Процедура : 2016/2237(INL)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A8-0231/2018

Внесени текстове :

A8-0231/2018

Разисквания :

Гласувания :

PV 05/07/2018 - 6.17

Приети текстове :

P8_TA(2018)0317

ДОКЛАД     
PDF 809kWORD 90k
27.6.2018
PE 612.248v02-00 A8-0231/2018

с препоръки към Комисията относно устава за социалните и основаните на солидарност предприятия

(2016/2237(INL))

Комисия по правни въпроси

Докладчик: Иржи Мащалка

(Право на инициатива – член 46 от Правилника за дейността)

Докладчик по становище (*): Хайнц К. Бекер

(*) Процедура с асоциирани комисии – член 54 от Правилника за дейността

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
 ПРИЛОЖЕНИЕ КЪМ ПРЕДЛОЖЕНИЕТО ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ:ПРЕПОРЪКИ ОТНОСНО СЪДЪРЖАНИЕТО НА ИСКАНОТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ
 ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ
 СТАНОВИЩЕ на комисията по заетост и социални въпроси
 ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ
 ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

с препоръки към Комисията относно устава за социалните и основаните на солидарност предприятия

(2016/2237(INL))

Европейският парламент,

–  като взе предвид своята декларация от 10 март 2011 г. относно създаването на европейски устави на взаимоспомагателните дружества, сдруженията и фондациите,

–  като взе предвид член 225 и член 50 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–  като взе предвид своята резолюция от 19 февруари 2009 г. относно социалната икономика(1),

–  като взе предвид своята резолюция от 20 ноември 2012 г. относно инициативата за социалното предприемачество – Създаване на благоприятна среда за насърчаване на социалните предприятия като основни участници в икономиката и социалната иновативност(2),

–  като взе предвид своята резолюция от 10 септември 2015 г. относно социалното предприемачество и социалните иновации в борбата срещу безработицата(3),

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 7 декември 2015 г. на тема „Насърчаването на социалната икономика като основен двигател на икономическото и социалното развитие в Европа“(4),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 13 април 2011 г., озаглавено „Акт за единния пазар – Дванадесет лоста за насърчаване на растежа и укрепване на доверието – „Заедно за нов тип икономически растеж“ (COM(2011)0206),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 25 октомври 2011 г., озаглавено „Инициатива за социалното предприемачество – Създаване на благоприятна среда за насърчаване на социалните предприятия като основни участници в икономиката и социалната иновативност“ (COM(2011)0682),

–  като взе предвид Регламент (EО) № 346/2013 на Европейския парламент и на Съвета(5),

–  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1296/2013 на Европейския парламент и на Съвета(6) и по-специално член 2, параграф 1 от него,

–  като взе предвид Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета(7), и по-специално член 20 от нея,

–  като взе предвид Регламент (ЕО) № 1435/2003 на Съвета(8),

–  като взе предвид своята резолюция от 14 март 2013 г., съдържаща препоръки към Комисията относно Устава на европейското взаимоспомагателно дружество(9),

–  като взе предвид възложеното от Комисията по заетост и социални въпроси на Европейския парламент проучване от юли 2011 г., озаглавено „Ролята на взаимоспомагателните дружества през ХХІ век“,

–  като взе предвид доклада на експертната група за социално предприемачество към Комисията (GECES) от октомври 2016 г. относно „Социалните предприятия и социалната икономика в бъдеще“(10),

–  като взе предвид възложеното от Тематичен отдел В на Европейския парламент проучване от февруари 2017 г., озаглавено „Устав за социалните и основаните на солидарност предприятия“,

–  като взе предвид членове 46 и 52 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по правни въпроси и становището на комисията по заетост и социални въпроси (A8-0231/2018),

А.  като има предвид, че понятията „социално предприятие“ и „основано на солидарност предприятие“ често се използват като синоними, макар че предприятията, които те назовават, не винаги са от един и същи тип и могат да се различават значително в отделните държави членки; като има предвид, че понятието „социално предприятие“ се отнася по същество за традиционни организации на социалната икономика, като например кооперации, взаимоспомагателни организации, асоциации и фондации; като има предвид, че понятието „социално предприятие“ поражда сериозни дискусии сред представителите на социалните науки и юристите; като има предвид, че явно е наложително да се пристъпи без забавяне към по-добро признаване на концепцията за „социално и основано на солидарност предприятие“ чрез установяване на основна правна дефиниция, която може да има сериозен принос към усилията, полагани от Европейския съюз и държавите членки, за развитие на социалните и основаните на солидарност предприятия, така че те да могат да се възползват и от вътрешния пазар;

Б.  като има предвид, че социалната и основана на солидарност икономика има съществен принос за икономиката на Съюза; като има предвид, че в своите резолюции от 19 февруари 2009 г., 20 ноември 2012 г. и 10 септември 2015 г. Парламентът подчертава, че социалната и основана на солидарност икономика осигурява заетост на над 14 милиона души, което представлява около 6,5% от работещите в ЕС и 10% от предприятията в ЕС; Като има предвид, че този сектор се доказа като особено устойчив на икономическата и финансова криза и има потенциал за социални и технологични иновации, създаване на достойни, приобщаващи и устойчиви работни места на местно равнище, насърчаване на икономическия растеж, опазването на околната среда и укрепване на социалното, икономическото и регионалното сближаване; като има предвид, че социалните и основаните на солидарност предприятия очертават нови пътища за справяне със социалните проблеми в бързо променящия се свят; като има предвид, че социалната и основана на солидарността икономика продължава да се развива и по този начин представлява двигател на растежа и заетостта и следва да бъде насърчавана и подкрепяна;

В.  като има предвид, че съществуват значителни различия между държавите членки по отношение на начина, по който те регулират социалните и основаните на солидарност предприятия и организационните форми, с които разполагат социалните предприемачи съгласно техните правни системи; като има предвид, че различните организационни форми, които приемат социалните и основаните на солидарност предприятия, зависят от съществуващите правни рамки, от политическата икономика на социалното подпомагане и на солидарността, както и от културните и историческите традиции в дадена държава членка;

Г.  като има предвид, че в някои държави членки са създадени специфични правни форми или чрез адаптиране на кооперативния модел, на взаимоспомагателните организации, асоциациите и фондациите, или чрез въвеждането на правни форми, които признават социалния ангажимент, поет от множество субекти, и които включват някои характеристики, специфични за социалните и основаните на солидарност предприятия; като има предвид, че в други държави членки не е създадена конкретна правна форма за основаните на солидарност предприятия и поради това те работят с вече съществуващи правни форми, включително правни форми, използвани от конвенционалните дружества, като например дружество с ограничена отговорност или публично акционерно дружество; като има предвид, че в някои държави членки правната форма, която може да бъде приета от социалните и основаните на солидарност предприятия, може да бъде незадължителна; като има предвид, че следва да се отбележи, че дори когато са предвидени специални правни форми за тези предприятия, социалните и основаните на солидарност предприятия често избират други правни форми, които отговорят по-добре на техните нужди и на техните цели;

Д.  като има предвид, че приемането на разнообразни правни рамки за социалните и основаните на солидарност предприятия в много държави членки потвърждава развитието на нов вид предприемачество, което е основано на принципите на солидарност и отчетност и което е насочено в по-голяма степен към създаването на социална добавена стойност, към местни връзки и насърчаване на по-устойчива икономика; като има предвид, че тези различия също така потвърждават, че социалното предприемачество е новаторска област с положителен ефект;

Е.  като има предвид, че в своята резолюция от 10 септември 2015 г. относно социалното предприемачество и социалните иновации в борбата срещу безработицата Парламентът подчерта, че социалните иновации са свързани с разработването и прилагането на нови идеи – независимо дали става дума за продукти, услуги или модели на социална организация, които имат за цел да се отговори на новите потребности и предизвикателства, свързани със социалната сфера, териториалното развитие и с околната среда, като например застаряването на населението, обезлюдяването, съвместяването на професионалния и семейния живот, управлението на многообразието, борбата с безработицата сред младежта, интегрирането на най-силно изключените от пазара на труда лица и борбата срещу изменението на климата;

Ж.  като има предвид, че в светлината на това разнообразие от правни форми, които са на разположение за създаването на социални и основани на солидарност предприятия в държавите членки, към настоящия момент в Европейския съюз няма консенсус за създаване на специфична форма на социално предприятие; като има предвид, че Парламентът вече подчерта важността на разработването на нови правни рамки на равнището на Съюза, но винаги е посочвал, че за предприятията те следва да бъдат въпрос на избор по отношение на националната рамка и да се предшестват от оценка на въздействието, за да се вземе под внимание съществуването на различни социални бизнес модели в държавите членки; като има предвид, че Парламентът също така подчерта, че всички мерки следва да докажат добавена стойност за целия Съюз;

З.  като има предвид, че социалният диалог е от жизненоважно значение както за осъществяването на целта за социална пазарна икономика, включваща пълна заетост и социален напредък, така и за конкурентоспособността и справедливостта в рамките на европейския вътрешен пазар; като има предвид, че социалният диалог и консултациите със социалните партньори при разработването на политиките на ЕС представляват основна социална иновация;

И.  като има предвид, че наличието на избор на правна форма има предимството, че позволява на социалните и основаните на солидарност предприятия да формират структурата си по начина, който им подхожда най-добре при конкретните обстоятелства, традицията, на която се базират, и вида дейност, която желаят да извършват;

Й.  като има предвид, че независимо от гореизложеното, от националния опит на равнището на държавите членки може да се изведат някои отличителни характеристики и критерии, на които следва да отговаря дадено социално и основано на солидарност предприятие, независимо от приетата от него юридическа форма, за да се разглежда то като такъв вид предприятие; като има предвид, че изглежда желателно на равнището на Съюза да бъде установен общ набор от характеристики и критерии под формата на минимални стандарти, за да се създаде по-ефективна и съгласувана правна уредба за тези предприятия и за да се гарантира, че въпреки своето разнообразие всички социални предприятия имат обща идентичност, независимо от държавата членка на учредяване; като има предвид, че институционалните характеристики следва да спомагат за това социалните предприятия да могат и занапред да имат предимство пред алтернативните начини за организиране на производството на услуги, включително социални услуги;

К.  като има предвид, че съгласно определението в съобщението на Комисията от 25 октомври 2011 г. („Инициатива за социалното предприемачество“) „Социалното предприятие е стопански субект в социалната икономика, чиято основна цел е да оказва обществено въздействие, а не да извлича печалби за своите собственици или акционери. То работи чрез предоставяне на стоки и услуги на пазара по предприемачески и иновативен начин и използва печалбите си предимно за постигане на социални цели. Управлява се открито и отговорно, и по-специално включва служителите, потребителите и заинтересованите страни, засегнати от търговската му дейност“;

Л.  като има предвид, че за целите на Регламент (ЕС) № 1296/2013 „социално предприятие“ означава предприятие, независимо от правната му форма, което:

а)   в съответствие със своя учредителен договор, устав или друг правен документ за създаването му има за основна цел постигането на измеримо, положително социално въздействие, а не генерирането на печалба за своите собственици, членове и акционери, и което:

i)   предоставя услуги или стоки, които генерират социална възвращаемост и/или

ii)   използва метод за производство на стоки или услуги, който въплъщава неговата социална цел;

б)   използва своята печалба преди всичко за постигането на основната си цел и е въвело предварително определени процедури и правила относно всяко разпределяне на печалба между акционери и собственици, което гарантира, че това разпределение не накърнява основната цел; както и

в)   се управлява по предприемачески, отчетен и прозрачен начин, по-специално чрез включване в управлението на работници, клиенти и заинтересовани страни, засегнати от стопанската му дейност;

М.   като има предвид, че в своята резолюция от 10 септември 2015 г. Парламентът отбеляза, че предприятията на социалната и основана на солидарност икономика, за които не е задължително да бъдат организации с нестопанска цел, са предприятия, чиято основна цел е да изпълнят социалното си предназначение, което може да бъде създаване на заетост за уязвимите групи, осигуряване на услуги за техните членове или в по-общ смисъл генериране на положително социално и екологично въздействие, като реинвестират печалбата си главно за постигане на тези цели; като има предвид, че предприятията на социалната и солидарна икономика се отличават с ангажимента си към утвърждаването на следните ценности:

–   предимство на личностните и социалните цели пред интересите на капитала;

–   демократично управление от страна на членовете;

–   съчетаване на интересите на членовете и на ползвателите с общия интерес;

–   защита и прилагане на принципите на солидарност и отговорност;

–   реинвестиране на излишъка от средства в дългосрочните цели за развитие или за предоставянето на услуги от интерес за членовете или на услуги от общ интерес;

–   доброволно и отворено членство;

–  автономно управление, независимо от публичните органи;

Н.  като има предвид, че горепосочените определения са съвместими и обединяват всички общи характеристики на всички социални и основани на солидарност предприятия, независимо от държавата членка на учредяване и от правната форма, която са избрали да приемат съгласно националното законодателство; като има предвид, че тези характеристики следва да представляват основата за широкообхватна и по-определена правна дефиниция на „социално предприятие“, по която да се постигне всеобщо съгласие на равнището на Съюза;

О.  като има предвид, че социалните предприятия са частни организации, независими от публичните органи;

П.  като има предвид, че социалните предприятия функционират на пазара по предприемачески начин; като има предвид, че това означава, че социалните предприятия извършват дейности от икономически характер;

Р.  като има предвид, че селските райони предлагат значителни възможности за социалните предприятия и че поради това от основно значение е наличието на подходяща инфраструктура в селските региони;

С.  като има предвид, че образованието и обучението трябва да бъдат приоритетни области при насърчаването на предприемаческа култура сред младите хора;

Т.  като има предвид, че във взаимоспомагателните дружества, извършващи дейност в областта на здравеопазването и социалното подпомагане в Съюза, са заети 8,6 милиона души и че те предоставят подкрепа на 120 милиона граждани; тези взаимоспомагателни дружества имат пазарен дял от 24% и генерират над 4% от БВП на Съюза;

У.  като има предвид, че приносът за създаването на социална стойност трябва да бъде основната цел на социалните и основаните на солидарност предприятия; като има предвид, че тези социални предприятия следва да имат като изрична цел ползата за общността като цяло или за конкретна група хора, излизаща извън рамките на членовете; като има предвид, че социалната цел, преследвана от социалните предприятия, следва да бъде ясно посочена в учредителните им документи; като има предвид, че понятието „социално и основано на солидарност предприятие“ не следва да се смесва с понятието „корпоративна социална отговорност (КСО)“, макар че някои търговски предприятия със значителни дейности, свързани с КСО, могат да имат силно взаимодействие със социалното предприемачество; като има предвид, че социалните предприятия не трябва да имат за цел генерирането на традиционна търговска печалба, а вместо това трябва да използват всяка създадена добавена стойност за по-нататъшното развитие на проекти, насочени към подобряване на средата за техните целеви групи;

Ф.  като има предвид, че цифровизацията, амбициозните цели в областта на изменението на климата, миграцията, неравенствата, развитието на общностите, особено в маргинализираните райони, социалните и здравните услуги, нуждите на хората с увреждания и борбата срещу бедността, социалното изключване, дългосрочната безработица и неравенството между половете и специфичните екологични задачи предлагат голям потенциал за социалното предприемачество; като има предвид, че социалните и основаните на солидарност предприятия развиват дейност на пазара по предприемачески начин, поемайки икономически рискове;

Х.  като има предвид, че социалните и основаните на солидарност предприятия следва да извършват дейности, полезни за обществото; като има предвид, че те могат да развиват широк спектър от дейности; като има предвид, че социалните и основаните на солидарност предприятия, обикновено се занимават с предоставянето на услуги, предназначени да подобрят условията на живот на общността, по-специално услуги за оказване на подкрепа на хората в несигурни условия или засегнати от социално-икономическо изключване и за улесняване на интеграцията на работа за групите в неравностойно положение; като има предвид, че в светлината на създаваната от тях социална добавена стойност и тяхната способност за реинтегриране на дългосрочно безработни хора и за засилване на социалното сближаване и икономическия растеж, има обща тенденция в националното законодателство да се разширява обхватът на дейностите, с които социалните предприятия имат право да се занимават, при условие че те са от общ интерес и/или от обществена полза, като например предоставянето на обществени услуги, включително в областите на образованието, здравеопазването, културата, жилищното настаняване, отдиха и околната среда;

Ц.  като има предвид, че социалните и основаните на солидарност предприятия предоставят бизнес модел за ХХІ век, който балансира финансовите и социалните нужди; като има предвид, че в резултат от разширяването на дейността си в нови области на производство на стоки или предоставянето на услуги, включително в областите на околната среда, здравеопазването, културата, образованието и отдиха, и/или въвеждането на иновативни методи на производство или организация на труда, предназначени да отговорят на новите социални, териториални и екологични изисквания и предизвикателства, като например застаряването на населението, обезлюдяването, равновесието между професионалния и личния живот, управлението на многообразието, борбата с младежката безработица, интеграцията на най-силно изключените от пазара на труда лица и борбата с изменението на климата, социалните и основаните на солидарност предприятия се свързват като цяло със социалните, технологичните и икономическите иновации;

Ч.  като има предвид, че социалните предприятия, поради своя социален и интегриращ характер, предлагат заетост на групите работници, които най-често са изключени от пазара на труда, и като има предвид и че те оказват съществен принос за реинтеграцията на дългосрочно безработните лица и за борбата с безработицата като цяло, като по този начин спомагат за социалното сближаване и за икономическия растеж;

Ш.  като има предвид, че социалната икономика, поради особения характер на нейните предприятия и организации и поради своите специфични правила, социални ангажименти и иновативни методи е доказала нееднократно своята устойчивост в неблагоприятни икономически ситуации, както и своя потенциал да се възстановява бързо след кризисни ситуации;

Щ.  като има предвид, че финансовото участие на работниците и служителите – най-вече в малки и средни предприятия – често служи за постигането на социална цел, както показва примерът на най-добра практика за успешна реинтеграция на дългосрочно безработни лица в Испания посредством правната форма на дружество „Sociedad Laboral (SL)“, чрез която търсещите работа лица могат да използват получаваното от тях обезщетение за безработица за учредяването на дружество и да създадат допълнителни работни места, като държавата предоставя подкрепа и консултации по въпросите на управлението;

Аа.  като има предвид, че социалните и основаните на солидарност предприятия не винаги са организации с нестопанска цел, а могат да бъдат и със стопанска цел, при условие че техните дейности отговарят напълно на критериите за получаване на знака за европейска социална икономика; като има предвид, че независимо от това основният фокус на социалните и основаните на солидарност предприятия следва да бъде насочен преди всичко към социалните ценности и към положителното и трайно въздействие върху благосъстоянието на обществото и икономическото развитие, а не към реализирането на печалба за своите собственици, членове и акционери; като има предвид, че в този контекст от съществено значение за социалните и основаните на солидарност предприятия е налагането на сериозно ограничение за разпределение на печалбите сред членовете и акционерите, известно също като „заключване на активите“; като има предвид, че ограничено разпределение на печалбите може да се разреши, като се вземе предвид правната форма, възприета от социалното предприятие, но процедурите и правилата за това разпределение следва да бъдат установени по такъв начин, че да гарантират, че то не накърнява основната социална цел на предприятието; като има предвид, че при всички случаи най-значимият и важен дял от печалбите, реализирани от едно социално и основано на солидарност предприятие следва да се реинвестират или да се използват по друг начин с оглед поддържането и постигането на неговите социални цели;

Аб.  като има предвид, че за да бъде ефективно, това ограничение за неразпределяне следва да обхваща множество аспекти, най-вече изплащане на периодични дивиденти, разпределяне на натрупаните резерви, прехвърляне на остатъчните активи при закриването на предприятието, трансформиране на социалното предприятие в друг вид организация, ако това е разрешено, и загуба на статуса на социално предприятие; като има предвид, че ограничението за неразпределяне също би могло да бъде нарушено непряко чрез изплащане на възнаграждение на служителите или директорите, което е неоправдано и над пазарните равнища;

Ав.  като има предвид, че социалните и основаните на солидарност предприятия следва да бъдат управлявани в съответствие с демократичните модели на управление, включващи участието в процеса на вземане на решения на работници, клиенти и заинтересовани лица, засегнати от дейността на предприятието; като има предвид, че този модел на участие представлява структурна процедура за контрол на действителното осъществяване на социалните цели на организацията; като има предвид, че правомощията на членовете в процеса на вземане на решения не следва да се основават единствено или предимно на капиталовия дял, който те притежават, дори когато моделът, приет от социалното и основано на солидарност предприятие е този на търговско дружество;

Аг.   като има предвид, че в някои държави членки социалните и основаните на солидарност предприятия могат да приемат правната форма на търговски дружества; като има предвид, че възможността такива дружества да се признават за социални и основани на солидарност предприятия на равнището на ЕС следва да бъде обвързана с изпълнението на изисквания и условия, които спомагат за разрешаване на потенциалните противоречия между формата на дружеството и модела на социално предприятие;

Ад.  като има предвид, че третирането на работниците в социалните предприятия следва да бъде съпоставимо с това на работниците в традиционните стопански предприятия;

Ае.  като има предвид, че положителното въздействие на социалните и основаните на солидарност предприятия върху обществото може да обоснове приемането на конкретни действия в тяхна подкрепа, като например изплащане на субсидии и приемане на мерки за по-благоприятно данъчно облагане и възлагане на обществени поръчки; като има предвид, че тези мерки следва по принцип да се считат за съвместими с Договорите, тъй като имат за цел улесняване на развитието на икономически дейности или области, предназначени основно да оказват положително въздействие върху обществото, а способността на тези предприятия да набират средства и да осъществяват печалби е значително по-ограничена от тази на търговските предприятия;

Аж.  като има предвид, че Регламент (ЕС) № 346/2013 на Европейския съюз и на Съвета(11) определя условията и изискванията за създаването на европейски фондове за социално предприемачество;

Аз.  като има предвид, че Съюзът следва да създаде сертификат или знак за социалните и основаните на солидарност предприятия с цел да се повиши видимостта на тези предприятия и да се насърчи създаването на по-съгласувана правна рамка; като има предвид, че е от съществено значение публичните органи да извършват проверки и да гарантират, че дадено предприятие отговаря на изискванията за знак за социално и основано на солидарност предприятие, преди да му бъде присъден такъв знак, и съответно да може да се възползва от всяка мярка, установена на равнището на ЕС в полза на такива предприятия; като има предвид, че сертификатите следва да се отнемат от социалните и основаните на солидарност предприятия, в случай че не спазват тези изисквания и правните си задължения;

Аи.  като има предвид, че социалните и основаните на солидарност предприятия следва да издават ежегодно социални доклади, в които да се отчитат най-малко за своята дейност, резултатите си, участието на заинтересовани лица, разпределението на печалбите, заплатите, субсидиите и други получени обезщетения;

1.  изтъква жизненоважното значение на приблизително 2 милиона предприятия на социалната и основана на солидарност икономика в Европа(12), в които са заети над 14,5 милиона души(13), и безценния им принос за създаването на качествени работни места, за социалното и регионалното сближаване и за постоянния икономически растеж в рамките на вътрешния пазар;

2.   призовава Комисията да въведе на равнището на Съюза европейски знак за социална икономика, който да бъде присъждан на основани на социалната икономика и основани на солидарност предприятия и който да се базира на ясни критерии, определени така, че да бъдат подчертани специфичните характеристики на тези предприятия и тяхното социално въздействие, да се увеличи тяхната видимост, да се насърчат инвестициите, да се улесни достъпът до финансиране и достъпът до единния пазар за предприятията, желаещи да разширят дейността си в национален мащаб или към други държави членки, като същевременно спазват различните правни форми и рамки в сектора и в държавите членки;

3.  счита, че европейският знак за социална икономика следва да бъде на разположение на частни организации и субекти, които отговарят стриктно на правните изисквания за социално и основано на солидарност предприятие за всички свои дейности, независимо от юридическата форма на учредяването им в дадена държава членка; отбелязва, че знакът следва да се прилага от предприятието на доброволен принцип;

4.  счита, че европейският знак за социална икономика следва да се прилага от предприятията на доброволен принцип, но трябва да бъде признат от всички държави членки;

5.  счита, че правните изисквания за придобиване и запазване на европейски знак за социална икономика следва да бъдат определени с позоваване на някои характеристики и общи критерии, по-специално на тези, изложени в приложението към настоящата резолюция;

6.  подчертава, че като се има предвид нарастващото търсене на социални услуги, социалните предприятия в Съюза придобиват все по-голямо значение при предоставянето на социални услуги за подпомагане на хората, изложени на риск от или в положение на бедност и социално изключване; подчертава, че социалните и основаните на солидарност предприятия не следва да заместват, а по-скоро да играят допълваща роля по отношение на предоставяните публични социални услуги; обръща внимание на значението на социалните и основаните на солидарност предприятия, предоставящи социални, здравни или образователни услуги и изпълняващи специфични екологични задачи в сътрудничество с местни органи и доброволци; подчертава, че социалните и основаните на солидарност предприятия потенциално могат да предложат решение на някои социални предизвикателства чрез прилагане на подход „отдолу нагоре“;

7.  изтъква, че социалните и основаните на солидарност предприятия предоставят възможности за заетост на хора с увреждания, както и на хора от други групи в неравностойно положение;

8.  посочва, че социалните и основаните на солидарност предприятия имат силна местна и регионална основа, което им дава предимството да познават по-добре специфичните потребности и да могат да предлагат продукти и услуги, които се търсят в района, като по този начин подобряват икономическото, социалното и териториалното сближаване;

9.  отбелязва, че социалните и основаните на солидарност предприятия могат да допринесат за по-голямо равенство между половете и за намаляване на разликата в заплащането на жените и мъжете;

10.  подчертава необходимостта да се предлага заетост на онези, които най-често са изключени от пазара на труда, чрез реинтегриране на дългосрочно безработните лица и борба с безработицата като цяло;

11.  счита, че следва да бъде установен механизъм, включващ държавите членки, чрез който субекти, които отговарят на съответните правни изисквания, могат да получат европейския знак за социална икономика; всяко юридическо лице, което е уредено от частното право и отговаря на правните критерии, следва да има право да придобие знак на ЕС, независимо от това дали държавата членка, в която е учредено, има специална юридическа форма за социални и основани на солидарност предприятия;

12.  счита, че в тясно сътрудничество с държавите членки следва да бъде създаден механизъм с цел защита на европейския знак за социална икономика и предотвратяване на създаването и функционирането на „фалшиви“ социални предприятия; този механизъм следва да гарантира, че предприятията, обозначени с европейски знак за социална икономика, биват редовно проверявани по отношение на спазването от тях на свързаните със знака разпоредби; счита, че държавите членки следва да установят ефективни и пропорционални санкции, за да се гарантира, че знакът не се придобива или използва неправомерно;

13.  счита, че социалните и основаните на солидарност предприятия, обозначени с европейски знак за социална икономика, следва да бъдат признати като такива във всички държави членки в зависимост от дейностите, които осъществяват, и следва да се ползват със същите обезщетения, права и задължения както предприятията, учредени съгласно законодателството на държавата членка, в която извършват дейност;

14.  подчертава необходимостта от широко и приобщаващо определение в рамките на Съюза, което да изтъква значението на принципа, че значителен процент от печалбите, реализирани от предприятието, следва да бъдат реинвестирани или използвани по друг начин за постигане на социалната цел на социалното и основаното на солидарност предприятие; подчертава особените предизвикателства, пред които са изправени социалните кооперации и социалните предприятия за трудова интеграция при изпълнението на своята мисия да помагат на онези, които най-често са изключени от пазара на труда, и подчертава необходимостта тези организации да бъдат включени в новия знак;

15.  счита, че минималните критерии и правни изисквания за придобиване и запазване на европейския знак за социална икономика трябва да бъдат обществено полезна дейност, която следва да бъде определена на равнището на Съюза; подчертава, че тази дейност следва да бъде измерима от гледна точка на социалното въздействие в области като социална интеграция на уязвими лица, интеграция на пазара на труда на лицата, изложени на риск от изключване, на качествени и устойчиви работни места, намаляване на неравенствата между половете, борба с маргинализирането на мигрантите, подобряване на равните възможности чрез здравеопазване, образование, култура и достойно жилищно настаняване и борба с бедността и неравенството; подчертава, че социалните и основаните на солидарност предприятия трябва да спазват в своята дейност най-добрите практики по отношение на условията на труд и заетост;

16.  подчертава, че разходите и формалностите, необходими за получаването на знака, следва да бъдат минимални, за да се избегне поставянето на социалните предприятия в неблагоприятно положение, като се обърне специално внимание на малките и средните социални и основани на солидарност предприятия; съответно, общите за целия Съюз критерии трябва да бъдат прости, ясни и основани по-скоро на материални, отколкото на формални фактори, а съответните процедури не трябва да бъдат обременяващи; отбелязва, че макар задълженията за докладване да са разумен инструмент за проверка на това дали социалните и основаните на солидарност предприятия продължават да имат право да използват европейския знак за социална икономика, честотата на такива доклади и задължителната информация, която следва да бъде включвана в тях, не трябва да бъдат прекомерно обременяващи; отбелязва, че разходите за процеса на получаване на знака или сертифициране биха могли да бъдат ограничени, ако централното администриране се осъществява на ниво национални органи, които биха могли, в сътрудничество със социалните и основаните на солидарност предприятия, да прехвърлят администрирането и обработването на знака на националното самоуправление, следвайки общоевропейско определение на критериите за социални и основани на солидарност предприятия;

17.  призовава Комисията и държавите членки активно да насърчават европейския знак за социална икономика и да популяризират социалните и икономическите ползи от социалните и основаните на солидарност предприятия, включително създаването на качествени работни места и социалното сближаване;

18.  отбелязва, че прилагането на стратегия за корпоративна социална отговорност като част от бизнес плана не е достатъчно, за да бъде едно предприятие класифицирано като социално и основано на солидарност, и поради това подчертава значението на това да се прави ясно разграничение между социално и основано на солидарност предприятие и предприятие, ангажирано с корпоративна социална отговорност;

19.  призовава Комисията да гарантира, че политиките ѝ отразяват ангажимента за създаване на благоприятна среда за социални и основани на солидарност предприятия; във връзка с това призовава Комисията да проведе, в сътрудничество с държавите членки и сектора на социалните предприятия, сравнително проучване на различните национални и регионални правни уредби относно социалните предприятия на цялата територия на ЕС, на условията на работа на социалните предприятия и техните характеристики, включително техния размер и брой, и тяхната сфера на дейност, както и на различни национални системи за сертифициране, определяне на статус и предоставяне на знак;

20.  подчертава, че социалните и основаните на солидарност предприятия имат дълга история в повечето от държавите – членки на ЕС, и са се утвърдили като съществени и важни участници на пазара;

21.  счита, че инвестиционните приоритети за социалната икономика и социалните предприятия не следва да се ограничават само до социалното приобщаване, а следва да включват заетостта и образованието, за да се отрази разнообразието от икономически дейности, в които те присъстват;

22.  призовава програмата „Еразъм за млади предприемачи“ да бъде продължена, нейният бюджет да бъде използван ефективно и информацията за програмата да стане по-лесно достъпна;

23.  призовава процедурите за създаване на социални предприятия да бъдат опростени, за да не бъде прекомерната бюрокрация пречка за социалното предприемачество;

24.   призовава Комисията да създаде, в сътрудничество с държавите членки, подлежащ на преразглеждане списък на съществуващите юридически форми в държавите членки, които имат характеристики на социални предприятия, и да актуализира този списък, като същевременно зачита историческите и правните особености на предприятията от социалната икономика;

25.  призовава Комисията да включи по-ефективно социалната икономика в законодателството на Съюза с цел да се създадат еднакви условия на конкуренция за социалните и основаните на солидарност предприятия от една страна и на другите видове предприятия от друга;

26.  подчертава значението на изграждането на мрежи сред социалните предприятия и призовава държавите членки да насърчават обмена на знания и най-добри практики в рамките на държавите членки (например чрез създаването на национални звена за контакт) и в целия Съюз, в който да участват не само самите социални и основани на солидарност предприятия, но също и традиционни предприятия, академичните среди и други заинтересовани страни; призовава Комисията, в контекста на експертната група за социалното предприемачество и в сътрудничество с държавите членки, да продължава да събира и споделя информация относно съществуващите добри практики и да анализира качествени и количествени данни относно приноса на социалните и основаните на солидарност предприятия за разработването на публичната политика и за местните общности;

27.  изтъква, че Комисията и държавите членки, както и регионалните и местните органи, следва да включват измерението, свързано със социалните предприятия, в съответните политики, програми и практики;

28.  категорично подчертава, че правилата относно дейността на социалните предприятия трябва да спазват принципите на лоялната конкуренция и не трябва да дават възможност за нелоялна конкуренция при развиването на дейност на традиционните малки и средни предприятия;

29.  призовава Комисията да направи преглед на съществуващото законодателство и по целесъобразност да представи законодателни предложения с цел създаване на по-последователна и пълна правна уредба в подкрепа на социалните и основаните на солидарност предприятия, по-специално, но не само, в областта на обществените поръчки, конкурентното и данъчното право, така че такива предприятия да се третират по начин, който съответства на техния специфичен характер и принос за социалното сближаване и икономическия растеж; счита, че подобни мерки следва да се предоставят на предприятия, получили европейски знак за социална икономика, който гарантира спазването на критериите от дадено предприятие, за да бъде считано за социално и основано на солидарност; счита, че такива законодателни предложения биха могли да улеснят социалните и основаните на солидарност предприятия да си сътрудничат и да извършват сделки с други подобни предприятия през граница;

30.  призовава Комисията и държавите членки да предприемат конкретни мерки за деблокиране и привличане на по-големи публични и частни инвестиции, необходими за социалните и основаните на солидарност предприятия, включително популяризиране на европейския знак за социална икономика;

31.  призовава за създаването на многоезична публична европейска онлайн платформа за социални и основани на солидарност предприятия, чрез която те да могат да получават информация и да обменят идеи относно създаването, възможностите и изискванията за финансиране от ЕС, участието във възлагането на обществени поръчки и възможните правни структури;

32.  счита, че е целесъобразно Комисията да разгледа възможността за създаване на линия за финансиране в подкрепа на иновациите в социалните и основаните на солидарност предприятия, по-специално когато новаторският характер на дейността, извършвана от предприятието, го затруднява да си осигури достатъчно финансиране при нормални пазарни условия; призовава Комисията и държавите членки да предприемат конкретни стъпки за улесняване на социалните и основаните на солидарност предприятия да привлекат средствата, които са им необходими, за да продължат да функционират;

33.  подчертава необходимостта от подкрепа за социалните и основаните на солидарност предприятия, като им се предоставя достатъчно финансиране, тъй като финансовата устойчивост е жизненоважна за тяхното оцеляване; подчертава необходимостта от увеличаване на финансовата подкрепа, предлагана от частни инвеститори и публични субекти за социалните и основаните на солидарност предприятия на регионално и национално равнище и на равнището на Съюза, като се отделя специално внимание на финансирането на иновациите, призовава Комисията да укрепва социалното измерение на съществуващото финансиране на Съюза в контекста на следващата многогодишна финансова рамка (МФР) за периода 2021 – 2027 г., като например Европейския социален фонд, Европейския фонд за регионално развитие и Програмата за заетост и социални иновации, с цел насърчаване на социалната икономика и социалното предприемачество; призовава Комисията да укрепи прилагането на Програмата на Европейския съюз за заетост и социални иновации и нейната ос „Микрофинансиране и социално предприемачество“ и да повиши осведомеността във финансовия сектор относно характеристиките на социалните и основаните на солидарност предприятия, както и икономическите и социални ползи от тях; счита, че е необходимо освен това да се подкрепят като цяло алтернативните начини на финансиране, като например фондове за рисков капитал, финансиране на стартиращи предприятия, микрокредити и колективно финансиране, за да се увеличат инвестициите в сектора, въз основа на европейския знак за социална икономика;

34.  призовава за ефективно използване на средствата на Съюза и изтъква, че достъпът до тези средства трябва да бъде улеснен за бенефициентите, не на последно място с цел да се подкрепят и стимулират социалните предприятия в основната им цел да оказват социално въздействие, а не да се стремят към максимизиране на печалбата, като това в крайна сметка осигурява възвръщаемост на инвестицията за обществото в дългосрочен план; призовава Комисията да преразгледа, в контекста на следващата МФР за периода 2021 – 2027 г., регулаторната рамкова уредба за социалните инвестиционни фондове, за да се улесни достъпът на социалните и основаните на солидарност предприятия до финансовия пазар; във връзка с това призовава за ефективна европейска кампания за намаляване на бюрокрацията и за популяризиране на европейския знак за социална икономика;

35.  отбелязва във връзка с това, че социалната икономика все още среща затруднения в достъпа до възлагането на обществени поръчки, като например пречки, свързани с размера и финансовия капацитет; припомня значението на ефективното прилагане на пакета от реформи в областта на обществените поръчки от страна на държавите членки с цел да се постигне по-голямо участие на тези предприятия в тръжните процедури за договори за обществени поръчки, чрез по-добро разпространяване на правилата за възлагане на обществени поръчки, критериите и информацията за търговете и чрез подобряване на достъпа до договори за такива предприятия, включително социалните клаузи и критерии, чрез опростяване на процедурите и чрез изготвяне на търговете по начин, който да ги прави по-достъпни за по-малките оператори;

36.  признава значението на предоставянето на финансова подкрепа за предприятията, участващи в социалната и солидарна икономика; призовава Комисията да взема предвид особеностите на социалните предприятия, когато същите получават държавна помощ; предлага да се улесни достъпът до финансиране по примера на категориите, предвидени в Регламент (ЕС) № 651/2014 на Комисията(14);

37.  отбелязва, че както и финансирането, предоставянето на услуги за образование и обучение за лицата, заети в социалните предприятия, особено за подобряване на предприемаческите умения и основните икономически познания за управление на предприятие, както и предоставянето на специализирана подкрепа и опростяването на административните процедури, са от основно значение за повишаване на растежа на този сектор; приканва държавите членки да въведат политики, насочени към установяване на благоприятно данъчно третиране за социалните предприятия;

38.  призовава Комисията и държавите членки да участват в събирането както на количествени, така и на качествени данни и в анализи на социалните и основаните на солидарност предприятия и техния принос за публичните политики в рамките на отделните страни и между тях, като вземат предвид специфичните особеностите на тези предприятия и като приемат релевантни и подходящи критерии с оглед на подобряване на изготвянето на политики и стратегии, и на разработването на инструменти за подпомагане на развитието на тези предприятия;

39.  отправя искане към Комисията да представи, въз основа на член 50 от Договора за функционирането на Европейския съюз, предложение за законодателен акт относно създаването на европейски знак за социална икономика, предназначен за социалните и основаните на солидарност предприятия, следвайки препоръките, изложени в приложението към настоящата резолюция;

40.  счита, че финансовото отражение на исканото предложение следва да бъде покрито от Съюза и държавите членки;

41.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция и придружаващите я препоръки на Комисията и на Съвета, както и на правителствата и парламентите на държавите членки.

(1)

Приети текстове, P6_TA(2009)0062.

(2)

Приети текстове, P7_TA(2012)0429.

(3)

Приети текстове, P8_TA(2015)320.

(4)

13766/15 SOC 643 EMPL 423.

(5)

Регламент (ЕС) № 346/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2013 г. относно европейски фондове за социално предприемачество (ОВ L 115, 25.4.2013 г., стр. 18).

(6)

Регламент (ЕС) № 1296/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. относно Програма на Европейския съюз за заетост и социални иновации („EaSI“) и за изменение на Решение № 283/2010/ЕС за създаване на Европейски механизъм за микрофинансиране за трудова заетост и социално приобщаване „Прогрес“ (ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 238).

(7)

Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. за обществените поръчки и за отмяна на Директива 2004/18/ЕО (ОВ L 94, 28.3.2014 г., стр. 65).

(8)

Регламент (ЕО) № 1435/2003 на Съвета от 22 юли 2003 г. относно устава на Европейското кооперативно дружество (SCE) (ОВ L 207, 18.8.2003 г., стр. 1).

(9)

Приети текстове, P7_TA(2013)0094.

(10)

http://ec.europa.eu/growth/content/social-enterprises-and-social-economy-going-forward-0_bg

(11)

Регламент (ЕС) № 346/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2013 г. относно европейски фондове за социално предприемачество (ОВ L 115, 25.4.2013 г., стр. 8).

(12)

https://ec.europa.eu/growth/sectors/social-economy_en

(13)

http://ec.europa.eu/social/main.jsp?catId=738&langId=en&pubId=7523, p. 47

(14)

Регламент (ЕС) № 651/2014 на Комисията от 17 юни 2014 г. за обявяване на някои категории помощи за съвместими с общия пазар в приложение на членове 107 и 108 от Договора (ОВ L 187, 26.6.2014 г., стр. 1).


ПРИЛОЖЕНИЕ КЪМ ПРЕДЛОЖЕНИЕТО ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ:ПРЕПОРЪКИ ОТНОСНО СЪДЪРЖАНИЕТО НА ИСКАНОТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ

Препоръка 1 (създаване на европейски знак за социална икономика и отговарящи на условията предприятия)

Европейският парламент счита, че законодателният акт, който ще бъде приет, следва да има за цел да създаде „европейски знак за социална икономика“, който ще се прилага на доброволен принцип за основаните на социалната икономика предприятия и солидарността (социалните и основаните на солидарност предприятия), независимо от юридическата форма, която решат да приемат в съответствие с националното законодателство.

Европейският парламент счита, че европейският знак за социална икономика следва да бъде предоставен само на предприятия, отговарящи съвкупно на следните критерии:

а)  предприятието следва да бъде частноправен субект, установен в каквато и да е форма, която съществува в държавите членки и съгласно правото на ЕС, и следва да бъде независимо от държавните и публичните органи;

б)  неговата цел трябва да бъде ориентирана основно към общ интерес или обществена полза;

в)  то трябва по същество да извършва социално полезна и солидарна дейност, т.е. неговата цел е да подкрепя чрез своите дейности групи в уязвимо положение, да се бори срещу социалното изключване, неравенството и нарушенията на основните права, включително на международно равнище, или да допринася за защитата на околната среда, биологичното разнообразие, климата и природните ресурси;

г)  то следва да бъде предмет на поне частично ограничение върху разпределянето на печалбата и на специални правила за разпределяне на печалбите и активите по време на целия си живот, включително при разпускане; във всеки случай по-голямата част от печалбите, реализирани от предприятието, следва да се реинвестират или да се използват по друг начин за постигане на социалната му цел;

д)  то следва да бъде управлявано съгласно демократични модели на управление, с участието на неговите служители, клиентите му и заинтересованите страни, засегнати от дейността му; правомощията и значението на членовете в процеса на вземане на решения не могат да се основават на дела от капитала, който те евентуално притежават;

Европейският парламент счита, че нищо не пречи традиционни предприятия да получат европейски знак за социална икономика, ако отговарят на посочените по-горе изисквания, по-специално по отношение на тяхната цел, разпределянето на печалбата, управлението и вземането на решения.

Препоръка 2 (механизъм за сертифициране, надзор и мониторинг на европейския знак за социална икономика)

Законодателният акт следва да установи механизъм за сертифициране и осъществяване на надзор и мониторинг на законния знак с участието на държавите членки и представителите на социалната икономика; този механизъм е от съществено значение за защитата на законния знак „социално и основано на солидарност предприятие“ и за запазване на присъщата му стойност. Европейският парламент счита, че този контрол би следвало да включва организации, които са представителни за сектора на социалните предприятия.

Санкциите за нарушения на съответните правила биха могли да варират от обикновена забележка до отнемане на знака.

Препоръка 3 (признаване на европейския знак за социална икономика)

Европейският знак за социална икономика следва да бъде валиден във всички държави членки. Предприятията, които са обозначени със знака, следва да бъдат признати за социални и основани на солидарност предприятия във всички държави членки. Знакът следва да позволява на всяко предприятие, което е обозначено с него, да извършва основната си дейност в други държави членки при същите изисквания, както и националните предприятия, които носят същия знак. Те следва да се ползват със същите обезщетения, права и задължения, както социалните и основаните на солидарност предприятия, учредени съгласно законодателството на държавата членка, в която развиват дейност.

Препоръка 4 (задължения за докладване)

Законодателният акт следва да изисква от социалните и основаните на солидарност предприятия, които желаят да задържат знака, да публикуват ежегодно социален доклад относно своите дейности, резултати, участието на заинтересованите лица, разпределението на печалбите, заплатите, субсидиите и другите получени обезщетения. Във връзка с това Комисията следва да бъде оправомощена да изготви образец, за да се подпомогнат социалните и основаните на солидарност предприятия в това начинание.

Препоръка 5 (насоки за добри практики)

Законодателният акт следва също така да оправомощи Комисията да изготви насоки за добри практики за социалните и основаните на солидарност предприятия в Европа. Такива добри практики трябва да включват по-специално следното:

а)  модели на ефективно демократично управление;

б)  процеси на консултации за създаването на ефективна бизнес стратегия;

в)  адаптиране към социалните нужди и към пазара на труда, по-специално на местно равнище;

г)  политика по отношение на заплатите, професионално обучение, здравословните и безопасни условия на труд и качеството на заетостта;

д)  отношения с потребителите и клиентите, както и отговор на социалните потребности, които не са задоволени от пазара или от държавата;

е)  положението на предприятието по отношение на многообразието, недискриминацията и равните възможности за мъжете и жените сред неговите членове, включително на отговорни и ръководни длъжности;

Препоръка 6 (списък на юридическите форми)

Законодателният акт следва да съдържа списък на юридическите форми на предприятията в държавите членки, отговарящи на условията за европейския знак за социална икономика. Този списък следва да се преразглежда редовно.За да се гарантира прозрачност и ефективно сътрудничество между държавите членки, този списък следва да бъде публикуван на уебсайта на Европейската комисия.

Препоръка 7 (преразглеждане на съществуващото законодателство)

Комисията се приканва да направи преглед на съществуващите законодателни актове и по целесъобразност да представи законодателни предложения за създаване на по-последователна и пълна правна уредба в подкрепа на социалните предприятия.

Препоръка 8 (относно екосистемата за социалните предприятия и сътрудничеството между държавите членки)

Комисията следва да гарантира, че политиките ѝ отразяват ангажимента за създаване на екосистема за социални предприятия. Комисията се приканва да вземе под внимание факта, че социалните и основаните на солидарност предприятия имат силно влияние на местно и регионално равнище, което им дава предимството по-добре да познават специфичните потребности и да предлагат продукти и услуги, предимно въз основа на общността, както и да повишават степента на социално и териториално сближаване. Комисията се приканва да предприеме стъпки за насърчаване на сътрудничеството между социалните и основаните на солидарност предприятия, преминаващо отвъд държавните и секторните граници, за да се стимулира обменът на знания и практики, така че да се подпомогне развитието на тези предприятия.


ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

Социалните и основаните на солидарност предприятия са част от социалната икономика. Те съчетават по-широки социални цели и цели по отношение на околната среда и общността с управление, което следва предприемачески модел. Дейностите им са разнообразни. Обикновено са ангажирани с предоставянето на социални услуги и услуги за трудова интеграция на групите в неравностойно положение, но изглежда, че има обща тенденция в националното законодателство да се разширява обхватът на дейностите, с които социалните предприятия имат право да се ангажират, при условие че те са от обществен интерес и/или в обществена полза, като например предоставянето на обществени услуги, включително в областите на образованието, културата и околната среда.

Неотдавнашната икономическа и финансова криза показа, че лицата, които са най-засегнати от последиците на кризата, са тези, които принадлежат към най-изолираните групи и групите в неравностойно положение на пазара на труда, по-специално жените, хората с увреждания, младите хора и нискоквалифицираните работници. В този контекст докладчикът би искал да припомни, че социалната и солидарна икономика осигурява заетост за над 14 милиона души, което представлява около 6,5% от работниците в ЕС и 10% от всички предприятия в Съюза.

В държавите – членки на ЕС, социалните предприятия могат да имат най-разнообразни юридически форми и статуси, вариращи от традиционните юридически форми (т.е. сдружения, фондации, кооперации, взаимоспомагателни дружества, акционерни дружества) до нови юридически форми, предназначени изключително за социални предприятия (например социалните кооперативи в Италия или ООД в Германия). Това многообразие и новаторският характер на някои от тези юридически форми налага предпазливост в тази област, която в момента се развива интензивно. Това е също така знак, че ще бъде трудно да се намери консенсус в Европа за това дали е подходящо или необходимо към настоящия момент да се създаде на равнището на ЕС на специална юридическа форма на социално предприятие.

Ето защо докладчикът приема по-предпазлив подход, който според него би могъл да спомогне за постигането на политически консенсус и, което е по-важно, може да има значителни ползи за социалните предприятия. Докладчикът предлага да се отправи призив към Комисията да въведе на равнището на ЕС „европейски знак за социална икономика“, който да се прилага на доброволен принцип, т.е. при поискване от страна на социалните предприятия, и който да бъде предоставян на онези предприятия, които отговарят на определени критерии, независимо от юридическата форма, която са решили да приемат в съответствие с националното законодателство. Този набор от критерии е определен в текста на доклада и не е изцяло нов. Той се основава на предходни текстове и резолюции на институциите на ЕС. Докладчикът би желал да подчертае в този контекст, за да избегне всякакво съмнение, че неговото определение на социалните предприятия включва организациите със стопанска цел. Ключовият елемент е, че най-голямата част от печалбите се реинвестира в дейностите на организацията и се посвещава на социалната цел.

Докладчикът счита, че идеята за предоставяне на знак би дала по-голяма видимост на социалните предприятия, би им предоставила повече възможности за достъп както до публично, така и до частно финансиране, би им помогнала да намерят по-добро финансиране и повече ползи, както и би допринесла за мобилността в рамките на Европейския съюз.

Заедно с настоящата препоръка докладчикът включва в приложението към проекта на доклада си редица други препоръки. Докладчикът предлага създаването на механизъм за сертифициране и за надзор и мониторинг на европейския законен знак с участието на държавите членки. По този начин социалните предприятия ще бъдат защитени от измами.

Докладчикът също така предлага европейският знак за социална икономика да бъде валиден във всички държави членки, което означава, че всяко предприятие, което разполага с такъв знак, следва да може да извършва основната си дейност в друга държава членка при същите условия, както националните предприятия, отличени със знака. Те следва също така да се ползват със същите обезщетения, права и задължения, както социалните предприятия, учредени съгласно законодателството на държавата членка, в която развиват дейност.

Законодателният акт следва да изисква от социалните предприятия, които желаят да задържат знака, да публикуват редовно социален доклад относно своите дейности, резултати, участие на заинтересованите лица, разпределение на печалбите, заплатите, субсидиите и другите получени обезщетения. Във връзка с това Комисията следва да бъде оправомощена да изготви образец, за да се подпомогнат социалните предприятия в това начинание.

Законодателният акт следва да оправомощи Комисията да изготви насоки за добри практики за социалните предприятия в Европа. Основните елементи, за които тези насоки следва да се отнасят, са изложени подробно в приложението.

От съображения за удобство законодателният акт следва да съдържа подлежащ на преразглеждане списък на юридическите форми на предприятията в държавите членки, отговарящи на условията за европейския знак за социална икономика.

На последно място, докладчикът приканва Комисията да направи преглед на съществуващото законодателство и по целесъобразност да представи законодателни предложения за създаване на по-последователна и пълна правна уредба в подкрепа на социалните предприятия.


СТАНОВИЩЕ на комисията по заетост и социални въпроси (23.5.2018)

на вниманието на комисията по правни въпроси

относно устава за социалните и основаните на солидарност предприятия

(2016/2237(INL))

Докладчик по становище (*): Хайнц К. Бекер

(*)  Процедура с асоциирани комисии – член 54 от Правилника за дейността

(Право на инициатива – член 46 от Правилника за дейността)

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по заетост и социални въпроси приканва водещата комисия по правни въпроси да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

А.  като има предвид, че е налице голямо разнообразие от регулаторни рамки за социалните и основаните на солидарност предприятия на национално равнище в Европа със значителни различия по отношение на правните форми (например кооперативи, сдружения, благотворителни организации, взаимоспомагателни дружества, фондации и т.н.), бизнес моделите и публичната подкрепа; като има предвид, че социалните и основаните на солидарност предприятия са участници в социалната икономика, която представлява неделима част от европейската социална пазарна икономика в социалната, образователната, културната и екологичната сфера;

Б.  като има предвид, че социалните и основаните на солидарност предприятия прилагат новаторски подход по отношение на предизвикателствата пред обществото и предоставят една много необходима подкрепа на държавите членки; като има предвид, че социалните и основаните на солидарност предприятия имат ценен принос към новаторството в социалната област; като има предвид, че социалната и основаната на солидарност икономика следва да се разглежда като една от движещите сили при развитието на социално и екологично устойчива пазарна икономика и на европейски вътрешен пазар; като има предвид, че социалните и основаните на солидарност предприятия очертават нови пътища за справяне със социалните проблеми в бързо променящия се свят; като има предвид, че въздействието на социалните и основаните на солидарност предприятия, особено по време на икономическата криза, беше изтъкнато във връзка със създаването на достойни, приобщаващи и устойчиви работни места на местно равнище, насърчаващи икономическия растеж, опазването на околната среда и укрепване на социалното, икономическото и регионалното сближаване(1);

В.  като има предвид, че цифровизацията, амбициозните цели в областта на изменението на климата, миграцията, неравенствата, развитието на общностите, особено в маргинализираните райони, социалните и здравните услуги, нуждите на хората с увреждания и борбата срещу бедността, социалното изключване, дългосрочната безработица и неравенството между половете и специфичните екологични задачи предлагат голям потенциал за социалното предприемачество; като има предвид, че социалните и основаните на солидарност предприятията развиват дейност на пазара по предприемачески начин, поемайки икономически рискове;

Г.  като има предвид, че във всички държави членки социалните и основаните на солидарност предприятия следва да имат обща идентичност, като същевременно се обръща внимание на важността на признаването на тяхното разнообразие; като има предвид, че неотдавнашно проучване, извършено от Генералната дирекция за вътрешни политики на ЕС, озаглавено „Европейски устав за социалните и основаните на солидарност предприятия“ признава добавената стойност на действията на равнище ЕС и препоръчва да се създаде устав и свързан с него етикет, сертифициране или марка вместо да се въвежда изискване за създаване на особен правен субект за социалните и основаните на солидарност предприятия;

Д.  като има предвид, че селските райони предлагат значителни възможности за социалните предприятия и че поради това от основно значение е наличието на подходяща инфраструктура в селските региони;

Е.  като има предвид, че образованието и обучението трябва да бъдат приоритетни области при насърчаването на предприемаческа култура сред младите хора;

Ж.  като има предвид, че във взаимоспомагателните дружества, извършващи дейност в областта на здравеопазването и социалното подпомагане в Съюза, са заети 8,6 милиона души и че те предоставят подкрепа на 120 милиона граждани; тези взаимоспомагателни дружества имат пазарен дял от 24% и генерират над 4% от БВП на Съюза;

З.  като има предвид, че Регламент (ЕС) № 346/2013 на Европейския съюз и на Съвета(2) определя условията и изискванията за създаването на европейски фондове за социално предприемачество;

1.  изтъква жизненоважното значение на приблизително два милиона предприятия на социалната икономика в Европа(3), в които са заети над 14,5 милиона души(4), и безценния им принос за създаването на качествени работни места, за социалното и регионалното сближаване и за постоянния икономически растеж в рамките на вътрешния пазар;

2.  подчертава, че социалните и основаните на солидарност предприятия имат дълга история в повечето от държавите – членки на ЕС, и са се утвърдили като съществени и важни участници на пазара;

3.  призовава Комисията и националните органи да зачитат историческите и правните особености на предприятията от социалната икономика, когато става въпрос за регулиране на пазара;

4.  подчертава, че като се има предвид нарастващото търсене на социални услуги, социалните предприятия в Съюза придобиват все по-голямо значение при предоставянето на социални услуги за подпомагане на хората, изложени на риск от или изпитващи бедност и социално изключване; подчертава, че социалните и основани на солидарност предприятия не следва да заместват, а по-скоро да играят допълваща роля по отношение на публично предлаганите социални услуги; обръща внимание на значението на социалните и основаните на солидарност предприятия, предоставящи социални, здравни или образователни услуги и изпълняващи специфични екологични задачи в сътрудничество с местни органи и доброволци; подчертава, че социалните и основаните на солидарност предприятия потенциално могат да предложат решение на някои социални предизвикателства чрез прилагането на подход „отдолу нагоре“;

5.  изтъква, че социалните и основаните на солидарност предприятия предоставят възможности за заетост на хора с увреждания, както и на хора от други групи в неравностойно положение;

6.  посочва, че социалните и основаните на солидарност предприятия имат силна местна и регионална основа, което им дава предимството да познават по-добре специфичните потребности и да могат да предлагат продукти и услуги, които се търсят в района, като по този начин подобряват икономическото, социалното и териториалното сближаване;

7.  отбелязва, че социалните и основаните на солидарност предприятия могат да допринесат за по-голямо равенство между половете и за намаляване на разликата в заплащането на жените и мъжете;

8.  подчертава значението на изграждането на мрежи сред социалните предприятия и призовава държавите членки да насърчават обмена на знания и най-добри практики в рамките на държавите членки (например чрез създаването на национални органи за контакт) и в целия Съюз, в който да участват не само самите социални и основани на солидарност предприятия, но също и традиционни предприятия, академичните среди и други заинтересовани страни; призовава Комисията, в контекста на експертната група за социалното предприемачество и в сътрудничество с държавите членки, да продължава да събира и споделя информация относно съществуващите добри практики и да анализира качествени и количествени данни относно приноса на социалните и основаните на солидарност предприятия за обществената политика и за местните общности;

9.  призовава за създаването на многоезична публична европейска онлайн платформа за социални и основани на солидарност предприятия, чрез която те да могат да получават информация и да обменят идеи относно създаването, възможностите и изискванията за финансиране от ЕС, участието във възлагането на обществени поръчки и възможните правни структури;

10.  призовава Комисията да въведе на равнището на Съюза „европейски знак за социална икономика“ за социалните и основаните на солидарност предприятия, който да се основава на ясни критерии, определени така, че да бъдат подчертани специфичните характеристики на тези предприятия и тяхното социално въздействие, да се увеличи тяхната видимост, да се насърчат инвестициите, да се улесни достъпът до финансиране и достъпът до единния пазар за предприятията, желаещи да разширят дейността си в национален мащаб или към други държави членки, като същевременно спазват различните правни форми и рамки в сектора и в държавите членки; отбелязва освен това, че критериите следва да определят както в икономически, така и в социален план, с позовавания на финансовата жизнеспособност, изричната цел за принос в полза на обществото или на определена група лица; подчертава, че концентрирането върху социалните аспекти следва да бъде основна цел за социалните и основаните на солидарност предприятия; счита, че предоставянето на такъв знак следва да се извършва след отправено искане от предприятия, които отговарят на квалификационните критерии, като например преследване на социална цел, предприемаческо измерение, основан на участието процес на вземане на решения и значително реинвестиране на печалбите; счита, че „европейският знак за социална икономика“ следва да се прилага от предприятията на доброволен принцип, но трябва да бъде признат от всички държави членки;

11.  подчертава, че понастоящем съществуват критерии, които спомагат да бъдат дефинирани социалните и основаните на солидарност предприятия за целите на съществуващото законодателство на Съюза, като например определените в Регламент (ЕС) № 1296/2013 на Европейския парламент и на Съвета(5), където „социално предприятие“ означава предприятие, независимо от правната му форма, което:

a)  в съответствие със своя учредителен договор, устав или друг правен документ за създаването му има за основна цел постигането на измеримо, положително социално въздействие, а не генерирането на печалба за своите собственици, членове и акционери, и което:

i)    предоставя услуги или стоки, които генерират социална възвращаемост и/или

ii)  използва метод за производство на стоки или услуги, който въплъщава неговата социална цел;

б)  използва своята печалба преди всичко за постигането на основната си цел и е въвело предварително определени процедури и правила относно всяко разпределяне на печалба между акционери и собственици, което гарантира, че това разпределение не накърнява основната цел; и

в)  се управлява по предприемачески, отчетен и прозрачен начин, по-специално чрез включване в управлението на работници, клиенти и заинтересовани страни, засегнати от стопанската му дейност;

12.  подчертава необходимостта от широко и приобщаващо определение в рамките на Съюза, което да изтъква значението на принципа, че значителен процент от печалбите, реализирани от предприятието, следва да бъдат реинвестирани или използвани по друг начин за постигане на социалното цел на социалното и основаното на солидарност предприятие; подчертава конкретните предизвикателства, пред които са изправени социалните кооперации и социалните предприятия за трудова интеграция при изпълнението на своята мисия да помагат на онези, които най-често са изключени от пазара на труда, и подчертава необходимостта тези организации да бъдат включени в новия знак;

13.  счита, че минималните критерии и правни изисквания за придобиване и запазване на „европейски социален знак“ трябва да бъдат обществено полезна дейност, която следва да бъде определена на равнището на Съюза; подчертава, че тази дейност следва да бъде измерима от гледна точка на социалното въздействие в области като социална интеграция на уязвими лица, интеграция на пазара на труда на лицата, изложени на риск от изключване, на качествени и устойчиви работни места, намаляване на неравенствата между половете, борба с маргинализирането на мигрантите, подобряване на равните възможности чрез здравеопазване, образование, култура и достойно жилищно настаняване, борба с бедността и неравенството; подчертава, че социалните и основаните на солидарност предприятия трябва да спазват в своята дейност най-добрите практики по отношение на условията на труд и заетост;

14.  подчертава, че разходите и формалностите, необходими за получаването на знака, следва да бъдат минимални, за да се избегне поставянето на социалните предприятия в неблагоприятно положение, като се обърне специално внимание на малките и средните социални и основани на солидарност предприятия; съответно, общите за целия Съюз критерии трябва да бъдат прости, ясни и основани по-скоро на материални, отколкото на формални фактори, а съответните процедури не трябва да бъдат обременяващи; отбелязва, че макар задълженията за докладване да са разумен инструмент за проверка на това дали социалните и основаните на солидарност предприятия продължават да имат право да използват „европейския знак за социална икономика“, честотата на такива доклади и задължителната информация, която следва да бъде включвана в тях, не трябва да бъдат прекомерно обременяващи; счита, че разходите за процеса на етикетиране/сертифициране биха могли да бъдат потенциално ограничени, ако централното управление се осъществява на ниво национални органи, които биха могли, в сътрудничество със социалните и основаните на солидарност предприятия, да прехвърлят изпълнението и обработването на националното самоуправление, следвайки общоевропейско определение на критерии за социални и основани на солидарност предприятия;

15.  призовава Комисията и държавите членки активно да насърчават „европейския знак за социална икономика“ и да популяризират на социалните и икономическите ползи от социалните и основаните на солидарност предприятия, включително създаването на качествени работни места и социалното сближаване;

16.  отбелязва, че прилагането на стратегия за корпоративна социална отговорност като част от бизнес план не е достатъчно, за да бъде едно предприятие класифицирано като социално и основано на солидарност, и поради това подчертава значението на това да се прави ясно разграничение между социално и основано на солидарност предприятие и предприятие, ангажирано с корпоративна социална отговорност;

17.  счита, че инвестиционните приоритети за социалната икономика и социалните предприятия не следва да се ограничават само до социалното приобщаване, а следва да включват заетостта и образованието, за да се отрази разнообразието от икономически дейности, в които те присъстват;

18.  призовава програмата „Еразъм за млади предприемачи“ да бъде продължена, нейният бюджет да бъде използван ефективно и информацията за програмата да стане по-лесно достъпна;

19.  призовава процедурите за създаване на социални предприятия да бъдат опростени, за да не бъде прекомерната бюрокрация пречка за социалното предприемачество;

20.  призовава Комисията да включи по-ефективно социалната икономика в законодателството на Съюза с цел създаване на еднакви условия на конкуренция за социалните и основаните на солидарност предприятия, от една страна, и другите видове предприятия, от друга;

21.  подчертава необходимостта от подкрепа за социалните и основаните на солидарност предприятия, като им се предостави достатъчно финансиране, тъй като финансовата устойчивост е жизненоважна за тяхното оцеляване; подчертава необходимостта от увеличаване на финансовата подкрепа, предлагана от частни инвеститори и публични субекти за социалните и основаните на солидарност предприятия на регионално, национално и съюзно равнище, като специално внимание се отделя на финансирането на иновациите, призовава Комисията да укрепва социалното измерение на съществуващото финансиране на Съюза в контекста на следващата многогодишна финансова рамка (МФР) за периода 2021 – 2027 г., като Европейския социален фонд, Европейския фонд за регионално развитие и Програмата за заетост и социални иновации, с цел насърчаване на социалната икономика и социалното предприемачество; призовава Комисията да укрепи прилагането на Програмата на Европейския съюз за заетост и социални иновации и нейната ос „Микрофинансиране и социално предприемачество“ и да повиши осведомеността във финансовия сектор относно характеристиките на социалните и основаните на солидарност предприятия, както и икономическите и социални ползи от тях; счита, че е необходимо освен това да се подкрепят като цяло алтернативните начини на финансиране, като например фондове за рисков капитал, финансиране на стартиращи предприятия, микрокредити и колективно финансиране, за да се увеличат инвестициите в сектора на основата на „европейски знак за социална икономика“;

22.  призовава за ефективно използване на средствата на Съюза и изтъква, че достъпът до тези средства трябва да бъде улеснен за бенефициентите, не на последно място за да се подкрепят и стимулират социалните предприятия в основната им цел да оказват социално въздействие, а не да се стремят към максимизиране на печалбата, като това в крайна сметка осигурява възвръщаемост на инвестицията за обществото в дългосрочен план; призовава Комисията да преразгледа, в контекста на следващата МФР 2021 – 2027 г., регулаторната рамка за социалните инвестиционни фондове, за да се улесни достъпът на социалните и основаните на солидарност предприятия до финансовия пазар; във връзка с това призовава за ефективна европейска кампания за намаляване на бюрокрацията и за насърчаване на „европейски знак за социална икономика“;

23.  призовава Комисията и държавите членки да предприемат количествено измерими мерки за деблокиране и привличане на публични и частни инвестиции, необходими за социалните и основаните на солидарност предприятия, включително насърчаване на „европейски знак за социална икономика“; отбелязва във връзка с това, че социалната икономика все още среща затруднения в достъпа до възлагането на обществени поръчки, като например пречки, свързани с размера и финансовата способност; припомня значението на ефективното прилагане на пакета от реформи в областта на обществените поръчки от страна на държавите членки с цел да се постигне по-голямо участие на тези предприятия в тръжните процедури за договори за обществени поръчки, чрез по-добро разпространяване на правилата за възлагане на обществени поръчки, критериите и информацията за участниците в тръжните процедури и чрез подобряване на достъпа до договори за такива предприятия, включително социални клаузи и критерии, чрез опростяване на процедурите и чрез изготвяне на търговете по начин, който да ги прави по-достъпни за по-малките оператори;

24.  признава значението на предоставянето на финансова подкрепа за предприятията на социалната и солидарна икономика; призовава Комисията да взема предвид особеностите на социалните предприятия, когато същите получават държавна помощ; предлага да се улесни достъпът до финансиране по примера на категориите, предвидени в Регламент (ЕС) № 651/2014 на Комисията(6);

25.  изтъква, че Комисията и държавите членки, както и регионалните и местните органи, следва да включват измерението, свързано със социалните предприятия, в съответните политики, програми и практики;

26.  подчертава необходимостта да се предлага заетост на онези, които най-често са изключени от пазара на труда, чрез реинтегриране на дългосрочно безработните лица и борба с безработицата като цяло;

27.  отбелязва, че както и финансирането, предоставянето на услуги за образование и обучение за лица, заети в социалните предприятия, особено за насърчаване на предприемаческите умения и основните икономически познания в управлението на предприятието, както и предоставянето на специализирана подкрепа и опростяването на административните процедури, е от основно значение за повишаване на растежа на този сектор; приканва държавите членки да въведат политики, насочени към установяване на благоприятно данъчно третиране за социалните предприятия;

28.  категорично подчертава, че правилата относно дейността на социалните предприятия трябва да спазват принципите на лоялната конкуренция и не трябва да позволяват нелоялна конкуренция при развиването на дейност на традиоционните малки и средни предприятия.

ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

15.5.2018

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

40

3

0

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Laura Agea, Brando Benifei, Vilija Blinkevičiūtė, Enrique Calvet Chambon, David Casa, Geoffroy Didier, Martina Dlabajová, Lampros Fountoulis, Elena Gentile, Arne Gericke, Marian Harkin, Danuta Jazłowiecka, Agnes Jongerius, Jan Keller, Ádám Kósa, Agnieszka Kozłowska-Rajewicz, Jean Lambert, Jérôme Lavrilleux, Jeroen Lenaers, Verónica Lope Fontagné, Javi López, Thomas Mann, Joëlle Mélin, Miroslavs Mitrofanovs, Elisabeth Morin-Chartier, Emilian Pavel, Georgi Pirinski, Robert Rochefort, Claude Rolin, Siôn Simon, Romana Tomc, Marita Ulvskog, Jana Žitňanská

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Georges Bach, Tania González Peñas, Sergio Gutiérrez Prieto, Krzysztof Hetman, Miapetra Kumpula-Natri, Joachim Schuster, Helga Stevens, Neoklis Sylikiotis

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване

Dominique Bilde, Dietmar Köster

ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

40

+

ALDE

Enrique Calvet Chambon, Martina Dlabajová, Marian Harkin, Robert Rochefort

ECR

Arne Gericke, Helga Stevens, Jana Žitňanská

EFDD

Laura Agea

GUE/NGL

Tania González Peñas, Neoklis Sylikiotis

PPE

Georges Bach, David Casa, Geoffroy Didier, Krzysztof Hetman, Danuta Jazłowiecka, Ádám Kósa, Agnieszka Kozłowska-Rajewicz, Jérôme Lavrilleux, Jeroen Lenaers, Verónica Lope Fontagné, Thomas Mann, Elisabeth Morin-Chartier, Claude Rolin, Romana Tomc

S&D

Brando Benifei, Vilija Blinkevičiūtė, Elena Gentile, Sergio Gutiérrez Prieto, Agnes Jongerius, Jan Keller, Dietmar Köster, Miapetra Kumpula-Natri, Javi López, Emilian Pavel, Georgi Pirinski, Joachim Schuster, Siôn Simon, Marita Ulvskog

VERTS/ALE

Jean Lambert, Miroslavs Mitrofanovs

3

-

ENF

Dominique Bilde, Joëlle Mélin

NI

Lampros Fountoulis

0

0

 

 

Легенда на използваните знаци:

+  :  „за“

-  :  „против“

0  :  „въздържал се“

(1)

http://www.europarl.europa.eu/RegData/etudes/STUD/2017/611030/EPRS_STU(2017)611030_EN.pdf

(2)

Регламент (ЕС) № 346/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2013 г. относно европейски фондове за социално предприемачество (ОВ L 115, 25.4.2013 г., стр. 18).

(3)

https://ec.europa.eu/growth/sectors/social-economy_bg

(4)

http://ec.europa.eu/social/main.jsp?catId=738&langId=bg&pubId=7523, стр. 47

(5)

Регламент (ЕС) № 1296/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. относно Програма на Европейския съюз за заетост и социални иновации („EaSI“) и за изменение на Решение № 283/2010/ЕС за създаване на Европейски механизъм за микрофинансиране за трудова заетост и социално приобщаване „Прогрес“ (ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 238).

(6)

Регламент (ЕС) № 651/2014 на Комисията от 17 юни 2014 г. за обявяване на някои категории помощи за съвместими с общия пазар в приложение на членове 107 и 108 от Договора (ОВ L 187, 26.6.2014 г., стр. 1).


ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

20.6.2018

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

19

2

2

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Max Andersson, Joëlle Bergeron, Marie-Christine Boutonnet, Jean-Marie Cavada, Rosa Estaràs Ferragut, Enrico Gasbarra, Lidia Joanna Geringer de Oedenberg, Heidi Hautala, Mary Honeyball, Sylvia-Yvonne Kaufmann, Gilles Lebreton, António Marinho e Pinto, Julia Reda, Evelyn Regner, Pavel Svoboda, József Szájer, Francis Zammit Dimech, Tadeusz Zwiefka

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Sergio Gaetano Cofferati, Geoffroy Didier, Angel Dzhambazki, Angelika Niebler, Kosma Złotowski


ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

19

+

ALDE

Jean-Marie Cavada, António Marinho e Pinto

EFDD

Joëlle Bergeron

PPE

Geoffroy Didier, Rosa Estaràs Ferragut, Angelika Niebler, Pavel Svoboda, József Szájer, Francis Zammit Dimech, Tadeusz Zwiefka

S&D

Sergio Gaetano Cofferati, Enrico Gasbarra, Lidia Joanna Geringer de Oedenberg, Mary Honeyball, Sylvia-Yvonne Kaufmann, Evelyn Regner

VERTS/ALE

Max Andersson, Heidi Hautala, Julia Reda

2

-

ENF

Marie-Christine Boutonnet, Gilles Lebreton

2

0

ECR

Angel Dzhambazki, Kosma Złotowski

Легенда на използваните знаци:

+  :  „за“

-  :  „против“

0  :  „въздържал се“

Последно осъвременяване: 29 юни 2018 г.Правна информация