Процедура : 2018/2119(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A8-0159/2019

Внесени текстове :

A8-0159/2019

Разисквания :

PV 13/03/2019 - 17
CRE 13/03/2019 - 17

Гласувания :

PV 13/03/2019 - 19.13

Приети текстове :

P8_TA(2019)0201

ДОКЛАД     
PDF 288kWORD 96k
4.3.2019
PE 631.920v02-00 A8-0159/2019

относно европейския семестър за координация на икономическите политики: годишен обзор на растежа за 2019 г.

(2018/2119(INI))

Комисия по икономически и парични въпроси

Докладчик: Том Ванденкенделаре

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
 СТАНОВИЩЕ на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните
 СТАНОВИЩЕ на комисията по регионално развитие
 ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ
 ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно европейския семестър за координация на икономическите политики: годишен обзор на растежа за 2019 г.

(2018/2119(INI))

Европейският парламент,

–  като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), и по-специално член 121, параграф 2, член 126 и член 136 от него, както и Протокол № 12 към него,

–  като взе предвид Протокол № 1 относно ролята на националните парламенти в Европейския съюз,

–  като взе предвид Протокол № 2 относно прилагането на принципите на субсидиарност и на пропорционалност,

–  като взе предвид Договора за стабилност, координация и управление в икономическия и паричен съюз,

–  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1175/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 ноември 2011 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 1466/97 на Съвета за засилване на надзора върху състоянието на бюджета и на надзора и координацията на икономическите политики(1),

–  като взе предвид Директива 2011/85/ЕС на Съвета от 8 ноември 2011 г. относно изискванията за бюджетните рамки на държавите членки(2),

–  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1174/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 ноември 2011 г. относно принудителните мерки за коригиране на прекомерните макроикономически дисбаланси в еврозоната(3),

–  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1177/2011 на Съвета от 8 ноември 2011 г. за изменение на Регламент (EО) № 1467/97 за определяне и изясняване на прилагането на процедурата при прекомерен дефицит(4),

–  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1176/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 ноември 2011 г. относно предотвратяването и коригирането на макроикономическите дисбаланси(5),

–  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1173/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 ноември 2011 г. за ефективното прилагане на бюджетното наблюдение в еврозоната(6),

–  като взе предвид Регламент (ЕС) № 473/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 г. относно общите разпоредби за мониторинг и оценка на проектите за бюджетни планове и за гарантиране на коригирането на прекомерния дефицит на държавите членки в еврозоната(7),

–  като взе предвид Регламент (ЕС) № 472/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 г. за засилване на икономическото и бюджетно наблюдение над държавите членки в еврозоната, изпитващи или застрашени от сериозни затруднения по отношение на финансовата си стабилност(8),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 21 ноември 2018 г., озаглавено „Годишен обзор на растежа за 2019 г.: За по-силна Европа в условията на глобална несигурност“ (COM(2018)0770), и Доклада за механизма за предупреждение за 2019 г. (COM(2018)0758),

–  като взе предвид годишния доклад на Европейския фискален съвет от 10 октомври 2018 г.,

–  като взе предвид Европейските икономически прогнози на Комисията (от есента на 2019 г. и зимата на 2019 г.),

–  като взе предвид Регламент (ЕС) 2017/825 на Европейския парламент и на Съвета от 17 май 2017 г. за създаване на Програмата за подкрепа на структурните реформи за периода 2017 – 2020 г. и за изменение на регламенти (ЕС) № 1303/2013 и (ЕС) № 1305/2013(9),

–  като взе предвид Доклада за застаряването от 2018 г., публикуван от Комисията на 25 май 2018 г.,

–  като взе предвид препоръката за препоръка на Съвета от 21 ноември 2018 г. oтносно икономическата политика на еврозоната (COM(2018)0759),

–  като взе предвид своята резолюция от 16 февруари 2017 г. относно подобряването на функционирането на Европейския съюз чрез използване на потенциала на Договора от Лисабон(10),

–  като взе предвид доклада на петимата председатели от 22 юни 2015 г. относно завършването на европейския Икономически и паричен съюз, бялата книга на Комисията от 1 март 2017 г. относно бъдещето на Европа и документа за размисъл на Комисията от 31 май 2017 г. относно задълбочаването на Икономическия и паричен съюз,

–  като взе предвид доклада на Еврогрупата до лидерите от ЕС относно задълбочаването на Икономическия и паричен съюз (ИПС),

–  като взе предвид изявлението на срещата на върха на държавите от еврозоната от 14 декември 2018 г.,

–  като взе предвид резолюцията на Комитета на регионите от 10 октомври 2018 г. относно икономическите политики за еврозоната и с оглед на Годишния обзор на растежа за 2019 г.(11),

–  като взе предвид член 52 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси и становищата на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните и комисията по регионално развитие, както и позицията под формата на изменения на комисията по правата на жените и равенството между половете (A8-0159/2019),

А.  като има предвид, че икономиката на Европа навлиза сега в седмата си година на непрекъснат растеж; като има предвид, че темпът на растеж на БВП в eврозоната и в ЕС бяха коригирани в посока намаляване, съответно с растеж от 1,3% и 1,5% през 2019 г. и 1,6% и 1,8% (ЕС27) през 2020 г.; като има предвид, че темпът на растеж се очаква да бъде още по-умерен, което отчасти се дължи на нарастващата загриженост относно перспективите за растеж в световен план; като има предвид, че продължават да съществуват различия между държавите членки по отношение на икономическите резултати и резултатите в областта на заетостта;

Б.  като има предвид, че безработицата в еврозоната и в ЕС беше съответно 7,9% и 6,6% през декември 2018 г.; като има предвид, че равнището на безработица в много държави членки остава над равнищата отпреди кризата, особено равнището на дългосрочната безработица, като младежката безработица остава висока в редица държави членки;

В.  като има предвид, че равнището на заетост в ЕС се увеличава, макар и неравномерно в различните държави членки; като има предвид, че броят на работещите в еврозоната достигна най-високото си равнище, регистрирано някога, с 146 милиона души през третото тримесечие на 2018 г.; като има предвид, че много от новосъздадените работни места са на непълно работно време;

Г.  като има предвид, че икономическият растеж остава уязвим и варира в различните държави членки в контекст на продължаващо геополитическо напрежение, което оказва въздействие върху световната търговия, и оставаща несигурност около бъдещите отношения на Съюза с Обединеното кралство;

Д.  като има предвид, че Европа все още е изправена пред недостиг на инвестиции, въпреки че в продължение на години се възползва от изключително ниски лихвени проценти и условията за финансиране продължават да бъдат благоприятни;

Е.  като има предвид, че според Евростат се очаква коефициентът на възрастова зависимост в ЕС да се увеличи, ако не се промени политиката, от 29,3% през 2016 г. на 52,3% до 2080 г., което означава по-малко от двама души в трудоспособна възраст за всеки възрастен човек; като има предвид, че в това отношение между държавите членки съществуват големи разлики;

Ж.  като има предвид, че през последните две десетилетия общата факторна производителност в еврозоната изостава от тази на основните икономики в световен мащаб;

З.  като има предвид, че се очаква съотношението на дълга към БВП в еврозоната да продължи да следва тенденцията за намаляване от последните години и да спадне от 87% през 2018 г. до близо 85 % през 2019г.; като има предвид обаче, че според прогнозата на Комисията в десет държави членки се очаква съотношенията на дълга към БВП през 2019 г. да бъдат над 60%, а в седем държави членки съотношението да остане над 90%; като има предвид, че мерките за намаляване на дълга са бавни в някои държави членки; като има предвид, че е прогнозирано, че пет държави членки от еврозоната с високи съотношения на дълга към БВП ще имат значителен структурен дефицит през 2019 г.;

И.  като има предвид, че няма прогноза държава членка от еврозоната да има дефицит над 3% от прага на БВП през 2019 г. и че се очаква, че съвкупният номинален дефицит за еврозоната е спаднал до 0,6% от БВП през 2018 г. и ще се покачи леко до 0,8% от БВП през 2019 г.;

Й.  като има предвид, че дългосрочната устойчивост на публичните финанси на държавите членки е въпрос, който буди загриженост от гледна точка на справедливостта между поколенията;

К.  като има предвид, че излишъците по текущата сметка достигнаха рекордно високи стойности през 2017 г. и че се очаква леко да намалеят до около 3,6% от БВП в еврозоната и до 2,3% от БВП в ЕС през 2019 г. и 2020 г. и следователно да бъдат сред най-високите в света;

1.  приветства годишния обзор на растежа за 2019 г. на Комисията, в който се потвърждава значението на: 1) увеличаването на висококачествените инвестиции; 2) реформите, които повишават растежа на производителността, приобщаването и качеството на институциите; и 3) макрофинансовата стабилност и стабилните публични финанси;

2.  настоятелно призовава ЕС и неговите държави членки да предприемат решителни и съгласувани действия за постигане на целта за приобщаващ и устойчив растеж, да поемат отговорност за бъдещите поколения, да гарантират справедливостта между поколенията чрез устойчивост и адекватност на публичните финанси и системите ни за социална сигурност и по този начин да подсигурят бъдещето на нашите социални държави;

3.  отбелязва, че докладът на Комисията от 2018 г. за застаряването показва, че без промени в политиката се очаква фискалните разходи, свързани с пенсиите, здравеопазването и дългосрочните грижи, да нараснат през следващите десетилетия, тъй като населението на Европа продължава да застарява значително;

4.  настоятелно призовава държавите членки да се подготвят за тези демографски промени посредством: 1) прилагане на балансирани в социално отношение структурни реформи за намаляване на такива разходи; 2) повишаване на растежа на производителността, което е от съществено значение за осигуряването на силен и устойчив икономически растеж в бъдеще, и 3) изграждане на подходящи фискални резерви за преодоляване на нарастващите фискални разходи;

5.  приветства факта, че равнището на заетост в ЕС се увеличава, макар и неравномерно в различните държави членки; отбелязва, че дългосрочната безработица и младежката безработица остават високи в някои държави членки, което изисква трайни реформи и инвестиции за улесняване на навлизането на младите хора и дългосрочно безработните на пазара на труда;

6.  настоятелно призовава Комисията да продължи да насърчава задълбочаването на Икономическия и паричен съюз (ИПС) в съответствие с договорената пътна карта;

7.  призовава Комисията да постави завършването на единния пазар на първо място в своя дневен ред;

Осигуряване на висококачествени инвестиции

8.   подчертава, че за да се гарантира справедливостта между поколенията в дългосрочен план, държавите членки трябва да увеличат производителността чрез продуктивни инвестиции, като например в увеличаващи растежа устойчиви инфраструктурни проекти, в съответствие с Целите за устойчиво развитие на ООН, така че да се стимулира така необходимият потенциал за икономически растеж;

9.   приветства положителния принос на Плана за инвестиции за Европа за икономическия растеж и създаването на работни места; подчертава факта, че Парламентът вече е приел своята позиция за преговори относно програмата InvestEU, и настоятелно призовава във възможно най-кратък срок да бъде постигнато междуинституционално политическо споразумение; отбелязва предложението на Европейската сметна палата относно подобряването на географското разпределение на инвестициите, подкрепяни от Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ);

10.  отбелязва, че в еврозоната все още има недостиг на инвестиции въпреки положителните резултати от Плана за инвестиции за Европа; посочва, че в настоящия контекст на признаци на забавяне на икономическия растеж и нарастващи външни рискове и предизвикателства публичните и частните инвестиции играят важна роля за улесняване на растежа и сближаването на европейско равнище;

11.   припомня необходимостта държавите членки да правят разграничение между дългосрочни продуктивни публични инвестиции и текущи разходи, когато използват бюджетните средства;

12.   подчертава, че увеличаването на растежа на производителността изисква инвестиции в умения, иновации, автоматизация, цифровизация, научноизследователска и развойна дейност, устойчива мобилност и инфраструктура, в съответствие с целите на стратегията „Европа 2020“; подчертава необходимостта от инвестиране както във физически, така и в човешки капитал и в тази връзка призовава държавите членки да гарантират равен достъп до учене през целия живот, повишаване на квалификацията и преквалификация;

13.  счита, че реформи, премахващи непропорционалните бюрократични пречки пред инвестициите, биха улеснили икономическата дейност и биха създали условия, благоприятстващи растежа в дългосрочен план;

14.   подчертава, че вътрешноевропейските преки чуждестранни инвестиции могат да доведат до повишаване на производителността както за инвестиционните посредници, така и за местните предприятия в приемащите региони и да спомогнат за икономическото сближаване в рамките на Европа; счита, че ясните и приложими правила, еднаквите условия на конкуренция и намалените разходи за спазване на изискванията са основни фактори за привличането на инвестиции;

15.   подчертава неотложната необходимост от напълно функциониращ съюз на капиталовите пазари, тъй като по-добре интегрираните финансови пазари биха могли да предоставят допълнителни частни механизми за поделяне и намаляване на риска от частния сектор, да улесняват трансграничните инвестиции и достъпа до финансиране за реалната икономика и да насърчават устойчиви частни инвестиции;

Съсредоточаване на усилията за реформи върху растежа на производителността, приобщаването и институционалното качество

16.  припомня, че застаряването на работната сила може да се превърне в тежест за растежа на европейската производителност през следващите десетилетия при равни други условия; продължава да изразява загриженост относно ниската конкурентоспособност и ниския растеж на производителността на ЕС и настоятелно призовава държавите членки да прилагат социално балансирани структурни реформи за увеличаване на производителността;

17.  подчертава спешната необходимост да се направи преглед на адекватността и дългосрочната финансова устойчивост на националните публични пенсионни схеми; подчертава необходимостта от извършване на реформа на пенсионните системи в засегнатите държави членки, за да се гарантира дългосрочна устойчивост;

18.  споделя становището на Комисията, че по-високият растеж на производителността и приобщаването следва да бъдат важна цел на националните реформи;

19.  подчертава значението на увеличаването на коефициента на икономическа активност, с цел, наред с другото, да се спомогне за поддържането на устойчивостта на системите за социална сигурност, по-специално в контекста на нарастващ коефициент на зависимост; поради това призовава държавите членки да приемат мерки за насърчаване на интеграцията на пазара на труда на незаетите с работа, учене или обучение млади хора и на бежанците;

20.  отбелязва, че прекомерното данъчно облагане може да бъде пречка за инвестициите и работните места; призовава за облекчаване на високата данъчна тежест върху труда в Европа; счита също така, че намаляването на данъчната тежест за ниските и средните доходи вероятно ще увеличи търсенето и ще стимулира растежа; подчертава необходимостта от подобряване на събирането на данъци и от по-добро координиране на административните практики в областта на данъчното облаган и приветства усилията на държавите членки, които прилагат такива реформи;

21.  подчертава, че цифровизацията, глобализацията, изкуственият интелект, автоматизацията и технологичните промени предлагат голям потенциал за растеж, променят радикално нашите пазари на труда и влияят върху динамиката на растежа на европейските икономики;

22.  подчертава факта, че мобилизирането на намаляващото население в трудоспособна възраст ще изисква в по-голяма степен многофункционални и квалифицирани служители, по-динамични пазари на труда, активни политики за пазара на труда, учене през целия живот, обучение, повишаване на квалификацията и преквалификация на работната сила, както и по-стабилни връзки между системите за образование и обучение и предприятията, в съчетание с достъпни системи за социална сигурност; настоява да бъдат взети надлежно предвид тези принципи с оглед на подпомагането на приобщаващи и добре функциониращи пазари на труда и насърчаването на качеството на работните места, както е посочено в Европейския стълб на социалните права;

23.  подчертава факта, че малките и средните предприятия (МСП), които са важен двигател на заетостта, не могат да използват пълноценно потенциала на единния европейски пазар поради законодателни и административни пречки; настоятелно призовава Комисията да намали тези пречки; освен това настоятелно призовава Комисията да предприеме действия срещу нелоялната конкуренция и нелоялното данъчно облагане между МСП и многонационалните корпорации; подчертава значението на продължаването на борбата срещу данъчните измами, отклонението от данъчно облагане и избягването на данъци;

24.  припомня значението на благоприятната за предприятията административна и регулаторна среда, успоредно с предвиждане на достатъчна защита на потребителите, за улесняването на достъпа на дружествата до финансиране и за набирането на средства на трансгранично равнище; приветства поставения в годишния обзор на растежа акцент върху необходимостта от подобряване на ефективността на публичната администрация, което следва да включва всички равнища на управление; настоятелно призовава държавите членки да премахнат ненужните пречки пред частните и публичните инвестиции на местно и регионално равнище;

25.  подчертава, че справянето с евентуални бъдещи сътресения изисква напредък в задълбочаването на ИПС; припомня, че задълбочаването на ИПС ще изисква силна политическа ангажираност, ефикасно управление и демократична отчетност; припомня значението на наличието на устойчив банков сектор, който е регулиран по ефективен и целесъобразен начин, за запазването на финансовата стабилност; призовава за постепенно завършване на банковия съюз, с надеждна европейска схема за застраховане на депозитите и непрекъснати усилия за намаляване на необслужваните кредити; отбелязва, че на срещата на върха на държавите от еврозоната беше даден мандат на Еврогрупата да работи по бюджетен инструмент за сближаване и конкурентоспособност;

Гарантиране на макроикономическа стабилност и стабилни публични финанси

26.   отбелязва, че макрофинансовата стабилност и стабилните публични финанси продължават да бъдат необходимо условие за устойчив растеж;

27.  отбелязва, че по-големият дял на възрастните хора предполага по-високи разходи за здравеопазване, грижи за възрастните хора и пенсии; отбелязва освен това, че в едно застаряващо общество, при равни други условия, делът на хората в трудоспособна възраст намалява спрямо дела на възрастните хора, което означава, че на всеки един възрастен човек съответстват по-малко лица в трудоспособна възраст, внасящи вноски за социално осигуряване; подчертава, че това създава огромна тежест за публичните финанси на държавите членки, които не са осъществили необходимите реформи, и е предизвикателство за тяхната устойчивост;

28.  призовава държавите членки с високи равнища на дефицит и публичен дълг да предприемат непрекъснати усилия за тяхното намаляване; признава усилията, положени от редица държави членки за консолидиране на публичните им финанси, но изразява съжаление във връзка с факта, че някои от тях са пропуснали възможността да извършат необходимите реформи; посочва, че някои държави членки с добро фискално пространство са постигнали по-голяма консолидация, като по този начин допринасят за излишъка по текущата сметка на еврозоната;

29.  приветства усилията на Комисията да насърчава държавите членки с дефицит по текущата сметка или висок външен дълг да подобрят конкурентоспособността си, а държавите членки с големи излишъци по текущата сметка – да стимулират търсенето чрез увеличаване на ръста на заплатите в съответствие с растежа на производителността и да поощряват растежа на производителността чрез насърчаване на инвестициите;

30.  настоятелно призовава държавите членки да изградят подходящи фискални резерви за настоящите и бъдещите поколения; призовава за последователно прилагане и спазване на Пакта за стабилност и растеж, включително неговите клаузи за гъвкавост, с цел защита на отговорните публични финанси; припомня значението на последователното прилагане на надеждни фискални правила за обезпечаването на доверието на финансовите пазари, което е от основно значение за привличането на инвестиции;

31.  приветства предложението на Европейския фискален съвет за радикално опростяване на бюджетните правила с цел допълнително подобряване на настоящата фискална рамка на ЕС; подчертава, че гъвкавостта, заложена в правилата на Пакта за стабилност и растеж, позволява на държавите членки да постигнат добър баланс между целта за осигуряване на разумна фискална политика и улесняването на продуктивни инвестиции; призовава Комисията да вземе предвид всички специфични за отделните държави фактори при анализите си на устойчивостта на дълга;

Национална ангажираност

32.  припомня, че настоящите нива на изпълнение на специфичните за всяка държава препоръки са твърде ниски; счита, че вниманието в рамките на европейския семестър следва да се съсредоточи върху националната ангажираност; настоятелно призовава националните и регионалните парламенти да обсъдят докладите по държави и специфичните за всяка държава препоръки и да установят контакт със съответните заинтересовани страни; отбелязва, че по-рационализиран и по-целенасочен европейски семестър би могъл да увеличи ангажираността;

°

°  °

33.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1)

ОВ L 306, 23.11.2011 г., стр. 12.

(2)

OВ L 306, 23.11.2011 г., стp. 41.

(3)

OВ L 306, 23.11.2011 г., стp. 8.

(4)

OВ L 306, 23.11.2011 г., стp.33.

(5)

OВ L 306, 23.11.2011 г., стp. 25.

(6)

OВ L 306, 23.11.2011 г., стp. 1.

(7)

OВ L 140, 27.5.2013 г., стp. 11.

(8)

OВ L 140, 27.5.2013 г., стp. 1.

(9)

OВ L 129, 19.5.2017 г., стp. 1.

(10)

OВ C 252, 18.7.2018 г., стp. 215.

(11)

OВ C 461, 21.12.2018 г., стp. 1.


СТАНОВИЩЕ на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните (31.1.2019)

на вниманието на комисията по икономически и парични въпроси

относно европейския семестър за координация на икономическите политики: годишен обзор на растежа за 2019 г.

(2018/2119(INI))

Докладчик по становище: Андрей Ковачев

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните приканва водещата комисия по икономически и парични въпроси да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  призовава Комисията да адаптира процеса на европейския семестър към нова дългосрочна стратегическа рамка, ръководена от целите за устойчиво развитие (ЦУР), за да се подкрепят държавите членки в постигането на екологосъобразен и социално приобщаващ растеж; отново подчертава, че е важно да се наблюдава прилагането на Европейския стълб на социалните права, за да се гарантира постигането на значителен напредък в осъществяването на основните му принципи, по-специално правото на достъп до висококачествени профилактични здравни грижи на достъпни цени за всички;

2.  подчертава, че социалната политика и политиката в областта на климата и околната среда следва да играят пълноценна роля в процеса на европейския семестър в допълнение към неговите икономически измерения; призовава за включването на показатели, насочени към измерване на устойчивостта и благосъстоянието;

3.  подчертава, че за постигането на целите на ЕС до 2030 г. в областта на климата и енергетиката, в съответствие с ангажиментите, поети в рамките на Парижкото споразумение е необходимо трайно отделяне на използването на енергията и ресурсите от икономическия растеж;

4.  призовава Комисията да включи в европейския семестър целта за постигане на неутрална по отношение на климата икономика; припомня ангажимента на ЕС за постигане на нулеви нетни емисии на парникови газове до 2050 г. чрез социално справедлив преход и по икономически ефективен начин;

5.  изтъква, че декарбонизацията на икономиката на ЕС ще стимулира значителни допълнителни инвестиции; припомня, че понастоящем около 2 % от БВП на ЕС се инвестира в неговата енергийна система и свързаната с нея инфраструктура; отбелязва, че този дял би трябвало да се увеличи до 2,8 %, за да се постигне икономика с нулеви нетни емисии на парникови газове, което изисква значителни допълнителни инвестиции в сравнение с базовото равнище;

6.  припомня необходимостта от съгласуване на ангажиментите на ЕС за финансиране с целите от Париж в областта на климата, включително оценка на това дали инвестициите подкрепят или са съвместими с целите в областта на климата, увеличаване на финансирането на борбата с изменението на климата и интегриране на свързана с климата информация при отчитането на финансовите потоци;

7.  подчертава необходимостта в Европейския семестър да бъдат интегрирани целите в областта на климата и енергетиката, определени от държавите членки в рамките на Регламента относно управлението на Енергийния съюз и на действията в областта на климата(1);

8.  подчертава, че екологизирането на икономиката и инвестирането в по-ефективни системи за здравеопазване ще увеличат способността на Европа да подобрява благополучието на своите граждани; отбелязва, че краткосрочните фискални последствия от структурните реформи и тяхното дългосрочно екологично, икономическо и социално въздействие следва да се вземат под внимание;

9.  счита, че е важно европейският семестър да се използва, за да се ускори преходът към кръгова икономика на нулеви нетни емисии, която е ефективна от гледна точка на ресурсите и енергията и се основава на енергия от възобновяеми източници, като допринася за устойчивото развитие и постигането на целите за устойчиво развитие; отново подчертава значението на финансовата подкрепа от ЕС за регионите, интензивно използващи въглища и създаващи въглеродни емисии, за да се даде възможност за справедлив енергиен преход към чисти технологии и решения за енергийна ефективност, като същевременно се създават устойчиви работни места;

10.  счита, че европейският семестър е основен инструмент, без който целите на ЕС в областта на биологичното разнообразие и съответните социално-икономически ползи няма да бъдат постигнати;

11.  приветства предложението да се отпусне финансиране от ЕС през следващия програмен период, за да се подпомогнат държавите членки при изпълнението на препоръките и структурните реформи, но подчертава, че тази връзка не следва да бъде под формата на обвързване с условия; призовава при наблюдението и оценката на напредъка на реформите да бъде възприета по-дългосрочна перспектива;

12.  приветства признанието в рамките на европейския семестър, че държавите членки следва да отделят особено внимание на адаптивността на работната сила с цел да се гарантира, че работниците разполагат с необходимите умения, за да са в крак с технологичния напредък; подчертава в този контекст необходимостта да се възприеме подход на справедлив преход, който да гарантира приобщаването и участието на всички засегнати лица и да подкрепя работната сила и създаването на достойни и качествени работни места;

13.  приветства факта, че в областта на здравеопазването процесът на европейския семестър е изместил акцента от намаляването на разходите към резултатността на системата за здравеопазване, като признава значението на резултатите за здравето и на достъпа до висококачествено здравеопазване на достъпна за всички цена; призовава да бъдат разработени общи показатели и методологии за оценка на резултатността на системите за здравеопазване, за да се намали неравнопоставеността в здравеопазването; подкрепя усилията за разработване на общи показатели и методологии, за да се даде възможност за оценка на резултатите от работата на националните системи за здравеопазване, включително неравенствата и пропуските в достъпа до здравеопазване;

14.  подчертава, че ефективните инвестиции в здравеопазването, включително в научните изследвания в областта на здравеопазването и профилактиката на заболяванията, са от съществено значение за осигуряването на равен достъп на гражданите до висококачествени здравни услуги; подчертава значението на устойчивостта на сектора на здравеопазването;

15.  подчертава, че за да се увеличи ангажираността, е важно диалогът с гражданското общество на национално равнище да бъде структуриран и систематичен; счита, че Комисията следва да събере информация от широк кръг заинтересовани страни и да осигури по-голяма публичност във връзка със специфичните за всяка държава препоръки и докладите за държавите, включително чрез повече обсъждания на по-високо политическо равнище;

16.  призовава Комисията да придаде териториално измерение на европейския семестър както на аналитично, така и на оперативно равнище; освен това счита, че за да се гарантира ефективното управление на структурните политики, регионалните и местните органи трябва да участват в изготвянето и вземането на решения относно тези политики чрез процес на смесено планиране „отгоре-надолу“ и обратно;

17.  призовава за структурирано участие на гражданското общество и организациите за опазване на околната среда в процеса на европейския семестър, както и за по-голямо участие на министрите на околната среда в процеса на европейския семестър на равнището на Съвета;

18.  призовава за по-голяма съгласуваност с други политики на ЕС, например политиките, свързани с изменението на климата и неустойчивото използване на природните ресурси;

19.  подчертава необходимостта от засилване на общия европейски капацитет за реагиране при бедствия като суша в южноевропейските държави, катастрофални наводнения, горски пожари и земетресения; подчертава необходимостта от насърчаване на по-голямо сътрудничество в областта на предварителното планиране на европейските операции за реагиране при бедствия чрез, наред с други мерки, картографиране на активите на държавите членки, изготвяне на планове за действие при извънредни ситуации и подобряване на плановете за управление на риска.

ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

29.1.2019

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

43

8

2

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Marco Affronte, Margrete Auken, Pilar Ayuso, Zoltán Balczó, Catherine Bearder, Ivo Belet, Paul Brannen, Soledad Cabezón Ruiz, Nessa Childers, Birgit Collin-Langen, Miriam Dalli, Seb Dance, Mark Demesmaeker, Bas Eickhout, José Inácio Faria, Francesc Gambús, Elisabetta Gardini, Gerben-Jan Gerbrandy, Jens Gieseke, Julie Girling, Sylvie Goddyn, Françoise Grossetête, Andrzej Grzyb, Jytte Guteland, Anneli Jäätteenmäki, Jean-François Jalkh, Benedek Jávor, Karin Kadenbach, Urszula Krupa, Giovanni La Via, Jo Leinen, Peter Liese, Valentinas Mazuronis, Susanne Melior, Miroslav Mikolášik, Rory Palmer, Massimo Paolucci, Bolesław G. Piecha, John Procter, Julia Reid, Michèle Rivasi, Davor Škrlec, Renate Sommer, Ivica Tolić, Adina-Ioana Vălean, Damiano Zoffoli

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Herbert Dorfmann, Fredrick Federley, Christophe Hansen, Babette Winter, Carlos Zorrinho

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване

José Blanco López, Andor Deli

(1)

Регламент (ЕС) 2018/1999 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. относно управлението на Енергийния съюз и на действията в областта на климата (ОВ L 328, 21.12.2018 г., стр. 1).


СТАНОВИЩЕ на комисията по регионално развитие (18.2.2019)

на вниманието на комисията по икономически и парични въпроси

относно европейския семестър за координация на икономическите политики: годишен обзор на растежа за 2019 г.

(2018/2119(INI))

Докладчик по становище: Искра Михайлова

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по регионално развитие приканва водещата комисия по икономически и парични въпроси да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  признава, че икономиката на ЕС продължава да расте, заетостта се е увеличила и недостигът на инвестиции в резултат на кризата почти е преодолян, въпреки че публичните инвестиции все още са под равнището отпреди кризата, като в някои от най-засегнатите от кризата държави все още има големи пропуски; въпреки това посочва, че все още се наблюдават слабости, устойчивият растеж не е бил от полза в еднаква степен за всички, равнищата на безработица все още са високи в няколко държави членки, а икономическите, социалните, регионалните и териториалните различия продължават да бъдат основен повод за загриженост; посочва, че въпреки нарасналите инвестиции, тяхното въздействие върху продуктивността е било недостатъчно, както и че следователно е необходимо по-добро насочване на инвестициите на политиката на сближаване и тяхната допълняемост с други програми на Съюза и с публични и частни инвестиции, за да се повиши производителността и да се смекчат различията между държавите членки; отбелязва, че Пактът за стабилност и растеж (ПСР) следва да се съсредоточи също върху подобряването на социалните условия и постигането на устойчив растеж;

2.  подчертава, че ЕС следва да подкрепя предвиденото възстановяване с икономически политики, които защитават обществените услуги и подобряват качеството и достъпността на услугите от общ интерес;

3.  припомня, че през 2017 г. публичните инвестиции като процент от БВП в ЕС (2,7%) и в еврозоната (2,6%) са били доста под средните стойности за последните десет години (съответно 3,2% и 3,0%); отбелязва, че поради тази причина публичните инвестиции трябва да бъдат значително увеличени, за да компенсират годините на упадък, предизвикани от финансовата криза, и да отговорят на спешната нужда от инвестиции в инфраструктура и обществени услуги; отбелязва, че публичните инвестиции продължават да бъдат приоритет и не следва да бъдат подкопавани от усилията за насърчаване на публично-частните партньорства;

4.  отбелязва, че според Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) инвестициите на ЕС в инфраструктура все още са с 20% по-ниски от равнището отпреди кризата, като 34% от общините са посочили, че тези инвестиции не отговарят на техните изисквания, а същевременно ЕС се нуждае от инфраструктурни инвестиции в размер най-малко на 335 милиарда евро годишно;

5.  посочва, че европейският семестър трябва да допринася последователно за премахване на неравенствата и различията, по-специално от социален, икономически и териториален характер, между различните региони на ЕС; подчертава, че продължаващият географски дисбаланс в инвестициите на ЕИБ е неприемлив и повод за голяма загриженост е фактът, че през 2017 г. половината от държавите членки са получили 80% от общите инвестиции на ЕИБ в ЕС, докато останалите 14 държави членки са получили едва 10%;

6.  отбелязва, че най-добрият отговор на опасенията на гражданите е да се подкрепи повишаването на действителните доходи и да се потърсят повече инвестиции за създаване на качествени работни места, за повишаване на вътрешното търсене и за гарантиране на по-справедливо разпределение на генерираното богатство; счита, че ЕС следва да допринася за гъвкавостта на ПСР чрез създаване на фискално пространство за прилагането на Европейския стълб на социалните права;

7.  посочва, че като приоритетна задача европейският семестър следва да допринесе за осъществяването на европейския стълб на социалните права и да наблюдава изпълнението на своите 20 ключови принципа, като се обръща особено внимание на гарантирането на равно третиране и равни възможности за жените и мъжете, социална закрила, достъп до всички основни услуги, правото на равно заплащане за труд с еднаква стойност и правото на достъпни услуги за полагане на грижи с добро качество;

8.  припомня, че европейският семестър следва да изтъква значението на това да бъдат засилени мерките за борба с отклонението от данъчно облагане и данъчните измами, като по този начин се генерират финансиране за публични инвестиции и допълнителни ресурси за прилагането на европейския стълб на социалните права;

9.  посочва, че Европейският семестър следва да отчита насърчаването на достъпа до ефективна социална закрила в съответствие с релевантните принципи на европейския стълб на социалните права, че държавите членки трябва да бъдат насърчавани да предприемат необходимите мерки за премахване на пречките пред упражняването от страна на работниците на правата на социална закрила и мерки за създаване на всеобхватни системи за социална закрила, както и посочва, че поради това европейският семестър следва да наблюдава напредъка на държавите членки при приемането на законодателство и разработването на системи, които да гарантират достъп до социална закрила за всички;

10.  посочва, че е важно да се запази насочеността на европейския семестър към постигането на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, с по-добра координация на националните политики и тези на ЕС, за да се създават повече качествени работни места в ЕС и да се намалят разликите в заплащането и пенсиите;

11.  подчертава, че европейският семестър следва да се съсредоточи върху повишаване на производителността чрез увеличаване на инвестициите в инфраструктура, образование и обучение, здравеопазване, научни изследвания и иновации, както и че по-голямата производителност следва да бъде отразена в увеличеното заплащане;

12.  подчертава, че ниските доходи в Европа продължават да бъдат предизвикателство, че наличието на много работници с възнаграждение в долния край на скалата на заплащане, както и високото равнище на бедност, са ясен знак за наличието на политики за определяне на работните заплати, както и подчертава, че разликата в заплащането на жените и мъжете, заедно с несигурната заетост, по-специално сред младите хора, продължава да бъде сериозен проблем, който е необходимо спешно да бъде разрешен;

13.  призовава европейския семестър да включва изкореняването на бедността като един от своите приоритети, както е посочено в целите за устойчиво развитие (ЦУР);

14.  подчертава, че застаряващото население следва да бъде повод за правителствата да инвестират повече в закрилата на възрастните хора, а не по-малко, както се предлага в ПСР, че публичните инвестиции в здравеопазването следва да бъдат пропорционални на нуждите, че достъпът до здравеопазване следва да бъде редовно оценяван, като се вземат предвид средният разполагаем доход на всеки и въздействието върху домакинствата, както и че трябва да се предприемат мерки за насърчаване и мониторинг на инвестициите в превантивни здравни грижи, което е от съществено значение в условията на застаряващо общество;

15.  призовава европейския семестър активно и по устойчив начин да допринася за преодоляването на демографските предизвикателства (застаряване, намаляване на населението, демографски натиск, неспособност за привличане или задържане на подходящ човешки ресурс), които засягат европейските региони по различни специфични начини; подчертава по-специално необходимостта да се предостави подходяща подкрепа на определени територии, като например някои най-отдалечени региони;

16.  подчертава, че европейският семестър следва да включва задълбочен анализ на средносрочното‑ и дългосрочното въздействие на технологичните промени върху пазара на труда; посочва, че макар технологичните промени да могат да създадат възможности за нова или по-добра професионална заетост и по-безопасни работни места, понастоящем това често е свързано със съкращаването на работни места или създаването на несигурни работни места;

17.  подчертава, че социалното и икономическото развитие на ЕС зависи от зачитането на нашите основни ценности;

18.  подчертава, че един от приоритетите на европейския семестър трябва да бъде защитата и подпомагането на населението и териториите, засегнати от неблагоприятните последици от глобализацията (например преместване и загуба на работни места);

19.  призовава Комисията и държавите членки да засилят сътрудничеството си и да предприемат допълнителни мерки за привличане на частни и публични инвестиции и повече партньорства с цел създаване на нови работни места и за да се увеличи максимално добавената стойност на фондовете на политиката на сближаване и тяхната допълняемост и полезни взаимодействия с други програми и финансови инструменти на Съюза;

20.  подчертава, че степента на участие на социалните партньори на национално равнище все още е ниска и че както Комисията, така и правителствата на държавите членки следва да положат повече усилия, за да гарантират, че провеждат консултации с тези партньори;

21.  призовава Комисията и държавите членки задълбочено и цялостно да наблюдават всички видове използване на жилища, както и да изследват и проучват, наред с други важни въпроси, географските различия между районите с ниско ‑търсене и горещите жилищни пазари, с цел да се подобри аналитичната основа на оценяването на жилищата в докладите за държавите и специфичните за всяка ‑държава препоръки;

22.  подкрепя виждането, че инвестициите, иновациите, знанията и структурните реформи са важни за укрепването и сближаването на Европа; в този контекст посочва, че наред с подходящите реформи за стимулиране на устойчивия икономически растеж, приобщаването и институционалния и административния капацитет, инвестициите в рамките на политиката на сближаване, чието значение е ключово и не може да бъде заменено чрез други инструменти, осигуряват най-големия дял финансова подкрепа от ЕС в размер на 638 милиарда евро, заедно с националното съфинансиране за периода 2014 – 2020 г., и осигуряват европейска добавена стойност, като допринасят за икономическия растеж, социалното приобщаване, иновациите и опазването на околната среда, търсят решения на новите предизвикателства като сигурността, интеграцията на мигрантите и бежанците под международна закрила, както и като допринасят за публичните и частните инвестиции;

23.  настоятелно призовава да бъде направена оценка на въздействието на политиките в областта на научните изследвания и иновациите върху развитието и икономическия и социалния растеж на държавите членки;

24.  приветства предложенията за следващата многогодишна финансова рамка (МФР) и укрепените връзки между политиката на сближаване и процеса на европейския семестър за постигане на устойчив и приобщаващ растеж, като се обръща специално внимание на най-отдалечените, отдалечените, най-слабо развитите региони или регионите с демографски дефицит; въпреки това изразява съжаление относно намаляването на ресурсите, предложени за политиката на сближаване, и настоява, че финансирането следва да се запази на настоящото равнище; призовава за бързо и своевременно приемане на пакета за МФР и на регламентите относно политиката на сближаване, за да се избегнат възможни забавяния при изпълнението; приветства изискването по линия на новата МФФ една четвърт от разходите да бъдат изразходвани за цели в областта на климата, като се има предвид, че изменението на климата е важен въпрос в дългосрочен план;

25.  отбелязва по-силния акцент на европейския семестър за 2019 г. върху нуждите от инвестиции в подкрепа на програмните решения за периода 2021 – 2027 г. и на предвиденото ново приложение към докладите по държави за 2019 г.; в това приложение ще бъдат идентифицирани нуждите от инвестиции, които са от значение за Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), Европейския социален фонд+ (ЕСФ+) и Кохезионния фонд за периода 2021 – 2027 г.; счита, че следва да се постави по-голям акцент върху борбата с неравенствата, включително чрез финансиране на политиката на сближаване, като се прилагат ефективни инструменти и се насочват ресурси за тази цел;

26.  подчертава, че е важно да се продължи и засили подкрепата на ЕСФ+ за гаранцията за младежта, както и подчертава значението на инициативата за младежка заетост и Европейския корпус за солидарност с оглед на тяхната роля за преодоляване на предизвикателствата в областта на заетостта, икономическия растеж, социалното приобщаване, ученето и професионалното обучение;

27.  счита, че е необходимо по-нататъшно опростяване и по-голяма гъвкавост на фондовете, програмите и инструментите на Съюза, за да се постигне по-опростено, по-ефикасно и географски балансирано финансиране от ЕС за стратегически инвестиционни проекти; подчертава, че е необходимо да се обърне специално внимание на регионите, чието развитие изостава;

28.  отбелязва, че политиката на сближаване трябва да цели насърчаване на хармоничното и балансирано развитие на Съюза като цяло и на неговите региони, със стремеж към укрепване на неговото икономическо, социално и териториално сближаване, в дух на солидарност и с цел насърчаване на устойчив растеж, заетост, социално приобщаване, като се намаляват различията между регионите и вътре в тях и се спомага да бъде преодоляно слабото развитие на най-необлагодетелстваните региони;

29.  посочва, че 7-ият доклад относно сближаването обръща внимание на голямото разнообразие на регионите и териториите, включително онези в настоящите категории, в зависимост от техните специфични условия (крайно отдалечено местоположение, ниска гъстота на населението, ниски доходи, нисък растеж и т.н.), което налага индивидуален териториален подход на регионално равнище;

30.  подчертава необходимостта да се вземат предвид разпоредбите на член 349 от ДФЕС по отношение на конкретните мерки за преодоляване на предизвикателствата, пред които са изправени най-отдалечените региони поради тяхната географска отдалеченост, островен характер, малка площ, трудни релеф и климат и икономическата им зависимост от малко на брой продукти;

31.  призовава европейския семестър да подкрепя европейското териториално сътрудничество (ЕТС) във всичките му измерения (трансгранично, транснационално и междурегионално сътрудничество, както вътрешно, така и външно), като така гарантира предприемането на действия за постигане на общите цели на икономическото, социалното и териториалното сближаване, както и допринася за солидарността;

32.  отново подчертава значението на изпълнението на макро‑регионални стратегии за постигането на целите на политиката на сближаване;

33.  отбелязва, че някои европейски региони са особено изложени на въздействието от Брексит и че оттеглянето на Обединеното кралство може да има отрицателно въздействие върху политиката на сближаване като цяло; подчертава, че целите на европейския семестър следва да бъдат смекчаването на отрицателното въздействие на Брексит върху различните засегнати райони и активният принос за укрепването на политиката на сближаване, която е изиграла съществена роля за възстановяването на икономиката на ЕС чрез насърчаването на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж;

ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

14.2.2019

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

28

3

0

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Pascal Arimont, Franc Bogovič, Victor Boştinaru, Mercedes Bresso, Andrea Cozzolino, Rosa D’Amato, Tamás Deutsch, John Flack, Iratxe García Pérez, Krzysztof Hetman, Sławomir Kłosowski, Constanze Krehl, Louis-Joseph Manscour, Martina Michels, Iskra Mihaylova, Andrey Novakov, Mirosław Piotrowski, Stanislav Polčák, Liliana Rodrigues, Fernando Ruas, Monika Smolková, Ruža Tomašić, Ramón Luis Valcárcel Siso, Matthijs van Miltenburg, Lambert van Nistelrooij, Derek Vaughan

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Martina Anderson, Elsi Katainen, Ivana Maletić, Bronis Ropė, Davor Škrlec

ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

28

+

ALDE

Elsi Katainen, Iskra Mihaylova, Matthijs van Miltenburg

ECR

John Flack, Sławomir Kłosowski, Mirosław Piotrowski, Ruža Tomašić

PPE

Pascal Arimont, Franc Bogovič, Tamás Deutsch, Krzysztof Hetman, Ivana Maletić, Lambert van Nistelrooij, Andrey Novakov, Stanislav Polčák, Fernando Ruas, Ramón Luis Valcárcel Siso

S&D

Victor Boştinaru, Mercedes Bresso, Andrea Cozzolino, Iratxe García Pérez, Constanze Krehl, Louis‑Joseph Manscour, Liliana Rodrigues, Monika Smolková, Derek Vaughan

VERTS/ALE

Bronis Ropė, Davor Škrlec

3

-

EFDD

Rosa D’Amato

GUE/NGL

Martina Anderson, Martina Michels

0

0

 

 

Легенда на използваните знаци:

+  :  „за“

-  :  „против“

0  :  „въздържал се“

4.12.2018

ПОЗИЦИЯ ПОД ФОРМАТА НА ИЗМЕНЕНИЯ

на комисията по правата на жените и равенството между половете

на вниманието на комисията по икономически и парични въпроси

относно европейския семестър за координация на икономическите политики: годишен обзор на растежа за 2019 г.

(2018/2119(INI))

За комисията по правата на жените и равенството между половете: Ернест Уртасун (докладчик)

ИЗМЕНЕНИЯ

Комисията по правата на жените и равенството между половете представя на водещата комисия по икономически и парични въпроси следните изменения:

Изменение    1

Предложение за резолюция

Ново съображение

Предложение за резолюция

Изменение

 

като има предвид, че принципът за равенство между половете е основна ценност на ЕС; като има предвид, че членове 8 и 10 от ДФЕС определят задължението за интегриране на принципа на равенство между половете, като посочват, че ЕС трябва да се стреми да премахне неравенствата, да насърчава равенството между половете и да се бори срещу дискриминацията във всички свои политики и дейности;

Изменение    2

Предложение за резолюция

Ново съображение

Предложение за резолюция

Изменение

 

като има предвид, в ЕС все още съществуват значителни трайни неравенства между половете, например разликата в заетостта между половете в размер на 18,2%, разликата в заплащането между половете в размер на 16,2% и разликата в пенсиите между половете в размер на 36,5%, както и неравенствата между половете при процесите на вземане на решения; като има предвид, че са необходими спешни усилия за премахването на тези различия, тъй като те остават една от основните пречки за постигане на равенство между половете и са неприемлива форма на дискриминация, основана на пола;

Изменение    3

Предложение за резолюция

Ново съображение

Предложение за резолюция

Изменение

 

като има предвид, че е от първостепенно значение да се преодолее неравенството между половете по отношение на пенсиите, чиято средна стойност е близо 40% в ЕС и е резултат от неравенствата, натрупани в продължение на живота на жените, и от периодите им на отсъствие от пазара на труда; като има предвид, че наличието на услуги за полагане на грижи е съществено за ефективно противодействие на недостатъчното присъствие на жените на пазара на труда;

Изменение    4

Предложение за резолюция

Ново съображение

Предложение за резолюция

Изменение

 

като има предвид, че недостатъчното финансиране на обществените услуги и съкращенията на социалните услуги, включително здравеопазване, образование, жилищно настаняване, грижи за деца и дългосрочни услуги за полагане на грижи, засягат особено жените, тъй като те често запълват пропуските във връзка с полагането на грижи, образованието и други видове подкрепа в семейството, обикновено без възнаграждение, което затвърждава непропорционално големия дял отговорност, който жените поемат за полагането на грижи;

Изменение    5

Предложение за резолюция

Ново съображение

Предложение за резолюция

Изменение

 

като има предвид, че качеството на предоставяните услуги за полагане на грижи варира значително в отделните държави членки и между тях, както и между частния и обществения сектор, между селските и градските райони и между различните възрастови групи;

 

Изменение    6

Предложение за резолюция

Ново съображение

Предложение за резолюция

Изменение

 

като има предвид, че жените са непропорционално слабо представени в областта на ИКТ и като цяло в сферата на цифровите технологии заемат нискокачествени работни места; като има предвид, че има разлика между половете по отношение на достъпа до цифрови технологии и тяхното използване; като има предвид, че включването на повече жени в цифровата икономика би могло да има значително въздействие върху икономическия растеж;

Изменение    7

Предложение за резолюция

Ново съображение

Предложение за резолюция

Изменение

 

като има предвид, че европейският семестър следва да допринесе за осъществяването на европейския стълб на социалните права и да включва наблюдение на изпълнението на всички 20 ключови принципа, като се обръща особено внимание на гарантирането на равно третиране и равни възможности между жените и мъжете, правото на равно заплащане за труд с равна стойност и правото на достъпни услуги за полагане на грижи с добро качество; като има предвид, че е необходимо икономическото управление на ЕС да бъде пренасочено от тясната цел за нарастване на БВП към благосъстоянието и конвергенцията с високи минимални стандарти за равенството между половете;

Изменение    8

Предложение за резолюция

Нов параграф

Предложение за резолюция

Изменение

 

изразява отново съжаление за липсата на интегриране на принципа на равенството между половете в стратегията „Европа 2020“ и призовава Комисията и Съвета да въведат в стратегията стълб, посветен на равенството между половете, както и всеобхватна цел за равенство между половете;

Изменение    9

Предложение за резолюция

Нов параграф

Предложение за резолюция

Изменение

 

повторно изразява загрижеността си относно липсата на перспектива, свързана с равенството между половете, и на показатели за равенство между половете в рамките на европейския семестър и призовава Комисията и държавите членки да включат в по-висока степен перспективата на интегрирането на принципа на равенство между половете при формулирането на специфичните за всяка държава препоръки, програмите за конвергенция и националните програми за реформи чрез определянето на качествени цели и мерки за преодоляване на трайните неравенства между половете, както и системно да прилагат принципа на бюджетиране, съобразено с равенството между половете;

Изменение    10

Предложение за резолюция

Нов параграф

Предложение за резолюция

Изменение

 

отново призовава Комисията да улеснява наблюдението на водещите цели за заетостта и намаляването на бедността и въздействието на реформите с течение на времето, като поиска от държавите членки да използват разпределени по пол данни, както и да определи допълнителни конкретни за съответния пол показатели; изисква информационното табло за макроикономическите дисбаланси да бъде обогатено със социални показатели, включително показатели за неравенството между половете, които трябва да бъдат поставени на равна основа с икономическите показатели;

Изменение    11

Предложение за резолюция

Нов параграф

Предложение за резолюция

Изменение

 

призовава Комисията и държавите членки да използват по възможност разпределени по пол данни в процеса на наблюдение, когато това е възможно, по-специално по отношение на участието на жените на пазара на труда;

Изменение    12

Предложение за резолюция

Нов параграф

Предложение за резолюция

Изменение

 

отново изразява своята загриженост относно липсата на качествени и достъпни грижи на приемливи цени за грижи за деца и дългосрочни грижи за възрастни хора и хора с увреждания и хронични заболявания, което е една от причините за недостатъчното представителство на жените на пазара на труда; подчертава необходимостта да се даде приоритет на действията за разрешаване на проблемите с безработицата, бедността и социалното изключване, които засягат преди всичко жените, особено жените в неравностойно положение, като се постави акцент върху устойчивата заетост/качествените работни места, които дават права, и върху качествените обществени услуги, които гарантират социално приобщаване, особено в областта на образованието, здравеопазването, грижите за деца, грижите за лица с потребност от подкрепа, обществения транспорт и социалните услуги; призовава държавите членки да подобрят публичните инвестиции в услугите за полагане на грижи и да наблюдават тяхното качество и достъпност, включително финансова достъпност;

Изменение    13

Предложение за резолюция

Нов параграф

Предложение за резолюция

Изменение

 

подчертава, че безработицата, бедността и социалното изключване са въпроси, будещи силно безпокойство, особено сред жените; поради това посочва, че е важно да се запази насочеността на европейския семестър към постигането на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, с по-добра координация на националните политики и тези на ЕС, за да се създават повече качествени работни места в рамките на ЕС, като по този начин се работи за преодоляване на разликите между половете в заетостта, заплащането и пенсиите;

Изменение    14

Предложение за резолюция

Нов параграф

Предложение за резолюция

Изменение

 

изразява загриженост относно вертикалната и хоризонталната сегрегация на пазара на труда в целия ЕС, разликите в заплащането и пенсиите между половете, както и ниския брой жени, участващи в процесите на вземане на решения; изтъква, че равнището на заетост на жените все още е по-ниско от това на мъжете; изтъква, че разликата в равнищата на заетост е особено висока при майките и отговорните за полагане на грижи жени;

Изменение    15

Предложение за резолюция

Нов параграф

Предложение за резолюция

Изменение

 

призовава Комисията и държавите членки да наблюдават участието на жените на пазара на труда въз основа на броя на работните часове на седмица, видовете договори и финансовата независимост на жените, и на тази основа да водят борба срещу бедността сред жените; призовава да се увеличи минималната работна заплата, така че тя да гарантира поне жизнен минимум, да се въведат задължителни мерки за прозрачност при заплащането и да се провеждат одити на заплащането на равнището на дружествата с цел постигане на равно заплащане за равен труд и за труд с равна стойност във всички сектори и професии; призовава още държавите членки да деблокират Директивата относно жените в управителните съвети; настоятелно призовава Съвета да постигне бързо споразумение относно предложението за директива за по-добър баланс между професионалния и личния живот, включително на равни и финансово достъпни грижи за деца и грижи по време на целия жизнен цикъл за работещите родители и лицата, полагащи грижи, за да им се даде възможност по-добре да съвместяват личния и професионалния си живот;

Изменение    16

Предложение за резолюция

Нов параграф

Предложение за резолюция

Изменение

 

изтъква, че е важно да се наблюдава броят на незаетите с работа, учене или обучение (NEET) като процент от общото население на възраст между 15 и 24 години, наред с други допълнителни показатели, и подчертава, че трябва да се обърне специално внимание на младите жени и момичета, тъй като е налице значителна разлика между половете, когато става въпрос за дела на незаетите с работа, учене или обучение лица в тази възрастова група;

Изменение    17

Предложение за резолюция

Нов параграф

Предложение за резолюция

Изменение

 

призовава държавите членки да увеличат усилията си за подобряване на цифровите умения, от които се нуждаят гражданите на пазара на труда, с особен акцент върху свеждането до минимум на неравнопоставеността между половете в тази област; подчертава неотложната необходимост от подобряване на образованието и заетостта на жените в секторите на ИКТ и от улесняване на техния достъп до позиции на високо равнище;

Изменение    18

Предложение за резолюция

Нов параграф

Предложение за резолюция

Изменение

 

призовава за политики, с които се подкрепя предприемачеството сред жените, улеснява се достъпът им до финансиране и възможности за стопанска дейност, предоставят се индивидуално съставени обучения и се въвеждат мерки за съвместяване на професионалния и личния живот;

Изменение    19

Предложение за резолюция

Нов параграф

Предложение за резолюция

Изменение

 

призовава Комисията да извърши оценка на въздействието по отношение на равенството между половете на извършените до момента структурни реформи, и предлага Европейският институт за равенство между половете да бъде по-активно включен във всички етапи на европейския семестър;

Изменение    20

Предложение за резолюция

Нов параграф

Предложение за резолюция

Изменение

 

отново приканва отговорния(те) член(ове) на Комисията да обсъждат ежегодно свързаните с пола аспекти, съдържащи се в годишния обзор на растежа, с комисията по правата на жените и равенството между половете.


ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

26.2.2019

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

35

9

3

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Pervenche Berès, Esther de Lange, Markus Ferber, Jonás Fernández, Giuseppe Ferrandino, Sven Giegold, Roberto Gualtieri, Brian Hayes, Gunnar Hökmark, Cătălin Sorin Ivan, Petr Ježek, Othmar Karas, Wolf Klinz, Werner Langen, Bernd Lucke, Olle Ludvigsson, Ivana Maletić, Gabriel Mato, Alex Mayer, Bernard Monot, Luděk Niedermayer, Stanisław Ożóg, Ralph Packet, Dariusz Rosati, Pirkko Ruohonen-Lerner, Anne Sander, Molly Scott Cato, Pedro Silva Pereira, Peter Simon, Theodor Dumitru Stolojan, Paul Tang, Ramon Tremosa i Balcells, Ernest Urtasun, Marco Valli, Tom Vandenkendelaere, Babette Winter, Sotirios Zarianopoulos

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Eric Andrieu, Nessa Childers, Bas Eickhout, Sophia in ‘t Veld, Jeppe Kofod, Aleksejs Loskutovs, Thomas Mann, Lieve Wierinck

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване

Ole Christensen, Danilo Oscar Lancini


ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

35

+

ALDE

Sophia in 't Veld, Petr Ježek, Wolf Klinz, Ramon Tremosa i Balcells, Lieve Wierinck

NI

Cătălin Sorin Ivan

PPE

Markus Ferber, Brian Hayes, Gunnar Hökmark, Othmar Karas, Esther de Lange, Werner Langen, Aleksejs Loskutovs, Ivana Maletić, Thomas Mann, Gabriel Mato, Luděk Niedermayer, Dariusz Rosati, Anne Sander, Theodor Dumitru Stolojan, Tom Vandenkendelaere

S&D

Eric Andrieu, Pervenche Berès, Nessa Childers, Ole Christensen, Jonás Fernández, Giuseppe Ferrandino, Roberto Gualtieri, Jeppe Kofod, Olle Ludvigsson, Alex Mayer, Pedro Silva Pereira, Peter Simon, Paul Tang, Babette Winter

9

-

ECR

Bernd Lucke

EFDD

Bernard Monot, Marco Valli

ENF

Danilo Oscar Lancini

NI

Sotirios Zarianopoulos

VERTS/ALE

Bas Eickhout, Sven Giegold, Molly Scott Cato, Ernest Urtasun

3

0

ECR

Stanisław Ożóg, Ralph Packet, Pirkko Ruohonen-Lerner

Легенда на използваните знаци:

+  :  „за“

-  :  „против“

0  :  „въздържал се“

Последно осъвременяване: 8 март 2019 г.Правна информация