Процедура : 2018/2112(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A8-0038/2019

Внесени текстове :

A8-0038/2019

Разисквания :

PV 11/02/2019 - 16
CRE 11/02/2019 - 16

Гласувания :

PV 12/02/2019 - 9.16
CRE 12/02/2019 - 9.16
Обяснение на вота

Приети текстове :

P8_TA(2019)0077

ДОКЛАД     
PDF 267kWORD 77k
28.1.2019
PE 629.770v02-00 A8-0038/2019

относно прилагането на разпоредбите на Договора относно засиленото сътрудничество

(2018/2112(INI))

Комисия по конституционни въпроси

Докладчик: Ален Ламасур

ИЗМЕНЕНИЯ
ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ – ОБОБЩЕНИЕ НА ФАКТИТЕ И КОНСТАТАЦИИТЕ
 ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
 СТАНОВИЩЕ на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи
 ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ
 ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ – ОБОБЩЕНИЕ НА ФАКТИТЕ И КОНСТАТАЦИИТЕ

Процедура и източници

При подготовката на настоящия доклад за изпълнението докладчикът събра информация и използва, наред с другото, следните източници:

  изслушване на тема „Институционална структура и управление на съществуващите форми на засилено сътрудничество“, проведено в комисията по конституционни въпроси на 24 септември 2018 г.;

  проучване на тема „Изпълнение на засилено сътрудничество в ЕС“, възложено от Тематичния отдел по граждански права и конституционни въпроси, представено в комисията по конституционни въпроси на 10 октомври 2018 г.;

  последваща оценка на въздействието, изготвена от Службата на ЕП за парламентарни изследвания (EPRS), озаглавена „Прилагането на разпоредбите на Договора относно засиленото сътрудничество“;

  задълбочен анализ на междуправителственото сътрудничество във федералните държави, изготвен от тематичния отдел на Генерална дирекция по външни политики на ЕС;

  констативна командировка във Вашингтон, САЩ;

  констативна командировка в Берн, Швейцария.

Основни констатации от изследването

Вътрешно измерение

Разпоредби на Договора относно засиленото сътрудничество:

Съгласно Договорите засиленото сътрудничество може да бъде инициирано от поне девет държави членки в рамките на европейските политики, с изключение на областите от изключителна компетентност на ЕС. То дава възможност на участващите държави да организират по-голямо сътрудничество от първоначално предвиденото в Договорите в рамките на съответната политика. Засиленото сътрудничество се осъществява под егидата на Европейския съюз чрез европейските институции и процедури (член 20 от ДЕС и член 326 от ДФЕС).

Засиленото сътрудничество е отворено за всички държави членки, когато бъде установено. То следва да остане отворено за тях по всяко време, при условие че държавата членка, която желае да се присъедини, спазва решенията, взети в тази рамка (член 20 от ДЕС и членове 327, 328 и 331 от ДФЕС).

Процедурата за участие в засиленото сътрудничество е описана в член 329 от ДФЕС и изисква съгласието на Съвета с квалифицирано мнозинство (всички държави членки, дори тези, които не участват в засиленото сътрудничество), по предложение на Комисията и след получаване на одобрението на Парламента.

Актовете, приети в рамките на засиленото сътрудничество, не са част от достиженията на правото на Съюза. Те се прилагат само от участващите държави членки (член 20 от ДЕС) и не могат да бъдат налагани на неучастващите държави членки.

Съветът и Комисията осигуряват съгласуваността на действията, предприети в рамките на засиленото сътрудничество, с другите политики и дейности на Съюза (член 334 от ДФЕС).

Договорът от Лисабон дава възможност за прилагане на клаузи за преход към засиленото сътрудничество, освен в случаите на решения по въпроси, свързани с отбраната, или решения с военни последици. Клаузите за преход позволяват преминаването от гласуване с единодушие към гласуване с квалифицирано мнозинство или от специална законодателна процедура към обикновената законодателна процедура (член 333 от ДФЕС).

Договорът предвижда специфични процедури, приложими за засилено сътрудничество в областта на ОВППС (член 22 и член 31 от ДЕС), за постоянно структурирано сътрудничество в областта на отбраната (член 42, параграфи 6 и член 46 от ДЕС), за сътрудничество в рамките на европейска мисия по въпросите на отбраната и сътрудничеството в рамките на Европейската агенция по отбрана (член 44 и член 45 от ДЕС) и за сътрудничество по наказателноправни и полицейски въпроси (член 82, член 86 и член 87 от ДФЕС).

Член 332 от ДФЕС се отнася до финансовите аспекти на засиленото сътрудничество и постановява, че разходите, свързани със засиленото сътрудничество, с изключение на административните разходи за институциите, се поемат от участващите държави членки, освен ако Съветът не реши друго с единодушие.

Съгласно член 330 от ДФЕС всички държави членки могат да участват в разискванията, но само участниците в засиленото сътрудничество могат да гласуват.

Примери за засилено сътрудничество:

Европейската правна рамка предвиждаше специални разпоредби, приложими за определена държава членка или група от държави членки, още от Римския договор, където се съдържаха специални разпоредби, които не възпрепятстват съществуването на регионални съюзи между държавите от Бенелюкс. Тази тенденция беше запазена с присъединяването на Швеция, Финландия и Дания, които продължиха своето членство в Северния съвет.

Засиленото сътрудничество във форма, подобна на сегашната, е на разположение на Съюза от влизането в сила на Договора от Амстердам през 1999 г., но то беше значително рационализирано и стана по-ефективно чрез Договора от Лисабон, като по този начин се превърна в „процедура по подразбиране“ за диференцирана интеграция.

До момента са приети само четири случая на засилено сътрудничество: Европейската прокуратура, бракоразводното право, правилата за режима на собственост, европейския единен патент. От тези четири случая започна да се изпълнява само един (бракоразводното право).

През 2017 г. беше договорен и изпълнен един специален случай на засилено сътрудничество – постоянно структурирано сътрудничество (ПСС).

И накрая, още по-важно е, че все още се очаква засилено сътрудничество във връзка с данъка върху финансовите сделки, въпреки че досието получи разрешение от Съвета, съгласно което група от държави членки могат да започнат да го изпълняват.

Освен това е уместно да се посочат другите съществуващи форми на диференцирана интеграция в Съюза: Шенгенското споразумение (Обединеното кралство, Ирландия и Дания имат право на неучастие, няколко други държави членки очакват да се присъединят), единната валута (Обединеното кралство и Дания имат право на неучастие, Швеция до момента не участва, а няколко други държави членки все още очакват да се присъединят към еврото, след като изпълнят необходимите критерии), клаузи за неучастие в пространството на свобода, сигурност и правосъдие (Обединеното кралство, Ирландия, Дания) и ОПСО (конструктивно въздържане от страна на Дания).

Основни констатации от изследванията относно прилагането на съществуващите случаи на засилено сътрудничество

•    съществуващите случаи на засилено сътрудничество са много различни — има голямо разнообразие в броя на участващите държави членки, в използваната регулаторна техника, във вида секретариат или друг административен орган, избран за оперативната фаза, както и във финансирането и осигуряването на персонал;

•    всички съществуващи случаи на засилено сътрудничество са възникнали вследствие на невъзможността за постигане на единодушие в Съвета;

•    освен в случая на ПСС, засиленото сътрудничество се използва като „крайна мярка“, произтичаща от неуспешния опит в Съвета за постигане на споразумение по проект на законодателно предложение на Комисията;

•    дори и да е „крайна мярка“, засиленото сътрудничество е инструмент, който позволява да се преодолее законодателна парализа вследствие на изискването за единодушие, освен в случая с данъка върху финансовите сделки, който все още е в процес на преговори;

•    правното основание в повечето случаи е регламент на Съвета, с изключение на постоянното структурирано сътрудничество, където това е решение на Съвета;

•    Броят на участващите държави членки обикновено е далеч над необходимия праг от 9 и варира между 17 и 26. По отношение на участието също така е интересно да се отбележи, че Австрия, Белгия, Франция, Германия, Гърция, Италия, Португалия и Словения участват във всички случаи на засилено сътрудничество още от началото, че държавите – членки на еврозоната, обикновено са в основата на засиленото сътрудничество и че държавите членки от Източна и Северна Европа и тези, които вече имат право на неучастие, е по-малко вероятно да се включат в засиленото сътрудничество;

•    въпреки че само участващите държави членки гласуват, обикновено всички държави членки имат право да участват в дискусиите относно засиленото сътрудничество;

•    всички случаи на засилено сътрудничество включват някакъв вид клауза за преразглеждане;

•    до момента Европейската прокуратура разполага с най-сложната оперативна структура, която включва засилено сътрудничество за единния патент, но също така и сателитно междуправителствено споразумение извън Договорите за Единния патентен съд;

•    въпреки че процесът на засилено сътрудничество в рамките на ДФС все още не е приключил, работите по него не са спрели, тъй като заинтересованите държави членки продължават обсъжданията по темата, като същевременно Комисията се опитва да включи и неучастващите държави членки;

•    въпреки че някои случаи на засилено сътрудничество биха могли да доведат до проблема „получаване наготово“ от страна на неучастващите държави членки (като Европейската прокуратура), на практика при тези случаи има най-голям брой участващи държави членки (26);

Пречки и предизвикателства пред засиленото сътрудничество

•    Срокът за участие в засиленото сътрудничество за съществуващите случаи беше доста дълъг (средно 4—5 години и дори 12 години за европейския единен патент), с изключение на случая на ПСС, който се разви много по-бързо, в рамките на период от около една година. Продължителността на процедурата отчасти се обяснява с изискването за използване на засилено сътрудничество като крайна мярка, когато е ясно, че в Съвета не може да се постигне единодушие, но също така може да се обясни с липсата на политическа воля за по-бърз напредък по много чувствителни теми, обхванати от засиленото сътрудничество. Отличен пример за това е постоянното структурирано сътрудничество, в което политическата воля беше силно изразена, което направи приемането и прилагането му много по-бързо в сравнение с другите случаи на засилено сътрудничество;

•    засиленото сътрудничество не може да възникне от нищото, то трябва да последва предложение на Комисията, за което не е постигнато споразумение в рамките на обичайния законодателен цикъл;

•    някои от основните пречки пред засиленото сътрудничество са изискването за единодушие и различните въпроси, свързани със суверенитета, в различните държави членки;

•    то се ограничава до области на споделена компетентност и не следва да подронва вътрешния пазар, който е съществен, но субективен критерий, и Комисията разполага с пълна свобода на действие да реши дали е изпълнен или не; това би могло евентуално да обезкуражи държавите членки да се стремят към засилено сътрудничество в области, свързани с вътрешния пазар, тъй като те ще трябва да представят обосновки за начина, по който тяхното сътрудничество няма да подрони вътрешния пазар;

•    изискването за квалифицирано мнозинство, с участието на всички държави членки във фазата на разрешаване на засиленото сътрудничество, по-скоро затруднява започването на засилено сътрудничество с минималния необходим брой държави членки и е още по-малко вероятно, ако бъде започнато засилено сътрудничество в област, в която предишно гласуване с квалифицирано мнозинство се е провалило;

•    трудно е да се определи какво означава „разумен срок“, изискван съгласно член 20, параграф 2 от ДЕС, за постигане на съгласие, че безизходното положение с единодушие не може да бъде преодоляно и че поради това следва да се цели засилено сътрудничество;

•    участието на Парламента е твърде незначително, въпреки че неговото съгласие се изисква преди Съветът да разреши на желаещите държави членки да пристъпят към засилено сътрудничество;

•    в Договорите няма разпоредба за това как да се процедира с държава членка, която иска да излезе от съществуващ случай на засилено сътрудничество или вече не отговаря на изискванията, с изключение на специалния случай на постоянното структурирано сътрудничество (член 46, параграфи 4 и 5 от ДЕС);

•    съществува евентуална „вратичка“ в организирането на засилено сътрудничество, свързана с изискването за продължаване на изискването за единодушие в рамките на засиленото сътрудничество, освен ако клаузата за преход, съдържаща се в член 333 от ДФЕС, се използва за преминаване към гласуване с квалифицирано мнозинство. Съществува риск държава членка, която не е заинтересована, да влезе в засиленото сътрудничество само за да саботира неговия напредък поради изискването за единодушие и да попречи на преминаването към гласуване с квалифицирано мнозинство чрез клаузата за преход;

•    въпреки че засиленото сътрудничество предлага решения на общи проблеми с удобството да се използва институционалната и административната подкрепа на Съюза, то не премахна стремежа на държавите членки да търсят решения извън Договорите на ЕС.

Външно измерение

Гъвкави форми на подфедерално сътрудничество в държавите – членки на ЕС:

Сред държавите — членки на ЕС, Германия и Италия имат законови разпоредби, които позволяват различни форми на гъвкаво сътрудничество между подфедералните равнища, което по някакъв начин е сравнимо със засиленото сътрудничество. Член 117, втори последен параграф от Конституцията на Италия гласи следното: „Споразумения между регион и други региони, които имат за цел да подобрят изпълнението на регионалните функции и които могат също така да предвидят създаването на съвместни органи, се ратифицират от регионалното законодателство“. Тези споразумения често се приемат за осъществяване на общи проекти, особено такива, които имат трансгранично измерение (здравеопазване, транспорт, цифровизация на обществените услуги и т.н.). Те се приемат в сектори, които не попадат в изключителната компетентност на държавата. Те получават различни наименования, като например конвенции, протоколи, споразумения.

Германските федерални провинции са ангажирани във вертикална и хоризонтална координация с цел решаване на практически проблеми, които обикновено изискват временно или постоянно междурегионално сътрудничество. Предвижда се хоризонталното сътрудничество между провинциите да се изпълнява на един вид извънконституционно „трето равнище“ между федерацията и провинциите. Конференциите на министър-председателите на провинциите се провеждат почти на всеки три месеца, за да се вземат предвид общите изисквания към федерацията, а ресорните министри в провинциите се срещат редовно, за да разглеждат широк кръг от теми, включително проекти на законодателни актове. Конференцията на министър-председателите на провинциите изпълнява различни функции, включително е гарант за приемственост на действията на правителството на провинцията, въпреки променящите се мнозинства в Бундесрата, контролен инструмент по отношение на федерацията и на промените в ЕС, център за различни пактове между провинциите и арбитър при срещите на министрите на провинциите. Правилото за единодушие и ротационното ръководство на конференцията на министър-председателите обезсърчават прилагането на силен пристрастен подход.

Най-общоприетият и общоизвестен правен инструмент за сътрудничество между провинциите е междуправителственият пакт. Той не се основава нито на федералния закон, нито на закон на дадена провинция, а по-скоро на „кооперативно обичайно право „(Kooperationgewohheitsrecht), което съществува между федерацията и федералните провинции на „трето равнище.“ Съществуват две форми на пакт: „административно споразумение“ и „държавен договор“. Разликата между тях е, че първата форма се ограничава до изпълнителните органи на провинциите, докато втората форма — „държавен договор“, обвързва провинциите като такива и трябва да бъде одобрена от парламентите на провинциите, например пактове за създаване на някои обществени радио- и телевизионни мрежи и тяхното слушане и гледане или компактното регулиране на разпределението на студентите между различните университети. Пактовете могат да включват всички или само някои от провинциите.

В допълнение към официалните и правно обвързващите пактове има „политическо споразумение“ (politische Abriache), което обикновено е резултат от конференция на министрите на провинциите, на която са разгледани въпроси на политиката от първостепенно значение. Например Постоянната конференция на министрите на образованието и културата на Федералната република Германия обединява министрите и сенаторите на провинциите, които отговарят за образованието и обучението, висшето образование, научните изследвания и културата. Този орган приема резолюции със силата на препоръки. Тези „споразумения“ не са правно обвързващи, но се считат за политически и морално обвързващи.

Извън Съюза

Междуправителственото сътрудничество е понятие, което се появява в различна степен и в различни конфигурации в няколко федерални държави извън Европейския съюз. Докладчикът разгледа по-специално случая със САЩ, Швейцария, Австралия и Канада.

САЩ

Американската политическа и правна система предвижда няколко форми на гъвкаво сътрудничество (междущатски пактове, единни закони, меморандуми за разбирателство) между щатите, които биха могли да бъдат по някакъв начин подобни на засиленото сътрудничество в ЕС. Въпреки това, поради различния характер на федерализма в САЩ (конкурентен федерализъм), областите на политиката, регулирани от междущатски пактове, са много различни от тези, при които е най-вероятно да се използва засилено сътрудничество в ЕС. Много от междущатските пактове в САЩ се отнасят до политиките, свързани с вътрешния пазар, като данъчното облагане, взаимното признаване на квалификациите и достъпа до споделена инфраструктура (водни пътища, метро и транспорт). Общата цел е да се улесни животът на гражданите и дружествата, без да се преминава през федерално равнище, при което времето за регулиране е твърде дълго. Някои междущатски пактове са национални, което означава, че всички щати участват в тях, но федералното равнище не е включено. Обикновено пактовете се избират, тъй като ще доведат до резултат по-бързо, отколкото ако се използва федерално равнище.

Обратно, ЕС вече е постигнал значителна степен на хармонизация на правилата за вътрешния пазар и областите, в които се появява засилено сътрудничество, са най-спорните в политически аспект, като при тях не може да бъде постигнато единодушно съгласие между всички държави членки. Много от областите, в които ЕС стартира засилено сътрудничество, например ПСС и Европейската прокуратура, са федерални правомощия в системата на САЩ.

Що се отнася до мястото на междущатските пактове и засиленото сътрудничество в правния ред, междущатските пактове са споразумения между щатите и не са федерални закони. Въпреки това междущатските пактове имат стойността на федералния закон, когато Конгресът счете, че е необходимо те да бъдат валидирани, което често се случва. Обратно, при засиленото сътрудничество всяко законодателство, прието съгласно тази процедура, става закон на Съюза.

Междущатските пактове също така изглеждат много гъвкави — членовете на пакта могат да бъдат различни, а присъединяването и напускането на щати, както и изключването на щати, е обичайна практика.

В същото време може да се направят някои паралели между двете системи. Така нареченото единно законодателство изглежда много подобно на случаите на засилено сътрудничество в ЕС по отношение на бракоразводното право и разпоредбите в областта на режима на имуществени отношения, докато данъкът върху финансовите сделки, ако някога бъде приложен успешно, би бил подобен на един от междущатските пактове, свързани с данъчното облагане.

Въпреки това примерът на САЩ във връзка с междущатските форми на сътрудничество може да бъде полезен за практическата организация на засиленото сътрудничество в ЕС. Това, което би могло да бъде от особена полза, е създаването на специална комисия за мониторинг на областите, в които може да се развие бъдещо засилено сътрудничество. В САЩ това се извършва от Националното сдружение на губернаторите, Комисията за единни закони и Националния център за междущатски пактове, които проактивно търсят области, в които междущатското сътрудничество може да бъде ползотворно. Освен това междущатските пактове обикновено имат много подробни основни идеи и съдържат подзаконови актове, които регулират ежедневното функциониране на пакта след постигането на политическото споразумение. Това би могло да бъде друга област, която да се прилага за бъдещи случаи на засилено сътрудничество — процедурен правилник, който точно определя процеса на вземане на решения, функционирането, администрирането и бюджета на случая на засиленото сътрудничество, след като е бил стартиран.

Канада

В междуправителствените отношения в Канада контрол упражнява изпълнителната власт и канадската конституция не съдържа специфични разпоредби за междуправителствено сътрудничество между провинциите, териториите и федералното правителство. Освен това ролята на парламентите в междуправителственото сътрудничество почти не съществува.

Междуправителствените отношения се институционализират чрез заседания на първите министри (с министър-председателя) и Съвета на федерацията (без министър-председателя). Въпреки това изглежда, че тези форуми не създават правно обвързващо междуправителствено законодателство. В Канада съществуват формални и неформални споразумения, но те само са само насочващи, но не и правно обвързващи за договарящите се страни.

Особеност на канадската система е възможността дадена провинция да се откаже от участие в програма за споделени разходи на федерално равнище или да се откаже от бъдещи конституционни изменения, които биха прехвърлили законодателни правомощия от законодателя на федералните провинции към Парламента. Съгласно Конституционния закон от 1982 г. се гарантира финансова компенсация за всяка провинция, която избере да не участва в изменение, свързано с образованието или други въпроси от областта на културата. В действителност от 1965 г. насам, чрез Закона за утвърдени програми Квебек вече се възползва от възможността да се откаже от основни програми като болнично осигуряване, професионално обучение, обществено здравеопазване и помощ за възрастните хора и хората с увреждания.

Швейцария

Член 48 от Конституцията на Швейцария дава на кантоните правото да сключват „междукантонални споразумения“. Най-съществената форма на междукантоналното сътрудничество са междукантоналните споразумения, които се използват за прилагане на съществуващото законодателство или за създаване и хармонизиране на законодателството и разпоредбите в различните кантони. Всяко междукантонално споразумение трябва да премине през законодателния процес на съответния кантон и да се разглежда като обвързващо оперативно законодателство.

Друга форма на хоризонтално сътрудничество са междукантоналните конференции, които са постоянни форуми за междуправителствени отношения, на които членовете на управителния съвет, отговарящи за определени области на всеки кантон, заседават с цел размяна на мнения. Конкретен пример за такива конференции е Конференцията на правителствата на кантоните, създадена главно за оказване на влияние върху политиките в областта на международните отношения и по-специално на европейската интеграция.

Австралия

В допълнение към междуправителствените споразумения между провинциите, които са важни и гъвкави инструменти за справяне с проблемите, при които както федералното, така и подфедералното равнище имат известни правомощия, австралийските провинции прилагат в голяма степен това, което се нарича „огледално законодателство“. В основни линии това означава, че един щат може да приеме законодателство съгласно обичайната законодателна процедура, приложимо на равнището на щата, и след като бъде прието, законодателството се прилага пряко във всеки друг щат, който желае да го вземе за образец.


ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно прилагането на разпоредбите на Договора относно засиленото сътрудничество

(2018/2112(INI))

Европейски парламент,

–  като взе предвид разпоредбите на Договора относно засиленото сътрудничество и по-специално член 20, член 42, параграф 6, членове 44, 45 и 46 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) и членове 82, 83, 86, 87, 187, 188, 326, 327, 328, 329, 330, 331, 332, 333 и 334 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

–  като взе предвид разпоредбите на Договора относно други съществуващи форми на диференцирана интеграция и по-специално членове 136, 137 и 138 от ДФЕС относно специфичните разпоредби за държавите членки, чиято парична единица е еврото,

–  като взе предвид Договора за стабилност, координация и управление в Икономическия и паричен съюз (ДСКУ);

–  като взе предвид Протокол № 10 относно постоянното структурирано сътрудничество, установено с член 42 от Договора за Европейския съюз, Протокол № 14 относно Еврогрупата и Протокол № 19 относно достиженията на правото от Шенген, включени в рамките на Европейския съюз,

–  като взе предвид своята резолюция от 16 февруари 2017 г. относно подобряване на функционирането на Европейския съюз чрез използване на потенциала на Договора от Лисабон(1),

–  като взе предвид своята резолюция от 16 февруари 2017 г. относно възможното развитие и адаптиране на съществуващата институционална структура на Европейския съюз(2),

–  като взе предвид своята резолюция от 16 февруари 2017 г. относно бюджетния капацитет за еврозоната(3),

–  като взе предвид своята резолюция от 16 март 2017 г. относно конституционните, правните и институционалните последици от общата политика за сигурност и отбрана: възможности, предлагани от Договора от Лисабон(4),

–  като взе предвид своята резолюция от 17 януари 2019 г. относно диференцираната интеграция(5),

–  като взе предвид Бялата книга на Комисията от 1 март 2017 г. (COM(2017)2025) и последвалите пет документа за размисъл (COM(2017)0206), COM(2017)0240, COM(2017)0291, COM(2017)0315, COM(2017)0358),

–  като взе предвид Декларацията от Рим от 25 март 2017 г.,

–  като взе предвид член 52 от своя Правилник за дейността, както и член 1, параграф 1, буква д) от решението на Председателския съвет от 12 декември 2002 г. относно процедурата по разрешаване изготвянето на доклади по собствена инициатива и приложение 3 към него,

–  като взе предвид доклада на комисията по конституционни въпроси и становището на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (A8-0038/2019),

A.  като има предвид, че Съюзът има особен интерес от осъществяването на засилено сътрудничество в някои области на неизключителна компетентност на ЕС, за да се постигне напредък по европейския проект и да се улесни животът на гражданите;

Б.  като има предвид, че съгласно член 20, параграф 2 от ДЕС засиленото сътрудничество следва да бъде крайна мярка, когато целите на това сътрудничество не могат да бъдат постигнати в разумен срок от Съюза като цяло;

В.  като има предвид, че засиленото сътрудничество не следва да се разглежда като инструмент за изключване или разделяне на държавите членки, а като прагматично решение за постигане на напредък по отношение на европейската интеграция;

Г.  като има предвид, че чувствителният характер на някои области на политиката затруднява следването на обикновената законодателна процедура, не само поради изискването за единодушно вземане на решение, но и поради установената в Съвета практика, при която винаги се търси консенсус между държавите членки, дори когато квалифицирано мнозинство би било достатъчно за вземането на решение;

Д.  като има предвид, че с изключение на данъка върху финансовите сделки, всички инициативи за засилено сътрудничество можеше да бъдат приети от Съвета чрез гласуване с квалифицирано мнозинство, ако беше въведено това правило, вместо гласуването с единодушие;

Е.  като има предвид, че съществуват редица случаи на подгрупи от държави членки, които осъществяват двустранно или многостранно сътрудничество помежду си извън рамките на Договора, например в области като отбраната; като има предвид, че натискът за вземане на бързи решения и за преодоляване на изискването за единодушие в някои области, оказван от икономическата и паричната криза, доведе до приемането на междуправителствени инструменти извън правната рамка на ЕС, като Европейския механизъм за стабилност (ЕМС) и Договора за стабилност, координация и управление в Икономическия и паричен съюз (ДСКУ или „фискален пакт“);

Ж.  като има предвид, че засиленото сътрудничество е процедура, при която най-малко девет държави членки имат право да установят разширено сътрудничество в дадена област в рамките на структурите на ЕС, но без участието на останалите държави членки; като има предвид, че засиленото сътрудничество позволява на участващите държави членки да постигнат обща цел или инициатива и да преодолеят застой в преговорите или блокиране от страна на друга държава членка или други държави членки, когато се изисква единодушие; като има предвид, че съгласно член 20, параграф 4 от ДЕС актовете, приети в рамките на засиленото сътрудничество, следва да обвързват само участващите държави членки; като има предвид, че засиленото сътрудничество се ограничава до области, в които ЕС няма изключителна компетентност;

З.  като има предвид, че съгласно член 328, параграф 1 от ДФЕС Комисията и държавите членки, участващи в засиленото сътрудничество, гарантират, че насърчават участието на възможно най-много държави членки;

И.  като има предвид, че опитът показва, че засиленото сътрудничество е довело до задоволителни резултати в бракоразводното право(6)и предлага интересни перспективи по отношение на правилата за имуществения режим(7), европейския единен патент и Европейската прокуратура;

Й.  като има предвид, че първоначалният опит от засиленото сътрудничество очерта трудностите, свързани с прилагането на тази концепция, поради ограничените разпоредби, които са на разположение в Договорите, по отношение на нейното практическо прилагане и липсата на достатъчни последващи действия от страна на институциите на Съюза;

К.  като има предвид, че анализът на различните федерални модели, използвани в държави — членки на ЕС, и федерации извън Съюза, показа, че гъвкавите механизми за сътрудничество често се използват на подфедерално равнище в области от общ интерес;

Л.  като има предвид, че без използването на преходни клаузи за преминаване от гласуване с единодушие към гласуване с квалифицирано мнозинство в Съвета и при липсата на цялостна реформа на Договорите изглежда възможно в бъдеще да е необходимо държавите членки да прибягват към разпоредбите за засилено сътрудничество, за да се справят с общите проблеми и да постигнат общи цели;

М.  като има предвид, че е важно за гладкото прилагане на засиленото сътрудничество да се изготви списък с въпроси, които трябва да бъдат разгледани, и да се предостави пътна карта за ефективното функциониране на засиленото сътрудничество в духа и буквата на Договорите;

Основни наблюдения

1.  изразява загриженост във връзка с факта, че макар засиленото сътрудничество да предлага решение на общ проблем, като се използва институционалната структура на Съюза и по този начин се намаляват административните разходи за участващите държави членки, не е премахната напълно необходимостта да се прибягва до форми на междуправителствени решения, взети от подгрупи извън рамките на Договорите, което оказва отрицателно въздействие върху начина, по който последователно се прилага правната рамка на ЕС, и следователно води до липса на подходящ демократичен контрол;

2.  счита, че единната институционална рамка на ЕС следва да се запази с цел постигане на неговите общи цели и гарантиране на принципа на равенство на всички граждани; настоява, че общностният метод или методът на Съюза следва да бъде подкрепен;

3.  подчертава, че за разлика от междуправителствените договори, засиленото сътрудничество предоставя инструмент за решаване на проблеми, който е не само правен, но и удобен, тъй като се основава на разпоредбите на Договора и функционира в рамките на институционалната структура на Съюза;

4.  посочва, че макар засиленото сътрудничество да не се използва широко от създаването му в Договора от Амстердам заради естеството му на крайна мярка, изглежда, че то придобива все по-голямо значение и води до осезаеми резултати;

5.  отбелязва, че въз основа на съществуващия опит засиленото сътрудничество най-често се проявява в области, уредени със специална законодателна процедура, за които се изисква единодушие, и че то е използвано предимно в областта на правосъдието и вътрешните работи;

6.  посочва, че досега процедурата за започване и изпълнение на засиленото сътрудничество беше доста продължителна, най-вече поради неясното определение на разумен период от време, за да се гарантира, че необходимият праг на гласуване не може да бъде достигнат и поради липсата на силна политическа воля за по-бързо постигане на напредък;

7.  отбелязва, че липсата на ясни оперативни насоки за създаването и управлението на засилено сътрудничество, например приложимото право за общи институции или процедури за оттегляне от вече съществуващо сътрудничество, може да доведе до по-малка вероятност от сключване на засилено сътрудничество;

8.  припомня, че въпреки че засиленото сътрудничество се ползва от институционалния и правния ред на Съюза, не е предвидено то да бъде автоматично включено в достиженията на правото на ЕС;

9.  счита, че въпреки че засиленото сътрудничество се възприема като втори най-добър сценарий, то все още е приложим инструмент за решаване на проблеми на равнището на Съюза и инструмент за преодоляване на някои институционални ситуации на застой;

10.  изразява мнението, че трябва да се отговори на един и същ набор от въпроси с цел ефективно прилагане и организиране на засилено сътрудничество, независимо от областта на политиката, за която се отнася, или формата, която приема;

Препоръки

11.  предлага във връзка с това да се отговори на редица въпроси и да се следва пътна карта, както е посочено по-долу, за да се гарантира гладкото и ефективно прилагане на засиленото сътрудничество;

Процес на вземане на решение

12.  посочва, че политическият импулс за засилено сътрудничество следва да дойде от държавите членки, но дискусиите относно неговото съдържание следва да се основават на предложение на Комисията;

13.  припомня, че член 225 от ДФЕС дава на Парламента правото на квазизаконодателни инициативи, което следва да се тълкува като възможност Парламентът да започне засилено сътрудничество въз основа на предложение на Комисията, когато не е постигнато споразумение чрез редовната процедура за вземане на решения в рамките на мандата на две последователни председателства на Съвета;

14.  счита, че следва да се заключи, че целите на даден случай на сътрудничество не могат да бъдат постигнати от Съюза като цяло в съответствие с изискването в член 20 от ДЕС, ако в рамките на даден период, обхващащ две последователни председателства на Съвета, не е постигнат съществен напредък в Съвета;

15.  препоръчва исканията на държавите членки за установяване на засилено сътрудничество помежду им по принцип да се основават на цели, които са поне толкова амбициозни, колкото представените от Комисията, преди да се установи, че целите не могат да бъдат постигнати от Съюза като цяло в разумен срок;

16.  настоятелно препоръчва специалната клауза за преход, предвидена в член 333 от ДФЕС, да бъде задействана, за да се премине от гласуване с единодушие към гласуване с квалифицирано мнозинство и от специална към обикновената законодателна процедура веднага след одобряването от страна на Съвета на споразумение за започване на засиленото сътрудничество, за да се избегнат нови пречки, ако броят на участващите държави членки е значителен;

17.  счита за необходимо решението за разрешаване на засилено сътрудничество да определя рамката за отношенията с неучастващите държави членки; счита, че държавите членки, които не участват в такова засилено сътрудничество, следва въпреки това да участват в разискванията по въпроса, който се разглежда с него;

18.  припомня, че секретариатите на Комисията и на Съвета изпълняват важна роля, за да се гарантира, че държавите членки, които не участват в засилено сътрудничество, не са пренебрегнати, което би затруднило участието им на по-късен етап;

Управление

19.  препоръчва Комисията да изпълнява активна роля на всички етапи от засиленото сътрудничество – от представянето на предложението, по време на разискванията, до изпълнението на засиленото сътрудничество;

20.  потвърждава, че единството на институциите на ЕС следва да бъде запазено и че засиленото сътрудничество не следва да води до създаване на паралелни институционални договорености, но би могло да предостави възможност за създаване на конкретни органи, когато това е целесъобразно в правната рамка на ЕС и без да се засягат правомощията и ролята на институциите и органите на Съюза;

Парламентарен контрол

21.  припомня, че Парламентът отговаря за парламентарния контрол на засиленото сътрудничество; призовава за по-активно участие от страна на националните парламенти и в държавите членки, където това е релевантно – от страна на регионалните парламенти, заедно с Европейския парламент в демократичния контрол на засиленото сътрудничество, ако то се отнася до области на политиката на споделена компетентност; подчертава възможността за създаване на междупарламентарен форум, подобен например на Междупарламентарната конференция съгласно член 13 от Договора за стабилност, координация и управление в Икономическия и паричен съюз (ДСКУ) и на Междупарламентарната конференция за общата външна политика и политика на сигурност (ОВППС) и общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО), когато е необходимо и без да се засягат правомощията на Парламента;

22.  подчертава необходимостта държавите членки, участващи в засилено сътрудничество, да включат регионите, които имат законодателни правомощия по въпроси, които ги засягат, с оглед зачитане на вътрешното разделение на правомощията и засилване на социалната легитимност на това засилено сътрудничество;

23.  препоръчва Парламентът да изпълнява по-силна роля в засиленото сътрудничество, като предлага на Комисията нови форми на сътрудничество посредством член 225 от ДФЕС, както и чрез предложения за мониторинг или съществуващо сътрудничество; изразява убеждението, че Парламентът следва да участва във всеки етап от процедурата, вместо от него да се очаква единствено да дава одобрението си, и че следва да получава редовни доклади и да може да коментира изпълнението на засиленото сътрудничество;

24.  призовава Съвета да се ангажира с Парламента в евентуална бъдеща процедура на засилено сътрудничество преди искането за одобрение от страна на Парламента на окончателния текст, така че да се гарантира максимално сътрудничество между съзаконодателите на Съюза;

25.  при все това изразява съжаление, че въпреки конструктивния и премерен подход на Парламента към процедурата на засилено сътрудничество, Съветът не прояви голям интерес да се ангажира официално с Парламента преди искането за одобрение от страна на Парламента на окончателния договорен текст;

26.  Счита, че е необходимо Парламентът да подобри своята вътрешна организация във връзка със засиленото сътрудничество; счита, че за тази цел всеки случай на засилено сътрудничество следва да бъде проследяван от съответната постоянна комисия и препоръчва следователно Правилникът за дейността на ЕП да разрешава създаването на ad hoc подкомисии, в които пълноправното членство се предоставя предимно на членовете на ЕП, избрани в държавите членки, които участват в такова засилено сътрудничество;

Бюджет

27.  счита, че оперативните разходи, свързани със засиленото сътрудничество, следва да се поемат от участващите държави членки и ако тези разходи се поемат от бюджета на ЕС, на държавите членки, които не участват, следва да им бъдат възстановени, освен ако Съветът, след консултация с Парламента, реши в съответствие с член 332 от ДФЕС, че това сътрудничество ще се финансира от бюджета на ЕС, като така тези разходи ще станат част от бюджета и следователно ще бъдат предмет на годишната бюджетна процедура;

28.  счита, че ако дейността, регулирана от засиленото сътрудничество, генерира приходи, тези приходи следва да бъдат разпределени така, че да покриват оперативните разходи, свързани със засиленото сътрудничество;

Юрисдикция

29.  счита, че засиленото сътрудничество следва да бъде под пряката юрисдикция на Съда на Европейския съюз без да се засяга възможността за създаване на арбитражна процедура или съд за уреждане на спорове от първа инстанция, който може да бъде необходим за функционирането на конкретен случай на засилено сътрудничество, освен ако в Договора не е предвидено друго, което следва да се посочи в правния акт, с който се установява засиленото сътрудничество;

30.  посочва, че ако в даден случай на засилено сътрудничество се изисква създаването на специален арбитражен механизъм или съд, окончателният арбитражен орган следва винаги да бъде Съдът на Европейския съюз;

Корекции на институционалната структура на Съюза

31.  предлага създаването на специален отдел за засилено сътрудничество в Комисията под ръководството на члена на Комисията, отговарящ за междуинституционалните отношения, който да координира и рационализира институционалната рамка на инициативите за засилено сътрудничество;

32.  счита, че е необходимо ролята на секретариатите на Комисията и на Съвета да стане по-проактивна в контекста на засиленото сътрудничество и поради това предлага те да търсят активно области, съвместно с Комитета на регионите и по-специално неговата платформа „Европейска група за териториално сътрудничество“ (ЕГТС), в които засиленото сътрудничество може да бъде полезно за напредъка на европейския проект или за области, близки до съществуващите форми на засилено сътрудничество, за да се избегне припокриване или противоречия;

Оттегляне или изключване на държави членки

33.  посочва, че в Договорите не съществуват разпоредби относно възможностите държавите членки да се оттеглят или да бъдат изключени от съществуващите случаи на засилено сътрудничество, с изключение на постоянното структурирано сътрудничество (ПСС);

34.  счита, че следва да се установят ясни правила във всички случаи на засилено сътрудничество при оттеглянето на държава членка, която вече не желае да участва, и във връзка с изключването на държава членка, която вече не отговаря на условията за засилено сътрудничество; препоръчва в акта, с който се установява засиленото сътрудничество, да бъдат посочени редът и условията за евентуалното оттегляне или изключване на държава членка;

Препоръки за бъдещото развитие на засиленото сътрудничество

35.  счита, че е необходимо да се разработи процедура за ускорено разрешаване на засилено сътрудничество в области с висока политическа значимост, която да бъде доведена докрай в рамките на по-кратък период от време в сравнение с продължителността на две последователни председателства на Съвета;

36.  настоятелно призовава държавите членки, участващи в засилено сътрудничество, да работят за интегриране на засиленото сътрудничество в достиженията на правото на ЕС;

37.  призовава Комисията да предложи регламент въз основа на член 175, трета алинея или член 352 от ДФЕС с цел опростяване и обединяване на съответната правна рамка за засилено сътрудничество (например ръководните принципи относно приложимото право за общи институции или оттеглянето на член), като по този начин се улеснява сключването на такова сътрудничество;

38.  счита, че при следващото преразглеждане на Договорите следва да се проучи възможността регионите или поднационалните структури да изпълняват роля в засиленото сътрудничество, когато последното се отнася до област от изключителната компетентност на въпросното равнище, при надлежно зачитане на националните конституции;

°

°  °

39.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

(1)

ОВ C 252, 18.7.2018 г., стр. 215.

(2)

ОВ C 252, 18.7.2018 г., стр. 201.

(3)

ОВ C 252, 18.7.2018 г., стр. 235.

(4)

OВ C 263, 25.7.2018 г., стр. 125.

(5)

Приети текстове, P8_TA(2019)0044.

(6)

Регламент (ЕС) № 1259/2010 на Съвета от 20 декември 2010 г. относно осъществяването на засилено сътрудничество в областта на приложимото право при развод и законна раздяла.

(7)

Регламент (ЕС) 2016/1103 на Съвета от 24 юни 2016 година за изпълнение на засиленото сътрудничество в областта на компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решения по въпроси, свързани с имуществения режим между съпрузи.


СТАНОВИЩЕ на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (11.1.2019)

на вниманието на комисията по конституционни въпроси

относно прилагането на разпоредбите на Договора относно засиленото сътрудничество

(2018/2112(INI))

Докладчик: Томаш Здеховски

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи приканва водещата комисия по конституционни въпроси да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

А.  като има предвид, че член 86 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) предоставя изрично официално основание за създаването на Европейска прокуратура и определя приложимата законодателна процедура и приложимия инструмент, както и обхвата и компетентността на бъдещата Европейска прокуратура;

Б.  като има предвид, че е важно ЕС и неговите държави членки да разкриват и преследват наказателно по ефективен и възпиращ начин измами, засягащи финансовите интереси на ЕС, за да защитават данъкоплатците на всички държави членки, които внасят средства в бюджета на Съюза;

В.  като има предвид, че член 86 от ДФЕС изрично предвижда възможността за установяване на засилено сътрудничество в случай на несъгласие;

Г.  като има предвид, че засиленото сътрудничество е процедура, при която най-малко девет държави членки имат право да установят разширено сътрудничество в дадена област в рамките на структурите на ЕС, но без участието на останалите държави членки; като има предвид, че засиленото сътрудничество позволява на участващите държави членки да постигнат обща цел или инициатива и да преодолеят застой в преговорите или блокиране от страна на друга държава членка или други държави членки, когато се изисква единодушие; като има предвид, че съгласно член 20, параграф 4 от Договора за Европейския съюз актовете, приети в рамките на засиленото сътрудничество, следва да обвързват само участващите държави членки; като има предвид, че засиленото сътрудничество се ограничава до области, в които ЕС няма изключителна компетентност;

Д.  като има предвид, че съгласно член 328, параграф 1 от ДФЕС Комисията и държавите членки, участващи в засиленото сътрудничество, гарантират, че насърчават участието на възможно най-много държави членки;

1.  потвърждава твърдата подкрепа на Парламента за създаване на ефикасна и независима Европейска прокуратура, за да се намали настоящият фрагментиран характер на националните усилия за правоприлагане за защита на бюджета на ЕС и да се засили борбата с измамите в Европейския съюз;

2.  припомня, че на 29 април 2015 г.(1), 5 октомври 2016 г.(2) и 5 октомври 2017 г.(3) Парламентът прие три резолюции относно създаването на Европейска прокуратура; признава, че редица опасения на Парламента, изразени в тези резолюции, бяха разгледани до известна степен в окончателния договорен текст, приет от Съвета; призовава Съвета да се ангажира с Парламента в евентуална бъдеща процедура на засилено сътрудничество преди искането за одобрение от страна на Парламента на окончателния текст, за да се гарантира максимално сътрудничество между съзаконодателите на Съюза;

3.  при все това изразява съжаление, че въпреки конструктивния и премерен подход на Парламента към процедурата на засилено сътрудничество Съветът не прояви голям интерес към официално ангажиране с Парламента преди искането за одобрение от страна на Парламента на окончателния договорен текст;

4.  приветства факта, че 22 държави членки вече участват в засиленото сътрудничество за Европейската прокуратура, и припомня приобщаващия характер на Европейската прокуратура; насърчава неучастващите държави членки да се присъединят възможно най-скоро с оглед на подобряване на ефективността на Европейската прокуратура;

5.  отбелязва, че след приключването на тригодишна фаза на изграждане се предвижда Европейската прокуратура да поеме своите задължения до края на 2020 г., което означава, че на този етап каквато и да било оценка на прилагането ѝ е преждевременна;

6.  подчертава, че прилагането на Европейската прокуратура ще изисква ефективно и ефикасно сътрудничество между националните прокурори и Европейската прокуратура, както и с агенциите на ЕС като Европейската служба за борба с измамите (OLAF) и Евроюст;

7.  следи отблизо всички предприети досега стъпки за създаване на Европейската прокуратура, включително мерките за изпълнение във връзка с подбора и назначаването на европейския главен прокурор и европейските прокурори, както и бюджетните мерки;

8.  призовава Комисията да информира Парламента на всеки етап редовно и изцяло относно прилагането и институционалното развитие на Европейската прокуратура с оглед на потенциалното разширяване на мандата ѝ с цел включване на борбата с трансграничния тероризъм;

9.  приветства факта, че 18 държави членки ще участват в засиленото сътрудничество по отношение на имуществените режими на браковете и регистрираните партньорства, считано от 29 януари 2019 г.; подчертава необходимостта от защита на основните права, включително правото на зачитане на личния и семейния живот и забраната на дискриминацията.

ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

10.1.2019

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

36

6

3

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Asim Ademov, Martina Anderson, Heinz K. Becker, Monika Beňová, Michał Boni, Caterina Chinnici, Rachida Dati, Frank Engel, Laura Ferrara, Romeo Franz, Ana Gomes, Nathalie Griesbeck, Sylvie Guillaume, Monika Hohlmeier, Sophia in ‘t Veld, Cécile Kashetu Kyenge, Monica Macovei, Roberta Metsola, Claude Moraes, Ivari Padar, Judith Sargentini, Birgit Sippel, Csaba Sógor, Helga Stevens, Traian Ungureanu, Bodil Valero, Marie-Christine Vergiat, Udo Voigt, Josef Weidenholzer, Cecilia Wikström, Kristina Winberg, Tomáš Zdechovský, Auke Zijlstra

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Dennis de Jong, Anna Hedh, Lívia Járóka, Marek Jurek, Jean Lambert, Jeroen Lenaers, Andrejs Mamikins, Angelika Mlinar, Maite Pagazaurtundúa Ruiz, Christine Revault d’Allonnes Bonnefoy

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване

Fernando Ruas, Adam Szejnfeld

ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

36

+

ALDE

Nathalie Griesbeck, Sophia in ‘t Veld, Angelika Mlinar, Maite Pagazaurtundúa Ruiz, Cecilia Wikström

EFDD

Laura Ferrara

PPE

Asim Ademov, Heinz K. Becker, Michał Boni, Rachida Dati, Frank Engel, Monika Hohlmeier, Lívia Járóka, Jeroen Lenaers, Roberta Metsola, Fernando Ruas, Csaba Sógor, Adam Szejnfeld, Traian Ungureanu, Tomáš Zdechovský

S&D

Monika Beňová, Caterina Chinnici, Ana Gomes, Sylvie Guillaume, Anna Hedh, Cécile Kashetu Kyenge, Andrejs Mamikins, Claude Moraes, Ivari Padar, Christine Revault d’Allonnes Bonnefoy, Birgit Sippel, Josef Weidenholzer

VERTS/ALE

Romeo Franz, Jean Lambert, Judith Sargentini, Bodil Valero

6

-

ECR

Marek Jurek, Monica Macovei, Helga Stevens, Kristina Winberg

ENF

Auke Zijlstra

NI

Udo Voigt

3

0

GUE/NGL

Martina Anderson, Dennis de Jong, Marie-Christine Vergiat

Легенда на използваните знаци:

+  :  „за“

-  :  „против“

0  :  „въздържал се“

(1)

ОВ C 346, 21.9.2016 г., стр. 27.

(2)

OВ C 215, 19.6.2018 г., стр. 18.

(3)

ОВ C 346, 27.9.2018 г., стр. 246.


ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

22.1.2019

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

18

2

2

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Gerolf Annemans, Mercedes Bresso, Pascal Durand, Esteban González Pons, Danuta Maria Hübner, Ramón Jáuregui Atondo, Alain Lamassoure, Jo Leinen, Maite Pagazaurtundúa Ruiz, Markus Pieper, Paulo Rangel, Helmut Scholz, György Schöpflin, Pedro Silva Pereira, Barbara Spinelli, Josep-Maria Terricabras, Kazimierz Michał Ujazdowski

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Pervenche Berès, Ashley Fox, Sylvia-Yvonne Kaufmann

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване

Michael Gahler, Jarosław Wałęsa


ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

18

+

ALDE

Maite Pagazaurtundúa Ruiz

NI

Kazimierz Michał Ujazdowski

PPE

Michael Gahler, Esteban González Pons, Danuta Maria Hübner, Alain Lamassoure, Markus Pieper, Paulo Rangel, György Schöpflin, Jarosław Wałęsa

S&D

Pervenche Berès, Mercedes Bresso, Ramón Jáuregui Atondo, Sylvia Yvonne Kaufmann, Jo Leinen, Pedro Silva Pereira

VERTS/ALE

Pascal Durand, Josep Maria Terricabras

2

-

ECR

Ashley Fox

ENF

Gerolf Annemans

2

0

GUE/NGL

Helmut Scholz, Barbara Spinelli

Легенда на използваните знаци:

+  :  „за“

-  :  „против“

0  :  „въздържал се“

Последно осъвременяване: 8 февруари 2019 г.Правна информация