Процедура : 2018/2279(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A8-0160/2019

Внесени текстове :

A8-0160/2019

Разисквания :

PV 14/03/2019 - 6
CRE 14/03/2019 - 6

Гласувания :

CRE 14/03/2019 - 11.19
Обяснение на вота

Приети текстове :

P8_TA(2019)0220

ДОКЛАД     
PDF 282kWORD 89k
4.3.2019
PE 632.977v02-00 A8-0160/2019

Годишен стратегически доклад относно изпълнението и постигането на целите за устойчиво развитие

(2018/2279(INI))

Комисия по външни работи

Комисия по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните

Докладчици: Елени Теохарус, Франсеск Гамбус

(Съвместни заседания на комисии – член 55 от Правилника за дейността)

ИЗМЕНЕНИЯ
ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
 ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ
 ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ
 ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

Годишен стратегически доклад относно изпълнението и постигането на целите за устойчиво развитие (ЦУР)

(2018/2279(INI))

Европейският парламент,

–  като взе предвид резолюцията на ООН, озаглавена „Да преобразим света: програма до 2030 г. за устойчиво развитие“, приета на срещата на върха на ООН по въпросите на устойчивото развитие на 25 септември 2015 г. в Ню Йорк,

–  като взе предвид Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (РКООНИК), Парижкото споразумение, прието на 21-вата конференция на страните (COP 21) в Париж на 12 декември 2015 г., и внасянето на 6 март 2015 г. от страна на Латвия и на Европейската комисия пред РКООНИК на планираните национално определени приноси (НОП) на ЕС и на неговите държави членки,

–  като взе предвид Третата международна конференция на ООН относно финансирането за развитие, проведена в Адис Абеба от 13 до 16 юли 2015 г.,

–  като взе предвид член 208 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

–  като взе предвид член 7 от ДФЕС, в който се заявява, че „Съюзът следи за съгласуваността между различните си политики и действия, като отчита всички свои цели“,

–  като взе предвид съвместното изявление на Европейския парламент, Съвета и Европейската комисия от 7 юни 2017 г, озаглавено „Новият европейски консенсус за развитие – нашият свят, нашето достойнство, нашето бъдеще“(1),

–  като взе предвид Съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите от 22 ноември 2016 г., озаглавено „Следващи стъпки към устойчиво европейско бъдеще – Европейски действия за устойчивост“ (COM(2016)0739),

–  като взе предвид документа за размисъл на Комисията, озаглавен „Към устойчива Европа до 2030 г.“, публикуван на 30 януари 2019 г.,

–  като взе предвид Многостранната платформа на високо равнище относно изпълнението на целите за устойчиво развитие и нейния съвместен принос от 11 октомври 2018 г., която препоръчва ЕС да разработи и да приложи всеобхватна далновидна и преобразяваща стратегия за устойчива Европа до 2030 г., ръководеща всички политики и програми на ЕС, включително както междинните, така и дългосрочните цели, и да определи визията на ЕС за устойчива Европа след Програмата до 2030 г.,

–  като взе предвид доклада на ЕС за 2019 г. относно съгласуваността на политиките за развитие, публикуван на 28 януари 2019 г.,

–  като взе предвид Общата програма на Европейския съюз за действие за околната среда до 2020 г., озаглавена „Да живеем добре в пределите на нашата планета“(2),

–  като взе предвид своята резолюция от 19 май 2015 г. относно финансиране на развитието(3),

–  като взе предвид своята резолюция от 12 май 2016 г. относно последващите действия във връзка с Програмата до 2030 г. и нейния преглед(4),

–  като взе предвид своята резолюция от 7 юни 2016 г. относно доклада на ЕС за 2015 г. относно съгласуваността на политиките за развитие(5),

–  като взе предвид своята резолюция от 22 ноември 2016 г. относно увеличаване на ефективността на сътрудничеството за развитие(6),

–  като взе предвид своята резолюция от 6 юли 2017 г. относно действията на Съюза в подкрепа на устойчивостта(7),

–  като взе предвид своята резолюция от 14 март 2018 г. относно Европейския семестър за координация на икономическите политики: Годишен обзор на растежа за 2018 г.(8),

–  като взе предвид своята резолюция от 3 юли 2018 г. относно нарушаването на правата на коренното население по света, включително заграбването на земи(9),

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 20 юни 2017 . на тема „Отговорът на ЕС на Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие“ (10502/17),

–  като взе предвид предложението на Европейската комисия от 30 май 2018 г. за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно Европейския социален фонд плюс (ЕСФ+) (COM(2018)0382),

–  като взе предвид Европейския стълб на социалните права,

–  като взе предвид съвместното изявление от 20 ноември 2018 г. на Световната здравна организация и Европейския парламент, озаглавено „Обединени за ускоряване на напредъка към целите за устойчиво развитие, свързани със здравеопазването, за всички без изключение“,

–  като взе предвид мониторинговия доклад на Евростат за 2018 г. относно напредъка към постигане на целите за устойчиво развитие в контекста на ЕС,

–  като взе предвид стратегията „Европа 2020“,

–  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 19 септември 2018 г., озаглавено „По-подходящи показатели за оценка на ЦУР – приносът на гражданското общество“,

–  като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 18 октомври 2018 г. (EUCO13/18), в които се посочва, че ЕС и неговите държави членки са изцяло ангажирани с Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие и с нейното прилагане, и в които Европейският съвет приветства намерението на Комисията да публикува своя документ за размисъл през 2018 г., като я призовава да проправи пътя за всеобхватна стратегия за изпълнение през 2019 г.,

–  като взе предвид приоритетите на ЕС в ООН и 73-ата сесия на Общото събрание на Организацията на обединените нации (септември 2018 г. – септември 2019 г.), приети от Съвета на 25 юни 2018 г.,

–  като взе предвид приноса, който Многостранната платформа относно целите за устойчиво развитие направи към документа за размисъл на Комисията, озаглавен „Към устойчива Европа до 2030 г.“, публикуван на 12 октомври 2018 г.,

–  като взе предвид Глобалния пакт за миграцията и Глобалния пакт за бежанците от 2018 г.,

–  като взе предвид Рамковата програма от Сендай за намаляване на риска от бедствия за периода 2015 – 2030 г., приета от държавите – членки на ООН, по време на третата Световна конференция на ООН за намаляване на риска от бедствия на 18 март 2015 г.,

–  като взе предвид съвместното комюнике на Европейския съюз и Организацията на обединените нации от 27 септември 2018 г., озаглавено „Подновено партньорство за развитие“(10),

–  като взе предвид съвместното комюнике, публикувано след Третата тристранна среща между Африканския съюз, Европейския съюз и Обединените нации, проведена в Ню Йорк на 23 септември 2018 г.(11),

–  като взе предвид съвместното изявление за печата на ЕС и ООН от 23 септември 2018 г.(12),

–  като взе предвид член 52 от своя правилник,

–  като взе предвид съвместните разисквания на комисията по развитие и комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните съгласно член 55 от Правилника за дейността,

–  като взе предвид доклада на комисията по развитие и комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните (A8-0160/2019),

А.  като има предвид, че Програмата до 2030 г. има трансформиращ потенциал и определя универсални, амбициозни, всеобхватни, неделими и взаимосвързани цели, насочени към изкореняване на бедността, борба с нарастващите неравенства и дискриминацията, подобряване на благоденствието, устойчивост, екологична отговорност, социално приобщаване, равенство между половете и зачитане на правата на човека, осигуряване на икономическо, социално и териториално сближаване и укрепване на мира и сигурността; като има предвид, че незабавните действия на всички равнища заедно с една ефективна европейска стратегия за изпълнение и с механизъм за наблюдение и преглед са от основно значение за постигането на целите за устойчиво развитие (ЦУР);

Б.  като има предвид, че Програмата до 2030 г. и ЦУР представляват амбициозен стремеж към един по-благоденстващ, приобщаващ и устойчив свят; като има предвид, че Програмата до 2030 г. се основава на основните ценности на Съюза за демокрация, участие, добро управление, социална справедливост, солидарност, устойчивост и зачитане на принципите на правовата държава и правата на човека в рамките на ЕС, неговите държави членки и по света; като има предвид, че във връзка с това стремежът към постигане на ЦУР естествено следва плановете на Съюза за изграждане на по-добро, по-здравословно и по-устойчиво бъдеще за Европа, което следва да бъде сред стратегическите приоритети на ЕС;

В.  като има предвид, че Програмата до 2030 г. и постигането на целите за устойчиво развитие представляват предизвикателство; като има предвид, че 17-те ЦУР и 169-те цели изискват координация между ЕС и неговите държави членки, Европейския парламенти националните парламенти и регионалните и местните органи, както и подход за многостепенно управление, основан също така и на активно и широко участие на обществеността, гражданското общество и частния сектор;

Г.  като има предвид, че участието на социалните партньори е от основно значение в Програмата до 2030 г. и за целите за устойчиво развитие от самото им начало, като насърчава включването на приоритети, като например достоен труд, борба с неравенствата и участие на гражданското общество; като има предвид, че тяхното активно участие в процеса на преглед на напредъка и изпълнението на Програмата до 2030 г. и на ЦУР са от ключово значение;

Д.  като има предвид, че Комисията все още не е създала всеобхватна стратегия за изпълнение на Програмата до 2030 г., обхващаща вътрешните и външните области на политиката ЕС, с подробен график до 2030 г., цели и конкретни мерки, поискани от Европейския парламент, Съвета и Европейския съвет, нито е включила ЦУР като всеобхватна рамка в преразгледаните насоки за по-добро регулиране, публикувани през 2017 г.; като има предвид, че са необходими общи показатели и еталони с цел измерване и систематично наблюдение на прилагането на подобна стратегия и за набелязването на недостатъци, както понастоящем, така и за в бъдеще;

Е.  като има предвид, че устойчивостта и преходът към неутрална по отношение на климата, кръгова и социално приобщаваща икономика са от ключово значение за гарантирането на дългосрочен растеж и конкурентоспособност на ЕС, което е възможно единствено, ако се зачитат напълно възможностите на нашата планета;

Ж.  като има предвид, че европейският консенсус за развитие признава, че съгласуваността на политиките за развитие (СПР) е основна част от приноса на ЕС за постигането на ЦУР и че устойчивото развитие изисква цялостен и хоризонтален подход на политиката, което е в крайна сметка въпрос на управление, като трябва да се преследва в партньорство с всички заинтересовани страни на всички равнища; като има предвид, че ефективното прилагане на СПР е от съществено значение за изпълнението на Програмата до 2030 г.;

З.  като има предвид, че рамката на политиката и на управлението на ЕС вече включва определен брой обвързващи и необвързващи цели, еталони и показатели в области като например бюджета, социалните въпроси, енергетиката и климата, без да включва всеобхватна, съгласувана и обединена стратегия на политиката;

И.  като има предвид, че изпълнението на Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие изисква по-добра осведоменост на гражданите;

Й.  като има предвид, че предварителните и последващите оценки са инструменти от решаващо значение за гарантиране, че политиките на ЕС нямат отрицателното въздействие върху устойчивото развитие, по-специално върху развиващите се държави, и че тяхното положително въздействие е максимално; като има предвид, че оценките следва да се публикуват с цел гарантиране на пълна прозрачност и отчетност;

К.  като има предвид, че Програмата до 2030 г. е универсална програма, която следва да се изпълнява във всяка държава; като има предвид, че принципът на универсалност изисква всяка държава да вземе предвид въздействието от своите действия по отношение на другите, с цел да се гарантира съгласуваност на политиките за развитие, като това, предвид сложността и фрагментирането на политиките на ЕС, представлява голямо предизвикателство за Съюза;

Л.  като има предвид, че съгласно Седмата програма за действие за околната среда Комисията е задължена да оцени въздействието върху околната среда в световен мащаб от потреблението на Съюза на хранителни и нехранителни стоки;

М.  като има предвид, че Глобалното партньорство за ефективно сътрудничество за развитие (ГПЕСР) може да играе силна роля при основаните на доказателства аспекти на наблюдението и отчетността, що се отнася до принципите за ефективност за постигането на ЦУР и за подпомагането на тяхното по-пълно прилагане от всички участници на национално равнище; като има предвид, че ГПЕСР следва да осигурява ясно определени канали за сътрудничество за конкретни организации, работещи в областта на развитието, извън донорите от ОИСР, включително новопоявили се донори, организации на гражданското общество, частни филантропи, финансови институции и дружества от частния сектор;

Н.  като има предвид, че финансирането на ЦУР представлява огромно предизвикателство, което изисква не само силен политически ангажимент от страна на ЕС и неговите държави членки, но и силно партньорство в световен мащаб и използването на всички форми на финансиране (от национални, международни, публични, частни и иновативни източници); като има предвид, че частното финансиране е от основно значение, но не следва да замества публичното финансиране;

О.  като има предвид, че ЦУР зависят не само от достатъчното финансиране, а и от нефинансовите действия, както се признава в Програмата до 2030 г.;

П.  като има предвид, че ефективното мобилизиране на национални ресурси е изключително необходим фактор за постигането на целите на Програмата до 2030 г.; като има предвид, че развиващите се държави са особено засегнати от отклонението от корпоративно данъчно облагане и избягването на данъци;

Р.  като има предвид, че неравенството между половете, изменението на климата, намаляващите ресурси, загубата на биологично разнообразие, продоволствената несигурност, замърсяването на въздуха и увеличаването на принудителната миграция са някои от много сложните предизвикателства, пред които в днешно време е изправена нашата цивилизация; като има предвид, че това са взаимосвързани предизвикателства, които изискват цялостен отговор; като има предвид, че Програмата до 2030 г. на ООН е основен инструмент за интегрирано и цялостно справяне с тези глобални предизвикателства;

С.  като има предвид, че в член 208 от ДФЕС е предвидено, че политиката за сътрудничество за развитие има за основна цел намаляването, а в дългосрочен план – премахването на бедността;

Т.  като има предвид, че Политическият форум на високо равнище на ООН относно устойчивото развитие (ПФВР) ще проведе среща на високо равнище под егидата на Общото събрание на ООН през септември 2019 г., за да направи преглед на изпълнението на Програмата до 2030 г. като цяло, като направи всеобхватен преглед на напредъка по всички ЦУР, както и на министерско равнище през юли 2019 г., за да направи преглед на напредъка по отношение на ЦУР 4 (качествено образование), 8 (достоен труд и икономически растеж), 10 (намаляване на неравенствата), 13 (действия в областта на климата), 16 (мир, правосъдие и силни институции) и 17 (партньорство за устойчиво развитие), и ежегодно след това с оглед провеждане на прегледи на напредъка по целите, които не са обхванати от тематичния преглед от 2019 г.;

У.  като има предвид, че срещата на върха на Общото събрание на ООН относно ЦУР предоставя възможност на ЕС и на неговите държави членки да изтъкнат по всеобхватен начин своя напредък по Програмата до 2030 г. и ЦУР;

Ф.  като има предвид, че при последващите действия и процеса на преглед в ООН на Програмата до 2030 г. ЕС невинаги беше обединен по отношение на поведението си на гласуване и по-специално в областта на сексуалното и репродуктивното здраве и права;

Х.  като има предвид, че ПФВР предоставя на ЕС и неговите държави членки подходящо пространство да направят преглед на своите постижения за напредъка на Програмата до 2030 г. посредством доброволни национални прегледи (ДНП) и да играят водеща роля като най-големият дарител на Официална помощ за развитие (ОПР) и като двигател на политиките в областта на околната среда; като има предвид, че завършените ДНП служат за оценка на напредъка по ЦУР и за набелязване на пропуските и предизвикателствата;

Ц.  като има предвид, че ОПР ще играе решаваща роля за изпълнението на Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие – по-специално в държави с ниски доходи и за борбата с крайната бедност и неравенството – ако се спазват принципите за ефективно развитие, а именно ангажираност на държавата, прозрачност и отчетност, акцент върху резултатите и приобщаване;

Ч.  като има предвид, че принципът „никой да не бъде изоставен“ е в основата на Програмата до 2030 г.; като има предвид, че през 2017 г. приблизително 22,5% от населението на ЕС беше изложено на риск от бедност или социално изключване и 6,9% от населението все още изпитваха сериозни материални лишения(13); като има предвид, че неравенствата имат многостранни социални последици, като например големи различия в благосъстоянието и качеството на живот, включително по отношение на професионалните възможности и здравните грижи;

Ш.  като има предвид, че съществува трайно високо равнище на детската бедност и социалното изключване в Съюза (26,4% през 2017 г.); като има предвид, че Европейският стълб на социалните права, гласи, че децата имат право на закрила от бедност, а децата, произхождащи от неравностойна среда, имат право на специални мерки за увеличаване на равните възможности; като има предвид, че ранното инвестиране в децата води до значителна възвращаемост за тези деца и за обществото като цяло и е от съществено значение за намирането на изход от порочния кръг на неравностойното положение в ранните години;

Щ.  като има предвид, че през последните пет години ЕС постигна напредък по отношение на почти всички ЦУР, като седем от държавите – членки на ЕС-27, са сред първите 10 в класацията на световния индекс на ЦУР, и като има предвид, че всички държави – членки на ЕС-27, са сред първите 50 (от 156)(14);като има предвид, че някои държави членки вече са начело на изпълнението на ЦУР; като има предвид, че въпреки това ЕС все още не разполага със стратегия за изпълнение за целите за устойчиво развитие;

AA.  като има предвид, че голямото и увеличаващо се неравенство между държавите и вътре в тях може да доведе до значителни социални и икономически разходи; като има предвид, че неравенството е в очевидно противоречие с целта за устойчиво развитие;

АБ.  като има предвид, че по-доброто регулиране беше посочено изрично в съобщение на Комисията като още един път за гарантиране на допълнително интегриране на устойчивото развитие във всички политики на ЕС(15);

АВ.  като има предвид, че в работния документ на Комисията от 19 юли 2018 г. относно борбата с ХИВ/СПИН, вирусния хепатит и туберкулозата в Европейския съюз и съседните му държави (SWD(2018)0387) се изтъкват пропуските и ограниченията при данните за наблюдение на вирусния хепатит, които затрудняват оценката на пътя, който държавите – членки на ЕС, трябва да изминат, за да постигнат тази ЦУР;

АГ.  като има предвид, че в Бялата книга на Комисията от 1 март 2017 г. относно бъдещето на Европа (COM(2017)2025) нито устойчивото развитие нито Програмата до 2030 г. не бяха включени като визия или послание за бъдещето на ЕС;

АД.  като има предвид, че в доклада на УНИЦЕФ „Напредък за всяко дете в ерата на ЦУР“, публикуван през март 2018 г., беше установена тревожна липса на данни в 64 държави, както и недостатъчен напредък за постигането на ЦУР в други 37 държави; като има предвид, че над половин милиард деца живеят в държави, неспособни да измерват напредъка към постигането на ЦУР;

АЕ.  като има предвид, че достойният труд е основата за справедлив и приобщаващ растеж и двигател на развитието и социалния напредък; като има предвид, че наред със социалната закрила за онези, които не могат да намерят работа или не са в състояние да работят, той се бори с неравенството и е основен двигател на социалния и икономическия напредък;

Водеща роля на Европа в подкрепа на универсалните ценности в една многостранна рамка за хората, планетата и благоденствието

1.  подчертава, че сложните глобални предизвикателства, пред които е изправен светът, изискват цялостен и интегриран отговор, който Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие има потенциал да даде;

2.  подчертава, че целта на Програмата до 2030 г. е постигане на по-голямо благоденствие за всички, в рамките на възможностите на планетата, и справедлив свят за всички без изключение, и че към четирите стълба на устойчивото развитие (социално, екологично, икономическо и управленско) трябва да се подходи всестранно, за да се постигнат целите за устойчиво развитие (ЦУР); подчертава факта, че устойчивото развитие е основна цел на Съюза, както е посочено в член 3, параграф 3 от Договора за Европейския съюз (ДЕС), и следва да играе главна роля в дебата и посланието за бъдещето на Европа; освен това подчертава, че изпълнението на ЦУР следва да доведе до промяна на парадигмата и да се превърне в основен дългосрочен икономически модел на ЕС, който да поеме щафетата от настоящата стратегия „Европа 2020“;

3.  подчертава, че изпълнението на Програмата до 2030 г. е тясно свързано с европейските ценности и интереси и представлява значителна иновация с потенциал да даде нов тласък на световния ред въз основа на многостранност и международно сътрудничество;

4.  припомня необходимостта от системно групиране на данните за всички съответни показатели за всички цели по пол и други характеристики;

5.  подчертава, че Съюзът следва да поднови своя ангажимент да бъде световен лидер в изпълнението на Програмата до 2030 г. и на ЦУР, наред с неговите държави членки и техните местни и регионални органи, в съответствие с принципа на субсидиарност и в тясно сътрудничество с неговите международни партньори; припомня, че политическият ангажимент на ЕС следва да бъде отразен в многогодишната финансова рамка (МФР) за периода 2021 – 2027 г.; подчертава, че Програмата до 2030 г. трябва да стимулира още повече един подход, координиращ вътрешната и външната дейност на ЕС и другите му политики, и съгласуваност между финансовите инструменти на Съюза за глобална реакция и ангажимент към устойчив растеж и развитие;

6.  настоява, че изпълнението на ЦУР изисква ефективно сътрудничество на равнището на ЕС, на национално, регионално и местно равнище, като се зачитат принципите на субсидиарност и пропорционалност; подчертава важната роля на Европейските консултативни съвети по въпросите на околната среда и устойчивото развитие в това сътрудничество и счита, че следва да се затвърди тяхното участие на всички равнища на управление;

7.  приветства факта, че много държави членки и държави – партньори извън ЕС, положиха значителни усилия за разработване на механизми и стратегии за изпълнение на ЦУР и за тяхното интегриране в своите политики и рамки на управление; настоятелно призовава държавите членки, които все още не са разработили такива механизми, да го направят; подчертава, че посредством подпомагането и насърчаването на трети държави да следват подобни действия ЕС допринася за достигане на еднакви условия на конкуренция; признава, че все още са необходими допълнителни подобрения на равнището на ЕС;

8.  призовава Комисията и държавите членки да гарантират хоризонтален подход към ЦУР в своите политики;

9.  признава, че през 2015 г. всички европейски държави – както от ЕС, така и извън него, се ангажираха с Програмата до 2030 г.; счита, че в контекста на дебата относно бъдещето на Европа следва да се обмисли разработването на общоевропейска рамка за постигането на ЦУР между държавите – членки на ЕС, ЕИП, страните по споразуменията за асоцииране към ЕС, държавите – кандидатки за членство в ЕС, и Обединеното кралство след неговото оттегляне; подчертава значението на насърчаването на парламентарните разисквания на всички равнища;

10.  приветства публикуването на документа за размисъл на Комисията, озаглавен „Към устойчива Европа до 2030 г.“, в който се формулират три сценария за начина, по който ЕС може да постигне напредък във връзка с ЦУР; подкрепя първия сценарий, който предлага всеобхватна стратегия за изпълнението на ЦУР от страна на ЕС и държавите членки; счита, че в контекста на бъдещето на Европа една наистина устойчива Европа е пътят напред към осигуряването на благосъстояние и просперитет на нейните граждани и на планетата;

11.  изразява съжаление, че Комисията все още не е разработила интегрирана и цялостна стратегия за изпълнение на ЦУР;

12.  подчертава значението на ОПР като ключов инструмент за изкореняване на бедността и припомня съответните ангажименти за ОПР на ЕС и на държавите членки, включително ангажимента за постигане на целта за изразходване на 0,7% от брутния национален доход (БНД) за ОПР, като между 0,15 и 0,20% от ОПР/БНД се разпределят за най-слабо развитите страни; призовава ЕС и неговите държави членки незабавно да се ангажират отново с целта за 0,7% ОПР/БНД и постепенно да увеличават ОПР, за да постигнат тази цел в рамките на ясен график; призовава държавите членки да въведат проверими годишни планове за действие за изпълнение на отделните цели за ОПР; подчертава, че предвид отговорността както на ЕС така и на държавите членки да изпълнят целта за ОПР от 0,7%, държавите членки следва да се отчитат както пред националните парламенти, така и пред Европейския парламент;

13.  признава, че с цел постигане на ЦУР постиженията в здравеопазването трябва да бъдат защитени, а напредъкът – ускорен ; заявява, че макар че светът постигна забележителен напредък в няколко направления по отношение на здравеопазването, продължават да съществуват много предизвикателства, сред които е и справянето с неравенствата в здравеопазването между населението на стабилните държави и населението в нестабилна и уязвима среда, както и различията в здравеопазването в самите държави;

14.  признава, че Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие утвърди здравето в световен мащаб като политически приоритет; посочва, че здравите популации са от решаващо значение за устойчивото развитие — за премахването на бедността, за насърчаването на мирни и приобщаващи общества и за опазването на околната среда; настоява, че здравето също е резултат и показател за напредъка, който отразява успеха на много от целите и Програмата до 2030 г. като цяло;

15.  подчертава, че като цяло ЕС е успял да намали своите емисии на парникови газове и да ги отдели от икономическия растеж, като по този начин допринася стабилно за глобалните усилия, като се вземат предвид и емисиите, свързани с вноса и износа на ЕС(16); отбелязва обаче, че са необходими повече усилия както на равнището на ЕС, така и в световен мащаб;

Укрепване на стратегическите и обединените действия на ЕС за постигане на глобалните цели

16.  призовава Комисията да извърши задълбочен анализ на пропуските в съществуващите политики и тяхното изпълнение, с цел разкриване на важните области на полезни взаимодействия и несъответствия; приканва Комисията да набележи ясно и без забавяне стъпките, трябвакоито да бъдат предприети до 2030 г. по отношение на политиките, законодателството, статистиката и събирането на групирани данни, управлението и изпълнението с цел създаване, до края на 2019 г., на всеобхватна стратегия за реализирането на Програмата до 2030 г.;

17.  настоятелно призовава Комисията да изготви амбициозна, водеща и всеобхватна стратегия за изпълнение на Програмата до 2030 г., като интегрира изцяло ЦУР в политиките и управлението на ЕС, предоставя насоки както на институциите на ЕС, така и на държавите членки при тяхното изпълнение, наблюдение и преглед на Програмата до 2030 г. и очертава ясни пътни карти, конкретни срокове и цели; иска от Комисията да гарантира, че в тази стратегия ще бъдат разгледани взаимовръзките между ЦУР;

18.  призовава Комисията да засили сътрудничеството си с ООН, а държавите – членки на ЕС да подкрепят текущата ѝ реформа, която я прави пригодна за изпълнението на Програмата до 2030 г.;

19.  припомня, че всички ЦУР имат отношение към зачитането на правата на децата; подчертава значението на прилагането на Насоките на ЕС за утвърждаването и защитата на правата на детето в контекста на външните отношения на ЕС; отправя искане към Комисията да наблюдава и да докладва относно напредъка по отношение на правата на детето във външните програми на ЕС;

20.  призовава Комисията да ръководи, като важна основа за изграждането на устойчива Европа, разработването на устойчив модел за производство и потребление на храни, който да защитава и премахва натиска от продоволствените системи върху здравето и околната среда и да носи икономически ползи за земеделските стопани, дружествата и гражданите;

21.  призовава Комисията да работи в сътрудничество с ключовите заинтересовани страни на всички равнища за гарантиране на здравословен живот и насърчаване на благосъстоянието на всички на всякаква възраст, по-специално с оглед на превръщането на здравните грижи в по-достъпни, финансово достъпни, ефективни и устойчиви, като по-цялостно се вземат под внимание на рисковите фактори за незаразните заболявания, обменят се най-добрите практики и се укрепва капацитетът за предотвратяване и управление на глобалните заплахи за здравето, като например антимикробната резистентност;

22.  призовава Комисията да приведе в съответствие с ООН и своите партньори политиките, подходите и методологиите за програмиране, финансиране и действие, когато това може да повиши ефективността и ефикасността, за да се подобри ефективността на редица общи приоритети, като например равенството между половете, репродуктивното здраве, здравето на майките, новородените, децата и юношите, изменението на климата и околната среда, борбата с неравенствата и бедността;

23.  подчертава, че гарантирането на данъчна справедливост и прозрачност, борбата с избягването на данъци и отклонението от данъчно облагане, преустановяването на незаконните финансови потоци и премахването на данъчните убежища, както и подобреното мобилизиране на вътрешни ресурси са от ключово значение за финансирането на Програмата до 2030 г.; отново призовава за оценка на страничното въздействие на националните данъчни политики и данъчните политики на ЕС върху развиващите се държави, като се гарантира съгласуваност на политиките за развитие;

24.  подчертава значението на преодоляването на социалните и икономическите неравенства и насърчаването на равенството между половете в рамките на ЕС и в цял свят; припомня основополагащия принцип на Програмата до 2030 г. „никой да не бъде изоставен“; поради това призовава Комисията да обърне специално внимание на най-маргинализираните и уязвимите в обществото, за да се гарантира пълно приобщаване;

25.  призовава Комисията да насърчава устойчиви глобални вериги за създаване на стойност с въвеждането на системи за комплексна проверка на дружествата, с акцент върху цялата им верига на доставки, което ще насърчи предприятията да инвестират по-отговорно и ще стимулира по-ефективно прилагане на главите относно устойчивостта в споразуменията за свободна търговия, включително борбата срещу корупцията, прозрачността, борбата с избягването на данъци и отговорното бизнес поведение;

26.  счита, че ЦУР следва да заемат централно място в стратегията на ЕС за устойчиво развитие и приобщаващ растеж; подчертава необходимостта от ясно определяне на общи показатели, еталони и цели, както и от анализ на разстоянието до целите и задачите, необходимите за тяхното постигане действия, и средствата, чрез които те да бъдат изпълнени; подчертава, че стратегията на ЕС до 2030 г. следва също така да очертае кога и как Съюзът ще предприеме оценки на въздействието върху устойчивостта с цел премахване на съществуващите пропуски, преориентиране на съществуващите политики и разработване на нови законодателни предложения или прегледи на законодателството на Съюза, като същевременно се гарантира предприемането на действия за съгласуваност и координация, както на равнището както на ЕС, така и на държавите членки; поради това призовава Комисията и Съвета във всичките му състави незабавно да продължат тази работа;

27.  счита, че Европейският семестър следва да включва участието на Парламента и да бъде приведен в съответствие с Програмата до 2030 г. и че в този процес следва да бъде включена проверка на устойчивостта; във връзка с това призовава Комисията да продължи да адаптира съществуващия процес на Европейския семестър; подчертава, че това ще изисква по-специално Европейският семестър да взема предвид всички измерения на ЦУР по всеобхватен начин;

28.  подчертава необходимостта от ясно определяне на стъпките, които да бъдат предприети на всяко равнище на управление, за изпълнението на задачите и целите, като същевременно се спазва принципът на субсидиарност; призовава за създаване на ясни и последователни пътища за устойчиво развитие на подходящото равнище (национално, поднационално, местно) в рамките на онези държави членки, които все още не са ги създали; подчертава, че Комисията следва да предостави насоки за този процес, за да се гарантира съгласуван подход; призовава за многостепенен подход с цел създаване на по-добро разбиране, високо ниво на ангажираност и споделена отговорност по отношение на изпълнението на ЦУР;

29.  приветства публикуването на втория мониторингов доклад на Евростат за устойчивото развитие в ЕС, който представлява стъпка към създаването на напълно функциониращ механизъм на ЕС за наблюдение; изразява съжаление, че в доклада не се предоставя оценка на въздействието на законодателството на ЕС върху трети държави, нито оценка на разстоянието между текущите резултати и изпълнението на задачите и целите;

30.  подчертава необходимостта Комисията да разработи интегрирана, ефективна и основана на участието рамка за мониторинг, отчетност и преглед на изпълнението и интегрирането на ЦУР и Програмата до 2030 г., която да съответства на Глобалната рамка от показатели на ООН и да обединява информацията и съответните групирани данни на национално и поднационално равнище, като същевременно признава, че само Евростат не е в състояние да отбележи всеобхватно всички измерения на напредъка по ЦУР; подчертава необходимостта да се вземат предвид страничните ефекти и взаимообвързаното и неделимо естество на целите и изисква на Евростат да бъде възложено също така да докладва систематично за изпълнението на ЦУР за всяка държава членка, въз основа на единен набор от показатели;

31.  подчертава необходимостта от широк набор от показатели, които не са чисто икономически по характер и които отразяват трансформиращия характер на ЦУР, по-специално по отношение на справянето с бедността във всичките ѝ форми, и които следва да бъдат измервани чрез групирани данни, свързани с постигането на ЦУР; подчертава необходимостта Евростат да установи набор от специфични показатели за напредъка за вътрешното прилагане на ЦУР в ЕС на съответните равнища на управление;

32.  припомня ключовата роля на ЕС за подобряването на стандартите за прозрачност, отчетност и устойчивост в глобалните вериги за създаване на стойност; подчертава, че ЕС е нормативна и икономическа сила и следователно трябва да заеме водеща позиция в добрите практики и определянето на световните правила; призовава Комисията и държавите членки да подкрепят преговорите за обвързващ договор на ООН относно транснационалните корпорации и правата на човека;

33.  призовава държавите – членки на ЕС, да предоставят данни за ефективно наблюдение на вирусния хепатит в съответствие с показателите, установени от Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията, и призовава Комисията да следи отблизо този процес в съответствие с ангажиментите, поети в съобщението ѝ от ноември 2016 г. „Следващи стъпки за устойчиво европейско бъдеще“;

34.  подчертава значението на повишаването на осведомеността относно преобразуващия потенциал на Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие и нейните цели; припомня необходимостта от общуване с гражданите и организациите на гражданското общество на всички етапи от процесите на изпълнение и наблюдение; подчертава важната роля на Европейския парламент и националните парламенти;

35.  подчертава значението на прозрачността и демократичната отчетност при мониторинга на напредъка на ЕС по Програмата до 2030 г. и съответно подчертава ролята на съзаконодателите в този процес; счита, че сключването на обвързващо междуинституционално споразумение съгласно член 295 от ДФЕС ще предостави подходящата рамка за сътрудничество в това отношение;

36.  призовава Комисията и държавите членки да подобрят допълнително наличната информацията и осведомеността на гражданите относно необходимостта от изпълнението на Програмата до 2030 г.;

37.  подчертава, че МФР трябва да бъде ориентирана към Програмата до 2030 г. и да гарантира по-добро интегриране на устойчивото развитие във всички механизми за финансиране и бюджетни редове; поради това призовава Комисията да подобри отчетността с цел постигане на общи резултати чрез МФР; отново изразява своята позиция относно бъдещата МФР, в която се призовава за задължителен междинен преглед, последващ прегледа на функционирането на МФР и вземащ предвид оценката на напредъка, постигнат по отношение на ЦУР; подчертава необходимостта от проверка на планираните финансови пакети на съществуващите политики, за да се гарантира съгласуваност с устойчивото развитие;

38.  счита, че за своевременното и успешно изпълнение на Програмата до 2030 г. е необходимо значително ускорение на зелените инвестиции, иновациите и растежа в ЕС, и подчертава значението на по-широкото използване на иновативни и съществуващи финансови инструменти, като например „зелените“ обществени поръчки, както и спешната необходимост от различни подходи към текущата инвестиционна политика, по-специално постепенното преустановяване на вредните за околната среда субсидии;

39.  приветства нарастващия размер на институционалните и частните капитали, предназначени за финансиране на ЦУР, и подчертава значението на една стабилна и устойчива финансова рамка, включително калибриране на капиталовите изисквания за банките и пруденциално третиране на активите с високи въглеродни емисии, пруденциални правила за застрахователните дружества и актуализация на задълженията на институционалните инвеститори и управителите на активи;

Съгласуваност на политиките, координация и интегриране на ЦУР

40.  подчертава значението на по-добрата координация и сътрудничество между и в рамките на органите за вземане на решения, различните организации и съответните заинтересовани страни, включително местните органи и организациите на гражданското общество, с цел изпълнение на Програмата до 2030 г. и постигане на по-голяма съгласуваност на политиките за устойчиво развитие;

41.  приветства приемането на доклада на Комисията за 2019 г. относно съгласуваността на политиките за развитие (СПР) и опита за по-добро интегриране на СПР в подхода на ЕС за изпълнението на ЦУР; припомня, че съгласуваността на политиките за развитие представлява принцип, заложен в член 208 от ДФЕС, и също така е от основно значение за постигането на ЦУР;

42.  признава напредъка, постигнат от инструментите на СПР за въздействието върху изготвянето на политиките на ЕС; призовава за допълнителни усилия, за да се гарантира, че политиките, които не са свързани с развитието, вземат предвид целите за развитие в резултат на механизмите на СПР;

43.  подчертава, че СПР представлява основен елемент и принос към съгласуваността на политиките за устойчиво развитие; настоятелно препоръчва добрите практики и уроци, натрупани от СПР, да се прилагат за насърчаването на съгласуваността на политиките за устойчиво развитие;

44.  призовава Комисията и държавите членки да потвърдят своя ангажимент към СПР като важен принос към постигането на по-широка съгласуваност на политиките за устойчиво развитие в техните действия за изпълнението на Програмата до 2030 г.; подчертава необходимостта механизмите за съгласуваност на политиките да бъдат укрепени в рамките на всички институции на ЕС и процеси на определяне на политиките, както и да се гарантира, че принципът се спазва по подходящ начин в редовна предварителна оценка на въздействието и чрез въвеждане на подходящи механизми за отчетност и смекчаване на последиците;

45.  смята, че съгласуваност на политиките за устойчиво развитие означава, че всички свързани политики и всички финансови и нефинансови инструменти на равнището на ЕС трябва в бъдеще да бъдат проектирани, изпълнявани и наблюдавани с оглед на постигането на ЦУР и че поради това Комисията следва бързо да развие необходимия капацитет за политики на всички равнища;

46.  настоятелно призовава Комисията да приеме план за последващи действия в съответствие с препоръките от външната оценка на СПР, в която се отправя призив за приемането на ясен набор от правила за изпълнението на концепцията; отново призовава за ясно определяне на задълженията на всяка институция на ЕС за изпълнение на ангажиментите по СПР;

47.  отново призовава СПР да бъде обсъдена на равнището на Европейския съвет, за да се предостави стимул за прилагането на нейните механизми в действията за постигане на целите на Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие; счита, че както е посочено във външните оценки на СПР, само при наличието на политическа воля от страна на ЕС ще се създаде значително въздействие върху насърчаването и ефикасността на подхода за СПР;

48.  подчертава необходимостта, предвид правния ангажимент за насърчаване на СПР, изразен в член 208 от ДФЕС, ЕС да започне проактивно диалог с развиващите се държави и региони, за да обсъди и разгледа важните политически инициативи, които може да ги засегнат;

49.  подчертава необходимостта институциите на ЕС да покажат лидерство и да приспособят собственото си управление, за да позволят интегрирането на ЦУР в работата си; призовава Комисията да координира ЦУР на най-високо равнище със специален екип по проекта към кабинета на председателя и като работи с всички членове на Комисията и обучени лица за контакт на генералните дирекции; подчертава, че в речта за състоянието на Съюза следва да се направи позоваване на актуалното състояние на изпълнението на ЦУР; настоятелно заявява, че Парламентът следва също така да гарантира последователното интегриране на ЦУР в работата на своите комисии;

50.  приветства създаването на работна група относно Програмата до 2030 г. в рамките на Съвета по общи въпроси; призовава за създаване на механизми за координация и сътрудничество относно ЦУР между Парламента, Съвета и Комисията, както и в рамките на всяка от тези институции, за да се гарантира съгласуваност на политиките; подчертава, че тези механизми следва да бъдат ясно очертани и определени в рамките на междуинституционално споразумение за устойчива Европа до 2030 г., тъй като съгласуваните между трите институции политически процеси ще бъдат от решаващо значение за успешното изпълнение на Програмата до 2030 г.; призовава за включването на трите институции в бъдещата работа на Многостранната платформа по въпросите на ЦУР и подчертава значението на включването на всички съответни участници в тази платформа, включително организациите на гражданското общество;

51.  счита, че в съответствие с ЦУР 17 относно партньорствата ролята на съществуващата Многостранна платформа по въпросите на ЦУР следва да стане по-силна и да бъде организирана в официална и междуинституционална консултационна рамка;

52.  подчертава ролята на сътрудничеството за развитие за подкрепа на изпълнението на Програмата до 2030 г. в развиващите се държави; приветства интегрирането на ЦУР в новия Европейски консенсус за развитие; припомня, че премахването на бедността (ЦУР 1) остава основната цел на сътрудничеството на ЕС за развитие; припомня, че ЦУР 1 и ЦУР 2 са неразривно свързани; отново заявява, че въпреки напредъка, текущият темп и обхват на изпълнение вероятно няма да насърчат преобразуващата промяна, необходима за осъществяването на целите по ЦУР 2; призовава за увеличаване на усилията за последващи действия по препоръките от тематичния преглед на ЦУР 2 на ПФВР през 2017 г.;

53.  отново призовава за интегриране на изпълнението на ЦУР във всички области на политиката; приветства ангажимента на Комисията за интегриране на ЦУР в нейната програма за по-добро регулиране и подчертава потенциала за стратегическо използване на инструментите за по-добро регулиране в независимите оценки на Комисията на съгласуваността на политиките на ЕС за Програмата до 2030 г. и нейната политика за сътрудничество за развитие; призовава Комисията да преразгледа бързо насоките за програмата за по-добро регулиране и да засили допълнително и да наблюдава редовните си предварителни оценки, за да гарантира пълна съгласуваност на политиките при изпълнението на ЦУР, като същевременно се насърчават полезните взаимодействия, извличат се съпътстващи ползи и се избягват компромиси, на равнището както на Съюза, така и на държавите членки;

54.  призовава за координация между комисиите в Парламента с оглед да се наблюдава и проследява изпълнението от страна на ЕС на неговите ангажименти по Програмата до 2030 г.;

55.  призовава Председателския съвет и Съвета на председателите на комисии на Европейския парламент да направят оценка на целесъобразността на настоящата структура на Парламента с оглед да се гарантира неговата способност да наблюдава ефективно и всеобхватно във всички сектори на политика работата за постигането на ЦУР във вътрешните и външните политики на ЕС;

56.  призовава Парламента, Комисията и Съвета да работят за изготвянето на съвместна декларация за устойчивост, съгласно която ЦУР да залегнат в многогодишните междуинституционални приоритети на следващия законодателен мандат;

57.  подчертава ролята на редовните и подходящи предварителни оценки на въздействието, за да се гарантира по-добро интегриране на Програмата до 2030 г. и постигането на резултати; подчертава значението на оценяването на краткосрочните и дългосрочните последствия от политиките и потенциалния им принос за устойчивото развитие; припомня задължението съгласно Договора да се вземат предвид целите на сътрудничеството за развитие при всички политики, които биха могли да засегнат развиващите се страни;

58.  припомня изключителното значение на мобилизирането на вътрешни ресурси в развиващите се държави за изпълнението на ЦУР; подчертава, че докладът на Конференцията на ООН за търговия и развитие (УНКТАД), озаглавен „Световен доклад за инвестициите за 2015 г. – Реформа на международното управление на инвестициите“(17), изчислява, че развиващите се страни губят най-малко 100 милиарда щатски долара годишно под формата на корпоративни данъчни приходи поради избягване на данъци от страна на големите дружества; във връзка с това приветства работния документ на службите на Комисията от 15 октомври 2015 г., озаглавен „Повече приходи, по-разумни разходи: за постигане на развитие по приобщаващ и устойчив начин“ (SWD(2015)0198) с цел справяне с този проблем; изразява съжаление обаче, че не са предприети никакви конкретни действия, за да се гарантира изпълнението на гореспоменатата стратегия на Комисията; призовава Комисията да предложи водеща програма относно мобилизирането на вътрешни ресурси, за да се гарантира, че се събират повече приходи от данъци и да се осигури възможност за финансиране на ЦУР;

59.  заявява настоятелно, че е необходимо да се засили ролята на местните участници като агенти за устойчиво развитие, и призовава за по-голямо участие на националните парламенти и регионалните и местните органи на всички етапи от изпълнението на ЦУР – от планиране и програмиране до оценка и наблюдение; призовава Комисията да засили подкрепата си за градовете и местните органи с цел развитие, изпълнение и наблюдение на ефективните политически инициативи и стратегии за постигането на ЦУР;

60.  приветства нарастващото участие на частния сектор за постигането на ЦУР; подчертава значението на създаването на среда, която улеснява новите инициативи и партньорства между обществения и частния сектор и която насърчава дружествата да приведат своите бизнес стратегии в съответствие с целите за устойчиво развитие;

61.  припомня, че ООН прогнозира, че са необходими инвестиции в размер на между 5 и 7 трилиона щатски долара годишно за постигането на ЦУР; поради това настоява, че е необходимо да се мобилизират инвестиции, и приветства потенциала на Плана на ЕС за външни инвестиции;

Доброволни национални прегледи и докладване на ЕС пред ПФВР на Общото събрание на ООН за 2019 г.

62.  насърчава държавите членки да извършват редовни и всеобхватни прегледи на напредъка и насърчава онези държави членки, които все още не са се ангажирали с извършването на доброволен национален преглед, да направят това в съответствие с Програмата до 2030 г., а държавите членки, които вече са представили доброволен национален преглед, да изготвят график за редовни бъдещи доброволни национални прегледи;

63.  призовава Комисията да извършва редовен анализ на доброволните национални прегледи на държавите членки с цел оценка на напредъка и на добрите практики; освен това призовава за анализ на доброволните национални прегледи на най-слабо развитите държави с цел установяване на потребностите, преодоляване на пропуските и засилване на подкрепата и сътрудничеството, както и за тясно сътрудничество в рамките на ОИСР при разработването на механизми за партньорски проверки на успешни стратегии и действия за изпълнение на ЦУР във вътрешните и външните политики, както и за подобряване на обмена на най-добри практики и наблюдение на отрицателното въздействие върху други области;

64.  насърчава Комисията и държавите членки да разширят съвместното програмиране и съвместното прилагане на сътрудничеството за развитие на основата на диалози относно политиките за ЦУР с партньорски държави, национални планове за развитие и доброволни национални прегледи, като надлежно вземат предвид ангажираността на държавата и други принципи на ефективността на развитието;

65.  подчертава ролята на ПФВР при последващите действия и прегледа на ЦУР; решително подкрепя ангажимента на Съюза за извършване на доброволен преглед на ПФВР; призовава Комисията да зачете водещата роля на ЕС за проектирането и изпълнението на Програмата до 2030 г. и да представи изчерпателен съвместен доклад относно всички ЦУР; подчертава, че докладването от страна на ЕС, включително предстоящият съвместен обобщаващ доклад относно подкрепата на ЕС за развиващите се държави, следва да включва анализ на актуалното състояние и настоящите недостатъци и пропуски;

66.  призовава Комисията да заеме позицията на водещ пример в процеса на ПФВР; приканва Комисията да се ангажира с трети държави за постигане на напредък по изпълнението на Програмата до 2030 г., включително чрез Икономическата комисия за Европа на ООН;

67.  призовава за организирането на годишен европейски форум по въпросите на ЦУР като подготовка за ПФВР с цел да се осигури възможност за участие на и диалог между външни заинтересовани страни и организации на гражданското общество, както и парламентаристи, във връзка с изпълнението на ЦУР;

68.  приветства срещата на високо равнище на ПФВР, която ще се проведе под егидата на Общото събрание на ООН през септември 2019 г., и следващите срещи на високо равнище, като възможност да се направи преглед на изпълнението на всички ЦУР в рамките на Програмата до 2030 г. като цяло, и очаква Съюзът да играе водеща роля на срещата на високо равнище; отбелязва, че постигнатият от държавите членки напредък варира в зависимост, наред с други фактори, от съответната ЦУР и националните приоритетни задачи и цели; подчертава, че ЦУР са тясно свързани и че следва да се прилага интегриран и всеобхватен системен подход към тяхното изпълнение;

Акцент върху ЦУР при предстоящия задълбочен преглед по време на ПФВР за 2019 г.

69.  приветства предстоящия задълбочен преглед на ЦУР 4 (качествено образование), 8 (достоен труд и икономически растеж), 10 (намаляване на неравенствата), 13 (действия в областта на климата), 16 (мир, справедливост и силни институции) и 17 (партньорства за постигане на целите) и очаква Съюзът да даде всеобхватен принос за прегледа; очаква бъдещите задълбочени прегледи на всички други ЦУР през следващите години, като подчертава неделимостта на Програмата до 2030 г. и взаимосвързаността на целите;

70.  отново заявява, че качественото образование и достъпът до начално образование за всички (ЦУР 4) са от съществено значение за постигане на устойчиво развитие, както и за гарантиране на овластяването на младите хора и пригодността им за заетост; признава, че в много държави членки качественото образование е област от съществено значение, и подчертава, че техническото и професионалното обучение са от съществено значение за пригодността за заетост на младите хора и за достъпа до квалифицирани работни места; изразява съжаление обаче относно факта, че различията в образованието, свързани с разделението между града и селото и с пола, все още са широкоразпространени както в рамките на ЕС, така и извън него; поради това призовава за по-големи инвестиции за подобряване на качеството на образованието и свързаната инфраструктура със специално внимание към по-слабо развитите региони в Съюза и най-слабо развитите държави извън Съюза;

71.  насърчава Комисията и държавите членки да предприемат по-систематични действия за постигане на целите по ЦУР 8 (устойчиво развитие и заетост) в рамките на своите политики за сътрудничество за развитие и (съвместно) програмиране; призовава за допълнителен принос за изпълнение на ЦУР 8, включително подобрения на производствения капацитет, генериране на приходи, индустриализация, устойчиви модели на потребление и производство, търговия, развитие на частния сектор, бизнес среда, инфраструктура и туризъм;

72.  признава ролята на микро-, малките и средните предприятия, кооперациите, приобщаващите бизнес модели и научноизследователските институти като двигатели на растежа, заетостта и иновациите на местно равнище; призовава за насърчаването на равнопоставени условия за устойчиви инвестиции, индустриализация, стопанска дейност, включително отговорно бизнес поведение, финансиране и данъчно облагане, наука, технологии и научни изследвания и иновации, за да се стимулира и ускори вътрешното икономическо и човешко развитие и да се допринесе за дългосрочен устойчив растеж в съответствие с целите за устойчиво развитие и Парижкото споразумение; призовава Комисията и държавите членки да насърчат създаването на нови бизнес модели и да се възползват от новите технологии, като например изкуствения интелект;

73.  подчертава решаващата роля на частния сектор за постигането на напредък по ЦУР, по-специално по отношение на отговорните и устойчиви инвестиции, засилването на приобщаващия растеж, както и насърчаването на и ангажирането с отговорно бизнес поведение; подчертава в този контекст необходимостта от рамки на политиката, благоприятни за инвестициите, включително показатели за изпълнението и изисквания във връзка с устойчивостта, за да се даде възможност за интегриране на рисковете по отношение на устойчивостта в процеса на вземане на инвестиционни решения и принципите на правовата държава;

74.  потвърждава, че центровете и инкубаторите на ЕС за научни изследвани, развитие и иновации са важни за подкрепата на структурите за устойчиво развитие; поради това призовава Комисията и държавите членки да насърчават по-силни връзки между научните изследвания и бизнеса с цел да се създаде възможност за обмен на най-добри практики и стимулиране на иновациите; подчертава, че финансирането за научни изследвания и иновации трябва да бъде допълнено от стратегически подход към инвестициите, който да позволи иновативните решения да достигнат до пазара, тъй като те често изискват капиталоемки и високорискови инвестиции;

75.  призовава Съвета да взема предвид ЦУР, когато изготвя своята позиция относно бъдещия ЕСФ+ и разпределението на необходимите финансови средства; подчертава, че успехът на ЦУР в Съюза зависи от амбициозните политики, подкрепени от достатъчни ресурси;

76.  изразява съжаление относно факта, че все още съществуват значителни различия в напредъка на държавите членки към постигане на ЦУР 10 по отношение на намаляването на неравенствата в доходите и на неравенствата, основаващи се на възраст, пол, увреждане, етническа принадлежност, произход, религия, икономическо положение и други фактори, което може да подобри социалното сближаване, и че неравенствата продължават да съществуват и нарастват в и между държавите в рамките на ЕС и извън него; призовава за ускоряване на напредъка към намаляване на нарастващите различия, насърчаване на равни възможности за всички, оказване на пряка помощ на уязвимите групи и най-нуждаещите и генериране на по-приобщаващ и устойчив растеж, както и човешко развитие; призовава Комисията да включи в своя преглед на ЦУР 10, наред с другото, подобрени критерии относно икономическото неравенство;

77.  признава, че ЕС и всичките му държави членки са подписали и ратифицирали Парижкото споразумение и че повечето държави членки се позовават на Парижкото споразумение като основен стълб в своите политики за международно сътрудничество заедно с Програмата до 2030 г., като някои са отдали приоритет на целта за борба с изменението на климата и въздействията от него (ЦУР 13); призовава Комисията и държавите членки да използват комуникационни стратегии и дейности за увеличаване на публичната и политическата подкрепа за действията в областта на климата и за повишаване на осведомеността относно съпътстващите ползи от борбата с изменението на климата, като например подобрено качество на въздуха и обществено здраве, съхраняване на природните ресурси, икономически растеж и по-висока заетост, повишена енергийна сигурност и намалени разходи за внос на енергия;

78.  призовава Програмата до 2030 г. да бъде приложена като едно цяло, координирана и съгласувана с Парижкото споразумение относно изменението на климата, включително що се отнася до необходимостта от спешно преодоляване на недостига на това, което е необходимо за ограничаване на глобалното затопляне, и от засилване на работата по приспособяването и финансирането ѝ; припомня ангажимента на ЕС да задели 20% от бюджета си за периода 2014 – 2020 г. (около 180 милиарда евро) за усилия за борба срещу изменението на климата, включително чрез своите външни политики и политики за сътрудничество за развитие;

79.  изразява съжаление относно факта, че въпреки ясните и изчерпателни научни доказателства, представени от специалния доклад на Междуправителствения комитет по изменение на климата относно затоплянето с 1,5°C, в който се представят подробно вредните въздействия на такова покачване на температурата и значителната разлика в сериозността на тези въздействия при покачване от 2°C, страните по Парижкото споразумение засега не успяха да увеличат амбициите си в областта на климата; приветства международното сътрудничество за търгуване с емисии и свързването на пазарите на въглеродни емисии на трети държави и регионалните пазари на въглеродни емисии; призовава Съюза да насърчи въвеждането на основани на пазара схеми за намаляване на емисиите в бързо развиващите се икономики и развиващите се държави; отбелязва, че това ще послужи за намаляване на емисиите в световен мащаб, ще доведе до икономии на разходи и оперативна ефективност и ще ограничи риска от изместване на въглеродни емисии, като се създадат еднакви условия на конкуренция в световен мащаб;

80.  подчертава необходимостта от смекчаване на последиците от изменението на климата и приспособяване към него и подчертава основната роля на развиващите се държави за изпълнението на целите на Парижкото споразумение, Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие и плана за действие от Адис Абеба, както и спешната нужда да се помогне на тези държави да изпълнят национално определените си приноси; приветства във връзка с това факта, че борбата с изменението на климата е определена като приоритет в рамките на наскоро създадения Европейски фонд за устойчиво развитие (ЕФУР), имащ за цел мобилизиране на инвестициите от обществения и частния сектор в партньорските държави в Африка и в съседните на ЕС държави;

81.  подчертава, че ЕС следва да продължи стремежа си за преход към икономика с ниски въглеродни емисии, неутрална по отношение на климата, ефективно използваща ресурсите и зачитаща биологичното разнообразие, в пълно съответствие с Програмата на ООН до 2030 г. и с 17-те ЦУР, за да бъдат ограничени неустойчивите тенденции, които разчитат на прекомерната експлоатация на природните ресурси, както и загубата на биологично разнообразие, причинена от неустойчивите модели на потребление и производство; подчертава важността на това ЕС да ускори изпълнението на своите инициативи, насочени към насърчаване на отговорно и устойчиво потребление и производство, като същевременно играе водеща роля в работата за постигане на кръгова икономика;

82.  отново подчертава универсалните ценности на демокрацията, доброто управление, принципите на правовата държава и правата на човека като предпоставки за устойчиво развитие съгласно определеното в ЦУР 16 (мирни и приобщаващи общества); изразява обаче дълбоко съжаление относно факта, че въоръжените конфликти и насилието все още са широкоразпространени по целия свят; изразява загриженост относно липсата на напредък в укрепването на принципите на правовата държава и достъпа до правосъдие в много държави; припомня ангажиментите на ЕС и държавите членки, изразени в Европейския консенсус за развитие, за всеобхватен подход към конфликтите и кризите, съсредоточен върху нестабилността и сигурността на хората, като същевременно се признава връзката между устойчивото развитие, хуманитарната дейност, мира и сигурността и обръщането на специално внимание на нестабилните и засегнатите от конфликти държави; подчертава, че целта за мирни и приобщаващи общества с достъп до правосъдие за всички следва да бъде интегрирана във външната дейност на ЕС, която, подкрепяйки местните заинтересовани страни, може да спомогне за изграждането на устойчивост, насърчаването на сигурността на хората, укрепването на принципите на правовата държава и намирането на отговор на комплексните предизвикателства на несигурността, нестабилността и прехода към демокрация;

83.  подчертава, че борбата с неравенствата в държавите и между тях, справянето с дискриминацията и насърчаването на мира, демокрацията на участието, доброто управление, принципите на правовата държава и правата на човека трябва да бъдат цели, включени във всички политики на ЕС за развитие;

84.  приветства усилията на ЕС да увеличи максимално съгласуваността и да изгради полезни взаимодействия между различните политики с цел да засили мерките за изпълнение и съживяване на световните партньорства за устойчиво развитие;

85.  подчертава, че приобщаващите и справедливи образователни системи, науката, технологиите, научните изследвания и иновациите са особено важни инструменти за изпълнението на ЦУР, и признава необходимостта от подобряване на управлението в този сектор; изразява съжаление, че потенциалният принос на научната общност все още не е засилен в пълна степен; подчертава, че е необходимо „Хоризонт 2020“ и бъдещите рамкови програми за научни изследвания да обединяват по-добре идеята за устойчиво развитие и обществените предизвикателства; припомня необходимостта от улесняване на механизмите за съдържателен трансфер на технологии към развиващите се страни;

86.  призовава Комисията да добави данни, свързани с ЦУР, към наборите от данни с висока стойност, определени в Директивата относно свободно достъпните данни и информацията в обществения сектор, и да насърчи държавите членки да публикуват всички доклади относно ЦУР със свободен лиценз;

87.  подчертава значението на цялостното използване на съществуващите и бъдещите програми и инструменти на ЕС, като например програмите „Хоризонт“ и „LIFE“, които позволяват участието на трети държави в областите на енергетиката, изменението на климата и устойчивото развитие;

88.  призовава за бюджет на ЕС, който да дава на устойчивото развитие статуса на основна цел; припомня, че борбата срещу измамите и отклонението от данъчно облагане е проблем на солидарното развитие;

89.  подчертава, че постигането на ЦУР в областта на храните, селското стопанство, енергетиката, материалите, градовете и здравето и благосъстоянието може да разкрие пазарни възможности на стойност над 10 трилиона евро(18); подчертава обаче, че за да се постигне амбицията на ЕС за икономика с ефективно използване на ресурсите, ЕС и неговите държави членки трябва да играят водеща роля в областта на науката, технологиите и модерната инфраструктура;

90.  подчертава, че предвид нарастващата сложност и глобализация на веригите за доставки е важно да се насърчава прилагането на стандарти за висока степен на устойчивост, включително в трети държави.

°

°  °

91.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на ОИСР и на ООН.

(1)

ОВ C 210, 30.6.2017 г., стр. 1.

(2)

Решение № 1386/2013/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20 ноември 2013 г. (ОВ L 354, 28.12.2013 г., стр. 171).

(3)

ОВ С 353, 27.9.2016 г., стр. 2.

(4)

ОВ С 76, 28.2.2018 г., стр. 45.

(5)

ОВ С 86, 6.3.2018 г., стр. 2.

(6)

OВ C 224, 27.6.2018 г., стр. 36.

(7)

OВ C 334, 19.9.2018 г., стр. 151.

(8)

Приети текстове, P8_TA(2018)0077.

(9)

Приети текстове, P8_TA(2018)0279.

(10)

http://europa.eu/rapid/press-release_STATEMENT-18-5927_en.htm

(11)

http://europa.eu/rapid/press-release_STATEMENT-18-5882_en.htm

(12)

http://europa.eu/rapid/press-release_STATEMENT-18-5870_en.htm

(13)

Данни на Евростат за 2017 г. от 16 октомври 2018 г.

(14)

Документ за размисъл „Към устойчива Европа до 2030 г.“, стр. 7 (https://ec.europa.eu/commission/sites/beta-political/files/rp_sustainable_europe_30-01_en_web.pdf).

(15)

Съобщение на Комисията, озаглавено „Следващи стъпки към устойчиво европейско бъдеще. Европейски действия за устойчивост“, (COM(2016)0739).

(16)

Задълбочен анализ в подкрепа на съобщението на Комисията, озаглавено „Чиста планета за всички — Европейска стратегическа дългосрочна визия за просперираща, модерна, конкурентоспособна и неутрална по отношение на климата икономика“ (COM(2018)0773).

(17)

http://unctad.org/en/PublicationChapters/wir2015ch0_KeyMessage_en.pdf

(18)

Доклад на Комисията относно бизнеса и устойчивото развитие „Better Business, Better World“ („По-добър бизнес, по-добър свят“), януари 2017 г.


ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

На равнището на ООН наблюдението и прегледът на напредъка за постигането на целите за устойчиво развитие (ЦУР) се осъществяват през юли всяка година на Политическия форум на високо равнище (ПФВР) и на всеки четири години на равнище държавни и правителствени ръководители; прегледът на това равнище ще се проведе за първи път през септември 2019 г.

Европейският съюз се ангажира през 2019 г. да докладва общо за свързаните с Програмата усилия на ЕС, в допълнение към доброволните национални прегледи, които почти всички държави – членки на ЕС, вече са предприели. Настоящият стратегически доклад по собствена инициатива, изготвен съвместно от комисията по развитие и комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните, има за цел да допринесе към прегледа на ЕС.

Докладът се изготвя почти четири години след официалното приемане на Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие от страна на всички държавни и правителствени ръководители на държавите – членки на ООН, и след няколко години преговори, в които Европейският съюз изигра водеща роля. ЦУР са важна иновация в рамките на многостранните отношения и на системата на ООН и са ключов двигател на текущата реформа на ООН и основните промени в дългосрочното политическо планиране в много държави по света. За разлика от Целите на хилядолетието за развитие, целите за устойчиво развитие са универсални, междусекторни и взаимосвързани. Поради това за ЕС и неговите държави членки съществуват последици на европейско, вътрешнонационално, регионално и местно, както и на международно равнище.

Инициативата за приемане на съвместен доклад произтича от разбирането, че Парламентът следва да изрази своята позиция в момент, в който многостранното сътрудничество в полза на хората, планетата и благоденствието – за действия в областта на климата, солидарността и мира – не може да се приеме за даденост. Необходимостта от по-тясно сътрудничество между двете комисии и по-голям ангажимент на Парламента за напредъка на Програмата до 2030 г. в Европа и извън нея беше ясно усетена по време на съвместната ad hoc делегация през юли 2018 г., която участва в Политическия форум на високо равнище.

Настоящият доклад е още по-навременен, тъй като Комисията подготвя съвместен обобщаващ доклад относно подкрепата на ЕС за развиващите се страни за изпълнението на Програмата до 2030 г., с принос от държавите – членки на ЕС. Той също така ще даде възможност на Парламента да даде отговор на документа за размисъл на Комисията „Към устойчива Европа до 2030 г.“ – навреме за предстоящите заключения на Съвета и за обсъждането на срещата на върха на лидерите на ЕС в Сибиу с цел размисъл за бъдещето на Европа, насрочена за май 2019 г. Съдокладчиците считат, че ЦУР могат и следва да предоставят вдъхновение и насоки за това какво се стреми да постигне ЕС и върху какво да се съсредоточи през следващите години.

Много от ЦУР и 169-те цели, включени в Програмата до 2030 г., засягат пряко правомощията и отговорностите на Съюза в допълнение към тези на националните, регионалните и местните органи, и поради това за тяхното изпълнение е необходим подход на действително многостепенно управление. Съдокладчиците са убедени, че за ефективното изпълнение на ЦУР е необходим подход на истинско многостепенно управление с активно и широко участие на обществеността, гражданското общество и частния сектор.

По отношение на обхвата на доклада съдокладчиците предлагат той да се съсредоточи върху всеобхватен и стратегически подход към изпълнението на ЦУР, включително по-добра координация и съвместно управление. Нашият доклад има за цел да помогне на ЕС да поеме по пътя на една всеобхватна стратегия на ЕС до 2030 г. за изпълнение на ЦУР и да подобри тяхната интеграция в политиките и механизмите за управление на ЕС. Подобна всеобхватна европейска стратегия за устойчиво развитие, основана на анализ на пропуските в политиката и оценка на това какво остава до постигането на целите, следва да очертава конкретни цели, задачи, показатели и действия, необходими за подобряване на координацията и съгласуваността на политиките за устойчиво развитие на европейско равнище. С оглед на популяризирането и интегрирането на ЦУР, съдокладчиците подкрепят стратегическо използване на инструментите за по-добро регулиране, с цел оценка и гарантиране на съгласуваност на политиките на ЕС по отношение на Програмата до 2030 г., като същевременно се насърчават полезните взаимодействия, извличат се съпътстващи ползи и се избягват компромиси, както на равнището на Съюза, така и на равнището на държавите членки. Темите с равностойно значение, които трябва да бъдат обхванати в доклада, са свързани с въпроса как да се подобрят подходящият мониторинг, пропорционалната отчетност и ефективните механизми за преглед, като се направи оценка на постигнатия напредък.

Важно е да се отбележи, че докладът се стреми да допринесе за прегледа и докладването, които ще бъдат извършени през 2019 г. Те ще се осъществят посредством трите форми, които трябва да бъдат отразени:

•  тематичния преглед на избран и ограничен брой ЦУР на ПФВР през юли, а именно – прегледа на ЦУР 4 (качествено образование), 8 (достоен труд и икономически растеж), 10 (намаляване на неравенствата), 13 (действия в областта на климата), 16 (мир, справедливост и силни институции) и 17 (партньорства за постигане на целите);

•  доброволните национални прегледи, които осигуряват важен инструмент за оценка на добрите практики и напредъка, който институциите на ЕС биха могли да оценят по-систематично;

•  докладването от страна на ЕС относно изпълнението и приноса за постигането на целите за устойчиво развитие, което ще се осъществи през тази година.


ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

27.2.2019

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

57

1

1

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Pilar Ayuso, Beatriz Becerra Basterrechea, Ivo Belet, Biljana Borzan, Lynn Boylan, Paul Brannen, Soledad Cabezón Ruiz, Nessa Childers, Birgit Collin-Langen, Miriam Dalli, Seb Dance, Nirj Deva, Stefan Eck, Bas Eickhout, Francesc Gambús, Gerben-Jan Gerbrandy, Arne Gericke, Jens Gieseke, Julie Girling, Sylvie Goddyn, Françoise Grossetête, Enrique Guerrero Salom, Jytte Guteland, Heidi Hautala, Maria Heubuch, Anneli Jäätteenmäki, Teresa Jiménez-Becerril Barrio, Kateřina Konečná, Urszula Krupa, Jo Leinen, Linda McAvan, Susanne Melior, Norbert Neuser, Massimo Paolucci, Bolesław G. Piecha, Julia Reid, Elly Schlein, Annie Schreijer-Pierik, Renate Sommer, Bogusław Sonik, Eleni Theocharous, Adina-Ioana Vălean, Anna Záborská, Damiano Zoffoli

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Frank Engel, Martin Häusling, Anja Hazekamp, Ádám Kósa, Cécile Kashetu Kyenge, Gesine Meissner, Maria Noichl, Alojz Peterle, Keith Taylor, Babette Winter, Carlos Zorrinho

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване

Georges Bach, Heinz K. Becker, Edward Czesak, Bogdan Andrzej Zdrojewski


ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

57

+

ALDE

Beatriz Becerra Basterrechea, Gerben-Jan Gerbrandy, Anneli Jäätteenmäki, Gesine Meissner

ECR

Edward Czesak, Nirj Deva, Arne Gericke, Urszula Krupa, Bolesław G. Piecha, Eleni Theocharous

GUE/NGL

Lynn Boylan, Stefan Eck, Anja Hazekamp, Kateřina Konečná

PPE

Pilar Ayuso, Georges Bach, Heinz K. Becker, Ivo Belet, Birgit Collin-Langen, Frank Engel, Francesc Gambús, Jens Gieseke, Julie Girling, Françoise Grossetête, Teresa Jiménez-Becerril Barrio, Ádám Kósa, Alojz Peterle, Annie Schreijer-Pierik, Renate Sommer, Bogusław Sonik, Adina-Ioana Vălean, Anna Záborská, Bogdan Andrzej Zdrojewski

S&D

Biljana Borzan, Paul Brannen, Soledad Cabezón Ruiz, Nessa Childers, Miriam Dalli, Seb Dance, Enrique Guerrero Salom, Jytte Guteland, Cécile Kashetu Kyenge, Jo Leinen, Linda McAvan, Susanne Melior, Norbert Neuser, Maria Noichl, Massimo Paolucci, Elly Schlein, Babette Winter, Damiano Zoffoli, Carlos Zorrinho

VERTS/ALE

Bas Eickhout, Martin Häusling, Heidi Hautala, Maria Heubuch, Keith Taylor

1

-

EFDD

Julia Reid

1

0

EFDD

Sylvie Goddyn

Легенда на използваните знаци:

+  :  „за“

-  :  „против“

0  :  „въздържал се“

Последно осъвременяване: 8 март 2019 г.Правна информация