Процедура : 2018/2028(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A8-0228/2018

Внесени текстове :

A8-0228/2018

Разисквания :

PV 10/09/2018 - 27
CRE 10/09/2018 - 27

Гласувания :

PV 11/09/2018 - 6.15
Обяснение на вота

Приети текстове :

P8_TA(2018)0332

ДОКЛАД     
PDF 766kWORD 79k
27.6.2018
PE 618.224v02-00 A8-0228/2018

относно езиковото равенство в ерата на цифровите технологии

(2018/2028(INI))

Комисия по култура и образование

Докладчик: Джил Еванс

Докладчик по становище (*):

Мариза Матиаш, комисия по промишленост, изследвания и енергетика

(*)  Процедура с асоциирани комисии – член 54 от Правилника за дейността

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
 ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ
 СТАНОВИЩЕ на комисията по промишленост, изследвания и енергетика
 ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ
 ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно езиковото равенство в ерата на цифровите технологии

(2018/2028(INI))

Европейският парламент,

–  като взе предвид член 2 и член 3, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

–  като взе предвид член 21, параграф 1 и член 22 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

–  като взе предвид Конвенцията на ЮНЕСКО от 2003 г. за опазване на нематериалното културно наследство,

–  като взе предвид Директива (ЕС) 2003/98/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 17 ноември 2003 г. относно повторната употреба на информацията в обществения сектор(1),

–  като взе предвид Директива 2013/37/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. за изменение на Директива 2003/98/ЕО относно повторната употреба на информацията в обществения сектор(2),

–  като взе предвид Решение (ЕС) 2015/2240 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 г. за създаване на програма за решения за оперативна съвместимост и общи рамки за европейските публични администрации, предприятията и гражданите (програма ISA2) като средство за модернизиране на публичния сектор(3),

–  като взе предвид резолюцията на Съвета от 21 ноември 2008 г. относно европейска стратегия за многоезичието (2008/C 320/01)(4),

–  като взе предвид Решение на Съвета от 3 декември 2013 г. за създаване на специфичната програма за изпълнение на „Хоризонт 2020“ – рамковата програма за научни изследвания и иновации (2014 – 2020 г.) и за отмяна на решения 2006/971/EО, 2006/972/EО, 2006/973/EО, 2006/974/EО и 2006/975/EО(5).

–  като взе предвид Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, ратифицирана от ЕС през 2010 г.,

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 18 септември 2008 г., озаглавено: „Многоезичието: преимущество за Европа и обща отговорност“ (COM(2008)0566),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 26 август 2010 г., озаглавено „Програма в областта на цифровите технологии за Европа („Digital Agenda for Europe“)“ (COM(2010)0245),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 11 януари 2012 г., озаглавено „Съгласувана уредба за повишаване на доверието в цифровия единен пазар за електронната търговия и интернет услугите“ (COM(2011)0942),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 6 май 2015 г., озаглавено „Стратегия за цифров единен пазар за Европа“ (COM(2015)0192),

–  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет относно съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите „Програма в областта на цифровите технологии за Европа („Digital Agenda for Europe“)“ (COM(2010)0245)(6),

–  като взе предвид препоръката относно насърчаването и използването на многоезичието и универсалния достъп до киберпространство, приета от e Генералната конференция на ЮНЕСКО на 32-рата ѝ сесия на 15 октомври 2003 г. в Париж,

–  като взе предвид специалния доклад на Евробарометър № 386 „Европейците и техните езици“, публикуван през юни 2012 г.,

–  като взе предвид заключенията на председателството от заседанието на Европейския съвет в Барселона на 15 и 16 март 2002 г. (SN 100/1/02 REV 1),

–  като взе предвид своята резолюция от 17 юни 1988 г. относно жестомимичните езици за глухите хора(7),

–  като взе предвид своята резолюция от 14 януари 2004 г. относно „Опазване и насърчаване на културното многообразие: ролята на европейските региони и на международните организации като ЮНЕСКО и Съвета на Европа(8) и своята резолюция от 4 септември 2003 г. относно европейските регионални и по-малко използвани езици – езиците на малцинствата в ЕС – в контекста на разширяването и културното многообразие(9),

–  като взе предвид своята резолюция от 24 март 2009 г. относно многоезичието: преимущество за Европа и обща отговорност(10);

–  като взе предвид своята резолюция от 11 септември 2013 г. относно застрашените от изчезване европейски езици и езиковото многообразие в Европейския съюз(11),

–  като взе предвид своята резолюция от 7 февруари 2018 г. относно защитата и недискриминацията на малцинствата в държавите – членки на ЕС(12),

–  като взе предвид проучването на Службата на Европейския парламент за парламентарни изследвания (EPRS) и Отдела за научни прогнози (STOA), озаглавено „Езиковото равенство в ерата на цифровите технологии – към проект за човешкия език“, публикувано през март 2017 г.,

–  като взе предвид член 52 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по култура и образование и становището на комисията по промишленост, изследвания и енергетика (A8-0228/2018),

А.  като има предвид, че езиковите технологии могат да направят общуването по-лесно за глухите и хората с увреден слух, за слепите и хората с увредено зрение, както и за хората с дислексия, и като има предвид, че за целите на настоящия доклад „езикова технология“ се отнася за технология, която поддържа не само говоримите езици, но и жестомимичните езици, като се признава, че жестомимичните езици са важен елемент от езиковото многообразие в Европа;

Б.  като има предвид, че развитието на езиковите технологии обхваща много изследователски области и дисциплини, включително компютърна лингвистика, изкуствен интелект, компютърни науки и лингвистика, с такива приложения като, наред с другото, обработка на естествени езици, анализ на текст, технология на речта, извличане на информация;

В.  като има предвид, че съгласно специалния доклад на Евробарометър № 386, озаглавен „Европейците и техните езици“, едва малко над половината европейци (54%) могат да водят разговор на поне един допълнителен език, една четвърт (25%) могат да говорят на поне два допълнителни езика, а един от десет (10%) владеят поне три езика;

Г.  като има предвид, че в Европейския съюз има 24 официални езика и над 60 национални, регионални и малцинствени езика в допълнение към езиците на мигрантите и различните държавно признати жестомимични езици съгласно Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания; като има предвид, че многоезичието е един от най-големите активи на културното многообразие в Европа и същевременно едно от най-значимите предизвикателства за създаването на един истински интегриран ЕС;

Д.  като има предвид, че подкрепата за местните общности, като например коренните, селските и отдалечените общности, за преодоляване на географските, социалните и икономическите препятствия пред широколентовия достъп е решаваща предпоставка за една ефективна политика на многоезичие на равнището на ЕС;

Е.  като има предвид, че многоезичието попада в приложното поле на редица политики на ЕС, включително в областите на културата, образованието, икономиката, цифровия единен пазар, ученето през целия живот, трудовата заетост, социалното приобщаване, конкурентоспособността, младежта, гражданското общество, мобилността, научните изследвания и медиите; като има предвид, че трябва да се отдели по-голямо внимание на премахването на бариерите пред междукултурния и междуезиковия диалог и на стимулите за взаимното разбиране;

Ж.  като има предвид, че Комисията признава, че цифровият единен пазар трябва да бъде многоезичен; като има предвид, че не е предложена обща политика на ЕС за справяне с проблема с езиковите бариери;

З.  като има предвид, че езиковите технологии се прилагат практически във всички ежедневни цифрови продукти и услуги, тъй като повечето от тях използват в някаква степен език, особено всички свързани с интернет продукти, като например търсачки, социални мрежи, услуги за електронна търговия; като има предвид, че използването на езиковите технологии също оказва въздействие върху секторите от основно значение за ежедневното благосъстояние на европейските граждани, като образование, култура и здраве;

И.  като има предвид, че трансграничната електронна търговия е с много ниска активност, като през 2015 г. едва 16% от европейските граждани са пазарували онлайн от други държави от ЕС; като има предвид, че езиковите технологии могат да допринесат в бъдеще за трансграничното и междуезиковото общуване, икономическия растеж и социалната стабилност и да намалят естествените препятствия в Европа, като по този начин бъдат зачетени и насърчени сближаването и укрепването на конкурентоспособността на ЕС в световен мащаб;

Й.  като има предвид, че технологичното развитие все повече се базира на езиците и има последствия за растежа и обществото; като има предвид, че има неотложна необходимост от повече отчитащи езиковите фактори политики и от технологични, но също така действително мултидисциплинарни изследвания и образование относно цифровото общуване и езиковите технологии и тяхната връзка с растежа и обществото;

К.  като има предвид, че изпълнението на целта от Барселона гражданите да могат да комуникират добре на своя майчин език плюс на два други езика ще предостави на хората повече възможности за достъп до културно, образователно и научно съдържание в цифрова форма и за участие като граждани, в допълнение към достъпа до цифровия единен пазар; като има предвид, че допълнителните средства и инструменти, особено онези, които се предоставят от езиковите технологии, са от ключово значение за управлението на европейското езиково многообразие и насърчаването на многоезичието на отделните хора;

Л.  като има предвид, че има значителни пробиви в изкуствения интелект и темпът на развитие на езиковите технологии е бърз; като има предвид, че езиково ориентираният изкуствен интелект предлага нови възможности за цифрова комуникация, за цифрово подобрена комуникация, за основаваща се на технологиите комуникация и за сътрудничество на всички европейски езици (и на други освен тях), като по този начин предоставя на хората, говорещи различни езици, равен достъп до информация и знания и подобрява функционалните възможности на информационните мрежи;

М.  като има предвид, че общите европейски ценности сътрудничество, солидарност, равенство, признание и зачитане следва да означават, че всички граждани имат пълен и равен достъп до цифрови технологии, което не само ще подобри сплотеността и благосъстоянието на европейците, но също така ще създаде възможност за многоезичен цифров единен пазар;

Н.  като има предвид, че наличието на такива технологични инструменти като видеоигрите или образователните приложения на малцинствени или на по-слабо използвани езици е от ключово значение за развитието на езиковите умения, особено при децата;

О.  като има предвид, че говорещите по-слабо използвани европейски езици трябва да могат да се изразяват по значими от културна гледна точка начини и да създават свое собствено културно съдържание на местните езици;

П.  като има предвид, че появата на методи като задълбоченото учене, основано на по-голяма изчислителна мощност и достъп до огромни количества данни, превръщат езиковите технологии в реално решение за преодоляване на езиковите бариери;

Р.  като има предвид, че езиковите бариери оказват важно въздействие върху изграждането на европейската идентичност и бъдещето на процеса на европейска интеграция; счита, че гражданите на ЕС следва да бъдат уведомявани за вземането на решения в ЕС и различните му политики на своя майчин език както онлайн, така и офлайн;

С.  като има предвид, че езиците представляват много голяма част от постоянно нарастващото богатство на големите информационни масиви;

Т.  като има предвид, че огромен обем данни се изразява на човешки езици; като има предвид, че управлението на езиковите технологии би могло да позволи създаването на широк набор от новаторски информационни продукти и услуги в промишлеността, търговията, управлението, научните изследвания, обществените услуги и администрацията, с което да намали естествените бариери и пазарните разходи;

Настоящите пречки пред постигането на езиково равенство в ерата на цифровите технологии в Европа

1.  изразява съжаление, че поради липсата на подходящи политики понастоящем в Европа нараства технологичната разлика между добре осигурените ресурсно езици и по-слабо осигурените ресурсно езици, независимо дали последните са официални или неофициални в ЕС; освен това изразява съжаление, че над 20 европейски езика са застрашени от цифрово изчезване; отбелязва, че ЕС и неговите институции имат задължението да засилват, популяризират и подкрепят езиковото многообразие в Европа;

2.  изтъква, че през последното десетилетие цифровите технологии оказаха значително въздействие върху развитието на езиците, което все още е трудно да бъде оценено; препоръчва на създателите на политики да разгледат сериозно проучванията, показващи, че цифровата комуникация влошава грамотността на младите хора, което води до свързани с граматиката и грамотността бариери между поколенията и до общо обедняване на езика; счита, че цифровата комуникация следва да служи за разширяване, обогатяване и усъвършенстване на езиците и че тези амбиции следва да бъдат отразени в националните политики за образование и грамотност;

3.  подчертава, че по-слабо използваните европейски езици са в значително по-неравностойно положение поради острата липса на средства, ресурси и финансиране на изследванията и това ограничава и стеснява дейностите, извършвани от изследователите, които, дори и да разполагат с необходимите технологични умения, не могат да извлекат пълна полза от езиковите технологии;

4.  отбелязва задълбочаването на цифровото разделение между широко използваните и по-слабо използваните езици и нарастващата цифровизация на европейското общество, които водят до различия в достъпа до информация, по-специално за нискоквалифицираните лица, възрастните хора, хората с ниски доходи и хората в неравностойно положение; подчертава, че предоставянето на достъп до съдържание на различни езици ще намали неравенството;

5.  отбелязва, че макар да разполага със солидна научна база в областта на езиковото инженерство и езиковите технологии, във време, в което езиковите технологии представляват огромна възможност за развитието ѝ – както от икономическа, така и от културна гледна точка, Европа продължава да изостава поради разпокъсаността на пазара, недостатъчните инвестиции в знания и култура, слабо координираните научни изследвания, недостатъчното финансиране и правните пречки; отбелязва също така, че понастоящем пазарът е доминиран от неевропейски участници, които не отговарят на специфичните нужди на многоезична Европа; подчертава необходимостта от промяна на тази парадигма и засилване на водещата роля на Европа в езиковите технологии чрез създаване на проект, пригоден конкретно към нуждите и изискванията на Европа;

6.  отбелязва, че езиковите технологии са достъпни първо на английски език; съзнава, че големите световни и европейски производители и дружества често разработват също така езикови технологии за основните европейски езици с относително големи пазари: испански, френски и немски (дори за тези езици липсват ресурси в някои подобласти); подчертава обаче, че следва да бъдат предприети общи действия на равнището на ЕС (политика, финансиране, научни изследвания и образование), за да се обезпечи развитието на езиковите технологии за по-слабо разпространените официални езици на ЕС, както и да бъдат започнати специални действия на равнище ЕС (политика, финансиране, научни изследвания и образование) с цел включване и насърчаване на регионалните и малцинствените езици в това развитие;

7.  настоятелно подчертава необходимостта от по-добро използване на новите технологични подходи, които да се основават на по-голяма изчислителна мощност и по-добър достъп до значителни обеми от данни, с цел насърчаване на разработването на невронни мрежи за задълбочено учене, които правят технологиите в областта на човешките езици действително решение за преодоляване на езиковите бариери; във връзка с това призовава Комисията да гарантира достатъчно финансиране в подкрепа на това технологично развитие;

8.  отбелязва, че езиците с по-малък брой на говорещите ги се нуждаят от подходяща подкрепа от заинтересованите страни, включително производители на отливки за диакритични знаци, производители на клавиатури и системи за управление на съдържание, с цел правилно съхранение, обработка и визуализиране на съдържанието на такива езици; изисква Комисията да направи оценка на това как тази подкрепа може да бъде насърчена и да стане предмет на препоръка в процеса на възлагане на обществени поръчки в рамките на ЕС;

9.  призовава държавите членки да стимулират използването на множество езици в цифровите услуги, като например мобилните приложения;

10.  отбелязва със загриженост, че цифровият единен пазар е все още фрагментиран от значителни бариери, включително езикови, като по този начин се възпрепятстват електронната търговия, комуникацията чрез социалните мрежи и други канали за комуникация и чрез обмена на културно съдържание, както и по-широкото разгръщане на общоевропейски публични услуги; подчертава, че културното многообразие и многоезичието в Европа биха могли да извлекат полза от трансграничния достъп до съдържание, по-специално за образователни цели; изисква от Комисията да разработи силна и координирана стратегия за многоезичен цифров единен пазар;

11.  отбелязва, че езиковите технологии понастоящем не играят роля в европейския политически дневен ред, въпреки факта, че зачитането на езиковото многообразие е залегнало в Договорите;

12.  приветства важната роля на предходните финансирани от ЕС научноизследователски мрежи, например FLaReNet CLARIN, HBP и META-NET (включително META-SHARE) за водещата им роля в изграждането на европейска платформа за езикови технологии;

Подобряване на институционалната рамка за политики в областта на езиковите технологии на равнище ЕС

13.  призовава Съвета да изготви проект на предложение относно защитата и насърчаването на културното и езиковото многообразие в Съюза, включително в сферата на езиковите технологии;

14.  препоръчва, с цел да се повиши осведомеността за езиковите технологии в Европа, Комисията да включи областта на „многоезичието и езиковите технологии“ в портфейла на един от членовете на Комисията; счита, че на члена на Комисията, отговарящ за тази област, следва да бъде възложено да насърчава езиковото многообразие и равенство на равнище ЕС, като се има предвид значението на езиковото многообразие за бъдещето на Европа;

15.  предлага да се гарантира всеобхватна правна защита от ЕС за 60-те регионални и малцинствени езика, признаване на колективните права на националните и езиковите малцинства в цифровия свят и преподаване на майчиния език за говорещите официални и неофициални езици на ЕС;

16.  насърчава онези държави членки, които вече са разработили свои собствени успешни политически стратегии в областта на езиковите технологии, да споделят своя опит и добри практики с цел да подпомогнат националните, регионалните и местните органи в други държави да разработят свои собствени стратегии;

17.  призовава държавите членки да разработят широкообхватни, свързани с езиците политики и да предоставят средства и да използват подходящи инструменти, за да насърчават и улесняват езиковото многообразие и многоезичието в цифровата сфера; подчертава споделената отговорност на ЕС и на държавите членки, заедно с университетите и другите публични институции, за приноса към опазването на техните езици в света на цифровите технологии и за разработване на бази данни и технологии за превод за всички езици на ЕС, включително езици, които са по-слабо разпространени; призовава за координация между научноизследователския сектор и индустрията с общата цел да се повишат цифровите възможности за езиков превод и с отворен достъп до данните, необходими за технологичен напредък;

18.  призовава Комисията и държавите членки да разработят стратегии и политически действия, които да улеснят многоезичието на цифровия пазар; в този контекст изисква от Комисията и държавите членки да определят минималните езикови ресурси, като набори от данни, речници, записи на говорима реч, преводачески памети, анотирани корпуси и енциклопедично съдържание, които следва да притежават всички европейски езици, за да избегнат цифрово изчезване;

19.  препоръчва Комисията да обмисли създаването на център за езиково многообразие, който да повиши осведомеността за значението на по-слабо използваните, регионалните и малцинствените езици, включително в сферата на езиковите технологии;

20.  изисква от Комисията да прегледа своята „Рамкова стратегия за многоезичие“ и да предложи ясен план за действие как да се насърчава езиковото многообразие и да се преодолеят езиковите бариери в цифровата област;

21.  призовава Комисията да определи като приоритетни за езиковите технологии онези държави членки, които са малки по размер и имат свой собствен език, за да се обърне внимание на езиковите предизвикателства, пред които те са изправени;

22.  подчертава, че развитието на езиковите технологии ще улесни субтитрирането, дублирането и превода на видеоигри и софтуерни приложения на малцинствени и на по-слабо използвани езици;

23.  подчертава необходимостта от намаляване на разликите в технологичното равнище между отделните езици чрез засилване на трансфера на знания и технологии;

24.  настоятелно призовава държавите членки да намерят ефективни начини за укрепване на родните си езици;

Препоръки за политики на ЕС в областта на научните изследвания

25.  призовава Комисията да създаде широкомащабна, дългосрочна координирана програма за финансиране на научни изследвания, развойна дейност и иновации в областта на езиковите технологии на европейско, национално и регионално равнище, съобразена специално с нуждите и изискванията на Европа; подчертава, че програмата следва да се стреми към задълбочено разбиране на естествените езици и да повиши ефективността чрез обмен на знания, инфраструктура и ресурси с оглед на разработването на иновативни технологии и услуги, за да се постигне следващият научен пробив в тази област и да се спомогне за намаляване на технологичната разлика между европейските езици; подчертава, че това трябва да се прави с участието на научноизследователски центрове, академични институции, предприятия (особено МСП и стартиращи предприятия) и други заинтересовани страни; освен това подчертава, че този проект следва да бъде отворен, основан на изчисления в облак и оперативно съвместим и да предоставя позволяващи бързо разрастване и ефективни основни инструменти за няколко приложения в областта на езиковите технологии;

26.  счита, че на ИКТ интеграторите в ЕС следва да се предоставят икономически стимули за ускоряване на предоставянето на услуги в облак, за да се даде възможност за безпроблемно интегриране на технологиите в областта на човешките езици в техните приложения за електронна търговия, по-специално за да се гарантира, че МСП се възползват от предимствата на автоматизирания превод;

27.  подчертава, че Европа трябва да гарантира своята водеща позиция в областта на основания на езиците изкуствен интелект; припомня, че дружествата от ЕС са в най-добра позиция да предоставят решения, адаптирани към специфичните за нашата култура, общество и икономика потребности;

28.  счита, че конкретните програми в рамките на текущите схеми за финансиране, като например „Хоризонт 2020“, както и последващите програми за финансиране, следва да насърчават дългосрочните основни изследвания, както и трансфера на знания и технологии между държави и региони;

29.  препоръчва създаването на европейска платформа за езикови технологии с представители на всички европейски езици, която да дава възможност за споделяне на свързани с езиковите технологии ресурси, услуги и пакети с отворен код, по-специално между университети и научноизследователски центрове, като същевременно се гарантира, че всички схеми за финансиране може да функционират и да позволяват достъп за общността, работеща с отворен код;

30.  препоръчва създаването или разширяването на такива проекти като „Digital Language Diversity Project“ (Проект за цифрово езиково многообразие), наред с други, с които се осъществяват научни изследвания в областта на цифровите потребности на всички европейски езици, както онези, които се говорят от много малък брой хора, така и онези, които се говорят от много голям брой хора, с цел да се предприемат действия за преодоляване на цифровото разделение и да се подпомогне подготовката на тези езици за устойчиво цифрово бъдеще;

31.  препоръчва да се актуализира поредицата Бели книги на META-NET, публикувана през 2012 г., относно състоянието на езиковите технологии, ресурсите за всички европейски езици, информацията за езиковите бариери и политиките, свързани с тези въпроси, като по този начин се даде възможност за оценка и развитие на политиките относно езиковите технологии;

32.  настоятелно призовава Комисията да създаде платформа за финансиране на технологии в областта на човешките езици въз основа на изпълнението на Седма рамкова програма за научни изследвания и технологично развитие, програмата „Хоризонт 2020“ и Механизма за свързване на Европа (МСЕ); счита освен това, че Комисията следва да постави акцент върху научноизследователските области, необходими за гарантиране на задълбочено разбиране на езиците, като например компютърна лингвистика, лингвистика, изкуствен интелект, езикови технологии, компютърни науки и когнитивни науки;

33.  изтъква, че езикът може да бъде пречка за трансфера на научни знания; отбелязва, че повечето научни списания с висок импакт фактор публикуват материалите си на английски език, което води до значителна промяна в създаването и разпространението на академичното познание; подчертава необходимостта тези условия на създаване на знания да бъдат отразени в европейските политики и програми за научни изследвания и иновации; настоятелно призовава Комисията да търси решения, за да се гарантира, че се предоставя достъп до научните знания и на други езици, освен на английски, и да подкрепя разработването на изкуствен интелект за естествените езици;

Образователни политики за подобряване на бъдещето на езиковите технологии в Европа

34.  счита, че поради настоящата ситуация, при която пазарът на езиковите технологии е доминиран от неевропейски участници, европейските образователни политики следва да бъдат насочени към задържането на таланти в Европа, да анализират съществуващите образователни нужди, свързани с езиковите технологии (включително всички области и дисциплини, представляващи част от тях), и въз основа на това да предоставят насоки за предприемане на всеобхватни съвместни действия на европейско равнище и да повишават осведомеността, особено сред учениците и студентите, относно възможностите за професионално развитие в сектора на езиковите технологии, включително насочения към езиците изкуствен интелект;

35.  изразява мнение, че цифровите образователни материали трябва да се разработват също и на малцинствени и регионални езици, което е важно по отношение на недискриминацията, ако желаем да установим равенство на възможностите и равно третиране;

36.  изтъква необходимостта от насърчаване на все по-голямо участие на жените в областта на европейските изследвания относно езиковите технологии като определящ фактор за развитието на научните изследвания и иновациите;

37.  предлага Комисията и държавите членки да насърчават използването на езикови технологии в програмите за културен и образователен обмен между европейските граждани като „Еразъм+“, например онлайн езикова подготовка по програма „Еразъм+“ (OLS), с цел намаляване на пречките, които езиковото многообразие може да породи за междукултурния диалог, особено при печатните и аудио-визуалните форми на изразяване;

38.  препоръчва на държавите членки да разработят програми за цифрова грамотност и на малцинствените и регионалните езици в Европа и да въведат обучение и инструменти в областта на езиковите технологии в учебните програми на училищата, университетите и професионалните училища; освен това подчертава факта, че грамотността остава значим фактор и задължително условие за напредъка в цифровото приобщаване на общностите;

39.  подчертава, че държавите членки следва да предоставят подкрепата, от която се нуждаят образователните институции за подобряване на цифровизацията на езиците в ЕС;

Езикови технологии: ползи за частните дружества и публичните органи

40.  подчертава необходимостта от подпомагане на развитието на инвестиционни инструменти и програми, насочени към разширяване на използването на езиковите технологии в сектора на културата и творчеството, по-специално сред по-слабо осигурените ресурсно общности, и към насърчаване на развитието на капацитет по отношение на езиковите технологии в областите, в които секторът е по-слаб;

41.  настоятелно призовава за разработване на действия и подходящо финансиране с цел да се позволи на европейските МСП и стартиращи предприятия лесен достъп и използване на езиковите технологии, за да разширяват своята дейност онлайн чрез достъп до нови пазари и възможности за развитие, като по този начин повишават своето равнище на иновации и създаване на работни места;

42.  призовава институциите на ЕС да повишават осведомеността относно ползите за дружествата, обществените органи и гражданите от наличието на онлайн услуги, съдържание и продукти на повече от един език, включително на по-рядко използваните, регионалните и малцинствените езици, с цел преодоляване на езиковите бариери и подпомагане на опазването на културното наследство на езиковите общности;

43.  подкрепя разработването на многоезични електронни обществени услуги в европейските, националните и където е подходящо, в регионалните и местните администрации с новаторски, приобщаващи и подпомагащи езикови технологии, което ще намали неравенствата между езиците и езиковите общности, ще насърчи равния достъп до услуги, ще стимулира мобилността на предприятията, гражданите и работниците в Европа и ще гарантира постигането на приобщаващ многоезичен цифров единен пазар;

44.  призовава администрациите на всички равнища да подобрят достъпа до онлайн услуги и информация на различни езици, по-специално за услуги в трансграничните райони и по свързани с културата въпроси, и да използват съществуващите езикови технологии като машинен превод, разпознаване на реч, системи за превръщане на текст в реч и интелигентни езикови системи, например такива, които извършват многоезично извличане на информация, обобщаване/резюмиране и разбиране на реч, с цел подобряване на достъпността на тези услуги;

45.  подчертава значението на техниките за извличане на текст и данни за развитието на езиковите технологии; подчертава необходимостта от укрепване на сътрудничеството между промишлеността и собствениците на данни; подчертава необходимостта от адаптиране на регулаторната рамка и гарантиране на по-отворено и оперативно съвместимо използване и събиране на езиковите ресурси; отбелязва, че не следва да се предоставя чувствителна информация на търговски дружества и техния софтуер със свободен достъп, тъй като не е ясно как те могат да използват събраната информация, например в случая със здравни данни;

°

°  °

46.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията.

(1)

OВ L 345, 31.12.2003 г., стр. 90.

(2)

OВ L 175, 27.6.2013 г, стр. 1.

(3)

ОВ L 318, 4.12.2015 г., стр. 1.

(4)

ОВ C 320, 16.12.2008 г., стр. 1.

(5)

ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 965.

(6)

OВ C 54, 19.2.2011 г., стp. 58.

(7)

ОВ C 187, 18.7.1988 г., стp. 236.

(8)

ОВ C 92 E, 16.4.2004 г., стр. 322.

(9)

ОВ C 76 E, 25.3.2004 г., стр. 374.

(10)

OВ C 117 E, 6.5.2010 г., стр. 59.

(11)

OВ C 93, 9.3.2016 г., стp. 52.

(12)

Приети текстове, P8_TA(2018)0032.


ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

ЕС е уникално начинание с участието на над 500 милиона граждани, които споделят около 80 различни езика. Макар многоезичието да е един от най-ценните активи на Европа, то също така представлява едно от най-значимите предизвикателства за създаването на културно и социално интегриран ЕС, както и пречка за постигането на целите на цифровия единен пазар.

Езиковите технологии са в основата на много от цифровите продукти от ежедневието, тъй като повечето от тях използват в някаква степен език. Мобилните комуникации, социалните медии, интелигентните асистенти, както и интерфейсите, основаващи се на говор, преобразяват начина, по който гражданите, дружествата и публичната администрация взаимодействат помежду си в света на цифровите технологии. Освен това езиковите технологии са от полза за разработването на многоезични ресурси и съдържание извън областта на цифровите технологии. Въпреки че езиковите технологии са изключително важна част от технологията, която трябва да бъде подпомогната в рамките на тази цифрова революция, те не са достатъчно представени в дневния ред на европейските политици.

Езиковите технологии допринасят за равенството на всички европейски граждани във всекидневния им опит, независимо от езика, който говорят.

Въпреки че по-малките или малцинствените езици са онези, които могат да спечелят най-много от езиковите технологии, инструментите и ресурсите за тях често са недостатъчни, а в някои случаи те изобщо не съществуват. В действителност се наблюдава разширяване на технологичната разлика между големите, добре обезпечени ресурсно езици и останалите официални, втори официални или неофициални езици на ЕС, някои от които може би вече са изправени пред цифрово изчезване.

С цел да се запълни тази технологична празнота, политиките следва да се съсредоточат върху поощряването на технологичното развитие за всички европейски езици. Опазването на езика, а оттам и на културата, развила се около него, е в значителна степен свързано с неговата способност да функционира и да бъде полезен в съвременната и променяща се среда в света на цифровите технологии. Така, културното и езиково многообразие е тясно свързано с капацитета и ресурсите в света на цифровите технологии.

Подобряването на езиковите технологии се базира най-вече на способността за използване и поддържане на все по-големи и по-прецизно настроени езикови данни и ресурси. Тясното сътрудничество между научноизследователския сектор, промишлеността, публичните и частните собственици на данни се превръща в необходимост. Освен това регулирането на използването на такива данни следва да бъде направено много по-отворено и основните езикови ресурси (корпуси, речници, онтологии и т.н.) следва да бъдат направени оперативно съвместими и споделяни в отворена среда. Рамката, създадена от Директивата относно повторната употреба на информацията в обществения сектор (Директива 2003/98/ЕО, известна като Директивата за ИОС) създава възможността огромни количества данни и информация, получени от публичните администрации, да се използват като ценни ресурси за езиковите технологии.

В многоезична Европа се очаква езиковите бариери да имат дълбоки и взаимосвързани социални и икономически последици, като например: 1) засилване на езиково разделение, 2) възпрепятстване на мобилността на работниците, 3) затрудняване на достъпа до трансгранични обществени услуги, 4) ограничаване на ангажираността и участието на гражданите в политическия процес, 5) създаване на фрагментирани пазари за трансграничната търговия и електронната търговия, особено за МСП, и 6) ограничаване на достъпа до културни и образователни ресурси.

Освен това европейската общност в областта на езиковите технологии признава липсата на координация между научните изследвания и пазара на приложения и услуги, свързани с технологиите в областта на човешките езици. При все това, неотдавнашни инициативи като META-NET, федерацията „Cracking the Language Barrier“ („Разчупване на езиковата бариера“ ), „LT-Innovate“ (асоциацията на предприятията в областта на езиковите технологии) във връзка с иновативните езикови бариери и програмата „Механизъм за свързване на Европа“ направиха много за обединяването на разпокъсаната общност.

Въпреки това многоезичието в Европа е сложна тема, засягаща много заинтересовани страни от различни държави с взаимосвързани интереси. Нито една отделна политика не може да преодолее посочените по-горе проблеми. Напротив, за да се използват действително възможностите на многоезична Европа, са необходими съвместни и координирани действия на европейско, национално и регионално равнище с участието на различни заинтересовани страни.

Европа може да се превърне в световен лидер в областта на езиковото многообразие и равенство. Инструментите и методологиите, разработени с цел улесняване на широкото използване на всички европейски езици, може да бъдат използвани и в останалата част на света. Следва да се отбележи, че съществуват около 80 европейски езика и 6000 езика в световен мащаб, от които само около 2000 са писмени езици и едва около 300 имат стандартизирана версия. Инструментите и методологиите, създадени в Европа, биха били полезни за най-малко още 200 езика по света.

Поради това настоящият доклад предлага различни възможности за политики, които биха подобрили езиковото равенство в Европа, като се използват новите технологии, чрез 1) подобряване на институционалните рамки за политики в областта на езиковите технологии, 2) създаване на нови научноизследователски политики с цел увеличаване на използването на езиковите технологии в Европа, 3) използване на образователните политики с цел да се осигури бъдещето на езиковото равенство в ерата на цифровите технологии и 4) увеличаване на подкрепата за частните дружества и публичните органи с цел по-добро използване на езикови технологии.


СТАНОВИЩЕ на комисията по промишленост, изследвания и енергетика (25.4.2018)

на вниманието на комисията по култура и образование

относно езиковото равенство в ерата на цифровите технологии

(2018/2028(INI))

Докладчик по становище(*): Мариза Матиаш

(*)  Процедура с асоциирани комисии – член 54 от Правилника за дейността

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по промишленост, изследвания и енергетика приканва водещата комисия по култура и образование да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

А.  като има предвид, че Европейският съюз има 24 официални езика и над 60 национални, регионални, малцинствени, жестомимични и мигрантски езика;

Б.  като има предвид, че над 20 европейски езика са застрашени от цифрово изчезване; като има предвид, че езиковите технологии играят съществена роля за защитата и насърчаването на езиковото многообразие, по-специално в случая на по-малко използваните езици;

В.  като има предвид, че според ЮНЕСКО едва 30 – 50% от онлайн съдържанието в световен мащаб е на английски език; като има предвид, че висококачественият машинен превод и компютърно подпомаганият превод ще спомогнат за преодоляването на езиковите бариери и ще подобрят междуезиковия достъп до информация;

Г.  като има предвид, че многоезичието е един от най-големите активи на Европа и основополагащ принцип на ЕС, чрез който се насърчава по-голяма близост в Европа на гражданите, но също така и едно от най-големите предизвикателства пред нея, което следва да ускори развитието на обществото на гигабитов интернет;

Д.  като има предвид, че Комисията признава, че цифровият единен пазар трябва да бъде многоезичен; като има предвид, че не е предложена обща политика на ЕС за справяне с проблема с езиковите бариери;

Е.  като има предвид, че ЕС и неговите институции имат задължението да засилват, популяризират и подкрепят езиковото многообразие в Европа;

Ж.  като има предвид, че навлизането на трансграничната електронна търговия е много слабо; като има предвид, че езиковите технологии могат да допринесат в бъдеще за трансграничното и междуезиковото общуване, икономическия растеж и социалната стабилност и да намалят естествените препятствия в Европа, като по този начин бъдат зачетени и насърчени сближаването и укрепването на конкурентоспособността на ЕС в световен мащаб;

З.  като има предвид, че езиковите технологии ще улеснят комуникацията и сътрудничеството на други езици, ще предоставят на носителите на различни езици равен достъп до информация и знания и ще подобрят функционалните възможности на ИТ мрежата;

И.  като има предвид, че езиците представляват много голяма част от постоянно нарастващото богатство на големите информационни масиви;

Й.  като има предвид, че трудният достъп до езикови данни (включително онлайн данни и масиви от научноизследователски данни) ограничава технологичното развитие на езиковите технологии;

К.  като има предвид, че огромен обем данни се изразява в човешки езици; като има предвид, че управлението на езиковите технологии би могло да позволи създаването на широк набор от новаторски информационни продукти и услуги в промишлеността, търговията, управлението, изследванията, обществените услуги и администрацията, с което да намали естествените бариери и пазарните разходи;

Л.  като има предвид, че езиковите технологии в Европа са все още значително изостават, което се дължи на разпокъсаността на пазара, недостатъчните инвестиции в знания и култура, некоординираните действия за научни изследвания, недостатъчното финансиране и правните бариери, но развитието им понастоящем напредва с бързи темпове и има огромен потенциал за по-нататъшен напредък;

М.  като има предвид, че технологичното развитие все повече се базира на езиците и има последствия за растежа и обществото; като има предвид, че има неотложна необходимост от повече езиково информирани политики и от технологични, но също така действително мултидисциплинарни, изследвания и образование относно цифровото общуване и езиковите технологии и тяхната връзка с растежа и обществото;

Н.  като има предвид, че наличието на технологични инструменти, като например видеоигри и образователни приложения, на малцинствени езици е от основно значение за развитието на езиковите умения, по-специално при децата;

О.  като има предвид, че технологиите в областта на човешките езици предоставят огромна възможност на ЕС както в икономическо отношение, така и от културна гледна точка;

П.  като има предвид, че водещите играчи в областта на езиковите технологии не са от Европа и дейността им не е насочена към специфичните потребности на Европа;

Р.  като има предвид, че стратегията за цифров единен пазар посочва само накратко многоезичните услуги;

С.  като има предвид, че има значителни постижения в областта на изкуствения интелект; като има предвид, че езиковите технологии са от съществено значение, за да се гарантира многоезичието на изкуствения интелект;

1.  подчертава, че цифровият единен пазар не може да бъде осъществен без технологични решения за преодоляване на езиковите бариери; изисква от Комисията да разработи силна и координирана стратегия за многоезичен цифров единен пазар;

2.  подкрепя създаването на координирана инициатива със солидна, устойчива, мащабна и дългосрочна схема за финансиране на технологиите в областта на човешките езици с научната цел да се постигне задълбочено разбиране на естествените езици и повишаване на ефективността чрез споделянето на знания, инфраструктура и ресурси; подчертава, че схемата за финансиране трябва да действа на европейско, национално и регионално равнище с участието на изследователски центрове и академични институции, предприятия, по-специално МСП и стартиращи предприятия, и други съответни заинтересовани страни; подчертава, че този проект следва да бъде отворен, основан на изчисления в облак и оперативно съвместим и да предоставя позволяващи бързо разрастване и ефективни основни инструменти за няколко приложения в областта на езиковите технологии;

3.  отбелязва усилията и отдадеността на основаващите се на доброволчески труд усилия за локализация и интернационализация в разработването на софтуер с отворен код; препоръчва да се гарантира, че всички схеми за финансиране за технологиите в областта на човешките езици могат да работят с отворен код и са достъпни за общностите, работещи с отворен код;

4.  подчертава необходимостта от намаляване на разликите в технологичното равнище между отделните езици чрез засилване на трансфера на знания и технологии;

5.  подчертава, че културното многообразие и многоезичието в Европа биха могли да извлекат полза от трансграничния достъп до съдържание, по-специално за образователни цели;

6.  настоятелно призовава за разработване на действия и подходящо финансиране с цел да се позволи на европейските МСП и стартиращи предприятия лесен достъп и използване на езиковите технологии, за да разширяват своята дейност онлайн чрез достъп до нови пазари и възможности за развитие, като по този начин повишат своето равнище на иновации и създаване на работни места;

7.  настоятелно призовава Комисията да създаде платформа за финансиране на технологии в областта на човешките езици въз основа на изпълнението на Седма рамкова програма за научни изследвания и технологично развитие, програмата „Хоризонт 2020“ и Механизма за свързване на Европа (МСЕ); счита освен това, че Комисията следва да постави акцент върху научноизследователските области, необходими за гарантиране на задълбочено разбиране на езиците, като например компютърна лингвистика, лингвистика, изкуствен интелект, езикови технологии, компютърни науки и когнитивни науки;

8.  подчертава ролята на ЕС, държавите членки, университетите и другите публични институции за приноса към опазването на техните езици в света на цифровите технологии и за разработване на бази данни и технологии за превод за всички езици на ЕС, включително езици, които са по-малко разпространени; призовава за координация между ннаучноизследователския сектор и индустрията с обща цел за повишаване на цифровите възможности за езиков превод и с отворен достъп до данните, необходими за технологичен напредък;

9.  отбелязва увеличаващата се разлика между английския език и останалите езици на ЕС в областта на технологиите, която води до неравенство при достъпа до информация между различните възрастови групи, отделните региони и държавите членки, както и между хората с различни образователни степени; подчертава, че предоставянето на достъп до съдържание на различни езици на ЕС ще намали неравенството;

10.  изтъква, че езикът може да бъде пречка за трансфера на научни знания; отбелязва, че повечето научни списания с висок импакт фактор публикуват материалите си на английски език, което води до значителна промяна в създаването и разпространението на академичното познание; подчертава необходимостта тези условия на създаване на знания да бъдат отразени в европейските политики и програми за научни изследвания и иновации; настоятелно призовава Комисията да търси решения, за да се гарантира, че се предоставя достъп до научните знания и на други езици, освен на английски, и да подкрепя разработването на изкуствен интелект за естествените езици;

11.  Отбелязва, че отвореният код и отворените софтуерни системи носят предимства на гражданите на ЕС, тъй като търговските алгоритми не са публично достъпни, докато всеки може да направи преглед на алгоритмите на отворения код и да участва в по-нататъшното развитие на технологията, което на свой ред спомага за актуализирането и правилното функциониране на машинните езици;

12.  отбелязва чувствителния характер на част от информацията, въведена в системите за превод, която не може да бъде предадена на търговските дружества и техния софтуер със свободен достъп поради причини, свързани със защитата на личните данни и правото на неприкосновеност на личния живот, тъй като не е ясно как те ще използват събраната информация чрез програмите за превод, например в случая на здравни данни;

13.  отбелязва, че са необходими хоризонтални научни изследвания и проучвания относно последиците от намаляването на значимостта на отделни езици в света на цифровите технологии и въздействието му върху равенството и достъпа до информация;

14.  подкрепя разработването на многоезични електронни обществени услуги в европейските, националните и където е подходящо, в регионалните и местните администрации с новаторски, приобщаващи и подпомагащи езикови технологии, което ще намали неравенствата между езиците и езиковите общности, ще насърчи равния достъп до услуги, ще стимулира мобилността на предприятията, гражданите и работниците в Европа и ще гарантира постигането на приобщаващ многоезичен цифров единен пазар;

15.  отбелязва, че езиковите технологии са достъпни първо на английски език; съзнава, че големите световни и европейски производители и дружества често разработват също така езикови технологии за основните европейски езици с относително големи пазари: испански, френски и немски (дори за тези езици липсват ресурси в някои подобласти); подчертава обаче, че следва да бъдат предприети общи действия на равнището на ЕС (политика, финансиране, научноизследователска и развойна дейност), за да се обезпечи развитието на езиковите технологии за по-малко разпространените официални езици на ЕС, както и да бъдат започнати специални действия на равнище ЕС (политика, финансиране, научни изследвания и образование) с цел включване и насърчаване на регионалните и малцинствените езици в това развитие;

16.  Настоятелно подчертава необходимостта от по-добро използване на новите технологични подходи, които да се основават на по-голяма изчислителна мощност и по-добър достъп до значителни обеми от данни, с цел насърчаване на разработването на невронни мрежи за задълбочено учене, които правят технологиите в областта на човешките езици действително решение за преодоляване на езиковите бариери; поради това призовава Комисията да гарантира достатъчно финансиране в подкрепа на това технологично развитие;

17.  отбелязва, че езиците с по-малък брой на говорещите ги се нуждаят от подходяща подкрепа от заинтересованите страни, включително производството на отливки за диакритични знаци, производителите на клавиатури и системите за управление на съдържание, с цел правилно съхранение, обработка и визуализиране на съдържанието на такива езици; изисква Комисията да направи оценка на това как тази подкрепа може да бъде насърчена и да стане предмет на препоръка в процеса на възлагане на обществени поръчки в рамките на ЕС;

18.  подчертава необходимостта от укрепване на сътрудничеството между промишлеността и собствениците на данни; подчертава необходимостта от адаптиране на регулаторната рамка и гарантиране на по-отворена и оперативно съвместима експлоатация и събиране на езиковите ресурси;

19.  счита, че на ИКТ интеграторите в ЕС следва да се предоставят икономически стимули за ускоряване на предоставянето на услуги в облак, за да се даде възможност за безпроблемното интегриране на технологиите в областта на човешките езици в техните приложения за електронна търговия, по-специално за да се гарантира, че МСП се възползват от предимствата на автоматизирания превод;

20.  подчертава, че Европа трябва да гарантира своята водеща позиция в областта на основания на езиците изкуствен интелект; припомня, че дружествата от ЕС са в най-добра позиция да предоставят решения, адаптирани към специфичните за нашата култура, общество и икономика потребности;

21.  призовава Комисията да подкрепи финансово субтитрирането, дублажа и превода на видеоигри и компютърни приложения на малцинствени езици;

22.  отбелязва, че настоящите цифрови инструменти и ресурси за по-малко използваните езици, включително цифровата наличност на всички ортографии и средства за превод и цифровизация на жестомимичен език, са недостатъчни; призовава Комисията и държавите членки да подкрепят финансово проекти за разработване, събиране и пропагандиране на най-добрите ресурси, включително клавиатури, речници, преводачески софтуер и най-добри практики за използването на езици, изправени пред заплахата от цифрово изчезване.

ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

24.4.2018

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

61

1

2

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Zigmantas Balčytis, José Blanco López, David Borrelli, Jonathan Bullock, Cristian-Silviu Buşoi, Reinhard Bütikofer, Jerzy Buzek, Angelo Ciocca, Edward Czesak, Jakop Dalunde, Pilar del Castillo Vera, Christian Ehler, Fredrick Federley, Ashley Fox, Adam Gierek, Theresa Griffin, Rebecca Harms, Hans-Olaf Henkel, Eva Kaili, Kaja Kallas, Barbara Kappel, Krišjānis Kariņš, Seán Kelly, Jeppe Kofod, Peter Kouroumbashev, Zdzisław Krasnodębski, Miapetra Kumpula-Natri, Christelle Lechevalier, Janusz Lewandowski, Paloma López Bermejo, Edouard Martin, Angelika Mlinar, Csaba Molnár, Nadine Morano, Dan Nica, Angelika Niebler, Morten Helveg Petersen, Miroslav Poche, Julia Reda, Paul Rübig, Massimiliano Salini, Algirdas Saudargas, Neoklis Sylikiotis, Dario Tamburrano, Evžen Tošenovský, Claude Turmes, Vladimir Urutchev, Kathleen Van Brempt, Henna Virkkunen, Martina Werner, Lieve Wierinck, Hermann Winkler, Flavio Zanonato, Carlos Zorrinho

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Pilar Ayuso, Cornelia Ernst, Francesc Gambús, Françoise Grossetête, Werner Langen, Rupert Matthews, Răzvan Popa, Dominique Riquet, Theodor Dumitru Stolojan

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване

Rosa D’Amato

ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

61

+

ALDE

Fredrick Federley, Kaja Kallas, Angelika Mlinar, Morten Helveg Petersen, Dominique Riquet, Lieve Wierinck

ECR

Edward Czesak, Ashley Fox, Hans-Olaf Henkel, Zdzisław Krasnodębski, Rupert Matthews, Evžen Tošenovský

EFDD

Rosa D’Amato, Dario Tamburrano

ENF

Barbara Kappel

GUE/NGL

Cornelia Ernst, Paloma López Bermejo, Neoklis Sylikiotis

NI

David Borrelli

PPE

Pilar Ayuso, Cristian-Silviu Buşoi, Jerzy Buzek, Pilar del Castillo Vera, Christian Ehler, Francesc Gambús, Françoise Grossetête, Krišjānis Kariņš, Seán Kelly, Werner Langen, Janusz Lewandowski, Nadine Morano, Angelika Niebler, Paul Rübig, Massimiliano Salini, Algirdas Saudargas, Theodor Dumitru Stolojan, Vladimir Urutchev, Henna Virkkunen, Hermann Winkler

S&D

Zigmantas Balčytis, José Blanco López, Adam Gierek, Theresa Griffin, Eva Kaili, Jeppe Kofod, Peter Kouroumbashev, Miapetra Kumpula-Natri, Edouard Martin, Csaba Molnár, Dan Nica, Miroslav Poche, Răzvan Popa, Kathleen Van Brempt, Martina Werner, Flavio Zanonato, Carlos Zorrinho

VERTS/ALE

Reinhard Bütikofer, Jakop Dalunde, Rebecca Harms, Julia Reda, Claude Turmes

1

-

EFDD

Jonathan Bullock

2

0

ENF

Angelo Ciocca, Christelle Lechevalier

Легенда на използваните знаци:

+  :  „за“

-  :  „против“

0  :  „въздържал се“


ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

19.6.2018

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

21

0

4

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Dominique Bilde, Andrea Bocskor, Silvia Costa, Angel Dzhambazki, Jill Evans, María Teresa Giménez Barbat, Petra Kammerevert, Svetoslav Hristov Malinov, Curzio Maltese, Rupert Matthews, Stefano Maullu, Luigi Morgano, Momchil Nekov, Michaela Šojdrová, Yana Toom, Julie Ward, Bogdan Brunon Wenta, Bogdan Andrzej Zdrojewski, Milan Zver, Krystyna Łybacka

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Marlene Mizzi, Liliana Rodrigues, Algirdas Saudargas, Remo Sernagiotto, Francis Zammit Dimech


ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

21

+

ALDE

María Teresa Giménez Barbat, Yana Toom

GUE/NGL

Curzio Maltese

PPE

Andrea Bocskor, Svetoslav Hristov Malinov, Stefano Maullu, Algirdas Saudargas, Michaela Šojdrová, Bogdan Brunon Wenta, Francis Zammit Dimech, Bogdan Andrzej Zdrojewski, Milan Zver

S&D

Silvia Costa, Petra Kammerevert, Krystyna Łybacka, Marlene Mizzi, Luigi Morgano, Momchil Nekov, Liliana Rodrigues, Julie Ward

VERTS/ALE

Jill Evans

0

-

 

 

4

0

ECR

Angel Dzhambazki, Rupert Matthews, Remo Sernagiotto

ENF

Dominique Bilde

Легенда на използваните знаци:

+  :  „за“

-  :  „против“

0  :  „въздържал се“

Последно осъвременяване: 29 август 2018 г.Правна информация