ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ относно положението в Бурунди
9.12.2015 - (2015/2973(RSP))
внесено съгласно член 123, параграф 2 от Правилника за дейността
Виктор Боштинару, Норберт Нойзер, Дейвид Мартин, Мария Арена, Кашету Киенге, Елена Валенсиано, Хуан Фернандо Лопес Агилар, Марлене Мици, Сорин Моиса, Дору-Клаудиан Фрунзулика от името на групата S&D
Вж. също предложението за обща резолюция RC-B8-1348/2015
Европейският парламент,
– като взе предвид своите предходни резолюции,
– като взе предвид преразгледаното Споразумение от Котону,
– като взе предвид Споразумението за мир и помирение от Аруша за Бурунди от 28 август 2000 г.,
– като взе предвид Конституцията на Бурунди, и по-специално член 96 от нея,
– като взе предвид Африканската харта за демокрация, избори и управление (ACDEG),
– като все предвид Африканската харта за правата на човека и народите,
– като взе предвид Резолюция 2248 (2015) на Съвета за сигурност на ООН от 12 ноември 2015 г. за положението в Бурунди,
– като взе предвид съвместното изявление от 12 ноември 2015 г. на заместник генералния секретар на ООН Ян Елиасон, на председателя на Комисията на Африканския съюз Нкосазана Дламини-Зума и на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (ЗП/ВП) Федерика Могерини относно Бурунди,
– като взе предвид решенията на Съвета за мир и сигурност на Африканския съюз (АС) от 13 юни, 17 октомври и 13 ноември 2015 г. относно положението в Бурунди,
– като взе предвид изявленията, направени от Източноафриканската общност на 31 май и 6 юли 2015 г. относно положението в Бурунди,
– като взе предвид изявлението на съпредседателите на Съвместната парламентарна асамблея АКТБ – ЕС от 17 юни 2015 г. относно положението в Бурунди,
– като взе предвид Регламент (ЕС) 2015/1755 на Съвета от 1 октомври 2015 г. относно ограничителни мерки с оглед на положението в Бурунди[1],
– като взе предвид заключенията на Съвета от 16 март, 18 май, 22 юни и 16 ноември 2015 г. относно Бурунди,
– като взе предвид писмото, одобрено от Съвета на 26 октомври 2015 г., с което се изисква започването на консултации с органите на Бурунди съгласно член 96 от Споразумението от Котону,
– като взе предвид член 123, параграф 2 от своя правилник,
A. като има предвид, че член 96 от Конституцията на Бурунди и член 7, параграф 3 от протокол ІІ към Споразумението за мир и помирение от Аруша предвиждат, че президентът не може да служи повече от два мандата като президент; като има предвид, че президентът Пиер Нкурунзиза е на този пост от 2005 г. и беше преизбран през 2010 г.;
Б. като има предвид, че в Бурунди бяха проведени парламентарни и местни избори на 29 юни 2015 г. и президентски избори на 21 юли 2015 г.; като има предвид, че и двата изборни процеса бяха счетени от международната общност за непрозрачни, неприобщаващи, несвободни и невдъхващи доверие; като има предвид, че по тази причина Африканският съюз (АС) отказа да изпрати наблюдатели да проследят изборите, ЕС прекрати своята мисия за наблюдение на изборите в Бурунди и голяма част от опозицията на Бурунди реши да бойкотира изборите;
В. като има предвид, че кандидатурата на президента Нкурунзиза за трети мандат и последвалото му преизбиране след изборите на 21 юли 2015 г. потопиха страната в най-дълбоката политическа криза от края на гражданската война;
Г. като има предвид, че правителството на Бурунди не взе предвид решенията и препоръките, приети от АС и Източноафриканската общност (EAC) съответно на 13 юни 2015 г. и на 6 юли 2015 г., чието пълно прилагане би проправило пътя за вдъхващи доверие и приобщаващи избори;
Д. като има предвид, че според Службата на върховния комисар на ООН за правата на човека (СВКПЧ) и други организации в областта на правата на човека в държавата са били извършени политически мотивирани нарушения на правата на човека, злоупотреби с правата на човека и актове на насилие – както по време на предизборния период, така и след изборите – насочени срещу опозиционни активисти, защитници на правата на човека и особено журналисти, в т.ч. Пиер Клавер Мбонимпа, Маргарит Баранкитзе, Антоан Кабурахе и Боб Ругурика; като има предвид, че съществува широко разпространено усещане, че тези актове са предимно, но не изключително свързани с държавните институции; като има предвид, че основната отговорност за обезпечаване на сигурността в Бурунди и за защитата на населението на Бурунди, при надлежно спазване на принципите на правовата държава, правата на човека и международното хуманитарно право, се носи от правителството на Бурунди;
Е. като има предвид, че над 200 000 души са били вътрешно разселени или са потърсили убежище в съседни държави като резултат от влошаващото се политическо положение в Бурунди; като има предвид, че през юли 2015 г. ЕС засили своята хуманитарна помощ и мобилизира допълнителни 4,5 милиона евро в помощ за разселеното население;
Ж. като има предвид, че на 26 октомври 2015 г. ЕС поиска започване на консултации съгласно член 96 от Споразумението от Котону, за да се разследва неспазването на основни елементи на Споразумението, по-конкретно правата на човека, демократичните принципи и принципите на правовата държава; като има предвид, че тези консултации започнаха на 8 декември 2015 г.;
З. като има предвид, че политическият застой в Бурунди, белязан с липса на диалог между заинтересованите страни в Бурунди, и влошаването на сигурността и икономическото положение в резултат на това носят сериозни последици за населението и представляват голяма заплаха за стабилността на региона;
И. като има предвид, че международната общност играе важна роля като гарант на договореностите от Аруша; като има предвид, че до момента всички усилия на регионално и подрегионално равнище, насочени към разрешаване на кризата и възстановяване на диалога между всички политически сили, не са довели до положителни резултати;
Й. като има предвид, че на 1 август 2015 г. политическата опозиция и гражданското общество се събраха в Адис Абеба, за да създадат Национален съвет за възстановяване на Споразумението от Аруша и принципите на правовата държава;
К. като има предвид, че на 23 септември 2015 г. президентът подписа указ за създаването на национална комисия за вътрешен диалог, която да води преговорите за шест месеца; като има предвид, че гражданското общество прояви голям скептицизъм по отношение на евентуалните постижения на тази комисия;
Л. като има предвид, че АС, ЕС и САЩ са наложили замразяване на активи и забрана за пътувания на правителствени и опозиционни лидери, чиито действия и изявления допринасят за запазването на насилието и възпрепятстват търсенето на политическо решение на кризата в Бурунди;
M. като има предвид, че на 17 октомври 2015 г. Съветът за мир и сигурност на Африканския съюз поиска финализиране на планирането за извънредни ситуации за целите на разгръщането в Бурунди, ако ситуацията го изисква, на ръководена от африканските държави мисия за предотвратяване на насилието в страната, и постигна съгласие относно стартирането на задълбочено разследване на нарушенията на правата на човека и други злоупотреби срещу цивилното население в Бурунди;
Н. като има предвид, че на 30 ноември 2015 г. генералният секретар на ООН Бан Ки Мун отправи три предложения до Съвета за сигурност, като препоръча преразглеждане на мандата за присъствието на ООН в Бурунди въз основа на развитието на положението; като има предвид, че тези предложения включват възможност за изпращане на мироопазваща мисия, ако това е обосновано от ситуацията;
O. като има предвид, че АС и други международни участници многократно са призовавали за реален и приобщаващ диалог с участието на всички заинтересовани страни въз основа на спазването на Споразумението от Аруша и Конституцията на Бурунди, за да бъде намерено консенсусно решение на конфликта в Бурунди; като има предвид, че ЕС и ООН подкрепят тази позиция;
П. като има предвид, че посредническите усилия продължават с пълната подкрепа на АС, ЕС и ООН с цел да се насърчи вътрешният диалог в Бурунди с оглед на намиране на консенсусно и мирно решение на кризата в Бурунди;
Р. като има предвид, че ЕС допринася значително за годишния бюджет на Бурунди, около половината от който се състои от международни помощи, и неотдавна отпусна 432 милиона евро за Бурунди в рамките на ЕФР за периода 2014-2020 г.;
С. като има предвид, че по силата на Указ 530/1597 органите на Бурунди са прекратили дейността на десет организации за защита на правата на човека, а именно ACAT-Burundi, APRODH, AMINA, FOCODE, FORSC, FONTAINE-ISOKO, Maison Shalon, PARCEM, RCP, SPPDF, и са блокирали банковите им сметки;
1. изразява дълбоката си загриженост по повод на сериозното политическо и свързано със сигурността положение в Бурунди, бързо влошаващата се хуманитарна обстановка и последиците, които това може да има за сигурността и стабилността в целия подрегион;
2. осъжда неотдавнашните насилствени нападения и увеличаването на случаите на нарушения и злоупотреби с правата на човека, включително убийства, извънсъдебни екзекуции, нарушаване на физическата неприкосновеност на хората, изтезания и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отношение, произволни арести и незаконни задържания и нарушения на свободата на печата и на изразяване, както и ширещата се безнаказаност;
3. призовава за незабавно прекратяване на насилието, нарушенията на правата на човека и политическото сплашване на опоненти и за незабавно разоръжаване на всички въоръжени групи, свързани с политически партии, в строго съответствие с международното право и правата на човека;
4. посочва по-конкретно наличието на много млади хора в рамките на въоръжените групи, действащи в Бурунди, и призовава международната общност да обърне специално внимание на повторното им приобщаване и насърчаването на участието им в един мирен политически процес;
5. изисква всички страни в Бурунди да се въздържат от всякакви действия, които могат да представляват заплаха за мира и сигурността в държавата; решително осъжда всички публични изявления, насочени към подбуждане на насилие или омраза към различни групи в обществото на Бурунди, които имат потенциал да влошат сегашното напрежение, и призовава всички участници да се въздържат от подобни изявления;
6. припомня на органите на Бурунди тяхното задължение да обезпечават сигурността на територията си и да гарантират правата на човека, гражданските и политическите права и основните свободи, предвидени в Конституцията на Бурунди, Африканската харта за правата на човека и народите и в други международни и регионални инструменти за правата на човека;
7. припомня в този контекст, че партньорството на ЕС с Бурунди е уредено от Споразумението от Котону, както и че всички страни са задължени да спазват и прилагат разпоредбите на посоченото споразумение, по-специално зачитането на правата на човека; припомня по-специално, че член 96 от Споразумението от Котону предвижда възможността за стартиране на процедури за консултации в случаи на неспазване на правата на човека, демократичните принципи и правовата държава, и в тази връзка приветства решението на ЕС да поиска започване на консултации съгласно предвиденото в посочения член;
8. настоятелно призовава всички страни да създадат необходимите условия за възстановяване на доверието и насърчаване на националното единство и призовава за незабавно възобновяване на приобщаващ и прозрачен национален диалог, включващ правителството, опозиционните партии и представители на гражданското общество;
9. подчертава, че подобен диалог, насочен към постигане на дълготраен мир, сигурност и стабилност и към възстановяване на демокрацията и правовата държава, в интерес на гражданите на Бурунди, следва да се основава на Споразумението от Аруша и Конституцията на Бурунди, която изисква спазване на международното право и международните договори;
10. решително осъжда факта, че с полагането на клетва за трети президентски мандат президентът Нкурунзиза нарушава Споразумението от Аруша;
11. настоятелно призовава органите на Бурунди да насърчат установяването на истината за масовите престъпления, извършени между 1962 г. и 2008 г., чрез съдебни и извънсъдебни мерки, като например комисия за истина и помирение и специални трибунали, насърчаващи национално помирение;
12. приветства посредническите усилия, водени от Източноафриканската общност с подкрепата на АС и ООН за улесняване на диалога между заинтересованите страни в Бурунди; призовава заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност също да подкрепи тези усилия за посредничество; настоятелно призовава правителството на Бурунди и останалите заинтересовани страни да сътрудничат в пълна степен на посредниците;
13. изразява сериозната си загриженост във връзка с броя на жертвите и случаите на тежки нарушения на правата на човека, регистрирани от началото на кризата; настоятелно призовава компетентните органи да предприемат строго и бързо разследване на обстоятелствата и мотивите, които стоят зад тези престъпления, и да гарантират, че виновниците ще бъдат подведени под съдебна отговорност; отново заявява, че не може да има безнаказаност за извършителите на нарушения или тежки злоупотреби с правата на човека;
14. призовава за отмяна на Указ 530/1597, който предвижда временно преустановяване на дейността на 10 организации за правата на човека, и за незабавна отмяна на замразяването на банковите им сметки, така че тези организации да могат свободно да упражняват своите дейности;
15. призовава за безопасното завръщане на журналистите и защитниците на правата на човека в изгнание, за възстановяване на дейността на медиите, затворени след неуспешния опит за преврат от 14 май 2015 г. , и за снемане на обвиненията от журналистите, обвинени в пряко или косвено участие в неуспешния опит за преврат;
16. приветства разполагането на наблюдатели и експерти от АС по въпросите на правата на човека за наблюдение на положението с правата на човека и изтъква значението на сътрудничеството с тях, за да се улесни изпълнението на техния мандат; призовава също така Международния наказателен съд, в рамките на своята юрисдикция, да разследва твърденията за нарушения на правата на човека, извършени по време на неотдавнашната криза;
17. приветства одобрените от ЕС целенасочени санкции, съгласувани с взетото от АС решение да наложи целенасочени санкции, в т.ч. забрана за пътуване и замразяване на активи, срещу граждани на Бурунди, чиито действия и изявления допринасят за продължаване на насилието и възпрепятстват усилията за постигане на политическо решение на кризата;
18. призовава ЕС да разшири тези санкции и за всички онези, чиито действия представляват заплаха за мира и стабилността в региона, подбуждат към омраза и нарушават Споразумението от Аруша;
19. насърчава ЕС и неговите държави членки, предвид начина, по който се разви обществената консултация, проведена съгласно член 96 от Споразумението от Котону, да пренасочат помощта с оглед на укрепването на гражданското общество и при необходимост да прекратят цялата подкрепа за правителството на Бурунди;
20. изразява дълбоката си загриженост относно продължаващото изселване на бежанци от Бурунди в съседните държави; отново заявява подкрепата си за всички хуманитарни организации, които работят на място и в съседните приемащи държави; призовава международната общност и агенциите за хуманитарна помощ да продължат да предоставя помощ на всички онези, които понастоящем са бежанци и разселени лица вследствие на конфликта; приветства ангажимента на ЕС за увеличаване на финансовата подкрепа и хуманитарната помощ за посрещане на неотложните нужди на тези лица;
21. призовава АС, ООН и ЕС да разгледат сериозно регионалното измерение и да предотвратят всяко по-нататъшно дестабилизирането на региона, по-специално чрез поддържането на постоянен политически диалог между държавите от региона; настоятелно призовава АС в този контекст да разгледа възможността за разполагане на мироопазваща мисия под африканско ръководство, в случай че положението със сигурността и правата на човека в Бурунди се влоши още повече;
22. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на правителството и парламента на Бурунди, Съвета на министрите АКТБ – ЕС, Комисията, Съвета, Източноафриканската общност и правителствата на нейните държави членки, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на институциите на Африканския съюз и на генералния секретар на Организацията на обединените нации.
- [1] ОВ L 257, 2.10.2015 г., стр. 1.