Процедура : 2019/0817(NLE)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A9-0049/2019

Внесени текстове :

A9-0049/2019

Разисквания :

PV 16/12/2019 - 16
CRE 16/12/2019 - 16

Гласувания :

PV 17/12/2019 - 4.10
CRE 17/12/2019 - 4.11

Приети текстове :

P9_TA(2019)0093

<Date>{06/12/2019}6.12.2019</Date>
<NoDocSe>A9-0049/2019</NoDocSe>
PDF 567kWORD 145k

<TitreType>ДОКЛАД</TitreType>

<Titre>относно препоръката на Съвета за назначаване на член на Изпълнителния съвет на Европейската централна банка</Titre>

<DocRef>(C9-0149/2019 – 2019/0817(NLE))</DocRef>


<Commission>{ECON}Комисия по икономически и парични въпроси</Commission>

Докладчик: <Depute>Ирене Тинали</Depute>

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕШЕНИЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
 ПРИЛОЖЕНИЕ 1: АВТОБИОГРАФИЯ НА ФАБИО ПАНЕТА
 ПРИЛОЖЕНИЕ 2: ОТГОВОРИ НА ФАБИО ПАНЕТА НА ВЪПРОСНИКА
 ПРОЦЕДУРА НА ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕШЕНИЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно препоръката на Съвета за назначаване на член на Изпълнителния съвет на Европейската централна банка

(C9-0149/2019 – 2019/0817(NLE))

(Консултация)

Европейският парламент,

 като взе предвид препоръката на Съвета от 10 октомври 2019 г. (12451/2019)[1],

 като взе предвид член 283, параграф 2, втора алинея от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно който Европейският съвет се е консултирал с Парламента (C9-0149/2019),

 като взе предвид своята резолюция от 14 март 2019 г. относно баланса между половете при издигането на кандидатури за позиции в областта на икономическите и паричните въпроси на ЕС[2],

 като взе предвид член 130 от своя правилник,

 като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси (A9-0049/2019),

А. като има предвид, че с писмо от 16 октомври 2019 г. Европейският съвет се е консултирал с Европейския парламент относно назначаването на Фабио Панета за член на Изпълнителния съвет на Европейската централна банка за мандат от осем години, считано от 1 януари 2020 г.;

Б. като има предвид, че комисията по икономически и парични въпроси направи оценка на квалификацията на предложения кандидат, по-специално от гледна точка на условията, посочени в член 283, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, и на изискването за пълна независимост на ЕЦБ съгласно член 130 от Договора; като има предвид, че при извършването на оценката комисията получи автобиография на кандидата, както и неговите отговори на изпратения му въпросник;

В. като има предвид, че впоследствие, на 3 декември 2019 г., комисията проведе изслушване на кандидата, по време на което той направи встъпително изявление, а след това отговори на въпросите, зададени от членовете на комисията;

Г. като има предвид, че Управителният съвет на Европейската централна банка се състои от членовете на Изпълнителния съвет на Европейската централна банка и от деветнадесетте управители на националните централни банки на държавите членки, чиято парична единица е еврото; като има предвид, че досега всички те са били мъже;

Д. като има предвид, че Парламентът многократно е изразявал своето недоволство относно процедурата за назначаване на членове на Изпълнителния съвет на Европейската централна банка и във връзка с това е призовавал за нейното подобряване; като има предвид, че Парламентът поиска да получи своевременно балансиран от гледна точка на половете списък с предварително подбрани кандидати с най-малко две имена;

Е. като има предвид, че на 17 септември 2019 г. Парламентът даде положително становище относно препоръката на Съвета за назначаване на Кристин Лагард за първата жена – председател на Европейската централна банка;

Ж. като има предвид, че жените продължават да бъдат по-слабо представени в Управителния съвет на Европейската централна банка; като има предвид, че Парламентът изразява съжаление относно факта, че държавите членки не са взели сериозно предвид това искане, и призовава националните институции и институциите на ЕС да работят активно за постигането на баланс между половете при следващите кандидатури;

З. като има предвид, че всички институции и органи на ЕС и всички национални институции и органи следва да предприемат конкретни мерки за гарантиране на баланса между половете;

1. изказва положително становище относно препоръката на Съвета за назначаване на Фабио Панета за член на Изпълнителния съвет на Европейската централна банка;

2. възлага на своя председател да предаде настоящото решение съответно на Европейския съвет и на Съвета, както и на правителствата на държавите членки.

 


 

ПРИЛОЖЕНИЕ 1: АВТОБИОГРАФИЯ НА ФАБИО ПАНЕТА

Фабио Панета

ДАННИ ЗА КОНТАКТ

Banca d’Italia

Via Nazionale 91 — 00184, Roma, Италия

Ел. поща: fabio.panetta@bancaditalia.it

 

 

 

Роден в Рим на 1 август 1959 г. Женен, с три деца.

АКАДЕМИЧНИ КВАЛИФИКАЦИИ

1996 г.

1984 г.

1982 г.

 

Доктор по икономика и финанси (London Business School).

Магистър по монетарна икономика (London Business School).

Диплома с отличие по икономика (Университет LUISS, Рим).

 

Професионален опит и по-важни заемани позиции

Понастоящем:

 

 

 

 

 

 

 

 

Предишни позиции:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Старши подуправител на Централната банка на Италия. Замества управителя в негово отсъствие или при невъзможност да изпълнява правомощията си.

Председател на италианския Орган за застрахователен надзор (IVASS). В тази си функция е член на Генералния съвет на Европейския съвет за системен риск. 

Заместник-управител в Съвета на директорите на Банката за международни разплащания.

Заместник-член за Италия в групата държави Г-7 и в групата държави Г-20.

Член на работна група 3 на ОИСР. 

Член на Съвета на директорите на Международния център за парични и банкови изследвания (ICMB) в Женева и на Управителния съвет на Института по икономика и финанси „Ейнауди“ (EIEF).

Удостоен с почетното звание Велик офицер на ордена „За заслуги пред Италианската република“.

 

От 2004 г. до 2017 г. придружаващо лице и заместник-член на управителя на Banca d’Italia в Управителния съвет на Европейската централна банка (управители Антонио Фацио, Марио Драги, Игнацио Виско).

От 2014 г. до юли 2019 г. член на Надзорния съвет на ЕНМ към Европейската централна банка.

От 2012 г. до май 2019 г. член на Управителния съвет и подуправител на Централната банка на Италия.

Член на Съвета на директорите на Банката за международни разплащания (2013 г. и от 2015 до 2018 г.).

От 2003 г. до юни 2019 г. член на Комитета за глобалната финансова система на Банката за международни разплащания.

От 2013 г. член на Съвета на Органа за застрахователен надзор (Ivass).

 

През 1985 г. постъпва в отдел „Изследвания“ на Централната банка на Италия. Повишен е в длъжност мениджър (2000 г.), главен мениджър и ръководител на дирекция „Парични и финансови въпроси“ (2004 г.), старши мениджър и ръководител на отдел „Икономическа перспектива и парична политика“ (2007 г.) и управляващ директор за Евросистемата и финансовата стабилност (2011 г.).

Води курса „Конкуренция и показатели на европейската финансова система в магистърската програма по eвропейска икономика и международни финанси в университета „Тор Вергата“ Рим (2004 – 2005 г.).

Преподава „Теория и практика на финансовите пазари“ в курс за докторска степен във факултета по икономика в университета „Тор Вергата“, Рим (1995 – 1996 г.).

Научен сътрудник по иконометрия в университета „ЛУИС“, Рим (1982 – 1983 г.).

 

ДРУГИ ПОЗИЦИИ

2010 – 2012 г.:

2005 – 2011 г.:

 

1999 – 2007 г.:

 

2010 – 2011 г.:

 

 

2005 – 2006 г.:

 

 

2000 – 2001 г.:

 

 

 

1999 – 2002 г.:

 

1998 – 2000 г.:

Главен редактор на доклада на Централната банка на Италия за финансовата стабилност.

Член на Съвета на директорите на международното списание за централно банкиране International Journal of Central Banking.

Редактор на главите относно пари, кредит и финанси в годишния доклад и икономическия бюлетин на Централната банка на Италия.

Председател на работната група „Суверенен риск и условия за банково финансиране“, която докладва на Комитета за глобалната финансова система (Банката за международни разплащания).

Председател на проучвателната група „Нестабилност на финансовите пазари“, която докладва на Комитета за глобалната финансова система (Банката за международни разплащания).

Председател на работната група „Ефикасност, конкуренция и кредитни потоци“ в контекста на проучване за процеса на консолидация на банковия и финансовия сектор, подкрепено от финансовите министри и управителите на централните банки на държавите от Г-10.

Представител на Централната банка на Италия в групата на високо равнище от експерти в областта на паричните въпроси към ОИСР (Париж).

Член на работната група „Капиталови пазари“, създадена от управителите на централните банки на държавите от Г-10.

Изнасял е семинари по въпроси, свързани с икономиката и финансите, в следните институции: Американска икономическа асоциация (American Economic Association), Борд на директорите на системата на федералния резерв (Board of Governors of the Federal Reserve System), Федерална резервна банка на Чикаго (Federal Reserve Bank of Chicago), Банка за международни разплащания (Bank for International Settlements), Централна банка на Нидерландия (De Nederlandsche Bank), Федерална комисия за застраховане на депозитите (Federal Deposit Insurance Commission), Миланска фондова борса (Borsa di Milano), Associazione Bancaria Italiana, Министерство на икономиката и финансите на Италия, Consob, Европейски университетски институт (Флоренция), London Business School, London School of Economics, Università Bocconi, Централна банка на Канада (Bank of Canada), университет „Сапиенца“, университет „Тор Вергата“, Център за международни изследвания (Center for International Studies), Istituto per la Ricerca sociale, Център за изследвания на икономическата политика (Center for Economic Policy Research, CEPR), Monte Titoli S.p.A., Università di Pavia, Централна банка на Обединеното кралство (Bank of England), Associazione per gli Studi di Banca e Borsa, университет „ЛУИС“, Università Cattolica di Milano, Università di Ancona, Università di Sassari, Università di Verona, Autorità Garante per la Concorrenza, Associazione Prometeia, Франкфуртски институт по право и финанси, Централна банка на Люксембург (Banque Centrale du Luxembourg).

Член на Италианската икономическа асоциация, Американската финансова асоциация и Американската икономическа асоциация. Публикувал студии по банково дело и финанси в голям брой италиански и чуждестранни списания (вж. приложения списък).

Рецензент на италиански и чуждестранни списания, включително: American Economic Review, Quarterly Journal of Economics, Journal of Money, Credit and Banking, Review of Economics and Statistics, Journal of Financial Intermediation, Journal of Banking and Finance, Journal of Development Economics, Journal of the European Economic Association (JEEA), Open Economies Review, Journal of Development Economics, International Review of Economic and Finance, Economic Modelling, Economic Notes, Rivista di Politica Economica, Moneta e Credito и Politica Economica.

НАГРАДИ И СТИПЕНДИИ

2006 г.

 

1985 г.

 

1983 г.

 

Удостоен с наградата „Premio Giornalistico Internazionale Santa Margherita Ligure per l’Economia“ за най-добър автор по икономически въпроси.

Печели стипендията „Паоло Андреини“ на Централната банка на Италия за изследвания по икономика в чужбина.

Печели стипендия от Министерството на образованието за изследвания в областта на политическата икономия в чужбина.

ПО-ВАЖНИ ПУБЛИКАЦИИ

 

ПО-ВАЖНИ СТАТИИ В МЕЖДУНАРОДНИ СПИСАНИЯ

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

КНИГИ И МОНОГРАФИИ

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ДРУГИ СТАТИИ И ИЗКАЗВАНИЯ

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

РАБОТНИ ДОКЛАДИ

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

„Are Mergers Beneficial to Consumers? Evidence from the Market for Bank Deposits“ (От полза ли са сливанията за потребителите? Данни от пазара на банкови депозити). С: D. Focarelli, The American Economic Review, том 93, № 4, септември 2003 г. (публикувана и в Banca d’Italia, Temi di Discussione (Working Papers) № 448, юли 2002 г.).

„The Interaction between Capital Requirements and Monetary Policy“ (Взаимодействие между капиталовите изисквания и паричната политика) (2014 г.). С: Paolo Angelini и Stefano Neri. Journal of Money, Credit and Banking, том 46, издание 6, септември 2014 г.

„Do Mergers Improve Information? Evidence From the Loan Market“ (Подобряват ли сливанията информацията? Данни от кредитния пазар). С: Fabiano Schivardi и Matthew Shum. The Journal of Money, Credit and Banking, том 41, № 4, стр. 673 – 709, 2009 г. (публикувана и като Working Paper №4961, CEPR, Лондон).

„Why do companies go public? An Empirical Analysis“ (Защо дружествата излизат на борсата? Емпиричен анализ). С: M. Pagano и L. Zingales, Journal of Finance, том LIII, № 1, 1998 г.

„The Coordination of Micro and Macro-Prudential Policy in Europe“ (Координацията на микро- и макропруденциалната политика в Европа) (2015 г.). С: Piergiorgio Alessandri, European Economy, 2015.3.

„Consolidation and Efficiency in the Financial Sector: A Review of the International Evidence“ (Консолидация и ефективност във финансовия сектор: преглед на международните данни).С: D. Amel, C. Barnes и C. Salleo. Journal of Banking and Finance, том 28, № 10, 2004 г. (публикувана и като Working Paper 2002-47, Board of Governors, Federal Reserve System).

„The Stability of the Relation between the Stock Market and Macroeconomic Forces“ (Стабилността на отношенията между фондовия пазар и макроикономическите сили). Economic Notes, 2002 г., № 3 (публикувана и в Banca d’Italia, Temi di Discussione (Working Papers) № 393, 2003 г.).

„Will A Common European Monetary Policy Have Asymmetric Effects?“ (Ще има ли асиметрични ефекти общата европейска парична политика?). С: L. Guiso, A. Kashyap и D. Terlizzese. Economic Perspectives, Federal Reserve Bank of Chicago, № 56, 2000 г. (публикувана и в Banca d’Italia, Temi di Discussione (Working Papers) No. 325, 2000 г.).

„Why do Banks Merge?“ (Защо се сливат банките?). С: D. Focarelli и C. Salleo. Journal of Money, Credit and Banking, том 34, № 4, ноември 2002 г. (публикувана и в Banca d’Italia, Temi di Discussione (Working Papers) № 361, 1999 г.).

„The Performance of Italian Equity Funds“ (Показателите на италианските капиталови фондове). С: Riccardo Cesari. Journal of Banking and Finance, 26, 2002 г. (публикувана и в Banca d’Italia, Temi di Discussione (Working Papers) No. 325, 1998 г.).

„The stock market as a source of capital: some lessons from initial public offerings in Italy“ (Фондовият пазар като източник на капитал: някои поуки от първоначалните публични предлагания в Италия). С: M. Pagano и L. Zingales. European Economic Review, № 40, 1996 г.

 „Les interactions négatives entre banques et états“. С: Paolo Angelini и Giuseppe Grande. Revue d’économie financière № 111, септември 2013 г.

  Supplementary pension schemes in Italy: Features, development and opportunities for workers (Допълнителните пенсионни схеми в Италия: характеристики, развитие и възможности за работниците). С: Riccardo Cesari и Giuseppe Grande. Giornale degli economisti e annali di economia, том 67, 1, стр. 21 – 40, 2008 г.

 

 

„The impact of sovereign credit risk on bank funding conditions“ (Въздействието на суверенния кредитен риск върху условията за банково финансиране) (2011 г.), публикувана в CGFS Papers № 43, Bank for International Settlements, Basel (доклад на работната група за суверенния риск и условията за банково финансиране на Комитета за глобалната финансова система)

 

„Financial Sector Pro-cyclicality: Lessons from the Crisis“ (Процикличност на финансовия сектор: поуки от кризата) (2009 г.). Координатор (С: Paolo Angelini). Banca d’Italia, Questioni di Economia e Finanza (Occasional Papers) № 44, април.

 

Geneva Reports on the World Economy, № 9: International Financial Stability (Женевски доклади за световната икономика, № 9: Международна финансова стабилност), (2007 г.), (С: Roger Ferguson, Phillip Hartman и Richard Portes), публикувани от International Center for Monetary and Banking Studies (ICMB) и CEPR.

Il sistema finanziario e il Mezzogiorno. Squilibri reali e divari finanziari (2006 г.). Редактор. С: Luigi Cannari. Cacucci Editore, Bari

Il sistema bancario italiano negli anni novanta. Gli effetti di una trasformazione (2004 г.). Il Mulino, Bologna.

La previdenza complementare in Italia: caratteristiche, sviluppo e opportunità per i lavoratori. С: Riccardo Cesari и Giuseppe Grande. Banca d’Italia, Questioni di Economia e Finanza (Occasional Papers) № 8, май 2008 г.

„The Recent Behaviour of Financial Market Volatility“ ((Неотдавнашното поведение на нестабилността на финансовия пазар). Bank for International Settlements, BIS Economic Papers № 29, август 2006 г. (доклад на проучвателната група на Комитета за глобалната финансова система). 

Le nuove regole sulla liquidità e la politica monetaria (2014 г.), публикувана в Liquidità e nuove regole sulle banche: calibrazione e impatti, (Series ARIME), Franco Angeli, Milano.

 

 

Central banking in the XXI century: never say never (Централно банкиране през ХХІ век: никога не казвайте никога) (изказване на конференцията „Централно банкиране и парична политика: кое ще бъде новото нормално?“ ), Università Cattolica, Milan, април 2016 г.

21st Century cash: Central banking, Technological innovation and digital currencies (Паричните средства през 21-ви век: централно банкиране, технологични иновации и цифрови валути), публикувана в Do we need Central Bank Digital Currency? Economics, Technology and Institutions, Larcier, материали от конференцията SUERF, 2018 г.

Why do banks securitize their assets? Bank-level evidence from over one hundred countries in the pre-crisis period (Защо банките секюритизират своите активи? Данни на ниво банки от над сто държави в предкризисния период). С: A.F. Pozzolo, Banca d’Italia, Tema di discussione (Working Papers) № 1183, 2018 г.

The Distributional Consequences of Monetary Policy (Последици за разпределението от паричната политика). 18-та годишна конференция на DNB Research, „Distributional implications of the crisis and policy responses“ (Последици за разпределението от кризата и политическите мерки), Амстердам, 20 ноември 2015 г.

On the special role of macroprudential policy in the euro area (За специалната роля на макропруденциалната политика в еврозоната). В „Putting Macroprudential Policy to Work“, DNB Occasional Studies, том 12-7 (2014 г.).

Finanza, rischi e crescita economica (изказване на конференция на университета „Бокони“, „Benchmarking the UK market: A way to create an efficient and effective capital market in Italy?“ (Бенчмаркинг на пазара на Обединеното кралство: начин за създаване на ефикасен и ефективен капиталов пазар в Италия?). Милано, януари 2016 г.

Prudential policy at times of stagnation: a view from the trenches (Пруденциална политика по време на стагнация: поглед от траншеите). С: P. Alessandri, Questioni di Economia e Finanza della Banca d’Italia (Occasional Papers), № 300, декември 2015 г.

 „Why banks and supervisors must act now“ (Защо банките и надзорните органи трябва да действат сега). С: Mark Carney. Financial Times, 11 юли 2011 г.

La transizione verso un sistema finanziario più stabile, Quaderni dell’Associazione per lo Sviluppo degli Studi di Banca e Borsa, № 287, март 2015 г.

The European Banking and Capital Markets Unions: Challenges and Risks (Европейският банков съюз и съюзът на капиталовите пазари). Реч по време на международната конференция Foundation for European Progressive Studies e Fondazione Italianieuropei, Рим, 6 февруари 2015 г.

Crescita economica e finanziamento delle imprese, Rivista AIAF online, 2015 г., № 94.

La nuova vigilanza bancaria europea e l’Italia, изказване на конференцията „Le Banche Popolari dal XX al XXI Secolo“, Рим, 19 юни 2014 г.

Imprese: una finanza diversa è possibile, SACE MAG, № 2, 2014 г.

The negative feedback loop between banks and sovereigns (Връзката между банките и държавата. С: P. Angelini и G. Grande. Questioni di Economia e Finanza della Banca d’Italia, (Occasional Papers) № 213, януари 2014 г.

Un sistema finanziario per la crescita. Материали от конференцията „Il risparmio degli italiani è al sostegno della crescita?“. The Adam Smith Society, Милано, 27 януари 2014 г.

Il credito e il finanziamento delle imprese. изказване на конференцията „Reload Banking. La banca del domani per un nuovo sviluppo dell’Italia“, Federazione delle Banche di Credito Cooperativo Lazio Umbria Sardegna, Рим, 21 юни 2013 г.

Macroprudential tools: where do we stand? (Макропруденциални инструменти: докъде стигнахме?) Изказване по време на „2013 Banque Centrale du Luxembourg Financial Stability Review Presentation“, 14 май 2013 г.

Banche, Finanza, Crescita, Quaderni dell’Associazione per lo Sviluppo degli Studi di Banca e Borsa, № 273, март 2013 г.

Pro-cyclicality of capital regulation: is it a problem? How to fix it? (Процикличност на капиталовата регулация: проблем ли е това? Как да го решим?). С: P. Angelini, A. Enria, S. Neri и M. Quagliariello. „Questioni di Economia e Finanza della Banca d’Italia“ (Occasional Papers), № 74, октомври 2010 г.

„Domanda e Offerta di Credito in Italia durante la crisi finanziaria“. С: Federico Maria Signoretti, Banca d’Italia. Questioni di Economia e Finanza (Occasional Papers) № 63, април 2010 г.

An assessment of financial sector rescue programmes (Оценка на програмите за спасяване на финансовия сектор). С: T. Faeh, G. Grande, C. Ho, M. King, A. Levy, F.M. Signoretti, M. Taboga и A. Zaghini. „Questioni di Economia e Finanza della Banca d’Italia“ (Occasional Papers), № 47, юли 2009 г.

„Evoluzione del sistema bancario e finanziamento dell’economia nel Mezzogiorno“. Moneta e Credito, том LVI, № 222, юни 2003 г. (публикувана и в Banca d’Italia, Temi di Discussione (Working Papers) № 467, март 2003 г.).

„La trasformazione del sistema bancario italiano e i suoi effetti sulle imprese e sui risparmiatori“. С: D. Focarelli (доклад, предаден на конференцията Quarant’anni di Economia a Verona). Banche e Banchieri, № 4, 2002 г.

„Il sistema bancario italiano nell’area dell’euro“. С: L. Gambacorta и G. Gobbi. Bancaria, том 57, № 3, 2001 г.

„Determinanti e conseguenze delle acquisizioni e fusioni bancarie“. С: D. Focarelli и C. Salleo. Banca Impresa Società, № 1, 1999 г.

„La congiuntura creditizia in Italia“ (доклад, предаден на Convegno Sadiba 26). Quaderni dell’Associazione per lo Sviluppo degli Studi di Banca e Borsa, № 198, март 2003 г.

„Le banche e i servizi finanziari alle imprese“ (доклад, предаден на Convegno Sadiba 25). Quaderni dell’Associazione per lo Sviluppo degli Studi di Banca e Borsa, № 185, март 2002 г.

„Is There an Equity Premium Puzzle in Italy? A Look at Asset Returns, Consumption and Financial Structure over the Last Century“ (Има ли загадка с премиите по акции в Италия? Поглед към възвръщаемостта на активите, потреблението и финансовата структура през последното столетие). С: Roberto Violi, Banca d’Italia, Temi di Discussione (Working Papers) № 339, 1999 г.

„Portafogli gestiti e tassi di rendimento: alcune considerazioni“. С: Riccardo Cesari. Bancaria, № 1, 1998 г.

„Innovazioni strutturali nel mercato azionario: gli effetti della contrattazione continua“. С: C. Impenna и P. Maggio. В Rapporto IRS sul mercato azionario, Istituto per la Ricerca Sociale, Milano (публикувана и в Banca d’Italia, Temi di Discussione (Working Papers) № 248, 1995 г.).

„La volatilità dei corsi dei CCT e i coefficienti patrimoniali del Comitato di Basilea“. С: F. Drudi, il Risparmio, № 3, 1994 г.

„I tassi d'interesse reali: l'esperienza degli ultimi trent'anni“ (1960 – 1992 г.). С:A. Levy. В L'alto prezzo del danaro, P. Ciocca and G. Nardozzi (eds.), Laterza, Bari, 1993 г. (публикувана и в Bancaria, № 4, 1994 г.).

Privatizzare: come? Spunti da una ricognizione comparata dei casi inglese e francese. Със: S. Chiri, Banca d’Italia, Temi di Discussione (Working Papers) № 197, 1993 г.

„Rischio di tasso d'interesse e coefficienti patrimoniali: un'applicazione di modelli multifattoriali“. С: F. Drudi. Finanza, Imprese e Mercati, il Mulino, № 3, 1992 г.

„Rischio di tasso d'interesse e coefficienti patrimoniali: un'analisi dei regolamenti SIM“. С: F. Drudi, Banca d’Italia, Temi di Discussione (Working Papers) № 180, 1992 г.

„Il mercato finanziario italiano nel processo di integrazione economica europea“. Il Risparmio, № 5, септември – октомври 1992 г.

„Gli effetti della quotazione internazionale: il caso delle azioni italiane a Londra“. Finanza, Imprese e Mercati, Il Mulino, № 3, декември 1991 г. (публикувана и в Banca d’Italia, Temi di Discussione (Working Papers) № 156, 1991 г.).

„La struttura fattoriale del mercato azionario italiano“. В Ricerche applicate e modelli per la politica economica, Banca d'Italia, том II, 1991 г.

„Evoluzione e performance dei fondi comuni mobiliari italiani“. С: E. Zautzik. Il rischio azionario e la Borsa, под редакцията на Centro Baffi dell'Università Bocconi (публикувана и в Banca d’Italia, Temi di Discussione (Working Papers) № 142, 1990г.).

„Organizzazione ed efficienza del mercato azionario“. Economia, società e istituzioni, октомври 1989 г.

Evoluzione recente del sistema finanziario italiano: effetti sull'allocazione del risparmio e sulla struttura dell'intermediazione finanziaria, „Atti del Convegno I gruppi plurifunzionali nelle strategie di mercato delle banche e delle assicurazioni“, Триест, ноември 1989 г.

„Recent Changes in the Organization and Regulation of Capital Markets in Italy“ (Последни промени в организацията и регулацията на капиталовите пазари в Италия). С: C. Caranza и R. Pepe. В Changes in the Organization and Regulation of Capital Markets, Bank for International Settlements, април 1987 г.

 

 

„Monetary Policy and Macroprudential Policy“ (Парична политика и макропруденциална политика). С: Paolo Angelini и Stefano Neri.Banca d’Italia, Temi di Discussione (Working Papers) № 801, март 2011 г. Публикувана и в European Central Bank, Working Paper № 1448, юли 2012 г.

Why Do Banks Securitize their Assets? (Защо банките секюритизират своите активи?). С: Alberto Pozzolo. Mimeo, Banca d’Italia.

The Causes and Consequences of Going Public (Причини и последици от излизането на борсата). С: Andrea Generale и Federico Signoretti, mimeo, Banca d’Italia.

How Interest Sensitive is Investment? Very (when the data are well measured) (Доколко чувствителни са инвестициите по отношение на лихвения процент? Много (когато данните са измерени добре). С: Luigi Guiso, Anil Kashyap и Daniele Terlizzese, mimeo, Banca d’Italia.

 


 

ПРИЛОЖЕНИЕ 2: ОТГОВОРИ НА ФАБИО ПАНЕТА НА ВЪПРОСНИКА

Въпросник за кандидата за позицията на

член на Изпълнителния съвет на Европейската централна банка

(Фабио Панета)

 

 

А. Лична и професионална информация

 

1. Моля, подчертайте основните аспекти на Вашите професионални умения в областта на паричните, финансовите и стопанските въпроси и основните аспекти на европейския и международния Ви опит.

През целия си професионален живот съм работил в централна банка. Постъпих в Централната банка на Италия през 1985 г., а през 2012 г. станах член на Управителния съвет и подуправител. Понастоящем съм старши подуправител. Председател съм също на Органа за застрахователен надзор на Италия (IVASS) и като част от тази функция – член на Генералния съвет на Европейския съвет за системен риск.

Заедно с другите членове на Управителния съвет на Централната банка на Италия и като старши подуправител, нося отговорност за управлението на всекидневните дейности и за определянето на стратегическата ориентация на институцията по широк кръг въпроси. Отговорностите на Централната банка на Италия включват, наред с другото: принос за решенията относно паричната политика на еврозоната и прилагането им в Италия; упражняване на надзор върху банките (в рамките на единния надзорен механизъм) и небанковите посредници; упражняване на надзор върху италианските пазари на държавни ценни книжа и италианските пазарни инфраструктури; упражняване на надзор и осигуряване на безпроблемно функциониране на италианската платежна система и предоставянето на платежни услуги на еврозоната (ние управляваме TIPS, Target2 и Target2S);[3] приемане на макропруденциални политики. Централната банка на Италия е отговорна и за борбата срещу изпирането на пари и мерките против финансирането на тероризма.[4]

В хода на моята кариера придобих задълбочен опит във връзка с широк кръг от дейности, свързани с централната банка, като демонстрирах лидерски способности при решаването на нови проблеми. През 1985 т. постъпих в отдел „Изследвания“ на Централната банка на Италия, а през 2007 г. станах ръководител на отдел „Икономическа перспектива и парична политика“. През 2011 г. бях назначен за управляващ директор със задача да координирам дейностите на банката, свързани с Евросистемата и финансовата стабилност. С течение на времето в Управителния съвет отговарях, наред с другото, за операциите, свързани с паричната политика, и за банковия надзор.

От 2004 г. присъствам на заседанията на Управителния съвет на ЕЦБ, първо като придружаващо лице, а после като заместник-член. Това ми даде привилегията да преживея изключително важните първоначални години на единната парична политика. Участвах изцяло и в процеса на формиране на политиката през трудния период на финансовата криза и кризата на държавния дълг. Активно допринесох за създаването на банковия съюз като член на Надзорния съвет на единния надзорен механизъм (ЕНМ) от създаването му през 2014 г. до юли 2019 г.

Участието на международни форуми ми позволи пряко да добия впечатления за важното значение на международното сътрудничество. Наред с другото, бях член на Комитета за глобалната финансова система на Банката за международни разплащания (БМР), на Макропруденциалния форум на ЕЦБ (като член на Надзорния съвет), на Съвета на директорите на БМР (понастоящем съм един от неговите заместник-членове). Аз съм заместник-член от Италия на заседанията на финансовите министри и управителите на централни банки на групата държави Г-7 и на групата държави Г-20.

Член съм на Съвета на директорите на Международния център за парични и банкови изследвания (ICMB) в Женева.

Наред с дългогодишния и разнообразен опит, свързан с въпроси на политиката, имам и академична квалификация с публикации по парични и банкови въпроси в международни списания.

 

2. Имате ли участие в стопански или финансови дружества или някакви други форми на обвързаност, които биха могли да са в конфликт с бъдещите Ви функции, и има ли някакви други приложими в случая лични фактори или фактори от друго естество, които трябва да бъдат взети предвид от Парламента при разглеждането на Вашата кандидатура?

 

Не. Като член на Управителния съвет на Централната банка на Италия, аз спазвам високи стандарти по въпроси като конфликт на интереси, поверителност, външни мандати, политика за приемането на подаръци и други облаги и финансови инвестиции в съответствие с основните ценности на Банката: независимост, безпристрастност, честност и дискретност. Като бивш член на Надзорния съвет съм подписал и спазвам етичен кодекс, изисквания за прозрачност и инвестиционни ограничения, прилагани по отношение на органите за вземане на решения на ЕЦБ. Като председател на Органа за застрахователен надзор на Италия спазвам кодекса за поведение и изискванията за прозрачност на IVASS.

Не членувам в политически организации. Нямам инвестиции или участие във финансови или нефинансови дружества.

 

3. Какви биха били водещите цели, които ще преследвате по време на своя мандат в Европейската централна банка?

 

Категоричното изпълнение на мандата за поддържане на ценова стабилност е най-важният принос, който ЕЦБ може да има за изграждането на по-силна, по-устойчива, по-процъфтяваща и по-справедлива Европа. Гаранцията, че ЕЦБ изпълнява своя мандат в съответствие с Договорите за ЕС, е и ще продължава да бъде основен ръководен принцип на всички членове на Изпълнителния съвет.

Същевременно ЕЦБ трябва да следи непрекъснато за възможните непредвидени последици от своята политика за стабилността на финансовата система особено когато използва нови инструменти. В такива ситуации е необходима изключителна бдителност за възможно най-ранно установяване на такива ефекти; икономическите и финансовите условия трябва да бъдат наблюдавани внимателно във всички посоки, без изключения или предубеждения. 

Що се отнася до вътрешното функциониране на ЕЦБ, организационната култура, която може да осигури по най-добър начин успешното постигане на тези цели, е да се насърчава възприемането на прагматичен, основан на данните и непредубеден подход на всички равнища в институцията. Ако бъда избран в Изпълнителния съвет, ще се стремя неотклонно още по-силно да подкрепям такава култура.

Както ще обясня по-подробно в следващите отговори, ако бъда избран в Изпълнителния съвет, ще се стремя да доразвивам по-силна култура на оправомощаване и равни възможности независимо от пола, националността или други различия.

 

Б. Парична политика на ЕЦБ

 

4. Как според Вас ЕЦБ следва да провежда своята парична политика при настоящите макроикономически условия? Как виждате представянето на ЕЦБ по отношение на постигането на основната ѝ цел, а именно поддържане на ценова стабилност?

 

Действията на ЕЦБ трябва да продължат да се ръководят от основната ѝ цел – да поддържа ценова стабилност в еврозоната. В това отношение последните данни сочат, че прогнозата за инфлацията, изглежда, се различава с по-малко, но близо до 2% от целта на Управителния съвет по отношение на инфлацията и затова се налага гъвкава парична политика: входящата информация (както точни данни, така и неофициална информация) предполага, че забавянето на растежа се оказва по-продължително от очакваното само преди няколко месеца поради продължаващата слабост в международната търговия и продължаващата глобална несигурност, по-специално засягащи производството, а в по-общ план увереността на дружествата и склонността им за инвестиции. Както опитът показва многократно, продължителното забавяне в производствения сектор има склонността да се разпростира и в други ключови части от икономиката, като например сектора на услугите.

В една икономика със забавен растеж както настоящият, така и прогнозираният темп на инфлация остават слаби и не съответстват на целта на Управителния съвет на ЕЦБ. Нещо повече, това крие риск от изместване в низходяща посока на очакванията на домакинствата и дружествата във връзка с инфлацията, което, ако не му бъде противодействано, може допълнително да затрудни постигането на ценова стабилност. Това означава, че е необходима подкрепа за паричната политика, за да се гарантира, че условията за финансиране ще останат благоприятни, така че да се засилят инвестициите, доверието, заетостта, а по този начин и растежът на заплатите и цените.

 

Считам, че ЕЦБ до голяма степен е успяла да постигне своята основна цел. Натискът във възходяща посока върху развитието на цените беше под постоянен контрол. По време на кризата еврозоната се сблъска с безпрецедентен риск от дефлация, поради което на ЕЦБ се наложи да разшири своя набор от инструменти, така че да не обхваща единствено стандартните инструменти на политиката. Предизвикателствата на тази ситуация бяха преодолени с паричната политика на ЕЦБ, благодарение на която беше предотвратено възникването на дефлационни рискове и беше забавено понижаването на очакванията, свързани с инфлацията, с което бяха подпомогнати икономическият растеж и заетостта. Икономическият анализ и опитът на други държави сочат, че дефлацията е пагубно заболяване, което е трудно да се изкорени и което може да превърне икономиката в порочен кръг от намаляващо търсене, по-ниска икономическа активност, по-голяма безработица и финансова нестабилност, особено когато икономиката се характеризира с високи равнища на дълга.

 

5. Какво мислите за пакета от фискални стимули на Управителния съвет на ЕЦБ от 12 септември и за решението за ориентири? Как според Вас е взето това решение предвид по-конкретно публичното противопоставяне на някои от членовете на Съвета на ЕЦБ след решението? В по-общ план, как според Вас са вземани в миналото решенията във връзка с паричната политика и мислите ли, че тя следва да бъде променена и ако да, как?

 

Приетият през септември от Управителния съвет на ЕЦБ пакет от мерки беше пропорционален и подходящ отговор на макроикономическото положение, което описах в предходния си отговор. В съответствие с основния мандат на ЕЦБ за поддържане на ценова стабилност решението беше насочено към преодоляване на риска от това, постоянно ниското, породено от икономическа слабост равнище на инфлация да прерасне в трайно занижени очаквания по отношение на инфлацията или дори в повторно възникване на опасността от дефлация. Приетият от Управителния съвет пакет от политики ще осигури необходимата подкрепа за икономическата дейност и инфлацията.

Доколкото разбирам също и от обществения дебат, мненията на Управителния съвет са били единодушни по отношение на целесъобразността на позицията за гъвкава парична политика. Същевременно имаше различни мнения относно специфичните инструменти на паричната политика, които са по-подходящи, за да се осигури необходимата подкрепа за прогнозата относно растежа и инфлацията. Това не е изненадващо, тъй като несигурността относно относителните ефекти от индивидуалните нестандартни инструменти на този етап е обичайно висока и широкоразпространена. Считам, че това е признак за откровен и конструктивен дебат.

От опит знам, че решенията на Управителния съвет относно паричната политика винаги се вземат въз основа на подробен анализ на националните и глобалните икономически и финансови условия, както и на предимствата и недостатъците на различните варианти. Това дава възможност на членовете на съвета да изразят своите мнения и да се опитат да постигнат консенсус, когато е възможно. Налице са адекватни разпоредби, с чиято помощ да се постигне решение в случай на разногласия. Неизбежно е – и според мен здравословно – в един голям орган за вземане на решения да има различни мнения. Действащото ръководство гарантира, че винаги има възможност за справедлив дебат, но и че Управителният съвет винаги може да достигне до оперативни заключения. Като цяло емпиричните анализи предполагат, че взетите от Управителния съвет на ЕЦП мерки досега са били ефективни в подкрепата на вътрешното търсене и инфлацията.

 

6. Как оценявате последиците от ниските лихви?

 

Доказателствата, с които разполагам, сочат, че ефектът от ниските и дори отрицателни лихви върху икономиката като цяло е значителен и положителен. Трансмисията на ниските или дори отрицателните лихви на ЕЦБ към условията за финансиране на дружествата и домакинствата продължи успешно и беше допълнително засилена чрез изпращане на сигнали посредством очакванията за лихвените проценти.

Същевременно продължава да съществува рискът от странични ефекти от ниските и отрицателни лихви, ако те бъдат запазени за продължителен период. Налице е безпокойство, че отвъд определено равнище отрицателните лихвени проценти може да окажат отрицателно въздействие върху спестяванията и потребителското поведение, върху кредитните политики на банките и върху рентабилността на финансовите посредници. Системата на категоризиране, въведена през септември от Управителния съвет, има за цел смекчаването на такива проблеми (като помага на банките да се справят с преките разходи, свързани с поддържането на отрицателно олихвявана свръхликвидност в сметките на съответните централни банки), за да се съхрани трансмисионният механизъм на паричната политика.

Средата на нисък лихвен процент подкрепя икономическата дейност също и чрез насърчаване на поемането на икономически рискове. Съществува обаче и безпокойство, че в някои сегменти на пазара засиленото поемане на рискове може да създаде рискове за финансовата стабилност. Важно е ЕЦБ продължи да извършва постоянно наблюдение на тези рискове. В повечето случаи обаче тези рискове е най-добре да бъдат преодолявани чрез използване на други политически лостове, по-специално когато рисковете са локализирани в специфични държави или пазари. Макропруденциалните политики, които могат да бъдат пригодени към обстоятелствата на отделните държави или сектори (като например недвижими имоти), са най-подходящи за справяне с излишъците в динамиката на активите и цените.

В настоящата ситуация ползите от мерките на ЕЦБ, включително отрицателните лихви, все още надвишават възможните странични ефекти от тях. Необходимо е обаче постоянно наблюдение, за да се гарантира, че това твърдение ще продължи да бъде валидно. В перспектива Управителният съвет може да преразгледа действащите мерки и да вземе решение за допълнително смекчаване на мерките, ако нетните ползи от някои от тях бъдат оценени като намаляващи.

 

7. Двадесет години след въвеждането на еврото, считате ли, че е дошло време за извършване на преглед на рамката на паричната политика на ЕЦБ?

 

Наясно съм, че председателят на ЕЦБ Лагард вече е посочила както в отговорите си на Европейския парламент, така и в скорошна своя реч, че в близко бъдеще ще бъде започнат стратегически преглед.

Считам, че настоящата рамка до голяма степен е успешна. И все пак в много отношения прегледът е целесъобразен и необходим, като се има предвид, че от създаването на Икономическия и паричен съюз макроикономическата среда се е променила (не само в еврозоната, но и на глобално равнище) и е важно да се извадят заключения от поуките, извлечени от финансовата криза. Други централни банки извършват редовни прегледи на политиката; последно ЕЦБ е извършвала преглед през 2003 г., затова е време за нов.

Подробният преглед ще спомогне да се гарантира, че рамката за паричната политика на ЕЦБ продължава да съответства на мандата на ЕЦБ, определен в Договора за функционирането на Европейския съюз. Ако бъда назначен в Изпълнителния съвет, бих участвал в тези дискусии непредубедено, както самия председател. Бих предложил те да вземат под внимание последните разговори относно паричната политика и опита от тези важни години както в Европа, така и извън нея. Сигурен съм, че всички членове на Съвета – с подкрепата на служителите – биха допринесли за упражняването по конструктивен начин с отдаденост и ентусиазъм, като принесат със своя опит, както е било винаги досега.

 

8. Как ще гарантирате прозрачност по отношение на прилагането на ПЗА? Съгласни ли сте, че може да се осигури повече прозрачност за програмата за закупуване на обезпечени с активи ценни книжа (ПЗОАЦК) и за третата програма за закупуване на обезпечени облигации (ПЗОО)?

Като публична институция ЕЦБ има отговорността да бъде колкото е възможно по-прозрачна. Прозрачността, включително по аспектите на прилагането на паричната политика, помага на обществеността да разбира паричната политика на ЕЦБ. От своя страна, по-доброто разбиране от обществеността прави решенията относно политиката по-надеждни и ефективни и допринася за отчетността на ЕЦБ. Това е особено валидно в извънредни моменти, когато неконвенционалните мерки на политиката трябва да бъдат обяснени на обществеността ясно и при постоянно отчитане на мандата за ценова стабилност.

Що се отнася до прилагането на програмата за закупуване на активи (ПЗА), считам, че вече е налице доста голяма степен на прозрачност. ЕЦБ публикува в своя уебсайт подробна информация относно месечното закупуване, общите вложения и обратните изкупувания, чийто падеж предстои във всяка подпрограма на ПЗА, и гарантира прозрачност относно принципите, по които се ръководи закупуването. Например, за програмата за обезпечени с активи ценни книжа ЕЦБ съобщава също кои траншове (първостепенни, тип „мецанин“ или капиталови) на дадена емисия могат да бъдат закупени, максималния дял на неизплатената сума по даден транш, който може да бъде закупен, и кои инструменти могат да бъдат включени в пула от базови активи.

Предвид това обаче считам, че прозрачността на централните банки не следва да стига твърде далеч, тъй като в някои случаи прекомерната прозрачност би могла да отслаби ефективността на мерките на паричната политика. Например има основателни причини, поради които ЕЦБ следва да се въздържа от публикуване, във връзка с определени програми за закупуване на точните дялови участия в индивидуални ценни книжа и да не разрешава на своите контрагенти да оповестяват размера и вида на ценните книжа, които е закупила. Всъщност тази информация би дала възможност на участниците на пазара да се опитат да изпреварят централната банка, което би могло да доведе до потенциално сериозни размествания в цените на определени ценни книжа, до повишаване на разходите за Евросистемата и до намаляване на ефективността на програмата. Ще бъде от полза, ако се отправят предложения за повишаване на прозрачността без тези отрицателни странични ефекти, а ако бъда избран за Управителния съвет на ЕЦБ, ще поема ангажимент за внимателното им оценяване.

 

 

9. Какво е Вашето мнение относно рисковете, свързани с програмата за закупуване от корпоративния сектор (ПЗКС)? Как оценявате увеличаващия се понастоящем дял на ПЗКС на първичния пазар и същевременно намаляващия дял на програмата за закупуване на активи на публичния сектор на вторичния пазар?

 

ЕЦБ закупува корпоративни облигации по линия на ПЗКС на първичния и на вторичния пазар по предварително определени критерии за допустимост и ограничения от гледна точка на дяла емисии и емитенти, които са съобразени с рисковете, свързани с определени сектори. Тези правила предварително се допълват от внимателна комплексна проверка, а след закупуването – от постоянен процес на наблюдение с цел ограничаване на рисковете. Неправилното управление на рисковете би могло да засегне надеждността и репутацията на централната банка.

Евросистемата адаптира своите покупки по линия на ПЗКС спрямо пазарните условия, като взема под внимание ликвидността на вторичните пазари. При покупките се вземат под внимание и сезонните модели в емитирането, а освен това те са предмет на някои изравнителни механизми. Използваната при закупуването референтна стойност  пропорционално отразява всички допустими емисии в обращение. По този начин пазарната капитализация осигурява за референтната стойност тежестта на всяка юрисдикция на емитиране.

ПЗКС спомогна за ефективно подобряване на условията за финансиране на нефинансови дружества от еврозоната. Въпреки че закупуването на корпоративни облигации предполага донякъде по-висок риск, отколкото на други активи, традиционно държани от централните банки, ПЗКС се доказа като ефективна по отношение на риска, ако рискът бива оценяван във връзка с приноса му за постигане на целите на политиката. Заедно със закупуването на обезпечени с активи ценни книжа и покрити облигации ПЗКС може да увеличи до максимум прякото въздействие на ПЗА върху реалната икономика.

Като се имат предвид ограниченията за държавни ценни книжа и произхождащите от тях ограничения на осъществимостта за програмата за закупуване на активи от публичния сектор (ПЗАПС), относително по-голям принос от компонента на частния сектор подобрява цялостната гъвкавост (и потенциалния обхват) на ПЗА. Той спомага също и да се ограничи размерът на възможните отклонения на акциите по линия на ПЗАПС от алгоритъма за записване на капитала (референтната стойност, използвана за разпределяне на покупките по линия на ПЗАПС в различните държави).

При всички случаи покупките на държавни облигации на вторичния пазар остават основен компонент на ПЗА.

 

10. Как според Вас ЕЦБ може да допринесе за икономическия растеж, екологичния преход и пълната заетост, като същевременно се придържа изцяло към своята основна цел да поддържа ценовата стабилност? Според Вас какви са възможните допълнителни мерки на паричната политика, които биха подобрили положителните ефекти върху реалната икономика?

 

В Договора е предвидено, че, без да накърнява основната цел за поддържане на ценова стабилност, ЕЦБ подкрепя и общите икономически политики на Европейския съюз за постигане на техните цели. Те включват балансиран икономически растеж, пълна заетост и защита и подобряване на качеството на околната среда.

Опитът от последните няколко години потвърждава, че с поддържане на ценова стабилност ЕЦБ допринася за просперитета на еврозоната. Рисковете, свързани с прогнозата относно инфлацията, не са се появили от само себе си, а като съпътстващ фактор на слабия растеж, ниската заетост и замразените заплати, увеличаващото се неравенство и заплахите за финансовата стабилност. Като гарантират гъвкава парична политика, мерките на ЕЦБ подкрепят потребителските разходи и бизнес инвестициите, с което подпомагат растежа и заетостта в еврозоната и съответно подобряват прогнозата за инфлацията. Мерките на ЕЦБ допринесоха за укрепване на пазара на труда в еврозоната, в който от средата на 2013 г. са създадени около единадесет милиона работни места и който продължава да бъде устойчив.

Въпрос от жизнена важност за цялата планета е какъв подход да се възприеме към изменението на климата – което представлява заплаха за растежа и просперитета и за устойчивостта на финансовата система – както и по какъв начин да се допринесе за по-устойчиво използване на наличните природни ресурси. Макар че централните банки обикновено не са институциите, в най-голяма степен свързани с действия в областта на околната среда, те могат и трябва да дадат своя принос (вж. също отговора на следващия въпрос).

Ние в Централната банка на Италия напредваме в тази насока. Като председател на инвестиционната комисия ръководих инвестиционната политика на нашия пенсионен фонд в посока включване на тези въпроси в разпределението на нашите активи, изключвайки дружества, чиято дейност е в сектори, които не отговарят на критериите на Глобалния договор на ООН, и отдавайки приоритет на дружествата с най-добри екологични, социални и управленски резултати. Като цяло в резултат на новите критерии ще има подобрение в отпечатъка на капиталовия портфейл на Централната банка на Италия върху околната среда от гледна точка на общите емисии парникови газове (ще намалеят с 23 процента, което се равнява на -0,76 милиона тона), потреблението на енергия (ще намалее с 30 процента, което се равнява на 7,67 милиона гигаджаула) и потреблението на вода (ще намалее със 17 процента, което се равнява на 6,95 милиона кубични метра). Тези подобрения в отпечатъка на капиталовия портфейл се равняват на отмяна на годишното енергийно потребление на около 140 хиляди домакинства и потреблението на вода на над 123 хиляди домакинства. Резултатите са значителни и при намаляването на парниковите газове: спадът се равнява на понижаването до нула на годишните емисии на 185 хиляди домакинства. От финансова гледна точка този подход не доведе до по-незадоволителна възвръщаемост или до по-високи рискове.

Подобно на ЕЦБ Централната банка на Италия участва активно в работните потоци на Мрежата за екологизиране на финансовата система – чиято цел е да подпомогне повишаването на осведомеността за свързаните с изменението на климата рискове в централната банкова общност – и в национални и международни технически групи по въпроси, свързани с климата.

Централните банки следва също да насърчават финансовите посредници да интегрират рисковете, свързаните с климата, и социалните рискове в своите процеси на вземане на решения, за да подобрят определянето на цената на такива рискове и да насочат разпределянето на финансови ресурси по начини, при които тези въпроси се вземат под внимание в по-голяма степен.

Що се отнася до допълнителните мерки за подобряване на реалната икономика, решенията на ЕЦБ през септември допринесоха и допринасят за гарантирането на благоприятни финансови условия за дружествата и домакинствата, като подпомагат инвестициите, потреблението, заетостта и растежа на заплатите. Важно е паричната политика да продължава да служи по предназначение. Тези мерки допринесоха за създаване на работни места в еврозоната (от 2013 г. до 2019 г. бяха създадени над 13 милиона работни места). Емпиричните анализи от ЕЦБ и националните централни банки сочат, че нетните ефекти от тези политики са намалили неравенството в разпределението на доходите (понеже основният източник на различия е безработицата). 

 

11. Какво е мнението Ви относно стъпките, необходими за финансирането на Европейския зелен пакт? Какво е мнението Ви относно въздействието на политиката на ЕЦБ върху изменението на климата? Считате ли, че ЕЦБ следва да приведе закупуването на активи в съответствие с целите на ООН за устойчиво развитие и Парижкото споразумение относно изменението на климата? Следва ли програмите на ЕЦБ за закупуване на активи да са в съответствие с рамката на ЕС за таксономията? Каква роля ще изпълнява ЕЦБ в Мрежата за екологизиране на финансовата система?

 

Преодоляването на последиците от изменението на климата и преминаването към система с ниски нива на въглеродни емисии е важна задача, за която са необходими обединени усилия. В това отношение мога единствено да приветствам определения от новата Европейска комисия приоритет на такъв важен въпрос, който ще оформи благополучието на настоящите и бъдещите европейски граждани.

За да се постигнат целите, договорени от Парижкото споразумение, е необходимо да определим правилно цената на рисковете, произхождащи от дейности с високи въглеродни емисии, за да стимулираме необходимите промени в моделите на производство и потребление. За тази цел ценообразуването на въглеродните емисии е ключов инструмент на политиката, който не само ще промени съответните цени, но и ще осигури стимули за по-висока енергийна ефективност. Тази трансформация трябва да се осъществи, като се гарантира справедливо разпределение на свързаната с нея тежест и като се вземат под внимание социалните последици от тези политики с оглед популяризирането в по-голям мащаб на целите за устойчиво развитие, определени от ООН, и на защитата на най-уязвимите.

Преди всичко отговорност на правителствата е да определят подходящите мерки за постигане на тези цели. След като е прието, че изменението на климата е външен ефект от глобален мащаб, международна координация на политики в тази област трябва да се приветства.

За преобразуването на енергия, необходимо с цел ограничаване на емисиите в съответствие с амбицията по отношение на целите на ЕС, ще са нужни значителни инвестиции както във физическа инфраструктура, така и в нематериални капиталови активи (включително научноизследователска и развойна дейност). Бюджетът на ЕС, и по-специално ЕИБ, имат ключова роля, но е необходимо да се мобилизират и частни финансови ресурси. В това отношение ЕС може допълнително да увеличи усилията си и да надгради върху дейностите, вече започнати в рамките на Плана за действие за финансиране за устойчиво развитие.

Председателят на ЕЦБ посочи, че ще направи обсъждането на начина, по който ЕЦБ може да допринесе за преодоляването на изменението на климата, един от приоритетите на своя мандат. Изменението на климата би могло да създаде рискове за икономическия растеж и за стабилността на финансовата система и по този начин да повлияе върху средата, в която се изпълнява паричната политика. Следователно е важно ЕЦБ да разбира по-добре каналите, по които свързаните с климата рискове засягат икономическата и финансовата система, да определя потенциалните сътресения от значение за краткосрочната и средносрочната прогноза относно инфлацията и възможните последици върху прилагането на паричната политика и да предприема действия, ако е необходимо, като същевременно не превишава своя мандат. 

Създаването на Мрежата за екологизиране на финансовата система беше важна стъпка в определянето и насърчаването на най-добри практики от централните банки и надзорните органи. Главните централни банки – включително ЕЦБ и Централната банка на Италия – допринасят активно за Мрежата, като извършват последващи действия по препоръките, издадени в досегашните доклади на Мрежата. ЕЦБ може да окаже значителен принос, като проучи възможните начини за интегриране на екологичните и климатичните рискове в дейностите на централните банки и същевременно намери възможности за включване на тези рискове в своя микро- и макропруденциален надзор.

В тази област Централната банка на Италия си сътрудничи с Европейския банков орган за изследването на рисковете за финансовата стабилност, които факторите на устойчивостта крият, изготвянето на методологии за оценка на тези рискове и определяне на подходящи пруденциални отговори.

Що се отнася до счетоводния баланс на ЕЦБ, трябва да се признае, че с настоящата гъвкава позиция на паричната политика вече се постигат много благоприятни условия на финансиране за правителствата с цел преход към нисковъглеродна икономика. Освен това, като част от ПЗА, ЕЦБ закупи значителни количества „зелени облигации“, с което допринесе за развитието на пазара. С набирането на популярност на възможностите за инвестиции и устойчивите финансови продукти делът на устойчивите активи (като например „зелени облигации“) в ПЗА на ЕЦБ също ще се увеличи.

В това отношение таксономията на ЕС на екологосъобразните дейности и стандартите за „зелени облигации“ ще бъде ключова за осигуряване на яснота и прозрачност за инвеститорите и за стимулиране на растежа на устойчивите финанси.

Струва си да се обмисли дали настоящият подход би могъл да се допълни от основана на риска таксономия и да бъде от по-голяма помощ за публичните органи, включително централните банки, за определянето на активите, които в най-голяма степен са изложени на физически рискове и рискове на прехода. Всъщност като цяло такива рискове не са отразени адекватно в настоящите цени на финансовите активи; предстоящото прилагане на новите правила на ЕС относно оповестяването ще осигури повече информация относно профилите на устойчивостта по още по-организиран начин, което може да подобри справедливото оценяване от участниците на пазара.

 

12. Според Вас ЕЦБ следва ли да закупува повече облигации на ЕИБ, за да подпомогне финансирането на европейските инвестиции в съответствие с основните и вторичните цели на ЕЦБ?

 

ЕЦБ вече е закупила облигации на стойност над 230 милиарда, емитирани от ЕИБ и други наднационални институции в рамките на своята програма за закупуване на активи на публичния сектор. Тъй като ЕИБ е субект от публичния сектор, нейните облигации могат да бъдат закупени само на вторичния пазар, а общият размер на притежаваните облигации е предмет на максимално допустима граница. През 2016 г. Управителният съвет увеличи тази граница за наднационалните облигации в ЕС от 33 на 50 процента от техния обем, т.е. над съответния таван за държавните облигации. През ноември бяха възобновени нетните закупувания на наднационални облигации като част от нов цикъл от нетни покупки по линия на ПЗАПС.

Важна функция на ЕИБ е ролята ѝ на пионер в емитирането на „зелени облигации“, започнало преди повече от десет години, като солидният ѝ ангажимент на пазара на „зелени облигации“ продължава и днес. Евросистемата е купувала „зелени облигации“ от ЕИБ заедно с други зелени инструменти в еврозоната, с което е допринесла за финансирането на проекти за дейности в областта на климата.

 

13. Какво е Вашето мнение за прилагането на спешната помощ за осигуряване на ликвидност (СПОЛ)? Какво би могло да се подобри в процеса на вземане на решения за предоставяне на СПОЛ?

 

Операциите в рамките на спешната помощ за осигуряване на ликвидност (СПОЛ) са предназначени да предоставят подкрепа на платежоспособни банки, изпитващи временни проблеми с ликвидността. Според устава на ЕСЦБ предоставянето на СПОЛ е национална отговорност. В резултат на това решението за отпускане на СПОЛ вземат националните централни банки, които поемат разходите и рисковете от такива операции. Основните предпоставки са платежоспособността на банката или, в случай че банката е нарушила капиталовите изисквания от Регламента за капиталовите изисквания (РКИ), наличието на надежден план за рекапитализация заедно с наличието на обезпечение, което е прието от съответната национална централна банка.

През последните години Евросистемата постигна важен напредък към хармонизация на рамките за СПОЛ на различни национални централни банки с одобряването на всеобхватна рамка за СПОЛ и споразумение за СПОЛ, публикувано на уебсайта на ЕЦБ през май 2017 г. С цел да се предотврати възможна намеса в единната парична политика в споразумението се предвиждат разпределение на отговорностите и процес за обмен на информация между националните централни банки и ЕЦБ. Управителният съвет може също да участва в процеса по вземане на решения в зависимост от размера и продължителността на операцията.

 

През последните години няколко пъти участвах лично в предоставянето на СПОЛ. Съдейки от моя опит, настоящите процедури като цяло са доказано ефективни в гарантирането на финансова стабилност и в ограничаването на риска от верижна реакция. Националните централни банки успяха точно да оценят елементите, необходими за безпроблемно, ефективно и навременно предприемане на действия дори по отношение на важните институции, които са под прекия надзор на единния надзорен механизъм. В резултат на това единната парична политика на Евросистемата беше предпазена във всеки един момент, както се изисква съгласно Договора.

 

14. Според Вас каква роля следва да играе ЕЦБ по отношение на виртуалните валути? Според Вас какви са възможностите и рисковете по отношение на виртуалните активи? Как според Вас трябва да изглежда подходящата регулаторна рамка за виртуални валути (и по-конкретно за „стейбълкойните“)?

 

Най-новата вълна на технологични иновации носи значителни промени в предоставянето на финансови услуги и в естеството на предоставящите ги участници. Технологията на блокова верига и виртуалните активи са част от тази революция. Те имат потенциала да осигурят по-ефективен начин за прехвърляне на пари, по-специално през границите, но крият значителни рискове.

ЕЦБ, подобно на други централни банки, обръща специално внимание на тези промени. Няколко аспекта на виртуалните активи и така наречените стейбълкойни налагат координирано действие на публичните органи отвъд централните банки (напр. органите за борба с изпирането на пари, данъчните органи, определящите стандарти органи и др.). И все пак, доколкото виртуалните активи, по-специално стейбълкойни, имат за цел да улесняват притежаването и прехвърлянето на пари, техните операции спадат към компетентността на рамката за надзор на Евросистемата за платежни системи и платежни схеми.

Макар че не централните банки, а правителствата и парламентите имат правомощието да решават дали следва да бъде разрешено емитирането и обращението на виртуални активи, ЕЦБ изпълнява роля в тяхното регулиране и надзор, за да се избягват заплахи за финансовата стабилност и да се гарантира, че платежните системи от еврозоната ще останат безопасни, ефективни и иновативни, а също така в състояние да отговарят на растящите нужди на гражданите от непосредственост и от лесни за използване интерфейси.

Като се има предвид присъщата им степен на риск, частните стейбълкойни може да не представляват адекватно решение за осигуряване на безопасни, ефективни и иновативни платежни услуги на непрофесионални клиенти. Всъщност те включват широк набор от трудни за преодоляване предизвикателства, определени от международната общност на централните банки. Например в последния доклад на Работната група на депутатите от Г-7 – на която бях член – относно стейбълкойните в световен мащаб се отбелязва, че за тях често липсва ясна рамка за управление и правна рамка, така че регулаторите не могат ясно да определят субекта, който да бъде държан отговорен за защитата на потребителите и инвеститорите. Стейбълкойните крият рискове и от гледна точка на оперативната устойчивост, киберсигурността, защитата на данни, изпирането на пари и спазването на данъчното законодателство.

Общият принцип, който трябва да се прилага към регулирането на виртуални активи и стейбълкойните, е този на технологичната неутралност и пропорционалност, на принципа „еднаква дейност, еднакви правила“. Регулаторните органи следва да се съсредоточат върху нови бизнес модели и върху рисковете, произхождащи от новите технологии, които не са били взети предвид при въвеждането на настоящите регламенти.

Задачата на регулаторните органи обаче се усложнява от липсата на информация за специфични проекти и от факта, че съответните аспекти на такива проекти често са предварителни и неясни. Това е една от причините, поради които регулаторният отговор може да се окаже недостатъчен за ограничаване на рисковете на този етап.

Инициативите, свързани със стейбълкойни, които могат да получат глобален отпечатък, могат да създадат по-големи проблеми, а постигането на „глобален отпечатък“ не е далечна хипотеза, след като стейбълкойните се подкрепят от технологичните гиганти. Който и да е механизъм за стабилизиране, независимо колко добре е структуриран, ще носи пазарен, кредитен или ликвиден риск. Възможно е тези рискове да отслабят доверието и да доведат до „разпродажба“ при липса на кредитор от последна инстанция.

Както е посочено в неотдавнашен доклад на Работната група на депутатите от страните от Г-7 (на която бях член), трансмисионните канали на паричната политика също може да бъдат засегнати дотолкова, че поради широкото използване на стейбълкойни чувствителността на потреблението и инвестициите на промени в лихвените проценти да намалее. В по-слабите държави, чиято валута не е част от набора от валути за стабилизация, това може дори да доведе до пълна „доларизация“ на икономиката.

Възникването на проекти, свързани със стейбълкойни в световен мащаб, е предупреждение за органите и централните банки, които не могат да реагират единствено чрез подходящо регулиране, понеже то би могло да се окаже недостатъчно за отстраняването на всички рискове пред успешния проект. Не можем и не следва да възпрепятстваме промяната на нашите финансови системи благодарение на технологиите, които ги правят по-ефективни и приобщаващи, но трябва да сме наясно с широкообхватните последици от тези иновации и да ги насочваме, ако е необходимо, чрез пряка намеса в създаваните от тях нови екосистеми, така че финансовата стабилност и ефективността на паричната политика да не бъдат застрашавани.

 

15. Как преценявате взаимодействието между платежните системи и паричната политика? Каква следва да бъде ролята на ЕЦБ, в качеството ѝ на емитираща централна банка, по отношение на клиринговите къщи, действащи като централен контрагент?

Евросистемата има задачата да насърчава безпроблемното функциониране на платежната система и системата за уреждане на спорове, които са необходими за съхраняване на стабилността на финансовите пазари и за осигуряване на безпроблемното прилагане на паричната политика. Когато платежните системи не работят правилно, а средствата не могат да бъдат прехвърляни по обичайния ред между контрагентите, процесът на ценообразуване както на капиталовия, така и на паричния пазар може да бъде сериозно нарушен, а трансмисионният механизъм на паричната политика да стане нефункциониращ.

Значението на платежната система от гледна точка на паричната политика е особено голямо по отношение на междубанковите трансакции с голяма стойност. Поради тази причина Евросистемата притежава и управлява платежната система за брутен сетълмент в реално време, TARGET2. Тази система, с която се уреждат сделки между банки и търговски сделки и която се използва за изпълнение на парични операции, подкрепя развитието на общ паричен пазар в еврозоната – необходимо условие за хомогенното предаване на импулсите на паричната политика във всички държави членки.

Значението на гладкото функциониране на платежната система за прилагането на паричната политика също обяснява интереса на ЕЦБ към финансовата и оперативната устойчивост на централните контрагенти. Централните контрагенти посредничат между посредниците, като водят преговори както на касовите пазари, така и на репо пазарите, а такава дейност предполага големи потоци на ликвидност на пазара в рамките на деня. Това предполага, че при неблагоприятни пазарни условия недостигът на ликвидност или ценни книжа при посредниците може да бъде насочван от или чрез централни контрагенти, което потенциално може да окаже неблагоприятни въздействия. В такава ситуация ЕЦБ може да бъде приканена да предостави спешна помощ за осигуряване на ликвидност на централните контрагенти или на банките, участващи в централните контрагенти – още една причина за внимателното наблюдение на възможните рискове, произхождащи от тези пазарни инфраструктури.

Тези въпроси добиха по-голяма значимост след финансовата криза, тъй като с растежа на централния клиринг се усили системното значение на централните контрагенти в големите юрисдикции. В този контекст предстоящото прилагане на преразгледаната регулаторна рамка (EMIR 2) представлява положително развитие, понеже укрепва надзора в ЕС на системно значимите централни контрагенти, които извършват клиринг на големи количества деноминирани в евро инструменти, и гарантира участието в този надзор на централните емитиращи банки.

 

16. Каква ще бъде според Вас бъдещата роля на трансакциите, основани на заплащане в брой, в сравнение с електронните трансакции?

Плащането в брой остава предпочитан инструмент за малки по размер плащания в някои държави от ЕС. Това е сигурен актив на пряко разположение на гражданите и с уникални характеристики, тъй като гарантира анонимност и може да се използва в онлайн трансакции. Поради тези причини считам, че плащането в брой ще изпълнява важна роля и в обозримото бъдеще. Следователно централните банки трябва да продължат да гарантират високи нива на ефективност в производството и обращението на този инструмент.

И все пак, подобно на други юрисдикции, еврозоната претърпява драстични промени както в търсенето, така и в предоставянето на платежни услуги, поради иновациите в цифровата екосистема. В тази нова среда цифровите трансакции набират все повече популярност и в крайна сметка може да станат по-важни от заплащането в брой. Трябва да се насърчава възприемането на нови технологии в предоставянето на платежни услуги, така че по-евтините, по-бързи и по-сигурни услуги да увеличат конкуренцията и финансовото приобщаване и по този начин да подобряват благосъстоянието на хората.

17. Какво е Вашето мнение относно банкнотите с висока номинална стойност в евро?

Евросистемата трябва да гарантира наличието на висококачествени евробанкноти за гражданите от еврозоната на ниска цена. Тя трябва да осигурява балансирано предлагане на банкноти с различна номинална стойност, като се има предвид фактът, че банкнотите с малка номинална стойност широко се използват в нискостойностните трансакции на дребно.

Банкнотите с висока номинална стойност се използват главно с напълно легитимно предназначение, като например придобиване на скъпи стоки или услуги или като средство за съхраняване на стойност. Мотивът, свързани със съхраняване на стойност, е характеристика на валути като еврото и долара, които представляват резервен актив. Според преценката на ЕЦБ значителна част (около една трета) от набора от евробанкноти в обращение е собственост на агенти, които не принадлежат към еврозоната; възможно е мотивът за този компонент от набора от евробанкноти, свързан със съхраняване на стойността, да е от значение, макар и да е трудно да бъде точно преценено.

Същевременно тревогата, че търсенето на банкноти с висока номинална стойност може да бъде обусловено и от незаконни дейности, принуди Евросистемата най-напред временно да спре производството на банкноти от 500 € (през май 2016 г.), а след това окончателно да прекрати емитирането им (през януари 2019 г.); в Германия и Австрия емитирането им беше прекратено през април 2019 г.). В резултат на това количеството банкноти от 500 € в обращение ще намалее с времето; всички съществуващи банкноти от 500 € в обращение ще запазят своята стойност, ще могат да бъдат връщани в обращение и ще останат законно платежно средство.

18. Какво е Вашето мнение относно хетерогенността на паричните условия и достъпа до кредитиране в еврозоната и нейното въздействие върху единната парична политика на ЕЦБ?

 

Приетите през последното десетилетие от ЕЦБ парични мерки се оказаха ключов принос в намаляването на хетерогенността в паричните условия и кредитоспособността в държавите от еврозоната. По време на финансовата криза и кризата с държавния дълг единността на паричната политика на ЕЦБ и функционирането на трансмисионния механизъм бяха застрашени от значителните разлики в разходите по кредитите и достъпа до тях. Дръзкият и безпрецедентен отговор на ЕЦБ и нейната готовност да предприеме, в рамките на своя мандат, решителни действия за запазване на еврото бяха от ключово значение за разсейване на страховете от разрушаване на еврозоната, като възстановиха гладкото функциониране на финансовите пазари и подобриха предаването на импулсите на паричната политика във всички държави от еврозоната.

Оттогава ЕЦБ продължава да изпълнява своя мандат и да реагира на влошаването на макроикономическата прогноза със значителни мерки за облекчаване, включително целенасочени дългосрочни операции по рефинансиране. Тези решения спомогнаха за успешното намаляване на лихвените проценти по кредитите за фирмите и домакинствата и допълнителното намаляване на фрагментирането на паричните и кредитните пазари в еврозоната. Тези по-гъвкави и по-хомогенни парични условия бяха ключови за възстановяване на банковото кредитиране през последните години и за подпомагане на частните инвестиции и потреблението.

 

19. Няколко държави – членки на ЕС, подготвят присъединяването си към еврозоната. Как предвиждате да се избегне задълбочаването на различията между държавите членки от еврозоната през следващото десетилетие в контекста на икономическите условия в държавите кандидатки? Какъв е предпочитаният икономически сценарий за разширяване на еврозоната?

 

Всички държави – членки на ЕС, с изключение на Дания и Обединеното кралство, за които важи клауза за неучастие, имат задължението да се присъединят към Икономическия и паричен съюз, т.е. в крайна сметка да приемат еврото. И все пак за това няма конкретен срок, а моментът на приемане на единната валута се определя от готовността и желанието на всяка държава членка. Икономическата, финансовата и институционалната политика на всяка държава членка обуславят нейната готовност да се присъедини към еврото.

Напредъкът по критериите от Маастрихт и устойчивостта на конвергенцията на всяка държава членка извън еврозоната редовно се оценяват от ЕЦБ и Комисията в съответните им доклади за конвергенцията.

На 4 ноември 2014 г. единният надзорен механизъм (ЕНМ) започна дейността си по надзор над всички банки от еврозоната. От това следва, че приемането на еврото сега предполага и участие в ЕНМ. Това не е лесна задача и следователно държавите членки, на които им предстои да приемат еврото, следва да влязат в тясно сътрудничество с банковия надзор на ЕЦБ. За това може да са необходими конкретни ангажименти за реформи.

Специфичното за всяка държава естество на тези задължения изглежда най-подходящо, за да се гарантира безпроблемно участие във валутния механизъм, а в крайна сметка и в единната валута.

 

20. Кои са основните рискове/възможности пред еврото?

 

Наскоро еврото отбеляза двадесетата си годишнина и понастоящем има подкрепата на рекордно високите 76 процента от гражданите на еврозоната. Вече израсна цяло поколение, което не познава друга своя валута освен еврото. В по-широк план, за европейците то е най-осезаемият символ на европейско единство. По време на кризата подкрепата за единната валута остана висока, което подпомогна политическия ангажимент към целостта на еврозоната.

Еврото осигури важни ползи за всички граждани, преди всичко като запази тяхната покупателна сила. Средната годишна инфлация от въвеждането на еврото е 1,7% – равнище, което е значително по-ниско от средните стойности отпреди еврото дори и в държави членки със забележителни резултати в поддържането на ценова стабилност. Еврото позволява да се използват в пълна степен предимствата на единния пазар. С елиминиране на рисковете, свързани с обменния курс, и възможността за конкурентни девалвации между неговите юрисдикции, то значително намали трансакционните разходи и улесни търговското интегриране, което беше от полза за потребителите заради ниските цени, а за дружествата – включително МСП – заради по-тесните вериги за създаване на стойност. Еврото е широко прието във финансовите трансакции по цял свят. Това улеснява международната търговия на дружествата от еврозоната. Освен това позицията на държавите от еврозоната заедно е по-значима в международната икономическа и финансова сфера, например в области като регулирането на международните финансови пазари. Някои от ползите на еврото се споделят и от държави, които не са в еврозоната, но чийто обменен курс е тясно свързан със стойността на общата валута.

Този напредък може да бъде запазен и укрепен с по-силен и по-цялостен Икономически и паричен съюз, включително съюз на капиталовите пазари и банков съюз, и стабилни икономически политики. Необходимо е икономическо сближаване между държавите членки и в самите тях, за да се гарантира, че ползите от еврото са споделени в цялата еврозона и от всички компоненти на обществото.

Еврото несъмнено е изправено и пред нови значителни предизвикателства като цифровизацията и криптоактивите, киберсигурността и изпирането на пари. ЕЦБ, в рамките на своите правомощия, допринася за преодоляването на тези предизвикателства и за приемането на промяната и иновациите. ЕЦБ например изпълнява активна роля на катализатор в изграждането на по-безопасна, по-иновативна и интегрирана платежна система в еврозоната. 

 

21. Кои според Вас са най-важните рискове и предизвикателства пред ЕЦБ?

 

В бъдеще централните банки ще трябва да изберат подходяща парична рамка за справяне с глобалния макроикономически сценарий, характеризиращ се с нови предизвикателства – като например протекционизъм, геополитически рискове, застаряващи общества в развиващите се икономики – които може да доведат до постоянно ниски равнища на растеж, на инфлация и на лихвени проценти. Икономическата несигурност вероятно също ще се задълбочи в близко бъдеще.

Важно е да се припомни, че използваните от няколко централни банки през последното десетилетие неконвенционални мерки са отговор на настоящия сценарий, а не причината за него, и че много изследвания сочат, че без тях положението би било много по-тежко, особено от гледна точка на реалната икономика. Непризнаването на предизвикателства и непредприемането на своевременни, пропорционални и при необходимост иновативни действия за преодоляване на тези предизвикателства в крайна сметка може да породи необходимост от дори по-силен отговор в бъдеще.

Същевременно, както посочих и в предишния си отговор, постоянното наблюдение на страничните ефекти и на нетните ползи от неконвенционалните мерки остава от първостепенна важност: например отвъд определено равнище отрицателните лихвени проценти може да окажат неблагоприятно въздействие върху кредитирането на банките и върху рентабилността на финансовите посредници (по-ниската рентабилност би могла да засегне кредитните политики на банките, а оттам и трансмисионните механизми на паричната политика).

В някои сегменти на пазара прекомерното поемане на риск от инвеститорите и финансовите посредници може да създаде рискове за финансовата стабилност, които, ако е необходимо, ще трябва да бъдат своевременно преодолявани чрез по-активно използване на макропруденциални инструменти.

Предвид все по-голямата сложност на финансовата сфера и развитието на нейните политически мерки, може да се наложи ЕЦБ да адаптира начините си на комуникация, за да обясни ясно своите политики на широката общественост. Гражданите – работници, вложители, инвеститори, пенсионери – ще могат да имат реалистични очаквания и да планират добре своето бъдеще единствено ако разбират ролята, целите и политиките на своята централна банка.  Това ще допринесе за определяне на желаната по-широка комбинация от икономически политики и бъдещата икономическа посока на еврозоната.

Вече споменах, че ЕЦБ ще трябва да вземе участие и в по-обширен дебат относно най-добрия начин, по който да се допринесе за преодоляване на предизвикателствата, свързани с изменението на климата.

Друго предизвикателство идва от въздействието на текущата цифрова трансформация на икономическата и финансовата система. Трябва да се насърчава възприемането на нови технологии в предоставянето на финансови услуги (финансови технологии), така че по-евтините, по-бързи и по-сигурни услуги да повишават конкуренцията и да подобряват благосъстоянието на хората и финансовото приобщаване сред групите в най-неравностойно положение. По-лесният достъп до по-малко регулирани услуги обаче също крие нови предизвикателства. Макар че някои от тях – като например защитата на потребителите – са извън мандата на ЕЦБ, централните банки несъмнено са ключови за улесняването на безпроблемния преход към платежната среда на бъдещето.

Самите централни банки възприемат новите технологии. Още преди години Централната банка на Италия въведе машинно обучение и технологии на големи информационни масиви. Днес те се използват, наред с другото, за подобряване на макроикономическото прогнозиране, за идентифициране на нетипични сделки за целите на борбата с изпирането на пари и за изчисляване на показатели за финансов риск в реално време.

Навлизането на големи участници във финансовия сектор и възможното приемане на глобални цифрови валути крие предизвикателства: за банките, за спазването на данъчното законодателство, за защитата на потребителите и неприкосновеността на личния живот, за разграничаването между изпиране на пари и финансиране на тероризъм, по отношение на киберриска. Може да възникнат предизвикателства за паричната политика и финансовата стабилност.

Тези процеси трябва да се ръководят чрез засилено сътрудничество между публичните органи на глобално равнище. Централните банки използват значителни ресурси за наблюдение на риска и гарантиране на цените и финансовата стабилност. В доклада относно стейбълкойните на Работната група на депутатите от държавите от Г-7 (на която бях член) се съдържат подробни анализи и линии за бъдещи действия.

 

22. Кои са свързаните с Брексит рискове за финансовата стабилност? Как виждате ролята на ЕЦБ в справянето с тези рискове?

 

Удължаването на срока за оттегляне до 31 януари 2020 г., дадено от Европейския съвет на Обединеното кралство, единствено отложи във времето, но не намали риска от Брексит без споразумение. Все още е налице политическа несигурност и този риск може да стане действителен отново в края на настоящото удължаване. Един сценарий без споразумение би могъл да се окаже много скъп и да доведе до значителна колебливост на финансовите пазари.

ЕЦБ и националните органи са добре подготвени за това. ЕЦБ и Английската централна банка са постигнали договореност за валутен суап, която ще позволи на всяка централна банка да предлага ликвидност на банковия сектор във валутата на другата банка. Това следва да подкрепи нормалното функциониране на пазарите и да смекчи последиците за домакинствата и предприятията. ЕЦБ поддържа също така благоприятни ликвидни условия и висока степен на нерестриктивност на паричната политика. Тя би могла да предприеме подходящи действия за опазване на финансовата стабилност, ако условията за финансиране и ликвидност в еврозоната се влошат.

Както публичните органи, така и частният сектор направиха подготовка за сценарий на Брексит без споразумение. На равнището на ЕС и на национално равнище са приети мерки за справяне с евентуални смущения, по-специално в областта на трансграничните финансови услуги (например централен клиринг, допустимост на инструментите, които са подчинени на МИПЗ, приемственост на договори и банкови и финансови лицензи).

Както ЕЦБ и националните органи са подчертавали нееднократно, от съществено значение е пазарните участници да продължат подготовката си и да вземат всички необходими мерки за справяне със свързаните с Брексит рискове. По-специално банките следва да завършат внедряването на плановете за действие при извънредни ситуации и последиците от Брексит следва да бъдат взети изцяло под внимание в плановете за възстановяване и подходите за преструктуриране.

Рискове от сътресения биха могли да възникнат евентуално и в случай на ратифициране на споразумението за оттегляне. След ратифициране преходният период ще продължи до 31 декември 2020 г. с възможно удължаване с една или две години. По време на прехода правото на ЕС ще продължи да се прилага в Обединеното кралство, докато двете страни не договорят споразумение относно бъдещите отношения. Ако в края на прехода не бъде подписано споразумение, двустранните отношения ще се върнат към стандартните условия, регламентирани в международното право, например ГАТТ (Общото споразумение за митата и търговията) за търговия със стоки и ГАТС (Общото споразумение по търговията с услуги) за търговия с услуги. За финансовите услуги пазарният достъп ще се основава тогава на рамката на ЕС за еквивалентност, която има много по-тесен обхват от единния паспорт.

 

23. Считате ли, че настоящата рамка за икономическо управление насърчава проциклични фискални политики? Определя ли тя правилните стимули за публични инвестиции? Какви реформи на тази рамка считате за необходими? Какво е мнението Ви за по-нататъшна европейска хармонизация в областта на корпоративното данъчно облагане?

Фискалната политика е основен инструмент за стабилизиране за всяка държава и в още по-голяма степен за държавите, които споделят една и съща валута, тъй като паричната политика е съобразена с икономическите условия на цялата парична зона и не може да се справя с асиметрични сътресения. За да запази подходящо фискално пространство, всяка държава трябва да се стреми към постигане на средносрочни бюджетни цели, които отчитат нейния потенциал за растеж и равнище на дълга.

Настоящият Пакт за стабилност и растеж постигна нееднозначни резултати в това отношение. През 2018 г. съвкупните дефицити на ЕС и еврозоната достигнаха най-ниското си равнище от 2000 г. насам, а съответните им съвкупни съотношения на дълга към БВП спадат. Напредъкът на редица държави обаче е малък по отношение на намаляването на равнището на държавния дълг и дефицит, вследствие на което фискалното пространство е разпределено неравномерно сред държавите членки, като в някои случаи липсва почти изцяло.

Фискалната предпазливост е отговорност най-вече на държавите членки, но вероятно фискалните правила не са създали достатъчно стимули за всички държави в това отношение. Европейският фискален съвет и други организми са подчертавали, че правилата са твърде сложни и се позовават прекомерно на неподлежащи на наблюдение променливи, като например разликите между фактическия и потенциалния брутен вътрешен продукт. Тревога буди и фактът, че Пактът за стабилност и растеж не съдържа правила или инструменти за направляване на финансовата позиция на еврозоната като цяло и е постигнат малък напредък за подобряване на качеството на публичните финанси независимо от фискалната позиция.

На фона на тези тревоги и факта, че тези правила не са гарантирали широкообхватно постигане на стабилни фискални позиции в добри от икономическа гледна точка периоди, съществуваше липса на фискално пространство, по-специално по време на спада през 2012 г. и 2013 г., което доведе до проциклично затягане на фискалната дисциплина и неблагоприятно съчетание от макроикономически политики в еврозоната. Публичните инвестиции като дял от БВП също са намалели значително от 2009 г. насам в ЕС и еврозоната – съвкупно с над 20 процента, макар и не във всяка държава.

Тези слабости предполагат, че може да е необходимо преразглеждане на европейската рамка за фискално управление. Във връзка с това е предложен вариант да се приеме една дългосрочна цел по отношение на дълга, съчетана с един оперативен инструмент, например правило за разходите. Опростяване е необходимо, но е важно да се избегне положение, при което поради прекомерно отстояние между дългосрочната цел и оперативния инструмент на държавите не се предоставят правилните стимули за фискална предпазливост. В допълнение към контрола върху увеличаването на публичните разходи правителствата следва също така да повишават качеството на разходите си, като увеличават дела на инвестициите, водещи до ръст на производителността, в своите разходни пакети.

Важно е да се отбележи, че преразглеждането на правилата може да бъде само част от решението на проблема. Вследствие на кризата стана ясно, че благонадеждните национални фискални политики може невинаги да са достатъчни, тъй като дълбоките и продължителни икономически сътресения могат да затруднят националните политики, създавайки нежелателни отрицателни спирали на частно и публично ограничаване на инвестициите. Това подчертава необходимостта от съвместим със стимулите фискален капацитет на еврозоната, който да е достатъчно голям, за да осигури макроикономическа стабилизация.

Тази функция не може да бъде постигната единствено чрез координиране на националните политики. Фискалното пространство и макроикономическите условия се различават в отделните държави и невинаги съществува фискално пространство там, където то би било най-необходимо. Националните политики реагират най-вече на национални условия, а не толкова на събитията в еврозоната. Дори да се предположи, че националните политики съдържат потребностите на еврозоната, външното въздействие между държавите би останало доста ограничено. Поради тази причина е необходим значителен общ фискален капацитет в съчетание с ефективни фискални правила.

По-нататъшната хармонизация на основите за облагане с корпоративен данък би могла да има полезен принос за функционирането на единния пазар, банковия съюз и съюза на капиталовите пазари. Агресивните данъчни практики могат да възпрепятстват конкуренцията, да свият данъчните приходи и да бъдат счетени за несправедливи от гражданите. Те могат да подкопаят сближаването сред държавите членки, което е от съществено значение за укрепването на европейската конструкция.

24. Считате ли, че еврозоната се нуждае от европейски сигурен актив не само за да се подпомогне стабилизирането на финансовите пазари и да се позволи на банките да намалят своята експозиция към национален дълг, но и като начин за улесняване на правилния трансмисионен механизъм на паричната политика? Как може да се постигне това?

Сигурните активи са ключов елемент от всяка финансова система и еталон за ефективното ценообразуване на рисковите активи. По тези причини те са жизненоважни за банките като посредник.

Сигурните активи се считат за оскъдни в настоящата среда и недостигът им започна да се разглежда като фактор, оказващ въздействие върху финансовите пазари и банковия сектор, както и върху прилагането на паричната политика и икономическия растеж. Вследствие на финансовата криза инвеститорите все повече предпочитат сигурността, което на практика намалява наличието на сигурни активи. В същото време редица фактори (например нови регулаторни инициативи, демографските процеси в развитите икономики) повишиха търсенето на сигурни активи. Еврозоната е единствен по рода си пример за валутен съюз без общ сигурен актив.

Въвеждането на европейски сигурен актив вероятно ще представлява решителен напредък към завършването на банковия съюз и съюза на капиталовите пазари. Освен това провеждането на нестандартни парични политики би било по-лесно и по-малко оспорвано, ако може да се разчита на общ сигурен актив за еврозоната. Намаленият риск от фрагментиране на пазара би спомогнал за по-еднородното функциониране на трансмисионния механизъм на паричната политика на ЕЦБ в държавите членки. На последно място, един сигурен актив, който не е засегнат от суверенния риск на отделите държавите членки, би могъл да улесни трансграничната финансова интеграция; той би могъл да допринесе и за смекчаване на неблагоприятните взаимовръзки между банките и съответните им държави и на движенията в търсене на сигурност, които бяха наблюдавани по време на кризата.

Сигурните активи могат да приемат множество форми. Някои решения може да имат последици извън финансовата сфера, например ако могат да служат като оперативен инструмент за изграждане на общ фискален капацитет. Ценните книжа, обезпечени с държавни облигации (ЦКОДО), и електронните облигации са предложения, които се обсъждат понастоящем, но е необходима още работа във връзка с начина, по който да се определи структурата на един потенциален сигурен актив на еврозоната.

Разработването на сигурен актив е въпрос от основно значение за еврозоната, но попада извън правомощията на ЕЦБ.

25. Какво е Вашето мнение относно текущия дебат за постоянно високото равнище на публичния и частния дълг в еврозоната? Какво мислите за предвидената от Европейската комисия възможност за създаване на финансова служба на еврозоната, която да има достъп до финансовите пазари от името на своите членове, за да финансира част от техните редовни нужди от рефинансиране?

Решаването на проблеми, свързани с прекомерна задлъжнялост, е най-вече отговорност на националните органи. Необходими са решителни политически действия на този фронт, тъй като кризата показа, че високите равнища на частен и публичен дълг може да бъдат съществена причина за уязвимост, когато цикълът започне отначало. По време на кризата те усилиха финансовото напрежение и допринесоха за задълбочаване на икономическата криза, като изправиха пред предизвикателства провеждането на паричната политика. 

Ако разгледаме еврозоната, съотношенията на частния дълг към БВП намаляха през последните пет години с около 10 процентни пункта от БВП и сегашното им равнище е около 137%. Съотношението на публичния дълг към БВП в еврозоната като цяло спадна от почти 95% от БВП през 2014 г. на около 87% през 2018 г. Като цяло равнищата на дълг са относително благоприятни в сравнение с тези на други значими икономически региони.

Тази обща положителна картина обаче прикрива значителни различия на равнището на отделните държави членки, както ги разкриват европейският семестър и процедурата при макроикономически дисбаланси. В някои държави частният дълг продължава да бъде висок. В редица държави членки равнищата на публичния дълг са все още високи и не са в съответствие с изискванията на европейската фискална уредба.

Настоящата среда, в която лихвените проценти са ниски, дава възможност да се ускори намаляването на съотношенията на публичния дълг към БВП посредством стабилни фискални политики и по-благоприятен за растежа състав на публичните финанси, като се прехвърлят ресурси към публичните инвестиции. По-ниският публичен дълг би намалил и дължащите се на големия фискален натиск нарушения и би способствал за възстановяване на инвестициите във физически и човешки капитал. Освен това осъществяването на реформи с цел модернизиране на икономиките в еврозоната може да бъде от голяма помощ за стимулиране на потенциала за икономически растеж и за създаване на по-просторно фискално пространство за бъдещето. 

По отношение на частния сектор макропруденциалните политики следва да насърчават постепенното възстановяване на баланса на дълговите позиции. Същевременно, тъй като това е сравнително нова област на създаване на политика, тук повече от другаде следва да се вземе предвид фактът, че няма очевидно правилно или очевидно грешно решение. Поради това следва да се разгледат и други мерки, които могат да помогнат на участниците от частния сектор да намалят задлъжнялостта си. Би било важно например на частните лица да се даде възможност да постигнат напредък при освобождаването от проблемни активи и да се подобри ефективността на съдилищата при справянето с натрупаните изостанали дела във връзка с необслужвани кредити.

Действията на европейско равнище може да помогнат и в двете области. В краткосрочен план действащите европейски фискални и икономически правила могат да подпомогнат и стимулират създаването на благонадеждни национални политики. Освен това укрепването на единния пазар, в това число посредством задълбочаване на банковия съюз и съюза на капиталовите пазари, остава един от най-мощните инструменти за стимулиране на растежа и сближаването. Отвъд краткосрочния план създаването на финансова служба за еврозоната може да допринесе допълнително за изпълнението на някои от горепосочените европейски функции. Избраните чрез гласуване органи на Европа ще трябва да вземат решение дали, как и кога да направят стъпка напред към подобна интеграция, но тази стъпка е необходима за развитието и просперитета на еврозоната.

Създаването на финансова служба би подпомогнало определянето и прилагането на политика за макроикономическа стабилизация на еврозоната. Функцията за макроикономическа стабилизация на еврозоната би помогнала за смекчаване на големи специфични за отделните държави сътресения, като така ще направи ИПС по-устойчив. Създаването на такъв инструмент би улеснило също така въвеждането на сигурен актив за еврозоната. Предимството това да бъде направено посредством фискален инструмент на еврозоната е, че той не би заличил ясното разграничение между емитирането на дълг на национално и на европейско равнище.

 

26. Какво е Вашето мнение относно критиката, че рамката на ЕЦБ за обезпеченията не е достатъчно постепенна и разчита твърде много на външни агенции за кредитен рейтинг (АКР)?

Рамката на Евросистемата за кредитна оценка по отношение на допустимостта на обезпеченията дава възможност на банките да мобилизират широк кръг активи в единна рамка за управление на риска. Подобна рамка има за цел да се защити счетоводният баланс на ЕЦБ, като същевременно се гарантира широко и разнообразно наличие на допустими активи за банките от еврозоната.

Процентните намаления са калибрирани така, че да се осигури равно третиране на активите в различните пазарни сегменти и категории на кредитен риск, като по този начин се дава възможност за подробна оценка на активите. Банките използват активно обезпеченията към ЕЦБ; общата сума, която е предоставена понастоящем, е на стойност около 1,5 трилиона евро, което е над два пъти повече от размера на общия кредит, предоставен от Евросистемата. Това е доказателство за предпазливостта и ефективността на рамката и за високата степен на наличност на обезпечения, като и двата фактора допринасят за безпрепятствено изпълнение на паричната политика.

В допълнение към външните рейтинги другите валидни източници на информация за кредитното качество са вътрешните системи за кредитна оценка на националните централни банки и вътрешнорейтинговите системи на контрагентите. Централната банка на Италия например е създала вътрешна система за кредитна оценка, за да оценява кредитния риск на кредитите, използвани като обезпечение в операциите на Евросистемата, свързани с паричната политика. Тя има за цел да ограничи финансовия риск за Евросистемата, като същевременно дава възможност на контрагентите, които нямат достъп до алтернативни системи за оценка, да предоставят по-голямо количество обезпечения.

За да гарантира последователност с високите изисквания на Евросистемата за кредитно качество и съпоставимост сред различните източници на кредитна оценка, всяка система за кредитна оценка, независимо дали е външна, или вътрешна за Евросистемата, е обект на годишен процес на мониторинг на качеството на изпълнението.

Ролята на системите за кредитна оценка, които са алтернативни на агенциите за кредитен рейтинг, може да бъде оценена напълно, ако се вземе предвид фактът, че тези системи са особено относими спрямо залога на вземания по кредити, които – след прилагане на подходящо калибрирани процентни намаления – представляват около една четвърт от стойността на мобилизираните обезпечения.

Този подход е в съответствие с препоръките на Съвета за финансова стабилност относно намаляването на механичното доверяване на агенциите за кредитен рейтинг. Всъщност разчитането на множество източници дава възможност за гъвкаво и независимо определяне дали даден финансов инструмент следва да е допустим в операции по рефинансиране. Въпреки това Евросистемата си запазва правото да прилага мерки за контролиране на риска, например допълнителни процентни намаления, спрямо отделните финансови инструменти или специфични ограничения спрямо която и да е система за кредитна оценка. Освен това с цел да се гарантира надеждността на използваната информация, Евросистемата подлага на редовен преглед приетите от нея източници на кредитна оценка.

С течение на времето този процес е укрепил допълнително стабилността и прозрачността на всички валидни кредитни източници, така че ЕЦБ да може да провежда безпрепятствено паричната политика и да гарантира защита на счетоводния си баланс.

 

27. Как оценявате последните промени във валутния курс EUR/USD? До каква степен търговските съображения следва да играят роля в провеждането на паричната политика?

 

Промените на валутните курсове оказват въздействие върху цените на вносните стоки и услуги и върху съвкупното търсене и следователно може да засегнат дейността и инфлацията на вътрешния пазар. Поради тази причина ЕЦБ следва да наблюдава отблизо промените на валутните курсове, което и прави. В съответствие с международния консенсус обаче ЕЦБ не следва да се занимава целенасочено с валутния курс и не го прави. За да се гарантира лоялна конкуренция и да се насърчава международната търговия, определянето на външната стойност на еврото следва да бъде оставено на пазарите на базата на основните икономически принципи. Всеки опит за намеса в такъв механизъм би предизвикал риск от подклаждане на скъпоструващи валутни войни и в крайна сметка би бил обречен на провал.

 

28. Как оценявате постиженията на Г-20? Какво е мнението Ви за настоящото равнище на координация между основните централни банки?

Г-20 изигра ключова роля за насърчаване на общ отговор от страна на икономическата политика спрямо световната финансова криза през 2008 и 2009 г. Форумът положи и основата на амбициозната програма за реформа на международната финансова система, съгласно която Съветът за финансова стабилност наблюдава напредъка и дава препоръки в сътрудничество с други определящи стандарти органи.

С отслабването на натиска във връзка с кризата политическата решимост за съвместна работа в тясна координация с цел решаване на общи проблеми изглежда също отслабна. В някои държави се наблюдаваше растящ скептицизъм спрямо многостранното сътрудничество и основаната на правила система, а някои многостранни инициативи и институции понесоха сериозни удари. Ето два показателни примера за това: оттеглянето на САЩ от Парижкото споразумение относно изменението на климата и вероятното парализиране на Апелативния орган на Световната търговска организация (СТО), считано от 11 декември.

Във връзка с това не е изненадващо, че днес съществените рискове от спад в икономическите перспективи за света и за еврозоната произтичат от външни фактори, като търговски и геополитически напрежения, които засягат отрицателно растежа и инвестициите, като едновременно намаляват пряко търсенето и косвено подкопават доверието и увеличават несигурността.

Вследствие на това днес повече от всякога многостранните институции и форуми са от съществено значение за поддържане на отворен диалог и за подпомагане на запазването на икономическа и финансова стабилност в световен мащаб. Необходимо е тясно международно сътрудничество с цел преодоляване на неустойчивостта, развиване на световни защитни мрежи, намаляване на геополитическата несигурност и подготовка на икономиките ни за предизвикателствата и структурните промени, произтичащи от демографския преход, цифровизацията и изкуствения интелект. В този контекст Г-20 запазва своето значение. Г-20, заедно с други форуми, като Г-7, и с институции, като Международния валутен фонд и Банката за международни разплащания, насърчава също така взаимодействията сред органите на паричната политика и финансовите органи, като създава условия да споделят открито гледните си точки относно начините за преодоляване на общите предизвикателства, пред които са изправени.

 

29. Трябва ли ЕЦБ да предприеме конкретни стъпки, за да подкрепи еврото като международна валута? Ако е така, какви мерки предвиждате?

 

Еврото вече се използва широко на международните пазари. Освен мащаба на икономиката на еврозоната се предполага, че това отразява възприятието на участниците на пазара, че еврото е подкрепено от стабилна и надеждна политическа рамка и добре функциониращи финансови пазари. ЕЦБ вече допринася за това посредством ориентираната си към стабилност парична политика и приноса си към развиването на стабилни, задълбочени и ефективни финансови пазари в еврозоната. Тези политики са част от мандата на ЕЦБ, но носят със себе си допълнителното предимство, че подкрепят международната роля на еврото. ЕЦБ наблюдава редовно международната роля на еврото, като публикува годишен доклад на тази тема.

Неотдавнашно проучване на ЕЦБ сочи, че икономиката на еврозоната може в крайна сметка да спечели от една по-изявена международна роля на валутата си. По-голямата международна роля на еврото би улеснила например провеждането на паричната политика чрез намаляване на опосредстваното въздействие на валутния курс върху инфлацията и укрепване на предаването на импулсите на паричната политика. Тя може също така да допринесе за по-ниски разходи за държавното финансиране. Освен това еврозоната и световната икономика като цяло биха имали полза от по-балансирана международна парична система, до каквато би довела по-голямата международна роля на еврото.

Във всеки случай разширената международна роля може да бъде следствие единствено на пазарни развития, движени от търсенето от страна на инвеститорите. Политиките могат да способстват за създаването на благоприятни условия за това. По-цялостният икономически и паричен съюз – в това число задълбочени и диверсифицирани капиталови пазари и завършен банков съюз – който е подкрепен от стабилни икономически политики в държавите членки от еврозоната, ще засили устойчивостта на икономиката на еврозоната и по този начин ще направи еврото по-привлекателно за международните инвеститори.

 

30. Кои според Вас са основните предизвикателства и възможности пред централните банки по отношение на комуникацията през предстоящия период?

 

Възприемането на прозрачна комуникационна стратегия е ключова съставка на дейността на съвременните централни банки. На първо място, като необходима противотежест на независимостта им, централните банки в демократичните общества трябва да бъдат обект на пълна отчетност пред избраните чрез гласуване органи; в контекста на еврозоната такъв орган е Европейският парламент. Ясната и прозрачна комуникация допринася и за подобряване на ефективността на самите политически действия, доколкото спомага за ориентиране на очакванията и поведението на пазарите и хората.

Това важи в още по-голяма степен в извънредни моменти, когато се прибягва до безпрецедентни и сложни мерки: мотивите за възприемане на тези инструменти, техните евентуални странични ефекти и ползите от тях за реалната икономика и за ценовата стабилност трябва да бъдат обяснявани внимателно. Освен това, когато процентът съгласно политиката съвпада с ефективната долна граница или е близък до нея и когато паричната позиция е резултат от съчетаното прилагане на няколко инструмента, какъвто е случаят понастоящем, ориентирите придобиват още по-голямо значение. При тези обстоятелства комуникацията сама по себе си се превръща в инструмент на паричната политика.

ЕЦБ е в челните редици при приемането на прозрачна комуникационна рамка от самото си създаване; през годините тази рамка беше усъвършенствана непрестанно, за да бъде приспособявана към постоянно променящата се среда.

Както вече споменах в предишни отговори, ЕЦБ взаимодейства с Европейския парламент по разнообразни начини, в това число чрез изслушванията на председателя на ЕЦБ на всяко тримесечие в комисията по икономически и парични въпроси.

Що се отнася до комуникацията с по-широката аудитория на операторите на пазара и обществеността като цяло, решенията в областта на паричната политика се представят и обсъждат i) от председателя и заместник-председателя на ЕЦБ в рамките на пресконференции, които се провеждат редовно на всеки шест седмици; ii) в публикациите на ЕЦБ (например в Икономическия бюлетин); iii) в изказвания на членове на Изпълнителния съвет. Освен това преди няколко години ЕЦБ започна да публикува подробни отчети за заседанията си във връзка с паричната политика, които предоставят всеобхватна информация за обсъжданията в рамките на Управителния съвет и за анализа, който стои в основата на решенията му. През последните години централните банки, в това число ЕЦБ и националните централни банки в еврозоната, увеличиха също така усилията си за пряко достигане до все по-широки аудитории, като се стремят да разясняват действията си по по-опростен начин, използвайки нови комуникационни канали и по-леснодостъпен език, като крайната цел е да се покаже как действията на паричната политика допринасят за постигане на промяна в ежедневието на хората.

Централната банка на Италия беше част от това усилие. От началото на кризата задълбочихме взаимодействието си с парламента и отчетността си пред него; от 2014 г. насам нейният съвет участва в 38 изслушвания. Освен това с цел да се подобри комуникацията ни с обществеността, се включихме в обширна програма за достигане до всички сфери на обществото. Лично участвах в срещи с хората в различни италиански градове за разясняване на нашите политики и тези на Евросистемата. Това допринесе за подобряване на разбирането на хората за тези политики и за доверието им в тях.

Освен това участвах в италиански телевизионни програми, за да разясня на обществеността на разбираем език характеристиките и най-вече рисковете, които са присъщи на криптоактивите, и особено на биткойните.

 

31. Как бихте оценили страничните ефекти на паричната политика, по-специално от САЩ, за провеждането на паричната политика в еврозоната?

 

Поради увеличаващата се икономическа и финансова интеграция на световната икономика е необходимо страничните ефекти от други значими икономически региони да бъдат вземани под внимание при определянето и прилагането на вътрешните политики. Това важи с особена сила за решенията на САЩ в областта на паричната политика, които засягат както САЩ, така и световните финансови и валутни пазари.

ЕЦБ редовно взема под внимание в анализите си тези странични ефекти. При определянето на паричната политика на еврозоната се наблюдават развитията в други икономики, анализира се вътрешното въздействие на техните политически мерки и се вземат под внимание последиците за перспективата за ценовата стабилност в еврозоната. Всички заседания на Управителния съвет във връзка с паричната политика включват всеобхватно представяне и обсъждане на тези анализи.

Както беше посочено в отговора на въпрос № 27 обаче, това не предполага, че ЕЦБ следва да се занимава целенасочено по какъвто и да било начин с валутния курс. Насочеността на паричната политика на ЕЦБ трябва да продължи да бъде единствено с вътрешен характер.

 

В. Финансова стабилност и надзор

 

32. Какво мислите за необходимостта да се гарантира строго разделение между паричната политика и банковия надзор и какви според Вас са реформите, които биха засилили и благоприятствали едно такова разделение?

Считам, че съществуваха основателни причини за възлагане на отговорността за банковия надзор на ЕЦБ, например полезните взаимодействия между ролята на централните банки в макропруденциалния надзор (който има за цел да запази стабилността на финансовата система като цяло) и микропруденциалния надзор на отделните банки. Други причини бяха по-скоро от институционално естество, като необходимостта да се създаде европейска надзорна система в рамките на действащите договори. Тази структура позволи също така на единния надзорен механизъм (ЕНМ) да започне да работи незабавно, като използва инфраструктурата (например технологията и административната организация), която вече беше изградена с времето от ЕЦБ и от националните централни банки.

Съществуват обаче и рискове: свързани с репутацията рискове, ако неуспехи в надзора засегнат неблагоприятно репутацията на централната банка, а оттам и надеждността на паричната политика, или потенциални конфликти на интереси между паричната политика и надзорните решения.

Въз основа на опита си от участието в заседанията както на Надзорния съвет на ЕНМ, така и на Управителния съвет на ЕЦБ, считам, че настоящата архитектура на ЕНМ – и по-специално „принципът на разделение“ – постига подходящ баланс и осигурява целесъобразни защитни механизми с цел свеждане до минимум на тези рискове. Имам предвид например процедурни правила и защитни механизми като функционалното разделение на работната сила, рамката за споделяне на информация въз основа на принципа „необходимост да се знае“, както и процеси за вземане на решения, които са разграничени, осъществяват се в различни моменти във времето и трябва да бъдат строго мотивирани. Рамката „без възражения“ също е от жизненоважно значение.

Европейският парламент наблюдава функционирането на ЕНМ, а Комисията прави преглед на всеки три години на функционирането на Регламента за ЕНМ, в това число прилагането на принципа на разделение. Бих подходил непредубедено при извършването на оценка на необходимостта от промяна на настоящата организация. До момента принципът на разделение оставя впечатлението, че постига добри резултати, но с развитието на финансовия сектор и на европейската конструкция, различна структура би могла да обслужва по-добре отделните, но свързани цели за ценова стабилност, финансова стабилност и сигурност и стабилност на банковата система. 

 

33. Какво е Вашето мнение за настоящата институционална структура на ЕССР в рамките на ЕЦБ във връзка с конкретните му постижения в областта на макропруденциалния надзор?  

Европейският съвет за системен риск (ЕССР) беше важен компонент на европейската реакция на голямата финансова криза. През последните години институцията показа полезността си чрез всеобхватното наблюдение на рисковете за финансовата стабилност в ЕС. Отправените от ЕССР предупреждения и препоръки дадоха тласък на разработването и прилагането на макропруденциални политически рамки в ЕС. Своевременното откриване на нововъзникващи рискове в областта на недвижимите имоти например осигури основата за целенасочени мерки от страна на националните макропруденциални органи.

Успехът на ЕССР се основава на способността му да анализира своевременно силно раздробена информация относно състоянието на европейската икономика и европейския финансов сектор. ЕЦБ предоставя съществен принос като подпомагаща институция, позволявайки на ЕССР да мобилизира нейните експертни знания и опит, технологична и административна инфраструктура, висококвалифициран персонал. Доколкото финансовият сектор се развива бързо от съсредоточена върху банките към по-диверсифицирана екосистема, междусекторната мисия на ЕССР ще придобие по-голямо значение. В такъв свят ще е необходима по-широка база от експертни знания и опит в рамките на Европейската система за финансов надзор.

От институционална гледна точка законодателите на ЕС предоставиха ясна структура на управление, която дава възможност на ЕССР да ползва предимствата на експертните знания и опит на ЕЦБ, като същевременно гарантира подходящо разделение и независимост на процедурите и органите за вземане на решения на ЕССР (председателят на ЕЦБ председателства Генералния съвет в интерес на институцията; представител на ЕЦБ е заместник-председателят).

 

34. Как можем да се справим с високото равнище на необслужвани кредити, както и с рисковете, свързани с потока от необслужвани кредити? Каква е оценката Ви за проблема с необслужваните кредити в балансите на средните и малките кредитни институции? Как виждате ролята на ЕЦБ/ЕНМ в справянето с този проблем?

ЕЦБ пое европейския банков надзор на критичен кръстопът. Кризата с държавния дълг беше приключила, но както обикновено, последиците от нея започнаха да се появяват по-късно. През 2015 г. равнището на необслужваните кредити достигна почти един трилион евро за значимите институции по отношение на брутната балансова стойност. Оттогава насам тази сума намаля по същество наполовина (560 милиарда евро). Брутният коефициент на необслужваните кредити спадна от 8 на по-малко от 4% за същия период и е под определения от Европейския банков орган (ЕБО) праг от 5%.

Работата на ЕЦБ беше от първостепенно значение за постигане на това подобрение, като определи въпроса за необслужваните кредити за приоритет от самото начало. Бяха зададени ясни качествени и количествени очаквания за това как банките следва да се справят с необслужваните кредити. Освен това Европейският парламент одобри неотдавна регламент относно „провизирането по график“ (т.нар. стълб 1 в преразгледания Регламент за капиталовите изисквания (РКИ) с цел гарантиране на подходящи равнища на провизиране за нови необслужвани кредити), който вероятно е най-строгият в света. Тези политики бяха съблюдавани от банките: необслужваните кредити бяха продадени, бяха създадени или подобрени изчисляващи звена, а процентите на събраните вземания се покачваха. Статистическите данни, които цитирах по-горе, са добър обобщен показател за постигнатия напредък.

Коефициентът на необслужваните кредити все още е над равнищата преди кризата и в някои държави продължават да съществуват зони на уязвимост. Във връзка с това е важно усилията да продължат, за да се намали допълнително равнището на необслужваните кредити. Както беше посочено в миналото обаче, считам, че необслужваните кредити следва да се намаляват „възможно най-бързо, но не по-бързо от това“. Превишаването на допустимата скорост би могло да породи рискове за банките, които биха били принудени да продават спешно необслужвани кредити на вторични пазари за инструменти, които в редица държави са все още неликвидни, непрозрачни и олигополни.

Намаляването на необслужваните кредити трябва да бъде част от по-мащабно усилие от страна на надзорните органи за намаляване на всички банкови рискове, в това число свързаните с изпирането на пари, оперативните рискове, пазарните рискове, киберрисковете; тези рискове се разглеждат в годишната оценка на риска на банките, които са обект на надзор от ЕНМ (т.нар. „ПНПО“ – процес на надзорен преглед и оценка).

По мое мнение обаче основното „заболяване“ на европейския банков сектор е ниската доходност и то не може да бъде излекувано само чрез политики за намаляване на риска.

По отношение на потока от необслужвани кредити ЕБО публикува неотдавна насоки относно инициирането на кредити, които следва да спомогнат за подобряване на качеството на новоотпусканите кредити и следователно за намаляване на притока на нови необслужвани кредити в бъдеще. Така че отговорът ми на първия въпрос е, че до голяма степен сме предприели действия по проблемите, свързани с необслужваните кредити.

Твърдя, че същото се отнася и за по-малко значимите институции. Въпреки че тези банки не са обект на пряк надзор от страна на ЕЦБ, те трябва да спазват насоките на ЕБО относно необслужваните кредити (които бяха изготвени след насоките на ЕЦБ относно необслужваните кредити за значими институции и ги отразяват точно) и механизма за „провизиране по график“. Както казах, вече разполагаме с политики за необслужваните кредити за всички банки, в това число за по-малко значимите институции. Плодовете от свършената работа са ясно видими и следва да продължим да напредваме в това усилие, докато проблемът не бъде решен.

В заключение ще спомена, че необходимостта от укрепване на банковата система и от намаляване на необслужваните кредити беше особено силно изразена в Италия след финансовата криза и вторичната рецесия, която засегна италианската икономика. Централната банка на Италия изигра ключова роля, в рамките на ЕНМ, като оказваше натиск върху банките да намаляват необслужваните си кредити бързо, но с устойчива скорост, и да укрепват капиталовата си позиция. Италия е държавата, в която подобренията в счетоводните баланси на банките бяха сред най-забележителните: въпреки умереното икономическо възстановяване през последните години годишният поток от нови необслужвани кредити сега е по-слаб от този преди кризата (около един процент). Обемът на нетните необслужвани кредити (т.е. размерът на необслужваните кредити минус провизиите) също спадна значително; понастоящем той е 4% от общия обем на кредитите, което е доста под половината от пиковата стойност през 2015 г.

 

35. Как оценявате високото равнище на активи от ниво 2 и ниво 3 в балансите на много банки? Подходящо ли са взети предвид тези активи в действащата надзорна уредба?

В счетоводния жаргон инструментите от ниво 3 представляват категория както на финансови активи, така и на финансови пасиви, които са трудни за остойностяване поради липса на подлежаща на наблюдаване информация относно параметрите, необходими за тяхното ценообразуване. Ценообразуването на активите и пасивите от ниво 2 е сравнително по-лесно, но при тях също липсват котирани цени.

През второто тримесечие на 2019 г. счетоводната стойност на активите от ниво 3 на банките в ЕНМ достигна 194 милиарда евро, а стойността на активите от ниво 2 беше 3,174 трилиона евро. Тези стойности представляват съответно 0,86 и 14,01% от общите банкови активи. Банките в ЕНМ държат също така пасиви от ниво 3 и ниво 2 със сходни стойности. Това е важно да се подчертае, тъй като породените от тези инструменти (активи и пасиви) рискове не се нетират непременно (и по принцип не го правят).

Категоризирането на инструменти в ниво 2 или ниво 3 указва сложността им, но не означава, че тези инструменти са „токсични“ или необслужвани. Освен това активите и пасивите от ниво 2 и ниво 3 са полезни инструменти за клиентите на банките, които ги използват за хеджиране на рисковете, които в противен случай биха засегнали неблагоприятно тяхната дейност, а оттам и реалната икономика.

 

Тези инструменти обаче могат да породят риск, свързан с оценката. Това може да се дължи на недостатъчна информация (счетоводни, пруденциални и пазарни данни); на слабости в моделите, които са използвани за ценообразуването на тези инструменти; на свободата на преценка, която е дадена на банките за категоризиране на тези инструменти съгласно счетоводната и пруденциалната нормативна уредба (банките имат очевидни стимули да използват тази свобода на преценка в своя полза). Като цяло тези факти затрудняват получаването на пълна и надеждна оценка на рисковете, присъщи за тези сложни поръчкови продукти. Поради тези причини ЕНМ наблюдава отблизо експозициите на банките на инструменти от ниво 2 и ниво 3 и засили надзорния си контрол върху тях. В това отношение приветствам факта, че търговският риск и оценката на активите продължават да бъдат надзорен приоритет за ЕНМ през 2020 г., в това число посредством специални посещения на място.

 

36. Какво мислите за регулирането на паралелните банкови субекти? Виждате ли регулаторни и надзорни пропуски, които следва да бъдат отстранени от законодателите в краткосрочен план?

 

Диверсифицирането на източниците на финансиране на дружествата отдалечава корпоративните субекти от сътресения, произтичащи от банковия сектор. Във връзка с това по-голям дял на пазарното финансиране може също да подпомогне реалната икономика. От друга страна, МСП и домакинствата, които представляват голям дял от кредитополучателите, са естествени партньори на банките. Следователно е необходимо да се уверим, че както банковите, така и небанковите институции се развиват в среда, в която както финансовата стабилност, така и отделните клиенти са защитени по подходящ начин.

Освен това в еврозоната следва да вземем под внимание факта, че голям дял от инвестиционните фондове са собственост на банки и застрахователни дружества. Надзорът следва да предотврати възможността сътресение в сектора на инвестиционните фондове да има странични ефекти върху дружествата майки. В същото време органите за защита на потребителите и за надзор следва да гарантират, че дружествата майки няма да се намесват в разпределението на икономиите от контролираните от тях инвестиционни фондове. 

Следователно е важно да се продължи наблюдението отблизо на възможните рискове, които възникват вследствие на този преход към небанкови институции. По-специално е важно да се наблюдават внимателно равнищата и динамиката на ливъриджа и ликвидността на небанковия финансов сектор и постоянно да се оценява процикличността и взаимосвързаността на финансовата система като цяло. Считам, че следва да помислим внимателно дали разполагаме с достатъчно информация за небанковите институции и дали има пропуски в регулаторната уредба за преодоляване на рисковете както на микропруденциално, така и на макропруденциално равнище. Може да се помисли дали следва да се определят принципи за добро управление, за да се гарантира, че пазарните участници нямат стимули за поемане на прекомерни рискове.

 

37. Какво е Вашето мнение относно стъпките за завършване на изграждането на банковия съюз с европейска схема за застраховане на депозитите и фискален механизъм за подкрепа, включително необходимото прилагане на действащото законодателство относно банковия съюз?

Считам, че европейската схема за застраховане на депозитите (ЕСЗД) е необходима, за да допълни другите два съществуващи стълба на банковия съюз и за да укрепи европейската финансова архитектура. Обсъжданията относно ЕСЗД бяха безрезултатни в продължение на много години и силно приветствам импулсът, който изглежда се поражда във връзка с конкретна пътна карта за създаване на истинска европейска схема за застраховане на депозитите. Тази пътна карта следва също така да включва създаването на публичен механизъм за подкрепа на ЕСЗД като по-дългосрочна цел (какъвто се създава понастоящем за Единния фонд за преструктуриране).

Напредъкът в тази област следва да се постига успоредно с прилагането на мерките за намаляване на риска, предвидени в законодателството относно банковия съюз в областта на наследените активи (например необслужваните кредити), и на минимални изисквания за собствен капитал и приемливи задължения, които да бъдат създавани с амбициозен, но реалистичен темп. При такъв подход се признава, че намаляването и споделянето на рисковете са взаимно подсилващи се цели и следователно трябва да вървят ръка за ръка: обединяването на рисковете повишава устойчивостта за всички. Следва да използваме тази възможност и за справяне с проблеми, на които до момента не е обърнато достатъчно внимание.

Считам, че един от най-важните приоритети е преразглеждането на рамката за управление при кризи, така че банките с каквато и да било големина да могат да излязат от пазара, без да се прибягва до пари на данъкоплатеца, но и без дестабилизиране на финансовата система в държавите членки. Въз основа на действащата правна уредба на ЕС, за да може банкова криза да бъде управлявана посредством режима за преструктуриране, банката трябва да премине успешно „проверката за съответствие с обществения интерес“ на Единния съвет за преструктуриране. Това означава, че в еврозоната възможност за преструктуриране има за едва малко по-малко от 100 банки от около общо 3000. Кризата на оставащите 2900 банки трябва да се преодолява посредством националните производства по несъстоятелност, сходни с тези, които се използват за нефинансовите дружества. Както съм споменавал и в миналото, считам, че моделът на Федералната корпорация за застраховане на влоговете на САЩ (FDIC) представлява ценен показател за ЕС в тази област.

 

Следва да обмислим също така как да стимулираме трансграничната интеграция на групите пазари за банкиране на дребно. Това може да изиска задълбочаване на сътрудничеството и повишаване на доверието между органите и премахване на препятствията пред трансграничните сливания.

 

 

38. Според Вас какви са рисковете за финансовата стабилност, свързани с кредитите, подкрепени с ливъридж, и как следва да се подходи към тях?

Подкрепените с ливъридж кредити носят висок кредитен риск, тъй като се отпускат на кредитополучатели с висока степен на задлъжнялост. Отпускането на подкрепени с ливъридж кредити бележи ръст през последните години, по-специално в САЩ, поради ниските лихвени проценти и стремежа на инвеститорите към печалба. Осемнадесетте най-активни банки на пазара, върху които ЕЦБ осъществява надзор, имаха експозиции на стойност над 300 милиарда евро в края на 2018 г. Това е относително малък дял от техните кредитни портфейли, въпреки че абсолютното равнище е високо.

ЕНМ публикува насоки относно отпускането на подкрепени с ливъридж кредити още през 2017 г., за да гарантира, че банките обръщат достатъчно внимание на подобни рискови експозиции и осигуряват подходящи провизии за тях. Подкрепеното с ливъридж финансиране ще бъде разгледано от ЕНМ в рамките на надзорните приоритети за 2020 г., което включва целенасочени проверки на място.

Освен рискове на равнището на банките, подкрепените с ливъридж кредити биха могли да създадат потенциални системни рискове поради високата степен на взаимосвързаност сред инвеститорите на този пазар (например поради непреки експозиции през различни канали). Във връзка с това изцяло подкрепям текущите инициативи на Съвета за финансова стабилност за наблюдение на рисковете за финансовата стабилност, произтичащи от отпускането на подкрепени с ливъридж кредити. Бих подкрепил международни усилия за смекчаване на подобни рискове, най-малкото посредством публикуването на общи ръководни принципи.

 

39. Какви предизвикателства за ЕЦБ биха възникнали според Вас, ако Европейският механизъм за стабилност (ЕМС) бъде преобразуван в Европейски паричен фонд (ЕПФ)? Каква е според Вас ролята на дисциплината на финансовите пазари в ценообразуването на държавни ценни книжа?

Необходими са разумни и стабилни фискални политики, за да се гарантира, че националните правителства разполагат с подходящо фискално пространство, за да реагират на икономическите спадове. Финансовите пазари играят важна роля в ценообразуването на рисковете, но сигналите им биха могли да бъдат прекалено бавни и слаби или много внезапни и неблагоприятни. Оттук следва, че стабилността на еврозоната изисква рамка за фискално управление, предназначена да предотвратява натрупването на фискални дисбаланси, както и ефективна рамка за управление на кризи.

Европейският механизъм за стабилност (ЕМС) изигра ключова роля в реакцията на еврозоната в отговор на кризата с държавния дълг. Инструментите, процедурите и програмите на ЕМС вече са сходни с тези на МВФ. ЕМС обаче няма „парична функция“ и трябва да се избягва да бъде наричан „Европейски паричен фонд“, тъй като това би било подвеждащо и няма да отразява правилно ролята и функционирането на ЕМС.

 

Въпреки че ЕМС успя да изпълни своя мандат, в обсъжданата в момента реформа се прави преглед на неговата роля и инструментариум, например по отношение на възможността за предоставяне на превантивни кредитни линии (които досега никога не са били използвани). Освен това реформата на ЕМС ще осигури механизъм за подкрепа за Единния фонд за преструктуриране, като по този начин ще допринесе за осъществяване на напредък в посока към завършването на банковия съюз. Положително решение по отношение на реформата на ЕМС през декември 2019 г. съответно ще представлява желана стъпка напред.

В новия Договор за ЕМС се предвижда, че при изпълнението на своята роля ЕМС следва да зачита правомощията, предоставени от правото на ЕС на институциите и органите на Съюза, в т.ч. на ЕЦБ. В съответствие с тази цел според разумна следваща стъпка било ЕМС да бъде интегриран в правната рамка на ЕС и да се гарантира, че той се отчита пред Европейския парламент.

40. Как преценявате участието на ЕЦБ в контекста на програмите за финансова помощ? Какво развитие може да претърпи според Вас в бъдеще едно потенциално участие на ЕЦБ в програмите за финансова помощ и в наблюдението след приключване на програмите?

Когато ЕЦБ беше помолена от държавите членки – а впоследствие и от законодателите – да предостави своите експертни познания и опит на програмите за финансова помощ, еврозоната се намираше в изключителни обстоятелства, тъй като изграждаше институциите, необходими в процеса, и същевременно беше изправена пред тежка криза. В тази критична ситуация се взе решение да се обединят силите и да се допълнят експертните познания и опит на Комисията.

В Договора за ЕМС и в пакета от два законодателни акта ЕЦБ беше призована да допринася като консултант за изпълнението на задачите на Комисията, по-конкретно чрез: i) оценка на устойчивостта на публичния дълг; ii) договаряне на меморандум за разбирателство; и iii) надзор за спазване на условията, с което е обвързан пакета от финансова помощ.

Същевременно ЕЦБ не участваше официално в процеса на вземане на решения за действия и решения в контекста на програмата и не подписа меморандумите за разбирателство.

С течение на времето ЕЦБ все повече стесняваше акцента на своя принос върху важни в макроикономически план проблеми и досиетата, свързани с финансовия сектор. Това позволи на ЕЦБ да използва най-добре своите експертни познания и опит и да се съсредоточи върху проблемите на финансовия сектор в държавите от програмите, като по този начин улесни провеждането на паричната политика.

Като участва в наблюдението след приключване на програмите, както се предвижда и в законодателството на ЕС, ЕЦБ може адекватно да прецени последиците за своите задачи и да предложи своето ноу-хау в полза на всички заинтересовани лица.

 

41. Как оценявате прилагането на механизма за преструктуриране на банките в ЕС? Какво мислите за институциите, които са „твърде големи или взаимосвързани, за да бъдат оставени да фалират“, спестовните и кооперативните банки и като цяло по въпроса с рентабилността на банковия сектор в ЕС и какво е мнението Ви относно перспективите за неговата архитектура, за да се удовлетворят потребностите на реалната икономика и дългосрочното финансиране?

Защитата на данъкоплатците от цената на банкови кризи, като същевременно се запазва финансовата стабилност, беше ключова цел на създаването на европейската рамка за преструктуриране и сега не трябва да се поставя под въпрос.

Въпреки че рамката започна да функционира през 2016 г., тя все още не е тествана в пълна степен. Например все още не е наблюдаван сложен случай на преструктуриране на банка; нито пък сме имали възможност да измерим ефективността на буфера на минималното изискване за приемливи задължения (МИПЗ) за гарантиране на стабилността на дадена системна банка. Използването на Единния фонд за преструктуриране също още не е тествано.

Въз основа на своя опит считам, че трябва внимателно да обмислим как бихме могли да разработим система, която позволява на банки с всякакъв размер да излизат от пазара дори в трудни ситуации (например когато няма купувач за банката в процес на преструктуриране/ликвидация), без да се използват пари на данъкоплатците, но и без да се застрашава финансовата стабилност. Както посочих в отговора си на въпрос № 37, Федералната корпорация за застраховане на влоговете на САЩ (FDIC) би могла да послужи като ценен модел в това отношение.

По въпроса за „твърде големи, за да бъдат оставени да фалират“, подкрепям работата на Съвета за финансова стабилност, за да се ограничат вероятността и последиците от неизпълнение на задълженията от страна на системни финансови институции. Считам, че натрупването на допълнителни капиталови буфери, както и по-голям капацитет за поемане на загуби за системно значимите банки, допринасят ползотворно за решаването на проблема.

Същевременно считам, че следва да се положат повече усилия за запазване на диверсификацията на банковата система, като се намират, доколкото е възможно, начини за намаляване на риска от изчезването на малки и средни по размер банки, които имат важна роля в еврозоната, където МСП са важен компонент от реалната икономика и заетостта.

Считам, че понастоящем ниската рентабилност на банките е най-важният проблем за европейския банков сектор от гледна точка както на надзора, така и на финансовата стабилност. За съжаление няма магическо решение на този въпрос. Решението ще изисква корекции на няколко фронта.

Свръхкапацитетът ще трябва да бъде абсорбиран. В тази връзка сливанията и поглъщанията са важен инструмент; за съжаление, тези операции се възпрепятстват от различни фактори, включително от незавършеността на банковия съюз. Следователно един амбициозен подход към завършването на банковия съюз и осъществяването на реален напредък по отношение на съюза на капиталовите пазари ще изпратят важен сигнал на обществеността и на пазарите, че Европа може да постигне една по-устойчива, по-интегрирана и цялостна рамка за предоставяне на финансиране на реалната икономика.

Нужно е също така банките да разширят инвестициите си в цифровизация, за да предоставят по-широк набор от продукти, да генерират устойчиви доходи и да запазят контрола върху своето съотношение разходи/приходи в средносрочен план.

Качеството на ръководството и управлението също е от ключово значение. Работата на ЕНМ показва, че банките с добро ръководство и стабилно управление постигат средно по-висока рентабилност. Тя също така показва, че печеливши банки могат да бъдат открити във всички класове на стопански модели и в повечето държави.  

 

42. Как може да се противодейства по-ефективно на изпирането на пари, на избягването на данъци и на финансирането на тероризма в рамките на банковия съюз? По какъв начин следва да бъдат отчитани рисковете от изпиране на пари, когато ЕЦБ оценява финансовата стабилност на банките? Необходимо ли е надзорът на борбата с изпирането на пари да бъде централизиран в една агенция или механизъм на ЕС?  

 

Неотдавнашни случаи показват, че участието в изпиране на пари или финансиране на тероризма може да породи значителни рискове за банките и дори да застраши тяхната жизнеспособност. Поради тази причина на европейско равнище са предприети и се предприемат много инициативи, за да се гарантира по-строга правна уредба, по-ефективен надзор на борбата с изпирането на пари, по-добра координация между органите за борба с изпирането на пари и органите за пруденциален надзор. Съветът, Комисията, Парламентът, ЕБО и ЕНМ – както и националните органи – всички те участват в постигането на тези важни цели.

Като надзорник на банковия сектор за ЕЦБ е от решаващо значение да продължи да подобрява способността си да оценява пруденциалните последици за институциите от риска от изпиране на пари и финансиране на тероризма. В действителност изпирането на пари/финансирането на тероризма са един от основните рискови фактори, набелязани в надзорните приоритети на ЕНМ за 2020 г. Работи се в различни области, за да се даде възможност на ЕЦБ по-добре да разбира и да идентифицира този риск, когато провежда своите надзорни дейности, включително когато одобрява институции или оценява предлагани придобивания на квалифицирано дялово участие, както и при текущия надзор, включително в процеса по надзорен преглед и оценка (ПНПО). Действително е важно да се разгледа по-задълбочено връзката между риска от изпиране на пари/финансиране на тероризма и управлението и механизмите за вътрешен контрол на институциите, стопанските модели и рентабилността, ликвидността и оперативния риск.

Друга важна област е обменът на информация и сътрудничеството с органите за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма: тъй като надзорът на борбата с изпирането на пари попада извън мандата на ЕЦБ, за ЕЦБ (и националните компетентни органи) е от решаващо значение да получава и предоставя цялата значима информация относно рискове от изпиране на пари/финансиране на тероризма и случаи на неспазване на законодателството, които националните органи евентуално са открили. С цел улесняване и подобряване на обмена на информация неотдавна бяха подписани споразумения за сътрудничество между ЕЦБ и националните органи за борба с изпирането на пари. Горещо приветствам този резултат.

По отношение на перспективите за бъдещето смятам, че е необходим по-централизиран и хомогенен европейски подход към борбата с изпирането на пари. На първо място, поради факта, че изпирането на пари често е трансгранично явление, този подход е толкова ефективен, колкото е най-слабият му компонент. Второ, защото един европейски подход ще опрости процеса и ще го направи по-ефикасен. 

Първа стъпка беше предприета при неотдавнашното преразглеждане на пакета за ЕНО, при което ролята на ЕБО по въпросите на борбата с изпирането на пари/финансирането на тероризма беше засилена. От януари 2020 г. ЕБО ще отговаря за изпълнението на нови важни задачи, като например: наблюдение на качеството на надзора, извършван от националните органи за борба с изпирането на пари; стимулиране на тяхната надзорна дейност, когато има признаци за съществени нарушения на правилата за борба с изпирането на пари; събиране и централизирано съхраняване на информация относно съществени слабости, която може да е важна за целите на борбата с изпирането на пари както за органите за пруденциален надзор, така и за органите за борба с изпирането на пари; улесняване на сътрудничеството с надзорни органи на държави извън ЕС за борба с изпирането на пари/финансирането на тероризма по трансгранични случаи. 

В момента в ЕС се обсъждат предложения за това как да се развие по-нататък рамката за борба с изпирането на пари/финансирането на тероризма; аз категорично ги подкрепям. Необходимите подобрения включват: i) по-голяма степен на хармонизиране на законодателството за борба с изпирането на пари: трансформиране на части от Петата директива относно борбата с изпирането на пари в пряко приложим и единен регламент би представлявало положително развитие; ii) сближаването на надзорните практики за борба с изпирането на пари/финансирането на тероризма по отношение на висококачествени стандарти; и iii) създаването на нов европейски орган, който отговаря за надзора на борбата с изпирането на пари на равнището на ЕС.

Като цяло засилването на борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма е от ключово значение за запазване на целостта на европейския банков и финансов пазар. Както показват неотдавнашни случаи, изпирането на пари/финансирането на тероризма може да има значително неблагоприятно въздействие върху безопасността и стабилността на дадена институция. Напредък в тази област следва да бъде постигнат възможно най-бързо.

 

43. Считате ли, че държавите членки, които са извън еврозоната, следва да изпълняват допълнителни условия, преди да станат членки на еврозоната, и по този начин – членове на банковия съюз, като например да контролират ефективно рисковете от изпиране на пари, да демонстрират сравнително стабилни пазари на недвижимите имоти, да контролират ефективно корупцията?

 

Напредъкът на всяка държава, която е извън еврозоната, към постигането на критериите от Маастрихт, заедно с аспекта на устойчивостта на сближаването, се оценяват редовно от ЕЦБ и Комисията в специални доклади за сближаването. В рамките на критериите за сближаване от Маастрихт изпирането на пари и корупцията, както и развитието на цените на жилищата, вече са част от допълнителното изискване за пазарна интеграция. Основанията за това са, че престъпни дейности като изпирането на пари и корупцията може да подкопаят еднаквите условия на конкуренция и следователно да окажат натиск върху потенциалния растеж, докато изкуственото покачване на цените на жилищата може да доведе до макроикономически дисбаланси и да застраши финансовата стабилност.

През ноември 2014 г. ЕНМ пое отговорността за банковия надзор в еврозоната. От това следва, че приемането на еврото сега изисква и участие в ЕНМ. Това не е лесна задача и следователно държавите членки, които кандидатстват за приемане на еврото, се присъединяват и към банковия съюз посредством т.нар. тясно сътрудничество между ЕЦБ и националния компетентен орган. Това може да изисква конкретни ангажименти за реформи.

Присъединяването към банковия съюз изисква оценка на съвместимостта на националната правна рамка, за да се гарантира, че ЕЦБ може да изпълнява надзорните си задачи, както и цялостна оценка на банките, върху които ЕЦБ ще упражнява надзор.

Освен това открит диалог между заинтересованите лица може да допринесе например за премахване на други потенциални пречки за ефективен надзор и предприемане на мерки за преодоляване на други евентуални слабости на националната уредба, които може да бъдат свързани с пруденциалния надзор, което включва например възможни слабости в борбата с изпирането на пари.

 

44. Считате ли, че по-високата степен на финансова интеграция винаги е в съответствие с целта за финансова стабилност? Считате ли, че потенциалните трансгранични сливания на банки засилват проблема „твърде големи, за да бъдат оставени да фалират“? Какви следва да бъдат целите на съюза на капиталовите пазари (СКП)?

Постигането на по-висока степен на финансова интеграция и по-ефикасно функциониране на европейската финансова система е от голямо практическо значение за задачите на ЕЦБ. Първо, финансовата интеграция е предварително условие за безпрепятственото разпространение на паричната политика на ЕЦБ в еврозоната. Също така интегрираните в по-висока степен банкови сектори с по-голямо присъствие на чужди институции намаляват рисковете от зависимост на банките от държавните ценни книжа. Второ, тя допринася за постигане на целта на Евросистемата за организирана платежна система в еврозоната. Трето, благодарение на финансовата интеграция по-ефективното разпределение на ресурсите повишава потенциала за растеж на икономиката на еврозоната. И накрая, диверсификацията на риска подобрява устойчивостта и стабилността на финансовата система.

Същевременно по време на кризата видяхме, че на един силно интегриран във финансово отношение пазар рискът се разпространява много бързо и пренася финансова неустойчивост. Това на свой ред увеличава вероятността за системна криза.

Това, което научихме от кризата, е, че е необходимо този компромис да бъде управляван чрез разработване на подходяща рамка за финансово регулиране и ефективен надзор.

В тази връзка съюзът на капиталовите пазари (СКП) е инициатива с основно значение за катализирането на финансовата интеграция и развитие в Европа. Когато бъде приложен ефективно, СКП ще задълбочи в значителна степен финансовата интеграция и ще направи Икономическия и паричен съюз по-силен. Това на свой ред ще подпомогне изпълнението на задачите на ЕЦБ, като позволи по-безпроблемно и по-хомогенно разпространение на паричната политика. СКП ще подобри също така и устойчивостта на финансовата система, като я диверсифицира, намали ролята на банките и насърчи появата на алтернативни източници на финансиране. И накрая, завършването на СКП е необходимо условие, за да се подобрят споделянето на частния риск и устойчивостта на икономиката на еврозоната спрямо неблагоприятни реални и финансови сътресения.

За да се постигнат тези цели, е важно да се определи амбициозна програма за СКП. Вече сме осъществили известен напредък, но въпреки това е необходимо да се направи повече. Това включва да се допълни единна нормативна уредба за капиталовите пазари в ЕС със засилено сближаването в областта на надзора, както и да се подобри законодателството в областта на данъчното облагане и несъстоятелността чрез предприемане на мерки с цел преодоляване на недостатъците и да се намалят различията между отделните държави.

Банковият съюз е друго средство за постигане на по-голяма степен на интеграция и повече финансова стабилност в Съюза. Възлагането на надзор и преструктурирането на банките на европейско равнище открива пътя за истинска интеграция на европейския банков пазар, като същевременно улеснява управлението на евентуална трансгранична банкова криза.  Освен това банковият съюз ще намали опасенията относно „твърде големи банки, за да бъдат оставени да фалират“ и относителната тежест на националните „шампиони“. В перспектива предизвикателството ще бъде да се насърчава ефикасността чрез увеличаване на трансграничните сливания.

45. Редица значими облигации на частния и публичния сектор в Европа се характеризират с отрицателна доходност. Има ли това последици за финансовата стабилност и ако е така, как следва да бъде решен този въпрос?

Въз основа на наличните данни може да се допусне, че до момента предлагането на ниски лихвени проценти е имало значително експанзивно въздействие и че въздействието върху средните печалби на банките от еврозоната, ако има такова въздействие, е по-скоро положително. Макар свиването на нетния лихвен марж със сигурност да накърни някои приходи, подобряването на икономическата активност доведе до увеличаване на кредитирането, по-високи оценки на активите и по-ниски провизии срещу загуби по кредити.

Може би въздействието върху застрахователните дружества и пенсионните фондове е по-изразено, тъй като в миналото в някои държави тези субекти често продаваха животозастрахователни продукти и схеми с дефинирани доходи с щедри гаранции. В такъв случай в среда на ниски или отрицателни лихвени проценти те могат да изпитат затруднения в генерирането на достатъчно висока възвръщаемост, за да са в състояние да изпълняват своите задължения. Освен това, когато пазарните лихвени проценти спадат, нетната настояща стойност на активите и пасивите се повишава. В повечето случаи обаче нетният ефект (спад при активите минус спад при пасивите) е отрицателен, защото при пасивите тенденцията е те да имат по-дълъг матуритет от активите (това е т.нар. „отрицателна разлика в продължителността“).

За посредниците и инвеститорите една от възможните стратегии за справяне с ниските лихвени проценти е търсенето на доходност в по-рискови и неликвидни активи. До известна степен това е положителен и желан резултат от приспособяването на паричната политика, тъй като спомага за облекчаване на условията за финансиране, по-специално за нефинансови предприятия. Тази тенденция обаче допринася и за натрупване на рискове и уязвимост за финансовата стабилност, които се преодоляват най-добре с целенасочено прилагане, когато е необходимо, на макропруденциални инструменти, особено когато дисбалансите са на национално или секторно равнище. Следователно в бъдеще ЕЦБ ще трябва да продължи да следи въздействието на тези тенденции, тъй като последиците от намаляване на официалните лихвени проценти до отрицателни стойности – истински „неконвенционалният“ инструмент сред въведените досега от Управителния съвет – са неясни.

 

46. Какво е Вашето мнение относно политиките на ЕЦБ по отношение на предотвратяването на конфликти на интереси в банката? Необходими ли са промени?

През годините ЕЦБ периодично е преразглеждала и повишавала своите етични стандарти и правила на всички равнища, т.е. тези, които се отнася до органите ѝ за вземане на решения (Управителен съвет и Изпълнителен съвет) и служителите на ЕЦБ. Управителният съвет също така е определил общи правила за етична рамка на Евросистемата и ЕНМ. В този смисъл ЕЦБ прие наскоро Единен кодекс за поведение, с който се установява еднаквото ниво на етични стандарти за членовете на Управителния съвет, Изпълнителния съвет и Надзорния съвет.

Когато бях член на Надзорния съвет на ЕЦБ и заместник член на Управителния съвет, аз подписах този кодекс за поведение. В резултат на това месечният ми график, в който се посочват срещите, свързани конкретно с ролята ми във висшите органи на ЕЦБ, беше публикуван на уебсайта на Централната банка на Италия. Графиците включват информация за датата, име на участниците/организаторите, тема и място на срещата/проявата. Освен това, както посочих в отговора си на въпрос № 2, аз съм обвързан и от разпоредбите на Кодекса за поведение на Централната банка на Италия (както и на кодекса за поведение на IVASS, надзорния орган на Италия в областта на застраховането) по въпроси като конфликт на интереси, поверителност, външни мандати, политика за приемането на подаръци и други облаги и финансови инвестиции в съответствие с основните ценности на Банката: независимост, безпристрастност, честност и дискретност. Винаги съм считал тези кодекси за поведение за изключително важни; те са представлявали ясен и видим сигнал за почтеността и безпристрастността, които са ръководели дейността ми и функционирането на институцията, за която работех.

Определената от ЕЦБ рамка има за цел да се гарантира, че ЕЦБ, Евросистемата и ЕНМ зачитат най-високите стандарти на почтеност. За тази цел мненията, получени от Европейския парламент, Европейския омбудсман и други компетентни заинтересовани лица, като например организацията „Прозрачност без граници“, винаги са били внимателно оценявани и вземани под внимание.

Етичната рамка на ЕЦБ подлежи на текущ преглед, за да отразява актуалните събития и най-добри практики. Специално по отношение на предотвратяването на конфликти на интереси считам, че настоящите правила са адекватни.

 

Г. Функциониране на ЕЦБ и демократична отчетност и прозрачност

 

47. Какъв ще бъде личният Ви подход към социалния диалог в ЕЦБ?

Опитът ми показва, че наличието на открит и конструктивен диалог между служителите и управителния орган е от ключово значение за ефикасното функциониране на всяка институция. Доволните работници са гарант за продуктивно работно място и висококачествени решения и тяхното изпълнение. В Централната банка на Италия се провежда непрекъснат диалог с профсъюзите по всички въпроси, свързани с благосъстоянието на служителите.

Например управлението на работното време в Централната банка на Италия има за цел да се намери правилният баланс между висока степен на удовлетвореност на служителите и висока степен на ефикасност на организацията. Служителите могат да разпределят гъвкаво работните си часове през седмицата по различни начини (гъвкавост по отношение на часа на започване на работа и на обедната почивка), стига това да е съвместимо с трудовите им ангажименти.

Доколкото разбирам, през последните години ЕЦБ е предприела важни мерки за подобряване на равновесието между професионалния и личния живот на служителите си. Бих искал да въведа в ЕЦБ акцент върху работата по цели, като се предостави на служителите гъвкавост по отношение на начините за постигането на тези цели.

Като използвам предишния си опит, бих искал да допринеса и за изграждането на по-висока култура на оправомощаване и равни възможности независимо от пола, националността или други различия. Важно е да действаме въз основа на редовни анкети сред служителите, чрез които събираме техните мнения относно начините за подобряване на трудовата среда.

 

48. Европейският парламент играе основна роля по отношение на отчетността на ЕЦБ. Какви заключения могат да се направят според Вас въз основа на сравнението с други юрисдикции? (напр. Конгреса на САЩ/Федералния резерв на САЩ спрямо ЕП/ЕЦБ спрямо Парламента на Обединеното кралство/Английската централна банка)? Според Вас какви мерки и бъдещи реформи биха засилили демократичната отчетност на ЕЦБ пред Европейския парламент?

Отчетността е крайъгълен камък за съвременните централни банки. Една централна банка трябва да бъде независима, за да изпълнява ефективно своя мандат за ценова стабилност. От тази независимост обаче произтича задължението да обяснява и обосновава своите решения за политики пред гражданите и техните избрани представители. В този смисъл отчетността представлява основен фундамент на легитимността и ефективността на независимите централни банки при изпълнението на техния мандат.

Поради различия в институционалните рамки, мандатите на централните банки, характеристиките на управление и нормативната уредба е много трудно да се сравнява отчетността на централните банки в отделните юрисдикции. В анализите на отчетността de jure на централните банки не се откриват големи различия в степента на отчетност на ЕЦБ, Английската централна банка и Федералния резерв по отношение на отношенията с парламента. Друг е въпросът обаче, когато става дума за практиките на отчетност de facto и как те са се развивали с течение на времето.

Подобно на Федералния резерв и на Английската централна банка, ЕЦБ се отчита на Европейския парламент посредством редовни тримесечни публични изслушвания в компетентната комисия. Освен това, за разлика от Федералния резерв и Английската централна банка, за които няма такова изслушване, председателят на ЕЦБ се явява на пленарното заседание за дебата по годишния доклад на банката. По много поводи комисията по икономически и парични въпроси е канила членове на Изпълнителния съвет да коментират по конкретни теми; заместник-председателят представя годишния доклад на ЕЦБ на комисията по икономически и парични въпроси.

С течение на времето взаимодействието между Европейския парламент и ръководството на ЕЦБ вероятно ще се засили в съответствие с по-голямата сложност на европейската и световната финансова система и появата на предизвикателства за паричната и финансовата стабилност. Ако бъда назначен в Изпълнителния съвет на ЕЦБ, изключително много ще се радвам да участвам в открит и конструктивен диалог с Европейския парламент.

Вследствие на необходимостта от по-строг контрол ЕЦБ и Европейският парламент са разработили нови канали за отчетност. ЕЦБ публикува своите отговори на въпроси с искане за писмен отговор от членове на Европейския парламент и отговора си на резолюцията на Европейския парламент относно годишния доклад на банката.

ЕЦБ има също и механизми за отчетност в ролята си на надзорник на банковия сектор. Например председателят на Надзорния съвет редовно се явява пред Европейския парламент, а резултатите от заседанията на Надзорния съвет редовно се предават на комисията по икономически и парични въпроси.

През последните години подобна тенденция се очерта в Италия. От началото на кризата Централната банка на Италия засили взаимодействието си с парламента и отчетността си пред него; от 2014 г. до средата на 2019 г. членовете на управителния съвет са участвали в 38 изслушвания. Допълнителен обмен се осъществи на техническо равнище между съответните служители, например за да се гарантира, че съответните данни и анализи са на разположение.

С цел да се подобри комуникацията ни с обществеността, участвахме и в обширна програма, която има за цел да се достигане до всички сфери на обществото. Лично аз съм участвал в срещи с хората в редица италиански градове, за да обяснявам нашите политики и тези на Евросистемата. Това допринесе за подобряване на разбирането на хората за тези политики и за доверието им в тях.

 

49. Какво ще предприеме конкретно ЕЦБ, за да има в бъдеще списъци с подбрани кандидати за ръководните позиции на банката, които да съдържат балансирано представителство на половете, и за да подобри като цяло представителството на двата пола в ЕЦБ, като се има предвид, че в момента само двама от 25-те членове на Управителния съвет са жени? Как Вие лично възнамерявате да подобрите баланса между половете в ЕЦБ? Кога очаквате да бъдат постигнати първите резултати в това отношение?

Балансът между половете следва да бъде цел за общността на централните банки в по-широк смисъл и цялостно за професията „икономист“. През последните месеци две жени бяха предложени за председател и за член на Изпълнителния съвет на Банката – да се надяваме, че това ще насърчи националните централни банки да бъдат по-смели в назначенията си на висши служители.

Като се имат предвид изходните позиции, за постигането на балансиран по отношение на пола състав на ръководството на ЕЦБ се изискват конкретни и далновидни инициативи. В тази връзка приветствам неотдавнашната инициатива на ЕЦБ за създаване на стипендия „Жените в икономиката“, тъй като тя допринася за изграждането на канал, който е необходимо предварително условие за постигане на по-добър баланс между половете. 

Трябва да сме наясно, че справянето с предизвикателството за равенство между половете е средносрочен проект и че няма „по-кратки пътища“. За да се подобри балансът между половете, от самото начало трябва да подкрепяме професионалното развитие на жените в централните банки и в по-широк план – в областта на икономиката. Това изисква да се въведе широк набор от инструменти, като например: установяването на цели; мерки с цел да се направи средата в централните банки по-благоприятна за жените; по-добро равновесие между личния и професионалния живот; предлагане на положителни ролеви модели.

Централната банка на Италия започна да решава свързаните с пола проблеми още преди години. Настоящият Управителен съвет даде тласък на този процес, като прие многогодишен стратегически план, определи цели и създаде ръководител по въпросите на многообразието, отговорен за насърчаването на политики за включване и за подкрепа на професионалното израстване на жените. Вътрешните ни политики са насочени все повече към осигуряване на равенство между половете на всички равнища. Въвеждането на широк набор от възможности за „интелигентен начин на работа“ и наличието на структури за грижи за деца допринесе за осигуряването на равновесие между личния и професионалния живот особено – но не само – за жените; въвеждането на програми за наставничество, балансиран по отношение на пола състав на комисиите за повишения, въвеждането на цели за ръководните длъжности допринесоха са намаляване на непряката дискриминация. 

Резултатите от тази политика са осезаеми: в момента 30 процента от ръководителите са жени – само допреди няколко години този процент беше наполовина по-малък; ние сме на път да надхвърлим целта си, която е до 2022 г. да достигнем 35 процента, и след това ще продължим да се развиваме (за застрахователния надзорен орган на Италия, чийто председател съм аз, делът на жените на ръководни позиции е 50 процента).

 

Извършили сме задълбочени анализи на въпросите, свързани с равенството между половете. През 2012 г. предприехме – и впоследствие публикувахме – широкообхватен проект за проучвания, чиято цел е да се измерва неравенството между половете в италианската икономика; изследват се ползите от многообразието както на микроравнище (например по отношение на управлението на предприятията, за някои аспекти на резултатите на банките), така и на макроравнище (например въздействието върху БВП от по-голямо участие на жените на пазара на труда); установяват се пречките пред равенството на половете в италианската икономика (например проблеми с равновесието между личния и професионалния живот, негласна дискриминация, фактори от културно естество). Проучването допринесе в значителна степен за дебата в Италия относно политическите решения.

Според мен ЕЦБ работи по въпросите на равенството между половете през последните години и аз изцяло ще подкрепя по-нататъшни мерки – от подобряване на вътрешните и външните канали до предоставянето на повече възможности на жените по отношение на много деликатни и сложни задачи, изпълнявани в една централна банка: ЕЦБ трябва да счита за стратегически приоритет привличането и професионалното развитие на талантливи жени на всички равнища.

И накрая, ЕЦБ трябва да насърчава в по-общ смисъл многообразие в мисленето. В един свят, който е многообразен и силно взаимосвързан, проучванията показват, че разнородните екипи и приобщаващото поведение дават възможност на организациите да постигат по-добри резултати. Разнородните екипи са по-устойчиви при избягването на груповото мислене и са се доказали като по-добри в стабилните процедури за вземане на решения.

 

50. Какви са според Вас възможностите за подобряване на отчетността на ЕЦБ спрямо Европейската сметна палата (ЕСП) от гледна точка на нейната оперативна ефективност? Какви граници определяте за мандата на ЕСП?

Европейската сметна палата (ЕСП) играе много важна роля по отношение на ЕЦБ, както е предвидено в Договорите на ЕС и по-специално в член 27.2 от Устава на ЕСЦБ и на ЕЦБ. Независимата оценка на оперативната ефективност на ръководството на ЕЦБ допринася много за изпълнението на мандата на банката. Следователно ЕЦБ трябва да продължи да подкрепя работата на ЕСП, по-конкретно като предоставя пълен достъп до всички документи, необходими за изпълнението на нейните задачи.

Същевременно ЕСП следва да е наясно с границите на своята роля и да зачита прерогативите на ЕЦБ, когато взема независими решения относно своите собствени задачи.

 

51. Считате ли, че ЕЦБ следва да прилага вътрешно стандартите на новата Директива относно защитата на лица, сигнализиращи за нарушения на правото на Съюза? Кога очаквате ЕЦБ да въведе специални процедури за защита на лицата, подаващи сигнали за нередности?  

Стабилните механизми за подаване на сигнали за нередности, т.е. подходящи канали за подаване на сигнали и защита на лицата, сигнализиращи за нередности, спомагат за поддържане на почтеността на дадена институция и на доверието в нея. Следователно ЕЦБ като публична институция следва да отдава голямо значение на адекватността на механизмите в тази област. Освен това механизмите за подаване на сигнали за нередности са от жизненоважно значение от гледна точка както на управлението на риска, така и на работната култура. Посредством своите насоки относно етичната рамка ЕЦБ също така поиска от националните централни банки от Евросистемата и от националните компетентни органи, участващи в ЕНМ, да приемат правила и процедури във връзка с подаването на сигнали за нередности в съответствие с приложимото законодателство и разпоредби. 

В Централната банка на Италия сме създали уебстраница, на която служителите и консултантите на посредниците, върху които банката упражнява надзор, или други лица могат да докладват за нарушения на законодателството или неправомерно поведение на ръководството, като следват няколко прости правила. Централната банка на Италия гарантира поверителността на личните данни на лицата, сигнализиращи за нарушения, за да ги защити и от възможни репресивни мерки. Подобна процедура, основаваща се на различен канал, позволява на служителите и консултантите на Централната банка на Италия да подават сигнали за нередности и неправомерно поведение от страна на техните колеги или техните ръководители.

Новата директива относно защитата на лица, сигнализиращи за нарушения на правото на Съюза, заедно с най-добрите практики, политики и процедури на други институции, са еталон за ЕЦБ при подобряването на нейната рамка за подаване на сигнали за нередности. Това е приоритет за Изпълнителния съвет на ЕЦБ, който изцяло подкрепям.

52. Какво мислите относно факта, че в миналото Съветът пренебрегна веднъж становището на Европейския парламент по отношение на назначаването на член на Изпълнителния съвет на ЕЦБ? Ще приемете ли да бъдете назначен за член на Изпълнителния съвет на ЕЦБ, ако ЕП гласува против?

 

Контролът от страна на Европейския парламент осигурява здрава основа за отчетност, а отчетността – заедно с независимостта – е от съществено значение за ефективността и легитимността на ЕЦБ. Поради тези причини очаквам с нетърпение сътрудничеството, което ще имам с членовете на ЕП в комисията по икономически и парични въпроси. Придавам много голяма стойност на становището на Европейския парламент като част от процеса на назначаване и се надявам, че това ще постави основата за отношение, основаващо се на честност и доверие, през идните години.

Не е моя задача обаче да обсъждам съответните роли и правомощия на Съвета и на Парламента в законодателството на ЕС по отношение на рамката за назначаване. Вярвам, че двете институции могат да се договорят относно най-добрия избор в интерес на Европейския съюз.  

53. Считате ли, че би било подходящо Вие или други висши служители на ЕЦБ да участвате в „Групата на тридесетте“ представители на централни банки и ръководители от финансовия сектор или в сходни групи или сдружения?  

Както изтъкнах в отговора си № 46, всички членове и служители на Изпълнителния съвет спазват строгите стандарти за прозрачност, етика и управление, определени от ЕЦБ. Същевременно е важно те да си взаимодействат редовно и открито с широк кръг от заинтересовани лица както от публичния, така и от частния сектор. Това ще им позволи да получават важна информация за ключови икономически и финансови тенденции.

Нямам лична информация за „Групата на тридесетте“. Според нейния уебсайт членовете ѝ включват висши представители на централни банки и високоуважавани представители на академичните среди, а понастоящем сред тях няма нито един член от ЕЦБ. Въпросът беше повдигнат в миналото в този Парламент. Ще трябва в бъдеще да разбера какво е отношението Ви към този важен управленски въпрос.

С приетия през 2019 г. от ЕЦБ кодекс за поведение се въвеждат конкретни правила относно отношенията с групи, представляващи определени интереси, с цел избягване на възможните конфликти на интереси и възможността за възникване на недоразумения. Членовете на Изпълнителния съвет се задължават, особено при взаимодействието си с групи, представляващи определени интереси, да имат предвид своята независимост и своите задължения за пазене на професионална тайна. Освен това ръководните принципи при връзките с външни лица, определени от ЕЦБ, предвиждат конкретни правила за контактите с представители на частния сектор, академичните среди, групи, представляващи определени интереси, сдружения и гражданското общество.

Според мен тази рамка служи добре на ЕЦБ и осигурява добър баланс между ценностите и задълженията на институцията и необходимостта от установяване на контакти с контрагентите от частния сектор. Бих се радвал да науча мнението Ви, ако считате, че този баланс трябва да бъде коригиран.

 

54. В миналото ЕЦБ е стартирала инициативи като AnaCredit и Европейска инициатива за разпределението на дълга, които не са били в основата на мандата на ЕЦБ. Как виждате ролята на ЕЦБ в подобни инициативи и в какви граници, що се отнася до прерогативите на законодателя?

В Договора и в Устава на ЕСЦБ на ЕЦБ и на Евросистемата се възлага ясен мандат по отношение на инфраструктурите на финансовите пазари. Освен това ЕЦБ има важен интерес да получава всички необходими данни, за да подпомага и по този начин най-добре да изпълнява задачите си, както е предвидено в Договора. В тази връзка в член 5 от Устава на ЕСЦБ и ЕЦБ се изисква от банката – в сътрудничество с националните централни банки – да събира цялата статистическа информация, която е необходима за надлежното изпълнение на тези задачи. Оттук следва, че както законовите правомощия на ЕЦБ, така и конкретните изисквания в нейния статут предвиждат възможността банката да има право да предприема регулаторни инициативи в конкретни области, като например статистиката относно кредитите и платежните системи.

За да изпълняват своите задачи, централните банки от Евросистемата трябва да имат достъп до висококачествени данни относно икономиката и финансовите пазари на еврозоната. Обобщените данни обаче не винаги предоставят точно описание на основните тенденции в развитието, тъй като те може да усредняват хетерогенни, но потенциално информативни тенденции, които са специфични за дадена държава, секторни и/или на равнище предприятие. Поради това обобщената картина понякога може да е заблуждаваща и неточно да информира процеса на вземане на решения. Този аспект стана още по-очевиден от началото на глобалната криза, която показа, че отчитането на подробностите в икономическите и паричните анализи на Евросистемата може да бъде изключително полезно както за целите на изготвяне на паричната политика, така и за тези на надзора.

Инициативата AnaCredit включва обработване на много подробни данни за кредитите, което осигурява полезна информация за сложността и взаимосвързаността на икономиките и финансовите пазари от еврозоната, и следователно може да доведе до по-добре информирани и ефективни политически решения в бъдеще.

Тези инициативи в областта на статистиката трябва в пълна степен да отчитат както законодателството на ЕС, така и тежестта за докладващите субекти. По отношение на първия аспект е необходимо тясно и постоянно сътрудничество между ЕЦБ и Евростат. До момента това сътрудничество е улеснявало ефикасното разделение на труда между двете институции, като се избягват неефикасните припокривания или пропуски в данните. По отношение на втория аспект считам, че ЕЦБ следва да продължи плодотворната си практика за провеждане на обществени консултации относно своите разпоредби във връзка с европейската статистика, които дават възможност на гражданите, участниците на пазара и други заинтересовани лица да изразят своите мнения.

И накрая, както посочих в предишни отговори, ЕЦБ и Евросистемата също така имат ясен мандат в Договора по отношение на платежните системи. Това дава възможност за предприемане на регулаторни инициативи в областта на платежните системи, както и да се действа като катализатор за промяна. Една от целите е да продължи разработването на хармонизирани стандарти, правила и процедури. По тази причина понастоящем ЕЦБ проучва – чрез проекта EDDI (европейско разпространение на дългови инструменти) – възможността за подпомагане на хармонизирано емитиране и разпространение на дългови инструменти в евро в ЕС. На 22 май 2019 г. ЕЦБ започна пазарна консултация, като покани посредници и други заинтересовани лица да предоставят обратна информация за проекта, и по-специално за ролята, която Евросистемата би могла да изпълнява в неговите рамки. При определянето на своите последващи действия е наистина важно ЕЦБ – в съответствие със своя мандат – надлежно да разгледа обратната информация, получена в резултат от пазарната консултация, за да прецени дали и до каква степен проектът отговоря на интересите на частния сектор.

 

 


 

 

ПРОЦЕДУРА НА ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

Заглавие

Назначаване на член на изпълнителния съвет на Европейската централна банка

Позовавания

12451/2019 – C9-0149/2019 – 2019/0817(NLE)

Дата на сезиране

17.10.2019

 

 

 

Водеща комисия

 Дата на обявяване в заседание

ECON

24.10.2019

 

 

 

Докладчици

 Дата на назначаване

Irene Tinagli

16.10.2019

 

 

 

Разглеждане в комисия

3.12.2019

 

 

 

Дата на приемане

3.12.2019

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

51

5

1

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Gunnar Beck, Marek Belka, Stefan Berger, Gilles Boyer, Cristian-Silviu Buşoi, Derk Jan Eppink, Engin Eroglu, Markus Ferber, Jonás Fernández, Raffaele Fitto, Frances Fitzgerald, Luis Garicano, Valentino Grant, José Gusmão, Danuta Maria Hübner, Stasys Jakeliūnas, Othmar Karas, Billy Kelleher, Ondřej Kovařík, Philippe Lamberts, Aušra Maldeikienė, Jörg Meuthen, Csaba Molnár, Luděk Niedermayer, Dimitrios Papadimoulis, Piernicola Pedicini, Lídia Pereira, Jake Pugh, Evelyn Regner, Antonio Maria Rinaldi, Robert Rowland, Martin Schirdewan, Pedro Silva Pereira, Paul Tang, Irene Tinagli, Inese Vaidere, Johan Van Overtveldt, Stéphanie Yon-Courtin, Marco Zanni

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Carmen Avram, Gabriele Bischoff, Damien Carême, Fabio Massimo Castaldo, Richard Corbett, Eugen Jurzyca, Pedro Marques, Fulvio Martusciello, Ville Niinistö, Stéphane Séjourné, Monica Semedo, Antonio Tajani, Julie Ward

Заместници (чл. 209, пар. 7), присъстващи на окончателното гласуване

Rosa D’Amato, Anna Deparnay-Grunenberg, Agnès Evren, Dino Giarrusso, Enikő Győri

Дата на внасяне

9.12.2019

 

 

[1] ОВ C ... /Все още непубликувана в ОВ.

[2] Приети текстове, P8_TA(2019)0211.

[3]  Системата TIPS (сетълмент на незабавни плащания в TARGET) дава възможност на доставчиците на платежни услуги да предлагат денонощно преводи в реално време в еврозоната. Target 2 и Target 2 Securities се управляват от Централната банка на Италия съвместно с Бундесбанк, Централната банка на Франция и Централната банка на Испания.

[4]  Италианското звено за финансово разузнаване е част от Централната банка на Италия.

Последно осъвременяване: 16 декември 2019 г.Правна информация