Процедура : 2018/2079(INL)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A8-0396/2018

Внесени текстове :

A8-0396/2018

Разисквания :

PV 12/12/2018 - 24
CRE 12/12/2018 - 24

Гласувания :

PV 13/12/2018 - 9.2

Приети текстове :

P8_TA(2018)0519

ДОКЛАД     
PDF 759kWORD 70k
26.11.2018
PE 627.896v03-00 A8-0396/2018

с препоръки към Комисията относно ускореното уреждане на търговски спорове

(2018/2079(INL))

Комисия по правни въпроси

Докладчик: Тадеуш Звефка

(Право на инициатива – член 46 от Правилника за дейността)

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
 ПРИЛОЖЕНИЕ КЪМ ПРЕДЛОЖЕНИЕТО ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ:ПРЕПОРЪКИ ЗА МЕРКИ ЗА ВЪВЕЖДАНЕ И ПОДПОМАГАНЕ НА ЕВРОПЕЙСКА УСКОРЕНА ГРАЖДАНСКА ПРОЦЕДУРА
 ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ
 ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ
 ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

с препоръки към Комисията относно ускореното уреждане на търговски спорове

(2018/2079(INL))

Европейският парламент,

–  като взе предвид член 225 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

–  като взе предвид член 67, параграф 4 от ДФЕС и член 81, параграф 2 от ДФЕС,

–  като взе предвид член 19, параграф 1 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) и член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз (Хартата),

–  като взе предвид проучването на Генералната дирекция за вътрешни политики, озаглавено „Изграждане на компетентност в търговското право на държавите членки“,

–  като взе предвид Информационното табло на ЕС в областта на правосъдието за 2018 г.,

–  като взе предвид „Judicial Training Principles“ (Принципи за съдебно обучение) на Европейската мрежа за съдебно обучение от 2016 г.(1),

–  като взе предвид достиженията на правото на Европейския съюз по отношение на сътрудничеството в областта на гражданското правосъдие,

–  като взе предвид членове 46 и 52 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по правни въпроси (A8-0396/2018),

А.  като има предвид, че правото на справедливо и публично разглеждане на делото в разумен срок, залегнало в член 47 от Хартата и в член 6 от Европейската конвенция за правата на човека, представлява една от основните гаранции за върховенството на закона и демокрацията и е неразривно свързано с гражданското производство като цяло;

Б.  като има предвид, че въвеждането на една европейска ускорена гражданска процедура би могло да допринесе за модернизирането на националното производство, за постигането на еднакви условия на конкуренция за предприятията и за повишаване на икономическия растеж чрез ефективни и ефикасни съдебни системи, като същевременно улеснява достъпа до правосъдие в Съюза и допринася за гарантирането на основните свободи на Съюза;

В.  като има предвид, че Равносметката на резултатите в областта на правосъдието за 2018 г. показа, че наличието на правна помощ и равнището на съдебните такси имат ключово въздействие върху достъпа до правосъдие, по-специално за гражданите, живеещи в бедност]

Г.  като има предвид, че съдебното сътрудничество се поощрява, подкрепя и насърчава от няколко процесуални акта на вторичното право на Съюза, включително Регламента за исковете с малък материален интерес, Директивата за правната помощ, Регламента относно събирането на доказателства, Регламента относно връчването на документи;

Д.  като има предвид, че целите на съдебното сътрудничество между държавите членки, наред с другото, са да се гарантира пълно зачитане на правото на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес при трансгранични случаи, да се гарантират ефективни и безпроблемни съдебни процедури включително и в тези случаи и да се създаде взаимно доверие в съдебните системи, което е основата за по-нататъшно взаимно признаване на съдебни решения в целия Съюз;

Е.  като има предвид, че много въпроси по отношение на процесуалното право в областта на гражданското правосъдие са уредени на национално равнище, поради което процесуалното право в тази област се различава в отделните държави членки и това е в съответствие с принципите на субсидиарност и пропорционалност; като има предвид, че една такава ускорена процедура може да доведе до така необходимото сближаване на процесуалните режими в Съюза;

Ж.  като има предвид, че е необходимо да се утвърди засиленото сътрудничество между органите и съдебните системи на държавите членки на равнището на Съюза с оглед на премахването на пречките, които биха могли да възникнат поради несъвместимостта между различните съдебни и административни системи;

З.  като има предвид, че Регламент „Брюксел I“ определя основни правила относно компетентността, признаването и изпълнението по граждански и търговски трансгранични дела в Съюза; като има предвид, че преработената версия, която се прилага от 2015 г. (Брюксел Iа), въведе редица основни корекции за разрешаване на трансгранични спорове в ЕС, което спестява време и средства на предприятията и физическите лица;

И.  като има предвид, че Регламент „Рим I“ установява правила относно правото, приложимо към гражданските и търговските договорни задължения;

Й.  като има предвид, че процедурните правила следва да гарантират както защитата на правата на страните, така и бързото уреждане на спорове;

К.  като има предвид, че уреждането на търговските спорове в публичните съдилища на държавите членки като цяло е бавно и не отговаря на очакванията на страните в търговския спор, факт, който се подчертава от въвеждането на европейската процедура за искове с малък материален интерес, която, от своя страна, води до значително по-бързо уреждане на потребителски спорове; и като има предвид, че подходящото използване на информационните и комуникационните технологии в съдилищата допринася за ускоряване на производствата и намаляване на разходите;

Л.  като има предвид, че бавното уреждане на търговски спорове в Съюза може да накара търговските страни да потърсят алтернативно разрешаване на спорове или уреждане на спорове в държави, които не са членки, и да изберат да прилагат за договорите националното право на държава, която не е членка;

М.  като има предвид, че високото качество на уреждането на търговските спорове зависи от високото ниво на компетентност и опит по тези дела в съдилищата, сред съдиите, адвокатите и практикуващите юристи;

Н.  като има предвид, че наличието на бърза и разходоефективна ускорена процедура, подкрепена от притежаващи богат опит и висококомпетентни съдии и адвокати в държавите членки, ще направи по-вероятно решението да бъде избрано национално законодателство на държава членка и вследствие на това ще обогати компетентността по граждански и търговски дела в държавите членки;

О.  като има предвид, че явно е необходимо да се намери подходящо решение по отношение на различните езикови режими, което може да се състои в хармонизирани формуляри, достъпни на всички официални езици на Съюза;

П.  като има предвид, че съдилищата и камарите, специализирани по търговски дела, ще гарантират по-високо равнище на компетентност и независимост по такива въпроси и по този начин ще привлекат този вид дела към съдилищата на държавите членки;

* * *

1.  отбелязва, че уреждането на търговски спорове е много по-бавно, отколкото би могло да бъде, като отнема средно между три и четири години, и че това води до значителни загуби за предприятията, не само от икономическа гледна точка, но също така и по отношение на време, енергия и други ресурси, които могат да бъдат насочени към други възможности;

2.  подчертава необходимостта да се осигури пълно зачитане на правото на страните на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес, както е установено в Хартата на основните права на Европейския съюз, и да се гарантира високо качество на съдебните производства по търговски въпроси;

3.  подчертава успешното прилагане на европейската процедура за искове с малък материален интерес (ЕПИММИ), която предоставя начин за разрешаване на потребителски и други трансгранични спорове във връзка с малки суми в рамките на Съюза по бърз и икономически ефективен начин, като същевременно защитава правата на страните;

4.  подчертава, че взаимното доверие е сложно понятие и много фактори играят роля за изграждане на това доверие, като например съдебно образование за повишаване на квалификацията, трансгранично съдебно сътрудничество и обмен на опит и на най-добри практики между съдиите;

5.  подчертава, че по отношение на справедливия съдебен процес и достъпа до правосъдие следва да бъдат поддържани и да продължат да бъдат разширявани мрежи и бази данни за съдебно сътрудничество, които да засилят съдебното сътрудничество и обмена на информация, включително Европейската съдебна мрежа и Европейският портал за електронно правосъдие, които трябва да се превърнат „обслужване на едно гише“ в областта на правосъдието в Съюза;

6.  счита, че приемането на регламент, подобен на този за ЕПИММИ – относно европейска ускорена гражданска процедура (ЕУГП), която да бъде приложима към трансгранични търговски спорове, би било най-добрият начин за преодоляване на дългите срокове на чакане за търговски спорове в Съюза, като евентуално ще доведе до значими икономии за европейските предприятия и ще мобилизира неизползвани капитали;

7.  счита, че търговските страни ще имат по-добри възможности да плащат за представителство и да се подготвят за съдебно дело, което означава, че те ще разполагат с по-добри перспективи за защита на правата си, което би позволило по-бърза процедура;

8.  отбелязва, че тази процедура би могла да се основава на изисквания за задълбочена подготовка от страните преди започването на процедурата, кратки срокове, малко възможности за добавяне на факти или доказателства по време на процеса и липса на възможност за отделни обжалвания на процедурни решения, като по този начин би била постигната ускорена процедура;

9.  счита, че такава строга процедурна система е съвместима със защитата на правата на страните, при условие че ЕУГП е доброволна и се прилага само:

когато страните са се договорили да използват процедурата, след като е възникнал спорът, или

– когато ответникът приеме да участва в процедурата, след като ищецът е предявил иск в рамките на ЕУГП, при условие че ответникът разполага с достатъчно време, за да се подготви по подходящ начин преди началото на процедурата;

10.  счита, че ЕУГП във всички случаи следва да бъде валидна само ако страните са били надлежно информирани предварително за последиците от даването на съгласие за използването на тази процедура; счита, че разходите за ЕУГП не следва да бъдат прекомерни за страните, за да се гарантира зачитането на правото на достъп до правосъдие;

11.  подчертава, че страните по спора често постигат решение по взаимно съгласие едва когато обстоятелствата и аргументите са напълно развити, което означава, че в процедурна система, която изисква страните да проучат обстоятелствата и да развият своите аргументи в още по-голяма степен, преди да се явят в съда, повече спорове биха били разрешавани по взаимно съгласие на по-ранен етап;

12.  отбелязва, че целта за осигуряване на ускорено и по-ефективно по отношение на разходите уреждане на търговски спорове в Съюза не може да бъде постигната само чрез въвеждането на хармонизирана ускорена процедурна система; за тази цел ще са необходими съдилища, съдии, адвокати и практикуващи юристи, които да са отлично подготвени и да притежават опит в областта на търговското право и международното частно право, така че тази процедурна система да бъде ефикасна;

13.  подчертава, че настоящото разпределение по избор на приложимо право в търговските договори между различните европейски юрисдикции не е равномерно сред отделните държави членки;

14.  отбелязва, че изборът на приложимо право често се основава на сложни съображения, но комбинацията от чуждо право и съд често излага дадена страна на съществени икономически рискове и такива разпоредби са особено спорни, ако са договорени като част от стандартни договори или в ситуации, когато една от страните няма никакви или има малко възможности да повлияе на споразумението в това отношение;

15.  съзнава факта, че езиковите бариери могат да бъдат допълнителна пречка и следователно още една причина за избор на дадено приложимо право пред друго;

16.  подчертава, че наличието на единни стандартни формуляри, достъпни на всички езици на ЕС, ще улесни достъпа до ЕУГП;

17.  предполага, за да се гарантират еднообразни стандартни формуляри, на Комисията да бъдат предоставени изпълнителни правомощия, които да се упражняват в съответствие с Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество;

18.  призовава Комисията да направи оценка на необходимостта от преразглеждане на регламентите „Рим I“, „Рим II“ и „Брюксел Ia“, за да се засили връзката между целта и предмета на договорите и избраното право, като същевременно да се гарантира, че по-слабите страни в отношенията между стопанските субекти и в договорите са защитени и се запази автономията на страните по отношение на избора на приложимо право;

19.  подчертава, че законодателните мерки не могат да решат сами по себе си тези въпроси, необходими са и практически мерки за разширяване на познанията както на съдилищата, така и на адвокатите, като например подобряване на обучението по търговски въпроси и по-добър достъп до правото на Съюза и до националното право на държавите членки, по-специално до съдебната практика;

20.  отбелязва, че търговското право и международното частно право са области, които са по-слабо кодифицирани от други области на правото, а това означава, че академичните изследвания имат по-важна роля, следователно една от мерките за укрепване на компетентността по търговски дела в държавите членки е да се предоставят повече ресурси за научни изследвания в тази област;

21.  поради това приветства деветте принципа за съдебно обучение на Европейската мрежа за съдебно обучение (EJTN), приети на нейното общо събрание през 2016 г., тъй като те предоставят обща основа и рамка за европейските съдебни системи и за институциите за съдебно обучение;

22.  подчертава, че качеството на правото, приложимо към търговските дела, и степента, в която то е добре адаптирано към практиките и развитието в сектора на търговията, са от голямо значение;

23.  съгласно член 225 от ДФЕС от Комисията се изисква да представи до 1 януари 2020 г., въз основа на член 81, параграф 2 от ДФЕС, предложение за законодателен акт относно европейска ускорена гражданска процедура, а съгласно препоръките, съдържащи се в приложението към настоящия регламент, изготвени вследствие на оценката на Комисията относно необходимостта от такъв преглед – евентуално предложение за изменение на регламенти „Рим I“, „Рим II“ и „Брюксел Iа“;

24.  приканва Комисията и държавите членки да допълнят тези предложения с други подкрепящи мерки, насочени към повишаване на познанията на държавите членки в областта на търговското право и международното частно право.

25.  потвърждава, че препоръките, приложени към настоящото предложение за резолюция, зачитат основните права, принципа на национална процесуална автономия и принципите на субсидиарност и на пропорционалност;

26.  счита, че всякакви финансови последици от предложението, по-специално разходите за процедури, започнати в рамките на ЕУГП, ще бъдат компенсирани от равностойни икономии, тъй като ЕУГП вероятно ще бъде значително по-разходоефективна от обичайните процедури на държавите членки, както и поради това, че въпросните спорове няма да бъдат завеждани в общата процедурна система на съответната държава членка;

27.  подчертава, че търговското право е само една от областите, в които са необходими по-нататъшни действия на равнището на Съюза, за да се гарантира по-добър достъп до правосъдие, по-високо качество на производствата, по-сериозни гаранции за страните и по-бързо разрешаване на споровете;

28.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция и придружаващите я препоръки на Комисията и на Съвета, както и на парламентите и правителствата на държавите членки.

(1)

http://www.ejtn.eu/PageFiles/15756/Judicial%20Training%20Principles_BG.pdf


ПРИЛОЖЕНИЕ КЪМ ПРЕДЛОЖЕНИЕТО ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ:ПРЕПОРЪКИ ЗА МЕРКИ ЗА ВЪВЕЖДАНЕ И ПОДПОМАГАНЕ НА ЕВРОПЕЙСКА УСКОРЕНА ГРАЖДАНСКА ПРОЦЕДУРА

ПРИНЦИПИ И ЦЕЛИ НА ИЗИСКВАНОТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ

I.  Европейска ускорена гражданска процедура

  Основната цел на настоящото предложение е да се въведе доброволна европейска ускорена гражданска процедура, за да се даде възможност на европейските дружества да постигат уреждане на чисто търговски спорове между предприятия в рамките на разумен период от време.

Европейската ускорена гражданска процедура би могла да се основава на следните принципи:

1.  Тя следва да се прилага по отношение на трансгранични търговски спорове, за които не се прилага европейската процедура за искове с малък материален интерес;

2.  Тя следва да се прилага, ако страните се споразумеят за това след възникването на спора или ако ищецът заведе иска в рамките на такава процедура и ответникът го приеме;

3.  Тя следва да се прилага само ако страните са били надлежно информирани предварително за последиците от даването на съгласие за използването на тази процедура;

4.  Тя следва да изиска от страните висока степен на подготовка на техните претенции, преди да отнесат спора до съда; това следва да бъде придружено от изключване на ранен етап в производството на възможностите за представяне на нови факти или нови доказателства;

5.  Процедурата не следва да допуска отделно обжалване на процесуалните решения;

6.  По принцип това може да бъде писмена процедура, която да позволява устни изслушвания, когато поне една от страните поиска това;

7.  Като отправна точка следва да се прилагат много кратки срокове за процедурата, като се позволи на съда, със съгласието на страните, да приложи по-дълги срокове при дела с по-висока степен на сложност;

8.  Следва да се насърчава доброволното и извънсъдебното уреждане на трансграничните търговски спорове по взаимно съгласие, включително чрез медиация;

9.   Следва да се насърчава използването на съвременни технологии за целите на устните изслушвания, събирането на доказателства и връчването на документи;

10.  Разходите за процедурата следва да бъдат ограничени, за да се гарантира зачитането на правото на достъп до правосъдие;

11.  Следва да се даде възможност за признаване и изпълнение на окончателното съдебно решение съгласно процедурата по най-простия и най-удобен за ползване начин съгласно правото на Съюза;

II.  Възможни промени в регламенти „Рим I“, „Рим II“ и „Брюксел Ia“

Предложението за европейска ускорена гражданска процедура би могло да бъде подкрепено от предложение за изменение на регламенти „Рим I“ и „Рим II“ с цел да се постигне по-силна връзка между целите и предназначението на договорите и избраното приложимо право в рамките на Съюза и за да се предостави по-голяма автономия на страните по чисто търговски договори, като същевременно се гарантира защитата на по-слабите страни в отношенията между предприятията.

Измененията на Регламент „Рим I“ биха могли да включват:

1.   Разглеждане на засилването на връзката между избраното приложимо право и съдържанието, целта и предназначението на договора и целите на страните;

2.  Преразглеждане на правилата, приложими по отношение на действителността на избора на право, като това следва да се разглежда в рамките на приложимото към договора право по подразбиране.

III.  Други мерки за изграждане на компетентност по търговски дела в държавите членки

1.  Тези предложения следва да бъдат допълнително подкрепени от действия на Комисията и на държавите членки за изграждане на компетентност по търговски дела, като например:

а)  обучение на съдии и практикуващите юристи по търговски дела;

б) опростен и подобрен достъп до правото на Съюза и националното право на държавите членки, включително съдебната практика;

в) по-силен акцент върху търговското право и международното частно право в юридическото образование; и

г) допълнителни средства за академични изследвания в областта на търговското право и международното частно право;

д)  усвояване на чужди езици и правната им терминология;

2.  Освен това държавите членки се приканват да гарантират, че съдилищата, прилагащи европейската ускорена гражданска процедура, притежават специфична компетентност в областта на търговското право, например чрез определяне или укрепване на съществуващите търговски съдилища или камари.

3.  Освен това Комисията се приканва да проучи допълнително възможността за създаване на Европейски търговски съд, който да допълва съдилищата на държавите членки и да предлага на страните по делото допълнителен, международен форум, специализиран в областта на уреждането на търговски спорове.

4.  като крайна мярка държавите членки се приканват да обмислят преразглеждане на своите закони, приложими по отношение на търговските дела в отношенията между предприятията, тъй като един от важните фактори за избор на приложимо право е равнището на ефективността и качеството на търговското право на дадена държава.


ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

Уреждането на търговски спорове е твърде бавно в ЕС. Според оценката на Световната банка в редица държави членки изпълнението на търговски договор може да отнеме до 3 – 4 години. Много дружества са задължени по закон да предвиждат резерви в своите счетоводни книги за сумите, които са предмет на спора, като това важи например за банките и застрахователните дружества. Това важи обаче не само за онези, които са правно задължени, много други предприятия правят такива резерви. В резултат от това в цяла Европа големи количества капитал остават неизползвани.

Гражданският процес не е хармонизиран по принцип на европейско равнище, макар че е успешно хармонизиран чрез някои мерки, приети в рамките на сътрудничеството в областта на гражданското правосъдие.

Пример за това е Регламентът „Брюксел I“, който полага основите за определянето на компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, а при неотдавнашната му преработка, която започна да се прилага от 2015 г., бяха направени някои съществени корекции в трансграничните производства в ЕС. С него беше премахната процедурата по екзекватура, което доведе до намаляване на разходите и съкращаване на времето както за предприятията, така и за гражданите на ЕС.

Друг пример е европейската процедура за искове с малък материален интерес (ЕПИММИ). С нея се въвежда процедура, специално приспособена към спорове на потребителите и други спорове, свързани с по-ниска стойност – под 5 000 EUR. Тя се прилага при трансгранични дела и е до голяма степен изготвена по подобие на съществуващите правила в някои държави членки.

По подобен начин може да се въведе специален процедурен ред по отношение на трансграничните търговски спорове между предприятия (B2B). Такъв процедурен ред – европейска публична процедура – ще предостави на европейския бизнес възможност за икономии и бърза възможност за уреждане на търговски спорове. Европейската ускорена гражданска процедура може да включва кратки, предварително определени крайни срокове, липса на възможност за отделно обжалване по процедурни въпроси и ограничени възможности за представяне на нови обстоятелства след първото представяне на документи.

Такъв процедурен ред би могъл да бъде предвиден така, че да предостави на страните възможност за уреждане дори на сложни спорове в рамките на шест месеца до една година, което би довело до големи икономии за европейските предприятия и би активирало неизползван капитал. Процедурата би била доброволна и би изисквала съгласието и на двете договарящи се страни. За прилагане на европейската ускорена гражданска процедура ще бъдат необходими висококвалифицирани съдии и юристи. Възниква въпросът какви мерки могат да бъдат предприети в подкрепа на това предложение?

Изборът на приложимо право в търговските договори не е равномерно разпределен между различните държави членки. За това има много причини, но като резултат съдиите и практикуващите юристи в някои държави придобиват по-малко опит по търговски дела, а също и развитието на съдебната практика в тези държави не е толкова богато.

Могат да бъдат предприети редица мерки в подкрепа на по-равномерното разпределение на избора на приложимо право, както и на развитието на търговското право на тези държави членки и компетентността в неговата област. Най-очевидната мярка биха били възможни промени в Регламент „Рим I“ по отношение на правилата относно избора на приложимо право, имащи за цел постигане на по-силна връзка между целите и предназначението на договорите и избраното приложимо право в рамките на ЕС, но също така за да се позволи на страните по-голяма автономия по отношение на чисто търговски договори.

Допълнителни мерки могат да включват обучение на съдии и адвокати по търговски въпроси, подобрен достъп до законодателството на ЕС и националното законодателство на държавите членки, включително съдебната практика; фокус върху търговското право и международното частно право в юридическото образование; и средства за академични изследвания в областта на търговското право и международното частно право.

Освен това държавите членки се приканват да гарантират, че съдилищата, прилагащи европейската ускорена гражданска процедура, притежават специфична компетентност в областта на търговското право, например чрез определяне на конкретни търговски съдилища или камари или укрепване на съществуващите такива.

Освен това Комисията се приканва да проучи допълнително въпроса за създаването на Европейски търговски съд, който да допълва съдилищата на държавите членки и да предлага на страните по делото допълнителен, международен форум, специализиран в областта на уреждането на търговски спорове.

И като последна мярка държавите членки се приканват да обмислят възможността за преразглеждане на своето законодателство, приложимо към търговските дела, тъй като един от по-важните фактори за избор на приложимо право е в каква степен търговското право на дадена държава е приспособено към развитието в търговските области.


ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

20.11.2018

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

24

0

0

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Max Andersson, Joëlle Bergeron, Jean-Marie Cavada, Kostas Chrysogonos, Mady Delvaux, Laura Ferrara, Lidia Joanna Geringer de Oedenberg, Sajjad Karim, Sylvia-Yvonne Kaufmann, Gilles Lebreton, António Marinho e Pinto, Emil Radev, Julia Reda, Evelyn Regner, Pavel Svoboda, József Szájer, Axel Voss, Francis Zammit Dimech, Tadeusz Zwiefka

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Geoffroy Didier, Pascal Durand, Jytte Guteland, Tiemo Wölken, Kosma Złotowski


ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

24

+

ALDE

Jean-Marie Cavada, António Marinho e Pinto

ECR

Sajjad Karim, Kosma Złotowski

EFDD

Joëlle Bergeron, Laura Ferrara

ENF

Gilles Lebreton

GUE/NGL

Kostas Chrysogonos

PPE

Geoffroy Didier, Emil Radev, Pavel Svoboda, József Szájer, Axel Voss, Francis Zammit Dimech, Tadeusz Zwiefka

S&D

Mady Delvaux, Lidia Joanna Geringer de Oedenberg, Jytte Guteland, Sylvia-Yvonne Kaufmann, Evelyn Regner, Virginie Rozière

VERTS/ALE

Max Andersson, Pascal Durand, Julia Reda

0

-

 

 

0

0

 

 

Легенда на използваните знаци:

+  :  „за“

-  :  „против“

0  :  „въздържал се“

Последно осъвременяване: 6 декември 2018 г.Правна информация