Процедура : 2017/2257(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A8-0241/2018

Внесени текстове :

A8-0241/2018

Разисквания :

PV 12/09/2018 - 18
CRE 12/09/2018 - 18

Гласувания :

PV 13/09/2018 - 10.13
Обяснение на вота

Приети текстове :

P8_TA(2018)0355

ДОКЛАД     
PDF 821kWORD 89k
28.6.2018
PE 618.014v03-00 A8-0241/2018

относно Европа в движение: програма за бъдещето на мобилността в ЕС

(2017/2257(INI))

Комисия по транспорт и туризъм

Докладчик: Ищван Уихеи

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
 ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ
 СТАНОВИЩЕ на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните
 ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ
 ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно Европа в движение: програма за бъдещето на мобилността в ЕС

(2017/2257(INI))

Европейският парламент,

–  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Европа в движение – Програма за социално справедлив преход към екологосъобразна, конкурентоспособна и свързана мобилност за всички“ (COM(2017)0283),

  като взе предвид Парижкото споразумение относно изменението на климата, ратифицирано от Европейския парламент и от Съвета на 4 октомври 2016 г.(1),

–  като взе предвид Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните)(2),

–  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 18 октомври 2017 г. относно екологосъобразна, конкурентоспособна и свързана мобилност за всички(3),

–  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 5 юли 2017 г. относно „Последствия от цифровизацията и роботизацията на транспорта за изготвянето на политики в ЕС“(4),

–  като взе предвид своята резолюция от 23 април 2009 г. относно план за действие за интелигентните транспортни системи(5),

  като взе предвид своята резолюция от 10 декември 2013 г. относно CARS 2020: План за действие за конкурентоспособна и устойчива автомобилна промишленост в Европа(6),

  като взе предвид своята резолюция от 7 юли 2015 г. относно постигането на мултимодална интегрирана продажба на билети в Европа(7),

–  като взе предвид своята резолюция от 9 септември 2015 г. относно прилагането на Бялата книга за транспорта от 2011 г.: равносметка и бъдещи действия за постигането на устойчива мобилност(8),

  като взе предвид Декларацията от Валета относно пътната безопасност от 29 март 2017 г.,

–  като взе предвид Бялата книга на Комисията, озаглавена „Пътна карта за постигането на Единно европейско транспортно пространство – към конкурентоспособна транспортна система с ефективно използване на ресурсите“ (COM(2011)0144),

–  като взе предвид своето проучване от 2016 г., озаглавено „Автомобилите със собствено управление – бъдещето на автомобилния транспорт?“,

–  като взе предвид своето проучване от 2017 г., озаглавено „Предизвикателства пред финансирането на инфраструктурата в икономиката на споделянето“,

–  като взе предвид проучването на Европейския икономически и социален комитет от 2017 г., озаглавено „Въздействие на цифровизацията и икономиката на търсенето върху пазара на труда и последиците за заетостта и колективните трудови правоотношения“,

–  като взе предвид член 52 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по транспорт и туризъм и становището на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните (A8-0241/2018),

А.  като има предвид, че в транспортния сектор вече са в ход структурни промени и че бъдещето на транспорта в ЕС се намира на пресечната точка на главните приоритети на рамката в областта на климата и енергетиката до 2030 г., Програмата за чист въздух за Европа и насоките за безопасност по пътищата в ЕС за периода 2011 – 2020 г.;

Б.  като има предвид, че декарбонизацията и използването на технологии с ниски емисии предлагат възможности за бъдещето на мобилността и устойчивия икономически растеж;

В.  като има предвид, че икономиката на сътрудничеството и споделянето преобразява транспортния сектор в световен мащаб; като има предвид, че стойността на трансакциите на икономиката на сътрудничеството в транспортния сектор в Европа през 2015 г. се оценява на 5,1 милиарда евро, което представлява увеличение със 77% в сравнение с предходната година, а непаричните взаимодействия в икономиката на споделянето далеч надхвърлят тази сума, което подчертава значението на това явление;

Г.  като има предвид, че според прогнозите пътническият транспорт ще се увеличи с около 42% между 2010 г. и 2050 г., а товарният транспорт ще нарасне с 60% през същия период;

Д.  като има предвид, че в Бялата книга за транспорта от 2011 г. се призовава до 2030 г. 30%, а до 2050 г. 50% от товарите по основните коридори да се прехвърлят от автомобилния транспорт към по-устойчиви видове транспорт, например железопътния, като същевременно се поставя изискване за развитие на подходяща екологична инфраструктура;

Е.  като има предвид, че прилагането на принципа „потребителят и замърсителят плащат“ във всички видове транспорт, включително автомобилния, железопътния, морския и въздушния, ще допринесе за създаването на равнопоставеност между всички видове транспорт;

Ж.  като има предвид, че новите услуги за мобилност имат цел и потенциал за значително подобряване на градския транспорт чрез намаляване на задръстванията и емисиите и създаване на алтернатива на притежаването на частни автомобили, тъй като личните автомобили все още са главният начин за придвижване по отношение на извършваните пътувания; като има предвид, че те могат да предоставят възможност за преминаване към мултимодален и споделен, а следователно и по-устойчив транспорт, който да допълва обществения транспорт и активните видове транспорт;

З.  като има предвид, че транспортният сектор играе ключова роля за функционирането на икономиката на ЕС, като на него се падат около 4% от БВП на ЕС и над 5% от общата заетост в ЕС(9); като има предвид, че жените представляват едва 22% от работната сила в сектора и че една трета от всички работници в сектора са на възраст над 50 години;

И.  като има предвид, че се очаква свързаните и автономните превозни средства да направят бъдещия автомобилен транспорт по-ефективен, по-безопасен и по-сигурен, тъй като човешките грешки са основната причина за всички пътнотранспортни произшествия по пътищата на Европа;

Й.  като има предвид, че през последните десетилетия беше постигнат голям напредък, който превърна ЕС в най-безопасния регион за автомобилен транспорт в света; като има предвид, че големият брой жертви на произшествия – 25 500 смъртни случая и 135 000 тежко ранени по европейските пътища през миналата година, все още причинява голямо човешко страдание и неприемливи икономически разходи, които се оценяват на 100 милиарда евро годишно, и като има предвид, че целите за 2020 г. за намаляване на броя на жертвите на пътнотранспортни произшествия наполовина спрямо 2010 г. не са изпълнени и че делът на тежките наранявания и смъртните случаи на уязвими участници в пътното движение, като пешеходци, велосипедисти или водачи на по-малки двуколесни моторни превозни средства, рязко се увеличава;

К.  като има предвид, че транспортът е основната причина за замърсяването на въздуха в градските райони и на него се дължат над 25% от емисиите на парникови газове в ЕС, за които автомобилният транспорт допринася с над 70% – дял, който продължава да расте;

Л.  като има предвид, че последните проучвания и оценки разкриват силна връзка между излагането на замърсяване на въздуха и по-високите рискове за общественото здраве, включително сърдечносъдови заболявания като инсулти и исхемична болест на сърцето, както и ракови заболявания, и като има предвид, че според прогнози в ЕС праховите частици причиняват 399 000 случая на преждевременна смърт годишно, като съответната цифра е 75 000 за азотните оксиди и 13 600 за озона; като има предвид, че хората, които живеят в градска среда, са особено уязвими към този риск;

М.  като има предвид, че в момента в световен мащаб се полагат големи усилия за постигане на по-приобщаващ, по-безопасен и по-справедлив транспортен сектор, включително въвеждането на амбициозни цели и задължителни стандарти, и като има предвид, че ЕС не следва да изпуска своята възможност да бъде начело на тези социални иновации;

Въздействието на транспортния преход върху уменията и методите на работа

1.  приветства съобщението на Комисията, озаглавено „Европа в движение – Програма за социално справедлив преход към екологосъобразна, конкурентоспособна и свързана мобилност за всички“, в което се признава, че секторът на мобилността претърпява дълбоки промени и се подчертава, че цифровата революция в областта на мобилността следва да доведе до по-безопасен, по-новаторски, по-интегриран, по-устойчив, по-справедлив, по-конкурентоспособен и по-чист сектор на автомобилния транспорт, тясно свързан с други, по-устойчиви видове транспорт; приветства стратегическия подход в съобщението за постигане на съгласувана регулаторна рамка за все по-сложната област на автомобилния транспорт;

2.  посочва, че секторът на мобилността в ЕС трябва да се възползва от възможностите, създавани от цифровите технологии; счита, че следва да се развиват и популяризират нови бизнес модели, които водят до новаторски услуги за споделена мобилност, включително нови онлайн платформи за товарни превози, съвместно ползване на автомобили, услуги за споделяне на автомобили или велосипеди или приложения за смартфони, предлагащи анализи в реално време и данни за състоянието на трафика;

3.  насърчава Комисията и държавите членки да предложат и да приложат мерки за съвместни интелигентни транспортни системи в съответствие с целите и инициативите, обявени в Бялата книга за транспорта от 2011 г., както и в Парижкото споразумение относно изменението на климата от декември 2015 г.;

4.  изтъква факта, че автомобилният сектор на ЕС осигурява работни места за 8 милиона души и съставлява 4% от брутната добавена стойност на ЕС, което води до търговски излишък от 120 милиарда евро;

5.  подчертава, че промените в автомобилната промишленост, свързани с цифровизацията, автоматизацията или по-екологосъобразните автомобили, ще изискват нови познания и методи на работа; подчертава, че тези промени следва да създадат нови възможности, за да се повиши привлекателността на транспортния сектор и да се преодолее недостигът на работна ръка в този сектор; подчертава, че произвеждането на по-екологосъобразни, по-добре свързани и по-автоматизирани превозни средства ще окаже въздействие върху производството, разработването, поддръжката и обслужването и ще изисква нови умения, като например за сглобяване на електрически двигатели или за производство на второ поколение акумулатори, горивни клетки, компютърно или сензорно оборудване; подчертава, че дори и сега секторът среща огромни предизвикателства при наемането на работници с подходящи умения, и че ръстът на работните места за инженери се очаква да продължи, като софтуерните умения са ново изискване, което предприятията трябва да поставят; призовава Комисията и държавите членки да адаптират и приведат в съответствие с тези нови предизвикателства продължаващото обучение и квалификация на работещите в транспортния сектор на ЕС;

6.  подчертава, че приоритет в програмата за бъдещето на транспорта следва да бъде равенството на възможностите за жените и мъжете; изтъква, че в транспортния сектор преобладават предимно мъжете, които представляват три четвърти от всички работещи, и че е необходимо да се насърчава баланс на половете; приветства създаването на платформата „Жените и транспортът: платформа за промяна“, предназначена да насърчава заетостта на жените и равенството на възможностите в транспортния сектор; призовава Комисията и държавите членки да работят заедно върху тази платформа, така че създаването на работни места за жени и цифровизацията на сектора да вървят ръка за ръка;

7.  посочва, че цифровата революция ще промени облика на веригата за създаване на стойност, изследователските и инвестиционните приоритети и технологичните възможности в автомобилната промишленост, които трябва да бъдат прозрачни, съгласувани и съобразени с правните стандарти, и ще има последици за нейната конкурентна позиция на световно равнище;

8.  припомня, че автоматизираното шофиране ще окаже значително въздействие върху работната сила в транспортния сектор и ще изисква нова квалификация в засегнатите от това професии; призовава държавите членки да предприемат подходящи мерки в очакване на тази промяна на пазара на труда, което следва да бъде придружено от по-задълбочен социален диалог; призовава Комисията да разработи стратегия на равнището на ЕС, която да включва новите възможности за заетост в резултат на цифровизацията на транспорта и да взема предвид добрите практики на държавите членки, с цел насърчаване на създаването на работни места в транспортния сектор, включително, като приоритет, справедливи преходни разпоредби за работниците, чиито работни места станат ненужни в резултат на цифровизацията на транспортния сектор;

9.  подчертава, че автоматизираното шофиране в крайна сметка ще доведе до повдигането на въпроси във връзка с тълкуването на съществуващото законодателство на ЕС за времето на управление и периодите на почивка; призовава Комисията да осъществява непрекъснато наблюдение по отношение на необходимостта от законодателни действия;

10.  обръща внимание на положителното въздействие на цифровизацията в областта на транспорта, тъй като тя ще спомогне за намаляване на бюрокрацията и опростяване на процедурите както за органите, така и за предприятията, и ще улесни контрола по спазването на законодателството във връзка с времето за управление и почивка, както и на правилата за каботажните превози с въвеждането на цифрови тахографи, като по този начин ще се подобрят условията за професионалните водачи и ще се спомогне за създаването на равнопоставени условия за всички транспортни оператори;

11.  приветства изготвената от Комисията Нова европейска програма за умения и някои инициативи, като например „Подробен план за действие за секторно сътрудничество във връзка с уменията“ и „Коалиция за умения и работни места в областта на цифровите технологии“, които насърчават сътрудничеството между синдикатите, обучаващите институции и участниците от частния сектор с цел предвиждане, идентифициране и преодоляване на несъответствието между уменията и потребностите;

12.  приветства факта, че автомобилната промишленост е един от шестте пилотни примерни сектора, за които се предоставя финансиране чрез действието „секторни алианси на уменията“ в рамките на програма „Еразъм+“;

13.  призовава Комисията да представи междинна оценка на започнатите проекти в областта на уменията в автомобилния сектор, включително на тригодишния научноизследователски проект SKILLFULL и на препоръките, формулирани от групата на високо равнище GEAR 2030; счита, че въз основа на резултатите от проекта SKILLFUL ще може да се оцени целесъобразността на съществуващите изисквания за обучение и квалификация за водачите в автомобилния транспорт, по-специално с оглед на новите професии/умения;

14.  призовава държавите членки, вместо да реагират на конкретни предизвикателства, да възприемат проактивен подход към цифровизацията и да вземат всеобхватни и стратегически решения въз основа на технологична неутралност, насочени към максимално увеличаване на потенциалните ползи, и да работят за постигане на съгласие относно подход на ЕС по главните въпроси;

15.  подчертава основната роля, която ползвателите и потребителите могат да играят за насърчаване на транспортния преход и призовава Комисията и държавите членки да подобрят прозрачността и публичния достъп до съответните данни, за да се повиши обществената осведоменост и да се даде възможност на потребителите да правят информиран избор;

Преход чрез напредък в областта на научните изследвания и иновациите

16.  подчертава, че Европа е световен лидер както в производствените, така и в транспортните операции, и че е от решаващо значение европейският транспорт да продължава да се развива, да инвестира, да въвежда иновации и да се обновява по устойчив начин, за да запази технологичното си лидерство и своята конкурентна позиция;

17.  припомня основната цел на създаването на Eдинно европейско транспортно пространство без бариери, в което всеки вид транспорт да има свое собствено място в рамките на ефективна съвместна модалност и да е налице по-голямо взаимодействие между различните видове транспорт, и следователно призовава държавите членки да създадат подходяща, основана на стимули среда, с цел повишаване на ефективността на отделните видове транспорт и премахване на съществуващите бариери, като например ненужната бюрокрация;

18.  припомня, че ще бъдат необходими устойчиви и новаторски транспортни технологии и решения за мобилност, за да се повиши пътната безопасност, да се ограничи изменението на климата и емисиите на въглероден диоксид, замърсяването на въздуха и задръстванията, и че е необходима европейска нормативна уредба, която да стимулира иновациите; в този контекст призовава за повече финансиране за взаимосвързана междусекторна научноизследователска и развойна дейност в областта на свързаните и автоматизираните превозни средства, електрификацията на железопътните и шосейните инфраструктури, алтернативните горива, проектирането и производството на превозни средства, управлението на мрежата и на движението, както и услугите и инфраструктурата за интелигентна мобилност, без да се пренебрегват съществуващите системи в други сектори; отбелязва, че тези ключови иновации ще наложат прилагането на множество форми на ноу-хау в промишлеността, ако трябва да бъдат разработени ефективно; в този смисъл отбелязва, че съвместно използваните, автоматизираните и свързаните превозни средства могат да повишат конкурентоспособността на европейската промишленост, да намалят потреблението на енергия и емисиите от транспорта, както и да допринесат за намаляване на смъртните случаи от пътно-транспортни произшествия; във връзка с това подчертава, че следва да се установят изисквания за инфраструктурата, за да се гарантира, че тези системи могат да функционират безопасно;

19.  отбелязва, че за да не се изостава от технологичното развитие и на европейските граждани да се предоставят възможно най-добри решения в сферата на транспорта и мобилността, като същевременно се гарантира, че европейските предприятия могат да запазят и разширят своето конкурентно предимство, Европа се нуждае от по-добра рамка за съвместни действия в областта на научните изследвания и иновациите в транспортния сектор; счита, че амбициозните цели за нашата бъдеща транспортна система могат да бъдат постигнати единствено, ако е налице възможност новите идеи и концепции да се разработват, изпитват и осъществяват в тясно взаимодействие с политическия и регулаторния дневен ред;

20.  призовава за осигуряване на допълнителна прозрачна финансова подкрепа за научни изследвания, иновации и обучение, както беше направено в рамката на стратегиите за интелигентно специализиране, при които съфинансирането от Европейския фонд за регионално развитие предостави подкрепа в някои области като силовото предаване или интелигентните транспортни системи;

21.  припомня, че европейското финансиране през следващата многогодишна финансова рамка (МФР) за периода 2021 – 2027 г. ще бъде от жизненоважно значение за завършване на трансграничната инфраструктура и за премахване на участъците с недостатъчен капацитет по основните коридори на трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T), и отбелязва, че финансирането на инфраструктурата стимулира частните и публичните инвестиции в качествени и устойчиви транспортни услуги и технологии; във връзка с това призовава в следващата МФР да се предвиди финансиране за подпомагане на бързото развитие и внедряване на цифрови системи, услуги и решения за транспорта в бъдеще;

22.  подчертава, че следва да се намалят финансовите пречки и да се опрости достъпът до финансиране, тъй като бюрокрацията и административните разходи имат по-голямо пропорционално отражение върху МСП поради липсата на умения и капацитет при тези предприятия; призовава Комисията да следи дали тръжните процедури на държавите членки за възлагане на обществени поръчки, свързани с интелигентната транспортна инфраструктура, отговарят на разпоредбите за улесняване на достъпа на МСП, съдържащи се в Директива 2014/24/ЕС за обществените поръчки;

23.  отбелязва, че Европа трябва да подобри екосистемата за иновации, варираща от базови научни изследвания в областта на технологиите до научни изследвания за нови услуги и бизнес модели, водещи до социални иновации (след широкото им разпространение на пазара); подчертава, че публичната подкрепа за екосистемата за иновации следва да бъде насочена към неефективността на пазара по отношение на научните изследвания и иновациите, както и към благоприятни за иновациите политики, като се създават възможности европейските инструменти за стандартизация, регулиране и финансиране да насърчават инвестициите от частния сектор в иновации;

24.  отбелязва, че научните изследвания на равнището на ЕС, по-специално чрез програмата „Хоризонт 2020“, ще бъдат важен фактор за постигането на резултати, както е видно от публично-частни партньорства като съвместното предприятие „Горивни клетки и водород“ и Европейската инициатива за екологосъобразни превозни средства, и призовава за специално публично-частно партньорство за свързано и автоматизирано шофиране; подкрепя работата на Комисията за създаването на Европейски алианс за производство на акумулатори и призовава за допълнителна финансова подкрепа за разработването на устойчиви акумулатори и за производството и рециклирането на акумулаторни елементи в ЕС за бъдещите превозни средства с ниски и нулеви емисии, както и за глобален подход за справедлива търговия при вноса на някои материали като литий и кобалт, тъй като напредъкът на тези технологии ще играе решаваща роля за бъдещето на екологосъобразната и устойчива мобилност;

25.  подчертава, че е важно да се предвидят последователни стратегии за икономическо и промишлено развитие, в които да е налице съгласуваност между преследваните цели, като например допълнителното насърчаване на производството и използването на превозни средства с ниски равнища на емисии, и заделените средства за постигането на тези цели, по отношение на инфраструктурата и свързаните с потреблението компоненти, като например батериите – аспект, на който Комисията и държавите членки следва също да обърнат внимание с оглед разработването на стратегия за производството на батерии в ЕС; подчертава значението на стимулирането на производителите и тяхното навлизане на пазара с цел намаляване на разходите;

26.  приветства факта, че Комисията също прави връзка с кръговата икономика, като поставя специален акцент върху ограничените запаси от материали и акумулаторните батерии; в този контекст насърчава Комисията да извърши допълнителна оценка на отпечатъка върху околната среда от производството и рециклирането на акумулатори, за да се получи пълна картина на въздействието върху околната среда на задвижваните с акумулаторни батерии електрически пътни превозни средства, с цел да се улесни сравнението на устойчивостта по време на целия жизнен цикъл на различните системи за задвижване;

27.  подчертава потенциалните ползи от приложенията за повторна употреба на акумулаторите от превозни средства, например в областта на решенията за съхранение на енергия в интелигентните мрежи и интелигентните домове, и призовава Комисията и държавите членки да подкрепят научноизследователските и пилотните проекти в тази област чрез схеми за финансиране;

28.  подкрепя по-интензивното използване на цифровите технологии при прилагането на принципа „замърсителят плаща“, като например електронно начисляване на пътни такси и електронно издаване на билети въз основа на екологичните характеристики на превозните средства; приветства насоките на Комисията за градовете във връзка с регулирането на достъпа на превозни средства в градските зони (UVARs); подчертава обаче, че е необходимо да се направи повече на европейско равнище, за да се избегне фрагментирането на единното транспортно пространство; в този контекст подчертава значението на финансирането за проекти за транспортна инфраструктура и влагането на значителни инвестиции в най-екологосъобразни горива с ниски емисии на въглерод, за да се насърчи преобразуването на транспортната система и да се гарантира интегрирането на енергийните и транспортните активи като средство за ускоряване на прехода към по-устойчив микс от горива; счита, че по отношение на финансирането от ЕС за транспорта пригодността за постигане на целите в областта на климата следва да бъде един от критериите за допустимост на проектите;

29.  потвърждава ангажиментите на ЕС за борба с изменението на климата, поети в рамките на Парижкото споразумение, Програмата на ООН до 2030 г. и рамката в областта на климата и енергетиката до 2030 г.; приветства вече приетите мерки, като например хармонизираната в световен мащаб процедура за изпитване на лекотоварни превозни средства, както и пакетите за емисиите при реални условия, чиято цел е намаляване на разликата между заявените цели за декарбонизация и реалните емисии от автомобилния транспорт; изисква от Комисията да следи за ефективността на тези мерки и, при необходимост, да предложи допълнителни подобрения; счита, че хармонизираната в световен мащаб процедура за изпитване на лекотоварни превозни средства е стъпка в правилната посока по отношение на измерването на потреблението на гориво и емисиите на CO2 от пътническите автомобили;

30.  отбелязва, че предоставянето на информация на потребителите относно пътническите превозни средства е задължително условие за ускоряване на декарбонизацията в транспорта и във връзка с това призовава за подобрено, надеждно и по-достъпно информиране относно емисиите и разхода на гориво на превозните средства, включително чрез стандартизирани, видими и ясни означения върху превозните средства, за да се даде възможност на потребителите да правят информиран избор и да се насърчават промени в поведението на предприятията и физическите лица, както и по-екологична мобилност; подчертава, че по-точната информация ще улесни и ще позволи на публичните органи на държавите членки, регионите и градовете да възлагат „зелени“ обществени поръчки; приветства Препоръка (ЕС) 2017/948 на Комисията(10), като същевременно приканва Комисията да обмисли възможността за преразглеждане на Директива 1999/94/ЕО относно етикетирането на леки автомобили(11);

31.  отбелязва както финансовите, така и нефинансовите пречки, пред които са изправени понастоящем потребителите при покупката на автомобили с ниски емисии; припомня, че възприемането на автомобилите с ниски емисии от страна на крайните потребители зависи до голяма степен от наличието и достъпността на всеобхватна и трансгранична инфраструктура; приветства в тази връзка съществуващите частни и публични инициативи за осигуряване на възможности за роуминг между операторите на инфраструктурата за зареждане; призовава Комисията и държавите членки да предприемат всички необходими стъпки за улесняване на роуминга и достъпността на инфраструктурата за зареждане в рамките на Европа; призовава Комисията да подкрепя в по-голяма степен усилията на държавите членки за разширяване на тяхната инфраструктура за алтернативни горива, с цел да се постигне възможно най-скоро основно покритие в целия ЕС;

32.  счита, че за да се ускори навлизането на пазара на горива с ниски емисии и да се използват пълноценно ползите от тях за климата, е необходимо да се създадат стимули за тяхната употреба и да се разработят съвместими превозни средства; все пак заявява отново, че за спазването на Парижкото споразумение е необходимо до средата на века да се постигне устойчива тенденция на намаляване на емисиите на парникови газове от транспорта в посока достигане на нулеви емисии; подчертава, че европейският сектор на автомобилния транспорт няма да може да бъде трансформиран в посока постигане на екологична и икономическа устойчивост, ако продължи прилагането на универсален технологичен подход и че следователно е необходимо да се премине към наистина неутрална от технологична гледна точка оценка на задвижващите системи във връзка с разработването на бъдещи превозни средства, които да отговарят на различните потребности от мобилност; подчертава, че са необходими междусекторни усилия за ускоряване на инвестициите в инфраструктура за гориво с ниски емисии, която е предпоставка за по-широкото използване и внедряване на превозни средства, използващи алтернативни горива;

33.  подчертава, че в Директивата за чистите превозни средства(12) трябва да се отчитат потребностите и наличните ресурси на общините и регионалните органи, за да се постигне пълният ѝ потенциал, особено по отношение на въпросите за сложността и административната тежест;

34.  приветства ангажимента на Комисията да представи до 2 май 2018 г. законодателно предложение за определяне на стандарти за емисиите на CO2 и стандарти за разход на гориво за тежкотоварни превозни средства, което следва да бъде амбициозно, реалистично и основано на данните, събрани с помощта на инструмента за изчисляване на енергийното потребление на превозното средство (VECTO), за да се осигури съгласувано законодателство за тежкотоварните превозни средства; подчертава, че VECTO трябва да се актуализира бързо и редовно, за да може точното отчитане на новите технологии да допринася за своевременно подобряване на ефективността на превозните средства;

35.  подчертава, че равнището на амбициозност на целите относно емисиите на CO2 за тежкотоварните превозни средства трябва да бъде съгласувано с бъдещите амбиции за намаляване на емисиите от замърсители, например по EURO 7, както и с изискванията на Директива (ЕС) 2015/719 относно масата и размерите(13);

36.  припомня ужасяващите опити с излагането на хора и маймуни на въздействието на отработени газове, проведени от Европейската изследователска група по околна среда и здраве в сектора на транспорта (EUGT) – орган, финансиран от големи автомобилни компании; припомня, че това не е първият подобен скандал в автомобилната промишленост; призовава всички изследвания, които предоставят информация за изготвяне на политиката на ЕС, да бъдат напълно независими от автомобилната промишленост, включително по отношение на финансиране и подизпълнение;

Транспортен преход в полза на всички потребители

37.  подчертава, че свързаността между автономните превозни средства, между превозните средства и инфраструктурата, между превозните средства, велосипедите и пешеходците, както и в рамките на самата мрежа, следва да бъде основна дългосрочна цел, за да се осигури безпрепятствен поток на движението; поради това призовава Комисията да разгледа въпросите за използването и управлението на данните, с акцент върху защитата на данните, и да направи оценка на всички предвидени приложения на технологиите за компютърно проектиране (CAD), които включват високи нива на автономност и предлагат услуги с добавена стойност; подчертава необходимостта от развитие на телекомуникационна и сателитна инфраструктура за по-добри услуги за позициониране и комуникация между превозните средства и инфраструктурата, и призовава Комисията да определи измерими цели в пространството и времето, свързани с адаптирането на съществуващата транспортна инфраструктура към стандартите на интелигентната транспортна инфраструктура;

38.  отбелязва, че автономно управляваните и екологосъобразните превозни средства ще изискват интегрирано планиране на инфраструктурата и инвестиции за оборудване на пътищата с необходимата инфраструктура за телекомуникации и таксуване, например за електрически автомобили, както и за предоставяне на висококачествени данни за пътя, например цифрови карти с висока разделителна способност и напълно оперативно съвместимо бордово оборудване; призовава Комисията и държавите членки да насърчават инвестициите за финансиране на иновативна, устойчива модернизация на транспортната инфраструктура;

39.  припомня на Комисията, че за да бъде постигната подходяща свързаност на транспорта и правилно управление на безопасността, сигнализацията, автоматизацията, цифровите характеристики за потребителите и сигурно управление на данните, трябва да бъде осигурено възможно най-скоро пълно 5G покритие на коридорите на мрежата TEN-T за железопътния и автомобилния транспорт и за транспорта по вътрешните водни пътища; призовава за разработване на проекти за интелигентни автомагистрали и за създаване на интелигентни транспортни коридори; счита, че на основните пътища следва да бъдат инсталирани оптични безжични станции и станции в 5G мрежа;

40.  припомня, че свеждането до нула на произшествията по европейските пътища следва да бъде водеща цел и подчертава необходимостта от гарантиране на безопасно съвместно съществуване на стари и нови видове транспорт, като задължителното инсталиране на определени системи в помощ на водача и обезпечаването на подходяща инфраструктура ще улесни този преход; призовава Комисията да направи задълбочена и технологично неутрална оценка на последиците за безопасността от използването на автоматизирани системи в транспорта, с цялостен подход към анализа на въздействието върху безопасността на всички системи за интермодален транспорт;

41.  подчертава, че целите за намаляване на смъртните случаи и сериозните наранявания при пътнотранспортни произшествия все още не са постигнати и следователно европейската транспортна политика следва да акцентира върху тяхното изпълнение; подчертава колко е важно да има подходящо законодателство относно безопасността, за да бъде постигнат по-безопасен автомобилен транспорт; припомня на Комисията и държавите членки, че за да се намали броят на злополуките и жертвите по пътищата на Европа, е необходимо в целия ЕС да се гарантират подходящи условия за паркиране и почивка;

42.  отбелязва, че разработването на свързани и автоматизирани превозни средства до голяма степен се дължи на технологиите; затова призовава за проучване и признаване на тяхното социално въздействие и счита, че трябва да се гарантира, че въвеждането на свързани и автоматизирани превозни средства е напълно съвместимо със социалните, човешките и екологичните ценности и цели; изтъква, че в случай на злополука с едно или повече автономни превозни средства следва да е ясно кой носи отговорността, а именно предприятието(ята), създало(и) софтуера, производителят(ите) на автомобила, водачът(ите) или застрахователното(ите) дружество(а);

43.  подчертава, че предстоящите промени не следва да бъдат за сметка на социалното приобщаване и свързаността на държавите членки и районите, в които съществуват различия в мобилността; отбелязва необходимостта от повишаване на капацитета на мрежата, като се използват съществуващата мрежова инфраструктура и бъдещите значими иновации, за да се осигури възможност за по-задълбочено интегриране на цифровите технологии и за справяне с големите различия в свързаността между държавите членки, а също така и между градските и селските райони, централните и отдалечените райони, като за целта следва да се разработят редица подходящи решения посредством подкрепа и координация между публичния и частния сектор; подчертава, че конвенционалните видове транспорт, като например автобусите, все още играят ключова роля в отдалечените и планинските райони и не следва да бъдат пренебрегвани в този процес; припомня, че опитът в множество държави от ЕС показва, че структурирането на мрежите за колективен и обществен транспорт по договорите за задължения за извършване на обществени услуги, при което се съчетават печеливши и непечеливши маршрути, може да осигури оптимални резултати за гражданите, публичните финанси и пазарната конкуренция;

44.  припомня необходимостта от отдаване на предпочитание на колективните и по-безопасни транспортни средства за превоз на товари и пътници по основните трансгранични коридори и в метрополните зони, с цел намаляване на замърсяването, задръстванията и произшествията и защита на здравето на гражданите и участниците в движението по пътищата;

45.  призовава Комисията и държавите членки да насърчават плановете за устойчива мобилност в градските и селските райони, които са обосновани от обществен интерес и включват всички нови видове транспорт, подкрепяйки разгръщането на мултимодална транспортна система за пътниците, подобрявайки мобилността и качеството на услугите за гражданите, включително за възрастните хора и гражданите с увреждания, предоставяйки им алтернативи и интернализирайки или намалявайки здравните и външните екологични разходи за градовете, наред с поощряването на туризма; отбелязва, че тези планове следва да насърчават включването, участието и заетостта на гражданите, които живеят в по-отдалечените райони, за да се води борба със заплахата от обезлюдяване на селските райони и да се подобрят достъпността и комуникацията с отдалечените райони и трансграничните региони; подчертава, че мобилността в селските райони се различава съществено от градската мобилност не само по отношение на разстоянията и наличността на обществен транспорт, но също така и по отношение на екологичните и икономическите фактори, като например по-слабото въздействие върху околната среда от емисии на замърсители, по-ниския среден доход и по-високите бариери пред инвестициите в инфраструктура;

46.  отбелязва, че изводите от предишни и текущи проекти, като например работната програма за транспорта, Механизма за свързване на Европа и проекта „Устойчива споделена мобилност, която е взаимосвързана с обществения транспорт в европейските селски райони (SMARTA)“, осигуряват елементите за изграждане на интелигентни селища, включително по-ефективна и по-интелигентна логистика от врата до врата, иновативни концепции за мобилността като услуга, ново поколение интелигентна транспортна инфраструктура, свързан и автоматизиран транспорт и интелигентна градска мобилност (транспорт до/от градовете);

47.  подчертава, че мобилността все по-често се разглежда като услуга и че за целта следва да се осигури възможност за увеличаване на безпрепятственото мултимодално пътуване „от врата до врата“ в трансграничен мащаб, като съответно призовава държавите членки да обезпечат услуги за информиране и резервация за мултимодални пътувания, с информация в реално време, и призовава Комисията да представи до края на 2018 г. законодателно предложение за правата на пътниците в рамките на мултимодалния транспорт; счита, че тези нови транспортни услуги следва да бъдат разглеждани – например във връзка със системите за пътни такси – като начини на пътуване, които са поне толкова добри, ако не и по-добри от тези с частни превозни средства, и че тяхното използване не следва да се забавя поради законодателни пречки;

48.  призовава Комисията да популяризира съществуващите национални и местни добри регулаторни практики, включващи нови и традиционни форми на мобилност, които подпомагат избора на потребителите, като им предоставят информационни и билетни услуги за мултимодални пътувания и ги насърчават да използват публичния, вместо частния транспорт, или които подкрепят предложения на предприятия от икономиката на сътрудничеството в сектора на транспорта, осигуряващи тласък и необходимата подкрепа за популяризиране на устойчивия туризъм и природното и културно наследство, по-специално чрез създаване на улеснения за МСП и насочване на вниманието към държавите членки и районите, в които съществуват различия в мобилността;

49.  заявява отново, че пътуването е един от секторите, които са най-силно засегнати от цифровизацията и че тази нова и по-влиятелна цифрова среда дава възможност на потребителите да играят по-активна роля, когато търсят информация, пазаруват, правят резервации и извършват плащания за своите пътувания; подчертава, че трябва да се прилагат съществуващите правила, които гарантират прозрачност и неутралност, така че потребителите да могат да правят информиран избор въз основата на надеждна информация;

50.  изтъква значението на насочването на мобилността; счита, че е важно хората да бъдат насърчавани да възприемат устойчиви навици за мобилност чрез икономически стимули, чрез повишаване на осведомеността относно въздействието на отделните видове транспорт върху околната среда, както и чрез координация и разработване на транспортни услуги с ниски нива на въглеродни емисии, като например обществения транспорт и създаването или подобряването на инфраструктурата за екологосъобразна мобилност (ходене, каране на велосипед и др.), за да се осигури за хората алтернатива на автомобилния транспорт; посочва необходимостта от финансиране на проекти за улесняване на местната и регионалната мобилност с ниски въглеродни емисии, като например схемите за предоставяне на градски велосипеди;

51.  призовава Комисията да насърчава ефективната и екологосъобразна логистика, с цел по-успешно справяне с прогнозираното увеличение на търсенето на товарни превози, чрез по-добра оптимизация на товароносимостта на камионите и намаляване на броя на празните или частично натоварени камиони; освен това приканва Комисията да положи повече усилия за ускоряване на прехода към мултимодален транспорт и да стимулира мултимодалните платформи за координиране на търсенето на транспортни услуги, и призовава държавите членки да използват електронни транспортни документи в цяла Европа като стандартна практика с цел намаляване на бюрокрацията и административната тежест и повишаване на ефективността;

52.  подчертава съществения принос, който групирането на различни превозни средства и използването на „мега камиони“ може да има за повишаване на ефективността и икономиите на гориво в товарния автомобилен транспорт, и поради това призовава Комисията и държавите членки да изпълнят целите на Декларацията от Амстердам и да създадат стимули за засилено използване на „мега камионите“;

53.  насърчава Комисията да подкрепя инициативи, които допринасят за намаляване и избягване на задръстванията по пътищата, без да се прехвърлят обеми превози към алтернативни пътни участъци, като примерите за най-добри практики във връзка с „таксата за задръствания“ и успешните мерки за преминаване към други видове транспорт;

54.  призовава Комисията да извърши задълбочена оценка на въпросите за поверителността на данните и отговорността, които биха могли да възникнат във връзка с развитието на автоматизираните превозни средства;

55.  посочва потенциала на моделите на икономиката на сътрудничеството за подобряване на ефикасността на транспортната система и намаляване на нежеланите външни ефекти от транспорта, като например задръстванията и емисиите; призовава органите, при съблюдаване на принципа на субсидиарност, да разгледат въпроса за пълното интегриране на действително основаните на сътрудничество транспортни услуги в традиционната транспортна система, с цел насърчаване на създаването на цялостни, гладко функциониращи транспортни вериги и осигуряване на нови форми на устойчива мобилност;

56.  изтъква, че в контекста на икономиката на сътрудничеството най-неотложен характер имат въпросите, свързани със защитата на потребителите, определянето на отговорността, данъчното облагане, застрахователните схеми, социалната закрила на работниците (независимо дали те са назначени или самостоятелно заети лица) и защитата на данните, и очаква приемането на регулаторни мерки в тези области; призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че икономиката на сътрудничеството не води до нелоялна конкуренция, не причинява социален и данъчен дъмпинг и не измества регламентирания обществен транспорт;

57.  счита, предвид решението на Съда на ЕС от 20 декември 2017 г. по дело C-434/15(14), че следва да се очертае недвусмислена граница между чистото посредничество с помощта на онлайн платформи и предоставянето на транспортна услуга; счита, че дадена услуга не е свързана с информационното общество, когато съответната дейност включва основно предоставянето на професионални услуги, и при всички случаи – когато технологичната платформа определя пряко или непряко цените, количеството или качеството на предоставяната услуга;

58.  призовава държавите членки да предприемат мерки за намаляване на риска и възможностите за отклонение от данъчно облагане във връзка с предлагането на услуги от страна на дружества, като част от икономиката на сътрудничеството, и да изискват плащането на данъци при генерирането на печалби и предоставянето на услуги;

°

°  °

59.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията.

(1)

ОВ L 282, 19.10.2016 г., стр. 1.

(2)

ОВ L 119, 4.5.2016 г., стр. 1.

(3)

OВ C 81, 2.3.2018 г., стp. 195.

(4)

OВ C 345, 13.10.2017 г., стр. 52.

(5)

ОВ C 184E, 8.7.2010 г., стр. 50.

(6)

ОВ C 468, 15.12.2016 г., стр. 57.

(7)

ОВ С 265, 11.8.2017 г., стр. 2.

(8)

ОВ C 316, 22.9.2017 г., стр. 155.

(9)

EU Transport in Figures: Statistical pocketbook 2015 (Транспортът на ЕС в цифри: статистически наръчник за 2015 г.), Служба за публикации на Европейския съюз, Люксембург, 2015 г.

(10)

ОВ L 142, 2.6.2017 г, стр. 100.

(11)

OВ L 12, 18.1.2000 г, стр. 16.

(12)

OВ L 120, 15.5.2009 г., стр. 5.

(13)

ОВ L 115, 6.5.2015 г, стр. 1.

(14)

Решение на Съда (голям състав) от 20 декември 2017 г., Asociación Profesional Elite Taxi v Uber Systems Spain, SL, C-434/15, ECLI:EU:C:2017:981.


ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

Въведение

Секторът на мобилността играе важна роля в европейската икономика и общество. С разработването на автоматизирани превозни средства, цифровизацията и необходимостта от развитие на по-екологичен транспорт, секторът преминава през дълбоки промени, които засягат всички аспекти на нашите общества. Европейската комисия отговори на предизвикателствата на сектора на мобилността с пакет от законодателни предложения (т.нар. „пакет за мобилност“), насочен към насърчаване на интелигентно таксуване за пътната инфраструктура, намаляване на емисиите на CO2, борба срещу незаконното наемане на работна ръка и осигуряване на подходящи условия за работа и време за почивка на заетите в сектора. В качеството си на съзаконодател, Европейският парламент влияе върху резултатите от този процес. В допълнение към законодателните действия, е необходимо да се запази акцентът върху бъдещите промени и да се гарантира, че транспортният преход ще доведе до по-справедлив, по-конкурентоспособен и по-екологичен сектор на мобилността.

Контекст

Съобщението на Комисията, озаглавено „Европа в движение – програма за социално справедлив преход към екологосъобразна, конкурентоспособна и свързана мобилност за всички“ обхваща широк спектър от въпроси, пред които е изправен секторът на пътната мобилност, и е насочено към въпросите, които са предмет на законодателни предложения в рамките на пакета за мобилност.

Целта на настоящия стратегически доклад по собствена инициатива е да се доразвият идеите, представени в съобщението на Комисията, и да се очертаят най-важните аспекти на транспортната политика, които не са били обхванати от законодателни предложения в рамките на пакета за мобилност. Важни аспекти са разгледани също и в доклада по собствена инициатива на комисията по транспорт и туризъм относно Европейската стратегия за съвместни интелигентни транспортни системи. Ето защо настоящият доклад не включва същите въпроси. В доклада също така се вземат предвид становищата на Европейския икономически и социален комитет относно горепосоченото съобщение на Комисията, и по-специално относно „Последствия от цифровизацията и роботизацията на транспорта за изготвянето на политики в ЕС“.

Дълбоки структурни промени в транспортния сектор

Цифровизацията е един от ключовите фактори, засягащи всички области на транспортния сектор. Тя ще засегне както потребителите, така и доставчиците на услуги за мобилност. Тя също ще окаже въздействие върху европейската промишленост и работниците. Законодателите носят отговорността да гарантират, че тези дълбоки промени не създават пукнатини в обществото и че конкурентоспособността на Европейския съюз се запазва.

Промяната е бърза и дълбока. Провеждат се много изследвания за оценка на въздействието на цифровизацията и за прогнозиране на бъдещото ѝ развитие, въпреки че броят на наличните завършени изследвания продължава да бъде ограничен. Предизвикателството за тези, които разработват политиките, е да не се запази реактивният подход към конкретните предизвикателства, а да се предприемат стратегически мерки за справяне с широк спектър от предизвикателства. Целенасочената научноизследователска и развойна дейност ще бъде от съществено значение, за да запазим водещата си роля в областта на технологиите в рамките на един силно конкурентен световен пазар.

Нови умения и начини на работа

Един основен аспект е да се гарантира, че гражданите, както в ролята им на работници, така и на потребители на различните услуги, разполагат с необходимите умения в тази нова среда. Необходими са съгласувани действия на европейско равнище, за да се гарантира сближаване между държавите членки, тъй като неумението за подходящо приспособяване към напредъка на цифровизацията може да има сериозни последици за техните икономически перспективи и конкурентоспособността на ЕС.

Автомобилната промишленост е една от основните движещи сили на европейската икономика, като на нея се падат почти 7% от брутния вътрешен продукт на ЕС и тя осигурява заетост за 12,2 милиона души. От основно значение е да се гарантира, че тази промишленост има работниците, от които се нуждае, за да остане в авангарда на технологичния напредък и да запази силната си позиция на световния пазар.

Комисията предприе някои важни стъпки. Стартирането на Новата европейска програма за умения обърна нужното внимание върху необходимостта от определяне на уменията, които са необходими в рамките на една бързо развиващата се икономика, и от гарантиране на възможности за работниците да получат подходящо обучение.

Редица инициативи са от особено значение за европейския автомобилен сектор. Образованието и придобиването на умения са в пряка връзка с перспективите за заетост. Тъй като младежката безработица е значително предизвикателство, сътрудничеството между предприятията и образователния сектор играе централна роля, за да се гарантира, че младите хора могат успешно да навлязат на пазара на труда с необходимите умения и обучение. Цифровизацията се отразява и на тези, които вече работят в сектора на транспорта. По-специално автоматизираното шофиране ще се отрази върху търсенето на шофьори на пазара на труда. Някои работни места неизбежно ще бъдат елиминирани от това технологично развитие и сега е моментът да се гарантира, че хората, които потенциално могат да бъдат засегнати от тази промяна, могат да се преквалифицират своевременно да изпълняват нови задачи и да се възползват от новите възможности, които предлага цифровизацията.

Предизвикателства пред научните изследвания и иновациите

Пълният потенциал на цифровизацията може да бъде разгърнат единствено чрез запазване на челна позиция в областта на научните изследвания и иновациите, които ще предопределят бъдещето на сектора на мобилността. ЕС рискува да изостане от главните участници, като САЩ и Китай, където научните изследвания и иновациите се развиват бързо. Ясно е, че ЕС се нуждае от регулаторна рамка, която да насърчава иновациите. ЕС също така трябва да осигури повишено равнище на финансиране чрез различни инструменти, и по-специално чрез програмата „Хоризонт 2020“ – основната програма за научни изследвания и иновации.

Транспортен преход в полза на всички потребители

Транспортният преход трябва да бъде управляван и улеснен по такъв начин, че да се използват оптимално новите възможности от всички потребители в сектора на мобилността. Безопасността и сигурността на потребителите на транспортни услуги продължава да бъде от първостепенно значение. Тъй като човешките грешки са водещата причина за злополуки, автоматизираният транспорт може да даде решаващ принос към целта за свеждане до нула на произшествията по европейските пътища. При все това преходният период ще бъде предизвикателство, тъй като той предполага не само интегриране на автоматизирания транспорт в сегашната обстановка, включително обезпечаване на необходимата свързаност и инфраструктура, но също така и възможност за безопасно съжителство с традиционните транспортни средства, които има вероятност да останат дълго в употреба.

Докладчикът желае да обърне особено внимание на необходимостта от гарантиране, че революцията в сферата на мобилността няма да подмине райони или социални групи. Селските райони следва да могат да се ползват от подходящи инфраструктурни и транспортни услуги, тъй като тяхното включване и достъпност са от основно значение за икономическата им жизненост.

Освен това, преобразуването на транспортния сектор следва да бъде насочено към разработването на по-чисти и по-устойчиви решения. Секторът на транспорта е основната причина за замърсяването на въздуха в градските райони и на него се дължат над 25% от емисиите на парникови газове в ЕС, за които автомобилният транспорт допринася над 70%. Законодателите имат задължението да действат в тази област, тъй като това действие ще е от полза за всички граждани.


СТАНОВИЩЕ на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните (17.5.2018)

на вниманието на комисията по транспорт и туризъм

относно Европа в движение: програма за бъдещето на мобилността в ЕС

(2017/2257(INI))

Докладчик по становище: Дамяно Дзофоли

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните приканва водещата комисия по транспорт и туризъм да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  подкрепя съобщението на Комисията от 31 май 2017 г., озаглавено „Европа в движение“ (COM(2017)0283), по-специално що се отнася до необходимостта от бързо преминаване към пътна мобилност с ниски и нулеви емисии, интермодалност, споделена мобилност и разработването на свързани и автоматизирани превозни средства чрез инвестиции и интеграция на инфраструктурните, енергийните и цифровите мрежи; приветства стратегическия подход в съобщението за постигане на съгласувана регулаторна рамка за все по-сложната област на автомобилния транспорт;

2.  отбелязва, че декарбонизацията на транспорта може да намали зависимостта от вноса, като го замени с по-чисти, произведени на местно равнище източници на енергия. припомня, че:

a) автомобилният транспорт в ЕС е източник на една пета от емисиите на парникови газове в ЕС и че той е почти изцяло задвижван с нефт,

б) между 2010 г. и 2050 г. се очаква увеличение с 42% на пътническия автомобилен транспорт и увеличение 60% на товарния автомобилен транспорт, и

в) до средата на века емисиите на парникови газове от транспорта трябва да се намалят поне с 60% спрямо тези през 1990 г. и да е налице устойчива тенденция към свеждането им до нула;

подчертава поради това необходимостта от постоянни усилия за увеличаване на иновациите и привличане на частни инвестиции в научноизследователска и развойна дейност, развитие на пазара за нови технологии и решения, както и в инфраструктура и от развитие на нисковъглеродни транспортни услуги, като обществения транспорт; подчертава значението на насочването на мобилността и че стандартите за ефективност на превозните средства и транспортната инфраструктура трябва да бъдат приведени в съответствие с цел по отношение на въглеродните емисии, която да е в съответствие с ангажиментите по Парижкото споразумение, като се вземат предвид емисиите за целия жизнен цикъл;

3.  потвърждава ангажиментите на ЕС за борба с изменението на климата, поети в рамките на Парижкото споразумение, Програмата на ООН до 2030 г. и рамката в областта на климата и енергетиката до 2030 г.; приветства вече приетите мерки, като хармонизираната в световен мащаб процедура за изпитване на лекотоварни превозни средства, както и пакетите за емисиите при реални условия, чиято цел е намаляване на разликата между заявените цели за декарбонизация и реалните емисии от автомобилния транспорт; изисква от Комисията да следи за ефективността на тези мерки и при необходимост да предложи допълнителни подобрения; счита, че хармонизираната в световен мащаб процедура за изпитване на лекотоварни превозни средства е стъпка в правилната посока по отношение на измерването на потреблението на гориво и емисиите на въглероден диоксид (CO2) на пътник при леките автомобили;

4.  отбелязва, че разбивките на пътуванията по вид транспорт показват, че частният автомобил все още е основното транспортно средство по отношение на осъществен брой пътувания;

5.  счита, че е важно да се подобри инфраструктурата за алтернативни форми на мобилност с нулеви емисии в градска среда; посочва необходимостта от финансиране на проекти за улесняване на местната и регионалната мобилност с ниски въглеродни емисии, като например схемите за предоставяне на градски велосипеди;

6.  подчертава, че за тази цел ще бъде необходимо бързо да се увеличи дела на електромобилността и горива с ниски емисии, тъй като автомобилният транспорт е източник на една пета от емисиите в ЕС и този дял се увеличава, но че също трябва да се вземат предвид въглеродните емисии и въздействието върху околната среда на производството на тези алтернативни енергийни източници; счита за важно хората да бъдат насърчавани да възприемат навици за устойчива мобилност чрез икономически стимули, както и чрез повишаване на осведомеността относно въздействието върху околната среда на различните видове транспорт; отбелязва както финансовите, така и нефинансовите бариери, пред които потребителите са изправени сега при покупката на електрически автомобили; припомня, че възприемането на горивата с ниски емисии от страна на крайните потребители силно зависи от наличието и достъпността на инфраструктурата; приветства в тази връзка съществуващите частни и публични инициативи за осигуряване на възможност за роуминг между операторите на инфраструктурата за зареждане; призовава Комисията и държавите членки да предприемат всички необходими стъпки за улесняване на роуминга и достъпността на инфраструктурата за зареждане в рамките на Европа;

7.  счита, че за да се ускори навлизането на пазара на горива с ниски емисии и да се използват в пълна степен ползите от тях за климата, е необходимо да се стимулира тяхната употреба и разработването на съвместими превозни средства; заявява отново обаче, че за спазването на Парижкото споразумение е необходимо към средата на века да се постигне устойчива тенденция на намаляване на емисиите на парникови газове от транспорта в посока достигане на нулеви емисии; подчертава, че европейският сектор на автомобилния транспорт няма да може да бъде трансформиран в посока постигане на екологична и икономическа устойчивост, ако продължи прилагането на универсален технологичен подход и че следователно е необходимо да се премине към наистина неутрална от технологическа гледна точка оценка на задвижващите системи във връзка с разработването на бъдещи превозни средства, които да отговарят на различните потребности от мобилност; подчертава, че са необходими междусекторни усилия за ускоряване на инвестициите в инфраструктура за гориво с ниски емисии, която е предпоставка за по-широкото използване и внедряване на превозни средства, използващи алтернативни горива;

8.  отбелязва също така, че тъй като средностатистически ежедневните пътувания са на много кратки разстояния, е от решаващо значение да се осигури инфраструктура за насърчаване на екологосъобразна мобилност (колоездене, ходене...) с цел да се предложи на гражданите алтернатива на автомобилния транспорт;

9.  отбелязва, че според прогнозите пътническият транспорт ще се увеличи с 40% до 2050 г., по-специално в сектора на въздушния транспорт (+58%), което ще доведе до увеличение с 15% на емисиите на парникови газове между 2030 и 2050 г. в сравнение с нивата от 1990 г.;

10.  отбелязва, че бъдещите стратегии за мобилност и транспорт – с оглед на новите решения в икономиките на споделяне и сътрудничество – трябва да отчитат инвестиционния потенциал в селските райони;

11.  отбелязва, че уроците от предишни и текущи проекти – като Работната програма за транспорта, Механизма за свързване на Европа и Устойчивата споделена мобилност, която е взаимосвързана с обществения транспорт в европейските селски райони (SMARTA) – предоставят елементите за изграждане на интелигентни селища, включително на по-ефективна и по-интелигентна логистика от врата до врата, иновативни концепции за мобилността като услуга, ново поколение интелигентна транспортна инфраструктура, свързан и автоматизиран транспорт и интелигентна градска мобилност (транспорт до/от градовете);

12.  приветства факта, че Комисията също прави връзка с кръговата икономика, като поставя специален акцент върху ограничените запаси от материали и батериите; насърчава в този контекст Комисията да извърши допълнителна оценка на отпечатъка върху околната среда от производството и рециклирането на батерии, за да се получи пълна картина на въздействието върху околната среда на задвижваните с акумулаторни батерии електрически пътни превозни средства, с цел да се улесни сравнението на устойчивостта по време на целия жизнен цикъл на различните системи за задвижване;

13.  подчертава потенциалните ползи от приложенията за повторна употреба на батерии за превозни средства, например в областта на решенията за съхранение на енергия в интелигентните мрежи и интелигентните домове, и призовава Комисията и държавите членки да подкрепят научноизследователските и пилотните проекти в тази област чрез схеми за финансиране;

14.  подкрепя по-интензивното използване на цифровите технологии при прилагането на принципа „замърсителят плаща“, като например електронно начисляване на пътни такси и издаване на билети въз основа на екологичните характеристики на превозните средства; подчертава, че една хармонизирана рамка за системите за пътно таксуване следва да отчита както емисиите на парникови газове, така и емисиите на замърсители при определяне на екологичните характеристики, за да се изпращат ясни и балансирани сигнали за разработването на нови превозни средства; подчертава обаче, че тези правила трябва да бъдат ясни и прозрачни за участниците в движението; подчертава благотворното въздействие върху околната среда и безопасността на свързаната мобилност и автоматизираните транспортни решения в градските райони, като например оптимизирането на транспортните потоци и намаляването на движението, свързано с търсенето на места за паркиране, и призовава Комисията и държавите членки да подкрепят градовете в приемане на необходимите технологии; подчертава обаче, че развитието на автономното управление на превозни средства не следва да води до увеличаване на индивидуалния транспорт или задръстванията; счита, че е важно новите транспортни услуги, като съвместното ползване на автомобил и мобилността като услуга, следва да се разглеждат като начини на пътуване, които са поне толкова добри, ако не е за предпочитане пред, използването на личен автомобил; приветства насоките на Комисията за градовете относно регулирането на достъпа на превозни средства в градските зони (UVARs); подчертава обаче, че е необходимо да се направи повече на европейско равнище, за да се избегне фрагментирането на единното транспортно пространство; изтъква в този контекст значението на финансирането на проекти за транспортна инфраструктура с цел подпомагане на постигането на целите в областта на климата, както и значението на трансграничното сътрудничество между държавите членки; счита, че по отношение на финансирането от ЕС за транспорта пригодността за постигане на целите в областта на климата следва да бъде един от критериите за допустимост на проектите;

15.  подчертава, че според данни на СЗО автомобилният транспорт допринася за замърсяването на въздуха и шумовото замърсяване, което има отрицателно въздействие върху здравето на гражданите, особено в градските райони; подчертава, че в ЕС-28 замърсяването с прахови частици е причина за преждевременната смърт на 399 000 души годишно, като за азотните оксиди тази цифра е 75 000, а за озона – на 13 600; подчертава, че над 30% от населението в Европа е изложено на шум от движение по пътищата, който е по-висок от стандарта за средното ниво на шум от 55 Ldn dB; призовава за ефективна стратегия за намаляване на равнището на замърсители на въздуха като NOx, NO2 и прахови частици и подчертава, че емисиите на замърсители на въздуха от транспорта трябва да бъдат драстично намалени;

16.  припомня ужасяващите опити с излагането на хора и маймуни на въздействието на отработени газове, проведени от Европейската изследователска група по околна среда и здраве в сектора на транспорта (EUGT) – орган, финансиран от големи автомобилни компании; припомня, че това не е първият подобен скандал в автомобилната промишленост; призовава всички изследвания, които предоставят информация за изготвяне на политиката на ЕС, да бъдат напълно независими от автомобилната промишленост, включително по отношение на финансиране и подизпълнение;

17.  отбелязва, че предоставянето на информация на потребителите относно пътническите превозни средства е задължително за ускоряването на декарбонизацията в транспорта и във връзка с това призовава за по-добро информиране относно емисиите и разхода на гориво на превозните средства, включително чрез стандартизирани, видими и ясни означения върху превозните средства, за да се даде възможност на потребителите да правят информиран избор, както и за да се насърчават промени в поведението на предприятията и физическите лица и по-екологичната мобилност; подчертава, че по-точната информация ще улесни и позволи на публичните органи да възлагат „зелени“ обществени поръчки; приветства Препоръка (ЕС) 2017/948 на Комисията(1), като същевременно приканва Комисията да разгледа възможността за преразглеждане на Директива 1999/94/ЕО относно етикетирането на леки автомобили(2);

18.  призовава външните ефекти на автомобилния транспорт върху околната среда и обществото да се интернализират и на потребителите да се предоставят ценови сигнали, отразяващи тези разходи;

19.  подчертава, че в директивата за чисти превозни средства трябва да се отчитат нуждите и наличните ресурси на общините и регионалните органи, за да се постигне пълният ѝ потенциал особено по отношение на сложността и административната тежест;

20.  приветства ангажимента на Комисията да представи до 2 май 2018 г. законодателно предложение за определяне на стандарти за емисиите на CO2 и стандарти за разход на гориво за тежкотоварни превозни средства, което следва да бъде амбициозно, реалистично и основано на данните, събрани с помощта на софтуера Vehicle Energy Consumption Calculation Tool („VECTO“), за да се осигури съгласувано законодателство за тежкотоварните превозни средства; подчертава, че VECTO трябва да се актуализира бързо и редовно, за да може точното отчитане на новите технологии своевременно да подобри ефективността на превозните средства;

21.  подчертава, че мобилността в селските райони се различава съществено от градската мобилност по отношение на разстоянията и наличността на обществен транспорт, но също и по отношение на екологични и икономически фактори, като по-ниското въздействие върху околната среда от емисии на замърсители, по-ниския среден доход и по-високите бариери пред инвестициите в инфраструктура; подчертава, че в процеса на необходимата модернизация, социално справедливия преход към чиста енергия и цифровизацията на европейската мобилност и транспорт трябва да се отчитат спецификата на селските райони, тъй като особено в тези области новите социални, технологични и икономически промени се отразяват върху системата за транспорт и мобилност като цяло; подчертава, че поради това Комисията следва да въведе междусекторен подход за гарантиране на гладкото прилагане на интегриран подход за интелигентни села по отношение на транспорта и мобилността, като насърчава използването на цифрови платформи, които увеличават мобилността в селските райони, както и по-чистата и здравословна околна среда; призовава за еднакви условия на конкуренция за специални технологични подобрения за селските центрове и мрежи;

22.  подчертава, че равнището на амбициозност на целите относно емисиите на CO2 за тежкотоварните превозни средства трябва да бъде съгласувано с бъдещите амбиции за намаляване на емисиите на замърсители, например по EURO 7, както и с изискванията съгласно Директива (ЕС) 2015/719 относно допустимите маси и размери(3); подчертава, че VECTO трябва да се актуализира бързо и редовно, за да може точното отчитане на новите технологии своевременно да подобри ефективността на превозните средства;

23.  отбелязва, че каботажният транспорт представлява само малък процент от общия автомобилен товарен транспорт и подчертава, че ограниченията за каботажните превози не следва да водят до увеличаване на празните курсове, които намаляват ефективността и оказват отрицателно въздействие върху околната среда.

ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

17.5.2018

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

60

1

0

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Pilar Ayuso, Zoltán Balczó, Ivo Belet, Biljana Borzan, Paul Brannen, Soledad Cabezón Ruiz, Nessa Childers, Birgit Collin-Langen, Miriam Dalli, Seb Dance, Angélique Delahaye, Stefan Eck, Bas Eickhout, José Inácio Faria, Karl-Heinz Florenz, Francesc Gambús, Elisabetta Gardini, Gerben-Jan Gerbrandy, Jens Gieseke, Julie Girling, Sylvie Goddyn, Françoise Grossetête, Andrzej Grzyb, Jytte Guteland, György Hölvényi, Anneli Jäätteenmäki, Benedek Jávor, Urszula Krupa, Jo Leinen, Peter Liese, Lukas Mandl, Valentinas Mazuronis, Susanne Melior, Rory Palmer, Massimo Paolucci, Piernicola Pedicini, Bolesław G. Piecha, Pavel Poc, John Procter, Annie Schreijer-Pierik, Davor Škrlec, Claudiu Ciprian Tănăsescu, Ivica Tolić, Nils Torvalds, Adina-Ioana Vălean, Damiano Zoffoli

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Nikos Androulakis, Nicola Caputo, Esther Herranz García, Jan Huitema, Peter Jahr, Karol Karski, Ulrike Müller, Stanislav Polčák, Julia Reid, Bart Staes, Dubravka Šuica, Tiemo Wölken

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване

John Flack, Jaromír Kohlíček, Miltiadis Kyrkos

ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

60

+

ALDE

Gerben-Jan Gerbrandy, Jan Huitema, Anneli Jäätteenmäki, Valentinas Mazuronis, Ulrike Müller, Nils Torvalds

ECR

John Flack, Karol Karski, Urszula Krupa, Bolesław G. Piecha, John Procter

EFDD

Piernicola Pedicini

ENF

Sylvie Goddyn

GUE/NLG

Stefan Eck, Jaromír Kohlíček

NI

Zoltán Balczó

PPE

Pilar Ayuso, Ivo Belet, Birgit Collin-Langen, Angélique Delahaye, José Inácio Faria, Karl-Heinz Florenz, Francesc Gambús, Elisabetta Gardini, Jens Gieseke, Julie Girling, Françoise Grossetête, Andrzej Grzyb, Esther Herranz García, György Hölvényi, Peter Jahr, Peter Liese, Lukas Mandl, Stanislav Polčák, Annie Schreijer-Pierik, Dubravka Šuica, Ivica Tolić, Adina-Ioana Vălean

S&D

Nikos Androulakis, Biljana Borzan, Paul Brannen, Soledad Cabezón Ruiz, Nicola Caputo, Nessa Childers, Miriam Dalli, Seb Dance, Jytte Guteland, Miltiadis Kyrkos, Jo Leinen, Susanne Melior, Rory Palmer, Massimo Paolucci, Pavel Poc, Claudiu Ciprian Tănăsescu, Tiemo Wölken, Damiano Zoffoli

VERTS/ALE

Bas Eickhout, Benedek Jávor, Davor Škrlec, Bart Staes

1

-

EFDD

Julia Reid

0

0

 

 

Легенда на използваните знаци:

+  :  „за“

-  :  „против“

0  :  „въздържал се“

(1)

Препоръка (ЕС) 2017/948 на Комисията от 31 май 2017 г. относно използването на стойности за разхода на гориво и емисиите на CO2, получили одобрение на типа и измерени в съответствие с Хармонизираната в световен мащаб процедура за изпитване на лекотоварни превозни средства, когато се предоставя информация за потребителите в съответствие с Директива № 1999/94/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (нотифицирано под номер С(2017) 3525) (ОВ L 142, 2.6.2017 г., стр. 100).

(2)

Директива 1999/94/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 1999 г. относно наличието на потребителска информация за разхода на гориво и емисиите на СО2 по отношение на търговията с нови леки автомобили (ОВ L 12, 18.1.2000 г., стр. 16).

(3)

Директива (ЕС) 2015/719 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2015 г. за изменение на Директива 96/53/ЕО на Съвета относно максимално допустимите размери в националния и международен трафик на някои пътни превозни средства, които се движат на територията на Общността, както и максимално допустимите маси в международния трафик (ОВ L 115, 6.5.2015 г., стр. 1).


ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

21.6.2018

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

31

2

2

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Daniela Aiuto, Lucy Anderson, Georges Bach, Izaskun Bilbao Barandica, Deirdre Clune, Michael Cramer, Luis de Grandes Pascual, Isabella De Monte, Ismail Ertug, Jacqueline Foster, Dieter-Lebrecht Koch, Miltiadis Kyrkos, Bogusław Liberadzki, Peter Lundgren, Marian-Jean Marinescu, Georg Mayer, Gesine Meissner, Markus Pieper, Christine Revault d’Allonnes Bonnefoy, Dominique Riquet, Jill Seymour, Claudia Țapardel, Keith Taylor, Pavel Telička, Wim van de Camp, Elissavet Vozemberg-Vrionidi, Janusz Zemke, Kosma Złotowski, Elżbieta Katarzyna Łukacijewska

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Jakop Dalunde, Marek Plura, Franck Proust, Henna Virkkunen

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване

Olle Ludvigsson, Lukas Mandl


ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

31

+

ALDE

EFDD

ENF

PPE

 

S&D

 

VERTS/ALE

Izaskun Bilbao Barandica, Gesine Meissner, Dominique Riquet, Pavel Telička

Daniela Aiuto

Georg Mayer

Georges Bach, Deirdre Clune, Dieter-Lebrecht Koch, Elżbieta Katarzyna Łukacijewska, Lukas Mandl, Marian-Jean Marinescu, Markus Pieper, Marek Plura, Franck Proust, Henna Virkkunen, Elissavet Vozemberg-Vrionidi, Luis de Grandes Pascual, Wim van de Camp

Lucy Anderson, Isabella De Monte, Ismail Ertug, Miltiadis Kyrkos, Bogusław Liberadzki, Olle Ludvigsson, Christine Revault d'Allonnes Bonnefoy, Claudia Țapardel, Janusz Zemke

 

Michael Cramer, Jakop Dalunde, Keith Taylor

 

2

-

EFDD

Peter Lundgren, Jill Seymour

2

0

ECR

Jacqueline Foster, Kosma Złotowski

Легенда на използваните знаци:

+  :   „за“

-  :  „против“

0  :  „въздържал се“

Последно осъвременяване: 29 август 2018 г.Правна информация