Процедура : 2017/2284(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A8-0045/2019

Внесени текстове :

A8-0045/2019

Разисквания :

PV 12/02/2019 - 5
CRE 12/02/2019 - 5

Гласувания :

PV 12/02/2019 - 9.21
Обяснение на вота

Приети текстове :

P8_TA(2019)0082

ДОКЛАД     
PDF 288kWORD 92k
30.1.2019
PE 618.102v03-00 A8-0045/2019

относно прилагането на Директива 2009/128/ЕО за постигане на устойчива употреба на пестициди

(2017/2284(INI))

Комисия по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните

Докладчик: Юте Гутеланд

Докладчик по становище (*):

София Рибейру, комисия по земеделие и развитие на селските райони

(*) Асоциирана комисия – член 54 от Правилника за дейността

ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ – РЕЗЮМЕ НА ФАКТИТЕ И КОНСТАТАЦИИТЕ
 ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
 СТАНОВИЩЕ на комисията по земеделие и развитие на селските райони
 ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ
 ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ – РЕЗЮМЕ НА ФАКТИТЕ И КОНСТАТАЦИИТЕ

Контекст

Седмата програма за действие за околната среда (7-а ПДОС) поставя целта до 2020 г. употребата на продукти за растителна защита да не оказва вредно въздействие върху човешкото здраве или неприемливо отражение върху околната среда и такива продукти да бъдат използвани устойчиво.

Употребата на пестициди играе важна роля в селскостопанското производство в Европа, като поддържа растенията здрави и предотвратява тяхното унищожаване от болести и нашествия на вредители. При все това пестицидите, използвани върху културите, могат да навлязат в почвата и повърхностните води чрез излужване и оттичане и да навлязат в подземните води с риск от отрицателно въздействие върху нецелеви видове както в сухоземните, така и във водните екосистеми. Това се отразява върху функцията на местообитанията и допринася за загубата на биологично разнообразие, включително голямо намаляване на популациите от насекоми; то също засяга образуването и състава на почвата и осигуряването на чиста питейна вода. Остатъчните вещества от пестициди в храните могат да доведат до риск за човешкото здраве, а остатъчните вещества във фуражите пораждат рискове за здравето на животните и могат да навлязат в хранителната верига. Бяха изразени особени опасения във връзка с последиците за здравето от експозицията на хората на пестициди със свойства, нарушаващи функциите на ендокринната система, и свързаните с тях разходи за човешкото здраве. Други опасения за човешкото здраве се отнасят до невротоксичността на инсектицидите и биоцидите, които могат да засегнат мозъчните функции, особено ако експозицията се осъществява по време на бременност, при развитието на плода.

Настоящата зависимост от пестицидите като доминиращо средство за контрол на вредителите очевидно не е съвместима с устойчивото селско стопанство, тъй като продължителната употреба на пестициди често води до устойчивост на вредителите. Пестицидите също така имат вредния страничен ефект да убиват полезни организми, които играят важна роля за предотвратяването на вредители, и често водят до появата на вторични вредители. И двата фактора могат да доведат до по-нататъшно увеличаване на употребата на пестициди, като по този начин се създава негативна спирала. На последно място, пестицидите унищожават биологичното разнообразие на земеделската земя и изчерпват земеделските почви, които са от основно значение за устойчивото производство на храни. В последния доклад(1) на Европейската комисия относно статистиката за пестицидите се признава, че „пестицидите са причина за замърсяването и имат пряко въздействие особено върху състоянието на биологичното разнообразие, водните обекти и почвите“. Същевременно в доклада на специалния докладчик на ООН относно правото на прехрана от 2017 г.(2) се подчертава отрицателното въздействие на употребата на пестициди върху правата на човека, човешкото здраве (на работници, техните семейства, минувачи, жители и потребители) и околната среда. Докладът също така показва, че интензивното земеделие, основано на употребата на пестициди, не е допринесло за намаляването на глада в света, а по-скоро е допринесло за увеличаване на потреблението на храни и хранителните отпадъци в индустриализираните страни.

От 1996 г. употребата на пестициди в Европа се увеличава постоянно; въпреки многото дебати относно устойчивостта на селското стопанство и въпреки навлизането на пазара на пестициди, които могат да се използват при ниски дози, средната употреба през последните години не намалява. През 2015 г. общите годишни продажби на пестициди в ЕС възлизат на 400 000 тона, като по-голямата част от тях се използва в селскостопанския сектор.

Прилагане на Директивата

Директива 2009/128/ЕО на Европейския парламент и на Съвета за постигане на устойчива употреба на пестициди предвижда редица действия за постигане на устойчива употреба на пестициди в ЕС чрез намаляване на рисковете и въздействието от употребата на пестициди върху здравето на хората и околната среда и насърчаване на използването на интегрирано управление на вредителите (ИУВ) и на алтернативни подходи или техники, като например нехимични алтернативи на пестициди.

Член 4 от Директивата изисква държавите членки да приемат национални планове за действие (НПД), съдържащи количествени цели, задачи, мерки и срокове за намаляване на рисковете и въздействието от употребата на пестициди и за насърчаване на разработването и въвеждането на интегрирано управление на вредителите и на алтернативни подходи или методи, за да се намали зависимостта от употребата на пестициди. Освен това националните планове за действие включват също така показатели за наблюдение на употребата на пестициди, съдържащи активни вещества, които пораждат особено безпокойство, по-специално ако са налични други възможности. В своите национални планове за действие държавите членки описват как ще изпълняват мерките по членове 5 – 15 от Директивата.

На  10 октомври 2017 г. Европейската комисия, в съответствие с изискванията за докладване по член 4, параграф 3 и член 16 от Директивата, публикува своя доклад относно националните планове за действие на държавите членки и напредъка в изпълнението на Директива 2009/128/ЕО за постигане на устойчива употреба на пестициди.

Докладчикът приветства доклада за оценка на Комисията, но в същото време изразява дълбока загриженост относно недоброто изпълнение на разпоредбите на Директивата в повечето държави членки. Ясно е, че беше постигнат известен напредък в областта на проверките на оборудването за пръскане и разработването на курсове за обучение и схеми за сертифициране относно най-добрите начини за пръскане на пестициди. Въпреки това е постигнат много малък напредък в насърчаването на използването на алтернативни техники, които са от основно значение за гарантиране на реално намаляване на зависимостта от пестициди. Според Европейската агенция за околна среда търсенето на пестициди в ЕС остава почти стабилно през последните години(3), което би могло да означава, че рисковете от пестицидите за хората и околната среда са останали непроменени въпреки изпълнението на националните планове за действие съгласно Директивата за устойчива употреба на пестициди.

Двадесет и една държави членки докладваха цели за намаляване на риска от пестициди и девет държави членки имаха цели за намаляване на употребата на пестициди, като някои държави членки докладваха цели за намаляване както на риска, така и на употребата. Само пет държави членки са определили измерими цели на високо равнище, като четири от тях имат цели за намаляване на риска (Белгия, Дания, Гърция и Германия) и една (Франция) има цел за намаляване на употребата. Държавите членки са длъжни да преразглеждат своите национални планове за действие най-малко на всеки пет години и да актуализират своите национални планове за действие, ако е необходимо, въз основа на извършения преглед. За съжаление до момента само Франция и Литва са преразгледали и впоследствие преработили своите национални планове за действие.

Докладчикът изразява съжаление относно непоследователността на националните планове за действие и преобладаващата липса на количествени цели, задачи, измервания и срокове за различните области, без което не може да се направи оценка на напредъка в ЕС. Много национални планове за действие се съсредоточават върху обучението за потребителите на пестициди или правилата за изпитване на оборудването, но липсват подробности за защитата на специфични екосистеми и питейната вода. Освен това повечето планове за действие не уточняват начина, по който ще се измерва постигането на задачите или целите. Много държави членки са въвели мерки, за да спрат навлизането на пестициди във водите, включително модификации на оборудването и финансови стимули за земеделските стопани при инсталирането на буферни зони за пестициди, но обхватът на тези зони е много ограничен и целите са твърде неамбициозни.

Докладчикът се съгласява напълно с основното заключение на доклада, в което държавите членки се призовават окончателно да определят общите цели и количествено измеримите задачи за намаляване на употребата на пестициди, и счита, че следва да се обърне специално внимание на вредите за околната среда и здравето, причинени от пестицидите, подобряването на качеството на водата, стимулирането и поддържането на биологичното разнообразие и даването на приоритет на принципите за интегрирано управление на вредителите в европейския сектор на селското стопанство. ИУВ има за цел да задържи употребата на пестициди и други форми на намеса на равнища, които са икономически и екологически обосновани и които намаляват или свеждат до минимум рисковете за човешкото здраве и околната среда, като се дава приоритет на физически, нехимични и устойчиви биологични методи за защита на културите и за ограничаване на вредителите. За съжаление до момента държавите членки не са преобразували принципите за ИУВ в определени и оценими критерии, а разглеждат ИУВ основно като образователен инструмент за земеделските стопани и нямат метод за оценка на съответствието с принципите за ИУВ. ИУВ е крайъгълен камък на Директивата и поради това е особено обезпокоително, че държавите членки все още не са определили ясни цели и не са предприели мерки за прилагането им. ИУВ има голям неизползван потенциал като метод за защита на потребителите и околната среда от вредното въздействие на пестицидите и е наложително държавите членки да започнат да използват този набор от инструменти възможно най-скоро чрез замяна на употребата на традиционни пестициди, като същевременно се гарантира наличието на подходящи системи за стимулиране в случаите, когато те са необходими, за да се насърчи навлизането на методологиите за ИУВ.

Докладчикът твърдо вярва в устойчивото селско стопанство, което преобладаващо използва превенция, нехимични методи, биологичен контрол и продукти с нисък риск. Увеличаването на наличността на алтернативите на конвенционалните продукти, като например нискорисковите продукти за растителна защита, допринася едновременно за устойчиво селско стопанство и за разширяване на набора от инструменти за земеделския стопанин чрез увеличаване на възможностите за растителна защита. Необходими са научни изследвания и иновации за разработване на алтернативи за защита срещу сегашните и бъдещите вредители, които намаляват зависимостта от използването на пестициди и/или предоставят възможности за защита на растенията, които са с нисък риск или нови начини на действие.

Докладчикът счита, че най-добрият начин да се гарантира пълното и сериозно прилагане на Директивата за устойчивата употреба на пестициди е да се направи така, че целите на Директивата да са интегрирани възможно най-широко в общата селскостопанска политика на ЕС (ОСП) при предстоящите реформи. Интегрирането на целите за намаляване на употребата на пестициди и други принципи за ИУВ в модела на изпълнение на ОСП е от ключово значение за осигуряването на напредък при прилагането на Директивата. Настоящите „мерките за екологизиране“ на ОСП досега са имали слабо положително въздействие на място и осигуряването на кръстосано съответствие на Директивата с една модернизирана ОСП, в чиято основа е устойчивостта, може да осигури истински екологосъобразно, икономически жизнеспособно и социално отговорно селско стопанство в Европа.

Докладчикът би искал да подчертае, че за някои пестициди се подозира или е доказано, че действат като нарушители на функциите на ендокринната система. Въпреки това те продължават да са широко налични и да се използват в цяла Европа. Тези вещества следва възможно най-скоро да бъдат идентифицирани в съответствие с приетите наскоро критерии и пестицидите, които съдържат ендокринно активни вещества, не следва да се пускат на пазара.

На последно място, докладчикът счита за обезпокоителен факта, че въпреки ясното задължение по член 15 от Директивата Комисията все още не е изготвила хармонизирани показатели за риска, които да гарантират, че постигнатият напредък в намаляването на рисковете и неблагоприятното въздействие от употребата на пестициди за човешкото здравето и околната среда може да бъде правилно измерен и сравнен във всички държави членки.

Заключения

Докладчикът е убеден, че са необходими по-нататъшни усилия на равнище ЕС и на национално равнище, за да се осигури ефективното прилагане на Директивата. Става все по-очевидно, че гражданите са все по-загрижени и искат земеделските стопани да намалят зависимостта от употребата на пестициди, и това се доказва допълнително от успеха на Европейската гражданска инициатива за забрана на използването на глифозат, която събра над 1,3 милиона подписа от цяла Европа за по-малко от шест месеца.

Европейската комисия трябва да признае ролята си на пазител на правото на ЕС и да предприеме действия срещу очевидното неспазване от множество държави членки. Изключително важно е Комисията да се намеси в случай на липса на действия или когато действията са неясни, както и когато дерогациите не са оправдани или надхвърлят определеното в Директивата. Освен това Комисията, в своя мониторинг, следва не само да оцени простото съответствие с разпоредбите на Директивата, а да се съсредоточи върху това как да бъдат постигнати по-добри общи екологични резултати за почвите, водите и биологичното разнообразие. Комисията трябва да продължи обсъжданията със заинтересованите страни и държавите членки при разработването на хармонизирани показатели за риска, за да стане възможно наличието на сравним и ясен набор от данни и надеждна оценка на напредъка.

Държавите членки трябва да заемат проактивна позиция по отношение на защитата на човешкото здраве и околната среда, и да изпълняват своите правни задължения съгласно правото на ЕС, а така също и очакванията на европейските граждани. Държавите членки трябва да вземат всички необходими мерки за насърчаване и стимулиране на ниско равнище на употреба на пестициди при управлението на вредителите, като дават предимство, когато е възможно, на нехимични методи, за да преминат професионалните потребители на пестициди към такива практики и продукти измежду наличните за даден причинен от вредители проблем, които представляват най-малък риск за човешкото здраве и околната среда.

(1)

https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/PDF/?uri=CELEX:52017DC0109&from=EN

(2)

https://documents-dds-ny.un.org/doc/UNDOC/GEN/G17/017/85/PDF/G1701785.pdf?OpenElement

(3)

https://www.eea.europa.eu/airs/2017/environment-and-health/pesticides-sales


ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно прилагането на Директива 2009/128/ЕО за постигане на устойчива употреба на пестициди

(2017/2284(INI))

Европейският парламент,

–  като взе предвид Директива 2009/128/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. за създаване на рамка за действие на Общността за постигане на устойчива употреба на пестициди(1),

–  като взе предвид Регламент (ЕО) № 850/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно устойчивите органични замърсители и за изменение на Директива 79/117/ЕИО(2),

–  като взе предвид Регламент (ЕО) № 396/2005 на Европейския парламент и на Съвета от 23 февруари 2005 г. относно максимално допустимите граници на остатъчни вещества от пестициди във и върху храни или фуражи от растителен или животински произход и за изменение на Директива 91/414/ЕИО на Съвета(3),

–  като взе предвид Регламент (ЕО) № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 г. относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали (REACH), за създаване на Европейска агенция по химикали, за изменение на Директива 1999/45/ЕО и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 793/93 на Съвета и Регламент (ЕО) № 1488/94 на Комисията, както и на Директива 76/769/ЕИО на Съвета и Директиви 91/155/ЕИО, 93/67/ЕИО, 93/105/ЕО и 2000/21/ЕО на Комисията(4),

–  като взе предвид Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. относно пускането на пазара на продукти за растителна защита и за отмяна на Директиви 79/117/ЕИО и 91/414/ЕИО на Съвета(5); като взе предвид оценката за прилагането на европейско равнище на Регламента и нейните съответни приложения, публикувани от Службата на ЕП за парламентарни изследвания (EPRS) през април 2018 г.,

–  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1307/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за установяване на правила за директни плащания за земеделски стопани по схеми за подпомагане в рамките на общата селскостопанска политика и за отмяна на Регламент (ЕО) № 637/2008 на Съвета и Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета(6),

–  като взе предвид Директива 98/24/EО на Съвета от 7 април 1998 г. за опазване на здравето и безопасността на работниците от рискове, свързани с химични агенти на работното място(7), и Директива 2004/37/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно защитата на работниците от рискове, свързани с експозицията на канцерогени и мутагени по време на работа(8),

–  като взе предвид Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 г. относно опазването на естествените местообитания и на дивата флора и фауна (Директива за местообитанията)(9) и Директива 2009/147/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 ноември 2009 г. относно опазването на дивите птици (Директива за дивите птици)(10),

–  като взе предвид Директива 98/83/ЕО на Съвета от 3 ноември 1998 г. относно качеството на водите, предназначени за консумация от човека(11),

–  като взе предвид Директива 2000/60/EО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2000 г. за установяване на рамка за действията на Общността в областта на политиката за водите(12),

–  като взе предвид Директива 2009/90/ЕО на Комисията от 31 юли 2009 г. за определяне, съгласно Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, на технически спецификации за химически анализ и мониторинг на състоянието на водите(13),

–  като взе предвид Директива 2009/127/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. за изменение на Директива 2006/42/ЕО по отношение на машините за прилагане на пестициди(14),

–  като взе предвид Директива 2013/39/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 12 август 2013 г. за изменение на Директиви 2000/60/ЕО и 2008/105/ЕО по отношение на приоритетните вещества в областта на политиката за водите(15),

–  като взе предвид предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за установяване на правила за подпомагане за стратегическите планове, които трябва да бъдат изготвени от държавите членки по линия на Общата селскостопанска политика (стратегическите планове по ОСП) и финансирани от Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), и за отмяна на Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета и Регламент (ЕС) № 1307/2013 на Европейския парламент и на Съвета (COM (2018) 0392),

–  като взе предвид работния документ на службите на Комисията, озаглавен „Селско стопанство и устойчиво управление на водите в ЕС“ (SWD(2017)0153),

–  като взе предвид съобщението на Комисията до Съвета, Европейския парламент, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите от 12 юли 2006 г., озаглавено „Тематична стратегия относно устойчивата употреба на пестицидите“ (COM (2006)0373 – SEC (2006)0894 – SEC (2006)0895 – SEC (2006)0914)(16),

–  като взе предвид своята резолюция от 7 юни 2016 г. относно насърчаването на иновациите и на икономическото развитие в рамките на бъдещото управление на европейските земеделски стопанства(17),

–  като взе предвид своята резолюция от 7 юни 2016 г. относно технологичните решения за устойчиво селско стопанство в ЕС(18),

–  като взе предвид своята резолюция от 15 февруари 2017 г. относно биологични пестициди с нисък риск(19),

–  като взе предвид своята резолюция от 24 октомври 2017 г. относно проекта на регламент за изпълнение на Комисията за подновяване на одобрението на активното вещество глифозат в съответствие с Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета относно пускането на пазара на продукти за растителна защита, и за изменение на приложението към Регламент за изпълнение (ЕС) № 540/2011(20),

–  като взе предвид своята резолюция от 1 март 2018 г. относно перспективите и предизвикателствата пред пчеларския сектор в ЕС(21),

–  като взе предвид своята резолюция от 13 септември 2018 г. относно прилагането на Регламент (ЕО) № 1107/2009 относно продуктите за растителна защита(22),

–  като взе предвид текущата оценката за прилагането на европейско равнище на Директива 2009/128/ЕО за създаване на рамка за действие на Общността за постигане на устойчива употреба на пестициди и доклада, публикуван от Службата на ЕП за парламентарни изследвания (EPRS) на 15 октомври 2018 г.,

–  като взе предвид Регламент (ЕО) № 1185/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 г. относно статистиката за пестициди(23) и доклада на Комисията до Европейския парламент и Съвета относно изпълнението на посочения регламент (COM(2017)0109),

–  като взе предвид доклада на Комисията до Европейския парламент и Съвета относно изпълнението на Регламент (ЕО) № 1185/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 г. относно статистиката за пестициди (COM(2017)0109),

–  като взе предвид специалния доклад от 2014 г. на Европейската сметна палата на тема „Частичен успех на интегрирането в ОСП на целите на политиката за водите на ЕС“,

–  като взе предвид доклада на Комисията от 10 октомври 2017 г. относно националните планове за действие на държавите членки и напредъка, постигнат в изпълнението на Директива 2009/128/ЕО за постигане на устойчива употреба на пестициди (COM(2017)0587),

–  като взе предвид обобщаващия доклад на Генерална дирекция „Здравеопазване и безопасност на храните“ на Комисията (DG SANTE) от октомври 2017 г. относно националните планове за действие на държавите членки за постигане на устойчива употреба на пестициди съгласно Директива 2009/128/ЕО(24),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 22 ноември 2016 г., озаглавено „Следващи стъпки към устойчиво европейско бъдеще – Европейски действия за устойчивост“ (COM(2016)0739),

–  като взе предвид Седмата програма за действие за околната среда(25),

–  като взе предвид доклада от 2017 г. на специалния докладчик на ООН относно правото на прехрана, изготвен в съответствие с резолюции 6/2, 31/10 и 32/8 на Съвета на ООН по правата на човека(26),

–  като взе предвид Плана за изпълнение относно повишаването на наличието на продукти за растителна защита с нисък риск и относно ускоряването на прилагането на интегрирано управление на вредителите в държавите членки, разработен от експертната група по въпросите на устойчивата растителна защита и одобрен от Съвета на 28 юни 2016 г.(27),

–  като взе предвид резолюцията на Сената на Френската република от 19 май 2017 г. относно намаляване на употребата на пестициди в Европейския съюз(28),

–  като взе предвид научното изследване относно биомасата на летящите насекоми, публикувано на 18 октомври 2017 г.(29),

–  като взе предвид член 52 от своя правилник, както и член 1, параграф 1, буква д) от решението на Председателския съвет от 12 декември 2002 г. относно процедурата за разрешаване на изготвянето на доклади по собствена инициатива и приложение 3 към него,

–  като взе предвид доклада на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните и становището на комисията по земеделие и развитие на селските райони (A8-0045/2019),

А.  като има предвид, че Директива 2009/128/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно устойчивата употреба на пестициди (по-нататък наричана „Директивата“) предвижда редица действия за постигане на устойчива употреба на пестициди в ЕС чрез намаляване на рисковете и въздействието от употребата на пестициди върху здравето на хората и околната среда и чрез насърчаване на използването на интегрирано управление на вредителите (ИУВ) и алтернативни подходи или техники за растителна защита, като например нехимични алтернативи и нискорискови продукти за растителна защита, съгласно определенията в Регламент (ЕО) № 1107/2009, с цел намаляване на зависимостта от пестициди и опазване на здравето на хората и животните и околната среда;

Б.  като има предвид, че Директивата е ценен инструмент за гарантиране на добрата защита на околната среда, екосистемите и здравето на хората и животните от опасните вещества в пестицидите, като същевременно предоставя устойчиви и екологични решения за по-голям и по-разнообразен набор от инструменти за елиминиране и предотвратяване на загуби, причинявани от вредители, болести, плевели и инвазивни чужди видове, и за борба с изграждането на резистентност към патогенните организми; като има предвид, че пълното и цялостно прилагане на Директивата е предпоставка за постигане на висока степен на защита и преход към устойчив селскостопански сектор, производство на безопасни и здравословни храни и нетоксична околна среда, която осигурява висока степен на защита на здравето на хората и животните;

В.  като има предвид, че Директивата трябва да се чете във връзка с други два основни законодателни акта, обхващащи пълния жизнен цикъл на един пестицид, от пускането му на пазара (Регламент № 1107/2009) до определянето на максимално допустими граници на остатъчни вещества (Регламент № 396/2005); като има предвид, че следователно е невъзможно да се постигне целта за опазване на човешкото здраве и околната среда от рисковете, свързани с употребата на пестициди, без пълно изпълнение и правилно прилагане на целия „пакет за пестицидите“;

Г.  като има предвид, че настоящите практики на Комисията и държавите членки за одобряване на активни вещества и разрешаване на продукти за растителна защита не са съвместими с целите и предназначението на Директивата; като има предвид, че тези практики възпрепятстват постигането на възможно най-високо ниво на защита и преход към устойчив селскостопански сектор и нетоксична околна среда;

Д.  като има предвид, че наличните данни ясно показват, че прилагането на Директивата не е приведено в съответствие в достатъчна степен със свързаните с нея политики на ЕС в областта на пестицидите, селското стопанство и устойчивото развитие, по-специално, но не само, с общата селскостопанска политика и Регламента относно продуктите за растителна защита; като има предвид, че Директивата, както и свързаните с нея действия на равнището на ЕС, имат голям потенциал за допълнително увеличаване и добавяне на стойност към националните усилия и действия в селскостопанския сектор и засилване на защитата на околната среда и човешкото здраве;

Е.  като има предвид, че действащата регулаторна рамка, включително изискванията за данни, е разработена за оценка и управление на химически продукти за растителна защита и поради това не е подходяща за биологично активни вещества и продукти с нисък риск; като има предвид, че тази неподходяща рамка забавя значително навлизането на нискорискови биологични продукти за растителна защита на пазара, като често възпира кандидатите; като има предвид, че това възпрепятства иновациите и накърнява конкурентоспособността на селското стопанство в ЕС; като има предвид, че повече от 60 активни вещества, определени от Европейската комисия като кандидати за замяна, не са заменени поради липса на по-безопасни алтернативи, включително биологично активни вещества с нисък риск;

Ж.  като има предвид, че се наблюдава липса на продукти за растителна защита с нисък риск, включително биологични; като има предвид, че само 13 вещества са одобрени като активни вещества с нисък риск, 12 от които биологични, от общо почти 500 налични на пазара на ЕС; като има предвид, че недостатъчното прилагане на Директивата създаде де факто неравностойни условия в Европа с различаващи се национални практики, възпрепятстващи оптималното внедряване на устойчиви алтернативи на пазара; като има предвид, че тази ситуация създаде трудности за алтернативните продукти с нисък риск и нехимичните продукти да навлязат в достатъчна степен на пазара на ЕС, което намалява тяхната привлекателност за земеделските стопани, които вместо това могат да изберат икономически по-ефективни алтернативи в краткосрочен план; като има предвид, че липсата на продукти за растителна защита с нисък риск, включително на биологични продукти, възпрепятства развитието и прилагането на интегрираното управление на вредителите (ИУВ);

З.  като има предвид, че биологичното земеделие изпълнява важна роля като система с ниско равнище на употреба на пестициди и следва да се насърчава допълнително;

И.  като има предвид, че се увеличават неоспоримите доказателства, че в Европа се наблюдава масово намаляване на насекомите, което е свързано със сегашните нива на употреба на пестициди; като има предвид, че наблюдаваният рязък спад в броя на насекомите има отрицателно въздействие върху цялата екосистема и върху биологичното разнообразие, а също и върху селскостопанския сектор и бъдещото му икономическо благосъстояние и продукция;

Й.  като има предвид, че Европа понастоящем се намира на кръстопът, който ще определи бъдещето на селскостопанския сектор и възможностите на Съюза да постигне устойчива употреба на пестициди най-вече чрез реформата на ОСП; като има предвид, че реформата на ОСП осигурява значителен потенциал за засилване на рационализирането и хармонизирането на политиките, както и за прилагане на Директивата и за улесняване на прехода към екологично по-устойчиви селскостопански практики;

К.  като има предвид, че използването на конвенционални продукти за растителна защита все по-често е тема на обществени дискусии поради потенциалните рискове, които те създават за здравето на хората и животните, както и за околната среда;

Л.  като има предвид, че е важно да се насърчава развитието на алтернативни процедури или техники за намаляване на зависимостта от употребата на конвенционални пестициди и за справяне с нарастващата резистентност към конвенционалните продукти за растителна защита;

М.  като има предвид, че Регламент № 1107/2009 задължава Съвета да гарантира, че законоустановените изисквания за управление, посочени в приложение III към Регламент (ЕО) № 1782/2003 на Съвета от 29 септември 2003 г. относно установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделските стопани(30), включват принципите на ИУВ, включително добрата практика за растителна защита и нехимичните методи за растителна защита и управление на вредителите и на културите;

Н.  като има предвид, че съгласно Директивата интегрираното управление на вредителите е задължително в Съюза; като има предвид, че държавите членки и местните органи следва да наблягат повече върху устойчивото използване на пестициди, включително алтернативи като продукти за растителна защита с нисък риск;

О.  като има предвид, че „устойчивата употреба“ на пестициди не може да бъде реализирана, без да се вземе под внимание експозицията на хората на комбинации от активни вещества и коформуланти, както и техните кумулативни и възможни общи и синергични ефекти върху човешкото здраве;

Основни заключения

1.  припомня конкретните цели на тематичната стратегия за устойчива употреба на пестициди, като например намаляване на опасностите и рисковете за здравето и околната среда от употребата на пестициди; подобрен контрол върху използването и дистрибуцията на пестициди; намаляване нивата на вредните активни вещества, включително чрез замяна на най-опасните с по-безопасни, включително с нехимични алтернативи; насърчаване отглеждането на растителни култури с използване на по-малко или нулеви количества пестициди; и установяване на прозрачна система за докладване и наблюдение на напредъка в изпълнението на целите на стратегията, включително чрез разработване на подходящи показатели;

2.  счита, че е от съществено значение да бъде извършена оценка на прилагането на Директивата във връзка с общата политика на ЕС за пестицидите, включително правилата, определени с Регламента относно продуктите за растителна защита, Регламент (ЕС) № 528/2012 (Регламент за биоцидите)(31), Регламента за максимално допустимите граници на остатъчни вещества и Регламент (ЕО) № 178/2002 (общо законодателство в областта на храните)(32);

3.  изразява съжаление, че въпреки положените усилия, общият напредък в изпълнението от държавите членки е недостатъчен, за да се постигнат основните цели на Директивата и да се разгърне пълният ѝ потенциал да намали общите рискове, произлизащи от употребата на пестициди, като същевременно се намали зависимостта от пестициди и се насърчи възможността за бърз преход към екологично устойчиви и безопасни техники за растителна защита, и бъдат постигнати спешно необходимите подобрения в областта на околната среда и здравето, заради които Директивата беше специално изработена; изразява съжаление относно тригодишното закъснение при представянето от Комисията на доклад относно прилагането на Директивата;

4.  изтъква, че прилагането на Директивата трябва да бъде всеобхватно и да покрива всички задължителни аспекти и че частичното прилагане на някои елементи, но не на други, е недостатъчно за реализиране на основната цел на Директивата за постигане на устойчива употреба на пестициди; подчертава факта, че прилагането на практики за интегрирано управление на вредителите, като например нехимични алтернативи и нискорискови продукти за растителна защита, играе особено важна роля в усилията да се постигне тази цел;

5.  отбелязва, че докладът за напредъка на Комисията от 2017 г. идентифицира значителни пропуски в националните планове за действие (НПД) на държавите членки, подсказващи по-ниска степен на ангажираност по отношение на защитата на околната среда и здравето в някои държави, което е възможно да доведе до нелоялна конкуренция на пазара и подкопаване на единния пазар; запазва правото си да сезира члена на Комисията, отговарящ за конкуренцията, във връзка с държавите членки, които не изпълняват задълженията си;

6.  изразява загриженост във връзка с факта, че приблизително 80% от националните планове за действие на държавите членки не съдържат специфична информация как да се измери количествено постигането на много от целите и задачите, особено що се отнася до целите за ИУВ и мерките за опазване на водната среда; подчертава, че това изключително усложнява процеса на отчитане на напредъка, постигнат от държавите членки при изпълняването на основните цели и предмета на Директивата;

7.  изразява загриженост поради факта, че националните планове за действие са непоследователни, що се отнася до определянето на количествени цели, задачи, мерки и срокове за различните области на действие, което прави оценяването на напредъка невъзможно; изразява съжаление, че само пет НПД са определили измерими цели на високо равнище, като в четири става дума за намаляване на риска и само в един за намаляване на употребата; изразява съжаление, че до момента само 11 държави членки са изготвили преразгледан национален план за действие, въпреки че срокът за преразглеждане беше в края на 2017 г.;

8.  изразява съжаление, че в много държави членки липсва достатъчен ангажимент към практиките за интегрирано управление на вредителите, основани на осемте му принципа и с приоритизиране на нехимичните алтернативи на пестициди; изразява съжаление, че едно от основните предизвикателства по отношение на прилагането на ИУВ, което е основен елемент на Директивата, изглежда е настоящата липса на подходящи инструменти за контрол и методи за оценка на съответствието в държавите членки, както и на ясни правила и насоки; подчертава, че цялостното прилагане на интегрирано управление на вредителите е една от основните мерки за намаляване на зависимостта от употребата на пестициди в устойчивото селско стопанство, което е екологосъобразно, икономически жизнеспособно и социално отговорно и допринася за продоволствената сигурност на Европа, като същевременно укрепва биологичното разнообразие и здравето на човека и животните, насърчава икономиката в селските райони и намалява разходите на земеделските стопани чрез улесняване на навлизането на пазара на нехимични алтернативи и продукти за растителна защита с нисък риск в различните европейски райони; подчертава, че са необходими допълнителни финансови стимули и образователни мерки за засилване на прилагането на интегрирано управление на вредителите от отделните земеделски стопанства;

9.  счита, че ИУВ представлява ценно средство за земеделските стопани в борбата с вредителите и болестите и за осигуряването на добиви; отбелязва, че двойната цел на засиленото прилагане на ИУВ е укрепване на защитата на околната среда и биологичното разнообразие, както и намаляване на разходите на земеделските стопани за преминаване към по-устойчиви алтернативи и намаляване на употребата на конвенционални пестициди; счита, че са необходими по-големи усилия, за да се насърчи прилагането на ИУВ чрез научни изследвания и чрез консултативните органи на държавите членки; припомня, че ИУВ може да играе важна роля за намаляване на количествата и видовете използвани пестициди;

10.  отбелязва, че в рамките на набора от инструменти за ИУВ биологичният контрол включва увеличаване или въвеждане на полезни хищнически видове, които се хранят с популациите от вредители и следователно ги регулират, като ги държат под контрол; ето защо подчертава, че е важно химическите пестициди да се използват като последно средство за борба с вредителите, и то след като са използвани други физически и биологични методи, като също така химическите пестициди се прилагат по селективен и целенасочен начин, тъй като в противен случай има опасност тези полезни за контрола на вредителите видове да бъда унищожени, правейки културите по-податливи на бъдещи атаки;

11.  изразява загриженост, че е постигнат много малък напредък в насърчаването и стимулирането на иновациите, разработването и навлизането на нискорискови и нехимични алтернативи на конвенционалните пестициди; отбелязва, че само няколко национални плана за действие включват стимули за регистриране на такива алтернативни продукти и методи; подчертава, че използването в по-малък мащаб е особено уязвимо поради недостига на съответните активни вещества;

12.  подчертава, че устойчивата и отговорна употреба на пестициди е предварително условие за разрешаване на продуктите за растителна защита;

13.  изразява съжаление относно липсата на активни вещества и продукти за растителна защита с нисък риск, дължаща се главно на продължителния процес на оценка, разрешаване и регистрация, което се дължи отчасти на факта, че по-краткият срок за разрешаване от 120 дни за такива случаи рядко се спазва на равнището на държавите членки; подчертава, че настоящата ситуация не е в съответствие с принципите за насърчаване и прилагане на ИУВ, и подчертава значението на наличието на нискорискови пестициди, подходящи научни изследвания и споделяне на най-добри практики в рамките на държавите членки и между тях, за да се използва в пълна степен потенциалът на ИУВ; счита, че един по-бърз процес на одобрение би стимулирал научните изследвания в промишлеността за разработването на нови, нискорискови активни съставки, включително иновативни вещества с нисък риск, като по този начин се гарантира, че земеделските стопани разполагат с достатъчно инструменти за растителна защита, и те имат възможност да преминат бързо към устойчиви ПРЗ и да засилят ефикасността на ИУВ;

14.  припомня, че повишената резистентност към пестициди създава засилена употреба и зависимост; отбелязва, че увеличеното използване на пестициди и зависимостта от тях са свързани с високи разходи за земеделските стопани както поради високите производствени разходи, така и поради загубата на добиви, което се дължи на изчерпването на почвата и влошеното ѝ качество;

15.  отбелязва, че увеличеното предлагане на пазара на нискорискови продукти за растителна защита би намалило опасността от резистентност спрямо активните съставки, както и последиците върху нецелеви видове, свързани с обичайно използваните ПРЗ;

16.  отбелязва в това отношение, че резистентността към активните съставки на пестицидите представлява биологична неизбежност при бързо възпроизвеждащите се вредители и болести и се превръща във все по-голям проблем; ето защо изтъква, че химическите пестициди следва да се използват селективно и целево, като последна, а не като първа мярка, и след изчерпване на всички възможни физически или биологични алтернативи; подчертава, че в противен случай има опасност тези полезни за контрола на вредителите видове да бъдат унищожени, правейки културите по-податливи на бъдещи атаки;

17.  отбелязва също така, че най-големи намаления на обемите на пестициди е вероятно да възникнат вследствие на системни промени, които намаляват податливостта спрямо набезите на вредители, благоприятстват структурното и биологичното разнообразие вместо монокултурите и непрекъснатото отглеждане на култури, и намаляват устойчивостта на вредителите спрямо активните съставки; ето защо подчертава необходимостта от обмисляне, финансиране и интегриране на агроекологични методи, чрез които цялата земеделска система да стане по-устойчива на вредители;

18.  подчертава, че в настоящия си вид ОСП не насърчава и стимулира в достатъчна степен намаляването на зависимостта на земеделските стопанства от пестициди и навлизането на техники за биологично производство; счита, че са необходими специфични инструменти на ОСП за периода след 2020 г., за да се подпомогне промяната в отношението на земеделските стопани към употребата на пестициди;

19.  изразява съжаление относно факта, че предложението на Комисията относно новата ОСП след 2020 г. не включва принципа на ИУВ в законоустановените изисквания за управление, посочени в приложение III към това предложение; подчертава, че липсата на връзка между Директивата и новия модел на ОСП ще възпрепятства ефективно намаляването на зависимостта от пестициди;

20.  отбелязва, че държавите членки използват национални показатели за риска, за да оценяват, цялостно или частично, неблагоприятното влияние на употребата на пестициди; припомня, че въпреки изричното задължение, определено в член 15 от Директивата, държавите членки все още не са се договорили за хармонизирани общоевропейски показатели за риска, което води до невъзможност за сравнение на напредъка, постигнат в различните държави членки и в Съюза като цяло; очаква, че хармонизираните показатели за риска, чието установяване е в процес на реализация, ще бъдат готови в началото на 2019 г.;

21.  подчертава основополагащото значение на биологичното разнообразие и устойчивите екосистеми, по-специално в случая с пчелите и други видове опрашители, които са съществени, за да се гарантира здрав и устойчив селскостопански сектор; подчертава, че защитата на биологичното разнообразие е не само въпрос, свързан с опазването на околната среда, а е също така средство за гарантиране на устойчива продоволствена сигурност на Европа в бъдеще;

22.  изразява дълбока загриженост във връзка с продължаващата и потенциално необратима загуба на биологично разнообразие в Европа и във връзка с тревожното намаляване на крилати насекоми, в това число опрашители, както се вижда от констатациите на научното изследване от октомври 2017 г. относно биомасата на летящите насекоми(33), според което популацията от летящи насекоми в 63 защитени природни зони в Германия е спаднала с над 75% за 27 години; подчертава също така сериозния спад на обикновените видове птици в цяла Европа, което може да се дължи на намаляването на популацията от насекоми; отбелязва освен това непредвидените последици от пестицидите върху почвите и почвените организми(34) и върху други нецелеви биологични видове; счита, че пестицидите са един от главните фактори, на които се дължи намаляването на броя на насекомите, обитаващите обработваеми земи птици и други нецелеви организми, и отново подчертава необходимостта Европа да премине към по-устойчива употреба на пестициди и да увеличи броя на нехимичните алтернативи и нискорисковите продукти за растителна защита за земеделските стопани;

23.  твърди, че неоникотиноидните пестициди играят особено голяма роля за тревожния спад на пчелните популации в цяла Европа, както може да се види от редица международни проучвания, които са послужили за основа за петиции на граждани, подкрепени от стотици хиляди подписи от целия континент;

24.  признава значението на НПД и ИУВ за значителното намаляване на употребата на пестициди с оглед избягването на необратима загуба на биологично разнообразие, като същевременно подкрепя агроекологичните мерки и биологичното земеделие, където е възможно;

25.  подчертава също, че развиването на алтернативи за устойчиво селско стопанство е необходимо за намаляване на въздействието на изменението на климата върху продоволствената сигурност;

26.  изразява особена загриженост във връзка с продължаващата употреба на пестициди с активни вещества, които са мутагенни, канцерогенни и токсични за репродукцията или имат свойства, нарушаващи функцията на ендокринната система, и вредят на хората или животните; подчертава, че употребата на такива пестициди е несъвместима с целите и предмета на директивата;

27.  подчертава, че водната среда е особено чувствителна към пестициди; приветства факта, че някои държави членки са предприели редица мерки за защита на водната среда от употребата на пестициди; изразява съжаление обаче, че повечето държави членки не са въвели измерими цели и срокове за предприемане на мерки за защита на водната среда от пестициди, а тези, които са го направили, не са уточнили начина, по който ще се измерва постигането на задачите или целите; счита, че мониторингът на употребяваните понастоящем пестициди във водната среда следва да се подобри;

28.  отбелязва, че селското стопанство е една от основните причини за това водите да не постигат добро химично състояние, тъй като води до замърсяване с пестициди; подчертава, че предотвратяването на навлизането на пестициди в сладководни системи е по-икономически ефективно от технологиите за отстраняване и че държавите членки трябва да осигурят подходящи стимули в това отношение за земеделските стопани; във връзка с това също така признава значението на изпълнението на Рамковата директива за водите за подобряване на качеството на водата; приветства напредъка, постигнат от държавите членки по отношение на справянето с веществата от приоритетно значение, благодарение на което по-малък брой водни обекти не отговорят на стандартите за съдържание на вещества като кадмий, олово и никел, както и на пестициди;

29.  изразява съжаление във връзка с факта, че влошаването на водните ресурси е станало причина операторите на питейна вода да извършват допълнително пречистване, за да се гарантира, че водите, предназначени за консумация от човека, съответстват на ограниченията за пестициди съгласно указаното в Директива 98/83/ЕО на Съвета относно качеството на водите, предназначени за консумация от човека, и че разходите се понасят от потребителите, а не от замърсителите;

30.  подчертава, че някои пестициди са международно признати като устойчиви органични замърсители (УОЗ) поради потенциала си за разпространение с широк обхват, устойчивост в околната среда и способност за биомултипликация в цялата хранителна верига и за биоакумулация в екосистемите, както и поради значителното си отрицателно въздействие върху човешкото здраве;

31.  приветства факта, че във всички държави членки са създадени схеми за обучение и сертифициране във връзка с употребата на ПРЗ, но изразява съжаление, че в някои държави членки задълженията за обучение не са изпълнени за всички задължителни дисциплини, изброени в приложение I; подчертава значението на обучението на потребителите, за да се гарантира безопасна и устойчива употреба на ПРЗ; счита, че трябва да се прави разлика между професионални и непрофесионални потребители, предвид факта, че те не подлежат на едни и същи задължения; подчертава, че и професионалните, и непрофесионалните потребители на ПРЗ следва да преминат подходящо обучение;

32.  отбелязва потенциала на използването на интелигентни технологии и прецизно земеделие като начин за по-добро разпръскване на ПРЗ, например чрез използване на дронове и прецизни GPS технологии; подчертава освен това, че навлизането на такива решения в държавите членки би могло да се подобри, ако бъде по-добре засегнато в курсовете за обучение и схемите за сертифициране, предназначени за ползвателите на пестициди, в националните планове за действие;

33.  подчертава, че ПРЗ не се използват само в селското стопанство, но и за контрол на плевелите и вредителите в зони, използвани от широката общественост или уязвимите групи, определени в член 12, буква а) от Директивата, в т.ч. в публичните паркове и по железопътните линии; като се има предвид, че употребата на ПРЗ в такива зони е неподходяща; приветства факта, че няколко държави членки и множество регионални и местни органи на управлението са предприели действия за ограничаване или забрана на употребата на пестициди в зоните, използвани от широката общественост или от уязвими групи; при все това отбелязва, че в повечето от държавите членки липсват измерими цели;

34.  изразява загриженост, че много от държавите членки не са интерпретирали правилно изискването в член 12, буква а), като го тълкуват като отнасящо се единствено за употреба за несвързани със селското стопанство цели, докато на практика уязвимите групи като указаните в Регламент (ЕО) № 1107/2009 включват жителите, изложени на продължителен контакт с пестициди във висока концентрация; отбелязва също, че Комисията е потвърдила, че не съществува правно основание за изключването на прилагането за селскостопански цели от разпоредбите на член 12;

35.  отбелязва продължаващата подкрепа на държавите членки за биологичното земеделие като система с ниско равнище на употреба на пестициди; приветства факта, че броят на биологичните стопанства в Съюза продължава да се увеличава, но отбелязва, че напредъкът варира значително сред отделните държави членки;

36.  отбелязва, че стопаните, занимаващи се с биологично земеделие, понасят икономически загуби, когато почвата и биологичната им продукция са замърсени от употребата на пестициди в съседни стопанства, например чрез навявания от пръскани пестициди и движението на устойчиви активни вещества в околната среда; следователно отбелязва, че поради действия, които са извън техния контрол, стопаните, занимаващи се с биологично земеделие, може да бъдат принудени да продават своята продукция като обикновена, като губят печалба или дори може да изгубят сертификата си;

37.  отбелязва, че макар държавите членки по принцип разполагат със системи за събиране на информация относно тежките натравяния с пестициди, точността на тези данни и тяхната употреба са под въпрос; подчертава факта, че не са били широко приложени системи за събиране на такава информация относно случаи на хронично натравяне;

38.  подчертава факта, че последният доклад на Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ) относно остатъчните вещества от пестициди в храните показва, че 97,2% от пробите от цяла Европа са в рамките на максимално допустимите граници съгласно законодателството на ЕС, което свидетелства за изключително стриктна и безопасна система за производство на храни;

Препоръки

39.  призовава държавите членки да завършат прилагането на Директивата без по-нататъшно забавяне;

40.  призовава държавите членки да предприемат проактивни действия за практическо прилагане на Директивата с цел установяване на пропуски и конкретни области, които изискват особено внимание по отношение на защитата на човешкото здраве и околната среда, и да не се ограничават до обичайните национални механизми за транспониране и контрол;

41.  призовава държавите членки да признаят, че ЕС трябва да предприеме незабавни действия за преход към по-устойчива употреба на пестициди и че основната отговорност за прилагането на такива практики е на държавите членки; подчертава, че предприемането на бързи действия е от ключово значение;

42.  призовава държавите членки да се придържат към установените графици за предоставяне на преразгледаните национални планове за действие; настоятелно призовава държавите членки, които все още не са го направили, да ги предоставят без по-нататъшно забавяне, този път с ясни количествени цели и измерима обща цел за непосредствено и дългосрочно ефективно намаляване на употребата на пестициди, включително ясно определени годишни цели за намаляване на употребата, и като обръщат специално внимание на възможните последици върху опрашителите и навлизането на устойчиви нехимични алтернативи и нискорискови ПРЗ в съответствие с принципите за ИУВ;

43.  призовава Комисията да продължи разработването на насоки относно всички принципи за ИУВ и тяхното изпълнение; отправя искане към Комисията в тази връзка да изготви насоки относно въвеждането на критерии за измерване и оценка на изпълнението на ИУВ в държавите членки;

44.  призовава Комисията и държавите членки да вземат всички необходими мерки за насърчаване на нискорискови пестициди и да дадат приоритет на нехимичните варианти и методи, които вредят най-малко на здравето и природната среда и същевременно осигуряват ефективна и ефикасна защита на културите; подчертава, че за да се постигне успех, трябва да се увеличат икономическите стимули за земеделските стопани, които избират тези варианти;

45.  призовава Комисията и държавите членки да поставят по-голям акцент върху насърчаването на разработването, научните изследвания, регистрирането и пускането на пазара на нискорискови и биологични алтернативи, включително чрез увеличаване на възможностите за финансиране в рамките на „Хоризонт Европа“ и многогодишната финансова рамка за 2012 – 2027 г.; припомня колко е важно химическите пестициди да се използват като последно средство в ИУВ, след изчерпването на други физически и биологични методи, а така също и добавената стойност на екологично устойчивите и безопасни техники за растителна защита;

46.  призовава Комисията незабавно да изпълни ангажимента си, поет в рамките на Седмата програма за действие за околната среда, да предложи стратегия на Съюза за нетоксична среда, благоприятстваща иновациите и разработването на устойчиви заместители, включително нехимични решения; очаква от Комисията в тази стратегия да обърне специално внимание на въздействието на пестицидите върху околната среда и човешкото здраве;

47.  насърчава поставянето на по-голям акцент върху намаляването на риска, тъй като широкото използване на нискорискови вещества би могло да бъде по-вредно от ограниченото използване на високорискови вещества;

48.  призовава Комисията и държавите членки да гарантират по-добра съгласуваност на Директивата и на нейното прилагане със свързаните законодателни актове и политики на ЕС, и по-специално разпоредбите на ОСП и Регламент (ЕО) № 1107/2009, и в частност да включат принципите за ИУВ като правни изисквания на ОСП, съгласно член 14 от Директивата;

49.  призовава Комисията и държавите членки строго да ограничат броя на дерогациите за необходим минимум по Регламент (ЕО) № 1107/2009 и да актуализират съответните съдържащи насоки документи, за да се гарантира, че оценката на риска от пестициди отразява реалните експозиции и условия и отчита всички възможни въздействия върху здравето и околната среда;

50.  препоръчва държавите членки да разполагат с гъвкавост за прилагане на ИУВ като част от мерките за екологизиране в рамките на ОСП;

51.  призовава държавите членки да преминат към следващ етап на приемането и прилагането на хармонизирани показатели за риска, както неотдавна беше предложено от Комисията, с цел подходящо наблюдение на въздействието от намаляването на пестицидите;

52.  призовава Комисията да създаде напълно функционираща и прозрачна система за редовно събиране на статистически данни за използването на пестициди, въздействието на професионалната и непрофесионалната експозиция на пестициди върху здравето на човека и на животните и присъствието на остатъчни вещества от пестициди в околната среда, особено в почвите и водите;

53.  призовава Комисията и държавите членки да насърчават научноизследователски програми, имащи за цел определяне на въздействието от употребата на пестициди върху човешкото здраве, при отчитане на целия спектър на токсикологично въздействие, включително имунотоксичност, нарушения на ендокринната система и токсичност по отношение на развитието на нервната система, и с акцент върху ефекта от предродилната експозиция на пестициди върху детското здраве;

54.  настоятелно призовава Комисията да приложи към управлението и употребата на обичайно използваните ПРЗ основан на риска подход, подкрепен с независими рецензирани научни доказателства;

55.  призовава Комисията да представи, преди края на настоящия си мандат, специфично законодателно предложение за изменение на Регламент (ЕО) № 1107/2009, извън общото преразглеждане във връзка с инициативата по REFIT, за да се добави определение и отделна категория за „срещащи се в природата вещества“ и „идентични с естествените вещества“, критерият за които би бил съществуващото наличие и експозиция на веществото в природата, както и да се въведе строга ускорена процедура за оценка, разрешаване и регистрация на биологични пестициди с нисък риск, в съответствие с резолюцията си от 15 февруари 2017 г. относно биологични пестициди с нисък риск и резолюцията си от 13 септември 2018 г. относно прилагането на Регламент (ЕО) № 1107/2009 относно продуктите за растителна защита;

56.  призовава Комисията и държавите членки да гарантират ефективното изпълнение на задълженията на Съюза по протокола към Конвенцията от 1979 г. относно трансграничното замърсяване на въздуха на далечни разстояния и Стокхолмската конвенция от 2004 г. за устойчивите органични замърсители, и следователно да увеличат усилията си за преустановяване на производството, пускането на пазара и употребата на пестициди, спадащи към УОЗ, както и да въведат разпоредби за обезвреждането на отпадъци, съдържащи или замърсени с някое от тези вещества;

57.  призовава държавите членки да гарантират наличието на професионално квалифицирани и независими консултантски услуги за предоставяне на съвети и обучение на крайните потребители относно устойчивата употреба на пестициди и по-специално относно ИУВ;

58.  призовава Комисията и държавите членки да поставят по-голям акцент върху по-нататъшните инвестиции и научни изследвания в разработването и внедряването на прецизни и цифрови селскостопански технологии, за да направят ПРЗ по-ефективни и съответно значително да намалят зависимостта от пестициди, в съответствие с целите на директивата, като по този начин се намали експозицията както на професионалните потребители, така и на широката общественост; счита, че използването на цифровизация или прецизно земеделие не следва да води до зависимост от вложените ресурси или до финансова задлъжнялост на земеделските стопани;

59.  призовава Комисията и държавите членки да не допускат повече употребата на ПРЗ в зони, използвани от широката общественост или от уязвими групи;

60.  призовава Комисията и държавите членки да инвестират в допълнително проучване на въздействието на пестицидите върху нецелевите биологични видове и да предприемат незабавни действия за свеждането му до минимум;

61.  призовава Комисията и държавите членки да насърчават селскостопански модел, който се основава на превантивни и непреки стратегии за растителна защита, насочени към намаляване на употребата на външни средства, и на мултифункционални срещащи се в природата вещества; признава необходимостта от повече проучвания и разработване на превантивни и непреки агроекологични стратегии за грижа за здравето на растенията;

62.  призовава държавите членки да увеличат своите инвестиции в адаптационни практики, които предотвратяват достигането на агрохимични вещества до повърхностни и дълбоки води, както и в мерки, насочени към ограничаване на възможното излужване на тези вещества във водни течения, реки и морета; препоръчва тяхната употреба да бъде забранена при почви, които потенциално се оттичат в подпочвени води;

63.  изтъква важната необходимост от редовна оценка на пропорционалността между количеството на продаваните пестициди и земеделската площ на прилагане, въз основа на бази данни на потребителите и данни за продажбите;

64.  призовава Комисията незабавно да забрани употребата на пестициди с активни вещества, които са мутагенни, канцерогенни или токсични за репродукцията или имат свойства, нарушаващи функцията на ендокринната система, и вредят на хората или животните;

65.  призовава държавите членки да спазват стриктно забраната за внос на забранени пестициди в ЕС от трети държави;

66.  призовава Комисията внимателно да разгледа всички налични мерки за гарантиране на спазване, включително иницииране на производства за установяване на нарушения срещу държави членки, които не спазват задължението за пълно прилагане на Директивата;

67.  призовава Комисията да предприеме енергични действия срещу държавите членки, които системно злоупотребяват с дерогации във връзка със забранени пестициди, съдържащи неоникотиноиди;

68.  призовава Комисията и държавите членки да гарантират пълното спазване и ефективното прилагане на принципа „замърсителят плаща“ по отношение на защитата на водните ресурси;

69.  призовава в „Хоризонт Европа“ да бъде предоставено достатъчно финансиране за насърчаване на разработването на стратегии за грижа за здравето на растенията, основани на системен подход, комбиниращ иновативни агроекологични техники и превантивни мерки за свеждане до минимум на употребата на външни средства;

70.  призовава Комисията да създаде паневропейска платформа за устойчива употреба на пестициди, която да събира на едно място заинтересованите страни и представителите от сектора на местно и регионално равнище, с цел улесняване на споделянето на информация и обмена на най-добри практики за намаляване на употребата на пестициди;

71.  отбелязва също така, че най-големи намаления на обемите на пестициди е вероятно да възникнат вследствие на системни промени, които намаляват податливостта спрямо набезите на вредители, благоприятстват структурното и биологичното разнообразие вместо монокултурите и непрекъснатото отглеждане на култури, и намаляват устойчивостта на вредителите спрямо активните съставки; ето защо подчертава необходимостта от обмисляне, финансиране и интегриране на агроекологични методи, чрез които цялата земеделска система би станала по-устойчива на вредители;

°

°  °

72.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1)

OВ L 309, 24.11.2009 г., стр. 71.

(2)

ОВ L 158, 30.4.2004 г., стр. 7.

(3)

ОВ L 70, 16.3.2005 г., стр. 1.

(4)

ОВ L 136, 29.5.2007 г., стр. 3.

(5)

OВ L 309, 24.11.2009 г., стр. 1.

(6)

ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 608.

(7)

ОВ L 131, 5.5.1998 г., стр. 11.

(8)

OВ L 229, 29.6.2004 г., стр. 23.

(9)

OВ L 206, 22.7.1992 г., стр. 7.

(10)

OВ L 20, 26.1.2010 г., стр. 7.

(11)

OВ L 330, 5.12.1998 г., стр. 32.

(12)

OВ L 327, 22.12.2000 г., стр. 1.

(13)

ОВ L 201, 1.8.2009 г., стр. 36.

(14)

ОВ L 310, 25.11.2009 г., стр. 29.

(15)

OВ L 226, 24.8.2013 г., стр. 1.

(16)

https://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/?uri=celex:52006DC0372

(17)

ОВ C 86, 6.3.2018 г., стр. 62.

(18)

ОВ C 86, 6.3.2018 г., стр. 51.

(19)

ОВ C 252, 18.7.2018 г., стр. 184.

(20)

ОВ C 346, 27.9.2018 г., стр. 117.

(21)

Приети текстове, P8_TA(2018)0057.

(22)

Приети текстове, P8_TA(2018)0356.

(23)

OВ L 324, 10.12.2009 г., стр. 1.

(24)

http://ec.europa.eu/food/audits-analysis/overview_reports/details.cfm?rep_id=114

(25)

L 354, 28.12.2013 г., стр. 171.

(26)

http://www.pan-uk.org/site/wp-content/uploads/United-Nations-Report-of-the-Special-Rapporteur-on-the-right-to-food.pdf

(27)

http://data.consilium.europa.eu/doc/document/ST-10041-2016-ADD-1/en/pdf

(28)

http://www.senat.fr/leg/ppr16-477.html

(29)

Каспар A. Халман и др., „Над 75% намаляване на общата биомаса на летящите насекоми в защитени зони за период от 27 години“, PLOS, 18 октомври 2017 г. – https://journals.plos.org/plosone/article?id=10.1371/journal.pone.0185809

(30)

OВ L 270, 21.10.2003 г., стр. 1.

(31)

Регламент (ЕС) № 528/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 г. относно предоставянето на пазара и употребата на биоциди (ОВ L 167, 27.6.2012 г., стр. 1).

(32)

Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2002 г. за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, за създаване на Европейския орган за безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните (ОВ L 31, 1.2.2002 г., стр. 1).

(33)

https://journals.plos.org/plosone/article?id=10.1371/journal.pone.0185809

(34)

Виж: https://esdac.jrc.ec.europa.eu/public_path/shared_folder/doc_pub/EUR27607.pdf


СТАНОВИЩЕ на комисията по земеделие и развитие на селските райони (27.11.2018)

на вниманието на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните

относно прилагането на Директива 2009/128/ЕО относно устойчивата употреба на пестициди

(2017/2284(INI))

Докладчик по становище (*): София Рибейру

(*) Асоциирана комисия – член 54 от Правилника за дейността

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по земеделие и развитие на селските райони приканва водещата комисия по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  приветства напредъка, постигнат от държавите членки по отношение на прилагането на Директива 2009/128/ЕО, и подчертава нейното значение за осигуряването на рамка за безопасно и устойчиво използване на продуктите за растителна защита;

2.  счита, че е от съществено значение да бъде извършена оценка на прилагането на директивата във връзка с общата политика на ЕС за пестицидите, включително правилата, определени с Регламент (ЕС) № 1107/2009 (Регламент за продуктите за растителна защита)(1), Регламент (ЕС) № 528/2012 (Регламент за биоцидите)(2), Регламент (ЕО) № 396/2005 (Регламент за максимално допустимите граници на остатъчни вещества)(3) и Регламент (ЕО) № 178/2002 (общо законодателство в областта на храните)(4);

3.  оценява положително положените усилия за гарантиране на успешна устойчива употреба на пестициди в ЕС чрез намаляване на рисковете и потенциалното въздействие от употребата на пестициди върху здравето на хората и животните и върху околната среда, както и чрез популяризиране на употребата на практики и техники, които предоставят екологични алтернативи на пестицидите;

4.  отбелязва, че макар държавите членки по принцип разполагат със системи за събиране на информация относно тежките натравяния с пестициди, точността на тези данни и тяхната употреба са под въпрос; подчертава, че не са били широко приложени системи за събиране на такава информация относно случаи на хронично натравяне;

5.  отбелязва, че представеният през октомври 2017 г. доклад за прилагането на директивата (COM(2017)0587) трябваше да бъде представен от Комисията на 26 ноември 2014 г.;

6.  отбелязва също, че докладът на Комисията за напредъка през 2017 г. идентифицира значителни пропуски в националните планове за действие на държавите членки (НДП), някои от които са приети със значителни закъснения и с известни различия в тяхната изчерпателност и обхват, напр. само пет НПД разполагат с измерими цели за намаляване на употребата на пестициди;

7.  отбелязва, че много държави членки са променили първоначалните си цели, като са се съсредоточили повече върху намаляването на свързаните с продуктите за растителна защита (ПРЗ) рискове, отколкото върху реалното намаляване на използваните количества;

8.  счита, че НПД трябва да се базират на резултати и оценки, както и на средства;

9.  настоятелно призовава Комисията да насърчи хармонизирането на показателите за риска на равнището на ЕС и да задължи държавите членки да предоставят по-изчерпателна информация в техните НПД, които трябва да са съгласувани и сравними и да включват измерими и постижими цели и задачи, както и да събират по-надеждни данни, включително публични статистически данни относно последиците от експозицията на пестициди за здравето, потребителите, животните, качеството на почвата и околната среда и относно проследимостта на професионалната и непрофесионалната експозиция;

10.  поради това призовава за събиране на данни относно употребата на пестициди, както е предвидено в Регламент (ЕО) № 1185/2009(5) относно статистиката за употребата на пестициди, включително използването на прости показатели, както и да се обърне по-голямо внимание на общите за ЕС инструменти за мониторинг;

11.  в този контекст отбелязва значението на прозрачността относно статистиката за употребата на пестициди, тъй като тя оказва въздействие върху обществото и обществените блага, които са по-широки от обикновените търговски интереси;

12.  счита, че интегрираното управление на вредителите (ИУВ) е крайъгълен камък на настоящата директива, че то играе централна роля в постигането на намалена зависимост от ПРЗ, която според някои рецензирани изследвания може да е между 30% и 50%, и че то представлява ценен набор от инструменти за земеделските стопани в борбата с вредителите и болестите и за осигуряването на добиви;

13.  изразява съжаление, че в някои държави членки все още не е постигната пълна ангажираност с ИУВ, и счита, че това следва да се коригира с цел развиването на по-устойчиво от гледна точка на околната среда и човешкото здраве земеделие, с по-ниски разходи и с ползи за околната среда, потребителите и земеделските стопани;

14.  ето защо подчертава, че е важно химическите пестициди да се използват като последно средство в ИУВ, след изчерпването на други физически и биологични методи, и те винаги да се прилагат по селективен и целенасочен начин;

15.  подчертава, че земеделските стопани трябва да разполагат с по-голям инструментариум от решения за растителна защита, включително широка гама от активни вещества, вещества с нисък риск, физически методи и техни алтернативи, като например организми или екстракти от тях (биологичен контрол), за да се гарантира цялостна стратегия за ИУВ, която да може да се прилага от европейските земеделски стопани;

16.  припомня, че ПРЗ са важни инструменти за земеделието, контрола на плевелите и вредителите в градска среда, в това число в публичните паркове, железопътните линии и други сектори, не на последно място за намаляването, елиминирането и предотвратяването на загуби, причинявани от вредители, болести, плевели и инвазивни чужди видове, и за борба с изграждането на резистентност към патогенните организми, и поради това спомагат за стабилизиране на доходите на земеделските стопани, за да могат те да произвеждат безопасно и на достъпни цени;

17.  припомня обаче, че повишената резистентност към пестициди създава засилена употреба и зависимост;

18.  подчертава факта, че последният доклад на Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ) относно остатъчните вещества от пестициди в храните показва, че 97,2% от пробите от цяла Европа са в рамките на максимално допустимите граници съгласно законодателството на ЕС, което свидетелства за много стриктна и безопасна система за производство на храни;

19.  отбелязва, че държавите членки са предприели набор от мерки за защита на водната среда от въздействието на пестициди;

20.  приветства факта, че европейските води като цяло стават по-чисти, въпреки че съществува възможност за подобряване;

21.  призовава за повече инвестиции в практики за адаптиране, които предотвратяват достигането на агрохимическите вещества до повърхностни и дълбоки води;

22.  насърчава мерки за предотвратяване на евентуално проникване на тези вещества във водните течения, реките и моретата и препоръчва тяхната употреба да бъде забранена в случаите на почви, които потенциално се оттичат в подпочвените води;

23.  подчертава икономическата ефективност на предотвратяването на навлизането на пестициди в сладководните екосистеми, в противовес на скъпоструващите технологии за отстраняването им;

24.  изтъква необходимостта на земеделските стопани да се предостави достъп до най-новите цифрови технологии и да се инвестира в прецизното и цифровото земеделие, за да се предотврати разпръскването на ПРЗ в нецелеви зони и да се разработят методи за биологичен контрол;

25.  подчертава необходимостта от научни изследвания и иновации при разработването на нови нискорискови ПРЗ, тъй като увеличеното им предлагане на пазара би намалило опасността от резистентност към активните съставки и последиците върху нецелеви видове, свързани с обичайно използваните ПРЗ;

26.  настоятелно призовава Комисията да приложи към управлението и употребата на тези продукти основан на риска подход, подкрепен с рецензирани, независими научни доказателства;

27.  подчертава, че употребата в по-малък мащаб е особено засегната от недостига на съответните активни вещества;

28.  счита, че по-нататъшните инвестиции и изследвания в оборудване и технологии биха могли да играят важна роля за повишаването на ефективността на ПРЗ и за намаляването на потенциалната експозиция на земеделските стопани, операторите и широката общественост;

29.  счита, че един по-бърз процес на одобрение би стимулирал научните изследвания в промишлеността за разработването на нови, нискорискови активни съставки, включително нови, иновативни вещества с нисък риск, като по този начин се гарантира, че земеделските стопани разполагат с достатъчно инструменти за растителна защита, и те имат възможност да преминат бързо към устойчиви ПРЗ и да засилят ефикасността на ИУВ;

30.  предупреждава също така за опасностите от множеството дерогации, които подкопават предвидимостта в използването и пречат на инвестициите на предприятията в научноизследователски и иновативни дейности;

31.  припомня значението на мобилизирането на програма „Хоризонт Европа“ с цел финансиране на по-нататъшни научни изследвания за нискорискови биологични продукти за контрол на вредителите и намиране на по-щадящи околната среда механични или химични решения;

32.  изтъква необходимостта от инвестиции за разработването, поддържането или получаването на одобрение на типа за по-ограничената употреба на ПРЗ за ограничен брой основни видове култури, отглеждани в най-отдалечените региони, като една от целите е те да станат икономически по-жизнеспособни и конкурентоспособни, по-специално след отварянето на пазарите за внос от трети държави;

33.  изтъква значението на нискорисковите органични пестициди и необходимостта от насърчаване на тяхното разработване, разрешаване и пускане на пазара в ЕС; призовава Комисията да насърчи необходимите промени на сегашната регулаторна рамка, за да установи общовалидно определение, с което да бъде направено ясно разграничение между органичните и синтетичните химически ПРЗ;

34.  призовава държавите членки да спазват стриктно забраната за внос на забранени пестициди в ЕС от трети държави;

35.  твърди, че неоникотиноидните пестициди играят особено голяма роля за тревожния спад в пчелните популации в цяла Европа, както може да се види от редица международни проучвания, които са послужили за основа за петиции на граждани, подкрепени от стотици хиляди подписи от целия континент;

36.  препоръчва държавите членки да засилят кампаниите за информиране и повишаване на осведомеността, за да се гарантира, че земеделските стопани са наясно как да използват правилно ПРЗ и са напълно информирани за въздействията от тях, включително как да защитят своето здраве и здравето на другите;

37.  подчертава значението на подкрепяните от ОСП земеделски консултантски услуги в подпомагането на земеделските стопани, inter alia, да намалят употребата на пестициди и успешно и по финансово поносим начин да интегрират ИУВ като стандартна практика, като прибягват до химични пестициди единствено при необходимост след използването на физични и биологични алтернативи;

38.  подчертава необходимостта от споделяне на най-добри практики в рамките на държавите членки и между тях и изтъква значението на придобиването на знания и умения във връзка с алтернативите на химичните пестициди и пълноценното използване на ИУВ;

39.  отбелязва също така, че най-големи намаления на обемите на пестициди е вероятно да възникнат вследствие на системни промени, които намаляват податливостта спрямо набезите на вредители, благоприятстват структурното и биологичното разнообразие вместо монокултурите и непрекъснатото отглеждане на култури, и намаляват устойчивостта на вредителите спрямо активните съставки; ето защо подчертава необходимостта от обръщане на специално внимание, финансиране и интегриране на агроекологични методи, чрез които цялата земеделска система да стане по-устойчива на вредители;

40.  изтъква важната необходимост от редовна оценка на пропорционалността между количеството на продаваните пестициди и земеделската площ на прилагане, въз основа на бази данни на потребителите и данни за продажбите; призовава Комисията и държавите членки да създадат платформи за добри практики при употребата на пестициди и интегрирана защита на регионално и местно равнище;

41.  подчертава значението на обучението на потребителите, за да се гарантира безопасна и устойчива употреба на ПРЗ, и подчертава, че професионалните и непрофесионалните потребители следва да преминат подходящо обучение, което следва да бъде разширено до малките предприятия и микропредприятията;

42.  приветства факта, че във всички държави членки са създадени схеми за обучение и сертифициране във връзка с употребата на ПРЗ, като до момента са били обучени почти 4 милиона потребители, но отбелязва, че поради пропуски в данните липсва информация за броя на потребителите на ПРЗ, които все още не са преминали обучение;

43.  подчертава, че устойчивата и отговорна употреба на пестициди е предварително условие за разрешаване на продуктите за растителна защита.

ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

22.11.2018

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

26

1

4

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Clara Eugenia Aguilera García, Eric Andrieu, Daniel Buda, Nicola Caputo, Jacques Colombier, Michel Dantin, Paolo De Castro, Albert Deß, Herbert Dorfmann, Norbert Erdős, Luke Ming Flanagan, Karine Gloanec Maurin, Esther Herranz García, Jarosław Kalinowski, Norbert Lins, Philippe Loiseau, Mairead McGuinness, Giulia Moi, Ulrike Müller, James Nicholson, Maria Noichl, Maria Lidia Senra Rodríguez, Ricardo Serrão Santos, Marc Tarabella

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Angélique Delahaye, Maria Heubuch, Anthea McIntyre, John Procter, Sofia Ribeiro, Annie Schreijer-Pierik

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване

Stanisław Ożóg, Monika Vana

ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

26

+

ALDE

Ulrike Müller

ECR

Anthea McIntyre, James Nicholson, Stanisław Ożóg, John Procter

ENF

Philippe Loiseau

PPE

Daniel Buda, Michel Dantin, Angélique Delahaye, Albert Deß, Herbert Dorfmann, Norbert Erdős, Esther Herranz García, Jarosław Kalinowski, Norbert Lins, Mairead McGuinness, Sofia Ribeiro, Annie Schreijer‑Pierik

S&D

Clara Eugenia Aguilera García, Eric Andrieu, Nicola Caputo, Paolo De Castro, Karine Gloanec Maurin, Maria Noichl, Ricardo Serrão Santos, Marc Tarabella

1

-

GUE

Luke Ming Flanagan

4

0

EFDD

Giulia Moi

GUE/NGL

Maria Lidia Senra Rodríguez

VERTS/ALE

Maria Heubuch, Monika Vana

Легенда на използваните знаци:

+  :  „за“

-  :  „против“

0  :  „въздържал се“

(1)

Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. относно пускането на пазара на продукти за растителна защита и за отмяна на директиви 79/117/ЕИО и 91/414/ЕИО на Съвета (OВ L 309, 24.11.2009 г., стр. 1).

(2)

Регламент (ЕС) № 528/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 г. относно предоставянето на пазара и употребата на биоциди, ОВ L 167, 27.6.2012 г., стр. 1.

(3)

Регламент (ЕО) № 396/2005 на Европейския парламент и на Съвета от 23 февруари 2005 г. относно максимално допустимите граници на остатъчни вещества от пестициди във и върху храни или фуражи от растителен или животински произход и за изменение на Директива 91/414/ЕИО на Съвета, ОВ L 70, 16.3.2005 г., стр. 1.

(4)

Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2002 г. за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, за създаване на Европейския орган за безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните, ОВ L 31, 1.2.2002 г., стр. 1.

(5)

Регламент (ЕО) № 1185/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 г. относно статистиката за пестициди, ОВ L 324, 10.12.2009 г., стр. 1.


ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

22.1.2019

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

51

1

6

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Margrete Auken, Pilar Ayuso, Catherine Bearder, Ivo Belet, Simona Bonafè, Biljana Borzan, Paul Brannen, Soledad Cabezón Ruiz, Nessa Childers, Birgit Collin-Langen, Miriam Dalli, Seb Dance, Angélique Delahaye, Mark Demesmaeker, Stefan Eck, Bas Eickhout, José Inácio Faria, Karl-Heinz Florenz, Francesc Gambús, Elisabetta Gardini, Arne Gericke, Jens Gieseke, Julie Girling, Sylvie Goddyn, Françoise Grossetête, Jytte Guteland, Anneli Jäätteenmäki, Jean-François Jalkh, Benedek Jávor, Kateřina Konečná, Urszula Krupa, Peter Liese, Valentinas Mazuronis, Susanne Melior, Miroslav Mikolášik, Rory Palmer, Gilles Pargneaux, Bolesław G. Piecha, Pavel Poc, John Procter, Frédérique Ries, Daciana Octavia Sârbu, Annie Schreijer-Pierik, Ivica Tolić, Nils Torvalds, Adina-Ioana Vălean, Jadwiga Wiśniewska, Damiano Zoffoli

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Nikos Androulakis, Cristian-Silviu Buşoi, Christophe Hansen, Martin Häusling, Anja Hazekamp, Jan Huitema, Tilly Metz, Bart Staes, Tiemo Wölken

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване

Olle Ludvigsson


ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

51

+

ALDE

Catherine Bearder, Jan Huitema, Anneli Jäätteenmäki, Valentinas Mazuronis, Frédérique Ries, Nils Torvalds

ECR

Mark Demesmaeker, Arne Gericke

EFDD

Sylvie Goddyn

ENF

Jean-François Jalkh

GUE/NGL

Stefan Eck, Anja Hazekamp, Kateřina Konečná

PPE

Pilar Ayuso, Ivo Belet, Cristian-Silviu Buşoi, Birgit Collin-Langen, Angélique Delahaye, José Inácio Faria, Karl-Heinz Florenz, Francesc Gambús, Françoise Grossetête, Christophe Hansen, Peter Liese, Miroslav Mikolášik, Annie Schreijer-Pierik, Ivica Tolić, Adina-Ioana Vălean

S&D

Nikos Androulakis, Simona Bonafè, Biljana Borzan, Paul Brannen, Soledad Cabezón Ruiz, Nessa Childers, Miriam Dalli, Seb Dance, Jytte Guteland, Olle Ludvigsson, Susanne Melior, Rory Palmer, Gilles Pargneaux, Pavel Poc, Daciana Octavia Sârbu, Tiemo Wölken, Damiano Zoffoli

VERTS/ALE

Margrete Auken, Bas Eickhout, Martin Häusling, Benedek Jávor, Tilly Metz, Bart Staes

1

-

ECR

John Procter

6

0

PPE

Elisabetta Gardini, Jens Gieseke, Julie Girling

ECR

Urszula Krupa, Bolesław G. Piecha, Jadwiga Wiśniewska

Легенда на използваните знаци:

+  :  „за“

-  :  „против“

0  :  „въздържал се“

Последно осъвременяване: 8 февруари 2019 г.Правна информация