Процедура : 2018/0043(COD)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A8-0390/2018

Внесени текстове :

A8-0390/2018

Разисквания :

PV 17/04/2019 - 24
CRE 17/04/2019 - 24

Гласувания :

PV 18/04/2019 - 10.12

Приети текстове :

P8_TA(2019)0432

ДОКЛАД     ***I
PDF 878kWORD 97k
26.11.2018
PE 626.780v02-00 A8-0390/2018

относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета относно емитирането на покрити облигации и публичния надзор върху тях и за изменение на Директива 2009/65/ЕО и Директива 2014/59/ЕС

(COM(2018)0094 – C8-0113/2018 – 2018/0043(COD))

Комисия по икономически и парични въпроси

Докладчик: Бернд Луке

ИЗМЕНЕНИЯ
ПРОЕКТ НА ЗАКОНОДАТЕЛНА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
 ПРОЦЕДУРА НА ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ
 ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

ПРОЕКТ НА ЗАКОНОДАТЕЛНА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета относно емитирането на покрити облигации и публичния надзор върху тях и за изменение на Директива 2009/65/ЕО и Директива 2014/59/ЕС

(COM(2018)0094 – C8-0113/2018 – 2018/0043(COD))

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

–  като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета (COM(2018)0094),

–  като взе предвид член 294, параграф 2 и членове 53 и 114 от Договора за функционирането на ЕС, съгласно които Комисията е внесла предложението (C8-0113/2018),

–  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–  като взе предвид становището на Европейската централна банка от 22 август 2018 г.(1),

–  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 11 юли 2018 г.(2),

–  като взе предвид член 59 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси (A8-0390/2018),

1.  приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.  приканва Комисията да се отнесе до него отново, в случай че замени своето предложение с друг текст или внесе или възнамерява да внесе съществени промени в това предложение;

3.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Изменение    1

ИЗМЕНЕНИЯ, ВНЕСЕНИ ОТ ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ(3)*,

към предложението на Комисията

---------------------------------------------------------

Предложение за

ДИРЕКТИВА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

относно емитирането на покрити облигации и публичния надзор върху тях и за изменение на Директива 2009/65/ЕО и Директива 2014/59/ЕС

(Текст от значение за ЕИО)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално членове 53 и 114 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейската централна банка(4),

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет(5),

в съответствие с обикновената законодателна процедура,

като имат предвид, че:

(1)  В член 52, параграф 4 от Директива 2009/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета(6) са установени изисквания за структурните елементи на покритите облигации, които са твърде общи. Те са ограничени до необходимостта покритите облигации да бъдат емитирани от кредитна институция със седалище в държава членка, върху тях да се осъществява специален публичен надзор, както и да се ползват от двоен механизъм за защита. В нормативната уредба на отделните държави членки в областта на покритите облигации тези аспекти са уредени много по-подробно. В тях се предвиждат и други структурни разпоредби, по-специално относно състава на пула от обезпечения, критериите за допустимост на активите, възможността за обединяване на активи, прозрачността и задълженията за докладване, както и относно редуцирането на ликвидния риск. Регулаторните подходи на държавите членки обаче се различават по същество. В няколко държави членки отсъства специална нормативна уредба в тази област. Затова изискванията за основните структурни елементи на емитираните в Съюза покрити облигации все още не са уредени в законодателството на ЕС.

(2)  В член 129 от Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета(7) са добавени допълнителни условия към посочените в член 52, параграф 4 от Директива 2009/65/ЕО за получаването на преференциално пруденциално третиране по отношение на капиталовите изисквания, което позволява на инвестиращите в покрити облигации кредитни институции да поддържат по-малко капитал, отколкото при инвестиции в други активи. Макар че тези допълнителни изисквания допринасят за хармонизацията на нормативната уредба за покритите облигации в рамките на Съюза, тяхната конкретна цел е да се определят условията за получаване на посоченото преференциално третиране на инвеститорите в покрити облигации, поради което те не са приложими извън обхвата на Регламент (ЕС) № 575/2013.

(3)  В други законодателни актове на Съюза, включително Делегиран Регламент (ЕС) 2015/61(8), Делегиран Регламент (ЕС) 2015/35(9) и Директива 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета(10), също е използвано определението в Директива 2009/65/ЕО, за да се дефинират покритите облигации, които могат да се ползват от преференциалното третиране, предвидено в тези актове за инвеститорите в покрити облигации. В тях обаче са заложени различни формулировки в зависимост от целта и предмета на тези актове, тоест липсва последователност при употребата на термина „покрити облигации“.

(4)  Що се отнася до условията за инвестиране в покрити облигации, може да се каже, че тяхното третиране като цяло е хармонизирано. Условията за емитирането им обаче не са хармонизирани на равнището на Съюза и това води след себе си поне две последствия. Първо, предоставя се еднакво преференциално третиране за инструменти, които могат да се различават по своята същност, равнище на риск и ниво на защита на инвеститорите. Второ, ▌различията в защитата, предвидена в националните разпоредби, могат да породят риск за финансовата стабилност, когато в рамките на целия Съюз е възможност да се закупят покрити облигации с различно ниво на защита на инвеститорите, които се ползват от преференциално третиране съгласно Регламент (ЕС) № 575/2013 и други законодателни актове на Съюза.

(5)  Хармонизирането на някои аспекти на националните режими, наред с установените най-добри практики, ще осигури гладкото и непрекъснато развитие на добре функциониращи пазари на покрити облигации в Съюза и ще ограничи потенциалните рискове и уязвимите звена за финансовата стабилност. Тази основана на принципи хармонизация следва да допринесе за изграждането на обща основа за емитирането на всички покрити облигации в Съюза. За целите на хармонизацията е необходимо всички държави членки да разработят нормативна уредба за покритите облигации, което на свой ред би следвало да улесни развитието на пазарите на покрити облигации в държавите членки, в които понастоящем няма пазар за тези инструменти. Наличието на такъв пазар би осигурило стабилен източник на финансиране за кредитните институции, които биха били в по-добра позиция да предоставят на потребителите и предприятията ипотечни заеми на достъпни цени и да предлагат по-сигурни инвестиции на инвеститорите.

(6)  Европейският съвет за системен риск (ЕССР) отправи препоръка(11), в която приканва националните компетентни органи и Европейския банков орган (ЕБО) да набележат най-добрите практики в областта на покритите облигации и да насърчават хармонизирането на националните уредби. Той препоръчва също така ЕБО да координира действията на националните надзорни органи, по-специално във връзка с качеството и отделянето на пуловете от обезпечения, защитата при несъстоятелност, произтичащите от активите и задълженията рискове, които засягат пуловете от обезпечения, както и оповестяването на техния състав. В препоръката също така се призовава в продължение на две години ЕБО да наблюдава функционирането на пазара на покрити облигации, като направи съпоставка спрямо най-добрите набелязани от него практики, за да прецени необходимостта от законодателни действия и да докладва за нея на ЕССР и на Комисията.

(7)  През декември 2013 г. Комисията поиска становище от ЕБО в съответствие с член 503, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 575/2013.

(8)  На 1 юли 2014 г. ЕБО представи доклад(12), изготвен в отговор на препоръката на ЕССР от декември 2012 г. и искането на Комисията за становище от декември 2013 г. В доклада се препоръчва по-голяма съгласуваност на националните правни, регулаторни и надзорни уредби в областта на покритите облигации като стъпка към определянето на единно преференциално спрямо претегления риск третиране на покритите облигации в Съюза.

(9)  Съобразно препоръката на ЕССР в продължение на две години ЕБО проследи функционирането на пазара на покрити облигации, като го съпостави с най-добрите практики, изведени в препоръката. Въз основа на това на 20 декември 2016 г. ЕБО представи на ЕССР, Съвета и Комисията втори доклад относно покритите облигации(13). В него се прави заключението, че за да се постигне съгласуваност на определенията и регулаторното третиране на покритите облигации в Съюза, би била необходима допълнителна хармонизация. Също така в него се стига до извода, че за основа на хармонизацията следва да послужат вече съществуващите добре функциониращи пазари в някои държави членки.

(10)  Покритите облигации традиционно се емитират от кредитни институции. По своята същност този инструмент е предназначен да финансира кредитирането, а широкомащабното кредитиране е основна дейност именно на кредитните институции. Поради това в законодателството на Съюза, предоставящо преференциално третиране на покритите облигации, се изисква те да бъдат емитирани от кредитни институции.

(11)  Чрез запазването на този принцип ще се гарантира, че емитентите притежават знанията, които са им необходими за управлението на кредитния риск, свързан със заемите в пула от обезпечения. Гарантира се също така, че за емитента се прилагат капиталовите изисквания, на които се основава защитата на инвеститорите при двойния механизъм за защита, който на свой ред предоставя на инвеститора право да предяви вземане както към емитента на покритите облигации, така и към активите в пула от обезпечения. Чрез свеждането на емитентите на покрити облигации само до кредитни институции се гарантира, че покритите облигации ще продължат да бъдат сигурен и ефективен инструмент за финансиране, допринасяйки по този начин за защитата на инвеститорите и за финансовата стабилност,  които са важни цели на държавната политика от общ интерес. Това би било в съответствие и с подхода, характерен за добре функциониращите национални пазари, където единствено кредитните институции имат право да емитират покрити облигации.

(12)  Поради това е целесъобразно само кредитните институции, посочени в член 4, параграф 1, точка 1) от Регламент (ЕС) № 575/2013, да могат да емитират покрити облигации съгласно законодателството на Съюза. Основната цел на настоящата директива е да се регламентират условията, при които кредитните институции могат да емитират покрити облигации като инструмент за финансиране, като се определят изисквания относно продукта и специфичния за него надзор, необходим, за да се постигне високо ниво на защита на инвеститорите.

(13)  Наличието на двоен механизъм за защита е основополагащ принцип и елемент, залегнал в много от националните нормативни уредби за покритите облигации, като също така е съществена характеристика на покритите облигации, определени в член 52, параграф 4 от Директива 2009/65/ЕО. Следователно е необходимо това понятие да бъде определено, за да се гарантира, че инвеститорите в Съюза имат право да предявят вземане при хармонизирани условия както към емитента на покритите облигации, така и към активите в пула от обезпечения.

(14)  Защитата при несъстоятелност също следва да бъде една от важните характеристики на покритите облигации, за да се гарантира, че инвеститорите ще получат вземанията си на падежа на облигацията. Автоматичната предсрочна изискуемост на облигацията при неизпълнение от страна на емитента може да наруши предимството на притежателите на покрити облигации в реда на вземанията, затова е важно да се гарантира, че инвеститорите в покрити облигации получават вземанията си съгласно договорената схема на погасяване, включително в случай на неизпълнение. Ето защо защитата при несъстоятелност е пряко свързана с двойния механизъм за защита, затова следва да бъде един от основните елементи, присъстващи в нормативната уредба за покритите облигации.

(15)  Друг основен принцип в действащите национални нормативни уредби за покритите облигации е свързан с факта, че служещите за обезпечение активи следва да бъдат с много високо качество, за да се гарантира, че стойността на пула от обезпечения е достатъчна за обезпечаване на задълженията за погасителни плащания по облигациите в обращение. Тези пулове от обезпечения могат да се състоят от експозиции към органи с правомощия за събиране на данъци или от вземания, обезпечени с висококачествени материални активи. Висококачествените активи се отличават със специфични характеристики, свързани с обезпеченото вземане и служещия за обезпечение актив. Поради това е целесъобразно да се определят общите характеристики за качество на пуловете от обезпечения и техните служещи за обезпечение активи. Активите, изброени в член 129, параграф 1, букви а) – ж) от Регламент (ЕС) № 575/2013, следва да се считат за допустими за участие в пула от обезпечения съгласно нормативната уредба в областта на покритите облигации, също както и заемите към публични предприятия, осъществяващи дейност под публичен надзор или при определяне на инвестиционен рейтинг от избрана АВКО. Други служещи за обезпечение активи със сходно високо качество също могат да се считат за допустими, при условие че те отговарят на изискванията на настоящата директива, вкл. изискванията към обезпечението, покриващо искането за плащане. Държавите членки следва също така да могат да изключват активи по силата на националната си нормативна уредба.

(15a)  Дълговите инструменти, покрити от стратегически активи от значение за растежа, иновациите и устойчивостта, които са по-рискови от държавния дълг и ипотеките и не попадат в обхвата на настоящата директива, следва да могат да бъдат допустими като нов клас финансови инструменти, наречени „европейски обезпечени ценни книжа“. Необходимо е също така да се създаде такава уредба, за да се вземат предвид особеностите на финансирането на МСП в икономиката на Съюза. Европейските обезпечени ценни книжа могат да предоставят полезен допълнителен инструмент за банките с оглед финансиране на реалната икономика.

(16)  Покритите облигации притежават специфични структурни характеристики, предназначени да осигурят защита на инвеститорите във всеки един момент. Те включват изискването инвеститорите в покрити облигации да могат да предявят вземане не само към емитента, но и към активите в специалния пул от обезпечения. За да се гарантира високото качество на активите, следва да бъдат определени специфични изисквания за качество на активите, които могат да бъдат включени в пула от обезпечения. Тези структурни изисквания са свързани с продукта и се различават от пруденциалните изисквания, приложими за кредитните институции, емитиращи покрити облигации. Целта им би следвало да бъде не осигуряването на добро пруденциално състояние на емитиращата институция, а защитата на инвеститорите чрез налагане на специални изисквания за самите покрити облигации като продукт. За да се подсили защитата на инвеститорите, в допълнение към специалното изискване за използване на висококачествени активи в пула от обезпечения е целесъобразно също така да се регламентират общите изисквания за характеристиките на този пул от обезпечения. Те следва да включват специални разпоредби за защита на пула от обезпечения, включително правила относно отделянето (вкл. посредством дружества със специална цел) и местонахождението на активите в пула от обезпечения, за да се гарантира степен на еднородност, която дава възможност за достатъчна диверсификация на риска в рамките на тази еднородност, както и обективна оценка на риска от страна на инвеститора. За тази цел пуловете от обезпечения следва да бъдат прости и прозрачни. Освен това в настоящата директива следва да бъдат определени изисквания за редуциране на риска, без да се засяга правото на държавите членки да ги допълват с различни средства. Следва да се определят изискванията за изчисляване на покритието, както и условията, при които договорите за деривати могат да бъдат включени в пула от обезпечения, за да се гарантира, че в целия Съюз за пуловете от обезпечения се прилагат еднакви стандарти за високо качество.

(17)  Няколко държави членки вече са въвели изискване за определяне на наблюдател на пула от обезпечения, който изпълнява специфични функции, свързани с качеството на допустимите активи, и гарантира спазването на националните изисквания за покритие. Ето защо, за да се хармонизира третирането на покритите облигации в целия Съюз, е важно ясно да се определят задачите и отговорностите на този наблюдател, в случай че е предвиден в съответната национална нормативна уредба. Наличието на наблюдател на пула от обезпечения не отменя отговорностите на националните компетентни органи по отношение на специалния публичен надзор.

(18)  Малките кредитни институции срещат трудности при емитирането на покрити облигации, тъй като програмите за покрити облигации често са свързани с високи първоначални разходи. Ликвидността на пазарите на покрити облигации, която до голяма степен зависи от обема на облигациите в обращение, също е от определящо значение. Следователно е целесъобразно да се предвидят разпоредби за съвместно финансиране от две или повече кредитни институции, за да се даде възможност на по-малките кредитни институции също да емитират покрити облигации. Това би означавало обединяване на активи от няколко кредитни институции като обезпечение за покритите облигации, емитирани от една-единствена кредитна институция, и би улеснило емитирането на покрити облигации в държавите членки, в които пазарите понастоящем не са достатъчно добре развити. Важно е в изискванията за използването на споразумения за съвместно финансиране да се предвиди, че активите, продадени или прехвърлени посредством споразумение за финансово обезпечение съгласно Директива 2002/47/ЕО на кредитните институции, които емитират покритите облигации, ▌отговарят на изискванията за допустимост и за отделяне на служещите за обезпечение активи в съответствие със законодателството на Съюза.

(20)  Прозрачността на пула от обезпечения на покритите облигации е съществен аспект при този вид финансови инструменти, тъй като подобрява съпоставимостта и дава на инвеститорите възможност да извършат нужната оценка на риска. В Директива 2003/71/ЕО(14) на Европейския парламент и на Съвета са определени разпоредби за изготвянето, одобряването и разпространението на проспекта, който следва да се публикува при публичното предлагане на ценни книжа или при допускането им до търговия на регулиран пазар, който е разположен или е действащ в държава членка. Националните законодателни органи и пазарните участници разработиха няколко инициативи, които допълват Директива 2003/71/ЕО по отношение на информацията, която следва да се оповестява на инвеститорите в покрити облигации. Необходимо е обаче минималната обща информация, до която инвеститорите следва да имат достъп преди или по време на закупуването на покрити облигации, да бъде определена на равнището на Съюза. Държавите членки следва да могат да допълнят тези минимални изисквания с допълнителни разпоредби.

(21)  Основен елемент на защитата на инвеститорите в покрити облигации е редуцирането на ликвидния риск на инструмента. Това е от основно значение за навременното погасяване на задълженията по покритите облигации. Поради това е целесъобразно да се въведе ликвиден буфер за пула от обезпечения с оглед на рисковете от недостиг на ликвидност, като например несъответствия между падежите и лихвените проценти, прекъсване на плащанията, комбиниране на рискове, деривати и други оперативни задължения с падеж в рамките на програмата за покрити облигации. Ликвидният буфер за пула от обезпечения се различава от налаганите върху кредитните институции общи изисквания за ликвидност в съответствие с други законодателни актове на Съюза, доколкото той е пряко свързан с пула от обезпечения и има за цел да редуцира ликвидните рискове, които са специфични за него. За да се сведе до минимум регулаторната тежест, държавите членки следва да могат да предвидят възможност за подходящо съчетаване с други изисквания за ликвидност, установени в законодателни актове на Съюза или на държавите членки, които не са свързани с ликвидния буфер за пула от обезпечения. Следователно държавите членки могат да решат, че изискването за ликвиден буфер за пула от обезпечения следва да се прилага единствено ако няма друго изискване за ликвидност, наложено на кредитната институция по силата на законодателството на Съюза или националното законодателство през периода, обхванат от съответните други изисквания.

(22)  С оглед на потенциалните ликвидни рискове, включително несъответствията между падежите, в редица държави членки са разработени иновативни структури на падежните профили. Тези структури включват възможност за удължаване на срока до падежа на покритата облигация за определен период от време или възможност паричните потоци от активите в пула от обезпечения да се прехвърлят директно на облигационерите, притежаващи покрити облигации. Когато осигурява алтернатива на несъстоятелността или преструктурирането, удължаването на срока до падежа позволява на кредитната институция да намали спешните продажби на активи и да увеличи защитата на инвеститорите. ▌От съществено значение е обаче да се избегне прекомерното усложняване на условията, при които държавите членки могат да предвидят използването на такива структури▌. От съществено значение е също така да се гарантира, че кредитните институции не могат да удължават срока до падежа единствено по своя преценка. Срокът до падежа следва да се удължава само когато са настъпили обективни и ясно определени активиращи събития.

(23)  В съответствие с член 52, параграф 4 от Директива 2009/65/ЕО наличието на специална нормативна уредба за публичен надзор е един от определящите елементи на покритите облигации. В Директивата обаче не са определени естеството и съдържанието на този надзор, нито органите, които следва да отговарят за неговото упражняване. Поради това е от съществено значение да се хармонизират съставните елементи на публичния надзор върху покритите облигации, а задачите и отговорностите на националните компетентни органи, които го осъществяват, да бъдат ясно определени.

(24)  Тъй като публичният надзор върху покритите облигации се различава от надзора върху кредитните институции в Съюза, държавите членки следва да могат да определят различни национални компетентни органи, които да осъществяват тези различни от общия надзор върху кредитната институция функции. За да се гарантира обаче последователност при упражняването на публичния надзор върху покритите облигации в целия Съюз, е необходимо да се въведе изискване за тясно сътрудничество между компетентните органи, осъществяващи надзора върху тях, и компетентните органи, които извършват общия надзор върху кредитните институции.

(25)  Част от публичния надзор върху покритите облигации следва да бъде предоставянето на разрешение на кредитните институции за емитиране на покрити облигации. Тъй като само кредитните институции следва да имат това право, лицензът за кредитна институция следва да бъде предварително условие за получаване на разрешението. В настоящата директива следва да се предвидят разпоредби относно условията, при които лицензираните съгласно законодателството на Съюза кредитни институции могат да получат разрешение за емитиране на покрити облигации по програма за покрити облигации.

(26)  Що се отнася до обхвата на разрешението, програмата за покрити облигации обикновено се състои от пул от обезпечения, обезпечаващ емисии на покрити облигации (с различни международни идентификационни номера на ценните книжа – ISIN номера)▌.

(27)  За да се осигури спазването на задълженията, наложени на кредитните институции, емитиращи покрити облигации, и с цел да се гарантира еднакво третиране и изпълнение на изискванията в рамките на целия Съюз, от държавите членки следва да се изисква да предвидят ефективни, пропорционални и възпиращи административни наказания и други административни мерки.

(30)  С оглед разкриването на потенциални нарушения на изискванията за емитиране и предлагане на покрити облигации, компетентните органи, осъществяващи публичния надзор върху тях, следва да разполагат с необходимите правомощия за разследване, както и с ефективни механизми, насърчаващи подаването на сигнали за евентуални или действителни нарушения. Тези механизми не следва да засягат правото на защита на физическите или юридическите лица, които са засегнати неблагоприятно от прилагането на тези правомощия и механизми.

(31)  Компетентните органи, осъществяващи публичния надзор върху покритите облигации, следва също така да разполагат с правомощие за налагане на административни наказания и приемане на други административни мерки, за да се разшири възможно най-много обхватът на действие в случай на нарушения, както и да се предотврати възникването им, независимо дали съгласно националното право тези мерки се считат за административно наказание или за друга административна мярка. Държавите членки следва да могат да предвидят допълнителни наказания освен определените в настоящата директива, както и по-високи административни имуществени санкции от установените в нея.

(32)  Действащите национални уредби за покритите облигации се характеризират с факта, че тези инструменти са подробно уредени на национално равнище и върху емисиите и програмите за покрити облигации се осъществява надзор с цел да се гарантира, че правата на инвеститорите по отношение на емитираните облигации са защитени във всеки един момент. Този надзор включва непрекъснат мониторинг на елементите на програмата, изискванията за покритие и качеството на пула от обезпечения. Един от основните елементи на защитата на инвеститорите е те да получават адекватна информация относно нормативната уредба за емитирането на покрити облигации. Следователно е целесъобразно да се гарантира, че компетентните органи публикуват редовно информация относно националните мерки за транспониране на настоящата директива и начина, по който осъществяват публичния надзор върху покритите облигации.

(33)  Понастоящем покритите облигации се предлагат в Съюза с национални наименования и знаци, някои от които вече утвърдени, а други – не.▌Следователно изглежда разумно да се даде възможност на кредитните институции, емитиращи покрити облигации в Съюза, да използват специфичен знак за европейски покрити облигации при предлагането на тези облигации на инвеститори както от Съюза, така и от трети държави, при условие че облигациите отговарят на изискванията в настоящата директива. Ако покритите облигации отговарят и на изискванията, посочени в член 129 от Регламент (ЕС) № 575/2013, на кредитните институции следва да бъде позволено да използват знака „европейски покрити облигации (премия)“. Този знак, указващ особено високо качество, което е добре познато, може да бъде привлекателен дори в държави членки с утвърдени национални знаци. Посредством двата знака „европейски покрити облигации“ инвеститорите могат по-лесно да оценяват качеството на покритите облигации, които по този начин да се превърнат в по-привлекателна инвестиция както в Съюза, така и извън него. Използването на тези знаци обаче следва да е доброволно, а държавите членки следва да могат успоредно с тях да прилагат националните си наименования и знаци.

(34)  За да оцени прилагането на настоящата директива, Комисията следва в тясно сътрудничество с ЕБО да наблюдава тенденциите при използването на покрити облигации в Съюза и да докладва на Европейския парламент и на Съвета относно нивото на защита на инвеститорите и развитието на пазарите на покрити облигации. В доклада следва също да се отразят тенденциите по отношение на активите, обезпечаващи емитираните покрити облигации, включително възможността държавите членки да разрешат емитирането на покрити облигации с цел финансиране на заеми за публични предприятия.

(35)  Европейският парламент подчерта в своята резолюция от 4 юли 2017 г., озаглавена „Към общоевропейска рамка за обезпечени облигации“, че пречките пред достъпа до пазара за емитенти в развиващите се пазари на покрити облигации извън ЕИП следва да бъдат премахнати, като се предостави равнопоставено третиране на покритите облигации от емитенти в трети държави, при условие че тяхната правна, институционална и надзорна среда бъде подложена на цялостна оценка на еквивалентността от страна на компетентна европейска институция. Основните принципи на правото на Съюза следва да служат като потенциална референтна стойност за пазарите на покрити облигации в световен мащаб. Тъй като пазарите на покрити облигации се развиват бързо в няколко трети държави, е наложително да се установи режим на еквивалентност за трети държави без ненужно забавяне. Чрез намаляване на пречките пред достъпа до пазара на емитентите на покрити облигации от трети държави ще се увеличи изборът на инвеститорите от ЕС и достъпът до дългосрочно финансиране и също така ще се насърчи увеличаване на трансграничните инвестиции. ▌

(36)  Покритите облигации имат предварително определен срок до падежа, който е няколко години. Затова е необходимо да се предвидят преходни мерки, за да се гарантира, че покритите облигации, които вече са емитирани към [До Службата за публикации: моля, въведете датата, посочена в член 32, параграф 1, втора алинея от настоящата директива] не са засегнати.

(37)  В резултат на установяването на единна нормативна уредба за покритите облигации следва тяхното описание в член 52, параграф 4 от Директива 2009/65/ЕО да бъде изменено. Определението за покритите облигации в Директива 2014/59/ЕС препраща към член 52, параграф 4 от Директива 2009/65/ЕО и тъй като описанието в него се изменя, Директива 2014/59/ЕС също следва да бъде изменена. Освен това, за да не бъдат засегнати покритите облигации, емитирани в съответствие с член 52, параграф 4 от Директива 2009/65/ЕО преди [До Службата за публикации: моля, въведете датата, посочена в член 32, параграф 1, втора алинея от настоящата директива], те следва да продължат да се смятат или да бъдат определяни като покрити облигации до настъпването на техния падеж. Поради това Директива 2009/65/ЕО и Директива 2014/59/ЕС следва да бъдат съответно изменени.

(38)  В съответствие със Съвместната политическа декларация от 28 септември 2011 г. на държавите членки и на Комисията относно обяснителните документи(15) държавите членки са поели ангажимент в обосновани случаи да прилагат към съобщението за своите мерки за транспониране един или повече документи, обясняващи връзката между елементите на дадена директива и съответстващите им части от националните инструменти за транспониране. По отношение на настоящата директива законодателите смятат, че предоставянето на такива документи е обосновано.

(39)  Доколкото целите на настоящата директива не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки, ▌и тъй като поради необходимостта от допълнително развитие на пазарите на покрити облигации в Съюза и подкрепа на трансграничните инвестиции тези цели могат да бъдат постигнати по-добре на равнището на Съюза, той може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз (ДЕС). В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, предвиденото в настоящата директива не надхвърля необходимото за постигането на тези цели.

(40)  В съответствие с член 28, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета(16) бяха проведени консултации с Европейския надзорен орган по защита на данните, който представи своето становище на ...(17),

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

ДЯЛ I ПРЕДМЕТ, ОБХВАТ И ОПРЕДЕЛЕНИЯ

Член 1Предмет

С настоящата директива се установяват следните разпоредби за защита на инвеститорите по отношение на:

(1)  изискванията за емитиране на покрити облигации;

(2)  структурните характеристики на покритите облигации;

(3)  публичния надзор върху покритите облигации;

(4)  изискванията за публично оповестяване на информация за покритите облигации ▌.

Член 2Обхват

Настоящата директива се прилага за покритите облигации, емитирани от установени в Съюза кредитни институции.

Член 3Определения

За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:

(1)  „покрита облигация“ означава задължение по емитиран под публичен надзор съгласно член 18 от кредитна институция или от специализирана институция за ипотечно кредитиране дълг, който представлява инструмент за двойна защита съгласно член 4 и защита при несъстоятелност съгласно член 5, за който активите в пула от обезпечения са отделени съгласно член 12 и който е обезпечен с допустими активи съгласно, според случая, член 6 или член 6а;

(2)  „програма за покрити облигации“ означава активите и задълженията, посочени в член 15, както и дейността на съответната кредитна институция във връзка с емитирането на покрити облигации по силата на ▌ разрешение, предоставено в съответствие с член 19;

(3)  „пул от обезпечения“ означава ясно определен набор от установими активи, обезпечаващи задълженията за погасителни плащания на емитента на покритите облигации до падежа на обезпечените облигации, като се спазват правните договорености, с които се гарантира, че активите на пула от обезпечения ще бъдат отделени от останалите активи, държани от кредитната институция, емитираща покритите облигации, най-късно в момента на откриване на процедурата за преструктуриране или неплатежоспособност на емитента на покритите облигации;

(4)  „кредитна институция“ означава кредитна институция съгласно определението в член 4, параграф 1, точка 1) от Регламент (ЕС) 575/2013;

(5)  „специализирана институция за ипотечно кредитиране“ означава кредитна институция, която:

a)  финансира отпуснати заеми или закупени вземания чрез емитирането на покрити облигации,

б)  по закон има право да извършва само ипотечно кредитиране и кредитиране на публичния сектор, и

в)  без да може да привлича влогове, но с възможност да приема други подлежащи на изплащане суми,

без да се засягат помощните и допълнителните дейности, ограничени и посочени в националното право на държавите членки;

(6)  „предсрочна изискуемост на покрита облигация“ означава ситуация, при която дадена покрита облигация, при несъстоятелност или преструктуриране на емитиралата я кредитна институция, автоматично става незабавно изискуема и дължима и плащанията по нея в полза на инвеститорите се превръщат в принудително вземане и трябва да се извършат по-рано от първоначалния падеж;

(7)  „пазарна стойност“ по отношение на недвижимите имоти означава пазарната стойност съгласно определението в член 4, параграф 1, точка 76) от Регламент (ЕС) № 575/2013;

(8)  „ипотечна заемна стойност“ по отношение на недвижимите имоти означава ипотечната заемна стойност съгласно определението в член 4, параграф 1, точка 74 от Регламент (ЕС) № 575/2013;

▌ (10)  „първичен актив“ означава актив, който преобладава в пула от обезпечения, определяйки неговия характер;

(11)  „заместващ актив“ означава актив, различен от първичен актив, който участва за целите на изпълнението на изискванията за покритие;

(12)  „свръхобезпеченост“ означава законоустановеният, договорният или доброволният размер на обезпечението в неговата цялост, надхвърлящо изискуемото равнище, посочено в член 15, с изключение на други текущи или бъдещи допълнителни гаранции, които може да бъдат предоставени съгласно националното законодателство и може да се променят с течение на времето;

(13)  „изискване за съчетано финансиране“ означава изискване за съвпадение на падежите на паричните потоци между изискуемите задължения и активи, като се гарантира, че плащанията от кредитополучателите са получени, преди да се извършат плащанията в полза на инвеститорите в покритите облигации, както и че получените от кредитополучателите средства са най-малкото равни по стойност на плащанията, дължими на инвеститорите;

(14)  „нетни изходящи ликвидни потоци“ означава всички плащания, извършени през определен период, включително плащанията за погасяване на главницата и лихвите, както и плащанията по договори за деривати в рамките на програмата за покрити облигации, като нетна сума на всички плащания, получени през същия период от вземания, свързани с активите в пула от обезпечения;

(15)  „падежна структура с възможност за удължаване“ означава механизъм, който дава възможност предварително определеният срок до падежа на покритите облигации да бъде удължен за определен период от време и при настъпването на конкретно събитие, задействащо тази възможност;

(16)  „публичен надзор върху покритите облигации“ означава надзор, осъществяван по отношение на програмите за покрити облигации, който осигурява спазването и изпълняването на изискванията, приложими за емитирането на покрити облигации;

(17)  „извънреден управител“ означава физическото или юридическото лице, определено да управлява програма за покрити облигации в случай на несъстоятелност на кредитната институция, емитираща покритите облигации в рамките на програмата;

(17a)  „преструктуриране“ означава реорганизационните мерки по смисъла на член 2, седмо тире от Директива 2001/24/ЕО.

ДЯЛ II СТРУКТУРНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ

НА ПОКРИТИТЕ ОБЛИГАЦИИ

Глава 1 Механизъм за двойна защита и защита при несъстоятелност

Член 4 Механизъм за двойна защита

1.  Държавите членки определят разпоредби, които дават право на инвеститорите в покрити облигации да предявят следните вземания:

a)  вземане към кредитната институция, емитирала покритите облигации;

б)  в случай на несъстоятелност или преструктуриране на кредитната институция, емитирала покритите облигации – привилегировано вземане по главницата и по всички начислени лихви от активите в пула от обезпечения;

в)  в случай на несъстоятелност на кредитната институция, емитирала покритите облигации, и в случай че привилегированото вземане по буква б) не може да бъде удовлетворено изцяло – предявяване на вземане за удовлетворяване от масата на несъстоятелността на кредитната институция при равни условия спрямо първостепенните кредитори с необезпечени вземания, определени в съответствие с националното законодателство, уреждащо реда на вземанията при производства по несъстоятелност.

2.  Вземанията по параграф 1 са ограничени до пълния размер на задълженията за погасителни плащания по покритите облигации.

3.  За целите на параграф 1, буква в) в случай на несъстоятелност на специализирана институция за ипотечно кредитиране държавите членки могат да определят разпоредби, предоставящи на инвеститорите в покрити облигации право на вземания, които са привилегировани спрямо необезпечените вземания на обикновените кредитори на специализираната институция за ипотечно кредитиране, определени в съответствие с националното законодателство, уреждащо реда на вземанията на кредиторите при обичайните производства по несъстоятелност, но които са подчинени спрямо вземанията на всички останали привилегировани кредитори.

Член 5 Защита при несъстоятелност

Държавите членки гарантират, че задълженията за погасителни плащания по покритите облигации не стават автоматично предсрочно изискуеми в случай на несъстоятелност или преструктуриране на емитиралите ги кредитни институции.

Глава 2 Пул от обезпечения и покритие

Раздел I Допустими активи

Член 6 ▌Активи

, които служат за покритие на покрити облигации (премия)

Държавите членки ▌изискват покритите облигации (премия) да бъдат обезпечени във всеки един момент с висококачествени активи, които служат за покритие. Тези активи включват всички активи, посочени като допустими в член 129, параграф 1, букви а) – ж) от Регламент (ЕС) № 575/2013. ▌

Член 6а Активи, които служат за покритие на обикновени покрити облигации

1.  Държавите членки могат да разрешат емитирането на покрити облигации, покрити с активи с високо качество, които не са посочени като допустими в член 129, параграф 1, букви а) – ж) от Регламент (ЕС) № 575/2013. В този случай държавите членки изискват активите, които служат за покритие, да предоставят на кредитната институция, емитираща покритите облигации, право на вземания за плащането на ясно определена парична сума, както е посочено в параграф 2, и обезпечени с активи, служещи за обезпечение, както е посочено в параграф 3. Държавите членки също така изискват изборът на активите, които служат за покритие, да намалява риска на пула от обезпечения, както е посочено в параграф 4.

2.  Държавите членки определят разпоредби, с които се гарантира, че посоченото в параграф 1 право на искане за плащане отговаря на изброените по-долу правни изисквания:

a)  всяко вземане е обезпечено с активи, за които в публичен регистър е записана собствеността и правата на обезпечение или е заем за публично предприятие съгласно определението в член 2, буква б) от Директива 2006/111/ЕО на Комисията;

б)  всяко вземане, което не е заем за публично предприятие съгласно определението в член 2, буква б) от Директива 2006/111/ЕО на Комисията, е обезпечено с учредена по закон ипотека, тежест, залог или друга гаранция, като всяка от тях подлежи на изпълнение;

в)  ипотеката, тежестта, залогът или гаранцията, посочени в буква б), дават възможност на кредитната институция, емитираща покритите облигации, да получи плащането по вземането своевременно и на разумна цена.

За целите на букви а) и б) държавите членки определят разпоредби, осигуряващи своевременното вписване или регистриране на ипотеките, тежестите, залозите или гаранциите върху вземанията в пула от обезпечения.

За целите на букви б) и в) държавите членки гарантират, че преди да включат тези активи в пула от обезпечения, кредитните институции, емитиращи покритите облигации, правят оценка както на възможността за реализиране на вземанията, така и на очакваната продължителност на съдебните производства.

3.  Държавите членки определят разпоредби, с които се гарантира, че посочените в параграф 1 активи, служещи за обезпечение, отговарят на едно от изброените по-долу изисквания:

a)  за материални активи – може да се определи или пазарната стойност, или ипотечната заемна стойност или, ако това не е възможно, активът се оценява по правила, определени от държавата членка;

б)  за заеми за публично предприятие – предприятието подлежи на публичен надзор, или експозицията или контрагентът притежава инвестиционен рейтинг от избрана АВКО.

За целите на правилата за оценка на активите, посочени в буква а), държавите членки изискват физическият актив, който служи за обезпечение, да бъде оценен от независим оценител, който притежава необходимата квалификация, способност и опит за извършване на оценката. Освен това държавите членки определят методика и процедура на оценяване, имащи за цел да определят стойностите, които в момента на включването им в пула от обезпечения са равни или по-малки от пазарната стойност или ипотечната заемна стойност на актива, която не е известна.

4.  Държавите членки гарантират намаляването на риска, посочено в параграф 1, като налагат следните изисквания:

a)  всички обезпечения за пула от обезпечения са адекватно застраховани срещу риск от загуба или вреда, а вземането извън застраховката е част от заместващите активи на пула от обезпечения;

б)  материалните активи, посочени в параграф 3, буква а), служат като обезпечение за вземанията по пула от обезпечения в размер на най-много 70% от стойността им. За физическите активи, посочени в член 129, параграф 1, букви а) – ж) от Регламент (ЕС) № 575/2013, процентът от стойността може да бъде по-висок, но не трябва да надхвърля максималния процент, приложим за този вид актив в посочения регламент. Стойността се определя в съответствие с приложимите правила, посочени в параграф 3 от настоящия член, към момента на първоначалното финансиране на заемите с покрити облигации;

в)  заеми за публични предприятия, посочени в параграф 3, буква б), са допустими за включване в пула от обезпечения при сконтов процент, приложим към тяхната номинална стойност и не по-голям от

- 80% от експозицията, ако контрагентът подлежи на публичен надзор,

- 60 % от експозицията, когато контрагентът подлежи на кредитна оценка от АВКО, не по-ниска от нейния собствен праг за качество на инвестиционен рейтинг;

г)  активите на пула от обезпечения са достатъчно подробни, за да позволят диверсификация на риска;

д)  в пула от обезпечения не е налице съществена концентрация.

ЕБО разработва проекти на регулаторни технически стандарти за допълнително определяне за всеки клас основни активи на пула от обезпечения:

a)  минималния брой обособени активи от пула от обезпечения, с който се осигурява достатъчна степен на детайлност, както е посочено в първа алинея, буква г);

б)  липсата на съществена концентрация, посочена в първа алинея, буква д), като процент от съвкупната експозиция, който не трябва да се превишава от всяка експозиция към един длъжник.

ЕБО представя тези проекти на регулаторни стандарти до ... [една година след датата на влизане в сила на настоящата директива].

На Комисията се предоставя правомощието да допълни настоящата директива, като приеме посочените във втора алинея регулаторни технически стандарти в съответствие с членове 10 – 14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.

Член 7Активи извън Съюза

1.  Държавите членки могат да предвидят възможността кредитните институции, емитиращи покрити облигации, да включат в пула от обезпечения активи, намиращи се извън Съюза, при условие че е спазена разпоредбата по параграф 2.

2.  Когато държавите членки предвиждат възможността по параграф 1, те гарантират защитата на инвеститорите, като проверяват дали активите извън Съюза отговарят на всички изисквания по член 6 или член 6а. Държавите членки гарантират, че за обезпечението е налице ниво на сигурност, сходно с това за обезпечението, намиращо се в Съюза, както и че от правна гледна точка реализирането на тези активи би било сходно с това на активи, намиращи се в Съюза.

2a.  Държавите членки разрешават включването в пула от обезпечения на активи, намиращи се извън Съюза, но в рамките на Европейското икономическо пространство, при условие че тези активи отговарят на изискванията на член 6 или член 6а от настоящата директива.

Член 8Вътрешногрупови структури от обединени покрити облигации

Държавите членки могат да определят разпоредби за използването, посредством вътрешногрупова сделка, на покрити облигации, емитирани от кредитна институция, принадлежаща към дадена група („вътрешно емитирани покрити облигации“), като служещи за покритие активи за външно емитиране на покрити облигации от друга кредитна институция, принадлежаща към същата група („външно емитирани покрити облигации“). Държавите членки гарантират защитата на инвеститорите, като включват в тези разпоредби най-малко следните изисквания:

-а)  вътрешно емитираните покрити облигации са в съответствие с настоящата директива;

a)  вътрешно емитираните покрити облигации са продадени на кредитната институция, която извършва външното емитиране на покрити облигации;

б)  вътрешно емитираните покрити облигации се вписват в счетоводния баланс на кредитната институция, която извършва външното емитиране на покрити облигации; ▌;

бa)  пулът от обезпечения не съдържа вътрешно емитирани покрити облигации от различни емитенти;

в)  външно емитираните покрити облигации се продават на инвеститори в покрити облигации извън групата;

ва)  инвеститорите в покрити облигации, които възнамеряват да закупят външно емитираните покрити облигации, имат пълен достъп до информацията за инвеститорите, посочена в член 14 от настоящата директива, за всички вътрешно емитирани покрити облигации на групата;

г)  както вътрешно емитираните, така и външно емитираните покрити облигации отговарят на изискванията за степен на кредитно качество 1 съгласно част трета, дял II, глава 2 от Регламент (ЕС) № 575/2013, и са допустими активи, както е посочено в член 6 или член 6а.▌.

Член 9 Съвместно финансиране

1.  ▌Държавите членки разрешават съвместното финансиране на покрити облигации от няколко кредитни институции, при условие че съвместно финансираната покрита облигация се емитира от една кредитна институция („водещата институция“).

Държавите членки гарантират защитата на инвеститорите, като определят разпоредби, уреждащи продажбата или прехвърлянето посредством споразумение за финансово обезпечение съгласно Директива 2002/47/ЕО на заемите и ипотеките, тежестите, залозите или другите съпоставими права на обезпечение от учредилата ги кредитна институция към кредитната институция, която е емитирала покритите облигации. ▌

2.  Държавите членки определят правила, които ограничават съвместното финансиране до използването на допустими активи за покритие съгласно член 6 или член 6а като активи за покритие в пула от обезпечения, за емитиране на покрити облигации от водещата институция. Държавите членки гарантират, че в случай на несъстоятелност или преструктуриране на водещата институция всички инвеститори в покрити облигации директно могат да предявят искания за всички активи от пула от обезпечения съгласно член 4, параграф 1, буква б), и за остатъчно вземане от водещата институция, както е посочено в буква в) от този параграф. Държавите членки могат да определят разпоредби, уреждащи оставащите вземания на инвеститорите от кредитни институции, които са допринесли за съвместното финансиране на пула от обезпечения, ако масата на несъстоятелността на водещата институция е недостатъчна.

2a.  Държавите членки гарантират, че съвместно финансираните покрити облигации подлежат на всички приложими правила за покрити облигации и публичен надзор на покрити облигации.

Член 10Състав на пула от обезпечения

1.  Държавите членки определят правила за достатъчна еднородност на активите в пула от обезпечения, така че те да са достатъчно еднородни по отношение на вида на гаранцията, обезпечаваща вземанията в пула от обезпечения. По отношение на активите, посочени в член 6, пул от обезпечения се счита за достатъчно еднороден, при условие, че всички негови първични активи принадлежат към една от следните три групи:

- активи, които отговарят на изискванията в член 129, параграф 1, букви а) – в) от Регламент (ЕС) № 575/2013;

- активи, които отговарят на изискванията в член 129, параграф 1, букви г) – е) от Регламент (ЕС) № 575/2013;

- активи, които отговарят на изискванията в член 129, параграф 1, буква ж) от Регламент (ЕС) № 575/2013.

Държавите членки разрешават наличието на множество отделни еднородни пулове от обезпечения по отношение на даден клас основни активи. Настоящият член не се прилага за активите, свързани с публични кредити, договорите за деривати или заместващите активи, включени в пула от обезпечения.

2.  ЕБО следи различните практики в областта, посочена в параграф 1 от настоящия член, и, в съответствие с член 16 от Регламент (ЕС) № 1093/2010, издава насоки за прилагането на настоящия член.

Член 11Договори за деривати в пула от обезпечения

1.  Държавите членки гарантират, че договори за деривати могат да бъдат включени в пула от обезпечения. Те също така гарантират, че когато деривати са част от пула за обезпечения, са спазени най-малко следните изисквания:

a)  включените в пула от обезпечения договори за деривати са предназначени изключително за хеджиране на риска; чиято оценка се изчислява въз основа на нетния паричен поток;

б)  договорите за деривати са достатъчно добре документирани;

в)  договорите за деривати са отделени в съответствие с член 12;

г)  договорите за деривати не могат да бъдат прекратени при несъстоятелност или преструктуриране на кредитната институция, емитираща покрити облигации;

д)  договорите за деривати отговарят на изискванията, определени в съответствие с параграф 2.

2.  За да се гарантира спазването на изискванията по параграф 1, държавите членки определят разпоредби относно включените в пула от обезпечения договори за деривати, които включват най-малко следните изисквания:

a)  критериите за допустимост по отношение на контрагентите при хеджирането;

в)  необходимата документация, която трябва да се представи във връзка с договорите за деривати.

Член 12Отделяне на активите в пула от обезпечения

Държавите членки определят разпоредби, които регулират отделянето на активите в пула от обезпечения. Тези разпоредби включват следните изисквания:

a)  всички активи в пула от обезпечения могат да бъдат установени във всеки момент от кредитните институции, емитиращи покритите облигации;

б)  отделянето на всички активи в пула от обезпечения се изпълнява най-късно веднага след неплатежоспособността или преструктурирането на кредитната институция, емитираща покритите облигации;

в)  всички активи в пула от обезпечения са защитени спрямо предявяване на всякакви вземания от трети страни и не са част от масата на несъстоятелността на кредитната институция, емитирала покритите облигации, до удовлетворяване на привилегированото вземане, посочено в член 4, параграф 1, буква б).

За целите на първата алинея активите в пула от обезпечения включват обезпеченията, получени във връзка с позиции по договори за деривати.

Член 13Наблюдател на пула от обезпечения

1.  Държавите членки могат да изискват от кредитна институция, емитираща покрити облигации, да назначи наблюдател, който да извършва текущо наблюдение на пула от обезпечения във връзка с изискванията, посочени в членове 6 – 12 и членове 14 – 17.

2.  Когато държавите членки предвиждат възможността по параграф 1, те определят разпоредби относно най-малко следните аспекти:

a)  назначаването и освобождаването от длъжност на наблюдателя на пула от обезпечения;

б)  критериите, на които наблюдателят на пула от обезпечения трябва да отговаря;

в)  ролята и задълженията на наблюдателя на пула от обезпечения, включително в случай на несъстоятелност или преструктуриране на кредитната институция, емитираща покритите облигации;

г)  задължението за докладване пред компетентния орган, определен по силата на член 18, параграф 2;

д)  правото на достъп до информацията, необходима за изпълнението на задълженията на наблюдателя на пула от обезпечения.

3.  Наблюдателят на пула от обезпечения действа отделно и независимо от кредитната институция, емитираща покрити облигации, и от нейния одитор. Компетентният орган обаче, определен по силата на член 18, параграф 2, може да разреши – според конкретния случай – кредитната институция, емитираща покрити облигации, да наблюдава своя пул от обезпечения.

4.  Когато държавите членки предвиждат възможността по параграф 1, те уведомяват ЕБО за това.

Член 14Информация за инвеститорите

1.  Държавите членки гарантират, че информацията относно програмите за покрити облигации, предоставяна от кредитната институция, емитираща покрити облигации, е достатъчно подробна, така че инвеститорите да могат да направят оценка на характеристиките на програмата и свързаните с нея рискове и да извършат комплексна проверка.

2.  За целите на параграф 1 държавите членки гарантират, че информацията се предоставя на инвеститорите най-малко два пъти годишно и включва най-малко следната информация за портфейла:

a)  стойността на пула от обезпечения и на покритите облигации в обращение;

б)  географското разпределение и вида на активите в пула от обезпечения, размера на заемите и метода за оценяване;

в)  информация за лихвените, валутните, кредитните, пазарните и ликвидните рискове;

г)  падежната структура на активите в пула от обезпечения и на покритите облигации, включително преглед на събитията, задействащи удължаване на срока до падежа, ако е приложимо;

д)  равнищата на изискваното и наличното покритие, включително на законоустановената, договорната и доброволната свръхобезпеченост;

е)  процента на заемите с просрочие от повече от деветдесет дни.

Държавите членки гарантират, че на инвеститорите се предоставя агрегирана информация. ▌

3.  Държавите членки гарантират защитата на инвеститорите, като изискват от кредитните институции, емитиращи покрити облигации, да публикуват на своите уебсайтове информацията, предоставена на инвеститорите в съответствие с параграфи 1 и 2. Държавите членки определят, че електронният достъп до тази информация е достатъчен за целите на настоящия член.

РАЗДЕЛ IIИзисквания за покритие и ликвидност

Член 15Изисквания за покритие

1.  Държавите членки гарантират защитата на инвеститорите, като изискват програмите за покрити облигации да отговарят във всеки един момент най-малко на следните изисквания за покритие:

a)  сумата на всички искания за плащане към активите в пула от обезпечения във всеки един момент трябва да е най-малко равна на сумата на всички задължения за погасителни плащания по съответните покрити облигации, включително за изплащане на главницата и начислените лихви по покритите облигации в обращение, както и разходите по обслужването и управлението на програмата за покрити облигации;

б)  при изчисляването на изискваното равнище на покритие трябва да се да гарантира, че:

i)  общият номинален размер на всички активи в пула от обезпечения, с изключение на активите, които са деривати, е най-малко равен по стойност на общия номинален размер на покритите облигации в обращение (принцип на номиналната стойност), и

ii)  активите и задълженията, произтичащи от деривати, се оценяват въз основа на нетните парични потоци;

в)  изискването за покритие може да бъде изпълнено посредством следните активи в пула от обезпечения:

i)  първични активи;

ii)  заместващи активи;

iii)  ликвидни активи, държани в съответствие с член 16;

iv)  плащания в брой, получени от договори за деривати, държани в пула от обезпечения.

v)  законоустановена свръхобезпеченост;

г)  необезпечени вземания, за които се счита, че е настъпило неизпълнение в съответствие с член 178 от Регламент (ЕС) № 575/2013, не участват в обезпечаването.

За целите на първа алинея, буква а) държавите членки могат да разрешат изчисляване на еднократна сума за разходите, свързани с поддържането и управлението на програма за покрити облигации.

За целите на първата алинея, буква б) държавите членки могат да предвидят използването и на други принципи на изчисляване, при условие че полученото изчисление на покритието е не по-високо от изчисленото съгласно принципа на номиналната стойност.

2.  Държавите членки гарантират, че покритието и задълженията се изчисляват въз основа на една и съща методология.

Член 16Изискване за ликвиден буфер за пула от обезпечения

1.  Държавите членки гарантират защитата на инвеститорите, като изискват пулът от обезпечения във всеки един момент да включва ликвиден буфер, състоящ се от ликвидни активи, с които могат да бъдат покрити нетните изходящи ликвидни потоци по програмата за покрити облигации.

2.  Ликвидният буфер за пула от обезпечения покрива нетните изходящи ликвидни потоци за период от 180 календарни дни, с изключение на периодите на напрежение съгласно определението в член 3, точка 11 от Делегиран регламент (ЕС) № 2015/61.

3.  Държавите членки гарантират, че ликвидният буфер за пула от обезпечения по параграф 1 се състои от следните видове активи:

a)  активи от ниво 1, ниво 2А и ниво 2Б по силата на членове 10 — 12 от Делегиран регламент (ЕС) 2015/61, оценени в съответствие с член 9 от посочения делегиран регламент и отделени в съответствие с член 12 от настоящата директива;

б)  експозиции към кредитни институции ▌в съответствие с член 129, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕС) № 575/2013.

За целите на първа алинея, буква а) държавите членки гарантират, че емитираните собствени покрити облигации не могат да участват в ликвидния буфер за пула от обезпечения.

За целите на първа алинея, буква б) държавите членки гарантират, че необезпечените вземания по експозициите в неизпълнение в съответствие с член 178 от Регламент (ЕС) № 575/2013 не могат да участват в ликвидния буфер за пула от обезпечения.

3a.  Ликвидните активи в ликвидния буфер за пула от обезпечения не се използват за удовлетворяване на изискванията за ликвидност, определени в Делегиран регламент (ЕС) 2015/61.

4.  Чрез дерогация от параграф 3а, държавите членки могат да решат, че ликвидните активи в ликвидния буфер за пула от обезпечения, посочени в параграф 3, буква а), може да се използват за удовлетворяване на изискванията за ликвидност, определени в Делегиран регламент (ЕС) 2015/61, до размера на нетните изходящи ликвидни потоци по програмата за покрити облигации.. Тази възможност обаче не засяга изискването ликвидните активи в ликвидния буфер за пула от обезпечения да се държат отделно в рамките на програмата за покрити облигации и, в случай на преструктуриране или несъстоятелност на емитента, да бъдат отделени от ликвидните активи, държани за целите на изискванията за ликвидност, определени в Делегиран регламент (ЕС) 2015/61.

5.  При падежните структури с възможност за удължаване държавите членки гарантират, че изискванията за ликвидност за изплащане на главницата се актуализират след евентуално удължаване на срока за погасяване, така че те винаги да отговарят на нуждите от плащания до момента на последния падеж на главницата.

6.  Държавите членки гарантират, че изискванията по параграф 1 не се прилагат за покритите облигации, за които се прилагат изисквания за съчетано финансиране.

Член 17Условия за използване на падежни структури с възможност за удължаване

1.  Държавите членки могат да предвидят разпоредби за емитиране на покрити облигации с падежни структури с възможност за удължаване, когато защитата на инвеститорите е гарантирана най-малко по следните начини:

a)  събитията, задействащи удължаването на срока до падежа, са определени в договор или в законодателен акт;

б)  Срокът до падежа може да се удължи единствено в случай на неплатежоспособност или преструктуриране на емитента и с одобрение от компетентния надзорен орган или при обективни финансови събития, установени от националното право.

в)  предоставената на инвеститорите информация за падежната структура е достатъчна, за да могат да определят риска по покритата облигация, и включва подробно описание на:

i)  събитието, задействащо удължаването на срока до падежа;

ii)  последиците от гледна точка на удължаването на срока до падежа в случай на несъстоятелност или преструктуриране на кредитната институция, емитираща покрити облигации;

iii)  функциите на компетентния орган, определен по силата на член 18, параграф 2, и според случая — на извънредния управител, по отношение на удължаването на срока до падежа;

г)  окончателният падеж на покритата облигация може да бъде определен във всеки един момент;

д)  удължаването на срока до падежа не засяга реда на вземанията на инвеститорите в покритите облигации;

е)  удължаването на срока до падежа не променя структурните характеристики на покритите облигации, що се отнася до механизма за двойна защита, предвиден в член 4, и защитата при несъстоятелност, предвидена в член 5.

1a.  ЕБО разработва проекти на технически стандарти, в които се уточняват допълнително обективните финансови събития, посочени в параграф 1, буква б), включително обективни тестове за такива събития. ЕБО представя тези проекти на регулаторни стандарти до ... [една година след датата на влизане в сила на настоящата директива].

На Комисията се делегира правомощието да допълва настоящата директива, като приеме регулаторните технически стандарти, посочени в трета алинея от настоящия параграф, в съответствие с членове 10 – 14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.

2.  Държавите членки, които са предвидили разпоредби за емитиране на покрити облигации с падежни структури с възможност за удължаване, уведомяват ЕБО за своето решение.

ДЯЛ IIIПУБЛИЧЕН НАДЗОР ВЪРХУ ПОКРИТИТЕ ОБЛИГАЦИИ

Член 18Публичен надзор върху покритите облигации

1.  Държавите членки гарантират защитата на инвеститорите, като приемат разпоредби за публичен надзор върху емитирането на покритите облигации.

2.  За целите на публичния надзор върху покритите облигации по параграф 1 държавите членки определят един или повече компетентни органи. Държавите членки уведомяват Комисията и ЕБО за определените компетентни органи и посочват разпределението на техните функции и задължения.

3.  Държавите членки гарантират, че определените по силата на параграф 2 компетентни органи наблюдават емитирането на покритите облигации, за да преценят дали се спазват изискванията, предвидени в националните разпоредби за транспониране на настоящата директива.

4.  Държавите членки гарантират, че кредитните институции, емитиращи покрити облигации, регистрират всички свои сделки по програмата за покрити облигации и разполагат с адекватни и подходящи системи и процедури за документиране.

5.  Държавите членки гарантират също така, че са въведени подходящи мерки, които дават възможност на компетентните органи, определени по силата на параграф 2, да получават необходимата информация, за да преценят дали се спазват изискванията в националните разпоредби за транспониране на настоящата директива, да разследват евентуални нарушения на тези изисквания и да налагат административни наказания и корективни мерки в съответствие с националните разпоредби за транспониране на член 23.

6.  Държавите членки гарантират, че компетентните органи, определени по силата на параграф 2, разполагат с експертните познания, ресурсите, оперативния капацитет, правомощията и независимостта, които са им необходими за изпълнението на функциите по публичен надзор върху покритите облигации.

Член 19Разрешение за програми за покрити облигации

1.  Държавите членки гарантират защитата на инвеститорите, като изискват преди емитирането на покрити облигации по дадена програма за покрити облигации да бъде получено разрешение за нея. Държавите членки предоставят правомощието за предоставяне на такива разрешения на компетентните органи, определени по силата на член 18, параграф 2.

2.  Държавите членки определят изискванията, на които трябва да отговаря разрешението по параграф 1, които включват най-малко следното:

a)  подходящ план за дейността, включващ емитирането на покрити облигации;

б)  подходящи политики, процедури и методики за одобряване, изменение, подновяване и рефинансиране на заемите, включени в пула от обезпечения, които осигуряват защита на инвеститорите;

в)  управленски персонал и служители, на които са възложени специални функции във връзка с програмата за покрити облигации и които притежават подходяща квалификация и знания, свързани с емитирането на покрити облигации и управлението на програмата за покрити облигации;

г)  административна структура на пула от обезпечения, която отговаря на приложимите изисквания в националните разпоредби за транспониране на настоящата директива.

Член 20Публичен надзор върху покритите облигации при несъстоятелност или преструктуриране

1.  В случай на преструктуриране на кредитна институция, емитираща покрити облигации, определените по силата на член 18, параграф 2 компетентни органи си сътрудничат с органа за преструктуриране, за да се гарантира защитата на правата и интересите на инвеститорите в покрити облигации най-малко чрез проверка на непрекъснатостта и компетентността на управлението на програмата за покрити облигации през периода на процеса по преструктуриране.

2.  В случай на несъстоятелност на кредитна институция, емитираща покрити облигации, държавите членки могат да предвидят назначаването на извънреден управител, за да се гарантира защитата на правата и интересите на инвеститорите в покрити облигации най-малко чрез извършването на проверка на непрекъснатостта и компетентността на управлението на програмата за покрити облигации през периода на производството по несъстоятелност.

В случаите, в които държавите членки предвиждат такава възможност, те изискват определените по силата на член 18, параграф 2 компетентни органи да одобрят назначаването и освобождаването от длъжност на извънредния управител.

3.  В случаите, в които държавите членки предвиждат назначаването на извънреден управител в съответствие с параграф 2, те приемат разпоредби за определяне на неговите задачи и отговорности най-малко по отношение на:

a)  погасяването на задълженията по покритите облигации;

б)  управлението и реализирането на активите в пула от обезпечения, включително тяхното прехвърляне, заедно със задълженията по покритите облигации, към друга кредитна институция, емитираща покрити облигации;

в)  извършването на ▌правни сделки, необходими за правилното управление на пула от обезпечения, текущото наблюдение на покритието на задълженията по покритите облигации, откриването на производство за събиране на стойността на активите в пула от обезпечения, както и за прехвърлянето на остатъчните активи след погасяването на всички задължения по покритите облигации към масата на несъстоятелността на кредитната институция, емитирала покритите облигации.

4.  Държавите членки гарантират, че в случай на несъстоятелност или преструктуриране се осъществяват необходимата координация и обмен на информация между определените по силата на член 18, параграф 2 компетентни органи, извънредния управител, ако такъв е бил назначен, и органа за преструктуриране.

Член 21Докладване пред компетентните органи

1.  Държавите членки гарантират защитата на инвеститорите, като изискват от кредитните институции, емитиращи покрити облигации, да представят на определените по силата на член 18, параграф 2 компетентни органи доклади относно информацията за програмите за покрити облигации по параграф 2. Докладите се представят редовно, както и при поискване от компетентните органи. Държавите членки определят разпоредби относно честотата на редовните доклади.

2.  В задълженията за докладване, които трябва да се определят по силата на параграф 1, се изисква предоставянето на информация най-малко относно следните изисквания към програмата за покрити облигации:

a)  механизма за двойна защита в съответствие с член 4;

б)  защитата при несъстоятелност в съответствие с член 5;

в)  допустимостта на активите и изискванията за пула от обезпечения в съответствие с членове 6 – 11;

г)  отделянето на активите в пула от обезпечения в съответствие с член 12;

д)  дейността на наблюдателя на пула от обезпечения в съответствие с член 13;

е)  изискванията към информацията за инвеститорите в съответствие с член 14;

ж)  изискванията за покритие в съответствие с член 15;

з)  ликвидния буфер за пула от обезпечения в съответствие с член 16;

i)  условията за използване на падежни структури с възможност за удължаване в съответствие с член 17.

3.  Държавите членки предвиждат разпоредби за докладване относно изискванията по параграф 2 от страна на кредитните институции, емитиращи покрити облигации, пред определения по силата на член 18, параграф 2 компетентен орган в случай на несъстоятелност или преструктуриране на кредитна институция, емитираща покрити облигации.

Член 22Правомощия на компетентните органи за целите на публичния надзор върху покритите облигации

1.  Държавите членки гарантират защитата на инвеститорите, като предоставят на определените по силата на член 18, параграф 2 компетентни органи всички правомощия за надзор, разследване и налагане на наказания, които са им необходими за осъществяването на публичния надзор върху покритите облигации.

2.  Правомощията по параграф 1 съдържат следното:

a)  правомощие за предоставяне или отказ за предоставяне на разрешения по силата на член 19;

б)  правомощие за редовен преглед на програмата за покрити облигации с цел оценка на спазването на настоящата директива;

в)  правомощие за извършване на проверки от разстояние и на място;

г)  правомощие за налагане на административни наказания или корективни мерки в съответствие с националните разпоредби за транспониране на член 23;

д)  правомощие за приемане и изпълнение на надзорни указания за емитирането на покрити облигации.

Член 23Административни санкции и

други административни мерки

1.  Държавите членки определят разпоредби за установяването на подходящи административни наказания и други административни мерки, приложими най-малко в следните ситуации:

a)  кредитна институция, която е получила разрешение за емитиране на покрити облигации въз основа на неверни данни или чрез други неправомерни средства;

б)  кредитна институция, която вече не отговаря на условията, при които е предоставено разрешението;

в)  кредитна институция, която емитира покрити облигации, без да е получила разрешение в съответствие с разпоредбите за транспониране на член 19;

г)  кредитна институция, емитираща покрити облигации, която не спазва изискванията, установени в разпоредбите за транспониране на член 4;

д)  кредитна институция, емитираща покрити облигации, които не отговарят на изискванията, установени в разпоредбите за транспониране на член 5;

е)  кредитна институция, емитираща покрити облигации, които не са обезпечени в съответствие с разпоредбите за транспониране на член 6 и член 6а;

ж)  кредитна институция, емитираща покрити облигации, които са обезпечени с намиращи се извън Съюза активи, в нарушение на изискванията, установени в разпоредбите за транспониране на член 7;

з)  кредитна институция, емитираща покрити облигации, която обезпечава покритите облигации във вътрешногрупова структура от обединени покрити облигации в нарушение на изискванията, установени в разпоредбите за транспониране на член 8;

i)  кредитна институция, емитираща покрити облигации, която не спазва условията за съвместно финансиране, определени в разпоредбите за транспониране на член 9;

й)  кредитна институция, емитираща покрити облигации, която не спазва изискванията за състава на пула от обезпечения, установени в разпоредбите за транспониране на член 10;

к)  кредитна институция, емитираща покрити облигации, която включва договори за деривати в пула от обезпечения за цели, различни от хеджирането, или която не спазва изискванията, установени в разпоредбите за транспониране на член 11;

л)  кредитна институция, емитираща покрити облигации, която не спазва изискванията за отделяне на активите в пула от обезпечения в съответствие с разпоредбите за транспониране на член 12;

м)  кредитна институция, емитираща покрити облигации, която не докладва изискваната информация или предоставя непълна или неточна информация в нарушение на разпоредбите за транспониране на член 14;

н)  кредитна институция, емитираща покрити облигации, която многократно или системно не успява да поддържа ликвиден буфер за пула от обезпечения в нарушение на разпоредбите за транспониране на член 16;

o)  кредитна институция, емитираща покрити облигации с падежни структури с възможност за удължаване, която не спазва условията за използване на падежни структури с възможност за удължаване, определени в разпоредбите за транспониране на член 17;

п)  кредитна институция, емитираща покрити облигации, която не докладва изискваната информация или предоставя непълна или неточна информация относно задълженията в нарушение на разпоредбите за транспониране на член 21, параграф 2, точки а) — и).

Държавите членки могат да решат да не определят правила относно административните наказания или други административни мерки за нарушения, които подлежат на наказателноправни санкции съгласно националното право. В тези случаи държавите членки съобщават на Комисията съответните разпоредби от наказателното право.

2.  Административните наказания и другите административни мерки по параграф 1 трябва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи.▌

3.  Държавите членки гарантират също така, че административните наказания и корективните мерки се изпълняват ефективно.

Член 25Задължения за сътрудничество

1.  Държавите членки гарантират, че определените по силата на член 18, параграф 2 компетентни органи си сътрудничат тясно с компетентния орган, осъществяващ общия надзор върху кредитните институции в съответствие с приложимото за тях законодателство на Съюза.

2.  Държавите членки гарантират също, че определените по силата на член 18, параграф 2 компетентни органи си сътрудничат тясно помежду си. Това сътрудничество включва взаимно предоставяне на всякаква информация, имаща отношение към упражняването на надзорните функции на други органи съгласно националните разпоредби за транспониране на настоящата директива.

3.  За целите на параграф 2, второто изречение държавите членки гарантират, че определените по силата на член 18, параграф 2 компетентни органи:

a)  съобщават цялата необходима информация при поискване от друг такъв компетентен орган;

б)  съобщават всякаква важна за други компетентни органи в други държави членки информация по собствена инициатива.

4.  Държавите членки също така гарантират, че компетентните органи по параграф 1 си сътрудничат с ЕБО за целите на настоящата директива.

5.  За целите на настоящия член информацията се счита за важна, ако може съществено да повлияе върху оценката на емитирането на покрити облигации в друга държава членка.

Член 26Изисквания за оповестяване

1.  Държавите членки гарантират, че определените по силата на член 18, параграф 2 компетентни органи публикуват на официалния си уебсайт следната информация:

a)  текстовете на националните законови, подзаконови и административни разпоредби и общите указания, приети във връзка с емитирането на покрити облигации;

б)  списък на кредитните институции, които имат разрешение да емитират покрити облигации;

в)  списък на покритите облигации, за които може да се използва знакът за „европейски покрити облигации“ и списък на облигациите, на които е разрешено да използват знака за „европейски покрити облигации (премия)“ .

2.  Оповестената в съответствие с параграф 1 информация трябва да бъде достатъчна, за да даде възможност за рационално съпоставяне на подходите, възприети от компетентните органи на различните държави членки. Тази информация се актуализира с цел отразяване на евентуални промени.

3.  За целите на параграф 1, букви б) и в) определените по силата на член 18, параграф 2 компетентни органи ежегодно уведомяват ЕБО за списъците на кредитните институции и покритите облигации.

ДЯЛ IVЗнак за европейски покрити облигации

Член 27Знак за европейски покрити облигации

Държавите членки гарантират, че знакът за „европейски покрити облигации“ и неговият превод на всички официални езици на Европейския съюз се използва само за покрити облигации, които отговарят на изискванията, установени в разпоредбите за транспониране на настоящата директива.

Държавите членки гарантират, че знакът за „европейски покрити облигации (премия)“ и неговият превод на всички официални езици на Съюза се използва само за покрити облигации, които отговарят на изискванията, установени в разпоредбите за транспониране на настоящата директива, както и на изискванията за допустимост съгласно член 129, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 575/2013.

ДЯЛ VИЗМЕНЕНИЯ НА ДРУГИ ДИРЕКТИВИ

Член 28Изменение на Директива 2009/65/ЕО

Член 52, параграф 4 от Директива 2009/65/ЕО се изменя, както следва:

(1)  първата алинея се заменя със следното:

„Държавите членки могат да завишат ограничението от 5 %, предвидено в параграф 1, първа алинея, най-много до 25 % в случаите, в които облигациите са емитирани преди [До Службата за публикации: моля, въведете датата, посочена в член 32, параграф 1, втора алинея от настоящата директива + 1 ден] и са отговаряли на изискванията по настоящия параграф във варианта, приложим към датата на тяхното емитиране, или в случаите, в които облигациите попадат в обхвата на определението за покрити облигации в съответствие с член 3, точка 1) от Директива (ЕС) 20XX/XX на Европейския парламент и на Съвета*.

____________________________

*  [До Службата за публикации: моля, въведете позоваване на Директива (ЕС).../... на Европейския парламент и на Съвета от ... г. относно емитирането на покрити облигации и публичния надзор върху тях и за изменение на Директива 2009/65/ЕО и Директива 2014/59/ЕС (ОВ C [...], [...], стр. [...])].“.

(2)  третата алинея се заличава;

Член 29Изменение на Директива 2014/59/ЕС

В член 2, параграф 1 от Директива 2014/59/ЕС точка 96 се заменя със следното:

"(96)  „покрита облигация“ означава инструмент, който е посочен в член 52, параграф 4 от Директива 2009/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета* във варианта, приложим към датата на емитирането на инструмента, и е емитиран преди [До Службата за публикации: моля, въведете датата, посочена в член 32, параграф 1, втора алинея от настоящата директива + 1 ден], или покрита облигация съгласно определението в член 3, точка 1) от Директива (ЕС) 20XX/XX на Европейския парламент и на Съвета**;

__________________________________

*  Директива 2009/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК), (OВ L 302, 17.11.2009 г., стр. 32).

**  [До Службата за публикации: моля, въведете позоваване на Директива (ЕС).../... на Европейския парламент и на Съвета от ... г. относно емитирането на покрити облигации и публичния надзор върху тях и за изменение на Директива 2009/65/ЕО и Директива 2014/59/ЕС (ОВ C [...], [...], стр. [...])].“.

ДЯЛ VIЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 30Преходни разпоредби

Държавите членки гарантират, че за покритите облигации, емитирани преди XX [До Службата за публикации: моля, въведете датата, посочена в член 32, параграф 1, втора алинея от настоящата директива + 1 ден] и отговарящи на изискванията, определени в член 52, параграф 4 от Директива 2009/65/ЕО във варианта, приложим към датата на емитирането им, не се прилагат изискванията, установени в членове 5 – 12 и членове 15, 16, 17 и 19 от настоящата директива, но могат да продължат да се смятат за покрити облигации в съответствие с настоящата директива до настъпването на техния падеж.

Първият параграф на настоящия член се прилага и за нови траншове или продължаващи емисии на серии от покрити облигации, за които датата на първо емитиране е преди [До Службата за публикации: моля, въведете датата, посочена в член 32, параграф 1, втора алинея от настоящата директива + 1 ден].

Член 31

Еквивалентност

1.  На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове за допълване на настоящата директива, като определя, че правните, надзорните и правоприлагащите разпоредби на дадена трета държава:

a)  са еквивалентни на изискванията, установени в дял II, и на надзорните правомощия и санкции, определени в дял III; както и

б)  се спазват ефективно и се прилагат по справедлив начин, който не води до нарушаване на конкуренцията, за да се гарантира ефективен надзор и правоприлагане в тази трета държава.

2.  Когато Комисията приема делегиран акт за еквивалентност по отношение на трета държава, както е посочено в параграф 1 от настоящия член, се счита, че обезпечена облигация отговаря на изискванията, предвидени в дял II, когато емитентът е установен в тази трета държава.

3.  Комисията, в сътрудничество с ЕБО, следи за ефективността на изискванията, равностойни на предвидените в дял II, от трети държави, по отношение на които е приет делегиран акт, и редовно докладва за това на Европейския парламент и на Съвета. В случай че докладът показва недостатъчно или непоследователно прилагане на договореностите от органите на трета държава или съществени регулаторни различия с третата държава, Комисията преценява дали да оттегли признаването на еквивалентността на въпросната правна рамка на трета държава. Ако Комисията започне действие за оттегляне или спиране на действието на решения за еквивалентност, тя определя прозрачна процедура за оттегляне или спиране на решения за еквивалентност, с цел да се гарантира сигурност на пазара и да се подкрепи финансовата стабилност.

Член 31аПрегледи и доклади

1.  В срок до ... [До Службата за публикации: моля, въведете датата, посочена в член 32, параграф 1, втора алинея от настоящата директива + 3 години] Комисията, в тясно сътрудничество с ЕБО, представя доклад на Европейския парламент и на Съвета относно прилагането на настоящата директива по отношение на нивото на защита на инвеститорите и тенденциите в областта на покритите облигации в Съюза, включително развитието в следните направления:

a)  броя на разрешенията за емитиране на покрити облигации;

б)  броя на покритите облигации, емитирани в съответствие с разпоредбите за транспониране на настоящата директива и член 129 от Регламент (ЕС) № 575/2013;

в)  активите, обезпечаващи емитираните покрити облигации;

г)  равнището на свръхобезпеченост;

д)  трансграничните инвестиции в покрити облигации, включително входящите и изходящите инвестиции от и към трети държави;

е)  емитирането на покрити облигации с падежни структури с възможност за удължаване.

ж)  оценка на функционирането на пазарите на покрити облигации и препоръки за по-нататъшни действия.

2.  В срок до ... [две години след датата на влизане в сила на настоящата директива] Комисията, след като поръча и получи проучване по въпроса и след консултация с ЕБО и ЕЦБ, приема доклад за оценка на рисковете, произтичащи от удължените срокове до падежа на покритите облигации с такива структури. Особен акцент се поставя върху рисковете, поети от инвеститорите, които държат такива облигации по време на криза. Комисията представя това проучване и този доклад на Европейския парламент и на Съвета заедно с предложение, ако е уместно.

3.  В срок до ... [две години след датата на влизане в сила на настоящата директива] Комисията, след като поръча и получи проучване по въпроса и след консултация с ЕБО и ЕЦБ, приема доклад за оценка на възможността за въвеждане на инструмент за двойна защита, наречен „европейски обезпечени ценни книжа“. Комисията представя това проучване и този доклад на Европейския парламент и на Съвета заедно с предложение, ако е уместно.

4.  За целите на параграф 1 в срок до ... [До Службата за публикации: моля, въведете датата, посочена в член 32, параграф 1, втора алинея от настоящата директива + 2 години] държавите членки предават на Комисията информацията по букви а) — е).

Член 32Транспониране

1.  Държавите членки приемат и публикуват не по-късно от ... [2 години след датата на влизане в сила на настоящата директива] законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива. Те незабавно съобщават на Комисията текста на тези разпоредби.

Те прилагат тези разпоредби от ... [две години и един ден след датата на влизане в сила на настоящата директива].

Когато държавите членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите членки.

2.  Държавите членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 33Влизане в сила

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 34Адресати

Адресати на настоящата директива са държавите членки.

Съставено в Брюксел на […] година.

За Европейския парламент  За Съвета

Председател  Председател

(1)

ОВ С 382, 23.10.2018 г., стр. 2.

(2)

ОВ C 367, 10.10.2018 г., стр. 56.

(3)

* Изменения: нов или изменен текст се обозначава с получер курсив; заличаванията се посочват със символа ▌.

(4)

ОВ С 382, 23.10.2018 г., стр. 2.

(5)

ОВ C 367, 10.10.2018 г., стр. 56.

(6)

  Директива 2009/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК), (OВ L 302, 17.11.2009 г., стр. 32).

(7)

  Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 (ОВ L 176, 27.6.2013 г., стр. 1).

(8)

  Делегиран регламент (ЕС) 2015/61 на Комисията от 10 октомври 2014 г. за допълнение на Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на изискването за ликвидно покритие за кредитните институции (ОВ L 11, 17.1.2015 г., стр. 1).

(9)

  Делегиран регламент (ЕС) 2015/35 на Комисията от 10 октомври 2014 г. за допълнение на Директива 2009/138/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно започването и упражняването на застрахователна и презастрахователна дейност (Платежоспособност II) (ОВ L 12, 17.1.2015 г., стр. 1).

(10)

  Директива 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. за създаване на рамка за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници и за изменение на Директива 82/891/ЕИО на Съвета и директиви 2001/24/ЕО, 2002/47/ЕО, 2004/25/ЕО, 2005/56/ЕО, 2007/36/ЕО, 2011/35/ЕС, 2012/30/ЕС и 2013/36/ЕС и на регламенти (ЕС) № 1093/2010 и (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 173, 12.6.2014 г., стр. 190).

(11)

  Препоръка на Европейския съвет за системен риск от 20 декември 2012 г. относно финансирането на кредитните институции (ЕССР/2012/2) (2013/C 119/01).

(12)

  Доклад на ЕБО за нормативната уредба и капиталовото третиране на покритите облигации в ЕС, (2014 г.)

(13)

  Доклад на ЕБО относно покритите облигации – препоръки за хармонизация на нормативната уредба за покритите облигации в ЕС, (2016 г.), EBA-Op-2016-23.

(14)

Директива 2003/71/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 г. относно проспекта, който следва да се публикува, когато публично се предлагат ценни книжа или когато се допускат ценни книжа до търгуване, и за изменение на Директива 2001/34/ЕО (ОВ L 345, 31.12.2003 г., стр. 64).

(15)

ОВ C 369, 17.12.2011 г., стр. 14.

(16)

Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2000 г. относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институции и органи на Общността и за свободното движение на такива данни (ОВ L 8, 12.1.2001 г., стр. 1).

(17)

[ОВ C (…).]


ПРОЦЕДУРА НА ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

Заглавие

Покрити облигации и публичен надзор върху тях

Позовавания

COM(2018)0094 – C8-0113/2018 – 2018/0043(COD)

Дата на представяне на ЕП

7.3.2018

 

 

 

Водеща комисия

       Дата на обявяване в заседание

ECON

16.4.2018

 

 

 

Подпомагащи комисии

       Дата на обявяване в заседание

JURI

16.4.2018

 

 

 

Недадени становища

       Дата на решението

JURI

27.3.2018

 

 

 

Докладчик(ци)

       Дата на назначаване

Bernd Lucke

31.5.2018

 

 

 

Разглеждане в комисия

10.9.2018

18.10.2018

 

 

Дата на приемане

20.11.2018

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

34

16

1

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Hugues Bayet, Pervenche Berès, David Coburn, Thierry Cornillet, Esther de Lange, Markus Ferber, Jonás Fernández, Giuseppe Ferrandino, Stefan Gehrold, Sven Giegold, Roberto Gualtieri, Brian Hayes, Gunnar Hökmark, Danuta Maria Hübner, Petr Ježek, Barbara Kappel, Wolf Klinz, Georgios Kyrtsos, Philippe Lamberts, Werner Langen, Bernd Lucke, Olle Ludvigsson, Ivana Maletić, Marisa Matias, Costas Mavrides, Alex Mayer, Luděk Niedermayer, Stanisław Ożóg, Dimitrios Papadimoulis, Sirpa Pietikäinen, Dariusz Rosati, Pirkko Ruohonen-Lerner, Anne Sander, Alfred Sant, Pedro Silva Pereira, Paul Tang, Ramon Tremosa i Balcells, Ernest Urtasun, Marco Valli, Tom Vandenkendelaere, Miguel Viegas, Jakob von Weizsäcker

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

Andrea Cozzolino, Ashley Fox, Jeppe Kofod, Paloma López Bermejo, Michel Reimon, Joachim Starbatty, Lieve Wierinck

Заместник(ци) (чл. 187, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване

Pilar Ayuso, Helga Stevens

Дата на внасяне

26.11.2018


ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

34

+

ALDE

Thierry Cornillet, Petr Ježek, Wolf Klinz, Ramon Tremosa i Balcells, Lieve Wierinck

ECR

Ashley Fox, Bernd Lucke, Stanisław Ożóg, Pirkko Ruohonen-Lerner, Joachim Starbatty, Helga Stevens

ENF

Barbara Kappel

PPE

Pilar Ayuso, Markus Ferber, Stefan Gehrold, Brian Hayes, Gunnar Hökmark, Danuta Maria Hübner, Georgios Kyrtsos, Esther de Lange, Werner Langen, Ivana Maletić, Luděk Niedermayer, Sirpa Pietikäinen, Dariusz Rosati, Anne Sander, Tom Vandenkendelaere

S&D

Jeppe Kofod, Alex Mayer, Jakob von Weizsäcker

VERTS/ALE

Sven Giegold, Philippe Lamberts, Michel Reimon, Ernest Urtasun

16

-

EFDD

David Coburn

GUE/NGL

Paloma López Bermejo, Marisa Matias, Dimitrios Papadimoulis, Miguel Viegas

S&D

Hugues Bayet, Pervenche Berès, Andrea Cozzolino, Jonás Fernández, Giuseppe Ferrandino, Roberto Gualtieri, Olle Ludvigsson, Costas Mavrides, Alfred Sant, Pedro Silva Pereira, Paul Tang

1

0

EFDD

Marco Valli

Легенда на използваните знаци:

+  :  „за“

-  :  „против“

0  :  „въздържал се“

Последно осъвременяване: 10 декември 2018 г.Правна информация