Процедура : 2018/2037(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A8-0178/2018

Внесени текстове :

A8-0178/2018

Разисквания :

PV 28/05/2018 - 25
CRE 28/05/2018 - 25

Гласувания :

PV 30/05/2018 - 13.8
CRE 30/05/2018 - 13.8
Обяснение на вота

Приети текстове :

P8_TA(2018)0224

ДОКЛАД     
PDF 1219kWORD 188k
22.5.2018
PE 618.154v02-00 A8-0178/2018

относно бъдещето на прехраната и селското стопанство

(2018/2037(INI))

Комисия по земеделие и развитие на селските райони

Докладчик: Херберт Дорфман

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
 ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ
 СТАНОВИЩЕ на комисията по развитие
 СТАНОВИЩЕ на комисията по международна търговия
 СТАНОВИЩЕ на комисията по бюджети
 СТАНОВИЩЕ на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните
 ПРИЛОЖЕНИЕ: ПИСМО ОТ КОМИСИЯТА ПО БЮДЖЕТЕН КОНТРОЛ
 ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ
 ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно бъдещето на прехраната и селското стопанство

(2018/2037(INI))

Европейският парламент,

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 29 ноември 2017 г., озаглавено „Бъдещето на прехраната и селското стопанство“ (COM(2017)0713),

–  като взе предвид членове 38 и 39 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), с които се определят общата селскостопанска политика (ОСП) и нейните цели,

–  като взе предвид член 40 и член 42 от ДФЕС, с които се установява обща организация на пазарите (ООП) на селскостопански продукти и се определя доколко правилата за конкуренцията са приложими към производството и търговията със селскостопански продукти,

–  като взе предвид член 13 от ДФЕС,

–  като взе предвид член 349 от ДФЕС, в който се определя статутът на най-отдалечените региони и се определят условията за прилагане на Договорите по отношение на тези региони,

–  като взе предвид Регламент (ЕО) № 2017/2393 от 13 декември 2017 година за изменение на Регламент (ЕС) № 1305/2013 относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), Регламент (ЕС) № 1306/2013 относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика, Регламент (ЕС) № 1307/2013 за установяване на правила за директни плащания за земеделски стопани по схеми за подпомагане в рамките на общата селскостопанска политика, Регламент (ЕС) № 1308/2013 за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти и Регламент (ЕС) № 652/2014 за установяване на разпоредби за управлението на разходите, свързани с хранителната верига, здравеопазването на животните и хуманното отношение към тях, здравето на растенията и растителния репродуктивен материал(1) („Регламент „Омнибус“),

–  като взе предвид Директива 98/58/ЕО на Съвета от 20 юли 1998 г. относно защитата на животни, отглеждани за селскостопански цели(2),

–  като взе предвид информационния документ на Европейската сметна палата (ЕСП) относно бъдещето на ОСП, публикуван на 19 март 2018 г.,

–  като взе предвид Директива 2009/128/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. за създаване на рамка за действие на Общността за постигане на устойчива употреба на пестициди(3) и доклада на Комисията от 10 октомври 2017 г. относно националните планове за действие на държавите членки и относно напредъка при прилагането на Директива 2009/128/EО относно устойчивата употреба на пестициди (COM(2017)0587),

–  като взе предвид своето решение от 6 февруари 2018 г. относно създаването, правомощията, числения състав и продължителността на мандата на специалната комисия по процедурата на Съюза за разрешаване на пестициди(4),

–  като взе предвид специален доклад № 16/2017 на ЕСП, озаглавен „Програми за развитие на селските райони: необходимо е опростяване и по-голяма насоченост към резултатите“, и специален доклад № 21/2017 на ЕСП, озаглавен „Екологизирането — по-сложна схема за подпомагане на доходите, която все още не е екологично ефективна“,

–  като взе предвид документа за размисъл на Европейската комисия от 28 юни 2017 г. относно бъдещето на финансите на ЕС (COM(2017)0358),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 14 февруари 2018 г., озаглавено „Нова, модерна многогодишна финансова рамка за Европейския съюз, с която ефикасно да постига резултати по своите приоритети след 2020 г.“ (COM(2018)0098),

–  като взе предвид Декларацията от Корк 2.0 от 2016 г., озаглавена „По-добър живот в селските райони“ и издадена по време на Европейската конференция за развитието на селските райони,

–  като взе предвид своята резолюция от 3 май 2018 г. относно актуалната ситуация и перспективите на овцевъдството и козевъдството в ЕС(5),

–  като взе предвид своята резолюция от 17 април 2018 г. относно европейска стратегия за насърчаване на протеиновите култури – поощряване на производството на богати на протеин растения и бобови растения в рамките на европейския селскостопански сектор(6),

–  като взе предвид своята резолюция от 14 март 2018 г. относно следващата МФР: изготвяне на позицията на Парламента относно МФР за периода след 2020 г.(7),

–  като взе предвид своята резолюция от 1 март 2018 г. относно перспективите и предизвикателствата пред пчеларския сектор в ЕС(8),

–  като взе предвид своята резолюция от 27 април 2017 г. относно актуалното положение във връзка с концентрацията на земеделска земя в ЕС: как да се улесни достъпът на земеделските стопани до земята?(9),

–  като взе предвид своята резолюция от 4 април 2017 г. относно жените и тяхната роля в селските райони(10),

–  като взе предвид своята резолюция от 14 декември 2016 г. относно инструменти на ОСП за намаляване на нестабилността на цените на селскостопанските пазари(11),

–  като взе предвид своята резолюция от 27 октомври 2016 г. относно начина, по който ОСП може да подобри създаването на работни места в селските райони(12),

–  като взе предвид своята резолюция от 7 юни 2016 г. относно насърчаването на иновациите и на икономическото развитие в рамките на бъдещото управление на европейските земеделски стопанства(13),

–  като взе предвид своята резолюция от 7 юли 2015 г. относно перспективите за млекопреработвателната промишленост на ЕС – преглед на прилагането на законодателния пакет за млякото и млечните продукти(14),

–  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет относно възможно преструктуриране на общата селскостопанска политика(15),

–  като взе предвид становището на Европейския комитет на регионите, озаглавено „ОСП след 2020 г.“(16),

–  като взе предвид целите за устойчиво развитие (ЦУР) на ООН, повечето от които са свързани с ОСП,

–  като взе предвид доклада и заключенията на експертната група за селскостопанските пазари от ноември 2016 г., озаглавени „Подобряване на пазарните резултати: утвърждаване на позицията на земеделските стопани във веригата на доставките“,

–  като взе предвид споразумението от Париж, постигнато през 2015 г. по време на Конференцията на ООН по изменението на климата (COP 21), и по-специално ангажиментите, поети от Европейския съюз като „национално определен принос“ (НОП) за постигане на световните цели на споразумението,

–  като взе предвид доклада на Комисията от 15 декември 2016 г. за изпълнението на схемата за специфични мерки в областта на селското стопанство за най-отдалечените региони в Съюза (POSEI) (COM(2016)0797),

–  като взе предвид прегледа на изпълнението в областта на околната среда (ПИООС), обявен през 2016 г. (COM(2016)0316), който е инструмент за улесняване на постигането на ползите от законодателството и политиките на ЕС в областта на околната среда за предприятията и гражданите чрез по-добро изпълнение,

–  като взе предвид писмото на комисията по бюджетен контрол,

–  като взе предвид член 52 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по земеделие и развитие на селските райони и становищата на комисията по развитие, комисията по международна търговия, комисията по бюджети и комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните (A8-0178/2018),

A.   като има предвид, че в съобщението на Комисията относно бъдещето на прехраната и селското стопанство се признава, че общата селскостопанска политика (ОСП) е една от най-старите и най-интегрираните политики в ЕС и е от глобално стратегическо значение и следва да бъде разработена, за да предлага възможност на селскостопанския и горския сектор на ЕС да отговорят на обоснованите търсения на гражданите по отношение не само на продоволствената сигурност, безопасност, качество и устойчивост, но също и на грижата за околната среда, биологичното разнообразие и опазването на природните ресурси, действията в областта на изменението на климата, развитието на селските райони, високите стандарти за здравето и хуманното отношение към животните, и заетостта;

Б.  като има предвид, че е факт, че понастоящем ОСП трябва да бъде реформирана, за да отговори по-удовлетворително на потребностите както на своите първи адресати, земеделските стопани, така и на всички граждани;

В.  като има предвид, че ОСП е от първостепенно значение в Европа за около 12 милиона земеделски стопанства;

Г.  като има предвид, че земеделската земя съставлява 47% от европейската територия и че в ЕС има 22 милиона земеделски стопани и селскостопански работници;

Д.  като има предвид, че целите на ОСП следва да бъдат гарантиране на продоволствена безопасност и суверенитет и устойчивост на селскостопанските системи и територии на ЕС;

Е.   като има предвид, че първостепенната цел на ЕС за многофункционално и диверсифицирано селско и горско стопанство, създаващо работни места, справедливо, движено от устойчиви селскостопански практики и даващо възможност за запазване на жизнеспособни малки и семейни земеделски стопанства, които могат да се придобиват и предават от поколение на поколение, продължава да е от ключово значение за постигането на положителните външни въздействия и обществените блага (хранителни и нехранителни продукти и услуги), търсени от европейските граждани;

Ж.  като има предвид, че е от първостепенно значение да се спре и да се обърне сегашната концентрация на сила в ръцете на големия сектор на търговията на дребно и на големите предприятия;

З.  като има предвид, че промените в сегашната ОСП трябва да се основават на стратегически цели за засилване на конкурентоспособността и за осигуряване на надеждни и безопасни храни;

И.   като има предвид, че в продължение на повече от 25 години ОСП претърпяваше редовно реформи, които бяха продиктувани от отварянето на европейското селско стопанство към международните пазари и от появата на нови предизвикателства в области като околната среда и изменението на климата; като има предвид, че сега е необходима още една стъпка в този постоянен процес на адаптиране, за да бъде ОСП опростена, модернизирана и преориентирана, за да гарантира доходите на земеделските стопани и да отговори по-ефективно на очакванията на цялото общество, по-специално по отношение на качеството на храните и продоволствената сигурност, на изменението на климата, общественото здраве и заетостта, като се гарантира сигурност на политиката и финансова сигурност за сектора с цел постигане на устойчиви селски райони, справяне с продоволствената сигурност и гарантиране на изпълнението на европейските цели в областта на климата и околната среда, както и увеличаване на добавената стойност на ЕС;

Й.   като има предвид, че въпреки че Комисията озаглави своето съобщение относно текущата реформа на ОСП „Бъдещето на прехраната и селското стопанство“, тя не даде никаква гаранция относно запазването на бюджета на ОСП, и като има предвид, че е от съществено значение това да се разгледа преди представянето на предстоящите законодателни предложения; като има предвид, че те трябва да гарантират, че няма да има ренационализация на ОСП, че правилното функциониране на единния пазар няма да се нарушава и че има истинско опростяване за бенефициерите, не само на равнище ЕС, но и на равнище държави членки и на регионално и местно равнище и на равнище стопанство, както и гъвкавост и правна сигурност за земеделските стопани и собствениците на гори, като в същото време гарантират амбициозни цели в областта на околната среда и че целите на новата ОСП се изпълняват без добавяне на нови ограничения за държавите членки и по този начин на ново ниво на сложност, което би довело до забавяне при изпълнението на националните стратегии;

К.  като има предвид, че един нов модел на прилагане следва да осигури пряка връзка между ЕС и европейските земеделски стопани;

Л.  като има предвид, че ОСП трябва да играе важна роля за повишаването на дългосрочната производителност и конкурентоспособността на сектора и за избягването на стагнацията и нестабилността на доходите на земеделските стопанства, които, въпреки концентрацията и засилването на производството и повишаването на производителността, средно все още са по-ниски, отколкото в останалата част от икономиката;

М.  като има предвид, че директните плащания осигуряват първия основен стълб на стабилност и предпазна мрежа за доходите на стопанствата, тъй като представляват значителен дял от годишните доходи от селско стопанство и дори до 100% от приходите на стопанствата в някои региони; като има предвид, че тези плащания следва да бъдат продължени, за да помагат на земеделските стопани да се конкурират при равни условия с трети страни;

Н.  като има предвид, че новите устойчиви вериги за създаване на стойност в биоикономиката могат да предложат добър растеж и потенциал за работни места в селските райони;

О.  като има предвид, че директните плащания трябва да бъдат насочени в по-голяма степен към земеделските стопани, тъй като именно те са хората, които допринасят за стабилността и за бъдещето на нашите селски райони и се сблъскват с икономически пазарни рискове;

П.  като има предвид, че през последните няколко години земеделските стопани са изправени пред все по-голяма нестабилност на цените, която е отражение на колебанията на цените на световните пазари и несигурността, предизвикана от макроикономическите промени, външните политики, като например търговските, политическите и дипломатическите въпроси, санитарните кризи, свръхпроизводството в определени европейски сектори, изменението на климата и по-честите екстремни метеорологични събития в ЕС;

Р.  като има предвид, че специфичните инструменти за средиземноморските сектори следва да останат в стълб I;

С.  като има предвид, че е от съществено значение да се осигурят гъвкави и отзивчиви инструменти за подпомагане на чувствителни и стратегически сектори да се справят със структурни промени, като например потенциалното влияние на излизането на Обединеното кралство от ЕС или на одобрените двустранни търговски споразумения с основните партньори на ЕС;

Т.  като има предвид, че секторните стратегии за плодове и зеленчуци, вино и пчеларство следва да останат задължителни за държавите производителки и следва да бъдат запазени спецификите на свързаните с тях инструменти и правила;

У.  като има предвид, че е от съществено значение да се гарантират условия на равнопоставеност, справедливи цени и справедлив стандарт на живот за всички земеделски стопани в регионите и всички държави – членки на ЕС, с което да се осигурят достъпни цени за гражданите и потребителите, и че е налице селскостопанска дейност във всички части на Съюза, включително в райони с природни ограничения; като има предвид, че е от съществено значение да се насърчава потреблението на и достъпът до висококачествена храна и здравословно и устойчиво хранене, като същевременно се изпълняват ангажиментите за социална и екологична устойчивост, действия в областта на климата, здравеопазване, здраве на животните и растенията и хуманно отношение към животните и балансирано развитие на селските райони;

Ф.  като има предвид, че водите и селското стопанство са неразривно свързани и че устойчивото управление на водите в селскостопанския сектор е от съществено значение за гарантирането на качествено и достатъчно производство на храни и за осигуряване на опазването на водните ресурси;

Х.  като има предвид, че ОСП се нуждае от подходящи инструменти за справяне с уязвимостта на селското стопанство към изменението на климата и същевременно за намаляване на натиска върху сладководните резерви, упражняван от сектора, който съставлява 50% от потреблението на сладка вода в ЕС;

Ц.  като има предвид, че е налице необходимост от актуализирана, по-проста и по-справедлива система на плащания, от повече справедливост и легитимност;

Ч.  като има предвид, че в сегашната ОСП липсват необходимите инструменти, за да се гарантират достойни доходи, допринасящи за достоен живот на по-възрастните земеделски стопани;

Ш.  като има предвид, че няма адекватни инструменти за насърчаване на преминаването на предприятията от по-старото поколение земеделски стопани към по-младото поколение;

Щ.  като има предвид, че според информационния документ на ЕСП от март 2018 г. относно бъдещето на ОСП, през 2010 г. на всеки 100 управители на земеделски стопанства над 55 години са се падали по 14 управители на земеделски стопанства под 35 години – цифра, която е спаднала на 10,8 управители на земеделски стопанства през 2013 г.; като има предвид, че в периода 2004 – 2013 г. средната възраст на земеделските стопани в ЕС се е увеличила от 49,2 на 51,4 години; като има предвид, че най-малките стопанства най-често се управляват от по-възрастни земеделски стопани;

АА.  като има предвид, че увеличаването на световната търговия предоставя както възможности, така и предизвикателства, свързани, наред с другото, с околната среда, изменението на климата, опазването на водите, липсата на земеделска земя и деградацията на почвите, и така изисква адаптиране на правилата на международната търговия, като се даде възможност за общи условия на равнопоставеност въз основа на високи стандарти и справедливи и устойчиви условия за обмена на стоки и услуги, както и обновени и ефикасни механизми за търговска защита в съответствие с вече съществуващите в ЕС социални, икономически, екологични, здравни, санитарни и фитосанитарни стандарти, както и стандарти за хуманно отношение към животните;

АБ.  като има предвид, че тези високи стандарти трябва да бъдат запазени и допълнително насърчавани в световен мащаб, и по-специално в рамките на Световната търговска организация (СТО), като се защитават интересите на европейските производители и потребители, като се гарантират европейски стандарти в търговските споразумения за внос;

АВ.  като има предвид, че приблизително 80% от необходимите протеини в ЕС се внасят от трети държави и че досега не е направено достатъчно за прилагането на стратегия за протеините в ОСП;

АГ.  като има предвид, че макар акцентът върху научноизследователската и развойната дейност за ефективна по отношение на използването на ресурси продуктова и производствена иновация да трябва да се приветства, трябва да се направи повече, за да се развият научноизследователският капацитет и инфраструктурата, които са необходими, за да се претворят резултатите от научните изследвания в хранителната, селскостопанската и устойчивата горска практика с помощта на подходяща подкрепа, както и да се насърчи подходът с множество участници, в центъра на който са земеделските стопани, с помощта на независими, прозрачни, достатъчно финансирани консултантски услуги в областта на селското стопанство в целия ЕС, във всички държави членки и региони и с обмен на знания и услуги за обучение на равнище държави членки;

АД.  като има предвид, че подкрепата на преките инвестиции следва да бъде насочена по-добре към двойните изисквания на икономическите и екологичните показатели и да отчита потребностите на самите земеделски стопанства;

АЕ.  като има предвид, че Европейският съюз е разработил редица космически програми (EGNOS и „Галилео“) и програми за наблюдение на Земята („Коперник“), чийто потенциал за наблюдение на прилагането на ОСП и за преход на европейското селско стопанство към прецизно земеделие и към двойна екологична и икономическа ефективност на стопанствата следва да бъде използван в максимална степен;

АЖ.  като има предвид, че повечето научни изследвания в областта на биотехнологиите сега се извършват извън ЕС, където обикновено акцентират върху агроикономически въпроси, които не са от значение за сектора в ЕС, което води до потенциални загуби на инвестиции и внимание;

АЗ.  като има предвид, че въз основа на неотдавнашния опит възползването от и насърчаването на естествените процеси за повишаване на добивите и устойчивостта е възможно да намалят производствените разходи;

АИ.  като има предвид, че конкурентоспособното селско стопанство, секторът на храните и горският сектор трябва да продължат да играят голяма роля за постигането на целите на ЕС в областта на околната среда и климата, определени в международни споразумения, като например COP21 и ЦУР на ООН, като земеделските стопани се стимулират и възнаграждават за своя принос и се подпомагат чрез намаляване на ненужните регулаторни и административни тежести в мерките, които предприемат;

АЙ.  като има предвид, че покачването на глобалната средна температура на повърхността, което се предвижда през 21-ви век, и непосредствените му последици за климатичните условия изискват продоволствена система, която да е екологично устойчива и да гарантира безопасно и изобилно производство, като същевременно не се оставят задължения на Съюза към други пазари;

АК.  като има предвид, че е важно бъдещата ОСП да бъде съгласувана с ЦУР, с Парижкото споразумение и политиките на ЕС, по-специално в областите на устойчивостта, околната среда, климата, общественото здраве и храните;

АЛ.  като има предвид, че селското стопанство е един от секторите на икономиката, от които – съгласно Регламента за разпределяне на усилията – се очаква да допринесат за постигането на целта за 2030 г. за намаляване на емисиите на парникови газове с 30% в сравнение с равнищата от 2005 г.;

АМ.  като има предвид, че дребните земеделски стопанства представляват 40% от земеделските стопанства в ЕС, но получават едва 8% от субсидиите в рамките на ОСП;

АН.  като има предвид, че в 17-те ЦУР се определят нови ясни цели за ОСП след 2020 г.;

АО.  като има предвид, че ОСП постепенно е интегрирала екологичните цели, като гарантира, че нейните правила са съвместими с екологичните изисквания, определени в законодателството на ЕС, и че земеделските стопани спазват тези изисквания и насърчават устойчивите селскостопански практики, които опазват околната среда и биологичното разнообразие;

АП.  като има предвид, че консумацията на наситени мазнини и червено месо в Съюза продължава да бъде много над препоръчвания хранителен прием, а хранителната промишленост продължава да има значителен принос за емисиите на парникови газове и на азот;

АР.  като има предвид, че затворените цикли на производство, при които производство, обработка и пакетиране се извършват в един и същи регион, запазват добавената стойност в този регион и по този начин осигуряват повече работни места в съответния район и следователно имат потенциал за съживяване на селските райони;

АС.  като има предвид, че ОСП преследва неразделно свързани цели от икономическо и екологично естество и че този двоен подход трябва да бъде запазен и дори укрепен в контекста на реформата на стълб I и на схемата за екологизиране, в полза на преход към устойчив и ефективен европейски селскостопански модел;

АТ.  като има предвид, че в бъдещата ОСП Европейският съюз трябва да се стреми към значително ограничаване на употребата на антибиотици в сектора на селското стопанство и храните за укрепване на устойчивото селско стопанство;

АУ.  като има предвид, че повишаването на дългосрочната стабилност и устойчивост на селскостопанските системи и територии ще бъде от полза за ЕС като цяло;

АФ.  като има предвид, че ЕСП подчерта факта, че поради изискванията за екологизиране, които често постигат малко повече от това да отразяват текущите практики, плащанията за екологизиране, въведени като част от реформата от 2013 г., създават допълнителна сложност и бюрокрация, са трудно разбираеми и според ЕСП не успяват да засилят достатъчно успеваемостта на ОСП в областта на околната среда и климата поради формулировката си, което е важно да се има предвид при проектирането на новата екологосъобразна структура на ОСП;

АХ.  като има предвид, че ЕСП е установила значителни недостатъци при прилагането на стълб II, особено дългия процес на одобрение, както и сложния и бюрократичен характер на програмите за развитие на селските райони;

АЦ.  като има предвид, че обективната метаоценка на проверката за пригодност на научните изследвания установи, че мерките за екологизиране не са подобрили значително екологичните показатели, до голяма степен поради това, че тези изисквания вече са били изпълнявани;

АЧ.   като има предвид, че целите на Декларацията от Корк 2.0 за по-добър живот в селските райони се отнасят за жизнеспособни селски райони, интелигентна многофункционалност, биологично разнообразие във и извън селското и горското стопанство, опазване на редки породи животни и култури, както и биологично земеделие, помощ за необлагодетелствани райони и ангажиментите в контекста на „Натура 2000“; като има предвид, че в Декларацията се подчертава и значението на усилията за избягване на обезлюдяването на селските райони и ролята на жените и младите хора в този процес, както и нуждата от по-добро оползотворяване на всички ендогенни ресурси на селските райони чрез прилагане на интегрирани стратегии и многосекторни подходи, които укрепват подхода „отдолу нагоре“ и полезните взаимодействия между заинтересованите страни, и които изискват да се инвестира в жизнеспособността на селските райони, да се опазват и управляват по-добре природните ресурси, да се насърчават действията в полза на климата, да се стимулират знанията и иновациите, да се укрепва управлението на селските райони и да се опрости политиката за селските райони и нейното прилагане;

АШ.  като има предвид, че районите в не толкова благоприятно положение, като например регионите, в които съществува голяма конкуренция между градското развитие и селското стопанство, следва да бъдат взети предвид от ОСП при налагането на допълнителни ограничения върху достъпа до земя за запазване на селското стопанство в тези райони;

АЩ.  като има предвид, че необлагодетелстваните райони, като например планинските и най-отдалечените региони, следва да продължат да бъдат компенсирани от ОСП за допълнителните разходи във връзка с техните специфични ограничения с цел запазване на селскостопанската дейност в тези райони;

БА.  като има предвид, че ОСП следва да отдаде дължимото на големите ползи за околната среда от някои сектори като овцевъдство, козевъдство или отглеждане на протеинови култури;

ББ.  като има предвид, че секторът на пчеларството е от първостепенно значение за ЕС и допринася значително за обществото от гледна точка както на икономиката, така и на околната среда;

БВ.  като има предвид, че е от съществено значение да се укрепи още повече позицията на земеделските стопани в рамките на веригата за доставка на храни и да се гарантира лоялната конкуренция в рамките на единния пазар със справедливи и прозрачни правила, които отчитат особеностите на селското стопанство в отношенията между производството и другите звена във веригата на доставка на храни, намиращи се надолу или нагоре по веригата, и да се предоставят стимули за ефективно предотвратяване на риска и кризите, включително активни управленски инструменти, които ще могат да осигуряват предлагане според търсенето и които могат да се прилагат на секторно равнище и от публични органи, както се посочва в доклада на експертната група за селскостопанските пазари; като има предвид, че аспектите извън обхвата на ОСП, които влияят на конкурентоспособността и условията на равнопоставеност на земеделските стопани, трябва също да бъдат взети предвид и да се наблюдават по подходящ начин;

БГ.  като има предвид, че новите предизвикателства по отношение на продоволствената сигурност и независимост пред европейското селско стопанство в рамките на политическите приоритети на ЕС, както е посочено в документа за размисъл на Комисията относно бъдещето на финансите на ЕС, изискват от следващата многогодишна финансова рамка (МФР) да увеличи или запази селскостопанския бюджет като постоянна стойност в евро за покриване както на съществуващите, така и на новите предизвикателства;

БД.  като има предвид, че тъй като обществото очаква от земеделските стопани да променят своите практики, за да станат те напълно устойчиви, земеделските стопани следва да бъдат подпомогнати с публични средства при този преход; 

БЕ.  като има предвид, че всякакви промени в настоящата ОСП трябва да бъдат въвеждани по такъв начин, че да осигуряват стабилност за сектора, правна сигурност и сигурност на планирането за земеделските стопани и собствениците на гори чрез адекватни преходни периоди и мерки;

БЖ.  като има предвид, че Парламентът трябва да играе цялостна роля в определянето на ясна политическа рамка, която да поддържа обща амбиция на европейско равнище и демократичен дебат относно стратегическите въпроси, които оказват въздействие върху всекидневието на всички граждани, когато става въпрос за устойчивото използване на природните ресурси, включително водите, почвите и въздуха, качеството на храната ни, финансовата стабилност на селскостопанските производители, безопасността на храните, здравето и устойчивата модернизация на селскостопанските и хигиенните практики, с цел да се сключи обществен договор на европейско равнище между производителите и потребителите;

БЗ.  като има предвид, че съществува необходимост от преработване на ОСП с цел приспособяването ѝ към настоящите предизвикателства, че е наложително на съзаконодателите да се предоставят необходимите средства, за да изпълняват изцяло своите задачи в рамките на регламентираните срокове, както и че съществува известна несигурност, свързана с излизането на Обединеното кралство от ЕС;

БИ.  като има предвид, че бъдещето на продоволствената сигурност в Европа трябва да се гарантира както за Обединеното кралство, така и за ЕС-27, като се положат максимални усилия за свеждане до минимум на нарушаването на производството и достъпа до храна за двете страни; като има предвид, че трябва да се положат всички усилия за гарантиране на единно съгласуване на стандартите в областта на околната среда и безопасността на храните, за да се гарантира, че гражданите както на Обединеното кралство, така и на ЕС няма да бъдат засегнати от намаляване на качеството и на безопасността на храните;

БЙ.  като има предвид, че един от шестте ключови приоритета за развитие на селските райони в ЕС е възстановяването, опазването и подобряването на екосистемите, свързани със селското и горското стопанство, включително в районите от „Натура 2000“;

БК.  като има предвид, че понастоящем ЕС работи по стратегия за протеините, с цел да се насърчи самодостатъчността по отношение на протеиновите култури;

БЛ.  като има предвид, че през 2017 г. остра продоволствена несигурност засягаше 124 милиона души в 51 държави, което е с 16 милиона повече в сравнение с 2016 г.; като има предвид, че по-голямата част от засегнатите от продоволствена несигурност живеят в селски райони;

БМ.  като има предвид, че равенството между мъжете и жените е основна цел на ЕС и неговите държави членки; като има предвид, че много от ролите на жените в селските райони помагат за поддържането на жизнеспособните селскостопански предприятия и селските общности; като има предвид, че усилията за избягване на обезлюдяването на селските райони са свързани с възможностите за жените и младите хора; като има предвид, че жените в селските райони все още се сблъскват с многобройни предизвикателства, като същевременно в селскостопанските политики и политиките за развитие на селските райони свързаното с половете измерение не е включено в достатъчна степен; като има предвид, че макар полът на бенефициерите на директните плащания и развитието на селските райони да не е надежден показател за въздействието на програмите, жените като кандидати или бенефициери не са достатъчно представени;

БН.  като има предвид, че за да се обоснове бюджетът на ОСП пред европейските данъкоплатци, бъдещото финансиране трябва да бъде свързано както с производството на безопасни и висококачествени храни, така и с ясна обществена добавена стойност по отношение на устойчиво селско стопанство, амбициозни показатели в областта на околната среда и климата, стандарти, свързани с общественото здраве и здравето на животните и с хуманното отношение към животните, и други социални въздействия на ОСП, с цел създаване на истински условия на равнопоставеност в рамките на ЕС и извън него;

БО.  като има предвид, че в специалното проучване № 442 на Евробарометър относно отношението на европейците към хуманното отношение към животните се посочва, че 82% от европейските граждани считат, че хуманното отношение към селскостопанските животни следва да се подобри;

БП.  като има предвид, че употребата на пестициди, влошаването на биологичното разнообразие и промените в селскостопанската среда може да оказват отрицателно въздействие върху количеството на опрашителите и многообразието на видовете опрашители; като има предвид, че предизвикателствата пред опрашителите – както домашни, така и диви – са значителни и че въздействието върху селското стопанство и продоволствената сигурност на ЕС може да бъде пагубно, като се има предвид зависимостта на по-голямата част от производството на ЕС от услугите по опрашване; като има предвид, че през януари 2018 г. в рамките на инициативата на ЕС за опрашителите започна обществена консултация с цел определяне на най-добрия подход и на необходимите стъпки за справяне с намаляването на опрашителите в ЕС;

БР.  като има предвид, че е необходимо да се изработи конкретна мярка в рамките на развитието на селските райони – насочена към осемте принципа на Европейския съюз за интегрирано управление на вредителите (ИУВ) – с цел насърчаване на намаляването на използването на тежки пестициди и насърчаване на използването на нехимически алтернативи;

БС.  като има предвид, че необлагодетелстваните райони, като например планинските и най-отдалечените региони, следва да продължат да бъдат компенсирани от ОСП за допълнителните разходи във връзка с техните специфични ограничения с цел запазване на селскостопанската дейност в тези райони;

БТ.  като има предвид, че прилагането на рамката на ОСП в най-отдалечените региони следва да проучи изцяло обхвата на член 349 от ДФЕС, тъй като тези райони са в особено неравностойно положение от гледна точка на социално-икономическото развитие по отношение на аспекти, като например застаряването на населението и обезлюдяването; като има предвид, че POSEI е ефективен инструмент, предназначен да развива и укрепва структурирането на секторите, решавайки специфични проблеми в селското стопанство на най-отдалечените региони; припомня, че Комисията в своя доклад от 15 декември 2016 г. до Парламента и Съвета относно изпълнението на POSEI стига до заключението, че „предвид оценката на схемата, не се счита за необходимо да се правят изменения на основния Регламент (ЕС) № 228/2013“;

БУ.  като има предвид, че както управлението на горите, така и агролесовъдството, съдържащо дървесно растително покритие като горен слой над пасищата или земеделските култури, могат да допринесат за устойчивостта на равнище земеделски стопанства и ландшафт и за необходимите действия в областта на околната среда и за смекчаване на последиците от изменението на климата, като се осигуряват горски или селскостопански продукти или други екосистемни услуги, и по този начин се затвърждават целите на ОСП и се дава възможност на кръговата икономика и на биоикономиката да допринасят за нови бизнес модели, които ще облагодетелстват земеделските и горските стопани и селските райони; като има предвид, че в стратегията на ЕС за горите се насърчава съгласувана, всеобхватна визия за управлението на горите и множеството ползи от горите и се разглежда цялата верига на стойността, свързана с горското стопанство; подчертава, че ОСП играе решаваща роля със своите цели и обръща специално внимание на горите в Средиземноморието, които са подложени в по-голяма степен на изменението на климата и на пожари, което излага на риск биологичното разнообразие и потенциала на селскостопанското производство;

Нови отношения между Европейския съюз, държавите членки, регионите и земеделските стопани

1.  приветства намерението за опростяване и модернизиране на ОСП в икономическа полза на земеделските стопани и с цел отговаряне на очакванията на гражданите, но подчертава, че първостепенните приоритети на реформата трябва да бъдат принципите, залегнали в Римския договор, целостта на единния пазар и истинската обща политика, подобаващо финансирана от ЕС, която е модерна и ориентирана към резултатите, подкрепя устойчивото селско стопанство и гарантира безопасни, висококачествени и разнообразни храни, заетост и развитие в селските райони;

2.  отбелязва съобщението на Комисията относно бъдещето на прехраната и селското стопанство и приветства признаването, че една от целите на ОСП следва да бъде засилването и гарантирането на устойчивото управление на природните ресурси и допринасянето за постигане на целите на ЕС, свързани с околната среда и климата;

3.  призовава за ОСП, чийто основен приоритет е превръщането на всяко европейско земеделско стопанство в предприятие, отговарящо на икономически и екологични стандарти за ефективност;

4.  подчертава необходимостта ОСП да запази важните отношения между законодателите на ЕС, земеделските стопани и гражданите; отхвърля всякаква възможност за ренационализиране на ОСП, което би увеличило дисбалансите в конкуренцията в рамките на единния пазар;

5.  насочва вниманието към много значимата роля, която играят малките и средните земеделски стопанства и която трябва да бъде признавана и оценявана;

6.  изтъква, че гъвкавостта, с която държавите членки разполагат в момента по отношение на вариантите, предвидени в основните правила, позволява да се реагира на конкретни ситуации, но същевременно показва, че някои аспекти от ОСП не може повече да бъдат разглеждани като общи; подчертава необходимостта да се спазват условията на конкуренцията в рамките на единния пазар и да се гарантират еднакви условия на конкуренция по отношение на достъпа до подпомагане на земеделските стопани в различните държави членки или в различните региони, заедно с необходимостта от подходящи и ефикасни решения за свеждане до минимум на рисковете от нарушаване на конкуренцията или рисковете за сближаването;

7.  счита, че държавите членки следва да разполагат с разумно равнище на гъвкавост съгласно стабилна обща рамка от правила на ЕС, основни стандарти, инструменти за интервенция, мерки за контрол и отпуснати финансови средства, договорени от съзаконодателя на равнище ЕС, за да се гарантират еднакви условия на конкуренция за земеделските стопани, и по-специално подход на ЕС по отношение на подпомагането в рамките на стълб I, с оглед на гарантирането на спазване на условията за лоялна конкуренция;

8.  счита, че с цел да се направи изпълнението на ОСП по-ефективно и по-добре пригодено към реалностите на различните видове селско стопанство в Европа, следва да се оптимизират националните решения, взети в рамките на набора от инструменти, определен на равнище ЕС за стълбове I и IІ, и държавите членки следва да създадат с участието на всички съответни заинтересовани страни свои собствени съгласувани, основани на резултати национални стратегии въз основа на целите и показателите на ЕС, свързани с основните видове инструменти за интервенция, които следва също да бъдат определени на равнището на ЕС, и критериите за избор, в рамките на ясна обща рамка от правила, приложими в целия ЕС при надлежно зачитане на правилата и принципите на единния пазар;

9.  подчертава, че допълнителна субсидиарност следва да се предоставя единствено при условие че е налице силен общ набор от правила, цели, показатели и проверки на ЕС;

10.  подчертава рисковете от свръхрегулиране на национално и регионално равнище и голямата степен на несигурност за земеделските стопани, произтичащи от възможността държавите членки да определят независимо националните си планове и да преразглеждат на годишна основа своите решения в зависимост от позициите на отговорните правителства; призовава следователно Комисията да представи на съзаконодателите заедно със своите законодателни предложения ясен и прост модел на национален стратегически план, за да им даде възможност да оценят обхвата, степента на подробност и съдържанието на подобни планове – основни елементи на предстоящото предложение на Комисията, и да поясни критериите, по които ще бъдат оценявани тези национални стратегии;

11.  призовава Комисията да осигури инструменти, целящи по-голямо използване на полезни взаимодействия между финансирането по линия на ОСП и по линия на политиката на сближаване;

12.  подчертава необходимостта бъдещата ОСП изцяло да зачита разпределението на правомощията в рамките на всяка държава членка, често определено в техните конституции, и по-специално от гледна точка на спазването на законовите правомощия на регионите на ЕС при разработването, управлението и изпълнението на политиките, като например ЕЗФРСР; подчертава необходимостта да се гарантира, че земеделските стопани и други бенефициери са надлежно включени във всички етапи на разработването на политиките;

13.  приветства усилията на Комисията да установи програмно проектиране, изпълнение и контрол на подход, основан на резултата, с цел насърчаване на ефективността, вместо на спазването на изисквания, като същевременно се гарантира адекватен и основан на оценка на риска мониторинг, чрез ясно дефинирани, по-прости, по-малко бюрократични (включително чрез предотвратяване на свръхрегулирането), стабилни, прозрачни и измерими показатели на равнище ЕС, включително подходящ контрол на мерките и програмното проектиране, изпълнение и санкции на държавите членки; счита, че е необходимо въвеждането на еднакви основни критерии за определяне на едни и същи санкции за равностойни неизпълнения, установени при прилагането на различните мерки, използвани от държавите членки или регионите за постигане на съвместните общи цели, определени от ЕС;

14.  подчертава, че подход, който е основан единствено на резултати, би бил свързан с риск за държавите членки, които поради специфични обстоятелства може да не са в състояние изцяло да постигнат всички резултати, заложени в техните национални планове, и като последствие националните им пакети да бъдат намалени и да бъде спряно финансирането;

15.  признава, че новият модел на прилагане ще наложи да се извършат приспособяване и промени, които ще отнемат няколко години, за да се гарантира, че земеделските стопани няма да понесат негативи вследствие на преминаването към модел, основан на резултатите;

16.  отбелязва обаче, че евентуално закъснение в приемането на стратегическите планове за ОСП може да доведе до забавени плащания, което трябва да се избягва;

17.  отбелязва, че в стълб I държавите членки могат да избират програми от приоритетен списък, установен от ЕС;

18.  призовава за разработването на система от подходящи институционални и правни корекции, които биха спомогнали за промяната на модела на изпълнение с цел предотвратяване на създаването на допълнителни разходи и недопускане на спад на усвояването на средствата в държавите членки;

19.  счита, че събирането на информация следва да разчита на сателитни снимки и бази данни на интегрираната система за администриране и контрол, вместо да разчита на данни, подадени от отделните земеделски стопани;

20.  призовава Комисията да развие подходящи полезни взаимодействия между водещите програми на ЕС за космическото пространство и ОСП, и по-специално с програма „Коперник“, която е от особен интерес за селскостопанската общност от гледна точка на изменението на климата и наблюдението на околната среда;

21.  призовава за мерки, които да увеличат рециклирането на хранителни вещества; призовава селскостопанската структурна политика да бъде приведена в съответствие със схемата за подпомагане в областта на околната среда, например чрез по-добро съчетаване на растениевъдството и животновъдството;

22.  отправя искане за запазване на опростената схема за дребни земеделски стопани;

23.  счита, че земеделските стопани, които разполагат с по-малко от 5 хектара земя, следва да имат възможността доброволно да се включат в тази схема;

24.  призовава Комисията да извърши финансов контрол, контрол на ефективността и одити, с цел да се гарантира, че функциите се изпълняват по едни и същи високи стандарти и съгласно едни и същи критерии във всички държави членки, независимо от повишената гъвкавост за държавите членки при проектирането и управлението на програмите, и с оглед, по-специално, на гарантирането на навременното изплащане на средствата в държавите членки за всички отговарящи на изискванията земеделски стопани и селски общности, при свеждане до минимум на административната тежест за бенефициерите;

25.  припомня, че при предишната реформа беше трудно да се постигне съгласие по определението за „активен земеделски стопанин“; поради това счита, че производителността на земеделското стопанство (например поддържане на земята в добро селскостопанско състояние, прилагане на добри животновъдни практики, принос за кръговата икономика) би могла да бъде по-добре насочено и количествено измеримо решение за такова определение;

26.  счита, че всички участници в процеса на контрол на финансите на Съюза, включително ЕСП, трябва да споделят еднакво разбиране по отношение на системата на контрол, основана на резултатите, така че държавите членки или бенефициерите да не се окажат изправени пред неочаквани финансови корекции;

27.  подчертава, че земеделските стопани са предприемачи и поради това трябва да им бъде гарантирано предоставянето на съответните свободи, за да могат да получават адекватни цени на пазара за своите продукти;

28.  подчертава, че не трябва да бъдат изключвани земеделските стопани на непълно работно време и земеделските стопани със смесен доход;

29.  приветства предложението на Комисията да предостави по-голяма гъвкавост на държавите членки, регионите и земеделските стопани в рамките на по-висок финансов праг за правилата „de minimis“ в селското стопанство, като същевременно се запази целостта на вътрешния пазар;

30.  призовава Комисията също така да предостави на държавите членки повече гъвкавост в рамките на правилата за държавна помощ в селскостопанския сектор, за да се насърчат земеделските стопани да въведат доброволни буферни спестявания с цел по-успешно справяне със зачестилите рискове, свързани с климата и здравето, както и с икономически кризи;

31.  призовава обаче за справедлива компенсация за обществени блага, предоставени от микро- и малки земеделски стопанства, включително за участието им в кооперативни и общностни инициативи; 

32.  призовава държавите членки да се стремят към по-големи полезни взаимодействия между ОСП и другите политики и фондове, като например кохезионните, структурните и други инвестиционни фондове, с цел създаване на мултиплициращ ефект за селските райони;

33.  призовава за по-добра координация на политиката между ОСП и другите политики и дейности на ЕС, по-специално Директива 2000/60/ЕО, Директива 91/676/ЕИО и Регламент (ЕО) № 1107/2009, като средство за постигане на устойчиво опазване на водните ресурси, чието количество и качество са неблагоприятно засегнати от селското стопанство; призовава да бъдат въведени стимули за подкрепа на местни проекти за сътрудничество между земеделските стопани и доставчиците на вода с цел подобряване на опазването на водните ресурси;

34.  отбелязва, че множество села и региони, независимо от тяхното естество на селски райони, остават по административни причини извън обхвата на програмите за развитие на селските райони в някои държави членки, което ги поставя в неблагоприятно положение;

35.  призовава държавите членки да обмислят по-гъвкави подходи, за да не бъдат ощетени тези региони и производителите в тях;

Интелигентна, ефикасна, устойчива и справедлива ОСП – в полза на земеделските стопани, гражданите, селските райони и околната среда

36.  счита, че е необходимо да се запази настоящата структура с два стълба, и подчертава, че стълбовете трябва да бъдат съгласувани и взаимно допълващи се, като стълб I се финансира изцяло със средства от ЕС и представлява ефективно средство за подпомагане на доходите, за основни екологични мерки и за продължаване на съществуващите пазарни мерки, а стълб ІІ – за удовлетворяване на конкретните потребности на държавите членки; същевременно обаче счита за необходимо да се стимулират земеделските стопани и другите бенефициери да провеждат действия, които предоставят социални и екологични обществени блага, които не се възнаграждават от пазара, и във връзка както с нови, така и с утвърдени земеделски практики, въз основа на общи, единни и обективни критерии, като същевременно се запазва възможността държавите членки да предприемат специфични подходи, които да отразяват местните и секторните условия; счита за водещ приоритет преминаването към устойчивост на всички европейски стопанства и пълното им интегриране в кръговата икономика, като се съчетават икономическите с екологичните стандарти за резултати и без да се занижават социалните или трудовите стандарти;

37.  припомня на Комисията, че целите на ОСП, съгласно определеното в член 39 от ДФЕС, са да се увеличава селскостопанската производителност, да се осигури приемлив жизнен стандарт за селскостопанската общност, да се стабилизират пазарите, да се осигури снабдяването и да се гарантира, че доставяните продукти достигат до потребителите на разумни цени;

38.  подчертава потенциала на технологичните иновации за интелигентен и ефикасен сектор, който постига резултати в областта на устойчивото развитие, а именно по отношение на ефикасното използване на ресурсите, мониторинга на здравето на посевите и животните и опазването на околната среда;

39.  призовава за това ОСП да улеснява и подпомага прилагането на тези иновации;

40.  счита, че бъдещата структура на ОСП може да постигне своите цели само ако е финансирана в достатъчна степен; поради това призовава бюджетът на ОСП да бъде увеличен или запазен в следващата МФР като постоянна стойност в евро, за да се постигнат амбициите на една преразгледана и ефикасна ОСП след 2020 г.;

41.  счита, че по-нататъшната либерализация на пазара и съответното намаляване на защитата на земеделските стопани предполага необходимост от компенсиране на селскостопанския сектор, и по-специално на земеделските стопанства, които са в неблагоприятно конкурентно положение – особено поради трудности по отношение на използването на земя за селскостопански цели или поради планинския характер на района – и че само такива компенсаторни мерки могат да гарантират цялостното управление на земеделските земи и опазването на културния ландшафт;

42.  подчертава, че бюджетът на ОСП следва да бъде съобразен с бъдещите нужди и предизвикателства, като например свързаните с последиците от Брекзит и произтичащите от приетите от ЕС споразумения за свободна търговия с основните му търговски партньори;

43.  посочва продължаващите различия в развитието между селските райони в различните региони и държави членки и поради това счита, че критериите за сближаване следва да продължат да играят важна роля в разпределянето на средствата по втория стълб между държавите членки;

44.  подчертава значението на осигуряването на значителен бюджет за стълб II (политика за развитие на селските райони) в общия бюджет на ОСП;

45.  счита, че земеделските стопани трябва да бъдат подпомагани в прехода към пълна устойчивост;

46.  счита, че разработването на нови политики и цели на ЕС не трябва да става за сметка на успеха на ОСП и нейните ресурси;

47.  признава настоящата несигурност, която съществува по отношение на бъдещия бюджет на ОСП;

48.  подчертава, че ресурсите на ОСП представляват пари на данъкоплатците от всяка държава членка и че данъкоплатците в целия ЕС са в правото си да се уверяват, че тези средства са използвани единствено по целенасочен и прозрачен начин;

49.  счита, че следва да бъдат избягвани нови бюджетни редове за развитие на селските райони, които не са обезпечени с допълнителни средства;

50.  счита, че е необходима по-целенасочена подкрепа за различните селскостопански системи, особено по отношение на малките и средните семейни земеделски стопанства и младите земеделски стопани, с цел укрепване на регионалните икономики посредством продуктивно в икономически, екологичен и социален план селско стопанство; счита, че това може да бъде постигнато чрез задължителна преразпределителна по-висока ставка на помощта за първите хектари на дадено стопанство, свързана със средния размер на стопанство в държавите членки с оглед на широката гама от размери на стопанствата в целия ЕС; подчертава, че подкрепата за по-големите стопанства следва да бъде постепенно намаляваща, което отразява икономиите от мащаба, със задължителен таван, за който да се вземе решение на европейско равнище, и гъвкави критерии за отчитане на капацитета на стопанствата и кооперациите да предоставят стабилна заетост, с цел задържане на хората в селските райони; счита, че освободените средства посредством определяне на таван и постепенно намаляване следва да останат в държавата членка или региона, от който произлизат;

51.  счита, че е от ключово значение да се гарантира, че подпомагането е насочено към истинските земеделски стопани, като се акцентира върху онези от тях, които активно упражняват селскостопанска дейност, за да изкарват прехраната си;

52.  счита, че е необходимо запазването на опростена схема за дребните производители, така че да се улесни техният достъп до преките плащания и управлението им по линия на ОСП;

53.  подчертава необходимостта от установяване на основните елементи на една добре балансирана, прозрачна, проста и обективна система от санкции и стимули, съчетана с прозрачна и своевременна система за определяне на допустимостта на бенефициерите за получаване на публични средства за предоставянето на обществени блага, която следва да се състои от прости доброволни и задължителни мерки и да бъде ориентирана към резултати, като се премести акцентът от спазване на изискванията към постигане на действителни резултати;

54.  подчертава, че земеделските стопани на непълно работно време и хората, управляващи земеделски стопанства със смесени доходи, подобряващи по много и различни начини живота в селските райони, които развиват селскостопанска дейност, за да изкарват прехраната си, също са истински земеделски стопани по смисъла на съобщението на Комисията;

55.  призовава, за да се направи системата по-проста и по-прозрачна, действащата система за изчисляване на директните плащания по стълб I, особено в държави членки, в които стойността на правата на плащане все още се изчислява отчасти въз основа на исторически референтни стойности, да се модернизира и да се замени с метод на ЕС за изчисляване на плащанията, който основно подпомага доходите на земеделските стопани в рамките на определени граници и чрез който плащанията могат да се увеличават, така че да компенсират степента на принос на стопанствата за предоставянето на обществени блага съгласно резултатите и целите на ЕС до 2030 г.;

56.  приветства опростената, обоснована, прозрачна и лесна за прилагане схема за единно плащане на площ (СЕПП), която беше приложена успешно в много държави членки; поради това призовава СЕПП да се запази и след 2020 г. и предлага тя да бъде използвана във всички държави членки или от всички земеделски стопани в ЕС;

57.  подчертава, че с подобна схема може да бъде заменена технически сложната система за управление на правата на плащане, което би довело до значително намаляване на административната тежест;

58.  счита, с оглед да се гарантира тяхната ефективност в дългосрочен план, че тези нови плащания следва да не се превръщат в търгуеми стоки;

59.  отправя искане към Комисията да разгледа необходимостта от исканията за плащания във връзка със съвместимостта с правилата на СТО;

60.  подчертава факта, че по отношение на публичните средства по настоящата ОСП, които се изразходват за действителни дейности на земеделските стопани, се прилага много стриктен и детайлен контрол, докато по-големите суми от бюджета на ОСП (преките плащания) се изразходват действително само за неконтролирано притежание на земя и следователно те не могат да бъдат оправдани пред европейските граждани;

61.  счита, че плащанията следва да са свързани също така със строги общи условия, включително по отношение на постигане на резултати в областта на опазването на околната среда и във връзка с други обществени блага, като например качествена заетост;

62.  припомня, че в резолюцията на Парламента, озаглавена „Актуалното положение във връзка с концентрацията на земеделска земя в ЕС: как да се улесни достъпът на земеделските стопани до земята?“, се отчита фактът, че плащанията на площ без ясни условия водят до изкривяване на пазара на земя и така това оказва влияние върху концентрирането на все повече земеделски земи в ръцете на ограничен брой собственици;

63.  пояснява, че обществени блага са услугите, които надхвърлят установените изисквания в законодателството в областта на околната среда, климата и хуманното отношение към животните, включително, по-специално, опазването на водите, опазването на биологичното разнообразието, опазването на плодородието на почвите, опазването на опрашителите, опазването на хумусния слой и хуманното отношение към животните;

64.  подчертава необходимостта от справедливо разпределяне на директните плащания между държавите членки, което е от съществено значение за функционирането на единния пазар и което трябва да взема под внимание обективни критерии, като например получените от държавите членки по стълбове І и ІІ суми и факта, че природните условия, заетостта и социално-икономическото положение, общите стандарти на живот, производствените разходи, особено разходите за земя, и покупателната способност не са еднакви в целия ЕС;

65.  подчертава, че засилено сближаване на размера на преките плащания между държавите членки може да се постигне единствено ако бюджетът се увеличи адекватно;

66.  подчертава, че целта на директните плащания е да подпомагат земеделските стопани в производството на храни и защитата на екологичните стандарти и стандартите за хуманно отношение към животните;

67.  счита, че при стриктните условия за възможност за гарантиране на еднакви условия на конкуренция в рамките на единния пазар, за предотвратяване на нарушенията на конкуренцията, особено по отношение на суровините, за осигуряване на съответствие с правилата на СТО и за недопускане на компромис с постигането на целите в областта на околната среда и климата, плащанията на доброволното, обвързано с производството подпомагане следва да се запазят, но следва да се активират само след оценка от Комисията; счита, че доброволното, обвързано с производството подпомагане служи като инструмент за удовлетворяване на нуждите на чувствителните сектори и за постигане на специфични цели, свързани с околната среда, климата или качеството и пускането на пазара на земеделски продукти, стимулиране на земеделските практики, които отговарят на високи стандарти на хуманно отношение към животните и екологични стандарти, компенсиране на специфични затруднения, по-специално произтичащи от структурните конкурентни недостатъци на необлагодетелстваните и планинските региони, както и на затрудненията, които са временни по характер и се дължат например на преминаването от старата схема на права; счита освен това, че доброволното, обвързано с производството подпомагане е и инструмент за насърчаване в бъдеще на стратегически важно производство като протеиновите култури или за компенсиране на последиците от споразуменията за свободна търговия; освен това подчертава, че плащанията на доброволното, обвързано с производството подпомагане са важни за запазване на разнообразието на селскостопанското производство в ЕС, на заетостта и системите за устойчиво производство в селското стопанство;

68.  припомня, че осигуряването на приемственост между поколенията и нови участници е предизвикателство за селското стопанство в много държави членки и че следователно всяка национална или регионална стратегия трябва да разглежда този въпрос посредством цялостен подход, мобилизирайки всички финансови средства на ОСП, включително допълнителните плащания за младите земеделски стопани по стълб І, и мерки в полза на започването на дейност от млади земеделски стопани по стълб ІІ, като и двете следва да станат задължителни за държавите членки, в допълнение на подкрепата от нови финансови инструменти, като инструмент за предоставяне на достъп до капитал в контекста на ограничени ресурси; освен това се подчертава значението на националните мерки за премахване на регулаторните и икономическите пречки, като същевременно се насърчават планирането на приемствеността, пенсионните пакети и достъпът до земя, улесняването и насърчаването на споразуменията за сътрудничество, като например партньорствата, споделеното земеделие, отглеждането по договор и арендата между възрастни и млади земеделски стопани; счита, че правилата за държавна помощ също следва да отчитат значението на приемствеността между поколенията и предотвратяването на изчезването на семейното селско стопанство;

69.  счита, че в новото законодателство трябва да се направи много по-ясно разграничение между критериите, формиращи основата от стимули за „млади земеделски стопани“ и за „нови участници, които започват селскостопанска дейност“ (като младите земеделски стопани се определят според възрастта им, а новите участници – според броя години от създаването на техните стопанства), за да се повиши потенциалът на двете групи за постигане на приемственост между поколенията и да се подобри животът в селските райони;

70.  настоятелно призовава Комисията и държавите членки да признаят, че новите обществени, технологични и икономически промени, като например чистата енергия, цифровизацията и интелигентните решения оказват въздействие върху живота в селските райони;

71.  призовава Комисията да подкрепя усилията за подобряване на качеството на живот в селските райони, за да насърчава хората, по-специално младите хора, да останат или да се върнат в селските райони, и настоятелно призовава както Комисията, така и държавите членки да подкрепят предприемачите, главно жените и младите хора, да развиват нови услуги;

72.  отбелязва със загриженост, че липсата на работна ръка в няколко селскостопански сектора води до прекратяване на селскостопанска дейност; призовава да се предостави подкрепа с цел привличане на работници към селското стопанство;

73.  подчертава необходимостта от споделянето на успешни модели от държавите членки, които сближават млади и възрастни земеделски стопани за целите на приемственост между поколенията;

74.  препоръчва, достъпът до финансиране да се подобри чрез субсидирани лихвени проценти върху заемите за нови участници;

75.  припомня, че селските райони и населени места се нуждаят от специално внимание и интегрирани усилия за разработване на интелигентни селища;

76.  призовава за по-добро сътрудничество с ЕИБ и Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ) с цел насърчаване на създаването на финансови инструменти, предназначени за младите земеделски стопани във всички държави членки;

77.  призовава за справедливи условия за специални технологични подобрения за селските центрове и мрежи;

78.  подчертава значението на развитието на селските райони, включително инициативата LEADER, за подобряването на взаимодействията между различните политики и за повишаване на конкурентоспособността, за насърчаване на ефективни и устойчиви икономики, за подкрепа на устойчиво и многофункционално селско и горско стопанство, и за производството на хранителни и нехранителни стоки и услуги, създаващи добавена стойност и работни места; подчертава значението на развитието на селските райони за насърчаването на партньорства между земеделските стопани, местните общности и гражданското общество, и за стимулирането на допълнителни дейности и възможности в областта на предприемачеството, които много често не могат да бъдат преместени, в селскостопанската промишленост, агротуризма, биоикономиката и устойчивото производство на биоенергия и енергия от възобновяеми източници, всички те спомагащи за запазването на икономическата дейност в регионите; поради това подчертава значението на финансовото укрепване на стълб ІІ, с което да се увеличи потенциалът за генериране на приходи, да се преодолее обезлюдяването, безработицата и бедността, и да се насърчи социалното приобщаване, предоставянето на социални услуги и засилването на социалноикономическата структура в селските райони с цялостната цел да бъде подобрено качеството на живот в тях;

79.  призовава Комисията да въведе подход на финансиране от много източници, подход за инвестиции в законодателния период след 2020 г., за да се гарантира безпроблемното прилагане на интегрираните инструменти за развитие на селските райони, като например инициативата за интелигентни селища;

80.  призовава за създаване на нов фонд за водено от общностите местно развитие (CLLD), изграден въз основа на инициативата LEADER и опита в тази област, който да бъде целево определен на 10% във всички структурни фондове за целите, определени от стратегиите, водени от местни общности, без разграничителна линия между структурните фондове, които следва да бъдат разгърнати на децентрализирана основа;

81.  подчертава, че програмите за развитие на селските райони следва да имат добавена стойност за земеделските стопанства и да запазят важната си роля в улесняването на многогодишни действия относно иновативни практики и агроекологични мерки;

82.  счита, че в рамките на инициативата LEADER следва да се обърне допълнително внимание на потребностите и проектите на най-малките семейни стопанства в допълнение към предоставянето на необходимата финансова помощ;

83.  счита, че се доказа, че селскостопанската дейност, упражнявана от малки и средни земеделски стопанства, е необходима на селските райони;

84.  подчертава, че е важно да се запази специално компенсаторно подпомагане за стопанствата, разположени в необлагодетелствани райони, съгласно условията, определени от държавите членки в зависимост от техните местни особености;

85.  освен това подчертава, че прилагането на финансови инструменти в развитието на селските райони следва да става доброволно, докато инвестициите в селските райони следва да бъдат засилени;

86.  призовава Комисията да изготви мерки за инициативата за интелигентни селища и да превърни интелигентните селища в приоритет за следващата политика за развитие на селските райони;

87.  счита, че финансирането по стълб ІІ за пчеларството следва да бъде по-добре насочено и да стане по-ефективно и че в новата законодателна рамка следва да се предвиди нова схема по стълб І за пчеларите, включително пряко подпомагане по пчелни общности;

88.  подчертава, че мерките, които не са свързани тясно със селското стопанство, трябва да подлежат на по-висока ставка на съфинансиране;

89.  призовава Комисията да въведе нов, съгласуван, засилен и опростен режим от условия в стълб I, който дава възможност за интегрирането и изпълнението на различни видове съществуващи екологични действия, като например настоящите мерки за кръстосано спазване и екологизиране; подчертава, че изходното положение на стълб I за постигане на устойчиво селскостопанско развитие следва да бъде задължително и ясно да предвижда мерките и резултатите, очаквани от земеделските стопани, за да се осигурят условия на равнопоставеност, като същевременно се гарантира минимална степен на бюрокрация на равнище стопанство и като се отчитат местните условия, подходящ контрол от страна на държавите членки; освен това призовава за нова и проста схема, която следва да е задължителна за държавите членки и незадължителна за стопанствата, основана на правилата на ЕС, които излизат извън изходното положение за стимулиране на прехода на земеделските стопани към устойчиви техники и практики за климата и околната среда и които са съвместими с мерките за агроекология и климат в стълб ІІ; счита, че прилагането на тази схема следва да се определи в националните стратегически планове съгласно рамка на ЕС;

90.  призовава Комисията да гарантира, че мерките за агроекология и климат на стълб ІІ за развитието на селските райони продължават да компенсират допълнителните разходи и пропуснатите ползи, свързани с доброволното прилагане от земеделските стопани на благоприятни за околната среда и климата практики, с възможността за добавянето на стимул за инвестиции в опазването на околната среда, биологичното разнообразие и ресурсната ефективност; счита, че тези програми следва да се опростят, да бъдат по-добре насочени и по-ефикасни, така че земеделските стопани да могат ефективно да изпълняват амбициозните цели на политиката по отношение на опазването на околната среда, биологичното разнообразие, управлението на водите и действия в областта на климата и смекчаване на последиците от изменението на климата, като същевременно се гарантира минимална степен на бюрокрация на равнище стопанство и като се отчитат местните условия, подходящ контрол от страна на държавите членки;

91.  призовава предприятията, наред с онези, които осъществяват изцяло биологично селскостопанско производство съгласно член 11 от Регламент (ЕО) № 834/2007 и са освободени съответно от „задълженията за екологизиране“ съгласно член 43 от Регламент (ЕС) № 1307/2013, да бъдат освободени и онези, които прилагат агроекологични мерки по смисъла на Регламент (ЕС) № 1305/2013;

92.  подчертава, че средиземноморските райони на ЕС са по-уязвими от въздействието на изменението на климата, като например засушаването, пожарите и опустиняването, и следователно ще бъдат необходими повече усилия от страна на земеделските стопани в тези райони за приспособяване на дейностите им към променената среда;

93.  счита, че бъдещите законодателни предложения на Комисията следва да могат да подпомагат най-голям брой земеделски стопани в усилията им за осъвременяване с цел постигане на устойчиво селскостопанско развитие;

94.  призовава – в интерес на опростяването на ОСП – да бъде запазено съществуващото изключение и най-малките стопанства до 15 хектара да не бъдат обременявани с допълнителни мерки в областта на околната среда и климата в рамките на ОСП;

95.  предлага тази нова форма на екологизиране да бъде придружена от значителни, координирани и по-ефективни средства в стълб II чрез целенасочени материални и нематериални инвестиции (трансфер на знания, обучение, съвети, обмен на ноу-хау, работа в мрежа и иновации чрез европейските партньорства за иновации (ЕПИ)) като друг двигател за промяна;

96.  призовава Комисията да гарантира, че законодателните ѝ предложения за реформа на ОСП включват адекватни мерки и инструменти, чрез които производството на протеинови култури се интегрира в подобрени системи за сеитбообращение, така че да се преодолее текущият недостиг на протеинови култури, да се подобрят доходите на земеделските стопани и да се разрешат основните предизвикателства, пред които е изправено селското стопанство, като изменението на климата, загубата на биологично разнообразие и плодородие на почвата и опазването и устойчивото управление на водните ресурси;

97.  счита, че минимална сума от общия наличен бюджет в стълб ІІ следва да се отпуска за мерките за агроекология и климат, включително биологично земеделие, улавяне на СО2, здраве на почвите, мерки за устойчивото управление на горите, планиране на управлението на хранителните вещества за защита на биологичното разнообразие и опрашване и генетично разнообразие на животни и растения; подчертава в този контекст значението на запазването на плащанията по „Натура 2000“ и гарантирането, че те са достатъчни, за да служат като истински стимул за земеделските стопани;

98.  подчертава необходимостта от плащания по линия на програмите за развитие на селските райони за земеделските стопани в зоните с природни ограничения, трудни климатични условия, стръмни склонове или ограничения по отношение на качеството на почвите; призовава за опростяване и по-добър подход на плана за районите с природни ограничения за периода след 2020 г.;

99.  припомня, че Парламентът вече подчерта, че „проверката на пригодността“ на Директивата за опазване на природата изтъква необходимостта от подобряване на съгласуваността с ОСП и подчертава тревожното намаляване на видовете и местообитанията, свързани със селското стопанство; призовава Комисията да извърши оценка на въздействието на ОСП върху биологичното разнообразие; призовава също така за по-големи плащания по „Натура 2000“ с цел по-добро стимулиране на опазването на селскостопанските зони по „Натура 2000“, които са в много лошо състояние;

100.  призовава за прилагане и засилване на интелигентни по отношение на климата селскостопански мерки, тъй като бъдещото въздействие от изменението на климата върху селското стопанство в Европа ще се засилва;

101.  счита, че рисковете, свързани с изменението на климата и деградацията на почвите при всички обработваеми площи трябва да бъдат управлявани в ОСП, чрез инвестиции в повишаването на устойчивостта и здравината на агроекосистемите и чрез инвестиции в екологична инфраструктура за изграждане на горен почвен слой, обръщане на хода на ерозията на почвите, въвеждане и удължаване на сеитбооборота, добавяне на повече дървета в ландшафта и увеличаване на биологичното и структурното многообразие в земеделските стопанства;

102.  счита, че засиленото използване на остатъци от фуражни култури като възобновяем, ефективен и устойчив източник на енергия за селските райони следва да се подкрепя и насърчава;

103.  призовава Комисията да насърчава иновациите, научните изследвания и модернизацията в селското стопанство, агролесовъдството и сектора на храните чрез подкрепа за силна система на консултиране и обучение, която е по-добре пригодена към нуждите на бенефициерите на ОСП при разработването на техните практики към по-голяма устойчивост и защита на ресурсите, и чрез подкрепа на прилагането на интелигентни технологии с цел по-ефективен отговор на предизвикателствата в областта на здравето, околната среда и конкурентоспособността; подчертава, че обучението и консултантските услуги трябва да бъдат предварително условие в проектирането и изпълнението на програмите във всички държави членки и че е от съществено значение да се насърчава трансфер на ноу-хау, модели на най-добри практики и обмен между кооперациите и организациите на производителите в държавите членки, като например чрез европейската система за трансфер на знания и иновации в селското стопанство (ТЗИСС); счита, че агроекологичните методи и принципите в основата на прецизното земеделие могат да донесат значителни ползи за околната среда, да увеличат приходите на земеделските стопани, да рационализират използването на селскостопански машини и значително да увеличат ефективността на ресурсите;

104.  подчертава важната необходимост от ОСП, „Хоризонт 2020“ и други финансови схеми за подпомагане с цел насърчаване на земеделските стопани да инвестират в нови технологии, приспособени спрямо големината на стопанствата им, като инструментите за прецизно и цифрово земеделие, които подобряват устойчивостта и екологичното въздействие на селското стопанство;

105.  призовава Комисията да стимулира разработването и разпространението на иновативни технологии за всички видове земеделски стопанства, независимо от техния размер и производство, било конвенционални, било биологични, за отглеждане на животни или обработване на земи, малки или големи;

106.  призовава Комисията да осигури ОСП, която постига по-висока степен на иновации, допринася за напредъка на биоикономиката и предоставя решения в областта на биологичното разнообразие, климата и околната среда;

107.  призовава Комисията да акцентира върху качеството на живота в селските райони и да ги направи привлекателни за всички хора, особено за младото поколение;

108.  счита, че цифровизацията и прецизното селско стопанство, насърчавани в ОСП, не следва да правят земеделските стопани по-зависими от допълнителни средства или външно финансиране, нито да възпрепятстват достъпа им до ресурси, а следва да бъдат отворени и развивани по приобщаващ начин с участието на земеделските стопани;

109.  призовава, без да се засяга предефинирането на общия размер на помощта на ЕС за развитие на селските райони, за текущите програми за селско развитие, одобрени в съответствие с член 10, параграф 2 от Регламент (ЕС) №1305/2013, да продължават да се прилагат до 2024 г. или до приемането на нова реформа;

110.  приветства ангажимента на Комисията да насърчава концепцията за „интелигентни селища“ в ЕС, благодарение на което чрез по-координирано развитие на различните политики ще бъде възможно да се преодолее недостигът на широколентови връзки, възможности за работа и предоставяне на услуги в селските райони;

111.  изисква да се предприемат действия за справяне със сериозния проблем, който представляват злополуките в стопанствата и който води до наранявания и смъртни случаи в земеделските стопанства в ЕС, чрез мерките в стълб II за подпомагане на инвестициите в мерки за безопасност и обучение;

112.  призовава в рамките на разработването на стратегия на ЕС за протеиновите култури да бъде разрешено еднократното прилагане на продукти за растителна защита преди до малко след сеитбата върху всички площи с протеинови култури;

113.  счита, че инвестициите в иновации, образование и обучение са от съществено значение за бъдещето на европейското селско стопанство;

114.  подчертава, че следва допълнително да се проучи ориентираният към резултатите подход на равнището на държавите членки и на регионално равнище, както и иновативните решения, предоставяни от схеми за сертифициране, в рамките на бъдещата ОСП, без да се добавят бюрокрация и проверки на място;

115.  настойчиво приканва за въвеждането на целенасочени мерки за модернизиране и подобряване на структурата в рамките на стълб II с цел изпълнение на приоритетните цели, като например Цифрово земеделие 4.0;

116.  настоятелно призовава Комисията и държавите членки да обезпечават и насърчават достъпа до семена и селскостопански суровини за дребните земеделски стопани и маргинализираните групи и да насърчават и обезпечават обмена на семена и тяхната обществена собственост наред с устойчивите традиционни техники, гарантиращи правото на човека на подходящи храни и хранене;

117.  настоятелно призовава Комисията и държавите членки да акцентират повече върху предприемаческите възможности за услугите към и от селищата;

118.  отбелязва, че всяко земеделско стопанство е различно и следователно са необходими индивидуални решения;

Силна позиция на земеделските стопани в световната продоволствена система

119.  призовава Комисията да запази настоящата рамка за единната обща организация на пазарите (единната ООП) в рамките на стълб I, включително специфичните инструменти на политиката и пазарните стандарти, и да подобри схемата на ЕС за предлагане на плодове, зеленчуци и мляко в училищата; подчертава значението на съществуващите системи за управление на производството за конкретни продукти и запазването на отделните секторни програми (вино, плодове и зеленчуци, зехтин и пчеларство) като задължителни за произвеждащите държави, с крайната цел укрепване на устойчивостта и конкурентоспособността на всеки сектор и запазване на условия на равнопоставеност, като същевременно се дава възможност за достъп на всички земеделски стопани;

120.  счита, че положителният и „ориентираният към пазара“ опит на оперативните програми на единната ООП в сектора на плодовете и зеленчуците, изпълнявани от организациите на производителите и финансирани въз основа на стойността на предлаганата на пазара продукция, доказаха своята ефективност при повишаване на конкурентоспособността и структуриране на целевите сектори и подобряване на тяхната устойчивост; призовава следователно Комисията да разгледа въвеждането на подобни оперативни програми за други сектори; счита, че това би могло да бъде от особена полза за организациите на производителите, които представляват млекопроизводители в планинските и отдалечените региони на Съюза и които преработват и предлагат на пазара висококачествени продукти, като по този начин може да бъде запазено млекопроизводството в тези трудни за селскостопанско производство региони;

121.  припомня, че неравната пазарна мощ е особена пречка пред покриващото разходите производство в сектора на млякото и млечните продукти;

122.  насочва вниманието към възможността за въвеждане на схема за доброволно намаляване на предлагането на мляко в рамките на ООП;

123.  призовава за въвеждането на нов инструмент за управление на самостоятелното подпомагане за зехтина, който би дал възможност за съхраняване на маслото в годините на свръхпроизводство и за пускането му на пазара в моменти, когато производството не удовлетворява търсенето;

124.  набляга на решаващата необходимост бъдещата ОСП да подкрепя земеделските стопани по по-ефикасен начин, справедливо и своевременно, за да се справят с нестабилността на цените и доходите, дължаща се на климата, неблагоприятните климатични условия и санитарните и пазарните рискове, чрез създаване на допълнителни стимули и пазарни условия, стимулиращи разработването и доброволното използване на инструменти за управление на риска и инструменти за стабилизиране (застрахователни схеми, инструменти за стабилизиране на доходите, индивидуални механизми и взаимоспомагателни фондове) при същевременно осигуряване на достъп за всички земеделски стопани и съвместимост със съществуващите национални схеми;

125.  призовава за предоставянето на по-добра подкрепа с цел увеличаване на производството на бобови растения в ЕС, както и за оказване на специфична помощ на овцевъдите и козевъдите, използващи екстензивни методи, като се вземат под внимание ползите от тези сектори за околната среда и необходимостта от намаляване на зависимостта на ЕС от вноса на протеини за фуражи;

126.  подчертава, че една ориентирана към бъдещето ОСП следва да бъде разработена така, че да осигурява по-ефективно справяне със здравни въпроси от особено значение, като например въпросите, свързани с антимикробната резистентност (АМР), качеството на въздуха и по-здравословното хранене;

127.  подчертава предизвикателствата за здравето на животните и хората, произтичащи от антимикробната резистентност; счита, че новата правна рамка следва активно да насърчава по-доброто здраве и хуманно отношение към животните като средство за борба с антибиотичната резистентност, като по този начин се осигури по-добра защита на общественото здраве и на селскостопанския сектор като цяло;

128.  обръща внимание на факта, че пазарните рискове могат да бъдат управлявани също и чрез по-добър достъп на селскостопанските и хранителните продукти на ЕС до пазарите за износ;

129.  настоятелно подчертава важността на засилването на позицията на първичните производители в рамките на веригата за доставки на храни, по-специално чрез гарантиране на справедливото разпределение на добавената стойност между производителите, преработвателите и сектора на търговия на дребно, чрез въвеждане на финансовите ресурси и стимули, необходими за подпомагане на създаването и развитието на икономически организации (както вертикални, така и хоризонтални) като организации на производители, включително кооперации, и техни сдружения и междубраншови организации, чрез установяване на хармонизирани минимални стандарти за борба с нелоялните и незаконните търговски практики във веригата за доставки на храни, и чрез засилване на прозрачността на пазарите и посредством инструменти за предотвратяване на кризи;

130.  подчертава, че съгласно целите на член 39 от ДФЕС и изключението, посочено в член 41 от ДФЕС, в Регламента „Омнибус“ се пояснява правоотношението между разпоредбите относно единната ООП и правилата на ЕС в областта на конкуренцията и се въвеждат нови колективни възможности за земеделските стопани да подобрят позициите си в процеса на договаряне в рамките на веригата за доставки на храни; счита, че тези разпоредби са от съществено значение в рамките на бъдещата ОСП и че следва да бъдат допълнително усъвършенствани;

131.  счита, че въз основа на поуките, извлечени от функционирането на различните обсерватории на пазара на ЕС (мляко, месо, захар и селскостопански култури), подобни инструменти следва да бъдат разширени по отношение на секторите, които все още не са обхванати, както и да бъдат допълнително развивани, така че да предлагат надеждни данни и прогнози за пазарните участници с цел предоставяне на ранно предупреждение и даване на възможност за превантивни действия в случай на смущения на пазара с оглед на предотвратяването на кризи;

132.  призовава за увеличаване на подкрепата за и популяризирането на местните пазари и късите вериги за доставки на храни; подчертава необходимостта от разработване на местни услуги, свързани с късите вериги на доставки;

133.  призовава Комисията допълнително да изясни и актуализира – когато това е необходимо – правилата за организациите на производителите и междубраншовите организации, по-специално по отношение на политиката в областта на конкуренцията, включително с оглед на мерките и споразуменията, предприети и сключени от междубраншовите организации, за да отговорят на обществените изисквания;

134.  подчертава, че историческите инструменти за управление на пазара на ОСП (т.е. публична интервенция и частно складиране) имат ограничено и недостатъчно въздействие в контекста на глобализираните икономики и че инструментите за управление на риска не са достатъчно ефективни, за да се справят със значителни колебания на цените и мащабни смущения на пазара;

135.  поради това подчертава необходимостта от това единната ООП да продължи да играе важна роля в рамките на бъдещата ОСП като предпазна мрежа в бързо стабилизиращите се селскостопански пазари и в предвиждането на кризи, и подчертава значението на Регламента „Омнибус“ за даването на възможност и насърчаването – въз основа на поуките, извлечени по време на последната криза на пазара, особено в сектора на млякото и млечните продукти – на допълнителното използване на иновативни инструменти за управление на пазари и кризи, като например доброволни секторни споразумения за управление и по целесъобразност намаляване на предлагането в количествено отношение между производители, организации на производители, сдружения на организации на производители и междубраншови организации и преработватели (например схемата на ЕС за намаляване на производството на мляко);

136.  приветства работата по разработването на устойчива стратегия за протеините за ЕС;

137.  подчертава необходимостта от създаване на местни и регионални пазари за бобови култури в целия ЕС, от подобряване на екологичните характеристики чрез отглеждането на културите в сеитбооборот, като същевременно се намалява и зависимостта от употребата на вносни фуражи, торове и пестициди, както и от повишаване на жизнеспособността и икономическите стимули с цел промяна към по-устойчиви селскостопански практики;

138.  счита, че мерките за управление на предлагането на сирена и шунка със защитено наименование за произход или защитено географско указание или за вино са доказали своята ефективност по отношение на повишаването на устойчивостта, конкурентоспособността и качеството на целевите продукти и че поради това следва да бъдат запазени и по целесъобразност разширени, за да обхванат всички продукти със знак за качество в съответствие с целите на ОСП;

139.  призовава за задълбочен преглед на настоящия кризисен механизъм, за да се създаде работещ и независим фонд на ЕС за селскостопански кризи, освободен от бюджетния принцип на ежегодност, така че да се позволи прехвърлянето на бюджетни средства от една година за следващата, особено когато пазарните цени са достатъчно високи, като същевременно се запази резервът за кризи на постоянно равнище през целия период на МФР, като по този начин се даде възможност за по-бързи, по-съгласувани и ефективни действия за превенция и отговори, допълващи използването инструменти за управлението на пазара и риска в случай на тежки кризисни ситуации, включително такива, които имат икономически последствия за земеделските стопани поради проблеми със здравето на животните, болести по растенията и безопасността на храните, но и такива, които възникват от външни сътресения с въздействие върху селското стопанство;

140.  счита, че макар търговските споразумения да са от полза за някои селскостопански сектори на ЕС и да са необходими за засилване на позицията на ЕС на световния селскостопански пазар, както и да са от полза за икономиката на ЕС като цяло, те създават и редица предизвикателства, особено за малките и средните земеделски стопанства и чувствителните сектори, които трябва да бъдат взети под внимание, като например спазване на санитарните, фитосанитарните, екологичните, социалните стандарти и стандартите в областта на хуманното отношение към животните на ЕС, което изисква съгласуваност между търговската политика и определени цели на ОСП и не трябва да води до занижаване на европейските високи стандарти или да излага на риск нейните селски територии;

141.  подчертава, че прилагането на различни стандарти би увеличило риска от изнасяне на вътрешното производство на ЕС в чужбина за сметка на развитието на селските райони, околната среда, а в някои случаи и на качеството на храните;

142.  подчертава, че необходимостта от засилени предпазни механизми следва да бъде показателна и за дебатите относно бъдещите търговски споразумения (Меркосур, Нова Зеландия, Австралия и т.н.) и тяхното въздействие върху селското стопанство в Европа;

143.  подчертава, че макар и да е важно да се продължи работата за увеличаване на достъпа до пазара за европейските селскостопански продукти, необходими са адекватни мерки за защита на европейското селско стопанство, които отчитат специфични за секторите безпокойства, като например предпазни механизми или потенциалното изключване от преговорите на най-чувствителните сектори и прилагане на принципа на реципрочност по отношение на производствените условия, за да се гарантират равнопоставени условия на конкуренция между земеделските стопани в Европейския съюз и техните чуждестранни конкуренти; настоява, че европейското производство не трябва да бъде подкопавано от неотговарящ на стандартите внос с по-лошо качество;

144.  приканва Комисията да преосмисли селското стопанство като стратегическа дейност и да предвижда такива споразумения за свободна търговия, в които селскостопанският сектор вече да не се приема като променлива величина, която се приспособява спрямо другите сектори с дял в търговията, и да защитава ключовите сектори като производството на сурово мляко;

145.  счита, че изискванията на международната търговия и СТО оказаха значително влияние върху поредицата от преразглеждания на ОСП, които бяха извършени от 90-те години на миналия век насам; счита, че тези преразглеждания направиха европейските селскостопански продукти и европейската хранително-вкусова промишленост по-конкурентоспособни, но също така подкопаха големи дялове от селскостопанския сектор, излагайки ги на нестабилността на световните пазари; счита, че сега е моментът, както се предлага в съобщението на Комисията относно бъдещето на прехраната и селското стопанство в Европа, да се обърне по-голямо внимание на други цели на ОСП, като например жизнения стандарт на земеделските производители и въпросите, свързани със здравето, заетостта, околната среда и изменението на климата;

146.  подчертава, че търговската политика на ЕС трябва да бъде съгласувана с другите политики на ЕС, като например политиките в областта на развитието и околната среда, и да подпомага постигането на ЦУР, както и че тя може да допринесе за постигането на целите на ОСП, по-специално като осигури приемлив жизнен стандарт за хората, занимаващи се със селско стопанство, и като гарантира, че доставяните продукти достигат до потребителите на разумни цени; подчертава, че хранително-вкусовата промишленост на ЕС следва да се възползва от предлаганите от износа възможности за растеж, като се има предвид, че приблизително 90% от допълнителното търсене в световен мащаб на продукти на хранително-вкусовата промишленост през следващото десетилетие ще бъде от държави извън Европа; подчертава, че ОСП трябва да удовлетвори свързаните с храната, околната среда и климата потребности на европейското общество, преди да започне да мисли за производство с цел продажба на международните селскостопански пазари; подчертава, че т. нар. развиващи се страни следва да имат достатъчно възможности сами да създадат и поддържат стабилен хранително-вкусов сектор;

147.  припомня Новия европейски консенсус за развитие, в който ЕС и неговите държави членки потвърждават отново своя ангажимент спрямо принципа за съгласуваност на политиките за развитие (СПР), установен в член 208 от ДФЕС, и признават първостепенното значение на ефективното съблюдаване на този принцип, което предполага вземането под внимание на целите на сътрудничеството за развитие във всички политики на ЕС, в т.ч. селскостопанската политика и финансирането, които има вероятност да имат отрицателно отражение върху развиващите се страни; счита в този контекст, че реформата на ОСП следва да зачита правото на развиващите се страни да определят своите селскостопански и продоволствени политики, без да се отслабва техният капацитет за производство на храни и дългосрочна продоволствена сигурност, особено тези на най-слабо развитите страни;

148.  припомня ангажимента на ЕС и неговите държави членки по отношение на ЦУР и подчертава, че съгласуваността на ОСП с целите за устойчиво развитие е от решаващо значение, особено в случая на ЦУР 2 (нулево равнище на глад), 5 (равенство между половете), 12 (отговорно потребление и производство), 13 (действия във връзка с климата) и 15 (живот на земята), с които бъдещата ОСП трябва да бъде съгласувана;

149.  призовава – в съответствие с принципа за бюджетна ефективност – за последователност и по-добро взаимодействие между ОСП и всички други политики и международни ангажименти на ЕС, по-специално в областта на енергетиката, водоснабдяването, земеползването, биоразнообразието и екосистемите, както и на развитието на отдалечените и планинските райони;

150.  призовава Комисията да извършва систематична оценка на въздействието на разпоредбите по отношение на селскостопанския сектор във всички търговски споразумения, както и да предлага конкретни стратегии, за да се гарантира, че нито един селскостопански сектор няма да пострада вследствие на търговско споразумение, сключено с трета държава;

151.  настоява, че процесите и производствените методи (ППМ) са основен елемент на социалните, икономическите и екологичните стандарти в световната търговия със селскостопански продукти, и насърчава Комисията да призове настоятелно СТО да признае ППМ като такива;

152.  подчертава, че изпълнението на целите на Парижкото споразумение относно изменението на климата и постигането на ЦУР трябва да бъдат един от ръководните принципи за всяка търговска политика по отношение на селскостопанските продукти; отбелязва, че в своя документ за размисъл относно извличането на ползи от глобализацията Комисията правилно посочва търсенето на повече продукти на справедливата търговия и устойчиви и местни продукти като променяща се тенденция в глобализацията; подчертава, че търговската политика на ЕС може да допринесе значително за постигането на ЦУР и целите в областта на климата, заложени в Парижкото споразумение;

153.  припомня, че ЕС премахна експортните субсидии от своя страна и че в настоящия бюджет на ЕС вече не се предвижда бюджетен ред за експортни субсидии; в тази връзка приканва търговските партньори на ЕС да поемат ангажименти за намаляване на нарушаващото търговията подпомагане на национално равнище; призовава членовете на СТО, които продължават да отпускат експортни субсидии, да изпълнят министерското решение относно конкуренцията при износа, което беше прието в Найроби на 19 декември 2015 г.;

154.  изисква Комисията да остане бдителна и да засили защитните действия на Съюза с оглед на отстраняването на съществуващите и бъдещите пречки за достъпа до пазари в трети държави, които се увеличават, като същевременно зачита околната среда и правата на човека, включително правото на прехрана; подчертава, че по-голямата част от тези пречки засягат селскостопанските продукти (27% съгласно базата данни на Комисията за достъпа до пазара), които от своя страна са свързани главно със санитарните и фитосанитарните мерки за достъп до пазара;

155.  призовава Комисията да предвиди и да вземе под внимание последиците от излизането на Обединеното кралство от ЕС при изготвянето на размяната на предложения и изчисляването на квотите;

156.  призовава Комисията да стартира ясни и прозрачни инициативи за допълнително засилване на насърчаването на стандартите на ЕС в областта на производството, безопасността, хуманното отношение към животните и околната среда и късите вериги на доставки, както и да подпомага схемите за производство на качествени храни, което би могло да бъде постигнато, наред с другото, чрез европейски схеми за етикетиране на произхода, и чрез маркетингови дейности и дейности за популяризиране на вътрешния пазар и пазарите на трети държави за тези сектори, които се възползват от конкретните политически инструменти в рамките на ОСП; подчертава необходимостта от намаляване на бюрокрацията и ненужните условия, за да се позволи на по-малките производители да участват в тези схеми; приветства трайното увеличаване на бюджета за програми за популяризиране и настоятелно призовава Комисията да запази темпа на увеличаване на бюджетните кредити в светлината на нарастващия интерес от страна на производителите;

157.  подчертава значението на късите местни и регионални вериги за доставки, които са по-устойчиви по отношение на околната среда с оглед на намаленото замърсяване поради използване на по-малко транспорт, и означават, че продуктите са по-пресни и лесно проследими;

158.  припомня, че е важно даването на възможност на местните земеделски стопани да се придвижат нагоре по веригата на стойността, като им се предоставят помощ и подкрепа относно биологичните продукти и продуктите с добавена стойност, както и нови знания и технологии, доколкото постигането на устойчивост изисква преки действия за опазване, защита и подобряване на състоянието на природните ресурси;

159.  припомня, че местното производство подпомага местната култура на хранене, както и местните икономики;

160.  подчертава, че акцентът в бъдещето на селското стопанство следва да бъде върху производството на висококачествени храни, защото именно в него се крие конкурентното предимство на Европа; подчертава, че стандартите на ЕС трябва да бъдат запазени и укрепени, когато това е осъществимо; призовава за мерки за допълнително увеличаване на дългосрочната производителност и конкурентоспособност на сектора на производството на храни и за въвеждане на нови технологии, както и за по-ефикасно използване на ресурсите, като по този начин се укрепва водещата роля на ЕС в света;

161.  счита за неприемливо, че съществуват разлики в качеството между хранителни продукти, които се рекламират и разпространяват в рамките на единния пазар под една и съща марка и с една и съща опаковка; приветства стимулите от Комисията за решаване на проблема за двойното качество на хранителните продукти на единния пазар, в това число нейната работата по установяване на обща методология за изпитване;

162.  приветства постигнатия напредък по отношение на насърчаването на селскостопанските интереси на ЕС в рамките на неотдавнашните двустранни търговски преговори, по-специално по отношение на достъпа до пазара за висококачествени продукти на хранително-вкусовата промишленост от ЕС и защитата на географските указания в трети държави; вярва, че тази тенденция може да бъде продължена и подобрена;

Прозрачен процес на вземане на решения за солидно предложение за ОСП за периода 2021 – 2028 г.

163.  подчертава, че Парламентът и Съветът следва, чрез процедурата на съвместно вземане на решения, да определят общите цели, основните стандарти, мерките и отпуснатите финансови средства, както и подходящото ниво на необходимата гъвкавост, за да се даде възможност на държавите членки и на техните региони да се справят със своите специфики и потребности в съответствие с единния пазар, така че да се избягват нарушения на конкуренцията, произтичащи от решения на национално равнище;

164.  изразява съжаление относно факта, че целият процес на програмиране на ОСП след 2020 г. – консултация, комуникация, оценка на въздействието и законодателни предложения – започва неколкократно със значително закъснение, тъй като краят на осмия парламентарен мандат наближава, което създава опасност дебатът относно бъдещата ОСП да бъде засенчен от предизборни дебати и излага на риск възможността за постигане на окончателно споразумение преди европейските избори;

165.  призовава Комисията да въведе преходен регламент, който – в случай на забавяне при приемането на ОСП, да предостави възможност на земеделските стопани да продължат да имат достъп до мерките по програмата за развитие на селските райони, по-специално мерките в областта на околната среда и инвестициите;

166.  призовава държавите членки да гарантират, при провеждането на новата реформа, че няма да има забавяния при плащанията на земеделските стопани, както и да поемат отговорност и надлежно да компенсират земеделските стопани в случай на забавяния;

167.  при все това подчертава, че е необходимо да се отбележи колкото е възможно по-голям напредък преди края на настоящия мандат и да се даде гласност на тази тема по време на кампанията за изборите за Европейски парламент;

168.  признава колко е важно в процеса на вземане на решения за ОСП да бъдат включени институциите и експертите, отговарящи за политиките в областта на здравето и околната среда, които засягат биологичното разнообразие, изменението на климата, замърсяването на въздуха, почвата и водите;

169.  призовава Комисията да предлага, преди въвеждането на съществени промени във формирането и/или прилагането на ОСП, преходен период, който да е достатъчно дълъг, за да се гарантира плавен преход и време държавите членки да приложат системно и надлежно новата политика, за да се избегне всяко забавяне при годишните плащания на земеделските стопани и при изпълнението на мерките за развитие на селските райони;

170.  призовава ЕС и неговите държави членки да засилят диалога с развиващите се страни и да предоставят своите експертни познания и финансова подкрепа за насърчаване на екологично устойчиво селско стопанство, основано на дребното и семейното земеделие, насочено по-специално към жените и младите хора – ангажимент, поет през 2017 г. в съвместната декларация на срещата на високо равнище Африкански съюз – ЕС, озаглавена „Инвестиране в младежта за ускорен приобщаващ растеж и устойчиво развитие“; припомня приноса на жените в селските райони в ролята на предприемачи и двигатели на устойчивото развитие; подчертава необходимостта да бъде развит техният потенциал в устойчивото селско стопанство и тяхната устойчивост в селските райони;

171.  припомня, че гладът и недохранването в развиващите се страни са свързани като цяло с липсата на покупателна способност и/или неспособността на бедното население в селските райони да се самоиздържа; във връзка с това настоятелно приканва ЕС активно да помага на развиващите се страни да преодолеят пречките (например лоша инфраструктура и незадоволителна логистика) пред собственото си селскостопанско производство;

172.  посочва, че през 2050 г. повече от половината от населението на най-слабо развитите страни ще продължава да живее в селските райони и че развитието на устойчиво селско стопанство в развиващите се страни ще спомогне за отключването на потенциала на техните селски общности, задържането на населението в селските райони и намаляване на непълната заетост, бедността и продоволствената несигурност, което на свой ред ще спомогне за справяне с първопричините на принудителната миграция;

173.  потвърждава важната роля, която космическите технологии, като например разработените от космическите и спътникови програми на ЕС, управлявани от Европейската агенция за глобални навигационни спътникови системи („Галилео“, „EGNOS“ и „Коперник“), може да играят за постигането на ЦУР на ООН чрез осигуряването на достъпни решения за улесняване на преминаването към прецизно земеделие, като по този начин се елиминират отпадъците, спестява се време, намалява се умората и се оптимизира използването на оборудването;

174.  призовава Комисията да проучи космическите научни технологии и приложения и Глобалното партньорство за ефективно сътрудничество за развитие като механизми за подпомагане на мониторинга на селскостопанските култури, добитъка, горските стопанства, рибните стопанства и аквакултурите, както и за подкрепа на земеделските стопани, горските стопани, рибарите и лицата, определящи политиките, в усилията им да използват разнообразни методи за постигане на устойчиво производство на храни, и да отговори на свързаните с тях предизвикателства;

175.  призовава Комисията да осигури държавите членки да гарантират равенството между жените и мъжете в селските райони в своите планове за действие; настоятелно призовава Комисията и държавите членки да подкрепят равнопоставено представителство на жените в структурите на институциите за диалог със сектора и органите за вземане на решения на професионалните организации, кооперациите и сдруженията в сектора; счита, че новото законодателство на ЕС следва значително да подобри тематичните подпрограми за жените в селските райони;

176.  подчертава, че Комисията следва да продължи да гарантира строго налагане на изпълнението на законодателството на ЕС в областта на хуманното отношение към животните по всяко време и във всички държави членки, с подходящ контрол и санкции; призовава Комисията да наблюдава и докладва относно здравето на животните и хуманното отношение към животните, включително транспортирането на животните; припомня, че продуктите, внасяни в ЕС, трябва да спазват европейските стандарти в областта на хуманното отношение към животните и околната среда, както и европейските социални стандарти; призовава за финансови стимули за доброволно предприемане на мерки за хуманно отношение към животните, които надхвърлят минималните законово установени стандарти;

177.  призовава Комисията да въведе и приложи съответното право на ЕС, по-специално Директива 1/2005/ЕО на Съвета от 22 декември 2004 г. относно защитата на животните по време на транспортиране; счита, че е необходимо, в този контекст, да се изпълни решението на Съда на ЕС, в което се постановява, че защитата на хуманното отношение към животните не спира на външните граници на ЕС, и че следователно превозвачите на животни за износ от Европейския съюз трябва да спазват правилата на ЕС за хуманно отношение към животните, включително и извън ЕС;

178.  настоява да се обърне специално внимание на земеделските стопани, които се сблъскват с допълнителни разходи поради специфични ограничения, свързани с районите с висока природна стойност, като планинските райони, островите, най-отдалечените региони и други необлагодетелствани райони; счита, че поради техните специфични ограничения финансирането по ОСП е от жизнено важно значение за тези райони и че всяко намаление би имало много вредно въздействие върху много селскостопански продукти; настоятелно призовава държавите членки да разработят и приложат качествени схеми, за да се даде възможност на заинтересованите производители бързо да ги въведат;

179.  счита, че бюджетът на POSEI следва да се запази на достатъчни нива, за да отговори на предизвикателствата в областта на селското стопанство в най-отдалечените региони, съгласно посоченото неколкократно от Парламента; приветства резултатите от последния доклад на Комисията относно прилагането на програми POSEI и счита, че програмите за най-отдалечените региони и за по-малките острови в Егейско море следва да се разграничават от общата схема за директни плащания на ЕС, за да се гарантира балансирано териториално развитие чрез предотвратяване на риска от изоставяне на производството поради предизвикателствата, свързани с отдалеченост, изолираност, малък размер, труден релеф и климат, или икономическа зависимост от малко на брой продукти;

180.  призовава Комисията да включи в Обсерваторията за наблюдение на пазара на мляко самостоятелен отдел за проучване на цените в най-отдалечените региони, за да се реагира своевременно на евентуална криза в сектора; счита, че определението за „криза“ и последващата намеса от страна на Комисията следва да бъдат адаптирани спрямо най-отдалечените региони, като се вземат под внимание размерът на пазара, зависимостта от ограничен брой икономически дейности и по-малкият капацитет за диверсификация;

181.  призовава за по-добро интегриране на „кръговата икономика“, за да се гарантира най-добрата и най-ефективна употреба на първичен материал и странични продукти във възникващата биоикономика при зачитане на ограниченията на наличието на биомаса и почва, и други екосистемни услуги, и счита, че развитието на биопромишленост в селските райони би могло да създаде нови бизнес модели, които биха могли да помогнат на земеделските стопани и собствениците на гори да намерят нови пазари за своите продукти и за създаването на нови работни места; поради това призовава Комисията и държавите членки да осигурят необходимата подкрепа за селскостопанския и горския сектор, с цел да допринесат в по-голяма степен за по-нататъшното развитие на биоикономиката в ЕС; подчертава необходимостта да се насърчава агролесовъдството, което може да осигури екосистеми с множество приложения за свободното време и производството и микроклимати, и да се премахнат пропуските, които биха могли да възпрепятстват развитието му;

182.  счита, че подпомагането на мерките за агроекология и климат, допълнени от екосхеми на равнището на държавите членки, следва да покрива разходите на земеделските стопани за прехода към нови устойчиви практики, като например чрез насърчаване и подкрепа на агролесовъдството и други мерки за устойчиво лесовъдство, които подкрепят биологичното разнообразие и генетичното разнообразие на животински и растителни видове, и за адаптиране към променящите се климатични условия;

183.  призовава Комисията да гарантира иновациите, научните изследвания и модернизацията в агролесовъдството и лесовъдството, като подкрепя силна и съобразена с индивидуалните потребности система на консултиране, целенасочено обучение и специално разработени решения за стимулиране на иновациите и обмена на ноу-хау и най-добри практики между държавите членки, с общ акцент върху съответните нови технологии и цифровизацията; същевременно подчертава ключовата роля на сдруженията от собственици на гори в трансфера на информация и иновации, обучението и последващото образование на малките собственици на гори и прилагането на активно мултифункционално управление на горите;

184.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията.

(1)

ОВ L 350, 29.12.2017 г., стр. 15.

(2)

ОВ L 221, 8.8.1998 г., стр. 23.

(3)

ОВ L 309, 24.11.2009 г., стр. 71.

(4)

Приети текстове, P8_TA(2018)0022.

(5)

Приети текстове, P8_TA(2018)0203.

(6)

Приети текстове, P8_TA(2018)0095.

(7)

Приети текстове, P8_TA(2018)0075.

(8)

Приети текстове, P8_TA(2018)0057.

(9)

Приети текстове, P8_TA(2017)0197.

(10)

Приети текстове, P8_TA(2017)0099.

(11)

Приети текстове, P8_TA(2016)0504.

(12)

Приети текстове, P8_TA(2016)0427.

(13)

Приети текстове, P8_TA(2016)0252.

(14)

ОВ С 265, 11.8.2017 г., стр. 7.

(15)

ОВ C 288, 31.8.2017 г., стр. 10.

(16)

ОВ C 342, 12.10.2017 г., стр. 10.


ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

На 29 ноември 2017 г. Комисията прие своето съобщение относно модернизирането и опростяването на общата селскостопанска политика (ОСП) под заглавие „Бъдещето на прехраната и селското стопанство“. (COM(2017)713final).

Това съобщение вече беше обявено от председателя Юнкер през 2016 г., то е включено в работната програма на Комисията за 2017 г. и първоначално беше предвидено за пролетта на 2017 г. С текста от 26 страници стартира многоетапният процес, в рамките на който институциите на ЕС на 27те в крайна сметка трябва да се споразумеят за законодателство за определяне на ОСП след 2020 г. Така съобщението има за цел да предостави както основа, така и рамка на дискусията между институционални и индивидуални, публични и частни заинтересовани страни в целия ЕС-27.

Това съобщение ще бъде последвано от законодателни предложения като правно основание за следващия програмен период 2020 – 2027 г. и придружено от оценка на въздействието, включваща съответните факти. Предложенията ще бъдат публикувани след приемането на многогодишната финансова рамка (МФР), което се предвижда за май 2018 г.

Първоначалната цел на съобщението е да

-  представи главните предизвикателства пред селското стопанство на ЕС (прехраната не е изрично посочена);

-  изтъкне приноса на селскостопанския сектор към десетте приоритета на Комисията и към целите за устойчиво развитие (ЦУР) във взаимодействие с други политики на ЕС;

-  уточни политическите приоритети за бъдещата ОСП за повишаване на нейната европейска добавена стойност;

-  проучи оперативни предложения за опростяване на ОСП, подобрено управление, по-добро отразяване на многообразието в селското стопанство на ЕС, увеличаване на субсидиарността, ограничаване на административната тежест за бенефициерите и по-голям акцент върху резултатите.

В съобщението също така се посочват три ключови цели за селското стопанство, в контраст с първоначалните цели, основаващи се на Договорите:

1.  насърчаване на интелигентен и устойчив селскостопански сектор;

2.  укрепване на грижите за околната среда и действията по отношение на климата;

3.  засилване на социално-икономическата тъкан на селските райони.

Първа стъпка в процеса на програмиране за ОСП след 2020 г. беше проведената широка обществена консултация онлайн, в рамките на която бяха получени повече от 320 000 онлайн отговора от всички държави – членки на ЕС, по-голямата част от които изпратени от физически лица, както и над 1400 становища.

Втората стъпка е изготвянето на всеобхватна оценка на въздействието (ОВ), която има за цел да извлече поуки от изпълнението на програмния период 2013 – 2020 г., и по-конкретно на целите за „по-екологосъобразна, по-опростена, по-справедлива“ ОСП. Следователно, като същевременно отразява общите идеи на протичащия обществен дебат, оценката на въздействието ще разработи набор от възможности за политиката за развитие, включително оценка на начините, по които целите на политиката могат да бъдат най-добре постигнати, включително:

-  Вариант 1 (базов вариант) ще направи оценка на въздействието на ОСП, оставаща в сегашния си вид, включително наскоро приетото предложение „омнибус“.

-  Вариант 2 ще направи оценка на въздействието на сценарий „без ОСП“ за изпитване на последиците от липсата на политическа намеса по отношение на икономическата, екологичната и социалната европейска добавена стойност на ОСП.

-  Вариант 3 предвижда държавите членки/регионите да програмират операциите на ОСП съобразно приоритети на ЕС, основаващи се на установените нужди. Акцентът се измества към управление на риска, инвестиции в преструктуриране и развитие на предприятията в сектора на селското стопанство и МСП в селските райони, услуги в областта на климата и околната среда и достъп до иновации, знания и ИКТ.

-  Вариант 4 определя наново разпределението на задачите на равнища ЕС, държави членки и земеделски стопанства за повишаване на сигурността на доходите с по-добри полезни взаимодействия между пряката подкрепа, включително плащания на площ, както и управление на риска, с цел по-добро насочване на действията, свързани с климата и околната среда, и опростяване и модернизиране на проверките към основани на резултатите постижения.

-  Вариант 5 предвижда засилено преразпределяне на прякото подпомагане към малките и екологосъобразни земеделски стопанства, и насърчава късите вериги.

Доказателствената база на съобщението и оценката на въздействието е следната:

-  Общата рамка за мониторинг и оценка на DG AGRI за измерване на изпълнението на ОСП въз основа на показатели на държавите членки;

-  европейски цели и показатели, договорени за мониторинга на ЦУР (Съобщение „Европейски действия за устойчивост“, COM (2016) 739 final);

-  годишните доклади за изпълнението на 27-те държави–членки на ЕС ще предоставят данни за напредъка към целите и съответните бюджетни пакети;

-  редовните проучвания за оценка, извършвани от DG AGRI, относно общите цели на ОСП от 2013 г. и входяща информация за конференцията за перспективите в края на 2017 г.;

В по-широкия европейски контекст основният двигател на реформата на ОСП е бюджетният въпрос: ОСП продължава да бъде най-голямата отделна позиция на разходите в бюджета на ЕС, което представлява около 38% от общите разходи. В следващата МФР ЕС трябва да се справи със значителни нови предизвикателства, като миграция, сигурност и растеж, докато оттеглянето на Обединеното кралство ще намали наличния бюджет; все още е налице голямо нежелание сред държавите членки да увеличат общия размер на бюджета (1% от БНД).

За обществените и частните заинтересовани страни основните въпроси, повдигнати в съобщението, са следните:

-  Национална стратегия — проектиране, приемане и изпълнение: По-специално структурата на управление (правен аспект, като например отношения между регионите и централното правителство, прозрачността и участието на гражданите), вътрешната съгласуваност (съгласуваност с програмите за развитие на селските райони и секторните планове), външната съгласуваност (напр. европейските структурни и инвестиционни фондове);

-  Модел на прилагане – ориентиран към резултатите и основани на резултатите програми за финансиране: Контрол и одит (компетенции на ЕС и национални компетенции), показатели (наличност и определяне, контрол на качеството, санкции), модели на управление (опростени варианти за разходите), еднакъв подход във всички държави членки (допустимост, задължителен/доброволен, проверки);

-  Действия в областта на околната среда и климата – интегриран подход за компенсиране на екологични услуги чрез обединяване на сегашните мерки на ОСП за екологизирането, кръстосаното спазване и добрите селскостопански практики, както и мерки за развитие на селските райони, за да се даде възможност за компенсация за обществени блага, включително действия в областта на климата и здравето на хората, животните и растенията, и хуманното отношение към животните;

-  Отпускане на финансови средства – програми за подкрепа на ЕС: Преходни модели за намалено/целево финансиране, диференциация между държавите членки (външно сближаване) въз основа на обективни критерии (вж. ЕСИФ), съфинансиране от региони/държави членки, права, които отразяват социално-икономическите условия в регионите на държавите членки (вътрешно сближаване);

По отношение на бъдещата перспектива е подходящо да се припомни, че последното програмиране на ОСП за периода 2013 – 2020 г. отне две години от датата на първоначалното публикуване на предложенията на Комисията (юни 2011 г.), като част от предложението за многогодишната финансова рамка (МФР) за периода 2014 – 2020 г., до политическото споразумение (юни 2013 г.) и окончателното одобрение по законодателен път (през декември 2013 г.), което наложи преходни мерки в различните сектори (до 2015 г.). Това обаче не съвпадаше нито с края на мандата на Комисията, нито с изтичането на законодателния мандат на ЕП.


СТАНОВИЩЕ на комисията по развитие (27.4.2018)

на вниманието на комисията по земеделие и развитие на селските райони

относно бъдещето на прехраната и селското стопанство

(2018/2037(INI))

Докладчик по становище: Мария Нойхл

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по развитие приканва водещата комисия по земеделие и развитие на селските райони да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  подчертава, че през 2017 г. остра продоволствена несигурност е засегнала 124 милиона души в 51 държави, което е с 16 милиона повече в сравнение с 2016 г., както и че мнозинството от засегнатите от продоволствена несигурност живеят в селски райони;

2.  припомня, че ЕС е най-големият износител и вносител на селскостопански продукти и следователно играе определяща роля на световните селскостопански пазари; отбелязва, че ЕС е основният търговски партньор на развиващите се страни, когато става дума за селскостопански продукти;

3.  припомня Новия европейски консенсус за развитие, в който ЕС и неговите държави членки потвърждават отново своя ангажимент спрямо принципа за съгласуваност на политиките за развитие (СПР), установен в член 208 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), и признават първостепенното значение на ефективното съблюдаване на този принцип, което предполага вземането под внимание на целите на сътрудничеството за развитие във всички политики на ЕС, в т.ч. селскостопанската политика и финансирането, които има вероятност да имат отрицателно отражение върху развиващите се страни; счита в този контекст, че реформата на общата селскостопанска политика (ОСП) следва да зачита правото на развиващите се страни да определят своите селскостопански и продоволствени политики, без да се отслабва техният капацитет за производство на храни и дългосрочна продоволствена сигурност, особено тези на най-слабо развитите страни;

4.  припомня ангажимента на ЕС и неговите държави членки по отношение на целите за устойчиво развитие (ЦУР) и подчертава, че съгласуваността на ОСП с целите за устойчиво развитие е от решаващо значение, особено в случая на ЦУР 2 (нулево равнище на глад), 5 (равенство между половете), 12 (отговорно потребление и производство), 13 (действия във връзка с климата) и 15 (живот на земята), с които бъдещата ОСП трябва да бъде съгласувана;

5.  потвърждава, че ОСП далеч не е съвършена и че трябва да бъде ориентирана в по-голяма степен към развитието, като предотвратява нарушенията както в Европа, така и на международните селскостопански пазари и благоприятства прехода към по-устойчиво селско стопанство и устойчиви селскостопански практики, които спомагат за опазването на екосистемите и природните ресурси и укрепват способността им за адаптиране към изменението на климата, екстремните метеорологични условия, суша, наводнения и други бедствия, и които постепенно подобряват качеството на почвите, в съответствие с втората ЦУР;

6.  припомня, че когато селското стопанство не е в състояние да защитава и подобрява селския поминък, справедливостта и социалното благоденствие са неустойчиви; призовава ЕС да разработи справедливи и екологично устойчиви схеми за производството на храни, да предоставя стимули за отговорно потребление и насърчава устойчиви хранителни модели във всички политики, които има вероятност да засегнат развиващите се страни;

7.  подчертава, че реформата на ОСП следва да допринесе за изграждането на нова европейска продоволствена система в съответствие с трансформационно ориентирания характер на Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие и Парижкото споразумение; счита, че за тази цел е необходима промяна на парадигмата от „зелена революция“ към „агроекологичнен подход“ в съответствие със заключенията на Международната оценка на селскостопанските знания, науки и технологии за развитие (IAASTD) и с препоръките на специалния докладчик на ООН относно правото на прехрана, което предполага признаване на многофункционалността на селското стопанство и бърз преход от отглеждането на монокултури въз основа на интензивното използване на химически препарати към диверсифицирано и устойчиво селско стопанство въз основа на агроекологични селскостопански практики, с укрепване на местните хранителни системи и дребното селскостопанско производство и подпомагане на традиционните форми на организация;

8.  настоятелно призовава ЕС и неговите държави членки да изпълняват ангажимента, поет в Европейския консенсус за развитие, да подкрепят агроекологията, включително чрез инвестиционния прозорец за селското стопанство на Плана за външни инвестиции;

9.  призовава ЕС и неговите държави членки да засилят диалога с развиващите се страни и да предоставят своите експертни познания и финансова подкрепа за насърчаване на екологично устойчиво селско стопанство, основано на дребното и семейното земеделие, насочено по-специално към жените и младите хора – ангажимент, поет през 2017 г. в съвместната декларация на срещата на високо равнище Африкански съюз – ЕС, озаглавена „Инвестиране в младежта за ускорен приобщаващ растеж и устойчиво развитие“; припомня приноса на жените в селските райони в ролята на предприемачи и двигатели на устойчивото развитие; подчертава необходимостта да бъде развит техния потенциал в устойчивото селско стопанство и тяхната устойчивост в селските райони;

10.  призовава – като същевременно припомня първоначалните цели на ОСП, определени в член 39 от ДФЕС – за още една глава в законодателството относно ОСП след 2020 г. относно нейната отговорност по въпросите на политиката за развитие, която да включва по-добро интегриране на екологичните цели и на целите за устойчиво развитие, тъй като забраната на експортни субсидии означава, че продължават да съществуват икономически изкривявания, които дават възможност на селскостопанския сектор на ЕС да изнася селскостопански стоки под средните производствени разходи;

11.  призовава Комисията да извършва систематично предварителни и последващи оценки на въздействието на външните последствия на ОСП с помощта на показателите за ЦУР и да разработи методологична рамка за мониторинг и оценка на последствията от ОСП върху сектора на селскостопанското производство в развиващите се страни, както и върху достъпността и наличието на храни; предлага тези данни да се използват като механизъм за предупреждение, който да сигнализира за отрицателни последствия на ОСП върху поминъка на дребните земеделски стопани, особено жените – земеделски стопани, в развиващите се страни;

12.  подчертава, че ОСП трябва да спазва принципа за „ненанасяне на вреда“ и да бъде съгласувана с останалите политики и международни задължения на ЕС в областта на развитието, но и със защитата на правата на човека, околната среда, климата, правата на животните и природата; отбелязва освен това, че е неефективно по отношение на бюджетните разходи на ЕС да се създават отрицателни външни ефекти и след това да се покриват разходите, причинени от тези външни ефекти;

13.  счита, че е необходимо, в съответствие с политиките по Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие и с целите за устойчиво развитие, да бъдат признати географските дисбаланси в търговските отношения и конкуренцията в сектора на селското стопанство между развиващите се страни и ЕС и да се насърчават по-балансирани отношения с търговските партньори;

14.  призовава ЕС да гарантира, че бъдещата ОСП ще преодолее проблемите, свързани с настоящия, ориентиран към износа селскостопански модел чрез засилване на вътрешните пазари на ЕС и късите вериги на предлагане на храни по устойчив начин, така че да не се възпрепятства развитието на страните, като същевременно се осигурява устойчивост спрямо външни сътресения и заплахи;

15.  отбелязва, че износът и вносът на продукти на хранително-вкусовата промишленост, осъществяван от ЕС, се основава на търговски споразумения; подчертава, че тези споразумения следва да гарантират равнопоставени условия на конкуренция между земеделските стопани в ЕС и в останалата част на света, като се предоставят преференции на развиващите се страни;

16.  настоятелно призовава държавите членки да сложат край на целта за все по-интензивно европейско селско стопанство и да преустановят свръхпроизводството в сектора на животновъдството чрез задължително въвеждане на система на животновъдство, основана на съответната площ; отбелязва със загриженост, че зависимостта на ЕС от вноса на фуражи за животни, особено соя, допринася за нарастващото търсене на земя в чужбина, като води до обезлесяване, загуба на биологично разнообразие, разселване на общности и увеличаване на интоксикациите вследствие на отглеждането на генетично модифицирана соя при интензивна употреба на пестициди в Южна Америка; ето защо настоятелно призовава държавите членки да намалят и постепенно да прекратят своя внос на протеинови култури от трети държави, като Аржентина и Бразилия;

17.  призовава освен това за сеитбооборот с бобови растения за всички приложими обработваеми площи и за изпълнение на общоевропейска стратегия за протеините, насочена към намаляване на зависимостта от вноса на соя от трети държави; призовава междувременно за въвеждането на критерии за устойчивост по отношение на вноса на растителни протеини;

18.  припомня, че е важно даването на възможност на местните фермери да се придвижат нагоре по веригата на стойността, като им се предоставят помощ и подкрепа относно биологичните продукти и продуктите с добавена стойност, както и нови знания и технологии, доколкото постигането на устойчивост изисква преки действия за опазване, защита и подобряване на състоянието на природните ресурси;

19.  призовава за прекратяване на косвените и нецелеви субсидии, като например плащанията за площ; отправя искане субсидии да бъдат отпускани само ако те допринасят за обществени блага, като например местни работни места, биологичното разнообразие, хуманното отношение към животните, чисти въздух и вода, както и здрави, живи почви;

20.  припомня в този контекст нарушаващите пазара въздействия на повторното въвеждане на обвързано с производството подпомагане в рамките на ОСП за периода 2014 – 2020 г.; припомня, че премахването на квотите за мляко през 2015 г., с очакването за нови пазари за европейските селскостопански продукти в развиващите се страни, влоши свръхпроизводството, което доведе до по-ниски цени и засегна развитието на млекопреработвателната промишленост както в Европа, така и в развиващите се страни;

21.  отново изразява становището си, че разпределението на плащанията е небалансирано; счита, че в условия на нестабилност на доходите по-големите земеделски стопанства не се нуждаят непременно от същото равнище на подкрепа за стабилизиране на доходите, както по-малките стопанства или стопанствата с по-ниски доходи, тъй като те могат да реализират икономии от мащаба, които вероятно повишават тяхната устойчивост;

22.  припомня, че гладът и недохранването в развиващите се страни са свързани като цяло с липсата на покупателна способност и/или неспособността на бедното население в селските райони да се самоиздържа; във връзка с това настоятелно приканва ЕС активно да помага на развиващите се страни да преодолеят пречките (например лоша инфраструктура и незадоволителна логистика) пред собственото си селскостопанско производство;

23.  призовава ЕС и неговите държави членки да засилят местното производство на храни в развиващите се страни, както се препоръчва в целите за устойчиво развитие (ЦУР), вместо да увеличават износа на селскостопански продукти от ЕС за развиващите се страни; настоятелно призовава ЕС да насърчи развиващите се страни да увеличат и разнообразят своето производство на храни за задоволяване на вътрешното търсене на храни и на нарастващото търсене на пазара юг-юг, тъй като селскостопанската политика на ЕС сама по себе си не е отговорна за изхранването на нарастващото световно население; поради това изтъква значението на борбата срещу заграбването на земи в развиващите се страни;

24.  призовава ЕС да откликне на призивите на развиващите се страни за защита на тяхното производство на храни и на тяхното население от потенциално разрушителните последствия от евтиния внос;

25.  посочва, че през 2050 г. повече от половината от населението на най-слабо развитите страни ще продължава да живее в селските райони и че развитието на устойчиво селско стопанство в развиващите се страни ще спомогне за отключването на потенциала на техните селски общности, задържането на населението в селските райони и намаляване на непълната заетост, бедността и продоволствената несигурност, което на свой ред ще спомогне за справяне с първопричините на принудителната миграция;

26.  приветства предложението на Комисията за създаване на възможности за заетост и за дейности, генериращи приходи, в регионите на произход и транзит на мигранти, чрез проекти, подкрепяни в рамките на ОСП; призовава Комисията да въведе програми за обмен между ЕС и Африканския съюз чрез сътрудничество и диалог относно производството на селскостопански хранителни продукти и иновациите в селското стопанство;

27.  потвърждава важната роля, която космическите технологии, като например тези, разработени от космическите и спътникови програми на ЕС, управлявани от Европейската агенция за глобални навигационни спътникови системи („Галилео“, „EGNOS“ и „Коперник“), може да играят за постигането на ЦУР на ООН чрез осигуряването на достъпни решения за улесняване на преминаването към прецизно земеделие, като по този начин се елиминират отпадъците, спестява се време, намалява се умората и се оптимизира използването на оборудването;

28.  призовава Комисията да проучи космическите научни технологии и приложения и Глобалното партньорство за ефективно сътрудничество за развитие като механизми за подпомагане на мониторинга на селскостопанските култури, добитъка, горските стопанства, рибните стопанства и аквакултурите, както и за подкрепа на земеделските стопани, горските стопани, рибарите и лицата, определящи политиките, в усилията им да използват разнообразни методи за постигане на устойчиво производство на храни, и да отговори на свързаните с тях предизвикателства;

29.  подчертава, че в по-общ план търговията със селскостопански продукти трябва да допринася, в условия на партньорство, за намаляването на неравенството в световен мащаб и осигуряване на по-приобщаващи социални ползи за всички търговски партньори в бъдеще, като същевременно остава в рамките на екологичните ограничения на планетата.

ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

24.4.2018

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

15

0

7

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Ignazio Corrao, Mireille D’Ornano, Nirj Deva, Doru-Claudian Frunzulică, Enrique Guerrero Salom, Maria Heubuch, Teresa Jiménez-Becerril Barrio, Arne Lietz, Linda McAvan, Norbert Neuser, Vincent Peillon, Cristian Dan Preda, Lola Sánchez Caldentey, Elly Schlein, Eleni Theocharous, Paavo Väyrynen, Bogdan Brunon Wenta, Anna Záborská, Joachim Zeller, Željana Zovko

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване

Pál Csáky, Monika Vana

ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

15

+

ALDE

Paavo Väyrynen

ECR

Eleni Theocharous

EFDD

Ignazio Corrao, Mireille D'Ornano

GUE/NGL

Lola Sánchez Caldentey

PPE

Joachim Zeller

S&D

Doru-Claudian Frunzulică, Enrique Guerrero Salom, Arne Lietz, Linda McAvan, Norbert Neuser, Vincent Peillon, Elly Schlein

VERTS/ALE

Maria Heubuch, Monika Vana

0

-

 

 

7

0

ECR

Nirj Deva

PPE

Pál Csáky, Teresa Jiménez-Becerril Barrio, Cristian Dan Preda, Bogdan Brunon Wenta, Anna Záborská, Željana Zovko

Легенда на използваните знаци:

+  :  „за“

-  :  „против“

0  :  „въздържал се“


СТАНОВИЩЕ на комисията по международна търговия (18.4.2018)

на вниманието на комисията по земеделие и развитие на селските райони

относно бъдещето на прехраната и селското стопанство

2018/2037(INI))

Докладчик по становище: Шон Кели

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по международна търговия приканва водещата комисия по земеделие и развитие на селските райони да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

А.  като има предвид, че от проучването на Комисията от декември 2016 г., озаглавено „Въздействие на търговските споразумения на ЕС върху селскостопанския сектор“, е видно, че споразуменията на ЕС с Мексико, Южна Корея и Швейцария са довели до увеличение на износа на продукти на хранително-вкусовата промишленост от ЕС с над 1 милиард евро и на добавената стойност в хранително-вкусовия сектор с 600 милиона евро; като има предвид, че от прилагането на споразумението за свободна търговия на ЕС с Перу и Колумбия (от съответно март 2013 г. и август 2013 г.) износът на селскостопански продукти от ЕС за двете държави се е увеличил значително (със 73% за Перу и с 82% за Колумбия);

Б.  като има предвид, че ЕС е най-големият износител на продукти на хранително-вкусовата промишленост от 2013 г. насам и отчита излишък при износа от 2010 г. насам; като има предвид, че износът на продукти на хранително-вкусовата промишленост от ЕС за трети държави се е увеличил, достигайки рекордната стойност от 137,9 милиарда евро през 2017 г.; като има предвид, че ЕС е също така най-големият вносител на селскостопански продукти от развиващите се страни;

1.   подчертава, че търговската политика на ЕС трябва да бъде съгласувана с другите политики на ЕС, като например политиките в областта на развитието и околната среда, и да подпомага постигането на целите за устойчиво развитие (ЦУР), както и че тя може да допринесе за постигането на целите на Общата селскостопанска политика (ОСП), по-специално като осигури приемлив жизнен стандарт за хората, занимаващи се със селско стопанство, и като гарантира, че доставяните продукти достигат до потребителите на разумни цени; подчертава, че хранително-вкусовата промишленост на ЕС следва да се възползва от предлаганите от износа възможности за растеж, като се има предвид, че приблизително 90% от допълнителното търсене в световен мащаб на продукти на хранително-вкусовата промишленост през следващото десетилетие ще бъде от държави извън Европа; подчертава, че ОСП трябва да удовлетвори свързаните с храната, околната среда и климата потребности на европейското общество преди да започне да мисли за производство с цел продажба на международните селскостопански пазари; подчертава, че т. нар. развиващи се страни следва да имат достатъчно възможности сами да създадат и поддържат стабилен хранително-вкусов сектор;

2.  счита, че изискванията на международната търговия и СТО оказаха значително влияние върху поредицата от преразглеждания на ОСП, които бяха извършени от 90-те години на миналия век насам; счита, че тези преразглеждания направиха европейските селскостопански продукти и европейската хранително-вкусова промишленост по-конкурентоспособни, но също така подкопаха големи дялове от селскостопанския сектор, излагайки ги на нестабилността на световните пазари; счита, че сега е моментът, както се предлага в съобщението на Комисията относно бъдещето на прехраната и селското стопанство в Европа, да се обърне по-голямо внимание на други цели на ОСП, като например жизнения стандарт на земеделските производители и въпросите, свързани със здравето, заетостта, околната среда и изменението на климата;

3.  потвърждава, че политиките на ЕС в областта на търговията и селското стопанство са тясно свързани и това няма да се промени в бъдеще, че първата политика не трябва да взема превес над втората и че поддържането и развитието на устойчиво селско стопанство трябва да бъде приоритет; посочва, че тази връзка подчертава важната роля на селското стопанство в контекста на преговорите, както на двустранно равнище за споразуменията за свободна търговия на ЕС, така и на многостранно равнище в рамките на Световната търговска организация (СТО), по въпроси като достъпа до пазара за селскостопанските продукти, подпомагането на национално равнище, експортните субсидии, защитата на географските указания, санитарните и фитосанитарните (СФС) правила, разумната употреба на антимикробни лекарствени продукти с цел да се намали разпространението на антимикробната резистентност, както и опростяването на процедурите за внос, като същевременно се гарантира, че селскостопанските продукти, които се внасят на вътрешния пазар, са произведени в съответствие с трудовите и екологичните стандарти на ЕС, принципа на предохранителните мерки, правилата за хуманно отношение към животните и други стандарти за безопасност;

4.  настоява, че процесите и производствените методи (ППМ) са основен елемент на социалните, икономическите и екологичните стандарти в световната търговия със селскостопански продукти, и насърчава Комисията да призове настоятелно СТО да признае ППМ като такива;

5.  подчертава, че изпълнението на целите на Парижкото споразумение относно изменението на климата и постигането на ЦУР трябва да бъдат един от ръководните принципи за всяка търговска политика по отношение на селскостопанските продукти; отбелязва, че в своя документ за размисъл относно извличането на ползи от глобализацията Комисията правилно посочва търсенето на повече продукти на справедливата търговия и устойчиви и местни продукти като променяща се тенденция в глобализацията; подчертава, че търговската политика на ЕС може да допринесе значително за постигането на ЦУР и целите в областта на климата, заложени в Парижкото споразумение;

6.  счита, че макар и търговските споразумения да могат да са от полза предимно за големите селскостопански предприятия в ЕС и чужбина, те могат също така да окажат сериозно отрицателно социално-икономическо въздействие върху малките и средните земеделски стопанства в ЕС и в трети държави;

7.  приветства постигнатия напредък по отношение на насърчаването на селскостопанските интереси на ЕС в рамките на неотдавнашните двустранни търговски преговори, по-специално по отношение на достъпа до пазара за висококачествени продукти на хранително-вкусовата промишленост от ЕС и защитата на географските указания в трети държави; вярва, че тази тенденция може да бъде продължена и подобрена;

8.  призовава Комисията, в контекста на текущите и бъдещите двустранни търговски преговори с трети държави, да гарантира еднакви условия на конкуренция в световен мащаб и да подходи с най-голяма грижа към либерализацията на пазарния достъп, както по отношение на трети държави, така и по отношение на ЕС, в чувствителни селскостопански сектори, като на първо място обмисли възможността за въвеждане на преходни периоди, тарифни квоти, подходящи предпазни мерки, които да вземат предвид социалното, екологичното и икономическото въздействие в ЕС, както и в държавите, в които осъществяваме износ, евентуалното изключване на най-чувствителните продукти от приложното поле на споразуменията след разглеждане на всеки отделен случай и спазването на правилата за реципрочност по отношение на собствените чувствителни селскостопански сектори на трети държави; отбелязва, че това може да засяга различни продукти, в зависимост от съответния търговски партньор; подчертава, че максималните кумулативни суми на селскостопанските отстъпки, предоставени от ЕС в контекста на всички негови международни ангажименти, трябва да бъдат взети предвид за чувствителните продукти и за всеки отделен сектор;

9.  отново подчертава, че е важно в търговските споразумения да бъдат включени ефективни предпазни клаузи, които могат бързо да бъдат приложени, с цел преустановяване на преференциите в случай на сътресение на пазара, което ощетява чувствителните сектори;

10.  ето защо подчертава принципа на пазарния достъп при специални условия, което означава, че вносните стоки следва да отговарят на стандартите на ЕС;

11.  освен това счита, че на стоките, чието производство е свързано с обезлесяване, заграбване на земя или ресурси и нарушения на правата на човека, не следва да бъде предоставян достъп до пазара на ЕС;

12.  изразява съжаление във връзка с липсата на напредък по отношение на подпомагането на селското стопанство на национално равнище по време на 11-тата министерска конференция на СТО; въпреки това приветства съвместната декларация на ЕС с Кеърнската група преди конференцията и призовава Комисията да продължи сътрудничеството в областта на подпомагането на национално равнище; отново заявява, че всяка бъдеща позиция на ЕС по тази тема не трябва да взема превес над разискванията относно бъдещето и прегледа на ОСП и трябва надлежно да спазва рамката на реформираната ОСП; в този контекст подчертава, че е от съществено значение правилата за международна търговия да не намаляват възможността за осигуряване на подпомагане на национално равнище за европейското селско стопанство, с цел да се предотвратяват и управляват кризите на пазара, да се пренасочат земеделските практики към производствени системи, които са икономически ефективни и благоприятни за околната среда и климата, и да се защитят по-добре стратегическите доставки на растителни протеини, така че най-накрая да може да бъде подпомогнато развитието на кръгова икономика; отбелязва, че строгите екологични и социални стандарти биха увеличили допълнително качеството на обществените блага, предоставяни чрез тази политика на европейските граждани;

13.  припомня, че ЕС премахна експортните субсидии от своя страна и че в настоящия бюджет на ЕС вече не се предвижда бюджетен ред за експортни субсидии; в тази връзка приканва търговските партньори на ЕС да поемат ангажименти за намаляване на нарушаващото търговията подпомагане на национално равнище; призовава членовете на СТО, които продължават да отпускат експортни субсидии, да изпълнят министерското решение относно конкуренцията при износа, което беше прието в Найроби на 19 декември 2015 г.;

14.  изисква Комисията да остане бдителна и да засили защитните действия на Съюза с оглед на отстраняването на съществуващите и бъдещите пречки за достъпа до пазари в трети държави, които се увеличават, като същевременно зачита околната среда и правата на човека, включително правото на прехрана; подчертава, че по-голямата част от тези пречки засягат селскостопанските продукти (27% съгласно базата данни на Комисията за достъпа до пазара), които от своя страна са свързани главно със санитарните и фитосанитарните мерки за достъп до пазара;

15.  призовава Комисията да предвиди и да вземе под внимание последиците от излизането на Обединеното кралство от ЕС при изготвянето на размяната на предложения и изчисляването на квотите.

ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

24.4.2018

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

32

0

3

Членове, присъствали на окончателното гласуване

William (The Earl of) Dartmouth, Laima Liucija Andrikienė, Tiziana Beghin, David Campbell Bannerman, Daniel Caspary, Salvatore Cicu, Santiago Fisas Ayxelà, Karoline Graswander-Hainz, Nadja Hirsch, Yannick Jadot, France Jamet, Jude Kirton-Darling, Bernd Lange, David Martin, Emma McClarkin, Anne-Marie Mineur, Sorin Moisă, Artis Pabriks, Franck Proust, Godelieve Quisthoudt-Rowohl, Viviane Reding, Tokia Saïfi, Helmut Scholz, Joachim Schuster, Joachim Starbatty, Adam Szejnfeld, Iuliu Winkler, Jan Zahradil

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Eric Andrieu, Goffredo Maria Bettini, Reimer Böge, Klaus Buchner, Dita Charanzová, Agnes Jongerius, Frédérique Ries

ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

32

+

ALDE

Dita Charanzová, Nadja Hirsch, Frédérique Ries

ECR

David Campbell Bannerman, Emma McClarkin, Joachim Starbatty, Jan Zahradil

EFDD

Tiziana Beghin, William (The Earl of) Dartmouth

PPE

Laima Liucija Andrikienė, Reimer Böge, Daniel Caspary, Salvatore Cicu, Santiago Fisas Ayxelà, Sorin Moisă, Artis Pabriks, Franck Proust, Godelieve Quisthoudt-Rowohl, Viviane Reding, Tokia Saïfi, Adam Szejnfeld, Iuliu Winkler

S&D

Eric Andrieu, Goffredo Maria Bettini, Karoline Graswander-Hainz, Agnes Jongerius, Jude Kirton-Darling, Bernd Lange, David Martin, Joachim Schuster

VERTS/ALE

Klaus Buchner, Yannick Jadot

0

-

 

 

3

0

ENF

France Jamet

GUE/NGL

Anne-Marie Mineur, Helmut Scholz

Легенда на използваните знаци:

+  :  „за“

-  :  „против“

0  :  „въздържал се“


СТАНОВИЩЕ на комисията по бюджети (25.4.2018)

на вниманието на комисията по земеделие и развитие на селските райони

относно бъдещето на прехраната и селското стопанство

(2018/2037(INI))

Докладчик по становище: Неджми Али

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по бюджети приканва водещата комисия по земеделие и развитие на селските райони да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

А.  като има предвид, че общата селскостопанска политика (ОСП) е една от най-интегрираните политики в Съюза и e изпълнила една от първоначалните си цели за увеличаване на предлагането на храни, оказвайки подкрепа на европейските земеделски стопани и отговаряйки на исканията на гражданите по отношение на продоволствената сигурност и безопасност, както и на качеството и устойчивостта; като има предвид, че предстоят нови предизвикателства, свързани по-специално с изменението на климата и загубата на биологично разнообразие; като има предвид, че е важно ОСП да бъде приведена в съответствие с Парижкото споразумение и други международни споразумения за защита на климата и на околната среда;

Б.  като има предвид, че е необходимо да се осигури подкрепа за истинските селскостопански производители, като в същото време продължи подкрепата за бенефициери, които са разнообразили производствата и доходите (след десетилетия на политически сигнали, с които се препоръчваше те да направят това), и да се даде приоритет на малките земеделски стопанства и те да бъдат възнаградени за различните обществени блага, които осигуряват за обществото, като същевременно се осигури справедливо разпределение на подкрепата за различни по мащаб стопанства; като има предвид, че е важно да бъдат укрепени регионалните икономики и да се подкрепя модернизираното, устойчиво селско стопанство в ЕС, което постига резултати в икономическо, екологично и социално отношение, с цел да се насърчават разнообразни селскостопански системи, и по-специално семейните земеделски стопанства; като има предвид, че е от съществено значение да се обезпечи селскостопанско производство във всички части на ЕС, включително в районите с природни ограничения, и да се осигури добър стандарт на живот във всички региони и държави членки;

В.  като има предвид, че съществува разлика между доходите в селскостопанския сектор и в други сектори на икономиката, като доходите от селскостопанска дейност са изключително нестабилни; като има предвид, че съществува риск от изоставяне на земята в райони с природни ограничения; като има предвид, че следва да бъдат налице подходящи инвестиции в преструктурирането, модернизирането, иновациите, диверсифицирането на земеделските стопанства и в усвояването на нови технологии;

Г.  като има предвид, че според информационния документ на Европейската сметна палата от март 2018 г. относно бъдещето на ОСП, през 2010 г. на всеки 100 управители на земеделски стопанства над 55 години са се падали по 14 управители на земеделски стопанства под 35 години – цифра, която е спаднала на 10,8 управители на земеделски стопанства през 2013 г.; като има предвид, че в периода 2004 — 2013 г. средната възраст на земеделските стопани в ЕС се е увеличила от 49,2 на 51,4 години; като има предвид, че най-малките стопанства най-често се управляват от по-възрастни земеделски стопани;

Д.  като има предвид, че в светлината на прекомерната административна тежест на системата за контрол и одит, както и припокриванията между стълбове I и II, е важно ОСП да бъде опростена, да се намали нейната административна тежест като цяло, да се подобри икономическата ѝ ефективност и да се постигне прозрачност, без да бъдат застрашени амбициозните цели на нейните политики; като има предвид, че намаляването на бюрокрацията следва да подобри резултатите от екологизирането и да предостави по-ефективна помощ за всички земеделски стопани в приспособяването на техните селскостопански системи за посрещане на предизвикателствата, свързани с околната среда и климата;

Е.  като има предвид, че както е посочено в съобщението на Комисията относно бъдещето на прехраната и селското стопанство, бъдещата ОСП ще установи основните параметри на политиката, а държавите членки, на национално или на регионално равнище, ще трябва да демонстрират по-голяма отговорност по отношение на това как изпълняват целите, с цел да се подържа равнопоставеност на условията, да се избегнат нарушенията на пазара и да се постигнат целите, поставени на равнище ЕС; като има предвид, че „новият модел на постигане на резултати“ в рамките на ОСП следва да бъде ориентиран към постигането на резултати по отношение на ефикасното използване на ресурсите, опазването на околната среда и действията в областта на климата;

1.  подчертава, че ОСП следва да остане обща политика на ЕС и че тя може да постигне своите цели само ако бъде финансирана в достатъчна степен; следователно призовава бюджетът на ОСП да бъде запазен поне на настоящото си равнище за ЕС-27 при постоянни цени в следващата МФР за периода след 2020 г., така че да се постигнат амбициите на една преразгледана и ефикасна ОСП;

2.  подчертава, че ОСП следва да подкрепя устойчивото развитие на селското стопанство, което е от решаващо значение за осигуряването на безопасни храни, работни места и растеж в селските райони, както и на устойчиво управление на природните ресурси; отбелязва, че ще трябва да се прилагат ефективни подходи за одит и контрол, за да се гарантира, че новият модел на постигане на резултати в рамките на една реформирана ОСП ще доведе до резултати по екологичните и социалните критерии, така че секторът да може да постигне по-голяма устойчивост до 2030 г.;

3.  приветства намерението за опростяване и модернизиране на ОСП; призовава Комисията да гарантира, че финансовият контрол и контролът на резултатите и одитните функции се извършват при едни и същи високи стандарти за непрекъснато подобрение във всички държави членки, като същевременно се зачитат в пълна степен принципите на субсидиарност и гъвкавост; подчертава, че държавите членки трябва да получат подходящи правомощия за вземане на решение относно съдържанието, мониторинга, контрола и санкциите по отношение на схемите за подпомагане, приложими на тяхна територия, но подчертава, че всяко опростяване или модернизиране на ОСП не бива да понижава равнището на амбиция на ЕС, нито да води до разделянето на политиките и програмите на ЕС на сектори или до заместването на безвъзмездните средства с финансови инструменти;

4.  настоява за подход, основан на резултатите, по отношение на плащанията; поради това предлага включването на следните теми като показатели:

– запазване и създаване на работни места в сектора;

– запазване на малките и средни селскостопански предприятия;

– здраве и биологично разнообразие на почвите, богато разнообразие на видове и таксони;

– закрила и създаване на материал от горния почвен слой, почвена покривка срещу ерозията;

– намаление на загубите на хранителни вещества и повишаване на качеството на водата;

– биологично разнообразие, включително богатството и изобилието на видовете птици, дивите опрашители и насекомите;

– намаляване на зависимостта от използването на пестициди и въвеждане на интегрирано управление на вредителите (ИУВ)(1);

5.  противопоставя се на каквато и да било повторна национализация и на националното съфинансиране; подчертава необходимостта от справедливо разпределяне на директните плащания между държавите членки, което трябва да взема под внимание надеждни социално-икономически показатели и производствени разходи, така че да се преодолеят различията между регионите на Съюза в следващата МФР; припомня, че е от съществено значение да се осигурят равни условия на конкуренция за всички земеделски производители в ЕС, като се вземат предвид уязвимите места и особеностите на малките по мащаб икономики; подчертава, във връзка с това, необходимостта от реформа на резерва за кризи в селското стопанство и от увеличаване на финансирането в съответствие с действията, предприемани в отговор на различните периодични кризи в чувствителните сектори, от създаване на нови инструменти, които да могат да смекчат нестабилността на цените, и от увеличаване на финансирането за програмите от специфични мерки за отдалечените региони и за островите (програмите POSEI);

6.  подчертава, че подкрепата на ОСП за развитието на селските райони предоставя възможности за всички държави членки да повишат своята конкурентоспособност, насърчава ефективни и устойчиви икономики и подпомага развитието на селските райони, в които е от жизненоважно значение да се предприемат мерки срещу обезлюдяването, безработицата и бедността и да се насърчава социалното приобщаване; Следователно подчертава необходимостта от продължаване на финансирането на мерките за развитие на селските райони и от укрепване на втория стълб на ОСП; подкрепя в този контекст принципите на метода LEADER, тъй като той подпомага иновациите, партньорството и работата в мрежа в селските райони;

7.  счита, че определянето на ограничение на директните плащания, т.нар. „таван“, не бива да бъде оставено на преценката на всяка държава членка, а трябва да се извърши на европейско равнище;

8.  застъпва се за въвеждане на прогресивно намаляващи плащания, за да се намали подкрепата за по-големите стопанства и да се постави акцент върху преразпределителните плащания, за да може да се предостави повече целево насочена подкрепа (напр. за малките и средните земеделски стопанства);

9.  подчертава, че одобряването и прилагането на едно разумно определение на добавена стойност от ЕС ще бъде от полза за обществения дебат и при вземането на решения относно бъдещите разходи на ЕС; подкрепя тенденцията за по-ефикасно селско стопанство и добавена стойност от ЕС, но предупреждава да не се предприемат никакви опити за използване на подобно определение за оспорване на целесъобразността на политиките и програмите на ЕС по чисто количествени или краткосрочни икономически съображения; подчертава необходимостта от засилване на устойчивото развитие и от развиване на селските райони и опазването на климата и околната среда посредством селскостопанска политика, основана на постигането на целите за резултати; отбелязва, че за да се постигне добавена стойност, трябва да бъдат определени постижения, резултати и въздействия, и че Комисията и държавите членки следва да постигнат съгласие относно подходящи, основани на данни показатели, преди да изготвят своите национални и регионални планове за действие за последващ мониторинг и оценка на изпълнението;

10.  призовава за постигане на по-значими полезни взаимодействия между политиките, които стимулират развитието на селските райони, и политиките, предназначени да оказват подкрепа на интеграцията на бежанците;

11.  призовава – в съответствие с принципа за бюджетна ефективност – за последователност и по-добро взаимодействие между ОСП и всички други политики и международни ангажименти на ЕС, по-специално в областта на енергетиката, водоснабдяването, земеползването, биоразнообразието и екосистемите, както и на развитието на отдалечените и планинските райони;

12.  призовава за увеличаване на подкрепата за семейните земеделски стопанства и младите земеделски стопани, както и за подкрепа на заетостта в селското стопанство в селските райони, особено за млади земеделски стопани;

13.  подчертава, че акцентът в бъдещето на селското стопанство следва да бъде върху производството на висококачествени храни, защото именно в него се крие конкурентното предимство на Европа; подчертава, че стандартите на ЕС трябва да бъдат запазени и укрепени, когато това е осъществимо; призовава за мерки за допълнително увеличаване на дългосрочната производителност и конкурентоспособност на сектора на производството на храни и за въвеждане на нови технологии, както и за по-ефикасно използване на ресурсите, като по този начин се укрепва водещата роля на ЕС в света;

14.  счита за неприемливо, че съществуват разлики в качеството между хранителни продукти, които се рекламират и разпространяват в рамките на единния пазар под една и съща марка и с една и съща опаковка; приветства стимулите от Комисията за решаване на проблема за двойното качество на хранителните продукти на единния пазар, в това число нейната работата по установяване на обща методология за изпитване;

15.  настоятелно призовава Комисията и държавите членки да наблюдават значителните колебания на цените на селскостопанските продукти и да стимулират използването на инструменти за „управление на риска“, тъй като те спомагат за защитата на доходите на земеделските стопани.

ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

24.4.2018

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

25

2

1

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Jean Arthuis, Richard Ashworth, Reimer Böge, Gérard Deprez, Manuel dos Santos, André Elissen, José Manuel Fernandes, Eider Gardiazabal Rubial, Ingeborg Gräßle, Monika Hohlmeier, John Howarth, Bernd Kölmel, Vladimír Maňka, Siegfried Mureşan, Liadh Ní Riada, Jan Olbrycht, Răzvan Popa, Paul Rübig, Petri Sarvamaa, Inese Vaidere, Monika Vana, Tiemo Wölken, Marco Zanni

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Jean-Paul Denanot, Anneli Jäätteenmäki, Ivana Maletić, Andrey Novakov, Tomáš Zdechovský

ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

25

+

ALDE

Jean Arthuis, Gérard Deprez, Anneli Jäätteenmäki

GUE/NGL

Liadh Ní Riada

PPE

Richard Ashworth, Reimer Böge, José Manuel Fernandes, Ingeborg Gräßle, Monika Hohlmeier, Ivana Maletić, Siegfried Mureşan, Andrey Novakov, Jan Olbrycht, Paul Rübig, Petri Sarvamaa, Inese Vaidere, Tomáš Zdechovský

S&D

Jean-Paul Denanot, Eider Gardiazabal Rubial, John Howarth, Vladimír Maňka, Răzvan Popa, Manuel dos Santos, Tiemo Wölken

VERTS/ALE

Monika Vana

2

-

ECR

Bernd Kölmel

ENF

André Elissen

1

0

ENF

Marco Zanni

Легенда на използваните знаци:

+  :  „за“

-  :  „против“

0  :  „въздържал се“

(1)

В съответствие с Директива 2009/128/ЕО за устойчива употреба на пестициди и с член 67 от Регламент (ЕО) № 1107/2009.


СТАНОВИЩЕ на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните (26.4.2018)

на вниманието на комисията по земеделие и развитие на селските райони

относно бъдещето на прехраната и селското стопанство

(2018/2037(INI))

Докладчик по становище: Анжелик Дьолае

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните приканва водещата комисия по земеделие и развитие на селските райони да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

–  като взе предвид Споразумението от Париж, Решение 1/CP.21 и 21-вата конференция на страните (COP 21) по РКООНИК, проведена в Париж, Франция, от 30 ноември до 11 декември 2015 г., целите на ООН за устойчиво развитие (ЦУР) и Конвенцията за биологичното разнообразие,

–  като взе предвид специален доклад № 4/2014 на Европейската сметна палата, озаглавен „Частичен успех на интегрирането в ОСП на целите на политиката за водите на ЕС“ и № 21/2017, озаглавен „Екологизирането – по-сложна схема за подпомагане на доходите, която все още не е екологично ефективна“,

–  като взе предвид работния документ на службите на Комисията, озаглавен „Селско стопанство и устойчиво управление на водите в ЕС“ (SWD(2017)0153) ,

–  като взе предвид Директива 2009/128/ЕО за създаване на рамка за действие на Общността за постигане на устойчива употреба на пестициди(1) и доклада на Комисията до Европейския парламент и Съвета относно националните планове за действие на държавите членки и относно напредъка при прилагането на Директива 2009/128/EО относно устойчивата употреба на пестициди (COM(2017)0587),

–  като взе предвид информационния документ на Европейската сметна палата относно бъдещето на ОСП, публикуван на 19 март 2018 г.,

–  като взе предвид Европейската гражданска инициатива (ЕГИ) под заглавието „Забрана на използването на глифосат и защита на хората и околната среда от токсични пестициди“,

–  като взе предвид проучването от 16 януари 2017 г. относно хуманното отношение към животните в ЕС, поръчано за комисията по петиции,

–  като взе предвид доклад № 21/2017 на Европейската агенция за околна среда в подкрепа на мониторинга на Седмата програма за действие за околната среда,

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 14 февруари 2018 г., озаглавено „Нова, модерна многогодишна финансова рамка за Европейския съюз, с която ефикасно да постига резултати по своите приоритети след 2020 г.“ (COM(2018)0098),

–  като взе предвид своето решение от 8 февруари 2018 г. за създаване на специална комисия относно процедурата на Съюза за разрешаване на пестициди,

–  като взе предвид метаизследването, озаглавено „Целесъобразна ли е ОСП? Обективна оценка за пригодност“(2),

–  като взе предвид процеса в рамките на ООН, довел до Международната оценка на селскостопанските науки и технологии за развитие (IAASTD) за оценка на потенциала на храните и устойчивостта,

–  като взе предвид доклада на специалния докладчик на ООН относно правото на прехрана (A/HRC/34/48),

–  като взе предвид Декларацията от Корк 2.0 от 2016 г., озаглавена „По-добър живот в селските райони“ и издадена по време на Европейската конференция за развитието на селските райони,

–  като взе предвид прегледа на изпълнението в областта на околната среда (ПИООС), обявен през 2016 г. (COM(2016)0316), който е инструмент за улесняване на постигането на ползите от законодателството и политиките на ЕС в областта на околната среда за предприятията и гражданите чрез по-добро изпълнение,

А.  като има предвид, че селското стопанство е един от секторите на икономиката, от които – съгласно Регламента за разпределяне на усилията – се очаква да допринесат за постигането на целта за 2030 г. за намаляване на емисиите на парникови газове с 30% в сравнение с равнищата от 2005 г.;

Б.  като има предвид, че и земеделските стопани, и лицата, които не са земеделски стопани, до голяма степен са съгласни, че селското стопанство следва да носи повече ползи за околната среда и климата, както стана ясно по време на обществената консултация от 2017 г. относно модернизирането и опростяването на ОСП;

В.  като има предвид, че биологичното земеделие опазва околната среда, поддържа биологичното разнообразие, свежда до минимум деградацията на почвите, функционира без систематично използване на пестициди и по този начин опазва подпочвените води от вредни замърсители, но неговите положителни достижения трябва изцяло да се вземат под внимание при определянето на ОСП;

Г.  като има предвид, че в съобщението на Комисията относно бъдещето на прехраната и селското стопанство се признава, че ОСП е най-интегрираната политика на единния пазар, въз основа на която се осъществява европейската интеграция, като същевременно се има предвид, че ОСП трябва да извърши значителна работа, за да отговори на изискванията на гражданите по отношение на укрепването на биологичното разнообразие, на по-сериозните ангажименти в областта на хуманното отношение към животните или на изменението на климата и здравето, и следва да продължава да бъде обща политика с подходящ бюджет и средства за мерките в областта на околната среда и климата;

Д.  като има предвид, че приблизително 80% от консумираните протеини, по-специално соята, се внасят предимно от Аржентина, Бразилия и САЩ, и че ЕС трябва спешно да представи стратегия за протеините в ОСП с цел намаляване на зависимостта от вноса, която е сред причините за обезлесяването и заграбването на земя;

Е.  като има предвид, че в специалното проучване № 442 на Евробарометър относно отношението на европейците към хуманното отношение към животните се посочва, че 82% от европейските граждани считат, че хуманното отношение към селскостопанските животни следва да се подобри;

Ж.  като има предвид, че определени аспекти на интензифицирането на селскостопанските системи оказват значителен натиск върху околната среда, наред с непрекъснатата загуба на функциите на почвата и засиленото замърсяване на водите; като има предвид, че добре планираните инструменти на политиката биха могли да допринесат за смекчаването на това отрицателно въздействие и че ОСП следва да се преформулира така, че изцяло да насърчава и подпомага устойчиви селскостопански модели;

З.  като има предвид, че в оценката от 2015 г. на Европейската агенция за околна среда „Състоянието на природата в ЕС“ се посочва, че основните източници на напрежение и заплахи за сухоземните екосистеми, за които съобщават държавите членки, са селското стопанство и изменението на природните условия; като има предвид, че продължаването на настоящите практики ще окаже сериозно и вредно влияние върху природата, както и върху бъдещия икономически просперитет; като има предвид, че следва постепенно да бъдат премахнати вредните за околната среда субсидии;

И.  като има предвид, че ОСП е от първостепенно значение в Европа за около 12 милиона земеделски стопанства;

Й.  като има предвид, че земеделската земя съставлява до 47% от европейската територия и че в ЕС има 22 милиона земеделски стопани и селскостопански работници;

К.  като има предвид, че дребните земеделски стопанства представляват 40% от земеделските стопанства в ЕС, но получават едва 8% от субсидиите в рамките на ОСП;

Л.  като има предвид, че все още не е постигната целта на ОСП за устойчиво управление на природните ресурси и действията в областта на климата;

М.  като има предвид, че консумацията на наситени мазнини и червено месо в Съюза продължава да бъде много над препоръчваните хранителни стойности, а хранителната промишленост продължава да има значителен принос за емисиите на парникови газове и на азот;

Н.  като има предвид, че настоящата ОСП изигра ограничена роля за подпомагането на разрастването на биологичното земеделие, което през 2015 г. обхващаше едва 6% от използваната земеделска площ (ИЗП) в Съюза;

О.  като има предвид, че целите на ОСП, посочени в член 39 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), все още са валидни и целесъобразни, и като има предвид, че допълнителни цели следва да бъдат гарантирането на продоволствената сигурност и независимост, както и гарантирането на стабилността и устойчивостта на селскостопанските системи и територии на ЕС, за да се съхранят по-добре за в бъдеще;

П.  като има предвид, че ОСП се стреми да интегрира екологичните цели, като гарантира, че нейните правила са съвместими с екологичните изисквания, определени в законодателството на Съюза, и че земеделските стопани ги спазват, и като насърчава развитието на устойчиви селскостопански практики, които опазват околната среда и биологичното разнообразие;

Р.  като им предвид, че ОСП следва да играе важна роля за осигуряване на устойчиво производство на храни, справедлив стандарт на живот във всички райони и държави членки, достъпни цени за гражданите и потребителите, устойчивото използване и опазване на природните ресурси, сближаването на селските и градските райони, достъп до качествена храна и здравословно хранене и съгласуваност с устойчивото развитие и целите в областта на климата, като същевременно се изпълняват ангажиментите относно опазването на околната среда, действията в областта на климата, както и здравето на животните и растенията и хуманното отношение към животните;

С.  като има предвид, че Парламентът трябва да играе цялостна роля в определянето на ясна политическа рамка, която да зададе общи цели на европейско равнище и да гарантира задълбочен демократичен дебат относно стратегическите въпроси, които оказват въздействие върху всекидневието на всички граждани, когато става въпрос за използването на природните ресурси, качеството на храната ни, здравето и прехода към напълно устойчиви селскостопански практики;

Т.  като има предвид, че в съобщението на Комисията относно бъдещето на прехраната и селското стопанство се признава необходимостта ОСП да се заеме по-енергично с решаването на основни здравни проблеми;

У.  като има предвид, че е важно бъдещата ОСП да бъде съгласувана с целите на ООН за устойчиво развитие, с Парижкото споразумение и политиките на ЕС по-специално в областта на устойчивостта, околната среда, климата, общественото здраве и храните;

Ф.  като има предвид, че бъдещата ОСП ще трябва да играе засилена роля за устойчивото развитие, общественото здраве и опазването на околната среда и климата, със специфични цели, които да бъдат договорени на равнището на ЕС и постигнати от държавите членки – в съответствие с препоръките на Европейската сметна палата – в областта на биологичното разнообразие, изменението на климата и антимикробната резистентност, както и в областта на защитата на въздуха, почвите и водите;

Х.  като има предвид, че от трите стълба на устойчивото развитие мониторингът/измерването на напредъка в екологичния стълб показва най-много слаби страни(3); като има предвид, че в съобщението на Комисията относно ОСП се предлага новият модел на прилагане да е в по-голяма степен насочен към постигане на резултати, поради което е от решаващо значение да се обърне внимание на необходимостта от данни за съответни показатели с цел прилагане на този модел;

Ц.  като има предвид, че водите и селското стопанство са неразривно свързани и че устойчивото управление на водите в селскостопанския сектор е от съществено значение за гарантирането на качествено и достатъчно производство на храни и за осигуряване на опазването на водните ресурси;

Ч.  като има предвид, че само икономически жизнеспособните земеделски стопанства ще могат да постигнат целите на ЕС в областта на околната среда и климата;

Ш.  като има предвид, че ОСП като секторна и обща политика трябва да бъде крайъгълен камък в съвместяването на целите в областта на околната среда и климата и на икономическата устойчивост на селскостопанския сектор чрез подобряване на приноса на всеки земеделски производител и на по-широките селски общности за справяне с предизвикателствата в областта на околната среда и климата, включително използването на потенциала на кръговата икономика, и чрез възнаграждаване на земеделските стопани, които вече са приели практики и модели на производство, съчетаващи както екологични, така и икономически резултати; като има предвид, че някои селскостопански практики имат потенциала да постигнат по-големи екологични резултати в ОСП, като същевременно генерират и по-големи печалби за земеделските стопани чрез намаляване на производствените разходи;

Щ.  като има предвид, че следва да се установи връзка между ОСП и Директива 2009/128/ЕО за създаване на рамка за действие на Общността за постигане на устойчива употреба на пестициди; като има предвид, че въз основа на член 191, параграф 2 от ДФЕС ОСП следва да гарантира спазването на принципа „замърсителят плаща“, за да не изпаднат най-добросъвестните дружества в неблагоприятно положение от гледна точка на конкуренцията, когато ограничат употребата на пестициди;

AA.  като има предвид, че употребата на пестициди, влошаването на биологичното разнообразие и промените в селскостопанската среда оказват отрицателно въздействие върху броя на опрашителите и многообразието на видовете опрашители; като има предвид, че предизвикателствата пред опрашителите – както домашни, така и диви – са значителни и че въздействието върху селското стопанство и продоволствената сигурност на ЕС може да бъде пагубно, като се има предвид зависимостта на по-голямата част от производството на ЕС от услугите по опрашване; като има предвид, че през януари 2018 г. в рамките на инициативата на ЕС за опрашителите започна обществена консултация с цел определяне на най-добрия подход и на необходимите стъпки за справяне с намаляването на опрашителите в ЕС;

АБ.  като има предвид, че средиземноморските райони на ЕС са по-уязвими към въздействието на изменението на климата, като например засушаването, пожарите и опустиняването, така че в тези райони ще бъдат необходими повече усилия от страна на земеделските стопани за приспособяване на дейностите им към променената среда; като има предвид, че тези усилия следва да бъдат отразени и подпомагани в политическата рамка на ОСП;

АВ.  като има предвид, че повишаването на дългосрочната стабилност и устойчивост на селскостопанските системи и територии ще бъде от полза за ЕС като цяло;

АГ.  като има предвид, че се признава, че прилагането на единен подход към европейските земеделски и горски екосистеми не е подходящо, като припомня например правилото за допустимост относно максимум 100 дървета на хектар (или максимално покритие от дървесни корони), което застрашава екосистемите и местообитанията, основаващи се на агролесовъдството;

АД.  като има предвид, че мерките за екологизиране в настоящата ОСП не са достигнали пълния си потенциал, отчасти поради сложни изключения, и може да бъдат предмет на по-нататъшно подобрение; като има предвид, че тези мерки показват как липсата на обвързващи измерими цели, които да трябва да бъдат постигнати, може да доведе до непредоставяне на обществени блага за околната среда;

АЕ.  като има предвид, че обективната метаоценка на проверката за пригодност на научните изследвания установи, че мерките за екологизиране не са подобрили значително екологичните показатели до голяма степен поради това, че тези изисквания вече са били изпълнени;

АЖ.  като има предвид, че мерките за екологизиране бяха основани на съществуващи мерки за кръстосано спазване, по-конкретно на поддържането на постоянно затревени площи, и в по-малка степен на сеитбооборота и особеностите на ландшафта;

АЗ.  като има предвид, че Европейската сметна палата подчерта факта, че плащанията за екологизиране, въведени като част от реформата от 2013 г., създават допълнителна сложност и бюрокрация, са трудно разбираеми и не успяват да засилят значително успеваемостта на ОСП в областта на околната среда и климата;

АИ.  като има предвид, че предоставянето на плащания по ОСП следва да бъде строго обвързано с предоставянето на обществени блага, особено що се отнася до околната среда и качествените работни места, за да се отговори на нуждите на обществото;

АЙ.  като има предвид, че съществува необходимост от преработване на ОСП с цел приспособяването ѝ към настоящите предизвикателства, че е наложително на съзаконодателите да се предоставят необходимите средства, за да изпълняват изцяло своите задачи в рамките на регламентираните срокове, както и че съществува известна несигурност, свързана с излизането на Обединеното кралство от ЕС;

АК.  като има предвид, че бъдещето на продоволствената сигурност в Европа трябва да се гарантира както за Обединеното кралство, така и за ЕС-27, като се положат максимални усилия за свеждане до минимум на нарушаването на производството и достъпа до храна за двете страни; като има предвид, че трябва да се положат всички усилия за гарантиране на единно съгласуване на стандартите в областта на околната среда и безопасността на храните, за да се гарантира, че гражданите както на Обединеното кралство, така и на ЕС няма да бъдат засегнати от намаляване на качеството и на безопасността на храните;

АЛ.  като има предвид, че селскостопанската дейност оказва значително въздействие върху околната среда, климата, здравето, безопасността на храните, биологичното разнообразие и хуманното отношение към животните, но също така може да допринесе за смекчаване на изменението на климата чрез намаляване на емисиите на парникови газове и чрез поглъщане на въглерод; като има предвид, че ОСП трябва да предприеме мерки за справяне с тези въпроси с помощта на специални инструменти и модели;

АМ.  като има предвид, че ОСП се нуждае от подходящи инструменти за справяне с уязвимостта на селското стопанство към изменението на климата и същевременно за намаляване на натиска върху сладководните резерви, упражняван от сектора, който съставлява 50% от потреблението на сладка вода в ЕС;

АН.  като има предвид, че в стратегията на Комисията „Европа 2020 – Европа за ефективно използване на ресурсите“ се призовава за промяна на моделите на потребление с цел да се запази бъдещата цялост на хранителната верига от стопанството до трапезата;

АО.  като има предвид, че бъдещата ОСП следва да предостави на земеделските стопани по-подходящи инструменти за опазване, съхраняване и увеличаване на природния капитал на Съюза и за постигане на обрат по отношение на особено тревожната тенденция на намаляване на биологичното разнообразие, като например това на полските пеперуди и птиците, живеещи върху земеделски земи;

АП.  като има предвид, че бъдещата ОСП следва да се справи с емисиите на амоняк от селскостопанския сектор, които през 2015 г. са съставлявали 94% от общите емисии на амоняк в Съюза, допринасяйки за замърсяване на въздуха, еутрофикация и окисляване на екосистемата;

1.  отбелязва съобщението на Комисията относно бъдещето на прехраната и селското стопанство и приветства признаването, че една от целите на ОСП следва да бъде засилването и гарантирането на устойчивото управление на природните ресурси и допринасянето за постигане на целите на ЕС, свързани с околната среда и климата;

2.  подчертава по-специално, че бъдещите политики на ОСП трябва да допринасят за постигане на икономически, екологично и социално устойчиви мерки в областта на селскостопанско производство, здравната и други политики на ЕС, както и да подпомагат изпълнението на вече договорени международни ангажименти, по-конкретно Парижкото споразумение от 21-вата сесия на Конференцията на страните (COP21) по РКООНИК, целите на ООН за устойчиво развитие (ЦУР) и Конвенцията за биологичното разнообразие;

3.  призовава за ОСП, чийто първостепенен приоритет да бъде превръщането на всяко едно европейско земеделско стопанство в устойчиво предприятие, което да е напълно интегрирано в кръговата икономика, като съчетава икономическите стандарти с екологичните стандарти, без да се занижават социалните или трудовите стандарти;

4.  призовава за ОСП, която да гарантира, че всички земеделски производители, включително дребните земеделски стопани, получават справедлив доход, който зачита екологичните ограничения, като по този начин се осигуряват устойчивост и производителност в дългосрочен план;

5.  припомня, че бъдещата ОСП трябва да насърчава земеделските стопани да служат на обществото като цяло, като въвеждат или продължават да прилагат земеделски производствени методи, които са съвместими с опазването на околната среда и запазването на ландшафта, почвите, природните ресурси и генетичното разнообразие;

6.  припомня, че Парламентът вече подчерта спешната необходимост от предприемане на действия за справяне с основните причини за загуба на биологично разнообразие, а именно разрушаването и влошаването на качеството на местообитания, предизвикано предимно от прекомерно усвояване на земи, замърсяване, интензивно земеделие, използването на синтетични химически пестициди и торове, разпространяването на чужди видове и изменението на климата; поради това призовава за ОСП, която е съгласувана с другите цели на политиката на ЕС в областта на околната среда, социалните въпроси и здравеопазването и с международните ангажименти като целите за устойчиво развитие и договорите в областта на климата;

7.  призовава, с оглед на приемствеността между поколенията, младите земеделски стопани, които правят нови инвестиции, да бъдат подпомагани чрез нови финансови инструменти и национални мерки;

8.  признава, че агроекологични практики като агролесовъдството може да изиграят важна роля в това отношение;

9.  призовава за увеличаване на дела на биологичното селскостопанско производство;

10.  призовава за реформирана ОСП, която да бъде опростена, отговорна и ясно ориентирана към постигането на резултати в областта на устойчивото селско стопанство; счита, че с реформата следва да се опростят и облекчат административните процедури в полза на земеделските стопани и да се подобри мониторингът на изпълнението на равнището на държавите членки;

11.   призовава за основана на резултатите ОСП, която да е съгласувана с другите политики на ЕС и чийто първостепенен приоритет да е преходът към ръководено от пазара и устойчиво европейско селско стопанство чрез повишаване в дългосрочен план на производителността и на конкурентоспособността и чрез определяне на европейски цели за ефективност по отношение на околната среда, устойчивостта и общественото развитие с цел предоставяне на обществени блага;

12.   подчертава нуждата от осигуряване на обществени блага и екосистемни услуги, свързани с почвите, водите, биологичното разнообразие, качеството на въздуха, действията в областта на климата и привлекателността на ландшафта;

13.  призовава държавите членки и Комисията да гарантират, че бъдещата ОСП ще подпомага по-устойчивите системи за производство и подобреното предоставяне на обществени блага от управлението на земята;

14.  припомня подчертаното от Парламента, че опазването на биологичното разнообразие е от ключово значение за производството на храни и фуражи и следователно е в интерес на земеделските стопани;

15.   подчертава необходимостта да се гарантира, че с бъдещата ОСП и съответните свързани с нея разходи ефективно се постигат поставените цели чрез строго съответствие и по-голяма съгласуваност между различните области на политиката, което е от особено значение що се отнася до устойчивото управление на природните ресурси и инструментите, предвидени за тази цел в рамките на ОСП;

16.  припомня, че Парламентът вече подчерта, че „проверката на пригодността“ на Директивата за опазване на природата изтъква необходимостта от подобряване на съгласуваността с ОСП и подчертава тревожното намаляване на видовете и местообитанията, свързани със селското стопанство; призовава Комисията да извърши оценка на въздействието на ОСП върху биологичното разнообразие; призовава също така за по-големи плащания по „Натура 2000“ с цел по-добро стимулиране на опазването на селскостопанските зони по „Натура 2000“, които са в много лошо състояние;

17.  подчертава, че земеделските стопани трябва да получават подходящо възнаграждение за поддържането и опазването на съществуващите местообитания; във връзка с това подчертава, че е възможно правилата за агроекологичните схеми да стимулират земеделските стопани да премахнат съществуващите местообитания и да засадят нови местообитания, за да получат плащания; посочва, че това може да подкопае усилията за увеличаване на биологичното разнообразие и опазване на околната среда, и поради това изтъква още веднъж необходимостта земеделските стопани да бъдат възнаграждавани за поддържането и опазването на местообитанията;

18.  призовава за запазване на целостта на първия стълб, който се основава на подобрено кръстосано съответствие на мерките за подкрепа, насочени към максимално постигане на резултатите, очаквани от всеки един производител, и възнаграждаване на земеделските стопани за обществените блага, които могат да предоставят, като например действия в областта на климата и опазване на дивата природа; подчертава, че ОСП следва да съдържа плащания за екосистемни услуги, контролирани от органите по опазване на околната среда и основани на съществуващия подход на програмата LIFE; подчертава обаче значението на активните семейни стопанства с различна големина за поддържането на разнообразна селскостопанска дейност, поради което мерките следва да бъдат по-добре насочени, ако се акцентира върху семейните стопанства;

19.  изразява твърдо убеждение, че обвързаността с условия между директните плащания и мерките за екологизиране трябва да се запази, за да се гарантира по-устойчив европейски селскостопански сектор, и призовава за нова доброволна схема за стимулиране за земеделските стопани, които желаят да надхвърлят настоящите агроекологични мерки;

20.  призовава Комисията да акцентира върху качеството на живота в селските райони, за да направи живота там привлекателен за всички хора, и особено за по-младото поколение;

21.  призовава кръстосаното спазване или системата, която ще го замени, да включва цялото специфично за отделните видове законодателство за хуманно отношение към селскостопанските животни и директивите за кокошките носачки и бройлерите;

22.  призовава за първи стълб, определен на равнището на ЕС, който да признава значението на ясната връзка между предоставянето на целенасочена пряка помощ, която зависи силно от екологичните и социалните резултати, носещи дългосрочни екологични и икономически устойчиви ползи, и предоставянето на обществени блага и услуги, което включва подходящи механизми за компенсиране на земеделските стопани въз основа на амбициозни общи критерии и ясно измерими цели, определени на равнището на ЕС, и което подпомага в по-голяма степен земеделските стопани при прехода им към икономически и екологични характеристики;

23.  призовава Комисията да гарантира, че първият стълб ще остане основната схема за подпомагане на доходите на земеделските стопани и гаранция за еднакви условия на конкуренция в рамките на единния пазар; поради това подчертава, че Комисията следва да предотврати несъответствията в политиките между държавите членки в съответните им национални планове за изпълнение на ОСП, доколкото те биха могли да доведат до нарушения на пазара и нелоялна конкуренция на равнището на ЕС;

24.  предупреждава да не се допуска евентуално национално съфинансиране на преките плащания, тъй като това би довело до подкопаване на общия характер на ОСП;

25.  предупреждава за рисковете, произтичащи от възможността държавите членки да определят независимо националните си планове и да преразглеждат своите решения на годишна основа, без да е налице силен общ набор от правила, цели и мерки, определен на равнището на ЕС; подчертава, че подобна възможност би изложила земеделските стопани на висока степен на несигурност, произтичаща от политически решения, взети на национално равнище, които биха могли да окажат отрицателно въздействие върху предизвикателствата в областта на околната среда;

26.  призовава Комисията да въведе нова и всеобхватна правна рамка, която да позволява съгласувано прилагане на екологични действия и действия в областта на климата, като например екологизирането, кръстосаното спазване – което включва стандартите за доброто селскостопанско и екологично състояние (ДСЕС) и законовите изисквания за управление (ЗИУ) – и мерките за агроекология и климат за развитие на селските райони, така че земеделските стопани да могат да постигат резултати по-ефикасно и по по-прост и по-целенасочен начин по отношение на опазването на околната среда, биоразнообразието и действията в областта на климата, като същевременно се гарантира, че държавите членки разполагат с подходящ контрол, и като се вземат предвид местните условия; подчертава необходимостта да се гарантира ясно разделяне на мерките по стълб I и стълб II;

27.  счита, че дял от до 30% от първия стълб следва да се насочи към тази европейска схема за стимулиране, която държавите членки избират като договорна схема за стимулиране за прехода към селско стопанство, съчетаващо икономически и екологични стандарти;

28.  счита, че преходът към устойчиви селскостопански системи следва да бъде улеснен от независими и прозрачни, достатъчно и публично финансирани консултантски услуги в областта на селското стопанство (система за съвети в селското стопанство) във всички държави членки и региони, като бъдат увеличени научноизследователската дейност отдолу нагоре с участието на изследователи и земеделски стопани и ефективният партньорски обмен в европейските партньорства за иновации (ЕПИ), по-специално за агроекологичните подходи, като се използват и се насърчават естествените процеси за повишаване на добивите и устойчивостта;

29.  счита, че в системата за съвети в селското стопанство и в ЕПИ следва се обърне специално внимание на насърчаването на алтернативи на пестицидите, особено на използването на 8-те принципа на интегрирано управление на вредителите с цел намаляване на зависимостта от употребата на пестициди и преминаване към бъдеще без пестициди; счита, че възползването от естествените процеси и насърчаването им за повишаване на добивите и устойчивостта е възможно да намалят производствените разходи въз основа на сегашния опит;

30.  призовава за обновен втори стълб, който да бъде по-опростен и по-ефективен, да е насочен към действително стимулиращи териториални политики и политики за развитие на сектора, при който инвестициите, обучението и консултантските услуги, интелигентните решения, устойчивостта, научните изследвания, иновациите, хуманното отношение към животните, селските стопанства и поминъкът в селските райони да бъдат централен елемент, като същевременно на държавите членки се дава възможност да приемат специфични подходи, които да отразяват местните условия и нужди, включително компенсирането на допълнителните разходи, свързани с неблагоприятни природни условия, и на по-амбициозни агро-екологично-климатични схеми;

31.  подчертава значението на развитието на селските райони, включително инициативите LEADER и „водено от общностите местно развитие“ (CLLD), за подпомагането на многофункционално селско стопанство и за насърчаването на партньорства между земеделските стопани, местните общности, гражданското общество и допълнителни дейности в областта на предприемачеството, с цел да се генерират приходи от диверсифицирани икономически дейности, като например агротуризъм, и да се осигури подкрепяно от общностите селско стопанство, както и предоставянето на социални услуги в селските райони;

32.  призовава за втори стълб, който да разглежда хуманното отношение към животните като задължителна част от програмите за развитие на селските райони в ЕС, и предвижда изискване за минимални разходи за мерки за хуманно отношение към животните, както и дългосрочни стимули за насърчаване на повече земеделски стопани да приемат по-високи стандарти за хуманно отношение към животните, които надхвърлят рамките на съществуващото законодателство;

33.  призовава за това в бъдещата ОСП да се засили насърчаването на ефективното използване на ресурсите, включително на водата, и насърчава овластяването на земеделските стопани, така че те да вземат информирани решения във връзка с изискванията за водата и хранителните елементи благодарение на интелигентни технологии, подходящи практики и пряк достъп до информация, например сателитни данни;

34.  призовава за мерки, които да увеличат рециклирането на хранителни вещества; призовава селскостопанската структурна политика да бъде приведена в съответствие със схемата за подпомагане в областта на околната среда, например чрез по-добро съчетаване на растениевъдството и животновъдството;

35.  подчертава, че в рамките на политиката за развитие на селските райони трябва да се извършват плащания на земеделските стопани, които се намират в райони с природни ограничения, като например тежки климатични условия, стръмни склонове или качество на почвата; призовава за опростяване и по-добро насочване на схемата за районите с природни ограничения за периода след 2020 г.;

36.  счита, че единствено с такъв допълващ модел, който включва ясно определени цели и е съгласуван с други политики на ЕС, може да бъдат постигнати амбициозните цели на ЕС по отношение на околната среда и развитието на селските райони; подчертава, че за втория стълб следва да продължи да се прилага подход на гъвкаво, национално програмиране, докато общите правила и стандарти следва да са в центъра на първия стълб с цел осигуряване на ефективни еднакви условия на конкуренция за всички земеделски стопани в ЕС;

37.  счита, че когато инструментите за управление на риска не са достатъчно ефективни, за да се справят с мащабни смущения на пазара, бъдещата ОСП следва да може да реагира по-добре, по-ефективно и по-бързо на пазарните кризи посредством европейски мерки за управление на кризи, насочени към възстановяване на балансираните пазарни условия;

38.   подчертава, че едно от основните предизвикателства пред бъдещата ОСП е зависимостта на земеделските стопани от употребата на изкуствени торове и химически пестициди, които могат да окажат отрицателно въздействие върху качеството на водите и са свързани със загуба на биологично разнообразие; отново посочва, че сеитбооборотът като част от цялостното управление на вредителите продължава да бъде един от най-ефективните инструменти за запазване на биологичното разнообразие и възстановяване на здравето на почвите;

39.  призовава за разработване на специфична мярка в рамките на развитието на селските райони за насърчаване на значително намаление на използването на пестициди въз основа на осемте принципа на ЕС за интегрирано управление на вредителите и като се насърчава разпространението на нехимични алтернативи;

40.  подчертава значението на опрашването и на запазването на биологичното разнообразие; призовава Комисията и държавите членки да определят свободни от пестициди райони с цел предотвратяване на смъртността при пчелите, свързана с употребата на пестициди;

41.  настоятелно призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че бъдещата селскостопанска политика ще обърне внимание на констатациите относно влошаването на опрашителите и ще предложи подходящи решения;

42.  настоява за прилагането по отношение на плащанията на подход, основан на резултатите; поради това предлага включването на показатели като здраве и биологично разнообразие на почвите, наличие на таксони и богато разнообразие на видове, създаване на хумус и горен почвен слой, почвено покритие срещу ерозия, загуба на хранителни вещества и качество на водите и биологично разнообразие, включително богатството и изобилието на видовете птици, дивите опрашители и насекомите;

43.   призовава в основния регламент да бъдат определени стабилни цели на ОСП съгласно законодателството в областта на околната среда и въз основа на измерими и амбициозни показатели за резултатите; подчертава, че националните стратегически планове по отношение на ОСП следва да бъдат основани на доказателства и създадени с участието на съответните органи по опазване на околната среда, в консултация с всички съответни заинтересовани страни (включително дребните земеделски стопани, НПО за опазване на околната среда и представителите на гражданското общество), и задължително трябва да са съобразени с принципа на партньорство;

44.  призовава Комисията да гарантира, че държавите членки определят при възможност количествени цели и въвеждат показатели за измерване на напредъка по целите, определени в техните стратегически планове;

45.  отправя искане към Комисията да предостави ясни насоки и подкрепа за държавите членки при разработването на техните стратегически планове, за да се гарантира, че тези планове са надеждни и с високо качество;

46.  отново посочва, че в проверката за пригодност на Директивата за птиците и Директивата за местообитанията се подчертава необходимостта от подобряване на съгласуваността с ОСП, и изтъква бързото намаляване на видовете и местообитанията във връзка със селското стопанство; призовава Комисията да извърши оценка на въздействието на ОСП върху биологичното разнообразие;

47.  отправя искане към Комисията да осигури ефективни и реалистични схеми за мониторинг, основани на надеждни и научни методологии за определяне на извадки с цел проследяване на напредъка по всички цели;

48.  призовава Комисията да изпълни своето предложение за основана на резултатите политика и да предостави подкрепа посредством техническа помощ и в рамките на други дейности и мерки на политиката, така че да бъдат обхванати мониторингът и събирането на данни относно всички съответни показатели, като това е от особено значение предвид недостига на данни относно екологичните показатели;

49.  подчертава, че целите на ОСП са съсредоточени върху производството на храни, и счита, че ОСП трябва да изпълни програмата за биоикономиката и стратегията за химикали с биологичен произход, като за основа на това се използват принципите на кръговата икономика и като се взема предвид реалният принос в областта на климата на различните начини на използване и различните видове биомаса, както и да допринася за съживяването на селските общности посредством експертни работни места и иновации, по-специално чрез продукти от дървесина и други продукти от биомаса с висока добавена стойност и междинни култури; счита, че ОСП следва също така да насърчава използването на селскостопански отпадъци и остатъци за производство на биоенергия като допълнителна подкрепа за селските райони и земеделските стопани; счита, че ОСП трябва да включва амбициозна европейска стратегия за „зелена“ енергия и стратегия за химикали въз основа на съвместно производство на растителен протеин;

50.  призовава Комисията да приеме средносрочна до дългосрочна перспектива при преразглеждането на своята политика по отношение на протеиновите култури, като гарантира включването в своите законодателни предложения за реформа на ОСП на адекватни мерки и инструменти в подкрепа на земеделските стопани при подобряването на системите за сеитбообращение, така че да се намали значително настоящият дефицит на протеинови култури и нестабилността на цените;

51.  счита, че бъдещата ОСП следва да насърчава отглеждането на протеинови култури като важен инструмент за осигуряване на прехода от интензивни монокултури с използване на много синтетични химични пестициди и голямо въздействие върху околната среда към диверсифицирани агроекологични системи;

52.  счита, че най-добрият начин за използване на протеиновите култури е за храни за консумация от човека; счита, че при тяхното производство следва да се спазва ред на приоритетите, който дава предимство на пряката консумация от човека, последвана от производството на фуражи, и да позволява производството на биогорива единствено от отпадъци;

53.  призовава за силно насърчаване на агролесовъдството, което може да подобри качеството на живот на хората, като подобрява микроклимата, засилва устойчивостта на равнището на земеделското стопанство и ландшафта, обогатява ландшафта и осигурява екосистеми с множество приложения за свободното време и производството; подчертава необходимостта да се установят и премахнат всички пропуски, които биха възпрепятствали развитието на агролесовъдните системи, включително липсата на възможности за сертифициране на продукти от „насажденията извън горските площи“ в региони на ЕС, попадащи в рамките на съществуващи схеми на ЕС за сертифициране;

54.  подчертава важната роля на устойчиво управляваните гори за приспособяването на горите към изменението на климата и изтъква значението на веригата гори–дървесина–стойност за запазването на поминъка в селските райони, създаването на работни места, растежа и социалната стабилност в селските райони, както и за допринасянето за нови вериги на стойността в съответствие с кръговата икономика и биоикономиката;

55.  счита, че ОСП трябва да спомага за справяне с рисковете, свързани с изменението на климата и деградацията на почвите при всички обработваеми площи чрез инвестиции в повишаването на устойчивостта и здравината на агроекосистемите чрез инвестиции в екологична инфраструктура за изграждане на горен почвен слой, обръщане на хода на ерозията на почвите, въвеждане/удължаване на сеитбооборота, добавяне на повече дървета в ландшафта и увеличаване на биологичното и структурното многообразие в земеделските стопанства;

56.  припомня стратегическото значение на научните изследвания и иновациите и призовава за по-добро взаимодействие между целите на ОСП и целите на програмата „Хоризонт 2020“ в сферата на производство на храни, устойчивото управление на ресурсите и свързаните с климата действия;

57.  призовава Комисията да гарантира, че всички вносни селскостопански продукти отговарят на същите санитарни и социални стандарти, на които подлежат продуктите от ЕС, като във всяко търговско споразумение бъдат въведени клаузи за реципрочност; отправя искане към Комисията да извършва във всяко едно търговско споразумение системна оценка на въздействието на разпоредбите, отнасящи се до селскостопанския сектор, и да предложи конкретни стратегии, за да се гарантира, че селскостопанският сектор няма да пострада вследствие на търговско споразумение, сключено с трета държава, като се вземат предвид и географските указания на ЕС.

58.  подчертава, че зачитането на устойчивото селскостопанско производство, на законодателството на ЕС и стандартите на ЕС, на които се основават регламентите на ЕС за безопасност на храните, на социалните, икономическите и екологичните стандарти на ЕС, на подхода „от фермата до вилицата“, реципрочността и строгото запазване на санитарните и фитосанитарните стандарти на ЕС и процедурите, свързани с човешкото здраве и здравето на животните и безопасността на храните, определени в законодателството на ЕС, са основни и непоклатими принципи на всички преговори на ЕС за споразуменията за свободна търговия във връзка с европейското селско стопанство;

59.  подчертава, че за гарантиране на еднакви условия на конкуренция е необходимо установяване на общи за ЕС основни изисквания, гарантиращи правата на гражданите на здравословна околна среда и здравословна, питателна храна; счита, че тези основни изисквания следва да бъдат определени така, че да отговарят на съответните законови разпоредби и международни задължения и да не позволяват нанасяне на вреди на околната среда или на обществото;

60.   призовава бъдещата ОСП да бъде разработена така, че да осигурява по-ефективно справяне с особено важните проблеми на общественото здраве, като например въпросите, свързани с антимикробната резистентност и качеството на въздуха;

61.  подчертава предизвикателствата за здравето на животните и хората, произтичащи от антимикробната резистентност; счита, че новата правна рамка следва активно да насърчава по-доброто здраве и хуманно отношение към животните като средство за борба с антибиотичната резистентност, като по този начин се осигури по-добра защита на общественото здраве и на селскостопанския сектор като цяло;

62.  признава колко е важно в процеса на вземане на решения за ОСП да бъдат включени институциите и експертите, отговарящи за политиките в областта на здравето и околната среда, които засягат биологичното разнообразие, изменението на климата, замърсяването на въздуха, почвата и водите;

63.  призовава за по-добра координация на политиката между ОСП и другите политики и дейности на ЕС, по-специално Директива 2000/60/ЕО, Директива 91/676/ЕИО и Регламент (ЕО) № 1107/2009, като средство за постигане на устойчиво опазване на водните ресурси, чието количество и качество са неблагоприятно засегнати от селското стопанство; призовава да бъдат въведени стимули за подкрепа на местни проекти за сътрудничество между земеделските стопани и доставчиците на вода с цел подобряване на опазването на водните ресурси;

64.  призовава Комисията да развие подходящи взаимодействия между водещите програми на ЕС за космическото пространство и ОСП, и по-специално с програма „Коперник“, която е от особен интерес за селскостопанската общност от гледна точка на изменението на климата и наблюдението на околната среда;

65.  настоятелно призовава Комисията и държавите членки да признаят, че новите обществени, екологични, технологични и икономически промени, например в областта на чистата енергия, цифровизацията и интелигентните решения, оказват въздействие върху живота в селските райони; призовава Комисията и държавите членки да увеличат потенциала на селските центрове за устойчив и приобщаващ растеж и иновации, като вземат предвид интересите на по-широките селски общности; припомня, че селските райони и населени места изискват специално внимание и интегрирани усилия за развитие на интелигентни селища, и призовава за еднакви условия на конкуренция за специалните технологични подобрения за селските центрове и мрежи;

66.  призовава Комисията да въведе нова и всеобхватна правна рамка за забрана на ясно определени нелоялни търговски практики във веригата за доставки на храни, заедно с минимални стандарти за прилагането на тези забрани, както и механизми за налагане на санкции;

67.  счита, че тази нова рамка следва да бъде подкрепена от възможното отпускане на минимална сума от общия наличен бюджет за агроекологични мерки, включително за биологичното земеделие, за подкрепа за биологично разнообразие, високи стандарти за здравето на животните и хуманното отношение към тях и доброто здраве на растенията;

68.  призовава Комисията да въведе инвестиционен подход с финансиране от няколко фонда в законодателния период след 2020 г., за да се гарантира безпроблемното прилагане на интегрираните инструменти за развитие на селските райони с ясни екологични ползи, като например инициативата за интелигентни селища; призовава Комисията да изготви мерки за инициативата за интелигентни селища и да създаде интелигентни селища като приоритет за следващата политика за развитие на селските райони;

69.  подчертава, че в рамките на общата организация на пазара (ООП) трябва да има повече възможности за сътрудничество в рамките на организациите на производителите (ОП и АОП, включително кооперациите) и междубраншовите организации (МБО);

ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

25.4.2018

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

54

4

1

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Marco Affronte, Margrete Auken, Pilar Ayuso, Zoltán Balczó, Biljana Borzan, Lynn Boylan, Paul Brannen, Nessa Childers, Birgit Collin-Langen, Miriam Dalli, Seb Dance, Angélique Delahaye, Stefan Eck, Bas Eickhout, José Inácio Faria, Francesc Gambús, Elisabetta Gardini, Gerben-Jan Gerbrandy, Jens Gieseke, Julie Girling, Sylvie Goddyn, Françoise Grossetête, Andrzej Grzyb, Jytte Guteland, Anneli Jäätteenmäki, Benedek Jávor, Karin Kadenbach, Kateřina Konečná, Urszula Krupa, Giovanni La Via, Peter Liese, Joëlle Mélin, Susanne Melior, Miroslav Mikolášik, Rory Palmer, Massimo Paolucci, Piernicola Pedicini, Bolesław G. Piecha, Pavel Poc, Julia Reid, Frédérique Ries, Michèle Rivasi, Davor Škrlec, Renate Sommer, Estefanía Torres Martínez, Adina-Ioana Vălean, Jadwiga Wiśniewska, Damiano Zoffoli

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Cristian-Silviu Buşoi, Caterina Chinnici, Fredrick Federley, Anja Hazekamp, Norbert Lins, Alojz Peterle, Stanislav Polčák, Carolina Punset, Christel Schaldemose

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване

Jude Kirton-Darling, Jeroen Lenaers

ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

54

+

ALDE

Fredrick Federley, Gerben-Jan Gerbrandy, Anneli Jäätteenmäki, Carolina Punset, Frédérique Ries

ECR

Urszula Krupa, Bolesław G. Piecha, Jadwiga Wiśniewska

GUE/NLG

Lynn Boylan, Stefan Eck, Kateřina Konečná, Estefanía Torres Martínez

NI

Zoltán Balczó

PPE

Pilar Ayuso, Cristian-Silviu Buşoi, Birgit Collin-Langen, Angélique Delahaye, José Inácio Faria, Francesc Gambús, Elisabetta Gardini, Jens Gieseke, Julie Girling, Françoise Grossetête, Andrzej Grzyb, Giovanni La Via, Jeroen Lenaers, Peter Liese, Norbert Lins, Miroslav Mikolášik, Alojz Peterle, Stanislav Polčák, Renate Sommer, Adina-Ioana Vălean

S&D

Biljana Borzan, Paul Brannen, Nessa Childers, Caterina Chinnici, Miriam Dalli, Seb Dance, Jytte Guteland, Karin Kadenbach, Jude Kirton-Darling, Susanne Melior, Rory Palmer, Massimo Paolucci, Pavel Poc, Christel Schaldemose, Damiano Zoffoli

VERTS/ALE

Marco Affronte, Margrete Auken, Bas Eickhout, Benedek Jávor, Michèle Rivasi, Davor Škrlec

4

-

EFDD

Julia Reid

ENF

Sylvie Goddyn, Joëlle Mélin

GUE/NLG

Anja Hazekamp

1

0

EFDD

Piernicola Pedicini*

Легенда на използваните знаци:

+  :  „за“

-  :  „против“

0  :  „въздържал се“

* Поправки на вота: Пиерникола Педичини е възнамерявала да гласува „за“.

(1)

ОВ L 309, 24.11.2009 г., стр. 71.

(2)

Pe’er et al, 2017 г., German Centre for Integrative Biodiversity Research, (iDiv).

(3)

Статистически отдел на ООН, 2016 г.


ПРИЛОЖЕНИЕ: ПИСМО ОТ КОМИСИЯТА ПО БЮДЖЕТЕН КОНТРОЛ

IPOL-COM-CONT D (2018)17649

Г-н Чеслав Адам Шекерски

Председател на комисията по земеделие и развитие на селските райони

Европейски парламент

Брюксел

Относно: Становище на CONT под формата на писмо от председателя (член 53, параграф 3 от правилника) относно AGRI INI – Бъдещето на прехраната и селското стопанство – 2018/2037(INI) - COM (2017)0713

Уважаеми г-н Шекерски,

Комисията по бюджетен контрол приканва водещата комисия по земеделие и развитие на селските райони да вземе предвид в своя доклад по собствена инициатива относно бъдещето на прехраната и селското стопанство следните съображения.

Факторен доход

1.   посочва, че съгласно данните, съобщени от DG AGRI(1), добавената стойност и производителността на сектора са претърпели лек спад през 2016 г., въпреки че остават значително над нивата за периода 2005 – 2009 г., и че за DG AGRI е трудно да „установи какво точно е причинило общия спад на факторния доход от селскостопанска дейност от 2013 г. насам“ между всички елементи на производствения обем или стойност/цена, или събития, като например млечната криза от 2015 г.;

Справедлива структура на разходите за ОСП

2.   припомня неустойчивата структура на разходите за ОСП: 44,7% от всички земеделски стопанства в Съюза са имали годишен доход под 4 000 EUR, а средно през 2016 г. най-облагодетелстваните 10% от получателите на преки помощи по линия на ОСП са получили около 60% от плащанията; отбелязва, че разпределението на директните плащания до голяма степен отразява концентрацията на земя, като 20% от земеделските стопани притежават 80% от земята; изразява загриженост във връзка с високата концентрация на бенефициери и подчертава, че трябва да бъде постигнат по-добър баланс между големите и малките бенефициери;

3.   отново изразява становището си, че директните плащания не могат да изпълнят напълно предназначението си на предпазна мрежа за стабилизиране на доходите на земеделските стопанства, особено за по-малките стопанства, при небалансирано разпределение на плащанията;

4.   счита, че в условия на нестабилност на доходите по-големите земеделски стопанства не се нуждаят непременно от същото равнище на подкрепа за стабилизиране на доходите както по-малките стопанства, тъй като те могат да реализират икономии от мащаба, които биха могли да повишат тяхната устойчивост;

5   подчертава, че е от съществено значение да се гарантира справедлив стандарт на живот във всички региони и държави членки и да се гарантира селскостопанската дейност във всички части на Съюза, включително районите с природни ограничения; счита, че за да могат да бъдат гарантирани еднакви условия на конкуренция в рамките на единния пазар, без изкривяващ ефект върху вътрешния пазар, плащанията на доброволното, обвързано с производството подпомагане следва да бъдат запазени като инструмент за запазване на производството в уязвимите сектори и за противодействие на специфични затруднения, по-специално произтичащи от структурните конкурентни недостатъци на необлагодетелстваните райони;

Опростяване

6.   призовава Комисията и държавите членки, които прилагат политиката, да осигурят реално опростяване на процедурите, включително по отношение на документацията, която се изисква за получаването на достъп до финансиране, без да се пренебрегват принципите на контрол и мониторинг; призовава да се отдели специално внимание на административната подкрепа за дребните производители, при които финансирането е жизненоважна предпоставка за икономическото им оцеляване;

Развитие на селските райони

7.   подчертава, че почти всички проекти за развитие на селските райони, одитирани от Сметната палата през 2016 г., използват система на възстановяване на извършени разходи и отбелязва, че през програмния период 2014 – 2020 г. държавите членки могат алтернативно да използват система с опростени варианти за разходите със стандартни таблици за разходите за единица продукт, еднократни суми и финансиране с единна ставка, което ефективно ограничава рисковете от прекомерни цени;

Екологизирането трябва да се развива

8.   изразява особена загриженост, че според Специален доклад № 21/2017 на Сметната палата „Малко вероятно е екологизирането, както е прилагано понастоящем, да доведе до значителни ползи за околната среда и климата главно поради (това, че) изискванията за екологизиране по принцип са по-малко взискателни и до голяма степен отразяват обичайните земеделски практики, както и липсата на количествено измерими цели.“;(2) в резултат на това екологизирането води до специфични промени в земеделските практики само на много ограничена част от обработваемата земя в ЕС;

9.   изразява съжаление във връзка с факта, че тъй като са част от плащанията на площ, схемите за екологизиране в действителната концепция на програмата могат да увеличат неравенствата в разпределението на подкрепата по линия на ОСП; призовава в тази насока Комисията да обмисли идеята да последва препоръките на Палатата от нейния Специален доклад № 21/2017;

Схема за млади земеделски стопани

10.  посочва, че при огромните разлики в развитието на земеделския сектор в ЕС като цяло, демографското предизвикателство е основен проблем, който изисква политики за преодоляване на недостатъчния брой млади земеделски стопани, с цел да се гарантира дългосрочната устойчивост на селското стопанство в Съюза;

11.  изразява особена загриженост с оглед на факта, че в своя Специален доклад № 10/2017 относно помощта за младите земеделски стопани Палатата отбелязва, че по отношение на директните плащания за млади земеделски стопани помощта:

а)   не се основава на надеждна оценка на потребностите;

б)   не отразява общата цел за насърчаване на приемствеността между поколенията;

в)   невинаги се предоставя на нуждаещи се от нея млади земеделски стопани; както и

г)   понякога се предоставя на стопанства, в които младите земеделски стопани имат само незначителна роля;

12.  изразява съжаление, че по отношение на подпомагането на младите земеделски стопани по схемите за развитие на селските райони, Палатата стига до заключението, че мерките обикновено се основават на неясни оценки на потребностите, както и че не съществува реално съгласуване между плащанията по стълб I и подкрепата за младите земеделски стопани по стълб ІІ;

Мерки, които трябва да бъдат предприети

13.  призовава:

а)   Комисията внимателно да анализира причините за общия спад във факторния доход от 2013 г. насам и да определи нова ключова цел за ефективност за следващата МФР, придружена с показатели за резултатите и въздействието, насочена към намаляване на неравенството в доходите сред земеделските стопани;

б)   Комисията да продължи да бъде бдителна по отношение на извършваните проверки и на данните, подавани от органите на държавите членки, и да взема предвид тези констатации при разпределянето на одитната тежест въз основа на оценки на риска;

в)   държавите членки, както и бенефициерите и техните сдружения, да използват в пълна степен възможностите, предлагани от системата с опростени варианти за разходите в областта на развитието на селските райони;

14. призовава:

а)   Комисията да подготви и разработи за следващата реформа на ОСП цялостна интервенционна логика за действията на ЕС във връзка с околната среда и климата по отношение на селското стопанство, включваща специфични цели и основана на съвременно научно разбиране за съответните явления; тази реформа следва да се ръководи по-специално от следните принципи:

i.   земеделските стопани следва да могат да получават плащания по ОСП, ако отговарят на единен набор от основни екологични норми, установени на европейско равнище, включващи изисквания за добро земеделско и екологично състояние (ДЗЕС) и изисквания за екологизиране, които надграждат изискванията на законодателството в областта на околната среда; приветства в това отношение логиката на подхода на Комисията за „бюджет, ориентиран към резултатите“; счита, че една бъдеща система за изпълнение следва да бъде ориентирана в по-голяма степен към постигането на резултати;

ii;   на специфичните местни потребности, свързани с околната среда и климата, може да се отговори по подходящ начин чрез допълнително и по-ефективно целево програмирано действие по отношение на селското стопанство;

iii.   когато на държавите членки се предоставят варианти, които да избират от списък, установен от съзаконодателите, при изпълнението на ОСП, от тях следва да се изисква преди изпълнението да докажат, че избраните от тях варианти са ефективни и ефикасни по отношение на постигането на целите на политиката, и по-специално целите, свързани с безопасността на храните и качеството на храните, свързаните с околната среда и действията в областта на климата мерки и тяхното въздействие върху здравето, управлението на земите и селските райони, както и борбата срещу обезлюдяването в ЕС.

15. приканва Комисията:

а)   да извърши цялостна оценка на всички действащи политики и инструменти в областта на ОСП, които могат да се съчетаят, за да се помогне на младите земеделски стопани, и да набележи препятствията пред предоставянето на достъп до съществуващи земеделски стопанства или за създаването на нови земеделски стопанства за млади земеделски стопани, на които може да се потърси решение при бъдещото преразглеждане на ОСП;

б)   да осигури, като част от селскостопанската реформа, по-нататъшното подобрение на рамката за развитие на селските райони, както е предвидено, наред с другото, в Декларацията от Корк, с цел да се гарантира успехът на програмите за подпомагане за млади земеделски стопани;

в)  да включи в законодателството относно ОСП след 2020 г. (или да изисква от държавите членки да посочат в съответствие с разпоредбите за съвместно управление) ясна интервенционна логика за инструментите на политиката, насочени към приемствеността между поколенията в селското стопанство;

г)   да гарантира, че чрез предложеното законодателство относно ОСП за периода след 2020 г. Комисията и държавите членки (съгласно разпоредбите за съвместно управление) подобряват системата за мониторинг и оценка.

С уважение,

 

Д-р Инге Гресле

(1)

  (Годишен отчет за дейността за 2016 г., стр. 15 – КПЕ 1: земеделски факторен доход на работник на пълно работно време).

(2)

  „Екологизирането – по-сложна схема за подпомагане на доходите, която все още не е екологично ефективна“, стр. 6 и 47.


ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

16.5.2018

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

32

5

6

Членове, присъствали на окончателното гласуване

John Stuart Agnew, Clara Eugenia Aguilera García, Eric Andrieu, José Bové, Daniel Buda, Nicola Caputo, Matt Carthy, Jacques Colombier, Michel Dantin, Paolo De Castro, Albert Deß, Herbert Dorfmann, Norbert Erdős, Luke Ming Flanagan, Beata Gosiewska, Anja Hazekamp, Esther Herranz García, Jan Huitema, Peter Jahr, Ivan Jakovčić, Jarosław Kalinowski, Zbigniew Kuźmiuk, Philippe Loiseau, Mairead McGuinness, Ulrike Müller, James Nicholson, Maria Noichl, Laurenţiu Rebega, Bronis Ropė, Maria Lidia Senra Rodríguez, Ricardo Serrão Santos, Czesław Adam Siekierski, Maria Gabriela Zoană, Marco Zullo

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Franc Bogovič, Paul Brannen, Elsi Katainen, Gabriel Mato, Susanne Melior, Momchil Nekov, Annie Schreijer-Pierik, Ramón Luis Valcárcel Siso, Thomas Waitz

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване

Birgit Collin-Langen


ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

32

+

ALDE

Ivan Jakovčić, Elsi Katainen, Ulrike Müller

ECR

James Nicholson, Laurenţiu Rebega

EFDD

Marco Zullo

GUE/NGL

Matt Carthy, Luke Ming Flanagan

PPE

Daniel Buda, Birgit Collin-Langen, Michel Dantin, Albert Deß, Herbert Dorfmann, Norbert Erdős, Esther Herranz García, Peter Jahr, Jarosław Kalinowski, Gabriel Mato, Annie Schreijer-Pierik, Czesław Adam Siekierski, Ramón Luis Valcárcel Siso

S&D

Clara Eugenia Aguilera García, Eric Andrieu, Paul Brannen, Nicola Caputo, Paolo De Castro, Susanne Melior, Momchil Nekov, Maria Noichl, Ricardo Serrão Santos, Maria Gabriela Zoană

VERTS/ALE

Thomas Waitz

5

-

ECR

Beata Gosiewska

EFDD

John Stuart Agnew

GUE/NGL

Anja Hazekamp, Maria Lidia Senra Rodríguez

VERTS/ALE

José Bové

6

0

ALDE

Jan Huitema

ECR

Zbigniew Kuzmiuk

ENF

Philippe Loiseau, Jacques Colombier

PPE

Mairead McGuinness

VERTS/ALE

Bronis Rope

Легенда на използваните знаци:

+  :  „за“

-  :  „против“

0  :  „въздържал се“

Последно осъвременяване: 28 май 2018 г.Правна информация