Процедура : 2018/2156(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A8-0372/2018

Внесени текстове :

A8-0372/2018

Разисквания :

PV 10/12/2018 - 18
CRE 10/12/2018 - 18

Гласувания :

PV 11/12/2018 - 5.17
Обяснение на вота

Приети текстове :

P8_TA(2018)0498

ДОКЛАД     
PDF 749kWORD 72k
21.11.2018
PE 625.206v02-00 A8-0372/2018

относно военната мобилност

(2018/2156(INI))

Комисия по външни работи

Докладчик: Туне Келам

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
 МНЕНИЕ НА МАЛЦИНСТВОТО
 СТАНОВИЩЕ на комисията по транспорт и туризъм
 ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ
 ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно военната мобилност

(2018/2156(INI))

Европейски парламент,

–  като взе предвид Договора за Европейския съюз (ДЕС) и Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

–  като взе предвид документа, озаглавен „Обща визия, общи действия: по-силна Европа – Глобална стратегия за външната политика и политиката на сигурност на Европейския съюз“, който беше представен от заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (заместник-председател/върховен представител) на 28 юни 2016 г.,

–  като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 20 декември 2013 г., 26 юни 2015 г., 15 декември 2016 г., 9 март 2017 г., 22 юни 2017 г., 20 ноември 2017 г., 14 декември 2017 г. и 28 юни 2018 г.,

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 13 ноември 2017 г. и 25 юни 2018 г. относно сигурността и отбраната в контекста на глобалната стратегия на ЕС,

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 7 юни 2017 г., озаглавено „Документ за размисъл относно бъдещето на европейската отбрана“ (COM(2017)0315),

–  като взе предвид съвместното съобщение от 10 ноември 2017 г. на Комисията и на заместник-председателя/върховен представител относно подобряването на военната мобилност в Европейския съюз (JOIN(2017)0041),

–  като взе предвид съвместното съобщение от 28 март 2018 г. на Комисията и на заместник-председателя/върховен представител относно план за действие за военната мобилност (JOIN(2018)0005),

–  като взе предвид Решение (ОВППС) 2017/2315 на Съвета от 11 декември 2017 г. за установяване на постоянно структурирано сътрудничество (ПСС) и определяне на списъка на участващите държави членки(1),

–  като взе предвид препоръката на Съвета от 6 март 2018 г. относно пътна карта за осъществяване на ПСС(2),

–  като взе предвид Решение (ОВППС) 2018/340 на Съвета от 6 март 2018 г. за установяване на списък на проекти, които да бъдат разработени в рамките на постоянното структурирано сътрудничество(3),

–  като взе предвид съвместните декларации на председателите на Европейския съвет и Европейската комисия и на генералния секретар на НАТО от 8 юли 2016 г. и 10 юли 2018 г., общите набори от предложения за изпълнението на съвместните декларации, одобрени от Съвета на ЕС и Съвета на НАТО на 6 декември 2017 г. и 5 декември 2017 г., както и докладите за напредъка относно тяхното изпълнение от 14 юни и 5 декември 2017 г. и 6 юни 2018 г., включително съответните заключения на Съвета,

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 5 декември 2017 г. и 25 юни 2018 г. относно изпълнението на съвместните декларации,

–  като взе предвид Брюкселската декларация относно трансатлантическата сигурност и солидарност и декларацията от срещата на върха на НАТО в Брюксел, датиращи и двете от 11 юли 2018 г.,

–  като взе предвид своята резолюция от 22 ноември 2016 г. относно Европейския съюз за отбрана(4) и своята резолюция от 13 юни 2018 г. относно отношенията между ЕС и НАТО(5),

–  като взе предвид своята резолюция от 13 декември 2017 г. относно годишния доклад относно изпълнението на общата политика за сигурност и отбрана(6),

–  като взе предвид член 52 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по външни работи и становището на комисията по транспорт и туризъм (A8-0372/2018),

А.  като има предвид, че основните ценности, на които се основава ЕС – демокрацията, зачитането на правата на човека и принципите на правовата държава, както и основаната на правила международна система и европейското единство, все по-често са поставяни на изпитание в настоящата епоха на геополитически сътресения и разграждане на стратегическата среда;

Б.  като има предвид, че надеждното възпиране и планирането на реагирането при кризи и на отбраната на континентална Европа зависят от способността за бързо и ефикасно разполагане на сили, включително на външни съюзнически сили;

В.  като има предвид, че в резултат на „дивидента от мира“ след 1989 г. се наблюдава постепенно свиване на нуждите на отбраната от гледна точка на инфраструктурата и мобилността на въоръжените сили в цяла Европа;

Г.  като има предвид, че ЕС, сътрудничейки си пълноценно с НАТО, се стреми да бъде гарант на сигурността в световен мащаб, който допринася за мира и стабилността както в Съюза, така и извън него, и който гарантира сигурността на своите граждани и територия чрез уникален и широк набор от политики и инструменти, които са на негово разположение с оглед на осъществяването на тези амбиции;

Д.  като има предвид, че в съответствие с целите на глобалната стратегия ЕС поема по-голяма отговорност за собствената си сигурност и отбрана, както и по-активна роля на партньор с оглед на международния мир и международната сигурност, по-специално в съседните региони, но и отвъд тях, и увеличава своята стратегическа независимост въз основа на изпълнението на общата външна политика и политика на сигурност;

Е.  като има предвид, че ЕС трябва да изгради собствената си стратегическа автономия чрез ефикасна външна политика и политика на сигурност, за да се поддържа мирът, да се предотвратяват конфликтите и да се укрепва международната сигурност, като същевременно се гарантира сигурността на неговите граждани и на хората, участващи в мисиите по линия на ОПСО, с цел да се защитават интересите му и да се опазват неговите основополагащи ценности, като в същото време се допринася за ефективното многостранно сътрудничество;

Ж.  като има предвид, че ЕС трябва да бъде в състояние да взема решения и да предприема действия, без да зависи от капацитета на трети страни, за да изгради собствената си устойчивост и да консолидира своята стратегическа автономия в сферата на отбраната, борбата с тероризма и киберсигурността;

З.  като има предвид, че стандартизацията и оперативната съвместимост на равнището на инфраструктурата и снабдяването са основни предпоставки за постигането на стратегическа автономия и ефикасна военна мобилност и за осъществяването на Съюза за отбрана;

И.  като има предвид, че ефективната военна мобилност може да бъде постигната единствено въз основа на пълноценното участие и пълната ангажираност на всички държави членки в пълно сътрудничество с НАТО, като се вземат под внимание наличните ресурси и потребностите и регионалните особености на всяка държава членка, и единствено по начин, който е в съответствие със съответните инициативи на равнището на ЕС с цел изграждане на ефикасна европейска инфраструктура за нуждите на сигурността посредством съгласувани и допълващи се проекти;

Й.  като има предвид, че военната мобилност е стратегическо и оперативно средство за подпомагане на военната дейност, повишаване на стратегическата автономия на Съюза и улесняване на разполагането, повторното разполагане и подкрепата на силите на държавите членки, с цел осъществяване на военните амбиции на ЕС;

К.  като има предвид, че ЕС е изправен пред хибридни и многопосочни предизвикателства, идващи по-специално от Далечния север, от Изток, от Балканите и от Южния/Средиземноморския регион; като има предвид, че по-бързото и по-гладко разгръщане на активите и товарите по тези оси (север – юг, запад – изток) може да бъде от решаващо значение за реагирането по надежден начин;

Л.  като има предвид, че на срещата на върха на НАТО във Варшава през 2016 г. съюзническите лидери се договориха да укрепят позицията на Алианса относно възпирането и отбраната и повишиха готовността на силите за реагиране, като с оглед на изпълнението на тези цели поставиха началото на „засиленото присъствие на предна линия“ и „адаптираното присъствие на предна линия“;

М.  като има предвид, че военната мобилност е конкретна дейност, която се стреми да отговори на специфичните потребности на ЕС по отношение на сигурността и отбраната и която е част от ОПСО; като има предвид, че колективната сигурност и отбрана на държавите – членки на ЕС, както и тяхната способност да се намесват при кризи в чужбина, като цяло зависят от способността за свободно и бързо придвижване на съюзнически войски и граждански персонал за управление на кризи, материали и оборудване между териториите на отделните държави членки и извън границите на ЕС; като има предвид, че 22 държави – членки на ЕС, са също така съюзници на НАТО и са се ангажирали с колективната отбрана, като притежават само един набор от въоръжени сили и транспортна инфраструктура; като има предвид, че планираните инвестиции в транспортната инфраструктура изискват по-голямо хармонизиране с нуждите на сигурността и отбраната;

Н.  като има предвид, че значителен брой пречки – физически, правни и регулаторни – често затрудняват придвижването и налагат значителни забавяния, като по този начин се застрашава целта на това придвижване, особено в кризисни ситуации; като има предвид, че ученията на европейските войски под егидата на НАТО през последните години показаха, че подходящата транспортна инфраструктура е от огромно значение за успешното постигане на военните цели;

О.  като има предвид, че ЕС разполага с надеждни политики и инструменти, за да помага на държавите членки да покриват своите потребности от военна мобилност и да изпълняват своите международни ангажименти;

П.  като има предвид, че на 28 март 2018 г. Комисията и заместник-председателят/върховен представител публикуваха план за действие за военна мобилност, който съдържа график за стъпките, които трябва да бъдат предприети от ЕС и неговите държави членки; като има предвид, че изпълнението започна с установяване на общи военни изисквания за военна мобилност в рамките на ЕС и извън него и с представяне на предложение за финансиране на военната мобилност чрез Механизма за свързване на Европа в следващата МФР, като се предостави възможност за финансиране на изпълнението на проекти, свързани с двойната употреба (за граждански и военни цели) на транспортната инфраструктура;

Р.  като има предвид, че в заключенията на Съвета от 25 юни 2018 г. се отправя призив към държавите членки да вземат мерки на национално равнище за повишаване на ефективността на военната мобилност и да опростят съответните правила и процедури в съответствие с плана за действие и военните изисквания относно военната мобилност в рамките на Съюза и извън него, както и в съответствие с националното законодателство на държавите членки, възможно най-скоро и най-късно през 2024 г.;

С.  като има предвид, че е стартиран проект за военна мобилност в рамките на постоянното структурирано сътрудничество с цел допълване на дейностите на Комисията и заместник-председателя/върховен представител; като има предвид, че тези усилия следва да бъдат допълнени от един допълнителен проект в рамките на постоянното структурирано сътрудничество за изграждане на мрежа от логистични центрове в Европа и за подпомагане на операциите; като има предвид, че създаването на необходимите условия за двойна употреба на инфраструктурата е от първостепенно значение за посрещането на тези логистични нужди; като има предвид, че държавите членки са поели също така ангажименти във връзка с военната мобилност като част от по-обвързващите ангажименти съгласно Протокола относно постоянното структурирано сътрудничество; като има предвид, че проектите по линия на постоянното структурирано сътрудничество следва да се разработват в сътрудничество с НАТО; като има предвид, че е необходимо да се разработи проект в рамките на постоянното структурирано сътрудничество във връзка с мобилността с оглед на военните задачи, посочени в член 43, параграф 1 от ДЕС, и особено с оглед на въздушните и морските транспортни операции;

Т.  като има предвид, че Механизмът за свързване на Европа е една обща, централно управлявана програма за финансиране, предназначена да насърчава развитието на високоефективни, устойчиви взаимосвързани трансевропейски мрежи (TEN) в областта на транспорта, енергетиката и цифровите услуги, в които усилията са насочени към улесняването на трансграничните връзки и премахването на участъците с недостатъчен капацитет и които предлагат ясна добавена стойност на ЕС, тъй като улесняват транснационалното сътрудничество и транснационалната координация; като има предвид, че в проекта на МФР за периода 2021 – 2027 г. в бюджетния ред за транспортния сектор в рамките на Механизма за свързване на Европа се предвижда нов пакет, предназначен за военната мобилност; като има предвид, че е особено желателно да се запази и увеличи допълнително ефикасността на Механизма за свързване на Европа;

У.  като има предвид, че Европейската агенция по отбрана осъществява няколко проекта в областта на военната мобилност, дипломатическите разрешения и интермодалните транспортни възли в ЕС и изпълнява наскоро създадените ad hoc програми във връзка с процедурите за разрешение на трансграничното движение и с хармонизирането на военните изисквания, свързани с митниците; като има предвид, че дейностите на Европейската агенция по отбрана и на Комисията трябва да бъдат координирани по ясен и последователен начин, за да се помогне на държавите членки да завършат някои аспекти на плана за действие; като има предвид, че военните потребности, приоритети и изисквания на държавите членки трябва да бъдат взети предвид чрез процес на консултации;

Ф.  като има предвид, че неотдавна в общия набор от предложения за изпълнение на съвместната декларация военната мобилност беше определена като приоритетна област за сътрудничество между ЕС и НАТО и че в новата съвместна декларация и в Брюкселската декларация относно трансатлантическата сигурност и солидарност беше потвърдено, че тя е приоритет; като има предвид, че НАТО предаде на ЕС своите стандарти, свързани с военната мобилност, включително общите параметри на НАТО за транспортната инфраструктура;

Х.  като има предвид, че НАТО също съсредоточава вниманието си върху подобряването на собствените си логистични способности чрез плана за допълнително упълномощаване на върховния командващ на обединените сили в Европа в неговата област на компетентност, по-специално чрез адаптиране на законодателството и процедурите, усъвършенстване на командването и контрола, увеличаване на транспортния капацитет и модернизиране на инфраструктурата; отбелязва в този контекст създаването на две нови военни части – обединените сили в Норфолк и съвместната командна структура за тилово осигуряване и логистика в Улм;

Ц.  като има предвид, че от 2019 г. нататък три от четирите рамкови нации, които участват в засиленото присъствие на предна линия на НАТО на източния фланг, ще бъдат държави извън ЕС; като има предвид, че постоянното присъствие на континента и превозът на подкрепления от САЩ, Канада и Обединеното кралство са от решаващо значение за сигурността на Европа;

Ч.  като има предвид, че засиленото предварително разполагане на военни логистични товари, включително боеприпаси и гориво, ще спомогне да се облекчат някои затруднения при мобилността;

Ш.  като има предвид, че независимо от всички тези институционални мерки основните подобрения в капацитета за военна мобилност ще трябва да се извършат от държавите – членки на ЕС, които трябва да адаптират своята национална инфраструктура и регулаторна среда; като има предвид, че това ще изисква да се приложи подход, който да обхваща всички нива на управление, с оглед на широкия кръг от въпроси, които трябва да бъдат решени; като има предвид, че тези общи усилия трябва да се полагат при пълно зачитане на националните процедури за вземане на решения и конституционните изисквания на държавите – членки на ЕС, като се вземат предвид и изискванията за военна мобилност, установени в рамките на сътрудничеството между ЕС и НАТО;

Щ.  като има предвид, че от плана за действие относно военната мобилност и от пилотния анализ, извършен по инициатива на естонското председателство през 2017 г. за държавите от коридора на Северно и Балтийско море на трансевропейската транспортна мрежа, стана ясно, че максимално допустимата височина и допустимото натоварване на много пътни мостове не са достатъчни за военните превозни средства и че товароносимостта на железопътните линии за придвижване на извънгабаритно военно оборудване е недостатъчна;

1.  подчертава, че военната мобилност е основен стратегически инструмент, който предоставя възможност на ЕС да преследва ефективно своите интереси в областта на сигурността и отбраната по начин, който допълва дейността на други организации, например НАТО, и че тя не следва да се ограничава само до отстраняването на физическите, правните и инфраструктурните пречки; подчертава необходимостта от подобряване на военната мобилност с оглед на способността на НАТО за бързо изпращане на подкрепления, което ще подобри нашата колективна сигурност и потенциално ще увеличи приноса на ЕС за международната сигурност и стабилност; посреща със задоволство факта, че напоследък всички заинтересовани страни отделят значително внимание на военната мобилност; отбелязва, че тя повишава готовността и отбранителните способности на Европа с оглед на потенциалните противници и кризисни ситуации, като същевременно спомага за постигане на равнището на амбицията на ЕС в рамките на политиката за отбрана и сигурност, включително по отношение на политическата, оперативната и промишлената стратегическа независимост;

2.  подчертава, че планът за действие относно военната мобилност в Съюза е част от общата цел за подобряване на мобилността в ЕС и същевременно за реагиране на предизвикателствата във връзка с логистиката и мобилността, откроени в ОПСО; счита, че за целта е изключително важно да се хармонизират трансграничните стандарти и митническите регулаторни норми, както и административните и законодателните процедури; подчертава, че ролята на съвместните предприятия на ЕС е изключително важна за хармонизирането на административните и законодателните процедури във връзка както с Механизма за свързване на Европа, така и с плана за действие относно военната мобилност; изразява надеждата си, че мобилността с двойно предназначение ще допринесе положително за развитието на Механизма за свързване на Европа, както по отношение на бюджета, така и във връзка с новите и бъдещите потребности;

3.  подчертава, че по-нататъшното осъществяване на Европейския съюз за отбрана и укрепването на стратегическата автономия и способността за устояване на бедствия не следва да водят до повишаване на напрежението в отношенията на ЕС със стратегически важни регионални участници;

4.  подчертава, че постигането на военна мобилност в Европа е задача, която произтича най-вече от поетия ангажимент и изразената политическа воля на държавите членки, и че ЕС следва да оказва принос, като насочва процеса чрез създаването на рамка за изискванията, осигурява финансиране, изготвя протоколи с цел улесняване на ефикасното придвижване на техническото оборудване и човешките ресурси, насърчава сътрудничеството и предоставя форуми за обмен на най-добри практики, информация и опит с участието на граждански и военни органи; подчертава, че ефективната военна мобилност ще бъде от полза за всички държави членки, като подобри тяхната свързаност както във военната, така и в гражданската сфера; подчертава, че трябва да се съблюдават националните процедури за вземане на решения и конституционната роля на всички държави членки;

5.  подчертава, че е важно да се насърчи междусекторното сътрудничество (полезни взаимодействия) между държавите членки с цел развитие на ефективна, оперативно съвместима, сигурна, мултимодална, интелигентна и устойчива мобилност с двойно предназначение, която да отговори на новите предизвикателства, свързани с цифровизацията на транспорта (автомобилостроене и свързаност) и надеждното изпълнение на задълженията и отговорностите в сферата на логистиката с двойно предназначение (за граждански и отбранителни цели) на ЕС, като се има предвид ролята му на глобален фактор;

6.  изказва силната си подкрепа за призива на Съвета към държавите членки да разработят национални планове за военна мобилност до края на 2019 г. и да подходят към тяхното изпълнение като към водещ приоритет; посреща със задоволство другите мерки, съгласувани от Съвета в неговите заключения в контекста на глобалната стратегия на ЕС от 25 юни 2018 г., и настоятелно призовава държавите членки да спазят крайните срокове, определени в тях; подчертава, че успешните усилия за насърчаване на военната мобилност ще дадат възможност на държавите членки да планират ефикасно своите действия в областта на отбраната както на национално, така и на колективно европейско равнище, и да участват ефективно в съвместни учения, обучения, мисии и операции по линия на ОПСО;

7.  подчертава значението на мобилността при кризи, т.е. необходимостта от бързина и ефективност при разполагането на активи за мисии и операции, за да се гарантира, че ЕС поддържа позицията си на надежден световен гарант на сигурността и участник в областта на мира и е в състояние да се справя ефективно с природни бедствия и хуманитарни кризи, както и с военните задачи по член 43, параграф 1 от ДЕС, илюстрирани от примерните сценарии, и да прилага клаузите за взаимопомощ и солидарност;

8.  счита, че една ефикасна политика за военна мобилност ще укрепи мисиите на ЕС в рамките на ОПСО, като се има предвид тяхното международно измерение и целта им да опазват мира, чрез увеличаване на полезното взаимодействие между нуждите на отбраната и ще укрепи способността на ЕС да реагира при извънредни ситуации, както и че повишената военна мобилност ще улесни хуманитарните мисии и действията в отговор на природни бедствия в ЕС; отбелязва, че мисиите в областта на колективната отбрана и националните или европейските мисии и операции за управление на кризи ще извлекат най-голяма полза от увеличената военна мобилност на и извън територията на ЕС; подчертава в този контекст, че напредъкът в тази област ще помогне на държавите – членки на ЕС, които членуват и в НАТО, да изпълнят своите ангажименти по член 5; подчертава специалната роля на неутралните държави членки; при все това отчита, че съгласно член 42, параграф 7 от ДЕС държавите – членки на ЕС, имат също така недвусмисленото задължение да окажат помощ и съдействие с всички средства, с които разполагат, ако държава членка стане обект на въоръжено нападение на своята територия, като това задължение е съвместимо с ангажиментите, поети в рамките на НАТО;

9.  отчита, че е важно да се извърши цялостен анализ относно това кои части от ЕС или кои държави членки се нуждаят повече от инвестиции във военна мобилност и са изложени в по-голяма степен на риск от външни заплахи за сигурността;

10.  отчита сложния характер на това предизвикателство, което включва, наред с други аспекти, въпросите, свързани с изграждането на инфраструктура, общите стандарти, разпоредбите в областта на транспорта, митниците, данъците и разрешенията за движение, както и всички нива на управление – от общинските администрации до международните организации; във връзка с това призовава за създаване на рамки за обединяване на военните и цивилните участници на всички равнища, включително от страна на НАТО и партньорите на НАТО, с цел обсъждане на съответните въпроси, като по този начин се осигурява добавена стойност и ефективна координация и изпълнение, и посочва, че за да се постигнат оптимални резултати, държавите членки трябва да инвестират в съвместно обучение на административния и институционалния персонал; приветства поетия от Комисията ангажимент да проучи до края на 2018 г. вариантите за стандартизиране и опростяване на митническите формалности; подчертава, че институционалното сътрудничество между държавите членки и съответните организации и агенции е от основно значение за постигането на хармонизация на законодателството на ЕС; подчертава, че следва да се осъществяват специална координация и обмен на опит в случай на двойна употреба на инфраструктура за опасни стоки, за да се предотврати рискът от инциденти, като същевременно се постигне максимална безопасност в рамките на цялата мрежа;

11.  отбелязва, че наличният подвижен състав, особено железопътните платформи, за придвижването на тежко оборудване и превозни средства в кратки срокове е намалял значително;

12.  отчита, че функционирането в една толкова сложна среда се характеризира с редица трудности по отношение на дублирането и координацията, както и на съответните разходи, които биха могли да застрашат из основи цялостния проект, ако не се управляват по подходящ начин; отчита, че в ЕС вече са били реализирани проекти в сектора на транспорта въз основа на сътрудничество в двете посоки, например проектът „Единно европейско небе“; призовава държавите членки и Комисията да осигурят по-ефективна рамка за сътрудничество; подчертава, че с оглед на изпълнението на проектите за военна мобилност ще бъде необходимо да се задълбочи сътрудничеството между държавите членки и да се насърчи сътрудничеството между гражданската и военната сфера; подчертава необходимостта от координиране с проектите за военна мобилност, изготвени в рамките на постоянното структурирано сътрудничество, както и с проектите, осъществявани в контекста на Европейския фонд за отбрана;

13.  съответно подчертава, че разбирането на общата стратегическа цел, разработването на общ план и сътрудничеството между държавите членки са от изключително значение за успеха; изтъква, че последователността във военното планиране е задължително условие за ефективната стратегическа автономия въз основа на стандартизацията и оперативната съвместимост на оборудването и въоръжението, както и на стратегическата доктрина и процесите на командване и контрол; в този контекст посреща със задоволство плана за действие за военната мобилност, в който се очертават конкретни стъпки за различните институционални участници и държавите – членки на ЕС, и в който се признава стратегическата роля на трансевропейската транспортна мрежа; посреща със задоволство ангажиментите, поети от държавите членки;

14.  изразява съжаление, че в плана за действие основно се описва подход „отдолу нагоре“ с ограничена стратегическа визия за конкретните цели на отбраната, които ЕС се стреми да постигне чрез различните дейности, описани в плана за действие; във връзка с това изразява съжаление, че все още не е изготвена бяла книга на ЕС за отбраната, която би могла да предостави тази обща целенасоченост; въпреки това счита, че настоящият подход има значителни предимства и ще отстоява интересите на всички държави – членки на ЕС, независимо дали са неутрални или не, в ролята им на съюзници от НАТО;

15.  подчертава, че амбициозният график в плана за действие трябва да бъде спазван както от институциите на ЕС, така и от държавите членки, за да се гарантира, че настоящите пропуски в мобилността ще бъдат запълнени възможно най-скоро, както и че ще бъде реализирана степента на амбициозност на политиката в областта на отбраната и сигурността; приветства призивите в плана за действие за подобряване на военната мобилност, като се вземат под внимание хибридните заплахи, особено за транспортната и критичната инфраструктура, и за подобряване на устойчивостта на транспортната инфраструктура на хибридни заплахи;

16.  отбелязва напредъка, постигнат при разработването на военни изисквания за военна мобилност в рамките на ЕС и извън него, по-специално за инфраструктурата с двойно предназначение, и приветства активното участие на държавите членки на всички етапи от процеса, водещата роля на Нидерландия по отношение на проекта в рамките на постоянното структурирано сътрудничество, както и приноса на НАТО;

17.  посреща със задоволство предложението на Комисията за използване на Механизма за свързване на Европа и значителните средства, предвидени за проектите за военна мобилност с двойно предназначение, с цел да се гарантира, че инфраструктурата е приспособена към потребностите, свързани с военната мобилност; счита, че двойната употреба на инфраструктурата е важна предпоставка, за да може гражданската транспортна мрежа да извлече ползи от плана за действие и от пакета за военната мобилност; счита, че изпълнението на плана за действие е възможност да се създадат нужните условия, за да може гражданската транспортна мрежа да се възползва от повишения капацитет на мрежата, и да се стимулират мултимодалните връзки; приветства призивите за оценка и адаптиране на трансевропейската транспортна мрежа, за да се покрият установените военни изисквания, които ще се прилагат и по отношение на новите граждански транспортни проекти, по-специално летищата, пристанищата, автомагистралите и железопътните линии като интермодални центрове в ключови коридори; съответно изтъква необходимостта да се изготви, в сътрудничество с държавите членки, списък на националните инфраструктури и коридори, като се отчитат специфичните военни характеристики на държавите членки; отбелязва, че разработването на проекти с двойна употреба следва да бъде устойчиво и да спазва екологичните стандарти;

18.  счита, че с оглед на оптимизирането на използването на финансовите средства на ЕС всеки проект в областта на транспорта от общ интерес, финансиран от Механизма за свързване на Европа, следва при необходимост да интегрира изискванията за военна мобилност на етапа на проектиране, за да се избегне ненужното модернизиране на инфраструктурата на по-късен етап, а следователно и неикономичното използване на финансирането; счита, че средствата, предоставяни от пакета на Механизма за свързване на Европа за военната мобилност, следва по възможност винаги да дават предимство на мултимодалните проекти, тъй като те осигуряват най-големи възможности за двойна употреба, и на трансграничните проекти, тъй като те допринасят за изграждането на липсващите връзки и за премахването на участъците с недостатъчен капацитет, които понастоящем са основните физически бариери пред бързата и безпроблемна мобилност, както за гражданите, така и за превоза на войски и тежко военно оборудване; подчертава, че при определянето на това кои са участъците от мрежата TEN-T, които са подходящи и за военен транспорт, трябва безусловно да се постига максимално полезно взаимодействие между гражданската и военната сфера и да се съблюдава принципът на двойната употреба; счита, че допълнителните инвестиции в мрежата биха могли да доведат до значителни ползи за военната мобилност, като същевременно биха допринесли за завършването на централната мрежа TEN-T до 2030 г., както и на широкообхватната мрежа до 2050 г.; подчертава, че следва да бъде възможно да се използва финансиране от пакета за военна мобилност за целите на адаптирането на транспортната инфраструктура както в централната, така и в широкообхватната мрежа TEN-T;

19.  подкрепя решението пакетът за военната мобилност да се предостави в рамките на централизираното управление на програмата на Механизма за свързване на Европа, както и неговата стриктна цел мобилността да бъде с двойно предназначение; отбелязва предварителните действия, предвидени в плана за действие; призовава Комисията да приеме в срок до 31 декември 2019 г. делегирани актове с цел допълнително уточняване на военните изисквания, изготвяне на списък на частите от TEN-T, подходящи за военен транспорт, изготвяне на списък на приоритетните инфраструктурни проекти с двойна употреба и излагане на процедурите за оценка на допустимостта на действията, свързани с военната мобилност, и критериите за възлагане на обществени поръчки;

20.  припомня, че редица технологии, използвани във военния сектор, бяха успешно пренесени в гражданския сектор; подчертава, че въвеждането на интелигентна транспортна система, базираща се на системи с телематични приложения, като например ERTMS и SESAR, и използваща технологиите, свързани с „Галилео“/Egnos/GOVSATCOM, е една от възможностите, свързани с най-много предизвикателства, за гражданския транспортен сектор; съответно счита, че при всяко бъдещо преразглеждане на плана за действие следва в крайна сметка да се разглежда възможността градският транспорт да използва военните решения в отговор на тези предизвикателства, например в областта на киберсигурността и сигурните комуникации; призовава за допълнителни мерки за засилване на сътрудничеството и доверието между участниците в областта на киберсигурността и отбраната и за задълбочаване на сътрудничеството като част от постоянното структурирано сътрудничество; подчертава необходимостта да се продължи разработването на съвместна мрежа за борба с хибридните заплахи, за да се гарантира устойчивостта на инфраструктурите, които са от стратегическо значение с оглед на усилията за подобряване на военната мобилност в ЕС; подчертава значението на продължаващите усилия на институциите на ЕС за актуализиране на регламента за контрол на износа на изделия с двойна употреба;

21.  отчита стойността на потенциалните предложения за регулиране на превоза на опасни товари за военна употреба, за актуализиране на митническия кодекс на ЕС и за адаптиране на правилата за ДДС;

22.  посреща със задоволство обмена на информация и най-добри практики между военните и гражданските участници в това отношение и подчертава необходимостта от съвместни усилия за изграждане на обща основа за регулиране на превоза на опасни товари за военни цели;

23.  отбелязва, че в плана за действие са набелязани значителен брой задачи, които трябва да бъдат изпълнени на равнището на държавите членки, като Европейската агенция по отбрана и Комисията трябва да предоставят подкрепа и насоки за тяхното бързо и ефикасно изпълнение; припомня необходимостта от митническа и данъчна регулаторна рамка, по-специално по отношение на ДДС; подчертава по-специално значението на постигането на хармонизирани правила за разрешенията за трансгранично движение, които са основна пречка за бързото придвижване; подчертава, че държавите членки следва да работят съвместно, за да повишат максимално ефективността на трансграничната двойна употреба и да намалят административните разходи; в този контекст подкрепя амбицията до края на 2019 г. да се съкрати времето за преминаване през границите, както и за тази цел дипломатическите разрешения за сухопътните, морските и въздушните движения да се издават в срок от пет дни, като този срок се съкрати допълнително за звената за бързо реагиране;

24.  подкрепя решението на държавите членки, участващи в постоянното структурирано сътрудничество, да включат военната мобилност в първоначалния списък със седемнадесет приоритетни проекта, които да бъдат разработени в рамките на постоянното структурирано сътрудничество; подчертава в този контекст, че проектът в рамките на постоянното структурирано сътрудничество относно военната мобилност би могъл да представлява полезен инструмент за координиране на усилията на държавите членки, предвидени в плана за действие, както и на други дейности извън преките правомощия на ЕС; счита, че това разделение на труда, придружено от подходяща координация, е жизненоважно, за да може проектът в рамките на постоянното структурирано сътрудничество да осигури добавена стойност; приветства също така по-обвързващите ангажименти за опростяване на трансграничния военен транспорт, поети в нотификацията относно постоянното структурирано сътрудничество; призовава държавите членки да вземат активно участие в проекта за военна мобилност в рамките на постоянното структурирано сътрудничество;

25.  подчертава, че е важно местните общности да се информират надлежно и да се ангажират във връзка с планирането и въздействието на големите инфраструктури за военна мобилност;

26.  подчертава, че в крайна сметка ЕС може единствено да допълва усилията на държавите членки; подчертава, че успехът зависи основно от това дали държавите членки ще възприемат и ще бъдат в състояние да прилагат подход, който обхваща всички нива на управление, с оглед на решаването на съответните проблеми; подчертава колко е важен политическият ангажимент на държавите членки, за да може ефективната военна мобилност във и извън ЕС да се превърне в реалност; подчертава, че за да се постигне необходимата военна мобилност, ще е необходимо да се провеждат сътрудничество и координация с всички съюзници от НАТО;

27.  посреща със задоволство новата съвместна декларация относно сътрудничеството между ЕС и НАТО и Брюкселската декларация относно трансатлантическата сигурност и солидарност, както и акцента, който и двете поставят върху въпросите, свързани с военната мобилност; приветства също така новите инициативи на НАТО, по-специално плана за допълнително упълномощаване на върховния командващ на обединените сили в Европа в неговата област на компетентност; приветства работата на НАТО с оглед на осигуряването на военна мобилност в това отношение и настоятелно призовава ЕС и НАТО да предотвратят ненужното дублиране на усилията; подчертава значението на пристанищата като пунктове, свързващи ЕС със съюзниците му от НАТО, както и като вътрешноевропейски морски транспортни връзки за кратки разстояния; подчертава значението на прозрачността и комуникацията относно инициативите на ЕС в областта на отбраната, включително на постоянното структурирано сътрудничество, за САЩ и останалите съюзници от НАТО, за да се избегнат евентуални погрешни представи, и приветства инициативите на ЕС в областта на отбраната за укрепването на европейския стълб в рамките на Алианса;

28.  поради това настоятелно призовава ЕС, неговите държави членки и НАТО да засилят сътрудничеството и координацията помежду си , включително чрез използване на финансиране за общи проекти, увеличаване на политическата гъвкавост, придаване на официален характер на отношенията между ЕС и НАТО, разширяване на областите на сътрудничество и по-широко споделяне на информация, когато това е в интерес на сигурността на ЕС, с цел да се гарантира постигането на полезни взаимодействия; изразява надежда, че пречките за споделянето на класифицирана информация между двете структури ще бъдат отстранени възможно най-скоро, за да се даде възможност за по-тясно сътрудничество;

29.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Европейския съвет, Съвета, Комисията, заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, агенциите на ЕС в областта на отбраната, генералния секретар на НАТО и правителствата и парламентите на държавите – членки на ЕС и на НАТО.

(1)

OВ L 331, 14.12.2017 г., стр. 57.

(2)

ОВ C 88, 8.3.2018 г., стр. 1.

(3)

OВ L 65, 8.3.2018 г., стр. 24.

(4)

OВ C 224, 27.6.2018 г., стр. 18.

(5)

Приети текстове, P8_TA(2018)0257.

(6)

Приети текстове, P8_TA(2017)0492.


МНЕНИЕ НА МАЛЦИНСТВОТО

Мнение на малцинството относно доклада за военната мобилност (2018/2156(INI))

Комисия по външни работи – докладчик: Туне Келам

Мнение на малцинството, внесено от членовете на ЕП Сабине Льозинг, Мигел Урбан Креспо и Такис Хаджигеоргиу от групата GUE/NGL

Докладът разглежда създаването на военно шенгенско пространство, което да улеснява отворените граници за свободното движение на войски и военно оборудване . В доклада се твърди, че военната мобилност е централен стратегически инструмент за преследване на интересите на ЕС в областта на сигурността и отбраната и за гарантиране на способността за намеса при кризи в чужбина. Освен това в доклада се изисква ЕС и НАТО да задълбочат сътрудничеството си в областта на военната мобилност. В него се приветстват значителните средства, които Комисията предвижда за военната мобилност (най-малко 6,5 млрд. евро през периода 2021 – 2027 г.) по линия на Механизма за свързване на Европа (МСЕ).

Възразяваме срещу доклада, тъй като той:

-  предполага съкращаване на средствата за изключително необходимите проекти за гражданска инфраструктура, тъй като добавената стойност за разполагането на военни сили ще се разглежда като приоритет;

-  засилва гражданско-военното сътрудничество и милитаризацията на ЕС;

-  разглежда военната мобилност като неразделна част от ЕС, за да може Съюзът да разполага със сили за бърза намеса, които да използва извън територията на ЕС;

-  допринася за допълнителната ескалация в съседните на ЕС държави, вместо за насърчаването на сигурността и стабилността;

-  утвърждава сливането на ЕС и НАТО;

-  не взема под внимание нарушението на член 41, параграф 2 от ДЕС, който забранява финансирането от бюджета на ЕС за военни цели.

Настояваме:

-  конфликтите да се разрешават по пътя на дипломацията и да се отхвърли всяка форма на военно вмешателство;

-  бюджетът на ЕС да не се използва за финансиране на военни цели и член 41, параграф 2 от ДЕС да се тълкува стриктно;

-  да се закрият НАТО и всички военни програми на ЕС.


СТАНОВИЩЕ на комисията по транспорт и туризъм (12.10.2018)

на вниманието на комисията по външни работи

относно военната мобилност

(2018/2156(INI))

Докладчик по становище: Павел Теличка

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по транспорт и туризъм приканва водещата комисия по външни работи да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

А.  като има предвид, че Механизмът за свързване на Европа (МСЕ) е обща, централно управлявана програма за финансиране, имаща за цел да насърчава изграждането на високоефективни, устойчиви и взаимосвързани трансевропейски мрежи (TEN) в областта на транспорта, енергетиката и цифровите услуги;

Б.  като има предвид, че МСЕ е съсредоточен върху улесняването на трансграничните връзки и премахването на участъците с недостатъчен капацитет и че той осигурява безспорна европейска добавена стойност, като улеснява трансграничното сътрудничество и координация;

В.  като има предвид, че в проекта на многогодишната финансова рамка за периода 2021 – 2027 г. по бюджетния ред на МСЕ за транспортния сектор се предвижда нов пакет, предназначен за военната мобилност;

Г.  като има предвид, че е особено желателно да се запази и увеличи допълнително ефикасността на МСЕ;

1.  приветства факта, че съвместното съобщение на Комисията и върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност относно плана за действие за военната мобилност признава стратегическата роля на трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T) за интеграцията на инфраструктурата на Съюза с цел постигане на бърза и безпроблемна мобилност с високи стандарти и постижения за безопасност на целия континент, като по този начин се осъществи напредък в развитието на вътрешния пазар;

2.  счита, че ефикасната и ефективна военна мобилност ще укрепи капацитета на ЕС да реагира на извънредни ситуации като хуманитарни кризи, природни бедствия или извънредни граждански ситуации;

3.  решително подкрепя решението пакетът за военната мобилност да се предостави под централизираното управление на програмата МСЕ със строга цел за мобилност с двойна употреба, което допринася за повишаване на ефективността; отбелязва предварителните действия, определени в плана за действие преди въвеждането на военната мобилност, които ще се основават на набелязването и съгласуването на военните изисквания, след което ще бъдат установени участъците от мрежата TEN-T, които са подходящи и за военен транспорт, както и списък с приоритетни проекти, наред с евентуално актуализиране на техническите изисквания, приложими за мрежата TEN-T;

4.  настоява, че е необходимо да бъде внесена яснота по отношение на тези действия; призовава Комисията да приеме до 31 декември 2019 г. делегирани актове с цел допълнително уточняване на военните изисквания, списък на частите от TEN-T, подходящи за военен транспорт, списък на приоритетните инфраструктурни проекти с двойна употреба и процедурите за оценка на допустимостта на действията, свързани с военната мобилност, и критериите за възлагане;

5.  подчертава, че характеристиките на инфраструктурата (например толерантност по отношение на теглото, максимално допустима височина) оказват значително въздействие върху скоростта на придвижване; посочва, че безпроблемната мобилност и логистика са от първостепенно значение за разгръщането на военни сили, също както са и за пътническия и товарния транспорт; счита, че изпълнението на плана за действие е възможност да се създадат условия гражданската транспортна мрежа да се възползва от повишения капацитет на мрежата и да се благоприятстват мултимодалните връзки;

6.  посочва, че проектите в сектора на отбраната, финансирани от пакета за военна мобилност, ще трябва да следват стриктно същите критерии, условия и процедури като посочените в регламента за МСЕ, за да отговарят на условията за допустимост; подчертава, че процесът на установяване на участъците от мрежата TEN-T, които са подходящи и за военен транспорт, трябва безусловно да постига максимални граждански и военни полезни взаимодействия да бъде в съответствие с принципа на двойната употреба; подчертава, че следва да бъде възможно използването на финансиране от пакета за военна мобилност за адаптирането на транспортната инфраструктура както в основната, така и във всеобхватната мрежа TEN-T;

7.  подчертава, че за осъществяването на проекти за военна мобилност ще бъде необходимо по-голямо сътрудничество между държавите членки; подчертава необходимостта от насърчаване на сътрудничеството между гражданската и военната сфера;

8.  счита, че двойната употреба на инфраструктурата, с изключение на летища и пристанища, включително в случаи на връзка с важни промишлени зони от значение за отбранителната промишленост, е предварително условие, за да може гражданската транспортна мрежа да се възползва от плана за действие и от пакета за военната мобилност; ето защо изразява твърдото убеждение, че проектите, финансирани в рамките на финансовия пакет на МСЕ за военни цели за мобилност, следва да бъдат допустими изключително ако допълват съществуваща гражданска инфраструктура и проекти в рамките на мрежата TEN-T и дават възможност за двойна употреба на инфраструктурата, за да се запази основният акцент на програмата на МСЕ върху гражданските нужди, като например насърчаване на развитието на интелигентен транспорт в рамките на мрежата TEN-T или подобряване на достъпността и наличността на транспортна инфраструктура за целите на сигурността и гражданската защита;

9.  подчертава факта, че следва да се осъществява специална координация и обмен на опит, както и адаптиране на съществуващите хармонизирани граждански правила в случай на двойна употреба на инфраструктура за опасни стоки, за да се предотврати рискът от инциденти, като същевременно се постигне максимална безопасност в рамките на цялата мрежа;

10.  счита, че с оглед на оптимизиране на използването на финансовите средства на ЕС всеки проект в областта на транспорта от общ интерес, финансиран от МСЕ, следва при необходимост да интегрира техническите изисквания на военната мобилност на етапа на проектиране, за да се избегне ненужно модернизиране на инфраструктурата на по-късен етап по чисто военни съображения, а следователно и неикономично използване на финансирането;

11.  отбелязва , че до настоящия момент мрежата TEN-T е била проектирана изключително с оглед на гражданските цели, и счита, че допълнителните инвестиции по мрежата, например при трансгранични проекти или критични инфраструктури, биха могли да носят значителни ползи за военната мобилност, като същевременно се допринася за завършването на основната мрежа на TEN-T до 2030 г. и на широкообхватната мрежа до 2050 г.;

12.  счита, че средствата, предоставяни от пакета на МСЕ за военната мобилност, следва, където това е възможно, да дават приоритет на мултимодалните проекти, тъй като те осигуряват най-големи възможности за двойна употреба, както сочи пилотният анализ, осъществен през 2017 г., и на трансгранични проекти, тъй като те допринасят за изграждане на липсващите връзки и за премахването на участъците с недостатъчен капацитет, които понастоящем са основните физически бариери пред бързата и безпроблемна мобилност, както за цивилни лица, така и за прехвърляне на военни формирования и тежко военно оборудване; поради тази причина подчертава, че непрекъснатостта и годността на мрежата, както и нейната оперативна съвместимост и интермодалност, са от съществено значение ;

13.  припомня, че няколко технологии, използвани във военния сектор, са били успешно пренесени в гражданския сектор; подчертава, че разгръщането на интелигентна транспортна система, използваща системи с телематични приложения, като например ERTMS и SESAR, и възприемането на технологиите, свързани с европейската навигационна спътникова система „Галилео“/Egnos/GOVSATCOM, са една от възможностите, свързани с най-много предизвикателства, за гражданския транспортен сектор; счита следователно, че при всяко бъдещо преразглеждане на плана за действие следва в крайна сметка да се разглежда възможността градският транспорт да използва военните решения в отговор на тези предизвикателства, например в областта на киберсигурността и защитените комуникации;

14.  подчертава значението на пристанищата като точки, свързващи ЕС с неговите съюзници, в рамките на съюзите по линия на Организацията на Северноатлантическия договор и в рамките на вътрешноевропейските морски транспортни връзки на кратки разстояния, както и необходимостта от инсталиране или подобряване на определени елементи на инфраструктурата с цел приемане и презареждане на военни плавателни съдове;

15.  припомня необходимостта от митническа и данъчна регулаторна рамка, (по-специално по отношение на ДДС, която е стандартизирана и подходяща за транспортирането на военно оборудване и свързани с него материали, особено когато извънредните ситуации налагат това;

16.  счита, че държавите – членки на ЕС, следва да работят съвместно, за да извличат възможно най-големи ползи от ефективността на трансграничния пътен транспорт с двойна употреба и с цел намаляване на административните разходи.

ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

9.10.2018

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

28

7

2

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Daniela Aiuto, Inés Ayala Sender, Georges Bach, Izaskun Bilbao Barandica, Deirdre Clune, Michael Cramer, Isabella De Monte, Andor Deli, Ismail Ertug, Tania González Peñas, Dieter-Lebrecht Koch, Merja Kyllönen, Innocenzo Leontini, Peter Lundgren, Marian-Jean Marinescu, Georg Mayer, Gesine Meissner, Markus Pieper, Gabriele Preuß, Dominique Riquet, Massimiliano Salini, Claudia Schmidt, Jill Seymour, Keith Taylor, Pavel Telička, Marie-Pierre Vieu, Kosma Złotowski, Luis de Grandes Pascual, Wim van de Camp, Claudia Țapardel

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Stefan Gehrold, Maria Grapini, Karoline Graswander-Hainz, Ryszard Antoni Legutko, Henna Virkkunen, Patricija Šulin

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване

Angel Dzhambazki

ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

28

+

ALDE

Izaskun Bilbao Barandica, Gesine Meissner, Dominique Riquet, Pavel Telička

ECR

Angel Dzhambazki, Ryszard Antoni Legutko, Kosma Złotowski

ENF

Georg Mayer

PPE

Georges Bach, Deirdre Clune, Andor Deli, Stefan Gehrold, Dieter‑Lebrecht Koch, Innocenzo Leontini, Marian‑Jean Marinescu, Markus Pieper, Massimiliano Salini, Claudia Schmidt, Henna Virkkunen, Luis de Grandes Pascual, Wim van de Camp, Patricija Šulin

S&D

Inés Ayala Sender, Isabella De Monte, Maria Grapini, Karoline Graswander‑Hainz, Gabriele Preuß, Marc Tarabella

7

-

EFDD

Jill Seymour

GUE/NGL

Tania González Peñas, Merja Kyllönen, Marie‑Pierre Vieu

S&D

Ismail Ertug

VERTS/ALE

Michael Cramer, Keith Taylor

2

0

ECR

Peter Lundgren

EFDD

Daniela Aiuto

Легенда на използваните знаци:

+  :  „за“

-  :  „против“

0  :  „въздържал се“


ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

12.11.2018

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

39

13

4

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Michèle Alliot-Marie, Petras Auštrevičius, Bas Belder, Elmar Brok, James Carver, Lorenzo Cesa, Aymeric Chauprade, Javier Couso Permuy, Arnaud Danjean, Georgios Epitideios, Knut Fleckenstein, Eugen Freund, Michael Gahler, Tunne Kelam, Wajid Khan, Eduard Kukan, Arne Lietz, Barbara Lochbihler, Sabine Lösing, Andrejs Mamikins, David McAllister, Francisco José Millán Mon, Clare Moody, Pier Antonio Panzeri, Ioan Mircea Paşcu, Alojz Peterle, Tonino Picula, Julia Pitera, Cristian Dan Preda, Jozo Radoš, Michel Reimon, Jean-Luc Schaffhauser, Anders Sellström, Alyn Smith, Jordi Solé, Dobromir Sośnierz, Jaromír Štětina, Charles Tannock, Miguel Urbán Crespo, Ivo Vajgl

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Andrea Bocskor, Igor Gräzin, Rebecca Harms, Marek Jurek, Juan Fernando López Aguilar, Antonio López-Istúriz White, Urmas Paet, Bodil Valero, Mirja Vehkaperä, Marie-Christine Vergiat

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване

Inés Ayala Sender, Eleonora Evi, Rupert Matthews, Miroslav Mikolášik, Liliana Rodrigues, Flavio Zanonato


ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

39

+

ALDE

Petras Auštrevičius, Igor Gräzin, Urmas Paet, Jozo Radoš, Ivo Vajgl, Mirja Vehkaperä

ECR

Marek Jurek

EFDD

Aymeric Chauprade, Eleonora Evi

PPE

Michèle Alliot-Marie, Andrea Bocskor, Elmar Brok, Lorenzo Cesa, Arnaud Danjean, Michael Gahler, Tunne Kelam, Eduard Kukan, Antonio López-Istúriz White, David McAllister, Miroslav Mikolášik, Francisco José Millán Mon, Alojz Peterle, Julia Pitera, Cristian Dan Preda, Anders Sellström, Jaromír Štětina

S&D

Inés Ayala Sender, Knut Fleckenstein, Eugen Freund, Wajid Khan, Arne Lietz, Juan Fernando López Aguilar, Andrejs Mamikins, Clare Moody, Pier Antonio Panzeri, Ioan Mircea Paşcu, Tonino Picula, Liliana Rodrigues, Flavio Zanonato

13

-

ENF

Jean-Luc Schaffhauser

GUE/NGL

Javier Couso Permuy, Sabine Lösing, Miguel Urbán Crespo, Marie-Christine Vergiat

NI

James Carver, Georgios Epitideios, Dobromir Sośnierz

VERTS/ALE

Barbara Lochbihler, Michel Reimon, Alyn Smith, Jordi Solé, Bodil Valero

4

0

ECR

Bas Belder, Rupert Matthews, Charles Tannock

VERTS/ALE

Rebecca Harms

Легенда на използваните знаци:

+  :  „за“

-  :  „против“

0  :  „въздържал се“

Последно осъвременяване: 10 декември 2018 г.Правна информация