Процедура : 2018/2113(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A8-0033/2019

Внесени текстове :

A8-0033/2019

Разисквания :

PV 11/02/2019 - 16
CRE 11/02/2019 - 16

Гласувания :

PV 12/02/2019 - 9.17

Приети текстове :

P8_TA(2019)0078

ДОКЛАД     
PDF 272kWORD 85k
28.1.2019
PE 629.657v02-00 A8-0033/2019

относно прилагането на разпоредбите на Договора относно правомощията на Парламента за упражняване на политически контрол върху Комисията

(2018/2113(INI))

Комисия по конституционни въпроси

Докладчик: Мерчедес Бресо

ИЗМЕНЕНИЯ
ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ — РЕЗЮМЕ НА ФАКТИТЕ И КОНСТАТАЦИИТЕ
 ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
 СТАНОВИЩЕ на комисията по бюджетен контрол
 ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ
 ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ — РЕЗЮМЕ НА ФАКТИТЕ И КОНСТАТАЦИИТЕ

Процедура и източници

На 31 май 2018 г. на докладчика беше възложена задачата да изготви доклад относно прилагането на разпоредбите на Договора относно парламентарния контрол върху Комисията.

След назначаването си докладчикът започна да събира информация, като използва, наред с другото, следните източници:

  изслушване, проведено в комисията по конституционни въпроси на 10 октомври 2018 г.;

  последваща оценка на въздействието, изготвена от Службата на ЕП за парламентарни изследвания (EPRS), озаглавена „Парламентарен контрол върху Европейската комисия: прилагане на разпоредбите на Договора“;

Констатации от изследването

Парламентарният контрол е предпоставка за демократична легитимност. Неотдавнашните промени в законодателния процес и нарасналата законодателна роля на изпълнителната власт създадоха необходимостта от засилване на процедурите за парламентарен контрол. Това явление не е чуждо на институционалната структура на Съюза, в която Комисията придобива законодателни правомощия посредством делегирани актове, нейната „политизация“ нараства и възниква по-голяма необходимост ефикасността на законодателството да се допълни с укрепване на правните разпоредби. Поради това настоящият доклад ще има за цел да оцени отново контролната роля на Парламента спрямо Комисията и да я приведе в съответствие с това ново развитие на институционално равнище.

Съществуващи инструменти за парламентарен контрол върху Комисията

Комисията колективно е отговорна пред Европейския парламент (член 17 от ДЕС). Парламентът получава правомощията си за контрол върху Комисията по силата на Договорите, но също и от източници на вторично законодателство или от междуинституционални споразумения като Рамковото споразумение за отношенията между Европейския парламент и Европейската комисия и Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество.

Инструментите за парламентарен контрол могат да бъдат групирани в една от следните категории:

-  Избор на председател и утвърждаване на Комисията

Избор на председател на Комисията (членове 14 и 17 от ДЕС)

Съгласно Договора държавните и правителствените ръководители на ЕС предлагат кандидат за председател на Комисията, като вземат предвид резултатите от изборите за Европейски парламент (член 17 от ДЕС). Кандидатът се избира от Парламента (член 14 от ДЕС).

Процедурата на водещите кандидати (Spitzenkandidaten), която беше стартирана от Парламента за първи път през 2014 г., създаде по-силна връзка между Парламента и Комисията, която, заедно с установената практика на изслушвания на кандидатите за членове на Комисията, създаде форма на парламентарен контрол върху управлението. Процедурата на „Spitzenkandidaten“ не е формално изискване на Договора, а политически процес, установен от Парламента през 2014 г., който доведе до назначаването на председателя Юнкер, който беше водещият кандидат на ЕНП, за председател на Комисията.

Времето ще покаже как ще бъде организирана процедурата на водещ кандидат в контекста на изборите през 2019 г., като се вземат предвид препоръките, отправени в решението на Европейския парламент от 7 февруари 2018 г. относно преразглеждането на Рамковото споразумение за отношенията между Европейския парламент и Европейската комисия. Тази процедура е важна стъпка в процеса на укрепване на връзката между Парламента и Комисията и дори следва да бъде засилена чрез изготвянето на по-подробни условия за нейното прилагане.

Утвърждаване на Комисията (членове 14 и 17 от ДЕС)

От 1995 г. насам от кандидатите за членове на Комисията се изисква да се явят пред Парламента за публично изслушване пред съответните комисии — практика, разработена от Парламента и формализирана в неговия правилник, въпреки че това не е процедура, предвидена в Договорите. След това Комисията като орган се подлага на гласуване за одобрение от Парламента. До момента е имало три случая на кандидати за членове на Комисията, които са оттеглили своите кандидатури след отрицателен резултат от изслушването в Парламента (Роко Бутольоне през 2004 г., Румяна Желева през 2010 г. и Аленка Братушек през 2014 г.).

Ако даден комисар промени значително своя портфейл в хода на мандата на Комисията или настъпи значителна промяна в състава на Комисията, съответните членове на Комисията отново се канят на публично изслушване в Парламента. В периода между 2010 г. и 2018 г. са проведени пет допълнителни изслушвания на кандидати за членове на Комисията.

-  Инструменти за призоваване на Комисията към отчетност

Вот на недоверие (член 17 от ДЕС и член 234 от ДФЕС)

Правото на Парламента на вот на недоверие по отношение на Комисията може да се разглежда като вот на недоверие към изпълнителната власт. Парламентът може да гласува вот на недоверие по отношение на Комисията с мнозинство от две трети от подадените гласове, представляващи мнозинство от членовете на Парламента. Съгласно Правилника за дейността на Европейския парламент (член 119), предложение за вот на недоверие може да бъде внесено от една десета от членовете на ЕП.

До този момент не е бил приет нито един от осемте вота на недоверие, гласувани в Парламента, което се дължи предимно на изисквания много висок праг (мнозинство от 2/3). През 1999 г. Комисията „Сантер“ се оттегли, преди Парламентът да я принуди да направи това. Това се случи, след като Парламентът отказа да освободи от отговорност Комисията във връзка с изпълнението на бюджета за 1996 г.

Оттегляне на доверието спрямо отделен член на Комисията

Договорите не предвиждат индивидуална отговорност на членовете на Комисията, а разглеждат Комисията като орган, носещ отговорност пред Парламента. Съгласно Рамковото споразумение за отношенията между Европейския парламент и Европейската комисия обаче Европейският парламент може да поиска от председателя на Комисията да оттегли доверието си спрямо отделен член на Комисията. Председателят на Комисията трябва да обясни отказа си да направи това пред Парламента. Тази разпоредба никога не е била прилагана към днешна дата.

Право на разследване (член 226 от ДФЕС)

Съгласно член 226 от ДФЕС Парламентът има право да създава временни анкетни комисии за разследване на твърдения за нарушения или лошо прилагане на правото на Съюза. Посоченият член предоставя на Парламента правото на инициатива да предложи регламент, в който подробно се описват разпоредбите, уреждащи правото му да предприема разследване, който следва да бъде приет след получаването на одобрение от Съвета и Комисията.

Всички разследвания, проведени към днешна дата от Парламента чрез анкетни комисии, показаха, че действащата нормативна уредба(1) е определено прекалено рестриктивна по отношение на възможностите да се призовават отделни свидетели, да се изисква достъп до документи и да се налагат санкции с цел да се упражни правото на разследване на Парламента. Предложението на Парламента за Регламент относно правото на разследване(2), което все още се обсъжда със Съвета и Комисията, има за цел да увеличи правомощията на Парламента в посочените области.

От 2009 г. насам Парламентът създаде две анкетни комисии — относно измерването на емисиите в автомобилния сектор (EMIS) и относно изпирането на пари, избягването на данъци и данъчните измами (PANA).

Макар настоящите правни разпоредби да не предвиждат възможност да се отправят обвързващи препоръки, изглежда, че Комисията ги приема сериозно, какъвто беше случаят с работата на комисията EMIS. Това със сигурност се дължи на наличието на по-силна политическа връзка между Парламента и Комисията, особено след изборите през 2014 г.

Парламентарен контрол върху делегираните актове и актовете за изпълнение

Делегираните актове предоставят на Комисията възможност да приема норми с общо приложение, а актовете за изпълнение са незаконодателни по своя характер и имат за цел да гарантират еднаквото прилагане на правото във всички държави — членки на ЕС. Поради това различно естество Парламентът има различни възможности за контрол по отношение на делегираните актове и на актовете за изпълнение.

По отношение на делегираните актове, Парламентът има право на вето и отмяна, докато по отношение на актовете за изпълнение той няма правомощия да ги блокира. По отношение на актовете за изпълнение правомощието за упражняване на контрол се измества към националното равнище, където държавите членки чрез „процедури по консултиране и разглеждане“ имат възможност да формират съдържанието на акта за изпълнение. Държавите членки обаче се представляват от своите правителства в тези органи и в зависимост от институционалната структура, установена в държавите членки, тези мерки може да не подлежат на парламентарен контрол в някои държави членки. Поради това е от съществено значение парламентарният контрол да бъде въведен и на национално равнище, за да се контролират действията на изпълнителната власт в тази област.

До юни 2018 г. Парламентът никога не е отменял делегиране на правомощия и е възразявал само осем пъти срещу делегиран акт, приет от Комисията. В допълнение към оправомощаването на Комисията да приема делегирани актове основният законодателен акт определя срока, за който съответното правомощие се делегира на Комисията. Продължителността на оправомощаването може да бъде определена за (1) неопределен срок, (2) определен срок с мълчаливо продължаване и (3) определен срок без възможност за удължаване. Статистическите данни показват, че неопределен срок е бил предоставен в 13 случая, определен срок с мълчаливо удължаване – в 158 случая, а определен срок без продължаване – в 41 случая.

Тъй като броят на актовете за изпълнение нарасна през последните години и тъй като контролът върху Комисията при упражняването на правото да приема актове за изпълнение се извършва от изпълнителните органи на държавите членки, участието на Парламента следва да бъде засилено по отношение на парламентарния контрол и следва да се въведат ясни критерии за разграничаване на актовете за изпълнение и на делегираните актове.

Въпроси с искане за устен и писмен отговор (член 230, параграф 2 от ДФЕС)

Съгласно член 230, параграф 2 от ДФЕС въпросите с искане за устен и писмен отговор са средство, което е на разположение на Парламента, но могат да бъдат отправяни само към Комисията, но не и към Съвета, въпреки че Съветът и председателят на Европейския съвет приеха да отговарят на въпроси на Парламента на доброволен принцип. Следователно това може да се разглежда по-скоро като гъвкав инструмент, чрез който да се изтъкват определени проблеми или да се изисква повече информация. Все пак статистиката показва, че Комисията отговаря на всички въпроси с искане за писмен отговор на Парламента, въпреки че може понякога да не спазва определените срокове. Това не е приложимо за въпросите с искане за устен отговор, тъй като Председателският съвет решава дали да включи тези въпроси в проекта на дневен ред.

Правилникът за дейността на Европейския парламент (член 129) дава възможност да се организира време за въпроси с участието на Комисията, което е общ инструмент за контрол в парламентарните демокрации. Това обаче вече не се прилага на практика, тъй като може да се счита за припокриващо се с пленарните сесии, на които Комисията отговоря на въпроси с искане за устен отговор.

Съдебни производства

Договорът предоставя на Парламента правото да завежда съдебни дела срещу Комисията и да поиска от Съда да провери законосъобразността на даден акт на Комисията (член 263 от ДФЕС). Член 265 от ДФЕС предоставя на Парламента правото да завежда съдебни дела срещу Комисията за бездействие. Макар случаите на съдебни дела, заведени от Парламента срещу Комисията, да са доста ограничени (10 иска от 2009 г. насам, пет от които обявени за допустими), изглежда, че Парламентът използва правомощията си като крайна мярка, когато всички други възможни действия не дават желания резултат.

-  Инструменти за контрол на управлението

В допълнение към инструментите за призоваване на Комисията към отчетност, инструментите за контрол на управлението позволяват на Парламента да формулира проактивно и ефективно политическия и законодателен дневен ред на ЕС.

Задължения за докладване на Комисията

Член 249 от ДФЕС задължава Комисията да публикува общ доклад за дейностите на Съюза, като съгласно член 233 от ДФЕС Парламентът разглежда на открито заседание годишния общ доклад, представен му от Комисията.

Комисията трябва да докладва на тригодишни интервали пред Парламента по отношение на недискриминацията и гражданството на Съюза, като взема предвид развитието на ЕС (член 25 от ДФЕС).

Освен това на Парламента следва да се предоставя доклад относно резултатите от многостранното наблюдение на икономическата политика (член 121, параграф 5 от ДФЕС).

Друг доклад, който трябва да бъде изпратен на Парламента, е годишен доклад относно напредъка в постигането на целите по член 151, т.е. члена относно социалната политика (член 159 от ДФЕС), както и годишен доклад относно развитието в социалната сфера в рамките на Съюза (член 161 от ДФЕС).

Съгласно член 175 от ДФЕС от Комисията се изисква да представя доклад за напредъка в постигането на икономическо, социално и териториално сближаване, както и за начина, по който различните средства, предвидени в посочения член, са допринесли за това. Този доклад трябва да се представя на всеки три години.

Докладът, който следва да бъде изпратен от Комисията в съответствие с член 190 от ДФЕС, следва да включва информация относно дейностите в областта на научните изследвания и технологичното развитие и за разпространението на резултатите през предходната година.

Когато води преговори с трети държави или международни организации, Комисията се задължава съгласно член 207 от ДФЕС да докладва редовно на Парламента относно напредъка на съответните преговори.

Друг годишен доклад, който Комисията трябва да представи на Парламента, е докладът съгласно член 325, параграф 2 от ДФЕС по отношение на защитата на финансовите интереси на ЕС и борбата с измамите.

Проактивно въздействие върху дневния ред

В началото на всяка година Комисията трябва да изпрати на Парламента доклад, който включва нейната работна програма (РПК) за текущата година (член 190 от ДФЕС). Рамковото споразумение предвижда подробен график за тази процедура.

През първото шестмесечие на всяка година се провежда редовен диалог между членовете на Комисията и съответните парламентарни комисии, последван от доклад до Съвета на председателите на комисии (СПК) относно резултатите от този диалог и редовната размяна на мнения между СПК и заместник-председателите на Комисията. В рамките на тази платформа Парламентът изразява своите приоритети за работната програма на Комисията, които след това трябва да бъдат взети предвид от Комисията съгласно Рамковото споразумение за отношенията между Европейския парламент и Европейската комисия.

През юни всяка година СПК представя обобщен доклад на Председателския съвет, съдържащ резултатите от прегледа на изпълнението на работната програма на Комисията, приоритетите на Парламента за предстоящата РПК и преглед на резултатите от текущия двустранен диалог с Комисията. По време на месечната сесия през юли се приема резолюция, която очертава позицията на Парламента по законодателните приоритети.

Разискването относно състоянието на Съюза се провежда по време на септемврийската пленарна сесия в Страсбург. Това прави политическите приоритети на Съюза по-прозрачни и подлежащи на предварителен парламентарен контрол.

През септември парламентарните комисии провеждат размяна на мнения относно бъдещите приоритети във всяка област на политиката със съответните членове на Комисията, след която се провежда среща между СПК и колегиума на членовете на Комисията и, ако е целесъобразно, между Председателския съвет и председателя на Комисията.

Работната програма на Комисията за следващата година се приема през октомври и се представя на Парламента от председателя на Комисията. Парламентът провежда разисквания и гласува резолюция по време на месечната сесия през декември.

Законодателна инициатива

Освен за определяне на законодателната програма, Договорът дава на Парламента право на квазизаконодателна инициатива. Съгласно член 225 от ДФЕС, Парламентът може да поиска от Комисията да внесе предложение по въпроси, по които той счита, че за целите на прилагането на Договорите е необходим акт на Съюза. Комисията не е длъжна да изготви такова предложение, но в случай че не предприеме последващи действия по отношение на инициативата на Парламента, тя трябва да съобщи на Парламента своите основания. От 2009 г. насам Парламентът е прибягвал до член 225 в 24 случая, като в седем от тях е постигнал поне частичен успех и се е стигнало до законодателно предложение на Комисията или друго подходящо действие.

Мониторинг и изпълнение на политическите приоритети и на законодателното програмиране:

В член 6 от приложение VI към Правилника за дейността на Парламента се съдържа подробно описание на процедурата, съгласно която Парламентът прави преглед на ангажиментите и приоритетите, изразени от кандидатите за членове на Комисията по време на техните изслушвания за назначаване.

Бюджетна процедура и освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета

Фактът, че Парламентът е съзаконодател в бюджетната област, му дава възможност да контролира Комисията до известна степен, тъй като неприемането на бюджета в началото на финансовата година ограничава месечните бюджетни разходи до „временни суми от една дванадесета“, което би могло да окаже въздействие върху способността на Комисията да изпълнява многогодишните програми. След влизането в сила на Договора от Лисабон Парламентът не се е възползвал от тази възможност, но това се е случвало през 1979 г. и 1984 г.

Що се отнася до разходването на бюджета, Парламентът упражнява контрол върху изпълнението му, тъй като съгласно член 319 от ДФЕС той може да освобождава Комисията от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета, като по този начин изразява своята оценка относно начина, по който Комисията изпълнява бюджета на Съюза. От 2009 г. насам Парламентът никога не е отлагал или отказвал освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета, вероятно поради факта, че Комисията често взема предвид препоръките на Парламента, изразени по време на процедурата по освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета.

Външна политика

Комисията и Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) имат предимно задължения за провеждане на консултации и докладване пред Парламента (член 36 от ДЕС и членове 218 и 328 от ДФЕС). С въвеждането на изискването за одобрение на Парламента за сключването на международни споразумения (член 218 от ДФЕС) обаче Парламентът придоби по-значима роля във външните отношения и Комисията е задължена да го информира изчерпателно и своевременно за развитието на преговорите по тези споразумения.

Доклади за изпълнението и оценка

Докладите за изпълнението са още един нов инструмент за парламентарен контрол върху изпълнителната власт, тъй като те съдържат препоръки и оформят бъдещата политика въз основа на анализ на изпълнението до момента.

Основни изводи и препоръки

Като цяло изглежда, че Парламентът разполага с мощни инструменти за политически контрол върху Комисията. Изглежда обаче е налице необходимост да се подобри тяхната приложимост и те да се адаптират по-добре към специфичните за институционалната структура на ЕС предизвикателства.

Основни предизвикателства за парламентарния контрол върху изпълнителната власт в ЕС:

1.  В Договорите липсва ясно определение на „изпълнителна власт“. В контекста на ЕС „изпълнителната власт“ е организирана по различен начин за различните области на политиката, тъй като няма изчерпателен списък от области на политиката, за които Комисията има изпълнителни правомощия. Следователно това поражда някои важни предизвикателства за парламентарния контрол.

2.  Изпълнителната власт е многопластова и се разпростира на европейско, национално и понякога на регионално равнище, което изисква упражняването на демократичен контрол от страна на изборните органи на всяко едно от тези равнища.

3.  Това може да включва различни институции за различните политики — Комисията (за изключителната компетентност), Комисията с държавите членки (политики на споделено управление), Съвета и Европейския съвет (в случая с ОВППС).

4.  Когато Европейският съвет излиза от границите на функциите, които са му възложени от Договорите, и действа като законодател, той фактически отнема на Парламента и на националните парламенти възможността за контрол върху изпълнителната власт, както например в случая с Европейския механизъм за стабилност (ЕМС) и Фискалния пакт.

5.  Много високият праг, който трябва да бъде достигнат за задействането на някои механизми за контрол, като например при вота на недоверие, е друго предизвикателство пред ефективния парламентарен контрол.

6.  Не се извършва текуща оценка на работата на отделните членове на Комисията.

7.  Съществува само колективна отговорност на Комисията и няма механизъм, чрез който да се призовават отделните членове на Комисията към отчетност.

8.  Липса какъвто и да било механизъм за парламентарен контрол върху административните процедури на Комисията за назначаването на генералния секретар на Комисията и на генералните директори.

9.  Европейският съвет играе водеща роля за оформянето на политическата програма на ЕС, което ограничава контрола върху управлението от страна на Парламента.

10.  Въпреки че законодателните тристранни срещи са важен инструмент на парламентарната демокрация, те представляват предизвикателство за ефективното упражняване на контролните функции на Парламента. Консенсусният характер на процеса на вземане на решения в ЕС затруднява ефективното упражняване на политически контрол от страна на Парламента.

11.  Тенденцията Комисията да деполитизира определени въпроси, като създава агенции и като предоставя привидно технически решения на политическите проблеми, прави малко вероятно ефективното упражняване на правомощията за контрол по тези въпроси от страна на Парламента.

Възможни реакции спрямо съществуващите предизвикателства:

1.  Поради многопластовия характер на изпълнителната власт в ЕС е необходимо националните парламенти да упражняват контрол върху националните правителства по отношение на въпросите, свързани с ЕС, по начина, по който Парламентът упражнява контрол върху Комисията на равнището на Съюза.

2.  Изпълнителната власт в ЕС следва да бъдат рационализирана и ясно определена, като Комисията бъде преобразувана в главния изпълнителен орган.

3.   Тъй като изпълнителната власт в рамките на ЕС има многопластов характер, политическият диалог между националните парламенти и Европейския парламент следва да бъде засилен и да стане по-съдържателен и целенасочен, без да надхвърля обхвата на съответните им конституционни правомощия, с цел да се обхванат също така Европейският съвет и Съветът на Европейския съюз, когато те действат като изпълнителни органи.

4.  Законодателните правомощия и правата на контрол от страна на Парламента трябва да бъдат гарантирани, консолидирани и укрепени. По същия начин Парламентът би могъл да обмисли реформа на своите методи на работа с цел укрепване на упражняването на функциите си за политически контрол върху Комисията.

5.  Това би означавало също така укрепване на изпълнителния капацитет на Комисията в областта на икономическата и паричната политика.

6.  Прилагането на инструментите за контрол, но най-вече на инструментите, използвани за призоваване на Комисията към отчетност, следва да се придружава от задълбочен анализ относно естеството на допуснатите грешки и причините за тях.

7.  Комбинация от различни инструменти за контрол: както по отношение на отчетността, така и по отношение на управлението това би могло да доведе до по-добри резултати от парламентарния контрол в контекста на ЕС.

8.  Съществуват инструменти, които не се прилагат на практика (като предложението за вот на недоверие). Поради по-силната връзка между Парламента и Комисията, създадена чрез процедурата на „Spitzenkandidaten“, и тъй като членовете на Комисията се идентифицират с политическите групи в Парламента, в бъдеще използването на тези инструменти може да се затрудни допълнително.

9.  Комисията следва да обърне по-сериозно внимание на законодателните инициативи, предприети от Парламента съгласно член 225 от ДФЕС.

10.  Обменът между националните парламенти на добри практики в областта на парламентарния контрол, като например провеждането на редовни разисквания с участието на съответните министри и специализираните комисии в националните парламенти преди и след заседанията на Съвета, както и с участието на членове на Европейската комисия в подходящ формат и срокове, а също и на срещи с националните парламенти за обмен на мнения с членове на Парламента, следва да се засили.

11.  При бъдеща промяна на Договора ще бъде необходимо да се изменят разпоредбите относно предложението за вот на недоверие с цел да се намали изисквания праг и да се въведат процедури за отчетност пред Парламента на отделните членове на Комисията през целия срок на мандата им.

12.  Предложението на Парламента за регламент относно правото на разследване следва да бъде прието бързо, за да може Парламентът да разполага с ефективни правомощия, които да му позволяват да си служи с този основен парламентарен инструмент, за да изисква отчетност от изпълнителната власт.

13.  Необходими са ясни правила за разграничаването между актове за изпълнение и делегирани актове, за да се гарантира подходящ парламентарен контрол.

14.  Комисията следва да преразгледа своите административни процедури за назначаване на генерален секретар, генерални директори и директори; в контекста на допълнителното парламентаризиране на институционалната структура на Съюза може да се предвидят и парламентарни изслушвания на лицата, заемащи висши длъжности в изпълнителните органи на Съюза.

(1)

Решение на Европейския парламент, Съвета и Комисията от 19 април 1995 г. относно реда и условията за упражняване на правото на разследване на Европейския парламент (ОВ L 113, 19.5.1995 г., стр. 1).

(2)

P7_TA(2014)0429 и P7_TA(2012)0219.


ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно прилагането на разпоредбите на Договора относно правомощията на Парламента за упражняване на политически контрол върху Комисията

(2018/2113(INI))

Европейският парламент,

–  като взе предвид разпоредбите на Договора относно политическия надзор на Европейския парламент върху Европейската комисия, и по-специално членове 14, 17 и 25 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) и членове 121, 159, 161, 175, 190, 225, 226, 230, 233, 234, 249, 290, 291, 319 и 325 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

–  като взе предвид член 17 от ДЕС, който възлага на Комисията защитата на общия интерес на Съюза и ѝ предоставя монопол за предприемането на инициативи „за тази цел“,

–  като взе предвид Рамковото споразумение за отношенията между Европейския парламент и Европейската комисия,

–  като взе предвид Междуинституционалното споразумение (МИС) за по-добро законотворчество от 2016 г. и Междуинституционалното споразумение относно бюджетната дисциплина, сътрудничеството по бюджетни въпроси и доброто финансово управление от 2013 г.,

–  като взе предвид своята резолюция от 16 февруари 2017 г. относно подобряване на функционирането на Европейския съюз чрез използване на потенциала на Договора от Лисабон(1),

–  като взе предвид своята резолюция от 16 февруари 2017 г. относно възможното развитие и адаптиране на съществуващата институционална структура на Европейския съюз(2),

–  като взе предвид своето решение от 7 февруари 2018 г. относно преразглеждането на Рамковото споразумение за отношенията между Европейския парламент и Европейската комисия, и по-специално параграфи 2 и 8 от него, в който допълнително се потвърждава, че процесът на водещите кандидати (Spitzenkandidaten) представлява успешна конституционна и политическа практика, която отразява междуинституционалния баланс, предвиден в Договорите(3),

–  като взе предвид своята законодателна резолюция от 16 април 2014 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент относно реда и условията за упражняване на правото на Европейския парламент да предприема разследване и за отмяна на Решение 95/167/ЕО, Евратом, ЕОВС на Европейския парламент, Съвета и Комисията(4), както и текущите междуиституционални преговори;

–  като взе предвид доклада на Европейския омбудсман относно заседанията и проверката на документи – съединени жалби 488/2018/KR и 514/2018/KR относно назначаването на нов генерален секретар от Комисията, както и неговите препоръки по посочените дела,

–  като взе предвид своя правилник, включително член 521 както и член 1, параграф 1, буква д) от решението на Председателския съвет от 12 декември 2002 г. относно процедурата за разрешаване на изготвянето на доклади по собствена инициатива и приложение 3 към него,

–  като взе предвид доклада на комисията по конституционни въпроси и становището на комисията по бюджетен контрол (A8-0033/2019),

A.  като има предвид, че институционалната рамка на Съюза, установена в Договорите, предоставя на Парламента, в качеството му на законодателен орган на Съюза, отговорността за политическия контрол върху Комисията;

Б.  като има предвид, че Парламентът разполага с набор от инструменти за контрол върху Комисията, като например предложението за вот на недоверие (член 17 от ДЕС и член 234 от ДФЕС), възможността да поиска от председателя на Комисията да оттегли доверието си от отделен член на Комисията (член 118, параграф 10 от Правилника за дейността на Парламента), правото на разследване (член 226 от ДФЕС), правомощията за контрол върху делегираните актове и актовете за изпълнение (членове 290 и 291 от ДФЕС), правото да се отправят въпроси с искане за устен и писмен отговор (член 230, параграф 2 от ДФЕС) и правото на Парламента да завежда съдебни дела срещу Комисията по въпроси относно законосъобразността (член 263 от ДФЕС) или в случай на бездействие от страна на Комисията;

В.  като има предвид, че в допълнение към тези инструменти Парламентът разполага с набор от инструменти за надзор над управлението, благодарение на които може проактивно да определя европейската политическа програма;

Г.  като има предвид, че бюджетът е най-важният инструмент на Европейския съюз за изпълнение на неговите цели и стратегии и поради това бюджетният контрол е от изключително значение;

Д.  като има предвид, че процедурата на водещите кандидати („Spitzenkandidaten“) отразява междуиституционалния баланс между Парламента и Комисията и поради това укрепи и засили съществено връзката между двете институции, като начин доведе до по-голяма политизация на Комисията, която следва да доведе до засилен парламентарен контрол върху изпълнителните ѝ функции;

Е.  като има предвид, че съгласно член 17 от ДЕС председателят на Комисията следва да се избира от Парламента по предложение на държавните и правителствените ръководители от ЕС, като се вземат предвид резултатите от изборите за Европейски парламент и проведените консултации с Парламента; като има предвид, че член 17 от ДЕС предвижда също така, че следва да се следва същата процедура, в случай че Парламентът отхвърли предложения кандидат, включително провеждане на консултации с Парламента;

Ж.  като има предвид, че всички кандидати за членове на Комисията преминават през изслушване преди назначаването на колегиума на членовете на Комисията и като има предвид, че в рамките на своя мандат Парламентът може да извърши преглед на ангажиментите и приоритетите, заявени от кандидатите за членове на Комисията по време на изслушванията им за назначаване, което включва и оценка по въпроса дали с оглед на личните им качества и квалификация те изпълняват изискванията за тази длъжност;

З.  като има предвид, че Договорите предоставят на Парламента правото да гласува вот на недоверие срещу Комисията като цяло, но не и да оттегли доверието си от отделен член на Комисията;

И.  като има предвид, че въпреки колективната отговорност на колегиума на членовете на Комисията, Парламентът следва да гарантира ефективен политически надзор над индивидуалната работа на всеки член на Комисията;

Й.  като има предвид, че неотдавнашното назначаване на новия генерален секретар на Комисията предизвика сериозна загриженост относно ролята и политическото влияние, упражнявано от висши служители на Комисията;

К.   като има предвид, че при назначаването на новия председател и на новите членове на Комисията през 2019 г. следва да се проведе нова процедура за избор на генерален секретар на Комисията, която е в съответствие с правилата;

Л.  като има предвид, че съгласно Договорите Комисията има задължение да докладва редовно на Парламента: ежегодно относно общите дейности на Съюза (член 249 от ДФЕС); на всеки три години относно прилагането на разпоредбите относно недискриминацията и гражданството на Съюза (член 25 от ДФЕС); относно резултатите от многостранното наблюдение на икономическата политика (член 121, параграф 5 от ДФЕС); на всеки три години относно напредъка, постигнат в областта на социалната политика (членове 159 и 161 от ДФЕС); на всеки три години относно напредъка в постигането на икономическо, социално и териториално сближаване (член 175 от ДФЕС); ежегодно относно дейностите в областта на научните изследвания в Съюза (член 190 от ДФЕС); ежегодно относно борбата с измамите (член 325 от ДФЕС); както и при провеждане на преговори с трети държави или международни организации (член 207 от ДФЕС);

М.  като има предвид, освен това, че по отношение на вторичното законодателство Комисията е инструктирана да преразглежда и оценява различни директиви и регламенти и да докладва за своите констатации;

Н.  като има предвид, че с приемането на Рамковото споразумение за отношенията между Европейския парламент и Европейската комисия Парламентът си осигури допълнително влияние при формирането на законодателната програма, предлагана всяка година от Комисията в работната програма на Комисията;

О.  като има предвид, че след приемането на Договора от Лисабон Парламентът стана действителен съзаконодател в областта на бюджета и носи отговорността за освобождаването от отговорност на Комисията във връзка с изпълнението на бюджета на Съюза;

П.  като има предвид, че след влизането в сила на Договора от Лисабон Парламентът разшири влиянието си върху контрола на външните политики на ЕС, като получи правомощието да одобрява сключването на международни споразумения и следователно правото да бъде незабавно и изчерпателно информиран от Комисията на всички етапи от преговорите по тези споразумения (член 218 от ДФЕС, член 50 от ДЕС);

Р.  като има предвид, че условията, при които се проведоха преговорите с Обединеното кралство за оттеглянето му от Европейския съюз, бяха образцови от гледна точка на тяхната прозрачност и участието на Парламента;

С.   като има предвид, че обхватът на правата за контрол от страна на Парламента се различава значително при делегираните актове и при актовете за изпълнение; като има предвид, че Парламентът има право да наложи вето на делегиран акт и/или да отменя делегирането, но в случай на актове за изпълнение обхватът на неговото участие е много по-ограничен;

Т.  като има предвид, че настоящата институционална структура на Съюза и липсата на точно определение на изпълнителната власт в Договорите правят концепцията за изпълнителна власт на ЕС сложна и разпокъсана между европейското, националното и регионалното равнище;

У.  като има предвид, че по-тясното сътрудничество между Европейския парламент и националните и регионалните парламенти в съответствие със съответните им конституционни правомощия и съгласно член 10, параграф 2 от ДЕС има ключово значение за предприемането на мерки за справяне с проблема с парламентарния контрол върху изпълнителните функции, когато става въпрос за прилагането на европейското законодателство;

Ф.  като има предвид, че прозрачността и активното участие на Парламента в преговорите с Обединеното кралство оказаха положително въздействие върху техния резултат, като създадоха климат на доверие и единство, и поради това следва да послужат като вдъхновение за бъдещите практики за водене на международни преговори;

Основни заключения

1.  припомня, че упражняването на контрол върху органите на ЕС е една от основните функции на Европейския парламент и че отчетността на Комисията пред Парламента е основен принцип на функционирането на ЕС и на вътрешния демократичен контрол;

2.  счита, че Парламентът не използва пълноценно всички инструменти, които са на негово разположение за политически контрол върху изпълнителната власт поради различни причини, някои от които са присъщи на институционалната структура на Съюза, а други са резултат, например, от променящата се междуинституционална динамика, което направи някои от инструментите трудни за прилагане или не достатъчно ефективни;

3.  признава потенциала и успешното прилагане на процедурата на водещите кандидати (Spitzenkandidaten), при която всички европейски граждани имат пряко участие в избора на председател на Комисията чрез гласуване за листата, водена от предпочитания от тях кандидат; поради това решително подкрепя използването на тази практика и за бъдещите избори за Европейски парламент и насърчава всички политически сили да участват в този процес;

4.  изразява увереност, че водещите кандидати (Spitzenkandidaten) следва да оглавят листите на европейските политически партии в изборите за Европейски парламент;

5.  припомня, че по-силната политическа връзка, създадена между Парламента и Комисията в резултат на процедурата на водещите кандидати (Spitzenkandidaten), не следва да превръща Комисията в обект на по-малко строг парламентарен контрол;

6.  припомня, че целта на заложения в Договорите праг за вот на недоверие е да се запази ефективното използване на този инструмент при тежки случаи; признава, че както в повечето парламентарни демокрации възможността за внасяне на вот на недоверие действа главно като възпиращ фактор; все пак предлага в контекста на бъдещо изменение на Договора, да се проучат или разгледат възможностите за ограничено снижаване на прага, като се запази предвиденото от Договорите институционално равновесие;

7.  посочва, че политизирането на Комисията е пряко следствие от промените, въведени с Договора от Лисабон; отбелязва, че тези промени не включват приемането на разпоредби, които биха позволили търсенето на отговорност от отделните членове на Комисията;

8.  изразява дълбоко съжаление по повод факта, че по думите на омбудсмана Комисията „не е спазила нито буквата, нито духа на съответните правила“ при назначаването на своя генерален секретар;

9.  посочва, че Договорите не предоставят ясно определение за изпълнителна власт на ЕС и че компетентните институции за различните области на политиката са различни, в зависимост от това дали се счита, че въпросната област попада в обхвата на споделената или изключителната компетентност на Съюза;

10.  счита, че е необходимо да се установи действителна двукамарна законодателна система, в която да участват Съветът и Парламентът, като Комисията действа в качеството на изпълнителна власт;

11.  посочва, че ролята на Парламента като орган, осъществяващ контрол върху изпълнителната власт, се допълва от сходни правомощия на националните парламенти по отношение на техните изпълнителни органи, когато последните решават европейски въпроси; счита, че подобна отговорност е основен елемент от ролята на националните парламенти в Европейския съюз;

12.  счита, че упражняването на контрол от страна на Парламента върху изпълнителната власт съгласно член 14 от ДЕС се затруднява и дори понякога се превръща в невъзможна задача поради липсата на ясен каталог на правомощията и политиките на Съюза и поради многопластовото разпределение на компетентност между европейските, националните и регионалните изпълнителни органи;

13.  припомня, че Договорите не предоставят никакви законодателни функции или право на законодателна инициатива на Европейския съвет; изразява загриженост по повод факта, че през последните години Европейският съвет, в противоречие с духа и буквата на Договорите, взе редица важни политически решения извън рамката на Договора, като по този начин фактически изключи посочените решения от контрола на Парламента и подкопа демократичната отчетност, която е от съществено значение при тези европейски политики;

14.  припомня, че Договорът предоставя на Парламента значителни правомощия за политически контрол чрез годишните бюджетни процедури и процедури по освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета;

15.  припомня, че освобождаването от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета е годишна политическа процедура, гарантираща последващ демократичен контрол върху изпълнението на бюджета на Европейския съюз от Комисията на нейна собствена отговорност и в сътрудничество с държавите членки;

16.  посочва, че процедурата по освобождаване от отговорност се е доказала като мощен инструмент, който оказва въздействие върху положителното развитие на бюджетната система и финансовото управление на ЕС, оформянето на дневния ред и начина, по който се определят и изпълняват политиките на ЕС, като същевременно допринася за увеличаване на политическото влияние на Парламента;

17.  подчертава, че член 318 от ДФЕС добавя нов инструмент към инструментариума за освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета: оценка на финансите на Съюза въз основа на постигнатите резултати;

18.  отбелязва със загриженост, че не съществува реална правна санкция, ако Парламентът реши да не освобождава от отговорност Комисията; при все това счита, че отказът на освобождаване от отговорност изпраща силен политически сигнал, тъй като означава, че Парламентът няма достатъчно доверие в отчетността на Комисията и по тази причина Комисията не следва да оставя това действие без отговор, а следва да предприеме категорични последващи действия, насочени към подобряване на положението;

19.  изразява съжаление във връзка с факта, че при липсата на лоялно сътрудничество от страна на Съвета не е възможно да се упражнява контрол върху бюджета на Съвета чрез институционалната практика на освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета от страна на Парламента и че това положение представлява сериозно неизпълнение на произтичащите от Договора задължения, които предвиждат, че Парламентът упражнява контрол върху целия бюджет на Съюза;

20.  предлага, с оглед разширяване на обхвата на правомощията на Парламента за бюджетен контрол върху целия бюджет на Съюза, да започнат преговори между Съвета, Комисията и Парламента, така че да се гарантира, че Парламентът има право на достъп до информация относно начина, по който Съветът изпълнява своя бюджет, пряко или чрез Комисията, и че Съветът отговаря на въпроси с искане за писмен отговор от Парламента и присъства на изслушвания и разисквания относно изпълнението на своя бюджет; счита, че в случай че преговорите се провалят Парламентът следва да освободи от отговорност единствено Комисията и да включи в общата процедура по освобождаването от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета отделни резолюции относно различните институции, органи и агенции на Съюза, като по този начин се гарантира, че никоя част от бюджета на ЕС не се изпълнява без подходящ контрол;

21.  припомня, че институциите все още не са изпълнили ангажимента си да установят критерии за разграничаване на използването на делегирани актове и на актове за изпълнение, въпреки че Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество подобри прозрачността на процедурата за приемане на делегирани актове;

22.  припомня, че в съответствие с член 247 от Финансовия регламент Комисията трябва да изпрати на Парламента до 31 юли на следващата финансова година интегриран набор от отчети за финансите и управленската отговорност, който включва по-специално окончателните консолидирани отчети, годишния доклад за управлението и изпълнението и оценката на финансите на Съюза въз основа на постигнатите резултати, както е посочено в член 318 от ДФЕС;

Препоръки

23.  счита, че инструментите за контрол на Комисията и тези за контрол на управлението следва да бъдат съчетани, за да се постигне максимална ефективност и на двете;

24.  настоява, че законодателните правомощия на Европейския парламент и правата му да упражнява контрол трябва да бъдат гарантирани, консолидирани и засилени, включително чрез междуинституционални споразумения и чрез използване на съответното правно основание от Комисията;

25.  счита, че е необходимо Парламентът да реформира своите методи на работа с цел укрепване на упражняването на функциите си на политически контрол върху Комисията;

26.  призовава Комисията да обърне по-сериозно внимание на законодателните инициативи, предприети от Парламента съгласно член 225 от ДФЕС; призовава следващия председател на Комисията да се ангажира с тази цел и приветства съответните декларации на водещите кандидати в това отношение; желае да види повече инициативи, които да доведат до законодателни предложения; припомня, че в съответствие с член 10 от Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество Комисията е задължена да разгледа своевременно и подробно исканията за предложения за актове на Съюза;

27.  поздравява Комисията за положителните ѝ последващи действия във връзка с препоръките на Парламента, изразени в неговата резолюция от 16 февруари 2017 г. относно подобряване на функционирането на Европейския съюз чрез използване на потенциала на Договора от Лисабон;

28.   счита, че въпреки че Парламентът няма официално право на законодателна инициатива съгласно действащите Договори, следва да се обърне сериозно внимание на възможността за предоставяне на право на законодателна инициатива в контекста на бъдещо изменение на Договора;

29.  насърчава обмена на добри практики между националните парламенти по отношение на парламентарния контрол, като например провеждането на редовни разисквания между съответните министри и специализираните комисии в националните парламенти преди и след заседанията на Съвета, както и с членове на Европейската комисия в подходящ формат и срокове, а също и срещи между Европейския парламент и националните парламенти; насърчава установяването на редовен обмен на служители между институциите и служителите на политическите групи между администрациите на Европейския парламент и националните парламенти, Европейския комитет на регионите и регионите на държавите членки, които разполагат със законодателни правомощия;

30.  счита, че създаването на ежегодна европейска седмица би позволило на членовете на ЕП и членовете на Комисията, и по-специално заместник-председателите, отговарящи за клъстерите, да застанат пред всички национални парламенти, за да обсъждат и разясняват европейския дневен ред, заедно с депутати и представители на гражданското общество; счита, че тази инициатива би могла да засили демократичната отчетност на Комисията, изисквана от Договора от Лисабон;

31.  призовава Парламента да укрепи капацитета си за контрол на подготовката и изпълнението на делегираните актове и на актовете за изпълнение;

32.  приветства усилията, предприемани понастоящем от трите институции, за установяване на ясни критерии, за да се определи как следва да се използват делегираните актове и актовете за изпълнение; призовава тези критерии да бъдат приложени възможно най-скоро;

33.  насърчава националните парламенти, както и регионалните парламенти, когато е целесъобразно, да увеличат капацитета си за контрол върху своите изпълнителни органи, когато последните вземат решения или предлагат регламенти с цел прилагане или делегиране на европейското законодателство;

34.  счита, че е необходимо при бъдещо преразглеждане на Договора да се подобрят инструментите за търсене на индивидуална отговорност от членовете на Комисията от страна на Парламента през целия им мандат, като се използват донякъде ограничените разпоредби на действащото рамковото споразумение за отношенията между Европейския парламент и Европейската комисия;

35.  призовава Комисията и Съвета, в съответствие с принципа на лоялно сътрудничество, да установят политически диалог относно предложението на Парламента за регламент относно правото на разследване, за да се предоставят на Парламента ефективни правомощия, които му позволяват да упражнява този основен парламентарен инструмент за контрол върху изпълнителната власт, който е абсолютно необходим в парламентарните системи навсякъде по света;

36.  изразява убеденост в ползата от парламентарните въпроси като инструмент за контрол; поради това счита за необходимо да се извърши задълбочена оценка на качеството на отговорите, предоставени от Комисията на въпросите на членовете на ЕП, както и на количеството и качеството на въпросите, отправени от членовете на ЕП;

37.  счита се, че времето за въпроси е важен елемент от парламентарния контрол върху изпълнителната власт; изисква от Председателския съвет отново да включи в дневния ред на пленарното заседание времето за въпроси, в съответствие с член 129 от Правилника за дейността на ЕП;

38.  отново призовава Комисията да преразгледа своите административни процедури за назначаване на генерален секретар, генерални директори и директори, с цел да се гарантира, че се подбират най-добрите кандидати в рамките на максимална прозрачност и равни възможности;

°

°  °

39.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета, Комисията, на националните парламенти на държавите членки и на Комитета на регионите.

(1)

ОВ C 252, 18.7.2018 г., стр. 215.

(2)

ОВ C 252, 18.7.2018 г., стр. 201.

(3)

Приети текстове, P8_TA(2018)0030.

(4)

ОВ C 443, 22.12.2017 г., стр. 39.


СТАНОВИЩЕ на комисията по бюджетен контрол (8.1.2019)

на вниманието на комисията по конституционни въпроси

относно прилагането на разпоредбите на Договора относно правомощията на Парламента за упражняване на политически контрол върху Комисията

(2018/2113(INI))

Докладчик по становище: Томаш Здеховски

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по бюджетен контрол приканва водещата комисия по конституционни въпроси да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

А.  като има предвид, че Парламентът има мандат да гарантира демократичен контрол върху Комисията, който е политически по своето естество, но включва различни аспекти и процедури;

Б.  като има предвид, че бюджетът е най-важният инструмент на Европейския съюз за изпълнение на неговите цели и стратегии и поради това бюджетният контрол е от изключително значение;

В.  като има предвид, че въпреки ангажимента на Комисията към резултатите бюджетирането, основано на дейности, продължава за съжаление да бъде основният принцип при изготвянето на бюджета на Съюза;

Г.  като има предвид, че оценката на резултатите и одитът на изпълнението разчитат на целите, установени на най-ранен етап на програмното равнище;

Д.  като има предвид, че оценката е средство, насочено към определяне и разбиране на резултатите и въздействието на даден процес и към намиране на алтернативи в помощ на вземането на решения, които биха довели до по-нататъшно усъвършенстване на този процес;

1.  припомня, че контролът върху органите на ЕС е основанието за съществуването на Европейския парламент и че отчетността на Комисията пред Парламента е основен принцип на функционирането на ЕС и на вътрешния демократичен контрол;

2.  припомня, че освобождаването от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета е годишна политическа процедура, гарантираща последващ демократичен контрол върху изпълнението на бюджета на Европейския съюз от Комисията на нейна собствена отговорност и в сътрудничество с държавите членки;

3.  посочва, че процедурата по освобождаване от отговорност се е доказала като мощен инструмент, който оказва въздействие върху положителното развитие на бюджетната система и финансовото управление на ЕС, оформянето на дневния ред и начина, по който се определят и изпълняват политиките на ЕС, като същевременно допринася за увеличаване на политическото влияние на Парламента;

4.  подчертава, че основната цел на процедурата по освобождаване от отговорност е да се провери дали средствата на Съюза са управлявани правилно и да се установява ежегодно, че всички приходи и разходи на Съюза, крайният резултат, активите и пасивите на Съюза, са показани в счетоводния баланс;

5.  отбелязва, че решението на Парламента да предостави, да отложи или да откаже освобождаване от отговорност преди всичко, но не само, се взема въз основа на одита на Европейската сметна палата, който разглежда надеждността и точността на отчетите, както и законосъобразността и редовността на свързаните с тях операции;

6.  посочва, че съгласно член 287 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) Сметната палата трябва да проверява дали всички приходи са били събрани и дали всички разходи са направени законосъобразно и правомерно, както и дали управлението на финансовите средства е било добро; посочва, че осъществявайки това, Сметната палата трябва да сигнализира, по-специално, за всяка неправомерност; посочва, че одитът върху приходите трябва да се осъществява на основата както на предвидените, така и на постъпилите приходи в Съюза и че одитът върху разходите трябва да се осъществява на основата както на поетите задължения, така и на извършените плащания;

7.  припомня, че когато Парламентът предоставя освобождаването от отговорност, той трябва да оцени не само редовността, но и резултатността на финансовото управление в Европейския съюз;

8.  отбелязва, че Парламентът също така базира своето решение върху поисканите от Комисията доказателства относно изпълнението на разходите или функционирането на системите за финансов контрол;

9.  отбелязва, че Комисията е длъжна да вземе предвид забележките в решенията, свързани с процедурата по освобождаване от отговорност, и забележките на Парламента, свързани с изпълнението на разходите, и е длъжна да докладва относно мерките, взети с оглед на препоръките и коментарите на Парламента;

10.  припомня, че Парламентът също така разглежда специалните доклади, приети от Сметната палата, които се съсредоточават върху доброто управление на различни сектори или политики;

11.  посочва, че тъй като тези доклади се отнасят до прилагането на принципите на икономичност, ефикасност и ефективност, те систематично предизвикват дебат относно това дали участниците в европейските политики разполагат с необходимите средства и инструменти, за да постигнат целите, определени от политическите органи на Съюза;

12.  подчертава, че член 318 от ДФЕС добавя нов инструмент към инструментариума за освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета: оценка на финансите на Съюза въз основа на постигнатите резултати;

13.  приветства по-специално факта, че поради акцента върху финансовите резултати, докладът за оценка, предвиден в член 318 от ДФЕС, допълва подхода за съответствие, разработен от Европейската сметна палата в нейния годишен доклад, и предоставя на Европейския парламент възможността да оценява постиженията на политиките;

14.  отбелязва със загриженост, че не съществува реална правна санкция, ако Парламентът реши да не освобождава от отговорност Комисията; при все това счита, че отказът на освобождаване от отговорност изпраща силен политически сигнал, тъй като означава, че Парламентът няма достатъчно доверие в отчетността на Комисията и по тази причина Комисията не следва да оставя това действие без отговор, а следва да предприеме категорични последващи действия, насочени към подобряване на положението;

15.  припомня, че реформите на Проди/Кинък въведоха принципите на основаното на дейности бюджетиране и управление(1), изискват всяка година оправомощените разпоредители с бюджетни кредити да подписват доклади за дейността и са постигнали реформа на дейностите за вътрешен одит, както и на счетоводната отчетност на основата на текущо начисляване;

16.  подчертава, че политическата цел, преследвана от тези реформи, е да се разработи ясна йерархия, от политически цели до специални ресурси за дейностите, насочени към постигането им, до показатели за изпълнение, за да се проверят тези постижения;

17.  отбелязва със загриженост, че реалността на място е много по-различна:

а)  въпреки че Комисията определи бюджета по направления на дейност, това определение основно следва организационната структура на администрацията и поддържа голям брой бюджетни редове;

б)  целите за дейностите все още не са действително част от бюджетния дебат, но са представени в отделни отчети за дейността, приложени към бюджета;

в)  текущата структура на бюджета не е в пълно съответствие с многогодишната финансова рамка (МФР); всяка функция на МФР съдържа различни дейности, а много отделни дейности са разпределени по няколко функции на МФР;

18.  изразява съжаление относно факта, че бюджетните преговори в Парламента и Съвета са свързани с маржовете по функциите на МФР и не се отнасят много често до целите, показателите за изпълнението или измерените резултати, свързани с бюджетирането по дейности;

19.  приветства факта, че Комисията поднови своя ангажимент за бюджетиране въз основа на резултатите и бюджетиране по дейности в своите предложения за нова МФР, и настоява, че бюджетът на ЕС следва да засили акцента си върху стабилността, опростяването, по-ефективното изразходване на средствата, ниските оперативни разходи, ефективното разпределение на ресурсите, изпълнението на ключовите политически приоритети, европейската добавена стойност, резултатите, въздействието и повишаването на отчетността и прозрачността;

20.  подчертава, че бюджетът на ЕС трябва да се основава на дългосрочни политически цели и обща визия за ЕС; отново призовава Комисията да въведе такава дългосрочна визия и цели, за да се гарантира максимална ефективност на разходите;

21.  приветства предложението на Комисията новите програми по МФР да бъдат обединени в групи по области на политиката, които ще бъдат включени в дяловете на годишния бюджет; изразява надежда, че това ще внесе по-голяма яснота относно начина, по който те ще допринасят за постигането на целите на политиката;

22.  приветства факта, че считано от 2021 г. Комисията възнамерява да приведе концепцията за областите на политиката в съответствие с групите от програми, както и че това привеждане в съответствие ще позволи по-лесно съгласуване между годишния бюджет и функциите на МФР;

23.  припомня, че Парламентът поиска многократно от Комисията да представи бюджета на Съюза в съответствие с политическите цели на МФР, приети от Парламента; счита, че това би позволило на бюджетния орган по-лесно да контролира и проследява подготовката и изпълнението на бюджета;

24.  си задава въпроса защо Комисията използва два отделни набора от цели и показатели за измерване на резултатите от финансовото управление: от една страна, генералните директори на Комисията оценяват в своите годишни отчети за дейността постигането на целите, поставени в плановете им за управление, а от друга страна, Комисията измерва резултатите от изпълнението на разходните програми чрез програмните декларации за оперативните разходи, придружаващи проектобюджета;

25.  припомня, че настоящата рамка на изпълнението на програмите, за които се докладва в програмните декларации на оперативните разходи, включва 716 показателя от различни видове, които измерват изпълнението спрямо 61 общи и 228 специфични цели;

26.  приветства предложението на Комисията за намаляване с една трета на броя на разходните програми и за по-голяма съгласуваност на правилата; подчертава, че за да се постигне ефективно опростяване за бенефициерите, всички ненужни правила, изисквания и процедури следва да бъдат премахнати, без обаче да се излага на риск законосъобразността и редовността на свързаните с отчетите операции;

27.  отново отправя своя призив към Комисията:

а)  да рационализира докладването на изпълнението, като:

–  намали още повече броя на целите и показателите, които използва за различните си отчети за изпълнението, и се съсредоточи върху тези, които най-добре измерват резултатите от изпълнението на бюджета на Съюза, в интерес на опростяването, прозрачността и по-добрия контрол;

–  разшири качествения подход и включи екологични и социални показатели, за да бъде в състояние да измерва въздействието на политиката на ЕС върху политиките в областта на околната среда и социалната сфера;

–  представя финансовата информация по начин, който я прави съпоставима с информацията за изпълнението, за да бъде ясна връзката между разходите и резултатите от изпълнението;

б)  да осигури повече баланс в отчитането на изпълнението, като представя ясна информация относно главните предизвикателства за ЕС, които остава да бъдат преодолени;

в)  да представи декларация за качеството на докладваните данни за резултатите от изпълнението;

28.  припомня, че в съответствие с член 247 от Финансовия регламент Комисията трябва да изпрати на Парламента до 31 юли на следващата финансова година интегриран набор от отчети за финансите и управленската отговорност, който включва по-специално окончателните консолидирани отчети, годишния доклад за управлението и изпълнението и оценката на финансите на Съюза въз основа на постигнатите резултати, както е посочено в член 318 от ДФЕС;

29.  посочва, че при приемането на годишния доклад за управлението и изпълнението, който придружава окончателните консолидирани отчети, Комисията поема политическа отговорност за финансовото управление на своите услуги;

30.  настоява, че годишният доклад за управлението и изпълнението следва не само да включва оценка на процента грешки в разходите на Съюза, информация относно превантивните и корективните действия, обхващащи бюджета, и информация относно изпълнението на стратегията на Комисията за борба с измамите, но също така и годишна декларация относно управлението и вътрешния контрол, обхващаща по-специално:

а)  описание на инструментите за вътрешно управление на Комисията;

б)  оценка на дейностите, пораждащи оперативен и стратегически риск през годината, и доклад за средносрочната и дългосрочната фискална устойчивост;

в)  оценка на всички предприети превантивни и корективни мерки срещу финансирането, което е предмет на корупция или конфликти на интереси;

31.  отново призовава Комисията да ускори изготвянето на отчетите на Съюза, за да се гарантира, че надеждна информация от държавите членки относно разходите при режим споделено управление се получава в по-кратки срокове, както и да представя становището на ръководството относно разходите на Съюза на по-ранен етап и заедно с отчетите с цел приемане на решението относно освобождаването от отговорност през година n+1, като същевременно се осигуряват високо качество на данните и добро финансово управление;

32.  отново настоятелно призовава Комисията да предложи мерки, благодарение на които механизмите на Съюза за финансиране за изпълнение на бюджета на Съюза, включващи понастоящем различни инструменти и комбинации между тях, като програми, структурни и инвестиционни фондове, доверителни фондове, фондове за стратегически инвестиции, гаранционни фондове, механизми, финансови инструменти, инструменти за макрофинансова помощ и др., да станат по-ясни, по-опростени, по-последователни и по-добре подготвени да гарантират достатъчно прозрачност, отговорност, резултатност и разбиране сред обществеността за начините на финансиране на политиките на Съюза и за носените от тях ползи;

33.  припомня, че 80% от финансирането от ЕС се управлява съвместно с държавите членки и че поради това Парламентът трябва също да упражнява контрол върху националните органи; изразява съжаление, че националните органи обаче често не са склонни да спазват препоръките или разследванията на органа по освобождаване от отговорност;

34.  припомня, че тесните политически връзки между Парламента и Комисията неотдавна бяха укрепени от т.нар. система с водещи кандидати (Spitzenkandidaten); приветства този опит за справяне с демократичния дефицит в ЕС, за укрепване на неговата легитимност и за изграждане на доверие сред гражданите на ЕС; припомня обаче присъщия риск, свързан с финансирането на партиите, и призовава Комисията да разгледа недостатъците на настоящия модел на финансиране на политическите партии, за да се предотвратят измамите и да се гарантира, че финансирането на предизборните кампании е напълно прозрачно.

ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

7.1.2019

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

8

0

0

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Dennis de Jong, Ingeborg Gräßle, Georgi Pirinski, José Ignacio Salafranca Sánchez-Neyra, Bart Staes

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Karin Kadenbach

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъстващи на окончателното гласуване

John Howarth, Jude Kirton-Darling

ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

8

+

GUE/NGL

Dennis de Jong

PPE

Ingeborg Gräßle, José Ignacio Salafranca Sánchez-Neyra

S&D

John Howarth, Karin Kadenbach, Jude Kirton-Darling, Georgi Pirinski

VERTS/ALE

Bart Staes

0

-

 

 

0

0

 

 

Легенда на използваните знаци:

+  :  „за“

-  :  „против“

0  :  „въздържал се“

(1)

По определение бюджетирането по дейности е метод на бюджетиране, който се основава на извършваните дейности и използва данни, свързани с разходите, при процесите на определяне на бюджета и получаване на обратна информация за отклоненията при неговото изпълнение. В този контекст дейностите са от основно значение, тъй като от тях зависят разходите. Ако можем да контролираме причините (движещите сили) за разходите, последните биха били по-добре разбирани и управлявани.


ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

22.1.2019

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

18

0

4

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Gerolf Annemans, Mercedes Bresso, Pascal Durand, Esteban González Pons, Danuta Maria Hübner, Ramón Jáuregui Atondo, Alain Lamassoure, Jo Leinen, Maite Pagazaurtundúa Ruiz, Markus Pieper, Paulo Rangel, Helmut Scholz, György Schöpflin, Pedro Silva Pereira, Barbara Spinelli, Josep-Maria Terricabras, Kazimierz Michał Ujazdowski

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Pervenche Berès, Ashley Fox, Sylvia-Yvonne Kaufmann

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъстващи на окончателното гласуване

Michael Gahler, Jarosław Wałęsa


ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

18

+

ALDE

Maite Pagazaurtundúa Ruiz

NI

Kazimierz Michał Ujazdowski

PPE

Michael Gahler, Esteban González Pons, Danuta Maria Hübner, Alain Lamassoure, Markus Pieper, Paulo Rangel, György Schöpflin, Jarosław Wałęsa

S&D

Pervenche Berès, Mercedes Bresso, Ramón Jáuregui Atondo, Sylvia Yvonne Kaufmann, Jo Leinen, Pedro Silva Pereira

VERTS/ALE

Pascal Durand, Josep Maria Terricabras

0

-

4

0

ECR

Ashley Fox

ENF

Gerolf Annemans

GUE/NGL

Helmut Scholz, Barbara Spinelli

Легенда на използваните знаци:

+  :  „за“

-  :  „против“

0  :  „въздържал се“

Последно осъвременяване: 8 февруари 2019 г.Правна информация