Процедура : 2017/0230(COD)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A8-0013/2019

Внесени текстове :

A8-0013/2019

Разисквания :

PV 15/04/2019 - 19
CRE 15/04/2019 - 19

Гласувания :

PV 16/04/2019 - 8.16
CRE 16/04/2019 - 8.16

Приети текстове :

P8_TA(2019)0374

ДОКЛАД     ***I
PDF 1382kWORD 378k
14.1.2019
PE 625.358v02-00 A8-0013/2019

относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) № 1093/2010 за създаване на Европейски надзорен орган (Европейски банков орган); Регламент (ЕС) № 1094/2010 за създаване на Европейски надзорен орган (Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване); Регламент (ЕС) № 1095/2010 за създаване на Европейски надзорен орган (Европейски орган за ценни книжа и пазари); Регламент (ЕС) 345/2013 относно европейските фондове за рисков капитал; Регламент (ЕС) 346/2013 относно европейски фондове за социално предприемачество; Регламент № 600/2014 относно пазарите на финансови инструменти; Регламент (ЕС) 2015/760 относно Европейски фондове за дългосрочни инвестиции; Регламент (ЕС) 2016/1011 относно индекси, използвани като бенчмаркове за целите на финансови инструменти и финансови договори или за измерване на резултатите на инвестиционни фондове; Регламент (EС) 2017/1129 относно проспекта, който трябва да се публикува при публично предлагане или допускане на ценни книжа до търговия на регулиран пазар; и Директива (ЕС) 2015/849 за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма

(COM(2018)0646 – C8-0409/2018 – 2017/0230(COD))

Комисия по икономически и парични въпроси

Докладчик: Отмар Карас, Перванш Берес

PR_COD_1consamCom

ИЗМЕНЕНИЯ
ПРОЕКТ НА ЗАКОНОДАТЕЛНА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
 СТАНОВИЩЕ на комисията по бюджети
 ПРОЦЕДУРА НА ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ
 ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

ПРОЕКТ НА ЗАКОНОДАТЕЛНА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) № 1093/2010 за създаване на Европейски надзорен орган (Европейски банков орган); Регламент (ЕС) № 1094/2010 за създаване на Европейски надзорен орган (Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване); Регламент (ЕС) № 1095/2010 за създаване на Европейски надзорен орган (Европейски орган за ценни книжа и пазари); Регламент (ЕС) 345/2013 относно европейските фондове за рисков капитал; Регламент (ЕС) 346/2013 относно европейски фондове за социално предприемачество; Регламент № 600/2014 относно пазарите на финансови инструменти; Регламент (ЕС) 2015/760 относно Европейски фондове за дългосрочни инвестиции; Регламент (ЕС) 2016/1011 относно индекси, използвани като бенчмаркове за целите на финансови инструменти и финансови договори или за измерване на резултатите на инвестиционни фондове; Регламент (EС) 2017/1129 относно проспекта, който трябва да се публикува при публично предлагане или допускане на ценни книжа до търговия на регулиран пазар; и Директива (ЕС) 2015/849 за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма

(COM(2018)0646 – C8-0409/2018 – 2017/0230(COD))

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

–  като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета (COM(2018)0646),

–  като взе предвид член 294, параграф 2 и член 114 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението до Парламента (C8-0409/2018),

–  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 15 февруари 2018 г.(1),

–  като взе предвид член 59 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси и становището на комисията по бюджети (A8-0013/2019),

1.  приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.  приканва Комисията да се отнесе до него отново, в случай че замени своето предложение с друг текст или внесе или възнамерява да внесе съществени промени в това предложение;

3.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Изменение    1

ИЗМЕНЕНИЯ, ВНЕСЕНИ ОТ ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ(2)*

към предложението на Комисията

---------------------------------------------------------

Изменено предложение за

РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

за изменение на Регламент (ЕС) № 1093/2010 за създаване на Европейски надзорен орган (Европейски банков орган); Регламент (ЕС) № 1094/2010 за създаване на Европейски надзорен орган (Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване); Регламент (ЕС) № 1095/2010 за създаване на Европейски надзорен орган (Европейски орган за ценни книжа и пазари); Регламент (ЕС) 345/2013 относно европейските фондове за рисков капитал; Регламент (ЕС) 346/2013 относно европейски фондове за социално предприемачество; Регламент № 600/2014 относно пазарите на финансови инструменти; Регламент (ЕС) 2015/760 относно Европейски фондове за дългосрочни инвестиции; Регламент (ЕС) 2016/1011 относно индекси, използвани като бенчмаркове за целите на финансови инструменти и финансови договори или за измерване на резултатите на инвестиционни фондове; Регламент (EС) 2017/1129 относно проспекта, който трябва да се публикува при публично предлагане или допускане на ценни книжа до търговия на регулиран пазар и Директива (ЕС) 2015/849 за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 114 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейската централна банка(3),

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет(4),

в съответствие с обикновената законодателна процедура(5),

като имат предвид, че:

(8)  Постигането на устойчиво развитие поставя огромни предизвикателства, за посрещането на които възлов фактор е пълноценното функциониране на финансовата система. Това налага ▌ЕНО ▌да допринасят активно за създаване на подходящата регулаторна и надзорна уредба▌.

(11a)  Все по-важно е да се насърчава съгласуван, систематичен и ефективен надзор и оценка на рисковете във връзка с изпирането на пари и финансирането на тероризма в рамките на финансовата система на Съюза. Борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма е споделена отговорност между държавите членки и европейските институции и органи в рамките на съответните им мандати. Те следва да създадат механизми за засилено сътрудничество, координация и взаимопомощ, като използват пълноценно всички налични инструменти и мерки в съществуващата регулаторна и институционална рамка. Същевременно всички участващи субекти следва да създават условия за надлежeн контрол и надзор на предприеманите от тях действия.

(11aa)  Предвид последиците за финансовата стабилност, които може да породи злонамереното използване на финансовата система за изпиране на пари и за финансиране на тероризма, с оглед на факта, че именно в банковия сектор има най-голяма вероятност рисковете, свързани с изпирането на пари и с финансирането на тероризма, да оказват системно въздействие и с оглед на натрупания от ЕБО опит при защитата на банковия сектор от такива злоупотреби в качеството му на надзорен орган за всички държави членки е необходимо ЕБО да поеме на равнището на Съюза водеща координационна и контролираща роля за ефективна защита на финансовата система от рисковете, пораждани от изпирането на пари и с финансирането на тероризма. Поради това е необходимо към действащите правомощия на ЕБО да се добави правомощието да действа в обхвата на Регламент (ЕС) № 1094/2010 и на Регламент (ЕС) № 1095/2010, доколкото в този обхват влизат предотвратяването на и борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма, по отношение на обхванатите от посочените регламенти субекти от финансовия сектор и надзорните им органи. Освен това централизирането в ЕБО на мандата за целия финансов сектор ще оптимизира използването на неговия експертен опит и на неговите ресурси, без с това да се накърняват основните задължения по Директива (ЕС) 2015/849.

(11б)  С цел да може ефективно да изпълнява мандата си, ЕБО следва да се възползва изцяло от предоставените му с настоящия регламент правомощия и инструментариум при спазване на принципа на пропорционалност. Мерките, които ЕБО приема за насърчаване на целостта, прозрачността и сигурността на финансовата система за предотвратяване на и борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма, не следва да надхвърлят необходимото за постигането на целите на настоящия регламент или актовете по член 1, параграф 2 и следва надлежно да отчитат естеството, мащаба и комплексния характер на рисковете, практиките и моделите на стопанска дейност, както и размера на субектите от финансовия сектор и пазарите. Важно е в светлината на новата си роля ЕБО да събира цялата съответна информация за установените от органите на Съюза и от националните органи действия по изпиране на пари и финансиране на тероризма, без да се накърняват възложените на националните органи задачи по силата на Директива (ЕС) 2015/849 и без създаване на ненужно дублиране. При пълно спазване на правилата за защита на данните ЕБО следва да съхранява такава информация в централизирана база данни и да насърчава сътрудничеството между органите, като разпространява съответната информация по подходящ начин. ЕБО може също така, по целесъобразност, да предава на националните съдебни органи на съответната държава членка, и когато е приложимо – на европейския прокурор, притежавани от него доказателства, които може да доведат до наказателно производство.

(11ба)  По искане на компетентните органи при упражняването на техните функции за пруденциален надзор ЕБО следва да осигурява съдействие. ЕБО следва също така да координира тясно действията си, и по целесъобразност – да обменя информация, с компетентните органи, включително с Европейската централна банка в качеството ѝ на надзорен орган, и с органите, на които е възложено публичното задължение да упражняват надзор върху задължените субекти, посочени в член 2, параграф 1, точки 1 и 2 от Директива (ЕС) 2015/849, както и със звената за финансово разузнаване, като същевременно се отчитат надлежно наличните канали за обмен на информация, като платформата на звената за финансово разузнаване в ЕС и FIU.Net, за да се гарантира ефикасност и да се избягва всякаква форма на дублиращи се или непоследователни действия при предотвратяването на и борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма.

(11бб)  Освен това ЕБО следва да провежда целеви проучвания на компетентните органи, както и оценки на рисковете, които пораждат изпирането на пари и финансирането на тероризма. ЕБО следва да поема роля при определянето на надзорните и пруденциалните практики и процеси в държавите членки, които вредят на съгласуваността и стабилността на рамката на ЕС за предотвратяване на изпирането на пари и финансирането на тероризма. ЕБО следва да започва процедура за коригиране на тези слабости и при необходимост да предлага нови регулаторни технически стандарти.

(11бв)  В допълнение ЕБО следва да има водеща роля за допринасяне за улесняване на сътрудничеството между компетентните органи в Съюза и съответните органи в трети държави по тези въпроси, така че да се координират по-добре действията на равнището на Съюза при сериозните случаи на изпиране на пари или на финансиране на тероризма с трансгранично измерение или свързани с трета държава.

(11в)  С цел да се повиши ефективността на надзорния контрол върху съблюдаването на нормите относно изпирането на пари и финансирането на тероризма, както и за да се координират по-тясно правоприлагащите действия, предприети от националните компетентни органи в отговор на нарушения на пряко приложимото право на Съюза или на транспониращите правото на Съюза национални мерки, ЕБО следва да бъде оправомощен да извършва анализ на събраната информация и ако е необходимо, да провежда разследвания относно отнесени до него твърдения за съществени нарушения или неприлагане на законодателството на Съюза и ако разполага с доказателства или има признаци по същество за съществени нарушения, да изисква от компетентните органи да разследват евентуалните нарушения на съответните норми и да обмислят приемане на решения и налагане на санкции по отношение на дадените субекти от финансовия сектор с цел да ги накарат да съблюдават правните си задължения. ЕБО следва да използва това правомощие единствено ако има информация за съществени нарушения. Когато ЕБО има информация по същество за съществени нарушения, посочените по-горе действия следва да бъдат предприети незабавно. Исканията, посочени в настоящия параграф, не компрометират текущите надзорни мерки, прилагани от страна на компетентния орган, към когото е отправено искането.

(15a)  С оглед на значението на ефективното прилагане на съюзната надзорна уредба за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма е от първостепенно значение да се провеждат независими целеви проучвания, които да предоставят обективни и прозрачни данни за надзорните практики. Чрез тези целеви проучвания ЕБО следва да оценява стратегиите, капацитета и ресурсите на компетентните органи да се справят с възникващи рискове във връзка с изпирането на пари и финансирането на тероризма. Ако даден компетентен орган не отстрани по подходящ начин и според необходимостта установените при такива целеви проучвания съществени слабости, ЕБО следва да изготви последващ доклад относно спазването на изисканите последващи мерки и незабавно да уведоми за това Европейския парламент, Съвета и Комисията.

(15б) При изпълнението на задачите и упражняването на правомощията си ЕБО следва да има право, след като е приел отправено до компетентния орган решение, да приема индивидуални решения по отношение на отделни субекти от финансовия сектор в рамките на процедурата при нарушение на законодателството на Съюза и процедурата за обвързващо посредничество, дори когато материалноправните норми не са пряко приложими към такива субекти. Ако материалноправните норми са предвидени в директиви, ЕБО следва да прилага транспониращото ги национално законодателство, освен ако след консултации с Комисията ЕБО не счете, че това национално законодателство не транспонира тези директиви по подходящ начин. Ако съответното право на Съюза се състои от регламенти и ако към датата на влизане в сила на настоящия регламент тези регламенти експлицитно предоставят на държавите членки варианти за действие, ЕБО следва да прилага националното законодателство, с което се привежда в действие някой от тези варианти.

(15ба)    С цел да се засили ролята на ЕБО за гарантиране на ефективността на надзорния контрол върху съблюдаването на нормите относно изпирането на пари и финансирането на тероризма и за коригиране на нарушенията или неприлагането на правото на Съюза или на транспониращите правото на Съюза национални мерки, ЕБО следва да осигури канали за докладване на нарушенията или неприлагането на правото на Съюза. ЕБО следва да осигури възможност информацията да бъде предавана анонимно и сигурно. Когато ЕБО счита, че подадената информация съдържа доказателства или признаци по същество за съществени нарушения, ЕБО предоставя на сигнализиращото лице обратна информация.

(24a)  Решенията на ЕБО във връзка с мерките за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма трябва да се опират на подходящ експертен опит, поради което за тяхното изготвяне и разглеждане е необходимо да се създаде постоянен вътрешен комитет, съставен от ръководителите на компетентните органи и структури, контролиращи спазването на законодателството в областта на изпирането на пари и финансирането на тероризма, чийто експертен опит във връзка с различните модели на стопанска дейност и със спецификите на секторите следва да бъдат взети предвид изцяло. Този комитет разглежда и изготвя решенията, които ще взема ЕБО. За да се избегне дублиране, този нов комитет ще замени настоящия подкомитет по въпросите на изпирането на пари към съвместния комитет на ЕНО.

(24aa)  С оглед на задачите на ЕБО за предотвратяване на и борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма съвместният комитет следва да служи като форум за редовно и тясно сътрудничество между ЕБО, от една страна, и Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване и Европейския орган за ценни книжа и пазари, от друга страна, по въпросите на взаимодействието между специфичните задачи на ЕБО, посочени в член 8, параграф 1, буква л), и задачите, възложени на Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване и на Европейския орган за ценни книжа и пазари, с цел да се гарантира, че различните модели на стопанска дейност и спецификите на различните сектори са взети изцяло предвид.

(24aб)  ЕБО следва да разполага с подходящи и адекватни ресурси и персонал, за да допринася ефективно за последователното, ефикасно и ефективно предотвратяване на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма в рамките на съответните си правомощия съгласно настоящия регламент. Допълнителните правомощия и работна натовареност, възложени на Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване и на Европейския орган за ценни книжа и пазари следва да бъдат съчетани с достатъчно човешки и финансови ресурси.

(24aв)  В съответствие с целта за постигане на по-съгласувана и жизнеспособна система за надзор в Съюза за предотвратяване на и борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма, след консултации с всички съответни органи и заинтересовани страни, Комисията следва да извърши всеобхватна оценка на изпълнението, функционирането и ефективността на специфичните задачи, възложени на ЕБО съгласно член 8, параграф 1, параграф 1 от настоящия регламент. Като част от своята оценка Комисията следва да анализира взаимодействието между тези задачи и задачите, възложени на Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване и на Европейския орган за ценни книжа и пазари. Тъй като голяма част от дейността във връзка с изпирането на пари и финансирането на тероризма се извършва извън сектора на финансовите услуги, въз основа на всеобхватен анализ на разходите и ползите и като спазва целта за гарантиране на последователност, ефикасност и ефективност, Комисията следва също така да проучи задълбочено възможността за възлагане на специфични задачи, свързани с борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма, на съществуваща или нова специална агенция за целия ЕС. Комисията следва да представи тази оценка, като част от своя доклад съгласно член 65 от Директива (ЕС) 2018/843 и заедно със законодателни предложения, ако е целесъобразно, на Европейския парламент и на Съвета до 11 януари 2022 г.

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1Изменения на Регламент (ЕС) № 1093/2010

Регламент (ЕС) 1093/2010 се изменя, както следва:

(1)  член 1 се изменя, както следва:

а)  параграф 2 се заменя със следното:

„2. Органът действа в рамките на предоставените му с настоящия регламент правомощия, в рамките на приложното поле на Директива 2002/87/ЕО, Директива 2009/110/ЕС, Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета*, Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета, Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, Директива 2014/49/ЕС на Европейския парламент и на Съвета**, Директива 2014/92/ЕС на Европейския парламент и на Съвета***, Регламент (ЕС) 2015/847**** на Европейския парламент и на Съвета*****, Директива (ЕС) 2015/2366 на Европейския парламент и на Съвета******, Директива 2013/34/ЕС на Европейския парламент и на Съвета*********, а също така — доколкото тези актове се прилагат за кредитните и финансовите институции и компетентните органи, които упражняват надзор над тях — в рамките на приложното поле на съответните части от Директива 2002/65/ЕО, както и в съответствие с всички директиви, регламенти и решения, основаващи се на тези актове, и с всеки друг правно обвързващ акт на Съюза, с който на Органа се възлагат задачи. Органът действа също така в съответствие с Регламент (ЕС) № 1024/2013 на Съвета********.

Органът действа също така в рамките на предоставените му с настоящия регламент правомощия и на приложното поле на Директива (ЕС) 2015/849(*****) на Европейския парламент и на Съвета, доколкото посочената директива се прилага спрямо субектите от финансовия сектор и компетентните органи, които упражняват надзор над тях. Единствено с тази цел ЕБО изпълнява задачите, възложени с правнообвързващ акт на Съюза на Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване, създаден с Регламент (ЕС) № 1094/2010, или на Европейския орган за ценни книжа и пазари, създаден с Регламент (ЕС) № 1095/2010. При изпълнението на тези задачи Органът се консултира с посочените органи и ги уведомява за действията си по отношение на всеки субект, който е „финансова институция“ по смисъла на член 4, параграф 1 от настоящия регламент и член 4, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1094/2010 или „участник на финансовите пазари“ по смисъла на член 4, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1095/2010.“

* Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета (ОВ L 133, 22.5.2008 г., стр. 66).

** Директива 2014/49/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. относно схемите за гарантиране на депозити (ОВ L 173, 12.6.2014 г., стр. 149).

*** Директива 2014/92/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно съпоставимостта на таксите по платежните сметки, прехвърлянето на платежни сметки и достъпа до платежни сметки за основни операции (ОВ L 257, 28.8.2014 г., стр. 214).

**** Регламент (ЕС) 2015/847 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 г. относно информацията, придружаваща преводите на средства, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1781/2006 (ОВ L 141, 5.6.2015 г., стр. 1).

**** Директива (ЕС) 2015/2366 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 година за платежните услуги във вътрешния пазар, за изменение на директиви 2002/65/ЕО, 2009/110/ЕО и 2013/36/ЕС и Регламент (ЕС) № 1093/2010 и за отмяна на Директива 2007/64/ЕО (ОВ L 337, 23.12.2015 г., стр. 35).

***** Регламент (ЕС) № 1024/2013 на Съвета от 15 октомври 2013 г. за възлагане на Европейската централна банка на конкретни задачи относно политиките, свързани с пруденциалния надзор над кредитните институции (ОВ L 287, 29.10.2013 г., стр. 63).

********* Директива 2013/34/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно годишните финансови отчети, консолидираните финансови отчети и свързаните доклади на някои видове предприятия и за изменение на Директива 2006/43/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директиви 78/660/ЕИО и 83/349/ЕИО на Съвета (ОВ L 182, 29.6.2013 г., стр. 19).“;

aа)    параграф 3 се заменя със следното:

„3. Органът също така действа в областта на дейност на кредитните институции, финансовите конгломерати, инвестиционните посредници, платежните институции и институциите за електронни пари във връзка с въпроси, които не се уреждат пряко в актовете, посочени в параграф 2, включително по въпроси на корпоративното управление, одита и финансовата отчетност, като взема предвид устойчиви модели на стопанска дейност и интегрирането на екологични, социални и свързани с управлението фактори, при условие че тази дейност на Органа е необходима за гарантиране на ефективното и последователното прилагане на тези актове.“

аб)    параграф 5 се заменя със следното:

„5. „Целта на Органа е да защитава обществените интереси, като допринася за краткосрочната, средносрочната и дългосрочната стабилност и ефективност на финансовата система, в интерес на икономиката на Съюза и на неговите граждани и стопански субекти.“ В рамките на съответните си правомощия Органът допринася за:

а) подобряването на функционирането на вътрешния пазар, включително по-специално надеждно, ефективно и последователно ниво на регулиране и надзор;

б) осигуряването на целостта, прозрачността, ефикасността и нормалното функциониране на финансовите пазари,

в) засилването на международната надзорна координация,

г) предотвратяването на регулаторния арбитраж и насърчаването на еднакви условия на конкуренция,

д) гарантирането на подходящото регулиране и надзор върху вземането на кредити и други рискове; ▐

е) подобряването на защитата на клиентите и потребителите;

еа) засилването на сближаването на надзорните практики в рамките на вътрешния пазар, включително насърчаване на основан на риска подход към осъществяването на надзор върху стопанската дейност.

еб) предотвратяването на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма.

За постигането на тези цели Органът допринася за последователното, ефикасно и ефективно прилагане на актовете, посочени в параграф 2, насърчава конвергенцията на надзорните практики и предоставя становища в съответствие с член 16а за Европейския парламент, Съвета и Комисията ▌.

При изпълнението на задачите, които са му възложени с настоящия регламент, Органът обръща особено внимание на всеки системен риск, породен от финансовите институции, чиито проблеми биха могли да засегнат действието на финансовата система или на реалната икономика.

При изпълнение на своите задачи Органът действа независимо, безпристрастно и по недискриминационен и прозрачен начин, в интерес на Съюза като цяло и зачита принципа на пропорционалност. Органът прилага принципите на отчетност и почтеност и следва да гарантира равноправно третиране в това отношение на всички заинтересовани лица.

Съдържанието и формата на действията и мерките на Органа не превишават необходимото за постигането на целите на настоящия регламент или актовете по параграф 2 и са пропорционални на естеството, мащаба и комплексния характер на рисковете, присъщи на дейността на институция или пазари, засегнати от действието на Органа.“

б)  в член 1, параграф 2 се добавя следната алинея:

„Органът действа също така в рамките на предоставените му с настоящия регламент правомощия и на приложното поле на Директива (ЕС) 2015/849(*) на Европейския парламент и на Съвета, доколкото посочената директива се прилага спрямо субектите от финансовия сектор и компетентните органи, които упражняват надзор над тях. Единствено с тази цел ЕБО изпълнява задачите, възложени с правнообвързващ акт на Съюза на Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване, създаден с Регламент (ЕС) № 1094/2010, или на Европейския орган за ценни книжа и пазари, създаден с Регламент (ЕС) № 1095/2010. При изпълнението на тези задачи Органът се консултира с посочените органи и ги уведомява за действията си по отношение на всеки субект, който е „финансова институция“ по смисъла на член 4, параграф 1 от настоящия регламент и член 4, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1094/2010 или „участник на финансовите пазари“ по смисъла на член 4, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1095/2010.“;

(*) Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 г. за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма, за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 2005/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и на Директива 2006/70/ЕО на Комисията (ОВ L 141, 5.6.2015, стр. 73).“;

(2)  ▌член 2 се изменя, както следва:

а)  параграф 1 се заменя със следното:

„1. Органът е част от Европейската система за финансов надзор (ЕСФН). Основната цел на ЕСФН е да гарантира, че правилата, приложими към финансовия сектор, се прилагат по подходящ начин за запазване на финансовата стабилност и осигуряване на доверие във финансовата система като цяло и ефективна и достатъчна защита за потребителите на финансови услуги.

б)  параграф 4 се заменя със следното:

„4. В съответствие с принципа на лоялното сътрудничество съгласно член 4, параграф 3 от Договора за Европейския съюз участниците в ЕСФН си сътрудничат в дух на доверие и пълно взаимно зачитане, като следят по-специално за обмена на подходяща и надеждна информация помежду си и по отношение на Европейския парламент, Съвета и Комисията.“

в)  в ▌параграф 5 се вмъква следната алинея:

Когато в настоящия регламент се прави препратка към надзора, последният включва всички съответни действия, без да се засягат националните правомощия, на всички компетентни органи, които се изискват по силата на посочените в член 1, параграф 2 законодателни актове.“;

(2a)  член 3 се заменя със следното:

„Член 3

Отчетност на Европейската система за финансов надзор

1. Органите, посочени в член 2, параграф 2, букви а)—д), се отчитат пред Европейския парламент и Съвета. Европейската централна банка се отчита пред Европейския парламент и пред Съвета по отношение на изпълнението на надзорните задачи, възложени ѝ в съответствие с Регламент (ЕС) № 1024/2013 в съответствие с посочения регламент.

2. По време на всички разследвания, провеждани от Европейския парламент съгласно член 226 от ДФЕС, Органът сътрудничи изцяло на Европейския парламент.

3. Съветът на надзорниците приема годишен доклад за дейността на Органа, включително за изпълнението на задълженията на председателя, и най-късно до 15 юни всяка година предава този доклад на Европейския парламент, Съвета, Комисията, Сметната палата и Европейския икономически и социален комитет. Докладът се оповестява публично.

В годишния доклад, посочен в първа алинея, Органът включва сведения за сключените административни спогодби с надзорни органи, за международни организации или администрации в трети държави, за съдействието, което е предоставил на Комисията при изготвянето от нея на решения за еквивалентност, както и за действията по наблюдение, които е предприел по силата на член 33.

4. По искане на Европейския парламент председателят участва в изслушване пред Европейския парламент относно резултатите от работата на Органа. Такова изслушване се провежда най-малко веднъж годишно. При всяко такова искане председателят прави изявление пред Европейския парламент и отговоря на всички въпроси, зададени от неговите членове.

5. Председателят представя пред Европейския парламент, по искане на последния и най-малко 15 дни преди да направи изявлението по параграф 1в, писмен доклад относно дейностите на Органа.

6. Освен информацията, посочена в членове 11 – 18 и членове 20 и 33, докладът също така включва всякаква относима информация, поискана от Европейския парламент във връзка с конкретен въпрос.

7. Органът отговаря устно или писмено на въпросите, отправени до него от Европейския парламент или от Съвета, в рамките на пет седмици от получаване на конкретния въпрос.

8. При поискване председателят провежда поверителни устни обсъждания при закрити врата с председателя, заместник-председателите и координаторите на компетентната комисия на Европейския парламент, когато подобни обсъждания се изискват с оглед на упражняването на правомощията на Европейския парламент съгласно член 226 от ДФЕС. Всички участници спазват изискванията за професионална тайна.

9. Органът води регистър за документите и статута им с оглед на достъпа да тях.

10. Органът предоставя на Европейския парламент съдържателно резюме на заседанията на Базелския комитет по банков надзор, на Съвета за финансова стабилност и на Съвета по международни счетоводни стандарти, както и на всеки друг съответен международен орган или институция, чиято дейност е свързана със или засяга банковия надзор.“

(3)  Член 4 се изменя, както следва:

а)  точка 1) се заменя със следното:

„финансова институция“ означава дружество, подлежащо на регламентиране и надзор по силата на посочените в член 1, параграф 2 актове на Съюза; “;

aа)  вмъква се следната точка 1a):

„субект от финансовия сектор“ означава всеки субект, който е обхванат от член 2 от Директива (ЕС) 2015/849 и който освен това е или „финансова институция“ по смисъла на член 4, параграф 1 от настоящия регламент и член 4, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1094/2010, или е „участник на финансовите пазари“ по смисъла на член 4, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1095/2010“;

б)  в точка 2 подточка i) се заменя със следното:

„i) компетентните органи по смисъла на член 4, параграф 1, точка 40 от Регламент (ЕС) № 575/2013, включително Европейската централна банка — по въпросите с отношение към възложените ѝ по силата на Регламент (ЕС) № 1024/2013 задачи;“;

в)  в точка 2 подточка ii) се заменя със следното:

по отношение на Директива 2002/65/ЕО — компетентните органи, които контролират спазването на изискванията на посочената директива от страна на финансовите институции;

iiа) по отношение на Директива (ЕС) 2015/849 – органите и структурите, които упражняват надзор над финансовите институции и контролират спазването на изискванията на посочената директива от тяхна страна, както е посочено в член 48 от въпросната директива“;

г)  в точка 2) подточка iii) се заменя със следното:

„iii) по отношение на схемите за гарантиране на депозити — органите, които по силата на Директива 2014/49/ЕС на Европейския парламент и на Съвета управляват схемите за гарантиране на депозити, или, когато функционирането на схемите за гарантиране на депозити се управлява от частно дружество — публичният орган, натоварен по силата на посочената директива с надзора на тези схеми, и съответните административни органи по посочената директива; както и“;

д)  в точка 2) се добавят следните подточки v) и vi):

„v) компетентните органи по Директива 2014/17/ЕС, Регламент 2015/751, Директива (ЕС) 2015/2366, Директива 2009/110/ЕО, Регламент (ЕО) № 924/2009 и Регламент (ЕС) № 260/2012;

vi) органите и институциите по член 20 от Директива 2008/48/EО.“;

(4)  Член 6 се изменя, както следва:

а)  точка 2) се заменя със следното:

„2) изпълнителен съвет, който изпълнява задачите, определени в член 47;“;

б)  точка 4) се заличава;

(4a)  Член 7 се изменя, както следва:

„Член 7Седалище

Органът е със седалище в Париж, Франция.

Местонахождението на седалището на Органа не засяга изпълнението на неговите задачи и правомощия, организацията на структурата на управлението му, работата на основната му организация или основното финансиране на дейностите му, като същевременно позволява, когато е приложимо, споделяне с агенции на Съюза на услуги за административна подкрепа и услуги за управление на инфраструктура, които не са свързани с основните дейности на Органа. Най-късно до ... [датата на прилагане на настоящия регламент за изменение] и на всеки 12 месеца след това Комисията представя на Европейския парламент и Съвета доклад за спазването на посоченото изискване от страна на европейските надзорни органи.“

(5)  член 8 се изменя, както следва:

а)  параграф 1 се изменя, както следва:

(-i)  буква а) се изменя, както следва:

„a) въз основа на посочените в член 1, параграф 2 законодателни актове да допринася за установяването на висококачествени общи регулаторни и надзорни стандарти и практики, по-специално чрез разработване на проекти на регулаторни технически стандарти и технически стандарти за изпълнение, насоки, препоръки, както и на други мерки, включително становища в съответствие с член 16а;“

i)  буква аа) се заменя със следното:

„аа) да изготви и поддържа в актуален вид наръчник на Съюза за надзора над финансовите институции в Съюза , който определя най-добрите надзорни практики и висококачествени методологии и процеси и отчита, наред с другото, промените в практиките и моделите на стопанска дейност и размера на финансовите институции и пазари;“;

ii)  вмъква се следната буква аб):

„аб) да изготви и поддържа в актуален вид наръчник на Съюза за преструктурирането на финансовите институции в Съюза, като в този наръчник определи най-добрите надзорни практики, както и висококачествени методики и процеси за преструктуриране, и отчита, наред с другото, промените в практиките и моделите на стопанска дейност и размера на финансовите институции и пазари;“;

iiа)  буква б) се заменя със следното:

„б) да допринася за последователното прилагане на правно обвързващите актове на Съюза, по-специално като допринася за създаването на обща надзорна култура, като осигурява последователно, ефективно и ефикасно прилагане на посочените в член 1, параграф 2 актове, като предотвратява регулаторния арбитраж, като насърчава и наблюдава независимостта на надзорните органи, като действа като медиатор и като урежда разногласия между компетентните органи, като гарантира ефективен и последователен надзор върху финансовите институции, като осигурява съгласувана работа на колегиите от надзорници и като предприема действия, inter alia, в извънредни ситуации;“

iii)  букви д) и е) се заменят със следното:

„д) да организира и извършва прегледи на компетентните органи, с подкрепата на националните компетентни органи, и в тази връзка да издава▐ препоръки, адресирани до тези компетентни органи, и да определя най-добрите практики и в този контекст да издава насоки с цел постигане на по-съгласувани резултати от надзора;

е) да наблюдава и оценява пазарните тенденции в рамките на своята компетентност, включително по целесъобразност — тенденциите в областта на кредитирането, в частност на домакинствата и МСП, и тенденциите при иновативните финансови услуги, както и тенденциите в областта на екологичните, социалните и свързаните с управлението фактори;

еа) да води, заедно с компетентните органи, дейностите по съпоставяне на резултатите от вътрешните модели с оглед на анализа на диапазона на променливост на параметрите на риска, както и техния капацитет за прогнозиране, и в този контекст да изготвя регулаторни технически стандарти, насоки и доклади;“;

(iiia)  буква ж) се заменя със следното:

„ж) да извършва▐ анализи на пазарите с цел осигуряване на необходимата информация за изпълнението на функциите на Органа;“

iv)  буква з) се заменя със следното:

„з) да допринася, когато е приложимо, за защитата на вложителите, потребителите и инвеститорите, по-специално по отношение на недостатъците в трансграничен контекст и отчитането на свързаните с тях рискове;“;

ivа)  вмъква се следната буква иа):

„iа) да допринася за създаването на обща стратегия на Съюза за финансовите данни;“

ivб)  вмъква се следната буква ка):

„кa) да публикува на своя уебсайт и да актуализира редовно всички регулаторни технически стандарти, технически стандарти за изпълнение, насоки, препоръки и въпроси и отговори за всеки законодателен акт, посочен в член 1, параграф 2, включително прегледи, отнасящи се до актуалното състояние на текущата работа и планирания график за приемане на проекти на регулаторни технически стандарти, проекти на технически стандарти за изпълнение, насоки, препоръки и въпроси и отговори. Тази информация се предоставя на всички работни езици на Европейския съюз;“

v)  добавя се следната буква л):

да допринася за последователното, ефикасно и ефективно предотвратяване на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма.“;

б)  ▌параграф 1а се изменя, както следва:

i)  буква б) се заменя със следното:

„б) отчита изцяло различните видове, бизнес модели и размери на финансовите институции, като взема предвид целта за гарантиране на сигурността и стабилността на финансовите институции.“

ii)  вмъква се следната буква в):

„в) да отчита значението на напредъка в технологиите, на напредничавите и устойчиви модели на стопанска дейност, както и на факторите, свързани с опазването на околната среда, с обществото и с управлението.“;

в)  в параграф 2 се изменя следното:

i) вмъква се следната буква ва):

„ва) да издава препоръки, както е предвидено в членове 29а и 31а;“;

ia) вмъква се следната буква га):

„га) да отправя предупреждения в съответствие с член 9, параграф 3;“

iб) вмъкват се букви жа), жб) и жв):

„жа) да изготвя становища, предназначени за Европейския парламент, Съвета или Комисията, както е предвидено в член 16а;

жб) да дава отговори на въпроси, както е предвидено в член 16б;

жв) да издава ограничени във времето писма за непредприемане на действия, както е предвидено в член 9в;“

    ii) буква з) се заменя със следното:

„з) да събира необходимата информация за финансовите институции, както е предвидено в членове 35 и 35б;“

ва)  параграф 2a се заменя със следното:

„2a. При осъществяване на задачите, посочени в настоящия член, Органът спазва строго законодателството от ниво 1 и мерките от ниво 2 и прилага принципите на пропорционалност и на по-добро регулиране, включително оценки на въздействието, анализи на разходите и ползите и открити обществени консултации.

Откритите обществени консултации, посочени в членове 10, 15, 16 и 16а, се провеждат възможно най-широко, за да се гарантира възприемането на приобщаващ подход по отношение на всички заинтересовани страни, и дават възможност за разумен срок за отговор от страна на заинтересованите страни. Органът предоставя и публикува обратна информация относно начините на използване на информацията и на мненията, събрани по време на консултацията, в даден проект на регулаторен технически стандарт, проект на технически стандарт за изпълнение, насоки, препоръки и становища.

Органът обобщава получената информация от заинтересованите страни по начин, който позволява сравнимост на резултатите от обществените консултации по подобни въпроси.“

(6)  член 9 се изменя, както следва:

-a)  в параграф 1 буква а) се заменя със следното:

„а) събиране и анализ на данни и изготвяне на доклади относно потребителските тенденции, например в областта на разходите и таксите за финансовите услуги и продукти на дребно в държавите членки;“

-аа)  в параграф 1 се добавят букви га), гб) и гв):

„га)  принос за установяване на еднакви условия на конкуренция на единния пазар, където потребителите и другите ползватели на финансови услуги имат равен достъп до сравними финансови услуги, продукти и средства за правна защита;

гб)  насърчаване на по-нататъшното развитие от гледна точка на регулацията и надзора, което би могло да улесни една по-задълбочена хармонизация и интеграция на ниво ЕС; за тази цел Органът наблюдава, в своята сфера на компетентност, пречките за или въздействието върху трансграничното консолидиране и може да предоставя становище или препоръки с цел установяване на подходящи начини за премахването им;

гв)  координиране на дейностите на компетентните органи по тайно пазаруване.“

а)  параграф 2 се заменя със следното:

„2. Органът наблюдава новите и вече съществуващите финансови дейности и може да приема насоки и препоръки в съответствие с член 16 за насърчаване на сигурността и стабилността на пазарите и за сближаване и ефективност на регулаторните и надзорните практики.

2a. В рамките на съответните си правомощия Органът разработва стандарти за упражняване на надзор върху стопанската дейност, предназначени за националните компетентни органи, например относно минималните правомощия и задачи.“;

б)  параграф 4 се заменя със следното:

„4. Органът създава като своя неразделна част комитет за пропорционалност, за да се гарантира, че разликите в естеството, мащаба и комплексния характер на рисковете, променящите се модели и практики на стопанска дейност и размера на финансовите институции и пазари са отразени в работата на Органа, и комитет по защита на потребителите и финансовите иновации, който обединява всички съответни компетентни органи и органите за защита на потребителите, с цел да се подобри защитата на потребителите и да се постигне координиран подход на третиране от регулаторен и надзорен аспект на новите или иновативните финансови дейности и да се предоставят на Органа съвети, които да бъдат представени пред Европейския парламент, Съвета и Комисията. Органът работи в тясно сътрудничество с Европейския комитет по защита на данните, за да избегне дублиране, несъответствия и правна несигурност в сферата на защитата на данните. Органът може да включи в комитета и националните органи за защита на данните.“;

ба)  параграф 5 се заменя със следното:

„5. Органът може временно да забрани или ограничи предлагането на пазара, разпространението или продажбата на определени финансови продукти, инструменти или дейности, които потенциално могат да породят значителни финансови вреди за потребителите или които представляват заплаха за нормалното функциониране и целостта на финансовите пазари или стабилността на цялата финансова система в Съюза или на част от нея в случаите, посочени в законодателните актове по член 1, параграф 2, и съобразно условията, предвидени в тези актове, или, ако е необходимо — в случай на извънредна ситуация, в съответствие със и при предвидените в член 18 условия.

Органът прави преглед на решението, посочено в първа алинея, през подходящи интервали от време, възможно най-скоро, но най-малко веднъж на шест месеца. Органът може да поднови забраната или ограничението двукратно, след който срок забраната или ограничението става постоянно, освен ако Органът реши друго.

Държавите членки могат да поискат от Органа да преразгледа решението си. В такъв случай Органът взема решение дали поддържа решението си в съответствие с процедурата, предвидена в член 44, параграф 1, втора алинея.

Органът може също така да направи оценка на необходимостта от забрана или ограничаване на определени видове финансови дейности или практики и в случай на необходимост, да информира Комисията и компетентните органи с цел да се улесни приемането на такава забрана или ограничение.“

(6a)  вмъкват се следните членове 9a и 9б:

„Член 9aСпециални задачи във връзка с борбата с изпирането на пари и с финансирането на тероризма

1.  Органът поема, в рамките на съответните си правомощия, водеща координационна и контролираща роля за насърчаване на целостта, прозрачността и стабилността на финансовата система чрез мерки за предотвратяване на и борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма. В съответствие с принципа на пропорционалност тези мерки не надхвърлят необходимото за постигането на целите на настоящия регламент или актовете по член 1, параграф 2 и надлежно отчитат естеството, мащаба и комплексния характер на рисковете, практиките и моделите на стопанска дейност, както и размера на субектите от финансовия сектор и пазарите. С цел предотвратяване на и борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма тези мерки включват:

а)  събиране и анализ на съответната информация от компетентните органи и други източници за установените слабости в процесите и процедурите, управленските механизми, подходящите оценки, стопанския модел и дейността на субектите от финансовия сектор от гледна точка на предотвратяването на и борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма, както и за предприетите от компетентните органи мерки, без да се накърняват възложените на националните органи задачи по силата на Директива (ЕС) 2015/849. Компетентните органи предоставят на Органа цялата информация в допълнение към задълженията по силата на член 35. Органът координира тясно действията си със звената за финансово разузнаване, без да се създава ненужно дублиране;

aа)  тясно координиране на действията, и по целесъобразност – обмен на информация, с компетентните органи, включително с Европейската централна банка в качеството ѝ на надзорен орган, и с органите, на които е възложено публичното задължение да упражняват надзор върху задължените субекти, посочени в член 2, параграф 1, точки 1 и 2 от Директива (ЕС) 2015/849, както и със звената за финансово разузнаване, като същевременно се отчитат надлежно наличните канали за обмен на информация, като платформата на звената за финансово разузнаване в ЕС и FIU.Net, за да се гарантира ефикасност и да се избягва всякаква форма на дублиращи се или непоследователни действия при предотвратяването на и борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма.

б)  разработва и насърчава последователното прилагане на общи насоки и стандарти за предотвратяване на и борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма в рамките на финансовата система, по-специално като разработва проекти на регулаторни технически стандарти и технически стандарти изпълнение, насоки, препоръки и други мерки, включително становища в съответствие с член 16а, които се основават на законодателните актове, посочени в член 1, параграф 2;

ба)  осигурява съдействие въз основа на конкретни искания на компетентните органи;

в)  наблюдава пазарната конюнктура и оценява слабостите на финансовия сектор и възникващите в него рискове по отношение на изпирането на пари, финансирането на тероризма, и където е приложимо – доброто управление в областта на данъчното облагане.

1a.  За целите на параграф 1, буква а) Органът разработва проекти на регулаторни технически стандарти с цел конкретизиране на практическите условия относно събирането на съответната информация, включително вида на информацията, която се представя от компетентните органи за установените слабости в процесите и процедурите, управленските механизми, оценките за надеждност и пригодност, моделите на стопанска дейност и дейността на субектите от финансовия сектор от гледна точка на предотвратяването на и борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма, както и за предприетите от компетентните органи мерки, без да се създава ненужно дублиране.

Органът представя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти не по-късно от [шест месеца след влизането в сила на настоящия регламент].

На Комисията се предоставя правомощието да приема посочените в параграф 1а регулаторни технически стандарти в съответствие с член 290 от ДФЕС.

2.  При спазване на правилата за защита на данните Органът създава и поддържа в актуален вид централна база данни за съхраняване на събраната по силата на параграф 1, буква а) информация. Органът гарантира, че информацията се анализира и предоставя по целесъобразност и по поверителен начин на компетентните органи. Органът може също така, по целесъобразност, да предава на националните съдебни органи и на националните компетентни органи на съответната държава членка, и когато е приложимо – на европейския прокурор, притежавани от него доказателства, които може да доведат до наказателно производство.

3.  Органът насърчава посоченото в Директива (ЕС) 2015/849 сближаване на процесите в областта на надзора и оценява стратегиите, капацитета и ресурсите на компетентните органи да се справят с възникващи рискове във връзка с изпирането на пари и финансирането на тероризма, в т.ч. като провежда▐ проучвания в съответствие с член 30.

Ако даден компетентен орган не отстрани установените при такова проучване съществени слабости от гледна точка на установяването, оценяването и преодоляването на рисковете, които пораждат изпирането на пари и финансирането на тероризма, и не предприеме действия с оглед на последващите мерки, които се считат за целесъобразни и необходими, както са посочени в доклада по член 30, параграф 3, Органът изготвя последващ доклад относно спазването на изисканите последващи мерки и уведомява Европейския парламент, Съвета и Комисията.

4.  С подкрепата на постоянния вътрешен комитет по въпросите на борбата с изпирането на пари и с финансирането на тероризма Органът▐ провежда при компетентните органи, в частност при посочените в член 4, параграф 2, подточка iia), оценки на риска, насочени предимно към изпитване на стратегиите и ресурсите им за наблюдение и преодоляване на основните рискове, които пораждат изпирането на пари и финансирането на тероризма, когато това се счита за целесъобразно. Органът уведомява Комисията за резултатите от подобни оценки на риска за риска от изпиране на пари и финансиране на тероризма във финансовия сектор на Съюза, в т.ч. като включва анализ на резултатите в становището си, което е длъжен да отправя по силата на член 6, параграф 5 от Директива (ЕС) 2015/849.

5.  Органът поема водеща роля в допринасянето за насърчаване на сътрудничеството между компетентните органи от Съюза и съответните органи от трети държави по въпроси във връзка със сериозни случаи на изпиране на пари или финансиране на тероризма, при които е налице трансгранична връзка с трета държава.

6.  Органът създава постоянен вътрешен комитет по въпросите на борбата с изпирането на пари и с финансирането на тероризма, който да координира мерките за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма, а също така да изготвя проекторешенията, които органът приема в съответствие с член 44.

7.  Комитетът се оглавява от председателя на Съвета на надзорниците и се състои от лицата, оглавяващи компетентните органи и структури, които контролират спазването от финансовите институции на изискванията на Директива (ЕС) 2015/849. Освен това Комисията, ЕССР, надзорният съвет на Европейската централна банка, Европейският орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване и Европейският орган за ценни книжа и пазари могат да определят по един свой високопоставен представител, който да участва като наблюдател в заседанията на комитета, чийто експертен опит и разбиране на различните модели на стопанска дейност и на спецификите на секторите следва изцяло да бъдат взети предвид. Комитетът може да делегира част от работата си на вътрешна работна група, която изготвя неговите решения.

Член 9бИскане за разследване във връзка с предотвратяването на изпирането на пари и финансирането на тероризма

1.  По въпросите във връзка с предотвратяването на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма – съгласно Директива (ЕС) 2015/849, Съветът на надзорниците или Изпълнителният съвет може, ако има доказателство или признаци по същество за съществени нарушения, да изиска от компетентен орган по член 4, параграф 2, подточка iia) да разследва евентуалните нарушения, от страна на субект от финансовия сектор, на правото на Съюза, а когато правото на Съюза се състои от директиви или експлицитно предоставя варианти за действие на държавите членки – нарушения от страна на такъв субект на националното законодателство за транспониране на тези директиви или за привеждане в действие на предвидените в законодателството на Съюза варианти за действие за държавите членки, както и да обмисли санкциониране на този субект с оглед на такива нарушения. По целесъобразност Органът може също така да изиска от компетентен орган по член 4, параграф 2, подточка iia) да обмисли приемане на индивидуално решение за даден субект от финансовия сектор, с което да изиска от него да предприеме необходимите действия, за да спази задълженията си, произтичащи за него от пряко приложимото право на Съюза или от националното законодателство за транспониране на директивите или за привеждане в действие на предвидените в законодателството на Съюза варианти за действие за държавите членки, в т.ч. да прекрати дадена практика. Когато според Органа има признаци по същество за съществени нарушения, посочените по-горе действия се предприемат незабавно. Исканията, посочени в настоящия параграф, не възпрепятстват текущите надзорни мерки, прилагани от страна на компетентния орган, към когото е отправено искането.

2.  Компетентният орган се съобразява с всяко отправено му в съответствие с параграф 1 искане и възможно най-скоро и най-късно в срок от десет работни дни уведомява Органа за действията, които е предприел в тази връзка.

3.  Без да се накърняват правомощията и задълженията на Комисията по силата на член 258 от ДФЕС, ако компетентен орган не се съобрази с параграф 2 от настоящия член, се прилага член 17.“;

(6aa)  вмъква се следният член 9в:

Член 9в

Ограничени във времето писма за непредприемане на действия

1.  При изключителни обстоятелства и ако условията, определени в настоящия параграф, са изпълнени, Органът, в координация с всички съответни компетентни органи, може да издаде ограничени във времето писма за непредприемане на действия по отношение на конкретни разпоредби на правото на Съюза, които се основават на посочените в член 1, параграф 2 законодателни актове. Тези писма за непредприемане на действия представляват временен ангажимент на Органа и на всички съответни компетентни органи да не налагат на финансова институция по принудителен ред спазване на специфични разпоредби на правото на Съюза, когато финансовата институция не може да спазва тези специфични разпоредби поради някоя от следните причини:

а)   спазването би поставило финансовата институция в нарушение на други правни и регулаторни изисквания на правото на Съюза;

б)  Органът счита, че спазването не е осъществимо без други мерки от ниво 2 или насоки от ниво 3;

в)  спазването би навредило сериозно или би застрашило някое от следните: доверието на пазара, защитата на потребителите или инвеститорите, нормалното функциониране и целостта на финансовите или стоковите пазари, стабилността на цялата финансова система в Съюза или на част от нея.

Органът не издава писма за непредприемане на действия, ако счита, че те биха имали неблагоприятен ефект, който е непропорционален на ползите от тях, върху ефективността на финансовите пазари или върху защитата на потребителите или на инвеститорите.

2.  В писмото си за непредприемане на действия Органът посочва специфичните разпоредби на правото на Съюза, чието спазване няма да се налага по принудителен ред, мотивите, поради които счита, че условията по параграф 1 са изпълнени, и датата, на която изтича ангажиментът за непредприемане на принудителни действия. Продължителността на ангажимента за непредприемане на принудителни действия не може да надхвърля шест месеца.

3.  Ако Органът реши да издаде писмо за непредприемане на действия, той незабавно информира Комисията, Европейския парламент и Съвета за това. В срок от две седмици след получаване на тази информация Комисията, Европейският парламент или Съветът могат да поискат от Органа да преразгледа решението си. По инициатива на Комисията, на Европейския парламент или на Съвета този срок може да бъде удължен с две седмици. В случай че нито Комисията, нито Европейският парламент, нито Съветът поискат от Органа да преразгледа решението си, Органът взема решение дали поддържа решението си в съответствие с процедурата, предвидена в член 44, параграф 1, втора алинея.

4.  Ако Органът е издал писмо за непредприемане на действия в съответствие с параграфи 1, 2 и 3, той го публикува незабавно на своя уебсайт. Органът преразглежда своето решение за издаване на писмо за непредприемане на действия през подходящи интервали от време и може да го поднови само за нов срок от шест месеца. Ако решение за издаване на писмо за непредприемане на действия не бъде подновено след изтичането на шестмесечен или на едногодишен срок, действието му се прекратява автоматично.

(6аб)  член 10 се заменя със следното:

„Член 10Регулаторни технически стандарти

1. Когато Европейският парламент и Съветът делегират на Комисията правомощия да приема регулаторни технически стандарти посредством делегирани актове съгласно член 290 ДФЕС с цел да се гарантира последователно хармонизиране в областите, конкретно определени в посочените в член 1, параграф 2 законодателни актове, Органът може да разработва проекти на регулаторни технически стандарти. Органът представя своите проекти на регулаторни стандарти на Комисията за одобрение. Едновременно с това Органът препраща тези технически стандарти на Европейския парламент и на Съвета за сведение.

Регулаторните технически стандарти са технически, те не представляват стратегически или политически решения и тяхното съдържание се определя от законодателните актове, на които се основават. Органът информира изчерпателно Европейския парламент и Съвета във възможно най-кратък срок за постигнатия напредък при разработването на проектите на регулаторни технически стандарти.

Преди да ги представи на Комисията, Органът провежда открити обществени консултации по проектите на регулаторни технически стандарти и анализира свързаните с тях възможни разходи и ползи в съответствие с член 8, параграф 2а. Органът също така иска съвета на Групата на участниците от банковия сектор, посочена в член 37.

В срок от три месеца от получаване на проекта на регулаторен технически стандарт Комисията решава дали да го одобри. Комисията може да одобри проекти на регулаторни технически стандарти само частично или да ги измени, ако интересите на Съюза налагат това.

В случай че Комисията не вземе решение в срок от три месеца от получаването на проекта на регулаторен технически стандарт дали да приеме този стандарт, тя незабавно и във всеки случай преди изтичането на тримесечния срок информира Европейския парламент и Съвета за това, като посочва причините, поради които не е в състояние да вземе решение, и планирания график за одобрение, като отчита надлежно датата на въвеждане и прилагане на приложимия законодателен акт, посочен в член 1, параграф 2. Забавеното приемане на проекта на регулаторен стандарт не възпрепятства Европейския парламент и Съвета да упражняват своите контролни правомощия в съответствие с член 13.

Когато Комисията възнамерява да не одобри даден проект на регулаторен технически стандарт или възнамерява да го одобри частично или с изменения, тя връща на Органа проекта на регулаторен технически стандарт, като обяснява защо не го одобрява или, в зависимост от случая, като излага мотивите за измененията, и изпраща копие от своето писмо на Европейския парламент и на Съвета. В срок от шест седмици Органът може да измени проекта на регулаторен технически стандарт въз основа на предложените от Комисията изменения и да го представи отново на Комисията под формата на официално становище. Органът изпраща копие от официалното си становище на Европейския парламент и на Съвета.

Ако до изтичането на този шестседмичен срок Органът не е представил изменен проект на регулаторен технически стандарт или е представил проект на регулаторен технически стандарт, който не е изменен по начин, съответстващ на предложените от Комисията изменения, Комисията може да приеме регулаторния технически стандарт с измененията, които счита за необходими, или да го отхвърли.

Комисията не може да променя съдържанието на проекта на регулаторен технически стандарт, изготвен от Органа, без предварително съгласуване с него по реда, предвиден в настоящия член.

2. Когато Органът не е представил проект на регулаторен технически стандарт в срока, определен в посочените в член 1, параграф 2 законодателни актове, той информира незабавно Европейския парламент и Съвета за това, като посочва причините, поради които не е в състояние да представи проекта на регулаторен технически стандарт и планирания график за одобрение, като отчита надлежно датата на въвеждане и прилагане на приложимия законодателен акт, посочен в член 1, параграф 2. Комисията може да поиска представянето на такъв проект в рамките на нов срок. Комисията информира незабавно Европейския парламент и Съвета за новия срок. Европейският парламент може да покани председателя на Органа да обясни причините, поради които Органът не е в състояние да представи проекта на регулаторен технически стандарт.

3. Комисията може да приеме регулаторни технически стандарти посредством делегиран акт и без проект от Органа, само в случай че Органът не ѝ е представил проект на регулаторен технически стандарт в сроковете съгласно параграф 2.

Комисията провежда открити обществени консултации по проектите на регулаторни технически стандарти и анализира свързаните с тях възможни разходи и ползи, освен ако провеждането на такива консултации и анализи не е непропорционално предвид обхвата и въздействието на съответните проекти на регулаторни технически стандарти или предвид особената неотложност на въпроса. Комисията също така иска съвета на Групата на участниците от банковия сектор, посочена в член 37.

Комисията незабавно препраща проекта на регулаторен технически стандарт на Европейския парламент, Съвета и Органа.

▌В срок от шест седмици Органът може да измени проекта на регулаторен технически стандарт и да го представи на Комисията под формата на официално становище. Органът изпраща копие от официалното си становище на Европейския парламент и на Съвета.

Ако до изтичането на шестседмичния срок, посочен в четвърта алинея, Органът не е представил изменен проект на регулаторен технически стандарт, Комисията може да приеме регулаторния технически стандарт.

Ако Органът е представил изменен проект на регулаторния технически стандарт в рамките на шестседмичния срок, Комисията може да измени проекта на регулаторен технически стандарт въз основа на предложените от Органа изменения или да приеме регулаторния технически стандарт с измененията, които счита за необходими. Комисията не може да променя съдържанието на проекта на регулаторен технически стандарт, изготвен от Органа, без предварително съгласуване с него по реда, предвиден в настоящия член.

4. Регулаторните технически стандарти се приемат под формата на регламенти или решения. Заглавието им съдържа думите „регулаторен технически стандарт“. Те се публикуват в Официален вестник на Европейския съюз и влизат в сила на посочената в тях дата.“

(6б)  в член 13, параграф 1 се заличава втората алинея.

(6в)  член 15 се заменя със следното:

„Член 15Технически стандарти за изпълнение

1. Когато Европейският парламент и Съветът предоставят на Комисията изпълнителни правомощия, за да приема технически стандарти за изпълнение посредством актове за изпълнение съгласно член 291 от ДФЕС, и за да се гарантират еднакви условия за изпълнение на посочените в член 1, параграф 2 законодателни актове, Органът може да разработва проекти на технически стандарти за изпълнение. Техническите стандарти за изпълнение са технически, те не представляват стратегически или политически решения и в тяхното съдържание се определят условията на прилагане на тези актове. Органът представя своите проекти на технически стандарти за изпълнение на Комисията за одобрение. Едновременно с това Органът препраща тези технически стандарти на Европейския парламент и на Съвета за сведение.

Преди да представи проекти на технически стандарти за изпълнение на Комисията, Органът провежда открити обществени консултации по тях и анализира свързаните с тях възможни разходи и ползи в съответствие с член 8, параграф 2а. Органът също така иска съвета на Групата на участниците от банковия сектор, посочена в член 37.

В срок от три месеца от получаване на проекта на технически стандарт за изпълнение Комисията решава дали да го одобри. Комисията може да одобри проекта на технически стандарт за изпълнение само частично или да го измени, ако интересите на Съюза налагат това. Ако Комисията не се противопостави изцяло или отчасти на предложения технически стандарт за изпълнение в срока за оценка, той се счита за одобрен.

В случай че Комисията не вземе решение в срок от три месеца от получаването на техническия стандарт за изпълнение, тя незабавно и във всеки случай преди изтичането на тримесечния срок информира Европейския парламент и Съвета за това, като посочва причините, поради които не е в състояние да вземе решение, и планирания график за одобрение, като отчита надлежно датата на въвеждане и прилагане на приложимия законодателен акт, посочен в член 1, параграф 2.

Когато Комисията възнамерява да не одобри даден проект на технически стандарт за изпълнение или възнамерява да го одобри частично или с изменения, тя го връща на Органа, като обяснява защо възнамерява да не го одобри или, в зависимост от случая, като излага мотивите за измененията, и изпраща копие от своето писмо на Европейския парламент и на Съвета. В срок от шест седмици Органът може да измени проекта на технически стандарт за изпълнение въз основа на предложените от Комисията изменения и да го представи отново на Комисията под формата на официално становище. Органът изпраща копие от официалното си становище на Европейския парламент и на Съвета.

Ако до изтичането на шестседмичния срок, посочен в пета алинея, Органът не е представил изменен проект на технически стандарт за изпълнение или е представил проект на технически стандарт за изпълнение, който не е изменен по начин, съответстващ на предложените от Комисията изменения, Комисията може да приеме техническия стандарт за изпълнение с измененията, които смята за необходими, или да го отхвърли.

Комисията не може да променя съдържанието на проект на технически стандарт за изпълнение, изготвен от Органа, без предварително съгласуване с него по реда, предвиден в настоящия член.

2. Когато Органът не е представил проект на технически стандарт за изпълнение в срока, определен в посочените в член 1, параграф 2 законодателни актове, той информира незабавно Европейския парламент и Съвета за това, като посочва причините, поради които не е в състояние да представи проекта на технически стандарт за изпълнение, и планирания график за одобрение, като отчита надлежно датата на въвеждане и прилагане на приложимия законодателен акт, посочен в член 1, параграф 2. Комисията може да поиска представянето на такъв проект в рамките на нов срок. Комисията информира незабавно Европейския парламент и Съвета за новия срок. Европейският парламент може да покани председателя на Органа да обясни причините, поради които Органът не е в състояние да представи проекта на технически стандарт за изпълнение.

3. Комисията може да приеме технически стандарт за изпълнение с акт за изпълнение и без проект от Органа, само в случай че Органът не ѝ е представил проект на технически стандарт за изпълнение в сроковете съгласно параграф 2.

Комисията провежда открити обществени консултации по проектите на технически стандарти за изпълнение и анализира свързаните с тях възможни разходи и ползи, освен ако провеждането на такива консултации и анализи не е непропорционално предвид обхвата и въздействието на съответните проекти на технически стандарти за изпълнение или предвид особената неотложност на въпроса. Комисията също така иска съвета на Групата на участниците от банковия сектор, посочена в член 37.

Комисията незабавно препраща проекта на регулаторен технически стандарт на Европейския парламент, на Съвета и на Органа.

▌В срок от шест седмици Органът може да измени проекта на технически стандарт за изпълнение и да го представи на Комисията под формата на официално становище. Органът изпраща копие от официалното си становище на Европейския парламент и на Съвета.

Ако до изтичането на шестседмичния срок, посочен в четвърта алинея, Органът не е представил изменен проект на технически стандарт за изпълнение, Комисията може да приеме техническия стандарт за изпълнение.

Ако Органът е представил изменен проект на технически стандарт за изпълнение в рамките на шестседмичния срок, Комисията може да измени проекта на технически стандарт за изпълнение въз основа на предложените от Органа изменения или да приеме техническия стандарт за изпълнение с измененията, които счита за необходими.

Комисията не може да променя съдържанието на проектите на технически стандарти за изпълнение, изготвени от Органа, без предварително съгласуване с него по реда, посочен в настоящия член.

4. Техническите стандарти за изпълнение се приемат под формата на регламенти или решения. Заглавието им съдържа думите „технически стандарт за изпълнение“. Те се публикуват в Официален вестник на Европейския съюз и влизат в сила на посочената в тях дата.“

(7)  член 16 се изменя, както следва:

а)  ▌параграф 1 се заменя със следното:

„1. С цел налагане на последователни, ефикасни и ефективни надзорни практики в рамките на ЕСФН и осигуряване на общо, еднакво и последователно прилагане на правото на Съюза, Органът издава насоки или препоръки, чиито адресати са компетентните органи или финансовите институции.

Органът може също така да отправя насоки и препоръки към органи на държавите членки, които, макар и да не са компетентни органи по смисъла на настоящия регламент, притежават правоприлагащи правомощия по отношение на актовете, посочени в член 1, параграф 2.

Насоките и препоръките са в съответствие с мандата на законодателните актове, посочени в член 1, параграф 2, и отчитат принципа на пропорционалност. Органът не издава насоки и препоръки по въпроси, обхванати от правомощия от ниво 1 за регулаторни технически стандарти или технически стандарти за изпълнение.

1a. За да бъдат установени последователни, ефикасни и ефективни надзорни практики в рамките на ЕСФН, Органът може да издаде насоки, адресирани до всички компетентни органи или финансови институции, за целите на законодателните актове, посочени в член 1, параграф 2, въз основа на процедурата за изпълнение „спазване или обяснение“, посочена в параграф 3 от настоящия член. Тези насоки се считат за подходящи за спазване на изискванията на законодателните актове, посочени в член 1, параграф 2. В съответствие с горепосоченото компетентните органи и финансовите институции могат да установят допълнителни практики по отношение на метода на спазване на законодателните актове, посочени в член 1, параграф 2.“

б)  параграф 2 се заменя със следното:

„2. Органът, освен при изключителни обстоятелства, провежда открити публични консултации по издадените от него насоки и препоръки, и когато е приложимо – въпроси и отговори, и анализира потенциалните разходи и ползи от такова тяхно издаване. Тези консултации и анализи са съобразени с обхвата, естеството и въздействието на насоките или препоръките. Органът, освен при изключителни обстоятелства, също така иска ▌съвети от Групата на участниците от банковия сектор, посочена в член 37; Органът посочва причините, когато не провежда открити обществени консултации или не иска съвети от Групата на участниците от банковия сектор.“;

ба)  вмъкват се следните параграфи 2а, 2б, 2в и 2г:

„2a. За целите на законодателните актове, посочени в член 1, параграф 2, Органът може да отправя препоръки към един или повече компетентни органи или към една или повече финансови институции.

2б. В своите насоки и препоръки Органът посочва как той допринася за установяването на последователни, ефикасни и ефективни надзорни практики в рамките на ЕСФН, как той осигурява общото, еднообразно и последователно прилагане на правото на Съюза и как той спазва разпоредбите в параграфи 1, 1а и 2а.

2в. Насоките и препоръките не могат да се свеждат единствено до позоваване или възпроизвеждане на елементи на законодателни актове. Преди да издаде нова насока или препоръка, Органът най-напред преразглежда съществуващите насоки и препоръки, за да се избегне дублиране.

2г. Три месеца преди да издаде насоките и препоръките, посочени в параграфи 1а и 2а, Органът информира Европейския парламент и Съвета за планираното съдържание на тези насоки и препоръки.“

в)  ▌параграф 4 ▌се заменя със следното:

„4. В доклада, посочен в член 43, параграф 5, Органът уведомява Европейския парламент, Съвета и Комисията за издадените насоки и препоръки, обяснява как Органът е обосновал издаването на насоки в съответствие с параграф 1а и на препоръки в съответствие с параграф 2а и обобщава резултатите от обществените консултации относно тези насоки в съответствие с член 8, параграф 2а. Докладът посочва също така компетентния орган, който не ▌спазва насоките и препоръките, и описва как Органът възнамерява да гарантира, че съответният компетентен орган ще следва неговите насоки и препоръки в бъдеще.“

г)  добавят се следните параграфи 5, 5а и 5б:

„5. Ако две трети от членовете на Групата на участниците от банковия сектор са на мнение, че Органът е превишил правомощията си, като е издал насока съгласно параграф 1а, те могат да изпратят до Европейския парламент, Съвета и Комисията мотивиран съвет по този въпрос.

5a. Ако най-малко половината от членовете на Групата на участниците от банковия сектор са на мнение, че Органът е превишил правомощията си, като е издал препоръка съгласно параграф 2а, те могат да изпратят до Европейския парламент, Съвета и Комисията мотивиран съвет по този въпрос.

5б. Европейският парламент, Съветът и Комисията могат да изискат обяснение от Органа, с което се обосновава издаването на въпросните насоки или препоръки. Когато получи обяснението от Органа, Комисията оценява обхвата на насоките или препоръките с оглед на правомощията на Органа и изпраща своята оценка на Европейския парламент и на Съвета. Ако Европейският парламент, Съветът или Комисията счетат, че Органът е превишил правомощията си, и след като дадат на Органа възможност да изложи становището си, Комисията може да приеме решение за изпълнение, с което да изиска от Органа да оттегли или да измени съответните насоки или препоръки. Преди да бъде взето това решение и винаги, когато това се изисква от Европейския парламент, Комисията прави изявление пред Европейския парламент и отговоря на всички въпроси, зададени от членовете на ЕП. Европейският парламент може да поиска от Комисията да приеме решение, с което изисква Органът да оттегли или да измени съответните насоки или препоръки. Решението на Комисията се оповестява публично.“;

(7a)  Вмъкват се членове 16a и 16б:

„Член 16aСтановища

1. По искане на Европейския парламент, Съвета или Комисията или по собствена инициатива Органът предоставя становища на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията по всички въпроси в рамките на неговата компетентност. Тези становища не се оповестяват публично, освен ако в искането не е посочено друго.

2. Искането, посочено в параграф 1, може да включва обществена консултация или технически анализ.

3. По отношение на оценките по член 22 от Директива 2013/36/ЕС, за които по силата на посочената директива се изисква консултация между компетентните органи на две или повече държави членки, по искане на един от съответните компетентни органи Органът може да представи или публикува становище по такава оценка. Становището се представя без излишно забавяне и във всеки случай преди да е изтекъл определеният в посочената директива срок за извършване на оценката.

4. При поискване от Европейския парламент, Съвета или Комисията Органът може да предоставя технически съвети на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията по време на обикновената законодателна процедура, както и по отношение на делегирани актове, във връзка с всяко законодателно предложение на Комисията в областите, определени в посочените в член 1, параграф 2 законодателни актове.

Член 16бВъпроси и отговори

1. Всяко физическо или юридическо лице, включително компетентните органи и институциите на Съюза, могат да отправят въпроси до Органа на всеки от официалните езици на Съюза относно тълкуването, практическото прилагане или изпълнението на разпоредбите на посочените в член 1, параграф 2 законодателни актове или свързаните с тях делегирани актове и актове за изпълнение, както и относно насоки и препоръки, приети съгласно тези законодателни актове.

Преди да отправят въпрос до Органа, финансовите институции преценяват дали първо да не отнесат въпроса до своя компетентен орган.

След като събере въпросите, Органът публикува на своя уебсайт всички допустими въпроси съгласно параграф 1 за всеки законодателен акт, преди да им е дал отговор.

Този процес не изключва възможността физическите или юридическите лица, включително компетентните органи и институциите на Съюза, да поискат поверителни технически съвети или разяснения от Органа.

2. Органът публикува на своя уебсайт необвързващи отговори на всички допустими въпроси съгласно параграф 1 за всеки законодателен акт, освен ако това публикуване не противоречи на законния интерес на физическото или юридическото лице, което е отправило въпроса, или ако публикуването би породило рискове за стабилността на финансовата система.

3. Преди публикуването на отговори на допустими въпроси, Органът може да проведе консултации със заинтересованите лица в съответствие с член 16, параграф 2.

4. Отговорите на Органа се считат за подходящи за спазване на изискванията на законодателните актове, посочени в член 1, параграф 2, и на свързаните с тях делегирани актове и актове за изпълнение, както и на насоките и препоръките, приети съгласно тези законодателни актове. Компетентните органи и финансовите институции могат да установят други практики за спазване на всички приложими правни изисквания.

5. Органът прави преглед на отговорите на въпросите в най-кратък срок, когато това се счете за необходимо и подходящо или най-късно 24 месеца след тяхното публикуване, за да ги преразглежда, актуализира или оттегля, когато това е необходимо.

6. По целесъобразност Органът взема предвид публикувани отговори, когато разработва или актуализира насоки и препоръки в съответствие с член 16.“

(8)  член 17 се заменя със следното:

„1. Ако даден компетентен орган не е приложил посочените в член 1, параграф 2 актове или ги е приложил по начин, който изглежда е в нарушение на правото на Съюза, включително утвърдените съгласно членове 10—15 регулаторни технически стандарти и технически стандарти за изпълнение, по-специално като не е гарантирал, че дадена финансова институция отговаря на изискванията, предвидени в посочените актове, Органът действа в съответствие с правомощията, предвидени в параграфи 2, 3 и 6 от настоящия член.

2. По искане от един или повече компетентни органи, от Европейския парламент, от Съвета, от Комисията или от Групата на участниците от банковия сектор или въз основа на фактическа и добре обоснована информация от страна на съответните организации или институции, или по своя собствена инициатива и след като уведоми за това съответния компетентен орган, Органът отговаря на искането, и ако е целесъобразно, разследва предполагаемото нарушение или неприлагане на правото на Съюза.

Без да се засягат предвидените в член 35 правомощия, компетентният орган незабавно предоставя на Органа цялата информация, която Органът счете за необходима за целите на разследването, включително за това как актовете, посочени в член 1, параграф 2, се прилагат в съответствие с правото на Съюза.

Без да се засягат предвидените в член 35 правомощия, всеки път, когато искането за информация от компетентния орган се окаже или бъде счетено за недостатъчно за получаването на информацията, необходима за целите на разследването на предполагаемо нарушение или неприлагане на правото на Съюза, Органът може да отправи надлежно мотивирано искане за информация пряко до други компетентни органи или до съответните финансови институции. Когато мотивираното искане е отправено до финансова институция, в него се обяснява защо информацията е необходима за целите на разследването на предполагаемо нарушение или неприлагане на правото на Съюза.

Адресатът на такова искане незабавно предоставя на Органа ясна, точна и пълна информация.

Когато искането за информация е отправено до финансова институция, Органът уведомява за него съответните компетентни органи. При поискване от Органа компетентните органи му съдействат да получи информацията.

3. Органът може да започне процес на арбитраж със съответния компетентен орган, за да обсъди действието, необходимо за спазване на правото на съюза. Съответният компетентен орган оказва лоялно сътрудничество в този арбитраж.

В най-кратък срок, но най-късно четири месеца след началото на разследването, Органът може да отправи до съответния компетентен орган препоръка, посочваща действията, чието предприемане е необходимо за спазване на правото на Съюза.

В срок от десет работни дни след получаване на препоръката компетентният орган уведомява Органа за стъпките, които е предприел или възнамерява да предприеме, за да гарантира спазването на правото на Съюза.

4. Ако компетентният орган не започне да спазва правото на Съюза в срок от един месец след получаване на препоръката на Органа, Комисията може, след като е била уведомена от Органа или по своя собствена инициатива, да представи официално становище, в което се изисква компетентният орган да предприеме действията, необходими за спазване на правото на Съюза. В официалното становище на Комисията се взема предвид препоръката на Органа.

Комисията представя такова официално становище не по-късно от три месеца след приемането на препоръката. Комисията може да удължи този срок с един месец.

Органът и компетентните органи предоставят на Комисията цялата необходима информация.

5. В срок от десет работни дни след получаването на посоченото в параграф 4 официално становище компетентният орган уведомява Комисията и Органа относно мерките, които е предприел или възнамерява да предприеме, за да се съобрази с това официално становище.

„6.  Без да се накърняват правомощията и задълженията на Комисията по силата на член 258 от ДФЕС, ако компетентен орган не се съобрази с посоченото в параграф 4 официално становище в рамките на посочения в него срок и ако такова несъобразяване налага своевременно да се вземат корективни мерки, за да се възстанови лоялната пазарна конкуренция или да се осигури правилното функциониране на финансовата система и нейната цялост, Органът може, ако съответните изисквания на актовете по член 1, параграф 2 са пряко приложими за финансовите институции или, в контекста на предотвратяването и борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма – за субектите от финансовия сектор, да приеме индивидуално решение за дадена финансова институция или даден субект от финансовия сектор, с което да изиска от тях да предприемат необходимите действия, за да спазят задълженията си, произтичащи за тях от правото на Съюза, в т.ч. да прекратят дадена практика.

По въпросите във връзка с предотвратяването на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма, ако съответните изисквания на актовете по член 1, параграф 2 не са пряко приложими за субектите от финансовия сектор, Органът може да приеме решение, с което да изиска от компетентния орган да се съобрази с посоченото в параграф 4 официално становище в рамките на посочения в него срок. Ако компетентният орган не се съобрази с това решение, Органът може също така да приеме решение в съответствие с първа алинея. За тази цел Органът прилага цялото приложимо право на Съюза, а когато правото на Съюза се състои от директиви – националното законодателство за транспониране на тези директиви. Ако приложимото право на Съюза се състои от регламенти и ако тези регламенти експлицитно предоставят на държавите членки варианти за действие, Органът прилага също така националното законодателство, с което се привежда в действие някой от тези варианти.

Решението на Органа се съобразява с официалното становище на Комисията, отправено по силата на параграф 4 от настоящия член.

7.  Приетите в съответствие с параграф 6 решения имат предимство пред всяко предишно решение на компетентните органи по същите въпроси.

При действията си по въпросите, които подлежат на посоченото в параграф 4 от настоящия член официално становище или на решение по силата на параграф 6, компетентните органи се съобразяват с официалното становище или с решението, според случая.

8. В доклада по член 43, параграф 5 Органът посочва кои компетентни органи и финансови институции не са се съобразили с официалните становища или решения, посочени в параграфи 4 и 6 от настоящия член.“;

(8a)  вмъква се следният член 17a:

„Член 17а

Органът създава специални канали за подаване на сигнали, които служат за приемане и разглеждане на информацията, предоставена от сигнализиращо лице за нарушения или неприлагане на правото на Съюза. Органът осигурява възможност информацията да бъде предавана анонимно и сигурно. Когато Органът счита, че подадената информация съдържа доказателства или признаци по същество за съществени нарушения, той предоставя на сигнализиращото лице обратна информация.“

(8б)  В член 18 параграф 3 се заменя със следното:

„3. Когато Съветът е приел решение съгласно параграф 2 и когато при изключителни обстоятелства са необходими координирани действия от страна на компетентните органи в отговор на неблагоприятни процеси, които могат да застрашат сериозно правилното функциониране и интегритета на финансовите пазари или стабилността на цялата финансова система в Съюза или на част от нея, или защитата на клиентите и потребителите, Органът може да приеме индивидуални решения, в които се изисква компетентните органи да предприемат, в съответствие с посочените в член 1, параграф 2 законодателни актове, необходимите действия в отговор на такива процеси, като гарантират, че финансовите институции и компетентните органи изпълняват изискванията, предвидени в тези законодателни актове.

(9)  Член 19 се изменя, както следва:

а)  параграф 1 се заменя със следното:

„1. В случаите, предвидени в посочените в член 1, параграф 2 актове на Съюза, както и в случаите на значително разногласие между два или повече национални компетентни органа относно прилагането на тези актове, и без да се засягат предвидените в член 17 правомощия, при наличието на някое от следните обстоятелства Органът може по предвидената в параграфи 2—4 процедура да съдейства на компетентните органи да постигнат съгласие:

а)  по искане на един или повече от съответните компетентни органи — ако даден компетентен орган възрази процедурно или по същество срещу действие, предложено действие или бездействие на друг компетентен орган;

б)  по собствена инициатива — ако въз основа на обективни причини, включително въз основа на информация от участниците на пазара или организации на потребителите, може да се установи, че между дадени компетентни органи има разногласие.

Когато по силата на посочените в член 1, параграф 2 актове се изисква компетентните органи съвместно да вземат решение, за разногласие се приема липсата на взето от тези органи съвместно решение в сроковете, посочени в тези актове.“;

б)  вмъкват се следните параграфи 1а и 1б:

„1а. Съответните компетентни органи незабавно уведомяват Органа за наличието на разногласие в следните случаи:

а)  когато в посочените в член 1, параграф 2 актове на Съюза е предвиден срок за постигане на съгласие между компетентните органи и е настъпило някое от следните събития:

i) срокът е изтекъл;

ii) един или повече от съответните компетентни органи сметнат въз основа на обективни причини, че има разногласие;

б)  когато в посочените в член 1, параграф 2 актове на Съюза не е предвиден срок за постигане на съгласие между компетентните органи и е настъпило някое от следните събития:

i)  един или повече от съответните компетентни органи сметнат въз основа на обективни причини, че има разногласие; или

ii)  изтекли са два месеца от датата, на която компетентен орган е получил искане от друг компетентен орган да предприеме дадено действие с оглед на спазването на тези актове на Съюза, и получилият искането орган все още не е приел решение, което да удовлетворява това искане.

1б. Председателят преценява дали Органът следва да действа в съответствие с параграф 1. Когато се намесва по собствена инициатива, Органът уведомява съответните компетентни органи за решението си във връзка с тази намеса.

Когато по силата на посочените в член 1, параграф 2 актове се изисква съвместно решение, всички участващи в него компетентни органи отлагат индивидуалните си решения, докато Органът не вземе решение по предвидената в член 47, параграф 3а процедура. Ако Органът реши да действа, участващите в съвместното решение компетентни органи отлагат решенията си, докато не приключи предвидената в параграфи 2 и 3 процедура.

в)  параграф 3 се заменя със следния текст:

„Ако съответните компетентни органи не успеят да постигнат съгласие в помирителната фаза, посочена в параграф 2, Органът може да вземе решение, с което да изиска от тези органи да предприемат конкретно действие или да се въздържат от определено действие с цел да бъде разрешен въпросът и спазено правото на Съюза. Решението на Органа е със задължителен характер за съответните компетентни органи. . Решението на Органа може да задължи компетентните органи да отменят или изменят прието от тях решение, или да упражнят предоставените им от приложимото право на Съюза правомощия.“;

г)  вмъква се следният параграф 3a:

„3а. Органът уведомява съответните компетентни органи за приключването на процедурите по параграфи 2 и 3 и, когато е приложимо, за решението си, взето в съответствие с параграф 3.“;

д)  параграф 4 се заменя със следното:

„4.  Без да се засягат правомощията и задълженията на Комисията по силата на член 258 от ДФЕС, ако компетентен орган не се съобрази с решението на Органа и поради това не може да се увери, че дадена финансова институция или, в контекста на предотвратяването и борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма, даден субект от финансовия сектор спазват пряко приложимите към тях изисквания по силата на посочените в член 1, параграф 2 актове, Органът може да приеме индивидуално решение за дадената финансова институция или дадения субект от финансовия сектор, с което да изиска от тях да предприемат необходимите действия, за да спазят произтичащите за тях от правото на Съюза задължения, в т.ч. да прекратят дадена практика.

По въпросите във връзка с предотвратяването на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма, ако съответните изисквания на актовете по член 1, параграф 2 не са пряко приложими за субектите от финансовия сектор, Органът може също така да приеме решение в съответствие с първа алинея. За тази цел Органът прилага цялото приложимо право на Съюза, а когато правото на Съюза се състои от директиви – националното законодателство за транспониране на тези директиви. Ако приложимото право на Съюза се състои от регламенти и ако тези регламенти експлицитно предоставят на държавите членки варианти за действие, Органът прилага националното законодателство, с което се привежда в действие някой от тези варианти.“;

(9a)  член 21 се заменя със следното:

„Член 21Колегии от надзорници

1. В рамките на своите правомощия Органът насърчава и наблюдава ефективното, ефикасно и последователно функциониране на създадените със законодателните актове, посочени в член 1, параграф 2, колегии от надзорни органи и укрепва последователното прилагане на правото на Съюза от колегиите от надзорни органи. С цел да се сближат най-добрите надзорни практики Органът насърчава съвместни планове за надзор и съвместни проверки, а служители на Органа имат право на пълноценно участие в работата на колегиите от надзорни органи и като такива могат да участват в дейностите на колегии от надзорни органи, включително проверки на място, извършвани съвместно от два или повече компетентни органа, а когато е надлежно обосновано – да поемат водещата роля в тези дейности.

2. Органът поема водещата роля за гарантиране на последователното функциониране на колегиите от надзорни органи по отношение на трансграничните институции в целия Съюз, като отчита системния риск, породен от финансовите институции, посочени в член 23, и когато е уместно, свиква заседание на дадена колегия.

За целите на настоящия параграф и на параграф 1 от настоящия член Органът се счита за „компетентен орган“ по смисъла на съответното законодателство.

Органът може:

а) да събира и обменя относима информация в сътрудничество с компетентните органи, с цел да улесни работата на колегията, и да създаде и управлява централизирана система, която да осигури на компетентните органи в колегията достъп до посочената информация;

б) да въведе и да координира провеждането на стрес тестове в рамките на Съюза в съответствие с член 32 за извършване на оценка на устойчивостта на финансовите институции спрямо неблагоприятни пазарни тенденции, по-конкретно на системния риск, породен от посочените в член 23 финансови институции, както и на оценка на възможността за увеличаване на системния риск при стресови ситуации, като гарантира, че на национално равнище се прилага последователна методология при провеждането на такива тестове и при необходимост отправя препоръка до компетентния орган за отстраняване на установени при стрес теста проблеми, включително за извършване на специфични оценки. Той може да изисква от компетентните органи да извършват проверки на място и може да участва в такива проверки на място, за да гарантира сравнимост и надеждност на методите, практиките и резултатите от оценките, извършвани в целия Европейски съюз;

в) да насърчава ефективни и ефикасни надзорни дейности, включително оценяване на рисковете, на които финансовите институции са изложени или биха били изложени съгласно установеното в процеса на надзорния преглед или при стресови ситуации;

г) в съответствие с определените в настоящия регламент задачи и правомощия – да следи изпълнението на задачите от компетентните органи; и

д) да поиска от дадена колегия провеждането на допълнителни обсъждания в случаите, когато прецени, че съответното решение би довело до неправилно прилагане на правото на Съюза или не би допринесло за постигането на целта за сближаване на надзорните практики. Органът може също така да поиска от консолидиращия надзорник да насрочи заседание на колегията или да добави точка в дневния ред на дадено заседание.

3. Органът може да разработи проекти на регулаторни технически стандарти и технически стандарти за изпълнение, както те са уточнени в законодателните актове, посочени в член 1, параграф 2, и в съответствие с процедурата, определена в членове 10 – 15, за да се гарантират еднакви условия на прилагане на разпоредбите, свързани с оперативното функциониране на колегиите от надзорници, както и да издава насоки и препоръки съгласно член 16 с цел да се насърчи сближаването на надзорните дейности и на най-добрите надзорни практики, приети от колегиите от надзорници.

4. Органът разполага с възможност за провеждане на правно обвързваща медиация за уреждане на спорове между компетентни органи в съответствие с процедурата, предвидена в член 19. Органът може да взема надзорни решения, които са пряко приложими по отношение на съответните институции съгласно член 19.“

(10)  член 22 се заменя със следното:

„Член 22Общи разпоредби

относно системните рискове

1. Органът надлежно проучва системния риск по смисъла на Регламент (ЕС) № 1092/2010. Той взема мерки по отношение на рисковете от прекъсване на предоставянето на финансови услуги, които:

а) са причинени от влошаване на състоянието на финансовата система като цяло или на части от нея; и

б) могат да породят значителни отрицателни последици за вътрешния пазар и реалната икономика.

Когато е целесъобразно, Органът проучва наблюдението и оценката на системния риск, извършвани от ЕССР и Органа, и отговаря на предупрежденията и препоръките на ЕССР в съответствие с член 17 от Регламент (ЕС) № 1092/2010.

2. Органът, в сътрудничество с ЕССР и в съответствие с член 23, разработва общ набор от количествени и качествени показатели („таблица на риска“) с цел идентифициране и измерване на системния риск.“

Органът също така разработва подходяща система за провеждане на стрес тестове, за да помогне да се идентифицират институциите, които може да породят системен риск. Тези институции подлежат на засилен надзор и при необходимост за тях се прилагат процедурите за възстановяване и преструктуриране, посочени в член 25.

3. Без да се засягат актовете, посочени в член 1, параграф 2, при необходимост Органът изготвя допълнителни насоки и препоръки за финансовите институции, за да се вземе под внимание породеният от тях системен риск.

Органът гарантира, че системният риск, породен от финансовите институции, е отчетен при разработването на проекти на регулаторни технически стандарти и технически стандарти за изпълнение в областите, предвидени в законодателните актове, посочени в член 1, параграф 2.

4. По искане на един или повече компетентни органи, на Европейския парламент, на Съвета, на държавите членки или на Комисията или по своя собствена инициатива Органът може да направи проучване на конкретен вид финансова институция или вид продукт или конкретно поведение, за да направи оценка на потенциалните заплахи за стабилността на финансовата система или за защитата на клиентите и потребителите и да отправи подходящи препоръки за действие към съответните компетентни органи.

За тази цел Органът може да упражни правомощията, предоставени му по силата на настоящия регламент, в т.ч. по силата на членове 35 и 35б.

5. Съвместният комитет осигурява общата и междусекторната координация на дейностите, извършвани в съответствие с настоящия член.“;

(10a)  В член 23 параграф 1 се заменя със следното:

„1. Органът разработва, като се консултира с ЕССР, критерии за идентифициране и измерване на системния риск и подходяща система за провеждане на стрес тестове, което включва оценка на възможността системният риск, породен от или насочен към финансовите институции, да се увеличи при стресови ситуации, включително потенциален системен риск, свързан с околната среда. Финансовите институции, които може да породят системен риск, подлежат на засилен надзор и при необходимост за тях се прилагат процедурите за възстановяване и преструктуриране, посочени в член 25.“

(10б)  в член 27, параграф 2 третата алинея се заличава.

(11)  Член 29 се изменя, както следва:

а)  параграф 1 се изменя, както следва:

i)  вмъква се следната буква аа):

„аа) издава стратегически надзорен план на Съюза в съответствие с член 29а;“;

ii)  буква б) се заменя със следното:

„б) насърчава компетентните органи да осъществяват ефективен двустранен и многостранен обмен на информация по всички съответни въпроси, в т.ч. по въпросите на кибернетичната сигурност и кибернетичните атаки ▌, при пълното спазване на приложимите разпоредби от съответното законодателство на Съюза, отнасящи се до поверителността и защитата на данните;“;

iii) буква д) се заменя със следното:

„д) създава секторни и междусекторни програми за обучение, в т.ч. във връзка с нововъведенията в технологиите, улеснява обмена на персонал и насърчава компетентните органи да използват по-широко схемите за командироване на персонал и други инструменти;“;

iiiа)  вмъква се следната буква да):

„да) въвежда система за наблюдение за оценка на съществените екологични, социални и свързани с управлението рискове, като се взема предвид Парижкото споразумение на 21-вата конференция на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (COP 21);“;

б)  ▌параграф 2 се заменя със следното:

„2. Органът може, ако е целесъобразно, да разработва нови практически инструменти и инструменти за сближаване, с цел насърчаване на общите надзорни подходи и практики.

С цел да се създаде обща надзорна култура Органът, като отчита надлежно естеството, мащаба и комплексния характер на рисковете, практиките и моделите на стопанска дейност, както и размера на финансовите институции и пазари, изготвя и поддържа в актуален вид наръчник на Съюза за надзора над финансовите институции в Съюза. Органът също така изготвя и поддържа в актуален вид наръчник на Съюза за преструктурирането на финансовите институции в Съюза, като отчита надлежно естеството, мащаба и комплексния характер на рисковете, практиките и моделите на стопанска дейност, както и размера на финансовите институции и пазари. В двата наръчника на Съюза — за надзора и за преструктурирането, се определят най-добрите надзорни практики, както и висококачествени методики и процеси.

Органът взема надлежно предвид наръчника за надзор, когато изпълнява своите задачи, включително оценка на потенциални нарушения на правото на Съюза съгласно член 17, уреждане на спорове съгласно член 19 и определяне и оценяване на валидни за целия Съюз стратегически цели в областта на надзора в съответствие с член 29a и извършване на прегледи на компетентните органи съгласно член 30.

Когато е целесъобразно, Органът провежда открити публични консултации по отношение на становищата, посочени в параграф 1, буква а), и на пособията и инструментите, посочени в параграф 2, и анализира свързаните потенциални разходи и ползи. Такива консултации и анализи трябва да са пропорционални на обхвата, естеството и въздействието на становищата или пособията и инструментите. Когато е целесъобразно, Органът също така иска становища или съвети от Групата на участниците от банковия сектор.“;

(12)  вмъква се следният член 29a:

„Член 29аСтратегически надзорен план

на Съюза

1. Органът, най-малко на всеки три години и до 31 март, след дебат в Съвета на надзорниците и като се вземат предвид получените от компетентните органи коментари, извършената от институциите на ЕС работа и анализът, предупрежденията и препоръките, публикувани от ЕССР, отправя до компетентните органи препоръка, в която се определят валидни за целия Съюз стратегически цели и приоритети на надзора („стратегически надзорен план на Съюза“), без да се засягат специфичните национални цели и приоритети на компетентните органи. Компетентните органи посочват в своите коментари надзорните дейности, които според тях са приоритетни за Органа. Органът предоставя стратегическия надзорен план на Съюза за информация на Европейския парламент, Съвета и Комисията и го прави обществено достояние на своя уебсайт.

В стратегическия надзорен план на Съюза се посочват специфичните приоритети на надзорните действия с оглед насърчаване на съгласуваността, ефикасността и ефективността на надзорните практики, както и на общото, еднообразното и последователното прилагане на правото на Съюза; в този план също така се разискват определените на основание член 32 съответни тенденции в пруденциалния надзор на микроравнище, възможни рискове и слаби места, като се предвиждат новите тенденции, включително новите модели на стопанска дейност. Стратегическият надзорен план на Съюза не възпрепятства националните компетентни органи да прилагат най-добрите национални практики, като действат въз основа на допълнителни национални приоритети и тенденции, и взема под внимание националните особености.

2. Всеки компетентен орган ▌изрично посочва как неговата годишна работна програма е съгласувана със стратегическия надзорен план на Съюза.

4. Всеки компетентен орган включва като част от годишния си доклад глава относно изпълнението на годишната работна програма.

Главата съдържа минимум следната информация:

а)  описание на надзорните действия, описание на прегледите на финансови институции, на пазарни практики и поведение, както и на финансови пазари, а също така административните мерки и санкции, наложени на финансовите институции, нарушили правото на Съюза и националното право;

б)  описание на извършените действия, които не са били предвидени в годишната работна програма;

в)  предвидените в годишната работна програма действия, които не са били извършени, и целите на програмата, които не са били изпълнени, с излагане на причините за неизвършването на тези действия и непостигането на тези цели.

5. Органът извършва оценка на информацията в специалната глава, посочена в параграф 4. Ако установи съществени рискове за постигането на приоритетите, заложени в стратегическия надзорен план на Съюза, Органът отправя до съответния компетентен орган препоръка за начина, по който съответните недостатъци в дейността му могат да бъдат отстранени.

Въз основа на докладите и своята собствена оценка на рисковете, Органът определя кои дейности на компетентния орган са възлови за изпълнението на стратегическия надзорен план на Съюза и по целесъобразност извършва на основание член 30 прегледи на тези дейности.

6. Органът прави обществено достояние най-добрите практики, установени при оценяването на годишните работни програми.“;

(13)  член 30 се изменя, както следва:

а)  заглавието на члена се заменя със следния текст:

„Прегледи на компетентните органи“;

б)  параграф 1 се заменя със следното:

„1. По собствена инициатива или по искане на Европейския парламент или на Съвета, Органът периодично извършва преглед на някои или на всички дейности на компетентните органи с оглед на постигането на все по-висока съгласуваност и ефективност на резултатите от надзора. За тази цел Органът разработва методи, позволяващи обективна оценка и сравнение между проверяваните органи. Когато определя на кои компетентни органи трябва да бъде извършен преглед и когато провежда прегледите, Органът взима предвид вече направените оценки на съответния компетентен орган и наличната информация, в т.ч. съответната информация, която му е била предоставена по силата на член 35, както и всяка съответна информация от заинтересованите страни, и по-специално евентуални пропуски или неправомерни действия, допуснати от даден компетентен орган.“;

в)  вмъква се следният параграф:

„1a. За целите на настоящия член Органът създава специален комитет по прегледите, председателстван от Органа и съставен ▌от служители на Органа, който се придружава и поддържа на доброволен и ротационен принцип от до петима представители на различни компетентни органи, с изключение на компетентния орган, който е обект на преглед▌.“;

г)  параграф 2 се изменя, както следва:

i) уводното изречение се заменя със следния текст:

„Прегледът включва, без да се ограничава само до това, оценка на:“;

ii)  буква а) се заменя със следното:

„а) адекватността на ресурсите, степента на независимост и управленските механизми на компетентния орган с фокус върху ефективното прилагане на посочените в член 1, параграф 2 актове на Съюза и на капацитета за реагиране на пазарната динамика;“;

iiа)  буква б) се заменя със следното:

„б) ефективността и достигнатата степен на сближаване в прилагането на правото на Съюза и в надзорните практики, включително регулаторни технически стандарти и технически стандарти за изпълнение, насоки и препоръки, приети съгласно членове 10—16, както и степента, до която чрез надзорните практики се постигат предвидените в правото на Съюза цели, включително целите за обща надзорна култура по член 29 и за стратегическия надзорен план на Съюза по член 29a;“

iiб)  буква в) се заменя със следното:

„в) прилагането на разработените от някои компетентни органи най-добри практики;“

д)  параграф 3 се заменя със следното:

„3. Органът изготвя доклад за резултатите от прегледа. В доклада се посочват и обясняват последващите мерки в резултат на прегледа, които са счетени за целесъобразни и необходими. Тези последващи мерки могат да бъдат приети под формата на насоки и препоръки — на основание член 16, и на становища — на основание член 29, параграф 1, буква а), и те се адресират до съответните компетентни органи.

▌Органът изготвя последващ доклад относно спазването на изисканите последващи мерки. ▌

С цел да се осигури приближаване до най-висококачествените надзорни практики, Органът взима предвид резултата от прегледа, както и всяка друга информация, която е получил при изпълнението на задачите си, когато разработва проекти на регулаторни технически стандарти или на технически стандарти за изпълнение — на основание членове 10—15, или изготвя насоки или препоръки — на основание член 16.“;

е)  вмъква се следният параграф 3a:

„3а. Органът представя становище на Комисията когато, предвид резултата от прегледа, както и всяка друга информация, която е получил при изпълнението на задачите си, счита, че е необходимо приложимите за финансовите институции или за компетентните органи норми на Съюза да бъдат допълнително хармонизирани от гледна точка на Съюза, или ако Органът счита, че даден компетентен орган не е приложил законодателните актове, посочени в член 1, параграф 2, или ги е приложил по начин, който изглежда нарушава правото на Съюза.“;

ж)  параграф 4 се заменя със следното:

„4. Органът публикува посочените в параграф 3 доклади, включително евентуалните последващи доклади, освен ако публикуването не би изложило на риск стабилността на финансовата система. Преди всяко публикуване на доклад компетентният орган, който е обект на преглед, се приканва да представи коментари. Преди публикуването Органът, когато е целесъобразно, взема предвид тези коментари. Органът може да публикува тези коментари като приложение към доклада, освен ако публикуването не би изложило на риск стабилността на финансовата система или компетентният орган възразява срещу публикуването. Изготвеният от Органа доклад, посочен в параграф 3, и приетите от Органа насоки, препоръки и становища, посочени в параграф 3а, се публикуват едновременно.“;

(14)  ▌Член 31 се изменя, както следва:

а)  в параграф 1, първа алинея, буква д) се заменя със следното:

„д) предприемане на ▌подходящи мерки в случай на процеси, които могат да застрашат функционирането на финансовите пазари, с оглед координацията на действията, предприети от съответните компетентни органи;“

б)  в параграф 1, първа алинея се добавя буква да):

да) предприемане на подходящи мерки за улесняване на внедряването на технологичните иновации с оглед на координацията на действията, предприети от съответните компетентни органи;

в)  добавя се следният параграф 1а:

„1a. Органът предприема подходящи мерки за улесняване на навлизането на пазара на субекти или продукти, възникващи поради напредъка на технологиите. За да допринесе за създаването на общ европейски подход към напредъка на технологиите, Органът насърчава сближаването на надзорните практики, с подкрепата, където е целесъобразно, на комитета по финансовите иновации, по-специално чрез обмен на информация и на най-добри практики. На основание член 16 Органът може по целесъобразност да приема насоки или препоръки.“;

(15)  вмъква се следният член 31a:

„Член 31аКоординация във връзка с делегирането и възлагането на дейности на външни изпълнители, както и с прехвърлянето на риск

1.  Органът непрекъснато координира в съответствие с параграфи 2 и 3▐ надзорните дейности на компетентните органи с цел да се насърчи сближаването в надзора на извършваното от финансовите институции делегиране и възлагане на дейности на външни изпълнители, както и прехвърляне на риск в трети държави, за да се възползват от паспорта на ЕС, като същевременно основно извършват съществени дейности или функции извън Съюза. В рамките на съответните си правомощия компетентните органи носят в крайна сметка отговорност относно издаването на разрешения и осъществяването на надзор и правоприлагане по отношение на делегирането и възлагането на дейности на външни изпълнители, както и прехвърлянето на риск.

2. Когато възнамерява да лицензира или регистрира финансова институция, която би му била поднадзорна по силата на посочените в член 1, параграф 2 актове, компетентният орган уведомява Органа, ако бизнес планът на тази финансова институция предвижда съществена част от дейността ѝ или някоя нейна ключова функция да бъде делегирана или възложена на външен изпълнител, или свързаният със съществена част от дейността ѝ риск да бъде прехвърлен в трети държави, така че да може да се възползва от паспорта на ЕС, като същевременно основно извършва съществена дейност и функции извън Съюза. Уведомленията на компетентните органи до Органа са достатъчно подробни.

3. Когато законодателството на Съюза, посочено в член 1, параграф 2, се прилага и когато то не налага някакво специфично изискване във връзка с уведомлението за възлагане на външен изпълнител, делегиране или прехвърляне на риск, всяка финансова институция уведомява компетентния орган, когато възлага на външен изпълнител или делегира съществена част от дейността си или някоя своя ключова функция, както и когато прехвърля на друго дружество или свой клон, установен в трета държава, свързания със съществена част от дейността ѝ риск. На всеки шест месеца съответният компетентен орган информира Органа за такива уведомления.

Без да се засяга член 35, компетентният орган информира Органа по негово искане за договореностите на финансовите институции за възлагане на дейности на външен изпълнител, делегиране или прехвърляне на риск.

Органът контролира дали компетентните органи проверяват, че посочените в първа алинея договорености за възлагане на дейности на външен изпълнител, делегиране или прехвърляне на риск се сключват в съответствие с правото на Съюза и с насоките, препоръките или становищата на Органа и не възпрепятстват ефективния надзор от компетентните органи, нито правоприлагането в трети държави.

3a. Ако механизмите на компетентния орган за проверка възпрепятстват ефективния надзор или ефективното правоприлагане и пораждат рискове за регулаторен арбитраж в държавите членки, Органът може да издаде препоръки до съответния компетентен орган относно начините за подобряване на механизмите му за проверка, включително да определи краен срок, в рамките на който компетентният орган следва да извърши препоръчаните промени. Ако съответният компетентен орган не се съобрази с препоръките, той посочва основанията си за това, а Органът оповестява публично своите препоръка и въпросните основания.

3б. В срок от [една година от датата на влизане в сила на настоящия регламент за изменение] Комисията изготвя доклад, в който се прави преглед на различните подходи в секторното законодателство по отношение на оценяването, значимостта на дейността, която ще бъде възложена на външен изпълнител или делегирана, и в който се проучва възможността за по-хармонизиран подход в това отношение посредством евентуално уточняване на общи критерии и методология. Комисията представя този доклад на Европейския парламент и на Съвета.

В рамките на този процес Комисията взема предвид следното:

а) непрекъснатостта на дейността,

б) капацитета за ефективно управление,

в) ефективния капацитет за одитиране на делегирани и възложени на външни изпълнители дейности, както и прехвърляния на рискове.“

(15a)  вмъква се следният член 31б:

„Член 31б

Обмен на информация за годност и уместност

Органът създава, заедно с ЕОЗППО и ЕОЦКП, система за обмена на информация, имаща отношение към оценката на квалификацията и надеждността на притежателите на квалифицирани дялови участия, директорите и лицата с ключова функция във финансови институции от страна на компетентните органи в съответствие с актовете по член 1, параграф 2.“

(16)  член 32 се заменя със следното:

„Член 32Оценка на пазарните тенденции

, включително стрес тестове

1.  Органът наблюдава и оценява пазарните тенденции в рамките на своята компетентност и при необходимост уведомява другите два ЕНО, ЕССР и Европейския парламент, Съвета и Комисията за съответните тенденции в пруденциалния надзор на микроравнище, възможните рискове и слабите места. В оценката си Органът включва ▌анализ на пазарите, на които осъществяват дейност институциите, както и оценка на въздействието на потенциалните пазарни тенденции върху тези институции.

2.  ▌Органът инициира и координира по реалистичен начин извършването в целия Съюз на оценки на устойчивостта на финансовите институции спрямо неблагоприятни пазарни тенденции. За тази цел той разработва:

а)  общи методики за оценка на въздействието от икономическите сценарии върху финансовото състояние на дадена институция;

aа)  общи методики за определяне на финансовите институции, които да бъдат включени в оценките за целия Съюз;

б)  общи подходи за съобщаване на резултатите от тези оценки на устойчивостта на финансовите институции;

в)  общи методики за оценка на въздействието на определени продукти или процеси на дистрибуция върху дадена институция; ▐

г)  общи методики за оценка на активите, когато е необходимо за целите на стрес тестването; и

га)  общи методики за оценка на въздействието на екологичните рискове върху финансовата стабилност на институциите.

За целите на настоящия параграф Органът си сътрудничи с ЕССР, който избягва всякакъв потенциален конфликт на интереси по отношение на провеждането на паричните политики.

2a.  Най-малко веднъж годишно Органът преценява, в сътрудничество с ЕНМ, дали е подходящо да извърши оценките за целия Съюз, посочени в параграф 2, и уведомява Европейския парламент, Съвета и Комисията за своите основания. Когато са извършени такива оценки за целия Съюз, Органът оповестява резултатите за всяка оценена финансова институция, освен ако счита това оповестяване за неподходящо с оглед на финансовата стабилност на Съюза или на една или повече от неговите държави членки, на целостта на пазара или на функционирането на вътрешния пазар.

Задълженията на компетентните органи за запазване на професионалната тайна не ги възпрепятстват да публикуват резултатите от посочените в параграф 2 оценки за целия Съюз на устойчивостта на финансовите институции, нито да предоставят тези резултати на Органа с цел той да ги публикува.

3.  Без да се засягат задачите на ЕССР, предвидени в Регламент (ЕС) № 1092/2010, Органът веднъж годишно, а ако това се налага — по-често, представя на Европейския парламент, Съвета, Комисията и ЕССР оценки на тенденциите, възможните рискове и слабите места в рамките на своята компетентност, в комбинация с таблицата на риска, посочена в член 22, параграф 2.

Органът включва в тези оценки класификация на основните рискове и слаби места и при необходимост препоръчва превантивни или коригиращи действия.

3a.  За целите на провеждането в целия Съюз на оценки на устойчивостта на финансовите институции по настоящия член, Органът може, в съответствие с член 35 и при спазване на посочените в него условия, да поиска информация директно от тези финансови институции. Той може също така да поиска от компетентните органи да направят специални прегледи. Той може да изисква от компетентните органи да извършват инспекции на място и може да участва в тях на основание член 21 и при спазване на посочените в него условия, за да се осигури съпоставимост и надеждност на методите, практиките и резултатите.

3б.  Органът може да поиска от компетентните органи да изискват от финансовите институции да подложат на независим одит информацията, която трябва да представят съгласно параграф 3а.

4.  Органът гарантира подходящо обхващане на междусекторната динамика, рисковете и слабите места чрез тясно сътрудничество с Европейския надзорен орган (Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване) и Европейския надзорен орган (Европейски банков орган) посредством Съвместния комитет.“;

(17)  член 33 се заменя със следното:

„Член 33Международни отношения

, включително еквивалентност

1. Без да се засяга съответната компетентност на държавите членки и на институциите на Съюза, Органът може да установява контакти и да постига административни договорености с регулаторни органи, надзорни органи, и когато е приложимо – с органи за преструктуриране, с международни организации и с администрациите на трети държави. Тези договорености не създават правни задължения по отношение на Съюза и неговите държави членки и не възпрепятстват държавите членки и техните компетентни органи да сключват двустранни или многостранни договорености с тези трети държави.

Когато в съответствие с действащ делегиран акт, приет от Комисията по силата на член 9 от Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета, дадена трета държава фигурира в списъка на юрисдикциите, чиято национална уредба на борбата с изпирането на пари и с финансирането на тероризма съдържа стратегически слабости, които представляват съществена заплаха за финансовата система на Съюза, Органът не сключва споразумения за сътрудничество с регулаторните органи, надзорните органи, и когато е приложимо – органите за преструктуриране, на тази трета държава.

2. По искане на Комисията за предоставяне на становище, по своя собствена инициатива или по силата на посочените в член 1, параграф 2 актове Органът съдейства на Комисията да изготвя решения относно еквивалентността на регулаторните и надзорните режими на трети държави.

2a. По силата на посочените в член 1, параграф 2 правни актове Органът наблюдава непрекъснато промените в регулаторната и надзорната уредба, и когато е приложимо – в уредбата за преструктуриране, както и в правоприлагането в третите държави, за които Комисията е приела решение за еквивалентност, а също така и съответното развитие на пазара в тях, за да провери дали все още са налице критериите, въз основа на които са взети тези решения, и всички посочени в решенията условия. Органът представя констатациите си в поверителен доклад до Европейския парламент, Съвета, Комисията и другите два ЕНО на всеки три години или по-често, когато е целесъобразно или по искане на Европейския парламент, Съвета или Комисията. В доклада се акцентира по-специално върху последиците за финансовата стабилност, целостта на пазара, защитата на инвеститорите или функционирането на вътрешния пазар.

Без да се засягат специалните изисквания на посочените в член 1, параграф 2 законодателни актове и при спазване на условията, посочени във второто изречение на параграф 1, Органът сътрудничи със съответните компетентни органи, а когато е приложимо — и с органите за преструктуриране в третите държави, чиято регулаторна и надзорна уредба е била призната за еквивалентна. Това сътрудничество протича въз основа на административни спогодби, сключени със съответните органи на тези трети държави. При договарянето на тези административни спогодби Органът включва разпоредби относно следното:

а)  механизмите, които му позволяват да получава съответната информация, в т.ч. информация за регулаторния режим, за надзорния подход, за съответните пазарни промени и за всички промени, които биха могли да засегнат решението за еквивалентност;

б)  ако — и доколкото — е необходимо с оглед на последващи действия във връзка с тези решения за еквивалентност — процедурите за координиране на надзорните действия, които действия включват проверки на място, провеждани под отговорността на Органа, когато е целесъобразно, придружавани и подкрепяни от до петима представители на различни компетентни органи на доброволен и ротационен принцип, и от компетентния орган на третата държава.

Органът уведомява Европейския парламент, Съвета, Комисията и другите ЕНО, ако компетентен орган на трета държава откаже да сключи такива административни спогодби или да сътрудничи ефективно. Комисията взима под внимание тази информация при преразглеждането на съответните решения за еквивалентност.

2б. Органът незабавно и поверително уведомява Европейския парламент, Съвета и Комисията, ако установи, че в третите държави са настъпили посочените в параграф 2а промени в регулаторната или надзорната уредба, или, когато е приложимо, в уредбата за преструктуриране, или в правоприлагането, които промени могат да окажат въздействие върху финансовата стабилност на Съюза или на една или повече от неговите държави членки, както и върху защитата на инвеститорите, целостта на пазара или функционирането на вътрешния пазар.

2в. Компетентните органи предварително уведомяват Органа за намеренията си да сключат административни спогодби с надзорните органи на трети държави във всяка област, обхваната от актовете, посочени в член 1, параграф 2, включително по отношение на клонове на субекти от трети държави. ▌Те предоставят на Органа проект на тези планирани спогодби възможно най-бързо.

Органът може да си сътрудничи с компетентните органи, за да изготви образци на административни спогодби с цел да се създадат съгласувани, ефикасни и ефективни надзорни практики в рамките на Съюза и да се засили международната координация на надзора. Компетентните органи се съобразяват с такива образци на спогодби във възможно най-голяма степен.

В случаите, когато Органът изготвя такива образци на административни спогодби в сътрудничество с компетентните органи, компетентните органи не сключват административни спогодби с органите на трети държави, преди Органът да завърши образеца на спогодба.

В доклада по член 43, параграф 5 Органът включва сведения за сключените административни спогодби с надзорни органи, международни организации или администрации в трети държави, за съдействието, което е предоставил на Комисията при изготвянето от нея на решения за еквивалентност, както и за действията по наблюдение, които е предприел по силата на параграф 2а.

3a. Органът се стреми към пълно членство в Базелския комитет по банков надзор и в Съвета за финансова стабилност, както и към статут на наблюдател в Съвета за наблюдение на международните счетоводни стандарти.

Всяка позиция, която Органът трябва да заеме в международни форуми, първо се обсъжда и одобрява от Съвета на надзорниците.

3б. По целесъобразност Органът наблюдава промените в регулаторната и надзорната уредба, и където е приложимо – в уредбата по преструктуриране и практиките в областта на правоприлагането, както и развитието на съответните пазари в третите държави, за които са сключени международни споразумения.

Без да се засягат специалните изисквания на посочените в член 1, параграф 2 законодателни актове и при спазване на условията, посочени във второто изречение от параграф 1 от настоящия член, Органът си сътрудничи със съответните компетентни органи, а когато е приложимо – и с органите за преструктуриране в третите държави, посочени в първата алинея от настоящия параграф.“;

(18)  ▌член 34 се заличава.

(19)  Член 35 се изменя, както следва:

а)  параграфи 1, 2 и 3 се заменят със следното:

„1. По искане на Органа компетентните органи му предоставят цялата информация, която му е необходима, за да изпълнява възложените му с настоящия регламент задачи, при условие че имат правомерен достъп до нея.

Информацията, която се предоставя на Органа, е точна и пълна; тя му се изпраща в определения от него срок.

2. Органът може да поиска информацията да му се предоставя периодично, както и да бъде в определен формат или да му се представя посредством съпоставими образци, които е одобрил. Винаги когато е възможно, за тези искания се използват съществуващите общи формати за докладване, като исканията спазват принципа на пропорционалност, предвиден в националното право и в правото на Съюза, включително в законодателните актове, посочени в член 1, параграф 2.

3. По искане▐ на компетентен орган Органът му предоставя всяка необходима информация, която притежава, за изпълнението на неговите задачи▐.“;

б)  параграф 5 се заменя със следното:

„5. Ако информацията, поискана по силата на параграф 1, не е налична или не бъде предоставена от компетентните органи в определения от Органа срок, Органът може да отправи надлежно обосновано и мотивирано искане до някой от следните органи:

а) до други органи с надзорни функции;

б) до министерството, натоварено с финансите, в съответната държава членка, ако то разполага с пруденциална информация;

в) до националната централна банка на съответната държава членка;

г) до статистическото ведомство на съответната държава членка.

По искане на Органа компетентните органи му съдействат да получи информацията.“;

в)  параграфи 6 и 7а се заличават;

(20)  вмъкват се следните членове 35a—35г:

„Член 35аУпражняване на правомощията, посочени в член 35б

Правомощията, предоставени по силата на член 35 на Органа, на негово длъжностно лице или на друго оправомощено от Органа лице, не се използват, за да се изисква разкриването на информация или на документи, които са предмет на правно призната привилегия.

Членове 35а и 35б се прилагат, без да се засяга националното право.

Член 35бИскане за информация от финансови институции, холдингови дружества или клонове на съответна финансова институция и нерегулирани оперативни структури в рамките на дадена финансова група или конгломерат

1. Ако информацията, поискана по силата на параграф 1 или параграф 5 от член 35, не е налична или не бъде предоставена в определения от Органа срок, Органът може, без да създава дубликати на данни, да задължи следните институции и органи да му предоставят информацията, която му е необходима, за да изпълнява възложените му с настоящия регламент задачи:

а) съответни финансови институции;

б) холдингови дружества или клонове на съответна финансова институция;

в) нерегулирани оперативни структури в рамките на дадена финансова група или конгломерат, които са значими за финансовите дейности на съответните финансови институции.

4. В рамките на разумен срок, определен от Органа, исканата информация се предоставя от посочените в параграф 1 съответни институции ▌или от техните законни представители▌.▌

5. Органът незабавно изпраща копие на искането до компетентния орган на държавата членка на установяване или местопребиваване на посочените в параграф 1 лица, от които е поискана информацията.

6. Органът може да използва поверителната информация, получена в съответствие с настоящия член, единствено в рамките на изпълнението на възложените му с настоящия регламент задачи.

Член 35вПроцедурни разпоредби за налагането на глоби

1. Ако при изпълнение на задълженията си по настоящия регламент установи, че има сериозни признаци за евентуално наличие на факти, които могат да представляват едно или повече от нарушенията, изброени в член 35г, параграф 1, Органът отправя искане към Комисията да разследва случая. ▌

Член 35гГлоби

и периодични имуществени санкции

-1. Преди да вземе решение за налагане на глоба или периодична имуществена санкция, Комисията предоставя на институцията или субекта, от които е била поискана информация, възможност да бъдат изслушани.

Комисията основава решението си за налагане на глоба или периодична имуществена санкция само на констатациите, по които засегнатите институции или субекти са имали възможност да изразят становище.

1. Комисията приема решение за налагане на глоба, когато установи, че посочена в член 35б, параграф 1 институция или субект умишлено или поради небрежност не са предоставили изискваната информация или са предоставили непълна, неточна или подвеждаща информация ▌по силата на член 35б, параграф 1.

2. Основната глоба по параграф 1 е най-малко [X EUR; по-малко от 50 000 EUR] до [Y EUR; по-малко от 200 000 EUR] и е възпираща, ефективна и пропорционална на размера на институцията или субекта и на естеството и значимостта на нарушението.

Органът, заедно с ЕОЦКП и ЕОЗППО, разработва проект на регулаторни технически стандарти, уточняващи методологията за определяне на глобите в съответствие с настоящия параграф.

▌5. ▌Общият размер на глобата не превишава [X%; по-малко от 20%] от годишния оборот на съответния субект за предходната финансова година, освен ако този субект не се е облагодетелствал финансово пряко или непряко от нарушението. В такъв случай общият размер на глобата се равнява най-малко на размера на финансовата полза.

5a. Комисията може да налага периодична имуществена санкция до отстраняване на нарушението. Периодичната имуществена санкция е пропорционална на размера на институцията или субекта и на естеството и значимостта на нарушението.

5б. При процедурата се зачита изцяло правото на защита на институцията или субекта. Институцията или субектът имат право на достъп до преписката на Органа и на Комисията, като се зачита законният интерес от опазване на търговската тайна на други лица. Правото на достъп до преписката не включва достъп до поверителна информация, нито до вътрешни подготвителни документи на Органа или на Комисията.

5в. Принудителното изпълнение на глоба или на периодична имуществена санкция може да бъде спряно само с решение на Съда на Европейския съюз. Институциите или субектите, които подлежат на глоба или на периодична имуществена санкция, могат да заведат дело пред Съда на Европейския съюз срещу решение на Комисията за налагане на глоба или периодична имуществена санкция. Съдът може, наред с другото, да отмени, да намали или да увеличи размера на наложената от Комисията глоба или периодична имуществена санкция.

5г. Комисията оповестява публично всяка наложена глоба и периодична имуществена санкция, освен ако такова публично оповестяване би застрашило сериозно финансовите пазари или би причинило несъразмерно голяма вреда на засегнатите страни.

5д. Глобите и периодичните имуществени санкции се внасят в общия бюджет на Съюза.

▌(21)  член 36 се изменя, както следва:

а)  параграф 3 се заличава;

б)  параграф 4 се заменя със следното:

„4. При получаването на предупреждение или препоръка от ЕССР, отправени към Органа, Органът обсъжда това предупреждение или тази препоръка на следващото заседание на Съвета на надзорниците или, по целесъобразност, по-рано, за да оцени последиците от това предупреждение или препоръка за изпълнението на своите задачи и възможните последващи действия.

Като спазва приложимата процедура за вземане на решение, Органът взема решение дали трябва да бъдат предприети действия в съответствие с възложените му с настоящия регламент правомощия в отговор на посочените в предупрежденията и препоръките въпроси, както и относно съдържанието на тези действия.

Ако Органът не предприеме действие в отговор на предупреждение или препоръка, той излага пред ЕССР мотивите си да не предприема действия. ЕССР уведомява Европейския парламент за това в съответствие с член 19, параграф 5 от Регламент (ЕС) № 1092/2010. ЕССР уведомява също Съвета и Комисията за това.“

в)  параграф 5 се заменя със следното:

„5. При получаването на предупреждение или препоръка от ЕССР, отправени към компетентен орган, Органът може при необходимост да използва предоставените му с настоящия регламент правомощия, за да осигури предприемането на навременни последващи действия в отговор на предупреждението или препоръката.

Ако адресатът на препоръката на ЕССР реши да не я спази, той уведомява Съвета на надзорниците и обсъжда с него причините да не предприема действия.“

г)  параграф 6 се заличава.

(22)  член 37 се заменя със следното:

„Член 37Група на участниците от банковия сектор

1. За улесняване на консултациите със заинтересовани страни в области, свързани със задачите на Органа, се създава Група на участниците от банковия сектор. С Групата на участниците от банковия сектор се провеждат консултации относно действия, предприемани в съответствие с членове 10—15 по отношение на регулаторни технически стандарти и технически стандарти за изпълнение, и доколкото това не засяга отделни финансови институции – с член 16 по отношение на насоки и препоръки, с член 16а по отношение на становища и с член 16б по отношение на въпроси и отговори. Ако се налага спешно да се предприемат действия и не е възможно да се проведе консултация, Групата на участниците от банковия сектор се уведомява възможно най-бързо.

Групата на участниците от банковия сектор заседава по собствена инициатива, когато е необходимо, но във всички случаи най-малко четири пъти годишно.

2. Групата на участниците от банковия сектор се състои от 30 членове, с 13 членове, представляващи в балансирано съотношение кредитните и инвестиционните институции, извършващи дейност на територията на Съюза, трима от които представляват кооперативни и спестовни банки, 13 членове, представляващи представителите на техните служители ▌, потребителите, ползвателите на банкови услуги и представителите на МСП, и четирима от членовете са изтъкнати независими представители на академичните среди.

3. Членовете на Групата на участниците от банковия сектор се назначават от Съвета на надзорниците, въз основа на открита и прозрачна процедура по подбор. При вземане на решението Съветът на надзорниците, доколкото е възможно, осигурява подходящо отразяване на многообразието на банковия сектор, балансирано географско участие и балансирано участие на представители на двата пола, както и представителство на заинтересованите страни от целия Съюз. Членовете на Групата на участниците от банковия сектор се подбират въз основа на тяхната квалификация, умения, съответни познания и доказан експертен опит.

3a. Членовете на Групата на участниците от банковия сектор избират председателя на тази група измежду нейните членове. Длъжността председател се заема за срок от две години.

Европейският парламент може да кани председателя на Групата на участниците от банковия сектор да прави изявление пред него и да отговаря на въпроси, зададени от неговите членове, когато това бъде поискано.

4. Органът предоставя цялата необходима информация при спазване на професионална тайна съгласно член 70 и осигурява подходящо секретарско обслужване за Групата на участниците от банковия сектор. На членовете на Групата на участниците от банковия сектор, представляващи организации с нестопанска цел, с изключение на представителите на сектора, се предоставят подходящи компенсации. При тези компенсации се взема предвид подготвителната и допълнителната работа на членовете и те са най-малко еквивалентни на ставките за възстановяване на разходи на длъжностните лица съгласно дял V, глава 1, раздел 2 от Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз и Условията за работа на другите служители на Съюза, установени с Регламент (ЕИО, Евратом, ЕОВС) № 259/68 (Правилника за длъжностните лица). Групата на участниците от банковия сектор може да създава работни групи по технически въпроси. Мандатът на членовете на Групата на участниците от банковия сектор е четири години, след което се провежда нова процедура за подбор.

Членовете на Групата на участниците от банковия сектор могат да участват в два последователни мандата.

5. Групата на участниците от банковия сектор може да представя съвети на Органа по всеки въпрос, свързан със задачите на Органа, като се обръща особено внимание на задачите, предвидени в членове 10—16б и в членове 29, 30, 32 и 35.

Ако членовете на Групата на участниците от банковия сектор не съумеят да постигнат съгласие по съвет, на една трета от членовете или на членовете, представляващи дадена група от заинтересовани лица, се разрешава да представят отделен съвет.

По силата на член 56 от настоящия регламент относно съвместните позиции и общите действия, Групата на участниците от банковия сектор, Групата на участниците от сектора на ценните книжа и пазарите, Групата на участниците от сектора на застраховането и презастраховането и Групата на участниците от професионалните пенсионни фондове могат да представят съвместни съвети по въпроси във връзка с работата на европейските надзорни органи.

6. Групата на участниците от банковия сектор приема процедурния си правилник с мнозинство от две трети от членовете си.

7. Органът оповестява публично съветите на Групата на участниците от банковия сектор, отделните съвети на нейните членове, както и резултатите от консултациите с нея, а така също и по какъв начин съветите и резултатите от консултациите са били взети предвид. “;

б)    в параграф 5 се добавят следните алинеи:

„Ако членовете на Групата на участниците от банковия сектор не съумеят да постигнат общо становище или съвет, на членовете, представляващи дадена група от заинтересовани страни, се разрешава да представят отделно становище или съвет.

По силата на член 56 от настоящия регламент относно съвместните позиции и общите действия, Групата на участниците от банковия сектор, Групата на участниците от сектора на ценните книжа и пазарите, Групата на участниците от сектора на застраховането и презастраховането и Групата на участниците от професионалните пенсионни фондове могат да представят съвместни становища и съвети по въпроси във връзка с работата на европейските надзорни органи.“;

(22a)  член 38, параграф 1 се заменя със следното:

„1. Органът гарантира, че никое от решенията, приети съгласно член 18, 19 или 20, не засяга по никакъв начин фискалните отговорности на държавите членки.“

(23)  член 39 се заменя със следното:

„Член 39Процедури за вземане на решения

1. Когато приема предвидените съгласно членове 17, 18 и 19 решения, Органът действа в съответствие с параграфи 2—6 ▌.

2. Когато възнамерява да вземе решение, Органът уведомява за това всички негови адресати на официалния език на адресата; той определя срок, в който те могат да изразят становището си по предмета на решението, като отчита неговия неотложен характер, сложността му и възможните последици. Адресатът може да изрази становището си на своя официален език. Разпоредбата в първото изречение се прилага mutatis mutandis за препоръките, посочени в член 17, параграф 3.

3. Органът обосновава решенията си.

4. Адресатите на решенията на Органа се уведомяват за правните средства за защита, предвидени за тях в настоящия регламент.

5. Органът преразглежда на подходящи интервали от време решенията си, приети по силата на член 18, параграф 3 или 4.

6. Органът публично оповестява решенията, които е приел по силата на членове ▌18 или 19. Органът може публично да оповестява решенията, които е приел по силата на член 17. В публичното оповестяване се посочва въпросният компетентен орган или засегнатата финансова институция и се излага основното съдържание на решението, освен ако с такова оповестяване се накърнява законният интерес на тази финансова институция да защитава търговските си тайни или може сериозно да се застраши подходящото функциониране и целостта на финансовите пазари или стабилността на цялата финансова система на Съюза или на част от нея.“;

(24)  член 40 се изменя, както следва:

а)  параграф 1 се изменя, както следва:

i)  вмъкват се следните букви аа) и аб):

„аа) посочените в член 45, параграф 1 членове на Изпълнителния съвет на пълно работно време са без право на глас;

аб) ръководителя на администрацията на държавата членка, която отговаря за съгласуването и приемането на актовете, посочени в член 1, параграф 2 за целите на действията, попадащи в обхвата на членове 10 – 15“;

ia)  буква б) се заменя със следното:

„б) ръководителя на националния публичен орган, компетентен в областта на надзора върху кредитните институции във всяка държава членка за целите на действията в рамките на някое от правомощията, с изключение на посочените в членове 10 – 15, който присъства на заседанията лично най-малко два пъти годишно;“

iб)  буква д) се заменя със следното:

„д) един представител на ЕССР, без право на глас, който се въздържа от заемане на позиции, свързани с провеждането на паричните политики;

iб)  вмъква се следната буква еа):

„еа) един представител на ЕСП, без право на глас;“

aа)  параграф 3 се заменя със следното:

„3. Всеки▐ орган отговаря за определянето на заместник на високо равнище от своя орган, който може да замести посочения в параграф 1, буква аб) и буква б) член на Съвета на надзорниците, в случай че това лице е възпрепятствано да присъства на заседанията.“

аб)  параграф 4а се заличава.

ав)  параграф 6 се заменя със следното:

„6. „За целите на предприемането на действия в рамките на приложното поле на Директива 94/19/ЕО посоченият в параграф 1, буква б) член на Съвета на надзорниците може, когато е целесъобразно, да бъде придружаван от представител на съответните органи, които управляват схемите за гарантиране на депозитите във всяка държава членка, който няма право на глас.

Ако посоченият в параграф 1, буква б) национален публичен орган не е компетентен в областта на преструктурирането, членът на Съвета на надзорниците може да реши да покани представител на органите за преструктуриране, като последният е без право на глас.“

аг)  вмъква се следният параграф:

„6a. За целите на действия, предприемани в обхвата на членове 10 – 15, един представител на Комисията е член на Съвета на надзорниците без право на глас, един представител на Европейския парламент е наблюдател в Съвета на надзорниците и един представител на администрацията на всяка държава членка може да бъде наблюдател в Съвета на надзорниците.“

б)  параграф 7 се заменя със следното:

„7. „Съветът на надзорниците може да кани наблюдатели.“

в)  добавя се следният параграф 8:

„8. Ако посоченият в параграф 1, буква б) национален публичен орган не е натоварен с правоприлагането на нормите в областта на защитата на потребителите, посоченият в същата буква член на Съвета на надзорниците може да реши да покани представител на органа за защита на потребителите на държавата членка, който е без право на глас. Ако в дадена държава членка със защитата на потребителите са натоварени няколко органа, тези органи се споразумяват да имат общ представител.“;

(25)  член 41 се заменя със следното:

„Член 41Вътрешни комитети

Съветът на надзорниците може да създаде вътрешни комитети във връзка със специфични свои задачи. Съветът на надзорниците може да делегира на вътрешните комитети, на Изпълнителния съвет или на председателя някои ясно определени задачи и решения.“;

(26)  ▌член 42 ▌се заменя със следното:

Член 42Независимост

на Съвета на надзорниците

При изпълнението на възложените им с настоящия регламент задачи председателят и членовете на Съвета на надзорниците ▌действат независимо и обективно единствено в интерес на Съюза като цяло, като нямат право да искат, нито да приемат указания от институциите или органите на Съюза, от правителства ▌или от друг публичен или частен орган.

Нито държавите членки, нито институциите или органите на Съюза, нито друг публичен или частен орган имат право да се опитват да въздействат върху членовете на Съвета на надзорниците при изпълнението на техните задачи.

Когато степента на независимост, посочена в член 30, параграф 2, буква а), е оценена като недостатъчна в съответствие с посочения член, Съветът на надзорниците може да реши временно да прекрати правата на глас на отделния член или да прекрати временно членството му в Органа, докато пропускът не бъде отстранен.“;

(27)  член 43 се изменя, както следва:

а)  параграф 1 се заменя със следното:

„1. Съветът на надзорниците дава насоки за работата на Органа и е основният орган за вземане на стратегически и важни политически решения.

Освен ако не е предвидено друго в настоящия регламент, Съветът на надзорниците приема ▌препоръките, насоките, становищата и решенията на Органа и отправя посочените в глава II съвети ▌.“;

б)  параграфи 2 и 3 се заличават;

в)  ▌параграф 4 ▌се заменя със следния текст:

„Всяка година преди 30 септември, по предложение от Изпълнителния съвет, Съветът на надзорниците приема работната програма на Органа за следващата година и я предава за информация на Европейския парламент, Съвета и Комисията.

Органът определя своите приоритети във връзка с проверките, като определя, по целесъобразност, компетентните органи и дейностите, подлежащи на проверки в съответствие с член 30. Ако е надлежно обосновано, Органът може да определя допълнителни компетентни органи за проверка.

Работната програма се приема, без да се засяга годишната бюджетна процедура, и се оповестява публично.“;

г)    параграф 5 се заменя със следното:

„5. По предложение на Изпълнителния съвет и въз основа на посочения в член 47, параграф 9е проектодоклад Съветът на надзорниците приема годишния доклад за дейността на Органа, включително за изпълнението на задълженията от председателя, и най-късно до 15 юни всяка година го предава на Европейския парламент, Съвета, Комисията, Сметната палата и Европейския икономически и социален комитет. Докладът се оповестява публично.“;

д)  параграф 8 се заличава;

(27a)  вмъква се следният член 43a:

„Член 43a

Прозрачност на решенията, приемани от Съвета на надзорниците

Независимо от разпоредбите на член 70, в срок най-много шест седмици от датата на дадено заседание на Съвета на надзорниците, Органът предоставя на Европейския парламент най-малко изчерпателен и съдържателен запис на работата на това заседание на Съвета на надзорниците, който дава възможност за пълно разбиране на обсъжданията, включително обяснителен списък на решенията. “

(28)  член 44 се изменя, както следва:

а)  ▌параграф 1 се заменя със следното:

„1. Съветът на надзорниците взема решения с обикновено мнозинство от членовете си. Всеки член има един глас. При равен брой гласове решаващ глас има председателят.

По отношение на решенията относно разработването и приемането на актовете, проектите и инструментите, посочени в членове 10—16, и мерките и решенията, приети по силата на член 9, параграф 5, член 9а и глава VI, и чрез дерогация от първата алинея от настоящия параграф, Съветът на надзорниците взима решения с квалифицирано мнозинство от членовете си, както то е определено в член 16, параграф 4 от Договора за Европейския съюз и което включва най-малко обикновено мнозинство от присъстващите на гласуването членове от страна на компетентните органи на държавите членки, които са участващи държави членки по смисъла на член 2, точка 1 от Регламент (ЕС) № 1024/2013 (участващи държави членки), и обикновено мнозинство от присъстващите на гласуването членове от страна на компетентните органи на държавите членки, които не са участващи държави членки по смисъла на член 2, точка 1 от Регламент (ЕС) № 1024/2013 (неучастващи държави членки). Членовете на Изпълнителния съвет на пълно работно време и председателят не гласуват по тези решения.

По отношение на решенията, приемани по член 18, параграфи 3 и 4, и чрез дерогация от първа алинея от настоящия параграф, Съветът на надзорниците приема решения с обикновено мнозинство от неговите членове с право на глас, което включва обикновено мнозинство от неговите членове от компетентните органи на участващите държави членки, и обикновено мнозинство от неговите членове от компетентните органи на неучастващите държави членки.

а)   вмъква се следният параграф 1a:

1a. Чрез дерогация от параграф 1 Съветът на надзорниците е компетентен да приема решенията, изготвени от Изпълнителния съвет за целите на член 22, параграфи 1, 2, 3 и 5, член 29а, член 31а, член 32 и членове 35б – 35г, съгласно член 47, параграф 3 с обикновено мнозинство от членовете си.

В случай че Съветът на надзорниците не приеме решенията, изготвени от Изпълнителния съвет за целите на член 22, параграфи 1, 2, 3 и 5, член 29а, член 31а, член 32 и членове 35б – 35з, той може да измени тези решения. Съветът на надзорниците е компетентен да приеме тези изменени решения с мнозинство от три четвърти от своите членове.

В случай че Съветът на надзорниците не приеме изменените решения по втората алинея възможно най-бързо и най-късно в срок от четири месеца, Изпълнителният съвет взема решението.“;

б)  параграф 3 се заменя със следното:

„3. Съветът на надзорниците приема и оповестява публично своя процедурен правилник. В процедурния правилник се предвиждат подробни правила за гласуване.“

в)    параграф 4 се заменя със следното:

„4. Членовете без право на глас и наблюдателите не присъстват на разискванията на съвета на надзорниците относно отделни финансови институции, освен ако не е предвидено друго в член 75, параграф 3 или в посочените в член 1, параграф 2 актове.

Първа алинея не се прилага за председателя, за членовете, които са и членове на Изпълнителния съвет, и за представителя на Европейската централна банка, назначен от нейния надзорен съвет.“;

(29)  в глава III заглавието на раздел 2 се заменя със следното:

„Раздел 2

Изпълнителен съвет“

(30)  член 45 се заменя със следното:

„Член 45Състав

1. Изпълнителният съвет се състои от председател и трима членове на пълно работно време, които са граждани на държава членка. Председателят възлага на всеки от членовете на пълно работно време ясно определени стратегически и управленски задачи, по-специално бюджетните въпроси, въпросите, свързани с работната програма на Органа, и въпросите на сближаването. Един от членовете на пълно работно време действа като заместник-председател и в съответствие с настоящия регламент изпълнява функциите на председателя, когато последният отсъства или е обективно възпрепятстван.

2. Членовете на пълно работно време се назначават въз основа на техните качества, умения, познания и практически опит във връзка с финансовите институции в рамките на техните различни модели на стопанска дейност и пазарите, по-специално за банковия сектор, включително интересите на потребителите, както и опит в областта на надзора и регламентирането на финансовия сектор. Членовете на пълно работно време имат богат управленски опит. Най-малко един от всички членове на пълно работно време следва една година преди назначаването си да не е бил нает от национален компетентен орган. Подборът се извършва чрез открита покана за представяне на кандидатури, която се публикува в Официален вестник на Европейския съюз, след което Комисията изготвя списък с отговарящите на изискванията кандидати, като се консултира със Съвета на надзорниците.

Комисията предава списъка на Европейския парламент за одобрение. След одобряване на този списък Съветът приема решение за назначаване на членовете на пълно работно време на Изпълнителния съвет ▌. Съставът на Изпълнителния съвет е балансиран и пропорционален и отразява състава на Съюза като цяло.

3. Ако даден член на пълно работно време на Изпълнителния съвет вече не удовлетворява условията по член 46 или виновно извърши сериозно нарушение, Европейският парламент и Съветът, по собствена инициатива или след предложение от Комисията, одобрено от Европейския парламент, могат да приемат решение за отстраняването му от длъжност.

4. Мандатът на членовете на пълно работно време е 5 години и може да бъде подновен еднократно. През деветте месеца преди края на петгодишния мандат на съответния член на пълно работно време, Съветът на надзорниците оценява:

а) резултатите, постигнати през първия мандат, и начина, по който са били постигнати;

б) задълженията на Органа и изискванията към него през предстоящите години.

Въз основа на оценката Комисията изготвя и предава на Съвета списък с членовете на пълно работно време, чийто мандат да бъде подновен. Въз основа на този списък и предвид оценката, Съветът може да удължи мандата на членовете на пълно работно време.“;

(31)  вмъква се следният член 45a:

„Член 45аВземане на решения

1. Изпълнителният съвет приема решенията си с обикновено мнозинство на членовете си. Всеки член разполага с един глас. При равен брой гласове решаващ глас има председателят. Ако бъде поискано от председателя или най-малко трима членове на Изпълнителния съвет, решенията се отнасят до Съвета на надзорниците.

2. Представителят на Комисията участва в заседанията на Изпълнителния съвет; той няма право на глас, освен по отношение на посочените в член 63 въпроси.

3. Изпълнителният съвет приема свой процедурен правилник, който оповестява публично.

4. Заседанията на Изпълнителния съвет се свикват от председателя по негова инициатива или по искане на някой член и се ръководят от председателя.

Изпълнителният съвет заседава преди всяко заседание на Съвета на надзорниците и толкова често, колкото прецени за необходимо. Изпълнителният съвет докладва редовно на Съвета на надзорниците и заседава най-малко единадесет пъти годишно.

5. ▌Членовете без право на глас не присъстват на разискванията на Изпълнителния съвет относно отделни финансови институции.

5a. Съветът на надзорниците има право да отправя конкретни искания за информация към Изпълнителния съвет. “;

(32)  вмъква се следният член 45б:

„Член 45бВътрешни комитети

Изпълнителният съвет може да създаде вътрешни комитети във връзка със специфични свои задачи.“;

(33)  член 46 се заменя със следното:

„Член 46Независимост

на Изпълнителния съвет

Членовете на Изпълнителния съвет действат независимо и обективно единствено в интерес на Съюза като цяло, като нямат право да искат, нито да приемат указания от институциите или органите на Съюза, от правителства ▌или от друг публичен или частен орган.

Членовете на Изпълнителния съвет не заемат постове на национално равнище, на равнището на Съюза или на международно равнище.

Нито държавите членки, нито институциите или органите на Съюза, нито друг публичен или частен орган имат право да се опитват да въздействат върху членовете на Изпълнителния съвет при изпълнението на техните задачи.“;

(34)  член 47 се заменя със следното:

„Член 47Задачи

1. Изпълнителният съвет гарантира, че Органът осъществява мисията си и изпълнява възложените му по силата на настоящия регламент задачи. Изпълнителният съвет предприема в съответствие с настоящия регламент всички необходими мерки за функционирането на Органа, и по-специално приема вътрешни административни указания и публикува съобщения.

2. Изпълнителният съвет предлага годишна и многогодишна работна програма, която се приема от Съвета на надзорниците.

3. Изпълнителният съвет упражнява бюджетните си правомощия в съответствие с членове 63 и 64.

За целите на членове 17, 19, 22, параграф 4 и 30 ▌ Изпълнителният съвет има компетентност да действа и решава. За целите на член 22, параграфи 1, 2, 3 и 5 и членове 29а, 31а, 32, 35б, 35в и 35г Изпълнителният съвет има компетентност да изготвя решения, които подлежат на процедурата за вземане на решения, определена в член 44, параграф 1а. Изпълнителният съвет уведомява Съвета на надзорниците за всички решения, които изготвя и взема.

3a. Изпълнителният съвет разглежда и дава становища ▌по всички въпроси, които ще се решават от Съвета на надзорниците.

4. Изпълнителният съвет приема стратегическия план на Органа за персонала, както и по силата на член 68, параграф 2 — необходимите изпълнителни мерки от Правилника за длъжностните лица на Европейските общности („Правилника за длъжностните лица“).

5. Изпълнителният съвет приема по силата на член 72 специалните разпоредби относно правото на достъп до документите на Органа.

6. Изпълнителният съвет предлага за одобрение от Съвета на надзорниците годишен доклад за дейността на Органа, включително за задълженията на председателя, въз основа на проектодоклада, посочен в параграф 9, буква е).

7. Изпълнителният съвет назначава и отстранява от длъжност членовете на апелативния съвет в съответствие с член 58, параграфи 3 и 5, като взема надлежно предвид предложението на Съвета на надзорниците.

8. Членовете на Изпълнителния съвет публично оповестяват всички проведени срещи и евентуалните приети жестове на гостоприемство. Разходите се отчитат публично в съответствие с Правилника за длъжностните лица.

9. Отговорният член е натоварен със следните задачи:

а) изпълнява годишната работна програма на Органа под ръководството на Съвета на надзорниците и под контрола на Изпълнителния съвет;

б) предприема в съответствие с настоящия регламент всички необходими мерки за функционирането на Органа, и по-специално приема вътрешни административни указания и публикува съобщения;

в) изготвя посочената в член 47, параграф 2 многогодишна работна програма;

г) до 30 юни всяка година изготвя посочената в член 47, параграф 2 работна програма за следващата година;

д) по силата на член 63 съставя предварителния проектобюджет на Органа и по силата на член 64 изпълнява бюджета на Органа;

е) изготвя проектодоклад, в който част е посветена на регулаторните и надзорните действия на Органа и част — на финансовите и административните въпроси;

ж) упражнява по отношение на персонала на Органа правомощията, предвидени в член 68, и решава свързаните с персонала въпроси.“;

(35)  член 48 се изменя, както следва:

а)  в параграф 1 втората алинея се заменя със следния текст:

„Председателят е гражданин на държава членка и отговаря за подготовката на работата и ръководството на заседанията на Съвета на надзорниците и на Изпълнителния съвет.“;

б)  параграф 2 се заменя със следното:

„2. За целите на избора на председател Комисията учредява комисия за подбор, съставена от шест независими високопоставени лица. Европейският парламент, Съветът и Комисията назначават по двама членове на комисията за подбор. Комисията за подбор избира своя председател измежду своите членове. Комисията за подбор взема решение с обикновено мнозинство относно публикуването на обявлението за свободна длъжност, критериите за подбор и конкретната длъжностна характеристика, състава на резерва от кандидати, както и относно метода за проверка на резерва от кандидати, за да се изготви балансиран по отношение на пола списък с най-малко двама кандидати. При равен брой гласове решаващ глас има председателят на комисията за подбор.

Председателят се назначава чрез открита покана за представяне на кандидатури, която се публикува в Официален вестник на Европейския съюз, въз основа на неговите качества, умения, познания за финансовите институции и пазарите, и особено за банковото дело. Председателят има значителен брой години признат опит, свързан с финансовия надзор и регулирането, както и опит във висшето ръководство, способен е да демонстрира лидерски умения и високи стандарти за ефикасност, способности и почтеност, и доказано владее поне два официални езика на Съюза.

Комисията за подбор представя на Европейския парламент и на Съвета списъка с предварително подбрани кандидати за длъжността председател. Европейският парламент може да покани подбраните кандидати на изслушвания при закрити врата или на публични изслушвания, да отправи писмени въпроси към кандидатите, да възрази срещу определянето на кандидат и да препоръча предпочитания от него кандидат. Европейският парламент и Съветът приемат съвместно решение за назначаване на председателя от списъка с предварително подбраните кандидати.

2a. Ако председателят вече не удовлетворява условията, изисквани за изпълнението на неговите задължения, включително условията по член 49, или виновно извърши сериозно нарушение, Европейският парламент и Съветът, след предложение от Комисията или по своя собствена инициатива, могат да приемат съвместно решение за отстраняването му от длъжност. При изготвянето на своето предложение Европейската комисия се консултира с националните компетентни органи.“;

ба)  параграф 3 се заменя със следното:

„3. Мандатът на председателя е осем години и не подлежи на подновяване.“

в)  ▌параграф 4 ▌се заменя със следното:

„4. През деветте месеца преди края на осемгодишния мандат на председателя, Съветът на надзорниците оценява:

а) постигнатите през първия мандат резултати и начина, по който са били постигнати;

б) задълженията на Органа и изискванията към него през предстоящите години.

За целите на оценката, посочена в първата алинея, Съветът на надзорниците определя временен заместник на председателя измежду своите членове.“;

г)  параграф 5 се заличава;

(35a)  член 49 се заменя със следното:

„Член 49Независимост

на председателя

Без да се засяга ролята на Съвета на надзорниците по отношение на задачите на председателя, последният няма право да иска, нито да приема указания от институции или органи на Съюза, от правителства▐ или от друг публичен или частен орган.

Нито държавите членки, нито институциите или органите на Съюза, нито друг публичен или частен орган имат право да се опитват да въздействат върху председателя при изпълнението на неговите задачи.

В съответствие с Правилника за длъжностните лица, посочен в член 68, след като напусне заеманата длъжност, председателят продължава да бъде обвързан от задължението да действа почтено и предпазливо по отношение на приемането на някои назначения или придобивки.“

(36)  член 49a се заменя със следното:

„Член 49аРазходи

Председателят публично оповестява всички проведени срещи с външни заинтересовани лица в срок от две седмици след срещата и евентуалните приети жестове на гостоприемство. Разходите се отчитат публично в съответствие с Правилника за длъжностните лица.“;

(37)  членове 50, 51, 52, 52а и 53 се заличават;

(38)  Член 54 се изменя, както следва:

а)  ▌параграф 2 се заменя със следното:

„2. Съвместният комитет служи като форум, в рамките на който Органът си сътрудничи редовно и тясно, за да осигурява междусекторната последователност, като изцяло взема предвид секторните специфики, с Европейския надзорен орган (Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване) и Европейския надзорен орган (Европейски орган за ценни книжа и пазари), по-специално, когато това се изисква от правото на Съюза, по отношение на:

– финансовите конгломерати и трансграничното консолидиране,

– счетоводството и одита,

– микропруденциалните анализи на междусекторната динамика, рисковете и слабите места за финансовата стабилност,

– инвестиционните продукти на дребно,

киберсигурността,

– обмена на информация и най-добри практики с ЕССР и ▌ ЕНО,

финансовите услуги на дребно и въпроси, свързани със защитата на потребителите и инвеститорите,

прилагането на принципа на пропорционалност.“;

в)  вмъква се следният параграф 2a:

„2a. С оглед на задачите на Органа за предотвратяване на и борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма, Съвместният комитет служи като форум за редовно и тясно сътрудничество между Органа, от една страна, и Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване и Европейския орган за ценни книжа и пазари, от друга страна, по въпросите на взаимодействието между специфичните задачи на Органа, посочени в член 8, параграф 1, буква л), и задачите, възложени на Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване и на Европейския орган за ценни книжа и пазари.

Съвместният комитет може да подпомага Комисията при оценката на условията, техническите спецификации и процедурите за осигуряване на сигурна и ефикасна връзка между централизираните автоматизирани механизми в съответствие с доклада по член 32а, параграф 5 от Директива (ЕС) 2018/843, както и за ефективната взаимосвързаност на националните регистри по силата на Директива (ЕС) 2018/843.;

(39)  ▌член 55 ▌се заменя със следното:

„Член 55Състав

1. Съвместният комитет се състои от председателите на ЕНО▐.

2. Член на Изпълнителния съвет, представител на Комисията и вторият председател на ЕССР, както и по целесъобразност председателят на някой от подкомитетите на Съвместния комитет, се поканват да присъстват като наблюдатели на заседанията на Съвместния комитет, както и по целесъобразност – на посочените в член 57 подкомитети.

3. Председателят на Съвместния комитет се назначава ежегодно на ротационен принцип измежду председателите на ЕНО. Председателят на Съвместния комитет е вторият заместник-председател на ЕССР.

4. Съвместният комитет приема и публикува свой процедурен правилник. Съвместният комитет може да кани наблюдатели. Съвместният комитет достига до съвместни позиции с консенсус.

Съвместният комитет заседава най-малко веднъж на всеки три месеца.

4a. Председателят на Органа редовно се консултира със и информира Съвета на надзорниците за всяка позиция, заета на заседанията на Съвместния комитет и неговите подкомитети.“;

(39а)  член 56 се заменя със следното:

„Член 56Съвместни позиции и общи действия

В рамките на своите задачи по глава II, и по-специално във връзка с прилагането на Директива 2002/87/ЕО, когато е целесъобразно, Органът се стреми да постига съвместни позиции с Европейския надзорен орган (Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване) и с Европейския надзорен орган (Европейски орган за ценни книжа и пазари), в зависимост от случая.

Когато това се изисква от правото на Съюза, действия съгласно членове 1019 от настоящия регламент, свързани с прилагането на Директива 2002/87/ЕО и на всеки друг акт на Съюза, посочен в член 1, параграф 2, които попадат и в рамките на компетентността на Европейския надзорен орган (Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване) или на Европейския надзорен орган (Европейски орган за ценни книжа и пазари), се приемат едновременно от Органа и от Европейския надзорен орган (Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване) или от Европейския надзорен орган (Европейски орган за ценни книжа и пазари), в зависимост от случая.

Когато решението на Органа се отклонява от общата позиция, посочена в параграф 1, или когато не може да бъде взето решение, Органът незабавно информира Европейския парламент, Съвета и Комисията за своите основания.

(39а)  член 57 се заменя със следното:

„Член 57Подкомитети

1. Съвместният комитет може да създава подкомитети за целите на изготвянето на съвместни позиции и общи актове за Съвместния комитет.“

2. Подкомитетите се състоят от председателите на ЕНО и от един представител на високо равнище от действащия персонал на съответния компетентен орган на всяка държава членка.

3. Подкомитетите избират председател измежду представителите на съответните компетентни органи, който е и наблюдател в Съвместния комитет.

3a. За целите на член 56 към Съвместния комитет се създава Подкомитет по финансовите конгломерати.

4. Съвместният комитет публикува на своя уебсайт информация за всички създадени подкомитети, включително техния мандат и списък на техните членове с техните съответни функции в подкомитета.“

(40)  член 58 се изменя, както следва:

-a)  параграф 1 се заменя със следното:

„1. Създава се Апелативният съвет на европейските надзорни органи.“

-аа)  в параграф 2 първата алинея се заменя със следното:

2. Апелативният съвет се състои от шест членове и шест заместници, които се ползват с отлична репутация и притежават доказани знания по правото на Съюза и имат международен професионален опит, на достатъчно високо ниво в областта на банковото дело, застраховането, професионалното пенсионно осигуряване, пазарите на ценни книжа или други финансови услуги, с изключение на членове на действащия персонал на компетентните органи или на други национални институции или институции на Съюза, участващи в дейността на Органа, и членовете на Групата на участниците от банковия сектор. Членовете са граждани на държава членка и владеят задълбочено поне два официални езика на Съюза. Апелативният съвет разполага с достатъчно юридически експертен опит, за да предоставя експертни правни съвети относно законосъобразността и пропорционалността във връзка с упражняването на правомощия от страна на Органа.“

а)  параграф 3 се заменя със следното:

„3. След консултация със Съвета на надзорниците Изпълнителният съвет на Органа назначава двама членове на апелативния съвет и двама заместници, които избира от предложен от Комисията списък с предварително подбрани кандидати, съставен в резултат на публикувана в Официален вестник на Европейския съюз покана за изразяване на интерес.

След като получи този списък, Европейският парламент може да покани кандидатите за членове и техни заместници да направят изявление пред него и да отговорят на въпроси, зададени от неговите членове, преди те да бъдат назначени.

Европейският парламент може да покани членовете на Апелативния съвет да направят изявление пред него и да отговарят на въпроси, зададени от неговите членове, когато това бъде поискано.“;

б)  параграф 5 се заменя със следното:

„5. Член на Апелативния съвет, назначен от Изпълнителния съвет на Органа, не може да бъде отстранен по време на мандата си, освен ако виновно не извърши сериозно нарушение и Изпълнителният съвет не вземе решение за това, след като се допита до Съвета на надзорниците.“;

ба)  параграф 8 се заменя със следното:

„8. ЕНО осигуряват подходящо оперативно и постоянно секретарско обслужване за Апелативния съвет чрез Съвместния комитет.“

(41)  в член 59 параграфи 1 и 2 се заменят със следното:

„1. Членовете на апелативния съвет са независими при взимането на решения. Те не могат да бъдат обвързани от никакви указания. Те не изпълняват никакви други задължения по отношение на Органа, неговия Изпълнителен съвет или Съвет на надзорниците.

2. Членовете на Апелативния съвет и служителите на Органа, предоставящи оперативно и секретарско обслужване, не могат да вземат участие в никакви производства по обжалване, по които имат какъвто и да е личен интерес, ако преди това са участвали като представители на една от страните в производството или ако са участвали при вземането на решението, което се обжалва.“;

(42)  в член 60 параграфи 1 и 2 се заменят със следното:

„1. Всяко физическо или юридическо лице, включително компетентните органи, може да обжалва решение на Органа по членове 16, 16а, 17, 18, 19 и 35, включително относно неговата пропорционалност, както и всяко друго решение, взето от Органа по силата на посочените в член 1, параграф 2 актове на Съюза, чийто адресат е това лице, или решение, което, макар и адресирано към друго лице, го засяга пряко и лично.

2. Жалбата, заедно с изложението на нейните основания, се подават писмено в Органа в срок от три месеца от деня, в който засегнатото лице е уведомено за взетото решение или, при липса на такова уведомяване, от деня на публикуване на решението на Органа.

Апелативният съвет взема решение по жалбата в срок от три месеца след нейното подаване.“

(43)  член 62 се изменя, както следва:

а)  параграф 1 се заменя със следното:

„1. Приходите на Органа се състоят, без да се засягат другите видове приходи, от комбинация на някои от следните елементи:

а) изравнителна вноска от Съюза, включена в общия бюджет на Съюза (в раздела за Комисията), която e най-малко 35% от разчетните приходи на Органа;

aа) задължителни вноски в размер до 65% от разчетните приходи на Органа от националните публични органи, компетентни за надзора върху финансовите институции;

б) в зависимост от развитието на обхвата на специфичния за институцията надзор, годишни вноски от финансовите институции, въз основа на разчетните годишни разходи за дейностите, които се изискват от настоящия регламент и от актовете на Съюза, посочени в член 1, параграф 2, за всяка категория участници в рамките на компетентност на Органа;

в) такси, платени на Органа в случаите, посочени в съответните инструменти на правото на Съюза;

г) ▌вноски от държави членки или наблюдатели;

д) такси, получени за публикации, обучение и всякакви други услуги, поискани от компетентните органи.

1a. Приходите, получени от Органа, не накърняват неговата независимост или обективност.“;

aа)  в параграф 4 се добавя следната алинея:

„Прогнозата се основава на целите и очакваните резултати, заложени в годишната работна програма, посочена в член 47, параграф 2, и отчита финансовите ресурси, необходими за постигането на тези цели и очаквани резултати.“

б)  добавя се следният параграф:

5. Посочените в параграф 1, буква г) доброволни вноски от държави членки и наблюдатели не се приемат, ако приемането им би хвърлило съмнение върху независимостта и безпристрастността на Органа.“;

(45)  член 63 се заменя със следното:

„Член 63Съставяне на бюджета

1.  Всяка година въз основа на годишното и многогодишното програмиране отговорният член съставя предварителен проект на единен програмен документ на Органа за следващите три финансови години с разчет на приходите и разходите, както и на щата; той го изпраща заедно с щатното разписание на Изпълнителния съвет и на Съвета на надзорниците.

1a.  Председателят представя проекта на единния програмен документ пред Европейския парламент и Съвета, след което Съветът на надзорниците, въз основа на одобрения от Изпълнителния съвет проект, приема проекта на единен програмен документ за следващите три финансови години.

1б.  До 31 януари Изпълнителният съвет изпраща на Комисията, Европейския парламент и Съвета, както и на Европейската сметна палата, единния програмен документ. Без да се засяга приемането на годишния бюджет, Европейският парламент одобрява единния програмен документ.

2.  Като взема предвид единния програмен документ, Комисията включва в проектобюджета на Европейския съюз разчетите, които сметне за необходими за щатното разписание, както и размера на изравнителната вноска, която да бъде предоставена от общия бюджет на Европейския съюз в съответствие с членове 313 и 314 от Договора.

3.  Бюджетният орган приема щатното разписание на Органа. Бюджетният орган одобрява бюджетните кредити за предназначената за Органа изравнителна вноска и одобрява ограничението за общите разходи на Органа.

4.  Бюджетът на Органа се приема от Съвета на надзорниците. Той става окончателен след окончателното приемане на общия бюджет на Съюза. При необходимост той се коригира съответно.

5.  Изпълнителният съвет незабавно уведомява бюджетния орган, ако възнамерява да осъществи проект, който може да има значителни финансови последици върху финансирането на неговия бюджет, и по-специално свързан с имущество – например наем или покупка на сгради.

5a.  Бюджетният орган дава разрешение за всеки проект, който може да има значителни финансови или дългосрочни отражения върху финансирането на бюджета на Органа, и по-специално всеки проект, свързан с недвижимо имущество – например наем или покупка на сгради, включително клаузите за прекъсване.“;

(46)  член 64 се заменя със следното:

„Член 64Изпълнение и контрол върху бюджета

„1. Отговорният член действа като разпоредител с бюджетни кредити и изпълнява годишния бюджет на Органа.

2. До 1 март всяка следваща година счетоводителят на Органа, който е независим, изпраща междинните отчети на счетоводителя на Комисията и на Сметната палата. Член 70 не възпрепятства Органа да предоставя на Европейската сметна палата всяка поискана от нея информация, която е в компетентността на Палатата.

3. До 1 март всяка следваща година счетоводителят на Органа изпраща на счетоводителя на Комисията по определени от последния начин и формат изискваната за целите на консолидирането счетоводна информация.

4. До 31 март всяка следваща година счетоводителят на Органа също така изпраща на членовете на Съвета на надзорниците, на Европейския парламент, на Съвета и на Сметната палата отчет за бюджетното и финансовото управление.

5. След като вземе предвид забележките на Сметната палата относно междинните отчети на Органа в съответствие с член 148 от Финансовия регламент, счетоводителят на Органа, като действа на своя отговорност, изготвя окончателните отчети на Органа. Отговорният член ги изпраща на Съвета на надзорниците, които излизат със становище по тях.

6. До 1 юли всяка следваща година счетоводителят на Органа изпраща на счетоводителя на Комисията, на Европейския парламент, на Съвета и на Сметната палата окончателните отчети, заедно със становището на Съвета на надзорниците.

Също така до 1 юли счетоводителят на Органа изпраща на счетоводителя на Комисията в определен от последния стандартен формат отчетен пакет за целите на консолидирането.

7. Окончателният отчет се публикува в Официален вестник на Европейския съюз не по-късно от 15 ноември всяка следваща година.

8. До 30 септември отговорният член изпраща на Сметната палата отговор на нейните забележки. Той изпраща копие от този отговор на Изпълнителния съвет и на Комисията.

9. По искане на Европейския парламент и в съответствие с член 165, параграф 3 от Финансовия регламент отговорният член му предоставя всяко сведение, необходимо за гладкото протичане на процедурата по освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета за съответната финансова година.

10. До 15 май на година N+2 Европейският парламент — по препоръка на Съвета, решаващ с квалифицирано мнозинство — освобождава Органа от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета за финансова година N.

10a. Органът предоставя мотивирано становище относно позицията на Европейския парламент и всички други съображения, представени от Европейския парламент в рамките на процедурата по освобождаване от отговорност.“;

(46a)  вмъква се следният член 64a:

„Член 64аВътрешен одит на Органа

Органът създава вътрешен одитен комитет, който предоставя на Европейския парламент и на Съвета становище относно освобождаването от отговорност във връзка с изпълнението на частта от бюджета, която не се финансира от бюджета на Съюза.“

(47)  член 65 се заменя със следното:

„Член 65Финансови правила

След консултация с Комисията Изпълнителният съвет приема приложимите за Органа финансови разпоредби. Тези разпоредби не могат да се отклоняват от Делегиран регламент (ЕС) № 1271/2013 на Комисията за органите, посочени в член 208 от Регламент (ЕО, Евратом) № 966/2012*, освен ако специфичните оперативни нужди на Органа не го налагат и само след предварителното съгласие на Комисията.

*  Делегиран регламент (ЕС) № 1271/2013 на Комисията от 30 септември 2013 г. относно рамковия Финансов регламент за органите, посочени в член 208 от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 328, 7.12.2013 г., стр. 42).“;

(48)  в член 66 параграф 1 се заменя със следното:

„1. За целите на борбата с измамите, корупцията и всякакви други незаконни дейности, за Органа се прилага без ограничения Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013 на Европейския парламент и на Съвета**.

** Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 септември 2013 г. относно разследванията, провеждани от Европейската служба за борба с измамите (OLAF), и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1073/1999 на Европейския парламент и на Съвета и Регламент (Евратом) № 1074/1999 на Съвета (ОВ L 248, 18.9.2013 г., стр. 1).“;

(49)  член 68 се изменя, както следва:

а)    параграфи 1 и 2 се заменят със следното:

„1. Правилникът за длъжностните лица, Условията за работа на другите служители и разпоредбите за прилагането им, приети съвместно от институциите на Съюза, се прилагат към персонала на Органа, включително към членовете на Изпълнителния съвет на пълно работно време и неговия председател.

2. В съгласие с Комисията Изпълнителният съвет приема необходимите изпълнителни мерки в съответствие с разпоредбите в член 110 от Правилника за длъжностните лица.“;

б)  параграф 4 се заменя със следното:

„4. Изпълнителният съвет приема разпоредби, позволяващи командироването към Органа на национални експерти от държавите членки.“;

(50)  член 70 се изменя, както следва:

а)  параграф 1 се заменя със следното:

„1. Изискванията за професионална тайна по член 339 от ДФЕС и съответните разпоредби в законодателството на Съюза се прилагат за членовете на Съвета на надзорниците и всички служители на Органа, включително временно командированите от държавите членки служители, както и за всички други лица, изпълняващи по договор задачи за Органа, дори след като са преустановили изпълнението на задълженията си.

Член 16 от Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз се прилага за всички служители на Органа, включително за длъжностните лица, временно командировани от държавите членки, както и за всички други лица, които изпълняват задачи за Органа въз основа на договор.“;

б)  в параграф 2 втората алинея се заменя със следния текст:

„▌Задължението по параграф 1 и първа алинея на настоящия параграф не възпрепятства Органа, нито компетентните органи да използват информацията с оглед правоприлагане на актовете, посочени в член 1, параграф 2, и по-специално във връзка с правни процедури за приемане на решения.“;

в)  вмъква се следният параграф 2a:

„2a. Изпълнителният съвет и Съветът на надзорниците се уверяват, че лицата, които предоставят пряко или косвено, постоянно или от време на време, услуга, свързана със задачите на Органа, в т.ч. длъжностните лица и другите лица, упълномощени от Изпълнителния съвет и Съвета на надзорниците или назначени от компетентните органи за тази цел, подлежат на изисквания за опазване на професионалната тайна, които са равностойни на посочените в предходните параграфи.

Тези изисквания за опазване на професионалната тайна се прилагат и към участващите в дейността на Органа наблюдатели, които присъстват на заседанията на Изпълнителния съвет и на Съвета на надзорниците.“;

г)  параграфи 3 и 4 се заменят със следното:

„3. Параграфи 1 и 2 не възпрепятстват Органа да обменя информация с компетентните органи в съответствие с настоящия регламент и с другото законодателство на Съюза▐.

Параграфи 1 и 2 не се прилагат по отношение на лица, които съобщават или разкриват информация относно заплаха или вреда за обществения интерес в контекста на взаимоотношенията на тези лица във връзка с работата им.

По отношение на информацията по параграф 2 се прилагат условията за професионална тайна, посочени в параграфи 1 и 2. Органът предвижда в своите вътрешни процедурни правилници практическите ред и условия за прилагането на правилата за поверителност, посочени в параграфи 1 и 2.

4. Органът прилага Решение (ЕС, Евратом) 2015/444 на Комисията.

4a. Органът създава специални канали за подаване на сигнали, които служат за приемане и разглеждане на информацията, предоставена от сигнализиращо лице за действителни или потенциални нарушения на актове на Съюза или злоупотреба с правото или случаи на лошо администриране.“;

(51)  член 71 се заменя със следния текст:

„Настоящият регламент не засяга задълженията на държавите членки по Регламент (ЕС) 2016/679, свързани с обработването на лични данни от тяхна страна, нито задълженията на Органа по Регламент (ЕС) № 2018/ХХХ (Регламент относно защитата на данните за институциите и органите на ЕС), свързани с обработването на лични данни от негова страна при изпълнение на отговорностите си.“;

(52)  в член 72 параграф 2 се заменя със следното:

„2. Изпълнителният съвет приема необходимите мерки за прилагането на Регламент (ЕО) № 1049/2001.“;

(53)  в член 73 параграф 2 се заменя със следното:

„2. Изпълнителният съвет решава какъв да бъде вътрешният езиков режим на Органа.“;

(54)  в член 74 първата алинея се заменя със следния текст:

„Необходимите договорености относно установяването на Органа в държавата членка, в която се намира седалището му, и услугите, които трябва да бъдат предоставени от тази държава членка, както и специалните разпоредби, приложими в тази държава членка към служителите на Органа и членовете на техните семейства, се излагат в Споразумение за седалището между Органа и държавата членка, което се сключва след одобрение от Изпълнителния съвет.“;

(54a)  в член 75 параграфи 2 и 3 се заменят със следното:

„2. Органът ▌си сътрудничи с държавите, посочени в параграф 1, които прилагат законодателство, признато за еквивалентно, в областите на компетентност на Органа, посочени в член 1, параграф 2, съгласно международните споразумения, сключени от Съюза в съответствие с член 218 от ДФЕС.

3. Съгласно съответните разпоредби на споразуменията, посочени в параграфи 1 и 2, следва да бъдат постигнати договорености, определящи по-специално естеството, обхвата и процедурните аспекти на участието на посочените в параграф 1 държави, по-специално по отношение на държавите – членки на Европейското икономическо пространство, в работата на Органа, включително разпоредби относно финансовите вноски и персонала. В тях може да се предвиди тези държави да бъдат представени в качеството на наблюдатели на управлението на Органа, като се гарантира, че те не присъстват на разисквания, свързани с отделни финансови институции, освен при наличието на пряк интерес.“

(55)  вмъква се следният член 75a:

„Член 75aУпражняване на делегираните правомощия

1. Комисията се оправомощава да приема делегирани актове при спазване на предвидените в настоящия член условия.

3. Делегирането на правомощия, посочено в член 35г, параграф 2, втора алинея, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. Прекратяването поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна, посочена в решението дата. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.

4. Преди да приеме делегиран акт, Комисията се консултира с експерти, определени от всяка държава членка в съответствие с принципите, залегнали в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество.

5. Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и Съвета.

6. Делегиран акт, приет съгласно член 35г, параграф 2, втора алинея, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът не са представили възражения в срок от три месеца след нотифицирането на акта на Европейския парламент и Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Този срок се удължава с три месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.“;

(56)  член 76 се заменя със следното:

„Член 76Отношения с Комитета на eвропейските банкови надзорници (CEBS)

Органът се счита за правоприемник на CEBS. До датата на създаване на Органа всички активи и пасиви и всички текущи операции на CEBS се прехвърлят автоматично на Органа. CEBS изготвя окончателен финансов отчет за състоянието на своите активи и пасиви към датата на прехвърлянето. Финансовият отчет се одитира и одобрява от CEBS и от Комисията.“

(57)  вмъква се нов член 77а:

„Член 77aПреходни разпоредби

Задачите и длъжността на изпълнителния директор, който е назначен в съответствие с настоящия регламент, последно изменен с Директива (ЕС) 2015/2366, и заема длъжността на [Служба за публикации: да се въведе дата: 3 месеца след влизане в сила на настоящия регламент], се прекратяват на посочената дата.

Задачите и длъжността на председателя, който е назначен в съответствие с настоящия регламент, последно изменен с Директива (ЕС) 2015/2366, и заема длъжността на [Служба за публикации: да се въведе дата: 3 месеца след влизане в сила на настоящия регламент], се запазват до изтичането им.

Задачите и длъжността на членовете на управителния съвет, които са назначени в съответствие с настоящия регламент, последно изменен с Директива (ЕС) 2015/2366, и заемат длъжността на [Служба за публикации: да се въведе дата: 3 месеца след влизане в сила на настоящия регламент], се прекратяват на посочената дата.“

(57a)  член 79 се заличава.

(57б)  член 80 се заличава.

(57в)  член 81 се заменя със следното:

„Член 81Преглед

1. До ... [18 месеца след влизане в сила на настоящия регламент] и на всеки три години след това Комисията публикува общ доклад относно натрупания в резултат на дейността на Органа опит и относно процедурите, предвидени в настоящия регламент. В този доклад се оценява, inter alia:

а) ефективността и сближаването на надзорните практики, постигнати от компетентните органи;

i) независимостта на компетентните органи и сближаването на стандартите, еквивалентни на стандартите за корпоративно управление;

ii) безпристрастността, обективността и автономността на Органа;

б) работата на колегиите от надзорници;

в) напредъкът, постигнат към сближаване в областта на предотвратяването, управлението и преодоляването на кризи, включително механизмите на Съюза за осигуряване на средства;

г) ролята на Органа във връзка със системния риск;

д) прилагането на предпазната клауза, предвидена в член 38;

е) изпълнението на функции по обвързваща медиация съгласно член 19;

еа) функционирането на процеса на вземане на решения в Съвместния комитет;

еб) пречките или въздействието върху трансграничното консолидиране съгласно член 8 от настоящия регламент.

2. В доклада по параграф 1 се разглежда също така дали:

а) е целесъобразно да се продължава да се упражнява отделен надзор върху банковата дейност, застраховането, професионалното пенсионно осигуряване, ценните книжа и финансовите пазари;

б) е целесъобразно пруденциалният надзор и надзорът върху търговската дейност да се осъществяват поотделно или от един и същ надзорник;

в) е целесъобразно да се опрости и укрепи структурата на ЕСФН с цел повишаване на съгласуваността между макро- и микроравнището и между ЕНО;

г) развитието на ЕСФН съответства на развитието в световен мащаб;

д) са налице достатъчно многообразие и високи постижения в рамките на ЕСФН;

е) е налице подходяща степен на отчетност и прозрачност във връзка с изискванията за публикуване;

ж) ресурсите на Органа са достатъчни за изпълнението на неговите отговорности;

з) е целесъобразно седалището на Органа да бъде запазено или ЕНО да бъдат преместени в едно седалище, за да се подобри координацията между тях.

2a. Като част от общия доклад по параграф 1, след консултации с всички съответни органи и заинтересовани лица, Комисията извършва всеобхватна оценка на изпълнението, функционирането и ефективността на издаването на писма за непредприемане на действия в съответствие с член 9в от настоящия регламент.

2б. Комисията представя оценките по параграф 2а, заедно със законодателни предложения, ако е целесъобразно, на Европейския парламент и на Съвета до [18 месеца след датата на влизане в сила на настоящия регламент].

3. Във връзка с прекия надзор над институции или инфраструктури от паневропейски мащаб Комисията изготвя годишен доклад относно уместността на поверяването на Органа на допълнителни надзорни отговорности в тази област, като отчита пазарните тенденции, стабилността на вътрешния пазар и сближаването на Съюза като цяло.

4. Докладът и всички придружаващи го предложения, по целесъобразност, се препращат на Европейския парламент и на Съвета.“

(57г)  добавя се следният член 81а:

„Член 81аОценка на специфичните задачи, възложени на Органа във връзка с предотвратяването на и борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма

1. След консултации с всички съответни органи и заинтересовани лица Комисията извършва всеобхватна оценка на изпълнението, функционирането и ефективността на специфичните задачи, възложени на Органа съгласно член 8, параграф 1, точка 1 от настоящия регламент. Като част от своята оценка Комисията анализира взаимодействието между тези задачи и задачите, възложени на Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване и на Европейския орган за ценни книжа и пазари. Освен това, въз основа на всеобхватен анализ на разходите и ползите и като спазва целта за гарантиране на последователност, ефикасност и ефективност, Комисията проучва задълбочено възможността за възлагане на специфични задачи, свързани с предотвратяването на и борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма, на съществуваща или нова специална агенция за целия ЕС.

2. Комисията представя оценката, посочена в параграф 1, като част от своя доклад съгласно член 65 от Директива (ЕС) 2018/843 и заедно със законодателни предложения, ако е целесъобразно, на Европейския парламент и на Съвета до 11 януари 2022 г.“

Член 2Изменения на Регламент (ЕС) № 1094/2010

Регламент (ЕС) 1094/2010 се изменя, както следва:

(1)  член 1 се изменя, както следва:

aа)  параграф 2 се заменя със следното:

„2. Органът действа в рамките на предоставените му с настоящия регламент правомощия, в рамките на приложното поле на Директива 2009/138/ЕО – с изключение на дял IV от нея, на директиви 2002/92/ЕО, 2003/41/ЕО, 2002/87/ЕО, Директива 2009/103/ЕО*, Директива 2013/34/ЕС на Европейския парламент и на Съвета**, а също така – доколкото тези актове се прилагат за застрахователните и презастрахователните дружества, институциите за професионално пенсионно осигуряване и застрахователните посредници – в рамките на приложното поле на съответните части на Директива 2002/65/ЕО, както и в съответствие с всички директиви, регламенти и решения, основаващи се на тези актове, и с всеки друг правно обвързващ акт на Съюза, с който на Органа се възлагат задачи.

*   Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. относно застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка (ОВ L 263, 7.10.2009 г., стр. 11).

**  Директива 2013/34/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно годишните финансови отчети, консолидираните финансови отчети и свързаните доклади на някои видове предприятия и за изменение на Директива 2006/43/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директиви 78/660/ЕИО и 83/349/ЕИО на Съвета (ОВ L 182, 29.6.2013 г., стр. 19).“;

аб)    параграф 3 се заменя със следното:

„3. Органът също така действа в областта на дейност на застрахователните и презастрахователните предприятия, финансовите конгломерати, институциите за професионално пенсионно осигуряване и застрахователните посредници във връзка с въпроси, които не се уреждат пряко в актовете, посочени в параграф 2, включително по въпроси на корпоративното управление, одита и финансовата отчетност, като взема предвид устойчиви модели на стопанска дейност и интегрирането на екологични, социални и свързани с управлението фактори, при условие че тази дейност на Органа е необходима за гарантиране на ефективното и последователното прилагане на тези актове.“

ав)    параграф 6 се заменя със следното:

„6. Целта на Органа е да защитава обществените интереси, като допринася за краткосрочната, средносрочната и дългосрочната стабилност и ефективност на финансовата система, в интерес на икономиката на Съюза и на неговите граждани и стопански субекти. В рамките на съответни си правомощия Органът допринася за:

а) подобряването на функционирането на вътрешния пазар, включително по-специално надеждно, ефективно и последователно ниво на регулиране и надзор;

б) осигуряването на целостта, прозрачността, ефикасността и нормалното функциониране на финансовите пазари;

в) засилването на международната надзорна координация;

г) предотвратяването на регулаторния арбитраж и насърчаването на еднакви условия на конкуренция;

д) гарантирането на подходящото регулиране и надзор върху рискове, свързани със застраховане, презастраховане и професионално пенсионно осигуряване;▐

е) подобряването на защитата на клиентите и потребителите;

еа) засилване на сближаването на надзорните практики в рамките на вътрешния пазар, включително насърчаване на основан на риска подход към осъществяването на надзор върху стопанската дейност.

За постигането на тези цели Органът допринася за гарантирането на последователно, ефективно и ефикасно прилагане на посочените в параграф 2 актове, за насърчаването на сближаването на надзорните практики и за предоставянето на становища в съответствие с член 16а пред Европейския парламент, Съвета и Комисията▐.

При изпълнението на задачите, които са му възложени с настоящия регламент, Органът обръща особено внимание на всеки потенциален системен риск, породен от финансовите институции, чиито проблеми биха могли да засегнат действието на финансовата система или на реалната икономика.

При изпълнението на задачите си Органът действа независимо, безпристрастно и по недискриминационен и прозрачен начин, като се ръководи единствено от интересите на Съюза и зачита принципа на пропорционалност. Органът прилага принципите на отчетност и почтеност и следва да гарантира равноправно третиране в това отношение на всички заинтересовани лица.

Съдържанието и формата на действията и мерките на Органа не превишават необходимото за постигането на целите на настоящия регламент или актовете по параграф 2 и са пропорционални на естеството, мащаба и комплексния характер на рисковете, присъщи на дейността на институция или пазари, засегнати от действието на Органа.“

(2)  ▌член 2 се изменя, както следва:

а)  параграф 1 се заменя със следното:

„1. Органът е част от Европейската система за финансов надзор (ЕСФН). Основната цел на ЕСФН е да гарантира, че правилата, приложими към финансовия сектор, се прилагат по подходящ начин за запазване на финансовата стабилност и осигуряване на доверие във финансовата система като цяло и ефективна и достатъчна защита за потребителите на финансови услуги.

б)  параграф 4 се заменя със следното:

„4. В съответствие с принципа на лоялното сътрудничество съгласно член 4, параграф 3 от Договора за Европейския съюз участниците в ЕСФН си сътрудничат в дух на доверие и пълно взаимно зачитане, като следят по-специално за обмена на подходяща и надеждна информация помежду си и по отношение на Европейския парламент, Съвета и Комисията.“

в)  в ▌параграф 5 се вмъква следната алинея:

Когато в настоящия регламент се прави препратка към надзора, последният включва всички съответни действия, без да се засягат националните правомощия на всички компетентни органи, които се изискват по силата на посочените в член 1, параграф 2 законодателни актове.;

(2a)  член 3 се заменя със следното:

„Член 3Отчетност на

Европейската система за финансов надзор

1. Органите, посочени в член 2, параграф 2, букви а)—д), се отчитат пред Европейския парламент и пред Съвета.

2. По време на всички разследвания, провеждани от Европейския парламент съгласно член 226 от ДФЕС, Органът сътрудничи изцяло на Европейския парламент.

3. Съветът на надзорниците приема годишен доклад за дейността на Органа, включително за изпълнението на задълженията на председателя, и най-късно до 15 юни всяка година предава този доклад на Европейския парламент, Съвета, Комисията, Сметната палата и Европейския икономически и социален комитет. Докладът се оповестява публично.

В годишния доклад, посочен в първа алинея, Органът включва сведения за сключените административни спогодби с надзорни органи, за международни организации или администрации в трети държави, за съдействието, което е предоставил на Комисията при изготвянето от нея на решения за еквивалентност, както и за действията по наблюдение, които е предприел по силата на член 33.

4. По искане на Европейския парламент председателят участва в изслушване пред Европейския парламент относно резултатите от работата на Органа. Такова изслушване се провежда най-малко веднъж годишно. При всяко такова искане председателят прави изявление пред Европейския парламент и отговоря на всички въпроси, зададени от неговите членове.

5. Председателят представя пред Европейския парламент, по искане на последния и най-малко 15 дни преди да направи изявлението по параграф 1в, писмен доклад относно дейностите на Органа.

6. Освен информацията, посочена в членове 11 – 18 и членове 20 и 33, докладът също така включва всякаква относима информация, поискана от Европейския парламент във връзка с конкретен въпрос.

7. Органът отговаря устно или писмено на въпросите, отправени до него от Европейския парламент или от Съвета, в рамките на пет седмици от получаване на конкретния въпрос.

8. При поискване председателят провежда поверителни устни обсъждания при закрити врата с председателя, заместник-председателите и координаторите на компетентната комисия на Европейския парламент, когато подобни обсъждания се изискват с оглед на упражняването на правомощията на Европейския парламент съгласно член 226 от ДФЕС. Всички участници спазват изискванията за професионална тайна.

9. Органът води регистър за документите и статута им с оглед на достъпа да тях.

10. Органът предоставя на Европейския парламент съдържателно резюме на заседанията на Международната асоциация на органите за застрахователен надзор, на Международната организация на органите за пенсионен надзор, на Съвета за финансова стабилност, на Съвета по международни счетоводни стандарти, както и на всеки друг съответен международен орган или институция, чиято дейност е свързана със или засяга застрахователния или пенсионния надзор.“

(3)  в член 4, точка 2 подточка ii) се заменя със следното:

„ii) по отношение на Директива 2002/65/ЕО и Директива (ЕС) 2015/849 – органите, компетентни за осигуряване на спазването на изискванията на тези директиви от страна на финансовите институции▐“;

(4)  член 6 се изменя, както следва:

а)    точка 2) се заменя със следното:

„2. Изпълнителен съвет, който изпълнява задачите, определени в член 47;“;

б)    точка 4) се заличава;

(4a)  в член 7 се добавя нов параграф:

„Местонахождението на седалището на Органа не засяга изпълнението на неговите задачи и правомощия, организацията на структурата на управлението му, работата на основната му организация или основното финансиране на дейностите му, като същевременно позволява, когато е приложимо, споделяне с агенции на Съюза на услуги за административна подкрепа и услуги за управление на инфраструктура, които не са свързани с основните дейности на Органа. Най-късно до ... [датата на прилагане на настоящия регламент за изменение] и на всеки 12 месеца след това Комисията представя на Европейския парламент и Съвета доклад за спазването на посоченото изискване от страна на европейските надзорни органи.“

(5)  член 8 се изменя, както следва:

а)    параграф 1 се изменя, както следва:

-i)  буква а) се изменя, както следва:

въз основа на посочените в член 1, параграф 2 законодателните актове да допринася за установяването на висококачествени общи регулаторни и надзорни стандарти и практики, по-специално чрез ▌разработване на ▌проекти на регулаторни технически стандарти и технически стандарти за изпълнение, насоки, препоръки, както и на други мерки, включително становища в съответствие с член 16а;“

i)  вмъква се следната буква аа):

„да изготви и поддържа в актуален вид наръчник на Съюза за надзора над финансовите институции в Съюза, който определя най-добрите надзорни практики и висококачествени методики и процеси и отчита, наред с другото, промените в практиките и моделите на стопанска дейност и размера на финансовите институции и пазари;“;

iiа)  буква б) се заменя със следния текст:

„да допринася за последователното прилагане на правно обвързващите актове на Съюза, по-специално като допринася за създаването на обща надзорна култура, като осигурява последователно, ефективно и ефикасно прилагане на посочените в член 1, параграф 2 актове, като предотвратява регулаторния арбитраж, като насърчава и наблюдава независимостта на надзорните органи, като действа като медиатор и като урежда разногласия между компетентните органи, като гарантира ефективен и последователен надзор върху финансовите институции, като осигурява съгласувана работа на колегиите от надзорници и като предприема действия, inter alia, в извънредни ситуации;“

ii)  букви д) и е) се заменят със следния текст:

„да организира и извършва прегледи, с подкрепата на националните компетентни органи, на компетентните органи и в тази връзка да издава▐ препоръки, адресирани до тези компетентни органи, и да определя най-добрите практики и в този контекст да издава насоки с цел постигане на по-съгласувани резултати от надзора;

е) да наблюдава и оценява пазарните тенденции в рамките на своята компетентност, включително, по целесъобразност, тенденциите при иновативните финансови услуги, както и тенденциите в областта на екологичните, социалните и свързаните с управлението фактори;

iiа)  буква ж) се заменя със следното:

„ж) да извършва▐ анализи на пазарите с цел осигуряване на необходимата информация за изпълнението на функциите на Органа;“

iii)  буква з) се заменя със следното:

„з) да насърчава, когато е приложимо, за защитата на титулярите на полици, членовете и бенефициерите на пенсионни схеми, както и потребителите и инвеститорите, по-специално по отношение на недостатъците в трансграничен контекст и отчитането на свързаните с тях рискове;

iiia)  вмъкват се следните букви iа) и iб):

„iа) да координира действията по правоприлагане между компетентните органи;

iб) да допринася за създаването на обща стратегия на Съюза за финансовите данни;“

iiiб)  вмъква се следната буква ка):

„кa) да публикува на своя уебсайт и да актуализира редовно всички регулаторни технически стандарти, технически стандарти за изпълнение, насоки, препоръки и въпроси и отговори за всеки законодателен акт, посочен в член 1, параграф 2, включително прегледи, отнасящи се до актуалното състояние на текущата работа и планирания график за приемане на проекти на регулаторни технически стандарти, проекти на технически стандарти за изпълнение, насоки, препоръки и въпроси и отговори. Тази информация се предоставя на всички работни езици на Европейския съюз.“

iv)  буква л) се заличава;

v)  вмъква се следната буква м):

„м) да предоставя съвети във връзка с исканията относно вътрешните модели, да улеснява взимането на решения и да съдейства, както е предвидено в член 21а;“;

б)  вмъква се следният параграф 1а:

„1а. „Когато изпълнява задачите си в съответствие с настоящия регламент, Органът:

а) използва пълните правомощия на свое разположение;

б) отчита изцяло различните видове, модели на стопанска дейност и размери на финансовите институции, като взема надлежно предвид целта за гарантиране на сигурността и стабилността на финансовите институции;

в) отчита значението на напредъка в технологиите, на напредничавите и устойчиви модели на стопанска дейност като кооперациите и взаимоспомагателните дружества, както и на факторите, свързани с опазването на околната среда, с обществото и с управлението“;

в)  в параграф 2 се изменя следното:

i) вмъква се следната буква ва):

„ва) да издава препоръки, както е предвидено в членове 29а и 31а;“;

ia) вмъква се следната буква га):

„га) да отправя предупреждения в съответствие с член 9, параграф 3;“

iб) вмъкват се букви жа), жб) и жв):

„жа) да изготвя становища , предназначени за Европейския парламент, Съвета или Комисията, както е предвидено в член 16а;

жб) да дава отговори на въпроси, както е предвидено в член 16б;

жв) да издава ограничени във времето писма за непредприемане на действия по смисъла на член 9а;

ii) буква з) се заменя със следното:

„з) да събира необходимата информация за финансовите институции, както е предвидено в членове 35 и 35б;“

г)  добавя се следният параграф 3:

„3. При осъществяване на задачите, посочени в настоящия член, Органът спазва строго законодателството от ниво 1 и мерките от ниво 2 и прилага принципите на пропорционалност и на по-добро регулиране, включително оценки на въздействието, анализи на разходите и ползите и открити обществени консултации.

Откритите обществени консултации, посочени в членове 10, 15, 16 и 16а, се провеждат възможно най-широко, за да се гарантира възприемането на приобщаващ подход по отношение на всички заинтересовани страни, и дават възможност за разумен срок за отговор от страна на заинтересованите страни. Органът предоставя и публикува коментари относно начините на използване на информацията и мненията, събрани по време на консултацията, в даден проект на регулаторен технически стандарт, проект на технически стандарт за изпълнение, насоки, препоръки и становища.

Органът обобщава получената информация от заинтересованите страни по начин, който позволява сравнимост на резултатите от обществените консултации по подобни въпроси.

(6)  член 9 се изменя, както следва:

-аа)  в параграф 1 буква а) се заменя със следното:

„а) събиране и анализ на данни и изготвяне на доклади относно потребителските тенденции, например в областта на разходите и таксите за финансовите услуги и продукти на дребно в държавите членки;“

а)  в параграф 1 се добавя следната буква аб):

аб) разработване на показатели за риска за индивидуалните инвеститори, за да може своевременно да се установят потенциалните причини за пораждането на вреди за потребителите и инвеститорите;

ба)  в параграф 1 се добавят букви га) и гб):

„га) принос за установяване на еднакви условия на конкуренция на вътрешния пазар, където потребителите и титулярите на полици имат равен достъп до сравними финансови услуги, продукти и средства за правна защита;

гб) координиране на дейностите на компетентните по тайно пазаруване;“

в)  параграф 2 се заменя със следното:

„2. Органът наблюдава новите и вече съществуващите финансови дейности и може да приема насоки и препоръки в съответствие с член 16 за насърчаване на сигурността и стабилността на пазарите и за сближаването и ефективността на регулаторните и надзорните практики.

2a. В рамките на съответните си правомощия Органът разработва стандарти за упражняване на надзор върху стопанската дейност, предназначени за националните компетентни органи, например относно минималните правомощия и задачи. “;

г)  параграф 4 се заменя със следното:

„4. Органът създава като своя неразделна част комитет за пропорционалност, за да се гарантира, че разликите в естеството, мащаба и комплексния характер на рисковете, променящите се модели и практики на стопанска дейност и размера на финансовите институции и пазари са отразени в работата на Органа, и комитет по защита на потребителите ифинансовите иновации, който обединява всички съответни компетентни органи и органите за защита на потребителите с цел да се подобри защитата на потребителите и да се постигне координиран подход на третиране от нормативен и надзорен аспект на новите или иновативните финансови дейности и да се предоставят на Органа съвети, които да бъдат представени пред Европейския парламент, Съвета и Комисията. Органът работи в тясно сътрудничество с Европейския комитет по защита на данните, за да избегне дублиране, несъответствия и правна несигурност в сферата на защитата на данните. Органът може да включи в комитета и националните органи за защита на данните.“;

ба)  параграф 5 се заменя със следното:

„5. Органът може временно да забрани или ограничи предлагането на пазара, разпространението или продажбата на определени финансови продукти, инструменти или дейности, които могат да породят значителни финансови вреди за потребителите или които представляват заплаха за нормалното функциониране и целостта на финансовите пазари или стабилността на цялата финансова система в Съюза или на част от нея в случаите, посочени в законодателните актове по член 1, параграф 2, и съобразно условията, предвидени в тези актове, или, ако е необходимо – в случай на извънредна ситуация, в съответствие със и при предвидените в член 18 условия.“

Органът прави преглед на решението, посочено в първа алинея, през подходящи интервали от време, възможно най-скоро, но най-малко веднъж на шест месеца. Органът може да поднови забраната или ограничението двукратно, след който срок забраната или ограничението става постоянно, освен ако Органът реши друго.

Държавите членки могат да поискат от Органа да преразгледа решението си. В такъв случай Органът взема решение дали поддържа решението си в съответствие с процедурата, предвидена в член 44, параграф 1, втора алинея.

Органът може също така да направи оценка на необходимостта от забрана или ограничаване на определени видове финансови дейности или практики и в случай че се установи такава необходимост, да информира Комисията и компетентните органи с цел да се улесни приемането на такава забрана или ограничение.“

(6a)  вмъква се следният член 9a:

Член 9a

Ограничени във времето писма за непредприемане на действия

1.  При изключителни обстоятелства и ако условията, определени в настоящия параграф, са изпълнени, Органът, в координация с всички съответни компетентни органи, може да издаде ограничени във времето писма за непредприемане на действия по отношение на конкретни разпоредби на правото на Съюза, които се основават на посочените в член 1, параграф 2 законодателни актове. Тези писма за непредприемане на действия представляват временен ангажимент на Органа и на всички съответни компетентни органи да не налагат на финансова институция по принудителен ред спазване на специфични разпоредби на правото на Съюза, когато финансовата институция не може да спазва тези специфични разпоредби поради някоя от следните причини:

а)   спазването би поставило финансовата институция в нарушение на други правни и регулаторни изисквания на правото на Съюза;

б)  Органът счита, че спазването не е осъществимо без други мерки от ниво 2 или насоки от ниво 3;

в)  спазването би навредило сериозно или би застрашило някое от следните: доверието на пазара, защитата на потребителите или инвеститорите, нормалното функциониране и целостта на финансовите или стоковите пазари, стабилността на цялата финансова система в Съюза или на част от нея.

Органът не издава писма за непредприемане на действия, ако счита, че те биха имали неблагоприятен ефект, който е непропорционален на ползите от тях, върху ефективността на финансовите пазари или върху защитата на потребителите или на инвеститорите.

2.  В писмото си за непредприемане на действия Органът посочва специфичните разпоредби на правото на Съюза, чието спазване няма да се налага по принудителен ред, мотивите, поради които счита, че условията по параграф 1 са изпълнени, и датата, на която изтича ангажиментът за непредприемане на принудителни действия. Продължителността на ангажимента за непредприемане на принудителни действия не може да надхвърля шест месеца.

3.  Ако Органът реши да издаде писмо за непредприемане на действия, той незабавно информира Комисията, Европейския парламент и Съвета за това. В срок от две седмици след получаване на тази информация Комисията, Европейският парламент или Съветът могат да поискат от Органа да преразгледа решението си. По инициатива на Комисията, на Европейския парламент или на Съвета този срок може да бъде удължен с две седмици. В случай че нито Комисията, нито Европейският парламент, нито Съветът поискат от Органа да преразгледа решението си, Органът взема решение дали поддържа решението си в съответствие с процедурата, предвидена в член 44, параграф 1, втора алинея.

4.  Ако Органът е издал писмо за непредприемане на действия в съответствие с параграфи 1, 2 и 3, той го публикува незабавно на своя уебсайт. Органът преразглежда своето решение за издаване на писмо за непредприемане на действия през подходящи интервали от време и може да го поднови само веднъж за нов срок от шест месеца. Ако решение за издаване на писмо за непредприемане на действия не бъде подновено след изтичането на шестмесечен или на едногодишен срок, действието му се прекратява автоматично.

(6a)  член 10 се заменя със следното:

„Член 10Регулаторни технически стандарти

1. Когато Европейският парламент и Съветът делегират на Комисията правомощия да приема регулаторни технически стандарти посредством делегирани актове съгласно член 290 ДФЕС с цел да се гарантира последователно хармонизиране в областите, конкретно определени в посочените в член 1, параграф 2 законодателни актове, Органът може да разработва проекти на регулаторни технически стандарти. Органът представя своите проекти на регулаторни стандарти на Комисията за одобрение. Едновременно с това Органът препраща тези технически стандарти на Европейския парламент и на Съвета за сведение.

Регулаторните технически стандарти са технически, те не представляват стратегически или политически решения и тяхното съдържание се определя от законодателните актове, на които се основават. Органът информира изчерпателно Европейския парламент и Съвета във възможно най-кратък срок за постигнатия напредък при разработването на проектите на регулаторни технически стандарти.

Преди да ги представи на Комисията, Органът провежда открити обществени консултации по проектите на регулаторни технически стандарти и анализира свързаните с тях възможни разходи и ползи в съответствие с член 8, параграф 2а. Органът също така иска съвета на съответната група на участниците, посочена в член 37.

В срок от три месеца от получаване на проекта на регулаторен технически стандарт Комисията решава дали да го одобри. Комисията може да одобри проекти на регулаторни технически стандарти само частично или да ги измени, ако интересите на Съюза налагат това.

В случай че Комисията не вземе решение в срок от три месеца от получаването на проекта на регулаторен технически стандарт дали да приеме този стандарт, тя незабавно и във всеки случай преди изтичането на тримесечния срок информира Европейския парламент и Съвета за това, като посочва причините, поради които не е в състояние да вземе решение, и планирания график за одобрение, като отчита надлежно датата на въвеждане и прилагане на приложимия законодателен акт, посочен в член 1, параграф 2. Забавеното приемане на проекта на регулаторен стандарт не възпрепятства Европейския парламент и Съвета да упражняват своите контролни правомощия в съответствие с член 13.

Когато Комисията възнамерява да не одобри даден проект на регулаторен технически стандарт или възнамерява да го одобри частично или с изменения, тя връща на Органа проекта на регулаторен технически стандарт, като обяснява защо не го одобрява или, в зависимост от случая, като излага мотивите за измененията, и изпраща копие от своето писмо на Европейския парламент и на Съвета. В срок от шест седмици Органът може да измени проекта на регулаторен технически стандарт въз основа на предложените от Комисията изменения и да го представи отново на Комисията под формата на официално становище. Органът изпраща копие от официалното си становище на Европейския парламент и на Съвета.

Ако до изтичането на този шестседмичен срок Органът не е представил изменен проект на регулаторен технически стандарт или е представил проект на регулаторен технически стандарт, който не е изменен по начин, съответстващ на предложените от Комисията изменения, Комисията може да приеме регулаторния технически стандарт с измененията, които счита за необходими, или да го отхвърли.

Комисията не може да променя съдържанието на проекта на регулаторен технически стандарт, изготвен от Органа, без предварително съгласуване с него по реда, предвиден в настоящия член.

2. Когато Органът не е представил проект на регулаторен технически стандарт в срока, определен в посочените в член 1, параграф 2 законодателни актове, той информира незабавно Европейския парламент и Съвета за това, като посочва причините, поради които не е в състояние да представи проекта на регулаторен технически стандарт и планирания график за одобрение, като отчита надлежно датата на въвеждане и прилагане на приложимия законодателен акт, посочен в член 1, параграф 2. Комисията може да поиска представянето на такъв проект в рамките на нов срок. Комисията информира незабавно Европейския парламент и Съвета за новия срок. Европейският парламент може да покани председателя на Органа да обясни причините, поради които Органът не е в състояние да представи проекта на регулаторен технически стандарт.

3. Комисията може да приеме регулаторни технически стандарти посредством делегиран акт и без проект от Органа, само в случай че Органът не ѝ е представил проект на регулаторен технически стандарт в сроковете съгласно параграф 2.

Комисията провежда открити обществени консултации по проектите на регулаторни технически стандарти и анализира свързаните с тях възможни разходи и ползи, освен ако провеждането на такива консултации и анализи не е непропорционално предвид обхвата и въздействието на съответните проекти на регулаторни технически стандарти или предвид особената неотложност на въпроса. Комисията също така иска съвета на съответната група на участниците, посочена в член 37.

Комисията незабавно препраща проекта на регулаторен технически стандарт на Европейския парламент, на Съвета и на Органа.

▌В срок от шест седмици Органът може да измени проекта на регулаторен технически стандарт и да го представи на Комисията под формата на официално становище. Органът изпраща копие от официалното си становище на Европейския парламент и на Съвета.

Ако до изтичането на шестседмичния срок, посочен в четвърта алинея, Органът не е представил изменен проект на регулаторен технически стандарт, Комисията може да приеме регулаторния технически стандарт.

Ако Органът е представил изменен проект на регулаторния технически стандарт в рамките на шестседмичния срок, Комисията може да измени проекта на регулаторен технически стандарт въз основа на предложените от Органа изменения или да приеме регулаторния технически стандарт с измененията, които счита за необходими. Комисията не може да променя съдържанието на проекта на регулаторен технически стандарт, изготвен от Органа, без предварително съгласуване с него по реда, предвиден в настоящия член.

4. Регулаторните технически стандарти се приемат под формата на регламенти или решения. Заглавието им съдържа думите „регулаторен технически стандарт“. Те се публикуват в Официален вестник на Европейския съюз и влизат в сила на посочената в тях дата.“

(6б)  в член 13, параграф 1 се заличава втората алинея.

(6в)  член 15 се заменя със следното:

„Член 15Технически стандарти за изпълнение

1. Когато Европейският парламент и Съветът предоставят на Комисията изпълнителни правомощия, за да приема технически стандарти за изпълнение посредством актове за изпълнение съгласно член 291 ДФЕС, и за да се гарантират еднакви условия за изпълнение на посочените в член 1, параграф 2 законодателни актове за изпълнение, Органът може да разработва проекти на технически стандарти за изпълнение. Техническите стандарти за изпълнение са технически, те не представляват стратегически или политически решения и в тяхното съдържание се определят условията на прилагане на тези актове. Органът представя своите проекти на технически стандарти за изпълнение на Комисията за одобрение. Едновременно с това Органът препраща тези технически стандарти на Европейския парламент и на Съвета за сведение.

Преди да представи проекти на технически стандарти за изпълнение на Комисията, Органът провежда открити обществени консултации по тях и анализира свързаните с тях възможни разходи и ползи в съответствие с член 8, параграф 2а. Органът също така иска съвета на съответната група на участниците, посочена в член 37.

В срок от три месеца от получаване на проекта на технически стандарт за изпълнение Комисията решава дали да го одобри. Комисията може да одобри проекта на технически стандарт за изпълнение само частично или да го измени, ако интересите на Съюза налагат това. Ако Комисията не се противопостави изцяло или отчасти на предложения технически стандарт за изпълнение в срока за оценка, той се счита за одобрен.

В случай че Комисията не вземе решение в срок от три месеца от получаването на техническия стандарт за изпълнение, тя незабавно и във всеки случай преди изтичането на тримесечния срок информира Европейския парламент и Съвета за това, като посочва причините, поради които не е в състояние да вземе решение, и планирания график за одобрение, като отчита надлежно датата на въвеждане и прилагане на приложимия законодателен акт, посочен в член 1, параграф 2.

Когато Комисията възнамерява да не одобри даден проект на технически стандарт за изпълнение или възнамерява да го одобри частично или с изменения, тя го връща на Органа, като обяснява защо възнамерява да не го одобри или, в зависимост от случая, като излага мотивите за измененията и изпраща копие от своето писмо на Европейския парламент и на Съвета. В срок от шест седмици Органът може да измени проекта на технически стандарт за изпълнение въз основа на предложените от Комисията изменения и да го представи отново на Комисията под формата на официално становище. Органът изпраща копие от официалното си становище на Европейския парламент и на Съвета.

Ако до изтичането на шестседмичния срок, посочен в пета алинея, Органът не е представил изменен проект на технически стандарт за изпълнение или е представил проект на технически стандарт за изпълнение, който не е изменен по начин, съответстващ на предложените от Комисията изменения, Комисията може да приеме техническия стандарт за изпълнение с измененията, които смята за необходими, или да го отхвърли.

Комисията не може да променя съдържанието на проект на технически стандарт за изпълнение, изготвен от Органа, без предварително съгласуване с него по реда, предвиден в настоящия член.

2. Когато Органът не е представил проект на технически стандарт за изпълнение в срока, определен в посочените в член 1, параграф 2 законодателни актове, той информира незабавно Европейския парламент и Съвета за това, като посочва причините, поради които не е в състояние да представи проекта на технически стандарт за изпълнение, и планирания график за одобрение, като отчита надлежно датата на въвеждане и прилагане на приложимия законодателен акт, посочен в член 1, параграф 2. Комисията може да поиска представянето на такъв проект в рамките на нов срок. Комисията информира незабавно Европейския парламент и Съвета за новия срок. Европейският парламент може да покани председателя на Органа да обясни причините, поради които Органът не е в състояние да представи проекта на технически стандарт за изпълнение.

3. Комисията може да приеме технически стандарт за изпълнение с акт за изпълнение и без проект от Органа, само в случай че Органът не ѝ е представил проект на технически стандарт за изпълнение в сроковете съгласно параграф 2.

Комисията провежда открити обществени консултации по проектите на технически стандарти за изпълнение и анализира свързаните с тях възможни разходи и ползи, освен ако провеждането на такива консултации и анализи не е непропорционално предвид обхвата и въздействието на съответните проекти на технически стандарти за изпълнение или предвид особената неотложност на въпроса. Комисията също така иска съвета на съответната група на участниците, посочена в член 37.

Комисията незабавно препраща проекта на технически стандарт за изпълнение на Европейския парламент, на Съвета и на Органа.

▌В срок от шест седмици Органът може да измени проекта на технически стандарт за изпълнение и да го представи на Комисията под формата на официално становище. Органът изпраща копие от официалното си становище на Европейския парламент и на Съвета.

Ако до изтичането на шестседмичния срок, посочен в четвърта алинея, Органът не е представил изменен проект на технически стандарт за изпълнение, Комисията може да приеме техническия стандарт за изпълнение.

Ако Органът е представил изменен проект на технически стандарт за изпълнение в рамките на шестседмичния срок, Комисията може да измени проекта на технически стандарт за изпълнение въз основа на предложените от Органа изменения или да приеме техническия стандарт за изпълнение с измененията, които счита за необходими.

Комисията не може да променя съдържанието на проектите на технически стандарти за изпълнение, изготвени от Органа, без предварително съгласуване с него по реда, посочен в настоящия член.

4. Техническите стандарти за изпълнение се приемат под формата на регламенти или решения. Заглавието им съдържа думите „технически стандарт за изпълнение“. Те се публикуват в Официален вестник на Европейския съюз и влизат в сила на посочената в тях дата.“

(7)  член 16 се изменя, както следва:

а)  ▌параграф 1се заменя със следното:

„1. С цел налагане на последователни, ефикасни и ефективни надзорни практики в рамките на ЕСФН и осигуряване на общо, еднакво и последователно прилагане на правото на Съюза, Органът издава насоки или препоръки, чиито адресати са компетентните органи или финансовите институции.

Органът може също така да отправя насоки и препоръки към органи на държавите членки, които, макар и да не са компетентни органи по смисъла на настоящия регламент, притежават правоприлагащи правомощия по отношение на актовете, посочени в член 1, параграф 2.

Насоките и препоръките са в съответствие с мандата на законодателните актове, посочени в член 1, параграф 2, и отчитат принципа на пропорционалност. Органът не издава насоки и препоръки по въпроси, обхванати от правомощия от ниво 1 за регулаторни технически стандарти или технически стандарти за изпълнение.

1a. За да бъдат установени последователни, ефикасни и ефективни надзорни практики в рамките на ЕСФН, Органът може да издаде насоки, адресирани до всички компетентни органи или финансови институции, за целите на законодателните актове, посочени в член 1, параграф 2, въз основа на процедурата за изпълнение „спазване или обяснение“, посочена в параграф 3 от настоящия член. Тези насоки се считат за подходящи за спазване на изискванията на законодателните актове, посочени в член 1, параграф 2. В съответствие с горепосоченото компетентните органи и финансовите институции могат да установят допълнителни практики по отношение на метода на спазване на законодателните актове, посочени в член 1, параграф 2.“

б)  параграф 2 се заменя със следното:

„2. Органът, освен при изключителни обстоятелства, провежда открити публични консултации по издадените от него насоки и препоръки, и когато е приложимо – въпроси и отговори, и анализира потенциалните разходи и ползи от такова тяхно издаване. Тези консултации и анализи са съобразени с обхвата, естеството и въздействието на насоките или препоръките. Органът, освен при изключителни обстоятелства, също така иска ▌съвети от Групата на участниците от сектора на застраховането и презастраховането и от Групата на участниците от професионалните пенсионни фондове, посочени в член 37. Органът посочва причините, когато не провежда открити обществени консултации или не иска съвети от Групата на участниците от сектора на застраховането и презастраховането и от Групата на участниците от професионалните пенсионни фондове.

ба)  вмъкват се следните параграфи 2а, 2б, 2в и 2г:

„2a. За целите на законодателните актове, посочени в член 1, параграф 2, Органът може да отправя препоръки към един или повече компетентни органи или към една или повече финансови институции.

2б. В своите насоки и препоръки Органът посочва как той допринася за установяването на последователни, ефикасни и ефективни надзорни практики в рамките на ЕСФН, как той осигурява общото, еднообразно и последователно прилагане на правото на Съюза и как той спазва разпоредбите в параграфи 1, 1а и 2а.

2в. Насоките и препоръките не могат да се свеждат единствено до позоваване или възпроизвеждане на елементи на законодателни актове. Преди да издаде нова насока или препоръка, Органът най-напред преразглежда съществуващите насоки и препоръки, за да се избегне дублиране.

2г. Три месеца преди да издаде насоките и препоръките, посочени в параграфи 1а и 2а, Органът информира Европейския парламент и Съвета за планираното съдържание на тези насоки и препоръки.“

в)  ▌параграф 4 ▌се заменя със следното:

„4. В доклада, посочен в член 43, параграф 5, Органът уведомява Европейския парламент, Съвета и Комисията за издадените насоки и препоръки, обяснява как Органът е обосновал издаването на насоки в съответствие с параграф 1а и на препоръки в съответствие с параграф 2а и обобщава резултатите от обществените консултации относно тези насоки в съответствие с член 8, параграф 2а. Докладът посочва също така компетентния орган, който не ▌спазва насоките и препоръките, и описва как Органът възнамерява да гарантира, че съответният компетентен орган ще следва неговите насоки и препоръки в бъдеще.“

г)  добавят се следните параграфи 5, 5а и 5б:

„5. Ако две трети от членовете на Групата на участниците от сектора на застраховането и презастраховането или от Групата на участниците от професионалните пенсионни фондове са на мнение, че Органът е превишил правомощията си, като е издал насока съгласно параграф 1а, те могат да изпратят до Европейския парламент, Съвета и Комисията мотивиран съвет по този въпрос.

5a. Ако най-малко половината от членовете на Групата на участниците от сектора на застраховането и презастраховането или от Групата на участниците от професионалните пенсионни фондове са на мнение, че Органът е превишил правомощията си, като е издал препоръка съгласно параграф 2а, те могат да изпратят до Европейския парламент, Съвета и Комисията мотивиран съвет по този въпрос.

5б. Европейският парламент, Съветът и Комисията могат да изискат от Органа да обоснове издаването на съответните насоки или препоръки. Когато получи обосновката от Органа, Комисията оценява обхвата на насоките или препоръките в светлината на правомощията на Органа и изпраща своята оценка на Европейския парламент и на Съвета. Ако Европейският парламент, Съветът или Комисията счетат, че Органът е превишил правомощията си, и след като дадат на Органа възможност да изложи становището си, Комисията може да приеме решение, с което да изиска от Органа да оттегли или да измени съответните насоки или препоръки. Преди да бъде взето това решение и винаги, когато това се изисква от Европейския парламент, Комисията прави изявление пред Европейския парламент и отговоря на всички въпроси, зададени от членовете на ЕП. Европейският парламент може да поиска от Комисията да приеме решение, с което изисква Органът да оттегли или да измени съответните насоки или препоръки. Решението на Комисията се оповестява публично.“;

(7a)  Вмъкват се членове 16a и 16б:

„Член 16aСтановища

1. По искане на Европейския парламент, Съвета или Комисията или по собствена инициатива Органът предоставя становища на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията по всички въпроси в рамките на неговата компетентност. Тези становища не се оповестяват публично, освен ако в искането е посочено друго.

2. Искането, посочено в параграф 1, може да включва обществена консултация или технически анализ.

3. По отношение на пруденциалната оценка на сливанията и придобиванията в обхвата на Директива 2009/138/ЕО, за която по силата на посочената директива се изисква консултация между компетентните органи на две или повече държави членки, по искане на един от съответните компетентни органи Органът може да представи или публикува становище по пруденциална оценка освен по отношение на критериите по член 59, параграф 1, буква д) от Директива 2009/138/ЕО. Становището се предоставя без излишно забавяне и във всеки случай преди да е изтекъл определеният в Директива 2009/138/ЕО срок за извършване на оценката. По отношение на областите, в които Органът може да представя становище, се прилагат членове 35 и 35б.

4. При поискване от Европейския парламент, Съвета или Комисията Органът може да предоставя технически съвети на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията по време на обикновената законодателна процедура, както и по отношение на делегирани актове, във връзка с всяко законодателно предложение на Комисията в областите, определени в посочените в член 1, параграф 2 законодателни актове.

Член 16бВъпроси и отговори

1. Всяко физическо или юридическо лице, включително компетентните органи и институциите на Съюза, могат да отправят въпроси до Органа на всеки от официалните езици на Съюза относно тълкуването, практическото прилагане или изпълнението на разпоредбите на посочените в член 1, параграф 2 законодателни актове или свързаните с тях делегирани актове и актове за изпълнение, както и относно насоки и препоръки, приети съгласно тези законодателни актове.

Преди да отправят въпрос до Органа, финансовите институции преценяват дали първо да не отнесат въпроса до своя компетентен орган.

След като събере въпросите, Органът публикува на своя уебсайт всички допустими въпроси съгласно параграф 1 за всеки законодателен акт, преди да им е дал отговор.

Този процес не изключва възможността физическите или юридическите лица, включително компетентните органи и институциите на Съюза, да поискат поверителни технически съвети или разяснения от Органа.

2. Органът публикува на своя уебсайт необвързващи отговори на всички допустими въпроси съгласно параграф 1 за всеки законодателен акт, освен ако това публикуване не противоречи на законния интерес на физическото или юридическото лице, което е отправило въпроса, или ако публикуването би породило рискове за стабилността на финансовата система.

3. Преди публикуването на отговори на допустими въпроси Органът може да проведе консултации със заинтересованите лица в съответствие с член 16, параграф 2.

4. Отговорите на Органа се считат за подходящи за спазване на изискванията на законодателните актове, посочени в член 1, параграф 2, и на свързаните с тях делегирани актове и актове за изпълнение, както и на насоките и препоръките, приети съгласно тези законодателни актове. Компетентните органи и финансовите институции могат да установят други практики за спазване на всички приложими правни изисквания.

5. Органът прави преглед на отговорите на въпросите в най-кратък срок, когато това се счете за необходимо и подходящо или най-късно 24 месеца след тяхното публикуване, за да ги преразглежда, актуализира или оттегля, когато това е необходимо.

6. По целесъобразност Органът взема предвид публикувани отговори, когато разработва или актуализира насоки и препоръки в съответствие с член 16.“

(8)  член 17 се заменя със следното:

„1. Ако даден компетентен орган не е приложил посочените в член 1, параграф 2 актове или ги е приложил по начин, който изглежда е в нарушение на правото на Съюза, включително утвърдените съгласно членове 10—15 регулаторни технически стандарти и технически стандарти за изпълнение, по-специално като не е гарантирал, че дадена финансова институция отговаря на изискванията, предвидени в посочените актове, Органът действа в съответствие с правомощията, предвидени в параграфи 2, 3 и 6 от настоящия член.

2. По искане от един или повече компетентни органи, от Европейския парламент, от Съвета, от Комисията, от съответната група на участниците, или въз основа на фактическа и добре обоснована информация от страна на съответните организации или институции, или по своя собствена инициатива и след като уведоми за това съответния компетентен орган, Органът отговаря на искането, и ако е целесъобразно, разследва предполагаемото нарушение или неприлагане на правото на Съюза.

Без да се засягат предвидените в член 35 правомощия, компетентният орган незабавно предоставя на Органа цялата информация, която Органът счете за необходима за целите на разследването, включително за това как актовете, посочени в член 1, параграф 2, се прилагат в съответствие с правото на Съюза.

Без да се засягат предвидените в член 35 правомощия, всеки път, когато искането за информация от компетентния орган се окаже или бъде счетено за недостатъчно за получаването на информацията, необходима за целите на разследването на предполагаемо нарушение или неприлагане на правото на Съюза, Органът може да отправи надлежно мотивирано искане за информация пряко до други компетентни органи или до съответните финансови институции. Когато мотивираното искане е отправено до финансова институция, в него се обяснява защо информацията е необходима за целите на разследването на предполагаемо нарушение или неприлагане на правото на Съюза.

Адресатът на такова искане незабавно предоставя на Органа ясна, точна и пълна информация.

Когато искането за информация е отправено до финансова институция, Органът уведомява за него съответните компетентни органи. При поискване от Органа компетентните органи му съдействат да получи информацията.

3. Органът може да започне процес на арбитраж със съответния компетентен орган, за да обсъди действието, необходимо за спазване на правото на Съюза. Съответният компетентен орган оказва лоялно сътрудничество в този арбитраж.

Във възможно най-кратък срок, но най-късно четири месеца след началото на разследването, Органът може да отправи до съответния компетентен орган препоръка, посочваща действията, чието предприемане е необходимо за спазване на правото на Съюза.

В срок от десет работни дни след получаване на препоръката компетентният орган уведомява Органа за стъпките, които е предприел или възнамерява да предприеме, за да гарантира спазването на правото на Съюза.

4. Ако компетентният орган не започне да спазва правото на Съюза в срок от един месец след получаване на препоръката на Органа, Комисията може, след като е била уведомена от Органа или по своя собствена инициатива, да представи официално становище, в което се изисква компетентният орган да предприеме действията, необходими за спазване на правото на Съюза. В официалното становище на Комисията се взема предвид препоръката на Органа.

Комисията представя такова официално становище не по-късно от три месеца след приемането на препоръката. Комисията може да удължи този срок с един месец.

Органът и компетентните органи предоставят на Комисията цялата необходима информация.

5. В срок от десет работни дни след получаването на посоченото в параграф 4 официално становище компетентният орган уведомява Комисията и Органа относно мерките, които е предприел или възнамерява да предприеме, за да се съобрази с това официално становище.

6. Без да се засягат правомощията и задълженията на Комисията по член 258 ДФЕС, ако даден компетентен орган не се съобрази с посоченото в параграф 4 официално становище в предвидения в него срок и ако е необходимо да бъдат предприети навременни действия за отстраняване на последиците от неспазването на законодателството, за да се запазят или възстановят неутралните условия на конкуренция на пазара или да се гарантира правилното функциониране и целостта на финансовата система, Органът може, ако съответните изисквания, предвидени в посочените в член 1, параграф 2 актове, се прилагат пряко по отношение на финансовите институции, да приеме индивидуално решение, чийто адресат е отделна финансова институция, в което се изисква тя да предприеме необходимите действия за спазване на своите задължения съгласно правото на Съюза, включително прекратяване на възприетата практика.

Решението на Органа е в съответствие с представеното съгласно параграф 4 официално становище на Комисията.

7. Решения, приети съгласно параграф 6, имат предимство пред всякакво предишно решение, прието по същия въпрос от компетентните органи.

При предприемане на действия във връзка с въпроси, които са предмет на официално становище по параграф 4 или на решение по параграф 6, компетентните органи се съобразяват с официалното становище или решението, в зависимост от случая.

8. В доклада по член 43, параграф 5 Органът посочва кои компетентни органи и финансови институции не са се съобразили с официалните становища или решения, посочени в параграфи 4 и 6 от настоящия член.“;

(8a)  в член 18 параграф 3 се заменя със следното:

„3. Когато Съветът е приел решение съгласно параграф 2 и когато при изключителни обстоятелства са необходими координирани действия от страна на компетентните органи в отговор на неблагоприятни процеси, които могат да застрашат сериозно правилното функциониране и целостта на финансовите пазари или стабилността на цялата финансова система в Съюза или на част от нея, или защитата на клиентите и потребителите, Органът може да приеме индивидуални решения, в които се изисква компетентните органи да предприемат, в съответствие с посоченото в член 1, параграф 2 законодателство, необходимите действия в отговор на такива процеси, като гарантират, че финансовите институции и компетентните органи изпълняват изискванията, предвидени в това законодателство.“

(9)  член 19 се изменя, както следва:

а)  параграф 1 се заменя със следното:

„1. В случаите, предвидени в посочените в член 1, параграф 2 актове на Съюза, както и в случаите на значително разногласие между два или повече национални компетентни органа относно прилагането на тези актове, и без да се засягат предвидените в член 17 правомощия, при наличието на някое от следните обстоятелства Органът може по предвидената в параграфи 2—4 процедура да съдейства на компетентните органи да постигнат съгласие:

а)  по искане на един или повече от съответните компетентни органи — ако даден компетентен орган възрази процедурно или по същество срещу действие, предложено действие или бездействие на друг компетентен орган;

б)  по собствена инициатива — ако въз основа на обективни причини, включително въз основа на информация от участниците на пазара или организации на потребителите, може да се установи, че между дадени компетентни органи има разногласие.

Когато по силата на посочените в член 1, параграф 2 актове се изисква компетентните органи съвместно да вземат решение, за разногласие се приема липсата на взето от тези органи съвместно решение в сроковете, посочени в тези актове.“;

б)  вмъкват се следните параграфи 1а и 1б:

„1а. Съответните компетентни органи незабавно уведомяват Органа за наличието на разногласие в следните случаи:

а)  когато в посочените в член 1, параграф 2 актове на Съюза е предвиден срок за постигане на съгласие между компетентните органи и е настъпило някое от следните събития:

i) срокът е изтекъл;

ii) един или повече от съответните компетентни органи сметнат въз основа на обективни причини, че има разногласие;

б)  когато в посочените в член 1, параграф 2 актове на Съюза не е предвиден срок за постигане на съгласие между компетентните органи и е настъпило някое от следните събития:

i.  един или повече от съответните компетентни органи сметнат въз основа на обективни причини, че има разногласие; или

ii.  изтекли са два месеца от датата, на която компетентен орган е получил искане от друг компетентен орган да предприеме дадено действие с оглед спазването на правото на Съюза, и получилият искането орган все още не е приел решение, което да удовлетворява това искане.“;

1б. Председателят преценява дали Органът следва да действа в съответствие с параграф 1. Когато се намесва по собствена инициатива, Органът уведомява съответните компетентни органи за решението си във връзка с тази намеса.

Когато по силата на посочените в член 1, параграф 2 актове се изисква съвместно решение, всички участващи в него компетентни органи отлагат индивидуалните си решения, докато Органът не вземе решение по предвидената в член 47, параграф 3а процедура. Ако Органът реши да действа, всички участващи в съвместното решение компетентни органи отлагат решенията си, докато не приключи предвидената в параграфи 2 и 3 процедура.“;

г)  параграф 3 се заменя със следния текст:

„Ако съответните компетентни органи не успеят да постигнат съгласие в помирителната фаза, посочена в параграф 2, Органът може да вземе решение, с което да изиска от тези органи да предприемат конкретно действие или да се въздържат от определено действие с цел да бъде разрешен въпросът и спазено правото на Съюза. Решението на Органа е със задължителен характер за съответните компетентни органи. Решението на Органа може да задължи компетентните органи да отменят или изменят прието от тях решение, или да упражнят предоставените им от приложимото право на Съюза правомощия.“;

д)  вмъква се следният параграф 3a:

„3а. Органът уведомява съответните компетентни органи за приключването на процедурите по параграфи 2 и 3, и когато е приложимо, за решението си, взето в съответствие с параграф 3.“;

е)  параграф 4 се заменя със следното:

„4. Без да се засягат правомощията на Комисията по член 258 от ДФЕС, ако даден компетентен орган не спази решението на Органа, което от своя страна не му позволява да гарантира, че дадена финансова институция спазва пряко приложимите към нея изисквания по силата на посочените в член 1, параграф 2 актове, Органът може да приеме индивидуално решение за дадена финансова институция, с което да изиска от нея да предприеме необходимите действия, за да спази произтичащите за нея от правото на Съюза задължения, в т.ч. да прекрати дадена практика.“;

(10)  член 21 се заменя със следното:

„Член 21Колегии от надзорници

1. В рамките на своите правомощия Органът допринася за насърчаването и наблюдението на ефективната, ефикасна и последователна работа на създадените със законодателните актове, посочени в член 1, параграф 2, колегии от надзорници и работи за подобряване на последователното и съгласувано прилагане на правото на Съюза от колегиите от надзорници. С цел да се сближат най-добрите надзорни практики, Органът насърчава съвместни планове за надзор и съвместни проверки, а членовете на персонала на Органа имат право на пълноценно участие в работата на колегиите от надзорни органи и като такива имат възможност да участват в дейностите на колегиите от надзорници, а когато е надлежно обосновано – да поемат водещата роля, включително проверки на място, извършвани съвместно от два или повече компетентни органа.

2. Органът има водеща роля при осигуряване на последователната и съгласувана работа на колегиите от надзорници по отношение на презграничните институции в целия Съюз, като отчита системния риск, породен от финансовите институции, посочени в член 23, и когато е уместно, свиква заседание на съответната колегия.

За целите на настоящия параграф и на параграф 1 от настоящия член Органът се счита за „компетентен орган“ или „надзорен орган“ по смисъла на съответното законодателство.

Органът може:

а) да събира и обменя относима информация в сътрудничество с компетентните органи, с цел да улесни работата на колегията и да създаде и управлява централизирана система, която да осигури на компетентните органи в колегията достъп до посочената информация;

б) да въведе и да координира провеждането на стрес тестове в рамките на Съюза в съответствие с член 32, за извършване на оценка на устойчивостта на финансовите институции спрямо неблагоприятни пазарни тенденции, по-конкретно на системния риск, породен от посочените в член 23 финансови институции, както и на оценка на възможността за увеличаване на системния риск при стресови ситуации, като гарантира, че на национално равнище се прилага последователна методология при провеждането на такива тестове и при необходимост отправя препоръка до компетентния орган за отстраняване на установени при стрес теста проблеми, включително за извършване на специфични оценки. Той може да изисква от компетентните органи да извършват проверки на място и може да участва в такива проверки на място, за да гарантира сравнимост и надеждност на методите, практиките и резултатите от оценките, извършвани целия Съюз;

в) да насърчава ефективни и ефикасни надзорни дейности, включително оценяване на рисковете, на които финансовите институции са изложени или биха били изложени съгласно установеното в процеса на надзорния преглед или при стресови ситуации;

г) в съответствие с определените в настоящия регламент задачи и правомощия - да следи изпълнението на задачите от компетентните органи; и

д) да поиска от дадена колегия провеждането на допълнителни обсъждания в случаите, когато прецени, че съответното решение би довело до неправилно прилагане на правото на Съюза или не би допринесло за постигането на целта за сближаване на надзорните практики. Органът може също така да поиска от надзорника на групата да насрочи заседание на колегията или да добави точка в дневния ред на дадено заседание.

3. Органът може да разработи проекти на регулаторни технически стандарти и технически стандарти за изпълнение, както те та уточнени в законодателните актове, посочени в член 1, параграф 2, и в съответствие с процедурата, определена в членове 10 – 15, за да се гарантират еднакви условия на прилагане на разпоредбите, свързани с оперативното функциониране на колегиите от надзорници, както и да издава насоки и препоръки съгласно член 16 с цел да се насърчи сближаването на надзорните дейности и на най-добрите надзорни практики, приети от колегиите от надзорници.

4. Органът разполага с възможност за провеждане на правно обвързваща медиация за уреждане на спорове между компетентни органи в съответствие с процедурата, предвидена в член 19. Органът може да взема надзорни решения, които са пряко приложими по отношение на съответните институции съгласно член 19.“

(11)  вмъква се следният член 21a:

„Член 21аВътрешни модели

1. Без да се засяга член 112 от Директива 2009/138/ЕО, Органът ▌по искане на един или повече надзорни органа:

а) отправя до съответните надзорни органи съвети относно исканията за използване или за изменение на вътрешен модел. ЕОЗППО може да изиска от съответните надзорни органи цялата необходима за тази цел информация; и

б) при разногласие във връзка с одобряването на даден вътрешен модел съдейства на съответните надзорни органи да постигнат съгласие в съответствие с предвидената в член 19 процедура.

2. При предвидените в член 231, параграф 6а от Директива 2009/138/ЕО обстоятелства дружествата могат да поискат от ЕОЗППО да съдейства на компетентните органи да постигнат съгласие в съответствие с предвидената в член 19 процедура.

(12)  член 22 се заменя със следното:

„Член 22Общи разпоредби

относно системните рискове

1. Органът надлежно проучва системния риск по смисъла на Регламент (ЕС) № 1092/2010. Той взема мерки по отношение на рисковете от прекъсване на предоставянето на финансови услуги, които:

а) са причинени от влошаване на състоянието на финансовата система като цяло или на части от нея; и

б) могат да породят значителни отрицателни последици за вътрешния пазар и реалната икономика.

Когато е целесъобразно, Органът проучва наблюдението и оценката на системния риск, извършвани от ЕССР и Органа, и отговаря на предупрежденията и препоръките на ЕССР в съответствие с член 17 от Регламент (ЕС) № 1092/2010.

2. Органът, в сътрудничество с ЕССР и в съответствие с член 23, разработва общ подход за установяване и измерване на системното значение, включително, когато е подходящо, съответни количествени и качествени показатели.

Тези показатели са важен елемент при набелязване на целесъобразни надзорни действия. Органът наблюдава степента на сближаване при набелязаните действия, за да насърчава налагането на общ подход.

3. Без да се засягат актовете, посочени в член 1, параграф 2, при необходимост Органът изготвя допълнителни насоки и препоръки за финансовите институции, за да се вземе под внимание породеният от тях системен риск.

Органът гарантира, че системният риск, породен от финансовите институции, е отчетен при разработването на проекти на регулаторни технически стандарти и технически стандарти за изпълнение в областите, предвидени в законодателните актове, посочени в член 1, параграф 2.

4. По искане на един или повече компетентни органи, на Европейския парламент, на Съвета, на държавите членки или на Комисията или по своя собствена инициатива Органът може да направи проучване на конкретен вид финансова институция или вид продукт или конкретно поведение, за да направи оценка на потенциалните заплахи за стабилността на финансовата система или за защитата на титулярите на полици и на членовете и бенефициерите на пенсионни схеми и да отправи подходящи препоръки за действие към съответните компетентни органи.

За тази цел Органът може да упражни правомощията, предоставени му по силата на настоящия регламент, в т.ч. по силата на членове 35 и 35б.

5. Съвместният комитет осигурява общата и междусекторната координация на дейностите, извършвани в съответствие с настоящия член.“;

(12a)  в член 23 параграф 1 се заменя със следното:

„1. Органът разработва, като се консултира с ЕССР, критерии за идентифициране и измерване на системния риск и подходяща система за провеждане на стрес тестове, което включва оценка на възможността системният риск, който може да бъде породен от или насочен към финансовите институции, да се увеличи при стресови ситуации, включително потенциален системен риск, свързан с околната среда. Финансовите институции, които може да породят системен риск, подлежат на засилен надзор и при необходимост за тях се прилагат процедурите за възстановяване и преструктуриране, посочени в член 25.

Органът разработва подходяща система за извършване на стрес тестове, за да помогне да се идентифицират финансовите институции, които може да породят системен риск. Тези институции подлежат на засилен надзор и при необходимост за тях се прилагат процедурите за възстановяване и преструктуриране, посочени в член 25.

(12б)  член 27 се изменя, както следва:

а)  в параграф 1 буква ж) се заличава;

б)  в параграф 1 третата алинея се заличава.

(13)  член 29 се изменя, както следва:

а)  параграф 1 се изменя, както следва:

i)  вмъква се следната буква аа):

„аа) издава стратегически надзорен план на Съюза в съответствие с член 29а;“;

ii)  буква б) се заменя със следното:

„бб) насърчава компетентните органи да осъществяват ефективен двустранен и многостранен обмен на информация по всички съответни въпроси, в т.ч. по въпросите на кибернетичната сигурност и кибернетичните атаки ▌, при пълното спазване на приложимите разпоредби от съответното законодателство на Съюза, отнасящи се до поверителността и защитата на данните;“;

iii) буква д) се заменя със следното:

„д) създава секторни и междусекторни програми за обучение, включително във връзка с нововъведенията в технологиите, различните форми на кооперациите и взаимоспомагателните дружества, улеснява обмена на персонал и насърчава компетентните органи да използват по-широко схемите за командироване на персонал и други инструменти;“;

iiia) вмъква се следната буква да):

„да) въвежда система за наблюдение за оценка на съществените екологични, социални и свързани с управлението рискове, като се взема предвид Парижкото споразумение на 21-вата конференция на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (COP 21);“;

б)  ▌параграф 2 се заменя със следното:

„2. Органът може, ако е целесъобразно, да разработва нови практически инструменти и инструменти за сближаване, с цел насърчаване на общите надзорни подходи и практики.

С цел да се създаде обща надзорна култура Органът, като отчита надлежно естеството, мащаба и комплексния характер на рисковете, практиките и моделите на стопанска дейност, както и размера на финансовите институции, изготвя и поддържа в актуален вид наръчник на Съюза за надзора над финансовите институции в Съюза. В наръчника на Съюза за надзора се определят най-добрите ▌практики, както и висококачествени методики и процеси.

Органът взема надлежно предвид наръчника за надзор, когато изпълнява своите задачи, включително оценка на потенциални нарушения на правото на Съюза съгласно член 17, уреждане на спорове съгласно член 19 и определяне и оценяване на валидни за целия Съюз стратегически цели в областта на надзора в съответствие с член 29a и извършване на прегледи на компетентните органи съгласно член 30.

Когато е целесъобразно, Органът провежда открити публични консултации по отношение на становищата, посочени в параграф 1, буква а), и на пособията и инструментите, посочени в параграф 2, и анализира свързаните потенциални разходи и ползи. Такива консултации и анализи трябва да са пропорционални на обхвата, естеството и въздействието на становищата или инструментите. Когато е целесъобразно, Органът също така иска съвета на съответната група на участниците.“;

(14)  Вмъква се следният член 29a:

„Член 29aСтратегически надзорен план

на Съюза

1. Органът, най-малко на всеки три години и до 31 март, след дебат в Съвета на надзорниците и като се вземат предвид получените от компетентните органи коментари, извършената от институциите на ЕС работа и анализът, предупрежденията и препоръките, публикувани от ЕССР, отправя до компетентните органи препоръка, в която се определят валидни за целия Съюз стратегически цели и приоритети на надзора („стратегически надзорен план на Съюза“), без да се засягат специфичните национални цели и приоритети на компетентните органи. Компетентните органи посочват в своите коментари надзорните дейности, които според тях са приоритетни за Органа. Органът предоставя стратегическия надзорен план на Съюза за информация на Европейския парламент, Съвета и Комисията и го прави обществено достояние на своя уебсайт.

В стратегическия надзорен план на Съюза се посочват специфичните приоритети на надзорните действия с оглед насърчаване на съгласуваността, ефикасността и ефективността на надзорните практики, както и на общото, еднообразното и последователното прилагане на правото на Съюза; в този план също така се разискват определените на основание член 32 съответни тенденции в пруденциалния надзор на микроравнище, възможни рискове и слаби места, като се предвиждат новите тенденции, включително новите модели на стопанска дейност. Стратегическият надзорен план на Съюза не възпрепятства националните компетентни органи да прилагат най-добрите национални практики, като действат въз основа на допълнителни национални приоритети и тенденции, и взема под внимание националните особености.

2. Всеки компетентен орган ▌ изрично посочва как неговата годишна работна програма е съгласувана със стратегическия надзорен план на Съюза.

4. Всеки компетентен орган включва като част от годишния си доклад глава относно изпълнението на годишната работна програма.

Главата съдържа минимум следната информация:

а)  описание на надзорните действия, описание на прегледите на финансови институции, на пазарни практики и поведение, както и на финансови пазари, а също така административните мерки и санкции, наложени на финансовите институции, нарушили правото на Съюза и националното право;

б)  описание на извършените действия, които не са били предвидени в годишната работна програма;

в)  предвидените в годишната работна програма действия, които не са били извършени, и целите на програмата, които не са били изпълнени, с излагане на причините за неизвършването на тези действия и непостигането на тези цели.

5. Органът извършва оценка на информацията в специалната глава, посочена в параграф 4. Ако установи съществени рискове за постигането на приоритетите, заложени в стратегическия надзорен план на Съюза, Органът отправя до съответния компетентен орган препоръка за начина, по който съответните недостатъци в дейността му могат да бъдат отстранени.

Въз основа на докладите и своята собствена оценка на рисковете, Органът определя кои дейности на компетентния орган са възлови за изпълнението на стратегическия надзорен план и по целесъобразност на основание член 30 извършва прегледи на тези дейности.

6. Органът прави обществено достояние най-добрите практики, установени при оценяването на годишните работни програми.“;

(15)  член 30 се изменя, както следва:

а)  заглавието на настоящия член се заменя със следния текст:

„Прегледи на компетентните органи“;

б)  параграф 1 се заменя със следното:

„1. По собствена инициатива или по искане на Европейския парламент или на Съвета, Органът периодично извършва преглед на някои или на всички дейности на компетентните органи с оглед на постигането на все по-висока съгласуваност и ефективност на резултатите от надзора. За тази цел Органът разработва методи, позволяващи обективна оценка и сравнение между проверяваните органи. Когато определя на кои компетентни органи трябва да бъде извършван преглед и когато провежда прегледите, Органът взима предвид вече направените оценки на съответния компетентен орган и наличната информация, в т.ч. съответната информация, която му е била предоставена по силата на член 35, както и всяка съответна информация от заинтересованите страни, и по-специално евентуални пропуски или неправомерни действия, допуснати от даден компетентен орган.

в)  вмъква се следният параграф 1a:

„1a. За целите на настоящия член Органът създава специален комитет по прегледите, председателстван от Органа и съставен ▌от служители на Органа, който се придружава и поддържа на доброволен и ротационен принцип от до петима представители на различни компетентни органи, с изключение на компетентния орган, който е обект на преглед.“;

г)  параграф 2 се изменя, както следва:

i)  уводното изречение се заменя със следния текст:

„Прегледът включва, без да се ограничава само до това, оценка на:“;

ii)  буква а) се заменя със следното:

„a)  адекватността на ресурсите, степента на независимост и управленските механизми на компетентния орган с фокус върху ефективното прилагане на посочените в член 1, параграф 2 актове на Съюза и на капацитета за реагиране на пазарната динамика;“;

iiа)  буква б) се заменя със следното:

„б)  ефективността и достигнатата степен на сближаване в прилагането на правото на Съюза и в надзорните практики, включително регулаторни технически стандарти и технически стандарти за изпълнение, насоки и препоръки, приети съгласно членове 10—16, както и степента, до която чрез надзорните практики се постигат предвидените в правото на Съюза цели, включително целите за обща надзорна култура по член 29 и за стратегическия надзорен план на Съюза по член 29a;“

iiб)  буква в) се заменя със следното:

„в)  прилагането на разработените от някои компетентни органи най-добри практики;“

д)  параграф 3 се заменя със следното:

„3. Органът изготвя доклад за резултатите от прегледа. В доклада се посочват и обясняват последващите мерки в резултат на прегледа, които са счетени за целесъобразни и необходими. Тези последващи мерки могат да бъдат приети под формата на насоки и препоръки — на основание член 16, и на становища — на основание член 29, параграф 1, буква а), и те се адресират до съответните компетентни органи.

▌Органът изготвя последващ доклад относно спазването на изисканите последващи мерки. ▌

С цел да се осигури приближаване до най-висококачествените надзорни практики, Органът взима предвид резултата от прегледа, както и всяка друга информация, която е получил при изпълнението на задачите си, когато разработва проекти на регулаторни технически стандарти или на технически стандарти за изпълнение — на основание членове 10—15, или изготвя насоки или препоръки — на основание член 16.“;

е)  вмъква се следният параграф 3a:

„3а. Органът представя становище на Комисията когато, предвид резултата от прегледа, както и всяка друга информация, която е получил при изпълнението на задачите си, счита, че е необходимо приложимите за финансовите институции или за компетентните органи норми на Съюза да бъдат допълнително хармонизирани от гледна точка на Съюза, или ако Органът счита, че даден компетентен орган не е приложил законодателните актове, посочени в член 1, параграф 2, или ги е приложил по начин, който изглежда нарушава правото на Съюза.“;

ж)  параграф 4 се заменя със следното:

„4. Органът публикува посочените в параграф 3 доклади, включително евентуалните последващи доклади, освен ако публикуването не би изложило на риск стабилността на финансовата система. Преди всяко публикуване на доклад компетентният орган, който е обект на преглед, се приканва да представи коментари. Преди публикуването Органът, когато е целесъобразно, взема предвид тези коментари. Органът може да публикува тези коментари като приложение към доклада, освен ако публикуването не би изложило на риск стабилността на финансовата система или компетентният орган възразява срещу публикуването. Изготвеният от Органа доклад, посочен в параграф 3, и приетите от Органа насоки, препоръки и становища, посочени в параграф 3а, се публикуват едновременно.“;

(16)  член 31 се изменя, както следва:

а)  параграф 1 се заменя със следното:

„1. Органът изпълнява функции във връзка с общата координация между компетентните органи, особено в случай на неблагоприятни процеси, които биха могли да застрашат правилното функциониране и целостта на финансовите пазари, стабилността на финансовата система или когато се отнася за случаи на значителна трансгранична дейност, която е възможно да повлияе на защитата на титулярите на полици и на членовете и бенефициерите на пенсионни схеми в Съюза.“

б)  в параграф 2 буква д) се заменя със следното:

„д) предприемане на всички подходящи мерки, включително създаване и водене на платформи за сътрудничество съгласно параграф 3б, в случай на процеси, които могат да застрашат функционирането на финансовите пазари, или в случаи на значителна трансгранична дейност, която е възможно да повлияе на защитата на титулярите на полици, с оглед улесняване и координиране на действията, предприети от съответните компетентни органи;“

в)  в параграф 2 се вмъква буква да):

„да) предприемане на подходящи мерки за улесняване на внедряването на технологичните иновации, с оглед на координацията на действията, предприети от съответните компетентни органи;“

в)  вмъкват се нови параграфи 3, 3а, 3б и 3в:

„3. Органът предприема подходящи мерки за улесняване навлизането на пазара на субекти или продукти, възникващи поради напредъка на технологиите. За да допринесе за създаването на общ европейски подход към напредъка на технологиите, Органът насърчава сближаването на надзорните практики, с подкрепата, където е целесъобразно, на комитета по финансовите иновации, по-специално чрез обмен на информация и на най-добри практики. На основание член 16 Органът може по целесъобразност да приема насоки или препоръки.

3a. Компетентният надзорен орган на държавата членка на произход уведомява както Органа, така и надзорните органи на приемащите държави членки, когато възнамерява да предостави лиценз по отношение на застрахователно или презастрахователно предприятие, което му е поднадзорно по силата на посочените в член 1, параграф 2 актове, ако бизнес планът на това предприятие предвижда, че съществена част от дейността му ще бъде извършвана въз основа на свободното предоставяне на услуги или свободата на установяване.

Надзорният орган на държавата членка на произход уведомява също така незабавно Органа и надзорните органи на приемащите държави членки, в случай че установи влошаване на условията за финансиране или други нововъзникващи рискове, породени от застрахователно или презастрахователно предприятие в текущата стопанска дейност, по-специално когато предприятието извършва значителна част от дейността си въз основа на свободата на предоставяне на услуги или на свободата на установяване, които могат да имат значително трансгранично въздействие.

Тези уведомления до Органа и до надзорните органи на приемащите държави членки са достатъчно подробни, за да създават условия за подходяща преценка.

3б. В случаите по параграф 3a, алинеи 1 и 2 по искане на един или повече от съответните компетентни органи или по своя инициатива Органът може да създаде и координира платформа за сътрудничество, както е посочено в параграф 1, буква д), за да насърчи обмена на информация и да подобри сътрудничеството между съответните компетентни органи, и когато е относимо, за да се достигне до общо виждане относно случаите, посочени в параграф 3, втора.

Когато въз основа на информацията по параграф 1, буква е) Органът установи, че дадена финансова институция извършва своята дейност основно или изцяло в друга държава членка, той информира съответните органи и може да създаде по своя собствена инициатива, като координира действията си със съответните компетентни органи, платформа за сътрудничество, за да улесни обмена на информация между тези органи.

Без да се засяга член 35, компетентните органи предоставят по искане на Органа цялата информация, която е необходима за правилното функциониране на платформата за сътрудничество.

3в. В случай че засегнатите компетентни органи не стигнат до общо виждане в рамките на платформата за сътрудничество, Органът може да издаде препоръка към съответния компетентен орган, която включва краен срок, в който компетентният орган следва да извърши препоръчаните промени. Ако компетентният орган не се съобрази с препоръката на Органа, той посочва основанията си за това. В случай че Органът счете, че тези промени не са подходящи, той незабавно оповестява своята препоръка заедно с въпросните основания.

(17)  вмъква се следният член 31а:

„Член 31а Координация във връзка с делегирането и възлагането на дейности на външни изпълнители, както и с прехвърлянето на риск

1. Органът непрекъснато координира в съответствие с параграфи 2 и 3▐ надзорните дейности на компетентните органи с цел да се насърчи сближаването в надзора на извършваното от финансовите институции делегиране и възлагане на дейности на външни изпълнители, както и прехвърляне на риск в трети държави, за да се възползват от паспорта на ЕС, като същевременно основно извършват съществени дейности или функции извън Съюза. В рамките на съответните си правомощия компетентните органи носят в крайна сметка отговорност относно издаването на разрешения и осъществяването на надзор и правоприлагане по отношение на делегирането и възлагането на дейности на външни изпълнители, както и прехвърлянето на риск.

2. Когато възнамерява да лицензира или регистрира финансова институция, която би му била поднадзорна по силата на посочените в член 1, параграф 2 актове, компетентният орган уведомява Органа, ако бизнес планът на тази финансова институция предвижда съществена част от дейността ѝ или някоя нейна ключова функция да бъде делегирана или възложена на външен изпълнител, или свързаният със съществена част от дейността ѝ риск да бъде прехвърлен в трети държави, така че да може да се възползва от паспорта на ЕС, като същевременно основно извършва съществена дейност и функции извън Съюза. Уведомленията на компетентните органи до Органа са достатъчно подробни.

3. Когато законодателството на Съюза, посочено в член 1, параграф 2, се прилага и когато то не налага някакво специфично изискване във връзка с уведомлението за възлагане на външен изпълнител, делегиране или прехвърляне на риск, всяка финансова институция уведомява компетентния орган, когато възлага на външен изпълнител или делегира съществена част от дейността си или някоя своя ключова функция, както и когато прехвърля на друго дружество или свой клон, установен в трета държава, свързания със съществена част от дейността ѝ риск. Всеки шест месеца съответният компетентен орган информира Органа за такива уведомления.

Без да се засяга член 35, компетентният орган информира Органа по негово искане за договореностите на финансовите институции за възлагане на дейности на външен изпълнител, делегиране или прехвърляне на риск.

Органът контролира дали компетентните органи проверяват, че посочените в първа алинея договорености за възлагане на дейности на външен изпълнител, делегиране или прехвърляне на риск се сключват в съответствие с правото на Съюза и с насоките, препоръките или становищата на Органа и не възпрепятстват ефективния надзор от компетентните органи [нито правоприлагането] в трети държави.

3a. Ако механизмите на компетентния орган за проверка възпрепятстват ефективния надзор или ефективното правоприлагане и пораждат рискове за регулаторен арбитраж в държавите членки, Органът може да издаде препоръки до съответния компетентен орган относно начините за подобряване на механизмите му за проверка, включително да определи краен срок, в рамките на който компетентният орган следва да извърши препоръчаните промени. Ако съответният компетентен орган не се съобрази с препоръките, той посочва основанията си за това, а Органът оповестява публично своите препоръки и въпросните мотиви.

3б. В срок от [една година от датата на влизане в сила на настоящия регламент за изменение] Комисията изготвя доклад, в който се прави преглед на различните подходи в секторното законодателство по отношение на оценяването, значимостта на дейността, която ще бъде възложена на външен изпълнител или делегирана, и в който се проучва възможността за по-хармонизиран подход в това отношение посредством евентуално уточняване на общи критерии и методология. Комисията представя този доклад на Европейския парламент и на Съвета.

В рамките на този процес Комисията взема предвид следното:

а) непрекъснатостта на дейността,

б) капацитета за ефективно управление,

в) ефективния капацитет за одитиране на делегирани и възложени на външни изпълнители дейности, както и прехвърляния на рискове.

(18)  член 32 се заменя със следното:

„Член 32 Оценка на пазарните тенденции

, включително стрес тестове

1.  Органът наблюдава и оценява пазарните тенденции в рамките на своята компетентност и при необходимост уведомява другите два ЕНО, ЕССР, Европейския парламент, Съвета и Комисията за съответните тенденции в пруденциалния надзор на микроравнище, възможните рискове и слабите места. В оценката си Органът включва ▌анализ на пазарите, на които осъществяват дейност финансовите институции, както и оценка на въздействието на потенциалните пазарни тенденции върху тези институции.

2.  ▌Органът въвежда и координира по реалистичен начин извършването на оценки в рамките на целия Съюз, имащи за предмет устойчивостта на финансовите институции на неблагоприятни пазарни тенденции. За тази цел той разработва, а компетентните органи прилагат следното:

а)  общи методики за оценка на въздействието от икономическите сценарии върху финансовото състояние на дадена институция;

aа)  общи методики за определяне на финансовите институции, които да бъдат включени в оценките за целия Съюз;

б)  общи подходи за съобщаване на резултатите от тези оценки на устойчивостта на финансовите институции;

в)  общи методики за оценка на въздействието на определени продукти или процеси на дистрибуция върху финансовото състояние на дадена институция и върху информацията за титулярите на полици, членовете на пенсионни схеми, бенефициерите и потребителите; и

ва)  общи методики за оценка на въздействието на екологичните рискове върху финансовата стабилност на институциите.

За целите на настоящия параграф Органът си сътрудничи с ЕССР, който избягва всякакъв потенциален конфликт на интереси по отношение на провеждането на паричните политики.

2a.  Най-малко веднъж годишно Органът преценява дали е подходящо да извърши оценките за целия Съюз, посочени в параграф 2, и уведомява Европейския парламент, Съвета и Комисията за своите основания. Когато са извършени такива оценки за целия Съюз, Органът ▌оповестява резултатите за всяка оценена финансова институция, освен ако счита, че това оповестяване за неподходящо с оглед на финансовата стабилност на Съюза или на една или повече от неговите държави членки, на целостта на пазара или на функционирането на вътрешния пазар.

Задълженията на компетентните органи за запазване на професионалната тайна не ги възпрепятстват да публикуват резултатите от посочените в параграф 2 оценки за целия Съюз на устойчивостта на финансовите институции, нито да предоставят тези резултати на Органа с цел той да ги публикува.

3.  Без да се засягат задачите на ЕССР, предвидени в Регламент (ЕС) № 1092/2010, Органът веднъж годишно, а ако това се налага — по-често, представя на Европейския парламент, Съвета, Комисията и ЕССР оценки на тенденциите, възможните рискове и слабите места в рамките на своята компетентност, в комбинация с таблицата на риска, посочена в член 22, параграф 2.

Органът включва в тези оценки класификация на основните рискове и слаби места и при необходимост препоръчва превантивни или коригиращи действия.

4.  Органът гарантира подходящо обхващане на междусекторната динамика, рисковете и слабите места чрез тясно сътрудничество с Европейския надзорен орган (Европейски банков орган) и Европейския надзорен орган (Европейски орган за ценни книжа и пазари) посредством Съвместния комитет.“;

(20)  член 33 се заменя със следното:

„Член 33 Международни отношения

, включително еквивалентност

1. Без да се засяга съответната компетентност на държавите членки и на институциите на Съюза, Органът може да установява контакти и да постига административни договорености с регулаторни и надзорни органи, с международни организации и с администрациите на трети държави. Тези договорености не създават правни задължения по отношение на Съюза и неговите държави членки и не възпрепятстват държавите членки и техните компетентни органи да сключват двустранни или многостранни договорености с тези трети държави.

Когато в съответствие с действащ делегиран акт, приет от Комисията по силата на член 9 от Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета, дадена трета държава фигурира в списъка на юрисдикциите, чиято национална уредба на борбата с изпирането на пари и с финансирането на тероризма съдържа стратегически слабости, които представляват съществена заплаха за финансовата система на Съюза, Органът не сключва споразумения за сътрудничество с регулаторните и надзорните органи на тази трета държава.

2. По искане на Комисията за предоставяне на становище, по своя собствена инициатива или по силата на посочените в член 1, параграф 2 актове Органът съдейства на Комисията да изготвя решения относно еквивалентността на регулаторните и надзорните режими на трети държави.

2a. По силата на посочените в член 1, параграф 2 актове Органът наблюдава непрекъснато промените в регулаторната и надзорната уредба, както и в правоприлагането в третите държави, за които Комисията е приела решение за еквивалентност, а също така и съответното развитие на пазара в тях, за да провери дали все още са налице критериите, въз основа на които са взети тези решения, и всички посочени в решенията условия. Органът представя констатациите си в▐ поверителен доклад до Европейския парламент, Съвета, Комисията и другите два ЕНО на всеки три години, или по-често, когато е целесъобразно, или по искане на Европейския парламент, Съвета или Комисията. В доклада се акцентира по-специално върху последиците за финансовата стабилност, целостта на пазара, защитата на инвеститорите или функционирането на вътрешния пазар.

Без да се засягат специалните изисквания на посочените в член 1, параграф 2 законодателни актове и при спазване на условията, посочени във второто изречение на параграф 1, Органът сътрудничи със съответните компетентни органи ▌в третите държави, чиято регулаторна и надзорна уредба е била призната за еквивалентна. Това сътрудничество протича въз основа на административни спогодби, сключени със съответните органи на тези трети държави. При договарянето на тези административни спогодби Органът включва разпоредби относно следното:

а)  механизмите, които му позволяват да получава съответната информация, в т.ч. информация за регулаторния режим, за надзорния подход, за съответните пазарни промени и за всички промени, които биха могли да засегнат решението за еквивалентност;

б)  ако — и доколкото — е необходимо с оглед на последващи действия във връзка с тези решения за еквивалентност — процедурите за координиране на надзорните действия, които действия включват проверки на място, провеждани под отговорността на Органа, когато е целесъобразно, придружавани и подкрепяни от до петима представители на различни компетентни органи на доброволен и ротационен принцип, и от компетентния орган на третата държава.

Органът уведомява Европейския парламент, Съвета, Комисията и другите ЕНО, ако компетентен орган на трета държава откаже да сключи такива административни спогодби или да сътрудничи ефективно. Комисията взима под внимание тази информация при преразглеждането на съответните решения за еквивалентност.

2б. Органът незабавно и поверително уведомява Европейския парламент, Съвета и Комисията, ако установи, че в третите държави са настъпили посочените в параграф 2а промени в регулаторната или надзорната уредба или в правоприлагането, които промени могат да окажат въздействие върху финансовата стабилност на Съюза или на една или повече от неговите държави членки, както и върху защитата на инвеститорите, целостта на пазара или функционирането на вътрешния пазар.

2в. Компетентните органи предварително уведомяват Органа за намеренията си да сключат административни спогодби с надзорните органи на трети държави във всяка област, обхваната от актовете, посочени в член 1, параграф 2, включително по отношение на клонове на субекти от трети държави. Те предоставят на Органа проект на тези планирани спогодби възможно най-бързо.

Органът може да си сътрудничи с компетентните органи, за да изготви образци на административни спогодби с цел да се създадат съгласувани, ефикасни и ефективни надзорни практики в рамките на Съюза и да се засили международната координация на надзора. Компетентните органи се съобразяват с такива образци на спогодби във възможно най-голяма степен.

В случаите, когато Органът изготвя такива образци на административни спогодби в сътрудничество с компетентните органи, компетентните органи не сключват административни спогодби с органите на трети държави, преди Органът да завърши образеца на спогодба.

В доклада по член 43, параграф 5 Органът включва сведения за сключените административни спогодби с надзорни органи, международни организации или администрации в трети държави, за съдействието, което е предоставил на Комисията при изготвянето от нея на решения за еквивалентност, както и за действията по наблюдение, които е предприел по силата на параграф 2а.

3a. Органът се стреми към пълно членство в Международната асоциация на органите за застрахователен надзор, Международната организация на органите за пенсионен надзор и в Съвета за финансова стабилност, както и към статут на наблюдател в Съвета за наблюдение на международните счетоводни стандарти.

Всяка позиция, която Органът трябва да заеме в международни форуми, първо се обсъжда и одобрява от Съвета на надзорниците.

3б. По целесъобразност Органът наблюдава промените в регулаторната и надзорната уредба, и където е приложимо – в уредбата на преструктурирането и практиките в областта на правоприлагането, както и развитието на съответните пазари в третите държави, за които са сключени международни споразумения.

Без да се засягат специалните изисквания на посочените в член 1, параграф 2 законодателни актове и при спазване на условията, посочени във второто изречение от параграф 1 от настоящия член, Органът си сътрудничи със съответните компетентни органи, а когато е приложимо – и с органите за преструктуриране в третите държави, посочени в първата алинея от настоящия параграф.“;

(21)  ▐член 34 се заличава.

(22)  член 35 се изменя, както следва:

а)  параграфи 1, 2 и 3 се заменят със следното:

„1. По искане на Органа компетентните органи му предоставят цялата информация, която му е необходима, за да изпълнява възложените му с настоящия регламент задачи, при условие че имат правомерен достъп до нея.

Информацията, която се предоставя на Органа, е точна и пълна; тя му се изпраща в определения от него срок.

2. Органът може да поиска информацията да му се предоставя периодично, както и да бъде в определен формат или да му се представя посредством съпоставими образци, които е одобрил. Винаги когато е възможно, за тези искания се използват съществуващите общи формати за докладване, като исканията спазват принципа на пропорционалност, предвиден в националното право и в правото на Съюза, включително в законодателните актове, посочени в член 1, параграф 2.

3. По искане▐ на компетентен орган Органът му предоставя всякаква информация, която притежава, необходима на компетентния орган за изпълнението на неговите задачи▐.“;

б)  параграф 5 се заменя със следното:

„5. Ако информацията, поискана по силата на параграф 1, не е налична или не бъде предоставена от компетентните органи в определения от Органа срок, Органът може да отправи надлежно обосновано и мотивирано искане до някой от следните органи:

а) до други органи с надзорни функции;

б) до министерството, натоварено с финансите, в съответната държава членка, ако то разполага с пруденциална информация;

в) до националната централна банка на съответната държава членка;

г) до статистическото ведомство на съответната държава членка.

По искане на Органа компетентните органи му съдействат да получи информацията.“;

в)   параграфи 6 и 7 се заличават.

(23)  вмъкват се следните членове 35a—35г:

„Член 35а Упражняване на правомощията, посочени в член 35б

Правомощията, предоставени по силата на член 35 на Органа, на негово длъжностно лице или на друго оправомощено от Органа лице, не се използват, за да се изисква разкриването на информация или на документи, които са предмет на правно призната привилегия.

Членове 35а и 35б се прилагат, без да се засяга националното право.

„Член 35бИскане за информация от финансовите институции

1. Ако информацията, поискана по силата на параграф 1 или параграф 5 от член 35, не е налична или не бъде предоставена в определения от Органа срок, Органът може, без да създава дубликати на данни, да задължи съответните финансови институции да му предоставят информацията, която му е необходима, за да изпълнява възложените му с настоящия регламент задачи:

4. В рамките на разумен срок, определен от Органа, финансовите институции или техните законни представители ▌предоставят изискваната информация. ▌

5. Органът незабавно изпраща копие на искането до компетентния орган на държавата членка на установяване или местопребиваване на посочените в параграф 1 лица, от които е поискана информацията.

6. Органът може да използва поверителната информация, получена в съответствие с настоящия член, единствено в рамките на изпълнението на възложените му с настоящия регламент задачи.“;

Член 35в Процедурни разпоредби за налагането на глоби

1. Ако при изпълнение на задълженията си по настоящия регламент установи, че има сериозни признаци за евентуално наличие на факти, които могат да представляват едно или повече от нарушенията, изброени в член 35г, параграф 1, Органът отправя искане към Комисията да разследва случая. ▌

Член 35г Глоби

и периодични имуществени санкции

-1. Преди да вземе решение за налагане на глоба или периодична имуществена санкция, Комисията предоставя на институцията или субекта, от които е била поискана информация, възможност да бъдат изслушани.

Комисията основава решението си за налагане на глоба или периодична имуществена санкция само на констатациите, по които засегнатите институции или субекти са имали възможност да изразят становище.

1. Комисията приема решение за налагане на глоба, когато установи, че посочена в член 35б, параграф 1 институция или субект умишлено или поради небрежност не са предоставили изискваната информация или са предоставили непълна, неточна или подвеждаща информация ▌по силата на член 35б, параграф 1.

2. Основната глоба по параграф 1 е най-малко [X EUR; по-малко от 50 000 EUR] до [Y EUR; по-малко от 200 000 EUR] и е възпираща, ефективна и пропорционална на размера на институцията или субекта и на естеството и значимостта на нарушението.

Органът, заедно с ЕБО и ЕОЗППО, разработва проект на регулаторни технически стандарти, уточняващи методологията за определяне на глобите в съответствие с настоящия параграф.

5. ▌Общият размер на глобата не превишава [X%; по-малко от 20%] от годишния оборот на съответния субект за предходната финансова година, освен ако този субект не се е облагодетелствал финансово пряко или непряко от нарушението. В такъв случай общият размер на глобата се равнява най-малко на размера на финансовата полза.

5a. Комисията може да налага периодична имуществена санкция до отстраняване на нарушението. Периодичната имуществена санкция е пропорционална на размера на институцията или субекта и на естеството и значимостта на нарушението.

5б. При процедурата се зачита изцяло правото на защита на институцията или субекта. Институцията или субектът имат право на достъп до преписката на Органа и на Комисията, като се зачита законният интерес от опазване на търговската тайна на други лица. Правото на достъп до преписката не включва достъп до поверителна информация, нито до вътрешни подготвителни документи на Органа или на Комисията.

5в. Принудителното изпълнение на глоба или на периодична имуществена санкция може да бъде спряно само с решение на Съда на Европейския съюз. Институциите или субектите, които подлежат на глоба или на периодична имуществена санкция, могат да заведат дело пред Съда на Европейския съюз срещу решение на Комисията за налагане на глоба или периодична имуществена санкция. Съдът може, наред с другото, да отмени, да намали или да увеличи размера на наложената от Комисията глоба или периодична имуществена санкция.

5г. Комисията оповестява публично всяка наложена глоба и периодична имуществена санкция, освен ако такова публично оповестяване би застрашило сериозно финансовите пазари или би причинило несъразмерно голяма вреда на засегнатите страни.

5д. Глобите и периодичните имуществени санкции се внасят в общия бюджет на Съюза.

▌(24)  член 36 се изменя, както следва:

а)  параграф 3 се заличава;

б)  параграф 4 се заменя със следното:

„4. При получаването на предупреждение или препоръка от ЕССР, отправени към Органа, Органът обсъжда това предупреждение или тази препоръка на следващото заседание на Съвета на надзорниците или, по целесъобразност, по-рано, за да оцени последиците от това предупреждение или препоръка за изпълнението на своите задачи и възможните последващи действия.

Като спазва приложимата процедура за вземане на решение, Органът взема решение дали трябва да бъдат предприети действия в съответствие с възложените му с настоящия регламент правомощия в отговор на посочените в предупрежденията и препоръките въпроси, както и относно съдържанието на тези действия.

Ако Органът не предприеме действие в отговор на предупреждение или препоръка, той обяснява пред ЕССР причините да не предприема действия. ЕССР уведомява Европейския парламент за това в съответствие с член 19, параграф 5 от Регламент (ЕС) № 1092/2010. ЕССР уведомява също Съвета и Комисията за това.“

в)  параграф 5 се заменя със следното:

„5. При получаването на предупреждение или препоръка от ЕССР, отправени към компетентен орган, Органът може при необходимост да използва предоставените му с настоящия регламент правомощия, за да осигури предприемането на навременни последващи действия в отговор на предупреждението или препоръката.

Ако адресатът на препоръката на ЕССР реши да не я спази, той уведомява Съвета на надзорниците и обсъжда с него мотивите си да не предприема действия.

г)  параграф 6 се заличава.

(25)  член 37 се заменя със следното:

„Член 37Група на участниците в сектора на застраховането и презастраховането и Група на участниците в професионалните пенсионни фондове

1. За улесняване на консултациите със заинтересовани страни в области, свързани със задачите на Органа, се създава Група на участниците от сектора на застраховането и презастраховането и Група на участниците от професионалните пенсионни фондове (наричани заедно по нататък „групи на участниците“). С групите на участниците се провеждат консултации относно действия, предприемани в съответствие с членове 10-15 по отношение на регулаторни технически стандарти и технически стандарти за изпълнение, и доколкото това не засяга отделни финансови институции - с член 16 по отношение на насоки и препоръки, с член 16а по отношение на становища и с член 16б по отношение на въпроси и отговори. Ако се налага спешно да се предприемат действия и не е възможно да се проведе консултация, групите на участниците се уведомяват възможно най-бързо.

Групите на участниците заседават най-малко четири пъти годишно. Те могат да обсъждат съвместно области от взаимен интерес и се информират взаимно по въпроси, които са били обсъждани.

Членове на една група на участници могат да бъдат членове и на другата група на участници.

2. Групата на участниците от сектора на застраховането и презастраховането се състои от 30 членове: 13 членове, представляващи в балансирано съотношение застрахователните и презастрахователните предприятия и застрахователните посредници, действащи в Съюза, трима от които представляват кооперативни и взаимни застрахователи и презастрахователи, 13 членове, представляващи представителите на техните служители, както и потребителите и ползвателите на застрахователни и презастрахователни услуги, представителите на МСП и представителите на съответните професионални сдружения, и четирима от членовете са изтъкнати независими представители на академичните среди. ▐

3. Групата на участниците от професионалните пенсионни фондове се състои от 30 членове: 13 членове, представляващи в балансирано съотношение институциите за професионално пенсионно осигуряване в Съюза, 13 членове, представляващи представителите на техните служители, представителите на бенефициерите, представителите на МСП и представителите на съответните професионални сдружения, и четирима от членовете са изтъкнати независими представители на академичните среди. ▐

4. Членовете на Групите на участниците се назначават от Съвета на надзорниците, въз основа на открита и прозрачна процедура по подбор. При вземане на решението Съветът на надзорниците, доколкото е възможно, осигурява подходящо отразяване на многообразието на застрахователния и презастрахователния сектор, както и на сектора на професионалното пенсионно осигуряване, балансирано географско участие и балансирано участие на представители на двата пола, както и представителство на заинтересованите страни от целия Съюз. Членовете на групите на участниците се подбират въз основа на тяхната квалификация, умения, съответни познания и доказан експертен опит.

4a. Членовете на съответната група на участниците избират председателя на тази група измежду нейните членове. Длъжността председател се заема за срок от две години.

Европейският парламент може да кани председателя на всяка група на участниците да прави изявление пред него и да отговаря на въпроси, зададени от неговите членове, когато това бъде поискано.

5. Органът предоставя цялата необходима информация при спазване на професионална тайна съгласно член 70 и осигурява подходящо секретарско обслужване за групите на участниците. На членовете на групите на участниците, представляващи организации с нестопанска цел, с изключение на представителите на сектора, се предоставят подходящи компенсации. При тези компенсации се взема предвид подготвителната и допълнителната работа на членовете и те са най-малко еквивалентни на ставките за възстановяване на разходи на длъжностните лица съгласно дял V, глава 1, раздел 2 от Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз и Условията за работа на другите служители на Съюза, приет с Регламент (ЕИО, Евратом) № 259/68 на Съвета (Правилника за длъжностните лица). Групите на участниците може да създават работни групи по технически въпроси. Мандатът на членовете на Групата на участниците от сектора на застраховането и презастраховането и на Групата на участниците от професионалните пенсионни фондове е четири години, след което се провежда нова процедура за избор.

Членовете на групите на участниците могат да участват два последователни мандата.

6. Групите на участниците могат да представят становища и съвети на Органа по всеки въпрос, свързан със задачите на Органа, като се обръща особено внимание на задачите, предвидени в членове 10—16б и в членове 29, 30, 32 и 35.

Ако членовете на групите на участниците не съумеят да постигнат съгласие по съвет, на една трета от членовете или на членовете, представляващи дадена група от заинтересовани страни, се разрешава да представят отделен съвет.

По силата на член 56 от настоящия регламент относно съвместните позиции и общите действия, Групата на участниците от банковия сектор, Групата на участниците от сектора на ценните книжа и пазарите, Групата на участниците от сектора на застраховането и презастраховането и Групата на участниците от професионалните пенсионни фондове могат да представят съвместни становища и съвети по въпроси във връзка с работата на европейските надзорни органи.

7. Групите на участниците приемат свой процедурен правилник въз основа на постигнатото съгласие на мнозинството от две трети от съответните си членове.

8. Органът оповестява публично ▐ съветите на групите на участниците, отделните съвети на техните членове, както и резултатите от консултациите с тях, а така също и по какъв начин съветите и резултатите от консултациите са били взети предвид.“;

(25a)  член 38, параграф 1 се заменя със следното:

„1. Органът гарантира, че никое от решенията, приети съгласно член 18, 19 или 20, не засяга по никакъв начин фискалните отговорности на държавите членки.“

(26)  член 39 се заменя със следното:

„Член 39Процедури за вземане на решения

1. Когато приема предвидените съгласно членове 17, 18 и 19 решения, Органът действа в съответствие с параграфи 2—6.

2. Когато възнамерява да вземе решение, Органът уведомява за това всички негови адресати на официалния език на адресата; той определя срок, в който те могат да изразят становището си по предмета на решението, като отчита неговия неотложен характер, сложността му и възможните последици. Адресатът може да изрази становището си на своя официален език. Разпоредбата в първото изречение се прилага mutatis mutandis за препоръките, посочени в член 17, параграф 3.

3. Органът обосновава решенията си.

4. Адресатите на решенията на Органа се уведомяват за правните средства за защита, предвидени за тях в настоящия регламент.

5. Органът преразглежда на подходящи интервали от време решенията си, приети по силата на член 18, параграф 3 или 4.

6. Органът публично оповестява решенията, които е приел по силата на членове ▌18 или 19. Органът може публично да оповестява решенията, които е приел по силата на член 17. В публичното оповестяване се посочва въпросният компетентен орган или засегнатата финансова институция и се излага основното съдържание на решението, освен ако с такова оповестяване се накърнява законният интерес на тази финансова институция да защитава търговските си тайни или може сериозно да се застраши подходящото функциониране и целостта на финансовите пазари или стабилността на цялата финансова система на Съюза или на част от нея.“;

(27)  член 40 се изменя, както следва:

а)  параграф 1 се изменя, както следва:

i)  вмъкват се следните букви аа) и аб):

„аа) посочените в член 45, параграф 1 членове на Изпълнителния съвет на пълно работно време са без право на глас;“;

аб) ръководителя на администрацията на държавата членка, която отговаря за съгласуването и приемането на актовете, посочени в член 1, параграф 2 за целите на действията, попадащи в обхвата на членове 10 – 15“;

ia)  буква б) се заменя със следното:

„б) ръководителя на националния публичен орган, компетентен в областта на надзора върху финансовите институции във всяка държава членка, за целите на действията в рамките на някое от правомощията, с изключение на посочените в членове 10 – 15, който присъства на заседанията лично най-малко два пъти годишно;“

iб)  буква г) се заменя със следното:

„г) един представител на ЕССР, без право на глас, който се въздържа от заемане на позиции, свързани с провеждането на паричните политики;

aа)  параграф 3 се заменя със следното:

„3. Всеки ▌орган отговаря за определянето на заместник на високо равнище от своя орган, който може да замести посочения в параграф 1, буква аб) и параграф 1, буква б) член на Съвета на надзорниците, в случай че това лице е възпрепятствано да присъства на заседанията.“

аб)  вмъква се следният параграф:

„4a. За целите на действия, предприемани в обхвата на членове 10 – 15, един представител на Комисията е член на Съвета на надзорниците без право на глас, един представител на Европейския парламент е наблюдател в Съвета на надзорниците и един представител на администрацията на всяка държава членка може да бъде наблюдател в Съвета на надзорниците.“

ав)  параграф 5 се заменя със следното:

„5. „Съветът на надзорниците може да кани наблюдатели.“

▌в)  добавя се следният параграф :

5a. Ако посоченият в параграф 1, буква б) национален публичен орган не е натоварен с правоприлагането на нормите в областта на защитата на потребителите, посоченият в същата буква член на Съвета на надзорниците може да реши да покани представител на органа за защита на потребителите на държавата членка, който е без право на глас. Ако в дадена държава членка със защитата на потребителите са натоварени няколко органа, тези органи се споразумяват да имат общ представител.“;

(28)  член 41 се заменя със следното:

„Член 41Вътрешни комитети

„Съветът на надзорниците може да създаде вътрешни комитети във връзка със специфични свои задачи. Съветът на надзорниците може да делегира на вътрешните комитети, на Изпълнителния съвет или на председателя някои ясно определени задачи и решения.“;

(29)  ▌член 42 ▌се заменя със следното:

„Член 42Независимост

на Съвета на надзорниците

При изпълнението на възложените им с настоящия регламент задачи председателят и членовете на Съвета на надзорниците ▌действат независимо и обективно единствено в интерес на Съюза като цяло, като нямат право да искат, нито да приемат указания от институциите или органите на Съюза, от правителства ▌или от друг публичен или частен орган.

Нито държавите членки, нито институциите или органите на Съюза, нито друг публичен или частен орган имат право да се опитват да въздействат върху членовете на Съвета на надзорниците при изпълнението на техните задачи.

Когато степента на независимост, посочена в член 30, параграф 2, буква а), е оценена като недостатъчна в съответствие с посочения член, Съветът на надзорниците може да реши временно да прекрати правата на глас на отделния член или да прекрати временно членството му в Органа, докато пропускът не бъде отстранен.“;

(30)  член 43 се изменя, както следва:

а)  параграф 1 се заменя със следното:

„1. Съветът на надзорниците дава насоки за работата на Органа и е основният орган за вземане на стратегически и важни политически решения.

Освен ако не е предвидено друго в настоящия регламент, Съветът на надзорниците приема ▌препоръките, насоките, становищата и решенията на Органа и отправя посочените в глава II съвети ▌.“;

б)  параграфи 2 и 3 се заличават;

в)  ▌параграф 4 ▌се заменя със следния текст:

„Всяка година преди 30 септември, по предложение от изпълнителния съвет, Съветът на надзорниците приема работната програма на Органа за следващата година и я предава за информация на Европейския парламент, Съвета и Комисията.

Органът определя своите приоритети във връзка с проверките, като определя, по целесъобразност, компетентните органи и дейностите, подлежащи на проверки в съответствие с член 30. Ако е надлежно обосновано, Органът може да определя допълнителни компетентни органи за проверка;

Работната програма се приема, без да се засяга годишната бюджетна процедура, и се оповестява публично.“;

г)  параграф 5 се заменя със следното:

„5. По предложение на Изпълнителния съвет и въз основа на посочения в член 47, параграф 9е проектодоклад Съветът на надзорниците приема годишния доклад за дейността на Органа, включително за изпълнението на задълженията от председателя, и най-късно до 15 юни всяка година го предава на Европейския парламент, Съвета, Комисията, Сметната палата и Европейския икономически и социален комитет. Докладът се оповестява публично.“;

д)  параграф 8 се заличава;

(30a)  вмъква се следният член 43a:

„Член 43a

Прозрачност на решенията, приемани от Съвета на надзорниците

Независимо от разпоредбите на член 70, в срок най-много шест седмици от датата на дадено заседание на Съвета на надзорниците, Органът предоставя на Европейския парламент най-малко изчерпателен и съдържателен запис на работата на това заседание на Съвета на надзорниците, който дава възможност за пълно разбиране на обсъжданията, включително обяснителен списък на решенията. “

(31)  член 44 се изменя, както следва:

а)  ▌параграф 1 се заменя със следното:

„1. Съветът на надзорниците взема решения с обикновено мнозинство от членовете си. Всеки член има един глас. При равен брой гласове решаващ глас има председателят.

Чрез дерогация от първа алинея от настоящия параграф, по отношение на решенията относно разработването и приемането на актовете, проектите и инструментите, посочени в членове 10 – 16, и мерките и решенията, приети съгласно член 9, параграф 5, трета алинея, член 9а и глава VI, Съветът на надзорниците взема решения с квалифицирано мнозинство от членовете си, както е определено в член 16, параграф 4 от Договора за Европейския съюз и в член 3 от Протокол (№ 36) относно преходните разпоредби. Членовете на Изпълнителния съвет на пълно работно време и председателят не гласуват по тези решения.

1a. Чрез дерогация от параграф 1 Съветът на надзорниците е компетентен да приема решенията, изготвени от Изпълнителния съвет за целите на член 22, параграфи 1, 2, 3 и 5, член 29а, член 32, член 31а и членове 35б – 35з, съгласно член 47, параграф 3 с обикновено мнозинство от членовете си.

В случай че Съветът на надзорниците не приеме решенията, изготвени от Изпълнителния съвет за целите на член 22, параграфи 1, 2, 3 и 5, член 29а, член 32, член 31а и членове 35б – 35з, той може да измени тези решения. Съветът на надзорниците е компетентен да приеме тези изменени решения с мнозинство от три четвърти от своите членове.

В случай че Съветът на надзорниците не приеме изменените решения по втора алинея възможно най-бързо и най-късно в срок от четири месеца, Изпълнителният съвет взема решението.“;

aа)  вмъква се следният параграф 1a:

1a. Чрез дерогация от параграф 1 Съветът на надзорниците е компетентен да приема решенията, изготвени от Изпълнителния съвет за целите на член 22, параграфи 1, 2, 3 и 5, член 29а, член 31а, член 32 и членове 35б – 35з, съгласно член 47, параграф 3 с обикновено мнозинство от членовете си.

В случай че Съветът на надзорниците не приеме решенията, изготвени от Изпълнителния съвет за целите на член 22, параграфи 1, 2, 3 и 5, член 29а, член 31а, член 32 и членове 35б – 35з, той може да измени тези решения. Съветът на надзорниците е компетентен да приеме тези изменени решения с мнозинство от три четвърти от своите членове.

В случай че Съветът на надзорниците не приеме изменените решения по втора алинея възможно най-бързо и най-късно в срок от четири месеца, Изпълнителният съвет взема решението.“;

б)  параграф 3 се заменя със следното:

„3. Съветът на надзорниците приема и оповестява публично своя процедурен правилник. В процедурния правилник се предвиждат подробни правила за гласуване.“

в)  параграф 4 се заменя със следното:

„4. Членовете без право на глас и наблюдателите не присъстват на разискванията на съвета на надзорниците относно отделни финансови институции, освен ако не е предвидено друго в член 75, параграф 3 или в посочените в член 1, параграф 2 актове.“;

Първа алинея не се прилага за председателя и за членовете, които са и членове на изпълнителния съвет ▌.“;

(32)  в глава III заглавието на раздел 2 се заменя със следното:

Раздел 2

Изпълнителен съвет“;

(33)  член 45 се заменя със следното:

„Член 45Състав

„1. Изпълнителният съвет се състои от председател и трима членове на пълно работно време, които са граждани на държава членка. Председателят възлага на всеки от членовете на пълно работно време ясно определени стратегически и управленски задачи, по-специално бюджетните въпроси, въпросите, свързани с работната програма на Органа, и въпросите на сближаването. Един от членовете на пълно работно време действа като заместник-председател и в съответствие с настоящия регламент изпълнява функциите на председателя, когато последният отсъства или е обективно възпрепятстван.

2. Членовете на пълно работно време се назначават въз основа на техните качества, умения, познания и практически опит за финансовите институции, в рамките на техните различни модели на стопанска дейност, и пазарите, по-специално за застраховането и професионалното пенсионно осигуряване, включително интересите на потребителите, както и опит в областта на надзора и регламентирането на финансовия сектор. Членовете на пълно работно време имат богат управленски опит. Най-малко един от всички членове на пълно работно време следва една година преди назначаването си да не е бил нает от национален компетентен орган. Подборът се извършва чрез открита покана за представяне на кандидатури, която се публикува в Официален вестник на Европейския съюз, след което Комисията изготвя списък с отговарящите на изискванията кандидати, като се консултира със Съвета на надзорниците.

Комисията предава списъка на Европейския парламент за одобрение. След одобряване на този списък Съветът приема решение за назначаване на членовете на пълно работно време на Изпълнителния съвет ▌. Съставът на Изпълнителния съвет е балансиран и пропорционален и отразява състава на Съюза като цяло.

3. Ако даден член на пълно работно време на Изпълнителния съвет вече не удовлетворява условията по член 46 или виновно извърши сериозно нарушение, Европейският парламент и Съветът, по собствена инициатива или след предложение от Комисията, одобрено от Европейския парламент, могат да приемат решение за отстраняването му от длъжност.

4. Мандатът на членовете на пълно работно време е 5 години и може да бъде подновен еднократно. През деветте месеца преди края на петгодишния мандат на съответния член на пълно работно време, Съветът на надзорниците оценява:

а) резултатите, постигнати през първия мандат, и начина, по който са били постигнати;

б) задълженията на Органа и изискванията към него през предстоящите години.

Въз основа на оценката Комисията изготвя и предава на Съвета списък с членовете на пълно работно време, чийто мандат да бъде подновен. Въз основа на този списък и предвид оценката, Съветът може да удължи мандата на членовете на пълно работно време.“;

(34)  вмъква се следният член 45a:

„Член 45аВземане на решения

1. Изпълнителният съвет приема решенията си с обикновено мнозинство на членовете си. Всеки член разполага с един глас. При равен брой гласове решаващ глас има председателят. Ако бъде поискано от председателя или най-малко трима членове на Изпълнителния съвет, решенията се отнасят до Съвета на надзорниците.

2. Представителят на Комисията участва в заседанията на Изпълнителния съвет; той няма право на глас, освен по отношение на посочените в член 63 въпроси.

3. Изпълнителният съвет приема свой процедурен правилник, който оповестява публично.

4. Заседанията на Изпълнителния съвет се свикват от председателя по негова инициатива или по искане на някой член и се ръководят от председателя.

Изпълнителният съвет заседава преди всяко заседание на Съвета на надзорниците и толкова често, колкото прецени за необходимо. Изпълнителният съвет докладва редовно на Съвета на надзорниците и заседава най-малко единадесет пъти годишно.

5. ▌Членовете без право на глас не присъстват на разискванията на Изпълнителния съвет относно отделни финансови институции.

5a. Съветът на надзорниците има право да отправя конкретни искания за информация към Изпълнителния съвет.“;

(35)  вмъква се следният член 45б:

„Член 45бВътрешни комитети

Изпълнителният съвет може да създаде вътрешни комитети във връзка със специфични свои задачи.“;

(36)  член 46 се заменя със следното:

„Член 46Независимост

на Изпълнителния съвет

„Членовете на Изпълнителния съвет действат независимо и обективно единствено в интерес на Съюза като цяло, като нямат право да искат, нито да приемат указания от институциите или органите на Съюза, от правителства ▌ или от друг публичен или частен орган.

Членовете на Изпълнителния съвет не заемат постове на национално равнище, на равнището на Съюза или на международно равнище.

Нито държавите членки, нито институциите или органите на Съюза, нито друг публичен или частен орган имат право да се опитват да въздействат върху членовете на Изпълнителния съвет при изпълнението на техните задачи.“;

(37)  член 47 се заменя със следното:

„Член 47Задачи

1. Изпълнителният съвет гарантира, че Органът осъществява мисията си и изпълнява възложените му по силата на настоящия регламент задачи. Изпълнителният съвет предприема в съответствие с настоящия регламент всички необходими мерки за функционирането на Органа, и по-специално приема вътрешни административни указания и публикува съобщения.

2. Изпълнителният съвет предлага годишна и многогодишна работна програма, която се приема от Съвета на надзорниците.

3. Изпълнителният съвет упражнява бюджетните си правомощия в съответствие с членове 63 и 64.

За целите на членове 17, 19, 22, параграф 4 и 30, ▌ Изпълнителният съвет има компетентност да действа и решава. За целите на членове 22, параграфи 1, 2, 3 и 5 и членове 29а, 31а, 32, 35б, 35в и 35г Изпълнителният съвет има компетентност да изготвя решения, които подлежат на процедурата за вземане на решения, определена в член 44, параграф 1а. Изпълнителният съвет уведомява Съвета на надзорниците за всички решения, които изготвя и взема.

3a. Изпълнителният съвет разглежда и дава становища ▌по всички въпроси, които ще се решават от Съвета на надзорниците.

4. Изпълнителният съвет приема стратегическия план на Органа за персонала, както и по силата на член 68, параграф 2 — необходимите изпълнителни мерки от Правилника за длъжностните лица на Европейските общности („Правилника за длъжностните лица“).

5. Изпълнителният съвет приема по силата на член 72 специалните разпоредби относно правото на достъп до документите на Органа.

6. Изпълнителният съвет предлага за одобрение от Съвета на надзорниците годишен доклад за дейността на Органа, включително за задълженията на председателя, въз основа на проектодоклада, посочен в параграф 9, буква е).

7. Изпълнителният съвет назначава и отстранява от длъжност членовете на Апелативния съвет в съответствие с член 58, параграфи 3 и 5, като взема надлежно предвид предложението на Съвета на надзорниците.

Членовете на Изпълнителния съвет публично оповестяват всички проведени срещи и евентуалните приети жестове на гостоприемство. Разходите се отчитат публично в съответствие с Правилника за длъжностните лица.

9. Отговорният член е натоварен със следните задачи:

а) изпълнява годишната работна програма на Органа под ръководството на Съвета на надзорниците и под контрола на Изпълнителния съвет;

б) предприема в съответствие с настоящия регламент всички необходими мерки за функционирането на Органа, и по-специално приема вътрешни административни указания и публикува съобщения;

в) изготвя посочената в член 47, параграф 2 многогодишна работна програма;

г) до 30 юни всяка година изготвя посочената в член 47, параграф 2 работна програма за следващата година;

д) по силата на член 63 съставя предварителния проектобюджет на Органа и по силата на член 64 изпълнява бюджета на Органа;

е) изготвя проектодоклад, в който част е посветена на регулаторните и надзорните действия на Органа и част — на финансовите и административните въпроси;

ж) упражнява по отношение на персонала на Органа правомощията, предвидени в член 68, и решава свързаните с персонала въпроси.“;

(38)  член 48 се изменя, както следва:

а)    в параграф 1 втората алинея се заменя със следния текст:

„Председателят е гражданин на държава членка и отговаря за подготовката на работата и ръководството на заседанията на Съвета на надзорниците и на Изпълнителния съвет.“;

б)    параграф 2 се заменя със следното:

„2. За целите на избора на председател Комисията учредява комисия за подбор, съставена от шест независими високопоставени лица. Европейският парламент, Съветът и Комисията назначават по двама членове на комисията за подбор. Комисията за подбор избира своя председател измежду своите членове. Комисията за подбор взема решение с обикновено мнозинство относно публикуването на обявлението за свободна длъжност, критериите за подбор и конкретната длъжностна характеристика, състава на резерва от кандидати, както и относно метода за проверка на резерва от кандидати, за да се изготви балансиран по отношение на пола списък с най-малко двама кандидати. При равен брой гласове решаващ глас има председателят на комисията за подбор.

Председателят се назначава чрез открита покана за представяне на кандидатури, която се публикува в Официален вестник на Европейския съюз, въз основа на неговите качества, умения, познания за финансовите институции и пазари, и особено за застраховането и професионалното пенсионно осигуряване. Председателят има значителен брой години признат опит, свързан с финансовия надзор и регулирането, както и опит във висшето ръководство, способен е да демонстрира лидерски умения и високи стандарти за ефикасност, способности и почтеност, и доказано владее поне два официални езика на Съюза.

Комисията за подбор представя на Европейския парламент и на Съвета списъка с предварително подбрани кандидати за длъжността председател. Европейският парламент може да покани подбраните кандидати на изслушвания при закрити врата или на публични изслушвания, да отправи писмени въпроси към кандидатите, да възрази срещу определянето на кандидат и да препоръча предпочитания от него кандидат. Европейският парламент и Съветът приемат съвместно решение за назначаване на председателя от списъка с предварително подбраните кандидати.

2a. Ако председателят вече не удовлетворява условията, изисквани за изпълнението на неговите задължения, включително условията по член 49 или виновно извърши сериозно нарушение, Европейският парламент и Съветът след предложение от Комисията или по своя собствена инициатива могат, да приемат съвместно решение за отстраняването му от длъжност. При изготвянето на своето предложение Европейската комисия се консултира с националните компетентни органи.“;

ба)  параграф 3 се заменя със следното:

„3. Мандатът на председателя е осем години и не подлежи на подновяване.“

в)    ▌параграф 4 ▌се заменя със следното:

„4. През деветте месеца преди края на осемгодишния мандат на председателя, Съветът на надзорниците оценява:

а) постигнатите през първия мандат резултати и начина, по който са били постигнати;

б) задълженията на Органа и изискванията към него през предстоящите години.

За целите на оценката, посочена в първа алинея, Съветът на надзорниците определя временен заместник на председателя измежду своите членове.“;

г)    параграф 5 се заличава;

(38a)  член 49 се заменя със следното:

„Член 49Независимост

на председателя

Без да се засяга ролята на Съвета на надзорниците по отношение на задачите на председателя, последният няма право да иска, нито да приема указания от институции или органи на Съюза, от правителства ▐ или от друг публичен или частен орган.

Нито държавите членки, нито институциите или органите на Съюза, нито друг публичен или частен орган имат право да се опитват да въздействат върху председателя при изпълнението на неговите задачи.

В съответствие с Правилника за длъжностните лица, посочен в член 68, след като напусне заеманата длъжност, председателят продължава да бъде обвързан от задължението да действа почтено и предпазливо по отношение на приемането на някои назначения или придобивки.“

(39)  вмъква се следният член 49a:

„Член 49аРазходи

Председателят публично оповестява всички проведени срещи с външни заинтересовани лица в срок от две седмици след срещата и евентуалните приети жестове на гостоприемство. Разходите се отчитат публично в съответствие с Правилника за длъжностните лица.“;

(40)  членове 50, 51, 52 и 53 се заличават;

(41)  член 54 се изменя, както следва:

а)  ▌параграф 2 се заменя със следното:

„2. Съвместният комитет служи като форум, в рамките на който Органът си сътрудничи редовно и тясно, за да осигурява междусекторната последователност, като изцяло взема предвид секторните специфики, с Европейския надзорен орган (Европейски банков орган) и Европейския надзорен орган (Европейски орган за ценни книжа и пазари), по-специално, когато това се изисква от правото на Съюза, по отношение на:

– финансовите конгломерати и трансграничното консолидиране,

– счетоводството и одита,

– микропруденциалните анализи на междусекторната динамика, рисковете и слабите места за финансовата стабилност,

– инвестиционните продукти на дребно,

киберсигурността,

– обмена на информация и най-добри практики с ЕССР и ▌ ЕНО,

финансовите услуги на дребно и въпроси, свързани със защитата на потребителите и инвеститорите,

прилагането на принципа на пропорционалност.“;

в)  вмъква се следният параграф 2a:

„2a.   Съвместният комитет служи като форум за редовно и тясно сътрудничество между Органа, от една страна, и Европейския банков орган и Европейския орган за ценни книжа и пазари – от друга страна, по въпросите на взаимодействието между задачите на Органа и на Европейския орган за ценни книжа и пазари и специфичните задачи, възложени на Европейския банков орган в член 8, параграф 1, буква л) от Регламент (ЕС) № 1093/2010.“;

(42)  ▌член 55 ▌се заменя със следното:

„Член 55

Състав

1. Съвместният комитет се състои от председателите на ЕНО ▐.

2. Член на Изпълнителния съвет, представител на Комисията и вторият председател на ЕССР, както и по целесъобразност председателят на някой от подкомитетите на Съвместния комитет, се поканват да присъстват като наблюдатели на заседанията на Съвместния комитет и по целесъобразност – на посочените в член 57 подкомитети.

3. Председателят на Съвместния комитет се назначава ежегодно на ротационен принцип измежду председателите на ЕНО. Председателят на Съвместния комитет е вторият заместник-председател на ЕССР.

4. Съвместният комитет приема и публикува свой процедурен правилник. Съвместният комитет може да кани наблюдатели. Съвместният комитет достига до съвместни позиции с консенсус. В правилника могат да бъдат предвидени допълнителни участници в заседанията на Съвместния комитет.

Съвместният комитет заседава най-малко веднъж на всеки три месеца.

4a. Председателят на Органа редовно се консултира със и информира Съвета на надзорниците за всяка позиция, заета на заседанията на Съвместния комитет и неговите подкомитети.“;

(42a)  член 56 се заменя със следното:

„Член 56 Съвместни позиции и общи действия

В рамките на своите задачи по глава II и по-специално във връзка с прилагането на Директива 2002/87/ЕО, когато е целесъобразно, Органът се стреми да постига съвместни позиции с Европейския надзорен орган (Европейски банков орган) и с Европейския надзорен орган (Европейски орган за ценни книжа и пазари), в зависимост от случая.

Когато това се изисква от правото на Съюза, действия съгласно членове 10—▐ 19 от настоящия регламент, свързани с прилагането на Директива 2002/87/ЕО и на всеки друг акт на Съюза, посочен в член 1, параграф 2, които попадат и в рамките на компетентността на Европейския надзорен орган (Европейски банков орган) или на Европейския надзорен орган (Европейски орган за ценни книжа и пазари), се приема едновременно от Органа и от Европейския надзорен орган (Европейски банков орган) или от Европейския надзорен орган (Европейски орган за ценни книжа и пазари), в зависимост от случая.

Когато решението на Органа се отклонява от общата позиция, посочена в параграф 1, или когато не може да бъде взето решение, Органът незабавно информира Европейския парламент, Съвета и Комисията за своите основания.

(42б)  член 57 се заменя със следното:

„Член 57 Подкомитети

1. Съвместният комитет може да създава подкомитети за целите на изготвянето на съвместни позиции и общи актове за Съвместния комитет.

2. Подкомитетът се състои от председателите на ЕНО и от един представител на високо равнище от действащия персонал на съответния компетентен орган на всяка държава членка.

3. Подкомитетът избира председател измежду представителите на съответните компетентни органи, който е и наблюдател в Съвместния комитет.

3a. За целите на член 56 към Съвместния комитет се създава Подкомитет по финансовите конгломерати.

4. Съвместният комитет публикува на своя уебсайт информация за всички създадени подкомитети, включително техния мандат и списък на техните членове с техните съответни функции в подкомитета.“

(43)  член 58 се изменя, както следва:

-a)  параграф 1 се заменя със следното:

„1. Създава се Апелативен съвет на европейските надзорни органи.“

-аа)  в параграф 2 първата алинея се заменя със следното:

„2. Апелативният съвет се състои от шест членове и шест заместници, които се ползват с отлична репутация и притежават доказани знания по правото на Съюза и имат международен професионален опит на достатъчно високо ниво в областта на банковото дело, застраховането, професионалното пенсионно осигуряване, пазарите на ценни книжа или други финансови услуги, с изключение на членове на действащия персонал на компетентните органи или на други национални институции или институции на Съюза, участващи в дейността на Органа, и членовете на Групата на участниците от сектора на застраховането и презастраховането и членовете на Групата на участниците от професионалните пенсионни фондове. Членовете са граждани на държава членка и владеят задълбочено поне два официални езика на Съюза. Апелативният съвет разполага с достатъчно юридически експертен опит, за да предоставя експертни правни съвети относно законосъобразността и пропорционалността във връзка с упражняването на правомощия от страна на Органа.“

а)  параграф 3 се заменя със следното:

„3. След консултация със Съвета на надзорниците Изпълнителният съвет на Органа назначава двама членове на Апелативния съвет и двама заместници, които избира от предложен от Комисията списък с предварително подбрани кандидати, съставен в резултат на публикувана в Официален вестник на Европейския съюз покана за изразяване на интерес.

След като получи този списък, Европейският парламент може да покани кандидатите за членове и техни заместници да направят изявление пред него и да отговорят на въпроси, зададени от неговите членове, преди те да бъдат назначени.

Европейският парламент може да кани членовете на Апелативния съвет да направят изявление пред него и да отговарят на въпроси, зададени от неговите членове, когато това бъде поискано.“;

б)  параграф 5 се заменя със следното:

„5. Член на Апелативния съвет, назначен от Изпълнителния съвет на Органа, не може да бъде отстранен по време на мандата си, освен ако виновно не извърши сериозно нарушение и Изпълнителният съвет не вземе решение за това, след като се допита до Съвета на надзорниците.“;

ба)  параграф 8 се заменя със следното:

„8. ЕНО осигуряват подходящо оперативно и постоянно секретарско обслужване за Апелативния съвет чрез Съвместния комитет.“

(44)  в член 59 параграфи 1 и 2 се заменят със следното:

„1. Членовете на Апелативния съвет са независими при взимането на решения. Те не могат да бъдат обвързани от никакви указания. Те не изпълняват никакви други задължения по отношение на Органа, неговия Изпълнителен съвет или Съвет на надзорниците.

2. Членовете на Апелативния съвет и служителите на Органа, предоставящи оперативно и секретарско обслужване, не могат да вземат участие в никакви производства по обжалване, по които имат какъвто и да е личен интерес, ако преди това са участвали като представители на една от страните в производството или ако са участвали при вземането на решението, което се обжалва.“;

(45)  в член 60 параграфи 1 и 2 се заменят със следното:

„1. Всяко физическо или юридическо лице, включително компетентните органи, може да обжалва решение на Органа по членове 16, 16а, 17, 18, 19 и 35, включително относно неговата пропорционалност, както и всяко друго решение, взето от Органа по силата на посочените в член 1, параграф 2 актове на Съюза, чийто адресат е това лице, или решение, което, макар и адресирано към друго лице, го засяга пряко и лично.

2. Жалбата, заедно с изложението на нейните основания, се подават писмено в Органа в срок от три месеца от деня, в който засегнатото лице е уведомено за взетото решение или, при липса на такова уведомяване, от деня на публикуване на решението на Органа.

Апелативният съвет взема решение по жалбата в срок от три месеца след нейното подаване.“

(46)  член 62 се изменя, както следва:

а)  параграф 1 се заменя със следното:

„1. Приходите на Органа се състоят, без да се засягат другите видове приходи, от комбинация на някои от следните елементи:

а) изравнителна вноска от Съюза, включена в общия бюджет на Съюза (в раздела за Комисията), която e най-малко 35% от разчетните приходи на Органа;

aа) задължителни вноски в размер до 65% от разчетните приходи на Органа от националните публични органи, компетентни за надзора върху финансовите институции.

б) в зависимост от развитието на обхвата на специфичния за институцията надзор, годишни вноски от финансовите институции, въз основа на разчетните годишни разходи за дейностите, които се изискват от настоящия регламент и от актовете на Съюза, посочени в член 1, параграф 2, за всяка категория участници в рамките на компетентност на Органа;

в) такси, платени на Органа в случаите, посочени в съответните инструменти на правото на Съюза;

г) ▌вноски от държави членки или наблюдатели;

д) такси, получени за публикации, обучение и всякакви други услуги, поискани от компетентните органи.

1a. Приходите, получени от Органа, не накърняват неговата независимост или обективност.“;

aа)  в параграф 4 се добавя следната алинея:

„Разчетът се основава на целите и очакваните резултати, заложени в годишната работна програма, посочена в член 47, параграф 2, и отчита финансовите ресурси, необходими за постигането на тези цели и очаквани резултати.“

б)  добавя се следният параграф:

5. Посочените в параграф 1, буква г) доброволни вноски от държави членки и наблюдатели не се приемат, ако приемането им би хвърлило съмнение върху независимостта и безпристрастността на Органа.“;

(48)  член 63 се заменя със следното:

„Член 63 Съставяне на бюджета

1. Всяка година въз основа на годишното и многогодишното програмиране отговорният член съставя предварителен проект на единен програмен документ на Органа за следващите три финансови години с разчет на приходите и разходите, както и на щата; той го изпраща заедно с щатното разписание на Изпълнителния съвет и на Съвета на надзорниците.

1a. Председателят представя проекта на единния програмен документ пред Европейския парламент и Съвета, след което Съветът на надзорниците, въз основа на одобрения от Изпълнителния съвет проект, приема проекта на единен програмен документ за следващите три финансови години.

1б. До 31 януари Изпълнителният съвет изпраща на Комисията, Европейския парламент и Съвета, както и на Европейската сметна палата, единния програмен документ. Без да се засяга приемането на годишния бюджет, Европейският парламент одобрява единния програмен документ.

2. Като взема предвид единния програмен документ, Комисията включва в проектобюджета на Европейския съюз разчетите, които сметне за необходими за щатното разписание, както и размера на изравнителната вноска, която да бъде предоставена от общия бюджет на Европейския съюз в съответствие с членове 313 и 314 от Договора.

3. Бюджетният орган приема щатното разписание на Органа. Бюджетният орган одобрява бюджетните кредити за предназначената за Органа изравнителна вноска за Органа и одобрява ограничението за общите разходи на Органа.

4. Бюджетът на Органа се приема от Съвета на надзорниците. Той става окончателен след окончателното приемане на общия бюджет на Съюза. При необходимост той се коригира съответно.

5. Изпълнителният съвет незабавно уведомява бюджетния орган, ако възнамерява да осъществи проект, който може да има значителни финансови последици върху финансирането на неговия бюджет, и по-специално свързан с имущество – например наем или покупка на сгради.

5a.  Бюджетният орган дава разрешение за всеки проект, който може да има значителни финансови или дългосрочни отражения върху финансирането на бюджета на Органа, и по-специално всеки проект, свързан с недвижимо имущество – например наем или покупка на сгради, включително клаузите за прекъсване.“;

(49)  член 64 се заменя със следното:

„Член 64 Изпълнение и контрол върху бюджета

„1. Отговорният член действа като разпоредител с бюджетни кредити и изпълнява годишния бюджет на Органа.

2. До 1 март всяка следваща година счетоводителят на Органа, който е независим, изпраща междинните отчети на счетоводителя на Комисията и на Сметната палата. Член 70 не възпрепятства Органа да предоставя на Европейската сметна палата всяка поискана от нея информация, която е в компетентността на Палатата.

3. До 1 март всяка следваща година счетоводителят на Органа изпраща на счетоводителя на Комисията по определени от последния начин и формат изискваната за целите на консолидирането счетоводна информация.

4. До 31 март всяка следваща година счетоводителят на Органа изпраща на членовете на Съвета на надзорниците, на Европейския парламент, на Съвета и на Сметната палата отчет за бюджетното и финансовото управление.

5. След като вземе предвид забележките на Сметната палата относно междинните отчети на Органа в съответствие с член 148 от Финансовия регламент, счетоводителят на Органа, като действа на своя отговорност, изготвя окончателните отчети на Органа. Отговорният член ги изпраща на Съвета на надзорниците, които излизат със становище по тях.

6. До 1 юли всяка следваща година счетоводителят на Органа изпраща на счетоводителя на Комисията, на Европейския парламент, на Съвета и на Сметната палата окончателните отчети, заедно със становището на Съвета на надзорниците.

Също така до 1 юли счетоводителят на Органа изпраща на счетоводителя на Комисията в определен от последния стандартен формат отчетен пакет за целите на консолидирането.

7. Окончателният отчет се публикува в Официален вестник на Европейския съюз не по-късно от 15 ноември всяка следваща година.

8. До 30 септември отговорният член изпраща на Сметната палата отговор на нейните забележки. Той изпраща копие от този отговор на Изпълнителния съвет и на Комисията.

9. По искане на Европейския парламент и в съответствие с член 165, параграф 3 от Финансовия регламент отговорният член му предоставя всяко сведение, необходимо за гладкото протичане на процедурата по освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета за съответната финансова година.

10. До 15 май на година N+2 Европейският парламент — по препоръка на Съвета, решаващ с квалифицирано мнозинство — освобождава Органа от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета за финансова година N.

10a. Органът предоставя мотивирано становище относно позицията на Европейския парламент и всички други съображения, представени от Европейския парламент в рамките на процедурата по освобождаване от отговорност.“;

(49a)  вмъква се следният член 64a:

„Член 64аВътрешен одит на Органа

Органът създава вътрешен одитен комитет, който предоставя на Европейския парламент и на Съвета становище относно освобождаването от отговорност във връзка с изпълнението на частта от бюджета, която не се финансира от бюджета на Съюза.“

(50)  член 65 се заменя със следното:

„Член 65 Финансови правила

След консултация с Комисията Изпълнителният съвет приема приложимите за Органа финансови разпоредби. Тези разпоредби не могат да се отклоняват от Делегиран регламент (ЕС) № 1271/2013 на Комисията за органите, посочени в член 208 от Регламент (ЕО, Евратом) № 966/2012*, освен ако специфичните оперативни нужди на Органа не го налагат и само след предварителното съгласие на Комисията.

*Делегиран регламент (ЕС) № 1271/2013 на Комисията от 30 септември 2013 г. относно рамковия Финансов регламент за органите, посочени в член 208 от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 328, 7.12.2013 г., стр. 42).“;

(51)  в член 66 параграф 1 се заменя със следното:

„1. За целите на борбата с измамите, корупцията и всякакви други незаконни дейности, за Органа се прилага без ограничения Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013 на Европейския парламент и на Съвета*.

* Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 септември 2013 г. относно разследванията, провеждани от Европейската служба за борба с измамите (OLAF), и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1073/1999 на Европейския парламент и на Съвета и Регламент (Евратом) № 1074/1999 на Съвета (ОВ L 248, 18.9.2013 г., стр. 1).“;

(52)  член 68 се изменя, както следва:

а)  параграфи 1 и 2 се заменят със следното:

„1. Правилникът за длъжностните лица, Условията за работа на другите служители и разпоредбите за прилагането им, приети съвместно от институциите на Съюза, се прилагат към персонала на Органа, включително към членовете на пълно работно време на Изпълнителния съвет и неговия председател.  

2. Изпълнителният съвет в съгласие с Комисията приема необходимите изпълнителни мерки в съответствие с разпоредбите в член 110 от Правилника за длъжностните лица.“;

б)  параграф 4 се заменя със следното:

„4. Изпълнителният съвет приема разпоредби, позволяващи командироването към Органа на национални експерти от държавите членки.“;

(53)  член 70 се изменя, както следва:

а)  параграф 1 се заменя със следното:

„1. Изискванията за професионална тайна по член 339 от ДФЕС и съответните разпоредби в законодателството на Съюза се прилагат за членовете на Съвета на надзорниците и всички служители на Органа, включително временно командированите от държавите членки служители, както и за всички други лица, изпълняващи по договор задачи за Органа, дори след като са преустановили изпълнението на задълженията си.

Член 16 от Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз се прилага за всички служители на Органа, включително за длъжностните лица, временно командировани от държавите членки, както и за всички други лица, които изпълняват задачи за Органа въз основа на договор.“;

б)  в параграф 2 втората алинея се заменя със следния текст:

„▌Задължението по параграф 1 и първа алинея на настоящия параграф не възпрепятства Органа, нито компетентните органи да използват информацията с оглед правоприлагане на актовете, посочени в член 1, параграф 2, и по-специално във връзка с правни процедури за приемане на решения.“;

в)  вмъква се следният параграф 2a:

„2a. Изпълнителният съвет и Съветът на надзорниците се уверяват, че лицата, които предоставят пряко или косвено, постоянно или от време на време, услуга, свързана със задачите на Органа, в т.ч. длъжностните лица и другите лица, упълномощени от Изпълнителния съвет и Съвета на надзорниците или назначени от компетентните органи за тази цел, подлежат на изисквания за опазване на професионалната тайна, които са равностойни на посочените в предходните параграфи.

Тези изисквания за опазване на професионалната тайна се прилагат и към участващите в дейността на Органа наблюдатели, които присъстват на заседанията на Изпълнителния съвет и на Съвета на надзорниците.“;

г)  ▌параграфи 3 и 4 се заменят със следното:

„3. Параграфи 1 и 2 не възпрепятстват Органа да обменя информация с компетентните органи в съответствие с настоящия регламент и с другото законодателство на Съюза ▌.

Параграфи 1 и 2 не се прилагат по отношение на лица, които съобщават или разкриват информация относно заплаха или вреда за обществения интерес в контекста на взаимоотношенията на тези лица във връзка с работата им.

По отношение на информацията по параграф 2 се прилагат условията за професионална тайна, посочени в параграфи 1 и 2. Органът предвижда в своите вътрешни процедурни правилници практическите ред и условия за прилагането на правилата за поверителност, посочени в параграфи 1 и 2.

4. Органът прилага Решение (ЕС, Евратом) 2015/444 на Комисията.

4a. Органът създава специални канали за подаване на сигнали, които служат за приемане и разглеждане на информацията, предоставена от сигнализиращо лице за действителни или потенциални нарушения на актове на Съюза или злоупотреба с правото или случаи на лошо администриране.“;

(54)  член 71 се заменя със следния текст:

„Настоящият регламент не засяга задълженията на държавите членки по Регламент (ЕС) 2016/679, свързани с обработването на лични данни от тяхна страна, нито задълженията на Органа по Регламент (ЕС) № 2018/ХХХ (Регламент относно защитата на данните за институциите и органите на ЕС), свързани с обработването на лични данни от негова страна при изпълнение на отговорностите си.“;

(55)  в член 72 параграф 2 се заменя със следното:

„2. Изпълнителният съвет приема необходимите мерки за прилагането на Регламент (ЕО) № 1049/2001.“;

(56)  в член 73 параграф 2 се заменя със следното:

„2. Изпълнителният съвет решава какъв да бъде вътрешният езиков режим на Органа.“;

(57)  в член 74 първа алинея се заменя със следния текст:

„Необходимите договорености относно установяването на Органа в държавата членка, в която се намира седалището му, и услугите, които трябва да бъдат предоставени от тази държава членка, както и специалните разпоредби, приложими в тази държава членка към служителите на Органа и членовете на техните семейства, се излагат в Споразумение за седалището между Органа и държавата членка, което се сключва след одобрение от Изпълнителния съвет.“;

(57a)  в член 75 параграфи 2 и 3 се заменят със следното:

„2. Органът ▌си сътрудничи с държавите, посочени в параграф 1, които прилагат законодателство, признато за еквивалентно, в областите на компетентност на Органа, посочени в член 1, параграф 2, съгласно международните споразумения, сключени от Съюза в съответствие с член 218 от ДФЕС.

3. Съгласно съответните разпоредби на споразуменията, посочени в параграфи 1 и 2, следва да бъдат постигнати договорености, определящи по-специално естеството, обхвата и процедурните аспекти на участието на посочените в параграф 1 държави, по-специално по отношение на държавите – членки на Европейското икономическо пространство, в работата на Органа, включително разпоредби относно финансовите вноски и персонала. В тях може да се предвиди тези държави да бъдат представени в качеството на наблюдатели на управлението на Органа, като се гарантира, че те не присъстват на разисквания, свързани с отделни финансови институции, освен при наличието на пряк интерес.“

(58)  вмъква се следният член 75a:

„Член 75aУпражняване на делегираните правомощия

1. Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.

3. Делегирането на правомощия, посочено в член 35г, параграф 2, втора алинея, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. Прекратяването поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна, посочена в решението дата. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.

4. Преди да приеме делегиран акт, Комисията се консултира с експерти, определени от всяка държава членка в съответствие с принципите, залегнали в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество.

5. Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и Съвета.

6. Делегиран акт, приет съгласно член 35г, параграф 2, втора алинея, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът не са представили възражения в срок от три месеца след нотифицирането на акта на Европейския парламент и Съвета, или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Този срок се удължава с три месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.“;

(59)  член 76 се заменя със следното:

„Член 76 Отношения с Комитета на европейските надзорни органи в областта на застраховането и професионалните пенсии (КЕЗППН)

Органът се счита за правоприемник на КЕЗППН. До датата на създаване на Органа всички активи и пасиви и всички текущи операции на КЕЗППН се прехвърлят автоматично на Органа. КЕЗППН изготвя окончателен финансов отчет за състоянието на своите активи и пасиви към датата на прехвърлянето. Финансовият отчет се одитира и одобрява от КЕЗППН и от Комисията.“

(60)  вмъква се нов член 77а:

Член 77a Преходни разпоредби

Задачите и длъжността на изпълнителния директор, който е назначен в съответствие с настоящия регламент, последно изменен с Директива (ЕС) 2014/51/ЕС, и заема длъжността на [Служба за публикации: да се въведе дата: 3 месеца след влизане в сила на настоящия регламент], се прекратяват на посочената дата.

Задачите и длъжността на изпълнителния директор, който е назначен в съответствие с настоящия регламент, последно изменен с Директива (ЕС) 2014/51/ЕС, и заема длъжността на [Служба за публикации: да се въведе дата: 3 месеца след влизане в сила на настоящия регламент], се запазват до изтичането им.

Задачите и длъжността на членовете на управителния съвет, които са назначени в съответствие с настоящия регламент, последно изменен с Директива 2014/51/EС, и заемат длъжността на [Служба за публикации: да се въведе дата: 3 месеца след влизане в сила на настоящия регламент], се прекратяват на посочената дата.“.

(60a)  член 79 се заличава.

(60б)  член 80 се заличава.

(60в)  член 81 се заменя със следното:

„Член 81Преглед

1. Най-късно до ... [18 месеца след влизане в сила на настоящия регламент] и на всеки три години след това Комисията публикува общ доклад относно натрупания в резултат на дейността на Органа опит и относно процедурите, предвидени в настоящия регламент. В този доклад се оценява, inter alia:

а) ефективността и сближаването на надзорните практики, постигнати от компетентните органи:

i) независимостта на компетентните органи и сближаването на стандартите, еквивалентни на стандартите за корпоративно управление;

ii) безпристрастността, обективността и автономността на Органа;

б) работата на колегиите от надзорници;

в) напредъкът, постигнат към сближаване в областта на предотвратяването, управлението и преодоляването на кризи, включително механизмите на Съюза за осигуряване на средства;

г) ролята на Органа във връзка със системния риск;

д) прилагането на предпазната клауза, предвидена в член 38;

е) изпълнението на функции по обвързваща медиация съгласно член 19;

еа) функционирането на процеса на вземане на решения в Съвместния комитет.

2. В доклада по параграф 1 се разглежда също така дали:

а) е целесъобразно да се продължава да се упражнява отделен надзор върху банковата дейност, застраховането, професионалното пенсионно осигуряване, ценните книжа и финансовите пазари;

б) е целесъобразно пруденциалният надзор и надзорът върху търговската дейност да се осъществяват поотделно или от един и същ надзорник;

в) е целесъобразно да се опрости и укрепи структурата на ЕСФН с цел повишаване на съгласуваността между макро- и микроравнището и между ЕНО;

г) развитието на ЕСФН съответства на развитието в световен мащаб;

д) са налице достатъчно многообразие и високи постижения в рамките на ЕСФН;

е) е налице подходяща степен на отчетност и прозрачност във връзка с изискванията за публикуване;

ж) ресурсите на Органа са достатъчни за изпълнението на неговите отговорности;

з) е целесъобразно седалището на Органа да бъде запазено или ЕНО да бъдат преместени в едно седалище, за да се подобри координацията между тях.

2a. Като част от общия доклад по параграф 1, след консултации с всички съответни органи и заинтересовани страни, Комисията извършва всеобхватна оценка на изпълнението, функционирането и ефективността на издаването на писма за непредприемане на действия в съответствие с член 9a от настоящия регламент.

2б. Комисията представя оценките по параграф 2а, заедно със законодателни предложения, ако е целесъобразно, на Европейския парламент и на Съвета до [18 месеца след датата на влизане в сила на настоящия регламент].

3. Във връзка с прекия надзор над институции или инфраструктури от паневропейски мащаб Комисията изготвя годишен доклад относно уместността на поверяването на Органа на допълнителни надзорни отговорности в тази област, като отчита пазарните тенденции, стабилността на вътрешния пазар и сближаването на Съюза като цяло.

4. Докладът и всички придружаващи го предложения, по целесъобразност, се препращат на Европейския парламент и на Съвета.“

Член 3

Изменения на Регламент (ЕС) № 1095/2010

Регламент (ЕС) 1095/2010 се изменя, както следва:

(1)  член 1 се изменя, както следва:

а)    параграф 2 се заменя със следното:

„2. Органът действа в рамките на предоставените му с настоящия регламент правомощия, в рамките на приложното поле на Директива 97/9/ЕО, Директива 98/26/ЕО, Директива 2001/34/ЕО, Директива 2002/47/ЕО, Директива 2003/71/ЕО, Директива 2004/39/ЕО, Директива 2004/109/ЕО, Директива 2009/65/ЕО, Директива 2011/61/ЕС на Европейския парламент и на Съвета*, Регламент (ЕО) № 1606/2002 на Европейския парламент и на Съвета**, Директива 2013/34/EС на Европейския парламент и на Съвета***, Регламент (ЕО) № 1060/2009, Регламент (ЕС) № 909/2014 на Европейския парламент и на Съвета****, Регламент (ЕС) № 600/2014 на Европейския парламент и на Съвета*****, Директива 2014/65/ЕС на Европейския парламент и на Съвета****** и Регламент (ЕС) № 648/2012, а също така — доколкото тези актове се прилагат за дружествата, които предоставят инвестиционни услуги, предприятията за колективно инвестиране, които предлагат на пазара своите дялове или акции, и компетентните органи, които упражняват надзор над тях — в рамките на приложното поле на съответните части от Директива 2002/87/ЕО, Директива 2002/65/ЕО, както и в съответствие с всички директиви, регламенти и решения, основаващи се на тези актове, и с всеки друг правно обвързващ акт на Съюза, с който на Органа се възлагат задачи.

* Директива 2011/61/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2011 г. относно лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове и за изменение на директиви 2003/41/ЕО и 2009/65/ЕО и на регламенти (ЕО) № 1060/2009 и (ЕС) № 1095/2010 (ОВ L 174, 1.7.2011 г., стр. 1).

**Регламент (ЕО) № 1606/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 19 юли 2002 г. за прилагането на международните счетоводни стандарти (ОВ L 243, 11.9.2002 г., стр. 1).

***Директива 2013/34/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно годишните финансови отчети, консолидираните финансови отчети и свързаните доклади на някои видове предприятия и за изменение на Директива 2006/43/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директиви 78/660/ЕИО и 83/349/ЕИО на Съвета (ОВ L 182, 29.6.2013 г., стр. 19).

**** Регламент (ЕС) № 909/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. за подобряване на сетълмента на ценни книжа в Европейския съюз и за централните депозитари на ценни книжа, както и за изменение на директиви 98/26/ЕО и 2014/65/ЕС и Регламент (ЕС) № 236/2012 (ОВ L 257, 28.8.2014 г., стр. 1 – 72).

***** Регламент (ЕС) № 600/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. относно пазарите на финансови инструменти и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 (ОВ L 173, 12.6.2014 г., стр. 84 – 148).

****** Директива 2014/65/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. относно пазарите на финансови инструменти и за изменение на Директива 2002/92/ЕО и на Директива 2011/61/ЕС (ОВ L 173, 12.6.2014 г., стр. 349 – 496).“;

aа)    параграф 3 се заменя със следното:

„3. Органът също така действа в областта на дейност на участниците на финансовите пазари във връзка с въпроси, които не се уреждат пряко в актовете, посочени в параграф 2, включително по въпроси на корпоративното управление, одита и финансовата отчетност, като взема предвид устойчивите модели на стопанска дейност и интегрирането на екологични, социални и свързани с управлението фактори, при условие че тази дейност на Органа е необходима за гарантиране на ефективното и последователното прилагане на тези актове. Органът също така предприема подходящи действия в областта на предложенията за поглъщане, клиринга и сетълмента и деривативите.“

б)    вмъква се следният параграф 3a:

„3а. Настоящият регламент се прилага, без да се засягат другите актове на Съюза, с които на Органа се възлагат функции по лицензиране или надзор, както и съответните правомощия.“;

ба)    параграф 5 се заменя със следното:

„5. Целта на Органа е да защитава обществените интереси, като допринася за краткосрочната, средносрочната и дългосрочната устойчивост, стабилност и ефективност на финансовата система, в интерес на икономиката на Съюза и на неговите граждани и стопански субекти. В рамките на съответните си правомощия Органът допринася за:

а) подобряването на функционирането на вътрешния пазар, включително по-специално надеждно, ефективно и последователно ниво на регулиране и надзор;

б) осигуряването на целостта, прозрачността, ефикасността и нормалното функциониране на финансовите пазари;

в) засилването на международната надзорна координация;

г) предотвратяването на регулаторния арбитраж и насърчаването на еднакви условия на конкуренция;

д) гарантирането на подходящото регулиране и надзор върху вземането на инвестиции и други рискове; ▐

е) подобряване на защитата на потребителите и инвеститорите;

еа) засилване на сближаването на надзорните практики в рамките на вътрешния пазар, включително насърчаване на основан на риска подход към осъществяването на надзор върху стопанската дейност.

За постигането на тези цели Органът допринася за гарантирането на последователно, ефективно и ефикасно прилагане на посочените в параграф 2 актове, за насърчаването на сближаването на надзорните практики и за предоставянето на становища в съответствие с член 16а пред Европейския парламент, Съвета и Комисията ▌.

При изпълнението на задачите, които са му възложени с настоящия регламент, Органът обръща особено внимание на всеки системен риск, породен от финансовите институции, чиито проблеми биха могли да засегнат действието на финансовата система или на реалната икономика.

При изпълнение на задачите си Органът действа независимо, обективно и по недискриминационен и прозрачен начин, като се ръководи единствено от интересите на Съюзакато цяло, и зачита принципа на пропорционалност. Органът прилага принципите на отчетност и почтеност и следва да гарантира равноправно третиране в това отношение на всички заинтересовани лица.

Съдържанието и формата на действията и мерките на Органа не превишават необходимото за постигането на целите на настоящия регламент или актовете по параграф 2 и са пропорционални на естеството, мащаба и комплексния характер на рисковете, присъщи на дейността на институция или пазари, засегнати от действието на Органа.“

(2)  ▌член 2 се изменя, както следва:

а)  параграф 1 се заменя със следното:

„1. Органът е част от Европейската система за финансов надзор (ЕСФН). Основната цел на ЕСФН е да гарантира, че правилата, приложими към финансовия сектор, се прилагат по подходящ начин за запазване на финансовата стабилност и осигуряване на доверие във финансовата система като цяло и ефективна и достатъчна защита за потребителите на финансови услуги.“

б)  параграф 4 се заменя със следното:

„4. В съответствие с принципа на лоялното сътрудничество съгласно член 4, параграф 3 от Договора за Европейския съюз участниците в ЕСФН си сътрудничат в дух на доверие и пълно взаимно зачитане, като следят по-специално за обмена на подходяща и надеждна информация помежду си и по отношение на Европейския парламент, Съвета и Комисията.“

в)  в параграф 5 се вмъква следната алинея:

„Когато в настоящия регламент се прави препратка към надзора, последният включва всички съответни действия, без да се засягат националните правомощия, на всички компетентни органи, които се изискват по силата на посочените в член 1, параграф 2 законодателни актове.“;

(2a)  член 3 се заменя със следното:

„Член 3Отчетност на

Европейската система за финансов надзор

1. Органите, посочени в член 2, параграф 2, букви а) – д), се отчитат пред Европейския парламент и пред Съвета.

2. По време на всички разследвания, провеждани от Европейския парламент съгласно член 226 от ДФЕС, Органът сътрудничи изцяло на Европейския парламент.

3. Съветът на надзорниците приема годишен доклад за дейността на Органа, включително за изпълнението на задълженията на председателя, и най-късно до 15 юни всяка година предава този доклад на Европейския парламент, Съвета, Комисията, Сметната палата и Европейския икономически и социален комитет. Докладът се оповестява публично.

В годишния доклад, посочен в първа алинея, Органът включва сведения за сключените административни спогодби с надзорни органи, за международни организации или администрации в трети държави, за съдействието, което е предоставил на Комисията при изготвянето от нея на решения за еквивалентност, както и за действията по наблюдение, които е предприел по силата на 33.

4. По искане на Европейския парламент председателят участва в изслушване пред Европейския парламент относно резултатите от работата на Органа. Такова изслушване се провежда най-малко веднъж годишно. При всяко такова искане председателят прави изявление пред Европейския парламент и отговоря на всички въпроси, зададени от неговите членове.

5. Председателят представя пред Европейския парламент, по искане на последния и най-малко 15 дни преди да направи изявлението по параграф 1в, писмен доклад относно дейностите на Органа.

6. Освен информацията, посочена в членове 11 – 18 и членове 20 и 33, докладът също така включва всякаква относима информация, поискана от Европейския парламент във връзка с конкретен въпрос.

7. Органът отговаря устно или писмено на въпросите, отправени до него от Европейския парламент или от Съвета, в рамките на пет седмици от получаване на конкретния въпрос.

8. При поискване председателят провежда поверителни устни обсъждания при закрити врата с председателя, заместник-председателите и координаторите на компетентната комисия на Европейския парламент, когато подобни обсъждания се изискват с оглед на упражняването на правомощията на Европейския парламент съгласно член 226 от ДФЕС. Всички участници спазват изискванията за професионална тайна.

9. Органът води регистър за документите и статута им с оглед на достъпа да тях.

10. Органът предоставя на Европейския парламент съдържателно резюме на заседанията на Международната организация на комисиите по ценни книжа, на Съвета за финансова стабилност и на Съвета по международни счетоводни стандарти, както и на всеки друг съответен международен орган или институция, чиято дейност е свързана със или засяга надзора на ценните книжа и пазарите.“

(3)  в член 4, точка 3 подточка ii) се заменя със следното:

„ii) по отношение на Директива 2002/65/ЕО и Директива (ЕС) 2015/849 — органите, компетентни за осигуряване на спазването на изискванията на тези директиви от страна на дружествата, които предоставят инвестиционни услуги, и от предприятията за колективно инвестиране, които предлагат на пазара своите дялове или акции;“;

(4)  член 6 се изменя, както следва:

а)    точка 2) се заменя със следното:

„2) Изпълнителен съвет, който изпълнява задачите, определени в член 47;“;

б)    точка 4) се заличава;

(4a)  член 7 се заменя със следното:

„Член 7Седалище

Органът е със седалище в Париж, Франция.

Местонахождението на седалището на Органа не засяга изпълнението на неговите задачи и правомощия, организацията на структурата на управлението му, работата на основната му организация или основното финансиране на дейностите му, като същевременно позволява, когато е приложимо, споделяне с агенции на Съюза на услуги за административна подкрепа и услуги за управление на инфраструктура, които не са свързани с основните дейности на Органа. Най-късно до ... [датата на прилагане на настоящия регламент за изменение] и на всеки 12 месеца след това Комисията представя на Европейския парламент и Съвета доклад за спазването на посоченото изискване от страна на европейските надзорни органи.“

(5)  член 8 се изменя, както следва:

а)    параграф 1 се изменя, както следва:

-i)  буква а) се изменя, както следва:

„а) въз основа на посочените в член 1, параграф 2 законодателни актове да допринася за установяването на висококачествени общи регулаторни и надзорни стандарти и практики, по-специално чрез ▌разработване на ▌проекти на регулаторни технически стандарти и технически стандарти за изпълнение, насоки, препоръки, както и на други мерки, включително становища в съответствие с член 16а;“

i)  вмъква се следната буква аа):

„аа) да изготви и поддържа в актуален вид наръчник на Съюза за надзора над участниците на финансовите пазари в Съюза, който определя най-добрите надзорни практики и висококачествени методологии и процеси и отчита, наред с другото, промените в практиките и моделите на стопанска дейност и размера на участниците на финансовите пазари и на самите пазари;“;

iiа)  буква б) се заменя със следното:

„б) да допринася за последователното прилагане на правно обвързващите актове на Съюза, по-специално като допринася за създаването на обща надзорна култура, като осигурява последователно, ефективно и ефикасно прилагане на посочените в член 1, параграф 2 актове, като предотвратява регулаторния арбитраж, като насърчава и наблюдава независимостта на надзорните органи, като действа като медиатор и като урежда разногласия между компетентните органи, като гарантира ефективен и последователен надзор върху участниците на финансовите пазари, като осигурява съгласувана работа на колегиите от надзорници и като предприема действия, inter alia, в извънредни ситуации;“

ii)  букви д) и е) се заменят със следното:

„д) да организира и извършва прегледи, с подкрепата на националните компетентни органи, на компетентните органи и в тази връзка да издава ▐ препоръки, адресирани до тези компетентни органи, и да определя най-добри практики и в този контекст да издава насоки с цел постигане на по-съгласувани резултати от надзора;

е) да наблюдава и оценява пазарните тенденции в рамките на своята компетентност, включително, когато е уместно, тенденциите ▌ при иновативните финансови услуги, както и тенденциите в областта на екологичните, социалните и свързаните с управлението фактори;“;

iiа)  буква ж) се заменя със следното:

„ж) да извършва ▌анализи на пазарите с цел осигуряване на необходимата информация за изпълнението на функциите на Органа;“

iii)  буква з) се заменя със следното:

„з) да допринася, когато е приложимо, за защитата на потребителите и инвеститорите, по-специално по отношение на недостатъците в трансграничен контекст и отчитането на свързаните с тях рискове;“;

iiia)  вмъкват се следните букви iа) и iб):

„iа) да координира правоприлагащите действия сред компетентните органи;

iб) да допринася за създаването на обща стратегия на Съюза за финансовите данни;“

iiiб)  вмъква се следната буква ка):

„(кa) да публикува на своя уебсайт и да актуализира редовно всички регулаторни технически стандарти, технически стандарти за изпълнение, насоки, препоръки и въпроси и отговори за всеки законодателен акт, посочен в член 1, параграф 2, включително прегледи, отнасящи се до актуалното състояние на текущата работа и планирания график за приемане на проекти на регулаторни технически стандарти, проекти на технически стандарти за изпълнение, насоки, препоръки и въпроси и отговори. Тази информация се предоставя на всички работни езици на Европейския съюз;“

iv)  буква л) се заличава;

б)  вмъква се следният параграф 1а:

„1а. „Когато изпълнява задачите си в съответствие с настоящия регламент, Органът:

а) използва пълните правомощия на свое разположение; както и

б) отчита изцяло различните видове, модели на стопанска дейност и размери на участниците на финансовите пазари, като взема надлежно предвид целта за гарантиране на сигурността и стабилността на участниците на финансовите пазари;

в) отчита значението на напредъка в технологиите, на напредничавите и устойчиви модели на стопанска дейност, както и на факторите, свързани с опазването на околната среда, с обществото и с управлението.“;

в)  в параграф 2 се изменя следното:

i)  вмъква се следната буква ва):

„вa) издава препоръки, както е предвидено в членове 29а и 31а;“;

ia) вмъква се следната буква га):

„га) да отправя предупреждения в съответствие с член 9, параграф 3;“

iб) вмъкват се букви жа), жб) и жв):

„жа) да изготвя становища, предназначени за Европейския парламент, Съвета или Комисията, както е предвидено в член 16а;

жб) да дава отговори на въпроси, както е предвидено в член 16б;

жв) да издава ограничени във времето писма за непредприемане на действия, както е предвидено в член 9а;“

ii)  буква з) се заменя със следното:

„з) да събира необходимата информация за финансовите институции, както е предвидено в членове 35 и 35б;“

г)  добавя се следният параграф 3:

„3. При осъществяване на задачите, посочени в настоящия член, Органът се съобразява строго със законодателството от ниво 1 и мерките от ниво 2 и прилага принципите на пропорционалност и на по-добро регулиране, включително оценки на въздействието, анализи на разходите и ползите и открити обществени консултации.

Откритите обществени консултации, посочени в членове 10, 15, 16 и 16а, се провеждат възможно най-широко, за да се гарантира възприемането на приобщаващ подход по отношение на всички заинтересовани страни, и дават възможност за разумен срок за отговор от страна на заинтересованите страни. Органът предоставя и публикува коментари относно начините на използване на информацията и на мненията, събрани по време на консултацията, в даден проект на регулаторен технически стандарт, проект на технически стандарт за изпълнение, насоки, препоръки и становища.

Органът обобщава получената информация от заинтересованите страни по начин, който позволява сравнимост на резултатите от обществените консултации по подобни въпроси.“;

(6)  член 9 се изменя, както следва:

-a)  в параграф 1 буква а) се заменя със следното:

„а) събиране и анализ на данни и изготвяне на доклади относно потребителските тенденции, например в областта на разходите и таксите за финансовите услуги и продукти на дребно в държавите членки;“

-аа)  в параграф 1 се добавят букви га) и гб):

„га)  принос за установяване на еднакви условия на конкуренция на единния пазар, където потребителите и другите ползватели на финансови услуги имат равен достъп до сравними финансови услуги, продукти и средства за правна защита;

гб)  координиране на дейностите на компетентните органи по тайно пазаруване.“

б)    параграф 2 се заменя със следното:

„2. Органът наблюдава новите и вече съществуващите финансови дейности и може да приема насоки и препоръки в съответствие с член 16 за насърчаване на сигурността и стабилността на пазарите и за сближаване и ефективност на регулаторните и надзорните практики.

2a. В рамките на съответните си правомощия Органът разработва стандарти за упражняване на надзор върху стопанската дейност, предназначени за националните компетентни органи, например относно минималните правомощия и задачи. “;

в)    параграф 4 се заменя със следното:

„4. Органът създава като своя неразделна част комитет за пропорционалност, за да се гарантира, че разликите в естеството, мащаба и комплексния характер на рисковете, променящите се модели и практика на стопанска дейност и размера на финансовите институции и пазари са отразени в работата на Органа, и комитет по защита на потребителите и финансовите иновации, който обединява всички съответни компетентни ▌органи и органите за защита на потребителите, с цел да се подобри защитата на потребителите и да се постигне координиран подход на третиране в регулаторен и надзорен аспект на новите или иновативните финансови дейности и да се предоставят на Органа съвети, които да бъдат представени пред Европейския парламент, Съвета и Комисията. Органът работи в тясно сътрудничество с Европейския комитет по защита на данните, за да избегне дублиране, несъответствия и правна несигурност в сферата на защитата на данните. Органът може да включи в комитета и националните органи за защита на данните.“;

ба)  параграф 5 се заменя със следното:

„5. Органът може временно да забрани или ограничи предлагането на пазара, разпространението или продажбата на определени финансови продукти, инструменти или дейности, които потенциално могат да породят значителни финансови вреди за потребителите или които представляват заплаха за правилното функциониране и за целостта на финансовите пазари или стабилността на цялата финансова система в Съюза или на част от нея в случаите, посочени в законодателните актове по член 1, параграф 2, и съобразно условията, предвидени в тези актове, или, ако е необходимо — в случай на извънредна ситуация, в съответствие със и съгласно предвидените в член 18 условия.

Органът прави преглед на решението, посочено в първа алинея, през подходящи интервали от време, възможно най-скоро, но най-малко веднъж на шест месеца. Органът може да поднови забраната или ограничението двукратно, след който срок забраната или ограничението става постоянно, освен ако Органът реши друг.

Държавите членки могат да поискат от Органа да преразгледа решението си. В такъв случай Органът взема решение дали поддържа решението си в съответствие с процедурата, предвидена в член 44, параграф 1, втора алинея.

Органът може също така да направи оценка на необходимостта от забрана или ограничаване на определени видове финансови дейности или практики и в случай на необходимост, да информира Комисията и компетентните органи, с цел да се улесни приемането на такава забрана или ограничение.“

(6a)  вмъква се следният член 9a:

Член 9a

Ограничени във времето писма за непредприемане на действия

1.  При изключителни обстоятелства и ако условията, определени в настоящия параграф, са изпълнени, Органът, в координация с всички съответни компетентни органи, може да издаде ограничени във времето писма за непредприемане на действия по отношение на конкретни разпоредби на правото на Съюза, които се основават на посочените в член 1, параграф 2 законодателни актове. Тези писма за непредприемане на действия представляват временен ангажимент на Органа и на всички съответни компетентни органи да не налагат на участник на финансовите пазари по принудителен ред спазване на специфични разпоредби на правото на Съюза, когато участник на финансовите пазари не може да спазва тези специфични разпоредби поради някоя от следните причини:

а)   спазването би поставило участника на финансовите пазари в нарушение на други правни и регулаторни изисквания на правото на Съюза;

б)  Органът счита, че спазването не е осъществимо без други мерки от ниво 2 или насоки от ниво 3;

в)  спазването би навредило сериозно или би застрашило някое от следните: доверието на пазара, защитата на потребителите или инвеститорите, нормалното функциониране и целостта на финансовите или стоковите пазари, стабилността на цялата финансова система в Съюза или на част от нея.

не издава писма за непредприемане на действия, ако счита, че те биха имали неблагоприятен ефект, който е непропорционален на ползите от тях, върху ефективността на финансовите пазари или върху защитата на потребителите или на инвеститорите.

2.  В писмото си за непредприемане на действия Органът посочва специфичните разпоредби на правото на Съюза, чието спазване няма да се налага по принудителен ред, мотивите, поради които счита, че условията по параграф 1 са изпълнени, и датата, на която изтича ангажиментът за непредприемане на принудителни действия. Продължителността на ангажимента за непредприемане на принудителни действия не може да надхвърля шест месеца.

3.  Ако Органът реши да издаде писмо за непредприемане на действия, той незабавно информира Комисията, Европейския парламент и Съвета за това. В срок от две седмици след получаване на тази информация Комисията, Европейският парламент или Съветът могат да поискат от Органа да преразгледа решението си. По инициатива на Комисията, на Европейския парламент или на Съвета този срок може да бъде удължен с две седмици. В случай че нито Комисията, нито Европейският парламент, нито Съветът поискат от Органа да преразгледа решението си, Органът взема решение дали поддържа решението си в съответствие с процедурата, предвидена в член 44, параграф 1, втора алинея.

4.  Ако Органът е издал писмо за непредприемане на действия в съответствие с параграфи 1, 2 и 3, той го публикува незабавно на своя уебсайт. Органът преразглежда своето решение за издаване на писмо за непредприемане на действия през подходящи интервали от време и може да го поднови само за нов срок от шест месеца. Ако решение за издаване на писмо за непредприемане на действия не бъде подновено след изтичането на шестмесечен или на едногодишен срок, действието му се прекратява автоматично.

(6a)  член 10 се заменя със следното:

„Член 10Регулаторни технически стандарти

1. Когато Европейският парламент и Съветът делегират на Комисията правомощия да приема регулаторни технически стандарти посредством делегирани актове съгласно член 290 ДФЕС с цел да се гарантира последователно хармонизиране в областите, конкретно определени в посочените в член 1, параграф 2 законодателни актове, Органът може да разработва проекти на регулаторни технически стандарти. Органът представя своите проекти на регулаторни стандарти на Комисията за одобрение. Едновременно с това Органът препраща тези технически стандарти на Европейския парламент и на Съвета за сведение.

Регулаторните технически стандарти са технически, те не представляват стратегически или политически решения и тяхното съдържание се определя от законодателните актове, на които се основават. Органът информира изчерпателно Европейския парламент и Съвета във възможно най-кратък срок за постигнатия напредък при разработването на проектите на регулаторни технически стандарти.

Преди да ги представи на Комисията, Органът провежда открити обществени консултации по техническите стандарти и анализира свързаните с тях възможни разходи и ползи в съответствие с член 8, параграф 2а. Органът също така иска съвета на Групата на участниците от сектора на ценните книжа и пазарите, посочена в член 37.

В срок от три месеца от получаване на проекта на регулаторен технически стандарт Комисията решава дали да го одобри. Комисията може да одобри проекти на регулаторни технически стандарти само частично или да ги измени, ако интересите на Съюза налагат това.

В случай че Комисията не вземе решение в срок от три месеца от получаването на проекта на регулаторен технически стандарт дали да приеме този стандарт, тя незабавно и във всеки случай преди изтичането на тримесечния срок информира Европейския парламент и Съвета за това, като посочва причините, поради които не е в състояние да вземе решение, и планирания график за одобрение, като отчита надлежно датата на въвеждане и прилагане на приложимия законодателен акт, посочен в член 1, параграф 2. Забавеното приемане на проекта на регулаторен стандарт не възпрепятства Европейския парламент и Съвета да упражняват своите контролни правомощия в съответствие с член 13.

Когато Комисията възнамерява да не одобри даден проект на регулаторен технически стандарт или възнамерява да го одобри частично или с изменения, тя връща на Органа проекта на регулаторен технически стандарт, като обяснява защо не го одобрява или, в зависимост от случая, като излага мотивите за измененията, и изпраща копие от своето писмо на Европейския парламент и на Съвета. В срок от шест седмици Органът може да измени проекта на регулаторен технически стандарт въз основа на предложените от Комисията изменения и да го представи отново на Комисията под формата на официално становище. Органът изпраща копие от официалното си становище на Европейския парламент и на Съвета.

Ако до изтичането на този шестседмичен срок Органът не е представил изменен проект на регулаторен технически стандарт или е представил проект на регулаторен технически стандарт, който не е изменен по начин, съответстващ на предложените от Комисията изменения, Комисията може да приеме регулаторния технически стандарт с измененията, които счита за необходими, или да го отхвърли.

Комисията не може да променя съдържанието на проекта на регулаторен технически стандарт, изготвен от Органа, без предварително съгласуване с него по реда, предвиден в настоящия член.

2. Когато Органът не е представил проект на регулаторен технически стандарт в срока, определен в посочените в член 1, параграф 2 законодателни актове, той информира незабавно Европейския парламент и Съвета за това, като посочва причините, поради които не е в състояние да представи проекта на регулаторен технически стандарт и планирания график за одобрение, като отчита надлежно датата на въвеждане и прилагане на приложимия законодателен акт, посочен в член 1, параграф 2. Комисията може да поиска представянето на такъв проект в рамките на нов срок. Комисията информира незабавно Европейския парламент и Съвета за новия срок. Европейският парламент може да покани председателя на Органа да обясни причините, поради които Органът не е в състояние да представи проекта на регулаторен технически стандарт.

3. Комисията може да приеме регулаторни технически стандарти посредством делегиран акт и без проект от Органа, само в случай че Органът не ѝ е представил проект на регулаторен технически стандарт в сроковете съгласно параграф 2.

Комисията провежда открити обществени консултации по проектите на регулаторни технически стандарти и анализира свързаните с тях възможни разходи и ползи, освен ако провеждането на такива консултации и анализи не е непропорционално предвид обхвата и въздействието на съответните проекти на регулаторни технически стандарти или предвид особената неотложност на въпроса. Комисията също така иска съвета на Групата на участниците от сектора на ценните книжа и пазарите, посочена в член 37.

Комисията незабавно препраща проекта на регулаторен технически стандарт на Европейския парламент, Съвета и Органа.

▌В срок от шест седмици Органът може да измени проекта на регулаторен технически стандарт и да го представи на Комисията под формата на официално становище. Органът изпраща копие от официалното си становище на Европейския парламент и на Съвета.

Ако до изтичането на шестседмичния срок, посочен в четвърта алинея, Органът не е представил изменен проект на регулаторен технически стандарт, Комисията може да приеме регулаторния технически стандарт.

Ако Органът е представил изменен проект на регулаторния технически стандарт в рамките на шестседмичния срок, Комисията може да измени проекта на регулаторен технически стандарт въз основа на предложените от Органа изменения или да приеме регулаторния технически стандарт с измененията, които счита за необходими. Комисията не може да променя съдържанието на проекта на регулаторен технически стандарт, изготвен от Органа, без предварително съгласуване с него по реда, предвиден в настоящия член.

4. Регулаторните технически стандарти се приемат под формата на регламенти или решения. Заглавието им съдържа думите „регулаторен технически стандарт“. Те се публикуват в Официален вестник на Европейския съюз и влизат в сила на посочената в тях дата.“

(6б)  в член 13, параграф 1 втората алинея се заличава.

(6в)  член 15 се заменя със следното:

„Член 15Технически стандарти за изпълнение

1. Когато Европейският парламент и Съветът предоставят на Комисията изпълнителни правомощия, за да приема технически стандарти за изпълнение посредством актове за изпълнение съгласно член 291 ДФЕС и за да се гарантират еднакви условия за изпълнение на посочените в член 1, параграф 2 законодателни актове, Органът може да разработва проекти на технически стандарти за изпълнение. Техническите стандарти за изпълнение са технически, те не представляват стратегически или политически решения и в тяхното съдържание се определят условията на прилагане на тези актове. Органът представя своите проекти на технически стандарти за изпълнение на Комисията за одобрение. Едновременно с това Органът препраща тези технически стандарти на Европейския парламент и на Съвета за сведение.

Преди да представи проекти на технически стандарти за изпълнение на Комисията, Органът провежда открити обществени консултации по тях и анализира свързаните с тях възможни разходи и ползи в съответствие с член 8, параграф 2а. Органът също така иска съвета на Групата на участниците от сектора на ценните книжа и пазарите, посочена в член 37.

В срок от три месеца от получаване на проекта на технически стандарт за изпълнение Комисията решава дали да го одобри. Комисията може да одобри проекта на технически стандарт за изпълнение само частично или да го измени, ако интересите на Съюза налагат това. Ако Комисията не се противопостави изцяло или отчасти на предложения технически стандарт за изпълнение в срока за оценка, той се счита за одобрен.

В случай че Комисията не вземе решение в срок от три месеца от получаването на техническия стандарт за изпълнение, тя незабавно и във всеки случай преди изтичането на тримесечния срок информира Европейския парламент и Съвета за това, като посочва причините, поради които не е в състояние да вземе решение, и планирания график за одобрение, като отчита надлежно датата на въвеждане и прилагане на приложимия законодателен акт, посочен в член 1, параграф 2.

Когато Комисията възнамерява да не одобри даден проект на технически стандарт за изпълнение или възнамерява да го одобри частично или с изменения, тя го връща на Органа, като обяснява защо възнамерява да не го одобри или, в зависимост от случая, като излага мотивите за измененията, и изпраща копие от своето писмо на Европейския парламент и на Съвета. В срок от шест седмици Органът може да измени проекта на технически стандарт за изпълнение въз основа на предложените от Комисията изменения и да го представи отново на Комисията под формата на официално становище. Органът изпраща копие от официалното си становище на Европейския парламент и на Съвета.

Ако до изтичането на шестседмичния срок, посочен в пета алинея, Органът не е представил изменен проект на технически стандарт за изпълнение или е представил проект на технически стандарт за изпълнение, който не е изменен по начин, съответстващ на предложените от Комисията изменения, Комисията може да приеме техническия стандарт за изпълнение с измененията, които смята за необходими, или да го отхвърли.

Комисията не може да променя съдържанието на проект на технически стандарт за изпълнение, изготвен от Органа, без предварително съгласуване с него по реда, предвиден в настоящия член.

2. Когато Органът не е представил проект на технически стандарт за изпълнение в срока, определен в посочените в член 1, параграф 2 законодателни актове, той информира незабавно Европейския парламент и Съвета за това, като посочва причините, поради които не е в състояние да представи проекта на технически стандарт за изпълнение, и планирания график за одобрение, като отчита надлежно датата на въвеждане и прилагане на приложимия законодателен акт, посочен в член 1, параграф 2. Комисията може да поиска представянето на такъв проект в рамките на нов срок. Комисията информира незабавно Европейския парламент и Съвета за новия срок. Европейският парламент може да покани председателя на Органа да обясни причините, поради които Органът не е в състояние да представи проекта на технически стандарт за изпълнение.

3. Комисията може да приеме технически стандарт за изпълнение с акт за изпълнение и без проект от Органа, само в случай че Органът не ѝ е представил проект на технически стандарт за изпълнение в сроковете съгласно параграф 2.

Комисията провежда открити обществени консултации по проектите на технически стандарти за изпълнение и анализира свързаните с тях възможни разходи и ползи, освен ако провеждането на такива консултации и анализи не е непропорционално предвид обхвата и въздействието на съответните проекти на технически стандарти за изпълнение или предвид особената неотложност на въпроса. Комисията също така иска съвет от Групата на участниците от сектора на ценните книжа и пазарите, посочена в член 37.

Комисията незабавно препраща проекта на технически стандарт за изпълнение на Европейския парламент, на Съвета и на Органа.

▌В срок от шест седмици Органът може да измени проекта на технически стандарт за изпълнение и да го представи на Комисията под формата на официално становище. Органът изпраща копие от официалното си становище на Европейския парламент и на Съвета.

Ако до изтичането на шестседмичния срок, посочен в четвърта алинея, Органът не е представил изменен проект на технически стандарт за изпълнение, Комисията може да приеме техническия стандарт за изпълнение.

Ако Органът е представил изменен проект на технически стандарт за изпълнение в рамките на шестседмичния срок, Комисията може да измени проекта на технически стандарт за изпълнение въз основа на предложените от Органа изменения или да приеме техническия стандарт за изпълнение с измененията, които счита за необходими.

Комисията не може да променя съдържанието на проектите на технически стандарти за изпълнение, изготвени от Органа, без предварително съгласуване с него по реда, посочен в настоящия член.

4. Техническите стандарти за изпълнение се приемат под формата на регламенти или решения. Заглавието им съдържа думите „технически стандарт за изпълнение“. Те се публикуват в Официален вестник на Европейския съюз и влизат в сила на посочената в тях дата.“

(7)  член 16 се изменя, както следва:

а)  ▌параграф 1▌ се заменя със следното:

„1. С цел налагане на последователни, ефикасни и ефективни надзорни практики в рамките на ЕСФН и осигуряване на общо, еднакво и последователно прилагане на правото на Съюза, Органът издава насоки или препоръки, чиито адресати са компетентните органи или участниците на финансовите пазари.

Органът може също така да отправя насоки и препоръки към органи на държавите членки, които, макар и да не са компетентни органи по смисъла на настоящия регламент, притежават правоприлагащи правомощия по отношение на актовете, посочени в член 1, параграф 2.

Насоките и препоръките са в съответствие с мандата на законодателните актове, посочени в член 1, параграф 2, и отчитат принципа на пропорционалност. Органът не издава насоки и препоръки по въпроси, обхванати от правомощия от ниво 1 за регулаторни технически стандарти или технически стандарти за изпълнение.

1a. За да бъдат установени последователни, ефикасни и ефективни надзорни практики в рамките на ЕСФН, Органът може да издаде насоки, адресирани до всички компетентни органи или участници на финансовите пазари, за целите на законодателните актове, посочени в член 1, параграф 2, въз основа на процедурата за изпълнение „спазване или обяснение“, посочена в параграф 3 от настоящия член. Тези насоки се считат за подходящи за спазване на изискванията на законодателните актове, посочени в член 1, параграф 2. В съответствие с горепосоченото компетентните органи и участниците на финансовите пазари могат да установят допълнителни практики по отношение на метода на спазване на законодателните актове, посочени в член 1, параграф 2.“;

б)    параграф 2 се заменя със следното:

„2. Органът, освен при изключителни обстоятелства, провежда открити публични консултации по издадените от него насоки и препоръки, и когато е приложимо – въпроси и отговори, и анализира потенциалните разходи и ползи от такова тяхно издаване. Тези консултации и анализи са съобразени с обхвата, естеството и въздействието на насоките или препоръките. Органът, освен при изключителни обстоятелства, също така иска ▌съвети от Групата на участниците от сектора на ценните книжа и пазарите, посочена в член 37. Органът посочва причините, когато не провежда открити обществени консултации или не иска съвети от Групата на участниците от сектора на ценните книжа и пазарите.“;

ба)  вмъкват се следните параграфи 2а, 2б, 2в и 2г:

„2a. За целите на законодателните актове, посочени в член 1, параграф 2, Органът може да отправя препоръки към един или повече компетентни органи или към един или повече участници на финансовите пазари.

2б. В своите насоки и препоръки Органът посочва как той допринася за установяването на последователни, ефикасни и ефективни надзорни практики в рамките на ЕСФН, как той осигурява общото, еднообразно и последователно прилагане на правото на Съюза и как той спазва разпоредбите в параграфи 1, 1а и 2а.

2в. Насоките и препоръките не могат да се свеждат единствено до позоваване или възпроизвеждане на елементи на законодателни актове. Преди да издаде нова насока или препоръка, Органът най-напред преразглежда съществуващите насоки и препоръки, за да се избегне дублиране.

2г. Три месеца преди да издаде насоките и препоръките, посочени в параграфи 1а и 2а, Органът информира Европейския парламент и Съвета за планираното съдържание на тези насоки и препоръки.“

в)  ▌параграф 4 ▌се заменя със следното:

„4. В доклада, посочен в член 43, параграф 5, Органът уведомява Европейския парламент, Съвета и Комисията за издадените насоки и препоръки, обяснява как Органът е обосновал издаването на насоки в съответствие с параграф 1а и препоръки в съответствие с параграф 2а и обобщава резултатите от обществените консултации относно тези насоки в съответствие с член 8, параграф 2а. Докладът посочва също така компетентния орган, който не спазва насоките и препоръките и описва как Органът възнамерява да гарантира, че съответният компетентен орган ще следва неговите насоки и препоръки в бъдеще.“;

г)  добавят се следните параграфи 5, 5а и 5б:

„5. Ако две трети от членовете на Групата на участниците от сектора на ценните книжа и пазарите са на мнение, че Органът е превишил правомощията си, като е издал насока съгласно параграф 1а, те могат да изпратят до Европейския парламент, Съвета и Комисията мотивиран съвет по този въпрос.

5a. Ако най-малко половината от членовете на Групата на участниците от сектора на ценните книжа и пазарите са на мнение, че Органът е превишил правомощията си, като е издал препоръка съгласно параграф 2а, те могат да изпратят до Европейския парламент, Съвета и Комисията мотивиран съвет по този въпрос.

5б. Европейският парламент, Съветът и Комисията могат да изискат обяснение от Органа, с което се обосновава издаването на въпросните насоки или препоръки. Когато получи обяснението от Органа, Комисията оценява обхвата на насоките или препоръките с оглед на правомощията на Органа и изпраща своята оценка на Европейския парламент и на Съвета. Ако Европейският парламент, Съветът или Комисията счетат, че Органът е превишил своите правомощия, и след като дадат на Органа възможност да изложи своето мнение, Комисията може да приеме решение, с което да изиска от Органа да оттегли или да измени насоките или препоръките. Преди да бъде взето това решение и винаги, когато това се изисква от Европейския парламент, Комисията прави изявление пред Европейския парламент и отговоря на всички въпроси, зададени от членовете на ЕП. Европейският парламент може да поиска от Комисията да приеме решение, с което изисква Органът да оттегли или да измени съответните насоки или препоръки. Решението на Комисията се оповестява публично.“;

(7a)  вмъкват се членове 16a и 16б:

„Член 16aСтановища

1. По искане на Европейския парламент, Съвета или Комисията или по собствена инициатива Органът предоставя становища на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията по всички въпроси в рамките на неговата компетентност. Тези становища не се оповестяват публично, освен ако в искането е посочено друго.

2. Искането, посочено в параграф 1, може да включва обществена консултация или технически анализ.

3. По отношение на пруденциалната оценка на сливанията и придобиванията в обхвата на Директива 2009/138/ЕО, за която по силата на посочената директива се изисква консултация между компетентните органи на две или повече държави членки, по искане на един от съответните компетентни органи Органът може да представи или публикува становище по пруденциална оценка освен по отношение на критериите по член 59, параграф 1, буква д) от Директива 2009/138/ЕО. Становището се предоставя без излишно забавяне и във всеки случай преди да е изтекъл определеният в Директива 2009/138/ЕО срок за извършване на оценката. По отношение на областите, в които Органът може да представя становище, се прилагат членове 35 и 35б.

4. При поискване от Европейския парламент, Съвета или Комисията Органът може да предоставя технически съвети на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията по време на обикновената законодателна процедура, както и по отношение на делегирани актове, във връзка с всяко законодателно предложение на Комисията в областите, определени в посочените в член 1, параграф 2 законодателни актове.

Член 16бВъпроси и отговори

1. Всяко физическо или юридическо лице, включително компетентните органи и институциите на Съюза, могат да отправят въпроси до Органа на всеки от официалните езици на Съюза относно тълкуването, практическото прилагане или изпълнението на разпоредбите на посочените в член 1, параграф 2 законодателни актове или свързаните с тях делегирани актове и актове за изпълнение, както и относно насоки и препоръки, приети съгласно тези законодателни актове.

Преди да отправят въпрос до Органа, участниците на финансовите пазари преценяват дали първо да не отнесат въпроса до своя компетентен орган.

След като събере въпросите, Органът публикува на своя уебсайт всички допустими въпроси съгласно параграф 1 за всеки законодателен акт, преди да им е дал отговор.

Този процес не изключва възможността физическите или юридическите лица, включително компетентните органи и институциите на Съюза, да поискат поверителни технически съвети или разяснения от Органа.

2. Органът публикува на своя уебсайт необвързващи отговори на всички допустими въпроси съгласно параграф 1 за всеки законодателен акт, освен ако това публикуване не противоречи на законния интерес на физическото или юридическото лице, което е отправило въпроса, или ако публикуването би породило рискове за стабилността на финансовата система.

3. Преди публикуването на отговори на допустими въпроси Органът може да проведе консултации със заинтересованите лица в съответствие с член 16, параграф 2.

4. Отговорите на Органа се считат за подходящи за спазване на изискванията на законодателните актове, посочени в член 1, параграф 2, и на свързаните с тях делегирани актове и актове за изпълнение, както и на насоките и препоръките, приети съгласно тези законодателни актове. Компетентните органи и участниците на финансовите пазари могат да установят други практики за спазване на всички приложими правни изисквания.

5. Органът прави преглед на отговорите на въпросите в най-кратък срок, когато това се счете за необходимо и подходящо или най-късно 24 месеца след тяхното публикуване, за да ги преразглежда, актуализира или оттегля, когато това е необходимо.

6. По целесъобразност Органът взема предвид публикувани отговори, когато разработва или актуализира насоки и препоръки в съответствие с член 16.“

(8)  член 17 се заменя със следното:

„1. Ако даден компетентен орган не е приложил посочените в член 1, параграф 2 актове или ги е приложил по начин, който изглежда е в нарушение на правото на Съюза, включително утвърдените съгласно членове 10 - 15 регулаторни технически стандарти и технически стандарти за изпълнение, по-специално като не е гарантирал, че даден участник на финансовите пазари отговаря на изискванията, предвидени в посочените актове, Органът действа в съответствие с правомощията, предвидени в параграфи 2, 3 и 6 от настоящия член.

2. По искане от един или повече компетентни органи, от Европейския парламент, от Съвета, от Комисията, от Групата на участниците от сектора на ценните книжа и пазарите или въз основа на фактическа и добре обоснована информация от страна на съответните организации или институции, или по своя собствена инициатива и след като уведоми за това съответния компетентен орган, Органът отговаря на искането, и ако е целесъобразно, разследва предполагаемото нарушение или неприлагане на правото на Съюза.“

Без да се засягат предвидените в член 35 правомощия, компетентният орган незабавно предоставя на Органа цялата информация, която Органът счете за необходима за целите на разследването, включително за това как актовете, посочени в член 1, параграф 2, се прилагат в съответствие с правото на Съюза.

Без да се засягат предвидените в член 35 правомощия, всеки път, когато искането за информация от компетентния орган се окаже или бъде счетено за недостатъчно за получаването на информацията, необходима за целите на разследването на предполагаемо нарушение или неприлагане на правото на Съюза, Органът може да отправи надлежно мотивирано искане за информация пряко до други компетентни органи или до съответните участници на финансовите пазари. Когато мотивираното искане е отправено до участник на финансовите пазари, в него се обяснява защо информацията е необходима за целите на разследването на предполагаемо нарушение или неприлагане на правото на Съюза.

Адресатът на такова искане незабавно предоставя на Органа ясна, точна и пълна информация.

Когато искането за информация е отправено до участник на финансовите пазари, Органът уведомява за него съответните компетентни органи. При поискване от Органа компетентните органи му съдействат да получи информацията.

3. Органът може да започне процес на арбитраж със съответния компетентен орган, за да обсъди действието, необходимо за спазване на правото на Съюза. Съответният компетентен орган оказва лоялно сътрудничество в този арбитраж.

Във възможно най-кратък срок, но най-късно четири месеца след началото на разследването, Органът може да отправи до съответния компетентен орган препоръка, посочваща действията, чието предприемане е необходимо за спазване на правото на Съюза.

В срок от десет работни дни след получаване на препоръката компетентният орган уведомява Органа за стъпките, които е предприел или възнамерява да предприеме, за да гарантира спазването на правото на Съюза.

4. Ако компетентният орган не започне да спазва правото на Съюза в срок от един месец след получаване на препоръката на Органа, Комисията може, след като е била уведомена от Органа или по своя собствена инициатива, да представи официално становище, в което се изисква компетентният орган да предприеме действията, необходими за спазване на правото на Съюза. В официалното становище на Комисията се взема предвид препоръката на Органа.

Комисията представя такова официално становище не по-късно от три месеца след приемането на препоръката. Комисията може да удължи този срок с един месец.

Органът и компетентните органи предоставят на Комисията цялата необходима информация.

5. В срок от десет работни дни след получаването на посоченото в параграф 4 официално становище компетентният орган уведомява Комисията и Органа относно мерките, които е предприел или възнамерява да предприеме, за да се съобрази с това официално становище.

6. Без да се засягат правомощията и задълженията на Комисията по член 258 ДФЕС, ако даден компетентен орган не се съобрази с посоченото в параграф 4 официално становище в предвидения в него срок и ако е необходимо да бъдат предприети навременни действия за отстраняване на последиците от неспазването на законодателството, за да се запазят или възстановят неутралните условия на конкуренция на пазара или да се гарантира правилното функциониране и целостта на финансовата система, Органът може, ако съответните изисквания, предвидени в посочените в член 1, параграф 2 актове, се прилагат пряко по отношение на участниците на финансовите пазари, да приеме индивидуално решение, чийто адресат е отделен участник на финансовите пазари, в което се изисква той да предприеме необходимите действия за спазване на своите задължения съгласно правото на Съюза, включително прекратяване на възприетата практика.

Решението на Органа е в съответствие с представеното съгласно параграф 4 официално становище на Комисията.

7. Решения, приети съгласно параграф 6, имат предимство пред всякакво предишно решение, прието по същия въпрос от компетентните органи.

При предприемане на действия във връзка с въпроси, които са предмет на официално становище по параграф 4 или на решение по параграф 6, компетентните органи се съобразяват с официалното становище или решението, в зависимост от случая.

8. В доклада по член 43, параграф 5 Органът посочва кои компетентни органи и участници на финансовите пазари не са се съобразили с официалните становища или решения, посочени в параграфи 4 и 6 от настоящия член.“;

(8a)  в член 18 параграф 3 се заменя със следното:

„3. Когато Съветът е приел решение съгласно параграф 2 и когато при изключителни обстоятелства са необходими координирани действия от страна на компетентните органи в отговор на неблагоприятни процеси, които могат да застрашат сериозно правилното функциониране и целостта на финансовите пазари или стабилността на цялата финансова система в Съюза или на част от нея, или на защитата на клиентите и потребителите, Органът може да приеме индивидуални решения, в които се изисква компетентните органи да предприемат, в съответствие с посоченото в член 1, параграф 2 законодателство, необходимите действия в отговор на такива процеси, като гарантират, че участниците на финансовите пазари и компетентните органи изпълняват изискванията, предвидени в това законодателство.“

(9)  член 19 се изменя, както следва:

а)  параграф 1 се заменя със следното:

„1. В случаите, предвидени в посочените в член 1, параграф 2 актове на Съюза, както и в случаите на значително разногласие между два или повече национални компетентни органа относно прилагането на тези актове, и без да се засягат предвидените в член 17 правомощия, при наличието на някое от следните обстоятелства Органът може по предвидената в параграфи 2—4 процедура да съдейства на компетентните органи да постигнат съгласие:

а)  по искане на един или повече от съответните компетентни органи — ако даден компетентен орган възрази процедурно или по същество срещу действие, предложено действие или бездействие на друг компетентен орган;

б)  по собствена инициатива — ако въз основа на обективни причини, включително въз основа на информация от участниците на пазара или организации на потребителите, може да се установи, че между дадени компетентни органи има разногласие.

Когато по силата на посочените в член 1, параграф 2 актове се изисква съвместно взимане на решение от компетентните органи, за разногласие се приема липсата на взето от тези органи съвместно решение в сроковете, посочени в тези актове.“;

б)  вмъкват се следните параграфи 1а и 1б:

„1а. Съответните компетентни органи незабавно уведомяват Органа за наличието на разногласие в следните случаи:

а)  когато в посочените в член 1, параграф 2 актове на Съюза е предвиден срок за постигане на съгласие между компетентните органи и е настъпило някое от следните събития:

i) срокът е изтекъл;

ii) един или повече от компетентните органи сметнат въз основа на обективни причини, че има разногласие;

б)  когато в посочените в член 1, параграф 2 актове на Съюза не е предвиден срок за постигане на съгласие между компетентните органи и е настъпило някое от следните събития:

i)  един или повече от съответните компетентни органи сметнат въз основа на обективни причини, че има разногласие; или

ii)  изтекли са два месеца от датата, на която компетентен орган е получил искане от друг компетентен орган да предприеме дадено действие с цел съблюдаване на законодателството на Съюза, и получилият искането орган все още не е приел решение, което да удовлетворява това искане.

1б. Председателят преценява дали Органът следва да действа в съответствие с параграф 1. Когато се намесва по собствена инициатива, Органът уведомява съответните компетентни органи за решението си във връзка с тази намеса.

Когато по силата на посочените в член 1, параграф 2 актове се изисква съвместно решение, всички участващи в него компетентни органи отлагат индивидуалните си решения, докато Органът не вземе решение по предвидената в член 47, параграф 3а процедура. Ако Органът реши да действа, всички участващи в съвместното решение компетентни органи отлагат решенията си, докато не приключи предвидената в параграфи 2 и 3 процедура.“;

в)  параграф 3 се заменя със следния текст:

„Ако съответните компетентни органи не успеят да постигнат съгласие в помирителната фаза, посочена в параграф 2, Органът може да вземе решение, с което да изиска от тези органи да предприемат конкретно действие или да се въздържат от определено действие с цел да бъде разрешен въпросът и спазено правото на Съюза. Решението на Органа е със задължителен характер за съответните компетентни органи. Решението на Органа може да задължи компетентните органи да отменят или изменят прието от тях решение, или да упражнят предоставените им от приложимото право на Съюза правомощия.“;

г)  вмъква се следният параграф 3a:

„3а. Органът уведомява съответните компетентни органи за приключването на процедурите по параграфи 2 и 3, и когато е приложимо, за решението си, взето в съответствие с параграф 3.“;

д)  параграф 4 се заменя със следното:

„4. Без да се засягат правомощията на Комисията по член 258 от ДФЕС, ако даден компетентен орган не спази решението на Органа, което от своя страна не му позволява да гарантира, че даден участник на финансовите пазари спазва пряко приложимите към него изисквания по силата на посочените в член 1, параграф 2 актове, Органът може да приеме индивидуално решение за даден участник на финансовите пазари, с което да изиска от него да предприеме необходимите действия, за да спази произтичащите за него от правото на Съюза задължения, в т.ч. да прекрати дадена практика.“;

(9a)  член 21 се заменя със следното:

„Член 21Колегии от надзорници

1. В рамките на своите правомощия Органът допринася за насърчаването и наблюдението на ефективната, ефикасна и последователна работа на предвидените на в законодателните актове по член 1, параграф 2 колегии от надзорници и работи за подобряване на последователнотои съгласувано прилагане на правото на Съюза от колегиите от надзорници. С цел да се сближат най-добрите надзорни практики, Органът насърчава съвместни планове за надзор и съвместни проверки, а членовете на персонала на Органа имат право на пълноценно участие в работата на колегиите от надзорници и като такива имат възможност да участват в дейностите на колегии от надзорни органи, а когато е надлежно обосновано – да поемат водещата роля, включително проверки на място, извършвани съвместно от два или повече компетентни органа.

2. Органът има водеща роля при осигуряване на последователната и съгласувана работа на колегиите от надзорници по отношение на презграничните институции в целия Съюз, като отчита системния риск, породен от участниците на финансовите пазари, посочени в член 23, и когато е уместно, свиква заседание на съответната колегия.

За целите на настоящия параграф и на параграф 1 от настоящия член Органът се счита за „компетентен орган“ по смисъла на съответното законодателство.

Органът може:

а) да