Процедура : 2016/0360A(COD)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A8-0242/2018

Внесени текстове :

A8-0242/2018

Разисквания :

PV 15/04/2019 - 17
CRE 15/04/2019 - 17

Гласувания :

PV 16/04/2019 - 8.11
Обяснение на вота

Приети текстове :

P8_TA(2019)0369

ДОКЛАД     ***I
PDF 3101kWORD 943k
28.6.2018
PE 613.409v04-00 A8-0242/2018

относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) № 575/2013 по отношение на отношението на ливъридж, отношението на нетното стабилно финансиране, капиталовите изисквания и изискванията за приемливи пасиви, кредитния риск от контрагента, пазарния риск, експозициите към централни контрагенти, експозициите към предприятия за колективно инвестиране, големите експозиции, изискванията за докладване и оповестяване, и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012

(COM(2016)0850 – C8-0480/2016 – 2016/0360A(COD))

Комисия по икономически и парични въпроси

Докладчик: Петер Симон

ИЗМЕНЕНИЯ
ПРОЕКТ НА ЗАКОНОДАТЕЛНА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
 ПРОЦЕДУРА НА ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ
 ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

ПРОЕКТ НА ЗАКОНОДАТЕЛНА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) № 575/2013 по отношение на отношението на ливъридж, отношението на нетното стабилно финансиране, капиталовите изисквания и изискванията за приемливи пасиви, кредитния риск от контрагента, пазарния риск, експозициите към централни контрагенти, експозициите към предприятия за колективно инвестиране, големите експозиции, изискванията за докладване и оповестяване, и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012

(COM(2016)0850 – C8-0480/2016 – 2016/0360A(COD))

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

–  като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета (COM(2016)0850),

–  като взе предвид член 294, параграф 2 и член 114 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението в Парламента (С8-0480/2016),

-  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–  като взе предвид мотивираното становище, изпратено от Риксдага на Кралство Швеция в рамките на Протокол № 2 относно прилагането на принципите на субсидиарност и пропорционалност, в което се заявява, че проектът на законодателен акт не съответства на принципа на субсидиарност,

–  като взе предвид становището на Европейската централна банка от 8 ноември 2017 г.(1),

–  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 30 март 2017 г.(2),

–  като взе предвид решението на Председателския съвет от 18 май 2017 г. да разреши на комисията по икономически и парични въпроси да раздели посоченото по-горе предложение на Комисията и да изготви два отделни законодателни доклада въз основа на него,  

–  като взе предвид член 59 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси (A8-0242/2018),

1.  приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.  приканва Комисията да се отнесе до него отново, в случай че замени своето предложение с друг текст или внесе или възнамерява да внесе съществени промени в това предложение;

3.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Изменение    1

ИЗМЕНЕНИЯ, ВНЕСЕНИ ОТ ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ(3)*

към предложението на Комисията

---------------------------------------------------------

2016/0360 (COD)

Предложение за

РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

за изменение на Регламент (ЕС) № 575/2013 по отношение на отношението на ливъридж, отношението на нетното стабилно финансиране, капиталовите изисквания и изискванията за приемливи пасиви, кредитния риск от контрагента, пазарния риск, експозициите към централни контрагенти, експозициите към предприятия за колективно инвестиране, големите експозиции, изискванията за докладване и оповестяване, и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012

(Текст от значение за ЕИО)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 114 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейската централна банка(4),

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет(5),

в съответствие с обикновената законодателна процедура,

като имат предвид, че:

(1)  С оглед на последиците от финансовата криза, която се разви през 2007 – 2008 г., Съюзът проведе значителна реформа на нормативната уредба на финансовите услуги с цел повишаване на устойчивостта на финансовите институции. Тази реформа до голяма степен бе основана на международно приети стандарти. Сред многобройните мерки, пакетът от реформи съдържаше приемането на Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета(6) и Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета(7), с които се въведоха по-строги пруденциални изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници.

(2)  Макар че реформата стабилизира финансовата система и я направи по-устойчива на много видове възможни бъдещи сътресения и кризи, тя не обхвана всички установени проблеми. Важна причина за това беше, че създателите на международни стандарти – Базелският комитет по банков надзор (Базелският комитет) и Съветът за финансова стабилност (СФС) – тогава все още не бяха привършили работата си по намирането на международно приети решения на проблемите. Понастоящем тази работа по важните допълнителни реформи привърши, поради което оставащите проблеми следва да бъдат разрешени.

(3)  В съобщението си от 24 ноември 2015 г. Комисията призна необходимостта от допълнително редуциране на риска и се ангажира да внесе законодателно предложение, което да се основава на международно приетите стандарти. Необходимостта от предприемането на допълнителни конкретни законодателни мерки за редуциране на рисковете във финансовия сектор беше признато и от Съвета в заключенията му от 17 юни 2016 г., както и от Европейския парламент – в резолюцията му от 10 март 2016 г.(8)

(4)  Мерките за редуциране на риска не само ще укрепят допълнително устойчивостта на европейската банкова система и доверието на пазарите в нея, но ще предоставят също и основа за по-нататъшен напредък към окончателното изграждане на банковия съюз. Тези мерки следва да се разглеждат и в контекста на по-широките проблеми, засягащи икономиката на Съюза, в частност необходимостта от насърчаване на растежа и заетостта на фона на несигурни икономически перспективи. В този контекст, с цел укрепване на икономиката на Съюза, бяха лансирани важни политически инициативи като Плана за инвестиции за Европа и Съюза на капиталовите пазари. Важно е, следователно, всички мерки за редуциране на риска да взаимодействат гладко с тези политически инициативи, както и с по-широкомащабните реформи във финансовия сектор, проведени неотдавна.

(5)  Разпоредбите на настоящия регламент за изменение следва да бъдат равностойни на международно приетите стандарти и да гарантират запазване на равностойността на Директива 2013/36/ЕС и на настоящия регламент с рамката на Базел III. Целенасочените изменения с цел отразяване на особеностите на Съюза, както и по-широки политически съображения, следва да бъдат ограничени по отношение на обхвата или на времето, за да не се наруши общата стабилност на пруденциалната рамка.

(6)  Действащите мерки за редуциране на риска, и по-специално изискванията за докладване и оповестяване, следва да бъдат усъвършенствани, за да се осигури по-пропорционалното им прилагане, както и това спазването им да не поражда прекомерно бреме, особено за по-малките и опростени институции.

(6a)  За целеви облекчения по отношение на прилагането на принципа на пропорционалност е необходимо точно определение за малки и опростени институции. За да се даде, респ. установи целесъобразно класифициране и определение на малки и опростени институции, както и за да се определят адекватно рисковете на тези институции, е необходимо също така размерът и рисковият профил на една малка и опростена институция да се разглеждат във връзка с общия размер на икономиката, в която институцията извършва основната си дейност. Един единствен абсолютен праг сам по себе си не отчита тези изисквания. Поради това е наложително съществуващите надзорни органи, чрез включване на един относителен компонент, изчислен въз основа на икономическите резултати на дадена държава членка, да могат да използват правомощията си за преценка, за да хармонизират прага в съответствие с националните обстоятелства и да го коригират по целесъобразност в посока надолу. Тъй като размерът на дадена институция сам по себе си не е определящ за рисковия профил на дадена институция, необходимо е също така чрез допълнителни качествени критерии да се гарантира, че дадена институция се разглежда като малка и опростена институция и може да се възползва от съответните правила за повече пропорционалност единствено ако изпълнява всички критерии.

(7)  Отношенията на ливъридж допринасят за запазването на финансовата стабилност, тъй като действат в подкрепа за основаните на риска капиталови изисквания и ограничават прекомерното натрупване на ливъридж при икономически подем. Поради това в допълнение на настоящата система за докладване и оповестяване на отношението на ливъридж следва да се въведе изискване за отношението на ливъридж.

(8)  С цел да се предотврати излишно ограничаване на кредитирането на предприятията и домакинствата от страна на институциите, както и нежелано неблагоприятно въздействие върху ликвидността на пазара, изискването за отношението на ливъридж следва да бъде определено на такова равнище, на което да действа като надежден ограничител на риска от прекомерен ливъридж, без да се възпрепятства икономическият растеж.

(9)  В доклада си до Комисията(9) Европейският банков орган (ЕБО) заключи, че едно калибрирано на 3% отношение на ливъридж с оглед на собствения капитал от първи ред, за всеки вид кредитна институция, би представлявало надежден ограничител. Изискване за отношение на ливъридж от 3% бе договорено и на международно равнище от БКБН. Поради това изискването за отношението на ливъридж следва да бъде калибрирано на 3%.

(10)  Изискването за отношение на ливъридж от 3 % обаче ще ограничи някои бизнес модели и видове дейност повече от други. По-специално е възможно непропорционално да бъдат засегнати публичното кредитиране от публичните банки за развитие и официално гарантираните експортни кредити. Поради това отношението на ливъридж следва да бъде пригодено към този вид експозиции. Поради това следва да бъдат въведени ясни критерии, които да спомагат за установяване на публичния мандат на такива кредитни институции и да покриват въпроси като установяването на институциите, вида извършвани от тях дейности, целите, механизмите за гаранции от публични органи и ограниченията за дейности по приемане на депозити. Формата и условията за установяване на банката обаче следва да останат въпрос на преценка на централното правителство, регионално правителство или местен орган на властта на държавата членка и може да включват създаването на нова кредитна институция, придобиването или поглъщането, включително чрез концесии и в контекста на производство по преструктуриране, на вече съществуващо дружество от страна на такива публични органи.

(11)  Отношението на ливъридж не следва да пречи на институциите при предоставянето на услуги по централизиран клиринг на техните клиенти. Поради това първоначалното допълнително обезпечение за подлежащите на централизиран клиринг сделки с деривати, което институциите получават в брой от своите клиенти и после предоставят на централните контрагенти (ЦК), следва да бъде изключено от мярката за експозицията с оглед на отношението на ливъридж.

(12)  Базелският комитет измени международния стандарт за отношението на ливъридж, за да доуточни някои концептуални аспекти във връзка с това отношение. Регламент (ЕС) № 575/2013 следва да бъдат приведен в съответствие с изменения стандарт, така че да се подобри в международен план конкурентната равнопоставеност на институциите от ЕС, извършващи дейност извън Съюза, а отношението на ливъридж да продължи ефективно да допълва основаните на риска капиталови изисквания.

(13)  За институции, които поради размера си, свързаността си, сложността си, своето незаменяемо естество или глобално значение се определят като глобални системно значими институции (Г-СЗИ), следва да се въведе допълнително отношение на ливъридж, тъй като Г-СЗИ в затруднено финансово положение трайно отслабват финансовата система като цяло и това би могло да причини ново ограничаване на кредитирането в Съюза. Поради тази заплаха за финансовата система и финансирането на реалната икономика възниква имплицитна гаранция за Г-СЗИ въз основа на очакваното спасение от страна на държавата. Това може да доведе до това Г-СЗИ да намалят пазарната си дисциплина и да поемат твърде голям риск, което на свой ред прави по-вероятно настъпването на затруднено положение на Г-СЗИ в бъдеще. За да се отговори ефективно на тези отрицателни външни фактори, европейското законодателство следва да вземе предвид вече съществуващи по-строги отношения на ливъридж в други юрисдикции. Като се вземе предвид окончателният резултат от работата на Базелския комитет по калибрирането относно отношението на ливъридж, отношението на ливъридж за Г-СЗИ следва да се повиши с 50% от рисково претеглените по-високи изисквания за преодоляване на загубите в допълнение към минималния праг от 3%.

(14)  На 9 ноември 2015 г. СФС публикува предварително споразумение за общия капацитет за поемане на загуби (ОКПЗ) (стандарт относно ОКПЗ), който Г-20 приеха на срещата на върха през ноември 2015 г. в Турция. Стандартът за ОКПЗ изисква от глобалните системно значими банки (Г-СЗБ) да притежават достатъчно висок размер пасиви за покриване на загуби (и които могат да се използват при споделянето на загуби) с оглед на гладкото и бързо поемане на загуби и рекапитализация при преструктуриране. В съобщението си от 24 ноември 2015 г. Комисията пое ангажимент да представи до края на 2016 г. законодателно предложение за прилагане на стандарта за ОКПЗ до международно договорения краен срок — 2019 г.

(15)  При прилагането на стандарта за ОКПЗ в Съюза трябва да се вземе под внимание действащото минимално капиталово изискване и изискване за приемливи пасиви, определено в Директива 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета(10). Тъй като ОКПЗ и минималното капиталово изискване и изискване за приемливи пасиви преследват една и съща цел – да се гарантира, че институциите имат достатъчен капацитет за поемане на загуби, двете изисквания са допълващи се елементи от една обща рамка. От оперативна гледна точка, хармонизираното минимално равнище на стандарта за ОКПЗ следва да се въведе в Регламент (ЕС) № 575/2013 чрез ново капиталово изискване и изискване за приемливи пасиви, докато допълнителното изискване за дадени глобални системно значими институции (Г-СЗИ) и за дадени субекти, които не са Г-СЗИ, следва да се въведе чрез целенасочени изменения на Директива 2014/59/ЕС и на Регламент (ЕС) № 806/2014 на Европейския парламент и на Съвета(11). Съответните разпоредби за въвеждане на стандарта за ОКПЗ в настоящия регламент следва да се четат заедно с тези в гореспоменатото законодателство и с Директива 2013/36/ЕС.

(16)  В съответствие със стандарта за ОКПЗ, който обхваща само Г-СЗБ, въведеното с настоящия регламент минимално изискване за достатъчно собствени средства и пасиви с висок капацитет за поемане на загуби следва да се прилага само спрямо Г-СЗИ. От друга страна, въведените с настоящия регламент разпоредби относно приемливите пасиви следва да се прилагат за всички институции, в съответствие с допълнителните изменения и изисквания на Директива 2014/59/ЕС.

(17)  В съответствие със стандарта за ОКПЗ, капиталовото изискване и изискване за приемливи пасиви следва да се прилага за подлежащите на преструктуриране субекти, които самите са Г-СЗИ или са част от група, определена като Г-СЗИ. Капиталовото изискване и изискване за приемливи пасиви следва да се прилага на индивидуална или консолидирана основа според това дали подлежащите на преструктуриране субекти са самостоятелни институции без дъщерни предприятия, или са предприятия майки.

(18)  Директива 2014/59/ЕС позволява инструментите за преструктуриране да се използват не само при институциите, а и при финансовите холдинги и смесените финансови холдинги. Поради това финансовите холдинги майки и смесените финансови холдинги майки, също както институциите майки, следва да имат достатъчен капацитет за поемане на загуби.

(19)  С оглед на ефективността на капиталовото изискване и изискването за приемливи пасиви е изключително важно инструментите, държани с цел да бъде удовлетворено това изискване, да имат голям капацитет за поемане на загуби. Пасивите, изключени от посочения в Директива 2014/59/ЕС инструмент за споделяне на загуби, нямат този капацитет, също както го нямат и други пасиви, които по принцип могат при нужда да бъдат използвани при споделяне на загубите, но това би породило трудности на практика. Поради това тези пасиви не следва да се считат за приемливи с оглед на капиталовото изискване и изискване за приемливи пасиви. От друга страна, капиталовите инструменти, както и подчинените пасиви, имат голям капацитет за поемане на загуби. В съответствие със стандарта за ОКПЗ обаче следва донякъде да се признае потенциалът за поемане на загуби на пасивите, чийто ранг е равен на този на някои изключени пасиви.

(19a)  При прилагането на стандарта за ОКПЗ в правото на Съюза е необходимо да се гарантира, че институциите във възможно най-кратък срок изпълняват установените изисквания за собствени средства и приемливи задължения, за да се гарантира безпроблемното поемане на загуби и рекапитализация в случай на преструктуриране. Във всички случаи е необходимо да се въведе клауза за запазване на придобитите права за дългови инструменти, които отговарят на определени критерии. Поради това някои критерии за допустимост не следва да се използват за задължения, емитирани преди... [дата на влизане в сила на настоящия регламент]. Тази клауза следва да важи както за задължения от подчинената част от изискванията за ОКПЗ и подчинената част от изискванията за МИПЗ в съответствие с разпоредбите на Директива 2014/59/ЕС, така и за неподчинената част от изискванията за ОКПЗ и неподчинената част от изискванията за МИПЗ в съответствие с Директива 2014/59/ЕС.

(20)  За да се избегне двойното отчитане на пасивите за целите на капиталовото изискване и изискване за приемливи пасиви следва да се въведат правила за приспадане на позициите в елементи на приемливите пасиви, които правила да отразяват съответния подход на приспадане при капиталовите инструменти, вече разработен в Регламент (ЕС) № 575/2013. Съгласно посочения подход всички позиции в инструменти на приемливите пасиви следва първо да се приспаднат от приемливите пасиви и, доколкото не са налице достатъчно пасиви, да бъдат приспаднати от инструментите на капитала от втори ред.

(21)  В стандарта за ОКПЗ се съдържат някои критерии за приемливост на пасивите, които са по-строги от настоящите критерии за приемливост на капиталовите инструменти. С оглед на последователността критериите за приемливост на капиталовите инструменти следва да бъдат съгласувани по отношение на неприемливостта на инструментите, емитирани чрез дружества със специална инвестиционна цел, считано от 1 януари 2022 г.

(22)  Откакто бе приет Регламент (ЕС) № 575/2013 международният стандарт за пруденциалното третиране на институционалните експозиции към ЦК бе изменен, за да се подобри третирането на институционалните експозиции към квалифицирани централни контрагенти (КЦК). Основните изменения на този стандарт включваха използването на единен метод за определяне на капиталовото изискване за експозициите, произтичащи от вноските в гаранционния фонд, изрична горна граница на общите капиталови изисквания, прилагани спрямо експозициите към КЦК, както и подход, при който рискът се отчита в по-голяма степен, с цел при изчисляването на хипотетичните ресурси на даден КЦК да може да се използва стойността на дериватите. Същевременно бе запазен начинът на третиране на експозициите към неквалифицираните ЦК. Като се има предвид, че въведеното с преработените международни стандарти третиране е по-добро от гледна точка на централизирания клиринг, законодателството на Съюза следва да бъде изменено, за да включи тези стандарти.

(23)  С цел да се позволи на институциите подходящо да управляват експозициите си в дялови единици или акции в предприятия за колективно инвестиране (ПКИ), в разпоредбите относно третирането на тези експозиции следва да се отчита рискът и да се насърчава прозрачността по отношение на базисните експозиции на ПКИ. Във връзка с това Базелският комитет прие преработен стандарт, с който се установява ясна йерархия на подходите за изчисляване на рисково претеглената експозиция за посочените експозиции. Йерархизирането отразява степента на прозрачност по отношение на базисните експозиции. Регламент (ЕС) № 575/2013 следва да бъде съгласуван с тези международно договорени норми.

(24)  Понастоящем за изчисляването на стойността на експозицията по сделките с деривати, обхванати от уредбата на кредитния риск от контрагента, Регламент (ЕС) № 575/2013 предоставя на институциите избор между три различни стандартизирани подхода: стандартизирания метод (СМ), метода на пазарната оценка (МПО) и метода на първоначалната експозиция (МПЕ).

(25)  Тези стандартизирани подходи обаче не отчитат по подходящ начин редуциращия риска характер на обезпечението по експозициите. Калибрирането им е остаряло и не отразява значителната променливост, наблюдавана по време на финансовата криза. То не отчита по подходящ начин и ползата от нетирането. С цел да бъдат отстранени тези недостатъци, Базелският комитет реши да замени СМ и МПО с нов стандартизиран подход за изчисляване на стойността на експозициите в деривати — т.нар. стандартизиран подход за кредитен риск от контрагента (СПКРК). Като се има предвид, че въведеното с преработените международни стандарти ново стандартизирано третиране е по-добро от гледна точка на централизирания клиринг, законодателството на Съюза следва да бъде изменено, за да включи тези стандарти.

(26)  При СПКРК рискът се отчита в по-голяма степен отколкото при СМ и МПО и поради това би следвало да води до капиталови изисквания, които отразяват по-добре рисковете при сключваните от институциите сделки с деривати. Същевременно прилагането на СПКРК е по-сложно за институциите. За някои институции, които в момента използват МПО, прилагането на СПКРК може да се окаже твърде сложно и трудоемко. За ▌институции и институции, които са част от консолидирана група, със средно големи сделки с деривати, следва да бъде въведена опростена версия на СПКРК. Тъй като при такава опростена версия на СПКРК рискът ще се отчита в по-малка степен, отколкото при пълната версия, тя следва да бъде подходящо калибрирана, за да не води до подценяване на стойността на експозицията при сделките с деривати.

(27)  Понастоящем повечето от институциите използват МПО, заменени от СПКРК, за изчисляване на стойността на експозицията на дериватите си. Въпреки това калибрирането на МПО произтича от разпоредби, приети от Базел I, въз основа на пазарните условия в края на 1980-те години и не е достатъчно прецизно, за да обхване адекватно риска на сделките с деривати. За институциите, които имат позиции в деривативни финансови инструменти и понастоящем използват МПО или МПЕ, прилагането не само на СПКРК, а и на опростената му версия, би могло да бъде твърде сложно. Поради това за тези институции МПЕ следва да бъде запазен като алтернатива, но в преработен вид. Тази преработена форма на МПЕ следва да представлява адекватна алтернатива на МПО за институции и институции, които са част от консолидирана група, с малки сделки с деривати, без да съдържа недостатъците на този остарял метод.

(28)  С цел ориентиране на институцията при избора на даден разрешен подход следва да бъдат въведени ясни критерии. Тези критерии следва да се основават на размера на операциите с деривати на дадена институция, който е белег за степента на сложност, която дадена институция следва да може да съблюдава при изчисляването на стойността на експозицията си.

(29)  По време на финансовата криза някои установени в Съюза институции претърпяха значителни загуби, свързани с търговския портфейл. За някои от тях необходимият капитал за покриването на тези загуби се оказа недостатъчен, което ги накара да поискат извънредна публична финансова подкрепа. Тези съображения накараха Базелския комитет да отстрани редица недостатъци на пруденциалното третиране на позициите в търговския портфейл във връзка с капиталовите изисквания за пазарен риск.

(30)  През 2009 г. първият набор от реформи бе международно приет и транспониран в правото на Съюза с Директива 2010/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета(12).

(31)  С реформата от 2009 г. обаче не бяха преодолени структурните слабости на стандартите за капиталовите изисквания за пазарен риск. Липсата на яснота при разграничителните белези на търговския и банковия портфейл дадоха възможност за регулаторен арбитраж, а липсата на чувствителност към риска на капиталовите изисквания за пазарен риск не позволи да се обхване целият спектър от рискове, на които са изложени институциите.

(32)  Поради това, с цел преодоляване на тези недостатъци, Базелският комитет лансира инициативата „Основно преразглеждане на търговския портфейл“ (ОПТП). Работата по нея приключи през януари 2016 г. Със стандартите в резултат на ОПТП (С-ОПТП) отчитането на риска в нормите относно пазарния риск се засилва, тъй като те определят такъв размер на капиталовите изисквания, който отчита в по-голяма степен рисковете при позициите в търговския портфейл;

(33)  с тях се определя по-ясно и границата между банковия и търговския портфейл. Прилагането на С-ОПТП в Съюза трябва да запази гладкото функциониране на финансовите пазари в Съюза. Последните проучвания на въздействието на С-ОПТП показват, че въвеждането на С-ОПТП се очаква да доведе до рязко повишаване на общите капиталови изисквания за пазарен риск. С цел да се избегне рязко свиване на търгуването в Съюза въвеждането следва да се извърши постепенно, в рамките на определен период, така че институциите да могат да признаят общото равнище на капиталови изисквания за пазарен риск, породено от транспонирането в Съюза на С-ОПТП. Този преходен период трябва да гарантира, че изискванията от Базел се въвеждат постепенно, за да се намали несигурността сред институциите относно бъдещи капиталови изисквания за пазарни рискове. Подходящият преходен период трябва от една страна да гарантира, че въвеждането на С-ОПТП не води до внезапно увеличение на общите капиталови изисквания за пазарен риск, и от друга страна да гарантира, че преходният период не може да доведе до твърде ниски капиталови изисквания за пазарен риск в сравнение със статуквото. Особено внимание следва да се обърне на европейските специфики на търгуване, като се предвидят корекции в капиталовите изисквания за държавните и покритите облигации, и на опростения, прозрачен и стандартизиран характер на секюритизациите.

(34)  Пазарният риск при институциите с ограничена по мащаб дейност по търговския портфейл следва да се третира пропорционално, така че да се позволи на повече институции, при които търгуването е ограничена дейност, да прилагат нормите относно кредитния риск спрямо позициите в банковия портфейл, както е посочено в преработената версия на дерогацията за ограничена дейност по търговския портфейл. Освен това, на институциите със средна по мащаб дейност по търговския портфейл следва да се даде възможност да използват опростен стандартизиран подход за изчисляване на капиталовите изисквания за пазарен риск, подобно на възприетия понастоящем подход в Регламент (ЕС) № 575/2013. Тези по-малко строги изисквания следва да се прилагат също и за институции, които са част от консолидирана група, при условие че те изпълняват горепосочените изисквания като самостоятелни институции.

(35)  Нормите относно големите експозиции следва да бъдат засилени, за да се подобри капацитетът на институциите за поемане на загуби и да се приведат тези норми в по-тясно съответствие с международните стандарти. За тази цел като капиталова база за изчисляване на максималния размер на големите експозиции следва да се използва по-високо качество на капитала, а експозициите към кредитни деривати — да се изчисляват по СПКРК. Освен това, максималният размер на експозициите, които Г-СЗБ могат да имат към други Г-СЗБ, следва да бъде намален, за да се ограничат системните рискове, породени от взаимовръзките между големите институции, както и вероятността неизпълнение от контрагент на Г-СЗБ да се отрази на финансовата стабилност.

(36)  Въпреки че отношението на ликвидно покритие (ОЛП) е признак, че кредитните институции и инвестиционните посредници със системно значение са в състояние за кратко да устоят на тежък стрес, то не означава, че тези кредитни институции и инвестиционни посредници разполагат в по-дългосрочен план със стабилна структура на финансиране. Поради това е видно, че на равнище ЕС следва да бъде разработено подробно задължително изискване за стабилно финансиране, което неотклонно да се спазва, така че да се предотвратят прекомерните падежни несъответствия между активите и пасивите и прекаленото разчитане на краткосрочно междубанково финансиране.

(37)  Разпоредбите, които следва да се въведат в съответствие с изготвените от Базелския комитет стандарти за стабилно финансиране, следва да определят изискването за стабилно финансиране като отношение на размера на наличното стабилно финансиране на институцията към размера на необходимото ѝ стабилно финансиране за една година напред. Това е задължителното отношение на нетното стабилно финансиране (ОНСФ). Размерът на наличното стабилно финансиране следва да се изчисли, като пасивите и регулаторният капитал на институцията се умножат по съответните коефициенти, определени с оглед на степента на надеждност на тези пасиви и регулаторен капитал за едногодишния период на ОНСФ. Размерът на изискваното стабилно финансиране следва да се изчисли, като активите и задбалансовите експозиции на институцията се умножат по съответните коефициенти, определени с оглед на характеристиките на тези активи и задбалансови експозиции по отношение на ликвидността и с оглед на остатъчните им матуритети – за едногодишния период на ОНСФ.

(38)  ОНСФ следва да бъде изразено като процент, а минималната му стойност да бъде 100 %, което ще означава, че дадена институция разполага с достатъчно стабилно финансиране, за да посрещне нуждите си от финансиране за една година напред, както при обичайни условия, така и при напрежение. Ако ОНСФ спадне под 100 %, институцията следва да изпълни специалните изисквания по член 414 от Регламент (ЕС) № 575/2013 с оглед на своевременно възстановяване на ОНСФ до минималната му стойност. Надзорните мерки при неспазване следва да не бъдат определяни автоматично, а след като компетентните органи са оценили причините за неспазване на изискването за ОНСФ.

(39)  В съответствие с препоръките, които ЕБО отправи в доклада си от 15 декември 2015 г., изготвен в съответствие с член 510, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕС) № 575/2013, правилата за изчисляване на ОНСФ следва да бъдат съобразени със стандартите на Базелския комитет, в т.ч. с промените в тези стандарти, отнасящи се до третирането на сделките с деривати. От друга страна, необходимостта да се вземат под внимание някои европейски специфики, за да не се позволи на ОНСФ да възпрепятства финансирането на реалната европейска икономика, оправдава известни изменения на ОНСФ по Базел при определянето на европейското ОНСФ. Тези изменения, обусловени от европейския контекст, са препоръчани от изготвения от ЕБО доклад за ОНСФ и главно касаят специфичното третиране на: i) моделите, при които няма транширане на риска („pass-through models“), като цяло, и в частност – емитирането на покрити облигации; ii) финансирането на търговията; iii) централизирано регулираните спестявания; iv) жилищните гарантирани заеми; и v) кооперативните банки. Тези предложени случаи на специфично третиране като цяло отразяват преференциалното третиране на тези дейности в европейското ОЛП в сравнение с ОЛП по Базел. Тъй като ОНСФ допълва ОЛП, двете отношения следва непременно да бъдат съобразени едно с друго при дефинирането и калибрирането им. Такъв е по-специално случаят с коефициентите при необходимото налично финансиране, прилагани към висококачествените ликвидни активи на ОЛП за изчисляването на ОНСФ, които трябва да отразяват определенията и процентните намаления на стойността на европейското ОЛП, независимо от спазването на общите и оперативните изисквания за изчисляване на ОЛП, които не са подходящи при едногодишната рамка на изчисляване на ОНСФ.

(40)  Освен европейските специфики, по-строгото третиране в ОНСФ по Базел на сделките с деривати може да окаже значително въздействие върху дейностите на институциите с деривати и оттам — върху европейските финансови пазари и достъпа на крайните потребители до някои операции. Сделките с деривати и някои свързани операции, в т.ч. клиринговите дейности, могат да се окажат неоснователно и несъразмерно засегнати от въвеждането на ОНСФ по Базел, без да са били обект на задълбочени проучвания на количественото въздействие, нито на обществена консултация. Допълнителното изискване за наличие на стабилно финансиране в размер на 20 % от брутните дериватни пасиви се възприема много широко като строга мярка, която надценява рисковете пред допълнителното финансиране, породени от потенциално увеличение на дериватните пасиви в рамките на една година напред. Поради това е логично да се приеме алтернативна мярка, която да отчита риска в по-голяма степен, за да не се нанесе ущърб на гладкото функциониране на европейските финансови пазари и предоставянето на инструменти за хеджиране на риска на институциите и крайните потребители, в т.ч. предприятия, за да се гарантира, че финансирането им е цел на Съюза на капиталовите пазари. Що се отнася до сделките с деривати без допълнително обезпечение, Базелският комитет преразгледа наскоро разпоредбите от 2014 г. относно третирането на сделките с деривати в контекста на ОНСФ, като призна, че стандартът в този си вид е неподходящ за проучване на нуждите от рефинансиране и че коефициентът на изискваното стабилно финансиране (КИСФ) от 20% е твърде консервативен. Базелският комитет постигна съгласие, че по преценка на национално равнище юрисдикциите могат да намалят стойността на този фактор с долна граница в размер на 5%.

(41)  Третирането по Базел на договорените с финансови клиенти краткосрочно финансиране, като репо сделки (които не са признати за стабилно финансиране), и краткосрочни заеми, като обратни репо сделки (при които е необходимо известно стабилно финансиране: 10%, ако са обезпечени с висококачествени ликвидни активи от ниво 1, както са определени в ОЛП, и 15% – за останалите сделки), е асиметрично с цел да възпира значителни отношения между финансови клиенти във връзка с краткосрочно финансиране, които са източник на взаимосвързаност и затрудняват преструктурирането на конкретна институция без опасност при несъстоятелност рискът да обхване и останалата част от финансовата система. Калибрирането на асиметрията обаче е твърде консервативно и може да окаже влияние върху ликвидността на ценните книжа (в частност – на държавните облигации), които обичайно се използват за обезпечаване на краткосрочните трансакции, тъй като институциите вероятно ще ограничат обема на дейността си на пазарите на репо сделки. То би могло да възпрепятства и дейността по поддържане на пазара, тъй като пазарите на репо сделки улесняват управлението на необходимите запаси – което противоречи на целите на съюза на капиталовите пазари. Такова калибриране би затруднило и бързото превръщане на добра цена на тези ценни книжа в парични средства, което би могло да застраши ефективността на ОЛП, чиято логика е да има буфер от ликвидни активи, които лесно да могат да бъдат превърнати в парични средства в случай на затруднения с ликвидността. В крайна сметка, калибрирането на тази асиметрия може да окаже влияние върху ликвидността на пазарите на междубанково финансиране, по-специално за целите на управлението на ликвидността, тъй като за банките ще бъде скъпо да отпускат една на друга краткосрочни заеми. Асиметричното третиране следва да се запази, като обаче КИСФ бъде намален съответно на 5% и 10% (вместо 10% и 15%).

(42)  В допълнение към рекалибрирането на КИСФ по Базел, който се прилага спрямо краткосрочните обратни репо сделки с финансови клиенти, обезпечени с държавни облигации (КИСФ от 5% вместо 10%), се налагат и някои други корекции, за да не се допусне въвеждането на ОНСФ да възпрепятства ликвидността на пазарите на държавни облигации. КИСФ по Базел в размер на 5%, който се прилага спрямо висококачествените ликвидни активи от ниво 1, включително спрямо държавните облигации, предполага, че институциите трябва да разполагат с този размер дългосрочно необезпечено финансиране, независимо от времето, през което те очакват да държат такива държавни облигации. Това потенциално би могло допълнително да насърчи институциите да депозират парични средства в централни банки, вместо да действат като първични търговци и да осигуряват ликвидност на пазарите на държавни облигации. Освен това, такъв коефициент е в противоречие с ОЛП, което признава пълната ликвидност на тези активи дори при сериозни затруднения с ликвидността (0% намаление на стойността). Поради това определеният в ОЛП на ЕС КИСФ при висококачествените ликвидни активи от ниво 1, без изключително висококачествените покрити облигации, следва да бъде снижен от 5% на 0%.

(43)  Освен това всички висококачествени ликвидни активи от ниво 1, както са определени в ОЛП на ЕС (без изключително висококачествените покрити облигации), получени като вариационни маржини по договори с деривати, следва да компенсират дериватните активи, докато Базелският стандарт приема за компенсиране на дериватните активи само парични средства в съответствие с рамката относно ливъриджа. Това по-широко признаване на активите, получени като вариационни маржини, ще благоприятства ликвидността на пазарите на държавни облигации, без да санкционира крайните потребители, които притежават значителен размер държавни облигации, но малко парични средства (като пенсионните фондове), и да внася допълнително напрежение върху търсенето на парични средства на пазарите на репо сделки.

(44)  ОНСФ следва да се прилага спрямо институциите както на индивидуална, така и на консолидирана основа, освен ако компетентните органи отменят прилагането му на индивидуална основа. Това дублира обхвата на прилагане на ОЛП, което ОНСФ допълва. Ако прилагането на ОНСФ на индивидуална основа не е отменено, трансакциите между две институции от една и съща група или институционална защитна схема следва по принцип да получат симетрични коефициенти на наличното и на изискваното стабилно финансиране, за да не се загуби финансиране в рамките на вътрешния пазар и да не се възпрепятства ефективното управление на ликвидността в тези европейски групи, при които ликвидността се управлява централно. Такова преференциално симетрично третиране следва да се предоставя на вътрешногруповите сделки само ако са въведени всички необходими защитни механизми в съответствие с допълнителните критерии при трансграничните сделки и само с предварителното одобрение на съответните компетентни органи, тъй като не може да се приеме за даденост, че институциите, изпитващи трудности при изпълнението на своите платежни задължения, винаги ще получават финансова подкрепа от други субекти от същата група или същата институционална защитна схема.

(44a)  За малките и опростени институции следва също така да се предостави възможност за прилагане на опростена версия на ОНСФ. Опростената версия на ОНСФ, поради своята по-ниска степен на нееднородност, следва да изисква събирането на по-малък брой видове данни, което, от една страна, намалява сложността на изчисленията за малките и опростени институции с оглед на пропорционалността, но от друга страна, чрез по-строго калибриране гарантира, че малките и опростени институции при все това разполагат с достатъчно стабилно финансиране.

(45)  При консолидирането на дъщерните предприятия в трети държави следва надлежно да се отчитат изискванията за стабилно финансиране, приложими в тези държави. Аналогично, разпоредбите на Съюза в областта на консолидирането не следва да предвиждат по-благоприятно третиране на наличното и необходимото стабилно финансиране на дъщерните предприятия в трети държави от третирането, предвидено в националното законодателство на тези трети държави.

(46)  В съответствие с член 508, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 575/2013 Комисията трябва да представи доклад за подходящия режим на пруденциален надзор върху инвестиционните посредници и по целесъобразност — да представи законодателно предложение. Докато тази разпоредба започне да се прилага, инвестиционните посредници, които не са със системно значение, следва да продължат да спазват националното законодателство на държавите членки, уреждащо изискването за нетно стабилно финансиране. Въпреки това, с цел посоченото в Регламент (ЕС) № 575/2013 ОНСФ да се изчислява коректно на консолидирана основа, инвестиционните посредници, които не са със системно значение, но са част от банкова група, следва да подлежат на ОНСФ на консолидирана основа. Институциите следва да са задължени да докладват на съответните им компетентни органи, подробно и в отчетната валута, задължителното ОНСФ за всички позиции, както и отделно за всяка позиция в значима валута, за да се осигури подходящ контрол на възможните валути несъответствия.

(47)  Институциите следва да са задължени да докладват на съответните им компетентни органи, подробно и в отчетната валута, задължителното ОНСФ за всички позиции, както и отделно за всяка позиция в значима валута, за да се осигури подходящ контрол на възможните валутни несъответствия. ОНСФ не следва да налага на институциите двойни изисквания за докладване или изисквания за докладване, които не са в съответствие с действащите разпоредби; на институциите следва да се предостави достатъчно време, за да се подготвят за влизането в сила на новите изисквания за докладване.

(48)  Достъпът на пазара до полезна и съпоставима информация за общите ключови рискови показатели на институциите е основен принцип на една стабилна банкова система, поради което е от особена важност да се намали във възможно най-голяма степен информационният дисбаланс и да се улесни съпоставимостта на рисковите профили на отделните кредитни институции от дадена юрисдикция и от различни юрисдикции. Във връзка с това през януари 2015 г. Базелския комитет по банков надзор (БКБН) публикува преработени стандарти за оповестяване по стълб 3, с цел да се подобри съпоставимостта, качеството и съгласуваността на информацията, която институциите са задължени да предоставят на пазара. Следователно, с оглед на прилагането на тези нови международни стандарти, е целесъобразно да се изменят съществуващите изисквания за оповестяване.

(49)  Респондентите на поканата, отправена от Комисията за представяне на сведения за нормативната уредба на ЕС на финансовите услуги, прецениха действащите изисквания за оповестяване като непропорционално сложни и тежки за по-малките институции. Без да се засяга по-тясното сближаване с изискванията за оповестяване по международните стандарти, от по-малките и опростени институции, с оглед на намаляване на административното им бреме, следва да се изиска да предоставят данни по-рядко и не в такива подробности, отколкото по-големите им конкуренти.

(50)  Финансовите институции следва да прилагат неутрални по отношение на пола политики на възнаграждения съгласно принципа, посочен в член 157 от Договора за Европейския съюз. Оповестяванията във връзка с възнагражденията следва да се пояснят. Свързаните с възнагражденията изисквания за оповестяване, определени в настоящия регламент, следва да бъдат съвместими с целите на правилата за възнагражденията, а именно да установяват и поддържат – за категориите служители, чиито професионални дейности имат съществено въздействие върху рисковия профил на кредитните институции и инвестиционните посредници – политики и практики на възнаграждения, които да съответстват на ефективното управление на риска. Също така, от институциите, които се ползват с дерогация от някои разпоредби относно заплащането, следва да се изиска да оповестяват информация относно такава дерогация.

(52)  Малките и средните предприятия (МСП) са един от стълбовете на икономиката на Съюза предвид основополагащата им роля за създаване на икономически растеж и осигуряване на заетост. С цел да се осигури оптимално банково финансиране на МСП и предвид факта, че МСП са с по-нисък системен риск в сравнение с по-големите предприятия, капиталовите изисквания за експозициите към МСП следва да бъдат по-ниски от тези за експозициите към големи предприятия. Понастоящем експозициите към МСП до 1,5 милиона евро подлежат на намаление от 23,81% на рисково претегления им размер. Прагът следва да бъде увеличен на 3 милиона евро. Намаляването на капиталовите изисквания за експозициите към МСП следва да бъде разширено отвъд прага от 3,0 милиона евро, като за размера над този праг намалението на рисково претеглената експозиция следва да е 15%.

(53)  Инфраструктурните инвестиции са от ключово значение за повишаване на конкурентоспособността на Европа и за насърчаване на създаването на работни места. Възстановяването и бъдещият растеж на икономиката на Съюза зависят главно от наличието на капитал за стратегически инвестиции от европейско значение в инфраструктури като високоскоростния интернет и енергийните мрежи, както и в транспортната инфраструктура и инфраструктурата за електрическа мобилност, по-специално в промишлените центрове; в образованието, научните изследвания и иновациите, в енергията от възобновяеми източници и енергийната ефективност. Планът за инвестиции за Европа има за цел да насърчи допълнителното финансиране на жизнеспособни инфраструктурни проекти, като наред с другото бъдат мобилизирани допълнителни частни източници на финансиране. За известен брой потенциални инвеститори основно безпокойство пораждат усещането за липса на жизнеспособни проекти и ограниченият капацитет за адекватна оценка на риска поради присъщия на проектите в тази област сложен характер.

(54)  Следователно, за да бъдат насърчени частните и публичните инвестиции в инфраструктурни проекти, е от първостепенно значение да се създаде такава нормативна среда, която да насърчава висококачествените инфраструктурни проекти и да ограничава рисковете за инвеститорите. По-специално следва да бъдат снижени капиталовите изисквания за експозициите към инфраструктурни проекти, при условие че тези експозиции удовлетворяват определен брой критерии с оглед намаляване на рисковия профил и повишаване на предвидимостта на паричните потоци. Комисията следва да направи преглед на разпоредбата до ... [три години след влизането в сила], с цел да оцени: а) въздействието ѝ върху обема на инфраструктурните инвестиции▌; и б) нейната целесъобразност от пруденциална гледна точка. Комисията следва също така да разгледа въпроса за евентуално разширяване на приложното поле, за да бъдат обхванати и инфраструктурните инвестиции от предприятия.

(55)  В член 508, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета2 от Комисията се изисква да докладва на Европейския парламент и на Съвета за подходящия режим на пруденциалния надзор върху инвестиционните посредници и дружествата по член 4, параграф 1, точка 2), букви б) и в) от посочения регламент, като по целесъобразност докладът бъде последван от законодателно предложение. Това законодателно предложение може да въведе нови изисквания за тези дружества. С цел да се осигури пропорционалност и да се избегнат ненужни и чести нормативни промени, инвестиционните посредници, които не са със системно значение, следва да се изключат от прилагането на новите разпоредби за изменение на Регламент (ЕС) № 575/2013. Инвестиционните посредници, които пораждат същия системен риск като кредитните институции, следва обаче да подлежат на същите изисквания като приложимите спрямо кредитните институции.

(55a)  Както препоръчват ЕБО, Европейският орган за ценни книжа и пазари и ЕЦБ, инфраструктурата на финансовите пазари под формата на централни контрагенти и централни депозитари на ценни книжа следва да бъде освободена от изискването за отношение на ливъридж, от минималното капиталово изискване и от отношението на нетното стабилно финансиране поради специфичния бизнес модел на тези субекти. От тези институции се изисква да получат лиценз за банкова дейност само защото им се предоставя достъп до овърнайт улеснения при централната банка, както и за да изпълняват ролята си на основни движещи сили за постигането на важни политически и нормативни цели във финансовия сектор. В тази връзка Комисията следва да осигури спазване на препоръките на ЕБО, Европейският орган за ценни книжа и пазари и ЕЦБ чрез предоставяне на съответните освобождавания.

(56)  С оглед на засиления групов надзор в резултат на укрепването на пруденциалната регулаторна рамка и създаването на банковия съюз е желателно институциите все повече да се възползват от предимствата на единния пазар, включително за осигуряване на ефективно управление на капитала и ресурсите на ликвидност в рамките на цялата група. Поради това на трансграничните групи следва да се предостави възможността някои дъщерни предприятия или предприятия майки да бъдат освободени от прилагането на изискванията, стига да са налице подходящи защитни механизми, за да се гарантира, че подлежащите на освобождаване субекти разполагат с достатъчно капитал и ликвидност. Ако са налице всички защитни механизми, компетентният орган може да вземе решение за подобно освобождаване. Решенията на компетентните органи следва да бъдат надлежно обосновани.

(56a)  В съответствие с „Основното преразглеждане на търговския портфейл“ (ОПТП), предложено от Базелския комитет с цел да се въведе рамка за оценка на податливостта на моделиране на рисковия фактор въз основа на критериите за реални цени, банките следва да са в състояние да оценяват изисквания от тях праг за рисков фактор въз основа на надеждни данни за цените, отразяващи пазарната реалност. Данните за трансакции, произхождащи единствено от банката, може да не са достатъчни за надеждна оценка на риска. Настоящият регламент следва да позволи на банките да използват агрегатори на данни, които може да бъдат предоставени и от трети страни, като инструмент за събиране и извличане на реални цени на пазарите, който разширява хоризонта на оценката на риска на банката и подобрява надеждността на данните, използвани за моделиране на прага на рисковия фактор.

(57)  С цел да се улесни съблюдаването на разпоредбите на настоящия регламент и на Директива 36/2013/ЕС, както и на регулаторните технически стандарти и техническите стандарти за изпълнение, насоките и моделите, приети с оглед на прилагането на тези разпоредби, ЕБО следва да разработи софтуерен инструмент, който да ориентира институциите сред приложимите към тях, в зависимост от техния размер и бизнес модел, разпоредби, стандарти и образци.

(58)  За да се улесни сравнимостта на оповестяванията, на ЕБО следва да бъде възложено да разработи стандартизирани образци за оповестяване, които да обхващат всички съществени изисквания за оповестяване, посочени в Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета. При разработването на тези стандарти ЕБО следва да вземе предвид мащаба и сложността на институциите, както и естеството и степента на риска, който дейността им поражда.

(59)  С оглед на подходящото определяне на някои специфични технически разпоредби на Регламент (ЕС) № 573/2013 и предвид потенциалните международни тенденции, по силата на член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз Комисията следва да бъде оправомощена да приема актове във връзка със списъка на продуктите или услугите, чиито активи и пасиви могат да се разглеждат като взаимозависими, и с начина, по който с оглед на изчисляването на ОНСФ следва да бъдат третирани сделките с деривати, обезпечените кредитни сделки, сделките, обусловени от капиталовия пазар, и необезпечените сделки с финансови клиенти, сключени преди по-малко от шест месеца.

(60)  По силата на член 290 от ДФЕС и в съответствие с членове 10 – 14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010 Комисията следва да приеме посредством делегирани актове разработените от ЕБО проекти на регулаторни технически стандарти относно капиталовите изисквания с оглед на пазарния риск при позициите в банковия портфейл, изложените на остатъчни рискове инструменти, изчисляването на риска от внезапно неизпълнение, разрешаването на използване на вътрешни модели за пазарния риск, бек-тестването на вътрешните модели, разпределянето на елементите на печалбата и загубата, неподлежащите на моделиране рискови фактори и риска от неизпълнение при вътрешния модел за пазарния риск. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище. Комисията и ЕБО следва да гарантират, че тези стандарти и изисквания могат да бъдат прилагани от всички съответни институции по начин, който е пропорционален на естеството, мащаба и сложността на тези институции и техните дейности.

(61)  С оглед на прилагането на разпоредбите относно големите експозиции, Комисията, чрез приемането на актове по силата на член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз, следва да определи при какви обстоятелства са изпълнени условията за съществуването на група от свързани клиенти, както и как се изчислява стойността на експозициите, произтичащи от договорите, посочени в приложение II, и кредитните деривати, които не са пряко сключени с клиент, но са базови на дългов или капиталов инструмент, емитиран от съответния клиент, а също така случаите и срока, при които компетентните органи могат да позволят границата на експозицията да бъде превишена. Комисията следва да издаде регулаторен технически стандарт за определяне на формàта и периодичността на докладването за големите експозиции, както и критериите за установяване на паралелните банки, към които се отнасят задълженията за докладване за големите експозиции.

(61a)  Държавните облигации играят важна роля за осигуряването на висококачествени и ликвидни активи за инвеститорите и стабилни източници на финансиране за правителствата. Все пак в някои държави членки финансовите институции са инвестирали прекалено много в облигации, емитирани от собствените им правителства, което води до прекомерна „пристрастност в полза на националните институции“. Като се има предвид, че една от основните цели на банковия съюз е да се прекъсне връзката между банките и суверенния риск и че регулаторната рамка на Съюза за пруденциалното третиране на държавния дълг следва да продължава да съответства на международния стандарт, банките следва да продължат усилията си за по-диверсифицирани портфейли от държавни облигации.

(62)  По отношение на кредитния риск от контрагента, по силата на член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз Комисията следва да бъде оправомощена да приема актове за определяне на аспектите на допълнителните изисквания с оглед на съществения рисков фактор при сделките, делта риска за надзорни цели и категорията „стоков риск“.

(63)  Преди приемането на актове по силата на член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз, от особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище, които да бъдат проведени в съответствие с принципите, заложени в Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество от 13 април 2016 г. По-специално, с цел осигуряване на равно участие при подготовката на делегираните актове, Европейският парламент и Съветът получават всички документи едновременно с експертите от държавите членки, като техните експерти получават систематично достъп до заседанията на експертните групи на Комисията, занимаващи се с подготовката на делегираните актове.

(64)  За да се реагира по-ефективно на промените с течение на времето на стандартите във връзка с оповестяването – на международно равнище и на равнището на Съюза, Комисията следва да получи мандат да изменя с делегиран акт изискванията за оповестяване, предвидени в Регламент (ЕС) № 575/2013.

(65)  ЕБО следва да докладва дали пропорционалността на пакета на Съюза относно докладването за надзорни цели би могла да бъде подобрена по отношение на приложното поле, равнището на детайлност и честотата и най-малко да представи конкретни препоръки за начина, по който средните разходи за привеждане в съответствие за малките институции могат да бъдат намалени в най-добрия случай с 20% и най-малко с 10% чрез подходящо опростяване на изискванията.

(65a)  Освен това, в срок от две години след влизането в сила на настоящия регламент и с участието на други компетентни органи, и по-специално ЕЦБ, ЕБО следва да изготви подробен доклад за необходимото преразглеждане на системата на докладване. Той следва да послужи за основа на законодателно предложение на Европейската комисия. Целта на този доклад следва да бъде изготвяне на интегрирана и стандартизирана система за задълженията за докладване по отношение на статистическите и регулаторните данни за всички институции, които са установени в Съюза. Такава система следва, наред с другото, да използва единни определения и стандарти за данните, които трябва да бъдат събирани, да гарантира надежден и постоянен обмен на информация между компетентните органи, както и да създаде централен орган за статистически и свързани с надзора данни, който да администрира, обединява и разпределя запитванията относно данни и събраните данни. Целта е чрез такава централизация и хармонизация на събирането на данни и търсенето на данни да се предотврати неколкократното търсене на сходни или идентични данни от различни органи и по този начин значително да се намали административната и финансовата тежест както за компетентните органи, така и за институциите.

(66)  За целите на прилагането на капиталовите изисквания за експозициите в дялови единици или акции в ПКИ, Комисията следва да определи, посредством приемането на регулаторен технически стандарт, как институциите трябва да изчисляват рисково претеглената експозиция по мандатния подход, когато не всички изходни данни, необходими за това изчисление, са налични.

(67)  Доколкото целите на настоящия регламент, а именно засилването и усъвършенстването на действащото законодателство на Съюза, с което се осигуряват еднообразни пруденциални изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници в Съюза, не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки, а поради своя обхват и последици могат да бъдат постигнати по-добре на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тези цели. Разпоредбите на настоящия регламент не следва да изискват от институциите да предоставят информация въз основа на счетоводни рамки, различни от приложимите съгласно други правни актове на Съюза или актове на националното право.

(67a)  Завършването на банковия съюз е важна крачка напред за създаването на добре функциониращи трансгранични пазари и за гарантиране, че клиентите на банките могат да се възползват от положителните ефекти, произтичащи от наличието на хармонизиран и интегриран европейски банков пазар, който осигурява равнопоставени условия на конкуренция за европейските банки. Беше постигнат значителен напредък по отношение на завършването на банковия съюз, но продължават да съществуват някои пречки, например във връзка с възможностите и правомощията. При големите трансгранични вътрешногрупови експозиции хармонизирането на правилата продължава да бъде особено трудно, защото единният надзорен механизъм не разполага с изключителна компетентност в тази област. Освен това трансграничните дейности в рамките на банковия съюз са подчинени изцяло на методиката, използвана от Базелския комитет по банков надзор (BCBS), поради което за една банка, установена в държава от еврозоната, е по-малко привлекателно да разшири дейността си към друга държава от еврозоната, отколкото на съответния национален пазар. В резултат на това Комисията, след като се консултира подробно с ЕЦБ, ЕССР и ЕБО, следва да преразгледа настоящата рамка, като същевременно продължава да прилага балансиран и пруденциално надежден подход спрямо държавите по произход и приемащите държави, отчитайки потенциалните ползи и рискове за държавите членки и регионите.

(68)  С оглед на промените в третирането на експозициите към квалифицирани централни контрагенти (КЦК) и в частност на третирането на вноските на институциите в гаранционните фондове на КЦК, следва да бъдат изменени и съответните разпоредби в Регламент (ЕС) № 648/2012, въведени в него с Регламент (ЕС) № 575/2013, които определят изчисляването на хипотетичния капитал на ЦК, който след това институциите използват за изчисляване на капиталовите си изисквания.

(69)  Както бе договорено на международно равнище, някои разпоредби относно новото капиталово изискване и изискване за приемливи пасиви, с които се прилага стандартът за ОКПЗ, следва да се прилагат от 1 януари 2019 г.

(70)  Поради това Регламент (ЕС) № 575/2013 следва да бъде съответно изменен,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Регламент (ЕС) № 575/2013 се изменя, както следва:

(1)  Член 1 се заменя със следното:

„Член 1Обхват

С настоящия регламент се установяват единни норми, отнасящи се до общите пруденциални изисквания за институциите, финансовите холдинги и смесените финансови холдинги – обект на надзор по силата на Директива 2013/36/ЕС, обхващащи долупосочените елементи:

а)  капиталови изисквания по отношение на изцяло количествено измерими, еднотипни и стандартизирани елементи на кредитния, пазарния и операционния риск и риска във връзка със сетълмента;

б)  изисквания за ограничаване на големите експозиции;

в)  изисквания за ликвидност по отношение на изцяло количествено измерими, единни и стандартизирани елементи на ликвидния риск;

г)  изисквания за предоставяне на информация във връзка с букви а), б) и в), както и с ливъриджа;

д)  изисквания за публично оповестяване.

С настоящия регламент се установяват единните норми, отнасящи се до изискванията относно собствените средства и приемливите пасиви, приложими към подлежащите на преструктуриране субекти, които са глобално системно значими институции (Г-СЗИ) или част от Г-СЗИ, или са значими дъщерни предприятия на Г-СЗИ извън ЕС.

Настоящият регламент не урежда изискванията за публично оповестяване на информация от компетентните органи в областта на пруденциалното регулиране и надзор върху институциите, определени в Директива 2013/36/ЕС.“.

(2)  Член 2 се заменя със следното:

„Член 2Надзорни правомощия

1.  За да се осигури спазването на разпоредбите на настоящия регламент, компетентните органи разполагат с правомощията и следват процедурите, определени в Директива 2013/36/ЕС и в настоящия регламент.

2.  За да се осигури спазването на разпоредбите на настоящия регламент, органите за преструктуриране разполагат с правомощията и следват процедурите, определени в Директива 2014/59/ЕС и в настоящия регламент.

3.  За да се осигури спазването на изискванията относно собствените средства и приемливите пасиви, компетентните органи и органите за преструктуриране си сътрудничат.“

4.  За целите на осигуряването на съответствие в рамките на техните правомощията Единният съвет за преструктуриране, създаден с член 42 от Регламент (ЕС) № 806/2014, и ЕЦБ гарантират редовен и надежден обмен на относима информация и си предоставят взаимно достъп до съответните свои бази данни.“.

(3)  Член 4 се изменя, както следва:

а)  в параграф 1 точка 7 се заменя със следното:

„7)  „предприятие за колективно инвестиране“ или „ПКИ“ означава ПКИПЦК по смисъла на член 1, параграф 2 от Директива 2009/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета(13) или АИФ, по смисъла на член 4, параграф 1, буква а) от Директива 2011/61/ЕС на Европейския парламент и на Съвета(14);“;

б)  в параграф 1 точка 20 се заменя със следното:

„20) „финансов холдинг“ означава финансова институция, чиито дъщерни предприятия са изключително или предимно институции или финансови институции и която не е смесен финансов холдинг.

Дъщерните предприятия на финансова институция са предимно институции или финансови институции, в които поне една от страните е институция и когато повече от 50 % от дружествения капитал, консолидираните активи, приходите, персоналът или друг показател, който компетентният орган на финансовата институция сметне за целесъобразен, е свързан с дъщерни предприятия, които са институции или финансови институции.“;

в)  в параграф 1 точка 26 се заменя със следното:

„26) „финансова институция“ означава предприятие, различно от институция и от чисто промишлен холдинг, чиято основна дейност е да придобива дялови участия или да извършва една или повече от дейностите, изброени в точки 2 – 12 и точка 15 от приложение I към Директива 2013/36/ЕС, включително финансов холдинг, смесен финансов холдинг, платежна институция по смисъла на Директива 2007/64/ЕО на Европейския парламент и на Съвета(15) и дружество за управление на активи, но не и застрахователните холдинги и застрахователните холдинги със смесена дейност, определени съответно в букви е) и ж) от член 212, параграф 1 от Директива 2009/138/ЕО;“;

ва)  В параграф 1, точка 27 буква д) се заменя със следното:

„д) застрахователно предприятие от трета държава (извън ЕС);

вб)  В параграф 1, точка 27, буква ж) се заменя със следното:

„ж) презастрахователно предприятие от трета държава (извън ЕС) ;

вв)  В параграф 1, точка 27 се добавя следната алинея след буква л):

  „За целите на настоящия регламент предприятията, посочени в букви г), е) и з), се квалифицират като предприятия от финансовия сектор, ако е изпълнено едно от следните условия:

  a) акциите на тези предприятия не са допуснати до търговия на регулиран пазар на ЕС;

  б) тези предприятия не действат в съответствие със застрахователен бизнес модел с нисък финансов риск;

  в) институцията притежава повече от 15% от правото на глас или капитала на такова предприятие.

  Независимо от гореизложеното, компетентните органи на държавите членки си запазват правомощието да квалифицират такива предприятия като „предприятия от финансовия сектор“, ако не са удовлетворени от равнището на процедурите за контрол на риска и за финансов анализ, приети специално от институцията с цел упражняване на надзор над инвестицията в предприятието или холдинга.

г)  в параграф 1, точка 39 се добавя следната алинея:

„Две или повече физически или юридически лица, които отговарят на условията, посочени в букви а) или б) поради своята пряка експозиция, по отношение на клирингови дейности, към един и същ ЦК, не се считат за група от свързани клиенти.“;

га)  вмъква се следният член 39a:

  „свързано лице“ означава или физическо лице, или близък член на семейството на това лице, или юридическо лице, свързано с управителния орган на дадена институция;“

д)  в параграф 1, точка 71 въвеждащото изречение в буква б) се заменя със следното:

„б) за целите на член 97 това означава сборът от следното:“;

е)  в параграф 1, точка 72 буква а) се заменя със следното:

а) тя е регулиран пазар или е пазар на трета държава, счетен за еквивалентен на регулиран пазар в съответствие с процедурата, посочена в член 25, параграф 4, буква а) от Директива 2014/65/ЕС;“;

ж)  в параграф 1 точка 86 се заменя със следното:

„86) „търговски портфейл“ означава всички позиции във финансови инструменти и стоки, които институция държи с намерение за търгуване или с цел да хеджира i) позициите, държани с намерение за търгуване, или ii) позициите по член 104, параграф 2 – с изключение на позициите по член 104, параграф 3;“.

з)  в параграф 1 точка 91 се заменя със следното:

„91) „експозиция по търговско финансиране“ означава текущата експозиция, включваща вариационен маржин, който се дължи на клиринговия член, но все още не е получен, и потенциалната бъдеща експозиция на клирингов член или клиент към ЦК, произтичаща от договорите и сделките, изброени в член 301, параграф 1, букви а), б) и в), както и първоначален маржин;“.

и)  в параграф 1 точка 96 се заменя със следното:

„96) „вътрешно хеджиране“ означава позиция, която в значителна степен компенсира съставните рискови елементи между позиция в търговския портфейл и една или повече позиции в банковия портфейл, или между две търговски звена; “.

иа)  в параграф 1, точка 127 буква а) се заменя със следното:

„a)  институциите попадат в рамките на една и съща институционална защитна схема, както е посочено в член 113, параграф 7, или са дълготрайно свързани в мрежа към централен орган;

й)  в параграф 1 се добавят следните точки:

129) „орган за преструктуриране“ означава органът за преструктуриране, определен в член 2, параграф 1, точка 18) от Директива 2014/59/ЕС;

130) „подлежащ на преструктуриране субект“ означава подлежащият на преструктуриране субект, определен в член 2, параграф 1, точка 83а от Директива 2014/59/ЕС;

131) „подлежаща на преструктуриране група“ означава подлежащата на преструктуриране група, определена в член 2, параграф 1, точка 83б от Директива 2014/59/ЕС;

132) „глобална системно значима институция“ (Г-СЗИ) означава Г-СЗИ, определена съгласно член 131, параграфи 1 и 2 от Директива 2013/36/ЕС;

133) „глобална системно значима институция извън ЕС“ (Г-СЗИ извън ЕС) означава глобална системно значима банкова група или банка (Г-СЗБ), която не е Г-СЗИ и която е включена в публикувания и редовно актуализиран от Съвета за финансова стабилност списък на Г-СЗБ;

134) „значимо дъщерно предприятие“ означава дъщерно предприятие, което на индивидуална или консолидирана основа отговаря на някое от следните условия:

а)  дъщерното предприятие притежава над 5% от консолидираните рисково претеглени активи на неговото крайно предприятие майка;

б)  дъщерното предприятие генерира над 5% от общия оперативен приход на неговото крайно предприятие майка;

в)  общата експозиция към ливъридж на дъщерното предприятие е над 5% от консолидираната експозиция към ливъридж на неговото крайно предприятие майка;

135) „субект Г-СЗИ“ означава субект с правосубектност, който е Г-СЗИ или е част от Г-СЗИ или Г-СЗИ извън ЕС;

136) „инструмент за споделяне на загуби“ означава инструментът за споделяне на загуби, определен в член 2, параграф 1, точка 57 от Директива 2014/59/ЕС;

137) „група“ означава група от предприятия, поне едно от които е институция, която група се състои от предприятие майка и дъщерните му предприятия или от предприятия, които помежду си имат някое от посочените в член 22 от Директива 2013/34/ЕС на Европейския парламент и на Съвета(16) отношения;

138) „сделка за финансиране с ценни книжа“ или „СФЦК“ означава репо сделка, сделка за предоставяне/получаване в заем на ценни книжа или стоки или маржин заемна сделка;

139) „системно значим инвестиционен посредник“ означава инвестиционен посредник, идентифициран като Г-СЗИ или Д-СЗИ съгласно член 131, параграф 1, 2 или 3 от Директива 2013/36/ЕС“;

140) „първоначален маржин“ или „ПМ“ означава всяко обезпечение, различно от вариационен маржин, събрано от или предоставено на даден субект с цел покриване на текущата и потенциалната бъдеща експозиция на сделка или на портфейл от сделки за периода, необходим за приключването на сделките или за повторното хеджиране на свързания със сделката или с портфейла от сделки пазарен риск вследствие на неизпълнение от контрагента;

141) „пазарен риск“ означава риск от загуба в резултат на промени в пазарните цени;

142) „валутен риск“ означава риск от загуба в резултат на промени във валутните курсове;

143) „стоков риск“ означава риск от загуба в резултат на промени в стоковите цени;

144) „търговско звено“ означава ясно определена група дилъри, създадена от институцията с цел съвместно управляване на портфейл от позиции в търговския портфейл според ясно определена и последователна делова стратегия и при една и съща структура на управление на риска.“;

144а) „малка и опростена институция“ означава институция, която отговаря на всяко едно от следните условия и не е голяма институция в съответствие с определението в точка 144б):

а)  стойността на нейните активи на индивидуална основа, а когато е приложимо – на консолидирана основа, в съответствие с настоящия регламент и Директива 2013/36/ЕС е средно по-малка или равна на праг от 5 милиарда евро за четиригодишния период, непосредствено предхождащ текущия годишен период за оповестяване;

б)  институцията няма задължения или има опростени задължения във връзка с планирането на възстановяването и преструктурирането в съответствие с член 4 от Директива 2014/59/ЕС;

в)  дейността на институцията по търговския портфейл се определя като малка в съответствие с член 94;

г)  общата стойност на позициите в деривати е по-малка или равна на 2% от общия размер на балансовите и задбалансовите активи, като при изчислението на позициите в деривати се включват само дериватите, които важат като позиции, държани с намерение за търгуване;

д)  институцията не използва вътрешни модели за изчисляване на своите капиталови изисквания;

е)  институцията не е представила възражение пред компетентния орган срещу квалификацията като малка и опростена институция;

ж)  компетентният орган не е решил, че въз основа на анализ на размера, взаимосвързаността, сложността или рисковия профил на институцията тя не бива да се счита за малка и опростена институция;

Чрез дерогация от буква а) и при условие че компетентният надзорен орган счита за необходимо, по негова преценка прагът от 5 милиарда евро може да се понижи до 1,5 милиарда евро или до 1% от БВП на държавата членка, в която е установена институцията, при условие че сумата, равна на 1% от БВП на съответната държава членка, е по-малка от 1,5 милиарда евро.

Чрез дерогация от буква д) компетентният орган може да позволи ограничено използване на вътрешни модели за изчисляване на капиталовите изисквания за дъщерни предприятия, като се използват вътрешните модели, разработени на равнище група, при условие че групата подлежи на изискванията за оповестяване, предвидени в член 433а или в член 433в, на консолидирана основа.

144б) „голяма институция“ означава институция, която отговаря на едно от следните условия:

а)  институцията е определена за глобална системно значима институция (Г-СЗИ) в съответствие с член 131, параграфи 1 и 2 от Директива 2013/36/ЕС;

б)  институцията е определена като друга системно значима институция (Д-СЗИ) в съответствие с член 131, параграфи 1 и 3 от Директива 2013/36/ЕС;

в)  в държавата членка, в която е установена, институцията е една от трите най-големи институции по обща стойност на активите;

г)  общата стойност на активите на институцията на консолидирана основа е 30 милиарда евро или повече;

д)  съотношението между общите активи на институцията и БВП на държавата членка, в която е установена, е средно 20% или повече за четиригодишния период, непосредствено предхождащ текущия годишен период за оповестяване;

144в) „голямо дъщерно предприятие“ означава дъщерно предприятие, което се определя като голяма институция;

144г) „институция, чиито ценни книжа не се търгуват на регулиран пазар“ означава институция, която не е емитирала ценни книжа, допуснати до търговия на регулиран пазар на която и да е държава членка, определен в член 4, параграф 1, точка 21 от Директива 2014/65/ЕС.

144д) „централен депозитар на ценни книжа“ или „ЦДЦК“ означава ЦДЦК съгласно определението в член 2, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 909/2014.

144е) „ЦДЦК банка“ означава кредитна институция, определена съгласно член 54, параграф 2, буква б) от Регламент (ЕС) № 909/2014 да предоставя спомагателни услуги от банков тип, както е посочено в раздел В на приложението към Регламент (ЕС) № 909/2014.

144ж) „кредитна институция от инфраструктурата на финансовите пазари“ или „кредитна институция от ИФП“ означава ЦК, лицензиран в съответствие с член 14 от Регламент (ЕС) № 648/2012, или ЦДЦК, лицензиран също и като кредитна институция или ЦДЦК банка ;

144з) „мащабни продажби“ означава продажбите, осъществени от институциите в контекста на многогодишна програма, чиято цел е да се намали съществено размерът на експозициите в неизпълнение в балансовите им отчети, и за които институциите предварително са уведомили своя компетентен орган. Те обхващат най-малко 15% от всички наблюдавани неизпълнения по смисъла на член 181, параграф 1, буква а) по време на периода на изпълнение на програмата.“.

к)  добавя се следният параграф 4:

„4. ЕБО разработва проекти на регулаторни технически стандарти, в които определя обстоятелствата, при които са изпълнени условията по точка 39, първа алинея, буква а) или б).

ЕБО предава на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти не по-късно от [една година след влизането в сила на настоящия регламент].

На Комисията се предоставя правомощието да приеме посочените в първа алинея регулаторни технически стандарти в съответствие с членове 10 – 14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.“.

(4)  Член 6 се изменя, както следва:

а)  параграф 1 се заменя със следното:

„Всяка институция изпълнява задълженията, определени във втора до пета, седма и осма част.“;

б)  добавя се следният параграф 1а:

„1a.   Чрез дерогация от параграф 1, изискванията по член 92а се изпълняват индивидуално само от институциите, идентифицирани като подлежащи на преструктуриране субекти, които освен това са Г-СЗИ или част от Г-СЗИ и нямат дъщерни предприятия.

Изискванията по член 92а се изпълняват индивидуално само от значимите дъщерни предприятия на дадена Г-СЗИ извън ЕС, които не са дъщерни предприятия на институция майка от ЕС, не са подлежащи на преструктуриране субекти и нямат дъщерни предприятия.“.

ба)  параграф 4 се заменя със следното:

„4. Кредитните институции и инвестиционните посредници, които са получили лиценз за предоставяне на инвестиционните услуги и дейностите, изброени в раздел А, точки 3 и 6 от приложение I към Директива 2004/39/ЕО, изпълняват посочените в шеста част задължения на индивидуална основа. От кредитните институции от ИФП, които не извършват значими падежни трансформации, не се изисква да спазват на индивидуална основа задълженията, посочени в член 413, параграф 1. До изготвянето на доклада на Комисията в съответствие с член 508, параграф 3 компетентните органи могат да освобождават инвестиционните посредници от посочените в шеста част задължения в зависимост от естеството, мащаба и сложността на дейностите на инвестиционните посредници.“

бб)  параграф 5 се заменя със следното:

„5. Институциите, с изключение на инвестиционните посредници по член 95, параграф 1 и член 96, параграф 1 и на институциите, за които компетентните органи са приложили дерогацията по член 7, параграф 1 или параграф 3, изпълняват посочените в седма част задължения на индивидуална основа. От кредитните институции от ИФП не се изисква да спазват на индивидуална основа задълженията, посочени в седма част.

(5)  В член 7 параграфи 1 и 2 се заменят със следното:

„1. Компетентните органи могат да освободят от изискванията на член 6, параграф 1 дъщерно предприятие, когато главното управление и на дъщерното предприятие, и на предприятието майка е в една и съща държава членка и дъщерното предприятие е включено в консолидирания надзор върху предприятието майка, което е институция, финансов холдинг или смесен финансов холдинг, както и когато са изпълнени всички изброени по-долу условия, за да се осигури адекватно разпределение на собствените средства между предприятието майка и дъщерните предприятия:

а)  понастоящем няма, а и не се очакват, съществени практически или правни пречки предприятието майка бързо да прехвърли на дъщерното предприятие собствени средства или да изплати задълженията му;

б)  компетентният орган се е уверил, че предприятието майка управлява дъщерното предприятие разумно, а самото предприятие майка със съгласието на компетентния орган е заявило, че гарантира поетите от дъщерното предприятие задължения, или рисковете в дъщерното предприятие са пренебрежимо малки;

в)  процедурите за оценка, измерване и контрол на риска на предприятието майка се прилагат за дъщерното предприятие;

г)  предприятието майка държи повече от 50% от акциите с право на глас в капитала на дъщерното предприятие или има право да назначава или отстранява мнозинството от членовете на ръководния му орган.

2. След консултация с консолидиращия надзорен орган компетентните органи могат да освободят от изискванията на член 6, параграф 1 дъщерно предприятие, чието главно управление е в друга държава членка от тази, в която е главното управление на предприятието майка, и което в включено в надзора на консолидирана основа, на който подлежи предприятието майка – институция, финансов холдинг или смесен финансов холдинг, стига да са изпълнени всички изброени по-долу условия:

а)  условията по параграф 1, букви а) – в) ;

аа)  размерът на капиталовото изискване, от което е освободено дъщерното предприятие, не надхвърля 25% от минималното изискване за собствени средства;

аб)  предприятието майка държи 100% от акциите с право на глас в капитала на дъщерното предприятие или има право да назначава или отстранява мнозинството от членовете на ръководния му орган;

б)  институцията предоставя гаранция на дъщерното си предприятие, което неотклонно съблюдава следните изисквания:

(i)  гаранцията се предоставя най-малко за размера на капиталовото изискване, от което дъщерното предприятие е освободено;

(ii)  гаранцията се задейства, когато дъщерното предприятие не е в състояние да плати дълговете си или други, станали изискуеми, задължения или когато спрямо него е направена констатацията по член 59, параграф 3 от Директива 2014/59/ЕС – което от двете събития настъпи по-рано;

(iii)  поне 50% от размера на гаранцията е напълно обезпечен със споразумение за финансово обезпечение, както това споразумение е определено в член 2, параграф 1, буква а) от Директива 2002/47/ЕО на Европейския парламент и на Съвета(17);

(iv)  гаранцията и споразумението за финансово обезпечение се уреждат от законите на държавата членка, в която се намира главното управление на дъщерното предприятие, освен ако компетентният орган на дъщерното предприятие не е посочил друго;

(v)  обезпечението на гаранцията е приемливо обезпечение по член 197 и след прилагането на достатъчно консервативно процентно намаление все пак покрива напълно размера по подточка iii);

(vi)  обезпечението на гаранцията е свободно от тежести и не обезпечава друга гаранция;

(vii)  няма правни, нормативни или оперативни пречки за прехвърлянето на обезпечението от предприятието майка на съответното дъщерно предприятие.

2a.  Параграф 2 не се прилага за дъщерно предприятие, което надвишава прага на значимост, определен в член 6, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 1024/2013.

2б.  ЕБО, със съдействието на всички компетентни органи:

а)  проучва възможността за увеличаване на прага, посочен в параграф 2, буква б), и;

б)  проучва въздействието на освобождаването от прилагането на пруденциалните изисквания на индивидуална основа съгласно параграф 2.

Тази оценка обхваща, наред с другото, следните въпроси:

а)  евентуални адаптации с оглед на договорните и правните условия, които биха могли да подобрят съществуващите разпоредби;

б)  възможни настоящи или бъдещи правни, нормативни или оперативни пречки за активирането на гаранцията и прехвърлянето на обезпечението от институцията, която предоставя гаранцията за институцията или групата от институции, за които важи освобождаването и които се ползват от гаранцията и възможните компенсационни мерки;

в)  третирането на големи експозиции, които се предоставят като гаранция под формата на вътрешногрупови кредити и които не са били вече освободени от съществуващите правила за надзор в съответствие с член 400, параграф 2, буква в) или член 493, параграф 3, буква в).

ЕБО докладва констатациите си на Комисията до ... [1 година след датата на прилагане на настоящия регламент]. [Забележка – разглежда се във връзка с ново изменение, което предвижда, че член 7, параграф 2 ще започне да се прилага едва три години след влизането в сила на настоящия регламент].

Въз основа на резултатите от този доклад ЕБО може или да разработи проекти на технически регулаторни стандарти, или да препоръча на Комисията да представи едно или няколко законодателни предложения. Проектите на технически регулаторни стандарти доуточняват изискванията, посочени в член 7, параграф 2, и по-специално условията и гаранциите, въз основа на които компетентният орган може да предостави освобождаване.

На Комисията се делегира правомощието да допълва настоящия регламент, като приема делегирани актове в съответствие с членове 10 – 14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010. Като алтернатива Комисията може да измени техническите регулаторни стандарти до ... [три години след влизането в сила на доклада] или, при необходимост, да представи едно или повече законодателни предложения за изпълнение на препоръките на ЕБО..

(6)  Член 8 се заменя със следното:

„Член 8Освобождаване от прилагането на изискванията за ликвидност на индивидуална основа

1.  Компетентните органи могат изцяло или частично да освободят от изискванията на шеста част дадена институция и някои или всичките ѝ дъщерни предприятия, чиито главни управления се намират в същата държава членка, в която е и нейното главно управление, и да упражняват върху тях надзор по отношение на ликвидността като единна подгрупа, стига да са изпълнени всички изброени по-долу условия:

а)  шеста част се спазва от институцията майка – на консолидирана основа или от дъщерната институция – на подконсолидирана основа;

б)  институцията майка – на консолидирана основа или дъщерната институция – на подконсолидирана основа непрекъснато следи позициите по отношение на ликвидността на всички институции в образуваната по отношение на ликвидността подгрупа, които в съответствие с настоящия параграф са освободени от изискването, и осигурява достатъчно ниво на ликвидност за всички тези институции;

в)  институциите в образуваната по отношение на ликвидността подгрупа са сключили удовлетворяващи компетентните органи договори, които предвиждат свободно движение на средства между тези институции с цел те да могат да изпълняват своите индивидуални и съвкупни задължения, щом станат изискуеми;

г)  към момента няма и не се очакват съществени практически или правни пречки пред изпълнението на договорите по буква в).

2.  След прилагане на процедурата по член 21 компетентните органи могат изцяло или частично да освободят от изискванията на шеста част дадена институция и някои или всичките ѝ дъщерни предприятия, чиито главни управления се намират в друга държава членка от тази, в която е неговото главно управление, и да упражняват върху тях надзор като върху обособена по отношение на ликвидността подгрупа, стига да са постигнали съгласие по следните елементи, отнасящи се до тази институция:

а)  своята оценка, че условията по параграф 1 се съблюдават;

б)  своята оценка, че при организирането и третирането на ликвидния риск се спазват критериите по член 86 от Директива 2013/36/ЕС за цялата обособена по отношение на ликвидността подгрупа;

в)  разпределението на сумите, местонахождението и собствеността върху ликвидните активи, които трябва да се държат в обособената по отношение на ликвидността подгрупа;

г)  определянето на минималния размер ликвидни активи, които трябва да се държат от институциите, които се освобождават от изискванията на шеста част;

д)  необходимостта от по-строги параметри от посочените в шеста част;

е)  неограничен обмен на пълна информация между компетентните органи;

ж)  пълно разбиране на последствията от такова освобождаване.

3.  Орган, компетентен за надзора на дадена институция и на всички или някои от нейните дъщерни предприятия, чиито главни управления са в друга държава членка от тази, в която е неговото главно управление, може изцяло или частично да освободи от изискванията на шеста част тази институция и всички или някои от нейните дъщерни предприятия и да упражнява надзор върху тях като обособена по отношение на ликвидността подгрупа, стига да са изпълнени всички изброени по-долу условия:

а)  условията по параграф 1 и параграф 2, буква б);

б)  институцията майка – на консолидирана основа, или дъщерната институция – на подконсолидирана основа, предоставя на институцията или на групата от институции, чиито главни управления се намират в други държави членки, гаранция, която отговаря на всички изброени по-долу изисквания:

(i)  гаранцията се предоставя в размер не по-малък от размера на нетните изходящи ликвидни потоци, които тя замества, и за обхванатата от освобождаването и ползваща се от нея институция или група институции се изчислява — съответно на индивидуална или на подконсолидирана основа, в съответствие с Делегиран регламент (ЕС) 2015/61(18) на Комисията и без никакво преференциално третиране;

(ii)  гаранцията се задейства, когато обхванатата от освобождаването и ползваща се от гаранцията институция или група институции не е в състояние да плати дълговете си или други, станали изискуеми, задължения, или когато спрямо такава институция или група институции е направена констатацията по член 59, параграф 3 от Директива 2014/59/ЕС — което от двете събития настъпи по-рано;

(iii)  гаранцията е напълно обезпечена със споразумение за финансово обезпечение, както това споразумение е определено в член 2, параграф 1, буква а) от Директива 2002/47/ЕО;

(iv)  гаранцията и споразумението за финансово обезпечение се уреждат от законите на държавата членка, в която се намира главното управление на обхванатата от освобождаването и ползваща се от гаранцията институция или група институции, освен ако компетентният орган на тези институции не е посочил друго;

(v)  обезпечението на гаранцията е приемливо като висококачествен ликвиден актив, както той е определен в членове 10 – 13 и 15 от Делегиран регламент (ЕС) 2015/61 на Комисията, и след прилагане на процентните намаления, посочени в дял II, глава 2 от същия регламент, покрива поне 50 % от размера на нетните изходящи ликвидни потоци, изчислени, в съответствие със същия регламент и без никакво преференциално третиране, на индивидуална основа — за институцията, или на подконсолидирана основа — за групата институции, обхваната от освобождаването и ползваща се от гаранцията;

(vi)  обезпечението на гаранцията е свободно от тежести и не обезпечава друга операция;

(vii)  към момента няма и не се очакват правни, нормативни или оперативни пречки за прехвърляне на обезпечението от институцията, предоставяща гаранцията, на обхванатата от освобождаването и ползваща се от гаранцията институция или група от институции.

4.  Компетентните органи могат да прилагат параграфи 1, 2 и 3 спрямо едно или няколко дъщерни предприятия на финансов холдинг или смесен финансов холдинг, както и да упражняват надзор като върху обособена по отношение на ликвидността подгрупа върху финансовия холдинг или смесения финансов холдинг и подлежащите на освобождаване дъщерни предприятия, или само върху подлежащите на освобождаване дъщерни предприятия. Позоваванията в параграфи 1, 2 и 3 на институцията майка се разбират като обхващащи финансовия холдинг или смесения финансов холдинг.

5.  Компетентните органи могат да прилагат параграфи 1, 2 и 3 и спрямо институциите, които са членове на една и съща институционална защитна схема, посочена в член 113, параграф 7, стига тези институции да удовлетворяват всички предвидени в същия член изисквания, както и спрямо други институции, свързани с отношението по член 113, параграф 6, стига тези институции да удовлетворяват всички предвидени в същия член изисквания. В този случай компетентните органи определят една от институциите, която може да бъде освободена от изискванията на шеста част въз основа на консолидираното състояние на всички институции от обособената по отношение на ликвидността подгрупа.

6.  Когато по силата на параграфи 1 – 5 са предоставили освобождаване от изискванията, компетентните органи могат да приложат и член 86 от Директива 2013/36/ЕС или части от него спрямо обособената по отношение на ликвидността подгрупа и да отменят прилагането на индивидуална основа на член 86 от Директива 2013/36/ЕС или на части от него.

Когато по силата на параграфи 1 – 5 са предоставили освобождаване от изискванията, за тези изисквания от шеста част, които са отменени, компетентните органи прилагат спрямо обособената по отношение на ликвидността подгрупа посочените в член 415 от настоящия регламент задължения за докладване и отменят прилагането на член 415 на индивидуална основа.

7.  Когато такова освобождаване по силата на параграфи 1 – 5 не бъде предоставено на институциите, на които преди това такова им е било предоставено на индивидуална основа, компетентните органи взимат предвид времето, необходимо на тези институции да се подготвят за прилагането на шеста част или на части от нея, и предвиждат подходящ преходен период преди прилагането спрямо тях на съответните разпоредби.“.

(6a)  Вмъква се следният член 8a:

„Член 8a

1. До 31 март всяка година компетентните органи уведомяват ЕБО относно случаите, в които са разрешили освобождаване от прилагането на пруденциалните изисквания на индивидуална основа съгласно член 7 и по отношение на прилагането на изискванията за ликвидност на индивидуална основа съгласно член 8, и предоставят следната информация:

а) името и/или идентификационния код на правния субект на дъщерната институция и институцията майка, които се ползват от освобождаването;

б) държавата членка, в която са установени дъщерната институция и институцията майка;

в) правното основание за освобождаването и датата, на която е предоставено освобождаването;

г) подробности относно предоставеното освобождаване от пруденциалните изисквания и придружаваща обосновка за него.

2. ЕБО наблюдава използването и предоставянето на освобождавания в рамките на Съюза и докладва на Комисията за тях до 1 септември всяка година. ЕБО разработва стандартен формат за докладване за освобождаванията и подробна информация.

3. Комисията докладва на Европейския парламент и на Съвета за предоставянето на освобождавания от пруденциалните изисквания и изискванията за ликвидност от страна на компетентните органи, по-специално в трансгранични ситуации.“

(7)  Член 11 се заменя със следното:

„Член 11Общо третиране

1.  С цел прилагане на изискванията на настоящия регламент на консолидирана основа, термините „институции“, „институции майки в държава членка“, „институция майка от ЕС“ и „предприятие майка“ — според случая, се отнасят и за лицензираните в съответствие с член 21а от Директива 2013/36/ЕС финансови холдинги и смесени финансови холдинги.

2.  Институциите майки в държава членка изпълняват, в степента и по начина, описани в член 18, задълженията, предвидени във втора до четвърта част и в седма част, въз основа на консолидираното си състояние. Предприятията майки и дъщерните им предприятия, обхванати от настоящия регламент, установяват необходимата организационна структура и подходящи механизми за вътрешен контрол с цел да се осигури надлежното обработване и изпращане на данните, необходими за консолидацията. По-конкретно те гарантират прилагането, от страна на дъщерните предприятия, които не са обхванати от настоящия регламент, на правила, процедури и механизми, осигуряващи качеството на консолидацията.

3.  Чрез дерогация от параграф 2, единствено институциите майки, определени като подлежащи на преструктуриране субекти, които са Г-СЗИ или част от Г-СЗИ, или са част от Г-СЗИ извън ЕС, се съобразяват с разпоредбите на член 92а на консолидирана основа, в степента и по начина, описани в член 18.

Единствено предприятията майки от ЕС, които са значимо дъщерно предприятие на Г-СЗИ извън ЕС и не са подлежащи на преструктуриране субекти, се съобразяват с разпоредбите на член 92б на консолидирана основа в степента и по начина, описани в член 18.

4.  Институциите майки от ЕС изпълняват изискванията на шеста част въз основа на консолидираното си състояние, ако групата се състои от една или повече кредитни институции или инвестиционни посредници с лиценз да предоставят инвестиционните услуги и дейностите, изброени в приложение I, раздел А, точки 3 и 6 от Директива 2004/39/ЕО. До изготвянето на доклада на Комисията в съответствие с член 508, параграф 2 от настоящия регламент и ако групата включва единствено инвестиционни посредници, компетентните органи могат да освобождават институциите майки от ЕС от изпълнение на изискванията в шеста част на консолидирана основа в зависимост от естеството, мащаба и сложността на дейността на инвестиционните посредници.

Когато по силата на член 8, параграфи 1 – 5 е предоставено освобождаване от изискванията, институциите и когато е приложимо – финансовите холдинги и смесените финансови холдинги, които са част от образувана по отношение на ликвидността подгрупа, съблюдават шеста част на консолидирана основа или на подконсолидираната основа на образуваната по отношение на ликвидността подгрупа.“

5.  Когато се прилага член 10, посоченият в него централен орган изпълнява изискванията на втора - осма част въз основа на консолидираното състояние на съвкупността, образувана от централния орган и свързаните с него институции.

6.  В допълнение към изискванията на параграфи 1 – 4 и без да се засягат останалите разпоредби на настоящия регламент и на Директива 2013/36/ЕС, когато е оправдано за надзорни цели поради конкретното естество на риска или на капиталовата структура на дадена институция, или когато държавите членки приемат национални закони, изискващи структурно разделение на дейностите в рамките на банкова група, компетентните органи могат да изискат от институцията да изпълнява на подконсолидирана основа задълженията, посочени във втора до четвърта и в шеста до осма част от настоящия регламент и в дял VII от Директива 2013/36/ЕС.

Прилагането на подхода, предвиден в първа алинея, не засяга ефективния надзор на консолидирана основа и не трябва да води до несъразмерни отрицателни последици за финансовата система или за части от нея в други държави членки или Съюза като цяло, нито да представлява или да създава пречка пред функционирането на вътрешния пазар.

6a.  Компетентните органи може да отменят прилагането на параграфи 1 и 3 от настоящия параграф по отношение на институция майка по смисъла на институция, която е част от група кооперативни кредитни институции, трайно свързани с централен орган, и изпълнява изискванията на член 113, параграф 6, в случай че са изпълнени всички условия, указани съответно в член 7, параграф 3 или член 8, параграф 1.“.

(8)  член 12 се заменя със следното:

„Член 12Консолидирано изчисляване за Г-СЗИ с множество подлежащи на преструктуриране субекти

Когато повече от един субект Г-СЗИ от една и съща Г-СЗИ е подлежащ на преструктуриране субект, институцията майка от ЕС на тази Г-СЗИ изчислява размера на собствените средства и приемливите пасиви по член 92а, параграф 1, буква а). Изчислението се извършва въз основа на консолидираното състояние на институцията майка от ЕС, все едно че тя е единственият подлежащ на преструктуриране субект от Г-СЗИ.

Когато размерът, изчислен в съответствие с първата алинея, е по-малък от сбора на собствените средства и приемливите пасиви, посочени в член 92а, параграф 1, буква а), на всички подлежащи на преструктуриране субекти от тази Г-СЗИ, органите за преструктуриране подхождат в съответствие с член 45г, параграф 3 и член 45з, параграф 2 от Директива 2014/59/ЕС.

Когато размерът, изчислен в съответствие с първата алинея, е по-голям от сбора на собствените средства и приемливите пасиви, посочени в член 92а, параграф 1, буква а), на всички подлежащи на преструктуриране субекти от тази Г-СЗИ, органите за преструктуриране могат да подходят в съответствие с член 45г, параграф 3 и член 45з, параграф 2 от Директива 2014/59/ЕС.“.

(9)  Член 13 се заменя със следното:

„Член 13Прилагане на изискванията за оповестяване на консолидирана основа

1.  Институциите майки от ЕС съблюдават осма част въз основа на консолидираното си състояние.

Значимите дъщерни предприятия на институциите майки от ЕС оповестяват информацията, посочена в членове 437, 438, 440, 442, 450, 451, 451а, 451г и 453, на индивидуална основа, а когато е приложимо по силата на настоящия регламент и на Директива 2013/36/ЕС — на подконсолидирана основа.

2.  Институциите, определени като подлежащи на преструктуриране субекти, които са Г-СЗИ или са част от Г-СЗИ, съблюдават осма част въз основа на консолидираното си финансово състояние.

3.  Първа алинея от параграф 1 не се прилага спрямо институциите майки от ЕС, финансовите холдинги майки от ЕС, смесените финансови холдинги майки от ЕС и подлежащите на преструктуриране субекти, когато те са включени в еквивалентни оповестявания на консолидирана основа, предоставяни от предприятие майка, установено в трета държава.

Втора алинея от параграф 1 се прилага спрямо дъщерните предприятия на предприятие майка, установено в трета държава, когато те могат да се приемат за значими дъщерни предприятия.

4.  Когато се прилага член 10, посоченият в него централен орган съблюдава осма част въз основа на консолидираното състояние на централния орган. Член 18, параграф 1 се прилага спрямо централния орган, като свързаните институции се третират като негови дъщерни предприятия.“.

(9a)  Член 14 се заменя със следния текст:

„Член 14

Прилагане на изискванията на член 5 от Регламент (ЕС) 2017/2402 на консолидирана основа

1.  Предприятията майки и дъщерните им предприятия, обхванати от настоящия регламент, изпълняват предвидените в член 5 от Регламент (ЕС) № 2017/2402 задължения на консолидирана или подконсолидирана основа, така че да осигуряват съгласуваност и висока степен на интегрираност на своите правила, процедури и механизми, изисквани съгласно посочените разпоредби, както и възможност за генериране на данните и информацията, необходими за надзорни цели. По-конкретно, те гарантират прилагането от страна на дъщерните предприятия, които не са обхванати от настоящия регламент, на правила, процедури и механизми, осигуряващи спазването на посочените разпоредби.

2.  При прилагането на член 92 на консолидирана или подконсолидирана основа институциите прилагат допълнително рисково тегло в съответствие с член 270а, ако изискванията на член 5 от Регламент (ЕС) № 2017/2402 са нарушени на ниво субект, установен в трета държава, който е включен в консолидацията в съответствие с член 18, и ако нарушението е съществено по отношение на общия рисков профил на групата.“

(10)  Член 18 се заменя със следното:

Член 18Методи за пруденциално консолидиране

1.  Институциите, финансовите холдинги и смесените финансови холдинги, които въз основа на консолидираното си състояние е необходимо да се съобразят с изискванията, посочени в раздел 1 от настоящата глава, извършват пълна консолидация на всички институции и финансови институции, които са техни дъщерни предприятия. Параграфи 3 – 7 от настоящия член не се прилагат, ако се прилага шеста част въз основа на консолидираното състояние на дадена институция, финансов холдинг или смесен финансов холдинг, или на подконсолидираното състояние на образувана по отношение на ликвидността подгрупа, както е посочено в членове 8 и 10.

Институциите, които трябва да се съобразят с изискванията, посочени в член 92а или 92б, на консолидирана основа, извършват пълна консолидация на всички институции и финансови институции, които са техни дъщерни предприятия в съответните подлежащи на преструктуриране групи.

2.  Когато по силата на член 111 от Директива 2013/36/ЕС се изисква консолидиран надзор, предприятията за допълнителни банкови услуги се включват в консолидацията в случаите и в съответствие с методите, посочени в настоящия член.

3.  Когато предприятията са свързани с отношение по смисъла на член 22, параграф 7 от Директива 2013/34/ЕС, компетентните органи определят как да се извърши консолидацията.

4.  Консолидиращият надзорник изисква пропорционална консолидация според дела от капитала, включващ участия в институции и финансови институции, управлявани от предприятие, включено в консолидацията заедно с едно или повече предприятия, които не са включени в консолидацията, когато отговорността на тези предприятия е ограничена до дела в капитала, който притежават.

5.  При участия или капиталови връзки, различни от посочените в параграфи 1 и 4, компетентните органи определят дали да се извърши консолидация и под каква форма. По-конкретно те могат да разрешат или да изискат прилагането на метода на собствения капитал. Този метод обаче не означава включване на съответните предприятия в надзора на консолидирана основа.

6.  Компетентните органи определят дали и под каква форма да се извърши консолидация в следните случаи:

  когато по мнение на компетентните органи дадена институция упражнява значително влияние върху една или повече институции или финансови институции, но без да има участие или други капиталови връзки с тези институции; както и

  когато две или повече институции или финансови институции имат единно ръководство, което не е установено в учредителен договор или устав.

По-конкретно компетентните органи могат да разрешат или да изискат прилагането на метода, посочен в член 22, параграфи 7 – 9 от Директива 2013/34/ЕС. Този метод обаче не означава включване на съответните предприятия в консолидирания надзор.

7.  ЕБО разработва проекти на регулаторни технически стандарти за определяне на условията на извършване на консолидация в случаите, посочени в параграфи 2 – 6 от настоящия член.

ЕБО представя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти до 31 декември 2016 г.

В съответствие с членове 10 – 14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010 Комисията се оправомощава да приеме посочените в първа алинея регулаторни технически стандарти.“.

(11)  Член 22 се заменя със следното:

„Член 22Подконсолидиране при дружества в трети държави

1.  Ако дъщерна институция има в трета държава дъщерно предприятие – институция или финансова институция – или дялово участие в такова предприятие, тя прилага изискванията в членове 89 – 91 и в трета и четвърта част въз основа на своето подконсолидирано състояние.

2.  Чрез дерогация от параграф 1, дъщерната институция може и да не прилага изискванията в членове 89 – 91 и в трета и четвърта част въз основа на своето подконсолидирано състояние, ако общите активи на дъщерното ѝ предприятие в третата държава са по-малко от 10% от общия размер на нейните активи и задбалансови позиции.“

(12)  Заглавието на част втора се заменя със следното:

„СОБСТВЕНИ СРЕДСТВА И ПРИЕМЛИВИ ПАСИВИ“

(12a)  В член 26 се вмъква следният параграф:

„3а. Ако новите емитирани инструменти на базовия собствен капитал от първи ред са идентични, т.е. не се различават по отношение на критериите, указани в член 28 или, където е приложимо, в член 29, с инструменти, вече одобрени от компетентния орган, институцията може, чрез дерогация от параграф 3, само да уведоми компетентния орган за намерението си да емитира нови инструменти на базовия собствен капитал от първи ред.

В допълнение към това институцията предоставя на компетентния орган цялата информация, която му е необходима, за да прецени дали инструментите са одобрени от компетентния орган.“

(12б)  В член 28, параграф 3 се добавя следната алинея:

„Условието, посочено в буква з), подточка v) от параграф 1, се счита за изпълнено независимо от това дали институцията има задължение да извършва плащания на някои или всички притежатели на инструментите, при условие че институцията има възможност да избегне непропорционална тежест за собствени средства чрез укрепване на своя базов капитал от първи ред, по-специално посредством разпределяне на печалби към резервите за покриване на общи банкови рискове или към неразпределената печалба, преди да се извършват плащания към притежателите на инструментите.“

(13)  В член 33, параграф 1 буква в) се заменя със следното:

„в) печалбата и загубата от преоценка по справедлива стойност на дериватните пасиви на институцията поради промяна в кредитния ѝ рейтинг.“.

(14)  Член 36 се изменя както следва:

а)  Буква б) от параграф 1 се заменя със следното:

„б)  нематериални активи с изключение на софтуер;

За целите на настоящия член ЕБО разработва проекти на регулаторни технически стандарти за конкретизиране на термина „софтуер“. Тази дефиниция гарантира достатъчно надеждно определяне на обстоятелствата, при които неприспадането на софтуер от елементите на базовия собствен капитал от първи ред не би било оправдано от гледна точка на пруденциалния надзор, като надлежно се взема предвид следното:

i.  развитието на банковия сектор в още по-напреднала цифрова среда и възможностите и заплахите, пред които са изправени банките в ерата на цифровизацията;

ii.  Различията в международен план в регулаторното третиране на инвестициите в софтуер, когато софтуерът не се приспада от капитала (напр. третира се като материален актив), както и различните правила за пруденциален надзор, които се прилагат за банките и застрахователните дружества;

iii.  разнообразието на финансовия сектор в Съюза, включително субекти, които са нерегламентирани, като например FinTechs;

ЕБО представя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти не по-късно от [шест месеца след влизането в сила на настоящия регламент].

На Комисията се предоставя правомощието да приема посочените в буква б) регулаторни технически стандарти в съответствие с членове 10 – 14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.

б)  Буква й) се заменя със следното:

„й) размера на елементите, приспадани в съответствие с член 56 от елементите на допълнителния капитал от първи ред, с който се надхвърлят елементите на допълнителния капитал от първи ред на институцията;“.

(15)  Член 37 се изменя както следва:

а)  буква б) се заменя със следното:

„б) сумата, която следва да се приспадне, включва репутацията, включена при оценката на значимите инвестиции на институцията. Институциите не добавят обратно отрицателна репутация в своя базов капитал от първи ред.“

б)  добавя се следната буква в):

„в) сумата, която ще се приспада, се намалява с размера на счетоводната преоценка на нематериалните активи на дъщерните предприятия, произтичащи от консолидирането на тези дъщерни предприятия и свързани с лица, различни от предприятията, включени в консолидацията в съответствие с дял II, глава 2 от част първа.“.

(16)  В член 39, параграф 2, първа алинея уводното изречение се заменя със следното:

„Отсрочените данъчни активи, които не се основават на бъдеща печалба, се ограничават до размера на отсрочените данъчни активи, които произтичат от временни разлики, създадени преди [датата на приемане на изменящия регламент от колегията], когато са изпълнени следните условия:“.

(17)  В член 45, буква а) подточка i) се заменя със следното:

„i) падежът на късата позиция съответства на този на дългата позиция или настъпва по-късно, или остатъчният матуритет на дългата позиция е най-малко 365 дни;“

(18)  ▌Член 49 се изменя както следва:

а)  параграф 1 се заменя със следното:

„1. За целите на изчисляването на собствените средства на индивидуална основа, подконсолидирана основа и консолидирана основа и когато компетентните органи изискват или позволяват институциите да прилагат метод 1, 2 или 3 от приложение I към Директива 2002/87/ЕО, институциите не приспадат позициите в инструменти на собствените средства на предприятие от финансовия сектор, в което институцията майка, финансовият холдинг майка, финансовият холдинг майка със смесена дейност или институцията притежават значителни инвестиции, при условие че са спазени условията по букви а) – г) от настоящия параграф:

а) предприятието от финансовия сектор е застрахователно предприятие, презастрахователно предприятие или застрахователен холдинг;

б) това застрахователно предприятие, презастрахователно предприятие или застрахователно холдингово дружество:

(i)  попада в обхвата на същия допълнителен надзор съгласно Директива 2002/87/ЕО, както институцията майка, финансовият холдинг майка, финансовият холдинг майка със смесена дейност или институцията, която притежава позицията; или

(ii)  е консолидирано от институцията посредством метода на собствения капитал и компетентните органи са удовлетворени от нивото на процедурите за контрол на риска и за финансов анализ, приети специално от институцията с цел упражняване на надзор над инвестицията в предприятието или холдинга;

в) компетентните органи се уверяват непрекъснато, че степента на интегрирано управление, управление на риска и вътрешен контрол по отношение на предприятията, които биха били включени в обхвата на консолидацията по метод 1, 2 или 3, е адекватна;

г) ▌позициите в рамките на предприятието принадлежат на едно от следните:

(i) кредитната институция майка;

(ii) финансовия холдинг майка;

(iii) финансовия холдинг майка със смесена дейност ;

(iv) институцията;

(v) дъщерно предприятие на едно от предприятията, посочени в подточки i) – iv), което е включено в обхвата на консолидацията съгласно първа част, дял II, глава 2.

Избраният метод се прилага последователно във времето.

1a. След 31 декември 2022 г. и чрез дерогация от параграф 1, за целите на изчисляването на собствените средства на индивидуална основа, подконсолидирана основа и консолидирана основа и когато компетентните органи изискват или позволяват институциите да прилагат метод 1, 2 или 3 от приложение I към Директива 2002/87/ЕО, компетентните органи могат да разрешат на институциите да не приспадат позициите в инструменти на собствените средства на предприятие от финансовия сектор, в което институцията майка, финансовият холдинг майка, финансовият холдинг майка със смесена дейност или институцията притежават значителни инвестиции, при условие че са спазени условията по букви а) – д) от настоящия параграф:

а) предприятието от финансовия сектор е застрахователно предприятие, презастрахователно предприятие или застрахователен холдинг;

б) застрахователното предприятие, презастрахователното предприятие или застрахователният холдинг попадат в обхвата на същия допълнителен надзор съгласно Директива 2002/87/ЕО, както институцията майка, финансовият холдинг майка или финансовият холдинг майка със смесена дейност, или институцията, която притежава позицията;

в) институцията е получила предварително разрешение от компетентните органи;

г) преди да предоставят посоченото в буква в) разрешение и постоянно след това, компетентните органи се уверяват, че степента на интегрирано управление, управление на риска и вътрешен контрол по отношение на предприятията, които биха били включени в обхвата на консолидацията по метод 1, 2 или 3, е адекватна;

д) позициите в рамките на предприятието принадлежат на едно от следните:

(i) кредитната институция майка;

(ii) финансовия холдинг майка;

(iii) финансовия холдинг майка със смесена дейност ;

(iv) институцията;

(v) дъщерно предприятие на едно от предприятията, посочени в подточки i) – iv), което е включено в обхвата на консолидацията съгласно първа част, дял II, глава 2.

Избраният метод се прилага последователно във времето.“

б)  добавя се следното последно изречение към параграф 2:

„Настоящият параграф не се прилага при изчисляването на собствените средства за целите на изискванията по членове 92а и 92б.“.

(19)  В член 52 параграф 1 се изменя, както следва:

а)  буква а) се заменя със следното:

„а) инструментите са емитирани пряко от институция и са изцяло платени“;

аа)  в буква л) подточка i) се заменя със следното:

„i) изплатени са от разпределяеми позиции или резерви, създадени съгласно националното право;

б)  буква п) се заменя със следното:

„п) когато емитентът е установен в трета държава и е бил определен съгласно член 12 от Директива 2014/59/ЕС като част от група за преструктуриране, чийто подлежащ на преструктуриране субект е установен в Съюза, или когато е установен в държава членка, по силата на законовата уредба или на договорните условия, на които подлежат инструментите, при решение на органа за преструктуриране да упражни правомощието в член 59 от Директива 2014/59/ЕС главницата на инструментите се обезценява неотменимо или инструментите се преобразуват в инструменти на базовия собствен капитал от първи ред;“

когато емитентът е установен в трета държава и не е бил определен съгласно член 12 от Директива 2014/59/ЕС като част от група за преструктуриране, чийто подлежащ на преструктуриране субект е установен в Съюза, по силата на законовата уредба или на договорните условия, уреждащи инструментите, при решение на съответния орган на третата държава главницата на инструментите се обезценява неотменимо или инструментите се преобразуват в инструменти на базовия собствен капитал от първи ред;“;

в)  ▌добавят се следните букви р) и с):

„р) когато емитентът е установен в държава членка или когато е установен в трета държава и е бил определен съгласно член 12 от Директива 2014/59/ЕС за част от група за преструктуриране, чието дружество за преструктуриране е установено в Съюза, инструментите могат да бъдат емитирани само съгласно законодателството на трета държава – или да се подчиняват по друг начин на това законодателство, когато съгласно това законодателство упражняването на правомощието в член 59 от Директива 2014/59/ЕС за обезценяване или преобразуване е валидно и приложимо по силата на правни норми или приложими договорни разпоредби, които признават действията по преструктуриране или други действия за обезценка или преобразуване;

с) инструментите не са обхванати от споразумения за прихващане или права за нетиране, които биха ограничили капацитета им да поемат загуби.“.

(19a)  В член 54, параграф 1 се добавя следната точка:

  „га) когато инструменти на допълнителния капитал от първи ред се емитират от дъщерно предприятие, установено в трета държава, посочената в буква а) стойност за настъпване на активиращото събитие, по-висока или равна на 5,125%, се изчислява в съответствие със законовата уредба или договорните условия на третата държава, уреждащи инструментите, при условие че компетентният орган след консултация с ЕБО се е уверил, че тези разпоредби са най-малкото равностойни на изискванията, определени в настоящия член.“

(20)  В член 56 буква д) се заменя със следното:

„д) размера на елементите, приспадани в съответствие с член 66 от елементите на капитала от втори ред, с който се надхвърлят елементите на капитала от втори ред на институцията;

(21)  В член 59, буква а) подточка i) се заменя със следното:

„i) падежът на късата позиция съответства на този на дългата позиция или настъпва по-късно, или остатъчният матуритет на дългата позиция е най-малко 365 дни;“.

(22)  В член 62 буква а) се заменя със следното:

„а) когато са изпълнени условията по член 63 – капиталовите инструменти и подчинените заеми, в степента, посочена в член 64;“.

(23)  Член 63 се изменя както следва:

а)  буква а) се заменя със следното:

„а) институцията пряко е емитирала инструментите или пряко е получила подчинените заеми – според случая, като те са изцяло платени;“

б)  буква г) се заменя със следното:

„г) вземанията по главницата на инструментите съгласно разпоредбите, уреждащи тези инструменти, или вземанията по главницата на подчинените заеми съгласно разпоредбите, уреждащи тези заеми — според случая, са с по-нисък ранг от вземанията по всички инструменти на приемливите пасиви;“.

в)  буква н) се заменя със следното:

„н) когато емитентът е установен в трета държава и е бил определен съгласно член 12 от Директива 2014/59/ЕС като част от група за преструктуриране, чийто подлежащ на преструктуриране субект е установен в Съюза, или когато е установен в държава членка, по силата на законовата уредба или на договорните условия, уреждащи инструментите, при решение на органа за преструктуриране да упражни правомощието в член 59 от Директива 2014/59/ЕС главницата на инструментите се обезценява неотменимо или инструментите се преобразуват в инструменти на базовия собствен капитал от първи ред;

когато емитентът е установен в трета държава и не е бил определен съгласно член 12 от Директива 2014/59/ЕС като част от група за преструктуриране, чийто подлежащ на преструктуриране субект е установен в Съюза, по силата на законовата уредба или на договорните условия, уреждащи инструментите, при решение на съответния орган на третата държава главницата на инструментите се обезценява неотменимо или инструментите се преобразуват в инструменти на базовия собствен капитал от първи ред;

г)  добавят се следните букви о) и п):

„о) когато емитентът е установен в държава членка или когато е установен в трета държава и е бил определен съгласно член 12 от Директива 2014/59/ЕС за част от група за преструктуриране, чието дружество за преструктуриране е установено в Съюза, инструментите могат да бъдат емитирани само съгласно законодателството на трета държава – или да се подчиняват по друг начин на това законодателство, когато съгласно това законодателство упражняването на правомощието в член 59 от Директива 2014/59/ЕС за обезценяване или преобразуване е валидно и приложимо по силата на правни норми или приложими договорни разпоредби, които признават действията по преструктуриране или други действия за обезценка или преобразуване;

п) инструментите не са обхванати от споразумения за прихващане или права за нетиране, които биха ограничили капацитета им да поемат загуби.“.

(24)  Член 64 се заменя със следното:

Член 64Амортизация на инструментите на капитала от втори ред

1.  Инструментите на капитала от втори ред с остатъчен срок до падежа над пет години са приемливи в пълен размер за елементи на капитала от втори ред.

2.  Степента, в която през последните пет години от матуритета си инструментите на капитала от втори ред са приемливи за елементи на капитала от втори ред, се изчислява, като резултатът от изчислението в буква а) се умножи по числото в буква б), както следва:

а)  балансовата стойност на инструментите или подчинените заеми на първия ден от последния петгодишен период на договорения матуритет, разделена на броя на календарните дни в този период;

б)  броя на оставащите календарни дни от договорения матуритет на инструментите или подчинените заеми.“.

(25)  В член 66 се добавя следната буква д):

„д) размера на елементите, приспадани в съответствие с член 72д от елементите на приемливите пасиви, с който се надхвърлят приемливите пасиви на институцията.“.

(26)  В член 69, буква а) подточка i) се заменя със следното:

„i) падежът на късата позиция съответства на този на дългата позиция или настъпва по-късно, или остатъчният матуритет на дългата позиция е най-малко 365 дни;“.

(27)  След член 72 се добавя следната глава 5а:

„ГЛАВА 5аПриемливи пасиви

Раздел 1Елементи и инструменти на приемливите пасиви

Член 72аЕлементи на приемливите пасиви

1.  Ако не попадат в някоя от категориите изключени пасиви, изброени в параграф 2, елементите на приемливите пасиви се състоят от следното:

а)  ако са изпълнени условията в член 72б – инструментите на приемливите пасиви, доколкото не са приемливи за елементи на базовия собствен капитал от първи ред, на допълнителния капитал от първи ред и на капитала от втори ред;

б)  инструментите на капитала от втори ред с остатъчен срок до падежа от поне една година, доколкото в съответствие с член 64 не са приемливи за елементи на капитала от втори ред.

2.  Чрез дерогация от параграф 1 от елементите на приемливите пасиви се изключват следните пасиви:

а)  гарантираните депозити;

б)  безсрочните депозити и краткосрочните депозити с първоначален матуритет под една година;

в)  частта приемливи депозити на физически лица и микро-, малки и средни предприятия, която надхвърля посочения в член 6 от Директива 2014/49/ЕС размер на гаранцията;

г)  депозити на физически лица и микро-, малки и средни предприятия, които, ако не са били направени в намиращи се извън Съюза клонове на установени в Съюза институции, са щели да бъдат приемливи депозити;

д)  обезпечени задължения, включително покрити облигации и задължения под формата на финансови инструменти, използвани за хеджиране, които представляват неразделна част от пула от обезпечения и които според националното законодателство са обезпечени по сходен начин с покритите облигации, при условие че всички обезпечени активи, свързани с пул от обезпечения на покрити облигации, остават незасегнати, обособени, с достатъчно финансиране и изключват всяка част на обезпечено задължение или на задължение, за което е предоставено обезпечение, която надхвърля стойността на активите, залога или обезпечението, с които е обезпечено такова задължение;

е)  задълженията, произтичащи от държането на активи или средства на клиент, в т.ч. на активите или на средствата на клиент, държани за сметка на предприятия за колективно инвестиране, при условие че такъв клиент е защитен съгласно приложимото право в областта на несъстоятелността;

ж)  задълженията, произтичащи от доверително отношение между подлежащия на преструктуриране субект или някое от дъщерните му предприятия (като довереник) и друго лице (като бенефициер), при условие че такъв бенефициер е защитен съгласно приложимото право в областта на несъстоятелността или гражданското право;

з)  задълженията с първоначален срок до падежа под седем дни към институции, с изключение на задълженията към субекти, които са част от същата група;

и)  задълженията с остатъчен срок до падежа под седем дни, дължими на системи или оператори на системи, определени съгласно Директива 98/26/ЕО, или на техните участници, които задължения произтичат от участието в такава система;

й)  задълженията към някое от следните лица:

(i)  наето лице, във връзка с натрупано трудово възнаграждение, пенсионни права или друго фиксирано възнаграждение, с изключение на променливия компонент на възнаграждението, което не се урежда от законодателството или от колективно трудово споразумение, както и на променливия компонент на възнаграждението на поемащите съществен риск служители, посочени в член 92, параграф 2 от Директива 2013/36/ЕС;

(ii)  търговски кредитор, когато задължението произтича от предоставянето на институцията или на предприятието майка на ключови за ежедневната им дейност стоки или услуги, в т.ч. услуги на информационните технологии, комунално-битови услуги, както и услуги по наемане, обслужване и поддържане на стопанските площи; и кредиторът сам по себе си не е институция;

(iii)  данъчните и социалноосигурителните органи, при условие че тези задължения са привилегировани съгласно действащото законодателство.

(iv)  схемите за гарантиране на депозитите, при които задължението възниква от вноските, дължими по силата на Директива 2014/49/ЕС.

к)  задълженията, възникващи от деривати;

л)  задълженията, възникващи от дългови инструменти с внедрени деривати;

ла)  задълженията, които са с предимство пред привилегированите необезпечени кредитори съгласно съответния национален закон относно несъстоятелността.

За целите на буква л) внедрените деривати не включват инструменти, условията за които съдържат възможност за предсрочно погасяване за емитента или държателя на този инструмент.

За целите на буква л) дълговите инструменти с променливи лихви, определени въз основа на референтен лихвен процент, например Euribor или Libor, не следва да се считат за дългови инструменти с внедрени деривати единствено поради тази своя характеристика.

Член 72бИнструменти на приемливите пасиви

1.  Пасивите се считат за инструменти на приемливите пасиви, ако отговарят на условията, посочени в настоящия член, и само до посочената в него степен.

2.  Пасивите се считат за инструменти на приемливите пасиви, ако са изпълнение всички изброени по-долу условия:

а)  институция пряко е емитирала или получила пасивите – според случая, като те са изцяло платени;

б)  пасивите не са закупени от някой от следните:

(i)  институция или предприятие, включени в една и съща подлежаща на преструктуриране група;

(ii)  предприятие, в което институцията има пряко или непряко участие под формата на притежание, пряко или посредством контрол, на 20 % или повече от правата на глас или от капитала на това предприятие;

(iii)   непрофесионални клиенти по смисъла на член 4, параграф 1, точка 11) от Директива 2014/65/ЕС, освен ако са изпълнени следните две условия:

a) инвестират обща сума, която не надвишава 10% от техния портфейл от финансови инструменти, и

б) инвестираната сума е най-малко 10 000 EUR.

в)  подлежащият на преструктуриране субект не финансира пряко или непряко закупуването на пасивите;

г)  вземанията по главницата на пасивите по силата на разпоредбите, уреждащи тези инструменти, са с по-нисък ранг от вземанията по изключените пасиви, посочени в член 72а, параграф 2. Това изискване за подчиненост се счита за изпълнено в който и да е от следните случаи:

(i)  в договорните разпоредби, уреждащи пасивите, се уточнява, че в случай на обичайно производство по несъстоятелност, както е определено в член 2, параграф 1, точка 47 от Директива 2014/59/ЕС, вземането по главницата на инструментите е с по-нисък ранг от вземанията по който и да е от изключените пасиви, посочени в член 72а, параграф 2;

(ii)  в законодателството, уреждащо пасивите, се уточнява, че в случай на обичайно производство по несъстоятелност, както е определено в член 2, параграф 1, точка 47 от Директива 2014/59/ЕС, вземането по главницата на инструментите е с по-нисък ранг от вземанията по който и да е от изключените пасиви, посочени в член 72а, параграф 2;

(iii) инструментите са емитирани от подлежащ на преструктуриране субект, който няма в баланса си изключените пасиви по член 72а, параграф 2, които са с равен или по-нисък ранг от инструментите на приемливите пасиви;

е)  пасивите не са обезпечени, нито са предмет на гаранция или друго споразумение, с което се повишава рангът на вземанията от страна на някое от следните:

(i)  институцията или нейните дъщерни предприятия;

(ii)  предприятието майка на институцията или неговите дъщерни предприятия;

(iii)  предприятие, което има тесни връзки със субектите, посочени в подточки i) и ii);

ж)  пасивите не са обхванати от споразумения за прихващане или права за нетиране, които биха ограничили капацитета им да поемат загуби при преструктуриране;

з)  разпоредбите, уреждащи пасивите, не включват стимул главницата по тях да бъде изискана, изкупена обратно или изплатена преди падежа, според случая, от институцията, освен в ситуацията, посочена в член 72в, параграф 2а;

и)  при спазване на член 72в, параграф 2, пасивите не подлежат на обратно изкупуване преди падежа от страна на държателите на инструментите;

й)  ако пасивите включват една или повече възможности за изискване или за ранно изплащане, тези възможности могат да бъдат реализирани единствено според волята на емитента;

к)  при спазване на член 72в, параграфи 2 и 2а пасивите може да бъдат изискани, изкупени обратно или предсрочно изплатени, ако са изпълнени условията в членове 77 и 78;

м)  разпоредбите, уреждащи пасивите, не дават на държателя им правото да ускори графика на изплащане на лихвите или на главницата, освен при несъстоятелност или ликвидация на подлежащия на преструктуриране субект;

н)  размерът на произтичащите от пасивите лихви или дивиденти, според случая, не може да бъде променян въз основа на кредитния рейтинг на подлежащия на преструктуриране субект или на неговото предприятие майка;

о)  по силата на приложимото законодателство или на договорните условия, уреждащи пасивите, при решение на органа за преструктуриране да упражни посочените в член 48 от Директива 2014/59/ЕС правомощия за обезценяване и преобразуване главницата на пасивите се обезценява неотменимо или пасивите се преобразуват в инструменти на базовия собствен капитал от първи ред.

За целите на точка г), в която някои от изключените пасиви, посочени в член 72а, параграф 2, са подчинени на обичайни необезпечени вземания съгласно националния закон относно несъстоятелността, наред с другото, поради факта, че са притежавани от кредитор в специални отношения с дебитор – в качеството си на настоящ или бивш акционер, упражняващ контрол или във връзка с група, член на управителния орган или свързан с някой от гореизброените лица – подчинеността не се определя на базата на вземания по подобни изключени пасиви.

3.  В допълнение към пасивите, посочени в параграф 2, органът по преструктуриране може да разреши пасивите да се считат за инструменти на приемливите пасиви до един общ размер, който не надхвърля 3,5% от общата рискова експозиция, изчислена в съответствие с член 92, параграфи 3 и 4, при условие че:

а)  са изпълнени всички условия, посочени в параграф 2, с изключение на условието в буква г);

б)  пасивите са с ранг, еднакъв на най-ниския ранг при изключените пасиви по член 72а, параграф 2 с изключение на изключените пасиви, подчинени на обичайни необезпечени вземания съгласно националния закон относно несъстоятелността, посочен в последната алинея на параграф 2; както и

в)  ▌органът за преструктуриране гарантира, че качеството му да изключва или да изключва частично пасиви от споделяне на загуби няма да породи съществен риск от успешно съдебно оспорване или основателни искания за обезщетение.

Органът за преструктуриране разрешава на институцията ▌да включи посочените в първата алинея пасиви в елементите на приемливите пасиви.

4.  Ако органът за преструктуриране позволи на институцията да вземе решение за преброяване на пасиви съгласно параграф 3, втора алинея, пасивите се считат за инструменти на приемливите пасиви в допълнение към посочените в параграф 2 пасиви, при условие че:

а)  решението на институцията да не включва посочените в параграф 3, първа алинея пасиви в елементите на приемливите пасиви е в сила – както е посочено в параграф 5;

б)  са изпълнени всички условия, посочени в параграф 2, с изключение на условието в буква г) на същия параграф;

в)  пасивите са с ранг, еднакъв или по-висок от най-ниския ранг при изключените пасиви по член 72а, параграф 2 с изключение на изключените пасиви, подчинени на обичайни необезпечени вземания съгласно националния закон за несъстоятелността, посочен в последната алинея на параграф 2;

г)  в баланса на институцията размерът на изключените пасиви по член 72а, параграф 2, които при несъстоятелност са с еднакъв или по-нисък ранг от тези пасиви, не надхвърля 5% от размера на собствените средства и приемливите пасиви на институцията;

д)  включването на тези пасиви в елементите на приемливите пасиви не оказва съществено неблагоприятно въздействие върху възможността за преструктуриране на институцията – което органът за преструктуриране трябва да потвърди, след като оцени елементите, посочени в член 45б, параграф 3, букви б) и в) от Директива 2014/59/ЕС.

5.  Органът за преструктуриране може да позволи на институцията да използва изключването по параграф 3 или параграф 4. Институцията не може да реши да включи в елементите на приемливите пасиви едновременно пасивите, посочени в параграф 3, и тези, посочени в параграф 4.

Решението се публикува в годишния доклад и влиза в сила 6 месеца след публикуването на този доклад. Решението е в сила минимум една година.

6.  Когато преценява дали са изпълнени условията на настоящия член, органът за преструктуриране се консултира с компетентния орган.

Член 72вАмортизация на инструментите на приемливите пасиви

1.  Инструментите на приемливите пасиви с остатъчен срок до падежа от поне една година се считат изцяло за елементи на приемливите пасиви.

Инструментите на приемливите пасиви с остатъчен срок до падежа под една година не се считат за елементи на приемливите пасиви.

2.  За целите на параграф 1, когато инструмент на приемливите пасиви включва възможност за обратно изкупуване от държателя, която може да бъде реализирана преди първоначално посочения падеж на инструмента, падежът на инструмента се определя на възможно най-ранната дата, на която неговият държател може да реализира възможността за обратно изкупуване и да поиска обратното изкупуване или откупуването на инструмента.

2a.  За целите на параграф 1, когато инструмент на приемливите пасиви включва стимул за емитента за упражняване на кол опция, опция за изкупуване, изплащане или обратно изкупуване преди първоначално посочения падеж на инструмента, падежът на инструмента се определя на възможно най-ранната дата, на която неговият емитент може да упражни тази опция и да поиска изкупуване или изплащане на инструмента.

Член 72гПоследствие от неспазване на условията за приемливост

Ако условията по член 72б вече не са изпълнени за инструмент на приемливите пасиви, пасивите незабавно престават да се считат за инструменти на приемливите пасиви.

Пасивите по член 72б, параграф 2 могат да продължат да се считат за инструменти на приемливите пасиви, ако отговарят на изискванията в член 72б, параграф 3 или в член 72б, параграф 4 за инструменти на приемливите пасиви.

Раздел 2Приспадания от елементите на приемливите пасиви

Член 72дПриспадания от елементите на приемливите пасиви

1.  Институциите, определени съгласно член 131 от Директива 2013/36/ЕС, приспадат от елементите на приемливите пасиви следното:

а)  преките, непреките и синтетичните позиции на институцията в собствени инструменти на приемливите пасиви, включително собствените пасиви, които тя може да бъде задължена да закупи в резултат на съществуващи договорни задължения;

б)  преките, непреките и синтетичните позиции на институцията в инструменти на приемливите пасиви на субекти, които са Г-СЗИ и с които институцията има реципрочни кръстосани позиции, които компетентният орган смята, че са били създадени с цел да се раздуе изкуствено капацитетът на подлежащия на преструктуриране субект за покриване на загубите и за рекапитализация;

в)  приложимия размер, определен в съответствие с член 72и, на преките, непреките и синтетичните позиции в инструменти на приемливите пасиви на субекти, които са Г-СЗИ и в които институцията няма значителни инвестиции;

г)  преките, непреките и синтетичните позиции на институцията в инструменти на приемливите пасиви на субекти, които са Г-СЗИ и в които институцията има значителни инвестиции, без поетите позиции, държани за по-малко от пет работни дни.

2.  За целите на настоящия раздел всички инструменти с еднакъв ранг с този на инструментите на приемливите пасиви се считат за инструменти на приемливите пасиви, с изключение на инструментите с еднакъв ранг с този на инструментите, признати за приемливи пасиви съгласно член 72б, параграфи 3 и 4.

3.  За целите на настоящия раздел институциите могат да изчисляват размера на позициите в посочените в член 72б, параграф 3 инструменти на приемливите пасиви, както следва:

където:

h  = размера на позициите в посочените в член 72б, параграф 3 инструменти на приемливите пасиви;

I  = индекса, обозначаващ емитиращата институция;

Hi  = общия размер на позициите в приемливи пасиви на емитиращата институция i по член 72б, параграф 3;

li  = размера на пасивите, включени от емитиращата институция i в елементите на приемливите пасиви в рамките на ограниченията, посочени в член 72б, параграф 3, съгласно последните оповестявания на емитиращата институция;

Li  = общия размер на непогасените задължения на емитиращата институция i по член 72б, параграф 3 съгласно последните оповестявания на емитента.

4.  Когато обхваната от член 92а институция майка от ЕС или институция майка в държава членка има преки, непреки или синтетични позиции в капиталови инструменти или инструменти на приемливите пасиви на едно или повече дъщерни предприятия, които не се числят към подлежащата на преструктуриране група, в която е тази институция майка, органът за преструктуриране на тази институция майка, след постигнато съгласие с органите за преструктуриране на съответните дъщерни предприятия, може да ѝ разреши да не прилага параграф 1, буква в), параграф 1, буква г) и параграф 2, а да приспадне по-малък размер, който той е определил. Този по-малък размер трябва да бъде не по-малък от следния размер (m), изчислен, както следва:

където:

I  = индекса, обозначаващ дъщерното предприятие;

Oi   = размера на капиталовите инструменти, емитирани от дъщерно предприятие i, който е признат в консолидираните собствени средства на институцията майка;

Pi   = размера на инструментите на приемливите пасиви, емитирани от дъщерно предприятие i и държани от институцията майка;

rRG   = отношението за съответната подлежаща на преструктуриране група съгласно член 92а, параграф 1, буква а) и член 45г от Директива 2014/59/ЕС;

Ri   = общата рискова експозиция на субекта i, който е Г-СЗИ, изчислена в съответствие с член 92, параграфи 3 и 4.

Ако по силата на първа алинея на институция майка е разрешено да приспада по-малкия размер, дъщерното предприятие изважда от съответния елемент на собствените средства и приемливите пасиви разликата между размера, изчислен в съответствие с параграф 1, буква в), параграф 1, буква г) и параграф 2, и този по-малък размер.

Член 72еПриспадане на позициите в собствени инструменти на приемливите пасиви

За целите на член 72д, параграф 1, буква а) институциите изчисляват позициите си въз основа на брутните дълги позиции при спазване на следните изключения:

а)  институциите могат да изчисляват размера на позициите въз основа на нетната дълга позиция, ако са изпълнени следните две условия:

(i)  дългите и късите позиции са в една и съща базисна експозиция и късите позиции не са свързани с риск от контрагента;

(ii)  както дългите, така и късите позиции се държат в търговския или в банковия портфейл.

б)  институциите определят сумата, която да се приспадне за преките, непреките и синтетичните позиции в свързани с индекси ценни книжа, като изчисляват базисната експозиция към включените в тези индекси собствени инструменти на приемливите пасиви;

в)  институциите могат да прихванат късите позиции в собствени инструменти на приемливите пасиви, произтичащи от къси позиции в базисните индекси, включително когато тези къси позиции включват риск от контрагента, от брутните дълги позиции в собствени инструменти на приемливите пасиви, произтичащи от позиции в свързани с индекси ценни книжа, ако са изпълнени следните две условия:

(i)  дългите и късите позиции са в едни и същи базисни индекси;

(ii)  както дългите, така и късите позиции се държат в търговския или в банковия портфейл.

Член 72жОснова за приспадане за елементите на приемливите пасиви

За целите на член 72д, параграф 1, букви б), в) и г) институциите приспадат брутните дълги позиции при спазване на изключенията, предвидени в членове 72з – 72и.

Член 72зПриспадане на позициите в приемливи пасиви на други субекти, които са Г-СЗИ

Институциите, които не използват изключението, предвидено в член 72й, извършват приспаданията, посочени в член 72д, параграф 1, букви в) и г), в съответствие със следното:

а)  те могат да изчисляват преките, непреките и синтетичните позиции в инструменти на приемливите пасиви въз основа на нетната дълга позиция в същата базисна експозиция, ако са изпълнени следните две условия:

(i)  падежът на късата позиция съответства на този на дългата позиция или има остатъчен срок до падежа най-малко една година;

(ii)  както дългата, така и късата позиция се държат в търговския или в банковия портфейл;

б)  те определят сумата, която да се приспадне за преките, непреките и синтетичните позиции в свързани с индекси ценни книжа, като проучват обстойно базисната експозиция към включените в тези индекси инструменти на приемливите пасиви.

Член 72иПриспадане на приемливите пасиви, когато дадена институция няма значителни инвестиции в субекти, които са Г-СЗИ

1.  За целите на член 72д, параграф 1, буква в) институциите изчисляват приложимата подлежаща на приспадане сума, като умножават сумата в буква а) от настоящия параграф по коефициента, получен от изчислението в буква б) от настоящия параграф:

а)  общата сума, с която преките, непреките и синтетичните позиции на институцията в инструменти на базовия собствен капитал от първи ред, допълнителния капитал от първи ред и капитала от втори ред на предприятия от финансовия сектор, и в инструменти на приемливите пасиви на субекти, които са Г-СЗИ, в нито един от които институцията няма значителни инвестиции, надхвърлят 10% от елементите на базовия собствен капитал от първи ред на институцията след прилагане на следното:

(i)  членове 32 – 35;

(ii)  член 36, параграф 1, букви а) – ж), буква к), подточки ii) – v) и буква л), с изключение на сумата, която се приспада за отсрочените данъчни активи, които се основават на бъдеща печалба и произтичат от временни разлики;

(iii)  членове 44 и 45;

б)  сумата на преките, непреките и синтетичните позиции на институцията в инструменти на приемливите пасиви на субекти, които са Г-СЗИ и в които институцията няма значителни инвестиции, разделена на общата сума на преките, непреките и синтетичните позиции на институцията в инструменти на базовия собствен капитал от първи ред, допълнителния капитал от първи ред и капитала от втори ред на предприятия от финансовия сектор, и в инструменти на приемливите пасиви на субекти, които са Г-СЗИ, в нито един от които подлежащият на преструктуриране субект няма значителни инвестиции.

2.  Институциите изключват поетите позиции, държани за пет работни дни или по-малко, от посочената в параграф 1, буква а) сума и от изчисляването на посочения в параграф 1, буква б) коефициент.

3.  Подлежащата на приспадане сума съгласно параграф 1 се разпределя на всеки държан от институцията инструмент на приемливите пасиви на субект, който е Г-СЗИ. Институциите определят сумата за всеки инструмент на приемливите пасиви, която се приспада съгласно параграф 1, като умножат посочената в буква а) от настоящия параграф сума по посочения в буква б) от настоящия параграф дял:

а)  сумата на позициите, които подлежат на приспадане съгласно параграф 1;

б)  дела на общата сума на преките, непреките и синтетичните позиции на институцията в инструменти на приемливите пасиви на субекти, които са Г-СЗИ и в които институцията няма значителни инвестиции, представляван от всеки държан от нея инструмент на приемливите пасиви.

4.  Сумата на позициите, посочени в член 72д, параграф 1, буква в), която е равна на или по-малка от 10% от елементите на базовия собствен капитал от първи ред на институцията след прилагане на разпоредбите на параграф 1, буква а), подточки i), ii) и iii), не се приспада и за нея се прилагат, според случая, съответните рискови тегла по трета част, дял II, глава 2 или 3, или изискванията в трета част, дял IV.

5.  Институциите определят за всеки инструмент на приемливите пасиви сумата, която съгласно параграф 4 е рисково претеглена, като умножат сумата на позициите, които съгласно параграф 4 задължително получават рисково тегло, по дела, получен от посоченото в параграф 3, буква б) изчисление.

Член 72йИзключение за търговския портфейл от приспаданията от елементите на приемливите пасиви

1.  Институциите могат да решат да не приспадат определена част от своите преки, непреки и синтетични позиции в инструменти на приемливите пасиви, която, както като общ размер, така и изчислена на брутна дълга основа, не надхвърля, след прилагане на членове 32 – 36,5% от елементите на базовия собствен капитал от първи ред на институцията, стига да са изпълнени всички изброени по-долу условия:

а)  позициите са в търговския портфейл;

б)  инструментите на приемливите пасиви се държат за срок не по-дълъг от 30 работни дни.

2.  За размера на елементите, които по силата на параграф 1 не се приспадат, се прилагат капиталовите изисквания за позициите в търговския портфейл.

3.  Когато при приспаднати в съответствие с параграф 1 позиции установените в същия параграф условия вече не са налице, позициите се приспадат в съответствие с член 72ж, без да се прилагат изключенията в членове 72з и 72и.

Раздел 3Собствени средства и приемливи пасиви

Член 72кПриемливи пасиви

Приемливите пасиви на дадена институция се състоят от елементите на приемливите пасиви след приспаданията, посочени в член 72д.

Член 72лСобствени средства и приемливи пасиви

Собствените средства и приемливите пасиви на дадена институция се състоят от сбора на нейните собствени средства и приемливи пасиви.“.

(28)  В част ІІ, дял ІІ заглавието на глава 6 се заменя със следното:

„Общи капиталови изисквания и изисквания за приемливите пасиви“

(29)  Член 73 се изменя както следва:

а)  заглавието се заменя със следното:

„Разпределения по инструменти“;

б)  параграфи 1, 2, 3 и 4 се заменят със следното:

„1. Капиталовите инструменти и пасивите, за които единствено институцията преценява дали да се изплатят разпределения не под формата на парични средства или капиталови инструменти, не могат да се считат за инструменти на базовия собствен капитал от първи ред, на допълнителния капитал от първи ред, на капитала от втори ред или на приемливите пасиви, освен ако институцията не е получила предварително разрешение от компетентния орган.

2. Компетентните органи дават посоченото в параграф 1 разрешение само ако считат, че са изпълнени всички изброени по-долу условия:

а)  възможността, с която разполага институцията да отменя плащания по инструмента, не се влияе отрицателно от посоченото в параграф 1 право на преценка на институцията, нито от формата, в която могат да се правят разпределенията;

б)  капацитетът на инструмента или пасива да поема загуби не се влияе отрицателно от посоченото в параграф 1 право на преценка на институцията, нито от формата, в която могат да се правят разпределенията;

в)  качеството на капиталовия инструмент или на пасива не се намалява по друг начин от посоченото в параграф 1 право на преценка на институцията, нито от формата, в която могат да се правят разпределенията.

Преди да предостави посоченото в параграф 1 разрешение, компетентният орган се консултира с органа за преструктуриране относно това дали институцията изпълнява тези условия.

3. Капиталовите инструменти и пасивите, за които юридическо лице, различно от институцията, която ги емитира, има право да реши или да изиска разпределенията по тях да се изплатят не под формата на парични средства или капиталови инструменти, не могат да се считат за инструменти на базовия собствен капитал от първи ред, на допълнителния капитал от първи ред, на капитала от втори ред или на приемливите пасиви.

4. Институциите могат да използват широк пазарен индекс като една от базите за определяне на размера на разпределенията по инструментите на допълнителния капитал от първи ред, на капитала от втори ред или на приемливите пасиви.“;

в)  параграф 6 се заменя със следното:

„6. Институциите докладват и оповестяват широките пазарни индекси, на които се основават техните капиталови инструменти и инструменти на приемливите пасиви.“.

(30)  В член 75 уводното изречение се заменя със следното:

Изискванията относно падежа на късите позиции, посочени в член 45, буква а), член 59, буква а), член 69, буква а) и член 72з, буква а), се считат за удовлетворени по отношение на държаните позиции, когато са изпълнени всички изброени по-долу условия:“.

(31)  В член 76 параграфи 1, 2 и 3 се заменят със следното:

„1. За целите на член 42, буква а), член 45, буква а), член 57, буква а), член 59, буква а), член 67, буква а), член 69, буква а) и член 72з, буква а) институциите могат да намалят размера на дадена дълга позиция в капиталов инструмент с частта от индекс, която е съставена от същата хеджирана базисна експозиция, ако са изпълнени всички изброени по-долу условия:

а)  хеджираната дълга позиция и късата позиция в индекс, който е използван за хеджиране на тази дълга позиция, са държани в търговския портфейл или в банковия портфейл;

б)  посочените в буква а) позиции са включени по справедлива стойност в баланса на институцията.

2. Когато компетентният орган е дал предварително разрешение, институцията може да използва консервативна оценка на базисната си експозиция във включени в индекси капиталови инструменти като алтернатива на изчисляването на своята експозиция спрямо елементите, посочени в една или повече от следните букви:

а)  включени в индекси собствени инструменти на базовия собствен капитал от първи ред, на допълнителния капитал от първи ред, на капитала от втори ред и на приемливите пасиви;

б)  включени в индекси инструменти на базовия собствен капитал от първи ред, на допълнителния капитал от първи ред и на капитала от втори ред на предприятия от финансовия сектор;

в)  включени в индекси инструменти на приемливите пасиви, емитирани от институции.

3. Компетентните органи дават разрешението, посочено в параграф 2, само ако институцията им е представила убедителни доказателства, че за нея наблюдението на базисната ѝ експозиция към елементите, посочени в една или повече букви от параграф 2 — според случая, ще представлява оперативна тежест.“.

(32)  Член 77 се заменя със следното:

„Член 77Условия за намаляване на собствения капитал и приемливите пасиви

1. Институцията трябва да поиска предварително разрешение на компетентния орган, за да извърши едно от следните или и двете заедно:

а)  да намали, да изкупи или да изкупи обратно емитираните от нея инструменти на базовия собствен капитал от първи ред по разрешения от приложимото национално право начин;

б)  да изиска, изкупи, откупи или изкупи обратно инструменти на допълнителния капитал от първи ред или капитала от втори ред, или на инструменти на приемливите пасиви — според случая, преди техния договорен падеж.

1a.  Институцията трябва да поиска предварително разрешение на органа за преструктуриране, за да извърши едно от следните или и двете заедно:

а)  да изиска, изкупи, откупи или изкупи обратно инструменти на приемливите пасиви, които не са обхванати от параграф 1, преди техния договорен падеж;

б)  да изиска, изкупи, откупи или изкупи обратно инструменти с остатъчен срок до падежа под една година, които по-рано са считани за инструменти на приемливите пасиви и които не са обхванати от параграф 1, ако институцията индивидуално или групата за преструктуриране, на която институцията е дъщерно предприятие на консолидирана основа, според случая, не спазва минималното капиталово изискване и изискването за приемливи пасиви.

1б.  Компетентните органи може да заменят изискването за предварително разрешение, посочено в параграф 1, с изискване за уведомление, ако намаляването на базовия собствен капитал от първи ред, допълнителния капитал от първи ред и капитала от втори ред, според случая, е безпредметно.

1в.  Ако институцията предоставя достатъчно гаранции на компетентния орган по отношение на капацитета ѝ да функционира с равнище на собствените средства достатъчно над изискваното в настоящия регламент и в Директива 2013/36/ЕС, институциите може да предприемат което и да е от действията по параграф 1, при условие че:

а)  това действие не води до намаляване на собствените средства, което би породило ситуация, при която собствените средства на институцията спадат под равнището, определено в настоящия регламент и в Директива 2013/36/ЕС, и допълнителния маржин от 2,5% от размера на общата рискова експозиция съгласно член 92, параграф 3 от настоящия регламент;

б)  институцията уведомява компетентния орган за своето намерение да предприеме някое от действията по параграф 1 и предоставя цялата необходимата информация за оценяване дали са удовлетворени условията, посочени в първа алинея към настоящия параграф.

Ако институцията предостави достатъчно гаранции на органа за преструктуриране, че може да функционира с равнище на собствените средства и на приемливите пасиви достатъчно над изискваното в настоящия регламент и в Директива 2013/36/ЕС и Директива 2014/59/ЕС, институциите може да предприемат което и да е от действията по параграф 1, при условие че:

а)  това действие не води до намаляване на собствените средства и на приемливите пасиви, което би породило ситуация, при която собствените средства и приемливите пасиви на институцията спадат под равнището, определено в настоящия регламент и в Директива 2013/36/ЕС, и допълнителния маржин от 2,5% от размера на общата рискова експозиция съгласно член 92, параграф 3 от настоящия регламент;

б)  институцията уведомява компетентния орган и органа за преструктуриране за своето намерение да предприеме някое от действията по параграф 1 и предоставя цялата необходима информация за оценяване дали са удовлетворени условията, посочени в първа алинея от настоящия параграф.“.

(33)  Член 78 се заменя със следното:

„Член 78Разрешение от надзорния орган за намаляване на собствените средства и приемливите пасиви

1.  Компетентният орган дава разрешение на институцията да намали, изкупи обратно, изиска или откупи инструменти на базовия собствен капитал от първи ред, на допълнителния капитал от първи ред, на капитала от втори ред или на приемливите пасиви, ако е изпълнено някое от следните условия:

а)  преди извършване на действието по член 77 или едновременно с него институцията заменя инструментите, посочени в член 77, с капиталови инструменти или инструменти на приемливите пасиви със същото или по-високо качество при условия, които не накърняват капацитета ѝ да генерира доход;

б)  институцията е предоставила на компетентния орган убедителни доказателства, че след въпросното действие собствените ѝ средства и приемливите ѝ пасиви надхвърлят изискванията, определени в настоящия регламент, в Директива 2013/36/ЕС и в Директива 2014/59/ЕС, с маржина, който компетентният орган e счел за необходим.

Преди да даде посоченото разрешение компетентният орган се консултира с органа за преструктуриране.

Ако институцията предостави достатъчни гаранции, че може да функционира с равнище на собствените средства над изискваното в настоящия регламент, в Директива 2013/36/ЕС и в Директива 2014/59/ЕС, органът за преструктуриране, след консултации с компетентния орган, може да ѝ даде общо предварително разрешение да изисква, изкупува, откупува или изкупува обратно инструменти на приемливите пасиви при спазването на определени критерии с цел тези бъдещи действия да са в съответствие с условията, определени в букви а) и б) от настоящия параграф. Това общо предварително разрешение се дава само за период до една година, след което може да бъде подновено. То се дава само за предварително определен от органа за преструктуриране размер. Органите за преструктуриране уведомяват компетентните органи за всяко общо предварително разрешение, което са дали.

Ако институцията предостави достатъчни гаранции, че може да функционира с равнище на собствените средства над изискваното в настоящия регламент, в Директива 2013/36/ЕС и в Директива 2014/59/ЕС, компетентният орган, след консултации с органа за преструктуриране, може да ѝ даде общо предварително разрешение да изисква, изкупува, откупува или изкупува обратно инструменти на приемливите пасиви при спазването на определени критерии с цел тези бъдещи действия да са в съответствие с условията, определени в букви а) и б) от настоящия параграф. Това общо предварително разрешение се дава само за период до една година, след което може да бъде подновено. То се дава за предварително определен от компетентния орган размер. При инструментите на базовия собствен капитал от първи ред този предварително определен размер не надхвърля 3% от съответната емисия, нито 10% от сумата, с която базовият собствен капитал от първи ред надхвърля сбора на изискванията за базовия собствен капитал от първи ред, определени в настоящия регламент, в Директива 2013/36/ЕС и в Директива 2014/59/ЕС, с маржина, който компетентният орган е счел за необходим. При инструментите на допълнителния капитал от първи ред или на капитала от втори ред този предварително определен размер не надхвърля 10% от съответната емисия, нито 3% от общия размер на непогасените инструменти на допълнителния капитал от първи ред или на капитала от втори ред — според случая. При инструментите на приемливите пасиви предварително определеният размер се определя от органа за преструктуриране след консултация с компетентния орган.

Ако институцията наруши някой от критериите, определени за целите на общото предварително разрешение, компетентните органи го оттеглят.

2.  Когато компетентните органи извършват оценката по параграф 1, буква а) — доколко заместващите инструменти не накърняват капацитета на институцията да генерира доход, те взимат под внимание степента, в която тези заместващи капиталови инструменти и пасиви пораждат повече разходи за институцията, отколкото инструментите, които заменят.

3.  Когато институцията предприема посоченото в член 77, буква а) действие и приложимото национално право забранява отказа от изкупуване на посочените в член 27 инструменти на базовия собствен капитал от първи ред, компетентният орган може да я освободи от изискванията по параграф 1 от настоящия член, като обаче изиска от нея да ограничи изкупуването на такива инструменти по подходящ начин.

4.  Компетентните органи могат да разрешат на институциите да изискват, изкупуват, откупуват или изкупуват обратно инструменти на допълнителния капитал от първи ред или на капитала от втори ред до пет години след датата на тяхното емитиране, стига да са спазени условията по параграф 1, както и всички изброени по-долу условия:

а)  има промяна в регулаторната класификация на тези инструменти, която може да доведе до тяхното изключване от собствените средства, или те са прекласифицирани като форма на собствени средства с по-ниско качество, и са изпълнени следните две условия:

i)  компетентният орган счита, че тази промяна е достатъчно сигурна;

ii)  институцията е представила на компетентния орган убедителни доказателства, че регулаторната прекласификация на тези инструменти не е могла да бъде предвидена към момента на емитирането им;

б)  има промяна в приложимото данъчно третиране на тези инструменти, като институцията представя на компетентния орган убедителни доказателства, че тази промяна е съществена и не е могла да бъде предвидена към момента на емитирането на инструментите;

в)  инструментите са унаследени по смисъла на член 484 от РКИ;

г)  преди извършване на действието по член 77 или едновременно с него институцията заменя инструментите, посочени в член 77, с капиталови инструменти или инструменти на приемливите пасиви със същото или по-високо качество при условия, които не накърняват капацитета ѝ да генерира доход, а компетентният орган е разрешил това действие, считайки го за полезно от пруденциална гледна точка и основателно поради извънредни обстоятелства;

д)  инструментите на допълнителния капитал от първи ред или на капитала от втори ред се изкупуват обратно с цел поддържане на пазара.

Преди да даде посоченото разрешение компетентният орган се консултира по тези условия с органа за преструктуриране.

5.  ЕБО разработва проекти на регулаторни технически стандарти, в които определя следното:

а)  значението на „не накърняват капацитета на институцията да генерира доход“;

б)  подходящите начини за ограничаване на изкупуването, посочено в параграф 3;

в)  процеса — сроковете и процедурите за предоставяне на предварително одобрение от компетентните органи за някое от изброените в член 77 действия, както и изисквания във връзка с данните при подаване на заявление от институция за разрешение от компетентния орган за извършване на някое от изброените в член 77 действия, в т.ч. процедурата при обратно изкупуване на акции, емитирани в полза на членове на кооперативни дружества, и срока за обработване на такова заявление;

г)  извънредните обстоятелства, посочени в параграф 4;

д)  значението на термина „поддържане на пазара“, посочен в параграф 4.

ЕБО представя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти до [3 месеца след влизането в сила].

На Комисията се делегира правомощието да приема посочените в първа алинея регулаторни технически стандарти в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.“.

(34)  Член 79 се изменя, както следва:

а)  Заглавието се заменя със следното:

„Временно неприлагане на приспаданията от собствените средства и приемливите пасиви“;

б)  параграф 1 се заменя със следното:

„1. Когато дадена институция притежава капиталови инструменти или пасиви или е отпуснала подчинени заеми — според случая, те временно се считат за инструменти на базовия собствен капитал от първи ред, на допълнителния капитал от първи ред или на капитала от втори ред в предприятие от финансовия сектор, или за инструменти на приемливите пасиви в институция, а когато компетентният орган счете, че тези позиции са за целите на операция по финансова помощ с оглед оздравяване и спасяване на това дружество или тази институция, той може временно да отмени прилагането на разпоредбите относно приспаданията, които иначе биха се прилагали към тези инструменти.“.

(35)  Член 80 се изменя, както следва:

а)  Заглавието се заменя със следното:

„Постоянен анализ на качеството на собствените средства и приемливите пасиви“;

б)  параграф 1 се заменя със следното:

„1. ЕБО наблюдава качеството на капиталовите инструменти и инструментите на приемливите пасиви, емитирани от институции в Съюза, и уведомява незабавно Комисията при наличието на съществени доказателства, че тези инструменти не изпълняват съответните критерии за приемливост, установени в настоящия регламент.

При поискване от ЕБО компетентните органи незабавно му препращат цялата информация във връзка с емитираните нови капиталови инструменти или нови видове пасиви, която той счита, че му е необходима, за да наблюдава качеството на капиталовите инструменти и инструментите на приемливите пасиви, емитирани от институции в Съюза.“;

в)  в параграф 3 уводното изречение се заменя със следното:

„3. ЕБО предоставя технически съвети на Комисията относно всякакви значими изменения, които смята за необходими за определянето на собствените средства и приемливите пасиви, в резултат на което и да е от следните:“.

(36)  В член 81 параграф 1 се заменя със следното:

„1. Малцинствените участия включват сумата от елементи на базовия собствен капитал от първи ред на дъщерно предприятие, когато са изпълнени следните условия:

а)  дъщерното предприятие е някое от следните:

i)  институция;

ii)  предприятие, което за съгласно приложимото национално право се прилагат изискванията на настоящия регламент и Директива 2013/36/ЕС;

iii)  междинен финансов холдинг в трета държава, за който се прилагат също толкова строги пруденциални изисквания като тези, прилагани за кредитните институции от тази трета държава, ако Комисията в съответствие с член 107, параграф 4 е решила, че тези пруденциални изисквания са най-малкото еквивалентни на нормите в настоящия регламент;

б)  дъщерното предприятие е напълно включено в консолидацията съгласно първа част, дял II, глава 2;

в)  посочените в уводната част на настоящия параграф елементи на базовия собствен капитал от първи ред се държат от лица, различни от предприятията, включени в консолидацията съгласно първа част, дял II, глава 2.“

(37)  Член 82 се заменя със следното:

„Член 82Квалифициран допълнителен капитал от първи ред, квалифициран капитал от първи ред, квалифициран капитал от втори ред и квалифицирани собствени средства

Квалифицираният допълнителен капитал от първи ред, квалифицираният капитал от първи ред, квалифицираният капитал от втори ред и квалифицираните собствени средства обхващат малцинствените участия, инструментите на допълнителния капитал от първи ред или на капитала от втори ред — според случая, плюс неразпределената печалба и премийните резерви от емисии във връзка с тях, на дъщерно предприятие, когато са изпълнени следните условия:

а)  дъщерното предприятие е някое от следните:

(i)  институция;

(ii)  предприятие, което за съгласно приложимото национално право се прилагат изискванията на настоящия регламент и Директива 2013/36/ЕС;

(iii)  междинен финансов холдинг в трета държава, за който се прилагат също толкова строги пруденциални изисквания като тези, прилагани за кредитните институции от тази трета държава, ако Комисията в съответствие с член 107, параграф 4 е решила, че тези пруденциални изисквания са най-малкото еквивалентни на нормите в настоящия регламент;

б)  дъщерното предприятие е напълно включено в консолидацията съгласно първа част, дял II, глава 2;

в)  тези инструменти са собственост на лица, различни от предприятията, включени в консолидацията съгласно първа част, дял II, глава 2.“.

(38)  В член 83 уводното изречение на параграф 1 се заменя със следното:

„1. Инструментите на допълнителния капитал от първи ред и на капитала от втори ред, емитирани от дружество със специална цел, и свързаните с тях премийни резерви от емисии се включват до 31 декември 2021 г. в квалифицирания допълнителен капитал от първи ред, квалифицирания капитал от първи ред, квалифицирания капитал от втори ред или в квалифицираните собствени средства — според случая, само когато са изпълнени следните условия:“.

(38a)  В член 85 се добавя следният параграф:

„4. Когато кредитни институции, които са дълготрайно свързани в мрежа към централен орган, и институциите, установени в рамките на институционална защитна схема при условията в член 113, параграф 7, са създали кръстосана гаранционна схема, така че няма налични или предвиждани съществени, практически или правни пречки за прехвърляне на сумата на собствените средства, която надвишава размера съгласно регулаторните изисквания, от контрагента към кредитната институция, тези институции се освобождават от спазването на разпоредбите на настоящия член по отношение на приспаданията и могат да признават в пълен размер всяко малцинствено участие в рамките на кръстосаната гаранционна схема.“

(38б)  В член 87 се добавя следният параграф:

„4. Когато кредитни институции, които са дълготрайно свързани в мрежа към централен орган, и институциите, установени в рамките на институционална защитна схема при условията в член 113, параграф 7, са създали кръстосана гаранционна схема, така че няма налични или предвиждани съществени, практически или правни пречки за прехвърляне на сумата на собствените средства, която надвишава размера съгласно регулаторните изисквания, от контрагента към кредитната институция, тези институции се освобождават от спазването на разпоредбите на настоящия член по отношение на приспаданията и могат да признават в пълен размер всяко малцинствено участие в рамките на кръстосаната гаранционна схема.“

(39)  Член 92 се изменя, както следва:

а)  в параграф 1 се добавят следните букви:

„г)  отношение на ливъридж от 3%;

га)  чрез дерогация от буква г) всяка Г-СЗИ прибавя 50% от буфера за Г-СЗИ, изчислени в съответствие с член 131, параграф 4 от Директива 2013/36/ЕС към изискването за ливъридж от 3%.“.

б)  в параграф 3 букви б), в) и г) се заменят със следното:

„б)  капиталовите изисквания за дейността на институцията по търговския портфейл, за следното:

i)  пазарния риск, както е определен в дял IV от настоящата част;

ii)  значителните експозиции, надхвърлящи посочените в членове 395—401 граници, в рамките на разрешения на институцията размер на надхвърляне, определен съгласно четвърта част;

в)  капиталовите изисквания за пазарен риск, както е определен в дял IV от настоящата част, за всички стопански дейности, пораждащи валутен или стоков риск;

г)  капиталовите изисквания, определени в съответствие с дял V, с изключение на член 379 — за риска във връзка със сетълмента.“.

(40)  Добавят се следните членове 92а и 92б:

„Член 92аКапиталово изискване и изискване за приемливи пасиви при Г-СЗИ

1.  При спазване на разпоредбите на членове 93 и 94 и на изключенията, предвидени в параграф 2 от настоящия член, институциите, които са определени като подлежащи на преструктуриране субекти и са Г-СЗИ или част от Г-СЗИ, непрекъснато спазват следните капиталови изисквания и изисквания за приемливи пасиви:

а)  отношение от 18%, основано на риска, което представлява собствените средства и приемливите пасиви на институцията, изразени като процент от общата рискова експозиция, изчислена в съответствие с член 92, параграфи 3 и 4;

б)  отношение от 6,75%, неосновано на риска, което представлява собствените средства и приемливите пасиви на институцията, изразени като процент от мярката за обща експозиция по член 429, параграф 4.

2.  Изискването в параграф 1 не се прилага в следните случаи:

а)  в рамките на три години след датата, на която институцията или групата, от която институцията е част, е определена за Г-СЗИ;

б)  в рамките на две години след датата, на която органът за преструктуриране е приложил, в съответствие с Директива 2014/59/ЕС, инструмента за споделяне на загуби;

в)  в рамките на две години след датата, на която, с цел да се рекапитализира без прилагането на инструменти за преструктуриране, подлежащият на преструктуриране субект е въвел алтернативната мярка от страна на частния сектор, посочена в член 32, параграф 1, буква б) от Директива 2014/59/ЕС, с която капиталовите инструменти и другите пасиви са били обезценени или преобразувани в инструменти на базовия собствен капитал от първи ред.

3.  Когато общата стойност, произтичаща от прилагането на изискванията в параграф 1, буква а) към всеки подлежащ на преструктуриране субект от същата Г-СЗИ, надхвърли капиталовото изискване и изискването за приемливи пасиви, изчислено в съответствие с член 12, органът за преструктуриране на институцията майка от ЕС може, след като се консултира с другите съответни органи за преструктуриране, да действа в съответствие с член 45г, параграф 3 или член 45з, параграф 1 от Директива 2014/59/ЕС.

Член 92бКапиталови изисквания и изисквания за приемливи пасиви при Г-СЗИ извън ЕС

1. Институциите, които са значими дъщерни предприятия на Г-СЗИ извън ЕС и не са подлежащи на преструктуриране субекти, непрекъснато спазват капиталово изискване и изискване за приемливи пасиви в размер между 75 и 90% от капиталовото изискване и изискването за приемливи пасиви по член 92а.

С оглед на спазването на параграф 1, инструментите на допълнителния капитал от първи ред, на капитала от втори ред и на приемливите пасиви се взимат предвид само ако се държат от предприятието майка на институцията в трета държава.

2. Изискването собствените средства и приемливите пасиви да бъдат в рамките на посочените в параграф 1 лимити се определя от приемащия орган за преструктуриране на значимото дъщерно предприятие в консултация с приемащия орган на групата за преструктуриране, като се вземат под внимание стратегията за преструктуриране на групата и последствията за финансовата стабилност.“.

(41)  Член 94 се заменя със следното:

„Член 94Дерогация за малък търговски портфейл

1.  Чрез дерогация от член 92, параграф 3, буква б) институциите могат да изчисляват капиталовото изискване за дейността си по търговския портфейл в съответствие с параграф 2, при условие че според извършваната месечно оценка въз основа на данните към последния ден на месеца размерът на балансовата и задбалансовата им дейност по търговския портфейл не надхвърля никой от двата посочени по-долу прага:

а)  5% от общите активи на институцията;

б)  50 милиона евро.

2.  Когато са изпълнени условията по параграф 1, институциите могат да изчисляват капиталовото изискване за дейността си по търговския портфейл, както следва:

а)  при договорите, изброени в приложение II, точка 1, договорите, свързани с капиталови инструменти, които са посочени в приложение II, точка 3, и кредитните деривати институциите могат да освобождават тези позиции от капиталовото изискване по член 92, параграф 3, буква б);

б)  при позициите в търговския портфейл, различни от посочените в буква а), институциите могат да заменят капиталовото изискване по член 92, параграф 3, буква б) с изискването, изчислено съгласно член 92, параграф 3, буква а).

3.  За целите на параграф 1 институциите изчисляват размера на балансовата и задбалансовата си дейност по търговския портфейл към дадена дата, като спазват следните изисквания:

а)  всички позиции, включени в търговския портфейл в съответствие с член 104, се включват в изчислението, с изключение на следните:

(i)  валутните и стоковите позиции, свързани с деривати, които са признати за вътрешно хеджиране на експозиции към валутен и стоков риск в банковия портфейл;

(ii)  кредитните деривати, които са признати за вътрешно хеджиране на експозиции към кредитен риск в банковия портфейл или към риск от контрагента;

б)  всички позиции се оценяват по пазарни цени към посочената дата; когато пазарната цена на дадена позиция не е налична към въпросната дата, институциите приемат за тази позиция най-актуалната ѝ пазарна цена;

в)  абсолютната стойност на дългите позиции се сумира с абсолютната стойност на късите позиции.

3a.  Когато и двете условия, посочени в член 94, параграф 1 от настоящия регламент, са изпълнени, независимо от задълженията, посочени в членове 74 и 83 от Директива 2013/36/ЕС, разпоредбите на членове 102, 103, 104б и 105, параграф 3 от трета част, дял I, глава 3 от настоящия регламент не се прилагат.“

4.  Институциите уведомяват компетентните органи, когато изчисляват или престанат да изчисляват капиталовите изисквания за дейността си по търговския портфейл в съответствие с параграф 2 от настоящия член.

5.  Институция, която престане да отговаря на някое от условията в параграф 1, незабавно уведомява за това компетентния орган.

6.  При настъпване на някое от следните събития, в срок до три месеца институцията престава да определя капиталовите изисквания за дейността си по търговския портфейл в съответствие с параграф 2:

а)  институцията не отговаря на някое от условията по параграф 1 за три последователни месеца;

б)  институцията не отговаря на никое от условията в параграф 1 през повече от 6 от 12-те предходни месеца.

7.  На институция, престанала да изчислява капиталовите изисквания за дейността си по търговския портфейл в съответствие с настоящия член, може да се разреши отново да изчислява капиталовите изисквания за дейността си по търговския портфейл в съответствие с настоящия член само ако докаже на компетентния орган, че всички условия в параграф 1 са били изпълнени за целогодишен период без прекъсване.

8.  Институциите не откриват позиция в търговския портфейл с единствената цел да отговарят при месечната оценка на някое от условията в параграф 1.“.

(42)  Член 99 се заменя със следното:

„Член 99Докладване във връзка с капиталовите изисквания и финансовата информация

1.  Институциите докладват на компетентните органи във връзка със задълженията по член 92, в съответствие с настоящия член.

  Органите за преструктуриране докладват на компетентните си органи във връзка със задълженията по членове 92а и 92б най-малко на всеки шест месеца.

2.  В допълнение към докладването относно собствените средства, посочено в параграф 1, институциите докладват на компетентните си органи финансова информация, когато са едно от следните:

а)  институция, за която се прилага член 4 от Регламент (ЕО) № 1606/2002;

б)  кредитна институция, която по силата на член 5, буква б) от Регламент (ЕО) № 1606/2002 изготвя своите консолидирани отчети в съответствие с международните счетоводни стандарти.

3.  По силата на член 24, параграф 2 от настоящия регламент компетентните органи могат да поискат от кредитните институции, които определят своите собствени средства на консолидирана основа в съответствие с международните счетоводни стандарти, да докладват финансова информация в съответствие с настоящия член.

4.  Докладите, изисквани по силата на параграф 1, се предоставят от малките и опростени институции на всеки шест месеца или по-често. Докладите, изисквани по силата на параграфи 2 и 3, се предоставят от малките и опростени институции веднъж годишно.

Всички останали институции, при спазване на параграф 6, предоставят докладите в съответствие с параграфи 1, 2 и 3 на всеки шест месеца или по-често.

5.  Докладването на финансова информация, посочено в параграфи 2 и 3, включва само необходимата информация за придобиването на обстойна представа за рисковия профил на дадената институция и за системните рискове, които тя поражда за финансовия сектор или за реалната икономика, както е посочено в Регламент (ЕС) № 1093/2010.

6.  ЕБО разработва проекти на технически стандарти за изпълнение за установяване на единните формати, честотата, датите на докладването, определенията и информационно-техническите решения във връзка с посоченото в параграфи 1—3 и в член 100 докладване.

Изискванията за докладване, определени в настоящия член, се прилагат спрямо институциите по пропорционален начин, според тяхната големина и сложност, както и според естеството и степента на рисковете, които дейността им поражда.

В съответствие с член 15 от Регламент (ЕС) № 1093/2010 Комисията се оправомощава да приеме посочените в първа алинея технически стандарти за изпълнение.

7.  ЕБО оценява финансовото въздействие на Регламент за изпълнение (ЕС) № 680/2014(19) на Комисията върху институциите по отношение на разходите за съблюдаване на нормативната уредба и докладва констатациите си на Комисията не по-късно от [31 декември 2019 г.]. В този доклад по-специално се анализира дали изискванията за докладване са били приложени по достатъчно пропорционален начин. Този анализ се осъществява по-специално по отношение на малките и опростени институции.

За тази цел в доклада:

а)  институциите се класифицират в категории според своята големина и сложност, както и според естеството и степента на рисковете, които дейността им поражда. В доклада по-специално се съдържа категорията на малките и опростени институции ▌;

б)  за всяка категория институции се измерва през съответния период бремето във връзка с докладването — съблюдаване на изискванията за докладване, определени в Регламент за изпълнение (ЕС) № 680/2014, като се вземат предвид следните принципи:

(i)  бремето във връзка с докладването се измерва като отношение на разходите за съблюдаване на нормативната уредба спрямо нетния доход на институциите през съответния период;

(ii)  разходите за съблюдаване на нормативната уредба включват всички разходи, пряко или непряко свързани с внедряването и текущото функциониране на системите за докладване, в т.ч. разходите за персонал, за информационни системи и за правни, счетоводни, одиторски и консултантски услуги;

(iii)  „съответен период“ е всеки годишен период, през който институциите са направили разходи за съблюдаване на нормативната уредба — по подготовката за изпълнение на определените в Регламент (ЕС) № 680/2014 изисквания за докладване и по текущата експлоатация на системите за докладване;

в)  оценява се дали и доколко разходите за съблюдаване на нормативната уредба значително възпрепятстват навлизането на новоучредени институции на пазара;

ва)  оценява се добавената стойност и необходимостта от събраните и докладвани данни за пруденциални цели;

г)  за всяка категория институции се оценява, по отношение на алтернативните разходи, въздействието на разходите за съблюдаване на нормативната уредба, посочени в буква б), подточка ii); както и

д)  се препоръчват изменения на Регламент (ЕС) № 680/2014 с цел да се намали бремето на институциите — или на някои категории от тях — във връзка с докладването, когато това е уместно предвид целите на настоящия регламент и Директива 2013/36/ЕС и с цел да се намали честотата на докладване в съответствие с членове 100, 394 и 430. Освен това в доклада се оценява дали е възможно освобождаване от изискванията за докладване в съответствие с член 100, в случай че тежестите върху активи са под определен праг и банката се счита за малка и опростена. В доклада задължително се съдържат препоръки ▌как обхватът и степента на подробност на изискванията за докладване за малките и опростени институции могат да бъдат намалени, така че очакваните средни разходи за съблюдаване на нормативната уредба за малките и опростени институции да бъдат по-ниски, в най-добрия случай с 20% или повече и най-малкото с 10%, след пълното прилагане на намалените изисквания за докладване.

Въз основа на резултатите от този доклад на ЕБО в срок до [31 декември 2020 г.] Комисията изменя съответните технически регулаторни стандарти и представя, при необходимост, едно или повече законодателни предложения за изпълнението на тези препоръки.

8.  За целите на параграф 7, буква г) „алтернативни разходи“ означава стойността на загубата за институциите поради непредоставени на клиентите услуги в резултат на разходи за съблюдаване на нормативната уредба.

9.  Ако са изпълнени изброените по-долу условия, компетентните органи се консултират с ЕБО дали други институции освен посочените в параграфи 2 и 3 следва да докладват финансова информация на консолидирана основа в съответствие с параграф 2:

а)  съответните институции все още не докладват на консолидирана основа;

б)  съответните институции подлежат на счетоводните разпоредби на Директива 86/635/ЕИО;

в)  докладването на финансова информация се счита за необходимо за придобиването на обстойна представа за рисковия профил на дадената институция и за системните рискове, които тя поражда за финансовия сектор или за реалната икономика, както е посочено в Регламент (ЕС) № 1093/2010.

ЕБО разработва проекти на технически стандарти за изпълнение за установяване на форматите, които институциите по първа алинея да използват за посочените в нея цели.

В съответствие с член 15 от Регламент (ЕС) № 1093/2010 Комисията се оправомощава да приеме посочените във втора алинея технически стандарти за изпълнение.

10.  Ако даден компетентен орган сметне, че информация, която не е обхваната от техническия стандарт за изпълнение по параграф 6, е необходима за постигането на посочените в параграф 5 цели, той уведомява ЕБО и ЕССР за допълнителната информация, която намира за необходимо да бъде включена в техническия стандарт за изпълнение по посочения параграф.

11.  Компетентните органи могат да отменят прилагането на изискванията за докладване на дадена информация, посочена в техническите стандарти за изпълнение, посочени в настоящия член и в членове 100, 101, 394, 415 и 430, да намалят честотата на докладване, да разрешат на институцията да докладва в друга рамка за докладване, ако е приложимо поне едно от следните:

а)  вече са я получили по други пътища от определените в посочените по-горе ▌стандарти за изпълнение, в т.ч. — в различен формат или степен на подробност; компетентният орган може да разреши посочените в настоящия параграф дерогации само ако получените, събрани или агрегирани чрез тези алтернативни методи данни са идентични с данните, които би трябвало да бъдат докладвани съобразно съответните технически стандарти за изпълнение;

б)  в рамките на разумен срок преди изтичането на крайния срок за докладване данните или форматите данни не са актуализирани в съответствие с измененията в настоящия регламент;

Компетентните органи, органите за преструктуриране, определените органи и съответните органи използват обмена на данни винаги, когато е възможно, за да освобождават от изискванията за докладване.

(43)  Член 100 се заменя със следното:

„Член 100Изисквания за докладване във връзка с тежестите върху активи

1.  Институциите докладват на компетентните органи степента на тежестите върху активите си.

2.  В доклада по параграф 1 тежестите върху активи се представят по видове — споразумения за обратно изкупуване, предоставяне в заем на ценни книжа, секюритизирани експозиции или кредити, с които се обезпечават покрити облигации. “.

(43a)  Вмъква се следният член:

„Член 101а

Създаване на единна и интегрирана система за събиране на статистически и пруденциални данни

ЕБО разработва единна и интегрирана система за събиране на статистически и пруденциални данни и докладва констатациите си не по-късно от [31 декември 2019 г.]. Докладът, с участието на всички компетентни органи, както и на органите, отговарящи за схемите за гарантиране на депозити, статистическите органи, всички свързани органи, и особено ЕЦБ и предходната ѝ работа по събиране на статистически данни, и като се вземе предвид предходната работа, осъществена във връзка с европейската рамка за докладване, се основава на цялостните ползи и анализ на разходите, наред с другото по отношение на установяването на център за събиране на данни, и включва най-малкото:

а)  преглед на количеството и обхвата на събраните от компетентните органи данни в съответните им сфери на компетентност, както и на техния произход и подробност;

б)  проверката на изготвянето на стандартен речник на подлежащите на събиране данни, за да се увеличи сближаването на изискванията за докладване по отношение на обичайните задължения за докладване, както и на данните, изисквани ad hoc от компетентните органи на институциите, както и за да се избегнат излишни запитвания;

в)  оценка, като се вземат под внимание дейностите, осъществявани от малките и опростени институции, съответните видове данни, които не са необходими с цел оценка на спазването на пруденциалните изисквания или финансовото положение на институцията и които биха могли да бъдат слети;

г)  график за интегрирана стандартизирана система за докладване с център за събиране на данни, който

i) поддържа централен регистър на данни с всички събрани статистически и пруденциални данни с необходимата подробност и честота на докладване за съответните институции и го актуализира през необходимите интервали от време;

ii) служи като звено за контакт за компетентните органи, като те получават, обработват и събират всички запитвания за данни, съпоставят запитванията с вече наличните докладвани данни и предоставят на компетентните органи бърз достъп до търсената информация;

iii) служи като единствено звено за контакт за поднадзорните институции, предава запитванията за статистически и пруденциални данни от компетентните органи към институциите и въвежда търсените данни в централния регистър на данни;

iv) изпълнява координиращи функции за обмена на информация и данни между компетентните органи;

v) предава специални запитвания от компетентните органи към поднадзорните институции единствено след като е съпоставил запитването със съществуващи вече запитвания и посочения в буква б) стандартен речник, с цел избягване на дублирания;

vi) разполага с достатъчно организационни, финансови и свързани с персонала структури и ресурси, за да може да изпълнява своя мандат;

vii) взема под внимание процедурите и процесите на другите компетентни органи и ги пренася в стандартизирана система.

viii) гарантира, че нововъведените изисквания за докладване се прилагат не по-рано от две години след тяхното публикуване и че окончателните образци за предоставяне на информация се предоставят най-малко една година преди датата, от която започва тяхното прилагане.

До ... [една година след представянето на доклада] Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета, ако е целесъобразно и след като вземе предвид доклада, посочен в настоящия член, едно или повече законодателни предложения за създаването на стандартизирана и интегрирана система за докладване с оглед на изискванията за предоставяне на информация.“.

(44)  В член 101, параграф 1 уводното изречение се заменя със следното:

“1.   Всеки шест месеца институциите докладват на компетентните органи следните обобщени данни за всеки национален пазар на недвижими имоти, към който имат експозиции:“.

(45)  В член 101 параграфи 4 и 5 се заменят със следното:

„4.   ЕБО разработва проекти на технически стандарти за изпълнение за определяне, по отношение на обобщените данни по параграф 1, на единните формати, определенията, честотата и датите за докладване, а така също и на информационно-техническите решения.

В съответствие с член 15 от Регламент (ЕС) № 1093/2010 Комисията се оправомощава да приеме посочените в първа алинея технически стандарти за изпълнение.

5.   Чрез дерогация от параграф 1, малките институции, както са определени в член 430а, докладват информацията по параграф 1 веднъж годишно.“.

(46)  Член 102 се изменя, както следва:

а)  Параграфи 2, 3 и 4 се заменят със следното:

„2. Намерението за търгуване се доказва въз основа на стратегиите, политиките и процедурите, установени от институцията в съответствие с членове 103 и 104 за управление на позицията или портфейла.

3. В съответствие с член 103 институциите въвеждат и поддържат системи и контролни механизми за управление на търговския си портфейл.

4. Позициите в търговския портфейл се разпределят към търговските звена, създадени от институцията в съответствие с член 104б, освен ако институцията отговаря на условията, за да ги третира по член 94, или ѝ е предоставено освобождаването, посочено в член 104б, параграф 3.“

Добавят се следните параграфи 5 и 6:

„5. Позициите в търговския портфейл подлежат на изискванията за пруденциална оценка, посочени в член 105.

6. Институциите третират вътрешното хеджиране в съответствие с член 106.“.

(47)  Член 103 се изменя, както следва:

а)  параграф 1 се заменя със следното:

„1. Институциите имат ясно определени политики и процедури за цялостното управление на търговския портфейл. Тези политики и процедури обхващат най-малко:

а)  дейностите, които институцията смята за принадлежащи към търгуването и за съставляващи част от търговския портфейл за целите на капиталовите изисквания;

б)  степента, в която дадена позиция всекидневно може да бъде оценявана по пазарни цени при активен, ликвиден и двупосочен пазар;

в)  за позициите, които се оценяват въз основа на модел — степента, в която институцията може:

i)  да определи всички съществени рискове на позицията;

ii)  да хеджира всички съществени рискове на позицията с инструменти, за които съществува активен, ликвиден и двупосочен пазар;

iii)  да получи надеждни оценки за основните допускания и параметри, използвани в модела;

г)  степента, в която институцията може и е задължена да оценява позицията по начин, който може да бъде утвърден от външен експерт по последователен начин;

д)  степента, в която правни ограничения или други оперативни изисквания биха се отразили неблагоприятно на способността на институцията бързо да закрие или хеджира позиция;

е)  степента, в която институцията може и е задължена да управлява активно риска на позициите в рамките на дейностите по търгуването;

ж)  степента, в която институцията може да прехвърля риск или позиции между банковия и търговския портфейл, както и критериите по член 104а за такива прехвърляния.“;

б)  В параграф 2 уводната част се заменя със следното:

„2. При управлението на позициите или на портфейлите от позиции в търговския портфейл институцията спазва всички изброени по-долу изисквания:“;

в)  в параграф 2 буква а) се заменя със следното:

„а)  налице е ясно документирана стратегия за търгуване на позицията или портфейлите в търговския портфейл, която висшето ръководство одобрява и която включва очаквания период на държане;“;

г)  в параграф 2 въвеждащата част на буква б) се изменя, както следва:

„б)  налице са ясно определени политики и процедури за активно управление на позициите и портфейлите в търговския портфейл. Тези политики и процедури включват следното:“;

д)  в параграф 2, буква б) подточка i) се изменя, както следва:

кои позиции или портфейли от позиции могат да се откриват от отделните търговски звена или от определени дилъри — според случая;“.

(48)  Член 104 се заменя със следното:

„Член 104Включване в търговския портфейл

1.  Институциите имат ясно определени политики и процедури за установяване на това коя позиция да бъде включена в търговския портфейл за целите на изчисляването на капиталовите изисквания, като тези политики и процедури отговарят на изискванията в член 102, на определението за търговски портфейл в член 4, параграф 1, точка 86 и на разпоредбите на настоящия член, като се отчитат възможностите и практиките на отделните институции за управление на риска. Институциите надлежно документират как спазва тези практики и процедури, подлагат ги на вътрешен одит поне веднъж годишно и предоставят резултатите от одита на разположение на компетентните органи.

2.  В търговския портфейл се включват позициите в следните инструменти:

а)  инструменти, които отговарят на изискванията по параграфи 7, 8 и 9 за включване в портфейла за корелационно търгуване (ПКТ);

б)  финансови инструменти, които се управляват на търговска платформа, създадена в съответствие с член 104б;

в)  финансови инструменти, които водят до нетна къса кредитна или капиталова позиция;

г)  инструменти, които произтичат от ангажименти за поемане на емисия;

д)  инструменти, държани като търгуеми счетоводни пасиви или активи, оценени по справедлива стойност;

е)  инструменти, които произтичат от дейността по поддържане на пазара;

ж)  предприятия за колективно инвестиране, ако отговарят на условията по параграф 10 от настоящия член;

з)  борсово котирани капиталови инструменти;

и)  свързани с търгуването СФЦК;

й)  опции, включително разделени внедрени деривати от инструменти в банковия портфейл, които са свързани с кредитен или капиталов риск.

За целите на буква в) от настоящия параграф дадена институция има нетна къса капиталова позиция, ако намаляването на цената на капиталовите инструменти води до печалба за институцията. Аналогично, институцията има нетна къса кредитна позиция, ако увеличаването на кредитния спред или влошаването на кредитоспособността на емитент или група от емитенти води до печалба за институцията.

3.  В търговския портфейл не се включват позициите в следните инструменти:

а)  инструменти, определени за краткосрочно финансиране на заеми, които подлежат на секюритизиране;

б)  недвижима собственост;

в)  кредити на физически лица и на МСП;

г)  други предприятия за колективно инвестиране, освен посочените в параграф 2, буква ж), в които институцията няма възможност ежедневно да разполага с точна и обстойна информация за фонда или да получава реални цени за капиталовите си инвестиции в него;

д)  договори за деривати с някой от базисните инструменти по букви а)—г);

е)  инструменти, държани с цел хеджиране на конкретен риск при дадена позиция в някой от инструментите по букви а)—д).

4.  Независимо от разпоредбите на параграф 2, институциите могат и да не отнесат към търговския си портфейл дадена позиция във финансов инструмент по параграф 2, букви д)—и), ако представят на компетентните органи убедителни доказателства, че позицията не се държи с цел търгуване, нито за хеджиране на позиции, държани с цел търгуване.

5.  Компетентните органи могат да изискат от отделните институции да представят доказателства, че позиция, различна от посочените в параграф 3, трябва да бъде отнесена към търговския портфейл. При липса на подходящи доказателства компетентните органи могат да изискат от дадената институция да преразпредели към банковия портфейл тази позиция, освен ако позицията не е сред посочените в параграф 2, букви а)—г).

6.  Компетентните органи могат да изискат от отделните институции да представят доказателства, че позиция, различна от посочените в параграф 2, букви а)—г), трябва да бъде отнесена към банковия портфейл. При липса на подходящи доказателства компетентните органи могат да изискат от дадената институция да преразпредели към търговския портфейл тази позиция, освен ако позицията не е сред изброените в параграф 3.

7.  Към ПКТ се отнасят секюритизиращите позиции и кредитните деривати за n-то неизпълнение, които удовлетворяват следните критерии:

а)  позициите не са нито пресекюритизиращи позиции, нито опции върху секюритизационен транш, нито каквито и да било други деривати по секюритизирани експозиции, които не предоставят пропорционален дял от приходите от секюритизационен транш;

б)  всичките им базисни инструменти са:

i)  издадени върху задължения на едно лице инструменти, включително издадени върху задължения на едно лице кредитни деривати, за които има ликвиден двупосочен пазар;

ii)  обичайно търгувани индекси, базирани на инструментите по подточка i).

Счита се, че има двупосочен пазар, когато има независими добросъвестни предложения за покупка и продажба, така че в рамките на един ден може да бъде определена цена, достатъчно близка до последната продажна цена или до текущите добросъвестни конкурентни котировки за покупка и продажба, и на тази цена може да бъде извършен сетълмент за относително кратко време съобразно обичайната търговска практика.

8.  Позициите с някой от следните базисни инструменти не се включват в ПКТ:

а)  базисните инструменти, които принадлежат към класовете експозиции по член 112, буква з) или и);

б)  вземане от дружество със специална цел, пряко или непряко обезпечено с позиция, която сама по себе си не би отговаряла на изискванията на параграф 6 за включване в ПКТ.

9.  Институциите могат да включват в ПКТ позиции, които не са нито секюритизиращи позиции, нито кредитни деривати за n-то неизпълнение, но които хеджират други позиции от този портфейл, при условие че за инструмента или базисните му инструменти съществува ликвиден двупосочен пазар по смисъла на параграф 7, последна алинея.

10.  Институциите отнасят към търговския портфейл позициите в предприятията за колективно инвестиране, ако е изпълнено някое от следните условия:

а)  институцията може ежедневно да има точна и обстойна информация за предприятието за колективно инвестиране;

б)  институцията може ежедневно да получава цени за предприятието за колективно инвестиране.“.

(49)  Добавят се следните членове 104a и 104б:

„Член 104аПрекласифициране на позиции

1.  Институциите, с цел капиталовите им изисквания да удовлетворяват компетентните органи, имат ясно определени политики относно това кои извънредни обстоятелства обосновават прекласифицирането на дадена позиция от търговския портфейл в позиция от банковия портфейл и обратно — на позиция от банковия портфейл в позиция от търговския портфейл. Институциите правят преглед на тези политики най-малко веднъж годишно.

Прекласифициране на инструменти се разрешава само при изключителни обстоятелства. Те може да включват банково преструктуриране, което води до окончателно закриване на търговски звена, налагащо прекратяване на търговската дейност, свързана с инструмента или портфолиото, или промяна на счетоводните стандарти, вследствие на което даден елемент може да бъде оценяван по справедлива стойност чрез отчета за приходите и разходите. Пазарни събития, промени в ликвидността на даден финансов инструмент или промяна в намерението за търгуване сами по себе си не представляват основателни причини за преместване на даден инструмент в различен портфейл. По отношение на прекласифицирането се прилагат параграфи 2 – 5 и се гарантира спазването на изискванията съгласно член 104. Забранява се прекласифициране на инструменти с цел регулаторен арбитраж.

2.  Освен прекласифицирането, което се прилага пряко по силата на член 104, компетентните органи дават разрешение на дадена институция да прекласифицира, за целите на определяне на капиталовите изисквания, позиция от търговския портфейл като позиция от банковия портфейл и обратно — позиция от банковия портфейл като позиция от търговския портфейл, само ако институцията им е предоставила писмени доказателства, че решението ѝ да прекласифицира съответната позиция е резултат от извънредно обстоятелство съгласно определените от самата нея в съответствие с параграф 1 политики. За тази цел институцията, в съответствие с член 104, предоставя убедителни доказателства, че позицията вече не отговаря на изискванията за класифициране в търговския или съответно — в банковия портфейл.

Решението по първа алинея се одобрява от ръководния орган на институцията.

3.  Когато компетентните органи са издали разрешение в съответствие с параграф 2, институцията:

а)  публично оповестява на най-ранната отчетна дата, че позицията е била прекласифицирана;

б)  при спазване на предвиденото в параграф 4 третиране определя, в съответствие с член 92 и считано от най-ранната отчетна дата, капиталовите изисквания за прекласифицираната позиция.

4.  Ако към първата отчетна дата нетното изменение в размера на капиталовите изисквания на институцията в резултат на прекласифицирането на позицията води до нетно намаление на капиталовите изисквания, институцията трябва да разполага с допълнителни собствени средства в размер на това нетно изменение и публично да оповести този техен размер. Размерът на тези допълнителни собствени средства остава постоянен до падежа на позицията освен ако компетентните органи не разрешат на институцията да оттегли тази сума на по-ранна дата.

5.  Прекласификацията на позиция в съответствие с настоящия член, освен прекласификацията, която се прилага пряко по силата на член 104, не се отменя.

Член 104бИзисквания за търговските звена

1.  Институциите създават търговски звена и разпределят всяка от позициите в търговския си портфейл към някое от тези звена. Позициите в търговския портфейл се разпределят към едно и също търговско звено само ако отговарят на договорената делова стратегия на звеното и са непрекъснато управлявани и контролирани в съответствие с параграф 2.

2.  Търговските звена на институциите неотклонно спазват следните изисквания:

а)  всяко търговско звено има ясна и свойствена делова стратегия, както и подходящата за нея структура за управление на риска;

б)  всяко търговско звено има ясна организационна структура; позициите в търговското звено се ръководят от определени дилъри в рамките на институцията; всеки дилър в търговското звено е натоварен с определени функции; един дилър трябва да работи само към едно търговско звено;във всяко търговско звено трябва да има водещ дилър за наблюдение на дейностите и на останалите дилъри в търговското звено;

в)  всяко търговско звено определя ограничения за позициите в съответствие с деловата си стратегия;

г)  поне веднъж седмично се изготвят доклади за дейността, рентабилността, управлението на риска и нормативните изисквания на търговското звено; тези доклади редовно се предоставят на ръководния орган на институцията;

д)  всяко търговско звено има ясен годишен бизнес план с ясно определена политика относно възнагражденията, основаваща се на стабилни критерии, използвани за измерване на резултатите.

2a.  Чрез дерогация от буква б) компетентните органи могат да разрешат даден дилър да работи към повече от едно търговско звено, в случай че институцията има структура на кооперативна или институционална защитна схема и докаже убедително на компетентния орган, че централизираното управление на пазарния риск е ефикасно.

3.  Институциите уведомяват компетентните органи за начина, по който спазват изискванията на параграф 2. Компетентните органи могат да изискат от дадена институция да промени структурата или организацията на своите търговски звена с цел да спази разпоредбите на настоящия член.

4.  Чрез дерогация от параграф 1 институциите, които определят капиталовите изисквания за пазарен риск чрез подходите по член 325, параграф 1, букви а) и в), могат да поискат освобождаване, пълно или частично, от изискванията на настоящия член. Компетентните органи могат да предоставят освобождаване, ако институцията докаже, че:

а)  неспазването на изискванията по параграф 2 не би имало съществено неблагоприятно въздействие върху способността ѝ ефективно да управлява и контролира пазарния риск при позициите си в търговския портфейл;

б)  спазва общите изисквания за управление на търговския портфейл, предвидени в член 103.“.

(50)  Член 105 се изменя, както следва:

а)  параграф 1 се заменя със следното:

„1.   Всички позиции в търговския портфейл и позиции в банковия портфейл, оценени по справедлива стойност, подлежат на посочените в настоящия член стандарти за пруденциална оценка. Институциите по-специално се уверяват, че пруденциалната оценка на позициите в търговския им портфейл е с подходяща степен на надеждност предвид динамичния характер на позициите в търговския портфейл и на оценените по справедлива стойност позиции в банковия портфейл, изискванията за пруденциална надеждност, както и режима на действие и целта на капиталовите изисквания за позициите в търговския портфейл и за оценените по справедлива стойност позиции в банковия портфейл.“;

б)  параграфи 3 и 4 се заменят със следното:

„3.   Институциите преоценяват по справедлива стойност позициите в търговския портфейл поне веднъж дневно. Промените в стойността на тези позиции се отразяват в отчета за приходите и разходите на институцията.

4.   Винаги, когато е възможно институциите оценяват по пазарни цени позициите в търговския си портфейл и позициите в банковия си портфейл, оценени по справедлива стойност, включително когато прилагат съответното капиталово третиране към тези позиции.“;

в)  параграфи 3 и 4 се заменят със следното:

„6.   Когато не е възможна оценка по пазарни цени, институциите оценяват позициите и портфейлите си консервативно въз основа на модел, включително, когато изчисляват капиталовите изисквания за позициите в търговския портфейл и за оценените по справедлива стойност позиции в банковия портфейл.“;

г)  в параграф 7 последната алинея се заменя със следното:

„За целите на буква г) моделът се разработва и оценява независимо от търговското звено и подлежи на независима проверка, включваща утвърждаване на числените методи, допусканията и програмното осигуряване.“;

д)  в параграф 11 буква а) се заменя със следното:

„а)  допълнителното време, необходимо за хеджиране на позицията или на свързаните с нея рискове извън хоризонтите на ликвидност, които са били определени за рисковите фактори на позицията в съответствие с член 325бд;“.

(51)  Член 106 се изменя, както следва:

а)  параграфи 2 и 3 се заменят със следното:

„2.   Изискванията на параграф 1 се прилагат, без да се засягат изискванията, приложими за хеджираната позиция в банковия или в търговския портфейл — според случая.

3.   Когато дадена институция хеджира със записан в търговския ѝ портфейл кредитен дериват експозиция към кредитен риск от банковия портфейл или експозиция към риск от контрагента и освен това сключи сделка с кредитни деривати с трето лице — приемлив доставчик на кредитна защита, което трето лице удовлетворява изискванията за кредитна защита с гаранции в банковия портфейл и напълно компенсира пазарния риск на вътрешното хеджиране, за целите на изчисляването на посочения в член 92, параграф 3, буква а) размер на рисково претеглените експозиции тази позиция — кредитният дериват — се признава като вътрешно хеджиране на експозицията към кредитен риск от банковия портфейл или на експозицията към риск от контрагента.

За целите на изчисляването на капиталовите изисквания за пазарен риск, в търговския портфейл се включват както вътрешното хеджиране, признато в съответствие с първа алинея, така и кредитният дериват — предмет на сключената с трето лице сделка.“;

б)  Добавят се следните параграфи 4, 5 и 6:

„4.   Когато дадена институция хеджира експозиция към капиталов риск от банковия портфейл със записан в търговския ѝ портфейл капиталов дериват и освен това сключи сделка с капиталови деривати с трето лице — приемлив доставчик на кредитна защита, което трето лице удовлетворява изискванията за кредитна защита с гаранции в банковия портфейл и напълно компенсира пазарния риск на вътрешното хеджиране, за целите на изчисляването на посочения в член 92, параграф 3, буква а) размер на рисково претеглените експозиции тази позиция — капиталовият дериват — се признава като вътрешно хеджиране на експозицията към капиталов риск от банковия портфейл.

За целите на изчисляването на капиталовите изисквания за пазарен риск, в търговския портфейл се включват както вътрешното хеджиране, признато в съответствие с първа алинея, така и капиталовият дериват — предмет на сключената с трето лице сделка.

5. Когато дадена институция хеджира със записана в търговския ѝ портфейл лихвена рискова позиция експозициите към лихвен риск от банковия портфейл, тази позиция се счита за вътрешно хеджиране за целите на оценката на лихвения риск при позициите в банковия портфейл в съответствие с членове 84 и 98 от Директива 2013/36/ЕС, ако са изпълнени следните условия:

а)  позицията е възложена на дадено търговско звено, създадено в съответствие с член 104б, чиято делова стратегия е насочена изцяло към управляване и редуциране на пазарния риск при вътрешното хеджиране на експозицията към лихвен риск. За целта това търговско звено може да открива други лихвени рискови позиции при трети лица или други търговски звена на институцията, стига тези други търговски звена напълно да компенсират пазарния риск на тези други лихвени рискови позиции, произтичащи от откриването на противоположни лихвени рискови позиции при трети лица;

б)  за целите на изискванията по членове 84 и 98 от Директива 2013/36/ЕС институцията надлежно е документирала как позицията редуцира лихвения риск при позициите в банковия портфейл.

6. Капиталовите изисквания за пазарен риск за всички позиции, възложени на посоченото в параграф 3, буква а) търговско звено или договорени от него, се изчисляват самостоятелно в отделен портфейл и допълват капиталовите изисквания за останалите позиции от търговския портфейл.“.

(52)  В член 107 параграф 3 се заменя със следното:

„3. За целите на настоящия регламент експозициите към инвестиционни посредници от трета държава, към кредитни институции от трета държава и към борси от трета държава се третират като експозиции към институции само когато третата държава прилага към съответния субект пруденциални и надзорни изисквания, които са поне равностойни на прилаганите в Съюза.“.

(52a)  В член 117 параграф 2 се заменя със следното:

„2.  Експозициите към изброените по-долу многостранни банки за развитие получават рисково тегло от 0 %:

а)  Международна банка за възстановяване и развитие;

б)  Международна финансова корпорация;

в)  Интерамериканска банка за развитие;

г)  Азиатска банка за развитие;

д)  Африканска банка за развитие;

е)  Банка за развитие към Съвета на Европа;

ж)  Скандинавска инвестиционна банка;

з)  Карибска банка за развитие;

и)  Европейска банка за възстановяване и развитие;

й)  Европейската инвестиционна банка;

к)  Европейския инвестиционен фонд;

л)  Международна агенция за застраховане на инвестициите;

м)  Международен финансов фонд за имунизации;

н)  Ислямска банка за развитие;

на)  Международна асоциация за развитие.

За целите на настоящия параграф на Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с членове 10 и 14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010, да определя – като взема под внимание съществуващите оценки на регулаторната еквивалентност – дали многостранните банки за развитие, които все още не са включени в списъка на настоящия параграф, отговарят на изискванията за получаване на рисково тегло от 0%“.

(52б)  В член 123 се вмъква алинея 3а:

„Експозициите по отпуснати кредити, обезпечени с плащания на възнаграждения или пенсии и гарантирани едновременно от:

(i)  задължителна застраховка, покриваща риска при смърт, нетрудоспособност или безработица на кредитополучателя;

(ii)  преки погасителни плащания от работодателя или от пенсионния фонд чрез директно приспадане от заплатата или пенсията на длъжника и

(iii)  месечни вноски, които не надвишават 35% от нетното месечно възнаграждение или от нетната пенсия,

получават рисково тегло от 35%.“

(52в)  Член 124 се заменя със следното:

  „1.  Експозиция или част от експозиция, напълно обезпечена с ипотека върху недвижим имот, получава рисково тегло от 100%, ако условията по член 125 и член 126 не са спазени, с изключение на тази част от експозицията, която е отнесена към друг клас експозиции. Частта от експозицията, която превишава ипотечната стойност на имота, получава същото рисково тегло като приложимото за необезпечените експозиции на въпросния контрагент.

Частта от дадена експозиция, третирана като изцяло обезпечена с недвижим имот, не надхвърля заложения размер от пазарната стойност, а в държавите членки, които в законови или подзаконови разпоредби са установили строги критерии за оценка на ипотечната кредитна стойност – не надхвърля ипотечната кредитна стойност на съответния имот.

2.  Въз основа на събраните съгласно член 101 данни и като отчитат други съществени показатели, компетентните органи оценяват периодично и поне веднъж годишно или при поискване от определения орган, както е посочено в член 458, параграф 1, дали рисковото тегло от 30% за посочените в член 125 експозиции, обезпечени с жилищни имоти, и рисковото тегло от 50% за посочените в член 126 експозиции, обезпечени с търговски недвижими имоти, намиращи се на територията на тяхната държава членка, са надеждно обосновани от:

а)  понесените загуби от експозиции, обезпечени с недвижими имоти;

б)  прогнозите за бъдещото развитие на пазара на недвижими имоти;

Компетентните органи споделят резултата от своята оценка с определените органи.

3.  Когато въз основа на оценката, посочена в параграф 2 от настоящия член, компетентен орган стигне до заключението, че рисковите тегла по член 125, параграф 2 или член 126, параграф 2 не отразяват действителните рискове, свързани с експозиции, напълно обезпечени с ипотека върху жилищни имоти или върху търговски недвижими имоти, намиращи се в държавата членка на компетентния орган, той увеличава рисковите тегла, приложими за тези експозиции, или налага по-строги критерии от установените в член 125, параграф 2 или в член 126, параграф 2.

Определеният орган може да изиска от компетентния орган да извърши оценка съгласно параграф 2 от настоящия член. Определеният орган може да определи по-високо рисково тегло или по-строги критерии от посочените в член 125, параграф 2 и в член 126, параграф 2, когато са изпълнени всички изброени по-долу условия:

а)  определеният орган се е консултирал с компетентния орган и с ЕССР относно промените;

б)  определеният орган счита, че въздържането от прилагане на промените ще засегне съществено настоящата или бъдещата финансова стабилност в неговата държава членка. Компетентните органи се консултират с ЕБО и уведомяват определения орган за корекциите на рисовите тегла и прилаганите критерии.

Компетентните и определените органи уведомяват ЕБО и ЕССР за евентуални корекции на рисковите тегла и критериите, прилагани съгласно настоящия параграф.

ЕБО и ЕССР публикуват рисковите тегла и критериите, които органите определят за експозициите, посочени в членове 125, 126 и 199, параграф 1, буква а).

4.  За целите на параграф 3 компетентните и определените органи могат да определят рисковите тегла в рамките на следните интервали:

а)  30 – 150% за експозиции, обезпечени с ипотеки върху жилищни имоти;

б)  50 – 150% за експозиции, обезпечени с ипотеки върху търговски недвижими имоти.

4a.  Когато компетентен или определен орган определи по-високи рискови тегла или по-строги критерии съгласно параграф 3, институциите разполагат с шестмесечен преходен период, за да приложат новото рисково тегло. Институциите прилагат по-високите рискови тегла или по-строгите критерии, според случая, за всички свои съответни експозиции, обезпечени с ипотеки върху търговски и жилищни недвижими имоти, намиращи се в съответната държава членка.

4б.  ЕБО, в сътрудничество с ЕССР, разработва проекти на регулаторни технически стандарти за определяне на строгите критерии за оценката на ипотечната кредитна стойност, посочена в параграф 1, и условията, посочени в параграф 2, които компетентните органи следва да вземат под внимание при определянето на по-високите рискови тегла.

ЕБО следва да представи на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти до 31 декември 2019 г.

На Комисията се делегира правомощието да приеме посочените в първа алинея регулаторни технически стандарти в съответствие с членове 10 – 14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.

5.  Институциите на една държава членка прилагат рисковите тегла и критериите, определени от органите на друга държава членка, спрямо експозициите, обезпечени с ипотеки върху търговски и жилищни недвижими имоти, намиращи се в другата държава членка.“

(52г)  Член 125 се заменя със следното:

„Член 125

Експозиции, напълно и изцяло обезпечени с ипотеки върху жилищни имоти

1.   Освен ако не е решено друго от компетентните органи в съответствие с член 124, параграф 2, експозициите, напълно и изцяло обезпечени с ипотеки върху жилищни имоти, се третират, както следва:

а)   експозициите или части от тях, напълно и изцяло обезпечени с ипотеки върху жилищни имоти, които са или ще бъдат обитавани или отдавани под наем от собственика или при фондове за лично инвестиране – от ползвателя, получават рисково тегло от 30%;

б)   експозициите към наематели по сделки за лизинг на жилищен имот, по които институцията е наемодателят, а наемателят има опцията да купи имота, получават рисково тегло от 35%, при условие че експозицията на институцията е напълно и изцяло обезпечена с правото на собственост върху имота.

2.   Институциите приемат дадена експозиция или част от нея като напълно и изцяло обезпечена за целите на параграф 1 само ако са изпълнени следните условия:

а)   стойността на имота не зависи съществено от кредитното качество на кредитополучателя. При определянето на съществеността на тази зависимост институциите могат да игнорират случаите, когато стойността на имотите и състоянието на кредитополучателя са повлияни от чисто макроикономически фактори;

б)   рискът от кредитополучателя не се влияе съществено от промени в състоянието на базисния имот или проект, а от способността на кредитополучателя да използва други източници за изплащане на задълженията си, т.е. погасяването на заема не зависи съществено от паричните потоци, генерирани от използвания за обезпечение базисен имот. За тези други източници институциите определят максимални съотношения на размера на заема към дохода като част от политиката си на кредитиране и при предоставянето на заема получават подходящи доказателства за съответстващ доход;

в)  изискванията, посочени в член 208, и правилата за оценка, определени в член 229, параграф 1, са изпълнени;

г)  освен ако в член 124, параграф 2 не е определено друго, частта от заема, която получава рисково тегло от 30%, не надвишава 75%, от пазарната стойност на съответния имот или 75% от ипотечната кредитна стойност на въпросния имот в държавите членки, които в законови или подзаконови разпоредби са установили строги критерии за оценка на ипотечната кредитна стойност.

3.  За експозициите, напълно и изцяло обезпечени с намиращ се на територията на държава членка жилищен имот, институциите могат да се отклонят от параграф 2, буква б), ако компетентният орган на тази държава членка е публикувал доказателства за наличието на добре развит и отдавна установен пазар на жилищни имоти на тази територия, с проценти на загуба, които не надхвърлят следните лимити:

а)  загубата, произтичаща от заеми, обезпечени с жилищен имот до 80% от пазарната стойност или 80% от ипотечната кредитна стойност, освен ако в член 124, параграф 2 не е предвидено друго, не надхвърля 0,3% от непогасената част от заемите, обезпечени с жилищен имот, за всяка отделна година;

б)  общата загуба, произтичаща от заеми, обезпечени с жилищен имот, не надхвърля 0,5% от непогасената част от заемите, обезпечени с жилищен имот, за всяка отделна година.

4.   Ако някой от лимитите, посочени в параграф 3, е надхвърлен за дадена година, правото за прилагането му отпада и се прилагат условията по параграф 2, буква б), докато за някоя следваща година не бъдат изпълнени условията по параграф 3.“

(53)  В член 128 параграфи 1 и 2 се заменят със следното:

„1. Институциите присъждат рисково тегло от 150% на експозициите, които са свързвани с особено високи рискове.

2. За целите на настоящия член институциите третират спекулативното финансиране на недвижимо имущество като експозиции, свързвани с особено високи рискове.“.

(54)  Член 132 се заменя със следното:

„Член 132Капиталови изисквания за експозициите в дялови единици или акции в ПКИ

1.  За експозициите си в дялови единици или акции в дадено ПКИ институциите изчисляват размера на рисково претеглените експозиции, като умножат размера на рисково претеглените експозиции на ПКИ, изчислен по посочените в първа алинея от параграф 2 подходи, с процента на притежаваните от тях дялови единици или акции.

2.  Когато са изпълнени условията на параграф 3, институциите могат да прилагат подхода на подробния преглед — в съответствие с член 132а, параграф 1 или мандатния подход — в съответствие с член 132а, параграф 2.

При спазване на член 132б, параграф 2 институциите, които не прилагат нито подхода на подробен преглед, нито мандатния подход, определят за експозициите си в дялови единици или акции в ПКИ рисково тегло от 1 250% („алтернативен подход“).

Институциите могат да изчисляват размера на рисково претеглените си експозиции в дялови единици или акции в дадено ПКИ, като комбинират посочените в настоящия параграф подходи, стига да са изпълнени условията за използването на тези подходи.

3.  Институциите могат да определят размера на рисково претеглените експозиции на ПКИ по посочените в член 132а подходи, ако са изпълнени всички изброени по-долу условия:

а)  ПКИ е някое от следните:

(i)  предприятие за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК), обхванато от Директива 2009/65/ЕО;

(ii)  АИФ от ЕС, управляван от ЛУАИФ от ЕС, регистрирано в съответствие с член 3, параграф 3 от Директива 2011/61/ЕС;

(iii)  АИФ, управляван от ЛУАИФ от ЕС, получило разрешение в съответствие с член 6 от Директива 2011/61/ЕС;

(iv)  АИФ, управляван от ЛУАИФ от трета държава, получило разрешение в съответствие с член 37 от Директива 2011/61/ЕС;

(v)  АИФ от трета държава, управляван от ЛУАИФ от трета държава и предлаган в съответствие с член 42 от Директива 2011/61/ЕС;

б)  проспектът на ПКИ или друг негов еквивалентен документ включва:

(i)  категориите активи, в които ПКИ има лиценз да инвестира;

(ii)  когато се прилагат инвестиционни лимити — относителните лимити и методиката за изчисляването им;

в)  предоставянето на информация от ПКИ на институцията се извършва в съответствие със следните изисквания:

(i)  дейността на ПКИ се докладва най-малко толкова често, колкото тази на институцията;

(ii)  изчерпателността на финансовата информация е достатъчна, за да позволи на институцията да изчисли размера на рисково претеглените експозиции на ПКИ по избрания от нея подход;

(iii)  когато институцията прилага подхода на подробен преглед, информацията за базисните експозиции се проверява от независимо трето лице.

4.  Институциите, които не разполагат с подходящи данни или информация, за да изчислят размера на рисково претеглените експозиции на ПКИ по подходите в член 132а, могат да ползват изчисленията на трето лице, стига да са изпълнени всички изброени по-долу условия:

а)  третото лице е някое от следните:

(i)  институцията депозитар или финансовата институция депозитар на ПКИ, при условие че ПКИ инвестира изключително в ценни книжа и депозира всички ценни книжа при тази институция депозитар или финансова институция депозитар;

(ii)  за ПКИ извън обхвата на подточка i) — управляващото дружество на ПКИ, при условие че то отговаря на условието в параграф 3, буква а).

б)  третото лице извършва изчислението по посочените в член 132а, параграфи 1, 2 и 3 подходи — както е приложимо;

в)  външен одитор е потвърдил точността на изчислението на третото лице.

Институциите, които се основават на изчисленията на трето лице, умножават с коефициент 1,2 получения от тези изчисления размер на рисково претеглените експозиции на ПКИ, ако институциите не разполагат с необходимите данни или информация, за да възпроизведат изчисленията.

5  Когато дадена институция изчислява размера на рисково претеглените експозиции на ПКИ („първа степен при ПКИ“) по подходите в член 132а и някоя от базисните експозиции от първа степен при ПКИ е експозиция в дялови единици или акции в друго ПКИ („втора степен при ПКИ“), размерът на рисково претеглените експозиции от втора степен при ПКИ може да се изчисли, като се използва някой от трите подхода в параграф 2. За изчисляване на размера на рисково претеглените експозиции от трета и всяка следваща степен при ПКИ институцията може да използва подхода на подробен преглед само ако го е използвала за изчисляване при по-ниските степени. При всички други случаи се използва алтернативният подход.

6.  Размерът на рисково претеглените експозиции на ПКИ, изчислен по подхода на подробен преглед и по мандатния подход, не надхвърля размера на рисково претеглените експозиции на ПКИ, изчислен по алтернативния подход.“.

7.  Чрез дерогация от параграф 1 институциите, които прилагат подхода на подробен преглед в съответствие с член 132а, параграф 1, могат да изчисляват размера на рисково претеглената експозиция за своите експозиции под формата на дялови единици или акции в ПКИ, като умножават стойностите на тези експозиции, изчислени в съответствие с член 111, по рисковото тегло (RWi*), изчислено в съответствие с формулата по член 132в, ако са изпълнени следните условия:

а)  институциите измерват стойността на притежаваните от тях дялови единици или акции в ПКИ по историческа стойност, но биха измерили стойността на базовите активи на ПКИ по справедлива стойност, ако прилагаха подхода на подробния преглед;

б)  промяна в пазарната стойност на дяловете или акциите, за които институциите измерват стойността по историческата им стойност, не променя нито размера на собствения капитал на тези институции, нито стойността на експозицията, свързана с тези дялове или акции.

8.  За задбалансови задължения с минимална стойност, които представляват задължения за компенсиране на инвестиция в дялови единици или акции в едно или няколко ПКИ, ако пазарната стойност на базисната експозиция на съответното(ите) ПКИ спадне под определен коефициент, се прилага конверсионен коефициент от 20% за определяне на стойността на експозицията, ако:

(i)  текущата пазарна стойност на базисните експозиции на ПКИ покрива или надвишава настоящата прагова стойност и

(ii)  ако институцията или друго предприятие, което е включено в същия обхват на консолидация, може да повлияе на състава на базовите експозиции на ПКИ с цел ограничаване на вероятността за допълнителен спад на превишението или доколкото институцията е подчинила гаранцията си на прилагането от страна на съответното(ите) ПКИ на насоки, които имат същото действие на ограничаване на вероятността за допълнителен спад на превишението.“.

(55)  Вмъква се следният член 132a:

„Член 132аПодходи за изчисляване на размера на рисково претеглените експозиции на ПКИ

1.  Когато са изпълнени условията на член 132, параграф 3, институциите, които разполагат с достатъчно информация за отделните базисни експозиции на дадено ПКИ, подробно преглеждат тези експозиции, за да изчислят размера на рисково претеглените експозиции на ПКИ, като претеглят с оглед на риска всички базисни експозиции на ПКИ, все едно че са държани пряко от самите институции.

2.  Когато са изпълнени условията на член 132, параграф 3, институциите, които не разполагат с достатъчно информация за отделните базисни експозиции на дадено ПКИ, за да използват подхода на подробния преглед, могат да изчислят размера на рисково претеглените експозиции за тези експозиции въз основа на ограниченията, определени в мандата на ПКИ и в съответното законодателство.

За целите на първа алинея институциите правят изчисленията с допускането, че ПКИ първоначално поема експозиции с най-високото капиталово изискване и в максималната степен, позволена в мандата му или в съответното законодателство, а след това продължава да поема експозиции в низходящ ред, докато достигне максимално позволената обща експозиция.

Институциите извършват изчислението по първа алинея по методите, определени в настоящата глава, в глава 5 от настоящия дял и в глава 6, раздели 3, 4 или 5 от настоящия дял.

В рамките на това изчисление институциите приемат, че ПКИ увеличава ливъриджа до максималната степен, допустима съгласно неговия мандат или относимото законодателство, когато е приложимо.

3.  Чрез дерогация от член 92, параграф 3, буква г) институциите, които изчисляват размера на рисково претеглените експозиции на ПКИ в съответствие с параграф 1 или 2 от настоящия член, могат да заменят капиталовото изискване във връзка с риска от корекция на кредитната оценка на експозициите на това ПКИ в деривати със сума, равна на 50 % от стойността на тези експозиции, изчислена в съответствие с глава 6, раздел 3, 4 или 5 от настоящия дял — както е приложимо.

Чрез дерогация от първа алинея институция може да изключи от изчислението на капиталовото изискване във връзка с риска от корекция на кредитната оценка експозициите в деривати, които не биха подлежали на това изискване, ако са поети пряко от институцията.

4.  ЕБО разработва проекти на регулаторни технически стандарти за определяне на начина на изчисляване от институциите на посочения в параграф 2 размер на рисково претеглените експозиции, когато някои от необходимите за това изчисление изходни данни не са налични.

ЕБО предоставя тези проекти на регулаторни технически стандарти на Комисията до [3 месеца след влизането в сила].

В съответствие с член 15 от Регламент (ЕС) № 1093/2010 Комисията се оправомощава да приеме посочените в първа алинея регулаторни технически стандарти.“.

(56)  Добавя се следният член 132б:

„Член 132бИзключения от подходите за изчисляване на размера на рисково претеглените експозиции на ПКИ

1.  Институциите изключват от изчисленията по член 132 притежаваните от дадено ПКИ инструменти на базовия собствен капитал от първи ред, на допълнителния капитал от първи ред и на капитала от втори ред, които се приспадат съответно съгласно член 36, параграф 1, член 56 и член 66.

2.  Институциите могат да изключат от изчисленията по член 132 експозициите в дялови единици или акции в ПКИ по смисъла на член 150, параграф 1, букви ж) и з) и вместо това да ги третират по член 133.“

(56a)  Вмъква се следният член 132в:

„Член 132вТретиране на задбалансовите експозиции към ПКИ

Институциите изчисляват размера на рисково претеглената експозиция за своите задбалансови позиции, които потенциално могат да бъдат превърнати в експозиции под формата на дялови единици или акции в ПКИ, като умножават стойностите на тези експозиции, изчислени в съответствие с член 111, по следното рисково тегло (RWi*):

а)  за всички експозиции, за които институциите използват един от подходите по член 132а:

 

където:

i = индексът, обозначаващ ПКИ;

RW= сумата, изчислена в съответствие с параграф член 132а

= стойността на експозициите на ПКИ i;

= счетоводната стойност на активите на ПКИ i;

 

б)  за всички останали експозиции,

(57)  Член 152 се заменя със следното:

„Член 152Третиране на експозиции в дялове или акции в ПКИ

1.  За експозициите си в дялови единици или акции в дадено ПКИ институциите изчисляват размера на рисково претеглените експозиции, като умножат размера на рисково претеглените експозиции на ПКИ, изчислен по посочените в настоящия член подходи, с процента на притежаваните от тях дялови единици или акции.

2.  Когато са изпълнени условията на член 132, параграф 3, институциите, които разполагат с достатъчно информация за отделните базисни експозиции на дадено ПКИ, подробно преглеждат тези базисни експозиции, за да изчислят размера на рисково претеглените експозиции на ПКИ, като претеглят с оглед на риска всички базисни експозиции на ПКИ, все едно че са държани пряко от самите институции.

3.  Чрез дерогация от член 92, параграф 3, буква г) институциите, които изчисляват размера на рисково претеглените експозиции на ПКИ в съответствие с параграф 1 или 2 от настоящия член, могат да заменят капиталовото изискване във връзка с риска от корекция на кредитната оценка на експозициите на това ПКИ в деривати със сума, равна на 50 % от стойността на тези експозиции, изчислена в съответствие с глава 6, раздел 3, 4 или 5 от настоящия дял — както е приложимо.

Чрез дерогация от първа алинея институция може да изключи от изчислението на капиталовото изискване във връзка с риска от корекция на кредитната оценка експозициите в деривати, които не биха подлежали на това изискване, ако са поети пряко от институцията.

4.  Институциите, които прилагат подхода на подробния преглед в съответствие с параграфи 2 и 3 и изпълняват условията за постоянна частична употреба в член 150 или не изпълняват условията за използване на предвидените в настоящата глава методи по отношение на всички базисни експозиции на ПКИ или на част от тях, изчисляват размера на рисково претеглените експозиции и размера на очакваните загуби в съответствие със следните принципи:

а)  за експозициите от класа експозиции в капиталови инструменти по член 147, параграф 2, буква д) институциите прилагат посочения в член 155, параграф 2 подход за опростено определяне на рисковите тегла;

б)  за експозициите от класа секюритизиращи експозиции институциите прилагат посочения в член 261 рейтингов метод;

в)  за всички други базисни експозиции институциите прилагат посочения в глава 2 от настоящия дял стандартизиран подход.

Ако за целите на буква а) от първата алинея институцията не е в състояние да разграничи експозициите в дялов капитал, експозициите в търгувани на борсата инструменти и останалите експозиции в капиталови инструменти, тя отнася съответните експозиции в категорията „други експозиции в капиталови инструменти“.

5.  Когато са изпълнени условията на член 132, параграф 3, институциите, които не разполагат с достатъчно информация за отделните базисни експозиции на дадено ПКИ, могат да изчислят размера на рисково претеглените експозиции за тези експозиции по посочения в член 132а, параграф 2 мандатен подход. За експозициите по параграф 4, букви а), б) и в) от настоящия член обаче институциите прилагат подходите, посочени в тези букви.

6.  При спазване на член 132б, параграф 2 институциите, които не прилагат подхода на подробния преглед в съответствие с параграфи 2 и 3 от настоящия член, нито мандатния подход в съответствие с параграф 5 от настоящия член, прилагат посочения в член 132, параграф 2 алтернативен подход.

7.  Институциите, които не разполагат с подходящи данни или информация, за да изчислят размера на рисково претеглените експозиции на ПКИ по подходите, посочени в параграфи 2, 3, 4 и 5, могат да се основат на изчисленията на трето лице, стига да са изпълнени всички изброени по-долу условия:

а)  третото лице е някое от следните:

(i)  институцията депозитар или финансовата институция депозитар на ПКИ, при условие че ПКИ инвестира изключително в ценни книжа и депозира всички ценни книжа при тази институция депозитар или финансова институция депозитар;

(ii)  за ПКИ извън обхвата на подточка i) — управляващото дружество на ПКИ, при условие че то отговаря на критериите в параграф 132, параграф 3, буква а);

б)  за експозициите, различни от изброените в параграф 4, букви а), б) и в), третото лице извършва изчислението по подхода в член 132а, параграф 1;

в)  за експозициите, изброени в параграф 4, букви а), б) и в), третото лице извършва изчислението по подходите, посочени в тези букви;

г)  външен одитор е потвърдил точността на изчислението на третото лице.

Институциите, които се основават на изчисленията на трето лице, умножават с коефициент 1,2 получения от тези изчисления размер на рисково претеглените експозиции на ПКИ, ако те не разполагат с необходимите данни или информация, за да възпроизведат изчисленията.

8.  За целите на настоящия член се прилагат разпоредбите на член 132, параграфи 5 и 6 и на член 132б.“.

(57a)  В член 164 параграфи 5, 6 и 7 се заменят със следното:

„5.  Въз основа на събраните съгласно член 101 данни и като отчитат други съществени показатели, както и прогнозите за бъдещото развитие на пазара на недвижими имоти, компетентните органи оценяват периодично и поне веднъж годишно или при поискване от определения орган, както е посочено в член 458, параграф 1, дали минималните стойности за LGD, посочени в параграф 4 от настоящия член, и стойностите за LGD на корпоративните експозиции, обезпечени с недвижими имоти, са подходящи за експозиции, обезпечени с ипотеки върху жилищни или търговски недвижими имоти, намиращи се на територията на тяхната държава членка.

Компетентните органи споделят резултата от своята оценка с определените органи.

Когато въз основа на оценката по първа алинея на настоящия параграф компетентен орган стигне до заключението, че минималните стойности за LGD, посочени в параграф 4 от настоящия член, или стойностите за LGD по експозиции на предприятия, обезпечени с недвижими имоти, не са подходящи, той определя по-високи минимални стойности за LGD за тези експозиции на територията на своята държава членка. Тези увеличени минимални стойности могат да се прилагат и спрямо един или повече свързани с недвижими имоти сегменти от експозиции, намиращи се в една или повече части на територията на неговата държава членка.

Определеният орган може да изиска от компетентния орган да извършва оценка съгласно параграф 2 от настоящия член. Определеният орган може да определи по-високи минимални стойности за LGD, когато са изпълнени всички изброени по-долу условия:

а)  определеният орган се е консултирал с компетентния орган и с ЕССР относно промените;

б)  определеният орган счита, че въздържането от прилагане на промените ще засегне съществено настоящата или бъдещата финансова стабилност в неговата държава членка.

Компетентните органи уведомяват ЕБО и определения орган за всякакви промени в минималните стойности за LGD, въведени от тях в съответствие с втора алинея, а ЕБО публикува тези стойности за LGD.

Определените органи уведомяват ЕССР за всякакви промени в минималните стойности за LGD, въведени от тях в съответствие с втора алинея, а ЕССР публикува тези стойности за LGD.

6.  ЕБО, в сътрудничество с ЕССР, разработва проекти на регулаторни технически стандарти за определяне на условията, които компетентните органи вземат под внимание при оценяването на целесъобразността на стойностите за LGD, като част от оценката, посочена в параграф 5.

ЕБО следва да представи на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти до 31 декември 2019 г.

На Комисията се делегира правомощието да приеме посочените в първа алинея регулаторни технически стандарти в съответствие с членове 10 – 14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.

7.  Институциите на една държава членка прилагат по-високите минимални стойности на LGD, определени от органите на друга държава членка в съответствие с параграф 5, спрямо всички съответни експозиции, намиращи се в другата държава членка.“

(57б)  В член 181, параграф 1 след буква а) се добавя следната буква:

„аа) в допълнение към буква а) от настоящия параграф в случай на мащабни продажби институцията може да коригира оценките си за LGD, като компенсира частично или изцяло въздействието на продажбите върху оценките за LGD. Ако институцията реши да внесе искане за подобна корекция, тя информира компетентните органи за мащаба, състава и датата на тези продажби. Ако компетентният орган стигне до заключението, че корекцията по смисъла на настоящия параграф не е свързана с мащабна продажба, той взема решение в срок от 30 дни от датата на уведомлението, че уведомяващата институция не може да приложи корекцията. В такъв случай компетентният орган информира незабавно уведомяващата институция относно това решение.

Разпоредбата съгласно първа алинея се прилага през периода между 23 ноември 2016 г. и [датата на влизане в сила на настоящия регламент + пет години].“

(58)  В член 201, параграф 1 буква з) се заменя със следното:

„з) квалифицирани централни контрагенти.“.

(59)  Добавя се следният член 204a:

„Член 204аПриемливи видове капиталови деривати

1.  Институциите могат да използват като приемлива кредитна защита капиталови деривати, които са суапове за обща доходност или имат подобен икономически ефект, само с оглед на вътрешното хеджиране.

Кредитната защита не се признава, ако институцията е закупила суап за обща доходност и отчита нетните постъпления по сделката като нетен доход, но не отчита съответното намаление в стойността на покрития актив посредством намаление на справедливата стойност или увеличение към резервите.

2.  Когато институцията вътрешно хеджира с капиталов дериват, вътрешното хеджиране се счита за приемливо за целите на настоящата глава само ако прехвърленият към търговския портфейл кредитен риск се прехвърля на трето лице или лица.

Институциите, които използват кредитна защита с гаранции, изчисляват размера на рисково претеглените експозиции и размера на очакваната загуба съгласно разпоредбите в раздели 4—6 от настоящата глава, стига вътрешното хеджиране да е извършено в съответствие с разпоредбите на първа алинея и да са изпълнени изискванията по настоящата глава.“.

(60)  Член 223 се изменя, както следва:

а)  В параграф 3 последната алинея се заменя със следното:

„При сделките с извънборсови деривати институциите, които използват метода в глава 6, раздел 6, изчисляват EVA по следния начин:

.“.

б)  В параграф 5 последната алинея се заменя със следното:

„При сделките с извънборсови деривати институциите, които използват методите по настоящия дял, глава 6, раздели 3, 4 и 5, отчитат въздействието на обезпечението върху редуцирането на риска в съответствие с разпоредбите на тези раздели, както е приложимо.“

(60a)  В член 247 параграф 3 се заменя със следния текст:

„3.  Чрез дерогация от параграф 2 допустимите доставчици на кредитна защита с гаранции, изброени в член 201, параграф 1, букви б) – з), с изключение на квалифицираните централни контрагенти, трябва да имат кредитна оценка от призната АВКО, която е определена като съответстваща на трета или по-благоприятна степен на кредитно качество съгласно член 136 и е съответствала на втора или по-благоприятна степен към момента на първото признаване на кредитната защита. Институциите, които имат разрешение да прилагат вътрешнорейтинговия подход за пряка експозиция към доставчика на защита, могат да определят приемливостта по първото изречение, като сравнят вероятността от неизпълнение на доставчика на защита с вероятността от неизпълнение, съответстваща на посочените в член 136 степени на кредитното качество.“

(61)  В член 272 точки 6 и 12 се заменят със следното:

„(6) „хеджираща съвкупност“ означава група от сделки в рамките на една нетираща съвкупност, за които при определянето на потенциалната бъдеща експозиция по методите, посочени в раздел 3 или раздел 4 от настоящата глава, е разрешено пълно или частично компенсиране;

(12) „текуща пазарна стойност (наричана по-долу „CMV“) за целите на раздели 3—5 от настоящата глава означава нетната пазарна стойност на всички сделки в рамките на нетираща съвкупност, без да е приспаднато евентуално получено или предоставено обезпечение, когато положителните и отрицателните пазарни стойности се нетират при изчисляването на CMV;“.

(62)  В член 272 се добавят следните точки 7а и 12а:

„7а) „еднопосочно маржин споразумение“ означава споразумение, съгласно което дадена институция е длъжна да предостави на контрагент вариационен маржин, но няма право да получи вариационен маржин от този контрагент — или обратното;“.

„12а) „нетно независимо обезпечение“ (наричано по-долу „NICA“) означава сборът от коригираната за променливост стойност на получените или предоставени, според случая, нетни обезпечения за тази нетираща съвкупност, различни от вариационния маржин;“.

(63)  Член 273 се изменя, както следва:

а)  Параграф 1 се заменя със следното:

"1.  Институциите изчисляват стойността на експозицията за изброените в приложение II договори по някой от методите, посочени в раздели 3—6 от настоящата глава, в съответствие с настоящия член.

Институция, която не изпълнява условията по член 273а, параграф 2, не използва метода в раздел 4 от настоящата глава. Институция, която не изпълнява условията по член 273а, параграф 3, не използва метода в раздел 5 от настоящата глава.

За определяне на стойността на експозицията за договорите, изброени в приложение II, точка 3, институциите не използват метода в раздел 5 от настоящата глава.

В рамките на дадена група институциите могат постоянно да комбинират методите в раздели 3—6 от настоящата глава. Само една институция не може постоянно да използва методите в раздели 3—6 от настоящата глава.“

б)  Параграфи 6, 7, 8 и 9 се заменят със следното:

"6. По всички методи в раздели 3—6 от настоящата глава, стойността на експозицията за даден контрагент е равна на сбора от стойностите на експозициите, изчислени за всяка нетираща съвкупност от сделки с този контрагент.

Чрез дерогация от първа алинея, когато маржин споразумение се прилага за различни нетиращи съвкупности с този контрагент и институцията изчислява стойността на експозицията на тези нетиращи съвкупности по някой от методите в раздел 3 и раздел 6 от настоящата глава, стойността на експозицията се изчислява съгласно посочения раздел.

За даден контрагент стойността на експозицията за дадена нетираща съвкупност от изброените в приложение II извънборсови дериватни инструменти, изчислена в съответствие с настоящата глава, е по-голямата от следните стойности: нула и разликата между сумата от стойностите на експозициите във всички нетиращи съвкупности от сделки с контрагента и сумата на ККО за въпросния контрагент, която е призната от институцията като извършени обезценки. Корекциите на кредитната оценка се изчисляват, без да се вземат предвид балансиращите корекции на стойността на дебита, определени към собствения кредитен риск на дружеството, които в съответствие с член 33, параграф 1, буква в) вече са били изключени от собствените средства.

7. Когато изчисляват стойността на експозицията по методите в раздели 3—5 от настоящата глава, институциите могат да третират два напълно съответстващи си договора за извънборсови деривати, включени в едно и също споразумение за нетиране, като един договор с нулева условна стойност на главницата.

За целите на първа алинея, два договора за извънборсови деривати си съответстват напълно, когато са изпълнени всички изброени по-долу условия:

а)  рисковите им позиции са противоположни;

б)  характеристиките им, с изключение на датата на сделката, са идентични;

в)  паричните им потоци напълно се компенсират.

8. Институциите определят стойността на породените от трансакции с удължен сетълмент експозиции по някой от методите в раздели 3—6 от настоящата глава, независимо от метода, който институцията е избрала за третиране на сделките с извънборсови деривати, репо сделките, сделките по предоставяне/получаване в заем на ценни книжа или стоки и маржин заемните сделки. При изчисляване на капиталовите изисквания за трансакции с удължен сетълмент, институцията, която използва подхода в глава 3, може да присъжда рискови тегла по подхода в глава 2, постоянно и без да отчита доколко съществени са тези позиции.

9. По отношение на методите в раздели 3—6 от настоящата глава, институциите третират сделките с установен специфичен утежняващ риск в съответствие с член 291.“.

(64)  Добавят се следните членове 273a и 273б:

„Член 273аУсловия за използване на опростени методи за изчисляване на стойността на експозиция

1.  Институциите могат да изчисляват по метода в раздел 4 стойността на експозицията на позициите в деривати, при условие че според извършваната месечно оценка размерът на балансовите и задбалансовите им операции с деривати не надхвърля следните прагове:

а)  10 % от общите активи на институцията;

б)  300 милиона евро.

2.  Институциите могат да изчисляват в съответствие с метода, определен в раздел 5 стойността на експозицията на позициите в деривати ▌, при условие че според извършваната месечно оценка размерът на балансовите и задбалансовите им операции с деривати не надхвърля следните прагове:

а)  5 % от общите активи на институцията;

б)  100 милиона евро.

3.  За целите на параграфи 1 и 2 институциите изчисляват размера на балансовите и задбалансовите си операции с деривати към дадена дата в съответствие със следните изисквания:

а)  всички позиции в деривати се оценяват по пазарните цени на тази дата. Когато пазарната стойност на дадена позиция не е налична към определена дата, институциите използват справедлива стойност за позицията към тази дата. Ако справедливата стойност или пазарната цена на дадена позиция не е налична на въпросната дата, институциите приемат за тази позиция най-актуалната ѝ пазарна цена.

б)  абсолютната стойност на дългите позиции се сумира с абсолютната стойност на късите позиции;

ба)  включват се всички експозиции в деривати с изключение на кредитни деривати, признати за вътрешно хеджиране срещу експозиции към кредитен риск в банковия портфейл.

4.  Институциите уведомяват компетентните органи за методите в раздел 4 или раздел 5 от настоящата глава, по които изчисляват или, според случая, престават да изчисляват стойността на експозицията на позициите си в деривати.

5.  Институциите не извършват трансакция с деривати с единствената цел да отговарят при месечната оценка на някое от условията в параграфи 1 и 2.“.

Член 273бНеспазване на условията за използване на опростени методи за изчисляване на стойността на експозицията на деривати

1.  Институция, която престане да отговаря на някое от условията на член 273а, параграф 1 или 2, незабавно уведомява за това компетентния орган.

2.  Институцията престава да прилага член 273а, параграф 1 или 2 в срок от три месеца след възникването на някое от следните обстоятелства:

а)  институцията не отговаря на никое от условията по член 273а, параграф 1 или 2 през три последователни месеца;

б)  институцията не отговаря на никое от условията по член 273а, параграф 1 или 2 през повече от 6 от 12-те предходни месеца.

3.  На институция, престанала да прилага член 273а, параграф 1 или 2, се разрешава да определя стойността на експозицията на позициите си в деривати по методите в раздел 4 или 5 от настоящата глава — според случая, стига да докаже на компетентния орган, че всички условия по член 273а, параграф 1 или 2 са били изпълнени за целогодишен период без прекъсване.“.

(65)  В част трета, дял IІ, глава 6 раздел 3 се заменя със следното:

„Раздел 3Стандартизиран подход към кредитния риск от контрагента

Член 274

Стойност на експозицията

1.  Институцията може да изчисли една единствена стойност на експозиция на ниво нетираща съвкупност за всички сделки, обхванати от споразумение за нетиране, ако са изпълнени всички от следните условия:

а)  споразумението за нетиране принадлежи към един от видовете споразумения за нетиране, посочени в член 295;

б)  споразумението за нетиране е било признато от компетентните органи в съответствие с член 296;

в)  институцията е изпълнила предвидените в член 297 задължения по отношение на споразумението за нетиране.

Ако някое от тези условия не е спазено, институцията третира всяка сделка като отделна нетираща съвкупност.

2.  Институциите изчисляват стойността на експозицията на дадена нетираща съвкупност съгласно стандартизирания подход към метода за кредитния риск от контрагента, както следва:

където:

RC   =   разменната стойност, изчислена в съответствие с член 275;

PFE   =   потенциалната бъдеща експозиция, изчислена в съответствие с член 278;

α   =   1,4.

3.  Стойността на експозицията на дадена нетираща съвкупност, за която се прилага договорено маржин споразумение, се ограничава до стойността на експозицията на същата нетираща съвкупност, когато не се прилага такова споразумение.

4.  Когато за една и съща нетираща съвкупност се прилагат няколко маржин споразумения, институциите разпределят всяко маржин споразумение към групата от сделки в нетиращата съвкупност, за които се прилага това маржин споразумение, и изчисляват стойността на експозицията отделно за всяка от тези групирани сделки.

5.  Институциите могат да определят, че стойността на експозицията на дадена нетираща съвкупност е равна на нула, когато нетиращата съвкупност отговаря на всички от следните условия:

а)  тя се състои единствено от продадени опции;

б)  текущата пазарна стойност на нетиращата съвкупност е винаги отрицателна;

в)  институцията е получила предварително премията по всички опции, включени в нетиращата съвкупност, за да се гарантира изпълнението на договорите;

г)  нетиращата съвкупност не е предмет на маржин споразумение.

6.  За целите на изчисляване на стойността на експозицията на нетиращата съвкупност в съответствие с настоящия раздел, институциите заместват сделка в нетираща съвкупност, която е линейна комбинация от закупени или продадени кол или пут опции, с всички единични опции, които образуват тази линейна комбинация, все едно те представляват отделна сделка.

Член 275Разменна стойност

1.  Институциите изчисляват разменната стойност (RC) за нетиращи съвкупности, за които не се прилага маржин споразумение, съгласно следната формула:

2.  Институциите изчисляват разменната стойност (RC) за нетиращи съвкупности с един контрагент, за които се прилага маржин споразумение, съгласно следната формула:

 

където:

VM    =   коригираната за променливост стойност на нетния вариационен маржин, получаван или предоставян редовно, в зависимост от случая, за тази нетираща съвкупност за смекчаване на промените в текущата пазарна стойност (CMV) на нетиращата съвкупност;  

TH    =   маржин прага, прилаган за нетиращата съвкупност съгласно маржин споразумението, под който институцията не може да изиска обезпечението;

MTA    =  минималния размер на прехвърляемите средства, прилаган за нетиращата съвкупност съгласно маржин споразумението.

3.  Институциите изчисляват разменната стойност за нетиращи съвкупности с множество контрагенти, за които се прилага маржин споразумение, съгласно следната формула:

където:

i  =   индекса, с който се обозначават нетиращите съвкупности, за които се прилага маржин споразумение с един контрагент;

CMVi  =   текущата пазарна стойност на нетиращата съвкупност i;

VMMA   =   сбора от коригираната за променливост стойност на редовно получаваното или предоставяно, според случая, обезпечение за нетиращи съвкупности с множество контрагенти за смекчаване на промените в техните текущи пазарни стойности;

NICAMA  =   сбора от коригираната за променливост стойност на полученото или предоставеното, според случая, обезпечение за нетиращи съвкупности с множество контрагенти, различен от VMMA;

За целите на първа алинея NICAMA може да бъде изчислен на ниво сделка, на ниво нетираща съвкупност или на ниво всички нетиращи съвкупности, за които се прилага маржин споразумението, в зависимост от това на кое ниво се прилага маржин споразумението.

Член 276Признаване и третиране на обезпечението

1.  За целите на настоящия раздел институциите изчисляват размерите на VM, VMMA, NICA и NICAMA във връзка с обезпечението, като изпълняват всяко от следните изисквания:

а)  когато всички сделки, включени в нетиращата съвкупност, принадлежат към търговския портфейл, се признава само обезпечението, което се допуска съгласно член 299;

б)  когато нетиращата съвкупност съдържа поне една сделка, която принадлежи към банковия портфейл, се признава само обезпечението, което се допуска съгласно член 197;

в)  обезпечението, получено от контрагента, се признава с положителен знак, а обезпечението, предоставено на контрагента, се признава с отрицателен знак;

г)  коригираната за променливост стойност на всяко получено или предоставено обезпечение се изчислява в съответствие с член 223. За целите на това изчисление институциите не използват метода, определена в член 225;

д)  една и съща позиция по обезпечение не може да бъде включена във VM и NICA едновременно;

е)  една и съща позиция по обезпечение не може да бъде включена във VMMA и NICAMA едновременно;

ж)  обезпечение, предоставено на контрагента, което е отделено от активите на контрагента и в резултат на това разделяне е защитено от несъстоятелност в случай на неизпълнение или неплатежоспособност на този контрагент, не се признава при изчисляването на NICA и NICAMA.

2.  При изчисляването на коригираната за променливост стойност на предоставеното обезпечение, посочено в параграф 1, буква г), институциите заместват формулата по член 223, параграф 2 със следната формула:

3.  За целите на параграф 1, буква г) институциите определят период на реализация, който има отношение към изчисляването на коригираната за променливост стойност на полученото или предоставеното обезпечение, в съответствие с един от следните периоди:

а)  за нетиращите съвкупности, посочени в член 276, параграф 1, периодът е една година;

б)  за нетиращите съвкупности, посочени в член 276, параграфи 2 и 3, периодът е равен на рисковия маржин период, определен в съответствие с член 279г, параграф 1, буква б).

Член 277

Разпределяне на сделките по рискови категории

1.  Институциите разпределят всяка сделка от нетираща съвкупност към една от следните шест рискови категории, за да определят потенциалната бъдеща експозиция на нетиращата съвкупност, посочена в член 278:

а)  лихвен риск;

б)  валутен риск;

в)  кредитен риск;

г)  капиталов риск;

д)  стоков риск;

е)  други рискове.

2.  Институциите извършват разпределението, посочено в параграф 1, въз основа на основния рисков фактор на сделката. За сделки, различни от посочените в параграф 3, основният рисков фактор е единственият съществен рисков фактор на дериватната позиция.

3.  Считано от [датата на прилагане на настоящия регламент], за сделка с деривати, разпределена към търговския портфейл, за който институцията използва установените в глава 1a или 1б подходи за изчисляване на капиталовите изисквания за пазарен риск, основният рисков фактор е рисковият фактор, свързан с най-високата абсолютна чувствителност измежду всички чувствителности на тази сделка, изчислени в съответствие с глава 1б на дял IV.

4.  Независимо от параграфи 1 и 2, когато разпределят сделките по изброените в параграф 1 рискови категории, институциите прилагат следните изисквания:

а)  когато основният рисков фактор на сделката е променлива, свързана с инфлацията, институциите отнасят сделките към категорията на лихвения риск;

б)  когато основният рисков фактор на сделката е променлива, свързана с климатичните условия, институциите отнасят сделката към категорията на стоковия риск.

5.  Чрез дерогация от параграф 2 институциите отнасят сделките с деривати, които имат повече от един основен рисков фактор, към повече от една рискова категория. Когато всички съществени рискови фактори на една от тези сделки спадат към една и съща рискова категория, институциите трябва да разпределят тази сделка еднократно към рисковата категория въз основа на най-съществения от тези рискови фактори. Когато съществените рискови фактори на една от тези сделки спадат към различни рискови категории, институциите разпределят еднократно сделката към всяка рискова категория, за която сделката има поне един съществен рисков фактор, въз основа на най-съществения от рисковите фактори в тази рискова категория.

6.  ЕБО разработва проекти на регулаторни технически стандарти, в които подробно определя:

а)  метода за определяне на единствения съществен рисков фактор на сделките, различни от посочените в параграф 3;

б)  метода за идентифициране на сделки с повече от един съществен рисков фактор и за определяне на най-съществения от тези рискови фактори за целите на параграф 3;

ЕБО представя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти до [6 месеца след влизането в сила на настоящия регламент.

На Комисията се делегира правомощието да приеме посочените в първа алинея регулаторни технически стандарти в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.

Член 277аХеджиращи съвкупности

1.  Институциите определят съответните хеджиращи съвкупности за всяка рискова категория на дадена нетираща съвкупност и разпределят всяка сделка към тези хеджиращи съвкупности, както следва:

а)  сделки, отнесени към категорията на лихвения риск, се разпределят към същата хеджираща съвкупност само ако основният им рисков фактор е деноминиран в една и съща валута;

б)  сделки, отнесени към категорията на валутния риск, се разпределят към същата хеджираща съвкупност само ако основният им рисков фактор се основава на една и съща двойки валута;

в)  всички сделки, отнесени към категорията на кредитния риск, се разпределят към една и съща хеджираща съвкупност;

г)  всички сделки, отнесени към категорията на капиталовия риск, се разпределят към една и съща хеджираща съвкупност;

д)  сделки, отнесени към категорията на стоковия риск, се разпределят към една от следните пет хеджиращи съвкупности въз основа на естеството на основния им рисков фактор:

(i)  енергетика;

(ii)  метали

(iii)  селскостопански стоки;

(iv)  климатични условия;

(v)  други стоки.

е)  сделки, отнесени към категорията на други рискове, се разпределят към една и съща хеджираща съвкупност само ако имат еднакъв основен рисков фактор.

За целите на буква а) сделки, които се отнасят към категорията на лихвения риск и чийто основен рисков фактор е променлива, свързана с инфлацията, се разпределят в хеджиращи съвкупности, различни от определените за сделките, отнесени към категорията на лихвения риск, чийто основен рисков фактор не е променлива, свързана с инфлацията. Тези сделки могат да бъдат отнесени към една и съща хеджираща съвкупност само ако основният им рисков фактор е деноминиран в една и съща валута.

2.  Чрез дерогация от параграф 1 институциите определят за следните сделки отделни хеджиращи съвкупности във всяка рискова категория:

а)  сделки, чийто основен рисков фактор е присъщата на пазара променливост или действителната променливост на рисковия фактор, или корелацията между двата рискови фактора;

б)  сделки, чийто основен рисков фактор е разликата между два рискови фактора, отнесени към една и съща рискова категория, или сделки с две платежни рамена, деноминирани в една и съща валута, при които рисков фактор, който попада в същата рискова категория, към която е отнесен основният рисков фактор, се съдържа в платежното рамо, различно от рамото, което съдържа основният рисков фактор.

За целите на буква а) на първа алинея институциите разпределят сделките към една и съща хеджираща съвкупност от съответната рискова категория само когато те имат еднакъв основен рисков фактор.

За целите на буква б) от първа алинея институциите разпределят сделките към една и съща хеджираща съвкупност от съответната рискова категория само когато двойката рискови фактори в тези сделки, както е посочено в буква б), е еднаква и между двата рискови фактора, които се съдържат в тази двойка, съществува положителна корелация. В противен случай институциите отнасят сделките по буква б) към една от хеджиращите съвкупности, определени в съответствие с параграф 1, въз основа на само един от двата рискови фактора, посочени в буква б).

3.  При поискване от компетентните органи институциите предоставят броя на хеджиращите съвкупности, определени в съответствие с параграф 2 за всяка рискова категория, заедно с основния рисков фактор или двойката рискови фактори на всяка от хеджиращите съвкупности, както и броя на сделките във всяка от тях.

Член 278

Потенциална бъдеща експозиция

1.  Институциите изчисляват потенциалната бъдеща експозиция (PFE) за дадена нетираща съвкупност, както следва:

където:

a  =   индексът, с който се обозначават рисковите категории, включени в изчисляването на потенциалната бъдеща експозиция на нетиращата съвкупност;

AddOn(a)  =   добавката за рисковата категория „а“, изчислена в съответствие с членове 280а—280е, според случая;

multiplier  =   мултипликационния коефициент, изчислен в съответствие с формулата, посочена в параграф 3.

За целите на това изчисление институциите включват добавката за дадена рискова категория при изчисляването на потенциалната бъдеща експозиция на нетираща съвкупност, когато поне една сделка от нетиращата съвкупност е отнесена към тази рискова категория.

2.  Потенциалната бъдеща експозиция на нетиращи съвкупности с множество контрагенти, за които се прилага едно маржин споразумение, както е посочено в член 275, параграф 3, се изчислява като сбора от отделните нетиращи съвкупности, разглеждани все едно за тях не се прилага маржин споразумение.

3.  За целите на параграф 1 мултипликаторът се изчислява, както следва:

където:

Floorm  =   5%;

y     =   

z    =

NICAi   =  нетния независим размер на обезпечението, изчислен само за сделките, които са включени в нетиращата съвкупност „i“. NICAi се изчислява на ниво сделка или на ниво нетираща съвкупност в зависимост от маржин споразумението.

Член 279

Изчисляване на рисковата позиция

За целите на изчисляването на добавките за рисковата категорията, посочени в членове 280а—280е, институциите изчисляват рисковата позиция на всяка сделка от определена нетираща съвкупност, както следва:

където:

δ    =   регулаторната делта на сделката, изчислена в съответствие с формулата, посочена в член 279а;

AdjNot  =   коригирания условен размер на сделката, изчислен в съответствие с член 279б;

MF     =   матуритетния фактор на сделката, изчислен в съответствие с формулата, посочена в член 279в;

Член 279а

Регулаторна делта

1.  Институцията изчислява регулаторната делта (δ), както следва:

а)  за кол и пут опции, които дават възможност на купувача да закупи или продаде базисния инструмент на положителна цена на конкретна дата в бъдещето, освен ако тези опции са отнесени към категорията на лихвения риск, институциите използват следната формула:

където:

sign  =  -1, където сделката е продадена кол опция или закупена пут опция

    +1 където сделката е закупена кол опция или продадена пут опция

type  =  -1, където сделката е пут опция

    +1, където сделката е кол опция

N(x)    =  кумулативната функция на разпределение за стандартна нормална случайна променлива (т.е. вероятността една нормална случайна променлива със средна стойност нула и дисперсия единица да бъде по-малка или равна на „x“);

P    =  спот или форуърд цената на базисния инструмент на опцията;

K    цената на упражняване на опцията;

T     =  датата на изтичане на опцията, която е единствената бъдеща дата, на която опцията може да бъде упражнена. Датата на изтичане на опцията се изразява в години чрез конвенцията за работен ден.

σ    =  регулаторната променливост на опцията, определена в съответствие с таблица 1 въз основа на рисковата категория на сделката и естеството на базисния инструмент на опцията.

Таблица 1

Рискова категория

Базисен инструмент

Регулаторна променливост

Валута

Всички

15%

Кредит

 

Инструмент, издадени върху задължения на едно лице

100%

Инструмент, издаден върху задължения на няколко лица

80%

Акции

 

Инструмент, издадени върху задължения на едно лице

120%

Инструмент, издаден върху задължения на няколко лица

75%

Стоки

Електроенергия

150%

Други стоки (без електроенергия)

70%

Други

Всички

150%

Институция, която използва форуърд цената на базисния инструмент на опцията, гарантира, че:

i) форуърд цената съответства на характеристиките на опцията;

ii) форуърд цената се изчислява, като се използва съответният лихвен процент, преобладаващ към датата на отчета;

iii) форуърд цената включва очакваните парични потоци по базисния инструмент преди изтичането на опцията.

б)   за траншове от синтетична секюритизация институциите използват следната формула:

където:

sign  =

A  =   началната точка на загуба по транша;

D  =  крайната точка на загуба по транша.

в)  за сделките, които не са посочени в буква а) или б), институциите използват следната регулаторна делта:

2.  За целите на настоящия раздел дълга позиция в основния рисков фактор означава, че пазарната стойност на сделката нараства, когато стойността на основния рисков фактор се увеличава, докато къса позиция в основния рисков фактор означава, че пазарната стойност на сделката намалява, когато стойността на основния рисков фактор се увеличава.

За сделките по член 277, параграф 3 дълга позиция е сделка, за която чувствителността на основния рисков фактор е с положителен знак, а къса позиция е сделка, за която чувствителността на основния рисков фактор е с отрицателен знак. За сделки, различни от посочените в член 277, параграф 3, институциите определят дали тези сделки са дълги или къси позиции в основния рисков фактор въз основа на обективна информация относно тяхната структура или целта, която се преследва с тези сделки.

3.  Институциите определят дали дадена сделка с повече от един съществен рисков фактор е дълга позиция или къса позиция във всеки от съществените рискови фактори в съответствие с подхода, възприет по отношение на основния рисков фактор съгласно параграф 2.

4.  ЕБО разработва проекти на регулаторни технически стандарти за определяне на:

а)  формулата, която институциите използват за изчисляване на регулаторната делта за кол и пут опции, разпределени към категорията на лихвения риск, съвместима с пазарни условия, при които лихвените проценти може да бъдат отрицателни, както и регулаторната променливост, която е подходяща за тази формула;

б)  каква обективна информация, свързана със структурата и целта на сделката, институциите трябва да използват, за да определят дали дадена сделка, която не е посочена в член 277, параграф 2, е дълга или къса позиция в нейния основен рисков фактор;

ЕБО представя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти в срок от [6 месеца след влизането в сила на настоящия регламент].

На Комисията се делегира правомощието да приеме посочените в първа алинея регулаторни технически стандарти в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.

Член 279бКоригирана условна стойност

1.  Институциите изчисляват коригираната условна стойност, както следва:

а)  за сделки, разпределени към категорията на лихвения риск или към категорията на кредитния риск, институциите изчисляват коригираната условна стойност като произведението на условната стойност на договора за деривати, умножена по регулаторния коефициент на продължителност, който се изчислява по следния начин:

където:

R   =   регулаторния дисконтов процент; R = 5%;

S  =  началната дата, т.е. датата, на която започват да се изчисляват или извършват плащания по сделката, различни от плащанията, свързани с размяна на обезпечение по маржин споразумение. Когато към отчетната дата вече се определят или извършват плащания по сделката, началната дата е равна на 0. Началната дата се изразява в години чрез конвенцията за работен ден.

Когато сделката има една или няколко бъдещи дати, на които институцията или контрагентът може да реши да прекрати сделката преди договорения й падеж, началната дата е равна на най-ранната от следните дати:

i) датата или най-ранната от няколко бъдещи дати, на която институцията или контрагентът може да реши да прекрати сделката, преди да настъпи договореният й падеж;

ii) датата, на която започват да се определят или извършват плащания по сделката, различни от плащанията, свързани с размяната на обезпечение по маржин споразумение.

Когато базисният инструмент по сделката е финансов инструмент, който може да доведе до договорни задължения в допълнение към тези на сделката, началната дата на сделката се определя въз основа на най-ранната дата, на която започват да се определят или извършват плащания по базисния инструмент.

E  =   крайната дата, т.е. датата, на която стойността на последното договорно плащане по сделката е разменена между институцията и контрагента. Крайната дата се изразява в години чрез конвенцията за работен ден.

Когато базисният инструмент по сделката е финансов инструмент, който може да доведе до договорни задължения в допълнение към тези на сделката, крайната дата на сделката се определя въз основа на последното договорно плащане по базисния инструмент на сделката;

б)  за сделки, разпределени към категорията на валутния риск, институциите изчисляват коригираната условна стойност, както следва:

(i)  когато сделката се състои от едно платежно рамо, коригираната условна стойност е равна на условната стойност по договора за деривати;

(ii)  когато сделката се състои от две платежни рамена и условната стойност на едното платежно рамо е деноминирана в отчетната валута, коригираната условна стойност е равна на условната стойност на другото платежно рамо;

(iii)  когато сделката се състои от две платежни рамена и условната стойност на всяко платежно рамо е деноминирана във валута, различна от отчетната валута на институцията, коригираната условна стойност е равна на най-голямата от условните стойности на двете платежни рамена, след като тези суми са били преизчислени в отчетната валута на съответната институция по текущия спот валутен курс.

в)  за сделки, разпределени към категорията на капиталовия риск или към категорията на стоковия риск, институциите изчисляват коригираната условна стойност като произведението на пазарната цена на единица от базисния инструмент по сделката, умножена по броя на единиците на базисния инструмент, заложени в сделката.

  Институцията използва условната стойност като коригираната условна стойност, когато дадена сделка, отнесена към категорията на капиталовия риск или към категорията на стоковия риск, е изразена в договора като условна стойност, а не като броя на единиците в базисния инструмент.

2.  За целите на изчисляването на посочената в параграф 1 коригирана условна стойност на сделката институциите определят условната стойност или броя на единиците от базисния инструмент, както следва:

а)  когато условната стойност или броят на единиците от базисния инструмент на сделката не е фиксиран до настъпване на падежа по договора:

(i)  за детерминистичните условни стойности и брой на единиците от базисния инструмент — условната стойност е средната претеглена стойност на всички детерминистични величини на условните стойности или брой на единиците от базисния инструмент, според случая, до настъпване на падежа на сделката по договора, като теглата представляват тази част от периода, през която се прилага всяка условна стойност;

(ii)  за стохастични условни стойности и брой единици от базисния инструмент — условната стойност представлява стойността, установена чрез фиксиране на текущите пазарни стойности във формулата за изчисляване на бъдещите пазарни стойности;

б)  за двукомпонентни и дигитални опции — условната стойност представлява най-голямата стойност от евентуалните варианти на доходността на опцията към датата на изтичане на опцията.

Без да се засяга първа алинея, в случай че един от възможните варианти на доходността на опцията е стохастичен, институцията използва метода, определен в буква a), подточка ii), за да определи условната стойност;

в)  за договори, при които условната стойност се разменя повече от веднъж — условната стойност се умножава по броя на оставащите плащания, които остава да бъдат направени съгласно договорите;

г)  при договори, които предвиждат мултиплициране на плащанията или на базисния инструмент по договора, условната стойност се коригира от институцията с цел да се отчетат последиците от мултиплицирането върху структурата на риска на тези договори.

3.  Институциите преизчисляват коригираната условна стойност на сделката в отчетната си валута по текущия спот валутен курс, когато коригираната условна стойност се изчислява съгласно настоящия член като производна на условната стойност по договора или на пазарната цена на броя на единиците от базисния инструмент, деноминирана в друга валута.

Член 279вМатуритетен фактор

1.  Институциите изчисляват матуритетния фактор, както следва:

а)  за сделки, включени в нетиращи съвкупности, както е посочено в член 275, параграф 1, институцията използва следната формула:

където:

M      =  остатъчния срок до падежа на сделката, който е равен на времето, необходимо за приключването на всички договорни задължения по сделката. За тази цел всяка възможност за избор по дериватен договор се счита за договорно задължение. Остатъчният срок до падежа се изразява в години чрез използване на съответната конвенция за работен ден

Когато дадена сделка има друг дериватен договор като базисен инструмент, който може да доведе до допълнителни договорни задължения извън рамките на договорните задължения по сделката, остатъчният срок до падежа на сделката е равен на времето, необходимо за приключването на всички договорни задължения по базисния инструмент.

OneBusinessYear  =  една година, изразена в работни дни, като се използва съответната конвенция за работен ден.

б)  за сделки, включени в нетиращи съвкупности по член 275, параграфи 2 и 3, матуритетният фактор се определя като:

където:

MPOR    =   рисковия маржин период на нетиращата съвкупност, определен в съответствие с член 285, параграфи 2—5.

При определяне на рисковия маржин период за сделки между клиент и клирингов член, институцията, която действа като клиент или клирингов член, замества минималния период, посочен в член 285, параграф 2, буква б), с 5 работни дни.

2.  За целите на параграф 1, за сделки, които са структурирани за уреждане на неуредени експозиции след определени дати на плащане, остатъчният падеж е равен на времето до датата на следващата актуализация, като условията се актуализират така, че пазарната стойност на договора да бъде нула на тези дати на плащане.

Член 280Регулаторен коефициент на хеджираща съвкупност

За целите на изчисляването на добавката за хеджираща съвкупност съгласно членове 280а—280е регулаторният коефициент ϵ на хеджираща съвкупност е следният:

  1 за хеджиращите съвкупности, определени в съответствие с член 277а, параграф 1

ϵ =  за хеджиращите съвкупности, определени в съответствие с член 277а, параграф 2, буква а)

  0,5 = за хеджиращите съвкупности, определени в съответствие с член 277а, параграф 2, буква б).

Член 280аДобавка за категорията на лихвения риск

1.  За целите на член 278 институциите изчисляват добавката за категорията на лихвения риск за дадена нетираща съвкупност, както следва:

където:

j    = индекса, с който се обозначават всички хеджиращи съвкупности за лихвения риск на нетиращата съвкупност, установени в съответствие с член 277а, параграф 1, буква а) и с член 277а, параграф 2;

AddOnIRj  = добавката за хеджираща съвкупност „j“ на категорията на лихвения риск, изчислена в съответствие с параграф 2.

2.  Добавката за хеджираща съвкупност „j“ на категорията на лихвения риск се изчислява, както следва:

където:

ϵj    =  регулаторния коефициент за хеджиращата съвкупност „j“, определен в съответствие с приложимата стойност, посочена в член 280;

SFIR     =  регулаторния коефициент за категорията на лихвения риск на стойност 0,5%;

EffNotIRj  =  ефективната условна стойност на хеджиращата съвкупност „j“, изчислена в съответствие с параграфи 3 и 4.

3.  За целите на изчисляването на ефективната условна стойност на хеджиращата съвкупност „j“ институциите първо разпределят всяка сделка от хеджиращата съвкупност към съответната група в таблица 2. Това разпределение се извършва въз основа на крайната дата на всяка сделка, определена съгласно член 279б, параграф 1, буква а):

Таблица 2

Група

Крайна дата

(в години)

1

>0 и <=1

2

>1 и <= 5

3

> 5

След това институциите изчисляват ефективната условна стойност на хеджиращата съвкупност „j“ в съответствие със следната формула:

където:

l  =  индекса, с който се обозначава рисковата позиция;

Dj,k   =  ефективната условна стойност на група „k“ на хеджиращата съвкупност „j“, изчислена както следва:

Член 280бДобавка за категорията на валутния риск

1.  За целите на член 278 институциите изчисляват добавката за категорията на валутния риск за дадена нетираща съвкупност, както следва:

където:

j    = индекса, с който се обозначават всички хеджиращи съвкупности за валутния риск на нетиращата съвкупност, установени в съответствие с член 277а, параграф 1, буква б) и с член 277а, параграф 2;

AddOnFXj   =  добавката за хеджиращата съвкупност „j“ на категорията за валутния риск, изчислена в съответствие с параграф 2.

2.  Добавката за хеджиращата съвкупност „j“ на категорията за валутния риск се изчислява, както следва:

където:

ϵj    =   регулаторния коефициент за хеджиращата съвкупност „j“, изчислен в съответствие с член 280;

SFFX    =   регулаторния коефициент за категорията на валутния риск на стойност 4 %;

EffNotIRj  =  ефективната условна стойност на хеджиращата съвкупност „j“, изчислена както следва:

Член 280вДобавка за категорията на кредитния риск

1.  За целите на параграф 2 институциите определят съответните кредитни референтни единици на нетиращата съвкупност в съответствие със следното:

а) един кредитен референтен субект съответства на всеки емитент на референтен дългов инструмент, който е базисен инструмент за сделка с един контрагент, отнесена към категорията на кредитния риск. Сделките с един контрагент биват отнесени към един и същи кредитен референтен субект само когато базисният референтен дългов инструмент на тези сделки е емитиран от един и същи емитент;

б)  един кредитен референтен субект съответства на всяка група от референтни дългови инструменти или кредитни деривати върху задължения на едно лице, които са базисни инструменти по сделка с няколко контрагента, отнесена към категорията на кредитния риск. Сделки с няколко контрагента се отнасят към един и същи кредитен референтен субект само когато групата на включените в сделките базисни референтни дългови инструменти или кредитни деривати върху задължения на едно лице имат едни и същи компоненти.

2.  За целите на член 278 институциите изчисляват добавката за категорията на кредитния риск за дадена нетираща съвкупност, както следва:

където:

j    =   индекса, с който се обозначават всички хеджиращи съвкупности за кредитния риск на нетиращата съвкупност, установени в съответствие с член 277а, параграф 1, буква в) и с член 277а, параграф 2;

AddOnCreditj  =  добавката за категорията на кредитния риск за хеджиращата съвкупност „j“, изчислена в съответствие с параграф 2.

3.  Институциите изчисляват добавката за категорията на кредитния риск на хеджиращата съвкупност „j“, както следва:

 

където:

j       =  индексът, с който се обозначават кредитните референтни единици на нетиращата съвкупност, установени в съответствие с параграф 1;

ϵj      =   регулаторния коефициент за хеджиращата съвкупност „j“, определен в съответствие с член 280, параграф 3;

AddOn(Entityj)  =   добавката за кредитния референтен субект „j“, определен в съответствие с параграф 4;

ρjCredit     =   коефициент на корелация за субекта „j“. Когато кредитният референтен субект „j“ е определен в съответствие с параграф 1, буква б), ρjCredit = 80 %.Когато кредитният референтен субект „j“ е определен в съответствие с параграф 1, буква б), ρjCredit = 80 %.

4.  Институциите изчисляват добавката за кредитния референтен субект „j“, както следва:

където:

EffNotCreditj   =  ефективната условна стойност на кредитния референтен субект „j“, изчислена както следва:

където:

l    =   индекса, с който се обозначава рисковата позиция;

SFj,lCredit  =   регулаторния коефициент, приложим към кредитния референтен субект „j“, определен в съответствие с параграф 5.

5.  За целите на параграф 4 институциите изчисляват регулаторния коефициент, приложим към кредитния референтен субект „j“, както следва:

а)  за кредитния референтен субект „j“, определен в съответствие с параграф 1, буква а), SFj,lCredit се отнася към един от шестте регулаторни коефициента, посочени в таблица 3 от настоящия член, въз основа на външна кредитна оценка, присъдена на съответния отделен емитент от призната АВКО. За отделен емитент, за когото няма присъдена кредитна оценка от призната АВКО:

i)  институцията, използваща подхода по дял II, глава 3, отнася вътрешния рейтинг на отделния емитент към една от външните кредитни оценки;

ii)  институцията, използваща подхода по дял II, глава 2, присъжда SFj,lCredit = 0,54 % на този кредитен референтен субект. Когато обаче институцията прилага член 128, за да определи рисковото тегло на кредитния риск от контрагента по отношение на експозициите към този отделен емитент, тя присъжда SFj,lCredit = 1,6%;

б)  за кредитния референтен субект „j“, определен в съответствие с параграф 1, буква б):

(i)  когато позиция „l“, отнесена към кредитния референтен субект „j“, е кредитен индекс, котиран на призната борса, SFj,lCredit се отнася към един от двата регулаторни коефициента, определени в таблица 4 от настоящия член, въз основа на доминиращото кредитно качество на неговите отделни компоненти;

(ii)  когато позиция „l“, отнесена към кредитния референтен субект „j“, не е посочена в подточка i) от настоящата буква, SFj,lCredit е средната претеглена стойност на регулаторни коефициента, отнесени към всеки компонент в съответствие с метода, определен в буква а) на настоящия параграф, като теглата се определят в зависимост от дела, който условната стойност на компонентите има в тази позиция.

Таблица 3

Степен на кредитно качество

Регулаторен коефициент за сделки с един контрагент

1

0,38%

2

0,42%

3

0,54%

4

1,06%

5

1,6%

6

6,0%

Таблица 4

Доминиращо кредитно качество

Регулаторен коефициент за котирани индекси

Инвестиционен рейтинг

0,38%

Неинвестиционен рейтинг

1,06%

Член 280гДобавка за категорията на капиталовия риск

1.  За целите на параграф 2 институциите определят съответните капиталови референтни единици на нетиращата съвкупност, както следва:

а)  един капиталов референтен субект съответства на всеки емитент на референтен капиталов инструмент, който е базисен инструмент за сделка с един контрагент, отнесена към категорията на капиталовия риск. Сделките с един контрагент биват отнесени към един и същи кредитен референтен субект само когато базисният референтен капиталов инструмент по сделките е емитиран от един и същи емитент;

б)  един капиталов референтен субект съответства на всяка група от референтни капиталови инструменти или капиталови деривати върху акциите на едно лице, които са базисни инструменти по сделка с няколко контрагента, отнесена към категорията на капиталовия риск. Сделки с няколко контрагента се отнасят към един и същи капиталов референтен субект само когато групата от базисните референтни капиталови инструменти или капиталовите деривати върху акциите на едно лице, според случая, по тези сделки имат едни и същи компоненти.

2.  За целите на член 278 за дадена нетираща съвкупност институцията изчислява добавката за категорията на капиталовия риск, както следва:

където:

j    =   индекса, с който се обозначават всички хеджиращи съвкупности за кредитния риск на нетиращата съвкупност, установени в съответствие с член 277а, параграф 1, буква г) и с член 277а, параграф 2;

AddOnEquityj   =  добавката за хеджираща съвкупност „j“ на категорията за кредитен риск, определена в съответствие с параграф 3.

3.  Институциите изчисляват добавката за категорията на капиталовия риск за хеджиращата съвкупност „j“, както следва:

 

  където:

j    =  индекса, с който се обозначават капиталовите референтни единици на нетиращата съвкупност, установени в съответствие с параграф 1;

ϵj    регулаторния коефициент за хеджиращата съвкупност „j“, определен в съответствие с член 280;

AddOn(Entityj) =  добавката за капиталовия референтен субект „j“, определена в съответствие с параграф 4;

ρjEquity   =  коефициент на корелация за субекта „j“. Когато капиталовият референтен субект „j“ е определен в съответствие с параграф 1, буква а), ρjEquity =50 %. Когато капиталовият референтен субект „j“ е определен в съответствие с параграф 1, буква б), ρjEquity =80%.

4.  Институциите изчисляват добавката за капиталовия референтен субект „j“, както следва:

където:

SFjEquity   =   регулаторния фактор, приложим към капиталовия референтен субект „j“. Когато капиталовият референтен субект „j“ е определен в съответствие с параграф 1, буква а), SFjEquity = 32%; когато капиталовия референтен субект „j“ е определен в съответствие с параграф 1, буква б), SFjEquity = 20%;

EffNotEquityj  =  ефективната условна стойност на капиталовия референтен субект „j“, изчислена както следва:

Член 280дДобавка за категорията на стоковия риск

1.  За целите на член 278 институциите изчисляват добавката за категорията на стоковия риск за дадена нетираща съвкупност, както следва:

j     =  индекса, с който се обозначават хеджиращите съвкупности за стоковия риск на нетиращата съвкупност, установени в съответствие с член 277а, параграф 1, буква д) и с член 277а, параграф 2;

AddOnComj   добавката за категорията на стоковия риск на хеджиращата съвкупност „j“, определена в съответствие с параграф 4.

2.  За целите на изчисляването съгласно параграф 4 на добавката на хеджираща съвкупност срещу стоковия риска на дадена нетираща съвкупност, институциите въвеждат съответните стокови референтни видове за всяка хеджираща съвкупност. Сделките със стокови деривати се отнасят към един и същи стоков референтен вид само когато базисният стоков инструмент на тези сделки е от едно и също естество.

3.  Чрез дерогация от параграф 2 компетентните органи могат да изискват от институция с големи по обем и концентрация портфейли от стокови деривати да разгледат допълнителни характеристики, освен естеството на базисния стоков инструмент, при определяне на стоковите референтни видове за хеджираща съвкупност срещу стоковия риск в съответствие с параграф 2.

ЕБО разработва проекти на регулаторни технически стандарти, с които определя по-подробно какво представлява посоченият в първа алинея голям по обем и концентрация портфейл от стокови деривати.

ЕБО представя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти в рамките на [15 месеца след влизането в сила на настоящия регламент].

На Комисията се делегира правомощието да приеме посочените в първа алинея регулаторни технически стандарти в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.

4.  Институциите изчисляват добавката за категорията на стоковия риск за хеджиращата съвкупност „j“, както следва:

където:

k      =  индекса, с който се обозначават стоковите референтни видове на нетиращата съвкупност, установени в съответствие с параграф 2;

ϵj       =  регулаторния коефициент за хеджиращата съвкупност „j“, определен в съответствие с член 280;

AddOn(Typejk)   =  добавката за стоковия референтен вид „k“, изчислена в съответствие с параграф 5;

ρCom      =  коефициента на корелация за категорията на стоковия риск на стойност 40%;

5.  Институцията изчислява добавката за стоковия референтен вид „k“, както следва:

където:

SFkCom   =   регулаторния фактор, приложим към стоковия референтен вид „k“.

Когато стоковият референтен вид „k“ съответства на сделки, разпределени към хеджиращата съвкупност, посочена в член 277б, параграф 1, буква д), подточка i), SFkCom = 40%; в противен случай, SFkCom = 18%.

EffNotComk  =   ефективната условна стойност на стоковия референтен вид „k“, изчислена както следва:

Член 280еДобавка за категорията на други рискове

1.  За целите на член 278 институциите изчисляват добавката за категорията на други рискове за дадена нетираща съвкупност, както следва:

където:

j    =   индекса, с който се обозначават хеджиращите съвкупности за други рискове за нетиращата съвкупност, установени в съответствие с член 277а, параграф 1, буква е) и с член 277а, параграф 2;

AddOnOtherj   =   добавката за категорията на други рискове за хеджиращата съвкупност „j“, изчислена в съответствие с параграф 2.

2.  Институциите изчисляват добавката за категорията на други рискове за хеджиращата съвкупност „j“, както следва:

където:   

ϵj     =   регулаторния коефициент за хеджиращата съвкупност „j“, определен в съответствие с член 280;

SFOther   =   регулаторния фактор за категорията на други рискове на стойност 8%;

EffNotOtherj = ефективната условна стойност на хеджиращата съвкупност „j“, изчислена както следва:

(66)  В част трета, дял IІ, глава 6 раздел 4 се заменя със следното:

„Раздел 4Опростен стандартизиран подход към метода на кредитния риск от контрагента

Член 281Изчисляване на стойността на експозицията

1.  Институцията изчислява една единствена стойност на експозиция на ниво нетираща съвкупност в съответствие с раздел 3 от настоящата глава, при спазване на параграф 2.

2.  Стойността на експозицията на нетираща съвкупност се изчислява в съответствие със следните изисквания:

а)  институциите не прилагат третирането, посочено в член 274, параграф 6;

б)  чрез дерогация от член 275, параграф 1 институциите прилагат следното:

за нетиращите съвкупности, които не са посочени в член 275, параграф 2, институциите изчисляват разменната стойност съгласно следната формула:

;

в)  чрез дерогация от член 275, параграф 2 институциите прилагат следното:

за нетиращи съвкупности от сделки, които се търгуват на призната борса, за нетиращи съвкупности от сделки, които са предмет на централизиран клиринг от ЦК, получил разрешение в съответствие с член 14 от Регламент (ЕС) № 648/2012 или признат в съответствие с член 25 от същия регламент, или за нетиращи съвкупности от сделки, за които с контрагента е разменено двустранно обезпечение в съответствие с член 11 от Регламент (ЕС) № 648/2012, институциите изчисляват разменната стойност в съответствие със следната формула:

където:

TH  =   маржин прага, прилаган за нетиращата съвкупност съгласно маржин споразумението, под който институцията не може да изиска обезпечението;

MTA  =  минималния размер на прехвърляемите средства, прилаган за нетиращата съвкупност съгласно маржин споразумението;

г)  чрез дерогация от член 275, параграф 3 институциите прилагат следното:

за нетиращи съвкупности, предмет на маржин споразумение, когато маржин споразумението се прилага към нетиращи съвкупности с множество контрагенти, институциите изчисляват разменната стойност като сбора от разменната стойност на всяка отделна нетираща съвкупност, изчислена в съответствие с параграф 1 все едно не е бил приложен маржин;

д)  всички хеджиращи съвкупности се определят в съответствие с член 277а, параграф 1;

е)  институциите присъждат стойност 1 на мултипликационния коефициент във формулата по член 278, параграф 1, използвана за изчисляване на потенциалната бъдеща експозиция, както следва:

;

ж)  чрез дерогация от член 279а, параграф 1 институциите прилагат следното:

за всички сделки институциите изчисляват регулаторната делта, както следва:

;

з)  формулата, използвана за изчисляване на регулаторния коефициент на продължителност в член 279б, параграф 1, буква а), да се чете, както следва:

;

и)  матуритетният фактор по член 279в, параграф 1 се изчислява, както следва:

а) за сделки, включени в нетиращи съвкупности по член 275, параграф 1, MF = 1;

б) за сделки, включени в нетиращи съвкупности по член 275, параграфи 2 и 3, MF = 0,42;

й)  формулата, използвана за изчисляване на ефективната условна стойност на хеджиращата съвкупност „j“ в член 280а, параграф 3, да се чете, както следва:

к)  формулата по член 280в, параграф 3, използвана за изчисляване на добавката за категорията на кредитния риск за хеджиращата съвкупност „j“, да се чете, както следва:

л)  формулата по член 280г, параграф 3, използвана за изчисляване на добавката за категорията на капиталовия риск за хеджиращата съвкупност „j“, да се чете, както следва:

м)  формулата по член 280д, параграф 3, използвана за изчисляване на добавката за категорията на стоковия риск за хеджиращата съвкупност „j“, да се чете, както следва:

(67)  В част трета, дял IІ, глава 6 раздел 5 се заменя със следното:

„Раздел 5Метод на първоначалната експозиция

Член 282Изчисляване на стойността на експозицията

1.  Ако са изпълнени всички условия, определени в член 274, параграф 1, институциите могат да изчислят една единствена стойност на експозиция за всички сделки в рамките на договореното споразумение за нетиране. В противен случай институциите изчисляват стойността на експозицията отделно за всяка сделка и разглеждат сделката като отделна нетираща съвкупност.

2.  Стойността на експозицията за дадена нетираща съвкупност или сделка е равна на сбора от текущата разменна стойност и потенциалната бъдеща експозиция, умножен по 1,4.

3.  Текущата разменна стойност, посочена в параграф 2, се определя, както следва:

а)  за нетиращи съвкупности от сделки, които се търгуват на призната борса, или за нетиращи съвкупности от сделки, които са предмет на централизиран клиринг от ЦК, получил разрешение в съответствие с член 14 от Регламент (ЕС) № 648/2012 или признат в съответствие с член 25 от същия регламент, или за нетиращи съвкупности от сделки, за които с контрагента е разменено двустранно обезпечение в съответствие с член 11 от Регламент (ЕС) № 648/2012, институциите изчисляват текущата разменна стойност, посочена в параграф 2, съгласно следната формула:

където:

TH  =   маржин прага, прилаган за нетиращата съвкупност съгласно маржин споразумението, под който институцията не може да изиска обезпечението;

MTA  =  минималния размер на прехвърляемите средства, прилаган за нетиращата съвкупност съгласно маржин споразумението

б)  за всички други нетиращи съвкупности или отделни сделки институциите изчисляват текущата разменна стойност, посочена в параграф 2, както следва:

за да изчислят текущата разменна стойност, институциите актуализират текущите пазарни стойности поне ежемесечно.

4.  Институциите изчисляват потенциалната бъдеща експозиция, посочена в параграф 2, както следва:

а)  потенциалната бъдеща експозиция на нетираща съвкупност представлява сборът на потенциалната бъдеща експозиция на всички сделки, включени в нетираща съвкупност, изчислена в съответствие с буква б);

б)  потенциалната бъдеща експозиция на единична сделка е нейната условна стойност, умножена по:

(i)  произведението на 0,5% и остатъчния срок до падежа на сделката по деривативни лихвени договори;

(ia)  произведението на 6% и остатъчния срок до падежа на сделката по деривативни договори за кредитни инструменти;

(ii)  4% за договори, свързани с деривати за валутни сделки;

(iii)  18 % за деривативни договори за стоки, включващи всички стоки с изключение на електричеството;

(iiia) 40% за деривативни договори за електричество;

(iiiб) 32% за деривативни договори за дялови ценни книжа;

в)  условната стойност, посочена в буква б), се определя в съответствие с член 279б, параграф 1, букви а), б) и в) и член 279б , параграфи 2 и 3, според случая;

г)  потенциалната бъдеща експозиция на нетиращите съвкупности, посочени в параграф 3, буква а), се умножава по 0,42.

За изчисляване на потенциалната експозиция по лихвени договори в съответствие с буква б), подточка ii) институцията може да реши да използва първоначалния матуритет вместо остатъчния срок до падежа на договорите.“.

(68)  В член 283 параграф 4 се заменя със следното:

„4. За всички сделки с извънборсови деривати и трансакции с удължен сетълмент, за които институцията не е получила разрешение съгласно параграф 1 за използване на МВМ, институцията използва методите, посочени в раздел 3 или 5. Тези методи могат да бъдат използвани комбинирано и на непрекъсната основа в рамките на дадена група.“.

(69)  Член 298 се заменя със следното:

„Член 298

Последици от признаването на нетирането като намаляващо риска

Нетиране за целите на раздели 3—6 се признава съгласно посоченото в тези раздели.“.

(70)  В член 299, параграф 2 буква а) се заличава.

(71)  Член 300 се изменя, както следва:

а)  уводното изречение се заменя със следното:

„За целите на настоящия раздел и част седем се прилагат следните определения:“;

б)  добавят се следните точки 5—11:

„(5) „парични сделки“ означава сделки с парични средства, дългови инструменти и акции, както и спот валутни сделки и спот сделки със стоки; репо сделки и сделки по предоставяне/получаване в заем на ценни книжа или стоки не са сделки с парични средства;

(6) „споразумение за непряк клиринг“ означава споразумение, което отговаря на условията, установени в член 4, параграф 3, втора алинея от Регламент (ЕС) № 648/2012;

(7) „многостепенна структура на клиента“ означава споразумение за непряк клиринг, при които клирингови услуги са предоставени на институцията от субект, който не е клирингов член, но е клиент на клирингов член или на клиент от по-високо ниво;

(8) „клиент от по-високо ниво“ означава субект, който предоставя клирингови услуги на клиент от по-ниско ниво;

(9) „клиент от по-ниско ниво“ означава субект, който се ползва от услугите на ЦК чрез клиент от по-високо ниво;

(10) „неизплатена вноска към гаранционен фонд“ означава вноска, която институция, действаща като клирингов член, се е задължила по договор да предостави на ЦК, след като той е изчерпал своя гаранционен фонд за покриване на загубите от неизпълнението на един или повече от неговите клирингови членове;

(11) „сделка по предоставяне/получаване в заем на изцяло гарантиран депозит“ означава напълно обезпечена сделка на паричния пазар, при която два контрагента си разменят депозити, като ЦК посредничи между тях, за да се гарантира, че тези контрагенти ще изпълнят задължението си за плащане.“;

(72)  Член 301 се заменя със следното:

„Член 301Материален обхват

1.  Настоящият раздел се прилага за следните договори и сделки, доколкото те са в процес на осъществяване чрез ЦК:

а)  договорите, изброени в приложение II, и кредитни деривати;

б)  СФЦК и сделки по получаване/предоставяне в заеми на изцяло гарантирани депозити;

в)  сделки с удължен сетълмент.

Настоящият раздел не се прилага за експозиции, произтичащи от сетълмент на парични сделки. Институциите прилагат третирането, предвидено в дял V на настоящата част, за експозициите по търговско финансиране, които произтичат от тези сделки, и използват 0 % рисково тегло по отношение на вноските в гаранционен фонд, покриващи само тези сделки. Институциите прилагат третирането, предвидено в член 307, по отношение на вноските в гаранционен фонд, които покриват всеки от изброените в първата алинея договори, в допълнение към паричните сделки.

2.  За целите на настоящия раздел се прилага следното:

а)  първоначалният марж не включва вноските към ЦК за споразумения за взаимно покриване на загуба;

б)  първоначалният марж включва обезпечение, депозирано от институцията, действаща като клирингов член, или от клиент, превишаващо минималната сума, която се изисква съответно от ЦК или от институцията, действаща като клирингов член, при условие че ЦК или институцията, действаща като клирингов член, може да предотврати съответно институцията, действаща като клирингов член, или клиентът да изтегли допълнителното обезпечение;

в)  когато ЦК използва първоначален марж за взаимно покриване на загуба измежду клиринговите членове, институциите, действащи като клирингови членове, третират този първоначален марж като вноска в гаранционен фонд.“.

(73)  В член 302 параграф 2 се заменя със следното:

„2. Чрез подходящ сценариен анализ и стрес тестове институциите преценяват дали размерът на собствените средства, държани срещу експозиции към ЦК, в т.ч. потенциални бъдещи или условни кредитни експозиции, експозиции от вноски в гаранционен фонд и когато институцията действа като клирингов член - експозиции, произтичащи от посочените в член 304 договорни споразумения, е адекватен спрямо произтичащите от тези експозиции рискове.“.

(74)  Член 303 се заменя със следното:

„Член 303Третиране на експозициите на клиринговите членове към ЦК

1.  Институция, която действа като клирингов член за собствени цели или като финансов посредник между клиент и ЦК, изчислява капиталовите изисквания във връзка със своите експозиции към ЦК, както следва:

а)  по отношение на експозициите си по търговско финансиране към ЦК тя прилага предвиденото в член 306 третиране;

б)  по отношение на вноските си в гаранционния фонд към ЦК тя прилага предвиденото в член 307 третиране.

2.  За целите на параграф 1 сборът на капиталовите изисквания за институцията във връзка с нейните експозиции към КЦК, произтичащи от експозициите по търговско финансиране и вноските в гаранционния фонд, не трябва да превишава сбора на капиталовите изисквания, които биха били приложени към същите тези експозиции, ако ЦК беше неквалифициран ЦК.“.

(75)  Член 304 се изменя, както следва:

а)  параграф 1 се заменя със следното:

„1. Институцията, която действа като клирингов член и в това си качество действа като финансов посредник между клиент и ЦК, изчислява капиталовите изисквания, произтичащи от нейните сделки с клиента, свързани с ЦК, в съответствие с раздели 1—8 от настоящата глава, с глава 4, раздел 4 от настоящия дял и с дял VI от настоящата част, както е приложимо.“;

б)  параграфи 3, 4 и 5 се заменят със следното:

„3. Когато за изчисляване на капиталовото изискване за експозициите си институцията, действаща като клирингов член, използва методите, посочени в раздел 3 или раздел 6 от настоящата глава, тя прилага следното:

а)  чрез дерогация от член 285, параграф 2 институцията може да използва рисков маржин период от най-малко пет работни дни за експозициите си към клиент;

б)  институцията прилага рисков маржин период от най-малко 10 работни дни за експозициите си към ЦК;

в)  чрез дерогация от член 285, параграф 3, когато дадена нетираща съвкупност, включена в изчислението, отговаря на условието по буква а) от същия параграф, институцията може да пренебрегне ограничението, предвидено в тази буква, при условие че нетиращата съвкупност не отговаря на условието по буква б) от същия параграф и не съдържа спорни сделки;

г)  когато ЦК задържи вариационен маржин срещу сделка и обезпечението на институцията не е защитено от несъстоятелност на ЦК, институцията използва рисков маржин период, който е по-краткият срок от една година и остатъчния срок до падежа на сделката, но не по-кратък от 10 работни дни.

4. Чрез дерогация от член 281, параграф 2, буква з), когато институцията, действаща като клирингов член, използва метода от раздел 4 на настоящата глава за изчисляване на капиталовото изискване за експозициите си към клиент, институцията може да използва за целите на това изчисляване матуритетен фактор, равен на 0,21.

5. Чрез дерогация от член 282, параграф 4, буква г), когато за изчисляване на капиталовото изискване за експозициите си към клиент институцията, действаща като клирингов член, използва метода от раздел 5 на настоящата глава, тя може да използва за целите на това изчисляване матуритетен фактор, равен на 0,21.“;

в)  добавят се следните параграфи 6 и 7:

„6. За целите на изчисляването на капиталовите изисквания във връзка с риска от корекция на кредитната оценка съгласно дял VI институция, действаща като клирингов член, може да използва намалената експозиция в неизпълнение, определена чрез изчисленията по параграфи 3, 4 и 5.

7. Институция, действаща като клирингов член, който събира обезпечение от клиент за свързана с ЦК сделка и прехвърля обезпечението на ЦК, може да признае това обезпечението, за да намали своята експозиция към клиента за свързаната с ЦК сделка.

В случай на клиент с многостепенна структура третирането, посочено в първа алинея, може да се прилага на всяко равнище на тази структура.“.

(76)  Член 305 се изменя, както следва:

а)  параграф 1 се заменя със следното:

„1. Институция, която е клиент, изчислява капиталовите изисквания за своите сделки с клирингов член, свързани с ЦК, в съответствие с раздели 1—8 от настоящата глава, с раздел 4 от глава 4 на настоящия дял и с дял VI от настоящата част, както е приложимо.“;

б)  в параграф 2 буква в) се заменя със следното:

„в) клиентът е извършил достатъчно задълбочен правен преглед, който се актуализира и който доказва, че правилата, които гарантират, че условието по буква б) е изпълнено, са законосъобразни, валидни, обвързващи и подлежащи на изпълнение съгласно съответното законодателство на съответната юрисдикция или юрисдикции;“;

в)  в параграф 2 се добавя следната алинея:

„Когато институцията прави оценка на спазването на условията, посочени в първа алинея от буква б), тя може да вземе предвид всички безспорни прецеденти на прехвърляне на позиции на клиента и на съответното обезпечение за ЦК, както и всякакво намерение на сектора да продължи тази практика.“;

г)  параграфи 3 и 4 се заменят със следното:

„3. Чрез дерогация от параграф 2 от настоящия член, когато институция, която е клиент, не отговаря на условието по буква а) от посочения параграф, тъй като тази институция не е защитена от загуби в случай, че клиринговият член и друг клиент на клиринговия член заедно изпаднат в неизпълнение, но всички други условия, определени в буква а) и в другите букви от същия параграф са изпълнени, институцията може да изчислява капиталовите изисквания за експозициите си по търговско финансиране във връзка с нейните сделки с клирингов член, свързани с ЦК, в съответствие с член 306, при условие че замени рисковото тегло от 2 % по член 306, параграф 1, буква а) с рисково тегло от 4 %.

4. В случай на клиент със многостепенна структура институция, която е клиент от по-ниско ниво с достъп до услугите на ЦК чрез клиент от по-високо ниво, може да приложи третирането, предвидено в параграф 2 или 3, само ако условията в тези параграфи са спазени на всяко ниво от тази структура.“.

(77)  Член 306 се изменя, както следва:

а)  в параграф 1 буква в) се заменя със следното:

„в) когато институцията действа като финансов посредник между клиент и ЦК и условията на свързаната с ЦК сделка предвиждат, че институцията не е задължена да възстанови на клиента каквито и да било загуби, произтичащи от промени в стойността на тази сделка в случай на неизпълнение от страна на ЦК, институцията може да присъди стойност нула на експозицията по търговско финансиране към ЦК, съответстваща на тази свързана с ЦК сделка;“;

б)  в параграф 1 се добавя следната буква г):

„г) когато институцията действа като финансов посредник между клиент и ЦК и условията на свързаната с ЦК сделка предвиждат, че институцията е задължена да възстанови на клиента всички загуби, произтичащи от промени в стойността на тази сделка в случай на неизпълнение от страна на ЦК, институцията може да прилага третирането, предвидено в буква а) или б) според случая, по отношение на експозицията по търговски финансиране с ЦК, съответстваща на тази свързана с ЦК сделка;“;

в)  параграфи 2 и 3 се заменят със следното:

„2. Чрез дерогация от параграф 1, когато активите, заложени като обезпечение при ЦК или клирингов член, са защитени от несъстоятелност, в случай че ЦК, клиринговият член или един или няколко от останалите клиенти на клиринговия член изпаднат в неплатежоспособност, институцията може да присъди стойност нула на експозициите за кредитния риск от контрагента във връзка с тези активи.

3. Институцията изчислява стойностите на експозициите си по търговско финансиране към ЦК в съответствие с раздели 1—8 от настоящата глава и с глава 4, раздел 4 от настоящия дял, според случая.“.

(78)  Член 307 се заменя със следното:

„Член 307Капиталови изисквания за вноски към гаранционния фонд на ЦК

Институцията, действаща като клирингов член, прилага следното третиране по отношение на експозициите, произтичащи от нейните вноски в гаранционния фонд на ЦК:

а)  изчислява капиталовото изискване за предварителните си вноски към гаранционния фонд на КЦК в съответствие с подхода по член 308;

б)  изчислява капиталовото изискване за предварителните си вноски и вноските с гаранция към гаранционния фонд на неквалифициран ЦК в съответствие с подхода по член 309;

в)  изчислява капиталовото изискване за вноските с гаранция към гаранционния фонд на ЦЦК в съответствие с подхода по член 310.“.

(79)  Член 308 се изменя, както следва:

а)  параграфи 2 и 3 се заменят със следното:

„2. Институцията изчислява капиталовото изискване (Ki) за покриване на експозицията, произтичаща от нейната предварителна вноска (DFi), по следния начин:

 

където:

i =  индекса, обозначаващ клиринговия член;

KCCP  = хипотетичния капитал на КЦК, съобщен на институцията от страна на КЦК в съответствие с член 50в от Регламент (ЕС) № 648/2012;

DFCM   = сбора от предварителните вноски на всички клирингови членове на КЦК, съобщени на институцията от страна на КЦК в съответствие с член 50в от Регламент (ЕС) № 648/2012;

DFCCP  = предварителните финансови средства на ЦК, съобщени на институцията от страна на ЦК в съответствие с член 50в от Регламент (ЕС) № 648/2012.

3. Институцията изчислява рисково претегления размер на експозициите, произтичащи от предварителната вноска на институцията в гаранционния фонд на КЦК за целите на член 92, параграф 3, като капиталовото изискване (KCMi), определено в съответствие с параграф 2, умножено по 12,5.“;

б)  параграфи 4 и 5 се заличават.

(80)  Член 309 се заменя със следното:

„Член 309Капиталови изисквания за предварителни вноски към гаранционния фонд на неквалифициран ЦК и за вноски с гаранция към гаранционния фонд на неквалифициран ЦК

1.  Институцията използва следната формула за изчисляване на капиталовото изискване (K) за експозициите, произтичащи от нейните предварителни вноски в гаранционния фонд на неквалифициран ЦК (DF) и вноските с гаранция (UC) към такъв ЦК:

 

2.  Институцията изчислява рисково претегления размер на експозициите, произтичащи от вноската на институцията в гаранционния фонд на неквалифициран ЦК за целите на член 92, параграф 3, като капиталовото изискване (K), определено в съответствие с параграф 1, умножено по 12,5.“.

(81)  Член 310 се заменя със следното:

„Член 310Капиталови изисквания за вноски с гаранция към гаранционния фонд на КЦК

Институцията прилага рисково тегло от 0 % за вноските си с гаранция към гаранционния фонд на КЦК.“.

(82)  Член 311 се заменя със следното:

„Член 311Капиталови изисквания за експозициите към ЦК, които престават да отговарят на определени условия

1.  Институциите прилагат третирането, предвидено в настоящия член, когато разберат — чрез публично съобщение или уведомление от съответния компетентен за ЦК орган, използвано от институциите или от самия ЦК — че ЦК вече не отговаря на условията за предоставяне на разрешение или признаване, според случая.

2.  Когато условието по параграф 1 е изпълнено, институцията, в рамките на три месеца от обстоятелството, посочено в същия параграф, или по-рано, когато компетентните за тези институции органи го изискват, предприема следните действия по отношение на експозициите си към този ЦК:

а)  прилага третирането по член 306, параграф 1, буква б), към експозициите си по търговско финансиране към този ЦК;

б)  прилага предвиденото в член 309 третиране към предварителните си вноски в гаранционния фонд на този ЦК и към вноските си с гаранция в този ЦК;

в)  третира експозициите си към този ЦК, различни от експозициите, изброени в букви а) и б) от настоящия параграф, като експозиции към предприятие в съответствие със стандартизирания подход за кредитен риск в глава 2 от настоящия дял.“.

(82a)  В член 316, параграф 1 се добавя следната алинея:

„Чрез дерогация от първата алинея институциите могат да изберат да не прилагат позициите от отчета за приходите и разходите съгласно член 27 от Директива 86/635/ЕИО към финансов и оперативен лизинг за целите на изчисляването на съответния индикатор, като вместо това могат:

а) да включат дохода от лихви по финансов и оперативен лизинг и печалбите от отдадените на лизинг активи в категорията, посочена в точка 1 от таблица 1;

б) да включат разходите за лихви по финансов и оперативен лизинг, загубите, амортизацията и обезценката от използването на отдадени на лизинг активи в категорията, посочена в точка 2 от таблица 1.“

(83)  В част трета дял IV глава 1 се заменя със следното:

„Глава 1Общи разпоредби

Член 325Подходи за изчисляване на капиталовите изисквания за пазарни рискове

1.  Институцията изчислява капиталовите изисквания за пазарните рискове на всички позиции в търговския портфейл и за тези в банковия портфейл, които подлежат на валутен риск или стоков риск, в съответствие със следните подходи:

а)  считано от 1 януари 2022 г., стандартизирания подход, посочен в глава 1а от настоящия дял;

б)  считано от 1 януари 2022 г., подхода на вътрешния модел, предвиден в глава 1б от настоящия дял, само за позициите, включени в търговски звена, за които институцията е получила разрешение от страна на компетентните органи да използват този подход, както е посочено в член 325ба;

в)  след 1 януари 2022 г. само институции, които отговарят на условията по член 325а, параграф 1, могат да използват опростения стандартизиран подход, посочен в параграф 4, за да определят собствените си капиталови изисквания за пазарни рискове;

г)  до 1 януари 2022 г. опростения подход на вътрешен модел, предвиден в глава 5 от настоящия дял, за тези рискови категории, за които институцията е получила разрешение в съответствие с член 363 да използва този подход. След [датата на прилагане на настоящия регламент] институциите не използват подхода на опростения вътрешен модел, определен в глава 5, за да определят капиталовите изискванията за пазарни рискове.

2.  Капиталовите изисквания за пазарни рискове, изчислени съгласно опростения стандартизиран подход, посочен в параграф 1, буква в), означават сборът от следните капиталови изисквания, според случая:

а)  капиталовите изисквания за позиционните рискове, посочени в глава 2 от настоящия дял;

б)  капиталовите изисквания за валутните рискове, посочени в глава 3 от настоящия дял;

в)  капиталовите изисквания за стоковите рискове, посочени в глава 4 от настоящия дял;

3.  Институцията може да използва в комбинация подходите, изложени в параграф 1, букви а) и б), на непрекъсната основа в рамките на дадена група, при условие че капиталовите изисквания за пазарни рискове, изчислени в съответствие с подхода, предвиден в буква а), не надвишават 90% от общата стойност на капиталовите изисквания за пазарни рискове. В противен случай институцията използва подхода по параграф 1, буква а) за всички позиции, за които се прилагат капиталовите изисквания за пазарни рискове.

Въз основа на избрания от институцията подход за сравними звена компетентният орган може да реши да определи звената, които да попадат в обхвата на подхода, посочен в параграф 1, буква б).

4.  Институцията може да използва комбинация от подходите, посочени в параграф 1, букви в) и г), на непрекъсната основа в рамките на дадена група в съответствие с член 363.

5.  Институцията не може да използва някой от подходите, посочени в параграф 1, букви а) и б), в комбинация с подхода по буква в).

6.  Институциите не могат да използват подхода, изложен в параграф 1, буква б), по отношение на инструментите в търговския портфейл, които са секюритизиращи позиции или позиции, включени в портфейла за корелационно търгуване съгласно определението в член 104, параграфи 7—9.

7.  За целите на изчисляването на капиталовите изисквания за риск във връзка с корекция на кредитната оценка чрез използване на усъвършенствания подход по член 383 институциите могат да продължат да използват опростения подход на вътрешен модел, определен в глава 5 от настоящия дял след [датата на прилагане на настоящия регламент], на която дата институции престават да използват този подход за изчисляване на капиталовите изисквания за пазарни рискове.

8.  ЕБО разработва регулаторни технически стандарти, с които определя по-подробно как институциите определят капиталовите изисквания за пазарни рискове за позициите в банковия портфейл, за които съществува валутен риск или стоков риск, в съответствие с подходите, посочени в параграф 1, букви а) и б).

ЕБО представя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти в срок от [6 месеца след влизането в сила на настоящия регламент].

В съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010 Комисията се оправомощава да приеме посочените в първа алинея регулаторни технически стандарти.

Член 325аУсловия за използване на опростения стандартизиран подход

1.  Институцията може да изчислява капиталовите изискванията за пазарни рискове посредством подхода, посочен в член 325, параграф 1, буква в), при условие че размерът на балансовата и задбалансовата дейност на институцията, изложена на пазарни рискове, е по-малък или равен на следните прагове въз основа на извършваната ежемесечно оценка:

а)  10% от общите активи на институцията;

б)  300 млн. EUR.

По искане на дадена институция компетентният орган може да разреши на институцията на индивидуална основа да изчислява капиталовите изисквания за пазарни рискове посредством подхода, посочен в член 325, параграф 1, при условие че размерът на балансовите и задбалансовите дейности на институцията, изложени на пазарни рискове, не надхвърля 500 милиона евро въз основа на извършвана ежемесечно оценка.

2.  Институциите изчисляват размера на своята балансова и задбалансова дейност, изложена на пазарни рискове към определена дата, в съответствие със следните изисквания:

а)  включват се всички позиции в търговския портфейл▌;

б)  включват се всички позиции в банковия портфейл, генериращи валутен и стоков риск;

в)  всички позиции се оценяват по пазарната им цена на тази дата, с изключение на позициите по буква б). Ако пазарната цена на дадена позиция не е налична за определена дата, институциите използват най-актуалната пазарна стойност за тази позиция;

г)  всички позиции в банковия портфейл, генериращи стокови рискове, се считат за цялостна нетна позиция в чуждестранна валута и се оценяват в съответствие с член 352;

д)  всички позиции в банковия портфейл, генериращи стокови рискове, се оценяват, като се прилагат разпоредбите на членове 357—358;

е)  абсолютната стойност на дългите позиции се сумира с абсолютната стойност на късите позиции.

3.  Институциите уведомяват компетентните органи, когато изчисляват или престанат да изчисляват капиталовите си изисквания за пазарни рискове в съответствие с настоящия член.

4.  Институция, която вече не изпълнява някое от условията по параграф 1, незабавно уведомява компетентния орган за това.

5.  Институциите престават да изчисляват капиталовите изисквания за пазарни рискове в съответствие с параграф 1 в срок от три месеца от настъпването на една от следните ситуации:

а)  институцията не отговаря на някое от условията по параграф 1 за три последователни месеца;

б)  институцията не отговаря на някое от условията по параграф 1 през 6 от последните 12 месеца;

6.  Когато институцията престане да изчислява капиталовите изисквания за пазарни рискове в съответствие с параграф 1, тя има право да изчислява капиталовите изисквания за пазарни рискове съгласно параграф 1 само ако докаже на компетентния орган, че всички условия по параграф 1 са били изпълнени в продължение на цяла година без прекъсване.

7.  Институциите не сключват позиции единствено с цел да изпълнят по време на месечната оценка някое от условията по параграф 1.

Член 325бРазпоредби за консолидираните изисквания

1.  При спазване на параграф 2 и единствено за целите на изчисляването на нетните позиции и на капиталовите изисквания съгласно настоящия дял на консолидирана основа институциите могат да използват позициите си в дадена институция или предприятие, за да компенсират позициите си в друга институция или предприятие.

2.  Институциите могат да прилагат параграф 1 само с разрешението на компетентните органи, което се дава, ако е спазено всяко едно от следните условия:

а)  налице е задоволително разпределение на собствения капитал в рамките на групата;

б)  регулаторната, правната или договорната рамка, съгласно която институциите извършват дейност, гарантира взаимна финансова помощ в рамките на групата.

3.  Когато има предприятия, намиращи се в трети държави, освен условията по параграф 2 се спазва и всяко едно от следните условия:

а)  тези предприятия са лицензирани в трета държава и отговарят на определението за кредитна институция или са признати инвестиционни посредници от трета държава;

б)  тези предприятия спазват поотделно капиталови изисквания, които са еквивалентни на определените в настоящия регламент;

в)  не съществуват разпоредби в съответните трети държави, които биха могли да засегнат в значителна степен прехвърлянето на средства в рамките на групата.

Член 325вСтруктурирано хеджиране срещу валутен риск

1.  Компетентните органи може да разрешат на дадена институция да изключи позиции, свързани с валутния риск, който институцията съзнателно поема за хеджиране срещу неблагоприятния ефект на валутните курсове върху показателите ѝ по член 92, параграф 1, ▌ с разрешение на компетентните органи, ▌от изчисляването на капиталовите изисквания за пазарни рискове, при условие че са спазени следните условия:

а)  изключването е ограничено до най-голямата от следните суми:

(i)  размера на деноминираната в чуждестранна валута инвестиция в свързани субекти, които обаче не са консолидирани с институцията;

(ii)  размера на инвестицията в консолидирани дъщерни предприятия, деноминирана в чуждестранни валути.

б)  изключването от изчисляването на капиталовите изисквания за пазарни рискове се прави за най-малко шест месеца;

в)  институцията е предоставила на компетентните органи подробна информация за тази позиция, обосновала е, че тази позиция е сключена с цел частично или пълно хеджиране срещу неблагоприятния ефект от валутния курс върху показателите, определени в съответствие с член 92, параграф 1, и е посочила сумите на тази позиция, които са изключени от капиталовите изисквания за пазарни рискове, както е посочено в буква а).

2.  Всяко изключване на позиции от капиталовите изисквания за пазарни рискове в съответствие с параграф 1 се прилага последователно и остава в сила за срока на активите или другите позиции.

3.  Компетентните органи одобряват всякакви последващи промени, направени от институцията по отношение на сумите, които трябва да бъдат изключени от капиталовите изисквания за пазарните рискове в съответствие с параграф 1.“.

(84)  В част 3, дял IV се добавят следните глави 1а и 1б:

„Глава 1аСтандартизиран подход

Раздел 1Общи разпоредби

Член 325гОбхват и структура на стандартизирания подход

Институцията изчислява капиталовите изисквания за пазарни рискове съгласно стандартизирания подход за портфейл от позиции от търговския или банковия портфейл, генериращи валутен и стоков риск, като сбора от следните три компонента:

а)  капиталовото изискване съгласно метода, основан на чувствителността, определен в раздел 2 от настоящата глава;

б)  капиталовото изискване за риска от неизпълнение, посочено в раздел 5 на настоящата глава, което се прилага само за позиции от търговския портфейл, определени в същия раздел;

в)  капиталовото изискване за остатъчните рискове, посочено в раздел 4 на настоящата глава, което се прилага само за позиции от търговския портфейл, определени в същия раздел.

Раздел 2Капиталово изискване съгласно метода, основан на чувствителността

Член 325дОпределения

За целите на настоящата глава се прилагат следните определения:

(1) „рисков клас“ означава една от следните седем категории: i) общ лихвен риск; ii) риск от кредитния спред при несекюритизиращи позиции; iii) риск от кредитния спред при секюритизиращи позиции (извън портфейла за корелационна търговия); iv) риск от кредитния спред при секюритизиращи позиции (част от портфейла за корелационна търговия); v) капиталов риск; vi) стоков риск; и vii) валутен риск.

(2) „чувствителност“ означава съответната промяна в стойността на позицията, изчислена съгласно използвания от институцията модел за ценообразуване, в резултат на промяна в стойността на един от съответните рискови фактори на позицията;

(3) „група“ означава подкатегория от позиции в рамките на един рисков клас, които имат сходен рисков профил, на който е присъдено рисково тегло, както е определено в подраздел 1 от раздел 3 на настоящата глава.

Член 325еЕлементи на метода, основан на чувствителността

1.  Институциите изчисляват капиталовите изисквания за пазарни рискове съгласно метода, основан на чувствителността, като сумират следните три вида капиталови изисквания в съответствие с член 325и:

а)  капиталовите изисквания за делта риска, който отразява риска от промени в стойността на даден инструмент поради движения в неговите рискови фактори, които не са свързани с променливостта, и следва линейна функция спрямо ценообразуването;

б)  капиталовите изисквания за вега риска, който отразява риска от промени в стойността на даден инструмент поради движения в неговите рискови фактори, свързани с променливостта;

в)  капиталовите изисквания за риска от кривината, който обхваща риска от промени в стойността на даден инструмент поради движения в основните рискови фактори, несвързани с променливостта, които не са отразени в делта риска.

2.  За целите на изчислението по параграф 1

г)  всички позиции на инструменти, включващи опции, подлежат на капиталовите изисквания, посочени в параграф 1, букви а), б) и в);

д)  всички позиции на инструменти, невключващи опции, подлежат само на капиталовите изисквания, посочени в параграф 1, буква а).

За целите на настоящата глава към инструментите, включващи опция, спадат наред с другите: кол и пут опции, опции с горна (caps) и с долна граница (floors), суапции, опции с ограничения (barrier options) и екзотични опции. Внедрени опции, като например предварително плащане или поведенчески опции, се считат за самостоятелни позиции по опции за целите на изчисляването на капиталовите изисквания за пазарни рискове.

За целите на настоящата глава инструменти, чиито парични потоци могат да бъдат представени като линейна функция на условната стойност на базисния инструмент, се считат за инструменти, невключващи опция.

Член 325ж Капиталови изисквания за делта риск и вега риск

1.  Институциите прилагат рисковите фактори за делта и вега рисковете, описани в подраздел 1 на раздел 3 от настоящата глава, при изчисляване на капиталовите изисквания за делта и вега рисковете.

2.  При изчисляване на капиталовите изисквания за делта и вега рисковете институциите прилагат процедурата, описана в параграфи 3—8.

3.  За всеки рисков клас чувствителността на всички инструменти, за които се прилагат капиталовите изисквания за делта или вега риска, към всеки от приложимите рискови фактори за делта или вега рискове, включени в този рисков клас, се изчислява, като се използват съответните формули в подраздел 2 на раздел 3 от настоящата глава. Ако стойността на даден инструмент зависи от няколко рискови фактора, чувствителността се определя поотделно за всеки рисков фактор.

4.  Чувствителностите се отнасят към една от групите b във всеки рисков клас.

5.  В рамките на всяка група b положителната и отрицателната чувствителност към един и същи рисков фактор се нетират, в резултат на което се получава нетната чувствителност () към всеки рисков фактор k в групата.

6.  Нетната чувствителност към всеки риск фактор () в рамките на всяка група се умножава по съответните рискови тегла (RWk), определени в раздел 6, в резултат на което се получава претеглената чувствителност (WSk) към всеки риск фактор в рамките на групата в съответствие със следната формула:

7.  Претеглената чувствителност към различните рискови фактори в рамките на всяка група се сумира в съответствие с формулата по-долу, където най-ниската стойност на количеството във функцията корен квадратен е равна на нула, в резултат на което се получава специфичната за групата чувствителност (Kb). В рамките на една и съща група се използват съответните корелации за претеглената чувствителност (), посочени в раздел 6.

8.  Специфичната за групата чувствителност (Kb) се изчислява за всяка група в рамките на рисковия клас в съответствие с параграфи 5—7. След като специфичната за групата чувствителност е изчислена за всички групи, претеглената чувствителност по отношение на всички рискови фактори за всички групи се сумира в съответствие с формулата по-долу, като се използват определените в раздел 6 съответни корелации γbc за претеглената чувствителност в различните групи, в резултат на което се получава специфичното за рисковия клас капиталово изискване за делта или вега риска:

където за всички рискови фактори в група b и в група с. Когато тези стойности за и водят до отрицателен общ сбор на , институцията изчислява специфичните за рисковия клас капиталови изисквания за делта или вега риска, като използва алтернативна спецификация, при която за всички фактори в група b и за всички рискови фактори в група с.

Специфичната за рисковия клас капиталови изисквания за делта или вега риска се изчисляват за всеки рисков клас в съответствие с параграфи 1—8.

Член 325зКапиталови изисквания за риска от кривината

1.  Институциите прилагат процедурата, описана в параграфи 2—6, за изчисляване на капиталовите изисквания за риска от кривината.

2.  Използвайки чувствителностите, изчислени в съответствие с член 325ж, параграф 4 за всеки рисков клас, изискването за нетния риск на кривината за всеки рисков фактор (k), включен в този рисков клас, се изчислява в съответствие с формулата по-долу.

където:

i = индекса, с който се обозначава инструмент, изложен на рисковете на кривината, свързани с рисков фактор k;

= текущото ниво на рисков фактор к;

= стойността на инструмента i, изчислена съгласно модела за ценообразуване на институцията, като се използва текущата стойност на рисков фактор k;

и = стойността на инструмента i след като се измества съответно нагоре и надолу според съответните рискови тегла;

= рисковото тегло за фактора на риска от кривината k за инструмента i, определено в съответствие с раздел 6.

= делта чувствителността на инструмента i по отношение на рисковия фактор за делта риска, съответстващ на риска от кривината за фактор k.

3.  За всеки рисков клас изискванията за нетния риск от кривината , изчислени в съответствие с параграф 2, се отнасят към една от групите b в рамките на същия рисков клас.

4.  Всички изисквания за нетния риск от кривината в рамките на всяка група b се сумират в съответствие с формулата по-долу, като се използват съответните зададени корелации rkl между двойки на рисковите фактори k,l в рамките на всяка група, в резултат на което се получава специфичните за групата капиталови изисквания за риска от кривината:

  

където:

y = функция, която приема стойност 0, ако както , така и са с отрицателен знак. Във всички останали случаи yприема стойност 1.

5.  Капиталовите изисквания за нетния риск на кривината се сумират за различните групи в рамките на всеки рисков клас в съответствие с формулата по-долу, като се използват съответните зададени корелации γbc за наборите от капиталови изисквания за нетния риск на кривината, принадлежащи към различни групи. В резултат на това се получават специфичните за рисковия клас капиталови изисквания за риска от кривината.

  

където:

за всички рискови фактори в група b и в група с;

е функция, която приема стойност 0, ако както , така и са с отрицателен знак. Във всички останали случаи приема стойност 1.

Когато тези стойности на и водят до отрицателен общ сбор от

институцията изчислява капиталовото изискване за риска от кривината, като използва алтернативна спецификация, при която за всички рискови фактори в група b и за всички рискови фактори в група с.

6.  Специфичните за рисковия клас капиталови изисквания за риска от кривината се изчисляват за всеки рисков клас в съответствие с параграфи 2—5.

Член 325иСумиране на специфичните за рисковия клас капиталови изисквания за делта риска, вега риска и риска от кривината

1.  Институциите сумират специфичните за рисковия клас капиталови изисквания за делта риска, вега риска и риска от кривината в съответствие с процедурата, определена в параграфи 2 и 3.

2.  Описаната в членове 325ж и 325з процедура за изчисляване на специфичните за рисковия клас капиталови изисквания за делта риска, вега риска и риска от кривината се прилага три пъти за всеки рисков клас, като всеки път се използва различен набор от корелационни параметри (корелация между рисковите фактори в рамките на една група) и (корелация между групите в рамките на даден рисков клас). Всеки от тези три набора изчисления отговаря на различен сценарий, както следва:

а)  сценарий със средна корелация, при който корелационните параметри и остават непроменени спрямо посочените в раздел 6;

б)  сценарий с висока корелация, при който корелационните параметри и , посочени в раздел 6, се умножават всички по 1,25, като и имат горна граница от 100%;

в)  сценарий с ниска корелация, при който съответните корелационни параметри, определени в раздел 6, се умножават всички по 0,75.

3.  За всеки от сценариите институцията определя специфично за сценария капиталово изискване на равнище портфейл. Специфичното за сценария капиталово изискване на равнище портфейл се изчислява като сумата от специфичните за рисковия клас капиталови изисквания за дадения сценарий.

4.  Окончателните капиталови изисквания за портфейла са най-големите ▌специфични за сценария капиталови изисквания на равнището на портфейла, изчислени в съответствие с параграф 3.

Член 325йТретиране на свързани с индекс инструменти и опции с няколко базисни инструмента

1.  За свързани с индекс инструменти и опции с няколко базисни инструмента, при които всички компоненти на индекса или на опцията имат делта чувствителности по отношение на риска с един и същи знак, институциите използват подхода на подробен преглед. Разрешено е нетирането без ограничения на чувствителността към рискови фактори на компонент на свързаните с индекс инструменти и опции с няколко базисни инструмента срещу чувствителността към инструмент върху задълженията на едно лице, с изключение на позициите в портфейла за корелационна търговия.

2.  Опции с няколко базисни инструмента, чиито делта чувствителности по отношение на риска са с различни знаци, са освободени от изискването за делта и вега рисковете, но подлежат на добавката за остатъчен риск по раздел 4 от настоящата глава.

Член 325кТретиране на предприятия за колективно инвестиране

1.  Институциите изчисляват капиталовите изисквания за пазарен риск на позиция в предприятие за колективно инвестиране („ПКИ“), като използват един от следните подходи:

а)  институция, която е в състояние ежедневно да идентифицира базисните инвестиции на ПКИ или свързания с индекс инструмент, преглежда внимателно тези базисни инвестиции, за да изчисли капиталовите изисквания за пазарен риск за тази позиция съгласно подхода, посочен в член 325й, параграф 1;

б)  когато могат да бъдат получени ежедневните цени за ПКИ, но институцията е осведомена за мандата на ПКИ, тя разглежда позицията в ПКИ като капиталов инструмент за целите на модела, основан на чувствителността;

в)  когато могат да бъдат получени ежедневните цени за ПКИ, но институцията не е осведомена за мандата на ПКИ, тази институция разглежда позицията в ПКИ като капиталов инструмент за целите на модела, основан на чувствителността, и присъжда на тази позиция в ПКИ рисковото тегло за капиталовия риск от групата „друг сектор“.

2.  Институциите могат да разчитат на следните трети страни при изчисляването и отчитането на капиталовите си изисквания за пазарен риск във връзка с позиции в ПКИ в съответствие с методите, определени в настоящата глава:

а)  депозитара на ПКИ, ако ПКИ инвестира само в ценни книжа и депозира всичките си ценни книжа при този депозитар;

б)  за другите ПКИ - управляващото дружество на ПКИ, ако това дружество отговаря на критериите по член 132, параграф 3, буква а).

3.  ЕБО разработва регулаторни технически стандарти, с които определя по-подробно кои рискови тегла се присъждат на позициите в ПКИ, посочени в параграф 1, буква б).

ЕБО представя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти в рамките на [петнадесет месеца след влизането в сила на настоящия регламент].

В съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010 Комисията се оправомощава да приеме посочените в първа алинея регулаторни технически стандарти.

Член 325лПоети позиции

1.  Институциите могат да използват процедурата по настоящия член за изчисляване на капиталовите изисквания за пазарните рискове във връзка с поетите позиции по дългови или капиталови инструменти.

2.  Институциите прилагат един от подходящите мултипликационни коефициенти, изброени в таблица 1, към нетната чувствителност на всички поети позиции за всеки отделен емитент, с изключение на поетите позиции, които са записани или поети наново от трети страни въз основа на официални споразумения, и изчисляват капиталовите изисквания за пазарните рискове в съответствие с подхода, изложен в настоящата глава въз основа на коригираната нетна чувствителност.

Таблица 1

работен ден 0

0%

работен ден 1:

10%

работни дни 2—3:

25%

работен ден 4:

50%

работен ден 5:

75%

след работен ден 5

100%

За целите на настоящия член „работен ден 0“ означава работният ден, в който институцията поема безусловно задължение да приеме определено количество ценни книжа по договорена цена.

3.  Институциите уведомяват компетентните органи за прилагането на процедурата, определена в настоящия член.

Раздел 3 Определения на рисков фактор и чувствителност

Подраздел 1Определение на рисков фактор

Член 325мРискови фактори на общия лихвен риск

1.  За всички рискови фактори на общия лихвен риск, включително инфлационния риск и риска от спреда при кръстосан валутен суап, се определя по една група за всяка валута, като всяка група включва различни видове рискови фактори.

Делта рисковите фактори на общия лихвен риск, приложими към инструментите, чувствителни към промените в лихвения процент, е съответният безрисков лихвен процент за всяка отделна валута и за всеки от следните срокове до падежа: 0,25 година, 0,5 година, 1 година, 2 години, 3 години, 5 години, 10 години, 15 години, 20 години, 30 години. Институциите присъждат рискови фактори на точките, определени чрез линейна интерполация или метод, който отговаря най-добре на функциите на ценообразуването, използван от независимата функция по контрола на институцията, за да докладва на висшето ръководство пазарните рискове или печалбите и загубите.

2.  Институциите получават безрисковия лихвен процент за всяка валута от инструменти на паричния пазар, държани в търговския портфейл на институцията, които имат най-ниския кредитен риск, като например обвързаните с индекс овърнайт суапове.

3.  Когато институциите не могат да приложат подхода, посочен в параграф 2, безрисковите проценти се основават на една или повече производни на пазара суап-криви, използвани от институцията за оценяване на позиции по пазарни цени, като например суап-кривите на междубанковия лихвен процент.

Когато липсват достатъчно данни за производните на пазара суап-криви, описани в параграф 2 и в първата алинея на настоящия параграф, безрисковите проценти могат да бъдат получени от най-подходящата крива на държавните облигации за дадена валута.

Когато институциите използват рисковите фактори, получени в съответствие с процедурата за държавните дългови инструменти, описана във втора алинея от настоящия параграф, държавният дългов инструмент не се освобождава от капиталовите изисквания за риска от кредитния спред. В случаите, когато не е възможно да бъдат разграничени безрисковия лихвен процент от компонента на кредитния спред, чувствителността към този рисков фактор се отнася както към рисковия клас на общия лихвен риск, така и към този на риска от кредитния спред.

4.  При рискови фактори на общия лихвен риск всяка валута представлява отделна група. Институциите присъждат различно рисково тегло на рисковите фактори в рамките на една и съща група, но с различни срокове до падежа в съответствие с раздел 6.

Институциите прилагат допълнителни рискови фактори на инфлационен риск към дългови инструменти, чиито парични потоци са функционално зависими от инфлацията. Тези допълнителни рискови фактори се състоят от един вектор на производния на пазара инфлационен процент за различните срокове до падежа за всяка отделна валута. За всеки инструмент векторът съдържа толкова на брой компоненти, колкото проценти на инфлация институцията е използвала като променлива в модела за ценообразуване за този инструмент.

5.  Институциите изчисляват чувствителността на инструмента към допълнителния рисков фактор на инфлационния риск, посочен в параграф 4, като промяната в стойността на инструмента, според техния модел за ценообразуване, която настъпва при промяна с 1 базисна точка във всеки компонент на вектора. Всяка валута представлява отделна група. В рамките на всяка група институциите третират инфлацията като единичен рисков фактор, независимо от броя на компонентите на всеки вектор. Институциите правят прихващане между всички чувствителности към инфлацията, изчислени както е посочено по-горе, в рамките на дадена група, за да получат единичната нетна чувствителност за всяка група.

6.  По отношение на дългови инструменти, които включват плащания в различни валути, се прилага също рискът от спреда при кръстосан валутен суап между тези валути. За целите на метода, основан на чувствителността, рисковите фактори, които институциите трябва да прилагат, са рискът при кръстосан валутен суап за всяка валута към евро или щатски долар. Институциите изчисляват спредовете при кръстосан валутен суап, който не включва евро или щатски долар, като „базисен спред за EUR“ или „базисен спред за USD“.

Всеки рисков фактор на риска от спреда при кръстосан валутен суап се състои от един вектор за спреда при кръстосан валутен суап за различните срокове до падежа за всяка отделна валута. За всеки инструмент векторът съдържа толкова на брой компоненти, колкото кръстосани валутни спреда институцията е използвала като променлива в модела за ценообразуване за този инструмент. Всяка валута представлява отделна група.

Институциите изчисляват чувствителността на инструмента към този рисков фактор, като промяната в стойността на инструмента, според техния модел на ценообразуване, в резултат на промяна с 1 базисна точка във всеки компонент на вектора. Всяка валута представлява отделна група. В рамките на всяка група има два възможни отделни рискови фактора: базисен спред върху евро и базисен спред върху щатски долар, независимо от броя на компонентите във всеки вектор за кръстосания валутен спред. Максималният брой на нетните чувствителности за всяка група е две.

7.  Вега рисковите фактори за общия лихвен риск, приложими към опциите с базисни инструменти, които са чувствителни по отношения на общия лихвен процент, са присъщата променливост на съответните безрискови проценти, описани в параграфи 2 и 3, които биват отнесени към съответните групи в зависимост от валутата и разпределени към следните срокове до падежа в рамките на всяка група: 0,5 година, 1 година, 3 години, 5 години, 10 години. За всяка валута има една група.

За целите на нетирането институциите приемат, че присъщите променливости, свързани с един и същи безрисков процент и разпределени към един и същи срок до падежа, представляват един и същи рисков фактор.

Когато институциите разпределят присъщите променливости по сроковете до падежа, както е посочено в настоящия параграф, се прилага следното:

а)  ако срокът до падежа на опцията е приведен в съответствие със срока до падежа на базисния инструмент, се приема единичен рисков фактор, който се разпределя в съответствие с този срок до падежа;

б)  ако срокът до падежа на опцията е по-кратък от срока до падежа на базисния инструмент, се разглеждат следните рискови фактори:

(i)  първият рисков фактор се разпределя в съответствие със срока до падежа на опцията;

(ii)  вторият рисков фактор се разпределя в съответствие с остатъчния срок до падежа на базисния инструмент на опцията към датата на изтичане на опцията.

8.  Факторите на риска от кривината при общия лихвен риск, които институциите прилагат, се състоят от по един вектор за безрисковите лихвени проценти, представляващи специфична безрискова крива на доходността, за всяка валута. Всяка валута представлява отделна група. За всеки инструмент векторът съдържа толкова на брой компоненти, колкото на брой различни срокове до падежа на безрисковите проценти е използвала институцията като променливи в модела на ценообразуване за този инструмент.

9.  Институциите изчисляват чувствителността на инструмента към всеки рисков фактор, използван във формулата за риска от кривината , в съответствие с член 325з. За целите на риска от кривината институциите разглеждат векторите, отговарящи на различни криви на доходността и с различен брой компоненти, като един и същи рисков фактор, при условие че тези вектори отговарят на една и съща валута. Институциите извършват прихващане между чувствителностите към един и същи рисков фактор. За всяка група има само една нетна чувствителност.

По отношение на инфлационния риск и риска от спреда при кръстосан валутен суап не се прилагат капиталови изисквания за риска от кривината.

Член 325нФактори на риска от кредитния спред

при несекюритизиращи инструменти

1.  Факторите за делта риска от кредитния спред, прилагани от институциите за несекюритизиращи инструменти, които са чувствителни към кредитния спред, представляват процентите на кредитния спред на емитента, изведени от съответните дългови инструменти и суапове за кредитно неизпълнение и разпределени за всеки от следните срокове до падежа: 0,25 година, 0,5 година, 1 година, 2 години, 3 години, 5 години, 10 години, 15 години, 20 години, 30 години. Институциите прилагат един рисков фактор за всеки емитент и срок до падежа, независимо дали тези проценти на кредитния спред на емитента произтичат от дългови инструменти или суапове за кредитно неизпълнение. групите са секторни групи, както е посочено в раздел 6, и всяка група включва всички рискови фактори, определени за съответния сектор.

2.  Вега рисковите фактори за риска от кредитния спред, които институциите прилагат за опциите с несекюритизиращи базисни инструменти, които са чувствителни към кредитния спред, представляват присъщата променливост на кредитния спред на емитента на базисните инструменти, получени по начина, описан в параграф 1, които се групират към следните срокове до падежа в съответствие със срока на падежа на опцията, за която се прилагат капиталовите изисквания: 0,5 година, 1 година, 3 години, 5 години, 10 години. Използват се същите групи, които са използвани за делта рисковия фактор на риска от кредитния спред при несекюритизиращи инструменти.

3.  Факторите на риска от кривината при кредитния спред, които институциите трябва да прилагат за несекюритизиращи инструменти, се състоят от един вектор от проценти на кредитния риск, представляващи кривата на кредитния риск за конкретния емитент. За всеки инструмент векторът съдържа толкова на брой компоненти, колкото на брой различни срокове до падежа за процентите на кредитния спред е използвала институцията като променливи в модела на ценообразуване за този инструмент. Използват се същите групи, които са използвани за делта рисковия фактор на риска от кредитния спред при несекюритизиращи инструменти.

4.  Институциите изчисляват чувствителността на инструмента към всеки рисков фактор, използван във формулата за риска от кривината , в съответствие с член 325з. За целите на риска от кривината институциите разглеждат векторите, изведени от съответните дългови инструменти или от суаповете за кредитно неизпълнение и с различен брой компоненти, като един и същи рисков фактор, при условие че тези вектори съответстват на един и същи емитент.

Член 325оРискови фактори за риска от кредитния спред

при секюритизиращи инструменти

1.  Институциите прилагат посочените в параграф 3 рискови фактори за риска от кредитния спред, свързан със секюритизиращи позиции, които са част от портфейла за корелационно търгуване, по отношение на секюритизиращите позиции, които са част от портфейла за корелационно търгуване, както е посочено в член 104, параграфи 7—9.

Институциите прилагат посочените в параграф 5 рискови фактори за риска от кредитния спред, свързан със секюритизиращи позиции, които не са част от портфейла за корелационно търгуване, по отношение на секюритизиращите позиции, които не са част от портфейла за корелационно търгуване, както е посочено в член 104, параграфи 7—9.

2.  Групите, приложими за риска от кредитния спред във връзка със секюритизиращи позиции, които са част от портфейла за корелационно търгуване, са същите като групите, приложими към риска от кредитен спред във връзка с несекюритизиращи позиции, както е посочено в раздел 6.

Групите, приложими за риска от кредитния спред във връзка със секюритизиращи позиции, които не са част от портфейла за корелационно търгуване, са специфични за тази категория рисков клас, както е посочено в раздел 6.

3.  Рисковите фактори за риска от кредитния спред, които институциите прилагат към секюритизиращите позиции, които са част от портфейла за корелационно търгуване, са следните

а)  делта рисковите фактори са всички приложими проценти на кредитния спред на емитентите на базисните експозиции на секюритизиращата позиция, изведени от съответните дългови инструменти и суапове за кредитно неизпълнение, и за всеки от следните срокове до падежа: 0,5 година, 1 година, 3 години, 5 години, 10 години.

б)  вега рисковите фактори, приложими към опциите, чиито базисни инструменти са секюритизиращи позиции, които са част от портфейла за корелационно търгуване, са присъщите променливости на кредитния спред на емитентите на базисните експозиции на секюритизиращата позиция, изведени по начина, описан в буква а) на настоящия параграф, които се разпределят по съответните срокове до падежа спрямо срока до падежа на съответната опция, за която се прилагат капиталовите изисквания: 0,5 година, 1 година, 3 години, 5 години, 10 години.

в)  факторите на риска от кривината са съответните криви на доходността на кредитния спред на емитентите на базисните експозиции на секюритизиращата позиция, изразени като вектор от процентите на кредитния спред за различните срокове до падежа, получени по начина, описан в буква а) от настоящия параграф. За всеки инструмент векторът съдържа толкова на брой компоненти, колкото на брой различни срокове до падежа на процентите на кредитния спред, е използвала институцията като променливи в модела на ценообразуване за този инструмент.

4.  Институциите изчисляват чувствителността на секюритизиращата позиция към всеки рисков фактор, използван във формулата за риска от кривината , в съответствие с член 325з. За целите на риска от кривината институциите разглеждат векторите, изведени от съответните дългови инструменти или от суаповете за кредитно неизпълнение и с различен брой компоненти, като един и същи рисков фактор, при условие че тези вектори съответстват на един и същи емитент.

5.  Рисковите фактори за риска от кредитния спред, които институциите прилагат по отношение на секюритизиращите позиции, които не са част от портфейла за корелационно търгуване, се отнасят за спреда на транша, а не за спреда на базисните инструменти и са равни на следното:

а)  делта рисковите факторите са равни на процентите на кредитния спред за съответния транш, разпределени към следните срокове до падежа според срока до падежа на транша: 0,5 година, 1 година, 3 години, 5 години, 10 години.

б)  вега рисковите фактори, приложим към опциите, чиито базисни инструменти са секюритизиращи позиции, които не са част от портфейла за корелационно търгуване, представляват присъщите променливости на кредитните спредове на траншовете, всяка от тях разпределена по съответните срокове до падежа спрямо срока до падежа на опцията, за която се прилагат капиталовите изисквания: 0,5 година, 1 година, 3 години, 5 години, 10 години.

в)  факторите на риска от кривината са същите като описаните в буква а) на настоящия параграф. За всички тези рискови фактори се определя общо рисково тегло, както е посочено в раздел 6.

Член 325п

Рискови фактори на капиталовия риск

1.  Групите за всички рискови фактори на капиталовия риск са секторните групи, посочени в раздел 6.

2.  Делта рисковите фактори на капиталовия риск, които институциите трябва да прилагат, представляват всички спот цени на акции и всички лихви по споразуменията за репо сделки.

За целите на капиталовия риск конкретна крива на доходността по репо сделки представлява единичен рисков фактор, който е изразен като вектор на доходността по репо сделки за различните срокове до падежа. За всеки инструмент векторът съдържа толкова на брой компоненти, колкото на брой различни срокове до падежа на репо сделката е използвала институцията като променливи в модела на ценообразуване за този инструмент.

Институциите изчисляват чувствителността на инструмента към този рисков фактор, като промяната в стойността на инструмента, според техния модел на ценообразуване, в резултат на промяна с 1 базисна точка във всеки компонент на вектора. Институциите извършват прихващане между чувствителностите към рисковия фактор на доходността по репо сделка за един и същи капиталов инструмент, независимо от броя на компонентите на всеки вектор.

3.  Вега рисковите фактори на капиталовия риск, които институциите трябва да прилагат за опциите, чиито базисни инструменти са чувствителни към капиталовия риск, представляват присъщите променливости на спот цените на капиталовия инструмент, които се групират към следните срокове до падежа според срока на падежа на съответната опция, за която се прилагат капиталовите изисквания: 0,5 година, 1 година, 3 години, 5 години, 10 години. За доходността по репо сделки не се прилага капиталово изискване за вега риска.

4.  Факторите на риска от кривината при капиталовия риск, които институциите трябва да прилагат за опциите с базисни инструменти, които са чувствителни към капиталовия риск, представляват всички спот цени на капиталови инструменти, независимо от срока до падежа на съответните опции. За доходността по репо сделки не се прилага капиталово изискване за риска от кривината.

Член 325рРискови фактори на стоковия риск

1.  Групите за всички рискови фактори на стоковия риск са секторните групи, посочени в раздел 6.

2.  Делта рисковите фактори на стоковия риск, които институциите трябва да прилагат за инструментите с чувствителност към стоковия риск, представляват всички стокови спот цени за вид и категория качество: Институциите приемат, че две стокови цени за един и същ вид стока, с един и същи падеж и с една и съща договорена категория представляват един и същи рисков фактор само когато правните разпоредби по отношение на доставката са идентични.

3.  Вега рисковите фактори на стоковия риск, които институциите прилагат за опциите, чиито базисни инструменти са чувствителни км стоковия риск, представляват присъщите променливости на цените на стоките по вид стока, които се групират към следните срокове до падежа според срока до падежа на съответната опция, за която се прилагат капиталовите изисквания: 0,5 година, 1 година, 3 години, 5 години, 10 години. Чувствителностите към един и същи вид стока, които са разпределени към един и същи срок до падежа, се разглеждат от институциите като единичен рисков фактор, за които институциите извършват прихващане.

4.  Факторите на риска от кривината при стоковия риск, които институциите прилагат към опциите, чиито базисни инструменти са чувствителни към стоковия риск, са равни на набор от стокови цени с различни срокове до падежа по вид стока, изразени като вектор. За всеки инструмент векторът съдържа толкова на брой компоненти, колкото на брой цени на тази стока е използвала институцията като променливи в модела на ценообразуване за този инструмент. Институциите не правят разлика между цените на стоките по категории или по място на доставката.

Чувствителността на инструмента по отношение на всеки рисков фактор, използван във формулата за риска от кривината , се изчислява, както е посочено в член 325з. За целите на риска от кривината институциите приемат, че векторите, имащи различен брой компоненти, представляват един и същ рисков фактор, при условие че тези вектори отговарят на един и същ вид стока.

Член 325сРискови фактори на валутния риск

1.  Делта рисковите фактори на валутния риск, които институциите прилагат по отношение на чувствителните към валутния курс инструменти, представляват всички спот валутни курсове между валутата, в която е деноминиран инструментът, и отчетната валута на институцията. На всяка двойка валути отговаря една група, съдържаща единичен рисков фактор и единична нетна чувствителност.

2.  Делта рисковите фактори на валутния риск, които институциите прилагат по отношение на опции с базисни инструменти, които са чувствителни към валутния риск, представляват присъщата променливост на валутните курсове между двойките валути, посочени в параграф 1. Тези присъщи променливости на валутните курове се разпределят към съответните срокове до падежа според сроковете до падежа на съответните опции, за които се прилагат капиталовите изисквания: 0,5 година, 1 година, 3 години, 5 години, 10 години.

3.  Факторите на риска от кривината при валутния риск, които институциите трябва да прилагат по отношение на опции с базисни инструменти, които са чувствителни към валутния риск, са същите като посочените в параграф 1.

4.  От институциите не се изисква да правят разграничение между националните (onshore) и извънграничните (offshore) варианти на валутата за всички фактори на делта риска, вега риска и риска от кривината при валутния риск.

Подраздел 2: Определения на чувствителността

Член 325тДелта чувствителности по отношение на риска

1.  Институциите изчисляват делта чувствителността към общия лихвен риск, както следва:

а)  чувствителността към рисковите фактори, състоящи се от безрискови проценти, се изчислява, както следва:

 

където:

= процента на безрисковата крива k със срок до падежа t;

Vi (.) = ценообразуващата функция на инструмента i;

x,y = други променливи в ценообразуващата функция.

б)  чувствителността към рисковите фактори, състоящи се от инфлационен риск и риска при кръстосан валутен суап (), се изчислява, както следва:

 

където:

= вектора на компонентите m, представляващи присъщата крива на инфлацията или кривата на спреда при кръстосан валутен суап за дадена валута j, като m е равно на броя на променливите, свързани с инфлацията или с кръстосаните валути и използвани в модела за ценообразуване на инструмента i;

= единична матрица на измерението (1 x m);

Vi (.) = ценообразуващата функция на инструмента i;

x,y = други променливи в ценообразуващия модел.

2.  Институциите изчисляват делта чувствителността към риска от кредитния спред за всички секюритизиращи и несекюритизиращи позиции (), както следва:

където:

= стойността на кредитния спред на емитента j към падежа t;

Vi (.) = ценообразуващата функция на инструмента i;

x,y = други променливи в ценообразуващата функция.

3.  Институциите изчисляват делта чувствителността към капиталовия риск, както следва:

а)  чувствителността към рисковите фактори k (sk), състоящи се от спот цените на капиталовите ценни книжа, се изчислява, както следва:

където:

k е специфичен капиталов инструмент;

EQk е спот цената на този капиталов инструмент; и

Vi (.) е ценообразуващата функция на инструмента i.

x,y са други променливи в ценообразуващия модел.

б)  чувствителността към рисковите фактори, състоящи се от доходността по репо сделки с капиталови инструменти, се изчислява, както следва:

 

където:

k = индекса, с който се обозначава капиталовият инструмент;

= вектора на компонентите m, представляващ структурата на репо сделка за конкретния капиталов инструмент k, като m е равно на броя на доходностите по репо сделката, съответстващи на различните срокове до падежа, използвани в ценообразуващия модел на инструмента i;

= единична матрица на измерението (1 x m);

Vi (.) = ценообразуващата функция на инструмента i;

x,y = други променливи в ценообразуващия модел на инструмента i.

4.  Институциите изчисляват делта чувствителността към стоковия риск за всеки рисков фактор k (sk), както следва:

където:

k = даден рисков фактор на стоковия риск;

CTYk = стойността на рисков фактор k;

Vi (.) = пазарната стойност на инструмента i като функция от рисковия фактор k.

5.  Институциите изчисляват делта чувствителността към валутния риск за всеки валутен рисков фактор k (sk), както следва:

където:

k = даден рисков фактор на валутния риск;

FXk = стойността на рисковия фактор;

Vi (.) = пазарната стойност на инструмента i като функция на рисковия фактор k.

Член 325уВега чувствителности по отношение на риска

1.  Институциите изчисляват вега чувствителността към риска при опция по отношение на даден рисков фактор k (sk), както следва:

където:

k = специфичен вега рисков фактор, състоящ се от производна променливост;

= стойността на този рисков фактор, която следва да бъде изразена като процент;

x,y = други променливи в ценообразуващата функция.

2.  В случай на рискови класове, в които вега рисковите фактори засягат срока до падежа, но за които не се прилагат правилата за разпределяне на рисковите фактори, тъй като опциите нямат срок до падежа, институциите отнасят тези рискови фактори, към най-дългия предписан срок до падежа. За тези опции се прилага добавката за остатъчните рискови.

3.  В случай на опции, чийто базисен инструмент е с предварително зададена минимална (strike) и максимална (barrier) цена, и опции, чийто базисен инструмент има няколко предварително зададени минимални и максимални цени, институциите правят разпределението спрямо минималните цени и срока до падежа, използвани вътрешно от институцията при ценообразуването на опцията. За тези опции се прилага също добавката за остатъчните рискови.

4.  Институциите не изчисляват вега риска за секюритизиращите траншове, включени в портфейла за корелационно търгуване, посочен в член 104, параграф 7 — 9, които нямат присъща променливост. Капиталовите изисквания за делта риска и риска от кривината се изчисляват за тези секюритизиращи траншове.

Член 325фИзисквания за пресмятане на чувствителността

1.  Институциите извличат чувствителността, като използват формулите, посочени в настоящия подраздел, от моделите за ценообразуване на институцията, които служат като основа при отчитане на печалбата и загубата пред висшето ръководство.

Чрез дерогация от първата алинея компетентните органи може да изискат от дадена институция, получила разрешение да използва подхода за вътрешния модел, посочен в глава 1б от настоящия дял, да използва моделите за ценообразуване на модела за измерване на риска на техния подход за вътрешен модел при изчисляване на чувствителността съгласно настоящата глава за изчисляване и докладване на капиталовите изисквания за пазарните рискове, както се изисква в член 325ба, параграф 2, буква в).

2.  Институциите приемат, че присъщата променливост остава постоянна, когато изчисляват делта чувствителността за инструменти, в които са включени опции.

3.  При изчисляване на вега чувствителността към общия лихвен риск или към риска от кредитния спред институциите приемат, че базисният актив на опцията следва логаритмично нормално или нормално разпределение в моделите за ценообразуване, посредством които е получена чувствителността. При изчисляване на делта чувствителността към капиталовия, стоковия или валутния риск институциите приемат, че базисният актив следва логаритмично нормално или нормално разпределение в моделите за ценообразуване, посредством които е получена чувствителността.

4.  Институциите изчисляват всички чувствителности, като изключват корекциите на кредитната оценка.

4a.  Чрез дерогация от параграф 1 дадена институция, при одобрение от страна на компетентните органи, може да използва алтернативни определения на делта чувствителност по отношение на риска при изчисляването на капиталовите изисквания на дадена позиция от търговския портфейл съгласно настоящата глава в случаите, когато институцията отговаря на всички изброени по-долу условия:

  а)  тези алтернативни определения се използват за целите на вътрешното управление на риска и за отчитане на печалбата и загубата пред висшето ръководство от независимо звено за контрол на риска в рамките на институцията;

  б)  институцията доказва, че тези алтернативни определения са по-подходящи да обхванат съответните чувствителности за позицията, отколкото формулите, посочени в настоящия подраздел, и че чувствителностите, които се постигат в резултат на това, не се различават в материално отношение от тези формули.

4б.  Чрез дерогация от параграф 1 дадена институция, при одобрение от страна на компетентните органи, може да изчисли чувствителностите към вега риска въз основа на линейно преобразуване на алтернативните определения на чувствителностите при изчисляването на капиталовите изисквания на дадена позиция от търговския портфейл съгласно настоящата глава, когато институцията отговаря на всички изброени по-долу условия:

  а)  тези алтернативни определения се използват за целите на вътрешното управление на риска и за отчитане на печалбата и загубата пред висшето ръководство от независимо звено за контрол на риска в рамките на институцията;

  б)  институцията доказва, че тези алтернативни определения са по-подходящи да обхванат чувствителностите за позицията, отколкото формулите, посочени в настоящия подраздел, и че линейното преобразуване, посочено в първата алинея, отразява чувствителността към вега риска.

Раздел 4 Добавка за остатъчния риск

Член 325хКапиталови изисквания за остатъчните рискове

1.  В допълнение към капиталовите изисквания за пазарен риск, посочени в раздел 2 от настоящата глава, институциите прилагат допълнителни капиталови изисквания в съответствие с настоящия член за инструменти, изложени на остатъчни рискове.

2.  Инструментите са изложени на остатъчни рискове, когато отговарят на някое от следните условия:

а)  инструментът е свързан с екзотичен базисен инструмент.

  Инструментите, свързани с екзотичен базисен инструмент, са инструменти на търговския портфейл с базисна експозиция, която не попада в обхвата на третирането на делта риска, вега риска или риска от кривината, съгласно модела, основан на чувствителността, установен в раздел 2, или на капиталовото изискване за риска от неизпълнение, предвидено в раздел 5.

  Екзотичните базисни експозиции включват: риска от дълголетие, климатични и природни бедствия и бъдещата реализирана променливост.

б)  инструментът е изложен на други остатъчни рискове.

  Инструментите, изложени на други остатъчни рискове, са тези, които изпълняват следните условия:

  (i)  инструментът подлежи на капиталовите изисквания за вега риска и риска от кривината при описания в раздел 2 модел, основан на чувствителността, и създава ползи, които не могат да бъдат възпроизведени като ограничена линейна комбинация от обикновени опции с единична базисна цена на капиталовите инструменти, цена на суровини, обменен курс, цена на облигации, цена на суап за кредитно неизпълнение или лихвен суап; или

  (ii)  инструментът е секюритизираща позиция, която е част от портфейла за корелационно търгуване, както е посочено в член 104, параграфи 7 – 9. Хеджиращи позиции, които не са част от секюритизиращи позиции, и принадлежат към портфейла за корелационно търгуване, не се вземат предвид.

3.  Институциите изчисляват допълнителните капиталови изисквания по параграф 1 като сбора от брутните условни стойности на инструментите, посочени в параграф 2, умножени по следните рискови тегла:

а)  1,0% за инструментите, посочени в параграф 2, буква а);

б)  0,1% за инструментите, посочени в параграф 2, буква б).

4.  Чрез дерогация от параграф 1 институцията не прилага капиталовите изискванията за остатъчни рискове по отношение на инструмент, който отговаря на някое от следните условия:

а)  инструментът се търгува на призната борса;

б)  инструментът е отговаря на критериите за централен клиринг в съответствие с Регламент (ЕС) № 648/2012;

в)  инструментът напълно компенсира пазарните рискове на друга позиция в търговския портфейл, като в този случай двете напълно съвпадащи позиции в търговския портфейл са освободени от капиталовото изискване за остатъчните рискове.

5.  ЕБО разработва регулаторни технически стандарти, с които определя по-подробно какво е екзотичен базисен инструмент и кои инструменти са изложени на други остатъчни рискове за целите на параграф 2.

ЕБО представя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти в рамките на [петнадесет месеца след влизането в сила на настоящия регламент].

В съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010 Комисията се оправомощава да приеме посочените в първа алинея регулаторни технически стандарти.

Раздел 5Капиталово изискване за риска от неизпълнение

Член 325цОпределения и общи разпоредби

1.  Капиталовите изисквания за риска от неизпълнение се прилагат по отношение на дълговите и капиталовите инструменти, на дериватни инструменти, чиито базови инструменти са дългови или капиталови инструменти, както и по отношение на деривати, чиято полезна или справедлива стойност ще бъде засегната в случай на неизпълнение от длъжник, различен от контрагента по самия дериватен инструмент. Институциите изчисляват изискванията за риска от неизпълнение поотделно за всеки от следните видове инструменти: несекюритизиращи позиции, секюритизиращи позиции, които не са част от портфейла за корелационно търгуване, и секюритизиращи позиции, които са част от портфейла за корелационно търгуване. Сборът на тези три елемента представлява окончателните капиталови изисквания за риска от неизпълнение за институцията.

2.  За целите на настоящия раздел се прилагат следните определения:

а)  „къса експозиция“ означава, че неизпълнението от страна на емитент или група от емитенти води до печалба за институцията, независимо от вида на инструмента или сделката, пораждаща експозицията.

б)  „дълга експозиция“ означава, че неизпълнението от страна на емитент или група от емитенти води до загуба за институцията, независимо от вида на инструмента или сделката, пораждаща експозицията;

в)  „брутна сума, изложена на риск от внезапно неизпълнение“ означава прогнозираният размер на загубата или печалбата, до която ще доведе неизпълнението от страна на длъжника, по конкретна експозиция

г)  „нетна сума, изложена на риск от внезапно неизпълнение“ означава прогнозираният размер на загубата или печалбата, до която ще доведе неизпълнението от страна на длъжника за конкретна институция след извършване на прихващане срещу брутните суми, изложена на риск от внезапно неизпълнение.

д)  LGD е загубата при неизпълнение от страна на длъжника по инструмент, емитиран от този длъжник, изразена като дял от условната стойност на инструмента;

е)  „тегла на риска от неизпълнение“ означава процентът, представляващ прогнозираната вероятност от неизпълнение на всеки длъжник, според кредитоспособността на този длъжник.

ПОДРАЗДЕЛ 1КАПИТАЛОВО ИЗИСКВАНЕ ЗА РИСКА ОТ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ ПРИ

НЕСЕКЮРИТИЗИРАЩИ ПОЗИЦИИ

Член 325чБрутни суми, изложени на риска от внезапно неизпълнение

1.  Институциите изчисляват брутните суми, изложени на риска от внезапно неизпълнение, за всяка дълга експозиция към дългови инструменти чрез следните формули:

JTDlong = max{LGD · Vnotional + P&Llong + Adjustmentlong; 0}

където:

Vnotional = условната стойност на инструмента;

P&Llong = понятие, с което се извършва корекция за печалби или загуби, които вече са отчетени от институцията, поради промени в справедливата стойност на инструмента, пораждащ дългосрочна експозиция. Във формулата печалбите се вписват с положителен знак, а загубите — с отрицателен знак.

Adjustmentlong = сумата, с която загубата за институцията в случай на неизпълнение ще бъде увеличена или намалена спрямо пълната загуба по базисен инструмент поради структурата на дериватния инструмент. Увеличението се вписва в Adjustmentlong с положителен знак, а намалението — с отрицателен знак.

2.  Институциите изчисляват брутните суми, изложени на риска от внезапно неизпълнение, за всяка къса експозиция към дългови инструменти със следните формули:

JTDshort = min{LGD · Vnotional + P&Lshort + Adjustmentshort; 0}

където:

Vnotional = условната стойност на инструмента, която се вписва във формулата с отрицателен знак;

P&Lshort = понятие, с което се извършва корекция за печалби или загуби, които вече са отчетени от институцията, поради промени в справедливата стойност на инструмента, пораждащ късата експозиция. Печалбите се вписват във формулата с положителен знак, а загубите — с отрицателен знак.

Adjustmentshort = сумата, с която печалбата за институцията в случай на неизпълнение ще бъде увеличена или намалена спрямо пълната загуба по базисния инструмент поради структурата на дериватния инструмент. Намалението се вписва в Adjustmentshort с положителен знак, а увеличението — с отрицателен знак.

3.  За целите на изчислението по параграфи 1 и 2 институциите прилагат следната загуба при неизпълнение (LGD) за дългови инструменти:

а)  експозиции към дългови инструменти от второстепенен ранг получават (LGD) от 100%;

б)  експозиции към дългови инструменти от първостепенен ранг получават (LGD) от 75%;

в)  експозиции към покрити облигации, както е посочено в член 129, получават LGD от 25%.

4.  За целите на изчислението по параграфи 1 и 2 условните стойност в случай на дългови инструменти е номиналната стойност на дълговия инструмент. За целите на изчислението по параграфи 1 и 2 условните стойност в случай на дериватни инструменти, чийто базисен инструмент е дългова ценна книга, е номиналната стойност на базисния дългов инструмент.

5.  За експозиции към капиталови инструменти институциите изчисляват брутните суми, изложени на риска от внезапно неизпълнение, вместо посочените в параграфи 1 и 2:

 

ако

V = справедливата стойност на капиталовия инструмент или в случай на деривати върху капиталови инструменти — справедливата стойност на базисния капиталов инструмент на дериватния инструмент.

6.  За целите на изчислението по параграф 6 институциите присъждат LGD от 100 % за капиталовите инструменти.

7.  В случай на експозиции към риск от неизпълнение, произтичащ от дериватни инструменти, приходите по който в случай на неизпълнение от страна на длъжника не са свързани с условната стойност на даден инструмент, емитиран от този длъжник, или с LGD на длъжника или на инструмент, емитиран от този длъжник, институциите използват алтернативни методики за оценяване на брутните суми, изложени на риска от внезапно неизпълнение, които отговарят на определението за брутните суми, изложени на риска от внезапно неизпълнение по член 325у, параграф 3.

8.  ЕБО разработва проекти на регулаторни технически стандарти, с които определя по-подробно как институциите изчисляват сумите, изложени на риск от внезапно неизпълнение, за различните видове инструменти в съответствие с настоящия член, и какви алтернативни методики ще се използват от институциите за целите на определянето на брутните суми, изложени на риск от внезапно неизпълнени, посочени в параграф 7.

ЕБО представя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти в рамките на [петнадесет месеца след влизането в сила на настоящия регламент].

В съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010 Комисията се оправомощава да приеме посочените в първа алинея регулаторни технически стандарти.

Член 325шНетни суми, изложени на риска от внезапно неизпълнение

1.  Институциите изчисляват нетните суми, изложени на риска от внезапно неизпълнение, чрез прихващане между брутните суми, изложени на риска от внезапно неизпълнение, на късите и дългите експозиции. Прихващането е възможно само за експозиции към един и същи длъжник, като късите експозиции имат същия или по-нисък ранг от дългите експозиции.

2.  Прихващането е пълно или частично в зависимост от срока до падежа на прихванатите експозиции:

а)  прихващането е пълно, когато всички прихванати експозиции имат срок до падежа от една или повече години;

б)  прихващането е частично, когато поне една от прихванатите експозиции има срок до падежа, по-малък от една години, в който случай размерът на сумата, изложена на риска от внезапно неизпълнение, на всяка експозиция със срок до падежа, по-малък от една година, се намалява със съотношението на срока до падежа на експозицията спрямо една година.

3.  Когато не е възможно да се извърши прихващане, брутните суми, изложени на риска от внезапно неизпълнение, са равни на нетните суми, изложени на риска от внезапно неизпълнение, при експозиции със срок до падежа от една или повече години. Брутните суми, изложени на риска от внезапно неизпълнение, със срок до падежа под една година се намаляват, за да се изчислят нетните суми, изложени на риска от внезапно неизпълнение.

Коефициентът на намаление за тези експозиции е равен на съотношението на срока до падежа на експозицията спрямо една година, като минималната стойност е 3 месеца.

4.  За целите на параграфи 2 и 3 се вземат предвид сроковете до падежа на договорите за деривати, а не тези на техните базисни инструменти. На експозициите към наличен капитал се определя срок до падежа от една година или три месеца по преценка на институцията.

Член 325щ

Изчисляване на капиталовото изискване за риска от неизпълнение

1.  Нетните суми, изложени на риска от внезапно неизпълнение, независимо от вида на контрагента, се умножават по съответното тегло на риска от неизпълнение в съответствие с тяхното кредитно качество съгласно таблица 2:

Таблица 2

Категория на кредитно качество

Тегло на риска от неизпълнение

Степен на кредитно качество 1

0.5%

Степен на кредитно качество 2

3%

Степен на кредитно качество 3

6%

Степен на кредитно качество 4

15%

Степен на кредитно качество 5

30%

Степен на кредитно качество 6

50%

Без рейтингова оценка

15%

В неизпълнение

100%

2.  При изчисляване на капиталовите изискванията, свързани с риска от неизпълнение, експозициите, които биха получили 0% рисково тегло съгласно стандартизирания подход за кредитен риск в съответствие с част ІІІ, дял II, глава 2, получават 0% рисково тегло за риска от неизпълнение.

3.  Рисково претеглените нетни суми, изложени на риска от внезапно неизпълнение, се отнасят към следните групи: предприятия, централни правителства и местни органи/общини.

4.  Рисково претеглените нетни суми, изложени на риска от внезапно неизпълнение, се сумират за всяка група в съответствие със следната формула:

където

i = индекса, с който се обозначава инструмент, принадлежащ към група b;

= капиталовото изискване за риска от неизпълнение за група b;

= съотношението, с което се признава ползата от хеджиращото взаимоотношение в рамките на групата, което се изчислява, както следва:

 

Сумирането на дълги и къси позиции за целите на и се прави за всички позиции в рамките на групата, независимо от степента на кредитното качество, към която са разпределени тези позиции, в резултат на което се получават специфичните за групата капиталови изисквания за риска от неизпълнение.

5.  Окончателното капиталово изискване за риска от неизпълнение при несекюритизиращи позиции се изчислява като простия сбор на капиталовите изисквания на равнището на групата.

ПОДРАЗДЕЛ 2КАПИТАЛОВО ИЗИСКВАНЕ ЗА РИСКА ОТ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ ПРИ СЕКЮРИТИЗИРАЩИ ПОЗИЦИИ (ИЗВЪН ПОРТФЕЙЛА ЗА КОРЕЛАЦИОННО ТЪРГУВАНЕ)

Член 325ааСуми, изложени на риска от внезапно неизпълнение

1.  Брутните суми, изложени на риска от внезапно неизпълнение, за секюритизиращи експозиции представляват справедливата стойност на секюритизиращите експозиции.

2.  Нетните суми, изложени на риска от внезапно неизпълнение, се определят чрез прихващане между брутните сумите, изложени на риска от внезапно неизпълнение, на дългите и късите експозиции. Прихващането е възможно само сред секюритизиращите експозиции с една и съща базисна група активи и принадлежащи към един и същи транш. Не се допуска прихващане между секюритизиращи експозиции с различни базисни групи активи, дори в случаите, когато началната и крайната точки са едни и същи.

3.  Когато чрез разграждане или комбиниране на съществуващи секюритизиращи експозиции, могат да бъдат напълно възпроизведени други съществуващи секюритизиращи експозиции, с изключение на срока до падежа, експозициите, получени от разграждането и комбинирането, може да се използват вместо оригиналните за целите на прихващането.

4.  Когато цялостната структура на съществуваща експозиция може да бъде напълно възпроизведена чрез разграждане или комбиниране на съществуващи секюритизиращи експозиции до лицата, върху чиито задължения е издаден инструмента, експозициите, получени от разграждането или комбинирането, може да се използват вместо оригиналните за целите на прихващането. Когато лицата, върху чиито задължения е издаден инструмента, са използвани по този начин, те се изключват от третирането на риска от неизпълнение при несекюритизиращи позиции.

5.  Член 325ш се прилага както за първоначалните, така и за възпроизведените секюритизиращи експозиции. Съответните срокове до падежа са тези на секюритизиращите траншове.

Член 325абИзчисляване на капиталовото изискване за риска от неизпълнение при секюритизиращи позиции

1.  Нетните суми, изложени на риска от внезапно неизпълнение, за секюритизиращите експозиции се умножават по рисковото тегло от 8 %, което се прилага за съответната секюритизираща позиция в банковия портфейл, включително при прозрачни и стандартизирани (ППС) секюритизации, в съответствие с йерархията на подходите, определени в дял ІІ, глава 5, раздел 3, и независимо от вида на контрагента.

2.  Когато рисковите тегла са изчислени в съответствие с вътрешнорейтинговия подход и подхода на външните рейтинги при секюритизация, към всички траншове се прилага срок до падежа от една година.

3.  Рисково претеглените нетни суми, изложени на риска от внезапно неизпълнение, за отделни парични секюритизиращи експозиции са ограничени до справедливата стойност на позицията.

4.  Рисково претеглените нетни суми, изложени на риска от внезапно неизпълнение, се разпределят към следните групи:

а)  една обща група за всички предприятия, независимо от региона;

б)  44 различни групи, съответстващи на 1 група за всеки регион, за всеки от определените единадесет класа активи. Единайсетте класа активи са: обезпечени с активи търговски ценни книжа (ABCP), заеми за покупка/лизинг на автомобил, жилищни ипотечни облигации (RMBS), кредитни карти, ценни книжа, обезпечени с ипотека върху търговски имот (CMBS), обезпечени задължения по заеми, ценни книжа, гарантирани с вземания (CDO), малки и средни предприятия, студентски заеми, други — на дребно, други — на едро. Четирите региона са Азия, Европа, Северна Америка и други региони.

5.  Институциите определят групата, към която да отнесат дадена секюритизираща експозиция, въз основа на класификация, която обикновено се използва на пазара. Институциите отнасят всяка секюритизираща експозиция само към една от посочените по-горе групи. Всяка секюритизираща експозиция, която институцията не може да отнесе към даден вид или регион на базисния инструмент, се отнася съответно към категориите „други търгувани на дребно“, „други търгувани на едро“ или „други региони“.

6.  Рисково претеглените нетни суми, изложени на риска от внезапно неизпълнение, се сумират в рамките на всяка група по същия начин както това се прави за риска от неизпълнение при несекюритизиращите експозиции, като се използва формулата в член 325щ, параграф 4, в резултат на което се получава капиталовото изискване за риска от неизпълнение за всяка група.

7.  Окончателното капиталово изискване за риска от неизпълнение при несекюритизиращи позиции се изчислява като простия сбор на капиталовите изисквания на равнището на групата.

ПОДРАЗДЕЛ 3КАПИТАЛОВО ИЗИСКВАНЕ ЗА РИСКА ОТ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ ПРИ СЕКЮРИТИЗИРАЩИ ПОЗИЦИИ (ЧАСТ ОТ ПОРТФЕЙЛА ЗА КОРЕЛАЦИОННО ТЪРГУВАНЕ)

Член 325авОбхват

1.  За портфейла за корелационно търгуване капиталовото изискване включва риска от неизпълнение за секюритизиращи експозиции и несекюритизиращо хеджиране. Тези хеджиращи позиции се изключват от изчисляването на риска от неизпълнение за несекюритизиращи позиции. Не трябва да има полза от диверсификацията между капиталовото изискване за риска от неизпълнение при несекюритизиращи позиции, изискването за риска от неизпълнение при секюритизиращи позиции (извън портфейла за корелационно търгуване) и изискването за риска от неизпълнение при секюритизиращи позиции (част от портфейла за корелационно търгуване).

2.  За търгувани несекюритизиращи кредитни и капиталови деривати сумата, изложена на риск от внезапно неизпълнение, от отделен съставен правен субект-емитент се определя чрез прилагане на подхода на подробния преглед.

Член 325агСуми, изложени на риска от внезапно неизпълнение, за портфейла за корелационно търгуване

1.  Брутните суми, изложени на риска от внезапно неизпълнение, за секюритизиращи и несекюритизиращи експозиции от портфейла за корелационно търгуване, представляват справедливата стойност на тези експозиции.

2.  Продуктите, компенсиращи загубата от n-то неизпълнение, се разглеждат като продукт, разделен на траншове, със следните начална и крайна точки:

а)  начална точка = (N – 1) / общия брой на лицата

б)  крайна точка = (N) / общия брой на лицата

Където „общия брой на лицата“ е общият брой на лицата в базисната група или съвкупност.

3.  Нетните суми, изложени на риска от внезапно неизпълнение, се определят чрез прихващане между брутните сумите, изложени на риска от внезапно неизпълнение, на дългите и късите експозиции. Прихващането е възможно само за експозиции, които иначе са еднакви, с изключение на срока до падежа. Допуска се прихващане само в следните случаи:

а)  за продукти, свързани с индекси, прихващането се допуска за всички срокове до падежа в рамките на едно и също семейство, групи и транш от индекси, при спазване на предвидените в член 325ш спецификации за експозиции с падеж по-кратък от една година. Брутните сумите, изложени на риска от внезапно неизпълнение, по дългите и късите експозиции, които са напълно възпроизведени, може да се прихванат чрез разграждане в еквивалентни експозиции към едно лице, чрез използване на съответния модел на оценка. За целите на настоящия член „разграждане чрез съответния модел за оценка“ означава, че експозиция към едно лице, която е съставна част от секюритизация, се оценява като разликата между абсолютната и условната стойност на секюритизацията, ако се предположи, че при неизпълнение на това лице LGD е 100%. В такива случаи сборът от брутните суми, изложени на риска от внезапно неизпълнение, на еквивалентни експозиции към едно лице, получени чрез разграждане, е равен на брутната сума, изложена на риска от внезапно неизпълнение, на експозицията, която не е подложена на разграждане.

б)  за пресекюритизиращите позиции не се допуска прихващане чрез разграждане, както е описано в буква а).

в)  за индекси и траншове от индекси, прихващането се допуска за всички срокове до падежа в едно и също семейство индекси, групи и транш от индекси, получени чрез възпроизвеждане или разграждане. За целите на настоящия член:

(i)  „възпроизвеждане“ означава, че отделните секюритизиращи траншове, свързани с индекс, са комбинирани за възпроизвеждане на друг транш от същата група индекси или за възпроизвеждане на позиция, която не е разделена на траншове, в групата индекси.

(ii)  „разграждане“ означава възпроизвеждане на индекс чрез секюритизация, при която базисните експозиции в групата са еднакви с експозициите към едно лице, от които е съставен индексът.

Когато дългите и късите експозиции са иначе еквивалентни, освен за един остатъчен компонент, прихващането се допуска и нетната сума, изложена на риска от внезапно неизпълнение, отразява остатъчната експозиция.

г)  не се допуска прихващане за различни траншове от едни и същи групи на индекса, за различни групи от един и същи индекс и за различни семейства от индекса.

Член 325адИзчисляване на капиталовото изискване за риска от неизпълнение за портфейла за корелационно търгуване

1.  Нетните суми, изложени на риска от внезапно неизпълнение, се умножават по:

а)  за продукти, разделени на траншове — теглата на риска от неизпълнение, съответстващи на тяхното кредитно качество, както е посочено в член 325щ, параграфи 1 и 2;

б)  за продукти, които не са разделени на траншове – теглата на риска от неизпълнение, посочени в член 325аб, параграф 1.

2.  Рисково претеглените нетни суми, изложени на риска от внезапно неизпълнение, се отнасят към групи, които съответстват на индекс.

3.  Рисково претеглените нетни суми, изложени на риска от внезапно неизпълнение, се сумират за всяка група в съответствие със следната формула:

където

i = инструмент, принадлежащ към група b;

= капиталовото изискване за риска от неизпълнение за група b;

ctp = съотношението, признаващо ползата за хеджиращото отношение в рамките на групата, което се изчислява в съответствие с формула , посочена в член 325щ, параграф 4, но с използването на дългите и късите позиции в целия портфейл за корелационно търгуване, а не само позициите в съответната група.

4.  Институциите изчисляват капиталовите изисквания за риска от неизпълнение на портфейла за корелационно търгуване (DRCCTP), като използват следната формула:

  

Раздел 6Рискови тегла и корелации

Подраздел 1Тегла на делта риска и корелации

Член 325аеРискови тегла за общия лихвен риск

1.  За валути, които не са включени в подкатегорията на най-ликвидните валути, както е посочено в член 325бд, параграф 5, буква б), рисковите тегла на рисковите фактори на безрисковия лихвен процент са следните:

Таблица 3

Срок до падежа

0,25 година

0,5 година

1 година

2 години

3 години

Рисково тегло (%)

2,4%

2,4%

2,25%

1,88%

1,73%

Срок до падежа

5 години

10 години

15 години

20 години

30 години

Рисково тегло (%)

1,5%

1,5%

1,5%

1,5%

1,5%

2.  Общо рисково тегло от 2,25% се определя за всички рискови фактори за инфлационния риск и за риска от спреда при кръстосан валутен суап.

3.  За валутите, включени в подкатегорията на най-ликвидните валути, както е посочено в член 325бд, параграф 7, буква б), и националните валути на институциите, рисковите тегла на рисковите фактори за безрисковия лихвен процент са посочените в таблица 3 в настоящия член, разделени на

Член 325ажВътрешногрупови корелации за общия лихвен риск

1.  Корелацията rkl между рисковите фактори на лихвения риск в рамките на една и съща група, на които е присъден един и същи срок до падежа, но съответстват на различни криви, се определя на 99,90%.

2.  Корелацията между рисковите фактори на лихвения риск в рамките на една и съща група, които съответстват на една и съща крива, но имат различни срокове до падежа, се определя в съответствие със следната формула:

където:

(respectively ) = срокът до падежа, свързан с безрисковия лихвен процент;

=

3.  Корелацията rkl между рисковите фактори на лихвения риск в рамките на една и съща група, които съответстват на различни криви и имат различни срокове до падежа, е равна на корелационния коефициент в параграф 2, умножен по 99,90%.

4.  Корелацията между рисковите фактори на безрисковия лихвен процент и на инфлацията се определя на 40%.

5.  Корелацията между факторите на риска от спреда при кръстосан валутен суап и други фактори на общия лихвен риск, включително друг фактор на риска от спреда при кръстосан валутен суап, се определя на 0%.

Член 325азМеждугрупови корелации за общия лихвен риск

1. Параметърът γbc = 50% се използва за сумиране на рискови фактори, които принадлежат към различни групи.

2. Параметърът γbc = 80% се използва за сумиране на рискови фактори, които принадлежат към различни групи по член 325ац, параграф 2, буква а).

Член 325аиРискови тегла за риска от кредитния спред (несекюритизиращи позиции)

1.  Рисковите тегла са еднакви за всички срокове до падежа (0,5 година, 1 година, 3 години, 5 години, 10 години) в рамките на една група.

Таблица 4

Номер на групата

Кредитно качество

Сектор

Рисково тегло(процентни пункта)

 

1

Всички

Централно правителство, включително централни банки, на държава членка

0,50%

2

Степен на кредитно качество от 1 до 3

Централно правителство, включително централни банки, на трети държави, многостранни банки за развитие и международни организации, посочени в член 117, параграф 2 и член 118

0,5%

3

Регионални или местни органи и субекти от публичния сектор

1,0%

4

Предприятия от финансовия сектор, включително кредитни институции, учредени или създадени от централно правителство, регионално правителство или местен орган на властта, и насърчителни заемодатели

5,0%

5

Основни материали, енергия, промишленост, селско стопанство, производство, добивна промишленост

3,0%

6

Потребителски стоки и услуги, транспорт и съхранение, административни и спомагателни дейности

3,0%

7

Технологии, телекомуникации

2,0%

8

Здравни грижи, услуги, професионални и технически дейности

1,5%

9

Покрити облигации, емитирани от кредитни институции в държавите членки

1.0%

10

Покрити облигации, издадени от кредитни институции в трети държави

4,0%

11

Степен на кредитно качество 4 до 6 Първокласни жилищни ипотечни облигации (RMBS)

Централно правителство, включително централни банки, на трети държави, многостранни банки за развитие и международни организации, посочени в член 117, параграф 2 и член 118

3,0%

12

Регионални или местни органи и субекти от публичния сектор

4,0%

13

Предприятия от финансовия сектор, включително кредитни институции, учредени или създадени от централно правителство, регионално правителство или местен орган на властта, и насърчителни заемодатели

12,0%

14

Основни материали, енергия, промишленост, селско стопанство, производство, добивна промишленост

7,0%

15

Потребителски стоки и услуги, транспорт и съхранение, административни и спомагателни дейности

8,5%

16

Технологии, телекомуникации

5,5%

17

Здравни грижи, комунални услуги, професионални и технически дейности

5,0%

18

Друг сектор

12,0%

2.  Кредитните институции определят сектора, към който да отнесат дадена рискова експозиция, въз основа на класификация, която обикновено се използва на пазара за групиране на емитенти от промишления сектор. Кредитните институции разпределят всеки емитент към само една от групите сектори в таблицата по параграф 1. Рисковите позиции от емитент, които кредитната институция не може да отнесе по този начин към определен сектор, се отнасят към група 18.

Член 325айВътрешногрупови корелации за риска от кредитния спред (за несекюритизиращи позиции)

1.  Корелационният параметър lмежду две чувствителности S и S в рамките на една и съща група се определя, както следва:

l= l (name)l (tenor)l (basis)

където:

l (name) е равно на 1, където двете имена на чувствителностите k и l са еднакви, в противен случай — на 35%;

l (tenor) е равно на 1, когато двете точки на чувствителностите k и l са еднакви, в противен случай — на 65%;

l (basis) е равно на 1, когато двете чувствителности са свързани към една и съща крива, в противен случай — на 99,90%.

2.  Гореупоменатите корелации не се прилагат към група 18, посочен в член 325аи, параграф 1. Капиталовите изисквания за формулата за сумиране на делта риска в рамките на група 18 са равни на сбора от абсолютните стойности на нетните претеглени чувствителности, отнесени към група 18.

  

Член 325акМеждугрупови корелации за риска от кредитния спред (за несекюритизиращи позиции)

1.  Корелационният параметър γbc, който се прилага към сумирането на чувствителностите между различните групи, се определя, както следва:

c=c(rating)c(sector)

където:

C(rating) е равен на 1, когато две групи имат една и съща категория кредитно качество (степен на кредитно качество 1 — 3 или степен на кредитно качество от 4 — 6), в противен случай е равно на 50%. За целите на това изчисление група 1 се счита, че има една и съща категория на кредитно качество като групите с кредитно качество от 1 до 3;

c(sector) е равно на 1, когато две групи имат един и същи сектор, в противен случай е равно на следния процент:

Таблица 5

Група

1,2 и 11

3 и 12

4 и 13

5 и 14

6 и 15

7 и 16

8 и 17

9 и 10

1,2 и 11

 

75%

10%

20%

25%

20%

15%

10%

3 и 12

 

 

5%

15%

20%

15%

10%

10%

4 и 13

 

 

 

5%

15%

20%

5%

20%

5 и 14

 

 

 

 

20%

25%

5%

5%

6 и 15