Процедура : 2017/2037(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A8-0203/2018

Внесени текстове :

A8-0203/2018

Разисквания :

PV 02/07/2018 - 21
CRE 02/07/2018 - 21

Гласувания :

PV 03/07/2018 - 11.5

Приети текстове :

P8_TA(2018)0273

ДОКЛАД     
PDF 662kWORD 68k
7.6.2018
PE 618.070v03-00 A8-0203/2018

относно ролята на градовете в институционалната рамка на Съюза

(2017/2037(INI))

Комисия по конституционни въпроси

Докладчик: Кажимеж Михал Уяздовски

Докладчик по становище (*):

Ян Олбрихт, комисия по регионално развитие

(*)  Процедура с асоциирани комисии – член 54 от Правилника за дейността

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
 СТАНОВИЩЕ на комисията по регионално развитие
 ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ
 ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно ролята на градовете в институционалната рамка на Съюза

(2017/2037(INI))

Европейският парламент,

–  като взе предвид Договора за Европейския съюз (ДЕС), и по-специално член 5, параграф 3 от него, както и Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

–  като взе предвид резолюцията си от 7 май 2009 г. относно въздействието на Договора от Лисабон върху институционалния баланс на Европейския съюз(1),

  като взе предвид съобщението на Комисията от 19 май 2015 г., озаглавено „По-добро регулиране за постигането на по-добри резултати ­– Програма на ЕС“ (COM(2015)0215),

–  като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз(2), и по-специално член 41 от нея,

–  като взе предвид Пакта от Амстердам за създаване на Програма на ЕС за градовете, договорен от министрите от ЕС, отговарящи за градоустройството, на 30 май 2016 г.,

–  като взе предвид своята резолюция от 9 септември 2015 г. относно градското измерение на политиките на ЕС(3),

–  като взе предвид Делегиран регламент (ЕС) № 240/2014 на Комисията от 7 януари 2014 г. относно Европейски кодекс на поведение за партньорство в рамките на европейските структурни и инвестиционни фондове(4),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 18 юли 2014 г., озаглавено „Градското измерение на политиките на ЕС – ключови характеристики на една програма на ЕС за градовете“ (COM(2014)0490),

–  като взе предвид Декларацията за програма на ЕС за градовете, договорена от министрите, отговарящи за териториалното сближаване и градоустройството, на 10 юни 2015 г.,

–  като взе предвид своята резолюция от 16 февруари 2017 г. относно подобряването на функционирането на Европейския съюз чрез използване на потенциала на Договора от Лисабон(5),

–  като взе предвид своята резолюция от 16 февруари 2017 г. относно възможното развитие и адаптиране на съществуващата институционална структура на Европейския съюз(6),

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 24 юни 2016 г. относно Програмата на ЕС за градовете,

–  като взе предвид Лайпцигската харта за устойчиви европейски градове, договорена на неофициалната среща на министрите за градското развитие и териториалното сближаване, проведена на 24 и 25 май 2007 г. в Лайпциг,

  като взе предвид Новата програма за градовете, приета на Конференцията на ООН относно жилищните въпроси и устойчивото градско развитие (Хабитат III) в Кито, Еквадор, на 20 октомври 2016 г.,

–  като взе предвид доклада на Комисията относно състоянието на европейските градове от 2016 г.,

  като взе предвид своята резолюция от 12 декември 2017 г. относно Доклада относно гражданството на ЕС за 2017 г.: Укрепване на правата на гражданите в Съюз на демократична промяна(7);

–  като взе предвид член 52 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по конституционни въпроси и становището на комисията по регионално развитие (A8-0203/2018),

А.  като има предвид, че Договорът от Маастрихт създаде Комитета на регионите, като по този начин включи градовете – посредством тяхното представителство в Комитета – в неговата консултативна роля в процеса на вземане на решения в ЕС;

Б.  като има предвид, че Комитетът на регионите изпълнява тази роля като провежда серия от дейности, насочени към насърчаване на диалога и активното участие в процеса на вземане на решения в ЕС;

В.  като има предвид, че Протокол №2 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) относно прилагането на принципите на субсидиарност и на пропорционалност предоставя на Комитета на регионите правомощия да предявява искове пред Съда на Европейския съюз срещу законодателни актове, ако принципът на субсидиарност или на пропорционалност не е спазен, в случай на актове, за чието приемане в Договора се предвижда консултиране с Комитета; като има предвид, че по този начин градовете разполагат с инструмент, който може да се използва за защитаване на интересите им в Европейския съюз;

Г.  като има предвид, че следва да се направи ясно разграничение между залегналите в Договорите представители на градовете, като например членовете на Комитета на регионите, и асоциациите, представляващи интересите на градовете;

Д.  като има предвид, че по-голямата част от населението на ЕС (повече от 70%) живее в градски райони;

Е.  като има предвид, че процесът на разделянето на властта от територията, който е присъщ за глобализацията, не премахва необходимостта от мрежи на европейските градове, в които се създават и преследват интересите на гражданите на Съюза;

Ж.  като има предвид, че по-голямата част от политиките и законодателството на ЕС се изпълнява на местно и регионално равнище, включително на равнището на градовете, и понастоящем обхваща почти всички политически, икономически и социални области;

З.  като има предвид, че институционалната структура на ЕС се основава на принципа на многостепенно управление и субсидиарност;

И.  като има предвид, че в Хартата за многостепенното управление в Европа, приета от Комитета на регионите, се посочва, че съществува тясна връзка между лоялното сътрудничество в партньорство между Европейския съюз, държавите членки и регионалните и местните органи, и еднаквата легитимност и отчетност на всяко равнище в рамките на съответните му правомощия;

Й.  като има предвид, че Комитетът на регионите създаде мрежа за наблюдение на субсидиарността, за да се улесни обменът на информация между местните и регионалните органи в Европейския съюз и институциите на ЕС относно документите и законодателните предложения на Комисията, които имат пряко отражение върху регионалните и местните органи;

К.  като има предвид, че в гореспоменатата си резолюция от 12 декември 2017 г. Парламентът призовава Комисията – с цел укрепване на гражданството на Съюза и упражняването на това гражданство – да насърчава местните органи да определят съветници, отговарящи за европейските въпроси, тъй като това е равнището, което е най-близко до гражданите;

Л.  като има предвид, че в Лайпцигската харта за устойчиви европейски градове се използва терминът „европейски градове“;

М.  като има предвид, че Споразумението на кметовете спомогна за разработване на интегрирани стратегии за смекчаване на изменението на климата и адаптация към него, за подобряване на енергийната ефективност и по-активно използване на енергия от възобновяеми източници; като има предвид, че тези инициативи показват как сътрудничеството между градовете и обменът на най-добри практики могат да допринесат за постигане на целите на политиката на ЕС;

Н.  като има предвид, че съгласно Лайпцигската харта европейските градове се считат за „ценни и незаменими икономически, социални и културни активи“ и следва да поемат отговорност за териториалното сближаване, като същевременно едно от основните заключения на доклада на Комисията за градовете от 2016 г. гласи, че градовете са от основно значение за постигането на централните икономически, социални и екологични цели на ЕС; като има предвид, че градовете следва да играят важна роля в политиката на сближаване;

О.  като има предвид, че Лайпцигската харта признава задължението на съответните министри на държавите членки за насърчаване на балансирана териториална организация, която да се основава на европейска полицентрична градска структура, и заявява, че градовете следва да бъдат основните центрове за развитието на градските региони и да поемат отговорност за териториалното сближаване;

П.  като има предвид, че Програмата на ЕС за градовете („Пактът от Амстердам“), като потвърждава своето пълно съблюдаване на принципа на субсидиарност и на правомощията по силата на Договорите на ЕС, създава платформа за сътрудничество между държавите членки, регионите, градовете, Комисията, Парламента, консултативните органи на Съюза, както и други заинтересовани страни в контекста на партньорства, с цел неформален принос за изготвянето и преразглеждането на бъдещите и съществуващите законодателни актове на ЕС;

Р.  като има предвид, че приложното поле на Програмата за градовете включва по-специално стълб за по-добро регулиране, който има за цел да се съсредоточи върху по-ефективно и по-последователно изпълнение на политиките, законодателството и правните инструменти на ЕС, без да има за цел инициирането на ново законодателство;

С.  като има предвид, че като част от пакета от мерки за по-добро регулиране Комисията приканва местните органи да участват ad hoc в извършването на оценки на териториалното въздействие на бъдещите законодателни предложения;

Т.  като има предвид, че в своите заключения от 24 юни 2016 г. Съветът приветства Пакта от Амстердам и призова Комисията, държавите членки, местните и регионалните органи, Европейския парламент, наред с други, да предприемат допълнителни действия в този контекст, като прикани Парламента да вземе предвид резултатите и препоръките от партньорствата, след насоки от генералните директори, отговарящи за градоустройството, в контекста на дневния ред на съответните комисии, при обсъждането на подходящо ново и съществуващо законодателство на ЕС;

У.  като има предвид, че същата Програма за градовете възлага на Комисията, наред с другото, да взема предвид резултатите и препоръките от партньорствата при изготвянето или преразглеждането на съответните законодателни актове, инструменти и инициативи на ЕС, както и да работи с градските органи и с техните представителни организации чрез различните съществуващи възможности за консултации и обратна връзка, предоставяни при разработването на нови политически и законодателни инициативи и при оценката на съществуващите стратегии, политики и законодателство на ЕС;

Ф.  като има предвид, че новите глобални предизвикателства, свързани със сигурността и имиграцията, демографските промени, младежката безработица, както и предизвикателствата, свързани с качеството на обществените услуги, достъпа до чиста и финансово достъпна енергия, природните бедствия и опазването на околната среда изискват местни решения и във връзка с това – по-силен ангажимент от страна на градовете при разработването и изпълнението на политиките на ЕС;

Х.  като има предвид, че стойността на европейските градове също произлиза от факта, че те са дом на значителна част от общото културно наследство на Европа;

Ц.  като има предвид, че градовете се намират на политическото равнище, което обществеността разбира най-добре и във връзка с това притежават голям потенциал като места за гражданите да участват в конструктивни обсъждания, за което опитът на Комитета на регионите при организирането на диалози с граждани, заедно с местни и регионални партньори, представя обещаващи перспективи;

Ч.  като има предвид, че в светлината на политическите изисквания, произтичащи от Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие и от Парижкото споразумение относно изменението на климата, градовете подобриха способността си за разработване на новаторски политически решения и инструменти в областта на социалната, екологичната и икономическата устойчивост и справедливите системи за търговия и за свързване в рамките на ЕС и в международен план, като излизат извън съществуващите формати, за да приложат тези политики на практика;

Ш.  като има предвид, че в Декларацията за програма на ЕС за градовете, договорена от министрите, отговарящи за териториалното сближаване и градоустройството през юни 2015 г., се признава важната роля на Комитета на регионите, на Евроградове (EUROCITIES) и на Съвета на европейските общини и региони (CEMR) за изразяване на интересите на градските райони;

Щ.  като има предвид, че градовете могат да предложат възможност за реализиране на потенциала на европейското гражданство и да го укрепват посредством насърчаване на активното гражданско участие, което произтича от признаването, че градовете могат да прилагат посредническите структури между ЕС и неговите граждани по-ефективно;

АА.  като има предвид, че участието на градовете в политиките на ЕС допринася за увеличаване на дела на местната ангажираност в процесите на ЕС, за подобряване на управлението чрез по-активна европейска демокрация, подобряване на административния капацитет и по-добро качество на публичните услуги на равнището на целия ЕС, като по този начин допринася за прилагането на правото на добра администрация, залегнало в член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз;

ББ.  като има предвид, че е важно да се ангажират местните и регионалните органи на възможно най-ранен етап в цикъла на изготвяне на политиките и да се укрепи тяхното участие като неразделна част от оценките на териториалното въздействие;

ВВ.  като има предвид, че настоящите форми на участие на градовете остават незадоволителни от гледна точка на желаното въздействие върху разработването и изпълнението на политиките и законодателството на ЕС; като има предвид също така, че това въздействие ще бъде увеличено, ако градовете се обединят в мрежи, основани на общи исторически, географски, демографски, икономически, социални и културни предпочитания;

1.  отбелязва, че участието на градовете – разбирани като градчета, големи градове и околоградски области, както и малки и средни градове – в процеса на вземане на решения в ЕС се улеснява чрез участието им в Комитета на регионите в ролята му на консултативен орган; счита, че настоящата институционална структура дава възможност за насърчаване на платформите за сътрудничество между градовете и между градовете и техните представителни организации и органите за вземане на решения, както на национално равнище, така и на равнище ЕС, в съответствие с принципите на лоялно сътрудничество, субсидиарност и пропорционалност;

2.  посочва, че не съществува единно определение за това какво представлява град по отношение на населението, площта, функцията или степента на автономност, а само по отношение на степента на урбанизация и концентрация на живущите, и че във връзка с това всяка държава членка може да има и ще има различен подход към това понятие;

3.  отбелязва, че ЕС постепенно укрепва градското измерение на редица свои политики, както се вижда например от концепцията за „интелигентни градове и общности“ (европейското партньорство за иновации) и инициативи като инициативата на Общността относно градските зони I (URBAN I), URBAN II, устойчивото градско развитие (член 7 от ЕФРР(8)), мрежата за градско развитие, иновативните дейности за градско развитие, инициативата „Европейска столица на културата“, наградите „Европейска зелена столица“ и „Европейска столица на иновациите“, Споразумението на кметовете и Програмата на ЕС за градовете;

4.  припомня, че градовете играят важна роля за изпълнението на някои политики и инструменти на ЕС, като например в областта на политиката на сближаване и на европейските структурни и инвестиционни фондове; поради това призовава градовете да работят интегрирано като си сътрудничат с всички равнища на администрацията, с частния сектор и гражданското общество, в съответствие с принципа на партньорство;

5.  подчертава важната роля на градовете, както и на всички местни органи при подготовката, планирането, финансирането и прилагането на ключови политики на Съюза, например борбата с изменението на климата, чрез процес на градоустройствено, икономическо, социално и териториално развитие, което дава възможност на градовете да отговорят на новите предизвикателства и да се възползват от възможностите в рамките на предстоящия период на финансиране от ЕС, с оглед мобилизиране на наличните ресурси не само по отношение на интелигентни и устойчиви, но и творчески градове на бъдещето; в този контекст подчертава също така значението на световните стратегии и инициативи, например целите на ООН за устойчиво развитие и Световния конвент на кметовете;

6.  подчертава, че тъй като градовете са доказали своята способност ефикасно да управляват интегрирани действия за устойчиво градско развитие, следва да им се предостави по-голяма роля при изпълнението на всички съответни политики;

7.  подчертава потенциала на предоставянето на важна роля на градовете във външните политики на Съюза като инструмент на публичната дипломация, който обединява хората от различни държави и работи по въпроси, които по различни причини отсъстват от програмите за политика на високо равнище, и поради това призовава за по-добро финансиране от съответните механизми на Съюза за подпомагане;

8.  отбелязва, при все това, че понякога градовете не разполагат с подходящи инструменти и административен капацитет, за да участват в тръжни процедури за получаване на европейски средства; поради това приветства създаването на „обслужване на едно гише“ за градовете, чиито уебсайт и документи следва да бъдат налични на всички официални езици на Съюза; призовава за по-добра координация и интеграция на предназначените за градовете инструменти и програми в различните политики на ЕС, което да се постигне чрез определяне на член на Комисията, отговорен да поеме водеща политическа роля по въпроса, така че да се даде стратегическа насока на тези политики, в съответствие с нарастващото внимание от страна на политиките на ЕС по отношение на градските райони, като същевременно се отчита и различното естество на различията сред европейските местни органи и съответния им потенциал; подчертава значението на насърчаването на по-балансиран подход към градовете, независимо от техния размер, по отношение на достъпа до съответните инструменти и програми, в частност чрез развитие на капацитет за консултиране;

9.  приветства Програмата за градовете в ЕС като нов модел на многостепенно управление, основан на партньорство, с участието на градовете в преразглеждането на съществуващото законодателство и размисъла относно бъдещия облик на политиките; подчертава необходимостта от интегриран и всеобхватен подход при прилагането на практика на многостепенното управление, определено с актовете на ЕС, в съответствие с основните цели на политиките на ЕС; отбелязва важната допълваща роля, която играят основаните на местни условия възходящи подходи като например воденото от общностите местно развитие (ВОМР);

10.  призовава за координиране, укрепване и придаване на официален характер на Програмата за градовете; счита, че тя не следва да остане доброволен процес и че държавите членки и Комисията следва да станат по-съпричастни и да се ангажират с внимателен преглед и, когато е възможно, с прилагане на практика, на получените препоръки;

11.  призовава партньорствата, които работят в рамките на Програмата за градовете, бързо да приемат своите препоръки и планове за действие; освен това призовава Комисията да демонстрира как такива конкретни предложения са взети предвид, по-специално по отношение на по-доброто регулиране, финансиране и знания, и да ги включи, по целесъобразност, в бъдещи законодателни предложения; призовава Комисията последователно да докладва пред Парламента относно тези резултати;

12.  приветства платформите за сътрудничество между градовете, които дават възможност за създаване на полезни взаимодействия в областта на трансграничното сътрудничество и за по-добро прилагане на политиките на ЕС по места; счита, че Споразумението на кметовете на ЕС за климата и енергетиката е добър пример, който да се следва;

13.  приветства създаването от страна на Комисията на платформата за данни за градовете; при все това призовава Евростат и Комисията да събират и компилират по-подробни данни, и по-специално текущи данни, с оглед на ефективно коригиране на съществуващите политики и оформяне на облика на бъдещите;

14.  счита, че е необходимо да се подобри координираното участие на ранен етап на градовете в процеса на вземане на решения в ЕС в рамките на съществуващата институционална структура на ЕС особено що се отнася до законодателството, което ги засяга пряко, по начин, който гарантира прозрачност и ефективност на политиките и вземането на решения, като същевременно се зачитат различните конституционни действителности на държавите членки; призовава за по-голяма прозрачност и за участието на гражданите в процеса на вземане на решения в ЕС; приветства, в тази връзка, европейската гражданска инициатива и призовава за по-голямо популяризиране на този инструмент в държавите членки;

15.  изразява убеждение относно необходимостта от значително укрепване на ролята на градовете в оформянето на облика на бъдещите политики на ЕС; във връзка с това призовава ЕС да преразгледа създаването на европейска политика за градовете, особено с оглед на дългосрочните съображения;

16.  припомня, че Комитетът на регионите координира Платформата за наблюдение на стратегията „Европа 2020“ (ПН Европа 2020), чиято основна задача е да се гарантира, че мненията на градовете, регионите и другите местни органи се отчитат при определянето на стратегията за икономически растеж и иновации на Комисията;

17.  препоръчва засилване на политическото представителство на градовете и общините в настоящата институционална рамка на ЕС, като се обмисли и увеличаване на представителството на градовете от държавите членки в рамките на Комитета на регионите, без да се намалява ролята на регионите и на селските райони;

18.  призовава държавите членки да гарантират, че разнообразието на техните териториални структури е изцяло отразено в предложенията им за назначаване на членове на Комитета на регионите, и да предложат, ако е уместно, назначаването на повече местни представители в Комитета на регионите;

19.  подчертава значението на сдружения, представляващи градовете, като например EUROCITIES и CEMR; застъпва се за укрепването на участието в разработването на политики на европейски сдружения, представляващи местните органи и градските интереси, като например мрежата на EUROCITIES и CEMR и други, и счита, че подобни асоциации следва да станат основни партньори на институциите на ЕС посредством създаване на постоянен механизъм за структуриран диалог, включително и чрез Комитета на регионите, по-специално по време на предзаконодателния етап;

20.  препоръчва да се правят оценки на териториалното въздействие за всички политически мерки и законодателство, които засягат местното равнище; счита, че диалогът с представителните асоциации на местните и градските органи следва да им даде възможност да допринасят към оценките на териториалното въздействие, да консултират подготвителни проучвания за изработване на политики и да предоставят редовно целенасочен технически опит относно изпълнението на поднационално равнище на законодателството на ЕС; припомня, че Комитетът на регионите извършва оценки на териториалното въздействие;

21.  насърчава подобряването на сътрудничеството между Съвета и местните органи; призовава консултативната роля на градовете и регионите и техните представителни сдружения да бъде укрепена в рамките на Съвета, когато той разглежда въпроси, които засягат местното равнище;

22.  счита, че градовете, градските центрове и общините следва да се разглеждат в по-широк план, а не просто като структури на държавното управление под демократичен контрол, и че следва да бъдат разглеждани като потенциални форуми за обществен дебат, за трансфер на знания и за оформянето на политическото пространство в ЕС, без да се намалява ролята на селските райони; отбелязва, че е необходимо да се определят елементите, които поддържат европейско публично пространство, което се характеризира с упражняването на основните права и свободи, както и с ценности като равенство, недискриминация и справедливост;

23.  подчертава значението на гражданското общество в политическия живот на ЕС; счита, че градовете представляват равнището, на което хората могат да се ангажират най-лесно, тъй като имат привилегирован достъп до голяма част от населението на ЕС; отбелязва, че по този начин градовете могат да играят утвърждаваща легитимността роля и могат да допринесат към кампаниите за повишаване на осведомеността за правата на гражданите на ЕС;

24.  припомня, че регионите и градовете следва да бъдат признати като центрове с положителна роля за разработването на стратегии на ЕС, в които глобални проблеми възникват на местно равнище и се разрешават на местно равнище, като допринасят за укрепване на системата на многостепенно управление на Съюза, както и че тази перспектива има практическа последица по отношение на институционалната рамка на „възходящия“ или „низходящ“ процес на вземане на решения на ЕС;

25.  счита, че представителството на градовете не следва да бъде ограничавано до участието на техните официални представители в структури за управление и консултиране, и че градовете, малките градчета и селата – а не само националните или регионалните столици – биха могли да се превърнат в центрове на дебат относно бъдещето на Съюза и неговите политики;

26.  счита, че, за да се превърнат в центрове на дебат относно бъдещето на Съюза и неговите политики, общините трябва да назначат съветник, отговарящ за европейските въпроси, и че следва да бъде създадена мрежа за местните съветници с такъв мандат;

27.  призовава за предоставяне на достатъчно подкрепа за градовете и местните органи, за да могат те да подобрят градското измерение при създаването на политиките на ЕС;

28.  препоръчва да се мобилизира потенциалът на градовете в ЕС за целите на изготвянето и изпълнението на политиките на ЕС чрез дебати и консултации в области, които имат значение за тях и излизат извън обхвата на политиката за градовете в тесен смисъл;

29.  настоява, че такава цел ще бъде осъществима единствено ако дебатите и консултациите се провеждат в градски райони, различни от националните или регионалните столици, които може да представляват лесно достъпен форум за гражданите, живеещи в близост до тях, включително в малки градчета и села, като главната цел е Европейският съюз да се приближи до гражданите;

30.  признава значението на предоставянето на модели за участие, които са съобразени с различните условия и градски райони с различен размер и значение, от европейските столици до малките и средните градове;

31.  счита, че Парламентът, съвместно с Комитета на регионите, са естествените поддръжници на един такъв процес, като органи с възможност за набелязване на въпроси, които представляват отправна точка за обсъждания и консултации, и за изготвянето на изводи въз основа на събраните мнения, становища и проекти;

32.  предлага процесът на консултации с гражданите да бъде организиран от Парламента и Комитета на регионите в сътрудничество с тези европейски градски съвети, които са признати като форуми за дебат на европейско равнище, и че в тясно сътрудничество с държавите членки подобни форуми следва да бъдат установени главно в градовете, чиято сфера на влияние има значение и въздействие върху по-голямата част от населението на съответния регион, така че да се гарантира възможно най-широко участие;

33.  предлага, наред с това, съветите на градовете, признати като Европейски дискусионни форуми, да бъдат отговорни за предоставянето за университетите, местните училища и други образователни институции, както и за медиите, социалните организации и асоциации, и за широката общественост на богат професионален и публичен опит и безплатен и свободен достъп, както и възможността да участват в дебатите и консултациите; счита, че градските съвети следва също така да бъдат отговорни да канят представители на всички равнища на градското управление, включително по-малки единици или партньорски съвети от по-широката градска зона, и че освен това би било разумно да се конкретизира териториалният обхват на такова задължение в споразумението, сключено между съответните органи на равнище ЕС и съвета на града, признат за европейски дискусионен форум;

34.  предлага да се създаде пилотна програма за 54 европейски дискусионни форуми – като се осигури балансирано териториално представителство и представителството на градове с различен размер – която да се провежда в държавите членки в градове, различни от столичните, с оглед постигане на система на общински дебати и консултации относно въпросите, свързани с ЕС;

35.  подчертава необходимостта от обмен на добри практики между европейските градове, тъй като някои от тях са осъществили успешно програми за миграцията или изменението на климата, или иновативни планове за градско управление;

36.  подчертава, че консолидирането на позицията на градовете при оформянето на облика на политиките на ЕС, наред с другото в рамките на Комитета на регионите, не подкопава доверието в другите равнища на управление, а по-скоро го засилва, тъй като подкрепя многостепенното управление и субсидиарността въз основа на двустранното доверие между ЕС, държавите членки и регионалните и местните органи;

37.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, Комитета на регионите, Европейския икономически и социален комитет, както и на правителствата и парламентите на държавите членки.

(1)

OВ C 212 E, 5.8.2010 г., стр. 82.

(2)

ОВ C 326, 26.10.2012 г., стр. 391.

(3)

ОВ C 316, 22.9.2017 г., стр. 124.

(4)

ОВ L 74, 14.3.2014 г., стр. 1.

(5)

Приети текстове, P8_TA(2017)0049.

(6)

Приети текстове, P8_TA(2017)0048.

(7)

Приети текстове, P8_TA(2017)0487.

(8)

Регламент (ЕС) № 1301/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно Европейския фонд за регионално развитие и специални разпоредби по отношение на целта „Инвестиции за растеж и работни места“ (ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 289).


СТАНОВИЩЕ на комисията по регионално развитие (15.5.2018)

на вниманието на комисията по конституционни въпроси

относно ролята на градовете в институционалната рамка на Съюза

(2017/2037(INI))

Докладчик по становище (*): Ян Олбрихт

(*)  Процедура с асоциирани комисии – член 54 от Правилника за дейността

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по регионално развитие приканва водещата комисия по конституционни въпроси да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  признава, че градовете, като това понятие включва малките градове, големите градове и градските и метрополните области, както и малки и със среден размер градове, които са гръбнакът на териториите на ЕС, нямат официална роля в институционалната рамка на Съюза, освен тази на своите представители в Комитета на регионите (КР), който има единствено консултативна роля; подчертава обаче, че почти всички политики на ЕС имат значително пряко или косвено въздействие върху градовете и че местните представители на изборни длъжности могат да бъдат (в рамките на принципите на партньорството и на многостепенното управление) основен посредник между ЕС и неговите граждани, които би следвало да бъдат реално включени в процеса на европейска интеграция, чрез, наред с другото, по-добра взаимна комуникация, както и качествена информация относно политиките;

2.  отбелязва, че Лайпцигската харта определя градовете като незаменими икономически, социални и културни ресурси и посочва, че градовете би трябвало да поемат отговорността за териториалното сближаване; поради това подчертава ключовата роля, която следва да бъде призната на градовете в политиката на сближаване;

3.  посочва, че не съществува единно определение за това какво представлява град по отношение на населението, площта, функциите и степента на автономност, с изключение на степен на урбанизация и концентрация на живущите, и че следователно всяка държава членка може да има и ще има различен подход към това понятие;

4.  отбелязва, че ЕС постепенно укрепва градското измерение на редица свои политики, както се вижда например от цялата концепция за „интелигентни градове и общности“ (европейско партньорство за иновации) и инициативи като инициативата на Общността относно градските зони I (URBAN I), URBAN II, устойчивото градско развитие (член 7 от ЕФРР), мрежата за градско развитие, иновативните дейности за градско развитие, инициативата „Европейска столица на културата“, наградите „Европейска зелена столица“ и „Европейска столица на иновациите“, Споразумението на кметовете и Програмата на ЕС за градовете;

5.  подчертава ключовата роля на градовете, както и на всички местни органи в подготовката, планирането, финансирането и прилагането на ключови политики на Съюза, например борбата с изменението на климата, чрез процес на градоустройствено, икономическо, социално и териториално развитие, което дава възможност на градовете да отговорят на новите предизвикателства и да се възползват от възможностите в рамките на предстоящия период на финансиране на ЕС, с оглед мобилизиране на наличните ресурси не само по отношение на интелигентни и устойчиви, но и творчески градове на бъдещето; в тази връзка подчертава също така значението на световни стратегии и инициативи, например целите на ООН за устойчиво развитие или Световното споразумение на кметовете;

6.  подчертава потенциала за важна роля на градовете във външните политики на Съюза като инструмент на публичната дипломация, която обединява хората от различни държави и работи по въпроси, които по различни причини отсъстват от програмите за политика на високо равнище, и поради това призовава за по-добро финансиране на съответните механизми за подпомагане на Съюза;

7.  отбелязва, при все това, че понякога градовете не разполагат с подходящи инструменти и административен капацитет, за да участват в тръжни процедури за получаване на европейски средства; поради това приветства създаването на „обслужване на едно гише“ за градовете, чиито уебсайтове и документи следва да бъдат налични на всички официални езици на Съюза, и призовава за по-добра координация и интеграция на инструментите и програмите, предназначени за градовете в различните политики на ЕС, което да се постигне чрез определяне на член на Комисията, който да поеме водеща политическа роля по въпроса, така че да даде стратегическа посока на тези политики, в съответствие с нарастващото внимание от страна на политиките на ЕС по отношение на градските райони, като в това отношение се отчита и различното естество на различията сред европейските местни органи и съответния им потенциал; подчертава значението на насърчаването на по-балансиран подход по отношение на градовете, независимо от техния размер, във връзка с достъпа до съответните инструменти и програми, в частност чрез развитие на капацитет за консултиране;

8.  приветства Програмата за градовете в ЕС като нов модел на многостепенно управление, основан на партньорство, с участието на градовете, наред с другото, в преразглеждането на съществуващото законодателство и размисъла относно бъдещия облик на политиките; подчертава необходимостта от интегриран и цялостен подход в прилагането на практика на многостепенното управление, установено с актове на ЕС, в съответствие с основните цели на политиките на ЕС и като се взема под внимание важната допълваща роля на ориентирани към местните условия и възходящи подходи, както например воденото от общностите местно развитие (ВОМР);

9.  призовава за координиране, укрепване и придаване на официален характер на Програмата за градовете; счита, че тя не следва да остане доброволен процес и че държавите членки и Комисията следва да станат по-съпричастни и да се ангажират с внимателен преглед и, когато е възможно, с прилагане на практика, на получените препоръки;

10.  призовава партньорствата, които работят в рамките на Програмата за градовете, бързо да приемат своите препоръки и планове за действие; призовава Комисията, наред с това, да демонстрира как такива конкретни предложения са взети предвид, по-специално по отношение на по-доброто регулиране, финансиране и знания, и да ги включи, по целесъобразност, в бъдещи законодателни предложения; призовава Комисията последователно да докладва пред Парламента относно тези резултати;

11.  подчертава, че тъй като градовете са доказали своята способност ефикасно да управляват интегрирани действия за устойчиво градско развитие, следва да им се предоставя по-голяма роля при изпълнението на всички релевантни политики;

12.  настоятелно призовава Комисията да въведе широкообхватна оценка на териториалното въздействие на градското измерение на всички релевантни политики на ЕС, за да се гарантира, че цялото бъдещо законодателство се основава на анализ на последиците от изпълнението му на местно и регионално равнище; насърчава по-силното и по-активно участие на градовете, асоциациите на градовете, местните и регионалните органи, Европейския икономически и социален комитет и КР, чрез ефективно сътрудничество в този процес;

13.  приветства създаването от страна на Комисията на платформата за данни за градовете; при все това призовава Евростат и Комисията да събират и компилират по-подробни данни, и по-специално текущи данни, с оглед на ефективно коригиране на съществуващите политики и оформяне на облика на бъдещите;

14.  призовава държавите членки да гарантират, че разнообразието на техните териториални структури е изцяло отразено в предложенията им за назначаване на членове на КР, и да предложат, ако е уместно, назначаването на повече представители на местно равнище в КР;

15.  подчертава значението на сдружения, представляващи градовете, като например Eurocities и Съвета на европейските общини и региони (CEMR); призовава за по-тясното им активно включване в съответните експертни групи на Комисията и в работните групи на Съвета, по целесъобразност; във връзка с това подчертава колко е важно гражданското общество в политическия живот на ЕС и определянето на европейската политика за развитие на градската среда;

16.  изразява убеждение относно необходимостта от значително засилване на ролята на градовете в оформянето на облика на бъдещите политики на ЕС; поради това призовава ЕС, особено с оглед на дългосрочни съображения, да преразгледа въпроса за създаването на европейска политика за градовете.

ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

15.5.2018

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

31

3

0

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Pascal Arimont, Franc Bogovič, Mercedes Bresso, Steeve Briois, Andrea Cozzolino, Rosa D’Amato, Aleksander Gabelic, Ivan Jakovčić, Constanze Krehl, Sławomir Kłosowski, Louis-Joseph Manscour, Iskra Mihaylova, Andrey Novakov, Paul Nuttall, Younous Omarjee, Konstantinos Papadakis, Stanislav Polčák, Liliana Rodrigues, Fernando Ruas, Maria Spyraki, Ruža Tomašić, Ramón Luis Valcárcel Siso, Matthijs van Miltenburg, Kerstin Westphal, Joachim Zeller

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Isabella Adinolfi, John Howarth, Ivana Maletić, Miroslav Mikolášik, Bronis Ropė, Davor Škrlec, Damiano Zoffoli

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване

Dariusz Rosati, Boris Zala

ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

31

+

ALDE

Ivan Jakovčić, Iskra Mihaylova, Matthijs van Miltenburg

ECR

Sławomir Kłosowski, Ruža Tomašić

EFDD

Isabella Adinolfi, Rosa D’Amato

GUE/NGL

Younous Omarjee

PPE

Pascal Arimont, Franc Bogovič, Ivana Maletić, Miroslav Mikolášik, Andrey Novakov, Stanislav Polčák, Dariusz Rosati, Fernando Ruas, Maria Spyraki, Ramón Luis Valcárcel Siso, Joachim Zeller

S&D

Mercedes Bresso, Andrea Cozzolino, Aleksander Gabelic, John Howarth, Constanze Krehl, Louis-Joseph Manscour, Liliana Rodrigues, Kerstin Westphal, Boris Zala, Damiano Zoffoli

VERTS/ALE

Bronis Ropė, Davor Škrlec

3

-

EFDD

Paul Nuttall

ENF

Steeve Briois

NI

Konstantinos Papadakis

0

0

 

 

Легенда на използваните знаци:

+  :  „за“

-  :  „против“

0  :  „въздържал се“


ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

24.5.2018

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

18

1

1

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Mercedes Bresso, Richard Corbett, Pascal Durand, Danuta Maria Hübner, Diane James, Ramón Jáuregui Atondo, Jo Leinen, Maite Pagazaurtundúa Ruiz, Markus Pieper, György Schöpflin, Pedro Silva Pereira, Barbara Spinelli, Claudia Țapardel, Kazimierz Michał Ujazdowski

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Martina Anderson, Jérôme Lavrilleux, Jiří Pospíšil, Rainer Wieland

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване

Agnieszka Kozłowska-Rajewicz, Eduard Kukan, Fernando Ruas


ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

18

+

GUE/NGL

Martina Anderson, Barbara Spinelli

NI

Kazimierz Michał Ujazdowski

PPE

Danuta Maria Hübner, Agnieszka Kozłowska-Rajewicz, Eduard Kukan, Markus Pieper, Jiří Pospíšil, Fernando Ruas, György Schöpflin, Rainer Wieland

S&D

Mercedes Bresso, Richard Corbett, Ramón Jáuregui Atondo, Jo Leinen, Pedro Silva Pereira, Claudia Țapardel

VERTS/ALE

Pascal Durand

1

-

NI

Diane James

1

0

ALDE

Maite Pagazaurtundúa Ruiz

Легенда на използваните знаци:

+  :  „за“

-  :  „против“

0  :  „въздържал се“

Последно осъвременяване: 21 юни 2018 г.Правна информация