Процедура : 2018/2035(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A8-0262/2018

Внесени текстове :

A8-0262/2018

Разисквания :

PV 12/09/2018 - 14
CRE 12/09/2018 - 14

Гласувания :

PV 13/09/2018 - 10.10
Обяснение на вота

Приети текстове :

P8_TA(2018)0352

ДОКЛАД     
PDF 848kWORD 89k
16.7.2018
PE 619.271v02-00 A8-0262/2018

относно европейска стратегия за пластмасите в кръговата икономика

(2018/2035(INI))

Комисия по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните

Докладчик: Марк Демесмакер

ИЗМЕНЕНИЯ
ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
 ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ
 СТАНОВИЩЕ на комисията по рибно стопанство
 ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ
 ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно европейска стратегия за пластмасите в кръговата икономика

(2018/2035(INI))

Европейският парламент,

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 16 януари 2018 г., озаглавено „Европейска стратегия за пластмасите в кръговата икономика“ (COM(2018)0028),

–  като взе предвид доклада на Комисията от 16 януари 2018 г. относно въздействието върху околната среда от използването на разградими при окисляване пластмаси, включително разградими при окисляване пластмасови торбички за пазаруване (COM(2018)0035),

–  като взе предвид съобщението на Комисията и работния документ на службите на Комисията от 16 януари 2018 г. относно изпълнението на пакета за кръговата икономика: варианти за решаване на въпросите, свързани с взаимодействието на законодателството в областта на химикалите, продуктите и отпадъците (COM(2018)0032),

–  като взе предвид работния план за екопроектирането за периода 2016 – 2019 г. на Комисията (COM(2016)0773), и по-специално целта да се установят повече изисквания за конкретни продукти и повече хоризонтални изисквания в области като дълготрайността, възможностите за поправка, възможностите за осъвременяване, проектирането, позволяващо разглобяване, и лесното повторно използване или рециклиране,

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 2 декември 2015 г., озаглавено „Затваряне на цикъла –­­ план за действие на ЕС за кръговата икономика“ (COM(2015)0614),

–  като взе предвид Директива (ЕС) 2018/849 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 г. за изменение на директиви 2000/53/EО относно излезлите от употреба превозни средства, 2006/66/ЕО относно батерии и акумулатори и отпадъци от батерии и акумулатори и 2012/19/EС относно отпадъци от електрическо и електронно оборудване(1),

–  като взе предвид Директива (ЕС) 2018/850 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 г. за изменение на Директива 1999/31/ЕО относно депонирането на отпадъци(2),

–  като взе предвид Директива (ЕС) 2018/851 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 г. за изменение на Директива 2008/98/ЕО относно отпадъците(3),

–  като взе предвид Директива (ЕС) 2018/852 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 г. за изменение на Директива 94/62/ЕО относно опаковките и отпадъците от опаковки(4),

–  като взе предвид Директива (ЕС) 2015/720 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2015 година за изменение на Директива 94/62/ЕО по отношение на намаляване на потреблението на тънки пластмасови торбички за пазаруване(5),

–  като взе предвид Директива 2009/125/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. за създаване на рамка за определяне на изискванията за екодизайн към продукти, свързани с енергопотреблението(6) („Директивата за екодизайна“) и регламентите за изпълнение и доброволните споразумения, приети съгласно директивата,

–  като взе предвид Решение 1386/2013/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20 ноември 2013 г. относно Обща програма на Европейския съюз за действие за околната среда до 2020 г.(7),

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 18 декември 2017 г. относно екологичните иновации: улесняване на прехода към кръгова икономика,

–  като взе предвид специалното проучване на Евробарометър 468 „Нагласи на европейските граждани спрямо околната среда“, октомври 2017 г.,

–  като взе предвид Парижкото споразумение относно изменението на климата и 21-та конференция на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (COP 21),

–  като взе предвид резолюцията на ООН, озаглавена „Да преобразим света: програма до 2030 г. за устойчиво развитие“, приета на срещата на върха на ООН по въпросите на устойчивото развитие, проведена на 25 септември 2015 г.,

–  като взе предвид своята резолюция от 9 юли 2015 г. относно ефективното използване на ресурсите: преминаване към кръгова икономика(8),

-  като взе предвид своята резолюция от 4 юли 2017 г. относно по-дългия жизнен цикъл на продуктите: ползи за потребителите и дружествата(9),

–  като взе предвид своята резолюция от 16 януари 2018 г. относно международното управление на океаните: дневен ред за бъдещето на нашите океани в контекста на целите за устойчиво развитие за 2030 г.(10),

–  като взе предвид член 52 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните и становището на комисията по рибно стопанство (A8-0262/2018),

А.  като има предвид, че пластмасата е ценен материал, който намира широко приложение във всички вериги за създаване на стойност и който е от полза за обществото и икономиката ни, ако се използва и управлява отговорно;

Б.  като има предвид, че начинът, по който в днешно време пластмасата се произвежда, използва и изхвърля, оказва пагубно въздействие върху околната среда, климата и икономиката и има потенциални отрицателни последствия за здравето на хората и животните; като има предвид, че основното предизвикателство следователно се състои в това пластмасата да се произвежда и използва по отговорен и устойчив начин, така че да се генерират по-малко пластмасови отпадъци и да се намали, доколкото е възможно, използването на опасни вещества в пластмасите; като има предвид, че в това отношение научните изследвания и иновациите в нови технологии и алтернативи играят важна роля;

В.  като има предвид, че тези недостатъци пораждат голямо безпокойство в обществото, след като 74% от гражданите на ЕС изразяват безпокойство във връзка с въздействието, което пластмасите оказват върху здравето, а 87% са загрижени във връзка с въздействието им върху околната среда;

Г.  като има предвид, че настоящият политически импулс следва да се използва за осъществяване на преход към устойчива кръгова икономика в сектора на пластмасите, която да дава приоритет на предотвратяването на генерирането на пластмасови отпадъци в съответствие с йерархията на отпадъците;

Д.   като има предвид, че няколко държави членки вече са въвели национални законодателни мерки за ограничаване на пластмасовите микрочастици, които умишлено се добавят в козметиката;

Е.  като има предвид, че европейските държави имат практика да изнасят пластмасови отпадъци, включително и в държави, където неадекватните системи за управление и рециклиране на отпадъците причиняват щети на околната среда и застрашават здравето на местните общности, особено това на работещите с отпадъци;

Ж.  като има предвид, че пластмасовите отпадъци са глобален проблем и че е необходимо международно сътрудничество за борба с предизвикателството; като има предвид, че ЕС се ангажира да изпълни целите на ООН за устойчиво развитие, които се отнасят отчасти до устойчивото потребление и производство на пластмаси и са насочени към ограничаване на тяхното въздействие върху моретата и сушата;

З.  като има предвид, че през 2015 г. годишното производство на пластмаси в световен мащаб достигна 322 милиона тона и се очаква да се удвои през следващите 20 години;

И.  като има предвид, че в ЕС се генерират ежегодно 25,8 милиона тона пластмасови отпадъци;

Й.  като има предвид, че в ЕС само 30% от пластмасовите отпадъци се събират с цел рециклиране; като има предвид, че от рециклирана пластмаса са произведени само 6% от пластмасите, които се пускат на пазара;

К.  като има предвид, че дяловете на депониране (31%) и на изгаряне (39%) на пластмасови отпадъци продължават да са високи;

Л.   като има предвид, че понастоящем около 95% от стойността на пластмасовите опаковъчни материали се губи в икономиката, което води до ежегодни загуби в размер на 70 до 105 милиарда евро;

М.  като има предвид, че целта на ЕС е до 2030 г. делът на рециклирането на пластмасови опаковки да достигне 55%;

Н.  като има предвид, че рециклирането на пластмаси води до значителни ползи за климата, тъй като се намаляват емисиите на СО2;

О.  като има предвид, че в световните океани ежегодно попадат между 5 и 13 милиона тона пластмаса, като към момента се счита, че океаните съдържат над 150 милиона тона пластмаса;

П.  като има предвид, че в моретата и океаните на ЕС ежегодно се изхвърлят между 150 000 и 500 000 тона пластмасови отпадъци;

Р.  като има предвид, че съгласно цитирани от ООН изследвания, ако не се предприемат мерки, през 2050 г. в океаните ще има повече пластмаса отколкото риба;

С.  като има предвид, че пластмасата съставлява 85% от отпадъците по плажовете и над 80% от морските отпадъци;

Т.  като има предвид, че практически в океана – от „Голямото тихоокеанско сметище“, съдържащо най-малко 79 000 тона пластмаса, плаваща на площ от 1,6 милиона квадратни километра, до най-отдалечените зони на Земята, като морското дъно и Арктика, може да се открие всякакъв вид пластмасов материал;

У.  като има предвид, че морските отпадъци оказват също така неблагоприятно въздействие върху икономическата дейност и върху хранителната верига на човека;

Ф.  като има предвид, че 90% от морските птици поглъщат пластмасови частици;

Х.  като има предвид, че все още не е известно цялостното въздействие на пластмасовите отпадъци върху флората, фауната и човешкото здраве; като има предвид, че катастрофалните последствия за морския живот са документирани, като всяка година над 100 милиона морски животни умират вследствие на наличието на пластмасови отпадъци в океана;

Ц.  като има предвид, че решенията за третиране на проблема с пластмасата в морето не могат да бъдат изолирани от цялостната стратегия за пластмасите; като има предвид, че член 48 от Регламента за контрол на рибарството(11), който съдържа мерки, предназначени за насърчаване на намирането на изгубени риболовни съоръжения, представлява стъпка в правилната посока, но е твърде ограничен по обхват, като се има предвид, че държавите членки имат право да освобождават повечето риболовни кораби от това задължение, а изпълнението на изискванията за докладване продължава да бъде незадоволително;

Ч.  като има предвид, че се обмисля финансиране по линия на Европейското териториално сътрудничество на проекти в Адриатическо море, като например нови инструменти за управление и добри практики за намаляване и – по възможност – прекратяване на изоставянето на риболовни съоръжения, като риболовният флот получава нова роля на „морски страж“;

Ш.  като има предвид, че държавите членки са страни по Международната конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби (MARPOL) и следва да се стремят към пълно прилагане на нейните разпоредби;

Щ.  като има предвид, че призрачният риболов възниква, когато изгубени или изоставени бионеразградими риболовни мрежи, капани или въдици улавят, омотават, нараняват, довеждат до гладна смърт или друг вид смърт морски организми; като има предвид, че явлението „призрачен риболов“ се дължи на загубата и изоставянето на риболовни съоръжения; като има предвид, че Регламентът за контрол на рибарството изисква задължително маркиране на съоръженията и уведомяване за изгубени съоръжения, както и тяхното извличане; като има предвид, че поради това някои рибари по своя собствена инициатива докарват до пристанището извлечени от морето изгубени мрежи;

АА.  като има предвид, че макар и да е трудно да се направи правилна оценка на точния принос на аквакултурите в морските отпадъци, се счита, че 80% от морските отпадъци се състоят от пластмаса и пластмасови микрочастици и че някъде между 20% и 40% от тези морски пластмасови отпадъци са свързани отчасти с човешките дейности в открито море, включително търговските и круизните кораби, като останалите са с произход от сушата; като има предвид, че според неотдавнашно проучване на ФАО(12) около 10% идват от изгубени и изхвърлени риболовни съоръжения; като има предвид, че изгубените и изхвърлени риболовни съоръжения са един от компонентите на морските пластмасови отпадъци и че приблизително 94% от пластмасата, която влиза в океана, стига до морското дъно, от което следва необходимостта да се използва Европейският фонд за морско дело и рибарство (ЕФМДР), за да могат рибарите да участват пряко в схемите за „улавяне на морски отпадъци“, като им се предоставят плащания или други финансови и материални стимули;

АБ.  като има предвид, че всяка година в околната среда на ЕС попадат между 75 000 и 300 000 тона пластмасови микрочастици, включително пластмасови микрочастици, които целенасочено се добавят към пластмасовите продукти, пластмасови микрочастици, които се освобождават по време на употребата на продуктите, и такива, получени при разграждането на пластмасовите продукти;

АВ.  като има предвид, че пластмасовите микрочастици и частиците с наноразмери създават специфични предизвикателства пред политиката;

АГ.  като има предвид, че в 90% от бутилираната вода са открити пластмасови микрочастици;

АД.   като има предвид, че се приветства искането на Комисията, отправено до Европейската агенция по химикали, да изследва научната основа за ограничаване на използването на умишлено добавяните в потребителските продукти и продуктите за професионална употреба пластмасови микрочастици;

АЕ.  като има предвид, че се приветства искането на Комисията до ECHA да изготви предложение за евентуално ограничаване на разградимите при окисляване пластмаси;

АЖ.   като има предвид, че съгласно член 311 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) въвеждането на нови собствени ресурси подлежи на специална законодателна процедура, която изисква единодушие сред държавите членки и консултации с Парламента;

Общи положения

1.  приветства съобщението на Комисията, озаглавено „Европейска стратегия за пластмасите в кръговата икономика“ (COM(2018)0028), като крачка напред в прехода на ЕС от линейна към кръгова икономика; признава, че пластмасата играе полезна роля в икономиката и в ежедневието ни, но същевременно има значителни недостатъци; счита, че поради тази причина основното предизвикателство е пластмасите да се управляват по устойчив начин по цялата верига на създаване на стойност, като по този начин да се промени начинът, по който произвеждаме и използваме пластмаси, така че стойността да се запази в нашата икономика, без да се вреди на околната среда, климата и общественото здраве;

2.  подчертава, че определеното в Рамковата директива за отпадъците предотвратяване на пластмасови отпадъци следва да бъде най-важният приоритет, в съответствие с йерархията на отпадъците; счита освен това, че и насърчаването за постигане на значително по-добри резултати в областта на рециклирането на пластмаса е също така от основно значение за подпомагането на устойчивия икономически растеж, както и за опазването на околната среда и общественото здраве; призовава всички заинтересовани страни да разгледат неотдавнашната забрана от страна на Китай на вноса на пластмасови отпадъци като благоприятна възможност за инвестиране в предотвратяването на пластмасови отпадъци, включително чрез стимулиране на повторната употреба и „кръговото“ проектиране на продукти, както и за инвестиране в съоръжения за събиране, сортиране и рециклиране в ЕС на високо технологично равнище; счита, че обменът на най-добри практики в това отношение е важен, особено за МСП;

3.  изразява убеждението си, че стратегията за пластмасите следва да служи като лост за стимулиране на нови, интелигентни, устойчиви и кръгови стопански модели и модели на производство и потребление, които да обхващат цялата верига за създаване на стойност, в съответствие с цел 12 на ООН за устойчиво развитие, а именно за устойчиво потребление и производство и чрез интернализация на външните разходи; призовава Комисията за постигане на тази цел да насърчава създаването на ясни връзки между политиките на Съюза, отнасящи се до отпадъците, химикалите и продуктите, включително чрез разработване на нетоксични цикли на материалите, както е посочено в 7-та програма за действие в областта на околната среда;

4.  призовава Комисията да създаде политика за периода след 2020 г. за кръговата икономика и биоикономиката, която да се основава на стабилен научноизследователски и иновационен стълб, както и да гарантира включването на необходимите ангажименти в новата многогодишна финансова рамка (МФР); подчертава по-специално значението на научните изследвания за разработването на новаторски решения и за установяването на въздействието на пластмасовите макро-, микро- и наночастици върху екосистемите и здравето на човека;

5.  подчертава, че пластмасите са разнообразни и имат различни приложения и че вследствие на това за различните вериги за създаване на стойност е необходим индивидуален подход, често специфичен за конкретен продукт, с разнообразна комбинация от решения, при които се вземат предвид въздействието върху околната среда, наличните алтернативи, местните и регионалните потребности и се гарантира задоволяването на функционалните потребности на потребителите;

6.  подчертава, че за постигане на успех и на резултати, които да са от полза както за икономиката, така и за околната среда, климата и здравето, са необходими съвместни и координирани действия от страна на всички заинтересовани лица по цялата верига за създаване на стойност, в т.ч. потребителите;

7.  подчертава, че намаляването на генерирането на отпадъци представлява споделена отговорност, както и че важно предизвикателство продължава да бъде превръщането на съществуващата обща загриженост по повод на пластмасовите отпадъци в отговорност на обществото; подчертава факта, че в това отношение от основно значение е създаването на нови модели на потребление чрез стимулиране на промяна в поведението на потребителите; призовава за повишаване на осведомеността на потребителите относно въздействието на замърсяването с отпадъци от пластмаса, относно значението на предотвратяването и правилното управление на отпадъците, както и относно наличните алтернативи;

От проектиране за рециклиране към проектиране за кръговрат

8.  призовава компетентните органи в държавите членки да гарантират цялостното и бързо въвеждане и прилагане на всички достижения на правото в областта на продуктите и отпадъците; изтъква, че в ЕС само 30% от пластмасовите отпадъци се събират с цел рециклиране, което води до огромно разхищение на ресурси; подчертава, че от 2030 г. нататък пластмасовите отпадъци няма да се приемат в депата за отпадъци и че държавите членки трябва да управляват пластмасовите си отпадъци в съответствие с разпоредбите на Директива 2008/98/ЕО; отново заявява, че държавите членки следва да използват икономически инструменти и други мерки, за да предоставят стимули за прилагането на йерархията на отпадъците; подчертава значението на наличието на съоръжения, които дават възможност за разделно събиране и сортиране на отпадъци и по този начин осигуряват висококачествено рециклиране и засилено използване на качествени вторични суровини;

9.  призовава всички заинтересовани лица в сектора да започнат сега да предприемат конкретни действия, с които да се гарантира, че най-късно до 2030 г. всички опаковки от пластмаси ще са годни за повторна употреба или за рециклиране по икономически ефективен начин, да обвържат идентичността на търговската им марка с устойчиви и кръгови бизнес модели и да използват своите маркетингови възможности за насърчаване и стимулиране на устойчиви и кръгови модели на потребление; призовава Комисията да наблюдава и оценява развитието на събитията, да насърчава най-добрите практики и да проверява твърденията за екологосъобразност, за да се избегнат „екологични заблуди“;

10.  счита, че гражданското общество следва да взема надлежно участие и да бъде информирано, така че да е в състояние да търси отговорност от промишлеността за поетите от нея ангажименти и задължения;

11.  настоятелно призовава Комисията да изпълни своето задължение да преразгледа и засили основните изисквания в Директивата относно опаковките и отпадъците от опаковки до края на 2020 г., като вземе под внимание съответните свойства на различните опаковъчни материали въз основа на оценка на жизнения им цикъл и като насочи вниманието си по-специално към предотвратяването и проектирането за кръговрат; призовава Комисията да предложи ясни, приложими и ефективни изисквания, включително относно „пластмасови опаковки, които могат да се употребяват многократно и подлежат на рециклиране по икономически ефективен начин“, както и относно прекомерното опаковане;

12.  призовава Комисията да превърне принципите за ефективност и кръговост на ресурсите във водещи принципи, като се обръща внимание на важната роля, която могат да играят материалите, продуктите и системите с кръгов характер и по отношение на изделията от пластмаса, които не са предназначени за опаковане; счита, че това може да бъде постигнато, наред с другото, чрез разширяване на отговорността на производителя, чрез разработване на продуктови стандарти, чрез извършване на оценки на база жизнения цикъл, чрез разширяване на обхвата на законодателството в областта на екопроектирането, така че да обхване всички основни пластмасови продуктови групи, чрез приемане на разпоредби за екомаркировка и прилагане на метода за определяне на продуктовия отпечатък върху околната среда;

Създаване на истински единен пазар за рециклирани пластмаси

13.   отбелязва, че съществуват различни причини за ниското усвояване на рециклирани пластмаси в ЕС, като например ниските – отчасти вследствие на субсидиите – цени на изкопаемите горива, липсата на доверие и недостига на висококачествено снабдяване; подчертава, че е необходим стабилен вътрешен пазар на вторични суровини, за да се гарантира преминаването към кръгова икономика; призовава Комисията да преодолее пречките пред този пазар и да създаде еднакви условия на конкуренция;

Стандарти за качество и проверка

14.  призовава Комисията да представи бързо предложения за стандарти за качество, за да се изгради доверие и да се стимулира пазарът за вторични пластмаси; настоятелно призовава Комисията при разработването на тези стандарти за качество да вземе предвид различни степени на рециклиране, които да са съвместими с функционалността на различни продукти, като същевременно се опазват общественото здраве, безопасността на храните и околната среда; призовава Комисията да гарантира безопасната употреба на рециклираните материали в материалите, предназначени за контакт с храни, и да насърчава иновациите;

15.  призовава Комисията да вземе предвид най-добрите практики със сертификати от независима трета страна и да насърчава сертифицирането на рециклирани материали, тъй като проверката е изключително важна за повишаване на доверието както на промишлеността, така и на потребителите в рециклираните материали;

Рециклирано съдържание

16.  призовава всички участници в сектора да превърнат обществените си ангажименти за увеличаване на дела на рециклирането на пластмаса в официални обещания и да предприемат конкретни действия;

17.  счита, че може да са необходими задължителни правила за рециклирано съдържание с цел насърчаване на използването на вторични суровини, тъй като за момента няма функциониращи пазари за рециклирани материали; призовава Комисията да обмисли въвеждането на изисквания за минимално рециклирано съдържание за определени пластмасови продукти, пуснати на пазара на ЕС, като се спазват изискванията за безопасност на храните;

18.  призовава държавите членки да разгледат възможността за въвеждане на намален данък върху добавената стойност (ДДС) за продуктите, съдържащи рециклирани материали;

Кръгови обществени поръчки

19.  подчертава, че възлагането на обществени поръчки представлява основен инструмент в прехода към кръгова икономика, тъй като разполага с възможността да насърчава иновативни стопански модели и ресурсно ефективни продукти и услуги; подчертава ролята в това отношение на местните и регионалните органи; призовава Комисията да създаде европейска мрежа за обучение относно възлагането на кръгови обществени поръчки с цел събиране на извлечените поуки от пилотни проекти; счита, че тези доброволни действия биха могли да проправят пътя – въз основа на солидна оценка на въздействието – за създаване на обвързващи правила и критерии на ЕС за кръгови обществени поръчки;

20.  призовава държавите членки да премахнат всички порочни стимули, които спъват постигането на възможно най-високо равнище на рециклиране на пластмаси;

Взаимодействие на законодателството в областта на отпадъците и химикалите

21.  призовава компетентните органи в държавите членки да оптимизират контрола над вносните материали и продукти с цел да се осигури спазването на законодателството на ЕС по отношение на химикалите и продуктите;

22.  посочва резолюцията на Европейския парламент относно изпълнението на пакета за кръговата икономика: варианти за решаване на въпросите, свързани с взаимодействието на законодателството в областта на химикалите, продуктите и отпадъците;

Предотвратяване на генерирането на отпадъци от пластмаси

Пластмасови изделия за еднократна употреба

23.  отбелязва, че не съществува универсално решение за справяне с вредните последици за околната среда, произтичащи от пластмасовите изделия за еднократна употреба, и счита, че за разрешаване на този сложен въпрос е необходима комбинация от доброволни и регулаторни мерки, а така също и промяна в съзнанието, поведението и участието на потребителите;

24.  взема под внимание действията, предприети вече в някои държави членки, и следователно приветства предложението на Комисията за създаване на специална законодателна уредба за намаляване на въздействието на определени пластмасови продукти върху околната среда, и по-специално на пластмасовите изделия за еднократна употреба; счита, че това предложение следва да допринесе за значително намаляване на морските отпадъци, повече от 80% от които са от пластмаса, и по този начин ще допринесе за постигане на целта на Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие за предотвратяване и значително намаляване на всички видове морско замърсяване;

25.  счита, че е важно тази уредба да предлага на компетентните органи в държавите членки амбициозен набор от възможни мерки, които са съвместими с целостта на единния пазар, оказват осезаемо положително екологично и социално-икономическо въздействие и осигуряват на потребителите необходимата функционалност;

26.   съзнава, че намаляването и ограничаването на пластмасовите продукти за еднократна употреба може да създаде възможности за устойчиви стопански модели;

27.   отбелязва текущата работа по това предложение в рамките на обикновената законодателна процедура;

28.  подчертава, че съществуват различни начини за постигане на високи коефициенти при разделното събиране и рециклирането на отпадъците, както и за намаляване на количеството на пластмасовите отпадъци, например режими на разширена отговорност на производителя със съобразени такси, схеми за обратно изкупуване и засилване на обществената осведоменост; признава значението на установените режими в различните държави членки, както и потенциала за обмен на най-добри практики между държавите членки; подчертава, че изборът на определена схема остава в правомощията на компетентния орган на държавата членка;

29.  приветства факта, че в Директива 94/62/ЕО се предвижда държавите членки да създадат до края на 2024 г. задължителни режими на разширена отговорност на производителя за всички опаковки, и призовава Комисията да оцени възможността за разширяване на обхвата на това задължение, за да се включат и други продукти от пластмаса в съответствие с член 8 и член 8а от Директива 2008/98/ЕО;

30.  взема под внимание предложението на Комисията относно системата на собствените ресурси на Европейския съюз (COM(2018)0325) за вноска, изчислявана на база нерециклираните отпадъци от опаковки от пластмаса; подчертава, че насочващото въздействие на евентуална вноска трябва да е съгласувано с йерархията на отпадъците; ето защо подчертава, че следва да се даде предимство на предотвратяването на генерирането на отпадъци;

31.  призовава Комисията и държавите членки да се присъединят и да подкрепят международната коалиция за намаляване на замърсяването с пластмасови пликове, създадена на 22-ата Конференция на ООН по изменението на климата (COP 22), проведена в Маракеш през ноември 2016 г.;

32.  счита, че супермаркетите играят решаваща роля за намаляването на пластмасите за еднократна употреба в ЕС; приветства инициативи като щандове за супермаркети без пластмаса, които предоставят възможност на супермаркетите да тестват компостируеми биоматериали като алтернатива на пластмасовите опаковки;

33.  приветства предложението на Комисията за директива относно пристанищните приемни съоръжения (COM(2018)0033), която има за цел да намали значително товара и разходите за рибарите за връщането на риболовни съоръжения и отпадъци от пластмаса на пристанището; подчертава важната роля, която би могла да бъде отредена на рибарите, по-специално като събират по време на риболовната си дейност отпадъци от пластмаса от морето и ги връщат на пристанището, за да бъдат подложени на подходящо управление на отпадъците; подчертава, че Комисията и държавите членки следва да създадат стимули за тази дейност, така че отпадъците, събрани по време на тази дейност по почистване, да не се обхващат от никоя система за възстановяване на разходите и на рибарите да не се начислява такса за тяхното третиране;

34.  изразява съжаление по повод на факта, че изпълнението на член 48, параграф 3 от Регламента за контрол на рибарството по отношение на задълженията за намиране и докладване на изгубени риболовни съоръжения не е включено в доклада на Комисията за оценка и прилагане от 2017 г.; подчертава необходимостта от подробна оценка на изпълнението на изискванията на Регламента за контрол на рибарството по отношение на риболовните съоръжения;

35.  призовава Комисията, държавите членки и регионите да подкрепят планове за събиране на отпадъци в морето с участието, когато е възможно, на риболовни кораби и да въведат на пристанищата съоръжения за приемане и обезвреждане на морски отпадъци, както и схема за рециклиране на излезли от употреба мрежи; призовава Комисията и държавите членки да използват препоръките, съдържащи се в Доброволните насоки на ФАО за маркиране на риболовните съоръжения, в тясно сътрудничество с риболовния сектор, за да се борят срещу призрачния риболов;

36.  призовава Комисията, държавите членки и регионите да подобрят събирането на данни в областта на морската пластмаса, като изготвят и прилагат задължителна за целия ЕС цифрова система за докладване на риболовни съоръжения, загубени от отделни риболовни кораби, която да бъде в подкрепа на действията по изтеглянето им, като използват данни от регионални бази данни, за да споделят информация в европейска база данни, управлявана от Агенцията за контрол на рибарството или да развиват SafeSeaNet като удобна за ползване и валидна за целия ЕС система, която да позволява на рибарите да сигнализират за изгубени съоръжения;

37.  подчертава, че държавите членки трябва да положат повече усилия, за да разработят стратегии и планове за намаляване на изоставянето в морето на риболовни съоръжения, например чрез безвъзмездни средства от ЕФМДР, както и с подкрепата на структурните фондове и в рамките на Европейското териториално сътрудничество и с необходимото активно участие на регионите;

Пластмаси на биологична основа, биоразградимост и компостируемост

38.  решително подкрепя Комисията по отношение на представянето на ясни допълнителни стандарти, хармонизирани правила и дефиниции относно биологичното съдържание, биоразградимостта (свойство, независимо от изходната суровина) и компостируемостта, за да се преодолеят съществуващите погрешни схващания и недоразумения и на потребителите да се предостави ясна информация;

39.  подчертава факта, че насърчаването на устойчива биоикономика може да допринесе за намаляването на зависимостта на Европа от вносни суровини; подчертава потенциалната роля на пластмасите на биологична основа и биоразградимите пластмаси, когато е доказано, че те са от полза от гледна точка на жизнения цикъл; счита, че биоразградимостта трябва да се оценява при съответните реални условия;

40.  подчертава, че биоразградимите пластмаси могат да спомогнат за прехода към кръгова икономика, но не представляват универсално средство срещу морските отпадъци нито следва да легитимират ненужни приложения за еднократна употреба; поради това призовава Комисията да разработи ясни критерии за полезни продукти и приложения, състоящи се от биоразградими пластмаси, включително за опаковки и приложения в областта на селското стопанство; призовава за по-нататъшни инвестиции в научноизследователска и развойна дейност по този въпрос; подчертава, че с оглед на правилното управление на отпадъците биоразградимите и бионеразградимите пластмаси трябва да бъдат третирани по различен начин;

41.  подчертава, че пластмасите на биологична основа предлагат потенциал за частична диференциация на изходните суровини и в това отношение призовава за по-нататъшни инвестиции в научноизследователска и развойна дейност; потвърждава, че на пазара вече съществуват иновативни материали на биологична основа; подчертава необходимостта от неутрално и равно третиране на заместващите материали;

42.  призовава за въвеждане в ЕС до 2020 г. на пълна забрана на използването на разградими при окисляване пластмаси, тъй като този вид пластмаси не се разгражда по подходящ начин, не е пригоден за компостиране, оказва отрицателно въздействие върху рециклирането на конвенционална пластмаса и няма доказана полза за околната среда;

Пластмасови микрочастици

43.  призовава Комисията най-късно до 2020 г. да въведе забрана на пластмасовите микрочастици, които се добавят умишлено в козметичните продукти, продуктите за лична хигиена и почистващите препарати; освен това призовава Европейска агенция по химикали (ECHA) да извърши оценка и да изготви, ако е целесъобразно, забрана на пластмасови микрочастици, които се добавят умишлено към други продукти, като се съобразява с наличието на надеждни алтернативи;

44.   призовава Комисията да определи минимални изисквания в законодателството в областта на продуктите с цел да се намали значително изпускането на пластмасови микрочастици още при източника, по-специално що се отнася до текстилни изделия, гуми, бои и цигарени фасове;

45.  отбелязва добрата практика на програмата Operation Clean Sweep и на редица инициативи „нулева загуба на пластмасови частици“; счита, че съществува възможност за поемане на тези инициативи на равнището на ЕС и на световно равнище;

46.  призовава Комисията в рамките на текущата проверка за пригодност на Рамковата директива за водите и Директивата за наводненията в контекста на пречистването на отпадъчните води и управлението на валежните води да разгледа източниците, разпространението, съдбата на пластмасовите макро- и микрочастици и последиците от тях; освен това призовава компетентните органи на държавите членки и Комисията да гарантират пълното изпълнение и прилагане на Директивата за пречистването на градските отпадъчни води и на Рамковата директива за морска стратегия; призовава Комисията да подкрепи научните изследвания в областта на технологиите за третиране на утайките от отпадъчни води и за пречистване на водата;

Научни изследвания и иновации

47.  приветства изявлението на Комисията, че в рамките на програмата „Хоризонт 2020“ ще се инвестират допълнително 100 милиона евро с цел стимулиране на инвестициите за намиране на подходящи за кръговата икономика решения, като например варианти за предотвратяване и проектиране, диверсификация на изходните суровини и иновативни технологии за рециклиране, като например молекулярно и химическо рециклиране, както и подобряване на механичното рециклиране; подчертава в това отношение иновационния потенциал на стартиращите предприятия; подкрепя създаването на стратегическа програма за научни изследвания и иновации относно цикличността на материалите, със специален акцент върху пластмаси и материали, съдържащи пластмаси, отвъд опаковките, която да направлява бъдещите решения за финансиране; отбелязва, че ще бъде необходимо подходящо финансиране, за да се помогне за привличането на частни инвестиции; подчертава, че публично-частните партньорства могат да спомогнат за ускоряването на прехода към кръгова икономика;

48.  подчертава големия потенциал за свързване на програмата в областта на цифровите технологии и програмата за кръговата икономика; подчертава необходимостта да се преодолеят регулаторните пречки пред иновациите и призовава Комисията да разгледа възможни споразумения на ЕС за иновации, които да спомогнат за постигането на целите, определени в стратегията за пластмасите и по-широката програма на ЕС за преминаване към кръгова икономика;

49.  призовава Комисията, държавите членки и регионите да подкрепят използването на новаторски риболовни съоръжения, като насърчават рибарите да връщат срещу търговска отстъпка старите си мрежи при закупуването на нови и да адаптират наличните мрежи с устройства за последяване на мрежите и с датчици, свързани с приложения за смартфони, чипове за радиочестотна идентификация и корабни проследяващи устройства, така че капитаните да могат по-точно да проследяват мрежите си и да ги извличат, ако това е необходимо; признава ролята, която технологията може да играе за предотвратяване на навлизането на пластмасови отпадъци в морето;

50.  призовава Комисията да включи „Мисия океан без пластмаса“, за да използва иновациите за намаляване на количеството на пластмасите, които попадат в морската околна среда, и за събиране на пластмасите, намиращи се в океаните; отново призовава за борба с морските отпадъци (включително предотвратяване, повишаване на грамотността по отношение на океаните, повишаване на осведомеността относно екологичните предизвикателства, свързани със замърсяването с пластмаси и други видове морски отпадъци, както и кампании за почистване като „улов на отпадъци“ и почистване на плажове), както е посочено в съвместното съобщение на Комисията и върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност от 10 ноември 2016 г., озаглавено „Международно управление на океаните: приносът на ЕС за отговорното управление на океаните“ (JOIN(2016)0049); призовава за провеждането диалог между политици, заинтересовани лица и експерти относно политиката на ЕС за морските отпадъци;

Глобални действия

51.  призовава ЕС да поеме активна роля в разработването на световен протокол за пластмасата и да гарантира, че различните ангажименти, поети както на равнището на ЕС, така и на световно равнище, могат да се проследят по интегриран и прозрачен начин; призовава Комисията и държавите членки да поемат активна ръководна роля в работната група, създадена от Асамблеята на ООН за околната среда през декември 2017 г., за да работи по прилагането на международни действия за борба с морските отпадъци от пластмаси и пластмасовите микрочастици; подчертава, че като се има предвид фактът, че голяма част от отпадъците от пластмаса в океаните произхожда от държави в Азия и Африка, въпросите, свързани със замърсяването с пластмаса и капацитета за управление на отпадъците, трябва да бъдат част от рамката за външна политика на ЕС;

52.  призовава всички институции на ЕС заедно със Схемата на Общността за управление по околна среда и одит да поставят акцент върху предотвратяването, да упражняват контрол над своите вътрешни правила за възлагане на обществени поръчки и практики за управление на пластмасовите отпадъци и значително да намалят генерирането на отпадъци от пластмаса, по-специално чрез замяна, намаляване и ограничаване на пластмасовите изделия за еднократна употреба;

°

°  °

53.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите членки.

(1)

ОВ L 150, 14.6.2018 г., стр. 93.

(2)

ОВ L 150, 14.6.2018 г., стр. 100.

(3)

ОВ L 150, 14.6.2018 г., стр. 109.

(4)

ОВ L 150, 14.6.2018 г., стр. 141.

(5)

ОВ L 115, 6.5.2015 г., стр. 11.

(6)

ОВ L 285, 31.10.2009 г., стр. 10.

(7)

ОВ L 354, 28.12.2013 г., стр. 171.

(8)

ОВ C 265, 11.8.2017 г., стр. 65.

(9)

Приети текстове, P8_TA(2017)0287.

(10)

Приети текстове, P8_TA(2018)0004.

(11)

OВ L 343, 22.12.2009 г., стр. 1.

(12)

Изоставени, изгубени или изхвърлени риболовни съоръжения


ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

Да превърнем пластмасовите пустини в златни мини

Възможности за кръгова икономика в областта на околната среда, климата и икономиката

1. Какъв е рискът?

Пластмасата е важен и ценен материал, който е от полза за обществото и икономиката ни. Въпреки това начинът, по който пластмасата се произвежда и използва днес, е неприемлив и неустойчив. Пластмасата е разработена така, че жизненият ѝ цикъл да е безкраен, но все още често е предназначена да се изхвърли след употреба. Освен това делът на пластмасата, събирана с цел рециклиране, все още е твърде нисък. От общо около 25,8 милиона тона пластмасови отпадъци, които се генерират в ЕС всяка година, по-малко от 30% се събират с цел рециклиране. Това има значителни недостатъци:

1)  Загуби за околната среда: пластмасовите отпадъци имат особено разрушително въздействие върху морските екосистеми, като пластмасите представляват над 80% от отпадъците в морските води. В ЕС всяка година в моретата и океаните попадат между 150 000 и 500 000 тона пластмасови отпадъци. Освен това в околната среда в ЕС всяка година се изхвърлят средно между 75 000 и 300 000 тона пластмасови микрочастици;

2)  Загуби за климата: проучвания показват, че рециклирането на 1 милион тона пластмаса се равнява на излизането от употреба на 1 милион автомобили(1);

3)  Загуби за икономиката ни: оценките показват, че 95% от стойността на пластмасовите опаковъчни материали се губят в икономиката, което води до ежегодни загуби в размер на 70 до 105 милиарда евро;

4)  Потенциално въздействие върху здравето: пластмасовите микрочастици и техните странични продукти могат да влязат и в хранителната верига, като последствията за здравето на човека все още са неизвестни.

Понастоящем съществува истински политически импулс за насърчаване на коренни промени и осъществяване на преход към кръгова икономика в сектора на пластмасите. Взетото неотдавна от Китай решение за забрана на вноса на пластмасови отпадъци действително принуждава ЕС да действа. Докладчикът е твърдо убеден, че ЕС следва да разглежда тази забрана като възможност за осъществяване на инвестиции и иновации „отвътре“ и за прекратяване на „аутсорсинга“ на проблема, който имаме с пластмасовите отпадъци.

Настоящият политически импулс се подкрепя и от гражданите на Европа. Неотдавнашно проучване на Евробарометър показва, че голяма част от респондентите (87%) потвърждават, че изпитват безпокойство във връзка с въздействието на пластмасовите продукти върху околната среда(2).

Докладчикът приветства публикуването на съобщението на Комисията „Европейска стратегия за пластмасите в кръговата икономика“, което идва много навреме. Докладчикът насочва вниманието към следните пет основни предизвикателства:

•  трябва да управляваме пластмасите по устойчив начин в рамките на цялата верига за създаване на стойност;

•  стратегията следва да се насочи отвъд устойчивите опаковъчни материали и да служи като лост за стимулиране на нови, интелигентни и кръгови стопански модели и модели на потребление, обхващащи цялата верига за създаване на стойност;

•  Комисията следва да определи политика за периода след 2020 г., посветена на кръговата икономика, основаваща се на солидни научни изследвания и иновации;

•  пластмасата има огромен брой приложения и е необходимо не „универсално“ решение, а подход, съобразен с продукта и често специфичен за него;

•  необходими са съвместни ангажименти и действия от страна на всички заинтересовани страни, включително междусекторно сътрудничество, по цялата верига за създаване на стойност, а и трябва да превърнем безпокойството на обществото във връзка с пластмасовите отпадъци в обществена отговорност.

2. Какво трябва да се направи?

2.1 От проектиране за рециклиране към проектиране за кръговрат

Всичко започва с правилното управление на отпадъците и материалите. Решаваща първа стъпка представлява цялостното и навременно прилагане от страна на компетентните органи в държавите членки на всички достижения на правото в областта на отпадъците, включително значителните подобрения, въведени при наскоро приетото преразглеждане на законодателството на ЕС в областта на отпадъците.

Освен това докладчикът подкрепя амбицията на Комисията да превърне до 2030 г. всички опаковки от пластмаси, които се пускат на европейския пазар, годни за повторна употреба или за рециклиране. Всички заинтересовани страни следва да предприемат конкретни действия, за да може тази амбиция да се осъществи на практика, и то не само за потребителските опаковки, а също така в рамките на предприятията, като следва да свържат търговската марка с устойчиви и кръгови бизнес модели.

Освен това докладчикът счита, че на гражданското общество трябва да се отреди важна роля, тъй като то следва да търси отговорност от промишлеността за поетите от нея ангажименти, и счита, че очакваният „Нов търговски механизъм за потребителите“ представлява идеална рамка за тази цел. Той счита също така, че нидерландският пример на „звено за контакт за опаковки“ („Meldpunt Verpkkiingen“) е интересен и подходящ модел, който би могъл да бъде въведен и в други държави членки, тъй като включва потребителите и стимулира промишлеността да произвежда по-устойчиви опаковки(3).

Докладчикът решително подкрепя намерението на Комисията да предложи актуализация на основните изисквания в Директивата относно опаковките и отпадъците от опаковки (ДООО). Той призовава Европейската комисия да превърне принципа „кръговият характер на първо място“ в основен принцип, който следва да се прилага и за изделия от пластмаса, които не са предназначени за опаковане, чрез разработването на продуктови стандарти и чрез преразглеждане на законодателната рамка за екопроектирането.

2.2 Създаване на истински единен пазар за рециклирани пластмаси

Използването на рециклирани пластмаси в нови продукти продължава да бъде силно ограничено: само около 6% по данни на Комисията. Докладчикът разглежда четири основни градивни елемента за създаването на истински единен пазар на вторични пластмаси.

1) Стандарти за качество и проверка

Понастоящем съществува разминаване между качеството на рециклираните пластмаси и качеството, което се изисква за функционалността на определен продукт. Това се дължи на липсата на доверие, проверка и прозрачност. В това отношение разработването на степени на рециклиране, които съответстват на функционалността на различни продукти, и проверките са от основно значение. На разположение за използване е вече европейска одитна схема EuCertPlast.(4) Въпреки това докладчикът счита, че сертификат от независима трета страна също може да представлява важна стъпка напред. Схемата за сертифициране QA-CER, разработена от Belgian Quality Association, би могла да послужи като модел, който Европа да следва(5).

2) Изискване за рециклирано съдържание

Докладчикът приветства различните положителни обществени ангажименти за рециклирано съдържание, които поемат водещи предприятия от промишления сектор, но счита, че е изключително важно тези обществени ангажименти да се превърнат в конкретни обещания. Само този доброволен подход обаче няма да е достатъчен: поради това докладчикът счита, че за конкретни продукти може да бъдат необходими задължителни правила за рециклирано съдържание. Прилагането на разширена отговорност на производителя и приспособяването на ДДС биха могли да подкрепят това предложение.

3) Проектиране за кръговрат в обществените поръчки

Възлагането на обществени и частни поръчки може насърчи иновациите в бизнес моделите. Все пак кръговите обществени поръчки продължават да бъдат изключение, а не правило. За да се създадат стимули за това и на равнището на ЕС могат да бъдат предприети различни действия, а именно стимулирането и подкрепата на иновациите, научно-изследователската дейност и обмяната на най-добри практики. ЕС би могъл да създаде европейска мрежа за обучение относно кръговите обществени поръчки, така че да се събират поуките, извлечени от различни „зелени сделки“ (напр. във Фландрия(6) и Нидерландия(7)), и да се предлага подкрепа за създаването на бъдещи споразумения. Освен това извлечените поуки от доброволни действия „отдолу нагоре“ биха могли да проправят пътя за създаване на обвързващи правила за кръгови обществени поръчки.

4) Взаимодействие на законодателството в областта на отпадъците и химикалите

В заключение докладчикът счита, че за създаването на единен пазар за рециклирани пластмаси е от основно значение да се осъществи връзка в съобщението на Комисията за взаимодействието между законодателството в областта на химикалите, продуктите и отпадъците. Докладчикът счита по-специално, че засилването на контрола над вносните материали е абсолютно необходимо, като същевременно подчертава, че наличието на дадено рисково вещество не би трябвало да бъде общовалидно основание за изключване на рециклирането на отпадъци за някои специфични, ясно определени и безопасни приложения.

2.3 Предотвратяване на генерирането на отпадъци от пластмаси

1) Еднократна употреба

Над 80% от отпадъците в морските води се състоят от пластмаси, 50% от които произхождат от пластмасови изделия за еднократна употреба . Тези цифри показват, че са налице законни основания за предприемане на действия по отношение на тези изделия за еднократна употреба. Ето защо докладчикът подкрепя изготвянето на специално законодателство относно пластмасовите изделия за еднократна употреба с цел намаляване на отпадъците в морските води. Необходима е рамка, която да предлага на компетентните органи в държавите членки набор от възможни мерки, която да е съвместима с целостта на единния пазар, да предлага осезаемо положително въздействие върху околната среда и да осигурява необходимата функционалност за потребителите.

Докладчикът подчертава, че съществуват различни начини за постигане на висока събираемост и рециклиране на отпадъците, както и за намаляване на тяхното количество, включително схеми за обратно изкупуване или режими на разширена отговорност на производителя. Той подчертава, че изборът на определена схема остава в правомощията на компетентния орган на държавата членка, който взема предвид местните особености и гарантира, че съществуващите добре функциониращи и разходоефективни системи не са изложени на риск. Той също така желае да подчертае, че фискалната политика остава в сферата на компетентност на държавите членки и поради това се обявява срещу въвеждането в целия ЕС на данък върху пластмасата като потенциален източник на собствени ресурси за ЕС.

2) Биопластмаса

Съществуват много погрешни схващания и недоразумения във връзка с биопластмасата, която включва биоразградими, компостируеми пластмаси и пластмаси на биологична основа. Поради това докладчикът подкрепя Комисията, която предлага ясни хармонизирани правила относно биологичното съдържание и биоразградимостта.

Биоразградимите пластмаси могат да бъдат важен елемент, допринасящ за прехода към кръгова икономика, но не трябва да се разглеждат като универсално средство срещу морските отпадъци. Поради това докладчикът призовава Комисията да разработи въз основа на ясни критерии списък на полезни продукти и приложения, състоящи се от биоразградими пластмаси.

Освен това пластмасите на биологична основа може да бъдат част от по-широко решение, тъй като те предлагат потенциал за частична диференциация на изходните суровини и следователно може да намалят зависимостта на ЕС от ресурси от трети държави. Докладчикът счита, че за да се стимулират иновациите, са необходими по-нататъшни инвестиции в научноизследователска и развойна дейност в тази област.

Докладчикът също така призовава за пълна забрана на използването на разградими при окисляване пластмаси, тъй като този вид пластмаси не се разгражда по безопасен начин и поради това ползата за околната среда не е доказана.

3) Пластмасови микрочастици

Докладчикът счита, че най-ефективният от гледна точка на разходите вариант е прекратяването на използването на пластмасови микрочастици още при източника. За тази цел той призовава за забрана на пластмасовите микрочастици, които се добавят умишлено в продуктите, като например в козметичните продукти и почистващите препарати, и за които съществуват реални алтернативи. Неотдавнашното въвеждане на законодателство, което забранява използването на пластмасови микрогранули в отмиващите се козметични продукти в някои държави членки, например Обединеното кралство, доказват, че това е възможно.

Докладчикът също така призовава Комисията да определи минимални изисквания в законодателството в областта на продуктите с цел прекратяване на използването на пластмасови микрочастици още при източника, по-специално за текстилни изделия, гуми, бои и цигарените фасове. Той счита, че резултатите от проекта MERMAIDS Life+(8), насочен към смекчаване на въздействието на пластмасовите микрочастици, изпускани в процеса на пране на текстилни изделия, дават някои интересни идеи в това отношение.

2.4 Иновации

Иновациите, научноизследователската и развойната дейност, както и инвестициите в инфраструктура са от решаващо значение за успеха на ЕС при разработването на нова икономика в сектора на пластмасите. Заявеното от Комисията намерение за допълнително инвестиране в рамките на „Хоризонт 2020“ на 100 милиона евро с цел стимулиране на инвестициите за намиране на подходящи за кръговата икономика решения е обнадеждаващо. Докладчикът подкрепя разработването на стратегическа програма за научни изследвания и иновации относно пластмасите, която следва да включва и периода след 2020 г.

Освен това докладчикът е убеден, че области като химическото рециклиране и приложение на технологиите за улавяне и оползотворяване на въглерод, които използват въглероден диоксид като суровина, следва да бъдат част от програмата за иновации. Той също така призовава Комисията да продължи да надгражда върху опита на съществуващите иновационни клъстери като фламандския Catalisti(9).

2.5 Глобални действия

В международен план бързо се разгръщат новаторски и икономически ефективни усилия за справяне с пластмасовите отпадъци. Ако ЕС желае да играе водеща роля в световната програма за кръгова икономика и да оказва въздействие, той трябва да застане начело и да играе активна роля в разработването на световен протокол за пластмасата. Ето защо докладчикът призовава Комисията да предложи инструмент за проследяване по интегриран и прозрачен начин на всички поети задължения.

3. Заключение

Забраната от страна на Китай на вноса на пластмасови отпадъци предоставя на ЕС огромна възможност да насърчи извършването на коренна промяна и на преход към кръгова икономика в сектора на пластмасите. Трябва да се възползваме от този импулс, за да стимулираме инвестициите и иновациите. Ако успеем да разработим цялостен подход, обхващащ цялата верига за създаване на стойност чрез кръгови модели на стопанска дейност и на потребление, ще успеем да създадем положение, което ще e печелившо за всички участващи заинтересовани страни. Можем да превърнем пластмасовите пустини в златни мини.

(1)

Виж: http://presse.ademe.fr/wp-content/uploads/2017/05/FEDEREC_ACV-du-Recyclage-en-France-VF.pdf

(2)

Специално проучване на Евробарометър 468 „Нагласи на европейските граждани спрямо околната среда“, октомври 2017 г.

(3)

https://meldpuntverpakkingen.nl/

(4)

https://www.eucertplast.eu/

(5)

http://www.bqa.be/files/uploads/Audits/2016_BQA_folder_QA-CER.pdf

(6)

http://vlaanderen-circulair.be/nl/onze-projecten/detail/green-deal-circulair-aankopen

(7)

https://mvonederland.nl/green-deal-circulair-inkopen

(8)

http://life-mermaids.eu/en/

(9)

http://catalisti.be/


СТАНОВИЩЕ на комисията по рибно стопанство (2.7.2018)

на вниманието на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните

относно европейска стратегия за пластмасите в кръговата икономика

(2018/2035(INI))

Докладчик по становище: Джон Флак

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по рибно стопанство приканва водещата комисия по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

А.  като има предвид, че огромни количества пластмаса и пластмасови микрочастици навлизат в морето, където, след като са били изхвърлени, те се разпадат във водата и впоследствие навлизат в хранителната верига, където токсичните съединения биват поглъщани от широк спектър морски организми и могат да отровят и да причинят смърт на живите морски ресурси, както и да окажат пряко въздействие върху човешкото здраве; като има предвид, че отпадъците от морска пластмаса могат да окажат влияние и върху ефективността на риболовните съоръжения, което в случая на дребномащабния риболов e дори по-голямо и води до икономически проблеми;

Б.  като има предвид, че проблемът с пластмасовите отпадъци в морските води е глобално предизвикателство, което може да бъде преодоляно само чрез международно сътрудничество;

В.  като има предвид, че Резолюция 11 на Асамблеята на ООН по околната среда на Програмата на ООН за околната среда от 23 – 27 май 2016 г. признава, че „наличието на пластмасови отпадъци и пластмасови микрочастици в морската среда бързо води до нарастващ сериозен проблем в световен мащаб, който се нуждае от спешно реагиране на глобално равнище, като се вземе предвид подхода, основан на жизнения цикъл на продуктите“;

Г.  като има предвид, че същата резолюция насърчава производителите на продукти и други предприятия „да премахнат или намалят употребата на първични пластмасови микрочастици в продуктите“; като има предвид, че са въведени забрани за употребата на пластмасови микрочастици в специфични продукти за лична хигиена в Съединените щати и Канада; като има предвид, че няколко държави членки са уведомили Комисията за проектозакон за забрана на пластмасовите микрочастици в някои козметични продукти, и като има предвид, че Комисията е поискала Европейската агенция по химикали да ограничи целенасочено добавените пластмасови микрочастици; като има предвид, че Съветът призова също така Комисията да предприеме мерки относно пластмасовите микрочастици, особено в козметичните продукти и детергентите; като има предвид, че съществува значително объркване сред потребителите, свързани с терминологията относно пластмасите, особено по отношение на биопластмасата, биологично разградимата пластмаса и пластмасите на биологична основа, а ясната информация от производителите на пластмаси е от решаващо значение за изпълнението на стратегията за пластмасите;

Д.  като има предвид, че Комисията е поела ангажимент да разработи, когато е целесъобразно, продуктови изисквания съгласно Директивата за екопроектирането(1), които да отчитат пластмасовите микрочастици, и също така разработи критерии за подобряване на възможността за рециклиране на пластмаси в критериите за екомаркировка и за екологосъобразни обществени поръчки;

Е.  като има предвид, че решенията за третиране на проблема с морската пластмаса не могат да бъдат изолирани от цялостната стратегия за пластмасите; като има предвид, че член 48 от Регламента за контрол на рибарството(2), който съдържа мерки, предназначени за насърчаване на извличането на изгубени риболовни съоръжения, представлява стъпка в правилната посока, но е твърде ограничен по обхват, като се има предвид, че държавите членки имат право да освобождават повечето риболовни кораби от това задължение и изпълнението на изискванията за докладване продължава да бъде незадоволително;

Ж.  като има предвид, че държавите членки са страни по Международната конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби (MARPOL) и следва да се стремят към пълно прилагане на нейните разпоредби;

З.  като има предвид, че призрачният риболов възниква, когато изгубени или изоставени, биологично неразградими риболовни мрежи, капани или въдици, улавят, омотават, нараняват, довеждат до гладна смърт или друг вид смърт морски организми; като има предвид, че явлението на призрачния риболов се дължи на загубата и изоставянето на риболовни съоръжения; като има предвид, че Регламентът за контрол на рибарството изисква задължително маркиране на съоръженията и уведомяване за изгубените съоръжения, както и тяхното извличане; като има предвид, че поради това някои рибари по своя собствена инициатива докарват до пристанището извлечени от морето изгубени мрежи;

И.  като има предвид, че макар и да е трудно да се направи правилна оценка на точния принос на аквакултурите в отпадъците в морските води, счита се, че 80% от морските отпадъци се състоят от пластмаса и микропластмаси и че някъде между 20% и 40% от тези морски пластмасови отпадъци са свързани отчасти с човешките дейности в открито море, включително търговските и круизните кораби, като останалите са с произход от сушата; като има предвид, че според неотдавнашно проучване(3) на ФАО около 10% идват от изгубени и изхвърлени риболовни съоръжения; като има предвид, че изгубените и изхвърлени риболовни съоръжения са един от компонентите на морските пластмасови отпадъци и приблизително 94% от пластмасата, която влиза в океана и стига до морското дъно, от което следва необходимостта да се използва Европейския фонд за морско дело и рибарство (ЕФМДР), за да могат рибарите да участват пряко в схемите за „улавяне на морски отпадъци“, като им се предоставят плащания или други финансови и материални стимули;

1.  приветства съобщението на Комисията, озаглавено „Европейска стратегия за пластмасите в кръговата икономика“ (COM(2018)0028), което подкрепя прилагането на Рамковата директива за морска стратегия(4), която има за цел постигането на добро екологично състояние на европейските морски води; въпреки това изразява съжаление, че изпълнението на член 48, параграф 3 от Регламента за контрол на рибарството по отношение на задълженията за извличане и докладване на изгубени риболовни съоръжения не е включено в доклада на Комисията за оценка и прилагане от 2017 г.; подчертава необходимостта от подробна оценка на изпълнението на изискванията на Регламента за контрол на рибарството по отношение на риболовните съоръжения;

2.  подчертава, че разбирането и вземането на мерки по отношение на морските отпадъци изисква редица взаимосвързани и амбициозни действия на няколко нива и следователно призовава ЕС и държавите членки да подобрят координацията на международните усилия за намаляване на формите на замърсяване на морето и да засилят глобалните мерки срещу пластмасата в съответствие с Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие (цел за устойчиво развитие 14); посочва, че усилията могат да включват кампании и програми за повишаване на осведомеността относно въздействието на отпадъците върху морските екосистеми, проучване на осъществимостта на биологично разградими/компостируеми мрежи за риболов, образователни проекти за рибарите и специфични публични програми за отстраняване на пластмаси и други обекти от морското дъно, както и разглеждане на жизнеспособността на евентуално разширяване на отговорността на производителя по отношение на риболовните съоръжения;

3.  призовава Комисията, държавите членки и регионите да подкрепят планове за събиране на отпадъци в морето с участието, когато е възможно, на риболовни кораби и да въведат съоръжения за приемане и обезвреждане на морски отпадъци, както и схема за рециклиране на излезли от употреба мрежи; призовава Комисията и държавите членки да използват препоръките, съдържащи се в Доброволните насоки на ФАО за маркиране на риболовните съоръжения, в тясна връзка с риболовния сектор за борба срещу призрачния риболов;

4.  подчертава, че държавите членки и регионите трябва да положат повече усилия за формулиране на стратегии и планове за намаляване на загубата на риболовни съоръжения в морето, както и че безвъзмездните средства от ЕФМДР следва да се използват за събиране и премахване на отпадъците в морските води, както и за създаване на схеми за рециклиране на съоръженията и на необходимата за това инфраструктура; насърчава държавите членки и регионите, в сътрудничество с ЕФМДР, да представят предложения по програма „Хоризонт 2020“; посочва, че държавите членки могат също така да решат да прилагат схема за доброволно възнаграждаване на рибари, които връщат пластмасови отпадъци и изгубени или остарели мрежи; настоятелно насърчава Комисията и държавите членки да предоставят по-голяма подкрепа за съществуващите инициативи за справяне с това световно предизвикателство, като например „Улов на отпадъци“, „Oceana“, „Surfrider Foundation“, „Plastic Oceans Foundation“, инициативата „Mission Blue“ и „One world, one ocean“;

5.  призовава Комисията, държавите членки и регионите да подкрепят използването на новаторски риболовни съоръжения, като насърчават рибарите да връщат срещу търговска отстъпка старите си мрежи при закупуването на нови и да адаптират наличните мрежи с устройства за последяване на мрежите и с датчици, свързани с приложения за смартфони, чипове за радиочестотна идентификация и корабни проследяващи устройства, така че капитаните да могат по-точно да проследяват мрежите си и да ги извличат, ако това е необходимо; признава ролята, която технологията може да играе за предотвратяване навлизането на пластмасови отпадъци в морето;

6.  призовава Комисията, държавите членки и регионите да подобрят събирането на данни в областта на морската пластмаса, като изготвят и прилагат цифровата задължителна за целия ЕС система за докладване на риболовни съоръжения, загубени от отделни риболовни кораби, в подкрепа на действията по изтеглянето им, като използват данни от регионални бази данни, да споделят информация в европейска база данни, управляване от Агенцията за контрол на рибарството или да развиват SafeSeaNet като удобна за ползване и валидна за целия ЕС система, която да позволява на рибарите да сигнализират за изгубените съоръжения;

7.  пластмасовите микрочастици са вредни за рибните запаси, биологичното разнообразие и човешкото здраве; следователно призовава Комисията да разработи и поддържа капацитет за откриване и наблюдение на нивата на замърсяване с пластмаси в рибата за търговски цели, морските продукти и морската среда и биологичните ѝ ресурси; призовава Комисията да приеме рамки за анализ на риска за безопасността на храните с цел оценка на опасностите и рисковете за потребителите; призовава Комисията, в съответствие с принципа на заместване и процедурите по REACH за ограничаване на веществата, които представляват риск за стратегията в областта на пластмасите, да подходи към изискания от Съвета процес за ограничаване на използването на целенасочено добавени пластмасови микрочастици като към неотложен въпрос, като изиска от Европейската агенция по химикали да направи преглед на научната основа за предприемане на регулаторни действия на равнище ЕС, за да се постигне постепенно намаляване на употребата на пластмасови микрочастици в стоки като козметика, продукти за лична хигиена, детергенти и бои, което да доведе до пълна забрана; подчертава значението на сътрудничеството между държавите членки, националните и регионалните органи, сектора и заинтересованите страни, имащи отношение към последиците от микропластичното и нанопластичното замърсяване и въздействието на замърсяването върху веригите за доставка на рибни продукти, аквакултури и морски храни.

ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

20.6.2018

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

20

0

1

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Marco Affronte, Clara Eugenia Aguilera García, Renata Briano, David Coburn, Richard Corbett, Linnéa Engström, João Ferreira, Sylvie Goddyn, Mike Hookem, Carlos Iturgaiz, Werner Kuhn, António Marinho e Pinto, Gabriel Mato, Norica Nicolai, Liadh Ní Riada, Ulrike Rodust, Remo Sernagiotto, Ricardo Serrão Santos, Isabelle Thomas

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Izaskun Bilbao Barandica, Giuseppe Ferrandino, John Flack, Seán Kelly, Verónica Lope Fontagné, Ana Miranda

ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

20

+

ALDE

Izaskun Bilbao Barandica, Norica Nicolai

ECR

John Flack, Remo Sernagiotto

EFDD

David Coburn, Mike Hookem

GUE/NGL

Liadh Ní Riada

PPE

Carlos Iturgaiz, Seán Kelly, Werner Kuhn, Gabriel Mato

S&D

Clara Eugenia Aguilera García, Renata Briano, Richard Corbett, Ulrike Rodust, Ricardo Serrão Santos, Isabelle Thomas

VERTS/ALE

Marco Affronte, Linnéa Engström, Ana Miranda

0

-

 

 

1

0

ENF

Sylvie Goddyn

Легенда на използваните знаци:

+  :  „за“

-  :  „против“

0  :  „въздържал се“

(1)

ОВ L 285, 31.10.2009 г., стр. 10.

(2)

OВ L 343, 22.12.2009 г., стр. 1.

(3)

Изоставени, изгубени или изхвърлени риболовни съоръжения

(4)

ОВ L 164, 25.6.2008 г., стр. 19


ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

10.7.2018

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

57

1

0

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Marco Affronte, Margrete Auken, Pilar Ayuso, Catherine Bearder, Ivo Belet, Biljana Borzan, Paul Brannen, Soledad Cabezón Ruiz, Nessa Childers, Birgit Collin-Langen, Miriam Dalli, Seb Dance, Mark Demesmaeker, Stefan Eck, Bas Eickhout, Karl-Heinz Florenz, Francesc Gambús, Arne Gericke, Jens Gieseke, Julie Girling, Sylvie Goddyn, Françoise Grossetête, Andrzej Grzyb, Jytte Guteland, György Hölvényi, Anneli Jäätteenmäki, Karin Kadenbach, Urszula Krupa, Giovanni La Via, Jo Leinen, Peter Liese, Valentinas Mazuronis, Susanne Melior, Miroslav Mikolášik, Rory Palmer, Massimo Paolucci, Piernicola Pedicini, Bolesław G. Piecha, Pavel Poc, John Procter, Julia Reid, Frédérique Ries, Daciana Octavia Sârbu, Annie Schreijer-Pierik, Davor Škrlec, Renate Sommer, Adina-Ioana Vălean, Damiano Zoffoli

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Guillaume Balas, Anja Hazekamp, Jan Huitema, Merja Kyllönen, Alojz Peterle, Christel Schaldemose, Keith Taylor

Substitutes under Rule 200(2) present for the final vote

Zoltán Balczó, Marc Joulaud, Stanisław Ożóg


ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

57

+

ALDE

Catherine Bearder, Jan Huitema, Anneli Jäätteenmäki, Valentinas Mazuronis, Frédérique Ries

ECR

Mark Demesmaeker, Arne Gericke, Urszula Krupa, Stanisław Ożóg, Bolesław G. Piecha, John Procter

EFDD

Piernicola Pedicini

ENF

Sylvie Goddyn

GUE/NGL

Stefan Eck, Anja Hazekamp, Merja Kyllönen

NI

Zoltán Balczó

PPE

Pilar Ayuso, Ivo Belet, Birgit Collin‑Langen, Karl‑Heinz Florenz, Francesc Gambús, Jens Gieseke, Julie Girling, Françoise Grossetête, Andrzej Grzyb, György Hölvényi, Marc Joulaud, Giovanni La Via, Peter Liese, Miroslav Mikolášik, Alojz Peterle, Annie Schreijer‑Pierik, Renate Sommer, Adina‑Ioana Vălean

S&D

Guillaume Balas, Biljana Borzan, Paul Brannen, Soledad Cabezón Ruiz, Nessa Childers, Miriam Dalli, Seb Dance, Jytte Guteland, Karin Kadenbach, Jo Leinen, Susanne Melior, Rory Palmer, Massimo Paolucci, Pavel Poc, Christel Schaldemose, Daciana Octavia Sârbu, Damiano Zoffoli

VERTS/ALE

Marco Affronte, Margrete Auken, Bas Eickhout, Davor Škrlec, Keith Taylor

1

-

EFDD

Julia Reid

0

0

 

 

Легенда на използваните знаци:

+  :  „за“

-  :  „против“

0  :  „въздържал се“

Последно осъвременяване: 29 август 2018 г.Правна информация