Процедура : 2018/2056(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A8-0456/2018

Внесени текстове :

A8-0456/2018

Разисквания :

PV 16/01/2019 - 25
CRE 16/01/2019 - 25

Гласувания :

PV 17/01/2019 - 10.12
Обяснение на вота

Приети текстове :

P8_TA(2019)0042

ДОКЛАД     
PDF 755kWORD 71k
11.12.2018
PE 625.375v02-00 A8-0456/2018

относно прилагането на Директива 2011/7/ЕС относно борбата със забавяне на плащането по търговски сделки

(2018/2056(INI))

Комисия по вътрешния пазар и защита на потребителите

Докладчик: Лара Коми

ИЗМЕНЕНИЯ
ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ – ОБОБЩЕНИЕ НА ФАКТИТЕ И КОНСТАТАЦИИТЕ
 ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
 ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ
 ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ – ОБОБЩЕНИЕ НА ФАКТИТЕ И КОНСТАТАЦИИТЕ

Процедура и източници

На 19 февруари 2018 г. на докладчика беше поверена задачата да изготви доклад относно прилагането на Директива 2011/7/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. относно борбата със забавяне на плащането по търговски сделки(1).

След назначаването си докладчикът започна да събира информация, като използва, наред с другото, следните източници:

  изслушване, проведено в комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите на 12 юли 2018 г.;

  Европейска комисия — „Напътствия за проучване на кредитоспособността и събиране на вземания при стопанска дейност с международен елемент. Поддържащи МСП при образуването на съдебни производства “ („Guide to cross-border credit and claims management. Supporting SMEs in enforcing cross-border claims“), 2014 г.(2);

  оценка за прилагането на европейско равнище, изготвена от Службата на ЕП за парламентарни изследвания (EPRS), озаглавена „Директива 2011/7/ЕС относно забавянето на плащането по търговски сделки. Прилагането на европейско равнище“ , („Directive 2011/7/EU on late payments in commercial transactions European Implementation“), 2018 г.;

  „Интрум“ (Intrum), „Европейски доклад за плащанията“ („European Payment Report“), 2018 г.;

  Изследване на Европейската комисия, озаглавено „Сделки между стопански субекти: Сравнителен анализ на правните мерки и на актовете с незадължителен характер за целите на подобряване на дисциплината по отношение на плащанията, 2018 г.“, 2018 г.

Забава на плащания — въведение:

Директива 2011/7/ЕС относно борбата със забавяне на плащането по търговски сделки (в рамките както

на публичния, така и на частния сектор) не е първият законодателен акт на ЕС, имащ за цел да се подобри положението за дружествата, които се сблъскват със забава и други проблеми в отношенията си с други предприятия и публични администрации. След незадължителните препоръки на Европейската комисия от 1995 г., първата директива относно забавянето на плащанията беше приета през 2000 г. Преработеният текст от 2011 г. укрепи действащите правила, за да се осигури по-добра защита на кредиторите.

Основните приоритети на директивата са, наред с другото:

•  хармонизиране на двустранните условия на плащане между дружества и между дружества и публични администрации;

•  свобода на договаряне при търговските сделки. Директивата въведе фиксирани срокове за плащане (30 дни за публични органи и 60 дни за частни дружества), с които се уреждат нормативно установените лихвени проценти и обезщетенията за разходи по събирането;

•  строги мерки спрямо длъжниците, които ги възпират да плащат със закъснение или да определят прекомерно дълги договорни срокове за плащане;

•  улесняване на функционирането на вътрешния пазар чрез рационализиране на платежните практики в целия ЕС;

•  създаване на правна и бизнес среда, която благоприятства навременните плащания по търговски сделки с цел улесняване на достъпа до финансиране за МСП.

Крайният срок за транспониране беше 16 март 2013 г. и някои държави членки срещнаха редица проблеми, които включват връзката между просрочените плащания и административната тежест, недостатъците в националните съдебни системи и рефинансирането на дълг. Като се вземат предвид все още съществуващите различия по отношение на платежните практики между държавите и в рамките на отделните държави, анализът на Европейския парламент от 2015 г. стигна до заключението, че въздействието на новата директива е по-ограничено от първоначално предвиденото.

Последващата оценка на Директивата относно забавянето на плащането, извършена въз основа на задълбочени проучвания сред предприятията и консултации, доведе до като цяло положително заключение в доклада на Европейската комисия от 2016 г. относно ефикасността на директивата(3). Според доклада директивата е повишила осведомеността относно проблема със забава на плащането и е довела до приемането на различни национални мерки в подкрепа на нейните разпоредби. Средната продължителност на сроковете за плащане действително постепенно намалява, което е видно и през следващите години, а държавите, които са се сблъскали с проблеми в категорията на държавните органи, също са положили допълнителни усилия за подобряване на положението (понякога изправени пред заплахата от процедури за установяване на нарушение поради лошо прилагане на директивата). В същото време основната свобода на договаряне в отношенията между предприятията продължава да води до това, че по-големите дружества се възползват от по-силната си позиция на пазара, а голям брой кредитори твърдят, че не упражняват правата си по отношение на лихвите и обезщетението от страх да не навредят на търговските отношения.

Проучването на „Интрум“ (2018 г.) показва, че само 27% от МСП (от общо 9 607 европейски дружества), в сравнение с 52% от големите корпорации, заявяват, че са запознати с европейската Директива относно забавянето на плащането, приложима за длъжниците в отношенията между предприятията и от публичния сектор, които закъсняват с плащанията си към доставчика. Освен това 24% от големите корпорации също заявяват, че са забелязали положително въздействие върху забавените им плащания от длъжници, произтичащо от Директивата относно забавянето на плащането, докато при МСП делът на отговорилите по този начин е 18%. Информираността за националните законодателства, прилагани с цел спазване на директивата на ЕС, също не е особено добра сред МСП, като само 33% от тях заявяват, че са запознати с местните законодателства.

Това е жалко, тъй като тези правила се прилагат с цел да се защитят предприятията и да се създаде стабилен климат за плащания(4).

Позиция на докладчика:

Основното заключение, което се налага от консултациите с бизнес сдруженията, е необходимостта от подобряване на прилагането на Директивата относно забавянето на плащането и на националното законодателство в областта на забавата на плащане, като се предлагат някои мерки (правни и доброволни, превантивни, коригиращи), които могат да подобрят ефективността и прозрачността на прилагането, като допринесат за решаването на проблема с търговските пазарни асиметрии и за създаването на условия на равнопоставеност между големите и малките предприятия.

Що се отнася до най-силно засегнатите от нелоялни платежни практики сектори, секторната намеса може да вземе предвид особеностите на различните сектори (например строителство, комунални услуги и транспорт, професионални услуги, производство, храни и напитки, информационни технологии/телекомуникации).

През последните няколко години европейските предприятия, и по-специално МСП, изтъкнаха основните причини за забавените плащания, като например: финансови затруднения на техните длъжници (62%); преднамерена забава на плащане (48%); административна неефективност (45%); спорове относно доставените стоки и услуги (19%).(5) Очевидно е, че забавата на плащане се дължи както на неефективност и на отрицателни външни обстоятелства, така и на злонамерени и преднамерени търговски практики.

Освен това дружествата, които приемат по-дълги срокове за плащане, обясняват, че това е обичайна практика в техния сектор (55%) и че те не желаят да навредят на търговските отношения (46%).(6)

Що се отнася да размерите на дружествата, при МСП е налице по-голяма вероятност те да приемат или да получат по-дълги срокове за плащане от по-големите дружества поради дисбаланса на силите, както и страха да не навредят на търговските отношения и да не загубят договор в бъдеще.

Като се има предвид, че до момента Директива 2011/7/ЕС продължава да бъде най-подходящият инструмент за борба със забавата на плащане и е в съответствие със законодателството и другите политики на ЕС, насочени към създаването на условия на равнопоставеност на дружествата, докладчикът счита за целесъобразно да въведе незадължителни коригиращи мерки, насочени към подобряване на предприемаческата дисциплина, и да повиши осведомеността на дружествата, особено на МСП, по отношение на техните права, произтичащи от директивата, и упражняването на тези права.

Поради това се препоръчва държавите членки да продължат да разглеждат като приоритет на политическата програма въпросите, свързани със забавата на плащане, и същевременно да прилагат серия от мерки, насочени към следното: а) възпиране на вредните търговски практики и същевременно насърчаване на добрите практики, възприети от дружествата, тъй като е доказано, че навременното плащане е интелигентна бизнес стратегия, защото отговорните платци могат да договарят по-добри сделки и да разчитат на надеждни доставчици; б) предоставяне на повече информация и обучение на новите предприемачи, и по-специално на МСП, във връзка с управлението на кредити и фактури; в) насърчаване на по-стриктните проверки и усъвършенстване на проверките, по-специално сред големите дружества, и използване на административни санкции; г) разглеждане на форми на адекватно обезщетение/компенсация за дружествата, на които дадена публична администрация дължи пари; д) повишаване на прозрачността на платежните практики и насърчаване на алтернативните способи за решаване на спорове, кодексите за плащане в срок и корпоративната социална отговорност; е) засилване на дейностите за повишаване на осведомеността по въпросите, свързани със забавата на плащане по сделки между предприятия, включително правата и средствата за правна защита, произтичащи от Директивата относно забавянето на плащането или от други национални мерки.

Ясно е, че дори публичната администрация играе основна роля — преди всичко тя трябва да служи като „добър пример“, като плаща на своите доставчици в рамките на договорения срок. Освен това, като се има предвид, че административните санкции се прилагат от публични органи, пряката намеса от страна на публичната администрация може да преодолее страха като фактор и позволява да се избегне прехвърлянето на отговорността за предприемане на действия срещу длъжника върху кредитора.

(1)

  OВ L 48, 23.2.2011 г., стр. 1.

(2)

https://publications.europa.eu/bg/publication-detail/-/publication/3f507938-7bf7-4b22-a61b-9bac11703581

(3)

Директива 2011/7/ЕС на Европейския парламент и на Съвета на 16 февруари 2011 г. относно борбата със забавяне на плащане по търговските сделки (преработена версия) https://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=OJ:L:2011:048:0001:0010:BG:PDF

(4)

„Интрум“, 2018 г.;

(5)

„Интрум“, 2018 г.;

(6)

Изследване на CATI, въпрос 5;


ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно прилагането на Директива 2011/7/ЕС относно борбата със забавяне на плащането по търговски сделки

(2018/2056(INI))

Европейският парламент,

–  като взе предвид Директива 2011/7/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. относно борбата със забавяне на плащането по търговски сделки(1),

–  като взе предвид доклада на Комисията до Европейския парламент и Съвета относно прилагането на Директива 2011/7/ЕС (COM (2016)0534) и придружаващия го работен документ на службите на Комисията (SWD(2016)0278),

–  като взе предвид своята резолюция от 26 май 2016 г. относно Стратегията за единния пазар(2),

–  като взе предвид своята резолюция от 15 септември 2016 г. относно достъпа до финансиране за МСП и увеличаване на разнообразието на финансирането за МСП в рамките на съюз на капиталовите пазари(3),

–  като взе предвид задълбочения анализ, озаглавен „Директива 2011/7/ЕС относно борбата със забавяне на плащането по търговски сделки: оценка за прилагането на европейско равнище“, публикувана от Службата на ЕП за парламентарни изследвания през юли 2018 г.,

–  като взе предвид „Европейски доклади за плащанията“, публикувани от „Интрум“,

–  като взе предвид член 52 от своя Правилник за дейността, както и член 1, параграф 1, буква д) от решението на Председателския съвет от 12 декември 2002 г. относно процедурата за разрешаване на изготвяне на доклади по собствена инициатива, и приложение 3 към посоченото решение,

–  като взе предвид доклада на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите (A8-0456/2018),

А.  като има предвид, че плащанията са жизненоважни за предприятията и че в жизнеспособните и ефикасни бизнес среди бързите плащания създават условия за предприятията да погасяват своите задължения своевременно и да разширяват дейността си, да инвестират, да създават работни места, да генерират икономически растеж в по-широк план и да са от полза за европейската икономика като цяло;

Б.  като има предвид, че повечето стоки и услуги на вътрешния пазар се доставят и предоставят между стопански субекти или между стопански субекти и публични органи въз основата на отложени плащания, чрез система, при която доставчикът предоставя на клиента си срок за плащане на фактурата в съответствие с договореното между страните, с установеното във фактурата на доставчика или в съответните законови разпоредби;

В.  като има предвид, че просрочването на плащания е устойчива вредна практика, която има отрицателно въздействие върху развитието на европейските дружества, и по-специално МСП, които нямат предвидими потоци на ликвидност в случай на забава на плащане;

Г.  като има предвид, че малките и средните предприятия са засегнати в особена степен от неизпълнение на задължения, което има отрицателно въздействие върху ликвидността им, усложнява тяхното финансово управление и засяга конкурентоспособността и рентабилността им;

Д.  като има предвид, че големите предприятия разполагат с повече ресурси от МСП, за да се предпазят от забава на плащания, например чрез предплащане, кредитни проверки, събиране на вземания, банкови гаранции или кредитно застраховане, и могат да са в по-добра позиция да се възползват от глобалната среда на ниски лихвени проценти, за да увеличат инвестициите си и да договорят заемни средства;

Е.  като има предвид, че съгласно Директива 2011//7/EU (Директива относно забавянето на плащането) публичните органи носят „специална отговорност“(4) за насърчаване на бизнес среда, която стимулира навременните плащания;

Ж.  като има предвид, че в Директивата относно забавянето на плащането се предвиждат, наред с другото, срокове за плащане по сделки между предприятия и между органи от обществения сектор и предприятия, автоматично право на лихва за забава на плащане, минимум 40 EUR като обезщетение за разходите по събиране на вземания и нормативно установена лихва от поне 8% над референтния лихвен процент на Европейската централна банка;

З.  като има предвид, че въпреки общото намаляване на средната продължителност на сроковете за плащане, което е резултат от Директивата относно забавянето на плащането, 6 от 10 предприятия в ЕС все още получават плащанията по сделки между предприятия със забавяне спрямо предвиденото в договора;

И.  като има предвид, че по отношение на размерите на дружествата при МСП е налице по-голяма вероятност те да приемат по-продължителни или несправедливи срокове за плащане или може такива срокове да им бъдат наложени от по-големите дружества поради дисбаланса на силите при воденето на преговори и страха да не се навреди на търговските отношения и да не се загуби договор в бъдеще;

Й.  като има предвид, че според изследването на Atradius на платежните практики, 95% от МСП заявяват, че получават плащанията си със забава, което е по-голям процент в сравнение с големите дружества, поради което може да се заключи, че МСП обикновено плащат по-бързо от големите дружества, но плащанията към тях се забавят;

К.  като има предвид, че забавата за плащане засяга всички икономически сектори, но е особено широко разпространена в секторите, в които има преобладаващ дял на МСП в съответната верига за създаване на стойност (например строителство, комунални услуги и транспорт, професионални услуги, производство, храни и напитки, както и информационни технологии/телекомуникации);

Л.  като има предвид, че на забава на плащане и до днес се дължат около 25% от случаите на несъстоятелност в ЕС;

М.  като има предвид, че забавата на плащане поражда допълнителни разходи за дружествата, тъй като те трябва да влагат средства за преследване на закъсняващите платци или да плащат лихва по кредита, договорен с цел продължаване на стопанските операции;

Н.  като има предвид, че забавата на плащане или страхът от забава на плащане все още е една от основните пречки пред участието на МСП в договори за възлагане на обществени поръчки;

О.  като има предвид, че за всеки ден, с който се намали забавата на плащане, може да бъдат спестени финансови разходи в размер на 158 милиона евро, а допълнителният паричен поток би могъл да подпомогне създаването на 6,5 милиона допълнителни работни места в Европа;

П.  като има предвид, че Комисията започна процедури за установяване на неизпълнение на задължение срещу четири държави членки (Гърция, Словакия, Испания и Италия) във връзка с неправилно прилагане на Директивата относно забавянето на плащането и заведе дело срещу Италия в Съда на Европейския съюз;

Р.  като има предвид, че някои държави членки са започнали инициативи за популяризиране на култура на плащане в срок чрез кодекси за плащане в срок, доброволни ангажименти на ниво отрасъл или по-силно изразени полезни взаимодействия с правилата за възлагане на обществени поръчки;

С.  като има предвид, че в доклада на Комисията относно прилагането на Директивата относно забавянето на плащането, публикуван през 2016 г., се стига до заключението, че фактът, че дружествата са запознати със своите права съгласно директивата, не означава, че те се възползват от тези права, както и че липсата на обща система за мониторинг на средните срокове за плащане, липсата на яснота по някои ключови понятия от директивата и пазарният дисбаланс между по-големите и по-малките дружества, изглежда, са основните фактори, които възпрепятстват ефективното прилагане на директивата;

Т.  като има предвид, че не е възможно да се посочи едно решение, което би могло да разреши всички проблеми, тъй като забавата на плащане е многостранен и сложен проблем, породен от хоризонтални причини, които са общи за всички сектори и сделки (като например проблеми с паричните потоци, дисбаланси по отношение на мощта и размера на отделните дружества, структура на веригата на доставки, административна неефективност, ограничен достъп до кредити, липса на знания относно управлението на фактури и кредити), както и поради влиянието на външни фактори (т.е. икономическото положение и националната бизнес култура);

У.  като има предвид, че предложението за директива относно нелоялните практики в отношенията между стопански субекти по веригата за доставки на храни (COM(2018)0173) включва разпоредби относно просрочените плащания за нетрайни стоки и задължението държавите членки да определят прилагащ орган, който да осъществява мониторинг на спазването на правилата;

Ф.  като има предвид, че проблемите, водещи до забава на плащане, трябва да бъдат решени чрез комбинация от правни и доброволни мерки, с целенасочени намеси с участието на Комисията, държавите членки и стопанските сдружения; като има предвид, че тази комбинация ще включва превантивни мерки за отстраняване на проблемите, възникващи преди сключване на сделката, и корективни решения за предприемане на мерки по отношение на проблемите след приключването на сделката; като има предвид, че всяка намеса, независимо дали е регулаторна, или доброволна, следва да отчита особеностите на съответния икономически сектор;

Подобряване на платежната дисциплина в ЕС чрез комбинация от правни и доброволни мерки

1.  счита, че Директивата относно забавянето на плащането и националното законодателство в областта на забавата на плащания трябва да бъдат прилагани по-добре, своевременно и ефективно, чрез спазване на максималните срокове, определени за плащането на фактурите, и чрез мерки, насочени към подобряване на правилата относно сроковете за плащане и възпиране на нелоялните практики; отбелязва, че тези мерки могат да бъдат категоризирани в зависимост от техния характер (правни или доброволни), обхват (хоризонтални или специфични за даден сектор) и цел (превантивни, корективни или насочени към промени в бизнес културата); счита, че успоредно в някои държави членки действащото законодателство и действията срещу нарушенията доведоха до процес на промяна на културата на публичните администрации в ЕС, което се характеризира с общо намаляване на забавените плащания;

2.  поддържа становището, че не съществува универсален подход за решаване на проблема със забавата на плащания, тъй като в някои сектори на отношения между стопански субекти по-дългите срокове за плащане, които при всички случаи зачитат разпоредбите, посочени в Директива 2011/7/ЕС, в някои случаи могат да отговарят на нуждите на предприятията, като се отчитат особеностите на всеки сектор; подчертава обаче, че следва да се полагат усилия за преминаване към 30-дневни срокове за плащане, както и че сроковете за плащане, надхвърлящи 60 дни, както се разрешава от Директива 2011/7/ЕС, представляват пропуск, предоставящ възможност за договаряне на по-дълги срокове, което би могло да вреди на самите дружества, и по-специално МСП, като едновременно с това се зачита свободата на договаряне между предприятията на пазара; подчертава, че е важно винаги да се гарантират еднакви условия на конкуренция между доминиращите дружества и по-малките оператори;

Превантивни мерки

3.  счита, че държавите членки следва да установят по-строги срокове за плащане като общо правило; отбелязва, че някои държави членки са ограничили стандартния срок за плащане до 30 дни, а само няколко държави членки са въвели максимален срок за плащане, от който страните по договори не могат да се отклоняват; освен това отбелязва, че въвеждането на максимални срокове за плащане е по-често срещано на секторно равнище; счита, че законодателството, с което се определят по-строги срокове за плащане, би довело до известно намаляване на продължителността им и при условие че се прилага, ще създаде еднакви условия на конкуренция за големите и малките дружества; в този контекст посочва, че набор от по-уеднаквени и опростени правила би могъл да допринесе за изясняване на очакваните последици за кредиторите и длъжниците в случай на забава на плащане и по този начин да подобри предсказуемостта на техните стопански дейности;

4.  счита, че въвеждането на по-голяма прозрачност по отношение на платежната дисциплина би могло да възпре забавата на плащания; счита, че достъпът до тази информация може да играе ролята на стимул за публичните институции и за предприятията да подобрят своите платежни практики и да спазват паричните си задължения; насърчава държавите членки да разгледат различните възможни форми на задължително публикуване на информация относно платежната дисциплина, като например бази данни или регистри, както за частния, така и за публичния сектор;

5.  насърчава държавите членки да разгледат възможността за създаването на задължителни системи, предоставящи информация относно добрите платежни практики („публична похвала“) и да насърчават култура на бързо плащане в търговските отношения, като се има предвид фактът, наред с другото, че плащането в срок се е доказало като интелигентна бизнес стратегия, защото отговорните платци могат да договарят по-добри сделки и да разчитат на надеждни доставчици; изисква от Комисията да извърши проучване на съществуващите национални системи, предоставящи информация за добро поведение по отношение на плащанията („име и слава“) както на предприятията, така и на публичните органи, и да проучи възможността за установяване на общи критерии за тези системи на равнището на ЕС;

6.  подчертава, че е важно на предприемачите, и по-специално на МСП, да бъдат предоставени повече информация и обучение относно управлението на кредити и фактури; припомня, че ефективното управление на кредити съкращава средната продължителност на събирането им и следователно поддържа оптимален паричен поток, като по този начин намалява риска от неизпълнение на задължения и увеличава потенциала за растеж; счита, че служителите на публичните органи също следва да получават обучение и че образованието и подкрепата могат също така да увеличат вероятността МСП да се възползват от средствата за правна защита съгласно Директивата относно забавянето на плащането; отбелязва, че за съжаление МСП често нямат капацитет да инвестират в обучение и че към момента няма програми на равнище ЕС или на национално равнище, насочени към подобряване на знанията на предприятията за управлението на кредити и фактури; счита, че повече средства от ЕС следва евентуално да бъдат насочени към финансовото образование на МСП, и поради това призовава настоятелно органите на държавите членки да увеличат усилията си за предоставяне на допълнително обучение за управление на кредитите за МСП; освен това счита, че обучението и подкрепата следва да включват и насоки за събиране на просрочени плащания в трансгранични сделки; поради това призовава Комисията да продължава да включва тези насоки и друга полезна информация, като например правата и инструментите на разположение на предприемачите при правни спорове с длъжници, в информационния портал „Вашата Европа“, както и да гарантира подкрепа за предприятията чрез Европейската мрежа за предприятията;

Коригиращи мерки

7.  призовава държавите членки и стопанските сдружения да обмислят създаването на национални и регионални безплатни и поверителни услуги за медиация (медиация, помирение, арбитраж и решаване на спорове), които да са достъпни за всички дружества, като алтернатива на съдебното производство, за решаване на спорове във връзка с плащания и за поддържане на делови отношения, но също така и да образоват дружествата относно техните права и средства за защита срещу забава на плащания; подчертава, че тези услуги за медиация ще бъдат особено полезни за МСП, които често нямат достатъчно финансови средства за справяне със съдебни спорове, и поради това се отказват от своите права; ето защо призовава държавите членки надлежно да разгледат възможността за публично финансиране на независим омбудсман, отговарящ за разследването на спорове във връзка със забава на плащане и неплащане, като оказват помощ на малки предприятия при решаването на такива спорове, дават съвети за действия в случай на просрочено плащане и препоръчват решения, и по-специално на МСП; призовава държавите членки и Комисията да гарантират ефективен достъп до правосъдие по въпроси, свързани с възстановяването на дългове при трансгранични сделки;

8.  призовава държавите членки да гарантират прилагането на националното законодателство, да насърчават по-строги проверки и да подобряват контрола, по-специално сред големите дружества, както и използването на административни санкции, които са ефективни, пропорционални и възпиращи, като по този начин се допринася за подобряване на платежната дисциплина; поддържа становището, че тъй като публичните органи налагат административни санкции, пряката им намеса би могла да спомогне за преодоляване на „фактора страх“ и за снемане от кредиторите на отговорността да предприемат действия срещу длъжниците, тъй като органите ще прилагат пряко закона и ще предприемат действия по собствена преценка срещу предприятията, участващи в лоши платежни практики; счита, че стойността на административните санкции и техният кумулативен характер биха могли да възпират дружествата да просрочват плащания, и подчертава, че този режим следва да бъде прилаган постепенно, в зависимост от степента на спазване от страна на дружеството;

9.  посочва, че въпреки факта, че Директивата относно забавянето на плащането беше приета през февруари 2011 г. и въпреки новите механизми за защита на предприемачите, които някои държави членки въведоха наскоро, хиляди МСП и стартиращи предприятия в Европа фалират всяка година, докато чакат фактурите им да бъдат платени, включително и от националните публични органи; настоятелно призовава Комисията и държавите членки да обмислят задължителни форми на адекватно обезщетение, като например компенсиране, и други мерки за подкрепа, като например гаранционни фондове за МСП и факторинг за дружества, на които публичен орган дължи пари, така че те да не са принудени да изпаднат в несъстоятелност заради неплащането на съответните задължения;

10.  отбелязва с голяма загриженост, че в някои държави членки публичните органи значително са забавили плащанията на стоки и/или услуги, които им се доставят от предприятия (като един от най-засегнатите сектори е секторът на здравеопазването), в договорите за доставка са включвали клаузи за забрана на прехвърлянето и (с помощта на закона) са възпрепятствали доставчиците да поискат изпълнение на исковете си в съдилищата, поради което засегнатите предприятия се сблъскват с изключително големи финансови затруднения; счита, че за да се помогне на предприятията, чието финансово управление е усложнено поради забава на плащания от страна на публичните органи, държавите членки следва да въведат по-бързи и по-ефикасни процедури за възстановяване на ДДС и събиране на вземания, особено за МСП;

11.  посочва, че кодексите и хартите за плащане в срок и мерките за корпоративна социална отговорност (КСО), заедно с критерии за външен одит и вътрешно прилагане, могат да допринесат за създаването на отговорна култура на плащане и за гарантирането на справедливи отношения и доверие между предприятията;

12.  поддържа становището, че някои понятия от директивата, като например понятието „явна злоупотреба“ във връзка със сроковете за плащане в договорните клаузи и търговските практики, както и въпросът кога започва и кога завършва договорният срок за плащане, могат да бъдат изяснени чрез насоки, издадени от Комисията; отбелязва също така новата съдебна практика на Съда на Европейския съюз относно тълкуването на някои понятия от директивата (т.е. „предприятие“, „търговска сделка“ и „явна злоупотреба“ по дела C-256/15 и C-555/14);

13.  счита, че е важно също така да не се допуска публичният сектор да се отклонява от правилата относно сроковете за плащане, предвидени в директивата; следователно призовава държавите членки и Комисията, в светлината на съдебната практика на Съда на Европейския съюз в последно време (Дело C-555/14), да предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че публичните органи плащат на доставчиците навреме и че кредиторите получават автоматично плащане на нормативно установения лихвен процент за забава на плащане и обезщетения при забава на плащане без необходимост от производства във връзка с просроченото плащане, и призовава Комисията да предложи автоматично изчисляване на лихвата;

14.  подчертава, че бързото извършване на плащанията е изключително важно за оцеляването и растежа на предприятията, особено на МСП; отбелязва, че финансовите и цифровите технологии драстично променят начините за извършване на плащания и скоростта на плащанията; поради това очаква рязко нарастване на електронното фактуриране и постепенното заместване на традиционните видове плащания с новаторски видове (например финансиране на веригата на доставка, факторинг и др.), така че на кредитора да може да бъде платено в реално време веднага след издаването на фактурата;

15.  отбелязва с голям интерес процедурите, въведени в някои държави членки в случай на забава на плащане от страна на публичните органи, при които централното правителство може да отправи предупреждение към местен орган, ако последният не е платил навреме на своите доставчици, а ако забавата на плащането продължава, то може директно да плати на доставчиците за предоставените стоки или услуги, като спре временно плащанията от бюджета към местния орган, който не изпълнява задълженията си; счита, че такава система, съчетаваща надежден мониторинг върху изпълнението на плащанията от страна на публичните органи с ефективен поетапен план, която е широко популяризирана при задействането си, изглежда, е довела до резултати, които заслужават допълнителен анализ, и следва да бъде съобщена на държавите членки като пример за добра практика;

16.  отбелязва със загриженост заключенията в доклада на Комисията, в които се посочва, че основната причина, поради която предприятията кредитори не упражняват правата си по Директивата относно забавянето на плащането, е страхът от нарушаване на добрите търговски отношения; във връзка с това счита, че следва да се предприемат действия с цел да се улеснят МСП да прилагат правата, предоставени съгласно Директивата относно забавянето на плащането; във връзка с това призовава за допълнително разглеждане на възможността, посочена в член 7, параграф 5 от Директивата относно забавянето на плащането, а именно организации, които официално представляват предприятия, да сезират съдилищата на държавите членки на основание, че договорните срокове или практики представляват явна злоупотреба;

17.  приветства определени инициативи на отраслово равнище в някои държави членки, съгласно които участващите корпорации са поели ангажимент, като подробно са описали конкретните стъпки, които ще предприемат, за да гарантират, че ще извършват по-бързо плащанията към по-малките си доставчици за продуктите или услугите, които те доставят; отбелязва, че похвалите и порицаването биха могли да доведат до желаните резултати чрез саморегулиране на отраслово равнище и да окажат съществена подкрепа на МСП;

18.  подчертава важното значение на възлагането на обществени поръчки като начин за подобряване на функционирането на единния пазар; призовава да бъде разгледана възможността за засилване на полезните взаимодействия между Директивата относно забавянето на плащането и правилата за възлагане на обществени поръчки, и по-специално възможността възлагащите органи да предприемат действия, за да могат да изключват от бъдещи поръчки изпълнители, които не спазват задълженията си, ако съответните изпълнители не плащат на подизпълнителите в срок (Директивата за обществените поръчки)(5), за по-широко използване на възможността, предвидена в член 71, параграф 3 от Директивата за обществените поръчки за осигуряване на възможност за пряко плащане на подизпълнителите при определени условия, както и за включване на платежната дисциплина спрямо подизпълнителите сред критериите, въз основа на които се оценява финансовият капацитет на потенциалните изпълнители при публични тръжни процедури; призовава държавите членки да гарантират прозрачността и проследимостта на плащанията от публичните органи към изпълнителите и подизпълнителите, както и на плащанията от изпълнителя на подизпълнителите или доставчиците;

Заключения и препоръки

19.  настоятелно призовава държавите членки да поемат пълна отговорност при извършването на плащания от името на публичната администрация и да усъвършенстват своето законодателство, като гарантират правилното прилагане на всички части от Директивата относно забавянето на плащането и като премахнат всички национални закони, подзаконови актове или договорни практики на публичния сектор, които противоречат на целите на директивата, като например забраните за принудително изпълнение и прехвърляне на вземанията от публичния сектор; наред с това отново заявява, че Комисията следва да направи всичко възможно, за да се опита да гарантира пълното и адекватно изпълнение на съществуващите задължения;

20.  призовава държавите членки и Комисията да насърчават решителен преход към култура на плащане в срок,(6) като предприемат най-подходящите мерки, включително публикуването на насоки относно най-добри практики и, когато е необходимо и целесъобразно, законодателни инициативи, като вземат предвид посочените по-горе предложения, с цел създаването на надеждна бизнес среда за дружествата и култура на своевременно плащане;

21.  настоятелно призовава държавите членки да направят платежните процедури по-ефективни, като подчертава по-специално, че процедурите за проверка на фактурите или на съответствието на стоките и услугите с договорните спецификации не следва да се използват за изкуствено удължаване на сроковете за плащане до такава степен, че да надхвърлят ограниченията, наложени от директивата;

22.  припомня на държавите членки и на Комисията, че плащането в срок е приоритетно изискване за жизнеспособна бизнессреда, и че като такова то следва да бъде интегрирано във всички политически и законодателни инициативи, засягащи предприятията (напр. във връзка с корпоративната социална отговорност, стартиращите предприятия и отношенията между платформите и предприятията);

23.  призовава държавите членки и Комисията да използват специализирани издания, рекламни кампании и всякакви други инструменти за повишаване на осведомеността относно средствата за правна защита срещу забава на плащане сред предприятията;

24.  призовава Комисията да улеснява и насърчава достъпа до подходящи линии за финансиране за европейските предприемачи;

°

°  °

25.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията и на държавите членки.

(1)

OВ L 48, 23.2.2011 г., стр. 1.

(2)

ОВ C 76, 28.2.2018 г., стр. 112.

(3)

ОВ C 204, 13.6.2018 г., стр. 153.

(4)

Съображение 6 от Директива 2011/7/ЕС.

(5)

Член 57, параграф 4, буква ж) от Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. за обществените поръчки и за отмяна на Директива 2004/18/ЕО.

(6)

Съображение 12 от Директива 2011/7/ЕС.


ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

6.12.2018

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

33

2

0

Членове, присъствали на окончателното гласуване

John Stuart Agnew, Pascal Arimont, Carlos Coelho, Sergio Gaetano Cofferati, Lara Comi, Anna Maria Corazza Bildt, Daniel Dalton, Nicola Danti, Dennis de Jong, Pascal Durand, Maria Grapini, Robert Jarosław Iwaszkiewicz, Philippe Juvin, Antonio López-Istúriz White, Eva Maydell, Marlene Mizzi, Nosheena Mobarik, Jiří Pospíšil, Christel Schaldemose, Andreas Schwab, Olga Sehnalová, Jasenko Selimovic, Igor Šoltes, Ivan Štefanec, Richard Sulík, Róża Gräfin von Thun und Hohenstein, Mihai Ţurcanu, Anneleen Van Bossuyt, Marco Zullo

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Lucy Anderson, Anna Hedh, Arndt Kohn, Matthijs van Miltenburg

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване

John Howarth, Flavio Zanonato


ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

33

+

ALDE

Matthijs van Miltenburg, Jasenko Selimovic

ECR

Daniel Dalton, Nosheena Mobarik, Richard Sulík, Anneleen Van Bossuyt

EFDD

Robert Jarosław Iwaszkiewicz

GUE/NGL

Dennis de Jong

PPE

Pascal Arimont, Carlos Coelho, Lara Comi, Anna Maria Corazza Bildt, Philippe Juvin, Antonio López-Istúriz White, Eva Maydell, Jiří Pospíšil, Andreas Schwab, Ivan Štefanec, Róża Gräfin von Thun und Hohenstein, Mihai Ţurcanu

S&D

Lucy Anderson, Sergio Gaetano Cofferati, Nicola Danti, Maria Grapini, Anna Hedh, John Howarth, Arndt Kohn, Marlene Mizzi, Christel Schaldemose, Olga Sehnalová, Flavio Zanonato

VERTS/ALE

Pascal Durand, Igor Šoltes

2

-

EFDD

John Stuart Agnew, Marco Zullo

0

0

 

 

Легенда на използваните знаци:

+  :  „за“

-  :  „против“

0  :  „въздържал се“

Последно осъвременяване: 8 януари 2019 г.Правна информация