Процедура : 2015/2559(RSP)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : B8-0141/2015

Внесени текстове :

B8-0141/2015

Разисквания :

Гласувания :

PV 12/02/2015 - 4.6
CRE 12/02/2015 - 4.6
Обяснение на вота

Приети текстове :


ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ
PDF 156kWORD 93k
9.2.2015
PE549.934v01-00
 
B8-0141/2015

за приключване на разисквания по изявление на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност

съгласно член 123, параграф 2 от Правилника на дейността


относно хуманитарната криза в Ирак и Сирия, в частност в контекста на „Ислямска държава“ (2015/2559(RSP))


Хавиер Кусо Пермуй, Мариза Матиаш, Мари-Кристин Вержиа, Юнус Омаржи, София Сакорафа, Сабине Льозинг от името на групата GUE/NGL

Резолюция на Европейския парламент относно хуманитарната криза в Ирак и Сирия, в частност в контекста на „Ислямска държава“ (2015/2559(RSP))  
B8‑0141/2015

Европейският парламент,

–       като взе предвид своите предишни резолюции относно положението в Ирак и Сирия, и по-специално резолюцията от 18 септември 2014 г. относно положението в Ирак и в Сирия и офанзивата на ИДИЛ(1),

–       като взе предвид Резолюция S-22/1 на Съвета на ООН по правата на човека от 1 септември 2014 г. относно състоянието на правата на човека в Ирак с оглед на злоупотреби, извършени от т.нар. „Ислямска държава в Ирак и Леванта“ и от свързани с нея групи,

–       като взе предвид заключенията на Европейския съвет, в частност тези от 20 октомври 2014 г. относно кризата, свързана с ИДИЛ/Даиш в Сирия и Ирак и от 15 декември 2014 г. относно Сирия, Ирак и заплахата от ИДИЛ,

–       като взе предвид размяната на мнения от 2 февруари 2015 г. между комисията по външни работи на ЕП и специалния пратеник на ООН в Сирия, Стафан де Мистура,

–       като взе предвид съответните резолюции на Съвета за сигурност на ООН,

–       като взе предвид Устава на Организацията на обединените нации,

–       като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека,

–       като взе предвид Женевската конвенция за статута на бежанците,

–       като взе предвид член 123, параграф 2 от своя правилник,

A.     като има предвид, че хуманитарното положение в Ирак продължава да се влошава от 2003 г. насам след нашествието на САЩ; като има предвид, че понастоящем има 5, 2 милиона вътрешно разселени лица, а в Ирак също така се намират над 235 000 сирийски бежанци; като има предвид, че 3,6 милиона души живеят в контролирани от ИД територии, 2,2 милиона от които се нуждаят от спешна помощ, и като има предвид, че е особено трудно да се достигне до тези хора; като има предвид, че над 150 000 уязвими иракски бежанци пребивават понастоящем в съседни държави, особено в Турция, Йордания и Ливан;

Б.     като има предвид, че след четири години на конфликт на крайно насилие и бруталност между правителството и опозиционните групи в Сирия са загинали над 200 000 души, а 12, 2 милиона души се нуждаят от хуманитарна помощ;

          като има предвид, че 7.6 милиона души, половината от които деца, са вътрешно разселени, а 3.8 милиона са избягали в съседните държави, и по-специално Ливан, Йордания, Турция, Ирак и Египет;

В.     като има предвид, че на 29 юни 2014 г. ИД обяви „халифат“ или „Ислямска държава“ в териториите от Ирак и Сирия под неин контрол; като има предвид, че нейният лидер Абду Вакр ал Багхдади, беше обявен за халиф; като има предвид, че понастоящем ИД контролира една трета от Ирак и Сирия, с население, обитаващо площ от 250 000 квадратни километра, като иска да разшири своя „халифат“; като има предвид, че трансграничният характер на т.нар. „Ислямска държава“, със значителни финансови ресурси и около 200 000 бойци според някои източници, представлява заплаха за региона като цяло; като има предвид, че има данни, че хиляди чужденци, включително граждани на ЕС, се сражават с тези въоръжени групировки; като има предвид, че бързото разрастване на ИД задълбочава хуманитарната криза, най-вече с масовото разселване на цивилни лица;

Г.     като има предвид, че ООН обвинява ИД в извършване на „масови жестокости“ и военни престъпления; като има предвид, че ИД беше обвинена и от организации за защита на правата на човека в етническо прочистване на малцинствени групи в северен Ирак;

Д.     като има предвид, че през август 2014 г. САЩ започнаха да провеждат въздушни нападения срещу ИД в Ирак; като има предвид, че на срещата на най-високо равнище на НАТО на 5 септември 2014 г. беше създадена коалиция срещу ИД, разрешаваща на Франция, Обединеното кралство, Дания, Канада и Австралия провеждането на въздушни нападения; като има предвид, че през ноември 2014 г. президентът Обама обяви удвояването на сухоземните сили на САЩ в Ирак; като има предвид, че през декември 2014 г. Комисията по външни работи на Сената на САЩ даде разрешение за действия на военните сили на САЩ срещу ИД; като има предвид, че на 15 януари 2015 г. беше докладвано, че в Ирак са били извършени над 16 000 въздушни нападения , около 60 % от които от военновъздушните сили на САЩ;Е.  като има предвид, че американските въздушни удари срещу също ИД в Сирия започнаха на 22 септември 2014 г., с подкрепата на силите на Арабската лига на държави като Бахрейн, Йордания, Катар и Обединените арабски емирства (ОАЕ); като има предвид, че ръководените от САЩ въздушни нападения и боевете между правителствените и опозиционните групи доведоха също така до голям брой човешки жертви и разселвания;

Ж.    като има предвид, че миналата седмица ИД е била изтласкана от намиращия се в близост до турската граница сирийски кюрдски град Кобане от кюрдски сили, с помощта на въздушни нападения от страна на САЩ, след четиримесечна обсада; като има предвид, че кюрдските сили си възвърнаха контрола върху около 50 от околните села;

З.      като има предвид, че на 24 декември 2014 г. йордански изтребител бе свален над Сирия, като неговият пилот, Муат ал-Касесбех, бе заловен; като има предвид, че Обединените арабски емирства прекратиха своите въздушни нападения над Сирия след свалянето на йорданския изтребител; като има предвид, че видеозаписът от бруталната екзекуция на изгорения жив йордански пилот бе разпространен на 3 февруари 2015 г.; като има предвид, че Йордания отвърна на това с екзекуцията на двама затворници, един от които неуспял атентатор-самоубиец, както и с изпълнението на допълнителни въздушни нападения над Мосул;

И.     като има предвид, че на 31 януари 2015 г. ИД разпространи видеозапис, показващ обезглавяването на японския журналист Кенджи Гото, докато седмица по-рано бе разпространила видеозапис, показващ на убийството на японския гражданин Харуна Юкава;

Й.     като има предвид, че се счита, че групата държи като заложници десетки чужденци; като има предвид, че ИД обяви, че младата американска хуманитарна работничка Кейла Мюлер, която бе пленена в Северна Сирия и първоначално бе получила „доживотна присъда“, е била убита при йорданско въздушно нападение;

К.     като има предвид, че по данни на Службата на върховния комисар на ООН за правата на човека, ИД е създала незаконни т.нар. „шериатски съдилища“ на територията под неин контрол, които налагат жестоки и нечовешки наказания на мъже, жени и деца;

Л.     като има предвид, че ИД разпространи видеоматериал, съдържащ изображения на двама мъже, хвърлени от покрива на сграда, след като са били обвинени в хомосексуални действия от т.нар. съд в Мосул; като има предвид, че ИД също така разпространи снимки на двама мъже разпънати на кръст, след като са били обвинени в бандитизъм, както и на жена, подложена на умъртвяване с камъни, поради обвинения в прелюбодеяние;

М.    като има предвид, че според доклад на Комитета на ООН по правата на детето, момчета биват обучавани за деца бойци, момичета биват продавани като секс робини, а стотици други деца биват изтезавани и екзекутирани от ИД;

Н.     като има предвид, че има информация за най-малко три екзекутирани жени адвокати и за четирима наскоро убити лекари заради професионална им дейност; като има предвид, че се очаква Върховният комисар на ООН за правата на човека да представи доклад на Съвета по правата на човека през март, в който се документират нарушения на правата на човека в Ирак от страна на ИД;

О.      като има предвид, че ИД понастоящем представлява терористичната група с най-големи икономически ресурси, осигурила си значителни източници на доходи посредством контрола върху важни петролни находища в Сирия, чрез ограбването на банки и предприятия на контролираните от нея територии, посредством продажбата на антични предмети, от откупи при отвличания и от средствата, вложени в оперативни сигурни убежища от донори, по-специално от Саудитска Арабия, Катар, Кувейт и Обединените арабски емирства; като има предвид, че ИД е плячкосала много американски военни съоръжения от иракската войска и лесно може да закупи висококачествени оръжия на международните оръжейни пазари; като има предвид, че Русия наскоро обяви правно обвързваща инициатива в рамките на Съвета за сигурност на ООН за оказване на натиск върху страни, така че да се прекъснат паричните потоци към "Ислямска държава";

П.     като има предвид, че разпадането целостта на иракско-сирийската граница, дължащо се на конфликта в двете държави, осигури на ИД възможности да засили присъствието си в двете държави; като има предвид, че Кофи Анан, бивш генерален секретар на ООН, заяви на 8 февруари 2015 г., че предвожданото от САЩ нашествие в Ирак е било грешка и е спомогнало за създаването на ИД, тъй като „целта за създаване на демокрация без съществуващи институции отвори вратите за корумпирани сектантски правителства, оттогава страната се намира в нестабилно състояние и това се оказа идеалната почва за радикалните сунитски мюсюлмани, свързани с "Ислямска държава"“;

Р.     като има предвид, че нашествието на САЩ в Ирак от 2003 взе живота на над 1 милиона души и доведе до разселването на над 4 милиона иракчани, половината от които избягаха в Сирия; като има предвид, че сформираното след нахлуването иракско правителство действа по начин, който породи социално недоволство и религиозен екстремизъм, подсилван и финансиран в Сирия от страна на западните сили с цел промяна на режима; като има предвид, че Катар и Саудитска Арабия доставят оръжие на сунитски бунтовнически групи, а Турция позволява на сунитски бойци, включително джихадисти от Ал Каида и ИД, да пресичат границата й със Сирия;

С.     като има предвид, че анкетна комисия на ООН за разследване на извършените в Сирия от март 2011 г. насам предполагаеми нарушения на правата на човека разполага с доказателства за извършени военни престъпления – включително убийства, изтезания, изнасилвания и принудителни изчезвания – и от двете страни в конфликта; като има предвид, че към двете страни също така има отправени обвинения, че използват страданията на цивилното население – като например блокиране на достъпа до храна, вода и здравни услуги – като средство за водене на война;

Т.     като има предвид, че голяма част от над половината милион регистрирани палестински бежанци в Сирия са станали бежанци за втори път, тъй като е трябвало да напуснат бежански лагери и градове в Сирия в резултат на придвижването на военни групировки, които завземат лагерите и нарушават неутралитета на бежанците;

У.     като има предвид, че убийството на йорданския пилот беше широко осъдено от международната общност, включително от генералния секретар на Арабската лига Набил ал-Араби и от водещите авторитети на сунитският ислям като шейх Ахмед ел-Тайеб, велик имам на университета Ал Азхар в Египет, както и от Хизбула, която освен това призова няколко държави в региона и в света да преразгледат политиките за оказване на подкрепа на терористични групировки в Сирия и Ирак;

1.      изразява дълбока загриженост във връзка с влошаването на положението по отношение на сигурността и на хуманитарната ситуация в Ирак и в Сирия в резултат от окупацията на значителни части от техните територии от ИД; изразява сериозна загриженост относно сериозната липса на финансиране по кампанията за набиране на средства на ООН за 2014 г., което доведе до временно спиране на Световната продоволствена програма за помощ на сирийските бежанци; настоятелно призовава международната общност да предложи по-голямо финансиране и помощ в отговор на предстоящите покани;

2.      насърчава Съвета, Комисията и върховния представител да предоставят всички необходими финансови и човешки ресурси, за да помагат на бежанците; подчертава необходимостта от укрепване на международното сътрудничество с цел предоставяне на хуманитарна помощ на всички разселени от ИД хора, така че да се гарантира задоволяването на основните нужди и облекчаването на страданията, причинени от насилието;

3.      подчертава необходимостта от това страните да се споразумеят за хуманитарно прекратяване на огъня, локално прекратяване на огъня и примирия с цел да се предостави на агенциите за хуманитарна помощ безопасен и безпрепятствен достъп до всички засегнати области на Сирия; припомня, че подлагането на глад на гражданското население като военен метод е забранено от международното хуманитарно право;

4.      най-остро осъжда систематичните нарушения на правата на човека и на международното хуманитарно право, произтичащи от терористичните действия, извършени от т.нар. "Ислямска държава" срещу Ирак и Сирия и техните народи, които може да представляват военни престъпления и престъпления срещу човечеството; изразява най-искрените си съболезнования на семействата на жертвите; призовава за незабавно, безопасно и безусловно освобождаване на всички лица, държани като заложници от тази терористична група;

5.      подчертава необходимостта от това посредством подходящи механизми да бъде потърсена отговорност от лицата, носещи вина за тези нарушения на международното хуманитарно право или за нарушения и злоупотреби по отношение на правата на човека; настоятелно призовава всички страни да спазват приложимото международно хуманитарно право, за да се защити цивилното население, да бъдат зачетени неговите човешки права и да бъдат задоволени основните му нужди, нещо което изисква предоставянето на безопасен достъп за хуманитарна и медицинска помощ до всички засегнати групи от населението; отново отправя своето искане всички страни да демилитаризират лечебните заведения, училищата и други граждански обекти, да избягват установяването на военни позиции в населени места и да се въздържат от нападения, насочени срещу цивилни цели;

6.      предупреждава за опасността от поемането по пътя на религиозна война; при все това подчертава факта, че мюсюлманските органи отхвърлят ИД, която за тях не е нито ислямска, нито държава, и са я осъдили, тъй като считат, че нейните действия представляват нарушения на принципите на исляма и заплаха за исляма и мюсюлманите в целия свят; изразява убеждението си, че стратегията за борба с тероризма не може да бъде мислена като борба между цивилизации и религии, водеща до расистките и ксенофобски презумпции;

7.      приветства освобождаването на град Кобане; подкрепя Ирак и Сирия, както и кюрдските сили в борбата им срещу тероризма на ИД; подчертава факта, че отговорът със средствата на сигурността трябва да се комбинира с устойчиво политическо решение с участието на всички елементи на обществото във всеки отделен случай и като се отчитат техните законни искания;

8.      призовава, по-специално, държавите членки и западните държави да спрат финансирането на въоръжени групировки и, по-специално, да престанат да купуват петрол от петролни находища, контролирани от ИД и транспортирани с камиони през Турция; като има предвид, че Турция също бе използвана като платформа за военно обучение на бойци, предназначени за Сирия; счита, че са необходими механизми за спиране на финансирането на тероризма чрез офшорни структури, включващи държавни и финансови институции, както и да се преустанови трафикът на оръжие и купуването и продаването на енергийни ресурси и суровини, носещи печалба за терористични групировки;

9.      изразява убедеността си, че ръководената от САЩ инвазия в Ирак и чуждестранната намеса във вътрешните работи на Сирия послужиха като благодатна почва за появата и разпространението на ИД; осъжда ролята, играна по-специално от САЩ, държавите членки, Саудитска Арабия, Катар, Турция и Израел; припомня, че тези страни носят отговорност за насърчаването на конфликта и ги призовава по-конкретно за облекчаване на страданията на лицата, засегнати от насилието и за предоставяне на убежище на бежанците;

10.    подчертава факта, че конфликтът е бил изострен от търговията с оръжие и доставките на оръжие; изразява силно критично отношение към ролята, изиграна от различните западни интервенции през последните години за благоприятстване на радикализацията на отделни лица, особено в Близкия изток и държавите от Южното съседство; подчертава, че тези политики насърчават, а не се противопоставят на тероризма и поради това следва да бъдат изоставени;

11.    отново подчертава, че в борбата срещу ИД е необходимо да се спазват правата на човека и международното хуманитарно право; призовава правителствата на Ирак и Сирия да вземат необходимите мерки, за да гарантират сигурност и защита на населението на техните страни; включително най-уязвимите групи от населението като жените и децата; припомня техните задължения по силата на международното право в областта на защитата на журналисти, медийни специалисти и подпомагащия ги персонал, участващи в опасни професионални мисии в области на въоръжен конфликт; призовава да се предоставя специална закрила за най-уязвимите групи от населението, засегнати от конфликта, включително децата, жените, възрастните хора и хората с увреждания, както и етнически и религиозни малцинства и ЛГБТИ лица;

12.    призовава ЕС да гарантира по-силна международна подкрепа за нарастващия брой бежанци, които рискуват живота си в открити плавателни съдове, за да избягат в Европа, и призовава да им се предоставя убежище и подкрепа;

13.    счита, че терористичните практики на радикалните ислямисти се използват като инструмент за подкопаване устоите на държавите от Близкия изток и за предотвратяване на установяването на която и да било силна държава, която да може да използва приходите от петролния си сектор за собственото си икономическо и социално развитие;

14.    отхвърля използването на понятието „отговорност за защита“, тъй като то представлява нарушение на международното право и не предлага подходяща правна основа за обосноваване на едностранно използване на сила, в много случаи с цел смяна на режима; осъжда едностранното поемане на ролята на световен полицай от могъщи държави като САЩ или от НАТО; осъжда също така т. нар. селективни въздушни нападения и включването на чуждестранни военни сили по суша; осъжда опита на НАТО да замести задачите по омиротворяване и стабилизиране, които могат да бъдат постигнати единствено чрез широк консенсус в рамките на Общото събрание на ООН; изразява дълбока загриженост във връзка с нарастващия брой на случаи на набиране на деца и млади хора в Ирак и в Сирия; припомня, че е необходимо да се защитават най-вече децата и жените, засегнати от въоръжени конфликти;

15.    Изразява убедеността си, че решение може да се намери само чрез координация с правителствата на Ирак и Сирия, с цел премахване на причините за тероризма; счита, че пълното зачитане на независимостта, суверенитета и териториалната цялост на държави като Ирак, Сирия и Либия, както и спазването на демократичните принципи и мултикултурен характер на техните общества, представляват единствената гаранция за избягване на евентуално разрастване на ИД и на допълнителни страдания на населението им;

16.    призовава за провеждането на международна конференция относно Ирак под егидата на Организацията на обединените нации и съседни държави в региона, за да се даде възможност за участие на всички групи в Ирак и да се насърчи сформирането на обединено правителство, което би могло да сложи край на всички сектантски и насилнически политики в страната;

17.    подкрепя усилията на специалния пратеник на ООН в Сирия за постигане на стратегическо намаляване на насилието в Сирия, като основа за един по-широк политически процес; призовава за провеждане на международна мирна конференция, която да събере регионални участници, с цел да насърчи намирането на политическо решение на конфликта със съгласието на сирийския народ; подчертава, че съдбата на Сирия категорично трябва да остане в ръцете на сирийския народ; подчертава факта, че не съществува военно разрешение на конфликта; обявява се категорично против всякаква външна военна намеса в Сирия, но подчертава при все това необходимостта всички страни да се ангажират в един мирен и политически диалог; призовава всички страни да се споразумеят за незабавно прекратяване на огъня като условие за започване на приобщаващ политически диалог с цел да се започне помирение и да се помогне за възстановяването на стабилността в страната;

18.    възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на председателя на Европейския съвет, председателя на Комисията, заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на ръководителя на делегацията на ЕС в Ирак, на председателите на парламентите на държавите членки, на правителството и на Съвета на представителите на Република Ирак, правителството и парламента на Сирийската арабска република, генералния секретар на Съюза за Средиземноморието и Лигата на арабските държави.

(1)

Приети текстове, P8_TA(2014)0027.

Правна информация