Процедура : 2017/2254(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A8-0257/2018

Внесени текстове :

A8-0257/2018

Разисквания :

PV 12/09/2018 - 16
CRE 12/09/2018 - 16

Гласувания :

PV 13/09/2018 - 10.12
Обяснение на вота

Приети текстове :

P8_TA(2018)0354

ДОКЛАД     
PDF 996kWORD 122k
10.7.2018
PE 613.613v02-00 A8-0257/2018

относно Европейски план за действие „Едно здраве“ срещу антимикробната резистентност (АМР)

(2017/2254(INI))

Комисия по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните

Докладчик: Карин Каденбах

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
 ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ
 СТАНОВИЩЕ на комисията по промишленост, изследвания и енергетика
 СТАНОВИЩЕ на комисията по земеделие и развитие на селските райони
 ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ
 ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно Европейски план за действие „Едно здраве“ срещу антимикробната резистентност (АМР)

(2017/2254(INI))

Европейският парламент,

–  като взе предвид член 168 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

–  като взе предвид насоките на Световната здравна организация (СЗО) от 2017 г. относно употребата на значимите в медицински аспект антимикробни средства при животните, отглеждани за производство на храни,

–  като взе предвид доклада на Федерацията на ветеринарите в Европа от 29 февруари 2016 г., в който се предоставят отговори на въпроси на Европейската агенция по лекарствата (EMA) и Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ) относно употребата на антимикробни средства при животните, отглеждани за производство на храни,(1)

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 17 юни 2016 г. относно следващите стъпки в рамките на подход „Едно здраве“ за борба с антимикробната резистентност,

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 17 юни 2016 г. относно укрепването на баланса във фармацевтичните системи в ЕС и неговите държави членки,

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 6 юни 2011 г., озаглавени „Имунизациите в детска възраст: успехи и предизвикателства, свързани с имунизациите в детска възраст в Европа, и перспективи“, приети от министрите на здравеопазването на държавите – членки на ЕС,

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 6 декември 2014 г. относно ваксинирането като ефективен инструмент в областта на общественото здравеопазване,

–  като взе предвид своята резолюция от 19 май 2015 г., озаглавена „По-безопасно здравно обслужване в Европа: подобряване на безопасността на пациентите и борбата с антимикробната резистентност“(2),

–  като взе предвид своята резолюция от 11 декември 2012 г., озаглавена „Предизвикателството на микробите – нарастващата опасност от антимикробна резистентност“(3),

–  като взе предвид Решение № 1082/2013/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2013 г. за сериозните трансгранични заплахи за здравето и за отмяна на Решение № 2119/98/ЕО(4),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 29 юни 2017 г., озаглавено „Европейски план за действие „Едно здраве“ срещу антимикробната резистентност“ (COM(2017)0339),

–  като взе предвид своята резолюция от 26 ноември 2015 г. относно нова стратегия за хуманно отношение към животните за периода 2016 – 2020 г.(5),

–  като взе предвид глобалния план за действие на Световната здравна организация (СЗО) в областта на ваксините (GVAP), приет от 194 държави – членки на Световната здравна асамблея, през май 2012 г.,

–  като взе предвид Европейския план за действие на СЗО в областта на ваксините (EVAP) за периода 2015 – 2020 г.,

–  като взе предвид документа от общ интерес, озаглавен „The Role of the European Food Safety Authority (EFSA) in the Fight against Antimicrobial Resistance (AMR)“ (Ролята на Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ) в борбата срещу антимикробната резистентност (АМР)), публикуван във вестник „Food Protection Trends“ през 2018 г.,

–  като взе предвид Пътната карта на Комисията за стратегически подход към фармацевтичните продукти в околната среда и настоящия проект за стратегическия подход(6),

–  като взе предвид политическата декларация на ООН на срещата на високо равнище на Общото събрание на ООН от 21 септември 2016 г. относно антимикробната резистентност,

–  като взе предвид доклада на Световната банка от март 2017 г., озаглавен „Резистентни към лекарствените средства инфекции: заплаха за нашето икономическо бъдеще“,

–  като взе предвид предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2013 г. относно ветеринаромедицинските продукти (COM(2014) 0558),

–  като взе предвид доклада на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) от септември 2015 г., озаглавен „Антимикробната резистентност в държавите от Г7 и извън тях: икономически въпроси, политики и варианти за действие“,

–  като взе предвид съвместното научно становище на EMA/ЕОБХ относно мерките за намаляване на необходимостта от използване на антимикробни средства в животновъдството в Европейския съюз и произтичащото от това въздействие върху безопасността на храните (т.нар. становище „RONAFA“),

–  като взе предвид резолюцията от 29 май 2017 г. на Седемнадесетата световна здравна асамблея относно подобряването на профилактиката, диагностиката и клиничното управление на сепсиса,

–  като взе предвид първия съвместен доклад на Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията (ECDC), ЕОБХ и ЕМА, публикуван през 2015 г. (JIACRA I), и втория им съвместен доклад (JIACRA II), публикуван през 2017 г., относно интегрирания анализ на употребата на антимикробни средства и наличието на антимикробна резистентност при бактерии при хора и отглеждани за производство на храни животни,

–  като взе предвид своята резолюция от 2 март 2017 r. относно възможностите на ЕС за подобряване на достъпа до медикаменти(7),

–  като взе предвид доклада на ECDC от 2016 г. относно наблюдаването на антимикробната резистентност в Европа,

–  като взе предвид Обобщения доклад на Европейския съюз относно антимикробната резистентност в зоонозните и индикаторните бактерии при хората и животните и в храните през 2016 г., изготвен от ECDC и ЕОБХ(8),

–  като взе предвид член 52 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните, както и становищата на комисията по промишленост, изследвания и енергетика и комисията по земеделие и развитие на селските райони (A8-0257/2018),

А.  като има предвид, че прекомерната и неправилна употреба на антибиотици, и по-специално в животновъдството (антибиотици, използвани за профилактика и за стимулиране на растежа), и недостатъчният контрол върху инфекциите в хуманната и ветеринарната медицина постепенно превръщат антимикробната резистентност (АМР) в огромна заплаха за здравето на хората и на животните;

Б.  като има предвид, че по приблизителни оценки най-малко 20% от инфекциите, свързани с медицинско обслужване (ИСМО), могат да се предотвратят чрез устойчиви и многостранни програми за профилактика и контрол на инфекциите(9);

В.  като има предвид, че разумното използване на антибиотици, както и профилактиката и контролът на инфекциите във всички сектори на здравеопазването, включително здравето на животните, са крайъгълни камъни на ефективното предотвратяване на развитието и предаването на резистентни на антибиотици бактерии;

Г.  като има предвид, че 50% от антибиотиците, предписани на хора, са неефективни, а 25% от антибиотиците, потребявани от хора, не са правилно назначени; като има предвид, че 30% от хоспитализираните пациенти употребяват антибиотици и че устойчивите на полимедикаментозно лечение бактерии представляват особена заплаха в болниците, домовете за възрастни хора и при пациентите, грижата за които изисква устройства като вентилатори и венозни катетри;

Д.  като има предвид, че антибиотиците продължават да се използват в животновъдството за профилактика на заболявания и като компенсация за слабата хигиена, а не в случаи на необходимост по предписание, което допринася за възникването при животните на резистентни на антимикробни средства бактерии, които могат да се предават на хората;

Е.  като има предвид наличието на взаимовръзка между установената резистентност към антибиотици у животните, отглеждани за производство на храни (напр. бройлери), и факта, че голяма част от бактериалните инфекции при хората възникват при обработка, приготвяне и консумация на месо от такива животни, беше потвърдено също така от агенциите на ЕС(10);

Ж.  като има предвид, че неправилната употреба на антибиотици подкопава ефективността им и води до разпространяване на високорезистентни микроби, които са резистентни по-специално към използваните като последно средство за лечение антибиотици; като има предвид, че според данни, предоставени от ОИСР, АМР може да причинява приблизително 700 000 смъртни случая годишно; като има предвид, че 25 000 от тези смъртни случаи са в ЕС, а останалите – извън ЕС, което означава, че сътрудничеството в политиката за развитие и координирането и наблюдението на АМР на международно равнище са от ключово значение;

З.  като има предвид, че АМР би могла да предизвика до 10 милиона смъртни случаи годишно през 2050 г., ако не се предприемат действия; като има предвид, че 9 милиона от този приблизително изчислен брой смъртни случаи биха възникнали извън ЕС в развиващите се държави, и по-специално в Азия и Африка; като има предвид, че инфекциите и резистентните бактерии се разпространяват лесно и че следователно съществува належаща необходимост от действия на световно равнище;

И.  като има предвид, че ваксините и инструментите за бърза диагностика (RDT) имат потенциал да ограничават злоупотребата с антибиотици; като има предвид, че RDT дават възможност на здравните специалисти бързо да диагностицират бактериална или вирусна инфекция и следователно да намалят неправилната употреба на антибиотици и риска от развиване на резистентност(11);

Й.  като има предвид, че вследствие на постоянното разпространение на високорезистентни бактерии в бъдеще може да се окаже невъзможно предоставянето на добро здравно обслужване при инвазивни операции или добре установени лечения за някои групи пациенти, които се нуждаят от лъчетерапия, химиотерапия и трансплантации;

К.  като има предвид, че бактериите са в процес на непрекъснато развитие, че научноизследователската и развойната дейност (НИРД) и регулаторните среди са комплексни, че някои специфични инфекции са редки и че очакваната възвращаемост от новите антимикробни средства остава ограничена;

Л.  като има предвид, че ИСМО се дължат на липсата на превантивни мерки, което води до резистентни на антибиотици бактерии и лоши хигиенни практики, особено в болниците; като има предвид, че според оценките на ECDC приблизително 4 милиона пациенти годишно в ЕС развиват ИСМО и че пряката последица от тези инфекции са приблизително 37 000 смъртни случая годишно; като има предвид, че e възможно броят на смъртните случаи дори да е по-голям; като има предвид, че посоченият по-рано брой от 25 000 смъртни случая годишно в Съюза се оказва много по-нисък от действителния брой;

М.  като има предвид, че липсата на достъп до ефективни антибиотици в развиващите се държави все още предизвика повече смъртни случаи, отколкото AMR; като има предвид, че действията за справяне с АМР, които твърде силно се съсредоточават върху ограничаването на достъпа до антибиотици, могат да изострят вече тежката криза с липсата на достъп до лекарства, която днес причинява повече от един милион смъртни случая годишно при децата под петгодишна възраст; като има предвид, че действията за преодоляване на АМР трябва да имат за цел да гарантират устойчив достъп до лекарства за всички, което означава достъп за нуждаещите се, но без прекомерна употреба за никого;

Н.  като има предвид, че в различни държави членки се отбелязват бързо повишаващи се равнища на мултирезистентни гъбички, които водят до рязко удължаване на срока на хоспитализация и по-високи равнища на смъртност сред заразените пациенти; като има предвид, че Американският център за контрол и профилактика на заболяванията насочи вниманието към проблема; като има предвид, че е видимо отсъствието на този специфичен въпрос в Европейския план за действие „Едно здраве“ срещу АМР;

О.  като има предвид, че активните програми за скриниг, използващи RDT, доказано имат значителен принос за управлението на ИСМО и намаляването на разпространението им в болниците и между пациентите(12);

П.  като има предвид, че е доказано, че употребата на антибиотични съединения в неклинични потребителски продукти увеличава риска от генериране на резистентни на лекарства щамове на бактерии(13);

Р.  като има предвид, че добрата хигиена на ръцете под формата на ефикасно измиване и подсушаване на ръцете може да допринесе за предотвратяване на АМР и на предаването на инфекциозни заболявания;

С.  като има предвид, че използването на медицински изделия може да предотвратява инфекциите на хирургичното място и следователно да предотвратява и контролира развиването на АМР(14);

Т.  като има предвид, че съществуват успешни примери за програми, които са подобрили достъпа до лекарства срещу ХИВ, туберкулоза и малария в световен мащаб;

У.  като има предвид, че вътрешноболничните инфекции представляват голяма заплаха за запазването и гарантирането на основните здравни грижи навсякъде по света;

Ф.  като има предвид, че ако настоящата тенденция се запази, до 2050 г. АМР може да причинява повече смъртни случаи от рака(15);

Х.  като има предвид, че ECDC и ЕОБХ потвърдиха отново, че АМР е една от най-големите заплахи за общественото здраве(16);

Ц.  като има предвид, че резистентната на лекарства туберкулоза е водещата причина за смърт от АМР;

Ч.  като има предвид, че в доклада си от март 2017 г. Световната банка предупреждава, че до 2050 г. резистентните на лекарства инфекции биха могли да причинят глобални икономически вреди, аналогични на тези от финансовата криза от 2008 г.;

Ш.  като има предвид, че АМР може да се счита и приема като заплаха както за здравето на хората, животните и планетата и като пряка заплаха за постигането на някои от целите за устойчиво развитие (ЦУР), определени в Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие, включително, но и не само, ЦУР1, ЦУР2, ЦУР3 и ЦУР6;

Щ.  като има предвид, че целите на подхода „Едно здраве“ са да се гарантира, че лечението на инфекции при хората и животните остава ефективно, да се предотврати появата и разпространението на АМР и да се засили разработването и наличността на нови ефикасни антимикробни средства в ЕС и останалата част от света;

АА.  като има предвид, че в заключенията на Съвета относно следващите стъпки в рамките на подход „Едно здраве“ за борба с антимикробната резистентност(17) Комисията и държавите членки се приканват, в рамките на мрежата „Едно здраве“ относно АМР, да съгласуват програмите за стратегически изследвания на съществуващите инициативи за НИРД на ЕС относно нови антибиотици, алтернативи и диагностика;

АБ.  като има предвид, че Хартата на основните права на Европейския съюз признава основното право на гражданите на закрила на здравето и на медицински грижи; като има предвид, че правото на здравеопазване представлява икономическото, социалното и културното право на универсални минимални стандарти за здравни грижи, полагащи се на всички физически лица;

АВ.  като има предвид, че ключов стълб на всяка стратегия на ЕС за АМР трябва да бъде гарантирането на постоянно обучение на здравните специалисти по отношение на най-новите развития в научните изследвания и най-добрите практики във връзка с профилактиката и разпространението на АМР;

АГ.  като има предвид, че според приблизителните оценки на Световната здравна асамблея сепсисът – синдромна реакция на инфекциозни болести – причинява всяка година приблизително 6 милиона смъртни случаи по цял свят, по-голямата част от които са предотвратими;

АД.  като има предвид, че съгласно съвместния си мандат ECDC, ЕОБХ и EMA работят понастоящем по осигуряването на показатели за резултатите по отношение на АМР и консумацията на антимикробни средства от животните, отглеждани за производство на храни, и от хората;

АЕ.  като има предвид, че природата ни предоставя изобилие от мощни антибиотици, които биха могли да бъде оползотворени в много по-голяма степен, отколкото понастоящем;

АЖ.  като има предвид, че най-новите данни на EMA показват, че действията за намаляване на употребата на антимикробни средства във ветеринарната медицина са непоследователни в рамките на ЕС(18); като има предвид, че някои държави членки за кратък период са постигнали значителни намаления в употребата на антимикробни средства във ветеринарната медицина благодарение на амбициозни национални политики, както е видно от редица мисии за установяване на фактите, извършени от Дирекция „Одити и анализи в областта на здравеопазването и храните“ на Европейската комисия(19);

АЗ.  като има предвид, че АМР представлява трансгранична заплаха за здравето, но че ситуацията се различава значително в отделните държави членки; като има предвид, че Комисията трябва следователно да определи и да предприеме действия в области с висока европейска добавена стойност, като същевременно зачита правомощията на държавите членки, които отговарят за определянето на своите политики в областта на здравеопазването;

АИ.  като има предвид, че ефективните действия срещу АМР трябва да са част от по-широка международна инициатива с участието на възможно най-много международни институции, агенции и експерти, както и на частния сектор;

АЙ.  като има предвид, че основните причини за АМР са, наред с другите, неподходящата употреба и злоупотребата с антимикробни средства, слабостта на системите за осигуряване на качеството на лекарствата, употребата на антимикробни средства в животновъдството за насърчаване на растежа или предотвратяване на болести, недостатъците в профилактиката и контрола на инфекциите и слабостите в системите за надзор;

АК.  като има предвид, че пациентите следва да имат достъп до здравеопазване и възможности за лечение, включително допълващи и алтернативни лечения и лекарства, по свой избор и предпочитание;

АЛ.  като има предвид, че според приблизителните оценки разходите по предприемането на действия в световен мащаб относно АМР възлизат на до 40 милиарда щатски долара за 10-годишен период;

АМ.  като има предвид, че свързаните с АМР предизвикателства ще нараснат през следващите години, а ефективните действия разчитат на непрекъснати междусекторни инвестиции в публични и частни научни изследвания и иновации, така че да могат да бъдат разработени по-добри инструменти, продукти и изделия, нови лечения и алтернативни подходи в съответствие с подхода „Едно здраве“;

АН.  като има предвид, че от Петата до Седмата рамкова програма (FP5-FP7) бяха инвестирани повече от 1 милиард евро в научни изследвания в областта на АМР и че в рамките на „Хоризонт 2020“ досега вече е мобилизиран общ бюджет в размер на над 650 милиона евро; като има предвид, че Комисията пое ангажимент да инвестира над 200 милиона евро в областта на АМР през последните три години от програмата „Хоризонт 2020“;

АО.  като има предвид, че различни инструменти за финансиране по линия на „Хоризонт 2020“ ще доведат до резултати от научни изследвания по отношение на АМР, и по-специално:

–  Инициативата за иновативни лекарства (ИИЛ), с акцент върху всички аспекти на разработването на антибиотици, в т.ч. научни изследвания за механизмите на АМР, откриване на нови лекарства, разработване на лекарства и икономически и административни аспекти, като седем текущи проекта са в рамките на програмата ND4BB („New Drugs for Bad Bugs“ –Нови лекарства за лошите микроби) с общ бюджет от над 600 милиона евро, финансирани от Комисията и от непарични вноски от предприятията;

–  Партньорската програма за клинични изпитвания между европейските и развиващите се страни (EDCTP), с акцент върху разработването на нови и подобрени лекарствени продукти, ваксини, микробициди и диагностика за борба с ХИВ/СПИН, туберкулоза и малария, с 32 текущи проекта на стойност повече от 79 милиона евро;

–  Инициативата за съвместно планиране относно АМР (JPIAMR), която акцентира върху консолидирането на иначе разпокъсаните национални научноизследователски дейности, с текущи проекти на стойност 55 милиона евро;

–  Европейският научноизследователски съвет с неговите управлявани от научните изследователи или „отдолу нагоре“ изследователски проекти;

–  Финансовият механизъм в областта на заразните болести „InnovFin“ за проекти, които са близо до пазарна реализация, с отпуснати седем заема към настоящия момент на обща стойност 125 милиона евро;

–  Инструментът за МСП и „Бърз път към иновации“ (БПИ), които подпомагат МСП в разработването на новаторски решения и инструменти за профилактика, диагностика и лечение на инфекциозни заболявания и подобряват контрола над инфекциите, с 36 свързани с АМР проекта и бюджет от повече от 33 милиона евро;

АП.  като има предвид, че повече от 20 нови класове антибиотици бяха разработени до 60-те години на миналия век, но че оттогава насам е разработен само един нов клас антибиотици въпреки разпространението и развитието на нови резистентни бактерии; като има предвид освен това, че съществува ясно доказателство за устойчивостта към новите средства в рамките на съществуващите класове антибиотици;

АР.  като има предвид, че са налице положителни странични ефекти от новите антимикробни средства за общественото здраве и науката;

АС.  като има предвид, че използването на антибиотици за зоотехнически цели, например като стимулатори на растежа, представлява неправилна употреба на тези здравни продукти и се осъжда от всички международни здравни организации, които препоръчват забраната на този вид използване като част от борбата с АМР; като има предвид, че използването на антибиотици като стимулатори на растежа при животните, отглеждани за производство на храни, е забранено в ЕС от 2006 г.;

АТ.  като има предвид, че на множество заболявания, причинявани от микроби, може ефективно да се противодейства не с антибиотици, които водят до резистентност към лекарства, а с ранна диагностика, комбинирана с нови и съществуващи лекарства и други методи и практики на лечение, разрешени в ЕС, като така се спасява животът на милиони хора и животни в целия ЕС;

АУ.  като има предвид, че разминаването между засилващата се АМР и разработването на нови антимикробни средства се увеличава; като има предвид, че към 2050 г. резистентните на лекарства заболявания биха могли да са причина за 10 милиона смъртни случая годишно в целия свят; като има предвид, че съгласно приблизителните оценки всяка година в ЕС най-малко 25 000 души умират от инфекции, причинени от резистентни бактерии, като годишните разходи от това възлизат на 1,5 милиарда евро, докато през последните 40 години е разработен само един нов клас антибиотици;

АФ.  като има предвид, че за да продължат да бъдат ефективни антибиотиците, предвидени изключително за хуманна употреба, и за да се сведат до минимум рисковете от появата на АМР по отношение на тези антибиотици от критично важно значение, трябва да се забрани употребата на някои групи антибиотици във ветеринарната медицина; като има предвид, че Комисията следва да определи антибиотиците или групите антибиотици, които да бъдат предназначени единствено за лечението на определени инфекции при хората;

АХ.  като има предвид, че политическата декларация, подкрепена от държавните ръководители на Общото събрание на ООН в Ню Йорк през септември 2016 г., и Глобалният план за действие от май 2015 г. са знак за ангажираността в световен план да се приеме широкообхватен координиран подход в редица сектори за справяне с основните причини за антимикробната резистентност;

АЦ.  като има предвид, че често цитираните 25 000 смъртни случая в ЕС годишно и свързаните разходи от над 1,5 милиарда евро датират от 2007 г. и че е необходима постоянно актуализирана информация относно реалната тежест на АМР; подчертава, че мащабът на проблема е доказателство за ясната нужда от Европейски план за действие „Едно здраве“ срещу АМР;

ЕС като регион на най-добри практики

1.  счита, че за да се предприемат достатъчни стъпки за справяне с АМР, принципът за „Едно здраве“ трябва да има централна роля, отразявайки факта, че здравето на хората, здравето на животните и околната среда са взаимосвързани и че заболяванията се предават от хората на животните и обратно; в тази връзка подчертава, че спрямо заболяванията трябва да се предприемат действия и при хората, и при животните, като се вземат специално предвид хранителната верига и околната среда, която може да бъде друг източник на резистентни микроорганизми; подчертава важната роля на Комисията за координиране и наблюдение на националните планове за действие, изпълнявани от държавите членки, и значението на междуведомственото сътрудничество;

2.  подчертава необходимостта от определяне на срокове за Европейския план за действие „Едно здраве“; призовава Комисията и държавите членки да включат измерими и обвързващи цели по отношение на АМР както в Европейския план за действие „Едно здраве“, така и в националните планове за действие, за да се даде възможност за сравнителен анализ;

3.  подчертава, че правилната и разумна употреба на антимикробните средства е от съществено значение за ограничаване на възникването на АМР в хуманното здравеопазване, животновъдството и аквакултурите; подчертава, че има значителни разлики в начините, по които държавите членки подхождат към и се борят срещу АМР, поради което координирането на националните планове със специфични цели придобива ключово значение; изтъква, че Комисията изпълнява ключова роля в координирането и наблюдението на националните стратегии; подчертава необходимостта от междусекторно (особено в следващата рамкова програма на ЕС за научни изследвания и иновации (9РП)) и обхващащо различните компоненти на околната среда прилагане на подхода „Едно здраве“, което все още не е постигнато в достатъчна степен в плана за действие на Комисията; настоява използването на антибиотици за профилактични цели във ветеринарната медицина да бъде стриктно регламентирано в съответствие с разпоредбите на бъдещия регламент  относно ветеринарномедицинските продукти;

4.  препоръчва новосъздадената мрежа „Едно здраве“ и съвместното действие на ЕС относно АМР и инфекциите, свързани с медицинското обслужване, да включват, освен държавите членки, и други съответни основни заинтересовани страни;

5.  призовава Комисията да извърши и публикува средносрочна оценка и последваща оценка на Плана за действие „Едно здраве“ и да включи всички свързани заинтересовани страни в процедурата по оценяване;

6.  подчертава, че съвместното действие на ЕС за справяне с нарастващата заплаха за здравето на хората и животните и за околната среда от резистентните към антибиотици бактерии може да бъде успешно само ако се основава на стандартизирани данни; призовава Комисията в тази връзка да разработи и предложи подходящи процедури и показатели за измерване и сравняване на напредъка в борбата срещу АМР и да осигури представянето и оценката на стандартизирани данни;

7.  отбелязва, че наскоро приетите показатели на ЕС в помощ на държавите членки да наблюдават своя напредък в борбата срещу АМР акцентират единствено върху употребата на антибиотици, без да отразяват целесъобразността на тази употреба; призовава ECDC да измени съответно показателите на ЕС;

8.  призовава Комисията да събира данни и докладва относно количеството произвеждани антибиотици от производителите;

9.  призовава Комисията и държавите членки да съгласуват надзора, наблюдението и докладването относно моделите на АМР и резистентните на антимикробни средства патогени и да подават тези данни в Глобалната система за наблюдение на антимикробната резистентност (GLASS); подчертава освен това, че системното събиране на всички съответни и сравними данни относно обема на продажбите е от изключително значение; призовава Комисията да изготви при консултиране с ЕМА, ЕОБХ и ECDC приоритетен списък на патогените в ЕС както за хората, така и за животните, вземайки предвид приоритетния списък на патогените в световен мащаб, установен от СЗО, като по този начин ясно определи бъдещите приоритети в областта на научноизследователската и развойната дейност; призовава Комисията също така да насърчава и подкрепя държавите членки във въвеждането и наблюдението на националните цели за наблюдение и намаляване на АМР/ИСМО;

10.  призовава Комисията да разработи стандартизирани проучвания за събирането на данни относно ИСМО и да анализира рисковете за големите популации от хора и животни по време на епидемии и пандемии;

11.  подчертава, че по-доброто споделяне на местна, регионална и национална информация и данни относно възникващи проблеми в областта на здравето на хората и животните заедно с използването на системи за ранно предупреждаване може да бъде от полза за държавите членки при приемането на подходящи мерки за ограничаване на разпространението на резистентни организми;

12.  призовава за разширяване на ролята и човешките и финансовите ресурси на всички съответни агенции на ЕС в борбата срещу АМР и ИСМО; счита, че тясното сътрудничество между агенциите на ЕС и финансираните от ЕС проекти е от първостепенно значение;

13.  настоятелно призовава Комисията и държавите членки да представят редовни и точни доклади относно броя потвърдени случаи на АМР при хората заедно с точни и актуални статистически данни относно смъртността, свързана с АМР;

14.  подчертава, че наблюдението на животновъдството за нуждите на земеделието и хранително-вкусовата промишленост, профилактиката на инфекциите, здравното образование, мерките за биологична сигурност, активните програми за скрининг и практиките за контрол са от критично важно значение за контрола на всички инфекциозни микроорганизми, тъй като намаляват необходимостта от антимикробни средства и следователно възможността микроорганизмите да развиват и разпространяват резистентност; подчертава необходимостта от задължително докладване на обществените здравни органи за всички пациенти, за които е установено, че са заразени с високорезистентни бактерии или са преносители на такива; подчертава необходимостта от насоки относно изолирането на хоспитализираните носители и създаването на мултидисциплинарна работна група от специалисти на пряко подчинение на националните министерства на здравеопазването;

15.  подчертава необходимостта от система на ЕС за събиране на данни относно правилната употреба на всички антибиотици; призовава за разработването на протоколи за предписването и употребата на антибиотици на равнище ЕС, като наред с другото се признава отговорността на ветеринарните лекари и лекарите, предоставящи първична медицинска помощ, в тази област; призовава освен това за задължителното събиране на национално равнище на всички рецепти, предписващи антибиотици, и за регистрирането им в база данни, контролирана и координирана от експерти в областта на инфекциите, с цел разпространение на знанията относно най-добрата им употреба;

16.  в този контекст изразява съжаление относно факта, че Комисията не е предложила по-рано стратегически подход спрямо замърсяването на водите с фармацевтични продукти, както се изисква съгласно Рамковата директива за водите(20); настоятелно призовава Комисията и държавите членки в тази връзка без забавяне да изготвят стратегия на ЕС за справяне с остатъците от лекарства във водите и в околната среда, като отделят достатъчно внимание на наблюдението, събирането на данни и по-добрия анализ на въздействието на АМР върху водните ресурси и водната екосистема; насочва вниманието към полезността на интегриран подход в цялата верига спрямо остатъците от лекарства и АМР в околната среда(21);

17.  подчертава, че замърсяването на водите и почвите с остатъци от антибиотици за хуманна и ветеринарна употреба е нарастващ проблем и че околната среда сама по себе си е потенциален източник на нови резистентни микроорганизми; в тази връзка призовава Комисията да обърне значително по-голямо внимание на околната среда като част от концепцията „Едно здраве“;

18.  припомня, че често цитираните 25 000 смъртни случая в Европа, дължащи се на АМР, и свързаните разходи от над 1,5 милиарда евро датират от 2007 г. и че е необходима постоянно актуализирана информация относно реалната тежест на АМР;

19.  припомня, че здравето е фактор за производителността и конкурентоспособността, както и един от източниците на най-голямо безпокойство за гражданите;

20.  призовава Комисията да разшири своето финансиране за Европейския комитет за изпитване на антимикробната чувствителност (EUCAST), който разглежда техническите аспекти на изследванията на фенотипната инвитро антимикробна чувствителност и функционира като комитет на ЕМА и ECDC, определящ граничните стойности;

21.  настоятелно призовава Комисията да разпредели допълнително финансиране специално за научните изследвания в областта на нетерапевтичните алтернативи на фуражи за прилагане в животновъдството в Многогодишната финансова рамка (МФР) за 2021 – 2027 г.;

22.  подкрепя, като минимум, отговора на Съвета във връзка с проекта за Кодекс алиментариус – Кодекс за практики за намаляване до минимум и ограничаване на антимикробната резистентност, и неговите принципи 18 и 19 за отговорно и предпазливо използване на антимикробните средства;

23.  насърчава поставянето на акцент върху спазването на насоките за контрол на инфекциите, които включват цели за намаляване на процента на инфекциите и подпомагат добрите практики, за да се допринесе за осигуряването на безопасността на пациентите в болничната среда;

24.  призовава Комисията, ECDC и държавите членки да насърчават използването на кърпи за ръце за еднократна употреба на чувствителни по отношение на хигиената места, като например здравни заведения, съоръжения за преработване на хранителни продукти и детски ясли;

25.  припомня, че храната е един от възможните вектори за предаване на резистентни бактерии от животни към хора и освен това, че устойчивите на медикаменти бактерии могат да циркулират в популациите на човешки същества и животни чрез водата и околната среда; отбелязва рисковете от инфекции с резистентни организми от замърсени култури, третирани с антимикробни средства, или от изтичания на оборски тор и селскостопански отпадъци в подземните води; изтъква в тази връзка, че разпространението на такива бактерии се влияе от търговията, от пътуванията и от миграцията както на хората, така и на животните;

26.  призовава Комисията и държавите членки да разработят свързани с общественото здраве послания, за да повишат обществената осведоменост и по този начин да насърчат промяна в поведението към отговорна употреба и третиране на антибиотици, и по-специално профилактичната употреба; подчертава, че е важно да се насърчава „здравната грамотност“, тъй като е от решаващо значение пациентите да разбират здравната информация и да могат точно да следват инструкциите за лечение; подчертава, че профилактичните мерки, включително добрата хигиена, следва да се увеличат, за да се намали търсенето от страна на човека на антибиотиците; подчертава, че информираността относно рисковете на самолечението и предписването над допустимото следва да бъде основен компонент на профилактичната стратегия;

27.  призовава държавите членки да разработят свързани с общественото здраве послания, за да повишат обществената осведоменост относно връзката между инфекциите и личната хигиена; подчертава, че ефективен начин за намаляване на употребата на антимикробни средства е преди всичко да бъде спряно разпространението на инфекции; насърчава популяризирането на инициативи за полагане на грижи за себе си в тази връзка;

28.  призовава Комисията и държавите членки да разработят стратегии за подпомагане на пациентите да се придържат към и да спазват леченията с антибиотици и другите подходящи лечения, предписани от медицински специалисти;

29.  настоятелно призовава Комисията да предложи насоки, следващи подхода „Едно здраве“, в които да се определят най-добрите практики за разработване на хармонизирани стандарти за качество, които да се прилагат в учебните програми в целия ЕС, за да се насърчават интердисциплинарното образование, профилактиката на инфекциите и програмите за обучение на здравните специалисти и обществеността, за да се гарантира правилно поведение на здравните специалисти и ветеринарните специалисти във връзка с предписването, дозирането, използването и унищожаването на антимикробни средства и на материали(22), замърсени с АМР, както и за да се гарантира създаването и разполагането на мултидисциплинарни екипи за управление на употребата на антибиотици в болничните заведения;

30.  подчертава, че една трета от рецептите се предписват в сектора на първичната медицинска помощ и че следователно този сектор следва да се счита за приоритетен при използването на протоколи; подчертава нуждата от специалисти по инфекциозни болести при разработването на тези протоколи и при техния контрол и последващите действия по тях; призовава Комисията да изготви насоки за използването на тези протоколи в областта на човешкото здраве; призовава държавите членки да извършат преглед на всички съществуващи протоколи, по-специално за профилактична употреба по време на операция; приветства текущите проекти на национално равнище, като например програмата PIRASOA, като примери за добри практики по отношение на рационалната употреба в първичната медицинска помощ и в болниците; насърчава разработването на механизми за обмен на най-добри практики и протоколи;

31.  осъзнава, че здравните специалисти често трябва да вземат бързи решения относно терапевтичните показания за антибиотично лечение; отбелязва, че инструментите за бърза диагностика могат да допринесат за подкрепата за ефективно и точно вземане на решения;

32.  насърчава държавите членки да предотвратяват разпространението на инфекции от резистентни бактерии, като прилагат активни програми за скрининг с технологии за бърза диагностика с цел бързото идентифициране на пациентите, заразени с мултирезистентни бактерии, и въвеждането на подходящи мерки за контрол на инфекциите (като например изолиране на пациенти, групирането им и засилени хигиенни мерки);

33.  съзнава, че цената на RDT може да надхвърля цената на антибиотиците; призовава Комисията и държавите членки да предложат стимули за сектора да разработва ефективни, нескъпоструващи и ефикасни методи на изпитване и използване на RDT; подчертава, че RDT са достъпни в национален мащаб само в 40% от държавите от ОИСР; призовава здравните застрахователи да покриват допълнителните разходи, възникващи от използването на RDT, предвид дългосрочните ползи от предотвратяването на ненужната употреба на антимикробни средства;

34.  призовава Комисията и държавите членки да ограничат продажбата на антибиотици от медицинските специалисти в областта на хуманната или ветеринарната медицина, които ги предписват, и да премахнат всички стимули, както финансови, така и други, за предписване на антибиотици, като същевременно продължават да осигуряват достатъчно бърз достъп до необходимите за спешни случаи ветеринарни лекарства; подчертава, че много антимикробни средства се използват и за хора, и за животни, че някои от тези антимикробни средства са от критично важно значение за профилактиката или лечението на животозастрашаващи инфекции при хората и че употребата им при животните следва поради тази причина да бъде забранена; подчертава, че тези антимикробни средства следва да бъдат използвани само за лечението на хора, за да се запази ефикасността им при лечението на инфекции при хората колкото е възможно по-дълго; счита, че на държавите членки следва да се разреши да прилагат или да запазват по-строги мерки по отношение на ограничението на продажбите на антибиотици;

35.  призовава Комисията и държавите членки да предприемат решителни действия срещу незаконната продажба на антимикробни продукти или продажбата им без предписание от хуманен или ветеринарен лекар в ЕС;

36.  подчертава значението на ваксините и инструментите за диагностика в борбата с АМР и ИСМО; препоръчва интегриране на целите за ваксиниране и контрол на инфекциите за населението през целия живот, особено при високорисковите групи, като ключов елемент от националните планове за действие по отношение на АМР; подчертава значението, освен това, на наличието на достъпна информация и повишаването на осведомеността сред широката общественост, за да се увеличи процентът на ваксинация в рамките на здравеопазването на хората и животните и по този начин да се противодейства на болестите и АМР по икономически ефективен начин;

37.  подчертава, че в Европейския план за действие „Едно здраве“ срещу АМР се посочва, че имунизацията чрез ваксинация представлява икономически ефективна здравна интервенция в рамките на усилията за борба с АМР(23) и че в Плана за действие Комисията оповестява стимули за насърчаване на използването на диагностика, алтернативи на антимикробните средства и ваксини(24), но че сравнително по-високите разходи, свързани с диагностицирането, алтернативите на антимикробните средства и ваксинацията в сравнение с конвенционалните антибиотици са пречка за постигането на по-висок процент на ваксинация, към което се стреми Планът за действие(25); подчертава, че редица държави членки вече считат ваксинацията за важна политическа мярка както за превенция на появата на трансгранични огнища на болести по животните, така и за ограничаване на риска от по-нататъшно разпространение на заразите в рамките на селскостопанския пазар на ЕС, и поради това вече са я въвели като такава;

38.  призовава държавите членки да увеличат усилията си за превенция и контрол на инфекциите, които могат да доведат до сепсис; призовава държавите членки да включат целенасочени мерки за подобряване на профилактиката, ранното идентифициране и ранната диагностика, както и клиничното управление на сепсиса в националните си планове за действие в областта на АМР;

39.  призовава Комисията да проучи как най-добре да се използва потенциалът на европейските референтни мрежи за редки заболявания и да направи оценка на тяхната възможна роля по отношение на изследванията в областта на АМР;

40.  подчертава, че замърсяването на околната среда с остатъци от антибиотици за употреба от хора и от животни, по-специално от животновъдството, болниците и домакинствата, е нововъзникващ проблем, изискващ съгласувани политически мерки, за да се предотврати разпространението на АМР сред екосистемите, животните и хората; насърчава извършването на допълнителни изследвания на динамиката на предаване и на относителното въздействие на това замърсяване върху АМР; призовава в тази връзка за развиване на полезни взаимодействия между подхода „Едно здраве“ и съществуващите данни от наблюдението на околната среда, по-специално под формата на мониторингови списъци за наблюдение съгласно Рамковата директива за водите, за да се подобрят познанията за появата и разпространението на антимикробни средства в околната среда;

41.  отбелязва, че бактериите, изложени на хербициди, реагират по различен начин на клинично значимите антибиотици; отбелязва честотата на промените в резистентността към антибиотици, дължащи се на използването на одобрени хербициди и антибиотици, както и че въздействието на тези промени не може да се обхване от регулаторния надзор;

42.  призовава Комисията да предприеме подходящи стъпки за разрешаването на проблема с освобождаването в околната среда на фармацевтични продукти, включително антимикробни средства, чрез отпадните води и пречиствателните станции за отпадни води като основен фактор за възникването на АМР;

43.  призовава за преглед на оценките на риска за околната среда като част от процеса по издаване на разрешение за търговия с антимикробни средства, а също и по отношение на по-стари продукти, които вече са пуснати на пазара; призовава за стриктното спазване на добрите производствени практики и правилата за екологосъобразни обществени поръчки на ЕС по отношение на производството и дистрибуцията на фармацевтични продукти и освобождаването на антибиотици в околната среда;

44.  настоятелно призовава Комисията и държавите членки да вземат мерки по отношение на бързо повишаващите се равнища на мултирезистентни гъбички, като направят преглед на употребата на фунгициди в селскостопанския и промишления сектор;

45.  призовава Комисията и държавите членки постепенно да преустановят употребата на антимикробни съединения или химикали в неболнични условия, като например в ежедневни продукти за почистване и други потребителски стоки;

46  подчертава неотложната необходимост от задълбочено проучване на въздействието на наличието на антимикробни вещества в хранителните култури и фуража върху развиването на АМР и върху микробните съобщества в почвите;

47.  посочва в тази връзка, че е необходима изчерпателна предварителна оценка на социалната цена на подход за действия „в края на веригата“;

48.  призовава Комисията и държавите членки да преразгледат своите кодекси за добри селскостопански практики и съответните най-добри налични техники в рамките на Директивата относно емисиите от промишлеността(26), за да включат разпоредби относно третирането на оборския тор, съдържащ антибиотици/резистентни на антимикробни средства микроорганизми;

49.  призовава Комисията и държавите членки да насърчат разработването на устойчиви медицински продукти със слабо въздействие върху околната среда и водите и да насърчат по-нататъшни иновации във фармацевтичната промишленост в тази област;

50.  подчертава, че не всички държави членки разполагат с достатъчно ресурси за разработване и изпълнение на всеобхватни национални стратегии по отношение на АМР; настоятелно призовава Комисията да предостави на държавите членки ясна информация относно наличните ресурси на ЕС за борба с АМР и да осигури по-голямо финансиране специално за тази цел;

51.  призовава Комисията да направи преглед на и да преразгледа референтните документи за най-добрите налични техники в рамките на Директивата относно емисиите от промишлеността, които се отнасят до емисиите от предприятията за производство на антибиотици;

52.  настоятелно призовава Комисията ефективно да приложи съществуващото законодателство във всички свързани с АМР области, за да се гарантира, че се предприемат мерки в рамките на всички политики за справяне със заплахата;

53.  подчертава значението на подход, основаващ се на оценка на жизнения цикъл, от производството и предписването до управлението на фармацевтичните отпадъци; отправя искане към Комисията да разгледа въпроса за обезвреждането на антибиотиците, като следва да бъдат проучени алтернативите на изгарянето, като например газификацията;

54.  призовава Комисията и държавите членки да гарантират включването на екологичните въпроси в системата за фармакологична бдителност по отношение на фармацевтичните продукти за хуманна употреба, както и поставянето на по-голям акцент върху тези въпроси в областта на ветеринарните фармацевтични продукти, и по-специално във връзка с АМР;

55.  призовава Комисията и държавите членки да въведат стандарти за качество (прагови стойности) или изисквания за оценка на риска, за да гарантират, че концентрацията на съответните антибиотици и АМР микроорганизми в оборския тор, отпадъчните води и водата за напояване е на безопасно ниво, преди те да се разпространяват върху селскостопанските площи;

56.  призовава Комисията, в сътрудничество с държавите членки, да започне информационна кампания в целия ЕС за потребителите и предприятията относно аквакултурите по принцип, и по-специално относно разликите между строгите и всеобхватни стандарти на пазара на ЕС и стандартите, които се прилагат за внасяните продукти от трети държави, със специален акцент върху проблемите за безопасността на храните и общественото здраве от въвеждането в Съюза на особено резистентни микроорганизми и АМР;

57.  призовава за постепенно премахване на рутинната профилактична и метафилактична употреба на антимикробни средства по отношение на групи селскостопански животни и призовава изцяло да се забрани даването на антибиотици, използвани като последно средство за лечение, на животните, отглеждани за производство на храни; подчертава, че добрите животновъдни и хигиенни практики, доброто управление на стопанствата и инвестициите в тези области допринасят за предотвратяването на инфекциите, а оттам и за намаляването на използването на антибиотици; настоятелно призовава Комисията да представи нова стратегия на ЕС относно хуманното отношение към животните, както по-рано беше препоръчано от Европейския парламент, с дългосрочна цел създаване на законодателен акт за хуманното отношение към животните; настоятелно призовава Комисията да изпълни без забавяне неприведените в действие точки от Стратегията на ЕС за защита и хуманно отношение към животните за периода 2012 – 2015 г.;

58.  подчертава, че доброто управление на земеделските стопанства, добрата биологична сигурност и добрите животновъдни системи са в основата на здравето на животните, отглеждани за производство на храни, и на хуманното отношение към тях, и когато се прилагат правилно, свеждат до минимум податливостта на бактериални заболявания и необходимостта от употреба на антибиотици при животните;

59.  счита, че трябва да бъде насърчавано подходящо финансиране за инвестиции в стопанствата, като например в качествени постройки, вентилация, почистване, дезинфекция, ваксинация и биологична сигурност, и че то не трябва да бъде застрашавано в бъдещата обща селскостопанска политика (ОСП); признава в тази връзка значението на осведомеността на членовете на общността на земеделските стопани по въпросите на хуманното отношение към животните, здравето на животните и безопасността на храните; отбелязва значението на насърчаването и прилагането на добри практики на всички етапи от производството и преработката на хранителни продукти, както и значението на безопасните и балансирани от хранителна гледна точка фуражи, специфичните стратегии за хранене на животните, състава на фуражите, рецептурите за фуражи и преработката на фуражи;

60.  призовава Комисията и държавите членки – включително в контекста на реформата на ОСП – да осигурят повече полезни взаимодействия и в съответствие с констатациите в Плана за действие „Едно здраве“ срещу АМР да предоставят ефективни финансови стимули и подкрепа за животновъдите, които могат да докажат, че значително са намалили употребата на антибиотици и са постигнали висок процент на ваксинация на своите селскостопански животни;

61.  подчертава, че добрите санитарни и хигиенни условия на стопанствата са от основно значение; призовава Комисията да разработи насоки относно употребата на антибиотици при животните и относно хигиенните условия в стопанствата; призовава държавите членки да изготвят конкретни планове и да засилят контрола по отношение на санитарните условия;

62.  припомня профилактичните мерки, които трябва да се използват преди прибягването до антимикробно лечение на цели групи (метафилактика) животни, отглеждани за производство на храни:

–  използване на здрави разплодни животни в добро състояние, които са отглеждани при естествени условия, при поддържане на подходящо генетично разнообразие,

–  условия, които отговарят на поведенческите потребности на видовете, включително социално взаимодействие и йерархии,

–  гъстота на стадата, която не увеличава риска от предаване на болести,

–  изолиране на болните животни от останалата част от групата,

–  (за пилета и по-дребни животни) допълнително разделяне на стадата на по-малки, физически отделени една от друга групи,

–  прилагане на съществуващите правила за хуманно отношение към животните, които вече подлежат на кръстосано съответствие, както е посочено в законоустановените изисквания за управление (ЗИУ) 11, 12 и 13, посочени в приложение II към Регламент (ЕО) № 1306/2013(27);

63.  счита, че изискванията да се гарантира, че на етикетите се посочва използването на антибиотици, биха подобрили информираността на потребителите и биха давали възможност на потребителите да правят по-осведомен избор; призовава Комисията да създаде хармонизирана система за етикетиране въз основа на стандартите за хуманно отношение към животните и добрите практики в животновъдството, както се предвиждаше още през 2009 г.(28);

64.  освен това насочва вниманието към резултатите от новите научни изследвания (февруари 2018 г.), които сочат, че широкоспектърните бета-лактамази (ESBL) се предават на хората от селскостопанските животни и консумацията на месо само в ограничена степен и че предаването на ESBL възниква главно от човек на човек(29);

65.  подчертава, че интензивното животновъдство може да включва неправилно и редовно използване на антибиотици в храната за селскостопанските животни и домашни птици в стопанствата с цел насърчаване на по-бърз растеж и също така широкото им използване за профилактични цели, за да се предотвратява разпространението на болести поради тесните и ограничени пространства и стресиращите условия, в които се държат животните и които потискат тяхната имунна система, както и за да се компенсира лошата хигиена, при която те са отглеждани;

66.  счита, че нашите познания относно разпространението на АМР от селскостопанските животни към хората са вече значителни, а това не се отчита в достатъчна степен в Плана за действие; отбелязва, че фактът, че в Плана за действие се призовава просто за по-нататъшно изследване и за запълване на празнотите в знанията в тази област, което би могло да отложи така необходимите действия;

67.  призовава Комисията и държавите членки да правят разграничение между селскостопанските животни и домашните любимци, по-специално при разработването на механизми за наблюдение и оценка на употребата на антимикробни средства във ветеринарната медицина, както и при разработването на мерки, насочени към тяхната употреба;

68.  подчертава, че е установено всеобхватно наблюдение на антибиотиците в селското стопанство в сътрудничество с ветеринарните лекари, при което изчерпателно се документира използването на антибиотици и допълнително се подобрява тяхното прилагане; изразява съжаление, че към настоящия момент не съществуват подобни системи във връзка с хуманната медицина;

69.  отбелязва, че наличието на взаимовръзка между установената резистентност към антибиотици при животните, отглеждани за производство на храни (напр. бройлерите), и голяма част от бактериалните инфекции при хората, възникващи след обработка, приготвяне и консумация на месо от такива животни, беше също така потвърдено от агенциите на ЕС(30);

70.  подчертава, че научните изследвания показват, че интервенции, с които се ограничава използването на антибиотици при животни, отглеждани за производство на храни, са свързани с намаляване на наличието на бактерии, резистентни към антибиотици, у тези животни(31);

71.  призовава Комисията и държавите членки в светлината на тези скорошни научни изследвания(32) да подходят с внимание и да поддържат необходимата пропорционалност при приемането на мерки, както и внимателно да оценят и класифицират антибиотиците и резистентността към антибиотици във всяко свързано законодателство, за да се избегне ненужното ограничаване на наличието на лекарства за борба с определени протозои, като например кокцидии, в европейското животновъдство и по този начин неволно да се предизвика увеличаване на рисковете от заразяване на хората с опасни бактерии като салмонелата и микробите в храната;

72.  изразява съжаление, че за Европейския план за действие на ЕС „Едно здраве“ срещу АМР не са разпределени средства, както и че не е предвидено по-амбициозно използване на законодателните инструменти; призовава Комисията да бъде по-амбициозна във всеки бъдещ план за действие, който разработва, и да полага по-решителни усилия, за да го прилага в неговата цялост;

73.  изразява съжаление, че стратегическият подход на Комисията, който по принцип е правилен, твърде често се изчерпва с декларации за намерения, и призовава Комисията да конкретизира своя подход;

74.  призовава Комисията да координира и наблюдава националните стратегии, за да даде възможност за споделяне на най-добрите практики между държавите членки;

75.  настоятелно приканва държавите членки да разработят амбициозни национални стратегии за справяне с АМР в животновъдния сектор и да включат цели за количествено намаляване за употребата на антимикробни ветеринаромедински средства, като отчитат местните условия; подчертава, че всички сектори по цялата хранителна верига следва да участват в тяхното прилагане;

76.  отбелязва, че в някои държави членки има правно определение за притежаващите професионална квалификация консултанти в областта на лекарствата за животни, на които е разрешено от съответните органи да предписват определени ветеринарни лекарства; подчертава, че националните планове за действие относно АМР не следва да забраняват на тези лица да предписват и да предоставят определени ветеринарни лекарства, когато е необходимо, предвид жизненоважната роля, която въпросните лица може да изпълняват в изолираните селски общности;

77.  подчертава значението на обмена на най-добри практики между държавите членки и координирането на този обмен от Комисията; приветства в този контекст намаляването на употребата на антибиотици в животновъдството в Нидерландия с 64,4% през периода 2009 – 2016 г., както и заявената национална амбиция да се намали още тази употреба до 2020 г.; призовава Комисията и държавите членки да прилагат този пример на публично-частно сътрудничество между публичните органи, съответните сектори, учените и ветеринарните лекари и в други части на Съюза;

78.  настоятелно призовава държавите членки да разгледат въпроса за прилагането на положителни (освобождаване от данъци на земеделските стопани) и отрицателни (данъци върху продажбата на антибиотици, каквито вече успешно са въведени в Белгия и Дания) данъчни стимули по отношение на антибиотиците, използвани в животновъдството за нетерапевтични цели;

Насърчаване на научните изследвания, развойната дейност и иновациите по отношение на АМР

79.  посочва, че с инвестиции в размер на 1,3 милиарда евро в изследвания в областта на АМР ЕС е лидер в тази област и че постиженията на ЕС включват стартирането на програмата „New Drugs for Bad Bugs“ – Нови лекарства за лошите микроби (ND4BB) (33) и Инициативата за съвместно планиране в областта на антимикробната резистентност (JPIAMR)(34); подчертава необходимостта от ефективност и координиране на научноизследователските дейности; приветства инициативи като ERA-Net за създаване на полезни взаимодействия между JPIAMR и „Хоризонт 2020“; подчертава, че до 60-те години на ХХ век са разработени над 20 нови класа антибиотици, и със загриженост отбелязва, че през последните години не са въвеждани действително нови класове антимикробни средства;

80.  настоятелно призовава Комисията да предвиди нова законодателна рамка за стимулиране на разработването на нови антимикробни средства за хуманна употреба, каквото искане вече беше отправено от Европейския парламент на 10 март 2016 г. в неговите изменения към предложението за регламент относно ветеринарномедицинските продукти и в резолюцията му от 19 май 2015 г.; отбелязва, че в Европейският план за действие „Едно здраве“ срещу АМР Комисията се ангажира също така да „анализира регулаторните инструменти и стимули на ЕС – по-специално законодателството относно лекарствата сираци и педиатричните лекарства – за да ги използва за новаторски антимикробни средства“;

81.  приветства факта, че ЕОБХ и ЕМА наскоро направиха преглед на и обсъдиха редица алтернативи на употребата на антимикробни средства при животните, отглеждани за производство на храни; по време на експерименталните изследвания някои от тези алтернативи дадоха обещаващи резултати по отношение на подобряването на здравните параметри при животните; ето защо препоръчва да се даде нов тласък на научните изследвания за откриване на алтернативи и да се изработи законодателна рамка на ЕС, която да стимулира тяхното разработване и да очертава ясен процес за тяхното одобряване;

82.  припомня, че традиционното поколение антибиотици, основано на серия от техники за модификация на получени от природата антибиотици, е изчерпано и че инвестициите в НИРД за създаване на ново поколение следва да прекъснат парадигмата на традиционните антибиотици; приветства вече разработените нови техники, като например моноклоналните антитела, които намаляват вирулентността на бактериите, не като ги убиват, а като ги правят неефикасни;

83.  отбелязва, че науката и научните изследвания играят решаваща роля в разработването на стандарти за борба срещу АМР;

84.  приветства неотдавнашните научни проекти в областта на алтернативните терапии с антибиотици като лечението с бактериофаги, например финансирания от ЕС проект Phagoburn; отбелязва, че до този момент няма одобрени лечения с бактериофаги на равнище ЕС; призовава Комисията да предложи рамка за лечението с бактериофаги въз основа на най-новите научни изследвания;

85.  отбелязва неотдавнашните проучвания в областта на разработването на пробиотици от следващо поколение, предназначени за съпътстваща употреба с антибиотично лечение в болнични условия, резултатите от които показват намаляване на ИСМО, причинени от високо резистентни към антибиотици бактерии(35);

86.  отбелязва, че също така е важна научноизследователската и развойната дейност в областта на новите подходи към лечението и профилактиката на инфекциите и че тези подходи могат да включват употребата на вещества за укрепване на имунната реакция при бактериална инфекция, като например пребиотици и пробиотици;

87.  насърчава ЕМА в сътрудничество с ЕОБХ и ECDC да преразгледа цялата налична информация относно ползите и рисковете от по-старите антимикробни средства, включително комбинации от антибиотици, и да прецени дали са необходими промени в одобрените им употреби; подчертава, че ранният диалог между иноваторите и регулаторните органи следва да се насърчава с цел приспособяване на регулаторната рамка, когато е необходимо, така че да се даде приоритет на разработването на антимикробни средства, да се ускори това разработване и да се позволи по-бърз достъп;

88.  насърчава Комисията да въведе ускорена процедура, чрез която употребата на одобрените за промишлени или селскостопански цели антимикробни средства, за които обаче има съмнения, че оказват сериозно отрицателно въздействие върху АМР, да може да бъде временно забранена, докато не бъдат проведени допълнителни изследвания относно въздействието на въпросните антимикробни средства;

89.  припомня, че лошото качество на медицинските и ветеринарните продукти с ниска концентрация на активни съставки и/или дългосрочната им употреба насърчават появата на резистентни микроби; поради това призовава Комисията и държавите членки да подобрят законите и да изготвят нови закони, които да гарантират, че лекарствените продукти са с осигурено качество, безопасни и ефективни и че за тяхната употреба ще се прилагат строги принципи;

90.  призовава Комисията да увеличи финансирането за ранни междусекторни и интердисциплинарни научни изследвания и иновации в областта на епидемиологията и имунологията за резистентните на антимикробни средства патогени и скрининга на ИСМО, по-специално начините на предаване между животните и хората, както и околната среда; призовава Комисията да подкрепи изследванията в областта на хигиената на ръцете и въздействието на различните методи за измиване и подсушаване на ръцете по отношение на предаването на потенциални патогени;

91.  призовава Комисията да инвестира също така в разработването на неантибиотични алтернативи за поддържане на здравето на животните, включително на стимулатори на растежа, и в създаването на нови молекули за разработването на нови антибиотици; подчертава, че новите антибиотици не трябва се използват за подсилване на здравето или растежа на животните и че секторите, които получават публично финансиране за разработване на нови антибиотици, трябва да спрат да разпространяват и/или използват антибиотици за подсилване на здравето и растежа на животните;

92.  приветства новите трансгранични научноизследователски проекти в областта на управлението на употребата на антимикробни средства и профилактиката на инфекции, като например финансираният от ЕС проект i-4-1-Health Interreg; призовава Комисията да увеличи финансирането за научни изследвания в областта на мерките за превенция на ИСМО;

93.  призовава Комисията да предостави допълнителна подкрепа за научноизследователската и развойната дейност в областта АМР, включително относно здравните инфекции в световен мащаб, определени в целите за устойчиво развитие, по-специално що се отнася до резистентната на лекарства туберкулоза, маларията, ХИВ и пренебрегваните тропически заболявания, като част от следващата рамкова програма на ЕС за научни изследвания и иновации, включително посредством определяне на специално направление в рамките на тази програма, посветено на борбата срещу АМР в световен мащаб;

94.  призовава Комисията да въведе ограничения за превоза на живи животни от зоните, в които благодарение на настоящата система за наблюдение са установени резистентни на антимикробни средства бактериални щамове;

95.  отбелязва, че някои продукти за растителна защита могат също да имат антимикробни свойства, което би могло да окаже въздействие върху разпространението на АМР; призовава за допълнително проучване на възможната връзка между експозицията на търговски хербицидни и пестицидни продукти и развиването на АМР; признава, че хербицидите рутинно се изпитват за токсичност, но не и за сублетални ефекти върху микробите, и поради гореспоменатите причини подчертава, че е важно да се разгледа въпросът за рутинното извършване на подобни изпитвания;

96.  призовава Комисията и държавите членки да насърчават ранния и постоянен диалог с всички заинтересовани страни, за да се разработят подходящи стимули за НИРД в областта на АМР; признава, че не съществува универсален подход; настоятелно призовава Комисията официално да включи гражданското общество в дискусиите в рамките на „Едно здраве“, като например създаде и финансира специална мрежа на заинтересованите страни;

97.  подчертава, че са необходими различни модели на сътрудничество, ръководени от обществените органи и с участието на сектора; признава, че възможностите на сектора имат основна роля в НИРД в областта на АМР; подчертава, че независимо от гореизложеното е необходимо допълнително публично определяне на приоритетите и координиране за НИРД по този неотложен въпрос; поради това призовава Комисията да създаде публична платформа за обществено финансирани проекти за научноизследователска и развойна дейност в областта на АМР и за координация на всички такива дейности;

98.  поради това подчертава, че настоящата рамка за иновации не насърчава ефективно научноизследователската и развойната дейност в областта на АМР, и призовава за адаптирането и хармонизирането на режима на интелектуална собственост на европейско равнище, по-специално с цел по-добро съответствие на продължителността на защитата с периода, изискван за съответното иновативно лекарство;

99.  счита, че на много различни места в Съюза се извършват научни изследвания във връзка с борбата срещу АМР, без да съществува подходящ обзор върху състоянието на научните изследвания в ЕС като цяло; поради това предлага създаването на специална платформа на равнището на ЕС, така че в бъдеще ресурсите за научни изследвания да могат да се използват по по-ефективен начин;

100.  припомня значението на развиващото се сътрудничество между академичната общност и биофармацевтичните предприятия по отношение на разработването на нови антибиотици, бързо диагностициране и нови терапии;

101.  приветства заключенията на съвместния технически симпозиум на СЗО, Световната организация за интелектуална собственост (СОИС) и Световната търговска организация (СТО), озаглавен „Антимикробна резистентност: начини за насърчаване на иновациите, достъпа и подходящата употреба на антибиотици“(36), на който бяха обсъдени нови модели на НИРД, с цел да се стимулират НИРД, като същевременно се премахне обвързаността между рентабилността на антибиотиците и продадените количества;

102.  припомня, че Регламентът за клиничните изпитвания(37) ще помогне за насърчаването на научни изследвания за нови антимикробни средства в ЕС; призовава Комисията и EMA да приложат Регламента за клиничните изпитвания без повече забавяне;

103.  призовава Комисията и държавите членки да подкрепят развиването и възприемането на нови икономически модели, пилотни проекти и стимули за насърчаване, за да се даде тласък на разработването на нови терапии, диагностични методи, антибиотици, медицински изделия, ваксини и алтернативи на употребата на антимикробни средства; счита, че те са значими, когато са устойчиви, съобразени с потребностите и основани на доказателства в дългосрочен план, насочени са към ключови обществени приоритети и подпомагат подходящата медицинска употреба;

104.  призовава Комисията да извърши оценка на ефективността на настоящите хигиенни практики и санитарни методи, прилагани в болниците и здравните заведения; отправя искане към Комисията да проучи употребата на пробиотици и други устойчиви хигиенни технологии като ефикасни санитарни подходи за превенция и намаляване на броя на ИСМО, причинени от АМР;

105.  насърчава внедряването на икономически ефективни технологии, които намаляват въздействието на ИСМО в болниците и спомагат за превенция на разпространението на мултирезистентни микроорганизми; 

106.  насърчава държавите членки да популяризират алтернативни системи за възстановяване на разноските с цел улесняване на навлизането на иновативни технологии в националните системи за здравеопазване;

107.  отбелязва, че обичайният бизнес модел в областта на разработването на лекарства не е подходящ за разработването на антибиотици, тъй като резистентността може да се променя с времето и тъй като тяхното предназначение е да бъдат използвани временно и като последно средство; напомня на сектора за неговата корпоративна и социална отговорност да допринася към усилията за справяне с АМР посредством откриване на начини за удължаване на живота на антибиотиците, като по този начин се осигуряват устойчиви доставки на ефективни антибиотици, и призовава за стимули за такива изследвания и за определяне на регулаторната процедура;

108.  припомня, че и Парламентът, и Съветът поискаха преразглеждане на настоящите стимули (т.е. установените в Регламента за лекарствата сираци(38)) поради неправилната им употреба и високите им крайни цени; ето защо призовава Комисията да анализира настоящите модели на стимулиране на НИРД, включително модела на „прехвърлимите изключителни търговски права“, с цел създаване на нови модели и определяне на регулаторната процедура;

109.  призовава Комисията и държавите членки да разработят, в сътрудничество с научните изследователи и сектора, нови модели на стимулиране, които да премахнат обвързването на плащанията с предписаното количество и да стимулират инвестициите през целия процес на разработване и производство на продукта; подчертава, че гарантирането на финансовата достъпност и достъпа до качествени антибиотици трябва да е крайната цел на стимулите за НИРД;

110.  признава ключовата роля на фармацевтите за повишаване на осведомеността относно правилната употреба на антимикробните средства и в областта на превенцията на АМР; насърчава държавите членки да разширят обхвата на техните отговорности, като позволят предоставянето на точни количества и дадат възможност за поставяне на някои ваксини и за извършване на бързи диагностични тестове в аптеките;

111.  призовава да се разглеждат прехвърлимите изключителни търговски права или наградите за навлизане на пазара като варианти на устойчиви стимули;

112.  призовава Комисията да поеме водеща роля в световен план, подкрепяйки основаните на доказателства модели на най-добри практики за ранно диагностициране за справяне с АМР;

Определяне на програма за глобални действия

113.  подчертава, че при липсата на хармонизирани и незабавни действия в световен мащаб светът се насочва в посока към пост-антибиотична епоха, в която често срещаните инфекции може отново да бъдат смъртоносни;

114.  припомня, че поради сложността на проблема, неговото трансгранично измерение, тежките последици за околната среда, здравето на хората и животните и голямото икономическо бреме АМР изисква спешни и координирани действия на равнище ЕС, на световно равнище и на междусекторно равнище; поради това призовава за ясен ангажимент от страна на ЕС и държавите членки за изграждане на европейски и международни партньорства и за въвеждане на междусекторна глобална стратегия за борба с АМР, обхващаща политически области като международната търговия, развитието и селското стопанство;

115.  приветства изготвения от СЗО списък с класификация на 20-те най-опасни резистентни на антибиотици патогена(39); призовава за спешни проекти за НИРД по този приоритетен списък на резистентни на антибиотици бактерии, за да се разработят лекарства срещу тях; подчертава обаче, че научните изследвания, свързани с нови лекарства, не са единственото необходимо действие и че трябва да се преустанови неправилната и прекомерната употреба при хората и животните;

116.  признава, че АМР е трансграничен проблем и че в Европа навлизат продукти от всички краища на света; настоятелно призовава Комисията да си сътрудничи с трети държави за намаляване на употребата на антибиотици в животновъдството, както и във връзка със замърсяването на околната среда; призовава Комисията също така да изпълнява съвместни програми за научни изследвания с трети държави с цел намаляване на прекомерната употреба на антибиотици; призовава Комисията в контекста на споразуменията за свободна търговия да забрани вноса на животински хранителни продукти, когато животните не са отгледани съгласно стандартите на ЕС, а именно, при спазване на забраната на употреба на антибиотични стимулатори на растежа;

117.  отбелязва доклада, озаглавен „Справяне с резистентните към лекарства бактерии в глобален план: окончателен доклад и препоръки“(40), в който се прогнозира, че предприемането на действия относно АМР в световен план ще струва 40 милиарда щатски долара за десетгодишен период, което е незначителна сума в сравнение с цената на бездействието и много малка част от това, което държавите от Г20 отделят понастоящем за здравеопазване (около 0,05%): призовава Комисията да анализира възможността за облагане на сектора с данък за обществено здравеопазване в рамките на неговата социална отговорност;

118.  посочва, че във всяко бъдещо търговско споразумение с Обединеното кралство след оттеглянето му от ЕС въпросът за АМР трябва да бъде третиран и да се поставя условие, изискващо Обединеното кралство да следва всеки по-нататъшен напредък в действията на ЕС за борба с АМР, с цел защита на потребителите и работниците както в ЕС, така и в Обединеното кралство;

119.  приветства Глобалния план за действие на СЗО относно АМР, който беше приет единодушно през май 2015 г. от 68-ата сесия на Световната здравна асамблея; подчертава необходимостта от съгласуване на плановете за действие на световно равнище, на равнище ЕС и на национално равнище с Глобалния план за действие;

120.  приветства новите насоки на СЗО относно употребата на значимите в медицински аспект антимикробни средства при животните, отглеждани за производство на храни(41); подчертава, че в някои държави близо 50 – 70% от потреблението на значими в медицински аспект антибиотици е в животинския сектор, до голяма степен с цел насърчаване на растежа на здравите животни; отправя искане, в рамките на подхода „Едно здраве“, този въпрос да бъде включен в търговската политика на ЕС и в преговорите с международни организации като СТО и с асоциирани или трети държави, като се формира политика в световен план за забрана на употребата на антибиотици за угояване на здрави животни;

121.  отбелязва, че АМР е сериозен проблем при много свързани с бедността и пренебрегвани болести, включително ХИВ/СПИН, малария и туберкулоза и заболявания, свързани с епидемии и пандемии; подчертава, че около 29% от смъртните случаи, причинени от АМР, се дължат на резистентна към лекарства туберкулоза; призовава Комисията и държавите членки спешно да засилят своята подкрепа за научните изследвания в областта на прилагането на здравни инструменти за справяне със свързани с бедността и пренебрегвани заболявания, засегнати от АМР; призовава Комисията и държавите членки да създадат партньорства, изготвени по модела на Партньорството за научни изследвания и иновации в Средиземноморския регион (PRIMA) и Партньорската програма за клинични изпитвания между европейските и развиващите се страни (EDCTP), за международни проекти за НИРД в областта на здравеопазването, включващи различни географски региони и обхващащи най-важните здравни теми, като например АМР, ваксини, рак и достъп до лекарства;

122.  подчертава значението на инициативи на ЕС като програмите на ECDC за инфекциозните болести, включително СПИН, туберкулоза или малария; отбелязва, че тези инициативи са примери за добри практики, показващи способността за реагиране и доброто функциониране на ЕС с оглед на необходимостта от нови антибиотици, и че ECDC следва да има основна роля при определянето на приоритетите на потребностите от НИРД, координирането на действията и участието на всички заинтересовани страни, насърчаването на междусекторната работа и изграждането на капацитет чрез мрежи за НИРД;

123.  подчертава проблема, свързан с появата на мултирезистентни бактерии, които са едновременно резистентни на различни антибиотици и могат накрая да се превърнат в супербактерии, резистентни на всички съществуващи антибиотици, включително на използваните като последно средство за лечение антибиотици; подчертава необходимостта от база данни по отношение на тези мултирезистентни бактерии, обхващащи СПИН, туберкулоза, малария, гонорея, Escherichia coli и други резистентни на лекарства бактерии;

124.  отбелязва, че животните, отглеждани за храна в САЩ, получават до пет пъти повече антибиотични средства в сравнение със селскостопанските животни в Обединеното кралство; ето защо подчертава значението на контрола на вноса на месо в ЕС;

125.  призовава Комисията да предлага в търговските споразумения стандартите и мерките на ЕС за борба срещу АМР и за подходяща употреба на антибиотиците , както и да се стреми чрез СТО да повдигне въпросът за АМР; отбелязва, че от 2006 г. насам използването на антибиотици като стимулатори на растежа при животни, отглеждани за производство на храни, е забранено в ЕС, но че в страни извън ЕС антибиотиците все още могат да се използват като стимулатори на растежа; призовава Комисията да включи клауза във всички споразумения за свободна търговия, в която да се посочва, че храните, внасяни от трети държави, не трябва да са произведени при използване на антибиотици като стимулатори на растежа, с цел да се осигурят еднакви условия на конкуренция за животновъдството и аквакултурите в ЕС и за да се смекчи АМР; приканва Комисията да забрани всеки внос на храни от трети държави, когато тези продукти идват от животни, третирани с антибиотици или групи антибиотици, които в ЕС са запазени изключително за лечението на определени инфекции при хората;

126.  призовава Комисията и държавите членки да засилят мерките за борба с незаконните практики, свързани с производството, търговията, употребата и обезвреждането на антимикробни средства; подчертава, че участниците по веригата на жизнения цикъл на антимикробните средства трябва да носят отговорността за своите действия;

127.  отбелязва въздействието на универсалността и достъпността на съществуващите антибиотици и широкия достъп до тях; счита, че насоченото лечение, при което се използват специфични антибиотици, следва да бъде достъпно за всички, за да се предотврати неправилната употреба на неподходящи антибиотици и прекомерното използване на широкоспектърни антибиотици; призовава Комисията и държавите членки да предприемат по-строги мерки срещу продажбата на дъмпингови цени на големи партиди антимикробни средства, и по-специално антибиотици от жизнено важно значение за хуманна употреба;

128.  призовава за извършване на обстойни проверки на производителите на антибиотици, така че карентните срокове да са адаптирани към реалността, за да се гарантира, че антибиотици не присъстват в хранителните продукти;

129.  призовава Комисията да положи усилия политическото внимание и ангажираността на високо равнище по отношение на действията във връзка с АМР да останат постоянни, включително в рамките на форумите на ООН, Г7 и Г20; подчертава възможността научни органи на ЕС като ECDC да поемат водещи ръководни роли в световен план; призовава Комисията да насърчава сътрудничеството между ЕС и международните организации, включително СЗО, Организацията на ООН за прехрана и земеделие (ФАО) и Световната организация по здравеопазване на животните (OIE); приветства декларацията от Давос относно борбата с антимикробната резистентност, публикувана на Световния икономически форум в Давос през януари 2016 г., в която фармацевтичният, биотехнологичният и диагностичният сектор призовават за колективни действия за създаване на устойчив и предвидим пазар на антибиотици, ваксини и диагностика, който да насърчава запазването на нови и съществуващи лечения;

130.  призовава за насърчаването и утвърждаването на начин на производство, основан на агроекологията, и за преминаването към такъв начин на производство;

º

º  º

131.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията, както и на Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията, Европейската агенция по лекарствата, Европейската агенция по химикали, Европейския орган за безопасност на храните, Европейската агенция за околна среда, Световната здравна организация и Световната организация по здравеопазване на животните.

(1)

Федерация на ветеринарите в Европа, „Употребата на антимикробни средства при животните, отглеждани за производство на храни: отговори на въпросите на ЕОБХ/EMA относно употребата на антимикробни средства при животните, отглеждани за производство на храни, в ЕС и възможните мерки за намаляване на употребата на антимикробни средства“, 2016 г.

(2)

OВ C 353, 27.9.2016 г., стр. 12.

(3)

ОВ C 434, 23.12.2015 г., стр. 49.

(4)

OВ L 293, 5.11.2013 г., стр. 1.

(5)

ОВ С 366, 27.10.2017 г., стр. 149.

(6)

https://ec.europa.eu/info/consultations/public-consultation-pharmaceuticals-environment_bg#add-info

(7)

Приети текстове, P8_TA(2017)0061.

(8)

http://www.efsa.europa.eu/en/press/news/180227

(9)

https://ecdc.europa.eu/sites/portal/files/media/en/publications/Publications/healthcare-associated-infections-antimicrobial-use-PPS.pdf

(10)

ЕОБХ, ECDC, „The European Union Summary report on antimicrobial resistance in zoonotic and indicator bacteria from human, animal and food in 2014“ (Обобщен доклад на Европейския съюз относно антимикробната резистентност в зоонозните и индикаторните бактерии при хората и животните и в храните през 2014 г.), 2016 г.

(11)

Световна здравна организация, „Насоки на световно равнище относно профилактиката на инфекции на хирургичното място“ (2016 г.), на разположение на адрес: http://www.who.int/gpsc/ssi-guidelines/en/

(12)

Celsus Academmie voor Betaalbare Zorg, „Cost-effectiveness of policies to limit antimicrobial resistance in Dutch healthcare organisations“ (Икономическа ефективност на политиките за ограничаване на антимикробната резистентност в нидерландските здравни организации), януари 2016 г. Публикацията е на разположение на адрес: https://goo.gl/wAeN3L

(13)

http://ec.europa.eu/health/ph_risk/committees/04_scenihr/docs/scenihr_o_021.pdf

(14)

Световна здравна организация, Световни насоки относно профилактиката на инфекции на хирургичното място (2016 г.), на разположение на адрес: http://www.who.int/gpsc/ssi-guidelines/en/

(15)

https://amr-review.org/sites/default/files/160525_Final%20paper_with%20cover.pdf

(16)

http://onlinelibrary.wiley.com/doi/10.2903/j.efsa.2018.5182/epdf

(17)

http://www.consilium.europa.eu/en/press/press-releases/2016/06/17/epsco-conclusions-antimicrobial-resistance/

(18)

http://www.ema.europa.eu/ema/index.jsp?curl=pages/news_and_events/news/2017/10/news_detail_002827.jsp&mid=WC0b01ac058004d5c1

(19)

http://ec.europa.eu/food/audits-analysis/audit_reports/index.cfm

(20)

член 8, буква в) от Директива 2013/39/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 12 август 2013 г. за изменение на директиви 2000/60/ЕО и 2008/105/ЕО по отношение на приоритетните вещества в областта на политиката за водите (ОВ L 226, 24.8.2013 г., стр. 1).

(21)

Така както е формулиран в Нидерландия от Министерството на инфраструктурата и благоустройството, Националния институт за обществено здраве и околна среда, сектора на водите и съветите по въпросите на водите.

(22)

Член 78 от бъдещия регламент за ветеринарномедицинските продукти

(23)

Европейска комисия, „Европейски план за действие „Едно здраве“ срещу антимикробната резистентност (АМР)“, юни 2017 г., стр. 10.

(24)

Пак там, стр. 12.

(25)

Пак там, стр. 15.

(26)

Директива 2010/75//ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. относно емисиите от промишлеността (комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването) (ОВ L 334, 17.12.2010 г., стр. 17).

(27)

Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета, (ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр.549), за прилагане на правилата, посочени в Директива 98/58/ЕО на Съвета от 20 юли 1998 г. относно защитата на животни, отглеждани за селскостопански цели (OВ L 221, 8.8.1998 г., стр. 23); Директива 91/630/ЕИО на Съвета от 19 ноември 1991 г. относно определяне на минималните стандарти за защита на свинете (ОВ L 340, 11.12.1991 г., стр. 33); Директива 91/629/ЕИО на Съвета от 19 ноември 1991 г. относно определяне на минималните стандарти за защита на телетата (ОВ L 340, 11.12.1991 г., стр. 28).

(28)

https://ec.europa.eu/food/sites/food/files/animals/docs/aw_other_aspects_labelling_ip-09-1610_en.pdf

(29)

Mevius, D. et al., „ESBL-Attribution-Analysis (ESBLAT). Searching for the sources of antimicrobial resistance in humans“, 2018 г. На разположение на адрес: http://www.1health4food.nl/esblat

(30)

Европейски център за профилактика и контрол върху заболяванията и Европейски орган за безопасност на храните: https://ecdc.europa.eu/sites/portal/files/media/en/publications/Publications/antimicrobial-resistance-zoonotic-bacteria-humans-animals-food-EU-summary-report-2014.pdf

(31)

http://www.thelancet.com/pdfs/journals/lanplh/PIIS2542-5196(17)30141-9.pdf

(32)

Mevius, D. et al., „ESBL-Attribution-Analysis (ESBLAT). Searching for the sources of antimicrobial resistance in humans“, 2018 г. На разположение на адрес: http://www.1health4food.nl/esblat

(33)

http://www.imi.europa.eu/content/nd4bb

(34)

http://www.jpiamr.eu

(35)

Pamer, E. G., „Resurrecting the intestinal microbiota to combat antibiotic-resistant pathogens“, Science, Vol. 352(6285), 2016 г., стр. 535-538.

(36)

http://www.wipo.int/publications/en/details.jsp?id=4197

(37)

Регламент (ЕС) № 536/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. относно клиничните изпитвания на лекарствени продукти за хуманна употреба, и за отмяна на Директива 2001/20/ЕО (ОВ L 158, 27.5.2014 г., стр. 1).

(38)

Регламент (ЕО) № 141/2000 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 1999 г. за лекарствата сираци (ОВ L 18, 22.1.2000 г., стр. 1).

(39)

http://www.who.int/mediacentre/news/releases/2017/bacteria-antibiotics-needed/en/

(40)

https://amr-review.org/sites/default/files/160518_Final%20paper_with%20cover.pdf

(41)

http://www.who.int/foodsafety/areas_work/antimicrobial-resistance/cia_guidelines/en/


ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

Що се отнася до определението: „антимикробна резистентност“ (АМР) е резистентността към лекарствени средства за лечение на инфекции, предизвиквани не само от бактерии, но и от други микроби като паразити, вируси и гъбички.

След въвеждането на пеницилина през 40-те години на ХХ в. антибиотиците претърпяха развитие, което ги превърна в един от крайъгълните камъни на модерната медицина. Те са в основата на лечението на бактериални инфекции при хората и животните. При все това успешното лечение на бактериалните инфекции става все по-трудно поради резистентността. Ако в най-близко бъдеще не предприемем сериозни мерки, има опасност да се върнем във времето преди антибиотиците/пеницилина. Последствията могат да бъдат, например, белодробните възпаления все по-често да завършват със смърт, рисковете при рутинните операции да нараснат, а леченията, които потискат имунната система, напр. химиотерапията, да станат твърде опасни за пациентите. Ще има нужда от продължителни и скъпи лечения, което ще означава огромни разходи за системата за здравеопазване.

Нашият подход срещу антимикробната резистентност трябва да почива върху цялостна концепция, основаваща се на инициативата „Едно здраве“. Това ще осигури по-добро координиране в рамките на общественото здравеопазване и ветеринарната медицина.

Въпреки че АМР е явление, което се появява по естествен начин с течение на времето, неговото развитие беше ускорено от следните фактори:

•  непрофесионално използване (неправилна употреба и прекомерна употреба) на антибиотици както в хуманната медицина (напр. за лечение на вирусни инфекции, срещу които те са неефективни), така и в животновъдството (за профилактика и стимулиране на растежа);

•  пренасяне на резистентни бактерии от животни към хора посредством директен контакт или по хранителната верига и освобождаване на антимикробни вещества в околната среда;

•  неправилно обезвреждане чрез изхвърляне на неизползвани лекарствени продукти в подпочвените води;

•  недостатъчно разработване на нови антибиотици.

Освен това е важно медицинската диагноза да бъде подпомагана от така наречените бързи тестове, които веднага показват дали възпалението е вирусно или бактериално и дали изобщо са необходими антибиотици. На този етап обаче тези бързите тестове все още не са напълно разработени и често са по-скъпи от много антибиотици. Те следователно ще натоварят здравноосигурителните системи, въпреки че в дългосрочен план антимикробната резистентност е много по-скъпа на системата за здравеопазване.

Разбира се, профилактиката е по-добра от лечението с антибиотиците: срещу голяма част от микробните патогени има разработени ефективни ваксини, които могат да предпазят всяко ваксинирано лице. Тъй като ваксинираното лице престава да бъде и разпространител, се предпазва не само то, но и обществото.

Правилното използване на антибиотиците трябва да се гарантира посредством обучение и предоставяне на информация. Има належаща необходимост от обучения на медицинските специалисти по отношение на внимателната употреба на антибиотиците. Освен това населението трябва по-добре да бъде информирано за вирусния произход на голяма част от инфекциозните болести и внимателната употреба на антибиотиците.

Необходими са също така бизнес модели, които да създават стимули за НИРД, но и също така да осигуряват икономическата ефективност.

Приветстваме факта, че момента ЕС е посветил повече от един милиард евро за научни изследвания в областта на АМР. Изследователската програма „Хоризонт 2020“ финансира такива проекти като ATx201 за нови антибиотици. В бъдеще ще са необходими нови инвестиции, за да се противодейства ефективно на АМР, тъй като всяка година 25 000 души умират в ЕС от инфекции, които се дължат на мултирезистентни бактерии. В световен мащаб това са приблизително 700 000 души на година (Review on antimicrobial resistance. Tackling drug-resistant infections globally [интернет]. Лондон: Wellcome Trust; 2014.. http://www.who.int/bulletin/volumes/93/2/15-152710.pdf).


СТАНОВИЩЕ на комисията по промишленост, изследвания и енергетика (22.2.2018)

на вниманието на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните

относно Европейски план за действие „Едно здраве“ срещу антимикробната резистентност (АМР)

(2017/2254(INI))

Докладчик по становище: Лийве Вийринк

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по промишленост, изследвания и енергетика приканва водещата комисия по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

А.  като има предвид, че оценките, които сочат, че АМР може да доведе до 10 милиона смъртни случая годишно до 2050 г., и като има предвид, че над 9 милиона от прогнозираните смъртни случаи ще възникнат извън ЕС, по-специално в Азия и Африка;

Б.  като има предвид, че според оценките разходите по предприемането на действия в световен мащаб относно АМР възлизат на до 40 милиарда щатски долара за 10-годишен период;

В.  като има предвид, че свързаните с антимикробната резистентност (АМР) предизвикателства ще нараснат през следващите години, а ефективните действия разчитат на непрекъснати междусекторни инвестиции в публични и частни научни изследвания и иновации, така че да могат да бъдат разработени по-добри инструменти, продукти и уреди, нови лечения и алтернативни подходи в съответствие с подхода „Едно здраве“;

Г.  като има предвид, че от Петата до Седмата рамкова програма (FP5-FP7) бяха инвестирани повече от 1 милиард евро в научни изследвания в областта на АМР, като по рамкова програма „Хоризонт 2020“ досега вече е мобилизиран общ бюджет в размер на над 650 милиона евро; като има предвид, че Комисията пое ангажимент да инвестира над 200 милиона евро в сферата на АМР през последните три години от програмата „Хоризонт 2020“;

Д.  като има предвид, че различни инструменти за финансиране по линия на „Хоризонт 2020“ ще доведат до резултати от изследванията по отношение на АМР, и по-специално:- Инициативата за иновативни лекарства (ИИЛ), с акцент върху всички аспекти на разработването на антибиотици, в т.ч. научни изследвания за механизмите на АМР, откриване на нови лекарства, разработване на лекарства и икономически аспекти и управление, като седем текущи проекта са в рамките на програмата ND4BB с общ бюджет от над 600 милиона евро, финансирани от Комисията, и непарични вноски от предприятия;

- Партньорската програма за клинични изпитвания между европейските и развиващите се страни (EDCTP), с акцент върху разработването на нови и подобрени лекарствени продукти, ваксини, микробициди и диагностика за борба с ХИВ/СПИН, туберкулоза и малария, с 32 текущи проекта на стойност повече от 79 милиона евро;

- Инициативата за съвместно планиране относно АМР (JPIAMR), която акцентира върху консолидирането на иначе разпокъсаните национални научноизследователски дейности, с текущи проекти на стойност 55 милиона евро;

- Европейският съвет за научни изследвания (ЕСНИ), с неговите управлявани от научните изследователи или „отдолу нагоре“ изследователски проекти;

- Финансовият механизъм в областта на заразните болести „InnovFin“ за проекти, които са близо до пазарна реализация, със седем заема на обща стойност 125 милиона евро;

- Инструментът за МСП и „Бърз път към иновации“ (БПИ) за подпомагане на МСП в разработването на новаторски решения и инструменти за профилактика, диагностика и лечение на инфекциозни заболявания и подобряване на контрола над инфекциите, с 36 свързани с АМР текущи проекта и бюджет от повече от 33 милиона евро;

Е.  като има предвид, че ефективните действия срещу АМР зависят от намаляването на прекомерната и неправилна употреба на антибиотици при хората и животните, както и в околната среда, поради което работата в тази област е от първостепенно значение;

Ж.  като има предвид, че ефективните действия срещу антимикробната резистентност трябва да са част от по-широка международна инициатива с участието на възможно най-много международни институции, агенции и експерти, както и на частния сектор;

З.  като има предвид, че ефективните действия разчитат основно на по-доброто познаване и разумното използване на съществуващите антимикробни лекарства; като има предвид, че ваксинирането е ефективен начин за предотвратяване на инфекции, които биха се нуждали от лечение с антибактериални средства, като по този начин ще се намали развитието на резистентност;

И.  като има предвид, че повече от 20 нови класове антибиотици бяха разработени до 60-те години на миналия век, но оттогава е разработен едва един нов клас антибиотици, въпреки разпространението и развитието на нови резистентни бактерии; като има предвид освен това, че съществува ясно доказателство за устойчивост на новите агенти спрямо съществуващите класове антибиотици;

Й.  като има предвид, че в заключенията на Съвета относно следващите стъпки в рамките на подход „Едно здраве“ за борба с антимикробната резистентност(1) Комисията и държавите членки се приканват в рамките на мрежата „Едно здраве“ за АМР да съгласуват програмите за стратегическите изследвания на съществуващите инициативи за НИРД на ЕС относно нови антибиотици, алтернативи и диагностика;

К.  като има предвид, че политическата декларация, подкрепена от държавните ръководители на Общото събрание на ООН в Ню Йорк през септември 2016 г., и Глобалният план за действие от май 2015 г. са знак за ангажираността на света да предприеме широкообхватен, координиран подход в редица сектори за справяне с основните причини за антимикробната резистентност;

Л.  като има предвид, че над 100 дружества подписаха през януари 2016 г. декларацията от Давос, в която се призовава за колективни действия за създаване на устойчив и предвидим пазар за антибиотици, ваксини и диагностика, който укрепва запазването на нови и съществуващи лечения;

М.  като има предвид, че са налице положителни странични ефекти на новите антимикробни средства за общественото здраве и науката;

Н.  като има предвид, че съществуват успешни примери за програми, които са подобрили достъпа до лекарства срещу ХИВ, туберкулоза и малария в световен мащаб;

О.  като има предвид, че вътрешноболничните инфекции представляват голяма заплаха за запазването и гарантирането на основните здравни грижи навсякъде по света;

1.  подчертава необходимостта от увеличаване на финансирането за научни изследвания и иновации с междусекторен и интердисциплинарен подход в епидемиологията и имунологията на патогени с антимикробна резистентност и инфекциите, свързани със здравните грижи, както и в нови механизми за антимикробна медикаментозна резистентност, в разработването на нова бърза диагностика и на нови мерки за профилактика, включително ваксини, а също и в технологии и техники за приложение на лекарства; подчертава необходимостта да се даде възможност за управление на антимикробните средства, за да се подобри основаното на данни предписване; призовава за допълнителни научни доказателства и за внимателно изследване на възможностите за използване на неодобрените лекарствени средства и алтернативни или допълнителни видове лечение при АМР, като например лечението с бактериофаги;

2  подчертава неотложната необходимост от задълбочено проучване на въздействието на наличието на антимикробни вещества в хранителните култури и фуража върху развитието на АМР и върху микробните съобщества в почвите;

3.  отчита слабостите и ограничената възвръщаемост при обичайните икономически модели, използвани от промишлеността за разработване на нови антибиотици; призовава за разработване на различни стимули, които мотивират и благоприятстват създаването на нови лекарства и медицински изделия и намирането и прилагането на нови лечения; счита, че стимулите за промишлеността имат смисъл, когато са устойчиви в дългосрочен план, когато се ръководят от нуждите, стимулират инвестициите в рамките на целия цикъл на разработването и използването на продукта и когато са насочени към ключови приоритети в областта на общественото здравеопазване, подпомагат целесъобразната медицинска употреба и се ръководят от принципите на достъпност на цените, ефективност и ефикасност; призовава Комисията спешно да представи своя анализ и преглед на текущите модели за стимулиране на научните изследвания и иновациите в тази област; отбелязва, че стимулирането на промишлеността може да бъде подобрено чрез модел на прехвърляеми изключителни търговски права и призовава за оценка на въздействието на този модел от Комисията; приветства инициативи, които проучват алтернативни бизнес модели за насърчаване и стимулиране на научните изследвания и иновациите;

4.  изразява неотложната необходимост да се насърчават партньорства в рамките на ЕС и извън него, за да се засили обменът на най-добри практики, включително за намаляване на прекомерната и неправилна употреба на антибиотици и да се увеличат познанията относно АМР; подчертава ролята на Комисията при наблюдението и координацията на националните планове и стратегии за борба с АМР;

5.  настоятелно призовава Комисията да разработи „мисия относно АМР“ в бъдещата РП9 с междусекторен и интердисциплинарен подход;

6.  признава разликите между държавите членки по отношение на практиките и употребата на антимикробни лекарствени средства; подчертава, че приблизително една трета от предписанията се издават при първичната медицинска помощ; поради това подчертава необходимостта от програма на ЕС за събиране на данни, която да спомогне да се използват правилно всички антибиотици, да се засилят сътрудничеството и обменът на най-добри практики между държавите членки, да се разработят основани на факти насоки за използването на антимикробни лекарства и тяхното предписване по-специално от ветеринарни лекари и лекари в областта на първичните здравни грижи, за борба с прекомерната употреба и за засилване на научноизследователската дейност в областта на АМР;

7.  подчертава липсата на данни за антимикробната резистентност, за въздействието ѝ върху здравето и за нейната социално-икономическа тежест; подчертава необходимостта да се подобри събирането на данни на системно равнище в целия ЕС, включително на данни за околната среда и данни, свързани с предписването, както и да се наблюдават тенденциите, моделите и развитието в областта на АМР и да се действа бързо във връзка с тях; изтъква добавената стойност на електронното здравеопазване и разработването на персонализирани грижи, цифровизацията и големите информационни масиви, които предлагат възможности за разработване на стандарти, обединяване и натрупване на данни, отнасящи се до АМР, и насърчаване на цялостен подход в борбата с АМР; призовава за засилване на наблюдението на АМР в развиващите се страни;

8.  подчертава системния характер на АМР; подкрепя подновения ангажимент на Комисията за насърчаване на действията и водещата роля на ЕС в борбата с АМР, включително на международно равнище; подчертава необходимостта от глобално наблюдение на употребата на антимикробни средства в съответствие с Глобалния план за действие, приет от Световната здравна асамблея през 2015 г.; подчертава също така необходимостта от засилено сътрудничество, например в рамките на Г-7, Г-20 и БРИКЮ, включително в научните изследвания и иновациите, и ролята на научната дипломация за насърчаване на полезните взаимодействия и оптимизиране на разпределението на ресурсите; призовава за подобни съвместни усилия за справяне с въпросите на достъпа до антибиотици, както беше направено в областта на ХИВ, туберкулозата и маларията;

9.  счита, че са необходими различни модели на сътрудничество, ръководени от публичния сектор и с участието на промишлеността; подчертава значението на балансираните публично-частни партньорства и по-тясното сътрудничество между публичния сектор, промишлеността, МСП и изследователите от публичния сектор, например чрез създаването на специални структури в университетите и научните центрове за насърчаване на иновациите и преодоляване на научните предизвикателства при създаването на нови антибиотици, ваксини и диагностични методи за борба с АМР; насърчава продължаването на публично-частното сътрудничество по модела на програмите в рамките на ИИЛ: ERA-NET, EARS-Net, ESAC-Net, CAESAR, JIACRA, PIRASAO, AMC, PRND и EDCTP;

10.  подчертава значението на подобряването на осведомеността и разбирането за АМР чрез ефективни санитарни съоръжения, превантивни мерки и образование и обучение, включително кампании на ЕС за повишаване на обществената осведоменост и целенасочено обучение на здравните специалисти, фармацевтите, ветеринарните лекари и животновъдите;

ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

21.2.2018

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

52

1

4

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Zigmantas Balčytis, Bendt Bendtsen, Xabier Benito Ziluaga, José Blanco López, Jonathan Bullock, Cristian-Silviu Buşoi, Jerzy Buzek, Angelo Ciocca, Edward Czesak, Jakop Dalunde, Christian Ehler, Fredrick Federley, Ashley Fox, Adam Gierek, Theresa Griffin, Rebecca Harms, Hans-Olaf Henkel, Eva Kaili, Kaja Kallas, Barbara Kappel, Krišjānis Kariņš, Jeppe Kofod, Peter Kouroumbashev, Zdzisław Krasnodębski, Miapetra Kumpula-Natri, Christelle Lechevalier, Paloma López Bermejo, Edouard Martin, Nadine Morano, Dan Nica, Angelika Niebler, Morten Helveg Petersen, Miroslav Poche, Paul Rübig, Massimiliano Salini, Algirdas Saudargas, Sven Schulze, Neoklis Sylikiotis, Dario Tamburrano, Evžen Tošenovský, Vladimir Urutchev, Kathleen Van Brempt, Henna Virkkunen, Martina Werner, Lieve Wierinck, Hermann Winkler, Anna Záborská, Flavio Zanonato

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Cornelia Ernst, Gerben-Jan Gerbrandy, Françoise Grossetête, Werner Langen, Luděk Niedermayer, Dominique Riquet, Davor Škrlec

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване

Jan Keller

ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

52

+

ALDE

Fredrick Federley, Gerben-Jan Gerbrandy, Kaja Kallas, Morten Helveg Petersen, Dominique Riquet, Lieve Wierinck

ECR

Edward Czesak, Ashley Fox, Hans-Olaf Henkel, Zdzisław Krasnodębski, Evžen Tošenovský

EFDD

Dario Tamburrano

ENF

Angelo Ciocca, Barbara Kappel, Christelle Lechevalier

PPE

Bendt Bendtsen, Cristian-Silviu Buşoi, Jerzy Buzek, Christian Ehler, Françoise Grossetête, Krišjānis Kariņš, Werner Langen, Nadine Morano, Angelika Niebler, Luděk Niedermayer, Paul Rübig, Massimiliano Salini, Algirdas Saudargas, Sven Schulze, Vladimir Urutchev, Henna Virkkunen, Hermann Winkler, Anna Záborská

S&D

Zigmantas Balčytis, José Blanco López, Adam Gierek, Theresa Griffin, Eva Kaili, Jan Keller, Jeppe Kofod, Peter Kouroumbashev, Miapetra Kumpula-Natri, Edouard Martin, Dan Nica, Miroslav Poche, Kathleen Van Brempt, Martina Werner, Flavio Zanonato, Carlos Zorrinho

VERTS/ALE

Jakop Dalunde, Rebecca Harms, Davor Škrlec

1

-

EFDD

Jonathan Bullock

4

0

GUE/NGL

Xabier Benito Ziluaga, Cornelia Ernst, Paloma López Bermejo, Neoklis Sylikiotis

Легенда на използваните знаци:

+  :  „за“

-  :  „против“

0  :  „въздържал се“

(1)

OВ C 269, 23.7.2016 г., стр. 26.


СТАНОВИЩЕ на комисията по земеделие и развитие на селските райони (26.4.2018)

на вниманието на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните

относно Европейски план за действие „Едно здраве“ срещу антимикробната резистентност (АМР)

(2017/2254(INI))

Докладчик по становище: Мат Карти

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по земеделие и развитие на селските райони приканва водещата комисия по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

A.  като има предвид, че подходът „Едно здраве“ има за цел да запази ефективността на лечението при инфекции както при хората, така и при животните, за да се противодейства на появата и разпространението на антимикробна резистентност (АМР) и да се укрепи развитието и достъпността на нови ефикасни антимикробни средства в Съюза и останалата част от света;

Б.  като има предвид, че антимикробната резистентност съставлява трансгранична заплаха за здравето, но ситуацията с АМР се различава значително от една държава членка до друга; като има предвид, че поради това Комисията трябва да идентифицира и предприеме действия по отношение на области с висока добавена стойност на европейско равнище, попадащи в обхвата на правомощията на държавите членки, които са отговорни за определянето на своите здравни политики;

В.  като има предвид, че околната среда може да допринесе за появата и разпространението на АМР при животните, по-специално поради човешките, животинските и производствените отпадъчни потоци;

1.  подчертава, че АМР е изключително важен световен здравен проблем, който изисква ангажираност и готовност на държавите членки да си сътрудничат в рамките на ЕС и на международно равнище посредством проактивни и координирани действия; подчертава важността на възприемането на цялостен подход в борбата срещу АМР чрез подхода „Едно здраве“, като се гарантират действия на световно равнище при синхрон между сферите на човешкото здраве, здравето на животните и околната среда; ето защо подчертава колко е важно наличието на хармонизирани данни относно употребата на антимикробни средства в сектора на животновъдството; потвърждава необходимостта от широкообхватна, основана на фактите и научно обоснована дискусия по темата;

2.  припомня неотдавнашните насоки(1) на СЗО за употребата на важни от медицинска гледна точка антимикробни средства при животни, отглеждани за храна, в които се препоръчва на земеделските стопани и на хранителната промишленост да прекратят рутинното използване на антибиотици с цел насърчаване на растежа и предотвратяване на болести при здрави животни, за да се избегне разпространението на АМР, като се предлага и използването на антибиотици като последно средство за лечение да бъде изцяло забранено при животните;

3.  подчертава, че рутинната употреба на някои от най-силните антибиотици вече е обичайна практика в областта на земеделието в някои развиващи се страни;

4.  счита, че нашето разбиране относно разпространението на АМР от селскостопанските животни към хората вече е съвсем сериозно, а това не е признато по подобаващ начин в плана за действие; отбелязва, че фактът, че планът за действие призовава единствено за по-нататъшно изследване и за запълване на празнотите в знанията в тази област – нещо, което би могло да отложи така необходимите действия;

5.  призовава Комисията и държавите членки да възприемат амбициозен и проактивен подход, за да се гарантира, че заложените в съответните им планове за действие цели са изцяло и ефективно постигнати, а резултатите – строго наблюдавани; освен това призовава за измерими (ясно определени количествени или качествени) цели, показатели и ефективни мерки за постигане на тези цели при изготвянето на планове за действие; призовава Комисията да подкрепя държавите членки в разработването, оценката и изпълнението на националните планове за действие срещу АМР, по-специално във връзка със системите за наблюдение и надзор, и като включи подходяща подкрепа и стимули;

6.  призовава Комисията и държавите членки да правят разграничение между селскостопански животни и домашни любимци, особено в разработването на разпоредби за наблюдението и оценката на използването на антимикробни средства, както и при разработването на мерки за справяне с проблемите, свързани с тяхното използване;

7.  подчертава, че е разработено всеобхватно наблюдение на антибиотиците в селското стопанство в сътрудничество с ветеринарни лекари, при което изчерпателно се документира използването на антибиотици и допълнително се подобрява тяхното прилагане; изразява съжаление, че досега не съществуват подобни системи във връзка с хуманната медицина;

8.  призовава за нови регулаторни решения (основно законодателство, вторично законодателство или насоки на ЕС), които да подпомогнат земеделските производители да намалят използването на антибиотици в животновъдството, с цел провеждане на предпазлива и отговорна употреба на ветеринарномедицински продукти; настоява, че такива законодателни решения, включително продължаващата и взаимно свързана работа по предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета по отношение на производството, пускането на пазара и употребата на медикаментозни фуражи и за отмяна на Директива 90/167/ЕИО на Съвета (COM(2014)0556) и предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно ветеринарните лекарствени продукти (COM(2014)0558), трябва да са насочени към профилактична употреба и да гарантират, че метафилактичната употреба на антимикробни средства се разрешава единствено при много изключителни случаи; подчертава необходимостта административната тежест върху земеделските стопани да бъде сведена до минимум;

9.  призовава намаляването на употребата на антибиотици да бъде цел не само в животновъдството, но също във ветеринарната и хуманната медицина като цяло; подчертава, че като се вземат предвид научните становища на Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ) и други компетентни агенции на ЕС, една от определените в плановете за действие на всички държави членки цели следва да бъде критично важните антимикробни средства, определени от СЗО, да бъдат запазени изключително за хуманна употреба; счита следователно, че ЕС следва да забрани ветеринарната употреба на антибиотици, които са от решаващо значение за хуманната медицина; приветства инициативата на няколко държави членки за забрана на използването при селскостопанските животни на „антибиотици за краен случай“, обикновено използвани за лечения при хората;

10.  припомня, че храната е един от възможните вектори за пренос на резистентни бактерии от животни към хора и освен това, че устойчивите на медикаменти бактерии могат да циркулират в популациите на човешки същества и животни чрез водата и околната среда; отбелязва рисковете от инфекции с резистентни организми от замърсени култури, третирани с антимикробни агенти или от оборски тор и изтичания от селскостопанските предприятия в подземните води; изтъква, че в тази връзка разпространението на подобни бактерии се влияе от търговията, пътуванията и от миграцията както на хората, така и на животните;

11.  счита, че с цел улесняване на отговорната употреба на антимикробни средства съществува неотложна необходимост от бърза, надеждна и ефикасна ветеринарна диагностика за установяване на причината за болестта и за тестване на чувствителността към антибиотици; счита, че това би улеснило правилното диагностициране, би дало възможност за целенасочено използване на антимикробни средства, би подпомогнало използването на възможно най-малко критично важни антимикробни средства и следователно би възпрепятствало развитието на АМР;

12.  подкрепя, като минимум, отговора на Съвета във връзка с проекта за кодекс Алиментариус — Кодекс за практики за намаляване до минимум и ограничаване на антимикробната резистентност, и неговите принципи 18 и 19 за отговорно и предпазливо използване на антимикробни средства;

13.  припомня, че лошото качество на медицинските и ветеринарните продукти с ниска концентрация на активни съставки и/или дългосрочната им употреба, насърчава появата на резистентни микроби; поради това призовава Комисията и държавите членки да подобрят законите и да изготвят нови, които да гарантират, че лекарствените продукти са с гарантирано качество, безопасни и ефективни, и че тяхното използване ще спазва строги принципи;

14.  призовава за допълнителни научни изследвания и разработки за нови антимикробни средства или нови алтернативи с цел засилване на естествената защита на ранен етап и по време на критичните фази за отглеждане; подчертава значението на координацията и сътрудничеството на световно равнище с всички заинтересовани страни с оглед насърчаване на научноизследователската дейност в областта на новите антибиотици и съответните алтернативи; освен това насърчава проучването на други алтернативи, включително икономически ефективни алтернативи, въз основа на развитието на по-устойчиво и хуманно спрямо животните земеделие; отбелязва, че значителни количества антибиотици се използват при животни, които се отглеждат натясно и при лоши условия; изтъква, че според проучванията животни в по-щадящи селскостопански модели изпитват по-малък стрес, което означава, че в резултат на това имунните им системи са по-слабо компрометирани;

15.  подчертава, че разпространението на антимикробни средства и последващата АМР в околната среда също е проблем с нарастващо значение, който изисква допълнително проучване; по-специално, подчертава неотложната необходимост от задълбочено проучване на въздействието на антимикробните вещества в хранителните култури и фуража върху микробните съобщества в почвите и водните екосистеми, както и въздействието на изхвърлянето на оборски торове и отпадни води;

16.  счита, че за да се насърчат научните изследвания на нови антимикробни средства, са необходими стимули, включително по-дълги срокове за защита на техническата документация за нови лекарства, търговска защита на иновативните активни вещества и защита на значителните инвестиции в данни, събрани с цел да се подобри или задържи на пазара съществуващ антимикробен продукт;

17.  поради това подчертава, че настоящата рамка за иновации не насърчава ефективно научноизследователската и развойната дейност в областта на АМР и призовава за адаптирането и хармонизирането на режима на интелектуална собственост на европейско равнище, по-специално с цел по-добро съчетаване на продължителността на защитата с периода, посочен в заявлението за съответното иновативно лекарство;

18.  подчертава ролята, която консултантските услуги в областта на селското стопанство могат да изиграят в насърчаването на устойчиви практики за управление на земеделските стопанства;

19.  подчертава значението на ефективната оценка на риска за околната среда в процеса на одобрение за нови и съществуващи ветеринарномедицински продукти с антимикробни свойства, особено що се отнася до крайни точки на антимикробни вещества в околната среда като цяло;

20.  подчертава колко са ценни превантивните решения, каквито например са ваксините, в борбата с АМР; отбелязва, че в Европейския план за действие „Едно здраве“ срещу АМР се посочва, че имунизацията чрез ваксинация е рентабилна мярка в сферата на здравеопазването в усилията за борба с АМР; препоръчва интегрирането на целите за ваксиниране през целия живот да бъде включено като елемент от националните ветеринарни планове за действие по отношение на АМР;

21.  изтъква, че предвид намалената ефективност на някои антибиотици, тестовете за бързо диагностициране могат да помогнат на здравните специалисти да предоставят целенасочени и ефективни варианти за лечение като жизнеспособна алтернатива на използването на антибиотици при хората;

22.  счита, че изискванията да се гарантира, че в етикетите се посочва използването на антибиотици, биха подобрили информираността на потребителите и биха помогнали на потребителите да направят по-осведомен избор; отбелязва, че продуктите, които са обозначени като „несъдържащи антибиотици“, могат също да насърчат земеделските стопани да откажат антибиотично лечение на животни, които може да се нуждаят от това, поради страх от икономическата цена на невъзможността да продадат месото;

23.  подчертава, че профилактиката на заболяванията трябва да бъде първата стъпка за борба с АМР в законодателството и други предложения в областта на селското стопанство, едновременно за да се гарантира висок стандарт на хуманно отношение към животните и за да се намали необходимостта от прибягване до антибиотици; подчертава, че животновъдният сектор следва да се съсредоточи повече върху превенцията на заболеваемостта и хуманното отношение към животните чрез добра хигиена, настаняване, животновъдни практики и стриктни мерки за биологична сигурност; изисква антибиотиците никога да не бъдат използвани като компенсация за лоша хигиена или неподходящи практики в животновъдството; подчертава значението на обмена на най-добри практики между държавите членки и координирането на този обмен от Комисията;

24.  припомня превантивните мерки, които трябва да се използват преди прибягването до антимикробно лечение на цели групи животни, отглеждани за производство на храни (метафилактика):

–  използване на здрави разплодни животни в добро състояние, които растат по естествен път, при наличието на подходящо генетично разнообразие,

–  условия, които отговарят на поведенческите потребности на видовете, включително социално взаимодействие и йерархии,

–  гъстота на стадата, която не увеличава риска от предаване на болести,

–  изолиране на болните животни от останалата част от групата,

–  (за пилета и по-дребни животни) допълнително разделяне на стадата на по-малки, физически отделени една от друга групи,

–  прилагане на съществуващите правила за хуманно отношение към животните, които вече подлежат на кръстосано съответствие, както е посочено в законоустановените изисквания за управление (ЗИУ) 11, 12 и 13 на приложение II към Регламент (ЕО) № 1306/2013(2);

25.  счита, че трябва да бъде насърчавано подходящо финансиране за инвестиции в стопанствата, като например в качествени постройки, вентилация, почистване, дезинфекция, ваксинация и биологична сигурност, като финансирането да не бъде подкопавано в бъдещата ОСП; подчертава, че ефективните санитарно-хигиенни условия и мерки за профилактика на инфекциите помагат за намаляване случаите на инфекция; признава в тази връзка значението на осведомеността сред членовете на общността на земеделските производители по въпросите на хуманното отношение към животните, здравето на животните и безопасността на храните; отбелязва значението на насърчаването и прилагането на добри практики по време на всички етапи на производството и преработката на хранителни продукти;

26.  отбелязва, че някои продукти за растителна защита могат също да имат антимикробни свойства, което би могло да окаже въздействие върху разпространението на АМР; призовава за допълнително проучване на евентуалната връзка между експозицията на търговски формули на пестициди и развитата антимикробна резистентност;

27.  подчертава, че проучвания сочат(3), че излагането на хербициди и търговски формулировки на хербициди в концентрации, сравними с тези, свързани с типични норми за торене на селскостопански полета, може да доведе до развиване на резистентност към антибиотици при съответните бактерии;

28.  признава, че хербицидите периодично се изпитват за токсичност, но не и за сублетални ефекти върху микроби, и поради гореспоменатите причини подчертава, че е целесъобразно да бъде обмислено редовното извършване на подобни изпитвания;

29.  предлага при разрешаването на устойчива на хербициди геннномодифицирана култура (за която се предполага, че е третирана с хербицид, към който е устойчива) да се отчита изцяло принципът на предпазливост по отношение на признака за съществуващата връзка между употребата на хербициди и антимикробната резистентност и за всяко разрешаване да бъде гарантирано, че има категорични научни доказателства за това, че такъв риск може да бъде изключен;

30.  призовава Комисията да въведе ограничения за превоза на живи животни от зоните, където благодарение на настоящата система за мониторинг са били установени резистентни на антимикробни средства бактериални щамове;

31.  подчертава, че АМР е многостранен проблем и призовава Комисията и държавите членки да засилят сътрудничеството между ветеринарните лекари, действащите лица в селскостопанския сектор и други здравни специалисти при борбата с АМР; подчертава решаващата роля на образованието, програмите за обучение и кампаниите за осведомяване на обществеността въз основа на най-новите научни достижения за подаването на сигнал на земеделските стопани, ветеринарните лекари, специалистите, стопаните на домашни любимци и всички участници в животновъдството за опасността от AMР; призовава за осигуряване на финансиране за повишаване на осведомеността относно АМР, както и за предпазливата употреба на антимикробни средства във ветеринарната медицина за земеделските производители и другите заинтересовани страни, участващи в животновъдството, така че да могат да използват антимикробни средства само когато е необходимо, а не систематично по превантивен начин; подчертава, че ветеринарните лекари имат значителен експертен опит, който допринася за повишаването на осведомеността относно АМР;

32.  отбелязва, че наличието на взаимовръзка между установената резистентност към антибиотици в животните, отглеждани за производство на храни (напр. бройлери), и голяма част от бактериалните инфекции при хората, възникващи след обработка, приготвяне и консумация на месо от тези животни, бе потвърдено също така от агенциите на ЕС(4);

33.  подчертава, че научните изследвания показват, че интервенции, с които се ограничава използването на антибиотици при животни, отглеждани за производство на храни, са свързани с намаляване на наличието на бактерии, резистентни към антибиотици в тези животни(5);

34.  подчертава необходимостта от промени в бизнес културатана някои производители в областта на ветеринарната медицина, както и от тясно сътрудничество с всички заинтересовани страни, включително производителите на ветеринарни лекарства, с цел да се насърчи и популяризира отговорната употреба на антибиотици или алтернативни варианти на антимикробните средства (например пробиотици или ваксини) в животновъдството; подчертава също така, че ветеринарните лекари не следва да получават стимули за предписване, популяризиране и предлагане на някои лекарства; подчертава, че статутът за отпускане само по лекарско предписание на антибиотици и отчетността на професионалистите в различните сектори, както и сътрудничеството между ветеринарите и животновъдите са ключови фактори за успех;

35.  по-специално, призовава Комисията да разработи правила за хармонизиран мониторинг на продажбите на ветеринарни антимикробни средства и на консумацията им от всички домашни животни, задължавайки държавите членки да докладват подходящи и сравними данни относно продажбите и употребата на антимикробни ветеринарномедицински продукти на Европейската агенция по лекарствата (EMA), за да се даде възможност за сравнения между държавите и определяне на най-добрите практики на национално равнище; счита, че следва да се извършват редовни прегледи за проверка на ефикасността; подчертава необходимостта да се проучи възможността за намиране на решение на проблема с незаконната продажба на антимикробни средства и да се повиши осведомеността относно последиците от този проблем за общественото здраве;

36.  подчертава необходимостта от взаимодействие между подхода „Едно здраве“ и данните от наблюдението на околната среда, по-специално мониторинга на списъка за наблюдение съгласно Рамковата директива за водите, за да се повишат познанията във връзка с появата и разпространението на антимикробни вещества в околната среда;

37.  изтъква, че използването на антибиотици като стимулатори на растежа на животни, отглеждани за производство на храна, е забранено в ЕС от 2006 г.; призовава Комисията да прилага тази забрана като условие за целия внос на храни от трети държави посредством споразуменията за свободна търговия с цел осигуряването на еднакви условия на конкуренция; призовава също така тази забрана да бъде удължена и въведена в целия корпус на международното право, което може да засяга използването на антибиотици при животните (в рамките на Кодекс алиментариус, СЗО, Световната организация по здравеопазване на животните (OIE), Организацията на ООН за прехрана и земеделие (ФАО) и др.); освен това призовава Комисията да насърчава партньорите да синхронизират своите цели в областта на АМР и да приемат на своя територия решения въз основа на най-добрите използвани в ЕС практики, включително посредством употребата на клаузи за реципрочност в търговските споразумения;

38.  призовава здравните органи да извършват цялостни проверки, за да се избегне незаконното им използване в Европейския съюз;

39.  посочва, че във всяко бъдещо търговско споразумение с Обединеното кралство след оттеглянето му от ЕС този въпрос трябва да бъде третиран и да бъде поставяно условие за споразумението, че всеки по-нататъшен напредък в действията на ЕС за борба с АМР ще бъде последван от Обединеното кралство с цел защита на потребителите и работниците както в ЕС, така и в Обединеното кралство;

40.  отбелязва, че животните, отглеждани за храна в САЩ, получават до пет пъти повече антибиотични средства в сравнение със селскостопанските животни в Обединеното кралство; ето защо подчертава значението на контрола на вноса на месо в ЕС;

41.  призовава Комисията и държавите членки да повдигат свързаните с АМР въпроси на най-високо политическо равнище, включително във всички съответни конвенции на ООН и други международни форуми, като се стремят да постигнат амбициозни резултати; подчертава, че международното сътрудничество, включващо обмен на информация, знания и най-добри практики в борбата с АМР, е от решаващо значение в контекста на подхода „Едно здраве“ в полза на здравето на човека и на животните в световен мащаб, както и че решителните действия и всеобхватното законодателство трябва да гарантират баланса между човешкото здраве и здравето на животните и околната среда; приветства създаването на мрежата „Едно здраве“ за АМР, която има за цел да улесни трансграничния обмен на добри практики между здравните сектори на държавите членки в областта на хуманната и ветеринарната медицина, като позволи обмен на новаторски идеи и активизиране на усилията на национално равнище за борба с АМР;

42.  позовава се на глобалния план за действие относно антимикробната резистентност, приет от Световната здравна асамблея по време на 68-та Световна здравна асамблея през май 2015 г., с цел справяне с антимикробната резистентност, включително резистентност към антибиотици (WHA68/2015/REC/1, приложение 3);

43.  призовава за извършване на обстойна проверка на производителите на антибиотици, така че карентните срокове да са адаптирани към реалността, за да се гарантира, че антибиотици не присъстват в хранителните продукти;

44.  отбелязва, че резистентни към антибиотици гени могат да бъдат открити в околната среда — в почвата, водата и седиментите в целия свят; подчертава, че пречиствателните станции за отпадни води са водещ източник на гени с антибиотична резистентност в околната среда, поради изхвърлените от домакинствата, болниците и промишлеността антибиотици; призовава за систематичен мониторинг на антибиотиците и гените с антибиотична резистентност в пречиствателните станции за отпадъчни води и за повече инвестиции в системите за филтриране;

45.  подчертава, че интензивното отглеждане на малки площи може да означава, че в стопанствата антибиотиците са неправилно и редовно използвани в храната за животни и домашни птици за насърчаване на по-бърз растеж и са широко използвани и за профилактични цели, за да се предотврати разпространението на болести поради тесните, ограничени и стресиращи условия, в които се отглеждат животните и които инхибират тяхната имунна система, както и за да се компенсират нездравословните условия, в които те са отглеждани;

46.  подчертава, че съгласно съвместното научно становище на Европейската агенция по лекарствата (EMA) и ЕОБХ относно мерките за ограничаване на необходимостта от прибягване до антимикробни агенти в животновъдството в Европейския съюз и последващото въздействия върху безопасността на храните (RONAFA)(6), безопасните и хранително балансираните фуражи са ефективни превантивни мерки, за да се помогне на животните да се справят с патогенните агенти чрез подобряване на общото здраве и хуманно отношение към тях посредством специфични стратегии за хранене, състав на фуража, рецепти за фуража или неговата преработка;

47.  призовава да се насърчава и утвърждава начин на производство, основан на агроекологията, както и да се премине към подобен начин на производство;

48.  подчертава, че при липсата на хармонизирани и незабавни действия в световен мащаб светът се насочва в посока към пост-антибиотична епоха, при която често срещани инфекции може отново да бъдат смъртоносни.

ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

24.4.2018

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

40

0

0

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Eric Andrieu, Daniel Buda, Nicola Caputo, Matt Carthy, Jacques Colombier, Michel Dantin, Paolo De Castro, Jean-Paul Denanot, Albert Deß, Jørn Dohrmann, Herbert Dorfmann, Norbert Erdős, Luke Ming Flanagan, Martin Häusling, Esther Herranz García, Ivan Jakovčić, Jarosław Kalinowski, Zbigniew Kuźmiuk, Norbert Lins, Philippe Loiseau, Mairead McGuinness, Giulia Moi, Ulrike Müller, Maria Noichl, Stanisław Ożóg, Laurenţiu Rebega, Bronis Ropė, Maria Lidia Senra Rodríguez, Czesław Adam Siekierski, Tibor Szanyi, Marc Tarabella, Maria Gabriela Zoană, Marco Zullo

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Bas Belder, Franc Bogovič, Jens Gieseke, Karin Kadenbach, Elsi Katainen, Momchil Nekov, Ivari Padar, Tom Vandenkendelaere, Thomas Waitz

ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

40

+

ALDE

Ivan Jakovčić, Elsi Katainen, Ulrike Müller

ECR

Jørn Dohrmann, Zbigniew Kuźmiuk, Stanisław Ożóg, Laurenţiu Rebega

EFDD

Giulia Moi, Marco Zullo

ENF

Jacques Colombier, Philippe Loiseau

GUE/NGL

Matt Carthy, Luke Ming Flanagan, Maria Lidia Senra Rodríguez

PPE

Franc Bogovič, Daniel Buda, Michel Dantin, Albert Deß, Herbert Dorfmann, Norbert Erdős, Jens Gieseke, Esther Herranz García, Jarosław Kalinowski, Norbert Lins, Mairead McGuinness, Czesław Adam Siekierski, Tom Vandenkendelaere

S&D

Eric Andrieu, Nicola Caputo, Paolo De Castro, Karin Kadenbach, Momchil Nekov, Maria Noichl, Ivari Padar, Tibor Szanyi, Marc Tarabella, Maria Gabriela Zoană

VERTS/ALE

Martin Häusling, Bronis Ropė, Thomas Waitz

0

-

0

0

Легенда на използваните знаци:

+  :  „за“

-  :  „против“

0  :  „въздържал се“

(1)

WHO guidelines on use of medically important antimicrobials in food-producing animals (Насоки на СЗО относно употребата на важни от медицинска гледна точка антимикробни средства при животни, отглеждани за храна), ISBN : 978-92-4-155013-0

(2)

Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета, (ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр.549), за прилагане на правилата, посочени в Директива 98/58/ЕО от 20 юли 1998 г. относно защитата на животни, отглеждани за селскостопански цели (OВ L 221, 8.8.1998 г., стр. 23); Директива 91/630/ЕИО на Съвета от 19 ноември 1991 г. относно определяне на минималните стандарти за защита на свинете (ОВ L 340, 11.12.1991 г., стр. 33); Директива 91/629/ЕИО на Съвета от 19 ноември 1991 г. относно определяне на минималните стандарти за защита на телетата (ОВ L 340, 11.12.1991 г., стр. 28).

(3)

Kurenbach, B. at al., mBio, Vol. 6, No 2, 2015: Sublethal exposure to Commercial Formulations of the Herbicides Dicamba, 2,4-Dichlorophenoxyacetic Acid, and Glyphosate Cause Changes in Antibiotic Susceptibility in Escherichia coli and Salmonella enterica serovar Typhimurium („Сублеталната експозиция на търговски формули на хербициди – дикамба, 2,4-дихлорфеноксиоцетна киселина и глифозат, причиняват промени в чувствителността към антибиотици на Escherichia coli и Salmonella enterica serovar Typhimurium“).

(4)

Европейски център за профилактика и контрол върху заболяванията и Европейски орган за безопасност на храните https://ecdc.europa.eu/sites/portal/files/media/en/publications/Publications/antimicrobial-resistance-zoonotic-bacteria-humans-animals-food-EU-summary-report-2014.pdf

(5)

http://www.thelancet.com/pdf/journals/lanplh/PIIS2542-5196(17)30141-9pdf

(6)

http://www.efsa.europa.eu/en/efsajournal/pub/4666


ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

20.6.2018

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

62

0

0

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Marco Affronte, Margrete Auken, Pilar Ayuso, Zoltán Balczó, Simona Bonafè, Biljana Borzan, Paul Brannen, Soledad Cabezón Ruiz, Nessa Childers, Birgit Collin-Langen, Miriam Dalli, Mark Demesmaeker, Stefan Eck, Bas Eickhout, José Inácio Faria, Francesc Gambús, Elisabetta Gardini, Gerben-Jan Gerbrandy, Arne Gericke, Jens Gieseke, Julie Girling, Sylvie Goddyn, Françoise Grossetête, Andrzej Grzyb, Jytte Guteland, György Hölvényi, Anneli Jäätteenmäki, Jean-François Jalkh, Benedek Jávor, Karin Kadenbach, Kateřina Konečná, Urszula Krupa, Giovanni La Via, Peter Liese, Lukas Mandl, Valentinas Mazuronis, Joëlle Mélin, Susanne Melior, Miroslav Mikolášik, Massimo Paolucci, Bolesław G. Piecha, Pavel Poc, John Procter, Frédérique Ries, Annie Schreijer-Pierik, Renate Sommer, Claudiu Ciprian Tănăsescu, Ivica Tolić, Estefanía Torres Martínez, Adina-Ioana Vălean, Jadwiga Wiśniewska, Damiano Zoffoli

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Herbert Dorfmann, Eleonora Evi, Eleonora Forenza, Jan Huitema, Peter Jahr, Norbert Lins, Christel Schaldemose, Bart Staes

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване

Clare Moody, Thomas Waitz


ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

62

+

ALDE

Gerben-Jan Gerbrandy, Jan Huitema, Anneli Jäätteenmäki, Valentinas Mazuronis, Frédérique Ries

ECR

Mark Demesmaeker, Arne Gericke, Urszula Krupa, Bolesław G. Piecha, John Procter, Jadwiga Wiśniewska

EFDD

Eleonora Evi

ENF :

Sylvie Goddyn, Jean-François Jalkh, Joëlle Mélin

GUE/NGL

Stefan Eck, Eleonora Forenza, Kateřina Konečná, Estefanía Torres Martínez

NI 

Zoltán Balczó

PPE

Pilar Ayuso, Birgit Collin-Langen, Herbert Dorfmann, José Inácio Faria, Francesc Gambús, Elisabetta Gardini, Jens Gieseke, Julie Girling, Françoise Grossetête, Andrzej Grzyb, György Hölvényi, Peter Jahr, Giovanni La Via, Peter Liese, Norbert Lins, Lukas Mandl, Miroslav Mikolášik, Annie Schreijer-Pierik, Renate Sommer, Ivica Tolić, Adina-Ioana Vălean

S&D

Simona Bonafè, Biljana Borzan, Paul Brannen, Soledad Cabezón Ruiz, Nessa Childers, Miriam Dalli, Jytte Guteland, Karin Kadenbach, Susanne Melior, Clare Moody, Massimo Paolucci, Pavel Poc, Christel Schaldemose, Claudiu Ciprian Tănăsescu, Damiano Zoffoli

VERTS/ALE

Marco Affronte, Margrete Auken, Bas Eickhout, Benedek Jávor, Bart Staes, Thomas Waitz

0

-

 

 

0

0

 

 

Легенда на използваните знаци:

+  :  „за“

-  :  „против“

0  :  „въздържал се“

Последно осъвременяване: 29 август 2018 г.Правна информация