ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ относно положението в Либия
16.9.2014 - (2014/2844(RSP))
внесено съгласно член 123, параграф 2 от Правилника за дейността
Ана Гомеш, Пиер Антонио Панцери, Мирослав Похе, Никола Капуто, Елена Валенсиано Мартинес-Ороско, Гофредо Мария Бетини, Тонино Пикула, Венсан Пеийон от името на групата S&D
Вж. също предложението за обща резолюция RC-B8-0111/2014
Европейският парламент,
– като взе предвид предходните си резолюции относно Либия, по-специално резолюциите си от 15 септември 2011 г. относно положението в Либия[1] и от 22 ноември 2012 г. относно положението на мигрантите в Либия[2],
– като взе предвид пакета за Либия в рамките на ЕПС от септември 2014 г.,
– като взе предвид резолюцията си от 14 юни 2012 г. относно положението с правата на човека и сигурността в региона на Сахел[3],
– като взе предвид резолюцията си от 12 септември 2012 г. относно годишния доклад на Съвета до Европейския парламент относно общата външна политика и политика на сигурност[4] и резолюцията си от 23 октомври 2013 г. относно Европейската политика за съседство: към укрепване на партньорството[5],
– като взе предвид Женевските конвенции от 1949 г. и допълнителните протоколи към тях от 1977 г., и задължението на страните в даден въоръжен конфликт да спазват и да гарантират зачитането на международното хуманитарно право при всички обстоятелства,
– като взе предвид Конвенцията за безопасността на персонала на ООН и свързания с него персонал и факултативния протокол към нея,
– като взе предвид заключенията на Съвета по външни работи от 15 август 2014 г. и от 30 август 2014 г.,
– като взе предвид изявленията на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (ЗП/ВП) от 26 август 2014 г.,
– като взе предвид Резолюции № 1970 и 1973 на Съвета за сигурност на ООН от 2011 г. и Резолюция № 2174 от 27 август 2014 г.,
– като взе предвид член 123, параграф 2 от своя правилник,
А. като има предвид, че либийските граждани излязоха на улиците през февруари 2011 г. с искане за политически права и бяха посрещнати от безразборни държавни репресии, което доведе до девет месеца граждански конфликти и свалянето от власт на режима на Кадафи;
Б. като има предвид, че Либия проведе третите си общи демократични и свободни избори през юни 2014 г. за избиране на Камара на представителите, която ще замени Общия национален конгрес, избран през юли 2012 г.;
В. като има предвид, че Либия е изправена пред ескалация на сраженията между местни въоръжени групи, включително нападения над граждани и граждански собственост, включващи масови нарушения на правата на човека, които в някои случаи представляват военни престъпления;
Г. като има предвид, че регионални и други чуждестранни играчи се намесват активно в Либия, като предприемат действия, които утежняват местните разделения, оказват въздействие върху слабите управленски структури и по този начин подкопават демократичния преход на Либия;
Д. като има предвид, че международната общност засилва ангажимента си в подкрепа на мирно решение на настоящата криза;
1. призовава всички страни в Либия да се споразумеят за незабавно прекратяване на огъня, да преустановят сраженията и да се ангажират с отворен за широко участие национален политически диалог;
2. осъжда насилието в Либия, особено около Триполи и Бенгази, в резултат от продължаващите боеве на въоръжени групи и тяхното подбуждане към насилие, и изразява своята дълбока загриженост и пълна солидарност със страданието на гражданското население и гражданските институции на Либия;
3. отбелязва въздействието върху регионалната и европейската сигурност, произтичащо от общата несигурност и влошаването на управлението в Либия; припомня, че сраженията през юли и август 2014 г. за контрол на летището на Триполи доведоха до драматична ескалация и обстановка на хаос, което причини многобройни смъртни случаи и унищожаване на стратегически инфраструктури;
4. осъжда серията от нападения над граждани и граждански собственост, които в някои случаи могат да представляват военни престъпления; припомня, че всички страни в Либия трябва да се ангажират със защитата на гражданските лица във всеки един момент, и че всички задържани следва да бъдат третирани в съответствие с правата на човека и международното хуманитарно право; припомня, че нападенията, умишлено насочени срещу персонал, участващ в хуманитарна помощ или мироопазваща мисия в съответствие с Устава на ООН, предназначени за защита на гражданското население или граждански обекти от въоръжен конфликт съгласно международното право, представляват военно престъпление според Римския статут на Международния наказателен съд (МНС);
5. припомня Резолюция № 2174 на Съвета за сигурност на ООН, приета на 27 август 2014 г., разширяваща съществуващите международни санкции срещу Либия, така че да включват наказателна отговорност на лицата, участващи във или подкрепящи действия, които „заплашват мира, стабилността или сигурността на Либия или възпрепятстват или застрашават успешното приключване на политическия преход“; приканва ЕС, държавите членки и широката международна общност да разгледат възможността за прилагане на такива мерки спрямо конкретни лица, които застрашават перспективите за мирен и демократичен преход в Либия, и след това да ги включат в списък по същия начин, както международната общност включи в списък Кадафи и неговото най-близко обкръжение;
6. припомня, че враждуващи страни трябва да бъдат подведени под отговорност и да подлежат на съдебно преследване от националните съдилища или от Международния наказателен съд, който има юрисдикция по отношение на военни престъпления, престъпления срещу човечеството и геноцид, извършени в Либия от 15 февруари 2011 г. насам, по силата на Резолюция № 1970 на Съвета за сигурност на ООН;
7. подкрепя Камарата на представителите в качеството ѝ на легитимен орган вследствие на изборите през юни 2014 г.; припомня необходимостта Камарата на представителите да достигне до всички засегнати страни с цел постигане на всеобхватно споразумение и за да се избегнат решения, които могат да изострят разделението, вместо да го преодолеят; кани членовете на Камарата на представителите да посетят Европейския парламент и да се срещнат с новоизбраните му членове;
8. приветства работата на Събранието за изготвяне на конституция за изработването на конституцията и духа на консенсус и конструктивен диалог; насърчава този орган да продължи своята работа по изготвяне на конституция, основана на принципите на правовата държава и правата на човека, която ще утвърди и защити правата на всички либийци; призовава Камарата на представителите да подложи този текст на гласуване възможно най-скоро; насърчава създаването на комисия за помирението, подобна на тази, създадена в Южна Африка през 90-те години на миналия век;
9. призовава временното правителство на Либия и Камарата на представителите да установят широк политически диалог, който е единственият начин за постигане на напредък;
10. призовава съседните държави и регионалните действащи лица да се въздържат от действия, които биха могли да задълбочат настоящите разделения и да застрашат демократичния преход в Либия; поздравява Тунис за гостоприемството към стотиците хиляди либийски граждани, намиращи се понастоящем в Тунис и бягащи от насилието;
11. призовава ЕС да подкрепи специалния представител на ООН Бернардино Леон и Мисията на ООН за оказване на помощ в Либия (UNSMIL) в преговорите за прекратяване на огъня чрез усилията на специалния пратеник на ЕС за Либия и делегацията на ЕС и след като е било постигнато споразумение за прекратяване на огъня, в евентуално наблюдение на прекратяването на огъня от страна на международната общност;
12. изразява дълбока загриженост във връзка с безпрецедентното пристигане по бреговете на Италия и Малта на лица, търсещи убежище, и незаконни мигранти, много от които тръгват от либийска територия; призовава ЕС за последващи действия по приоритетите, набелязани от Работната група по въпросите на Средиземноморието, както и за стартиране на политически диалог по въпросите на миграцията с либийското правителство веднага след като условията позволят това;
13. осъжда трафика на хора; изразява дълбока загриженост във връзка с изключително уязвимото положение на чуждестранните мигранти и бежанците, блокирани в Либия, и призовава за увеличаване на международните усилия за разследване и осъждане на престъпниците, участващи в незаконния трафик на тези хора;
14. изразява дълбока загриженост относно все по-голямото присъствие на Ал Кайда и свързани терористични групи и лица, които действат в Либия, и отново потвърждава необходимостта от борба с всички средства срещу заплахите за международния мир и международната сигурност, предизвикани от терористични актове, в съответствие с Устава на Обединените нации и международното право, включително приложимото право в областта на правата на човека, правото в областта на убежището и хуманитарното право;
15. изразява дълбока загриженост във връзка със заплахата, която представляват необезопасените оръжия и боеприпаси в Либия и разпространението им, което е риск за стабилността в Либия, региона и Европа, включително чрез прехвърлянето им към терористични и насилствени екстремистки групировки, участващи в други конфликти;
16. подчертава необходимостта всички страни да спазват хуманитарните принципи за хуманност, неутралност, безпристрастност и независимост, за да се гарантира предоставянето на хуманитарна помощ, безопасността на гражданските лица, получаващи помощ, и сигурността на хуманитарния персонал; припомня, че нападенията, умишлено насочени срещу персонал, участващ в хуманитарна помощ или мироопазваща мисия в съответствие с Устава на ООН, доколкото последните са предназначени за защита на гражданското население или граждански обекти от въоръжен конфликт съгласно международното право, представляват военни престъпления съгласно Римския статут на Международния наказателен съд;
17. призовава Комисията и ЕСВД да координират действията на държавите членки в Либия и да съсредоточат подкрепата върху изграждането на държавни структури и изграждането на институции и, съвместно с държавите членки, ООН, НАТО и регионалните партньори, да подпомагат създаването на ефективни сили за сигурност, командвани и контролирани на национално равнище (въоръжени сили и полиция), които да могат да гарантират мира и реда в държавата; подчертава, че ЕС следва също така да даде приоритет на подпомагането с реформи на либийската съдебна система, както и на други области, които са от ключово значение за демократичното управление, като независимите медии, зачитането на правата на човека, националното помирение и борбата срещу корупцията, за да се отговори на потребностите, изразени от либийските органи и либийския народ; призовава либийските органи да приложат изцяло закона за изнасилването като военно престъпление, като гарантират предоставянето на необходимите ресурси;
18. препоръчва силен ангажимент на ЕС — заедно с ООН и други международни участници, в процеса на разоръжаване на милициите, което е от съществено значение, за да се даде възможност за изграждане на национално и централно командвани въоръжени сили и полицейски сили; признава значението на повторното разгръщане по линия на ОПСО на мисия на ЕС за оказване на съдействие в областта на граничния контрол (EUBAM) в Либия, която да подпомогне държавата в гарантирането на сигурността на границите й веднага след като условията позволят това, но настоятелно призовава ЗП/ВП да преразгледа мандата й и да разработи нова мисия по линия на ОПСО, която отчита необходимостта от последователно и устойчиво реформиране и изграждане на капацитет на сектора на сигурността в Либия като цяло; подчертава, че принос на ЕС за сигурността, който се фокусира само върху граничната сигурност, е явно недостатъчен и непоследователен както от гледна точка на потребностите на държавата, така и на предизвикателствата за регионалната сигурност, включително тази на ЕС;
19. подкрепя усилията на мисията на ООН в Либия и на новоназначения специален пратеник на генералния секретар на ООН Бернардино Леон; призовава международната общност да предприеме действия в Либия, в рамките на Съвета за сигурност на ООН, с подкрепата на Арабската лига и на Африканския съюз и с подкрепата на съседните държави, особено Египет, Тунис и Алжир;
20. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на либийското правителство и на Камарата на представителите, на генералния секретар на ООН, на Арабската лига и на Африканския съюз.
- [1] ОВ C 51E, 22.2.2013 г., стр. 114.
- [2] Приети текстове, P7_TA(2012)0465.
- [3] ОВ С 332Е, 15.11.2013 г., стр. 94.
- [4] Приети текстове, P7_TA(2012)0334.
- [5] Приети текстове, P7_TA(2013)0446.