Процедура : 2015/3034(RSP)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : B8-0051/2016

Внесени текстове :

B8-0051/2016

Разисквания :

Гласувания :

PV 21/01/2016 - 8.4
Обяснение на вота

Приети текстове :

P8_TA(2016)0019

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ
PDF 497kWORD 82k
Вж. също предложението за обща резолюция RC-B8-0043/2016
14.1.2016
PE575.953v01-00
 
B8-0051/2016

за приключване на разисквания по изявление на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност

внесено съгласно член 123, параграф 2 от Правилника за дейността


относно прилагането на член 42, параграф 7 от Договора за Европейския съюз (2015/3034 (RSP).


Йоан Мирча Пашку, Кнут Флекенщайн, Ричард Хауит, Виктор Боштинару, Жил Парньо, Венсан Пейон, Ана Гомеш, Афзал Кан, Тонино Пицула, Нина Гил, Лиса Яконсари, Сорин Моиса, Виктор Негреску, Борис Зала от името на групата S&D

Резолюция на Европейския парламент относно прилагането на член 42, параграф 7 от Договора за Европейския съюз (2015/3034 (RSP).  
B8-0051/2016

Европейският парламент,

–  като взе предвид дял V от Договора за Европейския съюз (ДЕС), и по-специално член 42, параграф 7 от него,

–  като взе предвид член 2, параграф 4 и член 222 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

–  като взе предвид своята резолюция от 22 ноември 2012 г. относно клаузите за обща отбрана и солидарност на ЕС: политическо и оперативно измерение(1),

–  като взе предвид Устава на Организацията на обединените нации, и по-специално разпоредбите на глава VII и на член 51 от него;

–  като взе предвид изявлението на президента на Френската република, направено пред френския Конгрес на 16 ноември 2015 г., че Франция е в състояние на война,

–  като взе предвид заключенията относно сигурността и отбраната, приети от Европейския съвет на 19 – 20 декември 2013 г. и на 25 – 26 юни 2015 г.,

–  като взе предвид резултатите от заседанието на Съвета по външни работи (на министрите на отбраната), проведено на 17 ноември 2015 г.,

–  като взе предвид член 123, параграф 2 от своя правилник,

А.  като има предвид, че на 13 ноември 2015 г. в Париж бяха извършени множество терористични нападения, отнели живота на най-малко 130 души от над 26 нации;

Б.  като има предвид, че френското правителство официално се позова на клаузата за обща отбрана по член 42, параграф 7 от Договора за Европейския съюз след терористичните нападения в Париж от 13 ноември 2015 г.;

В.  като има предвид, че след позоваването от страна на Франция на клаузата за обща отбрана държавите членки имат задължение към Франция за оказване на помощ и съдействие с всички средства, с които разполагат, в съответствие с член 51 от Устава на ООН;

Г.  като има предвид, че употребата на сила от страна на ЕС или на нейните държави членки е допустима единствено при условие че е правно обоснована съгласно Устава на ООН; като отбелязва в този контекст неотменимото право на индивидуална или колективна самоотбрана в съответствие с член 51 от Устава на ООН; като подчертава, че предотвратяването на конфликти и нападения е за предпочитане пред справянето с последствията от тях;

Д.  като има предвид, че солидарността, помощта и взаимното съдействие между държавите членки, включително чрез използването на средства на ЕС, се нареждат сред основополагащите ценности на Европейския съюз; като има предвид, че сигурността на държавите членки е едно неразделно цяло и всички европейски граждани следва да имат същите гаранции за сигурност и равно ниво на защита както срещу традиционни, така и срещу неконвенционални заплахи, включително тероризма, и нападения от страна както на държавни, така и на недържавни участници;

Е.  като има предвид, че борбата срещу международния тероризъм се разглежда като приоритет за ЕС и че прилагането на принципа на солидарност изисква предприемането на действия както на собствена, така и на чужда територия в съответствие с международното право; като има предвид, че вътрешните и външните измерения на сигурността на ЕС са непременно и тясно свързани;

Ж.  като има предвид, че предвидените в Договорите структури за сигурност и отбрана не са напълно използвани досега; като има предвид, че Договорът от Лисабон предвижда засилено сътрудничество в рамките на общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО), включително посредством възлагането на конкретни задачи и мисии на групи от държави, както и концепцията за постоянно структурирано сътрудничество по военните въпроси; като има предвид, че държавите членки са отговорни за постигането на напредък в областта на сигурността и отбраната на Съюза;

З.  като има предвид, че член 42, параграф 6 от ДЕС относно постоянното структурирано сътрудничество следва да се задейства от държавите членки, които желаят да работят в тясно сътрудничество помежду си;

И.  като има предвид, че ЕС трябва да засили сътрудничеството си с Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО) с цел осигуряване на по-голяма съвместимост на политиките на сигурност и отбрана, утвърдени в рамките на двете организации, по-специално в случаите, когато държава членка стане обект на въоръжено нападение на своя територия, което включва извършването на терористични нападения;

Й.  като има предвид, че европейските институции трябва да действат по-активно в областта на политиката на сигурност и отбрана и да насърчават прилагането на всички разпоредби на Договорите относно тази политика, включително разпоредбите относно особената роля на НАТО в европейската и трансатлантическата сигурност и отбрана; като има предвид, че стратегическото партньорство между ЕС и НАТО следва да се засили; като има предвид, че европейските институции трябва да подкрепят всички държави членки в усилията им за пълно прилагане на тези разпоредби;

1.  приветства с голямо задоволство единодушната и пълна подкрепа, предоставена на Франция от всички държави членки; приветства по-специално готовността на всички държави членки да предоставят цялата необходима помощ и съдействие;

2  подчертава, че всяка употреба на сила трябва да се извършва в съответствие с Устава на ООН, международното право в областта на правата на човека и международното хуманитарно право;

3.  припомня, че за първи път беше направено позоваване на клаузата за обща отбрана; счита, че настоящият случай ще служи като прецедент за бъдещо ползване на клаузата за обща отбрана и следва да служи също така за укрепване на европейската политика за сигурност и отбрана;

4.  отбелязва с голямо задоволство, че след като Франция се позова на клаузата за обща отбрана, бяха осигурени допълнителни ресурси за борбата срещу тероризма; насърчава всички държави членки да продължават да сътрудничат дотогава, докато това е необходимо; приветства ролята на Франция като катализатор в това общо начинание; насърчава компетентните институции на ЕС да осигурят непрекъсната подкрепа, когато това е необходимо;

5.  счита, че позоваването на клаузите за обща отбрана и за солидарност съгласно Договорите е преди всичко политически въпрос; подчертава факта, че както Европейският съвет, така и Европейският парламент са мястото за провеждане на политически дебат във връзка с позоваването на тези клаузи;

6.  припомня своя призив, представен в предишни резолюции, към заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност да предложи практически договорености и насоки за гарантиране на ефективна ответна реакция, в случай че дадена държава членка се позове на клаузата за обща отбрана, както и анализ на ролята на институциите на ЕС, в случай че има позоваване на тази клауза; въпреки това изразява съжаление, че нито анализ, нито насоки бяха налице, когато клаузата за обща отбрана беше задействана за първи път, което доведе до настоящото положение, изискващо ad hoc мерки, ad hoc управление и ad hoc сътрудничество;

7.  счита, че създаването на практически договорености и на насоки за бъдещо задействане на клаузата за обща отбрана остава неотложен приоритет; подчертава, че при изготвянето на тези насоки следва да се вземат предвид поуките, извлечени от първото задействане на член 42, параграф 7; отново изразява своето становище, че задължението за предоставяне на помощ и съдействие, което изразява политическа солидарност между държавите членки, следва да гарантира бързо вземане на решение в Съвета в подкрепа на нападнатата държава членка; счита, че консултации в съответствие с изискването на член 32 от ДЕС биха постигнали тази цел, без това да накърни правото на всяка държава членка междувременно да се самоотбранява;

8.  изразява загриженост във връзка с това, че не всички държави членки имат възможности за управление на помощта и съдействието, предоставяни по клаузата за обща отбрана на двустранна основа – както е в този случай – и следователно призовава Европейския съвет да даде допълнителен импулс за доразвиване на клаузата за обща отбрана, както и да засили ролята на съответните институции на ЕС в качеството им на посредници;

9.  призовава за наблюдение на развитието по отношение на задействането на член 42, параграф 7 от ДЕС, например чрез механизъм, като например съвместните консултативни заседания;

10.  отбелязва, че клаузата за солидарност по член 222 от ДФЕС би дала възможност за предоставяне на съответни средства на ЕС на Франция и на други държави членки, пряко ангажирани в борбата срещу тероризма;

11.  призовава за по-добра координация между органите по управление на границите, полицията и други правоприлагащи и разузнавателни агенции и изисква по-ефективен и структуриран обмен на информация между тях; подчертава необходимостта от механизъм за координация и взаимно съдействие между държавите членки със специални мащабни полицейски операции;

12.  призовава за обща външна политика на ЕС по отношение на бъдещето на Сирия и Близкия изток в по-широк план, която да бъде прилагана в координация с всички заинтересовани участници; счита, че тази политика следва да бъде неразделна част от бъдещата глобална стратегия на ЕС; отбелязва, че координацията към момента между държавите членки, които участват в борбата срещу тероризма в тази област, следва да се е подобрила; отбелязва, че военната подкрепа, предоставяна на коалицията, която се опитва да противодейства на напредването на ИДИЛ/Даиш в Ирак, Сирия и Либия, не е достигнала потенциала на интегриран европейски подход поради недостатъчна организация и координация;

13.  счита, че настоящото задействане на член 42, параграф 7 от ДЕС следва да се превърне в катализатор за използване на потенциала на всички разпоредби на Договора, свързани със сигурността и отбраната, като се последва този пример; припомня в този контекст значението на пълното и правилно прилагане на „Пакета за отбрана“, състоящ се от Директива 2009/81/ЕО относно обществените поръчки в областта на отбраната и Директива 2009/43/ЕО относно трансфер на продукти, свързани с отбраната, вътре в Общността;

14.  призовава за пълното прилагане на Регламент (ЕС) № 258/2012 на Европейския парламент и на Съвета, който прилага член 10 на Протокола на ООН срещу незаконното производство и трафик с огнестрелни оръжия, който има за цел да гарантира ефективен контрол на трансферите на огнестрелно оръжие за цивилна употреба; приветства прегледа на законодателството на ЕС относно огнестрелното оръжие (включително деактивиране, административни санкции и сигнални оръжия) и намерението за засилване на полицейското сътрудничество със съседните държави в областта на контрабандата на оръжие; следователно призовава Комисията да засили капацитета на Европол в тази област;

15.  счита, че задействането на клаузата за обща отбрана, особено в контекста на заплахата от тероризъм, пред която са изправени държавите членки, и степента на конфликт в съседните държави, също така подчертава, че ЕС трябва да има глас в Съвета за сигурност на ООН; счита, че ЕС следва да направи всичко по силите си в Съвета за сигурност на ООН за насърчаване на обновено разбиране на международното хуманитарно право, за да се отразят настоящите неконвенционални заплахи с оръжие и заплахите, породени от недържавни участници, като например терористични групи, и да се гарантира, че те са подходящо формулирани в приложимото международно право; счита, че ЕС следва да насърчава принципа на международната сигурност и на правата на човека „отговорност за защита“ за спешни хуманитарни мерки за предотвратяване и предприемане на действия в съответствие с международното право;

16.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на председателя на Европейския съвет, на председателя на Европейската комисия, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на генералния секретар на НАТО, на генералния секретар на ООН, на президента на САЩ и на държавния секретар по отбраната на САЩ.

(1)

ОВ C 419, 16.12.2015 г., стр. 138.

Правна информация