Процедура : 2018/0091(NLE)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A8-0366/2018

Внесени текстове :

A8-0366/2018

Разисквания :

PV 11/12/2018 - 14
CRE 11/12/2018 - 14

Гласувания :

PV 12/12/2018 - 12.6
CRE 12/12/2018 - 12.6
Обяснение на вота

Приети текстове :

P8_TA(2018)0504

ПРЕПОРЪКА     ***
PDF 746kWORD 72k
9.11.2018
PE 627.597v02-00 A8-0366/2018

относно проекта на решение на Съвета за сключване на Споразумението между Европейския съюз и Япония за икономическо партньорство

(07964/2018 – C8-0382/2018 – 2018/0091(NLE))

Комисия по международна търговия

Докладчик: Педру Силва Перейра

ПРОЕКТ НА ЗАКОНОДАТЕЛНА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
 ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ
 СТАНОВИЩЕ на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните
 СТАНОВИЩЕ В ПИСМЕНА ФОРМА НА КОМИСИЯТА ПО ЗЕМЕДЕЛИЕ И РАЗВИТИЕ НА СЕЛСКИТЕ РАЙОНИ
 ПРОЦЕДУРА НА ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ
 ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

ПРОЕКТ НА ЗАКОНОДАТЕЛНА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно проекта на решение на Съвета за сключване на Споразумението между Европейския съюз и Япония за икономическо партньорство

(07964/2018 – C8-0382/2018 – 2018/0091(NLE))

(Одобрение)

Европейският парламент,

–  като взе предвид проекта на решение на Съвета (07964/2018),

–  като взе предвид Споразумението за икономическо партньорство (СИП) между Европейския съюз и Япония (07965/2018),

–  като взе предвид искането за одобрение, представено от Съвета съгласно член 91, член 100, параграф 2, член 207, параграф 4, първа алинея и член 218, параграф 6, втора алинея, буква а), подточка v), както и член 218, параграф 7 от Договора за функционирането на Европейския съюз (C8-0382/2018),

–  като взе предвид своята незаконодателна резолюция от …(1) относно проекта на решение,

–  като взе предвид член 99, параграфи 1 и 4 и член 108, параграф 7 от своя правилник,

–  като взе предвид препоръката на комисията по международна търговия и становището на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните, както и становището под формата на писмо на комисията по земеделие и развитие на селските райони (A8-0366/2018),

1.  дава своето одобрение за сключването на споразумението;

2.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и на парламентите на държавите членки и на Япония.

(1)

Приети текстове, P8_TA(0000)0000.


ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

Преговорите между Европейския съюз (ЕС) и Япония за сключването на Споразумение за икономическо партньорство (СИП), започнали на 25 март 2013 г., приключиха на 8 декември 2017 г. На 17 юли 2018 г. ЕС и Япония подписаха Споразумението за икономическо партньорство, както и Споразумението за стратегическо партньорство, на срещата на върха между ЕС и Япония в Токио.

Европейският парламент изложи своите приоритети във връзка с преговорите в своята резолюция от октомври 2012 г. Тези приоритети са отразени в резултата от преговорите. Европейският парламент беше държан в течение по време на процеса на преговорите, а комисията по международна търговия следеше отблизо преговорите от самата им подготовка до подписването на окончателното споразумение. Вследствие на исканията, отправени от Европейския парламент, през септември 2017 г. Съветът оповести публично своя мандат за преговорите.

Все още продължават преговорите с Япония по отделно споразумение за защита на инвестициите. Европейският парламент ще продължи да следи отблизо тези преговори и вече ясно изрази своята позиция, че старият механизъм за уреждане на спорове между частни инвеститори и държави е неприемлив.

Споразумението за икономическо партньорство между ЕС и Япония е от стратегическо значение. Това е най-важното двустранно търговско споразумение, сключвано някога от ЕС, и то обхваща почти една трета от световния брутен вътрешен продукт (БВП), почти 40% от световната търговия и над 600 милиона души.

В настоящите времена на сътресения на световната търговия това споразумение е знак за подкрепа на свободната и справедлива търговия, основана на правила, и същевременно спомага за утвърждаването на ценностите и високите стандарти на Съюза.

ЕС и Япония споделят основни ценности като права на човека, демокрация и принципи на правовата държава, както и твърд ангажимент по отношение на устойчивото развитие, многостранното сътрудничество и световната търговска система, основана на правила.

Япония е третият по големина пазар в света, но само шестият по големина търговски партньор на Съюза. Това споразумение ще укрепи съществуващите двустранни търговски и политически отношения.

В извършената през 2016 г. оценка на въздействието на търговията върху устойчивото развитие се преценява, че споразумението би имало положителни последици по отношение на БВП, приходите, търговията и заетостта както за ЕС, така и за Япония, като то ще се придържа към целта за създаване на „интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“.

Реалните ползи от всяко международно споразумение зависят при все това от правилното и пълно изпълнение на неговите разпоредби от всички страни. Съответно изпълнението на поетите ангажименти е от ключово значение.

Търговия със стоки: При влизането си в сила Споразумението за икономически партньорство между ЕС и Япония ще премахне митата за над 90% от износа на ЕС за Япония. След като споразумението започне да се прилага изцяло, Япония ще е премахнала митата за 97% от стоките, внасяни от ЕС, като останалите тарифни позиции ще бъдат предмет на частично либерализиране чрез тарифни квоти или намаления на митата. Що се отнася до леките автомобили, ЕС ще премахне постепенно, в течение на седем години, своите 10-процентни мита върху автомобилите, докато митата на ЕС върху тракторите и автобусите ще бъдат премахнати след 12-годишен период. Според някои оценки споразумението ще позволи на износителите от ЕС да спестяват около 1 милиард евро годишно под формата на мита.

Нетарифни мерки: В рамките на преговорите между ЕС и Япония бяха обсъдени множество нетарифни мерки, които представляват повод за дълбока загриженост за дружествата в ЕС, по-специално в автомобилния сектор и по отношение на хранителните добавки, етикетирането на храните, козметиката, медицинските изделия и етикетирането на текстилните продукти. Япония се съгласи да приведе в съответствие в още по-голяма степен своите автомобилни стандарти с международните стандарти (правила на ИКЕ на ООН), използвани от производителите на автомобили в ЕС. В споразумението се съдържа предпазна клауза за срок от 10 години, която позволява на ЕС да въведе отново тарифи, в случай че Япония спре да прилага правилата на ИКЕ на ООН или въведе отново вече премахнати нетарифни мерки.

Селско стопанство и географски указания: Най-големите намаления на митата се отнасят до селското стопанство на ЕС, като споразумението защитава най-чувствителните продукти. Виното, спиртните напитки и други алкохолни напитки ще бъдат внасяни без каквито и да е мита още от първия ден от прилагането на споразумението. Ще бъдат премахнати високите мита за твърдото сирене и ще бъде въведена безмитна тарифна квота за прясното сирене. Митата върху говеждото месо ще бъдат постепенно намалени (от 38,5% на 9% в срок от 15 години). ЕС ще се ползва с безмитен достъп за преработеното свинско месо и с почти безмитен търговски режим за прясното свинско месо. След един преходен период ще бъдат премахнати митата за преработените селскостопански стоки като макаронените изделия, шоколада и бисквитите. В Споразумението за икономическо партньорство се предвижда също защита за 205 европейски географски указания, което е особено важно за малките и средните предприятия (МСП).

Обществени поръчки: Япония се съгласи да предостави достъп до обществените поръчки за 48 основни града (представляващи около 15% от населението на Япония), както и за много независими местни административни учреждения (университети, болници и публични дружества в областта на енергетиката). Япония се ангажира също така да премахне най-късно една година след влизането в сила на споразумението така наречената „клауза за оперативна безопасност“, която досега на практика възпрепятстваше достъпа на европейските доставчици на стоки и услуги, свързани с железопътния транспорт, до японския пазар. Споразумението се основава на многостранното споразумение за обществените поръчки и увеличава прозрачността на тръжните процедури за възлагане на обществени поръчки.

Търговия с услуги: Споразумението запазва правото на органите на държавите – членки на ЕС, да определят, предоставят и регулират обществените услуги на национално, регионално или местно равнище въпреки съдържащия се в споразумението „отрицателен списък“. Споразумението за икономическо партньорство не възпрепятства правителствата да върнат която и да е приватизирана услуга обратно в публичния сектор. Споразумението също така запазва суверенното право на регулиране на финансовия и банковия сектор по съображения, свързани с пруденциалния надзор. Либерализацията обхваща области като електронната търговия, международния морски транспорт, пощенските услуги и телекомуникациите, но не и аудио-визуалните услуги. Освен това Споразумението за икономическо партньорство въвежда възможност за временно движение на специалистите през границите (т.нар. режим 4), като двете страни се ангажират да създадат благоприятни условия за вътрешнокорпоративните трансфери в около 40 сектора и за движението на самостоятелно заетите специалисти в около 20 сектора.

Малки и средни предприятия (МСП): За първи път в търговско споразумение на ЕС се включва глава, посветена конкретно на малките и средните предприятия. В тази глава се предвижда уебсайт, достъпен за обществеността, и звена за контакт за МСП, които ще предоставят информация, която е от значение за малките предприятия, за да могат да имат достъп до пазара на другата страна по споразумението. 78% от дружествата от ЕС, които изнасят в Япония, са МСП.

Устойчиво развитие: Споразумението между ЕС и Япония за икономическо партньорство потвърждава ангажимента на двете страни спрямо широк спектър от многостранни споразумения в областта на труда и околната среда, както и спрямо Програмата на ООН до 2030 г. за устойчиво развитие. Двете страни се ангажират също така да изпълняват ефективно Парижкото споразумение за борба с изменението на климата и други многостранни споразумения в областта на околната среда, включително споразумения за опазване и устойчиво управление на природните ресурси (рибарство, биологично разнообразие и горско стопанство). В споразумението се предвижда по-специално засилено сътрудничество в борбата с незаконната сеч и незаконния, недеклариран и нерегулиран риболов. Въпреки че Япония за съжаление все още да не е ратифицирала две основни конвенции на Международната организация на труда (МОТ), споразумението съдържа ангажименти за продължаване на усилията с оглед на ратифицирането на всички основни конвенции на МОТ. В тази глава също така се признава правото на регулиране и се включва специална клауза за преразглеждане, която може и следва да се използва за засилване на изпълнителната сила и ефективността на разпоредбите в областта на труда и околната среда.

Потоци от данни: В Споразумението за икономическо партньорство не се съдържат общи разпоредби относно потоците от данни, а има клауза за ново разглеждане, съгласно която страните ще разгледат въпроса за трансграничното предаване на данни в срок от три години след влизането в сила на споразумението.

Регулаторно сътрудничество: Главата за регулаторното сътрудничество е доброволна и зачита суверенното право на всяка от страните да регулира собствените си равнища на защита с оглед на целите на публичната политика. В споразумението се предвижда и създаването на форум за финансово регулиране с оглед на задълбочаването на сътрудничеството между ЕС и Япония, за да се подобри стабилността и да се усъвършенства световната финансова система. В главата относно регулаторното сътрудничество също така ясно се посочва, че принципите, установени в Договора за функционирането на ЕС, включително принципа на предпазните мерки, трябва да се спазват изцяло.

Изпълнение и гражданското общество: Споразумението предвижда съвместен диалог с гражданското общество и секторните комитети, например с Комитета по регулаторното сътрудничество, в който участието на гражданското общество също е възможно. Както всички други търговски споразумения на ЕС от последното поколение, Споразумението за икономическо партньорство ще създаде вътрешна консултативна група, с цел да се осигури участието на гражданското общество в изпълнението и мониторинга на главата за устойчивото развитие.

Заключение

Споразумението между ЕС и Япония за икономическо партньорство е от стратегическо значение. Споразумението представлява балансиран и всеобхватен резултат от голямо икономическо значение за ЕС и неговите граждани и предприятия. Споразумението предвижда нови пазарни възможности, по-специално за сектори, например селското стопанство, които обикновено не са основните бенефициенти в рамките на търговските споразумения. В това споразумение за икономическо партньорство има редица новости, например ангажимента спрямо Парижкото споразумение за изменението на климата и главите, посветени на корпоративното управление и малките и средните предприятия. Споразумението също така зачита изцяло правото на регулиране и на защита на обществените услуги. Настоящото споразумение потенциално може да допринесе за генерирането на устойчив растеж и достойни работни места, като същевременно популяризира ценностите на Съюза и поддържа високи стандарти в области като безопасността на храните, защитата на околната среда и трудовите права.

Поради това докладчикът препоръчва да се одобри настоящото споразумение.


СТАНОВИЩЕ на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните (17.10.2018)

на вниманието на комисията по международна търговия

относно проекта на решение на Съвета за сключване на Споразумението между Европейския съюз и Япония за икономическо партньорство

(07964/2018 - C8-0382/2018 – 2018/0091(NLE))

Докладчик по становище: Адина-Йоана Вълян

Комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните приканва водещата комисия по международна търговия да препоръча Парламентът да одобри предложението за решение на Съвета за сключване на Споразумението между Европейския съюз и Япония за икономическо партньорство.

ПРОЦЕДУРА НА ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Заглавие

Решение на Съвета за сключване на Споразумението между Европейския съюз и Япония за икономическо партньорство

Позовавания

07964/2018 – C8-0382/2018 – COM(2018)01922018/0091(NLE)

Водеща комисия

 

INTA

 

 

 

 

Дадено становище

Дата на обявяване в заседание

ENVI

10.9.2018

Докладчик по становище

Дата на назначаване

Adina-Ioana Vălean

17.10.2018

Заместен докладчик по становище

Joëlle Mélin

Разглеждане в комисия

29.8.2018

 

 

 

Дата на приемане

10.10.2018

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

24

11

10

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Marco Affronte, Pilar Ayuso, Ivo Belet, Biljana Borzan, Lynn Boylan, Paul Brannen, Birgit Collin-Langen, Miriam Dalli, Seb Dance, José Inácio Faria, Francesc Gambús, Arne Gericke, Jens Gieseke, Julie Girling, Sylvie Goddyn, Françoise Grossetête, Jytte Guteland, György Hölvényi, Karin Kadenbach, Kateřina Konečná, Urszula Krupa, Peter Liese, Valentinas Mazuronis, Joëlle Mélin, Rory Palmer, Gilles Pargneaux, Bolesław G. Piecha, Julia Reid, Frédérique Ries, Michèle Rivasi, Annie Schreijer-Pierik, Renate Sommer, Nils Torvalds, Adina-Ioana Vălean

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Cristian-Silviu Buşoi, Jørn Dohrmann, Eleonora Evi, Christophe Hansen, Norbert Lins, Tilly Metz, Younous Omarjee, Gabriele Preuß, Bart Staes

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване

Linnéa Engström, Kati Piri

ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

24

+

ALDE

Valentinas Mazuronis, Frédérique Ries, Nils Torvalds

ECR

Jørn Dohrmann, Arne Gericke, Urszula Krupa, Bolesław G. Piecha

EFDD

Eleonora Evi

PPE

Pilar Ayuso, Ivo Belet, Cristian-Silviu Buşoi, Birgit Collin-Langen, José Inácio Faria, Francesc Gambús, Jens Gieseke, Julie Girling, Françoise Grossetête, Christophe Hansen, György Hölvényi, Peter Liese, Norbert Lins, Annie Schreijer-Pierik, Renate Sommer, Adina-Ioana Vălean

11

-

EFDD

Julia Reid

ENF

Sylvie Goddyn, Joëlle Mélin

GUE/NGL

Lynn Boylan, Kateřina Konečná, Younous Omarjee

VERTS/ALE

Marco Affronte, Linnéa Engström, Tilly Metz, Michèle Rivasi, Bart Staes

10

0

S&D

Biljana Borzan, Paul Brannen, Miriam Dalli, Seb Dance, Jytte Guteland, Karin Kadenbach, Rory Palmer, Gilles Pargneaux, Kati Piri, Gabriele Preuß

Легенда на използваните знаци:

+  :  „за“

-  :  „против“

0  :  „въздържал се“


СТАНОВИЩЕ В ПИСМЕНА ФОРМА НА КОМИСИЯТА ПО ЗЕМЕДЕЛИЕ И РАЗВИТИЕ НА СЕЛСКИТЕ РАЙОНИ

Бернд Ланге

Председател на комисията по международна търговия

ASP 12G205

IPOL-COM-AGRI D (2018) 42313

Уважаеми господин Председател,

Комисията по международна търговия беше упълномощена в съответствие с член 99, параграф 2 от Правилника за дейността да изготви проект на доклад, съдържащ предложение за незаконодателна резолюция относно проекта на решение на Съвета за сключване на Споразумението между Европейския съюз и Япония за икономическо партньорство (07964/2018 – C8-0382/2018 – 2018/0091M(NLE)).

По време на заседанието си на 10 юли 2018 г. координаторите на комисията по земеделие и развитие на селските райони решиха да не изготвят официално становище относно това предложение за резолюция, а вместо това да представят на водещата комисия общи съображения по въпроса под формата на настоящото писмо.

От консултациите в рамките на нашата комисия се оказа, че преобладаващата част от нейните членове подкрепят Споразумението между ЕС и Япония за икономическо партньорство („Споразумението“). В действителност всички налични проучвания показват, че хранително-вкусовата промишленост в ЕС ще извлече значителни ползи от Споразумението.

Понастоящем ЕС изнася много повече селскостопански стоки за Япония, отколкото Япония внася в ЕС, въпреки че делът на селскостопанските продукти в общия износ на ЕС за Япония е относително малък (5,4% през 2017 г.). Пазарите на селскостопанските продукти в Япония са относително защитени (средната стойност на прилаганите тарифи за най-облагодетелствана нация е 10,6% за продуктите от животински произход и 63,4% за млечните продукти), но делът на изнасяните селскостопански стоки би могъл да се увеличи значително вследствие на Споразумението. Основните храни, които се изнасят от ЕС за Япония, ще бъдат облагодетелствани от значителните намаления на митата, например свинското месо (от 4,3% на 0% в течение на 10 години за частите от месото с по-висока стойност), виното (от 15% на 0% при влизането в сила на Споразумението), говеждото месо (от 38,5% на 9% в течение на 15 години), макаронените изделия и шоколадът (съответно от максимално 24% и 30% митата ще бъдат намалени на 0% и за двата вида продукти в течение на 10 години). Що се отнася до сирената (митата понастоящем са между 30% и 40%), Споразумението ще либерализира изцяло режима за твърдите сирена и ще осигури тарифни квоти с безмитен достъп за пресните, преработените и меките сирена.

Въпреки че някои чувствителни продукти (по-специално оризът) са изключени от Споразумението, общите ползи за хранително-вкусовата промишленост, произтичащи от намаляването на тарифните и нетарифните бариери (по-специално опростяването на процедурите за одобрение и митническо освобождаване във връзка със санитарните и фитосанитарните мерки), са явно положителни.

Освен това бих искал да посоча, че членовете на комисията по земеделие и развитие на селските райони са силно удовлетворени от високото равнище на защита на европейските географски указания, което ще бъде постигнато по силата на Споразумението (над 200 храни, вина и спиртни напитки на ЕС ще бъдат защитени) и което ще подобри значително шансовете на съответните производители от ЕС да продават тези висококачествени продукти на японския пазар и неговите 127 милиона потребители.

И накрая, възприемаме положително всеобхватната част от Споразумението за взаимното улесняване на износа на вино, съдържаща списък на енологичните практики, които трябва да бъдат одобрени от ЕС и Япония на три етапа.

Ще Ви бъда благодарен, ако комисията по международна търговия вземе предвид горепосочените идеи, когато изготвя своя проект на доклад, съдържащ предложението за незаконодателна резолюция, както и след това по време на процедурата за одобрение.

Излишно е да добавям, че оставам изцяло на Ваше разположение, ако Вашият докладчик или Вие желаете да обсъдите допълнително този въпрос с нас.

С уважение,

 

Чеслав Адам Шекерски


ПРОЦЕДУРА НА ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

Заглавие

Решение на Съвета за сключване на Споразумението за икономическо партньорство между Европейския съюз и Япония

Позовавания

07964/2018 – C8-0382/2018 – COM(2018)01922018/0091(NLE)

Дата на сезиране

18.7.2018

 

 

 

Водеща комисия

Дата на обявяване в заседание

INTA

10.9.2018

 

 

 

Подпомагащи комисии

Дата на обявяване в заседание

ENVI

10.9.2018

TRAN

10.9.2018

AGRI

10.9.2018

 

Неизказано становище

Дата на решението

TRAN

14.5.2018

 

 

 

Докладчици

Дата на назначаване

Pedro Silva Pereira

16.5.2018

 

 

 

Разглеждане в комисия

29.8.2018

27.9.2018

 

 

Дата на приемане

5.11.2018

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

25

10

1

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Maria Arena, Tiziana Beghin, David Borrelli, Salvatore Cicu, Christofer Fjellner, Eleonora Forenza, Karoline Graswander-Hainz, Christophe Hansen, Heidi Hautala, Nadja Hirsch, Yannick Jadot, France Jamet, Jude Kirton-Darling, Patricia Lalonde, Bernd Lange, David Martin, Emmanuel Maurel, Anne-Marie Mineur, Sorin Moisă, Alessia Maria Mosca, Franck Proust, Godelieve Quisthoudt-Rowohl, Inmaculada Rodríguez-Piñero Fernández, Tokia Saïfi, Helmut Scholz, Joachim Schuster, Adam Szejnfeld, Iuliu Winkler

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Syed Kamall, Sajjad Karim, Sander Loones, José Ignacio Salafranca Sánchez-Neyra, Ramon Tremosa i Balcells, Jarosław Wałęsa

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъстващи на окончателното гласуване

Georges Bach, Norbert Lins

Дата на внасяне

9.11.2018


ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

25

+

ALDE

Nadja Hirsch, Patricia Lalonde, Ramon Tremosa i Balcells

ECR

Syed Kamall, Sajjad Karim, Sander Loones

EFDD

Tiziana Beghin

NI

David Borrelli

PPE

Georges Bach, Salvatore Cicu, Christofer Fjellner, Christophe Hansen, Norbert Lins, Sorin Moisă, Franck Proust, Godelieve Quisthoudt-Rowohl, Tokia Saïfi, José Ignacio Salafranca Sánchez-Neyra, Adam Szejnfeld, Jarosław Wałęsa, Iuliu Winkler

S&D

Bernd Lange, David Martin, Alessia Maria Mosca, Inmaculada Rodríguez-Piñero Fernández

10

-

ENF

France Jamet

GUE/NGL

Eleonora Forenza, Anne-Marie Mineur, Helmut Scholz

NI

Emmanuel Maurel,

S&D

Maria Arena, Karoline Graswander-Hainz, Joachim Schuster

VERTS/ALE

Heidi Hautala, Yannick Jadot

1

0

S&D

Jude Kirton-Darling

Легенда на използваните знаци:

+  :  „за“

-  :  „против“

0  :  „въздържал се“

Последно осъвременяване: 29 ноември 2018 г.Правна информация