Процедура : 2017/2255(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A8-0169/2018

Внесени текстове :

A8-0169/2018

Разисквания :

PV 13/06/2018 - 22
CRE 13/06/2018 - 22

Гласувания :

PV 14/06/2018 - 7.4
Обяснение на вота

Приети текстове :

P8_TA(2018)0262

ДОКЛАД     
PDF 759kWORD 77k
14.5.2018
PE 615.438v02-00 A8-0169/2018

относно структурните и финансови пречки пред достъпа до култура

(2017/2255(INI))

Комисия по култура и образование

Докладчик: Богдан Анджей Здройевски

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
 ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ
 ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ
 ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно структурните и финансови пречки пред достъпа до култура

(2017/2255(INI))

Европейският парламент,

  като взе предвид член 27 от Всеобщата декларация за правата на човека,

  като взе предвид член 15, параграф 1 от Международния пакт за икономически, социални и културни права,

  като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз, и по-специално членове 22 и 25 от нея,

–  като взе предвид своята резолюция от 12 май 2011 г. относно отключването на потенциала на културните и творческите индустрии(1),

–  като взе предвид своята резолюция от 12 септември 2013 г. относно утвърждаването на културния и творческия сектор в Европа като източник на растеж и работни места(2),

–  като взе предвид своята резолюция от 30 ноември 2016 г. относно последователна политика на ЕС по отношение на културните и творческите индустрии(3),

–  като взе предвид своята резолюция от 10 април 2008 г. относно индустриите, свързани с културата в Европа(4),

–  като взе предвид своята резолюция от 7 юни 2007 г. относно социалния статус на дейците на изкуството(5),

–  като взе предвид своята резолюция от 12 май 2011 г. относно културното измерение на външната дейност на ЕС(6),

–  като взе предвид своята резолюция от 20 февруари 2004 г. относно ролята на училищата и училищното обучение в нарастването на достъпа до култура(7),

–  като взе предвид своята резолюция от 19 януари 2016 г., озаглавена „Към Акт за единния цифров пазар“(8),

–  като взе предвид резолюцията си от 8 септември 2015 г., озаглавена „За интегриран подход към културното наследство на Европа“(9),

–  като взе предвид своята резолюция от 19 януари 2016 г. относно ролята на междукултурния диалог, културното многообразие и образованието за популяризирането на основните ценности на ЕС(10),

–  като взе предвид своята резолюция от 10 април 2008 г. относно Европейска програма за култура в глобализиращия се свят(11),

–  като взе предвид своята резолюция от 12 септември 2013 г. относно утвърждаването на културния и творческия сектор в Европа като източник на растеж и работни места(12),

–  като взе предвид своята резолюция от 13 декември 2016 г. относно последователна политика на ЕС по отношение на културните и творческите индустрии(13),

–  като взе предвид своята резолюция от 1 юни 2017 г. относно ставките на данъка върху добавената стойност за книги, вестници и периодични издания(14),

–  като взе предвид своята резолюция от 10 април 2008 г. относно индустриите, свързани с културата в Европа(15),

–  като взе предвид своята резолюция от 5 май 2010 г. относно съобщението на Комисията: „Europeana – следващи стъпки“(16),

–  като взе предвид резолюцията си от 25 октомври 2011 г. относно мобилността и интеграцията на хората с увреждания и Европейската стратегия за хората с увреждания за периода 2010 – 2020 г.(17),

–  като взе предвид своята резолюция от 30 ноември 2017 г. относно изпълнението на Европейската стратегия за хората с увреждания(18),

–  като взе предвид резолюцията си от 2 март 2017 г. относно прилагането на Регламент (ЕС) № 1295/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. за създаване на програма „Творческа Европа“ (2014 – 2020 г.) и за отмяна на Решения № 1718/2006/ЕО, № 1855/2006/ЕО и № 1041/2009/ЕО(19),

  като взе предвид Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания и по-специално член 30 относно участието в културен живот, почивка, свободно време и спорт,

  като взе предвид цел 11 от Програмата на ООН до 2030 г. за устойчиво развитие, приета през септември 2015 г., с която се цели градовете и населените места да станат приобщаващи, сигурни, издръжливи и устойчиви,

–  като взе предвид Конвенцията за опазване и насърчаване на многообразието от форми на културно изразяване, приета от Организацията на ООН за образование, наука и култура (ЮНЕСКО) на 20 октомври 2005 г.,

–  като взе предвид Рамковата конвенция на Съвета на Европа за значението на културното наследство за обществото (Конвенция от Фаро) от 27 октомври 2005 г.,

–  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1295/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. за създаване на програма „Творческа Европа“ (2014 – 2020 г.) и за отмяна на Решения № 1718/2006/ЕО, № 1855/2006/ЕО и № 1041/2009/ЕО(20),

–  като взе предвид резолюцията на Съвета от 16 ноември 2007 г. относно Европейска програма за култура,

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 23 декември 2014 г. относно работния план за културата за периода 2015 – 2018 г.(21),

–  като взе предвид Работния план на ЕС за културата за периода 2015 – 2018 г.,

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 27 май 2015 г. относно взаимодействието на културата и творчеството с други сектори с цел да се стимулират иновациите, икономическата устойчивост и социалното приобщаване,

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 31 май 2016 г. относно ролята на европейската цифрова библиотека „Europeana“ за цифровия достъп, видимостта и използването на европейското културно наследство,

–  като взе предвид резолюцията на Съвета от 6 май 2003 г. относно достъпа до инфраструктура в сферата на културата и до културни дейности за хората с увреждания,

–  като взе предвид съвместното съобщение на Комисията от 8 юни 2016 г. до Европейския парламент и до Съвета, озаглавено „Към стратегия на ЕС за международните културни отношения“ (JOIN(2016)0029),

–  като взе предвид доклада на Комисията за изпълнението на Европейската програма за култура (COM(2010)0390),

–  като взе предвид Зелената книга на Комисията от 27 април 2010 г., озаглавена „Отключване на потенциала на културните и творческите индустрии“ (COM(2010)0183),

–  като взе предвид предложението за решение на Европейския парламент и на Съвета относно Европейска година на културното наследство (2018 г.) (COM(2016)0543),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 26 септември 2012 г., озаглавено „Утвърждаване на културния и творческия сектор като източник на растеж и работни места“ (COM(2012)0537),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 18 декември 2012 г. относно съдържанието в рамките на единния цифров пазар (COM(2012)0789),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 26 септември 2012 г., озаглавено „За интегриран подход към културното наследство на Европа“ (COM(2014)0477),

–  като взе предвид доклада на работната група от експерти от държавите членки от 2012 г. относно достъпа до култура,

–  като взе предвид резултатите от проучванията Евробарометър № 399 „Достъп до култура и участие“ и Евробарометър № 466 „Културно наследство“,

–  като взе предвид резултатите от статистическите изследвания на Евростат (Статистически данни в областта на културата) за 2016 г.,

–  като взе предвид член 52 от Правилника за дейността на Европейския парламент,

–  като взе предвид доклада на комисията по култура и образование (A8-0169/2018),

А.  като има предвид, че в член 27 от Всеобщата декларация за правата на човека се заявява: „всеки човек има право свободно да участва в културния живот на обществото, да се наслаждава на изкуствата, да участва в научния напредък и да се ползва от неговите постижения“, и като има предвид, че достъпът до култура и до възможности за творческа изява е важен за съществуването на демократично общество, основано на свободата на изразяване и на равенството;

Б.  като има предвид, че Конвенцията от Фаро признава правото на културно наследство и призовава за насърчаване на иновативни методи за управление на наследството с цел публичните органи да могат да си сътрудничат с други участници, включително сдружения и частни лица;

В.  като има предвид, че в член 22 от Хартата на основните права на Европейския съюз се призовава за зачитане на културното многообразие, а в член 25 се признава правото на възрастните хора да участват в културния живот;

Г.  като има предвид, че културата има силно въздействие върху насърчаването, разбирането и развитието на солидарността между европейските и трансевропейските общности;

Д.  като има предвид, че по-голямата част от конституциите на държавите в Европейския съюз пряко или косвено засягат културата и проблема за нейната достъпност;

Е.  като има предвид, че ЕС може да допълва и насърчава културните политики, докато съгласно член 167 от ДФЕС, докато по силата на принципа на субсидиарността органите на национално, регионално и местно равнище отговарят за културната политика в ЕС;

Ж.  като има предвид, че всяко препятствие, което пречи на достъпа и на пълноценното участие на хората и общностите в културните процеси и културните екосистеми, спъва развитието на едно истинско демократично и приобщаващо общество,

З.  като има предвид, че културата дава на европейските граждани повече възможности за развитие на личностни, социални, творчески и междукултурни умения;

И.  Като има предвид, че според оценки на ООН половината от населението на света, а именно 3,5 милиарда души, понастоящем живеят в градовете; Като има предвид, че до 2030 г. почти 60% от световното население ще живее в градските райони; като има предвид, че поради това е необходимо да се определят стратегии за ефективни политики за разрешаване на все още съществуващите проблеми и да се осигури достатъчно време за извършване на промени, така че да бъдат създадени действително приобщаващи градски пространства,

Й.  като има предвид, че Европейският парламент и Съветът в своята препоръка относно ключовите компетентности за учене през целия живот причисляват културното съзнание и културната изява към основните компетентности, необходими за лична реализация и развитие, за активно гражданство, социално приобщаване и трудова заетост(22);

К.  като има предвид, че в съобщението на Комисията от 10 май 2007 г., озаглавено „Европейска програма за култура в глобализиращия се свят“ (COM(2007)0042), се подчертава необходимостта от улесняване на достъпа до култура и произведения на културата и от насърчаване на културното многообразие;

Л.  като има предвид, че бъдещето на културните иновации в ЕС зависи от инвестирането в творческите ресурси, познания и таланти;

М.  като има предвид, че в работния план за културата (2015 – 2018 г.), приет от Съвета през декември 2014 г., като приоритети се определят достъпната и приобщаваща култура и насърчаването на културното многообразие;

Н.  като има предвид, че една от целите на ЕС и държавите членки следва да бъде намаляването на социалното и икономическото неравенство и насърчаването на едно приобщаващо общество, в което да може да участва всеки; като има предвид, че силният, динамичен и разнообразен културен сектор е от съществено значение в едно приобщаващо общество;

О.  като има предвид, че участието в културни дейности е начин за създаване на чувство за принадлежност към обществото; като има предвид, че изграждането на социална идентичност е тясно свързано с участието в културата; като има предвид, че участието в културни дейности може да допринесе за повишаване на самоуважението и качеството на живот, особено при хората, които изпитват усещането за маргинализация вследствие на безработица, болест или по друга причина;

П.  като има предвид, че един приобщаващ културен сектор предоставя на всички еднакви възможности за участие и за развитие на творческите им познания и умения независимо от техния социално-икономически, културен или религиозен произход или увреждане;

Р.  като има предвид, че в много региони обществените библиотеки и общинските културни институции са много посещавани от гражданите и често са единствените места за достъп до информация и култура, особено в селските и отдалечените райони;

С.  като има предвид влиянието, което могат да имат новите цифрови технологии върху управлението на културния сектор, върху диалога и развитието на нова аудитория и върху разпространението на културните дейности;

Т.  като има предвид, че новите цифрови технологии и онлайн платформите предлагат ключови възможности за нарастващи равнища на участие и културно творчество;

У.  като има предвид, че хората от трети държави са недостатъчно представени в различни сфери на културата в ЕС; като има предвид, че това засяга и хората с увреждания;

Ф.  като има предвид, че в доклада на работната група от експерти от държавите членки от 2012 г. относно достъпа до култура(23) този достъп се определя от гледна точка на това да се даде възможност на нова аудитория да се възползва от достъпна културна оферта; като има предвид, че това означава достигане до нова аудитория или граждани и приближаването им към културното наследство и останалите културни ресурси;

Х.  като има предвид, че цифровите технологии промениха начина, по който хората получават достъп до културно съдържание, създават такова съдържание и го използват;

Ц.  като има предвид, че платформата Europeana, която стартира през 2008 г., се превърна в общ европейски културен проект, който улеснява цифровия достъп до европейското културно наследство;

Ч.  като има предвид, че една от специфичните цели на програмата „Творческа Европа“ е спечелване на нова, по-широка аудитория и подобряване на достъпа до произведения на културата и творчеството в ЕС и извън него, с особен акцент върху деца, младежи, хора с увреждания и по-слабо представени групи;

Ш.   като има предвид, на общностно равнище и в държавите членки съществуват инициативи за осигуряване на по-добър достъп до културната инфраструктура и културните дейности за хората с увреждания;

Щ.  като има предвид, че като цяло разнообразните данъчни процедури и системи в рамките на ЕС създават затруднения за мобилността на хората на изкуството и културните дейци, като генерират прекомерна бюрокрация, често не отговаряща на реалните скромни приходи, получавани от техните дейности;

АА.  като има предвид, че съставянето на надеждни, сравними и актуални статистически данни в областта на културата, които са в основата на изграждането на солидна културна политика, е един от междусекторните приоритети на работния план в сферата на културата за периода 2015 – 2018 г., което подчертава икономическия потенциал на културните и творческите индустрии и тяхното въздействие върху социалното благосъстояние;

АБ.  като има предвид, че достъпът до ресурси от качествени изследователски и съпоставими данни позволява ефективния мониторинг и анализ на културното, икономическото и социалното въздействие на културните политики;

АВ.  като има предвид, че културата допринася за развитието на общество, основано на знанието, и споделянето на опит и на общочовешката история;

АГ.  като има предвид, че около 8,4 милиона души са заети в културния сектор на ЕС (което представлява 3,7% от общата заетост)(24) и че техният потенциал за икономически растеж все още не се използва изцяло;

АД.  като има предвид, че лицата, които се стремят чрез културно производство да допринасят за изразяване на своята идентичност и за разширяване и устойчиво развитие на достъпа до култура, се сблъскват с трудности и предизвикателства;

Достъп до култура и участие в културата

1.  подчертава, че признава достъпа до култура за основно право за всички граждани в съответствие с член 27 от Всеобщата декларация за правата на човека, който признава участието в културния живот за едно от основните права на човека; припомня освен това, че това право е залегнало в Конвенцията от Фаро, която признава правото на участие в културния живот и насърчава ролята на културното наследство в изграждането на мирни и демократични общества; поради това призовава държавите членки, подписали конвенцията, да ускорят процеса на ратификация, а останалите държави, които не са страни по нея, да я подпишат, като се възползват от уникалните възможности, предоставени от Европейската година на културното наследство; 

2.  припомня важността на цялостното прилагане на концепцията за достъпност и нейната стойност като инструмент за гарантиране, че всеки човек, който се интересува от култура, културни обекти и инициативи, се взема предвид в най-широкия и пълен смисъл и че в резултат на това се отчитат по-специално специфичните нужди на хората с увреждания, за да им се гарантират равни възможности, истинско социално приобщаване и активно участие в обществото;

3.   подчертава неоспоримото значение на един активен и достъпен културен сектор за развитието на приобщаващо общество и за укрепването на общо ядро от универсални ценности и активно европейско гражданство, които са от основополагащо значение за това гражданите да могат да участват плодотворно и смислено в обществения живот, като същевременно се насърчава културното наследство на Европа и се развива европейското културно и езиково многообразие; поради това призовава държавите членки и Съюза в рамките на своите области на компетентност да разработят и приложат необходимите конкретни мерки, за да се гарантира достъп и участие в културния живот;

4.  насърчава приобщаването и разнообразието като неразделна част от планирането, организационното развитие и подбора на кадри в културния сектор на европейско, национално и регионално равнище; наред с това насърчава държавите членки да извършват системен мониторинг на мерките, насочени към постигане на тази цел;

5.  припомня значимостта на ролята на ЕС в насърчаването и улесняването на по-добрата координация на културните политики на всички равнища; отбелязва, че само на тази основа участници от целия ЕС ще бъдат в състояние да разработят всеобхватна и ефективна политика за насърчаване на достъпа до култура и участие в нея и да определят културата като изключително важен елемент на проекта за европейска интеграция;

6.  счита, че достъпът до култура и участието в културата е въпрос от хоризонтално значение, поради което подчертава значението на координирането на културната политика с политиките в други области, като например образователната, социалната, икономическата, регионалната, международната, цифровата и комуникационната политика;

7.  препоръчва на държавите членки да разработят стратегия за културни действия, насочена към децата и младите хора;

8.  признава подкрепата за и постигането на приобщаващ и пълноценен достъп до културата за един от приоритетите на политическия дневен ред и призовава за включване в основните въпроси на останалите политики на аспектите на достъпността на културата и участието в нея, което не само ще даде положителен принос в тези области, но също така ще спомогне за полезните взаимодействия в междусекторното сътрудничество в духа на член 167 от ДФЕС;

9.  заявява, че компендиумът за национални културни политики, както е замислен и управляван от Съвета на Европа, и платформата за експерти са много полезен инструмент за културни политики в Европа и извън нея; изразява съжаление, че след 2011 г. има малък напредък по отношение на събирането на данни и особено на анализи на данни, и във връзка с това препоръчва на Съвета да пристъпи към преглед на настоящото съдържание, като включи също местното и регионалното равнище на културните политики;

10.  подчертава, че понятията „достъп до култура“ и „участие в култура“ са тясно свързани; отбелязва, че стратегиите за повишаване на достъпността и участието в културата трябва да се решават чрез идентифициране на по-слабо представените групи и чрез проектиране и изпълнение на инициативи или програми, насочени към увеличаване на участието им и премахване на съществуващите пречки;

11.  подчертава необходимостта от събиране на информация относно участието на хора с увреждания в културните дейности;

12.  изразява съжаление, че финансовите бариери все още възпрепятстват някои граждани, особено принадлежащите към най-необлагодетелстваните групи, да се възползват в пълна степен от своето основно право на участие в културния живот и на достъп до култура и че това пречи на ефективното осъществяване на това основно право;

13.  припомня важността на това да бъдат разработени платформи за споделяне и обмен на опит на регионално, национално и европейско равнище;

14.  подчертава важността на това да се осигури качествено предлагане в областта на културата за всички граждани като основа за насърчаване на активно, демократично и приобщаващо гражданство;

Финансови пречки

15.   подчертава, че редовното и продължително обществено финансиране играе основна роля за осигуряването на динамичен културен живот и остава незаменим инструмент за подкрепа на културните дейности в ЕС, така че те да могат да постигнат своя икономически потенциал, за принос към устойчивия растеж и социалното сближаване и за финансиране на инфраструктурата в областта на културата; поради това призовава Комисията и държавите членки, в рамките на съответните им области на компетентност, да посветят подходяща част от бюджета си за публична подкрепа за културата и да засилят взаимодействието с ЕФРР и други фондове за подкрепа на културата, включително програми за улесняване на научните изследвания и иновациите и наличните инструменти на политиката на сближаване;

16.  призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че общественото финансиране за култура няма да бъде намалено, независимо от възможните бъдещи икономически трудности, пред които може да се изправи дадена държава членка;

17.  изразява съжаление, че икономическият спад е довел до и обикновено са все още твърде често се дължат на първо място и преди всичко в намаляване на публичните разходи за културата и имат отрицателно въздействие върху бюджетите за дейности в областта на културата;

18.  припомня, че инвестициите в секторите на културата и на творчеството представляват средство за освобождаване на значителния и все още подценяван потенциал на тези сектори да насърчават културното многообразие и социалните иновации, като същевременно генерират устойчив икономически просперитет и качествени работни места, и че такива инвестиции имат пряко въздействие върху развитието на нови умения, цифровизацията, предприемачеството, иновациите и формулирането на нови бизнес модели, както и върху укрепването на конкурентоспособността на европейските културни и творчески сектори, възползването от възможностите и получаването на достъп до нови международни възможности, пазари и аудитория; поради това счита, че частният сектор играе ключова и допълваща роля в публичните инвестиции, и призовава държавите членки да разгледат въвеждането на законодателни мерки, които да предвиждат данъчен кредит за отпускането на парични средства от частни лица в подкрепа на културата;

19.  посочва, че фрагментираността, ниската добавена стойност и дейностите на многобройни самостоятелно заети мъже и жени в творческия сектор, които се ползват с всеобщото признание на интересни професионални занимания, не трябва да водят до това културните и творческите индустрии да се превръщат в модел за зле платена или недобре социално осигурена работа; поради това предлага да бъдат разработени солидни процедури за преглед на добрата работа в творческия сектор;

20.  подчертава, че общественият достъп до културни стоки и услуги, както и подкрепата за културното творчество и изразяване укрепват творческата икономика, с което допринасят за развитието на държавата;

21.  посочва, че липсата на финансиране за културните индустрии може да бъде намалено чрез данъчни стимули за частното спонсорство;

22.  обръща внимание на проблемите, свързани с международното данъчно облагане на доходите, с които се сблъскват хората на изкуството в цяла Европа, и поради това препоръчва да се въведе единен модел, от който да се възползват наетите и самостоятелно заетите лица и с чиято помощ да се предотврати двойното данъчно облагане;

23.  призовава за инвестиции в микропредприятията с цел да се поощрят творчеството и иновациите, като по този начин се насърчи регионалното и местното развитие;

24.  подчертава, че според респондентите в изследванията на Евробарометър и Евростат високата цена на културните стоки и услуги е една от пречките за участие в културата(25); в този контекст настоятелно препоръчва държавите членки и регионите да предприемат действия, насочени към конкретна аудитория и по-специално към студентите, многочислените семейства и възрастните хора, с цел премахване на финансовите пречки пред достъпа;

25.  подчертава, че високите застрахователни разходи за изложбени предмети и представления също така са причина за високите цени на входните билети в музеите, театрите и галериите и често за по-малките структури става невъзможно да развиват програмите си в съответствие със своята публика и амбиции – положение, което води до все по-голямо различие между по-малките структури, които са близо до своята публика, и по-големите, международно признати институции;

26.  подчертава ролята, която може да играе адекватната фискална политика по отношение на секторите на културата и творчеството за подобряване на достъпа до култура и участие в културата; Отбелязва обаче, че косвената подкрепа на културното наследство чрез въвеждане на намалени ставки на ДДС не може да замести директните субсидии; призовава за по-добра координация на националните културни политики и ставките на ДДС като инструмент за стимулиране на участието в културата;

27.  припомня важността на това държавите членки да проучат възможността за по-последователна данъчна политика по отношение на приходите на културните дейци и хората на изкуството, които прекарват кратки периоди от време в различни държави и по този начин може да подлежат на различни правила и административни процедури за всеки спектакъл, за всеки семинар или пребиваване; предлага въвеждането на минимално хармонизиране с цел подкрепа за мобилността на артистите и културните дейци да се разглежда като приоритет с оглед насърчаване на многообразието на творчеството и културата в целия ЕС и извън него, вместо да се създават бариери под формата на административна тежест, която е непропорционална на действителните доходи, получавани от труда в културната област;

28.  насърчава държавите членки и публичните институции да инвестират в децентрализацията на провежданите културни дейности, било чрез изграждане на инфраструктура в отдалечени райони, било чрез пътуващи културни изяви; насърчава частните културни институции също да инвестират в географската децентрализация;

29.  приветства предложението за изменение на Директивата за ДДС, което ще позволи на държавите членки да прилагат единна ставка на ДДС за онлайн и печатни публикации; счита, че разликата между ставките на ДДС, прилагани за физически и електронни издания, представлява анахронизъм и е несъстоятелна в цифровата ера; призовава Съвета да приеме предложението на Комисията по този въпрос без ненужно забавяне;

30.  изтъква значението на съчетаването на личния и професионалния живот за достъпа, ползването и участието в разнообразни културни дейности;

Пречки и предизвикателства пред образованието

31.  подчертава, че образователното ниво е един от най-важните фактори, оказващи сериозно влияние върху равнището на участие в културата; подчертава, че по-високото ниво на образование е свързано с по-висока степен на участие в културни прояви(26); подчертава, че предметите в областта на хуманитаристиката, езиковото обучение в училище и културното образование представляват важна част от общото образование, тъй като те спомагат за намаляване на социалните различия и поради това за тях е необходимо същото финансиране, както предметите в областта на НТИМ;

32.  подчертава, че знанието се схваща като продукт на културните взаимодействия, които въздействат на отделния човек, станал обект на дълбоко културно влияние, и представляват негово отражение;

33.  насърчава интерактивен и приобщаващ подход, основан на общността, при разработването на културните и образователните политики, за да се повиши културният интерес и участие, да се популяризира културното наследство на Европа и да се развиват европейското културно и езиково многообразие;

34.  отбелязва, че според участниците в проучването на Евростат и на Евробарометър липсата на интерес е една от най-често посочваните пречки за участие в културата(27); в този контекст подчертава, че насърчаването на търсенето, разбирано като изграждане на интерес и разбиране на културата чрез формално, неформално и самостоятелно образование, следва да бъде приоритет по отношение на разширяването на достъпа до култура и на участието в културата;

35.  препоръчва широкото разпространение на европейската студентска карта и добавянето към ползите от тази карта на възможност за безплатен достъп до културните институции на ЕС;

36.  припомня основополагащата роля на училищата и семействата като ключови платформи за контакт на младите хора с културата и за формиране на културни потребности, познания и умения; призовава държавите членки да предприемат действия за по-широкото въвеждане на културното и художественото образование в учебните програми както в официалното, така и в самостоятелното образование;

37.  изтъква значението на това държавите членки, в тясно сътрудничество с регионалните и местните органи и посредством финансиране и/или отпускане на безвъзмездни средства, да осигуряват обучение по музика в държавните училища;

38.  препоръчва държавите членки да разглеждат образованието като една от най-важните дейности в областта на културата, тъй като насърчаването на търсенето означава преди всичко да се предоставят на хората умения и знания, които да им позволят да оценяват изкуството; припомня, че култивирането на интерес към културата е по-ефикасно, ако се осъществява в ранна детска възраст, и счита, че поради това на предметите, свързани с културата, следва да се отдели повече място в учебните програми, както и че за постигането на тази цел следва да се предоставят повече човешки и материални ресурси; призовава училищата да получават финансиране за посещения на музеи и други културни институции, тъй като това ще насърчи интереса към културата и участието на младите хора и същевременно ще осигури допълнителни ресурси за културните институции;

39.  подчертава значението на държавните образователни системи за въвеждането на децата в разнообразието на света на културата, като по този начин се допринася за обучаването на нова аудитория и за разпространението на културата; подчертава също така, че е важно различните културни институции да развиват партньорства с местните училища на местно, регионално и национално равнище;

40.  насърчава държавите членки и регионалните и местните органи да подкрепят програми за образование в областта на културата „извън училище“, предназначени за всички и по-специално за деца и млади хора в неравностойно положение, чрез програми, насочени към запознаване на младите хора с различни форми на художествено изразяване или към улесняване на запознаването им по-отблизо със съществуващото културно наследство;

41.  подчертава ролята на местните културни институции, включително културните центрове и библиотеките, като ключови участници в преодоляването на пречките пред достъпа до култура и участието в нея; поради това призовава държавите членки да подкрепят активно такива културни институции;

42.  призовава за по-голямо признание и разбиране на социалната роля на обществените библиотеки и културните институции на местните общности, особено в селските и отдалечените райони, не само чрез увеличаване на публичното финансиране, но и чрез създаване на партньорства и обезпечаването им с подходящи ИКТ и човешки ресурси с достъп до обучение, за да се превърнат те в институции, които могат да подобрят живота на хората и да допринесат за местното развитие;

43.  посочва, че установяването на партньорства е от основно значение за привличането на потенциална аудитория към художествените дейности и че това може да бъде постигнато например чрез сътрудничество със студентски организации, с организации на мигранти или на хора с увреждания, за да се отговори по подходящ начин на техните интереси и потребности;

44.  изтъква важността на насърчаването на инициативи на национално, регионално и местно равнище за насърчаване на контактите, сътрудничеството и обмена на опит между традиционните изкуства, културните институции и различните мултикултурни институции или организации на малцинствата, както и между професионалния и аматьорския културен сектор;

45.  препоръчва разработването на последователна стратегия за подкрепа на предложени от културните институции образователни проекти; подчертава, че тези проекти са инструменти за подкрепа и изграждане на информираност, културни умения и междукултурни познания, с което служат като отправна точка за дългосрочно участие на аудиторията в културни дейности;

46.  насърчава държавите членки да създават програми за ангажиране на свободното време на младите хора в културни институции;

47.  призовава Комисията и държавите членки да приемат мерки за гарантиране на по-широк достъп до културните институции и да разработят цялостна европейска стратегия по отношение на достъпа до обществени места, особено по отношение на културата в градската среда, като например музеи, театри, кина, библиотеки, концертни зали и др.;

48.  призовава държавите членки да поощряват учредяването на стипендии на студенти от държавни и частни образователни мрежи за обучение или за стажове в културни институции или в институции за управление на културата;

Структурни пречки

49.  привлича вниманието към често по-ниското равнище на участие в културата сред населението в селските райони, което е структурно обусловено(28), и в този контекст – към ролята на малките местни културни центрове, транспортната инфраструктура и подкрепата за устойчив културен туризъм в улесняването на достъпа до културни институции;

50.  подчертава, че европейското културно наследство е уникално в света по своето многообразие и богатство, и изтъква, че културният туризъм има огромен потенциал, чрез който може да допринесе за устойчива икономика, както и да благоприятства социалното сближаване и приобщаване; във връзка с това призовава държавите членки да увеличат своите усилия и инвестиции, за да развиват устойчива и дългосрочна политика в областта на културния туризъм;

51.  призовава за по-големи инвестиции в културния сектор, за да се поощрят местните икономики и да се насърчи културният туризъм; отбелязва, че културният туризъм, в полезно взаимодействие с науката, първичния сектор, занаятчийските и индустриалните центрове, както и мобилността, са решаващи фактори за една по-близка и по-хуманистична Европа;

52.  предлага да се инвестира повече в достъпа до култура за най-отдалечените, планинските и отдалечените райони, за да се създадат възможности за децентрализирани културни дейности;

53.  отбелязва необходимостта от по-нататъшни действия за подобряване на достъпа до културна инфраструктура без физически или технически бариери, до културни дейности и медии за хората с увреждания; призовава държавите членки и Комисията да продължат в рамките на своите правомощия работата за интеграция чрез култура на хората с увреждания и да полагат усилия за премахване на съществуващите пречки;

54.  признава нуждата от съвместни начини на управление на културното наследство, основани на подход, съсредоточен върху местните общности, така че да се следи търсенето и да се включват по-широки групи от обществеността, като се вземат предвид по-специално младите хора, хората с увреждания и по-слабо представените и маргинализираните групи;

55.  препоръчва държавите членки и зависещите от тях културни институции да гарантират, че предлагането в областта на културата е достъпно за всички, като се предвидят конкретни мерки за определени групи от населението, като деца и млади хора, възрастни хора, хора с увреждания, мигранти и др.;

56.  отбелязва необходимостта от по-големи инвестиции от страна на държавите членки в прилагането на универсалния метод за тактилно четене и писане (Брайловата азбука) в разнообразни инфраструктури и технологии в сферата на културата; призовава за по-големи инвестиции в продукцията на книги, списания и вестници в аудио формат, както и в използването на жестомимичен език в театралните продукции;

57.  посочва необходимостта от премахване на пречките, главно от данъчно естество, пред мобилността на творците и специалистите в областта на културата; подчертава въздействието на тези дейности върху разширяването на културната оферта в Европа; приветства програмата „Творческа Европа“ за приноса ѝ в успеха на културната мобилност и на професионалистите в областта на културата, както и за насърчаване на разпространението на качествени културни събития и проекти;

58.  припомня, че пречките пред достъпа до култура се проявяват по-ясно на местно равнище, така че инвестициите в различни проекти за културна мобилност следва да бъдат увеличени, за да се създаде възможност за развитието и сближаването на тези местни общности;

59.  призовава Комисията да разглежда мобилността на европейските творци и на творците от трети държави като фактор, допринасящ за насърчаване на мира, на споделянето на възгледи и на разрушаването на социалните и културните стереотипи;

60.  припомня, че езиковите бариери могат да окажат отрицателно въздействие върху търсенето в областта на културата, и поради това призовава за по-голямо езиково многообразие в културните продукции;

61.  препоръчва на държавите членки да предприемат необходимите мерки за улесняване на транспорта и достъпа до културни институции за хора с увреждания и хора с намалена подвижност;

Цифрови пречки и предизвикателства

62.  изразява убеждение, че когато се използват и прилагат правилно и когато са придружени от равномерно равнище на цифрова грамотност, цифровите инструменти могат да спомогнат за преодоляването на пречките пред достъпа до култура, обусловени от такива фактори като неблагоприятно географско положение, увреждания, социален произход, език, липса на време или финансови ресурси; посочва, че цифровите инструменти могат също така да бъдат средство за преодоляване и на социални или психически бариери, без това да означава намаляване на инвестициите в географската децентрализация на културните дейности; ето защо счита, че в този контекст образованието в областта на цифровите технологии следва да бъде включено в учебния процес още от най-ранна възраст, за да се развият подходящите знания и умения;

63.  препоръчва на Комисията да очертае съгласувана цифрова стратегия за културните инфраструктури и дейности с цел повишаване на капацитета на тези органи;

64.  отбелязва проблема с цифровото изключване и подчертава необходимостта да се води борба с него; припомня в този контекст, че цифровизацията изисква културните и образователни институции, а и аудиторията да придобият нови компетентности, умения и знания; подчертава по-специално необходимостта от изграждане на капацитет, свързан с използването на новите цифрови технологии в културните институции и от приспособяването им към предизвикателствата на технологичните промени;

65.  подчертава, че цифровизацията и онлайн достъпът до културни материали в Европа следва да се осъществяват при пълно зачитане на творците и на правата на интелектуална собственост; счита в това отношение, че правата върху интелектуална собственост не следва да възпрепятстват целта за разширяване на достъпа на широката общественост до творческо съдържание, информация и знания, както и създаването на благоприятни условия за тяхното разпространение; освен това изтъква неотложната необходимост от създаване на сигурна цифрова среда за артистите и творците, в която те да получават подобаващо възнаграждение за своята работа и която да гарантира справедливо възнаграждение за трансграничен достъп;

66.  призовава Комисията да продължи да отдава приоритет на новаторските подходи към развитието на аудиторията и на ангажирането на публиката, включително чрез нови технологии, в рамките на програмите на ЕС, по-специално в рамките на програмата „Творческа Европа“ и нейните следващи издания;

67.  призовава държавите членки да вземат предвид развитието на аудиторията в своите културни и цифрови стратегии и да подкрепят използването на цифрови технологии за улесняване на достъпа до културно съдържание;

68.  признава приноса на платформата Europeana и институциите на държавите членки за цифровизацията и достъпността на културното съдържание; в контекста на Европейската година на културното наследство призовава за устойчива подкрепа и по-добро обезпечаване с ресурси на проекта и за насърчаване на обществения достъп до цифрови ресурси и услуги в областта на културно наследство; отправя искане за реално преструктуриране на сайта, за да бъде съобразен по-добре с модерните технологии, както и за осъществяване на политика на истинска комуникация, която да съответства на богатото съдържание, събрано на сайта;

69.  подчертава необходимостта от събиране и управление на културни данни в контекста на цифровата аудитория, за да се даде възможност на културните организации да разберат по-добре нуждите на получателите и да разработят съгласуван подход към цифровата аудитория;

70.  отбелязва, че културното съдържание играе съществена роля в процеса на приемане на новите технологии от страна на широката общественост, както и в развитието на електронни умения и нива на медийна грамотност на европейските граждани;

o

o  o

71.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията.

(1)

OВ C 377 E, 7.12.2012 г., стр. 142.

(2)

ОВ C 93, 9.3.2016 г., стр. 95.

(3)

Приети текстове, P8_TA(2016)0486.

(4)

OВ C 247 E, 15.10.2009 г., стр. 25.

(5)

OВ C 125 E, 22.5.2008 г., стр. 223.

(6)

ОВ C 377 E, 7.12.2012 г., стр. 135.

(7)

ОВ C 98 E, 23.4.2004 г., стр. 179.

(8)

Приети текстове, P8_TA(2016)0009.

(9)

Приети текстове, P8_TA(2015)0293.

(10)

Приети текстове, P8_TA(2016)0005.

(11)

OВ C 247 E, 15.10.2009 г., стр. 32.

(12)

ОВ C 93, 9.3.2016 г., стр. 95.

(13)

Приети текстове, P8_TA(2016)0486.

(14)

Приети текстове, P8_TA(2017)0233.

(15)

OВ C 247 E, 15.10.2009 г., стр. 25.

(16)

ОВ C 81 E, 15.3.2011 г., стр. 16.

(17)

Приети текстове, P7_TA(2011)0453.

(18)

Приети текстове, P8_TA(2017)0474.

(19)

Приети текстове, (P8_TA(2017)0062.

(20)

OВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 221.

(21)

OВ C 463, 23.12.2014 г., стp. 4.

(22)

ОВ L 394, 30.12.2006 г., стр. 10.

(23)

Доклад, озаглавен „Policies and good practices in the public arts and cultural institutions to promote better access to and wider participation in culture“ („Политики и добри практики в публичните художествени и културни институции за насърчаване на по-добрия достъп до културата и по-широкото участие в нея“), октомври 2012 г.

(24)

Евростат – статистически данни в областта на културата – заетост в областта на културата, (2017 г.), http://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/index.php/Culture_statistics_-_cultural_employment

(25)

Евробарометър 399.

(26)

Евростат, Статистика в областта на културата, издание 2016 г., стр. 116 – 136; Данни на Евростат от 2015 г. – Статистически данни на ЕС за доходите и условията на живот (EU-SILC).

(27)

Евробарометър 399, Евростат (данни от 2015 г. – статистически данни на ЕС за доходите и условията на живот (EU-SILC)).

(28)

Данни на Евростат от 2015 г. – Статистически данни на ЕС за доходите и условията на живот (EU-SILC).


ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

Въведение

Настоящият доклад е първият цялостен доклад на комисията по култура и образование, който се занимава пряко с въпроса за достъпа до култура. Докладчикът признава проблема с достъпа до култура за основен в културната политика от гледна точка както на националните, така и на общностните перспективи, и най-вече за ключов от гледна точка на гражданите. Като припомня основното значение на активния и достъпен културен сектор за развитието на едно приобщаващо демократично общество, докладчикът подчертава ролята на подпомагането и подобряването на достъпа до култура като един от най-важните приоритети в политическия дневен ред и призовава за включването на достъпността на културата и участието в нея сред основните въпроси на другите политики.

Целта на доклада е да се направи хоризонтално проучване на съществуващите пречки пред достъпа до културата и участието в нея. Тематичният обхват на доклада е значително по-широк от заглавието му, тъй като той засяга не само структурните и финансовите, но и социалните и цифровите пречки пред достъпа, както и безспорно най-важния проблем – този за образователните пречки. Повечето от анализираните пречки съществуват успоредно или са тясно свързани, което показва сложността на проблема с достъпността до културата и участието в нея и дава основания за тезата на докладчика за хоризонталния характер на проблема и за огромното значение на координацията на културната политика с другите области на политиката.

Достъпът до култура като право и стойност

Достъпът до култура е едно от основните права, гарантирани от много правни документи: Като се започне с Всеобщата декларация на ООН за правата на човека, в член 27 от която се посочва, че „Всеки човек има право свободно да участва в културния живот на обществото, да се наслаждава на изкуствата, да участва в научния напредък и да се ползва от неговите постижения“, и се завърши с повечето конституции на държавите от Европейския съюз, които пряко или косвено посочват културата и до проблема за нейната достъпност. Въпросът за достъпността до културата и участието в нея се смята за приоритет и на общностно ниво. Обвързващият работен план в областта на културата за периода 2015 – 2018 г., приет от Съвета през 2014 г., посочва като свой основен приоритет достъпната и приобщаваща култура.

Пречки пред достъпа и участието в културата

Докладчикът желае да подчертае, че понятията „достъп“ и „участие в културата“ се разглеждат като тясно свързани елементи. Споделя и мнението, че стратегиите за повишаване на достъпността и участието в културата трябва да се решават чрез идентифициране на по-слабо представените групи, проектиране и изпълнение на инициативи или програми, насочени към увеличаване на участието им, и премахване на съществуващите пречки. Ключово в този контекст за докладчика остава провеждането на политика на основата на факти с помощта на широкообхватни изследвания и събиране на данни за пречките пред достъпа до култура, участието в култура, развитието на аудиторията и тяхното въздействие на индивидуално и социално ниво. Оценявайки усилията на Евростат и ESSnet-Culture в областта на културната статистика, докладчикът припомня неотслабващата, основна роля на съвременните статистически и качествени изследвания и на достъпа до сравними данни, даващи възможност за ефективно наблюдение и анализ на културното, икономическото и социалното въздействие на политиките в областта на културата.

Според докладчик действащите пречки пред достъпа се разглеждат като отправна точка за изграждане на стратегия за справяне с предизвикателствата пред съвременните културни институции, държавите членки и местните и регионалните органи, които са до голяма степен отговорни за формирането на културната политика в съответствие с принципа на субсидиарността. Докладчикът подчертава обаче ключовото значение на ЕС в насърчаването и улесняването на по-добрата координация на културните политики на всички равнища. В този контекст той приветства дейността в рамките на отворения метод на координация (ОМК), който остава основен начин на действие в сътрудничество между държавите членки в контекста на културната политика. В контекста на настоящия доклад докладчикът подчертава ценността на разработения в рамките на отворения метод на координация доклад на работната група от експерти от държавите членки относно достъпа до култура(1).

Финансови пречки

Докладчикът отбелязва, че финансовите съображения са винаги една от основните пречки пред достъпа културата и участието в нея. Той отбелязва, че според участниците в специално проучване на Евробарометър 399 относно достъпа културата и участието в нея втората по важност пречка пред участието в културата е високата цена на предметите и услугите в културната сфера. Според респондентите финансовата страна ги възпира от посещение на концерти (25%), кино (22%), театър (20%) или опера, балет и танцови представления (14%).(2) В този контекст докладчикът подчертава категорично, че основен инструмент за финансиране на културните дейности остава обществената подкрепа, и във връзка с това призовава Комисията и държавите членки да заделят в рамките на своята компетентност достатъчна част от бюджетите си за обществена подкрепа на културата. Докладчикът насърчава популяризирането на достъпа, включващ намаляване на цените на билетите за конкретни групи, като при това е на мнение, че за пълната ефективност на тези мерки от гледна точка на увеличаване на участието те трябва да бъдат включени като част от по-широка стратегия и тясно координирани с националните културни политики. По отношение на фискалната политика докладчикът също така признава нейния неоспорим потенциал за непряко стимулиране на увеличаване на участието в и достъпа до култура, като посочва, че въвеждането на намалени ставки на ДДС не може да замести преките субсидии, и призовава за по-добра координация на националните културни политики и приложимите ставки на ДДС като инструмент за стимулиране на участието в културата.

Пречки и предизвикателства пред образованието

Докладчикът е на мнение, че в крайна сметка все още не търсенето, а предлагането е по-съществено за участието в културата. В този контекст за особено тревожни са най-новите данни на Евростат относно участието в културата, които показват, че близо 40-процентното неучастие в културни събития в ЕС е мотивирано от липса на интерес.(3) Докладчикът смята тези данни за симптоматични от гледна точка на образователните пречки и предизвикателства, пред които сме изправени в контекста на участието в културата. Докладчикът смята, че нивото на образование е един от най-важните фактори, които оказват значително влияние не само на нивото, но също така и най-вече на качеството на участие в културата. Той изразява категоричното убеждение, че подкрепата на търсенето, разбирано като изграждане на интерес и разбиране, на културата чрез образование, е приоритетна задача за подобряване на достъпа до културата и участието в нея. В този контекст докладчикът подчертава фундаменталната роля на училищата в изграждането на културни потребности, познания и умения, както и ключовата роля на местните културни центрове и на библиотеките като за преодоляване на пречките пред достъпа до култура и участието в нея.

Структурни пречки

Що се отнася до структурните бариери, докладчикът би желал на първо място да обърне внимание на пречка, която може да се определи като географска, т.е. разстоянието от центровете на културния живот, като напр. театри, музеи, библиотеки, културни центрове и кина. От проучвания на общественото мнение (Евробарометър 399) следва, че живеещите в селски райони или отдалечени от големите градски агломерации участват далеч по-рядко в културния живот – на първо място поради липсата на предлагане и едва след това поради цената. Интересен факт е, че липсата на интерес в областта на културата сред жителите на селата и малките градове е подобна (съответно 38% и 37%) и не се различава много от обявената от жителите на големите градове (32%).(4) В този контекст докладчикът подчертава ролята на подобряването на транспортната инфраструктура и на малките местни културни центрове, транспортната инфраструктура и на подкрепата на културния туризъм за улесняването на достъпа до културни институции. Докладчикът е наясно и с предизвикателствата, пред които сме изправени по отношение на подобряването на достъпа до културна инфраструктура за хората с увреждания. Той посочва също така, че не разполагаме с достатъчно данни в контекста на наличието на културни институции за хора с увреждания. Нито Евробарометър 345, посветен на достъпността в широк спектър, нито Евробарометър 399 са правили опит за подробно описание на тези аспекти. От перспективата на разширяването на културните предложения ключов момент е припомнянето на пречките пред мобилността на хората на изкуството и специалистите в областта на културата в Европа.

Цифрови пречки и предизвикателства

Като подчертава, че смята директния контакт с културата за фундаментален фактор, докладчикът разглежда цифровизацията и онлайн достъпа до културно съдържание като необходими за разширяването на достъпа до култура и знания. Той отбелязва също така, че с използването на новите технологии за културни цели може да достигне до нови, трудно достъпни или нетрадиционни получатели. Добре е да се припомни в тази връзка, че се развиват нови форми на онлайн достъп и участие в културата, отчасти благодарение на увеличаването на броя на домакинствата с достъп до Интернет, като се отбележи, че през 2010 – 2015 г. процентът на домакинствата в ЕС с достъп до Интернет е нараснал от 70% до 83%.(5) Докладчикът обаче отбелязва, че това значително увеличение показва косвено и съществуването на проблема с цифровото изключване, което също представлява препятствие по отношение на достъпа и участието в културата. Докладчикът припомня в този контекст, че цифровизацията изисква от културните и образователните институции, както и от аудиторията да придобият нови умения и знания. Той подчертава по-специално необходимостта от изграждане на капацитет, свързан с използването на новите цифрови технологии и възможности в културните институции и с приспособяването им към предизвикателствата на технологичните промени. И накрая, в контекста на всички свързани с цифровизацията и онлайн достъпа до културни материали дейности, докладчикът припомня необходимостта от пълно зачитане на правата на творците при стремежа към възможно най-широк достъп до културно съдържание.

Заключения

Докладчикът смята идентифицирането и диагностицирането на по-горе посочените пречки за ключови в процеса на увеличаване на достъпа до културата и участието в нея. Оценявайки значението на творчеството и иновативността като присъщи аспекти на културата, той посочва необходимостта от улесняване на творческата дейност на самите артисти, както и от осигуряване на гражданите на достъп до създаденото от дейността на секторите на културата и творчеството. Докладчикът подчертава силно хоризонталното естество на свързаните с културата проблеми и тяхното въздействие върху други области на обществения живот, включително значението на културата за стопанския растеж. Във връзка с това докладчикът изрично признава необходимостта правителствата на държавите членки да се грижат за необходимата подготовка на артистите и обществото, както и за състоянието на художествената инфраструктура и на материалното културно наследство. Така очертаната цел ще позволи в дългосрочен план правилното развитие на приобщаващо общество и засилването на активното европейско гражданство.

(1)

Доклад, озаглавен „Policies and good practices in the public arts and cultural institutions to promote better access to and wider participation in culture“ („Политики и добри практики в публичните художествени и културни институции за насърчаване на по-добрия достъп до културата и по-широкото участие в нея“), октомври 2012 г.

(2)

Евробарометър 399

(3)

Данни на Евростат от 2015 г. – Статистически данни на ЕС за доходите и условията на живот (EU-SILC).

(4)

Евробарометър 399.

(5)

Евростат, Статистика в областта на културата, издание 2016 г.;


ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

25.4.2018

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

27

0

0

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Isabella Adinolfi, Dominique Bilde, Andrea Bocskor, Angel Dzhambazki, Jill Evans, María Teresa Giménez Barbat, Petra Kammerevert, Curzio Maltese, Stefano Maullu, Momchil Nekov, Yana Toom, Sabine Verheyen, Julie Ward, Bogdan Brunon Wenta, Theodoros Zagorakis, Francis Zammit Dimech, Bogdan Andrzej Zdrojewski, Milan Zver, Krystyna Łybacka

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Eider Gardiazabal Rubial, Elena Gentile, Sylvie Guillaume, Emma McClarkin, Martina Michels, Michel Reimon, Liliana Rodrigues, Remo Sernagiotto


ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

27

+

ALDE

María Teresa Giménez Barbat, Yana Toom

ECR

Angel Dzhambazki, Emma McClarkin, Remo Sernagiotto

EFDD

Isabella Adinolfi

ENF

Dominique Bilde

GUE/NGL

Curzio Maltese, Martina Michels

PPE

Andrea Bocskor, Stefano Maullu, Sabine Verheyen, Bogdan Brunon Wenta, Theodoros Zagorakis, Francis Zammit Dimech, Bogdan Andrzej Zdrojewski, Milan Zver

S&D

Eider Gardiazabal Rubial, Elena Gentile, Sylvie Guillaume, Petra Kammerevert, Krystyna Łybacka, Momchil Nekov, Liliana Rodrigues, Julie Ward

VERTS/ALE

Jill Evans, Michel Reimon

0

-

 

 

0

0

 

 

Легенда на използваните знаци:

+  :  „за“

-  :  „против“

0  :  „въздържал се“

Последно осъвременяване: 31 май 2018 г.Правна информация