят подходящ информационен материал, както и безплатна правна помощ на жертвите на тероризъм, които са също така страни в наказателни производства, така че те да могат да получат решение за обезщетение;

72.  призовава Комисията да предложи създаването на европейски фонд за подкрепа на жертвите на терористични актове;

73.  призовава държавите членки да създадат:

  a) постоянна специализирана уеб страница, на която е достъпна цялата публична информация относно услугите за подпомагане, установени след терористично нападение, осъществено в тази държава членка, и която следва да включва следната информация, която да се предоставя незабавно: данни за контакт с всички организации, които отговарят за предоставянето на подкрепа и информация на жертвите, на членовете на семействата и на обществеността след терористично нападение, както и информация относно нападението и въведените мерки в отговор на нападението, включително информация за намиране или за установяване на връзка с изчезнали жертви, както и мерки за оказване на съдействие на жертвите да се върнат по домовете си, които следва да включват:

i. начини за намиране на изчезнали вещи в резултат от нападение;

ii. нормални психологически реакции от страна на жертвите на нападението и предоставяне на съвети на жертвите относно начините за намаляване на отрицателните реакции, както и информация за възможните невидими наранявания, като например загубата на слух;

iii. информация за начините за подмяна на документите за самоличност;

iv. информация за начините за получаване на финансова помощ, обезщетение или държавна помощ;

v. информация за специфичните права на жертвите на тероризъм и на членовете на семействата, включително правата в рамките на наказателните производства съгласно предвиденото в Директивата относно правата на жертвите;

vi. всякаква друга информация, считана за необходима, с цел да се гарантира, че жертвите са информирани за своите права, за безопасността си или за услугите, които могат да ползват;

б)   уебсайт с личен достъп, създаден за жертвите на терористични нападения и членовете на техните семейства, предоставящ информация на жертвите, която не е публично достъпна;

в)   планиране относно начините за информиране на членовете на семействата за ситуацията на жертвите;

г)   събирането на една и съща информация за жертвите от всички органи и организации, които отговарят за приемането, лекуването и оказването на помощ на жертвите. информацията следва да се събира в съответствие с нуждите на всички организации, участващи в реакцията при терористично нападение и в предоставянето на подкрепа на жертвите и техните семейства;

74.  призовава държавите членки да създадат национална мрежа на службите за подкрепа на жертвите с цел засилване на сътрудничеството между тези организации и да създадат работни групи за обмен на добри практики, да разработят обучение и да подобрят комуникацията между органите и жертвите на престъпления;

75.  призовава Комисията да започне диалог с държавите членки за намаляване на съществуващите значителни различия(16) при финансовите обезщетения, предоставяни от всяка държава членка на жертвите на терористични нападения;

76.  подчертава, че е жизненоважно държавите членки да подхождат към жертвите на престъпления с уважение, тактичност и по професионален начин с цел да спомогнат за насърчаването им да съобщават за тях на правоприлагащия и медицински персонал;

77.  призовава държавите членки да гарантират, че спешната гореща линия 112 е напълно достъпна за лицата с увреждания и че се организират кампании за повишаване на осведомеността за нея;

78.  отново призовава Комисията да представи възможно най-скоро европейска стратегия за превенция и борба с всички форми на основаното на пола насилие, която следва да съдържа правен акт, който да подпомага държавите членки в предотвратяването и премахването на всички форми на насилие срещу жени и момичета и насилие, основано на пола; отново призовава Съвета да приведе в действие клаузата за преход, като приеме единодушно решение за определяне на насилието над жени и момичета (и други форми на основано на пола насилие) за престъпление съгласно член 83, параграф 1 от ДФЕС;

79.   призовава държавите членки да създадат механизми за получаване на адекватно обезщетение от престъпниците;

80.  призовава държавите членки да прилагат ефикасно, с достатъчно икономически и финансови ресурси и в пълно сътрудничество с Комисията и други съответни участници, включително гражданското общество, всички разпоредби на Директивата относно правата на жертвите;

81.   призовава Комисията да включи приоритета за гарантиране на личната сигурност и защитата на всички физически лица срещу основано на пола и междуличностно насилие в Европейската програма за сигурност;

o

o    o

82.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите членки.

(1)

OВ L 131, 20.5.2017 г., стр. 11.

(2)

OВ L 131, 20.5.2017 г., стр. 13.

(3)

ОВ L 88, 31.3.2017, стр. 6.

(4)

OВ L 132, 21.5.2016 г, стр. 1.

(5)

ОВ L 181, 29.6.2013 г., стр. 4.

(6)

ОВ L 315, 14.11.2012 г., стр. 57.

(7)

ОВ L 338, 21.12.2011 г., стр. 2.

(8)

OВ L 101, 15.4.2011 г., стр. 1.

(9)

OВ L 335, 17.12.2011 г., стр. 1.

(10)

Приети текстове, P8_TA(2017)0501.

(11)

OВ L 127, 29.4.2014 г., стр. 39.

(12)

OВ L 261, 6.8.2004 г., стр. 15.

(13)

Приети текстове, P8_TA(2017)0329.

(14)

Вж. Резолюция на Европейския парламент от 12 септември 2017 г. относно сключването на Истанбулската конвенция.

(15)

Решение на състав от 16 юли 2009 г. по дело Féret с/у Белгия, C-573.

(16)

националните финансови обезщетения варират от символичния размер от едно евро в някои държави членки до и над 250 000 евро в други.


ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

26.4.2018

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

42

4

2

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Asim Ademov, Jan Philipp Albrecht, Beatriz Becerra Basterrechea, Malin Björk, Vilija Blinkevičiūtė, Michał Boni, Caterina Chinnici, Anna Maria Corazza Bildt, Rachida Dati, Agustín Díaz de Mera García Consuegra, Cornelia Ernst, Tanja Fajon, Nathalie Griesbeck, Sylvie Guillaume, Monika Hohlmeier, Sophia in ‘t Veld, Teresa Jiménez-Becerril Barrio, Eva Joly, Dietmar Köster, Agnieszka Kozłowska-Rajewicz, Barbara Kudrycka, Florent Marcellesi, Louis Michel, Angelika Mlinar, Claude Moraes, Maria Noichl, Ivari Padar, Marijana Petir, Pina Picierno, Judith Sargentini, Branislav Škripek, Michaela Šojdrová, Helga Stevens, Ernest Urtasun, Udo Voigt, Josef Weidenholzer, Kristina Winberg, Anna Záborská

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Carlos Coelho, Andrejs Mamikins, Maite Pagazaurtundúa Ruiz, Evelyn Regner, Elissavet Vozemberg-Vrionidi, Julie Ward

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъстващи на окончателното гласуване

Francisco Assis, Esther Herranz García, Verónica Lope Fontagné, Patricija Šulin


ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

42

+

ALDE

Beatriz Becerra Basterrechea, Nathalie Griesbeck, Sophia in 't Veld, Louis Michel, Angelika Mlinar, Maite Pagazaurtundúa Ruiz

EFDD

Kristina Winberg

GUE/NGL

Malin Björk, Cornelia Ernst

PPE

Asim Ademov, Michał Boni, Carlos Coelho, Anna Maria Corazza Bildt, Rachida Dati, Agustín Díaz de Mera García Consuegra, Esther Herranz García, Monika Hohlmeier, Teresa Jiménez-Becerril Barrio, Agnieszka Kozłowska-Rajewicz, Barbara Kudrycka, Verónica Lope Fontagné, Patricija Šulin, Elissavet Vozemberg-Vrionidi

S&D

Francisco Assis, Vilija Blinkevičiūtė, Caterina Chinnici, Tanja Fajon, Sylvie Guillaume, Dietmar Köster, Andrejs Mamikins, Claude Moraes, Maria Noichl, Ivari Padar, Pina Picierno, Evelyn Regner, Julie Ward, Josef Weidenholzer

VERTS/ALE

Jan Philipp Albrecht, Eva Joly, Florent Marcellesi, Judith Sargentini, Ernest Urtasun

4

-

ECR

Branislav Škripek

PPE

Marijana Petir, Michaela Šojdrová, Anna Záborská

2

0

ECR

Helga Stevens

NI

Udo Voigt

Легенда:

+  :  „за“

-  :  „против“

0  :  „въздържал се“

Последно осъвременяване: 23 май 2018 г.Правна информация