ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ относно последващите действия във връзка с резолюцията на Европейския парламент от 11 февруари 2015 г. относно доклада на Сената на САЩ за използването на изтезания от ЦРУ
4.5.2016 - (2016/2573(RSP))
съгласно член 128, параграф 5 от Правилника за дейността
Клод Морайс от името на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи
B8-0580/2016
Резолюция на Европейския парламент относно последващите действия във връзка с резолюцията на Европейския парламент от 11 февруари 2015 г. относно доклада на Сената на САЩ за използването на изтезания от ЦРУ
Европейският парламент,
– като взе предвид Договора за Европейския съюз (ДЕС) и по-специално членове 2, 3, 4, 6, 7 и 21 от него,
– като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз, и по-специално членове 1, 2, 3, 4, 18 и 19 от нея,
– като взе предвид Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и протоколите към нея,
– като взе предвид съответните инструменти на ООН за правата на човека, по-специално Международния пакт за граждански и политически права от 16 декември 1966 г., Конвенцията против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отношение или наказание от 10 декември 1984 г. и съответните протоколи към нея, както и Международната конвенция за защита на всички лица срещу насилствено изчезване от 20 декември 2006 г.,
– като взе предвид Резолюция 2178 (2014) на Съвета за сигурност на ООН от 24 септември 2014 г. относно заплахите за международния мир и сигурност, предизвикани от терористични актове,
– като взе предвид доклада на Съвета на ООН по правата на човека от специалния докладчик за изтезанията и другите форми на жестоко, нечовешко или унизително отношение, който е съсредоточен върху анкетните комисии в отговор на модели или практики на изтезания или други форми на малтретиране,
– като взе предвид решенията на Европейския съд по правата на човека по делото Наср и Гали срещу Италия (Абу Омар) от февруари 2016 г., Ал Нашири срещу Полша и Хусейн (Абу Зубайда) срещу Полша от юли 2014 г., както и Ел-Масри срещу бивша югославска република Македония от декември 2012 г.,
– като взе предвид също така и висящите и текущите дела пред Европейския съд по правата на човека (Абу Зубайда срещу Литва и Ал Нашири срещу Румъния),
– като взе предвид решението на италианския съд, с което задочно са признати за виновни и осъдени на затвор 22-ма агенти на ЦРУ, един пилот от военновъздушните сили на САЩ и двама италиански агенти за тяхната роля при отвличането през 2003 г. на имама на Милано Абу Омар,
– като взе предвид съвместната декларация на Европейския съюз и неговите държави членки и Съединените американски щати от 15 юни 2009 г. относно закриването на центъра за задържане в залива Гуантанамо и бъдещото сътрудничество в борбата с тероризма на основата на общите ценности, международното право и зачитането на принципите на правовата държава и правата на човека,
– като взе предвид резолюцията си от 9 юни 2011 г. относно Гуантанамо: предстоящо решение за смъртно наказание[1], другите си резолюции относно Гуантанамо, последната от които е тази от 23 май 2013 г. относно гладната стачка на затворници[2], резолюцията си от 8 октомври 2015 г. относно смъртното наказание[3] и насоките на ЕС относно смъртното наказание,
– като взе предвид резолюцията си от 6 юли 2006 г. относно предполагаемото използване на европейски държави от ЦРУ с цел транспортиране и незаконно задържане на затворници, приета въз основа на междинните наблюдения на Временната комисия[4], резолюцията си от 14 февруари 2007 г. относно предполагаемото използване на европейски държави от ЦРУ с цел транспортиране и незаконно задържане на затворници[5], резолюцията си от 11 септември 2012 г. относно предполагаемото използване на европейски държави от ЦРУ с цел транспортиране и незаконно задържане на затворници: последващи мерки във връзка с доклада на временната комисия на Европейския парламент по предполагаемото използване на европейски държави от ЦРУ с цел транспортиране и незаконно задържане на затворници[6], както и резолюцията си от 10 октомври 2013 г. относно предполагаемото транспортиране и незаконно задържане на затворници в европейски държави от ЦРУ[7],
– като взе предвид заключенията на Съвета от 5 и 6 юни 2014 г. относно основните права и принципите на правовата държава и относно доклада на Комисията за 2013 г. относно прилагането на Хартата на основните права на Европейския съюз,
– като взе предвид резолюцията си от 27 февруари 2014 г. относно положението на основните права в Европейския съюз (2012 г.)[8] и резолюцията си от 8 септември 2015 г. относно положението с основните права в Европейския съюз (2013—2014 г.)[9],
– като взе предвид съобщението на Комисията от 11 март 2014 г., озаглавено „Нова уредба на ЕС за укрепване на принципите на правовата държава“ (COM(2014)0158),
– като взе предвид резолюцията си от 11 февруари 2015 г. относно доклада на Сената на САЩ относно използването на изтезания от ЦРУ[10],
– като взе предвид декларацията от Брюксел относно прилагането на Европейската конвенция за правата на човека, приета през март 2015 г.,
– като взе предвид приключилото разследване съгласно член 52 от Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ) относно незаконното задържане и транспортиране от ЦРУ на задържани лица, заподозрени в терористични актове, и като взе предвид искането на генералния секретар на Съвета на Европа до всички държави, които са страни по ЕКПЧ, да му предоставят информация за минали или текущи разследвания, съответните дела пред националните съдилища или други мерки, взети по отношение на предмета на това разследване до 30 септември 2015 г.[11],
– като взе предвид парламентарната мисия за установяване на фактите на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи в Букурещ, Румъния, на 24 и 25 септември 2015 г., както и съответния доклад от мисията,
– като взе предвид публичното изслушване, проведено от комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи на 13 октомври 2015 г. на тема „Разследване на предполагаемо използване на европейски държави от ЦРУ с цел транспортиране и незаконно задържане на затворници“,
– като взе предвид публикуването на проучването от 2015 г., изготвено за комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и озаглавено „Търсене на отговорност? Разследванията на ЕС и държавите членки във връзка с програмата на ЦРУ за предаване и тайно задържане“,
– като взе предвид отвореното писмо от 11 януари 2016 г. от експерти по правата на човека от Организацията на обединените нации и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа до правителството на Съединените американски щати по повод 14-ата годишнина от откриването на центъра за задържане в залива Гуантанамо,
– като взе предвид приетите наскоро резолюции и публикуваните доклади от Междуамериканската комисия по правата на човека във връзка с човешките права на задържаните лица в Гуантанамо, включително техния достъп до медицински грижи, доклада за 2015 г. на Службата за демократични институции и права на човека към Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ/СДИПЧ) и решенията на работната група на ООН по произволното задържане,
– като взе предвид въпросите към Съвета и към Комисията относно последващите действия по резолюцията на Европейския парламент от 11 февруари 2015 г. относно доклада на Сената на САЩ относно използването на изтезания от ЦРУ (O-000038/2016 – B8-0367/2016 и O-000039/2016 – B8-0368/2016),
– като взе предвид предложението за резолюция на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи,
– като взе предвид член 128, параграф 5 и член 123, параграф 2 от своя правилник,
A. като има предвид, че ЕС се основава на принципите на демокрацията, правовата държава, правата на човека и основните свободи, зачитането на човешкото достойнство и международното право не само във вътрешните си политики, но и във външното си измерение; като има предвид, че ангажираността на ЕС към правата на човека, която е подсилена с влизането в сила на Хартата на основните права на ЕС и процеса по присъединяване към Европейската конвенция за правата на човека, трябва да намери отражение във всички области на политиката, за да стане политиката на ЕС в областта на правата на човека ефективна;
Б. като има предвид, че с поставянето на акцент върху „войната срещу тероризма“ балансът между различните правомощия на държавата се наклони опасно в полза на разширяването на правомощията за правителствата, в ущърб на парламентите и съдебните органи, и доведе до безпрецедентно равнище на позоваването на държавната тайна, което възпрепятства публичните разследвания във връзка с предполагаеми нарушения на правата на човека;
В. като има предвид, че Парламентът многократно е призовавал при борбата с тероризма да се зачитат принципите на правовата държава, човешкото достойнство, правата на човека и основните свободи, включително в контекста на международното сътрудничество в тази област, въз основа на Договорите на ЕС, Европейската конвенция за правата на човека, националните конституции и законодателството в областта на основните права;
Г. като има предвид, че Парламентът категорично осъди ръководената от САЩ програма на Централното разузнавателно управление (ЦРУ) за предаване и тайно задържане, която е свързана с множество нарушения на правата на човека, включително незаконно и произволно задържане, отвличания, изтезания и други форми на нечовешко или унизително отношение, нарушаване на принципа за забрана за връщането и принудително изчезване чрез използването на европейското въздушно пространство и територия от страна на ЦРУ, в резултат на работата на временната си комисия по предполагаемото използване на европейски държави от ЦРУ за транспортиране и незаконно задържане на затворници;
Д. като има предвид, че търсенето на отговорност за тези действия е изключително важно за ефективната защита и утвърждаване на правата на човека в рамките на вътрешните и външните политики на ЕС, както и за гарантирането на легитимни и ефективни политики на сигурност, основани на принципите на правовата държава;
Е. като има предвид, че Парламентът многократно е призовавал за цялостно разследване на участието на държавите – членки на ЕС, в програмата на ЦРУ за тайно задържане и извънредни предавания;
Ж. като има предвид, че на 9 декември 2015 г. се навършва една година от публикуването на проучването на специалния комитет на Сената на САЩ по разузнаването (SSCI) относно програмата на ЦРУ за задържане и разпити и използването в нейните рамки на различни форми на изтезания на задържани лица между 2001 и 2006 г.; като има предвид, че проучването разкри нови факти, които подкрепят твърденията, че редица държави – членки на ЕС, техните органи и длъжностни лица, както и служители на техните служби за сигурност и разузнавателни служби, са действали в съучастие с програмата на ЦРУ за тайно задържане и извънредни предавания, понякога чрез корупционни средства, основаващи се на предоставянето на значителни по своя размер суми от страна на ЦРУ в замяна на тяхното сътрудничество; като има предвид, че проучването не доведе до никакво търсене на отговорност в САЩ за програмите на ЦРУ за предаване и тайно задържане; като има предвид, че за съжаление САЩ не са сътрудничили на европейските разследвания относно европейското съучастие в програмите на ЦРУ, и като има предвид, че до момента нито един извършител не е бил подведен под отговорност;
З. като има предвид, че Марк Мартинс, главен прокурор на военните комисии в залива Гуантанамо, заяви, че събитията, описани в резюмето на проучването на SSCI относно програмата на ЦРУ за задържане и разпити, действително са се случили;
И. като има предвид, че е бил извършен обширен нов анализ въз основа на съдържащата се в резюмето на SSCI информация, който потвърждава предходните разследвания във връзка с участието на редица държави, в т.ч. държави – членки на ЕС, и разкрива нови пътища за разследване;
Й. като има предвид, че през предишния си мандат Европейският парламент, в своята резолюция от 10 октомври 2013 г., призова Парламентът през сегашния си мандат да продължи да изпълнява и прилага мандата, предоставен от временната комисия по предполагаемото използване на европейски държави от ЦРУ за транспортиране и незаконно задържане на затворници, и следователно да гарантира, че са спазени нейните препоръки, да проучи нови данни, които може да се появят, както и да използва в пълна степен и да развие своите права на провеждане на разследване;
К. като има предвид, че приетите неотдавна резолюции и публикуваните доклади от Междуамериканската комисия по правата на човека във връзка с човешките права на задържаните лица в Гуантанамо повдигат опасенията, че поне някои от задържаните лица не получават адекватни медицински грижи или рехабилитация; като има предвид, че в доклада на ОССЕ/СДИЧП за 2015 г. също така са изразени опасения по отношение на защитата на правата на човека в Гуантанамо, включително отричането на правото на справедлив съдебен процес, и като има предвид, че в решенията на работната група на ООН по произволното задържане се твърди, че различни затворници в Гуантанамо са задържани произволно;
Л. като има предвид, че президентът на САЩ Барак Обама пое ангажимент за закриването на центъра за задържане в залива Гуантанамо до януари 2010 г.; като има предвид, че на 15 юни 2009 г. Европейският съюз и неговите държави членки и Съединените американски щати подписаха съвместна декларация относно закриването на центъра за задържане в залива Гуантанамо и бъдещото сътрудничество в борбата с тероризма на основата на споделените ценности, международното право и зачитането на принципите на правовата държава и правата на човека; като има предвид, че на 23 февруари 2016 г. президентът Обама изпрати на Конгреса план за окончателното закриване на военния затвор в залива Гуантанамо; като има предвид, че помощта на държавите – членки на ЕС, за презаселването на някои от задържаните е ограничена;
М. като има предвид, че никоя от замесените държави членки не е провела пълни и ефективни разследвания с цел извършителите на престъпления да бъдат изправени пред съда съгласно международното и националното право или да се гарантира отчетност след публикуването на проучването на Сената на САЩ;
Н. като има предвид, че заслужава съжаление фактът, че членовете на мисията за установяване на факти в Букурещ на парламентарната комисия по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи не са получили достъп до сградата на Националния регистър за класифицирана информация (ORNISS), за която се съобщава, че е била използвана като място за задържане;
O. като има предвид, че резолюцията на Парламента от 11 февруари 2015 г. относно доклада на Сената на САЩ относно използването на изтезания от ЦРУ възложи на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи, като бъде асоциирана и комисията по външни работи, и по-специално подкомисията по правата на човека, да възобнови своето разследване относно предполагаемо транспортиране и незаконно задържане на затворници в европейски държави от ЦРУ и да докладва на пленарно заседание в срок от една година;
1. подчертава уникалното значение и стратегическото естество на трансатлантическите отношения във време на нарастваща глобална нестабилност; счита, че тези отношения, които се основават на общи интереси и споделени ценности, трябва да бъдат допълнително засилени на основата на зачитането на многостранното сътрудничество, принципите на правовата държава и договореното разрешаване на конфликти;
2. отново категорично осъжда използването на засилени методи на разпит, които са забранени съгласно международното право и които нарушават, наред с другото, правото на свобода, сигурност, хуманно отношение, забрана за подлагане на изтезания, презумпция за невиновност, справедлив съдебен процес, адвокатска защита и еднаква закрила съгласно закона;
3. изразява, една година след публикуването на проучването на Сената на САЩ, своята сериозна загриженост относно безразличието, проявявано от държавите членки и институциите на ЕС по отношение на признаването на многобройните нарушения на основните права и изтезанията, извършвани на европейска земя между 2001 г. и 2006 г., и тяхното разследване и изправянето пред съд на съучастниците и извършителите;
4. приветства решението на Европейския съд по правата на човека от 23 февруари 2016 г. по делото Наср и Гали срещу Италия (44883/09), което установи, че италианските органи са били наясно с изтезанията, извършвани срещу египетския имам Абу Омар, и са използвали недвусмислено принципа на „държавната тайна“, за да гарантират, че на извършителите се предоставя фактическа безнаказаност; призовава италианските органи на изпълнителната власт да отменят принципа на „държавната тайна“ за бившия ръководител на Службата за военно разузнаване и сигурност (SISMi) и на неговия заместник, както и за трима бивши членове на SISMi, за да се гарантира безпрепятственият ход на правосъдието;
5. изразява съжаление поради факта, че е била организирана само една междупартийна мисия за установяване на фактите в Румъния през септември 2015 г.; призовава за организирането на повече на брой мисии за установяване на фактите от Европейския парламент в държавите членки, които бяха посочени в проучването на Сената на САЩ относно програмата на ЦРУ за задържане и разпити като съучастници в тази програма, като например Литва, Полша, Италия и Обединеното кралство;
6. подчертава факта, че трансатлантическото сътрудничество, основано на общи ценности като насърчаването на свободата и сигурността, демокрацията и основните права на човека, е и трябва да бъде основен приоритет за външните отношения на ЕС; отново заявява ясната позиция, възприета в изявлението на САЩ и ЕС от 2009 г., че съвместните усилия за борба срещу тероризма трябва да спазват задълженията съгласно международното право, по-специално международното право в областта на правата на човека и хуманитарното право, и че това ще направи нашите държави по-силни и по-сигурни; призовава САЩ да полагат всички усилия в този контекст за зачитане на правата на гражданите на ЕС по същия начин, както правата на гражданите на САЩ;
7. счита, че трансатлантическото сътрудничество за борба срещу тероризма трябва да зачита основните права, основните свободи и правото на неприкосновеност на личния живот, както е гарантирано от законодателството на ЕС, за обща полза на гражданите от двете страни на Атлантическия океан; призовава за продължаване на политическия диалог между трансатлантическите партньори по въпроси, свързани със сигурността и борбата с тероризма, включително защитата на гражданските права и правата на човека, така че това да позволява воденето на ефективна борба срещу тероризма;
8. изразява съжаление във връзка с факта, че повече от година след публикуването на проучването на Сената на САЩ и приемането от Европейския парламент на резолюция, с която САЩ се призовават да разследват и потърсят съдебна отговорност за множеството нарушения на правата на човека, произтичащи от програмите на ЦРУ за предаване и тайно задържане, както и да сътрудничат по всички искания на държави – членки на ЕС, във връзка с програмата на ЦРУ, нито един извършител не е бил подведени под отговорност и правителството на САЩ не е сътрудничило на държавите – членки на ЕС;
9. отново призовава САЩ да продължат да разследват и да търсят съдебна отговорност за множеството нарушения на правата на човека, произтичащи от програмите на ЦРУ за предаване и тайно задържане, ръководени от предходната администрация на САЩ, както и да сътрудничат по всички искания на държави – членки на ЕС, за информация, екстрадиране или ефективни средства за правна защита на жертвите във връзка с програмата на ЦРУ; насърчава SSCI да публикува цялостния текст на своето проучване на програмата на ЦРУ за задържане и разпити; подчертава основното заключение на Сената на САЩ, че жестоките и незаконни методи, прилагани от ЦРУ, не са успели да доведат до разузнавателни данни, които да предотвратят последващи терористични нападения; припомня, че осъжда най-решително изтезанията и практиките на насилствено изчезване;
10. изразява съжаление относно приключването на разследването, провеждано от генералния секретар на Съвета на Европа съгласно член 52 от Европейската конвенция за защита на правата на човека, като се има предвид, че разследванията в редица държави членки не са приключени и че са необходими последващи действия в тази връзка; за тази цел призовава отново държавите членки да разследват, като се гарантира пълна прозрачност, твърденията, че на тяхна територия е имало тайни затвори, в които са били задържани лица по линия на програмата на ЦРУ, както и да подложат на съдебно преследване лицата, участвали в тези операции, включително публични участници, като се отчитат всички излезли наяве нови доказателства (включително извършените плащания, както е посочено в резюмето на SSCI), и отбелязва със съжаление бавния темп на разследванията, ограничената отчетност и прекомерното позоваване на държавни тайни;
11. настоятелно призовава Литва, Румъния и Полша да проведат в спешен порядък прозрачно, изчерпателно и ефективно наказателно разследване на тайните затвори на ЦРУ в съответните територии, като вземат изцяло предвид всички оповестени конкретни доказателства, да изправят пред съд извършителите на нарушения на правата на човека, да дадат възможност на разследващите служители да проучат задълбочено мрежата от полети за извънредни предавания и лицата за връзка, за които е публично известно, че са организирали или са участвали във въпросните полети, да проведат съдебно-медицински преглед на обектите, използвани като затвори, и на предоставянето на медицински грижи за лицата, задържани в тези обекти, да анализират телефонните записи и паричните преводи, да разгледат молбите за получаване на статут/участие в разследването и от евентуалните жертви и да се гарантира, че са били разследвани всички съответни престъпления, включително във връзка с прехвърлянето на задържани лица;
12. настоява за пълното и своевременно изпълнение на съдебните решения на Европейския съд по правата на човека срещу Полша и бившата югославска република Македония, включително спазването на спешните индивидуални и общи мерки; отново подчертава призива на Комитета на министрите на Съвета на Европа Полша да потърси и получи дипломатически уверения от страна на САЩ относно неприлагането на смъртното наказание и гарантирането на справедливо съдебно производство и да извърши навременни, цялостни и ефективни наказателни разследвания, за да се гарантира, че съответните престъпления са разгледани във всички аспекти, включително по отношение на всички жертви, и да изправи пред съд извършителите на нарушения на правата на човека; за тази цел приветства намерението на бившата югославска република Македония да създаде специален независим орган за разследване и настоятелно призовава за неговото бързо създаване с международна подкрепа и участие;
13. припомня, че Йоан Талпес, бивш директор на румънските тайни служби, потвърди официално пред делегацията на Европейския парламент, че е бил напълно наясно с присъствието на ЦРУ на румънска територия, като призна, че той е дал разрешение за „отдаване под наем“ на ЦРУ на държавна сграда;
14. изразява загриженост относно пречките пред националните парламентарни и съдебни разследвания относно участието на някои държави членки в програмата на ЦРУ и относно неоправданото класифициране на документи, които водят до фактическа безнаказаност на извършителите на нарушения на правата на човека;
15. припомня, че Европейският съд по правата на човека вече е признал изрично в решението си от 24 юли 2014 г., че публичните източници и натрупаните доказателства, които спомагат за допълнителното разкриване на участието на държави членки в програмата на ЦРУ за извънредно предаване, са допустимо доказателство при съдебни производства, особено когато официалните държавни документи не са достъпни за обществен или съдебен контрол поради съображения, свързани с „националната сигурност“;
16. призовава Комисията да представи Бяла книга за случаите, в които националната сигурност и държавните тайни не могат да бъдат изтъквани като причини в едно демократично общество, като определя по същество това, което не попада в обхвата на понятието „национална сигурност“;
17. приветства усилията, положени до момента от Румъния, и призовава Сената на Румъния да разсекрети останалите класифицирани части на доклада от 2007 г., а именно приложенията, на които се основават заключенията от разследването, извършено от Сената на Румъния; отново призовава Румъния да разследва твърденията за съществуването на тайни затвори, да подложи на съдебно преследване лицата, участвали в тези операции, като се вземат предвид всички излезли наяве нови доказателства, и да приключи разследването като неотложен въпрос;
18. отбелязва, че данните, събрани по време на разследването, извършено от литовската парламентарна комисия по национална сигурност и отбрана на Сейма (CNSD) във връзка с участието на Литва в програмата на ЦРУ за тайно задържане, не са били направени публично достояние, и призовава за публикуването на всички данни заедно с необходимите промени;
19. изразява своето разочарование поради факта, че въпреки неколкократните искания (писмо до Богдан Ауреску, министър на външните работи на Румъния, от председателя на парламентарната комисия по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и друго искане по време на мисията за установяване на фактите до държавния секретар, Джордже Чамба) членовете на мисията за установяване на фактите не са получили достъп до сградата с кодово наименование „Ярка светлина“ (Bright Light), за която е съобщавано многократно и официално, че е била използвана като място за задържане;
20. призовава Комисията и Съвета да докладват на пленарно заседание преди края на юни 2016 г. относно последващите действия, предприети във връзка с препоръките и исканията, отправени от Европейския парламент в неговото разследване относно предполагаемото транспортиране и незаконно задържане на затворници в европейски държави от ЦРУ и в неговите последващи резолюции, както и относно резултатите от разследванията и наказателните преследвания в държавите членки;
21. призовава за засилване на редовния и структуриран междупарламентарен диалог между ЕС и САЩ, по-специално между комисията на Европейския парламент по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и съответните колеги в Конгреса на САЩ и Сената на САЩ, като се използват всички възможности за сътрудничество и диалог в рамките на Трансатлантическия диалог на законодателите (TLD); приветства в този контекст 78-ото заседание на Трансатлантическия диалог на законодателите (TLD) между Европейския парламент и Конгреса на САЩ, което ще се проведе в Хага на 26—28 юни 2016 г., като възможност за засилване на това сътрудничество, като се има предвид, че сътрудничеството в борбата срещу тероризма ще бъде неразделна част от обсъждането;
22. припомня, че прозрачността е неотменна част от всяко демократично общество и абсолютно необходимо условие за отчетността на правителството пред народа; поради това е дълбоко обезпокоен от нарастващата тенденция правителствата да се позовават неоснователно на понятието за „национална сигурност“, като с това целят единствено да блокират обществения контрол от страна на гражданите (пред които правителството се отчита) или от съдебната власт (която е пазителка на законите на държавата); изтъква голямата опасност от изключване на всички механизми за демократична отчетност, което на практика освобождава правителството от задължението за отчетност;
23. изразява своето съжаление поради факта, че ангажиментът на президента на САЩ за закриване на центъра за задържане в Гуантанамо до януари 2010 г. все още не е изпълнен; отново призовава органите на САЩ да направят преглед на системата на военните комисии с оглед гарантиране на справедлив процес, да закрият центъра за задържане в Гуантанамо и да забранят използването на изтезания, малтретиране и задържане за неопределен срок без съдебен процес;
24. приветства неотдавнашните положителни стъпки на президента Обама във връзка с непрестанните му усилия за закриването на центъра за задържане във военната база на САЩ в залива Гуантанамо, Куба, и за гарантирането на освобождаването на задържаните, срещу които няма повдигнато обвинение; призовава САЩ да откликнат на загрижеността, проявена от международните органи по правата на човека във връзка с човешките права на задържаните лица в Гуантанамо, включително във връзка с техния достъп до адекватна медицинска помощ и мерки за рехабилитация на оцелелите от изтезания; подчертава, че президентът Обама в речта си за състоянието на Съюза, произнесена на 20 януари 2015 г., отново заяви своята решимост да изпълни предизборното си обещание от 2008 г. за закриване на затвора в залива Гуантанамо и също така приветства плана, който изпрати на Конгреса на 23 февруари 2016 г.; призовава държавите членки да предоставят убежище на затворниците, които са били официално определени за освобождаване;
25. отново изразява своето убеждение, че обикновените наказателни процеси под гражданска юрисдикция са най-добрият начин за решаване на въпроса за статута на затворниците от Гуантанамо; настоятелно призовава на задържаните в американски затвори лица да бъдат отправени своевременно обвинения и те да бъдат съдени съгласно международните стандарти на правовата държава или да бъдат освободени; във връзка с това подчертава, че за всички следва да се прилагат едни и същи стандарти за справедлив процес без дискриминация;
26. призовава органите на САЩ да не налагат смъртно наказание срещу задържаните в залива Гуантанамо;
27. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на правителствата и парламентите на държавите членки, на органа на САЩ по свикването на военните комисии, на държавния секретар на САЩ, на президента на САЩ, на Конгреса и Сената на САЩ, на генералния секретар на ООН, на специалния докладчик на ООН относно изтезанията, на генералния секретар на Съвета на Европа, на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), и на Междуамериканската комисия по правата на човека.
- [1] OJ C 380 E, 11.12.2012 г., стр. 132.
- [2] OJ C 55, 12.2.2016 г., стр. 123.
- [3] Приети текстове, P8_TA(2015)0348.
- [4] OJ C 303 E, 13.12.2006 г., стр. 833.
- [5] ОВ C 287 E, 29.11.2007 г., стр. 309.
- [6] ОВ C 353 E, 3.12.2013 г., стр. 1.
- [7] Приети текстове, P7_TA(2013)0418.
- [8] Приети текстове, P7_TA(2014)0173.
- [9] Приети текстове, P8_TA(2015)0286.
- [10] Приети текстове, P8_TA(2015)0031.
- [11] http://website-pace.net/documents/19838/2008330/AS-JUR-INF-2016-06-EN.pdf/f9280767-bf73-44a1-8541-03204e2dfae3