Процедура : 2017/2128(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A8-0268/2018

Внесени текстове :

A8-0268/2018

Разисквания :

PV 13/09/2018 - 4
CRE 13/09/2018 - 4

Гласувания :

PV 13/09/2018 - 10.14
Обяснение на вота

Приети текстове :

P8_TA(2018)0356

ДОКЛАД     
PDF 989kWORD 91k
23.7.2018
PE 618.104v02-00 A8-0268/2018

относно прилагането на Регламент (ЕО) № 1107/2009 относно продуктите за растителна защита

(2017/2128(INI))

Комисия по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните

Докладчик: Павел Поц

ИЗМЕНЕНИЯ
ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ – ОБОБЩЕНИЕ НА ФАКТИТЕ И КОНСТАТАЦИИТЕ
 ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
 СТАНОВИЩЕ на комисията по земеделие и развитие на селските райони
 ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ
 ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ – ОБОБЩЕНИЕ НА ФАКТИТЕ И КОНСТАТАЦИИТЕ

Обща информация и преглед на източниците на данни

През май 2017 г. комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните (ENVI) на Европейския парламент внесе искане да се изготви доклад за прилагането на Регламент (ЕО) № 1107/2009 относно пускането на пазара на продукти за растителна защита (ПРЗ), наричан по-нататък „Регламентът“. Този доклад е част от програмата за контрол на прилагането на комисията ENVI.

Отделът за последваща оценка (EVAL) на Дирекцията за оценка на въздействието и европейска добавена стойност (в рамките на Генерална дирекция за парламентарни изследвания на Европейския парламент, EPRS) осигури експертни знания и опит относно прилагането на Регламента. С цел подготовка на необходимите научни данни беше възложено извършването на изследване, насочено към оценка на прилагането на Регламента. Резултатите бяха консолидирани в рамките на оценка за прилагането на европейско равнище и публикувани официално през април 2018 г.(1)

Изследването се основава на четири взаимосвързани научноизследователски направления:

-  „Оценка на прилагането на Регламент (ЕО) № 1107/2009 относно пускането на пазара на продукти за растителна защита и неговото въздействие. Картографиране на използването от страна на държавите членки на дерогациите, предоставени съгласно член 53 от Регламента“;

-  „Оценка на критериите и на капацитета за надеждна и хармонизирана „идентификация на опасностите“ по отношение на активните вещества“;

-  „Оценка на капацитета на държавите членки за надеждно „издаване на разрешения за ПРЗ“ и на неговата еднородност“;

-  „Картографиране на практиките за научна (оценка на риска) оценка на активните вещества, използвани в продуктите за растителна защита“;

Досега не е извършвано всеобхватно изследване на въздействието на Регламента. В рамките на оценката за прилагането на европейско равнище бяха събрани нови данни и констатации и тя е основният източник на информация за настоящия доклад за прилагането.

Следва да се отбележи, че през ноември 2016 г. Комисията публикува пътна карта във връзка с оценката по REFIT(2) на законодателството на ЕС, свързано с продуктите за растителна защита и остатъците от пестициди, чиито резултати се очакват в началото на 2019 г.

Основната цел на двете оценки е да се направи оценка на прилагането на Регламент (ЕО) № 1107/2009. Обхватът на оценката на Комисията е по-широк(3), но стандартният набор от критерии за оценка е идентичен.

Освен това през февруари 2016 г. Европейският омбудсман стигна до заключение по дело 12/2013/MDC относно практиките на Европейската комисия по отношение на разрешаването и пускането на пазара на ПРЗ.Комисията, в своята роля за управление на риска, има задължението да гарантира, че активните вещества, които тя одобрява, не са вредни за човешкото здраве, здравето на животните или за околната среда. Омбудсманът счете, че Комисията е може би е твърде снизходителна в своите практики и може би не отчита в достатъчна степен принципа на предпазните мерки.

Налице са и относими решения на Съда на Европейския съюз и други относими преюдициални запитвания, които са взети под внимание от докладчика.

Неотдавнашната полемика във връзка с подновяването на одобрението на активното вещество глифосат също показа, че доверието в разрешаването на ПРЗ в ЕС е сериозно отслабено. През октомври 2017 г. Комисията обяви за допустима Европейската гражданска инициатива „Забрана на използването на глифосат и защита на хората и околната среда от токсични пестициди“(4) . Над един милион граждани призоваха Комисията „да предложи на държавите членки забрана на глифосата, да реформира процедурата за одобрение на пестициди и да определи общовалидни за ЕС задължителни цели за намаляване на употребата на пестициди“.

С оглед на посочените факти през февруари 2018 г. Европейският парламент реши да създаде Специална комисия относно процедурата на Съюза за разрешаване на пестициди (PEST), която да анализира и оцени, наред с другото, процедурата за разрешаване на пестициди в Съюза, включително използваната методика и нейното научно качество, независимостта на тази процедура от съответния сектор на икономиката, както и прозрачността на процеса на вземане на решения и резултатите от него.

Освен това през април 2018 г., като последващото действие в своята реакция на Европейската гражданска инициатива (ЕГИ)(5), Европейската комисия официално предложи целево преразглеждане на общото законодателство в областта на храните и публикува предложение за регламент относно прозрачността и устойчивостта на модела на ЕС за оценка на риска в хранителната верига(6), с който се изменят, наред с другото, регламенти, чието прилагане се разглежда в настоящия доклад.

Това показва, че оценката на комплексна регулаторна система за хармонизиране и наблюдение на пускането на продукти за растителна защита на вътрешния пазар на ЕС е сред приоритетите в политическия дневен ред.

Всички горепосочени факти са използвани при изготвянето на настоящия доклад. Докладчикът също така взе под внимание други значими изследвания и доклади, изготвени от националните органи и заинтересованите страни.

Регламентът в по-широкия контекст на политиката на ЕС по отношение на пестицидите

През 2006 г. Европейската комисия прие тематична стратегия относно устойчивата употреба на пестициди във всички държави членки. Като последващо действие, през 2006 г. Комисията публикува предложение за регламент за отмяна на Директива 91/414/ЕИО. Окончателният акт (Регламент (ЕО) № 1107/2009, който е в центъра на вниманието тук), беше публикуван в Официален вестник през 2009 г.

Регламентът установява правила за разрешаване на ПРЗ в търговска форма, както и за тяхното пускане на пазара, употреба и контрол в ЕС. Той определя както правилата за одобряване на активни вещества, антидоти и синергисти, влизащи в състава на или съставляващи ПРЗ, така и правилата за адюванти и коформуланти.

Важен нов елемент, въведен с Регламента, са редица строги критерии(7) за изключване за одобряването на активните вещества на равнището на ЕС. Критериите бяха въведени с намерението да се наложи забрана за пускането на най-токсичните вещества на пазара. Въвеждането на критерии за изключване означава, че процесът на одобрение се урежда от подход, основан на опасността, което не беше така съгласно Директива 91/414/ЕО на Съвета.

Основаващият се на опасността подход беше подкрепен от друг принцип на законодателството на ЕС в областта на околната среда: принципът на предпазните мерки. По-специално държавите членки не могат да бъдат възпрепятствани да прилагат принципа на предпазните мерки, когато съществува неяснота от научна гледна точка по отношение на рисковете за здравето на хората или животните и за околната среда, които пораждат ПРЗ.

Регулаторни процедури за одобряването на активни вещества и за предоставянето на разрешения за ПРЗ

В Европейския съюз ПРЗ са предмет на двустранен процес на одобрение: активните вещества се одобряват на равнището на ЕС, търговските ПРЗ впоследствие следва да получат разрешение на равнището на държавите членки.

Три основни инструмента са залегнали в основата на Регламента:

а)  одобряване на активни вещества, извършвано от компетентните национални органи, ЕОБХ и Комисията съвместно с експерти от държавите членки (обединени в Постоянния комитет по растенията, животните, храните и фуражите);

б)  издаване на разрешения за ПРЗ, съдържащи одобрени активни вещества;

в)  гарантиране на изпълнението на регулаторните решения, взети в рамките на одобряването и издаването на разрешения.

Процедурата на одобряване включва няколко етапа:

1.  Заявлението за одобрение се подава до държава от ЕС, която се нарича „докладващата държава членка“ (ДДЧ);

2.  ДДЧ проверява дали заявлението е допустимо;

3.  ДДЧ изготвя проект на доклад за оценка;

4.  ЕОБХ представя своите заключения;

5.  Постоянният комитет по растенията, животните, храните и фуражите гласува за одобрение или неодобрение;

6.  Приемане от Комисията;

7.  Публикуване на регламент в Официален вестник на ЕС.

Даден ПРЗ обикновено съдържа повече от една съставка. Активната съставка срещу вредители/болести по растенията се нарича „активно вещество“. ПРЗ съдържат поне едно одобрено активно вещество, като тези вещества може да включват микроогранизми, феромони и билкови екстракти.

Контролът на предлагането на пазара на ПРЗ и на тяхната употреба се извършва от държавите членки.

Основни области, предизвикващи загриженост

Оценката на прилагането на европейско равнище, публикувана от EPRS, установи редица опасения, свързани с прилагането на Регламента. В проекта на доклад докладчикът се съсредоточава основно върху аспектите, които имат отрицателни последици за постигането на целите в областта на здравето и околната среда.

По-специално те включват увеличаване на дерогациите, предоставени съгласно член 53, без да се предостави задоволителна обосновка или факта, че редица аспекти от решаващо значение не се оценяват в достатъчна степен (например непреднамерени смеси и комбинирани въздействия, екологичното въздействие върху биологичното разнообразие, разграждане на пестициди при ниски концентрации, имунотоксичност за развиващия се организъм и невротоксичност за развиващия се организъм).

Въпреки че Регламентът доведе до явен напредък по отношение на по-доброто опазване на общественото здраве и на околната среда чрез въвеждане на критерии за изключване при идентификация на опасност, недостатъчната хармонизация (напр. екотоксикология) затруднява оценката на вещества и следователно ефективното прилагане в съответните научни области.

При оценката бяха установени редица проблеми, свързани с прозрачността. Проблем представлява по-специално липсата на икономически осъществими и достъпни алтернативи, както и фактът, че добрите селскостопански практики в контекста на интегрираното управление на вредителите и засилената употреба и предлагане на веществата с нисък риск не се насърчават достатъчно. Създава се също така впечатлението, че целите и инструментите на Регламента изглежда не са в съответствие с политиките на ЕС в областта на селското стопанство, продоволствената сигурност, изменението на климата и устойчивата употреба на пестициди и максимално допустимите граници на остатъчни вещества от пестициди в храните и фуражите. Гарантирането на прилагането на Регламента е проблематично. Налице са признаци за увеличаване на търговията с незаконни и фалшифицирани ПРЗ, което беше установено през последните години.

Препоръки на докладчика

Докладчикът изразява увереност, че са необходими по-нататъшни усилия на равнището на ЕС и на национално равнище, за да се осигури ефективното прилагане на Регламента. Въпреки че целите на Регламента, свързани със здравето и околната среда, се определят като свързани с реалните нужди, оценката показа, че тези две цели не са постигнати на практика. Това се дължи на проблеми, свързани с практическото изпълнение на трите основни инструмента на Регламента, определени в оценката на EPRS: а) одобряване на вещества, б) издаване на разрешение за продукти за растителна защита, съдържащи одобрени вещества, и в) гарантиране на изпълнението на регулаторните решения, взети в рамките на одобряването и издаването на разрешения.

Във връзка с отрицателното въздействие върху общественото здраве и околната среда докладчикът счита, че редица аспекти на прилагането са особено проблематични. Тези аспекти включват: неправилно използване на извънредната процедура за издаване на разрешение, доказателство за което е повишеният брой на дерогациите, предоставени съгласно член 53, честото използване на процедурата на потвърждаващите данни, съвместимост на Регламента с принципа на предпазните мерки, непълната хармонизация на изискванията за данните и методиките, използвани в някои научни области, използвани за оценяване на вещества съгласно критериите за изключване.

Докладчикът приветства неотдавнашното предложение на Комисията относно прозрачността и устойчивостта на модела на ЕС за оценка на риска, което обхваща, наред с другото, ПРЗ, като отбелязва обаче, че някои от ключовите аспекти на процеса на вземане на регулаторни решения не са взети под внимание в достатъчна степен от посоченото предложение и по-специално етапът на управление на риска, извършвано от Постоянния комитет по растенията, животните, храните и фуражите в контекста на одобряването на активни вещества. По-голямата прозрачност е необходима и във връзка с аспекти на издаването на разрешение от компетентните органи на държавите членки.

Освен това ефективно прилагане не може да бъде постигнато без по-добро хармонизиране с политиките на ЕС и без увеличаване на стимулите за насърчаване на алтернативните решения.

Наличните данни показват, че гарантирането на изпълнението на регулаторните решения по силата на настоящия регламент е недостатъчно и че е необходим по-добър контрол на национално равнище.

(1)

http://www.europarl.europa.eu/thinktank/en/document.html?reference=EPRS_STU(2018)615668

(2)

https://ec.europa.eu/food/plant/pesticides/refit_en

(3)

По-специално тя обхваща Регламент (ЕО) № 1107/2009 относно пускането на пазара на продукти за растителна защита, към който е насочено основно вниманието на настоящия доклад за прилагането, и Регламент (ЕО) № 396/2005 относно максимално допустимите граници на остатъчни вещества от пестициди във и върху храни или фуражи от растителен или животински произход.

(4)

http://ec.europa.eu/citizens-initiative/public/initiatives/successful/details/2017/000002/bg?lg=bg

(5)

http://ec.europa.eu/transparency/regdoc/rep/3/2017/EN/C-2017-8414-F1-EN-MAIN-PART-1.PDF

(6)

https://ec.europa.eu/info/law/better-regulation/initiatives/com-2018-179_bg

(7)

Член 4 от Регламент (ЕО) № 1107/2009 предвижда, че дадено активно вещество се одобрява, само ако не е класифицирано като канцероген, мутаген, токсично за репродукцията, устойчиво и биоакумулиращо, токсично за околната среда, или нарушава функциите на ендокринната система при хората и нецелеви организми. Това означава, че ако на етапа на идентификация на опасността се стигне до класификация на активното вещество, която отговаря на горепосочените критерии за изключване, съответното вещество следва да бъде забранено и следователно неговата употреба в ПРЗ да бъде забранена в Европейския съюз (Bozzini 2018 г., приложение II към оценката за прилагането на европейско равнище, стр. 21).


ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно прилагането на Регламент (ЕО) № 1107/2009 относно продуктите за растителна защита

(2017/2128(INI))

Европейският парламент,

–  като взе предвид Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. относно пускането на пазара на продукти за растителна защита и за отмяна на директиви 79/117/ЕИО и 91/414/ЕИО на Съвета(1),

–  като взе предвид Регламент (ЕО) № 396/2005 на Европейския парламент и на Съвета от 23 февруари 2005 г. относно максимално допустимите граници на остатъчни вещества от пестициди във и върху храни или фуражи от растителен или животински произход и за изменение на Директива 91/414/ЕИО на Съвета(2),

–  като взе предвид Регламент (ЕО) № 1272/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 г. относно класифицирането, етикетирането и опаковането на вещества и смеси, за изменение и за отмяна на директиви 67/548/ЕИО и 1999/45/ЕО и за изменение на Регламент (ЕО) № 1907/2006(3),

–  като взе предвид Директива 2009/128/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. за създаване на рамка за действие на Общността за постигане на устойчива употреба на пестициди(4),

–  като взе предвид своята резолюция от 15 февруари 2017 г. относно биологични пестициди с нисък риск(5),

–  като взе предвид решението на Европейския омбудсман от 18 февруари 2016 г. по дело 12/2013/MDC относно практиките на Комисията относно разрешаването и пускането на пазара на продукти за растителна защита (пестициди)(6),

–  като взе предвид оценката за прилагането на европейско равнище на Регламент (ЕО) № 1107/2009 относно пускането на пазара на продукти за растителна защита и на съответните му приложения, публикувана от Службата на ЕП за парламентарни изследвания (ГД EPRS)(7) през април 2018 г.,

–  като взе предвид решенията на Съда на Европейския съюз от 23 ноември 2016 г. по дела C-673/13 P (Комисия/Stichting Greenpeace Nederland и PAN Europe) и C-442/14 (Bayer CropScience/College voor de toelating van gewasbeschermingsmiddelen en biociden),

–  като взе предвид предложението на Комисията за регламент на Европейския парламент и на Съвета от 11 април 2018 г. относно прозрачността и устойчивостта на оценката на ЕС на риска в хранителната верига, за изменение на Регламент (ЕО) № 178/2002 [относно общото законодателство в областта на храните], Директива 2001/18/ЕО [относно съзнателното освобождаване на генетично модифицирани организми в околната среда], Регламент (ЕО) № 1829/2003 [относно генетично модифицираните храни и фуражи], Регламент (ЕО) № 1831/2003 [относно фуражните добавки], Регламент (ЕО) № 2065/2003 [относно пушилните ароматизанти], Регламент (ЕО) № 1935/2004 [относно материалите, предназначени за контакт с храни], Регламент (ЕО) № 1331/2008 [относно общата разрешителна процедура за добавките в храните, ензимите в храните и ароматизантите в храните], Регламент (ЕО) № 1107/2009 [относно продуктите за растителна защита] и Регламент (ЕС) 2015/2283 [относно новите храни](8),

–  като взе предвид мандата и работата на специалната комисия на Европейския парламент относно процедурата на ЕС за разрешаване на пестициди (PEST),

–  като взе предвид член 52 от своя Правилник за дейността, както и член 1, параграф 1, буква д) от решението на Председателския съвет от 12 декември 2002 г. относно процедурата за разрешаване на изготвяне на доклади по собствена инициатива и приложение 3 към него,

–  като взе предвид доклада на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните и становището на комисията по земеделие и развитие на селските райони (A8-0268/2018),

A.  като има предвид, че оценката на прилагането на Регламент (ЕО) № 1107/2009 (наричан по-долу „Регламентът“) показа, че целите за защита на здравето на хората и на животните и за опазване на околната среда не са напълно постигнати и че могат да бъдат направени подобрения, за да се постигнат всички цели на Регламента;

Б.  като има предвид, че оценката на прилагането на Регламента следва да се разглежда във връзка с общата политика на ЕС за пестицидите, включително правилата, определени с Директива 2009/128/ЕО (Директивата за устойчивата употреба на пестициди), Регламент (ЕС) № 528/2012 (Регламента за биоцидите), Регламент (ЕО) № 396/2005 (Регламента за максимално допустимите граници на остатъчни вещества) и Регламент (ЕО) № 178/2002 (общото законодателство в областта на храните);

В.  като има предвид, че прилагането на Регламента не показва задоволителни резултати и следва да бъде в съответствие със свързаните политики на ЕС, включително в областта на пестицидите;

Г.  като има предвид, че според наличните доказателства практическото прилагане на трите основни инструмента на Регламента – одобрения, разрешения и гарантиране на изпълнението на регулаторните решения – би могло да се подобри и не гарантира пълното изпълнение на целите на Регламента;

Д.  като има предвид, че някои разпоредби от Регламента изобщо не са прилагани от Комисията, и по-специално член 25 относно одобрението на антидоти и синергисти и член 27 относно отрицателен списък с неприемливи коформуланти;

Е.  като има предвид, че в резултат на неправомерно поведение от страна на Комисията има значително забавяне в приемането на други ключови разпоредби, като например прилагането на критерии за изключване за активни вещества, които са нарушители на функциите на ендокринната система;

Ж.  като има предвид, че заинтересовани страни изразиха опасения относно подхода за оценяване, установен от законодателството, по-специално по отношение на това кой следва да представи научни изследвания и доказателства за оценките на активното вещество и използването на основания на идентификация на опасностите подход по време на тези оценки;

З.  като има предвид, че доказателствената тежест следва да продължи да се носи от заявителя, за да се гарантира, че не се изразходват публични средства за изследвания, които в крайна сметка могат да облагодетелстват частни интереси; като има предвид същевременно, че на всеки етап от процедурата за издаване на разрешение трябва да се гарантира прозрачност при пълно съответствие с правата върху интелектуалната собственост, като също така трябва да се гарантира, че в целия Съюз последователно се спазват принципите на добра лабораторна практика;

И.  като има предвид, че са налице опасения, свързани с прилагането на практика на установения подход за оценяване; като има предвид по-специално, че съществуват сериозни опасения, свързани с непълната хармонизация на изискванията за данните и използваните методики, които могат да възпрепятстват процеса на оценяване;

Й.  като има предвид, че ефективността на националните компетентни органи беше определена като основен фактор, влияещ върху оценката на активни вещества; като има предвид, че са налице съществени различия между държавите членки по отношение на наличните експертни знания и опит и наличния персонал; като има предвид, че Регламентът и съответните съпътстващи законови изисквания не се прилагат по еднакъв начин във всички държави членки, което има съществени последици за здравето и околната среда;

К.  като има предвид, че прозрачността във всички етапи на процедурата на одобряване следва да се подобри, а повишаването на прозрачността може да насърчи общественото доверие в системата за регулиране на продуктите за растителна защита; като има предвид, че прозрачността на дейността на компетентните органи, свързана с издаването на разрешения, също в много случаи е незадоволителна; като има предвид, че Комисията е предложила промени в общото законодателство в областта на храните с цел да разсее безпокойствата, свързани с данните и доказателствата, представени по време на процеса на оценяване, и за да повиши прозрачността;

Л.  като има предвид, че при издаването на разрешения за продукти за растителна защита, което се извършва изключително на национално равнище, често се наблюдават закъснения на решенията, свързани с управлението на риска; като има предвид, че в някои случаи това води до увеличаване на броя на разрешенията, издадени от държавите членки по дерогация съгласно член 53 от Регламента; като има предвид, че има случаи, при които тези дерогации се използват срещу първоначалното намерение на законодателя;

М.  като има предвид, че с Регламента се въвежда разпоредба, която гласи, че интегрираното управление на вредителите (ИУП) следва да стане част от задължителните изисквания за управление в рамките на правилата за кръстосано спазване на общата селскостопанска политика; като има предвид, че това още не е постигнато;

Н.  като има предвид, че според наличните доказателства този регламент на равнището на ЕС засилва и добавя стойност към националните усилия и действия;

О.  като има предвид, че сериозно обсъждане на алтернативи често възниква единствено при промени в правните изисквания; като има предвид например, че в случая на удължена забрана за неоникотиноиди най-скорошната оценка (от 30 май 2018 г.)(9) сочи, че има леснодостъпни нехимични алтернативи за 78% от видовете употреба на неоникотиноиди;

П.  като има предвид, че от 31 май 2016 г. насам не са предлагани за одобрение нови активни вещества; като има предвид, че са важни иновациите и разработването на нови продукти, и по-специално на нискорискови продукти;

Р.  като има предвид, че наличието на фалшифицирани пестициди на пазара поражда сериозни безпокойства; като има предвид, че фалшифицираните пестициди могат да бъдат вредни за околната среда и могат също така да накърнят ефективността на Регламента;

Основни заключения

1.  счита, че равнището на ЕС е целесъобразното равнище, на което следва да продължат да се предприемат регулаторни действия в областта на пестицидите;

2.  отбелязва, че екологичните мерки, насочени към предотвратяване, ограничаване и задържане на разпространението на патогени и вредители, трябва да останат в центъра на всички настоящи и по-нататъшни действия;

3.  счита, че приемането и прилагането на Регламента представлява значителна стъпка напред в подхода към продуктите за растителна защита (ПРЗ) в ЕС в сравнение с миналото;

4.  подчертава, че следва да се обърне особено внимание на ролята на малките и средните предприятия (МСП) в разработването на нови продукти, тъй като често МСП не разполагат със значителни ресурси, които са необходими в процеса на разработване и одобряване на нови вещества;

5.  изразява загриженост във връзка с факта, че Регламентът не се прилага ефективно и че в резултат на това неговите цели по отношение на селскостопанското производство и иновациите не са постигнати на практика; подчертава факта, че отчасти поради ниската степен на иновациите намалява броят на активните вещества на пестицидите;

6.  припомня, че е налице съществена необходимост от интегративен подход и че Регламент (ЕО) № 1185/2009 относно статистиката за пестициди(10) трябва да бъде част от оценката, като се използват резултатите от нея за намаляване на количеството, а оттам и за свеждане до минимум на рисковете и тяхното отрицателно въздействие върху здравето и околната среда;

7.  отбелязва, че целите и инструментите на Регламента и неговото прилагане невинаги са в достатъчна степен в съответствие с политиките на ЕС в областта на селското стопанство, здравето на човека и на животните, продоволствената сигурност, качеството на водата, изменението на климата, устойчивата употреба на пестициди и максимално допустимите граници на остатъчни вещества от пестициди в храните и фуражите;

8.  припомня, че принципът на предпазните мерки е общ принцип на ЕС, предвиден в член 191 от Договора за функционирането на Европейския съюз, и че този принцип има за цел да гарантира високо равнище на защита на околната среда чрез вземането на превантивни решения в случай на риск; отново заявява, че принципът на предпазните мерки очевидно не се прилага в общия контекст на анализ на риска от употребата на пестициди;

9.  счита за неприемливо, че изискванията за одобрение на антидоти и синергисти все още не са приложени, което е в противоречие с член 25 от Регламента;

10.  счита за неприемливо, че отрицателният списък с коформуланти все още не е приет особено след забраната на полиетоксилиран амин от лой в комбинация с глифосат, с която се подчерта неблагоприятният ефект, който някои коформуланти могат да имат;

11.  отбелязва текущата оценка на Регламент (ЕО) № 1107/2009, провеждана от Комисията в рамките на програмата REFIT, и планираното ѝ завършване до ноември 2018 г.; надява се, че тези констатации ще послужат на съзаконодателите като подходяща основа за обсъждане на бъдещото развитие на Регламента;

12.  изразява загриженост поради постоянно увеличаващата се употреба и установените случаи на злоупотреба с извънредни разрешения, предоставени по член 53 в някои държави членки; отбелязва, че някои държави членки използват член 53 в значително по-голяма степен, отколкото други държави членки; отбелязва техническото съдействие, предоставяно от Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ) в съответствие с член 53, параграф 2 от Регламента, при разглеждането на използването на извънредни разрешения; отбелязва резултатите от разследването на ЕОБХ за извънредните разрешения през 2017 г. по отношение на три неоникотиноида, които показаха, че докато някои извънредни разрешения са били необходими и в рамките на установените в законодателството параметри, други не са били обосновани; счита, че е от съществено значение държавите членки да предоставят необходимите данни, за да може ЕОБХ да изпълнява ефективно своя мандат;

13.  подчертава значението на създаването на политики въз основа на регулаторните науки, осигуряващи проверими и повторяеми доказателства посредством международно договорени научни принципи по отношение на аспекти като насоки, добри лабораторни практики и рецензирани научни изследвания;

14.  изразява загриженост, че непълното хармонизиране на изискванията за данни и изпитване в някои научни области води до неефективни методи на работа, липса на доверие сред националните органи и забавяния в процеса на издаване на разрешения, което може да доведе до отрицателно въздействие върху здравето на човека и на животните, върху околната среда и селскостопанското производство;

15.  изразява съжаление във връзка с ограничения обществен достъп до информация относно процедурата за оценка и издаване на разрешение, както и с ограничения достъп до информация; изразява съжаление, че равнището на прозрачност на докладващите държави членки е ниско (когато действат в рамките на процедурата за одобряване) и предлага достъпността и удобството за ползване на информация на етапа на ЕОБХ да могат да бъдат подобрени, както и че прозрачността на етапа на управление на риска изглежда е недостатъчна и се счита за проблем също и от заинтересованите страни; приветства усилията на Европейската агенция по химикали (ECHA) да засили прозрачността и удобството за използване чрез своя уебсайт и счита, че този модел би могъл да се прилага в бъдеще за подобряване на прозрачността;

16.  подчертава, че доверието в системата за разрешаване на ПРЗ зависи до голяма степен от общественото доверие в агенциите на ЕС, предоставящи научните становища, въз основа на които се издава одобрение и се извършва управлението на риска; подчертава, че прозрачността в процеса на изготвяне на научната оценка е важна за запазването на общественото доверие; поради това призовава да се осигурят подходящо финансиране и необходимият персонал за съответните агенции, за да се гарантира независим, прозрачен и своевременен процес на издаване на разрешения; в тази връзка приветства факта, че в оценката си на общото законодателство в областта на храните в рамките на REFIT Комисията стига до заключението, че ЕОБХ работи при високо равнище на прозрачност и е споделял данни в границите на строгите правила за поверителност, определени от съзаконодателите; приветства освен това непрестанните усилия на ЕОБХ да усъвършенства своята система с цел гарантиране на независимост и управление на евентуалните конфликти на интереси, която беше оценена високо от Европейската сметна палата като най-усъвършенстваната система сред агенциите, одитирани през 2012 г., и която претърпя скорошна актуализация през юни 2017 г.; призовава Комисията да предложи подобрения с цел допълнително засилване на прозрачността на регулаторния процес, в това число на достъпа до данните от изследванията за безопасност, представени от производителите като част от заявленията им за разрешения за търговия с ПРЗ в ЕС; признава необходимостта от преглед на процедурата с цел подобряване на оценките, повишаване на степента на независимост на органите, отговарящи за провеждане на изследванията, избягване на конфликти на интереси и повишаване на прозрачността на процедурата;

17.  призовава Комисията да въведе на европейско равнище каталог за употреба, за да подобри хармонизацията на Регламента;

18.  изразява загриженост, че в някои случаи предлаганите на пазара ПРЗ и тяхното прилагане от потребителите невинаги съответстват на относимите условия на разрешението по отношение на техния състав и употреба; подчертава, че употребата за непрофесионални цели следва да бъде ограничена, когато е възможно, за да се намалят злоупотребите;

19.  подчертава важността на обучението за професионалните потребители, за да се гарантира правилната и подходяща употреба на ПРЗ; счита за подходящо да се прави разграничение между професионални и непрофесионални потребители; отбелязва, че ПРЗ се използват в контекста на частни градини, железопътни линии и обществени паркове;

20.  заявява, че правото на държавите членки да отхвърлят разрешени продукти за растителна защита остава незасегнато;

21.  подчертава, че Регламентът следва да отразява по-добре необходимостта от популяризиране на селскостопански практики, основаващи се на ИУВ, включително чрез стимулиране на разработването на вещества с нисък риск; подчертава, че липсата на наличие на продукти за растителна защита с нисък риск възпрепятства развитието на ИУВ; отбелязва със загриженост, че само десет вещества са одобрени като продукти за растителна защита с нисък риск, от общо почти 500 налични на пазара на ЕС;

22.  подчертава, че разрешението и популяризирането на нехимични пестициди с нисък риск е важна мярка за подкрепа на ниското равнище на употреба на пестициди при управление на вредителите; признава необходимостта от по-задълбочено изследване на тези продукти, тъй като техният състав и функциониране са коренно различни от тези на конвенционалните продукти; подчертава, че това включва и необходимостта от повече експертни знания и опит в рамките на ЕОБХ и националните компетентни органи за оценяване на тези биологично активни вещества; подчертава, че ПРЗ с биологичен произход следва да бъдат предмет на същите строги оценки, както и другите вещества; призовава Комисията, в съответствие със своята резолюция от 8 февруари 2017 г. относно биологични пестициди с нисък риск, да представи специфично законодателно предложение за изменение на Регламент (ЕО) № 1107/2009, извън общото преразглеждане във връзка с инициативата по REFIT, с оглед на въвеждането на ускорена процедура за оценка, разрешаване и регистрация на пестициди с нисък риск;

23.  счита, че Регламент (ЕО) № 1107/2009 също следва да бъде изменен така, че да обхваща по-добре веществата, които не се считат за ПРЗ и които се уреждат от него, когато се използват за растителна защита; отбелязва, че тези вещества представляват интересни алтернативи по отношение на интегрираните методи на производство и някои продукти за биологичен контрол;

24.  подчертава, че следва да се отдаде специално внимание и подкрепа на ПРЗ за минимална употреба, тъй като понастоящем дружествата имат много малък икономически стимул да разработват такива продукти; приветства създаването на инструмент за координация относно минималните употреби като форум за подобряване на координацията между държавите членки, организациите на растениевъдите и сектора с цел разработване на решения за минимални употреби;

25.  подчертава, че множество разрешени ПРЗ не са били оценени съгласно стандартите на ЕС в продължение на повече от 15 години вследствие на забавяния в процедурите за издаване на разрешение;

26.  подчертава, че е важно да се създаде правна уредба, която благоприятства иновациите и която ще позволи замяната на старите химикали с нови и по-добри продукти за растителна защита; подчертава, че е важно да има налице широк спектър продукти за растителна защита с различни начини на действие, така че да се избегне развиването на резистентност и да се запази ефективността при прилагане на продукти за растителна защита;

27.  изразява загриженост, че хармонизирането на насоките все още не е консолидирано;

28.  подчертава, че липсващите или непълни насоки са сериозни пропуски, които имат отрицателни последици за прилагането на Регламента, а оттам и за постигането на неговите цели;

29.  подчертава, че наличните документи с насоки невинаги са правно обвързващи, което поражда регулаторна несигурност за заявителите и поставя под въпрос резултатите от оценките, извършвани в рамките на процедурата за одобряване;

30.  приветства идеята за зонална система и целта ѝ да улеснява ефективното издаване на разрешения за продукти за растителна защита; счита, че процедурата за взаимно признаване е от съществено значение за споделяне на работата и за насърчаване на спазването на крайните срокове; изразява съжаление за проблемите по прилагането, свързани с принципа на взаимно признаване; призовава Комисията да работи заедно с държавите членки с оглед на усъвършенстването на функционирането на зоналната система; подчертава, че пълното прилагане на действащото законодателство следва да има за цел избягване на дублирането на работа и предоставяне на нови вещества на разположение на земеделските стопани без ненужни закъснения;

31.  подчертава необходимостта от споделяне на знанията и придобиване на умения във връзка с алтернативите на химичните пестициди и с интегрираното управление на вредителите, в това число намиране на оптималния сеитбооборот за пазара на земеделските стопани и за климатичните условия; отбелязва също така, че това вече е предвидено в хоризонталния регламент на ОСП, по-специално и в земеделските консултантски услуги, финансирани в рамките на развитието на селските райони;

32.  изразява загриженост относно малкия брой нови вещества, които са одобрени, като същевременно от пазара са изтеглени други вещества; подчертава значението на това да е налице подходящ инструментариум от ПРЗ за земеделските стопани, за да се осигури снабдяването с храни в ЕС;

33.  изразява загриженост относно факта, че в провежданите напоследък дебати настоящата система на ЕС за научнообоснована оценка на ПРЗ все повече се поставя под въпрос; подчертава значението на това да се запази и да се укрепи допълнително една система, която е поставена на здрави научни основи и която е обективна и се основава доказателства, подложени на партньорска проверка, изведени чрез открит, независим и мултидисциплинарен научен подход, при издаването на разрешение за всяко активно вещество, в съответствие с принципите на ЕС за анализ на опасностите и с принципа на предпазните мерки, определени в общото законодателство в областта на храните; настоява процедурата за повторно одобрение на активни вещества да взема под внимание практическата употреба на ПРЗ, както и научния и технологичния напредък в тази област; посочва, че сложността на настоящата система за оценка и издаване на разрешения води до неспазване на предвидените крайни срокове и би могла да означава неправилно функциониране на цялата система; поради това подчертава необходимостта от преглед и опростяване на системата;

34.  подчертава разликите в броя на заявленията между някои държави членки, които са в една и съща зона, имат сходна големина на територията и сходни селскостопански условия;

Препоръки

35.  призовава Комисията и държавите членки да гарантират ефективното прилагане на Регламента по отношение на тяхната специфична роля в рамките на процедурите за одобряване и издаване на разрешение;

36.  призовава държавите членки да подобрят сериозния и хроничен недостиг на персонал в националните компетентни органи, който води до забавяния на етапа на идентификация на опасностите и първоначалната оценка на риска, извършвана от държавите членки;

37.  призовава Комисията и държавите членки да признаят, че защитата на здравето на хората и на животните и опазването на околната среда са ключови цели на законодателството, като същевременно се подобрява селскостопанското производство и се гарантира конкурентоспособността на селскостопанския сектор;

38.  призовава индустрията да предостави всички данни и научни изследвания в единен електронен и машинночетим формат на докладващите държави членки и агенциите на ЕС; призовава Комисията да разработи хармонизиран модел за предоставяне на данни, за да улесни обмена на данни между държавите членки на всички етапи от процеса; признава, че тези данни трябва да се разглеждат в рамките на параметрите на защитата на данните и законите относно интелектуалната собственост в ЕС;

39.  призовава докладващите държави членки да прилагат строго член 9 от Регламента относно допустимостта на заявленията и да приемат единствено пълни заявления за оценка на активното вещество;

40.  призовава Комисията и държавите членки да гарантират цялостното и единно прилагане на критериите за изключване при идентификация на опасност, като се следват съществуващите хармонизирани насоки, и да гарантират, че веществата се подлагат на оценка за риска, който пораждат, само ако има доказателства, че те не проявяват опасни свойства (изключване), както се изисква в Регламента;

41.  призовава Комисията окончателно да приложи разпоредбите относно коформулантите, антидотите и синергистите, да създаде списък с недопустими коформуланти и правила, така че антидотите и синергистите да бъдат изпитвани на равнището на ЕС, и да гарантира, че се разрешава пускането на пазара единствено на тези химикали, които отговарят на критериите на ЕС за одобрение;

42.  приветства тълкуването от страна на Комисията на принципа на предпазните мерки, което е изразено в оценката на общото законодателство в областта на храните(11) в рамките на REFIT, а именно, че не става въпрос за алтернатива на подхода за управление на риска, а по-скоро за конкретна форма на това управление; припомня, че тази гледна точка е подкрепена и от решения на Съда на ЕС(12); призовава Комисията да направи оценка дали предвидените в Регламента критерии за изключване са целесъобразни в тази връзка;

43.  призовава Комисията и държавите членки, когато действат в качеството си на участници в процеса на управление на риска в рамките на процедурите за одобряване и издаване на разрешения, надлежно да прилагат принципа на предпазните мерки и да обръщат особено внимание на защитата на уязвимите групи, както са определени в член 3, параграф 14 от Регламента;

44.  призовава Комисията, агенциите и компетентните органи да прегледат и подобрят своята комуникация в областта на процедурите за оценка на риска и решенията относно управлението на риска, за да подобрят общественото доверие в системата за издаване на разрешения;

45.  призовава държавите членки да прилагат по-добре националните процедури за издаване на разрешения, за да ограничат дерогациите и удълженията по член 53 от Регламента до действителни извънредни ситуации; призовава Комисията да използва пълноценно своите права за контрол по член 53, параграфи 2 и 3; призовава освен това държавите членки изцяло да спазват задължението да информират останалите държави членки и Комисията, изложено в член 53, параграф 1, и по-специално във връзка с мерки, предприети за гарантиране на безопасността на ползвателите, уязвимите групи и потребителите;

46.  призовава Комисията да финализира методите, чрез които се определя кога някои дерогации следва да се прилагат, в частност по отношение на „незначителна експозиция“ или „сериозна опасност за здравето на растенията“, без да се променя буквата или духът на закона; предупреждава Комисията, че всяко ново тълкуване на израза „незначителна експозиция“ като „пренебрежим риск“ би било противно на буквата и духа на закона;

47.  призовава за повече инвестиции от страна на Комисията и държавите членки за стимулиране на научноизследователски инициативи относно активните вещества, включително биологичните вещества с нисък риск, и ПРЗ в рамките на „Хоризонт Европа“ и многогодишната финансова рамка за периода 2021 – 2027 г.; подчертава значението на регулаторна рамка относно продуктите за растителна защита на равнището на ЕС, която да защитава околната среда и здравето на хората, както и да стимулира научните изследвания и иновациите с цел разработване на ефективни и безопасни продукти за растителна защита, като същевременно гарантира устойчиви селскостопански практики и ИУВ; подчертава, че за защита на здравето на растенията е необходимо широко разнообразие от безопасни и ефективни инструменти; подчертава потенциала, който техниките на прецизното земеделие и технологичните иновации могат да имат, за да помогнат на европейските земеделски стопани да оптимизират борбата с вредителите по по-целенасочен и по-устойчив начин;

48.  призовава Комисията строго да ограничи използването на процедурата на потвърждаваща информация до нейното предназначение, изложено в член 6, буква е) от Регламента, а именно, ако по време на процеса на оценяване или в резултат на нови научни и технически знания бъдат въведени нови изисквания; подчертава, че пълните досиета са важни за одобренията на активни вещества; изразява съжаление, че процедурата на дерогация чрез потвърждаваща информация е довела до някои продукти за растителна защита, които иначе биха били забранени да останат на пазара за продължителен период от време;

49.  призовава Комисията и държавите членки да повишат цялостната прозрачност на процедурите, включително като осигуряват подробни протоколи от дискусиите на комитология и съответните позиции, по-специално като разясняват и обосновават решенията на Постоянния комитет по растенията, животните, храните и фуражите (Комитета PAFF);

50.  призовава Комисията и държавите членки да гарантират по-добра съгласуваност на Регламента и на неговото прилагане със свързаните законодателни актове и политики на ЕС, по-специално с Директивата за устойчива употреба на пестициди, и да предвиждат стимули, включително предоставяне на достатъчно ресурси, които в краткосрочен план насърчават и стимулират развитието и използването на безопасни и нетоксични алтернативи на ПРЗ; отбелязва неуспеха на правната уредба да отчете неизбежни нецелеви последици, по-специално за пчелите и други опрашители, както и за други полезни за земеделието насекоми, които имат поведение на хищници, хранещи се с вредители; отбелязва неотдавнашното научно изследване, показващо унищожението на насекомите, според което на цялата територия на Германия се наблюдава изчезване на регионално равнище на 75% от крилатите насекоми дори и в природните резервати, където не са използвани пестициди за селското стопанство; призовава Комисията и държавите членки да гарантират съгласуваността на ОСП със законодателството относно продуктите за растителна защита, по-специално чрез запазване на задълженията по Регламент (ЕО) № 1107/2009 и Директива 2009/128/ЕО относно списъка на законоустановените изисквания за управление (ЗИУ 12 и ЗИУ 13), предложени от Комисията в предложението за Регламент относно стратегически планове по отношение на ОСП(13);

51.  призовава държавите членки да гарантират ефективното прилагане на Регламента, особено що се отнася до контрола на продуктите за растителна защита, предлагани на пазара в ЕС, независимо от това дали те са произведени в ЕС или внесени от трети държави;

°

°  °

52.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията.

(1)

OВ L 309, 24.11.2009 г., стр. 1.

(2)

ОВ L 70, 16.3.2005 г., стр. 1.

(3)

ОВ L 353, 31.12.2008 г., стр. 1.

(4)

ОВ L 309, 24.11.2009 г., стр. 71.

(5)

Приети текстове, P8_TA(2017)0042.

(6)

https://www.ombudsman.europa.eu/en/cases/decision.faces;jsessionid=414F07CA7B69C35675EE16710B5AB5AC

(7)

http://www.europarl.europa.eu/RegData/etudes/STUD/2018/615668/EPRS_STU(2018)615668_EN.pdf

(8)

COM(2018)0179.

(9)

ANSES – Национална агенция за безопасност на храните, околната среда и труда (Франция) – Заключения, 2018 г.

(10)

ОВ L 324, 10.12.2009 г., стр. 1.

(11)

SWD(2018)0038.

(12)

Например решение на Общия съд от 9 септември 2011 г., Франция/Комисия, T-257/07, ECLI:EU:T:2011:444.

(13)

Предложение за регламент относно стратегически планове по отношение на ОСП (COM(2018)0392).


СТАНОВИЩЕ на комисията по земеделие и развитие на селските райони (22.6.2018)

на вниманието на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните

относно прилагането на Регламент (ЕО) № 1107/2009 относно продуктите за растителна защита

(2017/2128(INI))

Докладчик по становище: Петер Яр

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по земеделие и развитие на селските райони приканва водещата комисия по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  подчертава значението на това да е налице правна уредба, която насърчава конкурентоспособността, стимулира и улеснява научните изследвания и иновациите, за да се разработват по-добри и по-безопасни продукти за растителна защита (ПРЗ), като същевременно осигурява наличието на широк набор от такива продукти; счита, че бъдещите прегледи на нормативната уредба следва да насърчават разрешаването на ПРЗ, съвместими с устойчивите селскостопански системи, които са екологосъобразни, ефективни и достъпни във финансово отношение и също така надлежно вземат предвид нецелевите въздействия, по-специално върху пчелите и други опрашващи, както и други насекоми, които са от полза за селското стопанство, например хищни видове, които са естествени врагове на вредителите;

2.  отбелязва, че процесът на ЕС за одобряване на ПРЗ е един от най-стриктните в света, като понастоящем въвеждането на продукт на пазара на ЕС отнема повече от 11 години, за него се изискват средно над 200 научни изследвания и се изразходват над 220 милиона евро; изтъква, че според него наборът от цели на регламента може да бъде постигнат най-ефективно, ако земеделските стопани и производителите, независимо от държавите членки, в които осъществяват дейност, имат достъп до широк набор от активни вещества и ПРЗ, който им дава възможност да се справят ефективно с вредителите; подчертава, че наличието на широк набор от ПРЗ е в основата на всички значими стратегии за намаляване на употребата, тъй като в противен случай земеделските стопани ще трябва да разчитат на по-слабо специализирани, а оттам и по-неефективни ПРЗ, което ще доведе до по-голямо потребление; поради това изразява загриженост относно малкия брой нови активни вещества, които са разрешени след влизането в сила на Регламент (ЕО) № 1107/2009; подчертава, че от началото на прилагането на действащото законодателство само 8 нови активни вещества са разрешени за употреба на пазара на ЕС; подчертава, че устойчивите нискорискови продукти за растителна защита (и активните вещества в тях) играят ключова роля в това отношение; подчертава факта, че ако земеделските стопани не разполагат с ПРЗ, те не биха могли да предотвратят развитието на някои естествени патогени в културите, което би застрашило продоволствената ни сигурност;

3.  посочва, че този регламент е част от по-широкообхватния режим ЕС за ПРЗ, който включва и Директивата за устойчива употреба на пестициди, Регламента относно максимално допустимите граници на остатъчни вещества от пестициди и Регламента относно класифицирането, етикетирането и опаковането на вещества и смеси, и че четирите части трябва да се разглеждат заедно, за да се определи дали те са подходящи за целта, включително с оглед намаляването на общия обем на използваните ПРЗ, и по-специално като държавите членки и Комисията гарантират прилагането на интегрираното управление на вредителите и насърчават употребата на нискорискови пестициди и селскостопански практики; припомня, че е налице съществена необходимост от интегриран подход и че Регламент (ЕО) № 1185/2009 относно статистиката за пестициди следва да бъде взет предвид;

4.  отбелязва, че правилната употреба на продукти за растителна защита трябва да бъде съобразена с разпоредбите на Директива 2009/128/ЕО, и по-специално с общите принципи на интегрираното управление на вредителите и неговия цялостен подход; изразява съжаление, че тези принципи не се прилагат с пълния им потенциал в държавите членки и че развитието на интегрираното управление на вредителите се възпрепятства от ограничената наличност на нискорискови нехимични пестициди, включително нискорискови алтернативи за растителна защита; отбелязва, че резистентността е неизбежна биологична последица, когато става дума за бързо възпроизвеждащите се вредители и болести; изтъква използването на интегрираното управление на вредителите като начин за предотвратяване на резистентността и необходимостта да се избягва общото третиране, което често се използва дори когато не са открити никакви вредители;

5.  подчертава значението на непрекъснатото обучение и образование на земеделските стопани относно правилната и подходяща употреба на продукти за растителна защита; призовава държавите членки и компетентните органи да използват по-добре всички налични мерки с цел повишаване на безопасната употреба на продукти за растителна защита и намаляване на отрицателното въздействие върху околната среда; подчертава необходимостта от разграничаване на професионалната от личната употреба на ПРЗ, тъй като двата вида не са обвързани с едни и същи задължения, и в тази връзка призовава Комисията и държавите членки да разграничават ясно тези два вида употреба и да изменят разпоредбите по съответния начин; подчертава, че ПРЗ не се използват само в селското стопанство, но и за контрол на плевелите и вредителите в градска среда, в това число на обществени паркинги и по железопътни трасета; подчертава, че професионалните и непрофесионалните ползватели на ПРЗ следва да преминат подходящо обучение;

6.  подчертава потенциала, който техниките на прецизното земеделие и технологичните иновации могат да имат, за да помогнат на европейските земеделски стопани да оптимизират борбата с вредителите по по-целенасочен и по-устойчив начин в съответствие с принципите на Директива 2009/128/ЕО; подчертава потенциала за повишаване на ефективността при растителната защита, който може да се реализира посредством използване на технологии за прецизно земеделие, което ще доведе до значително намаляване на използваните количества и също така ще намали въздействието върху околната среда; призовава Комисията да използва изцяло този вид научен и технически напредък и да гарантира, че земеделските стопани, потребителите и околната среда имат полза от него;

7.  отбелязва, че за да подействат някои инструменти от „инструментариума“, като например биологичният контрол чрез хищници, които са естествени врагове на вредителите, или техните паразити или паразитоиди, е важно нецеленасочените широкоспектърни пестициди да се избягват и да се използват само като крайна мярка;

8.  подчертава важната роля на ПРЗ за отглеждането на културите и за реколтата, тъй като способстват за намаляване на загубите от болести и нападения на вредители и повишават качествения добив и доходите в селските райони;

9.  отбелязва, че ПРЗ представляват значителен разход за земеделските стопани като част от системите им за растениевъдство;

10.  подчертава необходимостта от споделяне на знанията и придобиване на умения във връзка с алтернативите на химичните пестициди и с интегрираното управление на вредителите, в това число намиране на оптималното сеитбообращение за пазара на земеделските стопани и за климатичните условия; отбелязва също така, че това вече е предвидено в хоризонталния регламент на ОСП, по-специално и в земеделските консултантски услуги, финансирани в рамките на развитието на селските райони;

11.  подчертава приноса на разрешаването на нискорискови ПРЗ за изграждането на устойчив селскостопански сектор в ЕС, колко е важно да се осигури тяхното наличие и важната роля, която нискорисковите ПРЗ могат да изпълняват в рамките на една цялостна стратегия за интегрирано управление на вредителите; насочва вниманието към значението на това да се допринася за изграждането на по-добре функционираща селскостопанска екосистема и на устойчив селскостопански сектор, като същевременно посочва, че недостатъчната наличност на ПРЗ може да застраши диверсификацията на селското стопанство и да доведе до резистентност на вредните организми спрямо ПРЗ; в тази връзка счита, че трябва да се гарантира оценката на тяхната ефикасност и на рисковете от тях, както и на способността им да отговорят на екологичните, здравните и икономическите потребности на селското стопанство, за да се повиши степента на приемане и да се способства за широкото разпространение в рамките на стратегиите на земеделските стопани за защита на културите; призовава разработването на нискорискови ПРЗ да се насърчава; отбелязва, че естествените вещества и продукти, за които е известно, че са свързани с по-малък риск, следва да не се нуждаят от дълги процедури за одобрение; поради това призовава за въвеждането на ускорена процедура за оценката, разрешаването и регистрацията на нискорискови биологични продукти за растителна защита;

12.  изразява загриженост относно малкия брой нови вещества, които са одобрени, като същевременно от пазара са изтеглени други вещества; подчертава значението на това да е налице подходящ инструментариум от ПРЗ за земеделските стопани, за да се осигури снабдяването с храни в ЕС;

13.  приветства факта, че се изготвя доклад относно изпълнението на Регламент (ЕО) № 1107/2009, за да се следят постигнатите резултати с цел да се гарантират продоволствената сигурност и опазването на околната среда, както и високо равнище на защита на здравето на хората, растенията и животните; същевременно подчертава необходимостта да се запази конкурентоспособността на селскостопанския сектор на ЕС, като се осигури равнопоставеност чрез достъп до широк спектър от активни вещества и ПРЗ на разумни цени за всички земеделски стопани и производители, независимо от това, в коя държава членка развиват дейност те; припомня съображение 8 от Регламент (ЕО) № 1107/2009, в което ясно се подчертава, че следва да се обърне особено внимание на защитата на уязвимите групи от населението и следва да се прилага принципът на предохранителни мерки; в тази връзка изразява загриженост, че някои държави членки не са достатъчно подготвени да се справят с незаконните и подправените продукти за растителна защита;

14.  отбелязва текущата оценка на Регламент (ЕО) № 1107/2009, провеждана от Комисията в рамките на програмата REFIT, и планираното ѝ завършване до ноември 2018 г.; изразява увереност, че тези констатации ще послужат на съзаконодателите като подходяща основа за обсъждане на бъдещото развитие на Регламент (ЕО) № 1107/2009;

15.  подчертава факта, че между 1993 г. и 2009 г. броят на разрешените активни пестицидни вещества е намалял със 70%, докато през същия период се наблюдава увеличение на броя на огнищата на вредители в ЕС;

16.  признава, че ПРЗ са изиграли значителна роля за подобряване на способността на селскостопанския сектор да задоволява световните потребности от храни, което по данни на ФАО(1) е допринесло за намаляване на дела на недохранените хора в световен мащаб от 18,6% за периода 1990 – 1992 г. до около 10,9% за периода 2014 – 2016 г.; поради това счита, че настоящата система следва да се усъвършенства чрез полагане на повече усилия за отстраняване на неблагоприятните ефекти, а не да бъде премахната, без да са налице алтернативи, които са също толкова подходящи, за да се поддържат и увеличават допълнително доставките на храни;

17.  изразява загриженост относно факта, че в провежданите напоследък дебати настоящата система на Европейския съюз за научнообоснована оценка на ПРЗ все повече се поставя под въпрос; подчертава значението на това да се запази и да се укрепи допълнително една система, която е поставена на здрави научни основи и която е обективна и се основава данни, подложени на партньорска проверка, изведени чрез открит, независим, всеобхватен и мултидисциплинарен научен подход, при издаването на разрешение за всяко активно вещество, в съответствие с принципите на ЕС за анализ на опасностите и с принципа на предохранителните мерки, установени в Регламента за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните (Регламент (ЕО) № 178/2002); настоява процедурата за одобряване на активни вещества да взема под внимание практическата употреба на ПРЗ, както и научния и технологичния напредък в тази област; посочва, че сложността на настоящата система за оценка и издаване на разрешения води до неспазване на предвидените крайни срокове и може да застраши общото правилно функциониране на цялата система; поради това подчертава необходимостта от преразглеждане и опростяване на тази система;

18.  приветства тълкуването от страна на Комисията на принципа на предохранителните мерки, което е изразено в оценката на Регламента за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните в рамките на REFIT(2), а именно, че той не е алтернатива на подхода за управление на риска, а по-скоро конкретна форма на това управление; припомня, че тази гледна точка е подкрепена и от решения на Съда на ЕС(3); призовава Комисията да направи оценка по въпроса дали предвидените в Регламент (ЕС) № 1107/2009 критерии за изключване са целесъобразни в тази връзка;

19.  отбелязва, че държавата членка докладчик трябва да изготви и представи на Комисията, заедно с копие до Органа, доклад, наричан „проект на доклад за оценка“, в който се оценява дали може да се очаква активното вещество да отговаря на критериите за одобрение, предвидени в член 4; подчертава, че държавата членка докладчик извършва независима, обективна и прозрачна оценка с оглед на съвременните научно-технически познания;

20.  изразява загриженост относно факта, че Регламент (ЕО) № 834/2007 не осигурява също толкова надежден от научна гледна точка и подробен режим за оценка на въздействието върху здравето на човека и животните и върху околната среда по отношение на разрешаването на вещества за растителна защита в биологичното производство; отбелязва, че принципът на разделяне на оценката на риска и управлението на риска не е приложен в горепосочения регламент;

21.  изразява загриженост относно систематичното забавяне в рамките на процеса на издаване на разрешения и нарастващото използване на дерогациите, предвидени в член 53 от Регламент (ЕО) № 1107/2009; подчертава, че това забавяне пречи сериозно на навлизането на пазара на ефективни и по-безопасни иновативни продукти, както и то че води до все по-често използване на извънредни разрешения, което е свързано с по-силно въздействие върху околната среда; подчертава необходимостта държавите членки да спазват законово установените крайни срокове, да гарантират предвидимост за заявителите и да улеснят навлизането на пазара на иновативни ПРЗ, които отговарят на по-строги изисквания; счита освен това, че всяка дерогация трябва да бъде надлежно обоснована и редовно да се подлага на повторна оценка; припомня съображение 10 от Регламент (ЕО) № 1107/2009, в което ясно се подчертава, че в състава на продукти за растителна защита следва да се включват само вещества, за които е доказано, че определено са от полза за растениевъдството и които не се очаква да окажат вредно въздействие върху здравето на хората или на животните, нито пък неприемливо въздействие върху околната среда; подчертава, че одит, проведен от Комисията през 2016 г. и 2017 г. в седем държави членки, показа, че повечето от одитираните държави не разполагат с необходимите системи, за да гарантират обработването на заявленията в законово установените срокове, които следва да не надвишават 120 дни;

22.  осъжда едностранните решения на държавите членки, които могат да доведат до забрана или до ограничаване на употребата на продукти, одобрени от други държави членки, както и липсата на хармонизация на сроковете за обработка на заявленията за разрешение, което води до нарушаване на конкуренцията в рамките на вътрешния пазар и поставя земеделските стопани в практическа безизходица, която е вредна за околната среда и има неблагоприятно отражение върху конкурентоспособността на земеделските стопанства;

23.  подчертава, че доверието в системата за разрешаване на ПРЗ зависи до голяма степен от общественото доверие в агенциите на ЕС, предоставящи научните становища, въз основа на които се издават одобренията и се извършва управлението на риска; подчертава, че прозрачността на научната оценка е важна за запазването на общественото доверие; поради това призовава на съответните агенции да се осигурят подходящо финансиране и необходимият персонал, за да се гарантира независим, прозрачен и своевременен процес на издаване на разрешения; в тази връзка приветства факта, че в оценката си на Регламента за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните в рамките на REFIT(4) Комисията стига до заключението, че Европейският орган за безопасност на храните (ЕОБХ) работи при високо равнище на прозрачност и е споделял данни в границите на строгите правила за поверителност, определени от съзаконодателите; приветства освен това непрестанните усилия на ЕОБХ да усъвършенства системата си с цел гарантиране на независимост и управление на евентуалните конфликти на интереси, която беше оценена високо от Европейската сметна палата като най-усъвършенстваната система сред агенциите, одитирани през 2012 г.(5), и която претърпя скорошна актуализация през юни 2017 г.(6); призовава Комисията да предложи подобрения с цел засилване на прозрачността на регулаторния процес, в това число достъп до данните от изследванията за безопасност, представени от производителите като част от заявленията им за разрешения за търговия с ПРЗ в ЕС; признава необходимостта от преразглеждане на процедурата с цел подобряване на оценките, повишаване на степента на независимост на органите, отговарящи за провеждане на изследванията, избягване на конфликти на интереси и повишаване на прозрачността на процедурата;

24.  подчертава разликите в броя на заявленията между някои държави членки, които са в една и съща зона, имат сходна големина на територията и сходни селскостопански условия;

25.  подчертава необходимостта да се стимулират споделянето на работата и обменът на информация между държавите членки чрез насърчаване на наличието и използването на хармонизирана методика и модели за извършване на оценки, като същевременно се ограничава наличието на допълнителни национални изисквания, за да се гарантира оптимално функциониране на вътрешния пазар; посочва съществуването на специфични изисквания във всяка държава членка и липсата на хармонизация на методиките, използвани за оценките, като основни причини за липсата на доверие между държавите членки и причината, поради която те извършват преоценка въз основа на собствените си национални модели; подчертава ролята на държавите членки за ефективното прилагане на Регламент (ЕО) № 1107/2009; подчертава ползите от съществуването на една ефективна процедура за издаване на разрешения, като например по-своевременен достъп до ПРЗ, включително нискорискови алтернативи; счита, че е изключително важно да се подобри хармонизирането на законодателството в рамките на ЕС относно пускането на ПРЗ на пазара, за да се избегнат нарушения на правилата за конкуренция; подчертава, че пълното прилагане на действащото законодателство следва да има за цел избягване на дублирането на работа и предоставяне на нови вещества на разположение на земеделските стопани без ненужни забавяния;

26.  приветства идеята и целите на системата за издаване на зонално разрешение, но признава, че тези цели евентуално може да бъдат постигнати по-ефикасно чрез единна система за издаване на разрешения на равнището на Съюза; изисква от Комисията да направи оценка по въпроса дали процедурата по издаване на разрешения може да протича по-своевременно и по-ефикасно от гледна точка на разходите чрез усъвършенстване на настоящата система (например чрез постигане на по-добра хармонизация на методиката, моделите и изискванията за прилагане и/или чрез въвеждане на задължително разрешение за цялата зона след положителна оценка от зонално докладващата държава членка) или чрез създаване на единна система на ЕС за одобряване;

27.  приветства идеята и целите на системата за зонална оценка и припомня, че по принцип тази система следва да води до разрешаване на ПРЗ, което е по-своевременно и ефикасно от гледна точка на разходите за всички заинтересовани страни; посочва, че целта на зоналната оценка на заявленията за ПРЗ, която предоставя на заявителите възможност да предложат една зонално докладваща държава членка, която да извърши оценката, следва да води до това засегнатите държави членки да вземат решение в сътрудничество помежду си в рамките на максимално разрешения срок от 120 дни, след като зонално докладващата държава членка е издала доклада относно регистрацията; изразява загриженост относно факта, че на практика тези ползи почти не се реализираха, което доведе до системни закъснения в процеса на издаване на разрешения и все по-често използване на извънредни разрешения; поради това призовава държавите членки да използват пълноценно възможността за споделяне на работата, която предоставя системата за издаване на зонално разрешение, и насърчава Комисията и компетентните органи да оказват подкрепа на държавите членки в тази връзка;

28.  подчертава, че процедурата за взаимно признаване от държавите членки, принадлежащи към конкретна географска зона, имаше за цел – що се отнася до вътрешния пазар – да опрости процедурите и да повиши доверието между държавите членки; счита прилагането на процедурата за взаимно признаване за важно средство за повишаване на степента на споделяне на работата и гарантиране на спазването на сроковете, като същевременно се предоставя възможност на заявителите да кандидатстват за разрешение в друга държава членка, която използва съответния продукт по същия начин за същите селскостопански практики, въз основа на оценката, извършена за целите на издаване на разрешение в държавата членка по произход, която от своя страна във всеки един момент носи отговорността за издадената оценка по отношение на държавите членки, които прилагат взаимното признаване;

29.  счита, че тези цели не са постигнати предвид различията в практиките на държавите членки и списъка с продукти, които са получили разрешение в действителност; насочва вниманието към факта, че ако се запазят съществените различия между държавите членки по отношение на разрешените ПРЗ и липсата на доверие помежду им, принципът на взаимно признаване няма да може да се прилага ефективно; поради това призовава Комисията да подобри функционирането на системата за взаимно признаване, което да се извърши на два етапа:

а) преразглеждане на процедурата за взаимно признаване с цел да се повиши нейната ефективност и да се подобрят прилагането, спазването на сроковете и повишаването на взаимното доверие между държавите членки;

б) извършване на оценка на въздействието, за да се прецени доколко е осъществимо въвеждането на процедура за разрешаване на ПРЗ, евентуално на европейско равнище и координирана пряко от Комисията, като се вземат предвид конкретните географски особености, за да се хармонизират правилата в държавите членки, да се намалят драстично разходите и сроковете и да се решават проблемите, свързани с нелоялната конкуренция, като се укрепва вътрешният пазар на ПРЗ, и като се вземе предвид фактът, че подобна процедура не може да функционира без осигуряването на достатъчни бюджетни средства и експертен опит от страна на държавите членки;

30.  изразява очакване оценката на въздействието да потвърди дали със създаването на единен орган на равнище ЕС, отговарящ за всички аспекти, свързани с оценката и разрешаването на активни вещества, ще се избегне дублирането на работа, ще се намалят значително разходите и административната тежест и ще се осигури еднакво високо равнище на опазване на околната среда и на здравето на човека, както и „обслужване на едно гише“ за оценката и регистрацията на активни вещества;

31.  счита, че хармонизирана на европейско равнище процедура за разрешаване на ПРЗ може да осигури общи решения за дребните земеделски стопани, които понастоящем се намират в практическа безизходица поради разходите за получаване на разрешение и липсата на инвестиции и научни изследвания от страна на частните и на публичните участници;

32.  отбелязва, че липсата на координация между държавите членки води до дублиране на работата, което поражда неефективни разходи и административна тежест;

33.  отбелязва със загриженост, че земеделските стопани разполагат с по-малко инструменти поради малкия брой нови активни вещества, които са одобрени след влизането в сила на Регламент (ЕО) № 1107/2009; припомня на Комисията и на държавите членки значението на финансирането на научните изследвания и иновациите, и по-специално чрез публично-частни партньорства, с цел намиране на изпълними, безопасни и ефективни решения за растителна защита в екологичен, здравен и икономически план, и подчертава, че е наложително земеделските стопани да бъдат насочвани при прилагането на тези алтернативни решения, за да им се предостави възможност да намалят използването на ПРЗ и да се гарантира, че устойчивото селско стопанство задоволява потребностите на нарастващото световно население, както и да се предприемат мерки по отношение на опасенията във връзка с околната среда и здравето; подчертава, че научните изследвания и технологиите играят важна роля за увеличаване на броя на наличните инструменти, с които да се отговори на настоящите и бъдещите предизвикателства пред селското стопанство, като например противодействието на резистентността;

34.  приветства усилията на Комисията за създаване на инструмент за координация за одобряването на продукти за растителна защита за минимална употреба, но подчертава необходимостта от осигуряване на по-широко предлагане на активни вещества за тези цели и припомня, че за много държави членки минималната употреба засяга преобладаващата част от земеделските култури;

35.  счита, че Регламент (ЕО) № 1107/2009 също следва да бъде изменен така, че да обхваща по-добре веществата, които не се считат за ПРЗ и които се уреждат от него, когато се използват за растителна защита; тези вещества представляват интересни алтернативи по отношение на интегрираните методи на производство и някои продукти за биологичен контрол;

36.  приветства създаването на инструмент за координация относно минималните употреби като форум за подобряване на координацията между държавите членки, организациите на растениевъдите и сектора за ПРЗ с цел разработване на решения за минимални употреби; подчертава необходимостта от дългосрочно и устойчиво финансиране на този инструмент;

37.  призовава държавите членки да започнат обмен на информация и добри практики, произтичащи от резултатите от научните изследвания в областта на контрола на организмите, които са вредни за културите, с което ще се предостави възможност да се намерят алтернативни решения, които са приложими от екологична, здравна и икономическа гледна точка;

38.  подчертава, че следва да се обърне особено внимание на ролята на малките и средните предприятия (МСП) в разработването на нови продукти, тъй като често МСП не разполагат с огромните ресурси, които са необходими в процеса на разработване и одобряване на нови вещества;

39.  призовава Комисията да подобри координацията на генерирането на данни сред държавите членки, и по-специално данни за остатъчни вещества;

40.  счита, че продуктите, които се внасят от държави извън ЕС и при чието отглеждане са използвани ПРЗ, следва да са предмет на същите строги критерии като продуктите, произведени в рамките на ЕС; изразява загриженост, че при производството на вносна продукция може да са използвани ПРЗ, които не са регистрирани в ЕС;

41.  призовава Комисията да предложи общоевропейска система за издаване на разрешения за минимални употреби и специални култури, както и общ списък на основните/маловажните култури, който да се прилага на равнището на ЕС;

42.  счита, че нискорисковите пестициди може да играят важна роля в интегрираното управление на вредителите, и призовава за ускорен процес на издаване на разрешения за тези вещества, за да се улесни включването им в стратегиите за защита на културите.

ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

20.6.2018

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

32

11

1

Членове, присъствали на окончателното гласуване

John Stuart Agnew, Clara Eugenia Aguilera García, Eric Andrieu, Richard Ashworth, José Bové, Daniel Buda, Nicola Caputo, Matt Carthy, Michel Dantin, Paolo De Castro, Albert Deß, Diane Dodds, Jørn Dohrmann, Herbert Dorfmann, Norbert Erdős, Luke Ming Flanagan, Karine Gloanec Maurin, Beata Gosiewska, Martin Häusling, Esther Herranz García, Jan Huitema, Peter Jahr, Ivan Jakovčić, Zbigniew Kuźmiuk, Norbert Lins, Philippe Loiseau, Mairead McGuinness, Giulia Moi, Ulrike Müller, Maria Noichl, Marijana Petir, Bronis Ropė, Maria Lidia Senra Rodríguez, Czesław Adam Siekierski, Marc Tarabella, Maria Gabriela Zoană, Marco Zullo

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Franc Bogovič, Karin Kadenbach, Elsi Katainen, Anthea McIntyre, Momchil Nekov, Miguel Viegas

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване

Krzysztof Hetman

ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

32

+

ALDE

Jan Huitema, Ivan Jakovčić, Elsi Katainen, Ulrike Müller

ECR

Jørn Dohrmann, Beata Gosiewska, Zbigniew Kuźmiuk, Anthea McIntyre

NI

Diane Dodds

PPE

Richard Ashworth, Franc Bogovič, Daniel Buda, Michel Dantin, Albert Deß, Herbert Dorfmann, Norbert Erdős, Esther Herranz García, Krzysztof Hetman, Peter Jahr, Norbert Lins, Mairead McGuinness, Marijana Petir, Czesław Adam Siekierski

S&D

Clara Eugenia Aguilera García, Eric Andrieu, Nicola Caputo, Paolo De Castro, Karine Gloanec Maurin, Karin Kadenbach, Momchil Nekov, Maria Noichl, Maria Gabriela Zoană

11

-

EFDD

John Stuart Agnew, Giulia Moi, Marco Zullo

ENF

Philippe Loiseau

GUE/NGL

Matt Carthy, Luke Ming Flanagan, Maria Lidia Senra Rodríguez, Miguel Viegas

VERTS/ALE

José Bové, Martin Häusling, Bronis Ropė

1

0

S&D

Marc Tarabella

Легенда на използваните знаци:

+  :  „за“

-  :  „против“

0  :  „въздържал се“

(1)

Вж. ФАО (2015 г.): The State of Food Security in the World („Състоянието на продоволствената сигурност в света“); http://www.fao.org/3/a-i4646e.pdf

(2)

SWD(2018)0038.

(3)

Например решение на Общия съд от 9 септември 2011 г. по дело Франция/Комисия, T-257/07, ECLI:EU:T:2011:444.

(4)

SWD(2018)0038.

(5)

https://www.eca.europa.eu/Lists/News/NEWS1210_11/NEWS1210_11_EN.PDF

(6)

https://www.efsa.europa.eu/sites/default/files/corporate_publications/files/policy_independence.pdf


ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

10.7.2018

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

48

2

8

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Marco Affronte, Margrete Auken, Pilar Ayuso, Zoltán Balczó, Catherine Bearder, Ivo Belet, Biljana Borzan, Paul Brannen, Soledad Cabezón Ruiz, Nessa Childers, Birgit Collin-Langen, Miriam Dalli, Seb Dance, Mark Demesmaeker, Stefan Eck, Bas Eickhout, Karl-Heinz Florenz, Francesc Gambús, Arne Gericke, Jens Gieseke, Julie Girling, Sylvie Goddyn, Françoise Grossetête, Andrzej Grzyb, Jytte Guteland, György Hölvényi, Anneli Jäätteenmäki, Karin Kadenbach, Urszula Krupa, Giovanni La Via, Jo Leinen, Peter Liese, Valentinas Mazuronis, Susanne Melior, Miroslav Mikolášik, Rory Palmer, Massimo Paolucci, Piernicola Pedicini, Bolesław G. Piecha, Pavel Poc, John Procter, Julia Reid, Frédérique Ries, Daciana Octavia Sârbu, Annie Schreijer-Pierik, Davor Škrlec, Renate Sommer, Adina-Ioana Vălean, Damiano Zoffoli

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Guillaume Balas, Anja Hazekamp, Jan Huitema, Merja Kyllönen, Alojz Peterle, Christel Schaldemose, Keith Taylor

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване

Marc Joulaud, Stanisław Ożóg


ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

48

+

ALDE

Catherine Bearder, Jan Huitema, Anneli Jäätteenmäki, Valentinas Mazuronis, Frédérique Ries

ECR

Mark Demesmaeker

EFDD

Piernicola Pedicini

ENF

Sylvie Goddyn

GUE/NGL

Stefan Eck, Anja Hazekamp, Merja Kyllönen

NI

Zoltán Balczó

PPE

Pilar Ayuso, Ivo Belet, Birgit Collin-Langen, Francesc Gambús, Jens Gieseke, Françoise Grossetête, Andrzej Grzyb, Marc Joulaud, Giovanni La Via, Peter Liese, Miroslav Mikolášik, Alojz Peterle, Annie Schreijer-Pierik, Adina-Ioana Vălean

S&D

Guillaume Balas, Biljana Borzan, Paul Brannen, Soledad Cabezón Ruiz, Nessa Childers, Miriam Dalli, Seb Dance, Jytte Guteland, Karin Kadenbach, Jo Leinen, Susanne Melior, Rory Palmer, Massimo Paolucci, Pavel Poc, Christel Schaldemose, Daciana Octavia Sârbu, Damiano Zoffoli

VERTS/ALE

Marco Affronte, Margrete Auken, Bas Eickhout, Davor Škrlec, Keith Taylor

2

-

EFDD

Julie Reid

PPE

Julie Girling

8

0

ECR

Arne Gericke, Urszula Krupa, Stanisław Ożóg, Bolesław G. Piecha, John Procter

PPE

Karl-Heinz Florenz, György Hölvényi, Renate Sommer

Легенда на използваните знаци:

+  :  „за“

-  :  „против“

0  :  „въздържал се“

Последно осъвременяване: 29 август 2018 г.Правна информация