Процедура : 2016/2018(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A8-0170/2018

Внесени текстове :

A8-0170/2018

Разисквания :

PV 28/05/2018 - 29
CRE 28/05/2018 - 29

Гласувания :

PV 30/05/2018 - 13.9
CRE 30/05/2018 - 13.9
Обяснение на вота

Приети текстове :

P8_TA(2018)0225

ДОКЛАД     
PDF 1107kWORD 137k
14.5.2018
PE 615.497v04-00 A8-0170/2018

относно тълкуването и прилагането на Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество

(2016/2018(INI))

Комисия по правни въпроси

Комисия по конституционни въпроси

Докладчици: Павел Свобода, Ричард Корбът

(Съвместни заседания на комисии – член 55 от Правилника за дейността)

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
 ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ
 СТАНОВИЩЕ на комисията по международна търговия
 СТАНОВИЩЕ на комисията по икономически и парични въпроси
 СТАНОВИЩЕ на комисията по заетост и социални въпроси
 СТАНОВИЩЕ на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните
 СТАНОВИЩЕ на комисията по петиции
 ПИСМО НА КОМИСИЯТА ПО ТРАНСПОРТ И ТУРИЗЪМ
 ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ
 ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно тълкуването и прилагането на Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество

(2016/2018(INI))

Европейският парламент,

–  като взе предвид член 17, параграф 1 от Договора за Европейския съюз (ДЕС),

  като взе предвид член 295 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

  като взе предвид Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество от 13 април 2016 г.(1) („новото МИС“),

–  като взе предвид Рамковото споразумение от 20 октомври 2010 г. за отношенията между Европейския парламент и Европейската комисия(2) („Рамковото споразумение от 2010 г.“),

–  като взе предвид Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество от 16 декември 2003 г.(3) („МИС от 2003 г.“),

–  като взе предвид Междуинституционалното споразумение от 20 декември 1994 г. относно ускорен метод на работа за официална кодификация на законодателни текстове(4),

–  като взе предвид Междуинституционалното споразумение от 22 декември 1998 година относно общите насоки за качеството на съставяне на общностното законодателство(5),

–  като взе предвид Междуинституционалното споразумение от 28 ноември 2001 г. относно по-структурирано използване на техниката за преработване на нормативни актове(6),

–  като взе предвид Съвместната декларация от 13 юни 2007 г. относно практическите условия и ред за процедурата на съвместно вземане на решение(7),

–  като взе предвид Съвместната политическа декларация от 27 октомври 2011 г. на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията относно обяснителните документи(8),

–  като взе предвид съвместната декларация относно законодателните приоритети на ЕС за 2017 г.(9),

–  като взе предвид Съвместната декларация относно законодателните приоритети на ЕС за периода 2018-2019 г.(10),

–  като взе предвид решенията на Съда на Европейския съюз от 18 март 2014 г. („делото за биоцидите“), от 16 юли 2015 г. („делото за механизма за визова реципрочност“), от 17 март 2016 г. („делото за делегирания акт за МСЕ“), от 14 юни 2016 г. („делото за Танзания“) и от 24 юни 2016 г. („делото за остров Мавриций“)(11),

–  като взе предвид своето решение от 13 декември 2016 г. за цялостно преразглеждане на Правилника за дейността на Европейския парламент(12),

–  като взе предвид своята резолюция от 12 април 2016 г. относно програмата за пригодност и резултатност на регулаторната рамка (REFIT): настояща ситуация и перспективи(13),

–  като взе предвид своята резолюция от 6 юли 2016 г. относно стратегическите приоритети за работната програма на Комисията за 2017 г.(14),

–  като взе предвид своята резолюция от 9 март 2016 г. относно сключването на Междуинституционално споразумение за по-добро законотворчество между Европейския парламент, Съвета на Европейския съюз и Европейската комисия(15),

–  като взе предвид своята резолюция от 27 ноември 2014 г. относно преразглеждането на насоките на Комисията за оценка на въздействието и ролята на теста за МСП(16),

–  като взе предвид своята резолюция от 25 февруари 2014 г. относно последващи действия във връзка с делегирането на законодателни правомощия и контрола от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията(17),

–  като взе предвид своята резолюция от 4 февруари 2014 г. относно регулаторната пригодност на ЕС, субсидиарността и пропорционалността — 19-и доклад относно „по-доброто законотворчество“ за 2011 година(18),

–   като взе предвид своята резолюция от 13 септември 2012 г. относно 18-ия доклад относно „по-доброто законотворчество“ – прилагане на принципите на субсидиарност и пропорционалност (2010 г.)(19),

–   като взе предвид своята резолюция от 14 септември 2011 г. относно по-добро законотворчество, субсидиарност, пропорционалност и интелигентно регулиране(20),

–   като взе предвид своята резолюция от 8 юни 2011 г. относно гарантиране на независимостта на оценките за въздействието(21),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 24 октомври 2017 г., озаглавено „Допълване на дневния ред на по-доброто регулиране: по-добри решения за по-добри резултати“ COM(2017)0651,

–  като взе предвид член 294 от ДФЕС относно процедурата за съвместно вземане на решение,

–  като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 24 октомври 2017 г., озаглавен „Преглед на усилията на Съюза за опростяване и намаляване на регулаторната тежест“ (SWD(2017)0675),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 13 декември 2016 г., озаглавено: „Право на ЕС: по-добри резултати чрез по-добро прилагане“ (C(2016)8600),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 14 септември 2016 г., озаглавено: „По-добро регулиране: да постигаме по-добри резултати за един по-силен Съюз“ (COM(2016)0615),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 19 май 2015 г., озаглавено „По-добро регулиране за постигането на по-добри резултати — Програма на ЕС“ (COM(2015)0215),

–  като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 7 юли 2017 г., озаглавен „Насоки за по-добро регулиране“ (SWD(2017)0350),

–  като взе предвид член 52 от своя правилник,

–  като взе предвид съвместните разисквания на комисията по правни въпроси и комисията по конституционни въпроси в съответствие с член 55 от Правилника за дейността,

–  като взе предвид доклада на комисията по правни въпроси и на комисията по конституционни въпроси, както и становищата на комисията по международна търговия, комисията по икономически и парични въпроси, комисията по заетост и социални въпроси, комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните и на комисията по петиции (A8—0170/2018),

А.  като има предвид, че новото МИС влезе в сила в деня на своето подписване, 13 април 2016 г.;

Б.  като има предвид, че по повод на приемането на новото МИС Европейският парламент и Комисията направиха изявление, с което се потвърждава, че „новото споразумение отразява равновесието между Европейския парламент, Съвета и Комисията и между съответните им компетентности, както са посочени в Договорите“, и „не засяга Рамковото споразумение от 20 октомври 2010 г. за отношенията между Европейския парламент и Европейската комисия“(22);

В.  като има предвид, че за да бъдат прилагани разпоредбите на новото МИС относно междуинституционалното програмиране, Парламентът преразгледа своя правилник, така че, наред с другото, да бъдат определени вътрешните процеси за договарянето и приемането на съвместни заключения относно многогодишното програмиране и съвместни декларации относно годишното междуинституционално програмиране;

Г.  като има предвид, че в контекста на годишното междуинституционално програмиране трите институции постигнаха съгласие по две съвместни декларации относно законодателните приоритети на ЕС за 2017 г. и съответно за периода 2018—2019 г.;

Д.  като има предвид, че за разлика от МИС от 2003 г., новото МИС вече не предвижда правна рамка за използването на алтернативни регулаторни методи, като например съвместно регулиране и саморегулиране, в резултат на което липсва каквото и да било позоваване на тези методи;

Е.  като има предвид, че параграф 13 от новото МИС изисква Комисията да провежда възможно най-широки консултации по време на процеса на оценка на въздействието; като има предвид, че, по подобен начин, параграф 19 от новото МИС изисква от Комисията, преди да приеме дадено предложение, а не след това, да провежда публични консултации по отворен и прозрачен начин, като се гарантира, че условията и сроковете за тези обществени консултации дават възможност за възможно най-широко участие и не са ограничени само до запазени интереси и техните лобисти;

Ж.  като има предвид, че през юли 2017 г. Комисията преразгледа своите насоки за по-добро регулиране, така че да обяснява и използва по-добре връзките между различните стъпки при изготвянето на политиките в рамките на Комисията, което заменя предишните самостоятелни насоки, които разглеждат отделно оценката на въздействието, оценката и изпълнението, така че да бъдат включени нови насоки относно планирането и провеждането на консултации със заинтересованите страни;

З.  като има предвид, че по силата на параграф 16 от новото МИС Комисията може, по своя собствена инициатива или ако бъде поканена от Европейския парламент или Съвета, да допълни своята собствена оценка на въздействието или да извърши друга аналитична работа, която счита за необходима;

И.  като има предвид, че новото МИС отчита замяната на бившия Комитет по оценка на въздействието с Комитета за регулаторен контрол към Комисията; като има предвид, че задачата на Комитета за регулаторен контрол е, наред с другото, да извършва обективна проверка на качеството на оценките на въздействието, извършвани от Комисията; като има предвид, че за да може дадена инициатива, придружена от оценка на въздействието, да бъде внесена за приемане от Комисията, е необходимо положителното становище на Комитета; като има предвид, че в случай на отрицателно становище проектът на доклад трябва да бъде преразгледан и представен на Комитета за ново становище и че при второ отрицателно становище е необходимо политическо решение, което да позволи продължаването на инициативата; като има предвид, че становището на Съвета се оповестява публично на уебсайта на Комисията едновременно с доклада, свързан с въпросната инициатива, и, в случай на оценки на въздействието, след като Комисията е приела съответната инициатива за политиките(23)1;

Й.  като има предвид, че в началото на 2017 г. Комитетът за регулаторен контрол приключи набирането на своя персонал, в това число трима членове извън институциите на ЕС; като има предвид, че през 2016 г. Комитетът преразгледа 60 отделни оценки на въздействието, от които 25 (42%) са получили първоначална отрицателна оценка, което води до преразглеждане и повторното представяне пред Комитета; като има предвид, че Комитетът впоследствие е дал положителна цялостна оценка не всички, с изключение на една, преразгледани оценки на въздействието, които е получил; като има предвид, че Комитетът е обменял информация със службите на Парламента относно най-добрите практики и методики, свързани с оценките на въздействието;

К.  като има предвид, че по силата на параграф 25 от новото МИС, ако се предвиди промяна на правното основание, водеща до преминаване от обикновената законодателна процедура към специална законодателна процедура или към незаконодателна процедура, трите институции ще обменят мнения по този въпрос; като има предвид, че Парламентът преразгледа своя Правилник за дейността, така че тази разпоредба да може да поражда действие; като има предвид, че все още не се е налагало прилагането на тази разпоредба;

Л.  като има предвид, че по силата на параграф 27 от новото МИС трите институции признават необходимостта цялото действащо законодателство да се приведе в съответствие с правната рамка, въведена с Договора от Лисабон, и по-специално нуждата да бъде даден пълен приоритет на бързото привеждане в съответствие на всички основни актове, които все още се позовават на процедурата по регулиране с контрол (ПРК); като има предвид, че Комисията предложи посоченото привеждане в съответствие през декември 2016 г.(24); като има предвид, че Парламентът и Съветът понастоящем разглеждат това предложение в големи подробности;

М.  като има предвид, че към новото МИС е приложена нова версия на Общото споразумение относно делегираните актове и свързаните с него стандартни клаузи; като има предвид, че съгласно параграф 28 от новото МИС трите институции ще пристъпят към преговори без излишно забавяне след влизането в сила на споразумението, с оглед на допълване на това Общо споразумение, като предвидят необвързващи критерии за прилагането на членове 290 и 291 от ДФЕС; като има предвид, че след дълга подготовка тези преговори в крайна сметка започнаха през септември 2017 г.;

Н.  като има предвид, че по силата на параграф 29 от новото МИС трите институции са се ангажирали най-късно до края на 2017 г. да създадат съвместен функционален регистър на делегираните актове, който да предлага информация по добре структуриран и удобен за ползване начин с цел подобряване на прозрачността, улесняване на планирането и въвеждането на проследяемост през различните етапи от жизнения цикъл на даден делегиран акт; като има предвид, че регистърът беше създаден и започна да функционира през декември 2017 г.;

О.  като има предвид, че в точка 32 от МИС се предвижда, че „Комисията осъществява ролята си на посредник, като третира равностойно двата клона на законодателния орган, при пълно зачитане на функциите, възложени на трите институции с Договорите“;

П.  като има предвид, че в параграф 34 от новото МИС Парламентът и Съветът, в качеството си на съзаконодатели, подчертаха, че е важно да се поддържат тесни контакти още преди провеждането на междуинституционални преговори, така че да се постига по-добро взаимно разбиране на техните съответните позиции, и постигнаха съгласие за тази цел да улесняват взаимната размяна на мнения и информация, включително като отправят покани към представители на другите институции за редовно провеждане на неофициални размени на мнения; като има предвид, че тези разпоредби не са довели до появата на каквито и да били нови специфични процедури или структури; като има предвид, че въпреки че контактите между институциите са се засилили в рамките на съвместната декларация относно законодателните приоритети, опитът на комисиите показва, че липсва систематичен подход за улесняване на взаимната размяна на мнения и че е все още трудно да се получава информация и обратна информация от Съвета относно въпросите, повдигнати в Съвета от държавите членки; като има предвид, че Парламентът намира това положение за крайно незадоволително;

Р.  като има предвид, че, с цел по-нататъшно засилване на прозрачността на законодателния процес, Парламентът преработи своя Правилник за дейността, така че да адаптира своите правила относно междуинституционалните преговори по време на обикновената законодателна процедура, като надгражда върху разпоредбите, въведени през 2012 г.; като има предвид, че въпреки че всички мандати за преговори на Парламента са публични, същото не важи за мандатите на Съвета; като има предвид, че Парламентът намира това положение за крайно незадоволително;

С.  като има предвид, че съгласно параграф 39 от новото МИС, за да се улеснява проследяемостта на различните етапи от законодателния процес, трите институции се задължават да определят до 31 декември 2016 г. начините за по-нататъшното разработване на платформи и инструменти за тази цел, с оглед създаване на съвместна база данни относно актуалното състояние на законодателните досиета; като има предвид, че такава съвместна база данни не е създадена до момента;

Т.  като има предвид, че в параграф 40 от новото МИС, що се отнася до договарянето и сключването на международни споразумения, трите институции са се ангажирали да се срещнат в срок от шест месеца след влизането в сила на новото МИС, за да договорят по-добри практически условия за сътрудничество и обмен на информация в рамките на Договорите, както това се тълкува от Съда на Европейския съюз (СЕС); като има предвид, че тези преговори започнаха през ноември 2016 г. и все още продължават;

У.  като има предвид, че регулаторното сътрудничество се превърна в ключов инструмент за международните търговски споразумения по пътя към диалог по отношение на регулирането и съгласуваност между търговските партньори; като има предвид, че Комисията трябва да остане ангажирана в този процес по отношение на принципите за справедливи и еднакви условия за всички заинтересовани страни и гарантирането на максимална прозрачност при вземането на решения;

Ф.  като има предвид, че съгласно параграф 46 от новото МИС трите институции потвърждават своя ангажимент да използват законодателната техника на преработването във връзка с изменението на действащото законодателство по-често и при пълно зачитане на Междуинституционалното споразумение от 28 ноември 2001 г. относно по-структурирано използване на техниката за преработване на правни актове(25);

Х.  като има предвид, че съгласно параграф 46 от новото МИС като принос към своята Програма за пригодност и изпълнение на регулаторната рамка (REFIT) Комисията се ангажира да представя ежегодно доклад, включително годишно изследване относно тежестта, за преглед на резултатите от усилията на Съюза за опростяване на законодателството, избягване на прекомерното регулиране и намаляване на административната тежест; като има предвид, че резултатите от първото годишно изследване на тежестта бяха представени на 24 октомври 2017 г. като част от работната програма на Комисията за 2018 г.;

Ц.  като има предвид, че годишното изследване на тежестта предлага уникална възможност за идентифициране и наблюдение на резултатите от усилията на ЕС за избягване на свръхрегулирането и за намаляване на административната тежест; като има предвид, че това изследване предоставя отлична възможност за доказване на добавената стойност на законодателството на ЕС и за осигуряване на прозрачност по отношение на гражданите на ЕС;

Ч.  като има предвид, че новото МИС призовава за междуинституционално сътрудничество с цел опростяване на действащото законодателство на Съюза и избягване на свръхрегулирането и административната тежест за гражданите, администрациите и предприятията; като има предвид, че Парламентът подчертава, че по отношение на международните търговски споразумения тези цели не следва да водят до по-ниски стандарти в областта на опазването на околната среда, общественото здравеопазване, здравето на работниците, безопасността, стандартите на Международната организация на труда или правата на потребителите;

Ш.  като има предвид, че съгласно параграф 50 от новото МИС трите институции ще наблюдават изпълнението на новото МИС съвместно и редовно, както на политическо равнище — чрез ежегодни дискусии, така и на техническо равнище — в групата за междуинституционална координация; като има предвид, че наблюдението на политическо равнище включва редовни дискусии в Съвета на председателите на комисии и ежегодната отчетна среща на високо равнище; като има предвид, че, в допълнение към това, бяха установени специални мерки за мониторинг в контекста на съвместните декларации относно законодателните приоритети на ЕС за 2017 г. и за периода 2018—2019 г.; като има предвид освен това, че опитът, натрупан от комисиите до настоящия момент, е изключително ценен инструмент за оценка на прилагането на новото МИС; като има предвид, че комисията по правни въпроси разполага със специфична компетентност за по-добро законотворчество и за опростяване на правото на Съюза;

Общи ангажименти и цели

1.  счита новото МИС за междуинституционален проект, който има за цел да подобри качеството на законодателството на Съюза; припомня, че в много случаи чрез законодателството на ЕС се хармонизират или заменят различните правила в 28-те държави членки, в резултат на което националните пазари стават взаимно и еднакво достъпни и се намаляват административните разходи като цяло, за да бъде създаден напълно функциониращ вътрешен пазар;

2.  приветства постигнатия напредък и опита, натрупан през първата година и половина от прилагането на новото МИС, и насърчава институциите да полагат допълнителни усилия за цялостното прилагане на споразумението, по-специално по отношение на междуинституционалните преговори относно незадължителните критерии за прилагането на членове 290 и 291 от ДФЕС, привеждането в съответствие на всички основни актове, които все още се позовават на процедурата по регулиране с контрол (ПРК), междуинституционалните преговори относно практическите договорености за сътрудничество и обмен на информация във връзка с договарянето и сключването на международни споразумения, както и за създаване на съвместна база данни относно актуалното състояние на законодателните досиета;

3.  припомня, че новото МИС има за цел развиването на по-отворени и прозрачни отношения между трите институции с оглед на постигането на висококачествено законодателство в интерес на гражданите на ЕС; счита, че въпреки че принципът на лоялно сътрудничество между институциите е споменат само в параграфи 9 и 32 във връзка със специфични области, обхванати от новото МИС, той следва да се спазва през целия законодателен цикъл като един от принципите, залегнали в член 13 от ДЕС;

Програмиране

4.  приветства изразеното от трите институции съгласие да засилят годишното и многогодишното програмиране на Съюза в съответствие с член 17, параграф 1 от Договора за Европейския съюз чрез една по-структурирана процедура с точна времева рамка; отбелязва със задоволство, че в първия цикъл от междуинституционалното годишно програмиране по новото МИС взеха активно участие трите институции, като това участие доведе до съвместна декларация относно законодателните приоритети на ЕС за 2017 г., с 59 ключови законодателни предложения, набелязани като приоритети за 2017 г., и също така до съвместна декларация относно законодателните приоритети за периода 2018—2019 г., с 31 ключови законодателни предложения, набелязани като приоритети до края на текущия мандат; особено приветства в този контекст активното участие на Съвета и изразява увереност, че това участие ще продължава в бъдеще, включително по отношение на многогодишното програмиране за новия парламентарен мандат; счита обаче, че приоритетното третиране за някои законодателни досиета, договорено в съвместните декларации, не следва да се използва за упражняване на неправомерен натиск върху съзаконодателите, както и че не следва да се отдава предимство на по-голямата скорост за сметка на качеството на законодателството; счита, че е важно да се оцени по какъв начин се прилагат настоящата практика и правилата за одобряването на съвместните декларации и дали могат да бъдат направени подобрения в Правилника за дейността на Парламента по отношение на преговорите по междуинституционално програмиране, например за засилване на мандата, предоставен на председателя от политическите групи;

5.  счита, че е изключително важно с парламентарните комисии да бъдат провеждани цялостни консултации през целия процес на подготовка на съвместната декларация за подготовката и на нейното изпълнение;

6.  изтъква, че новото МИС не засяга взаимните предприети действия, договорени между Парламента и Комисията в Рамковото споразумение от 2010 г.; припомня по-специално, че разпоредбите относно графика за работната програма на Комисията, посочен в приложение 4 към Рамковото споразумение от 2010 г., трябва да бъдат спазвани при прилагането на параграфи 6—11 от новото МИС;

7.  счита, че Комисията следва при представянето на своята работна програма, в допълнение към елементите, посочени в параграф 8 от новото МИС, да посочва по какъв начин предвиденото законодателство е обосновано в контекста на принципите на субсидиарност и пропорционалност и да уточнява неговата европейска добавена стойност;

8.  приветства създаването на работната група на Комисията относно субсидиарността, пропорционалността и принципа „Правим по-малко, но по-ефективно“, която трябва да работи изключително близко с новото МИС за повишаването на доверието на гражданите, които считат принципа на субсидиарност за ключов аспект на демократичния процес;

9.  призовава Комисията да представя по-приобщаващи, по-подробни и по-достоверни работни програми; изисква, по-специално, работната програма на Комисията да посочва ясно правното естество на всяко предложение с точни и реалистични срокове; призовава Комисията да гарантира, че бъдещите законодателни предложения — особено ключовите законодателни пакети — пристигат достатъчно време преди края на настоящия законодателен мандат, като по този начин на съзаконодателите се дава достатъчно време, за да упражняват своите прерогативи в пълна степен;

10.  насърчава развитието на ефективно законодателство, насочено към защита на заетостта и европейската конкурентоспособност, с особен акцент върху малките и средните предприятия, във всички сектори на икономиката;

11.  приветства факта, че Комисията е отговорила на исканията на Парламента за предложения за актове на Съюза съгласно член 225 от ДФЕС в по-голямата част в рамките на тримесечния срок, посочен в параграф 10 от новото МИС; посочва обаче, че Комисията не е успяла да приеме конкретни съобщения съгласно предвиденото в тази разпоредба; призовава Комисията да приеме тези съобщения, за да се гарантира пълна прозрачност и да се осигури политически отговор на исканията, отправени от Парламента в неговите резолюции, и при надлежно зачитане на европейската добавена стойност на Парламента и на анализите на цената на „отказа от Европа“;

12.  подчертава значението на прозрачното и лоялно сътрудничество между Парламента, Съвета и Комисията, които следва да намери практическо приложение чрез действителен ангажимент от страна на Комисията за включване на Парламента и Съвета, на същото равнище, в изпълнението на договореностите на Комисията за програмиране, и припомня на Комисията нейното задължение да откликва своевременно на законодателни и незаконодателни доклади по собствена инициатива; изразява съжаление, че няколко доклада по собствена инициатива са останали без отговор, и призовава Комисията да представя на съзаконодателите, в срок до три месеца, причините за оттеглянето на даден текст, като това се придружава от мотивиран отговор по исканията за законодателни или незаконодателни предложения;

13.  счита, че заличаването на всички посочвания на употребата на алтернативни методи на регулиране в новото МИС не засяга позицията на Парламента, че актовете с незадължителна юридическа сила следва да се прилагат изключително внимателно и при надлежна обосновка, без това да накърнява правната сигурност и яснотата на съществуващото право, и след консултация с Парламента(26); освен това изразява загриженост, че липсата на ясни граници относно използването на актовете с незадължителна юридическа сила (т. нар. „меко законодателство“) може дори да насърчава прибягването до тези актове, без да съществува гаранция, че Парламентът ще бъде в състояние да извършва контрол;

14.  приканва Съвета и Комисията да постигнат съгласие, че алтернативните методи на регулиране, при условие че те са стриктно необходими, следва да бъдат включвани в многогодишните и годишните програмни документи, така че да се дава възможност за правилно идентифициране и контрол от страна на законодателите;

Инструменти за по-добро законотворчество

15.   подчертава, че оценките на въздействието могат да формират, но никога не трябва да заместват политически решения или да водят до необосновано забавяне в законодателния процес; подчертава, че по време на целия законодателен процес и във всички оценки на въздействието на предложеното законодателство трябва да се обръща специално внимание на потенциалното въздействие върху тези заинтересовани участници, които разполагат с най-малко възможности да представят своите опасения пред вземащите решения лица, включително МСП, гражданското общество, синдикатите и други, които не разполагат с предимството на лесен достъп до институциите на ЕС; счита, че оценките на въздействието трябва да обръщат еднакво внимание на оценяването на социалните, здравните и екологичните последствия, по-специално, както и че въздействието върху основните права на гражданите и равенството между жените и мъжете трябва да бъде оценено;

16.   припомня, че МСП представляват 99% от всички предприятия в ЕС, създават 58% от оборота на ЕС и са отговорни за две трети от заетите в частния сектор лица; освен това припомня, че в Законодателния акт за малкия бизнес Комисията пое ангажимент за прилагане на принципа „Мисли първо за малките предприятия!“ в своя процес на определяне на политиките и че това включва теста за МСП за оценка на въздействието на бъдещо законодателство и административни инициативи върху МСП(27); припомня, че в своето решение от 9 март 2016 г. относно новото МИС Парламентът заяви, че текстът на новото МИС не ангажира в достатъчна степен трите институции да включват тестове за МСП и за конкурентоспособност в техните оценки на въздействието(28); подчертава важността на отчитането и обръщането на внимание на въздействието върху конкурентоспособността и иновациите и на нуждите на МСП на всички етапи от законодателния цикъл и изразява задоволство, че насоките на Комисията за по-добро регулиране предписват, че потенциалните въздействия върху МСП и конкурентоспособността трябва, когато това е целесъобразно, да бъдат разглеждани и докладвани систематично във всички оценки на въздействието; посочва, че често тестовете за МСП страдат от недостиг на качество и последователно прилагане; призовава Комисията да размишлява как въздействието върху МСП може да бъде отчитано още по-добре и възнамерява да следи този въпрос отблизо през идните години;

17.  настоятелно призовава Комисията в контекста на по-доброто законотворчество да оценява по-добре социалните и екологичните последици от своите политики, както и тяхното въздействие върху основните права на гражданите, като има предвид разходите, свързани с липсата на законодателство на европейско равнище, както и факта, че анализите на разходите и ползите са само един от многото критерии;

18.  отново отправя своя призив за задължително включване във всички оценки на въздействието на балансиран анализ на средносрочните и дългосрочните икономически, социални, екологични и здравни последици;

19.  призовава Комисията да използва оценките на въздействието и последващите оценки, за да проучва съвместимостта на инициативи, предложения или съществуващо законодателство с Целите за устойчиво развитие, както и съответното въздействие върху напредъка и изпълнението на тези Цели;

20.  припомня, че идеята за допълнителна ad hoc техническа независима група, която е включена в първоначалното предложение на Комисията за новото МИС, не е била допълнително проучена в хода на преговорите; изтъква, че целта за създаването на такава група е била да се засили независимостта, прозрачността и обективността на оценките на въздействието; припомня, че в параграф 15 от новото МИС беше договорено Парламентът и Съветът, където и когато сметнат това за целесъобразно и необходимо, да извършват оценки на въздействието във връзка със свои съществени изменения на предложението на Комисията, които са спешно необходими при вземането на едно информирано и обосновано решение; припомня на своите комисии, че е важно те да се възползват от този инструмент там, където е нужно;

21.  приветства посочването в новото МИС на включването на принципите на субсидиарност и пропорционалност в обхвата на оценките на въздействието; изтъква, във връзка с това, че оценките на въздействието следва винаги да включват обстоен и точен анализ на съответствието на предложението с принципите на субсидиарност и пропорционалност и да посочват неговата европейска добавена стойност;

22.  отбелязва, че значителен брой предложения на Комисията не са придружени от оценки на въздействието и че комисиите са изразили загриженост, че качеството и степента на подробност на оценките на въздействието варират от всеобхватни до твърде повърхностни; изтъква, че в първата фаза на прилагане на новото МИС, 20 от 59-те предложения на Комисията, включени в съвместната декларация от 2017 г., не са били придружени от оценки на въздействието; припомня във връзка с това, че въпреки че така или иначе е предвидено, че инициативите, които се очаква да имат значително социално, икономическо или екологично въздействие, следва да бъдат придружавани от оценка на въздействието, в параграф 13 от новото МИС се посочва също така, че инициативите, включени в работната програма на Комисията или в съвместната декларация, следва, като общо правило, да бъдат придружавани от оценка на въздействието;

23.  приветства факта, че в МИС се предвижда при изготвянето на законодателната програма да се вземат предвид „европейската добавена стойност“ на всяко предложено действие на Съюза, както и „цената на отказа от Европа“ при липса на действие на равнището на Съюза; изтъква, че цената на отказа от Европа може да се оцени на 1,75 трилиона евро годишно, което е равно на 12% от БВП на ЕС (2016 г.); във връзка с това изразява признание за работата на дирекцията за оценка на въздействието и европейската добавена стойност на Службата на ЕП за парламентарни изследвания (EPRS);

24.  призовава Комисията допълнително да поясни как възнамерява да направи оценка на цената на „отказа от Европа“ — наред с другото разходите за производителите, потребителите, работниците, администрациите и околната среда, породени от липсата на хармонизирано законодателство на равнище на ЕС, както и къде различаващите се национални правила водят до допълнителни разходи и по-малко ефективни политики, както е посочено в параграфи 10 и 12 от новото МИС; посочва, че подобна оценка не следва да се извършва единствено в случай на клаузи за изтичане на срока на действие, към края на дадена програма, или когато е предвидена отмяна, а следва да се вземе под внимание и в случаите, когато действие или законодателство на равнището на ЕС все още не е налице или в процес на преразглеждане;

25.  припомня, че бившият Комитет по оценка на въздействието беше заменен с новия Комитет за регулаторен контрол, като по този начин беше засилена независимостта на Комитета; отново заявява, че независимостта, прозрачността и обективността на Комитета за регулаторен контрол и неговата работа трябва да бъдат гарантирани и че членовете на Комитета не следва да бъдат подлагани на каквато и да било форма на политически контрол(29); подчертава, че Комисията следва да гарантира, че всяко от становищата на Комитета, включително отрицателните, се публикуват и стават достъпни едновременно с публикуването на съответните оценки на въздействието; призовава за оценка и последващи действия на работата на Комитета за регулаторен контрол при изпълнението на неговата роля в надзора и предоставянето на обективни експертни съвети относно оценките на въздействието;

26.  изтъква, че Дирекцията за оценка на въздействието и европейска добавена стойност на Парламента, създадена в рамките на неговата администрация, подпомага парламентарните комисии и им предлага голямо разнообразие от услуги, за които трябва да са налице достатъчно ресурси, за да се гарантира, че членовете на ЕП и комисиите получават възможно най-добрата подкрепа; отбелязва със задоволство факта, че Съветът на председателите на комисии прие актуализирана версия на „Наръчник за оценка на въздействието – Насоки за комисиите“ на 12 септември 2017 г.;

27.  призовава всички комисии да правят систематичен преглед на оценките на въздействието, изготвяни от Комисията, и да правят преглед на предварителния анализ на оценката на въздействието на Европейския парламент на възможно най-ранен етап в законодателния процес.

28.   припомня, че съгласно параграф 14 от новото МИС при разглеждането на законодателните предложения на Комисията Европейският парламент ще взема изцяло предвид извършените от Комисията оценки на въздействието; припомня в този контекст, че парламентарните комисии могат да приканят Комисията да представи своята оценка на въздействието и избраната политическа опция на пълно заседание на комисия, и приканва своите комисии да се възползват от тази възможност по-редовно, както и от възможността за запознаване с първоначалната оценка от службите на Парламента на изготвената от Комисията оценка на въздействието; изтъква обаче, че това не трябва да води до ограничаване на възможностите за действие, с които разполагат съзаконодателите;

29.  приветства възможността Комисията да допълва своите собствени оценки на въздействието по време на законодателния процес; счита, че параграф 16 от новото МИС следва да се тълкува в смисъл, че когато получи искане от Парламента или Съвета, Комисията следва по правило бързо да предоставя такива допълнителни оценки на въздействието;

30.  подчертава значението на своевременното, публично и прозрачно участие и консултиране със заинтересованите страни с достатъчно време за съдържателни отговори; счита, че е от съществено значение обществените консултации да се провеждат от Комисията на всички официални езици по време на подготвителната фаза;

31.  припомня, че съгласно параграф 17 от новото МИС за по-добро законотворчество „всяка от трите институции отговаря за определяне на организацията на работата си по оценката на въздействието, включително по отношение на вътрешните организационни ресурси и контрола на качеството“;

32.  приветства факта, че в параграф 17 от новото МИС трите институции се ангажираха да обменят информация за най-добри практики и методологии, свързани с оценките на въздействието; счита, че това следва да включва обмена на необработени данни, които са в основата на извършваната от Комисията оценка на въздействието, когато това е възможно, и особено винаги, когато Парламентът реши да допълни оценката на въздействието на Комисията със своя собствена по-нататъшна работа; насърчава, за тази цел, службите на трите институции да си сътрудничат в максималната възможна степен, включително относно съвместни обучения относно методологии за оценка на въздействието, също така с оглед на постигане на бъдеща, обща междуинституционална методология;

33.  изразява твърдението, че съгласно параграф 18 от новото МИС е от основно значение „първоначалната оценка на въздействието на Комисията и всяка допълнителна дейност за оценка на въздействието, извършена от институциите по време на законодателния процес“, да се обявяват публично преди приключване на законодателния процес, в интерес на прозрачността по отношение на гражданите и на заинтересованите страни;

34.  отново подчертава своята позиция, че заинтересованите страни, включително професионалните съюзи и гражданското общество следва да бъдат в състояние да дават ефективен принос към процеса на оценка на въздействието възможно най-рано на етапа на консултиране, и насърчава Комисията в тази връзка да използва по-систематично пътни карти и предварителни оценки на въздействието и да ги публикува своевременно в началото на процеса на оценка на въздействието;

35.  приветства ангажимента, поет от Комисията, преди приемането на предложение, да провежда широки консултации и да насърчава по-специално прякото участие на МСП, гражданското общество и други крайни ползватели в консултациите; отбелязва със задоволство, че преразгледаните Насоки за по-добро регулиране на Комисията поемат в тази посока;

36.  подчертава новите разпоредби за консултации с обществеността и заинтересованите страни, които следва да послужат като важен инструмент както в подготвителния етап, така и по време на целия законодателен процес;

37.  настоятелно призовава Комисията да спазва задължителните срокове, определени за доклади за изпълнение и за прегледи на вече съществуващи директиви и регламенти;

38.  подчертава значението на последващата оценка на съществуващото законодателство, в съответствие с принципа „първо оцени“, и препоръчва, винаги когато е възможно, тя да е под формата на последващи оценки на въздействието, прилагащи еднаква методология като тази в предварителната оценка на въздействието във връзка със същия законодателен акт, така че да бъде възможно извършването на по-добра оценка на ефективността на акта;

39.  приветства параграф 22 от новото МИС, в който, с цел подпомагане на процеса на оценка на действащото законодателство, трите институции изразяват съгласие да предвидят по целесъобразност изисквания за докладване, наблюдение и оценяване в законодателството, като същевременно се избягват излишното регулиране и административната тежест, по-специално върху държавите членки; отбелязва предизвикателствата, свързани със събирането на данни в държавите членки относно изпълнението на законодателството, и насърчава Комисията и държавите членки да увеличат усилията си в това отношение;

40.  приветства параграф 23 от новото МИС, в който трите институции изразяват съгласие да разглеждат систематично използването на клаузите за преразглеждане в законодателството; приканва Комисията да включва клаузи за преразглеждане в своите предложения винаги, когато това е целесъобразно, а в противен случай да посочва съображенията, поради които се отклонява от това общо правило;

Законодателни инструменти

41.   приветства ангажиментите, поети от Комисията, по отношение на обхвата на обяснителния меморандум, придружаващ всяко нейно предложение; изразява особено задоволство от факта, че Комисията ще обяснява също така как предложените мерки са обосновани от гледна точка на принципите на субсидиарност и пропорционалност; подчертава в този контекст значението на една по-силна и цялостна оценка и обосновка относно съответствието с тези принципи, както и добавената европейска стойност на предложената мярка;

42.  счита, че е необходима съгласуваност между обяснителния меморандум и оценката на въздействието, свързани с едно и също предложение; поради тази причина приканва Комисията да гарантира това съответствие и да обяснява направения избор в случаите, когато той се отклонява от заключенията на оценката на въздействието;

43.  обръща внимание върху факта, че в параграф 25 от новото МИС Комисията пое ангажимент единствено да „отчита надлежно разликата в естеството и последиците на регламентите и директивите“; отново отправя своето искане, съобразно същия подход като описания в доклада на Монти, да се използват по-добре регламенти в законодателните предложения(30), в съответствие с правните изисквания, установени от Договорите по отношение на тяхното използване, за да се гарантира последователност, опростеност и правна сигурност в целия Съюз;

44.  приветства ангажимента на трите институции да обменят мнения относно изменения на правното основание, както е посочено в параграф 25 от новото МИС; подчертава ролята и експертните познания на комисията по правни въпроси при проверката на правните основания(31); припомня позицията на Парламента, че той ще се противопоставя на всеки опит за подкопаване на законодателните правомощия на Парламента чрез неоправдани изменения на правното основание; приканва Съвета да зачита изцяло своя ангажимент да продължи диалога с Европейския парламент в случай на несъгласие по предложеното правно основание, особено в политически чувствителни досиета;

45.  подчертава факта, че изборът на правно основание за дадено предложение на Комисията следва да се взема въз основа на обективни съображения, които подлежат на съдебен контрол. подчертава обаче правото на Парламента като съзаконодател да предлага изменения на правните основания въз основа на своето тълкуване на Договорите;

Делегирани актове и актове за изпълнение

46.  подчертава важността на принципа, заложен в параграф 26 от новото МИС, и заявява отново, че законодателят има правомощието да решава в рамките на ограниченията, заложени в Договорите, и в контекста на съдебната практика на Съда на Европейския съюз, дали и до каква степен да бъдат използвани делегирани актове и дали и до каква степен да бъдат използват актове за изпълнение(32);

47.  отбелязва, че делегирането на правомощия на Комисията не е само технически въпрос, но може да включва въпроси от политическа чувствителност, които са от съществено значение за гражданите, потребителите и предприятията в ЕС;

48.  приветства усилието на Комисията да спази срока, посочен в параграф 27 от новото МИС, за предлагането на привеждане в съответствие на всички основни актове, които все още се позовават на процедурата по регулиране с контрол (ПРК); освен това счита, че, по принцип, всички случаи, разглеждани по-рано в рамките на ПРК, понастоящем следва да бъдат приведени в съответствие с член 290 от ДФЕС и по този начин да се превърнат в делегирани актове(33);

49.  предупреждава, че включването на задължение за Комисията за системно прибягване до експерти от държавите членки във връзка с подготовката на делегирани актове не следва да означава превръщането на релевантната процедура на много сходна, ако не и идентична, на процедурата, установена за подготовката на актове за изпълнение, особено по отношение на процедурните прерогативи, предоставени на тези експерти; счита, че това би могло също така да размие различията между двата вида актове в степен, която би означавала фактическото съживяване на механизма по комитология от периода преди Договора от Лисабон;

50.  изразява недоволството си от факта, че въпреки отстъпките, направени от Парламента, Съветът все още не е много склонен да приема делегирани актове, когато критериите по член 290 от ДФЕС са изпълнени; припомня, че, както е посочено в съображение 7, новото МИС следва да улесни преговорите в рамките на обикновената законодателна процедура и да подобри прилагането на членове 290 и 291 от ДФЕС; посочва, че в няколко законодателни досиета Съветът, при все това, настоя за предоставянето на изпълнителни правомощия съобразно член 291 от ДФЕС или за включването на всички елементи, отговарящи в абстрактен план на условията за делегиране на правомощия или за предоставяне на изпълнителни правомощия в самия основен акт; изразява разочарование от факта, че в тези случаи Комисията не е защитила собствените си първоначални предложения;

51.  изразява особена загриженост, че Съветът почти системно се опитва да заменя делегираните актове с актове за изпълнение; счита за особено неприемливо, че Съветът се опитва да използва привеждането в съответствие след приемането на Договора от Лисабон, за да замени ПРК с актове за изпълнение, а не по-скоро с делегирани актове;

52.  приветства започването на междуинституционалните преговори, посочени в параграф 28 от новото МИС; потвърждава своята позиция относно необвързващите критерии за прилагането на членове 290 и 291 от ДФЕС, както е посочено в неговата резолюция от 25 февруари 2014 г.(34); счита, че те следва да се използват за основа на тези преговори;

53.  припомня, че важните от политическа гледна точка елементи, като например списъци или регистри на Съюза на продукти или вещества, следва да продължават да бъдат неразделна част от основния акт — когато е целесъобразно — под формата на приложения — и следва да бъдат променяни единствено посредством делегирани актове; подчертава, че създаването на самостоятелни списъци следва да се избягва в интерес на правната сигурност;

54.  счита, че критериите за прилагането на членове 290 и 291 от ДФЕС трябва да вземат предвид решенията на Съда на Европейския съюз, като например издадените по делото за биоцидите, делото за делегирания акт за МСЕ и делото за механизма за визова реципрочност(35);

55.  приветства ангажимента на Комисията, в случай, че за началния етап от изготвянето на проектите на актове за изпълнение са необходими по-широкообхватни експертни становища, тя да използва експертни групи, да се консултира с определени заинтересовани страни и да провежда обществени консултации, по целесъобразност; счита, че винаги, когато такъв процес на консултиране е започнат, Парламентът следва да бъде надлежно уведомен;

56.  отбелязва със задоволство факта, че в параграф 28 от новото МИС Комисията се съгласи да гарантира това, Парламентът и Съветът да имат равен достъп до цялата информация относно делегираните актове и актовете за изпълнение, така че те ще получават всички документи едновременно с експертите на държавите членки; приветства факта, че експертите от Европейския парламент и Съвета ще имат систематичен достъп до заседанията на експертните групи на Комисията, на които се канят експерти от държавите членки и които се отнасят до изготвянето на делегирани актове; призовава Комисията да се придържа към този ангажимент реално и последователно; отбелязва, че този достъп вече се е подобрил;

57.  подчертава необходимостта от подобряване на неформалното сътрудничество по време на подготвителния етап на делегираните актове и на актовете за изпълнение; предупреждава да не се изпуска от поглед намерението на съзаконодателите, както то е изразено в определен законодателен акт и като част от неговата цел, когато се подготвят делегирани актове и актове за изпълнение; подчертава значението на Регистъра на делегирани актове, който вече функционира;

58.  изразява съжаление поради факта, че в много случаи Комисията счита мерките от ниво 2, приети от трите органа за финансови услуги (ESAME, ЕБО и ЕIОPA), за приети без промени, което намалява времето за контрол, с което разполага Парламентът, при въвеждането на важни или на значителен брой промени;

59.  приветства бързия напредък на междуинституционално равнище в създаването на съвместен функционален регистър за делегираните актове и приветства официалното му откриване на 12 декември 2017 г.;

60.  очаква с нетърпение да започне да използва един добре структуриран и удобен за ползвателите функционален регистър на делегираните актове, който беше публикуван на 12 декември 2017 г. и беше изискан от Европейския парламент;

61.  отбелязва, че подобрените законодателни процедури на равнището на ЕС, със своевременно и по-дълбоко междуинституционално сътрудничество, могат да доведат до по-последователно и хармонизирано прилагане на правото на ЕС;

Прозрачност и координиране на законодателния процес

62.  приветства факта, че съобразно параграф 32 от новото МИС Парламентът и Съветът, в качеството си на съзаконодатели, трябва да упражняват правомощията си на равноправна основа, както и че Комисията трябва да изпълнява ролята си на посредник, като третира равностойно двата клона на законодателния орган; припомня, че този принцип вече е залегнал в Договора от Лисабон; ето защо изисква от Комисията да предоставя на разположение и когато е осъществимо, да оповестява публично всички релевантни документи, свързани със законодателните предложения, включително неофициалните документи, на двамата съзаконодатели по едно и също време;

63.  изразява съжаление, че параграфи 33 и 34 от новото МИС все още не са довели до подобряване на информационния поток от Съвета, особено поради факта, че очевидно има общ дефицит на информация относно въпросите, повдигнати от държавите членки в рамките на Съвета, както и липсва систематичен подход за улесняване на взаимната размяна на мнения и информация; отбелязва със загриженост, че информационният поток обикновено се различава значително от Председателство до Председателство и между службите на генералния секретариат на Съвета; подчертава асиметричния достъп до информация между съзаконодателите, тъй като Съветът може да присъства на заседанията на парламентарните комисии, а представителите на Парламента не са поканени да присъстват на заседанията на работните групи на Съвета; поради тази причина счита, че е желателно да има съгласуван и прозрачен подход; предлага на Съвета като правило да провежда всички свои заседания публично, както прави Парламентът;

64.  изисква параграфи 33 и 34 от новото МИС да се прилагат в пълна степен; приканва Съвета, в частност, да предава на Парламента редовно и структурирано дневния ред на заседанията, работните документи и предложенията за Председателствата на работните групи и на Комитета на постоянните представители на правителствата на държавите членки (Корепер), за да се даде възможност за съответствие на равнищата на информация на съзаконодателите; счита, че параграфи 33 и 34 от новото МИС следва да се тълкуват в смисъл, че в допълнение към неофициалния обмен на мнения Парламентът може да бъде приканен да изпрати представител на заседанията на работните групи на Съвета и Корепер;

65.  изтъква, че по смисъла на параграфи 35 и 36 от новото МИС синхронизиране и ускоряване на законодателния процес могат да се осъществяват само като се гарантира, че прерогативите на всяка институция са изцяло запазени; поради това счита, че в никакъв случай синхронизирането или ускоряването не бива да означават налагането на график за Парламента от другите институции;

66.  настоятелно призовава за засилване на усилията за създаване на съвместната база данни за актуалното състояние на законодателните досиета, посочена в параграф 39 от новото МИС; припомня, че тази база данни следва да включва информация за всички етапи от законодателната процедура, за да се улесни нейната проследяемост; счита, че това следва да включва също така информация относно процеса на оценка на въздействието;

67.  припомня на трите институции на ЕС, че е необходим допълнителен напредък по създаването на специализирана съвместна база данни за актуалното състояние на законодателните досиета;

68.  предлага Съветът да провежда срещи с Парламента поне веднъж по време на процедурата на консултация, така че Парламентът да може да представя и обяснява причините за одобрените изменения и Съветът да заявява позицията си по всяка една от тях; предлага при всички случаи Съветът да представя писмен отговор;

69.  предлага Парламентът да извършва количествено проучване на ефективността на процедурата на консултация;

70.  настоятелно призовава Комисията да спазва времевата рамка, посочена в Регламента за Европейските надзорни органи, за вземане на решение дали да одобри, измени или отхвърли проекти на технически стандарти, и като минимум да информира съзаконодателите официално и своевременно, ако, в изключителни случаи, не е в състояние да спазва тези срокове, като посочва също така своите основания за това; подчертава факта, че напоследък Комисията е пропускала да прави това в множество случаи; напомня на Комисията, че процедурите, чрез които Парламентът обявява, че няма възражения към даден акт, нямат за цел да компенсират случаи на забавяне от страна на Комисията и че тези процедури оказват значително влияние върху времето, с което Парламентът разполага, за да упражнява правата си за контрол;

71.  приветства факта, че междуинституционалните преговори, посочени в параграф 40 от новото МИС, започнаха през ноември 2016 г.; отбелязва с разочарование, че след повече от една година на дискусии, два кръга преговори на политическо равнище, както и редица заседания на техническо равнище, все още не е постигнато споразумение въпреки ясната и установена съдебна практика;

72.  приветства писмените брифинги, предоставяни от Комисията преди провеждането на международни конференции, и ежедневните устни брифинги, предоставяни от председателството на Съвета и от Комисията по време на тези конференции;

73.  изразява съжаление във връзка с факта, че Парламентът няма право да присъства в качеството си на наблюдател на координационните заседания на ЕС по време на международни конференции;

74.  призовава трите институции на ЕС да завършат своевременно преговорите по по-добри практически условия за сътрудничество и обмен на информация, които започнаха през ноември 2016 г. в съответствие с параграф 40 от Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество;

75.  припомня на Съвета и Комисията, че практическите договорености във връзка с международните споразумения трябва да бъдат в съответствие с Договорите, и по-специално член 218, параграф 10 от ДФЕС, и да вземат под внимание решенията на Съда на Европейския съюз, като например издадените по делото за Танзания и делото за Мавриций(36);

76.  призовава другите институции да спазват Договорите и регламентите и да спазват релевантната съдебна практика с цел гарантиране, че Парламентът:

a.  получава незабавна, пълна и прецизна информация по време на целия жизнен цикъл на международните споразумения по проактивен, структуриран и целенасочен начин, без да се накърнява преговорната позиция на ЕС, и разполага с достатъчно време да изрази възгледите си на всички етапи и те биват вземани предвид във възможно най-голяма степен;

б.  получава прецизна информация и участва в етапа на прилагане на споразуменията, особено по отношение на решенията, които се вземат от органите, създадени със споразумения, и има разрешение да упражнява пълноценно правата си като съзаконодател, когато те оказват въздействие върху законодателството на ЕС;

в.  получава проактивно представена информация относно позицията на Комисията в рамките на международни форуми като СТО, УНКТАД, ОИСР, ПРООН, ФАО и Съвета на ООН по правата на човека;

77.  счита, че е от основно значение да се зачита хоризонтално отдавна установената практика за изчакване на одобрението на ЕП преди временното прилагане на разпоредбите за търговията и инвестициите от политически важни споразумения, както беше също така обещано от комисар Малмстрьом в хода на нейното изслушване на 29 септември 2014 г.; призовава Съвета, Комисията и ЕСВД да продължат да разширяват тази практика за всички международни споразумения;

78.  отбелязва, че Парламентът е готов да сезира Съда на Европейския съюз (СЕС) отново, за да се гарантира, че правата на Парламента се спазват, ако в близко бъдеще не се постигне убедителен напредък в преговорите по параграф 40 от новото МИС;

79.  отбелязва, че всяка от институциите следва да има предвид, че тяхната отговорност като законодатели не приключва след сключване на международни споразумения; подчертава необходимостта от внимателно наблюдение на изпълнението и от текущи усилия за гарантиране на това, че споразуменията постигат своите цели; призовава институциите да прилагат най-добрите практики и съвместния подход и по отношение на етапите, свързани с осъществяването и оценката на международни споразумения;

80.  отбелязва, че оценките на въздействието, включително анализът на положението с правата на човека, могат да бъдат важен инструмент при договарянето на споразумения за търговия и инвестиции, като помагат на страните да спазват своите задължения в областта на правата на човека, и припомня обвързващия характер на споразумения като Международния пакт за икономически, социални и културни права;

81.  призовава Комисията и Съвета към пълно спазване на разпределението на областите на компетентност между ЕС и неговите държави членки, както става ясно от Становище на Съда 2/15 от 16 май 2017 г., за приемането на указания за водене на преговори, преговори и правно основание на предложения за подписване и сключване, и по-специално за подписването и сключването от страна на Съвета на международни търговски споразумения;

82.  призовава европейските представители да обръщат особено внимание на последователността между международните стандарти/изисквания и приетото обвързващо законодателство на ЕС;

83.  призовава Комисията да оповестява документи, в които се излага нейната позиция в международните организации, които определят стандарти във финансовата, паричната и регулаторната област, по-специално Базелския комитет по банков надзор; изисква Парламентът да бъде напълно информиран на всички етапи от разработването на международни стандарти, които биха могли да имат въздействие върху законодателството на ЕС.

84.  призовава за установяване и формализиране на „финансов диалог“ относно приемането и съгласуването на европейски позиции в периода преди важни международни преговори, в съответствие с резолюцията, приета от Европейския парламент, относно ролята на ЕС в рамките на международните финансови, парични и регулаторни институции и органи; подчертава, че въз основа на подробни насоки, които е възможно да бъдат допълвани с проактивни даващи ориентири резолюции, тези позиции следва да бъдат обсъждани и предварително известни и че следва да бъдат гарантирани последващи действия, като Комисията докладва редовно относно прилагането на тези насоки;

85.   припомня своето изявление, прието на 15 март 2018 г., относно местоположението на седалището на Европейската агенция по лекарствата, в което Парламентът изрази съжаление, че неговата роля и права като равноправен съзаконодател със Съвета не са били надлежно взети под внимание;

86.   признава мандата, одобрен на 6 декември 2017 г. от Корепер, относно позицията на Съвета за преговори по предложението на Комисията за създаване на задължителен регистър за прозрачност; призовава всички страни да завършат преговорите в дух на добро сътрудничество с цел подобряване на прозрачността на законодателния процес;

Изпълнение и прилагане на законодателството на Съюза

87.  подчертава значението на принципа, изложен в параграф 43 от новото МИС, че когато държавите членки, в контекста на транспонирането на директивите в националното право, изберат да добавят елементи, които по никакъв начин не са свързани със съответното законодателство на Съюза, тези добавени елементи следва да могат да се идентифицират посредством акта(овете) за транспониране или чрез свързани с тях документи; отбелязва, че тази информация често все още липсва; призовава Комисията и държавите членки да предприемат съвместни и последователни действия за преодоляване на липсата на прозрачност и други проблеми, свързани с прекомерното регулиране(37);

88.  счита, че при прилагането и транспонирането на актове на ЕС следва да се прави ясно разграничение между случаите на „свръхрегулиране“, в които държавите членки въвеждат допълнителни административни изисквания без връзка със законодателството на ЕС, и определянето на по-високи стандарти, които излизат извън минималните стандарти за целия ЕС, в областта на опазването на околната среда, защитата на потребителите, здравеопазването и безопасността на храните;

89.   счита, че за да се намалят проблемите, свързани с прекомерното регулиране, трите институции следва да се ангажират с приемането на законодателство на ЕС, което да е ясно, лесно за транспониране и което да има специфична европейска добавена стойност; припомня, че докато допълнителни ненужни административни тежести следва да се избягват, това не следва да пречи на държавите членки да поддържат или предприемат по-амбициозни мерки и приемат по-високи стандарти в социалната сфера, опазването на околната среда и защитата на потребителите за случаите, в които правото на Съюза определя само минимални стандарти;

90.  призовава държавите членки да се въздържат максимално от създаване на допълнителни административни изисквания, когато транспонират законодателството на ЕС, и в съответствие с параграф 43 от Междуинституционалното споразумение да представят тези добавени елементи така в акта за транспониране или в свързаните с него документи, че да могат да бъдат идентифицирани;

91.  припомня, че съобразно параграф 44 от новото МИС държавите членки се призовават да сътрудничат на Комисията при събирането на информация и данни, необходими за наблюдението и оценката на изпълнението на правото на Съюза; поради това призовава държавите членки да предприемат всички необходими мерки, за да изпълнят ангажиментите си, включително чрез предоставяне на таблици за съответствие, съдържащи ясна и точна информация относно националните мерки за транспониране на директивите в техния вътрешен правен ред, както е договорено в съвместната политическа декларация от 28 септември 2011 г. на държавите членки и Комисията относно обяснителните документи и в съвместната политическа декларация от 27 октомври 2011 г. на Европейския парламент, Съвета и Комисията относно обяснителните документи;

92.  счита, че ангажиментът, поет от Комисията в съответствие с параграф 45 от новото МИС, следва да се тълкува в смисъл, че при зачитане на правилата за поверителност, достъпът на Европейския парламент до информация, отнасяща се до процедурите, които предшестват производствата за неизпълнение на задължения, и до производствата за неизпълнение на задължения, ще се подобри значително; потвърждава, във връзка с това, своите дългогодишни искания до Комисията по отношение на данните, до които Парламентът има право на достъп(38);;

93.  отново изразява високата си оценка за пилотния механизъм на ЕС за решаване на проблеми като по-скоро неофициален, но въпреки това ефективен начин, за да се осигури спазването на правото на Съюза от страна на държавите членки(39); не одобрява заявеното от Комисията, че, по правило, тя ще започва процедури за установяване на неизпълнение на задължения, без вече да разчита на механизма(40);

94.  посочва, че членовете на Комисията са длъжни да зачитат законодателните прерогативи на членовете на Европейския парламент; счита, че те следва да предоставят на Парламента всички независимо проведени проучвания, въз основа на които са взели решенията си, като същевременно оповестяват проучванията, противоречащи на техните заключения;

95.  изразява съжаление, че не се предоставят едновременно всички преводи на законодателни предложения, което забавя законодателния процес;

96.  изтъква, че ефективно законодателство на ЕС, особено по отношение на гарантиране на висока степен на опазване на околната среда, трябва да се стреми да гарантира, че установените в него процедури съответстват, когато се осъществява прилагането, на стоящата в основата цел на законодателния акт и крайната цел за опазване на околната среда.

97.  признава значението на осъществяването на работа в рамките на комисията по петиции при оценката на качеството на законотворчеството на ЕС по отношение на реалното му приложение, както и като основа за подобряването на законодателните текстове и процедури; отбелязва в това отношение значението на истинското междуинституционално сътрудничество с Комисията във връзка с гарантирането на правилното разглеждане на петициите;

Опростяване

98.  приветства ангажимента, поет в параграф 46 от новото МИС, за по-често използване на преработката като законодателна техника; отново заявява, че тази техника следва да представлява обикновената законодателна техника като безценен инструмент за постигане на опростяване(41); счита, въпреки това, че в случай на цялостна реформа на политиката, Комисията следва, вместо да използва преработката като техника, да представи предложение за изцяло нов правен акт за отмяна на съществуващото законодателство, така че съзаконодателите да могат да започнат широки и ефективни политически дискусии и техните прерогативи, както са заложени в Договорите, да бъдат изцяло съхранени;

99.  припомня, че при оценката на ненужни регулаторни и административни тежести, съгласно споразумението, постигнато от трите институции в точки 47 и 48 от новото МИС, и при проверката на възможните цели за намаляване на административната тежест с цел понижаване на разходите за администрациите и бизнеса, включително МСП, по-доброто законотворчество може, когато е уместно, да означава също така повече законодателни актове на ЕС, включително хармонизиране на различията в националните законодателства, като се отчитат ползите от законодателните мерки и последиците от непредприемането на действия на равнището на ЕС по отношение на социални и екологични стандарти и стандарти за защита на потребителите, като се има предвид, че държавите членки са свободни да прилагат по-високи стандарти, ако само минимални стандарти са определени в законодателството на Съюза; припомня също така, че хоризонталната социална клауза, залегнала в член 9 от ДФЕС, налага на Съюза да обмисли внимателно въздействието на законодателството на ЕС върху социалните стандарти и заетостта, при подходяща консултация със социалните партньори, по-специално професионалните съюзи, потребителите и представителите на интересите на уязвимите групи, при зачитане на автономността на социалните партньори и на споразуменията, които те може да сключат в съответствие с член 155 от ДФЕС; поради това подчертава, че намаляването на административните тежести не означава обезателно дерегулиране и че във всеки случай то не трябва да прави компромиси с основните права, както и екологичните, социалните, трудовите, свързаните със здравеопазването, безопасността, защитата на потребителите, равенството между половете или хуманното отношение към животните стандарти, включително информационните изисквания, които са свързани с тях, и по този начин не трябва да бъде в ущърб на правата на работниците — независимо от размера на предприятието — или да водят до увеличаване на броя на несигурните трудови договори;

100.   приветства първото годишно изследване на тежестта, предприето от Комисията в контекста на опростяването на законодателството на ЕС, за което тя извърши експресно проучване на Евробарометър относно възприятията на бизнеса за регулирането, като проведе събеседвания с над 10 000 предприятия в 28-те държави членки, главно МСП, и отрази разпределението на бизнеса в ЕС; обръща внимание върху заключенията на изследването, които потвърждават, че акцентът върху намаляването на излишните разходи продължава да бъде подходящ, и предполагат, че е налице сложно взаимодействие на различни фактори, които въздействат върху възприятието на предприятията, което може да е породено и от различия в националните административни и правни схеми по отношение на прилагането на законодателството; посочва, че прекомерното регулиране и дори неточното отразяване в медиите могат също така да засегнат това възприятие; счита, че концепцията за годишно изследване на тежестта, макар и важен инструмент за идентифициране на проблеми във връзка с изпълнението и прилагането на законодателството на ЕС, не може да води до предположението, че по своето естество регулирането води до прекомерни административни тежести; изразява съгласие с Комисията, че единственият начин за конкретно идентифициране на това, което в действителност може да бъде опростено, рационализирано или премахнато, е да се търси мнението на всички заинтересовани страни, включително тези, които имат по-слабо представителство, относно конкретни законодателни актове или различни законодателни актове, приложими към даден сектор; призовава Комисията да прецизира годишното изследване на тежестта въз основа на извлечените поуки от първото изследване, да прилага прозрачни и проверими методи за събиране на данни, да обръща особено внимание на нуждите на МСП и да включва както действителни, така и предполагаеми пречки;

101.  отбелязва също така, резултата от оценката на Комисията на изпълнимостта, без да се накърняват целите на законодателството, определянето на цели за намаляване на тежестта в конкретни сектори; насърчава Комисията да определи цели за намаляване на тежестта за всяка инициатива по гъвкав, но основан на доказателства и надежден начин, и при цялостно консултиране със заинтересованите страни, както вече прави по REFIT.

102.  подчертава, че една норма на ЕС обикновено заменя 28 национални норми, което засилва вътрешния пазар и води до намаляване на бюрокрацията;

103.  подчертава колко е важно да се избягва ненужната бюрокрация и да се взема под внимание взаимовръзката между размера на дадено дружество и ресурсите, необходими за изпълнение на съответните задължения;

Изпълнение и мониторинг на новото МИС

104.  отбелязва, че Председателският съвет ще получава редовно доклад, изготвен от председателя, в който ще се представя актуалното състояние на изпълнението както на вътрешно, така и на междуинституционално равнище; счита, че този доклад следва да взема предвид оценката, направена от Съвета на председателите на комисии на базата на опита на различните комисии, по-специално комисията по правни въпроси, която е водеща за по-доброто законотворчество и опростяването на правото на Съюза(42);

105.  приветства първото годишно междуинституционално заседание на високо политическо равнище относно актуалното състояние на изпълнението на МИС, което се проведе на 12 декември 2017 г.; насърчава Съвета на председателите на комисии да представи на Председателския съвет всякакви препоръки, които счита за подходящи относно изпълнението на новото МИС;

o

o    o

106.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1)

OВ L 123, 12.5.2016 г., стр. 1.

(2)

ОВ L 304, 20.11.2010 г., стр. 47.

(3)

ОВ C 321, 31.12.2003 г., стр. 1.

(4)

ОВ С 102, 4.4.1996 г., стр. 2.

(5)

ОВ С 73, 17.3.1999 г., стр. 1.

(6)

ОВ С 77, 28.3.2002 г., стр. 1.

(7)

ОВ С 145, 30.6.2007 г., стр. 5.

(8)

ОВ C 369, 17.12.2011 г., стр. 15.

(9)

OВ C 484, 24.12.2016 г., стp. 7.

(10)

ОВ C 446, 29.12.2017 г., стр. 1

(11)

Решение на Съда на Европейския съюз (голям състав) от 18 март 2014 г., Европейска комисия/Европейски парламент и Съвет на Европейския съюз, дело C-427/12, EU:C:2014:170; решение на Съда на Европейския съюз (голям състав) от 16 юли 2015 г., Европейска комисия/Европейски парламент, Съвет на Европейския съюз, дело C-88/14, ECLI:EU:C:2015:499; Решение на Съда на Европейския съюз от 17 март 2016 г., Европейски парламент/Европейска комисия, дело C-286/14, EU:C:2016:183. решение на Съда на Европейския съюз (голям състав) от 14 юни 2016 г., Парламент/Съвет, дело C-263/14, ECLI:EU:C:2016:435. решение на Съда на Европейския съюз (голям състав) от 24 юни 2016 г., Парламент/Съвет, C-658/11, дело ECLI:EU:C:2014:2025.

(12)

Приети текстове, P8_TA(2016)0484.

(13)

Приети текстове, P8_TA(2016)0104.

(14)

Приети текстове, P8_TA(2016)0312.

(15)

Приети текстове, P8_TA(2016)0081.

(16)

ОВ C 289, 9.8.2016 г, стр. 53.

(17)

ОВ С 285, 29.8.2017 г., стр. 11.

(18)

ОВ C 93, 24.3.2017 г., стр. 14.

(19)

ОВ C 353 E, 3.12.2013 г., стр. 117.

(20)

ОВ C 51 E, 22.2.2013 г., стр. 87.

(21)

ОВ C 380 E, 11.12.2012 г., стр. 31.

(22)

Вж. приложение II към Решението на Европейския парламент от 9 март 2016 г. относно сключването на Междуинституционално споразумение за по-добро законотворчество между Европейския парламент, Съвета на Европейския съюз и Европейската комисия (Приети текстове, P8_TA(2016)0081).

(23)

1 Член 6, параграф 2 от Решението на председателя на Европейската комисия от 19 май 2015 г. относно създаването на независим Комитет за регулаторен контрол (C(2015)3263).

(24)

COM(2016) 0798 и COM(2016)0799.

(25)

ОВ С 77, 28.3.2002 г., стр. 1.

(26)

Вж. резолюцията на Европейския парламент от 9 септември 2010 г. относно „по-доброто законотворчество” – 15-ти доклад на Европейската комисия съгласно член 9 от Протокола относно прилагането на принципите на субсидиарност и пропорционалност (ОВ C 308 E, 20.10.2011 г., стр. 66), параграф 47.

(27)

Вж. резолюцията на Европейския парламент от 27 ноември 2014 г. относно преразглеждането на насоките на Комисията за оценка на въздействието и ролята на теста за МСП (ОВ C 289, 9.8.2016 г., стр. 53), параграф 16.

(28)

Вж. резолюцията на Европейския парламент от 9 март 2016 г. относно сключването на междуинституционално споразумение за по-добро законотворчество между Европейския парламент, Съвета на Европейския съюз и Европейската комисия (Приети текстове, P8_TA(2016)0081), параграф 4.

(29)

Вж. резолюцията на Европейския парламент от 27 ноември 2014 г., цитирана по-горе, параграф 12; решение на Парламента от 9 март 2016 г., цитирано по-горе, параграф 6.

(30)

Вж. резолюцията на Европейския парламент от 14 септември 2011 г. относно по-добро законотворчество, субсидиарност, пропорционалност и интелигентно регулиране, параграф 5.

(31)

Вж. Правилника за дейността на Европейския парламент, Приложение V, точка XVI.1.

(32)

Вж. резолюцията на Европейския парламент от 25 февруари 2014 г. относно последващи действия във връзка с делегирането на законодателни правомощия и контрола от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията, цитирана по-горе, съображение Г.

(33)

Вж. резолюцията на Европейския парламент от 25 февруари 2014 г. относно последващи действия във връзка с делегирането на законодателни правомощия и контрола от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията, цитирана по-горе, параграф 6.

(34)

Пак там, параграф 1.

(35)

Решение на Съда (голям състав) от 18 март 2014 г. – Европейска комисия/Европейски парламент и Съвет на Европейския съюз, цитирано по-горе; решение на Съда от 17 март 2016 г. – Европейски парламент/ Европейска комисия, цитирано по-горе; решение на Съда (голям състав) от 14 юни 2016 г. – Парламент/Съвет, цитирано по-горе.

(36)

решение на Съда (голям състав) от 14 юни 2016 г. – Парламент/Съвет, цитирано по-горе. решение на Съда (голям състав) от 24 юни 2016 г. – Парламент/Съвет, цитирано по-горе.

(37)

резолюция на Европейския парламент от 21 ноември 2012 г. относно 28-ия годишен доклад на Комисията за мониторинг на прилагането на правото на ЕС (2010) (ОВ C 419, 16.12.2015 г., стр. 73), параграф 7.

(38)

резолюция на Европейския парламент от 4 февруари 2014 г. относно 29-ия годишен доклад на Комисията за мониторинг на прилагането на правото на ЕС (2011) (Приети текстове, P7_TA(2014)0051), параграфи 21 и 22.

(39)

резолюция на Европейския парламент от 6 октомври 2016 г. относно мониторинга върху прилагането на правото на Съюза: годишен доклад за 2014 г. (Приети текстове, P8_TA(2016)0385), параграф 16.

(40)

Съобщение на Комисията, озаглавено „Право на ЕС: по-добри резултати чрез по-добро прилагане“, цитирано по-горе, стр. 5.

(41)

резолюция на Европейския парламент от 14 септември 2011 г., цитирана по-горе, параграф 41.

(42)

Правилник за дейността на Европейския парламент, Приложение V, точка XVI.3.


ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

I. Контекст

На 13 април 2016 г. Европейският парламент, Съветът и Европейската комисия приеха новото Междуинституционално споразумение за по-добро законотворчество („новото МИС“), чиято цел е да се подобри начинът, по който ЕС извършва своята законодателна дейност, за да се гарантира, че законодателството на ЕС обслужва по-добре гражданите и предприятията и че законодателството и политиките на ЕС са ефективни при постигането на своите цели, с минимална административна тежест.

С новото МИС се определят общи ангажименти и цели, то съдържа разпоредби относно междуинституционалното сътрудничество, що се отнася до многогодишното и годишното междуинституционално програмиране, инструментите за по-добро законотворчество, законодателните инструменти, делегираните актове и актовете за изпълнение, прозрачността и координацията на законодателния процес, изпълнението и прилагането на законодателството на Съюза и опростяването. То определя също така обща рамка за изпълнението и мониторинга на новото МИС от страна на трите институции. Новото МИС ангажира също така и трите институции с по-нататъшни преговори относно подходящи критерии за разграничаване на делегираните актове и актовете за изпълнение и относно подобряването на практическите условия за сътрудничество и обмен на информация във връзка с договарянето и сключването на международни споразумения. То поема ангажимент за привеждане на съществуващото законодателство в съответствие с правната рамка, въведена с Договора от Лисабон, по-специално що се отнася до мерките, приети съгласно процедурата по регулиране с контрол (ПРК). Накрая, то предвижда също така създаването на специална съвместна база данни относно актуалното състояние на законодателните досиета и на регистър за делегирани актове.

II. Решението на Парламента относно сключването на новото МИС и създаването на работна група относно неговото тълкуване и прилагане

По препоръка на комисията по конституционни въпроси на 9 март 2016 г. Парламентът реши, с 516 гласа „за“, 92 гласа „против“ и 95 гласа „въздържал се“, да одобри новото МИС(1). Решението на Парламента също така идентифицира редица въпроси, които се нуждаят от допълнителни последващи действия на техническо и/или политическо равнище(2).

Комисията по правни въпроси и комисията по конституционни въпроси бяха поканени от Председателския съвет да направят преглед на прилагането на новото МИС по силата на член 55 от Правилника за дейността на Европейския парламент. За тази цел те създадоха работна група, чиито основни констатации послужиха за отправна точка за изготвянето на настоящия проект на доклад от двамата докладчици.

Работната група заседава 9 пъти, между 10 май 2016 г. и 20 ноември 2017 г. Тя приключи своята работа чрез одобряване на резюме на дейностите и направените от нея основни констатации бяха представени по време на съвместното заседание на комисията по правни въпроси и на комисията по конституционни въпроси на 28 ноември 2017 г.

III. Извършената от докладчиците оценка на изпълнението на Междуинституционалното споразумение (МИС): основни аспекти

Общи ангажименти и цели

Постигнатият напредък и опитът, натрупан през първата година и половина от прилагането на новото МИС, са като цяло положителни и това следва да насърчава трите институции да полагат допълнителни усилия за неговото цялостно изпълнение, по-специално по отношение на оставащите въпроси: незадължителните критерии за прилагането на членове 290 и 291 от ДФЕС и привеждането в съответствие на всички основни актове, които все още се позовават на процедурата по регулиране с контрол (ПРК), б) практическите договорености за сътрудничество и обмен на информация във връзка с договарянето и сключването на международни споразумения, и в) създаването на специална съвместна база данни относно актуалното състояние на законодателните досиета.

Крайната цел на новото МИС е предоставянето на висококачествено законодателство в интерес на гражданите на Съюза. За тази цел принципът на лоялно сътрудничество между институциите следва да бъде спазван през целия законодателен цикъл като един от принципите, залегнали в член 13 от ДЕС.

Програмиране

Първият цикъл от междуинституционалното годишно програмиране по новото МИС доведе до първа съвместна декларация относно законодателните приоритети на ЕС за 2017 г. и до друга съвместна декларация за периода 2018—2019 г. Това показва ангажимента на трите институции и следва да бъде приветствано, като се подразбира, че не следва да се отдава предимство на по-голямата скорост за сметка на качеството на законодателството.

При представянето на работната си програма Комисията следва да посочва ясно правното естество на всяко предложение с точни и реалистични срокове.

Що се отнася до отговорите на Комисията на исканията на Парламента за предложения за актове на Съюза съгласно член 225 от ДФЕС, Комисията не успя да приеме специални съобщения, както е предвидено в параграф 10 от новото МИС. Парламентът отдава значение на приемането на такива специфични съобщения, тъй като те имат за цел да гарантират пълна прозрачност и да дават политически отговор на исканията на Парламента.

Инструменти за по-добро законотворчество

Новото МИС показва недвусмислено, че оценките на въздействието не могат да заместват никога политическите решения, нито могат да водят до необосновано забавяне на законодателния процес. Оценката на въздействието е важен инструмент, който следва да обхваща по балансиран начин различните аспекти, предвидени в МИС, включително, както настоява Парламентът, тестове за МСП. Комисията преразгледа своите насоки за по-добро регулиране през юли 2017 г.

Независимо от това преразглеждане и ангажимента по точка 13 от новото МИС, множество предложения на Комисията, включително чувствителни от политическа гледна точка предложения, не са придружени от оценки на въздействието. По-специално, 20 от 59-те предложения, набелязани като приоритетни в съвместната декларация от 2017 г., не са били придружени от оценка на въздействието. Също така изглежда, че качеството и равнището на детайлност на оценките на въздействието могат да се различават значително.

Създаването на съвместна база данни относно актуалното състояние на законодателните досиета, включително информация относно всички етапи от законодателната процедура с цел улесняване на тяхната проследимост, както е посочено в параграф 39 от новото МИС, е основна цел, която трябва да се преследва без ненужно забавяне.

Законодателни инструменти

Обяснителният меморандум, придружаващ всяко предложение на Комисията, понастоящем следва да обяснява как предложените мерки са обосновани от гледна точка на принципите на субсидиарност и пропорционалност; Препоръчително е да бъде гарантирана съгласуваността между обяснителния меморандум и оценката на въздействието, свързани с едно и също предложение.

Трите институции се ангажираха да обменят мнения относно изменения на правното основание, както е посочено в параграф 25 от новото МИС. В това отношение трябва да бъде подчертана ролята и експертните познания на комисията по правни въпроси при проверката на правните основания. Трябва да бъде подчертана позицията на Парламента, че той ще се противопоставя на всеки опит за подкопаване на законодателните правомощия на Парламента чрез неоправдани изменения на правното основание.

Делегирани актове и актове за изпълнение

Комисията спази срока, който беше определен в новото МИС, и през декември 2016 г. тя предложи привеждане в съответствие на редица основни актове, които все още се позовават на процедурата по регулиране с контрол (ПРК). Тези предложения са обект на разглеждане от съзаконодателите.

Систематичното прибягване на Комисията до експерти от държавите членки във връзка с подготовката на делегираните актове е една от основните отстъпки, направени от Парламента. Въпреки опасението, че това би могло да заличи различията между делегираните актове и актовете за изпълнение до степен, в която това би означавало de facto съживяване на механизма по комитология от периода преди Договора от Лисабон, тази отстъпка, направена в хода на преговорите, имаше за цел да насърчи Съвета да приема делегирани актове, когато критериите по член 290 от ДФЕС са изпълнени. Изненадващо, Съветът настоя за предоставянето на изпълнителни правомощия съобразно член 291 от ДФЕС или за включването на всички елементи, in abstracto отговарящи на условията за делегиране на правомощия или за предоставяне на изпълнителни правомощия в самия основен акт. Още по-изненадващо е, че в тези случаи Комисията избра да не защитава собствените си предложения.

Междуинституционалните преговори относно необвързващи критерии за прилагането на членове 290 и 291 от ДФЕС, както е посочено в параграф 28 от новото МИС („критерии за разграничение“), започнаха през септември 2017 г. Мандатът на Парламента за тези преговори е установен в резолюция на Парламента от 25 февруари 2014 г.(3) Каквито и критерии да бъдат приети, те трябва да отчитат релевантните решения на Съда на Европейския съюз(4).

Комисията се съгласи да гарантира това, Европейският парламент и Съветът да имат равен достъп до цялата информация относно делегираните актове и актовете за изпълнение, така че те ще получават всички документи едновременно с експертите на държавите членки. Експертите от Европейския парламент и от Съвета трябва да имат систематичен достъп до заседанията на експертните групи на Комисията, на които се канят експерти от държавите членки и които се отнасят до изготвянето на делегирани актове. До този момент данните показват, че този достъп се е подобрил значително.

Бърз напредък беше постигнат на междуинституционално равнище при създаването на съвместен функционален регистър за делегираните актове. Официалното му създаване беше на 12 декември 2017 г. Това е важно постижение.

Прозрачност и координиране на законодателния процес

Принципът, според който Европейският парламент и Съветът, в качеството си на съзаконодатели, трябва да упражняват правомощията си на равноправна основа, е от първостепенно значение, но той често се накърнява от факта, че като цяло е налице липса на информация от Съвета. Заседанията на комисиите в Европейския парламент са публични, а работните групи на Съвета не са. Поради това е обосновано да се изиска предоставянето на работните програми, работните документи и предложения за Председателствата на работните групи и КОРЕПЕР редовно и структурирано. В допълнение към неофициалния обмен на мнения, Парламентът също следва да бъде поканен да изпраща свои представители на заседанията на работните групи на Съвета и на КОРЕПЕР.

Междуинституционалните преговори относно практическите договорености за сътрудничество и обмен на информация относно преговорите и сключването на международни споразумения започнаха през ноември 2016 г. При все това, след повече от година на дискусии, до този момент не е постигнато споразумение въпреки установената и ясна съдебна практика.(5)

Изпълнение и прилагане на законодателството на Съюза

Правилното и навременно транспониране на законодателството на Съюза, което е ясно, лесно за транспониране и има европейска добавена стойност, е от ключово значение за по-доброто законотворчество. Съобразно новото МИС, когато в контекста на транспонирането на директивите в националното право държавите членки изберат да добавят елементи, които по никакъв начин не са свързани с посоченото законодателство на Съюза, тези добавени елементи следва да се представят така в акта (актовете) за транспониране или в свързаните с тях документи, че да могат да бъдат идентифицирани. Голям напредък все още трябва да се постигне при идентифицирането на прекомерно регулиране.

Парламентът нееднократно е посочвал, че следва да бъде даден достъп до информацията относно процедурите, които предшестват производствата за установяване на нарушение, и самите тези производства. Ефективни механизми за разрешаване на проблеми, като например EU Pilot, следва да не бъдат изоставяни твърде прибързано.

Опростяване

Опростяването е в основата на по-доброто законотворчество. Един начин за постигане на това е систематичното прибягване до преработката като законодателна техника, която следва да представлява обикновената законодателна техника. Въпреки това, в случай на цялостна реформа на политиката, Комисията следва по-скоро да представи предложение за изцяло нов правен акт за отмяна на съществуващото законодателство, така че съзаконодателите да могат да започнат широки и ефективни политически дискусии и техните прерогативи, както са заложени в Договорите, да бъдат изцяло съхранени.

Комисията предприе първото си годишно изследване относно тежестта и направи оценка на осъществимостта на въвеждането на цели за намаляване на тежестта в конкретни сектори, както е предвидено в МИС. Констатациите бяха представени на 24 октомври 2017 г. като част от работната програма на Комисията за 2018 г. и потвърждават, че акцентът върху намаляването на излишните разходи продължава да бъде подходящ, и предполагат, че е налице сложно взаимодействие на различни фактори, които въздействат върху възприятието на предприятията. Само чрез търсенето на становища по конкретни или секторни законодателни актове може да се идентифицира конкретно какво в действителност може да бъдат опростено. Комисията следва да прецизира годишното изследване на тежестта въз основа на извлечените поуки от първото проучване и да прилага прозрачни и проверими методи за събиране на данни, като обръща особено внимание на нуждите на МСП и включва действителни и предполагаеми пречки, като надлежно отчита необходимостта от законодателство за постигане на нейните цели. Комисията следва да определи цели за намаляване на тежестта за всяка инициатива по гъвкав, но основан на доказателства и надежден начин, и при цялостно консултиране със заинтересованите страни, както вече прави по REFIT.

Изпълнение и мониторинг на новото МИС

Съветът на председателите на комисии играе важна роля в мониторинга на изпълнението на новото МИС и следва да представя на Председателския съвет всякакви препоръки, които счита за подходящи. Комисията по правни въпроси, която отговаря за по-доброто законотворчество и опростяването на правото на Съюза(6), следва да допринася в значителна степен за този процес.

(1)

Резолюция на Европейския парламент от 9 март 2016 г. относно сключването на междуинституционално споразумение за по-добро законотворчество между Европейския парламент, Съвета на Европейския съюз и Европейската комисия (P8_TA(2016)0081.)

(2)

решението на Парламента от 9 март 2016 г., цитирано по-горе, в параграф 16.

(3)

ОВ С 285, 29.8.2017 г., стр. 11.

(4)

Вж. например решение на Съда (голям състав) от 18 март 2014 г. – Европейска комисия/Европейски парламент и Съвет на Европейския съюз, цитирано по-горе; решение на Съда от 17 март 2016 г. – Европейски парламент/ Европейска комисия, цитирано по-горе; решение на Съда (голям състав) от 14 юни 2016 г. – Парламент/Съвет, цитирано по-горе.

(5)

Вж. решение на Съда (голям състав) от 14 юни 2016 г. – Парламент/Съвет, цитирано по-горе; решение на Съда (голям състав) от 24 юни 2016 г. – Парламент/Съвет, цитирано по-горе.

(6)

Правилник за дейността на Европейския парламент, Приложение V, точка XVI.3.


СТАНОВИЩЕ на комисията по международна търговия (12.2.2018)

на вниманието на комисията правни въпроси и комисията по конституционни въпроси

относно тълкуване и прилагане на междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество

(2016/2018(INI))

Докладчик по становище: Бенд Бендсен

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по международна търговия приканва водещите комисии – комисията по правни въпроси и комисията по конституционни въпроси да включат в предложението за резолюция, което ще приемат, следните предложения:

А.  като има предвид, че Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество (МИС за по-добро законотворчество) призовава за междуинституционално сътрудничество с цел опростяване на действащото законодателство на Съюза и избягване на свръхрегулирането и административната тежест за гражданите, администрациите и предприятията; като има предвид, че Парламентът подчертава, че по отношение на международните търговски споразумения тези цели не следва да водят до по-ниски стандарти в областта на опазването на околната среда, общественото здравеопазване, здравето на работниците, безопасността, стандартите на Международната организация на труда или правата на потребителите;

Б.  като има предвид, че регулаторното сътрудничество се превърна в ключов инструмент за международните търговски споразумения по пътя към диалог по отношение на регулирането и съгласуваност между търговските партньори; като има предвид, че Комисията трябва да остане ангажирана в този процес по отношение на принципите за справедливи и еднакви условия за всички заинтересовани страни и гарантирането на максимална прозрачност при вземането на решения;

В.  като има предвид, че Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество вече започна да води до осезаеми подобрения при някои приоритети, и като има предвид, че параграф 40 от него се ангажира с договарянето на по-добри практически условия за сътрудничество и обмен на информация в областта на международните споразумения;

1.  счита, че е от основно значение да се зачита хоризонтално отдавна установената практика за изчакване на одобрението на ЕП преди временното прилагане на разпоредбите за търговията и инвестициите от политически важни споразумения, както беше също така обещано от комисар Малмстрьом в хода на нейното изслушване на 29 септември 2014 г.; призовава Съвета, Комисията и ЕСВД да продължат да разширяват тази практика за всички международни споразумения;

2.  призовава другите институции да спазват Договорите и регламентите и да спазват релевантната съдебна практика с цел гарантиране, че Парламентът:

a.  получава незабавна, пълна и прецизна информация по време на целия жизнен цикъл на международните споразумения по проактивен, структуриран и целенасочен начин, без да се накърнява преговорната позиция на ЕС, и разполага с достатъчно време да изрази възгледите си на всички етапи и те биват вземани предвид във възможно най-голяма степен;

б.  получава прецизна информация и участва в етапа на прилагане на споразуменията, особено по отношение на решенията, които се вземат от органите, създадени със споразумения, и има разрешение да упражнява пълноценно правата си като съзаконодател, когато те оказват въздействие върху законодателството на ЕС;

в.  получава проактивно представена информация относно позицията на Комисията в рамките на международни форуми като СТО, УНКТАД, ОИСР, ПРООН, ФАО и Съвета на ООН по правата на човека;

3.  отбелязва, че Парламентът е готов да сезира Съда на Европейския съюз (СЕС) отново, за да се гарантира, че правата на Парламента се спазват, ако в близко бъдеще не се постигне убедителен напредък в преговорите по параграф 40 от МИС за по-добро законотворчество;

4.  отбелязва, че всяка от институциите следва да има предвид, че тяхната отговорност като законодатели не приключва след сключване на международни споразумения; подчертава необходимостта от внимателно наблюдение на изпълнението и от текущи усилия за гарантиране на това, че споразуменията постигат своите цели; призовава институциите да прилагат най-добрите практики и съвместния подход и по отношение на етапите, свързани с осъществяването и оценката на международни споразумения;

5.  приветства Работната програма на Комисията по свързани с търговията приоритетни досиета, въпреки че може да предостави повече информация относно планирането на международните търговски преговори; призовава за по-голяма прозрачност на законодателния процес, например чрез използване на обща база данни;

6.  отбелязва, че оценките на въздействието, включително анализът на положението с правата на човека, могат да бъдат важен инструмент при договарянето на споразумения за търговия и инвестиции, като помагат на страните да спазват своите задължения в областта на правата на човека, и припомня обвързващия характер на споразумения като Международния пакт за икономически, социални и културни права;

7.  приветства по-системния подход към оценките на въздействието, въпреки че използваната методология не винаги е оптимална; призовава Комисията да продължава да следва основана на резултати търговска политика, която намалява административната и регулаторната тежест за предприятията, като в същото време зачита задълженията и ангажиментите в областта на правата на човека, в съответствие с ръководните принципи на ООН и Насоките на Комисията;

8.  призовава Комисията и Съвета към пълно спазване на разпределението на областите на компетентност между ЕС и неговите държави членки, както става ясно от Становище на Съда 2/15 от 16 май 2017 г., за приемането на указания за водене на преговори, преговори и правно основание на предложения за подписване и сключване, и по-специално за подписването и сключването от страна на Съвета на международни търговски споразумения;

9.  приветства подобренията в начина на прилагане на делегирани актове и актове за изпълнение, но счита, че е необходимо по-нататъшно сближаване с оглед на становищата на Парламента; насърчава използването на междуинституционалния регистър за делегираните актове и участието в срещи на експерти.

ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

20.2.2018

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

35

0

0

Членове, присъствали на окончателното гласуване

William (The Earl of) Dartmouth, Laima Liucija Andrikienė, David Campbell Bannerman, Daniel Caspary, Salvatore Cicu, Santiago Fisas Ayxelà, Christofer Fjellner, Karoline Graswander-Hainz, Heidi Hautala, Nadja Hirsch, Patricia Lalonde, Bernd Lange, David Martin, Anne-Marie Mineur, Sorin Moisă, Alessia Maria Mosca, Godelieve Quisthoudt-Rowohl, Viviane Reding, Tokia Saïfi, Marietje Schaake, Helmut Scholz, Joachim Schuster, Joachim Starbatty, Adam Szejnfeld, Hannu Takkula, Iuliu Winkler, Jan Zahradil

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Bendt Bendtsen, Klaus Buchner, Nicola Danti, Agnes Jongerius, Sajjad Karim, Jarosław Wałęsa

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване

Mario Borghezio, Jacques Colombier

ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

35

+

ALDE

Nadja Hirsch, Patricia Lalonde, Marietje Schaake, Hannu Takkula

ECR

David Campbell Bannerman, Sajjad Karim, Joachim Starbatty, Jan Zahradil

EFDD

William (The Earl of) Dartmouth

ENF

Mario Borghezio, Jacques Colombier

GUE/NGL

Anne-Marie Mineur, Helmut Scholz

PPE

Laima Liucija Andrikienė, Bendt Bendtsen, Daniel Caspary, Salvatore Cicu, Santiago Fisas Ayxelà, Christofer Fjellner, Sorin Moisă, Godelieve Quisthoudt-Rowohl, Viviane Reding, Tokia Saïfi, Adam Szejnfeld, Jarosław Wałęsa, Iuliu Winkler

S&D

Nicola Danti, Karoline Graswander-Hainz, Agnes Jongerius, Bernd Lange, David Martin, Alessia Maria Mosca, Joachim Schuster

VERTS/ALE

Klaus Buchner, Heidi Hautala

0

-

 

 

0

0

 

 

Легенда на използваните знаци:

+  :  „за“

-  :  „против“

0  :  „въздържал се“


СТАНОВИЩЕ на комисията по икономически и парични въпроси (24.11.2017)

на вниманието на комисията правни въпроси и комисията по конституционни въпроси

относно тълкуването и прилагането на междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество

(2016/2018(INI))

Докладчик по становище: Роберто Гуалтиери

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по икономически и парични въпроси приканва водещите комисии – комисията по правни въпроси и комисията по конституционни въпроси да включат в предложението за резолюция, което ще приемат, следните предложения:

1.  изразява съжаление, че не се предоставят едновременно всички преводи на законодателни предложения, което забавя законодателния процес;

2.  счита, че председателствата на Съвета следва да предоставят по-подробна информация на Парламента относно преговорите в Съвета, за да може Парламентът да разбира по-добре позициите на държавите членки и естеството на изпитваните от тях затруднения и да улеснява успешното и навременно приключване на тристранните преговори; припомня, че съгласно точка 34 от междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество (МИС) съзаконодателите изразяват съгласие „че е важно да се поддържат тесни контакти още преди провеждането на междуинституционални преговори, за да се постигне по-добро взаимно разбиране на съответните позиции“ и че за тази цел „те ще улесняват взаимния обмен на мнения и информация, включително като отправят покани към представители на другите институции за участие в редовен неофициален обмен на мнения“; изтъква, че тази точка от МИС до настоящия момент не е била изпълнявана в достатъчна степен и че продължава да съществува асиметрия, що се отнася до предоставянето на информация, тъй като заседанията на комисиите са общодостъпни, докато работните групи на Съвета не са; изразява съжаление във връзка с продължаващата липса на прозрачност на заседанията на Еврогрупата и подчертава необходимостта Европейският парламент и неговите членове да имат достъп до документи, свързани с програмите на държавите членки, преди процеса на вземане на решения, както и до бележките, представяни на Еврогрупата след заседанията, включително протоколите от тях; счита, че участието на представители на Парламента в заседанията на работните групи на Съвета би улеснило взаимното разбирателство по същия начин, както и участието в заседанията на експертните групи;

3.  припомня, че точка 32 от МИС трите институции постигнаха съгласие, че „Комисията осъществява ролята си на посредник, като третира равностойно двата клона на законодателния орган, при пълно зачитане на функциите, възложени на трите институции с Договорите“; ето защо изисква от Комисията да предоставя на разположение и когато е осъществимо, да оповестява публично всички релевантни документи, свързани със законодателните предложения, включително неофициалните документи, на двамата съзаконодатели по едно и също време;

4.  подчертава, че оценката на въздействието на новите законодателни предложения следва да взема предвид основните права на гражданите, високите равнища на социално приобщаване, цената на „отказа от Европа“, засиленото опазване на околната среда, както и да се стреми да приобщава в пълна степен публичните организации и организациите на гражданското общество с оглед на целта за гарантиране на пълна прозрачност на процеса на вземане на решения и най-високо равнище на социална справедливост;

5.  подчертава необходимостта от подобряване на неформалното сътрудничество по време на подготвителния етап на делегираните актове и на актовете за изпълнение; предупреждава да не се изпуска от поглед намерението на съзаконодателите, както то е изразено в определен законодателен акт и като част от неговата цел, когато се подготвят делегирани актове и актове за изпълнение; подчертава значението на Регистъра на делегирани актове, който скоро ще започне да функционира; изисква от Комисията да уведомява съзаконодателите едновременно за всички приети проекти на мерки за изпълнение, включително актовете за изпълнение и техническите стандарти за изпълнение;

6.  изразява съжаление поради факта, че в много случаи Комисията счита мерките от ниво 2, приети от трите органа за финансови услуги (ESAME, ЕБО и ЕIОPA), за приети без промени, което намалява времето за контрол, с което разполага Парламентът, при въвеждането на важни или на значителен брой промени;

7.  предлага Съветът да провежда срещи с Парламента поне веднъж по време на процедурата на консултация, така че Парламентът да може да представя и обяснява причините за одобрените изменения и Съветът да заявява позицията си по всяка една от тях; предлага при всички случаи Съветът да представя писмен отговор;

8.  предлага Парламентът да извършва количествено проучване на ефективността на процедурата на консултация;

9.  настоятелно призовава Комисията да спазва времевата рамка, посочена в Регламента за Европейските надзорни органи, за вземане на решение дали да одобри, измени или отхвърли проекти на технически стандарти, и като минимум да информира съзаконодателите официално и своевременно, ако, в изключителни случаи, не е в състояние да спазва тези срокове, като посочва също така своите основания за това; подчертава факта, че напоследък Комисията е пропускала да прави това в множество случаи; напомня на Комисията, че процедурите, чрез които Парламентът обявява, че няма възражения към даден акт, нямат за цел да компенсират случаи на забавяне от страна на Комисията и че тези процедури оказват значително влияние върху времето, с което Парламентът разполага, за да упражнява правата си за контрол;

10.  настоятелно призовава Комисията да спазва задължителните срокове, определени за доклади за изпълнение и за прегледи на вече съществуващи директиви и регламенти;

11.  призовава за засилване чрез междуинституционално споразумение на ролята на Парламента в Европейския семестър;

12.  призовава европейските представители да обръщат особено внимание на последователността между международните стандарти/изисквания и приетото обвързващо законодателство на ЕС;

13.  призовава Комисията да оповестява документи, в които се излага нейната позиция в международните организации, които определят стандарти във финансовата, паричната и регулаторната област, по-специално Базелския комитет по банков надзор; изисква Парламентът да бъде напълно информиран на всички етапи от разработването на международни стандарти, които биха могли да имат въздействие върху законодателството на ЕС.

14.  призовава за установяване и формализиране на „финансов диалог“ относно приемането и съгласуването на европейски позиции в периода преди важни международни преговори, в съответствие с резолюцията, приета от Европейския парламент, относно ролята на ЕС в рамките на международните финансови, парични и регулаторни институции и органи(1); подчертава, че въз основа на подробни насоки, които е възможно да бъдат допълвани с проактивни даващи ориентири резолюции, тези позиции следва да бъдат обсъждани и предварително известни и че следва да бъдат гарантирани последващи действия, като Комисията докладва редовно относно прилагането на тези насоки.

ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

21.11.2017

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

47

0

6

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Gerolf Annemans, Hugues Bayet, Pervenche Berès, Udo Bullmann, Thierry Cornillet, Markus Ferber, Jonás Fernández, Sven Giegold, Neena Gill, Roberto Gualtieri, Brian Hayes, Gunnar Hökmark, Cătălin Sorin Ivan, Barbara Kappel, Wajid Khan, Georgios Kyrtsos, Philippe Lamberts, Sander Loones, Olle Ludvigsson, Ivana Maletić, Gabriel Mato, Costas Mavrides, Bernard Monot, Caroline Nagtegaal, Luděk Niedermayer, Stanisław Ożóg, Dimitrios Papadimoulis, Pirkko Ruohonen-Lerner, Anne Sander, Alfred Sant, Molly Scott Cato, Pedro Silva Pereira, Peter Simon, Theodor Dumitru Stolojan, Kay Swinburne, Ramon Tremosa i Balcells, Ernest Urtasun, Marco Valli, Tom Vandenkendelaere, Miguel Viegas, Jakob von Weizsäcker, Marco Zanni, Sotirios Zarianopoulos

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Andrea Cozzolino, Herbert Dorfmann, Frank Engel, Ashley Fox, Paloma López Bermejo, Thomas Mann, Siegfried Mureşan

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване

Bogdan Brunon Wenta, Wim van de Camp

ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

47

+

ALDE

Thierry Cornillet

ECR

Ashley Fox, Sander Loones, Stanisław Ożóg, Pirkko Ruohonen-Lerner, Kay Swinburne

EFDD

Marco Valli

ENF

Gerolf Annemans, Barbara Kappel, Bernard Monot

GUE/NGL

Dimitrios Papadimoulis

PPE

Herbert Dorfmann, Frank Engel, Markus Ferber, Brian Hayes, Gunnar Hökmark, Georgios Kyrtsos, Ivana Maletić, Thomas Mann, Gabriel Mato, Siegfried Mureşan, Luděk Niedermayer, Anne Sander, Theodor Dumitru Stolojan, Tom Vandenkendelaere, Bogdan Brunon Wenta, Wim van de Camp

S&D

Hugues Bayet, Pervenche Berès, Udo Bullmann, Andrea Cozzolino, Jonás Fernández, Neena Gill, Roberto Gualtieri, Cătălin Sorin Ivan, Ramón Jáuregui Atondo, Wajid Khan, Olle Ludvigsson, Costas Mavrides, Alfred Sant, Pedro Silva Pereira, Peter Simon, Jakob von Weizsäcker

Verts/ALE

Sven Giegold, Philippe Lamberts, Molly Scott Cato, Ernest Urtasun

0

-

6

0

ALDE

Caroline Nagtegaal, Ramon Tremosa i Balcells

ENF

Marco Zanni

GUE/NGL

Paloma López Bermejo, Miguel Viegas

NI

Sotirios Zarianopoulos

Легенда на използваните знаци:

+  :  „за“

-  :  „против“

0  :  „въздържал се“

(1)

Приети текстове, P8_TA(2016)0108.


СТАНОВИЩЕ на комисията по заетост и социални въпроси (28.3.2018)

на вниманието на комисията по правни въпроси и на комисията по конституционни въпроси

относно тълкуването и прилагането на междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество

(2016/2018(INI))

Докладчик по становище: Антия Макинтайър

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по заетост и социални въпроси приканва комисията по правни въпроси и комисията по конституционни въпроси, като водещи комисии, да включат в предложението за резолюция, което ще приемат, следните предложения:

1.  приема за сведение междуинституционалното споразумение (МИС) за по-добро законотворчество и включването на нови, новаторски елементи с цел по-добро качество на регулаторната рамка, която би могла да спомогне за осигуряването на реална добавена стойност по отношение на конкурентоспособността, растежа и създаването на работни места, по-специално чрез въвеждането на годишен обзор на тежестта, цели за намаляване на тежестта, тестове за МСП и конкурентоспособността, които следва да бъдат основен елемент на всички оценки на въздействието, и обвързването на Комитета за регулаторен контрол (КРК) с контрола на качеството на оценките на въздействието, а също така и чрез подобряване на законодателните процедури, които изискват лоялно сътрудничество между европейските институции и повишаване на прозрачността на законотворчеството, при зачитане на основните принципи на правото на Съюза – демократична легитимност, субсидиарност и пропорционалност;

2.  счита споразумението за по-добро законотворчество за междуинституционален проект, който има за цел да подобри качеството на законодателството на Съюза; припомня, че в много случаи чрез законодателството на ЕС се хармонизират или заменят различните правила в 28-те държави членки, в резултат на което националните пазари стават взаимно и еднакво достъпни и се намаляват административните разходи като цяло, за да бъде създаден напълно функциониращ вътрешен пазар;

3.  подчертава значението на прозрачното и лоялно сътрудничество между Парламента, Съвета и Комисията, които следва да намери практическо приложение чрез действителен ангажимент от страна на Комисията за включване на Парламента и Съвета, на същото равнище, в изпълнението на договореностите на Комисията за програмиране, и припомня на Комисията нейното задължение да откликва своевременно на законодателни и незаконодателни доклади по собствена инициатива; изразява съжаление, че няколко доклада по собствена инициатива са останали без отговор, и призовава Комисията да представя на съзаконодателите, в срок до три месеца, причините за оттеглянето на даден текст, като това се придружава от мотивиран отговор по исканията за законодателни или незаконодателни предложения;

4.  подчертава, че понастоящем съществува информационна асиметрия между Парламента и Съвета, тъй като заседанията на парламентарните комисии се провеждат по публично достъпен начин, докато тези на Съвета – не; ето защо подчертава значението на незабавното прилагане на точка 34 от споразумението, която предвижда, че Парламентът и Съветът, в качеството си на съзаконодатели, следва да поддържат тесни връзки в хода на междуинституционалните преговори, по-специално чрез взаимен обмен на мнения и информация;

5.  приема за сведение, в качеството си на съзаконодател, натоварен с упражняването на контрол върху Комисията, създаването на работна група на Комисията относно субсидиарността, пропорционалността и принципа „Правим по-малко, но по-ефективно“, която следва да работи изключително близко с МИС за повишаването на доверието на гражданите, които считат принципа на субсидиарност за ключов аспект на демократичния процес и които очакват от ЕС да предприема действия там, където той има реална добавена стойност, и да участват в по-голяма степен в процеса на вземане на решения на равнище ЕС;

6.  счита, че принципът „Мисли първо за малките“ следва да играе важна роля за създаването на работни места и растежа чрез намаляването на свързаните със законодателството разходи за МСП; отбелязва, че законодателството може да оказва различно въздействие върху големите предприятия и върху МСП, което следва да се взема под внимание по време на законодателния процес; насърчава Комисията да обмисли как потребностите на МСП могат да бъдат отчитани в по-голяма степен, когато се изготвя законодателство, и да провежда „тест за МСП“, за да установява въздействието на своите предложения върху МСП, като продължава да гарантира високи стандарти на защита на потребителите, работниците, здравето и околната среда, независимо от размера на предприятието; посочва, че сътрудничеството със социалните партньори може да помага за гарантирането, че мерките се прилагат без прекомерна административна тежест, включително в малки и средни предприятия;

7.  настоятелно призовава Комисията в контекста на по-доброто законотворчество да оценява по-добре социалните и екологичните последици от своите политики, както и тяхното въздействие върху основните права на гражданите, като има предвид разходите, свързани с липсата на законодателство на европейско равнище, както и факта, че анализите на разходите и ползите са само един от многото критерии;

8.  изтъква наръчника за социална оценка на въздействието (ОВ), и по-специално насоките относно предоставянето на оценки на въздействието във връзка с изменения по същество; изразява твърдото убеждение, че оценките на въздействието върху измененията на Парламента ще спомагат за засилване на позицията на Парламента; посочва, че въпреки че оценките на въздействието могат да допринасят за подобряване на качеството на законодателството на ЕС, в МИС все пак се посочва, че това не трябва да води до необосновано забавяне на законодателния процес или да засяга способността на съзаконодателите да предлагат изменения или да заменят политическия процес на вземане на решения;

9.  припомня, че съгласно МИС за по-добро законотворчество „всяка от трите институции отговаря за определяне на организацията на работата си по оценката на въздействието, включително по отношение на вътрешните организационни ресурси и контрола на качеството“;

10.  изразява твърдението, че съгласно текста на МИС е от основно значение „първоначалната оценка на въздействието на Комисията и всяка допълнителна дейност за оценка на въздействието, извършена от институциите по време на законодателния процес“, да се обявяват публично преди приключване на законодателния процес, в интерес на прозрачността по отношение на гражданите и на заинтересованите страни;

11.  подчертава значението на своевременното, публично и прозрачно участие и консултиране със заинтересованите страни с достатъчно време за съдържателни отговори; счита, че е от съществено значение обществените консултации да се провеждат от Комисията на всички официални езици по време на подготвителната фаза;

12.  подчертава значението на договорения Годишен обзор на тежестта като инструмент, който би спомагал за идентифицирането и наблюдението на резултатите от усилията на ЕС за избягване на излишната тежест и за подобряване на качеството на законодателството на Съюза, които трябва да бъдат амбициозни;

13.  настоятелно призовава Комисията да създаде без забавяне всички мерки, предложени в МИС, особено мерките, свързани с лоялното сътрудничество между институциите, и по-специално годишното изследване относно тежестта, тъй като то може играе ключова роля при изпълнението и прилагането на законодателството на ЕС, по-специално при контрола на транспонирането на директиви от държавите членки, както и на всички национални мерки, които излизат извън обхвата на разпоредбите на законодателството на ЕС („свръхрегулиране“), като същевременно се има предвид, че държавите членки са винаги свободни да прилагат по-високи стандарти, ако в правото на Съюза са определени само минимални стандарти; във връзка с това счита, че годишното изследване на тежестта представлява допълнителна възможност за по-нататъшно доказване на добавената стойност на законодателството на ЕС и за осигуряване на прозрачност по отношение на нашите граждани;

14.  отбелязва, че Комитетът за регулаторен контрол е добре дошла първа стъпка към постигане на независим орган за контрол; счита, че новият Комитет за регулаторен контрол (КРК) трябва да демонстрира повече амбиция; призовава за редовна оценка и последващи действия по отношение на работата на КРК при изпълнението на неговата роля за надзор и предоставяне на обективни експертни съвети за качеството на оценките на въздействието; подчертава ползата от публикуването на становищата на Комитета за регулаторен контрол едновременно с резултатите от оценките на въздействието, когато това е възможно;

15.  приветства факта, че в МИС се предвижда при изготвянето на законодателната програма да се вземат предвид „европейската добавена стойност“ на всяко предложено действие на Съюза, както и „цената на отказа от Европа“ при липса на действие на равнището на Съюза; изтъква, че цената на отказа от Европа може да се оцени на 1,75 трилиона евро годишно, което е равно на 12% от БВП на ЕС (2016 г.)(1); във връзка с това изразява признание за работата на дирекцията за оценка на въздействието и европейската добавена стойност на Службата на ЕП за парламентарни изследвания (EPRS);

16.  подчертава факта, че изборът на правно основание за дадено предложение на Комисията следва да се взема въз основа на обективни съображения, които подлежат на съдебен контрол. подчертава обаче правото на Парламента като съзаконодател да предлага изменения на правните основания въз основа на своето тълкуване на Договорите;

17.  подчертава, че по-доброто законотворчество следва да се фокусира в по-малка степен върху намаляването на регулирането и да се съсредоточава повече върху качественото законодателство и способността му да защитава и насърчава интересите на гражданите на ЕС; изтъква, че когато се извършват проверки за пригодност на законодателството, е важно основните права, както и съображенията, свързани със заетостта, здравето и безопасността, да имат същата тежест както финансовите съображения; посочва, че в случай на противоречия основните права следва винаги да имат предимство;

18.  отбелязва, че съгласно МИС „Комисията [... ще] прави оценка на осъществимостта на определянето като принос към своята Програма за пригодност и изпълнение на регулаторната рамка (REFIT) за цели за намаляване на тежестта в конкретни сектори“, за да работи за намаляване на регулаторната и административната тежест; призовава Комисията да изяснява и, когато е целесъобразно, да установява цели за намаляване на необоснована тежест в ключови сектори, без да прави по-трудно постигането на амбициозните стратегически цели на ЕС;

19.  припомня, че в своето решение от 9 март 2016 г. относно новото МИС Парламентът заяви, че текстът му не ангажира в достатъчна степен трите институции да включват в своите оценки на въздействието тестове за МСП и за конкурентоспособността; изразява твърдото убеждение, че следва да се предприемат по-нататъшни стъпки, за да се ангажират трите институции да включват в своите оценки на въздействието тестове за МСП и за конкурентоспособността;

20.  призовава комисията по заетост и социални въпроси да отделя време за извършване на редовен анализ на изпълнението на законодателството; счита, че комисията по заетост и социални въпроси следва да кани редовно Комисията да представя своите оценки на въздействието на заседанията в пълен състав;

21.  призовава всички комисии да правят редовен преглед на оценките на въздействието, изготвяни от Комисията, и да правят преглед на предварителния анализ на оценката на въздействието на Европейския парламент на възможно най-ранен етап в законодателния процес.

ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

27.3.2018

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

26

18

3

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Guillaume Balas, Tiziana Beghin, Brando Benifei, Mara Bizzotto, Enrique Calvet Chambon, David Casa, Michael Detjen, Lampros Fountoulis, Elena Gentile, Arne Gericke, Marian Harkin, Czesław Hoc, Agnes Jongerius, Ádám Kósa, Agnieszka Kozłowska-Rajewicz, Patrick Le Hyaric, Jeroen Lenaers, Thomas Mann, Dominique Martin, Miroslavs Mitrofanovs, Emilian Pavel, João Pimenta Lopes, Georgi Pirinski, Marek Plura, Sofia Ribeiro, Robert Rochefort, Claude Rolin, Siôn Simon, Romana Tomc, Ulrike Trebesius, Marita Ulvskog, Renate Weber

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Georges Bach, Amjad Bashir, Heinz K. Becker, Tania González Peñas, Ivari Padar, Anne Sander, Sven Schulze, Jasenko Selimovic, Csaba Sógor, Neoklis Sylikiotis, Ivo Vajgl

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъстващи на окончателното гласуване

Jude Kirton-Darling, Ana Miranda, James Nicholson, Massimo Paolucci

ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

26

+

ALDE

Enrique Calvet Chambon, Marian Harkin, Robert Rochefort, Jasenko Selimovic, Ivo Vajgl, Renate Weber

ECR

Amjad Bashir, Arne Gericke, Czesław Hoc, James Nicholson, Ulrike Trebesius

ENF

Dominique Martin

PPE

Georges Bach, Heinz K. Becker, David Casa, Ádám Kósa, Agnieszka Kozłowska-Rajewicz, Jeroen Lenaers, Thomas Mann, Marek Plura, Sofia Ribeiro, Claude Rolin, Anne Sander, Sven Schulze, Csaba Sógor, Romana Tomc

18

-

GUE/NGL

Tania González Peñas, Patrick Le Hyaric, João Pimenta Lopes, Neoklis Sylikiotis

S&D

Guillaume Balas, Brando Benifei, Michael Detjen, Elena Gentile, Agnes Jongerius, Jude Kirton-Darling, Ivari Padar, Massimo Paolucci, Emilian Pavel, Georgi Pirinski, Siôn Simon, Marita Ulvskog

VERTS/ALE

Ana Miranda, Miroslavs Mitrofanovs

3

0

EFDD

Tiziana Beghin

ENF

Mara Bizzotto

NI

Lampros Fountoulis

Легенда на използваните знаци:

+  :  „за“

-  :  „против“

0  :  „въздържал се“

(1)

http://www.europarl.europa.eu/RegData/etudes/STUD/2017/603239/EPRS_STU%282017%29603239_EN.pdf


СТАНОВИЩЕ на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните (21.3.2018)

на вниманието на комисията по правни въпроси и на комисията по конституционни въпроси

относно тълкуването и прилагането на Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество

(2016/2018(INI))

Докладчик по становище: Адина-Йоана Вълян

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните приканва комисията по правни въпроси и комисията по конституционни въпроси, като водещи комисии, да включат в предложението за резолюция, което ще приемат, следните предложения:

Международни споразумения

1.  изразява съжаление, че обикновено не е възможно да се получи достъп до някои документи на Съвета, свързани с международни споразумения, по-специално мандати за водене на преговори;

2.  призовава за по-хармонизиран и структуриран подход, с гарантиран достъп за Парламента до всички преговорни текстове и документи по темата, дори и до тези с поверителен или класифициран характер, включително мандати за преговори и други съответни документи, използвани по време на подготвителните етапи и на самите преговори; счита освен това, че Комисията и Съветът следва да предоставят на Парламента редовно актуализирани списъци с документи, с които разполагат, свързани с преговорите;

3.  приветства писмените брифинги, предоставяни от Комисията преди провеждането на международни конференции, и ежедневните устни брифинги, предоставяни от председателството на Съвета и от Комисията по време на тези конференции;

4.  изразява съжаление във връзка с факта, че Парламентът няма право да присъства в качеството си на наблюдател на координационните заседания на ЕС по време на международни конференции;

5.  призовава трите институции на ЕС да завършат своевременно преговорите по по-добри практически условия за сътрудничество и обмен на информация, които започнаха през ноември 2016 г. в съответствие с параграф 40 от Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество;

Делегирани актове и актове за изпълнение

6.  отбелязва, че делегирането на правомощия на Комисията не е само технически въпрос, но може да включва въпроси от политическа чувствителност, които са от съществено значение за гражданите, потребителите и предприятията в ЕС;

7.  припомня факта, че както е посочено в съображение 7, новото Междуинституционално споразумение следва да подпомогне преговорите в рамките на обикновената законодателна процедура и да подобри прилагането на членове 290 и 291 от ДФЕС, но изразява съжаление поради факта, че това все още не е факт; изразява силно недоволство от факта, че Съветът все още не е много склонен да приема делегирани актове, когато критериите по член 290 от ДФЕС са изпълнени; подчертава, че това създава значително напрежение при преговорите;

8.  изразява особена загриженост, че Съветът почти системно се опитва да заменя делегираните актове с актове за изпълнение; счита за особено неприемливо, че Съветът се опитва да използва привеждането в съответствие след приемането на Договора от Лисабон, за да замени процедурата по регулиране с контрол с актове за изпълнение, а не по-скоро с делегирани актове;

9.  изразява разочарование, че Комисията невинаги е защитавала собствените си първоначални предложения по отношение на използването на делегирани актове;

10.  припомня, че важните от политическа гледна точка елементи, като например списъци или регистри на Съюза на продукти или вещества, следва да продължават да бъдат неразделна част от основния акт — когато е целесъобразно — под формата на приложения — и следва да бъдат променяни единствено посредством делегирани актове; подчертава, че създаването на самостоятелни списъци следва да се избягва в интерес на правната сигурност;

11.  очаква с нетърпение да започне да използва един добре структуриран и удобен за ползвателите функционален регистър на делегираните актове, който беше публикуван на 12 декември 2017 г. и беше изискан от Европейския парламент;

12.  припомня на трите институции на ЕС, че е необходим допълнителен напредък по създаването на специализирана съвместна база данни за актуалното състояние на законодателните досиета;

Оценки на въздействието

13.  отново отправя своя призив за задължително включване във всички оценки на въздействието на балансиран анализ на средносрочните и дългосрочните икономически, социални, екологични и здравни последици;

14.  подчертава, че оценките на въздействието следва да служат само като ръководство за по-добро законотворчество и като помощно средство за вземане на политически решения и че те в никакъв случай не следва да заменят политическите решения в рамките на демократичния процес на вземане на решения или да възпрепятстват ролята на вземащите решения лица, които отговарят за своите действия от политическа гледна точка;

15.  счита, че оценките на въздействието не следва да водят до необосновани забавяния на законодателни процедури, нито да бъдат използвани като процедурни пречки в опит за забавяне на нежелано законодателство;

16.  призовава Комисията да използва оценките на въздействието и последващите оценки, за да проучва съвместимостта на инициативи, предложения или съществуващо законодателство с Целите за устойчиво развитие, както и съответното въздействие върху напредъка и изпълнението на тези Цели;

Опростяване

17.  счита, че някои административни тежести са необходими за гарантиране на правилното спазване на целите на законодателството и на необходимото равнище на защита, по-специално по отношение на околната среда и защитата на общественото здраве – сектори, в които изискванията за предоставяне на информация трябва да бъдат запазени;

18.  подчертава колко е важно да се избягва ненужната бюрокрация и да се взема под внимание взаимовръзката между размера на дадено дружество и ресурсите, необходими за изпълнение на съответните задължения;

19.  счита, че тъй като качеството е от първостепенно значение, работата по опростяването на регулаторната дейност не следва да служи като претекст за демонстриране на по-ниско равнище на амбициозност по въпроси от изключителна важност за опазването на околната среда, общественото здраве и безопасността на храните;

20.  въпреки че подчертава необходимостта от обмисляне и подобряване на ефективността на съществуващите интервенции чрез намаляване на ненужните регулаторни разходи, счита, че създаването на „нетна“ цел за намаляване на регулаторните разходи не е целесъобразно, тъй като това свива ненужно обхвата на наличните инструменти за справяне с нови или нерешени въпроси, без да се вземат под внимание съответните ползи от регулирането;

21.  приветства съобщението на Комисията, че при извършване на прегледа на съществуващото и планираното законодателство тя ще взема под внимание специфичните интереси на микропредприятията и МСП и ще прилага по-леки режими за тези дружества под формата на освобождаване и опростяване; насърчава Комисията да проучи начини, по които потребностите на МСП и микропредприятията могат да бъдат отчитани в по-голяма степен, когато се изготвя законодателство, като продължава да гарантира високи стандарти на защита на потребителите, работниците, общественото здраве и околната среда;

22.  приветства създаването на работната група на Комисията относно субсидиарността, пропорционалността и принципа „Правим по-малко, но по-ефективно“, която трябва да работи изключително близко с Междуинституционалното споразумение за повишаването на доверието на гражданите, които считат принципа на субсидиарност за ключов аспект на демократичния процес;

23.  подчертава новите разпоредби за консултации с обществеността и заинтересованите страни, които следва да послужат като важен инструмент както в подготвителния етап, така и по време на целия законодателен процес;

Изпълнение и прилагане на правото на ЕС

24.  счита, че при прилагането и транспонирането на актове на ЕС следва да се прави ясно разграничение между случаите на „свръхрегулиране“, в които държавите членки въвеждат допълнителни административни изисквания без връзка със законодателството на ЕС, и определянето на по-високи стандарти, които излизат извън минималните стандарти за целия ЕС, в областта на опазването на околната среда, защитата на потребителите, здравеопазването и безопасността на храните;

25.  призовава държавите членки да се въздържат максимално от създаване на допълнителни административни изисквания, когато транспонират законодателството на ЕС, и в съответствие с параграф 43 от Междуинституционалното споразумение да представят тези добавени елементи така в акта за транспониране или в свързаните с него документи, че да могат да бъдат идентифицирани;

°

°  °

26.  подчертава, че при прилагането на законодателството на ЕС и в случаите, в които в него се предвиждат единствено минимални стандарти, държавите членки разполагат със свободата да въвеждат по-високи стандарти за опазване на околната среда и защита на потребителите, здравеопазването и безопасността на храните.

ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

20.3.2018

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

54

5

3

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Marco Affronte, Margrete Auken, Pilar Ayuso, Ivo Belet, Biljana Borzan, Paul Brannen, Soledad Cabezón Ruiz, Nessa Childers, Birgit Collin-Langen, Miriam Dalli, Seb Dance, Angélique Delahaye, Mark Demesmaeker, Stefan Eck, Bas Eickhout, Karl-Heinz Florenz, Francesc Gambús, Elisabetta Gardini, Gerben-Jan Gerbrandy, Arne Gericke, Jens Gieseke, Julie Girling, Sylvie Goddyn, Françoise Grossetête, Andrzej Grzyb, Jytte Guteland, Anneli Jäätteenmäki, Karin Kadenbach, Kateřina Konečná, Urszula Krupa, Giovanni La Via, Jo Leinen, Peter Liese, Lukas Mandl, Valentinas Mazuronis, Susanne Melior, Rory Palmer, Massimo Paolucci, Piernicola Pedicini, Bolesław G. Piecha, Pavel Poc, Julia Reid, Frédérique Ries, Michèle Rivasi, Daciana Octavia Sârbu, Annie Schreijer-Pierik, Davor Škrlec, Renate Sommer, Claudiu Ciprian Tănăsescu, Ivica Tolić, Adina-Ioana Vălean, Damiano Zoffoli

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Christofer Fjellner, Elena Gentile, Merja Kyllönen, Norbert Lins, Gesine Meissner, Ulrike Müller, Mihai Ţurcanu

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъстващи на окончателното гласуване

Fernando Ruas, Ruža Tomašić, Jadwiga Wiśniewska

ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

54

+

ALDE

Gerben-Jan Gerbrandy, Anneli Jäätteenmäki, Valentinas Mazuronis, Gesine Meissner, Ulrike Müller, Frédérique Ries

EFDD:

Piernicola Pedicini

GUE/NGL:

Stefan Eck, Kateřina Konečná, Merja Kyllönen

PPE:

Pilar Ayuso, Ivo Belet, Birgit Collin-Langen, Angélique Delahaye, Christofer Fjellner, Karl-Heinz Florenz, Francesc Gambús, Elisabetta Gardini, Jens Gieseke, Julie Girling, Françoise Grossetête, Andrzej Grzyb, Giovanni La Via, Peter Liese, Norbert Lins, Lukas Mandl, Fernando Ruas, Annie Schreijer-Pierik, Renate Sommer, Ivica Tolić, Mihai Ţurcanu, Adina-Ioana Vălean

S&D:

Biljana Borzan, Paul Brannen, Soledad Cabezón Ruiz, Nessa Childers, Miriam Dalli, Seb Dance, Elena Gentile, Jytte Guteland, Karin Kadenbach, Jo Leinen, Susanne Melior, Rory Palmer, Massimo Paolucci, Pavel Poc, Daciana Octavia Sârbu, Claudiu Ciprian Tănăsescu, Damiano Zoffoli

VERTS/ALE:

Marco Affronte, Margrete Auken, Bas Eickhout, Michèle Rivasi, Davor Škrlec

5

-

ECR

Arne Gericke, Urszula Krupa, Bolesław G. Piecha, Ruža Tomašić, Jadwiga Wiśniewska

3

0

ECR:

Mark Demesmaeker

EFDD:

Julia Reid

ENF:

Sylvie Goddyn

Легенда на използваните знаци:

+  :  „за“

-  :  „против“

0  :  „въздържал се“


СТАНОВИЩЕ на комисията по петиции (25.1.2017)

на вниманието на комисията правни въпроси и комисията по конституционни въпроси

относно тълкуването и прилагането на междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество

(2016/2018(INI))

Докладчик по становище: Нотис Мариас

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по петиции приканва водещите комисия по правни въпроси и комисия по конституционни въпроси да включат в предложението за резолюция, което ще приемат, следните предложения:

1.  се запознава с целта на Комисията за по-добро регулиране като приоритет за този период, и потвърждава необходимостта от създаване на ясно, просто, ефективно и балансирано европейско законодателство, което цели да гарантира по-висока закрила в социално, екологично и свързано със заетостта отношение, което впоследствие ще бъде лесно за транспониране и прилагане;

2.  отбелязва, че подобрените законодателни процедури на равнището на ЕС, със своевременно и по-дълбоко междуинституционално сътрудничество, могат да доведат до по-последователно и хармонизирано прилагане на правото на ЕС;

3.  счита, че по-нататъшното развитие на прозрачността на процеса на преговорите, по-специално по отношение на Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ) и всеобхватното икономическо и търговско споразумение (ВИТС), както и на законодателния процес, и засилен контрол на съществуващото законодателство следва да бъдат водещите принципи за прилагане на Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество;

4.  изтъква, че преговорите относно оттегляне от споразумението в съответствие с член 50 от Договора за Европейския съюз се провеждат на междуинституционална основа; припомня, че член 50 единствено разяснява участието на членовете на Европейския съвет или на Съвета; изтъква, че членовете на Европейския парламент от оттегляща се държава членка не се спират от участие в Парламента и дебати и гласуване в комисии; призовава във връзка с необходимостта от засилване на прозрачността по отношение на преговорите за оттегляне както на основата на Парламента, така и на междуинституционална основа;

5.  подчертава значението на развитието и усъвършенстването на ролята на Парламента като съзаконодател и на гарантирането на равенството по отношение на Съвета, както и засилването на неговата роля като надзорен орган на всички институции на ЕС;

6.  изтъква, че ефективно законодателство на ЕС, особено по отношение на гарантиране на висока степен на опазване на околната среда, трябва да се стреми да гарантира, че установените в него процедури съответстват, когато се осъществява прилагането, на стоящата в основата цел на законодателния акт и крайната цел за опазване на околната среда.

7.  припомня многобройните получени петиции относно икономическата и социалната криза в Европейския съюз и счита, че следва да се даде приоритет на законодателни инициативи с цел съживяване на икономиката, борба с безработицата и несигурната заетост, и борба със социалното неравенство и бедността;

8.  признава значението на осъществяването на работа в рамките на комисията по петиции при оценката на качеството на законотворчеството на ЕС по отношение на реалното му приложение, както и като основа за подобряването на законодателните текстове и процедури; отбелязва в това отношение значението на истинското междуинституционално сътрудничество с Комисията във връзка с гарантирането на правилното разглеждане на петициите;

9.  насърчава развитието на ефективно законодателство, насочено към защита на заетостта и европейска конкурентоспособност, с особен акцент върху малките и средните предприятия, във всички сектори на икономиката;

10.  противопоставя се на всяка законодателна инициатива или правна рамка, която се въвежда с участието на институция на ЕС, която може да доведе до реална несигурност на пазара на труда, представлява риск за поставяне на по-голям брой хора на практика под прага на бедността или накърнява основните права, заложени в Хартата на основните права на ЕС;

11.  посочва, че оценката на въздействието на новите законодателни предложения следва систематично да взема предвид конкретните последици, включително в краткосрочен план, за цели като гарантирането на основните права на гражданите, по-високи равнища на социално включване, цената на „отказа от Европа“ и форми на заетост, при които в пълна степен са защитени социалните и свързаните с възнаграждението права на гражданите, както и адекватното опазване на околната среда; счита, че следва да се предвиди също така тест за МСП; поради това счита за неизменно всяка мярка и инструмент на равнището на ЕС да бъдат ориентирани и изпълнени по съгласуван начин с цел ефективна борба срещу неравенството, несигурността и социалното изключване; счита за съществено, следователно, всички мерки и инструменти, използвани на равнището на ЕС да бъдат планирани и изпълнени по начин, който да позволи борбата срещу неравенството, несигурната заетост и социалното изключване последователно и ефективно;

12.  призовава към по-силно консултиране със социалните партньори на ранен етап, и по-голямо участие на Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите, както и надлежно отчитане на техните безпокойства;

13.  отбелязва, че приемането на систематични оценки на въздействието не трябва да води до деполитизиране на законодателния процес, като по този начин засяга основната роля на Парламента при демократичното функциониране на Съюза, като истинския представител на пряката воля и разнообразие на гражданите на ЕС, нито да отслабва неговите законодателни правомощия, като размътва дебатите му или ги прави безсмислени, и замества политическите решения, които се вземат в него;

14.  подчертава, че с оглед на целта за гарантиране на пълна прозрачност на процеса на вземане на решения и по-високи равнище на социална справедливост, приемането на консултации и оценки на въздействието следва да имат като основна цел това да приобщят на първо място и в пълна степен гражданите и организациите на гражданското общество и следва да благоприятстват приемането на законодателство, което гарантира пълната защита на основните права на гражданите и на околната среда; счита, че консултациите и оценките на въздействието следва да бъдат част от по-широк процес на демократизация, който да води към прякото участие на гражданите във всички етапи от процеса на вземане на решения на Европейския съюз;

15.  счита, че независимостта на Комитета за регулаторен контрол (КРК) следва да се засили и че неговата роля следва да бъде по-ясно дефинирана, и предлага създаването на общ орган за трите институции, например консултативен орган за по-добро законотворчество;

16.  приветства участието на експерти от ЕП в заседанията на Комитета за регулаторен контрол на Комисията и систематичното публикуване на проекти на делегирани актове или мерки за изпълнение, както и създаването на регистър на делегираните актове;

17.  изисква Парламентът да бъде поканен да участва в работните групи на Съвета и заседанията на Корепер, и настоява, че дневният ред да бъде представян пред Парламента по структуриран начин.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

24.1.2017

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

15

1

3

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Marina Albiol Guzmán, Margrete Auken, Beatriz Becerra Basterrechea, Pál Csáky, Rosa Estaràs Ferragut, Eleonora Evi, Peter Jahr, Notis Marias, Roberta Metsola, Julia Pitera, Virginie Rozière, Josep-Maria Terricabras, Jarosław Wałęsa, Cecilia Wikström, Tatjana Ždanoka

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Kostadinka Kuneva, Ángela Vallina, Rainer Wieland

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване

Edouard Martin


ПИСМО НА КОМИСИЯТА ПО ТРАНСПОРТ И ТУРИЗЪМ

TRAN/D/2018/LR/sf - 5251

Г-н Павел Свобода

Председател на комисията по правни въпроси

Европейски парламент

ASP 06F365

Г-жа Данута Мария Хюбнер

Председател на комисията по конституционни въпроси

Европейски парламент

ASP 12E157

Относно:   По-добро регулиране и тълкуването и прилагането на Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество (2016/2018(INI))

Уважаеми г-н Председател,

Уважаема г-жо Председател,

Комисията по транспорт и туризъм приканва комисията по правни въпроси и комисията по конституционни въпроси, като водещи комисии, да включат в предложението за резолюция, което ще приемат, следните предложения:

1.  потвърждава подкрепата си за основния приоритет на Междуинституционалното споразумение, а именно да се осигури висококачествено законодателството на Съюза, което да се фокусира върху областите с най-висока добавена стойност за европейските граждани; счита, че правото на Съюза следва да се приема с оглед на това, той да постигне своите цели при минимални разходи и минимална административна тежест, като същевременно се отчитат демократичната легитимност, субсидиарността, пропорционалността и правната сигурност;

2.  подчертава значението на междуинституционалния диалог във връзка с многогодишното планиране, както и годишната работна програма на Комисията, за да определят съвместно въпросите от основно значение за Съюза; настоява, при определяне на своите приоритети Комисията да отчита по-добре политическите цикли, свързани с изборите за Европейски парламент; настоятелно призовава Комисията да представя основните досиета не по-късно от средата на законодателния мандат;

3.  призовава Комисията да представя годишни работни програми, които включват всички законодателни инициативи, включително предложения за изменение или отменяне на действащо законодателство, с реалистичен график във връзка с нейните становища;

4.  подчертава важността на това, да се предоставят оценки на въздействието не само за законодателни досиета, но и по отношение на делегираните актове и актовете за изпълнение, които се очаква да имат икономическо, екологично или социално въздействие;

5.  приветства практиката на Комисията за обществени консултации за важни инициативи, които са на разположение на всички официални езици на ЕС, в резултат на загрижеността, изразена от Европейския парламент, относно достигане на възможно най-широка аудитория и улесняване на обратната връзка;

6.  счита, че прозрачността е крайъгълният камък на демократичните процеси, включително законотворчеството; поради това подчертава, че прозрачността следва да бъде основен принцип на изпълнението на Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество; поради това призовава Комисията да спазва своето задължение за пълно информиране на Парламента на всички етапи от договарянето на споразумения с трети държави и международни организации;

7.  приветства факта, че експерти от Европейския парламент имат достъп до заседанията на експертните групи на Комисията, както и своевременното съобщаване на проекти на делегирани актове и създаването на регистър на делегираните актове; подчертава необходимостта от подобряване на достъпа до документи по време на подготовката на заседания на експертни групи извън рамките на Комисията, по-специално за изготвянето на стандарти;

8.  изразява съжаление относно практиката на Комисията да изключва експерти от Парламента по време на подготовката на актове за изпълнение в рамките на заседанията на комитети при процедурата на комитет; също така изразява съжаление, че тази практика обхваща и подготовката и изпълнението на законодателството на Съюза; предлага Комисията да изготвя по-ясен дневен ред на заседанията от процедурата на комитет, като прави разграничение от една страна между сесии с гласувания и от друга страна – въпроси, свързани с актовете за изпълнение по смисъла на член 291 ДФЕС, и въпроси, свързани с подготовката и изпълнението на законодателството на Съюза, на които експертите от Европейския парламент следва да бъдат поканени;

9.  отправя искане към Комисията да предоставя достатъчно време на Парламента между гласуването от комитетите в процедурата на комитет и приемането на акт за изпълнение, като оставя достатъчно време на Парламента за адекватно контролиране на актовете за изпълнение, особено когато се въвеждат значителен брой изменения.

С уважение,

Карима Дели

CC:   Антонио Таяни, председател;

  Сесилия Викстрьом, председател на СПК

  Ричард Корбът, докладчик на комисията по конституционни въпроси

  Координация на законодателната дейност


ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

25.4.2018

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

32

3

4

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Gerolf Annemans, Joëlle Bergeron, Marie-Christine Boutonnet, Elmar Brok, Jean-Marie Cavada, Richard Corbett, Mady Delvaux, Pascal Durand, Enrico Gasbarra, Esteban González Pons, Heidi Hautala, Ramón Jáuregui Atondo, Sylvia-Yvonne Kaufmann, Alain Lamassoure, Gilles Lebreton, Jo Leinen, Morten Messerschmidt, Maite Pagazaurtundúa Ruiz, Markus Pieper, Paulo Rangel, Evelyn Regner, Helmut Scholz, György Schöpflin, Pedro Silva Pereira, Pavel Svoboda, Josep-Maria Terricabras, Kazimierz Michał Ujazdowski, Axel Voss, Francis Zammit Dimech, Tadeusz Zwiefka

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Max Andersson, Charles Goerens, Jérôme Lavrilleux, Cristian Dan Preda, Virginie Rozière, Rainer Wieland, Tiemo Wölken, Kosma Złotowski

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване

Manolis Kefalogiannis, Flavio Zanonato


ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

32

+

ALDE

Jean-Marie Cavada, Maite Pagazaurtundúa Ruiz

EFDD

Joëlle Bergeron

PPE

Elmar Brok, Esteban González Pons, Manolis Kefalogiannis, Alain Lamassoure, Jérôme Lavrilleux, Markus Pieper, Cristian Dan Preda, Paulo Rangel, György Schöpflin, Pavel Svoboda, Axel Voss, Rainer Wieland, Francis Zammit Dimech, Tadeusz Zwiefka

S&D

Richard Corbett, Mady Delvaux, Enrico Gasbarra, Ramón Jáuregui Atondo, Sylvia-Yvonne Kaufmann, Jo Leinen, Evelyn Regner, Virginie Rozière, Pedro Silva Pereira, Tiemo Wölken, Flavio Zanonato

VERTS/ALE

Max Andersson, Pascal Durand, Heidi Hautala, Josep-Maria Terricabras

3

-

ENF

Gerolf Annemans, Marie-Christine Boutonnet, Gilles Lebreton

4

0

ECR

Morten Messerschmidt, Kosma Złotowski

GUE/NGL

Helmut Scholz

NI

Kazimierz Michał Ujazdowski

Легенда на използваните знаци:

+  :  „за“

-  :  „против“

0  :  „въздържал се“

Последно осъвременяване: 23 май 2018 г.Правна информация