Процедура : 2017/2276(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A8-0188/2018

Внесени текстове :

A8-0188/2018

Разисквания :

PV 12/06/2018 - 16
CRE 12/06/2018 - 16

Гласувания :

PV 13/06/2018 - 8.9
Обяснение на вота

Приети текстове :

P8_TA(2018)0257

ДОКЛАД     
PDF 723kWORD 68k
25.5.2018
PE 615.554v02-00 A8-0188/2018

относно отношенията между ЕС и НАТО

(2017/2276(INI))

Комисия по външни работи

Докладчик: Йоан Мирча Пашку

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
 МНЕНИЕ НА МАЛЦИНСТВОТО
 ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ
 ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно отношенията между ЕС и НАТО

(2017/2276(INI))

Европейският парламент,

–  като взе предвид Договора от Лисабон,

–  като взе предвид Северноатлантическия договор,

–  като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 20 декември 2013 г., 26 юни 2015 г., 28 юни и 15 декември 2016 г. и 9 март, 22 юни и 15 декември 2017 г.,

–  ‎като взе предвид заключенията на Съвета от 18 май 2015 г. и 14 ноември 2016 г. относно общата политика за сигурност и отбрана, от 6 декември 2016 г. относно сътрудничеството между ЕС и НАТО, от 6 март, 18 май и 17 юли 2017 г. относно Глобалната стратегия на ЕС и от 19 юни и 5 декември 2017 г. относно изпълнението на общия набор от предложения, одобрен от Съвета на ЕС и Съвета на НАТО на 6 декември 2016 г.,‏

–  като взе предвид документа, озаглавен „Обща визия, общи действия: по-силна Европа – Глобална стратегия за външната политика и политика на сигурност на Европейския съюз“, който беше представен от заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (ЗП/ВП) на 28 юни 2016 г.,

–  като взе предвид съвместната декларация от 8 юли 2016 г. на председателите на Европейския съвет и Комисията и на генералния секретар на НАТО, общия набор от 42 предложения, одобрен от Съвета на ЕС и Съвета на НАТО на 6 декември 2016 г., и докладите за напредъка от 14 юни и 5 декември 2017 г. относно неговото изпълнение, както и новия набор от 32 предложения, одобрен от двата Съвета на 5 декември 2017 г.,

–  като взе предвид резултатите от заседанията на Съвета по външни работи (включително отбраната), проведени на 13 ноември 2017 г. и на 6 март 2018 г. и посветени конкретно на сътрудничеството между ЕС и НАТО,

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 30 ноември 2016 г. до Европейския парламент, Европейския съвет, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите относно Европейския план за действие в областта на отбраната (COM(2016)0950),

–  като взе предвид съвместното съобщение на Комисията и на ЗП/ВП от 10 ноември 2017 г. до Европейския парламент и Съвета относно подобряването на военната мобилност в Европейския съюз (JOIN(2017)0041) и свързания План за действие, който беше представен през март 2018 г.,

–  като взе предвид пакета относно отбраната, представен от Комисията на 7 юни 2017 г.,

–  като взе предвид годишния доклад на генералния секретар на НАТО за 2017 г., публикуван на 15 март 2018 г.,

–  като взе предвид Резолюция № 439 на Парламентарната асамблея на НАТО (ПА на НАТО) от 9 октомври 2017 г. относно по-тясното сътрудничество между НАТО и ЕС,

–  като взе предвид Резолюция № 440 на ПА на НАТО от 9 октомври 2017 г. относно европейската отбранителна индустриална база,

–  като взе предвид доклада на комисията по отбрана и сигурност на ПА на НАТО от 8 октомври 2017 г. относно сътрудничеството между НАТО и ЕС след Варшава, включително приложението към него, предоставено от Европейския парламент,

–  като взе предвид своята резолюция от 13 април 2016 г. относно ЕС в променящата се глобална среда – един по-свързан, оспорван и сложен свят(1),

–  като взе предвид своята резолюция от 22 ноември 2016 г. относно Европейския съюз за отбрана(2),

–  като взе предвид своите резолюции от 23 ноември 2016 г. и 13 декември 2017 г. относно прилагането на общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО)(3),

–  като взе предвид своите резолюции от 14 декември 2016 г. и 13 декември 2017 г. относно прилагането на общата външна политика и политика на сигурност(4),

–  като взе предвид своята резолюция от 16 март 2017 г. относно конституционните, правните и институционалните последици от общата политика за сигурност и отбрана: възможности, предлагани от Договора от Лисабон(5),

–  като взе предвид член 52 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по външни работи (A8-0188/2018),

A.   като има предвид, че нашите ценности, като например либералната демокрация, многостранното сътрудничество, правата на човека, мирът, развитието и принципите на правовата държава, на които се основават ЕС и трансатлантическата връзка, както и основаната на правила международна система и европейското единство и сближаване са поставени под въпрос в това време на геополитически сътресения и бързо влошаване на стратегическата среда;

Б.   като има предвид, че двете основни организации на Запада – ЕС и НАТО, бележат напредък по отношение на засилването на сътрудничеството си с оглед на сложните предизвикателства, рискове и заплахи, както конвенционални, така и хибридни, породени от държавни и недържавни субекти главно от изток и юг; като има предвид, че натрупването на кризи, които дестабилизират съседните на Съюза държави, създава както вътрешни, така и външни заплахи за сигурността; като има предвид, че нито една от двете организации не разполага с пълния набор от инструменти, за да се справи самостоятелно с всички тези предизвикателства за сигурността, както и че всяка от тях би могла да се справи по-успешно с тези заплахи в сътрудничество с другата; като има предвид, че ЕС и НАТО са абсолютно необходими за гарантирането на сигурността на Европа и на техните граждани;

В.   като има предвид, че сътрудничеството между ЕС и НАТО не следва да бъде разглеждано като самоцел, а като начин за постигане на общи цели и приоритети в областта на сигурността посредством допълняемост на мисиите и наличните средства; като има предвид, че държавите – членки на ЕС, и съюзниците в НАТО имат един единствен набор от сили; като има предвид, че заедно те могат да използват ресурсите ефикасно и да мобилизират по-ефективно широк набор от налични инструменти в отговор на предизвикателствата в областта на сигурността;

Г.   като има предвид, че НАТО е военен съюз, а ЕС не е такъв; като има предвид, че ЕС е глобален стратегически участник и гарант за сигурност, разполагащ с уникален и широк набор от инструменти и средства, благодарение на които може да се заеме всеобхватно с настоящите предизвикателства посредством своите различни политики; като има предвид, че според целите и вследствие на Глобалната стратегия ЕС поема по-голяма отговорност за собствената си сигурност и отбрана и засилва ролята си като партньор за международен мир и сигурност, както и способността си да действа автономно, като същевременно също така увеличава приноса си към НАТО и насърчава по-тясното сътрудничество;

Д.   като има предвид, че НАТО носи основната отговорност за колективната отбрана на своите членове; като има предвид, че взема под внимание указанието за съюзниците на НАТО да изразходват 2% от БВП за отбрана в продължение на едно десетилетие с цел да поддържат подходящи отбранителни способности; като има предвид, че НАТО, като ключов партньор на ЕС в областта на сигурността, продължава да бъде основен гарант за оперативната съвместимост на капацитета на съюзническите сили, както и за съгласуваността на усилията им за възлагане на обществени поръчки;

Е.   като има предвид, че действията на ЕС и НАТО следва да се допълват в областта на сигурността, за да се справят по-добре с безпрецедентни и многостранни предизвикателства за сигурността; като има предвид, че общите за двете организации области също изискват по-тясно и по-ефикасно сътрудничество;

Ж.  като има предвид, че ЕС и НАТО, които участват в управлението на кризи, ще бъдат по-ефективни в тази дейност, ако действат по един наистина координиран начин и оползотворят максимално своя експертен опит и ресурси; като има предвид, че като последващи действия във връзка с Глобалната стратегия на ЕС, ЕС укрепва своя обединен подход към външните конфликти и кризи и дава отговор на заплахи и предизвикателства, свързани с вътрешната и външната сигурност, посредством граждански или военни средства;

З.  като има предвид, че в рамките на срещата на върха на НАТО във Варшава през 2016 г. Алиансът и ЕС очертаха сферите за засилване на сътрудничеството в светлината на общите предизвикателства на изток и юг, включително по отношение на борбата с хибридните заплахи, увеличаването на устойчивостта, изграждането на капацитет в областта на отбраната, киберотбраната, морската сигурност и ученията; като има предвид, че през декември 2016 г. външните министри на НАТО одобриха 42 мерки за засилване на сътрудничеството между НАТО и ЕС в определени области, а през декември 2017 г. беше постигнато споразумение за допълнителни области на съвместна работа;

И.  като има предвид, че е необходимо партньорство между ЕС и НАТО за борба с хибридните заплахи, включително за борба с разпространението на невярна информация и дезинформацията, както и за укрепване на устойчивостта; като има предвид, че е необходимо ясно разграничение по отношение на правомощията и политическите стратегии на двете институции;

Й.  като има предвид, че дейностите от страна на Русия се увеличават; като има предвид, че докато рискът от отслабване на трансатлантическата връзка и солидарността между държавите – членки на ЕС, продължава да съществува, техният общ стратегически подход по отношение на Русия трябва да бъде засилен; като има предвид, че и ЕС, и НАТО са загрижени във връзка с по-самоувереното военно поведение на Русия; като има предвид, че политическата манипулация и кибератаките също пораждат загриженост; като има предвид, че ЕС реагира на руската намеса в европейските вътрешни работи, която е в нарушение на международното право и норми; като има предвид, че устойчивостта е и ще продължи да бъде ключов елемент на колективната отбрана;

К.  като има предвид, че държавите от южното съседство са изправени пред безпрецедентна нестабилност и представляват стратегически важно предизвикателство както за държавите – членки на ЕС, така и за членовете на НАТО, особено за тези, които са разположени на първа линия;

Л.  като има предвид, че кибератаките стават все по-чести и усъвършенствани; като има предвид, че през 2014 г. НАТО въведе киберотбраната като част от една от основните задачи на Алианса, свързани с колективната отбрана, а през 2016 г. призна киберпространството като оперативно пространство, наред със сухопътното, въздушното и морското пространство; като има предвид, че ЕС и НАТО могат да допълват взаимно усилията си; като има предвид, че трябва да се насърчава засилването на сътрудничеството между държавите – членки на ЕС, в областта на куберсигурността и че в тази област е необходим координиран подход от страна на всички държави – членки на ЕС;

М.  като има предвид, че през декември 2017 г. НАТО и ЕС решиха да засилят сътрудничеството помежду си в областта на борбата срещу тероризма, главно посредством увеличаване на обмена на информация и повишаване на националната устойчивост;

Н.  като има предвид, че ЕС и НАТО използват една и съща транспортна инфраструктура в Европа, което е основен фактор за бързото разгръщане на военни части, и като има предвид, че военната мобилност наскоро беше определена като основна приоритетна област на сътрудничеството между двете организации;

О.  като има предвид, че според последните проучвания на Изследователския център „Пю“ обществената подкрепа за НАТО е силна и нараства в повечето държави – членки на НАТО;

По-задълбочено партньорство

1.  изразява убеждението си, че ЕС и НАТО споделят едни и същи ценности в стремежа към постигане на международен мир и сигурност, че са изправени пред сходни стратегически предизвикателства и че, предвид наличието на 22 общи членове, имат близки интереси в областта на сигурността и отбраната, включително по отношение на защитата на гражданите си срещу всякакви заплахи; счита, че стратегическото партньорство между ЕС и НАТО е от основно значение за справянето с тези предизвикателства в областта на сигурността; подчертава, че сътрудничеството между ЕС и НАТО следва да допълва и отчита специфичните им характеристики и роли;

2.  подчертава откритостта и прозрачността при пълното зачитане на самостоятелното вземане на решения и на процедурите на двете организации, както и приобщаването и реципрочността, без да се засяга специфичният характер на политиката за сигурност и отбрана на която и да било държава членка, като важни принципи в стратегическото партньорство между ЕС и НАТО; подчертава, че сътрудничеството с държавите – членки на ЕС, които не членуват в НАТО, както и с членовете на НАТО, които не членуват в ЕС, е неразделна част от сътрудничеството между ЕС и НАТО;

3.  изразява убеждението си, че за членовете си НАТО е крайъгълният камък на колективната отбрана и възпиране в Европа; също така изразява убеждението си, че един по-силен ЕС, провеждащ по-ефективна ОПСО посредством множество проекти между държавите членки и способен да спазва разпоредбите на член 42, параграф 7 от Договора за Европейския съюз (ДЕС), съгласно който държавите членки могат да поискат помощ, допринася за укрепването на НАТО; подчертава факта, че сътрудничеството между ЕС и НАТО трябва също така да вземе предвид политиката за сигурност и отбрана на шестте държави – членки на ЕС, които не членуват в НАТО, а също и на седемте членове на НАТО, които не членуват в ЕС;

4.  твърдо вярва, че ефективните отговори на пълната гама от предизвикателства в областта на сигурността изискват стратегическа визия, допълнително структурно адаптиране и съчетание от инструменти с „твърда“ и „мека“ сила за ЕС и НАТО; подчертава, че времето е от съществено значение за укрепването на партньорството между ЕС и НАТО, като се отчитат разликите в двете организации;

5.  отбелязва, че въпреки че следва да се развива в още по-голяма степен обща европейска стратегическа култура, постигането на обща преценка за заплахите ще има положително въздействие; счита, че Съюзът трябва да работи за засилването на стратегическата си автономност; ето защо насърчава държавите – членки на ЕС, да постигнат, в сътрудничество с институциите на ЕС, общо разбиране за променящата се по отношение на заплахите обстановка и да продължат усилията си, например под формата на съвместни брифинги, граждански обучения за реагиране при извънредни ситуации и съвместни оценки на заплахите; приветства неотдавнашните усилия в тази насока;

6.  подчертава, че европейските граждани, съзнавайки, че ответните реакции само на национално равнище спрямо тероризма и несигурността не са достатъчни, очакват, че ЕС ще ги защити от тези заплахи и че тясното сътрудничество между ЕС и НАТО би позволило на държавите членки да бъдат по-допълващи се и по-ефективни;

7.  подчертава необходимостта от укрепване на сътрудничеството между ЕС и НАТО във връзка с мисиите и операциите както на стратегическо, така и на тактическо равнище;

8.  подчертава, че стратегическото партньорство между ЕС и НАТО е също от основно значение за променящата се ОПСО на ЕС и за бъдещето на Алианса, както и за отношенията между ЕС и Обединеното кралство след излизането на Обединеното кралство от ЕС;

9.  счита, че потенциалът на отношенията между ЕС и НАТО може да бъде допълнително оползотворен и че по-нататъшното развитие и задълбочаване на партньорството не следва да се ограничава до обща реакция на кризите извън Европа, и по-конкретно в съседните държави, а следва да обхване и кризите на континента;

10.  подчертава необходимостта от съвместна работа по предотвратяването, анализа и ранното предупреждение чрез ефективен обмен на информация с цел да се противодейства на новопоявилите се заплахи с общи действия;

11.  счита, че съвместната декларация на ЕС и НАТО и последващите мерки за прилагане бележат нова и съществена фаза на стратегическото партньорство; приветства осезаемите резултати при изпълнението на съвместната декларация, по-специално във връзка с борбата с хибридните заплахи, стратегическите комуникации, съгласуваността на резултатите в рамките на съответните процеси на планиране на отбраната и морското сътрудничество; приветства новия набор от действия, които бяха добавени на 5 декември 2017 г., особено свързаните с борбата срещу тероризма, а също и по отношение на военната мобилност и жените, мира и сигурността; приветства промяната в културата на ангажираност и гладкото функциониране на сътрудничеството между служителите при изпълнението на всяко действие; отново заявява, че макар самият процес да се управлява от институциите, успешното изпълнение на договорените общи цели и действия зависи от трайната политическа воля на всички държави членки; в този контекст приветства ангажираността на държавите членки както на ЕС, така и на НАТО, и подчертава, че успешното изпълнение на съвместната декларация зависи от политическата воля на всички държави членки; счита, че е важно да се засили сътрудничеството и диалогът между ЕС и НАТО и да се гарантира политическа воля и подходящи ресурси за непрекъснатото изпълнение и по-нататъшното подобряване на сътрудничеството; очаква новата декларация на ЕС и НАТО да бъде приета по време на срещата на високо равнище на НАТО, която ще се проведе на 11 – 12 юли 2018 г. в Брюксел;

12.  отбелязва редовните общи прегледи, организирани от ЗП/ВП и генералния секретар на НАТО съответно в Съвета по външни работи на ЕС и Северноатлантическия съвет на НАТО, и продължаването на редовните срещи между Комитета по политика и сигурност на ЕС и Северноатлантическия съвет на НАТО;

13.  приветства потвърждаването на ангажимента на САЩ към НАТО и европейската сигурност; припомня факта, че ЕС и САЩ са ключови международни партньори и че това партньорство е утвърдено също посредством НАТО; подчертава значението на двустранните отношения между държавите – членки на ЕС, и САЩ; твърдо вярва, че засилването на сътрудничеството между ЕС и НАТО укрепва трансатлантическата връзка и че способността на НАТО да изпълни мисиите си е свързана с трансатлантическите отношения; ето защо отбелязва, че неотдавнашните политически събития биха могли да се отразят на здравината на трансатлантическите отношения; отбелязва, че САЩ, които като цяло насърчават и приветстват същественото развитие в областта на отбраната на ЕС, следва да продължат да полагат усилия за по-добро разбиране на европейските стратегически интереси, включително развитието на европейски отбранителни способности; подчертава факта, че усилията на ЕС за постигане на стратегическа автономност укрепват средата на сигурност на Алианса;

14.  приветства засиленото присъствие на НАТО по източната граница на НАТО; приветства разполагането от страна на НАТО на четири международни бойни групи в Естония, Латвия, Литва и Полша, ръководени съответно от Обединеното кралство, Канада, Германия и САЩ; счита, че сътрудничеството между ЕС и НАТО следва да бъде допълнително засилено по източната и южната граници с оглед на сигурността на двете организации и че следва да се предотвратява и противодейства по подходящ начин на проникването на Русия в държавите по източната граница, независимо дали то се извършва с хибридни или конвенционални средства; подчертава, че настоящата инфраструктура в Европа, която е главно с ориентация запад-изток, следва да бъде допълнена с развитието на ново измерение север-юг, което да отговори на изискванията за военна мобилност; подчертава, че усилията в областта на военната мобилност следва да допринесат за ефективното изпълнение на мисиите и операциите по линия на ОПСО и за позицията за отбрана на Алианса; счита, че пътищата, мостовете и железопътните линии следва да бъдат модернизирани, така че да позволят бързото разполагане на военни служители и оборудване;

15.  подчертава в тази връзка значението на подобряването на способностите на НАТО за бързо подкрепление посредством подобряването на инфраструктурата на равнище на ЕС и на национално равнище, премахване на бюрократичните и инфраструктурните пречки пред безпроблемното придвижване на силите и предварително разполагане на военно оборудване и запаси, с което се увеличава колективната ни сигурност;

16.  приветства стартирането на постоянното структурирано сътрудничество (ПСС); подчертава потенциала му да засили европейския принос в рамките на НАТО; счита, че то може да увеличи полезните взаимодействия и ефективността и че е ключова стъпка за подобряване на способностите на ЕС в областта на сигурността и отбраната, както и на потенциалните резултати от действията на европейските държави – членки на НАТО, и изразява убеждението си, че ЕС и НАТО взаимно се подсилват;

17.   изтъква допълващата роля на ПСС спрямо НАТО и подчертава, че то следва да бъде движеща сила за по-нататъшното сътрудничество между ЕС и НАТО в областта на развитието на способности, тъй като цели да засили отбранителните способности на ЕС и, в по-общ план, да направи ОПСО по-ефективна и релевантна с оглед на посрещането на съвременните предизвикателства в областта на сигурността и военните предизвикателства; подчертава значението на прозрачността и предоставянето на информация относно ПСС на САЩ и другите членове на НАТО с цел избягване на недоразумения;

18.   подчертава, че в следващата съвместна декларация на ЕС и НАТО следва да бъде отправен настоятелен призив способностите, развити в международен план от държавите – членки на ЕС, включително в рамките на ПСС, и съюзниците на НАТО, да бъдат на разположение както за операции на ЕС, така и за операции на НАТО; подчертава, че наскоро взетите от ЕС решения (координиран годишен преглед на отбраната (КГПО), ПСС, Европейски фонд за отбрана (ЕФО)) имаха за цел да гарантират, че европейците поемат по-голяма отговорност за собствената си сигурност, допринасят за укрепването на НАТО, както и за гарантирането на справедливо поделяне на тежестта в трансатлантически план, като същевременно се отчита целта за съвместно справяне с общите предизвикателства в областта на сигурността, избягва се ненужно дублиране и се развиват съгласувани, допълващи се и оперативно съвместими отбранителни способности; счита, че разработването на общи стандарти, процедури, обучения и учения следва да се счита за важна предпоставка за по-ефикасно сътрудничество между ЕС и НАТО;

19.   отбелязва, че след Брексит 80% от разходите на НАТО за отбрана ще се покриват от държави извън ЕС, а три от четири батальона на изток ще бъдат под командването на държави, които не са членки на ЕС;

20.  настоятелно призовава ЕС и НАТО да организират редовни учения на стратегическо равнище с участието на висшите политически ръководители на двете организации; в тази връзка приветства организираното от Естония учение EU CYBRID 2017, където за пръв път генералният секретар на НАТО участва в учение на ЕС;

Основни области на сътрудничество

21.  отбелязва, че заплахите за сигурността са станали по-хибридни и по-малко конвенционални и че е необходимо международно сътрудничество за справяне с тях; призовава ЕС и НАТО да продължат да изграждат устойчивост и да развиват обща ситуационна осведоменост за хибридните заплахи; насърчава ЕС и НАТО да координират своите механизми за реагиране при кризи, за да се осигури съгласувана реакция на хибридните заплахи; приветства неотдавнашното съвместно откриване на центъра за високи постижения в борбата с хибридните заплахи в Хелзинки от страна на генералния секретар на НАТО и ЗП/ВП и насърчава държавите – членки на ЕС, да създадат центрове за високи постижения в борбата с хибридните заплахи по примера на центъра в Хелзинки; приветства в тази връзка отделните, но паралелни учения PACE17 и CMX17, които бяха проведени през 2017 г. и в рамките на които служители от ЕС и НАТО изпробваха съответните си процедури за комуникация и обмен на информация по време на разгръщаща се фиктивна хибридна заплаха; приветства съвместните действия на западните съюзници в отговор на подозрението за руска химическа атака в Обединеното кралство;

22.   счита, че предстоящата съвместна декларация на ЕС и НАТО следва да приветства постигнатия напредък и да отправи призив за реално прилагане на всички приети предложения от двете институции; счита, че са необходими повече усилия по отношение на изпълнението на множеството вече поети ангажименти;

23.   в този контекст счита, че инициативите за укрепване на Европа на отбраната следва да бъдат от полза и за двете организации, позволявайки по този начин на държавите – членки на ЕС, да затвърдят своята „стратегическа автономност“ и да могат да осъществяват военна намеса заедно и надеждно; припомня, че тези инициативи са допълнителни към тези на НАТО;

24.   счита, че е важно също така да се гарантира прилагането на принципите на приобщаване, реципрочност и пълно зачитане на самостоятелното вземане на решения на двете организации, както е предвидено в заключенията на Съвета от 5 декември 2017 г.;

25.  приветства проведеното през 2017 г. успешно паралелно и координирано учение за управление на кризи, което осигури полезна платформа за обмен на най-добри практики; очаква извлечените поуки да бъдат разгледани, както и да продължи сътрудничеството при съвместните учения между ЕС и НАТО, включително планираното за 2018 г. учение под ръководството на ЕС;

26.  отбелязва, че настоящите процедури за споделяне на класифицирана информация между двете организации остават тромави и неефикасни; счита, че и двете организации са изправени пред сходни стратегически предизвикателства и косвено ще преодоляват последиците заедно; счита, че чрез изграждането на взаимно доверие сътрудничеството при обмена на класифицирана информация и анализа на разузнавателни сведения би могло да се подобри, включително в областта на борбата с тероризма; подчертава, че ЕС ще трябва да увеличи своя капацитет, като осигури повече служители на ЕС, които са преминали през проверка за сигурност и специализирано обучение за работа с класифицирана информация, и като инвестира в сигурни комуникации; счита, че насърчаването на реципрочността и подхода за необходимостта от обмен при обмена на подходяща информация също така би било от полза за мисиите и операциите и на двете организации; счита, че паралелната и координираната оценка на разузнавателните сведения би могла да се използва по-ефективно в общата борба с хибридните заплахи;

27.  приканва ЕС и НАТО да задълбочат сътрудничеството си в областта на стратегическата комуникация, включително чрез укрепване на партньорството между центъра за високи постижения на НАТО в областта на стратегическите комуникации и отдела за стратегически комуникации на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД);

28.  приветства новото звено на ЕС за синтез на информацията за хибридните заплахи и взаимодействието му със звеното на НАТО за анализ на хибридните заплахи във връзка със споделянето на ситуационна осведоменост и обмена на анализи на потенциалните хибридни заплахи;

29.  изразява убеждението си, че сътрудничеството и обменът и споделянето на информация са от решаващо значение в областта на киберсигурността, и отчита напредъка, който е постигнат в тази сфера; подчертава необходимостта да се подобри предотвратяването, установяването и реагирането на киберинциденти; приканва двете организации да координират дейностите си за мониторинг и да обменят данни във връзка с киберотбраната, когато е целесъобразно, облекчавайки по този начин усилията на ЕС и НАТО в областта на разузнаването; насърчава ЕС и НАТО да засилят оперативното си сътрудничество и координация, както и да насърчат оперативната съвместимост посредством споделяне на най-добри практики относно средствата, методите и процесите, които се използват за свързване на кибератаките с отговорните за тях субекти; счита, че увеличаването на споделянето на информация между ЕС и НАТО е приоритет с цел да се даде възможност за идентифицирането на всички отговорни източници на кибератаки и извършването на последващи правни действия; счита, че е важно също така да се хармонизират дейностите за обучение и да има сътрудничество в областта на научните и технологичните изследвания в киберпространството; приветства споразумението между екипа за незабавно реагиране при компютърни инциденти на ЕС и екипа за реагиране при компютърни инциденти на НАТО; счита, че в рамките на новия мандат на Агенцията на Европейския съюз за мрежова и информационна сигурност (ENISA) новите дейности, свързани със сътрудничеството в областта на киберотбраната, могат да представляват интерес за НАТО;

30.  счита, че е важно да се осигури взаимно допълване и да се избегне ненужно дублиране на усилията за изграждане на морски капацитет, за да се гарантира по-ефективно морската сигурност; приветства засиленото сътрудничество и оперативна координация между ЕС и НАТО, включително споделянето на ситуационна осведоменост въз основа на опита, придобит в Средиземно море и региона на Африканския рог, като по този начин се търсят по-нататъшни възможности за взаимна логистична подкрепа и обмен на информация за оперативни дейности между служителите на двете организации, включително за действия във връзка с незаконната миграция;

31.  приветства засиленото тактическо и оперативно сътрудничество, включително посредством преките връзки между морското командване на НАТО и Frontex, както и между операция „Морски страж“ (Sea Guardian) и операция Sophia на EUNAVFOR MED, което помага на ЕС и неговите мисии да пресекат незаконната миграция и да противодействат на мрежите за незаконен трафик, включително незаконния трафик на оръжия; отбелязва, че НАТО може да осигури, при поискване, логистична подкрепа и други способности, като например презареждане с гориво в открито море и медицинска помощ; отбелязва, че това се извършва след успешното сътрудничество между ЕС и НАТО в рамките на операция „Океански щит“ и операция Atalanta на EUNAVFOR в борбата с пиратството по бреговете на Африканския рог;

32.  насърчава допълнителните полезни взаимодействия между ЕС и НАТО в тази област и по-нататъшните подобрения, по-специално при координирането на усилията в областта на разузнаването, наблюдението и разузнаването;

33.  отново заявява, че инициативите на ЕС, насочени към укрепване на европейската сигурност и отбрана, следва също така да помогнат да се гарантира, че държавите – членки на ЕС, които членуват в НАТО, изпълняват ангажиментите си в НАТО; счита, че условието за паралелно членство в ЕС и НАТО следва да не бъде в ущърб на нито една държава; подчертава също така, че неутралитетът на някои държави – членки на ЕС, по отношение на НАТО следва да включва преразглеждане на задълженията им в контекста на Европейския съюз за отбрана; подчертава, че държавите – членки на ЕС, следва да могат да стартират автономни военни мисии и в случаите, когато НАТО не иска да предприеме действия или когато предприемането на действия от страна на ЕС е по-целесъобразно;

34.   приветства продължаващата тенденция на увеличаване на разходите за отбрана сред членуващите в НАТО държави; насърчава всички държави – членки на ЕС, които членуват и в НАТО, да постигнат значителен напредък към постигането на разходи за отбрана в размер на 2% от БВП, като 20% от тях да бъдат предназначени за основно ново оборудване; счита, че държавите – членки на ЕС, които са поели ангажимент във връзка с насоките на НАТО за разходите за отбрана, следва да обмислят възможността за определяне на конкретна сума в рамките на посочените в насоките 20% за обществени поръчки, която да бъде предназначена за научни изследвания и развойна дейност, за да се гарантира, че се разходват минимални средства за иновации, което на свой ред може да доведе до разпространение на технологии в гражданския сектор;

35.  припомня отправения в съвместната декларация на ЕС и НАТО от Варшава призив към членовете за „способстване за по-силна отбранителна промишленост и повече научни изследвания в областта на отбраната“; твърдо вярва, че членовете на ЕС и НАТО трябва да си сътрудничат и да търсят полезни взаимодействия за укрепване и развиване на своята технологична и индустриална база, за да отговорят на приоритетите по отношение на способностите, по-специално чрез координирания годишен преглед на отбраната и процеса на планиране на отбраната на НАТО; счита, че е важно ефективното и балансирано трансатлантическо сътрудничество в сферата на технологиите и промишлеността, свързани с отбраната, да бъде стратегически приоритет и за двете организации; подкрепя мерките, предвидени по линия на ЕФР с цел подпомагане на съвместните научни изследвания и развитието на европейските способности; счита, че един по-голям ангажимент по отношение на научните изследвания и планирането на способностите може да доведе до по-голяма ефикасност;

36.  заявява отново, че е необходимо да се осигури съгласуваност на резултатите и сроковете между координирания годишен преглед на отбраната на ЕС, плана за развитие на способностите и съответните процеси на НАТО, като например процеса на планиране на отбраната в НАТО; подчертава необходимостта да се гарантира, че многонационалните инициативи на ЕС и НАТО в областта на развитието на способностите се допълват и подсилват взаимно; подчертава, че способностите, използвани в рамките на ОПСО и разработени в рамките на ПСС, остават собственост на държавите членки, които могат също така да ги предоставят на други рамки;

37.   подчертава, че е необходимо да се преодолеят, с тясно сътрудничество между ЕС и НАТО, физическите и юридическите пречки за бързото и своевременно придвижване на военни служители и активи в рамките на ЕС и извън него, за да се осигури при необходимост безпроблемното придвижване на оборудване и сили в цяла Европа, включително пригодността за ползване на критичната инфраструктура, като например пътища, мостове и железопътни линии, по-конкретно чрез изпълнението на Плана за действие, представен от ЗП/ВП и Комисията въз основа на пътната карта, разработена от държавите – членки на ЕС, в рамките на Европейската агенция по отбрана; настоятелно призовава държавите – членки на ЕС, бързо да предприемат последващи действия и да използват набраната до момента инерция; подчертава необходимостта от съвместими отбранителни способности, които улесняват разгръщането на частите и сътрудничеството между ЕС и НАТО; препоръчва на ЕС и НАТО да разгледат също така въпроса за мобилността на европейска територия на силите на НАТО, които са държави извън ЕС;

38.  счита, че ЕС и НАТО следва да положат повече съвместни усилия за укрепване на устойчивостта, отбраната и сигурността на съседите и партньорите на двете организации; подкрепя категорично факта, че помощта за съседните държави и държавите партньори за изграждането на капацитета им и насърчаването на устойчивостта, включително по отношение на борбата с тероризма, стратегическата комуникация, киберотбраната, складирането на боеприпаси и реформата на сектора на сигурността, е обща цел, особено в три пилотни държави (Босна и Херцеговина, Молдова и Тунис);

39.   припомня, че е в интерес и на ЕС, и на НАТО да се справят с проблемите на сигурността както на Западните Балкани, така и в съседните на ЕС държави, както и да си сътрудничат в определени конкретни области; приветства усилията на ЕС и НАТО за предоставяне на политическа и практическа подкрепа на държавите от Западните Балкани, Източна Европа и Южен Кавказ; предлага държавите – членки на ЕС, да продължат да полагат тези усилия с цел гарантиране на постоянно демократично развитие и реформа в сектора на сигурността; подчертава, че сътрудничеството между ЕС и НАТО и държавите от Западните Балкани е от ключово значение за справяне със заплахите за сигурността на целия континент;

40.  подчертава значението на принципите, залегнали във Виенския документ, и по-специално на принципа на откритост и прозрачност; приветства в тази връзка факта, че военните и съвместните учения на ЕС и НАТО са отворени за международни наблюдатели;

41.  отново посочва важната роля на жените в мисиите на ОПСО и НАТО, и по-специално във връзка с работата с жени и деца в районите на конфликт; приветства факта, че и ЕС, и НАТО признаха тази важна роля; препоръчва ЕС и НАТО да насърчават проактивно представеността на половете в своите структури и операции;

42.  подчертава необходимостта ЕС да гарантира тесни връзки в областта на сигурността и отбраната с Обединеното кралство след Брексит, като се отчита фактът, че Обединеното кралство ще продължи да има основен принос за европейската отбрана както като член на НАТО, така и като европейска нация, макар вече да не членува в ЕС;

°

°  °

43.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Европейския съвет, на Съвета, на Комисията, на ЗП/ВП, на генералния секретар на НАТО, на агенциите на ЕС в областта на сигурността и отбраната, на правителствата и националните парламенти на държавите – членки на ЕС, както и на Парламентарната асамблея на НАТО.

(1)

Приети текстове, P8_TA(2016)0120.

(2)

Приети текстове, P8_TA(2016)0435.

(3)

Приети текстове, P8_TA(2016)0440 и P8_TA(2017)0492.

(4)

Приети текстове, P8_TA(2016)0503 и P8_TA(2017)0493.

(5)

Приети текстове, P8_TA(2017)0092.


МНЕНИЕ НА МАЛЦИНСТВОТО

относно проекта на доклад относно отношенията между ЕС и НАТО (2017/2276(INI)) AFET/8/11771)

Комисия по външни работи, докладчик по становище: Йоан Мирча Пашку

Становище на малцинството, внесено от члена на ЕП Хавиер Кусо Пермуй от групата GUE/NGL

Докладът на ЕС продължава линията на ЕС за укрепване на партньорството между ЕС и НАТО. Той продължава милитаристичната и агресивна политика на ЕС за увеличаване и засилване на военните способности на ЕС в областта на сигурността и отбраната, като също така защитава увеличаването на нейното финансиране, винаги в сътрудничество с НАТО.

Възразяваме срещу доклада, тъй като той:

– застъпва становището, че партньорството между ЕС и НАТО е от основно значение за променящата се ОПСО на ЕС;

– подкрепя постоянното структурирано сътрудничество (ПСС) като движеща сила за по-нататъшното сътрудничество между ЕС и НАТО в областта на развитието на способности и за един по-силен стълб на ЕС в НАТО;

– подкрепя мерките, предвидени по линия на Европейския фонд за отбрана (ЕФР);

– счита, че е важно ефективното трансатлантическо сътрудничество в областта на отбранителната промишленост да бъде стратегически приоритет и за двете организации;

– продължава да защитава политиката на милитаризиране на Средиземноморието, а именно операция „Морски страж“ (Sea Guardian) и операция Sophia на EUNAVFOR MED;

Настояваме за:

– разпускането на НАТО;

– това да не се извършва финансиране за военни цели от бюджета на ЕС и за строго тълкуване на член 41, параграф 2 от ДЕС;

– прекратяването на милитаристичните политики на ЕС: постоянното структурирано сътрудничество (ПСС), Европейския фонд за отбрана (ЕФР), Европейската програма за промишлено развитие в областта на отбраната (EDIDP);

– отпускането на публични средства в подкрепа на качествените работни места, реиндустриализацията и МСП;

– всички дейности да бъдат стриктно в рамките на Устава на ООН и международното право.


ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

16.5.2018

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

36

11

8

Членове, присъствали на окончателното гласуване

 

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

David Coburn, Marek Jurek, Norica Nicolai, Urmas Paet, Soraya Post, Bodil Valero, Marie-Christine Vergiat, Janusz Zemke, Željana Zovko

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване

Renate Weber, Francis Zammit Dimech, Joachim Zeller


ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

36

+

ALDE

Petras Auštrevičius, Javier Nart, Norica Nicolai, Urmas Paet, Jozo Radoš, Ivo Vajgl, Renate Weber

EFDD

Aymeric Chauprade

PPE

Lars Adaktusson, Michèle Alliot-Marie, Elmar Brok, Lorenzo Cesa, Arnaud Danjean, Sandra Kalniete, Tunne Kelam, Eduard Kukan, Francisco José Millán Mon, Julia Pitera, Cristian Dan Preda, Jaromír Štětina, Dubravka Šuica, László Tőkés, Francis Zammit Dimech, Joachim Zeller, Željana Zovko

S&D

Francisco Assis, Goffredo Maria Bettini, Andi Cristea, Eugen Freund, Wajid Khan, Arne Lietz, Clare Moody, Pier Antonio Panzeri, Ioan Mircea Paşcu, Tonino Picula, Janusz Zemke

11

-

EFDD

Fabio Massimo Castaldo, David Coburn

ENF

Jean-Luc Schaffhauser

GUE/NGL

Javier Couso Permuy, Sabine Lösing, Sofia Sakorafa, Marie-Christine Vergiat

S&D

Soraya Post

VERTS/ALE

Barbara Lochbihler, Michel Reimon, Bodil Valero

8

0

ECR

Marek Jurek, Charles Tannock, Geoffrey Van Orden

NI

Dobromir Sośnierz

S&D

Demetris Papadakis

VERTS/ALE

Klaus Buchner, Tamás Meszerics, Alyn Smith

Легенда:

+  :  „за“

-  :  „против“

0  :  „въздържал се“

Последно осъвременяване: 5 юни 2018 г.Правна информация - Политика за поверителност