ДОКЛАД относно прилагането на специфичните мерки за Гърция съгласно Регламент 2015/1839

28.6.2018 - (2018/2038(INI))

Комисия по регионално развитие
Докладчик: Паскал Аримон

Процедура : 2018/2038(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа :  
A8-0244/2018
Внесени текстове :
A8-0244/2018
Приети текстове :

ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ – ОБОБЩЕНИЕ НА ФАКТИТЕ И КОНСТАТАЦИИТЕ

Икономическата и финансова криза от 2008 г. оказа дълбоко въздействие върху националните и регионалните бюджети, като ограничи финансирането за всички видове инвестиции във всички държави членки като цяло, и по-специално в Гърция.

В Гърция програмният период 2007 – 2013 г. съвпадна с продължителна и дълбока рецесия, предизвикана от световната икономическа и финансова криза, която разкри дългосрочните структурни слабости на икономиката. Между 2007 г. и 2013 г. БВП спадна с 26% в реално изражение и въпреки че рецесията приключи през 2014 г., ръстът за двете години беше по-малък от 1%. Заетостта спадна от 66% от населението на възраст 20 – 64 години през 2007 г. до 53% през 2013 г., което означава, че едва малко над половината от хората в трудоспособна възраст са трудово заети. Безработицата нарасна от 8,4% от работната сила на 27,5% през същия период.

Финансовият баланс на публичния сектор, който вече беше в значителен дефицит през 2007 г., се влоши още повече, тъй като БВП спадна драстично. През 2009 г. бюджетният дефицит се увеличи до 15% от БВП и въпреки мерките за бюджетни ограничения, наложени от финансовите институции за кредитиране, все още беше 13% от БВП през 2013 г. Консолидираният държавен дълг, който беше голям още преди кризата, нарасна до 178% от БВП през 2013 г. и беше до голяма степен същият през 2015 г. Публичните инвестиции, свързани с БВП, намаляха наполовина между 2007 и 2013 г., и въпреки че имаше известно увеличение през следващите две години, през 2015 г. те бяха малко над 50% от равнището от 2006 г. в реално изражение.

В този доста труден икономически контекст европейските структурни и инвестиционни фондове станаха много по-важни за съфинансирането на програмите за публични инвестиции. Ангажиментите, поети от европейските структурни и инвестиционни фондове, изиграха решаваща роля в Гърция, както и в много други държави членки, в някои случаи с повече от 50% от общите публични инвестиции.

Общо 20,4 млрд. EUR от финансирането в рамките на политиката на сближаване за периода 2007 – 2013 г. бяха разпределени за Гърция. В този период ЕФРР и Кохезионният фонд са помогнали на Гърция да създаде повече от 21 000 работни места; да стартира повече от 2 400 предприятия и да направи преки инвестиции в повече от 30 000 МСП; да разшири покритието на широколентовия интернет до още 800 000 граждани; да подобри градския транспорт в полза на повече от 27 000 души; да инвестира във водни проекти в полза на повече от 450 000 души.

За текущия период 2014 – 2020 г. чрез 20 национални и регионални програми на Гърция бяха отпуснати 20,38 млрд. EUR от ЕСИФ, които с националните вноски в размер на 4,6 млрд. EUR увеличават бюджета в размер на общо 24,98 милиарда евро, които ще бъдат инвестирани в различни области.

Между 2008 г. и 2015 г. всички гръцки региони преживяха огромно намаляване на техния БВП на глава от населението, съотнесен към средните за ЕС стойности, което означаваше повече от обръщане на конвергенцията, постигната между 2000 и 2008 г. В повечето региони на Гърция намаляването беше в размер на над 3% на година. През 2008 г. три от 13-те региона имаха БВП на глава от населението над 75% от средния за ЕС, а през 2015 г. само два региона бяха над тази средна стойност (столичният регион Атика (95%) и южните Егейски острови (75%)).

Същевременно Гърция изпита безпрецедентен приток на бежанци и мигранти. Между януари 2015 г. и март 2016 г. повече от един милион души са минали транзитно през Гърция и повече от 57 000 мигранти остават в Гърция.

Засегната от последиците от финансовата криза и кризата с бежанците, Гърция беше изправена пред недостиг на ликвидност и липса на публични средства за публичните инвестиции, необходими за насърчаване на устойчивото възстановяване на икономиката.

Освен това беше от съществено значение липсата на ликвидност и на публични средства в Гърция да не възпрепятства инвестициите по програмите, подкрепяни от ЕФРР, ЕСФ и Кохезионния фонд и от Европейския фонд за морско дело и рибарство (ЕФМДР).

В този контекст към тази извънредна ситуация трябваше да се подходи със специфични мерки, поради което Комисията предложи Регламентът за общоприложимите разпоредби да бъде изменен, с цел да се предвидят целенасочени мерки специално за Гърция. Парламентът и Съветът, в качеството на съзаконодател, бързо одобриха предложението на Комисията. Целта беше бързо да се предвидят целенасочени мерки специално за Гърция.

Регламент 2015/1839 въведе специфични мерки за Гърция, сред които увеличаване на процента на съфинансиране от ЕС до 100%, премахване на 95-процентния таван за натрупаната обща сума на плащанията по предварителното финансиране и междинните плащания за програмите за периода 2007 – 2013 г. по отношение на ЕФРР, ЕСФ и КФ, и увеличение със 7% на първоначалното предварително финансиране за периода 2014 – 2020 г. по отношение на ЕФРР, ЕСФ, КФ и ЕФМДР през 2015 г. и 2016 г.

В резултат на тези извънредни мерки Гърция получи около 2 млрд. EUR от средствата на ЕС през 2015 г. и 2016 г. в допълнение към това, което вече беше планирано. Това съсредоточаване на финансовите ресурси допринесе за общите усилия за подпомагане на Гърция и изигра важна роля за поддържането на икономиката в период на недостиг на финансова ликвидност.

Предоставените средства от ЕС в резултат на прилагането на Регламент 2015/1839 в голяма степен допринесоха за значително намаляване на броя на проектите, които в противен случай не биха били завършени при приключването на програмния период, което доведе до успешното приключване на периода 2007 – 2013 г. и оказа положително въздействие върху икономиката като цяло.

Изчислено е, че допълнителните инвестиции от политиката на сближаване и политиката за регионално развитие са увеличили БВП на Гърция през 2015 г. малко над 2% над нивото, което би било при липсата на предоставеното финансиране.

Следователно чрез повишаване на процента на съфинансиране и разгръщане на инвестициите на ЕС по гъвкав начин регламентът за изменение е позволил на регионалната политика на ЕС ефективно да допринесе за смекчаване на последиците от икономическата и финансова криза в Гърция.

Ако тази гъвкавост може да бъде насърчавана при извънредни обстоятелства, трябва да се има предвид, че основната цел на политиката на сближаване на ЕС е да осигурява добавена стойност на публичното и частното финансиране. В този смисъл извънредни мерки като предвидените в Регламент 2015/1839 могат да бъдат оправдани само в изключителни случаи.

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно прилагането на специфичните мерки за Гърция съгласно Регламент 2015/1839

(2018/2038(INI))

Европейският парламент,

–  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета[1],

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 15 юли 2015 г., озаглавено „Ново начало за работни места и растеж в Гърция“ (COM(2015)0400),

–  като взе предвид Регламент (ЕС) 2015/1839 на Европейския парламент и на Съвета от 14 октомври 2015 година за изменение на Регламент (ЕС) № 1303/2013 по отношение на специфичните мерки за Гърция[2],

–  като взе предвид Регламент (ЕС) 2017/825 за създаването на Програмата за подкрепа на структурните реформи за периода 2017 – 2020 г. (ППСР)[3],

–  като взе предвид работния документ на службите на Европейската комисия „Последваща оценка на ЕФРР и на Кохезионния фонд за периода 2007 – 2013 г.“ (SWD(2016)0318),

–  като взе предвид доклада от гръцкото Министерство на икономиката и развитието за използването на сумите съгласно Регламент (ЕС) 2015/1839 (програмен период 2007 – 2013 г.)[4],

-  като взе предвид въпроса с искане за устен отговор O-000100/2017(B8-0001/2018) до Комисията относно изпълнението на Регламент (ЕС) № 2015/1839 по отношение на специфичните мерки за Гърция,

–  като взе предвид член 52 от своя правилник, както и член 1, параграф 1, буква д) от решението на Председателския съвет от 12 декември 2002 г. относно процедурата за разрешаване на изготвянето на доклади по собствена инициатива и приложение 3 към него,

–  като взе предвид доклада на комисията по регионално развитие (A8-0244/2018),

А.  като има предвид, че политиката на сближаване е израз на солидарност и основният инвестиционен инструмент на ЕС, обхващащ всички региони и намаляващ неравенствата; като има предвид, че значението на добавената му стойност и гъвкавостта му по време на икономическата и финансова криза бяха потвърдени нееднократно; като има предвид, че със съществуващите бюджетни ресурси политиката на сближаване допринесе за запазването на така необходимите възможности за публично инвестиране, спомогна за предотвратяването на влошаването на кризата и даде възможност на държавите членки и регионите да приемат съобразени с конкретните нужди отговори с оглед повишаване на тяхната устойчивост спрямо неочаквани събития и външни сътресения;

Б.  като има предвид, че между 2007 г. и 2015 г. подкрепата от ЕФРР и Кохезионния фонд (КФ) в Гърция възлизаше на 15,8 млрд. EUR, които се равняват на около 19% от общия размер на държавните капиталови разходи;

В.  като има предвид, че икономическата и финансова криза беше довела до постоянни отрицателни темпове на растеж в Гърция, които не можеха да бъдат преодолени от трите международни спасителни пакета, както и до сериозни проблеми с ликвидността и липса на публични средства;

Г.  като има предвид, че Гърция и гръцките острови са били – и продължават да бъдат – особено силно засегнати от бежанската и миграционната криза и са под голям натиск от нарасналите потоци мигранти и бежанци, което нанася голям удар върху местната икономическа активност, в частност в областта на туризма;

Д.  като има предвид, че между 2007 г. и 2013 г. БВП на Гърция спадна с 26% в реално изражение и въпреки че рецесията приключи през 2014 г., ръстът за следващите две години беше по-малък от 1%; като има предвид, че равнището на заетост спадна от 66% на 53% през 2013 г., което означава, че само малко над половината от хората в трудоспособна възраст са били трудово заети, докато безработицата се увеличи от 8,4% на 27,5% през същия период, което оказва силно въздействие върху покупателната способност на гръцкото население и сериозно засяга няколко сектора, включително здравеопазването; като има предвид, че според най-новите данни на Евростат процентът на безработица възлиза на 20,8%, с високо равнище на младежка безработица;

Е.  като има предвид, че Комисията и съзаконодателите признаха през 2015 г., че Гърция е засегната от кризата по единствен по рода си начин, който би могъл да окаже тежко въздействие както върху приключването на операциите в рамките на оперативните програми за 2000 – 2006 г. и 2007 – 2013 г., така и върху началото на изпълнението на програмите по политиката на сближаване за периода 2014 – 2020 г.;

Ж.  като има предвид, че приемането на Регламент (ЕС) 2015/1839 беше предназначено да предостави на Гърция ликвидност в решаващ момент, преди изпълнението на програмите да изпадне в застой и необходимите възможности за инвестиции да бъдат пропуснати, тъй като значителни суми щяха да бъдат възстановени в случай на неприключване на проекти от периодите 2000 – 2006 г. и 2007 – 2013 г.;

З.  като има предвид, че Регламент (ЕС) 2015/1839 определи допълнително първоначално предварително финансиране за програмния период 2014 – 2020 г., на два транша, всеки в размер на 3,5% от размера на подкрепата от фондовете на политиката на сближаване и Европейския фонд за морско дело и рибарство (ЕФМДР), както и прилагането за програмния период 2007 – 2013 г. на 100% съфинансиране за допустимите разходи и предсрочно освобождаване на последните 5% от оставащите плащания от ЕС, които е трябвало да бъдат задържани до приключването на програмите;

И.  като има предвид, че регламентът беше приет, с цел да се отговори възможно най-бързо на тежка кризисна ситуация и да се гарантира, че Гърция разполага с достатъчно финансиране за завършване на проектите в рамките на програмния период 2007 – 2013 г. и за започване на изпълнението в рамките на текущия период;

Й.  като има предвид, че съгласно член 152, параграф 6, алинея втора Гърция трябваше да представи на Комисията до края на 2016 г. доклад относно прилагането на разпоредбите, отнасящи се до прилагането на 100-процентната ставка на съфинансиране и до тавана за плащанията за програмите в края на програмния период;

К.  като има предвид, че ЕС плати също 95% от общата стойност на инвестициите за финансовия период 2007 – 2013 г. в Гърция (вместо максимума от 85%, който е обичайно приложим) чрез така наречената „допълнителна“ мярка, Регламент (ЕС) 1311/2011;

Л.  като има предвид, че през октомври 2015 г. беше въведена обособена сметка, в която бяха прехвърлени всички финансови средства, разпределени за финансирането на финансирани от ЕС проекти, за да се осигури, че тези средства се използват само за плащания на бенефициери и операции по оперативните програми;

М.  като има предвид, че Гърция също така получаваше помощ от 2011 г. насам посредством работната група на Комисията за Гърция, предоставяща техническа помощ за процеса на реформи в страната, и от 2015 г. насам чрез Службата за подкрепа на структурните реформи, предоставяща помощ за подготовката, разработването, прилагането и оценката на реформите за повишаване на растежа; като има предвид, че Регламент (ЕС) 2017/825 за създаване на Програма за подкрепа на структурните реформи (ППСР) за периода 2017 – 2020 г. влезе в сила на 20 май 2017 г. и бележи важен момент за ангажиментите на Службата за подкрепа на структурните реформи към заинтересованите държави членки, включително Гърция;

1.  отново подчертава важната роля, която играе политиката на сближаване за постигане на целите на ЕС за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, като води борба с безработицата, намалява неравенствата, укрепва конкурентоспособността на всички региони на ЕС, изразява европейската солидарност и допълва другите политики; припомня още, че европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ) са най-големият източник на преки инвестиции в Гърция;

2.  приема за сведение доклада относно използването на сумите по силата на Регламент (ЕС) 2015/1839, свързани с програмния период 2007 – 2013 г., който трябваше да бъде изготвен до края на 2016 г.; отбелязва, че докладът е бил внесен от гръцките власти през месец май 2017 г. и е предоставен на Парламента през декември 2017 г. след неколкократни искания; оценява факта, че Комисията е предоставила на Парламента предварителна оценка на списъка от 181 приоритетни проекта, възлизащи на 11,5 млрд. EUR и равняващи се на около 55% от общия размер на средствата по ЕФРР, КФ и ЕСФ за Гърция за периода 2007 – 2013 г., 118 от които вече са успешно изпълнени до края на програмния период, а 24 се считат за поетапно прекратени;

3.  подчертава, че според данните, предоставени в посочения по-горе доклад, след приемането на регламента по отношение на специфичните мерки за Гърция прякото въздействие върху ликвидността през 2015 г. е било 1 001 709 731,50 EUR, а предоставените финансови средства за 2016 г. възлизат на 467 674 209,45 EUR; освен това отбелязва, че заедно с увеличението на първоначалното предварително финансиране за програмния период 2014 – 2020 г. Гърция е получила около 2 млрд. EUR в периода 2015 – 2016 г.;

4.  оценява факта, че платените суми са били насочени към широк кръг от проекти: транспорт и други инфраструктури (околна среда, туризъм, култура, възстановяване на градски и селски райони, социални инфраструктури), проекти, свързани с информационното общество, и действия за развитие на човешките ресурси; в допълнение приветства факта, че 63% от общия размер на плащанията за проекти за държавна помощ са се отнасяли до помощта за предприятия и бизнес проекти, които пряко допринасят за конкурентоспособността и намаляването на предприемаческия риск, а 37% засягат действия за държавна помощ за инфраструктурни проекти, допълващи договореностите в областта на пазарните условия и бизнес подобренията;

5.  оценява факта, че докладът, представен от гръцките органи, признава, че увеличаването на ликвидността е представлявало в същото време повишение на финансовите приходи с приблизително 1,5 млрд. EUR и на програмата за публични инвестиции за 2015 – 2016 г.;

6.  приветства въздействията на мерките по отношение на засилването на стопанската дейност, нормализирането и консолидирането на оборота и текущите активи на значителен брой предприятия, създаването и запазването на работни места, както и приключването на важни производствени съоръжения, отразено също така в значително въздействие върху данъчните приходи в бюджета;

7.  разбира, че средствата, платени от ЕС в резултат на изпълнението на регламента, са използвани през 2015 г. за приключването на проекти по оперативните програми до края на периода на допустимост, както и че през 2016 г. останалата сума, която е платена наред с национални ресурси, също е допринесла за завършването на други проекти;

8.  оценява факта, че гръцките органи са реорганизирали класификацията на проекти и са определили основните проекти, които да бъдат избрани за завършване; подчертава, че това значително е спомогнало да се преодолеят институционалните и административните пречки и да се определят приоритетни действия, които да се извършат без по-нататъшно забавяне, като по този начин също се предотвратят финансови корекции; приветства факта, че финансовите средства, изплатени от ЕС по Регламент (ЕС) 2015/1839, значително са намалили броя на проектите, декларирани като незавършени; отбелязва, че в сравнение с програмния период 2000 – 2006 г., през който не са приключени около 900 проекта, 79 проекта все още не са завършени към момента на подаване на окончателните искания за програмния период 2007 – 2013 г., но се очаква те да бъдат завършени с използването на национални средства;

9.  подчертава, че усвояването на структурните фондове значително се е подобрило и че в края на март 2016 г. процентът на плащанията в Гърция за програмния период 2007 – 2013 г. е бил над 97%[5]4, и че според състоянието на изпълнението на общите плащания и непогасените бюджетни задължения („reste à liquider“ – RAL) за програмите за периода 2007 – 2013 г. към 31 март 2018 г. Гърция няма непогасени бюджетни задължения по функция 1б5; приветства факта, че Гърция е първата държава членка, напълно усвоила наличните ресурси и достигнала 100% равнище на усвояване, сравнено със средните за ЕС 96%;

10.  признава обаче, че степента на усвояване дава само ориентировъчна информация и че акцентът върху усвояването на средствата не следва да бъде за сметка на ефективността, добавената стойност и качеството на инвестициите; отбелязва, че специфичните мерки са от макроикономическо естество и е трудно въздействията им да бъдат проследени до отделните проекти;

11.  припомня, че ЕСИ фондове имат значително въздействие върху БВП и други показатели в няколко държави членки, както и върху социалното, икономическо и териториално сближаване като цяло, и че инвестициите, финансирани от политиката на сближаване и политиката за развитие на селските райони в Гърция, е изчислено, че са увеличили БВП през 2015 г., в края на предходния програмен период, с над 2% над нивото, което би било при липсата на предоставеното финансиране; припомня, че използването на структурните фондове на ЕС винаги трябва да се съсредоточава върху постигането на целите, залегнали в Договорите, и на същинска добавена стойност на ЕС, да е насочено към приоритетите на ЕС и да излиза извън рамките на обикновения растеж на БВП;

12.  приема за сведение главно количествения анализ на доклада, представен от гръцките органи относно използването на сумите по силата на Регламент (ЕС) 2015/1839, свързани с програмния период 2007 – 2013 г., изпълняващ правните изисквания; признава, че въздействието на специфичните мерки не може да бъде отделено от цялостното влияние на ЕСИ фондове в Гърция, но счита, че качествена оценка, макар и трудна за извършване, би спомогнала за допълване на анализа и за разбиране на постигнатите резултати; насърчава Комисията да предоставя повече информация от гледна точка на повишената конкурентоспособност и производителност и устойчивостта в социален и екологичен аспект;

13.  оценява факта, че съгласно окончателните данни, съобщени на Комисията на 31 декември 2016 г., размерът на исканията за плащания от гръцките органи е бил 1,6 млрд. EUR и че Гърция е показала, към 31 март 2018 г., 28% равнище на изпълнение за програмния период 2014 – 2020 г.[6]6, което я извежда сред държавите членки с най-добри резултати като цяло, независимо от някои разлики, които следва да се отбележат относно нивото на разбивка или процента на усвояване по фондове; подкрепя приемането на Регламент 2015/2839 като важна мярка, подходяща за предоставянето на съобразена с потребностите помощ в критичен момент за Гърция; приветства факта, че както се изисква, допълнителното предварително финансиране е било изцяло обхванато от междинните искания за плащане по линия на ЕФРР и КФ, но отбелязва, че то не е било изцяло обхванато по линия на Европейския социален фонд (около 4%), нито по линия на Европейския фонд за морско дело и рибарство;

14.  отбелязва важността на съответните структурни реформи; признава положените усилия и приканва Гърция да продължи да се възползва в пълна степен от възможностите за подпомагане в рамките на ППСР с цел създаване на здрава бизнес среда за ефикасното и ефективно използване на ЕСИ фондове и за увеличаване до максимум на тяхното социално-икономическо въздействие;

15.  признава, че чрез подпомагане на публичните инвестиции и разгръщане на инвестициите на ЕС по гъвкав начин, чрез препрограмирането на средства или чрез повишаване на процента на съфинансиране, регионалната политика е смекчила въздействието на финансовата криза и на непрекъснатата фискална консолидация в няколко държави членки; подчертава в този контекст значението на осигуряването на подходящо финансиране за нея в следващата многогодишна финансова рамка; въпреки това отново изтъква, че политиката на сближаване следва да бъде разглеждана като основния инвестиционен инструмент и като катализатор за привличане на допълнително публично и частно финансиране, и че подобни мерки, водещи до намаляване на квотите на националното съфинансиране, необходими за получаване на финансирането за оперативните програми, финансирани от структурните фондове, за Гърция или за други държави членки, следва да бъдат предвиждани само в изключителни случаи и, преди тяхното приемане и въвеждане, следва да бъдат разглеждани от перспективата на тяхната ефективност и да бъдат надлежно обосновани;

16.  отбелязва, че някои региони са изправени пред трудности при съфинансирането на проекти в рамките на ЕСИ фондове; следователно призовава Комисията да разгледа спешно, в контекста на европейския семестър и на Пакта за стабилност и растеж, отражението върху изчисляването на бюджетните дефицити на регионалните инвестиции, съфинансирани от ЕСИ фондове, особено тези в по-слабо развитите региони;

17.  напомня на гръцките органи значението на осигуряването на подходяща комуникация и видимост на инвестициите по ЕСИ фондове;

18.  приветства предварителната оценка, че се очаква програмният период 2007 – 2013 г. да бъде приключен без загуба на средства за Гърция; приканва Комисията да информира Парламента относно резултатите от процеса на приключване, които се очаква да бъдат завършени през първата половина на 2018 г., както и да предостави актуализирана информация за проектите, които ще бъдат приключени с национални средства, и за проектите, останали неприключени към 31 март 2018 г.;

19.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

  • [1]  ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 320.
  • [2]  OВ L 270, 15.10.2015 г., стp. 1.
  • [3]  OВ L 129, 19.5.2017 г., стр. 1.
  • [4]  Атина, май 2017 г.
  • [5] 4 Работен документ на службите на Европейската комисия „Последваща оценка на ЕФРР и на Кохезионния фонд за периода 2007 – 2013 г.“
    5 Състояние на изпълнението на общите плащания и равнището на „reste à liquider“ (RAL) за функция lб (програми 2007 – 2013 г.) — Определяне на национални органи и състояние на изпълнението на междинните плащания по оперативните програми от ЕСИФ за периода 2014 – 2020 г. (състояние към 31 март 2018 г.).
  • [6] 6 Състояние на изпълнението на общите плащания и равнището на „reste à liquider“ (RAL) за функция lб (програми 2007 – 2013 г.) — Определяне на национални органи и състояние на изпълнението на междинните плащания по оперативните програми от ЕСИФ за периода 2014 – 2020 г. (състояние към 31 март 2018 г.).

ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

20.6.2018

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

36

2

0

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Pascal Arimont, Franc Bogovič, Victor Boştinaru, Mercedes Bresso, Andrea Cozzolino, Rosa D’Amato, John Flack, Aleksander Gabelic, Michela Giuffrida, Ivan Jakovčić, Marc Joulaud, Constanze Krehl, Sławomir Kłosowski, Louis-Joseph Manscour, Martina Michels, Iskra Mihaylova, Andrey Novakov, Konstantinos Papadakis, Mirosław Piotrowski, Stanislav Polčák, Liliana Rodrigues, Ruža Tomašić, Ramón Luis Valcárcel Siso, Ángela Vallina, Monika Vana, Matthijs van Miltenburg, Lambert van Nistelrooij, Derek Vaughan, Kerstin Westphal, Joachim Zeller

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

John Howarth, Elsi Katainen, Tunne Kelam, Ivana Maletić, Bronis Ropė, Milan Zver

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване

Jonathan Bullock, Andrzej Grzyb

ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

36

+

ALDE

Ivan Jakovčić, Elsi Katainen, Iskra Mihaylova, Matthijs van Miltenburg

ECR

John Flack, Sławomir Kłosowski, Mirosław Piotrowski, Ruža Tomašić

EFDD

Rosa D'Amato

GUE/NGL

Martina Michels, Ángela Vallina

PPE

Pascal Arimont, Franc Bogovič, Andrzej Grzyb, Marc Joulaud, Tunne Kelam, Ivana Maletić, Lambert van Nistelrooij, Andrey Novakov, Stanislav Polčák, Ramón Luis Valcárcel Siso, Joachim Zeller, Milan Zver

S&D

Victor Boştinaru, Mercedes Bresso, Andrea Cozzolino, Aleksander Gabelic, Michela Giuffrida, John Howarth, Constanze Krehl, Louis-Joseph Manscour, Liliana Rodrigues, Derek Vaughan, Kerstin Westphal

VERTS/ALE

Bronis Ropė, Monika Vana

2

-

EFDD

Jonathan Bullock

NI

Konstantinos Papadakis

0

0

 

 

Легенда на използваните знаци:

+  :  „за“

-  :  „против“

0  :  „въздържал се“

Последно осъвременяване: 29 август 2018 г.
Правна информация - Политика за поверителност