Процедура : 2018/2094(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A8-0427/2018

Внесени текстове :

A8-0427/2018

Разисквания :

PV 11/02/2019 - 20
CRE 11/02/2019 - 20

Гласувания :

PV 13/02/2019 - 8.16
CRE 13/02/2019 - 8.16
Обяснение на вота

Приети текстове :

P8_TA(2019)0098

ДОКЛАД     
PDF 335kWORD 117k
5.12.2018
PE 625.528v02-00 A8-0427/2018

относно състоянието на дебатите относно бъдещето на Европа

(2018/2094(INI))

Комисия по конституционни въпроси

Докладчик: Рамон Хауреги Атондо

Докладчик по становище (*):Ивана Малетич, комисия по икономически и парични въпроси

(*) Процедура с асоциирани комисии – член 54 от Правилника за дейността

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
 ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ
 СТАНОВИЩЕ на комисията по икономически и парични въпроси
 СТАНОВИЩЕ на комисията по международна търговия
 СТАНОВИЩЕ на комисията по бюджетен контрол
 СТАНОВИЩЕ на комисията по земеделие и развитие на селските райони
 ПРИЛОЖЕНИЕ: ПИСМО НА КОМИСИЯТА ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ
 ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ
 ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно състоянието на дебатите относно бъдещето на Европа

(2018/2094(INI))

Европейският парламент,

–  като взе предвид Договора от Лисабон за изменение на Договора за Европейския съюз (ДЕС) и на Договора за създаване на Европейската общност, подписан на 13 декември 2007 г.,

–  като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз,

–  като взе предвид Европейската конвенция за правата на човека, Европейската социална харта, допълнителния протокол към нея, както и нейната преработена версия,

–  като взе предвид член 295 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

–  като взе предвид неофициалното заседание на 27-те държавни и правителствени ръководители от 29 юни 2016 г.,

–  като взе предвид декларацията и пътната карта от Братислава на 27-те държави членки от 16 септември 2016 г.,

–  като взе предвид своята резолюция от 25 октомври 2016 г., съдържаща препоръки към Комисията относно създаването на механизъм на ЕС за демокрацията, принципите на правовата държава и за основните права(1),

–  като взе предвид своята резолюция от 19 януари 2017 г. относно Европейски стълб на социалните права(2),

–  като взе предвид своята резолюция от 16 февруари 2017 г. относно подобряването на функционирането на Европейския съюз чрез използване на потенциала на Договора от Лисабон(3),

–  като взе предвид своята резолюция от 16 февруари 2017 г. относно възможното развитие и адаптиране на съществуващата институционална структура на Европейския съюз(4),

–  като взе предвид своята резолюция от 16 февруари 2017 г. относно бюджетния капацитет за еврозоната(5),

–  като взе предвид своята резолюция от 16 март 2017 г. относно конституционните, правните и институционалните последици от общата политика за сигурност и отбрана: възможности, предлагани от Договора от Лисабон(6),

–  като взе предвид Бялата книга на Комисията от 1 март 2017 г. и последвалите пет документа за размисъл (COM(2017)2025, COM(2017)0206, COM(2017)0240, COM(2017)0291, COM(2017)0315, COM(2017)0358),

–  като взе предвид Декларацията от Рим от 25 март 2017 г.,

–  като взе предвид нотификацията на Обединеното кралство от 29 март 2017 г. относно намерението му да напусне Европейския съюз,

–  като взе предвид резолюцията на Европейския икономически и социален комитет относно Бялата книга на Комисията относно бъдещето на Европа и извън нея от 6 юли 2017 г.(7),

–  като взе предвид резолюцията на Комитета на регионите относно Бялата книга на Комисията относно „Бъдещето на Европа – обсъждане и сценарии за ЕС-27 до 2025 г.“ от 12 май 2017 г.(8),

–  като взе предвид различните приноси от националните парламенти за Бялата книга и документите за размисъл на Комисията относно бъдещето на Европа,

–  като взе предвид обръщението за състоянието на Съюза на председателя на Комисията Жан-Клод Юнкер от 12 септември 2018 г.,

–  като взе предвид обръщението за състоянието на Съюза за 2017 г. на председателя на Комисията, Жан-Клод Юнкер, от 13 септември 2017 г., и неговата пътна карта за по-обединена, по-силна и по-демократична Европа от 24 октомври 2017 г. (COM(2017)0650),

–  като взе предвид речта на френския президент Еманюел Макрон, произнесена в Сорбоната на 26 септември 2017 г. и озаглавена, „Инициатива за Европа: суверенна, обединена, демократична Европа“,

–  като взе предвид неофициалната среща на високо равнище на 27-те държавни и правителствени ръководители, проведена на 29 септември 2017 г. в Талин,

–  като взе предвид Програмата на лидерите, приета от Европейския съвет на 19–20 октомври 2017 г.,

–  като взе предвид Междуинституционалната прокламация относно Европейския стълб на социалните права от 17 ноември 2017 г. на Съвета, Парламента и Комисията,

–  като взе предвид пътната карта на Комисията за задълбочаване на европейския икономически и паричен съюз (ИПС) от 6 декември 2017 г. (COM (2017) 0821) и по-специално предложението за създаване на Европейски валутен фонд (ЕВФ) (COM(2017)0827), предложението за включване на съдържанието на Договора за стабилност, координация и управление в правната уредба на Съюза (COM(2017)0824) и съобщението относно европейски министър на икономиката и финансите (COM(2017)0823),

–  като взе предвид заседанието на Европейския съвет от 14—15 декември 2017 г. и срещата на лидерите и срещите на високо равнище на държавите от еврозоната, проведени в този контекст,

–  като взе предвид писмото на 26 национални парламента от 20 държави членки от 20 декември 2017 г. относно прозрачността на вземането на решения в рамките на Съвета,

–  като взе предвид декларацията от 10 януари 2018 г., приета на срещата на високо равнище на южните държави от Европейския съюз (Кипър, Франция, Гърция, Малта, Португалия и Испания), озаглавена „Европа на преден план през 2018 г.“, както и изявлението относно бъдещето на Европа, от държавите от Вишеградската група (Чешката република, Унгария, Полша и Словакия) от 26 януари 2018 г. и съвместното изявление на европейските министри на финансите от Финландия, Дания, Естония, Ирландия, Латвия, Литва, Нидерландия и Швеция от 6 март 2018 г.,

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 13 февруари 2018 г., озаглавено: „Европа на резултатите: институционални възможности за по-ефективна работа на Европейския съюз (COM(2018)0095),

–  като взе предвид Препоръката на Комисията (ЕС) 2018/234 от 14 февруари 2018 г. относно подобряване на демократичността и ефикасността на провеждането на изборите за Европейски парламент(9),

–  като взе предвид неофициалното заседание на 27-те държавни и правителствени ръководители от 23 февруари 2018 г.,

–  като взе предвид своята резолюция от 1 март 2018 г. относно положението с основните права в Европейския съюз през 2016 г.(10),

–  като взе предвид своята резолюция от 19 април 2018 г. относно прилагането на Договора по отношение на националните парламенти(11),

–  като взе предвид предложението на Комисията за регламент на Съвета за определяне на многогодишната финансова рамка за годините 2021 – 2027 от 2 май 2018 г. (COM(2018)0322),

–  като взе предвид предложението на Комисията за решение на Съвета относно системата на собствените ресурси на Европейския съюз от 2 май 2018 г. (COM(2018)0325),

–  като взе предвид срещата на високо равнище ЕС – Западните Балкани, проведена на 17 май 2018 г.,

–  като взе предвид специалния доклад на Европейския омбудсман в рамките на стратегическо проучване OI/2/2017/TE, озаглавено „Transparency of the Council legislative process“ („Прозрачност на законодателния процес на Съвета“) от 16 май 2018 г.,

–  като взе предвид Декларацията от Мезеберг от 19 юни 2018 г.,

–  като взе предвид заседанието на Европейския съвет на 28 и 29 юни 2018 г.,

–  като взе предвид становището на Комитета на регионите, озаглавено „Размисъл за Европа: гласът на местните и регионалните власти за възстановяване на доверието в Европейския съюз“ от 9 октомври 2018 г.,

–  като взе предвид дебатите с участието на държавни и правителствени ръководители на тема „Бъдещето на Европа“, чийто домакин беше Европейският парламент,

–  като взе предвид писмото на комисията по правни въпроси,

–  като взе предвид член 52 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по конституционни въпроси и становищата на комисията по икономически и парични въпроси, комисията по международна търговия, комисията по бюджетен контрол и комисията по земеделие и развитие на селските райони (A8-0427/2018),

A.  като има предвид, че Европейският съюз е пример за наднационална интеграция, който няма равен на себе си, като – от основополагащата декларация на Шуман на 9 май 1950 г. и досега – носи траен мир, просперитет и благоденствие; като има предвид, че споделената сигурност, зачитането на човешкото достойнство, свободата, демокрацията, равенството, принципите на правовата държава и зачитането на правата на човека и благосъстоянието на неговите народи са в сърцевината на неговите аспирации и действия;

Б.  като има предвид, че свободното движение на стоки, услуги, капитали и хора, единната валута, програмата „Еразъм“, политиките в областта на регионалното развитие, селското стопанство и сближаването, и „Хоризонт 2020“ са основни постижения на Съюза, наред с много други, които допринасят за благосъстоянието на европейските граждани; като има предвид, че Съюзът трябва да получи подходящи правомощия и ресурси, за да се справи с предизвикателствата на 21-ви век;

В.  като има предвид, че през последните няколко години Съюзът беше изправен пред множество кризи, които подложиха на изпитание неговата устойчивост и способността му да действа по решителен и обединен начин;

Г.  като има предвид, че паричните и макроикономически политики, провеждани през периода 2014—2017 г., бяха по-социално балансирани и ефективни, като например нестандартните политики на Европейската централна банка, гъвкавостта на Пакта за стабилност и растеж и Плана за инвестиции за Европа, които допринесоха за икономическото и социалното възстановяване на ЕС;

Д.  като има предвид, че въпреки че Европа успя да устои и частично да преодолее най-критичните моменти на финансовата и икономическа криза, пред ЕС и държавите членки все още предстоят важни и неотложни реформи в областта на икономическото управление като цяло и в частност в еврозоната, както и по отношение на по-нататъшното укрепване на единния пазар и възстановяването и развитието на социалните стандарти на нашата социална държава;

Е.  като има предвид, че с оглед на многобройните вътрешни и външни, текущи и бъдещи предизвикателства, пред които е изправен Съюзът в един нестабилен и сложен глобализиран свят, и по-специално предизвикателствата, свързани с миграцията, демографския упадък, тероризма, сигурността, изменението на климата, въпросите на околната среда, опазването на многостранния световен ред, завършването на изграждането на ИПС, глобализацията, свободната, справедлива и основана на правила международна търговия, външните работи и отбраната, развитието на социалния стълб и борбата с антиевропейския популизъм, нетърпимост и ксенофобия, ЕС следва да насърчава подновен дух на сътрудничество и солидарност между своите членове въз основа на членове 2 и 3 от ДЕС и Хартата на основните права, като същевременно целта, залегнала в Договора от Лисабон, за създаване на все по-тесен съюз между народите на Европа, следва да продължи да вдъхновява действията, предприети от Съюза за по-нататъшно укрепване на европейската интеграция и ефективно справяне с тези предизвикателства;

Ж.   като има предвид, че Парламентът е силно обезпокоен от възхода на популистки, ксенофобски и антиевропейски движения в цяла Европа; като има предвид, че Съюзът и неговите държави членки трябва да увеличат усилията си за защита и насърчаване на демократичните ценности, основополагащите принципи и целите на европейската интеграция;

З.  като има предвид, че референдумът в Обединеното кралство от юни 2016 г., довел до обявяването от страна на Обединеното кралство на 29 март 2017 г. на намерението му да напусне Европейския съюз, засили дебатите относно бъдещето на Съюза; като има предвид, че преговорите относно очакваното оттегляне на Обединеното кралство от ЕС показаха високата степен на взаимозависимост на държавите членки, степента, до която ние всички разчитаме на съвместните инструменти и политики, както и цената за всяко оттегляне;

И.  като има предвид, че засилването на дебатите относно бъдещето на Европа е отразено, както в самите резолюции на Парламента относно бъдещето на Европа от 16 февруари 2017 г., в Декларацията и пътната карта от Братислава, в Бялата книга на Комисията за бъдещето на Европа, в Декларацията от Рим, в Програмата на лидерите, приета от Европейския съвет през октомври 2017 г., както и в приноса на отделните държави членки или групи от тях, и от Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите, така и в пленарните разисквания в Европейския парламент относно „Бъдещето на Европа“ с държавни или правителствени ръководители, в междупарламентарни заседания на комисии и в организирането на граждански диалози и консултации от различни институции, органи и държави членки;

Й.  като има предвид, че проучването „Парламетър“, проведено между 8 и 26 септември 2018 г., показва, че 62% от анкетираните считат, че членството на техните държави е нещо добро, а 68% считат, че страната им се е възползвала от членството си в ЕС, което е най-високият резултат, измерен от 1983 г. насам;

К.  като има предвид, че ценностите и принципите, върху които е основан Съюзът, определят сфера, в която всеки европейски гражданин може да се идентифицира, независимо от политическите и културните различия, свързани с националната идентичност;

Л.  като има предвид, че предстоящите избори за Европейски парламент дават възможност да се направи преглед на дебатите относно бъдещето на Европа, включително с оглед на основните институционални приоритети на Европейския парламент, Комисията и Съвета за новия мандат;

М.  като има предвид, че ЕС е изправен пред особено важен период от процеса на своето изграждане, като се имат предвид естеството и мащаба на предизвикателствата, пред които е изправен, и като има предвид, че последните могат да бъдат решени само чрез съвместна работа и чрез по-голяма и по-добра интеграция и солидарност между държавите членки, които се използват в пълна степен настоящите разпоредби на Договора от Лисабон, и впоследствие като се реформират Договорите с цел подобряване на институционалния процес на вземане на решения и гарантиране на подходящ баланс на правомощията;

Н.  като има предвид, че институционалните реформи следва да имат за цел процесите на вземане на решения да станат по-демократични, както и да се подобри прозрачността на вземането на решения и отчетността на Съюза и неговите институции; като има предвид, че с оглед на тези цели, моментът е уместен и подходящ за насърчаване на ефективно гражданско участие в европейския проект и организиране на консултации и насърчаване на редовен диалог с гражданите и представителните сдружения, в съответствие с изискванията на член 11 от ДЕС;

О.  като има предвид, че Съюзът се нуждае от по-силна структура на управление, със засилен демократичен контрол от страна на Парламента, за да посрещне предизвикателствата на днешния ден и на бъдещето; като има предвид, че прозрачността и интегритетът от страна на институциите и органите на ЕС са от съществено значение за изграждането на доверие и увереност в гражданите на ЕС;

П.  като има предвид, че в съвместната френско-германска декларация от Мезеберг се съдържат поредица от размисли и предложения за засилване на европейското сътрудничество, по-специално в областта на икономическото управление;

Р.  като има предвид, че насърчаването на европейското измерение на културата и образованието е от жизненоважно значение за укрепване на европейското гражданство, като се има предвид, че Съюзът страда от дефицит на знания за него, което означава, че постиженията на Съюза обикновено се приемат за даденост от по-младите поколения;

1.  припомня, че в резолюциите на Парламента относно бъдещето на Европа от 16 февруари 2017 г. се подчертава значението на единната институционална рамка и на метода на Общността и се формулират няколко предложения и инициативи от особено значение за европейската интеграция, които могат да допринесат за изграждането на бъдещето на Европа;

2.  подчертава, че Съюзът трябва да се справи с предизвикателствата на бъдещето си чрез по-задълбочена и по-добра политическа интеграция, при пълно зачитане на правата на човека, основните свободи и демократичните ценности и тяхното насърчаване, както и чрез съвместна работа; изтъква, че гражданите искат Европа, която да защитава техните права, благосъстояние и социален модел, въз основата на споделен суверенитет, за което се изисква подходяща политическа интеграция; приканва държавните и правителствените ръководители да следват този път в подновен дух на солидарност и сътрудничество;

3.  изтъква, че държавните и правителствените ръководители, обърнали се към Парламента на пленарно заседание в контекста на дебатите за бъдещето на Европа, потвърдиха без изключение, че е необходимо да се изправим заедно пред предизвикателствата на бъдещето и да свършим по-добре, това, което можем да постигнем единствено заедно;

4.  отново изразява своето убеждение, че диференцираната интеграция трябва да остане отворена за всички държави членки и да продължи да действа като метод за по-дълбока европейска интеграция и солидарност, което не бива на се бърка с идеята за Европа „à la carte“; настоява относно необходимостта в текущите дебати относно диференцираната интеграция да се избегне впечатлението, че се създава членство в Съюза от първо и от второ качество;

5.  припомня, че диференцираната интеграция не следва да бъде начин за намаляване на политическата интеграция;

6.  подчертава, че кризата създаде дисбаланс между основните институции на Съюза и че Европейският съвет упражнява своя собствена политическа инициатива в ущърб на правото на инициатива на Комисията и укрепва междуправителствения метод; при взе това счита, че общностният метод е най-добре пригоден за функционирането на Съюза; припомня многобройните резолюции, приети от Парламента в тази връзка, и отново призовава Европейския съвет да зачита в пълна степен границите на своите правомощия, както е предвидено по-специално в член 15 от ДЕС;

7.  отново заявява, че единодушието, което Договорите изискват по някои фундаментални въпроси, е почти непреодолимо препятствие пред важни моменти и решения и следователно се застъпва – що се отнася до процедурите за вземане на решения – за принципа за гласуване с квалифицирано мнозинство (ГКМ) в Съвета, а що се отнася до законодателството – за използването на обикновената законодателна процедура във всички области, където това е възможно; припомня, че съгласно действащите Договори това може да се постигне, като се използват различните клаузи за преход или — в случая на засиленото сътрудничество — като се използва член 333 от ДФЕС;

8.  във връзка с това приветства намерението, заявено от председателя Юнкер в неговата реч за състоянието на Съюза от 13 септември 2017 г. и от 12 септември 2018 г., да предложи използването на квалифицирано мнозинство в Съвета в някои конкретни области на политиките, но изразява съжаление, че регламентът за Многогодишната финансова рамка не е сред изброените теми;

9.  приветства по-специално факта, че Комисията предлага използването на квалифицирано мнозинство в областта на общата външна политика и политика на сигурност (ОВППС) по отношение на въпросите, свързани с правата на човека, в международни форуми, решенията за установяване на режими на санкции, както и решенията за започване или изпълнение на граждански мисии в отговор на кризи в чужбина, като се има предвид значението на ускоряването на процеса на вземане на решения и повишаването на неговата ефективност, както и необходимостта Съюзът да говори в по-голяма степен на един глас;

10.  повтаря предложението си за превръщане на Съвета в истинска законодателна камара на равни начала с Парламента, както е посочено в неговата резолюция от 16 февруари 2017 г. относно подобряване на функционирането на Европейския съюз чрез използване на потенциала на Договора от Лисабон, и за подобряване на прозрачността на процеса на вземане на решения; изтъква в този контекст специалния доклад на Омбудсмана относно прозрачността на законодателния процес в Съвета и писмото на делегациите в КОСАК от 20 декември 2017 г., призоваващи за повече прозрачност в процеса на вземане на политически решения, особено от страна на Съвета и на неофициални структури като Еврогрупата, в съзвучие с подобни искания на Парламента по този въпрос;

11.  счита, че съществуват различни възможности за повишаване на гъвкавостта на Комисията чрез адаптиране на структурата и методите на работа на колегиума на членовете на Комисията, например чрез назначаването на заместник-председатели, отговарящи за клъстер от политики, или чрез назначаването на старши и младши членове на Комисията;

12.   припомня, че въпреки че Парламентът няма официално право на законодателна инициатива съгласно действащите Договори, той може да поиска от Комисията да представи подходящо предложение по въпроси, които според него изискват акт на Съюза за целите на прилагането на Договорите, и припомня на Комисията, в съответствие с член 10 от Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество(12), задължението ѝ да разглежда своевременно и подробно исканията за предложения за актове на Съюза; припомня освен това, че посоченото междуинституционално споразумение съдържа също така разпоредби относно междуинституционалното годишно и многогодишно планиране, които предоставят на Парламента допълнителен инструмент за насочване на законодателната програма;

13.  припомня своето предложение, съгласно което в случай на евентуално бъдещо преразглеждане на Договорите правото на законодателна инициатива може да бъде предоставено и на Парламента, в качеството му на пряк представител на гражданите на ЕС;

14.  настоява, че правомощията на Парламента за контрол и по-специално правото му на разследване следва да бъдат засилени, и че трябва да му бъдат предоставени конкретни, истински и ясно определени правомощия;

15.  отбелязва доклада на работната група относно субсидиарността, пропорционалността и принципа „правим по-малко, но по-ефективно“ от 10 юли 2018 г., в който се представят препоръки за нов начин на работа във връзка със субсидиарността и пропорционалността; счита, че много от тези препоръки, особено по отношение на ролята на националните парламенти в рамките на Съюза и целесъобразността на реформирането на системата за ранно предупреждение, вече са били изтъкнати от Парламента; припомня, че работната група установи, че има добавена стойност за ЕС във всички съществуващи области на дейност на ЕС и поради това не посочи компетентности, правомощия или области на политиката, установени от Договора, които следва да бъдат окончателно делегирани, изцяло или частично, обратно на държавите членки;

16.  приветства препоръките на различните институции, призоваващи за по-активна роля на националните парламенти, особено за контролиране на дейността на техните правителства в рамките на европейските институции; припомня също така фундаменталната роля на местните органи, и по-специално на регионалните парламенти, разполагащи със законодателни правомощия;

17.  подчертава значението на сътрудничеството на междуинституционално равнище, като същевременно се зачитат прерогативите на всяка институция, както са залегнали в Договорите, като се има предвид, че на това сътрудничество беше предоставена нова рамка с междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество от 13 април 2016 г., и подчертава, че опростяването е продължаващо усилие, което има за цел да улесни разбирането на процесите и процедурите на равнището на ЕС, да гарантира, че се вземат предвид гледните точки на всички заинтересовани страни и в крайна сметка да улесни участието на гражданите в работата на Европейския съюз;

18.  приветства съвместната прокламация в подкрепа на Европейския стълб на социалните права, подписана от Съвета, Парламента и Комисията на социалната среща на върха за справедливост на заетостта и растежа, проведена в Гьотеборг; посочва, че компетентностите и инструментите, необходими за постигането на резултати по този стълб, са предимно в ръцете на местните, регионалните и националните органи, както и на социалните партньори и гражданското общество, като европейският семестър предоставя рамка за проследяване на постиженията на държавите членки в това отношение; припомня освен това в този контекст, че социалният диалог се е доказал като необходим инструмент за подобряване на политиките и законотворчеството на ЕС и съответно за засилване на тяхната социална легитимност;

19.  отбелязва необвързващия характер на социалния стълб, който не е в състояние сам по себе си да измести акцента на ЕС от икономическата политика, вътрешния пазар и фискалните политики към социалните цели; изтъква, че хоризонталната социална клауза, залегнала в член 9 от ДФЕС, налага на Съюза да обмисля внимателно въздействието на законодателството на ЕС върху социалните стандарти и заетостта, като провежда надлежни консултации със социалните партньори;

20.  подчертава, че опазването на околната среда трябва да бъде основен приоритет за ЕС в светлината на текущото влошаване на нейното състояние и трябва да бъде включено във всички политики и действия на Съюза; подчертава, че ЕС следва да предприеме ефективни действия за намаляване на емисиите на парникови газове и увеличаване на дела на възобновяемите енергийни източници в енергийния микс, както и на икономиите на енергия на всички равнища, така че да бъдат постигнати целите, поставени в Парижкото споразумение;

21.  призовава отново държавите членки да подпишат и ратифицират преразгледаната Европейска социална харта и Европейската конвенция за социална сигурност (ETS № 78);

22.  подчертава, че е важно да продължи процесът на задълбочаване и завършване на ИПС с цел да се допринесе за запазване на стабилността на единната валута и засилване на сближаването на икономическите и фискалните политики и политиките по отношение на пазара на труда и социалните стандарти между държавите членки; отново заявява, че с изключение на използваната от Дания възможност за неучастие, всяка държава членка трябва да приеме еврото; подкрепя предприемането на по-нататъшни стъпки в развитието на ЕМС;

23.  във връзка с това подчертава необходимостта от силна политическа ангажираност, ефективно управление и демократична отчетност на европейско и национално равнище, по-специално от парламентарен контрол на различните етапи на европейския семестър, както от страна на Европейския парламент, така и на националните парламенти, с цел да се предостави на икономическото и финансово управление на еврозоната засилена социална, икономическа и демократична легитимност и да се подобрят последващите действия във връзка с изказаните от Съюза препоръки;

24.  припомня своето становище, изразено в резолюцията от 16 февруари 2017 г., относно възможното развитие и адаптиране на съществуващата институционална структура на Европейския съюз, така че фискалната и икономическата политика да се превърнат в „споделена компетентност“ между Съюза и държавите членки;

25.  отбелязва сближаването на позициите, заемани от Франция и Германия, относно идеята за бюджетен капацитет на еврозоната; припомня своето становище, че този капацитет следва да бъде разработен в рамките на ЕС;

26.  отбелязва предложението на Комисията за европейски механизъм за стабилизиране на инвестициите и обсъжда нови бюджетни инструменти, насочени към стабилизиране;

27.  отбелязва предложението на Комисията за Програма за подкрепа на реформите; подчертава, че е важно да не бъдат отслабени правомощията на Парламента в съвместното вземане на решения и надзора на изразходването на средствата на ЕС; изразява загриженост, че през периода 2011—2017 г. едва 9% от специфичните за всяка държава препоръки са били изцяло изпълнени; отбелязва механизма за сближаване, който ще предостави стимул и ще помогне на държавите членки извън еврозоната с устойчиви фискални и икономически политики да проведат реформи и да изпълнят критериите за въвеждане на еврото;

28.  приветства бъдещата програма InvestEU и подчертава, че фондът следва да продължи да намалява недостига на инвестиции в ЕС; подкрепя инвестициите в материални и нематериални активи, включително в културното наследство, за стимулиране растежа, инвестициите и заетостта, като се постави особен акцент върху МСП, дружествата с ниска и средна пазарна капитализация и социалните предприятия, и по този начин да допринесе за подобряване на благосъстоянието и по-справедливо разпределение на доходите и за икономическото, социалното и териториалното сближаване в Съюза;

29.  отбелязва съобщението на Комисията относно европейски министър на икономиката и финансите; посочва, че сливането на постовете на заместник-председателя на Комисията, отговарящ за икономическите въпроси, и председателя на Еврогрупата, би могло да подобри парламентарния контрол на европейско равнище;

30.  споделя мнението, че бъдещият бюджет на ЕС следва да насърчава европейската добавена стойност от гледна точка на социално-икономическото въздействие, да подкрепя модернизацията на политиките на ЕС, да осигурява финансиране за новите предизвикателства и да продължава да допринася за икономическото и социалното сближаване между държавите членки и вътре в тях, така че да се засили европейската солидарност, стабилност, равенство и интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, включително в контекста на ангажиментите на ЕС по силата на Парижкото споразумение, да осигурява зачитането и насърчаването на основните ценности в съответствие с членове 2 и 3 от ДЕС и да разполага с нови собствени ресурси, като се вземе предвид работата на групата на високо равнище за собствените ресурси;

31.  приветства факта, че предложението на Комисията относно собствените ресурси въвежда нови истински собствени ресурси, както беше поискано от Парламента, но изразява съжаление, че не са били въведени други възможни източници на приходи; изразява загриженост относно предложението на Комисията за МФР за периода 2021—2027 г., тъй като в него липсва финансов ангажимент за справяне с настоящите предизвикателства пред ЕС, както и за предстоящите предизвикателства; изразява съжаление във връзка с позицията на някои държави членки, които отказват да предоставят повече ресурси за ЕС, въпреки единодушното признаване на необходимостта от посрещане на нови предизвикателства и отговорности, а оттам и на нуждата от повече финансови ресурси; посочва, че разходите на равнище ЕС могат да спестят средства на национално равнище чрез избягване на дублирането и чрез икономии от мащаба;

32.  подчертава, че е важно да се осигури възходящо икономическо и социално сближаване в процеса на европейския семестър; потвърждава значението на създаването на европейския стълб на социалните права; отбелязва, че европейският семестър беше укрепен и рационализиран, но изтъква, че засиленото участие на националните парламенти би спомогнало за подобряване на националната ангажираност, което би довело до по-добро изпълнение на специфичните за всяка държава препоръки, подобрявайки по този начин процеса на европейския семестър; отбелязва, че е преди всичко отговорност на държавите членки да избират адекватни и устойчиви фискални и икономически политики;

33.  изразява съжаление, че към днешна дата не са предприети практически последващи действия във връзка с призива му за кодекс за сближаване, който да бъде приет по процедурата за съвместно вземане на решения с цел да се създаде по-ефективна рамка за координация на икономическите политики; припомня освен това, че макар да признава, че европейският семестър вече е рационализиран, Парламентът призова за сключване на междуинституционално споразумение, за да се придаде по-съществена роля на Парламента в рамките на европейския семестър; в този контекст припомня своето предложение – конкретно съобразено с резолюцията му относно прилагането на разпоредбите на Договора, свързани с националните парламенти – бюджетните календари на национално и европейско равнище да бъдат по-добре координирани по време на целия процес с цел да се подобри участието на Европейския парламент и националните парламенти в европейския семестър;

34.  подчертава значението на ангажимента за завършване на банковия съюз и необходимостта да се гарантира откритост и равно третиране на всички държави членки, участващи в банковия съюз; припомня, че завършването на изграждането на банковия съюз, включително европейска схема за застраховане на депозитите, и фискален предпазен механизъм за Единния фонд за преструктуриране, трябва да продължи, както и мерките за постигане на намаляване на риска;

35.  приветства предложенията за борба с изпирането на пари, представени от Комисията в контекста на прегледа на Европейска система за финансов надзор (ЕСФН); насърчава Съвета да приключи заедно с Парламента законодателните преговори преди края на настоящия законодателен мандат, тъй като политиките за борба с изпирането на пари трябва да бъдат засилени, за да се избегнат бъдещи ситуации, при които финансовите институции активно улесняват изпирането на пари;

36.  приканва Комисията, с помощта на европейските надзорни органи, да идентифицира и премахва пречките пред вътрешния пазар и да гарантира закрилата на потребителите; споделя становището, че един от основните приоритети на Комисията следва да бъде ефективното прилагане на законодателството на ЕС;

37.  призовава Комисията да даде приоритет на регламентите пред директивите като законодателен инструмент в областта на банковия съюз, когато е подходящо и според отделните случаи, за да се избегне създаването на фрагментация и ситуация, при която надзорните органи да трябва да работят с различни национални режими;

38.  подчертава спешната необходимост от завършване на съюза на капиталовите пазари; подчертава, че наличието на задълбочени и добре интегрирани капиталови пазари играе допълваща роля в банковия съюз, поради техния принос за частното поделяне на риска, засилване на икономическо сближаване, подпомагане на смекчаването на бъдещи сътресения и възможността да доведат до по-добро разпределение на средствата, когато е необходимо; призовава за задълбочено проучване на най-подходящата рамка за по-добро отчитане на бързо развиващия се характер на финансовите услуги; подчертава факта, че по-добрият достъп до допълнителни източници на финансиране би бил особено полезен за стартиращите предприятия и МСП, като насърчава техния стабилен растеж и устойчиво развитие;

39.  приветства извършената дотук работа и счита за необходимо да продължи извършването на цялостен преглед на съществуващото законодателство в областта на ДДС; настоява относно необходимостта от засилване на мерките за борба с данъчните измами, избягването на данъчно облагане и отклонението от данъчно облагане; отбелязва работата на Комисията във връзка със справедливото данъчно облагане на цифровата икономика;

40.  приканва всички институции и органи на ЕС, включително Комисията, Европейската централна банка, Европейската инвестиционна банка и Единния надзорен механизъм, да увеличат още повече своите комуникационни усилия, за да разяснят по-добре работата си и да подобрят информацията, която е на разположение на гражданите на ЕС;

41.  подчертава, че Европа е положителна сила в света и следва да продължи да бъде такава, като отстоява своите ценности, мултилатерализма и международното право; припомня, че Съюзът и неговите държави членки са най-големият донор на международна помощ за развитие;

42.  приветства решението на Съвета за установяване на постоянно структурирано сътрудничество (ПСС), координирания годишен преглед на отбраната (CARD) и Европейски фонд за отбрана (ЕФР), като важни стъпки към обща политика в областта на отбраната, и отбелязва предложенията на някои държави членки за Съвет за сигурност на ЕС и европейска инициатива за намеса; припомня призива си за създаване на постоянен Съвет на министрите на отбраната, председателстван от заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (ВП/ЗП), и подчертава значението на подходящата демократична отчетност на решенията, вземани в тази област, и необходимостта от засилено сътрудничество между Европейския парламент и националните парламенти в това отношение;

43.  приветства укрепването на Механизма за гражданска защита на Съюза и призовава отново за създаването на Европейски корпус за гражданска защита, като се има предвид, че съществуващите Договори предоставят добра основа за това;

44.  припомня предстоящото присъединяване на Съюза към Европейската конвенция за правата на човека; призовава също така за включването на разпоредбите на Договора за Евратом в ДЕС и ДФЕС;

45.  изразява съжаление относно липсата на съгласие между държавите членки относно приоритетите и прилагането на всеобхватна имиграционна политика на равнището на ЕС, която би позволила организацията и регулирането на миграционните потоци, по-ефективен контрол на външните граници на ЕС, сътрудничество с държавите на произход и преминаване и гарантиране на зачитането на основните права на мигрантите и търсещите убежище, наред с други цели; подчертава, че изложените от държавите членки очевидни противоречия в интересите, както и изразеното от гражданите недоволство, трябва да бъдат преодолени, за да не се застраши проектът за европейска интеграция, който страда като пряк резултат от инструментализирането на въпроса с миграцията от евроскептичните партии;

46.  припомня своята позиция относно преразглеждането на дъблинската система; освен това подчертава значението на укрепването на партньорството с Африка и отбелязва съобщението на Комисията от 12 септември 2018 г., озаглавено „Увеличаване на законните пътища за миграция към Европа: задължителна част от една балансирана и всеобхватна миграционна политика,“ с което се установяват законни канали за миграция (COM(2018)0635);

47.  подчертава значението на обща селскостопанска политика (ОСП), подкрепена от добре финансиран бюджет; припомня централната роля на ОСП в историята на Съюза; отбелязва основната роля, която тя играе за осигуряването на жизнеспособни селски райони и на сигурни доставки на храни; отбелязва, че предстоящата реформа на ОСП е възможност да се увеличат усилията за постигането на нейните цели; подчертава, че ОСП е една от най-старите политики и трябва да продължи да бъде една от най-важните и най-интегрираните политики, както и че тя ще продължава да допринася за изграждането на бъдещето на Европа чрез по-успешна интеграция, опазване на околната среда, продоволствена сигурност и безопасност на храните за гражданите на ЕС; отбелязва, че политиките в областта на селското стопанство и развитието на селските райони имат голям потенциал, що се отнася до предоставянето на обществени блага; подчертава, че европейското селско стопанство играе жизненоважна роля за изхранването на планетата и за осигуряването на работни места за 46 милиона души; подчертава ролята на ОСП за поддържането на доброто състояние и качество на почвите, водите и други природни ресурси; подчертава ключовата роля на селското стопанство за приоритетите на Съюза за смекчаване на последиците от изменението на климата и за насърчаване на устойчиво развитие; подчертава, че е важно добре да се финансира и да се реформира ОСП с цел справяне с многобройните предизвикателства, с които Съюзът ще се сблъсква в бъдеще; подчертава, че ОСП не се отнася само до земеделието и земеделските стопани, но и до подпомагането и развитието на по-широките селски общности, в които те работят;

48.  подчертава, че общата търговска политика трябва да остане основен стълб на външната политика на Съюза, предвид прякото ѝ отражение върху живота на гражданите, и че тя трябва да помага на Съюза да се приспособява към неговата нова роля в свят на многобройни водещи участници на международната сцена; настоятелно призовава Съвета, Комисията и Европейската служба за външна дейност да си сътрудничат в следните области:

a)  укрепване на общата търговска политика чрез интегрирането ѝ в по-широката рамка на политиката; поемане на водеща роля в световната търговска политика на многостранно и двустранно равнище;

б)  поемане на водеща роля в защитата на отворена, основана на правила, справедлива и устойчива световна търговска система, ориентирана към развитието, гарантиране, че дружествата от ЕС могат да упражняват дейност на световно равнище в рамка на еднакви условия, предвидими правила, лоялна конкуренция и определени задължения, които следва да включват конструктивно сътрудничество за обща позиция на Съюза в междуправителствените преговори на ООН относно отговорността за нарушения на правата на човека и насърчаване на корпоративната отчетност и обвързващите задължения за надлежна проверка по отношение на веригите на доставка и производство;

в)  осигуряване на пълно и своевременно информиране на Парламента относно преговорите и мандата на Съвета през целия период на прилагане на международните споразумения, за да се гарантира, че той е в състояние да упражнява своите правомощия и прерогативи; опростяване и съкращаване на преговорните процеси и засилване на контрола от страна на Парламента през цялата продължителност на тези преговори; повишаване на прозрачността спрямо гражданите на ЕС чрез публикуване на указанията за водене на преговори (мандати) за търговските споразумения преди началото на преговорите; пълно спазване на разпоредбите на Договора и неотдавнашната съдебна практика на ЕС, с които общата търговска политика се определя като изключителна компетентност на Съюза;

г)  систематично включване на глави за цифровата търговия, МСП, обвързващата и изпълнима политика за търговия и устойчивото развитие в допълнение към разпоредби за равенството между половете в търговските споразумения, както и поемане на водеща роля по тези въпроси в многостранните обсъждания; защита на личните данни на гражданите на ЕС;

д)  засилване на съгласуваността на общата търговска политика с ОВППС, европейската политика за развитие и политиката в областта на климата, за да се гарантират ценностите и целите, посочени в член 3, параграф 5 от ДЕС и членове 21, 207 и 208 от ДФЕС, при пълно спазване на Европейския консенсус за развитие;

49.  счита, че Съюзът следва да продължи да насърчава международната търговия, като същевременно защитава социалните, трудовите и екологичните стандарти; предупреждава за опасността от търговски войни, които произвеждат само губещи и увеличават политическото напрежение и напрежението, свързано със сигурността;

50.  припомня, че в съответствие с член 17, параграф 7 от ДЕС, „като се вземат предвид изборите за Европейски парламент и след провеждане на съответни консултации, като действа с квалифицирано мнозинство, предлага на Европейския парламент кандидат за длъжността председател на Комисията“; подчертава решимостта си да продължи с процеса на Spitzenkandidaten (водещи кандидати) за целите на избора на следващия председател на Комисията в съответствие с Договора от Лисабон и приветства подкрепата на Комисията и на някои държави членки по този въпрос; подчертава, че в процеса на назначаване на председателя на Комисията провеждането на подходящи консултации с Парламента е от първостепенно значение, тъй като след изборите той ще определи кандидата, който може да бъде подкрепен с мнозинство от съставляващите го членове, и ще предаде резултата от вътрешните си обсъждания на Европейския съвет; припомня, че кандидатът трябва да е бил определен като Spitzenkandidat от една от европейските политически партии и трябва да е водил кампания за поста на председател на Комисията в навечерието на изборите за Европейски парламент; счита, че тази практика напълно доказа своята стойност, като укрепи обществената легитимност на изборите за Европейски парламент и наднационалната му роля като символ на европейското гражданство и европейската демокрация; още веднъж предупреждава, че Парламентът ще има готовност да отхвърли всеки кандидат в процедурата за назначаване на председател на Комисията, който не е бил определен като Spitzenkandidat в навечерието на европейските избори;

51.  изразява съжаление относно честото и широкоразпространено изкушение непопулярните решения да се приписват на Брюксел, а националните органи да се освобождават от своите отговорности и политика, като се има предвид, че това несправедливо и опортюнистично отношение вреди на Европа, насърчава антиевропейските нагласи и национализма и дискредитира институциите на ЕС; счита освен това, че несправедливото приписване на грешки за чужда сметка е в противоречие с изискването за отчетност на действията на правителствата; подчертава, че правилното изпълнение и прилагане на законодателството на ЕС е от основно значение за изпълнението на политиките на Съюза и за насърчаването на взаимното доверие между Съюза, държавите членки и гражданите, и изразява загриженост относно действията на държавите членки, които умишлено не работят в тази насока;

52.  подчертава необходимостта от по-добра оценка на социалните и екологичните последици от политиките на ЕС, като се има предвид също така цената на липсата на законодателство на европейско равнище (т. нар. „цена на отказа от Европа“);

53.  подчертава необходимостта да се обърне особено внимание на административното право на ЕС, както се посочва в неговата резолюция от 9 юни 2016 г., в която се призовава за открита, ефикасна и независима администрация на Европейския съюз(13);

54.  подчертава необходимостта от укрепване на европейското публично пространство като наднационално демократично пространство; подчертава, че основните предизвикателства, пред които е изправена Европа, трябва да бъдат разгледани и обсъдени от европейска, а не само от национална гледна точка, и чрез пълно прилагане на разпоредбите, залегнали в членове 10 и 11 от ДЕС; посочва, че поради тази причина европейската демокрация трябва да укрепи транснационалното измерение на своите цели и предизвикателства, като същевременно насърчава европейско гражданство, основано на общите ценности в Европейския съюз и с повече европейско институционално образование, и съвещателна, по-ангажираща социална рамка, както и по-европейска и по-малко национално ориентирана кампания за предстоящите избори за Европейски парламент през 2019 г.;

55.  приветства подхода на Съюза, възприет в настоящите преговори относно организираното оттегляне на Обединеното кралство от Европейския съюз, и подчертава забележителното единство, демонстрирано от институциите и държавите – членки на ЕС; отбелязва, че опитът от преговорите до момента сочи огромната сложност на такива решения;

56.  подчертава още веднъж, че нито националният суверенитет, нито принципът на субсидиарност могат да оправдаят или да легитимират системния отказ от страна на държава членка да спазва основните ценности на Европейския съюз, вдъхновили уводните членове на европейските договори, които всички държави членки са подписали доброволно и са поели ангажимент да спазват; освен това подчертава, че поддържането на тези ценности е от фундаментално значение за сплотеността на европейския проект, правата на всички европейци и необходимото взаимно доверие между държавите членки; отправя искане към Комисията отново да представи бързо предложение за привеждане в изпълнение на своята резолюция от 25 октомври 2016 г., съдържаща препоръки към Комисията относно създаването на механизъм на ЕС за демокрацията, принципите на правовата държава и основните права,

57.  припомня, че според Съда на ЕС (съединени дела C-8/15 P — C-10/15 P(14)) европейските институции са задължени да спазват и да поддържат разпоредбите на Хартата на основните права на ЕС, дори когато те действат извън правната рамка на ЕС;

58.  отново посочва, че в контекста на дебата за бъдещето на Европа трябва да се обмисли въпросът как би могла да се реформира бюджетната система на Съюза, така че да се осигури достатъчен бюджет за обезпечаване на финансирането на планираните политики, по-добър баланс между предвидимостта и способността за реагиране, както и начина да се гарантира, че като цяло механизмите за финансиране не са по-сложни, отколкото е необходимо за постигането на целите на политиките на Съюза, и да се осигури отчетност; счита, че предварителните условия на политиките трябва да бъдат укрепени, когато е необходимо, без да се застрашава оперативният капацитет на програмите, за да се осигури ефективно добро финансово управление при изпълнението на разходите на Съюза;

59.  подчертава, че е важно да се обърне специално внимание на по-ефективното използване на финансирането и на демократичните механизми на ЕС за контрол на бюджета; призовава всички институции на ЕС да подобрят своите процедури и практики, чиято цел е да защитават финансовите интереси на Съюза, и активно да допринасят за ориентирана към резултатите процедура по освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета; счита в този контекст, че процедурата по освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета е незаменим инструмент за демократична отчетност пред гражданите на Съюза, и припомня често срещаните трудности поради липса на сътрудничество от страна на Съвета; настоява, че Съветът трябва да бъде отговорен и прозрачен като останалите институции; подчертава, че не следва да се допускат изключения от това;

60.  обръща внимание на корупцията като явление със значителни финансови последици, представляващо сериозна заплаха за демокрацията, принципите на правовата държава и публичните инвестиции; изтъква значението на защитата на парите на данъкоплатците в ЕС срещу измами и други незаконни дейности, засягащи финансовите интереси на Съюза;

61.  отново заявява, че като се има предвид настоящото състояние на проекта за интеграция, ЕС трябва да използва всички възможни средства, за да гарантира пълното прилагане на Договора от Лисабон; изтъква, че последващо преразглеждане на Договорите следва да се основава на свикването на конвенция – която гарантира приобщаване чрез състава на представителите си и предоставя платформа за размисъл и ангажираност със заинтересованите страни и гражданите – с цел обсъждане и изготвяне на заключения във основата на различните приноси към процеса на размисъл относно бъдещето на Европа от страна на институциите и другите органи на Съюза, както и предложенията на държавните или правителствените ръководители, националните парламенти и гражданското общество, както и в контекста на консултациите с гражданите;

62.  подчертава, че процесът на размисъл относно бъдещето на Европа вече е започнал въз основа на различните позиции относно реформата на ЕС, възприети от Парламента, Европейския съвет и Комисията; изразява съжаление, че въпреки тези позиции са предвидени само незначителни реформи; подчертава, че след влизането в длъжност на новия Парламент и на Комисията те следва да се възползват от извършената през предходния законодателен мандат дейност и да започнат работа по направените предложения;

63.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1)

OВ C 215, 19.6.2018 г., стр. 162.

(2)

ОВ C 242, 10.7.2018 г., стр. 24.

(3)

ОВ C 252, 18.7.2018 г., стр. 215.

(4)

ОВ C 252, 18.7.2018 г., стр. 201.

(5)

ОВ C 252, 18.7.2018 г., стр. 235.

(6)

OВ C 263, 25.7.2018 г., стр. 125.

(7)

OВ C 345, 13.10.2017 г., стр. 11.

(8)

ОВ С 306, 15.9.2017 г., стр. 1.

(9)

ОВ L 45, 17.2.2018 г., стр. 40.

(10)

Приети текстове, P8_TA(2018)0056.

(11)

Приети текстове, P8_TA(2018)0189.

(12)

ОВ L 123, 12.5.2016 г., стр. 1.

(13)

OВ C 86, 6.3.2018 г., стp. 126.

(14)

Решение на Съда (голям състав) от 20 септември 2016 г., Ledra Advertising Ltd и други срещу Европейската комисия и Европейската централна банка, ECLI:EU:C:2016:701.


ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

Декларацията от Рим от 2017 г. сложи край на процеса на политически размисъл, започнал в Братислава на 16 септември 2016 г., след референдума във Великобритания. Целта беше да се установи съвместен подход и да се изготви план за действие за следващите години. Държавите членки се ангажираха да работят за постигане на:

•  сигурна и защитена Европа, в която всички граждани могат да се движат свободно, със защитени външни граници и с ефективна миграционна политика;

•  преуспяваща и устойчива Европа, която насърчава трайния и устойчив растеж, със силен единен пазар;

•  социална Европа, която се бори с безработицата, дискриминацията, социалното изключване и бедността;

•  по-силна Европа на световната сцена, която развива съществуващи партньорства, изгражда нови и се ангажира с укрепването на своята обща сигурност и отбрана.

Има много неща, които се случват по света, и на всяко равнище се извършват дълбоки и бързи промени. Всичко случващо се ни засяга, защото светът е толкова свързан и става все по-взаимозависим. Ето защо Европа е изправена пред нови предизвикателства, които ни принуждават да вземаме решения в рамките на институционална система, която не функционира достатъчно ефективно и бързо и не е в състояние да се справи с мащаба и значимостта на проблемите. Редица проблеми, с които се сблъскваме през последните години, са едва в процес на разглеждане: те все още не са решени. Миграцията е точно такъв проблем – необходима е нова политика. Кризата в еврозоната подчерта неотложните въпроси във връзка с управлението на валутата. След икономическата криза дневен ред са по-голяма степен на сближаване и нови политики. Трудните преговори около излизането на Обединеното кралство от ЕС все още не са започнали. А възникват и нови предизвикателства, като: протекционизъм и вероятност от търговски войни; международна политика и отбрана на фона на многополюсен безпорядък в света; сигурност срещу очертаваща се дългосрочна терористична заплаха; защита на данните ни и на демокрациите ни от манипулации и кибернетични атаки; и т.н.

Много от предизвикателствата, пред които сме изправени, са глобални, и тяхното решаване изисква действия на наднационално равнище, включително в рамките на съществуващите международни организации. Изменението на климата може би е най-добрият пример за необходимото равнище на международно сътрудничество въпреки изключително разочароващото оттегляне на САЩ от Споразумението от Париж. Въпроси като миграцията, киберсигурността, международната търговия, хуманитарните кризи, пандемиите, правата на човека, сътрудничеството за развитие, борбата срещу отклонението от данъчно облагане и данъчните убежища и т.н. не могат да бъдат разрешени от никоя държава сама. Нито дори само от Европа. По тази причина в Европа съществува голямо политическо мнозинство, което ни призовава да продължим да работим заедно в областите, в които понастоящем се справяме добре, и да предприемем съвместни действия, за да се справим с основните проблеми, пред които сме изправени като европейци.

Различни политически лидери ни предлагат да „преосмислим Европа“. Проевропейски настроените хора непрекъснато призовават да подобрим институционалната си система във време, когато сме изправени пред неясноти и несигурност. „Европа, която закриля“ е един от лозунгите, които се използват като призив Европа да възвърне своето себеусещане и своята социална функция, като осигури защита, за да гарантира личната и колективната сигурност. „Ние решаваме за себе си“, а не събитията или другите – това е друг призив на проевропейски настроените хора, при който се акцентира върху европейския суверенитет в глобален контекст, за да се справим с цифровата революция, енергийните предизвикателства, демократичната криза, социалния модел, международния мултилатерализъм и геополитическото равновесие.

Eдин от нашите основни дебати, разбира се, е дебатът за Нацията срещу Европа, при който се противопоставят нашите национални реалности и наднационалната интеграция, като че ли двете са несъвместими. Това е дебат, който обхваща редица технически аспекти (субсидиарност, пропорционалност, разпределение на правомощията и т.н.), но през последните години не се изчерпва с тях. Появи се нова форма на национализъм, който често е отявлено антиевропейски и приветства националната държава като единствен контекст за демокрацията, като по този начин отрича достиженията на европейския проект, както и самата европейска демокрация. Трябва да постигнем баланс в начина на упражняване на съответните правомощия, като гарантираме, че правомощията на ЕС не надхвърлят неговите задължения. Но също така трябва да гарантираме, че Европа е в състояние да върши своята работа, без да бъде парализирана от междуправителствения подход.

Ние трябва да укрепим европейския процес, като изградим един европейски „демос“, който да се насърчава чрез политиката, образованието и културата. Трябва да направим така, че разделенията в Европа да не отслабят нашия Съюз и да оставят нашите граждани на произвола на националистическия популизъм, който потъпква правата и свободите. Важно е да се помни, че Европа представлява сбор от различни идентичности и народи и че нейната история влияе до голяма степен на чувствата на хората. Тяхното насъскване или изправяне един срещу друг би било равно на самоубийство.

Миграцията зае централно място в дебата за Европа. Събитията в Средиземно море подложиха моралните ни принципи на изпитание. Външната ни политика показва значителни слабости спрямо ситуации на сериозен конфликт, като конфликта в Близкия изток. Не сме в състояние да контролираме ефективно външните си граници и явно не спазихме решенията на ЕС относно разпределението на имиграционните квоти. По-лошо може би е това, че в много от нашите общества има антиемигрантски, ксенофобски нагласи, които вещо се манипулират и използват от крайната десница и от антиевропейските популистки. Ето защо е абсолютно необходимо да се предприемат спешни действия за подобряване на европейската миграционна политика. Това е едно от основните предизвикателства, пред които е изправена Европа, не само от гледна точка на демографията, но преди всичко, за да бъде в съответствие с принципите и ценностите, на които се основава нашият Съюз (член 2 от Договора).

От икономическата и финансова криза и от начина, по който тя беше преодоляна чрез ИПС, си извлякохме голяма поука. При това проличаха многобройните недостатъци, присъщи на начина, по който функционират институциите, а не само по отношение на паричната и икономическата политика. В различни доклади на ЕП се посочва, че: през последните няколко години повечето политически и икономически решения са били взети в Европейския съвет в ущърб на другите институции; демократичната подкрепа за много решения е отслабена поради влиянието върху тях на непредставителни технически органи; че институционалната рамка, върху която се основава управлението на еврозоната, е недостатъчна и изисква сериозни промени; изискването за единодушие, наложено от Договорите, е почти непреодолимо препятствие, когато трябва да се вземат важни решения; външната политика и политиката на сигурност на Съюза се нуждае от подобрения по отношение на вземането на решения и на ресурсите, както и от обединяване на международното представителство на Съюза, и т.н. Като цяло в тези доклади се предлагат важни реформи в начина, по който Комисията, Парламентът и Съветът действат като институции с цел увеличаване на прозрачността и повишаване на ефективността и ефикасността на процеса на вземане на решения в ЕС.

Редица реформи и решения, които трябва да предприемем с поглед към бъдещето, изискват по-задълбочена европейска политическа интеграция, особено в областта на икономическото и паричното управление. Това е единственият демократично легитимен начин да действаме.

Промяната в Договорите може в крайна сметка да бъде най-добрият начин за такава интеграция, но на този етап не изглежда препоръчително. Това е решение, което би могло да се обмисли и при необходимост да се вземе в рамките на следващия парламентарен мандат. В краткосрочен план обаче редица реформи могат и трябва да бъдат въведени без изменяне на Договорите, както се посочва в резолюцията на Европейския парламент от 16 февруари 2017 г. относно бюджетния капацитет за еврозоната. Засиленото сътрудничество ще продължи да бъде полезен инструмент, например в областта на отбраната. „Европа на различни скорости“ обаче не бива да се превръща в Европа „à la carte“.

Политическата интеграция също ни налага да подобрим отношенията хората и институциите на Европа. Чувството за наднационална политическа идентичност сред широката публика е слаба. Липсва доверие в тези отношения и съществува много слаба връзка между волята на народа, изразена в изборите, и политическите насоки на ЕС. Председателят Юнкер, европейските федералисти, министър-председателите и разбира се, Европейският парламент предложиха и обсъдиха въпроса как да се подобри връзката между гражданството и институциите на Европа, а също и как да се постигне съответствие между работата на Комисията и Парламента в съответствие с правилата, които регулират парламентарните системи на национално равнище. В това отношение трябва да се разгледат редица въпроси с оглед засилване на политическата прозрачност и подобряване на отношенията с европейските граждани. Тези въпроси включват предложенията на Парламента за реформа на европейското избирателно право, системата на Spitzenkandidaten, укрепването на европейските политически партии, парламентарните мнозинства, необходими за подкрепа на действията на Комисията, правомощията за контрол на Европейския парламент, отношенията с националните парламенти и т.н.

Дебатът за бъдещето на Европа придоби постоянно присъствие през цялата продължителност на настоящия законодателен мандат и още повече към неговия край. Институциите, както и европейските изследователи и експерти, допринесоха значително за това обсъждане въз основа на петте сценария, изготвени от Комисията през първата половина на 2017 г. Особено заслужава да се спомене приносът на президентите или на министър-председателите на държавите членки за дебата. Парламентът ги канеше през цялата 2018 година да идват и да излагат своите възгледи относно бъдещето на Европа.

Целта на настоящия доклад е да се обобщят темите за дебата за бъдещето на Европа и да се дадат насоки и пояснения относно различните пътища, по които може да поеме европейската интеграция в навечерието на изборите през 2019 г. В този смисъл целта на настоящия доклад не е да се вземе решение относно различните алтернативи, а да се определят проблемите, да се опишат предизвикателствата и да се набележат възможностите, които европейската политици и новите членове на ЕП, избрани на предстоящите избори, ще трябва да разгледат.

Целта на настоящия доклад не е и разработването на наличните техники и законодателни реформи, за да се постигне напредък по пътя към интеграцията. Парламентът вече направи много за постигането на тази задача, като прие следните резолюции:

–  Резолюция на Европейския парламент от 16 февруари 2017 г. относно възможното развитие и адаптиране на съществуващата институционална структура на Европейския съюз;

–  Резолюция на Европейския парламент от 16 февруари 2017 г. относно подобряването на функционирането на Европейския съюз чрез използване на потенциала на Договора от Лисабон;

–  Резолюция на Европейския парламент от 16 февруари 2017 г. относно бюджетния капацитет за еврозоната.

Тези доклади, както и други, посочени в съображенията, са инструменти за подпомагане на формирането на основата на реформите и за постигането на напредъка, който се изисква, за да се гарантира, че Европа е в състояние да се справи с предизвикателствата пред управлението през следващите години.

Ключовото политическо обсъждане, което ще завърши с изборите през май 2019 г., е само началото, и като се има предвид това, целта на настоящия доклад е да предостави актуализирана информация, докато 2018 г. върви към края си, за това кои са основните проблеми за Европа, какви са предизвикателствата и какви инструменти можем да използваме, за да се справим с тях. Тук не се предлагат решения, тъй като трябва да се уважават институциите, които ще се оформят въз основа на изборните резултати, и защото решенията се вземат от тези, които са избрани. Единствената цел на настоящия доклад е изготвянето на европейски политически дневен ред, основан на многобройните, повтарящи се послания и на поредицата от доклади, изявления и предложения, които различните европейски институции и правителствените ръководители на държавите членки формулираха през последните месеци и които заедно имат за цел да превърнат Европа в геополитическа, търговска, климатична, икономическа, продоволствена и дипломатическа сила.


СТАНОВИЩЕ на комисията по икономически и парични въпроси (22.11.2018)

на вниманието на комисията по конституционни въпроси

относно състоянието на дебатите относно бъдещето на Европа

(2018/2094(INI))

Докладчик по становище (*): Ивана Малетич

(*) Асоциирана комисия – член 54 от Правилника за дейността

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по икономически и парични въпроси приканва водещата комисия по конституционни въпроси да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  отбелязва становищата, изразени по време на пленарните разисквания относно бъдещето на Европа; споделя мнението, че бъдещият бюджет на ЕС следва да насърчава европейската добавена стойност от гледна точка на социално-икономическото въздействие, да подкрепя модернизацията на политиките на ЕС, да осигурява финансиране за новите предизвикателства, да продължава да допринася за икономическото и социалното сближаване между държавите членки и вътре в тях, така че да се засили европейската солидарност, стабилност, равенство и интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, включително в контекста на ангажиментите на ЕС съгласно Споразумението от Париж, да осигури зачитането и насърчаването на основните ценности в съответствие с членове 2 и 3 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) и да разполага с нови собствени ресурси, като се вземе предвид работата на групата на високо равнище за собствените ресурси;

2.  подчертава значението на ангажимента за завършване на банковия съюз и необходимостта да се гарантира откритост и равно третиране на всички държави членки, участващи в банковия съюз; припомня, че завършването на изграждането на банковия съюз, включително европейска схема за застраховане на депозитите, и фискален предпазен механизъм за Единния фонд за преструктуриране, трябва да продължи, както и мерките за постигане на намаляване на риска;

3.  приветства предложенията за борба с изпирането на пари, представени от Комисията в контекста на прегледа на Европейска система за финансов надзор (ЕСФН); насърчава Съвета и Парламента да приключат законодателните преговори преди края на настоящия законодателен мандат, тъй като политиките за борба с изпирането на пари трябва да бъдат засилени, за да се избегнат бъдещи ситуации, при които финансовите институции активно улесняват изпирането на пари;

4.  приканва Комисията, с помощта на европейските надзорни органи, да идентифицира и премахва пречките пред вътрешния пазар и да гарантира закрилата на потребителите; споделя становището, че един от основните приоритети на Комисията следва да бъде ефективното прилагане на законодателството на ЕС;

5.  призовава Комисията да даде приоритет на регламентите пред директивите като законодателен инструмент в областта на банковия съюз, когато е подходящо и според отделните случаи, за да се избегне създаването на фрагментация и ситуация, при която надзорните органи да трябва да работят с различни национални режими;

6.  подчертава спешната необходимост от завършване на съюза на капиталовите пазари; подчертава, че наличието на задълбочени и добре интегрирани капиталови пазари играе допълваща роля в банковия съюз, поради техния принос за частното поделяне на риска, засилване на икономическо сближаване, подпомагане на смекчаването на бъдещи сътресения и възможността да доведат до по-добро разпределението на средствата, когато е необходимо; призовава за задълбочено проучване на най-подходящата рамка за по-добро отчитане на бързо развиващия се характер на финансовите услуги; подчертава факта, че по-добрият достъп до допълнителни източници на финансиране би бил особено полезен за стартиращите предприятия и МСП, като насърчи техния стабилен растеж и устойчиво развитие;

7.  подчертава, че е важно да продължи процесът на задълбочаване и завършване на ИПС с цел да се допринесе за запазване на стабилността на единната валута и засилване на сближаването на икономическите и фискалните политики и политиките по отношение на пазара на труда и социалните стандарти между държавите членки; във връзка с това подчертава необходимостта от силна политическа ангажираност, ефективно управление и демократична отчетност на европейско и национално равнище, по-специално за парламентарен контрол на различните етапи на европейския семестър; отново заявява, че с изключение на използваната от Дания възможност за неучастие, всяка държава членка трябва да приеме еврото; подкрепя приемането на по-нататъшни стъпки в развитието на ЕМС; отбелязва предложението на Комисията за европейски механизъм за стабилизиране на инвестициите и обсъжда нови бюджетни инструменти, насочени към стабилизиране;

8.  отбелязва предложението на Комисията за Програма за подкрепа на реформите; подчертава, че е важно да не бъде отслабена ролята на Парламента в съвместното вземане на решения и надзора на изразходването на средствата на ЕС; изразява загриженост, че през периода 2011 – 2017 г. едва 9% от специфичните за всяка държава препоръки са били изцяло изпълнени; отбелязва механизма за сближаване, който ще предостави стимул и ще помогне на държавите членки извън еврозоната с устойчиви фискални и икономически политики да проведат реформи и да изпълнят критериите за въвеждане на еврото;

9.  подчертава, че е важно да се осигури възходящо икономическо и социално сближаване в процеса на европейския семестър; потвърждава значението на създаването на европейския стълб на социалните права; отбелязва, че европейският семестър беше укрепен и рационализиран, но изтъква, че засиленото участие на националните парламенти би спомогнало за подобряване на националната ангажираност, което би довело до по-добро изпълнение на специфичните за всяка държава препоръки, подобрявайки по този начин процеса на европейския семестър; отбелязва, че е преди всичко отговорност на държавите членки да избират адекватни и устойчиви фискални и икономически политики;

10.  приветства бъдещата програма InvestEU и подчертава, че фондът следва да продължи да намалява недостигът на инвестиции в ЕС; подкрепя инвестициите в материални и нематериални активи, включително в културното наследство, за стимулиране растежа, инвестициите и заетостта, като се постави особен акцент върху МСП, дружествата с ниска и средна пазарна капитализация и социалните предприятия, и по този начин да допринесе за подобряване на благосъстоянието и по-справедливо разпределение на доходите и за икономическото, социалното и териториалното сближаване в Съюза;

11.  приветства извършената дотук работа и счита за необходимо да продължи извършването на цялостен преглед на съществуващото законодателство в областта на ДДС; настоява относно необходимостта от засилване на мерките за борба с данъчните измами, избягването на данъчно облагане и отклонението от данъчно облагане; отбелязва работата на Комисията във връзка със справедливото данъчно облагане на цифровата икономика;

12.  приканва всички институции и органи на ЕС, включително Комисията, Европейската централна банка, Европейската инвестиционна банка и Единния надзорен механизъм, да увеличат още повече своите комуникационни усилия, за да разяснят по-добре работата си и да подобрят информацията, която е на разположение на гражданите на ЕС.

ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

20.11.2018

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

40

7

3

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Hugues Bayet, Pervenche Berès, David Coburn, Thierry Cornillet, Esther de Lange, Markus Ferber, Jonás Fernández, Giuseppe Ferrandino, Stefan Gehrold, Sven Giegold, Roberto Gualtieri, Brian Hayes, Gunnar Hökmark, Danuta Maria Hübner, Petr Ježek, Barbara Kappel, Wolf Klinz, Georgios Kyrtsos, Philippe Lamberts, Werner Langen, Bernd Lucke, Olle Ludvigsson, Ivana Maletić, Marisa Matias, Costas Mavrides, Alex Mayer, Luděk Niedermayer, Stanisław Ożóg, Sirpa Pietikäinen, Pirkko Ruohonen-Lerner, Anne Sander, Alfred Sant, Pedro Silva Pereira, Peter Simon, Paul Tang, Ramon Tremosa i Balcells, Ernest Urtasun, Marco Valli, Tom Vandenkendelaere, Miguel Viegas, Jakob von Weizsäcker

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Andrea Cozzolino, Jeppe Kofod, Paloma López Bermejo, Michel Reimon, Joachim Starbatty, Lieve Wierinck

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване

Pilar Ayuso, Elmar Brok, Helga Stevens

ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

40

+

ALDE

Thierry Cornillet, Petr Ježek, Wolf Klinz, Ramon Tremosa i Balcells, Lieve Wierinck

ENF

Barbara Kappel

PPE

Pilar Ayuso, Elmar Brok, Markus Ferber, Stefan Gehrold, Brian Hayes, Gunnar Hökmark, Danuta Maria Hübner, Georgios Kyrtsos, Esther de Lange, Werner Langen, Ivana Maletić, Luděk Niedermayer, Sirpa Pietikäinen, Anne Sander, Tom Vandenkendelaere

S&D

Hugues Bayet, Pervenche Berès, Andrea Cozzolino, Jonás Fernández, Giuseppe Ferrandino, Roberto Gualtieri, Jeppe Kofod, Olle Ludvigsson, Costas Mavrides, Alex Mayer, Alfred Sant, Pedro Silva Pereira, Peter Simon, Paul Tang, Jakob von Weizsäcker

VERTS/ALE

Sven Giegold, Philippe Lamberts, Michel Reimon, Ernest Urtasun

7

-

ECR

Bernd Lucke, Joachim Starbatty

EFDD

David Coburn, Marco Valli

GUE/NGL

Paloma López Bermejo, Marisa Matias, Miguel Viegas

3

0

ECR

Stanisław Ożóg, Pirkko Ruohonen-Lerner, Helga Stevens

Легенда на използваните знаци:

+  :  „за“

-  :  „против“

0  :  „въздържал се“


СТАНОВИЩЕ на комисията по международна търговия (5.11.2018)

на вниманието на комисията по конституционни въпроси

относно състоянието на дебатите относно бъдещето на Европа

(2018/2094(INI))

Докладчик по становище: Хосе Игнасио Салафранка Санчес‑Нейра

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по международна търговия приканва водещата комисия по конституционни въпроси да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  подчертава, че общата търговска политика трябва да остане основен стълб на външната политика на Съюза с пряко отражение върху живота на гражданите, и че тя трябва да помага на Съюза да се приспособява към неговата нова роля в свят на многобройни водещи участници на международната сцена; настоятелно призовава Съвета, Комисията и Европейската служба за външна дейност да си сътрудничат в следните области за тази цел:

а)  укрепване на общата търговска политика чрез интегрирането ѝ в по-широката рамка на политиката; поемане на водеща роля в световната търговска политика на многостранно и двустранно равнище; засилване на сътрудничеството с двустранни, стратегически и регионални търговски партньори и с многостранни организации като Конференцията на ООН за търговия и развитие (УНКТАД), Програмата на ООН за околната среда (ЮНЕП), Международната организация на труда (МОТ), и по-специално Световната търговска организация (СТО), чрез активен принос за нейната необходима реформа, за да се повишат ефективността и способността ѝ за реакция спрямо новите глобални предизвикателства, включително Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие и Парижкото споразумение относно изменението на климата, както и за да се увеличи нейната легитимност; укрепване на водещата роля на Съюза и на търговската политика на ЕС в насърчаването на основана на ценности търговска политика чрез укрепване на свързаното с правата на човека измерение на търговията и чрез възприемане на най-високите европейски стандарти;

б)  поемане на водеща роля в защитата на отворена, основана на правила, справедлива и устойчива световна търговска система, ориентирана към развитието, така че да се повиши конкурентоспособността на дружествата от ЕС, като се гарантира ефективното прилагане на международните правила и споразумения, например споразуменията в областта на околната среда и изменението на климата, конвенциите на МОТ, разпоредбите за борба с корупцията и споразуменията относно финансовата прозрачност, борбата срещу изпирането на пари и данъчното сътрудничество; гарантиране, че дружествата от ЕС могат да упражняват дейност на световно равнище в рамка на еднакви условия, предвидими правила, лоялна конкуренция и определени задължения, които следва да включват конструктивно сътрудничество за обща позиция на Съюза в междуправителствените преговори на ООН относно отговорността за нарушения на правата на човека и насърчаване на корпоративната отчетност и обвързващите задължения за надлежна проверка по отношение на веригите на доставка и производство;

в)  осигуряване на пълно и своевременно информиране на Парламента относно преговорите и мандата на Съвета, както и през целия период на прилагане на международните споразумения, с цел да се гарантира, че той е в състояние да упражнява своите правомощия и прерогативи; опростяване и съкращаване на процеса на преговори и засилване на контрола от страна на Парламента през цялата продължителност на тези преговори; повишаване на прозрачността спрямо гражданите на ЕС чрез публикуване на указанията за водене на преговори (мандати) за търговските споразумения преди началото на преговорите, така че също да се повишат предвидимостта и правната сигурност за стопанските субекти, като им се даде възможност да използват по-добре и своевременно възможностите, които възникват за ЕС; пълно спазване на разпоредбите на Договора и неотдавнашната съдебна практика на ЕС, с които общата търговска политика се определя като изключителна компетентност на Съюза;

г)  адаптиране на търговската политика към световните тенденции на автоматизация, цифровизация и ориентиране към услуги, към разрастването на световните вериги за създаване на стойност и взаимосвързаността на търговията със стоки и услуги чрез полагане на усилия за включване на подходящи разпоредби, за да се гарантират преносът на данни, конкурентните цени на междинни стоки и либерализираната търговия с услуги в рамките на двустранни и многостранни търговски споразумения;

д)  подпомагане на малки и средни предприятия (МСП), за да могат да се възползват в пълна степен от общата търговска политика; увеличаване на инвестициите в научни изследвания, технологично развитие и иновации, по-специално с оглед на декарбонизацията на нашата икономика; подкрепа за европейските предприятия с цел да заемат водеща позиция в този сектор в световен мащаб, което ще повиши конкурентоспособността и ще създаде достойни работни места; изтъкване на факта, че устойчивото развитие не следва да се разглежда като пречка за инвестициите; настояване за международно сътрудничество и процес на международно участие, по-специално на африканския континент, което би могло да насърчи устойчивите икономически цикли на регионално равнище, да доведе до създаването на нови работни места и да насърчи разработването на политики за социална закрила;

е)  систематично включване на цифровата търговия, МСП, обвързващи и приложими глави за търговията и устойчивото развитие и разпоредби за равенството между половете в търговските споразумения, както и поемане на водеща роля по тези въпроси в многостранните обсъждания; защита на личните данни на гражданите на ЕС в пълна степен, както е предвидено в Общия регламент на Съюза относно защитата на данните (Регламент (ЕС) 2016/679), и насърчаване на укрепването на стандартите на ЕС относно защитата на потребителите, защитата на личните данни и достъпа до пазара; стремеж към изграждане на световен алианс и подкрепа на органите на държавите членки в борбата срещу трансграничната киберпрестъпност; разработване на цифрова стратегия на ЕС, която да включва инвестиции в цифрова инфраструктура и цифрови предприятия в полза на обществото като цяло;

ж)  улесняване на процедурата за кандидатстване за достъп до Европейския фонд за приспособяване към глобализацията с цел да бъдат взети предвид въздействията, произтичащи от прогресивната и реципрочна либерализация на търговията със стоки и услуги;

з)  засилване на съгласуваността на общата търговска политика с общата външна политика и политика на сигурност (ОВППС), европейската политика за развитие и политиката в областта на климата, за да се гарантират ценностите и целите, посочени в член 3, параграф 5 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) и членове 21, 207 и 208 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), при пълно спазване на Европейския консенсус за развитие;

и)  признаване на факта, че крайното политизиране на търговските споразумения на ЕС може да възпрепятства търговията;

й)  подчертаване на стратегическото значение на разработването на конструктивна политика за съседство чрез развитие на справедливи търговски отношения и икономическо сътрудничество с икономиките в източното и южното съседство на Съюза, за да се насърчат тяхното икономическо и социално благосъстояние и създаването на работни места;

к)  предвиждане на последиците от излизането на Обединеното кралство от ЕС и предлагане на начини за смекчаване на отрицателните икономически последици за Съюза и неговите граждани, включително за гражданите на Обединеното кралство, които понастоящем живеят в Съюза;

л)  подобряване на комуникационната стратегия за общата търговска политика чрез осигуряване на повече публични и цялостни анализи на потенциалното въздействие на нови търговски споразумения преди приемането на съответните указания за водене на преговори (мандати); по-добро осведомяване относно възможностите, които търговията предлага на нашите граждани и предприятия; повишаване на прозрачността и задълбочаване на диалога с професионалните и социалните партньори и гражданското общество, за да се гарантира подходящото им участие в мониторинга и изпълнението на търговските споразумения, по-специално чрез съвместния диалог и вътрешните консултативни групи по търговските споразумения и чрез предоставяне на повече средства за тези механизми; подпомагане на гражданите и икономическите оператори на Съюза да разберат по-добре променящото се равновесие в структурата на световните икономически отношения и да се приспособят към него.

ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

5.11.2018

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

30

3

1

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Maria Arena, Tiziana Beghin, David Borrelli, Salvatore Cicu, Christofer Fjellner, Eleonora Forenza, Karoline Graswander-Hainz, Christophe Hansen, Heidi Hautala, Nadja Hirsch, Yannick Jadot, France Jamet, Jude Kirton-Darling, Patricia Lalonde, Bernd Lange, David Martin, Emmanuel Maurel, Anne-Marie Mineur, Sorin Moisă, Alessia Maria Mosca, Franck Proust, Godelieve Quisthoudt-Rowohl, Inmaculada Rodríguez-Piñero Fernández, Tokia Saïfi, Helmut Scholz, Joachim Schuster, Adam Szejnfeld, Iuliu Winkler

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Sajjad Karim, Sander Loones, José Ignacio Salafranca Sánchez-Neyra, Jarosław Wałęsa

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване

Georges Bach, Norbert Lins

ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

30

+

ALDE

Nadja Hirsch, Patricia Lalonde

ECR

Sander Loones

EFDD

Tiziana Beghin

GUE/NGL

Helmut Scholz

NI

David Borrelli, Emmanuel Maurel

PPE

Georges Bach, Salvatore Cicu, Christofer Fjellner, Christophe Hansen, Norbert Lins, Sorin Moisă, Franck Proust, Godelieve Quisthoudt-Rowohl, Tokia Saïfi, José Ignacio Salafranca Sánchez-Neyra, Adam Szejnfeld, Jarosław Wałęsa, Iuliu Winkler

S&D

Maria Arena, Karoline Graswander-Hainz, Jude Kirton-Darling, Bernd Lange, David Martin, Alessia Maria Mosca, Inmaculada Rodríguez-Piñero Fernández, Joachim Schuster

VERTS/ALE

Heidi Hautala, Yannick Jadot

3

-

ECR

Sajjad Karim

ENF

France Jamet

GUE/NGL

Anne-Marie Mineur

1

0

GUE/NGL

Eleonora Forenza

Легенда на използваните знаци:

+  :  „за“

-  :  „против“

0  :  „въздържал се“


СТАНОВИЩЕ на комисията по бюджетен контрол (16.11.2018)

на вниманието на комисията по конституционни въпроси

относно състоянието на дебатите относно бъдещето на Европа

(2018/2094(INI))

Докладчик: Петри Сарвама

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по бюджетен контрол приканва водещата комисия по конституционни въпроси да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

A.  като има предвид, че Европа е на кръстопът и е засегната от определена криза на легитимността във връзка с европейските решения;

Б.  като има предвид, че е необходимо европейският проект да се доближи до гражданите на ЕС, като се обърне особено внимание на техните потребности, живот и очаквания, за да може преди всичко да се укрепи легитимността на ЕС и да се възстановят доверието и ентусиазма във връзка с европейския проект благодарение на обновено управление на ЕС;

В.  като има предвид, че парламентарният контрол на публичните разходи е жизненоважен компонент на една модерна демократична система;

Г.  като има предвид, че по-голямата демокрация в ЕС върви ръка за ръка с по-голяма прозрачност, отчетност и почтеност, последните следва да бъдат водещите принципи на културата в рамките на институциите на ЕС за насърчаване на ефикасно управление и за осигуряване на по-голяма откритост на функционирането на ЕС и на процесите му на вземане на решения;

Д.  като има предвид, че всички институции на ЕС трябва бъдат прозрачни и да носят пълна отговорност пред гражданите на Съюза за финансовите средства, които са им предоставени в качеството на институции на ЕС;

Е.  като има предвид, че с приемането на Римската декларация на 25 март 2017 г. лидерите на ЕС-27 дадоха ясен сигнал за „единство и солидарност“;

Ж.  като има предвид, че инертността на европейско равнище вече не е приложим вариант с оглед на големите предизвикателства, пред които е изправен Съюзът, особено по отношение на глобализацията, миграцията, отбраната въз основа на засилено сътрудничество, социалните въпроси, завършването на изграждането на Европейския паричен съюз и избора на нови собствени ресурси на ЕС;

З.  като има предвид, че бюджетът на ЕС остава ценен източник на финансиране за държавите членки;

1.  счита, че доверието на гражданите в институциите на ЕС е от основно значение за демокрацията, доброто управление и ефективното създаване на политики;

2.  подчертава, че е от съществено значение да се преодолеят противоречащите си виждания за Европа и да се съгласуват конкуриращите се приоритети, за да се избегне рискът от разпокъсване или отслабване на Съюза;

3.  признава, че поради Брексит необходимостта да се помисли допълнително върху институционалната структура и структурата на разходите на ЕС, както и да се създаде нова динамика на политиката на ЕС, стана по-неотложна;

4.  посочва, че решението на Обединеното кралство да се оттегли от Съюза ще има сложни бюджетни последици и ще окаже отрицателно въздействие върху бюджета на ЕС; настоява, че останалите държави членки от ЕС-27 следва да бъдат по-амбициозни по отношение на бюджетната реформа предвид настоящите и бъдещите предизвикателства пред ЕС;

5.  е убеден, че все още има възможност за по-добро утвърждаване на демократичната отчетност в рамките на Съюза, а именно чрез разработването на силни механизми за осигуряване на политическа легитимност и институционална отговорност, както и чрез рационализиране на все по-сложните структури на управление на ЕС;

6.  припомня необходимостта от спешна бюджетна и административна реформа на ЕС, която да рационализира вътрешните му процеси и да направи ЕС по-разбираем и достъпен за неговите граждани;

7.  припомня, че при по-нататъшното развитие в рамките на структурата на Съюза по отношение на съществуващите органи или на създаването на нови юридически лица следва винаги да се вземат предвид въпросите, свързани с демократичната отчетност на ЕС, мерките за публичен одит и ефикасността на дейностите;

8.  счита, че е необходимо да се намалят пропуските по отношение на отговорността в рамките на ЕС и да се премине към основани в по-голяма степен на сътрудничеството видове контрол, които съчетават демократичния надзор и одита, като същевременно осигуряват и по-голяма прозрачност; призовава за осигуряването на пълна отчетност и ефективен демократичен надзор върху Европейската инвестиционна банка, Европейската централна банка и за бъдещите органи, които предстои да бъдат създадени, например Европейския валутен фонд;

9.  подчертава освен това, че настъпи моментът да се обмислят прагматично начините на действие на ЕС, като се отговори на основните въпроси за това как най-добре да се изпълняват политиките на Съюза и кои модели на управление следва да се прилагат, за да се проправи пътят за Европа на осезаемите резултати;

10.  припомня необходимостта от дългосрочна стратегическа визия на ЕС; счита, че е време да се предложат нови европейски послания, а политиките на ЕС – да се осъществяват по-стратегически, въз основа на определен брой ясно определени и разбираеми приоритети на Съюза, колективни цели и правомощия, за да се подобрят разбираемостта и ефикасността;

11.  подчертава, че претворяването на общите политически цели в осезаеми и видими действия и резултати за гражданите на ЕС трябва да подлежи на редовни проверки на действителното състояние, поради което е абсолютно необходимо бюджетният контрол да остане основен елемент на демократичния контрол;

12.  изтъква, че укрепването на демократичния надзор и контролът от страна на Парламента следва да се основават не само на традиционния мониторинг на запасите и на финансовите потоци, но и на цялостна оценка на икономическата ефективност, на ценното и устойчиво въздействие за гражданите и зачитането на ценностите на Съюза и на принципите на правовата държава;

13.  счита, че спазването на основните ценности, обезпечаването на защитата на принципите на правовата държава в държавите членки или въвеждането на свързани с околната среда условия са необходими демократични предпоставки за определянето на всички нови прояви на финансова солидарност в ЕС; изразява загриженост поради неотдавнашните случаи на незачитане на принципите на правовата държава в някои държави членки; оценява в този контекст предложението на Комисията за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно защитата на бюджета на Съюза в случаите на широко разпространено незачитане на принципите на правовата държава в държавите членки (COM(2018)0324); подчертава, че европейските институции следва да предприемат действия за защита на принципите на правовата държава;

14.  изисква настоящата рамка за защита на финансовите интереси на Съюза да бъде укрепена чрез система от санкции, пропорционални на мащаба на недостатъците или на опитите за накърняване на принципите на правовата държава, въз основа на независима оценка, вариращи от намаляване на финансирането на ЕС до спиране на плащанията и поетите задължения в случай на повтарящи се недостатъци; счита, че при подобни обстоятелства Парламентът следва да участва и да има равни правомощия със Съвета в процеса на вземане на решения във връзка с тези процедури и отмяната на подобни мерки;

15.  припомня, че е необходимо да се насърчава стремежът към генериране на европейска добавена стойност, или с други думи – че обединяването на ресурси на европейско равнище следва да води до резултати в сравнение с разходите на национално равнище, които не могат да се съсредоточат върху предоставянето на европейски обществени блага;

16.  счита, че е необходимо да бъдат разработени по-добри инструменти за структурни реформи в целия ЕС чрез предоставяне на значителни европейски обществени блага и това да бъде направено при надлежно спазване на принципите на субсидиарност и пропорционалност;

17.  счита, че предварителните условия на политиките трябва да бъдат укрепени, където това е необходимо, без да се застрашава оперативният капацитет на програмите, за да се осигури ефективно добро финансово управление при изпълнението на разходите на Съюза;

18.  отново посочва, че в контекста на дебата за бъдещето на Европа трябва да се обмисли въпросът как би могла да се реформира бюджетната система на Съюза, така че да се осигури достатъчен бюджет за обезпечаване на финансирането на планираните политики, по-добър баланс между предвидимостта и способността за реагиране, както и как да се гарантира, че като цяло механизмите за финансиране не са по-сложни, отколкото е необходимо за постигането на целите на политиките на Съюза, и да се осигури отговорност;

19.  счита, че е целесъобразно да се гарантира, че бюджетът осигурява истинска добавена стойност за гражданите на ЕС;

20.  подчертава, че обезпечаването на достатъчно финансови средства, съчетано с модернизирането на системата на собствените ресурси, а именно чрез осигуряване на стабилни, ефективни и действително европейски собствени ресурси, е от основно значение за поддържането на високо равнище на инвестициите, както и на амбициите и влиянието на Съюза на международната сцена;

21.  подчертава, че европейските агенции изпълняват незаменима роля по отношение на опита в съответната им сфера на дейност и едновременно с това за представителството на ЕС в държавите членки; подчертава, че следователно е от първостепенно значение да се гарантира, че в бъдеще работата на агенциите е добре структурирана и организирана, че осъществяваните от агенциите дейности са надеждни и че във всеки един момент се осигурява тяхната видимост;

22.  подчертава освен това, че Европейският фонд за развитие (ЕФР) следва да бъде включен в бюджета на ЕС, както вече беше посочено в предложението за новата многогодишна финансова рамка (МФР) за периода 2021 – 2027 г., за да се избегне разпокъсване на бюджета; посочва, че включването на ЕФР в бюджета на ЕС повишава способността на органа по освобождаване от отговорност да контролира разходите в ЕС;

23.  призовава всички институции на ЕС да подобрят своите процедури и практики, чиято цел е да защитават финансовите интереси на Съюза, и активно да допринасят за ориентирана към резултатите процедура по освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета; счита в този контекст, че процедурата по освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета е незаменим инструмент за демократична отчетност пред гражданите на Съюза;

24.  изтъква значението на защитата на парите на данъкоплатците в ЕС срещу измами и други незаконни дейности, засягащи финансовите интереси на Съюза;

25.  припомня трудностите, срещани многократно до момента в рамките на процедурите по освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета, които се дължат на липса на сътрудничество от страна на Съвета; настоява, че Съветът трябва да бъде отговорен и прозрачен като останалите институции; подчертава, че не следва да се допускат изключения от това;

26.  счита, че създаването на Европейска прокуратура ще бъде важен етап от изграждането на европейско обществено пространство; призовава Комисията да работи за бързото създаване на Европейската прокуратура, като предостави достатъчно ресурси;

27.  обръща внимание на корупцията като явление със значителни финансови последици, представляващо сериозна заплаха за демокрацията, принципите на правовата държава и публичните инвестиции; отново призовава Комисията да възобнови публикуването на годишен доклад относно корупцията;

28.  призовава Комисията да предложи варианти за бъдещи методи за сътрудничество с Групата държави срещу корупцията на Съвета на Европа, включително кандидатстване за членство от страна на ЕС, а Парламентът – да бъде редовно информиран относно напредъка във връзка с тази кандидатура;

29.  призовава политиката на етично поведение и етичната рамка на всички институции и агенции на ЕС да бъдат усъвършенствани чрез по-добро прилагане на кодексите за поведение, защитата на лицата, сигнализиращи за нередности, етичните принципи, прозрачността и отговорността;

30.  насърчава чрез водещ принцип да се очертаят контурите на Европа на бъдещето, като се осигури баланс между отговорността и новата солидарност и като се отдава предпочитание на подход на Общността пред използването на междуправителствен подход като метод на управление за ЕС;

31.  счита, че е необходимо да продължи дебатът за бъдещето на Европа на най-високо институционално равнище, като вниманието се съсредоточи по-специално върху по-ефикасното използване на финансирането и върху механизмите за демократичен контрол на бюджета на ЕС.

ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

15.11.2018

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

19

1

1

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Nedzhmi Ali, Inés Ayala Sender, Zigmantas Balčytis, Dennis de Jong, Tamás Deutsch, Martina Dlabajová, Luke Ming Flanagan, Ingeborg Gräßle, Arndt Kohn, Gilles Pargneaux, Georgi Pirinski, Petri Sarvamaa, Bart Staes, Derek Vaughan, Tomáš Zdechovský, Joachim Zeller

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Caterina Chinnici, Marian-Jean Marinescu, Andrey Novakov, Julia Pitera, Richard Sulík

ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

19

+

ALDE

Nedzhmi Ali, Martina Dlabajová

ECR

Richard Sulík

GUE/NGL

Dennis de Jong

EPP

Ingeborg Gräßle, Marian‑Jean Marinescu, Andrey Novakov, Julia Pitera, Petri Sarvamaa, Tomáš Zdechovský, Joachim Zeller

S&D

Inés Ayala Sender, Zigmantas Balčytis, Caterina Chinnici, Arndt Kohn, Gilles Pargneaux, Georgi Pirinski, Derek Vaughan

Greens/EFA

Bart Staes

1

-

GUE/NGL

Luke Ming Flanagan

1

0

EPP

Tamás Deutsch

Легенда на използваните знаци:

+  :  „за“

-  :  „против“

0  :  „въздържал се“


СТАНОВИЩЕ на комисията по земеделие и развитие на селските райони (14.11.2018)

на вниманието на комисията по конституционни въпроси

относно състоянието на дебатите относно бъдещето на Европа

(2018/2094(INI))

Докладчик по становище: Иван Яковчич

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по земеделие и развитие на селските райони приканва водещата комисия по конституционни въпроси да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

А.  като има предвид, че селскостопанските продукти на Съюза допринасят за неговото икономическо развитие както в производството и преработката, така и за неговото живо културно и кулинарно наследство, като засилват териториалното и социалното сближаване, както и местните и регионалните традиции; като има предвид, че съществува повишено търсене на висококачествени и традиционни продукти на европейско и световно равнище; като има предвид, че бъдещето на Съюза зависи също от наличието на жизнени, динамични и обширни селски райони;

Б.  като има предвид, че селското и горското стопанство играят централна роля за ефективното управление на земята с оглед на борбата с изменението на климата и въз основа на зачитане на международните споразумения, като същевременно опазват общественото здраве във всичките му аспекти;

В.  като има предвид, че най-отявлените критици на Съюза посочват несъответствието между предложените от Съюза действия и тяхното осъществяване на национално и местно равнище, както и като има предвид, че оттеглянето на Обединеното кралство ще окаже значително въздействие върху бъдещото финансиране на Съюза;

Г.  като има предвид, че според Организацията на ООН за прехрана и земеделие (ФАО) световното търсене на храни ще се повиши със 70 % до 2050 г.; като има предвид, че е необходимо новата обща селскостопанска политика (ОСП) да гарантира икономическа добавена стойност за селското стопанство, като подобрява неговата производителност с по-малко налични ресурси и насърчава лоялната конкуренция, както и здравословната и висококачествена храна на разумни цени; като има предвид, че тези цели на ОСП трябва да останат ключови елементи за бъдещето на Европа;

Д.  като има предвид, че равенството между половете е основна цел на ЕС и неговите държави членки; като има предвид, че много от ролите на жените в селските райони помагат за поддържането на жизнеспособни селскостопански предприятия и динамични селски общности; като има предвид, че усилията за предотвратяване на обезлюдяването в селските райони са свързани с възможности за жените и младите хора и че жените в селските райони понастоящем са изправени пред многобройни предизвикателства;

1.  подчертава, че е важно ОСП да бъде подкрепена от добре финансиран бюджет; припомня централната роля на ОСП в историята на Съюза; отбелязва основната роля, която тя играе в осигуряването на жизнеспособни селски райони и гарантирането на снабдяване с храни; отбелязва, че предстоящата реформа на ОСП е възможност да се увеличат усилията за постигането на нейните цели; подчертава, че ОСП е една от най-старите политики и трябва да продължи да бъде една от най-важните и най-интегрираните политики, както и че тя ще продължава да допринася за изграждането на бъдещето на Европа чрез по-успешно интегриране, опазване на околната среда, продоволствена сигурност и безопасност на храните за гражданите на ЕС;

2.  подчертава, че европейското селско стопанство играе жизненоважна роля за изхранването на планетата и осигуряването на работни места за 46 милиона души; подчертава предизвикателствата, които произтичат от международните търговски споразумения и кризите; отбелязва, че законодателните действия на ЕС за борба с нелоялните търговски практики имат за цел да осигурят по-устойчива верига за доставки на храни в полза на земеделските стопани и потребителите;

3.  отбелязва, че политиките в областта на селското стопанство и развитието на селските райони имат голям потенциал, що се отнася до предоставянето на обществени блага; подчертава, че селското стопанство не само отговаря за доставката на суровини и продукти за хранително-вкусовата промишленост и други сектори, но също така оказва силно влияние върху околната среда и селските райони; следователно счита, че качеството на околната среда в ЕС силно зависи от управлението на ресурсите и от управлението, прилагано на равнище земеделско стопанство;

4.  споделя дългосрочната цел за преход към ръководено от пазара и устойчиво европейско селско стопанство, което да повишава конкурентоспособността и да намалява нуждата на земеделските стопани от подпомагане на доходите; призовава за привеждане в съответствие на ОСП с други политики на ЕС и подчертава необходимостта от обща бюджетна дисциплина; посочва, че когато са необходими увеличения на бюджета за определени приоритети, съкращенията следва да бъдат направени преди всичко в други области;

5.  подчертава необходимостта от действително опростяване на ОСП с цел постигане на политика, насочена по-скоро върху резултатите и производството, отколкото върху съответствието; счита, че е необходимо ОСП да бъде повече пазарно ориентирана, като земеделските стопани станат по-малко зависими от публичната подкрепа и като се увеличи конкурентоспособността в сектора;

6.  отбелязва, че нарастващият проблем с обезлюдяването на селските райони трябва да бъде решен с целенасочени мерки и полезни взаимодействия на политиките на ЕС, за да се стимулира устойчивостта на европейския селскостопански сектор, като по този начин се подкрепят и насърчават младите земеделски стопани в съответните области; припомня, че приемствеността между поколенията е предизвикателство, пред което са изправени земеделските стопани в много държави членки;

7.  подчертава ролята, която играе ОСП в поддържането на доброто здраве и състояние на почвите, водите и други природни ресурси; посочва, че европейските селскостопански производители са поели ангажимент за спазване на добри екологични практики и за постигане на целите, поставени за борба с промяната в климата;

8.  подчертава значението на биологичното производство и географските указания, както и на полезното взаимодействие между тях, които са от полза както за производителите, така и за потребителите; припомня значението на достъпа до иновации и на справедливото функциониране на хранителната верига; призовава един стълб от новата ОСП да бъде посветен на приоритетите, които създават работни места и осигуряват най-високо качество на селскостопанските и хранителните продукти на ЕС;

9.  подчертава ключовата роля на селското стопанство в приоритетите на Съюза за смекчаване на последиците от изменението на климата и насърчаване на устойчиво развитие; припомня необходимостта от силен и адекватен бюджет за селското стопанство в това отношение;

10.  обръща внимание на намаляващите доходи от земеделско стопанство в ЕС, като това е предизвикано от нарастващите производствени разходи и нестабилността на цените, които се отразяват отрицателно върху способността на селскостопанските производители да поддържат производството; подчертава разходите, които европейските земеделски стопани трябва да поемат, за да спазват най-високите стандарти в света за безопасност на храните, опазване на околната среда, хуманно отношение към животните и трудови стандарти; подчертава необходимостта земеделските стопани да бъдат компенсирани чрез ОСП за това, че предоставят на обществени блага на обществото;

11.  подчертава, че схемите на ЕС за качество с участието на географските указания (защитеното наименование за произход, защитеното географско указание и храната с традиционно специфичен характер) предпазват наименованията на продуктите от злоупотреба, повишават репутацията им, увеличават стойността им в рамките на международните споразумения, допринасят за доходите на земеделските стопани и повишават доверието на потребителите; подчертава, че използването на европейското лого, както и използването на термини за указване на произход и качество, предоставят по-голяма видимост и гарантират качеството на селскостопанските продукти за износ;

12.  настоява да се обърне специално внимание на земеделските стопани, които се сблъскват с допълнителни разходи поради специфични ограничения, свързани с районите с висока природна стойност, например планинските райони, островите, най-отдалечените региони и други необлагодетелствани райони; счита, че поради техните специфични ограничения финансирането по ОСП е от жизненоважно значение за тези райони и че всяко ограничение би имало изключително вредно въздействие върху многобройни селскостопански продукти; настоятелно призовава държавите членки да разработят и приложат схеми за качеството, за да се даде възможност на съответните производители бързо да въведат тези схеми;

13.  припомня подкрепата, която през 2015 г. Парламентът изрази за разширяване на географските указания в ЕС до неселскостопански продукти; счита, че в дебата за бъдещето на Европа такова разширяване следва да бъде разгледано сериозно предвид потенциала му за подкрепа на селските райони чрез добавяне на стойност към традиционните продукти и създаване на заетост; настоятелно призовава Комисията незабавно да представи законодателно предложение за разширяване на защитата на географските указания до неселскостопански продукти;

14.  подчертава необходимостта от повече инвестиции в селското стопанство и селскостопанските продоволствени системи, както и от по-големи разходи за научноизследователска и развойна дейност, с цел насърчаване на иновациите, подкрепа за увеличаване на устойчивото производство и намиране на по-добри начини за справяне с проблеми като недостига на вода и изменението на климата;

15.  подчертава богатството на европейските храни и вкусове и кулинарното разнообразие в Европа; поради това подчертава необходимостта от запазване на регионалните и местните традиционни продукти и вкусове на Европа чрез инструментите на ОСП, например програмите за подпомагане на развитието на селските райони;

16.  подчертава, че е важно добре да се финансира и да се реформира ОСП за справяне с многобройните предизвикателства, пред които ще се изправи Съюзът в бъдеще; припомня, че е необходимо ОСП да подкрепя по-ефикасно земеделските стопани с цел преодоляване на селскостопанските кризи; подчертава значението на бъдещата ОСП за насърчаване на иновациите и научноизследователската и развойна дейност, като припомня, че целите на ОСП следва да бъдат взети предвид при изготвянето на бъдещата програма „Хоризонт Европа“;

17.  подчертава ролята, която младите земеделски стопани играят за настоящата и бъдещата конкурентоспособност на европейското селско стопанство и за гарантирането на производството на хранителни продукти; подчертава, че селското стопанство е нещо повече от икономическа дейност, а е също така жизненоважна част от един устойчив ЕС; подчертава значението на младото поколение за бъдещето на Европа;

18.  припомня ролята на жените в селските райони и приноса им като предприемачи и двигатели на устойчивото развитие; подчертава необходимостта да бъде развит техният потенциал в областта на устойчивото селско стопанство и издръжливостта на селските райони; поради това призовава за увеличаване на подкрепата за семейните земеделски стопанства и младите земеделски стопани, както и за подкрепа на заетостта в селското стопанство в селските райони, особено за млади земеделски стопани;

19.  подчертава значението на иновациите и научните изследвания, особено в областта на отглеждането и селекцията на растения, за да може Съюзът да се конкурира в пълна степен с останалата част от света в тази област;

20.  подчертава, че структурните политики, политиката на сближаване и ОСП намаляват раздалечението между Съюза и неговите граждани чрез насърчаване на интеграцията на местно равнище и осигуряване на балансирано териториално развитие, особено в селските, периферните и необлагодетелстваните региони; поради това подчертава значението на подкрепата за развитието на селските райони и биологичното земеделие в рамките на ОСП;

21.  подчертава необходимостта от запазване на разнообразието на селското стопанство в ЕС и признава, че местните пазари, които се снабдяват с пресни и местни селскостопански продукти, са екологосъобразни и подпомагат установените селскостопански общности; призовава за по-добро насърчаване на късите вериги на доставки;

22.  подчертава, че ОСП допринася за запазването на жизнеспособността на необлагодетелствани райони, включително планинските райони, следователно има ключова роля в предотвратяването на изоставянето и обезлюдяването на много райони в Европа;

23.  подчертава значението на развитието на селските райони за подкрепата на многофункционалното селско стопанство и за насърчаване на партньорствата между земеделските стопани, местните общности, гражданското общество и допълнителните предприемачески дейности, за да се генерират приходи от разнообразни икономически дейности;

24.  подчертава, че настоящото обезлюдяване на селските райони изисква взаимодействие между инструментите на ОСП и политиката на сближаване с цел повишаване на привлекателността на селските райони;

25.  подчертава, че ОСП не се отнася само до земеделието и земеделските стопани, но и до подпомагането и развитието на по-широките селски общности, в които те работят; подчертава, че ЕС следва да укрепи своята политика за развитие на селските райони, която се фокусира върху широк кръг от въпроси – от подкрепата за стартиращи предприятия в селските райони и широколентовия достъп до специфичните екологични или обществени предизвикателства пред селското население;

26.  признава тревожния проблем с глада, който засяга нашата планета, и затова счита, че ЕС следва да се стреми да изгради устойчивост спрямо хранителните кризи, като по този начин гарантира достатъчни доставки на питателна и достъпна храна и допринася за постигането на „свят с нулево равнище на глад“;

27.  подчертава, че планираните понастоящем стимули за отглеждането на устойчиви енергийни култури по никакъв начин не следва да излагат на риск продоволствената сигурност на обществото;

28.  подчертава значението на развитието на селските райони, включително инициативата LEADER, в подкрепа на многофункционалното селско стопанство и за насърчаването на допълнителни дейности и възможности в областта на предприемачеството, с цел да се генерират приходи от селски туризъм, както и за да се осигури подкрепяно от обществото селско стопанство и предоставяне на социални услуги в селските райони;

29.  призовава държавите членки да улеснят обмена на най-добри практики между европейските земеделски стопани с цел засилване на сътрудничеството и укрепване на европейската идентичност.

ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

12.11.2018

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

25

8

3

Членове, присъствали на окончателното гласуване

John Stuart Agnew, Clara Eugenia Aguilera García, Eric Andrieu, José Bové, Daniel Buda, Matt Carthy, Jacques Colombier, Michel Dantin, Paolo De Castro, Albert Deß, Diane Dodds, Herbert Dorfmann, Norbert Erdős, Luke Ming Flanagan, Karine Gloanec Maurin, Martin Häusling, Jan Huitema, Peter Jahr, Ivan Jakovčić, Jarosław Kalinowski, Zbigniew Kuźmiuk, Norbert Lins, Philippe Loiseau, Giulia Moi, Ulrike Müller, Maria Noichl, Marijana Petir, Maria Lidia Senra Rodríguez, Czesław Adam Siekierski, Tibor Szanyi, Maria Gabriela Zoană, Marco Zullo

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Franc Bogovič, Maria Heubuch, Anthea McIntyre, Momchil Nekov, Hilde Vautmans, Miguel Viegas, Thomas Waitz

ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

25

+

ALDE

Ivan Jakovčić, Ulrike Müller, Hilde Vautmans

ECR

Anthea McIntyre

EFDD

Giulia Moi, Marco Zullo

NI

Diane Dodds

PPE

Franc Bogovič, Daniel Buda, Michel Dantin, Albert Deß, Herbert Dorfmann, Norbert Erdős, Peter Jahr, Jarosław Kalinowski, Norbert Lins, Marijana Petir

S&D

Clara Eugenia Aguilera García, Eric Andrieu, Paolo De Castro, Karine Gloanec Maurin, Momchil Nekov, Maria Noichl, Tibor Szanyi, Maria Gabriela Zoană

8

-

EFDD

John Stuart Agnew

GUE/NGL

Matt Carthy, Luke Ming Flanagan, Maria Lidia Senra Rodríguez, Miguel Viegas

VERTS/ALE

José Bové, Martin Häusling, Thomas Waitz

3

0

ALDE

Jan Huitema

ENF

Jacques Colombier, Philippe Loiseau

Легенда на използваните знаци:

+  :  „за“

-  :  „против“

0  :  „въздържал се“


ПРИЛОЖЕНИЕ: ПИСМО НА КОМИСИЯТА ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ

г-жа Данута Хюбнер

Председател, комисия по конституционни въпроси

ASP 12E157

Брюксел

  Относно: Становище на комисията по правни въпроси относно състоянието на дебата за бъдещето на Европа – 2018/2094(INI)

Уважаема госпожо Председател,

Преди лятната ваканция докладчикът на комисията по конституционни въпроси, г-н Рамон Хауреги Атондо, призова комисиите да изразят становищата си по незаконодателния доклад по собствена инициатива на комисията AFCO относно състоянието на дебатите за бъдещето на Европа. Във връзка с това, на своето заседание от 9 юли 2018 г. координаторите на комисията по правни въпроси решиха да дадат становище под формата на писмо в съответствие с член 53 от Правилника за дейността, с акцент единствено върху правомощията на нашата комисия. Аз бях определен за докладчик по становището.

В качеството си на докладчик бих искал да изразя съгласието си с подхода, възприет в проекта на доклад на комисията AFCO, с цел обобщаване на въпросите за дебата за бъдещето на Европа и предоставяне на насоки и пояснения относно различните пътища, по които може да поеме европейската интеграция в навечерието на изборите през 2019 г. В този смисъл целта на настоящия доклад не е да се вземе решение относно различните алтернативи, а да се определят проблемите, да се опишат предизвикателствата и да се набележат възможностите, които европейската политици и новите членове на ЕП, избрани на предстоящите избори, ще трябва да разгледат.

На заседанието на комисията JURI от 3 септември 2018 г. беше проведена размяна на мнения по досието и след обсъждане между координаторите чрез писмена процедура, становището беше прието в комисия на заседанието от 10 октомври 2018 г. с 20 гласа „за“, 2 гласа „против“ и 0 „въздържал се“(1).

Комисията JURI приканва водещата комисия AFCO да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  подчертава, че въпросите, свързани със субсидиарността и пропорционалността, трябва да бъдат ясно определени за гражданите, за да се покаже, че Европейският съюз работи в интерес на всички и че решенията се вземат на възможно най-ниско равнище с участието на гражданите; освен това подчертава, че въпросите, свързани със субсидиарността и пропорционалността, са обща отговорност на Съюза, неговите държави членки и всички институции на всички равнища, участващи в изготвянето и прилагането на законодателството и политиките на Съюза; насърчава Комисията да представи, както е обявено в работната ѝ програма за 2018 г., Съобщението относно допълнителното укрепване на субсидиарността, пропорционалността и по-доброто регулиране в ежедневната работа на Европейския съюз;

2.  подчертава, че правилното изпълнение и прилагане на законодателството на ЕС е от основно значение за изпълнението на политиките на Съюза и за насърчаването на взаимното доверие между Съюза, държавите членки и гражданите;

3.  подчертава необходимостта да се обърне особено внимание на административното право на ЕС, както се вижда от неговата резолюция от 9 юни 2016 г., в която се призовава за открита, ефикасна и независима администрация на Европейския съюз(2) и след която последваха оценка на въздействието, изготвена от Службата на ЕП за парламентарни изследвания, и обществена консултация;

4.  подчертава значението на сътрудничеството на междуинституционално равнище, като същевременно се зачитат прерогативите на всяка институция, както са залегнали в Договорите, за което се предоставя нова рамка с междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество от 13 април 2016 г., и подчертава, че опростяването е продължаващо упражнение, което има за цел да се улесни разбирането на процесите и процедурите на равнището на ЕС, да се гарантира, че са взети предвид гледните точки на всички заинтересовани страни и в крайна сметка да се улесни участието на гражданите в работата на Европейския съюз;

5.  подчертава, че основните глобални предизвикателства днес, като цифровизацията, автоматизацията, миграцията, тероризма и изменението на климата, ще продължат да оказват натиск върху съдебните системи в Европейския съюз и в държавите членки; изразява убеждение, че тези предизвикателства могат да бъдат преодолени само в рамките на силен Европейски съюз, с новаторски решения, които трябва да бъдат намерени с цел по-нататъшно сближаване на националните законодателства, засилване на съдебното сътрудничество, допълнителна реформа на Съюза в границите на съществуващите Договори и продължаване на мониторинга върху прилагането на правото на ЕС;

6.  счита, че във всяка бъдеща политика за нови технологии трябва да се спазват етичните принципи, които са съсредоточени върху хората и техния живот.

Вярвам, че горепосоченото представлява полезен принос към доклада, изготвен от комисията по конституционни въпроси.

С уважение,

Павел Свобода

(1)

На окончателното гласуване присъстваха: Павел Свобода (председател и докладчик), Мади Делво, Лидия Йоанна Герингер де Оденберг (заместник-председатели), Макс Андерсон, Жоел Бержерон, Костас Хрисогонос, Жофроа Дидие, Паскал Дюран, Ангел Джамбазки, Роса Естарас Ферагут, Енрико Газбара, Саджад Карим, Силвия‑Ивон Кауфман, Жил Льобретон, Антониу Мариню и Пинту, Ангелика Ниблер, Виржини Розиер, Йожеф Сайер, Аксел Фос, Тимо Вьолкен, Франсис Замит Димек, Тадеуш Звефка.

(2)

P8_TA(2016)0279


ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

27.11.2018

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

18

6

0

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Gerolf Annemans, Elmar Brok, Fabio Massimo Castaldo, Pascal Durand, Esteban González Pons, Danuta Maria Hübner, Diane James, Ramón Jáuregui Atondo, Alain Lamassoure, Jo Leinen, Morten Messerschmidt, Maite Pagazaurtundúa Ruiz, Markus Pieper, Paulo Rangel, Helmut Scholz, György Schöpflin, Barbara Spinelli, Claudia Țapardel, Josep-Maria Terricabras

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Sylvia-Yvonne Kaufmann, Jasenko Selimovic, Rainer Wieland

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване

Wajid Khan, Constanze Krehl


ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

18

+

ALDE

Maite Pagazaurtundúa Ruiz, Jasenko Selimovic

PPE

Elmar Brok, Esteban González Pons, Danuta Maria Hübner, Alain Lamassoure, Markus Pieper, Paulo Rangel, György Schöpflin, Rainer Wieland

S&D

Ramón Jáuregui Atondo, Sylvia Yvonne Kaufmann, Wajid Khan, Constanze Krehl, Jo Leinen, Claudia Țapardel

VERTS/ALE

Pascal Durand, Josep Maria Terricabras

6

-

ECR

Morten Messerschmidt

EFDD

Fabio Massimo Castaldo

ENF

Gerolf Annemans

GUE/NGL

Helmut Scholz, Barbara Spinelli

NI

Diane James

0

0

 

 

Легенда на използваните знаци:

+  :  „за“

-  :  „против“

0  :  „въздържал се“

Последно осъвременяване: 30 януари 2019 г.Правна информация