Процедура : 2015/3034(RSP)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : B8-0060/2016

Внесени текстове :

B8-0060/2016

Разисквания :

Гласувания :

PV 21/01/2016 - 8.4
Обяснение на вота

Приети текстове :


ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ
PDF 479kWORD 72k
14.1.2016
PE575.962v01-00
 
B8-0060/2016

за приключване на разисквания по изявление на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност

съгласно член 123, параграф 2 от Правилника за дейността


относно прилагането на член 42, параграф 7 от Договора за Европейския съюз (2015/3034(RSP))


Фабио Масимо Касталдо, Иняцио Корао, Роландас Паксас от името на групата EFDD

Резолюция на Европейския парламент относно прилагането на член 42, параграф 7 от Договора за Европейския съюз (2015/3034(RSP))  
B8-0060/2016

Европейският парламент,

–  като взе предвид член 21 от Договора за Европейския съюз (ДЕС),

–  като взе предвид стратегията на ЕС за борба с тероризма,

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 16 юни 2015 г. относно обновената стратегия за вътрешна сигурност на ЕС за периода 2015–2020 г.,

–  като взе предвид член 42, параграф 7 от Договора за Европейския съюз (ДЕС),

–  като взе предвид член 222 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) и определянето на условията за неговото прилагане чрез Решение 2014/415/ЕС на Съвета,

–  като взе предвид член 123, параграф 2 от своя правилник,

А.  като има предвид, че в нощта на 13 ноември 2015 г. (петък) в Париж бяха извършени серия от почти едновременни нападения, отнели живота на 130 души и ранили 368 души;

Б.  като има предвид, че терористичната групировка „Ислямска държава“ пое отговорността за извършването на тези атаки, като предупреди, че в бъдеще ще последват още такива атаки;

В.  като има предвид, че Договорът от Лисабон въведе член 42, параграф 7 от ДЕС („клаузата за обща отбрана“) и член 222 от ДФЕС („клаузата за солидарност“) с цел преодоляване на опасенията на държавите членки във връзка със сигурността;

Г.  като има предвид, че седем години след влизането в сила на Договора от Лисабон все още няма разпоредби за изпълнение, които да осигурят прилагане на клаузата за обща отбрана съгласно член 42, параграф 7;

Д.  като има предвид, че в понеделник, 16 ноември 2015 г., по време на съвместно заседание на двете камари на парламента във Версай, президентът Оланд заяви, че „Франция е в състояние на война“ и изненадващо се позова на член 42, параграф 7 от ДЕС;

Е.  като има предвид, че съгласно член 42, параграф 7 от ДЕС „в случай, когато държава членка стане обект на въоръжено нападение на нейната територия, другите държави членки са задължени да ѝ окажат помощ и съдействие с всички средства, с които разполагат“; като има предвид, че за първи път в историята се прави позоваване на тази клауза;

Ж.  като има предвид, че на заседанието на Съвета по външни работи от 17 ноември 2015 г. министрите на отбраната на ЕС единодушно изразиха пълната си подкрепа за Франция и готовността си да осигурят необходимата помощ и съдействие;

З.  като има предвид, че като избра да се позове на член 42, параграф 7 от ДЕС, а не на член 222 от ДФЕС (клаузата за солидарност на ЕС), френският президент предпочете едно чисто междуправителствено решение (член 42, параграф 7 от ДЕС) пред по-активното участие на европейските институции (член 222 от ДФЕС);

И.  като има предвид, че последните терористични атаки на територията на ЕС показаха липса на обмен на информация и сериозни недостатъци в сътрудничеството и координацията между европейските разузнавателни служби;

Й.  като има предвид, че ЕС все още няма съгласувани и ефективни стратегии за борба с първопричините за радикализацията, а именно безработицата, по-специално сред младите хора, невежеството и социалната изолация във и извън ЕС; отбелязва, че освен непризнаването на тези основни причини за радикализацията, също така липсва и последователност във външните политики на ЕС спрямо държавите, които са твърде меки към ислямските екстремистки групировки, техните помощници и донори;

К.  като има предвид, че реакцията спрямо екстремисткото насилие трябва да бъде целенасочена, пропорционална и законосъобразна, за да бъде истински ефективна, както и че следователно всяко действие трябва да бъде изцяло съобразено с разпоредбите на Устава на ООН, Хартата на основните права на ЕС и международното право;

1.  осъжда най-категорично ужасяващите терористични атаки, извършени от „Ислямска държава“; изразява своята най-дълбока съпричастност, солидарност и съболезнования към всички жертви на терористични атаки и техните семейства;

2.  отбелязва искането на Франция за задействане на член 42, параграф 7 от ДЕС, военното естество на този член и чисто междуправителствените резултати от прилагането му;

3.  счита, че въпреки изключителната сериозност на извършените атаки и въз основа на абсолютното нежелание за признаване на „Ислямска държава“ като суверенна държава, нападенията в Париж не следва да се разглеждат като военна атака, попадаща в приложното поле на член 42, параграф 7 от ДЕС;

4.  приветства единодушното решение на министрите на отбраната на ЕС за подкрепа на Франция след атентатите в Париж от 13 ноември 2015 г., но счита, че задействането на член 42, параграф 7 от ДЕС, вместо на клаузата за солидарност по член 222 от ДФЕС, специално предназначена за случаите на „терористична атака“, е пропусната възможност, тъй като задействането на тази клауза щеше да спомогне за засилване на координацията и обмена на информация на равнище ЕС чрез мобилизиране на европейските институции;

5.  подчертава, че борбата срещу тероризма изисква, на първо място, борба с основните причини, водещи до насилие и радикализация, и следователно изисква политики, насочени към развитието на социално сближаване, приобщаване, диалог, толерантност и разбирателство между различните култури и религии, както и по-голяма съгласуваност и последователност във външните политики на ЕС спрямо трети държави;

6.  отново изразява своето убеждение, че само политическо решение на кризата в Ирак, Сирия, Йемен и Либия би могло наистина да подкопае дейността на екстремистките групировки, докато военните интервенции често имат потенциала да изострят ситуацията и да засилят процесите на радикализация;

7.  настоятелно призовава държавите членки да засилят обмена на информация и оперативното сътрудничество в областта на разузнаването чрез свързване на националните бази данни и пълно използване на съществуващите рамки, като например приложението на Европол за мрежа за сигурен обмен на информация (SIENA), както и чрез максимално използване на други платформи и услуги на Европол;

8.  призовава заместник-председателя на Комисията /върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност да предложи на Съвета практически мерки и насоки, определящи реда и условията за прилагане на клаузата за обща отбрана, в съответствие с разпоредбите на член 42, параграф 7 от ДЕС, като се изясни по-специално обхватът на понятието „военна атака“, обстоятелствата, при които то се прилага вместо клаузата за солидарност, съдържаща се в член 222 от ДФЕС, както и ролята на европейските институции в този процес;

9.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на председателя на Европейския съвет, на председателя на Европейската комисия, на заместник-председателя на Комисията /върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, както и на генералния секретар на ООН.

Правна информация