Процедура : 2018/2111(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A8-0041/2019

Внесени текстове :

A8-0041/2019

Разисквания :

PV 11/02/2019 - 16
CRE 11/02/2019 - 16

Гласувания :

PV 12/02/2019 - 9.15
Обяснение на вота

Приети текстове :

P8_TA(2019)0076

ДОКЛАД     
PDF 319kWORD 98k
29.1.2019
PE 631.784v02-00 A8-0041/2019

относно прилагането на разпоредбите на Договора относно гражданството на ЕС

(2018/2111(INI))

Комисия по конституционни въпроси

Докладчик: Майте Пагасауртундуа Руис

ИЗМЕНЕНИЯ
ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ – РЕЗЮМЕ НА ФАКТИТЕ И КОНСТАТАЦИИТЕ
 ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
 СТАНОВИЩЕ на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи
 СТАНОВИЩЕ на комисията по петиции
 ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ
 ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ – РЕЗЮМЕ НА ФАКТИТЕ И КОНСТАТАЦИИТЕ

Увод

В съответствие с член 9 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) и член 20 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) всяко лице, което притежава гражданство на държава членка, е гражданин на Съюза. Гражданството на Съюза се добавя към националното гражданство, но не го замества и представлява съчетание от права и задължения, които са свързани с предоставяните от гражданството на дадената държава членка.

Европейското гражданство никога не е успявало да обхване изцяло ролята на европейските граждани в други аспекти от изграждането на Европа и има много ограничени материалноправни последици за средностатистическия гражданин.

Европейското гражданство е конструкция без аналог в света. Въвеждането му е постижение на европейския проект, но е безспорно, че то не е достигнало пълния си потенциал. Настоящият доклад относно прилагането на разпоредбите на Договора относно гражданството има за цел да направи оценка на ефективността на съществуващите в Договорите понятия. Неговата задача е да бъдат отправени и препоръки към европейските институции с оглед на подобряване на прилагането им, както и на обхвата и ефективността им, за да се намали несъответствието между процеса на европейска интеграция и потенциала, предлаган от европейското гражданство.

Дейности за установяване на фактите

В процеса на изготвяне на доклада бяха осъществени следните дейности за установяване на факти:

-  технически заседания с Европейската комисия, ГД „Правосъдие и потребители“, отдел С3 – „Гражданство и свободно движение“;

-  анализ на академичната литература относно свободното движение, недискриминацията, липсата на гражданство, придобиването на гражданство и проучванията на тематичен отдел „В“ относно „Пречки пред правото на свободно движение и пребиваване на граждани на ЕС и техните семейства“ (септември 2016 г.) и на службата на Европейския парламент за парламентарни изследвания относно програмата „Европа за гражданите“ за периода 2014 – 2020 г. (юли 2016 г.);

-  анализ на доклада на Агенцията за основните права относно „Превръщане на правата на гражданите на ЕС в действителност: националните съдилища привеждат в действие свободното движение и свързаните с него права“ (август 2018 г.)

-  преглед на съдебната практика, свързана по-специално със свободното движение и прилагането на Директива 2004/38/ЕО, в т.ч. делата Zhu и Chen (C-200/02), Ruiz Zambrano (C-34/09), Rottmann (C-135/08), McCarthy (C-434/09), Dereci (C-256/11), O и др. (C-356/11 & C-357/11), Iida (C-40/11), Alimanovic (C-67/14).

Неясен статут на гражданството на ЕС

Самото понятие „европейски гражданин“ е неясно в известна степен въпреки факта, че в Договора от Лисабон ЕС се определя като съюз от държави и граждани.

Основната неяснота произтича от факта, че упражняването на редица от тези права е пряко свързано с единния пазар чрез разпоредбите на Договора относно свободното движение и поради това засяга само мобилните граждани: това включва избирателни права и забрана на дискриминацията на основание гражданство. Гражданите на ЕС могат да упражняват независимо ограничен брой права, свързани с гражданството, като например да подкрепят европейска гражданска инициатива (член 24 от ДФЕС), да имат достъп до документи (член 11 от ДЕС) и правото на петиция, правото да се обръщат към омбудсмана и правото да общуват с институциите на ЕС на всеки от официалните езици (член 24), както и до известна степен правото на консулска закрила (член 23 от ДФЕС). Упражняването на тези права е още по-сложно, тъй като гражданството на ЕС взаимодейства с редица други разпоредби, по-специално Хартата на основните права на ЕС.

Съдилищата на ЕС имат много голям принос за развитието на гражданството на ЕС, като приемат, че „статутът на гражданин на Съюза е предвиден да бъде основният статут на гражданите на държавите членки“(1). От една страна, те изясниха редица понятия, утвърдени в законодателството относно свободното движение, които по-късно бяха обединени в Директива 2004/38/ЕО относно гражданството на ЕС. А от друга страна, чрез постепенен процес Съдът на Европейския съюз изясни връзката между националните мерки и гражданството на ЕС. По-специално, Съдът разви своята съдебна практика, съгласно която член 20 от ДФЕС „не допуска национални мерки, които водят до лишаване на гражданите на Съюза от възможността действително да се ползват от най-съществената част от правата, които статутът им на граждани на Съюза им предоставя“(2).

Политически права

В политическо отношение естеството на гражданството отразява принадлежността на гражданите към политическа общност във връзка с основни елементи, като легитимност на вземането на решения и участието на отделните индивиди в политически действия. Ролята на политическите права е да увеличават активното участие на гражданите в политическия процес и да допринасят за добро управление.

Член 15 от ДФЕС (достъп до документи), член 22 (право на гласуване на европейски и местни избори в държавата членка на местопребиваване) и член 24 от ДФЕС (право на петиция) са общоприети и формират ядрото на политическите права, предоставени с европейското гражданство. Въпреки че средното участие в изборите за Европейски парламент през 2014 г. беше 42,6% от населението, групата с най-голяма вероятност за неучастие е на младите европейци (тези, на възраст между 18 и 24 години). Според последното проучване на Евробарометър само 19% от запитаните европейски граждани знаят датата на следващите европейски избори, 31% дават грешен отговор, а 50% процента отговарят „не знам“.

С влизането в сила на Договора от Лисабон член 15, параграф 3 от ДФЕС се превърна в правно основание за публичен достъп до документи. Тази разпоредба разширява правото на публичен достъп до документите по отношение на всички институции, органи, служби и агенции на Съюза, но все още няма изгледи за приемането на нов регламент, който да адаптира режима за публичен достъп до документи към изискванията на Договора.

Едно от основните права, установени в Договорите, са разпоредбите за недискриминация: правно основание за тяхното въвеждане е член 19 от ДФЕС. Въпреки че бяха приети няколко секторни директиви, за съжаление от 2008 г. не може да бъде постигнато споразумение относно хоризонталната директива за борба с дискриминацията.

Като се имат предвид случаите на злоупотреба с лични данни, гарантирането на сигурността и честността на изборите също се превърна във въпрос, който предизвиква загриженост сред обществеността. Важно е да се признае ценният принос на Комисията за повишаване на сигурността на провеждането на предстоящите избори за Европейски парламент.(3)

Европейската гражданска инициатива (член 24 от ДФЕС) е главен инструмент за демократично участие на гражданите, който понастоящем е в процес на преразглеждане. От 2012 г. насам има само четири успешни инициативи: „Право на вода“ (Right2Water), „Един от нас“ (One of Us), „Спрете вивисекцията“ (Stop Vivisection) и „Забрана на използването на глифосат“ (Stop Glyphosate). Регламентът относно ЕГИ понастоящем се преразглежда, като общата цел е да се разшири това изключително право на гражданите на ЕС да имат активна роля в политическия живот на ЕС.

„Европа за гражданите“ е програма на ЕС, предназначена да подпомага европейското гражданство чрез активно участие на гражданите в демократичния живот на ЕС. Тази година Комисията представи предложение за програма приемник – програмата „Права и ценности“(4).

Трябва да се отбележи, че в тези програми основният акцент се поставя върху образованието. Въпреки че ЕС има ограничени правомощия по този въпрос, потенциалът на Договорите за ЕС, и по-специално на член 165 от ДФЕС, рядко се използва като правно основание за насърчаване на европейското измерение на образованието на гражданите.

Трябва да си припомним, че гражданите, които упражняват в пълна степен своите демократични права в съответствие с принципите на правовата държава, са граждани, които ще бъдат свързани с изгражданата от тях демокрация и че демокрацията и принципите на правовата държава са ценности на Европейския съюз съгласно член 2 от ДЕС.

Свободно движение

Свободното движение и пребиваване (член 21 от ДЕС), забраната на дискриминация на основание гражданство (член 18 от ДЕС) и свободното движение на работници (член 45 от ДЕС) се считат за аспекти на европейското гражданство, които са най-близо до хората, тъй като са свободи, от които те могат да се ползват всеки ден(5), а може би и поради факта, че са свободи, които по своята същност се основават на доверие, солидарност и европейско сближаване.

Въпреки това трябва да посочим, че правото на свободно движение се придобива едва когато европейските граждани се преместят (според Евростат над 16 милиона европейци живеят в друга държава членка). Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки (Директива относно правата на гражданите)(6) имаше за цел да рационализира упражняването на тези права чрез намаляване на административните формалности. Въпреки това в проучвания и доклади на Комисията, Европейския парламент и други органи и агенции на ЕС редовно се изтъкват слабости при нейното прилагане(7). Изследванията показаха, че редица държави членки имат значителни трудности при определянето на относимата съдебна практика за практиката на националните органи и съдилища. Има данни и за дискриминация на основание гражданство, непряко свързана с Директивата за гражданството, но от значение за упражняването на правото на свободно движение, в случаи на достъп до заетост и различни услуги (наемане, банкови услуги, образование), както и по отношение на данъчното облагане. Накрая, улесняването на правото на влизане и пребиваване на членове на семействата на граждани на ЕС, които са граждани на трета държава, остава проблематично в редица държави членки, като на тях често им се отказва достъп до ускорени процедури за получаване на визи и им се предявяват прекомерни административни изисквания на границите.

Свободното движение е един от основните проблеми в процеса на преговорите относно излизането на Обединеното кралство от ЕС. Статутът на гражданството на над 4,5 милиона души (3,5 милиона европейци, живеещи в Обединеното кралство, и над един милион британци, живеещи в други държави членки) все още не е установен.

Права в чужбина

Правото на консулска закрила, гарантирано съгласно член 23 от ДЕС, произтича от факта, че не всички държави членки поддържат посолства или консулства във всички държави по света (като същевременно 14 трети държави имат само едно посолство в държава – членка на ЕС).

Информираността за тези права все още е ограничена, както и тяхното упражняване, следователно е необходима оценка на тяхното прилагане. Трябва да се обмисли как може да се засили допълнително ролята на делегациите на ЕС, като се има предвид по-специално, че Директива (ЕС) 2016/679 предоставя гъвкавост по отношение на разделението на труда между тях и представителствата на държавите членки.

Познаване и упражняване на правата, произтичащи от гражданството на ЕС

Познаването и разбирането на правата, произтичащи от гражданството на ЕС, изглежда е един от хоризонталните проблеми, който се отнася за всички аспекти на гражданството, разгледани по-горе. Неотдавнашни проучвания на Евробарометър(8), посветени на гражданството, показват, че само 54% от отговорилите са запознати донякъде със своите права като граждани на ЕС, докато 45% не знаят, а 67% от отговорилите биха искали да знаят повече за това. Повече и по-ясна информация за тези права и ясно, актуално тълкуване за начините на тяхното упражняване са от изключителна важност за успеха на гражданството на ЕС.

Потенциалът на член 25 от ДФЕС

Гражданството на Европейския съюз сега е призвано да функционира в ново, сложно измерение, което не е изрично предвидено в Договорите, а именно като фактор, утвърждаващ европейската структура. Член 25 от ДФЕС притежава изключителен потенциал да отразява новите измерения за бъдещото развитие на правата на гражданите на ЕС. В рамките на предвидената процедура за разширяване и увеличаване на тези права тази амбиция би могла да бъде отговорност на държавите членки и Комисията.

(1)

Дело Grzelczyk (C-184/99).

(2)

Дело Ruiz Zambrano (C-34/09).

(3)

Препоръка на Комисията от 12 септември 2018 г. относно мрежите за изборно сътрудничество, прозрачността онлайн, защитата от инциденти в сферата на киберсигурността и борбата с кампаниите за дезинформация в контекста на изборите за Европейски парламент.

(4)

COM(2018)0383.

(5)

За голяма част от европейските граждани съществува по-голяма „европеизация“ на всекидневния живот, отколкото сме склонни да си представяме. Например над 50% от европейците редовно общуват по телефона, по интернет, по пощата или електронната поща с роднини и/или приятели в чужбина, посетили са поне една друга държава – членка на ЕС, през последните две години, гледат телевизия на чужд език или са добре запознати с поне една друга държава от ЕС (изследователски проект EUCROSS, финансиран от ЕС)

(6)

OВ L 158, 30.4.2004 г., стр. 77.

(7)

например най-новата публикация на Агенцията за основните права „Превръщане на правата на гражданите на ЕС в действителност: националните съдилища привеждат в действие свободното движение и свързаните с него права“ (2018 г.).

(8)

Пролетно издание на Евробарометър 89/2018, доклад относно гражданството


ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно прилагането на разпоредбите на Договора относно гражданството на ЕС

(2018/2111(INI))

Европейският парламент,

–  като взе предвид членове 2, 3, 6, 9, 10, 11, 12, 21 и 23 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) и членове 8, 9, 10, 15, 18, 20, 21, 22, 23, 24, 26, 45, 46, 47, 48, 153, 165 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

–  като взе предвид членове 10 и 11 от ДЕС, както и прогласеното в член 10, параграф 3 разбиране, че „всеки гражданин има правото да участва в демократичния живот на Съюза“,

–  като взе предвид член 3, параграф 2 от ДЕС, в който е залегнало правото на свободно движение на хора,

–  като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз,

–  като взе предвид многогодишната финансова рамка за периода 2020 – 2027 г.,

  като взе предвид Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 г. относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията(1),

–  като взе предвид Директива 2004/38/EO на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки, за изменение на Регламент (ЕИО) № 1612/68 и отменяща Директиви 64/221/ЕИО, 68/360/ЕИО, 72/194/ЕИО, 73/148/ЕИО, 75/34/ЕИО, 75/35/ЕИО, 90/364/ЕИО, 90/365/ЕИО и 93/96/ЕИО(2),

–  като взе предвид Регламент (ЕС) № 390/2014 на Съвета от 14 април 2014 г. за създаване на програма „Европа за гражданите“(3),

–  като взе предвид Регламент (ЕС) № 492/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2011 г. относно свободното движение на работници в Съюза(4),

–  като взе предвид Регламент (ЕС) 2016/589 на Европейския парламент и на Съвета от 13 април 2016 г. относно европейска мрежа на службите по заетостта (EURES), достъп на работниците до услуги за мобилност и по-нататъшно интегриране на пазарите на труда и за изменение на регламенти (EС) № 492/2011 и (EС) № 1296/2013(5),

–  като взе предвид Директива 2005/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 септември 2005 г. относно признаването на професионалните квалификации(6),

–  като взе предвид Директива 2013/55/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20 ноември 2013 г. за изменение на Директива 2005/36/ЕО относно признаването на професионалните квалификации(7) и на Регламент (ЕС) № 1024/2012 относно административно сътрудничество посредством Информационната система за вътрешния пазар(8),

–  като взе предвид предложението за директива на Съвета за временния документ за пътуване на ЕС и за отмяна на Решение 96/409/ОВППС (COM(2018)0358),

–  като взе предвид Директива (ЕС) 2015/637 на Съвета от 20 април 2015 г. относно мерките за координация и сътрудничество за улесняване на консулската закрила на непредставени граждани на Съюза в трети държави и за отмяна на Решение 95/553/ЕО,

–  като взе предвид предложението на Комисията за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на програма „Права и ценности“ (COM(2018)0383),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 2 юли 2009 г. относно насоки за по-добро транспониране и прилагане на Директива 2004/38/ЕО относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки (СОМ(2009)0313),

–  като взе предвид доклада на Комисията от 24 януари 2017 г., озаглавен „Укрепване на правата на гражданите в Съюз на демократична промяна — Доклад за гражданството на ЕС, 2017 г.“ (COM(2017)0030),

–  като взе предвид препоръката на Комисията от 12 септември 2018 г. относно мрежите за изборно сътрудничество, прозрачността онлайн, защитата от инциденти в сферата на киберсигурността и борбата с кампаниите за дезинформация в контекста на изборите за Европейски парламент (C(2018)5949),

–  като взе предвид своята резолюция от 16 февруари 2017 г. относно подобряването на функционирането на Европейския съюз чрез използване на потенциала на Договора от Лисабон(9),

–  като взе предвид своята резолюция от 28 октомври 2015 г. относно европейската гражданска инициатива(10) и предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно европейската гражданска инициатива (COM(2017)0482),

–  като взе предвид своята резолюция от 16 януари 2014 г. относно гражданство на ЕС за продан(11),

–  като взе предвид своята резолюция от 12 април 2016 г. относно обучението за Европейския съюз в училище(12),

–  като взе предвид своята резолюция от 2 март 2017 г. относно изпълнението на Регламент (ЕС) № 390/2014 от 14 април 2014 г. за създаване на програма „Европа за гражданите“ за периода 2014 – 2020 г.(13),

–  като взе предвид своята резолюция от 15 март 2017 г. относно пречките пред гражданите на ЕС за свободно движение и работа в рамките на вътрешния пазар(14),

–  като взе предвид становището на Комитета на регионите от 31 януари 2013 г. относно „Укрепване на гражданството на ЕС: насърчаване на избирателните права на гражданите на ЕС“,

–  като взе предвид проучването на тематичен отдел „В“ на Парламента, публикувано през 2016 г., озаглавено „Пречки пред правото на свободно движение и пребиваване на граждани на Европейския съюз и техните семейства“,

–  като взе предвид доклада от 2018 г. на Агенцията за основните права, озаглавен „Превръщане на правата на гражданите на ЕС в действителност: националните съдилища привеждат в действие свободното движение и свързаните с него права“,

–  като взе предвид резултатите от Евробарометър 89/2018,

  като взе предвид своята резолюция от 7 февруари 2018 г. относно състава на Европейския парламент(15),

  като взе предвид своята позиция от 4 юли 2018 г. относно проекта за решение на Съвета за изменение на Акта за избирането на членове на Европейския парламент чрез всеобщи преки избори, приложен към Решение 76/787/ЕОВС, ЕИО, Евратом на Съвета от 20 септември 1976 г. (Акт за избирането на членове на ЕП)(16),

–  като взе предвид своето решение от 07 февруари 2018 г. за преразглеждане на рамковото споразумение относно отношенията между Европейския парламент и Европейската комисия(17),

  като взе предвид своята резолюция от 30 май 2018 г. относно Многогодишната финансова рамка за периода 2021 – 2027 г. и собствените ресурси(18),

–  като взе предвид своята резолюция от 14 ноември 2018 г. относно многогодишната финансова рамка за периода 2021—2027 г.: позиция на Парламента с оглед на постигането на споразумение(19),

  като взе предвид съобщението на Комисията от 12 септември 2018 г. до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите, озаглавено „Гарантиране на свободни и честни европейски избори“ (COM(2018)0637),

–  като взе предвид член 52 от своя правилник, както и член 1, параграф 1, буква д) от решението на Председателския съвет от 12 декември 2002 г. относно процедурата за разрешаване на изготвянето на доклади по собствена инициатива и приложение 3 към него,

–  като взе предвид доклада на комисията по конституционни въпроси и становищата на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и комисията по петиции (A8-0041/2019),

А.  като има предвид, че гражданството на ЕС и свързаните с него права бяха въведени първоначално през 1992 г. с Договора от Маастрихт и бяха допълнително разширени с Договора от Лисабон, който влезе в сила през декември 2009 г., но се прилагат само частично;

Б.  като има предвид, че правата, ценностите и принципите, на които се основава Съюзът и на които се акцентира в членове 2 и 6 от ДЕС, поставят гражданите в самия център на европейския проект; като има предвид, че по тази причина дебатът относно бъдещето на Европа включва и размисъл относно силата на нашата обща идентичност;

В.  като има предвид, че принципите на прозрачност, почтеност и отчетност на институциите на ЕС и на процесите на вземане на решения, произтичащи от членове 10 и 11 от ДЕС и член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз, са съществени елементи на понятието „гражданство“ и са от ключово значение за изграждането и укрепването на доверието в Съюза като цяло; като има предвид, че прибягването до ad hoc и междуправителствени договорености и инструменти в няколко области на политиката на ЕС, както и до неформални органи за вземане на решения, заобикаляне и деинституционализация на обикновената законодателна процедура, води до риск от сериозно подкопаване на тези принципи;

Г.  като има предвид, че ЕС имаше затруднения при посрещането на многобройните кризи със значителни социално-икономически последици, което доведе до възхода на популистки и националистически идеологии, основани на изключващи идентичности и критерии за превъзходство, които противоречат на европейските ценности;

Д.  като има предвид, че незадоволителното управление на различни кризи увеличи разочарованието на гражданите от някои от резултатите от проекта на ЕС за интеграция; като има предвид, че е от решаващо значение да се гарантира, че гражданството на ЕС се счита за ценена привилегия сред гражданите, включително чрез възстановяване на доверието в проекта на ЕС, като се отдава приоритет на всички права на гражданите, включително, наред с другото, на гражданските, политическите и социалните права, като се подобрява качеството на демокрацията в рамките на Съюза, практическото упражняване на основните права и свободи и на възможността всеки гражданин да участва в демократичния живот на Съюза, като същевременно се предвижда по-голямо участие на гражданското общество в процесите на вземане на решения и прилагане;

Е.  като има предвид, че извършваното преразглеждане на ЕГИ има за цел да подобри ефективността на европейските граждански инициативи и да засили демокрацията на участието и активното гражданство;

Ж.  като има предвид, че достъпът до гражданството на ЕС се придобива чрез гражданство на държава членка, което се регулира от националните закони; като има предвид, че в същото време правата и задълженията, произтичащи от гражданството на ЕС, се определят от правото на ЕС и не зависят от държавите членки, поради което те не могат да бъдат ограничавани по неоправдан начин от държавите членки;

З.  като има предвид, че в контекста на достъпа до национално гражданство държавите членки следва да се подчиняват на принципите на правото на ЕС, например пропорционалност, върховенство на закона и недискриминация, които са подробно разработени в съдебната практика на Съда на Европейския съюз;

И.  като има предвид, че перспективата за излизане на Обединеното кралство от ЕС („Брексит“) подчерта значението на правата, свързани с гражданството на ЕС, особено сред младите европейци, и тяхната роля в живота на милиони граждани на ЕС, като повиши информираността в ЕС относно потенциалната загуба на тези права и за двете страни;

Й.  като има предвид, че средната избирателна активност в изборите за Европейски парламент през 2014 г. беше 42,6 %; като има предвид, че според последното проучване на Евробарометър през май 2018 г. едва 19% от запитаните европейски граждани са знаели датата на следващите европейски избори;

К.  като има предвид, че гражданите на ЕС са почти напълно неосведомени за центровете „Европа Директно“, въпреки че основната роля на тези служби е да предоставят информация;

Л.  като има предвид, че на територията на ЕС съществуват над 400 информационни центрове „Европа Директно“, които допринасят за комуникацията на Комисията относно политиките на Европейския съюз в пряк интерес на гражданите с цел те да бъдат ангажирани на местно и регионално равнище;

М.  като има предвид, че понятието „гражданство“ определя връзката на гражданите с политическата общност, включително техните права, задължения и отговорности; като има предвид, че съгласно член 20 от ДФЕС гражданите на Съюза имат правото да избират и да бъдат избирани в изборите за Европейски парламент, както и в общинските избори в държавата членка, в която пребивават, при същите условия, както и гражданите на тази държава;

Н.  като има предвид, че европейските граждани са пряко представени в Европейския парламент и всеки гражданин трябва да получава еднакво внимание от страна на институциите на ЕС; като има предвид, че член 8 от ДФЕС установява принципа на интегриране на принципа на равенство между половете, като предвижда, че „във всички негови дейности Съюзът полага усилия за премахването на неравенствата и за насърчаване на равенството между мъжете и жените“;

О.  като има предвид, че Съдът на Европейския съюз е установил по редица дела, че гражданите на дадена държава членка могат да се позоват на правата, произтичащи от гражданството на ЕС, и по отношение на същата държава(20);

П.  като има предвид, че няколко държави членки предлагат т.нар. програми „златна виза“ и схеми за инвеститори като средство за получаване на гражданство;

Р.  като има предвид, че свободата на движение предоставя на гражданите на ЕС възможности да пътуват, учат, работят и живеят в други държави от ЕС; като има предвид, че повече от 16 милиона европейци се възползват от правото си да пребивават в друга държава от ЕС;

С.  като има предвид, че правото на свободно движение е от централно значение за гражданството на ЕС и допълва другите свободи на вътрешния пазар на ЕС; като има предвид, че младите европейци са особено привързани към свободата на движение, която се счита за най-положителното постижение на ЕС след гарантирането на мира в Европа;

Т.  като има предвид, че при прилагането на Директива 2004/38/ЕО има практически трудности и че за европейските граждани все още може да е трудно да се преместят или да живеят в друга държава членка, което се дължи на дискриминация, произтичаща от изисквания за гражданство, влизане в страната и местопребиваване; като има предвид, че съществува значителна съдебна практика на Съда на ЕС, която има за цел да изясни основни понятия, свързани с мобилността на гражданите на ЕС;

У.  като има предвид, че правото на консулска закрила е гарантирано съгласно членове 20 и 23 от ДФЕС и че следователно гражданите на ЕС, които се намират на територията на трета държава, в която държавата членка по гражданство няма представителство, имат право на закрила от всяка друга държава членка при същите условия, както гражданите на тази държава; като има предвид, че извънредните ситуации, природните бедствия или събития, като терористични нападения, може да засегнат европейски граждани от държава членка, която няма представителство в засегнатата трета държава;

Ф.  като има предвид, че в доклада за гражданството на ЕС за 2017 г. Комисията е показала ангажираност да организира кампания в целия ЕС за информиране и повишаване на осведомеността относно гражданството на ЕС, за да се помогне на гражданите да разберат по-добре своите права; като има предвид, че е необходимо тази отговорност за по-добро информиране на гражданите на ЕС относно техните права и задължения да бъде споделена между държавите членки и гражданското общество;

Х.  като има предвид, че съгласно доклада на Комисията за гражданството на ЕС за 2017 г. от 2012 г. насам все повече хора съобщават, че са преживели някаква форма на дискриминация;

Ц.  като има предвид, че създаването на Шенгенското пространство и интегрирането на достиженията на правото от Шенген в нормативната уредба на ЕС значително увеличи свободата на движение на територията на ЕС и е едно от най-големите постижения на процеса на европейска интеграция;

Ч.  като има предвид, че въвеждането на европейското гражданство е постижение на европейския проект, който предстои да разгърне пълния си потенциал; подчертава, че това е единствена по рода си конструкция, невиждана никъде другаде по света;

1.  счита, че не всички разпоредби относно гражданството на ЕС се прилагат, за да могат да достигнат пълния си потенциал, въпреки че това би създало възможност за укрепване на европейската идентичност; подчертава, че със създаването на гражданството на Съюза бе доказано, че може да съществува форма на гражданство, която не се определя от националност, и че тя поставя основите на политическа област, от която произтичат права и задължения, определяни от правото на Европейския съюз, а не от държавното право; призовава институциите на Съюза да предприемат необходимите мерки за подобряване на прилагането, обхвата и ефективността на разпоредбите на Договора относно гражданството, както и на съответните разпоредби, заложени в Хартата на основните права на Европейския съюз; посочва, че европейските граждани не са напълно наясно с правата си, произтичащи от гражданството на Съюза;

2.  припомня, че гражданството на ЕС се добавя към гражданството на държавата членка; подчертава, че гражданството на ЕС позволява допълването на многобройни идентичности за гражданина и че изключващият национализъм и популистките идеологии подкопават тази възможност; счита, че упражняването на активно гражданство и насърчаването на гражданското участие са от ключово значение за засилване на чувството за принадлежност към политически проект за подпомагане на развитието на споделено чувство за европейска идентичност, взаимно разбирателство, междукултурен диалог и транснационално сътрудничество и за изграждане на отворени, приобщаващи, сплотени и устойчиви общества;

3.  счита, че пълното прилагане от страна на институциите, органите, службите и агенциите на ЕС на Хартата на основните права на Европейския съюз, както и активното насърчаване на правата и принципите, заложени в нея, представляват основно средство за гарантиране на ефективното участие на гражданите в демократичния процес на ЕС и за придаване на конкретност на разпоредбите, определени в член 20 от ДФЕС;

4.  подчертава, че корпусът от права и задължения, произтичащи от гражданството на Съюза, не може да бъде ограничаван по неоправдан начин; във връзка с това настоятелно призовава държавите членки да използват своите прерогативи да предоставят гражданство в дух на справедливо сътрудничество, включително в случаи на деца на граждани на ЕС, които са изправени пред трудности при изпълнението на критериите за гражданство съгласно националните правила; подчертава, че успешното упражняване на правата, свързани с гражданството, предполага защитата и насърчаването на всички права и свободи, заложени в Хартата на основните права, включително за хората с увреждания, които следва да могат да упражняват основните си права по същия начин, както всички други граждани, както и че интегрирането на принципа на равенство между половете се прилага с цел да се гарантира, че жените пълноценно упражняват правата, свързани с гражданството на ЕС;

5.  припомня, че гражданството на Съюза има също така по-широкообхватно въздействие и предоставя права в областта на демократичното участие, както следва от член 10 и член 11 от ДЕС; подчертава, че за упражняването на правото на участие в демократичния живот на Съюза решенията следва да се вземат възможно най-открито и възможно най-близо до гражданите и че следователно е от основно значение да се предоставят съответните гаранции относно прозрачността при вземането на решения и борбата с корупцията;

6.  изразява съжаление относно съществуващите клаузи за неучастие на някои държави членки по отношение на части от Договорите, които подкопават и де факто създават разлики по отношение на правата на гражданите, предвидени да бъдат равни съгласно Договорите;

7.  отбелязва, че програмите „Еразъм +“, „Права, равенство и гражданство“ и „Европа за гражданите“ са от голяма полза за гражданите на ЕС, и особено за младите хора, като повишават тяхната информираност за статута им на граждани на ЕС и като увеличават техните знания за правата, произтичащи от този статут, и основните ценности, свързани с него; счита, че европейските доброволчески програми, като Европейската доброволческа служба и Европейски корпус за солидарност, също са неразривна част при изграждането на европейско гражданство; подчертава изключителната важност на тези програми, особено за младите хора, и призовава за увеличаване на финансирането за тях;

Политически права

8.  изразява загриженост във връзка с тенденцията за намаляване на избирателната активност на изборите за национални парламенти и за Европейски парламент, по-специално сред младите хора; изразява убеждението си, че укрепването на публичната сфера на ЕС и пълното прилагане на европейското гражданство имат потенциала да помогнат за обръщането на тази низходяща тенденция чрез засилване на чувството на гражданите за принадлежност към европейската общност и подкрепа за представителната демокрация;

9.  припомня, че транснационалните листи имат потенциала да укрепят публичната сфера на ЕС в рамките на изборите за Европейски парламент чрез насърчаване на дебат в целия ЕС, основан на свързани с ЕС политики, а не чрез съсредоточаване на изборната кампания върху национални въпроси;

10.  признава усилията на Комисията да насърчава програми, които благоприятстват европейското гражданство и информираността на гражданите за техните политически права; обръща внимание обаче, че е отбелязан незначителен напредък по отношение на прилагането на член 165 от ДФЕС като правно основание за насърчаване на европейското измерение в образованието на гражданите; намира, че е от съществено значение да се подпомага участието на гражданите в демократичния живот на ЕС, и счита, че разработването на учебни програми за ЕС в образователните системи следва да бъде приоритет, за да продължи да се доразвива потенциалът на гражданството на ЕС;

11.  отново изразява съжаление във връзка с факта, че някои граждани на ЕС са лишени от избирателни права в своята държава членка по гражданство и не могат да участват в изборите за национален парламент в държавата членка по местопребиваване; подчертава, че загубата на избирателни права, произтичаща от пребиваването в друга държава членка, би могло да възпре преместването на гражданите в друга държава членка и следователно би могло да представлява потенциално нарушение на член 18 от ДФЕС;

12.  счита, че в система на представителна демокрация е от съществено значение да се гарантира правилното функциониране на институциите на ЕС, за да се защитят всички политически права на гражданите на ЕС; подчертава значението на достъпността на информацията относно гражданството на ЕС и правата, произтичащи от неговото притежаване, на всички официални езици на Европейския съюз, с цел укрепването на представата за гражданство на ЕС; изразява съжаление относно факта, че след влизането в сила на Договора от Лисабон член 15, параграф 3 от ДФЕС, който стана правно основание за публичен достъп до документи и който разширява обхвата на правилата за достъп до всички институции, органи, агенции и служби на Съюза, все още не е напълно приложен; счита, че напредъкът в приемането на новия регламент последователно е възпрепятстван от държавите членки;

Свободно движение

13.  признава ползите от свободното движение за гражданите на ЕС и за икономиките на държавите членки; посочва по-специално, че правата, произтичащи от Директива 2004/38/ЕО относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки, невинаги се знаят и зачитат, което води до пречки пред свободното движение и пребиваване за гражданите на ЕС и техните семейства, както и до дискриминация срещу тях; припомня задължението на държавите членки да защитават правото на свободно движение, включително на събиране на семейството, за съпрузите от еднакъв пол;

14.  изразява загриженост, че тълкуването на някои разпоредби и условия от Директива 2004/38/ЕО от националните съдилища се различава не само в отделните държави членки, но понякога и в рамките на една и съща юрисдикция; отбелязва със загриженост, че националните органи невинаги са напълно наясно с правата и задълженията, установени съгласно Директива 2004/38/ЕО;

15.  подчертава проблема с липсата на информация или с предоставянето на невярна или объркваща информация относно изискванията за виза за членовете на семейството или относно правото на пребиваване; настоява, че държавите членки следва да гарантират премахването на ненужните пречки пред правото на влизане/пребиваване, по-специално за граждани на трети държави, които са членове на семейството на граждани на ЕС;

16.  изразява загриженост относно затрудненията, които гражданите срещат при признаването на своите професионални квалификации в цяла Европа; счита, че Директивата за професионалните квалификации и Европейската квалификационна рамка спомогнаха за улесняване на признаването в държавите членки; счита също така, че признаването на професионалните квалификации е основен фактор, който гарантира по-голяма мобилност на студентите и хората с професионална квалификация; призовава Комисията във възможно най-голяма степен да продължи тенденцията за улесняване на признаването на професионалните квалификации;

17.  изразява дълбока загриженост във връзка с констатациите от проучването, извършено от Агенцията на Европейския съюз за основните права, в което се установява наличието на дискриминация при търсенето на работа, при достъпа до различни услуги, като наемане на кола или апартамент или някои банкови услуги и в областта на образованието и данъчното облагане; подчертава, че дискриминацията на основание гражданство може да създаде пречки пред свободното движение на гражданите на Съюза; призовава ЕС и държавите членки да обърнат особено внимание на тези случаи на дискриминация и да предприемат решителни действия за тяхното предотвратяване;

18.  подчертава ролята на мобилността за личностното развитие на младите хора чрез засилване на обучението и културните обмени, както и чрез подобряване на разбирането на активното гражданство и неговото практикуване; насърчава държавите членки да подкрепят програми на ЕС, които насърчават мобилността;

19.  оценява значението на културата, изкуството и науката като неделими аспекти на активното гражданство на ЕС; изтъква тяхната роля за укрепване на споделеното чувство на гражданите за принадлежност към Съюза, насърчаване на взаимното разбирателство и поощряване на междукултурния диалог;

Консулска закрила

20.  отбелязва, че понастоящем почти седем милиона граждани на ЕС живеят в държави извън ЕС и че се очаква този брой да нарасне до поне 10 милиона до 2020 г.;

21.  счита, че правото на консулска закрила е от полза за всички граждани на ЕС, и припомня, че в Директива (ЕС) 2015/637 от 20 април 2015 г. относно консулската закрила(21) консулската закрила се тълкува във възможно най-широк смисъл, т.е. всякакъв вид консулска помощ; подчертава, че информираността относно тези права все още е ограничена;

22.  призовава Комисията да публикува оценка на прилагането на Директива (ЕС) 2015/637 и да започне процедура за установяване на неизпълнение, когато е приложимо; призовава държавите членки да разработят протоколи за извънредни ситуации, като вземат предвид непредставените граждани, за да се подобри комуникацията в такива ситуации в координация с представителствата на други държави членки и делегациите на ЕС; припомня своя дългогодишен призив за засилване на ролята на делегациите на ЕС в трети държави и подчертава добавената стойност от дипломатическата мрежа на ЕС, която съществува по места;

Петиция до Европейския парламент и жалба до Европейския омбудсман

23.  подчертава значението на правото на петиции, съгласно член 227 от ДФЕС и член 44 от Хартата на основните права, съответно, както и правото на сезиране на омбудсмана, заложено в член 228 от ДФЕС и в член 43 от Хартата на основните права; приветства работата на Европейския омбудсман в областта на борбата срещу лоша администрация в институциите, органите и агенциите на Съюза, и по-специално по отношение на прозрачността; подчертава значението на прозрачността за правилното демократично функциониране и участие в Съюза, способстваща за доверието на неговите граждани; одобрява в тази връзка препоръките на Омбудсмана, отправени в неотдавнашния му специален доклад относно прозрачността на законодателния процес на Съвета;

Препоръки

24.  препоръчва на Комисията да упражнява своите прерогативи по член 258 от ДФЕС и да прикани Съда на Европейския съюз да се произнесе дали лишаването от избирателни права поради пребиваване в друга държава – членка на ЕС следва да се счита за нарушаване на свободното движение и пребиваване; отново призовава държавите членки да приложат Кодекса на добрите изборни практики на Венецианската комисия, включително да премахнат лишаването от избирателни права на пребиваващите в чужбина, що се отнася до избори за национални парламенти;

25.  предлага на Комисията да разшири изброените в член 20, параграф 2 от ДФЕС права посредством процедурата, установена в член 25 от ДФЕС, за да се даде възможност на гражданите на ЕС да изберат дали да гласуват в държавата членка по гражданство или по местопребиваване и това да включва всички избори в съответствие с конституционните възможности на всяка държава членка;

26.  призовава държавите членки да въведат инструменти за електронна демокрация на местно и национално равнище и да ги включат по подходящ начин в политическия процес, като улесняват демократичното участие както на гражданите, така и на пребиваващите лица;

27.  счита, че преразглеждането на правната уредба, уреждаща Европейската гражданска инициатива (ЕГИ), представляваше възможност за увеличаване на участието на гражданите в процеса на изработване на политиките на ЕС, като инструментът бъде направен по-малко бюрократичен и по-достъпен;

28.  призовава Комисията да разработи по-строги практики по отношение на политическите и правните последващи действия, предприети във връзка с успешните ЕГИ;

29.  настоява да бъдат инвестирани повече ресурси в създаването на допълнителни програми и инициативи, които имат за цел да насърчат изграждането на европейско обществено пространство, в което упражняването на основните права и свободи, социалното благоденствие и реализирането на европейските ценности да се превърнат в модел за идентичност на гражданите; приветства програмата „Права и ценности“ като ценен пример за активната подкрепа на Съюза за неговите ценности и права, произтичащи от гражданството на ЕС и залегнали в Договорите, включително чрез подкрепа за организациите на гражданското общество, които насърчават и защитават тези права и ценности; подчертава, че е важно да се запази настоящият бюджет за програма „Права и ценности“; решително се противопоставя на неговото намаляване в новата многогодишна финансова рамка за периода 2021 – 2027 г., както е предложено от Комисията;

30.  силно насърчава европейските политически партии и техните партийни членове да осигурят балансирано от гледна точка на пола представителство на кандидатите чрез списъци от типа „цип“ или други еквивалентни методи;

31.  предлага значително да бъде повишена видимостта на центровете „Европа Директно“; подчертава, че тези центрове следва да функционират като посредници в сътрудничество с публичните администрации в държавите членки и гражданското общество (включително синдикалните организации, стопанските асоциации и публични и частни структури) с цел активно информиране на европейските граждани относно техните права и задължения и с цел насърчаване на участието на гражданите на местно равнище в демократичния живот на Европейския съюз; насърчава държавите членки и образуванията на регионално и местно равнище да си сътрудничат активно с тези служби; подчертава, че тези служби следва да работят в ползотворно взаимодействие с програми като „Европа за гражданите“; призовава Комисията да гарантира, че тези служби централизират съответната информация, която дава възможност на гражданите на ЕС да упражняват правата си, както и да улесни упражняването на правата, произтичащи от гражданството на ЕС; счита, че службата SOLVIT следва да бъде допълнително рационализирана, за да действа по-ефективно при защитата на правата на гражданите на ЕС, преди последните да търсят съдебна или административна защита;

32.  в този смисъл призовава Комисията да представи предложение, което да засили както ролята на центровете „Европа Директно“, така и упражняването на гражданството на ЕС въз основа на правата, предоставени на работниците при прилагането на Директива 2014/54, включително правото на гражданите на ЕС на защита от дискриминация, упражняването на правото им на глас съгласно член 22 от ДФЕС, правото им на свободно движение съгласно член 21 от ДФЕС и Директива 2004/38, както и правото на свободно движение, с което се ползват членовете на техните семейства;

33.  призовава Комисията да действа последователно по отношение на нарушенията на Директива 2004/38/ЕО, извършвани от държавите членки, и призовава за актуализирани насоки на ЕС за прилагане и тълкуване на законодателството, засягащо гражданите на ЕС, за да бъдат включени последните достижения от практиката на Съда на Европейския съюз, като по този начин се гарантира пълна ефективност на правото на ЕС;

34.  призовава за последователно прилагане на интегрирането на принципа на равенство между половете във всички дейности на ЕС, по-специално при приемането на законодателство или прилагането на политики, свързани с гражданството на ЕС;

35.  припомня, че на няколко пъти от 2014 г. насам Парламентът изразява своята загриженост във връзка с факта, че всички национални схеми, които включват пряка или непряка продажба на гражданство на ЕС, подкопават самото понятие за европейско гражданство; призовава Комисията да наблюдава тези схеми и да изготви доклад относно националните схеми, по които се предоставя гражданство на инвеститори, както е предвидено в доклада за гражданството на ЕС от 2017 г.;

36.   изразява съжаление, че в доклада на Комисията за гражданството на ЕС за 2017 г. не се споменават Хартата на основните права на Европейския съюз, правото на петиция, правото на сезиране на Европейския омбудсман, правото на достъп до документи или правото на подкрепа за ЕГИ; призовава Комисията да обърне необходимото внимание на разпоредбите на Хартата и при следващата оценка да работи за преодоляване на тези недостатъци;

37.  подчертава, че все по-голям брой европейски граждани стават жертви на терористични атаки в държава, различна от тяхната собствена, и съответно призовава спешно за установяването на протоколи в държавите членки за оказване на помощ в случай на терористично нападение на европейци, които не са техни граждани, в съответствие с разпоредбите на Директива (ЕС) 2017/541 за борба с тероризма;

38.  предлага на държавите членки да определят 9 май като европейски официален празник, за да се засили чувството за европейска принадлежност и да се създаде пространство за граждански движения и дейности;

39.  отново призовава Комисията да представи предложение за изпълнение на препоръките на Парламента относно създаването на механизъм на ЕС за демокрацията, принципите на правовата държава и основните права;

40.   твърдо вярва, че принципът на недискриминация е крайъгълен камък на европейското гражданство и както общ принцип, така и основна ценност в правото на ЕС съгласно член 2 от ДЕС; настоятелно призовава Съвета да приключи приемането на хоризонталната директива на ЕС за борба с дискриминацията с цел допълнително да се гарантират основните права в рамките на Съюза чрез приемането на конкретно законодателство на ЕС, което изцяло да прилага член 18 и член 19 от ДФЕС чрез хоризонтален подход; изразява съжаление във връзка с факта, че едно десетилетие след публикуването на предложението на Комисията, директивата за борба с дискриминацията все още остава блокирана от Съвета;

41.  припомня посоченото в Договорите задължение за присъединяване към Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ); призовава Комисията да предприеме необходимите стъпки за приключване на присъединяването на Съюза към ЕКПЧ и за присъединяване към Европейската социална харта;

42.  подчертава, че качественото гражданско образование за всички възрасти (формално и неформално) е от решаващо значение за увереното упражняване на демократичните права на гражданите и правилното функциониране на демократичното общество; отбелязва, че единствено продължаващите усилия в областта на образованието могат да осигурят по-голямо участие в изборите на европейско равнище и да подобрят междукултурното разбирателство и солидарността в Европа, както и да преодолеят дискриминацията, предразсъдъците и неравенството между половете; препоръчва членове 165, 166 и 167 от ДФЕС да се използват като правно основание за проучване на потенциала на политиките в областта на образованието, професионалното обучение и младежта;

43.  припомня приноса на политическите партии на европейско равнище за „формирането на европейско политическо съзнание и за изразяването на волята на гражданите на Съюза“ (член 10, параграф 4 от ДЕС); призовава поради това да се предостави на отделните граждани на ЕС възможността пряко да подават заявка за членство в политическите партии на европейско равнище;

44.  припомня необходимостта да бъде насърчавано европейското измерение на европейските парламентарни избори с цел да се допринесе за евентуалната бъдеща работа на Парламента чрез упражняване на правото му на законодателна инициатива съгласно член 225 от ДФЕС; призовава Комисията и държавите членки да увеличат усилията си за насърчаване на правата на гражданите сред европейските граждани, включително правата, свързани с правото на глас; подчертава, че по-добрата и по-целенасочена информация относно европейските политики и относно въздействието на законодателството на ЕС върху ежедневието на гражданите би подобрило избирателната активност на изборите за Европейски парламент; припомня необходимостта от насърчаване на участието в изборите за Европейски парламент чрез увеличаване на видимостта на европейските политически партии; отново заявява, че насърчаването на участието в европейските избори е споделена отговорност на гражданите, държавите членки и ЕС; подчертава необходимостта да се информират гражданите относно неотдавнашната реформа на избирателния закон и относно процеса „водещ кандидат“ (Spitzenkandidat); подчертава политическото значение и символизма на тази фигура, що се отнася до укрепването на гражданството на ЕС;

45.  припомня, че Европейският парламент е парламентът на целия Съюз и че играе съществена роля в гарантирането на легитимността на политическите институции на ЕС, като ги прави отговорни чрез гарантиране на подходящ парламентарен контрол; поради това настоява, че законодателните правомощия и правата на контрол от страна на Парламента трябва да бъдат гарантирани, консолидирани и укрепени;

46.  припомня насоките на Комисията относно прилагането на законодателството на Съюза за защита на данните в контекста на изборите и нейното съобщение от 12 септември 2018 г. относно гарантирането на свободни и честни избори в Европа (COM (2018) 0637); призовава да се положат всички усилия, за да се гарантира, че изборите ще бъдат свободни от неправомерна намеса; подчертава необходимостта от определянето на политика на ЕС за справяне с антиевропейската пропаганда и целенасоченото разпространение на невярна информация;

47.  насърчава Комисията да засили насърчаването на демократичното участие чрез засилване на диалога ѝ с гражданите, засилване на разбирането от страна на гражданите относно ролята на законодателството на ЕС в тяхното ежедневие, както и като изтъква тяхното право да гласуват и да бъдат избирани на местно, национално и европейско равнище;

48.  приканва Комисията да използва в тази връзка социалните медии и цифровите инструменти, със специален акцент върху увеличаването на участието на младите хора и хората с увреждания; призовава за разработването и прилагането на инструменти за електронна демокрация, като например онлайн платформи, с оглед по-прякото участие на гражданите в демократичния живот на ЕС, което би благоприятствало тяхната ангажираност;

49.  подкрепя изготвянето и разпространението на печатни продукти и мултимедийни материали на всички официални езици на ЕС с акцент върху повишаването на осведомеността на гражданите на ЕС относно техните права и за укрепване на способността им да упражняват правата си ефективно във всяка държава членка;

50.  счита, че предвид нарастващото въздействие на социалните медии върху живота на гражданите, европейските институции следва да продължат да разработват нови механизми и публични политики, които имат за цел да защитават основните права на хората в цифровата среда; подчертава необходимостта от сигурен, справедлив и прозрачен обмен на данните на гражданите; подчертава, че свободните медии и достъпът до множество мнения са неразделна част от една стабилна демокрация и че медийната грамотност е от решаващо значение и следва да се развива в ранна възраст;

51.  насърчава използването на член 25 от ДФЕС с цел предприемане на мерки, които биха могли да улеснят ежедневното упражняване на европейското гражданство;

52.  изисква от Комисията, в съответствие с член 25 от ДФЕС, в следващия доклад за гражданството да вземе предвид развитието на правата на гражданството на ЕС във вторичното законодателство и съдебната практика, както и да предложи пътна карта за обединяването на целия този напредък, за да бъде официално взето предвид развитието на Съюза в тази област;

53.  подчертава, че крайната цел на тази дейност, в съответствие с процедурата по член 25 от ДФЕС, е да се предприемат конкретни инициативи за консолидиране на специфичните за гражданите права и свободи съгласно Устава на гражданството на ЕС, подобно на Европейския стълб на социалните права, включително основните права и свободи, залегнали в Хартата на основните права, наред със социалните права, определени в Европейския стълб на социалните права, и ценностите, установени в член 2 от ДЕС, като определящи елементи на европейското „обществено пространство“, включително, наред с другото, моделът на управление, който се отнася до това публично пространство, достойнството, свободата, правовата държава, демокрацията, плурализмът, толерантността, справедливостта и солидарността, равенството и недискриминацията, които биха били взети предвид при бъдещо или евентуално реформиране на Договорите;

°

°  °

54.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията и на държавите членки.

(1)

OВ L 145, 31.5.2001 г., стр. 43.

(2)

OВ L 158, 30.4.2004 г., стр. 77.

(3)

ОВ L 115, 17.4.2014 г., стр. 3.

(4)

OВ L 141, 27.5.2011 г., стр. 1.

(5)

ОВ L 107, 22.4.2016 г., стр. 1.

(6)

OВ L 255, 30.9.2005 г., стр. 22.

(7)

OВ L 354, 28.12.2013 г., стр. 132.

(8)

ОВ L 316, 14.11.2012 г., стр. 1.

(9)

ОВ C 252, 18.7.2018 г., стр. 215.

(10)

ОВ C 355, 20.10.2017 г., стр. 17.

(11)

OВ C 482, 23.12.2016 г., стр. 117.

(12)

OВ C 58, 15.2.2018 г., стр. 57.

(13)

ОВ C 263, 25.7.2018 г., стр. 28.

(14)

ОВ C 263, 25.7.2018 г., стр. 98.

(15)

ОВ C 463, 21.12.2018 г., стр. 83.

(16)

Приети текстове, P8_TA(2018)0282.

(17)

ОВ C 463, 21.12.2018 г., стр. 89.

(18)

Приети текстове, P8_TA(2018)0226.

(19)

Приети текстове, P8_TA(2018)0449.

(20)

например решение на Съда от 8 март 2011 г. по дело Gerardo Ruiz Zambrano/Office national de l’emploi (ONEM), C-34/09, ECLI:EU:C:2011:124, решение на Съда от 2 март 2010 г., Janko Rottman/Freistaat Bayern, C-135/08, ECLI:EU:C:2010:104, решение на Съда от 5 май 2011 г., Shirley McCarthy/ Secretary of State for the Home Department, C-434/09, ECLI:EU:C:2011:277 и решение на Съда от 15 ноември 2011 г., Murat Dereci and others/Bundesministerium für Inneres, C-256/11, ECLI:EU:C:2011:734.

(21)

OВ L 106, 24.4.2015 г., стр. 1.


СТАНОВИЩЕ на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (11.1.2019)

на вниманието на комисията по конституционни въпроси

относно прилагане на разпоредбите на Договора относно гражданството на ЕС

(2018/2111(INI))

Докладчик по становище: Мартина Андерсън

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи приканва водещата комисия по конституционни въпроси да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

–  като взе предвид доклада на Комисията от 24 януари 2017 г., озаглавен „Укрепване на правата на гражданите в Съюз на демократична промяна – Доклад за гражданството на ЕС, 2017 г.“ (COM(2017)0030),

–  като взе предвид своята резолюция от 12 декември 2017 г. относно Доклада относно гражданството на ЕС за 2017 г.: Укрепване на правата на гражданите в Съюз на демократична промяна(1),

–  като взе предвид Директива 2004/38/ЕО(2) на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки,

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 9 юни 2011 г. относно приключването на процеса на оценка на степента на готовност на България и Румъния за прилагане на достиженията на правото от Шенген (съответно 9166/3/11 и 9167/3/11),

–  като взе предвид уведомлението за намерението на Обединеното кралство да се оттегли от Европейския съюз, представено на 29 март 2017 г. на Европейския съвет от британския министър-председател в съответствие с член 50, параграф 2 от Договора за Европейския съюз (ДЕС),

–  като взе предвид своята резолюция от 13 ноември 2018 г. относно минимални стандарти за малцинствата в ЕС(3),

–  като взе предвид своята резолюция от 7 февруари 2018 г. относно защитата и недискриминацията на малцинствата в държавите – членки на ЕС(4),

А.  като има предвид, че съгласно член 2 от ДЕС Европейският съюз се основава на ценностите на зачитане на човешкото достойнство, на свободата, демокрацията, равенството, правовата държава, както и на зачитането на правата на човека;

Б.  като има предвид, че в Хартата на основните права на ЕС се обединяват всички лични, граждански, политически, икономически и социални права, с които се ползват гражданите на ЕС; като има предвид, че целта на Хартата е да защитава европейските граждани от дискриминация на всякакво основание, като пол, раса, цвят на кожата, етнически или социален произход, генетични характеристики, език, религия или убеждения, политически или други мнения, принадлежност към национално малцинство, имотно състояние, рождение, увреждане, възраст или сексуална ориентация; като има предвид, че в член 18 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) се забранява всяка дискриминация на основание гражданство;

В.  като има предвид, че консолидирането на правата на гражданите и демократичните институции също води до борба с всички форми на дискриминация и неравенство между половете;

Г.  като има предвид, че успешното упражняване на правата, произтичащи от гражданството, предполага, че държавите членки отстояват всички права и свободи, залегнали в Хартата на основните права;

Д.  като има предвид, че гражданството на ЕС се получава чрез гражданство на държава членка и че допълва ясно националното гражданство в съответствие с член 9 от ДЕС; като има предвид, че гражданството на ЕС се добавя към националното гражданство, а не го замества; като има предвид, че държавите членки следва да използват своите прерогативи да предоставят гражданство в дух на справедливо сътрудничество, като спазват Договорите, които утвърждават правата и гаранциите на гражданството на ЕС, като по този начин предоставят правна сила на Хартата на основните права; като има предвид, че Северна Ирландия е специален случай, при който съгласно Съвместното споразумение между ЕС и Обединеното кралство от декември 2017 г. гражданите следва да се ползват от, да имат достъп до и да упражняват правата си като граждани на ЕС там, където пребивават; като има предвид, че в член 20 от ДФЕС се предвижда, че всяко лице, което притежава гражданство на държава членка, е също така гражданин на Съюза и носи правата и задълженията, предвидени от Договорите и Хартата;

Е.  като има предвид, че правото на равно третиране е един от основополагащите принципи на Европейския съюз и е основно право на всички хора; като има предвид, че при установяването на гражданството на Съюза в член 9 от ДЕС изрично се посочва, че Съюзът трябва да зачита принципа на равенство между неговите граждани, които се ползват с еднакво внимание от страна на неговите институции, органи, служби и агенции;

Ж.  като има предвид, че приблизително 8% от гражданите на ЕС принадлежат към национално малцинство и приблизително 10% говорят регионален или малцинствен език; като има предвид, че ЕС все още не е разработил обща рамка на ЕС за гарантиране на техните права, която може да включва сравнителни показатели и санкции;

З.  като има предвид, че съгласно доклада на Комисията за гражданството на ЕС за 2017 г. от 2012 г. насам все повече хора съобщават, че са преживели някаква форма на дискриминация;

И.  като има предвид, че свободата на движение е една от четирите основни свободи на ЕС, крайъгълен камък на европейската интеграция и едно от най-ценните права на гражданите на ЕС; като има предвид, че правото на свобода на движение и упражняването му е от голяма важност за гражданството на ЕС; като има предвид, че гражданите на ЕС може все още да се сблъскват с редица съществуващи или нови пречки за упражняването на правата им на свобода на движение и на пребиваване, като прекомерни изисквания към документацията, тежки процедури за получаване на право на пребиваване, трудности при достъпа до здравни услуги или продължителни процедури за получаване на достъп до работа или признаване на професионалните квалификации; като има предвид, че някои европейски граждани са били обект на експулсиране или заповед за експулсиране в рамките на ЕС;

Й.  като има предвид, че създаването на Шенгенското пространство и интегрирането на достиженията на правото от Шенген в рамката на ЕС значително повишава свободата на движение на територията на ЕС и е едно от най-големите постижения на процеса на европейската интеграция; като има предвид, че в своите заключения 9166/3/11 и 9167/3/11 от 9 юни 2011 г. Съветът потвърди успешното приключване на процеса на оценка и техническата готовност на България и Румъния да се присъединят към Шенгенското пространство;

К.  като има предвид, че Европейският парламент е единствената пряко избрана институция на ЕС; като има предвид, че принципите на представителната демокрация, отчетността и прозрачността са основни стълбове на Европейския парламент;

Л.  като има предвид, че европейските граждани се представляват пряко в Европейския парламент и имат демократично право да избират и да бъдат избирани в изборите за Европейски парламент, независимо от специалните режими за някои държави членки, както е предвидено в Договорите; като има предвид, че тези права следва да бъдат зачитани дори в случаите на граждани, пребиваващи на територията на друга държава членка; като има предвид, че в съответствие с член 22 от ДФЕС и с член 10 от ДЕС гражданите на ЕС следва да имат право да избират и да бъдат избирани в изборите за Европейски парламент;

М.  като има предвид, че свободата на движение е един от най-важните принципи на Европейския съюз; като има предвид, че европейските граждани, които са упражнили правото си на свобода на движение, могат да бъдат лишени от избирателни права или да се сблъскат с пречки при гласуването на европейски и местни избори в приемащите държави членки, когато това право не се улеснява и насърчава по подходящ начин;

Н.  като има предвид, че Северна Ирландия би била най-силно засегната от Брексит; като има предвид, че въвеждането на „твърда граница“ с Република Ирландия е повод за особена загриженост, защото засяга правото на свобода на движение и правата, свързани с гражданството на ЕС;

О.  като има предвид, че въвеждането на европейското гражданство е постижение на европейския проект, който предстои да разгърне пълния си потенциал; подчертава, че това е единствена по рода си конструкция, невиждана никъде другаде по света;

1.  подчертава, че ЕС има задължение да защитава малцинствата и да гарантира техните права в същата степен, както за мнозинството; отбелязва, че член 2 от ДЕС очертава защитата на малцинствата като една от основните ценности на ЕС; освен това отбелязва, че член 21 (относно недискриминацията) и член 22 (относно културното, религиозното и езиковото многообразие) от Хартата на основните права придобиха правнообвързваща форма в ДФЕС; отбелязва, че всички съществуващи права, предоставени съгласно Хартата и Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ), наред с надзора и защитата, предоставени от Съда на Европейския съюз, са от основно значение за гражданите в Северна Ирландия за изпълнението на Споразумението от Разпети петък;

2.  подчертава, че автохтонните общности на национални, етнически или езикови малцинства имат специален принос за европейското многообразие и европейската култура; припомня, че запазването и насърчаването на културното и езиковото многообразие в рамките на държавите членки и между тях представлява основна ценност и същевременно основна задача на Европейския съюз;

3.  посочва, че европейските граждани не са достатъчно добре запознати със своите права, произтичащи от гражданството на Съюза, включително правото да гласуват на европейски и местни избори или да получават консулска закрила от посолствата на други държави членки; призовава Комисията и държавите членки да насърчават участието на гражданите в демократичния живот чрез пълното им информиране относно техните права на гласуване и премахването на пречките за тяхното участие, както и да разгледат въпросите, свързани с достъпността, участието, недискриминацията и равенството, така че всички граждани на ЕС, включително хората с увреждания, да могат да упражняват основните си права по същия начин като останалите граждани;

4.  отбелязва, че има държави членки, които не предоставят право на глас в изборите за Европейски парламент на своите граждани, които са европейски граждани – практика, която ограничава многообразието на мнения в Парламента и намалява отчетността на европейските институции пред европейските граждани; счита, че държавите членки следва да гарантират, че техните граждани получават защитата на всички икономически, социални, политически, екологични и демократични права, свързани с гражданството на ЕС; посочва, че съществуват различни практики в държавите членки по отношение на прилагането на правото, заложено в член 20, параграф 2 от ДФЕС; насърчава държавите членки да разширят обхвата на възможността за гласуване във възможно най-голяма степен;

5.  призовава Комисията да наблюдава редовно прилагането на Директива 2004/38/ЕО в държавите членки и да предприеме подходящи мерки за премахване на потенциалните пречки за свободата на движение, като по този начин се даде възможност на всички граждани на ЕС да се ползват с пълна свобода на движение, без да се сблъскват с пречката на граничните проверки;

6.  призовава Съвета и Европейския съвет да осигурят възможност на всички държави, които изпълняват необходимите технически критерии, да станат членки на Шенгенското пространство, така че всички граждани на ЕС да могат да се ползват от свободата на движение, без да бъдат затруднявани от гранични проверки;

7.  отбелязва, че понастоящем почти 7 милиона граждани на ЕС живеят в държави извън ЕС и че се очаква този брой да нарасне до поне 10 милиона до 2020 г.; подчертава необходимостта от това държавите членки да подкрепят широкото демократично участие в предстоящите европейски избори през 2019 г.; призовава за пълно и ефективно прилагане на Директива (ЕС) 2015/637, за да се осигури консулска закрила на гражданите на ЕС в трети държави, в които техните държави членки нямат представителство;

8.  изразява загриженост във връзка с практиките, приети от някои държави членки, като например „златни визи“, с които се предоставя гражданство на граждани на трети държави единствено в замяна на инвестиции въз основа на минимални критерии; подчертава, че гражданството на ЕС не следва да се свежда до стока; призовава държавите членки да преустановят продажбата на разрешения за пребиваване и на гражданство посредством „златни визи“ и инвеститорски програми, като се има предвид високият риск от корупция, злоупотреба и неправомерно използване на Шенгенското пространство за престъпни цели; призовава Комисията да разгледа внимателно в контекста на своето предложение „националните схеми за предоставяне на гражданство на ЕС на инвеститорите“ и да подчертае процедурите, които държавите членки са длъжни да следват при упражняване на правомощията си за предоставяне на гражданство по начин, който е в пълно съответствие с правото на ЕС;

9.  настоятелно призовава държавите членки да вземат предвид особеното положение на децата на граждани на ЕС, които упражняват правата си съгласно Договора, когато тези деца могат да срещнат затруднения при спазването на критериите за гражданство съгласно националните правила, особено когато дадено изискване за гражданство може да включва демонстриране на тясна връзка със съответната държава;

10.  отбелязва със загриженост, че правото на семеен живот на много граждани на ЕС, сключили брак с граждани на държави извън ЕС или намиращи се в трайна връзка с тях, може да бъде застрашено поради националното законодателство или лошото му прилагане, както и способността им да упражняват правата си, предвидени в Договорите, когато пътуват в рамките на ЕС;

11.  настоятелно призовава държавите членки да бъдат пропорционални при всяко решение по отношение на извеждането на граждани на други държави – членки на ЕС, от своята територия и припомня, че тези решения трябва да се отнасят до съответното лице, да следват надлежно разглеждане на обстоятелствата и да зачитат основните права;

12.  призовава Агенцията за основните права да започне да разглежда в своята работна програма дискриминацията на регионални или малцинствени езици на местно, регионално и национално равнище;

13.  счита, че за да се придаде съдържание на позоваванията на малцинствата и равенството между всички граждани на ЕС, направени съответно в членове 2 и 9 от ДЕС, и за да се реализира по-успешно потенциалът на гражданството на ЕС, ЕС следва да предприеме стъпки, за да гарантира защитата на ценностите, на които се основава ЕС, както и на правата на малцинствата; отново изтъква необходимостта от всеобхватна система на ЕС за защита на автохтонните национални, етнически и езикови малцинства чрез включване на съществуващите инструменти на международното право и спазване на доказани най-добри практики в ЕС; счита, че тази рамка следва да има свои собствени високи стандарти и да бъде придружена от стабилен механизъм за мониторинг;

14.  остро осъжда нарастващия брой прояви на расизъм, ксенофобия, дискриминация и подбуждане към омраза, както и случаите на насилие от страна на неофашистки и неонацистки организации в редица държави – членки на ЕС;

15.  подчертава, че защитата на правата и интересите на гражданите на ЕС-27, които живеят или са живели в Обединеното кралство, и на гражданите на Обединеното кралство, които живеят или са живели в ЕС-27, трябва да се разглежда като абсолютен приоритет в преговорите по споразумението за оттеглянето на Обединеното кралство; изразява изключителна загриженост във връзка с настоящото положение на преговорите относно излизането на Обединеното кралство от ЕС и относно катастрофалните последици, които евентуалното непостигане на споразумение би имало за живота на над пет милиона души; призовава правителствата на Обединеното кралство и на Ирландия да гарантират, че правата, предвидени в Договорите на ЕС и в съответните международни споразумения, на гражданите на ЕС, които живеят във Великобритания и Северна Ирландия, са защитени след Брексит;

16.  призовава Комисията да действа строго и бързо, като изисква от държавите членки всички свързани данни и проверки, за да гарантира, че неприкосновеността и сигурността на Шенгенската система не е застрашена.

ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

10.1.2019

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

40

7

0

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Asim Ademov, Martina Anderson, Heinz K. Becker, Monika Beňová, Michał Boni, Caterina Chinnici, Rachida Dati, Frank Engel, Laura Ferrara, Romeo Franz, Kinga Gál, Ana Gomes, Nathalie Griesbeck, Sylvie Guillaume, Monika Hohlmeier, Sophia in ‘t Veld, Cécile Kashetu Kyenge, Monica Macovei, Roberta Metsola, Claude Moraes, Ivari Padar, Judith Sargentini, Birgit Sippel, Csaba Sógor, Helga Stevens, Traian Ungureanu, Bodil Valero, Marie-Christine Vergiat, Udo Voigt, Josef Weidenholzer, Cecilia Wikström, Kristina Winberg, Tomáš Zdechovský, Auke Zijlstra

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Dennis de Jong, Anna Hedh, Lívia Járóka, Marek Jurek, Jean Lambert, Jeroen Lenaers, Andrejs Mamikins, Angelika Mlinar, Maite Pagazaurtundúa Ruiz, Christine Revault d’Allonnes Bonnefoy

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване

Norbert Erdős, Fernando Ruas, Adam Szejnfeld

ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

40

+

ALDE

Nathalie Griesbeck, Sophia in ‘t Veld, Angelika Mlinar, Maite Pagazaurtundúa Ruiz, Cecilia Wikström

EFDD

Laura Ferrara

GUE/NGL

Martina Anderson, Dennis de Jong, Marie-Christine Vergiat

PPE

Asim Ademov, Heinz K. Becker, Michał Boni, Rachida Dati, Frank Engel, Kinga Gál, Monika Hohlmeier, Lívia Járóka, Jeroen Lenaers, Roberta Metsola, Fernando Ruas, Csaba Sógor, Adam Szejnfeld, Traian Ungureanu, Tomáš Zdechovský

S&D

Monika Beňová, Caterina Chinnici, Ana Gomes, Sylvie Guillaume, Anna Hedh, Cécile Kashetu Kyenge, Andrejs Mamikins, Claude Moraes, Ivari Padar, Christine Revault d’Allonnes Bonnefoy, Birgit Sippel, Josef Weidenholzer

VERTS/ALE

Romeo Franz, Jean Lambert, Judith Sargentini, Bodil Valero

7

-

ECR

Marek Jurek, Monica Macovei, Helga Stevens, Kristina Winberg

ENF

Auke Zijlstra

NI

Udo Voigt

PPE

Norbert Erdős

0

0

 

 

Легенда на използваните знаци:

+  :  „за“

-  :  „против“

0  :  „въздържал се“

(1)

ОВ C 369, 11.10.2018 г., стр. 11.

(2)

OВ L 158, 30.4.2004 г., стр. 77.

(3)

Приети текстове, P8_TA(2018)0447.

(4)

ОВ C 463, 21.12.2018 г., стр. 21.


СТАНОВИЩЕ на комисията по петиции (21.11.2018)

на вниманието на комисията по конституционни въпроси

относно прилагане на разпоредбите на Договора относно гражданството на ЕС

(2018/2111(INI))

Докладчик: Нотис Мариас

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по петиции приканва водещата комисия по конституционни въпроси да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  припомня, че гражданството на Съюза, предвидено в член 20 от ДФЕС, в допълнение към предоставянето на посочените в този член права, а именно правото на свободно движение и пребиваване на територията на държавите членки, правото да избират и да бъдат избирани в изборите за Европейски парламент и в общинските избори в държавата членка, в която пребивават, правото при необходимост на консулска закрила от друга държава членка и правото на петиции и на подаване на жалби до Европейския омбудсман на всеки от езиците на Договора, има също така по-широкообхватно въздействие и предоставя права в областта на демократичното участие, както следва от член 11 от ДЕС и член 24 от ДФЕС, както и от глава V от Хартата на основните права на Европейския съюз, наред с други правни основания;

2.  счита, че институциите на ЕС следва да увеличат усилията си за гарантиране на по-голяма ефективност на упражняването на избирателните права на гражданите на Съюза с оглед на ефективното справяне с проблема, свързан с намаляващата избирателна активност; подчертава факта, че изборното законодателство в много държави членки продължава да бъде сложно или дискриминационно и понякога създава прекалено големи пречки за упражняването на правото на глас или дори пряко го възпрепятства, особено в случая на граждани на ЕС, упражнили правото си на свободно движение, чийто брой се оценява на 15 милиона души; призовава Комисията да предприеме последващи действия по отношение на лишаването от избирателни права на граждани на ЕС, които живеят в друга държава членка, и да предложи конкретни действия за защита на политическите им права; настоятелно призовава Комисията да призове държавите членки активно да подкрепят най-добрите практики, които помагат на гражданите на ЕС да избират и да бъдат избирани в изборите за Европейски парламент съгласно член 22, параграф 2 от ДФЕС, включително публикуването на изборните закони най-малко една година преди изборите за ЕС, борбата с фалшивите новини и с всякакви популистки изказвания и насърчаването на образованието и медийния плурализъм; счита, че публичните и частните медии следва да представят възгледите на членовете на Европейския парламент по начин, който да гарантира обективност и плурализъм;

3.  припомня, че Съдът на Европейския съюз (Съд на ЕС) спомогна за положителния напредък по отношение на понятието за гражданство до степен, в която някои аспекти придобиха относителна автономност през призмата на европейската конституционна структура; припомня, че член 20 от ДФЕС не допуска национални мерки, които водят до лишаване на гражданите на Съюза от възможността действително да се ползват от най-съществената част от правата, които са им предоставени въз основа на статута им на граждани на Съюза(1);

4.  припомня, че съгласно член 17 от ДЕС назначаването на председателя на Комисията трябва да отчита резултата от изборите за Европейски парламент; подчертава политическото значение и символизма на тази фигура по отношение на гражданството на ЕС и счита, че председателят на следващата Комисия следва да бъде предложен от Европейския съвет измежду водещите кандидати („Spitzenkandidaten“), които могат да съберат повече обща подкрепа в рамките на отделните групи на Европейския парламент;

5.  твърдо вярва, че принципът на недискриминация е крайъгълен камък на европейското гражданство и както общ принцип, така и основна ценност в правото на ЕС съгласно член 2 от ДЕС; подчертава по-специално, че с член 10 от ДФЕС се забранява дискриминацията, основана на пол, расов или етнически произход, религия или убеждения, увреждане, възраст или сексуална ориентация, при определянето и прилагането на политиките и дейностите; припомня, че член 21 от Хартата на основните права също забранява дискриминацията на тези основания, както и на основание генетични характеристики, език, религия или убеждения, политически или други мнения, принадлежност към национално малцинство, имотно състояние или рождение; припомня, че Директивата за равно третиране без разлика на расата (2000/43/ЕО)(2) въведе забрана за дискриминация въз основа на раса или етнически произход в контекста на заетостта; припомня, че Директивата за равенството между половете относно достъпа до стоки и услуги (2004/113/ЕО)(3) и Директивата за равенството между половете (2006/54/ЕО)(4) гарантират равно третиране само по отношение на социалната сигурност; изразява съжаление относно факта, че след повече от 10 години от изтичането на крайния срок за транспониране на директивите, те все още не се прилагат;

6.  изразява съжаление във връзка с това, че десетилетие след публикуването на предложението на Комисията Съветът все още блокира Директивата за борба с дискриминацията, с която се прилага принципът на равно третиране извън пазара на труда и се разширява защитата срещу дискриминация чрез хоризонтален подход; счита, че предстоящите председателства на Съвета следва да се стремят да представят позиция относно Директивата до края на мандата;

7.  повтаря резултатите от публичното изслушване относно възстановяване на доверието на гражданите в европейския проект, проведено от комисията по петиции през юни 2017 г., в което, наред с другото, се подчертава необходимостта от по-нататъшното отваряне и от увеличаването на прозрачността на процеса на ЕС за вземане на решение по отношение на всички граждани на Съюза; счита, че прякото участие на гражданите и пълната прозрачност на всички етапи на процесите на вземане на решение на ЕС са от ключово значение за укрепването на демократичните права на гражданите и за борба с демократичния дефицит на равнището на ЕС; настоява за това, че водейки надеждно борбата с корупцията, Съюзът би направил изключително важна стъпка не само по отношение на гарантирането на добра администрация във всички държави членки и на защитата на общите интереси на данъкоплатците, но и по отношение на укрепването на своя имидж в очите на гражданите на ЕС; счита, че ЕС следва да служи за пример и да прилага най-високи стандарти за предотвратяване на всички конфликти на интереси, също така по отношение на назначенията на съответните длъжности в институциите и агенциите на ЕС; изразява съжаление във връзка с неотдавнашните случаи на кадрова въртележка на членове на Комисията, които подкопават имиджа на Съюза в очите на обществеността;

8.  припомня, че за да се гарантира ефективното прилагане на правото на Съюза от страна на държавите членки по отношение на всички свързани с гражданството права, произтичащи от Договорите, и по-специално правото на свободно движение, Комисията е задължена да изпълнява изцяло задълженията си по членове 258 – 260 от ДФЕС в качеството си на пазител на Договорите; настоятелно призовава Комисията да използва за тази цел всички инструменти и механизми, с които разполага; подчертава, че е важно дейностите на Съюза за вземане на решения и прилагане да станат по-ефективни и видими, за да се гарантира, че общественото възприятие за ЕС от страна на гражданите на Съюза е по-добре информирано;

9.  позовава се на своята резолюция от 12 декември 2017 г. относно Доклада относно гражданството на ЕС за 2017 г.: Укрепване на правата на гражданите в Съюз на демократична промяна(5), в която, наред с другото, се подчертава, че тези права и задължения, заложени в Договора, не може да бъдат ограничавани неоснователно от страна на държавите членки; подчертава, че успешното упражняване на свързаните с гражданството права предполага, че всички права и свободи, заложени в Хартата на основните права на Европейския съюз, се спазват от държавите членки;

10.  приканва всички европейски институции да се борят с феномена „виновен е Брюксел“, изразяващ се в това, че държавите членки прехвърлят на Европейския съюз отговорността за решенията, които сами са взели като членове на Съвета на Европейския съюз; призовава Съвета за по-голяма прозрачност по отношение на процесите му на вземане на решения;

11.  призовава за интегриране на принципа на равенство между половете и на свързаните с пола аспекти във всички процеси на оценка и преценка на настоящите законодателни текстове и на бъдещите предложения, свързани с гражданството;

12.  припомня приноса на политическите партии на европейско равнище за „формирането на европейско политическо съзнание и за изразяването на волята на гражданите на Съюза“ (член 10, параграф 4 от ДЕС); призовава поради това да се предостави на отделните граждани на ЕС възможността пряко да подават заявка за членство в политическите партии на европейско равнище;

13.  счита, че възможността съгласно член 22, параграф 1 от ДФЕС за упражняване на избирателни права на общинско равнище от страна на гражданите на Съюза е важно следствие, свързано с правото на свободно движение и на гражданството на Съюза; заявява, че демокрацията на участието на равнището на ЕС би била по-ефективна чрез установяването на наистина демократично управление, способно да гарантира пълна прозрачност, ефективна защита на основните права, пряко участие на гражданите в процесите на ЕС за вземане на решения и включване на приоритетите на гражданите на ЕС в политическата програма на ЕС; счита, че инструментите за участие и пряка демокрация трябва да бъдат укрепени с цел също така увеличаване на политическото участие на гражданите в местните и националните общности; настоятелно призовава Комисията в това отношение да задълбочи най-добрите практики също така за насърчаване на по-висока избирателна активност в общинските и местните избори в целия Съюз, и по-специално чрез образователни дейности, повишаване на осведомеността за важността на местните избори, информиране за правата на гражданите на ЕС в тази област и пряко насърчаване на участието в такива избори; признава, че трябва да бъде преодоляно сегашното положение, при което гражданите на някои държави членки губят правото си на глас в националните избори в държавите си на произход, като същевременно нямат и право да гласуват в националните избори на държавата си на пребиваване; потвърждава становището си, че това лишаване от избирателни права на граждани на ЕС е несъвместимо с правото им съгласно Договора да участват пълноценно в демократичния живот на Съюза;

14.  припомня, че правото на петиции съгласно член 227 от ДФЕС представлява официален канал за преки контакти на гражданите с институциите на ЕС, за посочване от тяхна страна на недостатъците и несъответствията в правото на ЕС във връзка с целта за постигане на пълна защита на икономическите, социалните и културните права и за подаване на сигнали за неправилното прилагане или транспониране на правото на Съюза от националните органи; отбелязва, че макар гражданите в целия Съюз да са наясно с правото на петиция, продължава да липсва ефективност от страна на институциите на ЕС по отношение на разглеждането и разрешаването на проблемите, за които гражданите съобщават чрез петиции; призовава институциите на ЕС да приемат ефективна стратегия, насочена към гарантиране на пълна защита на основните права на гражданите, и да положат повече усилия за сътрудничество с националните, регионалните и местните органи, особено в областите на политиката, във връзка с които се подават най-голям брой петиции, а именно: околната среда, основните права (по-специално избирателните права и правата на детето), свободното движение на хора, социалните въпроси и заетостта, дискриминацията и имиграцията;

15.  подчертава, че правото на петиция до Европейския парламент е основен елемент от гражданството на Съюза; отново заявява, че съгласно член 227 от ДФЕС и член 44 от Хартата на основните права всеки гражданин на Съюза, както и всяко физическо или юридическо лице, което пребивава или има седалище според устройствения си акт в държава членка, има право на петиции; припомня важната връзка между процеса на внасяне на петиции и дейностите на Комисията по наблюдаване и гарантиране на спазването съгласно членове 258 – 260 от ДФЕС; призовава всички институции на ЕС, както и държавите членки да насърчават извършването на информационни и образователни дейности относно правото на петиция сред всички граждани на Съюза като инструмент за насърчаване на демокрацията на участието и повишаване на гражданското участие; подчертава, че е наложително да се осигури пълна достъпност до институциите на ЕС и до съдържанието на техните политики, включително чрез цифровите технологии и за хората с увреждания;

16.  подчертава значението на правото на всеки гражданин на Съюза и на всяко физическо или юридическо лице, което пребивава или има седалище според устройствения си акт в държава членка, да сезира Европейския омбудсман съгласно членове 24 и 228 от ДФЕС с жалби, свързани със случаи на лошо администриране в дейността на институциите на ЕС, по-специално по отношение на правото на достъп до публични документи; призовава за повишаване на осведомеността на всички граждани на Съюза относно това право както от страна на институциите на ЕС, така и от страна на държавите членки; отбелязва, че обръщането на гражданите към една открита, ефикасна и независима европейска администрация продължава да бъде от съществено значение за ефективното упражняване на това право в съответствие с член 41 от Хартата на основните права; припомня член 1 от ДЕС, съгласно който решенията следва да се вземат възможно най-близо до гражданите; припомня решаващия принос на службата на Европейския омбудсман за повишаване на цялостната прозрачност и откритост на процесите на вземане на решения и законодателните процеси на ЕС, като по този начин се подкрепя активното участие на гражданите на Съюза в тях и се повишава тяхното доверие; напълно подкрепя в този контекст препоръките на Европейския омбудсман в стратегическото проучване OI/2/2017/TE относно прозрачността на законодателните разисквания в рамките на подготвителните органи на Съвета на ЕС;

17.  предлага преразглеждане на Регламент 1049/2001(6) относно достъпа до документи, за да се укрепи това право, упражнявано от гражданите и гражданското общество на ЕС;

18.  изразява твърдо убеждение, че прозрачността е съществена съставна част на принципите на правовата държава и че гаранцията за нейното спазване през целия законодателен процес се отразява на ефективното упражняване на правото на гражданите да избират и да бъдат избирани, както и на други права, като правото на свобода на изразяване на мнение, и по-специално неговия аспект, свързан със свободата на словото и правото на получаване на информация; счита също така, че поощряването на активно европейско гражданство налага създаване на възможности за обществен контрол, преглед и оценка на процеса и възможност за оспорване на резултата; подчертава, че това би допринесло за постепенното запознаване на гражданите с основните концепции на законодателния процес и би насърчило аспектите на участието в демократичния живот на Съюза;

19.  счита, че многоезичието в рамките на институциите и във взаимодействието им с гражданите е важен аспект на укрепването на понятието за гражданство на ЕС; призовава за полагане на повече усилия за гарантиране на възможно най-голям достъп до официалните документи не само на трите работни езика, но и в други езикови версии;

20.  насърчава държавите членки да отдават в учебните си програми по-голямо значение на политическото образование по въпросите на ЕС, наред с другото, по правата на гражданите на ЕС, и да адаптират съответно обучението на учителите;

21.  отбелязва връзката между правата, свързани с гражданството на Съюза, и Европейския стълб на социалните права; подчертава, че правото на свободно движение и работа в Съюза може да бъде засилено единствено чрез допълнителни законодателни мерки, които да гарантират равни възможности и достъп до пазара на труда, справедливи условия на труд и социална закрила и социално приобщаване в целия ЕС; призовава Комисията да предприеме конкретни мерки за постигане на напредък в прилагането на Европейския стълб на социалните права; призовава държавите членки към пълно и ефективно изпълнение на Регламент (ЕО) № 987/2009(7) за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност с цел гарантиране на преносимостта на социалноосигурителните обезщетения (включително държавни пенсии, здравни осигуровки, обезщетения при безработица и семейни обезщетения);

22.  подчертава необходимостта да се изоставят мерките за бюджетни ограничения и да се приемат ефективни и последователни политики на равнището на ЕС с цел гарантиране на пълна заетост и достатъчна социална защита, най-високи нива на образование и обучение и най-добра степен на защита за човешкото здраве и околната среда;

23.  изразява съжаление относно съществуващите клаузи за неучастие на някои държави членки по отношение на части от Договорите, които подкопават и де факто създават разлики по отношение на правата на гражданите, предвидени да бъдат равни съгласно Договорите;

24.  счита, че преразглеждането на правната уредба, уреждаща Европейската гражданска инициатива (ЕГИ), представлява възможност за увеличаване на участието на гражданите в процеса на създаване на политиките на ЕС, като инструментът бъде направен по-малко бюрократичен, по-достъпен и по-ефективен; подчертава, че ресурсите за достатъчно инфраструктура и подкрепа за цялостното осъществяване на ЕГИ трябва да бъдат осигурени от Съюза; припомня, че гражданските инициативи заслужават достатъчно внимание от страна на институциите на ЕС, както беше подчертано в неотдавнашната съдебна практика на Съда на ЕС (дело T-646/13, Minority SafePack – one million signatures for diversity in Europe/Европейска комисия); подчертава необходимостта от разработване на по-всеобхватни правила и по-добри практики по отношение на политическите и правните последващи действия, предприемани във връзка с успешните ЕГИ;

25.  признава, че Брексит е прецедент, в който граждани на ЕС биват лишавани от своето гражданство на ЕС и от свързаните с него права, привилегии и защита; припомня, че когато гражданство на ЕС вече е предоставено, трябва да се гарантира, че лицата, които са използвали неговите привилегии, няма да се озоват в положение на правна несигурност при отпадането му, особено ако това е против собствената им воля, както се наблюдава при оттеглянето на Обединеното кралство от Съюза; призовава за гарантиране на правата на гражданите в отделно от текущите преговори за Брексит споразумение, с което тези права да бъдат извадени от политическия процес и защитата им да бъде гарантирана дори ако не бъде постигнато съгласие; обмисля възможността за доживотно гражданство на ЕС или за форма на асоциирано гражданство за лицата с отнето гражданство на ЕС;

26.  счита, че СОЛВИТ следва да бъде допълнително интегрирана и да стане по-ефикасна, следва да получи допълнителни правомощия, за да се справя с въпроси, свързани със правата на свободно движение, включително правото на влизане, както и с въпроси, свързани с пребиваването и дискриминацията, преди да се търси правна или административна защита, като така се пестят време и нуждата на гражданите да търсят правна защита и се откликва навреме на техните проблеми;

27.  счита, че програмите, свързани с гражданството на ЕС, като „Еразъм+“ или „Европа за гражданите“, заедно с други инициативи, насочени към насърчаване на демократичното участие в живота на Съюза, като краудсорсинг, са елементи от ключово значение, които трябва да бъдат възобновени и стимулирани в рамките на предстоящата многогодишна финансова рамка;

28.  счита, че Хартата на основните права, включена в Договора от Лисабон, е правният акт с най-голямо значение, както символично, така и по отношение на съдържанието, за определянето на гражданството на ЕС; изразява съжаление, че член 51 от нея, съчетан с периодично повтарящи се ограничителни тълкувания, често прави прилагането ѝ невъзможно;

29.  счита, че въпреки усилията на европейските институции все още в много от държавите членки не се повишава осведомеността по въпроса с правата, като това се оказва една от основните пречки за пълното упражняване на правата, произтичащи от статута на гражданина на ЕС;

30.  подчертава, че корпусът от права и задължения, произтичащи от гражданството на Съюза, не може да бъде ограничаван по неоправдан начин;

31.  призовава държавите членки да информират по-добре гражданите на ЕС относно техните права и задължения и да улеснят спазването в еднаква степен на тези права както в техните държави по произход, така и във всички други държави членки;

32.  припомня, че Договорът от Лисабон определя процедурата за собственото си преразглеждане, предвидено в член 48 от ДЕС; подчертава, че това е ценен инструмент за допълнително подобряване на възможностите, свързани с гражданството на ЕС; отбелязва, че от последното преразглеждане на Договора изминаха 10 години – един от най-дългите периоди без преразглеждане през последните десетилетия; счита, че обстоятелствата, свързани с Брексит, предоставят ясна обосновка и уникален стимул за започване на нов процес на преразглеждане; предлага за тази цел да бъде започнат нов Европейски конвент.

ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

21.11.2018

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

19

1

6

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Margrete Auken, Beatriz Becerra Basterrechea, Andrea Cozzolino, Pál Csáky, Miriam Dalli, Rosa Estaràs Ferragut, Eleonora Evi, Takis Hadjigeorgiou, Peter Jahr, Rikke-Louise Karlsson, Svetoslav Hristov Malinov, Lukas Mandl, Notis Marias, Ana Miranda, Miroslavs Mitrofanovs, Marlene Mizzi, Gabriele Preuß, Eleni Theocharous, Cecilia Wikström

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Urszula Krupa, Kostadinka Kuneva, Julia Pitera, Ángela Vallina

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване

Asim Ademov, Adam Szejnfeld, Mihai Ţurcanu

ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

19

+

ALDE

Beatriz Becerra Basterrechea, Cecilia Wikström

ECR

Urszula Krupa, Notis Marias, Eleni Theocharous

EFDD

Eleonora Evi

GUE/NGL

Takis Hadjigeorgiou, Kostadinka Kuneva, Ángela Vallina

NI

Rikke-Louise Karlsson

PPE

Pál Csáky, Julia Pitera

S&D

Andrea Cozzolino, Miriam Dalli, Marlene Mizzi, Gabriele Preuß

VERTS/ALE

Margrete Auken, Ana Miranda, Miroslavs Mitrofanovs

1

-

PPE

Rosa Estaràs Ferragut

6

0

PPE

Asim Ademov, Peter Jahr; Svetoslav Hristov Malinov, Lukas Mandl Adam Szejnfeld, Mihai Ţurcanu,

Легенда на използваните знаци:

+  :  „за“

-  :  „против“

0  :  „въздържал се“

(1)

Решение на Съда (голям състав) от 8 март 2011 г., Gerardo Ruiz Zambrano/Office national de l'emploi (ONEm), C-34/09, ECLI:EU:C:2011:124.

(2)

Директива 2000/43/ЕО на Съвета от 29 юни 2000 година относно прилагане на принципа на равно третиране на лица без разлика на расата или етническия произход, ОВ L 180, 19.7.2000 г., стр. 22.

(3)

Директива 2004/113/ЕО на Съвета от 13 декември 2004 година относно прилагане на принципа на равното третиране на мъжете и жените по отношение на достъпа до стоки и услуги и предоставянето на стоки и услуги, ОВ L 373, 21.12.2004 г., стр. 37.

(4)

Директива 2006/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 година за прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите, OВ L 204, 26.7.2006 г., стp. 23.

(5)

ОВ C 369, 11.10.2018 г., стр. 11.

(6)

Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 година относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията, ОВ L 145, 31.5.2001 г., стр. 43.

(7)

OВ L 284, 30.10.2009 г., стр. 1.


ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

22.1.2019

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

19

3

0

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Gerolf Annemans, Mercedes Bresso, Pascal Durand, Esteban González Pons, Danuta Maria Hübner, Ramón Jáuregui Atondo, Alain Lamassoure, Jo Leinen, Maite Pagazaurtundúa Ruiz, Markus Pieper, Paulo Rangel, Helmut Scholz, György Schöpflin, Pedro Silva Pereira, Barbara Spinelli, Josep-Maria Terricabras, Kazimierz Michał Ujazdowski

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Pervenche Berès, Ashley Fox, Sylvia-Yvonne Kaufmann

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъстващи на окончателното гласуване

Michael Gahler, Jarosław Wałęsa


ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

19

+

ALDE

Maite Pagazaurtundúa Ruiz

GUE/NGL

Helmut Scholz, Barbara Spinelli

NI

Kazimierz Michał Ujazdowski

PPE

Michael Gahler, Esteban González Pons, Danuta Maria Hübner, Alain Lamassoure, Markus Pieper, György Schöpflin, Jarosław Wałęsa

S&D

Pervenche Berès, Mercedes Bresso, Ramón Jáuregui Atondo, Sylvia Yvonne Kaufmann, Jo Leinen, Pedro Silva Pereira

VERTS/ALE

Pascal Durand, Josep Maria Terricabras

3

-

ECR

Ashley Fox

ENF

Gerolf Annemans

PPE

Paulo Rangel

0

0

 

 

Легенда на използваните знаци:

+  :  „за“

-  :  „против“

0  :  „въздържал се“

Последно осъвременяване: 8 февруари 2019 г.Правна информация