Процедура : 2018/2121(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A8-0170/2019

Внесени текстове :

A8-0170/2019

Разисквания :

PV 25/03/2019 - 13
CRE 25/03/2019 - 13

Гласувания :

PV 26/03/2019 - 7.20
Обяснение на вота

Приети текстове :

P8_TA(2019)0240

<Date>{08/03/2019}8.3.2019</Date>
<NoDocSe>A8-0170/2019</NoDocSe>
PDF 1160kWORD 384k

<TitreType>ДОКЛАД</TitreType>

<Titre>относно финансовите престъпления, данъчните измами и избягването на данъци</Titre>

<DocRef>(2018/2121(INI))</DocRef>


<Commission>{TAX3}Специална комисия относно финансовите престъпления, данъчните измами и избягването на данъци</Commission>

Съдокладчици: <Depute>Йепе Кофод, Лудек Нидермайер</Depute>

ПОПРАВКИ/ ДОПЪЛНЕНИЯ
ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
 OVERVIEW OF ACTIVITIES DURING THE MANDATE
 V. LIST OF STUDIES
 ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ
 ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно финансовите престъпления, данъчните измами и избягването на данъци

(2018/2121(INI))

Европейският парламент,

 като взе предвид членове 4 и 13 от Договора за Европейския съюз (ДЕС),

 като взе предвид членове 107, 108, 113, 115 и 116 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

 като взе предвид Решението на Европейския парламент от 1 март 2018 г. относно създаването на специална комисия относно финансовите престъпления, данъчните измами и избягването на данъци (TAX 3) и определянето на нейните правомощия, нейния числен състав и срок на действие[1],

 като взе предвид резолюцията на своята специална комисия относно данъчните постановления и другите мерки, сходни по естество или въздействие (специалната комисия TAXE) от 25 ноември 2015 г.[2] и резолюцията на своята специална комисия относно финансовите престъпления, данъчните измами и избягването на данъци (специалната комисия TAX2) от 6 юли 2016 г.[3] относно данъчните постановления и другите мерки, сходни по естество или въздействие,

 като взе предвид своята резолюция от 16 декември 2015 г., съдържаща препоръки към Комисията относно осигуряването на прозрачност, координация и конвергенция в корпоративните данъчни политики в Съюза[4],

 като взе предвид резултатите от разследването на анкетната комисия във връзка с изпирането на пари, избягването на данъци и данъчните измами, които бяха представени на Съвета и на Комисията на 13 декември 2017 г.[5],

 като взе предвид последващите действия на Комисията във връзка с всяка от горепосочените резолюции на Парламента[6],

 като взе предвид многобройните разкрития на разследващи журналисти, като „Люкслийкс“, „Досиетата от Панама“, „Досиетата от рая“ и съвсем неотдавна – скандала със сделките Cum-Ex, както и случаите на изпиране на пари с участието, по-специално, на банки в Германия, Дания, Естония, Латвия, Нидерландия и Обединеното кралство,

 като взе предвид своята резолюция от 29 ноември 2018 г. относно скандала със сделките Cum-Ex: финансови престъпления и пропуски в настоящата правна рамка[7],

 като взе предвид своята резолюция от 19 април 2018 г. относно защитата на разследващите журналисти в Европа: случаят на словашкия журналист Ян Куцяк и Мартина Кушнирова[8],

 като взе предвид проучванията, изготвени от Генералната дирекция за парламентарни изследвания на Европейския парламент на тема „Гражданство срещу инвестиции и пребиваване срещу инвестиции в ЕС: актуално състояние, въпроси и въздействия“, „Рискове от изпиране на пари и данъчни измами в свободните пристанища и митническите складове“ и „Преглед на фиктивните дружества в Европейския съюз“[9],

 като взе предвид проучването на тема „Измамите с ДДС: икономически последици, предизвикателства и политически въпроси“[10], проучването на тема „Криптовалутите и блок-веригата – правен контекст и последици за финансовите престъпления, изпирането на пари и данъчните измами“, както и проучването на тема „Въздействието на цифровизацията върху международните данъчни въпроси“[11],

 като взе предвид проучванията на Комисията относно показателите за агресивно данъчно планиране[12],

 като взе предвид доказателствата, събрани от специалната комисия TAX3 в рамките на нейните 34 изслушвания с участието на експерти или размяна на мнения с членове на Комисията и министри, както и по време на командировките до Вашингтон, Рига, остров Ман, Естония и Дания,

 като взе предвид модернизираната и по-солидна рамка за корпоративно данъчно облагане, въведена по време на настоящия парламентарен мандат, и по-специално директивите срещу избягването на данъци (директиви срещу избягването на данъци I[13] и II[14]) и прегледите на Директивата относно административното сътрудничество в областта на данъчното облагане (Директивата за административното сътрудничество)[15],

 като взе предвид предложенията на Комисията, които предстои да бъдат приети, и по-специално относно общата (консолидирана) основа за облагане с корпоративен данък (О(К)ООКД)[16], пакета за данъчно облагане на цифровия сектор[17] и публичното отчитане по държави[18], както и позицията на Парламента относно тези предложения,

 като взе предвид резолюцията на Съвета и на представителите на правителствата на държавите членки от 1 декември 1997 г. относно група „Кодекс за поведение“ (Данъчно облагане на предприятия) и редовните доклади на групата пред Съвета по икономически и финансови въпроси (Съвета ECOFIN),

 като взе предвид списъка на Съвета на юрисдикциите, които не оказват съдействие за данъчни цели, приет на 5 декември 2017 г. и изменен въз основа на текущия мониторинг на ангажиментите, поети от трети държави,

 като взе предвид съобщението на Комисията от 21 март 2018 г. относно новите изисквания, насочени срещу избягването на данъци, в законодателството на ЕС, които уреждат по-специално операциите по финансиране и инвестиране (C(2018)1756),

 като взе предвид продължаващата модернизация на рамката за ДДС, и по-специално окончателния режим на ДДС,

 като взе предвид своята резолюция от 24 ноември 2016 г., озаглавена „Към окончателна система на ДДС и борба срещу измамите с ДДС“[19],

 като взе предвид наскоро приетата нова рамка на ЕС за борба с изпирането на пари, и по-специално след приемането на четвъртия (ДБИП4)[20] и петия (ДБИП5)[21] преглед на Директивата относно борбата с изпирането на пари,

 като взе предвид производствата за установяване на нарушение срещу 23 държави членки за нетранспониране или частично транспониране на ДБИП4 в националното законодателство,

 като взе предвид плана за действие на Комисията от 2 февруари 2016 г. за засилване на борбата с финансирането на тероризма (COM(2016)0050)[22],

 като взе предвид съобщението на Комисията от 12 септември 2018 г. относно укрепване на нормативната уредба на Съюза относно пруденциалния надзор и надзора върху борбата с изпирането на пари (COM(2018)0645),

 като взе предвид предприетото от платформата на звената за финансово разузнаване на Европейския съюз (платформа на ЗФР на ЕС) проучване и анализ на пропуските от 15 декември 2016 г. по отношение на правомощията на ЗФР на ЕС и на пречките за получаване и обмен на информация, както и работния документ на службите на Комисията от 26 юни 2017 г. относно подобряване на сътрудничеството между звената за финансово разузнаване на ЕС (SWD(2017)0275),

 като взе предвид препоръката на Европейския банков орган (ЕБО) и на Комисията от 11 юли 2018 г. до малтийското звено за анализ на данните от финансовото разузнаване относно действията, които са необходими за спазване на Директивата за борба срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма,

 като взе предвид писмото от 7 декември 2018 г., изпратено от председателя на специалната комисия TAX3 до постоянния представител на Малта в ЕС, Н.П. Даниел Азопарди, с което се искат обяснения за дружеството „17 Black“,

 като взе предвид разследванията на държавната помощ и решенията на Комисията[23],

 като взе предвид предложението за Директива на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2018 г. относно защитата на лица, подаващи сигнали за нарушения на правото на Съюза (COM(2018)0218),

 като взе предвид резултатите от различните срещи на върха на Г-7, Г-8 и Г-20 по международни данъчни въпроси,

 като взе предвид резолюцията относно Програмата за действие от Адис Абеба, приета от Общото събрание на ООН на 27 юли 2015 г.,

 като взе предвид доклада на групата на високо равнище относно незаконните финансови потоци от Африка, изготвен по съвместно искане на конференцията на Комисията на Африканския съюз (Комисията на АС)/Икономическата комисия на ООН за Африка (ИКА) на конференцията на министрите на финансите, планирането и икономическото развитие от Африка,

 като взе предвид съобщението на Комисията от 28 януари 2016 г. относно външна стратегия за ефективно данъчно облагане (COM(2016)0024), в което Комисията също призова ЕС да „играе водеща роля със своя пример“,

 като взе предвид своята резолюция от 8 юли 2015 г. относно избягването на данъци и отклонението от данъчно облагане като предизвикателства за управлението, социалната закрила и развитието в развиващите се държави[24] и своята резолюция от 15 януари 2019 г. относно равенството между половете и данъчните политики в ЕС[25],

 като взе предвид задължението съгласно член 8, параграф 2 от Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ) за спазване на законодателството за зачитане на неприкосновеността на личния живот по всяко време;

 като взе предвид доклада на Комисията от 23 януари 2019 г. относно режимите за предоставяне на гражданство и право на пребиваване в ЕС (COM(2019)0012),

 като взе предвид съобщението на Комисията от 15 януари 2019 г., озаглавено „Към по-ефективен и демократичен процес на вземане на решения в данъчната политика на ЕС“ (COM(2019)0008),

 като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 18 октомври 2017 г., озаглавено „Партньорствата на ЕС за развитие и предизвикателствата, свързани с международните данъчни споразумения“,

 като взе предвид член 52 от своя правилник,

 като взе предвид доклада на специалната комисия относно финансовите престъпления, данъчните измами и избягването на данъци (A8-0170/2019),

1. Общо въведение, представящо контекста

1.1. Промени

1. заявява, че действащите данъчни правила често са неспособни да следват нарастващия темп на развитие на икономиката; припомня, че настоящите международни и национални данъчни правила са създадени основно в началото на 20-и век; заявява, че съществува спешна и непрекъсната необходимост от реформа на правилата, така че международните и националните данъчни системи и данъчните системи в ЕС да могат да посрещат новите икономически, социални и технологични предизвикателства на 21-ви век; отбелязва широко разпространеното схващане, че действащите данъчни системи и счетоводни методи не са пригодени, така че да не изостават от тези промени и да гарантират, че всички участници на пазара плащат справедлив дял от данъците;

2. подчертава, че Европейският парламент допринесе значително за борбата с финансовите престъпления, отклонението от данъчно облагане и избягването на данъци, както се вижда, наред с другото, от „Люкслийкс“, „Досиетата от Панама“, „Досиетата от рая“, „Футбол лийкс“, „Бахама лийкс“ и „Досиетата CumEx“, особено с работата на специалните комисии TAXE, TAX2[26] и TAX3, анкетната комисия PANA и комисията по икономически и парични въпроси (комисията ECON);

3. приветства факта, че през настоящия си мандат Комисията представи 26 законодателни предложения, насочени към отстраняване на някои от слабостите, подобряване на борбата срещу финансовите престъпления и агресивното данъчно планиране и за повишаване на ефективността на събирането на данъци и данъчната справедливост; изразява дълбоко съжаление във връзка с липсата на напредък в Съвета по основни инициативи за реформа на корпоративния данък, които все още не са завършени поради липсата на истинска политическа воля; призовава за бързото одобряване на инициативите на ЕС, които все още не са завършени, и за внимателно наблюдение на изпълнението, за да се гарантират ефикасност и правилно прилагане, така че да се върви в крак с бързо развиващите се данъчни измами, отклонение от данъчно облагане и агресивно данъчно планиране;

4. припомня, че всяка данъчна юрисдикция има контрол само по данъчни въпроси, свързани с нейната територия, докато икономическите потоци и някои данъкоплатци, като многонационалните предприятия и лицата с висока нетна стойност на активите, осъществяват дейност в световен мащаб;

5. подчертава, че определянето на данъчните основи изисква наличието на пълна представа за положението на данъкоплатеца, включително относно компонентите, които са извън дадената данъчна юрисдикция, и определянето кой компонент за коя юрисдикция се отнася; отбелязва, че това изисква също тези данъчни основи да се разпределят между данъчните юрисдикции, за да се избегнат двойното данъчно облагане и двойното необлагане; потвърждава, че следва да се даде приоритет на премахването на двойното необлагане, както и да се гарантира, че е решен въпросът с двойното данъчно облагане;

6. счита, че трябва да се положат усилия от всички институции на ЕС, както и от държавите членки, за да се обяснят на гражданите постиженията в областта на данъчното облагане и предприетите действия за решаване на съществуващите проблеми и за отстраняване на пропуските; счита, че ЕС трябва да приеме цялостна стратегия, чрез която да подкрепя със съответни политики държавите членки при прехода им от настоящите им вредни данъчни системи към данъчна система, която е съвместима с правната уредба на ЕС и с духа на Договорите на ЕС;

7. отбелязва, че икономическите потоци[27] и възможностите за промяна на данъчната регистрация нараснаха значително; предупреждава, че някои нови явления[28] са непрозрачни по своята същност или улесняват непрозрачността, като създават възможности за данъчни измами, отклонение от данъчно облагане, агресивно данъчно планиране и изпиране на пари;

8. изразява съжаление поради факта, че някои държави членки конфискуват данъчната основа на други държави членки, като привличат генерирани на друго място печалби, позволявайки по този начин на дружествата изкуствено да намаляват данъчната си основа; посочва, че тази практика не само нарушава принципа на солидарност на ЕС, но води и до преразпределяне на богатството към многонационалните предприятия и техните акционери за сметка на гражданите на ЕС; подкрепя важната работа на представителите на академичните среди и на журналистите за разкриването на тези практики;

1.2. Цели на данъчното облагане и въздействието на данъчните измами, отклонението от данъчно облагане, вредните данъчни практики и изпирането на пари върху европейските общества

9. счита, че справедливото данъчно облагане и решителната борба с данъчните измами, отклонението от данъчно облагане, агресивното данъчно планиране и изпирането на пари играят централна роля за изграждането на справедливо общество и силна икономика, като същевременно защитават социалния договор и върховенството на закона; отбелязва, че наличието на справедлива и ефикасна система на данъчно облагане е от основно значение за справяне с неравенството, не само чрез финансиране на публичните разходи в подкрепа на социалната мобилност, но и чрез намаляване на неравенството по отношение на доходите; подчертава, че данъчната политика може да оказва силно влияние върху решенията относно заетостта, равнището на инвестициите и готовността на дружествата да се разрастват;

10. подчертава, че най-спешният приоритет е да се намалят разликите в данъчното облагане, произтичащи от данъчните измами, отклонението от данъчно облагане, агресивното данъчно планиране и изпирането на пари, и тяхното въздействие върху националните бюджети и бюджета на ЕС, за да се осигурят еднакви условия на конкуренция и данъчна справедливост между и сред данъкоплатците, да се води борба с увеличаването на неравенството и да се укрепва доверието в демократичното създаване на политики, като се гарантира, че измамниците не се ползват от конкурентно данъчно предимство в сравнение с честните данъкоплатци;

11 подчертава, че съвместните усилия на равнището на ЕС и на национално равнище са от решаващо значение за предпазването на бюджета на ЕС и на националните бюджети от загуби вследствие на неплатени данъци; отбелязва, че единствено чрез напълно и ефикасно събирани данъчни приходи държавите могат да осигуряват, наред с другото, качествени обществени услуги, в т.ч. финансово достъпно образование, здравеопазване и жилища, сигурност, контрол на престъпността и действия при извънредни ситуации, социална сигурност и грижи, прилагане на професионалните стандарти и на нормите във връзка с околната среда, борба с изменението на климата, насърчаване на равенството между половете, обществен транспорт и основна инфраструктура с цел стимулиране, и при необходимост стабилизиране, на балансирано от социална гледна точка развитие, за да се отбелязва напредък в изпълнението на целите за устойчиво развитие;

12. счита, че неотдавнашните промени в данъчното облагане и събирането на данъци, вследствие на които данъчната тежест се прехвърли от богатството към доходите, от доходите от капитала към доходите от труд и потреблението, от многонационалните предприятия към малките и средните предприятия (МСП) и от финансовия сектор към реалната икономика, оказаха непропорционално въздействие върху жените и хората с ниски доходи, които по принцип разчитат в по-голяма степен на доходите от труд и изразходват по-голяма част от доходите си за потребление[29]; отбелязва, че сред най-богатите лица се наблюдават по-високи нива на отклонение от данъчно облагане[30]; призовава Комисията да взема предвид въздействието върху социалното развитие, включително равенството между половете и другите посочени по-горе политики, в своите законодателни предложения в областта на данъците и борбата с изпирането на пари;

1.3. Рискове и ползи, свързани с паричните трансакции

13. подчертава, че паричните трансакции продължават да са източник на много голям риск от гледна точка на изпирането на пари и отклонението от данъчно облагане, включително измами с ДДС, въпреки положителните си аспекти, като достъпност и бързина; отбелязва, че редица държави членки вече прилагат ограничения върху плащанията в брой; отбелязва също така, че въпреки че правилата за контрол на парите в брой на външните граници на ЕС бяха хармонизирани, правилата между държавите членки относно движението на пари в брой в границите на ЕС се различават;

14. отбелязва, че фрагментацията и разнообразието на тези мерки могат да нарушат правилното функциониране на вътрешния пазар; призовава следователно Комисията да подготви предложение за европейски ограничения върху плащанията в брой, като същевременно запази парите в брой като платежно средство; отбелязва освен това, че банкнотите с висока номинална стойност представляват по-голям риск от гледна точка на изпирането на пари; приветства факта, че Европейската централна банка (ЕЦБ) обяви през 2016 г., че вече няма да издава нови банкноти от 500 EUR (въпреки че банкнотите, които вече са в обращение, остават законно платежно средство); призовава ЕЦБ да изготви график за постепенното премахване на възможността да се използват банкноти от 500 EUR;

1.4. Количествена оценка

15. подчертава, че данъчните измами, отклонението от данъчно облагане и агресивното данъчно планиране водят до загуба на финансови средства за националните бюджети и за бюджета на Европейския съюз[31]; признава, че количественото определяне на тези загуби не е просто; отбелязва обаче, че повишените изисквания за прозрачност не само биха осигурили по-качествени данни, но биха допринесли също за намаляване на непрозрачността;

16. отбелязва, че неколкократно беше правен опит за количествено определяне на размера на загубите вследствие на данъчни измами, отклонение от данъчно облагане и агресивно данъчно планиране; припомня, че нито веднъж не беше осигурена достатъчно пълна представа поради естеството на данните или липсата на данни; отбелязва, че някои от последните оценки се допълват взаимно въз основа на различаващи се, но същевременно допълващи се методологии;

17. отново изразява съжаление „по повод липсата на надеждни и обективни статистически данни относно мащаба на избягването на данъци и отклонението от данъчно облагане“ и „подчертава значението на разработването на подходящи и прозрачни методики за количествено определяне на мащаба на тези явления, както и тяхното въздействие върху публичните финанси на държавите, техните икономически дейности и публични инвестиции“[32]; изтъква важността на политическата и финансовата независимост на статистическите институти, за да се гарантира надеждността на статистическите данни; призовава да се поиска техническа помощ от Евростат за събирането на цялостни и точни статистически данни, така че те да бъдат предоставяни в съпоставим, лесно координиран цифров формат;

18. припомня по-специално емпиричната оценка на мащаба на годишните загуби на приходи вследствие на агресивното корпоративно данъчно планиране в ЕС, която беше изготвена през 2015 г.; отбелязва, че оценката варира от 50 – 70 милиарда евро (сума, изгубена единствено от прехвърлянето на печалби, което се равнява на поне 17% от приходите от корпоративен подоходен данък през 2013 г. и на 0,4% от брутния вътрешен продукт) до 160 – 190 милиарда евро (като се добавят индивидуализираните данъчни договорености с големите многонационални предприятия и неефективността при събирането);

19. призовава Съвета и държавите членки да дадат приоритет на проекти, по-конкретно с подкрепата на програмата „Фискалис“, насочени към количествено определяне на мащаба на избягването на данъци, за да се предприемат по-удачни действия във връзка със съществуващите разлики в данъчното облагане; подчертава, че Европейският парламент прие[33] увеличение на финансирането за програмата „Фискалис“; настоятелно призовава държавите членки, координирани от Комисията, да оценяват своите разлики в данъчното облагане и ежегодно да публикуват резултатите;

20. отбелязва, че в работния документ на Международния валутен фонд (МВФ)[34] загубите в световен мащаб поради свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби, както и във връзка с данъчните убежища, се оценяват на приблизително 600 милиарда щатски долара годишно; отбелязва, че дългосрочните приблизителни оценки на МВФ сочат 400 милиарда щатски долара за страните от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) (1% от техния брутен вътрешен продукт) и 200 милиарда щатски долара за развиващите се страни (1,3% от техния брутен вътрешен продукт);

21. приветства последните изчисления за ненаблюдаваната икономика – наричана често „сива икономика“ – в проучването за 2017 г. на данъчните политики в Европейския съюз[35], което дава по-общо указание за отклонението от данъчно облагане; подчертава, че стойността на ненаблюдаваната икономика измерва икономическите дейности, които може да не са обхванати от източниците на основни данни, използвани за съставяне на националните сметки;

22. подчертава, че всяка година в света близо 40% от печалбите на многонационалните предприятия се прехвърлят в данъчни убежища, като някои държави от Европейския съюз се явяват основните губещи от прехвърлянето на печалби, тъй като 35% от прехвърлените печалби идват от държави от ЕС, следвани от развиващите се държави (30%)[36]; посочва, че около 80% от прехвърляните от редица държави – членки на ЕС, печалби се насочват към или през други държави – членки на ЕС; посочва, че многонационалните предприятия плащат с до 30% по-малко данъци, отколкото конкурентите си на национално равнище, и че в резултат на агресивното данъчно планиране се нарушава конкуренцията за местните предприятия, и по-специално МСП;

23. отбелязва, че многонационалните предприятия, изслушани от специалната комисия TAX3, изготвят собствени оценки за ефективните данъчни ставки[37]; посочва, че тези оценки се поставят под въпрос от някои експерти;

24. призовава за събиране на статистически данни за големите трансакции в свободни пристанища, митнически складове и специални икономически зони, както и за оповестяванията, направени от посредници и лица, сигнализиращи за нередности;

1.5. Данъчни измами, отклонение от данъчно облагане, избягване на данъци и агресивно данъчно планиране

25. припомня, че борбата с отклонението от данъчно облагане и данъчните измами е насочена срещу незаконни действия, докато борбата с избягването на данъци разглежда ситуации, при които се използват пропуски в законодателството или които a priori са в границите на закона – освен ако не бъдат счетени за незаконни от данъчните органи, или в крайна сметка от съдебните органи – но които противоречат на неговия дух; призовава следователно за опростяване на данъчната уредба;

26. припомня, че подобряването на събираемостта на данъците в държавите от ЕС вероятно ще намали престъпленията, свързани с отклонението от данъчно облагане и последващото го изпиране на пари;

27 припомня, че агресивното данъчно планиране описва създаването на данъчен модел, насочен към намаляване на данъчните задължения чрез използване на техническите аспекти на дадена данъчна система или чрез арбитриране между две или повече данъчни системи, което е в противоречие с духа на закона;

28. приветства отговора на Комисията на призивите, отправени в резолюциите на специалните комисии TAXE и TAX2 и на анкетната комисия PANA, за по-успешно разкриване на агресивното данъчно планиране и на вредните данъчни практики;

29. призовава Комисията и Съвета да предложат и приемат всеобхватно и точно определение на показателите за агресивно данъчно планиране въз основа както на признаците, посочени в петия преглед на Директивата за административното сътрудничество (Шеста директива за административното сътрудничество)[38], така и на съответните проучвания и препоръки на Комисията[39]; подчертава, че тези ясни показатели може да се основават при необходимост на международно договорени стандарти; призовава държавите членки да използват тези показатели като основа за премахване на всички вредни данъчни практики, произтичащи от съществуващите пропуски в областта на данъчното облагане; призовава Комисията и Съвета редовно да актуализират тези показатели, ако възникнат нови договорености или практики в областта на агресивното данъчно планиране;

30. подчертава сходството между корпоративните данъкоплатци и състоятелните физически лица при използването на корпоративни структури и на сходни структури, като тръстове и офшорни зони, за целите на агресивното данъчно планиране; посочва ролята на посредниците[40] за създаването на подобни схеми; припомня в този контекст, че по-голямата част от доходите на състоятелните физически лица са под формата на капиталова печалба, а не на доходи;

31. приветства оценката на Комисията и включването на показателите за агресивно данъчно планиране в нейните доклади по държави в рамките на европейския семестър за 2018 г.; призовава тази оценка да се утвърди като обичайна практика, за да се осигурят еднакви условия на конкуренция на вътрешния пазар на ЕС, както и по-голяма стабилност на публичните приходи в дългосрочен план; приканва Комисията да гарантира ясни последващи действия за прекратяване на практиките на агресивно данъчно планиране, по целесъобразност под формата на официални препоръки;

32. отново призовава дружествата, в качеството си на данъкоплатци, да спазват изцяло своите данъчни задължения и да се въздържат от агресивно данъчно планиране, водещо до свиване на данъчната основа и прехвърляне на печалби, и да разгледат прилагането на стратегията за справедливо данъчно облагане, както и въздържането от вредни данъчни практики, като важна част от своята корпоративна социална отговорност, като отчитат Ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека и Насоките на ОИСР за многонационалните предприятия с цел осигуряване на доверието на данъкоплатците в данъчните уредби;

33. настоятелно призовава държавите членки, които участват в процедурата за засилено сътрудничество, да се споразумеят възможно най-бързо за приемането на данък върху финансовите сделки, като признава, че намирането на решение, прилагано в световен мащаб, би било най-подходящо;

2. Корпоративно данъчно облагане

34. припомня, че с глобализацията и цифровизацията нараснаха възможностите за избиране на местоположение за стопанска дейност и пребиваване въз основа на нормативната уредба;

35. припомня, че данъците трябва да се плащат в юрисдикциите, където ефективно се упражнява значителна и реална икономическа дейност и се създава стойност, или – в случаите на косвено данъчно облагане – където се осъществява потреблението; подчертава, че това може да бъде постигнато чрез приемането на общата консолидирана основа за облагане с корпоративен данък (ОКООКД) в ЕС с подходящо и справедливо разпределение, като се включат, наред с останалото, всички материални и нематериални активи;

36. отбелязва, че с Директивата срещу избягването на данъци I ЕС прие данък при напускане, който дава възможност на държавите членки да облагат с данък икономическата стойност на генерирания на тяхна територия капиталов доход дори когато тази печалба все още не е реализирана към момента на напускане; счита, че принципът на облагане на печалбите, реализирани в държавите членки, преди те да напуснат Съюза, следва да бъде укрепен, например чрез координирано задържане на удържания при източника данък върху лихвите и авторските и лицензионните възнаграждения, за да се премахнат съществуващите пропуски и да се избегне печалбите да напускат ЕС, без да са обложени с данъци; призовава Съвета да възобнови преговорите по предложението относно лихвите и авторските и лицензионните възнаграждения[41]; отбелязва, че с данъчните спогодби често се намалява ставката на удържания при източника данък с цел избягване на двойното данъчно облагане[42];

37. отново потвърждава, че адаптирането на международните данъчни правила трябва да отговори на избягването, произтичащо от възможното използване на взаимодействието между националните данъчни разпоредби и мрежите от данъчни спогодби, водещо до свиване на данъчната основа и до двойно необлагане, като същевременно се гарантира, че няма двойно данъчно облагане;

2.1. План за действие относно свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби и прилагането му в ЕС: Директивата срещу избягването на данъци

38. потвърждава, че целта на ръководения от Г-20/ОИСР проект за борба със свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби е да отстрани по координиран начин причините и обстоятелствата, които създават практики на свиване на данъчната основа и на прехвърляне на печалби, чрез подобряване на съгласуваността на данъчните правила в международен план, укрепване на изискванията по същество и повишаване на прозрачността и сигурността; заявява обаче, че степента на готовност и ангажимента за сътрудничество в рамките на плана за действие на ОИСР относно свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби се различават между държавите и по отношение на конкретните действия;

39. отбелязва, че планът за действие относно свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби на Г-20/ОИСР в 15 точки, предназначен за справяне по координиран начин с причините и обстоятелствата, които създават такива практики, се изпълнява и наблюдава, както и че се провеждат допълнителни обсъждания в по-широк кръг, отколкото само между първоначално участващите държави, чрез приобщаващата рамка; призовава следователно държавите членки да подкрепят реформа както на мандата, така и на функционирането на приобщаващата рамка, за да се гарантира, че оставащите пропуски и нерешени въпроси в областта на данъчното облагане, като разпределянето на правата на данъчно облагане между държавите, са обхванати от действащата международна рамка за борба с практиките на свиване на данъчната основа и на прехвърляне на печалби;

40. отбелязва факта, че тези действия изискват прилагане; отбелязва записката относно политиката[43] на приобщаващата рамка за борба със свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби, чиято цел е да предложи възможни решения на установените предизвикателства във връзка с данъчното облагане на цифровата икономика;

41. посочва, че неотдавна някои държави приеха едностранни мерки за противодействие на вредните данъчни практики (например относно удържания при източника данък (Diverted Profits Tax) в Обединеното кралство и разпоредбите на данъчната реформа в САЩ относно международния нискооблагаем доход от нефизически активи (Global Intangible Low-Taxed Income, GILTI)), за да гарантират, че доходите от чужбина на многонационалните предприятия се облагат надлежно с минимална ефективна данъчна ставка в държавата, където се намира седалището на дружеството майка; призовава за оценка на ЕС на посочените мерки; отбелязва, че за разлика от тези едностранни мерки ЕС обикновено насърчава многостранни и консенсусни решения за справедливо разпределение на правата на данъчно облагане; подчертава, че ЕС например дава приоритет на глобално решение за облагането на цифровия сектор, но все пак предлага данък на ЕС върху цифровите услуги, тъй като понастоящем дискусиите в световен мащаб напредват бавно;

42. припомня, че пакетът на ЕС от 2016 г. за борба с избягването на данъци допълва действащите разпоредби с цел да се изпълнят 15-те действия от плана за действие относно свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби по координиран начин на цялата територия на ЕС в рамките на единния пазар;

43. приветства приемането от ЕС на директивите срещу избягването на данъци I и II; отбелязва, че те осигуряват по-справедливо данъчно облагане, като въвеждат минимално равнище на защита срещу избягването на данъци от страна на дружествата в целия ЕС и осигуряват по-справедлива и по-стабилна среда за тях както от гледна точка на търсенето, така и от гледна точка на предлагането; приветства разпоредбите относно несъответствията при хибридни образувания за предотвратяване на двойното данъчно необлагане с цел премахване на съществуващите несъответствия и въздържане от създаване на допълнителни несъответствия между държавите членки и с трети държави;

44. приветства разпоредбите относно контролираните чуждестранни дружества (КЧД), включени в Директивата срещу избягването на данъци I, за да се гарантира, че печалбите, реализирани от свързани дружества, установени в държави с ниски или нулеви данъчни ставки, се облагат ефективно с данък; признава, че те не допускат липсата или разнообразието от национални правила относно КЧД в рамките на Съюза да нарушават функционирането на вътрешния пазар извън случаите на напълно изкуствени договорености, за което Парламентът многократно призова; изразява съжаление във връзка с наличието на два подхода за прилагане на правилата относно КЧД в Директивата срещу избягването на данъци I и призовава държавите членки да прилагат само по-простите и най-ефикасни правила относно КЧД, каквито са посочените в член 7, параграф 2, буква а) от Директивата срещу избягването на данъци I;

45. приветства общото правило за борба със злоупотребите за целите на изчисляването на дължимия корпоративен данък, включено в Директивата срещу избягването на данъци I, благодарение на което държавите членки могат да пренебрегват договорености, които не са действителни и които, като се вземат предвид всички относими факти и обстоятелства, целят единствено получаване на данъчно предимство; призовава за пореден път за приемането на общо и повсеместно, строго прилагано правило за борба със злоупотребите, по-конкретно в действащото законодателство, и по-специално в Директивата за дружествата майки и дъщерните дружества, Директивата за сливанията и Директивата за лихвите и авторските и лицензионните възнаграждения;

46. отново призовава за въвеждането на ясно определение за „място на стопанска дейност“ и „значително икономическо присъствие“, така че дружествата да не могат изкуствено да избягват да имат облагаемо присъствие в държава членка, в която осъществяват икономическа дейност;

47. призовава за приключване на работата в рамките на Съвместния форум на ЕС по трансферното ценообразуване (СФТЦ) относно развитието на добри практики и наблюдението от Комисията на изпълнението от страна на държавите членки;

48. припомня своите опасения, свързани с използването на трансферни цени при агресивното данъчно планиране, поради което припомня необходимостта от адекватни действия и подобряване на рамката за трансферно ценообразуване за справяне с проблема; подчертава необходимостта да се гарантира, че те отразяват икономическата действителност, внасят сигурност, яснота и справедливост за държавите членки и за дружествата, които осъществяват дейност в рамките на Съюза, и намаляват риска от злоупотреба с правилата за целите на прехвърлянето на печалби, като се вземат предвид Насоките на ОИСР за трансферно ценообразуване за многонационалните предприятия и данъчната администрация от 2010 г.[44]; отбелязва обаче, че както беше подчертано от експерти и в много публикации, използването на „концепцията за независим субект“ или на „принципа на сделката между несвързани лица“ е един от основните фактори, способстващ вредните данъчни практики[45];

49. подчертава, че действията на ЕС във връзка със свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби и агресивното данъчно планиране предоставиха на данъчните органи актуализиран набор от инструменти за обезпечаване на справедливо събиране на данъци при запазване на конкурентоспособността на предприятията от ЕС; подчертава, че данъчните органи следва да отговарят за ефективното използване на инструментите, без да налагат допълнителна тежест за отговорните данъкоплатци, и особено МСП;

50. признава, че новият поток от информация към данъчните органи вследствие на приемането на директивите срещу избягването на данъци I и II и на Четвъртата директива за административното сътрудничество поражда необходимостта от подходящи ресурси за гарантиране на възможно най-ефикасното използване на тази информация и за ефективно намаляване на съществуващите понастоящем разлики в данъчното облагане; призовава всички държави членки да предприемат необходимите действия за гарантиране, че инструментите, използвани от органите, са достатъчни и подходящи за използването на тази информация, и да съчетават и правят кръстосани проверки на информацията от различни източници и масиви от данни;

2.2. Укрепване на действията на ЕС за борба с агресивното данъчно планиране и за допълване на плана за действие относно свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби

2.2.1. Задълбочен преглед на данъчните системи на държавите членки и на цялостната данъчна среда – агресивно данъчно планиране в рамките на ЕС (европейски семестър)

51. приветства факта, че данъчните системи на държавите членки и цялостната данъчна среда станаха част от европейския семестър в съответствие с призива на Парламента в този смисъл[46]; приветства проучванията и данните, изготвени от Комисията[47], които дават възможност за по-добро справяне със ситуациите, при които се установява наличието на икономически показатели за агресивно данъчно планиране и които дават ясна представа за съществуването на условия за данъчно планиране; отбелязва, че освен това тези проучвания и данни предоставят богата база данни за всички държави членки във връзка с това явление; посочва, че в духа на лоялно сътрудничество държавите членки не трябва да улесняват създаването на схеми за агресивно данъчно планиране, несъвместими с правната уредба на ЕС и с духа на Договорите на ЕС;

52. призовава на тези нови данъчни показатели за европейския семестър да се даде същия статут като на свързаните с контрола на разходите показатели; подчертава ползата от придаване на европейския семестър на това данъчно измерение, тъй като то ще направи възможна борбата с определени вредни данъчни практики, които до момента не бяха отстранени чрез Директивата срещу избягването на данъци и други действащи европейски нормативни актове;

53. приветства факта, че Шестата директива за административното сътрудничество посочва отличителните белези на подлежащите на докладване трансгранични договорености, за които посредниците трябва да съобщават на данъчните органи, за да могат те да бъдат оценени от последните; приветства факта, че тези елементи на схемите за агресивно данъчно планиране могат да бъдат актуализирани, ако се появят нови договорености или практики; посочва, че срокът за прилагане на директивата все още не е изтекъл и че разпоредбите ще трябва да бъдат наблюдавани, за да се гарантира тяхната ефективност;

54. призовава групата „Кодекс за поведение“ ежегодно да докладва на Съвета и на Парламента относно основните договорености, за които е докладвано в държавите членки, за да са информирани лицата, отговарящи за вземането на решения, за новите данъчни схеми, които са в процес на създаване, и да вземат евентуално необходимите мерки за противодействие;

55. призовава институциите на ЕС и държавите членки да гарантират, че договорите за обществени поръчки не улесняват избягването на данъци от страна на доставчиците; посочва, че държавите членки следва да наблюдават и да гарантират, че дружествата или други юридически лица, участващи в търгове и договори за обществени поръчки, не участват в данъчни измами, отклонение от данъчно облагане и агресивно данъчно планиране; призовава Комисията да поясни действащата практика в областта на обществените поръчки съгласно Директивата на ЕС относно обществените поръчки и при необходимост да предложи актуализиране на директивата, което не забранява прилагането на свързани с данъците съображения като критерии за отстраняване или дори като критерии за подбор при обществените поръчки;

56. призовава Комисията да представи във възможно най-кратък срок предложение, насочено към отмяна на патентните кутии, и призовава държавите членки да насърчават на своя територия предоставянето на подкрепа за научноизследователската и развойната дейност, която не е вредна и по целесъобразност е пряка; подчертава, че данъчните облекчения за дружествата трябва да бъдат внимателно замислени и въвеждани само там, където оказват положително въздействие върху работните места и растежа и където може да се изключи всякакъв риск от създаването на нови пропуски в данъчната система;

57. междувременно отново призовава да се гарантира, че настоящите патентни кутии създават истинска връзка с икономическата дейност, например проверки на разходите, и че не нарушават конкуренцията; отбелязва нарастващата роля на нематериалните активи във веригата на създаване на стойност на многонационалните предприятия; отбелязва подобреното определяне на разходите за научноизследователска и развойна дейност в предложението за обща основа за облагане с корпоративен данък (ОООКД); подкрепя позицията си относно данъчните кредити за разходите за действителна научноизследователска и развойна дейност вместо за данъчни облекчения за научноизследователската и развойна дейност;

2.2.2. По-добро сътрудничество в областта на данъчното облагане, включително ОКООКД

58. подчертава, че политиката по отношение на данъчното облагане в Европейския съюз следва да бъде насочена както към борбата с избягването на данъци и агресивното данъчно планиране, така и към улесняване на трансграничната стопанска дейност чрез сътрудничество между данъчните органи и интелигентна данъчна политика;

59. подчертава, че съществуват множество свързани с данъците пречки, които затрудняват трансграничната стопанска дейност; отбелязва във връзка с това своята резолюция от 25 октомври 2012 г. относно 20 основни тревоги на гражданите и на стопанските субекти за функционирането на единния пазар[48]; настоятелно призовава Комисията да приеме с приоритет план за действие във връзка с тези пречки;

60. приветства подновяването на проекта за ОКООКД с приемането от страна на Комисията на взаимосвързаните предложения относно ОООКД и ОКООКД; подчертава, че след пълното си въвеждане ОКООКД ще премахне пропуските в националните данъчни системи, осигуряващи възможности за злоупотреба, по-специално по отношение на трансферното ценообразуване;

61. призовава Съвета бързо да приеме и да приложи едновременно двете предложения, като вземе предвид становището на Парламента, което вече съдържа концепцията за виртуално място на стопанска дейност и формули за разпределяне, с което ще се премахнат оставащите пропуски, благодарение на които се избягват данъци, и ще се осигурят еднакви условия на конкуренция с оглед на цифровизацията; изразява съжаление, че някои държави членки продължават да отказват да търсят решение, и призовава държавите членки да уеднаквят своите позиции;

62. припомня, че прилагането на О(К)ООКД следва да бъде придружено от въвеждането на общи счетоводни правила и подходяща хармонизация на административните практики;

63. припомня, че за да се прекрати практиката на прехвърляне на печалби и да се въведе принципът, че данъците се плащат там, където се генерират печалбите, ОООКД и ОКООКД следва да бъдат въведени едновременно във всички държави членки; призовава Комисията, ако Съветът не приеме единодушно решение по предложението за установяване на ОКООКД, да изготви ново предложение въз основа на член 116 от ДФЕС, съгласно който Европейският парламент и Съветът, като действат в съответствие с обикновената законодателна процедура, приемат необходимото законодателство;

2.2.3. Корпоративно данъчно облагане на цифровия сектор

64. отбелязва, че явлението „цифровизация“ създаде нова ситуация на пазара, при която цифровите и цифровизираните дружества са в състояние да се възползват от местните пазари, без да имат физическо, и следователно облагаемо, присъствие на този пазар, като създават нееднакви условия на конкуренция и поставят традиционните дружества в неизгодно положение; отбелязва, че за моделите на цифровите предприятия в ЕС се прилага по-ниска ефективна средна данъчна тежест, отколкото за традиционните бизнес модели[49];

65. посочва в този контекст постепенното преминаване от материално производство към нематериални активи във веригите за създаване на стойност на многонационалните предприятия, както е отразено в относителните темпове на растеж през последните пет години на постъпленията от авторски и лицензионни възнаграждения (почти 5% годишно) в сравнение с търговията със стоки и преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) (по-малко от 1% годишно)[50]; изразява съжаление поради факта, че цифровите предприятия почти не плащат данъци в някои държави членки независимо от значителното си цифрово присъствие и големи приходи в тези държави членки;

66. счита, че ЕС следва да способства създаването на по-привлекателна среда за стопанска дейност, за да постигне добре функциониращ цифров единен пазар, като същевременно гарантира справедливо данъчно облагане на цифровата икономика; припомня, че когато става въпрос за цифровизацията на цялата икономика, мястото на създаване на стойност следва да взема под внимание приноса на ползвателите, както и събираната информация за поведението на потребителите онлайн;

67. подчертава, че липсата на общ подход на Съюза за решаване на въпроса с данъчното облагане на цифровата икономика ще принуди – и вече действително принуди – държавите членки да приемат едностранни решения, което ще доведе до регулаторен арбитраж и разпокъсване на единния пазар и би могло да се превърне в тежест за дружествата с международна дейност, както и за данъчните органи;

68. отбелязва водещата роля на Комисията и на някои държави членки в световния дебат относно данъчното облагане на цифровизираната икономика; насърчава държавите членки да продължат своята проактивна работа на равнище ОИСР и ООН, особено чрез процеса, който беше въведен от приобщаващата рамка за борба със свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби в свързаната записка относно политиката[51]; припомня обаче, че ЕС не следва да чака решение в световен мащаб, а да действа незабавно;

69. приветства пакета за данъчно облагане на цифровия сектор, приет от Комисията на 21 март 2018 г.; изразява обаче съжаление за слабия напредък в Съвета[52] и за неговата неспособност да постигне споразумение по този пакет на Комисията; изразява загриженост, че вместо това понастоящем Съветът разглежда предложение, което е далеч не толкова амбициозно по отношение на приложното поле, колкото е първоначалното предложение и последващата позиция на Парламента, приета на 13 декември 2018 г.[53]; призовава Съвета да приеме бързо тези предложения;

70. подчертава, че единствено постигнатото споразумение за това какво представлява цифровото място на стопанска дейност е стъпка в правилната посока, но то не решава въпроса за разпределението на данъчната основа;

71. призовава държавите членки, които желаят да разгледат възможността за въвеждане на данъчно облагане на цифровия сектор, да направят това в рамките на засилено сътрудничество, ако Съветът не успее да постигне съгласие за данъка върху цифровите услуги;

72. разбира, че т.нар. „временно решение“ не е оптимално; счита, че това ще спомогне за ускоряване на търсенето на по-добро решение на световно равнище, като същевременно ще осигури донякъде еднакви условия на конкуренция на местните пазари; призовава държавите – членки на ЕС, да обсъдят, приемат и приложат възможно най-скоро дългосрочното решение относно данъчното облагане на цифровата икономика (относно значителното цифрово присъствие), за да може ЕС да продължи да определя тенденциите на световно равнище; подчертава, че предложеното от Комисията дългосрочно решение следва да служи като основа за допълнителна работа на международно равнище;

73. отбелязва силното настояване за данък върху цифровите услуги от страна на гражданите на ЕС; припомня, че проучванията показват, че 80% от гражданите на Германия, Франция, Австрия, Нидерландия, Швеция и Дания подкрепят данъка върху цифровите услуги и считат, че ЕС следва да застане начело на международните усилия; подчертава освен това, че мнозинството от участвалите в проучването граждани искат широк обхват на данъка върху цифровите услуги[54];

74. призовава държавите членки да гарантират, че данъкът върху цифровите услуги се прилага като временна мярка, като включат клауза за изтичане на срока на действие в предложението за директива на Съвета от 21 март 2018 г. относно общата система на данък върху цифровите услуги, начисляван върху приходите от предоставянето на някои цифрови услуги[55] (COM(2018)0148), и чрез ускоряване на обсъждането относно значимото цифрово присъствие;

2.2.4.  Ефективно данъчно облагане

75. отбелязва, че на равнището на ЕС номиналните ставки на корпоративния данък намаляха от средно 32% през 2000 г. на 21,9% през 2018 г.[56], което представлява намаление с 32%; изразява загриженост във връзка с последиците от тази конкуренция върху устойчивостта на данъчните системи и възможните ѝ странични ефекти за съседните държави; отбелязва, че първият воден от Г-20/ОИСР проект относно свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби не разглежда това явление; приветства съобщението, че приобщаващата рамка за борба със свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби ще разгледа „без предразсъдъци“ правата на данъчно облагане, които ще увеличат способността на юрисдикциите да облагат с данък печалбите, когато другата юрисдикция с права на данъчно облагане прилага ниска ефективна данъчна ставка спрямо тези печалби, до 2020 г.[57], което се изразява в минимално ефективно данъчно облагане; отбелязва, че както беше посочено от приобщаващата рамка за борба със свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби, текущата работа, ръководена от ОИСР, не води до промяна на факта, че държавите или юрисдикциите са свободни да определят свои собствени данъчни ставки или въобще да не предвиждат система за облагане с корпоративен данък[58];

76. приветства новия глобален стандарт на ОИСР относно показателя за съществени дейности по отношение на юрисдикции, които не налагат или налагат само номинални данъци[59], който до голяма степен е повлиян от работата на ЕС по процеса на ЕС на изготвяне на списъци (критерий за справедливост 2.2 от списъка на ЕС);

77. отбелязва несъответствието между изчисленията на ефективните данъчни ставки на големите корпорации – често основаващи се на провизии за данъци[60] – и действителния данък, платен от големите многонационални предприятия; отбелязва, че традиционните сектори плащат средно ефективна ставка на корпоративен данък от 23%, докато цифровият сектор плаща около 9,5%[61];

78. отбелязва нееднородните методологии за оценка на ефективните данъчни ставки, които не създават условия за надеждна съпоставка на ефективните данъчни ставки в ЕС и в света; отбелязва, че някои оценки на ефективните данъчни ставки в ЕС се различават с 2,2 до 30%[62]; призовава Комисията да разработи собствена методология и редовно да публикува ефективните данъчни ставки в държавите членки;

79. призовава Комисията да направи оценка на явлението, свързано с намаляването на номиналните данъчни ставка и неговото въздействие върху ефективните данъчни ставки в ЕС, и да предложи мерки, както в рамките на ЕС, така и спрямо трети държави, по целесъобразност, включително стабилни правила за предотвратяване на злоупотреби, защитни мерки, като по-строги правила относно контролираните чуждестранни дружества, и препоръка за изменение на данъчните спогодби;

80. приканва държавите членки да актуализират мандата на групата „Кодекс за поведение“, за да проучи концепцията за минималното ефективно данъчно облагане на корпоративните печалби като последващо действие спрямо работата на ОИСР относно предизвикателствата във връзка с данъчното облагане с оглед на цифровизацията на икономиката;

81. отбелязва изявлението на министъра на финансите на Франция по време на заседанието на специалната комисия TAX3 на 23 октомври 2018 г. относно необходимостта да се обсъди концепцията за минимално данъчно облагане; приветства готовността на Франция да включи дебата относно минималното данъчно облагане като един от приоритетите на своето председателство на Г-7 през 2019 г.;

2.3. Административно сътрудничество във връзка с преките данъци

82. подчертава, че от юни 2014 г. насам Директивата за административното сътрудничество е изменяна четири пъти;

83. призовава Комисията да направи оценка и да представи предложения за отстраняване на пропуски във Втората директива за административното сътрудничество, по-специално чрез включване на твърдите активи и криптовалутите в обхвата на директивата, като се налагат санкции за неспазване или невярно докладване от финансови институции, както и чрез включване на повече видове финансови институции и видове сметки, за които не се докладва в момента, като пенсионните фондове;

84. призовава отново за по-широк обхват по отношение на обмена на данъчни становища и за по-широк достъп от страна на Комисията, както и за по-задълбочена хармонизация на практиките във връзка с данъчните становища на различните национални данъчни органи;

85. призовава Комисията бързо да предостави своята първа оценка на Третата директива за административното сътрудничество във връзка с това, като обърне внимание по-специално на броя на обменените становища и на броя на случаите, при които националните данъчни администрации са имали достъп до информация, държана от друга държава членка; изисква в оценката да се разгледа също така въздействието на разкриването на важна информация, свързана с данъчните становища (броя на становищата, имената на бенефициентите, ефективната данъчна ставка, произтичаща от всяко решение); приканва държавите членки да публикуват националните данъчни становища;

86. изразява съжаление относно факта, че членът на Комисията, отговарящ за данъчното облагане, не признава необходимостта от разширяване на съществуващата система за обмен на информация между националните данъчни органи;

87. отново призовава освен това за осигуряване на едновременен данъчен одит на лица с общи или допълващи се интереси (включително дружества майки и техните дъщерни дружества) и за допълнително задълбочаване на сътрудничеството между държавите членки в областта на данъчното облагане чрез задължение за предоставяне на отговор на групови запитвания по данъчни въпроси; посочва, че правото на мълчание пред данъчните органи не се прилага в контекста на обикновеното административно разследване и че сътрудничеството е задължително[63];

88. счита, че координираните проверки на място и съвместните одити следва да бъдат част от европейската рамка за сътрудничество между данъчните администрации;

89. подчертава, че не само обменът и обработката на информация, но и обменът на най-добри практики между данъчните органи допринася за по-ефикасното събиране на данъци; призовава държавите членки да дадат приоритет на обмена на най-добри практики сред данъчните органи, особено по отношение на цифровизацията на данъчните администрации;

90. призовава Комисията и държавите членки да хармонизират процедурите за цифрова система за подаване на данъчни декларации с цел улесняване на трансграничните дейности и намаляване на бюрокрацията;

91. призовава Комисията бързо да направи оценка на прилагането на Четвъртата директива за административното сътрудничество и на въпроса дали националните данъчни администрации действително имат достъп до информацията по държави, държана от друга държава членка; изисква от Комисията да направи оценка на връзката на Четвъртата директива за административното сътрудничество с действие 13 от плана за действие относно обмена на информация по държави на Г-20 във връзка със свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби;

92. приветства автоматичния обмен на информация за финансови сметки с Андора, Лихтенщайн, Монако, Сан Марино и Швейцария въз основа на разработения от ОИСР глобален стандарт; призовава Комисията и държавите членки да актуализират разпоредбите на Договора, така че да са в съответствие с изменената директива за административното сътрудничество;

93. подчертава освен това приноса на програмата „Фискалис 2020“, която има за цел да укрепи сътрудничеството между участващите държави, техните данъчни органи и техните длъжностни лица; подчертава добавената стойност вследствие на съвместните действия в тази област и ролята на възможната програма за разработване и управление на големи трансевропейски ИТ системи;

94. припомня на държавите членки техните задължения съгласно Договора[64], и по-специално да сътрудничат лоялно, искрено и експедитивно; призовава следователно, с оглед на трансграничните случаи, и най-вече с т.нар. „Досиета Cum-Ex“, за определянето на единни звена за контакт от страна на националните данъчни органи на всички държави членки, в съответствие със системата за единни звена за контакт на съвместната международна работна група за обмен на данни и сътрудничество (JITSIC) в рамките на ОИСР[65], за улесняване и задълбочаване на сътрудничеството в борбата с данъчните измами, отклонението от данъчно облагане и агресивното данъчно планиране; призовава освен това Комисията да улесни и координира сътрудничеството между единните звена за контакт на държавите членки;

95. препоръчва от органите на държавите членки, които са уведомени от своите колеги в други държави членки за възможни нарушения на закона, да се изисква да предоставят своевременно официално уведомление за получаването, и по целесъобразност – отговор по същество във връзка с действията, предприети след горепосоченото уведомление;

2.4. Спекулативни сделки с дивиденти (Cum-Ex) и купони

96. отбелязва, че Cum-Ex сделките са познат проблем в световен мащаб още 90-те години на ХХ в., включително в Европа, но така и не бяха предприети координирани мерки за противодействие; изразява съжаление за данъчните измами, разкрити от т.нар. скандал с „Досиета Cum-Ex“, който доведе до публично докладвани загуби от данъчни приходи на държавите членки, възлизащи на 55,2 милиарда евро според някои медийни оценки; подчертава, че консорциумът на европейски журналисти определи Германия, Дания, Испания, Италия и Франция като предполагаемите основни целеви пазари за търговските практики Cum-Ex, следвани от Белгия, Финландия, Полша, Нидерландия, Австрия и Чешката република;

97. подчертава, че сложността на данъчните системи може да създаде пропуски в нормативната уредба, които улесняват схемите за данъчни измами от вида Cum-Ex;

98. отбелязва, че систематичните измами, свързани с прилагането на схемите „Cum-Ex“ и „Cum-Cum“, станаха възможни отчасти поради това, че органите на съответните държави членки не са извършили достатъчно проверки на заявленията за възстановяване на данъци и поради липсата на ясна и пълна представа за действителната собственост върху акциите; призовава държавите членки да предоставят достъп на всички съответни органи до пълна и актуална информация относно собствеността върху акциите; призовава Комисията да прецени дали са необходими действия на равнище ЕС в това отношение и да представи законодателно предложение, ако оценката покаже необходимост от подобни действия;

99. подчертава, че разкритията явно показват възможни слабости в националното данъчно законодателство и в прилаганите понастоящем системи за обмен на информация и сътрудничество между органите на държавите членки; настоятелно призовава държавите членки ефективно да използват всички комуникационни канали, националните данни и данните, предоставени от усъвършенстваната рамка за обмен на информация;

100. подчертава, че трансграничните аспекти на „Досиетата Cum-Ex“ следва да бъдат разглеждани многостранно; предупреждава, че въвеждането на нови двустранни спогодби за обмен на информация и на механизми за двустранно сътрудничество между отделните държави членки ще усложни вече сложната мрежа от международни правила, ще въведе нови възможности за злоупотреба и ще допринесе за липсата на прозрачност;

101. настоятелно призовава всички държави членки да разследват задълбочено и да анализират практиките за плащане на дивиденти в своите юрисдикции, да открият пропуските в своите данъчни закони, които създават възможности за извършителите за измами и избягване на данъци, да анализират всяко потенциално трансгранично измерение на тези практики и да сложат край на всички тези вредни данъчни практики; призовава държавите членки да обменят най-добри практики във връзка с това;

102. призовава държавите членки и техните органи за финансов надзор да оценят необходимостта от забрана на изцяло данъчно ориентираните финансови практики, като арбитраж на дивиденти или спекулативни сделки с дивиденти (Cum-Ex) и подобни схеми, при липса на доказателство от страна на емитента, че тези финансови практики имат съществена икономическа цел, различна от неоправдано възстановяване на данъци и/или избягване на данъци; призовава законодателните органи на ЕС да извършат оценка на възможността за прилагане на тази мярка на равнището на ЕС;

103. призовава Комисията да започне незабавно да работи по изготвянето на предложение за създаването на европейска финансова полиция в рамките на Европол със собствен капацитет за провеждане на разследвания, както и за европейска рамка за трансгранични данъчни разследвания и относно други трансгранични финансови престъпления;

104. заключава, че „Досиетата Cum-Ex“ показват спешната необходимост от подобряване на сътрудничеството между данъчните органи на държавите – членки на ЕС, особено по отношение на обмена на информация; следователно настоятелно призовава държавите членки да задълбочат сътрудничеството си в областта на откриването, спирането, разследването и наказателното преследване на схеми за данъчни измами и за отклонение от данъчно облагане, като Cum-Ex, и където е приложимо – Cum-Cum, включително обмен на най-добри практики, както и да подкрепят решенията на равнище ЕС, когато има основание за това;

2.5. Прозрачност във връзка с корпоративния данък

105. приветства приемането на Четвъртата директива за административното сътрудничество, предвиждаща публичното отчитане по държави пред данъчните органи, в съответствие със стандарта по действие 13 за свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби;

106. припомня, че публичното отчитане по държави е една от най-важните мерки за осигуряване на по-голяма прозрачност относно данъчната информация на дружествата; подчертава, че предложението за публично отчитане по държави на някои предприятия и клонове беше представено на съзаконодателите веднага след скандала с „Досиетата от Панама“ на 12 април 2016 г. и че Парламентът прие позицията си по него на 4 юли 2017 г.[66]; припомня, че Парламентът призова за разширяване на обхвата на докладването и за защита на чувствителната търговска информация, като надлежно се защитава конкурентоспособността на предприятията от ЕС;

107. изразява съжаление във връзка с липсата на напредък и сътрудничество от страна на Съвета от 2016 г. насам; настоятелно призовава за бързо постигане на напредък в Съвета, така че той да започне преговори с Парламента;

108. припомня, че публичният контрол е от полза за изследователите[67], разследващите журналисти, инвеститорите и другите заинтересовани лица, за да могат да оценяват правилно рисковете, задълженията и възможностите за насърчаване на справедливо предприемачество; припомня, че сходни разпоредби вече съществуват за банковия сектор в член 89 на Директива 2013/36/ЕС (ДКИ ІV)[68] и за добивната и дърводобивната промишленост в Директива 2013/34/ЕС[69]; отбелязва, че някои частни заинтересовани лица разработват на доброволна основа нови инструменти за докладване, които повишават прозрачността по отношение на данъците, например стандарта на Глобалната инициатива за отчитане за разкриване на данъци и плащания пред правителствата, като част от своята политика за корпоративна социална отговорност;

109. припомня, че мерките във връзка с прозрачността на корпоративното данъчно облагане трябва да се разглеждат като свързани с член 50, параграф 1 от ДФЕС относно свободата на установяване, тъй като посоченият член е подходящото правно основание за предложението за публично отчитане по държави, както се посочва в оценката на въздействието на Комисията, публикувана на 12 април 2016 г. (COM(2016)0198);

110. отбелязва, че по отношение на ограничения капацитет на развиващите се държави да изпълняват изискванията чрез съществуващите процедури за обмен на информация, прозрачността е особено важна, тъй като може да улесни достъпа до информация за техните данъчни администрации;

2.6. Правила за държавната помощ

111. припомня, че областта на прякото данъчно облагане на предприятията попада в обхвата на държавната помощ[70], когато фискалните мерки дискриминират данъкоплатците, за разлика от фискалните мерки от общ характер, които се прилагат за всички предприятия без разграничение;

112. призовава Комисията, и по-специално генералната дирекция „Конкуренция“, да направи оценка на възможните мерки за възпиране на държавите членки от предоставянето на подобна държавна помощ под формата на данъчно предимство;

113. приветства новия проактивен и отворен подход на Комисията към разследванията на незаконната държавна помощ по време на настоящия мандат, който доведе до приключването от страна на Комисията на няколко случая с широк отзвук;

114. приветства факта, че от 2014 г. насам Комисията разследва практиките на държавите членки във връзка с данъчните становища след твърдения за благоприятно данъчно третиране на някои дружества и че тя е започнала девет официални разследвания от 2014 г. насам, при шест от които е стигнала до заключението, че данъчното становище представлява незаконна държавна помощ[71]; отбелязва, че едно разследване е приключено със заключението, че двойното необлагане на някои печалби не представлява държавна помощ[72], а по другите две все още се работи[73];

115. отбелязва, че въпреки факта, че Комисията установи, че дружеството McDonald’s се е възползвало от двойно необлагане на някои от своите печалби в ЕС, не би могло да се издаде решение съгласно правилата на ЕС за държавната помощ, тъй като Комисията заключи, че двойното данъчно необлагане произтича от несъответствие между данъчното законодателство на Люксембург и на САЩ и спогодбата между Люксембург и САЩ за двойното данъчно облагане[74]; потвърждава съобщението от Люксембург за преразглеждане на спогодбите си за двойното данъчно облагане, за да се съобрази с международното данъчно право;

116. изразява загриженост във връзка с размера на неплатения данък в държавите членки като цяло за дълги периоди от време[75]; припомня, че целта на възстановяването на неправомерно предоставена помощ е да се възвърне първоначалното статукво и че изчисляването на точния размер на помощта, която трябва да се възстанови, е част от задължението за изпълнение на националните органи; призовава Комисията да направи оценка и да установи надеждни мерки за противодействие, включително глоби, за да помогне на държавите членки да избягват да предлагат избирателно благоприятно данъчно третиране, което представлява държавна помощ в нарушение на правилата на ЕС;

117. отново призовава Комисията за насоки, които да пояснят какво се счита за държавна помощ в областта на данъчното облагане и за „подходящо“ трансферно ценообразуване; призовава също така Комисията да премахне правната несигурност както за спазващите изискванията данъкоплатци, така и за данъчните администрации, и да осигури съответно цялостна рамка за данъчните практики на държавите членки;

2.7. Дружества „пощенски кутии“

118. отбелязва, че не съществува единно определение за дружествата „пощенски кутии“, т.е. дружествата, регистрирани в дадена юрисдикция само с цел избягване на данъци или отклонение от данъчно облагане, без значително икономическо присъствие; подчертава обаче, че прости критерии, като реалната икономическа дейност или физическото присъствие на служители, работещи за дружеството, могат да служат за разкриване на дружествата „пощенски кутии“ и за борба с разпространението им; отново призовава за ясно определение;

119. подчертава, че както беше предложено в позицията на Парламента относно междуинституционалните преговори по директивата за изменение във връзка с презграничните преобразувания, сливания и разделяния на дружествата[76], от държавите членки следва да се изисква да гарантират, че презграничните преобразувания съответстват на ефективното осъществяване на действителна стопанска дейност, включително в цифровия сектор, за да се избегне създаването на дружества „пощенски кутии“;

120. призовава държавите членки да изискват обмена на набор от финансова информация между компетентните органи преди извършването на трансгранични преобразувания, сливания или разделяния;

121. призовава за разкриване на самоличността на истинските собственици пред данъчните органи;

122. посочва националните мерки за забрана конкретно на търговските отношения с дружества „пощенски кутии“; подчертава по-специално латвийското законодателство, което определя дружеството „пощенска кутия“ като образувание, което не упражнява ефективно икономическа дейност и което не притежава документални доказателства за противното, което е регистрирано в юрисдикция, в която дружествата не са задължени да представят финансови отчети, и/или което няма място на стопанска дейност в държавата, където се намира седалището му; отбелязва обаче, че според законодателството на ЕС забраната на дружества „пощенски кутии“ в Латвия не може да се използва за забрана на дружества „пощенски кутии“ със седалище в държави – членки на ЕС, тъй като това би се считало за дискриминация[77]; предлага Комисията да предложи промени в действащото законодателство на ЕС, така че да се разреши забраната на дружествата „пощенски кутии“, дори когато са със седалище в държави – членки на ЕС;

123. подчертава, че високото равнище на входящите и изходящите ПЧИ като процент от брутния вътрешен продукт в седем държави членки (Белгия, Ирландия, Кипър, Люксембург, Малта, Нидерландия и Унгария) може само донякъде да се обясни с действителните икономически дейности, осъществявани в тези държави членки[78];

124. подчертава големия дял ПЧИ в няколко държави членки, и най-вече в Люксембург, Малта, Кипър, Нидерландия и Ирландия[79]; отбелязва, че обикновено подобни ПЧИ се държат от дружества със специална инвестиционна цел, които често служат за използване на пропуски в нормативната уредба; призовава Комисията да направи оценка на ролята на дружествата със специална инвестиционна цел, които държат ПЧИ;

125. отбелязва, че икономическите показатели, като необичайно високото равнище на ПЧИ, както и ПЧИ, държани от дружества със специална инвестиционна цел, са сред показателите за агресивно данъчно планиране[80];

126. отбелязва, че правилата за борба със злоупотребите в Директивата срещу избягването на данъци (изкуствени конструкции) обхващат дружествата „пощенски кутии“, а ОООКД и ОКООКД ще гарантират, че доходът се свързва с мястото, където ефективно се упражнява икономическата дейност;

127. настоятелно призовава Комисията и държавите членки да установят координирани, задължителни, приложими и съществени изисквания относно икономическата дейност, както и проверки на разходите;

128. призовава Комисията да извърши в срок от две години проверки за пригодността на свързаните законодателни и политически инициативи относно използването на дружества „пощенски кутии“ в контекста на данъчните измами, отклонението от данъчно облагане, агресивното данъчно планиране и изпирането на пари;

3. ДДС

129. подчертава необходимостта от хармонизиране на правилата за ДДС на равнище ЕС, доколкото е необходимо да се гарантира създаването и функционирането на вътрешния пазар и да се избегнат нарушения на конкуренцията[81];

130. подчертава, че ДДС е важен източник на данъчни приходи за националните бюджети; отбелязва, че през 2016 г. приходите от ДДС в 28-те държави – членки на ЕС, възлизат на 1,044 трилиона евро, което съответства на 18% от всички данъчни приходи в държавите членки; отбелязва факта, че годишният бюджет на ЕС за 2017 г. възлиза на 157 милиарда евро;

131. изразява при все това съжаление, че всяка година поради измами се губят големи суми от очакваните приходи от ДДС; подчертава, че според статистическите данни на Комисията разликата между потенциалните и реално събраните приходи от ДДС (чрез което се прави оценка на загубата на ДДС вследствие не само на измама, но и на несъстоятелност, неправилни изчисления или избягване) в ЕС през 2016 г. се изчислява на 147 милиарда евро, което представлява повече от 12% от общия размер на очакваните приходи от ДДС[82], въпреки че положението е много по-лошо в редица държави членки, където разликата е близо до или над 20%, сочейки големи разлики между държавите членки по отношение на начина, по който те работят по разликата между потенциалните и реално събраните приходи от ДДС;

132. отбелязва, че по изчисления на Комисията всяка година около 50 милиарда евро, или 100 EUR на гражданин на ЕС, се губят поради трансгранични измами с ДДС[83], докато според Европол около 60 милиарда евро от измамите с ДДС са свързани с организираната престъпност и финансирането на тероризма; отбелязва повишената хармонизация и опростяване на режимите на ДДС в ЕС, въпреки че сътрудничеството между държавите членки все още не е нито достатъчно, нито ефективно; призовава Комисията и държавите членки да задълбочат сътрудничеството си с цел по-ефикасна борба с измамите с ДДС; призовава следващата Комисия да даде приоритет на въвеждането и прилагането на окончателния режим на ДДС с цел подобряването му;

133. призовава за предоставяне на надеждни статистически данни за оценка на разликата между потенциалните и реално събраните приходи от ДДС и подчертава необходимостта от общ подход за събирането и споделянето на данни в рамките на ЕС; настоятелно призовава Комисията да гарантира, че в държавите членки редовно се събират и публикуват хармонизирани статистически данни;

134. подчертава, че възможността съгласно действащия (преходен) режим на ДДС да се прилага освобождаване за вътреобщностни доставки в рамките на ЕС и износа беше обект на злоупотреби от страна на измамници, по-специално при верижните измами с ДДС и измамите с липсващ търговец;

135. отбелязва факта, че според Комисията понастоящем разходите за привеждане в съответствие на предприятията, които извършват трансгранична търговия, са с 11% по-високи от тези на дружествата, които търгуват само на вътрешния пазар; отбелязва, че по-специално МСП страдат от прекомерни разходи за привеждане в съответствие с изискванията за ДДС, което е една от причините, поради които те не се възползват пълноценно от предимствата на единния пазар; призовава Комисията и държавите членки да разработят решения за намаляване на разходите за привеждане в съответствие с изискванията за ДДС, свързани са трансграничната търговия;

3.1. Модернизация на рамката за ДДС

136. приветства следователно Плана за действие във връзка с ДДС на Комисията от 6 април 2016 г. за реформа на рамката за ДДС и 13-те законодателни предложения, приети от Комисията от декември 2016 г. насам, относно прехода към окончателен режим на ДДС, премахването на свързаните с ДДС препятствия пред електронната търговия, прегледа на режима на ДДС за МСП, модернизирането на политиката за ставките на ДДС и премахването на разликите в облагането с ДДС;

137. приветства факта, че през 2015 г. беше въведен режим на съкратено обслужване на едно гише за плащане на ДДС в областта на телекомуникациите, телевизионното разпространение и електронните услуги като доброволна система за регистрация, деклариране и плащане на ДДС; приветства разширяването на съкратеното обслужване на едно гише, така че то да обхване предоставянето и на други стоки и услуги на крайните потребители от 1 януари 2021 г.;

138. отбелязва, че според прогнозите на Комисията реформата за модернизиране на ДДС се очаква да намали бюрокрацията с 95%, което възлиза на около 1 милиард евро;

139. приветства по-специално приемането на 5 декември 2017 г. от Съвета на нови правила, които улесняват спазването на задълженията на онлайн предприятията във връзка с ДДС; приветства в частност приемането от Съвета на становището на Парламента относно въвеждането на отговорност на онлайн платформите за събирането на ДДС върху осъществяваните чрез тях продажби от разстояние; счита, че тази мярка ще гарантира равнопоставени условия на конкуренция с предприятията извън ЕС, тъй като много стоки, които се внасят за продажби от разстояние, понастоящем влизат в ЕС без ДДС; призовава държавите членки да започнат надлежно да прилагат новите правила до 2021 г.;

140. приветства предложенията относно окончателната система на ДДС, приети на 4 октомври 2017 г.[84] и 24 май 2018 г.[85]; приветства по-специално предложението на Комисията за прилагане на принципа на данъчно облагане в държавата членка на местоназначение, което означава, че ДДС ще се плаща на данъчните органи на държавата членка на крайния потребител съгласно ставката, която е в сила в тази държава членка;

141. приветства по-специално напредъка към въвеждането на окончателната система на ДДС, постигнат от Съвета с приемането на временните решения (quick fixes)[86] на 4 октомври 2018 г.; изразява загриженост обаче, че не са приети предпазни мерки по отношение на свързаните с риск от измами аспекти, в съответствие с позицията на Парламента[87] относно предложението за сертифицирано данъчно задължено лице[88], изразена в становището му от 3 октомври 2018 г.[89]; изразява дълбоко съжаление, че Съветът отложи вземането на решение за въвеждането на статус на сертифицирано данъчно задължено лице до приемането на окончателния режим за ДДС;

142. призовава Съвета да гарантира, че статусът на сертифицирано данъчно задължено лице е съвместим със статуса на одобрен икономически оператор, който се предоставя от митническите органи;

143. призовава за прозрачно минимално съгласуване на равнището на ЕС на определението на статус на сертифицирано данъчно задължено лице, включително за редовна оценка от страна на Комисията относно начина, по който държавите членки предоставят статус на сертифицирано данъчно задължено лице; призовава за обмен на информация между данъчните органи на държавите членки за откази за предоставяне на статус на сертифицирано данъчно задължено лице на някои дружества, за да се подобрят съгласуваността и общите стандарти;

144. приветства също така преразглеждането на специалния режим за МСП[90], което е от ключово значение за осигуряването на еднакви условия на конкуренция, тъй като схемите за освобождаване от ДДС понастоящем са достъпни само за местните субекти, и може да допринесе за намаляването на разходите на МСП за привеждане в съответствие с разпоредбите за ДДС; призовава Съвета да вземе предвид становището на Парламента от 11 септември 2018 г.[91], по-специално по отношение на допълнителното административно опростяване за МСП; призовава в тази връзка Комисията да създаде онлайн портал, на който да се регистрират МСП, които желаят да се възползват от освобождаването в друга държава членка, и да въведе обслужване на едно гише, чрез което малките предприятия да могат да подават справки-декларации за ДДС за различните държави членки, в които извършват дейност;

145. отбелязва приемането на предложението на Комисията за общ механизъм за обратно начисляване[92] – предложение, което ще позволи временни дерогации от нормалните правила за ДДС с цел по-добра превенция на верижните измами в държавите членки, които са най-сериозно засегнати от този вид измами; призовава Комисията да следи отблизо прилагането и потенциалните рискове и ползи от това ново законодателство; настоява обаче, че общият механизъм за обратно начисляване в никакъв случай не бива да забавя бързото прилагане на окончателната система на ДДС;

146. отбелязва, че разрастването на електронната търговия често изправя данъчните органи пред предизвикателства, например липсата на облагаема идентификация на продавача в ЕС, както и регистрацията на декларациите за ДДС значително под реалната стойност на декларираните трансакции; приветства следователно духа на предложените правила за изпълнение, свързани с дистанционната продажба на стоки, приети на 11 декември от Комисия (COM(2018)0819 и COM(2018)0821), според които от 2021 г. големите онлайн платформи за търговия ще имат отговорност да гарантират събирането на ДДС върху извършваните на техните платформи продажби на стоки от дружества извън ЕС на потребители в ЕС;

147. призовава Комисията и държавите членки да следят сключваните в рамките на електронната търговия сделки в които участват продавачи, намиращи се извън ЕС, които не декларират ДДС (напр. чрез неправомерно представяне на стоките като мостри) или които умишлено занижават стойността, за да намалят или избегнат дължимия ДДС; счита, че подобни практики застрашават целостта и гладкото функциониране на вътрешния пазар на ЕС; призовава Комисията да представи законодателни предложения, ако счете това за целесъобразно;

3.2. Разликата между потенциалните и реално събраните приходи от ДДС, борбата с измамите с ДДС и административното сътрудничество в областта на ДДС

148. отново отправя своя призив за решаване на проблемите, свързани с факторите, допринасящи за разликите в данъчното облагане, включително ДДС;

149. приветства откриването от Комисията на производства за установяване на нарушение на 8 март 2018 г. срещу Кипър, Гърция и Малта, и на 8 ноември 2018 г. срещу Италия и остров Ман във връзка със злоупотреби с ДДС при придобиването на яхти и самолет, с цел преустановяване на неправомерното благоприятно данъчно третиране на частни яхти и самолети, което нарушава конкуренцията в морския и въздухоплавателния сектор;

150. приветства измененията на Регламент (ЕС) № 904/2010 по отношение на мерките за засилване на административното сътрудничество в областта на ДДС; приветства проведените от Комисията мониторингови посещения в 10 държави членки през 2017 г., и по-специално последвалата препоръка за подобряване на надеждността на системата за обмен на информация за ДДС (VIES);

151. отбелязва, че наскоро Комисията предложи допълнителни инструменти за контрол и засилена роля на Eurofisc, както и механизми за по-тясно сътрудничество между митническите и данъчните администрации; призовава всички държави членки да участват по-активно в системата за анализ на транзакционните мрежи (TNA) в рамките на Eurofisc;

152. счита, че участието на всички държави членки в Eurofisc трябва да е задължително и условие за получаване на средства от ЕС; изразява съгласие със загрижеността на Европейската сметна палата относно възстановяването на ДДС в областта на разходите за сближаване[93] и по Програмата на ЕС за борба с измамите[94];

153. настоятелно призовава Комисията да проучи възможностите за събиране и предаване на данни за ДДС в реално време от държавите членки, тъй като това би увеличило ефективността на Eurofisc и би позволило по-нататъшно разработване на нови стратегии за избягване на измамите с ДДС; призовава всички съответни органи да използват набор от статистически технологии и технологии за извличане на данни, за да установяват аномалии, съмнителни взаимоотношения и модели, което ще даде възможност на данъчните агенции да се справят по-добре с широк спектър от неправомерно поведение по проактивен, целенасочен и икономически ефективен начин;

154 приветства приемането на Директивата относно защитата на финансовите интереси[95], с която се уреждат въпроси, свързани с трансграничното сътрудничество и правната взаимопомощ между държавите членки, Евроюст, Европол, Европейската прокуратура, Европейската служба за борба с измамите (OLAF) и Комисията в борбата срещу измамите с ДДС; призовава за тясно сътрудничество между Европейската прокуратура, OLAF, Eurofisc, Европол и Евроюст с цел координиране на усилията им срещу измамите с ДДС и разкриване и приспособяване към нови практики на измама;

155. посочва обаче необходимостта от по-добро сътрудничество между административните, съдебните и правоприлагащите органи в рамките на ЕС, която беше подчертана от експертите по време на изслушването, проведено на 28 юни 2018 г., както и в проучване, възложено от комисията TAX3;

156. приветства съобщението на Комисията за разширяване на правомощията на Европейската прокуратура с цел включване на трансграничните терористични престъпления; призовава Комисията и държавите членки да се погрижат за това Европейската прокуратура да започне да функционира възможно най-скоро и не по-късно от 2022 г., гарантирайки тясно сътрудничество с вече създадените институции, органи и служби на Съюза, отговарящи за защитата на финансовите интереси на Съюза; призовава за произнасяне на назидателни, възпиращи и пропорционални санкции; счита, че всеки, който участва в организирана схема за измами с ДДС, следва да бъде строго санкциониран, за да се предотврати усещане за безнаказаност;

157. счита, че една от основните причини, поради които се извършват измами с ДДС, е възможността за реализиране на „печалба в брой“ от извършващото измамата лице; призовава следователно Комисията да анализира предложението, направено от експерти[96], за качване на данните за трансгранични сделки в блокова верига и за използване на обезпечени цифрови валути, които могат да се използват само за плащания на ДДС (с конкретна цел), вместо да се използва книжна (фиатна) валута;

158. приветства факта, че Съветът вече е приел регламент, разглеждащ измамите, свързани с вноса[97]; счита, че надлежното интегриране на данните от митническите декларации в системата VIES ще позволи на държавите членки по местоназначение да извършват кръстосана проверка на митническата информация и информацията за ДДС, за да се гарантира плащането на ДДС в държавата по местоназначение; призовава държавите членки да започнат да прилагат това ново законодателство по ефективен и своевременен начин до 1 януари 2020 г.;

159. счита, че административното сътрудничество между данъчните и митническите органи е недостатъчно оптимално[98]; призовава държавите членки да възложат на Eurofisc да разработи нови стратегии за проследяване на стоките по митническа процедура 42 – механизмът, който позволява на вносителя да получи освобождаване от ДДС, когато внесените стоки са предназначени да бъдат превозени впоследствие до бизнес клиент в държава членка, различна от държавата членка на вноса;

160. подчертава значението на съставянето на регистър на крайните действителни собственици на корпоративни образувания като важен инструмент за справяне с измамите с ДДС; настоятелно призовава държавите членки да засилят компетентностите и квалификациите на полицейските сили, данъчните служби, прокурорите и съдиите, занимаващи се с този вид измами;

161. изразява загриженост относно резултатите от проучването[99], възложено от комисията TAX3, според които предложенията на Комисията ще намалят измамите при вноса, но няма да ги елиминират; отбелязва, че проблемът с декларирането на по-ниска стойност и с прилагането като цяло на правилата на ЕС към данъчно задължени лица от държави извън ЕС, няма да бъде решен; призовава Комисията да проучи алтернативни методи за събиране при тези доставки в по-дългосрочен план; подчертава, че разчитането на добросъвестността на данъчно задължените лица от държави извън ЕС за събиране на ДДС на ЕС не е устойчив вариант; счита, че тези алтернативни модели за събиране не следва да обхващат само продажбите, извършвани чрез електронни платформи, а да се прилагат към всички продажби, извършвани от данъчно задължени лица от държави извън ЕС, независимо от използвания от тях бизнес модел;

162. призовава Комисията да следи отблизо последиците от въвеждането на окончателния режим за приходите от ДДС за държавите членки; призовава Комисията да проучи задълбочено възможните нови рискове от измами в окончателната система на ДДС, по-специално възможността измамата с липсващ търговец при „верижната измама“ в трансграничните сделки да бъде заменена с измама с липсващ доставчик; в тази връзка подчертава, че системата за митнически транзит, наред с другото, със сигурност може да улесни търговията в рамките на ЕС; отбелязва обаче, че са възможни злоупотреби, и че чрез избягване на плащането на данъци и мита престъпни организации може да причинят огромни загуби както за държавите членки, така и за ЕС (чрез избягване на ДДС); поради това призовава Комисията да наблюдава системата за митнически транзит и да направи предложения въз основа на препоръките, направени по-специално от OLAF, Европол и Eurofisc;

163. счита, че по-голямата част от европейските граждани очакват ясно европейско и национално законодателство, което дава възможност онези, които не са заплатили дължимия данък, да бъдат идентифицирани, санкционирани и своевременно да се възстанови липсващият данък;

4. Данъчно облагане на физически лица

164. подчертава, че физическите лица обикновено не упражняват правото си на свободно движение с цел данъчна измама, отклонение от данъчно облагане и агресивно данъчно планиране; подчертава обаче, че някои физически лица имат достатъчно голяма данъчна основа, за да обхванат няколко данъчни юрисдикции;

165 изразява съжаление, че физически лица с висока нетна стойност на активите (HNWI) и физически лица с ултра висока нетна стойност на активите (UHNWI) продължават да имат възможност да прехвърлят своите доходи и финансови средства или покупките си чрез различни данъчни юрисдикции, за да намалят съществено данъчните си задължения или да ги избегнат напълно, като използват услугите на управители на частни капитали и други посредници; изразява съжаление относно факта, че някои държави – членки на ЕС, са въвели данъчни схеми за привличане на физически лица с висока нетна стойност на активите, без да се създава реална икономическа дейност;

166. отбелязва, че основните ставки за доходи от труд обикновено са по-високи отколкото тези за доходите от капитал в целия ЕС; отбелязва, че като цяло приносът на данъците върху имуществото към общите данъчни приходи продължава да е твърде ограничен, достигайки 4,3% от общите данъчни приходи в ЕС[100];

167. отбелязва със съжаление, че корпоративните данъчни измами, отклоненията от данъчно облагане и агресивното данъчно планиране допринасят за прехвърлянето на данъчната отговорност към честните и лоялни данъкоплатци;

168. призовава държавите членки да налагат възпиращи, ефективни и пропорционални санкции в случаите на данъчни измами, отклонение от данъчно облагане и незаконно агресивно данъчно планиране, както и да гарантират прилагането на тези санкции;

169. изразява съжаление, че някои държави членки са създали съмнителни данъчни режими, които позволяват на лица, придобили местожителство за данъчни цели, да получават облекченията за данъка върху доходите на физическите лица, като по този начин подкопават данъчната основа на други държави членки и насърчават вредни политики, които дискриминират собствените им граждани; отбелязва, че тези режими могат да предлагат ползи, до които гражданите на самата държава нямат достъп, като необлагане на чуждестранно имущество и доходи от чужбина, еднократни данъци върху доходите от чужбина, освободени от данъци надбавки за част от доходите, заработени в страната, или по-ниска данъчна ставка за пенсии, превеждани в страната на произход;

170. припомня, че Комисията, в съобщение от 2001 г., предложи включването на специалните режими за високо квалифицирани командировани служители в списъка на вредни данъчни практики на групата за Кодекса на поведение (относно данъчното облагане на предприятия)[101], но че оттогава не е предоставяла никакви данни за обхвата на проблема; призовава Комисията отново да разгледа този въпрос и по-специално да прецени рисковете от двойно данъчно облагане, както и от двойно данъчно необлагане при такива схеми;

4.1. Схеми за гражданство срещу инвестиции и за пребиваване срещу инвестиции

171. изразява загриженост, че повечето държави членки са приели схеми за гражданство срещу инвестиции и пребиваване срещу инвестиции[102], широко известни като програми „златна виза и златен паспорт“ или инвеститорски програми, чрез които на граждани на трети държави се предоставя гражданство или право на пребиваване в замяна на финансови инвестиции;

172. отбелязва, че инвестициите, направени в рамките на тези програми, не насърчават непременно реалната икономика на държавата членка, която предоставя гражданство или пребиваване, и че те често не изискват от кандидатите да прекарват каквото и да било време на територията, на която е направена инвестицията, и че дори когато такова изискване съществува официално, неговото изпълнение обикновено не се проверява; подчертава, че подобни схеми застрашават постигането на целите на Съюза и следователно нарушават принципа на лоялно сътрудничество;

173. отбелязва, че най-малко 5 000 граждани на държави извън ЕС са придобили гражданство на ЕС чрез схеми за гражданство чрез инвеститорски програми[103]; отбелязва, че според проучване[104], най-малко 6 000 души са получили гражданство и са издадени почти 100 000 разрешения за пребиваване;

174. изразява загриженост, че гражданство и право на пребиваване се предоставят без надлежно проучване на кандидатите, включително на кандидатите от високорискови трети държави като така се излага на риск сигурността на Съюза; изразява съжаление относно факта, че липсата на прозрачност по отношение на произхода на парите, свързани със схемите за гражданство и пребиваване срещу инвестиции, значително увеличава политическите и икономическите рискове и рисковете за сигурността за европейските държави;

175. подчертава, че схемите за гражданство и пребиваване срещу инвестиции са свързани с други значителни рискове, включително обезценяване на гражданството на ЕС и националните гражданства, и възможности за корупция, изпиране на пари и отклонение от данъчно облагане; отбелязва, че решението на дадена държава членка за прилагане на схеми за гражданство и пребиваване срещу инвестиции има отражение и върху другите държави членки; отново изразява своята загриженост, че чрез тези схеми може да се предоставя гражданство или право на пребиваване, без да е извършена надлежна или всъщност каквато и да било комплексна проверка на клиента от компетентните органи;

176. отбелязва, че задължението, установено от ДБИП V, съгласно което задължените субекти следва да разглеждат кандидатите за гражданство срещу инвестиции и пребиваване срещу инвестиции като високорисков фактор в хода на процеса на надлежната проверка, не освобождава държавите членки от тяхната отговорност за установяване и провеждане на надлежна проверка; отбелязва, че на национално равнище и на равнището на ЕС текат няколко официални разследвания за корупция и изпиране на пари, пряко свързани със схемите за гражданство срещу инвестиции и пребиваване срещу инвестиции;

177. подчертава, че в същото време икономическата устойчивост и жизнеспособността на инвестициите, предоставяни чрез тези схеми, остават несигурни; посочва, че гражданството и всички права, свързани с него, никога не следва да се продават;

178. отбелязва, че схемите за гражданство срещу инвестиции и пребиваване срещу инвестиции на някои държави членки са били широко използвани от руски граждани и граждани от държави с руско влияние; подчертава, че тези схеми могат да обслужват руски граждани, включени в списъка за санкции, приет след незаконното анексиране на Крим от Русия и агресията на Русия в Крим като средство за избягване на санкции от страна на ЕС;

179. критикува факта, че тези програми редовно предвиждат данъчни привилегии или специални данъчни режими за бенефициентите; изразява загриженост, че тези привилегии могат да възпрепятстват постигането на целта за справедлив принос на всички граждани към данъчната система;

180. изразява безпокойство за липсата на прозрачност по отношение на броя и произхода на кандидатите, броя на лицата, получили гражданство или право на пребиваване чрез тези схеми, и сумата, инвестирана чрез тези схеми; оценява факта, че някои държави членки изрично посочват името и националностите на лицата, на които са предоставени гражданство или право на пребиваване по тези схеми; насърчава и другите държави членки да последват този пример;

181. изразява загриженост, че според Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) със схемите за гражданство срещу инвестиции и пребиваване срещу инвестиции може да се злоупотребява с цел подкопаване на процедурите за комплексна проверка на общия стандарт за предоставяне на информация (ОСПИ), което води до неточно или непълно докладване по ОСПИ, особено когато не всички юрисдикции за данъчни цели се оповестяват на финансовата институция; отбелязва, че според ОИСР потенциално високорискови за целостта на ОСПИ са визовите схеми, които осигуряват на данъкоплатците достъп до ниска ставка на данъка върху доходите на физическите лица от под 10% по отношение на офшорни финансови активи и не изискват съществено физическо присъствие от най-малко 90 дни в юрисдикцията, предлагаща „златната виза“;

182. изразява загриженост, че Малта и Кипър имат схеми[105], които потенциално представляват висок риск за целостта на ОСПИ;

183. заключава, че потенциалните икономически ползи от схемите за гражданство срещу инвестиции и пребиваване срещу инвестиции не компенсират сериозните рискове от изпиране на пари и отклонение от данъчно облагане, които те създават;

184. призовава държавите членки постепенно да премахнат всички съществуващи схеми за гражданство срещу инвестиции и пребиваване срещу инвестиции във възможно най-кратък срок;

185. подчертава, че междувременно държавите членки следва да изискват физическо присъствие в страната като условие за участие в схеми за гражданство срещу инвестиции и пребиваване срещу инвестиции и следва надлежно да гарантират извършването на засилена комплексна проверка на клиента на кандидатите за гражданство или право на пребиваване по тези схеми, както се изисква от Директивата за борба с изпирането на пари (ДБИП V); подчертава, че в ДБИП V се предвижда разширена комплексна проверка на клиента за видни политически личности; призовава държавите членки да гарантират, че правителствата носят крайната отговорност за надлежната проверка на кандидатите за  гражданство срещу инвестиции или право на пребиваване срещу инвестиции; призовава Комисията да следи внимателно и постоянно за правилното изпълнение и прилагане на комплексната проверка на клиента в рамките на схеми за гражданство срещу инвестиции и пребиваване срещу инвестиции във всяка държава членка, докато те не бъдат отменени;

186. отбелязва, че придобиването на разрешение за пребиваване или гражданство на държава членка осигурява на притежателя достъп до широк кръг права на цялата територия на Съюза, включително правото да се движи и да пребивава свободно в Шенгенското пространство; призовава следователно държавите членки, които прилагат програмите за гражданство срещу инвестиции и пребиваване срещу инвестиции преди те да бъдат окончателно отменени, да проверят надлежно характера на кандидатите и да отказват тяхното прилагане, ако те представляват риск за сигурността, включително за изпирането на пари; сигнализира освен това за опасностите, които схемите за гражданство срещу инвестиции и пребиваване срещу инвестиции крият, когато става въпрос за събиране на семейства, при което членове на семействата на бенефициентите на гражданство срещу инвестиции и пребиваване срещу инвестиции могат да придобият гражданство или право на пребиваване при минимални или никакви проверки;

187. призовава в тази връзка държавите членки да събират и публикуват прозрачни данни, свързани с техните схеми за гражданство срещу инвестиции и пребиваване срещу инвестиции, включително броя на отказите и причините за тях; призовава Комисията докато тези схеми не бъдат отменени, да издаде насоки и да гарантира по-добро събиране на данни и обмен на информация между държавите членки в контекста на техните схеми за гражданство срещу инвестиции и пребиваване срещу инвестиции, включително относно кандидатите, чиито заявления са били отхвърлени поради проблеми със сигурността;

188. счита, че докато схемите за гражданство срещу инвестиции и пребиваване срещу инвестиции не бъдат отменени окончателно държавите членки следва да налагат същите задължения на посредниците в търговията с гражданство срещу инвестиции и пребиваване срещу инвестиции като на задължените субекти съгласно законодателството в областта на борбата с изпирането на пари и призовава държавите членки да предотвратяват конфликтите на интереси, свързани със схемите за гражданство срещу инвестиции и пребиваване срещу инвестиции, които биха могли да възникнат, когато частни дружества, оказали съдействие на правителството при разработването, управлението и насърчаването на тези схеми, също консултират и подкрепят кандидатите като ги проверяват и подават заявленията им за гражданство или пребиваване;

189. приветства доклада на Комисията от 23 януари 2019 г. относно режимите за предоставяне на гражданство и право на пребиваване в Европейския съюз (COM(2019)0012); отбелязва, че докладът потвърждава, че и двата вида схеми представляват сериозен риск за държавите членки и за Съюза като цяло, особено по отношение на сигурността, изпирането на пари, корупцията, заобикалянето на правилата на ЕС и укриването на данъци, и че тези сериозни рискове се засилват допълнително от недостатъците по отношение на прозрачността и управлението на схемите; изразява безпокойство във връзка с опасенията на Комисията, че рисковете, присъщи на схемите, невинаги са смекчени в достатъчна степен от мерките, предприети от държавите членки;

190. отбелязва намерението на Комисията да създаде експертна група, която да разгледа въпросите, свързани с прозрачността, управлението и сигурността на тези схеми; приветства факта, че Комисията се е ангажирала да наблюдава въздействието на схемите за гражданство срещу инвестиции, които се прилагат от държавите, ползващи се от безвизов режим, като част от механизма за суспендиране на освобождаването от изискването за виза; призовава Комисията да координира обмена на информация между държавите членки относно отхвърлените заявления; призовава Комисията да направи оценка на рисковете, свързани с продажбата на гражданство и пребиваване, като част от следващата си наднационална оценка на риска; призовава Комисията да оцени до каква степен тези схеми са били използвани от гражданите на ЕС;

4.2. Свободни пристанища, митнически складове и други специални икономически зони

191. приветства факта, че в ДБИП V се предвижда свободните пристанища да станат задължени субекти, да изпълняват изискванията за комплексна проверка на клиента и да докладват на звената за финансово разузнаване (ЗФР) за съмнителни трансакции;

192. отбелязва, че свободни пристанища в рамките на ЕС могат да бъдат създадени по процедурата за „свободна зона“; отбелязва, че свободните зони са обособени пространства в рамките на митническата територия на Съюза, в които могат да се внасят несъюзни стоки, без да се облагат с мита и други такси (т.е. данъци) и без да подлежат на мерки на търговската политика;

193. припомня, че свободните пристанища са складове в свободни зони, които първоначално са били предназначени за складиране на транзитни стоки; изразява съжаление за популярността, която те впоследствие придобиха, като места за често безсрочно съхранение на заместващи активи, включително произведения на изкуството, скъпоценни камъни, антикварни предмети, злато и колекции от вина[106], финансирани от неизвестни източници; подчертава, че свободните пристанища или свободните зони не трябва да се използват за целите на отклонението от данъчно облагане или да играят ролята на данъчни убежища;

194. отбелязва, че освен сигурното съхранение, причините за използването на свободни пристанища включват високата степен на секретност и отлагането на плащането на вносни мита и косвени данъци, като ДДС или данък върху потреблението;

195. подчертава, че в ЕС има над 80 свободни зони[107] и хиляди други складове със „специални процедури за складиране“, по-специално митнически складове, които могат да предложат същата степен на секретност и същите предимства по отношение на (косвеното) данъчно облагане[108];

196. отбелязва, че съгласно Митническия кодекс на Съюза правната основа на митническите складове е почти идентична на тази на свободните пристанища; препоръчва следователно те да бъдат поставени на равни начала със свободните пристанища по отношение на правните мерки за намаляване на рисковете от изпиране на пари и отклонение от данъчно облагане, като ДБИП V; счита, че складовете следва да имат достатъчен и квалифициран персонал, за да могат да предприемат необходимия контрол на операциите, които приемат;

197. отбелязва, че рисковете от изпиране на пари в свободни пристанища са пряко свързани с рисковете от изпиране на пари на пазара на заместващи активи;

198. отбелязва, че съгласно разпоредбите на Директивата за административно сътрудничество (ДАС V), считано от 1 януари 2018 г., органите за пряко данъчно облагане имат достъп при поискване до широк набор от данни относно крайните действителни собственици, събрани съгласно ДБИП; отбелязва, че законодателството на ЕС в областта на борбата с изпирането на пари се гради върху доверието в надеждността на комплексната проверка на клиента и надлежното докладване на съмнителни трансакции от страна на задължените субекти, които ще се превърнат в „пазители“ срещу изпирането на пари; отбелязва със загриженост, че „достъпът при поискване“ до информацията, с която разполагат свободните пристанища, може да има само ограничен ефект в конкретни случаи[109];

199. призовава Комисията да направи оценка на това доколко със свободните пристанища и разрешенията за експедиране може да се злоупотребява за целите на отклонението от данъчно облагане[110]; призовава Комисията освен това да внесе законодателно предложение за осигуряване на автоматичен обмен на информация между съответните органи, включително правоприлагащите, данъчните и митническите органи и Европол, относно ефективната собственост и трансакциите, които се извършват в свободни пристанища, митнически складове или специални икономически зони и да предвиди задължение за проследяемост;

200. отбелязва, че краят на банковата тайна доведе до появата на инвестиции в нови активи, като произведения на изкуството и съответно до бърз растеж на пазара на произведения на изкуството през последните години; подчертава, че за тази цел свободните зони предоставят сигурно пространство за съхранение, което не е строго наблюдавано и където търговията може да се извършва без облагане с данъци и без да е необходимо разкриването на собственика, тъй като пазарът на произведения на изкуството остава нерегулиран поради фактори като трудно определяне на пазарната цена и намирането на специалисти; посочва, че така например преместването на ценна картина от единия до другия край на света е по-лесно, отколкото преместването на подобна сума пари;

4.3. Данъчни амнистии

201. припомня[111], че амнистиите следва да се използват изключително предпазливо или изобщо да не се използват, тъй като те са източник на лесно и бързо събиране на данъци само в краткосрочен план, към който често се прибягва за запълване на дефицити в бюджета, и тъй като те могат също така да насърчават жителите да укриват данъци и да чакат следващата амнистия, без да подлежат на възпиращи санкции или наказания; призовава държавите членки, които прилагат данъчни амнистии, винаги да изискват от бенефициентите да посочват източника на средствата, които са пропуснали да декларират;

202. призовава Комисията да направи оценка на минали програми за амнистия, приложени от държавите членки, и по-специално събраните публични приходи и тяхното въздействие в средносрочен и дългосрочен план върху нестабилността на данъчната основа; настоятелно призовава държавите членки да гарантират, че съответните данни, свързани с бенефициентите на предишни и бъдещи данъчни амнистии, се споделят надлежно със съдебната власт, правоприлагащите и данъчните органи, за да се гарантира спазването на правилата за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма и възможното наказателно преследване за други финансови престъпления;

203. счита, че групата „Кодекс за поведение“ следва задължително да прави преглед на всяка програма за данъчна амнистия и да я одобрява преди прилагането ѝ от държава членка; счита, че след като един данъкоплатец или краен действителен собственик на дружество вече се е възползвал от една или повече данъчни амнистии, той не следва да има право да се възползва от друга; призовава националните органи, които управляват данните относно лицата, възползвали се от данъчни амнистии, да осъществяват ефективен обмен на данните от правоприлагащите или други компетентни органи, които разследват престъпления, различни от данъчните измами или отклонението от данъчно облагане;

4.4. Административно сътрудничество

204. отчита, че сега административното сътрудничество в областта на преките данъци обхваща както индивидуалните, така и корпоративните данъкоплатци;

205. подчертава, че международните стандарти в областта на административното сътрудничество са минималните стандарти; счита следователно, че държавите членки следва да не се ограничават само до спазването на тези минимални стандарти; призовава държавите членки допълнително да улеснят административното и правното сътрудничество;

206. приветства факта, че с приемането на световния стандарт за автоматичен обмен на информация, въведен с първата Директива за административно сътрудничество, и отмяната на Директивата относно данъчното облагане на доходи от спестявания от 2003 г. се създаде единен механизъм на ЕС за обмен на информация;

5. Борба с изпирането на пари

207. подчертава, че изпирането на пари може да приема различни форми и че произходът на изпраните пари може да е от различни незаконни дейности, като корупция, трафик на оръжия и хора, търговия с наркотици, отклонение от данъчно облагане и данъчни измами и може да бъде използвано за финансиране на тероризъм; отбелязва със загриженост, че приходите от престъпна дейност в ЕС се оценяват на 110 милиарда евро годишно[112], което се равнява на 1% от целия БВП на Съюза; подчертава, че според Комисията в някои държави членки до 70% от случаите на изпиране на пари имат трансгранично измерение[113]; отбелязва също така, че според ООН[114] мащабът на изпирането на пари достига между 2% и 5% от световния БВП или между 715 милиарда и 1,87 трилиона евро годишно;

208. подчертава, че различни неотдавнашни случаи на изпиране на пари в рамките на Съюза са свързани с капитал, управляващите елити и/или граждани, които идват от Русия и по-специално от Общността на независимите държави (ОНД); изразява загриженост относно заплахата, които незаконните приходи от Русия и ОНД, които влизат в Европейската финансова система с цел да бъдат изпрани и допълнително използвани за финансиране на престъпни дейности, представляват за европейската сигурност и стабилност; подчертава, че тези приходи застрашават сигурността на гражданите на ЕС и изкривяват конкуренцията, поставяйки спазващите закона граждани и предприятия в неблагоприятни условия на конкуренция; счита, че в допълнение към изтичането на капитали, което не може да бъде овладяно, без да се решат икономическите и административните проблеми на страната, от която произхождат, и изпирането на пари по чисто криминални причини, тези враждебни действия, чиято цел е отслабване на европейските демокрации, техните икономики и институции, се извършват в такъв мащаб, че дестабилизират европейския континент; призовава за по-добро сътрудничество между държавите членки по отношение на контрола на капитала, който влиза в Съюза от Русия;

209. отново отправя призива си[115] за налагане на санкции в целия ЕС, по примера на Глобалния закон „Магнитски“ в САЩ, за нарушения на правата на човека, които да позволяват налагането на забрани за издаване на визи и целенасочени санкции, като замразяване на имущество и имуществени интереси в рамките на юрисдикцията на ЕС, срещу отделни длъжностни лица или лица, действащи в качество на длъжностни лица, които са отговорни за корупционни действия и сериозни нарушения на правата на човека; приветства приемането от Парламента на доклада относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на рамка за скрининг на преки чуждестранни инвестиции в Европейския съюз[116]; призовава за засилен контрол и надзор на чуждестранните портфейли на банките и на техния дял с произход от държави, за които се счита, че представляват риск за сигурността на Съюза;

210. приветства приемането на ДБИП ІV и ДБИП V; подчертава, че те представляват важни стъпки за подобряване на ефективността на усилията на Съюза за борба с изпирането на пари от престъпни дейности и за противодействие на финансирането на терористични дейности; отбелязва, че рамката на ЕС за борба с изпирането на пари разчита главно на превантивен подход към изпирането на пари, с акцент върху откриването и докладването на подозрителни трансакции;

211. изразява съжаление, че голям брой държави членки не са транспонирали изцяло или частично ДБИП ІV в националното си законодателство в рамките на определения срок и че поради тази причина Комисията е трябвало да образува производства за установяване на неизпълнение на задължения срещу тях, включително да сезира Съда на Европейския съюз[117]; призовава тези държави членки бързо да поправят това положение; настоятелно призовава по-специално държавите членки да изпълнят своето правно задължение да спазят срока 10 януари 2020 г. за транспониране на ДБИП V в националното си законодателство; подкрепя заключенията на Съвета от 23 ноември, с които държавите членки се приканват да транспонират ДБИП V в националното си законодателство преди крайния срок през 2020 г .; призовава Комисията да използва пълноценно съществуващите инструменти, за да осигури подкрепа и да гарантира надлежното транспониране и прилагане на ДБИП V от държавите членки възможно най-скоро;

212. припомня огромното значение на комплексната проверка на клиента като част от задължението за „опознаване на клиента“, според което задължените субекти трябва надлежно да идентифицират своите клиенти и източника на техните средства, както и крайните действителни собственици на активите, включително да замразяват анонимни сметки; изразява съжаление, че някои финансови институции и свързани с тях бизнес модели активно са улеснявали изпирането на пари; призовава частния сектор доколкото може да играе активна роля в борбата с финансирането на тероризма и в предотвратяването на терористични дейности; призовава финансовите институции активно да преразгледат вътрешните си процедури, с цел предотвратяване на всякакъв риск от изпиране на пари;

213. приветства плана за действие, приет от Съвета на 4 декември 2018 г., който съдържа няколко незаконодателни мерки за по-добро противодействие на изпирането на пари и финансирането на тероризъм в Съюза; призовава Комисията редовно да информира Парламента относно напредъка в изпълнението на плана за действие;

214. изразява загриженост относно липсата на конкретни процедури за оценка и проверка на неподкупността на членовете на управителния съвет на Европейската централна банка (ЕЦБ), особено когато те са официално обвинени в престъпна дейност; призовава за механизми за наблюдение и преглед на поведението и почтеността на членовете на управителния съвет на ЕЦБ и за защитата им в случай на злоупотреба с власт от страна на органа по назначаване;

215. осъжда факта, че системни слабости при изпълнението на изискванията за борба с изпирането на пари, съчетани с неефикасен надзор, наскоро доведоха до редица предизвикали широк отзвук случаи на изпиране на пари в европейски банки, свързани със системни нарушения на основните изисквания за опознаване на клиента и за комплексна проверка на клиента;

216. припомня, че прилагането на принципите за опознаване на клиента и комплексна проверка на клиента следва да продължава през целия период на търговските взаимоотношения и че трансакциите на клиентите трябва да се наблюдават постоянно и внимателно за подозрителни или необичайни дейности; припомня в този контекст задължението на задължените субекти незабавно да информират националните ЗФР по своя собствена инициатива за трансакции, за които подозират, че са свързани с изпиране на пари, свързани с него предикатни престъпления или финансиране на тероризма; изразява съжаление, че въпреки усилията на Парламента, ДБИП V продължава като крайна мярка да позволява физически лица, които заемат длъжността на висш ръководен служител, да бъдат регистрирани като действителни собственици на дружество или тръст, когато действителният собственик не е известен или са налице подозрения във връзка с него;

217. отбелязва, че в някои държави членки съществуват необяснени механизми за контрол върху богатството, които проследяват приходите от престъпна дейност; подчертава, че тези механизми обикновено включват съдебна заповед, с която от лице, за което има основание да се подозира, че е замесено в тежко престъпление или е свързано с лице, замесено в тежко престъпление, се изисква да обясни естеството и степента на своя интерес към конкретно имущество и да обясни как е придобито имуществото, когато има разумни основания да се подозира, че известният законно получен доход на съответното лице би бил недостатъчен, за да му позволи да придобие това имуществото; приканва Комисията да направи оценка на въздействието и осъществимостта на подобна мярка на равнището на Съюза;

218. приветства решението на някои държави членки да забранят емитирането на акции на приносител и да превърнат съществуващите в номинални ценни книжа; изисква от държавите членки да разгледат необходимостта от въвеждане на подобни мерки в своите юрисдикции с оглед на новите разпоредби на ДБИП V относно отчитането на действителните собственици и установените рискове;

219. призовава Комисията да представи законодателно предложение за прекратяване на практиката крайните действителни собственици да се крият зад подставени лица и настоятелно да изисква други юрисдикции на международно равнище да направят същото; призовава държавите членки да гарантират, когато транспонират ДБИП V в националното си законодателство, прекратяването от страна на задължените субекти на деловите им отношения с дружество, чиито крайни действителни собственици не са известни;

220. подчертава неотложната необходимост от създаване на по-ефективна система за комуникация и обмен на информация между съдебните органи в рамките на Съюза, с която да се заменят традиционните инструменти за правна взаимопомощ по наказателноправни въпроси, свързани с продължителни и тежки процедури, утежняващи разследванията на изпиране на пари и други тежки престъпления; отново призовава Комисията да оцени необходимостта от законодателни действия в това отношение;

221. призовава Комисията да направи оценка и да докладва на Парламента относно ролята и конкретните рискове, свързани с изпирането на пари, произтичащи от правни договорености, като например дружествата със специална инвестиционна цел, предприятията със специално предназначение и целевите тръстове, които не са благотворителни (NCPTs), особено в Обединеното кралство, както и териториите, зависими от Британската корона, и неговите отвъдморски територии;

222. настоятелно призовава държавите членки да спазват изцяло законодателството за борба с изпирането на пари, когато издават държавни облигации на финансовите пазари; счита, че надлежната проверка при подобни финансови операции също е строго необходима;

223. отбелязва, че само по време на мандата на специалната комисия TAX3 бяха оповестени три достойни за съжаление случая на изпиране на пари през банки от ЕС: ING Bank N.V. наскоро призна за сериозни пропуски в прилагането на разпоредбите в областта на борбата с изпирането на пари/финансирането на тероризма и постигна спогодба на стойност 775 милиона евро с нидерландската прокуратура[118]; ABLV Bank в Латвия започна доброволна ликвидация, след като Мрежата за борба с финансовите престъпления на САЩ (FinCEN) реши да предложи забрана на откриването и поддържането на кореспондентски сметки на ABLV Bank в САЩ поради опасения, свързани с изпирането на пари[119], а след разследване на 15 000 клиенти и около 9,5 милиона трансакции, свързани с нейния естонски клон, Danske Bank призна, че сериозни пропуски в системите за управление и контрол на банката са направили възможно използването на нейния естонския клон за съмнителни трансакции[120];

224. отбелязва, че в естонския клон[121] на Danske Bank са извършени трансакции на стойност над 200 милиарда евро, без банката да е въвела подходящи вътрешни процедури за борба с изпирането на пари и опознаване на клиента, както самата банка признава впоследствие и както потвърдиха естонските и датските органи за финансов надзор; счита, че този пропуск показва пълна липса на отговорност от страна както на банката, така и на компетентните национални органи; призовава компетентните органи спешно да извършат оценки на адекватността на процедурите за борба с изпирането на пари и опознаване на клиента във всички европейски банки, за да се гарантира правилното прилагане на законодателството на Съюза в областта на борбата с изпирането на пари;

225. отбелязва освен това, че е установено, че 6 200 клиенти на естонския клон на Danske Bank са участвали в съмнителни трансакции, че около 500 клиенти са били свързани с публично разкрити схеми за изпиране на пари, че 177 са свързани със скандала с т.нар. „Руска перачница“, а 75 със скандала с „Азербайджанската перачница“ и че 53-ма от клиентите са били дружества, за които е установено, че имат общи адреси и директори[122]; призовава съответните национални органи да проследят местоназначенията на съмнителните трансакции на 6 200 клиенти на естонския клон на Danske Bank, за да потвърдят, че изпраните пари не са били използвани за по-нататъшна престъпна дейност; призовава съответните национални органи надлежно да си сътрудничат по този въпрос, тъй като веригите от съмнителни трансакции са очевидно трансгранични;

226. посочва, че ЕЦБ отне лиценза на малтийската „Пилатус банк“ след ареста в Съединените щати на нейния председател и единствен акционер Али Садр Хашеми Неджад, наред с другото по обвинения в изпиране на пари; подчертава, че Европейският банков орган (ЕБО) заключи, че малтийският отдел за анализ на данните от финансовото разузнаване е нарушил правото на ЕС, тъй като не е упражнил ефективен надзор над „Пилатус банк“ поради, наред с другото, процедурни недостатъци и липса на надзорни действия; отбелязва, че на 8 ноември 2018 г. Комисията изпрати официално становище до малтийския отдел за анализ на данните от финансовото разузнаване, в което го призовава да предприеме допълнителни мерки за спазване на правните си задължения[123]; призовава малтийския отдел за анализ на данните от финансовото разузнаване да предприеме мерки, за да изпълни съответните препоръки;

227. отбелязва писмото до комисията TAXЕ3 от постоянния представител на Малта към ЕС в отговор на опасенията на комисията относно предполагаемото участие на някои малтийски видни политически личности в евентуален нов случай на изпиране на пари и отклоняване от данъчно облагане, свързан с дружеството „17 Black“ със седалище в Обединените арабски емирства (ОАЕ)[124]; изразява съжаление относно липсата на прецизност в получените отговори; изразява загриженост във връзка с очевидното политическо бездействие от страна на малтийските органи; изразява особена загриженост, че според разкрития относно „17 Black“ изглежда са замесени видни политически личности от най-високите етажи на малтийското правителство; призовава малтийските органи да поискат доказателства от ОАЕ под формата на правна помощ; призовава ОАЕ да сътрудничи на малтийските и европейските органи и да гарантират, че замразените средства в банковите сметки на „17 Black“ ще останат замразени до провеждането на щателно разследване; подчертава, по-специално, очевидната липса на независимост както на малтийския отдел за анализ на данните от финансовото разузнаване, така и на комисаря на малтийската полиция; изразява съжаление, че досега не са предприети никакви мерки срещу видните политически личности, участвали в предполагаеми случаи на корупция; подчертава, че разследването в Малта ще спечели от създаването на съвместен екип за разследване, въз основа на специално споразумение[125], за да се преодолеят сериозните съмнения относно независимостта и качеството на текущите национални разследвания, с подкрепата на Европол и Евроюст;

228. отбелязва, че непосредствено преди убийството си разследващият журналист Дафне Каруана Галиция е работела по разследване във връзка с изтичане на  информация от сървърите на ElectroGas – дружеството, управляващо малтийската електроцентрала; отбелязва също така, че собственикът на „17 Black“, който се е готвил да преведе големи суми пари на видни малтийски политически личности, отговарящи за електроцентралата, е също така директор на ElectroGas и негов акционер;

229. изразява загриженост относно увеличаването на прането на пари в контекста на други форми на стопанска дейност, по-специално феномена на така наречените „летящи пари“ и „известни улици“; подчертава, че са необходима по-тясна координация и повече сътрудничество между местните и регионалните административни и правоприлагащи органи за справяне с тези проблеми в европейските градове;

230. отчита, че настоящата нормативна уредба в областта на борбата с изпирането на пари се състои от директиви и се основава на минимална хармонизация, което води до различни национални надзорни и правоприлагащи практики в държавите членки; призовава Комисията да направи оценка в контекста на бъдещото преразглеждане на законодателството в областта на борбата с изпирането на пари, дали един регламент не би бил по-подходящ правен акт от директивата; призовава в този контекст за бързо преобразуване на законодателството в областта на борбата с изпирането на пари в регламент, ако оценката препоръча това;

5.1. Сътрудничество между органите за борба с изпирането на пари и органите за пруденциален надзор в Европейския съюз

231. приветства факта, че след неотдавнашните случаи на нарушения или предполагаеми нарушения на правилата за борба с изпирането на пари, в речта си за състоянието на Съюза от 12 септември 2018 г. председателят на Комисията обяви предприемането на допълнителни действия;

232. призовава за прилагане на необходимия засилен контрол и постоянен надзор на членовете на управителните съвети и акционерите на кредитните институции и инвестиционните и застрахователни дружества в Съюза и подчертава по-специално трудностите при отнемане на банкови лицензи или еквивалентни специфични разрешения;

233. подкрепя работата на съвместната работна група, съставена от представители на ГД „Правосъдие и потребители“ и ГД „Финансова стабилност, финансови услуги и съюз на капиталовите пазари“ на Комисията, ЕЦБ, Европейските надзорни органи (ЕНО) и председателя на подкомисията по въпросите на изпирането на пари към съвместния комитет на ЕНО, за откриване на съществуващи пропуски и предлагане на мерки за осигуряване на ефективно сътрудничество, съгласуване и обмен на информация между надзорните и правоприлагащите агенции;

234. заключава, че сегашното равнище на координиране между финансовите институции на надзора на борбата с изпирането на пари/финансирането на тероризма, особено в ситуации, свързани с трансгранични последици, не е достатъчно за справяне с настоящите предизвикателства в тази област и че способността на Съюза да налага прилагането на съгласувани правила и практики за борба с изпирането на пари понастоящем е недостатъчна;

235. призовава за оценка на дългосрочните цели, водещи до изграждане на засилена нормативна уредба в областта на борбата с изпирането на пари/финансирането на тероризма, посочена в документа „Reflection Paper on possible elements of a Roadmap for seamless cooperation between Anti Money Laundering and Prudential Supervisors in the European Union“ (Документ за размисъл относно възможните елементи на пътна карта за безпрепятствено сътрудничество между надзорните органи за борба с изпирането на пари и органите за пруденциален надзор в Европейския съюз)[126], като създаването на равнището на ЕС на механизъм за по-добро координиране на дейностите на надзорните органи в областта на борбата с изпирането на пари/финансирането на тероризма на образувания във финансовия сектор, особено в ситуации, при които има вероятност проблемите, свързани с борбата с изпирането на пари/финансирането на тероризма, да имат трансгранични последици, както и евентуална централизация на надзора върху борбата с изпирането на пари чрез оправомощаване на съществуващ или нов орган на Съюза да прилага хармонизирани правила и практики във всички държави членки; счита, че ако този механизъм бъде създаден, следва да му се предоставят достатъчно човешки и финансови ресурси, за да може да изпълнява функциите си ефективно;

236. припомня, че ЕЦБ има правомощията и отговорността да отнема лиценза на кредитни институции за сериозни нарушения на правилата в областта на борбата с изпирането на пари/финансирането на тероризма; отбелязва обаче, че ЕЦБ е изцяло зависима от националните надзорни органи за борба с изпирането на пари за получаването на информация, свързана с такива нарушения, открити от националните органи; призовава националните органи за борба с изпирането на пари да предоставят своевременно качествена информация на ЕЦБ, за да може ЕЦБ да упражнява функциите си пълноценно; приветства във връзка с това Многостранното споразумение относно практическите условия за обмен на информация между ЕЦБ и всички компетентни органи, отговарящи за надзора върху спазването от страна на кредитните и финансовите институции на задълженията в областта на борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма съгласно ДБИП ІV;

237. счита, че пруденциалният надзор и надзорът срещу изпиране на пари не може да се разглеждат отделно; подчертава, че ЕНО имат ограничени възможности да играят по-значителна роля в борбата срещу изпирането на пари поради структурите си за вземане на решения, липсата на правомощия и ограничените си ресурси; подчертава, че ЕБО следва да поеме водеща роля в тази борба в тясно сътрудничество с Европейския орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП) и Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (ЕОЗППО) и поради това следва спешно да ѝ се осигури достатъчен капацитет по формата на човешки и материални ресурси, за да може да допринася ефективно за последователното и ефикасно предотвратяване на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари, включително чрез извършване на оценки на риска за компетентните органи и прегледи в рамките на цялостната уредба; призовава за по-голяма публичност за тези прегледи и по-специално за систематично предоставяне на съответната информация на Парламента и Съвета в случай на сериозни недостатъци, установени на национално равнище или на равнището на ЕС[127];

238. отбелязва растящото значение на националните органи за финансов надзор; настоятелно призовава Комисията, след консултация с ЕБО, да предложи механизми за улесняване на засиленото сътрудничество и координация между органите за финансов надзор; призовава в дългосрочен план за по-добра хармонизация на надзорните процедури на различните национални органи за борба с изпирането на пари;

239. приветства съобщението на Комисията от 12 септември 2018 г. относно укрепването на нормативната уредба на Съюза относно пруденциалния надзор и надзора върху борбата с изпирането на пари, прилагана по отношение на финансовите институции (COM(2018)0645) и съдържащото се в него предложение относно прегледа на ЕНО за засилване на сближаването в областта на надзора; счита, че ЕБО следва да ръководи, координира и извършва мониторинг на усилията на равнището на Съюза за ефективна защита на финансовата система срещу изпирането на пари и рисковете от финансиране на тероризма, с оглед на нежеланите системни последици за финансовата стабилност на Съюза, които биха могли да произтекат от злоупотреби с финансовия сектор за целите на изпирането на пари или финансирането на тероризма, и с оглед на вече натрупания от ЕБО опит в защитата на банковия сектор от подобни злоупотреби като орган с правомощия за упражняване на надзор върху всички държави членки;

240. отбелязва загрижеността, изразена от ЕБО по отношение на прилагането на Директива 2013/36/ЕС относно достъпа до осъществяването на дейност от кредитните институции и относно пруденциалния надзор върху кредитните институции и инвестиционните посредници[128]; приветства направените от ЕБО предложения за преодоляване на недостатъците, причинени от настоящата правна рамка на Съюза; призовава държавите членки бързо да транспонират в националното си законодателство наскоро приетите изменения на Директивата за капиталовите изисквания;

5.2. Сътрудничество между звената за финансово разузнаване (ЗФР)

241. припомня, че съгласно ДБИП V държавите членки са задължени да създадат автоматизирани централизирани механизми, позволяващи бързото идентифициране на притежателите на банкови и платежни сметки, и да гарантират, че всяко ЗФР може своевременно да предоставя информация, съхранявана в тези централизирани механизми, на всяко друго ЗФР; подчертава значението на своевременното получаване на достъп до информация с цел предотвратяване на финансови престъпления и на преустановяването на разследвания; призовава държавите членки да ускорят установяването на тези механизми, за да могат ЗФР на държавите членки да си сътрудничат ефективно с цел откриване и противодействие на дейности, свързани с изпирането на пари; силно насърчава ЗФР на държавите членки да използват системата FIU.net; отбелязва значението и на защитата на данните в тази област;

242. счита, че за да се подпомогне ефективно борбата с изпирането на пари, от решаващо значение е националните ЗФР да разполагат с подходящи ресурси и капацитет;

243. подчертава, че за ефективната борба с изпирането на пари е важно не само сътрудничеството между ЗФР на държавите членки, но и сътрудничеството между ЗФР на държавите членки и ЗФР на трети държави; отбелязва политическите споразумения за междуинституционалните преговори[129] с оглед на бъдещото приемане на директивата на Европейския парламент и на Съвета за установяване на правила, с които се улеснява използването на финансова и друга информация за предотвратяването, разкриването, разследването или наказателното преследване на определени престъпления, и за отмяна на Решение 2000/642/ПВР на Съвета;

244. призовава Комисията да разработи специализирани курсове за обучение на ЗФР, като обърне по-специално внимание на по-малкия капацитет в някои държави членки; отбелязва, че Групата Егмонт, която обединява 159 ЗФР, има за цел да засили оперативното им сътрудничество, като насърчава продължаването и изпълнението на многобройни проекти; очаква оценката на Комисията на рамката за сътрудничество на ЗФР с трети държави и пречките пред сътрудничеството между ЗФР в Съюза и възможностите за подобряването му, включително възможността за създаване на механизъм за координиране и подкрепа; припомня, че тази оценка следва да бъде готова до 1 юни 2019 г.;

245. призовава Комисията да работи активно с държавите членки за намиране на механизми за подобряване и засилване на сътрудничеството на ЗФР на държавите членки със ЗФР на трети държави; призовава Комисията да предприеме подходящи действия в това отношение на съответните международни форуми, като ОИСР и Специалната група за финансови действия (FATF); счита, че във всички произтичащи от това споразумения следва да се обърне подобаващо внимание на защитата на личните данни;

246. призовава Комисията да изготви доклад до Парламента и Съвета с оценка на това дали разликите по отношение на статуса и организацията между ЗФР на държавите членки възпрепятстват сътрудничеството в борбата срещу тежките престъпления с трансгранично измерение;

247. посочва, че липсата на стандартен формат за докладване на съмнителни трансакции и стандартни прагове за докладване на съмнителни трансакции между държави членки и по отношение на различните задължени субекти затруднява обработването и обмена на информация между ЗФР; призовава Комисията да проучи, с подкрепата на ЕБО, различни механизми за установяване, във възможно най-кратък срок, на стандартен формат на докладване за задължените субекти, за да се улесни и засили обработването и обменът на информация между ЗФР в случаите с трансгранично измерение и да разгледа възможностите за стандартизация на праговете за докладване на съмнителни трансакции;

248. призовава Комисията да проучи възможността за създаване на автоматизирани регистри с данни за докладвани съмнителни трансакции, която би позволила на ЗФР на държавите членки да правят справки за трансакции и техните инициатори и получатели, докладвани многократно като съмнителни в различни държави членки;

249. насърчава компетентните органи и ЗФР да си сътрудничат с финансовите институции и другите задължени субекти за подобряване на докладването за подозрителни дейности и за намаляване на защитната отчетност, като по този начин се помага да се гарантира, че ЗФР могат да получават по-полезна, фокусирана и пълна информация за надлежното изпълнение на своите задължения, като в същото време се гарантира спазването на Общия регламент за защитата на данните;

250. припомня, че е важно да се разработят подобрени канали за диалог, комуникация и обмен на информация между публичните органи и конкретни частни заинтересовани страни, известни като публично-частни партньорства (ПЧП), особено за задължените субекти по Директивата относно борбата с изпирането на пари, и подчертава съществуването и положителните резултати, постигнати от единственото транснационално публично-частно партньорство — публично-частното партньорство на Европол за финансово разузнаване, което насърчава стратегическия обмен на информация между банки, ЗФР, правоприлагащи агенции и национални регулаторни органи в държавите членки;

251. подкрепя непрекъснатото подобряване на обмена на информация между ЗФР и правоприлагащите агенции, включително Европол; счита, че такова партньорство следва да бъде установено в областта на новите технологии, включително виртуалните активи, така че да се формализират вече съществуващи операции в държавите членки; призовава Европейския комитет по защита на данните (ЕКЗД) да предостави допълнително разяснение на пазарните оператори, които обработват лични данни като част от задълженията си за надлежна проверка, за да им даде възможност да се съобразят със съответните разпоредби относно защитата на данните;

252. подчертава, че увеличаването и подобряването на сътрудничеството между националните надзорни органи и ЗФР е от решаващо значение за ефективната борба с изпирането на пари и данъчните измами; подчертава, че борбата с изпирането на пари и данъчните измами също така изисква добро сътрудничество между ЗФР и митническите органи;

253. призовава Комисията да докладва за съществуващото положение и подобренията в ЗФР на държавите членки във връзка с разпространението, обмена и обработката на информация, в съответствие с препоръките на комисията PANA[130] и доклада за картографиране, изготвен от платформата на ЗФР в ЕС;

5.3. Задължени субекти (обхват)

254. приветства разширяването на списъка на задължените субекти в ДБИП V с включването на доставчиците, участващи в предоставянето на услуги за обмяна между виртуални валути и фиатни валути, доставчиците на портфейли, които предлагат попечителски услуги, търговците с произведения на изкуството и свободните пристанища;

255. призовава Комисията да предприеме действия за подобряване на прилагането на принципа за комплексна проверка на клиента, по-специално да изясни допълнително, че отговорността за правилното провеждане на комплексна проверка на клиента винаги се носи от задължения субект, дори когато проверката е възложена на външен изпълнител, и да предвиди санкции за случаите на небрежност или конфликт на интереси при възлагането на проверката на външни изпълнители; подчертава правното задължение на задължените субекти съгласно ДБИП V да извършват засилени проверки и систематично докладване при извършване на комплексна проверка на клиента във връзка с стопански взаимоотношения или трансакции, включващи държави, определени от Комисията като високорискови трети държави по отношение на изпирането на пари;

5.4. Регистри

256. приветства предоставянето на достъп на данъчните органи до информация относно действителните собственици и друга информация, свързана с комплексната проверка на клиента в ДАС V; припомня, че този достъп е необходим, за да могат данъчните органи да изпълняват надлежно своите задължения;

257. отбелязва, че законодателството на Съюза в областта на борбата с изпирането на пари задължава държавите членки да създадат централни регистри, съдържащи пълните данни относно действителните собственици за дружества и доверителна собственост, и че то също така предвижда тяхното взаимно свързване; приветства факта, че ДБИП V задължава държавите членки да гарантират във всички случаи достъп на широката общественост до информация относно действителните собственици;

258. отбелязва, че по отношение на доверителната собственост, националните регистри ще бъдат достъпни само за онези, които демонстрират законен интерес за достъп; подчертава, че държавите членки остават свободни да откриват регистрите на собствениците за доверителна собственост на обществеността, както вече беше препоръчано от Парламента; приканва държавите членки да създадат свободно достъпни и отворени регистри на данни; припомня във всеки случай, че таксата, която те могат да решат да наложат, не следва да надвишава административните разходи за предоставяне на наличната информация, включително разходите за поддръжка и разработване на регистрите;

259. подчертава, че взаимното свързване на регистрите на действителните собственици следва да се осигури от Комисията; счита, че Комисията следва да наблюдава отблизо функционирането на тази взаимосвързана система и в рамките на разумен срок да прецени дали тя работи правилно и дали не следва да бъде допълнена от създаването на публичен регистър на действителните собственици в ЕС или други инструменти за ефективно справяне с евентуалните недостатъци; призовава Комисията междувременно да разработи и издаде технически насоки за насърчаване на сближаването на формата, оперативната съвместимост и взаимното свързване на регистрите на държавите членки; счита, че действителните собственици на доверителна собственост следва да имат същото равнище на прозрачност като дружествата съгласно ДБИП V, като същевременно се гарантират подходящи защитни мерки;

260. изразява загриженост, че информацията в регистрите на действителните собственици не винаги е достатъчна и/или точна; призовава държавите членки да гарантират, че регистрите на действителните собственици съдържат механизми за проверка, за да се гарантира точността на данните; призовава Комисията да направи оценка на механизмите за проверка и надеждността на данните в своите прегледи;

261. призовава за по-строго и точно определение на действителната собственост, за да се гарантира установяването на всички физически лица, които действително притежават или контролират правен субект;

262. припомня необходимостта от недвусмислени правила, улесняващи ясното разпознаване на действителните собственици, включително задължение доверителната собственост и подобни структури да съществуват в писмена форма и да бъдат регистрирани в държавата членка, където се създават, управляват или където функционират;

263. подчертава проблема с изпирането на пари чрез инвестиции в недвижими имоти в европейски градове чрез чуждестранни фиктивни дружества; припомня, че Комисията следва да оцени необходимостта и пропорционалността на хармонизирането на информацията в поземлените и имотните регистри и да оцени необходимостта от взаимно свързване на тези регистри; призовава Комисията да придружи този доклад със законодателно предложение, ако е целесъобразно; счита, че държавите членки следва да разполагат с публично достъпна информация относно крайната действителна собственост върху земята и недвижимите имоти;

264. потвърждава своята позиция относно създаването на регистри на действителните собственици на животозастрахователни договори, изразена в междуинституционалните преговори относно ДБИП5; призовава Комисията да извърши оценка на осъществимостта и необходимостта от предоставяне на достъп на съответните органи до информация относно действителните собственици на животозастрахователни договори и финансови инструменти;

265. отбелязва, че съгласно ДБИП5 Комисията трябва да извърши анализ на осъществимостта на конкретни мерки и механизми на равнището на Съюза и на равнището на държавите членки, като даде възможност за събирането и достъпа до информация относно действителните собственици на корпоративни и други правни образувания, учредени извън Съюза; призовава Комисията да представи законодателно предложение за такъв механизъм, в случай че резултатът от анализа на осъществимостта е положителен;

5.5. Технологични рискове и виртуални активи, включително виртуални и криптовалути

266. подчертава положителния потенциал на новите технологии на разпределения регистър (ТРР), като например технологията на блоковата верига; отбелязва същевременно нарастващата злоупотреба с новите методи на плащане и трансфер, основани на тези технологии, с цел изпиране на облаги от престъпна дейност или с цел извършване на други финансови престъпления; признава, че е необходимо да се наблюдават бързите промени в технологичното развитие, за да се гарантира, че в законодателството са разгледани по ефикасен начин злоупотребата с нови технологии и анонимността, която улеснява престъпната дейност, без да ограничава положителните ù аспекти;

267. настоятелно призовава Комисията да се занимае внимателно с тези лица, имащи отношение към криптовалутите, които все още не са обхванати от законодателството на Съюза в областта на борбата с изпирането на пари, и да разшири списъка на задължените субекти, ако е необходимо, по-специално доставчиците на услуги в областта на сделките, включващи обмен на една или повече виртуални валути; призовава държавите членки междувременно да транспонират възможно най-скоро разпоредбите на ДБИП5, налагащи задължение за идентифициране на клиентите на портфейли с виртуални валути и на обмена на услуги, което би направило много трудно анонимното използване на виртуалните валути;

268. призовава Комисията да следи отблизо развитието на технологиите, включително бързото разширяване на иновационните финансово-технологични бизнес модели и възприемането на нововъзникващи технологии като ИИ, ТРР, когнитивната информатика и машинното самообучение, за да се оценят технологичните рискове и потенциалните пропуски и да се повиши устойчивостта на кибератаки или сривове в системата, по-специално чрез насърчаване на защитата на данните; насърчава компетентните органи и Комисията да извършат задълбочена оценка на възможните системни рискове, включващи приложения на ТДР;

269. подчертава, че разработването и използването на „виртуални валути“ е дългосрочна тенденция, която се очаква да продължи да съществува и да нарасне през следващите години, по-специално благодарение на използването на токени за различни цели, като финансиране на предприятията; призовава Комисията да разработи подходяща рамка на равнището на ЕС, за да регулира това развитие, като се основава на работата както на международно равнище, така и на европейските органи като ESMA; счита, че тази рамка следва да осигури необходимите предпазни мерки срещу специфичните рискове, произтичащи от виртуалните активи, без да възпрепятства иновациите;

270. отбелязва по-специално, че непрозрачността на виртуалните активи може да се използва, за да се улесня изпирането на пари и данъчните измами; в този контекст настоятелно призовава Комисията да предостави ясни насоки относно условията, при които виртуалните активи биха могли да бъдат класифицирани като съществуващ или нов финансов инструмент в ДПФИ II и обстоятелствата, при които законодателството на ЕС е приложимо към първоначалното предлагане на монети;

271. призовава Комисията да обмисли дали трябва да бъдат забранени някои мерки, допринасящи за анонимността на определени виртуални активи, и, ако бъде счетено за необходимо, да разгледа възможността за регламентиране на виртуалните активи като финансови инструменти; счита, че ЗФР следва да могат да свързват адресите на виртуална и криптовалута със самоличността на собственика на виртуалните активи; счита, че Комисията следва да направи оценка на възможността за задължителна регистрация на потребителите на виртуални активи; припомня, че някои държави членки вече са приели различни видове мерки за специфични сегменти в тази област, като първоначалните предлагания на монети, които биха могли да бъдат източник на вдъхновение за бъдещи действия на ЕС;

272. подчертава, че FATF наскоро изтъкна спешната необходимост всички държави да предприемат координирани действия за предотвратяване на използването на виртуални активи за престъпления и тероризъм, като настоятелно призова всички юрисдикции да предприемат правни и практически стъпки за предотвратяване на злоупотребата с виртуални активи[131]; призовава Комисията потърси начини за интегриране в европейската правна рамка на препоръките и стандартите, разработени от FATF относно виртуалните активи; подчертава, че Съюзът следва да продължи да се застъпва за съгласувана и координирана международна регулаторна рамка във връзка с виртуалните активи, като се основава на усилията, които той положи в групата на двадесетте (Г-20);

273. отново призовава за изготвянето на спешна оценка от страна на Комисията на последиците от електронните игри за изпирането на пари и данъчните престъпления; счита, че тази оценка е приоритет; отбелязва увеличаването на сектора на електронните игри в някои юрисдикции, включително на определени територии, зависими от Короната на Обединеното кралство, като остров Ман, където електронните игри вече представляват 18% от националния доход;

274. взема под внимание работата на експертно равнище в областта на процесите на електронна идентификация и дистанционно идентифициране на клиента (KYC), при което се разглеждат въпроси като възможността финансовите институции да използват електронна идентификация (e-ID) и преносимост на KYC, за да могат да идентифицират клиентите по цифров път; във връзка с това призовава Комисията да направи оценка на потенциалните предимства от въвеждането на европейска система за електронна идентификация; припомня, че е важно да се поддържа подходящ баланс между защитата на данните и неприкосновеността на личния живот и необходимостта компетентните органи да имат достъп до информация за целите на наказателните разследвания;

5.6. Санкции

275. подчертава, че законодателството на ЕС в областта на борбата с изпирането на пари изисква от държавите членки да определят санкции за нарушения на правилата за борба с изпирането на пари; подчертава, че тези санкции трябва да бъдат ефикасни, пропорционални и възпиращи; призовава за въвеждането на опростени процедури в държавите членки за прилагането на финансови санкции, наложени за нарушения на законодателството в областта на борбата с изпирането на пари;

276. настоятелно призовава държавите членки възможно най-скоро да публикуват всеобхватна информация относно естеството и размера на наложените санкции, в допълнение към информацията относно вида и естеството на нарушението и самоличността на отговорното лице; призовава държавите членки да прилагат също така санкции и мерки спрямо членовете на управителния орган и спрямо други физически лица, които съгласно националното законодателство са отговорни за нарушаване на правилата за борба с изпирането на пари[132];

277. призовава Комисията да докладва на Парламента на всеки две години относно националното законодателство и практики по отношение на санкциите за нарушения на законодателството в областта на борбата с изпирането на пари;

278. приветства приемането на Регламент (ЕС) 2018/1805 на Европейския парламент и на Съвета от 14 ноември 2018 г. относно взаимното признаване на актове за обезпечаване и конфискация[133], който има за цел да улесни трансграничното възстановяване на незаконно придобито имущество и следователно ще спомогне за укрепване на капацитета на Съюза за борба с организираната престъпност и тероризма и за прекъсване на източниците на финансиране за престъпниците и терористите в целия Съюз;

279. приветства приемането на Директива (ЕС) 2018/1673 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2018 г. за борба с изпирането на пари по наказателноправен ред[134], с която се въвеждат нови наказателноправни разпоредби и се предоставя възможност за по-ефикасно и по-бързо трансгранично сътрудничество между компетентните органи, така че изпирането на пари и свързаните с него финансиране на тероризма и организирана престъпност да бъдат предотвратявани по по-ефективен начин; отбелязва, че държавите членки следва да предприемат необходимите мерки, за да гарантират, където е уместно, че техните компетентни органи обезпечават или конфискуват, в съответствие с Директива 2014/42/ЕС[135], придобитото имущество и средствата, които са използвани или са били предназначени за използване при извършването или допринасящи за извършването на престъпленията;

5.7. Международно измерение

280. отбелязва, че съгласно ДБИП4 Комисията е задължена да идентифицира високорискови трети държави, при които се наблюдават стратегически недостатъци в техния режим за борба с изпирането на пари и противодействието на финансирането на тероризма;

281. счита, че дори ако бъде взета предвид работата, предприета на международно равнище за разпознаване на високорискови трети държави за целите на борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма, особено работата на FATF, е от съществено значение Съюзът да има автономен списък на високорискови трети държави; приветства в това отношение Делегиран регламент на Комисията от 31 януари 2019 г. за допълване на Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на регулаторните технически стандарти за минималните действия и вида допълнителни мерки, които кредитните и финансовите институции трябва да предприемат с цел ограничаване на риска от изпиране на пари и финансиране на тероризма в някои трети държави[136];

282. приветства приемането от страна на Комисията на методологията за идентифициране на високорискови трети държави съгласно Директива (ЕС) 2015/849, публикувана на 22 юни 2018 г.[137]; приветства оценката на Комисията от 31 януари 2019 г. относно държавите с приоритет 1;

283. подчертава, че е необходимо да се осигури последователност и взаимно допълване на списъка за борба с изпирането на пари на високорискови трети държави с европейския списък на юрисдикциите, които не сътрудничат; отново призовава да се възложи на Комисията централна роля при управлението на двата списъка; призовава Комисията да гарантира прозрачността на процеса на проверка на юрисдикциите;

284. изразява загриженост във връзка с твърденията, че компетентните органи в Швейцария не изпълняват надлежно своите функции за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма[138]; призовава Комисията да вземе предвид тези елементи при актуализирането на списъка на високорисковите трети държави и в бъдещите двустранни отношения между Швейцария и Съюза;

285. призовава Комисията да предоставя техническа помощ на трети държави с цел изграждането на ефективни системи за борба с изпирането на пари и непрестанното усъвършенстване на тези системи;

286. призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че ЕС заема единна позиция във FATF и че те активно допринасят за текущото обсъждане на реформата на FATF с оглед увеличаването на нейните ресурси и нейната легитимност; призовава Комисията да включи служители на Европейския парламент като наблюдатели в делегацията на Комисията във FATF;

287. призовава Комисията да поведе глобална инициатива за създаване на публични централни регистри на действителните собственици във всички юрисдикции; в тази връзка подчертава жизненоважната роля на международните организации като ОИСР и ООН;

6. Международно измерение на данъчното облагане

288. посочва, че една справедлива европейска данъчна система изисква по-справедлива глобална данъчна среда; отново призовава за наблюдение на текущите данъчни реформи в трети държави;

289. отбелязва усилията, полагани от някои трети държави с цел предприемане на решителни действия срещу свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби; подчертава обаче, че подобни реформи следва да останат в съответствие със съществуващите правила на СТО;

290. счита, че информацията, събрана по време на посещението на комисията във Вашингтон относно данъчните реформи на САЩ и възможното им въздействие върху международното сътрудничество, е от особено значение; счита, че някои от разпоредбите на Закона за намаляване на данъците и работните места в САЩ от 2017 г. биха били несъвместими със съществуващите правила на СТО според някои експерти; отбелязва, че някои разпоредби на данъчната реформа на САЩ се стремят, едностранно и без реципрочност, да въведат отново причисляването на международно придобити печалби към територията на САЩ (с презумпцията, че поне 50% от тях са генерирани на територията на САЩ); приветства факта, че понастоящем Комисията е в процес на оценяване на потенциалните регулаторни и търговски последици на, по-специално, разпоредбите BEAT, GILTI и FDII[139] на новата данъчна реформа на САЩ; изисква от Комисията да информира Парламента относно резултатите от своята оценка;

291. отбелязва, че са разработени два вида междуправителствени споразумения относно Акта за спазване на данъчното законодателство във връзка със задгранични сметки (FATCA), за да се спомогне за привеждане на FATCA в съответствие с международните закони[140]; отбелязва, че само един от моделите на междуправителствените споразумения е реципрочен; изразява съжаление относно сериозния дисбаланс при реципрочността на тези споразумения, тъй като САЩ обикновено получават много повече информация от чуждестранни правителства, отколкото предоставят; призовава Комисията да извърши проучване, за да анализира степента на реципрочност в обмена на информация между САЩ и държавите членки;

292. призовава Съвета да предостави мандат на Комисията за договаряне на споразумение със САЩ, за да се гарантира реципрочност на FATCA;

293. повтаря предложенията, направени в неговата резолюция от 5 юли 2018 г. относно неблагоприятните въздействия на Акта на САЩ за спазване на данъчното законодателство във връзка със задгранични сметки (FATCA) върху гражданите на ЕС и по-специално върху „случайните американци“[141], в която Комисията се призовава да предприеме действия, за да гарантира, че основните права на всички граждани, по-специално на „случайните американци“, са гарантирани;

294. призовава Комисията и Съвета да представят общ подход на ЕС към FATCA, за да защитят по подходящ начин правата на европейските граждани (особено на „случайните американци“) и да гарантират реципрочност при автоматичния обмен на информация от страна на САЩ, като общият стандарт за предоставяне на информация (CRS ) е предпочитаният стандарт; призовава Комисията и Съвета междувременно да обсъдят мерки за противодействие, като например данък, удържан при източника, по целесъобразност, за да се гарантира равнопоставеност, ако САЩ не гарантират реципрочност в рамките на FATCA;

295. призовава Комисията и държавите членки да наблюдават новите разпоредби относно корпоративното данъчно облагане на държавите, които си сътрудничат с ЕС въз основа на международно споразумение[142];

6.1. Данъчни убежища и юрисдикции, които улесняват агресивното данъчно планиране на територията на ЕС и извън нея

296. припомня значението на един общ за ЕС списък на юрисдикциите, които не оказват съдействие за данъчни цели (наричан по-долу „списък на ЕС“) въз основа на всеобхватни, прозрачни, стабилни, обективно проверими и общоприети критерии, които се актуализират редовно;

297. изразява съжаление във връзка с факта, че в първоначалния процес на съставяне на списък на ЕС са били обсъдени само трети държави; отбелязва, че в рамките на европейския семестър Комисията установи недостатъци в данъчните системи на някои държави членки, които улесняват агресивното данъчно планиране; приветства при все това изявлението на председателя на групата „Кодекс за поведение“  (Данъчно облагане на предприятия) по време на изслушването в комисията TAX3 от 10 октомври 2018 г. относно възможността за извършване на проверка на държавите членки по същите критерии, установени за списъка на ЕС, в контекста на преразглеждане на мандата на групата „Кодекс за поведение“[143];

298. приветства приемането от Съвета на 5 декември 2017 г. на първия списък на ЕС и текущия мониторинг на ангажиментите, поети от трети държави; отбелязва, че списъкът е актуализиран няколко пъти въз основа на оценката на тези ангажименти и в резултат на това няколко държави са извадени от списъка; отбелязва, че на 9 ноември 2018 г. списъкът включва само пет данъчни юрисдикции: Американска Самоа, Гуам, Самоа, Тринидад и Тобаго, и Американските Вирджински острови;

299. подчертава, че процесите на скрининг и мониторинг са непрозрачни и не е ясно дали тези страни, които са изключени от списъка, са постигнали реален напредък;

300. подчертава, че оценката, направена от Съвета и неговата група „Кодекс за поведение“ (Данъчно облагане на предприятия), се основава на критерии, съдържащи се в техническа таблица на Комисията, и че Парламентът не е имал правно участие в този процес; в тази връзка призовава Комисията и Съвета да информират подробно Парламента преди всяко предложение за изменение на списъка; призовава Съвета да публикува редовен доклад за напредъка по отношение на юрисдикциите, включени в „черния“ и „сивия“ списък, като част от редовната актуализация на информацията, която му представя групата „Кодекс за поведение“;

301. призовава Комисията и Съвета да работят по амбициозна и обективна методология, която не се основава на ангажименти, а на оценка на последиците от надлежно и правилно въведено законодателство в тези държави;

302. изразява дълбоко съжаление относно липсата на прозрачност по време на първоначалния процес на изготвяне на списъците и съжалява, че установените от Съвета ECOFIN критерии за включване в списъка не са прилагат обективно; настоява, че в процеса не трябва да има никаква политическа намеса; приветства обаче подобряването на прозрачността вследствие на разкриването на писмата, изпратени до юрисдикциите, проверени от групата „Кодекс за поведение“, както и на получените писма за поемане на ангажимент; призовава да се предостави публичен достъп до всички останали неразкрити писма, за да се гарантира контрол и надлежно изпълнение на ангажиментите; счита, че тези юрисдикции, които отказват да дадат съгласието си за оповестяване на техните ангажименти, предизвикват подозрение сред обществеността, че не сътрудничат по данъчните въпроси;

303. приветства неотдавнашните разяснения относно критериите за справедливо данъчно облагане, направени от групата „Кодекс за поведение“, особено по отношение на липсата на икономическа същност на юрисдикциите, които нямат ставка на корпоративния данък или ставката клони към 0%; призовава държавите членки да работят за постепенното подобряване на критериите за включване в списъка на ЕС, така че да обхванат всички вредящи данъчни практики[144];

304. приветства новия глобален стандарт на ОИСР относно показателя за съществени дейности по отношение на юрисдикции, които не налагат или налагат само номинални данъци[145], който до голяма степен е повлиян от работата на ЕС по процеса на ЕС на изготвяне на списъци[146]; призовава държавите членки да настояват Г-20 да реформира критериите за изготвяне на черен списък на ОИСР, така че да не се взема предвид само данъчната прозрачност, а да се разглеждат също така отклонението от данъчно облагане и агресивното данъчно планиране;

305. призовава, в специфичния случай на Швейцария, за която не се предвижда конкретен краен срок поради предходно споразумение между Швейцария и ЕС, страната да бъде включена в приложение I до края на 2019 г., при условие че дотогава, след процеса на надлежно постепенно увеличаване, Швейцария не отмени своите несъответстващи на изискванията данъчни режими, които позволяват неравностойно третиране на чуждестранните и местните приходи, както и данъчни облекчения за определени видове дружества;

306. отбелязва със загриженост, че е възможно трети държави да отменят неотговарящи на изискванията данъчни режими, но да ги заменят с нови, които са потенциално вредни за ЕС; подчертава, че това може да бъде особено вярно в случая с Швейцария; призовава Съвета да направи надлежна повторна оценка на Швейцария и на всяка друга трета държава[147], която въвежда подобни законодателни промени[148];

307. отбелязва, че все още продължават преговорите между ЕС и Швейцария относно прегледа на двустранния подход по отношение на реципрочния достъп до пазара; призовава Комисията да гарантира, че окончателното споразумение между ЕС и Швейцария съдържа клауза за добро управление в областта на данъчното облагане, включително конкретни правила относно държавната помощ под формата на данъчно облекчение, автоматичния обмен на информация относно данъчното облагане, публичен достъп до информация относно ефективната собственост, по целесъобразност, както и разпоредби за борба с изпирането на пари; изисква преговарящите от страна на ЕС да финализират споразумение, което, наред с другото, да премахне пропуските[149]  в швейцарската система за надзор и да защити лицата, сигнализиращи за нередности;

308. изразява загриженост, че гражданите на Австрия, които имат банкови сметки в кредитни институции в Лихтенщайн, не са засегнати от Закона за общите стандарти за предоставяне на информация, ако техните капиталови приходи са придобити от структури на активи (частни фондации, предприятия, тръстове и други подобни), а кредитната институция в Лихтенщайн отговаря за данъчното облагане в съответствие с двустранни договори; призовава Австрия да промени своето законодателство в тази връзка, за да запълни този пропуск в CRS;

309. отбелязва, например, че според данните на ОИСР относно ПЧИ Люксембург и Нидерландия заедно имат повече входящи чуждестранни инвестиции, отколкото САЩ, огромната част от които е в дружества със специална инвестиционна цел без съществена икономическа дейност, а Ирландия има повече входящи чуждестранни инвестиции, отколкото Германия или Франция; посочва, че съгласно малтийската национална статистическа служба чуждестранните инвестиции в Малта са в размер на 1 474% от размера на нейната икономика;

310. припомня проучване, което показва, че избягването на данъци през шест държави – членки на ЕС, води до загуба от 42,8 милиарда евро данъчни приходи в другите 22 държави членки[150], което означава, че нетната позиция на плащанията на тези държави може да бъде компенсирана със загубите, които те причиняват на данъчната основа на други държави членки;

311. припомня, че за засилване на борбата на Съюза и държавите членки с данъчните измами, избягването на данъци и изпирането на пари трябва да бъдат използвани ефективно всички налични данни, включително макроикономически данни;

312. припомня, че Комисията отправи критики към седем държави членки[151] – Белгия, Кипър, Унгария, Ирландия, Люксембург, Малта и Нидерландия, относно недостатъци в техните данъчни системи, улесняващи агресивното данъчно планиране, като изтъкна, че те подкопават целостта на единния европейски пазар; счита, че тези юрисдикции също така могат да се разглеждат като улесняващи агресивното данъчно планиране в световен мащаб;

313. очаква планирания преглед на списъка на ЕС през първото тримесечие на 2019 г.; изисква от Съвета да публикува подробна оценка на ангажиментите на юрисдикции, които доброволно са поели ангажимент за реформа и са включени в приложение ІІ, когато на 5 декември 2017 г. е публикуван първият списък на ЕС; настоява юрисдикциите, включени в приложение ІІ поради поети ангажименти през 2017 г., да бъдат включени в приложение І, ако реформите, които е трябвало да бъдат осъществени, не са били осъществени до края на 2018 г. или в рамките на договорения краен срок;

6.2. Мерки за противодействие

314. подновява своя призив към ЕС и неговите държави членки да предприемат ефективни и възпиращи мерки за противодействие срещу юрисдикциите, които не оказват съдействие, с цел стимулиране на доброто сътрудничество по данъчните въпроси и спазването на правилата от страна на държавите, включени в приложение I към списъка на ЕС;

315. изразява съжаление, че повечето от мерките за противодействие, предложени от Съвета, са оставени на преценката на държавите членки; отбелязва със загриженост, че по време на изслушването в комисията TAX3 от 15 май 2018 г. някои експерти[152] подчертаха факта, че мерките за противодействие може да не стимулират в достатъчна степен юрисдикциите, които не оказват съдействие, да спазват правилата, тъй като „списъкът на ЕС пропуска някои от най-известните данъчни убежища“; счита, че това също така подкопава доверието в процеса на включване в списъка, както посочиха някои експерти;

316 призовава държавите членки да приемат единен набор от строги мерки за противодействие, като например удържане на данъци при източника, изключване от покани за участие в търгове за възлагане на обществени поръчки, по-високи изисквания за одит и правила за автоматичен контрол на контролираните чуждестранни дружества за дружества, които се намират в списък на юрисдикции, които не оказват съдействие, освен ако данъкоплатците не представят там реална стопанска дейност;

317. приканва данъчните администрации и данъкоплатците да си сътрудничат, за да съберат уместните факти, в случай че контролираното чуждестранно дружество извършва реална стопанска дейност и има съществено  икономическо присъствие, доказано от наличието на персонал, оборудване, активи и помещения, както е онагледено от съответни  факти и обстоятелства;

318. отбелязва, че развиващите се страни може да не разполагат с ресурсите за прилагане на нови международни или европейски данъчни стандарти; следователно призовава Съвета да изключи мерки за противодействие като намаляване на помощта за развитие;

319. отбелязва, че мерките за противодействие са от съществено значение за борбата с отклонението от данъчно облагане, агресивното данъчно планиране и изпирането на пари; освен това отбелязва, че икономическото влияние на Европейския съюз може да послужи за възпиране на юрисдикциите, които не оказват съдействие, и на данъкоплатците да използват данъчните „вратички“ и вредните данъчни практики, предлагани от тези юрисдикции;

320. призовава европейските финансови институции[153] да разгледат възможността за прилагане на засилена и по-строга  комплексна проверка на база отделни проекти по отношение на юрисдикции, включени в приложение II към списъка на ЕС, за да се предотврати инвестирането на средства от ЕС в субекти в трети държави, които не спазват данъчните стандарти на ЕС, или предоставянето на средства от ЕС чрез такива субекти; отбелязва обявената нова политика на ЕИБ относно юрисдикциите, която не спазват правилата, и призовава тази политика да бъде редовно актуализирана и да включва повишени изисквания за прозрачност в съответствие със стандартите на ЕС;

6.3. Позицията на ЕС като световен лидер

321. отново призовава ЕС и неговите държави членки да поемат, след предварителна координация, водеща роля в световната борба с данъчните измами, агресивното данъчно планиране и изпирането на пари, по-специално чрез инициативи на Комисията във всички съответни международни форуми, включително ООН, Г-20 и ОИСР, които изиграха централна роля по въпросите на данъчното облагане, особено след международната финансова криза;

322. припомня, че многостранните политики и международното сътрудничество между държавите, включително развиващите се страни, остават предпочитаните средства за постигане на конкретни резултати, като същевременно се зачита принципът на реципрочност; изразява съжаление, че някои предложения, които надхвърлят препоръките на ОИСР относно свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби и биха могли да послужат като основа за по-нататъшна плодотворна работа на международно равнище, са спрени в Съвета;

323. счита, че създаването на междуправителствен данъчен орган в рамките на ООН, който следва да бъде добре оборудван и да разполага с достатъчно ресурси и, когато е целесъобразно, с правомощия за правоприлагане, ще гарантира, че всички държави могат да участват на равни начала в изготвянето и реформирането на глобалната данъчна програма[154], за да се борят ефективно с вредните данъчни практики и да осигурят подходящо разпределение на правата на данъчно облагане; отчита неотдавнашните призиви Комитетът на експертите за международно сътрудничество в данъчната област на ООН да бъде преустроен в междуправителствен световен данъчен орган на ООН[155]; подчертава, че моделът на данъчна конвенция на ООН осигурява справедливо разпределение на правата за данъчно облагане между държавата на източника и държавата, на която субектът е местно лице за данъчни цели;

324. призовава за междуправителствена среща на високо равнище относно оставащите необходими данъчни реформи в световен мащаб с цел засилване на международното сътрудничество и оказване на натиск върху всички държави, по-специално техните финансови центрове, да спазват стандартите за прозрачност и справедливо данъчно облагане; призовава Комисията да поеме инициативата за такава среща на високо равнище и призовава тази среща да приеме решение за втори набор от международни данъчни реформи, които да представляват последващи действия във връзка с плана за действие относно свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби и да даде възможност за създаването на гореспоменатия световен данъчен орган;

325. отбелязва действието и приноса на Комисията в световния форум на ОИСР относно прозрачността и обмена на информация, приобщаващата рамка относно свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби, а именно за насърчаване на по-високи стандарти на добро управление в областта на данъчното облагане в световен мащаб, като същевременно се гарантира, че международните стандарти за добро управление в областта на данъчното облагане продължават изцяло да се спазват в рамките на ЕС;

6.4. Развиващи се страни

326. счита, че подкрепата за развиващите се страни в борбата с данъчните измами и агресивното данъчно планиране, както и корупцията и секретността, които улесняват незаконните финансови потоци, е от изключително значение за укрепване на съгласуваността на политиките за развитие в ЕС и за подобряване на данъчния капацитет на развиващите се страни и способността за мобилизиране на собствените им ресурси за устойчиво икономическо развитие; подчертава необходимостта от увеличаване на дела на финансовата и техническата помощ за данъчните администрации на развиващите се страни, така че да се създадат стабилни и съвременни правни уредби за данъчно облагане;

327. приветства сътрудничеството между ЕС и Африканския съюз (AС) в рамките на Данъчната инициатива от Адис Абеба, Инициативата за прозрачност на добивната промишленост и Кимбърлийския процес; призовава Комисията и държавите членки да подкрепят държавите от АС при прилагането на политиките за прозрачност; във връзка с това насърчава националните и регионалните данъчни органи да обменят информация автоматично; припомня възможността за тясно и засилено сътрудничество между Интерпол и Afripol;

328. припомня, че е необходимо държавите членки, в тясно сътрудничество с Комисията, да извършват редовни анализи на разпространението на материалното въздействие на данъчните политики и двустранните данъчни спогодби върху други държави членки и развиващи се държави, като същевременно признава, че в тази връзка е извършена работа в рамките на платформата за добро управление в областта на данъчното облагане; призовава всички държави членки да извършват такива анализи на разпространението на въздействието под надзора на Комисията;

329. припомня, че е необходимо да се вземат предвид специфичните правни особености и уязвимост на развиващите се страни, по-специално в контекста на автоматичния обмен на информация, а именно по отношение на преходния период и необходимостта да им се окаже подкрепа за изграждането на капацитет;

330. отбелязва, че е необходимо да се работи по-тясно с регионалните организации, по-специално с АС, с цел борба с незаконните финансови потоци и корупцията в частния и публичния сектор;

331. приветства участието на равна основа на всички държави, участващи в приобщаващата рамка, която обединява над 115 държави и юрисдикции, за да си сътрудничат при изпълнението на пакета от мерки на ОИСР/Г-20 относно свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби; призовава държавите членки да подкрепят реформата както на мандата, така и на функционирането на приобщаващата рамка, за да се гарантира, че интересите на развиващите се страни са взети предвид; припомня обаче изключването на повече от 100 развиващи се страни от преговорите относно дейностите във връзка със свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби;

332. признава, че данъчни убежища съществуват също така и в развиващите се страни; приветства предложението на Комисията за засилено сътрудничество с трети държави в борбата с финансирането на тероризма, и по-специално създаването на лиценз за внос на антики;

333. припомня, че официалната помощ за развитие, която е предназначена за намаляване на бедността, следва да бъде насочена в по-голяма степен към въвеждането на подходяща регулаторна уредба и към укрепването на данъчните администрации и институциите, отговорни за борбата с незаконните финансови потоци; призовава помощта да се предоставя под формата на технически експертни знания и опит по отношение на управлението на ресурсите, финансовата информация и антикорупционните разпоредби; призовава тази помощ да благоприятства също така регионалното сътрудничество срещу данъчните измами, отклонението от данъчно облагане, агресивното данъчно планиране и изпирането на пари; подчертава, че тази помощ следва да включва подкрепа за гражданското общество и медиите в развиващите се страни, за да се гарантира обществен контрол над местните данъчни политики;

334. очаква Комисията да предложи адекватни ресурси за прилагането на подхода „Повече приходи, по-разумни разходи“, по-специално чрез своите водещи програми[156];

335. призовава за съгласувана външна дейност на ЕС и държавите членки на всички равнища на политиката, за да се предостави възможност на трети държави, и по-специално на развиващите се страни, да насърчават балансирано икономическо развитие и да избягват зависимостта от един-единствен сектор, по-специално от финансовия сектор;

336. припомня необходимостта от справедливо третиране на развиващите се страни при договарянето на данъчни спогодби, като се отчита тяхното особено положение и се гарантира справедливо разпределение на данъчните права в съответствие с истинската икономическа дейност и създаване на стойност; във връзка с това призовава за придържане към модела на данъчна конвенция на ООН, който да бъде считан за минимален стандарт, както и да се осигури прозрачност при договарянето на спогодбите; признава, че моделът на данъчна спогодба на ОИСР предоставя повече права на държавата, на която субектът е местно лице за данъчни цели;

337. призовава Комисията да включи разпоредби срещу финансовите престъпления, данъчните измами и агресивното данъчно планиране в договора, по който ще се водят преговори с държавите от АКТБ след изтичането на настоящото Споразумение от Котону през февруари 2020 г.; отбелязва особеното значение на прозрачността в областта на данъчното облагане на такива разпоредби, които трябва да се прилагат ефективно;

6.5. Споразумения на ЕС с трети държави

338. припомня, че доброто управление в областта на данъчното облагане е глобално предизвикателство, което изисква най-вече глобални решения; следователно припомня своята позиция, че клауза за „добро управление в областта на данъчното облагане“ следва да бъде включена в новите споразумения в тази област, сключвани от ЕС с трети държави, за да се гарантира, че дружествата или посредниците не могат да злоупотребяват с тези споразумения с цел избягване на данъци или отклонение от данъчно облагане или изпиране на незаконни приходи, като при това не се възпрепятстват изключителните компетентности на ЕС; счита, че тази клауза следва да включва специфични правила относно държавната помощ под формата на данъчно предимство, изисквания за прозрачност и разпоредби за борба с изпирането на пари;

339. насърчава държавите членки да използват по координиран начин своите двустранни отношения със съответните трети държави, с подкрепата на Комисията, ако е целесъобразно, с цел да се установи допълнително двустранно сътрудничество между ЗФР, данъчните органи и компетентните органи за борба с финансовите престъпления;

340. отбелязва, че успоредно с политическите споразумения, съдържащи тази клауза за добро управление в областта на данъчното облагане, споразуменията на ЕС за свободна търговия (ССТ) включват данъчни изключения, които предоставят политическо пространство за прилагане на подхода на ЕС за борба с данъчните измами и изпирането на пари, например чрез изискване за добро управление в областта на данъчното облагане и чрез ефективно използване на списъка на ЕС на юрисдикциите, които не оказват съдействие за данъчни цели; освен това отбелязва, че ССТ имат за цел също така да подкрепят съответните международни стандарти и тяхното прилагане в трети държави;

341. счита, че ЕС не следва да сключва споразумения с юрисдикции, които не оказват съдействие за данъчни цели, както са посочени в приложение I към списъка на ЕС, докато юрисдикцията не започне да спазва стандартите на ЕС за добро управление в областта на данъчното облагане; призовава Комисията да проучи дали неспазването на стандартите на ЕС за добро управление в областта на данъчното облагане засяга правилното функциониране на споразуменията за свободна търговия или на политическите споразумения в случаите, когато вече е подписано споразумение;

342. припомня, че във всички съответни нови споразумения на ЕС с трети държави следва да бъдат включени клаузи за добро данъчно управление и за прозрачност, като такива следва да бъдат договорени и в рамките на преразглеждането на съществуващите споразумения, предвид факта, че това са основни инструменти на външната политика на ЕС, но в зависимост от конкретната политическа област те включват различни нива на компетентност;

6.6. Двустранни данъчни спогодби, сключени от държавите членки

343. отбелязва, че някои експерти считат, че много действащи данъчни спогодби, сключени от държавите –  членки на ЕС, ограничават данъчните права на държави с ниски и с по-ниски средни доходи[157]; изисква при воденето на преговори по данъчни спогодби Европейският съюз и неговите държави членки да съблюдават принципа на съгласуваност на политиките за развитие, установен в член 208 от ДФЕС; подчертава, че сключването на данъчни спогодби е в правомощията на държавите членки;

344. отбелязва, че интензитетът на загубите от избягване на данъци е значително по-голям в държавите с ниски и средни доходи, по-специално в Африка на юг от Сахара, Латинска Америка и Карибите, както и в Южна Африка, в сравнение с други региони[158]; поради това изисква от държавите членки да предоговорят своите двустранни данъчни спогодби с трети държави, с цел въвеждане на клаузи против злоупотреби, за предотвратяване на използване на най-благоприятната от данъчна гледна точка спогодба и на надпревара за достигане на най-ниски равнища сред развиващите се страни;

345. призовава Комисията да преразгледа всички действащи данъчни спогодби, подписани от държавите членки с трети държави, за да се гарантира, че всички те са в съответствие с новите световни стандарти, като например Многостранната конвенция за изпълнение на свързани с данъчни спогодби мерки за предотвратяване на свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби („MLI“); отбелязва, че MLI е израз на стандарти на ОИСР, които не са създадени при отчитане на нуждите на развиващите се страни, или с оглед на предизвикателствата, пред които са изправени; изисква от Комисията да отправи препоръки към държавите членки по отношение на техните действащи двустранни данъчни спогодби, за да се гарантира, че те включват общи правила за борба със злоупотребите, като се вземат предвид истинската икономическа дейност и създаване на стойност;

346. съзнава, че двустранните данъчни спогодби не отразяват настоящата реалност на цифровите икономики; призовава държавите членки да актуализират двустранните си данъчни спогодби въз основа на препоръката на Комисията относно корпоративното данъчно облагане на значително цифрово присъствие[159];

6.7. Двойно данъчно облагане

347. приветства укрепената рамка за избягване на двойното необлагане с данъци; подчертава, че премахването на двойното данъчно облагане е от голямо значение за гарантиране на справедливото третиране на добросъвестните данъкоплатци, както и за опазване на тяхното доверие; призовава държавите членки да спазват спогодбите си в областта на двойното данъчно облагане и да сътрудничат добросъвестно и своевременно в случаите на сигнали за двойно данъчно облагане;

348. приветства приемането на Директива (ЕС) 2017/1852 на Съвета от 10 октомври 2017 г. относно механизми за разрешаване на спорове във връзка с данъчното облагане в Европейския съюз, с която се прилага стандартът, съдържащ се в действие 14 от плана за действие относно свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби; посочва, че срокът за прилагане на директивата (30 юни 2019 г.) все още не е изтекъл и че разпоредбите ще трябва да бъдат наблюдавани, за да се гарантира, че те са ефикасни и ефективни;

349. призовава Комисията да събира и публикува информация относно броя на внесените и разрешени данъчни спорове, сортирани по видове спорове на година, както и по участващи държави, така че да се контролира механизмът и да се гарантира, че той е ефикасен и ефективен;

6.8. Най-отдалечени региони

350. призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че най-отдалечените региони на ЕС прилагат минималните стандарти относно свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби, както и Директивата срещу избягването на данъци;

351. отбелязва, че Комисията е започнала задълбочено разследване на прилагането от страна на Португалия на схемата за регионална помощ за свободната зона на Мадейра[160];

7. Посредници

352. приветства широкото определение както за „посредник“[161], така и за „подлежаща на оповестяване трансгранична договореност“ в наскоро приетата Шеста директива за административното сътрудничество (ДAC-6)[162]; призовава за актуализиране на отличителните белези по ДAC-6, за да се включат, наред с другото, схеми за арбитраж на дивиденти, в това число предоставяне на възстановяване на данъка върху дивидентите и капиталовата печалба; призовава Комисията да направи повторна оценка на разширяването на обхвата на задължението за докладване по реда на DAC-6, така че да включи случаите на национално равнище; припомня задължението на посредниците по реда на ДАС-6 да докладват на данъчните органи схеми, основани на структурни „вратички“ в данъчното законодателство, особено с оглед на нарастващия брой стратегии за избягване на данъци на трансгранично равнище; счита, че във връзка със схемите, които се считат за вредни от съответните национални органи, следва да се предприемат мерки и те да се оповестяват публично по анонимен начин;

353. отново посочва, че посредниците играят ключова роля за улесняването на изпирането на пари и финансирането на тероризма и следва да бъдат държани отговорни за тези действия;

354. отново посочва необходимостта от повишено сътрудничество между данъчните администрации и финансовите надзорни органи за упражняване на съвместен и ефективен надзор по отношение на ролята на финансовите посредници и предвид факта, че някои данъчно мотивирани финансови инструменти може да създават риск за стабилността на финансовия пазар и за интегритета на пазара;

355. счита, че Съюзът следва да дава пример, и призовава Комисията да гарантира, че посредниците, които насърчават агресивното данъчно планиране и данъчните измами, не участват в насочването или консултирането на институциите на Съюза, разработващи политиките по тези въпроси;

356. призовава Комисията и държавите членки да разпознаят и да предприемат мерки във връзка с рисковете от конфликти на интереси, произтичащи от предоставянето на правни консултации, данъчни консултации и одиторски услуги при консултиране на корпоративни клиенти и на публични органи; отбелязва, че конфликтът на интереси може да приеме различни форми, например договори за обществени поръчки, които изискват предоставянето на платени консултации по тези въпроси, предоставяне на неформални или неплатени консултации, официални консултантски и експертни групи или кадрова въртележка между държавния и частния сектор; поради това подчертава значението на прозрачното посочване на услугите, предоставяни на конкретен клиент, и ясното разграничение между тези услуги; повтаря исканията си от предишни доклади[163] по този въпрос;

357. приветства упражняването на надзор върху прилагането на Директива 2014/56/ЕС на Европейския парламенти и на Съвета от 16 април 2014 г. за изменение на Директива 2006/43/ЕО относно задължителния одит на годишните счетоводни отчети и консолидираните счетоводни отчети[164] и на Регламент (ЕС) № 537/2014 на Европейския парламенти и на Съвета от 16 април 2014 г. относно специфични изисквания по отношение на задължителния одит на предприятия от обществен интерес и за отмяна на Решение 2005/909/ЕО на Комисията[165], и по-специално на разпоредбата относно това задължителни одитори или одиторски дружества да извършват задължителни одити на предприятията от обществен интерес; отбелязва необходимостта от гарантиране на правилното прилагане на правилата;

358. призовава държавите членки да обмислят въвеждане на задължение за данъчно докладване за всички данъчни и финансови посредници, посочени в действие 12 от проекта относно свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби, които в рамките на своята професионална дейност узнават за наличието на допускащи злоупотреба или агресивни трансакции, разпоредби или структури;

359. призовава за ротация на одиторите на всеки седем години с цел предотвратяване на конфликти на интереси и за ограничаване до минимум на предоставянето на несвързани с одита услуги;

360. отново заявява, че спрямо финансовите институции, консултантите и другите посредници, които съзнателно, систематично и многократно улесняват, ангажират се с или участват в дейности по изпиране на пари или данъчни измами или които установяват офиси, клонове или дъщерни дружества в юрисдикции, които са включени в списъка на ЕС, за да предлагат на своите клиенти схеми за агресивно данъчно планиране, следва да бъдат наложени ефективни, пропорционални и възпиращи санкции; призовава лицензите за оперативна дейност на тези институции и частни лица да бъдат предмет на сериозен преглед, в случай че бъдат осъдени за участие в измамно поведение, или са запознати с това, че техни клиенти са имали такова поведение, и когато е приложимо, да се приложат ограничения по отношение на дейността им в рамките на единния пазар;

361. изтъква, че професионалната тайна не може да се използва нито за защита или укриване на незаконосъобразни практики, нито за нарушаване на духа на закона; настоятелно призовава привилегированото отношение клиент-адвокат да не възпрепятства адекватното докладване на съмнителни сделки или на други потенциално незаконни дейности, без да се засягат правата, гарантирани от Хартата на основните права на Европейския съюз и общите принципи на наказателното право;

362. призовава Комисията да издаде насоки относно тълкуването и прилагането на принципа на правна привилегия за специалисти и да въведе ясна разграничителна линия между традиционните юридически консултации и дейността на адвокатите като финансови оператори, съгласно съдебната практика на европейските съдилища;

8. Защита на лицата, сигнализиращи за нередности, и на журналистите

363. счита, че защитата на лицата, сигнализиращи за нередности както в частния, така и в публичния сектор, е от основно значение, за да се гарантира, че незаконните дейности и злоупотребите с правото се предотвратяват или не се развиват; признава, че лицата, сигнализиращи за нередности, играят решаваща роля в укрепването на демокрацията в обществото, в борбата с корупцията и други тежки престъпления или незаконни дейности, както и по отношение на защитата на финансовите интереси на Съюза; подчертава, че лицата, сигнализиращи за нередности, често са ключов източник на разследващата журналистика и поради това следва да бъдат защитени от всякаква форма на тормоз и репресивни мерки; отбелязва, че е от значение всички канали за подаване на сигнали да бъдат на разположение;

364 счита, че е необходимо да се защити поверителността на източниците на разследващата журналистика, включително на лицата, сигнализиращи за нередности, ако трябва да се гарантира ролята на разследващата журналистика като пазител на демократичното общество;

365. поради това счита, че задължението за поверителност следва да се отменя само при изключителни обстоятелства, при които оповестяването на информация, свързана с личните данни на сигнализиращото лице, е необходимо и пропорционално задължение, изисквано от правото на Съюза или от националното право в контекста на разследвания или съдебни производства, или с цел да се защитят свободите на други лица, включително правото на защита на засегнатото лице, като винаги се съблюдават подходящите гаранции съгласно тези правни уредби; счита, че следва да се предвидят подходящи санкции в случай на неизпълнение на задължението за поверителност по отношение на самоличността на сигнализиращото лице[166];

366. отбелязва, че законът на САЩ за неверните твърдения предвижда солидна рамка за възнаграждение на лицата, сигнализиращи за нередности, в случаите, когато правителството събере загубени поради измама средства[167]; подчертава, че съгласно доклад на Министерството на правосъдието на САЩ, лицата, сигнализиращи за нередности, са били пряко отговорни за разкриването и докладването на 3,4 милиарда щатски долара от общо събрани 3,7 милиарда щатски долара; призовава държавите членки да създадат безопасни и поверителни канали за комуникация за лицата, сигнализиращи за нередности в рамките на съответните органи, както и в рамките на субектите от частния сектор;

367. призовава Комисията да проучи най-добрите практики в световен мащаб[168] за защита и предоставяне на стимули за лицата, сигнализиращи за нередности, и, когато е целесъобразно и необходимо, да обмисли преразглеждане на действащото законодателство, за да направи подобни схеми в ЕС още по-ефективни;

368. призовава за създаването на общ фонд на ЕС за предоставяне на подходяща финансова подкрепа на лицата, сигнализиращи за нередности, чийто достъп до средства за издръжка на живота е застрашен в резултат на разкритията за престъпна дейност или на факти от очевиден обществен интерес;

369. изразява безпокойство, че лицата, сигнализиращи за нередности, често се въздържат да подадат сигнал за своите опасения поради страх от ответни действия и че ако ответните действия не бъдат предотвратени и остават ненаказани, лицата, които потенциално биха сигнализирали за нередности, може да се откажат да докладват за своите опасения; счита, че признаването в ДБИП5 на правото на лицата, сигнализиращи за нередности, да подават жалби по безопасен начин до съответните компетентни органи, т.е. чрез единно звено за контакт в сложни международни случаи, когато са изложени на заплаха или отмъщение, и на правото им на ефективни правни средства за защита, представлява значително подобряване на положението на лицата, които докладват относно подозрения за изпиране на пари или финансиране на тероризма вътрешно в рамките на дружеството или на ЗФР; настоятелно призовава държавите членки да транспонират своевременно и да прилагат надлежно разпоредбите за защита на лицата, сигнализиращи за нередности, предвидени в ДБИП5;

370. приветства предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета относно защитата на лица, подаващи сигнали за нарушения на правото на Съюза, и призовава за бързо приключване на междуинституционалните преговори; призовава окончателният текст да бъде балансиран и да не създава прекомерна административна тежест за МСП;

371. припомня, че длъжностните лица на ЕС се ползват от закрила на лицата, сигнализиращи за нередности, съгласно Правилника за длъжностните лица и Условията за работа на другите служители на Европейския съюз[169] и приканва държавите членки да въведат сравними стандарти за своите държавни служители;

372. счита, че споразуменията за неразкриване на информация, включени в трудови договори и споразумения за уволнение, следва по никакъв начин да не пречат на работниците и служителите да докладват на компетентните органи за предполагаеми случаи на нарушения на правото и на правата на човека[170]; призовава Комисията да направи оценка на възможността за предлагане на законодателство за забрана на непочтени споразумения за поверителност;

373. отбелязва, че комисията TAX3 покани лицата, сигнализирали за нередности в случаите с Julius Bär и Danske Bank, да дадат показания по време на публични парламентарни изслушвания[171]; изразява загриженост, че защитата на лицата, сигнализиращи за нередности във финансовите институции, не е напълно задоволителна и че страхът от ответни мерки от страна на работодателите и на органите може да попречи на лицата, сигнализиращи за нередности, да подават информация относно закононарушения; изразява дълбоко съжаление във връзка с факта, че поради правни ограничения лицето, сигнализирало за нередности в Danske Bank, нямаше възможност да сподели свободно и изцяло информация относно случая, засягащ въпросната банка;

374. изразява съжаление във връзка с факта, че датският орган за финансов надзор не е осъществил контакт с лицето, сигнализирало за нередности, което е докладвало за масови дейности, свързани с изпирането на пари в Danske Bank; счита, че този пропуск представлява грубо пренебрегване от страна на датския орган за финансов надзор на задължението му да провежда надлежни разследвания вследствие на сериозни твърдения за широкомащабно и систематично изпиране на пари чрез банка; призовава съответните органи на ЕС и на държавите членки да се възползват в пълна степен от информацията, предоставена от лицата, сигнализиращи за нередности, и да действат бързо и решително по отношение на получената от тях информация;

375. призовава държавите членки да работят в тясно сътрудничество в рамките на Съвета на Европа за утвърждаването и прилагането на препоръката относно защитата на лицата, сигнализиращи за нередности, във вътрешното право на всички държави – членки на Съвета на Европа; призовава Комисията и държавите членки да поемат водеща роля в рамките на други международни форуми за насърчаване на приемането на обвързващи международни стандарти относно защитата на лицата, сигнализиращи за нередности;

376. oтбелязва, че в допълнение към гарантирането на поверителността на самоличността на лицата, сигнализиращи за нередности, като мярка от ключово значение за защитата на тези лица, анонимното подаване на сигнали следва да бъде допълнително защитено от общи заплахи и атаки от страна на обектите на сигналите, целящи дискредитиране на лицето, подало сигнал;

377. признава трудностите, пред които са изправени журналистите при разследване или докладване на случаи на изпиране на пари, данъчни измами, отклонение от данъчно облагане и агресивно данъчно планиране; изразява загриженост, че разследващите журналисти често са изложени на заплахи и сплашване, включително  сплашване по правен път чрез воденето на стратегически съдебен процес срещу участието на обществеността (SLAPP); призовава държавите членки да подобрят защитата на журналистите, особено на журналистите, които участват в разследвания на финансови престъпления;

378. решително осъжда актовете на насилие срещу журналисти; припомня с тревога, че през последните години журналисти, участвали в разследването на съмнителни дейности с компонент на изпиране на пари, бяха убити в Малта и Словакия[172]; подчертава, че според Съвета на Европа, злоупотреби и престъпления, извършени срещу журналисти, имат дълбоко възпиращо въздействие върху свободата на изразяване на мнение и увеличават явлението „автоцензура“;

379. настоятелно призовава малтийските органи да използват всички налични ресурси, за да постигнат напредък в установяването на подбудителите на убийството на разследващата журналистка Дафне Каруана Галиция; приветства инициативата на 26 международни организации в областта на свободата на медиите и журналистически организации да предизвикат започването на независимо публично разследване на убийството на Дафне Каруана Галиция и да направят оценка на това дали то е можело да бъде предотвратено; настоятелно призовава малтийското правителство незабавно да започне това независимо публично разследване; отбелязва, че с цел увеличаване на своя експертен опит малтийското правителство е започнало да работи с международни организации като Европол, ФБР и нидерландския институт по съдебна медицина;

380. насърчава словашките органи да продължат своето разследване на убийствата на Ян Куцяк и Мартина Кушнирова и да установят истинските подбудители на тези убийства; призовава словашките органи да проучат напълно случаите на мащабни схеми за данъчни измами, измами с ДДС и изпиране на пари, разкрити в рамките на проведените от Ян Куцяк разследвания;

381. изразява съжаление във връзка с факта, че разследващите журналисти, в това число Дафне Каруана Галиция, често са жертви на злоупотреби със съдебни процеси, предназначени да ги цензурират, сплашат и заглушат, като ги обременяват с разноските за правна защита, докато бъдат принудени да престанат да изразяват критики или опозиция; припомня, че тези злоупотреби със съдебни процеси представляват заплаха за основните демократични права, като свободата на изразяване, свободата на печата и свободата на разпространение и получаване на информация;

382. призовава държавите членки да въведат механизми за предотвратяване на SLAPP; счита, че тези механизми следва надлежно да отчитат правото на добро име и репутация; призовава Комисията да оцени възможността и естеството на конкретните действия, които следва да бъдат предприети в тази област;

383. изразява съжаление, че швейцарските закони относно дискредитирането се използват за заглушаване на гласа на критиците в Швейцария и по света, тъй като тежестта на доказателството се поема от ответника, а не от ищеца; подчертава, че това засяга не само журналисти и лица, сигнализиращи за нередности, но също така и докладващи структури в Европейския съюз и задължените лица по регистъра на действителните собственици, тъй като в случай че възникне задължението за докладване на швейцарски действителен собственик, докладващото лице може да бъде подложено на наказателно преследване в Швейцария за дискредитиране и клевета, които са престъпления[173];

9. Институционални аспекти

9.1. Прозрачност

384. приветства работата на Платформа по въпросите на доброто управление в областта на данъчното облагане; отбелязва, че мандатът на платформата е валиден до 16 юни 2019 г.; призовава той да бъде разширен или подновен, за да се гарантира, че загрижеността и експертният опит на гражданското общество са чути от държавите членки и от Комисията; насърчава Комисията да включи и експерти от частния сектор (предприятия и НПО) сред експертите, поканени в експертната група по въпросите на изпирането на пари и финансирането на тероризма (EGMLTF);

385. подчертава, че Европейският омбудсман има мандат да провери как институциите на ЕС прилагат правилата на ЕС относно публичния достъп до документи, включително по отношение на работните методи на Съвета или на групата „Кодекс за поведение“ в областта на данъчното облагане;

386. припомня резултатите от проверката по собствена инициатива на омбудсмана относно методите на работа на Съвета и неговата препоръка от 9 февруари 2018 г., в която се заключава, че практиката на Съвета да не дава широк достъп до законодателни документи, както и да използва непропорционално статута „LIMITE“ и системно да не регистрира кои държави членки заемат позиция в дадена законодателна процедура, представляват лошо администриране[174];

387. припомня, че данъчното облагане остава в сферата на компетентност на държавите членки и че Европейският парламент разполага с ограничени правомощия по тези въпроси;

388. отбелязва обаче, че въпросите, свързани с данъчните измами, отклонението от данъчно облагане и агресивното данъчно планиране, не могат да бъдат разрешени ефективно, когато държавите членки действат самостоятелно; поради това изразява съжаление във връзка с факта, че въпреки отправените искания към Съвета комисията TAX3 не е получила никакви документи, имащи отношение към въпроса; изразява голяма загриженост относно липсата на политическа воля на държавите членки в Съвета да предприемат значителни мерки в борбата с изпирането на пари, данъчните измами, отклонението от данъчно облагане и агресивното данъчно планиране или за спазване на ДЕС и принципа на лоялно сътрудничество[175] чрез гарантиране на достатъчно ниво на прозрачност и сътрудничество с останалите институции на ЕС;

389. изразява съжаление във връзка с факта, че действащите правила за достъп до класифицирана информация и друга поверителна информация, предоставяна на Парламента от Съвета, Комисията или държавите членки, не осигуряват пълна правна яснота, а обикновено се тълкуват като изключване на акредитирани парламентарни сътрудници (АПС) от преглеждането и анализа на некласифицирана „друга поверителна информация“ в обезопасена читалня; поради това призовава за въвеждането на ясно формулирана разпоредба в договорено междуинституционално споразумение, която да гарантира правото на достъп до документи за АПС, въз основа на принципа „необходимост да се знае“, в тяхната роля за подпомагане на членовете на ЕП;

390. изразява съжаление във връзка с факта, че въпреки многократно отправените покани, представителите на председателството на Съвета отказаха да се явят пред комисия TAX3, за да докладват относно постигнатия напредък в изпълнението на препоръките на комисии TAXE, TAX2 и PANA; подчертава, че работните контакти между председателството на Съвета и специалните и анкетните комисии на Европейския парламент следва да бъдат стандартна практика;

9.2. Група „Кодекс за поведение“ (Данъчно облагане на предприятия)

391. отбелязва увеличаването на комуникацията с групата „Кодекс за поведение“ и приветства по-специално публикуването на всеки две години на нейния доклад до Съвета, както и писмата, изпратени до юрисдикциите, и ангажиментите, получени в контекста на процеса на изготвяне на списъци на ЕС;

392. при все това изразява съжаление относно непрозрачния характер на преговорите във връзка с процеса на изготвяне на списъци на ЕС и призовава държавите членки да гарантират прозрачност при предстоящото актуализиране на списъците;

393. приветства факта, че председателят на групата „Кодекс за поведение“ се яви пред комисията TAX3, което представлява радикална промяна на предишната позиция на групата; отбелязва също така, че от началото на работата на комисията TAX3 са предоставени компилации от документи от работата на групата „Кодекс за поведение“[176]; изразява съжаление обаче, че тези документи не са публикувани по-рано и че важни пасажи от тях са били редактирани;

394. подчертава, че посочените по-горе препоръки на омбудсмана се прилагат и по отношение на групата „Кодекс за поведение“, която следва да предостави необходимата информация, отнасяща се по-специално до вредящите данъчни практики на държавите членки и до процеса на изготвяне на списъци на ЕС;

395. призовава групата „Кодекс за поведение“ да предприеме допълнителни мерки за гарантиране на прозрачността на своите заседания, по-специално като оповестява публично позициите на различните държави членки в обсъжданата програма не по-късно от шест месеца след заседанието;

396. призовава Комисията да докладва относно изпълнението на Кодекса за поведение за данъчното облагане на предприятията и относно прилагането на фискалната държавна помощ, съгласно указаното в съображение Н от Кодекса[177];

397. счита, че мандатът на групата „Кодекс за поведение“ трябва да бъде актуализиран, тъй като той разглежда въпроси извън оценката на вредящите данъчни практики на ЕС, което е нещо повече от простото предоставяне на техническа информация за решенията, взети от Съвета; призовава, въз основа на естеството на работата на групата, която има и политически характер, тези задачи да бъдат поставени отново в рамка, която позволява демократичен контрол или надзор, като се започне с прилагането на прозрачност;

398. в този контекст призовава за премахване на непрозрачността относно състава на групата „Кодекс за поведение“, като бъде публикуван списък на членовете ѝ;

9.3. Прилагане на законодателството на ЕС

399. призовава новоизбрания Парламент да започне цялостна оценка на напредъка по отношение на достъпа до документи, поискани от комисиите TAXE, TAX2, PANA и TAX3, като сравни отправените искания с тези, одобрени от Съвета и други институции на ЕС, и да предприеме, ако се налага, необходимите процедурни и/или правни мерки;

400. призовава за създаване на нов център на Съюза за съгласуваност и координация на данъчната политика (TPCCC) в рамките на Комисията, който да може да извършва оценка и да осъществява мониторинг на данъчните политики на държавите членки на равнището на Съюза и да гарантира, че държавите членки няма да прилагат нови вредни данъчни мерки;

401. счита, че такъв TPCCC би осигурил ефективно и бързо сътрудничество между държавите членки[178] и би улеснил ранното предупреждение в случаи като скандала „cum-ex“; освен това счита, че такъв TPCCC следва да може да наблюдава спазването от страна на държавите членки на общия списък на Съюза с юрисдикции, които не оказват съдействие; настоятелно призовава държавите членки да подкрепят този призив, а Комисията – да представи законодателно предложение за подобен механизъм;

9.4. Сътрудничество на неинституционални участници

402. приветства участието и приноса на заинтересованите страни в изслушванията на комисиите TAX3, както е посочено в раздел IV.3 от прегледа на дейностите по време на мандата на комисията TAX3; изразява съжаление относно факта, че други заинтересовани страни отказаха да участват в изслушвания на комисията TAX3, както е посочено в раздел IV.4 от прегледа на дейностите; отбелязва, че не са могли да бъдат намерени възпиращи санкции за случаите, в които не е била посочена причина за този отказ;

403. призовава Съвета и Комисията да се споразумеят относно създаването на публично достъпен и редовно актуализиран списък на неинституционалните лица, които не оказват съдействие, като част от междуинституционалното споразумение относно задължителен регистър за прозрачност за лобистите; счита, междувременно, че следва да се води регистър на специалистите и организациите, които без основателна причина са отказали да присъстват на изслушванията на комисии TAXE, TAX2, PANA и TAX3; приканва институциите на ЕС да имат предвид това поведение по време на бъдещи сделки със съответните заинтересовани страни и да оттеглят своите служебни карти за достъп;

9.5. Право на разследване/право на проучване на Парламента

404. счита, че за упражняването на демократичен контрол върху изпълнителната власт е жизненоважно на Парламента да бъдат предоставени правомощия за проучване и разследване, които да съответстват на тези на националните парламенти на държавите – членки на ЕС; счита, че за да изпълнява тази роля, Парламентът трябва да разполага с правомощия да призовава свидетели и принудително да изисква те да се явят, както и принудително да изисква представянето на документи;

405. счита, че за да могат да бъдат упражнявани тези права държавите членки трябва да се съгласят да приложат санкции срещу лица за неявяване или за непредставяне на документи в съответствие с националното право, уреждащо националните парламентарни разследвания и проучвания;

406. настоятелно призовава Съвета и Комисията да се ангажират с навременното приключване на преговорите по предложението за регламент на Европейския парламент относно реда и условията за упражняване на правото на разследване на Парламента;

9.6. Гласуване с единодушие/гласуване с квалифицирано мнозинство

407. отново отправя своя призив към Комисията да използва, по целесъобразност, процедурата съгласно член 116 от ДФЕС, която позволява промяна на изискването за единодушие в случаи, когато Комисията счита, че разлика между законовите, подзаконовите или административните разпоредби на държавите членки нарушава условията на конкуренция на вътрешния пазар;

408. приветства приноса на Комисията чрез нейното съобщение „Към по-ефективен и демократичен процес на вземане на решения в данъчната политика на ЕС“, в което се предлага пътна карта за гласуване с квалифицирано мнозинство за конкретни и неотложни въпроси, свързани с данъчната политика, когато важни законодателни досиета и инициативи, насочени към борба с данъчните измами, отклонението от данъчно облагане и агресивното данъчно планиране, са блокирани в Съвета в ущърб на голямо мнозинство от държавите членки; приветства подкрепата, изразена от някои държави членки за това предложение[179];

409. подчертава, че следва да бъдат предвидени всички сценарии, а не само да се премине от гласуване с единодушие към гласуване с квалифицирано мнозинство чрез клауза за преход; призовава Европейския съвет да добави тази точка към дневния ред на срещата на върха преди края на 2019 г., за да започне ползотворен дебат относно начините за улесняване на вземането на решения по данъчни въпроси в интерес на функционирането на единния пазар;

9.7. Последващи действия

410. счита, че работата на комисиите TAXE, TAX2, PANA и TAX3 следва да продължи през предстоящия парламентарен мандат в една постоянна структура в рамките на Парламента, като например подкомисия към комисията по икономически и парични въпроси (ECON), с цел да се улесни участието на различни комисии;

°

° °

411. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Европейския съвет, на Съвета по икономически и финансови въпроси, на Комисията, на Европейската служба за външна дейност, на европейските надзорни органи, на Европейската прокуратура, на Европейската централна банка, на MONEYVAL, на държавите членки, на националните парламенти, на ООН, на Г-20, на Специалната група за финансови действия и на ОИСР.

OVERVIEW OF ACTIVITIES DURING THE MANDATE

March 2018 - February 2019

* * *

I. LIST OF ACRONYMS

APAs   Accredited Parliamentary Assistants

AU   African Union

ATP   Aggressive Tax Planning

ATAD   Anti-Tax Avoidance Directive

AML   Anti - Money Laundering

AMLD   Anti-Money Laundering Directive

BEAT  Base Erosion and Anti- Abuse Tax

BEPS  Base Erosion and Profit Shifting

CTP  Certified Taxable Person

CBI  Citizenship by Investment (Golden visa programmes)

CoC Group  Code of Conduct Group on Business Taxation

CCTB  Common Corporate Tax Base

CCCTB   Common Consolidated Corporate Tax Base

CRS   Common Reporting System

CFC   Controlled Foreign Corporation

CIT  Corporate Income Tax

CSR  Corporate Social Responsibility

CDD  Customer Due Diligence

DAC  Directive on Administrative Cooperation in the tax area

Commission  European Commission

The Council  The Council of the European Union

EBA  European Banking Authority

EPPO  European Public Prosecutor’s Office

ESAs  European Supervisory Authorities

EU (or the Union) European Union

FATF  Financial Action Task Force

FIU  Financial Intelligence Unit

FDII  Foreign Derived Intangible Income

FDR  Foreign Direct Investment

FTAs   Free Trade Agreements

GAAR   General Anti- Abuse Rule

GDP  Gross Domestic Product

GILTI   Global Intangible Low-Taxed Income

IMF  International Monetary Fund

JTPF  Joint Transfer Pricing Forum

KYC   Know Your Customer

ML  Money Laundering

MLI  Multilateral Convention to Implement Tax Treaty related Measures to Prevent Base Erosion and Profit Shifting (Multilateral Instrument)

MNE  Multinational Enterprise

NGOs  Non-Governmental Institutions

NOE  Non -Observed Economy

OECD  Organisation for Economic Co-operation and Development

OLAF  European Anti- Fraud Office

R&D   Research & Development

RBI   Residency by Investment

SMEs   Small and Medium- sized Enterprises

SEZ  Special Economic Zone

SPE  Special Purpose Entity

SLAPP  Strategic Lawsuits against Public Participation

TAX3  Special Committee on Financial Crimes, Tax Evasion and Tax Avoidance

TF  Terrorist Financing

TFEU  Treaty on the Functioning of the European Union

UBO  Ultimate Beneficial Owner

UCC  Union Customs Code

UHNWI   High Net Worth Individuals (HNWI)/ Ultra High Net Worth Individuals

UN  United Nations

VAT  Value Added Tax

WTO  World Trade Organisation


 

II. COMMITTEE MANDATE

 

P8_TA(2018)0048

Setting up a special committee on financial crimes, tax evasion and tax avoidance (TAX3)

European Parliament decision of 1 March 2018 on setting up a special committee on financial crimes, tax evasion and tax avoidance (TAX3), and defining its responsibilities, numerical strength and term of office (2018/2574(RSO))

The European Parliament,

 having regard to the proposal for a decision of the Conference of Presidents,

 having regard to its decision of 12 February 2015[180] on setting up a special committee on tax rulings and other measures similar in nature or effect (the ‘TAXE 1 special committee’), its powers, numerical strength and term of office,

 having regard to its resolution of 25 November 2015 on tax rulings and other measures similar in nature or effect[181],

 having regard to its decision of 2 December 2015[182] on setting up a special committee on tax rulings and other measures similar in nature or effect (the ‘TAXE 2 special committee’), its powers, numerical strength and term of office,

 having regard to its resolution of 6 July 2016 on tax rulings and other measures similar in nature or effect[183],

 having regard to its decision of 8 June 2016[184] on setting up a Committee of Inquiry to investigate alleged contraventions and maladministration in the application of Union law in relation to money laundering, tax avoidance and tax evasion (the ‘PANA inquiry committee’), its powers, numerical strength and term of office,

 having regard to its recommendation of 13 December 2017 to the Council and the Commission following the inquiry into money laundering, tax avoidance and tax evasion[185],

 having regard to Rule 197 of its Rules of Procedure,

1. Decides to set up a special committee on financial crimes, tax evasion and tax avoidance, vested with the following powers:

(a)  to build on and complement the work carried out by the TAXE 1 and TAXE 2 special committees, in particular focusing on the effective implementation by Member States, Commission and/or the Council, and the impact of, the recommendations in its abovementioned resolutions of 25 November 2015 and 6 July 2016;

(b)  to build on and complement the work carried out by the PANA inquiry committee, in particular focusing on the effective implementation by Member States, Commission and/or the Council, and the impact of, the recommendations in its abovementioned recommendation of 13 December 2017;

(c)  to follow up on the progress by the Member States in ending tax practices which allow for tax avoidance and/or tax evasion that are harmful for the proper functioning of the single market, as referred to in its abovementioned resolutions of 25 November 2015 and 6 July 2016 and recommendation of 13 December 2017;

(d)  to assess how EU VAT rules were circumvented in the framework of the Paradise Papers and to evaluate in a more general way the impact of VAT fraud and administrative cooperation rules in the Union; and to analyse the exchange of information and coordination policies between the Member States and Eurofisc;

(e)  to contribute to the ongoing debate on taxation of the digital economy;

(f)  to assess national schemes providing tax privileges (such as citizenship programmes);

(g)  to follow closely the ongoing work of, and contribution by, the Commission and Member States in international institutions, including the Organisation for Economic Co-operation and Development, G20, UN and the Financial Action Task Force (FATF), while fully respecting the competences of the Committee on Economic and Monetary Affairs regarding taxation matters;

(h)  to access documents relevant to its work and to make the necessary contacts and hold hearings with international, European (including the Code of Conduct Group for Business Taxation) and national institutions and fora, the national parliaments and governments of the Member States and third countries, as well as representatives of the academic community, business and civil society, including social partners, in close cooperation with the standing committees; in doing so taking into account efficient use of Parliament resources;

(i)  to analyse and assess the third‑country dimension in tax avoidance practices, including the impact on developing countries; to monitor improvements and existing gaps in the exchange of information with third countries in this respect, with particular attention to be given to the Crown Dependencies and Overseas Territories;

(j)  to assess the Commission’s own assessment and screening process for listing countries in the AMLD delegated act on high-risk third countries;

(k)  to assess the methodology, country screening and impact of the EU list of non-cooperative jurisdictions for tax purposes (EU blacklist of tax havens), the removal of countries from the list, and the sanctions adopted towards listed countries;

(l)  to examine the consequences of bilateral tax treaties concluded by Member States;

(m)  to make any recommendations that it deems necessary in this matter;

2. Decides that the Special Committee should take into account in its work the recent Paradise Papers revelations from 5 November 2017 and any relevant developments within the remit of the Committee that emerge during its term;

3. Decides that the special committee shall have 45 members;

 

4. Decides that the term of office of the special committee shall be 12 months, beginning on the date of adoption of this decision.


III. COMMITTEE COMPOSITION

 

 

1. Bureau

Petr JEŽEK (CS)

Chairman

ALDE

Roberts ZĪLE (LV)

1st Vice-Chair

ECR

Eva JOLY (FR)

2nd Vice-Chair

Greens/EFA

Esther DE LANGE (NL)

3rd Vice-Chair

EPP

Ana GOMES (PT)

4th Vice-Chair

S&D

 

2. Coordinators

Dariusz ROSATI (PL)

EPP

Tom VANDENKENDELAERE (NL)

(Deputy Coordinator)

EPP

Peter SIMON (DE)

S&D

Monica MACOVEI (RO)

ECR

Nils TORVALDS (SV)

ALDE

Sven GIEGOLD (DE)

Greens/EFA

Martin SCHIRDEWAN (DE)

GUE/NGL

David COBURN (EN)

EFDD

Mario BORGHEZIO (IT)

ENF

3. Co-Rapporteurs

Luděk NIEDERMAYER (CS)

EPP

Jeppe KOFOD (DA)

S&D

 

4. Shadow-Rapporteurs

Roberts Zile (LV)

ECR

Wolf KLINZ (DE)

ALDE

Molly SCOTT CATO (EN)

Greens/EFA

Miguel URBÁN CRESPO (ES)

GUE/NGL

.....

EFDD

Mario BORGHEZIO (IT)

ENF

 

 

5.  Members of the Committee

 

The committee is composed of 45 Members distributed by political groups as follows:

 

EPP

14

S&D

11

ECR

4

ALDE

4

GUE/NGL

4

Greens/EFA

3

EFDD

2

ENF

2

N-A

1

 

 

6. List of Full Members and Substitutes

 

FULL MEMBERS

 

SUBSTITUTES

L

EPP

14/14

L

EPP

14/14

MT

CASA David

 

EL

CHRISTOFOROU Lefteris

 

DE

FERBER Markus

 

IT

COMI Lara

 

PT

FERNANDES José Manuel

 

FR

DIDIER Geoffroy

 

DE

KARAS Othmar

 

FR

ENGEL Frank

 

NL

DE LANGE Esther

 

EN

HAYES Brian

 

DE

LANGEN Werner

 

SV

HÖKMARK Gunnar

 

LV

LOSKUTOVS Aleksejs

 

PL

JAZŁOWIECKA Danuta

 

RO

MUREŞAN Siegfried

 

EL

KYRTSOS Georgios

 

CS

NIEDERMAYER Luděk

 

FR

LAMASSOURE Alain

 

PL

ROSATI Dariusz

 

DE

MANN Thomas

 

ES

SALAFRANCA SÁNCHEZ-NEYRA José Ignacio

ES

MATO Gabriel

 

IT

SALINI Massimiliano

 

MT

METSOLA Roberta

 

FR

SANDER Anne

 

BG

RADEV Emil

 

NL

VANDENKENDELAERE Tom

 

SK

ŠTEFANEC Ivan

 

L

S-D

11/11

 

S-D

11/11

FR

DELVAUX Mady

 

FR

BERÈS Pervenche

 

EN

GILL Neena

 

RO

FRUNZULICĂ Doru Claudian

 

PT

GOMES Ana

 

DE

KOHN Arndt

 

IT

GUALTIERI Roberto

 

DE

KÖSTER Dietmar

 

ES

JÁUREGUI ATONDO Ramón

 

ES

LÓPEZ AGUILAR Juan Fernando

 

DA

KOFOD Jeppe

 

SV

LUDVIGSSON Olle

 

RO

PAVEL Emilian

 

RO

POPA Răzvan

 

DE

REGNER Evelyn

 

MT

SANT Alfred

 

FR

ROZIÈRE Virginie

 

IT

SCHLEIN Elly

 

DE

SIMON Peter

 

HU

SZANYI Tibor

 

NL

TANG Paul

 

IT

VIOTTI Daniele

 

L

ECR

4/4

 

ECR

1/4

RO

MACOVEI Monica

 

DE

LUCKE Bernd

 

PL

OŻÓG Stanisław

 

 

 

 

FI

RUOHONEN-LERNER Pirkko

 

 

 

 

LV

ZĪLE Roberts

 

 

 

 

L

ALDE

4/4

 

ALDE

4/4

CS

JEŽEK Petr

 

ES

CALVET CHAMBON Enrique

 

DE

KLINZ Wolf

 

FR

CORNILLET Thierry

 

FR

MICHEL Louis

 

NL

NAGTEGAAL Caroline

 

SV

TORVALDS Nils

 

ES

PAGAZAURTUNDÚA RUIZ Maite

 

L

GUE/NGL

4/4

 

GUE/NGL

4/4

EN

CARTHY Matt

 

EL

KOULOGLOU Stelios

 

PT

MATIAS Marisa

 

ES

LÓPEZ BERMEJO Paloma

 

FR

MAUREL Emmanuel

 

DE

SCHIRDEWAN Martin

 

ES

URBÁN CRESPO Miguel

 

PT

VIEGAS Miguel

 

L

Greens/EFA

3/3

 

Greens/EFA

3/3

DE

GIEGOLD Sven

 

SV

ANDERSSON Max

 

FR

JOLY Eva

 

ES

SOLÉ Jordi

 

EN

SCOTT CATO Molly

 

ES

URTASUN Ernest

 

L

EFDD

2/2

 

EFDD

2/2

EN

COBURN David

 

FR

MONOT Bernard

 

EN

FINCH Raymond

 

IT

VALLI Marco

 

L

ENF

2/2

 

ENF

2/2

IT

BORGHEZIO Mario

 

FR

LEBRETON Gilles

 

DE

KAPPEL Barbara

 

DE

PRETZELL Marcus

 

L

N-A

1/1

 

 

 

EL

ZARIANOPOULOS Sotirios

 

 

 

 

 

 

 


IV. ACTIVITIES OF THE COMMITTEE

 

 

 

 

 

 

The constitutive meeting took place on 22 March 2018.

 

The TAX3 Committee held 34 Committee meetings, public hearings and workshops from March 2018 until end of February 2019.

 

Including:

 

 In the context of the TAX3 Report, 3 Committee meetings:

 Consideration of draft report, on 27 November 2018

 Consideration of amendments, on 29 January 2019

 Vote on TAX3 report in Committee, on 27 February 2019

 

 10 exchanges of views with:

 Commissioner Pierre Moscovici, on 27 March 2018, jointly with Committee on Economic and Monetary Affairs (ECON)

 Commissioner Vera Jourova, on 25 June 2018

 Fabrizia Lapecorella, Chair of the Code of Conduct Group on Business Taxation, on 10 October 2018

 The French Minister for Economy and Finance, Bruno Le Maire, on 23 October 2018, jointly with Committee on Economic and Monetary Affairs (ECON)

 Commissioner Pierre Moscovici, on 27 November 2018

 Commissioner Vera Jourova, on 10 December 2018

 Owen Bonnici, Minister for Justice of Malta, on 11 February 2019

 National Parliaments, jointly with ECON, on 18 February 2019

 Commissioner Margrethe Vestager on 19 February 2019

 Inés María Bardón Rafael, Spanish State Secretary for the Treasury, on 19 February 2019

 

 18 public hearings, among which:

 16 TAX3 public hearings

 1 joint public hearing with the Special Committee on Terrorism (TERR) on “The use of tax frauds –including VAT or carousel fraud- to finance terrorism”, on 28 June 2018

 1 joint public hearing with the Committee on Economic and Monetary Affairs (ECON) on the “Cum-Ex scandal: financial crime and the loopholes in the current legal framework”, on 26 November 2018

 

 3 workshops

 “Taxation and fight against Money Laundering: Crypto Currencies, Digitalisation and the European Semester” with the Policy Department "A" for Economic, Scientific and Quality of Life, on 7 June 2018

 Presentation of Study on “VAT fraud: economic impact, challenges and policy issues”, with the Policy Department "A" for Economic, Scientific and Quality of Life, on 10 October 2018

 “Golden Visas, Free Ports, and Shell Companies in the EU: Money Laundering, Tax Evasion And Tax Avoidance Risks” with the European Parliamentary Research Service (EPRS), on 18 October 2018

 

Coordinators' meetings

 

 22 March 2018 in Brussels

 27 March 2018 in Brussels

 12 April 2018 in Brussels

 15 May 2018 in Brussels

 11 June 2018 in Strasbourg

 25 June 2018 in Brussels

 13 September 2018 in Strasbourg

 1st October 2018 in Strasbourg

 15 October 2018 in Brussels

 27 November 2018 in Brussels

 14 January 2019 in Strasbourg

 19 February 2019 in Brussels

 

Shadow-Rapporteurs meetings

 

 Tuesday, 15 January 2019, in Strasbourg

 Wednesday, 23 January 2019, in Brussels

 Tuesday, 12 February 2019, in Strasbourg

 Wednesday, 13 February 2019, in Strasbourg

 Tuesday, 19 February 2019, in Brussels

 Wednesday, 20 February 2019, in Brussels

 

* * *

 

The TAX3 Committee held 4 fact-findings missions from July 2018 until February 2019:

 16-18 July 2018 - Mission to USA (Washington)

 30-31 August 2018 - Mission to Latvia (Riga)

 22-23 November 2018 - Mission to Isle of Man

 6-8 February 2019 - Mission to Estonia and Denmark


 

List of activities of

TAX1, TAX2, PANA and TAX3 Committees

 

Activities

TAXE

Mandate: 10 months

TAX2

Mandate: 8 months

PANA

Mandate: 18 months

TAX3

Mandate: 12 months

TOTAL

Public hearings

4

5

13

18

40

Exchanges of views

(Commission, Council, Ministers, National Parliaments...)

8

5

9

10

32

Discussions on the Report

3

2

4

3

12

Workshops

1

1

4

3

9

Total Committee meetings

16

13

30

34

93

Missions

6

3

8

4

21

Coordinators’ meetings

11

6

16

12

45

Studies

6

4

9

6

25

---------------------------

 Special Committee on tax rulings and other measures similar in nature or effect (TAXE) -  From 12 February 2015 to 30 November 2015

 Special committee on tax rulings and other measures similar in nature or effect (TAXE2) - From 2 December 2015 to 2 August 2016

 Committee of Inquiry to investigate alleged contraventions and maladministration in the application of Union law in relation to money laundering, tax avoidance (PANA) - From 8 June 2016 to 8 December 2017

 Special committee on financial crimes, tax evasion and tax avoidance (TAX3) - From 1st March 2018 to 1st March 2019


 

 

 

 

 

Date

Topic / objective

Tuesday, 27 March 2018

09.00 - 10.30

Joint Public meeting with ECON

Exchange of views with Commissioner Pierre Moscovici on ”Digital taxation and aggressive tax planning in the context of the European Semester”

Thursday, 26 April 2018

9.00 - 12.30

Public hearing

Combatting Money Laundering in the EU Banking System

Tuesday, 15 May 2018

14.30 - 18.00
Public Hearing

The Fight against Harmful Tax Practices within the European Union and abroad

Thursday, 7 June 2018

14.00 - 18.00

Workshop

Taxation and fight against Money Laundering: Crypto Currencies, Digitalisation and the European Semester

Thursday, 21 June 2018

9.00 - 12.30

Public hearing

Lessons Learnt from Paradise Papers

Monday, 25 June 2018

17.00 - 18.30

Committee meeting

Exchange of views with Commissioner Vera Jourova

Thursday, 28 June 2018

9.00 - 11.00

TAX3/TERR Joint public hearing

The use of tax frauds - including VAT carousel fraud - to finance terrorism