Процедура : 2017/2089(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A8-0051/2019

Внесени текстове :

A8-0051/2019

Разисквания :

PV 11/02/2019 - 16
CRE 11/02/2019 - 16

Гласувания :

PV 12/02/2019 - 9.18
Обяснение на вота

Приети текстове :

P8_TA(2019)0079

ДОКЛАД     
PDF 379kWORD 116k
30.1.2019
PE 629.691v02-00 A8-0051/2019

относно прилагането на Хартата на основните права на Европейския съюз в институционалната рамка на ЕС

(2017/2089(INI))

Комисия по конституционни въпроси

Докладчик: Барбара Спинели

ИЗМЕНЕНИЯ
ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ — РЕЗЮМЕ НА ФАКТИТЕ И КОНСТАТАЦИИТЕ
 ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
 СТАНОВИЩЕ на комисията по заетост и социални въпроси
 СТАНОВИЩЕ на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи
 СТАНОВИЩЕ на комисията по петиции
 ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ
 ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ — РЕЗЮМЕ НА ФАКТИТЕ И КОНСТАТАЦИИТЕ

Въведение

Приемането на Хартата на основните права на Европейския съюз („Хартата“) представляваше повратна точка в процеса на европейската интеграция. ЕС пое официална отговорност пред своите граждани: превръщане на икономическата общност в Съюз, основан на върховенството на закона и правата на човека. Съгласно член 6, параграф 1 от ДЕС, Договорът от Лисабон облече този избор в конституционна форма, като придаде на Хартата същата юридическа сила, каквато имат Договорите.

Съгласно член 51, параграф 1 от Хартата подходът на институциите на ЕС по отношение на Хартата представлява основната отправна точка за анализиране на нейния обхват и за оценка на степента на изпълнение на нейните разпоредби. Докладът има за цел да оцени от гледна точка на институциите на ЕС настоящото положение във връзка с ролята на Хартата като източник на първичното право на ЕС, като в същото време предлага допълнителни перспективи за подобрения.

Дейности за установяване на фактите

Бяха извършени следните дейности за установяване на фактите:

— проучване(1) на Тематичен отдел „В“ на Генерална дирекция за вътрешни политики (IPOL), представено пред комисията по конституционни въпроси (AFCO) на 28.11.2017 г. в присъствието на председателя на работната група „Основни права, граждански права и свободно движение на хора“ (FREMP) на Съвета и на представител на Европейската комисия, Отдел „Политики в областта на основните права“;

— технически срещи със: Агенцията на Европейския съюз за основните права (FRA) (10.1.2018 г.), Европейската комисия, Отдел „Политики в областта на основните права“ (22.2.2018 г.), началника на отдел „Европейска социална харта“, Съвет на Европа (13.3.2018 г.), Европейския омбудсман (30.5.2018 г.);

— правно становище(2) на FRA, представено пред комисията AFCO на 1.10.2018 г., въз основа на информацията, събрана по-специално от отговорите на агенциите на ЕС на въпросник, изпратен от председателя на комисия AFCO до всички агенции.

Хартата в законодателния процес и в процеса на вземане на решения на ЕС

Независимо от видимия напредък, постигнат от институциите на ЕС за интегриране на Хартата в законодателния процес и в процеса на вземане на решения, тя все още изглежда недостатъчно оценен инструмент, който не се използва пълния му потенциал. Общата тенденция е да се постави акцент по-скоро върху избягването на нарушения на този инструмент, а не върху максималното разгръщане на неговия потенциал(3), въпреки че задължението за насърчаване на неговото прилагане е ясно посочено в самата Харта (член 51, параграф 1).

Проверките на съвместимостта и оценките на въздействието — основните инструменти, с които разполага Комисията, за да прави предварителна оценка на съответствието на нейните предложения с основните права и следователно с Хартата, тя следва горепосочената практика, която разкрива пасивен, а не проактивен подход към Хартата. По-специално що се отнася до оценката на въздействието, въпреки постепенното засилване на ролята на правата на човека, основният акцент се поставя върху традиционните стандарти, а именно върху икономическите, социалните и екологичните фактори. Впоследствие предложенията на Комисията могат да претърпят значителни промени в хода на законодателния процес, което създава опасност оценката на въздействието да бъде лишена от смисъл, особено по време на така наречените „тристранни срещи“: липсата на прозрачност на тези съвместни преговори прави изключително трудно оценяването на начина, по който протича процесът на вземане на решения, и в същото време политическите съображения/съображенията на някоя от страните могат да надделеят над други опасения. Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество позволява на съзаконодателите да извършват допълнителни оценки на въздействието, но само като възможност, а не като задължение. На равнище съзаконодатели Парламентът разполага с добре установени средства за оценка на зачитането на основните права, сред които специалната процедура, предвидена в правилника за дейността му (член 38), която обаче никога не е била използвана. При все това, както и в случая с Комисията, става въпрос за предимно вътрешни процедури, следвани от собствените му служби. Що се отнася до Съвета, въпреки приемането на вътрешни насоки за проверка на съответствието на законодателството с основните права, не съществува официален механизъм за оценка на въздействието. Освен това липсата на прозрачност на законодателния процес, както неотдавна беше посочено от Европейския омбудсман(4), затруднява разбирането на процесите на вземане на решения.

В своята област на действие институциите на ЕС следва да осигуряват пълна оперативност на разпоредбите на Хартата, като се съобразяват както с установените в нея задължения за бездействие, така и със задълженията за действие, при спазване на изискванията съгласно международното право в областта на правата на човека. Тази отговорност е ясно потвърдена в членове 2 и 6 от ДЕС и чрез аналогичните задължения, предвидени в разпоредбите на дял ІІ, част І от ДФЕС, имащи общо приложение. С оглед постигането на тази цел, като в същото време се допълнят на вътрешните процедури на институциите, биха могли да бъдат предвидени допълнителни мерки: насърчаване на по-структурирано и регулирано сътрудничество с външни независими органи, като например Агенцията на Европейския съюз за основните права, при оценката на свързаното с правата на човека измерение на законодателните предложения; извършване на отделни и различни оценки на въздействието върху основните права; създаване на механизъм за установяване на необходимостта от предприемане на действия на равнището на Съюза за спазването и изпълнението на разпоредбите на Хартата и за постоянно адаптиране и съобразяване на правото на Съюза с еволюционния характер на международното право в областта на правата на човека. Би било целесъобразно също така да се създадат допълнителни инструменти за извършване на систематични последващи прегледи на съгласуваността на законодателството на ЕС с Хартата, която задача понастоящем е от почти изключителната компетентност на Съда на Европейския съюз (Съда на ЕС). Отправна точка в това отношение би могла да бъде клауза за докладване и преглед за съответствието с правата на човека, която да бъде включена в законодателните текстове.

Хартата в политиките на ЕС

Докладът ще разгледа ролята на Хартата, по-специално в две области, свързани със създаването на политиките на ЕС.

Първо, външната дейност, включително сключването на търговски споразумения с трети държави. В специфичната област на общата външна политика и политика на сигурност (ОВППС) докладът ще се занимае с ограничените условия, при които Съдът на ЕС може да упражнява правораздавателната си компетентност, и съответно с липсата на средства за защита на права срещу нарушения на правата на човека, произтичащи от приетите в тази област решения. В същото време вътрешният подход на институциите на ЕС по отношение на Хартата ще представлява лакмусов тест за оценката на подхода във външното измерение. Способността на ЕС за ефективно разработване на ОВППС, която да е в пълно съответствие с принципите, залегнали в член 21, параграф 1 от ДЕС, ще зависи от това дали той действа в пълно съответствие с тези изисквания на вътрешно равнище.

От особено значение са всеобхватните търговски споразумения, тъй като потенциално те биха могли да имат широкообхватно въздействие върху правата на човека. Въпреки приемането на важни практики и насоки за действие по отношение на свързаното с правата на човека измерение в търговските споразумения, в доклада ще бъде предложено излизане от рамките на така наречения „интегриран подход“, следван понастоящем от Комисията в нейните оценки на въздействието върху устойчивостта, като изцяло се спазват препоръките на Европейския омбудсман(5) за извършването на конкретни оценки на въздействието върху правата на човека още преди приключването на каквито и да било търговски преговори.

Второ, икономическото управление: област, в която ЕС разполага с много широки правомощия, които могат да засегнат сериозно правата на човека, като Хартата е силно пренебрегвана в тази област. Първичното и вторичното право на ЕС в тази област не придават каквато и да е изрична функция на Хартата, и в тях почти не се споменават разпоредбите на Хартата. Няколко инструмента, формиращи икономическата и паричната политика на ЕС, бяха приети извън рамките на Съюза, като институциите на ЕС бяха извадени от политическа отговорност, но същевременно им бяха възложени силни роли в надзора и изпълнението. Решенията и изборът без подходяща оценка на измерението на правата на човека, както и отдаването на пълен приоритет на макроикономическите фактори и условия вече имат сериозно отражение върху гражданските, икономическите и социалните права, както беше подчертано и от Европейския комитет за социални права. Според докладчика решението на Съда на ЕС Ledra Advertising следва да се превърне в повратен момент за включването на Хартата в рамката на ЕС за икономическо управление, както и в междуправителственото ѝ измерение, като се превърне в критерий за оценка на легитимността на предложените и приети в тази област мерки.

И накрая, следва конкретно да бъде упомената Еврогрупата. Въпреки че Съдът на ЕС потвърди неофициалния и необвързващ характер на нейните решения(6), и следователно факта, че те не подлежат на съдебен контрол по член 263 от ДФЕС, политическото въздействие на констатациите и заключенията на Еврогрупата оказва дълбоко влияние върху създаването на политиките, като се заобикалят формалностите на законодателството на ЕС и се „деинституционализира“ вземането на решения. С оглед на тази фактически засилена роля би било уместно да се изясни нейното значение по отношение на Хартата.

Права спрямо принципи

Хартата е уникална в съчетаването в рамките на единен документ на граждански и политически, както и на социални и икономически права, включително „правата на човека от трето поколение“. Въпреки това неясното съотношение между права и принципи, видно в член 51, параграф 1 и в 52 от Хартата, допълнително засилено от разясненията на Хартата, както и разнородните нива на защита, които им се предоставят (зачитат се правата/спазват се принципите), създават риск от подкопаване на този отличителен белег. Преминаването към еднозначна „концептуализация“ на всички членове, залегнали в Хартата, в процеса на вземане на решения и на създаване на политиките на ЕС, като същевременно надлежно се отчита първостепенната роля на Съда на ЕС при тълкуването на правото на ЕС, би допринесло за потвърждаване на неговата еднозначност и за укрепване на неговия обхват. Насърчаването на системно полезно взаимодействие между Хартата и другите правни инструменти в областта на правата на човека, както и между компетентните надзорни органи, ще бъде от взаимна полза за укрепване на разпоредбите и задълженията, предвидени в тях. Присъединяването към Европейската социална харта е неотменна стъпка напред, която ЕС трябва да предприеме в това отношение.

Хартата и агенциите на ЕС

Агенциите на ЕС са задължени да зачитат и насърчават прилагането на Хартата като всеки друг орган на ЕС. Това задължение е особено важно, като се има предвид, че те често действат като оперативна връзка между ЕС и националните сфери, като подпомагат държавите членки и съответните им действащи лица при изпълнението на отговорностите, произтичащи от правото на ЕС, и следователно потенциално в конкретното прилагане на разпоредбите на Хартата. Що се отнася до настоящата действителност във връзка с агенциите на ЕС, става ясно, че степента на вътрешна осведоменост относно Хартата, както и създаването на вътрешни процедури и/или инструменти за постигане на ефективност на нейните разпоредби, се различават значително според мандата и характера на всяка от тях. Вече съществуват няколко най-добри практики, които биха могли да бъдат разширени хоризонтално до всички агенции на ЕС. За тази цел ще бъдат полезни допълнителни инструменти, като например определянето на независими служители, отговарящи за основните права. Засилването на сътрудничеството между агенциите и развитието на структуриран диалог със съответните заинтересовани страни в областта на правата на човека са ключови елементи на този процес. Необходимо е спешно законодателят на ЕС да включи изрично позоваване на Хартата във всички учредителни регламенти на агенциите.

Прилагане на Хартата на национално равнище

„Националното измерение“ на Хартата допълва измерението на ЕС. Неподходящото прилагане на Хартата на национално равнище подкопава цялостната ѝ последователност и ефективност. Съгласно член 51, параграф 1 от Хартата държавите членки са адресат на нейните разпоредби само когато те прилагат правото на Съюза. Въпреки направените от Съда на ЕС уточнения националните практики показват, че все още е трудно да се прецени дали и как Хартата се прилага конкретно. Интересно е да се отбележи, че понякога националните съдии използват Хартата като положителен източник на тълкуване дори в случаи, които не попадат в обхвата на правото на ЕС. Като цяло обаче тази неяснота, съчетана с широк „пропуск в осведомеността“ по отношение на Хартата и липсата на национални политики, насочени към насърчаване на нейното прилагане, доведоха до твърде недостатъчно използване на Хартата на национално равнище. Институциите и агенциите на ЕС биха могли да играят важна роля за запълването на тези пропуски чрез въвеждане на широк набор от мерки и действия, насочени към оказване на подкрепа на държавите членки в това отношение. Във всеки случай е от първостепенно значение да се изясни обхватът по по-добър начин и да се премине към широко тълкуване на член 51 от Хартата, като същевременно се прецени възможността за неговата отмяна в случай на преразглеждане на Договорите.

(1)

‘The Implementation of the Charter of Fundamental Rights in the EU Institutional Framework’ („Прилагането на Хартата на основните права в институционалната рамка на ЕС“), проф. Оливие де Шутер (PE 571.397).

(2)

Становище на Агенцията за основните права — 4/2018 ‘Challenges and opportunities for the implementation of the Charter of Fundamental Rights’,(„Предизвикателства и възможности за прилагането на Хартата на основните права“), 24 септември 2018 г.

(3)

Агенция на Европейския съюз за основните права, Доклад за основните права, 2017 г. , стр. 23.

(4)

Европейски омбудсман, Решение по стратегическо проучване OI/2/2017/TE относно прозрачността на законодателния процес на Съвета, 15.5.2018 г.

(5)

Европейски омбудсман по жалба 1409/2014/MHZ срещу Европейската комисия поради неизвършване на предварителна оценка на въздействието върху правата на човека на споразумението за свободна търговия между ЕС и Виетнам, 26.2.2016 г.

(6)

Решение от 20 септември 2016 г. Mallis и други, съединени дела C 105/15 P до C 109/15 P, точка 61.


ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно прилагането на Хартата на основните права на Европейския съюз в институционалната рамка на ЕС

(2017/2089(INI))

Европейският парламент,

–  като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз,

–  като взе предвид членове 2, 3, 6, 7, 9, 10, 11, 21, 23 и 49 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) и членове 8, 9, 10, 11, 12, 15, 16, 18, 19, 20, 21, 22, 23, 24, член 67, параграф 1 и членове 258, 263, 267 и 352 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

–  като взе предвид Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ) и практиката на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ),

–  като взе предвид Меморандума за разбирателство между Съвета на Европа и Европейския съюз,

–  като взе предвид становищата на Венецианската комисия и установения от нея списък на критериите за принципите на правовата държава,

–  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека, Международния пакт за граждански и политически права и Международния пакт за икономически, социални и културни права,

–  като взе предвид Конвенцията от Истанбул на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, както и своята резолюция от 12 септември 2017 г. относно предложението за решение на Съвета за сключване от Европейския съюз на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие(1),

–  като взе предвид резолюцията си от 15 март 2007 г. относно спазването на Хартата на основните права в законодателните предложения на Комисията: подход за систематичен и строг контрол(2);

–  като взе предвид своите годишни резолюции относно положението на основните права в Европейския съюз,

–  като взе предвид своята резолюция от 25 октомври 2016 г., съдържаща препоръки към Комисията относно създаването на механизъм на ЕС за демокрацията, принципите на правовата държава и за основните права(3),

–  като взе предвид своята резолюция от 19 януари 2017 г. относно Европейски стълб на социалните права(4),

–  като взе предвид своята резолюция от 14 септември 2017 г. относно прозрачността, отчетността и почтеността на институциите на ЕС(5),

–  като взе предвид Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 г. относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията(6),

–  като взе предвид Регламент (ЕО) № 168/2007 на Съвета от 15 февруари 2007 г. за създаване на Агенция на Европейския съюз за основните права(7),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 27 април 2005 г., озаглавено „Съблюдаването на Хартата на основните права в законодателните предложения на Комисията — Методология за систематичен и строг мониторинг“ (COM(2005)0172),

–  като взе предвид доклада на Комисията от 29 април 2009 г. относно практическото функциониране на методологията за систематичен и строг мониторинг на съблюдаването на Хартата на основните права (COM(2009)0205),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 19 октомври 2010 г., озаглавено „Стратегия за ефективно прилагане на Хартата на основните права от Европейския съюз“ (COM(2010)0573),

–  като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 6 май 2011 г., озаглавен „Оперативни насоки за вземане под внимание на основните права в изготвяните от Комисията оценки на въздействието“ (SEC(2011)0567),

–  като взе предвид съвместното съобщение на Комисията и върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност до Европейския парламент и до Съвета от 12 декември 2011 г., озаглавено „Правата на човека и демокрацията в основата на външните действия на ЕС – към по-ефективен подход“ (COM(2011)0886),

–  като взе предвид Стратегическата рамка и Плана за действие на ЕС относно правата на човека и демокрацията от 25 юни 2012 г.,

–  като взеха предвид насоките на Съвета от 20 януари 2015 г. относно методологичните стъпки, които следва да се предприемат с цел да се провери съвместимостта с основните права в рамките на подготвителните органи на Съвета,

–  като взе предвид Насоките за подготвителните органи на Съвета, озаглавени „Съвместимост с основните права“,

–  като взе предвид доклада на Председателството на Съвета от 13 май 2016 г. относно националните политики в областта на прилагането на Хартата на ЕС за основните права, изготвен за експертен семинар,

–  като взе предвид насоките на Комисията от 19 май 2015 г. относно анализа на въздействието върху правата на човека в оценките на въздействието за свързаните с търговията политически инициативи,

–  като взе предвид годишните доклади на Комисията относно прилагането на Хартата на основните права на ЕС,

–  като взе предвид годишния колоквиум на Комисията относно основните права,

–  като взе предвид решението на Съда на ЕС от 20 септември 2016 г. по съединени дела C-8/15 P — C-10/15 P, Ledra Advertising Ltd / Европейска комисия и Европейска централна банка (ЕЦБ)(8),

–  като взе предвид решението на Съда на ЕС от 6 ноември 2018 г. по съединени дела C-569/16 и C-570/16, Stadt Wuppertal/Maria Elisabeth Bauer и Volker Willmeroth/Martina Broßonn(9),

–  като взе предвид становище 2/13 на Съда на ЕС от 18 декември 2014 г. относно присъединяването на Европейския съюз към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи(10),

–  като взе предвид Становище 4/2018 на Агенцията на Европейския съюз за основните права (FRA) от 24 септември 2018 г., озаглавено „Предизвикателства и възможности за прилагането на Хартата на основните права“,

–  като взе предвид докладите за основните права, изготвени от Агенцията на Европейския съюз за основните права,

–  като взе предвид Наръчника на FRA от октомври 2018 г., озаглавен „Прилагане на Хартата на основните права на Европейския съюз в областта на правото и създаването на политики на национално равнище — насоки“,

–  като взе предвид Инструментариума за по-добро регулиране, по-специално инструмент № 28 „Основни права и права на човека“,

–  като взе предвид член 38 от своя правилник,

–  като взе предвид становището на генералния секретар на Съвета на Европа от 2 декември 2016 г. относно инициативата на Европейския съюз за създаване на европейски стълб на социалните права,

–  като взе предвид документа от нидерландската делегация на заседанието на КОСАК относно прозрачността в ЕС от ноември 2017 г., озаглавен „Отваряне на затворени врати: Повишаване на прозрачността на ЕС за неговите граждани“, както и на писмото от делегациите на КОСАК до институциите на ЕС от 20 декември 2017 г. относно прозрачността на процеса на вземане на политически решения в ЕС,

–  като взе предвид проучванията, озаглавени „Прилагането на Хартата на основните права в институционалната рамка на ЕС“, „Тълкуването на член 51 от Хартата на основните права на ЕС: Дилемата на по-стриктно или по-широко прилагане на Хартата към националните мерки“ и „Европейската социална харта в контекста на прилагането на Хартата на основните права на ЕС“, публикувани от Генерална дирекция за вътрешни политики на Парламента съответно на 22 ноември 2016 г., 15 февруари 2016 г. и 12 януари 2016 г.(11),

–  като взе предвид член 52 от своя правилник, както и член 1, параграф 1, буква д) от решението на Председателския съвет от 12 декември 2002 г. относно процедурата за разрешаване на изготвянето на доклади по собствена инициатива и приложение 3 към него,

–  като взе предвид доклада на комисията по конституционни въпроси, становищата на комисията по заетост и социални въпроси и комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи, както и позицията на комисията по правата на жените и равенството между половете и комисията по петиции (A8-0051/2019),

А.  като има предвид, че Договорът от Лисабон предостави на Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-долу „Хартата“) статут на акт от първичното право на ЕС, като ѝ придаде същата юридическа сила като Договорите;

Б.  като има предвид, че настоящият доклад не прави оценка на всяко отделно право, съдържащо се в Хартата, а по-скоро анализира прилагането на Хартата като инструмент на първичното право;

В.  като има предвид, че социалните разпоредби са важна част от Хартата и от правната структура на Съюза; като има предвид, че е важно да се гарантира зачитането на основните права в целия Съюз и да се подчертае тяхното значение;

Г.  като има предвид, че съгласно практиката на Съда на ЕС основните права, признати от Хартата, са в сърцевината на правната структура на ЕС, като зачитането на тези права е необходимо условие за законосъобразността на всеки акт на ЕС;

Д.  като има предвид, че в съответствие с изискванията на международното право в областта на правата на човека и на член 51 от нея, Хартата обхваща както пасивни (ненарушаване), така и активни (активни мерки за насърчаване) задължения, които следва да бъдат изпълнявани в еднаква степен, за да се придаде пълен оперативен характер на нейните разпоредби;

Е.  като има предвид, че член 51 от Хартата определя приложното поле на Хартата по отношение на спазването на принципа на субсидиарност, като се отчитат правомощията на държавите членки и на Съюза, и се спазват границите на правомощията, предоставени на Съюза с Договорите;

Ж.  като има предвид, че от член 51, параграф 2 от Хартата става ясно, че тя не разширява приложното поле на правото на Съюза извън компетенциите на Съюза, не създава нови правомощия или задачи за Съюза и не променя правомощията и задачите, определени в Договорите;

З.  като има предвид, че институциите, органите, службите и агенциите на Съюза винаги са обвързани с Хартата, дори когато те действат извън правната рамка на ЕС;

И.  като има предвид, че съгласно член 51 от Хартата тя е приложима за държавите членки единствено когато те прилагат правото на Съюза; като има предвид обаче, че поради несигурните граници на обхвата на това изискване е трудно да се определи дали и по какъв начин Хартата се прилага конкретно;

Й.  като има предвид, че потенциалът на социалните и икономическите права, заложени в Хартата, досега не е използван по подходящ начин; като има предвид, припомняйки становището на генералния секретар на Съвета на Европа, че зачитането на социалните права е не само етичен императив и правно задължение, но и икономическа необходимост;

К.  като има предвид, че член 6 от ДЕС също подчертава, че основните права, гарантирани от ЕКПЧ, трябва да се считат за общи принципи на правото на Съюза;

Л.  като има предвид, че член 151 от ДФЕС се отнася до основните социални права като тези, залегнали в Европейската социална харта;

М.  като има предвид, че в проучването от 22 ноември 2016 г. на тема „ Прилагането на Хартата на основните права в институционалната рамка на ЕС“(12) се разглежда, наред с друго, значението на Хартата за дейностите на Комисията съгласно Договора за създаване на Европейски механизъм за стабилност (Договор за ЕМС) и в контекста на Европейския семестър; като има предвид, че в областта на икономическото управление на Съюза се обръща малко внимание на социалните права, установени в Хартата; като има предвид, че тези права трябва да се считат за истински основни права;

Н.  като има предвид, че ангажиментът на европейския стълб на социалните права, насочен към предоставяне на нови и по-ефективни права на гражданите в областта на равните възможности и достъпа до пазара на труда, справедливи условия на труд и на социална закрила и социално включване, допълнително засилва правата, залегнали в Хартата;

О.  като има предвид, че принципът на равенство между половете е основна ценност на ЕС, която е залегнала в Договорите за ЕС и в Хартата; като има предвид, че член 8 от ДФЕС установява принципа на интегриране на принципа на равенство между половете, като предвижда, че „във всички негови дейности Съюзът полага усилия за премахването на неравенствата и за насърчаване на равенството между мъжете и жените“;

П.  като има предвид, че прозрачността на законодателния процес и на процеса на вземане на решения в ЕС е обратната страна на правото на добра администрация, закрепено в член 41 от Хартата, и е съществена предпоставка за това гражданите да могат да оценяват и контролират по подходящ начин прилагането на Хартата от страна на институциите на ЕС;

Р.  като има предвид, че насърчаването от страна на институциите, органите, службите и агенциите на Съюза на широк спектър от права, предвидени в Хартата, които варират от граждански и политически до социални, икономически права и права от трето поколение, биха представлявали ключов стимул за развитието на европейска публична сфера и за придаване на осезаем израз на концепцията за европейско гражданство и на измерението на участие на гражданите в политическия и законодателния процес в ЕС, залегнало в Договорите;

С.  като има предвид, че FRA формулира редица препоръки за ефективното прилагане на Хартата в своите становища, озаглавени „Подобряване на достъпа до правни средства за защита в областта на бизнеса и правата на човека на равнище ЕС“(13) и „Предизвикателства и възможности за прилагане на Хартата на основните права“(14);

Т.  като има предвид, че член 24 от Хартата определя правата на детето, като задължава публичните органи и частните институции да разглеждат висшия интерес на децата като съображение от първостепенна важност;

У.  като има предвид, че в член 14 от Хартата се подчертава правото на всяко дете на справедливо образование;

Укрепване на интеграцията на Хартата в законодателния процес и в процеса на вземане на решения

1.  изразява твърдо убеждение, че Стратегията на Комисията за ефективно прилагане на Хартата на основните права от Европейския съюз (COM(2010)0573) представлява първоначално усилие след влизането в сила на Хартата, но има нужда от неотложна актуализация; приветства годишните доклади относно прилагането на Хартата от страна на Комисията и призовава за преразглеждане на тази стратегия, която беше разработена през 2010 г., с цел тя да бъде актуализирана, за да се вземат предвид новите предизвикателства и институционалната реалност, особено след излизането на Обединеното кралство от ЕС;

2.  признава няколкото важни стъпки, предприети от институциите на ЕС за интегриране на Хартата в законодателния процес и в процеса на вземане на решения на ЕС; отбелязва, че основната роля на Хартата е да гарантира, че законодателството на ЕС е в пълно съответствие с правата и принципите, заложени в нея, и признава трудностите, свързани с активното им насърчаване и гарантирането на тяхното изпълнение;

3.  подчертава, че е важно всички предложения за законодателство на Съюза задължително да зачитат основните права, залегнали в Хартата.

4.  припомня, че процедурите, установени от институциите на ЕС за оценка на съвместимостта на законодателните предложения с Хартата, са предимно от вътрешен характер; призовава за създаването на възможност за осигуряване на засилени форми на консултации, оценки на въздействието, включително оценка на специфичното въздействие по признак пол, и законоустановен контрол с активното участие на независими експерти в областта на основните права; призовава Комисията да насърчава структурирано и регулирано сътрудничество с органи в областта на правата човека, като например Агенцията на Европейския съюз за основните права (FRA), Европейския институт за равенство между половете (EIGE) и компетентните органи на Съвета на Европа и на Обединените нации, както и организации на гражданското общество, работещи в тази област, в случаите, когато дадено законодателно досие потенциално насърчава основните права или оказва отрицателно въздействие върху тях;

5.  призовава Комисията, Съвета и Парламента да преразгледат Регламент (ЕО) № 168/2007 на Съвета, за да се даде възможност на FRA да представя необвързващи становища относно проекти на законодателни актове на ЕС по своя собствена инициатива, както и да насърчават систематични консултации с Агенцията;

6.  призовава Комисията, другите институции на ЕС и националните и регионалните органи на държавите членки да се консултират редовно с FRA, когато основните права са изложени на риск;

7.  признава жизненоважната роля на FRA за оценката на съответствието с Хартата и приветства извършената от Агенцията работа; насърчава FRA да продължи да консултира и подкрепя институциите и държавите – членки на ЕС за подобряване на културата на основните права в целия Съюз; приветства наскоро приетата стратегия на FRA за периода 2018 – 2022 г.;

8.  отбелязва интерактивния онлайн инструмент CLARITY („Яснота“), разработен от FRA с цел лесно откриване на най-подходящия несъдебен орган с компетентност в областта на правата на човека по конкретен проблем, свързан с основните права;

9.  призовава Комисията да гарантира всеобхватни оценки на въздействието чрез балансирана оценка на икономическите, социалните и екологичните последици и чрез преразглеждане на своето решение да раздели съображенията си относно основните права в настоящите три категории — икономически, социални и екологични последици — и да създаде две специфични категории, озаглавени „Въздействие върху основните права „и „Оценка на въздействието върху равенството между половете“, за да се гарантира, че се оценяват всички аспекти на основните права;

10.  призовава Комисията да предприеме систематични действия на равнището на Съюза за спазване и изпълнение на разпоредбите на Хартата и да гарантира постоянното адаптиране и съобразяване на правото на Съюза с развитието на законодателството и съдебната практика в международното право в областта на правата на човека; в това отношение подновява призива си към Комисията да внесе предложение в отговор на резолюцията на Парламента от 25 октомври 2016 г. относно създаването на механизъм на ЕС за демокрацията, принципите на правовата държава и за основните права(15), което би позволило на институциите и органите на ЕС и на държавите членки да извършват системен преглед на развитието на събитията, които налагат предприемането на действия за защита и спазване на правата, свободите и принципите на Хартата; предлага по-специално условията във връзка с основните права, определени чрез критериите от Копенхаген, да не се използват еднократно, единствено като предварителни условия за присъединяване, а да се извършва периодична оценка на спазването им от страна на държавите членки;

11.  отбелязва, че омбудсманът също играе съществена роля за гарантиране на зачитането на основните права в контекста на Хартата не само във връзка с член 41 относно правото на добра администрация сам по себе си, а и предвид факта, че добрата администрация е от съществено значение за гарантиране на зачитането и на други основни права; припомня образцовата работа на омбудсмана в областта на прозрачността и свободата на информация, наред с другото, както и специалния доклад относно Frontex(16) по време на настоящия парламентарен мандат, в който се засягат конкретно правата на подаване на жалби на търсещите убежище лицата и на мигрантите;

12.  изразява разбиране, че съдебната практика ще окаже въздействие върху обхвата на Хартата и че това трябва да бъде взето предвид;

13.  призовава законодателите на ЕС да потвърдят резултатите от решението на Общия съд от 22 март 2018 г. (дело T-540/15) относно достъпа до документи от тристранните срещи(17) и да предприемат съответните действия; настоява, че е необходимо увеличаване на прозрачността и улесняване на достъпа до документи между институциите на ЕС, с цел да се развива по-ефективно междуинституционално сътрудничество, включително отчетност по въпросите, свързани с основните права; настоятелно призовава Съвета бързо да отговори на опасенията, изразени във връзка с прозрачността на неговия процес на вземане на решения и с достъпа до документи, в съответствие със съответните препоръки на Европейския омбудсман;

Включване на Хартата в политиките на ЕС

14.  припомня, че формирането на политиките на ЕС се основава на принципите и целите, залегнали в членове 2, 3 и 6 от ДЕС, като същевременно напълно се спазват и прилагат изискванията, установени в разпоредбите с общо приложение на дял II, част I от ДФЕС;

15.  потвърждава отново, че всички приети от Съюза правни актове трябва изцяло да спазват всички разпоредби на Хартата, включително нейните социални разпоредби; изтъква значението на това в правната рамка, регламентираща икономическата и паричната политика на ЕС, да бъдат включени изрични позовавания на Хартата; изтъква, че прибягването до междуправителствени договорености не освобождава институциите на ЕС от техните задължения за оценка на съвместимостта на тези инструменти с правото на ЕС, включително с Хартата;

16.  счита, че е от решаващо значение Съюзът да предприеме решителни стъпки за укрепване на собствените си ангажименти, за да се гарантира упражняването на всички включени в Хартата права, включително социалните права;

17.  призовава Комисията да гарантира, че процесът на европейския семестър, включително специфичните за всяка държава препоръки и годишните препоръки за наблюдение на растежа, са в съответствие с нормативните компоненти на социалните права от Хартата;

18.  подкрепя въвеждането на ясни и последователни клаузи относно основните права в оперативните текстове на проектите на регламенти за създаване на фондовете на ЕС;

19.  призовава Комисията и Съвета да обвързват макроикономическите решения по надлежен начин с оценки относно правата на човека, основаващи се на пълния набор от граждански, политически и социални права, гарантирани от европейските и международните инструменти в областта на правата на човека;

20.  призовава Комисията да проучи какви стъпки са необходими за присъединяване на Европейския съюз към Европейската социална харта и да предложи график за постигането на тази цел;

21.  припомня, че въз основа на правомощията, предвидени в Договорите, държавите членки носят основната отговорност за прилагането на практика на социалната политика, а оттам и за придаване на ефективност и осезаем израз на социалните разпоредби, залегнали в Хартата; въпреки това отново заявява своето предложение, в контекста на евентуално преразглеждане на Договорите, за включването в тях на социален протокол с цел укрепване на основните социални права във връзка с икономическите свободи;

22.  отбелязва решаващата на практика, но неофициална роля на Еврогрупата в икономическото управление на еврозоната, и във връзка с въздействието, което нейните решения биха могли да окажат върху създаването на политики, без да са уравновесени от подходящи механизми за демократична отчетност и съдебен контрол; припомня на членовете ѝ техните хоризонтални задължения, произтичащи от членове 2 и 6 от ДЕС и от Хартата;

23.  призовава Комисията и Европейската централна банка да спазват в пълна степен Хартата при изпълнението на своите задачи съгласно Европейския механизъм за стабилност, включително практиките му на кредитиране, с оглед на практиката на Съда на Европейския съюз;

24.  припомня, че дейността на Съюза на международната сцена трябва да се ръководи от принципите, залегнали в член 21, параграф 1 от ДЕС; изразява убеждението си, че пълното зачитане и насърчаване на разпоредбите на Хартата в рамките на Съюза представлява критерий за оценка на легитимността и надеждността на поведението на Съюза в неговите международни отношения, включително в рамките на процеса на разширяване съгласно член 49 от ДЕС;

25.  изтъква ограничената компетентност на Съда на Европейския съюз в областта на общата външна политика и политика на сигурност (ОВППС) и предупреждава за потенциални ограничения на залегналите в Хартата права на ефективни средства за правна защита;

26.  припомня на институциите на ЕС техните задължения в областта на правата на човека в рамките на приложното поле на Хартата, включително в областта на търговската политика; насърчава Комисията да извършва конкретни оценки на въздействието върху правата на човека преди приключването на каквито и да било търговски преговори, като се позовава на Ръководните принципи на ООН за оценка на въздействието на споразуменията за търговия и инвестиции върху правата на човека;

27.  припомня, че както в Договорите, така и в Хартата се визира защитата на националните малцинства и защитата срещу дискриминацията въз основа на език; призовава за конкретни административни действия в рамките на институциите на ЕС с цел стимулиране на националните правителства за намиране на устойчиви решения и насърчаване на културата на езиково многообразие в държавите членки, която да обхваща и езици извън официалните езици на ЕС;

28.  припомня задължението, предвидено в член 6 от ДЕС, за присъединяване към ЕКПЧ; изисква от Комисията да предприеме необходимите стъпки за премахване на правните пречки, които възпрепятстват приключването на процеса на присъединяване, както и да представи нов проект на споразумение за присъединяването на Съюза към ЕКПЧ, като предостави положителни решения в отговор на възраженията, повдигнати от Съда на ЕС в Становище 2/13 от 18 декември 2014 г.; счита, че завършването на процеса ще въведе допълнителни гаранции в защита на основните права на гражданите и жителите на Съюза и ще осигури допълнителен механизъм за укрепване на правата на човека, а именно възможността за подаване на жалба до ЕСПЧ във връзка с нарушение на правата на човека, което произтича от действие на институция на ЕС или на държава членка при прилагането на правото на ЕС и попада в обхвата на ЕКПЧ; счита също така, че по този начин практиката на ЕСПЧ ще осигури значителен принос към настоящите и бъдещите действия на ЕС за спазване и насърчаване на основните свободи в областта на гражданските свободи, правосъдието и вътрешните работи, в допълнение към практиката на Съда на ЕС в тази област;

Хартата и агенциите на ЕС

29.  подчертава потенциала на някои от агенциите на ЕС да предлагат подкрепа на държавите членки при изпълнението на техните задължения, произтичащи от Хартата, като често действат като оперативна връзка между ЕС и националните сфери; посочва, че тази задача може да бъде ефективно осъществена единствено чрез развиването на пълноценна практика в областта на основните права в рамките на агенциите, работещи в сферата на правосъдието и вътрешните работи, и/или онези, чиито дейности биха могли да окажат въздействие върху правата и принципите, произтичащи от Хартата, като се отчитат както вътрешното, така и външното измерение на защитата и насърчаването на основните права;

30.  призовава съответните агенции на ЕС да засилят работата си за прилагане на принципите за равенство между половете, залегнали в Хартата, включително като гарантират, че всички институции и агенции на ЕС следват политика на нулева толерантност към всички форми на сексуално насилие и физически или психически тормоз; призовава институциите и агенциите на ЕС да изпълнят изцяло неговата резолюция от 26 октомври 2017 г. относно борбата срещу сексуалния тормоз и сексуалната злоупотреба в ЕС(18);

31.  взема под внимание обстоятелството, че в отделните агенции е разработен различен набор от политики и инструменти, с цел да се приведат в действие задълженията им в областта на основните права на човека, което води до различна степен на изпълнение; подчертава необходимостта от насърчаване на сътрудничеството между агенциите на ЕС и от структуриран диалог с независими експерти в областта на правата на човека, както и от надграждане на основата на съществуващите най-добри практики, за да се постигне напредък по една обща и засилена рамка за правата на човека;

32.  призовава агенциите на ЕС, работещи в сферата на правосъдието и вътрешните работи, и/или тези, чиято дейност би могла да окаже въздействие върху правата и принципите, произтичащи от Хартата, да приемат вътрешни стратегии за основните права и да насърчават провеждането на редовни обучения в областта на основните права и Хартата за своя персонал на всички равнища;

33.  изразява съжаление относно факта, че в много от учредителните регламенти на агенциите на ЕС липсва изрично позоваване на Хартата; призовава съзаконодателите в зависимост от случая да запълват този пропуск при всяко изготвяне или преразглеждане на регламенти или решения за създаване на агенции, както и да предоставят допълнителни гарантиращи спазването на Хартата оперативни механизми, като отчитат мандата и особеностите на всяка отделна агенция;

Подкрепа за държавите членки при прилагането на Хартата на национално равнище

34.  припомня, че европейското и националното измерение на Хартата са неразривно свързани и се допълват взаимно, за да се гарантира, че разпоредбите на Хартата се прилагат последователно в рамките на цялостната правна рамка на ЕС;

35.  подчертава продължаващата липса на осведоменост относно Хартата, нейния обхват и степен на прилагане, от страна както на носителите на права, които се ползват от защитата ѝ, така и на правните експерти и експертите в областта на правата на човека, и изразява съжаление, че националните действия, насочени към отстраняването на този недостатък, са недостатъчни;

36.  призовава Комисията да интензифицира дейностите си за повишаване на осведомеността относно Хартата, при пълноценно участие на организациите на гражданското общество, както и да насърчава и финансира целеви модули за обучение по Хартата за националните съдии, практикуващите юристи и държавните служители, с оглед също така да се подобрят познанията за политиките и законодателството на Съюза, включително, наред с другото, за материалното и процесуалното право, използването на инструментите на ЕС за съдебно сътрудничество, съответната практиката на Съда на ЕС, правния език и сравнителното право; освен това призовава Комисията да предостави на държавите членки практически насоки, които да ги подпомагат при прилагането на Хартата на национално равнище; изисква в този контекст от Комисията да осигури пълна информираност относно наскоро публикувания Наръчник на FRA, озаглавен „Прилагане на Хартата на основните права на Европейския съюз в областта на законодателството и създаването на политики на национално равнище“;

37.  насърчава държавите членки редовно да обменят информация и опит относно използването, прилагането и надзора по спазването на Хартата и да интегрират примерите за най-добри практики, които са разработени до момента на национално равнище; насърчава държавите членки да преразгледат своите процедурни правила за правен контрол и оценките на въздействието на проектозаконите от гледна точка на Хартата; отбелязва, че тези процедури следва изрично да се позовават на Хартата, както и на националните инструменти в областта на правата на човека, за да се сведе до минимум рискът от пренебрегване на Хартата;

38.  отбелязва, че празнините при транспонирането и при правилното прилагане на правото на ЕС в държавите членки може да окажат действително въздействие върху упражняването на основните права на ЕС; в този контекст припомня ролята на Комисията като пазителка на договорите, както и това, че тя носи крайната, ако не и първостепенната отговорност за опазване на основните права, включително – при необходимост – чрез откриване на процедури за установяване на неизпълнение на задължения; във връзка с това призовава за по-решителна водеща роля при осигуряването на надлежното прилагане на законодателството на ЕС;

Към по-последователно тълкуване на Хартата

39.  изразява убеждението си, че различните тълкувания в прилагането на разпоредбите на Хартата от институциите, органите, службите и агенциите на Съюза и държавите членки, са в ущърб на създадената от Хартата добавена стойност, а именно, че представлява набор от общи минимални стандарти за защита, които да се прилагат хоризонтално към всички институционални участници и към всички политики и дейности, свързани със сферата на ЕС;

40.  подчертава, че включването на Хартата в първичното право на ЕС, без да се разширяват компетенциите на Съюза и при спазване на принципа на субсидиарност, както е определен в член 51 от нея, създава нови отговорности за институциите, отговорни за вземането на решения и изпълнението, както и за държавите-членки при прилагането на законодателството на ЕС на национално равнище, и че по този начин разпоредбите на Хартата станаха пряко приложими от европейските и националните съдилища;

41.  насърчава институциите на ЕС и държавите членки да създадат условия за по-опростено прилагане на Хартата като цяло;

42.  изразява съжаление, че до този момент Република Полша и Обединеното кралство не са решили да се оттеглят от протокол № 30 към Договорите, като по този начин се гарантира възможност за тяхното неучастие в Хартата;

°

°  °

43.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета, на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите членки.

(1)

ОВ C 337, 20.9.2018 г, стр. 167.

(2)

ОВ C 301 E, 13.12.2007 г., стр. 229.

(3)

OВ C 215, 19.6.2018 г., стр. 162.

(4)

ОВ C 242, 10.7.2018 г., стр. 24.

(5)

ОВ C 337, 20.9.2018 г, стр. 120.

(6)

OВ L 145, 31.5.2001 г., стр. 43.

(7)

OВ L 53, 22.2.2007 г., стр. 1.

(8)

ECLI:EС:C:2016:701.

(9)

ECLI:EС:C:2018:871.

(10)

ECLI:EС:C:2014:2454.

(11)

Проучване, озаглавено „Прилагането на Хартата на основните права в институционалната рамка на ЕС“, Европейски парламент, Генерална дирекция за вътрешни политики, тематичен отдел В, 22 ноември 2016 г.; проучване, озаглавено „Тълкуването на член 51 от Хартата на основните права на ЕС: Дилемата на по-стриктно или по-широко прилагане на Хартата към националните мерки“, Генерална дирекция за вътрешни политики, Тематичен отдел В, 15 февруари 2016 г., и проучване, озаглавено „Европейска социална харта в контекста на прилагането на Хартата на основните права на ЕС“ от 12 януари 2016 г.

(12)

„Прилагането на Хартата на основните права в институционалната рамка на ЕС“, Европейски парламент, Генерална дирекция „Вътрешни политики“, тематичен отдел В — „Граждански права и конституционни въпроси“, 22 ноември 2016 г.;

(13)

Становище 1/2017 на FRA от 10 април 2017 г.

(14)

Становище 4/2018 на FRA от 24 септември 2018 г.

(15)

OВ C 215, 19.6.2018 г., стр. 162.

(16)

Резолюция на Европейския парламент от 2 декември 2015 г. относно специалния доклад на Европейския омбудсман по проверка по собствена инициатива OI/5/2012/BEH-MHZ относно Frontex, ОВ C 399, 24.11.2017 г., стр. 2

(17)

Решение на Общия съд от 22 март 2018 г., Emilio de Capitani/Европейски парламент, T-540/15, ECLI:EU:T:2018:167.

(18)

ОВ C 346, 27.9.2018 г., стр. 192.


СТАНОВИЩЕ на комисията по заетост и социални въпроси (5.12.2018)

на вниманието на комисията по конституционни въпроси

относно прилагането на Хартата на основните права на Европейския съюз в институционалната рамка на ЕС

(2017/2089(INI))

Докладчик по становище: Едуард Кукан

ПРЕПОРЪКИ

Комисията по заетост и социални въпроси приканва водещата комисия по конституционни въпроси да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

A.  като има предвид, че социалните разпоредби са важна част от Хартата на основните права на Европейския съюз и от правната структура на Съюза; като има предвид, че е важно да се гарантира зачитането на основните права в целия Съюз и да се подчертае тяхното значение;

Б.  като има предвид, че от влизането в сила на Договора от Лисабон Хартата е източник на първичното право, като се прилага на първо място за институциите и органите на Съюза;

В.  като има предвид, че Съюзът, включително институциите, органите, службите и агенциите на ЕС, както и държавите членки, са длъжни да защитават основните права по време на изпълнението на своите мандати и да спазват изцяло Хартата, включително в целия законодателен процес и при прилагането на законодателството на Съюза; като има предвид, че е важно Хартата да се прилага систематично във всички области на политиката;

Г.  като има предвид, че подобно задължение означава, че институциите на ЕС следва не само да се стремят да избягват нарушения на залегналите в Хартата права, но и да повишават потенциала на Хартата чрез активно и систематично включване на тези права при създаването на законодателство или при разработването на политики;

Д.  като има предвид, че Съветът и Парламентът трябва системно да гарантират, че всеки избор, който трябва да се направи между различните разглеждани варианти на политика, следва да бъде оценяван въз основа на приноса на тези варианти за изпълнението на Хартата;

Е.  като има предвид, че обявяването на европейския стълб на социалните права допълнително подчертава значението на равните възможности и достъпа до пазара на труда, справедливи и достойни условия на труд и социална закрила и приобщаване, с оглед на предоставянето на нови и по-ефективни права на гражданите и укрепване на правата, които вече са залегнали в Хартата;

1.  потвърждава отново, че всички приети от Съюза правни актове трябва напълно да включват и да спазват разпоредбите на Хартата, включително нейните социални разпоредби и разпоредби в областта на икономическото управление. подчертава, че съответствието на законодателството и политиките на Съюза с Хартата трябва да бъде системно оценявано; призовава Комисията да гарантира съответствието на процеса на Европейския семестър с Хартата, включително годишния обзор на растежа и специфичните за всяка държава препоръки;

2.  приветства, в контекста на европейския стълб на социалните права, предложенията на Комисията относно равновесието между професионалния и личния живот, за предвидимите и прозрачни условия на труд и за координацията на системите за социална сигурност;

3.  разбира, че съдебната практика ще окаже въздействие върху обхвата на Хартата и че това трябва да бъде взето предвид;

4.  призовава Европейския съюз да се присъедини към Европейската социална харта на Съвета на Европа;

5.  подчертава, че всички участници от Съюза трябва да отделят еднакво внимание на социалните права и на икономическите права и принципи, както и на другите основни права и принципи, залегнали в Хартата;

6.  призовава Комисията, другите институции на ЕС и националните и регионалните правителства на държавите членки да се консултират с Агенцията на Европейския съюз за основните права (FRA), когато основните права са изложени на риск;

7.  изтъква, че Съюзът трябва допълнително да повиши осведомеността за Хартата както на национално равнище, така и на равнището на Съюза, като подобри комуникацията относно основните права, ценности и свободи със специален акцент върху политиките за заетост и социалните политики; подчертава значението на по-нататъшното насърчаване на основните права и свободи; призовава институциите и агенциите на Съюза, особено тези от областта на заетостта и социалните политики, да съгласуват по-добре своите практики по отношение на изпълнението на Хартата; призовава да се постави специален акцент върху улесняването на заетостта за хората с увреждания и върху компенсирането на неблагоприятните обстоятелства, с което те се сблъскват в професионалното си развитие; призовава Комисията да създаде генерална дирекция, която да отговаря за въпросите, свързани с лицата с увреждания; изразява съжаление във връзка с това, че потенциалът на Хартата все още не е напълно оползотворен;

8.  подчертава важната роля на Европейския омбудсман в задължението за отчетност на институциите на Съюза и в насърчаването на добрите им административни практики; приветства работата, извършена от Европейския омбудсман;

9.  приветства работата на Комисията в областта на основните права и годишните ѝ доклади относно прилагането на залегналите в Хартата основни права и свободи;

10.  приветства засиления акцент на ЕС върху правата на възрастните граждани и насърчава по-нататъшния напредък в прилагането на основан на правата подход към застаряването; подчертава значението на борбата срещу възрастовата дискриминация;

11.  подчертава, че институциите на Съюза и държавите членки следва да спазват задълженията си, свързани със социалните и икономическите изисквания на Хартата, при гарантирането на изискванията на инструменти на Съюза, като Договора за стабилност, координация и управление в икономическия и паричен съюз (ДСКУ) и Пакта за стабилност и растеж. освен това изисква понятието „извънредни обстоятелства“, които съгласно член 3, параграф 3, буква б) от Договора за стабилност, координация и управление позволяват отклонение от средносрочната цел или от предвидения план за корекции, да се тълкува по такъв начин, че да включва неспособността на държавата да спазва, без да компрометира, задълженията си съгласно социалните разпоредби на Хартата;

12.  признава жизненоважната роля на FRA за оценката на съответствието с Хартата и приветства работата на Агенцията; насърчава FRA да продължи да консултира и подкрепя институциите и държавите – членки на ЕС, за подобряване на културата на основните права в целия Съюз; приветства наскоро приетата стратегия на FRA за периода 2018 – 2022 г.;

13.  потвърждава, че социалните разпоредби на Хартата гарантират подходящо социално и здравно осигуряване и защита за всички работници, включително работниците на платформи;

14.  подчертава, че е важно всички предложения за законодателство на Съюза да зачитат основните права, залегнали в Хартата. подчертава, със специален акцент върху основните права на работниците, необходимостта Съюзът да гарантира, че всеки работник се ползва с едни и същи основни права, независимо от размера на предприятието, от вида на договора или от трудовото правоотношение;

15.  призовава Комисията и Европейската централна банка да спазват в пълна степен Хартата при изпълнението на своите задачи съгласно Европейския механизъм за стабилност, включително практиките му на кредитиране, с оглед на съдебната практика на Съда на Европейския съюз;

ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

3.12.2018

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

35

1

2

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Laura Agea, Guillaume Balas, Brando Benifei, Enrique Calvet Chambon, David Casa, Michael Detjen, Geoffroy Didier, Lampros Fountoulis, Marian Harkin, Agnes Jongerius, Rina Ronja Kari, Jan Keller, Ádám Kósa, Agnieszka Kozłowska-Rajewicz, Jean Lambert, Jérôme Lavrilleux, Patrick Le Hyaric, Jeroen Lenaers, Verónica Lope Fontagné, Thomas Mann, Elisabeth Morin-Chartier, Emilian Pavel, Georgi Pirinski, Dennis Radtke, Terry Reintke, Robert Rochefort, Claude Rolin, Siôn Simon, Ulrike Trebesius

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Georges Bach, Heinz K. Becker, Deirdre Clune, Tania González Peñas, Alex Mayer, Jasenko Selimovic, Helga Stevens, Monika Vana

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване

Caterina Chinnici

ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

35

+

ALDE

Enrique Calvet Chambon, Marian Harkin, Robert Rochefort, Jasenko Selimovic

EFDD

Laura Agea

GUE/NGL

Tania González Peñas, Rina Ronja Kari, Patrick Le Hyaric

PPE

Georges Bach, Heinz K. Becker, David Casa, Deirdre Clune, Geoffroy Didier, Ádám Kósa, Agnieszka Kozłowska-Rajewicz, Jérôme Lavrilleux, Jeroen Lenaers, Verónica Lope Fontagné, Thomas Mann, Elisabeth Morin-Chartier, Dennis Radtke, Claude Rolin

S&D

Guillaume Balas, Brando Benifei, Caterina Chinnici, Michael Detjen, Agnes Jongerius, Jan Keller, Alex Mayer, Emilian Pavel, Georgi Pirinski, Siôn Simon

VERTS/ALE

Jean Lambert, Terry Reintke, Monika Vana

1

-

NI

Lampros Fountoulis

2

0

ECR

Helga Stevens, Ulrike Trebesius

Легенда на използваните знаци:

+  :  „за“

-  :  „против“

0  :  „въздържал се“


СТАНОВИЩЕ на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (11.1.2019)

на вниманието на комисията по конституционни въпроси

относно прилагането на Хартата на основните права на Европейския съюз в институционалната рамка на ЕС

(2017/2089(INI))

Докладчик по становище: Денис де Йонг

ПРЕПОРЪКИ

Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи приканва водещата комисия по конституционни въпроси да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

  като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз, и по-специално членове 44 и 51 от нея;

  като взе предвид проучването, озаглавено „Тълкуването на член 51 от Хартата на основните права на ЕС: дилемата за по-строго или по-широко прилагане на Хартата към националните мерки“, публикувано през февруари 2016 г. от Тематичен отдел „В“ на Генералната дирекция за вътрешни политики на ЕС;

  като взе предвид резолюцията си от 25 октомври 2016 г. относно установяването на механизъм на ЕС за демокрацията, принципите на правовата държава и основните права(1), и по-специално параграф 20 от нея;

  като взе предвид своята резолюция от 16 февруари 2017 г. относно възможното развитие и адаптиране на съществуващата институционална структура на Европейския съюз(2),по-специално параграф 45 от нея;

А.  като има предвид, че в член 6 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) се признават правата, свободите и принципите, залегнали в Хартата на основните права на Европейския съюз от 7 декември 2000 г., адаптирана на 12 декември 2007 г. в Страсбург, която има същата правна сила като Договорите;

Б.  като има предвид, че в съответствие с член 51 от Хартата адресати на нейните разпоредби са, наред с другото, институциите, органите, службите и агенциите на Съюза; като има предвид, че съгласно член 51, параграф 1 от Хартата нейните разпоредби се отнасят за държавите членки, „единствено когато те прилагат правото на Съюза“;

В.  като има предвид, че съгласно член 51, параграф 1 институциите и органите на Съюза „насърчават прилагането“ на Хартата; подчертава, че Хартата не е просто набор от забрани, но следва също така да бъде считана за инструмент за предприемането на мерки за гарантиране на ефективното прилагане на нейните разпоредби;

Г.  като има предвид, че член 6 от ДЕС също така подчертава, че основните права, както са гарантирани от Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ), трябва да се считат за общи принципи на правото на Съюза;

Д.  като има предвид, че член 151 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) се отнася до основните социални права като тези, залегнали в Европейската социална харта;

Е.  като има предвид, че в проучването от ноември 2017 г. относно прилагането на Хартата на основните права в институционалната рамка на ЕС(3) се разглежда, наред с друго, значението на Хартата за дейностите на Комисията съгласно Договора за създаване на Европейски механизъм за стабилност (Договор за ЕМС) и в контекста на Европейския семестър; като има предвид, че се обръща малко внимание на социалните права, установени в Хартата по отношение на икономическото управление на Съюза; като има предвид, че тези права трябва да се считат за истински основни права;

Ж.  като има предвид, че Агенцията на ЕС за основните права (FRA) формулира редица препоръки за ефективното прилагане на Хартата на основните права в своите становища, озаглавени „Подобряване на достъпа до правни средства за защита в областта на бизнеса и правата на човека на равнище ЕС“(4) и „Предизвикателства и възможности за прилагане на Хартата на основните права“(5);

1.  счита, че Хартата на основните права трябва да се прилага при пълно зачитане на ЕКПЧ, като същевременно се признават значението на Европейската социална харта и Европейския стълб на социалните права, и призовава Комисията да ускори процедурата за присъединяване на ЕС към ЕКПЧ и да даде по-голям приоритет на разглеждането на възможността за присъединяване на ЕС към Европейската социална харта;

2.  настоятелно призовава Комисията да изясни обхвата на член 51 от Хартата на основните права, тъй като различните тълкувания увеличават объркването и водят до неясно и незадоволително прилагане на Хартата(6);

3.  призовава Комисията да предостави на държавите членки насоки относно начина, по който основните права следва да бъдат вземани предвид при прилагането на правото на Съюза;

4.  подчертава, че член 51, параграф 1 от Хартата призовава за насърчаване на правата и принципите, установени в нея и посочва връзката между ценностите на Съюза и Хартата, както и с критериите от Копенхаген за присъединяване на трети държави към Съюза; изразява съжаление, че засега ЕС не разполага с всеобхватен механизъм за защита на демокрацията, принципите на правовата държава и основните права, както призова Парламентът в своята резолюция от 14 ноември 2018 г.(7), който би позволил извършването в институциите и органите на ЕС и в държавите членки на системен преглед на развитието на събитията, които налагат предприемането на действия за защита и спазване на правата, свободите и принципите на Хартата; предлага по-специално условията, определени чрез критериите от Копенхаген, свързани с основните права, да не се използват еднократно, единствено като предварителни условия за присъединяване, а да се извършва периодична оценка на спазването им от страна на държавите членки;

5.  отбелязва със загриженост, че Хартата на основните права се прилага в държавите членки единствено, когато те прилагат правото на ЕС и приканва различните институции на ЕС да обмислят разширяване на приложното поле на Хартата при следващото преразглеждане на Договора;

6.  призовава Комисията, другите институции на ЕС и националните и регионалните органи на държавите членки да се консултират редовно с FRA, когато основните права са изложени на риск; призовава също така за въвеждане в рамките на Европейския семестър на задължителна оценка и преглед на начина, по който държавите членки се придържат към разпоредбите на Хартата;

7.  изразява своята загриженост относно липсата на систематични оценки на въздействието върху основните права преди приемането от Комисията на нейните законодателни предложения и призовава Комисията, Съвета и Парламента да провеждат независими и всеобхватни проверки на съвместимостта и оценки на въздействието на основните права за всяко законодателно предложение, като по този начин интегрират основните права във всички съответни области на политиката;

8.  призовава Комисията, Съвета и Парламента да предвидят систематични форми на консултиране на органи и институции с експертен опит в областта на правата на човека като цяло и по-специално на Хартата на основните права; във връзка с това препраща към FRA и към съответните органи на Съвета на Европа и на Организацията на обединените нации:

9.  припомня, че Съдът на Европейския съюз постанови(8), че Комисията трябва да спазва изцяло Хартата и при изпълнението на задачите, които са ѝ възложени по силата на Договора за ЕМС, по-специално когато подписва меморандуми за разбирателство, и че същото се отнася и за специфичните за всяка държава препоръки в контекста на Европейския семестър; призовава Комисията да включва систематично оценките на въздействието върху основните права в социално-икономическото управление на ЕС, като отделя специално внимание на съвместимостта със социалните разпоредби, съдържащи се в Хартата;

10.  отбелязва, че празнините при транспонирането и при правилното прилагане на правото на ЕС в държавите членки може действително да окажат въздействие върху упражняването на основните права на ЕС; в това отношение припомня ролята на Комисията като пазителка на договорите, както и това, че тя носи крайната, ако не и първостепенната отговорност за опазване на основните права, ако е необходимо – чрез процедури за установяване на неизпълнение на задължения; в тази връзка призовава за по-решителна водеща роля при гарантирането на подходящо прилагане на законодателството на ЕС, особено относно правото на опазване на околната среда, предоставено в член 37 от Хартата, посредством по-усърдни, решителни и задълбочени процедури за установяване на неизпълнение на задължения; припомня важността на своевременното въвеждане и правилното прилагане на стълба „Достъп до правосъдие“ съгласно Конвенцията от Орхус;

11.  подчертава, че прилагането на Хартата обхваща и агенциите на ЕС; следователно заявява, че при всяко изготвяне или преразглеждане на регламенти или решения за учредяване на агенции следва да се включва клауза, задължаваща агенциите да спазват в рамките на съответните си мандати Хартата и международното право в областта на правата на човека; призовава всички агенции да приемат стратегия за основните права, включително кодекс за поведение за своите служители, както и независим механизъм за разкриване и докладване на нарушения на основните права; насърчава по-специално Frontex и Европейската служба за подкрепа в областта на убежището (EASO) да зачитат изцяло Хартата не само чрез своите общи политики, но и в ежедневните дейности на граничната и бреговата охрана, както и на служителите в областта на убежището, работещи в тези агенции;

12.  призовава за приключването без отлагане на приемането на хоризонталната Антидискриминационна директива на ЕС(9), за да се гарантират в още по-голяма степен основните права в рамките на Съюза посредством приемане на конкретно законодателство на ЕС, като така ще се избегне настоящата намеса, произтичаща от член 51;

13.  припомня значението на принципа на субсидиарност, като същевременно насърчава държавите членки да прилагат Хартата в нейния пълен потенциал в съответствие с ЕКПЧ, и насърчава обмена на най-добри практики между държавите членки, с участието на Съюза и неговите агенции. припомня и насърчава оценката и положителното тълкуване и прилагане на Хартата от националните съдии;

14.  подчертава, че Хартата вероятно е основният инструмент за защита, насърчаване и реализиране на ценностите на Съюза чрез изпълнението ѝ в конкретни политики и политически дейности; подчертава, че е от съществено значение ЕС да зачита тези ценности както във външната си политика, така и във вътрешен план чрез подобряване на приложното поле на Хартата спрямо своите граждани и лицата, пребиваващи в него, както и спрямо приемането на бежанци и мигранти;

15.  подчертава, че всички институции, агенции и органи на ЕС, в това число Frontex, както и държавите членки, са изцяло обвързани от разпоредбите на Хартата на основните права;

16.  припомня, че както в Договорите, така и в Хартата на основните права се визира защитата на националните малцинства и защитата срещу дискриминацията въз основа на език; призовава за конкретни административни действия в рамките на институциите на ЕС с цел стимулиране на националните правителства за намиране на устойчиви решения и насърчаване на културата на езиково многообразие в държавите членки, която да обхваща и езици извън официалните езици на ЕС;

17.  насърчава създаването и насърчаването на национални институции за правата на човека, които да допринасят за гарантиране на спазването на основните права при определянето и прилагането на политики и закони, както и за оказване на помощ на отделни лица в конкретни случаи;

18.  счита, че все още има пропуски в достъпа до средства за правна защита за жертвите в трети държави на нарушения от страна на бизнеса на основни права, и призовава за достъпни, евтини и облекчени от бюрократична гледна точка механизми, които дават възможност на жертвите да предприемат действия срещу такива злоупотреби, когато съответното дружество е установено в ЕС, като такава клауза следва да бъде включена във външните споразумения на ЕС, и по-специално в неговите търговски и инвестиционни споразумения;

19.  подчертава, че гражданите на ЕС са оправомощени чрез Европейската гражданска инициатива, въведена с Договора от Лисабон и влязла в сила през 2012 г., която предоставя на гражданите на ЕС правото да поискат от Комисията да предложи ново законодателство на ЕС; отбелязва, че досега са предприети четири успешни инициативи, три от които са довели до приемането на ново законодателство;

20.  призовава Комисията системно да извършва оценки на въздействието върху правата на човека, преди да сключва външни споразумения, по-специално търговски споразумения;

21.  подчертава значението на определянето на правилата, необходими за защита на бюджета на Съюза в случаите на широко разпространено незачитане на принципите на правовата държава и основните права в държавите членки. подкрепя въвеждането на ясни и последователни клаузи относно основните права в оперативните текстове на проектите на регламенти за създаване на фондовете на ЕС;

22.  осъжда безпрецедентното и изолирано решение на Полша да се противопостави на заключенията на Съвета относно прилагането на Хартата на основните права по време на срещата на министрите на правосъдието, състояла се в Люксембург на 11 октомври 2018 г.;

23.  припомня политическото споразумение между основните институции на ЕС и държавите членки относно присъединяването на ЕС към ЕКПЧ; счита, че завършването на процеса би довело до въвеждане на допълнителни предпазни механизми за основните права на гражданите на Съюза и лицата, пребиваващи в него; изисква да се предприемат необходимите стъпки за премахването на правните пречки пред завършването на процеса на присъединяване.

ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

10.1.2019

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

39

8

0

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Asim Ademov, Martina Anderson, Heinz K. Becker, Monika Beňová, Michał Boni, Caterina Chinnici, Rachida Dati, Frank Engel, Laura Ferrara, Romeo Franz, Kinga Gál, Ana Gomes, Nathalie Griesbeck, Sylvie Guillaume, Monika Hohlmeier, Sophia in ‘t Veld, Cécile Kashetu Kyenge, Monica Macovei, Roberta Metsola, Claude Moraes, Ivari Padar, Judith Sargentini, Birgit Sippel, Csaba Sógor, Helga Stevens, Traian Ungureanu, Bodil Valero, Marie-Christine Vergiat, Udo Voigt, Josef Weidenholzer, Cecilia Wikström, Kristina Winberg, Tomáš Zdechovský, Auke Zijlstra

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Dennis de Jong, Anna Hedh, Lívia Járóka, Marek Jurek, Jean Lambert, Jeroen Lenaers, Andrejs Mamikins, Angelika Mlinar, Maite Pagazaurtundúa Ruiz, Christine Revault d’Allonnes Bonnefoy

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване

Norbert Erdős, Fernando Ruas, Adam Szejnfeld

ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

39

+

ALDE

Nathalie Griesbeck, Sophia in ‘t Veld, Angelika Mlinar, Maite Pagazaurtundúa Ruiz, Cecilia Wikström

ECR

Monica Macovei

EFDD

Laura Ferrara

GUE/NGL

Martina Anderson, Dennis de Jong, Marie-Christine Vergiat

PPE

Asim Ademov, Heinz K. Becker, Michał Boni, Rachida Dati, Frank Engel, Monika Hohlmeier, Jeroen Lenaers, Roberta Metsola, Fernando Ruas, Csaba Sógor, Adam Szejnfeld, Traian Ungureanu, Tomáš Zdechovský

S&D

Monika Beňová, Caterina Chinnici, Ana Gomes, Sylvie Guillaume, Anna Hedh, Cécile Kashetu Kyenge, Andrejs Mamikins, Claude Moraes, Ivari Padar, Christine Revault d’Allonnes Bonnefoy, Birgit Sippel, Josef Weidenholzer

VERTS/ALE

Romeo Franz, Jean Lambert, Judith Sargentini, Bodil Valero

8

-

ECR

Marek Jurek, Helga Stevens, Kristina Winberg

ENF

Auke Zijlstra

NI

Udo Voigt

PPE

Norbert Erdős, Kinga Gál, Lívia Járóka

0

0

 

 

Легенда на използваните знаци:

+  :  „за“

-  :  „против“

0  :  „въздържал се“

28.11.2018

ПОЗИЦИЯ ПОД ФОРМАТА НА ИЗМЕНЕНИЯ

на комисията по правата на жените и равенството между половете

на вниманието на комисията по конституционни въпроси

относно прилагането на Хартата на основните права на Европейския съюз в институционалната рамка на ЕС

(2017/2089(INI))

За комисията по правата на жените и равенството между половете: Ангелика Млинар (докладчик)

ИЗМЕНЕНИЯ

Комисията по правата на жените и равенството между половете представя на водещата комисия по конституционни въпроси следните изменения:

Изменение    1

Предложение за резолюция

Позоваване 1 a (ново)

Предложение за резолюция

Изменение

  като взе предвид своята резолюция от 13 март 2018 г. относно равенството между половете в търговските споразумения на ЕС1,

_________________

1 Приети текстове, P8_TA(2018)0066.

Изменение    2

Предложение за резолюция

Позоваване 1 б (ново)

Предложение за резолюция

Изменение

  като взе предвид Конвенцията от Истанбул на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, както и своята резолюция от 12 септември 2017 г. относно предложението за решение на Съвета за сключване от Европейския съюз на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие1,

_________________

1 ОВ C 337, 20.9.2018 г, стр. 167.

Изменение    3

Предложение за резолюция

Позоваване 1 в (ново)

Предложение за резолюция

Изменение

  като взе предвид своята резолюция от 26 октомври 2017 г. относно борбата срещу сексуалния тормоз и сексуалната злоупотреба в ЕС1,

_________________

1 ОВ C 346, 27.9.2018 г, стр. 192.

Изменение    4

Предложение за резолюция

Позоваване 1 г (ново)

Предложение за резолюция

Изменение

  като взе предвид съвместния работен документ на службите от 21 септември 2015 г. относно „Равенството между половете и овластяването на жените: преобразяване на живота на момичетата и жените посредством външните отношения на ЕС за периода 2016—2020 г.“ (SWD(2015)0182) и заключенията на Съвета от 26 октомври 2015 г. относно Плана за действие на ЕС относно равенството между половете за периода 2016—2020 г.,

Изменение    5

Предложение за резолюция

Позоваване 1 д (ново)

Предложение за резолюция

Изменение

  като взе предвид насоките за насърчаване и защита на упражняването на всички права на човека от страна на лесбийките, гейовете и бисексуалните, транссексуалните и интерсексуалните (ЛГБТИ) лица, приети от Съвета на Европейския съюз на неговото заседание от 24 юни 2013 г.,

Изменение    6

Предложение за резолюция

Съображение Ж а (ново)

Предложение за резолюция

Изменение

Жa.  като има предвид, че принципът на равенство между половете е основна ценност на ЕС, която е залегнала в Договорите и в член 23 от Хартата; като има предвид, че член 8 от ДФЕС установява принципа на интегриране на принципа на равенство между половете, като постановява, че „във всички негови дейности Съюзът полага усилия за премахването на неравенствата и за насърчаване на равенството между мъжете и жените“;

Изменение    7

Предложение за резолюция

Съображение Ж б (ново)

Предложение за резолюция

Изменение

Жб.  като има предвид, че Европейският институт за равенство между половете (EIGE) има за задача да разработва, анализира, оценява и разпространява методологични средства в подкрепа на интегрирането на равенството между половете във всички политики на ЕС и в произтичащите от тях национални политики и в подкрепа на включването на измерението за равенство между половете във всички институции и органи на ЕС;

Изменение    8

Предложение за резолюция

Съображение Л a (ново)

Предложение за резолюция

Изменение

Лa.  като има предвид, че член 24 от Хартата определя правата на детето, като изисква от публичните органи и частните институции да разглеждат висшия интерес на децата като съображение от първостепенна важност;

Изменение    9

Предложение за резолюция

Съображение Л б (ново)

Предложение за резолюция

Изменение

Лб.  като има предвид, че в член 14 от Хартата се подчертава правото на всяко дете на справедливо образование;

Изменение    10

Предложение за резолюция

Параграф 1 а (нов)

Предложение за резолюция

Изменение

1а.  изразява съжаление относно факта, че насилието, основано на пола, се толерира твърде лесно, и подчертава необходимостта да се сложи край на безнаказаността, като се гарантира, че извършителите биват наказателно преследвани; призовава ЕС да постигне споразумение относно ратифицирането на Конвенцията от Истанбул, а Комисията да представи всеобхватна стратегия на ЕС срещу всички форми на насилие, основано на пола, включително сексуалния тормоз и сексуалната злоупотреба с жени и момичета, така че да се гарантира съгласуваност между вътрешните и външните действия на ЕС в тази област;

Изменение    11

Предложение за резолюция

Параграф 1 б (нов)

Предложение за резолюция

Изменение

1б.  изразява дълбока загриженост относно уязвимостта на мигрантите, бежанците и лицата, търсещи убежище, и особено жените, децата и ЛГБТИ лицата, и призовава за спешно подобряване на безопасните и законни пътища за миграция, пълно зачитане на принципа на забрана за връщане и достъп до услуги за събиране на семейството, жилищно настаняване, образование, заетост, здравеопазване и психологическа подкрепа след пристигането им в ЕС;

Изменение    12

Предложение за резолюция

Параграф 2

Предложение за резолюция

Изменение

2.  припомня, че процедурите, установени от институциите на ЕС за оценка на съвместимостта на законодателните предложения с Хартата, са предимно от вътрешен характер; подчертава необходимостта от осигуряване на засилени форми на консултации, оценки на въздействието и законоустановен контрол с активното участие на независими експерти в областта на основните права; призовава Комисията да насърчава структурирано и регулирано сътрудничество с независими външни органи, като например Агенцията на Европейския съюз за основните права (FRA) и организации на гражданското общество, работещи в тази област, когато дадено законодателно досие потенциално насърчава или пък оказва отрицателно въздействие върху основните права;

2.  припомня, че процедурите, установени от институциите на ЕС за оценка на съвместимостта на законодателните предложения с Хартата, са предимно от вътрешен характер; подчертава необходимостта от осигуряване на засилени форми на консултации, оценки на въздействието, включително оценка на специфичното въздействие по признак пол, и законоустановен контрол с активното участие на независими експерти в областта на основните права; призовава Комисията да насърчава структурирано и регулирано сътрудничество с независими външни органи, като например Агенцията на Европейския съюз за основните права (FRA) и организации на гражданското общество, работещи в тази област, когато дадено законодателно досие потенциално насърчава или пък оказва отрицателно въздействие върху основните права;

Изменение    13

Предложение за резолюция

Параграф 3 а (нов)

Предложение за резолюция

Изменение

3a.  подчертава необходимостта от тясно сътрудничество с Европейския институт за равенство между половете в неговата роля да разпространява точни методологични инструменти и с оглед на по-ефективното прилагане на интегрирането на принципа на равенство между половете в законодателния процес и в процеса на вземане на решения в Европейския съюз;

Изменение    14

Предложение за резолюция

Параграф 4

Предложение за резолюция

Изменение

4.  отново призовава Комисията да преосмисли своето решение да раздели съображенията си относно основните права в три основни категории в рамките на извършваната от нея оценка на въздействието – икономическо, социално въздействие и въздействие върху околната среда – както е понастоящем, и да обмисли създаването на една специфична категория „Въздействия върху основните права”, за да се гарантира, че всички аспекти на основните права са взети предвид;

4.  отново призовава Комисията да преосмисли своето решение да раздели съображенията си относно основните права в три основни категории в рамките на извършваната от нея оценка на въздействието – икономическо, социално въздействие и въздействие върху околната среда – както е понастоящем, и да обмисли създаването на две специфични категории, озаглавени съответно „Въздействия върху основните права“ и „Оценка на специфичното въздействие по признак пол“, за да се гарантира, че са взети предвид всички аспекти на основните права, особено на малцинствата и групите в уязвимо положение, като жените, децата и ЛГБТИК+ лицата;

Изменение    15

Предложение за резолюция

Параграф 7 а (нов)

Предложение за резолюция

Изменение

7a.  призовава Комисията и Съвета да насърчават в търговските споразумения ангажимент за ефективно приемане, поддържане и прилагане на закони, регламенти и политики за равенство между половете, включително активните мерки, необходими за насърчаване на равенството между половете и овластяването на жените на всички равнища, в съответствие с член 23 от Хартата;

Изменение    16

Предложение за резолюция

Параграф 8 a (нов)

Предложение за резолюция

Изменение

8a.  изразява съжаление, че интегрирането на принципа на равенство между половете не се прилага последователно във всички дейности на ЕС, което възпрепятства ефективното прилагане на мерки за борба с дискриминацията, основана на пола, и за насърчаване на равенството между половете;

Изменение    17

Предложение за резолюция

Параграф 8 б (нов)

Предложение за резолюция

Изменение

8б.  подчертава необходимостта от промяна в културата на институциите чрез систематичен и структуриран процес на организационно обучение, за да се постигне равенство между половете както в рамките на институциите, така и, по-специално, по отношение на резултатите и последиците от тяхната работа;

Изменение    18

Предложение за резолюция

Параграф 16 a (нов)

Предложение за резолюция

Изменение

16a.  призовава съответните агенции на ЕС да засилят работата си за прилагане на принципите за равенство между половете, залегнали в Хартата, включително като гарантират, че всички институции и агенции на ЕС следват политика на нулева толерантност към всички форми на сексуално насилие и физически или психически тормоз; призовава институциите и агенциите на ЕС да изпълнят изцяло неговата резолюция от 26 октомври 2017 г. относно борбата срещу сексуалния тормоз и сексуалната злоупотреба в ЕС;

Изменение    19

Предложение за резолюция

Параграф 20 a (нов)

Предложение за резолюция

Изменение

20а.  призовава институциите на ЕС и държавите членки да се борят с всички форми на дискриминация и насилие срещу ЛГБТИ лицата в своите държави и отвъд тях, както се изисква от Хартата;

Изменение    20

Предложение за резолюция

Параграф 20 б (нов)

Предложение за резолюция

Изменение

20б.  подчертава, че ЕС следва да въведе всеобхватни и стратегически мерки, които да позволят на държавите членки да реагират на нарушенията на правата на жените в рамките на собствените си граници и да гарантират активното популяризиране на Хартата на основните права; в този контекст отново призовава всички държави членки да ратифицират бързо Конвенцията от Истанбул във всичките ѝ части;

Изменение    21

Предложение за резолюция

Параграф 20 в (нов)

Предложение за резолюция

Изменение

20в.  подчертава, че правата на жените и равенството между половете, включително всеобщото зачитане на и достъп до сексуално и репродуктивно здраве и права, трябва да бъдат поставени в центъра на Хартата на основните права и на създаването на политиките на национално равнище;

Изменение    22

Предложение за резолюция

Параграф 24 a (нов)

Предложение за резолюция

Изменение

24a.  признава, че социалното изключване може да бъде причинено от липсата на справедливо образование и изострено от тормоза; насърчава националните и местните администрации и училища да предвидят мерки за подпомагане на жертвите на тормоз и за предотвратяване на тяхното социално изключване, както повелява член 34 от Хартата;

Изменение    23

Предложение за резолюция

Параграф 25 a (нов)

Предложение за резолюция

Изменение

25a.  насърчава държавите членки да подкрепят използването на оценки на въздействието за най-уязвимите групи (самотни майки, деца, хора с увреждания и др.) при разработването на национално законодателство в областта на образованието, като същевременно признава, че това не се изисква по силата на каквото и да е законодателство или харта и представлява сериозен пропуск и причина за несъответствие между законодателството на ЕС и националното законодателство, което възпрепятства развитието на равенството между половете, както е прогласено в Хартата;

(1)

OВ C 215, 19.6.2018 г., стр. 162.

(2)

ОВ C 252, 18.7.2018 г., стр. 201.

(3)

„Прилагането на Хартата на основните права в институционалната рамка на ЕС“, Европейски парламент, Генерална дирекция „Вътрешни политики“, тематичен отдел C — „Граждански права и конституционни въпроси“, ноември 2017 г.

(4)

Становище 1/2017 на Агенцията за основните права (FRA), 10 април 2017 г.

(5)

Становище 4/2018 на FRA, 24 септември 2018 г.

(6)

Вж. например раздел 2.3 от Становище 4/2018 на FRA от 24 септември 2018 г.

(7)

Приети текстове, P8_TA(2018)0456.

(8)

Решение на Съда (голям състав) от 20 септември 2016 г., Ledra Advertising Ltd и други срещу Европейската комисия и Европейската централна банка (ЕЦБ), ECLI:EU:C:2016:701.

(9)

Предложение за директива на Съвета за прилагане на принципа на равно третиране на лицата без оглед на религиозна принадлежност или убеждения, увреждане, възраст или сексуална ориентация (COM(2008)0426).


СТАНОВИЩЕ на комисията по петиции (21.1.2019)

на вниманието на комисията по конституционни въпроси

относно прилагането на Хартата на основните права на Европейския съюз в институционалната рамка на ЕС

(2017/2089(INI))

Докладчик: Жозеп-Мария Терикабрас

ПРЕПОРЪКИ

Комисията по петиции приканва водещата комисия по конституционни въпроси да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

А.  като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз, и по-специално членове 44 и 51 от нея;

Б.  като взе предвид проучването, озаглавено „Тълкуването на член 51 от Хартата на основните права на ЕС: дилемата за по-строго или по-широко прилагане на Хартата към националните мерки“, публикувано през февруари 2016 г. от Тематичен отдел „В“ на Генералната дирекция за вътрешни политики на ЕС;

В.  като взе предвид изслушването на тема „Разширяване на приложното поле на Хартата на основните права на ЕС (член 51)?“, проведено в неговата комисия по петиции на 23 февруари 2016 г.;

Г.  като взе предвид резолюцията си от 25 октомври 2016 г. относно установяването на механизъм на ЕС за демокрацията, принципите на правовата държава и основните права(1), и по-специално параграф 20 от нея;

Д.  като взе предвид своята резолюция от 16 февруари 2017 г. относно възможното развитие и адаптиране на съществуващата институционална структура на Европейския съюз(2), по-специално параграф 45 от нея;

1.  отново потвърждава, че основното право на петиции, заложено в член 44 от Хартата на основните права и членове 20 и 227 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), е един от стълбовете на европейското гражданство и жизненоважен елемент от демокрацията на участието, като целта му е гражданите да се приближат към ЕС чрез открита, демократична, приобщаваща и прозрачна процедура;

2.  припомня, че все по-голям брой петиции, внесени в Парламента след влизането в сила на Хартата на основните права на ЕС през декември 2009 г., се позовават на Хартата като правно основание за предполагаемо нарушение на основните права; отбелязва, че тези петиции може да са доказателство за сериозна структурна липса на фундаментален, основан на правата подход при изготвянето на законодателство и при изработването на политики на равнището на ЕС и на национално равнище, както и при прилагането на законодателството в държавите членки; счита, че гражданите на ЕС могат да имат полза от засилено взаимодействие между комисията по петиции и Агенцията на Европейския съюз за основните права (FRA), когато става въпрос конкретно за разглеждането на петиции, като FRA отговаря директно на тревогите на вносителите на петиции във връзка с евентуални нарушения на основните права;

3.  отбелязва, че Европейският омбудсман също играе важна роля за гарантиране на зачитането на основните права в контекста на Хартата не само във връзка с член 41 относно правото на добра администрация сам по себе си, но и като се има предвид, че добрата администрация е от съществено значение за гарантиране на други основни права; припомня образцовата работа, извършена от омбудсмана през настоящия парламентарен мандат в областта, inter alia, на прозрачността и свободата на информацията, както и нейния специален доклад относно Frontex(3), по-специално по отношение на правото на подаване на жалби от търсещи убежище лица и мигранти;

4.  отбелязва, че влизането в сила на Хартата се възприема от гражданите на ЕС и от пребиваващите в ЕС лица като един от основните начини, поради които членството в Съюза носи добавена стойност; изразява убеждение, че възраждането на Съюза така, че да се повиши оценката за него на гражданите и на пребиваващите лица, може да се постигне основно чрез подобряване на обхвата на закрила на заложените в Хартата основни права; подчертава факта, че Хартата на основните права има потенциала да коригира демократичния дефицит и може да се счита за крайъгълен камък, върху който да се развиват стабилни социални политики, които свързват социално-икономическите неравенства и предоставят пълноправен Съюз на народите;

5.  изразява загриженост относно факта, че Хартата на основните права се прилага само в случаите, когато държавите членки прилагат правото на ЕС; отново изтъква, че според много граждани и пребиваващи лица нейното прилагане е неясно и незадоволително; въпреки това подчертава, че Хартата представлява акт от първичното право на Съюза не само за институциите, но и за държавите членки; припомня, че за да се гарантира ефективното упражняване на основните права, държавите членки трябва също така да прилагат разпоредбите на Хартата и че нейната ограничена приложимост не им дава „картбланш“ да нарушават установените в нея права;

6.  счита, че многобройните източници на закрила на основните права (национални, европейски и международни) и сложното взаимодействие между тях не следва да отслабват самата закрила; подчертава, че по-взискателното тълкуване и прилагане на Хартата на основните права биха били достатъчни за гарантиране на закрилата и насърчаването на основните права в целия Съюз. счита, че това по-широко тълкуване трябва да бъде в съответствие с международните задължения на ЕС в областта на правата на човека, тъй като те произтичат от задължението на Съюза да подкрепя обичайното международно право и общите принципи на международното публично право;

7.  счита, че очакванията на повечето вносители на петиции във връзка с предоставените от Хартата права са високи и надхвърлят значително настоящия ѝ обхват на прилагане; подчертава, че прекалено стеснено или непоследователно тълкуване на член 51 води до отчуждаване на хората от ЕС; приканва институциите и държавите – членки на ЕС, да подобрят прилагането на Хартата чрез разширяване на приложното ѝ поле и настоятелно призовава Комисията да предприеме мерки, за да гарантира, че тълкуването на обхвата на член 51 е последователно и широко във възможно най-голяма степен, за да се съхрани всеобщото и еднакво прилагане на Хартата в целия Европейски съюз и за всички граждани; счита, че всеобщото прилагане на Хартата е условие за насърчаването и консолидирането на европейското гражданство и за засилването на демократичното участие в ЕС;

8.  приветства усилията на Комисията в борбата срещу дискриминацията по отношение на жените; припомня, че член 23 от Хартата постановява, че „равенството между жените и мъжете трябва да бъде гарантирано във всички области, включително заетостта, труда и възнаграждението“; посочва, че принципът на равенство не ни пречи да поддържаме или предприемаме мерки, които предоставят специфични предимства за по-слабо представения пол;

9.  счита, че е изключително важно, освен общите гаранции за свободите и за механизмите за закрила на равенството и политическите права, Съюзът да предприеме решителни действия за засилване по-специално на собствения си ангажимент за гарантиране на упражняването на заложените в Хартата социални права; счита, че по този начин настоящите гаранции за гражданските и политическите права най-накрая ще бъдат съчетани със засилени икономически, социални и културни права, като по този начин ще приведат Съюза в съответствие с универсалността, неотменимостта, неделимостта, взаимозависимостта и взаимосвързаността на правата на човека; изразява желание на Европейската социална харта да бъде предложен същият статут като на договорите, по същия начин както Хартата на основните права.

10.  настоява член 7, параграф 7 от Регламент (ЕС) № 472/2013 за засилване на икономическото и бюджетно наблюдение над държавите членки в еврозоната, изпитващи или застрашени от сериозни затруднения по отношение на финансовата си стабилност(4), където се посочва, че усилията за бюджетна консолидация, които се изискват съгласно програмата за макроикономически корекции, трябва да „вземат предвид необходимостта от гарантиране на достатъчно средства за основните политики като политиките в областта на образованието и здравеопазването“, да се тълкува в съответствие с изискванията на социалните разпоредби на Хартата и принципите на Европейската социална харта;

11.  призовава за разработване и прилагане на кодекс за поведение, приложим към всички служители в съответствие с Хартата на основните права; призовава за установяване на механизми за съответствие, които да гарантират, че всяко нарушение се открива, докладва и обработва своевременно; счита, че правото на предполагаемите жертви и на лицата, сигнализиращи за нередности, да бъдат защитени личните им данни следва да се счита за неотменимо през целия този процес; призовава за организиране на сесии за обучение на персонала с цел премахване на дискриминацията и на езика на омразата въз основа на пола, сексуалната ориентация, етническия произход или какъвто и да е друг признак;

12.  настоятелно призовава Съвета да приключи приемането на хоризонталната директива на ЕС за борба с дискриминацията, която би гарантирала принципа на недискриминация, залегнал в Хартата; изразява съжаление относно факта, че тя е била блокирана толкова дълго, тъй като приемането ѝ би гарантирало допълнително конкретни основни права в Съюза, би избегнало настоящата намеса, произтичаща от член 51, чрез приемането на специално законодателство на ЕС, което да бъде транспонирано от държавите членки, и би спазило задълженията, поети от Съюза във връзка с присъединяването му към Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания;

13.  настоява, че от първостепенно значение е да се гарантира ефективната закрила, предоставена на гражданите на ЕС и на пребиваващите в ЕС лица при настоящата система, особено в областта на икономическите, социалните и културните права, но и по отношение на гражданските свободи, дискриминацията и демократичното участие, чрез разширяване на прилагането на Хартата; във връзка с това призовава Комисията да гарантира включването на независима, прозрачна и включваща широко участие оценка на въздействието върху основните права във всички нови законодателни предложения за целите на интегрирането и на ефективната закрила на основните права във всички съответни области на политиката; предлага допълнителното разработване и прилагане на понятието за „основни права още при проектирането“, за да се насърчи въвеждането на най-високите стандарти за основните права от най-ранните етапи на определяне на политиката във всички области; подчертава, че съществуването, но неприлагането на разпоредба като член 9 от ДФЕС относно висока степен на заетост и социална закрила, не е от полза за демократичния характер на ЕС и на неговите държави членки, а точно обратното – би накърнило допълнително неговата легитимност;

14.  подчертава важността на FRA в институционална среда; изразява съжаление, че работата на агенцията не се интегрира в оценката на съвместимостта на институционалните дейности с основните права и че не се използва редовно нейният експертен опит при законодателните досиета, свързани с вътрешните и външните компетентности на Съюза; отново заявява, че е от съществено значение да се използва независим и безпристрастен експертен опит за систематично изготвяне на проверки за съвместимост на всички сектори на дейност на институциите на ЕС; за тази цел счита, че приносът на съответните агенции (Европейския институт за равенство между половете и Агенцията на Европейския съюз за основните права) за законодателните институции и за институциите с оперативни правомощия в тази област би могъл да бъде систематизиран и допълнително модернизиран, за да стане по-съществен; отбелязва интерактивния онлайн инструмент Clarity („Яснота“), разработен от FRA с цел лесно откриване на най-подходящия несъдебен орган с правомощия в областта на правата на човека по конкретен проблем, свързан с основните права;

15.  изразява твърдо убеждение, че стратегията на Комисията за ефективно прилагане на Хартата на основните права от страна на Европейския съюз, макар че е добра първа стъпка след влизането в сила на Хартата, трябва спешно да бъде актуализирана; приветства годишните доклади на Комисията относно прилагането на Хартата и призовава стратегията, изготвена през 2010 г., да бъде преразгледана, така че да отразява новите предизвикателства и реалности, пред които са изправени институциите, особено след излизането на Обединеното кралство от ЕС;

16.  подчертава, че всички институции, агенции и органи на ЕС, в това число Frontex, както и държавите членки, са изцяло обвързани от разпоредбите на Хартата на основните права;

17.  припомня, че както в Договорите, така и в Хартата на основните права на ЕС се визира защитата на националните малцинства и защитата срещу дискриминацията въз основа на език; призовава за конкретни административни действия в рамките на институциите на ЕС с цел стимулиране на националните правителства за намиране на устойчиви решения и насърчаване на културата на езиково многообразие в държавите членки, която да обхваща и езици извън официалните езици на ЕС;

18.  изтъква, че самите държави членки могат и имат моралното задължение да прилагат разпоредбите на Хартата в своето законодателство, дори когато не транспонират пряко правото на ЕС; изразява съжаление във връзка с влошаващото се положение на свободата на медиите в няколко държави членки; настоятелно призовава държавите членки да зачитат свободата и плурализма на медиите, а Комисията да предприеме необходимите мерки за тяхното наблюдение и прилагане; насърчава създаването и насърчаването на национални институции за правата на човека, които да допринасят за гарантиране на спазването на основните права при определянето и прилагането на политики и закони, както и за оказване на помощ на физически лица в конкретни случаи; счита, че произволното или прекомерното използване на сила от полицията или други служби за сигурност на държавите членки срещу мирни събрания противоречи на разпоредбите на Хартата;

19.  призовава Комисията да възприеме по-смел подход, когато следи предприетите от националните органи мерки за прилагане на правото на ЕС, които повдигат въпроси във връзка с Хартата на основните права, особено като се има предвид, че тези права не са непременно гарантирани на цялата територия на ЕС;

20.  приветства ратифицирането на Договора от Маракеш относно достъпа до адаптирани публикувани произведения за лица с нарушено зрение, тъй като това е съществена стъпка в контекста на член 26 от Хартата, отнасящ се до интеграцията на хората с увреждания;

21.  отбелязва Петиция № 0657/2016 и подчертава, че гарантирането на спазването на член 10 от Хартата относно свободата на мисълта, съвестта и религията във всички държави членки и всички инстанции и институции в публичната сфера, по-специално в областта на образованието, е въпрос от първостепенно значение;

22.  призовава Комисията, другите институции на ЕС и органите на държавите членки да провеждат редовни и директни консултации с FRA, когато основните права са изложени на риск; призовава също така за въвеждане в рамките на Европейското икономическо управление на задължителна оценка и преглед на съществуващото рамково законодателство в допълнение към политиките на държавите членки, за да се гарантира придържането към Хартата и по-специално към нейните социални разпоредби; предлага да се разработи набор от показатели за основните права, за да се следи спазването на основните права в държавите членки;

23.  счита, че прилагането на вътрешните аспекти на Хартата страда от значителни недостатъци, особено когато държавите членки упражняват компетентности на Съюза; призовава Комисията да бъде по-бдителна при гарантирането на пълно и последователно прилагане на Хартата от страна на държавите членки; призовава Комисията да разработи интегриран подход за наблюдаване на спазването на член 6 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) и на членове 258 – 260 от ДФЕС, който да дава възможност за своевременно известяване, реагиране и предотвратяване в случай на нарушения на правата на човека и на основните свободи; припомня обещанието на предишната Комисия да създаде, в допълнение към позоваването на действащия член 7 от ДЕС като крайна мярка, нов механизъм, който отива по-далеч от съществуващата процедура за установяване на неизпълнение на задължения, с цел справяне с явни нарушения на залегналите в Хартата основни права, особено когато в нарушението са замесени правителствата на държавите членки;

24.  силно се разграничава от Комисията по отношение на ограничителното ѝ тълкуване на член 51, параграф 1 при оценката на редица внесени в Парламента петиции и повтаря твърдо, че институциите на ЕС трябва да спазват Хартата при всички обстоятелства и независимо от ролята, която играят;

25.  подчертава необходимостта да се гарантира зачитането на Хартата, по-специално на социалните ѝ разпоредби, и спазването ѝ през всички етапи на европейския семестър, в това число на годишния обзор на растежа (ГОР), като същевременно се усъвършенства съвместният доклад за заетостта (СДЗ); призовава разработването на социални показатели да бъде наблюдавано и включено в специфичните за всяка държава препоръки като част от интегриран подход;

26.  подчертава, че политиките за бюджетни ограничения, възприети на равнището на ЕС и от държавите членки, предизвикаха огромно нарастване на социално-икономическите неравенства, като попречиха на гражданите да се ползват пълноценно и конкретно от основните си права;

27. припомня политическото споразумение между основните институции на ЕС и държавите членки относно присъединяването на ЕС към Европейската конвенция за правата на човека; подчертава, че присъединяването е правно задължение съгласно член 6, параграф 2 от ДЕС; счита, че неговото завършване ще въведе допълнителни гаранции за основните права на гражданите на Съюза и на пребиваващите в Съюза лица и ще осигури съгласувана рамка за защита на правата на човека в цяла Европа; призовава Комисията да предприеме необходимите стъпки, за да отстрани в крайна сметка правните пречки, които възпрепятстват приключването на процеса на присъединяване, ако е необходимо, чрез изготвяне на ново споразумение за присъединяване, което отстранява несъответствията, посочено от Съда на Европейския съюз в Становище 2/13;

28.  приканва различните институции на ЕС да обмислят възможността за разширяване на приложното поле на Хартата, включително за заличаването на член 51 при следващото преразглеждане на Договора.

29.  изразява недоволство във връзка с тълкуването на членове 51 и 52, с които се въвеждат изкуствени противоречия между права и принципи, по-специално между гражданските и политическите права и социалните и икономическите принципи; изразява съгласие с позицията на FRA, изразена в доклада за основните права за 2017 г., че Хартата „е единствен по рода си документ, който обединява в едно гражданските и политическите, както и икономическите права, и то с еднакъв статут“; счита, че социалните и икономическите права липсват в значителна степен и следва да бъдат решително укрепени в правото на ЕС и в конституционния ред на държавите членки, като се придаде правно обвързващ характер на 20-те принципа на Европейската социална харта за всички институции и за всички държави членки.

ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

21.1.2019

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

11

8

0

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Margrete Auken, Andrea Cozzolino, Pál Csáky, Rosa Estaràs Ferragut, Eleonora Evi, Peter Jahr, Jude Kirton-Darling, Svetoslav Hristov Malinov, Ana Miranda, Gabriele Preuß, Jarosław Wałęsa, Cecilia Wikström

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Kostadinka Kuneva, Josep-Maria Terricabras

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване

José Blanco López, Gabriel Mato, Francisco José Millán Mon, Massimiliano Salini, Barbara Spinelli

ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

11

+

ALDE

EFDD

GUE

S-D

Verts/ALE

Cecilia Wikström

Eleonora Evi

Kostadinka Kuneva, Barbara Spinelli,

José Blanco López, Andrea Cozzolino, Jude Kirton‑Darling, Gabriele Preuß

Margrete Auken, Ana Miranda, Josep‑Maria Terricabras

8

-

EPP

Pál Csáky, Rosa Estaràs Ferragut, Peter Jahr, Svetoslav Hristov Malinov, Gabriel Mato, Francisco José Millán Mon, Massimiliano Salini, Jarosław Wałęsa

0

0

-

-

Легенда на използваните знаци:

+  :  „за“

-  :  „против“

0  :  „въздържал се“

(1)

ОВ C 215, 19.6.2018 г., стр. 162.

(2)

ОВ C 252, 20.9.2018 г., стр. 201.

(3)

Специален доклад на Европейския омбудсман от 7 ноември 2013 г. относно проверка по собствена инициатива OI/5/2012/BEH-MHZ относно Frontex.

(4)

OB L 140, 27.5.2013 г., стр. 1.


ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

22.1.2019

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

12

2

7

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Gerolf Annemans, Pascal Durand, Esteban González Pons, Danuta Maria Hübner, Jo Leinen, Maite Pagazaurtundúa Ruiz, Markus Pieper, Paulo Rangel, György Schöpflin, Pedro Silva Pereira, Barbara Spinelli, Kazimierz Michał Ujazdowski

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Max Andersson, Sylvia-Yvonne Kaufmann, Jasenko Selimovic, Gabriele Zimmer

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване

José Blanco López, Michael Gahler, Stefan Gehrold, Theresa Griffin, Fernando Ruas


ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

12

+

ALDE

Maite Pagazaurtundúa Ruiz, Jasenko Selimovic

GUE/NGL

Barbara Spinelli, Gabriele Zimmer

PPE

Danuta Maria Hübner

S&D

José Blanco López, Theresa Griffin, Sylvia-Yvonne Kaufmann, Jo Leinen, Pedro Silva Pereira

VERTS/ALE

Max Andersson, Pascal Durand

2

-

ENF

Gerolf Annemans

PPE

Markus Pieper

7

0

NI

Kazimierz Michał Ujazdowski

PPE

Michael Gahler, Stefan Gehrold, Esteban González Pons, Paulo Rangel, Fernando Ruas, György Schöpflin

Легенда на използваните знаци:

+  :  „за“

-  :  „против“

0  :  „въздържал се“

Последно осъвременяване: 8 февруари 2019 г.Правна информация